Европейският парламент,

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „Имунизациите в детска възраст: успехи и предизвикателства, свързани с имунизациите в детска възраст в Европа, и перспективи“(1), приети от министрите на здравеопазването на държавите — членки на ЕС, на 6 юни 2011 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно ваксинирането като ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност“(COM(2017)0339),

—  като взе предвид глобалния план за действие на Световната здравна организация (СЗО) в областта на ваксините (GVAP), приет от 194-те държави — членки на Световната здравна асамблея през май 2012 г.,

—  като взе предвид резолюция 68.6 на СЗО, приета от 194-те държави — членки на Световната здравна асамблея на 26 май 2015 г.,

—  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО в областта на ваксините за периода 2015—2020 г., приет на 18 септември 2014 г.,

—  като взе предвид техническия доклад от 27 април 2017 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), озаглавен „Системи за информация относно имунизациите в ЕС и ЕИП“,

—  като взе предвид техническия доклад на ECDC от 14 юни 2017 г., озаглавен „Предотвратими с ваксини заболявания и имунизация: основни компетенции“,

—  като взе предвид политическата декларация на срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН, проведена на 21 септември 2016 г. в Ню Йорк, относно антимикробната резистентност,

—  като взе предвид доклада на Световната банка от март 2017 г. , озаглавен „Резистентни към лекарствените средства инфекции: заплаха за нашето икономическо бъдеще“,

—  като взе предвид препоръката на Съвета 2009/1019/ЕС от 22 декември 2009 г. относно ваксинирането срещу сезонен грип(3),

—  като взе предвид увеличаващия се междуконтинентален превоз на пътници,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа (O-000008/2018 – B8‑0011/2018 и O-000009/2018 – B8‑0012/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през декември 2010 г. световните лидери в областта на здравеопазването поеха ангажимент за гарантиране на откриването, разработването и доставката по света на животоспасяващи ваксини, особено за най-бедните страни, като обявиха следващите 10 години (2011—2020 г.) за „Десетилетие на ваксините“;

Б.  като има предвид, че разходите за пълен комплект ваксини за едно дете, дори при най-ниски цени в световен план, са нараснали с фактор 68 между 2001 и 2014 г.; като има предвид, че това увеличение на цените е неоправдано и несъвместимо с Целта за устойчиво развитие за осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички възрасти;

В.  като има предвид, че в рамките на ЕС и на Европейското икономическо пространство (ЕИП) държавите се различават значително по отношение на препоръчителните ваксини и организацията на здравните услуги;

Г.  като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, са подкрепили Европейския план за действие на СЗО в областта на ваксините за периода 2015— 2020 г.;

Д.  като има предвид, че насърчаването на високи равнища на ваксиниране предпазва гражданите от заразяване с предотвратими с ваксини заболявания, които имат пандемичен характер в държави с ниски проценти на ваксинации и имунизации;

Е.  като има предвид, че според глобално проучване, осъществено от проекта „Доверие във ваксините“, европейският регион е с най-голям брой отрицателни реакции по отношение на мнението за значението на ваксините и тяхната безопасност и ефективност, което води до най-високата степен на обществени колебания относно ваксините сред населението(4);

Ж.  като има предвид, че намаляването на равнищата на ваксинация в Европа доведе до големи огнища на зараза от морбили и свързаните с тях смъртни случаи в няколко европейски държави;

З.  като има предвид, че въз основа на подхода „Едно здраве“ различни държави членки определят ваксинирането на селскостопанските и домашните животни като важна мярка, както за предотвратяване на появата на огнища на трансгранични болести по животните, така и за ограничаване на риска от по‑нататъшно разпространение на заразата, и са го въвели, включително срещу инфекции от Coxiella burnetii и други бактериални и вирусни болести, които също представляват опасност за общественото здраве;

И.  като има предвид, че в периода от 2008 до 2015 г. в Европа са регистрирани 215 000 случая на предотвратими с ваксини заболявания, с изключение на грипа(5);

1.  признава потенциалната роля, която могат да играят ваксините в борбата с антимикробната резистентност (АМР), като проучванията в тази насока следва да продължат;

2.  признава потенциалната роля, която могат да играят ваксините в намаляването на необходимостта от антибиотици, като по този начин спомагат за ограничаване на разпространението на АМР, като проучванията в тази насока следва да продължат; подчертава обаче, че спешното намаляване на прекомерното и неправилното използване на антибиотици и на неволното излагане на антибиотици трябва да остане основен приоритет;

3.  отбелязва, че ваксинацията предотвратява приблизително 2,5 милиона смъртни случая годишно в целия свят и намалява разходите за специфично лечение на заболяванията, включително антимикробно лечение;

4.  приветства факта, че въвеждането на широкомащабни предпазни ваксинации в Европа значително е допринесло за премахването или намаляването на честотата на редица заразни болести; изразява при все това загриженост във връзка с тревожното явление на обществените колебания относно ваксините, както и във връзка с липсата на национални препоръки, за да се отчете застаряването на населението, и призовава за по-голяма прозрачност в производството на ваксини и за мерки, за да се вдъхне увереност на европейските граждани;

5.  изтъква, че ваксините са подложени на щателна проверка посредством няколко фази на изпитвания преди предварителния подбор от СЗО и одобрението от Европейската агенция по лекарствата (EMA) и са редовно предмет на последваща оценка; подчертава, че изследователите трябва да декларират всички конфликти на интереси;

6.  предлага изследователите в положение на конфликт на интереси да бъдат изключвани от оценяващите комисии; призовава за премахване на поверителността на обсъжданията на оценяващата комисия на ЕМА; предлага да бъдат публично достояние научните и клиничните данни, които са в основата на заключенията на оценяващата комисия, чиято анонимност е гарантирана предварително;

7.  припомня, че в Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу АМР се посочва, че имунизацията чрез ваксинация е рентабилна мярка в сферата на общественото здравеопазване за борба с антимикробната резистентност(6);

8.  приветства активното ангажиране на Комисията по въпроса за ваксинациите и включването на инициатива за ваксинации в работната програма на Комисията за 2018 г.; приветства публикуването на пътна карта за препоръка на Съвета относно засилване на сътрудничеството в борбата с болести, предотвратими с ваксини;

9.  изразява подкрепа за факта, че в плана за действие относно АМР Комисията обявява, че ще предостави стимули за увеличаване на прилагането на диагностика, алтернативи на антимикробните средства и ваксини(7);

10.  приветства предстоящото начало на съвместно действие, съфинансирано от Здравната програма на ЕС, насочено към увеличаване на обхвата на ваксинирането;

11.  призовава държавите членки и Комисията да засилят правното основание за имунизационния обхват; посочва, че съгласно цел 1 от Европейския план за действие в областта на ваксините за периода 2015—2020 г. въвеждането и прилагането на подходяща законодателна рамка е от основно значение за определяне на националните приоритети и за предприемане на реални стъпки за устойчив ангажимент за имунизация;

12.  твърдо подкрепя споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, което предоставя на държавите членки и на Комисията рамка за общи поръчки на ваксини, като по този начин се обединява покупателната способност на държавите членки, за да се гарантира, че пандемични и други ваксини са на разположение в достатъчни количества, за да се осигури достъпът до ваксини, както и че всички участващи държави членки се третират по еднакъв начин;

13.  приветства факта, че 24 държави членки подписаха споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, което означава, че то обхваща 447,8 милиона от всички 508,2 милиона граждани на ЕС; призовава държавите членки, които все още не са подписали споразумението, да го направят, за да се гарантира, че всички граждани на ЕС са обхванати от него;

14.  припомня важността на прозрачността в процеса на изграждане и поддържане на общественото доверие в лекарствените продукти;

15.  припомня важността на Регламента за клиничните изпитвания(8) за стимулирането и улесняването на научните изследвания в областта на новите ваксини и за гарантиране на прозрачността на резултатите от клиничните изпитвания; призовава Комисията и ЕМА да приложат Регламента за клиничните изпитвания без по-нататъшно забавяне, по-специално чрез създаването на европейския портал и база данни (EUPD), чието изпълнение беше предмет на значителни закъснения от над две години; освен това призовава всички участващи страни да гарантират, че текущият процес на преместване на ЕМА от Лондон няма да причини допълнителни смущения или забавяне на работата на агенцията;

16.  призовава държавите членки да гарантират, че всички здравни работници са в достатъчна степен самите те ваксинирани; призовава Комисията да обърне внимание на нивото на ваксиниране на здравните работници в своето предложение за препоръка на Съвета относно засилено сътрудничество срещу болести, предотвратими с ваксини;

