Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2005(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0319/2018

Внесени текстове :

A8-0319/2018

Разисквания :

PV 25/10/2018 - 9
CRE 25/10/2018 - 9

Гласувания :

PV 25/10/2018 - 13.23
CRE 25/10/2018 - 13.23

Приети текстове :

P8_TA(2018)0439

Приети текстове
PDF 200kWORD 74k
Четвъртък, 25 октомври 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Извличане на ползи от глобализацията: търговски аспекти
P8_TA(2018)0439A8-0319/2018

Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно извличане на ползи от глобализацията: търговски аспекти (2018/2005(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията от 10 май 2017 г. относно извличането на ползите от глобализацията (COM(2017)0240),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Балансирана и прогресивна търговска политика с цел извличане на ползите от глобализацията“ (COM(2017)0492),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 13 септември 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз (COM(2017)0487),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г., озаглавена „Годишен доклад относно изпълнението на общата търговска политика“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Към стратегия за електронна търговия“(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 13 септември 2017 г. относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията – за всички“: осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията (COM(2017)0491),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2016 г. — 31 декември 2016 г.(COM(2017)0654),

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид резолюция 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека, приета на 26 юни 2014 г., и в частност съдържащото се в нея решение за създаване на отворена междуправителствена работна група относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия във връзка с правата на човека, чийто мандат е да изготви международен правно обвързващ инструмент за регулиране, в рамките на международното право за защита на правата на човека, на дейностите на транснационални корпорации и други стопански предприятия,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно оценките на въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека,

—  като взе предвид речта от 13 септември 2017 г. на председателя на Комисията, г-н Жан-Клод Юнкер, относно състоянието на Съюза,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2321 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1036 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, и Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене от 16 март 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система на Съюза за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, волфрам и тантал, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони в рамките на надлежната проверка на веригата на доставки(6),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене от 4 октомври 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(9),

—  като взе предвид членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид неофициалния документ на службите на Комисията от 26 февруари 2018 г., озаглавен „Обратна връзка и бъдещи действия за подобряване на изпълнението и прилагането на главите относно търговията и устойчивото развитие в споразуменията на ЕС за свободна търговия“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г., озаглавен „Прилагане на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека – актуално състояние“ (SWD(2015)0144),

—  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение, публикувани на 31 май 2018 г.,

—  като взе предвид Алианса за търговия без изтезания, създаден от Общото събрание на ООН на 18 септември 2017 г.,

—  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 10 април 2017 г. относно подобряването на достъпа до правни средства за защита в областта на стопанската дейност и правата на човека на равнището на ЕС (1/2017),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение,

—  като се вземе предвид политическия документ на Международния валутен фонд, Световната банка и СТО, публикуван на 10 април 2017 г., озаглавен „Да превърнем търговията в двигател за растеж за всички: аргументи в полза на търговията и на политиките за улесняване на приспособяването“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от юни 2017 г., озаглавен „Да накараме глобализацията да заработи: по-добър живот за всички“(10),

—  като взе предвид Конвенция на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности и Конвенцията на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) от 1995 г. относно откраднати или незаконно изнесени паметници на културата,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и Европейската служба за външна дейност, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (JOIN(2016)0029),

—  като взе предвид Общия регламент на ЕС относно защитата на данните, в сила от 25 април 2018 г.(11),

—  като взе предвид членове 10 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 2010 г.,

—  като взе предвид членове 167, 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A8-0319/2018),

А.  като има предвид, че глобализацията е безсрочен процес, който създаде нов набор от политически, икономически и социални предизвикателства за бъдещето, дължащи се на бързия технологичен напредък, и като има предвид, че на практика всички сектори ще се променят; като има предвид, че регулаторната и законодателната рамка изостават спрямо това развитие, като поставят под въпрос значимите социални постижения;

Б.  като има предвид, че неравенството в доходите остава на исторически високи равнища, докато делът на световното население, живеещо в крайна бедност, е намалял от 44% през 1980 г. на 10% през 2015 г.; като има предвид, че Парламентът е съгласен с Комисията, че глобализацията поставя предизвикателства и поради факта, че ползите от нея се разпределят неравномерно между хората и регионите, и като има предвид, че освен ако не се предприемат активни мерки, съществува риск глобализацията да засили ефекта от технологичния напредък и неотдавнашната икономическа криза и да допринесе за допълнително задълбочаване на неравенството и социалната поляризация;

В.  като има предвид, че отвореността на световната търговия и глобализацията оказаха положително въздействие, като извадиха милиони хора от бедността, и като такива могат да допринесат за икономическия растеж, просперитета и конкурентоспособността на държавите; като има предвид, че глобализацията също така създава предизвикателства и ползите от нея са разпределени неравномерно между хората и регионите; като има предвид, че глобализацията не трябва да е за сметка на околната среда; като има предвид, че гражданите на ЕС изискват във все по-голяма степен търговската политика на Съюза да гарантира, че стоките, внасяни на пазара на ЕС, са произведени при достойни и устойчиви условия и че в променящия се глобален контекст ЕС насърчава програма за търговия, основана на ценности;

Г.  като има предвид, че политиката на „отворена и справедлива търговия“ и инвестиционната политика се нуждаят от набор от ефективни съпътстващи политики с цел максимизиране на придобивките и свеждане до минимум на загубите от либерализацията на търговията за ЕС и за населението и икономиките на третите държави; като имат предвид, че изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН, насочени към премахването на бедността и постигането на социален и екологичен напредък, следва да се превърнат в еталон за успеха на търговската политика на Съюза;

Д.  като има предвид, че протекционизмът е опростен и слаб отговор на предизвикателствата на глобализацията; като има предвид, че протекционистки политики, които не се прилагат в съответствие с правилата на СТО, ще имат ефект на „доминото“, ощетявайки вносителите, износителите и потребителите; като има предвид, че справедливите и етични търговски отношения следва да се превърнат в норма в международните икономически отношения;

Е.  като има предвид, че изменението на климата, причинено от човешка дейност, води до превишаване на най-тежките прогнози на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за разпадане на биологичното разнообразие и средносрочната заплаха за оцеляването на екосистемите — особено на морските екосистеми — чрез замърсяване, особено във връзка с експлоатацията на въглеводороди,

Ж.  като има предвид, че ЕС има правото да приема политики в областта на търговията с културни и аудио-визуални услуги, с цел защита и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, както и културното наследство, и принос за постигането на цел за устойчиво развитие № 4 във връзка с качественото образование; като има предвид, че тези останали разпоредби включват общата търговска политика, както е определена в член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

З.  като има предвид, че в член 3, параграф 3 от ДЕС се казва, че ЕС трябва да зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и да следи за опазването и развитието на европейското културно наследство;

И.  като има предвид, че Европа разполага с богато разнообразие на традиции и силни културни и творчески индустрии, малки и средни предприятия, както и различни системи на публични медийни организации и на публично финансиране на филми, и като има предвид, че насърчаването на културното многообразие, насърчаването на достъпа до култура и насърчаването на демократичния диалог трябва да останат водещ принцип, в съответствие с подхода на ЕС в областта на международната търговия;

Й.  като има предвид, че културните и творчески индустрии допринасят за създаването на достойни работни места и икономически просперитет и носят приблизително 2,6% от БВП на ЕС, като имат по-висок темп на растеж в сравнение с другите сектори на икономиката и представляват един от най-устойчивите сектори по време на финансовата криза; като има предвид, че развитието на търговията със стоки и услуги, свързани с културните и творчески индустрии, ще представлява важен стимул за устойчив икономически растеж и създаване на работни места в Европа;

К.  като има предвид, че Общият регламент относно защитата на данните определя високи стандарти за обработването на лични данни, които изискват поемането на специална отговорност от страна на платформите и услугите за онлайн излъчване при регулирането на международната търговия;

Л.  като има предвид, че извличането на ползи от глобализацията в търговските аспекти във връзка с културните ценности предполага стриктно спазване на всички международни конвенции относно опазването на културното наследство, и по-специално разпоредбите на Хагската конвенция от 1945 г., Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г.;

М.  като има предвид, че междукултурният диалог поощрява уважението и взаимното разбиране и насърчава справедливите социални и икономически обмени, включително търговията, като помага за развитието на практики, които подкрепят интересите на всички страни по начин, който е по-балансиран и носи повече уважение, и за борбата срещу нелоялни практики, като неправомерни клаузи и наложени едностранни условия;

Извличане на ползи от глобализацията

1.  приветства документа за размисъл на Комисията относно извличането на ползи от глобализацията, както и факта, че той поставя акцент върху улесняването на достъпа до положителните ефекти от глобализацията, като същевременно посочва, че е необходимо да се противодейства на отрицателните последици;

2.  подчертава, че международната търговия не само има решаваща роля за икономическото развитие и сътрудничеството между държавите в глобализираната икономика, но също така има основно влияние върху мира, устойчивия в социално и екологично отношение растеж, заетостта, изкореняването на бедността и продоволствената несигурност, правата на човека и борбата с изменението на климата; поради това потвърждава нарастващата отговорност на ЕС да допринася за намирането на отговор на тези предизвикателства в глобалната си търговия и във външните си отношения;

3.  посочва необходимостта от ефективно засилване на контрола върху търговията със стоки с двойна употреба и следователно призовава за изпълнението на задълженията на Съюза по силата на Международния договор за търговията с оръжие;

Равносметка

4.  отбелязва, че чрез глобализацията държавите и икономиките стават все по-взаимосвързани; посочва, че това доведе до появата на международни вериги за създаване на стойност и изтъква, че тези вериги преструктурират международното разделение на труда, както и взаимната зависимост на държавите; припомня, че техният изключително сложен характер, липсата на прозрачност и размиването на отговорностите може да доведе до по-висок риск от нарушения на правата на човека и трудовите права, фактическа безнаказаност за престъпления спрямо околната среда и мащабно избягване на данъци и данъчни измами; отново изтъква ползите от общите правила и основаната на ценности търговска политика на ЕС, включително по въпроси като правата на човека, условията на труд и опазването на околната среда;

5.  отбелязва, че ползите от глобализацията са разпределени неравномерно между регионите и в рамките на обществото, като някои региони и сектори извличат големи ползи, докато други страдат от структурни промени и нарастваща безработица; отбелязва, че това, заедно с технологичните промени, като автоматизация и цифровизация, е причина за нарастващия скептицизъм по отношение на глобализацията или отхвърлянето на глобализацията в някои части на обществото. отбелязва, че финансовата и икономическата криза засегнаха разпределението на доходите и задълбочиха проблема с бедността. отбелязва, че през 2014 г. средният коефициент на Джини за разполагаемия доход на домакинствата е достигнал най-високата стойност през последните 30 години, но е показал особено отрицателна тенденция при скромните и средните доходи; отбелязва, че средната класа е намаляла в много държави – членки на ЕС, докато делът й от общите доходи също е намалял; счита, че съчетанието от отслабваща средна класа, страховете на гражданите да не загубят социалното и икономическото си положение, както и скептицизмът относно глобализацията, могат да доведат до протекционизъм, който е опростен отговор на общите страхове; отбелязва, че в този контекст нито националистки - протекционистките политики, нито политиките за продължаване на обичайната практика представляват адекватен отговор;

6.  изтъква, че перспективите за устойчиво и процъфтяващо национално бъдеще подкрепят намаляването и улесняват управлението на незаконните миграционни потоци към Европа;

7.  отбелязва, че в случаите, когато икономиката се провали, демокрацията също страда; отбелязва, че понастоящем демокрацията е в упадък почти навсякъде; подчертава, че гражданите имат повече права от всякога, но че мнозина смятат, че демокрацията вече не им служи добре; изтъква, че тази тенденция води до положение, в което авторитарни и недемократични държави успешно допринасят за въоръжаването на нашите общества и се възползват от популярното отричане на глобализацията;

8.  отбелязва, че икономическото значение на Китай и други държави от Югоизточна Азия нараства значително; подчертава увеличаващите се търговски и инвестиционни потоци в този регион; посочва, че тази тенденция ще се запази през следващите години; отбелязва, че това ще доведе до относителна загуба на значимост за настоящите глобални икономически центрове в Европа и Северна Америка, както и до нови предизвикателства по отношение на запазването на основана на ценности международна търговска политика. подчертава значението на адаптирането към тези нови икономически предизвикателства; затова отново подчертава необходимостта от допълнително засилване на правилата и на многостранната система, основана на ценности; подчертава, че това развитие вероятно ще застраши стратегическите интереси на Европа;

9.  отбелязва, че глобализацията доведе до по-бързо и по-широко разпространение на технологиите и иновациите и че технологията може да бъде ключов фактор за стимулиране на търговията; подчертава факта, че ЕС все още не е създал стратегия в областта на цифровите технологии, нито се е занимал с ползите, които технологиите в областта на интернет и дистрибутирания регистър могат да имат за международната търговия;

10.  отбелязва, че китайската икономика нараства значително и увеличава пазарния си дял за сметка на Европа и Северна Америка; отбелязва, че новата инициатива на Китай „Един пояс, един път“ е неговият опит да се превърне във водещата световна икономическа сила; подчертава, че влиянието на Китай, което е не само икономическо, но има стратегическо измерение и измерение, свързано със сигурността, се разпространява в самата Европа; разглежда политиката „Америка на първо място“ като опит за справяне с упадъка на Съединените щати, както и че тя представлява разрушителна сила за основания на правила световен икономически ред;

11.  подчертава, че през последните десетилетия трансатлантическата ос винаги е била гарант за свободната търговия в световен мащаб, основана на ценности, и че тя може отново да поеме тази роля в бъдеще; в тази връзка отбелязва, че едно трансатлантическо споразумение би могло да даде нов тласък;

12.  посочва, че многостранният световен икономически ред, в центъра на който е СТО, се опитва да включи тези дълбоки промени, както и променящите се интереси на държавите в международните споразумения; отбелязва, че засилването на протекционизма в Съединените щати и извън тях, както и фактът, че потребностите и очакванията на развиващите се страни не се вземат предвид в международните споразумения, отслабва СТО; счита, че Апелативният орган на СТО е от особено значение за уреждането на търговските спорове и е сериозно засегнат от блокирането от страна на Съединените щати на назначаването на членове на органа, което подкопава функционирането на СТО; призовава Комисията да прояви гъвкавост по отношение на реформата на Апелативния орган на СТО, но да настоява за двустепенен механизъм за постигане на споразумение; изразява съжаление относно липсата на интегриране на ЦУР в дневния ред на световната търговия и неспособността те да бъдат взети предвид по адекватен начин; изразява позицията, че нуждите и очакванията на развиващите се страни следва да бъдат по-добре отразени в международните споразумения, както и в рамките на кръга „Доха“;

Европейската политика

13.  отбелязва, че ЕС е изправен пред предизвикателството за успешно функциониране в тази променяща се световна икономическа структура, което означава, че е необходимо тя да гарантира своята конкурентоспособност, като същевременно запази социалните и екологичните стандарти, засили сътрудничеството с развиващите се икономики в Югоизточна Азия, както и с Индия, Китай и Латинска Америка, и да обърне внимание на увеличаването на произволния протекционизъм на Съединените щати; отбелязва значението на участието в преструктурирането на световния икономически ред, както и значението на съобразяването с нуждите на развиващите се страни и на намиращите се в неблагоприятно икономическо и социално положение в развитите страни; подчертава, че стремежът за постигане на целите за устойчиво развитие и за изпълнение на Парижкото споразумение трябва да служи като обща рамка за осъществяване на този ангажимент, като политическата съгласуваност за развитието е от първостепенно значение; подчертава, че публичните финанси, официалната помощ за развитие и мобилизирането на вътрешни ресурси са необходими инструменти за постигане на целите за устойчиво развитие;

14.  подчертава значението на съпътстващите политики за подкрепа на положителните ефекти и възможностите, предоставени от глобализацията; подчертава необходимостта от структурирани, добре балансирани споразумения за свободна търговия; отново изразява своята подкрепа за търговската политика на Комисията и за утвърждаването на механизмите и инструментите на търговската политика с цел регулиране и справяне с предизвикателствата на глобализацията;

15.  счита, че Европейският съюз предлага подходяща рамка за подкрепа на разработването на прогресивни правила за търговия и инвестиции с оглед насърчаване на икономическото сътрудничество, солидарността между народите и борбата с изменението на климата; насърчава Съюза да продължи да развива своите инициативи, за да регулира по-добре глобализацията чрез ефективни мерки за подкрепа;

16.  отбелязва трудностите, с които се сблъскват държавите членки, когато предприемат самостоятелни мерки във връзка с транснационалните предизвикателства, като например миграционните потоци, финансовите кризи, укриването на данъци, тероризма и изменението на климата; подчертава споделената отговорност и роля на регионите и градовете за извличането на ползите от глобализацията; отбелязва, че ефективността на европейските действия зависи от усилията на държавите членки;

17.  изтъква, че споровете между ЕС и САЩ поставят нови предизвикателства пред ЕС, но също така създават възможности за търсене на нови начини за управление, оформяне и поемане на отговорност за глобализацията;

Отговорът на Европа във вътрешен план

18.  изразява съгласие с Комисията, че запазването на международната конкурентоспособност, като същевременно се гарантират високи социални и екологични стандарти , е предпоставка за успешна европейска стратегия; приветства по-нататъшното укрепване на вътрешния пазар на ЕС, както и консолидирането на икономическия съюз чрез хармонизиране на стандартите за социална закрила, заплати и стандарти на живот; счита, че подобно хармонизиране е от съществено значение, тъй като наличието на стабилен вътрешен пазар на ЕС е предпоставка за успешното прилагане на международните стратегии;

19.  изтъква, че конкурентоспособността в международен план зависи до голяма степен от успешното формиране на автоматизацията и цифровизацията по социално и екологично отговорен начин, като същевременно се запазва защитата на личния живот на европейските граждани; отбелязва, че новите технологии, особено блок-веригата, ще трансформират характера на международната търговия; отбелязва значението на постигането на целите на нашата политика в областта на климата, както и че преминаването към енергия от възобновяеми източници трябва да стане възможно най-скоро; счита, че ЕС трябва спешно да разработи действителна и ефективна промишлена стратегия с оглед намаляване на външните слабости, като същевременно насърчава прехода към нисковъглеродна икономика; счита, че на възможностите и предизвикателствата, които произтичат от глобализацията, както и на неотдавнашните действия на някои трети държави, следва да се даде отговор чрез търговска политика на ЕС, която благоприятства откритата и справедлива търговия с прозрачни правила и силна многостранна система в рамките на СТО;

20.  посочва, че в съответствие с член 12 от ДФЕС, в който се признава, че изискванията за защита на потребителите трябва да бъдат взети предвид при определянето и осъществяването на други политики и дейности на Съюза, специална глава за защита на потребителите може да допринесе за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством законови гаранции, например относно правото на регулиране и принципа на предпазливост, но също така би могла да донесе осезаеми ползи за потребителите и да насърчи доверието на потребителите, включително в онлайн услугите, да стимулира устойчивото потребление, да интегрира интересите на потребителите в прилагането на цели търговски споразумения и да допринесе за ефективното прилагане на законодателството за защита на потребителите, включително в трансгранични ситуации;

21.  посочва необходимостта от осигуряване на по-равнопоставени условия на конкуренция за МСП; изисква от Комисията да създаде европейска търговска стратегия за МСП с цел интегрирането на МСП в международните вериги за създаване на стойност и преодоляването на специфичните за търговията препятствия, като например нетарифните бариери; посочва, че достъпът до информация е една от най-големите пречки пред участието на МСП на пазара, което означава, че е необходимо да се увеличат прозрачността и подкрепата; изисква от Комисията да разработи инструменти в този контекст, за да улесни обработката на правилата за произход и използването на преференциите за МСП; посочва големия потенциал за неизползвани преференции и изисква Комисията да постави амбициозни цели за увеличаване на степента на усвояване; отбелязва значението на МСП за постигането на целите за устойчиво развитие; призовава за включване на специални глави в търговските споразумения относно потребностите и интересите на МСП, особено по отношение на улесняването на достъпа до пазара;

22.  отбелязва, че са необходими ефективни инструменти за търговска защита, приветства неотдавнашната реформа на инструментите за търговска защита, която трябва да бъде ефективно и пропорционално приложена, за да се защитят икономическите отрасли и работните места от дъмпингов и несправедливо субсидиран внос; потвърждава, че инструментите за търговска защита не следва да се използват за протекционистки цели; подкрепя мерките, въведени от Комисията след налагането от страна на САЩ на митнически тарифи за стомана и алуминий; посочва, че възможно най-скоро трябва да бъдат въведени правила за преглед на инвестициите, за да се предотвратят чуждестранни инвестиции, които са мотивирани единствено от цели на индустриалната политика и служат за придобиване на европейски технологии; припомня необходимостта от силен нормативен акт за международните обществени поръчки; приветства смелите стъпки, предприети за интегриране на измерението на социалния и екологичния дъмпинг в тези инструменти, и призовава Комисията да продължи да разработва стабилни методи, за да се вземат предвид тези измерения в пълна степен, включително по отношение на социалните и екологичните стандарти, приложими в държавите износителки;

23.  отбелязва, че в отговор на загубите на работни места, предизвикани от глобализацията, държавите членки трябва да укрепят своите политики за пазара на труда и предлаганите от тях възможности за обучение; отбелязва обаче, че е необходима реформа на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), за да се отговори на новите предизвикателства на глобализацията, включително реформа на условията за получаване на подкрепа; подчертава, че ЕФПГ трябва да се превърне в по-активен инструмент, насочен към подготвяне на работниците и предприятията за борба с отрицателните последици от глобализацията; отбелязва, че по-малките предприятия трябва да имат достъп до финансиране от ЕФПГ; посочва, че обхватът на ЕФПГ следва да бъде разширен, така че да включи и други следващи от политиката корекции, и че се нуждае от подходящ бюджет, както и от подходящ механизъм за мониторинг и оценка;

24.  признава положителните стъпки, предприети от Комисията за увеличаване на прозрачността в споразуменията за свободна търговия (ССТ); призовава Комисията да отговори на скептицизма по отношение на глобализацията посредством допълнително засилване на прозрачността на търговските споразумения, подобряване на мониторинга на правилата и законодателството на ЕС и увеличаване на възможностите за приобщаване на гражданите; призовава Комисията да води преговори при пълна прозрачност и под формата на постоянен диалог с Европейския парламент, националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество; призовава Съвета да информира и да включи в процеса националните парламенти и гражданското общество преди одобряването на мандатите за водене на преговори и по време на самите преговори; изразява съжаление, че в своите заключения от 22 май 2018 г. Съветът реши да запази статуквото, като реши да публикува указанията за водене на преговори по ССТ на ЕС след преценка за всеки отделен случай; призовава Съвета да оповести публично всички мандати за преговори;

25.  подчертава необходимостта от по-глобално управление и правила, с цел по-добро използване на потенциала на глобализацията; подчертава значението на национални политики, които да подкрепят засилването на конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС;

26.  изтъква, че продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС отговарят на най-високите стандарти в света; изисква от Комисията да гарантира, че внасяните селскостопански продукти отговарят на стандартите на ЕС, и да засили проверките на внесените продукти на хранително-вкусовата промишленост на мястото им на произход и при пристигането им в ЕС;

27.  припомня значението на ефикасното прилагане на сключените търговски споразумения, за да се гарантира, че нашите земеделски стопани могат да се възползват в пълна степен от възможностите за износ, предоставени от тези споразумения, като например Всеобхватното икономическо и търговско споразумение ЕС — Канада (ВИТС);

28.  изтъква необходимостта от разработване на нови търговски правила и разпоредби на световно равнище, с цел регулиране и хармонизиране на производствените, социалните и екологичните стандарти в сектора на хранително-вкусовата промишленост;

29.  приветства търговското споразумение на ЕС с Япония, четвъртия по големина пазар на износа на селскостопански продукти от ЕС, което ще осигури добри възможности за износ на много произведени в ЕС продукти на хранително-вкусовата промишленост, като например млечни продукти;

30.  подчертава, че е важно, от една страна, включването на двустранни ефективни и бързо приложими предпазни клаузи, които дават възможност за спиране на преференциите, ако в резултат на влизането в сила на търговското споразумение се стигне до увеличаване на вноса, което би нанесло или има опасност да нанесе сериозни вреди на чувствителни сектори, и, от друга страна, преразглеждането на съществуващите многостранни предпазни механизми, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 1308/2013 („Общ регламент за ООП“)(12), които следва да играят превантивна роля за чувствителните сектори въз основа на референтни прагове на обем и на цени, които дават възможност за автоматично задействане на суспензивния ефект на предпазните механизми, когато тези прагове бъдат достигнати;

31.  подчертава, че за ЕС е от стратегическо значение да поддържа високо ниво на продоволствена независимост; счита, че глобализацията на търговията не следва да застрашава жизнеспособността на селскостопански производители в ЕС, тъй като в дългосрочен план това би могло да доведе до външна зависимост, подобна на вече съществуващата в енергийния сектор;

32.  отбелязва, че „Документът за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“ на Комисията е първият такъв документ, в който се посочва значението на подобряването на стандартите за хуманно отношение към животните чрез програмата на ЕС за търговия и инвестиции; приветства изразената от Комисията готовност да работи за подобряване на глобалното управление в тази област; призовава Комисията да включи изрично хуманното отношение към животните в следващата си стратегия в областта на търговската политика и да използва клаузите за преразглеждане в съществуващите ССТ, за да подобри допълнително разпоредбите за хуманното отношение към животните; призовава Комисията да гарантира, че условие за предоставянето на търговски преференции е спазването на стандартите на ЕС за хуманно отношение към животните, с което се гарантира по-голяма равнопоставеност и зачитане на желанията на повечето граждани на ЕС; призовава Комисията да признае важната роля, която могат да играят по-високите стандарти за хуманно отношение към животните при постигането на няколко от целите за устойчиво развитие, по-специално по отношение на здравето във връзка с антимикробната резистентност, както и по отношение на изменението на климата;

33.  подчертава, че културата и образованието, включително ученето през целия живот, са общи блага, че достъпът до култура и образование е право на човека и че следователно културата и образованието не могат да бъдат разглеждани, нито управлявани по същия начин като стоките или услугите, които не са от първа необходимост, а по-скоро като блага, които са общо достояние и които трябва да бъдат запазени и постоянно подобрявани; ето защо призовава услугите с културно, аудио-визуално и образователно съдържание, включително предлаганите онлайн, да бъдат изключени от търговските споразумения между Съюза и трети държави, като например Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със Съединените щати;

34.  ето защо подчертава ключовата роля на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване по отношение на международните търговски споразумения, които трябва да вземат предвид и да се съобразяват със съответните разпоредби на тази конвенция;

35.  счита, че е от съществено значение да се постигне баланс в търговските преговори по отношение на авторските права, за да се гарантира, че в резултат на преговорите те не биват сведени до най-малкия общ знаменател, а се стремят да осигурят най-добрите възможни правила за опазване на културното наследство, насърчаване на културното многообразие и гарантиране на доходи за хората, работещи в областта на културата и медиите, че благоприятстват и насърчават креативността, разпространението на знания и съдържание, както и правата на потребителите в цифровата епоха, и че представляват отворена и основана на правила търговска среда, която е от съществено значение за просперитета на културните и творческите индустрии на Европейския съюз;

36.  отново призовава ЕС да упражни правото си да приема или да запазва в сила мерките (по-специално от регулаторен и/или финансов характер), включително правно обвързваща обща клауза по отношение на защитата и насърчаването на културното и езиковото многообразие, културното наследство, свободата на изразяване, плурализма на медиите и свободата на медиите, независимо от използваната технология или платформа за разпространение, в търговските преговори с трети държави;

37.  признава защитата на данните за основно право в Европейския съюз; призовава високите стандарти за защита на данните в рамките на търговските споразумения да се гарантират посредством така нареченото „решение за взаимно адекватно ниво на защита“ между Европейския съюз и държавите, която не са членки на ЕС;

38.  подчертава колко е важно да продължи насърчаването на схемите на Европейския съюз за географските указания и традиционните специалитети и да се продължи сключването на двустранни споразумения в тази област с трети държави;

39.  приветства неотдавнашния мандат, който Съветът предостави на Комисията, за да договори от името на Европейския съюз Конвенция за създаване на многостранен съд за уреждане на инвестиционни спорове, с цел преодоляване на ограниченията на съществуващата система за уреждане на спорове между държави и инвеститори; отбелязва, че този многостранен съд ще служи като постоянен орган за уреждане на инвестиционни спорове и ще представлява по-прозрачна, последователна и справедлива система, която ще бъде от изключителна полза за инвеститорите; в този контекст приветства също така решението на Съвета да оповести публично указанията за водене на преговори, което отдавна беше поискано от Европейския парламент в рамките на неговите усилия за повишаване на прозрачността в областта на международните преговори;

Отговорът на Европа във външен план

40.  призовава Комисията да превърне целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение във водещи принципи на търговската политика на ЕС; отбелязва, че за да се постигне това, не са достатъчни реформите, посочени в стратегията „Търговията — за всички“; призовава Комисията да разгледа въпроса за устойчивостта като основополагащ принцип на всички търговски споразумения, включително чрез задължения във всяка глава, свързани с аспекта на устойчивостта, и да включи специална глава, която допринася за подпомагането и насърчаването на международните конвенции за социалните и трудовите права и правата на човека, както и многостранните споразумения в областта на околната среда; отбелязва, че прилагането на тези задължителни и приложими разпоредби трябва да бъде наблюдавано по подходящ начин, за да се стартират процедури за консултации на правителствено равнище и да се задействат специалните механизми за разрешаване на спорове, ако е необходимо, както е предвидено в рамките на главата „Търговия и устойчиво развитие“; призовава Съвета и Комисията да бъдат по-амбициозни при преговорите с индустриализирани държави партньорки по отношение на конвенциите на МОТ, които трябва да бъдат посочени в споразумението;

41.  призовава Комисията да включи в ССТ солидни и всеобхватни глави за устойчиво развитие, за да подкрепя международната търговия; приветства плана на Комисията от 15 точки за повишаване на ефективността на главите за търговията и за устойчивото развитие в споразуменията на ЕС;

42.  отбелязва значението на една балансирана и прогресивна търговска политика при посрещането на предизвикателствата на глобализацията чрез балансирани ССТ, каквито вече са сключени или все още са в процес на договаряне, например с Канада, Япония, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Виетнам и Мексико;

43.  призовава Комисията да се стреми към амбициозна търговска политика и да поддържа отворена инвестиционна среда; добавя, че ратифицирането на сключените и подписани търговски споразумения следва да се осъществява бързо, за да се спазват задълженията към нашите партньори;

44.  призовава Комисията да включи в ССТ на ЕС правила, свързани с цифровата търговия, включително трансграничните потоци от данни, за да се демонстрира, че търговията с цифрови стоки и услуги може да донесе реални ползи за предприятията и потребителите;

45.  поздравява Комисията за решението ѝ да учреди новата награда на ЕС „Европейски град за справедлива и етична търговия“;

46.  призовава Комисията да направи оценка на това как технологиите на разпределения регистър (DLT) и блок веригите могат да се използват за подобряване на международната търговия и за решаване на въпроси като прозрачността и гъвкавостта, както и за борбата с фалшифицирането;

47.  подчертава, че Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение относно изменението на климата предоставят основните референтни стойности, спрямо които да се измерва приносът на търговската политика на ЕС към договорените глобални цели за устойчиво развитие; отбелязва, че оценките на въздействието, направени преди началото на преговорите, трябва да вземат предвид изпълнението на целите за устойчиво развитие; отбелязва, че националните стратегии за устойчивост и планове за прилагане на Парижкото споразумение трябва да служат като един от основните критерии при оценките на въздействието; посочва, че търговските споразумения и тяхното евентуално въздействие следва да отговарят на изискванията във връзка с целите за устойчиво развитие; настоятелно призовава Комисията в своите бъдещи доклади относно прилагането на споразуменията за свободна търговия да предоставя оценка, включително данни, относно тяхното въздействие върху изпълнението на целите за устойчиво развитие и прилагането на Парижкото споразумение; отбелязва, че ако части от дадено споразумение възпрепятстват изпълнението на целите за устойчиво развитие или прилагането на Парижкото споразумение, трябва да бъдат направени корекции;

48.  отбелязва, че системата на Комисията за прилагане на съгласуваност на политиката за развитие следва да бъде приведена в съответствие с Цел за устойчиво развитие 17; посочва, че взаимното въздействие на области на политиката като търговията, селското стопанство, външната политика, рибарството, околната среда и данъчното облагане трябва да се оценява по съгласуван начин между гражданското общество, Комисията и националните парламенти; отбелязва, че на нарушенията на разпоредбите за устойчивостта трябва да бъде противодействано с корективни мерки; призовава за оценка на съгласуваността на политиката за развитие, което е в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон за свързаните с търговията законодателни предложения; отбелязва, че отговорното стопанско поведение и отговорното управление на световните вериги за създаване на стойност са от съществено значение за постигането на целите за устойчиво развитие и че в Програмата до 2030 г. се подчертава спешната необходимост от план за действие на ЕС за отговорно стопанско поведение, който ще насърчи съгласуваността и последователността на политиките на равнище ЕС;

49.  посочва, че ратифицирането и прилагането на основните трудови стандарти на МОТ трябва да бъдат приоритетно условие за изпълнението на всяко ССТ; отбелязва, че организираното гражданско общество и социалните партньори следва да бъдат включени в началните етапи на споразуменията, в етапа на изпълнението им и в етапа на наблюдение на прилагането им чрез двустранни срещи с партньорите в преговорите; отбелязва, че следва да се въведе ефективен и работещ механизъм за уреждане на спорове, както и ефективни наблюдаващи органи, които включват гражданското общество;

50.  отбелязва, че ЕС е регулирал веригите на доставки на дървен материал, риба и на полезни изкопаеми от зони на конфликт и че няколко държави членки са разработили рамки за надлежна проверка в различни сектори, което показва необходимостта от разработване на широка рамка, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция; следователно призовава Комисията да отговори на нарастващата сложност на веригите за създаване на стойност и нарастващата взаимозависимост на производителите с ясни задължения за прозрачност и надлежна проверка по цялата верига на доставки, тъй като слабото прилагане на съществуващото трудово законодателство и стандартите за безопасност на труда в държавите, осигуряващи снабдяването, продължава да бъде неотложен проблем; призовава Комисията да използва за основа съществуващото законодателство на ЕС в областта на полезните изкопаеми от зони на конфликт и дървения материал, както и наскоро публикуваните Насоки на ОИСР по надлежната проверка за отговорно стопанско поведение; отбелязва, че освен това световните вериги за създаване на стойност са дали повод на някои предприятия доставчици да игнорират трудовото законодателство, да се преместят извън ЕС и да ангажират работници при опасни и неприемливи условия; припомня, че тези практики създават нелоялна конкуренция за доставчиците, спазващи трудовото законодателство и международните трудови стандарти, и за правителствата, които имат желание да постигнат повишаване на заплатите и на жизнения стандарт; подчертава значението на достойните равнища на заплащане и достойните стандарти за безопасност на труда за устойчивата световна търговска система и за новите световни вериги за създаване на стойност; призовава Комисията да проучи въздействието на разширяването на веригите за създаване на стойност и да представи конкретни предложения за подобряване на условията в тях, и да работи за създаването на многостранна и правно обвързваща рамка за корпоративна отчетност и отговорно поведение на предприятията по отношение на достойния труд, екологичната устойчивост и зачитането на правата на човека, в тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР; признава, че за ЕС е за предпочитане да се стреми към такава обвързваща уредба в многостранни преговори, отколкото да налага едностранно основни правила; призовава ЕС и държавите членки да покажат лидерство и да засилят своя ангажимент в обсъжданията в рамките на ООН относно обвързващ договор за стопанската дейност и правата на човека; призовава Комисията да се ангажира, в съответствие с четирите стратегически цели на Програмата на МОТ за достоен труд, да спазва, насърчава и прилага международните трудови стандарти и основните принципи и права на работниците;

51.  посочва, че за постигането на целта за равенство между половете са необходими активни мерки, насочени към увеличаване на възможностите за жените да се възползват от възможностите, предоставени от ССТ; призовава за включване в търговските споразумения на специална глава относно търговията и равенството между половете и овластяването на жените, в която се предвиждат мерки, насочени, наред с друго, към по-добър баланс между професионалния и семейния живот и достъп до социални и здравни услуги, както и засилено участие на предприятия, ръководени от жени (особено микропредприятия и малки и средни предприятия) в областта на обществените поръчки, с цел подпомагане на интернационализацията на предприятията, ръководени от жени, и участието на жени във възможностите по режим 4 на СТО;

52.  отбелязва, че с оглед на атаките срещу многостранния световен икономически ред е жизнено важно да се запази сегашният ред, тъй като завръщането към протекционизъм ще се отрази негативно и би довело до търговска война; отбелязва, че многостранният ред може да се утвърди само ако бъде реформиран; счита, че за да се запази този ред, програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъдат интегрирани в по-голяма степен в него; призовава Комисията да работи активно за отблокиране на работата на апелативния орган на СТО и изисква от Комисията да насърчава международното сътрудничество в борбата с нелоялната конкуренция и протекционизма, които са в ущърб както на предприятията, така и на гражданите; отбелязва, че отворената и справедлива търговия, която изпълнява целите за устойчиво развитие и предоставя възможности да се отговори на нуждите на развиващите се страни, както е посочено в стратегията „Търговията – за всички“, следва да бъде основната цел на ЕС; отбелязва, че тъй като понастоящем многостранните инициативи имат малки изгледи за успех, ЕС следва междувременно да се стреми към двустранни и многостранни споразумения, при които лоялната търговия е един от водещите принципи, но счита, че настоящата ситуация предоставя възможност на ЕС да демонстрира силна водеща роля в реформирането на многостранната търговска система по устойчив и жизнеспособен начин;

53.  отбелязва, че свободната, справедлива и устойчива търговия е желателна от икономическа гледна точка и има жизненоважни политически последици; отбелязва, че с оглед на политиката „Америка на първо място“, както и на новата инициатива „Един пояс, един път“, е от жизненоважно значение за ЕС да използва търговията като инструмент за насърчаване на демократичното и устойчивото развитие, както и за засилване на диалога и техническата помощ, особено в държавите от Източното партньорство и с африканските си партньори. посочва, че търговията и инвестициите в партньорските държави трябва да бъдат взаимосвързани със стратегиите за устойчиво развитие; призовава Комисията да настоява за последователно прилагане на споразуменията за асоцииране с държавите от Източното партньорство. призовава Комисията да разработи в средносрочен план стратегия с цел изграждане на стабилни отношения с Общността на независимите държави (ОНД); отбелязва, че при прилагането на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) с африканските региони и държави търговията не е единственият важен аспект, но че свързването им с изискванията за устойчиво развитие в африканските държави е от жизненоважно значение; изисква от Комисията да работи за увеличаване на капацитета на правителствата за включването на въпросите, свързани с устойчивото и приобщаващо икономическо развитие, в техните национални търговски стратегии и програми; припомня значението за ЕС на задълбочаване на сътрудничеството с международни организации, като ООН, МОТ, ОИСР и Световната банка, по търговските въпроси с оглед на предизвикателствата на глобализацията; в този контекст изразява съжаление във връзка с факта, че Съюзът и повечето държави членки не са постигнали целта от 0,7% от БНД за финансиране на сътрудничеството за развитие;

54.  подчертава, че управлението на търговията в световен мащаб следва да даде възможност за интегриране на търговията, което създава реални възможности за устойчиво развитие; посочва в този контекст, че настоящата структура на специално и диференцирано третиране в СТО не успява да постигне очакваните резултати; подчертава, че е необходимо разпоредбите за специално и диференцирано третиране да станат по-ефективни и оперативни за развиващите се страни;

55.  подчертава факта, че търговските споразумения могат да окажат отрицателно въздействие върху сигурността на прехраната в развиващите се страни; призовава ЕС да защитава местното производство на храни и да предотвратява вредните последици от евтиния внос, включително в рамките на СИП;

56.  изразява съжаление относно факта, че най-малко 218 милиона деца са експлоатирани, като полагат детски труд, главно с цел намаляване на разходите; призовава ЕС да гарантира, че стоките, разпространявани в ЕС по схеми за етично сертифициране, не са произведени с принудителен и детски труд, да гарантира надеждното използване на етикетите „справедлив“ и „етичен“ и да помага на потребителите да правят информиран избор;

57.  отбелязва, че досега е сключено само едно всеобхватно СИП; следователно призовава ЕС да признае свързаните със СИП трудности, с които се сблъскват развиващите се страни в процеса след Котону; подчертава по-специално необходимостта от провеждане на задълбочен анализ на въздействието им върху африканските икономики и съответните им пазари на труда, както и върху насърчаването на вътрешнорегионалната търговия в Африка;

58.  изразява съжаление, че всяка година сума, която надхвърля общата годишна официална помощ за развитие, напуска Африка под формата на незаконни финансови потоци; подчертава вредното въздействие на отклонението от данъчно облагане върху развиващите се страни, което ги лишава по този начин от значителни суми публични средства, които биха могли да бъдат използвани например не само за подобряване на икономическия растеж, опазването на околната среда и обществените услуги, но също така и за насърчаване на социалното сближаване; призовава Комисията да даде приоритет на борбата с този сериозен проблем при договарянето на търговски споразумения, като използва всички инструменти, с които разполага; настоява за включването на строги разпоредби за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в ССТ на ЕС и в преференциалните търговски режими;

59.  отново отправя призива си за създаване на ефективни инструменти за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в световен мащаб и за засилване на сътрудничеството в областта на данъчното облагане с развиващите се страни, включително мобилизиране на национални ресурси;

60.  припомня необходимостта от създаване на междуправителствен орган на ООН, който да се ангажира наравно с развиващите се страни в реформата на глобалните правила в областта на данъчното облагане;

61.  решително подкрепя по-нататъшното включване на цифровите технологии и услуги в политиката на ЕС за развитие; призовава Комисията да увеличи инвестициите в развитието на цифровата инфраструктура в глобалния Юг;

62.  приветства плана на ЕС за външни инвестиции с цел насърчаване на устойчивия растеж, инвестициите и създаването на работни места в развиващите се страни; призовава сегашният мандат на ЕИБ за отпускане на външни заеми да бъде разширен, за да се увеличи ролята ѝ за постигане на устойчиво развитие — чрез смесено финансиране, съфинансиране на проекти и развитие на местния частен сектор — с акцент върху най-слабо развитите страни и нестабилните държави;

63.  приветства актуализираната стратегия на Комисията „Помощ за търговията“ за 2017 г., насочена към укрепване и модернизиране на подкрепата на ЕС за развиващите се страни; призовава за повече усилия и засилено финансово участие на ЕС в инициативите за помощ за търговията, за да се помогне на развиващите се страни, особено на най-слабо развитите страни, да постигнат просперитет чрез търговия и инвестиции и да се подкрепят техните действия с оглед постигането на целите за устойчиво развитие;

o
o   o

64.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0230.
(2) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 30.
(3) OВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 22.
(4) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 33.
(5) ОВ L 338, 19.12.2017 г., стр. 1.
(6) OВ C 263, 25.07.2018 г., стр. 371.
(7) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 261.
(8) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 31.
(9) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 94.
(10) ОИСР, C/MIN(2017)2.
(11) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(12) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

Последно осъвременяване: 10 декември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност