Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2016 г.,

—  като взе предвид финансовия доклад за 2016 г. и статистическия доклад за 2016 г. на ЕИБ,

—  като взе предвид доклада относно устойчивото развитие за 2016 г., доклада относно основаната на три стълба оценка на операциите на ЕИБ в рамките на ЕС за 2016 г. и доклада относно резултатите извън ЕС на Европейската инвестиционна банка за 2016 г.,

—  като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за дейността в областта на борбата с измамите на групата на ЕИБ за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за изпълнението на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2016 г. и доклада за корпоративното управление за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за дейността на Службата на директора по проверка на съответствието на ЕИБ за 2016 г.,

—  като взе предвид оперативните планове на групата на ЕИБ за 2015—2017 г. и 2016—2018 г.,

—  като взе предвид членове 3 и 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 15, 126, 174, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Протокол № 5 за устава на ЕИБ и Протокол № 28 за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид своите резолюции от 11 март 2014 г. относно ЕИБ — Годишен доклад за 2012 г.(1), от 30 април 2015 г. относно ЕИБ — Годишен доклад за 2013 г.(2), от 28 април 2016 г. относно ЕИБ — Годишен доклад за 2014 г.(3) и от 27 април 2017 г. относно годишен доклад за контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2015 г.(4),

–  като взе предвид Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.(5) относно външния мандат на ЕИБ за периода 2007 — 2013 г. и Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2015 г., озаглавено „Да работим заедно за работни места и растеж: ролята на националните насърчителни банки (ННБ) в подкрепа на Плана за инвестиции за Европа“ (COM(2015)0361),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията и придружаващите работни документи на службите на Комисията от 14 септември 2016 г. относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597, SWD(2016)0297 и SWD(2016)0298),

—  като взе предвид оценката на операциите от септември 2016 г. на ЕИБ относно функционирането на ЕФСИ,

—  като взе предвид Становище № 2/2016 на Европейската сметна палата относно предложението за регламент за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие на ЕФСИ,

—  като взе предвид Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007 — 2013 г.“,

—  като взе предвид извършения от Ernst & Young ad-hoc одит на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1017 („Регламент за ЕФСИ“) от 8 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията относно управлението на гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции през 2016 г. от 16 юни 2017 г. (COM(2017)0326) и (SWD(2017)0235),

—  като взе предвид тристранното споразумение от септември 2016 г. между Европейската комисия, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид писмото на Европейския омбудсман до председателя на Европейската инвестиционна банка от 22 юли 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по международна търговия (A8-0139/2018),

A.  като има предвид, че ЕИБ е Банката на ЕС, съгласно определението по членове 308 и 309 от ДФЕС, и е най-голямата многостранна банка и най-големият в света заемодател на публични средства, действащ на международните капиталови пазари;

Б.  като има предвид, че ЕИБ е длъжна по силата на Договорите да допринася за интеграцията на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие посредством специализирани инвестиционни инструменти, като например заеми, дялови ценни книжа, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

В.  като има предвид, че предизвикателствата, свързани с устойчивостта, се увеличават, особено в контекста на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която трябва да бъде транспонирана в редица документи на ЕИБ;

Г.  като има предвид, че ЕИБ играе основна роля в прилагането на все по-голям брой финансови инструменти, които упражняват ефект на лоста върху бюджетните средства на ЕС;

Д.  като има предвид, че инвестициите в иновации и умения са от ключово значение за развитието на европейската икономика на знанието и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

Е.  като има предвид, че приносът за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар чрез проекти за финансиране за по-слабо развитите региони и за проекти, които не могат да бъдат изцяло финансирани от отделните държави членки, е основната задача на ЕИБ в съответствие с член 309 от ДФЕС;

Ж.  като има предвид, че модерната, устойчива инфраструктура играе съществена роля в борбата срещу изменението на климата и за свързване на вътрешните пазари и на европейските икономики; като има предвид, че всички инвестиции в тази област, предоставяни от ЕИБ, следва да гарантират, че ЕС разполага с устойчивата, ефикасна, екологосъобразна и добре интегрирана инфраструктура, от която се нуждае за създаването на „Интелигентна Европа“ и подкрепата на наистина устойчив и приобщаващ растеж в дългосрочен план;

З.  като има предвид, че ЕИБ е референта банка, която има за цел да стимулира растежа на стартиращите и иновативните предприятия;

И.  като има предвид, че кредитирането от ЕИБ на действия в областта на климата следва да подкрепя прехода към икономика без въглеродни емисии, която да е екологосъобразна и устойчива на изменението на климата, по-специално чрез проекти, насърчаващи ефективното използване на природните ресурси, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

Й.  като има предвид, че Планът за инвестиции за Европа се състои от три стълба: мобилизиране на инвестиционни средства; осигуряване на гаранции, че инвестиционните ресурси достигат до реалната икономика; както и подобряване на инвестиционната среда в Съюза;

К.  като има предвид, че инвестициите на ЕИБ следва да бъдат не само рентабилни операции, но също така да отговорят на критериите за устойчивост и на стандартите за управление в съответствие с изискванията на Договора да се действа без да се цели печалба в интерес на Съюза;

Л.  като има предвид, че политиката на прозрачност, разработена в рамките на ЕИБ, е изправена пред предизвикателство от двойствения характер на банката като публичен орган — т.е. банката на ЕС — и като търговска банка, която управлява и държи информация относно клиентите на ЕИБ;

М.  като има предвид, че ЕИБ следва да запази рейтинга си „ААА“, който е основен актив на нейния бизнес модел на набиране на средства и отпускане на заеми при атрактивни лихвени проценти, както и стабилни портфейли от активи;

Н.  като има предвид, че макар ЕИБ — по своя характер — да трябва да се включва в някои случаи в частни предприятия, чиято цел е постигане на печалба, нейната основна роля е да обслужва интересите на гражданите на ЕС преди тези на което и да е частно предприятие, дружество или корпорация;

Насърчаване на финансово устойчиви дейности за стабилно дългосрочно въздействие от инвестициите на ЕИБ

1.  отбелязва, че общото финансиране на групата на ЕИБ за 2016 г. възлиза на 83,8 милиарда евро за 2016 г., като през посочената година са мобилизирани общо 280 милиарда евро инвестиции;

2.  взема под внимание съвкупността от годишните доклади на ЕИБ за 2016 г., в които се представят различни инвестиционни дейности и очакваните въздействия от тях; отново отправя своето искане към ЕИБ да представя по-всеобхватен, подробен и хармонизиран годишен доклад за дейността и значително да подобри представянето на информация, като включва подробни и достоверни разбивки на одобрените инвестиции, подписани и изплатени за дадената година и ангажираните финансови източници (собствени ресурси, ЕФСИ, централно управлявани от ЕС програми и т.н.), както и на такава информация за бенефициентите (държавите членки, публичния или частния сектор, посредници или преки получатели), подпомаганите сектори и резултатите от последващите оценки;

3.  приканва ЕИБ да продължи усилията си в тази посока, като предоставя на отговорните за изготвянето на политиките пълна и изчерпателна информация относно конкретното и постигнато икономическо, социално и екологично въздействие, относно добавената стойност и относно постигнатите резултати от нейните операции в държавите членки, както и извън ЕС, под формата на доклади за оценка по трите стълба и рамката за измерване на резултатите; подчертава, че е важно за всеки проект да бъде извършвана независима предварителна и последваща оценка; призовава ЕИБ да предостави подробни примери за междунационална добавена стойност в докладите си относно въздействието на инвестициите, както и ключовите показатели за секторни и междусекторни успехи; приканва ЕИБ да предоставя на Парламента резултатите от последващите оценки;