17.  счита за добра стъпка инициативата на Комисията за предложение за препоръка на Съвета относно засилено сътрудничество срещу болести, предотвратими с ваксини, която се очаква да бъде представена през второто тримесечие на 2018 г. и чиято цел е да се окаже подкрепа на държавите членки в изпълнението на програмите за ваксинации, в намаляването на обществените колебания относно ваксините, в засилването на доставките на ваксини и в подобряването на обхвата на ваксинирането като цяло; призовава Комисията и Съвета да вземат предвид позицията на Парламента при изготвянето на препоръките;

18.  отбелязва със загриженост, че епидемиологичните данни относно настоящото положение на ваксинирането в държавите членки показват сериозни пропуски при приемането на ваксини и недостатъчен обхват на ваксинациите, необходими за осигуряване на подходяща защита; изразява загриженост, че нарастващите и широко разпространени обществени колебания по отношение на ваксините се превърнаха в обезпокоително явление поради множеството последици, свързани със здравето, които то причинява в държавите членки; призовава държавите членки, предвид ползата от ваксинирането като инструмент за превенция, да гарантират, че обхватът на ваксинирането е разширен извън ваксините в ранна детска възраст и че всички групи от населението могат да бъдат включени в подход за ваксиниране през целия живот;

19.  подчертава, че намаляването на общественото доверие към ваксинирането в световен мащаб е причина за безпокойство и голямо предизвикателство за експертите в областта на общественото здраве; отбелязва, че поради обществените колебания относно ваксините понастоящем Европа е изправена пред предотвратими огнища на зараза от морбили в няколко страни; призовава Комисията да продължи да засилва подкрепата си за националните усилия за ваксиниране, насочени към увеличаване на обхвата на ваксинирането;

20.  подчертава, че по-голямата прозрачност в процеса на оценяване на ваксините и техните адюванти, както и финансирането на независими програми за научни изследвания относно евентуалните им странични ефекти, биха допринесли за възстановяване на доверието във ваксинирането;

21.  призовава Комисията и държавите членки да укрепят инфраструктурата за събиране на данни за целите на проследяването на щамовете на заразните болести и действителното въздействие на ваксините с цел подпомагане на изпълнението на програмите за имунизация;

22.  изразява загриженост във връзка с големите вариации по отношение на ваксините, които се препоръчват, предоставят и/или изискват от различните държави членки; изразява също загриженост, че тези вариации по отношение на обхвата на ваксинирането изострят неравнопоставеността в здравеопазването между държавите членки и подкопават усилията за намаляване и премахване на предотвратими заболявания;

23.  осъжда разпространението на ненадеждна, подвеждаща и ненаучна информация относно ваксинирането, утежнено от медийни противоречия, търсене на сензации в медиите и некачествена журналистика; призовава държавите членки и Комисията да предприемат ефективни мерки срещу разпространението на такава погрешна информация, допълнително да разработят разяснителни и информационни кампании, насочени към възстановяване на доверието във ваксините, и да насърчават образованието и диалога, особено за родителите, включително създаването на Европейска платформа за увеличаване на обхвата на ваксинирането и предотвратяване на ефективността на подвеждащата информация;

24.  подчертава необходимостта да се предоставя на гражданите приобщаваща, фактическа и научно обоснована информация; призовава Комисията и държавите членки да улесняват диалога със заинтересованите страни от гражданското общество, движенията на местно равнище, академичните среди, медиите и националните здравни органи, за да се борят с ненадеждната, подвеждаща и ненаучна информация относно ваксинирането;

25.  изразява безпокойство относно ограничения бюджет, определен специално за ваксинации в някои държави членки, както и относно високите цени и значителните различия в цените на някои животоспасяващи ваксини, които рискуват допълнително да изострят съществуващата неравнопоставеност в здравеопазването; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат във възможно най-кратък срок мерките, за които се призовава в неговата резолюция от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(9), като същевременно подчертава, че ваксинирането е една от най-ефективните от гледна точка на разходите интервенции в общественото здравеопазване за системите на здравеопазването в дългосрочен план;

26.  изразява загриженост, че високите цени на ваксините засягат непропорционално държавите с ниски и средни доходи, в т.ч. държавите, които губят донорската подкрепа, получавана допреди това от Световния алианс за ваксини и имунизации (Gavi); призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки, за да подпомогнат улесняването на достъпа до ваксини в засегнатите държави;

27.  приветства обнадеждаващия напредък, постигнат в борбата срещу болестите и раковите заболявания, свързани с човешкия папиломен вирус (HPV), благодарение на програмите за ваксиниране срещу HPV; призовава държавите членки да доразвият тези програми и да проучат начини за увеличаване на дела на ваксинираните и за предотвратяване на други форми на рак, например чрез включване на момчетата в програмите за ваксинация;

28.  счита, че предоставянето на ваксинационен скрининг и услуги за ваксинация на мигрантите и бежанците, влизащи в държавите от ЕС, е от решаващо значение; призовава Комисията и държавите членки да установят конкретните дейности по ваксинация, които се прилагат за мигрантите и бежанците, които влизат в държави от ЕС, и да работят енергично за преодоляване на установените пропуски;

29.  изразява загриженост във връзка с недостига на ваксини и призовава Комисията и държавите членки да разработят решения за увеличаване на наличността и доставката на ваксини, включително договорености за складиране на ваксини;

30.  призовава държавите членки и Комисията да насърчават кампании за повишаване на осведомеността сред медицинските специалисти, предоставящи ваксинации, които да подчертават тяхното задължение, морално и етично, за защита на общественото здраве чрез предоставяне на пациентите (или на техните законни настойници) на достатъчно информация за ваксините, така че те да могат да вземат информирано решение;

31.  изтъква, че здравните специалисти са крайъгълният камък на общественото приемане на ваксинирането и техните препоръки са цитирани последователно като основна причина за ваксинация(10);

32.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватен план за действие на ЕС, с който да се повдигне социалният проблем на обществените колебания относно ваксините, да се засилят ангажиментите на държавите членки за имунизирането като приоритетна мярка за обществено здравеопазване, включително приоритетните и специфичните за всеки регион действия, като се вземат предвид също различните обстоятелства и специфичните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки;

33.  призовава Комисията да улесни установяването на по-хармонизиран и по-добре съгласуван график за ваксиниране в целия ЕС, да споделя най-добри практики, да проучи, заедно с държавите членки, възможностите за създаване на платформа на ЕС за мониторинг на безопасността и ефективността на ваксините, да гарантира равномерен обхват на ваксинирането в Европа, да намали неравнопоставеността в здравеопазването и да спомогне за повишаване на доверието и увереността в програмите за ваксинация и ваксините; призовава Комисията да създаде целенасочени ваксинационни инициативи, като например „Европейски ден на противогрипната ваксинация“, който би могъл да се използва всяка година за започване на кампанията за ваксинация в съответствие с целта за 75% обхват, установена в препоръките на Съвета относно сезонния грип;

34.  призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки, свързани с „Едно здраве“, за увеличаване на равнищата на ваксинация както при хората, така и при необходимост при животните, с помощта на финансови и политически стимули, и по този начин да се борят с инфекциозните заболявания и също с резистентността към антибиотици по по-ефективен от гледна точка на разходите начин, наред с другото, в контекста на бъдещата обща селскостопанска политика след 2020 г.;

35.  призовава държавите членки своевременно да предоставят на Комисията, ECDC и СЗО данни за ваксинациите и заболяванията, които могат да бъдат предотвратени с ваксини;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Световната здравна организация и правителствата на държавите членки.

(1) OВ C 202, 8.7.2011 г., стp. 4. (2) OВ C 438, 6.12.2014 г., стр. 3. (3) ОВ L 348, 29.12.2009 г., стр. 71. (4) Larson, Heidi J. et al. (2016), ‘The State of Vaccine Confidence 2016: Global Insights Through a 67-Country Survey’ („Положението с доверието във ваксините през 2016 г.: глобални констатации от проучване в 67 държави“), EBioMedicine; том 12, 2016 г., стр. 295‑301. (5) Съвет по външни отношения, „Карти на огнищата на предотвратимите с ваксини заболявания“, 2015 г. (6) Вж. План за действие, стр. 10. (7) Вж. План за действие, стр. 12. (8) Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО, ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1. (9) Приети текстове, P8_TA(2017)0061. (10) Leask J., Kinnersley P., Jackson C., Cheater F., Bedford H., Rowles G., ‘Communicating with parents about vaccination: a framework for health professionals’ („Общуването с родителите на тема ваксиниране: рамка за здравни специалисти“), BMC Pediatrics, 2012 г., том 12, стр. 12—154.