Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2188(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0130/2018

Внесени текстове :

A8-0130/2018

Разисквания :

PV 18/04/2018 - 10
CRE 18/04/2018 - 10

Гласувания :

PV 18/04/2018 - 12.17
CRE 18/04/2018 - 12.17

Приети текстове :

P8_TA(2018)0122

Приети текстове
PDF 361kWORD 122k
Сряда, 18 април 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: специални доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година
P8_TA(2018)0122A8-0130/2018

Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (2017/2188(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8‑0299/2017)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своето решение от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия(5) и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05940/2018–C8‑0042/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(6) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0130/2018),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на ЕП относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото решение на Парламента от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия;

Част І — Специален доклад № 21/2016 на Сметната палата, озаглавен „Предприсъединителна помощ от ЕС за укрепване на административния капацитет в Западните Балкани — метаодит“

1.  приветства специалния доклад на Палатата, който е под формата на метаодит, представляващ преглед на управлението от страна на Комисията на предприсъединителната помощ в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия, и представя своите забележки и препоръки по-долу;

2.  признава, че на Комисията се налага да действа в труден политически контекст, като тя се сблъсква с много слабости в рамките на публичните институции на бенефициентите, като например прекомерна бюрокрация, голямо текучество на персонал, ниска ефективност, липса на отчетност и корупция;

3.  призовава всички заинтересовани участници да обръщат специално внимание на определянето на качествени национални стратегии, както и на национални и регионални програми, които ще включват ясни, реалистични и измерими цели, и по-добре да обвържат проектирането на програмите в държавата бенефициент с тези стратегии и съответните оценки на потребностите;

4.  подкрепя стремежа на органите на държавите от Западните Балкани да продължат да полагат усилия в ключовите области на добро управление и към провеждане на реформа на своята публична администрация, включително в областта на финансовия контрол в контекста на управлението на публичните финанси; приканва всички участници да положат по-големи усилия за разработването или консолидирането на стратегии за координиране на прилагането на реформата в областта на управлението на публичните финанси;

5.  счита, че е от жизненоважно значение да се засили прилагането на принципа на обвързаност с условия, особено чрез предварителна проверка на капацитета на бенефициента да изпълни изискванията за изпълнението на висококачествен проект и при специфични измерими условия;

6.  изразява съжаление, че около половината от финансираните от Съюза проекти за укрепване на реформата на публичната администрация и принципите на правовата държава не са устойчиви; подчертава, че е важно да се развие устойчивост, особено за проекти, насочени към укрепването на административния капацитет; изразява съжаление, че в много случаи не е била гарантирана устойчивост поради присъщи фактори, като например липсата на бюджетни средства, персонал и преди всичко липсата на политическа воля на бенефициентите за реформиране на институциите; призовава Комисията да надгражда над постиженията на успешните проекти с количествено измерима добавена стойност и да обезпечи устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като я определи като предварително условие за проектите при изпълнението на ИПП (Инструмент за предприсъединителна помощ) II;

7.  счита, че все още съществува възможност за подобрение с цел привеждане на определени ключови сектори в съответствие със стандартите на Съюза, като например принципите на правовата държава, реформата на публичната администрация и доброто управление; е на мнение, че предоставяната за тези области помощ следва да бъде увеличена, да бъде с повишена ефективност и устойчива поради тясната връзка със стратегията за разширяване и политическите критерии;

8.  призовава Комисията приоритетно да се съсредоточи върху борбата с корупцията и организираната престъпност, върху укрепването на прокуратурата и върху разработването на критерии за прозрачност и почтеност в рамките на публичната администрация; отново изтъква необходимостта националните органи да приемат по-последователна и по-строга стратегия и да поемат по-голям политически ангажимент с цел да се гарантират устойчиви резултати в това отношение;

Част II — Специален доклад № 24/2016 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия, за да се повиши осведомеността и да се осигури спазване на правилата за държавната помощ в областта на политиката на сближаване“

9.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него препоръки;

10.  отбелязва със задоволство, че Комисията ще изпълни голямата част от препоръките;

11.  подчертава, че всички съответни генерални дирекции, и по-специално ГД „Конкуренция“ и ГД „Регионална и селищна политика“ трябва да имат достъп до всички бази данни, с които разполагат службите на Комисията, за да им се даде възможност ефективно да поемат своите отговорности;

12.  призовава Комисията да преразгледа отказа си да изпълни препоръка 4, буква б), тъй като това може да застраши защитата на финансовите интереси на Съюза;

13.  може да приеме нежеланието на Комисията да приложи на практика препоръка 4, буква г), стига алтернативните методи, избрани от държавите членки, да продължат да бъдат толкова ефективни, колкото централния регистър за мониторинг на помощта „de minimis“; призовава Комисията да гарантира това положение;

14.  е убеден, че е от първостепенно значение за държавите членки да разполагат с правна сигурност по отношение на приложимите правила за държавна помощ преди осъществяването на големи проекти, тъй като ясните и последователни правила могат да допринесат за намаляване на процента на грешки в тази област;

15.  призовава Комисията да гарантира, че националните одитни органи са запознати с приложимите правила за държавните помощи и са проверили спазването им преди да подадат годишните си доклади за контрол;

16.  в този контекст приветства споразумението между ГД „Конкуренция“ и ГД „Регионална и селищна политика“ от март 2015 г. относно общ план за действие в областта на държавната помощ; отбелязва, че планът за действие първоначално е включвал шест действия, предназначени да повишат осведомеността и да подобрят ноу-хау-то в областта на държавната помощ във всички държави членки: установяване и разпространение на добри практики, курсове за обучение на специалисти в областта на държавната помощ, специфични за отделните държави работни семинари, семинари за специалисти, доразвиване на базата данни с въпроси и отговори (мрежата „ECN-ET network86“) и разработване на информационна база данни относно държавната помощ; от 2016 г. насам Комисията също така предлага специален модул за обучение;

17.  приветства също така факта, че до януари 2016 г. ГД „Конкуренция“ беше организирала курсове за обучение в областта на държавната помощ и инфраструктурата в България, Румъния, Словакия, Хърватия и Чешката република;

18.  подкрепя призива на Палатата за създаване на централна база данни за целия Съюз, в която съответните органи на държавите членки да могат да намират информация за предприятията, срещу които са издадени разпореждания за възстановяване на неправомерно отпусната държавна помощ, както и относно хода на процедурите по възстановяване; счита, че такава база данни би могла да бъде важна за бъдещите анализи на риска;

Част III — Специален доклад № 29/2016 на Сметната палата, озаглавен „Единен надзорен механизъм — добър старт, но са необходими допълнителни подобрения“

19.  припомня следните правни основания:

   а) член 287, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС): „1. Сметната палата проверява отчетите за всички приходи и разходи и на Съюза. Тя проверява и отчетите за всички приходи и разходи на всички органи, служби или агенции, създадени от Съюза, доколкото актът за учредяването им не изключва такава проверка.

Сметната палата представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Тази декларация може да бъде допълнена със специфични оценки за всяка основна сфера на действие на Съюза“;

   б) Член 27 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Протокол № 4 към ДЕС и ДФЕС): „27.1. Отчетите на ЕЦБ и на националните централни банки се проверяват от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет и одобрени от Съвета. Одиторите имат пълни правомощия да преразглеждат всички книги и счетоводни отчети на ЕЦБ и националните централни банки и да получават изчерпателна информация относно техните сделки.

27.2. Разпоредбите на член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз се прилагат само по отношение на прегледа на оперативната ефективност при управлението на ЕЦБ“;

   в) Член 20, параграфи 1 и 7 от Регламент № 1024/2013 на Съвета(7) за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции: “1. ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент в съответствие с разпоредбите на настоящата глава. 7. Когато Европейската сметна палата прави преглед на оперативната ефективност при управлението на ЕЦБ в съответствие с член 27, параграф 2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, тя взема предвид и задачите по надзора, възложени на ЕЦБ по силата на настоящия регламент“;

20.  подкрепя заключенията на Палатата и приветства факта, че Европейската централна банка („ЕЦБ“) е приела препоръките на Палатата(8);

21.  при все това изразява загриженост относно доклада на Контактния комитет на върховните одитни институции (ВОИ) на Европейския съюз, в който се съпоставят одитните правомощия на 27 от 28-те национални ВОИ в Съюза спрямо органите за банков надзор; изразява съжаление, че последвалото изявление гласи, че е възникнал одитен пропуск в страните, в които предишните одитни мандати на националните ВОИ спрямо органите за банков надзор не се подменят с одитиране на същото равнище от страна на Палатата спрямо надзорните дейности на ЕЦБ(9);

22.  подчертава, че вече е изразил тази загриженост в своята резолюция от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г.(10);

23.  изразява съжаление относно ограничената прозрачност на информацията за поднадзорните лица вследствие на възприетия от ЕЦБ подход по отношение на оповестяването, поради който поднадзорните лица не са могли да разберат изцяло резултата от процеса на преглед и пруденциалната оценка; подчертава, че Палатата е изразила загриженост относно липсата на прозрачност, която според нейното становище би могла да увеличи „риска от произвол при надзора“;

24.  посочва, че липсата на надзорен контрол над експозицията на банките на неликвидни дейности от равнище 3, включително несъбираеми активи и деривати, е довела до асиметрично упражняване на надзорната функция; счита, че силното предубеждение срещу кредитните рискове, свързани с пазарния и операционния риск, произтичащи от спекулативни финансови дейности, е довело до ощетяване на търговските банки в полза на големите инвестиционни банки, като е поставило под въпрос валидността и надеждността на проведените до момента цялостни оценки; изразява загриженост относно неотдавнашните изявления на председателя на Надзорния съвет Даниел Нуи относно затрудненията и неспособността на ЕЦБ да пристъпи към извършването на точна оценка на позициите, свързани с тези сложни и рискови продукти;

25.  отбелязва със загриженост на Палатата относно липсата на ефективно организационно разграничение между паричната политика и надзорните функции на ЕЦБ, както и на ясни и строги правила за управление с цел предотвратяване на конфликти на интереси, което засилва загрижеността относно присъщия конфликт на интереси между ролята на ЕЦБ за запазване на стабилността на еврото и пруденциалния надзор над големи европейски кредитни институции;

26.  подкрепя констатацията на Палатата относно необходимостта да се предостави анализ на риска относно използването на споделени услуги за задачите, свързани с паричната политика и надзорната функция на ЕЦБ;

27.  изразява загриженост в този контекст във връзка със забележката на Палатата, че нивото на предоставената информация от ЕЦБ е било само отчасти достатъчно, за да може Палатата да оцени ефективността на дейностите, свързани със структурата на управление на ЕНМ, работата на неговите съвместни надзорни екипи и проверките на място; подчертава, че следователно не са били одитирани важни области;

28.  счита за неприемливо, от гледна точка на отчитането, че одитираният субект, т.е. ЕЦБ, иска еднолично да реши до кои документи външните одитори могат да имат достъп(11); по тази причина призовава ЕЦБ да сътрудничи изцяло на Палатата в качеството ѝ на външен одитор и да предостави на Палатата пълен достъп до информацията с цел спазване на горепосочените правила;

29.  призовава Палатата да информира неговата компетентна комисия преди ноември 2018 г. дали е намерено решение на проблема за достъпа до информация;

30.  потвърждава съществуващите договорености за докладване между ЕЦБ и Европейския парламент(12); счита обаче, че тези договорености не могат да заместят одита от страна на Палатата;

31.  припомня, че Комисията следваше да публикува до 31 декември 2015 г. доклад относно прегледа на прилагането на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции; изразява съжаление, че това не се е случило;

32.  ето защо призовава Комисията да финализира този доклад възможно най-бързо;

Част IV — Специален доклад № 30/2016 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на подкрепата от ЕС на приоритетни сектори в Хондурас“

33.  приветства специалния доклад на Палатата, подкрепя съдържащите се в него препоръки и представя своите забележки и препоръки по-долу; също така взема под внимание отговорите на Комисията;

34.  отбелязва със задоволство, че докладът на Палатата беше много добре приет и от правителството на Хондурас, и от Комисията, и че предизвикателствата, идентифицирани от Палатата, и нейните констатации се оказаха много полезни за засилване на политическия диалог между Хондурас и Съюза;

35.  припомня, че понастоящем отношенията между Хондурас — като част от Централна Америка — и Съюза се основават главно на Споразумението за асоцииране, подписано през 2012 г., което предполага силна връзка в дългосрочен план на основата на взаимно доверие и споделени ценности и принципи; припомня, че в Споразумението се определят три основни стълба за действие: политически диалог, сътрудничество и търговия; припомня по-специално, че в Споразумението двете страни поеха ангажимент да предприемат мерки за насърчаване на икономическото развитие, като отчитат взаимните интереси като премахването на бедността, създаването на работни места и справедливото и устойчиво развитие;

36.  подчертава, че към днешна дата 21 държави членки са ратифицирали Споразумението; очаква онези държави, които все още не са го ратифицирали, да направят това възможно най-скоро, тъй като пълното прилагане на трите стълба ще засили политическия диалог, ще позволи ефективно разпределяне на финансовите ресурси и в крайна сметка ще доведе до ефективна подкрепа от страна на Съюза за възстановяването и преобразуването на Хондурас;

37.  изтъква, че Хондурас е страната от Централна Америка, която получава най-много помощ за развитие от Съюза, че Съюзът е четвъртият от дванадесетте основи донори на Хондурас и че на финансирането от Съюза се падат 11% от официалната помощ за развитие, която получава страната; подчертава, че общото финансиране се е увеличило от 223 милиона евро през периода 2007—2013 г. до 235 милиона евро за периода 2014—2020 г.;

38.  при все това отбелязва със загриженост, че финансовият принос на Съюза по време на разглеждания период е представлявал едва 0,2% от БВП на страната, значително по-нисък от този на други донори, и по-специално САЩ;

39.  отбелязва също така, че по данни на Световната банка след световната икономическа криза в Хондурас се наблюдава умерено възстановяване от икономическа гледна точка, задвижвано от публични инвестиции, износ и голям обем парични преводи от чужбина, което даде възможност за растеж от 3,7% през 2016 г. и 3,5% през 2017 г.;

40.  подчертава обаче, че макар икономическите перспективи да са обнадеждаващи и въпреки усилията на правителството и донорите, Хондурас все още има най-високото равнище на бедност и икономическо неравенство в Латинска Америка, като по официални данни през 2016 г. около 66% от населението е живяло в бедност, и все още са налице широко разпространено насилие, корупция и безнаказаност; отбелязва, че макар броят на убийствата да е намалял през последните години, той все още е сред най-високите в света, и е най-високият в Латинска Америка; подчертава също така, че продължават да съществуват сериозни трудности и предизвикателства при достъпа до основни потребности, възможности за заетост, природни ресурси като земя и средства за съществуване, и че жените, коренното население и населението с африкански произход са най-уязвимите части от населението по отношение на нарушенията на правата на човека в резултат от неравенството;

41.  подчертава с особена загриженост, че Хондурас продължава да бъде една от най-опасните държави в света за защитниците на правата на човека и защитниците на правата, свързани с околната среда, които в много случаи са тясно свързани; по данни на организацията „Global Witness“ от 2009 г. насам в Хондурас са били убити най-малко 123 активисти, защитници на земята и околната среда, като много от тях са от коренното население и селските общности, противопоставящи се на мегапроекти на тяхна територия, като убийството на Берта Касерес, което остава неразкрито; призовава Комисията да гарантира, че сътрудничеството на Съюза в Хондурас по никакъв начин да не нарушава правата на човека на населението на Хондурас, и да осъществява и поддържа редовно и строго наблюдение; в тази връзка отново подчертава значението на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека, а така също и на фонда за спешна помощ, който дава възможност на делегациите на Съюза да им отпускат преки ad hoc безвъзмездни средства; също така призовава Комисията да насърчава ефективното прилагане на насоките на Съюза относно защитниците на правата на човека чрез приемане на местни стратегии, осигуряващи пълно прилагане на насоките, в сътрудничество с организации на гражданското общество, които вече имат опит в тази област;

42.  отбелязва с голяма загриженост сериозните инциденти, настъпили в Хондурас след изборите на 26 ноември 2017 г.; напомня, че европейските и международните мрежи за защита на правата на човека и медиите осъдиха прекомерното използване на сила, понякога с фатален край, от страна на държавните сили за сигурност срещу демонстранти, както и други нападения срещу защитници на правата на човека в контекста на кризата след изборите, като организациите в областта на правата на човека регистрираха 30 убийства — 21 от военната полиция за опазване на обществения ред (La Policía Militar del Orden Público (PMOP)), около 232 ранени и 1085 задържани; напомня, че Службата на върховния комисар на ООН в Хондурас е документирала над 50 случая на сплашване и тормоз на защитници на правата на човека, социални лидери и журналисти; отбелязва, че предвид тази ситуация правителството на Хондурас обяви създаването на Секретариат по правата на човека като субект, обособен от действащото министерство по правата на човека, правосъдието, управлението и децентрализацията, който започна да функционира на 27 януари 2018 г.; призовава ЕСВД да засили подкрепата на Съюза за защитниците на правата на човека и насърчаването на политическия диалог и изисква от правителството на Хондурас да изпълни своите отговорности и задължението да поддържа мира и да гарантира сигурността на своите граждани;

43.  изтъква, че е важно частният сектор в държавите от Съюза също да се ангажира със спазването на правата на човека и най-високите социални и екологични стандарти, като в тези области трябва да бъдат изпълнени като минимум европейските стандарти; призовава Съюза и неговите държави членки да продължат да участват активно в работата на ООН за създаване на международен договор, който да държи предприятията отговорни за каквото и да било участие в нарушения на правата на човека;

44.  припомня, че държавният преврат от 2009 г. доведе до пагубни последици за страната: тя изпита сериозно забавяне на социалния и икономическия растеж, беше лишена от международна помощ и беше временно изключена от Организацията на американските държави; отбелязва, че въпреки това дейностите на Съюза в Хондурас бяха запазени през този период, при все че имаше забавяния в прилагането във всички приоритетни сектори и дори някои от тях, като например хармонизирането на правната рамка, не можаха да бъдат завършени; подчертава, че ако Съюзът не беше предоставил и поддържал подкрепата си за приоритетните сектори на сътрудничеството, условията в тези сектори биха били още по-трудни;

45.  отбелязва изразеното от правителството на Хондурас желание да бъде подложено на международен контрол, както и да си сътрудничи с международни организации (установяването на Службата на върховния комисар по правата на човека на Организацията на обединените нации, неотдавнашното разполагане на Мисията за подкрепа на борбата срещу корупцията и безнаказаността в Хондурас, одити на държавните отчети от страна на „Transparency International“ и др.); въпреки това изтъква, че е важно да се приемат и прилагат извлечените поуки и най-добрите практики и да не се продължава до безкрайност зависимостта от тези организации за осъществяването на основните отговорности на държавата; отбелязва с голяма загриженост подадената на 18 февруари 2018 г. оставка на ръководителя на Мисията за подкрепа на борбата с безнаказаността в Хондурас („Мисията“) поради слабата подкрепа, получена от Организацията на американските държави (ОАД) за възложената му преди две години задача за борба с корупцията в Хондурас от корупцията (липса на ресурси, разхищения в организацията, липса на съоръжения с подходящи условия и др.); отбелязва, че въпреки тази липса на подкрепа Мисията постигна значителни резултати в борбата с корупцията от 2017 г. насам с големи дела срещу държавни служители, замесени в тежка корупция и разследвания, отнасящи се до политическата класа в Хондурас; изразява опасението си, че тези обстоятелства биха обезсмислили първите големи регионални усилия за борба с корупцията и безнаказаността в една от държавите, които имат най-голяма необходимост от нея, и призовава правителството на Хондурас и Организацията на американските държави да подкрепят и улеснят работата на Мисията, а също така призовава ЕСВД да продължи да работи с Мисията за постигане на общите цели;

46.  отбелязва, че извършените от Палатата одити бяха съсредоточени върху периода 2007—2015 г., през който плащанията от ЕС възлизаха на 119 милиона евро, и че проверените приоритетни сектори бяха намаляването на бедността, горското стопанство, сигурността и правосъдието, които получиха 89% от двустранната помощ; при все това счита, че периодът, обхванат от Палатата в нейния доклад, е твърде дълъг и дори надвишава срока на мандата на Комисията, като освен това включва особено трудни и разнопосочни политически и икономически ситуации; счита, че за да бъдат по-ефективни, одитните периоди следва да бъдат по-къси или следва да се извършват междинни оценки, тъй като докладът посочва в твърде много случаи наличието на проблеми или недостатъци, които междувременно са били коригирани, и следователно някои от изводите и препоръки вече не са актуални; подчертава също така, че в доклада на Палатата не са посочени резултатите от разговорите, проведени от нея в Хондурас, и особено тези с бенефициенти, други донори и организации на гражданското общество;

47.  отбелязва заключението на Палатата в нейния доклад, че въпреки известния напредък подкрепата от Съюза за приоритетните сектори е била само отчасти ефективна, главно поради обстоятелствата в страната, както и някои слабости на управлението, които са ограничили въздействие на помощта, и отбелязва, че макар стратегията на Комисията да е била подходяща и координирана, тя не е била достатъчно конкретна и финансирането е било разпръснато в прекалено много области, така че въпреки исканията на правителството на Хондурас не е било възможно да се удовлетворят големите потребности в приоритетните сектори, които не получиха финансиране и от други донори;

48.  при все че споделя загрижеността, изразена от Палатата, споделя виждането на Комисията, че в много случаи е била необходима известна гъвкавост за адаптиране към кризата, предизвикана от държавния преврат, и че е налице необходимост да се реагира на ситуации на крайна спешност и да бъдат задоволени основни потребности на населението; призовава Комисията да продължи да работи за постигане на ефективно равновесие между гъвкавостта, необходима за адаптиране към променящите се обстоятелства в страната, и нейните потребности и искания, и преодоляването на най-неотложните предизвикателства, включително правата на човека, правото на живот и правото на достоен живот, както и необходимостта да се реагира и да се увеличи потенциалното въздействие на помощта от ЕС;

49.  отбелязва, че в миналото приоритетите на сътрудничеството на Съюза бяха в областта на социалното сближаване и икономическия растеж, докато новият програмен период отговаря на потребностите, произтичащи от основните предизвикателства за развитието, пред които е изправена страната: намаляване на бедността и неравенството, продоволствена сигурност, образование и здравеопазване, сигурност и права на човека, данъчни реформи, борба срещу безнаказаността и корупцията, създаване на работни места със социална закрила, конкурентоспособност, управление на природните ресурси и намаляване на уязвимостта, дължаща се на изменението на климата;

50.  подчертава, че предвид конкретната ситуация на страната, от решаващо значение е да се засилят или да започнат всеобхватни програми за борба с бедността (по-специално насочени към най-уязвимите групи като жените, децата и коренното население, както беше поискано от самото правителство на Хондурас), както и всеобхватни програми за образование и професионално обучение, насочени към децата и младите хора от най-необлагодетелстваните среди, така че да им се предложат възможности да развиват своите умения и компетенции и да бъдат отдалечени от риска да попаднат в мрежите на насилието и организираната престъпност;

51.  подчертава също така решаващата роля, която играят жените и организациите за защита на правата на жените за социалния напредък, и особено движенията, ръководени от млади хора; призовава Съюза да настоява за необходимостта от оказване на подкрепа за овластяването на жените и създаването на безопасна и благоприятна среда за женските организации на гражданското общество и защитниците на правата на жените, както и да противодейства на някои специфични основани на пола форми на репресии, особено в засегнатите от конфликти райони; подчертава, че е важно да се допринася активно за подкрепата на политиките и действията, свързани с правата на жените, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

52.  счита, че Съюзът следва да продължи да полага особени усилия в сътрудничеството за повишаване на прозрачността, надеждността и отчетността на държавните институции и за демонтиране на структурата на корупция и безнаказаност, която подкопава доверието на гражданите и е една от основните пречки пред развитието на страната;

53.  изразява загриженост поради липсата на политически диалог, установена от Палатата в някои критични области, подпомагани от Подкрепата за националния план (цели в областта на образованието, развитието на национална статистика и реформата на публичната администрация); като се има предвид, че проведеният от Комисията диалог относно политиките е улеснил изпълнението на действията на Съюза и е довел до някои трайни подобрения, призовава Комисията да засили политическия диалог, особено в стратегическите и приоритетните области, и да прояви твърдост в областите, в които правителството не проявява голям интерес или възприемчивост, какъвто беше случаят с националната политика в областта на правосъдието и сигурността и обсерваторията за наблюдение на съдебната система;

54.  призовава Комисията да продължи да работи за подобряване на съвместното програмиране с правителството на Хондурас и с държавите — членки на Съюза, и заедно с другите донори да положи особени усилия във вътрешната координация, с цел оптимизиране на ефикасното разпределение на работата, постигане на взаимно допълване, когато това е възможно, и особено избягване на проблемите, установени от Палатата: разпространение на идентични или сходни проекти (едни и същи сектори, едни и същи бенефициенти), противоречиви или припокриващи се действия или липса на действия, особено в приоритетните сектори; Комисията следва също така да установи заедно с другите донори бърз и ефективен оперативен подход, за да се намалят сроковете и да се постигне по-голяма динамика, ефективност и резултатност;

55.  отбелязва, че приблизително половината от двустранната помощ от Съюза в Хондурас се насочва към обща и секторна бюджетна подкрепа; отбелязва със загриженост поради значителните рискове за бюджетната подкрепа, дължащи се главно на значителната макроикономическа нестабилност на страната, техническите слабости и проблемите с измамите и корупцията в управлението на публичните финанси;

56.  отбелязва със загриженост, че макар в доклада на Сметната палата да се отбелязва, че бюджетната подкрепа е била насочена към подходящи и надеждни национални стратегии, в някои приоритетни области правителството не е разполагало с ясни стратегии или те са били разпокъсани и за тях не е бил заделен конкретен бюджет, и съответните институции не са разполагали с необходимите знания да разработят политики и реформи;

57.  отбелязва факта, че Комисията идентифицира тези рискове и се е опитала да смекчи последиците от тях; при все това отново припомня на Комисията, че бюджетната подкрепа не е празен чек и че обещанията на правителството за предстоящи реформи не са непременно достатъчна гаранция; в тази връзка призовава Комисията, с цел да се намали всякакъв риск, да продължи да следи стриктно за прилагането и спазването на насоките за бюджетна подкрепа на всички етапи от процедурата; също така призовава Комисията да избягва да предоставя бюджетна подкрепа в секторите, в които няма сигурност за надеждна и подходяща реакция от страна на правителството;

58.  изразява съгласие с Комисията, че прекъсването на някои плащания за бюджетна подкрепа за определен период — както се случи през 2012 г. поради общата макроикономическа ситуация и непостигането на споразумение между Хондурас и Международния валутен фонд (МВФ) — не е непременно противоречиво послание, което би могло да попречи на ефективността на бюджетната подкрепа, както твърди Палатата, а напротив, позволява да бъдат изпратени силни и ясни сигнали на правителството, така че то да разреши бързо и ефективно възникналите проблеми;

59.  отбелязва с голям интерес, че Хондурас е първата страна, в която се прилага ориентирана към постигането на резултати бюджетна подкрепа; при все това изразява загриженост относно заключението на Палатата, че слабостите на инструментите за наблюдение са усложнили оценяването на постигнатите резултати, че наблюдението им е разкрило редица слабости и че направените препоръки не са били спазвани последователно; призовава Комисията да изготви подробен доклад, включващ целите, показателите и използваните критерии, методите за изчисление и проверка и т.н., и да оцени ефективността и въздействието им, за да се измерят постигнатите резултати и същевременно да се подобрят комуникацията, видимостта и въздействието на действията на Съюза; също така призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на резултатите по отношение на целите, определени в нейните стратегии за политически диалог с правителството на Хондурас, както и на диалога с гражданското общество и другите донори;

60.  тъй като доброто управление на публичните финанси е основно условие за отпускането на бюджетна подкрепа, а в Хондурас това е една от основните слабости въпреки поредицата планове на правителството и подкрепата от Комисията, счита, че Комисията следва да постави специален акцент върху по-нататъшното подобрение в тази област; в тази връзка и предвид ролята, която трябва да играе Сметната палата на Хондурас в управлението на държавните ресурси, призовава Комисията да разработи конкретни програми за сътрудничество с Палатата с цел предоставяне на техническа помощ и обучение в тази област;

61.  призовава правителството на Хондурас да осигури всички необходими средства и да предвиди необходимото финансиране, така че Сметната палата на Хондурас да може да осъществява работата си независимо, ефективно и в съответствие с международните стандарти за одит, прозрачност и отчетност;

62.  отбелязва със загриженост констатацията на Палатата, че все още липсва персонал в представителството на Съюза в Хондурас, специализиран в управлението на публичните финанси и макроикономическите въпроси във връзка с операциите за бюджетна подкрепа, и изтъква, че това е особено рисковано предвид хроничната икономическа нестабилност в страната, която продължава да получава бюджетна подкрепа въпреки това сериозно положение; предвид рисковете, открити от Палатата, призовава Комисията спешно да подсили персонала на представителството на Съюза в Хондурас;

63.  отбелязва, че сътрудничеството на Съюза в Хондурас предоставя подкрепа за организации на гражданското общество с цел насърчаване на продоволствената сигурност, правата на човека и равенството между половете и че понастоящем се изпълняват около 35 тематични проекта на обща стойност над 9 милиона евро; отбелязва също така, че в ангажимента си с гражданското общество в Хондурас делегацията на Съюза изработи пътна карта, одобрена през 2014 г., която включва определени за страната действия за политически диалог и действия за подкрепа; счита, че е от първостепенно значение организациите на гражданското общество да участват не само в процеса на консултации, който води до изготвянето на пътни карти, но също така и при тяхното изпълнение, наблюдение и преглед;

64.  изразява дълбоката си загриженост относно стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се страни; отбелязва с голямо безпокойство, че само през първите три месеца на 2014 г. Службата за регистриране и наблюдение на гражданските асоциации е отнела разрешенията на над 10 000 НПО, които не са докладвали на правителството за своите финанси и програми, и че въпреки някои положителни тенденции през последните години някои от законодателните актове и административните мерки, наскоро приети в Хондурас, възпрепятстват и ограничават дейността на тези асоциации, което продължава да принуждава много от тях да прекратят дейност;

65.  приветства подкрепата и отдавнашния ангажимент на Съюза към гражданското общество в развиващите се страни; счита, че в рамките на политическия диалог и програмите за сътрудничество за развитие Комисията трябва да работи за стратегии за създаване на подходяща законодателна, административна и политическа среда, която да позволява на организациите на гражданското общество да изпълняват ролята си и да работят ефективно, да ги съветва и информира редовно за средствата и възможностите за финансиране и да насърчава тяхното включване в международни организации и мрежи на гражданското общество;

66.  счита, че Палатата е трябвало да посвети една глава от своя доклад на сътрудничеството на Съюза с организациите на гражданското общество в Хондурас поради ключовата роля, която те играят в обществото като цяло, и по-специално за местното развитие, и още повече с оглед на факта, че Съюзът е най-големият донор за тези организации в развиващите се страни и е поел водеща роля в защитата на представителите на гражданското общество и на защитниците на правата на човека чрез използване и прилагане на поредица от инструменти и политики; очаква Палатата да вземе това предвид при изготвянето на бъдещите си доклади;

Част V — Специален доклад № 31/2016 на Сметната палата, озаглавен „Изразходване на най-малко една пета от бюджета на ЕС за действия по климата — предприемат се амбициозни действия, но рискът от неуспех е сериозен“

67.  приветства специалния доклад на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

68.  приветства амбициозните ангажименти на Съюза да постигне намаляване на своите емисии на парникови газове с най-малко 20% в сравнение с нивата от 1990 г. в срок до 2020 г. и с 40% в срок до 2030 г., както и да изразходва поне 20% от своя бюджет за действия във връзка с климата през бюджетния период 2014—2020 г.; приветства постигнатия като цяло напредък; изразява обаче съжаление, че според Палатата съществува сериозен риск да не се постигне бюджетната цел от 20%;

69.  счита, че е от голямо значение Комисията постоянно да демонстрира достатъчно лидерство и ангажираност по въпросите, свързани с изменението на климата, чрез ефективно изпълнение на Парижкото споразумение, както и да консолидира своя международен авторитет и инструментите за дефиниране на условията за политиката на Съюза по отношение на климата и зелената дипломация в идващите години;

70.  приветства изпълнението на ангажимента във вече съществуващи политики, вместо да се създават нови финансови инструменти; счита, че това следва да допринесе за по-голяма съгласуваност между различните области на политиката на Съюза; приканва Комисията и държавите членки да разработят координиран план за поддържане на максимална съгласуваност и последователност на различните програми;

71.  призовава Комисията да разработи конкретна цялостна стратегия за постигане на поставената цел, която да включва специфични планове за действие за отделните области, като посочи подробно мерките и инструментите, методологията за измерване и докладване и показателите за резултатите от изпълнението, използвани в действията във връзка с климата в конкретни области на политиката; призовава Комисията и държавите членки да продължат да разработват общи единни стандарти за прилагането на адекватни системи за мониторинг, оценяване и проверка, най-вече по отношение на прилагането на показателите от Рио и докладването относно изплащането на разходите, свързани с климата;

72.  изразява съжаление, че Палатата е установила слабости в системата на Съюза за проследяване, което увеличава значително риска от завишаване на оценката за разходите, свързани с действия в областта на климата; призовава Комисията да зачита систематично принципа на консервативност с цел да се избегнат завишени оценки; призовава Комисията да преразгледа бюджетната прогноза и коригира коефициентите, свързани с климата, когато съществува риск от надценяване;

73.  призовава Комисията в сътрудничество с държавите членки да даде приоритет на разработването на план за действие в определени области със значителен потенциал, а именно програмата „Хоризонт 2020“, селското стопанство и рибарството; освен това призовава Комисията да координира отблизо дейностите по разработването на нови технологии и иновации по отношение на опазването на околната среда, заедно с Европейския институт за иновации и технологии;

74.  изтъква по-специално необходимостта Комисията да изпълни показателите, свързани с климата, чрез включването на различните си инструменти за програмиране с цел да спомогне за високо равнище на съгласуваност и евентуално за засилена координация между държавите членки, за да може да се постигне общата цел за насочване на поне 20% от бюджета на Съюза за постигането на общество с ниски нива на въглеродни емисии и устойчивост на климата;

75.  изразява съжаление по повод липсата на конкретни цели в значителни части от бюджета на Съюза; призовава Комисията да изготви цялостен план, в който да се посочва кои инструменти за финансиране и до каква степен могат да допринесат за постигане на бюджетната цел от 20%; отбелязва със загриженост, че липсващият план е знак за ниска съвместимост между различните бюджетни области;

76.  отбелязва със загриженост, че е налице ограничена информация за това каква част се изразходва за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и до каква степен действията на Съюза, свързани с климата, ще допринесат за намалението на емисиите на CO2, а наличните данни могат да не са съпоставими между държавите членки; призовава Комисията да развие в още по-голяма степен докладването относно това доколко целта за изразходване на 20% от бюджета на Съюза през периода 2014—2020 г. за действия, свързани с климата, е изпълнена във всички политики, като посочва в допълнение към поетите ангажименти и изплатени суми, данните, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към тях, като същевременно набележи областите, в които свързаните с климата резултати трябва да бъдат подобрени;

77.  счита, че включването на програмите за финансиране трябва да бъде допълнително усъвършенствано чрез определянето на ясни стратегии за адаптация или смекчаване и свързани с тях планове за действие, включително адекватни инструменти за определяне на размера на необходимите инвестиции и стимули, свързани с климата, както и по-добри оценки на методите за получаване на правилни проекции на напредъка, постигнат в програмите на Съюза и действията на държавите членки;

78.  призовава Комисията бързо да разработи благоприятна среда за преход към икономика с ниски въглеродни емисии чрез адаптиране на своите инвестиционни условия и разходни рамки и инструменти за иновации и модернизация във всички важни сектори;

79.  отбелязва със съжаление, че не съществува инструмент за предоставяне на многогодишна консолидирана актуална информация относно положението в бюджета на Съюза като цяло; счита, че съществува необходимост от последваща оценка и преизчисляване на предвидените вноски за финансирането на борбата с изменението на климата;

80.  изразява съжаление, че няма конкретна рамка за отчитане, прилагана от Комисията по отношение на откриването и измерването на неблагоприятните последствия от политиките на Съюза, които допринасят за изменението на климата, и за измерване на размера на частта от бюджета на Съюза, изразходвана за противодействие; изразява загриженост, че без наличието на тези данни Комисията не може да си създаде цялостна представа за това в каква степен Съюзът допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията систематично да идентифицира действията, които потенциално могат да имат обратен ефект, и да ги включи в крайните изчисления във връзка с действията за смекчаване на последиците от изменението на климата;

Част VІ — Специален доклад № 32/2016 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от ЕС за Украйна“

81.  отбелязва, че финансовата и експертната помощ от Съюза за реформиране на Украйна беше необходима; подчертава при все това, че изпълнението на реформите изостава значително от очакванията;

82.  изразява съжаление за това, че продължават да съществуват стари структури, които се противопоставят на реформите, модернизацията и демократизацията, докато същевременно силите, които имат воля за провеждането на реформи, са изправени пред сериозни затруднения, за да надделеят;

83.  приветства помощта от Съюза за Украйна; въпреки това е на мнение, че тази помощ следва да бъде обвързана с осезаеми усилия от страна на украинското правителство за подобряване на положението в собствената му държава; и по-специално за подобряване на системата на собствените ресурси чрез ефикасен и прозрачен данъчен режим, който да отчита не само доходите на гражданите, но и активите на олигарсите;

84.  призовава за ефективна борба срещу корупцията, която все още е широко разпространена, както и за ефективна подкрепа на организациите, ангажирани с тази борба;

85.  призовава за укрепване на съдебната власт в страната като независим инструмент, ангажиран със спазването на принципите на правовата държава;

86.  настоява за по-строг контрол върху банковия сектор, с цел да се избегне изтичането на капитали към трети държави, което би довело до неплатежоспособност на банковите институции; в тази връзка изтъква, че е необходимо бюджетната подкрепа да се предоставя само при условие, че осигурената финансова помощ се използва по прозрачен и всеобхватен начин;

87.  счита, че по принцип всяка финансова помощ следва да се предхожда от предварителна оценка на изгледите за неин успех;

88.  изразява убеждението си, че трябва да се обърне повече внимание на създаването и обучението на компетентни, децентрализирани административни структури;

Част VII — Специален доклад № 33/2016 на Сметната палата, озаглавен „Механизъм за гражданска защита на Съюза — координацията на действията за реагиране при бедствия извън ЕС като цяло е била ефективна“

89.  приветства специалния доклад на Палатата; подкрепя препоръките на Сметната палата и приветства готовността на Комисията да ги вземе под внимание;

90.  подчертава голямото значение на едно бързо и съгласувано реагиране при природни и причинени от човека бедствия с цел свеждане до минимум на техните последици за хората, околната среда и икономиката;

91.  отбелязва общата удовлетвореност на Палатата от начина, по който Комисията управлява процеса на реагиране при бедствия;

92.  насърчава Комисията да подобри допълнително своите процедури за мобилизиране на ресурси, включително бюджетни, и процедурите за подбор на експерти, така че на засегнатите държави да се предоставя незабавна, основана на нуждите помощ от Съюза; подчертава, че е важно да се определят „координационни звена за гражданска защита“ в рамките на полевата мрежа от национални и регионални бюра на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ и измежду персонала в делегациите на Съюза в държавите, изложени на риск;

93.  приветства създаването на „Европейски медицински корпус“ през февруари 2016 г., който съществено увеличи „доброволния ресурсен фонд“ на Механизма за гражданска защита на ЕС с „резерв“ от медицински и здравни екипи, които са на разположение за изпращане, вследствие от поуките, извлечени от кризата с ебола; счита, че прилагането на този подход да се поддържа резерв от медицински екипи и други специализирани екипи за оценка и подкрепа трябва да бъде продължено и допълнително подобрено;

94.  предлага премахването на всички ненужни административни тежести, които затрудняват участващите държави и Центъра за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС) да реагират още по-бързо, особено в началото на криза;

95.  призовава участващите държави да регистрират повече активи в доброволния ресурсен фонд с цел да се подобри готовността за реагиране при бедствия;

96.  подчертава значението на обмена на информация и сътрудничеството между Комисията, други органи на Съюза, както и ООН за улесняване на структурирани действия за реагиране в случай на извънредна ситуация; приветства подписването на споразумения за сътрудничество със Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) и Световната продоволствена програма (СПП), и настоятелно призовава Комисията да подпише още споразумения за сътрудничество — със Световната здравна организация (СЗО), с Международната организация за миграция (МОМ) и с други участници;

97.  припомня, че изискванията за качество и оперативна съвместимост са определени и разширени в съответствие с новите норми на СЗО за медицински модули, както и с други стратегически партньори и техните рамкови условия, за да се осигурят ранни действия, свързани с по-задълбочена координация в международни мисии; счита, че процесите по обезпечаване трябва да бъдат оптимизирани и значително стандартизирани, за да се гарантира непосредствената наличност или мобилизирането на ресурсите от самото начало на извънредна ситуация и да се избегнат грешки във финансирането;

98.  настоятелно призовава да се продължи използването на потенциални полезни взаимодействия с другите участници и инструменти, по-специално с хуманитарната помощ и помощта за развитие, както и да се избегне дублирането с вече предприети действия;

99.  призовава Комисията да подобри функционалността на комуникационната платформа на КЦРИС — CECIS, така че информацията да може да бъде получавана по-лесно от заинтересованите страни, включително мобилен достъп за екипите на Съюза за гражданска защита, които са изпратени на място;

100.  счита, че хуманитарната помощ и гражданската защита трябва да бъдат последвани от други дейности, имащи за цел насърчаване на култура на превенция, както и изграждане на капацитета и устойчивостта на уязвимите или засегнатите от бедствия общности;

Част VІII — Специален доклад № 34/2016 на Сметната палата, озаглавен „Борбата срещу разхищаването на храни — е възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“

101.  приветства доклада на Палатата, в който се разглежда ефикасността на Съюза в борбата срещу разхищаването на храни; подкрепя препоръките на Палатата и призовава Комисията да ги вземе под внимание;

102.  отбелязва с дълбока загриженост, че според оценки около една трета от храните в световен мащаб, произвеждани за консумация от човека, се губят или разхищават; изразява съжаление поради факта, че Съюзът не се бори ефективно срещу разхищаването на храни и че предприетите до момента действия са разпокъсани и непостоянни;

103.  подчертава, че Съюзът има огромен потенциал за справяне с проблема на разхищаването на храни чрез коригиране на съществуващите си политики, без за това да са необходими допълнителни разходи, и че следва да се стреми към това; отбелязва със съжаление обаче, че въпреки обнадеждаващата риторика липсва политическа воля за превръщането на ангажиментите в политически мерки;

104.  изразява дълбоко съжаление, че очевидно амбицията на Комисията в борбата срещу разхищаването на храни намалява с течение на времето; изразява съжаление, че липсват целенасочени политически действия в областта на разхищаването на храни и че положителните ефекти, произтичащи в някои области на политиката, са по-скоро случайни; очаква да направи оценка на резултатите от пакета от мерки за кръговата икономика в областта на борбата срещу разхищаването на храни;

105.  счита за знак за непоследователен подход от страна на Комисията това, че, първо, докато на Съюза се гледа като на лидер в борбата срещу изменението на климата, той не проявява достатъчна ангажираност в борбата срещу разхищаването на храни, което пряко допринася за отрицателните последици за климата и, второ, докато всяка година Съюзът инвестира стотици милиони евро в предоставянето на помощ за развитие, борбата срещу глада, както и за спазването на правилата на справедливата търговия, той не обръща достатъчно внимание на борбата срещу разхищаването на храни, което е една от непосредствените причини именно за гореспоменатите проблеми;

106.  отправя отново призива си към Комисията да предприеме незабавни действия срещу разхищаването на храни; призовава Комисията да изпълни ангажиментите си по отношение на съответните политически документи, свързани с борбата срещу разхищаването на храни;

107.  призовава Комисията да осигури комплексна координация на равнище на Съюза и на национално равнище с цел да се уеднаквят различните подходи на отделните държави членки по отношение на предотвратяване на разхищаването на храни, даряването на храни, безопасността на храните и добрите хигиенни практики; призовава Комисията да изгради платформа за обмен на най-добри практики в борбата срещу разхищаването на храни, която да съгласува по-добре нейната работа с дейностите на държавите членки;

108.  изразява съжаление, че действията на Комисията на техническо равнище са ограничени до създаването на работни и експертни групи, които въпреки това не са осигурили приложими резултати; призовава Комисията да подобри своите действия на техническо равнище и да постигне конкретни резултати; приканва Комисията да установи по-тясно сътрудничество с Европейската агенция за околната среда (EEA) и Европейски институт за иновации и технологии, които могат да осигурят солидна експертна и техническа помощ;

109.  изразява съжаление, че Комисията не смята за необходимо да формулира общо определение на разхищаване на храни и не счита за необходимо да се установи конкретна йерархия на отпадъците, приложена към разхищаването на храни; призовава Комисията да изготви в сътрудничество с държавите членки общо определение на разхищаването на храни, обща методология за измерване и мониторинг на разхищаването на храни, както и насоки относно използването на йерархия на отпадъците, приложена към разхищаването на храни;

110.  призовава Комисията да изготви проект на план за действие, който да установи областите на политиката с потенциал за справяне с разхищаването на храни, с акцент върху предотвратяването на разхищаването и даряването на храни, и да определи възможностите, които биха могли да бъдат използвани в рамките на тези политики; призовава Комисията да изготви планове за действие, които да включват измерими цели и показатели за изпълнение, както и проекти на оценки на въздействието в определени области на политиката;

111.  изразява съжаление, че макар даряването на храни да представлява вторият най-предпочитан вариант за предотвратяване на разхищаването на храни, съществуват много пречки на различни равнища, поради които даряването на храни не се използва достатъчно; обръща внимание на трудностите, пред които са изправени органите на държавите членки, особено във връзка с осигуряването на съответствие със съществуващата правна рамка при даряването на храни; призовава Комисията да създаде специална платформа за обмен на добри практики между държавите членки с цел да се улесни даряването на храни; приканва Комисията да вземе предвид приноса на местните и регионалните органи при преразглеждането на съответните правни разпоредби;

112.  приканва Комисията да финализира и публикува насоки относно преразпределянето и даряването на храни, включително данъчни разпоредби за дарителите, основаващи се на най-добрите практики, споделени между държавите членки, които понастоящем предприемат активни действия в борбата срещу разхищаването на храни; насърчава Комисията да изготви насоки за преодоляване на различните пречки пред даряването на храни и за данъчни облекчения за веригите и дружествата, които даряват храни;

113.  изразява съжаление, че понятията „най-добър до“ и „използвай преди“ като цяло са неясни за участниците на всички нива на веригата на доставка на храни; призовава Комисията да изясни тези понятия и да направи задължителни насоките за тяхното използване, за да се избегне евентуално погрешно тълкуване;

114.  насърчава държавите членки да осигурят необходимите знания в областта на управлението на храните и разхищаването на храни сред широката общественост;

115.  изразява съжаление поради факта, че въпреки отделни и ограничени инициативи в някои от институциите на Съюза, европейските органи не разполагат нито с необходимата законодателна рамка, нито с общи насоки, които да уреждат третирането на неконсумираната храна, доставена от кетъринг службите на институциите; призовава Комисията да изготви общи разпоредби, които да предвиждат разрешаване на въпроса за разхищаването на храни в европейските институции, включително насоки за предотвратяване на разхищаването на храни и правила относно даряването на хранителни отпадъци, с цел свеждане до минимум на хранителните отпадъци, причинени от европейските институции;

Част IХ — Специален доклад № 35/2016 на Сметната палата, озаглавен „Използване на бюджетната подкрепа за подобряване на мобилизирането на национални приходи в Субсахарска Африка“

116.  приветства специалния доклад на Палатата; подкрепя включените в него препоръки; изразява задоволство от готовността на Комисията да ги прилага на практика; изразява съжаление относно отговорите на Комисията, които са доста неясни и лишени от амбиция;

117.  изтъква значението на мобилизирането на национални приходи (МНП) в по-слабо развитите държави, тъй като то намалява зависимостта от помощта за развитие, води до подобряване на държавното управление и играе централна роля в държавното изграждане;

118.  подчертава, че според Палатата Комисията все още не използва ефективно договорите за бюджетна подкрепа за подпомагане на МНП в държавите с ниски и с ниски до средни доходи в Субсахарска Африка; отбелязва обаче, че новият подход на Комисията е увеличил потенциала на тази форма на помощ да подпомогне ефективно МНП;

119.  посочва, че укрепването на данъчните системи допринася не само за повишаването на предвидимите приходи, но също така и за отчетността на правителствата, създавайки пряка връзка между данъкоплатците и тяхното правителство; подкрепя изричното включване на подобрението на МНП в списъка на Комисията за ключови предизвикателства пред развитието, които трябва да бъдат преодолени чрез бюджетна подкрепа;

120.  изразява съжаление, че при разработването на своите операции за бюджетна подкрепа Комисията не е отделила достатъчно внимание на МНП; подчертава, че не е извършена оценка на ключови рискове, свързани с освобождаването от данъчно облагане и със събирането и прехвърлянето на данъци и неданъчни приходи от природни ресурси;

121.  припомня значението на мобилизирането на приходите в развиващите се страни, като същевременно посочва предизвикателствата, свързани с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и незаконните финансови потоци; насърчава укрепването на финансовата и техническата подкрепа за развиващите се страни и регионалните рамки за данъчната администрация, както и приемането на принципи за договарянето на данъчните споразумения;

122.  посочва, че одитът е установил липсата на подходящи инструменти за мониторинг с цел оценка на степента, в която бюджетната подкрепа е допринесла за общото подобряване на МНП;

123.  счита, че е изключително важно да продължи насърчаването на лоялните и прозрачни национални данъчни системи в областта на данъчната политика, да се увеличи подкрепата за процесите и органите за надзор в областта на природните ресурси, както и да продължи подкрепата за реформи на управлението, които подпомагат устойчивата експлоатация на природни ресурси и прозрачното управление; подчертава, че споразуменията за свободна търговия намаляват данъчните приходи за държавите с ниски и с ниски до средни доходи и биха могли да имат обратен ефект за тези държави; отправя искане към Комисията да гарантира, че фискалните последици от споразуменията за свободна търговия с държавите с ниски и с ниски до средни доходи ще бъдат вземани предвид при оценките на риска при договарянето на споразумения за свободна търговия;

124.  призовава Комисията да се придържа към своите насоки при извършването на оценки на макроикономическото управление и управлението на публичните финанси във връзка с аспектите на МНП, за да получи по-добър поглед върху най-проблематичните области, например мащаба на данъчните стимули, трансферното ценообразуване и укриването на данъци;

125.  подчертава, че за да се подобри разработването на операциите за бюджетна подкрепа, процедурата за идентифициране на рисковете, застрашаващи изпълнението на поставените цели, следва да бъде по-всеобхватна и да използва диагностичния инструмент за оценка на данъчната администрация, винаги когато е наличен;

126.  подчертава, че е необходимо да се прилагат по-често специфични условия за МНП, тъй като те ясно обвързват отпускането на плащанията за бюджетна подкрепа с напредъка на страната партньор в реформите в областта на МНП; отправя искане към Комисията да избере условията, които са подходящи и които ще имат най-голямо въздействие върху МНП;

127.  признава, че на Комисията се налага да действа в сложен политически и институционален контекст; припомня значението на структурирания политически диалог, с участието на представители на националните правителства и други донори, с цел да се определят ключовите области от интерес и да се формулира целенасочена стратегия за предоставяне на помощ;

128.  насърчава Комисията да разшири обхвата на компонента на бюджетната подкрепа, свързан с изграждането на капацитет, тъй като той полага здрави основи за дългосрочна икономическа и социална трансформация и разглежда основните пречки за ефективното събиране на публичните приходи;

129.  посочва, че за да се потвърди прякото влияние на усилията за бюджетна подкрепа върху мобилизирането на национални приходи, е необходима по-подробна оценка на конкретни области на данъчната система, което би позволило постигнатият напредък да бъде отнесен към отделни компоненти на предоставената помощ;

Част Х — Специален доклад № 36/2016 на Сметната палата, озаглавен „Оценка на разпоредбите за приключване на програмите за сближаване и развитие на селските райони за периода 2007—2013 г.“

130.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него препоръки;

131.  отбелязва със задоволство, че Комисията е предоставила подходяща и навременна подкрепа на държавите членки по време на тяхната подготовка за приключване на програмите им за периода 2007—2013 г.;

132.  приветства готовността на Комисията към по-нататъшно хармонизиране на регулаторните разпоредби за различните фондове, включително на терминологията, процедурите за получаване на увереност и процедурите на приключване, когато това създава условия да се подобри управлението на средствата от Съюза и допринася за по-опростено и по-ефективно изпълнение в държавите членки и регионите;

133.  отбелязва, че решенията за шест големи проекта за периода 2007—2013 г. все още чакат одобрение;

134.  отбелязва с учудване отказа на Комисията да поеме конкретен ангажимент по отношение на законодателните предложения за периода след 2020 г., знаейки, че за тях вече може да се използва опитът от два завършени финансови периода (2000—2006 г. и 2007—2013 г.); е обнадежден обаче от факта, че този отказ се дължи по-скоро на загриженост от страна на Комисията относно нейните законни правомощия, отколкото на несъгласие относно съдържанието;

135.  подкрепя призива на Палатата за по-нататъшно съгласуване на регулаторните разпоредби за приключване на мерките в областта на сближаването и на мерките, свързани с инвестиции за развитие на селските райони;

136.  счита, че изчислените проценти на остатъчния риск остават неизвестна величина, основана на опита, и в най-добрия случай може да служат за ориентири;

137.  отбелязва искането на Палатата периодите на допустимост вече да не се припокриват със следващия програмен период след 2020 г. и изразената от нея загриженост, че удължените периоди на припокриване (напр. n + 2, n + 3) са една от причините за натрупването на финансови задължения и късния старт на следващия програмен период, както и за забавянето на финализирането на преразгледаното законодателство относно програмирането и финансирането и свързаните с него правила за прилагане, особено през 2014 и 2015 г.; подчертава в тази връзка значението на осигуряването на максимално усвояване и гладко протичане на многогодишните проекти;

138.  отбелязва, че окончателно приключване на финансов период се извършва само веднъж на седем години; ето защо споделя становището на Палата, че Комисията следва да информира бюджетния орган и комисия по бюджетен контрол на Парламента за окончателния резултат от процедурата на приключване на програмите в отделен документ; счита, че този документ трябва не само да потвърждава законосъобразността и редовността на разходите, но и да отчита резултатите и въздействието на програмите (съгласно ориентирания към резултатите подход);

Част ХІ — Специален доклад № 1/2017 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия за осъществяване на пълния потенциал на мрежата „Натура 2000“

139.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него препоръки;

140.  подчертава значението на биологичното разнообразие за човечеството; отбелязва, че мрежата Натура 2000, определени съгласно директивите за птиците(13) и местообитанията(14) (директивите за опазване на природата) е централен елемент на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие, отбелязва със загриженост обаче, че пълният ѝ потенциал не е изчерпан;

141.  отбелязва, че главната роля на Комисията е да предоставя насоки на държавите членки; изразява съжаление, че държавите членки не вземат предвид насоките на Комисията в достатъчна степен;

142.  изразява съжаление, че Палатата е стигнала до заключението, че държавите членки не управляват правилно мрежата „Натура 2000“ и че координацията между националните органи и заинтересованите лица в държавите членки не е достатъчна;

143.  припомня, че поради нейния трансграничен характер прилагането на „Натура 2000“ изисква засилена координация между държавите членки; призовава държавите членки да създадат силна структура на национално равнище, за да насърчат трансграничното сътрудничество; приканва Комисията да предостави на държавите членки подобрени насоки за изграждане на платформа за сътрудничество;

144.  отбелязва с голяма загриженост, че целите за опазване на природата често не са били достатъчно конкретни и не са били остойностени, и в същото време плановете за управление не са били точно определени и не са имали цели за междинните етапи на тяхното изпълнение; посочва отново, че това би могло да възпрепятства добавената стойност на „Натура 2000“; призовава Комисията да хармонизира правилата относно един ефективен подход към определянето на целите за опазване на природата и планове за управление през следващия програмен период; също така призовава Комисията да проследи дали държавите членки спазват насоките и да им предостави допълнителна консултантска подкрепа, когато това е необходимо;

145.  призовава държавите членки да вземат своевременно необходимите мерки за опазване, за да се гарантира тяхната добавена стойност, и да актуализират по подходящ начин плановете за управление; призовава Комисията да извърши подробна проверка на евентуалните забавени проекти за опазване;

146.  отбелязва, че за да бъде мрежата „Натура 2000“ ефективна, участието на основните заинтересовани страни като ползвателите и собствениците на земя е от съществено значение; изразява съжаление, че в повечето държави членки липсват ефективни комуникационни канали; призовава държавите членки да подобрят координацията между националните органи и различните заинтересовани страни;

147.  изразява загриженост за това, че държавите членки не са успели да оценят адекватно проектите, които оказват отрицателно въздействие върху защитените зони по „Натура 2000“, че компенсаторните мерки не са били използвани достатъчно и че подходът на различните държави членки варира значително; призовава Комисията да предостави на държавите членки по-структурирани насоки за това как и кога да прилагат на практика компенсаторните мерки и да контролират използването им;

148.  изразява съжаление, че програмните документи за периода 2014—2020 г. не отразяват изцяло нуждите от финансиране и че Комисията не е разгледала тези недостатъци по структуриран начин; призовава Комисията да подготви следващия програмен период с по-голяма задълбоченост;

149.  изразява съжаление, че системите за мониторинг и докладване за „Натура 2000“ не са били достатъчни, за да предоставят изчерпателна информация за ефективността на мрежата; изразява загриженост за това, че няма изработена система от конкретни показатели за резултатите от използването на средства от Съюза, която да отразява резултатите от изпълнението на мрежата „Натура 2000“; счита, че това възпрепятства ефективността на мрежата „Натура 2000“; приветства факта, че Комисията въведе набор от задължителни подробни показатели за всички проекти по програмата LIFE през периода 2014—2020 г.; приканва Комисията да прилага същия подход и за други програми през следващия програмен период;

150.  отбелязва със загриженост, че на равнището на защитените зони плановете за мониторинг често не са били включени в документите за управление, не са били подробни или че не са били обвързани със срокове; наред с това изразява загриженост, че стандартните формуляри за данни не са били актуализирани и че данните, предоставени от държавите членки за доклада относно „Състоянието на природата“, са били непълни, неточни и несъпоставими; призовава държавите членки и Комисията да разрешат този въпрос в предвидения за тази цел план за действие;

151.  приветства факта, че Комисията е разработила централен регистър за вписване на жалби и запитвания, свързани с „Натура 2000“; отбелязва, че по-голямата част от случаите бяха приключени, без да се предприемат допълнителни процедурни стъпки; приканва Комисията стриктно да разгледа всички жалби и запитвания;

152.  приветства установяването на „Биогеографския процес“, който предоставя механизъм за сътрудничество между заинтересованите страни във връзка с управлението на „Натура 2000“ и съответно възможност за създаване на мрежа от контакти; при все това приканва Комисията да разреши проблема с езиковата бариера, който възпрепятства обхвата му;

153.  изразява дълбоко съжаление, че Рамката за приоритетни действия (РПД) съдържа ненадеждно описание на разходите за мрежата „Натура 2000“ и че данните, представени от държавите членки, са непълни и ограничени; отбелязва със загриженост, че оценките на финансирането не са били надеждни и сравними, като по този начин възпрепятстват възможността за точно наблюдаване на размера на средствата от Съюза, предназначени за „Натура 2000“; изразява съжаление, че това е довело до резултата РПД да е от ограничена полза при гарантирането на съгласуваността на финансирането от Съюза за опазване на биологичното разнообразие по „Натура 2000“; насърчава Комисията да предостави на държавите членки по-структурирани насоки относно мониторинга и докладването и относно изпълнението на РПД; призовава държавите членки да гарантират, че предоставените данни са точни;

154.  счита, че финансовите средства за „Натура 2000“ следва да са определени и използването им да може да бъде проследено, в противен случай въздействието на инвестициите не може да бъде измерено; доколкото „Натура 2000“ е съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)/Кохезионния фонд (КФ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), призовава съответните генерални дирекции на Комисията да добавят специална глава за „Натура 2000“ в своите годишни отчети за дейността;

155.  приветства съставянето на група от експерти и специални работни групи за хармонизиране на практиките и приканва Комисията да използва резултатите от техните дейности през следващия програмен период;

156.  призовава Комисията да информира съответните комисии на Парламента относно плана за действие за подобряване на прилагането на директивите за природната среда(15);

Част ХІI — Специален доклад № 2/2017 на Сметната палата, озаглавен „Договарянето от страна на Комисията на споразумения за партньорство и програми в областта на сближаването за периода 2014—2020 г. се характеризира с по-добро насочване на разходите към приоритетите на „Европа 2020“, но и с по-сложни механизми за измерване на резултатите“

157.  приветства констатациите, заключенията и препоръките на Палатата в нейния специален доклад; счита, че анализът на Палатата на етапа на програмиране за периода 2014—2020 г. за изпълнението на ЕСИ фондовете е полезен и своевременен за подпомагането на законодателите и Комисията да изготвят подходящи заключения за периода след 2020 г.;

158.  отбелязва отговорите на Комисията и факта, че Комисията приема изцяло пет от препоръките на Палатата и частично две препоръки; приветства готовността на Комисията да ги изпълни и призовава нея и държавите членки да изпълнят препоръките изцяло и своевременно;

159.  изразява несъгласие със становището на Палатата и Комисията, че засилените правомощия на Парламента сами по себе си са представлявали фактор за неоснователно забавяне на приемането на съответните регламенти за периода 2014— 2020 г.;

160.  изразява съжаление във връзка със забавянето, допуснато от Комисията при представянето на нейното предложение за Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., което създава перспектива за значително забавяне в преговорите и приемането на съответното законодателство относно МФР и финансовите програми и инструменти, като по този начин се застрашава своевременното им изпълнение в периода след 2020 г.;

161.  подчертава, че предложението за нови регламенти за политиката на сближаване след 2020 г., състоящо се в единен набор от правила или под друга форма, трябва да гарантира на практика опростяване, засилена достъпност до средства и успешно прилагане на целите на тази политика;

162.  подчертава необходимостта да се избегне повторение на забавянето при приемането на оперативните програми, както и проблемите, установени от Палатата, като например по-сложни, взискателни и дълги преговори по регламентите за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г., късното приемане на вторично законодателство и насоки и необходимостта от многобройни етапи на одобрение за оперативните програми от Комисията; изразява съжаление, че тези недостатъци са в противоречие с целта за опростяване на системата за управление на политиката на сближаване;

163.  отбелязва, че в Специален доклад № 2/2017 Палатата заключава, че споразуменията за партньорство са доказано ефективен инструмент за заделяне на средства от ЕСИ фондовете за тематични цели и инвестиционни приоритети и за подкрепа на фокусирането върху целите на стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места; подчертава обаче, че успешното прилагане на целите изисква адекватен бюджет за политиката на сближаване за периода след 2020 г.;

164.  отбелязва, че за разлика от предходните периоди съществува изискване коментарите на Комисията за проектите на оперативните програми да бъдат одобрени от колегиума на членовете на Комисията, докато през предходния програмен период окончателните оперативни програми е трябвало да бъдат одобрени от само колегиума; настоятелно призовава Комисията да преразгледа добавената стойност на подобна процедура при изготвянето на своето предложение за програмния период след 2020 г.;

165.  призовава Комисията внимателно да анализира посочените по-горе проблеми и да вземе мерки за избягването им през периода след 2020 г., включително всички необходими подобрения, като позволи бързо и качествено програмиране;

166.  призовава държавите членки и Комисията да засилят своите консултации при изготвянето на оперативните програми, които следва да улеснят ускорен процес за одобрението им;

167.  подчертава значението на използването на точна и хармонизирана терминология, която позволява правилното измерване на постиженията на политиката на сближаване; изразява съжаление, че Комисията не е предложила общи определения за „резултат“ и „краен продукт“ в своето предложение за новия Финансов регламент; призовава Комисията да въведе ясни общи определения за термини като „краен продукт“, „резултат“ и „въздействие“ във възможно най-кратки срокове и много преди началото на периода след 2020 г.;