4.  припомня, че дейностите, които се ползват от подкрепата на ЕИБ, трябва да бъдат в съответствие с основните задачи на Банката съгласно ДФЕС, с принципите на политическите цели на ЕС, както е посочено в стратегията „Европа 2020“ и в Споразумението от 21-ата конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН; поради това подчертава, че мисията на ЕИБ е да се съживи европейската икономика с цел да се стимулират качествените работни места и да се окаже подкрепа на интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж в Съюза, както и по-голямо сближаване, което е необходимо за обръщане на тенденцията за нарастване на неравенствата, както в държавите членки, така и между тях; за тази цел се надява да бъде установено все по-тясно сътрудничество между ЕИБ, Комисията и държавите членки, за да се подобри планирането и определянето на целите и вследствие на това да се определят отново приоритетите за финансиране;

5.  подчертава факта, че заради тяхното въздействие и значимост за икономиките — както местни така и национални — инвестициите в МСП, стартиращите предприятия, научните изследвания, иновациите, цифровата икономика и енергийната ефективност са най-значимият фактор за задвижването на икономическото възстановяване на ЕС и за насърчаване на създаването на качествени работни места;

6.  изтъква повтарящата се необходимост ЕИБ да допринася за трайно намаляване на недостига на инвестиции въз основа на солидни икономически критерии; подчертава, че при оценката на финансираните проекти следва също така да се отчитат социалните, икономическите и екологични външни последици (както положителни, така и отрицателни), особено що се отнася до въздействието, което те оказват върху местните общности, за да се разбере дали те допринасят реална добавена стойност за гражданите на ЕС;

7.  счита, че одобряването на инвестиционни проекти следва да се основава на солиден, независим анализ за оценка на финансовата устойчивост и рисковете, свързани с проектите, с цел да се избегне рискът от социализация на загубите и приватизация на доходите, когато става дума за публични ресурси; подчертава, че предоставянето на публични субсидии следва да се предвижда единствено за изпълнението на задачи от общ интерес, както и когато пазарът не е в състояние да осигури необходимите резултати на публичната политика;

8.  отново заявява загрижеността на Парламента по отношение на определянето на балансирана стратегия с динамично, справедливо и прозрачно географско разпределение на проектите и инвестициите между държавите членки, като се взема предвид специалният акцент върху по-слабо развитите държави и региони; отбелязва, че 70% от общото кредитиране от ЕИБ за 2016 г. (46,8 милиарда евро) са концентрирани в малък брой държави с най-развити финансови пазари, което показва, че не всички държави членки или региони са в състояние да настигнат останалите и да се възползват в еднаква степен от възможностите за инвестиции;

9.  изразява подкрепата си за четирите цели на публичната политика на ЕИБ и за двете хоризонтални цели, които пресичат границите между тези цели — а именно, икономическо и социално сближаване и действия в областта на климата — като обхващат множество въпроси, от преодоляване на регионалните дисбаланси до подпомагане на по-слабите региони да станат по-привлекателни за развитието на благоприятна среда за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж; все пак повтаря призива си ЕИБ да възстанови икономическото, социално и териториално сближаване като първостепенна цел на публичната политика;

10.  призовава ЕИБ в случаите на големи инфраструктурни проекти да вземе под внимание всички рискове, които могат да окажат въздействие върху околната среда и да финансира приоритетно онези, които показват истинска добавена стойност за околната среда, икономиката или местното население; подчертава значението на извършването на стриктен мониторинг на възможните рискове от корупция и измами и призовава ЕИБ да замрази всички заеми за проекти, когато това се изисква от официално разследване на OLAF или национален орган;

11.  изразява съжаление, че много държави членки нямат капацитета да прилагат финансови инструменти, да разгръщат публично-частни партньорства и да постигат взаимодействия между различни типове финансиране, което се отразява отрицателно на общия напредък на инвестициите;

12.  подчертава необходимостта от оптимизиране на използването на финансиране и безвъзмездни средства от ЕС, в допълнение към подхода на ЕИБ за предоставяне на техническа помощ и финансови консултации на държавите членки по лесно достъпен начин, въз основа на комбинация от отпускане на заеми (заеми за проекти, заеми чрез посредник, микрофинансиране, рисков капитал, собствен капитал и финансиране на инвестициите), смесеното финансиране (пряко финансиране, подкрепено от допълнителни източници на финансиране, напр. гаранции, облигации за проекти) и консултации (финансов и технически експертен опит); ето защо призовава ЕИБ, в сътрудничество с Комисията, да предоставя повече техническа помощ в областите на консултантските и аналитичните услуги, управлението на проекти и изграждането на капацитет за държавите членки, които получават нисък дял от финансирането от ЕИБ; припомня, че финансовите инструменти, като например облигациите за проекти, следва да бъдат подложени на сериозна оценка по отношение на техните финансови, социални и екологични последици, за да се избегне прехвърлянето на цялата тежест на риска върху обществеността;

13.  признава, че може да има разлики между оценяването на осъществимостта на проекти от страна на една банка и традиционните секторни оценки, използвани за структурните фондове; счита освен това, че ефективността на интервенциите следва да се оценява въз основа на потенциала на финансовите инструменти и тяхната устойчивост, като се отчитат също така и количествено измеримите резултати, които могат да бъдат постигнати;

14.  призовава ЕИБ да обърне внимание на разходната ефективност при осъществяване на своята дейност посредством внимателен мониторинг и докладване на административните разходи и такси, като се има предвид големият брой мандати, управлявани от ЕИБ; счита, че е от съществено значение да се разработват дейности с пропорционални разходи; отправя искане към ЕИБ да включи в своите доклади изчерпателна информация относно структурата на разходите и таксите за управление (пряко, косвено и кумулативно) в зависимост от естеството на управляваните мандати, размера на проектите и използваните финансови инструменти, напр. заеми, гаранции или собствен капитал;

15.  счита, че рейтингът „ААА“ е значим актив за разработването на инвестиционната стратегия на ЕИБ и на дългосрочните приоритети за предоставяне на кредити; припомня при все това, че за да допринесат за икономическото развитие на ЕС, инструментите и интервенциите на ЕИБ — особено онези, които се основават на прехвърлянето на риск — не могат да бъдат без риск;

16.  отбелязва, че Обединеното кралство участва с дял от 16,1% в капитала на ЕИБ, което представлява 3,5 милиарда евро от внесения капитал и 35,7 милиарда евро от невнесения капитал на банката; изисква ръководството на ЕИБ да идентифицира и своевременно да информира Парламента относно въздействието на излизането на Обединеното кралство от ЕС за ЕИБ с цел да се запази способността на ЕИБ да постига целите на своята политика;

17.  призовава ЕИБ — с оглед на най-непосредственото предизвикателство пред нея, предизвикано от решението на Обединеното кралство да задейства член 50, и признавайки, че подробни условия за оттегляне не могат да бъдат предопределени — да предостави на Парламента подробна разбивка на проектите и етапа на изпълнение до края на 2017 г. заедно с предварителна оценка на възможните свързани с това рискове;

Усъвършенстване на мониторинга на добавената стойност и допълняемостта в рамките на финансовото управление на ЕИБ

18.  отбелязва, че през 2016 г. портфейлът на ЕИБ от заеми, гаранции и инвестиции мобилизира инвестиции с общ размер от 280 милиарда евро; отбелязва, че през 2016 г. 67,7 милиарда евро инвестиции бяха свързани с одобрения по ЕФСИ, които бяха предназначени главно за по-малките дружества (31%), енергетиката (22%) и научните изследвания, развойната дейност и иновациите (22%); въпреки това изразява съжаление, че голям дял от инвестициите по ЕФСИ беше заделен за проекти, свързани с изкопаеми горива; отново изтъква необходимостта от задълбочен анализ и оценка на въздействието върху околната среда на всеки проект;

