Европейският парламент,

—  като взе предвид член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взеха предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 24 от нея,

—  като взе предвид членове 8 и 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето, в които се подчертава задължението на правителствата за защита на самоличността на детето, включително неговите семейни връзки,

—  като взе предвид Виенската конвенция от 1963 г. за консулските отношения, и по-специално член 37, буква б) от нея,

—  като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Брюксел ІІа)(1), и по-специално членове 8, 10, 15, 16, 21, 41, 55 и 57 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 февруари 2011 г., озаглавено „Програма на ЕС за правата на детето“ (COM(2011)0060),

—  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално решенията му от 22 декември 2010 г., Mercredi/Chaffe, C-497/10 PPU(3) и от 2 април 2009 г. по дело C-523/07, образувано по инициатива на A(4),

—  като взе предвид картографирането на системите за закрила на детето, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид много големия брой получени петиции относно ролята на германската Служба за закрила на децата и младежите (Jugendamt) при трансгранични семейни спорове,

—  като взе предвид препоръките, направени в доклада относно констативното посещение в Германия (23—24 ноември 2011 г.) за провеждане на разследване във връзка с ролята на германската Служба за закрила на децата и младежите (Jugendamt),

—  като взе предвид резолюцията си от 28 април 2016 г. относно защитата на най-добрия интерес на детето в ЕС въз основа на петициите, адресирани до Европейския парламент(5),

—  като взе предвид препоръките от 3 май 2017 г. на работната група на комисията по петиции по въпросите, свързани с благосъстоянието на децата,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в продължение на повече от 10 години комисията по петиции на Парламента получава петиции, в които много голям брой родители, които не са германски граждани, осъждат системната дискриминация и произволните мерки, предприети срещу тях от германската Служба за закрила на децата и младежите (Jugendamt) при семейни спорове с трансгранични последици, включващи деца, по въпроси относно, наред с другото, родителската отговорност и упражняването на родителски права;

Б.  като има предвид, че комисията по петиции разчита основно на субективния доклад на вносителя на петицията и по принцип няма достъп до съдебни решения, които дават пълно и обективно описание на положението, което съдържа показанията както на родителите, така и на децата и на свидетелите;

В.  като има предвид, че Jugendamt играе централна роля в системата на германското семейно право, тъй като тя е една от страните във всички семейни спорове, включващи деца;

Г.  като има предвид, че при семейните спорове, включващи деца, Jugendamt дава препоръка на съдиите, чието естество е практически обвързващо, и може да приема временни мерки като „Beistandschaft“ (попечителство), които не могат да бъдат оспорени;

Д.  като има предвид, че Jugendamt отговаря за изпълнението на решенията, постановени от германските съдилища; като има предвид, че широкото според вносителите на петициите тълкуване на тези решения от страна на Jugendamt често е в ущърб на ефективната защита на правата на родители, които не са германски граждани;

Е.  като има предвид, че непризнаването и неизпълнението от страна на компетентните германски органи на решения и съдебни решения, взети от други съдебни органи на държави – членки на ЕС, при семейни спорове с трансгранично значение могат да представляват нарушение на принципа на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки, като по този начин се застрашава ефективната защита на висшите интереси на детето;

Ж.  като има предвид, че вносителите на петиции осъждат факта, че при семейни спорове с трансгранично значение защитата на висшите интереси на детето се тълкува систематично от компетентните германски органи с необходимостта да се гарантира, че децата остават на германска територия, дори в случаи, в които е било съобщено за тормоз и домашно насилие срещу родителя, който не е германски гражданин;

З.  като има предвид, че родителите, които не са германски граждани, осъждат в своите петиции недостатъчните консултации и правна помощ или липсата на такива от страна на националните органи на тяхната държава на произход в случаи, в които се твърди, че срещу тях са започнати дискриминационни или неблагоприятни съдебни и административни процедури от страна на германските органи, включително Jugendamt, при семейни спорове, включващи деца;

И.  като има предвид, че според информацията, предоставена от Европейския съд по правата на човека, са заведени 17 дела срещу Германия от вносители на петиции, които не са германски граждани, във връзка с родителска отговорност или упражняване на родителски права при трансгранични семейни спорове, като всички те са оценени като недопустими;

Й.  като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите членки трябва да гарантират в пълна степен защитата на правата на детето, заложени в Хартата на основните права на ЕС; като има предвид, че висшият интерес на детето, който се осигурява на първо място и по най-добър начин в собственото семейство, е основен принцип, който следва да се спазва като водещо правило за всички решения по въпроси, свързани с грижите за децата, на всички равнища;

К.  като има предвид, че нарасналата мобилност в рамките на ЕС води до все по-чести трансгранични спорове относно родителската отговорност и родителските права; като има предвид, че Комисията трябва да увеличи усилията си за насърчаване във всички държави членки, включително Германия, на последователното и конкретно прилагане на принципите, предвидени в Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от всички държави – членки на ЕС;

Л.  като има предвид, че обхватът и целите на Регламент „Брюксел ІІа“ се основават на принципа за недопускане на дискриминация, основана на националност, и на принципа на взаимно доверие между правните системи на държавите членки;

М.  като има предвид, че разпоредбите на Регламент „Брюксел IIa“ по никакъв начин не следва да позволяват каквато и да е злоупотреба със заложените му цели да се гарантира взаимно спазване и признаване, да се избягва дискриминация на основата на националност и най-важното – да се предостави истинска защита на висшия интерес на детето по обективен начин;

Н.  като има предвид, че липсата на точни и подробни проверки на недискриминационния характер на процедурите и практиките, приети от германските компетентни органи при семейни спорове с трансгранично значение, свързани с деца, може да има отрицателно въздействие върху благосъстоянието на децата и да доведе до по-голямо нарушаване на правата на родители, които не са германски граждани;

О.  като има предвид, че принципът на субсидиарност се прилага по всички въпроси от материалното семейно право;

П.  като има предвид, че Федералният конституционен съд на Германия постанови, че съдилищата може да поискат да изслушат дете, което не е навършило три години към момента на вземане на решението; като има предвид, че в други държави – членки на ЕС, децата на тази възраст се считат за твърде млади и недостатъчно зрели, за да бъдат консултирани по спорове, свързани с техните родители;

Р.  като има предвид, че правото на детето на живот в семейна среда не следва да бъде застрашавано от упражняването на основно право, като например свободата на движение и пребиваване;

С.  като има предвид, че съдебната практика на Съда на ЕС установява автономното понятие в правото на ЕС относно „обичайното местопребиваване“ на детето и плурализма на критериите, които трябва да се използват от националните юрисдикции за определяне на обичайното местопребиваване;

Т.  като има предвид, че от член 24 от Хартата на основните права на ЕС следва, че освен ако това не е против интересите на детето, децата имат право да поддържат редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родителите, когато те упражняват правото си на свободно движение;

1.  отбелязва с голяма загриженост, че проблемите, свързани със системата на германското семейно право, включително спорната роля на Jugendamt, осъждани от петициите на родители, които не са германски граждани, все още остават нерешени; подчертава, че комисията по петиции непрекъснато получава петиции от родители, които не са германски граждани, в които се съобщава за сериозна дискриминация в резултат на конкретно приетите от компетентните германски органи процедури и практики при трансгранични семейни спорове, включващи деца;

2.  отбелязва със загриженост всички случаи, в които се твърди, че има дискриминация срещу родители, които не са германски граждани, от страна на Jugendamt;

3.  посочва дългогодишната работа на комисията по петиции относно разглеждането на петиции, свързани с ролята на Jugendamt; отбелязва отговорите, дадени от компетентното германско министерство във връзка с функционирането на системата на германското семейно право, но подчертава, че комисията по петиции непрекъснато получава петиции с твърдения за дискриминация на родителя, който не е германски гражданин;

4.  подчертава задължението на националните органи, посочено в Регламента „Брюксел IIa“, за признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава членка по дела, свързани с деца; изразява загриженост относно факта, че в семейни спорове с трансгранично значение германските органи могат, според твърденията, систематично да отказват да признават съдебни решения, постановени в други държави членки, в случаите, когато деца, които все още не са навършили три години, не са били изслушани; подчертава, че този аспект подкопава принципа на взаимно доверие с други държави членки, чиито правни системи определят различни възрастови граници за изслушването на детето;

5.  изразява съжаление във връзка с факта, че от години Комисията не извършва точни проверки на процедурите и практиките, използвани в германската система за семейно право, включително от страна на Jugendamt, при семейни спорове с трансгранични последици, като по този начин не успява да защити по ефективен начин висшите интереси на детето и всички други свързани права;

6.  припомня отговора на Комисията по отношение на петициите относно ролята на Jugendamt при трансгранични семейни спорове; отново заявява, че ЕС няма общи правомощия да предприема действия в областта на семейното право, че материалното семейно право продължава да бъде от изключителната компетентност на държавите членки и не може да бъде наблюдавано от Комисията, че в случай на загриженост относно функционирането на Jugendamt трябва да се търси правна защита на национално равнище и че ако родителите считат, че някое от основните им права е било нарушено, те могат да внесат жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, след като са изчерпани националните средства за правна защита;

7.  подчертава значението на това държавите членки да събират статистически данни относно административните и съдебните производства, свързани с упражняване на родителски права и с участието на чуждестранни родители, по-специално във връзка с резултатите от съдебните решения, за да се даде възможност с течение на времето да се направи подробен анализ на съществуващите тенденции и да се осигурят референтни показатели;

8.  подчертава в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС автономното понятие в правото на ЕС относно „обичайното местопребиваване“ на детето и плурализма на критериите, които трябва да се използват от националните юрисдикции за определяне на обичайното местопребиваване;

9.  призовава Комисията да гарантира, че обичайното местопребиваване на детето е определено правилно от германските юрисдикции в случаите, посочени в петициите, получени от комисията по петиции;

10.  остро критикува липсата на статистически данни за броя на случаите в Германия, в които съдебните решения не са в съответствие с препоръките на Jugendamt, и относно резултатите от семейните спорове, включващи деца на двойки от различни националности, въпреки многократните искания от много години за събирането на такива данни и предоставянето на публичен достъп до тях;

11.  призовава Комисията да оцени във въпросните петиции дали германските юрисдикции са спазили надлежно разпоредбите на Регламент „Брюксел IIa“ при определянето на своята компетентност и дали са взели предвид съдебните решения или решенията, издадени от юрисдикции на други държави членки;

12.  осъжда факта, че в случаи на контролиран родителски достъп неспазването от страна на родители, които не са германски граждани, на процедурата на служителите от Jugendamt за приемане на немски език по време на разговори с техните деца е довело до прекъсването на разговорите и до забрана за осъществяване на контакт между родителите, които не са германски граждани, и техните деца; счита, че тази процедура, приета от служителите на Jugendamt, представлява явна дискриминация, основана на произхода и езика, срещу родители, които не са германски граждани;

13.  подчертава, че като цяло Jugendamt позволява използването на общ майчин език и ако е необходимо за благосъстоянието и безопасността на детето, като например случаите на възможно отвличане, служителите на Jugendamt се стремят да осигурят устен преводач, за да се гарантира, че разбират съдържанието на разискванията;

14.  изразява твърдото си убеждение, че в случаи на контролиран родителски достъп германските органи трябва да разрешат всички езици на родителите по време на разговори между родителите и техните деца; призовава да бъдат въведени механизми, за да се гарантира, че родителите, които не са германски граждани, и техните деца могат да общуват на своя общ език, тъй като използването на този език играе решаваща роля за поддържането на силни емоционални връзки между родителите и техните деца и гарантира ефективната защита на културното наследство и благоденствието на децата;

15.  твърдо вярва, че трябва да се предприемат последователни и ефективни последващи действия във връзка с препоръките от окончателния доклад от 3 май 2017 г. на работната група на комисията по петиции по въпросите, свързани с благосъстоянието на децата, и по-специално на тези, които пряко или косвено се отнасят до ролята на Jugendamt и системата на германското семейно право;

16.  припомня на Германия за нейните международни задължения по силата на Конвенцията на ООН за правата на детето, включително член 8 от нея; счита, че трябва да бъдат направени значителни подобрения от страна на всички компетентни германски органи, за да се запази по подходящ начин правото на децата на двойките от различни националности да запазят своята идентичност, включително семейните отношения, както са признати от закона и без незаконна намеса;

17.  счита, че в контекста на член 81 от ДФЕС Комисията може и трябва да играе активна роля при осигуряването на справедливи и последователни недискриминационни практики спрямо родителите при разглеждането на трансгранични дела за упражняване на родителски права в целия Съюз;

18.  призовава Комисията да осигури точни проверки на недискриминационния характер на процедурите и практиките, използвани в германската система на семейно право, включително от Jugendamt, в рамките на трансгранични семейни спорове;

19.  припомня, че принципът на субсидиарност се прилага в областта на материалното семейно право;

20.  призовава Комисията да увеличи обученията и международния обмен между служители на социалните служби с цел повишаване на осведомеността за функционирането на техните партньори в други държави членки и за обмен на добри практики;

21.  подчертава значението на тясното сътрудничество и ефективната комуникация между различните национални и местни органи, които участват в производства, свързани с грижи за деца – от социалните служби до юрисдикциите и централните органи;

22.  подчертава необходимостта от подобряване на взаимното съдебно и административно сътрудничество между германските органи и органите на другите държави – членки на ЕС, за да се гарантира взаимно доверие по въпросите, свързани с признаването и изпълнението в Германия на решения и съдебни решения, приети от органи на други държави – членки на ЕС, при семейни спорове с трансгранични елементи, свързани с деца;

23.  припомня, че е важно да се предоставя на родителите, които не са германски граждани, без забавяне и от самото начало и на всеки етап от производствата, свързани с деца, пълна и ясна информация относно производството и относно възможните последици от него, на език, който съответните родители разбират напълно, за да се избегнат случаи, в които родителите дават своето съгласие, без да разбират напълно последиците от поетите от тях ангажименти; призовава държавите членки да прилагат целенасочени мерки, насочени към подобряване на правната помощ, помощите, консултирането и информацията за техните граждани в случаите, когато те съобщават за дискриминационни или неблагоприятни съдебни и административни процедури, приети срещу тях от германските органи при трансгранични семейни спорове, включващи деца;

24.  подчертава, че осъжданите случаи, при които родители, които не са германски граждани, са възпрепятствани да общуват с децата си на общия им майчин език по време на посещенията, представляват дискриминация, основана на език, и също така противоречат на целта за насърчаване на многоезичието и многообразието на културата в рамките на Съюза и са в нарушение на основните права на свобода на мисълта, съвестта и религията;

25.  призовава Германия да увеличи усилията си, за да гарантира, че на родителите се позволява да използват общ майчин език с децата си по време на посещенията под наблюдение;

26.  изразява своята загриженост във връзка със случаите, посочени от вносители на петиции, относно кратки срокове, определени от компетентните германски органи, и документи, изпратени от компетентните германски органи, които не са предоставени на езика на вносителя на петицията, който не е гражданин на Германия; подчертава правото на гражданите да се откажат от приемането на документи, които не са написани или преведени на език, който разбират, както е посочено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 относно връчването на документи; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на прилагането в Германия на разпоредбите на този регламент, за да бъдат разгледани по подходящ начин всички възможни нарушения;

27.  призовава Комисията да провери спазването на езиковите изисквания в хода на производствата пред германските юрисдикции в случаите, посочени в петициите, внесени в Европейския парламент;

28.  призовава държавите членки да прилагат целенасочени мерки, насочени към подобряване на правната помощ, помощите, консултирането и информацията за техните граждани при трансгранични семейни спорове, включващи деца; отбелязва в този контекст, че компетентните германски министерства на федерално равнище създадоха германско Централно звено за контакт при трансгранични семейни спорове с цел предоставяне на консултации и информация при трансгранични семейни спорове, свързани с родителската отговорност;

29.  повтаря призива си към Комисията и държавите членки да съфинансират и подкрепят създаването на платформа за предоставяне на помощ на граждани на ЕС от други държави членки в семейни производства;

30.  припомня на държавите членки колко е важно систематично да се прилагат разпоредбите на Виенската конвенция от 1963 г. и да се гарантира предоставянето на посолствата или консулските представителства на информация от самото начало за всички производства, отнасящи се до грижи за деца, в които участват техни граждани, както и пълният им достъп до съответните документи; подчертава значението на доброто консулско сътрудничество в тази област и предлага да бъде позволено на консулските органи да присъстват на всеки етап от производството;

31.  припомня на държавите членки, че е необходимо да предоставят на детето всички необходими и обосновани приемни грижи в съответствие с формулировката на членове 8 и 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално за да се даде възможност за постоянни грижи за деца, като се вземе предвид етническата, религиозната, езиковата и културната идентичност на детето;

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1. (2) ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79. (3) Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 г., Barbara Mercredi/Richard Chaffe, C-497/10 PPU, ECLI:EU:C:2010:829. (4) Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г., А, C-523/07, ECLI:EU:C:2009:225. (5) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 2.