Показалец 
Приети текстове
Сряда, 14 март 2018 г. - Страсбург
Насоки относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство
 Статистиката за железопътния транспорт ***I
 Назначаване на заместник-председател на Европейската централна банка
 Мерки за борба с нюкасълската болест ***I
 Допълнителна макрофинансова помощ на Грузия ***I
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление — EGF/2017/008 DE/Goodyear
 Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.
 Реформа на системата на собствените ресурси на Европейския съюз
 Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.
 Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г.

Насоки относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство
PDF 615kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (2018/2573(RSP))
P8_TA(2018)0069B8-0135/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. („Хартата“), която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз(1), и своите резолюции от 3 октомври 2017 г.(2) и 13 декември 2017 г.(3) относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство,

—  като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 29 април 2017 г. след нотификацията от Обединеното кралство съгласно член 50 от ДЕС и приложението към Решението на Съвета от 22 май 2017 г., с което се определят указанията за водене на преговорите за договаряне на споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което се определят редът и условията за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз,

—  като взе предвид съвместния доклад от преговарящите от името на Европейския съюз и на правителството на Обединеното кралство от 8 декември 2017 г. относно напредъка по време на етап 1 от преговорите по член 50 от ДЕС относно организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, както и проекта на Европейската комисия на споразумението за оттегляне от 28 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 15 декември 2017 г. и приложението към Решението на Съвета от 29 януари 2018 г. за допълване на Решението на Съвета от 22 май 2017 г. за разрешаване на започването на преговори с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно споразумение, с което да се определят редът и условията за оттеглянето му от Европейския съюз,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че целта на преговорите между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) е да бъде осигурено безпроблемно оттегляне на Обединеното кралство от ЕС;

Б.  като има предвид, че член 50 от ДЕС гласи, че преговорите за определяне на условията за оттегляне на Обединеното кралство следва да вземат предвид рамката на бъдещите му отношения със Съюза;

В.  като има предвид, че през декември 2017 г. беше постигнат достатъчен напредък при преговорите по въпросите, свързани с оттеглянето, и че следователно е целесъобразно преговорите вече да се заемат с рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, при условие че има съизмерим напредък при преговорите по проекта на Комисията на споразумението за оттегляне;

Г.  като има предвид, че тези преговори могат да започнат едва след като институциите на ЕС дадат мандат на главния преговарящ на ЕС за стартирането им;

Д.  като има предвид, че всяко споразумение за рамка на бъдещите отношения ще се разглежда като неразделна част от цялостното уреждане на оттеглянето и ще служи като източник на информация за разискванията в Европейския парламент по време на процедурата на одобрение;

Е.  като има предвид, че е в интерес на всички страни рамката на бъдещите отношения да бъде възможно най-подробна;

Ж.  като има предвид, че Обединеното кралство ще се превърне в трета държава след оттеглянето си независимо от това каква рамка е договорена за бъдещите му отношения с ЕС;

З.  като има предвид, че в допълнение към елементите, включени в нотификацията на Обединеното кралство от 29 март 2017 г., че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз, министър-председателят на Обединеното кралство произнесе няколко речи — в Lancaster House на 17 януари 2017 г., във Флоренция на 22 септември 2017 г., в Мюнхен на 17 февруари 2018 г. и последно в Mansion House на 2 март 2018 г.; като има предвид, че тя все още не е формулирала цялостна представа за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство;

И.  като има предвид, че Обединеното кралство и ЕС ще продължават да бъдат близки съседи и да имат множество общи интереси; като има предвид, че тези тесни отношения под формата на споразумения за асоцииране между ЕС и Обединеното кралство могат да бъдат считани за подходяща рамка за бъдещите отношения, чрез която тези общи интереси могат да бъдат защитавани и насърчавани, включително нови търговски отношения;

Й.  като има предвид, че предимството на евентуално споразумение за асоцииране за бъдещите отношения се състои във факта, че то осигурява гъвкава рамка, която предоставя възможност за различни степени на сътрудничество в широк спектър от области на политиките; като има предвид, че това сътрудничество ще изисква и двете страни да поддържат високи стандарти и международните си ангажименти в редица области на политиката;

К.  като има предвид, че е изключително важно да се гарантират споразуменията на ЕС с трети държави и международни организации, включително Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумението за ЕИП);

Л.  като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство, като напускаща държава членка, имат първостепенното задължение да гарантират всеобхватен и реципрочен подход по отношение на защитата на правата на гражданите на ЕС, които живеят в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живеят в ЕС—27;

М.  като има предвид, че, с цел запазване на Споразумението от Разпети петък от 1998 г. във всичките му части и правата на народа на Северна Ирландия, Обединеното кралство трябва да се придържа към ангажиментите си, за да се гарантира, че няма да се създаде „твърда“ граница на остров Ирландия, или чрез подробни предложения, които ще бъдат представени в рамките на преговорите относно бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, под формата на конкретни решения за Северна Ирландия, или чрез непрекъснато регулаторно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС;

Н.  като има предвид, че ще бъде необходим преходен режим, който включва удължаване на срока на прилагане на всички достижения на правото на ЕС, за да се избегне сценарият на „падането в пропастта“ при напускането на ЕС от Обединеното кралство и за да бъде дадена възможност на преговарящите от името на ЕС и на Обединеното кралство да водят преговори за бъдещо споразумение за отношенията;

О.  като има предвид, че е целесъобразно институциите на ЕС и държавите членки, заедно с публичните и частните институции, да предприемат действия с цел да се подготвят за всички възможни случаи, които могат да възникнат в резултат на преговорите;

П.  като има предвид, че единството на институциите на ЕС и държавите членки е от съществено значение, за да се защитят интересите на Съюза и неговите граждани по време на следващите етапи на преговорите, по-конкретно що се отнася до рамката за бъдещите отношения, но също така и за да се осигури успешното и навременно приключване на тези преговори;

1.  припомня, че член 50, параграф 2 от ДЕС гласи, че споразумението за определяне на условията за оттегляне на държава членка взема предвид рамката на бъдещите му отношения с ЕС;

2.  отбелязва, че подобна рамка за бъдещите отношения следва да бъде под формата на политическа декларация, свързана със споразумението за оттегляне; подчертава, че Европейският парламент ще оцени съдържанието на декларацията, когато бъде призован да даде одобрението си за споразумението за оттегляне;

3.  отново заявява, че едно международно споразумение относно новите отношения между ЕС и Обединеното кралство може да бъде официално договорено едва след като Обединеното кралство напусне ЕС и стане трета държава; припомня, че този договор може да бъде сключен единствено с пълното участие и окончателното одобрение от страна на Европейския парламент;

4.  припомня, че Европейският парламент ще одобри рамка за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, единствено ако тази рамка е в строго съответствие със следните принципи:

   трета държава не трябва да има същите права и ползи както държава — членка на Европейския съюз, или член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или ЕИП,
   защита на целостта и правилното функциониране на вътрешния пазар, митническия съюз и четирите свободи, без да се допуска отделен подход за всеки сектор,
   запазване на автономността на вземането на решения в ЕС,
   защита на правния ред на ЕС и ролята на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) в тази връзка,
   постоянно придържане към демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, определени по-специално във Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, Европейската социална харта, Римския статут на Международния наказателен съд и други международни договори в областта на правата на човека на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, както и зачитането на принципа на върховенството на закона,
   равнопоставени условия на конкуренция, особено по отношение на постоянното придържане на Обединеното кралство към стандартите, установени от международните задължения и законодателството и политиките на Съюза в областта на справедливата и основана на правила конкуренция, включително държавната помощ, социалните права и правата на работниците, и особено еквивалентните равнища на социална защита и гаранциите срещу социалния дъмпинг, околната среда, изменението на климата, защитата на потребителите, общественото здравеопазване, санитарните и фитосанитарните мерки, здравето и хуманното отношение към животните, данъчното облагане, включително борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци, изпирането на пари и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, заедно с ясен механизъм за гарантиране на изпълнение с цел осигуряване на съответствие,
   гарантиране на споразуменията на ЕС с трети държави и международни организации, включително Споразумението за ЕИП, и поддържане на общия баланс на тези споразумения,
   гарантиране на финансовата стабилност на ЕС и спазване на неговия регулаторен и надзорен режим и стандарти и тяхното прилагане,
   правилно равновесие между правата и задълженията, включително, по целесъобразност, съизмерими финансови вноски;

5.  отново заявява, че споразумението за асоцииране, което е договорено и съгласувано между ЕС и Обединеното кралство вследствие на оттеглянето на тази държава съгласно член 8 от ДЕС и член 217 от ДФЕС, би могло да гарантира подходяща рамка за бъдещите отношения и да осигури последователна рамка за управление, която следва да включва стабилен механизъм за решаване на спорове, като по този начин се избягва умножаването на двустранните споразумения и недостатъците, които характеризират отношенията на ЕС с Швейцария;

6.  предлага тези бъдещи отношения да се основават на следните четири стълба:

   търговски и икономически отношения,
   външна политика, сигурност, сътрудничество и сътрудничество за развитие,
   вътрешна сигурност,
   тематично сътрудничество;

Рамка за бъдещите отношения

7.  отбелязва, че като се има предвид споделената база от общи ценности на ЕС и Обединеното кралство, техните тесни връзки и текущото регулаторно привеждане в съответствие в почти всички области, тяхната географска близост и обща история, включително членството на Обединеното кралство в ЕС в продължение на повече от 40 години, както и ролята му като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО, Обединеното кралство ще продължи да бъде важен партньор за ЕС в четирите горепосочени стълба и е във взаимен интерес на двете страни да установят партньорство, което гарантира продължаването на сътрудничеството;

8.  при все това отбелязва, че това сътрудничество с Обединеното кралство като трета държава може да се осъществи единствено в съответствие с принципите, посочени в параграф 4 от настоящата резолюция; припомня, че ЕС има задължителни общи разпоредби, общи институции и общи механизми за надзор, правоприлагане и правосъдие и че трети държави, включително такива с еднакво законодателство или пълно регулаторно привеждане в съответствие, не могат да се ползват със същите предимства или достъп до пазара както държавите – членки на ЕС, например по отношение на четирите свободи и финансовите вноски от бюджета на ЕС;

9.  счита, че споразумението относно бъдещите отношения следва да включва специални разпоредби относно движението на гражданите от ЕС към Обединеното кралство и от Обединеното кралство към ЕС след изтичането на преходния период, който трябва да бъде най-малко пропорционален на степента на сътрудничеството в четири стълба по-долу;

10.  припомня, че Европейският парламент ще трябва да одобри всяко бъдещо споразумение между ЕС и Обединеното кралство; подчертава, че той трябва да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата в съответствие с членове 207, 217 и 218 от ДФЕС и съответната съдебна практика;

   i) Търговски и икономически отношения

11.  отново заявява, че членството на Обединеното кралство във вътрешния пазар и митническия съюз би било най-доброто решение както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27, и единственото, което може да гарантира непрекъсната безпроблемна търговия и да съхрани напълно ползите от икономическите ни отношения; припомня, че участието на вътрешния пазар изисква пълно придържане към четирите свободи и включване на съответните правила на ЕС, равнопоставени условия на конкуренция, включително чрез режим на конкуренция и държавни помощи, обвързващ характер на съдебната практика на Съда и вноски в бюджета на ЕС; отбелязва, че митническият съюз премахва митата и някои митнически проверки, но изисква спазването на търговската политика на ЕС и обща външна граница; отбелязва, че правителството на Обединеното кралство продължава да изключва както вътрешния пазар, така и митническия съюз;

12.  отбелязва, че задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия изисква задължителен механизъм за сближаване с достиженията на правото на ЕС, както и обвързваща роля на Съда на ЕС при тълкуването на правото на Съюза, и не позволява селективното избиране на сектори на вътрешния пазар;

13.  счита, че настоящата позиция на Обединеното кралство е съвместима единствено с търговско споразумение съгласно член 207 от ДФЕС, което би могло да послужи за представлява търговския и икономически стълб на споразумението за асоцииране; има готовност да се ангажира с Обединеното кралство въз основа на другите горепосочени модели, при условие че Обединеното кралство преразгледа настоящите си „ограничителни линии“;

14.  припомня, че всички неотдавнашни споразумения за свободна търговия (ССТ) се основават на три основни части: достъп до пазара, регулаторно сътрудничество и правила; подчертава, че в допълнение към принципите, посочени в параграф 4 по-горе:

   степента на достъп до пазара на ЕС трябва да отговаря на степента на продължаващото сближаване с ЕС и привеждането в съответствие с техническите стандарти и правила на ЕС, без да се предвижда отделен подход за всеки сектор и като се запазва целостта на вътрешния пазар,
   автономността на ЕС при определянето на правото и стандартите на ЕС трябва да бъдат гарантирана, както и ролята на Съда на ЕС като единствен тълкувател на правото на ЕС,
   гарантират се равнопоставени условия на конкуренция и стандартите на ЕС са защитени с цел да се избегне надпревара за достигане на най-ниски равнища и да се предотврати регулаторният арбитраж от пазарните участници,
   правилата за произход трябва да се основават на стандартните преференциални правила на ЕС и интересите на производителите от ЕС,
   реципрочен достъп до пазара трябва да бъде договорен при пълно спазване на правилата на Световната търговска организация (СТО), включително за стоки, услуги, обществени поръчки и, когато е приложимо, преки чуждестранни инвестиции, както и всички начини на предоставяне на услуги, включително ангажиментите относно движението на физически лица през граници (режим 4), и да бъде регулиран при пълно съответствие с правилата на ЕС по отношение на принципите на равното третиране, особено за работниците,
   следва да бъдат договорени правила относно регулаторното сътрудничество, със специален акцент върху МСП, като се вземат предвид доброволният характер на регулаторното сътрудничество и правото на регулиране в защита на обществения интерес, като същевременно припомня, че разпоредбите относно регулаторното сътрудничество в едно търговско споразумение не могат да възпроизведат изцяло същата безпроблемна търговия, каквато осигурява членството във вътрешния пазар;

15.  подчертава, че това споразумение между ЕС и Обединеното кралство следва да запази рамката на съществуващите търговски отношения между ЕС и трети държави и да избегне паразитизма, като се осигури последователност при поддържането на добре уредена тарифна и квотна система и правила за произход за продуктите по отношение на трети държави;

16.  подчертава, че съгласно ССТ достъпът до пазара за услуги е ограничен и винаги подлежи на изключвания, резерви и изключения;

17.  подчертава, че в резултат на напускането на вътрешния пазар Обединеното кралство би загубило правата за упражняване на дейност в областта на финансовите услуги и възможността за разкриване на клонове в ЕС под надзора на Обединеното кралство; припомня, че законодателството на ЕС предвижда възможността в някои области да се считат като еквивалентни правилата на трети държави въз основа на пропорционален и основан на риска подход, и отбелязва продължаващата законодателна работа и предстоящите предложения на Комисията в тази област; подчертава, че решенията относно еквивалентността винаги имат едностранен характер; подчертава също така, че за да се запази финансовата стабилност и да се гарантира пълно съответствие с регулаторния режим и стандартите на ЕС и тяхното прилагане, пруденциалните мерки и ограниченията в трансграничното предоставяне на финансови услуги са обичайна характеристика на ССТ;

18.  подчертава, че споразумението между ЕС и Обединеното кралство следва да включва стабилен механизъм за уреждане на спорове, както и управленски структури; в тази връзка подчертава компетентността на Съда на ЕС при тълкуването на въпроси, свързани с правото на ЕС;

19.  припомня, че настоящата позиция и „ограничителните линии“ на Обединеното кралство би довело до митнически проверки и контрол, което би засегнало световните вериги за доставка и световните производствени процеси, дори ако тарифните бариери могат да бъдат избегнати; подчертава значението на високото равнище на съгласуваност между единното пространство на ЕС по отношение на ДДС и Обединеното кралство; счита, че данъчните въпроси следва да бъдат включени във всяко следващо споразумение между Обединеното кралство и ЕС, за да се осигури максимално равнище на сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство и зависимите от него територии в областта на корпоративното данъчно облагане;

20.  отново заявява, че по отношение на хранителните и селскостопанските продукти достъпът до пазара на ЕС зависи от стриктното спазване на всички закони и стандарти на ЕС, особено в областта на безопасността на храните, ГМО, пестицидите, географските означения, хуманното отношение към животните, етикетирането и проследимостта, санитарните и фитосанитарните стандарти, както и здравето на хората, животните и растенията;

   ii) Външна политика, сътрудничество в областта на сигурността и сътрудничество за развитие

21.  отбелязва, що се отнася до общата външна политика и политика на сигурност, че Обединеното кралство като трета държава няма да може да участва в процеса на вземане на решения в ЕС и че общи позиции и действия на ЕС могат да се приемат единствено от държавите – членки на ЕС; при все това отбелязва, че това не изключва механизми за консултации, които биха дали на Обединеното кралство възможност за привеждане в съответствие с позициите на ЕС в областта на външната политика, съвместните действия, по-специално в областта на правата на човека, или многостранното сътрудничество, особено в рамките на ООН, ОССЕ и Съвета на Европа; подкрепя координирането на политиката за санкциите и тяхното прилагане, включително оръжейно ембарго и общата позиция относно износа на оръжие;

22.  подчертава, че подобно партньорство би могло да бъде създадено съгласно рамковото споразумение за участие, което администрира ролята на трети държави, като това ще направи възможно участието на Обединеното кралство в гражданските и военните мисии на ЕС (без водеща роля за Обединеното кралство) и операциите, програмите и проектите, споделянето на разузнавателни сведения, обучението и обмена на военен персонал, както и сътрудничеството в областта на политиката за въоръжаване, включително в проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); подчертава, че това участие следва да не засяга и да е съвместимо със съответните позиции, решения и закони на ЕС, включително относно обществените поръчки и трансферите в областта на отбраната; потвърждава, че такова сътрудничество зависи от пълното спазване на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и основните права на ЕС;

23.  отбелязва, че всяко сътрудничество в горепосочените области, което включва споделяне на класифицирана информация на ЕС, в т.ч. в областта на разузнаването, зависи от споразумение относно информацията за сигурността с цел защита на класифицираната информация на ЕС;

24.  отбелязва, че въз основа на други подобни споразумения с трети държави Обединеното кралство може да участва в програми на Съюза в подкрепа на отбраната и външната сигурност (като например Европейския фонд за отбрана, „Галилео“ и програмите за киберсигурността); е отворен за възможността Обединеното кралство да продължи да допринася на външните финансови инструменти на ЕС за постигането на общи цели, особено в общото съседско пространство;

25.  отбелязва, че Обединеното кралство е основен участник в сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ и че сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство в тези области след излизането на страната от ЕС би било от взаимна полза;

   iii) Вътрешна сигурност

26.  подчертава, че е във взаимен интерес на ЕС и Обединеното кралство да се установи партньорство, което гарантира непрекъснатост на сътрудничеството в областта на сигурността с цел справяне с общите заплахи, особено тероризма и организираната престъпност, и с което се избягва прекъсването на информационните потоци в тази област; отбелязва, че трети държави (извън Шенгенското пространство) не се ползват с привилегирован достъп до инструментите на ЕС, включително базите данни в тази област, нито могат да вземат участие в определянето на приоритетите и в разработването на многогодишните стратегически цели или да ръководят оперативните планове за действие в рамките на цикъла на политиката на ЕС;

27.  отбелязва също така, че в допълнение към необходимостта от защита чрез преходни договорености на текущите процедури и разследвания, които се отнасят до Обединеното кралство, ще трябва да бъдат сключени отделни договорености с Обединеното кралство като трета държава по отношение на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително относно екстрадицията и правната взаимопомощ, вместо настоящите договорености, като например европейската заповед за арест;

28.  счита, че бъдещото сътрудничество може да бъде развито въз основа на договорености за трети държави извън Шенгенското пространство, които да позволяват обмен на свързани със сигурността данни и оперативно сътрудничество с органите и механизмите на ЕС (като Европол и Евроюст);

29.  подчертава, че подобно сътрудничество следва да осигурява правна сигурност, трябва да се основава на гаранции във връзка с основните права, установени в Европейската конвенция за правата на човека, и трябва да осигурява степен на защита, която по същество да е равностойна на Хартата; освен това подчертава, че то следва да спазва изцяло стандартите на ЕС за защита на данните и да разчита на ефективно прилагане и уреждане на спорове; счита, че е необходимо да се намери решение за регулиране на бъдещия обмен на данни между ЕС и Обединеното кралство в областта на правоприлагането, разузнаването и операциите за борба с тероризма; подчертава, че предпочитаният и най-сигурен вариант би бил решение на Комисията относно адекватността; припомня, че във всички случаи Обединеното кралство трябва да осигури степен на защита на данните, която е толкова стабилна, колкото правилата на Съюза за защита на данните;

   iv) Тематично сътрудничество

30.  подчертава, че принципите, изложени в параграф 4 по-горе, следва също така изцяло и безусловно да се прилагат спрямо бъдещото сътрудничество с Обединеното кралство в редица области от общ интерес; подчертава, че с такива споразумения ще трябва да се намери баланс между права и задължения, съизмерими с тези на подобни споразумения с други трети държави, като същевременно се вземат предвид географската близост и тесните връзки между ЕС и Обединеното кралство;

31.  счита, че с оглед на посочените по-горе принципи и условия и в интерес на пътниците, въздушните превозвачи, производителите и синдикатите трябва да бъде осигурена свързаност посредством споразумение за въздушен транспорт и споразумение за безопасност на въздухоплаването; подчертава обаче, че степента на достъп до пазара зависи от нивото на регулаторно сближаване и привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, както и от създаването на солиден механизъм за уреждане на спорове и арбитраж; не изключва освен това бъдещо сътрудничество с Обединеното кралство с цел подпомагане на проекти от общ интерес в транспортния сектор;

32.  Счита, че по отношение на рибното стопанство следва да бъде договорена нова форма на двустранно споразумение за партньорство с трети държави с цел поддържане на високо равнище на сътрудничество, съгласуваност и сближаване, осигуряване на стабилен и продължителен взаимен достъп до води и ресурси в съответствие с принципите на общата политика в областта на рибното стопанство и разпоредбите за управление и устойчиво управление на споделените запаси, за да се възстановят и поддържат популациите на тези запаси над нивата, на които може да се постигне максимален устойчив улов; подчертава, че общото управление на споделените запаси изисква продължаване на вноската на Обединеното кралство за научна оценка на тези запаси; подчертава обаче, че трябва да бъде договорен реципрочен достъп до пазара за рибни продукти като част от бъдещото споразумение и че достъпът до вътрешния пазар на ЕС трябва да зависи от достъпа на плавателни съдове на ЕС до риболовните зони на Обединеното кралство и техните ресурси, както и от равнището на сътрудничество при управлението на споделените запаси;

33.  подчертава ценността на сътрудничеството в областта на културата и образованието, включително обучението и мобилността на младите хора, както и значението на секторите на културата и творчеството за подпомагането на ЕС да задълбочи връзките със съседните държави и би приветствал продължително сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в тези области, включително чрез съответните програми като „Еразъм“ или „Творческа Европа“;

34.  би могъл да разгледа възможността по отношение на сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите за участие на Обединеното кралство като трета държава в Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации и в космическите програми на ЕС, без да се допуснат нетни трансфери от бюджета на ЕС към Обединеното кралство или да се позволи на Обединеното кралство да играе каквато и да било роля при вземането на решения;

35.  счита, че най-добрият вариант за околната среда, за действията срещу изменението на климата и за общественото здравеопазване и безопасността на храните би било Обединеното кралство да продължи да спазва напълно действащото и бъдещото законодателство на ЕС, включително да спазва ангажиментите и целите за 2030 г., вече договорени в рамките на пакетите на ЕС за чист въздух и за чиста енергия; в противен случай обаче призовава за договорености между ЕС и Обединеното кралство с цел осигуряване на тясно сътрудничество и високи стандарти по тези въпроси и справяне с трансгранични въпроси, свързани с околната среда; подчертава, че всяко сътрудничество с агенциите на ЕС в тези области трябва да се основава на двустранни споразумения;

36.  би могъл да разгледа възможността за сключване на подобни договорености на трети държави в областта на енергетиката, електронните комуникации, киберсигурността и ИКТ; счита по отношение на енергетиката, че всякакви подобни договорености следва да зачитат целостта на вътрешния енергиен пазар, да допринасят за енергийната сигурност, устойчивост и конкурентоспособност и да вземат предвид междусистемните връзки между ЕС и Обединеното кралство; очаква от Обединеното кралство да спазва най-високите стандарти за ядрена безопасност, сигурност и радиационна защита, включително за превози на отпадъци и извеждане от експлоатация;

37.  счита, че програмата на ЕС „ПИЙС“, която има за цел укрепване на мирно и стабилно общество чрез насърчаване на помирението в Северна Ирландия и пограничния регион на Ирландия, следва да бъде запазена, като Обединеното кралство продължи да участва в нея;

   v) Управление на бъдещото споразумение

38.  изтъква, че всяко бъдещо споразумение между ЕС и Обединеното кралство с Обединеното кралство като трета държава следва да включва създаването на последователна и солидна система на управление като всеобхватна рамка за четирите стълба, включваща съвместния непрекъснат надзор върху/съвместното непрекъснато управление на споразумението и уреждането на спорове и механизмите за изпълнение по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите на споразумението;

39.  подчертава абсолютната необходимост от това тази система на управление да запази напълно независимостта на вземането на решения и на правния ред на ЕС, включително ролята на Съда на Европейския съюз като единствен тълкувател на правото на ЕС;

40.  подчертава, че разработването на договорености за управление следва да бъде съизмеримо с естеството, обхвата и задълбочеността на бъдещите отношения и да отчита степента на взаимосвързаност, сътрудничество и близост;

41.  изразява съгласие с идеята за създаване на съвместна комисия, която да отговаря за контрола на изпълнението на споразумението, да преодолява различията в тълкуването и да прилага добросъвестно договорените коригиращи мерки, както и напълно да гарантира регулаторната независимост на ЕС, включително законодателните прерогативи на Европейския парламент и на Съвета; подчертава, че представителите на ЕС в състава на тази комисия следва да бъдат обвързани с подходящи механизми за отчетност, включващи Европейския парламент;

42.  счита, че по отношение на разпоредбите, основани на правото на ЕС, договореностите за управление следва да се предвиждат сезиране на Съда на Европейския съюз; заявява отново, че що се отнася до прилагането и тълкуването на разпоредби от споразумението, различни от тези, свързани с правото на Съюза, може да се предвиди механизъм за алтернативно уреждане на спорове само ако той предлага гаранции за независимост и безпристрастност, равностойни на тези, предлагани от Съда на Европейския съюз;

   vi) Равнопоставени условия

43.  припомня, че Обединеното кралство и зависимите от него територии следва да продължат да зачитат и прилагат стандартите, които съществуват съгласно международните му ангажименти и законодателството и политиките на Съюза, особено в областите, посочени в параграф 4 по-горе, по начин, който отразява обхвата и задълбочеността на бъдещите отношения; отбелязва ползите от поддържането на регулаторно хармонизиране въз основа на законодателството на Съюза;

44.  отбелязва, че обхватът и задълбочеността на споразумението относно равнопоставени условия ще бъдат от съществено значение при определяне на обхвата на общите бъдещи отношения между ЕС и Обединеното кралство; припомня, че постоянното придържане на Обединеното кралство към европейския социален модел ще играе ключова роля в това отношение;

45.  изразява твърдо убеждение, че Обединеното кралство следва да се придържа към променящите се стандарти по отношение на данъчното облагане и законодателството за борба с изпирането на пари в рамките на достиженията на правото на Съюза, включително данъчната прозрачност, обмена на информация по данъчни въпроси и мерките срещу избягването на данъци, и следва да предприеме действия по отношение на положението на зависимите от него територии и тяхното неспазване на критериите на ЕС за добро управление и прозрачност; настоява, че достъпът до митническия съюз трябва да бъде строго обвързан с привеждането в съответствие с горепосочените стандарти от страна на Обединеното кралство;

46.  отново заявява необходимостта да се създадат гаранции, които да осигурят поддържането както на високи стандарти, така и на равнопоставени условия в области като опазване на околната среда, действия за борба с изменението на климата, безопасност на храните и обществено здраве; подчертава, че достъпът до правосъдие и подходящ механизъм за разглеждане на жалби трябва да се гарантира на гражданите и на НПО по отношение на прилагането на трудовите стандарти и стандартите, свързани с околната среда;

47.  отбелязва, че както останалата част от споразумението, разпоредбите относно равнопоставените условия ще изискват солидни управленски структури, които да включват подходящо управление, надзор, механизми за уреждане на спорове и правоприлагане със санкции и временни мерки, когато това е необходимо, и с изискване за това двете страни да установят или по целесъобразност да поддържат независими институции, които могат ефективно да контролират и да налагат изпълнение;

   vii) Възможно участие в програми на ЕС

48.  подчертава, че редът и условията за участието на Обединеното кралство в действия и програми на ЕС ще бъдат правилата, приложими към трети държави извън ЕИП; подчертава, че участието на Обединеното кралство трябва да бъде съвместно договорено от ЕС, като същевременно се зачитат всички относими правила и механизми и условия за участие, включително по отношение на финансирането, прилагането, контрола и освобождаването от отговорност, и без да се допускат нетни трансфери от бюджета на ЕС към Обединеното кралство;

49.  припомня, че по принцип Обединеното кралство не може в качеството си на трета държава да участва във или да има достъп до агенциите на ЕС; отбелязва обаче, че това не изключва сътрудничество в конкретни случаи по строго регламентиран начин, което изисква спазването на всички приложими правила и заплащане на финансови вноски; изтъква, че следващата многогодишна финансова рамка ще трябва да включи последиците от бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство;

Споразумение за оттегляне

50.  приветства проекта на Комисията на споразумение за оттегляне от 28 февруари 2018 г., с което до голяма степен се отразява становището на Парламента; отбелязва, че той е изготвен въз основа на взаимно договорения съвместен доклад от 8 декември 2017 г. и на позициите на ЕС относно други въпроси по отношение на оттеглянето;

51.  приветства институционалната уредба и механизмите за уреждане на спорове, предвидени в проекта на споразумение за оттегляне, включително спирането на ползите по време на преходния период, както е предвидено в член 165 от проекта на споразумение за оттегляне, в случай на неизпълнение на задълженията и разпоредбите, отнасящи се до споразумението за оттегляне;

   i) Права на гражданите

52.  приветства общия подход относно правата на гражданите на ЕС, включен в част втора от проекта на Комисията на споразумението за оттегляне, но отново заявява, че разглеждането на всички нерешени въпроси по отношение на правата на гражданите и гарантирането, че правата на гражданите на ЕС, които пребивават законно в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които пребивават законно в ЕС-27, не са засегнати от излизането на Обединеното кралство от ЕС, ще бъде един от основните въпроси за одобрение от страна на Парламента; подкрепя включването на позоваване на бъдещите съпрузи; взема под внимание разпоредбите относно административните процедури за придобиване на статут на постоянно пребиваващи и настоява, че е необходимо да се даде възможност на семействата да дават ход на процедурата посредством един-единствен формуляр, който да бъде декларативен по характер, и поставя тежестта на доказване върху органите на Обединеното кралство; подчертава, че Европейският парламент ще контролира отблизо дали тези процедури се прилагат ефективно и дали са прости, ясни и безплатни; настоява за гарантиране на бъдещите права на свободно движение в целия ЕС за гражданите на Обединеното кралство, които понастоящем пребивават в държава членка от ЕС-27, както и на правото на гласуване на местни избори за всички граждани, попадащи в обхвата на споразумението за оттегляне; призовава също така за пожизнено право на гражданите на ЕС, обхванати от споразумението за оттегляне, да се върнат в Обединеното кралство, защита срещу експулсиране на граждани с увреждания и на лицата, които полагат грижи за тях, както и защита на процесуалните права, свързани с експулсиране, както е посочено в Директива 2004/38/ЕО, и на правата на граждани на трети страни, установени в правото на ЕС;

53.  настоява, че по време на преходния период всички граждани на ЕС, пътуващи до Обединеното кралство, трябва да се ползват със същите права като тези, които са пристигнали преди началото на преходния период; отхвърля в този контекст предложението в последния политически документ, публикуван от правителството на Обединеното кралство, което поддържа дискриминацията между гражданите на ЕС, които пристигат преди началото на преходния период, и тези, които пристигат след него;

54.  заявява относно, че голям брой граждани на Обединеното кралство са изразили своето решително несъгласие със загубата на правата, с които се ползват понастоящем съгласно член 20 от ДФЕС; предлага ЕС-27 да разгледа начини за смекчаване на това положение в рамките на първичното право на ЕС, като същевременно се зачитат в пълна степен принципите на реципрочност, равнопоставеност, симетрия и недискриминация; отбелязва неотдавнашното сезиране на Съда на Европейския съюз с дело, заведено в съд в Нидерландия относно запазването на правата, свързани с гражданството на ЕС, за гражданите на Обединеното кралство след излизането на последното от ЕС;

   ii) Ирландия и Северна Ирландия

55.  приветства Протокола относно Ирландия и Северна Ирландия в проекта на Комисията на споразумението за оттегляне, с което вариантът за предпазен механизъм, описан в съвместния доклад от 8 декември 2017 г., започва да функционира; подчертава, че това предоставя конкретно решение за запазване на сътрудничеството север-юг и избягва създаването на „твърда“ граница между Северна Ирландия и Ирландия, което е необходимо, в случай че не се намерят алтернативи чрез цялостните отношения между ЕС и Обединеното кралство или посредством конкретни решения, предложени от Обединеното кралство, както е посочено в параграф 49 от съвместния доклад;

56.  припомня значението на ангажимента на Обединеното кралство да гарантира, че няма да има ограничаване на правата, включително на социалните и демократичните права, гаранциите и равните възможности, както е посочено в Споразумението от Разпети петък, в съответствие с ангажиментите, поети в съвместния доклад; настоява за въвеждане на всички елементи на общата зона за пътуване и относно правата на свободно движение на гражданите на ЕС, както са заложени в правото на ЕС и в Споразумението от Разпети петък;

   iii) Преходен период

57.  припомня принципите, съдържащи се в резолюцията му от 13 декември 2017 г., че след датата на оттегляне Обединеното кралство вече няма да бъде част от институциите и органите на ЕС и вече няма да участва в процеса на вземане на решения, както и че преходът може да се състои единствено в удължаване на срока на прилагане на достиженията на правото на ЕС и продължаване на прилагането на съществуващите регулаторни, бюджетни, надзорни, съдебни и правоприлагащи инструменти и структури на ЕС за Обединеното кралство; напълно подкрепя мандата за водене на преговори, определен в насоките на Европейския съвет за водене на преговори, указанията за водене на преговори на Съвета и документа на Комисията за изразяване на позиция по този въпрос;

58.  приветства и изразява подкрепа за четвъртата част от проекта на споразумението за оттегляне относно преходните договорености; отново заявява, че всички права, предоставени на гражданите от законодателството на Съюза, следва да бъдат продължени през целия преходен период; подчертава, че това се отнася и до гражданите на ЕС, които пристигат в Обединеното кралство през преходния период и които следва да се ползват от същите права, особено що се отнася до надбавки за деца, събиране на семейство и достъп до съдебна защита от Съда на ЕС;

59.  припомня, че всички преходни договорености трябва да бъдат напълно съвместими със задълженията в рамките на СТО, за да не възпрепятстват търговските отношения с трети държави;

60.  настоява, че всички бъдещи търговски споразумения, които Обединеното кралство договаря с трети държави след своето оттегляне, могат да влязат в сила едва в края на периода, през който се прилагат преходните договорености;

61.  припомня, че считано от датата на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, Обединеното кралство вече няма да се ползва от международните споразумения, сключени от ЕС или от държавите членки, действащи от негово име, или от ЕС и държавите членки, действащи съвместно; отбелязва, че по време на преходния период Обединеното кралство ще остане обвързано от задълженията си, произтичащи от тези споразумения; подчертава, че Обединеното кралство няма да може да участва в управленските структури и в процедурите за вземане на решения, предвидени в тези споразумения;

62.  изтъква, че като част от споразумението за оттегляне преходните договорености могат да се прилагат само след влизането в сила на това споразумение;

   iv) Други въпроси, свързани с оттеглянето

63.  призовава да бъде незабавно постигнато споразумение относно всички разпоредби за оттеглянето, както е посочено в третата част от проекта на споразумението за оттегляне, и настоятелно призовава Обединеното кралство да представи ясна позиция в случаите, в които още не го е направило, по всички нерешени въпроси, отнасящи се до неговото безпроблемно оттегляне;

Готовност

64.  подчертава значението на работата, извършвана от Комисията и държавите членки на различни равнища по отношение на повишаване на осведомеността и готовността; подчертава, че като се има предвид несигурността, произтичаща от излизането на Обединеното кралство от ЕС, не само институциите на ЕС, но също и националните органи, икономическите оператори и особено гражданите трябва да бъдат осведомени и да получават подходяща информация, така че да могат да се подготвят по подходящ начин за всички възможни сценарии, включително за сценария, при който няма постигнато споразумение; по-специално призовава за стартирането на действия, насочени към максимален брой сектори и засегнати лица, включително в следните области:

   продължителен и безопасен достъп до лекарствени продукти за ветеринарна и хуманна употреба и медицински изделия за пациенти, включително сигурни и постоянни доставки на радиоизотопи,
   финансови услуги за икономическите оператори,
   готовността на МСП и малките оператори, които търгуват с Обединеното кралство, като например селскостопански производители и производители на продукти от риболов, които за първи път биха могли да се сблъскат с процедурите за износ и някои видове изисквания, в т.ч. в санитарната и фитосанитарната област,
   ограничения и пречки, които биха могли да произтичат от новата правна уредба за транспорт на пътници и товари, и влиянието, което те биха могли да имат върху елементите „точно навреме“ на веригата за доставки, преработка и дистрибуция,
   капацитет по отношение на етикетирането, проследимостта и действителния произход на селскостопанските продукти и продуктите от риболов, така че да се гарантира спазване на безопасността на храните и стандартите за хуманно отношение към животните и предоставянето на точна информация на потребителите относно хранителните продукти,
   правната рамка за защита на личните данни,
   пълното идентифициране от страна на Комисията на законодателството на ЕС, което изисква изменение в резултат на излизането на Обединеното кралство от ЕС;

o
o   o

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета на Европейския съюз, на Европейската комисия, на националните парламенти и на правителството на Обединеното кралство.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0102.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0361.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0490.


Статистиката за железопътния транспорт ***I
PDF 472kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за железопътния транспорт (преработка) (COM(2017)0353 – C8‑0223/2017 – 2017/0146(COD))
P8_TA(2018)0070A8-0038/2018

(Обикновена законодателна процедура — преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0353),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0223/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 6 декември 2017 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 23 февруари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 13 октомври 2017 г. до комисията по транспорт и туризъм съгласно член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0038/2018),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 март 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за железопътния транспорт

P8_TC1-COD(2017)0146


(преработен текст)(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/643.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Назначаване на заместник-председател на Европейската централна банка
PDF 452kWORD 49k
Решение на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно препоръката на Съвета за назначаване на заместник-председателя на Европейската централна банка (N8-0053/2018 – C8-0040/2018 – 2018/0804(NLE))
P8_TA(2018)0071A8-0056/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. (N8-0053/2018)(1),

—  като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C8-0040/2018),

—  като взе предвид член 122 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0056/2018),

А.  като има предвид, че с писмо от 22 февруари 2018 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Луис де Гиндос за заместник-председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 юни 2018 г.;

Б.  като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и с оглед на необходимостта от пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от същия договор; като има предвид, че при извършването на оценката комисията получи автобиография на предложения кандидат, както и неговите отговори на изпратения му въпросник;

В.  като има предвид, че впоследствие, на 26 февруари 2018 г. комисията проведе изслушване на кандидата, продължило час и 15 минути, по време на което той направи встъпително изявление, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

Г.  като има предвид, че Парламентът изразява загриженост относно равенството между половете, процедурата за подбор, сроковете за назначаване и политическата независимост, и изисква от Съвета да води диалог с Парламента относно начините за подобряване на процеса на предстоящи назначения;

1.  дава положително становище относно препоръката на Съвета за назначаване на Луис де Гиндос за заместник-председател на Европейската централна банка;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Европейския съвет и на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ С 67, 22.2.2018 г., стр. 1.


Мерки за борба с нюкасълската болест ***I
PDF 469kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/66/ЕИО на Съвета за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест (COM(2017)0742 – C8-0431/2017 – 2017/0329(COD))
P8_TA(2018)0072A8-0026/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0742),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0431/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 февруари 2018 г.(1),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0026/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 март 2018 г., с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/66/ЕИО на Съвета за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест

P8_TC1-COD(2017)0329


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/597.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Допълнителна макрофинансова помощ на Грузия ***I
PDF 472kWORD 52k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (COM(2017)0559 – C8-0335/2017 – 2017/0242(COD))
P8_TA(2018)0073A8-0028/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0559),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0335/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 февруари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета , за одобряване на позицията на Парламента, в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A8-0028/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 март 2018 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия

P8_TC1-COD(2017)0242


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2018/598.)

(1) ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление — EGF/2017/008 DE/Goodyear
PDF 503kWORD 53k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета във връзка с мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Германия – EGF/2017/008 DE/Goodyear) (COM(2018)0061 – C8‑0031/2018 – 2018/2025(BUD))
P8_TA(2018)0074A8-0061/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0061 – C8-0031/2018),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) („Регламента за ЕФПГ“),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) („МИС от 2 декември 2013 г.“), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0061/2018),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин;

В.  като има предвид, че Германия подаде заявление EGF/2017/008 DE/Goodyear за предоставяне на финансови средства от ЕФПГ вследствие на 646 съкращения в икономическия сектор от разделение 22 на NACE Rev. 2 („Производство на изделия от каучук и пластмаси“) в региона на ниво 2 по NUTS Regierungsbezirk Karlsruhe (DE12) в Германия;

Г.  като има предвид, че заявлението се основава на критериите за намеса по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно които следва да е налице съкращаване на най-малко 500 работници за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка, включително работниците, съкратени при неговите доставчици и производителите надолу по веригата и/или самостоятелно заетите лица, които са прекратили своята дейност;

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Германия има право на финансово подпомагане в размер на 2 165 231 EUR съгласно този регламент, съставляващо 60% от общата сума в размер на 3 608 719 EUR;

2.  отбелязва, че германските органи са подали заявлението на 6 октомври 2017 г. и че след като Германия е предоставила допълнителна информация, Комисията е приключила оценката му на 9 февруари 2018 г. и е уведомила Парламента за това на същия ден;

3.  отбелязва, че пазарният дял на азиатските производители от Китай, Тайван и Сингапур е нараснал от 4% през 2001 г. на 20% през 2013 г.;

4.  отбелязва, че Германия започна да предоставя персонализираните услуги на бенефициерите от целевата група на 1 януари 2018 г.; по тази причина разходите за действията са допустими за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ;

5.  отбелязва, че Германия твърди, че съкращенията са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията и нейното отрицателно въздействие върху производството на автомобилни гуми от сегмент В в Съюза;

6.  припомня, че съкращенията, предприети в Goodyear, се очаква да окажат значително отрицателно въздействие върху местната икономика и че ефектът от съкращенията е свързан с трудностите при преквалификацията, които се дължат на недостига на работни места, с ниското равнище на образованост на уволнените работници, с техните специфични професионални умения, придобити в рамките на този вече упадащ сектор, и с големия брой на търсещите работа лица;

7.  съзнава, че производството на автомобили и пазарните дялове на Съюза са намалели вследствие на глобализацията; признава, че в резултат на това е натрупан значителен свръхкапацитет в сегмент B в Goodyear, което принуди дружеството да закрие един от европейските си заводи, който беше най-големият работодател в региона; отбелязва, че ЕФПГ би могъл също да улеснява трансграничното движение на работници от свиващи се сектори в някои държави членки към разрастващи се сектори в други държави членки;

8.  отбелязва, че заявлението се отнася до 646 работници, съкратени в Goodyear, повечето от които са на възраст между 30 и 54 години; посочва също така факта, че значителен процент от съкратените работници са на възраст между 55 и 64 години с умения, специфични за производствения сектор; освен това отбелязва, че около 300 от съкратените работници са неквалифицирани и имат мигрантски произход и са без официална квалификация, като например професионално обучение, което ги поставя в неблагоприятно положение на регионалния пазар на труда; подчертава, че район Вагхойзъл, където се намира инсталацията на град Филипсбург, е изправен пред структурни промени; с оглед на това признава значението на активните мерки на пазара на труда, съфинансирани от ЕФПГ, за подобряване на шансовете за реинтеграция на пазара на труда на тези групи;

9.  отбелязва, че Германия планира шест вида мерки за съкратените работници, обхванати от заявлението: (i) мерки за повишаване на уменията, (ii) групи от лица в сходно положение/работни семинари, (iii) консултантски услуги при започване на предприемаческа дейност, (iv) търсене на работа, (v) последващи услуги по наставничество/осигуряване на заетост, (vi) помощ за обучение;

10.  отбелязва, че мерките в подкрепа на доходите възлизат на определения в Регламента за ЕФПГ максимум от 35% от общия пакет от персонализирани услуги, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициерите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

11.  приветства консултациите със заинтересованите лица, включително представители на съкратените работници, социални партньори и регионални органи, както и работническите съвети, профсъюзите и ръководството, които са се провели по време на изготвянето на координирания пакет от персонализирани услуги;

12.  приветства решението на публичната служба по заетостта да вземе предвид, при разработването на стратегията за квалификации и умения, както бъдещите потребности на пазара на труда, така и квалификациите на работниците;

13.  припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ съгласуваният пакет от персонализирани услуги следва да бъде така проектиран, че да предвижда бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите; приветства уверенията, че мерките са организирани в съответствие със стратегията за устойчиво развитие на Германия и че органът за създаване на двата центъра за преквалификация предлага сертифициране на устойчивостта;

14.  отбелязва, че германските органи са представили необходимите гаранции за това, че за предложените действия няма да бъде получена финансова помощ от други фондове или финансови инструменти на Съюза, че няма да бъде допуснато дублиране на финансирането и че те ще допълват действия, финансирани от структурните фондове;

15.  отбелязва потвърждението на Германия, че финансовото участие от ЕФПГ няма да замести мерките, които засегнатото предприятие трябва да предприеме по силата на националното законодателство или в съответствие с колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

16.  призовава Комисията да изисква от националните органи да предоставят повече подробности в бъдещите предложения относно секторите с перспектива за растеж и следователно за наемане на работници, както и да събира подкрепени с доказателства данни за въздействието на финансирането от ЕФПГ, включително за качеството, продължителността и устойчивостта на новите работни места, броя и процента на самостоятелно заетите лица и на стартиращи предприятия и степента на реинтеграция, постигната чрез ЕФПГ;

17.  припомня призива си към Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

18.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

19.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Германия – EGF/2017/008 DE/Goodyear

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2018/513.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.
PDF 802kWORD 96k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. (2017/2052(INI))
P8_TA(2018)0075A8-0048/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(1) и неговото последващо изменение с Регламент (EC, Евратом) 2017/1123 на Съвета от 20 юни 2017 г.(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 — 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията“(4);

—  като взе предвид Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, публикуван от Комисията на 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(5),

—  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(6),

—  като взе предвид ратификацията на Парижкото споразумение от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.(7) и от Съвета на 5 октомври 2016 г.(8),

—  като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права, озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“ (Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на правата на човека в ЕС),

—  като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно финансирането на организациите на гражданското общество от ЕС,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети, становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по бюджетен контрол, позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0048/2018),

А.  като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) беше договорена през 2013 г. и за първи път включваше реално намаляване както на бюджетните кредити за поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания, в сравнение с предходния период на финансово програмиране въпреки увеличаването на правомощията и амбициите на ЕС, заложени съответно в Договора от Лисабон и в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че това беше съпроводено също така от значителна разлика между равнището на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания, което допринесе за натрупването на неплатени сметки през първите две години на МФР; като има предвид, че късното приемане на МФР и на свързаните с нея правни основания допринесе за забави в изпълнението, последиците от които се усещат и до днес и които биха могли да доведат до натрупване на искания за плащане в края на действащата МФР, което ще окаже въздействие върху следващия период; като има предвид, че по настояване на Парламента в МФР бяха включени нови разпоредби, за да се използват във възможно най-голяма степен нейните общи тавани и да се предвидят механизми за гъвкавост;

Б.  като има предвид, че МФР за периода 2014 – 2020 г. бързо доказа своята неадекватност да удовлетвори действителните потребности и политически амбиции, като от самото начало трябваше да обезпечи действията във връзка с поредица от кризи и нови предизвикателства в областта на инвестициите, социалното изключване, миграцията и бежанците, младежката заетост, сигурността, селското стопанство, околната среда и изменението на климата, които не бяха предвидени в момента на приемането ѝ; като има предвид, че в резултат на това действащата МФР достигна своите граници след само две години изпълнение, тъй като наличните маржове бяха изчерпани, разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти бяха мобилизирани в значителна степен, съществуващите политики и програми бяха подложени на натиск или дори намалени и бяха създадени някои извънбюджетни механизми като средство за компенсиране на недостатъчните размер и гъвкавост на бюджета на ЕС;

В.  като има предвид, че тези недостатъци бяха очевидни още по време на междинния преглед и на междинното преразглеждане на МФР, започнати в края на 2016 г., и че трябваше да се предприемат незабавни действия, както посочва Парламентът в своята резолюция от 6 юли 2016 г.; като има предвид, че договореното междинно преразглеждане успя да разшири в умерена степен възможностите на съществуващите разпоредби за гъвкавост, но не доведе до преразглеждане на таваните на МФР;

Г.  като има предвид, че Комисията ще представи през май 2018 г. своя пакет от предложения относно МФР за периода след 2020 г., включително относно бъдещите собствени ресурси, докато съгласно Регламент (EС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета те следва да бъдат представени преди 1 януари 2018 г.; като има предвид, че се очаква малко след това да последват проекти на законодателни предложения относно финансовите програми и инструменти;

1.  приема настоящата резолюция, за да очертае позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г., като отделя особено внимание на очакваните приоритети, размер, структура, срок на действие, гъвкавост и други хоризонтални принципи, и за да посочи специфичните бюджетни насоки за съответните политики на ЕС, обхванати от следващата финансова рамка; очаква от Комисията да представи законодателното предложение за следващата МФР заедно с проект на ново междуинституционално споразумение, което отчита позициите и предложенията на Парламента; подчертава, че настоящата резолюция също така предоставя основа за участието на Парламента в процедурата, водеща до приемането на следващата МФР;

2.  приема, успоредно с нея, отделна резолюция(9), в която представя позицията си относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, в съответствие с препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси; призовава Комисията да вземе надлежно предвид позицията на Парламента при подготовката на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР, ще бъдат разглеждани като един пакет в предстоящите преговори и че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

I.Приоритети и предизвикателства за следващата МФР

3.  приветства разискванията относно следващата МФР като възможност да се подготви почвата за по-силна и по-устойчива Европа чрез един от нейните най-веществени инструменти, а именно бюджета на Съюза; счита, че следващата МФР следва да бъде включена в една по-широка стратегия и послание за бъдещето на Европа; счита, че следващата МФР трябва да бъде изразът на политическия проект и на политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства;

4.  е убеден, че в основата на следващата МФР следва да бъдат добре установените политики и приоритети на Съюза, които имат за цел укрепване на мира, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и равенството между половете, увеличаване на благосъстоянието, стимулиране на дългосрочния и устойчив икономически растеж и научните изследвания и иновациите, осигуряване на качествена заетост, водеща до достойни работни места, борба с изменението на климата и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки и гражданите; счита, че тези стълбове са предпоставка за доброто функциониране на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, както и за укрепването на позицията на Европа в света; надява се, че те са по-актуални от всякога за бъдещите начинания на Европа;

5.  счита, че следващата МФР следва да дава възможност на Съюза да намира решения и да излезе по-силен от кризите през последното десетилетие, няколко примера за които са икономическият и финансовият спад, младежката безработица, трайната бедност и социално изключване, явлението, свързано с миграцията и бежанците, изменението на климата и природните бедствия, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, тероризмът и нестабилността; подчертава, че тези глобални, трансгранични предизвикателства с вътрешни последици разкриват взаимозависимостта на нашите икономики и общества и изтъкват необходимостта от съвместни действия;

6.  посочва във връзка с това, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент да играе водеща роля при изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), които са глобална пътна карта за изграждането на по-устойчиви, справедливи и проспериращи общества в рамките на възможностите на планетата; подчертава, че следващата МФР трябва да бъде съобразена с ЦУР; приветства ангажимента на Комисията за включване на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС; очаква ЕС да изпълни ангажиментите си във връзка с тези цели; подчертава освен това, че провъзгласяването на европейския стълб на социалните права и ангажиментът от страна на ЕС и на държавите членки да гарантират по-социална Европа следва да бъдат подпомогнати с подходящи финансови ресурси; счита, че след договарянето на Парижкото споразумение разходите, свързани с климата, следва да бъдат значително увеличени в сравнение с действащата МФР и да достигнат 30% възможно най-скоро и най-късно до 2027 г.;

7.  подчертава, че следващата МФР предоставя възможност на Съюза да докаже, че е единен и е в състояние да се справи с политически събития като излизането на Обединеното кралство от ЕС, възхода на популистки и националистически движения и появата на нови лидери на световната сцена; подчертава, че разделението и егоцентризмът не са отговор на глобалните проблеми и на тревогите на гражданите; счита, че в частност преговорите относно излизането на Обединеното кралство от ЕС показват, че ползите от членството в Съюза превишават значително разходите, свързани с вноските в бюджета му; изисква в този контекст пълното спазване на рамката на вече поетите задължения, например както в Споразумението от Разпети петък по отношение на върховенството на закона и демокрацията;

8.  призовава поради това за непрекъсната подкрепа за съществуващите политики, и по-специално за дългогодишните политики на ЕС, заложени в Договорите, а именно общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и политиката на сближаване, тъй като те носят осезаеми ползи от европейския проект за гражданите на ЕС; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на тези политики, тъй като това нито би намалило финансовата тежест за данъкоплатците и потребителите, нито би довело до по-добри резултати, а вместо това ще възпрепятства растежа, солидарността и функционирането на единния пазар, като същевременно ще задълбочи допълнително неравенството и ще увеличи различията между териториите и икономическите сектори; възнамерява да гарантира същото равнище на финансиране за ЕС-27 за тези политики през следващия програмен период, като в същото време допълнително повишава тяхната ефективност и опростява свързаните с тях процедури;

9.  счита, че Европа следва да предлага перспективи за младото поколение, както и за ориентираните към бъдещето предприятия, които носят повече успех за ЕС на световната сцена; е решен да разшири значително обхвата на две от водещите програми на ЕС, а именно рамковата програма за научни изследвания и иновации и програмата „Еразъм+“, които с понастоящем наличните си средства не могат да покрият доста голямото търсене, в основата на което са заявления с много високо качество; изразява твърда подкрепа за значително увеличаване на ресурсите за борба с младежката безработица и по отношение на подкрепата за малките и средните предприятия чрез програмите – наследници на инициативата за младежка заетост, и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME); подкрепя също укрепването на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) 2.0;

10.  призовава Съюза да поеме ролята си в три нови области на политиката с вътрешни и външни измерения, които възникнаха по време на текущата МФР:

   като разработи и финансира всеобхватна политика в областта на убежището, миграцията и интеграцията и като полага усилия за отстраняването на първопричините за миграцията и разселването в трети държави,
   като укрепи защитата на външните граници и насърчава стабилността, по-специално чрез защита на правата на човека в чужбина, предотвратяване на конфликти и политики за външно развитие,
   като обезпечава обща вътрешна сигурност за европейските граждани и обединява научните изследвания и способностите в областта на отбраната, като подчертава същевременно, че действията, предприемани в тази област, не следва да бъдат за сметка на политиките за развитие на ЕС;

11.  подчертава, че се очаква бъдещата рамка да включва два нови вида финансова подкрепа, които фигурират на видно място в икономическата програма на Съюза, а именно продължаването на схемите за подкрепа на инвестициите, като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и развитието на функция за стабилизиране за държавите – членки на еврозоната, евентуално чрез предложения Европейски валутен фонд, в съчетание със специален механизъм за сближаване за държавите членки, които се готвят за присъединяване към еврозоната;

12.  подчертава, че като първа стъпка специфичният за еврозоната бюджетен капацитет следва да бъде част от бюджета на Съюза, като се отчита над таваните на многогодишната финансова рамка, без да се накърняват другите програми на МФР, и се финансира от еврозоната и от други участващи членове посредством източник на приходи, който ще бъде договорен между участващите държави членки и който ще бъде считан за целеви приходи и гаранции; счита, че след като бъде стабилизиран, фискалният капацитет би могъл да се финансира чрез истински собствени ресурси съгласно препоръките от доклада Монти относно бъдещото финансиране на ЕС;

13.  потвърждава отново принципа, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетавани с допълнителни финансови средства, независимо дали те възникват в момента на приемането на нова МФР или в хода на нейното изпълнение, и подчертава, че финансирането на нови потребности не следва да вреди на съществуващите политики и програми; очаква освен това, че ще бъдат въведени достатъчно разпоредби за гъвкавост, за да се посрещнат непредвидените обстоятелства, които могат да възникнат в хода на изпълнение на МФР;

14.  счита, че Европа може да стане по-силна и по-амбициозна само ако ѝ се предоставят допълнителни финансови средства; призовава, с оглед на горепосочените предизвикателства и приоритети и като се вземе предвид излизането на Обединеното кралство от Съюза, за значително увеличаване на бюджета на Съюза; оценява необходимите тавани на разходите в МФР на 1,3% от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27, независимо от набора от инструменти, които се отчитат над таваните;

15.  е убеден, че освен ако Съветът не даде съгласие за значително увеличаване на размера на националните вноски в бюджета на ЕС, въвеждането на нови истински собствени ресурси на ЕС остава единствената възможност за адекватно финансиране на следващата МФР;

II.Хоризонтални въпроси

Принципи на бюджета на ЕС и бюджетна правдивост

16.  припомня бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, допълняемост, субсидиарност, добро финансово управление и прозрачност, които трябва да се спазват при изготвянето и изпълнението на бюджета на Съюза;

17.  отново изразява своята дългогодишна позиция, че на политическите амбиции на Съюза трябва да се отговори чрез осигуряването на достатъчно финансови средства, и припомня, че в член 311 от ДФЕС се посочва, че „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“;

18.  изтъква в този контекст, че цялостното изпълнение на политическите решения и инициативи, предприети от Европейския съвет, е възможно само ако се осигури необходимото финансиране, и подчертава, че всеки друг подход подкопава правдивостта на бюджета на Съюза и доверието на гражданите;

19.  счита, че давайки на политическите приоритети на ЕС израз чрез конкретни инвестиции, МФР представлява отличен инструмент за дългосрочното планиране на разходите на ЕС и за гарантирането на определено стабилно равнище на публични инвестиции в държавите членки; изразява съжаление обаче поради липсата на съвместно договорена дългосрочна стратегия преди приемането на следващата МФР; припомня освен това, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който служи като допълнителен и допълващ източник на финансиране за действията, предприемани на национално, регионално и местно равнище;

Срок на действие

20.  счита, че решението относно срока на действие на МФР следва да осигури добро равновесие между две привидно противоречащи си изисквания, а именно: от една страна, необходимостта няколко от политиките на ЕС, и особено тези, които подлежат на споделено управление, като селскостопанската политика и политиката на сближаване, да се осъществяват въз основа на стабилността и предвидимостта, осигурявани от ангажимент, поет за срок от най-малко седем години, и от друга страна, необходимостта от демократична легитимност и отчетност, произтичащи от синхронизирането на всяка финансова рамка с петгодишния политически цикъл на Европейския парламент и на Комисията;

21.  подчертава, че е политическо задължение на всеки новоизбран Парламент да бъде в състояние да влияе в значителна степен на МФР по време на избирателния си цикъл, както по отношение на сумите, така и на политическите приоритети; подчертава, че изборите за Европейски парламент предоставят възможност на гражданите на ЕС да изразят пряко своята позиция относно бюджетните приоритети на Съюза, което следва да бъде отразено чрез задължителна корекция на финансовата рамка след изборите; поради това счита, че по време на всеки политически цикъл Комисията трябва да предлага, а Парламентът и Съветът – да вземат решение или за въвеждането на следващата МФР, или за задължително междинно преразглеждане на текущата МФР;

22.  подчертава, че е необходимо срокът на действие на МФР да премине постепенно към период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години; е убеден, че по отношение на продължителността на МФР не може да се разглежда възможността за въвеждане на самостоятелен петгодишен период поради сериозните пречки, които би създало това за програмните изисквания и изискванията за изпълнение на няколко от политиките на ЕС;

23.  признава обаче, че моментът на провеждане на следващите избори за Европейски парламент – през пролетта на 2019 г., като се има предвид, че срокът на действие на настоящата МФР е до декември 2020 г., не дава възможност решението за срок на действие от 5 + 5 години да бъде приложено незабавно, тъй като няма да бъде постигнато задоволително подравняване на различните цикли; ето защо счита, че следващата МФР следва да бъде установена за срок на действие от седем години (2021 – 2027 г.) и да се предвиди задължително междинно преразглеждане, като това бъде преходно решение, приложено за последен път;

Междинно преразглеждане

24.  е убеден, че е необходимо да се запазят правно обвързващи и задължителни междинен преглед и междинно преразглеждане на МФР, които да бъдат заложени в новия регламент за МФР; припомня, че междинното преразглеждане през 2016 г. беше с историческо значение, защото за първи път беше извършено действително преразглеждане на Регламента за МФР, което получи положителна оценка от страна на Съвета и на Парламента, особено по отношение на укрепването на разпоредбите за гъвкавост на МФР;

25.  счита, че междинното преразглеждане на МФР за периода 2021 – 2027 г. следва да бъде предложено и прието своевременно, за да се даде възможност на следващия Парламент и на следващата Комисия да адаптират финансовата рамка по съответен начин; подчертава, че при преразглеждане на МФР следва да се осигури участието на Парламента и да се гарантират неговите прерогативи като равноправно подразделение на бюджетния орган; подчертава освен това, че едно истинско преразглеждане предполага също така преразглеждането на таваните на МФР, ако се установи, че те не са адекватни за останалата част от срока на действие;

Гъвкавост

26.  подчертава, че по време на изпълнението на настоящата МФР бюджетният орган одобри съществено мобилизиране на механизмите за гъвкавост и на специалните инструменти, включени в Регламента за МФР, за да осигури допълнителните бюджетни кредити, необходими за реагиране на сериозни кризи или за финансиране на нови политически приоритети;

27.  счита поради това, че разпоредбите за гъвкавост съгласно настоящата МФР бяха ефективни и предоставиха решения за обезпечаване на значителното по размер финансиране, необходимо по-специално за справяне с предизвикателствата във връзка с миграцията и бежанците и за преодоляване на недостига на инвестиции; припомня, че Парламентът беше инициатор на няколко от тези разпоредби, които решително защитаваше по време на предишните преговори за МФР;

28.  счита, че все още е необходимо допълнително укрепване на тези разпоредби, за да се посрещат по-успешно новите предизвикателства, непредвидените събития и променящите се политически приоритети, които възникват по време на прилагането на дългосрочен план като МФР; призовава за по-голяма гъвкавост в следващата МФР, което следва да даде възможност за възможно най-пълноценно използване на общите тавани на МФР за бюджетни кредити за поети задължения и за бюджетни кредити за плащания;

Механизми за гъвкавост в МФР

29.  счита, че таваните на следващата МФР следва да бъдат определени на равнище, което позволява не само финансирането на политиките на ЕС, но и осигуряването на достатъчни маржове за поети задължения във всяка функция;

30.  е убеден, че всички неразпределени маржове следва да бъдат пренасяни без ограничения към бъдещите финансови години и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган за всяка цел, която бъде счетена за необходима, в рамките на годишната бюджетна процедура; призовава следователно да се запази общият марж за поетите задължения, но без каквито и да било ограничения по отношение на обхвата и времето;

31.  припомня, че общият марж за поетите задължения може единствено да мобилизира средства от неразпределените маржове до година N - 1, след като са били потвърдени чрез техническа корекция преди представянето на проектобюджета; счита обаче, че е от съществено значение да се проучат начини за мобилизиране и на неразпределените маржове от година N, за да се даде възможност също така за финансиране на допълнителни потребности, каквито могат да възникнат през годината;

32.  изразява твърдо убеждение, че поетите задължения, разрешени от бюджетния орган, следва да се използват за първоначалното си предназначение и че следва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира прилагането на този подход във всички области на политиката; призовава по-специално Комисията да продължи да работи активно в тази насока; е убеден въпреки това, че ако в действителност бъдат отменени бюджетни кредити в резултат на цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, те следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура; счита, че отменените бюджетни кредити следва да постъпват направо в общия марж за поетите задължения, вместо да подхранват конкретен специален инструмент или резерв;

33.  припомня, че отменените бюджетни кредити произтичат от поети задължения, които вече са били разрешени от бюджетния орган и които по принцип е следвало да са довели до съответните плащания, ако действието, за чието финансиране са били предназначени, е било осъществено, както е било планирано; подчертава следователно, че рециклирането на отменените бюджетни кредити в бюджета на ЕС е надлежно оправдано, но не следва да бъде средство за заобикаляне на съответните правила за отмяна, които са заложени в секторните регламенти;

34.  изтъква, че е необходимо да се гарантира пълно пренасяне на маржовете за плащанията чрез общия марж за плащанията за цялата МФР; противопоставя се на всякакви ограничения или тавани, прилагани спрямо равнището на маржовете, които могат да бъдат прехвърлени, както е в действащата МФР, и припомня, че тези маржове могат да бъдат мобилизирани само ако бюджетният орган реши да направи това и в определената от него степен; подчертава, че общият марж за плащанията може да играе важна роля при преодоляването на всяка нова криза на плащанията, която би могла да настъпи;

35.  подчертава, че възможността за преразглеждане на таваните следва да се запази в регламента за МФР в случай на непредвидени обстоятелства, когато необходимостта от финансиране би довела до изчерпване или надвишаване на наличните маржове и специални инструменти; призовава в регламента за МФР да се предвиди опростена процедура за целенасочено преразглеждане в рамките на одобрен праг;

36.  застъпва се за запазване на възможността за концентриране на финансирането в началото или в края на периода на изпълнение на всяка програма на ЕС с цел да се даде възможност за антициклични действия, които съответстват на ритъма на реалното изпълнение, както и да се реагира смислено на важни кризи; призовава освен това за законодателна гъвкавост – понастоящем заложена в точка 17 от Междуинституционалното споразумение (МИС) – която дава възможност корекция на цялостния пакет на програмата, приета съобразно обикновената законодателна процедура и в размер до +/- 10%, да бъде допълнително увеличена до +/- 15%;

37.  подчертава гъвкавостта, която може да се постигне чрез трансфери в рамките на една и съща функция на МФР с цел разпределяне на финансовите ресурси точно там, където са необходими, и осигуряване на по-добро изпълнение на бюджета на ЕС; счита, че по-малкият брой функции допринася за подобряване на гъвкавостта в МФР; изисква обаче Комисията проактивно да информира бюджетния орган и да се консултира с него при предприемането на значителни самостоятелни трансфери;

Специални инструменти на МФР

38.  одобрява общата структура на специалните инструменти на МФР, и по-специално Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на ЕС и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), и изтъква тяхното активно мобилизиране по линия на действащата МФР; призовава за подобряване на техните финансови пакети и оперативни разпоредби;

39.  призовава по-специално за значително увеличаване на финансовия пакет за Инструмента за гъвкавост до годишен бюджет в размер на поне 2 милиарда евро; припомня, че Инструментът за гъвкавост не е свързан с конкретна област на политиката и следователно може да бъде мобилизиран за всяка цел, ако това се счете за необходимо; счита следователно, че този инструмент може да бъде мобилизиран за покриване на всякакви нови финансови потребности, възникващи по време на изпълнението на МФР;

40.  изтъква ролята на резерва за спешна помощ за обезпечаване на бърза реакция при възникването на конкретни потребности от помощ за трети държави при непредвидени обстоятелства и подчертава неговото специално значение в настоящия контекст; призовава за значително увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

41.  отбелязва по-специално значителното мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС за предоставяне на помощ при редица сериозни природни бедствия със съществени последици за бюджета; подчертава също така положителния отзвук сред общественото мнение във връзка с този инструмент; предлага увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

42.  счита, че използването на ЕФПГ за обезпечаване на солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, които са загубили работата си вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията или вследствие на световната икономическа и финансова криза, не е съвсем пълноценно и че то може допълнително да се подобри и интегрира в рамките на дългосрочна стратегия с цел ефективно да достига до съкратените работници и да ги реинтегрира на пазара на труда, във всички държави членки; счита, че при предстоящото преразглеждане на ЕФПГ следва да се разгледа неговият обхват и да се подобри координацията му с други инструменти; счита, че за преразгледания ЕФПГ следва да бъде осигурен поне същият годишен бюджет в новата МФР;

43.  предлага създаването на специален резерв за специалните инструменти на МФР въз основа на неусвоените бюджетни кредити по всеки инструмент; счита, че този резерв следва да функционира без ограничения във времето; изисква мобилизирането на този резерв в полза на всеки специален инструмент на МФР, който се използва за финансиране на потребности извън своя финансов капацитет, да става с решение на бюджетния орган;

44.  отбелязва, че за всеки специален инструмент на МФР понастоящем се прилагат различни правила по отношение на срока за пренасяне на неусвоените бюджетни кредити; счита, че те следва да бъдат хармонизирани, за да може да се прилага единно правило „N + 1“ за всички тези инструменти;

45.  счита, че маржът за непредвидени обстоятелства следва да остане инструмент, който се използва само в краен случай; подчертава, че това е специален инструмент, който освен това може да бъде мобилизиран единствено за бюджетни кредити за плащания, и че мобилизирането му беше особено важно за справяне с кризата с плащанията през 2014 г.; призовава следователно неговото максимално годишно финансиране да бъде увеличено на 0,05% от БНД на ЕС;

46.  подчертава, че специалните инструменти на МФР следва да бъдат отчитани над таваните на МФР както за бюджетните кредити за поети задължения, така и за бюджетните кредити за плащания; счита, че въпросът за включването в бюджета на плащанията по тези инструменти беше решен по недвусмислен начин при междинното преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г., с което се сложи край на дългогодишния конфликт със Съвета относно тълкуването; застъпва се за въвеждането на ясни разпоредби в Регламента за МФР, съгласно които плащанията, произтичащи от мобилизирането на бюджетни кредити за поети задължения по специалните инструменти на МФР, следва да се отчитат над годишните тавани за плащанията по МФР;

47.  отбелязва, че настоящото МИС изисква специално мнозинство в Парламента за мобилизирането на три специални инструмента на МФР; счита, че тази разпоредба е остаряла, предвид факта, че тя отразява специалните мнозинства, необходими за приемането на бюджета на ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон; призовава за хомогенен подход спрямо изискванията за гласуване във връзка с мобилизирането на тези инструменти, който би следвало да е същият като използваният за приемането на бюджета на ЕС;

Приходи – специален резерв

48.  изтъква отново своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията или свързани с просрочено плащане на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без съответно намаляване на вноските на база БНД;

49.  призовава за тази цел за създаването на специален резерв в бюджета на ЕС, който постепенно да се захранва от различните видове непредвидени други приходи и надлежно да се пренася, с цел да се осигурят допълнителни възможности за разходи, при необходимост; счита, че този резерв следва да бъде заделен за специалните инструменти по МФР и с решение на бюджетния орган следва да се предвидят допълнителни средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;

Ефикасно и ефективно използване на ресурсите на ЕС

50.  признава, че постигането на европейска добавена стойност следва да бъде един от основните принципи, от който да се ръководят институциите на ЕС при вземането на решения относно вида на разходите в следващата МФР; посочва обаче наличието на множество тълкувания на това понятие и призовава за единно, ясно и лесно разбираемо определение на съответните критерии, което да отчита териториалните особености и по възможност, да включва измерими показатели за изпълнение; предупреждава срещу всеки опит за използване на това определение с цел оспорване на целесъобразността на политиките и програмите на ЕС по чисто количествени или краткосрочни икономически съображения;

51.  отбелязва позоваването на понятието „европейска добавена стойност“, представено в различни документи на Комисията; изтъква отново във връзка с това списъка с параметрите, определени от Парламента в гореспоменатата резолюция резолюция от 24 октомври 2017 г.; припомня, че ресурсите на ЕС следва да се използват за финансиране на европейски обществени блага, както и да действат като катализатор при осигуряването на стимули за държавите членки на всички административни равнища с цел предприемане на действия за изпълнение на целите на Договора и постигане на общите цели на ЕС, които не биха могли да бъдат реализирани по друг начин; изразява съгласие, че бюджетът на ЕС следва да се използва за финансирането на действия, които могат да осигурят ползи за ЕС като цяло, каквито не могат да бъдат ефективно осигурени от държавите членки поотделно, и които същевременно да обезпечават по-висока икономическа ефективност спрямо мерките, предприемани единствено на национално, регионално или местно равнище; счита освен това, че бюджетът на ЕС следва да допринася за установяването и поддържането на мир и стабилност в съседните на ЕС държави и извън тях; счита, че европейска добавена стойност се създава както от програмите със споделено управление, така и от програмите с пряко управление, като двата метода се допълват за постигане на целите на ЕС; в този контекст очаква от държавите членки да се въздържат при преговорите относно следващата МФР от следване на логиката за „справедлива възвръщаемост“, при която се вземат предвид единствено националните интереси под формата на нетни салда;

52.  счита, че по-доброто разходване на средствата, тоест ефективното и недискриминационно използване на всяко евро от бюджета на ЕС, може да бъде постигнато не само чрез насочване на ресурсите на ЕС към действия с най-висока европейска добавена стойност и най-значително повишение на ефективността във връзка с прилагането на политиките и програмите на ЕС, въз основа на задълбочена оценка на текущите разходи, но също така и чрез постигане на по-голямо взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети, както и чрез осигуряване на осезаемо подобрение на структурата на разходите; подкрепя препоръките от годишния доклад за 2016 г. на Европейската сметна палата за ефективна рамка за управление на показателите, по-рационализирано и балансирано докладване относно изпълнението и по-лесен достъп до резултатите от оценките;

53.  призовава за реално опростяване на бюджетната система на ЕС в следващата МФР, с цел да се улесни усвояването на средствата; подчертава по-специално необходимостта от ограничаване на ненужните припокривания между инструментите, които обслужват сходни видове действия, например в областта на иновациите, малките и средните предприятия (МСП) или транспорта, без да възникне риск от загуба на важни елементи от различните програми, както и необходимостта от премахване на съществуващата конкуренция между различните форми и източници на финансиране с цел осигуряване на максимална допълняемост и съгласувана финансова рамка; счита, че това би улеснило по-ясното информиране на гражданите за приоритетите на ЕС;

54.  подчертава, че при извършването на „проверка на състоянието“ на разходите на ЕС не може да се предвижда намаляване на амбициите на ЕС или секторно разделяне на политиките и програмите на ЕС; тази проверка не следва да води до замяна на безвъзмездните средства с финансови инструменти с цел генериране на икономии, тъй като по-голямата част от действията, подкрепяни от бюджета на ЕС, не са подходящи за финансиране чрез последните; счита, че извършването на „проверка на състоянието“ следва по-скоро да води до определянето на начини, чрез които би могло да се подобри изпълнението на разходните програми на ЕС;

55.  призовава за всеобхватно хармонизиране на правилата с цел създаване на единна нормативна уредба за всички бюджетни инструменти на ЕС, като същевременно се отчитат специфичните за отделните фондове и сектори характеристики; насърчава Комисията да се заеме с въпроса за съчетаването на различните източници на финансиране, като представи ясни насоки в това отношение и осигури равен достъп до всички видове финансиране във всички държави членки;

56.  застъпва се също така за реално опростяване на секторните правила за изпълнение, които се прилагат за бенефициентите, и за намаляване на административната тежест чрез по-нататъшно стандартизиране и опростяване на процедурите и програмните документи; посочва освен това необходимостта от осигуряване на повече помощ за изграждане на капацитет и на повече техническа помощ за бенефициентите; призовава за преминаване към основана на риска оценка;

Единство, точност на бюджета и прозрачност

57.  припомня, че принципът на единство, според който всички източници на приходи и разходи на Съюза се отразяват в бюджета, е едновременно изискване на Договора и основна демократична предпоставка за прозрачност, законосъобразност и отчетност на бюджета; изразява съжаление за все по-честото неспазване на този принцип, докато финансовата сложност нараства – като се започне от историческото наследство на Европейския фонд за развитие (ЕФР) и се мине през създаването на Европейския механизъм за стабилност, за да се стигне до неотдавнашното често прибягване до ad hoc извънбюджетни механизми под формата на иновативни финансови инструменти и външни доверителни фондове или инструменти, които не са записани в счетоводния баланс на Съюза;

58.  поставя под съмнение мотивите и добавената стойност във връзка със създаването на инструменти извън бюджета на Съюза; счита, че решенията за създаване или запазване на тези инструменти в действителност са диктувани от опити за прикриване на реалните финансови потребности и заобикаляне на ограниченията на МФР и на таваните на собствените ресурси; изразява съжаление поради факта, че тези решения също така често водят до заобикаляне на Парламента и неговата тройна отговорност като законодателен, бюджетен и контролен орган и са в разрез с целта за повишаване на прозрачността за широката общественост и бенефициентите;

59.  припомня следователно дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие, наред с някои други инструменти извън МФР, следва да бъде включен в бюджета на Съюза, за да се увеличи неговата легитимност, както и ефикасността и ефективността на политиката за развитие на Съюза; подчертава обаче, че съответните финансови пакети следва да бъдат добавени над договорените тавани на МФР, така че включването на инструментите в бюджета да не окаже отрицателно въздействие върху тяхното финансиране, нито върху други политики и програми на ЕС; принципно приветства предложението за включване на Европейския механизъм за стабилност във финансите на Съюза под формата на Европейски валутен фонд, без да се засяга бъдещата му структура;

60.  счита, че доверителните фондове на ЕС могат да осигурят добавена стойност чрез обединяването на ресурси от различни донори за конкретни ситуации, но че тяхната употреба не следва да води до просто „преетикетиране“ на планираното финансиране на ЕС, нито следва да променя първоначалните цели на финансовите инструменти на ЕС; подчертава необходимостта от упражняване на засилен парламентарен контрол по отношение на тяхното създаване и изпълнение; настоява, че доверителните фондове на ЕС следва да подкрепят единствено действия извън Съюза;

61.  счита също така, че когато даден дял от извънбюджетните операции се оценява като необходим за постигането на съответни конкретни цели, например чрез използването на финансови инструменти или доверителни фондове, те следва да бъдат ограничени до определено равнище и продължителност и да бъдат напълно прозрачни, обосновани чрез доказана допълняемост и добавена стойност и подкрепени от силни процедури за вземане на решения и разпоредби за отчетност;

62.  счита, че в следващата МФР бюджетът на Съюза следва да представя с по-голяма точност равнището на целевите приходи и тяхното въздействие върху реалните разходи, и по-специално разходите, които произтичат от вноски на трети държави; подчертава, че това е още по-целесъобразно с оглед на желанието на Обединеното кралство, изразено в контекста на преговорите за оттеглянето му от Съюза, да участва в някои бюджетни програми на Съюза по новата МФР за периода след 2020 г. като държава, която не членува в ЕС;

Равнище на бюджетните кредити за плащания

63.  припомня, че бюджетните кредити за плащания са логично и правно следствие от бюджетните кредити за поети задължения, и призовава бъдещите тавани за плащанията да бъдат определени на подходящо равнище, като се остави само ограничен и реалистичен марж между поетите задължения и плащанията; очаква при определянето на бъдещите тавани за плащанията да се вземе предвид, от една страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения, произтичащи от настоящия финансов период, които ще се преобразуват в плащания едва след 2020 г., и от друга страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения във връзка с програми и инструменти за периода след 2020 г.;

64.  припомня натрупването на неплатени сметки в края на предходната МФР, които бяха прехвърлени в действащата МФР, и предупреждава за риска от повтаряне на кризата с плащанията при прехода към следващата МФР, тъй като това би довело до сериозни последици за някои бенефициенти, като студенти, университети, МСП и изследователи; отбелязва настоящата тенденция на непълно усвояване на бюджетните кредити за плащания поради забавяния в изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., което води до увеличение на равнището на неизпълнените поети задължения, които трябва да бъдат уредени в рамките на таваните на следващата МФР; изисква Комисията и държавите членки, включително на равнище министри на финансите, да анализират първопричините за тези забавяния и да предложат конкретни мерки за опростяване, за да се улесни изпълнението в бъдеще;

65.  отбелязва предварителните резултати от преговорите относно финансовото споразумение във връзка с излизането на Обединеното кралство от Съюза, което включва пълно участие на Обединеното кралство във финансирането и изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., с всички съответни финансови последици;

Финансови инструменти

66.  подчертава, че бюджетът на ЕС разполага с широк набор от инструменти за финансиране на дейности, подкрепяни на равнището на ЕС; тези инструменти могат да бъдат прегрупирани в две категории — от една страна, безвъзмездни средства, а от друга страна, финансови инструменти под формата на гаранции, заеми, поделяне на риска или собствен капитал; посочва също така Европейския фонд за стратегически инвестиции, чиято цел е да мобилизира частен и публичен капитал в целия ЕС в подкрепа на проекти в някои области от ключово значение за икономиката на ЕС, за да се допълни ограниченото финансиране;

67.  признава потенциала на финансовите инструменти за увеличаване на икономическото и политическото въздействие на бюджета на Съюза; подчертава обаче, че те могат да се прилагат само за проекти, генериращи приходи, при неоптимални условия за инвестиции или неефективност на пазара, и поради това те представляват само допълваща, а не алтернативна форма на финансиране спрямо безвъзмездните средства; подчертава, че финансовите инструменти не следва да целят заместване на съществуващите публични или частни схеми за финансиране и следва да отговарят на поетите национални и международни ангажименти;

68.  припомня своето искане към Комисията да определи областите, които се обслужват най-добре от безвъзмездни средства, областите, които биха могли да се обслужат по-добре чрез използването на финансови инструменти, както и областите, при които безвъзмездните средства биха могли да се комбинират с финансови инструменти, и да разгледа възможностите за постигане на правилен баланс между двете форми на финансиране; е убеден, че субсидиите следва да продължат да бъдат преобладаващият източник на финансиране за проектите на ЕС в следващата МФР; подчертава, че заемите, гаранциите, поделянето на риска и финансирането със собствен капитал следва да се използват предпазливо, въз основа на подходящи предварителни оценки и само когато може да се докаже ясна добавена стойност и ефект на лоста във връзка с тяхното използване; отбелязва, че степента на усвояване на финансовите инструменти и полезните взаимодействия с безвъзмездните средства могат да бъдат подобрени; призовава за повече усилия с цел улесняване на достъпа на бенефициентите до финансовите инструменти, както и за по-голяма гъвкавост при междусекторното използване на различните финансови инструменти, за да се преодолеят ограничителните правила, които пречат на получателите да се възползват от множеството програми за реализация на проекти с отговарящи на условията цели;

69.  призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата за използването на финансовите инструменти в следващата МФР, с цел създаване на полезни взаимодействия между различните инструменти и максимизиране на ефективното им прилагане; отбелязва възможността за представяне на предложение, изискващо провеждането на задълбочена дискусия във връзка със създаването на единен фонд, който да интегрира финансовите инструменти на равнището на ЕС, управлявани централно; счита, че следва да се осигури ясна структура за избора на различни видове финансови инструменти за отделните области на политиката и видове действия, както и че съответните финансови инструменти следва да продължат да бъдат включвани в бюджета в отделни бюджетни редове, за да се осигури яснота на инвестициите; подчертава все пак, че подобна хармонизация на правилата не може да засяга финансовите инструменти, които се управляват от държавите членки в рамките на политиката на сближаване или в областта на външните действия;

70.  припомня многократните си искания за по-голяма прозрачност и демократичен контрол по отношение на изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

Структура

71.  счита, че структурата на МФР следва да осигурява по-голяма видимост на политическите и бюджетните приоритети на ЕС за европейските граждани, и призовава за по-ясно представяне на всички разходни области от бюджета на ЕС; е убеден, че основните стълбове на бъдещите разходи на ЕС, очертани в настоящата резолюция, следва да бъдат отразени по съответен начин;

72.  счита следователно, че настоящото представяне на отделните функции изисква някои подобрения, но е против всякакви неоснователни радикални промени; в резултат на това предлага следната структура на МФР за периода след 2020 г.;

Функция 1: По-силна и устойчива икономика

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

при пряко управление:

—  научните изследвания и иновациите,

—  промишлеността, предприемаческата дейност, малките и средните предприятия,

—  цифровата трансформация на икономиката и обществото,

—  големите инфраструктурни проекти,

—  транспорта, енергетиката и космоса,

—  околната среда, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

Функция 2: По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—  икономическото, социалното и териториалното сближаване (при споделено управление):

инвестициите в иновации, научни изследвания, цифровизация, индустриален преход, МСП, транспорт, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, енергетика и околна среда,

заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства,

—  образованието, младежта и ученето през целия живот,

—  културата, гражданството, медиите и комуникацията,

—  демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

—  здравеопазването и безопасността на храните,

—  убежището, миграцията и интеграцията, правосъдието и потребителите,

—  подкрепата и координацията с националните администрации.

Функция 3: По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—  земеделието и развитието на селските райони,

—  морското дело и рибарството.

Функция 4: Повече отговорност в световен мащаб

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—  международното сътрудничество и развитие,

—  отношенията със съседните държави,

—  процеса на разширяване,

—  хуманитарната помощ,

—  демокрацията, принципите на правовата държава, основните права и равенството между половете,

—  търговията.

Функция 5: Сигурност, мир и стабилност за всички

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

—  сигурността, в това число и киберсигурността,

—  реакцията при кризи и стабилността, включително гражданската защита,

—  общата външна политика и политика на сигурност,

–  отбраната, включително научните изследвания и иновациите.

Функция 6: Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани

—  финансирането за служителите на европейските институции,

—  финансирането за сградите и оборудването на европейските институции.

73.  настоятелно призовава Комисията да представи в приложение към бюджета на Съюза всички разходи на ЕС, които възникват извън бюджета на ЕС в резултат на междуправителствени споразумения и процедури; счита, че ако тази информация се предоставя ежегодно, това ще допълва представата за инвестициите, които държавите членки са се ангажирали да реализират на европейско равнище;

III.Политики

По-силна и устойчива икономика

74.  подчертава значението на доизграждането на европейското научноизследователско пространство, енергийния съюз, Единното европейско транспортно пространство и цифровия единен пазар като основни елементи на европейския единен пазар;

75.  счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в някои области с доказана ясна европейска добавена стойност, които стимулират икономическия растеж, конкурентоспособността, устойчивостта и заетостта във всички региони на ЕС; подчертава в този контекст значението на научните изследвания и на иновациите за създаването на устойчива, водеща в световен мащаб и основана на знанието икономика, и изразява съжаление, че поради липсата на подходящо финансиране само малка част от качествените проекти в тази област получиха финансиране от ЕС по линия на действащата МФР;

76.  призовава следователно за значително увеличение на общия бюджет, предназначен за Деветата рамкова програма в следващата МФР, като неговият размер бъде определен на най-малко 120 милиарда евро; счита, че това равнище е подходящо за гарантиране на водеща роля на Европа в световен мащаб по отношение на конкурентоспособността, науката, технологиите и промишлеността, за предприемане на действия в отговор на обществените предизвикателства и за спомагане за постигане на целите на ЕС във връзка с климата и на целите за устойчиво развитие; призовава по-специално да се положат усилия за стимулирането на революционни иновации, създаващи пазари, по-конкретно за МСП;

77.  призовава освен това да се постави по-силен акцент върху осъществяването на научни изследвания и иновации чрез съвместни предприятия и други инструменти и да се осигури подкрепа за инвестициите в ключови технологии с цел преодоляване на недостига на инвестиции в иновациите; подчертава, че увеличаването на финансовите средства трябва да бъде съчетано с опростяване на процедурите за финансиране; приветства усилията на Комисията в това отношение и настоява тези усилия да продължат и през следващия програмен период, за да се осигурят по-добър достъп и еднакви условия на конкуренция за кандидатите чрез нова система за оценка на заявленията; подчертава необходимостта от разработването на мерки за стимулиране на балансирано участие на всички държави – членки на ЕС;

78.  приветства неотдавнашното предложение на Комисията за осигуряване на финансирането за Изследователския фонд за въглища и стомана през следващите години; подчертава значението на този фонд за финансиране на научните изследвания в този сектор на промишлеността; счита следователно, че е необходимо по-дългосрочно решение, което да гарантира финансирането след 2020 г. и също така да включи фонда в бюджета на Съюза, за да може Парламентът да изпълнява своята роля на орган, упражняващ бюджетен контрол;

79.  подчертава, че МСП и микропредприятията са основен двигател на икономическия растеж, иновациите и заетостта, като осигуряват 85% от новите работни места; признава важната им роля за гарантирането на икономическо възстановяване и за стимулирането на устойчива икономика на ЕС; припомня, че в ЕС съществуват над 20 милиона МСП и че те съставляват 99% от всички предприятия; счита, че подобряването на достъпа до финансиране за МСП във всички държави членки следва да продължи да бъде важна цел на политиката за следващата МФР с цел по-нататъшно повишаване на тяхната конкурентоспособност и устойчивост; подчертава следователно необходимостта от насърчаване на предприемачеството и подобряване на бизнес средата за МСП, за да могат те да реализират пълния си потенциал в условията на съвременната глобална икономика;

80.  приветства успеха на специалната програма на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) по настоящата МФР; подчертава високото равнище на изпълнение на тази програма и посочва, че тя има капацитет да усвои повече средства; призовава следователно за удвояване на финансовия пакет за програмата COSME, за да съответства на реалните потребности на икономиката на ЕС и на значителния интерес за участие в нея;

81.  изразява отново силния си ангажимент по отношение на ЕФСИ, който цели мобилизирането на 500 милиарда евро под формата на нови инвестиции в реалната икономика по линия на настоящата МФР; счита, че ЕФСИ вече даде мощен и целенасочен тласък на икономическите сектори, които допринасят за постигането на устойчив растеж и за създаването на работни места; подчертава положителното въздействие на ЕФСИ във връзка с осигуряването на финансиране за МСП в целия Съюз; приветства следователно намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за продължаване и подобряване на тази инвестиционна схема, със специален бюджет, който не следва да се финансира за сметка на съществуващите политики и програми по новата МФР; подчертава, че всяко законодателно предложение следва да се основава на заключенията от съответен преглед и независима оценка на Комисията; очаква, че новото предложение ще реши ефективно някои проблеми във връзка с изпълнението на ЕФСИ и ще разшири, наред с другото, географския обхват на фонда, така че ползите от него да се усетят в целия Съюз;

82.  набляга на значението на МФР за някои сектори, които разчитат на дългосрочни инвестиции, като сектора на устойчивия транспорт; подчертава, че транспортната инфраструктура е гръбнакът на единния пазар и базата за устойчив растеж и създаване на работни места; отбелязва, че за изграждането на единно европейско транспортно пространство, свързано със съседните държави, е необходима голяма транспортна инфраструктура и че то следва да се разглежда като ключов приоритет за конкурентоспособността на ЕС и за икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително за периферните и островните райони; счита следователно, че следващата МФР следва да осигури достатъчно финансиране за проекти, които допринасят по-специално за завършване на изграждането на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и на нейните коридори, които следва да бъдат допълнително разширени; припомня целите, които определи COP 21 по отношение на транспорта за борба с изменението на климата, и насърчава държавите членки да инвестират в интелигентен, устойчив и интегриран обществен транспорт;

83.  подчертава, че една актуализирана и по-ефективна програма в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) следва да обхваща всички видове транспорт, включително пътната и железопътната инфраструктура, както и вътрешните водни пътища; счита, че следва да се даде приоритет на по-тесните връзки между широкообхватните мрежи и видовете транспорт, които допринасят за намаляване на емисиите на CO2, и да се постави акцент върху междусистемните връзки и завършването на изграждането на мрежата в периферните райони; изтъква отново важното значение на подобряването на оперативната съвместимост чрез Европейската система за управление на железопътното движение и осигуряването на възможности за пълноценно използване на инициативата „Единно европейско небе“; призовава за завършване на европейската цифрова система за управление на въздушното движение;

84.  призовава за създаването на специален бюджетен ред за туризма в следващата МФР, за да се премине към истинска европейска политика в областта на туризма, която може да допринесе съществено за постигането на растеж и създаването на работни места;

85.  призовава Комисията да насърчава инвестициите за развитието на технологии от ново поколение и да стимулира тяхното въвеждане; подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, актуализиране на фиксираните мрежи и уплътняване на мобилните мрежи, насърчаване на внедряването на 5G и гигабитовата свързаност и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз; подчертава, че МСЕ – Телекомуникации следва да продължи да подкрепя инфраструктурите за цифрови услуги и високоскоростните широколентови мрежи, като ги прави достъпни, включително в отдалечените и селските региони, и като подобрява цифровата грамотност, взаимната свързаност и оперативната съвместимост; подчертава необходимостта от подкрепа на цифровата трансформация на европейската икономика и общество, както и от инвестиции в някои основни технологии, като големите информационни масиви, изкуствения интелект или високопроизводителните изчислителни технологии, в инфраструктура и в цифрови умения, с цел да се повиши конкурентоспособността на ЕС и да се подобри качеството на живот на европейските граждани;

86.  счита, че е от първостепенно значение да се осигурят устойчиви и достъпни от икономическа гледна точка доставки на енергия в Европа; призовава следователно за непрекъсната подкрепа за инвестициите, които осигуряват диверсификация на енергийните източници и пътища, увеличават енергийната сигурност и енергийната независимост и повишават енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници, включително чрез МСЕ – Енергетика; подчертава по-специално, че е важно да се осигури цялостна подкрепа, особено за регионите с висок въглероден интензитет, енергиен преход, преход към нисковъглеродна икономика, модернизирането на производството на електроенергия, подобряване на трансграничните междусистемни връзки и разгръщане на интелигентни мрежи, технологии за улавяне, съхранение и използване на въглерод и модернизирането на топлоснабдяването; счита, че преобразуването на енергийния сектор съобразно целите в областта на климата следва да се подкрепи по подходящ начин, по-специално в зависимите от въглища региони и държави, за да се допринесе ефективно за извършването на стратегически преход към икономика с ниски въглеродни емисии; призовава за създаването на всеобхватен фонд в подкрепа на справедливия преход, по-специално чрез развитие и въвеждане на възобновяеми енергийни източници, решения за енергийна ефективност, съхранение на енергия, решения за електрическа мобилност и инфраструктура, модернизиране на производството на енергия и мрежите, съвременни технологии за производство на енергия, включително за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), за улавяне и използване на въглерод (CCU) и газификация на въглища, модернизиране във връзка с топлоснабдяването, включително високоефективно комбинирано производство на енергия, ранно приспособяване към бъдещи екологични стандарти и преструктуриране на енергоемките промишлени сектори, както и намирането на решения с оглед на общественото и икономическото въздействие и въздействието върху околната среда;

87.  подчертава стратегическото значение на широкомащабните инфраструктурни проекти, и по-специално международния експериментален термоядрен реактор (ITER), Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), глобалната навигационна спътникова система („Галилео“), програмата за наблюдение на Земята („Коперник“) и бъдещата система за правителствени сателитни комуникации (GOVSATCOM) за бъдещата конкурентоспособност, сигурност и политическа мощ на ЕС; посочва, че финансирането на тези широкомащабни проекти трябва да бъде гарантирано в бюджета на ЕС, но същевременно то трябва да бъде обособено по начин, който да гарантира, че евентуалните преразходи не застрашават финансирането и успешното изпълнение на други политики на Съюза, както се случи с предходната МФР в някои отделни случаи; припомня, че за целта максималната сума, която може да бъде отпусната за тези проекти, понастоящем е определена в Регламента за МФР, и призовава в новия регламент да бъдат включени сходни разпоредби;

88.  подчертава значението и водещата роля на ЕС за опазването, защитата и повишаването на качеството на околната среда и за борбата срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на екосистемите и загубата на биологично разнообразие; счита, че стабилното и подходящо финансиране е от съществено значение за изпълнението на поетите от страна на ЕС ангажименти, например съгласно Парижкото споразумение; припомня, че следващата МФР следва да помогне на Съюза да постигне тези цели и следва да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г.; подчертава, че ЕС не следва да финансира проекти и инвестиции, които са в разрез с постигането на тези цели; призовава за пълно интегриране на въпросите, свързани с климата, в бъдещите разходи на ЕС; призовава в това отношение за осигуряване на подходящо финансиране за съответните програми, като LIFE+, чиито финансови средства да бъдат удвоени, и за създаването на специални пакети за биологичното разнообразие и управлението на мрежата „Натура 2000“;

По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа

89.  подчертава, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. следва да продължи да бъде основната инвестиционна политика на Европейския съюз, обхващаща всички региони на ЕС, с цел да се справи с комплексните социално-икономически предизвикателства, като същевременно съсредоточи по-голямата част от ресурсите в полза на най-уязвимите региони; счита, че отвъд целта за намаляване на различията в степента на развитие и за задълбочаване на сближаването, както е посочено в Договора, политиката на сближаване следва да се съсредоточи върху постигането на широките политически цели на ЕС, поради което предлага в следващата МФР трите фонда на политиката на сближаване – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд – да бъдат съсредоточени основно върху предоставянето на подкрепа за растежа и конкурентоспособността, научните изследвания и иновациите, цифровизацията, промишления преход, МСП, транспорта, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптиране, устойчивостта на околната среда и справедливия енергиен преход, заетостта, социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства; подчертава, че тези три фонда са неразделни компоненти на политиката на сближаване на ЕС и могат да действат само съвместно съгласно единната рамка на тази политика; призовава освен това за задълбочаване на териториалното сътрудничество, като се включи трансграничен компонент и градско измерение на политиката, както и специални разпоредби за селските, планинските, островните и отдалечените райони;

90.  счита, че е от първостепенно значение да се запази финансирането за политиката на сближаване за периода след 2020 г. за ЕС-27 най-малко на равнището от бюджета за 2014 – 2020 г. по постоянни цени; подчертава, че брутният вътрешен продукт (БВП) следва да остане един от параметрите за предоставяне на финансови средства по линия на политиката на сближаване, но счита, че той следва да бъде допълнен с набор от социални, свързани с околната среда и демографски показатели за по-добро отчитане на нови видове неравенство между регионите и в рамките на ЕС във всички държави членки; подкрепя в допълнение продължаването в рамките на новия програмен период на елементите от действащата МФР, които модернизираха политиката на сближаване и я ориентираха в по-голяма степен към резултатите, а именно тематичната концентрация, предварителните условия, рамката за изпълнението и връзката с икономическото управление;

91.  е силно ангажиран със задълженията, произтичащи от член 9 от ДФЕС, за изграждането на социална Европа и за изпълнението на европейския стълб на социалните права въз основа на устойчивия растеж в рамките на силно конкурентна социална пазарна икономика, чиято цел е пълна заетост и социален прогрес и насърчаване на равенството между жените и мъжете, солидарност между поколенията и защита на правата на детето, както е посочено в Договора; подчертава, че това изпълнение изисква социалните политики да бъдат финансирани правилно, и изтъква произтичащата от това необходимост от увеличаване на финансирането на съществуващите инструменти, които допринасят за постигането на тези цели, а именно ЕСФ, инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ЕФПГ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации; настоява те да присъстват в следващата МФР и да продължат да бъдат изпълнявани предимно чрез отпускане на безвъзмездни средства;

92.  отново призовава Комисията и всички държави членки да бъде създаден специален фонд за гаранция за децата, като се поставят децата в центъра на разширяващите се политики за облекчаване на бедността и се осигурят съответните ресурси за пълно прилагане на необходимите политически мерки, включително подпомагане на родителите да излязат от положение на социално изключване и безработица чрез целенасочени интервенции;

93.  подчертава, че ЕСФ по-специално следва да увеличи подкрепата си за развитието на социалния диалог, а именно чрез усъвършенстване на изграждането на капацитет на социалните партньори, включително на европейските секторни и междусекторни равнища, и че този ангажимент следва да стане задължителен за държавите членки във всички региони на ЕС;

94.  подчертава по-специално непрекъсната потребност от борба с безработицата и изключването, особено сред младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. „NEET“), като част от всеобхватен подход към политиките по въпросите на младежта на равнище ЕС; призовава следователно за удвояване на пакета на инициативата за младежка заетост, както и за пълноценното изпълнение на гаранцията за младежта на ЕС, като същевременно се осигури бързо и опростено разпределение на финансовите средства и постоянно и устойчиво финансиране през следващия програмен период; подчертава необходимостта от подобрен регламент, за да се запази недискриминационното участие в програмата на млади хора, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда; счита, че инвестициите за подпомагане на образованието и обучението, и особено развитието на цифрова грамотност, продължават да бъдат един от най-важните приоритети на ЕС; настоява, че тази програма не трябва да замества разходите, финансирани по-рано от националните бюджети;

95.  изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта, демокрацията, гражданството и гражданското общество, които са доказали безспорно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите; застъпва се следователно за продължаване на инвестициите в рамката „Образование и обучение 2020“ чрез програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се продължат действията, насочени към лица от всички възрасти, и особено младите хора; отново изразява подкрепа за укрепването на външното измерение на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“; препоръчва освен това продължаването на Европейския корпус за солидарност, като се предоставят достатъчно ресурси, които не са за сметка на други програми на ЕС; подчертава също така съществения принос на културните и творческите индустрии за растежа и работните места в ЕС;

96.  препоръчва създаването на вътрешен Европейски фонд за демокрация за увеличаване на подкрепата за гражданското общество и за неправителствените организации, работещи в областта на демокрацията и правата на човека, който да се управлява от Комисията;

97.  призовава по-специално за най-малко трикратно увеличаване на пакета за „Еразъм+“ в следващата МФР с цел да се достигне до много повече млади хора, младежки организации, ученици от средните училища и чираци в цяла Европа, за да им се помогне да развият ценни способности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентиран към учащите се подход и възможности за неформално и информално учене, доброволческа дейност и работа с младежи; призовава да се обърне особено внимание на лицата, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда, за да им се предостави възможност да участват в програмата, както и на хората с увреждания;

98.  призовава Комисията да проследява проекта „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“ и да предложи специална програма в следващата МФР, с достатъчно годишни бюджетни кредити, за да се покрият всички заявления за безплатна железопътна карта, постъпили от млади граждани на ЕС, навършващи 18 години през съответната година; подчертава, че такъв проект би могъл да се превърне в особено важен компонент за повишаване на европейското съзнание и идентичност, особено с оглед на заплахи като популизма и разпространяването на невярна информация; отново заявява, че за да се постигне целта на подобна програма, от Комисията се очаква да предложи подходящо правно основание;

99.  очаква в периода след 2020 г. Европейският съюз да премине от управление на кризи към постоянна, обща европейска политика в областта на убежището и миграцията; подчертава, че действията в тази област следва да бъдат обхванати от специален инструмент, а именно фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ); подчертава, че на бъдещия фонд, както и на съответните агенции, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи, трябва да бъде предоставено достатъчно финансиране за целия период на действие на следващата МФР, за да работят по широкообхватните предизвикателства в тази област; счита освен това, че ФУМИ следва да бъде допълнен с други компоненти, които разглеждат този въпрос в рамките на други политики, и най-вече европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментите за финансиране на външни дейности, тъй като един-единствен инструмент не би могъл да се справи с мащаба и сложността на потребностите в тази област; признава освен това значението на културните, образователните, младежките и спортните програми за интегрирането на бежанците и мигрантите в европейското общество; изисква от Комисията да оцени дали ролята на европейските градове в рамките на европейската политика в областта на убежището може да бъде увеличена чрез въвеждане на система от стимули, която предоставя финансова подкрепа за настаняване на бежанци и икономически растеж пряко на градовете в замяна на приемане на бежанци и търсещи убежище лица;

100.  признава европейската добавена стойност на сътрудничеството за справянето с общите заплахи за общественото здраве; отбелязва, че нито една държава членка не може самостоятелно да се справи с трансграничните предизвикателства в областта на здравеопазването, и призовава следващата МФР да отразява отговорността на ЕС за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите за здравеопазване и свързаните с околната среда здравни проблеми и да подкрепя държавите членки в усилията им за премахване на нарастващото неравенство по отношение на здравето; счита, че въз основа на положителните резултати от текущите действия в тази област следващата МФР следва да включва солидна здравна програма от следващо поколение, която разглежда тези въпроси, надхвърляйки държавните граници, например чрез въвеждане на иновативни решения за предоставяне на здравни грижи, включително електронно здравеопазване, като Европейските референтни мрежи, и която осигурява подкрепа за държавите членки под формата на експертен опит и обмен на данни, информация и добри практики; припомня, че доброто здраве е предварително условие за постигането на други цели, определени от ЕС, и че политиките в области като селското стопанство, околната среда, заетостта, социалните въпроси или социалното приобщаване също влияят на здравето на европейските граждани; призовава следователно за укрепване на оценките на въздействието върху здравето и за междусекторно сътрудничество в следващата МФР в тази област;

По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство

101.  потвърждава, че прилагането на модернизирана обща селскостопанска политика е от основно значение за продоволствената сигурност и независимост, за запазването на населението в селските райони и на заетостта, за устойчивото развитие, за устойчивостта на околната среда, на селското и на горското стопанство и за осигуряването на здравословни храни с високо качество и на приемлива цена за европейските граждани; посочва, че потребностите от храна и свързаните със здравето изисквания нараснаха, също както и необходимостта от осигуряване на подкрепа за земеделските стопани с оглед на преминаването към по-екологосъобразни селскостопански практики и от справяне с изменението на климата; подчертава необходимостта от осигуряване на подкрепа за сигурността на доходите на земеделските стопани и от укрепване на връзката между ОСП и осигуряването на обществени блага; подчертава, че ОСП е една от най-интегрираните политики и че тя се финансира предимно на равнище ЕС, поради което замества националните разходи;

102.  подчертава, че бюджетът на ОСП в следващата МФР следва най-малкото да се запази на настоящото си равнище за ЕС-27 по постоянни цени; подчертава, че новите предизвикателства, пред които ще се изправя следващата ОСП, изискват предоставянето на подходящо финансиране въз основа на анализ на текущата политика и бъдещите потребности; подчертава, че директните плащания са източник на ясна добавена стойност от ЕС и укрепват единния пазар, като се избягват нарушения на конкуренцията между държавите членки; противопоставя се на повторна национализация и на национално съфинансиране на директните плащания в това отношение; подчертава необходимостта от продължаване на мерките за запазване на производството в сектори, които са жизненоважни за уязвимите райони, от реформа на резерва за кризи в селското стопанство, от увеличаване на финансирането в съответствие с действията, предприемани в отговор на различните периодични кризи в чувствителните сектори, от създаването на нови инструменти, които могат да смекчат нестабилността на цените, и от увеличаване на финансирането за програмите от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (програмите POSEI); настоятелно призовава Комисията да продължи процеса на сближаване на директните плащания и да осигури необходимата финансова и правна рамка за веригата за доставки на храни, за да се противодейства на нелоялните търговски практики; посочва, че селските райони в ЕС са изправени пред сериозни проблеми и следователно се нуждаят от специфична подкрепа;

103.  подчертава социално-икономическата значимост и значимостта за околната среда на сектора на рибарството, на морската среда и на „синята икономика“ и техния принос за устойчивата продоволствена независимост на ЕС от гледна точка на обезпечаване на устойчивостта на европейската аквакултура и европейското рибарство и на смекчаването на въздействието върху околната среда; посочва, че общата политика в областта на рибарството е в изключителната компетентност на ЕС; подчертава в това отношение необходимостта да се запази специален, достатъчно финансиран, независим и достъпен фонд за рибарството, за да се изпълнява тази политика; призовава за повторното въвеждане на програмата POSEI в областта на рибарството, тъй като тя е от голямо значение за най-отдалечените региони на ЕС; призовава най-малкото за запазването на равнището на бюджетните кредити за сектора на рибарството съгласно действащата МФР и в случай на необходимост, за увеличаване на финансовите средства за морското дело; предупреждава за възможни отрицателни последици за сектора в случай на „твърдо“ излизане на Обединеното кралство от ЕС; отбелязва, че други финансови инструменти, в допълнение към безвъзмездните средства, биха могли да осигурят допълнителни възможности за финансиране;

Повече отговорност в световен мащаб

104.  подчертава, че светът е изправен пред многобройни предизвикателства, включително конфликти, кибератаки, тероризъм и радикализация, дезинформация, природни бедствия, изменение на климата и влошаване на състоянието на околната среда, нарушения на правата на човека и неравенство между половете; счита, че Съюзът носи особена политическа и финансова отговорност, основаваща се на действително европейска, основана на правила и ценности външна политика и на подкрепата за устойчивостта, сигурността, демократичното управление и устойчивото развитие на държавите – партньори на ЕС, както и на изкореняването на бедността и на предприемането на действия в отговор на кризи;

105.  подчертава, че бюджетните кредити за външна дейност следва да бъдат съществено увеличени, за да може Съюзът да изпълнява функциите си в рамките на своята глобална стратегия и на своите политики в областта на разширяването, съседството и развитието, както и за предприемането на действия в отговор на извънредни ситуации; очаква следващата МФР да отразява безпрецедентните потребности на южните и източните съседни държави, които полагат усилия, за да се справят с конфликти и с последиците от предизвикателствата, свързани с миграцията и бежанците; призовава за разпределянето на повече бюджетни кредити за справяне с растящата потребност от хуманитарна помощ, пораждана от природни и причинени от човека бедствия, като се избягва несъответствие между поетите задължения и плащанията; счита, че е необходимо Съюзът да увеличи финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA); подчертава освен това необходимостта от допълнителни ресурси за финансирането на инвестиционен план за Африка, с цел насърчаване на приобщаващ растеж и устойчиво развитие, и следователно за справяне с някои от първопричините за незаконната миграция;

106.  припомня, че политиката за развитие на ЕС е ръководена от поредица ангажименти, и по-точно ЦУР, Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Европейския консенсус за развитие, както и от принципи на съгласуваност на политиките за развитие и за ефективност на помощта; насочва вниманието към поетия от ЕС и от неговите държави членки ангажимент за увеличаване на тяхната официална помощ за развитие (ОПР) на 0,7% от БВП до 2030 г., включително използване на 20% от ОПР на ЕС за социално приобщаване и човешко развитие и на 0,2% от БНД за ОПР за най-слаборазвитите държави;

107.  отбелязва, че помощта за развитие може да играе важна роля за преодоляването на първопричините за миграцията и като допринася за стабилността, но счита, че ОПР не следва да бъде използвана за покриване на разходите за бежанците в държавите донори; посочва потенциалната роля на ОПР за улесняване на мобилизирането на финансиране от други източници и подчертава необходимостта от задълбочаване на взаимодействията с частния сектор чрез евентуалното продължаване на Плана за външни инвестиции въз основа на неговата оценка;

108.  подкрепя предоставянето на финансиране директно на организациите на гражданското общество и на защитниците на правата на човека, особено в трети държави, където демокрацията и принципите на правовата държава са застрашени; подчертава в това отношение, че е необходимо инструментите за външно финансиране да реагират бързо на политическите процеси и да се укрепи принципът „повече за повече“;

109.  изразява готовност да разгледа възможностите за опростена и рационализирана структура на инструментите за външно финансиране, при условие че чрез нея се повишават прозрачността, отговорността, ефикасността, съгласуваността и гъвкавостта и се спазват целите на свързаните с нея политики; призовава за запазването на отделни, специални инструменти за предприсъединителната помощ, съседството, развитието и хуманитарната помощ предвид техните политически и финансови особености; отбелязва, че част от тази структура следва да бъде ЕФР, който да бъде включен в бюджета над договорените тавани, без Механизма за подкрепа на мира в Африка, и тя да се характеризира с по-прозрачно инкорпориране на съответните доверителни фондове и инструменти;

110.  подчертава, че увеличената гъвкавост е важна за осигуряването на възможност да се мобилизират допълнителни ресурси и за бързото предоставяне на финансиране; би могъл да обмисли, като част от цялостно увеличаване на средствата за инструментите за външно финансиране, възможността за увеличаване на резерва от неразпределени бюджетни кредити, насочен към повишаване на вътрешната гъвкавост, подчертава обаче, че по-голямата гъвкавост не следва да е за сметка на дългосрочните цели на политиките и на географските и тематичните приоритети, на предвидимостта на дългосрочното финансиране, парламентарния контрол и консултациите с държавите партньори и гражданското общество;

Сигурност, мир и стабилност за всички

111.  счита, че създаването на нова функция „Сигурност, мир и стабилност за всички“ ще бъде доказателство за приоритета, който дава Съюзът на тази нововъзникваща политическа отговорност, ще потвърди нейната специфичност и ще постигне последователност между нейното вътрешно и външно измерение;

112.  подчертава, че равнището и механизмите на финансиране в областта на вътрешната сигурност следва да бъдат подсилени от самото начало и за целия период на действие на следващата МФР, за да се избегне системното и ежегодно прибягване до разпоредбите за гъвкавост на МФР; призовава за осигуряването на достатъчно ресурси на правоприлагащите агенции (Европол, Евроюст и CEPOL) и за предоставянето на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) на средствата, необходими за изпълнението и управлението на нейните нови отговорности; подчертава ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права за разбирането и предприемането на действия във връзка с радикализацията, маргинализацията, словото на омразата и престъпленията от омраза;

113.  счита, че следващата МФР трябва да подкрепи създаването на Европейски съюз за отбрана; очаква с интерес, в съответствие с обявеното от Комисията по отношение на тази област, съответните законодателни предложения, включително специална програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната и програма за промишлено развитие, допълнени от инвестиции от страна на държавите членки в оборудване, свързано със сътрудничеството помежду им; потвърждава отново при тези обстоятелства категоричната си убеденост, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетани с допълнителни финансови средства; припомня, че задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната, обединяването на научните изследвания и оборудването и отстраняването на дублиране ще повишат стратегическата автономност и конкурентоспособност на отбранителната промишленост на Европа и ще генерират значително повишаване на ефективността, което често се изчислява на около 26 милиарда евро годишно;

114.  изисква, в условията на повишено внимание по отношение на сигурността и отбраната в Съюза, да се направи преоценка на всички разходи за външна сигурност; очаква с интерес по-специално предприемането на реформа на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на ЕС с военни последици или последици в областта на отбраната (механизма Athena) и на Механизма за подкрепа на мира в Африка след включването на ЕФР в бюджета; приветства поетите неотдавна от държавите членки ангажименти в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и изисква от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от Комисията да пояснят по какъв начин ще се финансира то в бъдеще; призовава за програма приемник на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, която да се съсредоточи върху предприемането на действия в отговор на кризи и изграждането на капацитет за сигурност и развитие, като същевременно се намери издържано от правна гледна точка решение за изграждането на военен капацитет;

115.  подчертава първостепенното значение на Механизма за гражданска защита на ЕС, който създаде условия за предоставяне на координирана помощ от ЕС при природни и причинени от човека бедствия в целия Съюз и извън него; посочва безспорната добавена стойност на операциите за гражданска защита в ефективната борба с бедствията, които стават все по-чести и по-комплексни, като тези операции същевременно засилват чувството за европейска солидарност сред гражданите на ЕС в моменти на нужда; приветства представените неотдавна от Комисията предложения за повишаване на гражданската защита на ЕС чрез укрепване на готовността и превантивните мерки, включително чрез създаването на специален резерв от оперативни способности на равнището на Съюза; призовава засилените действия в тази област да бъдат съчетани с подходящо финансиране в рамките на следващата МФР;

Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани

116.  счита, че за осъществяването на политиките на Съюза и за възвръщането на доверието и укрепването на диалога с организациите на гражданското общество и с гражданите на всички равнища е задължително публичната администрация да бъде силна, ефикасна и с високо качество; подчертава в това отношение ролята на институциите, чиито членове са демократично избрани; припомня, че съгласно Сметната палата институциите, органите и агенциите на ЕС са приложили 5-процентното съкращение на персонала, както е посочено в техните щатни разписания; счита, че спрямо тях не следва да се прилага отново подобен подход на хоризонтални съкращения; изразява категорично несъгласие с повторно използване на т.нар. „резерв за преразпределение“ на служители на агенциите;

117.  приветства инициативите на институциите, органите и агенциите за допълнително повишаване на ефективността чрез задълбочаване на административното сътрудничество и чрез обединяването на някои функции, като по този начин се генерират икономии за бюджета на Съюза; подчертава, че някои агенции биха могли да постигнат още по-голяма ефективност, особено с помощта на задълбочаване на сътрудничеството между агенциите, изпълняващи сходни задачи, например в областта на надзора на финансовите пазари и по отношение на агенциите с няколко места на работа; призовава в по-общ смисъл за задълбочена оценка на възможностите за обединяване на агенции според стратегическия характер на техните задачи и техните резултати с цел пораждане на полезни взаимодействия между агенциите, например по отношение на Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари в Париж;

118.  счита, че институциите и органите на ЕС следва да спазват както географския баланс, така и баланса между половете;

119.  призовава Комисията за предложи механизъм, съгласно който държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), ще понасят съответни финансови последици; предупреждава обаче, че крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не трябва по никакъв начин да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които не носят отговорност; е убеден следователно, че бюджетът на Съюза не е подходящият инструмент за предприемане на мерки при неспазване на член 2 от ДЕС и че съответните държави членки следва да понесат финансовите последици, независимо от изпълнението на бюджета;

120.  подчертава, че премахването на дискриминацията, както и на неравенството между половете и на основаното на пола насилие, е жизненоважно за изпълнението на ангажиментите на ЕС за изграждане на приобщаваща Европа; подкрепя следователно ангажиментите за интегриране на свързаните с пола аспекти и за спазване на принципа на равнопоставеност на жените и мъжете във всички политики на ЕС в следващата МФР, както и за подсилено бюджетно измерение на борбата с всички форми на дискриминация, като се отделя особено внимание на свързаното с пола измерение в политиките в областта на миграцията и убежището и във външните политики на ЕС;

121.  подчертава необходимостта да се гарантира, че жените имат достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и че се обръща специално внимание на специфичните потребности на уязвимите лица, включително малолетните и непълнолетните лица и други групи, като общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

122.  счита, че следва да се предоставя специална подкрепа на целевите групи в неравностойно положение, и особено на хората с увреждания и ромите, като изрично се изключат сегрегационни практики; счита по-специално че названието „роми“ следва да остане в списъка с бенефициенти на ЕСФ и на ЕФРР;

123.  отбелязва, че поради отдалечеността си от европейския континент най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии се сблъскват със специфични природни, икономически и социални предизвикателства; счита, че за тях следва да бъдат формулирани специални мерки и надлежно обосновани дерогации; призовава за приемственост на финансовата подкрепа на ЕС за най-отдалечените региони и за отвъдморските страни и територии в следващата МФР, особено в рамките на политиката на сближаване за най-отдалечените региони и в рамките на специален инструмент за отвъдморските страни и територии, за достъпа им до научноизследователски програми и за борба със специфичните предизвикателства, свързани с изменението на климата, пред които те се изправят;

124.  настоятелно призовава Комисията, с оглед на доброто финансово управление и прозрачността на бюджета на Европейския съюз, да разгледа възможността за създаване на подходящи условия за предотвратяване на корупцията и финансовите измами, свързани с финансовите средства на ЕС; изразява особена загриженост по отношение на митническите измами, довели до значителна загуба на приходи за бюджета на Съюза; призовава държавите членки, които се противопоставиха на законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания, да преразгледат своите позиции, за да може да се намери бързо решение на този проблем;

IV.Процедура и процес на вземане на решения

125.  припомня, че приемането на Регламента за МФР изисква одобрението на Парламента; подчертава освен това, че Парламентът и Съветът са две равноправни подразделения на бюджетния орган при приемането на годишния бюджет на ЕС, докато решенията в областта на секторното законодателство, определящо по-голямата част от програмите на ЕС, включително техните финансови пакети, се вземат съобразно обикновената законодателна процедура; очаква следователно прилагането на процедура на вземане на решения относно следващата МФР, която запазва ролята и прерогативите на Парламента, както са посочени в Договорите; настоява, че Регламентът за МФР не е подходящото място за внасяне на промени във Финансовия регламент на ЕС; настоятелно призовава Комисията да представя отделно предложение за преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС, когато е необходимо да се внесат промени в този регламент;

126.  изразява готовност да започне незабавно структурен диалог с Комисията и Съвета относно МРФ за периода след 2020 г. с цел улесняване на последващите преговори и създаване на условия за постигане на споразумение до края на настоящия парламентарен мандат; изразява готовност за обсъждане със Съвета на позициите, посочени в настоящата резолюция, с цел по-добро разбиране на очакванията на Парламента относно следващата МФР;

127.  подчертава, че след като беше обявено, че Комисията ще представи предложенията през май 2018 г., официалното решение относно следващата МФР следва да бъде взето в рамките на една година; счита, че въпреки първоначалното забавяне при представянето на предложенията на Комисията, следва да се постигне своевременно споразумение за рамката за периода след 2020 г., за да се изпрати важно политическо послание по отношение на способността на Съюза да продължи да изгражда консенсус относно бъдещето на ЕС и относно съответните финансови средства; настоява, че този график ще осигури възможност, наред с другото, за бързото приемане на всички секторни регламенти, като по този начин ще направи възможно стартирането на новите програми без забавяне на 1 януари 2021 г.; припомня, че при предходните финансови рамки изпълнението на новите програми започваше няколко години след началото на периода;

128.  счита, че новоизбраният Парламент може, като действа с абсолютно мнозинство от съставляващите го членове и в рамките на шест месеца след изборите за Европейски парламент, да изиска от Комисията да предложи преразглеждане на секторното законодателство за създаване на последващите програми на ЕС за следващата МФР, приета от предходния законодателен орган;

129.  подчертава следователно необходимостта от незабавното започване на съдържателни разисквания между трите институции; подчертава, че всички елементи на Регламента за МФР, включително таваните на МФР, ще бъдат част от преговорите за МФР и следва да останат на масата за преговори до постигането на окончателно споразумение; припомня във връзка с това критичното отношение на Парламента спрямо процедурата, довела до приемането на действащия Регламент за МФР, и доминиращата роля на Европейския съвет в този процес, който взе окончателни решения относно редица елементи, включително таваните на МФР и множество разпоредби, свързани със секторните политики;

130.  счита, че процедурите, свързани с преговорите относно следващата МФР, и по-конкретно участието на Парламента на различните етапи от този процес, следва да бъдат приети незабавно по време на българското председателство и преди внасянето на предложенията относно МФР; очаква при тези обстоятелства Комисията да предоставя своевременно на Парламента същия обем информация, който се предоставя на Съвета; счита, че тези условия следва впоследствие да залегнат в МИС, както е с годишната бюджетна процедура;

131.  счита, че изискването за единодушие за приемането на Регламента за МФР е реална пречка в този процес; във връзка с това призовава Европейския съвет да задейства клаузата за преход съгласно член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че да се допусне приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство; припомня освен това, че общата клауза за преход, посочена в член 48, параграф 7 от ДЕС, също може да бъде използвана, за да се приложи обикновената законодателна процедура; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на Регламента за МФР ще бъде в съответствие с процеса на вземане на решение във връзка с приемането на практика на всички многогодишни програми на ЕС, както и във връзка с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;

o
o   o

132.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(2) OВ L 163, 24.6.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0363.
(8) OВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1
(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0076.


Реформа на системата на собствените ресурси на Европейския съюз
PDF 617kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2017/2053(INI))
P8_TA(2018)0076A8-0041/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 311 и член 332, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 106а и 171 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 септември 2017 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“ (COM(2017)0547),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Преговори относно МФР за периода 2014—2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие“(6),

—  като взе предвид своята позиция от 16 април 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(7),

—  като взе предвид своята позиция от 17 декември 2014 г(8). относно системата за собствени ресурси на Европейските общности,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г(9). относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид доклада относно „Бъдещо финансиране на ЕС: окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси“ от декември 2016 г.,

—  като взе предвид член 1 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по конституционни въпроси (A8-0041/2018),

А.  като има предвид, че съгласно Римския договор от 25 март 1957 г. Европейската икономическа общност трябваше да се финансира от национални вноски само през един преходен период, а впоследствие от система на собствени ресурси;

Б.  като има предвид, че Европейският съвет в Люксембург през април 1970 г. взе решение относно система на собствените ресурси, като сложи край на националните вноски и въведе два същински собствени ресурса, а именно селскостопанските налози и митата, допълнени от трети източник на ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС);

В.  като има предвид, че през юни 1988 г. Европейският съвет въведе собствен ресурс на база БНД на държавите членки на основанието, че приходите, генерирани от съществуващите собствени ресурси, не са достатъчни, за да покриват общия размер на разходите от бюджета на ЕС;

Г.  като има предвид, че делът на ресурсите на база БНД се е увеличил значително, от около 11% през 1988 г. до 69% през 2014 г., и на практика този „остатъчен“ и „балансиращ“ ресурс се е превърнал в най-големият източник на финансиране на бюджета на ЕС днес; като има предвид, че ресурсите на база БНД понастоящем представляват около 12% от бюджета на ЕС, традиционните собствени ресурси (мита, селскостопански мита и налози върху захарта и изоглюкозата) – около 13%, а останалата част се покрива от други приходи, включително данъци, плащани от служителите на ЕС, или глоби, плащани от дружествата, които нарушават законодателството в областта на конкуренцията;

Д.  като има предвид, че след въвеждането на Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. на британската отстъпка, при която 66% от нетната вноска на Обединеното кралство се възстановяват, постепенно бяха въведени различни други отстъпки и корекционни механизми с цел преодоляване на недостатъците на т.нар. „оперативни бюджетни салда“ на някои държави членки; като има предвид, че такива корекции понастоящем се отнасят главно или за намаляване на финансирането на корекцията за Обединеното кралство, или за брутно намаляване на вноската на база БНД и ДДС;

Е.  като има предвид, че Парламентът е подчертавал в редица резолюции от последните десет години проблемите и сложността на системата на собствените ресурси на ЕС и нееднократно е призовавал за задълбочена реформа, за да се направи системата по-проста, по-прозрачна и по-демократична, включително въвеждането на нови и истински собствени ресурси, които следва, постепенно и доколкото е възможно, да заместят вноските на база БНД;

Ж.  като има предвид, че през 2011 г. Комисията предложи амбициозен законодателен пакет относно собствените ресурси (COM(2011)0510), представен заедно с предложенията за МФР за периода 2014 – 2020 г., с цел да се постигне опростяване на вноските на държавите членки, въвеждане на нови собствени ресурси – реформиран ДДС и данък върху финансовите сделки (ДФС) – и реформа на корекционните механизми; като има предвид, че тези предложения бяха пренебрегнати от Съвета;

З.  като има предвид, че в резултат на преговорите за МФР за периода 2014 – 2020 г. беше създадена група на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), включваща представители на трите основни институции на ЕС и председателствана от Марио Монти; като има предвид, че през декември 2016 г. групата на високо равнище представи окончателния си доклад и препоръки, които представляват основата за изготвянето на позицията на Парламента, както е посочена в настоящата резолюция; изтъква, че този доклад беше приет с единодушие от всички членове на групата, включително членовете, назначени от Съвета;

1.  отбелязва, че Комисията ще представи предложенията си за МФР за периода след 2020 г. не по-късно от май 2018 г.; настоява бъдещата МФР, предложена от Комисията, да включва амбициозни предложения за преразглеждане на Решението за собствените ресурси и всички свързани с него законодателни актове, както и за въвеждане на нови собствени ресурси; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР ще бъдат третирани като един пакет в предстоящите преговори между Съвета и Парламента; заявява, че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

2.  представя настоящата резолюция, за да изрази позицията си по главните елементи на реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително състава на кошница от нови собствени ресурси, както и елементите на настоящата система, които следва да бъдат запазени; призовава Комисията да отчете надлежно позицията на Парламента при изготвянето на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР за периода след 2020 г.; изразява убеденост в наложителната необходимост да се постигне значителен напредък по отношение на приходната част на бюджета на ЕС, с цел да бъде улеснено постигането на споразумение относно следващата МФР;

I.Правна рамка и процес на вземане на решения

3.  припомня, че член 311 от ДФЕС гласи: „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики. Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени средства“; поради това подчертава, че правното изискване да се предоставят в бюджета на ЕС истински собствени ресурси произтича директно от Договора;

4.  припомня, че член 310 от ДФЕС гласи: „Приходите и разходите по бюджета трябва да бъдат балансирани“; съответно отбелязва, че приходите трябва да покриват общия размер на разходите, приемани всяка година от бюджетния орган; подчертава, че бюджетът на ЕС не може да отчита годишен дефицит или се финансира чрез заемане на пари на финансовите пазари;

5.  отбелязва, че основният законодателен акт за определяне на разпоредбите, приложими за системата на собствените ресурси, т.нар. Решение за собствените ресурси (РСР), се приема от Съвета, който действа с единодушие след консултация с Парламента, и че това решение подлежи на ратификация от всички държави членки; подчертава, че това е една от най-тежките законодателни процедури, предвидени в Договора;

6.  отбелязва, че в този законодателен акт Съветът определя, наред с другото, тавана на собствените ресурси, и може да установи нови категории собствени ресурси или да отмени вече съществуваща категория; подчертава, че дори РСР да е безсрочно, то е пряко свързано със съответната МФР, която определя максималното ниво на разходи за периода, за който тя се отнася;

7.  припомня, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби във връзка със законодателството за изпълнение относно собствените ресурси, като предвижда възможността Съветът да приеме регламент с квалифицирано мнозинство, след като получи одобрение от Парламента; изразява съжаление обаче, че няколко разпоредби за изпълнение, по-специално тези относно изчисляването на ресурсите на база БНД, все още са част от РСР; поради това призовава за по-плавна процедура на приемане на РСР; призовава Съвета и Комисията да подкрепят в рамките на бъдещо преразглеждане на Договора искането на Парламента за промяна в член 311 от ДФЕС, с оглед на засилване на ролята на Парламента в процедурата по приемане на актовете за собствените ресурси;

8.  припомня, че държавите членки са отговорни за своите фискални политики, и подчертава, че правомощието за облагане с данъци заема централно място, що се отнася до суверенитета на държавите членки; подчертава, че реформата на собствените ресурси на ЕС не представлява прехвърляне на национален суверенитет в тази област, а по-скоро привеждане на настоящата система в съответствие с духа и буквата на Договорите за ЕС;

II.Причини за реформирането на настоящата система на собствените ресурси

i.Необходимост от преодоляване на недостатъците на съществуващата система

9.  подчертава, че настоящата система на собствените ресурси е много сложна, несправедлива, непрозрачна и напълно неразбираема за гражданите на ЕС; посочва по-специално неяснотата на изчисленията, свързани с националните отстъпки и корекционните механизми, които се прилагат за системата на собствените ресурси, или ресурсите на база статистически ДДС; подчертава освен това, че тази система не подлежи на ефективен парламентарен контрол на равнище ЕС и по същество е лишена от демократична легитимност и отчетност;

10.  подчертава, че начинът, по който системата на собствените ресурси се е развила, постепенно замествайки истинските собствени ресурси с т.нар. „национални вноски“, поставя несъразмерно ударение върху нетните салда между държавите членки и по този начин до голяма степен пренебрегва приноса на бюджета на ЕС за постигането на общи европейски цели от полза за всички граждани на ЕС; поради това изразява съжаление, че общият дял на националните вноски в бюджета на ЕС, изчислени или въз основа на БНД, или като процент от ресурсите на база статистически ДДС, представлява около 83% от общите приходи на ЕС;

11.  изразява убеждението си, че господстващото положение на ресурсите на база БНД засили бюджетната логика за „справедлива възвръщаемост“ (juste retour), която преобладаваше в дебатите в Съвета, както в приходната, така и в разходната част на бюджета на ЕС; посочва в този контекст въвеждането на британската отстъпка и поредицата от свързани отстъпки и други механизми за корекция по отношение на приходите, от една страна, както и невъзможността да се постигне споразумение за достатъчно равнище на бюджетните кредити за бюджета на ЕС в рамките на годишната бюджетна процедура, от друга страна; счита, че ЕС трябва да се откаже от концепцията за нетно оперативно салдо, тъй като на практика всички държави членки са бенефициенти на бюджета на ЕС;

12.  счита по-конкретно, че решението за размера на годишния бюджет на ЕС е засегнато от политически и финансови съображения на национално равнище, налагащи ограничения на бюджетните преговори, които често водят до игра с нулев резултат между нетните платци и нетните получатели в Съвета, като се пренебрегват поетите от Съюза ангажименти, включително и поетите от Съвета; счита, че в резултат на това редица политики на ЕС, които показват най-висока европейска добавена стойност, често са областите, в които се предлагат икономии, и че това отслабва проекта ЕС като такъв;

13.  отбелязва, че националните вноски за бюджета на ЕС са ясно определени в разходната част на националните бюджети и често се възприемат като финансовата тежест, като имат превес над ползите, получени от някои области на разходи от ЕС, които често са с по-малка видимост; подчертава в тази връзка необходимостта от преодоляване на липсата на обществена осведоменост относно ползите, които носи бюджетът на ЕС;

14.  поради това е убеден, че настоящата система на собствените ресурси по същество нарушава буквата и духа на Договора; отново изразява дългогодишната си позиция, че една задълбочена реформа на ресурсите на ЕС е наложителна, за да се приведе финансирането от бюджета на ЕС в съответствие с изискванията на Договора и на потребностите на Съюза като цяло;

ii. Необходимост Съюзът да получи възможност да финансира политиките си и да посреща новите предизвикателства

15.  подчертава, че МФР за периода след 2020 г. ще трябва да гарантира подходящо финансиране на политиките и програмите на ЕС, които имат ясна европейска добавена стойност, а също така и да осигури допълнителни средства за справяне с новите предизвикателства, които вече са идентифицирани в области като растеж и създаване на работни места, изменение на климата, опазване на околната среда, конкурентоспособност, сближаване, иновации, миграция, контрол на външните граници на ЕС, сигурност и отбрана;

16.  подчертава освен това необходимостта да се избегнат недостатъците на настоящата МФР и от самото начало да се предостави такова равнище на ресурси, което ще даде възможност на Съюза да следва политическата си програма с подходящо финансиране и да реагира ефективно на непредвидени обстоятелства или кризи, които могат да настъпят по време на следващата финансова рамка; припомня необходимостта от разрешаване на повтарящия се проблем с липсата на достатъчно бюджетни кредити за плащания в годишната бюджетна процедура; припомня значителното мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост на МФР, което беше необходимо за противодействие само на кризата с бежанците и миграцията;

17.  очаква, без да се засяга финансовото споразумение, че последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще бъдат значително предизвикателство и за следващата МФР и всички свързани с нея бюджетни решения; изразява убеждението си, че преди да се вземе решение относно МФР за периода след 2020 г., „дупката, причинена от Брексит“ следва да бъде запълнена, като същевременно се гарантира, че ресурсите на ЕС няма да бъдат намалени и програмите на ЕС няма да бъдат отрицателно засегнати;

18.  приветства предложението, направено от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер за създаване на специален бюджетен ред за еврозоната в бюджета на ЕС, включено в речта му за състоянието на Съюза пред Европейския парламент и допълнително разработено в съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г. относно „Нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на Съюза“ (COM(2017)0822); за целта призовава за бюджетен капацитет в бюджета на ЕС над настоящия таван;

III.Към приемлива и балансирана система на собствените ресурси

i. Принципи и основни положения, уреждащи създаването на нова система на собствените ресурси

19.  насърчава, с цел осигуряване на стабилни финанси на равнище ЕС, установяването на прозрачна, опростена и по-справедлива нова система на собствените ресурси въз основа на елементи на настоящата система, доказали своята ефективност; счита, че реформата на системата на собствените ресурси следва да бъде основана на редица ръководни принципи;

20.  подчертава необходимостта от обвързване на приходите с целите на политиките, и по-специално с политиките за единния пазар, енергийния съюз, околната среда, климата и транспорта; във връзка с това изразява убеждението си, че бюджетът на ЕС следва да се съсредоточи върху политики с европейска добавена стойност, както се определя в своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(10);

21.  подчертава, от оперативна гледна точка, че новите собствени ресурси не могат да бъдат въведени едновременно, и изтъква необходимостта от постепенно прилагане; поради това счита, че реформата на системата на собствените ресурси може да се осъществи чрез двустепенен подход: на първо място, въвеждане на по-малко сложни в техническо отношение собствени ресурси, чието събиране се осъществява лесно и на разумна цена, и на второ място, постепенно въвеждане на всеки допълнителен нов собствен ресурс, въз основа на фиксиран график, докато всички достигнат нормален ритъм на работа;

22.  счита, че въвеждането на нови собствени ресурси следва да има двойна цел, а именно, първо, да доведе до съществено намаление на дела на вноските на база БНД (целта е той да бъде 40%), като по този начин се създават икономии за бюджетите на държавите членки; и второ, да позволи финансирането на по-висока степен от разходите на ЕС по МФР за периода след 2020 г., като покрие и разликата, произтичаща от оттеглянето на Обединеното кралство; припомня в този контекст, че новите собствени ресурси нямат за цел да увеличат общата фискална тежест за данъкоплатците в ЕС, които следва да не бъдат засегнати от въвеждането на нови собствени ресурси;

23.  призовава за премахването на всички отстъпки и корекции, като в същото време се гарантира справедливо третиране на държавите членки; в този контекст подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще означава, че отстъпката за Обединеното кралство и свързаните с нея „отстъпки върху отстъпката“ ще станат неактуални и ще престанат да съществуват, като в същото време реформата на собствения ресурс на база статистически ДДС ще стане неизбежна;

24.  счита, че традиционните собствени ресурси, а именно митата, селскостопанските мита и налозите върху захарта и изоглюкозата, представляват надежден и истински източник на приходи за ЕС, тъй като те произтичат пряко от факта, че ЕС е митнически съюз, както и от правните компетенции и общата търговска политика, свързани с това; поради това счита, че традиционните собствени ресурси следва да бъдат запазени като източник на приходи за бюджета на ЕС; счита, че ако делът на разходите по събирането, които се задържат от държавите членки, намалее, по-голяма част от тези приходи може да бъде обезпечена за бюджета на ЕС;

25.  потвърждава, че вноската на база БНД осигурява надежден, стабилен и справедлив източник на приходи за бюджета на ЕС и се ползва с много силна подкрепа от страна на голямото мнозинство от държавите членки; поради това счита, че следва тя да бъде запазена, но единствено като балансиращ и остатъчен ресурс за бюджета на ЕС, с което да се сложи край на бюджетната логиката на „справедлива възвращаемост“; подчертава необходимостта в този контекст да се гарантира, че вноската на база БНД се класифицира по един и същ начин във всички национални бюджети, а именно като приходи, предназначени за ЕС, а не като разход на националните правителства;

ii. Критерии, използвани за определяне на нови собствени ресурси

26.  споделя позицията от доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси, съгласно която за набелязването на потенциални нови собствени ресурси трябва да се вземат предвид следните критерии: справедливост; ефикасност; достатъчност и стабилност; прозрачност и простота; демократична отчетност и бюджетна дисциплина; акцент върху европейската добавена стойност; принцип на субсидиарност и фискален суверенитет на държавите членки; както и ограничаване на разходите за политически транзакции;

27.  призовава Комисията, въз основа на горепосоченото, да проучи въвеждането на следната кошница от нови собствени ресурси;

iii. Кошница от евентуални нови собствени ресурси

а. Цел: Консолидиране на единния пазар, увеличаване на неговата прозрачност и подобряване на условията на равнопоставеност

– Данък върху добавената стойност

28.  припомня, че още от създаването си преди почти 50 години ДДС се използва като база за изчисляване на един от собствените ресурси на бюджета на ЕС и че този ресурс в момента представлява около 12% от приходите на ЕС;

29.  отбелязва обаче, че настоящата система има сериозни недостатъци: ресурсите се изчисляват на статистическа основа; тя е ненужно сложна и няма пряка връзка с гражданите; представлява просто трансфер на част от събраните от страна на държавите членки приходи и следователно не носи добавена стойност в сравнение с ресурсите на база БНД; също така, основата за изчисляване на вноските не е прозрачна и данъкоплатците не са равнопоставени;

30.  изразява съжаление по повод факта, че OLAF многократно е констатирала сериозни случаи на митнически измами в държавите членки, довели до значителни пропуснати приходи за бюджета на Съюза; обръща внимание на Специалeн доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос – неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“, и изразява своята загриженост, че измамниците ще продължават да намират „най-слабата брънка“ сред държавите членки за входен пункт в митническия съюз и че загубите за бюджета на Съюза ще продължат и през следващата многогодишна финансова рамка; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за прекратяване на тези действия, които ощетяват бюджета на Съюза;

31.  припомня законодателното предложение от 2011 г. за нов ресурс на база ДДС, което, ако беше прието, щеше да означава прилагане на валидна за целия ЕС фиксирана ставка въз основа на нетната стойност на доставките на стоки и услуги или на вноса на стоки, за които би се прилагала стандартна, обща ставка на ДДС; отбелязва, че макар това предложение да не беше одобрено, през февруари 2013 г. Европейският съвет насърчи Съвета да продължи да работи по това досие; счита, че настоящият контекст предоставя възможност за евентуален пробив в тази област;

32.  приветства изложената в предложението на групата на високо равнище визия за собствени ресурси, основани на ДДС, чиято цел е да се опрости системата, да се намалят административните разходи и да се укрепи връзката между политиката на ЕС в областта на ДДС и действителните постъпления от ДДС;

33.  взема под внимание плана за действие на Комисията относно ДДС („Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор“), публикуван на 7 април 2016 г. (COM(2016)0148), както и последвалото предложение от 4 октомври 2017 г. за редица основни принципи и ключови реформи в областта на ДДС на ЕС; подкрепя провеждането на задълбочена реформа на системата на ДДС в ЕС, която следва да има за цел разширяване на данъчната основа, намаляване на възможностите за измама и на разходите за привеждане в съответствие и генериране на нови приходи; счита, че част от тези нови приходи следва да постъпват в бюджета на ЕС;

34.  счита, че един опростен ресурс на база ДДС следва да се основава на общия знаменател на системите на ДДС в целия ЕС, и отбелязва, че следователно той няма да премахне всички национални особености, които са основателни по различни причини;

35.  подкрепя създаването на единна ставка (1% до 2%) на налог върху приходите от реформирания ДДС, събиран изцяло от администрациите на държавите членки като собствен ресурс на Съюза; счита, че подобна система би мигла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

36.  подчертава, че Комисията вече е внесла законодателни предложения за основна реформа на правилата на ЕС относно ДДС и че през 2018 г. се очакват допълнителни инициативи; настоява на необходимостта от завършване на реформата на системата на ДДС възможно най-скоро и не по-късно от началото на следващата МФР;

37.  призовава Комисията, в очакване на приемането на свързаното с ДДС законодателство, да представи предложение за реформа на собствените ресурси на база ДДС като част от предстоящия си законодателен пакет относно собствените ресурси на ЕС; счита, че подобно предложение следва да вземе предвид основните резултати от реформата на ДДС, която понастоящем е в процес на обсъждане;

– Корпоративен подоходен данък

38.  припомня, че в резолюцията си от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие(11), Парламентът настоятелно призовава Комисията да представи предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), „придружено от подходяща и справедлива формула за разпределение, което би осигурило цялостно решение за справяне с вредните данъчни практики в Съюза, би изяснило и опростило контекста за предприятията и би улеснило трансграничните стопански дейности в рамките на Съюза“;

39.  отбелязва предложенията на Комисията за ОКООКД, като припомня своето искане тази консолидирана основа да бъде разширена, за да обхване всички дружества след определен преходен период; подчертава, че настоящите предложения за ОКООКД следва да обхващат и цифровата икономика; предлага, въз основа на настоящите предложения, присъствието на дружествата в интернет да се третира по същия начин като физическото им установяване, като се определи и посочи постоянно цифрово установяване;

40.  изразява съгласие с оценката на групата на високо равнище за собствените ресурси за ОКООКД като основа за нов собствен ресурс, отговарящ на всички определени от групата критерии; подчертава, че ОКООКД е също така ключов елемент в развитието на единния пазар, който е европейско обществено благо, тъй като предотвратява както неуместната данъчна конкуренция между държавите членки, така и данъчната оптимизация в ущърб на условията на равнопоставеност;

41.  припомня, че укриването на данъци във всичките му форми причинява на ЕС загуби в размер, който се изчислява от Комисията на приблизително 1 трилион евро годишно; подчертава необходимостта от възстановяване на несъбраните данъчни приходи посредством координирана политика на борба срещу измамите и избягването на данъчно облагане и чрез рамка, основана на прозрачността, сътрудничеството и координацията;

42.  призовава Комисията, въз основа на заключенията от прегледа на Директивата за ОКООКД, да предложи създаването на нови собствени ресурси за бюджета на Съюза, които да се изчисляват въз основа на приходите на държавите членки, генерирани от ОКООКД; подкрепя определянето на единна ставка за облагане върху приходите от ОКООКД, която да се събира като собствен ресурс; счита, че подобна система би могла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

– Сеньораж

43.  счита, че приходите от печалбата на Европейската централна банка (приходите на ЕЦБ от емитиране на парични средства) и поради това имащи пряка връзка с паричния съюз на ЕС следва да бъдат основата на нов собствен ресурс, вместо да се изплащат на националните бюджети; счита, че подобен ресурс следва да е пряко свързан със специален бюджетен ред за еврозоната в рамките на бюджета на ЕС;

б. Цел: Намаляване на финансовите спекулации и укрепване на данъчната справедливост в секторите, които използват инструменти за агресивно данъчно планиране или агресивна данъчна оптимизация.

– Данък върху финансовите сделки (ДФС) на европейско равнище

44.  насърчава усилията, положени в рамките на засиленото сътрудничество от група от 11 държави членки, с оглед на установяването на данък върху финансовите сделки (ДФС) вследствие на предложението на Комисията от 2011 г.; настоятелно призовава всички други държави членки да се присъединят към гореспоменатата група с цел да се избегнат сътресения на финансовите пазари и да се осигури гладкото функциониране на единния пазар;

45.  споделя оценката на групата на високо равнище, с която се одобрява ДФС като потенциална основа за нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, като същевременно счита, че следва да бъдат проучени и други начин за данъчно облагане на финансовите дейности;

46.  ето защо призовава за създаване на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, който да се изчислява въз основа на избран начин на данъчно облагане на финансовите дейности;

– Данъчно облагане на дружествата в цифровия сектор

47.  приветства заключенията от неформалната среща на Съвета на министрите на финансите от 16 септември 2017 г., в които се призовава за разработване на нови правила за данъчно облагане на цифровия сектор, в отговор на писмото на четиримата министри на финансите с искане към Комисията да разгледа ефективни решения „въз основа на концепцията за създаване на т.нар. „изравнителен данък“ върху оборота, реализиран в Европа от дружества за цифрови услуги“; подчертава, че в съобщението си от 21 септември 2017 г. относно „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“ Комисията потвърждава, че ОКООКД предоставя благоприятна рамка за преразглеждане на правилата за създаване на модерна и стабилна организация на данъчното облагане на предприятията от цифровия сектор, като се вземат под внимание предизвикателствата на цифровата икономика; призовава за координиран подход на равнище ЕС, дори и за краткосрочните решения, с цел да се предотвратят нарушения на единния пазар, произтичащи от едностранни действия, и да се предотврати създаването на данъчни убежища за цифровите дружества;

48.  изразява съгласие, че цифровата икономика следва да разполага с модерна и стабилна фискална рамка с цел стимулиране на иновациите, преодоляване на разпокъсаността на пазара и нелоялната конкуренция и даване на възможност на всички участници да се възползват от новите справедливи и балансирани условия, като същевременно се гарантира, че цифровите платформи и дружества плащат съответните справедливи данъци там, където те са генерирани; освен това посочва, че е от съществено значение да се осигури данъчна сигурност за стопанските инвестиции, за да се отстранят съществуващите пропуски и да се предотврати появата на нови пропуски в данъчното облагане в рамките на единния пазар;

49.  счита, че е изключително важно да се предприемат данъчни мерки по отношение на цифровия пазар с цел да се ограничат данъчните измами и нарушения, агресивното данъчно планиране и схемите за данъчна оптимизация, както и неправомерното използване на средства от европейските механизми с цел избягване на данъчно облагане; счита, че тези практики водят до изкривяване на конкуренцията на единния пазар и лишават държавите членки от дължими данъчни приходи;

50.  ето защо призовава принципно за създаването на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, с който да се облагат сделките, извършвани в цифровата икономика; счита обаче, че с оглед на важните текущи преговори както на равнището на ЕС, така и на равнището на ОИСР, все още е твърде рано да се вземе решение относно конкретните договорености за създаването на такъв ресурс;

51.  при все това е на мнение, че всякакви договорености, постигнати от органите на ЕС, като например системи за регистрация или наблюдение или регулаторни механизми, следва незабавно да позволяват събирането на мита или налози в полза на бюджета на Съюза въз основа на тяхната европейска добавена стойност; счита, че това са европейски обществени блага, които, както посочва групата на високо равнище за собствените ресурси, предоставят основа за въвеждането на налог, който да представлява „други приходи“, произтичащи от политиките на Съюза;

в. Цел: Насърчаване на енергийния преход и на борбата срещу глобалното затопляне

– Екологични данъци и налози

52.  потвърждава, че борбата срещу изменението на климата и преходът към устойчива, кръгова, нисковъглеродна икономика и общоприетите цели на енергийния съюз са основна цел на политиките на ЕС;

53.  отново изразява убеждението си, че само наличието на общи енергийни или екологични данъци на равнище ЕС може да гарантира лоялна конкуренция между предприятията и правилно функциониране на единния пазар и по този начин да действа като двигател за постигане на напредък в изграждането на по-прогресивен и устойчив модел на развитие;

54.  подчертава значението на „екологичното“ данъчно облагане като особено подходящ механизъм за принос към европейските собствени ресурси; призовава Комисията да включи и предложенията за допълнителни екологични собствени ресурси съгласно определеното в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси и члена на Комисията, отговарящ за бюджета на ЕС, които са в съответствие с някои политики на Съюза, като например в областта на енергетиката (данък върху енергията), околната среда и климата (механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, данък върху пластмасовите продукти и схемата за търговия с емисии (СТЕ)) и транспорта (данъци върху автомобилните горива и самолетните билети), за да подкрепи допълнително бъдещите собствени ресурси на Съюза;

55.  призовава значителна част от приходите от търговете в рамките на СТЕ от етап 4 (2021 г.) нататък да се считат за нов собствен ресурс на ЕС; припомня, че тази възможност беше обсъдена в групата на високо равнище за собствените ресурси и е изрично предложена от Комисията в нейното съобщение от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098); призовава успоредно с това за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС, което следва също така да води до осигуряване на равнопоставени условия в областта на международната търговия и намаляване на преместването на производството, като същевременно разходите за климатичните промени се включват в цените на внасяните стоки;

56.  призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на равнището на ЕС на такса за пластмаси и артикули за еднократна употреба, с оглед на насърчаване на използването на по-устойчиви алтернативи;

57.  счита, че собствените ресурси, основани на данък върху електроенергията, биха се припокрили с обхвата на СТЕ и биха породили опасения относно стабилността на условията за инвестиции и финансовата тежест за домакинствата;

58.  счита, че в случай на прекомерна тежест за дадена държава членка, причинена от някой от собствените ресурси, въпросната тежест може да бъде облекчена чрез допълнителна подкрепа по програмите на ЕС, ограничена по своята продължителност и размер и съответстваща на целите и задачите на Съюза; подчертава, че тази подкрепа не може да се предоставя чрез въвеждането на каквито и да било нови отстъпки или корекции по отношение на приходната част на бюджета на ЕС;

59.  подчертава, че въвеждането на свързани с околната среда данъци или налози не следва да засяга правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси, да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийното си снабдяване;

iv. Други източници на приходи

60.  припомня, че въпреки че собствените ресурси следва да бъдат основният компонент на приходите в бюджета на ЕС, по силата на член 311 от ДФЕС те все пак се допълват от „други приходи“, които включват: данъци, плащани от служителите на ЕС върху техните заплати; приходи от административната дейност на институциите, като приходи от продажба на стоки, отдаване под наем и наемане, предоставяне на услуги и банкови лихви; вноски от държави извън ЕС по някои програми на ЕС; лихви по просрочени плащания; глоби, платени от дружествата, в повечето случаи, когато е установено, че са нарушили законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; както и приходи от операциите на ЕС по получаване и отпускане на заеми;

61.  отбелязва, че салдото от всяка финансова година се вписва в бюджета за следващата година като приход в случай на излишък, както и че другите приходи, салда и технически корекции, включително излишък от предходната година, възлизат на около 6% от общите приходи; подчертава, че през последните години „другите приходи“ се състоят най-вече от глоби, които сами по себе си представляват 2,5% от общите приходи (като се изключат целевите приходи);

62.  изразява съжаление, че потенциалът на такива други приходи досега се пренебрегва в дебата относно финансирането на ЕС; счита, че макар тези приходи да не представляват алтернатива на другите собствени ресурси поради своя размер, нестабилност и непредсказуемост, те представляват въпреки това възможно средство за покриване на повишените финансови потребности в рамките на следващата МФР;

63.  припомня, че правните процедури, уреждащи тези приходи, и евентуалните изменения са по-гъвкави от тези за собствените ресурси, тъй като те са установени не в Решението за собствените ресурси, а във вторичното законодателство, и следователно не са предмет на изискването за единодушие;

64.  отново заявява своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията или във връзка с просрочени плащания на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без това да води до съответно намаление на вноските на база БНД;

65.  за тази цел призовава да бъде създаден специален резерв в приходната част на бюджета на ЕС, който да се попълва постепенно посредством всякакви видове непредвидени други приходи и надлежно пренесени с цел да се предоставят допълнителни възможности за разходи при необходимост; счита, че този резерв следва да бъде заделен за специалните инструменти на МФР и с решение на бюджетния орган следва да се предвидят допълнителни средства в бюджетни кредити както за поети задължения, така и за плащания;

66.  подчертава потенциала за бюджета на ЕС на таксите, изисквани за прилагането на политиките на ЕС, и по-специално на европейски схеми, като например бъдещата система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) за граждани на трети държави; счита, че в някои случаи тези приходи може да бъдат заделяни за същата политика или цел; счита, че за поколението програми и политики на ЕС след 2020 г. този вид бъдещи приходи следва да се разгледа по-систематично с цел да се предостави на бюджета на ЕС допълнителен източник на приходи;

67.  изтъква, че през 2016 г. целевите приходи за децентрализираните агенции на ЕС, като такси и налози от предприятия и вноски от националните бюджети, възлизат на около един милиард евро; призовава Комисията в следващата МФР да предложи съгласуван подход по отношение на финансирането на агенциите чрез такси;

o
o   o

68.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(2) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 29.
(3) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39.
(4) ОВ C 27E, 31.1.2008 г., стр. 214.
(5) ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 89.
(6) OВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 11.
(7) OВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 994.
(8) OВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 82.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.


Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.
PDF 578kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г. (2017/2226(INI))
P8_TA(2018)0077A8-0047/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 136 и член 148 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

—  като взе предвид оценката на Европейския фискален съвет от 20 юни 2017 г. относно бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз(9),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(10),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(11),

—  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г., озаглавено „По-нататъшни стъпки към завършването на икономическия и паричен съюз“ (COM(2017)0821),

—  като взе предвид икономическите прогнози на Комисията от есента на 2017 г.,

—  като взе предвид проучванията и задълбочените анализи относно координацията на икономическата политика в еврозоната в рамките на европейския семестър, изготвени за комисията по икономически и парични въпроси (ноември 2015 г.),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0690), доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. (COM(2015)0691) и проекта на съвместен доклад за заетостта (COM(2015)0700),

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права, подписана и прокламирана в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз(12),

—  като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(13),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 22 ноември 2017 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2017)0770),

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

—  като взе предвид разискването с участието на Комисията в Европейския парламент относно пакета във връзка с Европейския семестър — годишен обзор на растежа за 2018 г.

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по регионално развитие и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0047/2018),

А.  като има предвид, че съгласно прогнозите на Комисията, при все че разрастването на европейската икономика се очаква да продължи, темпото на създаване на работни места и нарастването на покупателната способност на домакинствата предполагат малка загуба на инерция през следващите две години, като растежът в ЕС е достигнал 2,4 % през 2017 г., а след това ще претърпи незначително забавяне до 2,2 % през 2018 г. и ще намалее леко до 2,0 % през 2019 г.; като има предвид, че въпреки това ще са необходими по-нататъшни действия в областта на политиката за справяне със завещаните от световната икономическа криза неразрешени проблеми;

Б.  като има предвид, че настоящото положение на икономиката на ЕС изисква амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и инвестиции от страна на държавите членки, за да се постигнат устойчив растеж, заетост и конкурентоспособност, както и сближаване във възходяща посока;

В.  като има предвид, че растежът на частното потребление се очаква да намалее слабо през настоящата година преди да се смекчи през 2019 г. в резултат на по-високата инфлация в сравнение с 2017 г., която все пак е под набелязаната цел на ЕЦБ за близо до, но под 2 %;

Г.  като има предвид, че Европейската инвестиционна банка и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в допълнение към европейските структурни и инвестиционни фондове, предоставиха важна подкрепа за инвестициите в ЕС; като има предвид обаче, че частните инвестиции все още са под равнищата за 2008 г., което е свързано с отрицателни последици за потенциалния растеж, създаването на работни места и производителността;

Д.  като има предвид, че се очаква заетостта да продължи да нараства, като през второто тримесечие на 2017 г. беше отбелязано рекордно равнище от 235,4 милиона работещи; в същото време някои показатели за пазара на труда сочат постоянни трудности като например нарастващо разпокъсване на пазара на труда, задълбочаващи се неравенства, особено по отношение на младите хора и тези с ниска образователна степен; като има предвид, че безработицата възлиза на 7,5 % в ЕС и на 8,9 % в еврозоната, като тези стойности, въпреки че са най-ниските от съответно девет и осем години насам, продължават да са прекалено високи, особено сред младите хора; като има предвид, че продължават да съществуват твърде съществени различия между редица държави членки, както и че равнищата на заетост все още не са се възстановили след кризата и, не на последно място, не са постигнати националните цели по стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че скритата безработица (безработни лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа) възлизаше на 20 % през 2016 г.;

Е.  като има предвид, че в резултат на избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами в полза на някои големи корпорации и физически лица редица държави членки са загубили милиарди евро приходи за управление на публичните финанси, в ущърб на малките и средните предприятия и другите данъкоплатци;

Ж.  като има предвид, че подобрената икономическа ситуация дава възможност за осъществяване на амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, по-специално мерки за насърчаване на инвестициите, предвид това, че равнището на инвестициите като дял от БВП днес продължава да е по-ниско, отколкото в периода непосредствено преди финансовата криза, както и за подобряване на положението по отношение на публичните финанси, като се вземе предвид тежестта, която демографското развитие поставя върху устойчивостта на дълга им;

1.  отбелязва публикуването на годишния обзор на растежа за 2018 г. и предложената комбинация от политики на инвестиции, амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и отговорни публични финанси, представена като средство за допълнително насърчаване на по-високи нива на растеж и укрепване на европейското възстановяване, сближаването във възходяща посока и конкурентоспособността; изразява съгласие, че е необходим допълнителен напредък при изпълнението на структурните реформи, за да се постигне растеж и създаване на работни места, както и за да се води борба с неравенствата, които спъват икономическия растеж;

Глава 1 — Инвестиции и растеж

2.  подчертава трайния структурен проблем, свързан с недостатъчния растеж на потенциалното производство, производителността и конкурентоспособността, придружен от твърде ниско ниво на публични и частни инвестиции и липса на амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи в някои държави членки;

3.  припомня, че някои държави членки все още имат големи излишъци по текущата сметка, които могат да се използват за поддържане на публичните и частните инвестиции и стимулиране на икономическия растеж;

4.  припомня важността на това да се съчетават публични и частни инвестиции със структурни реформи за стимулиране и създаване на благоприятни условия за икономически растеж;

5.  подчертава важността на това да се увеличат публичните инвестиции в ЕС, за да се преодолее настоящия спад на публичните инвестиции; освен това настоятелно призовава за завършването на съюза на капиталовите пазари, за да се стимулират частните инвестиции в целия единен пазар; счита, че регулаторната рамка за частните инвестиции следва да бъде допълнително подобрена;

6.  подчертава необходимостта от повече инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации, както и в технологична модернизация, с цел повишаване на производителността; припомня, че инвестициите в области като инфраструктури, грижи за децата, социални жилища, образование, обучение, здравеопазване, научни изследвания, цифрови иновации и кръгова икономика могат да увеличат производителността и/или заетостта; призовава Комисията да отправи специфични за всяка държава препоръки (СВДП) в областта на енергийната ефективност и потреблението на ресурси, както и да гарантира, че тези препоръки са в пълно съответствие с Парижкото споразумение относно климата;

7.  призовава Комисията да направи оценка на настоящите пречки пред мащабните инфраструктурни проекти за стимулиране на растежа за целия жизнен цикъл на тези инвестиции, както и да обсъди с Парламента и Съвета начини за отстраняване на такива пречки при спазване на съществуващата правна рамка;

Глава 2 — Отговорни публични финанси

8.  приема за сведение като цяло неутралната фискална позиция, която се предлага в препоръките за еврозоната, като отбелязва, че фискалната позиция се очаква да бъде леко експанзионистична в редица държави членки през 2018 г.; припомня, че последователното прилагане и спазването на правилата на Съюза в областта на данъчното облагане, включително пълно зачитане на съществуващите клаузи за гъвкавост, са от ключово значение за правилното функциониране на ИПС;

9.  подчертава факта, че фискалните позиции на национално равнище и на равнището на еврозоната трябва да създават баланс между дългосрочната устойчивост на публичните финанси и инвестициите, в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и краткосрочното макроикономическо стабилизиране;

10.  приветства подобренията в публичните финанси, които са от особено значение за постигане на по-стабилен, устойчив и ефективен растеж, и по-специално постепенното намаляване на съотношението на дълга спрямо БВП за ЕС и еврозоната и намаляването на номиналните бюджетни дефицити, като същевременно подчертава, че съотношението на брутния дълг спрямо БВП в рамките на еврозоната все още възлиза на около 90 %, като в редица държави членки е доста над това равнище; подчертава, че тези държави членки следва да намалят високите съотношения на дълга към БВП като въпрос от неотложен характер, тъй като това е значително по-лесно да се постигне в период на икономическо възстановяване; припомня, че застаряващите общества и други демографски процеси съставляват огромна тежест за устойчивостта на публичните финанси; поради това призовава държавите членки да поемат отговорност за бъдещите поколения;

11.  подчертава необходимостта от по-силен акцент върху състава и управлението на националните бюджети; приветства поради тази причина все по-честата практика на извършване на преглед на разходите и допълнително насърчава държавите членки да направят оценка на качеството на своите бюджети;

Глава 3 — Структурни реформи

12.  припомня, че е необходимо някои държави членки да продължат да прилагат социално и екологично устойчиви, благоприятстващи растежа структурни реформи, по-специално в контекста на подобреното икономическо положение в целия ЕС, при което се наблюдава растеж на БВП в почти всички държави членки, с цел повишаване на конкурентоспособността, създаването на работни места, растежа и сближаването във възходяща посока;

13.  настоява за привеждане на разходите за научноизследователска и развойна дейност в по-голямо съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“; призовава държавите членки да определят подходящи политики и да осигурят инвестиции за гарантиране или запазване на равен достъп до образование и обучение през целия живот, като се вземе предвид развитието на пазара на труда, включително появата на нови професии;

14.  подчертава, че цифровизацията, глобализацията и технологичните промени трансформират радикално нашите пазари на труда, като включват например дълбоки промени във формите и статута на заетост, които изискват адаптиран преход; във връзка с това подчертава важността на динамичните пазари на труда с достъпни и висококачествени системи за социално осигуряване, които са в състояние да отговорят на новата пазарна действителност;

15.  счита, че реформи, които премахват пречките пред инвестициите, биха дали възможност за незабавна подкрепа за стопанската дейност, като в същото време ще създадат условия за дългосрочен растеж;

16.  призовава за прегледи на данъчното облагане, насочени към постигането на справедлив баланс между данъчното облагане на капитала, труда и потреблението;

Глава 4 — Сближаване и приобщаване

17.  подчертава, че Европейският семестър и специфичните за всяка държава препоръки следва да допринасят за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, включително на тези, посочени в стълба на социалните права, като следва да доведат до растеж и създаване на работни места; във връзка с това приветства „набора от социални показатели“ като инструмент за наблюдение на прилагането на социалния стълб;

18.  подчертава факта, че през последните години реалният ръст на заплатите изостава от ръста на производителността като същевременно са настъпили положителни промени на пазара на труда; в този контекст подчертава, че би могло да има възможност за увеличение на заплатите в някои сектори и области, в съответствие с целите за производителността, за да се гарантира добър стандарт на живот, като се вземат предвид конкурентоспособността и необходимостта от преодоляване на неравенствата;

19.  изтъква, че политиките в областта на данъчното облагане трябва да вземат предвид паричната политика при зачитане на независимостта на ЕЦБ;

20.  настоятелно призовава Комисията да разработи цялостна стратегия за подкрепа на инвестициите, която да подобри устойчивостта на околната среда и да гарантира подходяща връзка между целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Европейския семестър;

21.  приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2018 г. се признава необходимостта от ефикасни и справедливи данъчни системи, в които да бъдат предвидени подходящи стимули за осъществяване на стопанска дейност; подкрепя инициативите на Комисията за постигане на по-голяма прозрачност и реформирана система на ДДС, като отбелязва извършената работа по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; приветства полаганите на международно равнище усилия за борба срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; отбелязва, че подобряването на ефективността на националните данъчни системи може значително да повиши държавните приходи;

22.  призовава държавите членки да възприемат подходящи мерки за подпомагане и интеграция на млади хора, които не са заети с работа, учене или обучение, и на бежанците, като се предвидят на ранен етап изискванията, с цел улесняване на плавния им преход към пазара на труда, за да се попречи на преминаването им към сивата икономика, както и за да се гарантира, че обществените услуги са обезпечени с достатъчно ресурси; подчертава, че социалните партньори следва да играят ключова роля в улесняването на интеграцията на лица, които не са заети с работа, учене или обучение, и на мигрантите, както и да гарантират, че те не са подложени на дискриминация на пазара на труда;

23.  изразява загриженост, че неравенството и дискриминацията продължават да определят облика на пазарите на труда в някои държави членки, което допринася за разликата между мъжете и жените по отношение на възнаграждението, пенсионирането и участието в процеса на вземане на решения;

Глава 5 — Рамка на европейския семестър: ангажираност и изпълнение

24.  приветства по-голямото внимание, което се обръща на съвкупната фискална позиция на еврозоната, като същевременно посочва задълженията на отделните държави членки да спазват Пакта за стабилност и растеж, включително напълно да зачитат съществуващите в него клаузи за гъвкавост; подчертава, че концепцията за съвкупна фискална позиция не предполага, че излишъците и дефицитите в различните държави членки могат да се компенсират взаимно;

25.  изразява загриженост във връзка с ниската степен на спазване на специфичните за всяка държава препоръки, включително насочените към насърчаване на сближаването, повишаването на конкурентоспособността и намаляването на макроикономическите дисбаланси; счита, че проявата на по-голяма национална ангажираност посредством провеждането на истински обществени дебати на национално равнище ще доведе до по-добро изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки; счита за важно да се гарантира националните парламенти да провеждат обсъждания по докладите по държави и по специфичните за всяка държава препоръки; счита, че регионалните и местните органи следва да бъдат ангажирани по-активно в процеса на европейския семестър; призовава Комисията да използва всички съществуващи инструменти за засилване на тези специфични за всяка държава препоръки, насочени към справяне с предизвикателствата, представляващи заплаха за устойчивостта на паричния съюз;

26.  подчертава, че всяка по-нататъшна стъпка към задълбочаването на ИПС трябва да върви ръка за ръка с по-силен демократичен контрол; настоява, че за тази цел ролята както на Европейския парламент, така и на националните парламенти трябва да бъде укрепена в съответствие с принципа за поемане на отговорност; призовава за провеждане на консултации със социалните партньори в преговорния процес както на национално, така и на европейско равнище;

27.  приветства факта, че Комисията признава, че корупцията продължава да бъде пречка за инвестициите в някои държави членки и че спазването на принципа на правовата държава, независимостта на съдебната система и правоприлагащите органи са необходими, за да се гарантира нужното икономическо развитие; въпреки това изразява съжаление относно прекратяването от страна на Комисията на годишния доклад за борба с корупцията и призовава Комисията да възобнови този годишен анализ на корупцията в рамките на държавите членки, както и да предостави механизми за борба с нея;

Принос по сектори към доклада за годишния обзор на растежа за 2018 г.

Бюджети

28.  счита, че бюджетите на ЕС трябва да предоставят стимул за устойчив растеж, сближаване, инвестиции и реформи посредством решения и полезни взаимодействия, отнасящи се до националните бюджети; поради това счита, че ГОР служи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети и бюджета на ЕС, особено в контекста на изготвянето на многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.;

29.  във връзка с това изтъква отново, че следва да има по-добро взаимодействие между националните бюджети и бюджета на ЕС; изтъква, че предвид участието си в европейския семестър и в подготовката и изпълнението на бюджета на ЕС Комисията трябва да играе ключова роля в това отношение;

30.  приветства предложението за по-добро взаимодействие и неразпокъсаност на бюджета на ЕС, включено в препоръките, представени в окончателния доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г., озаглавен „Бъдещото финансиране на ЕС“;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

31.  приветства инициативата на Комисията за стартиране на уеб портал за насърчаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията, който да предоставя актуална информация по теми, свързани с насърчаването на здравословен начин на живот и благосъстоянието, и който да представлява важен източник на ясна и надеждна информация за гражданите; подчертава, че този портал следва да бъде изцяло достъпен за всички граждани на ЕС, включително и за онези, които страдат от дислексия или други подобни затруднения;

32.  призовава за повече съгласуваност с други политики на ЕС в областта на предотвратяването на бедствия и подготвеността за тях, като например стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, европейските структурни и инвестиционни фондове, фонд „Солидарност“, законодателството в областта на околната среда, политиките в сферата на научните изследвания или иновациите;

o
o   o

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и националните парламенти на държавите членки и на Европейската централна банка.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27.
(10) OВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(11) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 86.
(12) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 149.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0491.


Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г.
PDF 574kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г. (2017/2260(INI))
P8_TA(2018)0078A8-0052/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 9, 145, 148, 152, 153, 174 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8 и 10,

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права от Гьотеборг от 17 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2018 г.“ (COM(2017)0690),

—  като взе предвид проекта на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 22 ноември 2017 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2018 г. (COM(2017)0674),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 22 ноември 2017 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 22 ноември 2017 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2017)0770),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.“ (COM(2017)0771),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2018 г.: обща оценка“ (COM(2017)0800),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на постигнатото по препоръката от 2013 г. „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (SWD(2017)0258),

—  като взе предвид публикуваното от Комисията седмо издание на годишния преглед „Заетост и социално развитие в Европа (2017 г.)“, съсредоточено върху справедливостта и солидарността между поколенията в Европа,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по‑късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071) и своята позиция от 15 септември 2016 г. по този въпрос(2),

—  като взе предвид пакета на Комисията за социални инвестиции от 20 февруари 2013 г., включително препоръка 2013/112/ЕС, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), както и резолюцията на Парламента от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020(4),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно икономическите политики на еврозоната(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2017 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(13),

—  като взе предвид своята позиция от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството и по-специално на бедността сред децата(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(18),

—  като взе предвид окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),

—  като взе предвид Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 25 септември 2017 г., озаглавен „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK за 2016 г.“, и по‑конкретно главата „Неравенство в заплащането: данни, дебат и политики“,

—  като взе предвид документа на Eurofound с актуална информация от 18 юли 2017 г., озаглавен „Неравенства във възнагражденията на командированите лица: предизвикателство за принципа на равното третиране“, в който се представя подробен преглед на позициите на правителствата и на социалните партньори в цяла Европа по отношение на принципа на равно заплащане за еднакъв труд,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 26 юни 2017 г., озаглавен „Смяната на вида дейност и неравенството в заплащането: Европейски наблюдател на заетостта 2017 г.“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 19 април 2017 г., озаглавен „Социалната мобилност в ЕС“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 13 март 2017 г., озаглавен „Неравенства по отношение на доходите и модели на заетост в Европа преди и след голямата рецесия“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 24 февруари 2017 г. относно ролята на социалните партньори в рамките на европейския семестър: актуализация за 2016 г., както и от 16 февруари 2016 г. относно ролята на социалните партньори в европейския семестър, който разглежда периода 2011—2014 г.,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound от 17 ноември 2016 г., озаглавен „Шесто европейско проучване на условията на труд“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 12 март 2015  г., озаглавен „Нови форми на заетост“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 29 октомври 2013 г., озаглавен „Жените, мъжете и условията на труд в Европа“,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0052/2018),

А.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се повишава и достигна 72,3% през второто тримесечие на 2017 г., което отговаря на 235,4 милиона души, имащи работа, и представлява напредък в стремежа към постигане на целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че продължават да съществуват доста значителни разлики между равнищата на заетост в много държави членки, които варират от доста под средната за ЕС стойност от 65% в Гърция, Хърватия, Италия и Испания, до над 75% в Нидерландия, Дания, Обединеното кралство, Германия и Швеция, като възстановяването от кризата още не е приключило и, по-специално, не са постигнати националните цели на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че ръстът на заетостта е по-висок сред по-възрастните работници, висококвалифицираните служители и мъжете, и по-слаб сред младите хора, нискоквалифицираните работници и жените; като има предвид, че заетостта, измерена чрез отработените часове на заето лице, остава с 3% под равнището от преди кризата в ЕС и с 4% под равнището от преди кризата в еврозоната, което се дължи на увеличаването на работата на непълно работно време и намаляването на броя отработени часове от заетите лица на пълно работно време; като има предвид, че в ЕС понастоящем 18,9 милиона души са безработни, размерът на инвестициите все още е твърде малък, растежът на заплатите е слаб, а бедността сред работещите продължава да нараства; припомня, че член 3 от ДЕС гласи, че Съюзът има за цел да осигури пълна заетост;

Б.  като има предвид, че 18,9 милиона души в ЕС все още са безработни, въпреки факта, че равнищата на безработица в ЕС и еврозоната са на най-ниското си равнище за последните девет години — съответно 7,5% и 8,9%; като има предвид освен това, че това възстановяване продължава да бъде твърде неравномерно сред държавите членки, като равнищата на безработица варират от 4% в Германия до почти 20% в Испания и 23,6% в Гърция; като има предвид, че скритата безработица — безработните хора, които искат да работят, но не търсят активно работа — е възлизала на 20% през 2016 г., а делът на дълготрайната безработица в ЕС продължава да бъде тревожно висок — над 46,4% (съответната стойност за еврозоната е 49,7%); като има предвид, че в някои държави членки безработицата остава висока поради липсата на растеж и поради структурни слабости; като има предвид, че неподходящите реформи на пазара на труда са една от причините за високите равнища на безработица; като има предвид, че подпомагането на дълготрайно безработните лица е изключително важно, тъй като в противен случай това положение ще започне да оказва влияние върху увереността в собствените им сили, благосъстоянието и бъдещото им развитие, което ще ги изложи на риск от бедност и социално изключване и ще подкопае устойчивостта на системите за социална сигурност, както и европейското социално измерение;

В.  като има предвид, че заетостта на непълно работно време се е увеличила с 11% от 2008 г. насам и че заетостта на пълно работно време е намаляла с 2% за същия период, като в същото време принудителната заетост на непълно работно време е намаляла от 29,3% през 2013 г. на 27,7% през 2016 г., но все още представлява една четвърт от този вид договори;

Г.  като има предвид, че сегментацията на пазара на труда между постоянните и нетипичните работни места продължава да буди тревога, като в някои държави членки делът на договорите за временна заетост е между 10% и 20%, като процентът на преминаване към безсрочни договори е особено нисък, а временните работни места водят по-скоро към безизходна ситуация, отколкото средство по пътя към намирането на постоянни работни места; като има предвид, че това явление възпрепятства голям брой работници да се възползват от сигурна, сравнително добре платена работа и добри перспективи и създава разлики в заплащането между работниците на постоянен и на временен договор;

Д.  като има предвид, че макар да се наблюдава леко подобрение в равнището на младежката безработица, това ниво все още остава тревожно високо — 16,6% (18,7% в еврозоната); като има предвид, че съгласно проекта на съвместен доклад за заетостта младите хора са заети по-често в нестандартни и нетипични форми на заетост, включително временна заетост, принудителна заетост на непълно работно време и работни места с по-ниско заплащане; като има предвид, че през 2016 г. е имало 6,3 милиона млади хора на възраст 15—24 години, незаети с работа, учене или обучение (т.нар. група „NEET“); като има предвид, че държавите членки могат да предприемат мерки за справяне с младежката безработица чрез разработването и прилагането на нормативна уредба за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда, основаващи се на забраната за дискриминация по отношение на възраст във връзка с член 19 от ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета относно равното третиране в областта на заетостта;

Е.  като има предвид, че макар разликите между равнищата на безработица в отделните държави членки да са по-малки, те все още остават над равнището от преди кризата; като има предвид, че дълготрайната безработица остава над 50% от общата безработица в някои държави членки и възлиза на 46,6% в ЕС и на 49,7% в еврозоната; като има предвид, че равнището на безработица проследява само лицата, които нямат работа и активно са търсили работа през последните 4 седмици, а равнището на дълготрайната безработица измерва само дела на икономически активното население на възраст 15—74 години, което е безработно в продължение на 12 месеца или повече;

Ж.  като има предвид, че разликата в заетостта между жените и мъжете продължава да е налице и понастоящем възлиза на 11,6% в ЕС, като равнищата на заетост по полове са 76,9% при мъжете и 65,3 % при жените, като разликата е дори още по-голяма сред родените извън ЕС жени и жените от ромски произход; като има предвид, че разликата между жените и мъжете по отношение на заетостта на непълно работно време е дори още по-голяма, като възлиза на 23 процентни пункта през 2016 г. и дори надхвърля 30 процентни пункта в четири държави членки, като принудителната заетост на непълно работно време сред жените възлиза на 23,5%; като има предвид, че равнището на заетост при жените с поне едно дете на възраст под 6 години е с 9 процентни пункта по-ниско от равнището на заетост при жените без деца, а 19% от потенциално трудово активните жени в ЕС са били неактивни през 2016 г. поради полагане на грижи за деца или за недееспособни възрастни; като има предвид, че поради по-ниските равнища на заетост в еквивалент на пълно работно време жените страдат и от значителна разлика в заплащането — 16,3% за 2015 г. средно за ЕС, като тази разлика варира от 26,9% в Естония до 5,5% в Италия и Люксембург;

З.  като има предвид, че някои държави членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабо участие, както и несъответствие на уменията и квалификацията; като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от конкретни мерки за интеграция или реинтеграция на неактивната работна сила с цел да се отговори на потребностите на пазара на труда;

И.  като има предвид, че обществата в Европейския съюз застаряват (почти 20% от европейското население е на възраст над 65 години и според оценките този дял ще достигне 25% до 2050 г.), а коефициентът на възрастова зависимост нараства, което представляват допълнително предизвикателство за държавите членки и може да доведе до необходимост те да извършат корекции, за да продължат да гарантират добре финансирани и стабилни социалноосигурителни системи и системи за здравеопазване и дългосрочни грижи и за да отговорят на нуждата от предоставяне на формални и неформални грижи; като има предвид, че лицата, полагащи неформални грижи, са жизненоважни за обществото; като има предвид, че очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС-28 леко е намаляла през 2015 г., като е била оценена на общо 80,6 години (0,3 години по-малко спрямо 2014 г.) — 83,3 години за жените (0,3 години по-малко спрямо 2014 г.), и 77,9 години за мъжете (0,2 години по-малко спрямо 2014 г.); като има предвид, че това е първият спад на очакваната продължителност на живота в ЕС-28 след 2002 г., когато за пръв път имаше налични данни за очакваната продължителност на живота за всички държави членки, и този спад може да се наблюдава в повечето държави членки; като има предвид, че според Евростат все още не е възможно да се каже дали намаляването на очакваната продължителност на живота в периода между 2014 г. и 2015 г. е само временно, или ще продължи през идните години;

Й.  като има предвид, че демографските предизвикателства включват фактори като обезлюдяването и разпръснатостта на населението, които затрудняват растежа на засегнатите региони и застрашават икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС;

К.  като има предвид, че делът на преждевременно напусналите училище продължава да е около 20% в няколко държави членки, включително в Малта, Испания и Румъния, и все още е по-висок от целевата стойност за ЕС (10%) в Португалия, България, Италия, Унгария, Обединеното кралство и Гърция; като има предвид, че преждевременното напускане на училище представлява сложно предизвикателство на индивидуално, национално и европейско равнище; като има предвид, че неравностойната социално-икономическа среда, мигрантският произход и специалните нужди са най-значимите фактори, свързани със слабите резултати в областта на образованието и преждевременното напускане на училище, като се има предвид, че средният за ЕС дял на учениците със слаби постижения в науката в най-ниския социално-икономически квартил на учениците по PISA за 2015 г. е около 34 %, което е с 26 процентни пункта повече, отколкото в най-високия социално-икономически квартил;

Л.  като има предвид, че секторът на социалната икономика обхваща 2 милиона предприятия (10% от общия брой за ЕС), като в него са заети повече от 14 милиона души (около 6,5% от работниците в ЕС); като има предвид, че този сектор следва да изпълнява важна роля за посрещането на многобройните предизвикателства, пред които са изправени съвременните общества, не на последно място застаряването на тяхното население;

М.  като има предвид, че 80 милиона европейци са с увреждания; като има предвид, че прилагането на мерки за достъпност за тях продължава да изостава;

Н.  като има предвид, че макар да се наблюдава известен напредък по отношение на намаляването на бедността и на социалното изключване, все още съществуват групи в неравностойно положение в обществото и неприемливо голям брой европейци – 119 милиона, са изложени на риск от бедност или социално изключване, включително над 25 милиона деца (над 25% от всички деца в ЕС), а регионалните различия също продължават да съществуват в рамките на държавите членки и в Съюза като цяло, поради което ЕС значително изостава в стремежа към постигането на целта на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че неравенството в доходите продължава да нараства в две трети от всички държави — членки на ЕС; като има предвид, че в ЕС като цяло 20% от най-богатите домакинства получават дял от доходите, който е 5,1 пъти по-голям от дела на най-бедните 20% от населението, с тази разлика достига 6,5 пъти или повече в някои източно- и южноевропейските държави — почти два пъти повече спрямо някои от най-добре представящите се централноевропейски и скандинавски държави; като има предвид, че високите равнища на неравенство продължават да представляват пречка пред равните възможности в достъпа до образование, обучение и социална закрила и поради това са в ущърб на социалната справедливост, социалното сближаване и устойчивото икономическо развитие;

О.  като има предвид, че според публикацията на Комисията „Заетост и социално развитие в Европа през 2017 г.“ през 2015 г. е имало 118,8 милиона души, изложени на риск от бедност или социално изключване, с 1,7 милиона повече от равнището от 2008 г. и далеч под целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на числеността на тази група с 20 милиона души, като между държавите членки има големи различия, които варират от 5% или по-малко в Чешката република или Германия до около 20% в Гърция и Испания; като има предвид, че процентът на изложени на риск от бедност или социално изключване лица при децата (на възраст 0—17 години) през 2016 г. е бил 26,4%, по-висок от еквивалентните проценти при възрастните (16—64 години, 24,2%) и с почти 10 процентни пункта от процента при хората в напреднала възраст (65+, 18,3%); като има предвид, че броят на децата, засегнати от бедност, продължава да е тревожно висок в Европа — понастоящем над 25 милиона, и че въздействието на бедността върху децата може да трае цял живот и е води до омагьосан кръг, при който неравностойното положение се предава от поколение на поколение; като има предвид, че социалните политики са важни за постигането на сближаване и за приближаването на ЕС към неговите граждани;

П.  като има предвид, че бедността сред работещите продължава да се увеличава в Европа като цяло, като най-високите стойности са регистрирани в Испания (13,1%), Гърция (14%) и Румъния (18,6%), което показва, че заетостта сама по себе си невинаги е достатъчна, за да избави хората от бедността, и отразява различните модели на пазара на труда, включително заетост на непълно работно време и/или временна заетост, равнищата на заплащане и трудовата интензивност в домакинствата и лошите условия на труд; като има предвид, че ръстът на заплатите остава слаб в ЕС, като възлиза на по-малко от 1% през последните две години, а разликата във възнаграждението на заетите лица е доста сериозна в ЕС, като варира от 4,6 евро на отработен час в България до 43,3 евро на отработен час в Люксембург; като има предвид, че реалният ръст на заплатите изостава от средния ръст на производителността в 18 от 28-те държави членки, като изостава дори от намаляването на безработицата; като има предвид, че определянето на заплатите е въпрос от национална компетентност;

Р.  като има предвид, че образованието е ключов фактор за интеграцията на младите хора на пазара на труда и е преди всичко отговорност на държавите членки, макар и с подкрепа от Комисията; като има предвид, че висококачественото образование и обучение трябва да бъдат достъпни за всички, като се има предвид фактът, че равнището на заетост сред младите хора (на възраст 20—34 години) с висше образование е 82,8% в ЕС, с повече от 10 процентни пункта по-високо, отколкото сред лицата със средно образование; като има предвид, че професионалното обучение започва да се радва на повече доверие както от страна на младите европейци, така и от страна на предприятията, като признават техните способности; като има предвид, че обучението, придобито в неформална обстановка, също предоставя на европейците с важни умения за пазара на труда;

С.  като има предвид, че макар преходът към цифровизация да налага работниците да разполагат поне с основни цифрови умения, според оценките над 44% от населението на ЕС не притежава такива умения(19);

Т.  като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС при разработването и изпълнението на всички съответни политики и дейности на Съюза следва да се осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве. като има предвид, че това ще допринесе за социалното приобщаване, социалната справедливост и равенството; като има предвид, че научният и технологичен напредък, който е приветстван в годишния обзор на растежа (ГОР) за 2018 г., предоставя възможност да се открият по-добри, по-ефикасни и по-достъпни лечения и лекарствени продукти; като има предвид, че този напредък спомага да се гарантира, че хората, страдащи от определени хронични заболявания, ще бъдат в състояние да навлязат на пазара на труда или да продължат да работят много по-дълго; като има предвид, че понастоящем постигането на тази цел е поставено под въпрос поради високите цени на някои лекарства;

У.  като има предвид, че фискалната политика в държавите членки играе роля за стабилизирането на макроикономическата среда, като същевременно се следват и други цели, като например фискална устойчивост или преразпределение;

Ф.  като има предвид, че предоставянето и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

Х.  като има предвид, че брутният разполагаем доход на домакинствата (БРДД) на глава от населението все още не се е възстановил и не е достигнал своето равнище от преди кризата в много държави членки, като в редица от тях неговата стойност е с 20—30 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2008 г.;

Ц.  като има предвид, че капацитетът на икономиката на ЕС да стимулира дългосрочен растеж е по-нисък от този на нашите основни конкуренти; като има предвид, че според оценките на Комисията потенциалният растеж е около 1,4% в ЕС спрямо 2% в САЩ;

Ч.  като има предвид, че недекларираният труд лишава работниците от техните права и поощрява социалния дъмпинг, което има сериозни бюджетни последици и засяга неблагоприятно заетостта, производителността, качеството на труда и развитието на уменията, както и ефикасността и ефективността на системите за пенсионни права; като има предвид, че трябва да се полагат непрестанни усилия за превръщането на недекларирания труд в деклариран;

Ш.  като има предвид, че най-отдалечените региони са принудени да се справят с огромни трудности, свързани с техните специфични особености, които ограничават потенциала им за растеж; като има предвид, че в тези региони равнищата на безработица варират между 11,2% и 27,1%, като процентът на дълготрайно безработните е между 54,5% и 80,9%; като има предвид, че в тези региони безработицата сред младите хора е над 40%;

Щ.  като има предвид, че според изследванията на Eurofound участието на социалните партньори в изготвянето на националните програми за реформи постепенно се подобрява в повечето държави членки, макар и да продължава да има значителни различия при резултатите по отношение на качеството и ефективността на цялостното участие на националните социални партньори в процеса на европейския семестър;

AA.  като има предвид, че се очаква предстоящото изследване на Eurofound относно участието на социалните партньори в европейския семестър да отчете процес на консолидация и нарастващо съзнание, в съответствие с насока за заетостта № 7 относно подобряване на функционирането на пазарите на труда; при все това социалните партньори подчертават необходимостта от гарантиране на надлежното участие чрез улесняване на значими и своевременни консултации, обмен на мнения и коментари, както и даване на гласност на тяхното мнение;

1.  приветства годишния обзор на растежа за 2018 г., заедно с интегрирания европейски стълб на социалните права, като важна част от цялостната политика за качествена заетост, устойчив растеж и инвестиции, с цел увеличаване на производителността и заплатите, създаване на работни места, намаляване на неравенствата и бедността и подобряване на социалната закрила и достъпа до и качеството на обществените услуги; отчита факта, че годишният обзор на растежа се основава на стратегия за инвестиции, структурни реформи и отговорни публични финанси, която трябва да бъде съчетана с политики и мерки за изпълнение на принципите и целите на европейския стълб на социалните права; подчертава, че Комисията следва, в рамките на Европейския семестър, да усъвършенства процедурата за координация на политиките с цел по-добро наблюдение, предотвратяване и коригиране на неблагоприятните тенденции, които може да засилят неравенствата и да отслабят социалния напредък, като средство за изграждане на връзка между икономическата координация и заетостта и постиженията в социалната сфера; призовава държавите членки да следват приоритетите, установени в изследването и придружаващия съвместен доклад за заетостта, с цел техните национални политики и стратегии да насърчават растежа, устойчивото икономическо развитие, качествената заетост, социалното сближаване, както и социалната закрила и приобщаването; отбелязва, че е важно да се защитават правата на работниците и да се засилват позициите на служителите при договарянето;

2.  подчертава необходимостта от балансирани в социално и икономическо отношение структурни реформи, целящи постигането на социален рейтинг ААА чрез подобряване на приобщаващите политики за пазара на труда и в социалната сфера, с които се предприемат мерки във връзка с потребностите на работниците и уязвими групи, с цел да се стимулират инвестициите, да се създава качествена заетост, да се подпомага работната сила, за да придобива уменията, от които се нуждае, да се насърчават равните възможности на пазара на труда и справедливите условия на труд, да се повиши производителността на труда, да се подпомагат растежът на заплатите и устойчивите и адекватни системи за социална закрила, и да се подобри стандартът на живот за всички граждани; подчертава необходимостта да се укрепи благоприятната среда за предприятията и работниците с цел създаване на по-стабилна заетост, като същевременно се търси баланс между социалното и икономическото измерение, а решенията се вземат съвместно и на принципа на взаимното допълване; призовава държавите членки постепенно да изместят данъците от труда към други източници, без да се излагат на опасност социалната сигурност; призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване на социалните стандарти и за намаляване на неравенствата;

3.  подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти за работодателите и синдикатите, за да се установи справедливо възнаграждение и условия на труд, и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза; припомня, че правото на създаване на колективно договаряне е въпрос, който засяга всички европейски работници, и има жизненоважни последици за демокрацията и върховенството на закона, включително зачитането на основните социални права, и че колективното договаряне е основно европейско право, което европейските институции са задължени да зачитат в съответствие с член 28 от Хартата на основните права; в този контекст призовава за политики, които зачитат, насърчават и укрепват колективното договаряне и позицията на работещите в системите за определяне на заплатите, които играят решаваща роля за постигането на висок стандарт за условията на труд; счита, че това следва да бъде направено с оглед на подкрепа за съвкупното търсене и икономическото възстановяване, намаляване на неравенството в заплащането и борба с бедността на работещите;

4.  призовава за по-силна ангажираност в борбата срещу бедността и растящото неравенство и за засилване на социалните инвестиции с оглед на тяхната икономическа възвращаемост и социални ползи; припомня, че икономиките с по-висока степен на социални инвестиции са по-устойчиви на сътресения; призовава държавите членки и Комисията, в рамките на действащите правила на Пакта за стабилност и растеж, да осигурят възможност за публични социални инвестиции и, когато това е необходимо, за повече инвестиции в социална инфраструктура и за подкрепа за най-силно засегнатите лица с цел да се предприемат правилни мерки за решаване на проблема с неравенството, по-специално чрез системите за социална закрила, които осигуряват подходяща и добре насочена подкрепа за доходите; призовава Комисията да извършва, когато е приложимо, по-задълбочена оценка по въпроса кои видове разходи със сигурност може да се разглеждат като социални инвестиции;

5.  счита, че е важно да се насърчава междукултурният диалог с цел да се улесни навлизането на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, на пазара на труда и интегрирането им в обществото; изразява загриженост във връзка с продължаващото слабо участие на пазара на труда на етническите малцинства; призовава държавите членки в тази връзка да прилагат правилно Директива 2000/78/ЕО и Директива 2000/43/ЕО; припомня, че новодошлите носят със себе си нови умения и знания и призовава за по-нататъшното разработване и популяризирането на средства за предоставяне на многоезична информация за съществуващите възможности за формално и неформално учене, професионално обучение, стажове и доброволческа дейност;

6.  настоятелно призовава Комисията да полага усилия за подпомагане на хората, засегнати от определени заболявания, например хронични заболявания, да навлязат или да останат на пазара на труда; настоява, че пазарът на труда трябва да бъде ориентиран спрямо подобни положения и да стане по-гъвкав и недискриминационен, така че да се гарантира, че засегнатите хора също могат да допринасят за икономическото развитие на ЕС, като по този начин се намали натискът върху социалноосигурителните системи;

7.  приветства подкрепата на Комисията за инвестициите за повишаване на екологичната устойчивост, както и признаването на техния потенциал във всички сектори на икономиката; изразява съгласие, че подкрепата за прехода към кръгова и зелена икономика има висок нетен потенциал за създаване на работни места;

8.  приветства Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права и счита, че европейският семестър следва да подкрепя нейните 20 основни принципа, отнасящи се до равните възможности, достъпа до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и приобщаването, които следва да служат като отправна точка и препоръка при изпълнението на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики, за да се постигне истински социален рейтинг ААА за Европа и да се създаде икономически растеж и предсказуемо, устойчиво финансово положение, подчинено на целите на икономическата политика и на политиката в областта на заетостта, като по този начин служи на главните, приоритетни цели на стратегията „Европа 2020“; посочва, че процесът на координация чрез европейския семестър е важно средство за консолидиране на европейското социално измерение, от което произтича социалният стълб; подчертава, че ЕССП представлява първа стъпка чрез изграждането на общ подход за защитата и развитието на социалните права в целия ЕС, което следва да бъде отразено в мерките, провеждани от държавите членки; поради това призовава Комисията да представи конкретни предложения за укрепване на социалните права чрез конкретни и специфични инструменти (законодателство, механизми за разработване на политики и финансови инструменти) и постигане на конкретни резултати; подчертава първенството на основните права;

9.  признава усилията за засилване на социалното измерение на европейския семестър; призовава за допълнителни действия за балансиране на социалните и икономическите приоритети и за подобряване на качеството на наблюдението и препоръки в социалната сфера;

10.  приветства новия набор от показатели, който предвижда 14 водещи показателя за наблюдение на резултатите на държавите членки по отношение на заетостта и в социалната област, наред с три основни измерения, определени в контекста на европейския стълб на социалните права;

11.  подчертава факта, че средно за ЕС при 11 от 14-те водещи показателя е отчетено подобрение през последната година, за която има данни, и това потвърждава постоянното подобряване на положението на пазара на труда и на социалното положение, което съпровожда икономическото възстановяване; отбелязва обаче, че е необходимо да се предприемат действия, за да се постигне възходящо социално сближаване по отношение на измеренията, определени в европейския стълб на социалните права, както е посочено от Комисията, и че анализът на водещите показатели показва поне една „критична ситуация“ за 17 от 28-те държави членки;

12.  признава, че въпреки подобренията в положението с икономиката и заетостта през последните години в ЕС като цяло, реализираните печалби не винаги се разпределят равномерно, тъй като броят на хората, засегнати от бедност и социално изключване, продължава да бъде твърде висок; изразява загриженост във връзка с нарастващите неравенства в ЕС и неговите държави членки, както и във връзка с увеличаващия се дял на работниците, изложени на риск от бедност – не само за работниците на непълно работно време, но и за работниците на пълно работно време; призовава Комисията и държавите членки да продължат с усилията за подобряване на условията за тези хора, както и да отдават по-голямо признание на работата и експертния опит на НПО, на организациите, които се борят с бедността, и на самите лица, живеещи в условия на бедност, като насърчават тяхното участие в обмена на добри практики; отбелязва, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив растеж; подчертава факта, че интеграцията на трайно безработните лица чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки е ключов фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване и за осъществяването на принос към устойчивостта на националните системи за социална сигурност; призовава да се създават и развиват партньорства, включващи всички съответни заинтересовани страни, за да се осигурят необходимите инструменти за по-ефективна реакция спрямо нуждите на пазара на труда, да се осигурят ефективни решения и да се предотврати дълготрайната безработица; подчертава необходимостта от прилагане на ефективни политики на пазара на труда с цел намаляване на дълготрайната безработица; счита, че държавите членки следва допълнително да подпомагат лицата, които нямат работа, като предоставят икономически и физически достъпни и качествени услуги за подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация, като същевременно бъдат защитени лицата, които не са в състояние да участват;

13.  призовава Комисията да взема под внимание целите за социално развитие, когато предлага препоръки за политиката в контекста на европейския семестър;

14.  отново изразява загриженост относно колебанията в равнищата на заетост и безработица в различните държави членки и предупреждава по-специално за обезпокоителното равнище на непълна заетост и скрита безработица; изразява особена загриженост във връзка с високото равнище на младежка безработица, която е над 11% в ЕС, с изключение на няколко държави членки – Австрия, Чешката република, Нидерландия, Унгария, Малта и Германия; счита за особено тревожно високото равнище на незаетите с работа, учене или обучение лица (NEET) и на преждевременно напусналите училище, което продължава да се наблюдава в няколко държави; приветства във връзка с това увеличаването на финансирането за Инициативата за младежка заетост с 2,4 милиарда евро за периода 2017—2020 г.; подчертава, че при необходимост следва да бъде разгледана възможността за предоставяне на допълнителни средства на равнище ЕС за инициативата и че държавите членки следва да гарантират, че гаранцията за младежта е изцяло отворена за всички групи, включително за уязвими лица; припомня Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС?“;

15.  споделя виждането на Комисията, че „системите за социална закрила следва да гарантират правото на обезщетения за гарантиране на минимален доход“; призовава държавите членки да определят подходящ минимален доход над прага на бедността в съответствие с националното законодателство и практики и с участието на социалните партньори, както и да гарантират, че той е достъпен за всички хора и че е насочен към най-нуждаещите се; счита, че за да бъдат ефективни в борбата срещу бедността, схемите за минимален доход следва да бъдат придружени от достъп до качествени и достъпни обществени блага и услуги и от мерки за насърчаване на равните възможности и за улесняване на навлизането или повторното навлизане на пазара на труда за хората в уязвимо положение, ако те са в състояние да работят;

16.  призовава Комисията да създаде европейски социалноосигурителен номер с цел да се улесни обменът на информация, да се предостави на хората информация за техните текущи и минали права, както и да се предотвратят злоупотреби;

17.  припомня на Комисията, че достъпът до социална закрила е от основно значение за създаването на справедливи условия на труд и че след консултациите със социалните партньори трябва да бъдат изработени конкретни предложения, за да се гарантира, че всички хора във всички форми на заетост натрупват социалноосигурителни права, включително адекватни пенсии;

18.  призовава Комисията, чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и европейския семестър, да увеличи усилията си в подкрепа на всеобхватните публични политики в държавите членки, съсредоточени върху осигуряването на по-гладък преход от образование и (дълготрайна) безработица към работа и призовава по-специално за пълното прилагане на мерките на национално равнище, очертани в препоръката на Съвета относно интеграцията на трайно безработните лица на пазара на труда(20); призовава държавите членки и Комисията да насърчават ученето през целия живот, особено за по-възрастните работници, за да им помогнат да адаптират своите умения и да способстват за тяхната пригодност за заетост;

19.  изразява загриженост относно все още високите равнища на бедност в Европа почти десет години след началото на кризата и последвалото разделение между поколенията, включително в държавите членки с по-нисък дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване; изразява особено безпокойство във връзка с увеличаващите се равнища на детската бедност и на бедността сред работещите в няколко държави членки въпреки макроикономическото възстановяване през последните години; отбелязва, че в над една трета от държавите членки се наблюдава критична ситуация по отношение на дела на децата, които участват в грижи и образование в ранна възраст; призовава Комисията да подкрепи държавите членки при планирането и изпълнението на структурните реформи, като извърши оценка на тяхното социално въздействие и въздействие върху разпределението;

20.  отправя искане към Комисията и към държавите членки да приемат всички необходими мерки за драстично намаляване на бедността в Европа и по-специално за представяне на конкретни предложения с цел поставяне на децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността в съответствие с препоръката на Комисията относно инвестициите в децата и като се вземат предвид подготвителните действия, установени с бюджета на ЕС за 2017 г. и 2018 г., и съответните резолюции на ЕП, като се гарантира, че са въведени мерки, които ще позволят на всяко дете, изложено на риск от бедност, да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене; подчертава необходимостта държавите членки да приемат национални планове за намаляване на детската бедност, в които да се обърне специално внимание на ограниченото въздействие на социалните плащания за намаляване на риска от бедност;

21.  приветства поставения в годишния обзор на растежа за 2018 г. акцент върху подходящото социално жилищно настаняване и другите помощи за жилищно настаняване като основни услуги, включително защитата на хората в уязвимо положение от необосновано принудително изгонване от жилището и налагане на възбрана, и предприемането на мерки за решаване на проблема с бездомността; призовава за засилено наблюдение на бездомността и изключването от жилищно настаняване в рамките на семестъра и представяне на препоръки при необходимост;

22.  приветства предложението на Комисията за директива за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз, която заменя сега действащата Директива относно писмената декларация;

23.  подчертава по-високото равнище на безработица сред младите хора и нискоквалифицираните работници в сравнение с възрастните висококвалифицирани работници; призовава Комисията и държавите членки да ускорят изпълнението на новата програма за умения, която има за цел да повиши квалификацията на хората със специфични проблеми по отношение на уменията и да спомогне за тяхната реинтеграция на пазара на труда;

24.  призовава Комисията и държавите членки да положат максимални усилия за инвестиране във икономически и физически достъпно и висококачествено образование и обучение, в поддържащ иновациите растеж на производителността на труда, в активни политики на пазара на труда, в социално приобщаване и в интеграция на пазара на труда и в по-ефективни и персонализирани публични и частни служби по заетостта — като вземат предвид разликите в доходите в географско и демографско отношение в рамките на отделните региони и държави — за да се гарантира, че придобитите умения ще отговарят на търсенето на пазара на труда, ще осигурят възможности на хората и ще ги интегрират на пазара на труда, и за да се намали броят на преждевременно напусналите училище; в тази връзка подчертава нарастващото търсене на цифрови и други преносими умения и настоява, че развиването на тези умения е неотложно и особено необходимо и следва да обхваща всички социални групи, с особено внимание към нискоквалифицираните работници и младите хора; подчертава важността на инициативите в подкрепа на дългосрочната мобилност на учащи се и млади хора, завършили степени на образование или професионално обучение, което ще даде възможност за развитие на квалифицирана и мобилна работна сила в секторите с потенциал;

25.  счита, че взаимното признаване на квалификациите ще е от полза за преодоляване на несъответствието между недостига на умения на европейския пазар на труда и търсещите работа лица, по-специално младите хора; посочва, че квалификацията и уменията, придобити в контекста на неформалното и самостоятелното учене, са важни, доколкото подобряват пригодността за заетост на младите хора и на хората, които са били извън пазара на труда, защото е трябвало да полагат грижи за други хора; поради това подчертава, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелните форми на придобиване на знания и опит, по-специално когато са придобити чрез доброволчество; приветства факта, че в годишния обзор на растежа Комисията е взела под внимание важността на признаването на тези умения за целите на новата европейска програма за умения; призовава Комисията и държавите членки да подобрят професионалното обучение и да засилят ученето в процеса на работа, включително качественото чиракуване;

26.  призовава държавите членки да подкрепят програмите за стажове и пълноценно да използват наличните средства по „Еразъм +“ за стажанти с цел да се гарантира качеството на този вид обучение и то да стане по-привлекателно; насочва вниманието на Комисията към необходимостта от насърчаване на използването на тази програма от младите хора в най-отдалечените региони, както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“;

27.  насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за прилагането на специфичните за всяка държава препоръки относно образованието и младежта, както и да насърчават обмена на най-добри практики;

28.  призовава Комисията и държавите членки да продължат инициативите, насочени към увеличаване на достъпа до по-добро образование, квалификация и заетост, и да гарантират по-силен акцент върху зелената и кръговата икономика в цялата си дейност в областта на уменията;

29.  счита, че подготвената за бъдещето програма за уменията следва да включва обучение за устойчивост и да бъде част от по-широк размисъл относно професионалната грамотност в контекста на нарастващата цифровизация и роботизация на европейските общества, като се акцентира не само върху икономическия растеж, но и върху личностното развитие на учащите, подобреното здраве и благосъстоянието;

30.  приветства съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г. относно укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура (COM(2017)0673), което включва амбициозни цели в областта на образованието, по-специално за създаване на европейско образователно пространство и за подобряване на изучаването на езици в Европа;

31.  припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемчивите сектори и че творческото образование развива преносими умения, като например творческо мислене, умения за решаване на проблеми, способност за работа в екип и находчивост; призовава изкуствата и творческото обучение да бъдат включени в образованието в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), като се има предвид тясната връзка между творческото мислене и иновациите; припомня освен това потенциала на културния и творческия сектор за запазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и за икономическия растеж, иновациите и заетостта, особено за младежката заетост; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на инвестициите в културния и творческия сектор може да допринесе в значителна степен за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта; поради това призовава Комисията да вземе предвид възможностите, които предлага целият културен и творчески сектор, включително по-специално неправителствените организации и малките сдружения, например в рамките на инициативата за младежка заетост;

32.  припомня необходимостта от насърчаване на момичетата и младите жени да завършват образование в областта на ИКТ и призовава държавите членки да насърчават момичетата и младите жени да изучават учебни предмети в областта на НТИМ, като се обхващат също така изкуствата и хуманитарните науки, както и да увеличат представителството на жените в областта на НТИМ;

33.  призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими мерки, съгласно принципа на субсидиарност, за подобряване на услугите и законодателството, които са от значение за реалното равновесие между професионалния и личния живот и за равенството между половете; призовава за разработването на достъпни, качествени и финансово приемливи услуги в областта на грижите и образованието в ранна възраст, както и за създаването на благоприятни условия за родителите и лицата, полагащи грижи, като се даде възможност за изгодно ползване на отпуск по семейни причини и гъвкав режим на работа, при което се използва потенциалът на новите технологии, гарантира се социална закрила и се осигурява подходящо обучение, когато е необходимо; подчертава обаче необходимостта от облекчаване на тежестта на задължителното полагане на грижи от членове на семейството и призовава за създаването на регулиран сектор на домашните работници и лицата, полагащи грижи, което ще улесни постигането на равновесие между професионалния и личния живот, като същевременно ще допринесе за създаването на работни места; подчертава в тази връзка потенциала на публично-частните партньорства и важната роля на доставчиците на социални услуги и предприятията в областта на социалната икономика; настоятелно подчертава необходимостта от наблюдение на напредъка по социалните въпроси и въпросите, свързани с пола, от включване на свързаните с пола аспекти и от отчитане на въздействието на реформите с течение на времето;

34.  призовава Комисията и държавите членки да въведат цели относно грижите за възрастни хора, лица с увреждания и други зависими лица, подобни на целите от Барселона, придружени от инструменти за наблюдение, за да се гарантира тяхното изпълнение; призовава Комисията и държавите членки да разработят стандарти за качество за всички услуги, свързани с полагането на грижи, включително за тяхната наличност и икономическа и физическа достъпност; призовава държавите членки и Комисията да приемат заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) относно засилването на подкрепата и грижите за независим живот, предоставяни в рамките на общността, както и да разработят ясна стратегия и сериозни инвестиции за развитието на модерни качествени услуги в рамките на общността и за увеличаването на подкрепата за лицата, полагащи грижи, особено за полагащите грижи членове на семейството;

35.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят качеството на труда по отношение както на условията на труд и здравословните и безопасни условия, така и на заплатите, даващи възможност за достоен живот и семейно планиране; подчертава колко е важно да се предприемат ефективни мерки срещу недекларирания труд чрез включването на социалните партньори и налагането на подходящи глоби; настоятелно призовава държавите членки да удвоят усилията си за превръщане на недекларирания труд в деклариран чрез укрепване на техните механизми за инспекция на труда и въвеждане на мерки, които позволяват на работниците да преминат от неофициалната към официалната икономика; припомня на държавите членки съществуването на платформата за недеклариран труд, в която те следва да участват активно, като я използват за обмен на най-добри практики и с цел борба срещу недекларирания труд, дружествата „пощенска кутия“ и фиктивната самостоятелна заетост, които застрашават качеството на труда и достъпа на работниците до системите за социална закрила, както и националните публични финанси, като водят до нелоялна конкуренция между европейските предприятия; приветства новите инициативи, предложени от Комисията, като например започването на обществена консултация относно Европейски орган по въпросите на трудовия пазар и относно европейски социалноосигурителен номер; призовава държавите членки да осигурят на инспекторатите по труда или на другите имащи отношение публични органи адекватни ресурси за справяне с проблема на недекларирания труд, да разработят мерки, за да се даде възможност на работниците да преминат от сивата към официалната икономика, да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни, за да се подобри ефективността на проверките, имащи за цел борба със социалните злоупотреби и недекларирания труд и тяхното предотвратяване, както и да се намали административната тежест;

36.  призовава държавите членки да гарантират, че активните политики на пазара на труда са ефикасни и ефективни и са разработени по такъв начин, че да подкрепят мобилността между секторите и преквалификацията на работниците – въпроси, които ще стават все по-важни в процеса на приспособяване на нашите пазари на труда към цифровото преобразуване на нашите икономики;

37.  подчертава потенциала на МСП и на социалните предприятия за създаването на работни места и за икономиката като цяло; счита, че е от съществено значение да се извърши оценка на високия процент фалити на новосъздадени предприятия, за да се извлекат поуки за бъдещето, и да се оказва подкрепа на предприемачеството, включително чрез разработване и подкрепа на моделите на социалната и на кръговата икономика; счита за важно освен това да се подобри стопанската среда чрез премахване на административните тежести и адаптиране на изискванията, да се подобри достъпът до финансиране и да се подкрепи разработването на данъчни модели и опростени процедури за спазване на данъчното законодателство, които да благоприятстват МСП, предприемачите, самостоятелно заетите лица, микропредприятията, новосъздадените предприятия и предприятията от социалната икономика, и да се предотврати избягването на данъци и липсата на регистри с надеждна информация за определянето на данъчните основи и на действителните им собственици; призовава държавите членки да разработят политики, които да стимулират отговорна и ефективна култура на предприемачество сред младите хора от ранна възраст, като им предоставят възможности за стажове и посещения на предприятия и подходящи знания за предотвратяване на фалити; в този контекст настоятелно призовава Комисията да продължи програмата „Еразъм за млади предприемачи“; призовава държавите членки да подкрепят сдружения и инициативи, които помагат на младите предприемачи да разработват иновативни проекти;

38.  подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; поради това счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и да засяга теми като справедливата търговия, социалните предприятия и алтернативните бизнес модели, включително кооперациите, за да се полагат усилия за изграждането на социална, приобщаваща и устойчива икономика;

39.  изтъква, че предприятията от социалната икономика са имали изключително важна роля за свеждане до минимум на въздействието от кризата; поради това подчертава необходимостта от оказване на повече подкрепа на тези предприятия, особено по отношение на достъпа до различни форми на финансиране, включително европейските фондове, и от намаляване на административната тежест за тях; подчертава, че е необходимо да бъде създадена правна рамка за тези предприятия, която признава техните дейности в ЕС и предотвратява нелоялната конкуренция; изразява съжаление поради факта, че оценката на техните дейности не е намерила отражение в годишния обзор на растежа, както беше поискано от Парламента;

40.  признава, че жените продължават да не са достатъчно представени на пазара на труда; счита в тази връзка, че гъвкавите трудови договори, включително доброволните договори за временна заетост или на непълно работно време, може да играят важна роля за увеличаването на степента на участие на групи, които иначе биха били изключени от пазара на труда, в това число и жените;

41.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в научните изследвания и да насърчават развитието на нови производствени технологии и услуги в рамките на един справедлив преход; подчертава техния потенциал за повишаване на производителността и устойчивостта, за създаване на нова качествена заетост и за стимулиране на растежа в дългосрочен план;

42.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават инвестициите в сектора на научноизследователската и развойна дейност в съответствие със стратегията „Европа 2020“; счита, че инвестициите в този сектор допринасят за повишаване на конкурентоспособността и производителността на икономиката и с това способстват за създаване на устойчиви работни места и за повишаване на заплатите;

43.  подчертава, че е важно да се гарантира достъпът до широколентов интернет във всички региони, включително селските райони и регионите със сериозни и постоянни природни и демографски проблеми, с цел хармонично развитие в целия ЕС;

44.  счита, че демографският спад, който засяга регионите на ЕС в различна степен, е сред сериозните пречки пред растежа в ЕС, което изисква различни подходи и ангажименти; призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки с цел справяне с това предизвикателство; подчертава факта, че демографският спад изисква цялостен подход, който следва да включва адаптирането на необходимата инфраструктура, качествени работни места с достойно заплащане и подобряването на обществените услуги и доброволни, гъвкави работни договорености, които следва да бъдат съпътствани от адекватна сигурност на работното място и достъпна социална закрила;

45.  приветства факта, че Комисията включи необходимостта от предоставяне на статистически данни относно демографските предизвикателства, като обезлюдяването или разпръснатостта на населението, в своята Европейска статистическа програма; счита, че тези данни ще осигурят точна представа за проблемите, пред които са изправени тези региони, като ще позволи намирането на по-добри решения; призовава Комисията да вземе предвид тези статистически данни, когато подготвя бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР);

46.  припомня, че повишаването на очакваната продължителност на живота изисква адаптирането на пенсионните системи, за да се гарантира тяхната устойчивост и добро качество на живот за възрастните хора; подчертава, че това може да се постигне чрез намаляване на степента на икономическа зависимост, включително чрез предлагане на подходящи условия на работа, така че да се даде възможност на желаещите да работят по-дълго, чрез оценяване — на равнището на държавите членки и заедно със социалните партньори — на необходимостта от поставяне на законовата и на действителната възраст на пенсиониране върху устойчива основа с оглед на нарасналата средна продължителност на живота и на годините на осигурителен стаж, чрез предотвратяване на ранното напускане на трудовия пазар, както и чрез предоставяне на възможности за младите хора, бежанците и мигрантите на пазара на труда; призовава Комисията да помогне на държавите членки при укрепването на публичните и професионалните пенсионни системи и при създаването на кредити за полагане на грижи с цел компенсиране на изгубени осигурителни вноски на жени и мъже поради отговорностите им, свързани с отглеждане на деца и продължително полагане на грижи, като инструмент за премахване на разликата между пенсиите на жените и мъжете и за осигуряване на подходящ доход след пенсионирането, който е над прага на бедност, и на достоен и независим живот;

47.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат политиката на активен живот на възрастните хора, социално приобщаване на възрастните хора и солидарност между поколенията; припомня, че здравните системи с по-висока степен на икономическа ефективност и дългосрочни грижи, които гарантират своевременен достъп до качествена профилактика и здравни грижи на достъпна цена, са от основно значение и за производителността;

48.  счита, че политиката на сближаване, в качеството ѝ на основна инвестиционна политика на Европейския съюз, доказа своята ефективност за намаляване на неравенствата, засилване на приобщаването и намаляване на бедността, поради което следва да получи по-голямо финансиране в бъдещата многогодишна финансова рамка; счита, че ЕСФ следва да се запази като основен инструмент на ЕС за интеграция и реинтеграция на работници на пазара на труда, за подкрепа на мерки за социално приобщаване и борба с бедността и неравенствата, както и за подпомагане на прилагането на европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да укрепи ЕСФ, за да спомогне за прилагането на европейския стълб на социалните права в следващата МФР;

49.  подчертава необходимостта ЕФСИ да подкрепя растежа и заетостта във високорискови инвестиционни проекти и да предприеме мерки за борба с младежката и дълготрайната безработица; изразява обаче загриженост относно огромния дисбаланс в използването на фонда между ЕС–15 и ЕС–13; подчертава също така ролята на Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) за насърчаването на високо равнище на качествена и устойчива заетост, за гарантирането на подходяща и достойна социална закрила и за борба срещу социалното изключване и бедността;

50.  настоятелно призовава държавите членки да преценят дали могат да намалят данъците върху основни стоки, особено храни – стъпка, която е една от основните мерки за социална справедливост;

51.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за по-нататъшно включване на хората с увреждания в пазара на труда чрез премахване на законодателните пречки, борба с дискриминацията и адаптиране на работните места, както и чрез създаване на стимули за наемането им на работа; припомня, че наличието на адаптирана работна среда за хората с увреждания, тяхното интегриране във всички степени на образованието и обучението, както и целевата финансова подкрепа са важни мерки, които ще им помогнат да участват пълноценно в пазара на труда и в обществото като цяло; призовава Комисията да включи в набора от социални показатели и показатели относно труда също и социалното приобщаване на хората с увреждания;

52.  приветства включването на правата на хората с увреждания в предложението за нови насоки за политиките за заетост в държавите членки, приложени към годишния обзор на растежа за 2018 г.; призовава обаче тези разпоредби да включват конкретни мерки за постигане на заявените цели в съответствие със стандартите на ЕС и на задълженията на държавите членки в рамките на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ).

53.  насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанците и на хората от етническите малцинства или с мигрантски произход;

54.  подчертава факта, че липсата на съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка е проблем, който засяга работодателите във всички региони на ЕС, включително най-развитите, и не може да бъде решен чрез несигурна или нестабилна заетост; призовава Комисията и държавите членки да насърчават мерките за улесняване на мобилността на работниците между различните работни места, сектори и местонахождения, с цел да се задоволи търсенето на работна ръка както в по-слабо развитите, така и в по-добре развитите региони, като същевременно се гарантират стабилност и достойни условия на труд и създаване на възможности за професионален напредък и повишение; признава, че трудовата мобилност в рамките на ЕС между държавите членки спомага за това търсенето да отговаря на предлагането; освен това призовава Комисията и държавите членки да отделят специално внимание на уникалните обстоятелства за трансграничните работници и работниците в периферните и най-отдалечените региони;

55.  изразява съжаление, че въпреки многобройните искания от страна на Европейския парламент най-отдалечените региони все още не са включени в годишния обзор на растежа; настоятелно призовава Комисията — с цел гарантиране на равенство между регионите и по-нататъшно сближаване във възходяща посока, което беше обсъждано многократно — да засили прилагането на член 349 от ДФЕС с цел да се даде тласък на интегрирането в ЕС на най-отдалечените региони; подчертава, че е необходимо да се запази специалното внимание към най-отдалечените региони, не само по отношение на разпределянето на средствата, но и предвид въздействието, което европейските политики може да имат върху тяхното социално положение и техните равнища на заетост;

56.  подчертава факта, че през периода 2014—2016 г. реалният ръст на заплатите изостава от ръста на производителността независимо от подобренията на пазара на труда; припомня, че ръстът на реалните работни заплати в резултат на повишаването на производителността е от решаващо значение за преодоляване на неравенствата;

57.  подчертава ролята в рамките на процеса на реформи на социалните партньори като основни заинтересовани страни, на националните практики на социален диалог и на гражданското общество, както и на добавената стойност от включването им в изготвянето, планирането и прилагането на реформите; подчертава, че ефективното участие на социалните партньори в разработването на политики ще им позволи да се чувстват по-ангажирани с националните реформи, приети в резултат на специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, и в крайна сметка ще засили тяхната ангажираност с резултатите; поради това призовава Комисията да предложи насоки за такова подходящо участие на всички съответни заинтересовани страни; подкрепя становището, че новите форми на заетост на глобализирания пазар изискват нови форми на социален и граждански диалог, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят създаването на тези нови форми на социален диалог и закрилата на тези нови форми на заетост; подчертава, че всички работници трябва да бъдат информирани за своите права и да бъдат защитени в случай на подаване на сигнали с цел докладване на неправомерни практики; счита, че за да вървим към сближаване във възходяща посока, следва да се води социален диалог на всеки етап от процеса на европейския семестър; потвърждава, че държавите членки трябва да помагат на хората да изградят уменията, необходими на пазара на труда;

58.  подчертава, че съгласно набора от показатели на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и на стратегията „Европа 2020“ разпределението на уменията сред работната сила е съответствало до голяма степен на изискванията за квалификация на пазара на труда през 2016 г. и че предлагането на работна ръка е превишавало търсенето за всички видове квалификация, като е било особено високо при работниците с ниско или средно равнище на квалификация; подчертава, че прогнозите на Cedefop показват паралелно нарастване на уменията както при търсенето, така и при предлагането до 2025 г., като се очаква равнищата на уменията да се променят по-бързо за работната сила, отколкото тези, които се изискват от пазара на труда; поради това призовава Комисията и държавите членки внимателно да оценят отново трудностите при достъпа до пазара на труда; изразява загриженост относно увеличаването на равнището на свръхквалификация (25% през 2014 г.);

59.  подчертава, че дискриминацията по пол, като например разликата в заплащането на мъжете и жените или разликата в равнищата на заетост между мъжете и жените, продължава да е голяма, като средното брутно почасово възнаграждение на служителите мъже е с около 16% по-високо от това на служителите жени; подчертава, че тези различия се дължат на недостатъчния дял на жените в добре платени сектори, дискриминацията на пазара на труда, както и големия брой на жените, работещи на непълно работно време; настоятелно подчертава, че е необходим допълнителен напредък, за да се намалят тези различия; в този контекст напомня на Комисията да въведе в стратегията „Европа 2020“ стълб, посветен на равенството между половете, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

60.  призовава държавите членки да включат свързаното с пола измерение и принципа на равенство между жените и мъжете в националните си програми за реформи и програми за стабилност и сближаване чрез поставянето на цели по отношение на качеството и разработването на мерки за преодоляване на продължаващата неравнопоставеност между половете;

61.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0355.
(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.
(4) ОВ CE 236, 12.8.2011 г., стр. 57.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0451.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0418.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0403.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0360.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0260.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(11) Приети текстове, P8_TA(2017)0039.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0338.
(14) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 157.
(15) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19.
(16) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 48.
(17) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.
(18) OВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 40.
(19) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, Европейска комисия.
(20) ОВ С 67, 20.2.2016 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност