Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2017(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0159/2018

Внесени текстове :

A8-0159/2018

Разисквания :

PV 29/05/2018 - 17
CRE 29/05/2018 - 17

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0227

Приети текстове
PDF 189kWORD 70k
Сряда, 30 май 2018 г. - Страсбург
Либия
P8_TA(2018)0227A8-0159/2018

Препоръка на Европейския парламент от 30 май 2018 г. до Съвета, Комисията и заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия (2018/2017(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Резолюция 2259 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН и последващите резолюции,

—  като взе предвид политическото споразумение за Либия,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар относно мисията на ООН за оказване на помощ в Либия от 22 август 2017 г.,

—  като взе предвид Резолюция 1973 (2011 г.) и всички последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, в това число Резолюция 2380 (2017 г.),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН съгласно Резолюция 2312 (2016 г.) на Съвета за сигурност,

—   като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 14 ноември 2017 г. относно страданието на мигрантите в Либия, потресло съзнанието на човечеството,

—  като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН от април 2018 г., озаглавен „Злоупотреба зад решетките: произволно и незаконно задържане в Либия“

—  като взе предвид своите резолюции от 18 септември 2014 г.(1), 15 януари 2015 г.(2) и 4 февруари 2016 г.(3) относно положението в Либия,

—  като взе предвид декларацията на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно положението на мигрантите в Либия от 20 декември 2017 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—  като взе предвид Глобалния подход на ЕС към миграцията и мобилността,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 25 януари 2017 г., озаглавено „Миграцията по маршрута през Централното Средиземноморие. Управление на потоците, спасяване на човешки живот“ (JOIN(2017)0004),

—  като взе предвид Декларацията от Малта от 3 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид съвместната стратегия Африка—ЕС и плана за действие,

—  като взе предвид съвместното изявление относно положението на мигрантите в Либия, договорено на срещата на високо равнище на Африканския съюз и Европейския съюз през 2017 г., и създаването на тристранната работна група на високо равнище между Африканския съюз, Европейския съюз и ООН,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно Либия,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0159/2018),

A.  като има предвид, че положението в Либия е изключително нестабилно и че страната е изправена пред редица сложни взаимосвързани предизвикателства по отношение на политическата стабилност, икономическото развитие и сигурността;

Б.  като има предвид, че кризата в Либия има огромно въздействие върху хората в страната и засяга също така целия съседен регион и ЕС и поради това от решаващо значение, в полза на либийското население, както и на съседните държави и на районите на юг от Сахара и на тези от Средиземноморието, е осигуряването на политическата стабилност на Либия, което е основна предпоставка за подобряване на икономическото и социалното положение в страната;

В.  като има предвид, че стабилността в южната част на Либия буди особена тревога предвид нестабилното положение на съседните държави и потенциалната заплаха от джихадистки бунтове, които представляват опасност за отслабналите правителства в Сахел-сахарския регион;

Г.  като има предвид, че ЕС следва да популяризира по-активно дипломатическите си усилия и големия си финансов принос с цел укрепване на сигурността и социално-икономическото положение в Либия;

Д.  като има предвид, че конфликтът в Либия може да бъде разрешен само чрез съгласуван, всеобхватен и приобщаващ подход, включващ всички международни участници и заинтересовани страни, в това число представители на различните местни общности, старейшини на племена и активисти на гражданското общество, и чрез гарантиране на отговорността и приобщаването на Либия към мирния процес;

Е.  като има предвид, че понастоящем политическото споразумение за Либия и планът за действие на ООН за Либия представляват единствената жизнеспособна рамка за разрешаване на кризата;

Ж.  като има предвид, че чрез дипломация и конкретна подкрепа ЕС подпомага политическия преход на Либия към една стабилна и функционираща държава и подкрепя водените от ООН посреднически усилия в това отношение;

З.  като има предвид, че от първостепенно значение е всички държави членки да демонстрират единомислие, като същевременно задълбочават усилията на ЕС за посредничество и подчертават централната роля на ООН и на плана за действие на ООН; като има предвид, че във всички случаи индивидуални инициативи на отделните държави членки следва да се приветстват само ако се предприемат в европейската рамка и са в пълно съответствие с външната политика на ЕС;

И.  като има предвид, че действията на ЕС показват резултати по отношение на миграцията, като се отчита фактът, че в края на 2017 г. броят на мигрантите е намалял с една трета спрямо 2016 г., а през първите месеци на 2018 г. броят им е намалял с 50% в сравнение със същия период миналата година;

Й.  като има предвид, че Либия е важна междинна спирка и начална точка за мигрантите, по-специално от Африка на юг от Сахара, които се опитват да влязат в Европа; като има предвид, че хиляди мигранти и бежанци, бягащи от насилието в Либия, са загинали в опит да прекосят Средиземно море и да стигнат до Европа;

К.  като има предвид, че мигрантите са сред най-засегнатите от проблемите със сигурността в Либия, тъй като често са подложени на насилие, арести и произволно задържане от страна на недържавни субекти и са обект на изнудване и отвличания с цел откуп, както и на експлоатация;

Л.  като има предвид, че много мигранти, по-специално тези от Африка на юг от Сахара, са подложени на произволно задържане от различни въоръжени групировки в страната;

М.  като има предвид, че принудителното връщане на 132 суданци, получавали помощ от ВКБООН, от Нигер в Либия, предизвиква голямо безпокойство;

Н.  като има предвид, че продължава да съществува проблемът с вътрешно разселените лица; като има предвид, че тези лица често са изправени пред критични заплахи като пресичане на конфликтни зони, наличие на наземни мини и неексплодирали взривни устройства, както и насилие от страна на различните милиции;

О.  като има предвид, че Либия се е превърнала в транзитна държава за трафик на хора; като има предвид, че Либия продължава да приема стотици хиляди мигранти и търсещи убежище лица от различни националности, много от които живеят в трагични условия и поради това представляват потенциални жертви на трафикантите; като има предвид, че са налице твърдения за робство в Либия;

П.  като има предвид, че ежедневието на обикновените либийци се характеризира с все по-трудни условия на живот, които се усложняват допълнително от кризата на ликвидността, прекъсването на водоснабдяването и честите прекъсвания на електрозахранването, както и катастрофалното като цяло състояние на системата за здравеопазване в страната;

Р.  като има предвид, че политическият климат в Либия се характеризира с дълбоко недоверие между основните политически и военни участници от различните региони;

С.  като има предвид, че по отношение на собствената си сигурност международно признатото правителство на национално съгласие все повече разчита на различни милиции; като има предвид, че тези милиции оказват вече безпрецедентно силно влияние върху държавните институции в Триполи, като по този начин застрашават продължаващите опити на ООН за създаване на по-надеждна политическа уредба в страната;

Т.  като има предвид, че държави като Турция, Катар, Египет и ОАЕ оказват значително влияние върху различни групи от воюващите фракции;

У.  като има предвид, че поднационалните идентичности на различните либийски общности, племена и етнически групи винаги са съставлявали нейната дълбока социална и културна структура и играят основна роля в социалното и политическото развитие, както и в сферата на сигурността на страната; като има предвид, че либийското общество има стабилни традиции в процесите на неформално разрешаване на конфликти между градове, племена и етнически общности;

Ф.  като има предвид, че понастоящем в страната липсва ясна и валидна за всички законодателна рамка относно избирателната система; като има предвид, че досега не е приета конституция, като по този начин страната е оставена без необходимата правна уредба, необходима за провеждането на нови избори; като има предвид, че преобладаващият климат на безнаказаност, широко разпространеното беззаконие, корупцията, както и ролята на въоръжените групировки и междуплеменните и регионалните напрежения в Либия допринасят още повече за намаляване на доверието във вече слабите обществени и правителствени институции;

Х.  като има предвид, че в Либия се наблюдават все повече случаи на екзекуции без съд и присъда, изтезания, произволно задържане и безразборни нападения на жилищни райони и инфраструктура, както и на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и на подстрекаване към насилие;

Ц.  като има предвид, че салафистката екстремистка група на мадхалистите става все по-силна и по-влиятелна както в източната, така и в западната част на Либия; като има предвид, че мадхалистите се противопоставят на изборите, стремят се да запазят статуквото, напълно отхвърлят всеки модел на демокрация и са тежко въоръжени, като вследствие на всичко това представляват конкретна опасност за допълнителен екстремизъм и насилие в страната;

