Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2006(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0298/2018

Внесени текстове :

A8-0298/2018

Разисквания :

PV 25/10/2018 - 10
CRE 25/10/2018 - 10

Гласувания :

PV 25/10/2018 - 13.2

Приети текстове :

P8_TA(2018)0419

Приети текстове
PDF 132kWORD 51k
Четвъртък, 25 октомври 2018 г. - Страсбург
Защита на финансовите интереси на ЕС – събиране на суми и активи от трети държави в случаи на измама
P8_TA(2018)0419A8-0298/2018

Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС – събиране на суми и активи от трети държави в случаи на измама (2018/2006(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Осемнадесетия доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за 2017 г.,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 април 2016 г. относно план за действие във връзка с ДДС: Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор (COM(2016)0148),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 3 септември 2018 г., озаглавен „29-ти годишен доклад относно защита на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите (2017)“ (COM(2018)0553), и придружаващите го работни документи (SWD(2018)0381 – 386),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад)(5) и своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари(6),

—  като взе предвид специален доклад № 470 на Евробарометър,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно борбата с митническите измами и защитата на собствените ресурси на ЕС (O-000066/2018),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0298/2018),

А.  като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС следва да бъде основен елемент в политиката на ЕС за повишаване на доверието на гражданите чрез гарантиране на правилното и ефективно разходване на парите им;

Б.  като има предвид, че разнообразието от правни и административни системи в държавите членки е предизвикателство за борбата с измамите, при отсъствието на еднакво законодателство на европейско равнище за борба с организираната престъпност;

В.  като има предвид, че съгласно член 325, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз „[д]ържавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси“;

Г.  като има предвид, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз(7) въвежда минимални стандарти на ЕС по отношение на обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и на конфискацията на имущество в криминални случаи;

Д.  като има предвид, че предложението за регламент на Комисията от 21 декември 2016 г. относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация (2016/0412(COD)) въвежда стандартизирани средства за сътрудничество между държавите членки;

Е.  като има предвид, че нито един от тези инструменти не може да се прилага по отношение на трети държави;

Ж.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета и по-специално член 104 от него, предвижда средства за сътрудничество с трети държави;

З.  като има предвид, че съгласно член 3, параграф 4 от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма всяка страна приема законодателни или други мерки, ако при тежко престъпление или престъпления, съгласно определението в националното право, е необходимо да се изиска извършителят да докаже произхода на предполагаемите облаги или друго имущество, подлежащо на конфискация, доколкото това изискване е в съответствие с принципите на националното право;

И.  като има предвид, че на регионално и световно равнище ООН и Съветът на Европа са разработили няколко конвенции и механизми за конфискация и събиране на активи, сред които Конвенцията на ООН срещу корупцията от 31 октомври 2003 г., Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 15 ноември 2000 г., Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма от 16 май 2005 г., Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 8 ноември 1990 г.; като има предвид обаче, че по различни причини посочените инструменти не винаги осигуряват възможност за ефективно и своевременно събиране на откраднати активи;

Й.  като има предвид, че този въпрос е определен от ЕС като един от приоритетите на общата външна политика и политика на сигурност; като има предвид, че в това отношение се изпълняват пилотни и подготвителни проекти;

К.  като има предвид, че в съответствие с членове 1, 3 и 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г., относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(8), OLAF има мандат да разследва навсякъде, където се изразходват средства на ЕС, включително в трети държави, получаващи помощ от ЕС;

Л.  като има предвид, че в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF може да сключи договорености за административно сътрудничество с компетентните органи в трети държави след предварително координиране с компетентните служби на Комисията и с Европейската служба за външна дейност;

1.  подчертава нерешения проблем със загубата на средства на ЕС поради случаи на измама, при които средствата се прехвърлят в трети държави;

2.  подчертава необходимостта, с превантивна цел, да се избягва прехвърлянето на финансови средства чрез финансови посредници, които действат в непрозрачни и неоказващи съдействие юрисдикции;

3.  подчертава с безпокойство, че финансови средства от трети държави също може да бъдат прехвърлени чрез измама в ЕС; подчертава, че резултатът от финансираното от ЕС подготвително действие за подкрепа на държавите от Арабската пролет при възстановяването на активи, осъществено от Междурегионалния научноизследователски институт на ООН по престъпленията и правосъдието, следва да доведе до постоянна и по-мащабна програма на ЕС за събиране на активи;

4.  подчертава необходимостта отпускането на финансови средства да бъде обвързано с публикуването на данни за действителните бенефициенти с цел да се улесни събирането на активите в случай на измама;

5.  подчертава, че за съжаление до момента ЕС е сключил споразумения за правна взаимопомощ само с няколко трети държави, като Япония, Лихтенщайн, Норвегия и САЩ, въпреки че има съмнения, че финансови средства се прехвърлят и към други юрисдикции; призовава Комисията да насърчава усилията за постигане на споразумения с трети държави, които получават финансиране от ЕС;

6.  изразява съжаление във връзка с факта, че много държави членки понастоящем трябва да разчитат на двустранни споразумения и че не съществува подход на ЕС по отношение на този сериозен проблем; подчертава следователно необходимостта от по-единен подход;

7.  призовава ЕС да придвижи заявлението си за членство в Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа възможно най-скоро и да информира редовно Парламента за напредъка по този въпрос;

8.  призовава Комисията да заема по-твърда позиция в споразуменията, подписвани с трети държави, като добавя клаузи за борба с измамата; изразява съжаление, че липсват данни за размера на средствата, които ЕС губи всяка година поради случаи на измама, свързани с прехвърлянето на суми в трети държави; призовава Комисията да изчисли размера на изгубените финансови средства на ЕС;

9.  приканва Комисията да направи оценка на риска и да отстрани чувствителните точки в законодателството на ЕС, с които се улеснява незаконното прехвърляне на суми извън ЕС;

10.  призовава Комисията да установи стандартизиран, еднакъв за всички държави членки метод за събиране на данни, чрез който да се разкрива прехвърлянето на получени чрез измама активи към трети държави с цел създаване във възможно най-кратки срокове на централна база данни на ЕС; подчертава, че подобен механизъм вече съществува с цел борба с изпирането на пари и че той би могъл да бъде разширен;

11.  подчертава, че Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма от 16 май 2005 г. и Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 8 ноември 1990 г. са важни инструменти за улесняване на сътрудничеството с трети държави във връзка с обезпечаването и събирането на активи; приветства успешното приключване на преговорите по предложението за регламент относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация и отбелязва, че главните му елементи биха могли да формират полезна основа за сътрудничество с трети държави в контекста на международните конвенции и двустранните споразумения, по които ЕС е страна;

12.  изразява съжаление, че не всички държави — членки на ЕС, се съгласиха да бъдат част от Европейската прокуратура; подчертава, че е важно Европейската прокуратура да се утвърди като основен елемент на един бъдещ механизъм за събиране на активи в трети държави, като за целта е необходимо тя да бъде призната като компетентен орган, в съответствие с член 104 от Регламента за Европейската прокуратура, в действащи и бъдещи споразумения за правна взаимопомощ и събиране на активи, и по-специално в конвенциите на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската служба за борба с измамите.

(1) OВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29.
(2) OВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1.
(3) OВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105
(4) OВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.
(5) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.
(6) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 96.
(7) ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39.
(8) OВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 10 декември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност