Европейският парламент,

—  като взе предвид член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г за по-добро законотворчество.(1) („новото МИС“),

—  като взе предвид Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(2) („Рамковото споразумение от 2010 г.“),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г за по-добро законотворчество.(3) („МИС от 2003 г.“),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(4),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 22 декември 1998 година относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство(5),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(6),

—  като взе предвид Съвместната декларация от 13 юни 2007 г. относно практическите условия и ред за процедурата на съвместно вземане на решение(7),

—  като взе предвид Съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи(8),

—  като взе предвид съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г.(9),

—  като взе предвид Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за периода 2018-2019 г.(10),

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 18 март 2014 г. („делото за биоцидите“), от 16 юли 2015 г. („делото за механизма за визова реципрочност“), от 17 март 2016 г. („делото за делегирания акт за МСЕ“), от 14 юни 2016 г. („делото за Танзания“) и от 24 юни 2014 г. („делото за остров Мавриций“)(11),

—  като взе предвид своето решение от 13 декември 2016 г. за цялостно преразглеждане на Правилника за дейността на Европейския парламент(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно стратегическите приоритети за работната програма на Комисията за 2017 г.(14),

—  като взе предвид своето решение от 9 март 2016 г. относно сключването на Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ – прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране на независимостта на оценките за въздействието(21),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“ COM(2017)0651,

—  като взе предвид член 294 от ДФЕС относно процедурата за съвместно вземане на решение,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавен „Преглед на усилията на Съюза за опростяване и намаляване на регулаторната тежест“ (SWD(2017)0675),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено: „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане(22)“ ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено: „По-добро регулиране: да постигаме по-добри резултати за един по-силен Съюз“ (COM(2016)0615),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 7 юли 2017 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2017)0350),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по конституционни въпроси, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по петиции (A8-0170/2018),

А.  като има предвид, че новото МИС влезе в сила в деня на своето подписване, 13 април 2016 г.;

Б.  като има предвид, че по повод на приемането на новото МИС Европейският парламент и Комисията направиха изявление, с което се потвърждава, че „новото споразумение отразява равновесието между Европейския парламент, Съвета и Комисията и между съответните им компетентности, както са посочени в Договорите“, и „не засяга Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия“(23);

В.  като има предвид, че за да бъдат прилагани разпоредбите на новото МИС относно междуинституционалното програмиране, Парламентът преразгледа своя правилник, така че, наред с другото, да бъдат определени вътрешните процеси за договарянето и приемането на съвместни заключения относно многогодишното програмиране и съвместни декларации относно годишното междуинституционално програмиране;

Г.  като има предвид, че в контекста на годишното междуинституционално програмиране трите институции постигнаха съгласие по две съвместни декларации относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и съответно за периода 2018—2019 г.;

Д.  като има предвид, че за разлика от МИС от 2003 г., новото МИС вече не предвижда правна рамка за използването на алтернативни регулаторни методи, като например съвместно регулиране и саморегулиране, в резултат на което липсва каквото и да било позоваване на тези методи;

Е.  като има предвид, че параграф 13 от новото МИС изисква Комисията да провежда възможно най-широки консултации по време на процеса на оценка на въздействието; като има предвид, че, по подобен начин, параграф 19 от новото МИС изисква от Комисията, преди да приеме дадено предложение, а не след това, да провежда публични консултации по отворен и прозрачен начин, като се гарантира, че условията и сроковете за тези обществени консултации дават възможност за възможно най-широко участие и не са ограничени само до запазени интереси и техните лобисти;

Ж.  като има предвид, че през юли 2017 г. Комисията преразгледа своите насоки за по-добро регулиране, така че да обяснява и използва по-добре връзките между различните стъпки при изготвянето на политиките в рамките на Комисията, което заменя предишните самостоятелни насоки, които разглеждат отделно оценката на въздействието, оценката и изпълнението, така че да бъдат включени нови насоки относно планирането и провеждането на консултации със заинтересованите страни;

З.  като има предвид, че по силата на параграф 16 от новото МИС Комисията може, по своя собствена инициатива или ако бъде поканена от Европейския парламент или Съвета, да допълни своята собствена оценка на въздействието или да извърши друга аналитична работа, която счита за необходима;

И.  като има предвид, че новото МИС отчита замяната на бившия Комитет по оценка на въздействието с Комитета за регулаторен контрол към Комисията; като има предвид, че задачата на Комитета за регулаторен контрол е, наред с другото, да извършва обективна проверка на качеството на оценките на въздействието, извършвани от Комисията; като има предвид, че за да може дадена инициатива, придружена от оценка на въздействието, да бъде внесена за приемане от Комисията, е необходимо положителното становище на Комитета; като има предвид, че в случай на отрицателно становище проектът на доклад трябва да бъде преразгледан и представен на Комитета за ново становище и че при второ отрицателно становище е необходимо политическо решение, което да позволи продължаването на инициативата; като има предвид, че становището на Съвета се оповестява публично на уебсайта на Комисията едновременно с доклада, свързан с въпросната инициатива, и, в случай на оценки на въздействието, след като Комисията е приела съответната инициатива за политиките(24);

Й.  като има предвид, че в началото на 2017 г. Комитетът за регулаторен контрол приключи набирането на своя персонал, в това число трима членове извън институциите на ЕС; като има предвид, че през 2016 г. Комитетът преразгледа 60 отделни оценки на въздействието, от които 25 (42%) са получили първоначална отрицателна оценка, което води до преразглеждане и повторното представяне пред Комитета; като има предвид, че Комитетът впоследствие е дал положителна цялостна оценка не всички, с изключение на една, преразгледани оценки на въздействието, които е получил; като има предвид, че Комитетът е обменял информация със службите на Парламента относно най-добрите практики и методики, свързани с оценките на въздействието;

К.  като има предвид, че по силата на параграф 25 от новото МИС, ако се предвиди промяна на правното основание, водеща до преминаване от обикновената законодателна процедура към специална законодателна процедура или към незаконодателна процедура, трите институции ще обменят мнения по този въпрос; като има предвид, че Парламентът преразгледа своя Правилник за дейността, така че тази разпоредба да може да поражда действие; като има предвид, че все още не се е налагало прилагането на тази разпоредба;

Л.  като има предвид, че по силата на параграф 27 от новото МИС трите институции признават необходимостта цялото действащо законодателство да се приведе в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон, и по-специално нуждата да бъде даден пълен приоритет на бързото привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК); като има предвид, че Комисията предложи посоченото привеждане в съответствие през декември 2016 г.(25); като има предвид, че Парламентът и Съветът понастоящем разглеждат това предложение в големи подробности;

М.  като има предвид, че към новото МИС е приложена нова версия на Общото споразумение относно делегираните актове и свързаните с него стандартни клаузи; като има предвид, че съгласно параграф 28 от новото МИС трите институции ще пристъпят към преговори без излишно забавяне след влизането в сила на споразумението, с оглед на допълване на това Общо споразумение, като предвидят необвързващи критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС; като има предвид, че след дълга подготовка тези преговори в крайна сметка започнаха през септември 2017 г.;

Н.  като има предвид, че по силата на параграф 29 от новото МИС трите институции са се ангажирали най-късно до края на 2017 г. да създадат съвместен функционален регистър на делегираните актове, който да предлага информация по добре структуриран и удобен за ползване начин с цел подобряване на прозрачността, улесняване на планирането и въвеждането на проследяемост през различните етапи от жизнения цикъл на даден делегиран акт; като има предвид, че регистърът беше създаден и започна да функционира през декември 2017 г.;

О.  като има предвид, че в точка 32 от МИС се предвижда, че „Комисията осъществява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган, при пълно зачитане на функциите, възложени на трите институции с Договорите“;

П.  като има предвид, че в параграф 34 от новото МИС Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, подчертаха, че е важно да се поддържат тесни контакти още преди провеждането на междуинституционални преговори, така че да се постига по-добро взаимно разбиране на техните съответните позиции, и постигнаха съгласие за тази цел да улесняват взаимната размяна на мнения и информация, включително като отправят покани към представители на другите институции за редовно провеждане на неофициални размени на мнения; като има предвид, че тези разпоредби не са довели до появата на каквито и да били нови специфични процедури или структури; като има предвид, че въпреки че контактите между институциите са се засилили в рамките на съвместната декларация относно законодателните приоритети, опитът на комисиите показва, че липсва систематичен подход за улесняване на взаимната размяна на мнения и че е все още трудно да се получава информация и обратна информация от Съвета относно въпросите, повдигнати в Съвета от държавите членки; като има предвид, че Парламентът намира това положение за крайно незадоволително;

Р.  като има предвид, че, с цел по-нататъшно засилване на прозрачността на законодателния процес, Парламентът преработи своя Правилник за дейността, така че да адаптира своите правила относно междуинституционалните преговори по време на обикновената законодателна процедура, като надгражда върху разпоредбите, въведени през 2012 г.; като има предвид, че въпреки че всички мандати за преговори на Парламента са публични, същото не важи за мандатите на Съвета; като има предвид, че Парламентът намира това положение за крайно незадоволително;

С.  като има предвид, че съгласно параграф 39 от новото МИС, за да се улеснява проследяемостта на различните етапи от законодателния процес, трите институции се задължават да определят до 31 декември 2016 г. начините за по-нататъшното разработване на платформи и инструменти за тази цел, с оглед създаване на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета; като има предвид, че такава съвместна база данни не е създадена до момента;

Т.  като има предвид, че в параграф 40 от новото МИС, що се отнася до договарянето и сключването на международни споразумения, трите институции са се ангажирали да се срещнат в срок от шест месеца след влизането в сила на новото МИС, за да договорят по-добри практически условия за сътрудничество и обмен на информация в рамките на Договорите, както това се тълкува от Съда на Европейския съюз (СЕС); като има предвид, че тези преговори започнаха през ноември 2016 г. и все още продължават;

У.  като има предвид, че регулаторното сътрудничество се превърна в ключов инструмент за международните търговски споразумения по пътя към диалог по отношение на регулирането и съгласуваност между търговските партньори; като има предвид, че Комисията трябва да остане ангажирана в този процес по отношение на принципите за справедливи и еднакви условия за всички заинтересовани страни и гарантирането на максимална прозрачност при вземането на решения;

Ф.  като има предвид, че съгласно параграф 46 от новото МИС трите институции потвърждават своя ангажимент да използват законодателната техника на преработването във връзка с изменението на действащото законодателство по-често и при пълно зачитане на Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на правни актове;

Х.  като има предвид, че съгласно параграф 46 от новото МИС като принос към своята Програма за пригодност и изпълнение на регулаторната рамка (REFIT) Комисията се ангажира да представя ежегодно доклад, включително годишно изследване относно тежестта, за преглед на резултатите от усилията на Съюза за опростяване на законодателството, избягване на прекомерното регулиране и намаляване на административната тежест; като има предвид, че резултатите от първото годишно изследване на тежестта бяха представени на 24 октомври 2017 г. като част от работната програма на Комисията за 2018 г.;

Ц.  като има предвид, че годишното изследване на тежестта предлага уникална възможност за идентифициране и наблюдение на резултатите от усилията на ЕС за избягване на свръхрегулирането и за намаляване на административната тежест; като има предвид, че това изследване предоставя отлична възможност за доказване на добавената стойност на законодателството на ЕС и за осигуряване на прозрачност по отношение на гражданите на ЕС;

Ч.  като има предвид, че новото МИС призовава за междуинституционално сътрудничество с цел опростяване на действащото законодателство на Съюза и избягване на свръхрегулирането и административната тежест за гражданите, администрациите и предприятията; като има предвид, че Парламентът подчертава, че по отношение на международните търговски споразумения тези цели не следва да водят до по-ниски стандарти в областта на опазването на околната среда, общественото здравеопазване, здравето на работниците, безопасността, стандартите на Международната организация на труда или правата на потребителите;

Ш.  като има предвид, че съгласно параграф 50 от новото МИС трите институции ще наблюдават изпълнението на новото МИС съвместно и редовно, както на политическо равнище — чрез ежегодни дискусии, така и на техническо равнище — в групата за междуинституционална координация; като има предвид, че наблюдението на политическо равнище включва редовни дискусии в Съвета на председателите на комисии и ежегодната отчетна среща на високо равнище; като има предвид, че, в допълнение към това, бяха установени специални мерки за мониторинг в контекста на съвместните декларации относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и за периода 2018—2019 г.; като има предвид освен това, че опитът, натрупан от комисиите до настоящия момент, е изключително ценен инструмент за оценка на прилагането на новото МИС; като има предвид, че комисията по правни въпроси разполага със специфична компетентност за по-добро законотворчество и за опростяване на правото на Съюза;

Общи ангажименти и цели

1.  счита новото МИС за междуинституционален проект, който има за цел да подобри качеството на законодателството на Съюза; припомня, че в много случаи чрез законодателството на ЕС се хармонизират или заменят различните правила в 28-те държави членки, в резултат на което националните пазари стават взаимно и еднакво достъпни и се намаляват административните разходи като цяло, за да бъде създаден напълно функциониращ вътрешен пазар;

2.  приветства постигнатия напредък и опита, натрупан през първата година и половина от прилагането на новото МИС, и насърчава институциите да полагат допълнителни усилия за цялостното прилагане на споразумението, по-специално по отношение на междуинституционалните преговори относно незадължителните критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, привеждането в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на ПРК, междуинституционалните преговори относно практическите договорености за сътрудничество и обмен на информация във връзка с договарянето и сключването на международни споразумения, както и за създаване на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета;

3.  припомня, че новото МИС има за цел развиването на по-отворени и прозрачни отношения между трите институции с оглед на постигането на висококачествено законодателство в интерес на гражданите на ЕС; счита, че въпреки че принципът на лоялно сътрудничество между институциите е споменат само в параграфи 9 и 32 във връзка със специфични области, обхванати от новото МИС, той следва да се спазва през целия законодателен цикъл като един от принципите, залегнали в член 13 от ДЕС;

Програмиране

4.  приветства изразеното от трите институции съгласие да засилят годишното и многогодишното програмиране на Съюза в съответствие с член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз чрез една по-структурирана процедура с точна времева рамка; отбелязва със задоволство, че в първия цикъл от междуинституционалното годишно програмиране по новото МИС взеха активно участие трите институции, като това участие доведе до съвместна декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г., с 59 ключови законодателни предложения, набелязани като приоритети за 2017 г., и също така до съвместна декларация относно законодателните приоритети за периода 2018—2019 г., с 31 ключови законодателни предложения, набелязани като приоритети до края на текущия мандат; особено приветства в този контекст активното участие на Съвета и изразява увереност, че това участие ще продължава в бъдеще, включително по отношение на многогодишното програмиране за новия парламентарен мандат; счита обаче, че приоритетното третиране за някои законодателни досиета, договорено в съвместните декларации, не следва да се използва за упражняване на неправомерен натиск върху съзаконодателите, както и че не следва да се отдава предимство на по-голямата скорост за сметка на качеството на законодателството; счита, че е важно да се оцени по какъв начин се прилагат настоящата практика и правилата за одобряването на съвместните декларации и дали могат да бъдат направени подобрения в Правилника за дейността на Парламента по отношение на преговорите по междуинституционално програмиране, например за засилване на мандата, предоставен на председателя от политическите групи;

5.  счита, че е изключително важно с парламентарните комисии да бъдат провеждани цялостни консултации през целия процес на подготовка на съвместната декларация за подготовката и на нейното изпълнение;

6.  изтъква, че новото МИС не засяга взаимните предприети действия, договорени между Парламента и Комисията в Рамковото споразумение от 2010 г.; припомня по-специално, че разпоредбите относно графика за работната програма на Комисията, посочен в приложение 4 към Рамковото споразумение от 2010 г., трябва да бъдат спазвани при прилагането на параграфи 6—11 от новото МИС;

7.  счита, че Комисията следва при представянето на своята работна програма, в допълнение към елементите, посочени в параграф 8 от новото МИС, да посочва по какъв начин предвиденото законодателство е обосновано в контекста на принципите на субсидиарност и пропорционалност и да уточнява неговата европейска добавена стойност;

8.  приветства създаването на работната група на Комисията относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, която трябва да работи изключително близко с новото МИС за повишаването на доверието на гражданите, които считат принципа на субсидиарност за ключов аспект на демократичния процес;

9.  призовава Комисията да представя по-приобщаващи, по-подробни и по-достоверни работни програми; изисква, по-специално, работната програма на Комисията да посочва ясно правното естество на всяко предложение с точни и реалистични срокове; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите законодателни предложения — особено ключовите законодателни пакети — пристигат достатъчно време преди края на настоящия законодателен мандат, като по този начин на съзаконодателите се дава достатъчно време, за да упражняват своите прерогативи в пълна степен;

10.  насърчава развитието на ефективно законодателство, насочено към защита на заетостта и европейската конкурентоспособност, с особен акцент върху малките и средните предприятия, във всички сектори на икономиката;

11.  приветства факта, че Комисията е отговорила на исканията на Парламента за предложения за актове на Съюза съгласно член 225 от ДФЕС в по-голямата част в рамките на тримесечния срок, посочен в параграф 10 от новото МИС; посочва обаче, че Комисията не е успяла да приеме конкретни съобщения съгласно предвиденото в тази разпоредба; призовава Комисията да приеме тези съобщения, за да се гарантира пълна прозрачност и да се осигури политически отговор на исканията, отправени от Парламента в неговите резолюции, и при надлежно зачитане на европейската добавена стойност на Парламента и на анализите на цената на „отказа от Европа“;

12.  подчертава значението на прозрачното и лоялно сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията, които следва да намери практическо приложение чрез действителен ангажимент от страна на Комисията за включване на Парламента и Съвета, на същото равнище, в изпълнението на договореностите на Комисията за програмиране, и припомня на Комисията нейното задължение да откликва своевременно на законодателни и незаконодателни доклади по собствена инициатива; изразява съжаление, че няколко доклада по собствена инициатива са останали без отговор, и призовава Комисията да представя на съзаконодателите, в срок до три месеца, причините за оттеглянето на даден текст, като това се придружава от мотивиран отговор по исканията за законодателни или незаконодателни предложения;

13.  счита, че заличаването на всички посочвания на употребата на алтернативни методи на регулиране в новото МИС не засяга позицията на Парламента, че актовете с незадължителна юридическа сила следва да се прилагат изключително внимателно и при надлежна обосновка, без това да накърнява правната сигурност и яснотата на съществуващото право, и след консултация с Парламента(26); освен това изразява загриженост, че липсата на ясни граници относно използването на актовете с незадължителна юридическа сила (т. нар. „меко законодателство“) може дори да насърчава прибягването до тези актове, без да съществува гаранция, че Парламентът ще бъде в състояние да извършва контрол;

14.  приканва Съвета и Комисията да постигнат съгласие, че алтернативните методи на регулиране, при условие че те са стриктно необходими, следва да бъдат включвани в многогодишните и годишните програмни документи, така че да се дава възможност за правилно идентифициране и контрол от страна на законодателите;

Инструменти за по-добро законотворчество

15.  подчертава, че оценките на въздействието могат да формират, но никога не трябва да заместват политически решения или да водят до необосновано забавяне в законодателния процес; подчертава, че по време на целия законодателен процес и във всички оценки на въздействието на предложеното законодателство трябва да се обръща специално внимание на потенциалното въздействие върху тези заинтересовани участници, които разполагат с най-малко възможности да представят своите опасения пред вземащите решения лица, включително МСП, гражданското общество, синдикатите и други, които не разполагат с предимството на лесен достъп до институциите на ЕС; счита, че оценките на въздействието трябва да обръщат еднакво внимание на оценяването на социалните, здравните и екологичните последствия, по-специално, както и че въздействието върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете трябва да бъде оценено;

16.  припомня, че МСП представляват 99% от всички предприятия в ЕС, създават 58% от оборота на ЕС и са отговорни за две трети от заетите в частния сектор лица; освен това припомня, че в Законодателния акт за малкия бизнес Комисията пое ангажимент за прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ в своя процес на определяне на политиките и че това включва теста за МСП за оценка на въздействието на бъдещо законодателство и административни инициативи върху МСП(27); припомня, че в своето решение от 9 март 2016 г. относно новото МИС Парламентът заяви, че текстът на новото МИС не ангажира в достатъчна степен трите институции да включват тестове за МСП и за конкурентоспособност в техните оценки на въздействието(28); подчертава важността на отчитането и обръщането на внимание на въздействието върху конкурентоспособността и иновациите и на нуждите на МСП на всички етапи от законодателния цикъл и изразява задоволство, че насоките на Комисията за по-добро регулиране предписват, че потенциалните въздействия върху МСП и конкурентоспособността трябва, когато това е целесъобразно, да бъдат разглеждани и докладвани систематично във всички оценки на въздействието; посочва, че често тестовете за МСП страдат от недостиг на качество и последователно прилагане; призовава Комисията да размишлява как въздействието върху МСП може да бъде отчитано още по-добре и възнамерява да следи този въпрос отблизо през идните години;

17.  настоятелно призовава Комисията в контекста на по-доброто законотворчество да оценява по-добре социалните и екологичните последици от своите политики, както и тяхното въздействие върху основните права на гражданите, като има предвид разходите, свързани с липсата на законодателство на европейско равнище, както и факта, че анализите на разходите и ползите са само един от многото критерии;

18.  отново отправя своя призив за задължително включване във всички оценки на въздействието на балансиран анализ на средносрочните и дългосрочните икономически, социални, екологични и здравни последици;

19.  призовава Комисията да използва оценките на въздействието и последващите оценки, за да проучва съвместимостта на инициативи, предложения или съществуващо законодателство с Целите за устойчиво развитие, както и съответното въздействие върху напредъка и изпълнението на тези Цели;

20.  припомня, че идеята за допълнителна ad hoc техническа независима група, която е включена в първоначалното предложение на Комисията за новото МИС, не е била допълнително проучена в хода на преговорите; изтъква, че целта за създаването на такава група е била да се засили независимостта, прозрачността и обективността на оценките на въздействието; припомня, че в параграф 15 от новото МИС беше договорено Парламентът и Съветът, където и когато сметнат това за целесъобразно и необходимо, да извършват оценки на въздействието във връзка със свои съществени изменения на предложението на Комисията, които са спешно необходими при вземането на едно информирано и обосновано решение; припомня на своите комисии, че е важно те да се възползват от този инструмент там, където е нужно;