Ч.  като има предвид, че сривът на наказателното правораздаване засилва безнаказаността в държавата, като ограничава възможностите на жертвите да търсят закрила и правна защита; като има предвид, че в някои региони дори когато се изготвят полицейски рапорти за извършено престъпление, предприетите след това действия за образуване на своевременно, щателно, ефективно, безпристрастно и независимо разследване с цел изправяне на извършителите пред правосъдието са много малко; като има предвид, че от 2011 г. насам не е осъден нито един извършител на престъпление, който е член на въоръжена групировка;

Ш.  като има предвид, че цикълът на насилие в Либия се подхранва постоянно от всеобщата безнаказаност за тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че ако не се предприемат подходящи мерки, продължаващото неспазване на принципите на правовата държава ще обезсмисли в очите на населението обещанията за мирно съжителство и борба с насилническия екстремизъм;

Щ.  като има предвид, че десетки политически активисти и активисти за правата на човека, медийни специалисти и други публични фигури са отвличани или заплашвани; като има предвид, че ООН е получила доклади за произволно задържане, изтезания и малтретиране и от двете страни;

АА.  като има предвид, че засилващите се нападения над представители на съдебното съсловие, местни организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, представители на медиите, както и бежанци и мигранти влошават с все по-бързи темпове обстановката във връзка с правата на човека на цялото цивилно население на територията на Либия; като има предвид, че неспазването на принципите на правовата държава и безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека, в това число изтезания, произволно задържане, екзекуции без съд и присъда и неизбирателни нападения над цивилно население и инфраструктура продължават да подклаждат цикъла на насилие в страната;

АБ.  като има предвид, че зле охраняваните граници на Либия улесняват незаконния трансграничен трафик; като има предвид, че разпространението на въоръжени групировки в граничните райони още повече изостря конфликта между контрабандистите, които се конкурират за контрола и достъпа до трансгранични ресурси; като има предвид, че така наречените чуждестранни бойци, които пристигат в страната, и различните престъпни мрежи продължават да се възползват от неконтролираното разпространение на оръжия;

АВ.  като има предвид, че несигурността и политическата нестабилност превърнаха Либия в благоприятна почва за дейностите на екстремистките групировки; като има предвид, че регионът Фезан е структурно нестабилен и представлява исторически транзитен пункт за преминаването на бежанци и мигранти към Европа, както и за контрабандата на нефт, злато, оръжие и наркотици, а също и за трафика на хора; като има предвид, че регионът се характеризира с етнически и племенни напрежения, които се изостриха след падането на Кадафи и вследствие на борбата за контрол над ресурсите на страната; като има предвид, че стабилизирането на Фезан е от съществено значение за стабилизирането на цялата страна;

АГ.  като има предвид значението на местните либийски органи за предотвратяването на конфликтите и предоставянето на основни обществени услуги за населението;

АД.   като има предвид, че от 7 май 2018 г. насам град Дерна е обект на все по-интензивни наземни, въздушни и артилерийски нападения; като има предвид, че има множество убити сред цивилното население, а достъпът до помощ и медицинско обслужване е бил силно ограничен и хуманитарната ситуация е драматична;

АЕ.  като има предвид, че официална делегация на Парламента проведе мисия в Либия от 20 до 23 май 2018 г.;