19.  счита, че увеличаването на въздействието чрез ливъридж и осигуряването на допълняемост са от основно значение; отбелязва моделирането и предварителната оценка на въздействието на дейността на ЕИБ, която следва да допринесе за допълнителен растеж на БВП с 1,1% и до създаването на допълнителни 1,4 милиона работни места до 2030 г.; приветства факта, че 385 000 МСП ще се възползват от финансирането от ЕИФ, като припомня, че МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС и играят ролята на двигатели на заетостта и устойчивия растеж; отправя искане към ЕИБ да докладва редовно относно актуализирания ефект на ливъридж; разбира обаче, че ливъриджът е различен в различните сектори и един проект с по-нисък ливъридж не означава непременно, че той има по-ниска добавена стойност;

20.  подчертава, че дейността на ЕИБ през настоящия период на бавно възстановяване трябва да бъде внимателно насочена към висококачествени проекти, които осигуряват засилване на допълняемостта по отношение на другите съществуващи инструменти на Съюза и основните операции на ЕИБ; за тази цел се надява да се постигне по-тясно сътрудничество между ЕИБ, Комисията и държавите членки, с оглед на по-голяма гъвкавост на пазара, както и за подобряване на цифровата и транспортна инфраструктура, чиято недостатъчност често пъти се възприема като пречка за инвестициите;

21.  счита, че за всеки обхванат проект следва да се предоставя съответната качествена информация за управлението въз основа на мониторинг или показатели за допълняемост, наред с експозицията на риск, с цел да се даде възможност за правилна оценка на неговата добавена стойност, потенциалната му роля като двигател на ефективността или приноса му към икономиката на ЕС;

22.  призовава ЕИБ, в случаите, когато ефектът на ливъридж на ЕС върху публичните ресурси е застрашен, да представя точна информация относно минималните и средните стойности на ливъридж, които са постигнати и насочени към бенефициенти или проекти, като посочва размера на привлеченото частно финансиране; отправя искане за ясно идентифициране на дяловете, съответстващи на ливъриджа на публичното финансиране и частния капитал; счита, че съществува риск мултиплициращият ефект да бъде надценен и определените цели и резултати да бъдат просто прогнози, непотвърдени от конкретни, точни, ясни и актуализирани статистически данни;

Резултати, постигнати до момента от ЕФСИ

23.  отбелязва, че се очакваше ЕФСИ да мобилизира в края на 2016 г. допустими общи инвестиции в размер на 163,9 милиарда евро; освен това обаче отбелязва, че според Оперативния план на групата на ЕИБ за 2018 г. действителният обем на инвестициите, мобилизирани по компонента за инфраструктура и иновации (IIW) и компонента за малките и средни предприятия (SMEW) през 2016 г., е в размер на не повече от 85,5 милиарда евро, което заедно с 37 милиарда евро за 2015 г. достига общ размер 122,5 милиарда евро мобилизирани инвестиции от ЕФСИ;

24.  изразява съмнение дали повишената цел от 500 милиарда евро може да бъде изпълнена при изпълнението на ЕФСИ 2.0 и призовава ЕИБ да докаже добавената стойност на ЕФСИ като финансов инструмент за стимулиране на частните инвестиции;

25.  припомня, че основополагащият принцип на ЕФСИ, който се подкрепя от бюджета на ЕС, за разлика от други действащи инструменти на ЕИБ за финансиране, е да се осигури допълняемост чрез идентифициране на действително допълващи и новаторски, ориентирани към бъдещето сектори и проекти с по-висок риск, заедно с нови партньори от частния сектор;

26.  отбелязва, че взаимното допълване между различните стълбове на Плана за инвестиции за Европа все още е в начална фаза; признава, че макар групата на ЕИБ да има висока степен на влияние върху ЕКЦИВ в рамките на стълб 2, групата има много ограничено влияние върху останалата част от стълб 2 (гарантиране, че инвестиционното финансиране достига до реалната икономика) и стълб 3 (подобряване на инвестиционната среда — регулаторна реформа);

27.  подчертава значението на критериите за допълняемост, които пораждат необходимост да се подкрепят дейности, които са допустими за подкрепа от ЕФСИ само ако са насочени към ясно установена неефективност на пазара или разрешават неоптимални инвестиционни ситуации и които не биха могли да се осъществят до същата степен или в същата времева рамка без ЕФСИ; отправя искане групата на ЕИБ да се възползва изцяло от своя капацитет за поемане на риск с цел да се изберат иновативни предприятия, но същевременно да реализира потенциала за създаване на действителна добавена стойност, например под формата на стабилни и качествени работни места;

28.  припомня, че оценката на допълняемостта на всички подкрепяни по ЕФСИ проекти трябва да бъде надлежно документирана; изразява съжаление, че наборите от показатели за одобрените операции не се публикуват по ЕФСИ 1.0; припомня, че непубликуваното им създава проблеми както по отношение на отчетността, така и на прозрачността; подчертава важността на прозрачността по отношение на набора от показатели на ЕФСИ, която се налага и с оглед на необходимостта от осигуряване на отчетност на Инвестиционния комитет на ЕФСИ, и поради това отбелязва позитивно, че наборът от показатели ще бъде публично представен по ЕФСИ 2.0; освен това подчертава необходимостта от по-ясна дефиниция на принципа за допълняемост във връзка с по-рисковите дейности в сравнение със стандартните операции на ЕИБ, за да се гарантира по-голяма съгласуваност и прозрачност при избора на проекти;

29.  призовава ЕИБ да предоставя пълна и релевантна качествена информация, свързана с управлението, относно изпълнението на заявените цели на ЕФСИ, като се показва тяхната ефективна допълняемост и въздействие в сравнение с референтните показатели;

30.  призовава Банката да хвърли светлина върху проекти на ЕФСИ, които евентуално включват инфраструктурни съоръжения с голямо въздействие върху околната среда и съмнителна допълняемост, като например биорафинерии, стоманолеярни заводи, съоръжения за регазификация и съхранение на газ и автомагистрали; призовава Банката да вземе сериозно предвид изявленията от местни органи, организации на заинтересовани лица и групи на гражданското общество в съответствие със своите процедури по надлежна проверка; препоръчва на ЕИБ, като се позовава на принципа на предпазните мерки, да замразява и при необходимост да оттегля финансирането, когато има научно доказателство или сериозен риск за нарушения във връзка с околната среда и за нанасяне на вреди на обществото или на местни общности;

31.  настоява — за целите на отчитането — за редовно оценяване от Инвестиционния комитет на развитието на ориентираните към постигане на резултати инвестиции посредством набора от показатели, с цел да се идентифицират проекти, които са добре насочени по отношение на тяхното ефективно макроикономическо въздействие или стимулиращото въздействие върху растежа и създаването на работни места; призовава за обективен преглед на допълняемостта и добавената стойност на тези проекти, както и на тяхната съгласуваност с политиките на Съюза или с други традиционни дейности на ЕИБ;

32.  изразява съжаление във връзка с факта, че едва 20% от финансирането по ЕФСИ подкрепя проекти, които допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, докато стандартният портфейл на ЕИБ е достигнал прага от 25%; призовава ЕИБ да гарантира, че нейните максимални стандарти се спазват при всички обстоятелства с оглед на опазването на околната среда и изпълнението на критериите на 21-вата конференция на страните по РКООНИК;

33.  изразява загриженост, че в края на 2016 г. инвестициите на ЕФСИ в социалната инфраструктура (човешкия капитал, културата и здравеопазването) са едва 4% (по-малко от 900 милиона евро), като тя е най-слабо подкрепеният сектор от ЕФСИ като цяло и в рамките на двата отделни компонента — компонента за инфраструктура и иновации и компонента за малките и средни предприятия; подчертава, че е налице ясна и неотложна нужда от значително увеличение на дела и обема на тези инвестиции;

34.  изразява съжаление, че съществуващите услуги за подкрепа не присъстват на местно равнище във всяка от държавите членки, за да се справят със слабостите в капацитета; счита, че на местните и регионалните участници следва да се предоставят подходящи разяснения или стратегически насоки, особено по отношение на позиционирането на ЕФСИ и евентуалното му съчетаване с други фондове на Съюза или на ЕИБ; подчертава, че сътрудничеството между ЕФСИ и други източници на финансиране на ЕС (COSME, Хоризонт 2020) следва да бъде подобрено, така че да предоставя по-добри полезни взаимодействия; подчертава, че ЕФСИ не следва да бъде разглеждан само като още един допълнителен финансов източник, а следва да се посвети надлежно внимание на това да се избягва дублирането на целеви групи или на финансиране;

35.  отбелязва увеличението в обема на специалните дейности на ЕИБ в резултат от първата година и половина от въвеждането на ЕФСИ; счита, че специалните дейности на ЕИБ, подкрепяни от ЕФСИ, трябва да осигуряват допълняемост спрямо други финансови инструменти на ЕИБ, ЕИФ или Съюза;

36.  настоятелно призовава за повишаване на прозрачността на процеса за подбор на операции и оповестяване на цялата оперативна информация относно подписаните операции посредством набора от показатели, както и на отчетността на операциите;

37.  призовава механизмите за управление да бъдат оптимизирани, за да бъдат определени по-добре съответните отговорности на Комисията и на ЕИБ, да се гарантира независимост и да се предотвратят конфликтите на интереси на различните участници в процеса на вземане на решения, и по-специално членовете на Инвестиционния комитет на ЕФСИ;

38.  приветства засилването на отчетността на ЕФСИ 2.0 спрямо Европейския парламент (включително чрез редовни доклади и присъствието на представител на ЕП в Управителния съвет на ЕФСИ), както и по-голямата прозрачност на набора от показатели на ЕФСИ; поради това очаква публикуването на оценките на проектите съгласно набора от показатели на ЕФСИ по силата на регламента относно ЕФСИ 2.0 с цел да гарантира, че средствата от бюджета на ЕС се използват само като гаранция за проекти, чието естество дава основание за такава допълнителна публична подкрепа; при все това изразява съжаление, че предложението за удължаване на срока на действие на ЕФСИ не е придружено нито от оценка на въздействието, както е предвидено в насоките за по-добро регулиране, нито от предварителна оценка, както се изисква от членове 30 и 140 от Финансовия регламент за разходните програми и финансовите инструменти;

39.  препоръчва годишните отчети да посочват как ЕИБ е интегрирала препоръките, отправени в резолюции на Европейския парламент, което е практика на отчетност, която следва да бъде формализирана;

Картографиране на лостовете за промяна и създаване на стойност при изпълнението на целите на обществената политика на ЕС

40.  отбелязва доклада относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС през 2016 г., в който се представя финансирането, предоставено от нея в четирите основни области на обществената политика, а именно иновациите и уменията (19,6% от одобрените от ЕИБ кредити през 2016 г. – 13,1 милиарда евро), финансирането на МСП и дружества със средна пазарна капитализация (31,7% – 21,3 милиарда евро), инфраструктурата (27,1% – 18,1 милиарда евро) и околната среда (21,6% – 14,5 милиарда евро);

41.  изразява съжаление, че в доклада относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС през 2016 г. няма предоставена структурирана информация относно една от междусекторните политики на банката, а именно икономическото и социалното сближаване; изразява своята загриженост, че през 2016 г. за втора година ЕИБ не е достигнала предвиденото равнище от 30% за инвестиции за сближаване (в рамките на ЕС са постигнати 26,8 % през 2016 г. и 25,2% през 2015 г.);

42.  подчертава необходимостта от включване в годишните доклади на ЕИБ на по-подробен анализ на нуждите от инвестиции по сектори в ЕС, за да може да бъдат определени областите, в които инвестициите не са достатъчни за изпълнението на приоритетите на ЕС; счита, че ЕИБ следва да направи оценка на способността на своите инструменти за инвестиране да компенсират такива пропуски;

43.  счита, че увеличаване на дейността на ЕИБ по кредитиране може да се постигне чрез по-ефективно и стратегическо разпределение на ресурсите, насочено към производствени и устойчиви инвестиционни проекти с доказана добавена стойност, както и чрез по-добри взаимодействия с публичните фондове с цел насърчаване на публичните инвестиции и стимулиране на вътрешното търсене; подчертава, че подобно увеличение следва да бъде придружено от съответно диверсифициране на продуктовата гама на ЕИБ, включително по-ефективно и прозрачно използване на публично-частните партньорства — при същевременно поддържане на баланс между публичните и частните ползи — и чрез други иновативни решения, за да се отговори по-добре на нуждите на реалната икономика;

44.  насочва вниманието към многобройните призиви към ЕИБ да катализира и улесни разпространението на най-добри практики във всички държави членки, по-специално чрез съответните национални насърчителни банки, инвестиционни платформи и институции, които представляват основен инструмент за координиран отговор от страна на ЕС на ниското равнище на инвестиции;

45.  изразява съжаление, че размерът на социалните инвестиции е под 6% от годишния портфейл на ЕИБ; подчертава, че социалното сближаване е ключова хоризонтална приоритетна цел за ЕИБ и настоява, че Банката следва да вземе предвид необходимостта от намаляване на неравенството и различията в рамките на ЕС и да инвестира в социалния сектор и при по-широк географски обхват;

Подкрепа за МСП и дружества със средна пазарна капитализация

46.  признава, че тенденцията на развитие на повече финансови инструменти за подкрепа на МСП в сравнение с класическите безвъзмездни средства представлява политическо предизвикателство и промяна по отношение на мониторинга на транзакциите, управлението на фондовете и равнището или скоростта на плащанията за МСП; посочва, че МСП и дружествата със средна пазарна капитализация играят важна роля за европейската икономика чрез създаване на работни места и благосъстояние и чрез насърчаване на иновациите; подчертава, че МСП представляват над 90% от предприятията в ЕС и в тях са заети две трети от активното население и че поради това подкрепата за достъпа до финансиране за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация трябва да остане основен приоритет за ЕИБ; припомня, че ЕИБ следва да бъде една от институциите, които спомагат да се намали недостигът на финансиране, пред който са изправени МСП;

47.  отбелязва, че подкрепата на ЕИБ за МСП представлява приблизително 33,6% от нейното финансиране през 2016 г. посредством Европейския инвестиционен фонд, мобилизирайки инвестиции в размер на 36,2 милиарда евро чрез финансови посредници с цел поддържането на 3,8 милиона работни места;

48.  отбелязва разширяването на обхвата на продуктите по „InnovFin“ със създаването на два нови механизма за финансиране, насочени към демонстрационни проекти в областта на възобновяемата енергия и към инфекциозните болести; приветства новата операция в размер на 140 милиона евро, включваща платформа за партньорско кредитиране, осъществяваща връзка между инвеститори и търсещи финансиране малки и средни предприятия;

49.  призовава ЕИБ да работи в по-тясно сътрудничество с финансовите си посредници в държавите членки, за да се разпространява съответната информация до потенциалните бенефициенти с оглед на създаването на благоприятна за предприемачите среда, която да позволява на МСП по-лесен достъп до финансиране; подчертава важността на ЕИБ за улесняване на партньорствата и за укрепване на инструментите за подкрепа за финансиране на дейности на микропредприятията, малките и средните предприятия и новаторските стартиращи предприятия; също така призовава ЕИБ да сътрудничи по-тясно с регионалните публични институции с цел оптимизиране на възможностите за финансиране за МСП;

50.  подчертава, че ЕИБ трябва да доразвие своята култура на риска, за да подобри ефективността си и взаимното допълване между нейните интервенции и различните политики на ЕС, по-специално в регионите в неблагоприятно икономическо положение или регионите, в които липсва стабилност, в съответствие с повтарящата се и дългосрочна цел за по-лесен достъп до финансиране за МСП, без обаче да се прави компромис с принципите на добро управление;

51.  подчертава необходимостта от приспособяване на инвестиционните програми към дребномащабни проекти, за да се осигури участието на МСП; счита, че ЕИБ следва да допринася за преодоляването на евентуалния недостиг на финансиране за микропредприятията посредством по-широкото използване на финансови инструменти и продукти, като например механизми и гаранции за микрофинансиране;

52.  подчертава, че достъпът до финансиране и интернационализацията са важни пречки, пред които са изправени МСП; подчертава, че МСП са гръбнакът на европейската икономика; счита, че въпреки, че е предприела действия в правилната посока, ЕИБ трябва да направи повече, за да гарантира по-лесен и по-ефективен достъп на МСП до финансиране, така че те да могат да се интегрират в глобалните вериги за създаване на стойност; счита, че ЕИБ трябва да подкрепя предприятията от ЕС, които искат да извършват стопанска дейност в чужбина, включително чрез механизма за търговско финансиране;

Иновации и умения

53.  подчертава, че инвестирането в иновации и умения е от ключово значение за развитието на европейската икономика на знанието и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително целта 3% от БВП да се отделят за научноизследователска и развойна дейност; по-специално се надява ЕИБ в сътрудничество с Комисията и държавите членки да финансира тези проекти, които в краткосрочен и средносрочен план гарантират преодоляването на дефицита от квалифицирана работна ръка, който представлява голяма пречка за инвестициите;

54.  отбелязва, че общото кредитиране на иновативни проекти през 2016 г. възлиза на 13,5 милиарда евро, от които 12,2 милиарда евро за първоначално одобрени кредити, докато общите инвестиционни разходи за проекти, съответстващи на нови операции, са в размер на 50,2 милиарда евро;

55.  настоятелно призовава ЕИБ да гарантира подкрепата си за иновативни предприятия при разработването и пускането от тяхна страна на нови продукти, процеси и услуги на пазара, тъй като те са изправени пред трудности в получаването на финансова помощ от търговски банки; подчертава ролята на ЕИБ за подпомагане на доизграждането на цифрови мрежи (напр. високоскоростен широколентов достъп) и създаването на единен цифров пазар, включително цифрови услуги; насърчава ЕИБ да разработи стимули, насочени към насърчаване на инвестициите от публичния и частния сектор в научноизследователска и развойна дейност в областта на информационните и комуникационните технологии, науките за живота, продоволствията, устойчивото селско и горско стопанство и нисковъглеродните технологии;

56.  приветства преразглеждането на кредитната програма за икономиката на знанието в областта на образованието, което доведе до разширяването на финансирането, така че да обхваща не само инициативите, насочени към младите хора, а и да включва професионалното обучение и ученето през целия живот за всички възрастови групи;

Инфраструктурни инвестиции

57.  счита, че за Съюза следва да бъде приоритет да се изпълняват проекти с истинска европейска добавена стойност; изразява убеждението си, че иновативната и ефективна икономика се нуждае от напреднала, щадящи околната среда и висококачествена транспортна система и инфраструктура и че това следва да бъде сред приоритетите на Съюза, като се постави специален акцент върху иновативните мултимодални инфраструктурни и транспортни решения в слабо населените райони;

58.  призовава ЕИБ да обърне по-голямо внимание на осъществяването на инфраструктурни проекти най-вече в по-слабите региони, за да не се избегне забавяне на процеса на икономическо сближаване; за тази цел изразява надежда на равнище Европейски съюз да се разгледат свързани с публичните финанси мерки, включително и временни мерки, които да могат наистина да дадат нови стимул за публичните инвестиции в инфраструктурата;

59.  подчертава необходимостта европейската инвестиционна политика да обърне по-голямо внимание на хоризонталните въпроси, особено по отношение на бъдещите устойчиви транспортни средства и услуги, което ще изисква едновременното и съгласувано развитие на алтернативната енергия и телекомуникационните мрежи; поради това подчертава решаващата роля на ЕИБ при предоставянето на дългосрочно финансиране, което е необходимо за тези видове проекти, при конкурентни условия;

60.  отбелязва дейността на ЕИБ по финансиране в областта на инфраструктурата и транспорта, което за 2016 г. възлиза общо на 18,1 милиарда евро, и припомня значението на осигуряването на реална икономическа, екологична и социална добавена стойност за гражданите на ЕС, както и на подробна предварителна оценка на избраните проекти и последваща оценка на постигнатите резултати;

61.  призовава ЕИБ — по отношение на инфраструктурните операции в рамките на ЕС — да инвестира значително по-големи ресурси за цялостна консултантска помощ за органите на местно равнище и за по-малки общини на по-ранен етап при идентифицирането и предварителната оценка на проекти;

62.  изразява загриженост във връзка със заема в размер на 1,5 милиарда евро от страна на ЕИБ на проекта за трансадриатически газопровод, който не отговаря — в различна степен в отделните транзитни страни, т.е. Албания, Гърция и Италия — на минималните екологични и социални стандарти, установени с „Екваториалните принципи“; изразява съжаление, че ЕБВР вече е отпуснала финансиране в размер на 500 милиона евро, и счита, че този проект не е подходящ за инвестиции от страна на ЕИБ и не следва да бъде разглеждан за финансиране от банка, която се стреми да прави социално и екологично отговорни инвестиции;

Околна среда и действия по климата

63.  взема под внимание ангажимента на ЕИБ най-малко 25% от кредитния портфейл на ЕС да е насочен към нисковъглероден и устойчив на климатичните изменения растеж; отбелязва, че през 2016 г. общата стойност на операциите, свързани с околната среда, възлиза на 14,4 милиарда евро, от които устойчивите транспортни операции възлиза на 4,9 милиарда евро, операциите, свързани с опазването на околната среда и ефективността на природните ресурси — на 5,0 милиарда евро, а операциите, свързани с енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност — на 4,6 милиарда евро; отбелязва също така, че одобрените кредити за хоризонталната цел за действия в областта на климата възлизат на 17,5 милиарда евро;

64.  подчертава значението на целите, поставени от 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата по отношение на транспорта, в борбата с изменението на климата; изразява своята загриженост, че на транспорта се дължи почти една четвърт от европейските емисии на парникови газове и че той е и основната причина за замърсяването на въздуха в градовете, като емисиите в този сектор продължават да са по-високи, отколкото през 1990 г.; отбелязва, че през периода 2014—2016 г. ЕИБ е финансирала проекти в областта на енергията от изкопаеми горива в държавите членки, които възлизат на общо 5,3 милиарда евро, а именно два петролни проекта, един проект, свързан с въглища, и 27 проекта, свързани с газ, в допълнение към сумата от 976 милиона евро, отпусната чрез външна гаранция за финансиране на шест проекта извън ЕС, един от които се отнася за въглища и пет изкопаеми газови проекта; подчертава, че финансирането следва да подкрепя преминаването от автомобилния транспорт към по-устойчиви видове транспорт;

65.  подчертава колкото е важно проектите, които се планира да бъдат финансирани или съфинансирани от ЕИБ, да бъдат съвместими с националните климатични цели, свързани с изпълнението на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата;

66.  призовава ЕИБ да насърчи финансирането на проекти в съответствие със своята стратегия за климата и Парижкото споразумение, като постепенното прекрати подкрепата си за изкопаемите горива, така че да се превърне в ключов инструмент на ЕС в глобалните съвместни усилия за справяне с изменението на климата, и да подкрепя устойчивото развитие и постигането на по-конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система в съответствие с енергийната стратегия до 2030 г.; за тази цел, призовава ЕИБ да се въздържа от финансиране на проекти, включващи силно замърсяващи и морално остарели технологии, по-специално при улесняването на инвестициите в енергийния сектор; призовава ЕИБ да увеличи отпускането на заеми за финансиране на проекти за публична инфраструктура, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата (напр. наводнения) и на малки по мащаб проекти за възобновяема енергия;

67.  призовава ЕИБ да засили допълнително своята подкрепа за сектора на възобновяемата енергия, по-специално за децентрализирани и малки по мащаб проекти;

Отговор на глобалните предизвикателства

68.  припомня, че 10% от цялостната дейност на ЕИБ за кредитиране е посветена на операции извън Съюза, и отбелязва факта, че общият размер на средствата, предоставени от ЕИБ за организаторите на проекти извън ЕС, се е увеличил от 2015 г. насам; поради това подчертава значението на това ЕИБ да се отчита ежегодно относно своите дейности извън ЕС по отношение на спазването на общите принципи, от които се ръководи външната дейност на Съюза, както и да играе полагащата ѝ се роля в рамките на подновения ангажимент на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие и въз основа на последователността с останалите политики на ЕС, Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение, като подкрепя образованието и създаването на достойни работни места, гарантира пълното зачитане на правата на човека и трудовите и свързаните с околната среда права, и насърчава равенството между половете; подчертава, че ЕИБ следва да взема надлежно предвид търговската стратегия на ЕС, включително съществуващите и бъдещите търговски споразумения, когато подпомага предприятия от ЕС в чужбина;

69.  призовава ЕИБ да разработи, в сътрудничество с ЕСВД и ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията, методология за измерване на въздействието на своите операции по отпускане на заеми извън ЕС върху сътрудничеството за развитие на ЕС като цяло, и по-специално по отношение на Програмата до 2030 г. и въздействието върху правата на човека;

70.  взема под внимание инициативите на ЕИБ, насочени към укрепване на икономическата устойчивост в държави, които са източник на миграция, и по-специално нейните усилия за разработване на фактор за упражняване на по-голямо влияние на външната политика на ЕС в Африка;

71.  счита, че ЕИБ трябва да засили своя капацитет да поема и гарантира рискове, по-специално по отношение на проекти за развитие и укрепване на частния сектор, както и проекти, които са част от инициативата за икономическа устойчивост;

72.  отново подчертава необходимостта Сметната палата да засили своите оценки на операциите на ЕИБ, които се ползват от бюджета на ЕС, както и да прилага по-голям контрол на операциите в рамките на мандата на ЕИБ за външно кредитиране;

73.  подчертава факта, че външните операции на ЕИБ следва да оказват подкрепа за области на политиката от голяма важност за ЕС;

74.  отбелязва, че ЕИБ увеличава капацитета на пакета за социално и отговорно финансиране за държавите от АКТБ и превръщането му в револвиращ фонд, като 300 милиона евро са заделени за справяне с миграцията пряко чрез подкрепа за инициативите на частния сектор; отбелязва, че ЕИБ ще предостави също така 500 милиона евро в рамките на Инвестиционния инструмент за АКТБ за целеви проекти в публичния сектор с акцент върху миграцията; подчертава значението на това да не се използват средства на ЕИБ за целите на сигурността или за граничен контрол; счита по-скоро, че вниманието следва да се съсредоточи върху устойчивото развитие на трети държави; отново подчертава значението на провеждането на свързани с правата на човека подробни надлежни проверки по отношение на изпълнените проекти; призовава ЕИБ да вземе предвид при осъществяването на своите проекти всякакви нарушения на правата на човека и съответно да сложи край на съответните заеми; препоръчва ЕИБ да се съгласи да спазва съответните конвенции на ООН в областта на правата на човека до края на 2018 г. с цел надлежната проверка по въпроси, свързани с правата на човека, да бъде интегрирана на всички равнища на проектния цикъл; призовава за разработването на практически насоки относно оценката на аспектите, свързани с всички основни права на човека и засегнатите групи, които да се използват по време на предварителната оценка и текущото наблюдение на базата на отделните проекти; изисква оценка от страна на Комисията, в която да се посочват рисковете от извършване на нарушения на правата на човека в рамките на гаранцията на ЕС;

75.  обръща внимание на ефективността на Механизма за инвестиции, който стартира през 2003 г. в рамките на Споразумението от Котону, и призовава инструмент от този тип да бъде запазени след предоговарянето през 2020 г. на споразуменията, които обвързват ЕС и неговите партньори от АКТБ;

76.  призовава ЕИБ, във връзка с нейния нов мандат за външно кредитиране (МВК), да гарантира реалната добавена стойност и допълняемостта като резултат от новия приоритет по въпросите на миграцията, добавен към предходните, а именно климата, МСП и социално-икономическата инфраструктура; подчертава следователно необходимостта от прилагане на новосъздадената инициатива за икономическа устойчивост по подходящ начин за подкрепа на проекти, които са различни от финансираните преди това проекти;

77.  приветства ролята на ЕИБ за развитието на частния сектор на местно равнище и нейната подкрепа за микрофинансиране и потвърждава, че нейните дейности предоставят нови икономически и търговски възможности; подчертава необходимостта от правилно и ефикасно адаптиране на дейностите на ЕИБ към настоящите международни предизвикателства; призовава за разширяване на мандата за външно кредитиране на ЕИБ с оглед на нейната нарастваща роля за постигането на устойчиво развитие и предоставянето на стратегически отговор за справяне с първопричините за миграцията, както и за по-активното ѝ участие в новата стратегия за частния сектор; призовава ЕИБ, в тази връзка, да засили участието си в проектите за инфраструктура, транспорт и цифровизация, необходими за насърчаването на местните и регионалните търговски маршрути, както и да насърчава интернационализацията на МСП, като по този начин активно допринася за изпълнението на Споразумението за улесняване на търговията на СТО; отново заявява, че ЕИБ следва да съгласува своите дейности с целите на ООН за устойчиво развитие;

78.  отбелязва, че през 2016 г. ЕИБ одобри нови механизми за микрофинансиране, един от които е предназначен за Карибския басейн, един — за Тихоокеанския басейн, а два — за Африка, на обща стойност от 110 млн. евро, както и друг за региона на южното съседство — в размер на 75 милиона евро; припомня, че механизмите за микрофинансиране и техническата помощ на ЕИБ са предоставили 300 милиона евро за повече от 1,5 милиона бенефициенти; призовава ЕИБ да включи в следващия си доклад информация относно ефекта на лоста на посочените механизми, наред със средствата, предоставени чрез финансовите инструменти за външно действие;

79.  отбелязва факта, че през 2016 г. половината от операциите по отпускане на заеми на ЕИБ в рамките на мандата за външно кредитиране са били насочени към местни финансови посредници, с цел насърчаване на микрокредитирането; призовава ЕИБ да извърши оценка на равенството между половете при предоставянето на заеми на финансовите посредници, като се има предвид, че микрокредитите биват най-вече насочени към жените предприемачи;

80.  отбелязва, че ЕИБ планира да създаде дъщерна организация за развитие в рамките на групата на ЕИБ с цел същата да стане банката за развитие на ЕС; призовава ЕИБ и Комисията да пристъпят към извършването на съответните подготвителни действия по най-прозрачния и приобщаващ начин, включващ процес на обществени консултации;

81.  отбелязва, че ЕИБ, чрез своите инструменти за кредитиране, може да бъде важен лост за изпълнение на новата икономическа дипломация на ЕС; подчертава във връзка с това, че ЕИБ трябва да взема под внимание при изпълнението на своите операции съображенията, свързани с икономическата дипломация;

82.  подкрепя засилването на партньорствата между ЕИБ и агенциите за развитие на държавите членки и проектите, осъществявани съвместно от ЕИБ и други многостранни банки за развитие (МБР), особено когато целта на съответните проекти е да се спомогне за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г.;

83.  отбелязва, че през последните няколко години е налице липса на операции в подкрепа на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по отношение на Азия; подчертава, че инвеститорите от ЕС, и по-специално МСП, следва да имат по-голямо присъствие на китайския и индийския пазар, както и на пазарите на страните от АСЕАН, и да се ползват от равнопоставени условия на конкуренция; призовава ЕИБ да осигури пряко финансиране на предприятията в ЕС в подкрепа на инвестициите в трети държави, включително в рамките на МВК;

Подобряване на стандартите на ЕИБ за корпоративно управление, бизнес практики, прозрачност и отчетност

84.  счита, че връзката между въздействието и контрола на резултатите, от една страна, и по-голямата отчетност и видимост, от друга, следва да бъде укрепена въз основа на процеса за гарантиране на достоверност, който да е задължителен за всички заинтересовани страни (финансови посредници, организатори на проекти и крайни бенефициенти, със задълбочени проверки на лоялността и принципа „познавай клиента си“); приканва ЕИБ да оповести информацията относно подпроекти с висок риск, и да споделя извлечените поуки с други международни многостранни банки за развитие, и по-специално по отношение на обмена на информация относно резултатите от надлежни проверки по корпоративни или данъчни въпроси или на принципа „познавай клиента си“;

85.  признава значението на дейността по осведомяване на местните и регионални действащи лица за наличието на финансиране и техническа помощ в целия ЕС; признава също така, че подходящата информация относно участието на ЕИБ във финансирането на проекти за различните заинтересовани страни е от изключително значение за това гражданите на местно равнище да бъдат информирани, че имат право на обжалване и подаване на жалби пред Механизма на ЕИБ за подаване на жалби и Европейския омбудсман; отбелязва, че през 2016 г. са били регистрирани 89 жалби, от които 84 са обявени за допустими, в сравнение с получените 56 жалби, подадени през 2015 г.;

86.  изразява своята загриженост по отношение на предложеното преразглеждане на механизма за подаване на жалби до ЕИБ и призовава ЕИБ да гарантира по-специално, че ръководителят на механизъма за подаване на жалби регистрира всички жалби и надлежно информира жалбоподателите за получаването на съответната жалба преди вземането на решение относно нейната допустимост; гарантира, че ръководителят на механизма за подаване на жалби на ЕИБ е независим от други части от структурата на управление на Банката и е в състояние да взема всички решения относно допустимостта на жалбата, без да трябва да се консултира със службите на Групата на ЕИБ, като взема решения относно допустимостта на жалбата за разследване/контрол за съответствие или медиация дори ако няма споразумение със службите на ЕИБ, главния инспектор или управителния комитет; следва примерите, дадени от Европейския омбудсман за определението на лошо администриране, така че то да включва форми на лошо или неосъществено администриране, като административни нередности, неравноправен характер, дискриминация, злоупотреба с власт, липса на отговор, отказ на информация и ненужно забавяне; както и да гарантира, че процедурата е възможно най-прозрачна, като механизмът за подаване на жалби разкрива активно информация относно своите процедури, операции и дела, и че процедурите за набиране на персонал за ръководител и персонал на механизма са по-прозрачни;

87.  обръща внимание на опасенията, изразени по време на общественото допитване във връзка с някои предложения за преразглеждане на Службата на Механизма за подаване на жалби на ЕИБ, а именно изключването от механизма на случаи, свързани с обществените поръчки, както и на проблеми, свързани със законосъобразността на политиката на ЕИБ, и ограничаването на независимостта на Службата на Механизма за подаване на жалби, чрез предвиждане на задължение за консултиране с други служби, преди да даването на преценка относно допустимостта на жалбите и чрез ограничаване на способността на Службата да изказва препоръки; особено насърчава Управителния комитет да вземе предвид тези притеснения;

88.  подчертава значението на Европейския омбудсман за упражняване на обществен контрол над ЕИБ;

89.  приветства оповестяването на протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЕИБ и препоръчва ЕИБ също така да обмисли възможността да оповести неповерителна информация от протоколите от заседанията на Управителния комитет; на проектно равнище, отново заявява искането си по отношение на систематичното оповестяване на докладите за приключване на дейностите на ЕИБ извън ЕС, както и оценките по трите стълба и документацията относно измерването на резултатите за проектите на ЕИБ; счита, че оповестяването на набора от показатели на ЕФСИ, както е предвидено за ЕФСИ 2.0, следва да се прилага за всички проекти, изпълнявани от ЕИБ; отбелязва, че подобно оповестяване би било голяма крачка напред по отношение на прозрачността на операциите на ЕИБ;

90.  изразява дълбока загриженост, че ръководството на Банката до този момент не е дало никакъв отговор на конкретните разпоредби на параграфи 75 и 76 от резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г. относно контрола върху финансовите дейности на ЕИБ за 2015 г. и припомня, че е необходимо да се предвидят по-строги правила относно конфликтите на интереси, както и ясни, строги и прозрачни критерии за предотвратяване на всяка форма на корупция; отново заявява, че ЕИБ трябва да преразгледа своя Кодекс за поведение с оглед на това да се гарантира, че неговите заместник-председатели не отговарят за операции в своите държави членки, тъй като това представлява риск за независимостта на институцията; изразява дълбока загриженост във връзка с установените недостатъци в съществуващите механизми на ЕИБ за предотвратяване на евентуални конфликти на интереси в рамките на нейните управителни органи; призовава в тази връзка ЕИБ, с цел по-успешно предотвратяване на конфликтите на интереси в нейните управителни органи и на потенциалните проблеми, свързани с кадровата въртележка между държавния и частния сектор, да вземе под внимание препоръките на омбудсмана и да преразгледа своя кодекс за поведение във възможно най-кратки срокове; призовава ЕИБ да се присъедини към междуинституционалното споразумение относно регистъра на ЕС за прозрачност веднага след приключване на преговорите между Комисията, Парламента и Съвета;

91.  подчертава, че борбата с всички форми на вредни данъчни практики следва да остане важен приоритет за ЕИБ; призовава ЕИБ бързо да приложи относимото законодателство и съответните стандарти на ЕС относно избягването на данъци, данъчните убежища и други свързани проблеми и да изисква от клиентите си съответно да спазват тези правила; изразява своята загриженост относно липсата на оповестяване от страна на ЕИБ на информация, свързана с крайните действителни собственици, особено когато финансирането разчита на фондове за дялово участие; настоятелно призовава ЕИБ да вземе изпреварващи мерки и да провежда повече действия за надлежна проверка, когато се установи, че проекти на ЕИБ имат връзки с юрисдикции, които пораждат опасения в данъчно отношение;

92.  настоява, че е необходимо ЕИБ да изготви щателен публичен списък с критериите за подбор на финансовите посредници, така че да се засили ангажиментът на ЕС в борбата с данъчните злоупотреби и по-ефективно да се предотвратяват рисковете от корупция и проникване на организираната престъпност и тероризма; подчертава необходимостта от подобряване на критериите за оценяване на проектите, за да се гарантира, че средствата на ЕС не се инвестират посредством стопански единици в трети държави, които не спазват международните стандарти за данъчно облагане;

93.  подчертава, че стандартите в областта на данъчната прозрачност и доброто управление в областта на данъчното облагане следва да бъдат засилени, по-специално по отношение на разпоредбите относно избягването на данъци; отбелязва приемането в края на 2017 г. на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; призовава ЕИБ в тази връзка да засили своята политика по отношение на непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции при текущия преглед, като разработи по-всеобхватна отговорна данъчна политика; призовава ЕИБ да демонстрира осъществимостта на по-високите стандарти за данъчна прозрачност чрез приемане на политика, надхвърлящи минималните законови изисквания, като на ЕИБ бъде възложено да определя насоките в областта на справедливото данъчно облагане; подчертава по-специално необходимостта отпускането на пряко или косвено финансиране да бъде обвързано с оповестяването на данъчните и финансовите данни за всяка отделна държава, както и със споделянето на данните за ефективната собственост от страна на бенефициентите и финансовите посредници, участващи във финансовите операции, без изключения;

94.  оценява положително значението, което ЕИБ отдава на политиката си на нулева толерантност към измамите, корупцията и тайните споразумения; призовава ЕИБ да предприеме всички подходящи мерки, включително спиране на плащанията и траншове по заеми, с оглед защитата на финансовите интереси на ЕИБ и на ЕС, когато разследвания на OLAF или наказателни разследвания изискват това, и призовава освен това ЕИБ да адаптира своите вътрешни правила в този смисъл; подчертава необходимостта от оповестяване на информация относно системата за сключването на договори за изпълнение и подизпълнение, за да се предотврати всякакъв риск от измами и корупция; подчертава, че уебсайтът на ЕИБ следва да съдържа специално и видимо пространство, където да са изброени публично отстранените от участие субекти с цел гарантиране на възпиращо въздействие; подчертава колко е важно ЕИБ да се присъедини към мрежите за кръстосано отстраняване от участие с други международни кредитори; призовава ЕИБ да хармонизира своята политика за отстраняване от участие с други международни кредитори, като Световната банка, която включва над 800 физически лица и фирми като „отстранени от участие“, въпреки че нейният обем на финансиране е приблизително половината от този на ЕИБ;

95.  изразява надежда, че ЕИБ — в изпълнение на съобщението на Комисията от 2016 г. — ще продължи да прилага и подобрява външна стратегия за ефективно данъчно облагане, свързано със спазването на международните правила за данъчна прозрачност, включително да насърчава международна отчетност по държави; приканва ЕИБ да гарантира висококачествена информация за крайните бенефициенти и ефикасно да предотвратява операции с финансови посредници с негативни прецеденти по отношение на прозрачност, измами, корупция, организирана престъпност, пране на пари и отрицателни социални и свързани с околната среда последици;

96.  изразява съжаление, че случаят „Дизелгейт“ повдигна някои въпроси във връзка с факта, че Фолксваген е получил заеми от ЕИБ чрез измама и заблуждаваща информация; призовава ЕИБ да се съобрази с препоръките на OLAF относно предприемането на активни стъпки за изпълнение на своята политика за борба с измамите; подчертава прикритостта, с която ЕИБ разгледа случая и настоятелно призовава банката да направи публично достояние доклада на OLAF относно нейния заем за Фолксваген и да публикува като минимум съдържателно обобщение на посочения доклад;

97.  изтъква, че продължителните разследвания за корупция, свързани със скандала относно системата MOSE, приключени на 14 септември 2017 г. с решение на Съда на Венеция, с което двете водещи личности, участвали пряко в скандала, бяха осъдени на четири години лишаване от свобода и конфискуване на 9 575 000 EUR; изразява съжаление, че между 2011 и 2013 г. ЕИБ е отпуснала три заема на стойност 1,2 милиарда евро за изпълнението на проекта MOSE, последният от които е предоставен, след като националните органи са започнали разследвания за корупция; призовава ЕИБ да гарантира, че нейната политика на нулева толерантност по отношение на измамите се прилага възможно най-строго, и да оттегли цялото си финансиране от проекта MOSE и проектите, свързани с него посредством системата от дружества и бенефициенти, участващи в изпълнението на проекти в региона Венето, особено що се отнася до отсечката от автомагистрала А4, известна като „Пасанте ди Местре“, по отношение на която все още са в ход разследвания за данъчни измами, корупция и проникване на организираната престъпност, и до третата лента на магистрала А4 в участъка между Венеция и Триест; настоятелно призовава ЕИБ да проведе подходящи вътрешни разследвания във връзка с подбора на бенефициентите и усвояването и управлението на средствата, както и да публикува резултатите;

98.  приветства редовния преглед на рамката на най-добрите банкови практики в рамките на Групата на ЕИБ, извършен с цел установяване на пропуски във връзка със съответствието; счита, че мандатите на ЕИБ и ЕИФ налагат всеобхватна и редовна система за оценка на риска и надзор на равнището на Групата на ЕИБ, поради което усъвършенстването на основните работни процеси и споделянето на информация, свързана с управлението на мандатите, са от решаващо значение за общата отчетност на ЕИБ;

99.  приветства предложенията на Комитета по етика и вътрешен контрол на ЕИБ в областта на корпоративното управление и прозрачността, като например въвеждането на етични въпроси в обхвата на нейната компетентност, в допълнение към механизмите за по-добро предотвратяване на конфликти на интереси в управителните органи и потенциалната „кадровата въртележка между държавния и частния сектор“, въвеждането на процедура за спиране на права за членовете на управителния комитет и създаването на новия консултативен комитет, който ще може да дава становища преди официалното назначаване на членовете на Управителния комитет;

100.  подчертава значението на укрепването на задълженията за лоялност след напускане и на въвеждането на конкретни санкции за потенциални случаи на „кадрова въртележка“ между висшето ръководство на ЕИБ и частния сектор; поради това счита, че „периодът на прекъсване“, по време на който бивши членове на Съвета на директорите не може да лобират пред управителните органи или персонала на ЕИБ следва да бъде най-малко 12 месеца;

101.  приветства стартирането на прегледа на политиката на ЕИБ за подаване на сигнали за нарушения, както и актуализираната информация, свързана с изпълнението на Рамката на групата на ЕИБ за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм след приемането ѝ от ЕИБ през 2014 г., в тясна връзка с нейните изисквания относно принципа „познавай клиента си“ за текущите портфейли и новите стопански дейности;

Последващи действия във връзка с препоръките на Парламента

102.  отново отправя своя призив към ЕИБ да докладва за актуалното състояние и етапа на изпълнение на предходните препоръки, отправени от Парламента в неговите годишни резолюции, особено по отношение на въздействието на дейностите на ЕИБ по предоставяне на заеми;

o
o   o

103.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската инвестиционна банка, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 2. (2) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 77. (3) OВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 6. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0138. (5) ОВ L 280, 27.10.2011 г., стр. 1. (6) OВ L 135, 8.5.2014 г., стр. 1. (7) OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.