Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078), и резолюцията на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно посоченото съобщение(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно семейните предприятия в Европа(4),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 септември 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено: „Новите европейски лидери — Инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно определението за МСП (O-000050/2018 — B8‑0031/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

—  като взе предвид член 128 и член 123, параграфи 2—8 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в 23-те милиона МСП в ЕС, които представляват около 99% от всички предприятия, са заети почти две трети от европейското работещо население, и тези предприятия осигуряват над 90 милиона работни места, като създават добавена стойност от порядъка на 3,9 трилиона евро; като има предвид, че те имат жизненоважен принос за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването и поддържането на устойчиви и висококачествени работни места, и са ключови двигатели в контекста на енергийния преход, борбата срещу изменението на климата и конкурентоспособността на ЕС в областта на екологосъобразните технологии, както и основен източник на иновации в ЕС;

Б.  като има предвид, че 90% от МСП в ЕС и 93% от всички дружества от ЕС в нефинансовия стопански сектор са микропредприятия, които създават най-голям дял от добавената стойност и заетостта сред МСП, тъй като осигуряват заетост на около 30% от работната сила в Европа и следователно се нуждаят от специално внимание;

В.  като има предвид, че административната тежест и финансовите пречки за МСП са несъразмерно високи в сравнение с тези за по-големите предприятия, независимо от тяхната организационна структура, и това ги възпрепятства да бъдат конкурентоспособни, да изнасят и да създават работни места, като има предвид, че на равнище ЕС и на регионално и местно равнище те се ползват от специфична подкрепа, включително възможности за финансиране и опростени процедури, но може да се положат още усилия, които надхвърлят вече поетите политически ангажименти, за да се създаде по-опростена и по-благоприятна среда за МСП;

Г.  като има предвид, че около 100 правни акта на ЕС съдържат позоваване на определението за МСП (наричано по-нататък „определението за МСП“), предимно в областта на политиката за защита на конкуренцията, законодателството относно финансовите пазари, структурните фондове и фондовете в областта на научните изследвания и иновациите, но също така и в трудовото законодателство, законодателството в областта на околната среда, енергетиката, защитата на потребителите и социалната сигурност, като например в актовете на вторичното законодателство на Съюза във връзка с REACH и Директивата за енергийната ефективност;

Д.  като има предвид, че последователната регулаторна среда с ясни разпоредби е благоприятна за всички предприятия и че по-стриктното определение за МСП е инструмент, с който може да смекчи неефективността на пазара и проблемите, които са присъщи на конкуренцията между предприятия, които се различават по отношение на своя размер, обем на активите и стопански модел;

Е.  като има предвид, че Комисията редовно наблюдава прилагането на определението на ЕС за МСП; като има предвид, че неколкократно беше извършена оценка (през 2006 г., 2009 г. и за последно през 2012 г.), която стигна до заключението, че не е необходимо значително преразглеждане на определението на ЕС за МСП;

Ж.  като има предвид, че междусекторната верига за създаване на стойност за МСП дава възможност за намаляване на институционалните, техническите и бюрократичните пречки и че са необходими ефективни политики за подкрепа за създаването на мрежи между предприятията;

З.  като има предвид, че определението за МСП трябва да допринася за улесняването на създаването на качествени работни места, подобряването на условията на труд и сигурността, както и ограничаване до абсолютния минимум на всякакви злоупотреби;

Определението за МСП

Действия на Комисията

1.  приветства първоначалната оценка на въздействието, извършена от Комисията, и одобрява поставянето на акцент върху предприятията, които се нуждаят от подкрепа и прости правила, за да се подобрят сигурността при планирането и правната сигурност за МСП; с оглед на това приветства обществените консултации, проведени от Комисията;

2.  счита, че гъвкавостта, предвидена в препоръката от 2003 г., следва да бъде запазена с оглед на естеството на този стратегически инструмент и на множеството различия между отделните МСП и държави членки; изразява убеждение, че общата структура на определението трябва да бъде запазена и прилагана с правилната комбинация от вече установените критерии;

Повторна оценка на определението за МСП

3.  настоятелно призовава Комисията да предотврати евентуалното създаване на изкуствени корпоративни структури от по-големите субекти с цел те да се възползват от определението за МСП, което би могло да доведе до създаването на система, при която наличната подкрепа се разпределя неправилно и в по-широк кръг и съответно не е на разположение на онези МСП, които се нуждаят от нея; подчертава, че всяко актуализиране на определението за МСП следва винаги да се извършва в полза на МСП и да облекчава техния достъп до публична подкрепа;

4.  призовава Комисията да разгледа възможността за актуализиране на определението за МСП, като същевременно отчита икономическите прогнози на Комисията по отношение на инфлацията и производителността на труда, за да се избегне необходимостта от спешна допълнителна корекция през следващите години; счита, че всяка бъдеща корекция на определението за МСП следва да бъде извършена по такъв начин, че да се гарантира дългосрочна стабилност на определението;

5.  посочва, че броят на работниците се е превърнал в общоприет критерий и следва да продължи да бъде основен критерий; признава, че критерият за броя на работниците има известни ограничения по отношение на точността на сравнение за целия ЕС и поради това счита, че оборотът и счетоводният баланс също са важни критерии за определянето; подчертава освен това значението на правилното признаване на стартиращите предприятия и на „микропредприятията“, а съответно и на абревиатурата ММСП;

6.  подчертава, че съществува необходимост от изясняване на понятията „свързано предприятие“ и „предприятие партньор“ и на статута на МСП при сливания; счита опростяването на процедурите, на бюрокрацията и на приложимите правила за задължително условие; призовава в тази връзка Комисията да опрости приложимите правила; счита, че ако стартиращите предприятия работят заедно със съвместни предприятия, предприятията, свързани със съвместните предприятия, следва да не се вземат предвид, когато се извършва оценка на статута на МСП по отношение на стартиращите предприятия, при условие че съответното предприятие не са изкуствено създадена структура и няма допълнителни връзки между стартиращото предприятия и свързаните предприятия;

7.  призовава Комисията да подкрепи обединенията на предприятия, по-специално клъстерите и мрежите от предприятия, с цел да се насърчи рационализирането на разходите и подобряването на обмена на знания и експертен опит, по-специално по отношение на иновациите, свързани с продуктите/услугите и с процесите;

Други въпроси във връзка с определението за МСП

8.  приветства инициатива на Комисията за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, счита, че насърчаването на предприемачеството е важно за икономическия растеж в ЕС; приветства двугодишния преходен период, през който например бързо разрастващите се предприятия ще запазят статута си на МСП; призовава за оценка на необходимостта от удължаване на преходния период; призовава Комисията да продължи да работи за подпомагане на предприемачите, стартиращите предприятия и МСП в инициативи за набиране на средства, включително нови инициативи като колективното финансиране;

9.  счита, че инструментите за икономическа дипломация, използвани на равнището на Съюза, като например Мисията за растеж, може да се използват с цел да се реагира по-ефективно на икономическите предизвикателства и да се използват по-добре икономическите възможности на световно равнище; призовава в тази връзка Комисията да полага повече усилия в тази област в рамките на стратегията на ЕС за промишлената политика, без да създава дублиращи се структури; в тази връзка призовава за въвеждането на показател „Потенциал за износ спрямо размера на предприятието“, който да бъде разработен с цел предоставянето на повече информация и примери за добри практики във връзка с възможностите за интернационализирането и конкурентоспособността в международен аспект на МСП и да се оказва допълнителна подкрепа на МСП с голям потенциал за износ;

10.  изразява загриженост, че на предприятията, които са надхвърлили границите на определението за МСП и въпреки това имат типична за средните предприятия структура (т.нар. „дружества със средна пазарна капитализация“), не се обръща необходимото внимание от страна на лицата, разработващи политиките, въпреки значителния им принос за заетостта и растежа, който е резултат от високата им производителност; поради това призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на отделно определение за тези предприятия, за да се осигури възможност за целеви мерки за дружествата със средна пазарна капитализация, като същевременно се избягва рискът определението за МСП да бъде разширено до степен, която би била в ущърб на неговите първоначални цели;

11.  отбелязва, че освен МСП, упражняващите свободна професия и големите предприятия, дружествата със средна пазарна капитализация също имат принос към заетостта и растежа, особено поради своята производителност, и затова заслужават да им бъде отделено надлежно внимание в политиките на ЕС;

12.  призовава Комисията, в допълнение към отдаването на приоритет на мерките на ЕС, насочени към МСП, да разгледа възможностите за инициатива, насочена към финансиране, което би покрило достъпа до научноизследователско сътрудничество, стратегии за цифровизация и навлизането на пазари за износ;

Задължения за докладване, статистически данни, изследвания и оценки на въздействието

13.  счита, че бъдещите програми по COSME, РП9, както и по структурните фондове в рамките на следващата МФР следва да продължат да отделят достатъчно средства за подкрепа на МСП, чиято дейност е насочена към нововъведения и създаване на работни места;

14.  подчертава колко е важно да се запази ясно и общо определение за МСП в светлината на текущите преговори относно оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, тъй като МСП са определени в законодателството на ЕС и често получават специален статус в търговските споразумения на Съюза;

15.  призовава Комисията да извърши цялостно проучване относно възможните последици от определението за МСП за икономическото развитие и създаването на ефекти на блокиране, които се изразяват в това, че дружествата доброволно се отказват от растеж, за да избегнат бюрократична тежест и други задължения, които възникват поради загубата на статуса им на МСП;

16.  подчертава, че малките предприятия за обществени услуги на местно равнище, които отговарят на критериите за МСП, изпълняват важни задачи за местните общности, като са дълбоко вкоренени в своята местна бизнес среда и, наред с другото, осигуряват необходимите условия за растежа на всички други МСП; отбелязва, че публичната собственост не означава непременно финансова или регулаторна подкрепа от страна на публичния субект, което се дължи на особеностите на националното законодателство, законодателството в областта на държавната помощ или финансово слаби публични субекти; поради това насърчава Комисията да извърши проучване относно въздействието на определението върху публичните предприятия, които са финансово независими, организирани съгласно частното право или функционират при конкурентни условия с частни дружества;

17.  призовава Комисията да проучи доколко са приложими секторни определения за МСП, за да се следят въздействието на един такъв подход върху съответните сектори на икономиката и добавената стойност, която се създава;

18.  призовава проверката на въздействието върху МСП, при която се прилага принципът „Мисли първо за малките“, да стане задължителен елемент за всички законодателни предложения на ЕС, като се изключат собствените начинания на Комисията; подчертава, че резултатът от тази проверка следва да е ясно посочен в оценката на въздействието на всички законодателни предложения; призовава за съответен ангажимент от страна на Комисията в рамките на следващото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, като счита, че може да се разгледа възможността за актуализиране на „Законодателен акт за малкия бизнес в Европа“;

Насоки за малките и средните предприятия (МСП) във връзка с определението

19.  призовава държавите членки и Комисията да предоставят на предприятията своевременно и по най-добрия начин насоки относно процедурите, използвани за определяне на статуса на МСП, както и информация за всички промени в определението или процедурите за МСП;

o
o   o

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. (2) ОВ C 377E, 7.12.2012 г., стр. 102. (3) ОВ C 68E, 7.3.2014 г., стр. 40. (4) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 57.