Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо(1) („Директивата за бройлерите“),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2016 – 2020 г.(2),

—  като взе предвид плана за действие на ЕС „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност от 2017 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 януари 2012 r. относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012 – 2015 г. (COM(2012)0006),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 13 април 2018 г. относно прилагането на Директива 2007/43/ЕО и нейното влияние върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо, и разработването на показатели за хуманно отношение (COM(2018)0181),

—  като взе предвид проучването на Комисията от 21 ноември 2017 г. относно прилагането на Директива 2007/43/ЕО на Съвета и развитието на показателите за хуманно отношение към животните,

—  като взе предвид споразумението(3) относно Регламента за ветеринарномедицинските продукти, постигнато на 5 юни 2018 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните)(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита(5),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и Директива 98/58/ЕО от 20 юли 1998 г. на същата тема(6),

—  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2017/302 на Комисията от 15 февруари 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета при интензивното отглеждане на птици или свине(7),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че ЕС е основен световен производител на бройлери, като приблизително 7 милиарда от тях се колят за хранителни цели; като има предвид, че в сектора на птичето месо, който произвежда в съответствие с европейския принцип „от фермата до трапезата“, са заети над четвърт милион души, с 23 000 големи стопанства за бройлери в Европа;

Б.  като има предвид, че Директива 2007/43/EО (Директивата за бройлерите) определя минимални стандарти за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо; като има предвид, че е важно Комисията, държавите членки и производителите да спазват тези правила и да извършват редовни инспекции в тази област;

В.  като има предвид, че съгласно проучване на Комисията от 21 ноември 2017 г. относно прилагането на Директива 2007/43/ЕО на Съвета 34% от бройлерите се отглеждат при гъстота от 33 kg/m2 в съответствие с общото правило, 40% – при гъстота между 34 и 39 kg/m2, а 26% – при най-високата гъстота (до 42 kg/m2), разрешена от директивата

Г.  като има предвид, че прилагането на Директивата за бройлерите не е еднакво и неотдавнашният доклад на Комисията за изпълнението показа, че прилагането е в най-добрия случай непоследователно в различните държави членки;

Д.  като има предвид, че прекомерната употреба на антимикробни ветеринарномедицински продукти, особено като стимулатори на растежа и за метафилактика и профилактика, е един от основните фактори, влияещи на развитието на бактерии с антимикробна резистентност в световен мащаб; като има предвид, че ниското равнище на хуманно отношение към животните, причинено от високата гъстота на животните и топлинния стрес, може да предизвика имунологични дефицити и да направи бройлерите по-податливи на заболявания;

Е.  като има предвид, че според докладите на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) наличието на мултирезистентните зоонозни щамове на Campylobacter spp. и Salmonella spp. в стопанствата за бройлери и в месото от бройлери води до нарастваща заплаха за общественото здраве;

Ж.  като има предвид, че правилата за хуманното отношение към животните следва да бъдат актуализирани въз основа на новите научни открития и при надлежно отчитане на дългосрочната конкурентоспособност на животновъдството в селскостопанския сектор; като има предвид, че използването на системи за отглеждане с по-високо равнище на хуманно отношение може да подобри здравето на животните и резултатите по отношение на благосъстоянието им, допринасяйки по този начин за намаляване на нуждата от антимикробни средства при същевременно запазване на високото качество на продукта;

З.  като има предвид, че научното становище на ЕОБХ от 2010 г. относно влиянието на генетичните параметри върху благосъстоянието и устойчивостта на стрес на бройлерите, предназначени за търговия, показва, че генетичната селекция въз основа на темповете на растеж на бройлерите може да застраши здравето и благосъстоянието на тези животни;

И.  като има предвид, че европейските граждани изразяват силен интерес към хуманното отношение към животните и искат да могат да правят по-информиран избор като потребители;

Й.  като има предвид, че последното специално проучване на Евробарометър относно хуманното отношение към животните показва, че над 50% от европейските граждани търсят информация относно метода на производство при закупуване на животински продукти и са готови да плащат повече за по-хуманно отношение към животните; като има предвид, че над 80% от европейските граждани желаят хуманното отношение към селскостопанските животни в ЕС да се подобри;

К.  като има предвид, че 25% от гръдното месо от домашни птици, консумирано в ЕС, се внася от трети държави с не толкова строго законодателство в областта на хуманното отношение към животните; като има предвид, че по-голямата част от вносното месо от домашни птици се използва в заведенията за хранене или в преработените храни, където информацията за произхода на месото и етикетирането не са задължителни;

Л.  като има предвид, че в Тайланд, Бразилия и Украйна, от които произхожда общо 90% от вноса от трети държави, са извършени одити от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията, подчертаващи наличието на съществени недостатъци в производствения процес и по отношение на зачитането на законодателството на ЕС; като има предвид, че земеделските производители в ЕС, както и НПО, изразяват загриженост във връзка с икономическото и социалното въздействие и въздействието върху околната среда на вноса на пилешко месо, произведено при по-ниски производствени разходи, и на подвеждащото етикетиране на пилешко месо, преработено в Европейския съюз, но с произход от трети държави като Украйна;

1.  отчита резултатите от доклада на Комисията относно прилагането на Директива 2007/43/ЕО и нейното влияние върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо, които посочват, че едва две трети от държавите членки са приложили правилно директивата; изразява загриженост относно показаното в доклада преобладаващо наличие на много места на по-голяма гъстота на стадата от общото правило за 33 kg/m²;

2.  изразява загриженост относно нарастването на мултирезистентните зоонозни агенти, обикновено срещани при отглеждането на бройлери, като Campylobacter spp., Salmonella spp. и E. coli;