1.  отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

   а) да гарантират максимална подкрепа за плана за действие на ООН за Либия, представен през септември 2017 г. от специалния представител на ООН Хасан Саламе, за стабилизирането на Либия и за политически и приобщаващ национален процес на помирение, който да позволи на всички либийски участници, в това число всички племенни образувания, да постигнат стабилно и трайно политическо споразумение, като същевременно се обръща надлежно внимание на участието на жените и малцинствата; да вземат под внимание резултатите от приобщаващите процеси на консултация, представени на Съвета за сигурност на ООН на 21 май 2018 г. да осъждат категорично всеки опит за подронване на водения от ООН мирен процес; да продължават тясното сътрудничество с мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL);
   б) да засилят дипломатическите си усилия за оказване на подкрепа за плана на ООН и за подпомагане на консолидирането на либийско правителство в усилията му да създаде политическо съгласие, да гарантира сигурността и да разпростре авторитета си върху цялата територия на Либия извън тесния териториален контрол на международно признатото правителство на националното съгласие като необходимо условие за приобщаващо политическо решение в полза на стабилността, възстановяването и помирението на страната, за изграждане на държава, както и за всяка мироопазваща операция, основаваща се на демокрация, на принципите на правовата държава и на правата на човека; да гарантират поемането на отговорност от страна на либийците в процеса на стабилизиране и на вземане на решение относно бъдещата форма на държавата; да подкрепят укрепването на местните механизми и капацитети на страната по отношение на медиацията, разрешаването на конфликтите и прекратяването на огъня и да ги свържат с плана за действие на ООН като част от съгласуван и интегриран подход, който води до конкретни и трайни резултати;
   в) да подкрепят т.нар. „събрания в кметството“, които се провеждат в редица общини под егидата на ООН, като ефективна инициатива за помирение „отдолу-нагоре“, чиято цел е да насърчава диалога между различните общности, с което се допринася конкретно за разработването на устойчиво и надеждно решение на либийската криза и се спомага за създаването на национална култура на гражданска отговорност;
   г) да разработват средства за насърчаване на изграждането на институции, създаването на действително гражданско общество и даването на начален тласък на икономиката, както и за извършването на преход към по-слабо раздута публична администрация с цел насърчаване на устойчивото развитие на частния сектор – фактори, необходими за осигуряване на дългосрочна стабилност и просперитет в страната;
   д) да подкрепят либийските усилия за работа по нов конституционен ред, който следва да включва формула за справедливо разпределение на петролното богатство, както и ясно разделение на задачите и задълженията на историческите области, от една страна, и дадено национално правителство, от друга; да припомнят, че една нова конституция, която би могла да бъде вдъхновена от елементи на изменената конституция от 1963 г., би подпомогнала усилията за организиране на общодържавни избори, които да се проведат едва когато бъде приета нова конституция и необходимите условия бъдат надеждно изпълнени, за да се осигури висока избирателна активност както и приемане от обществото и легитимност;
   е) да продължават да дават приоритет в рамките на институциите на ЕС на работата, свързана с това как по-добре да се разрешат проблемите с всички аспекти на либийската криза и кои инструменти и сектори да се използват, включително като се отделя по-голямо внимание на местната динамика, за да се създаде ефективен и всеобхватен подход към страната и да се покаже единство на цел и инициатива между всички институции и държавите членки, за да се гарантира съгласуваност на мерките от всички участници като част от по-обширна регионална стратегия;
   ж) да засилят присъствието и видимостта си и да подобрят разбирането си за сложността на положението в страната, като възстановят делегацията на ЕС в Триполи и върнат постоянните служители на ЕС в делегацията;
   з) да продължат да подчертават, че не може да има военно решение на либийската криза, и да потвърдят необходимостта всички партии и въоръжени групировки в Либия да се ангажират със спазването на член 42 от политическото споразумение за Либия, да зачитат принципите на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и да се въздържат от насилствена реторика и от употребата на насилие, да се демобилизират и да се ангажират с мирно разрешение на конфликта, като по този начин се избегнат по-нататъшни щети и загуба на живот; счита, че преговорите следва да служат за обединяване на либийските сили за сигурност от всички региони, за да се изгради контролирана от гражданите национална архитектура за сигурност под контрола на приобщаващо международно признато либийско правителство, с гаранции за прозрачност и отчетност и при спазване на международните задължения на Либия в областта на правата на човека, и следва да доведат до подписване на протокол, който да обвърже всички въоръжени групировки да се откажат от използването на сила и насилие, в рамките на съгласуван и всеобхватен процес на разоръжаване, демобилизиране и повторно интегриране, целящ повторното интегриране в обществото на членовете на въоръжени групировки, и процес на реформа на системата за сигурност, воден от принципите, заложени в споразумението от Схират за недискриминация и прозрачност; счита, че подписването на такъв протокол следва да позволи прилагането на мирното споразумение, което да проправи пътя към провеждане на свободни и честни избори, и следва да доведе до икономически и финансови стимули и да подтикне подписалите го страни да работят за изграждането на новите държавни институции;
   и) да имат предвид, че е необходимо да се разработят специално пригодени програми за реинтеграция в редовния апарат за сигурност на отделни лица от милициите, а не на групи, като по този начин се ограничава възникването на конфликти на лоялност;
   й) да подкрепят усилията на ООН, насочени към провеждане на избори в Либия до края на 2018 г., но едва след като бъде приета нова конституция; да подкрепят по-специално усилията за регистриране на гласоподавателите, тъй като понастоящем са регистрирани едва около 50% от имащите право на глас; да се уверят, че преди провеждането на изборите е прието споразумение за преходни мерки, за да се възстанови доверието и така да се укрепи националната и международната легитимност на новото правителство; да подкрепят, включително с технически средства, процеса на установяване на стабилна конституционна рамка, както и целия избирателен процес, като обвържат възможните европейски финансови помощи с приемането на избирателен закон, който се придържа във възможно най-висока степен към предвидените от Венецианската комисия международни принципи;
   к) да окажат натиск върху онези, които спъват политическите преговори за мир, и да осигурят действителното изпълнение на оръжейното ембарго на ООН спрямо Либия; да обмислят въвеждането на нови санкции за онези, които подпомагат осъществяването на незаконни сделки с петрол;
   л) да засилят сътрудничеството с всички международни организации и други действащи участници на място, за да се засили съгласуваността и конвергенцията на международните действия; да засилят дипломатическите усилия с всички регионални участници и съседни държави, за да се гарантира, че те допринасят за положително решение на кризата в Либия в съответствие с Плана за действие на ООН — единствената възможна понастоящем рамка за решаване на кризи; да подкрепят текущия процес на национална конференция в Либия с цел постигане на споразумение между различните либийски партии относно следващите стъпки за завършване на прехода; да възпрат регионалните участници от предприемането на едностранна или многостранна военна намеса без правно основание или без политическото съгласие на либийското правителство;
   м) да окажат подкрепа чрез изпращане на законотворци, съдии и специализирани прокурори в Либия, които могат да помогнат при преразглеждането на законите на страната за борба с тероризма и да гарантират, че тя е добре подготвена да ръководи и образува производства, свързани с борбата с тероризма, при спазване на принципите на правовата държава;
   н) да обсъдят кризата в Либия в по-широк, регионален и панафрикански контекст, като се има предвид, че Либия е от ключово значение за стабилността на Северна Африка, Сахел и Средиземноморието; да насърчават и улесняват сътрудничеството на Либия с нейните съседни държави в Сахел; да разгледат като част от това обсъждане въздействието на ситуацията в Либия върху динамиката и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС; да разработят всеобхватна политика по отношение на Либия, която да отчита регионалната и панафриканската перспектива, като обхваща по-общите политики за развитие, за сигурност, миграционните политики и защитата на правата на човека и основните свободи, както и борбата срещу тероризма и борбата срещу робството и експлоатацията; да гарантират, че тази политика се подкрепя от адекватно и достатъчно финансиране за нейното прилагане, в това число в следващата многогодишна финансова рамка, за да се постигнат конкретни резултати; да продължат и по възможност да засилят сътрудничеството между операция „Морски страж“ на НАТО и операция Sophia на EUNAVFOR Med;
   о) да осигурят постоянно и активно участие в усилията за борба с тероризма и с трафика не само чрез включване на разузнавателни служби, финансово сътрудничество и тактическа подкрепа, но и чрез социални и образователни програми в областта на здравеопазването и образованието, които подкрепят обучението и разгръщането на социални партньори и ключови фигури, определящи общественото мнение, с цел борба с насилническия екстремизъм и разпространяване на послание за мирно съжителство и сътрудничество;
   п) да имат предвид, че макар „Ислямска държава“ (Даеш) да е значително отслабена в Либия, в страната са във възход нови форми на екстремизъм, като например този на мадхалистите; да припомнят, че най-ефективният отговор на присъствието на радикални войнстващи групировки в страната в крайна сметка е създаването на приобщаващи национални институции, които да могат да осигуряват върховенството на закона, да предоставят обществени услуги и да гарантират местната сигурност, както и да се борят ефективно с групировките, застрашаващи стабилността на страната и по-обширния регион, в който се намира;
   р) в съответствие с Декларацията от Париж от 25 юли 2017 г. да гарантират, че средствата на ЕС се използват ефективно с цел осигуряване на междуправителствена координация при възстановяването на публичната инфраструктура посредством механизмите на ЕС за стабилизиране; да дадат приоритет на финансирането на проекти и инициативи, които подкрепят участници, насърчаващи отчетността и демократичната промяна, и които стимулират местния интегриран диалог и механизмите за помирение и разрешаване на конфликти, като се включват по-специално жените и се работи с младите хора, за да се предотврати замесването им в криминални дейности, като например присъединяване към милиции, участващи в контрабандна дейност и трафик; да продължат да укрепват гражданското общество, по-специално защитниците на правата на човека, и да подпомагат политическия процес, сигурността и посредническата дейност, по-специално чрез европейския инструмент за съседство (ЕИС) и инструмента, допринасящ за стабилността и мира; да насърчават установяването на представително управление на местно и национално равнище за по-добро справяне с предизвикателствата, свързани с помирението, стабилизирането и възстановяването на сигурността; да гарантират, че средствата по извънредния доверителен фонд на ЕС се предоставят само когато се поддържа първоначалната им цел и когато са съпроводени от солиден анализ на местните органи и получатели, както и от последваща оценка;
   с) да подпомагат общините при предоставянето на основни услуги и изграждането на местно самоуправление; да осигурят основен жизнен стандарт на населението, като имат предвид, че по-доброто разбиране на местната политическа и икономическа система е от изключително значение за пренасяне на процеса на помирение към хората и за борба с незаконния трафик; да гарантират, че средствата на ЕС се използват ефективно в проекти, които помагат на населението и гражданското общество в Либия; да насърчават общуването между организациите на гражданското общество и местните органи на управление;
   т) да подкрепят инициативи като тази, насърчавана от помирителната комисия Мисрата-Таверга, при която двата града Мисрата и Таверга постигнаха споразумение въз основа на доктрина за мирно съвместно съществуване, като по този начин се проправи пътят за завръщане на разселеното население на Таверга в техния град;
   у) да продължават да насърчават либийските органи и институции да работят по ефективно и по-прозрачно за подобряване на условията на живот на всички либийци посредством, наред с другото, възстановяване на основните обществени услуги и на публичната инфраструктура, да укрепят икономическото управление на страната, да решат кризата с ликвидността и да приложат необходимите финансови и икономически реформи, поискани от международните финансови институции за подпомагане на икономическото възстановяване и стабилизиране; да съдействат на страната при изграждането на пазарна икономика, която да е от полза за всички либийци; да призоват настоятелно либийските органи да се уверят, че приходите от природните ресурси и произтичащите от тях ползи се експлоатират в полза на цялото население, включително на местно равнище; да призоват либийските органи да се ангажират със спазването на високи стандарти за прозрачност в националния добивен сектор, и по-специално да приемат възможно най-бързо изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП); да помагат на либийските органи да се борят срещу всякакви незаконни дейности, които спъват националната икономика, както бе изложено неотдавна в междинния доклад на експертната група, създадена по силата на Резолюция № 1973 (2011 г.) относно Либия;
   ф) да продължат категорично да осъждат злоупотребите с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право и да засилят усилията за предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещото се население и във всички части на страната, по-специално в областта на здравеопазването и инсталациите за енергия; да увеличат ефективността на хуманитарната финансова помощ и да засилят предоставянето на подкрепа на хуманитарните организации на място и сътрудничеството с тях; да осъдят също така многобройните и засилващите се все повече опити за свиване на пространството на гражданското общество, по-специално посредством репресивна правна уредба и нападения на защитници на правата на човека и съдебната система; да призоват АС, ООН и ЕС да продължат да работят заедно и да предприемат решителни мерки за незабавно прекратяване на тези нарушения на правата на човека; да укрепят гражданското общество и да подкрепят развитието и независимостта на местните медии;
   х) да ускорят усилията във връзка с механизма на ВКБООН за спешна евакуация, финансиран от ЕС, който е помогнал за евакуиране от Либия на близо 1000 от бежанците, намиращи се в особено уязвимо положение и нуждаещи се от закрила; да насърчават либийските си колеги да разширят кръга на националностите, с които ВКБООН има дадено от Либия разрешение да работи;
   ц) да разгледат въпроса за незаконната миграция през и от Либия, като се има предвид необходимостта от намиране на дългосрочни, ефективни и подходящи решения, които следва да допринесат за изкореняването на основните причини за миграцията в Африка и в държавите на произход и транзитно преминаване, и да определят правното основание за международните миграционни процеси, които понастоящем се основават на презаселвания посредством механизма за извънредни ситуации или преки презаселвания; да съсредоточат усилията на ЕС върху закрилата на мигрантите в Либия; да съдействат на либийските органи в осигуряването на връщане на вътрешно разселените лица по домовете им и да подпомагат местните общности при справяне с предизвикателствата, като същевременно се гарантира, че завръщането на вътрешно разселените лица не представлява просто сделка за предоставяне на правото на връщане срещу парично възнаграждение в полза на различните милиции; да изострят вниманието на международната общност относно необходимостта от мерки за справяне с предизвикателствата пред развитието, правата на човека и сигурността в Либия и Сахел-сахарския регион, включително средства за борба с трафика на хора и контрабандата на мигранти; да гарантират, че мерките за борба с контрабандата и трафика на хора не възпрепятстват свободното движение, което способства за икономическото развитие на региона;
   ч) да увеличат съвместните усилия, осъществявани от ЕС, Африканския съюз и ООН за подобряване на защитата на мигрантите и бежанците в Либия, като се обърне специално внимание на уязвимите лица; да разследват задълбочено и незабавно твърденията за злоупотреби и нечовешко отношение към мигрантите и бежанците в Либия от страна на престъпни групи, както и твърденията за упражняване на робство; да разработят инициативи за предотвратяване на такива инциденти в бъдеще; да подобрят условията за бежанците и мигрантите, които се намират в центрове за задържане, и да призоват либийските органи да закрият възможно най-скоро онези съоръжения, за които е установено, че не са в съответствие с международните стандарти; да продължат и да засилят подпомагането на доброволните връщания и усилията за презаселване, осъществявани в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, като във връзка с това подчертават важността на премахването на либийското изискване за „изходни визи“; да насърчават либийските органи да преустановят произволните задържания и да избягват задържането на уязвими лица, по-специално деца; да гарантират, че в отношението към мигрантите се спазват напълно съответните международни стандарти за правата на човека, и да отпуснат необходимото финансиране от бюджета на ЕС; да призоват Либия да ратифицира Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г. към нея; да гарантират, че мисията на Европейския съюз за съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Либия, операция Sophia на EUNAVFOR Med и операция Themis на Frontex съвместно са съсредоточени върху начините за възпрепятстване на незаконни дейности, в това число контрабанда на мигранти, трафик на хора и тероризъм в Централното Средиземноморие; да гарантират, че в съответствие с правомощията си EUBAM продължава да работи активно и да подпомага либийските органи в приоритетни области, свързани с управлението на границите, правоприлагането и по-широката система за наказателно правораздаване;
   ш) да развият в още по-голяма степен усилията си за борба с контрабандата и трафика на хора към, през и от територията на Либия, както и от нейните брегове, които подронват процеса на стабилизиране на страната и застрашават живота на хиляди хора; в този смисъл да осигурят приемственост в приноса на ЕС в борбата с тези проблеми чрез оказване на съдействие на либийските си колеги при изграждане на отдавна необходимия капацитет за осигуряване на сухопътните и морските граници на страната и чрез сътрудничество с либийските органи за изработване на всеобхватна стратегия за управление на границите;
   щ) да подкрепят устойчиво решение за над 180 000 вътрешно разселени лица в Либия, в това число около 40 000 бивши жители на град Тауарга, посредством възможности за презаселване или улесняване на безопасното връщане по домовете и посредством засилена подкрепа за ВКБООН и МОМ за тази цел;
   аа) да предприемат мерки спрямо явлението на сливане на дейността на международни престъпни групи с тази на терористични групировки, като провеждат задълбочени разследвания по-специално на случаите на трафик на хора и сексуално насилие по време на конфликт;
   аб) да подкрепят работата с либийската брегова охрана, благодарение на която близо 19 000 мигранти бяха спасени в либийските териториални води в периода от януари до края на октомври 2017 г.; да подпомогнат либийските органи при официалното оповестяване на техния район за търсене и спасяване, да създадат набор от ясни стандартни оперативни процедури за слизане на сушата и да осигурят функционираща система за наблюдение за либийската брегова охрана; за да се създаде ясен и прозрачен регистър на всички лица, слезли на сушата на либийски бряг, като гарантират, че за тях се полагат подходящи грижи в съответствие с международните хуманитарни стандарти; да работят и занапред с либийските органи за ускоряване на подготвителната работа по център за координация на морските спасителни дейности в Либия с цел повишаване на издирвателно-спасителните им способности; да осигурят продължаване на специализираното обучение, предоставяно от МОМ и ВКБООН на либийската брегова охрана, относно международната закрила, правото за бежанците и правата на човека;
   ав) да увеличат предоставяната хуманитарна помощ и подкрепа на цивилното население с цел облекчаване на положението на либийското население и посрещане на най-спешните нужди на хората, пострадали тежко от конфликта в Либия, и по-специално на онези, които се намират в най-засегнатите зони, както и да бъдат в готовност да реагират на всяко влошаване на обстановката; настоятелно приканва ЕС да подкрепи оправомощаването на организациите на гражданското общество, в частност сдруженията на жени, които имат за цел намирането на ненасилствени решения на кризисното положение в редица области в държавата;
   аг) да отпуснат всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на бежанците и да предоставят хуманитарна помощ, съобразена с нуждите на разселените лица, с цел справяне с хуманитарната криза в Либия, която принуди хиляди хора да избягат от страната;
   ад) да увеличат международните усилия за разбиване на мрежите за контрабанда на мигранти и трафик на хора, да увеличат усилията за борба с това престъпление и да изправят извършителите пред правосъдието; да продължат и да засилят работата на операция Sophia на EUNAVFOR Med, за да се възпрепятстват методите на действие на трафикантите и контрабандистите, да развият капацитета на либийската брегова охрана и да подкрепят прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно оръжейното ембарго и незаконния трафик на петрол; да продължат да оказват подкрепа на Либия чрез гражданските мисии в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); да увеличат капацитета за търсене и спасяване на хора в беда, като всички държави предоставят капацитет, както и да признаят подкрепата, предоставена от частни лица и НПО, в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата, като вземат предвид съществуващата международна правна рамка и съображенията за сигурност;
   ае) да потвърдят пълната си подкрепа за правомощията на Международния наказателен съд във връзка с извършваните понастоящем нарушения на правата на човека в Либия, като припомнят, че международните механизми за подвеждане под отговорност, като Международният наказателен съд и универсалната юрисдикция, играят важна роля при прилагането на мирния план в рамка, която предвижда стъпки за подвеждане под отговорност и зачитане на правата на човека в Либия; да подпомагат Международния наказателен съд в усилията му да изправи пред правосъдието извършителите на жестоки престъпления; да подкрепят призива на специалния представител на ООН за Либия, отправен към международната общност през ноември 2017 г., за оказване на съдействие на Либия в борбата с безнаказаността за военни престъпления и за обмисляне на варианти за съвместни трибунали; да призоват ЕС и държавите членки да подкрепят международните механизми при предоставянето на всички необходими средства на националната правосъдна система за започване на разследвания на минали и настоящи тежки нарушения, както и да подкрепят бъдещите законни либийски органи при самостоятелното изпълнение на тази задача; да изразят мнението, че справедливите процеси ще въздадат правосъдие за всички жертви на нарушения на правата на човека на либийска територия, което ще положи основите за устойчиво помирение и мир;
   аж) да дадат израз на загрижеността си във връзка със засилващото се присъствие на „Ислямска държава“ и други терористични групировки в Либия, което дестабилизира страната и представлява заплаха за съседните държави и за ЕС;
   аз) да призоват по-специално либийските органи и въоръжените групировки да осигурят външен достъп до местата за задържане, особено тези за мигранти;
   аи) да изяснят положението относно плащането на дивиденти под формата на акции, доходи от облигации и лихвени плащания по замразените активи в ЕС на либийския орган по инвестициите (Libyan Investment Authority); да представят подробен отчет за общата сума на изтеглените лихви върху авоарите на Кадафи, откакто бяха замразени през 2011 г., и списък на физическите или юридическите лица, които са се възползвали от тези лихвени плащания; да разгледат приоритетно опасенията за евентуален пропуск в режима на санкции на ЕС, свързан с този въпрос;
   ай) да насърчават проекти, насочени към икономическото развитие на региона Фезан и към законната икономика, като си сътрудничат тясно с различните общини, най-вече с разположените по миграционните маршрути, за да се противодейства на незаконните дейности на престъпните мрежи и на насилствения екстремизъм на терористичните групировки чрез създаването на алтернативни източници на доходи, особено за младите хора;
   ак) да продължат с ембаргото за износ на оръжия за Либия, като по този начин се възпрепятства попадането на оръжия в ръцете на екстремисти и въоръжени групировки — фактор, който допълнително подхранва несигурността и нестабилността на Либия като цяло;
   ал) спешно да предприемат дипломатически действия, за да защитят цивилното население и да облекчат хуманитарната ситуация в Дерна;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и за сведение — на либийското правителство на националното съгласие.

(1) ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 30.
(2) ОВ C 300, 18.8.2016 г., стр. 21.
(3) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 66.

Последно осъвременяване: 16 юли 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност