Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу проекта на Регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изменения на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (D054380/02 – 2017/3018(RPS))

P8_TA(2018)0027 B8-0066/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент на Комисията (D054380/02),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

—  като взе предвид писмото на Комисията от 18 декември 2017 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не се противопоставя на проекта на регламент,

—  като взе предвид писмото от 24 януари 2018 г. на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2),

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 106, параграф 4, буква г) и член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 6 февруари 2018 г.,

А.  като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува на 12 октомври 2017 г. изменения на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 — Финансови инструменти; като има предвид, че тези изменения са насочени към създаване на яснота и последователност в класификацията на дългови инструменти с отрицателни опции за предсрочно погасяване;

Б.  като има предвид, че Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) предостави на Комисията положително становище на 10 ноември 2017 г.; като има предвид, че в своето становище Европейската консултативна група за финансова отчетност разглежда някои от въпросите, повдигнати от Европейската централна банка в нейното писмо от 8 ноември 2017 г. до ЕКГФО;

В.  като има предвид, че Комисията заключи, че тълкуването отговаря на техническите критерии за приемане, както се изисква от член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и счита, че това предложение за изменение само би запазило статуквото при осчетоводяването по амортизирана стойност за тези специфични инструменти, приложимо преди въвеждането на МСФО 9;

Г.  като има предвид, че СМСС определи 1 януари 2019 г. за дата на влизане в сила на това изменение на МСФО 9, като по-ранното прилагане е разрешено; като има предвид, че отчитането на финансовите инструменти съгласно МСФО 9, се изисква още от 1 януари 2018 г.; като има предвид, че финансовите институции, за които се прилагат изисквания за финансово отчитане съгласно МСФО не могат да се позовават на настоящото предложение за изменение преди неговото одобрение и публикуване;

Д.  като има предвид, че целта на Комисията беше измененията на Регламент (ЕО) № 1126/2008 от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти(3) да бъдат публикувани преди края на март 2018 г., за да бъдат приложими за финансови периоди, започващи на или след 1 януари 2018 г.;

1.  заявява, че не се противопоставя на проекта на регламент на Комисията;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Комисията и, за сведение, на Съвета.

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1. (2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. (3) OВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1.

Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 20 декември 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2358 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/2359 по отношение на датите им на прилагане (C(2017)08681 – 2017/3032(DEA))

P8_TA(2018)0028 B8-0069/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегиран регламент на Комисията (C(2017)08681) („делегиран регламент за изменение“),

—  като взе предвид писмото от 24 януари 2018 г. на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти(1), и по-специално член 25, параграф 2, член 28, параграф 4, член 29, параграфи 4 и 5, член 30, параграф 6 и член 39, параграф 5 от нея,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 6 февруари 2018 г.

А.  като има предвид, че делегираният регламент за изменение следва да се прилага преди 23 февруари 2018 г., датата на влизане в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2358 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2359 на Комисията („двата делегирани регламента“), както и че пълноценното използване на тримесечния срок за контрол, с който разполага Парламентът, би могло да доведе до влизането в сила на двата делегирани регламента преди изменената дата на прилагане на Директива (ЕС) 2016/97 („Директива относно разпространението на застрахователни продукти“), която е 1 октомври 2018 г., както предлага Комисията в своето Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 по отношение на датата на прилагане на мерките по транспониране от страна на държавите членки (COM(2017)0792);

Б.  като има предвид, че бързото публикуване на делегирания регламент за изменение в Официален вестник, ще даде възможност за привеждането в съответствие на датите на прилагане на двата делегирани регламента с изменената датата на прилагане на Директивата относно разпространението на застрахователни продукти;

В.  като има предвид, че това съответства с решенията на Парламента от 25 октомври 2017 г.(2) да не се повдигат възражения по отношение на двата делегирани регламента, в които решения той отправя искане към Комисията да направи оценка дали датата на прилагане на Директивата относно разпространението на застрахователни продукти би могла да се удължи на 1 октомври 2018 г.;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент за изменение;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19. (2) Приети текстове, P8_TA(2017)0404 и P8_TA(2017)0405.

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент (2017/2054(INL) – 2017/0900(NLE))

P8_TA(2018)0029 A8-0007/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 14, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 10 от ДЕС(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно състава на Европейския парламент с оглед на изборите през 2014 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз и приложеното към нея предложение за решение на Съвета за приемане на разпоредбите за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори(3);

—  като взе предвид Решение 2013/312/EС на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за определяне на състава на Европейския парламент(4),

—  като взе предвид Споразумението от Разпети петък от 10 април 1998 г.,

—  като взе предвид членове 45, 52 и 84 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A8-0007/2018),

A.  като има предвид, че съставът на Европейския парламент трябва да отговаря на критериите, определени в член 14, параграф 2, алинея първа от ДЕС, а именно броят на представителите на гражданите на Съюза да не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя, като представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава членка и никоя държава членка не получава повече от деветдесет и шест места;

Б.  като има предвид, че съгласно член 14, параграф 2 от ДЕС Европейският парламент се състои от представители на гражданите на Съюза;

В.  като има предвид, че както в ДЕС, така и в Договора за функционирането на Европейския съюз се подчертава значението на равенството и на равното третиране на гражданите от страна на институциите на Съюза; като има предвид, че е от съществено значение да се засили равнопоставеността на представителството с оглед на повишаването на легитимността на Европейския парламент в качеството му на законодателен орган, представляващ гражданите на Съюза;

Г.  като има предвид, че Европейският парламент разгледа редица поискани от него и представени му предложения за постоянна система за разпределяне на местата въз основа математически формули;

Д.  като има предвид, че на 29 март 2017 г. и в съответствие с член 50, параграф 2 от ДЕС, Обединеното кралство нотифицира Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз и като има предвид, че двугодишният срок за преговори и сключване на споразумение за оттегляне изтича на 29 март 2019 г., освен ако в съгласие с Обединеното кралство Европейският съвет не реши с единодушие да продължи този срок;