3.  признава вече положените от земеделските производители усилия във връзка с хуманното отношение към бройлерите в различните държави членки при прилагането на Директивата за бройлерите, и по-специално от онези, които участват в доброволни схеми;

4.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират хармонизирано прилагане и цялостно изпълнение на Директива 2007/43/ЕО по отношение на спецификациите и безопасността на сградите, за да се гарантира постигането на целите на директивата;

5.  подчертава, че нелоялната конкуренция води до неравнопоставеност, тъй като онези, които не спазват правилата, печелят в ущърб на спазващите правилата;

6.  призовава Комисията да осигури надеждни и измерими хармонизирани показатели за хуманно отношение към животните по отношение на бройлерите и родителските стада, включително насоки за най-добри налични практики за люпилните;

7.  призовава Комисията и държавите членки да се борят с пожарите в птицефермите чрез насърчаване на най-добрите практики; призовава държавите членки да предвидят в пълна степен подходящи и достатъчни курсове за обучение на стопаните, както е посочено в Директива 2007/43/ЕО;

8.  призовава ЕОБХ да изготви становище относно разпространението и рисковите фактори на резистентните на антимикробни препарати Salmonella spp. и E. Coli със зоонозен потенциал;

9.  приветства постигнатото на 5 юни 2018 г. споразумение относно Регламента за ветеринарномедицинските продукти; приветства разпоредбите, установени с цел ограничаване на употребата на антибиотици за метафилактика и профилактика; припомня своята позиция относно превантивните мерки и съвместното научно становище на EMA/ЕОБХ(8), като призовава за: използването на животни за разплод, отглеждани по-здравословно и бавно, гъстота на отглеждане, която да не увеличава риска от заболяване, по-малки групи, изолиране на болните животни (член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429) и прилагане на съществуващите закони относно хуманното отношение към животните; изразява своята увереност, че регламентът ще улесни така необходимите действия по отношение на антимикробната резистентност (АМР) и ще стимулират иновациите в областта на ветеринарната медицина; счита, че европейският сектор на птицевъдството и националните органи предприемат инициативи за намаляване на употребата на антибиотици чрез модернизирането на птицевъдните стопанства;

10.  подчертава, че подобрените птицевъдни техники ще доведат до по-добро качество на живота на домашните птици и ще намалят необходимостта от използване на антимикробни средства, като например чрез осигуряване на естествена светлина, чист въздух и повече пространство и намаляване на амоняка; припомня на Комисията декларацията, изложена в Стратегията за здравето на животните, и същественото твърдение, че превенцията е по-добра от лечението;

11.  подчертава, че хуманното отношение към животните служи само по себе си като превантивна мярка, която допринася за намаляване на риска от заболяване на животното, а оттам и за намаляване на употребата на антимикробни средства, и която често дава по-високи производствени резултати; отбелязва, че неправилното използване на антимикробни средства може да доведе до тяхната неефективност, което впоследствие би представлявало опасност за човешкото здраве;

12.  призовава Комисията да разшири изследванията на АМР и прилагането на най-добри практики и да гарантира, че държавите членки вземат превантивни мерки, като например наблюдение и контрол на болестите;

13.  призовава Комисията да поощрява политики за насърчаване на използването на алтернативни системи за отглеждане на бройлери, както и традиционни породи и/или породи бройлери, които дават възможност за по-високо равнище на хуманно отношение;

14.  призовава Комисията да изготви пътна карта за подпомагане на конкурентоспособно и устойчиво производство на птиче месо и развъждане на домашни птици, което да гарантира по-високо равнище на хуманно отношение към бройлерите;

15.  призовава Комисията да засили контрола, осъществяван на границите върху вноса на месо от домашни птици от трети държави, за да се гарантира, че този внос е в съответствие със законодателството на ЕС относно хуманното отношение към животните, безопасността на храните и околната среда;

16.  подчертава, че вносът на пилешко месо от държави с по-ниски екологични и социални стандарти и стандарти в областта на безопасността на храните и хуманното отношение към животните се е увеличил; призовава Комисията да гарантира, че внесеното пилешко месо и продукти и заготовки от пилешко месо са произведени в съответствие с действащите в Съюза екологични и социални стандарти и стандарти в областта на безопасността на храните и хуманното отношение към животните, за да се гарантират справедливи и равнопоставени условия на конкуренция за производителите от ЕС;

17.  призовава Комисията да предложи законодателство относно задължителното етикетиране на произхода на внесеното месо, съдържащо се в преработените в ЕС продукти, пускани в търговията на дребно, кетъринга и заведенията за хранене, за да могат потребителите да правят информиран избор;

18.  призовава Комисията да установи метод на ЕС за маркиране на производството на бройлери, подобен на съществуващия метод на ЕС за яйца, с цел да се подобри прозрачността и да се предостави на потребителите информация относно хуманното отношение към животните при производството на селскостопански продукти;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на държавите членки.

(1) ОВ L 182, 12.7.2007 г., стр. 19. (2) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 149. (3) Приети текстове, P8_TA(2018)0421. (4) ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1. (5) OВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1. (6) OВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23. (7) OВ L 43, 21.2.2017 г., стр. 231. (8) Комитет по лекарствените продукти за ветеринарна употреба към EMA и Експертна група на ЕОБХ по биологични опасности, 2016. Съвместно научно становище на EMA/ЕОБХ относно мерките за намаляване на необходимостта от използване на антимикробни средства в животновъдството в Европейския съюз и произтичащото от това въздействие върху безопасността на храните.