Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно услугите за полагане на грижи в ЕС за подобряване на равенството между половете (2018/2077(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),
— като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2017 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (COM(2017)0253),
— като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1),
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 5, 27, 31, 32, 33 и 47 от нея,
— като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета в Ню Йорк на 18 декември 1979 г.,
— като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Европейския съюз и от всички негови държави членки,
— като взе предвид Цел за устойчиво развитие № 5: „Постигане на равенство между половете и оправомощаване на всички жени и момичета“ и особено ЦУР Цел 5.4: признание и оценяване на неплатеното полагане на грижи и домашния труд посредством предоставяне на обществени услуги, инфраструктура и политики за социална закрила, и насърчаване на споделената отговорност в домакинството и семейството по подходящ за националните условия начин,
— като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 10 май 2018 г., озаглавен „Напредък в постигането на целите за устойчиво развитие“,
— като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2017 г. относно засилване на подкрепата и грижите за независим живот, предоставяни в рамките на общността,
— като взе предвид заключенията на Съвета относно образованието и грижите в ранна детска възраст: да осигурим на всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят(2),
— като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2017 г., озаглавено „План за действие на ЕС за периода 2017—2019 г. Преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2017)0678),
— като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“, и по-специално глава 3.1 от него: Увеличаване на участието на жените в пазара на труда и равната икономическа независимост на жените и мъжете (SWD(2015)0278),
— като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2018 г. относно осигуряването на детски заведения за малки деца с цел увеличаване на участието на жените на пазара на труда, постигане на равновесие между професионалния и личния живот от работещите родители и постигане на устойчив и приобщаващ растеж в Европа („целите от Барселона“), (COM(2018) 0273),
— като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. относно „Цели от Барселона: Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 17 февруари 2011 г., озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (COM(2011)0066),
— като взе предвид пътната карта на Комисията относно качество на образованието и грижите в ранна детска възраст (Ares(2018)1505951),
— като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена: „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),
— като взе предвид съобщенията на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014 – 2020 г.“ (COM(2013)0083) и от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2014г. относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 – 2020 г. (COM(2014)0332),
— като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(4),
— като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(5),
— като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(6),
— като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(7),
— като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените — домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(8),
— като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно интегрирането на принципа на равенство между половете в работата на Европейския парламент(9),
— като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно ролята на жените в едно застаряващо общество(10),
— като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог(11),
— като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.),
— като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (COM(2018)0271) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от същата дата (SWD(2018)0173),
— като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете за 2015 г. и неговия доклад, озаглавен „Reconciliation of work, family and private life in the European Union: Policy review“ (Съвместяване на професионалния, семейния и личния живот в Европейския съюз: преглед на политиката“,
— като взе предвид доклада на Eurofound от 7 декември 2011 г., озаглавен „Инициативи на търговските дружества за работници със задължения за полагане на грижи за деца или възрастни хора с увреждания“,
— като взе предвид информационния документ на Eurofound от 14 юли 2013 г., озаглавен „Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници“,
— като взе предвид доклада на Eurofound от 17 юни 2014 г., озаглавен „Секторът на услугите за полагане на грижи с настаняване: условия на труд и качество на работните места“,
— като взе предвид доклада на Eurofound от 22 октомври 2015 г., озаглавен „Полагане на труд и на грижи: мерки за съвместяване във времена на демографска промяна“,
— като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound от 17 ноември 2016 г. относно шестото европейско проучване на условията на труд,
— като предвид проучването на Eurofound от 28 ноември 2017 г., озаглавено „Care homes for older Europeans: Public, for-profit and non-profit providers“ („Заведения за настаняване на по-възрастни европейци: публични доставчици, доставчици със стопанска и с нестопанска цел“),
— като взе предвид проучването на Eurofound от 23 януари 2018 г., озаглавено „Европейското проучване на качеството на живот за 2016 г.: качество на живот, качество на публичните услуги и качество на обществото“,
— като взе предвид съвместния доклад на Комитета за социална закрила и Комисията от 10 октомври 2014 г., озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,
— като взе предвид съвместния доклад на Комитета за социална закрила и Комисията от 7 октомври 2016 г. относно системите на здравеопазването и дългосрочните грижи и фискалната устойчивост,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г. относно правата на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници(12),
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2014 г. относно развиването на предоставяни на семействата услуги с цел повишаване на заетостта и насърчаване на равенството между половете на работното място(13),
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 май 2010 г. относно професионализиране на домашния труд(14),
— като взе предвид доклада за сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете през 2017 г.: Измерване на равенството между половете в Европейския съюз 2005 – 2015 г.
— като взе предвид проучванията на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от март 2016 г., озаглавени „Различия между мъжете и жените по отношение на работното време, полагането на грижи и свободното време“ и от ноември 2016 г. – „Използването на средства за равенство между половете в избрани държави членки“,
— като взе предвид публикуването на проекта WeDo, имащ за цел благосъстоянието и достойнството на възрастните хора, през 2012 г., озаглавен „Европейската рамка за качество на дългосрочните грижи: принципи и насоки за благосъстоянието и достойнството на възрастните хора, нуждаещи се от грижи и помощ“,
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0352/2018),
A. като има предвид, че съгласно членове 2 и 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 от Хартата на основните права, равенството между жените и мъжете е една от основните ценности, на които се основава ЕС; като има предвид освен това, че съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените; като има предвид, че въпреки това постигането на равенство между половете е бавно;
Б. като има предвид, че европейският стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., потвърждава значими принципи и има за цел да предостави на гражданите на Съюза нови права, включително равенство между половете, равни възможности, подкрепа за децата или приобщаване на хората с увреждания, които се ползват с единодушната подкрепа на институциите на ЕС и на държавите членки; като има предвид, че принцип 9 от стълба, посветен на баланса между професионалния и личния живот постановява, че „родителите и лицата с отговорности за полагане на грижи имат право на подходящ отпуск, гъвкаво работно време и достъп до услуги за полагане на грижи“;
В. като има предвид, че в Европейския съюз общото равнище на заетост на жените е с почти 12% по-ниско от това на мъжете и че 31,5% от работещите жени работят на непълно работно време в сравнение с 8,2% от работещите мъже; като има предвид, че разликата между половете по отношение на заетостта за ЕС продължава да бъде 12%; като има предвид, че данните сочат, че една от основните причини за това са непропорционалните отговорности за полагане на грижи, които се поемат от жените; като има предвид, че кумулативният ефект от многобройните различия в хода на кариерата, които засягат жените в резултат на отговорностите за полагане на грижи, допринася в значителна степен за по-ниското им заплащане, по-кратки кариери и съответни разлики в заплащането и пенсиите, равняващи се на 16% и 37%; като има предвид, че това води до по-висок риск от изпадане в бедност и социално изключване за жените, като отрицателните последствия обхващат и техните деца и семейства; като има предвид, че е важно да се преодолее разликата в заетостта между жените и мъжете, разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите на мъжете и жените, доколкото икономическите загуби, дължащи се на разликата в заетостта между половете, възлизат на 370 милиарда евро годишно; като има предвид, че предоставянето на услуги за грижи може да бъде полезно за даване на ефективен отговор в случаи на недостиг на работна ръка;
Г. като има предвид, че „грижи“ следва да се разбира като работа, която се извършва в лично качество, в публични или частни институции или в частно(и) домакинство(а) с цел да се осигурят грижи за деца, възрастни, болни хора или хора с увреждания; като има предвид, че в идеалния случай, работата по полагането на грижи се извършва от професионални лица, които могат да бъдат наети от публични или частни субекти или от семейства, или да бъдат самостоятелно заети, но че то се извършва също така неформално – и безплатно – от непрофесионални лица, които обикновено са членове на семейството;
Д. като има предвид, че средната продължителност на времето за полагане на неплатена домашна работа и полагане на грижи е повече от три пъти по-голяма за жените, отколкото за мъжете, като това е най-видимо при двойките, чието най-малко дете е на възраст под 7 години, тъй като жените прекарват средно 32 часа седмично на платена работа и 39 часа в неплатена работа, в сравнение с мъжете, които полагат 41 часа платен и 19 часа неплатен труд на седмица;
E. като има предвид, че по данни на Международната организация на труда (МОТ) домашната работа и секторът на грижите осигуряват заетост на около 52 милиона души по света през 2010 г., и на други 7,4 милиона домашни работници на възраст под 15 години, което представлява между 5% и 9% от всички работни места в индустриализираните страни;
Ж. като има предвид, че работните места, свързани с полагането на грижи, са ниско платени в много държави членки, често не предлагат официални договори или други основни трудови права и не са привлекателни в професионален план поради високия риск от физически и емоционален стрес, заплахата от изтощение, както и липсата на възможности развитие в кариерата; като има предвид, че секторът предлага малко възможности за обучение, а заетите в него са предимно възрастни хора, жени и работници мигранти;
З. като има предвид, че мерки за подкрепа, като шведската система за данъчни облекчения за домашни грижи, френския „ваучер за заетост в сектора на услугите“ или белгийския „ваучер за услуги“, доказаха своята ефективност за намаляване на недекларирания труд, за подобряване на условията на труд и за предоставяне на редовни трудови права на домашните и здравните работници;
И. като има предвид, че данните сочат, че 80% от грижите в ЕС се предоставят от лица, полагащи грижи безплатно и неформално, като 75% от тях са жени; като има предвид, че 27,4% от жените работят на непълно работно време, за да могат да се грижат за деца или за възрастни, които се нуждаят от грижи, в сравнение с 4,6% от мъжете(15); като има предвид, че предоставянето на услуги за полагане на грижи не следва да принуждава лицата, които полагат грижи неформално, да търсят компромис между отговорностите си за полагане на грижи и свободното време, тъй като тези, които все още остават на работа, вече да трябва да балансират между различните отговорности и използването на времето си;
Й. като има предвид, че някои национални статистически данни показват, че около 6—7% от лицата, полагащи грижи в държавите — членки на ЕС, са младежи под 17-годишна възраст и че пет пъти повече млади жени на възраст между 15 и 24 години се занимават с полагането на грижи, в сравнение с младите мъже в същата възрастова група; като има предвид, че младите лица, полагащи грижи, носят отговорности на възрастни хора при предоставянето на грижи, помощ и подкрепа на родител, брат или сестра, дядо или баба или друг роднина, страдащ от увреждания, хронично заболяване или психичен проблем; като има предвид, че младите хора, полагащи грижи, са изправени пред особени пречки при достъпа до образование и обучение и в съвместяването на образованието с отговорностите за полагане на грижи, което оказва въздействие и върху тяхното здраве и препитание;
К. като има предвид, че в редица държави членки липсват качествени, професионални услуги за грижи, които да са достъпни за всички, независимо от доходите им;
Л. като има предвид, че много членове на семейството, които се нуждаят от грижи, живеят в райони, в които продължава липсата на услуги, като същевременно изолацията или други обстоятелства затрудняват техния достъп до професионални услуги за полагане на грижи; като има предвид, че в много случаи тези зависими лица могат да получават единствено непрофесионални грижи от лица, които много често са жени – членове на семейството;
М. като има предвид, че Европа трябва да се справи с демографски промени, които водят до нарастване на честотата на свързаните с възрастта заболявания и застаряване на населението, и следователно с по-голяма нужда от грижи; като има предвид, че е налице нарастващо търсене на грижи и непропорционално разпределение на отговорностите за полагане на грижи между половете, като жените трябва да поемат по-голямата част от тежестта за полагане на грижи поради стереотипните роли, които все още преобладават в европейското общество; като има предвид, че нарастващият брой възрастни хора, намаляващият брой лица в трудоспособна възраст и ограниченията на публичния бюджет, мотивирани от политиките на строга бюджетна дисциплина, оказват значително въздействие върху социалните услуги, което ще окаже влияние върху хората, които трябва да съвместяват трудовите си задължения с полагането на грижи, често при изпълнени с предизвикателства обстоятелства;
Н. като има предвид, че населението на ЕС се очаква да застарява, като делът на населението на възраст 65 години ще нарасне от 17,1 % през 2008 г. на 30% през 2060 г., а този на хората на възраст 80 и повече години – от 4,4% на 12,1% за същия период;
О. като има предвид, че възрастните хора са изправени пред по-висок риск от бедност от населението като цяло, който достига около 19% от хората на възраст 65 и повече години през 2008 г., докато през 2000 г. същият е бил 17%; като има предвид, че този процент е с 5 пункта по-висок сред жените, отколкото сред мъжете;
П. като има предвид, че възрастните хора страдат понякога от възрастова и полова дискриминация, а малтретирането на възрастни хора, което се среща в различни видове заведения за предоставяне на грижи, е социален проблем във всички държави членки;
Р. като има предвид, че по-голямата част от настоящите национални модели на политика в областта на услугите за полагане на грижи не са подходящи за посрещане на потребностите на застаряващото общество на Съюза и като има предвид, че досега повечето държави членки не са предприели действия по отношение на демографските предизвикателства в своите съответни инициативи в областта на политиката и на социалните грижи;
С. като има предвид, че въпреки че броят на домовете за възрастни хора се е увеличил през последните 10 години в почти всички държави членки, търсенето все още е по-голямо от предлагането на независимо настаняване и спомагателни услуги за грижи; като има предвид, че е налице спешна необходимост от допълнителни инвестиции в услуги за дългосрочни грижи, предоставяни в рамките на общността или на дома, доколкото всеки човек има право на независим живот, услуги за подкрепа и приобщаване в общността; като има предвид освен това, че липсата на детайлна информация на национално равнище, включително относно финансовите инвестиции, както и липсата на показатели за качество, затруднява наблюдението и оценката на тази важна част от инфраструктурата за полагане на грижи, както и изказването на препоръки за вземането на решения;
Т. като има предвид целите от Барселона за осигуряване на детски заведения за най-малко 33% от децата на възраст под три години (цел 1) и за най-малко 90% от децата на възраст между три години и задължителната възраст за започване на училище (цел 2) са изпълнени само в 12 от държавите членки от 2002 г. досега, като процентите на изпълнение в някои държави членки са обезпокоително ниски;
У. като се има предвид, че нарастващото участие на жените на пазара на труда увеличава нуждата от висококачествени детски заведения на достъпни цени, а търсенето на места в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) в Европа далеч надвишава предлагането; като има предвид, че данните показват, че заведенията за децата на възраст от 0 до 3 години се използват главно за непълен работен ден (по-малко от 30 часа седмично) в повече от половината от държавите членки; като има предвид, че пълното участие на пазара на труда на жените изисква детските заведения да бъдат на разположение на пълно работно време и да отговарят на потребностите по времето, когато родителите са на работа;
Ф. като има предвид, че липсва достатъчна инфраструктура, която да предлага качествени и достъпни грижи за деца за всички равнища на доходите, както е видно от факта, че от над 32-та милиона деца под възрастта за задължително образование в ЕС само около 15 милиона разполагат с достъп до услуги за грижи в ранна детска възраст(16) , а повечето от публичните разходи на държавите членки за грижи за деца са предназначени за деца на възраст между три години и възрастта за задължително посещаване на училище; като има предвид, че публичните инвестиции за всички сектори следва да бъдат увеличени, тъй като данни от държавите – членки на ОИСР, показват, че увеличаването на инвестициите от БВП в сектора на грижите би довело до увеличаване на заетостта сред жените; като има предвид, че инвестициите в детски заведения са печеливша за всички участници стратегия и биха генерирали допълнителни данъчни приходи от нарасналото участие на родителите в пазара на труда; като има предвид, че докато от една страна допълва централната роля на семейството, висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) предоставят също така множество краткосрочни и дългосрочни ползи за хората и за обществото като цяло, включително за хората от необлагодетелстван социално-икономически контекст или със специални образователни потребности и са ефективни за противодействие на неравенството, което засяга децата от ранна възраст и предотвратяване на преждевременното напускане на училище;
Х. като има предвид, че предоставянето на висококачествено образование в ранна детска възраст е ефективна инвестиция за предоставяне на основата за успешно обучение през целия живот и е насочено към преодоляване на неравенствата и предизвикателствата, пред които са изправени децата в неравностойно положение;
Ц. като има предвид, че в ЕС живеят над 80 милиона души с увреждания и че броят им се увеличава, както и че всеки четвърти европеец има в семейството си лице с увреждане; като има предвид, че ставайки страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) през 2011 г., ЕС се ангажира да насърчава и защитава правата на хората с увреждания; като има предвид, в светлината на тези права и на потребностите на хората с увреждания на каквато и да било възраст, в последно време се наблюдава тенденция за преминаване от институционални грижи към грижи, предлагани в рамките на общността, за хората с увреждания;
Ч. като има предвид, че съгласно член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания всеки има право на самостоятелен живот и социална интеграция, което означава не само осигуряване на самостоятелно жилище, но и услуги, които отразяват потребностите на хората с увреждания;
Ш. като се има предвид, че има вероятност деца и възрастни с лека форма на аутизъм да изпитват затруднения при изпълнението на всекидневните дейности сами и че обикновено те се нуждаят от помощ за повечето от тези дейности;
Щ. като има предвид, че услугите за дългосрочни грижи и грижите за деца често не биват особено ценени, а в много държави членки тази професия има твърде нисък профил и статут, което се дължи на ниското равнище на заплащане, неравното представяне на жените и мъжете на пазара на труда и лошите условия на труд ;
АА. като има предвид, че работните места в сферата на формалните грижи, включително по домовете, изискват квалифициран персонал, и трябва да получават адекватно заплащане(17); като има предвид, че е необходимо да се гарантира подходящо наличие на квалифицирани лица, полагащи грижи, тъй като развитието на качествени официални услуги за полагане на грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания е свързано с качествени трудови правоотношения, достойно заплащане и инвестиции в работниците, които предоставят тези услуги, включително инвестиции в обучение на работниците, заети в сферата на грижите за деца; като има предвид, че трудовоправните отношения на професионално заетите в сферата на полагане на грижи имат положително въздействие върху способността им да съвместяват работата и личния си живот;
АБ. като има предвид, че потребителите на дългосрочни грижи могат да изпитват затруднения при достъпа до частни услуги за полагане на грижи, които обикновено са по-скъпи от услугите за полагане на грижи, предоставяни от публичния сектор; като има предвид, че жените винаги са по-силно засегнати от мъжете поради разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и трябва да изразходват по-голям дял от своите доходи за дългосрочни грижи;
АВ. като има предвид, че според доклади хората в неравностойно положение са изправени пред особени предизвикателства, когато има ограничена наличност на висококачествени грижи, включително от семейства с ниски доходи, живеещи в селски райони, и деца, произхождащи от етнически малцинства или с мигрантски произход;
Контекст в рамките на равновесието между професионалния и личния живот
1. отбелязва, че разликата в заетостта между половете нараства значително, когато семействата се сдобият с деца, което отразява трудностите, с които жените се сблъскват при съвместяването на тяхната работа с отговорностите, свързани с отглеждането на деца и полагането на грижи за тях, като това се обяснява с липсата на достатъчно публични инфраструктури за грижи и запазващото се разпределение на труда, основано на пола, което налага необходимостта от полагане на неимоверно количество грижи, предимно от страна на жени, при което те прекарват от два до десет пъти по-дълго време в неплатени грижи, отколкото мъжете(18);
2. отбелязва, че една четвърт от жените остават в категорията на неплатените семейни работници, за което те не получават никакво пряко заплащане, както и че има ясно изразена сегрегация на жените в секторите, които обикновено се характеризират с ниско заплащане, продължително работно време и често неформално уреждане на трудовите отношения, което води до по-малко парични, социални и структурни ползи за тях;
3. подчертава, че феминизирането на бедността е следствие от няколко фактора, включително разликата в заплащането на жените и мъжете, разликата в пенсиите, отговорностите за полагане на грижи и свързаните с това почивки; подчертава, че множествената дискриминация, пред която са изправени жените поради своята полова идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики, наред с другото, допринасят за феминизирането на бедността;
4. приветства междуинституционалното обявяване на европейския стълб на социалните права и припомня неговите принципи, които включват:
—
равно третиране и равни възможности между мъжете и жените, особено по отношение на участието в пазара на труда;
—
правото на равно третиране и възможности за заетост, независимо от възраст и увреждания;
—
правото на подходящ отпуск, гъвкаво работно време и достъп до услуги за полагане на грижи за родители и лица с отговорности за полагане на грижи;
—
правото на финансово достъпни услуги за дългосрочни грижи с добро качество;
5. изразява загриженост от неблагоприятните развития в областта на родителския отпуск и на свързаните с родителството права, като оттеглянето на проекта на директива за удължаването на отпуска по майчинство и неотдавнашното решение на Съда на ЕС, според което освобождаването на бременна работничка като част от колективни съкращения е законосъобразно; призовава Комисията много бързо да запълни празнотите, които се проявяват в законодателството на ЕС;
6. приветства предложението на Комисията за директива относно равновесието между професионалния и личния живот за работниците и лицата, полагащи грижи, и в този контекст подчертава значението на индивидуалните права на отпуск и гъвкаво работно време, за да бъдат подпомогнати работещите лица да се справят с личния и професионалния си живот; припомня, че политиките в областта на равновесието между професионалния и личния живот следва да насърчават мъжете да поемат отговорности за полагане на грижи наравно с жените; счита, че за целите на бъдещото развитие, целта следва да бъде постепенното разширяване на отпуска по бащинство и отпуска за полагане на грижи(19) , и увеличаване на равнище на заплащането му, което следва да бъде подходящо, с цел осигуряване на непрехвърляем родителски отпуск, гаранции по отношение на уволненията, завръщането на същата или равностойна длъжност и защита от дискриминация, основана на решенията за вземане на отпуск, и разширяването на правата, така че те да включват самостоятелно заетите лица и онези, на които се налага да вземат отпуск, за да се грижат за зависими лица, различни от деца;
7. призовава всички държави членки да насърчават бащите да използват максимално отпуска по бащинство като ефективен начин те да бъдат окуражавани да поемат отговорност за грижите за собствените си деца и семейства, и полезен инструмент за постигане на истинско равенство между жените и мъжете;
8. счита, че предоставянето на услуги за грижи не следва да има отрицателно въздействие върху равнището на заплащане на лицето, което полага грижи, нито върху неговите социални или пенсионни обезщетения; призовава в този контекст да се насърчи равенството между половете в изпълнение на политиките за равновесие между професионалния и личния живот;
9. обръща внимание на нелекото положение на семействата, които се грижат за дете или за роднина с увреждане, като се има предвид, че грижите в тези случаи са за цял живот;
10. обръща внимание на липсата на подходящи услуги за родители на деца с увреждане; изтъква, че липсата на подкрепа твърде често лишава напълно родителите от възможността да работят; във връзка с това отбелязва тревожната липса на заведения за хора с тежка форма на аутизъм;
11. счита, че всеки човек, който се нуждае от грижи, следва да има субективно право на избор на качествени услуги за полагане на грижи, които отговарят най-добре на неговите изисквания за същите, и са подходящи и достъпни както за тях, така и за лицата, полагащи грижи; счита, че независимо от разликите между потребителите и техните потребности, услугите за полагане на грижи следва да бъдат разработени по ориентиран към личността, индивидуализиран и всеобхватен начин; отбелязва, че семействата не са еднородни и че политиката и планирането трябва да се адаптират към съответното разнообразие;
12. счита, че с по-нататъшното развитие на избора на услуги за полагане на грижи те следва да отразяват променящото се естество на работата;
13. счита, че в съответствие с правото на дългосрочни грижи, прогласено в Европейския стълб на социалните права, дългосрочните грижи следва да се разглеждат като клон на социалната закрила, в рамките на която следва да бъде утвърдено правото на всеки човек на качествени и ориентирани към личността грижи; като има предвид освен това, че е налице спешна необходимост от допълнителни финансово достъпни инвестиции в услуги за дългосрочни грижи с добро качество, не на последно място на услугите, предоставяни в рамките на общността или на дома, в съответствие с Европейския стълб на социалните права и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; в този контекст, призовава държавите членки да гарантират равен достъп и справедливо третиране по отношение на грижите за възрастните хора, децата и хората с увреждания и/или хронични заболявания, които се нуждаят от дългосрочни грижи, като се обръща особено внимание на лицата с неравностоен социален произход;
14. подчертава, че наличието на разнообразна, качествена и физически и финансово достъпна публична и частна инфраструктура за полагане на грижи, услуги и подкрепа за деца, възрастни хора, хора с увреждания и хронично болни или нуждаещи се от дългосрочни грижи лица, независимо дали в домашни условия или в подобни на домашните условия в общността, са доказани като съществен фактор в политиките за равновесие между професионалния и личния живот и основен фактор, който насърчава родителите и лицата, полагащи грижи неформално, да ползват отпуск, като част от усилията да се помогне на жените да се завърнат бързо на пазара на труда и да останат в него; приветства прехода към услуги, предоставяни в рамките на общността, в съответствие с Европейския стълб на социалните права и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като същевременно отбелязва необходимостта тези услуги да бъдат предмет на мониторинг, за да се гарантира тяхното качество; счита, че високото качество на грижите произтича от високото качество на предоставяните услуги и от степента, до която те зачитат достойнството и правата на човека на получателите, както и от начина, по който те гарантират приобщаването на получателите в съответната общност;
15. припомня, че липсата на услуги за грижи е основен фактор, допринасящ за недостатъчната представеност на жените на пазара на труда, тъй като прави по-трудно постигането на равновесие между професионалните и семейните отговорности, поради което някои жени отпадат напълно от пазара на труда, работят по-малко часове заплатен труд и прекарват повече време в неплатени задължения за полагане на грижи, с вредни последици за техните социалноосигурителни права, по-специално пенсии, и по-голям риск от бедност и социално изключване, особено ако това се случва в напреднала възраст;
Видове грижи
16. отбелязва, че съществува разнообразие от услуги за полагане на грижи – включително грижи и образование в ранна детска възраст, услуги за полагане на грижи за възрастни хора и грижи или подкрепа за лица с увреждания и/или с хронични заболявания, които имат дългосрочни здравни потребности и потребности от грижи – и отбелязва, че вследствие на това са разработени различни подходи на политиките; счита, че грижите биха могли да бъдат предоставяни от професионални и непрофесионални лица, полагащи грижи;
17. счита, че подходът по отношение на развитието на услугите за полагане на грижи следва да взема предвид всички категории потребители и техните различия, както и разнообразието от предпочитания спрямо видовете услуги за грижи, които са им необходими, включително лицата с неравностоен социален произход, като етническите малцинства, мигрантските семейства, и хората, живеещи в отдалечени и селски райони, както и семействата с ниски доходи; припомня, че понятието „семейство“, използвано в законодателството и политиките, следва да се разбира в широк смисъл;
18. отчита, че ниският социално-икономически статус и ниското образователно равнище са пречки пред достъпа до услуги за полагане на грижи за много хора, което само утежнява предизвикателствата, пред които те са изправени, за постигането на равновесие между професионалния и личния живот; счита, че този въпрос изисква изрично програмиране и политика;
19. отбелязва, че частният сектор играе важна роля в предоставянето на услуги за дългосрочни грижи за лица с увреждания и по-възрастни хора и че в целия ЕС се повдигат въпроси относно достъпността и качеството на такива услуги; призовава Комисията да оцени положението на пазара на услугите за полагане на грижи и да предприеме необходимите регулаторни инициативи за контрол и мониторинг на качеството на предлаганите в такава среда услуги;
Качество и финансова и физическа достъпност на услугите
20. счита, че услугите, свързани с грижи, следва да бъдат замислени по такъв начин, че да се осигури реален избор за всички потребители, членовете на техните семейства и лицата, полагащи грижи за тях, независимо дали те работят на пълен или на непълен работен ден, са самостоятелно заети или безработни;
21. счита, че лицата, които планират, програмират и предоставят услуги за грижи имат задължението да се запознаят с потребностите на ползвателите и че грижите за по-възрастните хора и хората с увреждания трябва да се разработват с активното и значимо участие на съответните потребители и следва да бъдат разработени и прилагани при използване на основан на права подход; отбелязва положителния опит от участието на лица с психически и умствени увреждания в разработването на инфраструктура и услуги, които подобряват техния независим живот и качеството на живота им;
22. посочва, че предоставянето на качествени грижи в ЕС се различава значително както в рамките на отделните държави членки, така и между тях: между частни и обществени структури, градски и слески райони, и различните възрастови групи; отбелязва факта, че голяма част от отговорностите за полагане на грижи за деца и дългосрочни грижи се поемат от семействата, особено от бабите и дядовците в първия случай, което понякога е особено явно в Южна и Източна Европа(20);
23. призовава държавите членки да осигурят добро покритие с услуги за полагане на грижи както в градските, така и в селските райони, за да се подобри достъпността и наличието на грижи за лицата с неравностоен социален произход, включително хората, живеещи в селските и отдалечените райони;
24. счита, че достъпността е резултат от съчетанието на цена и гъвкавост и че следователно е необходима широка гама на предлагане на услуги за полагане на грижи, както публични, така и частни, както грижи по домовете, така и в специализирани структури; счита освен това, че членовете на семейството следва да бъдат в състояние да предоставят грижи на доброволна основа или да получават помощи за осигуряване на услуги за полагане на грижи;
25. подчертава, че качеството на услугите за полагане на грижи следва да се разбира в множество измерения, включително качеството на заведенията и услугите, качеството на учебните програми за децата, професионализма на полагащите грижи лица, качеството на помещенията и средата, образователното равнище на полагащите грижи лица и техните условия на труд;
26. отбелязва, че следва да се разработят услуги за полагане на грижи, така че да се осигури по-добра приемственост на грижите, превантивно здравеопазване и социални грижи, рехабилитация и независим живот; счита, че следва да се насърчават практиките за полагане на грижи директно у дома, така че лицата, които се нуждаят от грижи, да могат да получават услугите на квалифицирани професионалисти в домовете си и да водят независим живот, когато е възможно; счита, че в случаите, когато това е целесъобразно, услугите за полагане на грижи следва да бъдат насочени към всеобхватна семейна подкрепа (например помощ в домакинството, наставничество, грижи за децата);
27. подчертава, че информацията относно наличните услуги за полагане на грижи и доставчиците на услуги следва да бъде достъпна за родители, възрастни хора, хора с увреждания и/или с хронични заболявания, които се нуждаят от дългосрочни грижи, както и за лицата, полагащи неформални грижи;
28. подчертава факта, че липсата на услуги и извънредно високите разходи за полагане на грижи за деца оказват отрицателно въздействие върху децата от семейства с ниски доходи, като ги поставя в неизгодно положение от ранна възраст; подчертава, че всяко дете има правото на качествени грижи и развитие в ранна детска възраст, включително пълен набор от социални стимули; отбелязва, че прекомерните разходи за услуги за полагане на грижи също така оказват въздействие върху зависимите лица от семействата с ниски доходи и ги поставят в неизгодно положение;
29. счита, че липсата на инвестиции във висококачествени детски заведения за деца на възраст под три години ще удължи прекъсването на кариерата на жените и ще създаде трудности при завръщането им на работа;
30. счита, че националните програми следва да бъдат подсилени, за да се подобри качеството на живот на по-възрастните жени, особено на тези със заболявания, засягащи паметта, и на лицата, полагащи грижи за тях, които често също са възрастни жени; предлага да се проведат консултации с асоциациите, извършващи дейност във връзка с болестта на Алцхаймер, с цел да се очертаят и приложат подобни мерки;
31. призовава Комисията да разработи насоки за държавите членки – в съответствие с изказаните тук предложения – относно развитието на всеобхватни, благоприятстващи заетостта, ориентирани към личността, предоставяни в рамките на общността и достъпни услуги за полагане на грижи, които включват грижи за деца, услуги за полагане на грижи за възрастни хора и грижи за хора с увреждания и/или хронични заболявания, като тези насоки се основават на участието на предвидените потребители на услугите и допитването до тях, така че да се осигури достъпност на услугите и да се отговори на потребностите на предвидените потребители;
32. отбелязва различните практики в държавите членки и подчертава, че сътрудничеството и обменът на най-добри практики на европейско равнище могат да подпомогнат партньорските обучения и партньорските консултации между държавите членки и да допринесат за разработването на качествени услуги за полагане на грижи, като подкрепят и допълват мерките, предприемани на регионално и национално равнище и същевременно помагат на държавите членки да се справят с общите предизвикателства; призовава Комисията да служи като платформа за обмен и да улеснява този обмен на опит и най-добри практики относно качеството, достъпността и финансовата достъпност на услугите за грижи, както и по отношение на различните модели на предоставяне на услуги за полагане на грижи, адаптирани към индивидуалната ситуация и финансовите възможности за справяне с предизвикателствата, свързани с полагането на грижи;
33. изразява загриженост във връзка с условията на труд в много от заведенията за полагане на грижи, като например дълги работни часове, недостатъчно заплащане, липса на обучение и недобри политики в областта на здравословните и безопасни условия на труд; изразява загриженост, че полагането на грижи се разглежда като непривлекателен сектор за заетост, който привлича предимно жени и работници мигранти; подчертава, че тези условия оказват влияние и върху качеството на предоставяните грижи; поради това призовава държавите членки за преоценка на полагането на грижи като професионален избор и призовава Комисията да създаде правна рамка за минимални стандарти за работещите в сектора, в сътрудничество със социалните партньори, както и да стартира инициатива за качеството на дългосрочните грижи, като се вдъхновява от наличните доброволни инструменти и инициативи, ръководени от гражданското общество, като Европейската рамка за качество за услугите за дългосрочни грижи и неотдавнашното предложение на Комисията за препоръка на Съвета относно висококачествени системи за образованието и грижите в ранна детска възраст;
34. призовава държавите членки да извършват мониторинг и да гарантират, че институциите и заведенията, които предоставят грижи, са безопасни и мотивиращи места за работа, както и че са налице адекватни инвестиции за благосъстоянието и професионалното здраве на лицата, които предоставят услуги за полагане на грижи; счита, че за да бъде предотвратено лошото отношение към хората, получаващи грижи, е от съществено значение осигуряването на благосъстоянието на лицата, които полагат грижите; в този контекст, подкрепя законодателните инициативи за сертифициране и признаване на професионално квалифицираните лица, полагащи грижи, и призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване на техните условия на труд, като гарантиране на правото им на официален трудов договор и платен отпуск; освен това призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността на обществеността относно стойността на услугите за полагане на грижи, с цел да подобрят статуса на професиите, свързани с полагането на грижи и да насърчат участието на мъжете в полагането на грижи;
35. настоятелно призовава Комисията да представи за одобрение от Съвета програма за лицата, полагащи грижи в ЕС оглед идентифицирането и признаването на различните видове грижи, предоставяни в Европа, както и гарантирането на финансова подкрепа за лицата, полагащи грижи, и постепенното развитие на баланса между техния професионален и личен живот;
36. припомня, че в резолюцията на ЕП от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа на уязвими групи до грижи(21) конкретно се призовава за директива относно отпуските на лицата, полагащи грижи; отбелязва, че неформално предоставящите грижи лица, които са избрали да предоставят неформални грижи на свои роднини, следва да получават подходящо обезщетение и достъп до социални права при условия, сравними с другите доставчици на услуги за полагане на грижи; поради това призовава освен това за цялостен подход за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени лицата, полагащи неформални грижи, които излизат извън рамките на законодателството в областта на заетостта, като например продължаващо подпомагане на доходите, достъпа до здравеопазване, възможността за годишен отпуск и натрупването на пенсионни права, така че те да бъдат достатъчни, дори когато равнището на доходите на лицата, полагащи грижи, е временно по-ниско поради предоставянето на неформални грижи — положение, което засяга най-вече жените; счита, че предоставянето на услуги за грижи не следва да влияе отрицателно върху здравето и благосъстоянието на лицето, полагащо неформални грижи; в този контекст, призовава държавите членки да предоставят подходящи услуги за отдих и консултации, партньорски консултации, психологическа подкрепа, съоръжения за дневни грижи и отдих за лицата, предоставящи неформални грижи, което ще спомогне за повишаване на тяхното участие в заетостта;
37. призовава държавите членки да въведат „кредити за полагане на грижи“ чрез трудовото и осигурителното законодателство както за жените, така и за мъжете, като равностойни периоди за натрупването на пенсионни права с цел да се защитят лицата, които прекъсват трудовата си заетост, за да полагат неформални неплатени грижи за зависимо лице или за член на семейството, и да се признае стойността на работата на тези лица, полагащи грижи, за обществото като цяло;
38. призовава Комисията и държавите членки да гарантират признаването на лицата, полагащи неформални грижи, за равноправни участници в предоставянето на грижи и да разработят в допълнение, като част от програми за учене през целия живот, обучения и признаване на придобитите умения на лицата, полагащи неформални грижи; призовава Комисията и държавите членки – в сътрудничество с НПО и образователните институции – да предоставят подкрепа на млади лица, полагащи грижи; изисква от Комисията да предложи план за действие, съдържащ тези и други мерки за гарантиране на качеството на грижите и качеството на условията на живот на лицата, полагащи грижи;
39. призовава Комисията и държавите членки да проучат броя на младите хора, полагащи грижи, и на въздействието на тази роля върху тяхното благосъстояние и поминък и – въз основа на това проучване – да предоставят подкрепа и да отговорят на специфичните потребности на младите хора, полагащи грижи, в сътрудничество с НПО и образователните институции;
40. призовава Комисията да взема предвид в по-голяма степен услугите за полагане на грижи и лицата, полагащи грижи, при разработването на научни изследвания и политики, по-специално по отношение на Европейския социален фонд, Стратегията за хората с увреждания и програма „Здраве“;
Цели в областта на полагането на грижи
41. подчертава факта, че настоящото предизвикателство за постигане на целите от Барселона е да се увеличи предоставянето на грижи за деца на възраст между 3 и 4 години; приветства препоръката на Комисията за разширяване на целта на стратегията „Образование и обучение 2020“, така че да бъдат предложени места в детски заведения на поне 95% от децата на възраст между 3 години и задължителната училищна възраст; приканва Комисията да преразгледа във възходящ смисъл – като се консултира със заинтересованите страни, включително държавите членки – целите от Барселона и целите в областта на образованието в ранна детска възраст; призовава държавите членки да увеличат усилията си за изпълнение на целите и да поставят предоставянето на грижи на водещо място в своите политически програми; приканва държавите членки да подобрят националните рамки за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, като вземат под внимание предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст, и насърчава държавите членки да преразгледат пет ключови области на услугите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, които са посочени в препоръката: достъп, работна сила, учебна програма, оценка и мониторинг, управление и финансиране; призовава държавите членки, когато осигуряват грижи за деца в предучилищна възраст да поставят акцента не само върху достъпността, но също така и върху качеството на тези грижи, особено по отношение на деца, които произхождат от среда в неравностойно положение, и на деца с увреждания;
42. призовава Комисията да определи показатели и съответни цели за качество на услугите за грижи за по-възрастните хора и за хората с увреждания и/или хронични заболявания, които се нуждаят от грижи, подобни на целите от Барселона, с инструменти за мониторинг, които следва да измерват качеството, достъпа до и ценовата достъпност на тези услуги;
43. призовава Комисията да включи в своя мониторинг грижите за възрастни хора и за хора с увреждания и/или хронични заболявания да извърши преглед на данните в европейския семестър и в годишния си доклад за равенството между половете; призовава държавите членки да разгледат възможността за включване на оценки на услугите за полагане на грижи за по-възрастни хора и лица с увреждания и/или хронични заболявания в своите доклади по държави, като вземат предвид отзивите от лицата, полагащи грижи, и от получателите на грижи; призовава Комисията да включи данни относно тези грижи в набор от показатели за социалния напредък, които следва да бъдат наблюдавани в контекста на европейския семестър; призовава Комисията и Съвета да включат тези социални показатели сред правилата на европейския семестър; насърчава държавите членки да приемат и използват коригиращи мерки, ако се окаже, че напредъкът е бавен;
44. освен това призовава Комисията да подобри събирането на разбити по пол данни и да разработи специфична за сектора статистика, съпоставими определения и показатели за оценка на свързаното с пола измерение на достъпността, качеството, наличността и ефикасността на услугите за грижи за деца, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора на равнището на ЕС, като същевременно търси начини за избягване на увеличаването на тежестта на мониторинга за професионалистите в областта на грижите; призовава Комисията да наблюдава развитието на услугите за полагане на грижи и да изготви, при необходимост, препоръки за коригиращи действия;
45. призовава държавите членки да събират качествени данни за предоставянето на наличните услуги за полагане на грижи чрез публично и частно финансиране за деца, възрастните хора и лицата с увреждания, с цел извършването на мониторинг на ситуацията като цяло и за подобряване на услугите за полагане на грижи, като обръщат внимание не само на потребностите на потребителите, но и на постигането на баланс между професионалния и личния живот за големия брой лица, които полагат грижи; призовава държавите членки да приемат ефективни инструменти на политиката и корективни действия, когато е необходимо;
Финансиране на грижите
46. призовава държавите членки – включително с оглед на преодоляване на съществуващите инвестиционни дефицити – да увеличат публичните инвестиции в услугите за полагане на грижи и в инфраструктура за деца, по-специално в ранна детска възраст, и за грижи за други зависими лица, да гарантират всеобщ достъп до такива услуги, да подобрят качеството на грижите и да увеличат инвестициите в специални мерки, които да позволяват на лицата, полагащи грижи, да поддържат активен професионален живот;
47. отбелязва непропорционалното въздействие, което имат недостатъчните инвестиции в структури и услуги за полагане на грижи върху самотните родители, огромното мнозинство от които са жени, и върху семействата, живеещи в бедност и изложени на риск от социално изключване;
48. отбелязва значението на интегрирането на принципа на равенство между половете на всички етапи от изпълнението на различните политики и най-вече на етапа на планиране; призовава държавите членки да гарантират, че измерението на равенството между половете е напълно интегрирано в националните планове за реформи (НПР) с подкрепата не само на Европейския социален фонд, но също така и на други фондове на ЕС, предоставящи средства за обща социална инфраструктура, които следва да се използват от държавите членки за развитие на услугите за полагане на грижи;
49. призовава Комисията да гарантира, че процесът на европейския семестър допринася за осъществяването на европейския стълб на социалните права, като оставя на държавите членки ефективни възможности да финансират и да поддържат своето финансиране за услугите за полагане на грижи;
50. подкрепя включването в специфичните за всяка държава препоръки на Комисията на мерки, насочени към инвестициите в детските заведения и фискалните демотивиращи фактори, които възпрепятстват вторите работещи членове на домакинството, основно жени, да работят повече или изобщо да работят, както и върху други мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;
51. призовава Комисията да засили предоставянето на финансиране за всички видове услуги за предоставяне на грижи, като се обърне специално внимание – когато това е уместно – на прехода от институционални услуги за полагане на грижи към услуги за полагане на грижи в рамките на общността, чрез Европейския социален фонд и други финансови инструменти, чиято цел е финансирането на социалната инфраструктура; призовава Комисията, в същия смисъл, да засили предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в подкрепа на осигуряването на детски заведения в селските райони и да използва в още по-голяма степен Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за финансиране на проекти в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст; в допълнение, призовава Комисията да наблюдава стриктно разходите по финансирането от ЕС, особено по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ) в областта на услугите за социални грижи и дългосрочните грижи, и да гарантира, че инвестициите са в съответствие със задълженията по отношение на правата на човека съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Хартата на ЕС за основните права;
52. призовава Комисията да обмисли възможността социалноосигурителните вноски да могат да се прилагат презгранично, така че държавата членка по произход на дадено лице да може да финансира настаняването му в социално заведение в друга държава членка (в случай че няма подобно заведение за настаняване в държавата по произход);
53. посочва, че е необходимо да се извърши по-добър анализ на потенциала на публично-частните инвестиции в предоставянето на услуги за полагане на грижи във връзка със съществуващите инициативи на предприятията за работници с отговорности за полагане на грижи за лица с увреждания и възрастни;
54. призовава държавите членки да възприемат цялостен подход към всички видове услуги за полагане на грижи и да засилят разпоредбите за ефективно и синергично използване на съответните финансови инструменти на ЕС в областта на ученето през целия живот, научните изследвания и развитието на инфраструктурата; насърчава държавите членки да дадат приоритет на грижите за деца и на дългосрочните грижи, като използват финансовите инструменти, предоставени в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), и не на последно място съществуващите ЕФСИ, ЕСИ фондове, като например Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), и ЕЗФРСР; освен това насърчава държавите членки да разпределят по-ефективно своите ресурси по такъв начин, че да увеличат достъпа до услугите за полагане на грижи – включително финансовата достъпност – за групите в неравностойно положение и уязвимите групи, както и да разработят ефективни модели за финансиране, включително целево финансиране, с което да се постигне правилният баланс между публичните и частните инвестиции в съответствие с националните и местните обстоятелства;
55. призовава Комисията да гарантира, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) разполага с достатъчно ресурси, за да наблюдава развитието на инфраструктурата за полагане на грижи и прилагането на политиките за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, както и да анализира дали и как политиките постигат планираните подобрения в областта на равенството между половете;
56. приветства решението на някои държави членки да въведат фискални стимули за дружествата, които предоставят грижи за децата на своите служители, с цел подобряване на равновесието между професионалния и личния живот;
o o o
57. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Пътна карта на Европейската комисия за 2018 г., Европейски център за политически стратегии (2017 г.), 10 тенденции, които променят образованието, което познаваме.
Eurofound, Caring for children and dependants: effect on careers of young workers’ („Грижи за децата и зависимите лица: въздействие върху кариерите на младите работници“).
Както се призовава с законодателната резолюция на ЕП от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (OВ C 70E, 8.3.2012 г., стp. 162).