Е.  като има предвид, че освен ако настоящото правно положение не се промени, по време на следващите избори за Европейски парламент през 2019 г. Обединеното кралство вече няма да бъде член на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че няколко държави членки наскоро се обявиха в подкрепа за създаването на съвместен избирателен район, считано от изборите за Европейски парламент през 2019 г.; като има предвид, че за установяването на съвместен избирателен район е необходимо изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, което да бъде прието най-малко една година преди европейските избори, както е предвидено в Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия;

З.  като има предвид, че в своето предложение от 11 ноември 2015 г. за решение на Съвета за приемане на разпоредбите за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, Европейският парламент поиска въвеждането на задължителен праг за избирателните райони и за държавите членки, представляващи един избирателен район, в които се използва система на листите и в които се разпределят повече от определен брой места; счита, че този праг трябва да се определи, като се вземе предвид новото разпределение на местата;

1.  отбелязва, че настоящото разпределение на местата в Европейския парламент в съответствие с Решение № 2013/312/ЕС на Европейския съвет е приложимо само към парламентарния мандат 2014—2019 г.; подчертава следователно, че е необходимо ново решение относно състава на Европейския парламент за парламентарния мандат 2019—2024 г.;

2.  отчита факта, че при настоящото разпределение на местата има няколко случая на неспазване от принципа на регресивна пропорционалност, и че следователно то трябва да бъде коригирано за състава на Европейския парламент след следващите европейски избори през 2019 г.;

3.  признава, че редица държави членки считат, че системата на гласуване в Съвета трябва да се вземе предвид при вземането на решение относно разпределението на местата в Европейския парламент;

4.  подчертава, че въпреки че математическите формули показват значителен потенциал за утвърждаване на постоянна система за разпределяне на местата в бъдеще, на този етап е политически неприемливо Парламентът да предложи постоянна система;

5.  отчита факта, че ако настоящото правно положение не се промени, по време на следващите европейски избори през 2019 г. Обединеното кралство вече няма да бъде държава членка;

6.  предлага ново разпределение на местата в Парламента, което да отговаря на критериите, установени в член 14 от Договора за Европейския съюз, което да се прилага, считано от следващите европейски избори през 2019 г.; счита че, в случай че гореспоменатото правно положение във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз се промени, разпределението на местата, прилагано по време на парламентарния мандат 2014—2019 г., следва да остане приложимо до момента, в който оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз породи правно действие;

7.  подчертава, че местата, които ще бъдат освободени от Обединеното кралство при оттеглянето му от Европейския съюз ще улеснят приемането на ново разпределение на местата в Парламента, при което ще се прилага принципът на регресивната пропорционалност; подчертава освен това, че предложеното ново разпределение ще даде възможност за намаляване на общия брой места в Парламента; отбелязва, че използването на само една малка част от местата, освободени от Обединеното кралство, ще бъде достатъчно, за да се гарантира, че нито една държава членка няма да загуби места;

8.  подчертава, че намаляването на общия брой на членовете на Парламента ще освободи места за нуждите на евентуални бъдещи разширявания на Европейския съюз;

9.  припомня, че съгласно Споразумението от Разпети петък, хората от Северна Ирландия имат неотменимо право да притежават британско или ирландско гражданство, или и двете, а по силата на правото на ирландско гражданство и право на гражданство на Съюза;

10.  припомня, че дегресивната пропорционалност, съгласно определението в Договорите, се основава на броя на местата по държави членки, а не върху националността на кандидатите;

11.  призовава Съвета бързо да финализира преразглеждането на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори;

12.  подчертава, че реформата на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, предложена от Европейския парламент, ще засили европейския характер на изборите и ще изпрати положителен сигнал за бъдещето на европейския проект;

13.  счита, че предложеното разпределение, основано на принципите на Договорите, осигурява солидна основа за разработването на метод за определяне на разпределението на местата в бъдеще, който отговаря на критериите на член 14 от ДЕС, и по-специално на принципа на регресивна пропорционалност, и който е справедлив, прозрачен, обективен, съобразен с най-новите демографски промени и разбираем за европейските граждани;

14.  въз основа на своето право на инициатива, определено в член 14, параграф 2 от ДЕС, представя на Европейския съвет приложеното предложение за решение на Европейския съвет за определяне на състава на Европейския парламент, подчертава неотложната необходимост от приемането на това решение, за което е необходимо неговото одобрение, така че държавите членки да могат да въведат навреме необходимите национални разпоредби за организирането на европейските избори за парламентарния мандат за периода 2019—2024 г.;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложеното към нея предложение за решение на Европейския съвет, заедно с горепосочения доклад на неговата комисия по конституционни въпроси, на Европейския съвет, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Предложение за

Решение на Европейския съвет

за определяне на състава на Европейския парламент

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 14, параграф 2 от него,

като взе предвид инициативата на Европейския парламент,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)  Член 14, параграф 2, първа алинея от Договора за Европейския съюз определя критериите за състава на Парламента, а именно че броят на представителите на гражданите на Съюза не надхвърля седемстотин и петдесет, плюс председателя, представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава членка и никоя държава членка не получава повече от деветдесет и шест места,

(2)  Член 10 от Договора за Европейския съюз предвижда, inter alia, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация, при която на равнището на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент, а държавите членки се представляват в Съвета от техните правителства, които от своя страна са демократично отговорни пред националните си парламенти или пред гражданите си. Следователно член 14, параграф 2 от Договора за Европейския съюз относно състава на Европейския парламент се прилага в контекста на по-широката институционална уредба, установена в Договорите, която включва също разпоредбите относно процедурата на вземане на решения в Съвета.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

При прилагането на разпоредбите на член 14, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, се спазват следните принципи:

—  при разпределянето на местата в Европейския парламент се използва в пълна степен минималният и максималният праг за всяка държава членка, определени в Договора за Европейския съюз, за да се отрази възможно най-точно числеността на населението на съответните държави членки,

—  регресивната пропорционалност се определя както следва: съотношението между населението и броя на местата, определени за всяка държава членка, преди да се закръглят на цели числа, варира в зависимост от съответното население, така че всеки член на Европейския парламент от държава членка с по-многобройно население да представлява повече граждани, отколкото всеки член от държава членка с по-малобройно население, и обратно, колкото по-многобройно е населението на дадена държава членка, толкова по-голям да бъде броят на местата, на които тя има право,

—  разпределението на местата трябва да отразява демографското развитие в държавите членки.

Член 2

Общото население на държавите членки се изчислява от Комисията (Евростат) въз основа на последните данни, предоставени от държавите членки, и в съответствие с метод, определен с Регламент (ЕС) № 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5).

Член 3

1.  За парламентарния мандат 2019—2024 г. броят на представителите в Европейския парламент, избрани във всяка държава членка, се определя, както следва:

2.  В случай обаче, че Обединеното кралство продължава да е държава членка на Съюза в началото на парламентарния мандат 2019—2024 г., броят на представителите в Европейския парламент за всяка държава членка, които встъпват в длъжност, е предвиденият в член 3 на Решение № 2013/312/ЕС(6) на Европейския съвет до момента, в който оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз не породи правно действие.

След като оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза породи правно действие, броят на представителите в Европейския парламент, избрани във всяка държава членка, е посоченият в параграф 1 от настоящия член.

Всички представители в Европейския парламент, които заемат допълнителните места в резултат на разликата между броя на местата, разпределени съгласно първа и втора алинея от настоящия параграф, заемат своето място в Парламента по едно и също време.

Член 4

Достатъчно време преди началото на парламентарния мандат 2024—2029 г. в съответствие с член 14, параграф 2 от Договора за Европейския съюз Европейският парламент представя на Европейския съвет предложение за актуализиран метод за разпределяне на местата.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в ... на ... година.

За Европейския съвет

Председател

(1) Според този член „в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент“, (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0082. (3) Приети текстове, P8_TA(2015)0395. (4) OВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 57. (5) Регламент (ЕС) № 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно европейската демографска статистика (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 39). (6) Решение 2013/312/ЕС на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за определяне на състава на Европейския парламент (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 57).

Решение на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (2017/2233(ACI))

P8_TA(2018)0030 A8-0006/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид решението на Председателския съвет от 5 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид размяната на писма между председателя на Парламента и председателя на Комисията, и по-конкретно писмото от 2 октомври 2017 г. от последния, който се съгласява с проектите на предложения, представени от председателя на 7 септември 2017 г.,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(1) и проектоизмененията към него,

—  като взе предвид член 10, параграфи 1 и 4 и член 17, параграфи 3 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и член 245 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 295 от ДФЕС,

—  като взе предвид работната програма на Комисията за 2017 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015  г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2016 г. относно декларациите за интереси на членовете на Комисията — насоки(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017  г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС(6),

—  като взе предвид проекта на решение на Комисията от 12 септември 2017 г. относно Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия, и по‑специално член 10 относно участието в европейската политика по време на мандата,

—  като взе предвид актуализацията на проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Кодекс за поведение за членовете на Комисията — повишаване на ефективността и ефикасността“,

—  като взе предвид член 140, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A8‑0006/2018),

А.  като има предвид, че член 10, параграф 1 от ДЕС гласи, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация, и като има предвид, че Комисията, в качеството си на изпълнителния орган на Съюза, играе решаваща роля за функционирането на Съюза;

Б.  като има предвид, че член 10, параграф 3 и член 11 от ДЕС предоставят на гражданите на Съюза правото да участват в демократичния живот на Съюза;

В.  като има предвид, че член 17, параграф 3 от ДЕС гласи, че Комисията изпълнява своите задължения при пълна независимост, че членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение, както и че те не могат да искат, нито да приемат инструкции от никое правителство, институция, орган, служба или агенция;

Г.  като има предвид, че целта на проектоизмененията е да се приложат демократичните принципи при избора на председателя на Комисията в съответствие с член 17, параграф 7 от ДЕС;

Д.  като има предвид, че проектоизмененията позволяват на членовете на Комисията да се кандидатират на европейските избори, без да се налага да подават оставка;

Е.  като има предвид, че е обичайна практика в държавите членки членове на правителството да се кандидатират на националните парламентарни избори, без да се налага да подават оставка;

Ж.  като има предвид, че проектоизмененията също така позволяват на членовете на Комисията да бъдат определени от европейските политически партии като водещи кандидати („Spitzenkandidaten“) за длъжността председател на Комисията;

З.  като има предвид, че Парламентът вече е изразил подкрепа за процедурата на водещите кандидати („Spitzenkandidaten“), както е ясно определена в Договора, в своето предложение за преразглеждането на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори(7);

И.  като има предвид, че съгласно член 10, параграф 4 от ДЕС политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание; и като има предвид, че член 10, параграф 3 и член 11, параграф 1 от ДЕС разширяват това, така че да обхване гражданите и представителните сдружения,

Й.  като има предвид, че проектоизмененията също така предвиждат необходимите предпазни мерки за защита на прозрачността, безпристрастността, поверителността и колегиалността, като всички тези мерки продължават да се прилагат по отношение на участващите в предизборни кампании членове на Комисията;

К.  като има предвид, че проектоизмененията задължават председателя на Комисията да информира Парламента относно мерките, предприети с цел да се гарантира спазването на принципите на независимост, почтеност и дискретност, залегнали в член 245 от ДФЕС и в Кодекса за поведение на членовете на Европейската комисия, когато членовете на Комисията участват в предизборни кампании като кандидати за европейските избори;

Л.  като има предвид, че проектоизмененията гласят, че членовете на Комисията не използват човешките или материалните ресурси на Комисията за дейности, свързани с предизборна кампания;

1.  припомня, че председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент по предложение на Европейския съвет, като се вземат под внимание резултатите от европейските избори и след провеждане на съответните консултации, и че поради това, както през 2014 г., европейските политически партии предлагат водещи кандидати („Spitzenkandidaten“), за да дадат на европейските граждани възможности за избор за председател на Комисията по време на европейските избори;

2.  припомня, че процесът на водещите кандидати („Spitzenkandidaten“) отразява междуинституционалния баланс между Парламента и Европейския съвет, както е предвидено в Договорите; подчертава също така, че тази допълнителна стъпка за засилване на парламентарното измерение на Съюза е принцип, който не може да бъде отменен;

3.  подчертава, че като не спазва процеса „Spitzenkandidaten“, Европейският съвет би създал риск от представяне за одобрение в Европейския парламент на кандидатура за председател на Комисията, която няма да има достатъчно парламентарно мнозинство;

4.  предупреждава, че Европейският парламент ще има готовност да отхвърли всеки кандидат в процедурата за назначаване на председател на Комисията, който не е бил назначен за водещ кандидат („Spitzenkandidat“) в навечерието на европейските избори;

5.  счита, че процесът „Spitzenkandidaten“ също така е принос за прозрачността, тъй като кандидатите за председател на Комисията се оповестяват преди европейските избори, а не след тях, какъвто беше случаят по-рано;

6.  подчертава, че процесът „Spitzenkandidaten“ насърчава политическото съзнание на европейските граждани в навечерието на европейските избори и укрепва политическата легитимност както на Парламента, така и на Комисията, като свързва по-пряко техните съответни избори с избора на гласоподавателите; признава следователно важната добавена стойност на принципа „Spitzenkandidat“ за целта за укрепване на политическото естество на Комисията;

7.  счита, че политическата легитимност на Комисията би била допълнително укрепена, ако повече избрани членове на Европейския парламент са номинирани за членове на Комисията;

8.  припомня, че в периода, предшестващ европейските избори през 2014 г., всички големи европейски политически партии бяха възприели процеса „Spitzenkandidaten“, като бяха посочили своите кандидати за длъжността председател на Комисията, и че бяха проведени обществени дебати между кандидатите, което доведе до конституционна и политическа практика, която отразява междуинституционалния баланс, предвиден в Договорите;

9.  счита, че през 2014 г. процесът „Spitzenkandidaten“ се оказа успешен, и подчертава, че европейските избори през 2019 г. ще бъдат повод да се утвърди използването на тази практика;

10.  насърчава европейските политически партии да издигнат своите „Spitzenkandidaten“ в открита, прозрачна и демократична състезателна процедура;

11.  счита, че проектоизмененията са в съответствие с член 10, параграф 1 и член 17, параграф 7 от ДЕС, и ги приветства като подобрение, което укрепва процеса на демократичен избор на председателя на Комисията;

12.  отбелязва влизането в сила на преразгледания Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия, чиято цел е да се изяснят задълженията, приложими за членовете на Комисията по време на мандата и извън него; припомня мненията, вече изразени от Европейския парламент, по отношение на, наред с другото, периода на изчакване, приложим за бивши членове на Комисията след края на мандата им, прозрачността, назначаването на независима комисия по етика и участието в европейски предизборни кампании;

13.  счита за важно в Кодекса за поведение на членовете на Комисията да се предвиждат високи стандарти на прозрачност, безпристрастност и предпазни мерки, за да се избягва всякакъв конфликт на интереси на членовете на Комисията в провеждането на кампании;

14.  припомня по-специално искането си за тригодишен „период на изчакване“, приложим за бившите членове на Комисията след прекратяване изпълнението на длъжността;

15.  одобрява измененията към Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, приложени към настоящото решение;

16.  възлага на своя председател да подпише измененията заедно с председателя на Комисията и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение и приложението към него на Комисията и за сведение на Съвета и на парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия за изменение на точка 4 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на споразумението, публикувано в ОВ L 45 от 17 февруари 2018 г., стр. 46.)

(1) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47. (2) Съобщение на Комисията от 25 октомври 2016  г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2017 г. Европа на резултатите: закрила, предоставяне на повече права и защита на гражданите“ (COM(2016)0710). (3) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 7. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0477. (5) Приети текстове, P8_TA(2017)0049. (6) Приети текстове, P8_TA(2017)0358. (7) Акт за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение на Съвета 76/787/EОВС, ЕИО, Евратом (ОВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 1), изменено с Решение № 93/81/Евратом на Съвета, ЕОВС, ЕИО (ОВ L 33, 9.2.1993 г., стр. 15.) и с Решение № 2002/772/ЕО на Съвета, Евратом (ОВ L 283, 21.10.2002 г., стр. 1).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства в Португалия (13308/2017 – C8-0419/2017 – 2017/0821(CNS))

P8_TA(2018)0031 A8-0017/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (13308/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0419/2017),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0017/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите — членки на ЕС (2017/2937(RSP))

P8_TA(2018)0032 B8-0064/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 10, 19, 21 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид правото на петиция, заложено в член 227 от ДФЕС и в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид преамбюла на ДЕС,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, Протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1)(Директива за равенството между расите),

—  като взе предвид Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2) (Директивата за равно третиране в областта на заетостта),

—  като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО(3) (Директивата за свободното движение),

—  като взе предвид решението на Общия съд на Съда на Европейския съюз от 3 февруари 2017 г. по дело T-646/13, Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe/Комисия(4),

—  като взе предвид своите резолюции относно положението с основните права в Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. — Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2016 г. относно дейността на комисията по петиции през 2015 г.(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2017 г. — Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна(10),

—  като взе предвид проучването от април 2017 г., възложено от Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент по искане на комисията по петиции, озаглавено „Случаи на дискриминация, видни от получените петиции“ („Discrimination(s) as emerging from petitions received“),

—  като взе предвид проучването от август 2017 г., възложено от Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент по искане на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, озаглавено „Към всеобхватна система на ЕС за защита на малцинствата“ („Towards a comprehensive EU protection system for minorities“),

—  като взе предвид проучването от май 2017 г., възложено от Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент по искане на комисията по култура и образование, озаглавено „Езиците на малцинствата и образованието: добри практики и рискове“ („Minority Languages and Education: Best Practices and Pitfalls“),

—  като взе предвид публичното изслушване, организирано от комисията по петиции на 4 май 2017 г. на тема „Борба срещу дискриминацията на граждани на ЕС в държавите — членки на ЕС, и защита на малцинствата“ („Fighting against discrimination of EU citizens in the EU Member States and the protection of minorities“)(11),

—  като взе предвид член 216, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че комисията по петиции получи няколко петиции, в които се изразява загриженост относно различни практики, които са дискриминационни спрямо принадлежащи към малцинства граждани на ЕС, и организира изслушване относно различните повдигнати въпроси;

Б.  като има предвид, че съществува силна връзка между правата на малцинствата и принципите на правовата държава; като има предвид, че в член 2 от ДЕС изрично се посочват правата на лицата, принадлежащи към малцинства, както и че тези права трябва да се третират по същия начин както другите права, залегнали в Договорите;

В.  като има предвид, че член 10 от ДФЕС предвижда, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“;

Г.  като има предвид, че макар международните споразумения да осигуряват солидна уредба за правата на малцинствата, все още може значително да се подобри начинът, по който защитата на правата на малцинствата се осъществява на практика в ЕС;

Д.  като има предвид, че всяко лице в ЕС има в еднаква степен правото и задължението да стане пълноправен, активен и интегриран член на обществото;

Е.  като има предвид, че гарантирането на правата на малцинствата е важно изискване към държавите кандидатки, съгласно посоченото в критериите от Копенхаген;

Ж.  като има предвид, че дискриминацията въз основа на етническа принадлежност се посочва като най-често срещаната форма на дискриминация и като има предвид, че дискриминацията въз основа на сексуална ориентация е нараснала значително съгласно последното за момента проучване на Евробарометър относно дискриминацията(12);

З.  като има предвид, че предложението на Комисията за директива за равно третиране (COM(2008)0426) обхваща голям брой области като образование, социална закрила, достъп до и доставка на стоки и услуги;

И.  като има предвид, че петициите, получени от комисията по петиции в областта на дискриминацията във връзка с правата на малцинствата, следва да бъдат внимателно проучени, за да се разберат изразените от гражданите опасения и да се предложат решения;

Й.  като има предвид, че няколко петиции показват, че малцинствата се сблъскват с дискриминация при упражняването на основните си права и че това поражда загриженост относно бъдещето на малцинствените общности, по-конкретно с оглед на дейностите, замърсяващи околната среда;

К.  като има предвид, че опазването и укрепването на културното наследство, свързано с националните малцинства в държавите членки, което е ключов компонент на културната идентичност на общностите, групите и лицата, играе решаваща роля в социалното сближаване;

Л.  като има предвид, че държавите членки имат безспорна отговорност да предприемат корективни мерки по отношение на практиките, които са дискриминационни спрямо членовете на ромската общност, по-конкретно в отношенията им с регионалните и националните административни органи;

М.  като има предвид, че вносителите на петиции са обезпокоени от липсата на всеобхватна реакция от страна на ЕС и защита по отношение на техните езикови права и други права на малцинствата, които са залегнали в Хартата на основните права на ЕС и в общите принципи на правото на ЕС, както констатира Съдът на Европейския съюз;

1.  изразява съжаление относно факта, че лицата, принадлежащи към малцинства, продължават да срещат пречки при гарантирането на зачитането на техните основни права и да бъдат жертви на подбуждащи към омраза изказвания и престъпления от омраза;

2.  счита, че държавите членки следва последователно да отстояват правата на малцинствата и периодично да извършват оценка по въпроса дали тези права се зачитат;

Борба с дискриминацията на автохтонните, националните и езиковите малцинства: национална отговорност и отговорност на ЕС

3.  отбелязва, че на въпросите относно малцинствата не се отделя достатъчно внимание в дневния ред ЕС, и подкрепя интегриран подход към равенството и недискриминацията с цел да се гарантира, че държавите членки третират по подходящ начин многообразието от хора в техните общества;

4.  счита, че Европейският съюз има отговорността да защитава и утвърждава правата на малцинствата; счита, че е необходимо да се подобри европейската законодателна уредба за всеобхватна защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинства;

5.  подчертава ролята на институциите на ЕС за повишаване на осведомеността по въпросите, свързани със защитата на правата на малцинствата, както и за насърчаване и подпомагане на държавите членки в процеса на насърчаване на културното многообразие и толерантността, особено чрез образованието;

6.  подчертава, че разработването на всяка една политика в областта на културното наследство следва да бъде приобщаващо, насочено към общността и основано на участието, като включва консултации и диалог със засегнатите малцинствени общности;

7.  отбелязва, че ЕС не притежава ефективни инструменти за мониторинг на зачитането на правата на малцинствата; призовава за ефективен мониторинг в целия ЕС на положението на автохтонните и езиковите малцинства; счита, че Агенцията на Европейския съюз за основните права следва да извършва засилен мониторинг на дискриминацията на националните малцинства в държавите членки;

8.  признава важната роля на държавите членки за защитата на автохтонните, националните и езиковите малцинства; припомня, че защитата на националните малцинства и забраната за дискриминация въз основа на език и принадлежност към национално малцинство са залегнали в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

9.  изразява съжаление, че въпросите, повдигнати в неговата резолюция относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа, все още не са решени;

Правна уредба на ЕС относно малцинствата: предизвикателства и възможности

10.  подчертава факта, че правата на националните малцинства и тяхната защита са неразделна част от принципите на правовата държава, установени в подписания през 1990 г. Документ от Копенхаген на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ);

11.  призовава държавите членки да осигурят чрез правните си системи гаранции за недопускането на дискриминация спрямо лицата, принадлежащи към малцинства, и да предприемат целенасочени мерки за защита, основаващи се на съответните международни норми; осъжда всяко дискриминационно третиране на лица, принадлежащи към малцинства, от страна на държавни служители; предлага компетентните органи да използват наличните мерки за докладване и — при необходимост — санкциониране на подобни случаи на дискриминация;

12.  подчертава, че трябва да се предприемат мерки във връзка с положението и правния статут на постоянно пребиваващите в държавите членки лица, които са неграждани;

13.  подчертава, че природните ресурси и ресурсите на културното наследство на националните малцинства са ключови опори на социалното сближаване и трябва да се разглеждат като активи, които следва да бъдат напълно запазени за бъдещите поколения, включително чрез прекратяване на дейностите, замърсяващи околната среда;

14.  призовава всички държави членки да подпишат, ратифицират и прилагат Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици или да актуализират своите ангажименти спрямо съответните международни споразумения; подчертава, че езиковите и автохтонните малцинства следва да бъдат третирани в съответствие с принципите, установени в посочените документи;

15.  призовава Директивата за расовото равенство и Директивата за равно третиране в областта на заетостта да бъдат преразгледани; изразява дълбоко съжаление, че не е постигнат особен напредък по приемането на предложението за Директива за равно третиране, и призовава Комисията и Съвета да дадат нов тласък на съответните преговори с цел приключването им преди края на настоящия законодателен мандат;

Защита и опазване на малцинствените езици

16.  насърчава държавите членки да гарантират отстояването на правото да се ползва малцинствен език и да защитават езиковото многообразие в рамките на Съюза в съответствие с Договорите на ЕС;

17.  счита, че езиковите права трябва да бъдат зачитани в общностите, в които има повече от един официален език, без да се ограничават правата на един език в сравнение с друг, в съответствие с конституционния ред на всяка държава членка;

18.  призовава Комисията да засили насърчаването на преподаването и използването на регионални и малцинствени езици като потенциален способ за борба с езиковата дискриминация в ЕС;

Права на ЛГБТИ

19.  насърчава Комисията да предприеме по-решителни стъпки за борба с дискриминацията на ЛГБТИ и хомофобията, включително конкретни законодателни мерки, като в същото време се зачита компетентността на държавите членки; препоръчва да се извършва мониторинг на правата на ЛГБТИ и да се предостави ясна и достъпна информация относно признаването на трансгранични права за ЛГБТИ и техните семейства в ЕС; счита, че държавите членки следва надлежно да инвестират в предоставянето на целенасочено образование на различните етапи с цел предотвратяване на тормоза и структурирана борба с хомофобията;

20.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че държавите членки прилагат правилно Директивата за свободното движение, като зачитат последователно, наред с другото, разпоредбите във връзка с членовете на семейството и забраняват дискриминацията на каквото и да било основание;

21.  призовава Комисията да предприеме действия, за да се гарантира, че ЛГБТИ и техните семейства могат да упражняват правото си на свободно движение в съответствие с член 21 от ДФЕС и член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

º

º º

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (2) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (3) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (4) ECLI:EС:C:2017:59. (5) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 405. (6) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 52. (7) ОВ С 378, 9.11.2017 г., стр. 146. (8) Приети текстове, P8_TA(2016)0512. (9) Приети текстове, P8_TA(2017)0413. (10) Приети текстове, P8_TA(2017)0487. (11) http://www.europarl.europa.eu/cmsdata/117287/peti-hearing-programme-20170504-en.pdf (12) Дискриминация в ЕС през 2015 г., http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/SPECIAL/surveyKy/2077

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени (2017/2936(RSP))

P8_TA(2018)0033 B8-0068/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Директивата относно правата на жертвите (2012/29/ЕС) от 25 октомври 2012 г.(1), относно задължителното предоставяне на услуги в подкрепа на жертвите на насилие, включително генитално осакатяване на жени,

—  като взе предвид членове 11 и 21 от Директивата относно условията на приемане (2013/33/ЕС) от 26 юни 2013 г.(2), в която изрично се посочват жертвите на генитално осакатяване на жени сред уязвимите лица, които следва да получат подходящо здравно обслужване по време на процедурата по предоставяне на убежище,

—  като взе предвид член 20 от Директивата относно определянето (2011/95/ЕС) от 13 декември 2011 г.(3), в която гениталното осакатяване на жени, като сериозна форма на психологично, физическо или сексуално насилие, е включено като основание, което следва да бъде взето предвид за предоставяне на международна закрила

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени(5), с която призова за прекратяване на гениталното осакатяване на жени в световен мащаб чрез превенция, защитни мерки и законодателство,

—  като взе предвид годишните доклади на ЕС за правата на човека и демокрацията по света,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в ЕС,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),

—  като взе предвид съвместното изявление от 6 февруари 2013 г. относно Международния ден за борба с гениталното осакатяване на жени, в рамките на което заместник-председателят на Комисията / върховен представител и петима членове на Европейската комисия потвърдиха ангажимента на ЕС за борба против гениталното осакатяване на жени в рамките на неговите външни отношения,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., по-специално цел 14, буква б),

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цел 5.3 за премахване на всички вредни практики, като детските, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени,

—  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете от 2013 г., озаглавен „Гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и Хърватия“,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 2014 г. за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г(6). относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;

—  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от септември 2017 г. относно необходимостта от увеличаване на усилията за предотвратяване и борба с гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове в Европа,

—  като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно засилване на глобалните усилия за премахване на гениталното осакатяване на жени (A/RES/67/146),