168.  припомня, че адекватният административен капацитет, особено на национално и регионално равнище, е от жизненоважно значение за гладкото управление и прилагане на оперативните програми, включително мониторинга и докладването на целите и резултатите, постигнати чрез подходящи показатели; настоява в това отношение Комисията и държавите членки да използват наличната техническа помощ за подобрение на административния капацитет на различни равнища;

169.  призовава Комисията да укрепи и улесни споделянето на „най-добри практики“ на всички равнища;

170.  изразява загриженост от това, че държавите членки прилагат множество допълнителни показатели за крайни продукти и резултати в допълнение към показателите, предвидени в основните правни актове; изразява опасения във връзка с ефект на свръхрегулирането, който би могъл да направи използването на структурни фондове по-тромаво и по-малко ефективно; призовава Комисията да не насърчава държавите членки да следват подобен подход;

171.  подчертава уместността на измерването на средносрочното и дългосрочното въздействие на програми, тъй като само при измерването на въздействието лицата, вземащи решения, може да установят дали политическите цели са били постигнати; призовава Комисията изрично да измери „въздействието“ през програмния период след 2020 г.;

Част ХІІІ — Специален доклад № 3/2017 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от ЕС за Тунис“

172.  приветства специалния доклад на Палатата за оценка на ефикасността и ефективността на помощта от Съюза за Тунис; подкрепя посочените в него препоръки и представя своите съображения и препоръки по-долу;

173.  отбелязва, че като цяло финансирането от Съюза е било добре изразходвано, тъй като в голяма степен е допринесло за демократичния преход и икономическата стабилност на Тунис след революцията;

174.  отбелязва, че действията на Съюза са били добре координирани с основните донори и в рамките на институциите и отделите на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че се осъществява съвместно програмиране с държавите членки, с цел да се подобри целенасочеността и координацията на помощта;

175.  признава, че Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е трябвало да работят в нестабилна политическа и социална обстановка и нестабилна обстановка, свързана със сигурността, което е представлявало голямо предизвикателство при предоставянето на всестранна помощ;

176.  призовава Комисията да прецизира допълнително подхода за секторна бюджетна подкрепа, като формулира приоритетите на страната и условията и по този начин да улесни един по-структуриран и целенасочен подход на Съюза и да укрепи цялостното доверие в националната стратегия на Тунис;

177.  отбелязва, че финансирането от Съюза е допринесло в голяма степен за демократичния преход и за икономическата стабилност на Тунис; изисква от Комисията и ЕСВД обаче да съсредоточат действията си в по-малко на брой ясно определени области, с цел да се постигне максимално въздействие от помощта на Съюза;

178.  призовава Комисията да следва най-добрата практика по отношение на програмите за бюджетна подкрепа и да прилага съответните условия на изплащане, които ще насърчат органите на Тунис да предприемат съществени реформи; изразява своята загриженост по отношение на небрежното разпределяне на финансовите средства на принципа „повече за повече“, което обикновено не е било свързано с изпълнението на допълнителни изисквания и не е било предшествано от задълбочена оценка на постигнатия напредък;

179.  подчертава значението на една задълбочена оценка на управлението на публичните финанси, за предпочитане чрез използване на PEFA (публичните разходи и финансовата отчетност)(16), за да се идентифицират потенциални слабости в предоставянето на помощта от Съюза и те да бъдат преодолени;

180.  изисква от Комисията да подобри изготвянето на програмите и проектите, като установи набор от точни основни стойности и показатели, чрез които ще може коректно да се оцени степента, в която са постигнати целите;

181.  подчертава необходимостта от съсредоточаване на вниманието върху дългосрочното, устойчиво икономическо развитие, а не върху действия, които водят само до временно възстановяване на пазара на труда;

Част ХIV — Специален доклад № 4/2017 на Сметната палата, озаглавен „Защита на бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства — през периода 2007—2013 г. Комисията все повече използва превантивни мерки и финансови корекции в областта на сближаването“

182.  приветства констатациите, заключенията и препоръките на Палатата в нейния специален доклад;

183.  признава важността на изпълнението на целите на политиката на сближаване, а именно намаляването на разликите в степента на развитие между различните региони, преструктурирането на индустриалните области, чието развитие изостава, както и насърчаването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество, като по този начин се допринася за постигането на стратегическите цели на Съюза; счита, че тази важност обосновава значителния дял на тези дейности в бюджета на Съюза; подчертава значението на доброто финансово управление, предотвратяване и възпиране на нередностите и налагането на финансови корекции;

184.  отбелязва, че Комисията приема всички препоръки на Палатата, и я призовава да ги изпълни изцяло и своевременно;

185.  отбелязва, че като цяло Комисията е използвала по ефективен начин мерките, с които е разполагала през програмния период 2007—2013 г., за да защити бюджета на Съюза от неправомерно разходване на средства;

186.  приветства факта, че през програмния период 2007—2013 г. Комисията е започнала изпълнението на коригиращи мерки и финансови корекции много по-рано, отколкото през периода 2000—2006 г., като те са имали по-силно въздействие; подчертава обаче, че такива коригиращи мерки трябва да гарантират защитата на финансовите интереси на Съюза, като същевременно признава важността на навременното и ефективно изпълнение на засегнатите оперативни програми;

187.  призовава Комисията да продължи да бъде бдителна при разглеждането на декларациите за приключване, подадени от държавите членки за програмния период 2007—2013 г., както и в бъдеще;

188.  призовава Комисията да представи аналитичен и консолидиран доклад относно всички превантивни мерки и финансови корекции, наложени през програмния период 2007—2013 г., като се основава на доклада за предходния период;

189.  подчертава, че прекъсванията и спиранията на плащанията представляват значителен финансов риск за държавите членки и могат също така да доведат до трудности за Комисията при бюджетното управление, осъществявано от нея; призовава Комисията да гарантира полагането на балансирани усилия за защита на бюджета и постигането на целите на политиката на сближаване;

190.  подчертава, че ако държавите членки сами откриват нередностите и предприемат превантивни мерки, това ще доведе до по-малко време за установяване на проблемите и да се предостави повече време за разрешаването им; счита, че това също така ще означава, че системите за управление и контрол на държавите членки функционират ефективно и по този начин, че равнището на нередности могат да бъдат под прага на същественост; поради това призовава държавите членки да бъдат по-активни и отговорни и да откриват и коригират нередности въз основа на своя собствен контрол и одити, както и да подобрят системите за управление и контрол на национално равнище, за да се избегнат бъдещи нетни финансови корекции и загуба на средства;

191.  призовава държавите членки да предоставят на Комисията достатъчно информация като обем и качество в случаите на финансови корекции вследствие на одити на Комисията, за да се гарантират бързи процедури;

192.  в тази връзка подчертава значението на регулаторната сигурност и подходящите насоки и техническа помощ от страна на Комисията за органите на държавите членки, включително достатъчно конкретна формулировка на нейните изисквания; призовава също така Комисията да работи в тясно сътрудничество с органите на държавите членки, за да подобри ефикасността на контрола на първо и второ ниво;

193.  призовава Комисията да предостави на държавите членки насоки за хармонизирано докладване относно изпълнението на финансовите корекции, което ще улесни мониторинга и оценката на въздействието на извършените от държавите членки финансови корекции;

194.  подкрепя заключението на Палатата, че правната рамка по отношение на финансовите корекции за програмния период след 2020 г. следва да бъде укрепена, но основният приоритет трябва да продължи да бъде предотвратяването на нередности и измами;

195.  призовава Комисията да изгради интегрирана система за мониторинг, която позволява информацията в базите данни да бъде използвана за сравнителен анализ и която обхваща превантивните мерки и финансовите корекции за периода 2014—2020 г. възможно най-бързо, както и да предоставя навременен достъп до информация на Парламента, на Съвета и на съответните органи на държавите членки;

196.  призовава Палатата в бъдещата си одитна дейност да се съсредоточи в по-голяма степен върху системните слабости и да предоставя препоръки на Комисията и държавите членки за подобряване на функционирането на цялата система за финансово управление и контрол;

Част ХV — Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“

197.  приветства специалния доклад на Палатата и изразява задоволство, че Комисията приема част от тези препоръки и ще ги разгледа;

198.  отбелязва, че равнището на младежката безработица в Съюза намаля през последните няколко години; изразява съжаление, че в средата на 2016 г. тя все още е засягала 18,8% от младите хора; силно насърчава държавите членки да използват наличната подкрепа от Съюза за справяне с тази дългогодишна ситуация;

199.  изразява сериозна загриженост, че неработещите, неучещите и необучаващите се лица са откъснати от образованието и пазара на труда; разбира, че тези лица са най-трудни за достигане чрез съществуващите оперативни програми за изпълнение на финансови схеми за борба с младежката безработица; счита, че през периода 2017—2020 г. акцентът следва да бъде поставен върху тази група от населението, за да се осигури постигането на основните цели на схемата „Гаранция за младежта“;

200.  подчертава, че интегрирането на неработещите, неучещите и необучаващите се лица изисква значително повече финансиране от Съюза и че държавите членки също следва да мобилизират допълнително средства от националните си бюджети;

201.  подчертава приноса на схемата „Гаранция за младежта“ в борбата срещу младежката безработица от 2012 г. насам, но посочва, че равнището на младежката безработица остава неприемливо високо, и поради това призовава Инициативата за младежка заетост да бъде продължена до 2020 г.;

202.  изразява съжаление, че нито една от посетените държави членки не е могла да направи необходимото за това всички неработещи, неучещи и необучаващи се лица да получат възможност за приемане на предложение в рамките на четири месеца от влизането в схемата „Гаранция за младежта“;

203.  приветства по-специално препоръката на Палатата да се обърне повече внимание на подобряването на качеството на предложенията;

204.  отбелязва, че в своето съобщение, публикувано през октомври 2016 г.(17), Комисията посочва необходимостта от повишаване на ефективността на схемата „Гаранция за младежта“;

205.  отбелязва продължаващото предизвикателство, свързано с преодоляването на несъответствията в търсенето и предлагането на умения, за да се отговори по-добре на търсенето на работна сила; отправя искане към Комисията, в рамките на Комитета по заетост на Съвета да насърчи обмена на най-добри практики между държавите членки за поставянето на този въпрос в дневния ред по въпросите на заетостта;

206.  приветства сътрудничеството на Комисията с държавите членки в определянето и разпространението на добри практики в мониторинга и докладването, основано на съществуващите системи в държавите членки; припомня на Комисията, че съпоставимостта на данните е от основно значение за тази цел;

207.  отбелязва, че за да се постигне целта за осигуряване на предложения с добро качество за продължителна заетост за всички млади хора на възраст до 24 години в установени региони, ще бъдат необходими значително повече ресурси;

Част ХVІ — Специален доклад № 6/2017 на Сметната палата, озаглавен „Действия на ЕС в отговор на кризата с бежанците — подход на „горещите точки“

208.  приветства специалния доклад на Палатата; подкрепя посочените в него препоръки и представя своите съображения и препоръки по-долу;

209.  отбелязва отговора на Комисията и нейния ангажимент да оказва подкрепа на италианските и гръцките органи; приветства факта, че Комисията приема всички препоръки на Палатата с оглед на по-нататъшното развитие на специфични аспекти на подхода на „горещите точки“;

210.  изразява съжаление, че в своя специален доклад Палатата не е могла да се справи с по-широкия контекст, включително преместването на кандидатите към други държави членки; подчертава, че пречките за последващите процедури причиниха постоянно предизвикателство за правилното функциониране на „горещите точки“;

211.  потвърждава, че е важно да се прилага Европейската програма за миграцията; подчертава необходимостта да се продължи усъвършенстването на краткосрочните, както и на дългосрочните мерки, насочени към по-добро управление на границите, и да се преодолеят първопричините за незаконната миграция;

212.  призовава Европейската комисия, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Европол, Frontex (с оглед на новия ѝ мандат на Европейската агенция за гранична и брегова охрана), националните органи и международни организации да продължат и да увеличат подкрепата си за „горещите точки“; отбелязва, че само едно по-интензивно сътрудничество между Комисията, агенциите и държавите членки може да осигури в дългосрочен план по-успешно развитие на концепцията за „горещите точки“;

213.  подчертава в това отношение, че особено в случая на Италия непрекъснатият приток на мигранти продължава да поражда огромни предизвикателства, за които подкрепата от Съюза и неговите държави членки е жизненоважна;

214.  подчертава значението на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и на фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС); призовава за предвиждането на възможност финансовите правила за спешната помощ да се прилагат по отношение на ФУМИ и ФВС; настоява, че единственият начин да се повиши ефикасността на „горещите точки“ при предоставянето на подкрепа за държавите членки на първа линия, е да се увеличат финансовите ресурси за подобряване и създаване на инфраструктура за приемане и настаняване, което е от първостепенно значение с оглед на огромния брой пристигащи мигранти;

215.  приветства резултатите от одита на Палата на положението на ненавършилите пълнолетие мигранти в горещите точки и подчертава, че е важно да се разработи интегриран подход за тяхното приемане, като винаги се отчита техният най-добър интерес; призовава за по-добро използване на финансовите ресурси за приемането на ненавършили пълнолетие лица и за обучението на служителите, които ще работят с най-уязвимите субекти; припомня, че след публикуването на специалния доклад Комисията публикува съобщение специално относно ненавършилите пълнолетие мигранти(18); подчертава значението на това съобщение и призовава държавите членки да приложат изцяло препоръките, включени в документа;

216.  призовава следователно Комисията и Съвета да увеличат усилията си за предоставяне на подкрепа за горещите точки чрез по-ефективно преместване, и ако няма основания за приемане, процедури по връщане;

217.  изразява загриженост във връзка с непрекъснато постъпващите сведения за трафик на деца; призовава за допълнителни мерки за защита на децата, и особено за защитата на непридружените малолетни и непълнолетни лица от момента на тяхното пристигане; счита за неприемливо трафикантите да продължават да представляват пряка заплаха за деца;

218.  призовава Европол да продължи усилията си за борба срещу незаконната миграция, трафика на хора и борбата срещу участващите престъпни организации и да подкрепя националните органи при провеждането на евентуални разследвания във връзка с управлението на горещите точки;

219.  приветства усилията на италианските и гръцките национални органи за регистриране на възможно най-голям брой мигранти, пристигащи по бреговете им, с процент на регистрация в Гърция от 78% през 2016 г. спрямо 8% през 2015 г. и от 60% през 2015 г. спрямо средно 97% през 2016 г. в Италия; подчертава, че единственият начин да се осигури ефикасна система на приемане, е да се придобие точна представа за положението на място;

220.  призовава Комисията и Съвета да обезпечат качеството на разглеждането на молбите за убежище в горещите точки; признава трудните обстоятелства, при които трябва да бъдат обработвани молбите, но подчертава, че следва да се избягва допускането на грешки вследствие на прилагането на ускорени процедури; подчертава освен това, че държавите членки на първа линия следва да отговарят само за регистрирането и снемането на пръстови отпечатъци на всички мигранти, а процедурите на предприемане на последващи действия — да бъдат обща отговорност на всички държави членки в дух на солидарност; призовава на лицата, търсещи убежище, да се предоставя нужната информация относно процедурата по преместване като такава, относно правата, с които разполагат, и относно възможните държави на местоназначение;

221.  призовава Съвета да предприеме действия за незабавното преодоляване на трайния недостиг на експерти чрез подкрепа от EASO, както и от държавите членки; изразява убеждението си, че особено в случая на Италия, предоставянето на допълнителна подкрепа ще се окаже необходимо и в бъдеще; призовава Комисията и Съвета да се споразумеят за план този допълнителен капацитет да стане достъпен при поискване от Италия и Гърция;

222.  подчертава, че горещите точки са места, предназначени за регистрирането на пристигащите мигранти и поради това не следва да се пренаселват, нито да се превръщат в центрове за задържане; призовава държавите членки да продължат да полагат усилия за прилагане на практика на всички необходими мерки за пълно спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз;

223.  изразява загриженост във връзка с множеството различни заинтересовани лица, които понастоящем участват в изграждането и работата на горещите точки и изисква от Комисията и от държавите членки да внесат предложения, чрез които да се повиши прозрачността и отчетността на структурата;

224.  препоръчва Палатата да обмисли възможността за бързото изготвяне на последващ доклад относно функционирането на горещите точки с по-широк обхват, включващ и анализ на процедурите за предоставяне на убежище, преместване и връщане;

Част ХVІІ — Специален доклад № 7/2017 на Сметната палата, озаглавен „Новата роля на сертифициращите органи в областта на разходите за ОСП: положителна стъпка към модела за единен одит, но със съществени слабости, които следва да се преодолеят“

225.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него забележки и препоръки; отбелязва със задоволство, че Комисията приема повечето препоръки и ще ги разгледа или вече е започнала да ги прилага;

226.  признава положителния напредък, постигнат при модела за одит на разходите за Общата селскостопанска политика (ОСП); все пак изразява съжаление за това, че схемата за единен одит все още не функционира пълноценно;

227.  припомня, че Комисията носи крайната отговорност за ефективното използване на разходите за ОСП; освен това насърчава Комисията да гарантира, че прилагането на методите за контрол е достатъчно сходно в рамките на целия Съюз и че всички сертифициращи органи прилагат еднакви критерии при осъществяването на своята дейност;

228.  отбелязва, че от 1996 г. насам сертифициращите органи провеждат независими одити на разплащателните агенции на съответните държави; в тази връзка приветства факта, че през 2015 г. за първи път от сертифициращите органи беше изискано да установят законосъобразността и редовността на свързаните разходи; разглежда това като много положителна мярка, която е помогнала на държавите членки да подобрят своите системи за контрол и да намалят разходите за одит, и създала възможност за Комисията да получи допълнителна независима увереност относно законосъобразността и редовността на разходите за ОСП;

229.  въпреки това изразява съжаление, че Комисията може да използва работата на сертифициращите органи само в ограничена степен, тъй като според доклада на Палатата съществуват значителни слабости в модела на настоящата рамка, поради което становищата на сертифициращите органи не съответстват напълно на одитните стандарти и правила в някои важни области;

230.  отбелязва със загриженост въз основа на доклада на Палатата, че при методологията и изпълнението продължават да съществуват някои слабости, като например често нецелесъобразните стратегии за одит, неподходящия подбор на извадките и често недостатъчно високото равнище на умения и юридически експертен опит на одиторите на сертифициращите органи; все пак признава, че 2015 г. вероятно е била доста трудна година за държавите членки, защото съответните правила и насоки на Съюза бяха съвсем нови към онзи момент и сертифициращите органи може би не са разполагали с достатъчно информация и обучение за практическото им приложение или може би не са получили достатъчно указания относно изисквания брой на извадките;

231.  призовава Комисията да положи допълнителни усилия за преодоляване на слабостите, посочени в доклада на Палатата, и за постигане на наистина ефективен модел за единен одит на разходите за ОСП; насърчава Комисията да наблюдава и подкрепя активно сертифициращите органи за подобряване на тяхната работа и методология във връзка със законосъобразността и редовността на разходите;

232.  посочва по-специално, че в насоките трябва да се разработят по-надеждни методи на работа във връзка с риска от надценяване на увереността въз основа на вътрешния контрол, неподходящата представителност на извадките и вида на разрешените проверки, ненужното изчисляване на два различни процента на грешка и начина на използване на процентите, както и ненадеждните становища, основаващи се на занижаване на процента на грешка;

233.  отбелязва също така, че според доклада на Сметната палата въпреки често ненадеждните статистически данни на държавите членки относно контрола, Комисията продължава да базира своя модел за получаване на увереност на тези данни, и че през 2015 г. становището на сертифициращите органи е било само един от многото фактори, които са били взети предвид;

234.  изразява съжаление, че последиците от тази липса на надеждност са очевидни; отбелязва, че например при извършването на преките плащания ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е отпуснала допълнително финансиране за 12 от общо 69 разплащателни агенции с процент на грешка от над 2%, като само една агенция първоначално е изразила резерви по отношение на своята декларация, а през 2015 г. ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е изразила резерви по отношение на 10 разплащателни агенции; отбелязва също, че за селските райони ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е отпуснала допълнително финансиране за 36 от общо 72 разплащателни агенции, като в 14 случая коригираният процент на грешка е бил над 5%, а през 2015 г. ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е изразила резерви по отношение на 24 разплащателни агенции от 18 държави членки;

235.  призовава Комисията да акцентира върху тази липса на надеждност и да разработи мерки за постигане на надеждна основа за своя модел за получаване на увереност; счита, че в тази връзка Комисията следва да напътства активно разплащателните агенции, за да могат те да изготвят надеждни становища и да се възползват от свързаната с това информация и данни;

236.  насърчава Комисията също така да изиска от сертифициращите органи въвеждането на целесъобразни предпазни мерки за гарантиране на представителността на техните извадки, да разреши на разплащателните агенции да извършват достатъчно проверки на място, да изиска от сертифициращите органи да изчисляват само един вид процент на грешка по отношение на законосъобразността и редовността, както и да гарантира, че процентът на грешка, докладван от разплащателните агенции в техните статистически данни относно контрола, се включва по правилен начин в процента на грешка на сертифициращите органи;

237.  препоръчва по-специално в становищата относно законосъобразността и редовността на разходите за ОСП Комисията да акцентира върху качеството и обхвата, което да ѝ позволи да определя надеждността на данните на разплащателните агенции относно контрола, или, по целесъобразност, да направи оценка за необходимите корекции във връзка с процентите на грешка на разплащателните агенции въз основа на становищата, предоставени от сертифициращите органи;

238.  отбелязва, че по отношение на препоръка № 7 на Палатата Комисията трябва да се увери, че процентът на грешка на разплащателните агенции не се натрупва непропорционално в общия процент на грешка на сертифициращите органи; счита, че насоките в това отношение следва да бъдат максимално ясни, за да се избегнат недоразумения при финансовите корекции;

239.  отбелязва също така, че съгласно доклада на Палатата в случая на Италия са нарушени гаранциите за неуведомяване на разплащателните агенции за операциите, които ще бъдат предмет на повторна проверка, като в случая сертифициращият орган предварително е уведомил разплащателната агенция кои бенефициенти ще бъдат проверени, преди разплащателната агенция да е извършила по-голямата част от първоначалните си проверки на място; категорично подчертава, че при всички положения трябва да се гарантира адекватно прилагане на метода за подбор въз основа на заявките за плащания и че не може да се уведомява предварително, без никакви последствия от тези действия;

240.  посочва, че при операциите, които не са свързани с интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) (по линия на фондовете ЕФГЗ и ЕЗФРСР) е налице значително разминаване между периода, за който са отчетени проверките на място (календарната година), и периода, през който са извършени разходите (от 16 октомври 2014 г. до 15 октомври 2015 г. за финансовата 2015 година); отбелязва, че вследствие на това някои бенефициенти, подложени на проверки на място през календарната 2014 година, не са получили възстановяване на разходите през финансовата 2015 година, и сертифициращите органи не могат да включат резултатите от тези операции в своите изчисления за процента на грешка за съответната финансова година; призовава Комисията да представи целесъобразно решение за синхронизация на тези графици;

241.  изтъква, че графиците за контрол на разплащателните агенции могат да бъдат много натоварени, особено в държавите членки с кратък вегетационен период, и че често може да е много трудно съответната информация да се предостави ефективно и навреме на сертифициращите органи; отбелязва, че това може да доведе до използването на множество различни методи за контрол и до дублиране на процентите на грешка, тъй като сертифициращите органи не могат да следват изцяло процедурата за контрол на разплащателните агенции; счита, че този въпрос би могъл да се разреши, например чрез прилагането на мерки за спътниково наблюдение;

242.  счита, че като цяло при контрола на разходите за ОСП би могло да се ползва предимството от прилагането на нова технология: където може да се постигне достатъчно ниво на надеждност, например чрез сателитен контрол, бенефициентите и одиторите не следва да бъдат обременявани с твърде много проверки на място; подчертава, че наред с гарантирането на финансовите интереси на Съюза във връзка с финансирането на разходите за ОСП, крайната цел на схемата за единен одит следва да бъде обезпечаване на ефикасен контрол, добре функциониращи административни системи и намаляване на бюрократичната тежест;

243.  освен това подчертава, че моделът на единен одит следва да може да доведе до по-малко слоеве в системата за контрол и до по-малко разходи за Съюза, държавите членки и бенефициентите; счита, че следва да се акцентира повече върху надеждността на цялостната система на държавите членки за контрол, вместо вниманието да се насочва само към извършването на допълнителни проверки на бенефициентите; счита, че системата за контрол продължава да бъде твърде обременяваща за бенефициентите, че в онези държави членки, в които нередностите и измамите не са толкова често явление, общата система за одит се е доказала като достатъчно добра, и че може да се осигури надеждност и чрез други методи, различни от извършването на твърде много проверки на място;

244.  призовава Комисията да обърне сериозно внимание на доклада на Палатата и препоръките на Парламента, и да доразвие системата за контрол на разходите за ОСП, с цел постигане на истински подход за единен одит;

245.   подчертава, че много от установените от Палатата слабости бяха посочени и разгледани от Комисията в насоките ѝ за 2018 г.; приветства постоянния напредък, постиган от сертифициращите органи;

Част ХVIIІ — Специален доклад № 8/2017 на Сметната палата, озаглавен „Системата на ЕС за контрол на рибарството — “необходимо е да се положат допълнителни усилия“

246.  с цел да се подобри точността на информацията за риболовния капацитет, изисква от държавите членки до 2018 г. да въведат процедури за проверка на точността на информацията, вписана в техните национални регистри на флота;

247.  в контекста на бъдещо изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета(19) („Регламент за контрола“), и с цел да се подобри точността на информацията за риболовния капацитет, изисква от Комисията да включи в законодателното си предложение подробни правила за редовните проверки по документи и проверките на място на показателите за брутния тонаж (БТ) и мощността на двигателите (kW), използвани за изчисляване на риболовния капацитет;

248.  в контекста на бъдещо изменение на Регламента за контрола, за да се подобри мониторингът на дейността на малките риболовни кораби, призовава Комисията да включи в своето законодателно предложение:

   а) премахване на освобождаването от задължението във връзка с VMS(20) за кораби с дължина между 12 и 15 метра;
   б) изискване за монтирането на по-малки и по-евтини системи за определяне на местоположението за плавателните съдове с дължина под 12 метра;

249.  за да се гарантира прозрачността в процеса на разпределяне на квотите за улов, изисква от държавите членки в срок до 2019 г. да уведомят Комисията относно използваната от тях система за разпределение на квоти в съответствие с член 16 от Регламента за ОПОР (Общата политика в областта на рибарството)(21), в т.ч. какви прозрачни и обективни критерии са включени в процеса на разпределяне на квотите между заинтересованите страни;

250.  за да подобрят пълнотата и надеждността на данните за рибарството, изисква от държавите членки в срок до 2019 г.:

   а) да преразгледат и подобрят процеса на регистриране и проверка на данните за риболовните дейности, предоставени на хартиен носител; да въведат постепенно процеси на регистриране и проверка на електронните данни за риболовните дейности, изпращани от плавателни съдове с дължина под 10 метра; да гарантират, че тези системи са съвместими и позволяват обмен на данни между държавите членки, Комисията и Европейската агенция за контрол на рибарството;
   б) да гарантират, че разполагат с надеждни данни за дейността на плавателните съдове с дължина под 10 метра чрез постепенното въвеждане на подходящи, по-евтини и удобни за ползване от потребителите изисквания за докладване и за регистриране и че прилагат установените от Регламента за контрола правила за тяхното събиране;
   в) да завършат валидирането и кръстосаните проверки на данните за риболовните дейности;

251.  изисква от Комисията в срок до 2020 г.:

   а) да създаде платформа за обмен на информация, която да се използва от държавите членки за изпращане на валидирани данни в стандартни формати и съдържания, така че предоставената информация на различните служби на Комисията да съвпада с данните на държавите членки;
   б) да насърчава разработването на по-евтина, по-проста и удобна за потребителите система за улесняване на електронното съобщаване на риболовните дейности за плавателни съдове с дължина под 12 метра; да въведе за плавателни съдове с дължина между 10 и 12 метра задължението да използват електронни системи за регистриране и за докладване (електронни бордови дневници) вместо такива на хартиен носител; да въведе за плавателни съдове с дължина под 10 метра постепенно задължението да отчитат и да докладват улова си чрез по-евтина, по-проста и удобна за потребителите електронна система;
   в) да анализира оставащите проблеми с пълнотата и надеждността на данните на равнището на държавите членки и да определи подходящи действия с държавите членки, когато е необходимо;

252.  в контекста на бъдещи изменения на Регламента за контрола, за да се подобри изчерпателността и достоверността на риболовната информация, призовава Комисията да включи в своето законодателно предложение:

   а) премахване на освобождаването от задълженията във връзка със системата за електронно отчитане и за електронни декларации за кораби с дължина между 12 и 15 метра;
   б) преразглеждане на задълженията на държавите членки за докладване на данни за улова съгласно Регламента за контрола, за да се включат данни за риболовната зона, големината на кораба и риболовните съоръжения;

253.  за да се подобрят проверките на място, призовава държавите членки да разработят и използват стандартни протоколи и доклади за проверки, които са по-добре адаптирани към специфичните регионални и технически условия на рибарството от предвидените съгласно приложение XXVII към Регламент (ЕС) № 404/2011(22); призовава държавите членки да се придържат към такава практика, като се консултират с Европейската агенция за контрол на рибарството, в срок до 2019 г., когато се очаква да влезе в сила новият регламент за техническите мерки(23);

254.  в контекста на бъдещо изменение на Регламента за контрола, призовава Комисията да включи в законодателното си предложение изискване за задължително използване от държавите членки на електронната система за докладите от инспекциите, за да се гарантира изчерпателността и актуализирането на резултатите от техните национални инспекции; призовава Комисията също така да включи в предложението задължение на държавите членки да споделят резултатите от тези проверки с други държави членки;

255.  за да се гарантира ефективността на системата от санкции, призовава държавите членки в срок до 2019 г.:

   а) да вземат надлежно под внимание повтарящите се нарушения или системните нарушители при определянето на санкциите;
   б) да приложат изцяло точковата система и да осигурят последователното ѝ прилагане на своята територия;

256.  в контекста на бъдещо изменение на Регламента за контрол, призовава Комисията да включи в законодателното си предложение разпоредба, която предвижда система за обмен на данни за нарушенията и санкциите, в сътрудничество с Европейската агенция за контрол на рибарството и държавите членки;

Част ХІХ — Специален доклад № 9/2017 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна и Югоизточна Азия“

257.  приветства специалния доклад на Палатата; подкрепя посочените в него препоръки и представя своите съображения и препоръки по-долу;

258.  потвърждава, че въпреки изпълнената с предизвикателства среда, в която се налага да действа, Съюзът допринесе осезаемо за борбата с трафика на хора в Южна и Югоизточна Азия;

259.  приветства постигнатия напредък в борбата с трафика на хора чрез мерки като изпращането на европейски служители за връзка по въпросите на миграцията в определени държави; отправя искане работата в тази насока да продължи;

260.  насърчава Съюза да задълбочи сътрудничеството си с националните и регионалните органи на управление, както и с други организации, присъстващи в региона (като ООН, Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), заинтересовани неправителствени организации), и с гражданското общество, с цел придобиване на по-добра обща представа за трайните приоритети и съответно изготвяне на по-целенасочен план за действие;

261.  подчертава, че е важно да се изкорени крайната бедност и дискриминацията на малцинствата и между половете в държавите от Южна и Югоизточна Азия, както и да се укрепят демокрацията и правата на човека в тях с помощта на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП);

262.  призовава Комисията да разработи всеобхватна, съгласувана и надеждна база данни относно финансовата подкрепа за борбата с трафика, с цел по-обоснованото разпределяне на финансовите средства и достигането им до получателите, които действително най-спешно се нуждаят от тях; изразява съгласие със Съвета относно необходимостта от изготвяне на актуализиран списък на регионите и държавите, засегнати от трафика на хора, и че този списък следва да бъде включен в базата данни;

263.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Докладване за последващите действия във връзка със Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора и набелязване на допълнителни конкретни действия“ (COM(2017)0728), публикувано от Комисията през декември 2017 г.; призовава Комисията да предложи конкретни мерки, които да бъдат разработени за всеки регион;

264.  приветства факта, че трафикът на хора ще продължи да бъде приоритет в предстоящия цикъл на политиката на Съюза за борба с организираната и тежката международна престъпност за периода 2018—2021 г.;

265.  счита, че е от първостепенно значение да се укрепят правоприлагащите агенции в държавите от Южна и Югоизточна Азия, за да бъдат те по-ефективни в разкриването и унищожаването на мрежите за трафик на хора; изисква по-строги наказания за престъпниците, участващи в трафик на хора;

266.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да се борят с трафика на хора в рамките на Съюза с помощта на политическо и съдебно сътрудничество, за да се справят с мафиотските структури, които използват Съюза като крайна дестинация за жертвите на трафика на хора, както е посочено в съобщението от декември 2017 г.;

267.  счита, че е необходимо да се установи по-тясна връзка между графика на действията за смекчаване и предоставените ресурси, както и разширено сътрудничество между ЕСВД, Комисията, АСЕАН и ООН, за да се създадат условия за по-ефикасна борба с трафика на хора;

268.  приканва ЕСВД и Комисията да противодействат на проблема във връзка с трафика на хора, като проучат и други възможности за действие, например чрез двустранни и многостранни споразумения;

Част ХХ — Специален доклад № 10/2017 на Сметната палата, озаглавен „Необходима е по-добра насоченост на помощта от ЕС за младите земеделски стопани, за да се насърчи ефективна приемственост между поколенията“

269.  счита във връзка със съществуващите политики в рамките на ОСП, че:

   а) е необходима всеобхватна оценка на всички инструменти и мерки, които могат да бъдат комбинирани, за да се помогне на младите земеделски стопани, като вниманието бъде съсредоточено върху съпоставимостта в целия Съюз, върху последователността или непоследователността в показателите за резултатите, както и върху пречките, пред които се изправят младите земеделски стопани при навлизането си на пазара, които могат да бъдат преодолени в рамките на бъдещото преразглеждане на ОСП;
   б) целите по отношение на приемствеността между поколенията следва да бъдат определени по-добре, евентуално с количествено измерима цел, и следва да се събира информация относно нивата на успеваемост в приемствеността между поколенията и факторите, които допринасят за тази приемственост или я възпрепятстват;

270.  счита по отношение на ОСП за периода след 2020 г., че законодателството следва да бъде формулирано по такъв начин, че Комисията да посочи (или да изисква от държавите членки да посочат в съответствие с разпоредбите за съвместно управление) ясна интервенционна логика за инструментите на политиката, насочени към приемственост между поколенията в селското стопанство; счита, че интервенционната логика следва да включва:

   а) стабилна оценка на потребностите на младите земеделски стопани, която проучва основните причини за това защо младите хора, които искат да станат земеделски стопани, са изправени пред пречки при създаване на стопанства, и степента на разпространение на тези пречки в различните географски райони и сектори на селското стопанство или други специфични характеристики на земеделските стопанства;
   б) оценка на това кои потребности биха могли да бъдат удовлетворени чрез инструментите на политиката на Съюза и кои потребности могат да бъдат или вече са по-добре обхванати от политиките на държавите членки, както и анализ на това кои форми на подкрепа (напр. директни плащания, еднократни суми, финансови инструменти) отговарят в най-голяма степен на установените потребности;
   в) мерки за повишаване на осведомеността относно възможните видове помощ за по-ранно прехвърляне на стопанството към приемник със съпътстващи консултантски услуги или мерки като задоволителна пенсионна схема въз основа на национални или регионални доходи или приходи в секторите на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство;
   г) независимо от дългия период на планиране на прехвърлянето на земеделски стопанства, да се гарантира определяне на цели SMART, изразяващи конкретно и измерващи количествено очакваните резултати от прилагането на инструментите на политиката по отношение на очакваната степен на приемственост между поколенията, както и на приноса към жизнеспособността на подпомаганите стопанства; счита, че по-специално следва да бъде пояснено дали инструментите на политиката следва да са насочени към подпомагане на колкото се може повече млади земеделски стопани или да са насочени към конкретни видове млади земеделски стопани (напр. най-образованите, тези, които създават стопанства в необлагодетелстваните райони, тези, които въвеждат енергоспестяващи и водоспестяващи технологии в рамките на стопанствата, тези, които увеличават рентабилността или производителността на стопанствата или тези, които осигуряват по-голям брой работни места);

271.  призовава държавите членки при прилагането на мерките на ОСП за периода след 2020 г. да подобрят насочеността на мерките чрез:

   а) прилагане на критерии, които да гарантират подбора на икономически най-ефективните проекти, като например проекти, които носят най-голям ръст на устойчивата производителност или на жизнеспособността на подпомаганите земеделски стопанства, или най-голям ръст на заетостта в районите с най-висока безработица или необлагодетелстваните райони с най-ниска приемственост между поколенията;
   б) прилагане на ясни критерии за оценка на начина, по който младите земеделски стопани могат да получават подкрепа в случай на съвместен контрол над дружества (като например определяне на това какъв процент от правата на глас или дяловете следва да притежава бенефициентът или посочване на периода, по време на който се извършва промяната в баланса на дяловете какъв минимален процент от доходите на лицето следва да идват от дейността му в подпомаганото стопанство), с цел насочване на помощта към млади земеделски стопани, които превръщат земеделието в подпомаганите дружества в своя основна дейност;
   в) прилагане на достатъчно високи минимални прагове от точки, които проектите следва да достигнат, и адекватно разделяне на бюджета, отпуснат за мерките, за да се осигури равномерно наличие на средства за създаване на стопанства на млади земеделски стопани по време на целия програмен период;
   г) подобряване на използването на бизнес планове като инструмент за оценка на необходимостта от публично финансиране посредством анализ на етапа на кандидатстване на вероятната жизнеспособност на стопанствата без подпомагането и — след приключване на проектите — на въздействието на помощта върху жизнеспособността на стопанството, или относно други ясно определени цели (напр. заетост, въвеждане на енергоспестяващи и водоспестяващи технологии);

272.  счита, че законодателството относно мерките на ОСП за периода след 2020 г. следва да гарантира, че Комисията и държавите членки (в съответствие с разпоредбите за съвместно управление) подобряват системата за мониторинг и оценка; счита по-специално, че:

   а) Комисията следва да определи показатели за крайните продукти/услуги, резултатите и въздействието, които да дават възможност за оценка на напредъка, ефективността и ефикасността на инструментите на политиката спрямо целите, като се черпи опит от най-добрите практики, и по-конкретно полезни показатели, разработени от държавите членки в техните системи за мониторинг;
   б) държавите членки следва редовно да събират актуални данни за структурните и финансовите характеристики на подпомогнатите стопанства (например приходи, доходи, брой служители, нововъведения, образование на земеделските стопани), които позволяват оценка на ефективността и ефикасността на мерките при постигането на желаните цели на политиката;
   в) Комисията и държавите членки следва да изискват оценките да предоставят полезна информация относно постиженията на проектите и мерките, основаващи се на действителни данни за развитието на структурните и финансовите характеристики на подпомогнатите стопанства, като използват най-добрите практики (напр. сравнителни оценки, съпоставителни анализи, проучвания), като посочените в посочения одит (вж. каре 5 от Специалния доклад на Палатата, случаят с Емилия — Романя, точка 75);
   г) следва да се гарантира лесен достъп на младите земеделски стопани до съвети и инструменти, които им помагат да реагират ефективно и ефикасно при опасност от смущения на пазара или пазарно насищане, както и на нестабилността на цените; счита, че по този начин конкурентоспособността и пазарната ориентация биха могли да бъдат засилени, а колебанията в доходите на производителите, дължащи се на кризи, биха могли да бъдат намалени;

Част ХХІ — Специален доклад № 11/2017 на Сметната палата, озаглавен „Доверителният фонд „Беку“ на Европейския съюз за Централноафриканската република — обещаващо начало въпреки някои недостатъци“

273.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него забележки и препоръки;

274.  приветства създаването на Европейския доверителен фонд „Беку“ и неговия принос към международните действия в отговор на кризата в Централноафриканската република; признава, че този първи доверителен фонд може да бъде разглеждан по редица начини като пилотен проект с основно значение, и че е необходимо да се разработят по-точни указания относно въпросите от системно значение на координирането, мониторинга и оценката на донорите съгласно по-систематичен подход за получаване на гаранции;

275.  отбелязва, че доверителните фондове бяха част от ad hoc реакция в контекста на липсата на необходимите ресурси и гъвкавост за прилагане на бърз и всеобхватен подход за разрешаване на сериозни кризи; счита, че е необходимо повече време за доказване на неговата ефективност и за допълнително проучване на оперативното изпълнение;

276.  счита също така, че следва да се обърне особено внимание на ефективността и политическото управление на доверителните фондове, както и на липсата на гаранции и надзор във връзка с окончателното използване на отпуснатите финансови средства;

277.  счита, че следва да се обърне специално внимание на констатациите на Палатата, отнасящи се до ограниченото влияние на фонда върху координацията между заинтересованите страни, и че Комисията следва да направи всичко възможно, за да използва вече натрупания опит от дейността на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в някои области, като например изпълнението и координацията на многостранните инвестиции и управлението на процеса за поемане на отговорност за резултатите;

278.  подчертава, че всички нови финансови инструменти и механизми за смесено финансиране следва да останат съгласувани с основните цели на политиката на Съюза за развитие и да се съсредоточат върху области, където добавената стойност и стратегическото въздействие са най-големи;

279.  отбелязва, че до момента вноските на държавите членки в доверителния фонд са сравнително ниски; призовава държавите членки да се ангажират в по-голяма степен, за да гарантират, че фондът постига очакваните цели на политиката;

280.  счита, че трябва да се обърне надлежно внимание на разходите за управлението на контрола и административните разходи спрямо общия размер на вноските; обявява се за съгласуваност и допълняемост на тези нови инструменти за развитие със стратегията и политическите цели на ЕФР;

281.  призовава Комисията да приложи всеобхватни механизми за контрол, за да гарантира политически контрол от страна на Парламента върху ръководството, управлението и изпълнението на тези нови инструменти в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; счита, че е важно да се разработят специални стратегии за надзор за тези инструменти, със специфични цели, планирани резултати и прегледи;

Част ХХII — Специален доклад № 12/2017 на Сметната палата, озаглавен „Прилагане на Директивата за питейната вода: качеството на водата и достъпът до нея са подобрени в България, Унгария и Румъния, но нуждите от инвестиции остават значителни“

282.  тъй като достъпът до питейна вода с добро качество е една от най-основните потребности на гражданите, подчертава, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да следи по-добре ситуацията, особено по отношение на малките зони на водоснабдяване, които са най-близо до крайните потребители; припомня, че лошото качество на питейната вода може да доведе до рискове за здравето на европейските граждани;

283.  настоятелно призовава държавите членки да предоставят повече информация на гражданите относно качеството на питейната вода, която им се подава, тъй като в редица държави членки гражданите не са наясно, че чешмяната вода е питейна;

284.  изразява съжаление поради факта, че държавите членки не са задължени да докладват относно качеството на водата в малките зони на водоснабдяване; изразява надежда, че преразгледаната Директива за питейната вода(24) ще коригира тази ситуация;

285.  изтъква важността на устойчивостта на водната инфраструктура и подчертава значението на това гражданите да продължат да участват в поддръжката на водната инфраструктура;

286.  набляга на съществения факт, че политиките за определяне на цената на водата трябва да стимулират ефективността и покриването на разходите за използването на водата; отбелязва, че е отговорност на държавите членки да предоставят висококачествена питейна вода на достъпни цени за всички свои граждани, с разбирането, че водата е общо благо и право на човека;

287.  припомня на Комисията, че продължаващите дискусии и засилващите се тенденции към либерализация и приватизация на услугата за водоснабдяване в няколко държави членки са се превърнали в основен повод за загриженост на гражданите;

Част ХХІІ — Специален доклад № 13/2017 на Сметната палата, озаглавен „Единна европейска система за управление на железопътното движение — ще стане ли политическият избор реалност?“

288.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него забележки и препоръки;

289.  отбелязва, че Комисията не е оценила правилно въздействието на законодателните пакети, които е инициирала от 2000 г. насам в железопътния сектор; изразява съжаление, че предоставените от Съюза средства, инвестирани в няколко проекта, не могат да се считат за ефективни от гледна точка на разходите;

290.  отбелязва, че железопътният сектор като цяло е силно корпоративна сфера, поради което либерализацията на пазара може да бъде възприета повече като заплаха, отколкото като предимство;

291.  отбелязва, че интересът на държавите членки за повишаване на оперативната съвместимост трябва да бъде съпроводен от оценка на разходите и от нужното финансиране; насърчава държавите членки да заложат реалистични цели при отпускането на финансова подкрепа от Съюза за системата ERTM и съветва Комисията да определи срокове за изпълнение, които да могат да бъдат спазени;

292.  приветства ангажимента на Комисията да определи съвместно с държавите членки график за извеждане от експлоатация с правно обвързващи цели; също така приветства факта, че Комисията е решила да работи заедно с промишлеността, за да улесни използването на модела на обща тръжна процедура, изготвен от Общността на европейските железници (CER);

293.  счита, че скъпите инвестиции, налагани от настоящата система, наред с липсата на непосредствени ползи за субектите, които поемат съответните разходи, изискват стратегическа оценка на залаганите приоритети в рамките на Съвета и държавите членки; приветства Европейския план за внедряване и придружаващия го план за действие за системата ERTM, който има за цел да осигури непрекъснат поток от подпомагане; насърчава държавите членки да акцентират върху по-добрата координация на Европейския план за внедряване и да гарантират, че поетите от Съюза ангажименти се вземат предвид при определяне на техните национални приоритети; приветства ангажимента на Комисията да въведе междинни цели в националните планове за внедряване, за да се подобри наблюдението на отделните раздели;

294.  изразява загриженост за високия процент на отменени бюджетни кредити, свързани с финансирането по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) за проекти за системата ERTM, което е обосновано главно от факта, че финансовите разпоредби на Съюза не са съгласувани с националните стратегии за прилагане; приветства факта, че Комисията адаптира финансирането на МСЕ, доколкото това е възможно; призовава Комисията да проучи и анализира ситуацията и да предприеме необходимите мерки за преодоляване на тези проблеми;

295.  изразява съжаление за това, че финансирането от Съюза, предназначено за бордови устройства, се използва главно за трасета от националната мрежа, и че товарният транспорт не може да получава подкрепа от Кохезионния фонд; припомня, че железопътният превоз на товари е един от ключовите аспекти на единния пазар;

296.  призовава Комисията да гарантира ефективно преодоляване на проблемите, свързани с несъвместимостта на системата, през следващия програмен период;

297.  счита, че за да може единният железопътен пазар да заработи, ще е необходимо пълноценно участие на съответните пазарни оператори преди отпускане на финансирането от Съюза; счита, че политиката на Съюза за железопътния сектор изисква реалистична промяна на стратегията, която следва да включва оценка на разходите и ползите, разработване на икономически модел в държавите членки, където такъв не съществува, за да се гарантира подходящо финансиране и да се определят източниците по ефективен начин;

Част ХХVІ — Специален доклад № 14/2017 на Сметната палата, озаглавен „Преглед на ефективността на управление на делата в Съда на Европейския съюз“

298.  приветства специалния доклад на Сметната палата; одобрява нейните бележки и препоръки;

299.  отправя критика към Съда на Европейския съюз (Съда) за отказа да предостави достъп на Палатата до някои от документите, които тя е изискала за прегледа на изпълнението от Съда; припомня на Съда, че членовете на Сметната палата, както и нейните одитори са длъжни да спазват правилата за поверителност и професионална тайна при изпълнението на своите служебни задължения(25); изразява съжаление, че съдебните помощници (référendaires) не са могли да бъдат интервюирани въпреки ключовата им роля в работата на Съда;

300.  отбелязва със съжаление, че от 2012 г. насам Общият съд многократно е превишавал разумния срок, в рамките на който страната има право да очаква, че ще бъде постановено съдебно решение; приканва Общия съд да докладва на комисията по бюджетен контрол на Парламента за изясняване на ситуацията;

301.  отбелязва, че след реформа на структурата на Съда разпределението на съдиите в съставите се извършва според натовареността в различните области; би искал да знае как се извършва това разпределение и дали има специализирани състави за определени области; изисква статистически данни относно напредъка на делата в рамките на новата система;

302.  изразява съжаление, че Сметната палата е изключила от извадката делата с продължителност над два пъти по-голяма от средната; счита, че за оценка на резултатите от работата са необходими не само типичните случаи;

303.  предлага броят на работните езици в Съда, по-специално езиците, използвани по време на разискванията в открито съдебно заседание, да бъде увеличен, като се включват английски, френски и немски език, които са работните езици в европейските институции; насърчава Съда да търси най-добрите практики в европейските институции за осъществяването на тази реформа на своите езикови практики;

304.  отбелязва, че съдебните помощници оказват голямо влияние върху работата на Съда, но тяхната роля и правилата, уреждащи поведението им, не са известни на външния свят;

305.  изразява загриженост, че при прегледа на най-честите фактори, влияещи върху продължителността на писмената фаза на производството пред Общия съд, е установено, че приемането и обработването на процесуалните документи в секретариата отнема 85% от изискваното време; задава въпроса дали секретариатът има достатъчно ресурси;

306.  изразява загриженост по повод продължителността на делата в Общия съд при разглеждането на въпроси, свързани с поверителността;

307.  приема за сведение процеса на възлагане на делата, заведени пред съдилищата; призовава Съда да предостави правилата, по които се определя процедурата за разпределение в двете съдилища;

308.  отбелязва, че през 2014 г. и 2015 г. около 40% от делата в Общия съд са били възложени извън ротационната система, което поставя под въпрос самата система; изразява в същото време съмнения относно разпределение на делата по преценка в рамките на Общия съд; изразява съжаление за липсата на прозрачност в процедурата;

309.  изразява загриженост, че съдебната ваканция е един от най-често срещаните фактори, засягащи продължителността на работата по делата в Съда; предлага по време на периодите на съдебна ваканция да е разрешено провеждането на съдебни заседания и разисквания по по-широк кръг дела, различни от делата със специфични обстоятелства;

310.  отбелязва, че отпуските по болест, майчинство и родителски отпуск или напускането на съдебните помощници също оказват въздействие върху продължителността на делата; отправя искане към Съда да разгледа възможни алтернативни методи за решаване на проблема с временните отсъствия и осигуряване на гладкото протичане на работата;

311.  счита, че ресурсите не се споделят пропорционално между съдилищата, като се има предвид съответното им работно натоварване; предлага звеното за контролен прочит на съдебните решения (cellule des lecteurs d’arrêts) в Общия съд да се намесва на по-късен етап от разглеждането на делото;

312.  призовава държавите членки да се погрижат решението за номиниране на нови съдии да се взема много преди датата на напускане на предишните съдии, за да се гарантира плавен преход и приемственост на работата;

313.  изразява загриженост във връзка с еднаквия подход на Съда към различните етапи на процеса; препоръчва на Съда да съобразява определяните от него срокове с вида и сложността на делата;

314.  отбелязва, че значителен брой дела и в двете съдилища се отнасят до въпроси на интелектуалната собственост; насърчава Съда да анализира начини за опростяване на процедурите по тези дела и да обмисли възможността за предварителното им разглеждане от службите за изследвания и документация на Съда;

Част ХХV — Специален доклад № 16/2017 на Сметната палата, озаглавен „Програми за развитие на селските райони: необходимо е опростяване и по-голяма насоченост към резултатите“

315.  При подготовката за програмния период след 2020 г., с цел да се засили акцентът върху изпълнението и резултатите, да се доразвие интеграцията между програмите за развитие на селските райони (ПРСР) и другите програми и да се подобри оценяването на приноса на ПРСР към стратегическите цели, призовава:

   а) Комисията да гарантира, че в предложенията ѝ в областта на политиките се посочва как съгласуваността между отделните програми ще се засили чрез по-нататъшно развитие на изискванията;
   б) държавите членки в срок до 2022 г. да уточнят как ще се прилагат, проследяват и докладват механизмите за съгласуване, допълване и взаимодействие в контекста на общите цели и правила на Съюза;

316.  изисква от Комисията в срок до 2020 г. да преразгледа модела на програмните документи с цел опростяване на тяхното съдържание и намаляване на броя на изискванията за програмния период след 2020 г.; счита по-специално, че тя следва да ограничи структурата на програмните документи до елементите и опциите, които са от съществено значение за правилното планиране, прилагане и наблюдение на разходите за развитие на селските райони;

317.  призовава Комисията да вземе мерки заедно с държавите членки с цел до края на 2018 г. да се гарантира, че с подобреното годишно докладване на изпълнението през 2019 г. се предоставя ясна и изчерпателна информация за постигнатото от програмите и че отговорите на зададените общи въпроси за оценка предоставят по-добра база за следващия програмен период;

318.  призовава Комисията при подготовката на програмния период след 2020 г. да определи по-точно, в контекста на общите цели на Съюза за селското стопанство и развитието на селските райони, видовете показатели, които да служат за оценка на резултатите и въздействието на интервенциите за развитие на селските райони; счита, че в този процес Комисията може да се възползва от опита и вече разработените решения от други международни организации (например СЗО, Световната банка и ОИСР), с акцент върху изпълнението и резултатите;

319.  счита, че Комисията трябва да гарантира продължаването на видовете инвестиции, които понастоящем се извършват по втория стълб на общата селскостопанска политика, които са важен инструмент за финансиране за стимулиране на икономическия растеж и насърчаване на конкурентоспособността, иновациите и заетостта в изоставащите селски и планински райони на регионите и за осигуряване на устойчиво развитие на селските райони;

320.  изисква от Комисията в срок до края на 2020 г. да насърчава и улеснява националното сътрудничество и изграждането на мрежи с цел разпространение на добри практики за измерване на резултатите, възприети на национално равнище;

321.  за програмния период след 2020 г. изисква от Комисията да прегледа и вземе под внимание опита при прилагането на настоящата система в срок до края на 2020 г., включително:

   а) въздействието на резерва за изпълнение и какви алтернативни механизми биха могли да подобрят резултатите;
   б) целесъобразността и измеримостта на показателите за резултатите, използвани за достъп до резерва за изпълнение, както и
   в) начина на прилагане на финансови санкции с цел справяне с незадоволителните резултати;

322.  призовава Съвета и Комисията още преди приемането на следващи законодателни предложения до средата на 2018 г., да обмислят възможностите за привеждане на дългосрочната стратегия и разработването на политиките в съответствие с бюджетния цикъл, както и за извършване на цялостен преглед на разходите, преди определянето на нов дългосрочен бюджет;

323.  счита, че за да се създадат условия за одобряването на ПРСР в началото на следващия програмен период, Комисията следва да посочи в своите законодателни предложения предвидените промени в графика на изготвянето на политиките, програмирането и изпълнението, за да се гарантира възможността ПРСР да бъдат одобрени в началото на следващия програмен период с оглед на своевременното им изпълнение след 2020 г.;

324.  счита, че решението относно продължителността на МФР следва да осигури правилното равновесие между две привидно противоречащи си изисквания: от една страна, необходимостта някои политики на Съюза, и по-специално подлежащите на споделено управление, като селскостопанската политика и политиката на сближаване, да се осъществяват въз основа на стабилността и предвидимостта на ангажимент за срок от най-малко седем години и, от друга страна, необходимостта от демократична легитимност и отчетност, произтичаща от синхронизирането на всяка финансова рамка с петгодишния политически цикъл на Парламента и на Комисията;

Част ХХVІ — Специален доклад № 17/2017 на Сметната палата, озаглавен „Намеса на Комисията във финансовата криза на Гърция“

325.  изказва благодарност на Палатата за изготвянето на всеобхватен доклад по един много важен въпрос, който е тясно свързан с дейността на комисията по бюджетен контрол; изразява съжаление за това, че бяха необходими три години за изготвянето на проекта на одитен доклад; подчертава значението на навременните доклади, тъй като това би улеснило значително работата на Комисията и на Парламента;

326.  изразява съжаление за това, че Палатата имаше само ограничен мандат във връзка с одита на финансовата помощ от Съюза за Гърция, която беше управлявана от тройката, съставена от Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд, и че тя не получи подходяща информация от ЕЦБ; насърчава ЕЦБ, в дух на взаимно сътрудничество, да предоставя информация, която да позволява на Палатата да получи по-пълна представа за използването на средствата от Съюза;

327.  признава сложното икономическо положение в цяла Европа и особено трудната политическа ситуация в Гърция в хода на изпълнението на финансовата помощ от Съюза, която ситуация оказа пряко въздействие върху ефективността при изпълнението на помощта;

328.  подчертава жизненоважното значение на прозрачността във връзка с използването на средствата от Съюза при различни инструменти за финансова помощ, прилагани в Гърция;

329.  призовава Комисията да подобри общите процедури за разработване на програмите за подкрепа, по-специално като очертае обхвата на аналитичната работа, необходима за обосноваване на съдържанието на условията и, където е възможно, като посочи инструментите, които могат да бъдат използвани в съответните ситуации;

330.  подчертава необходимостта Комисията да подобри своите механизми за мониторинг на изпълнението и за разгръщане на реформите, така че да идентифицира по-добре административните и другите пречки пред ефективното осъществяване на реформите; освен това счита, че Комисията трябва да осигури наличието на необходимите ресурси за извършване на такива оценки;

Част ХХVІI — Специален доклад № 18/2017 на Сметната палата, озаглавен „Единно европейско небе — променена култура, но не и единно небе“

331.  посочва, че концепцията за „Единно европейско небе“ не е осъществена напълно поради съпротивата на представители на определени професии в областта на въздухоплаването, които защитават собствените си прерогативи, и поради липсата на силна политическа воля на държавите членки да направят необходимото за изпълнението на тази инициатива;

332.  изразява съжаление, че макар Съюзът да успя да премахне сухопътните границите между държавите от Шенгенското пространство, той все още не може да премахне въздушните граници между същите тези държави членки, което води до общи загуби, достигащи 5 милиарда евро годишно;

333.  отбелязва, че е необходимо преразглеждане и актуализиране на показателите за рационализиране на системата за оценка на ефективността на въздушното движение; приветства факта, че Комисията посочва, че те са в процес на преразглеждане; подчертава, че за ефективното преразглеждане на показателите са необходими точни данни;

334.  посочва, че изпълнението на инициативата за единно европейско небе ще намали емисиите на СО2 от авиационния сектор с до 10%, което ще допринесе значително за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата;

335.  отправя искане към Комисията да разгледа по-подробно резултатите от работата на съвместното предприятие SESAR, тъй като те може да не са приложими в сегашната ситуация, при която единното европейско небе не е завършено и съществува риск те да бъдат приложени в системи на въздушното движение, които не могат да сътрудничат помежду си;

336.  отправя искане към Комисията да представи подробности относно своя договор с Евроконтрол, за да може да бъде проследявано разходването на парите на данъкоплатците от Съюза;

337.  посочва необходимостта от утвърждаване на независимостта на националните надзорни органи и от обезпечаването им с достатъчни финансови и организационни ресурси;

338.  отправя искане към Комисията да информира неговата компетентна комисия защо не е открила производства за установяване на нарушение във връзка с неизпълнението на концепцията за функционални блокове въздушно пространство, които трябваше да бъдат въведени до 2012 г., но все още не функционират;

Част ХХVІII — Специален доклад № 21/2017 на Сметната палата, озаглавен „Екологизирането — по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“

339.  приветства препоръките, отправени от Палатата, и приканва Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките и забележките, представени в специалния доклад;

340.  отбелязва много високата степен на изразходване на средства за новите плащания за екологизиране, съставляващи 30% от всички преки плащания по ОСП и почти 8% от целия бюджет на Съюза; отбелязва със загриженост, че тази сума не съответства на нивото на амбиция, което предлагат екологичните плащания; приканва Комисията да вземе това предвид при изготвянето на реформата на ОСП;

341.  изразява съжаление във връзка с факта, че все още не е ясно как се очаква екологизирането да допринесе за по-широките цели на Съюза във връзка с изменението на климата; призовава Комисията да създаде конкретен план за действие за екологизирането като част от нова реформа на ОСП, който да очертае ясно интервенционната логика, както и набор от конкретни, измерими цели;

342.  изразява загриженост, че инструментът за екологизиране продължава да бъде мярка за подпомагане на доходите, която позволява на земеделските стопани да увеличат доходите си с до 1%, без непременно в много случаи да им налага задължения или разходи, свързани с прилагането, като по този начин се поставя под въпрос смисълът на това финансиране; призовава Комисията да изготви по-строги правила за земеделските стопани, като същевременно избягва прекомерното използване на изключения;

343.  изразява загриженост във връзка със степента на сложност и на прозрачност на екологизирането и на самата ОСП; призовава Комисията да рационализира програмата за екологизиране и цялата ОСП с цел да се повиши степента на прозрачност и да се избегне високият риск от злоупотреба и дублиране на финансирането;

344.  изразява особена загриженост по повод на заключението на Палатата, че е малко вероятно екологизирането да предостави значителни ползи за околната среда и климата, и призовава Комисията да преразгледа наличието на инструмента и възможността значителните средства за екологизиране да се реинвестират във вече съществуващите, често припокриващи се програми, които се доказаха като по-ефективни и обосновани;

o
o   o

345.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 1.
(4) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0121.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.
(8)1.2.3.4.5.6.7.8.9.10.11.12.13. ЕЦБ следва:да рационализира допълнително процеса на вземане на решения и да делегира някои решения на по-ниски равнища, за да даде възможност на Надзорния съвет да се съсредоточи върху по-трудните въпроси;да оцени произтичащите рискове и да въведе необходимите предпазни мерки, включително управление на евентуални противоречиви искания и специален мониторинг на съответствието, за да се преодолеят опасенията относно използването на споделени услуги;да задели достатъчно умения и ресурси за вътрешен одит, за да гарантира, че ще може да обхване областите с висок и среден риск, ако и когато е необходимо;да си сътрудничи изцяло с Палатата, за да ѝ даде възможност да упражни мандата си и по този начин да подобри механизма на отчитане;да формализира сегашните си правила за измерване и публично оповестяване на информация относно резултати от надзорната дейност, за да подобри външното си отчитане;да измени Рамковия регламент за единния надзорен механизъм (ЕНМ), за да формализира задълженията на участващите национални компетентни органи (НКО) и да гарантира, че всички участват пълноценно и пропорционално в работата на съвместните надзорни екипи (СНЕ);да разработи, в сътрудничество с НКО, профили на роли/екипи и методи за оценка както на пригодността на служителите, които НКО възнамеряват да насочат към СНЕ, така и на последващите резултати от тяхната работа;да създаде и поддържа централизирана, стандартизирана и изчерпателна база данни за уменията, опита и квалификациите на служителите на СНЕ както от ЕЦБ, така и от НКО;да проведе официална програма за обучение както за новия, така и за съществуващия надзорен персонал в СНЕ;да разработи и прилага основаваща се на риска методология за определяне на целевия брой служители и състав на уменията за СНЕ;периодично да преразглежда и при необходимост да актуализира модела на клъстерите във важния процес на планирането на надзора;да допълни или преразпредели персонала си, за да му даде възможност значително да засили присъствието си в проверките на място на значимите банки, въз основа на ясно приоритизиране на рисковете;да следи внимателно недостатъците в ИТ системата за проверки на място и да продължи усилията си за повишаване на квалификацията и уменията на инспекторите от НКО за извършване на проверки на място;
(9) изявлението „Ensuring fully auditable, accountable and effective banking supervision arrangements following the introduction of the Single Supervisory Mechanism“ (Осигуряване на изцяло подлежащи на одит, подотчетни и ефективни механизми за банков надзор след въвеждането на единния надзорен механизъм) на Контактния комитет, състоящ се от ръководителите на върховните одитни институции на държавите — членки на ЕС, и Европейската сметна палата;
(10) ОВ C 50, 9.2.2018 г, стр. 80.
(11) За ограниченията относно достъпа до информация вж. приложение II от специалния доклад.
(12) За съществуващите договорености за докладване между ЕЦБ и Европейския парламент вж. приложение IX от специалния доклад.
(13) 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
(14) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(15) План за действие за природата, хората и икономиката (COM(2017)0198).
(16) Оценка на публичните разходи и финансовата отчетност.
(17) „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по‑късно“ (COM(2016)0646).
(18) Закрила на децата в контекста на миграцията (COM(2017)0211).
(19) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(20) Система за наблюдение на корабите.
(21) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).
(22) Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (OB L 112, 30.4.2011 г., стр. 1).
(23) Вж. Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, регламенти (ЕС) № 1343/2011 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (COM(2016)0134).
(24) Вж. предложение на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (преработен текст) (COM(2017)0753).
(25) Вж. Кодекса за поведение на членовете на Европейската сметна палата, и по-специално член 6 от него, и Етичните правила за Европейската сметна палата, приложими по отношение на служителите относно професионалната тайна, и по-специално раздел 4 от него.

Последно осъвременяване: 4 декември 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност