Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването(1) (Директива за подпомагането),

—  като взе предвид Рамково решение на Съвета 2002/946/JHA от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой(2) („Рамковото решение“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2015 г., озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти“ (2015—2020 г.) (COM(2015)0285),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 март 2017 г. относно оценката по REFIT на правната рамка на ЕС срещу подпомагането на незаконното влизане, преминаване и пребиваване: „Пакет относно подпомагането: (Директива 2002/90/ЕО и Рамково решение 2002/946/JHA) (SWD (2017)0117),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2018 г. относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците(3),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Подходящо ли е за целта? Директивата за подпомагането и криминализирането на хуманитарната помощ за незаконните мигранти“, публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламента през 2016 г.,

—  като взе предвид проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно инкриминирането на незаконните мигранти и на лицата, които им оказват съдействие, публикувано през 2014 г.,

—  като взе предвид тематичния документ на Комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 4 февруари 2010 г., озаглавен „Криминализация на миграцията в Европа: последици за правата на човека“,

—  като вземе предвид Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, приет с Резолюция 55/25 от 15 ноември 2000 г. на 55-ата сесия на Общото събрание на ООН („Протокол на ООН срещу незаконния трафик“),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите от 24 април 2013 г., озаглавен „Регионално изследване: управлението на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху човешките права на мигрантите“,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно насоките за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ (O‑000065/2018 – B8‑0034/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.) Комисията подчерта необходимостта да се „гарантира, че са налице подходящи наказателни санкции, като същевременно се избягват рисковете за понасяне на наказателна отговорност от лицата, предоставящи хуманитарна помощ на мигранти в беда“ и да се подобри действащият Пакет на ЕС относно подпомагането, включващ Директивата за подпомагането и придружаващото я Рамково решение ;

Б.  като има предвид, че в член 1, параграф 2 от Директивата за подпомагането се предвижда незадължително освобождаване за хуманитарната помощ, с което на държавите членки се дава възможност да не криминализират подпомагането, когато то има хуманитарен характер;

В.  като има предвид, че в резолюцията си от 18 април 2018 г. относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците Парламентът призовава за това хуманитарната помощ да не бъде инкриминирана, за осигуряване на по-голям капацитет за търсене и спасяване на хора в беда, за разгръщане на по-голям капацитет от всички държави и за признаване на подкрепата, предоставена от частни лица и НПО в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата;

Г.  като има предвид, че в работния си документ относно оценката по REFIT на Пакета относно подпомагането Комисията подчерта, че засилен обмен на знания и добри практики между прокурорите, правоприлагащите органи и гражданското общество би могъл да допринесе за подобряване на настоящото положение и да предотврати криминализирането на истинската хуманитарна помощ;

Д.  като има предвид, че член 1, параграф 1, буква б) от Директивата за подпомагането не налага задължение за държавите членки да не санкционират подпомагането на незаконен престой, когато няма елемент на намерение за финансова облага, и като има предвид, че Рамковото решение не съдържа задължителни разпоредби, които да възпрепятстват наказването на действия, извършени за хуманитарни цели или в извънредни ситуации;

1.  припомня, че съгласно Директивата за подпомагането и придружаващото Рамково решение държавите членки са длъжни да прилагат законодателство, въвеждащо наказателноправни санкции срещу подпомагането на незаконното влизане, преминаване и пребиваване;

2.  изразява загриженост относно непреднамерените последствия от Пакета относно подпомагането по отношение на предоставянето на хуманитарна помощ на мигранти от страна на гражданите и по отношение на социалното сближаване в приемащото общество като цяло;

3.  подчертава, че в съответствие с Протокола на ООН срещу незаконния трафик актовете на хуманитарна помощ не следва да бъдат криминализирани;

4.  отбелязва, че участниците,; в хуманитарната помощ, които подкрепят и допълват животоспасяващите действия, предприемани от компетентните органи на държавите членки, трябва да остават в рамките, определени за хуманитарната помощ в Директивата относно подпомагането, и че техните действия трябва да се осъществяват под контрола на държавите членки;

5.  изразява съжаление относно твърде ограниченото транспониране от страна на държавите членки на освобождаването за хуманитарна помощ, предвидено в Директивата за подпомагането, и отбелязва, че освобождаването следва да се прилага като пречка пред наказателното преследване, за да се гарантира, че не се упражнява наказателно преследване срещу лица и организации на гражданското общество, които помагат на мигрантите по хуманитарни причини;

6.  призовава държавите членки да транспонират предвиденото в Директивата за подпомагането освобождаване на хуманитарна помощ и да въведат адекватни системи за наблюдение на изпълнението и ефективното прилагане на практика на Пакета относно подпомагането чрез ежегодно събиране и регистриране на информация за броя на задържаните лица за подпомагане на границата и във вътрешността на страната, броя на започнатите съдебни производства, броя на осъдителните присъди, както и информация за това как се определят присъдите и за причините за прекратяване на разследването;

7.  настоятелно призовава Комисията да приеме насоки за държавите членки, в които да се посочва кои форми на подпомагане не следва да бъдат криминализирани, за да се осигури яснота и уеднаквяване при прилагането на настоящите достижения на правото на ЕС, включително член 1, параграф 1, буква б) и член 1, параграф 2 от Директивата за подпомагането, и подчертава, че яснотата на параметрите ще осигури по-голяма съгласуваност на разпоредбите в областта на наказателното право относно подпомагането между държавите членки и ще ограничи неправомерната криминализация;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 328, 5.12.2002 г., стp. 17. (2) OВ L 328, 5.12.2002 г., стp. 1. (3) Приети текстове, P8_TA(2018)0118.