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид „Спотлайт инициативата“ на ЕС и ООН от 2017 г., насочена към премахването на насилието срещу жени и момичета,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени (O-000003/2018 – B8-0005/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по правата на жените и равенството между половете,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие изрично призовава за премахване на гениталното осакатяване на жени, както и на вредни практики в рамките на цел № 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“;

Б.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е практика, подчертана като изискваща специално внимание в рамките на цел № 14 „Насърчаване на равенството между половете, правата на жените, овластяването и участието на жените и момичетата“ на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.;

В.  като има предвид, че Вторият план за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г. съгласно Тематична приоритетна област Б: „Физическа и психическа неприкосновеност“ включва като показател процента на момичета и жени на възраст 15—49 години, които са били подложени на генитално осакатяване;

Г.  като има предвид, че като вредната практика с транснационален характер гениталното осакатяване на жени понастоящем е признато като глобален въпрос чрез целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, които я определят като вредна практика, която следва да бъде премахната до 2030 г.;

Д.  като има предвид, че статистическият доклад на УНИЦЕФ за 2016 г. посочва, че поне 200 милиона момичета и жени по целия свят са били подложени на генитално осакатяване, но точната цифра остава неизвестна;

Е.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени — което все още се практикува традиционно в някои части на африканския континент, но и в части на Близкия изток, Азия и Океания — също така представлява проблем в Европейския съюз, водещ до тежки последици за засегнатите жени и момичета;

Ж.  като има предвид, че през последните три десетилетия беше постигнат напредък, макар и той да е неравномерен, като процентът на разпространение е намалял с около 30 %; като има предвид, че този напредък може обаче да бъде изместен от нарастването на населението, което означава, че по-голям брой момичета и жени ще бъдат подложени на процедурата;

З.  като има предвид, че местните общности често оказват най-голямо и единствено влияние върху решението на родителите да осакатят децата си от женски пол или на жените, които избират да се подложат на генитално осакатяване;

И.  като има предвид, че въпреки че не съществува религиозно изискване за извършване на генитално осакатяване на жени, силното присъствие на религията в много от общностите, които го практикуват, налага с движението срещу гениталното осакатяване на жени да се ангажират религиозни и други лидери;

Й.  като има предвид, че за да се разработи подходяща стратегия за изкореняване на тази практика, тя трябва винаги да се разглежда в своя местен контекст;

К.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени често е неразделно свързано с други прояви на неравенството между половете и е само едно от множеството нарушения на правата на жените, като например: липса на достъп до образование за момичетата, включително цялостно сексуално образование; липса на работа или на заетост за жените; невъзможност да притежават или наследяват собственост; принудителни браковете или бракове в ранна детска възраст; сексуално и физическо насилие; и липса на качествено здравеопазване, включително липсата на достъп до услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

Л.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени дели полето на контрол над женското тяло с други форми на насилие, основано на пола, и нарушава правото на жените на здраве, сигурност и неприкосновеност на тялото и в някои случаи дори тяхното право на живот;

М.  като има предвид, че докато превенцията е по-желателният път към прекратяване на гениталното осакатяване на жени, отколкото наказателното преследване, с оглед на факта, че извършителите, помагачите и подбудителите често са родителите на жертвата, съществува явна необходимост също така да се премахнат пречките пред наказателното преследване на гениталното осакатяване на жени, като същевременно се отчитат висшите интереси на детето;

1.  отбелязва спад в процента на разпространение на генитално осакатяване на жени в резултат на решителни действия и повишаване на осведомеността и насърчава всички участници да продължат усилията си, за да се запази положителната тенденция в страните, в които гениталното осакатяване на жени е широко разпространено;

2.  счита тази тенденция като възможност за международните организации и за държавите да увеличат усилията си, преди всичко чрез създаване на звена и връзки между различните региони, заинтересовани страни и сектори, за да работят активно заедно за постигане на премахването на тази и други практики, вредни за малките момичета, които може да страдат от физически, психологически и емоционални последици през целия си живот;

3.  признава неоценимата работа на организациите, работещи с общности на място, както в ЕС, така и извън него, за превенцията, повишаването на осведомеността и застъпничеството, и признава, че изграждането на мостове между тях е необходимо, ако искаме гениталното осакатяване на жени да се превърне в спомен от миналото;

4.  призовава Комисията и държавите членки да включат предотвратяването на гениталното осакатяване на жени във всички сектори, особено в здравеопазването, включително в сексуалното и репродуктивното здравеопазване, социалната дейност, предоставянето на убежище, образованието, включително сексуално образование, правоприлагането, правосъдието, закрилата на детето, медиите и комуникацията;

5.  подчертава, че съгласно член 38 от Конвенцията от Истанбул държавите членки са задължени да криминализират гениталното осакатяване на жени, както и подбуждането, принуждаването или поръчването тази практики да бъде извършена върху момиче, както и че Конвенцията защитава не само жени и момичета, изложени на риск от генитално осакатяване, а също и жените и момичетата, които страдат през целия си живот от последиците от тази практика (в случаи като реинфибулация, ситуации, свързани с убежището, достъп до грижи и т.н.); подчертава, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че културата, обичаите, религията, традициите или така наречената „чест“ не могат да бъдат основание за какъвто и да е акт на насилие срещу жени;

6.  призовава ЕС и държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, да го направят без отлагане, така че ангажиментът на ЕС да бъде в съответствие с международните стандарти, насърчаващи цялостен и интегриран подход към насилието срещу жени и гениталното осакатяване на жени;

7.  приветства факта, че наказателното право във всички държави членки защитава момичетата и жените от генитално осакатяване, било то изрично или имплицитно, но изразява силна загриженост поради очевидната му неефективност, както показва твърде ограниченият брой съдебни дела в ЕС;

8.  отбелязва със загриженост, че прилагането на законите и по-конкретно наказателното преследване е предизвикателство във всички държави членки и страни на произход; поради това приканва Комисията да улесни целенасоченото обучение на съответните лица за разкриването, разследването и наказателното преследване на генитално осакатяване на жени; призовава държавите членки да бъдат по-внимателни, когато става въпрос за разкриването, разследването и наказателното преследване на случаи на генитално осакатяване на жени;

9.  отбелязва, че наказателното право и целевото обучение трябва да вървят ръка за ръка с усилията за повишаване на осведомеността, за да бъдат обезкуражени извършителите на тези практики да продължават с тяхното прилагане;

10.  признава, че важна разлика между гениталното осакатяване на жени и други форми на насилие, основано на пола, е липсата на лошо намерението зад акта, и подчертава, че въпреки че това по никакъв начин не може да служи като оправдание, то трябва да се вземе предвид в стратегиите, целящи изоставянето на тази практика;

11.  изразява съжаление относно нарастващата в някои държави медикализация и настоява, че това е неприемлив отговор за справяне с първопричините, както вече са установени от ООН и Световната здравна организация (СЗО); приканва държавите членки изрично да забранят медикализацията на гениталното осакатяване на жени, като същевременно се повиши осведомеността на медицинския персонал относно този проблем;

12.  подчертава, че гениталното осакатяване на жени е една от най-предвидимите форми на насилие, основано на пола, и приканва Комисията и държавите членки да гарантират силни превантивни действия в бежанските лагери; призовава Комисията да продължи да включва предотвратяването на гениталното осакатяване на жени и други вредни практики в рамките на процедурите по интеграция и фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), както и да предоставя съответната информация чрез Агенцията на ЕС в областта на убежището;

13.  отправя искане за най-високи стандарти за защита на лицата, търсещи убежище, по причини, свързани с генитално осакатяване на жени, в рамките на реформата на общата европейска система за убежище и за преразглеждане на директивите в областта на убежището, както и чрез ролята на новата Агенция на ЕС в областта на убежището;

14.  очаква създаването на глобалната мрежа, която ще създаде връзки между съответните участници от всички краища на света, за да се събират идеи и да се обединят усилията; приканва Комисията да предостави подкрепа за тази важна мрежа;

15.  призовава Комисията да отговори на призивите на гражданското общество финансирането да бъде достатъчно гъвкаво, така че местните организации, които извършват своята дейност в общността да могат да кандидатстват за финансиране, така че набор от въпроси, свързани с правата на момичетата и жените, да могат да бъдат решени успоредно с гениталното осакатяване на жени като се използва цялостен подход и така че да могат да се създадат връзки между организации, работещи в ЕС, и лицата, които работят в държави, в които се извършват тези практики; приветства в това отношение работата на европейската мрежа End FGM („Да сложим край на гениталното осакатяване на жени“) и на нейните членове, включително чрез проекта Change Plus („Промяна плюс“), за обучението на представители на местните общности, за да се насърчават не само законодателни промени, но също така и промяна в поведението в техните общности;

16.  приканва Комисията и държавите членки да събират данни за разпространението на гениталното осакатяване на жени и неговите видове и да привлекат академичните среди в процеса на събирането на данни, научни изследвания и образование на бъдещите поколения специалисти в сферата на гениталното осакатяване на жени; признава, че Европейската мрежа за миграция може да играе роля; счита, че съвместна програма за научни изследвания в областта на гениталното осакатяване на жени би позволила на университетите в райони, извършващи тези практики, да се свържат с университети от ЕС, за да организират програми за обмен, да подобрят събирането на данни и да подобрят способностите на бъдещите специалисти в различни области;

17.  приканва Комисията и държавите членки да включват основна информация относно гениталното осакатяване на жени и други вредни практики спрямо момичета в учебните програми на тези дисциплини, които играят ключова роля за предотвратяването на гениталното осакатяване на жени;

18.  подчертава, че независимо от своя местен контекст, гениталното осакатяване на жени следва да се разглежда в контекста на насилието, основано на пола, и като въпрос от сферата на равенството между половете и следва да бъдат разглеждано чрез всеобхватен подход, за да се избегне оклеветяването на общностите, в които се практикува;

19.  подчертава, че гарантирането, че всички момичета посещават училище, и създаването на предпоставки за икономическо овластяване на жените са първите стъпки към повишаването на положението на жените в общностите, които извършват тези практики;

20.  обръща внимание на потенциала и правомощията на различни комуникационни канали като изкуството, литературата, нови и местни медии, за да достигнат посланията по-близо до хората; подчертава важността момчетата и мъжете да бъдат включени в създаването на нови наративни послания за равенството между половете и в борбата срещу съществуващите властови структури чрез мрежи, партньорски програми, информационни кампании и програми за обучение;

21.  приканва Комисията да съдейства на държавите членки и на държавите, в които се извършва тази практика, при създаването на мрежи и интегрирани стратегии за превенция на гениталното осакатяване на жени, включително обучение на социални работници, медицински персонал, общностни и религиозни лидери, полицейски и съдебни служители; признава, че нито една религия не препоръчва тази практика;

22.  призовава Комисията да включи въпроса за гениталното осакатяване на жени и други вредни за жените и момичетата практики в своите диалозите за правата на човека и в дипломатическите си действия; призовава ЕСВД и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети страни, за да ги насърчат да приемат национални закони, забраняващи гениталното осакатяване на жени, както и да подкрепят правоприлагащите органи при гарантирането на прилагане;

23.  отбелязва със задоволство, че делегациите и ЕСВД се обучават всяка година по въпросите, свързани с гениталното осакатяване на жени, в рамките на правата на децата или в рамките на обученията, свързани с равенството между половете, и приканва Комисията широко да разпространи и да направи достъпни за целеви групи от населението своите инструменти, какъвто е „Обединени за прекратяване на гениталното осакатяване на жени“, който е насочен към специалисти от различни сектори;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (2) ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 96. (3) OВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9. (4) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 142. (5) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 87. (6) Приети текстове, P8_TA(2017)0329.