Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2211(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0184/2018

Внесени текстове :

A8-0184/2018

Разисквания :

PV 12/06/2018 - 19
CRE 12/06/2018 - 19

Гласувания :

PV 13/06/2018 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0254

Приети текстове
PDF 609kWORD 66k
Сряда, 13 юни 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Политиката на сближаване и кръговата икономика
P8_TA(2018)0254A8-0184/2018

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно политиката на сближаване и кръговата икономика (2017/2211(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 11, членове 174—178, член 191 и член 349 от него,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от Парижкото споразумение, в което се признава местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата;

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 7: „осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички“ и цел 11: „превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006(1) на Съвета (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Рамка за мониторинг на кръговата икономика“ (COM(2018)0029),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2017 г., озаглавено „Ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика” (COM(2017)0034),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 26 януари 2017 г., относно изпълнението на плана за действие за кръговата икономика (COM(2017)0033),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Зелен план за действие за МСП – Да помогнем на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в бизнес възможности“ (COM(2014)0440),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юли 2012 г. относно „Европейско партньорство за иновации – Интелигентни градове и общини“ (C(2012)4701),

—  като взе предвид възложеното от Комисията проучване от декември 2017 г., относно интегрирането на въпросите на околната среда във фондовете на политиката на сближаване (ЕФРР, ЕСФ, КФ) и резултатите, развитието и тенденциите през три програмни периода (2000 – 2006, 2007 – 2013, 2014 – 2020 г.) (Integration of environmental concerns in Cohesion Policy Funds (ERDF, ESF, CF) – Results, evolution and trends through three programming periods (2000-2006, 2007-2013, 2014-2020)),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(8) (Регламента за общоприложимите разпоредби),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество – най-добри практики и новаторски мерки(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно „зелен“ растеж и възможности за МСП(12),

—  като взе предвид декларацията от 28 март 2017 г. относно инициативата „Интелигентни острови“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0184/2018),

А.  като има предвид, че местните и регионалните органи на властта, които са най-добре запознати с местната и регионалната проблематика и които са ключови участници за ефективното изпълнение на политиката на сближаване, са също така в авангарда на прехода към кръгова икономика; като има предвид, че един европейски модел на многостепенно управление, изграден върху активно и конструктивно сътрудничество между различните нива на управление и заинтересованите страни, е от основно значение за осъществяването на този преход;

Б.  като има предвид, че градовете заемат 3 % от земната повърхност, но в тях живее повече от половината от световното население, че те потребяват над 75% от световните ресурси и отделят 60 — 80% от емисиите на парникови газове и че до 2050 г. се очаква 70% от световното население да се премести в градовете;

В.  като има предвид, че преходът към по-силна и по-кръгова икономика е чудесна възможност и едновременно с това предизвикателство за ЕС, за неговите държави членки и за неговите граждани за модернизиране на европейската икономика и насочването ѝ в по-устойчива посока; като има предвид, че това представлява по-специално възможност за всички европейски региони и местни органи, които са най-близкото до местните общности равнище на управление; като има предвид, че то създава възможности за развитие и растеж за европейските региони и може да им помогне да изградят устойчив модел, чрез който се постига икономическо развитие, преобразуват се съществуващите сектори, подобрява се техният търговски баланс и се повишава промишлената им конкурентоспособност с нарастване на производителността, създават се нови, висококачествени, добре платени работни места и нови вериги на стойността;

Г.  като има предвид, че понастоящем около 60% от отпадъците в ЕС не се рециклират и че използването и въвеждането на нови кръгови модели на стопанска дейност би могло да създаде значителни финансови ползи и възможности за стопанска дейност в полза на МСП в ЕС;

Д.  като има предвид, че постигането на целите на Парижкото споразумение изисква преминаване към по-кръгова икономика и е жизненоважен принос за развитието на икономически модел, чиято цел не е само печалбата, но и опазването на околната среда;

Е.  като има предвид, че политиката на сближаване предлага не само възможности за инвестиции, за да се отговори на местните и регионалните потребности чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, но и интегрирана политическа рамка за намаляване на неравенството в степента на развитие между европейските региони и за да им се помогне да се справят с многобройните предизвикателства пред развитието си, включително чрез подкрепа за ефективно използване на ресурсите и устойчиво развитие, както и чрез териториално сътрудничество и изграждане на капацитет, както и за да се привличат и насърчават частните инвестиции;

Ж.  като има предвид, че в настоящата законодателна рамка за политиката на сближаване не се споменава като цел преходът към кръгова икономика и че устойчивото развитие е хоризонтален принцип за използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, както е определено в член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби и в общата стратегическа рамка (приложение I), чрез който ще се укрепи връзката между съществуващите инструменти в подкрепа на проектите, свързани с кръговата икономика;

З.  като има предвид, че много от тематичните цели, поставени пред европейските структурни и инвестиционни фондове за постигане на съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и съответното обвързване с предварителни условия, са от значение за целите на кръговата икономика;

И.  като има предвид, че член 6 от Регламента за общоприложимите разпоредби въвежда задължение операциите, подкрепяни от европейските структурни и инвестиционни фондове, да съответстват на приложимото право на Съюза и на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, включително по-специално правото в областта на околната среда;

Й.  като има предвид, че една от целите на кръговата икономика е да се намалят отпадъците за депониране и че обезопасяването и рекултивацията на намиращите се на територията на държавите членки законни и незаконни депа следва да се разглежда като основен приоритет;

К.  като има предвид, че Китай забрани вноса на пластмасови отпадъци и несортирани хартиени отпадъци считано от 1 януари 2018 г. и че тази забрана ще създаде предизвикателства пред Съюза в областта на рециклирането, които ще трябва да се преодолеят на регионално и местно равнище;

Роля на политиката на сближаване за насърчаване на кръговата икономика

1.  приветства усилията на Комисията в подкрепа на кръговата икономика чрез политиката на сближаване, по-специално чрез информационни дейности за подпомагане на държавите – членки на ЕС, и регионите при усвояването на финансирането по линия на политиката на сближаване в полза на кръговата икономика;

2.  отбелязва, че според доклада на Комисията относно изпълнението на плана за действие за кръговата икономика подкрепата на ЕС за периода 2014 – 2020 г. за иновации, МСП, икономика с ниски въглеродни емисии и опазване на околната среда възлиза на 150 милиарда евро и много от тези области допринасят за преминаването към кръгова икономика;

3.  отбелязва, че анализът на резултата от преговорите относно споразуменията за партньорство и оперативните програми на Европейския социален фонд (ЕСФ) за текущия програмен период показват, че ЕСФ се използва в подкрепа на действия за въвеждане на по-екологосъобразни модели на трудова организация и действия в „зеления“ сектор;

4.  отбелязва въпреки това, че както се подчертава в проучване, възложено от Комисията, настоящата рамка на политиката не позволява на политиката на сближаване да допринася в пълна степен за кръговата икономика; във връзка с това подчертава факта, че определението на съществуващите категории „области на интервенция“, използвани за разпределяне на финансовите средства, не покрива кръговата икономика като такава;

5.  призовава настоятелно Комисията да изпълни планираните мерки за кръгова икономика, като спазва добрите регулаторни практики, и подчертава необходимостта от наблюдение на мерките по прилагане;

6.  подчертава необходимостта да се изпълни ангажиментът на Комисията за рамка за мониторинг на кръговата икономика(13) с цел увеличаване и оценка на постигнатия успех в прехода към кръгова икономика на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, като същевременно се намали административната тежест;

7.  призовава Комисията да предприеме извънредни действия за възстановяване на терените, използвани за изливане и незаконно депониране на опасни отпадъци, които вредят на здравето и на икономическото и социалното благополучие на засегнатото население;

8.  подчертава ролята на рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и на програмата LIFE за периода 2014 – 2020 г. за финансирането на иновативни проекти и за оказването на подкрепа за проекти за намаляване, рециклиране и повторна употреба на отпадъците, които проекти са от значение за кръговата икономика;

9.  високо оценява, че няколко региона са използвали своите стратегии за интелигентна специализация, за да определят приоритети, свързани с кръговата икономика, и да насочат своите инвестиции в научни изследвания и иновации чрез политиката на сближаване към постигането на тази цел, като играят важна роля, подкрепяйки инвестиции и инфраструктура, които отговарят на потребностите на МСП; призовава регионалните органи да използват тази добра практика като общ метод на действие и да приложат тези стратегии за интелигентна специализация;

10.  приветства създаването на Европейски център за високи постижения в областта на ресурсната ефективност за МСП, както и на платформата за финансова подкрепа на кръговата икономика;

11.  отново посочва, че кръговата икономика излиза извън рамките на управлението на отпадъците и включва области като „зелените“ работни места; възобновяемите енергийни източници; ефективността на ресурсите; биоикономиката; селскостопанската политика и рибарството с техните биотехнологични производства, насочени към заместване на изкопаемите горива; управлението на водите; енергийната ефективност; разхищаването на храни; отпадъците в морските води; подобряването на качеството на въздуха; научноизследователската и развойната дейност и иновациите в съответните области; признава, при все това, че инфраструктурата за отпадъците е важен елемент за ограничаването на линейните модели на производство и потребление и че е необходимо да се подкрепят иновациите в областта на екопроектирането с цел да се намали обемът на пластмасовите отпадъци;

12.  припомня, че основният проблем, който трябва да бъде решен на първо място, е пазарът за вторични материали, тъй като суровините са по-евтини от рециклираните материали, но е ясно, че се забавя значително преходът към зелена икономика и че използването на структурни фондове би могло да се изгуби в порочен кръг; счита в този контекст, че някои специално създадени закони (като предстоящото предложение на Комисията относно пластмасовите продукти за еднократна употреба), както и подходящото данъчно облагане на равнище ЕС като част от собствените ресурси в следващата многогодишна финансова рамка могат да допринесат решително за преминаването към кръгова икономика;

13.  подчертава факта, че рециклираните материали задоволяват средно едва около 10% от търсенето на материали в ЕС; признава предвид новите събития на световните пазари, и по-специално неотдавна наложената от Китай забрана за внос на пластмасови отпадъци и несортирани хартиени отпадъци, новия потенциал на регионите и на местните общности за инвестиране в инфраструктура за рециклиране, за създаване на нови „зелени“ работни места и за справяне с настоящите предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

14.  подчертава наличието и значимостта на обвързването на европейските структурни и инвестиционни фондове с предварителни условия, свързани по-специално с целта за опазване и защита на околната среда и за насърчаване на ефективното използване на ресурсите; посочва по-специално условието за „насърчаване на икономически и екологично устойчиви инвестиции в сектора на отпадъците“; изразява съжаление обаче, че се пренебрегва йерархията на отпадъците и че липсва солидна екологична оценка на дългосрочните резултати на инвестициите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове;

15.  призовава за координация и по-задълбочено сътрудничество между регионите, МСП и други публични/частни субекти с цел създаване на нови тематични платформи за интелигентна специализация, по-специално между хранително-вкусовата промишленост, сектора на енергетиката и промишления сектор;

16.  подчертава значението на прилагането на йерархията на отпадъците като предпоставка за преминаването към кръгова икономика, както и необходимостта от по-голяма прозрачност във веригата на доставки, така че излезлите от употреба продукти и материали да могат да бъдат наблюдавани и възстановявани ефикасно; признава освен това отрицателната тенденция средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове да се инвестират в по-ниски нива от йерархията на отпадъците, и по-специално в съоръжения за механично-биологично третиране и в изгаряне, което в някои случаи води до свръхкапацитет и дългосрочна технологична зависимост, като по този начин застрашава постигането на целите на ЕС в областта на рециклирането; припомня, че насърчаването на деловите среди да се съобразяват с йерархията следва да прибави допълнителни материали в потока от ресурси, както и да предложи потенциални пазари за тяхното приложение в производството;

17.  припомня новите цели относно отпадъците до 2025, 2030 и 2035 г., установени по време на прегледа на законодателството на ЕС в областта на отпадъците, и подчертава, че за постигането на тези цели е необходим политически ангажимент на национално, регионално и местно равнище, както и икономически инвестиции; призовава държавите членки да използват изцяло наличното финансиране от Съюза в подкрепа на подобни инвестиции и подчертава, че те ще създадат значителна възвръщаемост, изразяваща се в икономически растеж и създаване на работни места;

18.  подчертава значението на регионалните проекти за обработване на остатъчните отпадъци, които са напълно нерециклируеми, така че да се произвеждат устойчиви биогорива от второ поколение, след внимателно разделяне или разделно събиране в съответствие с йерархията на отпадъците;

19.  призовава Комисията да гарантира, че всички определения, свързани с отпадъците, съответстват на Рамковата директива за отпадъците и че има налични сравними данни относно напредъка на държавите членки и на местните и регионалните органи;

20.  подчертава значението на инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“, по която досега са одобрени осем иновативни проекта за кръгова икономика в градски органи за финансиране по линия на ЕФРР, и призовава Комисията да наблюдава и оцени тяхното изпълнение с цел да формулира политики, свързани с кръговата икономика, с по-широк обхват;

Кръговата икономика като двигател на устойчивото и регионалното развитие

21.  подчертава значението на принципа на партньорство и важната роля на всички заинтересовани страни, и по-специално на регионалните и местните органи и неправителствения сектор, включително МСП и социалните предприятия, по време на изготвянето на споразуменията за партньорство и на оперативните програми; призовава за истинско включване на партньорите в политическите процеси чрез създаването на междусекторни партньорства; призовава освен това за адекватно включване на целите, свързани с кръговата икономика, в програмните документи; насърчава държавите членки да разработят свои собствени национални стратегии в тази област, в съответствие с подхода на ЕС спрямо кръговата икономика; посочва водещата роля, която местното управление може да играе за преминаването към кръгова икономика;

22.  подчертава важната роля на публично-частните партньорства в проектирането и планирането на нови продукти и услуги, които вземат предвид жизнения цикъл, с оглед на прилагането на четирите типа проектиране, които биха могли да бъдат използвани в условията на кръгова икономика: проектиране за дълготрайност; проектиране за лизинг/услуги; проектиране за повторна употреба в производството; проектиране за рециклиране на материали;

23.  подчертава необходимостта от промяна и адаптиране на настоящите стратегии и пазарни модели, които да подпомагат регионите в прехода към тази по-устойчива форма на икономиката, като в същото време повишават тяхната икономическа и промишлена конкурентоспособност и тяхната конкурентоспособност в областта на околната среда;

24.  призовава за преминаване към кръгова икономика в рамките на координирано многостепенно управление и принципа на партньорство, при пълна прозрачност, участие на местните общности и широко участие на гражданите;

25.  изтъква необходимостта от насърчаване на по-тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни в процесите на кръговата икономика;

26.  отбелязва, че проектите, свързани с кръговата икономика, които са получили подкрепа по линия на политиката на сближаване, са генерирали по-големи ползи за по-силно развитите региони; признава ограничения административен капацитет на по-слабо развитите региони и следователно призовава националните органи на държавите членки и Комисията да използват всички налични възможности, за да предоставят експертна помощ и да увеличат капацитета на тези региони, за да им помогнат да увеличат усилията, както и да създадат условия за постигане на технологичен скок, като реализират повече проекти, които отговарят на принципите на кръговата икономика, и като развиват партньорства и по-тясно сътрудничество със заинтересованите страни, като експерти, химици, производители и оператори в областта на рециклирането, по-специално в рамките на инициативата „Промишленост 2020 в кръговата икономика“;

27.  подчертава оценките, съгласно които преминаването към биологични суровини и биологични методи на обработка би могло да намали емисиите с до 2,5 милиарда тона CO2-еквивалент годишно до 2030 г. и по този начин да доведе до многократно разрастване на пазарите на биологични суровини и нови потребителски продукти; подчертава изключителната важност на устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие при преобразуването им в биологични продукти, материали и горива;

28.  счита, че биоикономиката е от първостепенно значение за регионалното и местното развитие, тъй като задълбочава сближаването между регионите чрез своя потенциал за създаване на работни места и растеж в селските райони; призовава за по-широко използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за прилагане на съществуващи иновации чрез политики за насърчаване на заинтересованите страни, като същевременно се увеличи подкрепата за иновациите в развитието на биологични, биоразградими, рециклируеми и компостируеми материали, произвеждани от устойчиво управлявани биологични суровини; припомня, че последователното преминаване към биоикономика може също така да реши проблема с разхищаването на храни; призовава за по-добро сътрудничество между националните, регионалните и местните органи при създаването на системи и платформи, които свързват различни участници от секторите на производството на храни, транспорта и търговията на дребно, потребителския сектор и сектора на отпадъците, както и други заинтересовани страни, като по този начин се пораждат по-големи полезни взаимодействия с цел намиране на ефикасни решения;

29.  подчертава, че освен на местните, регионалните и националните органи, стимули следва да се предоставят и на самите потребители, които следва да бъдат постоянно информирани и насърчавани да променят своето поведение на потребители по отношение на въпросите, свързани с управлението и генерирането на отпадъци, рециклирането, и въпроси, свързани с устойчивите решения в ежедневния им живот;

30.  призовава за по-добър, по-лесен и по-прозрачен достъп до финансиране за местните и регионалните органи, включително чрез укрепване на административния им капацитет и чрез засилено сътрудничество с ЕИБ в рамките на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, с което да се даде възможност за повече инвестиции в „зелени“ работни места, управление на отпадъците, интелигентна специализация, по-нататъшно развитие на селските райони, включително по отношение на необходимата инфраструктура и екологосъобразни технологии, преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия, както и в местния енергиен преход, включително енергийната ефективност, децентрализирано разпределение на енергията, иновации в областта на чистата енергия и кръгова икономика; приветства факта, че през последните пет години ЕИБ предостави 2,4 милиарда евро за съфинансиране на проекти, свързани с кръговата икономика, за управление на отпадъците, управление на водите или научноизследователска и развойната дейност в областта на селското стопанство; подчертава значението на по-добрата координация на европейските структурни и инвестиционни фондове и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в областта на кръговата икономика, в т.ч. с оглед на гарантиране, че програмите включват регионален подход и използват по-добре регионалния потенциал за устойчиви енергийни източници;

31.  призовава държавите членки, регионалните и местните органи да насърчават създаването на мрежи за повторна употреба и ремонт и оказването на подкрепа за тях, в частност мрежите, които действат като социални предприятия, за удължаване на живота на продуктите чрез повторна употреба и ремонт, както и чрез улесняване на достъпа на такива мрежи до пунктовете за събиране на отпадъци и чрез популяризиране на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, икономическите инструменти, критериите за обществени поръчки или други мерки в този смисъл;

32.  подчертава, че устойчивостта на жизнения цикъл на повторната употреба и рециклирането зависи също от енергийното потребление в областта на транспорта; подчертава, че това се отнася особено за селските райони, където трябва да се покриват по-дълги разстояния между пунктовете за събиране и центровете за обработка; настоятелно призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да вземат предвид подхода на жизнения цикъл в стратегиите си за кръгова икономика за селските райони, за да избегнат общо отрицателно въздействие върху околната среда и климата;

33.  посочва, че в извадка от 32 оперативни програми, анализирани за целите на проучване относно интегрирането на въпросите на околната среда във фондовете на политиката на сближаване, девет са съдържали мерки за кръговата икономика, а шест – за „зелени“ работни места; приветства настоящите усилия на националните и регионалните органи, но в същото време призовава държавите членки да интегрират по-пълноценно кръговата икономика в своите оперативни и регионални програми и споразумения за партньорство; настоятелно призовава да се предостави подкрепа на регионите, за да се осигури възможно най-плавен преход към кръгова икономика;

34.  призовава държавите членки да гарантират, че кръговата икономика е включена по подходящ начин в образователните програми и професионалните обучения и преквалификация като интердисциплинарен предмет, така че да се оформят нови нагласи, които ще помогнат за установяването на нови модели на стопанска дейност и за създаването на нови работни места;

35.  призовава националните и регионалните органи, отговарящи за изготвянето на оперативните програми, да интегрират по-тясно кръговата икономика в програмите за териториално сътрудничество, по-специално в програмите за трансгранично сътрудничество, с цел да приложат трансгранични решения, които могат да доведат до по-ефикасни и по-евтини резултати;

36.  счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове в следващия програмен период следва да бъде по-добре координирано с националните планове относно енергетиката и климата за 2030 г., като се използват, когато това е възможно, общи показатели с тези, които се съдържат в Регламента относно управлението на Енергийния съюз; изисква амбициозна и последователна стратегия за държавите членки с цел да се изпълнят вече определените задължителни цели на равнище ЕС относно смекчаването на последиците от изменението на климата;

37.  призовава държавите членки да се възползват от възможността за по-нататъшно интегриране на кръговата икономика в своите текущи оперативни програми в периода на преразглеждане; счита, че Комисията следва да улесни този процес, като същевременно подпомага държавите членки за извършването на анализ на сегашното състояние и на възможните области за прилагане и добавяне на кръговата икономика и нейните принципи;

38.  счита, че ролята на Европейското териториално сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата, свързани с преминаването към кръгова икономика, следва да бъде увеличена; призовава държавите членки да насърчават трансграничното сътрудничество, по-специално чрез Европейското териториално сътрудничество, за изпълнението на проекти, свързани с кръговата икономика; подчертава освен това, че е важно да се намерят устойчиви решения чрез предприсъединителни споразумения с държави, които не са членки на Европейския съюз, за справяне с текущите предизвикателства, по-специално в областта на замърсяването на въздуха;

39.  подчертава наличния неусвоен потенциал на изпълняваните понастоящем макрорегионални стратегии за оказване на съдействие в справянето с предизвикателствата, свързани с преминаването към кръгова икономика, не само в държавите членки, но и в трети държави, разположени в същия географски район; подчертава, че тези стратегии следва да се съсредоточат върху приоритети, които биха подпомогнали създаването на пазар за вторични суровини за Съюза; призовава за разработването на инициативи за сътрудничество на ЕС със съседните държави;

40.  посочва отново, че е важно адекватно да се изгражда и поддържа капацитетът на местните, регионалните и националните публични органи, което също е тясно свързано с прехода към кръгова икономика; подчертава важната роля, която може да изпълнява техническата помощ в тази област; отбелязва, че регионите и градските райони играят жизненоважна роля за насърчаването на участието в енергийния преход „отдолу нагоре“ и са най-подходящи за изпитване и прилагане на интегрирани енергийни решения в пряка връзка с гражданите; подчертава ролята, която инициативите „интелигентни градове“ могат да играят в кръговата икономика чрез насърчаване на модели на „зелени“ технологии като част от стратегиите за устойчиво градско развитие; подчертава, че устойчивите „кръгови“ градове са инструмент за ефективна кръгова икономика;

41.  подчертава значението на екологосъобразните обществени поръчки като двигател на кръговата икономика с потенциален пазар, оценяван на 1,8 билиона евро годишно, за осъществяване на обществени строителни дейности и доставка на стоки и услуги(14);

42.  подчертава необходимостта от енергийна регулаторна рамка, която да насърчава гражданите и енергийните общности да участват в енергийния преход чрез правото на автономно производство и потребление, както и чрез схеми за постоянно подпомагане, гарантиран приоритетен достъп до мрежата и приоритетно диспечерско управление за енергия от възобновяеми източници;

43.  насърчава регионалните и местните органи да продължат да инвестират в образователни програми, професионално обучение и преквалификация на работниците и служителите, както и в кампании за повишаване на обществената осведоменост относно ползите и предимствата на всички действия с цел преминаване към кръгова икономика чрез проектите в рамките на политиката на сближаване, като по този начин се увеличава участието на гражданите и се повлиява поведението на потребителите; подчертава във връзка с това потенциала на ЕСФ; подчертава, че той следва да насърчава младите предприемачи да се ориентират към кръговата икономика, особено в регионите с ниски равнища на доходи и растеж; подчертава също, че кръговата икономика е възможност за селските райони да противодействат на обезлюдяването, да разнообразят икономиките си и да повишат сигурността си по отношение на рисковете; посочва във връзка с това, че селските райони се нуждаят от стимули за прехода към устойчиви вериги на стойността; подчертава значението на разработването на специфична стратегия за островните региони;

44.  насърчава Комисията да популяризира използването на воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции, за да се подпомагат местните заинтересовани страни да съчетават потоци от финансиране и да планират местни инициативи, насочени към кръговата икономика;

45.  отбелязва, че 80% от отпадъците в морските води са от наземни източници; подчертава съответно значението на справянето с изхвърлянето на отпадъци на сушата и в морските води чрез местни и регионални действия, които носят ползи както за околната среда, така и за здравето на човека; призовава държавите членки, регионите и местните органи да съсредоточат усилията си върху предотвратяването на генерирането на отпадъци на сушата;

46.  призовава Комисията да разгледа в рамките на европейския семестър въздействието на регионалните и националните инвестиции, съфинансирани със средства на европейските структурни и инвестиционни фондове по проекти, свързани с кръговата икономика, върху изчисляването на националните бюджетни дефицити;

47.  приветства предложението да се преразгледа Директива 98/83/ЕО за питейната вода, което ще улесни прехода към кръгова икономика чрез намаляване на пластмасовите отпадъци от бутилирана вода и е свързано със значителни икономии на енергия и ефикасно управление на ресурсите от питейна вода;

Кръговата икономика в политиката на сближаване след 2020 г.

48.  призовава за следващия програмен период Комисията да разработи съответна методика за проследяване с подходящи показатели, за да се осъществява по-точно наблюдение на приноса на политиката на сближаване за преминаването към кръгова икономика, така че да се даде по-точна представа за условията в околната среда и за социално-икономическите условия;

49.  посочва, че важна подкрепа за прехода към кръгова икономика осигуряват и други програми, като LIFE, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“; подчертава необходимостта от подобряване на взаимодействието между горепосочените инструменти за постигането на целите, определени в плана за действие на Комисията за кръгова икономика;

50.  призовава Комисията, в контекста на новите законодателни предложения за бъдещата рамка на политиката на сближаване, да разработи подходящи предварителни условия, свързани с преминаването към кръгова икономика; счита, че стратегиите за кръгова икономика следва да бъдат разработвани съвместно с националните, регионалните и местните органи, както и с икономическите и социалните партньори;

51.  призовава Комисията да гарантира, че в програмата „Хоризонт 2020“ се отделя по-голямо внимание и повече финансиране за иновациите и научноизследователските проекти в областта на кръговата икономика;

52.  подчертава, че е важно да се увеличи подкрепата в рамките на политиката на сближаване за устойчиво развитие на градските и селските райони, и призовава в този контекст да бъде отредена по-важна роля на целите, свързани с кръговата икономика; призовава за продължаване на иновативните дейности в градските и селските райони в тази област и призовава Комисията да използва максимално поуките, извлечени през периода 2014 – 2020 г., при изготвянето на предложения за бъдещето; призовава за гъвкав индивидуализиран подход при прилагането на Програмата за градовете, който да предоставя стимули и да дава насоки за пълноценно използване на потенциала на градовете при преминаването към кръгова икономика;

53.  призовава Комисията да превърне Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика в място за обмен на най-добри практики, за да се използват по най-добрия възможен начин ресурсите на политиката на сближаване при прехода към кръгова икономика;

54.  подчертава взаимозависимостта между кръговата икономика и смекчаването на последиците от изменението на климата и поради това призовава за повече разходи в свързаните с икономиката и климата инвестиции в политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава освен това, че в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) разходите, свързани с климата, следва като цяло да бъдат увеличени в сравнение с действащата МФР;

o
o   o

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(7) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0321.
(10) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 111.
(11) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 65.
(12) ОВ С 353, 27.9.2016 г., стр. 27.
(13) Съобщение на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Рамка за мониторинг на кръговата икономика“ (COM(2018)0029).
(14) „Купувайте екологосъобразно! Ръководство за зелени обществени поръчки“, трето издание, Европейска комисия, 2016 г.

Последно осъвременяване: 8 януари 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност