Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Куба, по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба(1), от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство(2), от 21 юни 2007 г. относно Куба(3), от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода заради убежденията им в Куба(4), и от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна(5) и след одобрението му от страна на Парламента,

—  като взе предвид избирането на Мигел Диас-Канел за нов президент на Куба от Националното събрание на народната власт на Република Куба на 19 април 2018 г.,

—  като взе предвид констатациите относно Куба на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване от 17 март 2017 г.,

—  като взе предвид становище 59/2018 на Работната група на ООН относно произволното задържане във връзка с Ариел Руис Уркиола, когото „Амнести Интернешънъл“ счита за затворник заради убежденията му, прието на неговата 82-ра сесия от 20 до 24 август 2018 г.,

—  като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на Куба, извършен през май 2013 г. и май 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на „Хюман райтс уоч“ за 2017 г. относно Куба и изявлението, направено на 27 юли 2018 г. от Ерика Гевара-Росас, директор на „Амнести интернешънъл“ за Северна и Южна Америка, относно 100-те дни на новата кубинска администрация,

—  като взе предвид ежемесечните изявления на кубинската комисия по правата на човека и националното помирение (ККПЧНП),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

—  като взе предвид Конституцията на Куба,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че правата на човека са включени в политическите диалози на ЕС, както и в споразуменията за сътрудничество и търговия; като има предвид, че неделимостта на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, следва да бъде една от основните цели на Европейския съюз в отношенията му с Куба;

Б.  като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба (СПДС); като има предвид, че СПДС ясно изразява своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Куба и включва клауза за временно преустановяване в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека;

В.  като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба относно правата на човека, воден от специалния представител на ЕС за правата на човека, започна през 2015 г.; като има предвид, че на 9 октомври 2018 г. в рамките на четвъртия диалог между ЕС и Куба относно правата на човека страните разгледаха, наред с други въпроси, темата за участието на гражданите в обществените въпроси, включително в контекста на неотдавнашните изборни процеси, както и свободата на сдружаване и изразяване и възможността защитниците на правата на човека и други сектори на гражданското общество свободно да се сдружават, да изразяват своите мнения и да участват в обществения живот; като има предвид, че за Парламента не е ясно дали тази среща има решаващ характер в каквото и да било отношение; като има предвид, че въпреки започването на диалога по правата на човека и преизбирането на Куба в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2017 – 2019 г. в Куба не бяха постигнати осезаеми резултати по отношение на правата на човека; като има предвид, че политическият диалог трябва да включва пряк и интензивен диалог с гражданското общество и опозицията без каквито и да било ограничения;

Г.  като има предвид, че кубинското правителство все още отказва да признае упражняването на надзор над спазването на правата на човека за законна дейност и отказва да предостави правен статут на местните групи по правата на човека;

Д.  като има предвид, че на 24 февруари 2019 г. ще се проведе конституционен референдум; като има предвид, че процесът на създаване на новата конституция не включва надлежна национална консултация и осигурява запазването от страна на комунистическата партия на властовата ѝ роля в едно общество без многопартийна система, основни свободи и политически и граждански права, като по този начин укрепва централизираната държавна собственост и контролираната икономика; като има предвид, че еднопартийната политическа система е обявена за „неотменима“ в член 3, а в член 224 се постановява, че е забранено настоящите и бъдещите поколения да променят необратимостта на социализма, както и настоящата политическа и социална система; като има предвид, че в този проект явно има и други силно обезпокоителни разпоредби;

Е.  като има предвид, че независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека, документирали случаи на нарушения на правата на човека – предимно членове на демократичната опозиция, биват преследвани, произволно задържани или лишавани от свобода в Куба; като има предвид, че според ККПЧНП през октомври 2018 г. са извършени най-малко 202 произволни краткосрочни задържания по несъмнено политически причини на мирни опоненти и независими активисти на гражданското общество, упражняващи своите основни права на изразяване на мнение, на събрания и на политическо сдружаване;

Ж.  като има предвид, че едно от тези лица е д-р Едуардо Кардет, национален координатор на християнското движение „Освобождение“, който е осъден на три години лишаване от свобода за мирно упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че през ноември 2016 г. той е бил арестуван при завръщането си от пътуване до Маями; като има предвид, че д-р Кардет, който се счита за лишен от свобода заради убежденията си, понастоящем е задържан в затвор в „Cuba Si prison“ в Олгин, където се намира в изолация, без достъп до семейни посещения или телефонни разговори;

З.  като има предвид, че Томас Нунес Магдариага, член на Патриотичния съюз на Куба („Unión Patriótica de Cuba“, UNPACU), неофициална политическа опозиционна група, започна 62-дневна протестна гладна стачка и беше освободен на 15 октомври 2018 г. благодарение на международния натиск; като има предвид, че г-н Магдариага е признат за виновен по обвинение, че е заплашвал държавен служител, който в крайна сметка е признал, че обвиненията срещу него са били изфабрикувани; като има предвид, че неговият случай е още един ясен пример за опити за заглушаване на различни от официалните идеи;

И.  като има предвид, че през октомври 2018 г. „Дами в бяло“ отново са били основните жертви на политически репресии, а редица членове на Обединения антитоталитарен форум са били подложени на репресии в няколко провинции на страната;

Й.  като има предвид, че на всички затворници в Куба трябва да се гарантира хуманно отношение; като има предвид, че кубинското правителство отказва достъп на независими групи по правата на човека до затворите; като има предвид, че кубинските граждани не се ползват с гаранции за справедлив процес, като например правото на справедливи и публични изслушвания от компетентен и безпристрастен съд; като има предвид, че условно освободените затворници често са обект на постоянен тормоз от страна на органите;

К.  като има предвид, че работната група на ООН по произволното задържане ясно заяви, че кубинците – жертви на произволно задържане, имат право да търсят правна защита от правителството, която да включва реституция, обезщетение, реабилитация, удовлетворение и гаранции за недопускане на повторение;

Л.  като има предвид, че са налице признаци на по-голямо зачитане на свободата на вероизповедание в Куба; като има предвид, че същевременно кубинските органи са все още много рестриктивни по отношение на изграждането или възстановяването на християнски църкви; като има предвид, че църквата постепенно се очертава като най-значимият участник в гражданското общество и основният недържавен доставчик на социални услуги в Куба, но дейностите му продължават да бъдат под строг контрол от страна на органите;

М.  като има предвид, че по-тесните политически и икономически отношения с Куба, от страна на ЕС, имат за цел да спомогнат за напредъка на политическите реформи в страната в съответствие със стремежите на всички нейни граждани; като има предвид, че икономическата и търговската либерализация следва да даде възможност на страната постепенно да премине към свободни социални пространства, съвместно съществуване, технологии и комуникации, които са ценени и търсени от населението на Куба;

Н.  като има предвид, че Парламентът три пъти е присъждал наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че все още е обичайно лауреатите на наградата „Сахаров“ да бъдат възпрепятствани да напускат страната и да участват в международни събития;

О.  като има предвид, че Парламентът многократно е отправял запитване дали може да изпрати официална делегация в Куба; като има предвид, че кубинските органи отказват достъп до страната всеки път, дори след сключването на СПДС;

1.  решително осъжда произволното задържане, преследването и тормоза на мирни дисиденти, независими журналисти, защитници на правата на човека и политическата опозиция в Куба и нападенията срещу тях; призовава за незабавно прекратяване на тези действия и за незабавното освобождаване на всички политически затворници, включително Едуардо Кардет, както и на лицата, произволно задържани единствено заради упражнената от тях свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията;

2.  настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, ЕСВД и нейната делегация в Куба да се придържат твърдо към основните си принципи и политики по отношение на Куба и да предприемат всички необходими действия за освобождаването на гореспоменатите лица, да гарантират незабавното прекратяване на тормоза на политически опоненти и защитници на правата на човека, както и да подпомагат и защитават последните;

3.  призовава кубинските органи да подобрят условията в затворите и отношението към затворниците, както и да позволят достъп до затворите в страната на международни групи по правата на човека и на независими кубински организации; подчертава, че лишаването от свобода на дисиденти заради техните идеали и тяхната мирна политическа дейност противоречи на Всеобщата декларация за правата на човека;

4.  изразява съжаление относно това, че въпреки приетото СПДС положението в областта на правата на човека и демокрацията не се е подобрило; призовава за изпълнение на обвързващите задължения, установени в СПДС между ЕС и Куба, по-специално по отношение на зачитането на правата на човека и основните свободи; подчертава, че успехът на това споразумение зависи от неговото прилагане и спазване;

5.  припомня, че СПДС включва клауза за временно преустановяване на прилагането на споразумението, която следва да се приложи в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека; поради това настоява Европейският съюз да следи отблизо и да наблюдава зачитането на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС и да се докладва редовно на Парламента; приканва заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини да информира подробно Парламента на пленарни заседания относно конкретните стъпки, предприети с цел изпълнение на горепосоченото изискване;

6.  настоятелно призовава кубинското правителство да преразгледа политиката си в областта на правата на човека, като я приведе в съответствие с международното право в областта на правата на човека, и да позволи активно участие в политическия и социалния живот на всички представители на гражданското общество и опозиционни политически дейци, без да налага каквито и да било ограничения; призовава Куба да потвърди своето намерение да „поддържа най-високи стандарти при насърчаването и защитата на правата на човека“, като ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и факултативните протоколи към тях;

7.  припомня на кубинските органи, че свободата на движение и събрания е гарантирана по силата на международното право в областта на правата на човека, както и че тази свобода се разпростира върху активистите и членовете на демократичната опозиция;

8.  остро осъжда приемането на Указ № 349, който подкопава правото на творческа свобода в Куба; призовава кубинските органи да предприемат подходящи законодателни мерки за отмяна на Указ № 349, преди той да влезе в сила през декември 2018 г.; подчертава, че свободата на художествено изразяване е от ключово значение за един жизнеспособен и динамичен културен сектор, който може да създаде работни места, да развие културните индустрии и да съживи културното наследство;

9.  призовава кубинското правителство да прекрати налагането на онлайн цензура и блокирането на интернет сайтове с единствената цел да ограничи политическите критики и достъпа до информация;

10.  подкрепя изцяло констатациите относно Куба на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване от 17 март 2017 г., в които настоятелно се призовава Куба да вземе необходимите мерки, за да гарантира пълната независимост на своята съдебна система, и да създаде независима национална институция за правата на човека в съответствие с Парижките принципи;

11.  изразява сериозна загриженост по отношение на новия проект на конституция и референдума, планиран за февруари 2019 г.; подчертава, че в целия процес липсва включване, толерантност и зачитане на основните граждански и политически права, които биха могли да гарантират демократичен конституционен процес; в този смисъл отново заявява решимостта си да насърчи процеса на преход към плуралистична демокрация и зачитане на правата на човека и основните свободи, включващ всички участници, без изключение, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, и трайно икономическо възстановяване, насочено към подобряване на жизнения стандарт на кубинското население в съответствие със стремежите на кубинския народ; приканва кубинските органи да предвидят провеждането на свободни и плуралистични избори в новата конституция;

12.  настоятелно призовава европейските институции и държавите членки да подпомогнат икономическия и политическия преход в Куба, като насърчават преминаването към изцяло демократичен режим, който да зачита основните права на всички граждани; изразява подкрепа за използването на различните инструменти на външната политика на ЕС, по-специално Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), с цел засилване на диалога на ЕС с гражданското общество в Куба и с онези, които подкрепят мирния преход в Куба;

13.  призовава кубинските власти да премахнат смъртното наказание за всички престъпления; призовава за мораториум върху смъртното наказание до официалното приемане на тази правна промяна; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че свързаните с тях процеси се придържат към международните стандарти и че в бъдеще няма да бъде изпълнена нито една смъртна присъда;

14.  призовава кубинското правителство да разреши на църквите свободно да извършват своите социални дейности в кубинското общество; призовава свободата на религията и съвестта да бъде изцяло гарантирана;

15.  призовава ЗП/ВП Федерика Могерини да признае съществуването на политическа опозиция на кубинското правителство и да подкрепи нейното включване в политическия диалог между ЕС и Куба; припомня на европейските институции, че гражданското общество и онези, на които е присъдена наградата „Сахаров“, са ключови участници в процеса на демократизация в Куба и че техният глас трябва да бъде чут и взет предвид в рамките на двустранните отношения; в този смисъл призовава всички представители на държавите – членки на ЕС, да поставят въпроси, свързани с правата на човека, по време на посещения при кубинските органи и да се срещат с лауреатите на наградата „Сахаров“ при посещения в Куба, за да се гарантира вътрешната и външната съгласуваност на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

16.  изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на кубинските органи да позволят на комисиите, делегациите и някои политически групи на Европейския парламент да посетят Куба, въпреки че Парламентът даде одобрението си за СПДС; призовава органите незабавно да позволят влизане в страната, включително възможността за посещение на острова, при положение че конституционният референдум е насрочен за 24 февруари 2019 г.;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави;

(1) OВ C 201 E, 18.8.2005 г., стр. 83. (2) OВ C 288 E, 24.11.2006 г., стр. 81. (3) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 377. (4) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 82. (5) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 99.