Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г.(1), 26 ноември 2009 г.(2) и 16 февруари 2017 г.(3),

—  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

—  като взе предвид стратегическия документ на ЕС и многогодишната индикативна програма за периода 2014—2020 г. за Никарагуа,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 ноември 2016 г. относно окончателните резултати от изборите в Никарагуа,

—  като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя/върховен представител от 22 април 2018 г. и 15 май 2018 г. относно Никарагуа,

—  като взе предвид съобщението за медиите на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) от 27 април 2018 г. относно положението с правата на човека в Никарагуа,

—  като взе предвид посещението на Междуамериканската комисия по правата на човека от 17 до 21 май 2018 г. с цел проучване на положението в Никарагуа и предварителното изявление във връзка с това посещение от 21 май 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителката на Службата на ООН по правата на човека Лиз Тросел от 20 април 2018 г. относно насилието по време на протестите в Никарагуа,

—  като взе предвид съобщението за медиите на Организацията на американските държави (ОАД) от 14 май 2018 г. относно посещението с цел проучване на положението в Никарагуа,

—  като взе предвид доклада на генералния секретариат на Организацията на американските държави от 20 януари 2017 г. относно Никарагуа и неговото изявление от 22 април 2018 г., в което се осъжда насилието в Никарагуа,

—  като взе предвид комюникетата на Конференцията на епископите на Никарагуа, и по-специално последното от тях от 23 май 2018 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че има сведения, че най-малко 84 души са били убити, над 860 — ранени, а над 400 — задържани, в резултат на оглавените от студентите мирни протести, започнали на 18 април 2018 г. срещу обявените от президента Даниел Ортега реформи на системата за социална сигурност; като има предвид, че при мнозинството от жертвите се наблюдават огнестрелни рани в главата, врата, гръдния кош или корема, което в голяма степен навежда на мисълта, че се касае за извънсъдебни екзекуции; като има предвид, че органите в Никарагуа открито заклеймиха протестиращите, като ги нарекоха „вандали“ и ги обвиниха в „политическа манипулация“;

Б.  като има предвид, че на 23 април 2018 г. президентът Ортега обяви отмяната на реформата на системата за социална сигурност, но че демонстрациите прераснаха в по-широки брожения и в призиви за сформиране на временно правителство и за възстановяване на демократичния ред; като има предвид, че друг източник на недоволство и открит конфликт е рязкото увеличаване на добивните дейности, насочени към износа („extractivism“);

В.  като има предвид, че на 20 април 2018 г. 600 студенти са били нападнати в новата катедрала на Манагуа от антибунтовнически сили и от група членове на Сандинисткия фронт за национално освобождение, ползващи се с пълна безнаказаност и със съучастието и съгласието на полицията; като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека e документирала нападения над четири университетски обекта (Централноамериканския университет (UCA), Политехническия университет на Никарагуа (UPOLI), Националния аграрен университет (UNA) и Автономния национален университет на Никарагуа (UNAN));

Г.  като има предвид, че големият брой на жертвите свидетелства за бруталната репресия от страна на държавните органи, която нарушава принципите на необходимост и пропорционалност в разрез с международното право и международните стандарти, които предвиждат ограничения на използването на сила; като има предвид, че началникът на националната полиция на Никарагуа Аминта Гранера подаде оставка вследствие на прекомерното използване на насилие;

Д.  като има предвид, че правителството произволно закри медии, отразяващи протестите, и че журналисти, изразили каквато и да е форма на съпротива, са били заплашвани и задържани; като има предвид, че репресиите срещу свободата на словото и тормозът на лидери на опозицията от страна на никарагуанските органи бяха осъдени като посегателство срещу гражданските свободи; като има предвид, че журналистът Анхел Гаона беше застрелян по време на предаване в ефир;

Е.  като има предвид, че правозащитни организации са документирали голям брой твърдения за отказ за оказване на помощ и лечение на ранени демонстранти в обществените болници;

Ж.  като има предвид, че на 27 април 2018 г. председателят на Националното събрание Густаво Порас обяви създаването на „комисия за истината“, която да разследва случилото се по време на протестите; като има предвид, че на 6 май 2018 г. съвет от седем законодатели — петима от които принадлежат към партията на президента Ортега — избраха петимата членове на комисията и Националното събрание одобри назначаването им;

З.  като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека посети Никарагуа от 17 до 21 май 2018 г.; като има предвид, че тя документира случаи на незаконни и произволни арести, изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение, цензура и нападения срещу пресата, както и други форми на сплашване като заплахи, тормоз и преследване, насочени към разпръскване на протестите и възпрепятстване на участието на гражданите;

И.  като има предвид, че националният диалог между г-н Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, чието начало беше поставено на 16 май 2018 г. и който се провеждаше с посредничеството на Католическата църква, не успя да намери решение на кризата и беше преустановен, тъй като преговарящите от страна на правителството отказаха да обсъдят представената от посредниците програма от 40 точки, включваща пътна карта за демократични избори, в т.ч. реформи на избирателния закон, изтегляне на датата на изборите и забрана за преизбиране на президента; като има предвид, че беше предложено да се създаде съвместна комисия, състояща се от шестима души — трима представители на правителството и трима души от платформата „Alianza Cívica por la Justicia y la Democracia“ („Граждански съюз за справедливост и демокрация“);

Й.  като има предвид, че от 2007 г. насам г-н Ортега беше избран за президент три последователни пъти въпреки факта, че Конституцията на Никарагуа забраняваше непосредственото преизбиране, като този факт свидетелства за корупцията и авторитаризма, които царят в държавата; като има предвид, че изборите през 2011 г. и 2016 г. бяха обект на остри критики от страна на институциите на ЕС и Организацията на американските държави поради нередностите, след като те бяха проведени без присъствието на наблюдатели от която и да е от двете организации и без каквито и да е други надеждни международни наблюдатели;

К.  като има предвид, че корупцията в публичния сектор, в т.ч. корупция, в която са замесени роднини на г-н Ортега, продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства; като има предвид, че подкупването на длъжностни лица, незаконните изземвания и произволните оценки от страна на митническите и данъчните органи са много често срещано явление; като има предвид, че бяха изразени обосновани опасения за наличието на непотизъм в правителството на Никарагуа; като има предвид, че правозащитни групи осъдиха постепенната концентрация на властта, произтичаща от еднопартийното управление и подкопаването на институциите;

Л.  като има предвид, че през последното десетилетие в Никарагуа се наблюдава влошаване на състоянието на демокрацията и на зачитането на принципите на правовата държава; като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и страните от Централна Америка от 2012 г.;

1.  осъжда бруталните репресии и опитите за сплашване на мирните демонстранти в Никарагуа, противопоставящи се на реформата на системата за социална сигурност, които доведоха до много смъртни случаи и до изчезвания и произволни арести, извършвани от никарагуанските органи, въоръжените сили, полицията и използващи насилие групировки, подкрепящи правителството; припомня на всички сили за сигурност в Никарагуа за тяхното задължение преди всичко да предпазват гражданите да не пострадат;

2.  изразява своите съболезнования и съчувствие на семействата на всички жертви, убити или ранени по време на демонстрациите;

3.  призовава никарагуанските органи на властта да прекратят всички актове на насилие срещу хора, които упражняват правото си на свобода на изразяване на мнение и правото на събрания; призовава също така демонстрантите и организациите на гражданското общество, които оглавяват протестите, да се въздържат от използването на насилие при упражняването на своите права; настоятелно призовава никарагуанските органи да освободят всички произволно задържани лица, да изплатят обезщетения на всички засегнати членове на техните семейства и да предоставят гаранции, че срещу тях няма да бъдат заведени наказателни производства; настоятелно призовава държавните органи да се въздържат от публични изявления, които заклеймяват демонстрантите, защитниците на правата на човека и журналистите, и от използване на държавните медии за провеждане на обществени кампании, които могат да насърчат насилието;

4.  призовава никарагуанските органи незабавно да разрешат провеждането на международно, независимо и прозрачно разследване, с цел да бъдат преследвани по съдебен път лицата, отговорни за репресиите и смъртните случаи по време на протестите; във връзка с това посреща със задоволство посещението в Никарагуа на Междуамериканската комисия по правата на човека и изразява своята загриженост във връзка със заключенията на предварителния доклад; настоятелно призовава международната общност да играе активна роля в търсенето на отговорност от виновните лица;

5.  призовава правителството на Никарагуа да признае и засили авторитета на комитета за мониторинг на изпълнението на препоръките, представени от Междуамериканската комисия по правата на човека, и да създаде график за бъдещите му посещения; отправя искане за създаването на публичен регистър за приема на лица в болниците, както беше поискано от Междуамериканската комисия по правата на човека;

6.  настоятелно призовава никарагуанските органи да предоставят на всички участници в обществото, включително силите на опозицията, журналистите и защитниците на правата на човека, в т.ч. природозащитниците и представителите на гражданското общество, достатъчно поле за действие, за да функционират свободно съгласно международното право, с цел да се подготвят основите, за да могат всички противопоставени страни да обсъдят положението в Никарагуа и да подкрепят правата на човека в страната; припомня, че пълноценното участие на опозицията, деполяризацията на съдебната система, прекратяването на безнаказаността и медийният плурализъм са съществени фактори за възстановяване на демократичния ред в страната;

7.  изразява съжаление по повод на нарушенията на свободата на медиите в Никарагуа, както преди, така и по време на протестите; счита, че завземането на медии от страна на органите на властта по време на протестите е неприемливо; призовава правителството да възстанови изцяло свободата на медиите и свободата на словото в страната и да преустанови тормоза на журналисти;

8.  взема под внимание неотдавнашното започване на национален диалог и учредяването на комисия за истината, в която трябва да участват независими национални представители на всички сектори, както и международни участници; изразява съжаление във връзка с неуспеха на първия кръг от националния диалог в резултат на ограниченията, наложени от правителството на Никарагуа, и изразява надежда, че неотдавнашното възобновяване на диалога предоставя възможност за разрешаване на кризата и прекратяване на насилието; подчертава, че всеки един диалог следва да се провежда в условията на липса на насилие и репресии и при зачитане на закона, на Конституцията на страната и на принципа, че всяка промяна в законодателството следва да се извършва в съответствие с предвидените в него процедури;

9.  осъжда предприетите в нарушение на съдебната система незаконни стъпки, които доведоха до конституционни промени, чрез които се премахнаха ограниченията на президентския мандат и които съответно предоставиха възможност г-н Ортега да остане на власт като президент в явен разрез с правото на демократични избори; подчертава необходимостта от силни демократични институции, свобода на събранията и политически плурализъм; във връзка с това призовава за реформа на избирателната система, която да доведе до честни, прозрачни и надеждни избори, които зачитат международните норми, като начин за преодоляване на политическата криза;

10.  призовава органите на властта да се борят с ширещата се корупция сред политическите кръгове в Никарагуа, която затруднява функционирането на всички държавни институции и ограничава чуждестранните инвестиции; призовава за прилагане на никарагуанското законодателство за борба с корупцията, включително в областта на подкупите, злоупотребата със служебно положение и рушветите; изразява загриженост по отношение на връзките между президента Ортега и други конфликти в региона; призовава никарагуанските органи да подпишат и ратифицират Римския статут на Международния наказателен съд;

11.  изтъква, че в светлината на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и страните от Централна Америка на Никарагуа трябва да се припомни необходимостта от зачитане на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, предвидена в клаузата относно правата на човека в споразумението; настоятелно призовава ЕС да следи развитието на ситуацията и ако е необходимо, да извърши оценка на евентуалните мерки, които да бъдат предприети; отправя предупреждение, че нарушенията на правата на човека могат да доведат до сериозни последици в областта на политиката, икономиката и инвестициите;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро‑латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 89. (2) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 74. (3) Приети текстове, P8_TA(2017)0043.