21.  приветства посочването в новото МИС на включването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в обхвата на оценките на въздействието; изтъква, във връзка с това, че оценките на въздействието следва винаги да включват обстоен и точен анализ на съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност и да посочват неговата европейска добавена стойност;

22.  отбелязва, че значителен брой предложения на Комисията не са придружени от оценки на въздействието и че комисиите са изразили загриженост, че качеството и степента на подробност на оценките на въздействието варират от всеобхватни до твърде повърхностни; изтъква, че в първата фаза на прилагане на новото МИС, 20 от 59-те предложения на Комисията, включени в съвместната декларация от 2017 г., не са били придружени от оценки на въздействието; припомня във връзка с това, че въпреки че така или иначе е предвидено, че инициативите, които се очаква да имат значително социално, икономическо или екологично въздействие, следва да бъдат придружавани от оценка на въздействието, в параграф 13 от новото МИС се посочва също така, че инициативите, включени в работната програма на Комисията или в съвместната декларация, следва, като общо правило, да бъдат придружавани от оценка на въздействието;

23.  приветства факта, че в МИС се предвижда при изготвянето на законодателната програма да се вземат предвид „европейската добавена стойност“ на всяко предложено действие на Съюза, както и „цената на отказа от Европа“ при липса на действие на равнището на Съюза; изтъква, че цената на отказа от Европа може да се оцени на 1,75 трилиона евро годишно, което е равно на 12% от БВП на ЕС (2016 г.); във връзка с това изразява признание за работата на дирекцията за оценка на въздействието и европейската добавена стойност на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS);

24.  призовава Комисията допълнително да поясни как възнамерява да направи оценка на цената на „отказа от Европа“ — наред с другото разходите за производителите, потребителите, работниците, администрациите и околната среда, породени от липсата на хармонизирано законодателство на равнище на ЕС, както и къде различаващите се национални правила водят до допълнителни разходи и по-малко ефективни политики, както е посочено в параграфи 10 и 12 от новото МИС; посочва, че подобна оценка не следва да се извършва единствено в случай на клаузи за изтичане на срока на действие, към края на дадена програма, или когато е предвидена отмяна, а следва да се вземе под внимание и в случаите, когато действие или законодателство на равнището на ЕС все още не е налице или в процес на преразглеждане;

25.  припомня, че бившият Комитет по оценка на въздействието беше заменен с новия Комитет за регулаторен контрол, като по този начин беше засилена независимостта на Комитета; отново заявява, че независимостта, прозрачността и обективността на Комитета за регулаторен контрол и неговата работа трябва да бъдат гарантирани и че членовете на Комитета не следва да бъдат подлагани на каквато и да било форма на политически контрол(29); подчертава, че Комисията следва да гарантира, че всяко от становищата на Комитета, включително отрицателните, се публикуват и стават достъпни едновременно с публикуването на съответните оценки на въздействието; призовава за оценка и последващи действия на работата на Комитета за регулаторен контрол при изпълнението на неговата роля в надзора и предоставянето на обективни експертни съвети относно оценките на въздействието;

26.  изтъква, че Дирекцията за оценка на въздействието и европейска добавена стойност на Парламента, създадена в рамките на неговата администрация, подпомага парламентарните комисии и им предлага голямо разнообразие от услуги, за които трябва да са налице достатъчно ресурси, за да се гарантира, че членовете на ЕП и комисиите получават възможно най-добрата подкрепа; отбелязва със задоволство факта, че Съветът на председателите на комисии прие актуализирана версия на „Наръчник за оценка на въздействието – Насоки за комисиите“ на 12 септември 2017 г.;

27.  призовава всички комисии да правят преглед на оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, и да правят преглед на предварителния анализ на оценката на въздействието на Европейския парламент на възможно най-ранен етап в законодателния процес.

28.  припомня, че съгласно параграф 14 от новото МИС при разглеждането на законодателните предложения на Комисията Европейският парламент ще взема изцяло предвид извършените от Комисията оценки на въздействието; припомня в този контекст, че парламентарните комисии могат да приканят Комисията да представи своята оценка на въздействието и избраната политическа опция на пълно заседание на комисия, и приканва своите комисии да се възползват от тази възможност по-редовно, както и от възможността за запознаване с първоначалната оценка от службите на Парламента на изготвената от Комисията оценка на въздействието; изтъква обаче, че това не трябва да води до ограничаване на възможностите за действие, с които разполагат съзаконодателите;

29.  приветства възможността Комисията да допълва своите собствени оценки на въздействието по време на законодателния процес; счита, че параграф 16 от новото МИС следва да се тълкува в смисъл, че когато получи искане от Парламента или Съвета, Комисията следва по правило бързо да предоставя такива допълнителни оценки на въздействието;

30.  подчертава значението на своевременното, публично и прозрачно участие и консултиране със заинтересованите страни с достатъчно време за съдържателни отговори; счита, че е от съществено значение обществените консултации да се провеждат от Комисията на всички официални езици по време на подготвителната фаза;

31.  припомня, че съгласно параграф 17 от новото МИС за по-добро законотворчество „всяка от трите институции отговаря за определяне на организацията на работата си по оценката на въздействието, включително по отношение на вътрешните организационни ресурси и контрола на качеството“;

32.  приветства факта, че в параграф 17 от новото МИС трите институции се ангажираха да обменят информация за най-добри практики и методологии, свързани с оценките на въздействието; счита, че това следва да включва обмена на необработени данни, които са в основата на извършваната от Комисията оценка на въздействието, когато това е възможно, и особено винаги, когато Парламентът реши да допълни оценката на въздействието на Комисията със своя собствена по-нататъшна работа; насърчава, за тази цел, службите на трите институции да си сътрудничат в максималната възможна степен, включително относно съвместни обучения относно методологии за оценка на въздействието, също така с оглед на постигане на бъдеща, обща междуинституционална методология;

33.  изразява твърдението, че съгласно параграф 18 от новото МИС е от основно значение „първоначалната оценка на въздействието на Комисията и всяка допълнителна дейност за оценка на въздействието, извършена от институциите по време на законодателния процес“, да се обявяват публично преди приключване на законодателния процес, в интерес на прозрачността по отношение на гражданите и на заинтересованите страни;

34.  отново подчертава своята позиция, че заинтересованите страни, включително професионалните съюзи и гражданското общество следва да бъдат в състояние да дават ефективен принос към процеса на оценка на въздействието възможно най-рано на етапа на консултиране, и насърчава Комисията в тази връзка да използва по-систематично пътни карти и предварителни оценки на въздействието и да ги публикува своевременно в началото на процеса на оценка на въздействието;

35.  приветства ангажимента, поет от Комисията, преди приемането на предложение, да провежда широки консултации и да насърчава по-специално прякото участие на МСП, гражданското общество и други крайни ползватели в консултациите; отбелязва със задоволство, че преразгледаните Насоки за по-добро регулиране на Комисията поемат в тази посока;

36.  подчертава новите разпоредби за консултации с обществеността и заинтересованите страни, които следва да послужат като важен инструмент както в подготвителния етап, така и по време на целия законодателен процес;

37.  настоятелно призовава Комисията да спазва задължителните срокове, определени за доклади за изпълнение и за прегледи на вече съществуващи директиви и регламенти;

38.  подчертава значението на последващата оценка на съществуващото законодателство, в съответствие с принципа „първо оцени“, и препоръчва, винаги когато е възможно, тя да е под формата на последващи оценки на въздействието, прилагащи еднаква методология като тази в предварителната оценка на въздействието във връзка със същия законодателен акт, така че да бъде възможно извършването на по-добра оценка на ефективността на акта;

39.  приветства параграф 22 от новото МИС, в който, с цел подпомагане на процеса на оценка на действащото законодателство, трите институции изразяват съгласие да предвидят по целесъобразност изисквания за докладване, наблюдение и оценяване в законодателството, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално върху държавите членки; отбелязва предизвикателствата, свързани със събирането на данни в държавите членки относно изпълнението на законодателството, и насърчава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в това отношение;

40.  приветства параграф 23 от новото МИС, в който трите институции изразяват съгласие да разглеждат систематично използването на клаузите за преразглеждане в законодателството; приканва Комисията да включва клаузи за преразглеждане в своите предложения винаги, когато това е целесъобразно, а в противен случай да посочва съображенията, поради които се отклонява от това общо правило;

Законодателни инструменти

41.  приветства ангажиментите, поети от Комисията, по отношение на обхвата на обяснителния меморандум, придружаващ всяко нейно предложение; изразява особено задоволство от факта, че Комисията ще обяснява също така как предложените мерки са обосновани от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава в този контекст значението на една по-силна и цялостна оценка и обосновка относно съответствието с тези принципи, както и добавената европейска стойност на предложената мярка;

42.  счита, че е необходима съгласуваност между обяснителния меморандум и оценката на въздействието, свързани с едно и също предложение; поради тази причина приканва Комисията да гарантира това съответствие и да обяснява направения избор в случаите, когато той се отклонява от заключенията на оценката на въздействието;

43.  обръща внимание върху факта, че в параграф 25 от новото МИС Комисията пое ангажимент единствено да „отчита надлежно разликата в естеството и последиците на регламентите и директивите“; отново отправя своето искане, съобразно същия подход като описания в доклада на Монти, да се използват по-добре регламенти в законодателните предложения(30), в съответствие с правните изисквания, установени от Договорите по отношение на тяхното използване, за да се гарантира последователност, опростеност и правна сигурност в целия Съюз;

44.  приветства ангажимента на трите институции да обменят мнения относно изменения на правното основание, както е посочено в параграф 25 от новото МИС; подчертава ролята и експертните познания на комисията по правни въпроси при проверката на правните основания(31); припомня позицията на Парламента, че той ще се противопоставя на всеки опит за подкопаване на законодателните правомощия на Парламента чрез неоправдани изменения на правното основание; приканва Съвета да зачита изцяло своя ангажимент да продължи диалога с Европейския парламент в случай на несъгласие по предложеното правно основание, особено в политически чувствителни досиета;

45.  подчертава факта, че изборът на правно основание за дадено предложение на Комисията следва да се взема въз основа на обективни съображения, които подлежат на съдебен контрол. подчертава обаче правото на Парламента като съзаконодател да предлага изменения на правните основания въз основа на своето тълкуване на Договорите;

Делегирани актове и актове за изпълнение

46.  подчертава важността на принципа, заложен в параграф 26 от новото МИС, и заявява отново, че законодателят има правомощието да решава в рамките на ограниченията, заложени в Договорите, и в контекста на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, дали и до каква степен да бъдат използвани делегирани актове и дали и до каква степен да бъдат използват актове за изпълнение(32);

47.  отбелязва, че делегирането на правомощия на Комисията не е само технически въпрос, но може да включва въпроси от политическа чувствителност, които са от съществено значение за гражданите, потребителите и предприятията в ЕС;

48.  приветства усилието на Комисията да спази срока, посочен в параграф 27 от новото МИС, за предлагането на привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК); освен това счита, че, по принцип, всички случаи, разглеждани по-рано в рамките на ПРК, понастоящем следва да бъдат приведени в съответствие с член 290 от ДФЕС и по този начин да се превърнат в делегирани актове(33);

49.  предупреждава, че включването на задължение за Комисията за системно прибягване до експерти от държавите членки във връзка с подготовката на делегирани актове не следва да означава превръщането на релевантната процедура на много сходна, ако не и идентична, на процедурата, установена за подготовката на актове за изпълнение, особено по отношение на процедурните прерогативи, предоставени на тези експерти; счита, че това би могло също така да размие различията между двата вида актове в степен, която би означавала фактическото съживяване на механизма по комитология от периода преди Договора от Лисабон;

50.  изразява недоволството си от факта, че въпреки отстъпките, направени от Парламента, Съветът все още не е много склонен да приема делегирани актове, когато критериите по член 290 от ДФЕС са изпълнени; припомня, че, както е посочено в съображение 7, новото МИС следва да улесни преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура и да подобри прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС; посочва, че в няколко законодателни досиета Съветът, при все това, настоя за предоставянето на изпълнителни правомощия съобразно член 291 от ДФЕС или за включването на всички елементи, отговарящи в абстрактен план на условията за делегиране на правомощия или за предоставяне на изпълнителни правомощия в самия основен акт; изразява разочарование от факта, че в тези случаи Комисията не е защитила собствените си първоначални предложения;

51.  изразява особена загриженост, че Съветът почти системно се опитва да заменя делегираните актове с актове за изпълнение; счита за особено неприемливо, че Съветът се опитва да използва привеждането в съответствие след приемането на Договора от Лисабон, за да замени ПРК с актове за изпълнение, а не по-скоро с делегирани актове;

52.  приветства започването на междуинституционалните преговори, посочени в параграф 28 от новото МИС; потвърждава своята позиция относно необвързващите критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, както е посочено в неговата резолюция от 25 февруари 2014 г.(34); счита, че те следва да се използват за основа на тези преговори;

53.  припомня, че важните от политическа гледна точка елементи, като например списъци или регистри на Съюза на продукти или вещества, следва да продължават да бъдат неразделна част от основния акт — когато е целесъобразно — под формата на приложения — и следва да бъдат променяни единствено посредством делегирани актове; подчертава, че създаването на самостоятелни списъци следва да се избягва в интерес на правната сигурност;

54.  счита, че критериите за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС трябва да вземат предвид решенията на Съда на Европейския съюз, като например издадените по делото за биоцидите, делото за делегирания акт за МСЕ и делото за механизма за визова реципрочност(35);

55.  приветства ангажимента на Комисията, в случай, че за началния етап от изготвянето на проектите на актове за изпълнение са необходими по-широкообхватни експертни становища, тя да използва експертни групи, да се консултира с определени заинтересовани страни и да провежда обществени консултации, по целесъобразност; счита, че винаги, когато такъв процес на консултиране е започнат, Парламентът следва да бъде надлежно уведомен;

56.  отбелязва със задоволство факта, че в параграф 28 от новото МИС Комисията се съгласи да гарантира това, Парламентът и Съветът да имат равен достъп до цялата информация относно делегираните актове и актовете за изпълнение, така че те ще получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки; приветства факта, че експертите от Европейския парламент и Съвета ще имат систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се канят експерти от държавите членки и които се отнасят до изготвянето на делегирани актове; призовава Комисията да се придържа към този ангажимент реално и последователно; отбелязва, че този достъп вече се е подобрил;

57.  подчертава необходимостта от подобряване на неформалното сътрудничество по време на подготвителния етап на делегираните актове и на актовете за изпълнение; предупреждава да не се изпуска от поглед намерението на съзаконодателите, както то е изразено в определен законодателен акт и като част от неговата цел, когато се подготвят делегирани актове и актове за изпълнение; подчертава значението на Регистъра на делегирани актове, който вече функционира;

58.  изразява съжаление поради факта, че в много случаи Комисията счита мерките от ниво 2, приети от трите органа за финансови услуги (ESAME, ЕБО и ЕIОPA), за приети без промени, което намалява времето за контрол, с което разполага Парламентът, при въвеждането на важни или на значителен брой промени;

59.  приветства бързия напредък на междуинституционално равнище в създаването на съвместен функционален регистър за делегираните актове и приветства официалното му откриване на 12 декември 2017 г.;

60.  очаква с нетърпение да започне да използва един добре структуриран и удобен за ползвателите функционален регистър на делегираните актове, който беше публикуван на 12 декември 2017 г. и беше изискан от Европейския парламент;

61.  отбелязва, че подобрените законодателни процедури на равнището на ЕС, със своевременно и по-дълбоко междуинституционално сътрудничество, могат да доведат до по-последователно и хармонизирано прилагане на правото на ЕС;

Прозрачност и координиране на законодателния процес

62.  приветства факта, че съобразно параграф 32 от новото МИС Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, трябва да упражняват правомощията си на равноправна основа, както и че Комисията трябва да изпълнява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган; припомня, че този принцип вече е залегнал в Договора от Лисабон; ето защо изисква от Комисията да предоставя на разположение и когато е осъществимо, да оповестява публично всички релевантни документи, свързани със законодателните предложения, включително неофициалните документи, на двамата съзаконодатели по едно и също време;

63.  изразява съжаление, че параграфи 33 и 34 от новото МИС все още не са довели до подобряване на информационния поток от Съвета, особено поради факта, че очевидно има общ дефицит на информация относно въпросите, повдигнати от държавите членки в рамките на Съвета, както и липсва систематичен подход за улесняване на взаимната размяна на мнения и информация; отбелязва със загриженост, че информационният поток обикновено се различава значително от Председателство до Председателство и между службите на генералния секретариат на Съвета; подчертава асиметричния достъп до информация между съзаконодателите, тъй като Съветът може да присъства на заседанията на парламентарните комисии, а представителите на Парламента не са поканени да присъстват на заседанията на работните групи на Съвета; поради тази причина счита, че е желателно да има съгласуван и прозрачен подход; предлага на Съвета като правило да провежда всички свои заседания публично, както прави Парламентът;

64.  изисква параграфи 33 и 34 от новото МИС да се прилагат в пълна степен; приканва Съвета, в частност, да предава на Парламента редовно и структурирано дневния ред на заседанията, работните документи и предложенията за Председателствата на работните групи и на Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки (Корепер), за да се даде възможност за съответствие на равнищата на информация на съзаконодателите; счита, че параграфи 33 и 34 от новото МИС следва да се тълкуват в смисъл, че в допълнение към неофициалния обмен на мнения Парламентът може да бъде приканен да изпрати представител на заседанията на работните групи на Съвета и Корепер;

65.  изтъква, че по смисъла на параграфи 35 и 36 от новото МИС синхронизиране и ускоряване на законодателния процес могат да се осъществяват само като се гарантира, че прерогативите на всяка институция са изцяло запазени; поради това счита, че в никакъв случай синхронизирането или ускоряването не бива да означават налагането на график за Парламента от другите институции;

66.  настоятелно призовава за засилване на усилията за създаване на съвместната база данни за актуалното състояние на законодателните досиета, посочена в параграф 39 от новото МИС; припомня, че тази база данни следва да включва информация за всички етапи от законодателната процедура, за да се улесни нейната проследяемост; счита, че това следва да включва също така информация относно процеса на оценка на въздействието;

67.  припомня на трите институции на ЕС, че е необходим допълнителен напредък по създаването на специализирана съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета;

68.  предлага Съветът да провежда срещи с Парламента поне веднъж по време на процедурата на консултация, така че Парламентът да може да представя и обяснява причините за одобрените изменения и Съветът да заявява позицията си по всяка една от тях; предлага при всички случаи Съветът да представя писмен отговор;

69.  предлага Парламентът да извършва количествено проучване на ефективността на процедурата на консултация;

70.  настоятелно призовава Комисията да спазва времевата рамка, посочена в Регламента за Европейските надзорни органи, за вземане на решение дали да одобри, измени или отхвърли проекти на технически стандарти, и като минимум да информира съзаконодателите официално и своевременно, ако, в изключителни случаи, не е в състояние да спазва тези срокове, като посочва също така своите основания за това; подчертава факта, че напоследък Комисията е пропускала да прави това в множество случаи; напомня на Комисията, че процедурите, чрез които Парламентът обявява, че няма възражения към даден акт, нямат за цел да компенсират случаи на забавяне от страна на Комисията и че тези процедури оказват значително влияние върху времето, с което Парламентът разполага, за да упражнява правата си за контрол;

71.  приветства факта, че междуинституционалните преговори, посочени в параграф 40 от новото МИС, започнаха през ноември 2016 г.; отбелязва с разочарование, че след повече от една година на дискусии, три кръга преговори на политическо равнище, както и редица заседания на техническо равнище, все още не е постигнато споразумение въпреки ясната и установена съдебна практика; отбелязва постигнатия досега напредък и изрично настоява тези преговори да бъдат приключени още по време на българското председателство;

72.  приветства писмените брифинги, предоставяни от Комисията преди провеждането на международни конференции, и ежедневните устни брифинги, предоставяни от председателството на Съвета и от Комисията по време на тези конференции;

73.  изразява съжаление във връзка с факта, че Парламентът няма право да присъства в качеството си на наблюдател на координационните заседания на ЕС по време на международни конференции;

74.  припомня на Съвета и Комисията, че практическите договорености във връзка с международните споразумения трябва да бъдат в съответствие с Договорите, и по-специално член 218, параграф 10 от ДФЕС, и да вземат под внимание решенията на Съда на Европейския съюз, като например издадените по делото за Танзания и делото за Мавриций(36);

75.  призовава другите институции да спазват Договорите и регламентите и да спазват релевантната съдебна практика с цел гарантиране, че Парламентът:

76.  счита, че е от основно значение да се зачита хоризонтално отдавна установената практика за изчакване на одобрението на ЕП преди временното прилагане на разпоредбите за търговията и инвестициите от политически важни споразумения, както беше също така обещано от комисар Малмстрьом в хода на нейното изслушване на 29 септември 2014 г.; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да продължат да разширяват тази практика за всички международни споразумения;

77.  отбелязва, че Парламентът е готов да сезира Съда на Европейския съюз (СЕС) отново, за да се гарантира, че правата на Парламента се спазват, ако в близко бъдеще не се постигне убедителен напредък в преговорите по параграф 40 от новото МИС;

78.  отбелязва, че всяка от институциите следва да има предвид, че тяхната отговорност като законодатели не приключва след сключване на международни споразумения; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на изпълнението и от текущи усилия за гарантиране на това, че споразуменията постигат своите цели; призовава институциите да прилагат най-добрите практики и съвместния подход и по отношение на етапите, свързани с осъществяването и оценката на международни споразумения;

79.  отбелязва, че оценките на въздействието, включително анализът на положението с правата на човека, могат да бъдат важен инструмент при договарянето на споразумения за търговия и инвестиции, като помагат на страните да спазват своите задължения в областта на правата на човека, и припомня обвързващия характер на споразумения като Международния пакт за икономически, социални и културни права;

80.  призовава Комисията и Съвета към пълно спазване на разпределението на областите на компетентност между ЕС и неговите държави членки, както става ясно от Становище на Съда 2/15 от 16 май 2017 г., за приемането на указания за водене на преговори, преговори и правно основание на предложения за подписване и сключване, и по-специално за подписването и сключването от страна на Съвета на международни търговски споразумения;

81.  призовава европейските представители да обръщат особено внимание на последователността между международните стандарти/изисквания и приетото обвързващо законодателство на ЕС;

82.  призовава Комисията да оповестява документи, в които се излага нейната позиция в международните организации, които определят стандарти във финансовата, паричната и регулаторната област, по-специално Базелския комитет по банков надзор; изисква Парламентът да бъде напълно информиран на всички етапи от разработването на международни стандарти, които биха могли да имат въздействие върху законодателството на ЕС.

83.  призовава за установяване и формализиране на „финансов диалог“ относно приемането и съгласуването на европейски позиции в периода преди важни международни преговори, в съответствие със своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(37); подчертава, че въз основа на подробни насоки, които е възможно да бъдат допълвани с проактивни даващи ориентири резолюции, тези позиции следва да бъдат обсъждани и предварително известни и че следва да бъдат гарантирани последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки;

84.  припомня своето изявление, прието на 15 март 2018 г., относно местоположението на седалището на Европейската агенция по лекарствата(38), в което Парламентът изрази съжаление, че неговата роля и права като равноправен съзаконодател със Съвета не са били надлежно взети под внимание;

85.  признава мандата, одобрен на 6 декември 2017 г. от Корепер, относно позицията на Съвета за преговори по предложението на Комисията за създаване на задължителен регистър за прозрачност; призовава всички страни да завършат преговорите в дух на добро сътрудничество с цел подобряване на прозрачността на законодателния процес;

86.  приема надлежно за сведение решение по делото De Capitani(39), което потвърждава, че принципите на публичност и на прозрачност са присъщи на законодателния процес на Съюза и че не може да се допусне никаква обща презумпция за неоповестяване на законодателните документи, включително документите от триалозите.

Изпълнение и прилагане на законодателството на Съюза

87.  подчертава значението на принципа, изложен в параграф 43 от новото МИС, че когато държавите членки, в контекста на транспонирането на директивите в националното право, изберат да добавят елементи, които по никакъв начин не са свързани със съответното законодателство на Съюза, тези добавени елементи следва да могат да се идентифицират посредством акта(овете) за транспониране или чрез свързани с тях документи; отбелязва, че тази информация често все още липсва; призовава Комисията и държавите членки да предприемат съвместни и последователни действия за преодоляване на липсата на прозрачност и други проблеми, свързани с прекомерното регулиране(40);

88.  счита, че при прилагането и транспонирането на актове на ЕС следва да се прави ясно разграничение между случаите на „свръхрегулиране“, в които държавите членки въвеждат допълнителни административни изисквания без връзка със законодателството на ЕС, и определянето на по-високи стандарти, които излизат извън минималните стандарти за целия ЕС, в областта на опазването на околната среда, защитата на потребителите, здравеопазването и безопасността на храните;

89.  счита, че за да се намалят проблемите, свързани с прекомерното регулиране, трите институции следва да се ангажират с приемането на законодателство на ЕС, което да е ясно, лесно за транспониране и което да има специфична европейска добавена стойност; припомня, че докато допълнителни ненужни административни тежести следва да се избягват, това не следва да пречи на държавите членки да поддържат или предприемат по-амбициозни мерки и приемат по-високи стандарти в социалната сфера, опазването на околната среда и защитата на потребителите за случаите, в които правото на Съюза определя само минимални стандарти;

90.  призовава държавите членки да се въздържат максимално от създаване на допълнителни административни изисквания, когато транспонират законодателството на ЕС, и в съответствие с параграф 43 от Междуинституционалното споразумение да представят тези добавени елементи така в акта за транспониране или в свързаните с него документи, че да могат да бъдат идентифицирани;

91.  припомня, че съобразно параграф 44 от новото МИС държавите членки се призовават да сътрудничат на Комисията при събирането на информация и данни, необходими за наблюдението и оценката на изпълнението на правото на Съюза; поради това призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят ангажиментите си, включително чрез предоставяне на таблици за съответствие, съдържащи ясна и точна информация относно националните мерки за транспониране на директивите в техния вътрешен правен ред, както е договорено в съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи и в съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи;

92.  счита, че ангажиментът, поет от Комисията в съответствие с параграф 45 от новото МИС, следва да се тълкува в смисъл, че при зачитане на правилата за поверителност, достъпът на Европейския парламент до информация, отнасяща се до процедурите, които предшестват производствата за неизпълнение на задължения, и до производствата за неизпълнение на задължения, ще се подобри значително; потвърждава, във връзка с това, своите дългогодишни искания до Комисията по отношение на данните, до които Парламентът има право на достъп(41);;

93.  отново изразява високата си оценка за пилотния механизъм на ЕС за решаване на проблеми като по-скоро неофициален, но въпреки това ефективен начин, за да се осигури спазването на правото на Съюза от страна на държавите членки(42); не одобрява заявеното от Комисията, че, по правило, тя ще започва процедури за установяване на неизпълнение на задължения, без вече да разчита на механизма(43);

94.  посочва, че членовете на Комисията са длъжни да зачитат законодателните прерогативи на членовете на Европейския парламент; счита, че те следва да предоставят на Парламента всички независимо проведени проучвания, въз основа на които са взели решенията си, като същевременно оповестяват проучванията, противоречащи на техните заключения;

95.  изразява съжаление, че не се предоставят едновременно всички преводи на законодателни предложения, което забавя законодателния процес;

96.  изтъква, че ефективно законодателство на ЕС, особено по отношение на гарантиране на висока степен на опазване на околната среда, трябва да се стреми да гарантира, че установените в него процедури съответстват, когато се осъществява прилагането, на стоящата в основата цел на законодателния акт и крайната цел за опазване на околната среда.

97.  признава значението на осъществяването на работа в рамките на комисията по петиции при оценката на качеството на законотворчеството на ЕС по отношение на реалното му приложение, както и като основа за подобряването на законодателните текстове и процедури; отбелязва в това отношение значението на истинското междуинституционално сътрудничество с Комисията във връзка с гарантирането на правилното разглеждане на петициите;

Опростяване

98.  приветства ангажимента, поет в параграф 46 от новото МИС, за по-често използване на преработката като законодателна техника; отново заявява, че тази техника следва да представлява обикновената законодателна техника като безценен инструмент за постигане на опростяване(44); счита, въпреки това, че в случай на цялостна реформа на политиката, Комисията следва, вместо да използва преработката като техника, да представи предложение за изцяло нов правен акт за отмяна на съществуващото законодателство, така че съзаконодателите да могат да започнат широки и ефективни политически дискусии и техните прерогативи, както са заложени в Договорите, да бъдат изцяло съхранени;

99.  припомня, че при оценката на ненужни регулаторни и административни тежести, съгласно споразумението, постигнато от трите институции в точки 47 и 48 от новото МИС, и при проверката на възможните цели за намаляване на административната тежест с цел понижаване на разходите за администрациите и бизнеса, включително МСП, по-доброто законотворчество може, когато е уместно, да означава също така повече законодателни актове на ЕС, включително хармонизиране на различията в националните законодателства, като се отчитат ползите от законодателните мерки и последиците от непредприемането на действия на равнището на ЕС по отношение на социални и екологични стандарти и стандарти за защита на потребителите, като се има предвид, че държавите членки са свободни да прилагат по-високи стандарти, ако само минимални стандарти са определени в законодателството на Съюза; припомня също така, че хоризонталната социална клауза, залегнала в член 9 от ДФЕС, налага на Съюза да обмисли внимателно въздействието на законодателството на ЕС върху социалните стандарти и заетостта, при подходяща консултация със социалните партньори, по-специално професионалните съюзи, потребителите и представителите на интересите на уязвимите групи, при зачитане на автономността на социалните партньори и на споразуменията, които те може да сключат в съответствие с член 155 от ДФЕС; поради това подчертава, че намаляването на административните тежести не означава обезателно дерегулиране и че във всеки случай то не трябва да прави компромиси с основните права, както и екологичните, социалните, трудовите, свързаните със здравеопазването, безопасността, защитата на потребителите, равенството между половете или хуманното отношение към животните стандарти, включително информационните изисквания, които са свързани с тях, и по този начин не трябва да бъде в ущърб на правата на работниците — независимо от размера на предприятието — или да водят до увеличаване на броя на несигурните трудови договори;

100.  приветства първото годишно изследване на тежестта, предприето от Комисията в контекста на опростяването на законодателството на ЕС, за което тя извърши експресно проучване на Евробарометър относно възприятията на бизнеса за регулирането, като проведе събеседвания с над 10 000 предприятия в 28-те държави членки, главно МСП, и отрази разпределението на бизнеса в ЕС; обръща внимание върху заключенията на изследването, които потвърждават, че акцентът върху намаляването на излишните разходи продължава да бъде подходящ, и предполагат, че е налице сложно взаимодействие на различни фактори, които въздействат върху възприятието на предприятията, което може да е породено и от различия в националните административни и правни схеми по отношение на прилагането на законодателството; посочва, че прекомерното регулиране и дори неточното отразяване в медиите могат също така да засегнат това възприятие; счита, че концепцията за годишно изследване на тежестта, макар и важен инструмент за идентифициране на проблеми във връзка с изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС, не може да води до предположението, че по своето естество регулирането води до прекомерни административни тежести; изразява съгласие с Комисията, че единственият начин за конкретно идентифициране на това, което в действителност може да бъде опростено, рационализирано или премахнато, е да се търси мнението на всички заинтересовани страни, включително тези, които имат по-слабо представителство, относно конкретни законодателни актове или различни законодателни актове, приложими към даден сектор; призовава Комисията да прецизира годишното изследване на тежестта въз основа на извлечените поуки от първото изследване, да прилага прозрачни и проверими методи за събиране на данни, да обръща особено внимание на нуждите на МСП и да включва както действителни, така и предполагаеми пречки;

101.  отбелязва също така, резултата от оценката на Комисията на изпълнимостта, без да се накърняват целите на законодателството, определянето на цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори; насърчава Комисията да определи цели за намаляване на тежестта за всяка инициатива по гъвкав, но основан на доказателства и надежден начин, и при цялостно консултиране със заинтересованите страни, както вече прави по REFIT.

102.  подчертава, че една норма на ЕС обикновено заменя 28 национални норми, което засилва вътрешния пазар и води до намаляване на бюрокрацията;

103.  подчертава колко е важно да се избягва ненужната бюрокрация и да се взема под внимание взаимовръзката между размера на дадено дружество и ресурсите, необходими за изпълнение на съответните задължения;

Изпълнение и мониторинг на новото МИС

104.  отбелязва, че Председателският съвет ще получава редовно доклад, изготвен от председателя, в който ще се представя актуалното състояние на изпълнението както на вътрешно, така и на междуинституционално равнище; счита, че този доклад следва да взема предвид оценката, направена от Съвета на председателите на комисии на базата на опита на различните комисии, по-специално комисията по правни въпроси, която е водеща за по-доброто законотворчество и опростяването на правото на Съюза(45);

105.  приветства първото годишно междуинституционално заседание на високо политическо равнище относно актуалното състояние на изпълнението на МИС, което се проведе на 12 декември 2017 г.; насърчава Съвета на председателите на комисии да представи на Председателския съвет всякакви препоръки, които счита за подходящи относно изпълнението на новото МИС;

o
o   o

106.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1. (2) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47. (3) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1. (4) ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 2. (5) ОВ С 73, 17.3.1999 г., стр. 1. (6) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1. (7) ОВ С 145, 30.6.2007 г., стр. 5. (8) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 15. (9) OВ C 484, 24.12.2016 г., стp. 7. (10) ОВ C 446, 29.12.2017 г., стр. 1. (11) Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 18 март 2014 г., Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, дело C-427/12, ECLI EU:C:2014:170; решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 16 юли 2015 г., Европейска комисия/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, дело C-88/14, ECLI:EU:C:2015:499; Решение на Съда на Европейския съюз от 17 март 2016 г., Европейски парламент/Европейска комисия, дело C-286/14, ECLI EU:C:2016:183. решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, дело C-263/14, ECLI:EU:C:2016:435. решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 24 юни 2014 г., Парламент/Съвет, C-658/11, дело ECLI:EU:C:2014:2025. (12) Приети текстове, P8_TA(2016)0484. (13) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 39. (14) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 116. (15) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 91. (16) ОВ C 289, 9.8.2016 г, стр. 53. (17) ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 11. (18) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 14. (19) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117. (20) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87. (21) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31. (22) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 91. (23) Вж. приложение II към Решението на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. (24) 1 Член 6, параграф 2 от Решението на председателя на Европейската комисия от 19 май 2015 г. относно създаването на независим Комитет за регулаторен контрол (C(2015)3263). (25) COM(2016) 0798 и COM(2016)0799. (26) Вж. параграф 47 от резолюцията на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно „по-доброто законотворчество” — 15-ти доклад на Европейската комисия съгласно член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност (ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 66). (27) Вж. параграф 16 от резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП. (28) Вж. параграф 4 от решението на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. (29) Вж. параграф 12 от резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г., цитирана по-горе и параграф 6 от, решение на Парламента от 9 март 2016 г. (30) Вж. параграф 5от резолюцията на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране, цитирана по-горе. (31) Вж. Правилника за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.1. (32) Вж. съображение Г от резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, цитирана по-горе . (33) Вж. параграф 6 от резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, цитирана по-горе . (34) Пак там, параграф 1. (35) Решение на Съда (голям състав) от 18 март 2014 г. – Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, цитирано по-горе; решение на Съда от 17 март 2016 г. – Европейски парламент/ Европейска комисия, цитирано по-горе; решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе. (36) решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе. решение на Съда (голям състав) от 24 юни 2014 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе. (37) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 76 (38) Вж. Приети текстове, P8_TA(2018)0086. (39) Решение на Общия съд (Седми разширен състав) от 22 март 2018 г., De Capitani срещу Европейски парламент, (T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167). (40) Вж. параграф 7 от резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2012 г. относно 28-ия годишен доклад на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010) (ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 73). (41) Вж. параграфи 21 и 22 от резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно 29-ия годишен доклад на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2011). (42) Вж. параграф 16 от резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза: годишен доклад за 2014 г. (Приети текстове, P8_TA(2016)0385) . (43) Вж. точка 2 от Съобщение на Комисията, озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, цитирано по-горе (вж. стр. 12 от OВ C 18, 19.1.2017 г.). (44) Вж. параграф 41 от резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2011 г., цитирана по-горе . (45) Вж. Правилник за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.3.