Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2097(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0392/2018

Внесени текстове :

A8-0392/2018

Разисквания :

PV 11/12/2018 - 16
CRE 11/12/2018 - 16

Гласувания :

PV 12/12/2018 - 12.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0513

Приети текстове
PDF 159kWORD 61k
Сряда, 12 декември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишен доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност
P8_TA(2018)0513A8-0392/2018

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2018 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (2018/2097(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

—  като взе предвид членове 21 и 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., публикуван от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

—  като взе предвид Северноатлантическия договор,

—  като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от 10 юли 2018 г.,

—  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно политическата отчетност(1),

—  като взе предвид Глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност от 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г. относно „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0392/2018),

A.  като има предвид, че средата на ЕС по отношение на сигурността е понастоящем по-нестабилна, непредвидима, сложна и двусмислена от когато и да било след края на Студената война, изправена пред междудържавни конфликти, природни бедствия, тероризъм, провалени държави, кибератаки и хибридни войни; като има предвид, че настоящите политики на ЕС може вече да не бъдат достатъчни за насърчаването на стабилно и проспериращо съседство; като има предвид, че ЕС носи все по-голяма отговорност да гарантира собствената си сигурност, като същевременно защитава своите интереси и ценности;

Б.  като има предвид, че външната дейност на ЕС оказва пряко въздействие върху живота на нашите граждани, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него, било то чрез подкрепа за мира, икономическото сътрудничество, сигурността и стабилността в нашите граници или извън тях, чрез предотвратяването на кризи, преди те да се случат, тяхното управление за избягване на отрицателни вторични последици или улесняване на мирното разрешаване на конфликти;

В.  като има предвид, че населението на ЕС намалява и по прогнози ще представлява едва 5% от световното население около 2050 г. в сравнение с 13% през 1960 г.;

Г.  като има предвид, че по прогнози повече от половината от нарастването на световното население до 2050 г. ще бъде в Африка, където се очаква да живеят 1,3 милиарда от допълнителните 2,4 милиарда души на планетата; като има предвид, че концентрацията на този растеж в някои от най-бедните страни ще доведе до поредица от нови предизвикателства, които, ако не бъдат овладени още от сега, ще имат разрушителни последици както за засегнатите държави, така и за Съюза;

Д.  като има предвид, че до 2050 г. е възможно Китай, САЩ и Индия да се превърнат във водещите в света икономически сили, с още по-голямо политическо влияние, като – в едно дългосрочно преразпределение на икономическа и политическа тежест – нито една от най-големите икономики в света няма да бъде държава — членка на ЕС, и че следователно Съюзът ще се изправи пред значително променен световен баланс, което ще изисква подновени усилия за укрепване на съществуващите институции за глобално управление;

Е.  като има предвид, че новият световен ред се характеризира във все по-голяма степен с асиметрия, като многобройни недържавни участници разширяват влиянието си през последното десетилетие, от НПО, защитаващи правата на човека, справедливата търговия и устойчивото управление на природните ресурси, до транснационалните корпорации, които оказват влияние върху правителствената политика, или активистите в контекста на социалните медии, които призовават за демократични промени; като има предвид, че международни групи за организирана престъпност и терористични организации се опитват да подкопаят демократичните принципи; като има предвид, че въпреки това многостранното сътрудничество, към което Европа е дълбоко привързана, все повече се поставя под въпрос, но все още нито един нов държавен или недържавен участник не е в състояние да наложи своя светоглед като неоспорим;

Ж.  като има предвид, че глобализацията води до по-голяма взаимозависимост, като решенията, взети в Пекин или Вашингтон, имат пряко въздействие върху живота ни; като има предвид, че на свой ред взаимната зависимост води до положение, в което глобалното обществено мнение осъзнава необходимостта от намиране на транснационални решения за справяне с трансграничните проблеми, както и за подобряване на глобалното управление от страна на многостранните организации;

З.  като има предвид, че почти една четвърт от световното население живее в нестабилни държави или общества; като има предвид, че последните все повече представляват благодатна почва за социално-икономическо неравенство, което, заедно с изменението на климата, е непосредствено предизвикателство за стабилността, демокрацията и мира;

И.  като има предвид, че водещата роля и влияние на ЕС в световен план беше отслабена в резултат на финансовата криза, управлението на безпрецедентната криза с мигрантите и бежанците, нарастващия евроскептицизъм, умножаването на кризите в непосредствена близост до нас, липсата на последователност във външната политика, нарастването на скептицизма на европейското обществено мнение относно проекцията на силата в чужбина и липсата на действителна стратегическа автономност на ЕС, в резултат на което се наблюдава тенденция по-скоро да се реагира на събитията, отколкото да се играе водеща роля в тях; като има предвид, че въпреки това ЕС остава световен лидер по отношение на регулаторните стандарти;

Й.  като има предвид, че някои западни демокрации стават по-уязвими, протекционистки и съсредоточени върху себе си и се приближават към крайни позиции в момент, когато многостранното сътрудничество е единственият начин да се отговори ефективно на глобалните предизвикателства; като има предвид, че други глобални сили, като например Китай или Русия, се стремят да запълнят този вакуум, като оспорват, вместо да приемат съществуващото глобално управление, основано на международното право; като има предвид, че горепосочените държави имат различен подход към сътрудничеството за развитие, което не е обвързано с напредъка в областта на правовата държава или други демократични реформи;

К.  като има предвид, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) с Иран е значимо многостранно постижение по пътя към стабилен и мирен Близък изток; като има предвид, че решението на президента Тръмп да се оттегли от СВПД и да наложи вторични санкции на европейските дружества, извършващи легитимна стопанска дейност с Иран, буди дълбоко съжаление и подкопава европейския икономически суверенитет, което подчерта особено проблематичната зависимост на ЕС от системата за търговия с долари; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки отново потвърдиха своя ангажимент по отношение на СВПД и предприеха мерки за гарантиране на законните европейски икономически интереси;

Л.  като има предвид, че ИДИЛ, Ал Кайда и други международни терористични организации все още представляват сериозна заплаха за Европа и нациите по света;

М.  като има предвид, че европейската сигурност се основава на амбицията за обща стратегическа автономност, както се подчертава в Глобалната стратегия на Съюза; като има предвид, че една амбициозна, надеждна и ефективна обща външна политика трябва да бъде подкрепена от адекватни финансови ресурси и средства и трябва да се основава на съгласуван, навременен и последователен подход на държавите членки;

1.  подчертава, че е назрял моментът Европейският съюз да поеме съдбата си в своите собствени ръце; счита, че ЕС трябва да поеме ролята си на пълноправна, суверенна политическа и икономическа сила в международните отношения, която спомага за разрешаването на конфликти в световен мащаб и насочва глобалното управление; поради това подчертава, че е необходима една наистина обща европейска външна политика и политика на сигурност, основана на стратегическа автономност и интеграция, включително по отношение на способностите, в областта на промишлеността и операциите, за насърчаване на нашите общи интереси, както и на нашите принципи и ценности;

2.  изразява убеждение, че нито една отделна държава — членка на ЕС, не може сама да отговори ефективно на днешните глобални предизвикателства; счита, че чрез обединяване на своята тежест в рамките на ЕС държавите членки могат да упражняват на световната сцена влияние, което иначе не биха имали; изразява убеждение, че 28-те държави членки, работейки заедно за постигане на последователни и обединени позиции и представляващи 500 милиона граждани, разполагат с по-голямо влияние в контекста на международни преговори, за насърчаване на правата на човека и отчетността, както и в определянето на международни регламенти и политически, демократични, екологични, социални и икономически стандарти; освен това счита, че под закрилата на социалния модел на ЕС, глобализацията може да представлява възможност за гражданите на ЕС, а не заплаха, възможност, която трябва да бъде ясно и положително представена от европейските и националните лидери;

3.  изразява съжаление относно факта, че твърде често държавите членки отдават приоритет на своите национални интереси, независимо от възможните последици на европейско равнище, като по този начин подкопават единството, последователността и ефективността на ЕС и съответно доверието в него като фактор от световно значение; призовава за по-добро разделение на отговорностите, по-голяма солидарност и засилена координация между ЕС и неговите държави членки; припомня необходимостта външните политики на Съюза да бъдат съгласувани помежду си и с останалите политики, които имат външно измерение, както и да бъдат съгласувани с междунароните партньори; счита, че доброто сътрудничество между държавите членки е от съществено значение за запазване на нашата демокрация, нашите общи ценности, нашата свобода, както и на нашите социални и екологични стандарти; подчертава необходимостта от разширяване на сътрудничеството между държавите членки, партньорските държави и международните организации;

4.  припомня, че когато 28-те държави членки се вземат като цяло, ЕС е най-голямата икономика в света с над половин милиард души, както и че еврото е втората най-важна резервна валута; подчертава, че въз основа на колективния принос на институциите на ЕС и на отделните държави членки, ЕС е също така лидер като донор на помощ за развитие в световен мащаб;

5.  подчертава, че европейският подход към външните отношения се характеризира с:

   насърчаване и закрила на всеобщи ценности като мира, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, включително правата на малцинствата;
   ангажимент за многостранно сътрудничество и основан на правила международен ред, с подкрепата на системата на ООН и регионални организации, ОССЕ;
   акцент върху предотвратяването и управлението на конфликти, посредничеството, мирното разрешаване на конфликти, изграждането на мира и изграждането на институции;
   насърчаване на устойчивото развитие, помощ и икономическо сътрудничество, справедлива търговия, благоприятни за климата споразумения и алтернативни източници на енергия;

6.  подчертава, че трябва да остане верен на своите принципи на демокрация, права на човека и върховенство на закона, залегнали в Договорите; подчертава, че е важно да се извърши оценка доколко насърчаването на тези принципи в трети държави е било успешно, и да се прецени доколко има пространство за по-нататъшно усъвършенстване; подчертава, че репутацията на ЕС като защитник на тези принципи може да бъде запазена само ако той гарантира, че същите тези принципи биват защитени и спазвани във всички негови държави членки;

7.  освен това насърчава обмисляне на политиката на принципа „по-малко за по-малко“, по отношение на онези държави, при които има отстъпление по отношение на управлението, демокрацията и правата на човека; счита, че ЕС следва да използва по-ефективно своите инструменти в областта на външната политика, включително инструментите за търговия и развитие, като двустранните споразумения с трети държави, в случаи на нарушения на демократичните стандарти и правата на човека, като гарантира по-специално, че нито едно споразумение няма да бъде ратифицирано, докато не бъдат изпълнени критериите по отношение на правата на човека; призовава ЕС и държавите членки да приемат предписания относно богатството с неизяснен произход за справяне с корупцията в трети държави; припомня, че икономическите санкции са мощен инструмент на дипломацията, основана на принудителни мерки; посочва, че в някои случаи позиции в областта на външната политика, приети от Европейския парламент, нямат последващи действия на равнище ЕС и настоява пред Съвета и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да им бъде обърнато по-голямо внимание;

8.  призовава ЕСВД, Комисията, Съвета и отделните държави членки да действат стратегически като следват интегриран подход и като използват всички средства, с които разполагат, включително търговията, развитието, дипломатически, граждански и военни инструменти в рамките на ОПСО, както и стратегическа комуникация и публична дипломация за укрепване на геополитическото влияние на ЕС и за цялостния му имидж по света, както и за защита на неговите интереси, включително чрез засилване на икономическия суверенитет и стратегическата автономия на ЕС; подчертава взаимното допълване, които екологичната, културната, академичната дипломация, както и други форми на „алтернативна“ дипломация могат да имат в този процес;

9.  призовава да бъдат предоставени достатъчни финансови ресурси за външната дейност на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) (2021—2027 г.), а ЕС да съсредоточи ресурсите си върху стратегическите си приоритети; припомня важната роля на външните финансови инструменти на ЕС за постигането на интересите на външната политика на ЕС; подчертава значението на укрепването на съгласуваността, ефективността, способността за реагиране и гъвкавостта на инструментите за външно финансиране; подчертава необходимостта от адекватно включване на Парламента в контрола и стратегическото управление на инструментите; счита, че нарастващите предизвикателства в съседните на ЕС държави и извън тях изискват значително увеличаване на бюджетните кредити за външни действия, както и значително укрепване на гражданските мисии на ОПСО;

10.  призовава ЕСВД да развива „коалиции по определени въпроси“ с държави със сходни виждания, да подкрепя и насърчава основан на правила международен ред, многостранния подход и свободната и справедлива търговия, както и да търси съвместни решения на глобалните предизвикателства, включително променящия се баланс на силите; призовава ЕСВД да се ангажира с новите бързо развиващи се сили за осигуряването на глобални обществени блага като мира и сигурността, включително чрез съвместна работа по операции за предотвратяването и управлението на кризи в целия свят, смекчаване на последиците от изменението на климата, включително устойчивото управление на природните ресурси, чист въздух и вода и незамърсени земи, както и закрила и насърчаване на правата на човека и на финансовата стабилност; припомня значението на междупарламентарните отношения в подкрепа на тези цели;

11.  осъжда многократното използване от страна на Русия на нейното право на вето в Съвета за сигурност на ООН и счита, че това подкопава международните усилия за мир и разрешаване на конфликтите; отбелязва, че блокирането на решения в Съвета за сигурност на ООН възпрепятства предприемането на действия от страна на международната общност за предотвратяване и разрешаване на кризи; отново призовава държавите членки да подкрепят реформите в състава и функционирането на Съвета за сигурност; подчертава, че ЕС е ангажиран с укрепването на международната роля на ООН;

12.  отбелязва, че ЕС изигра важна роля за деескалацията и разрешаването на кризи в областта на външната политика, а именно когато някои държави членки поеха инициативата под егидата на Съюза като цяло, като в случая на „нормандския формат“ или преговорите във формат EС3+3 с Иран; счита, че при засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната в дългосрочен план, създаването — по целесъобразност — на коалиции ad hoc между държавите членки, които могат да се намесят бързо в отговор на международни кризи би могло да направи външната дейност на ЕС по-гъвкава и реактивна в краткосрочен план за справяне с променящите се обстоятелства, чрез намаляване на натиска за постигане на всеобщ консенсус сред държавите членки;

13.  приветства нарастващата роля на ЕС, включително на неговите граждански и военни мисии по линия на ОПСО, в опазването на мира, предотвратяването на конфликти, укрепването на международната сигурност и възстановяването след конфликти, като средство за осигуряване на траен мир; припомня по-успешното разрешаване на конфликти, когато жените имат официална роля в процеса, и призовава за нарастване на тяхното участие в такива мисии;

14.  разбира, че близостта на заплахите определя политическите приоритети; при все това призовава всички държави членки да спазват принципа на солидарност, залегнал в Договорите (член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и да предприемат необходимите съвместни действия за справяне с миграционната криза, така както всички държави членки отговориха със солидарност на предизвикателствата, свързани със завръщането на една активна Русия, и с Китай, в контекста на икономическите връзки и сигурността; освен това вярва, че настоящите кризи подложиха на изпитание желанието на държавите членки да си сътрудничат по-ефективно за справяне с общите предизвикателства; призовава за допълнителна хуманитарна помощ и подкрепа за засегнато от конфликта население;

15.  подчертава, че вътрешната и външната сигурност са все по-тясно свързани; подчертава необходимостта от засилване на вътрешната устойчивост на ЕС спрямо външни намеси и от установяване на обща стратегия с международните партньори, както по отношение на опазването на критичната инфраструктура, така и на основните институции и отличителни белези на нашите демокрации; подкрепя Комисията и ЗП/ВП за по-нататъшното подобряване на устойчивостта на ЕС като част от стратегията за намаляване на риска от терористични атаки, и по-специално джихадисткия тероризъм, като едно от основните предизвикателства, пред които е изправена обществената сигурност в ЕС днес, радикализацията, незаконната миграция, многократното използване на химически оръжия, пропагандата, кампаниите за дезинформация онлайн и офлайн, руските опити за извършване на кибератаки и намеса по време на кампании за избори и референдуми и други хибридни заплахи, които изискват бързо, решително и координирано противодействие; подчертава, че следва да бъдат взети всички възможни мерки, за да се избегне всякаква намеса в изборите за Европейски парламент през 2019 г.;

16.  изтъква факта, че трансатлантическото партньорство е изправено пред значителен брой предизвикателства и смущения в краткосрочен план, но въпреки това продължава да бъде необходимо за сигурността и просперитета от двете страни на Атлантическия океан; изразява съжаление относно постепенното оттегляне на САЩ от многостранния, основан на правила световен ред, и по-специално тяхното оттегляне от Парижкото споразумение, Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), Споразумението за Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП) и Съвета на ООН по правата на човека, прекратяването на финансирането за Агенцията на ООН за подпомагане и работа на бежанците от Палестина в Близкия изток (UNRWA) и различни други агенции на ООН и международни форуми, както и за операции за опазване на мира, и техните атаки срещу Международния наказателен съд (МНС); призовава ЕС да покаже единство, решителност и пропорционалност в отговора си на подобни решения, да потвърди отново пълната си подкрепа за СВПД, да осигури осезаеми икономически резултати с Иран и да защити европейските дружества, инвестиращи в Иран, от санкциите на САЩ; призовава освен това ЕС да засили усилията си за дипломация в областта на климата и да включи спазването на Парижкото споразумение във всички споразумения за търговия и инвестиции;

17.  подчертава, че инвестирането в стабилността и просперитета на Западните Балкани трябва да продължи да бъде основен приоритет за Европейския Съюз; отново потвърждава, че европейската перспектива за страните от Западните Балкани трябва да доведе до пълноправно членство на съответните държави, при условие че са изпълнени всички критерии; подчертава, че процесът на разширяване се основава на постиженията, почиващи на строги и справедливи условия в съответствие със строгото прилагане на критериите от Копенхаген, и трябва да не зависи от нищо друго освен от конкретните резултати, постигнати от всяка отделна държава по въпроси като корупцията, практиките за пране на пари, прозрачността и независимостта на съдебната система; отново изразява значението — през целия този процес – на насърчаването на реформите, необходими за създаването на основаващ се на правила и сътрудничество политически и икономически международен ред, съсредоточен върху върховенството на закона, зачитането на правата на човека, и по-специално правата на малцинствата, помирението и добросъседските отношения, сигурността и миграцията, устойчивото социално-икономическо развитие, транспорта и енергийната свързаност, опазването на околната среда и програмата в областта на цифровите технологии;

18.  признава значението на стабилността на Източното партньорство за стабилността на самия Съюз и насърчава развитието на все по-тесни отношения с държавите от Източното партньорство; призовава Комисията и ЕСВД да продължат да използват трансформиращата сила на ЕС по неговите източни граници, като укрепват икономическите контакти и свързаността, използвайки споразуменията за търговия и инвестиции, достъпа до единния пазар и засилените контакти между хората, включително чрез улесняване и либерализация на визовия режим, когато бъдат изпълнени всички условия, като стимули за насърчаване на демократичните реформи и за приемане на европейските правила и стандарти; освен това призовава ЕСВД да наблюдава демократичните процеси в непосредствено съседство и да гарантира, че демократичният прогрес няма да бъде спрян или върнат обратно;

19.  отново заявява ангажимента на ЕС да подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на своите партньори; подчертава необходимостта да се обърне внимание на всички замразени конфликти в съответствие с международното право, норми и принципи, да се увеличи подкрепата за лицата, живеещи в зоната на конфликта, вътрешно разселените лица и бежанците, както и да се противодейства на опитите за дестабилизация от трети държави, и по-специално Русия; отново осъжда незаконното анексиране на Крим от страна на Русия и военната намеса в Източна Украйна; призовава за продължаване на усилията за гарантиране на прилагането на договореностите от Минск и призовава санкциите на ЕС срещу Русия да бъдат разширени, докато тя не изпълни горепосочените договорености; осъжда освен това продължаващата милитаризация и влошаването на сигурността и хуманитарното положение в окупираните грузински територии Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия и призовава Русия да изпълни своите задължения съгласно Споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС;

20.  припомня, че Средиземно море е границата между регионите, маркирани от най-голямо неравенство, в света; отново изтъква неотложната необходимост от насърчаване на справедливото икономическо и социално развитие на южносредиземноморския басейн и Африка на юг от Сахара и от оказване на помощ на държавите за справяне с първопричините за нестабилността, като например въоръжените конфликти, недемократичното и неефективно управление, корупцията и изменението на климата, чрез създаване на местни икономически възможности, особено за младите хора и жените и по-специално в държавите на произход на мигрантите, чрез ангажиране със съответните участници по места и с участието на местните общности; отбелязва предложението на председателя на Комисията Юнкер за изграждане на нов алианс за устойчиви инвестиции и работни места между Европа и Африка, както и неговата инициатива за прерастването на различните евро-африкански търговски споразумения в едно споразумение за свободна търговия между двата континента, което може да бъде успешно единствено ако бъде представено като икономическо партньорство между равни и ако бъде създадена благоприятна за предприемачеството и инвестициите среда; настоятелно призовава ЕС да използва други механизми на политиката за съседство за задълбочаване на сътрудничеството между Съюза, държавите партньорки от южното съседство и ключовите регионални участници, по регионални въпроси, като сигурността, енергетиката и борбата с изменението на климата; отново заявява подкрепата си за зоната на стабилизация на ЕС по линия на ОПСО и призовава за нейното укрепване;

21.  подчертава, че ЕС трябва да играе водеща роля в Близкия изток и в Персийския залив, чрез своята решителна мека сила и пълното прилагане на всички разпоредби на всички съществуващи споразумения за асоцииране; изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на правителството на САЩ за преместване на американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим; призовава ЕС да бъде движеща сила за възстановяването на реален мирен процес в Близкия Изток, насочен към решение, основано на съществуването на две държави; отново потвърждава първостепенната роля на ръководения от ООН Женевски процес при решаването на конфликта в Сирия, в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН; осъжда подкрепата на Русия и Иран за режима на Асад, неговите военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и призовава ЕС и държавите членки да направят всичко възможно, за да се сложи край на престъпленията срещу сирийския народ и преди всичко срещу използването на химическо оръжие срещу него;

22.  осъжда тежките нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека от всички страни в Йемен, включително безразборните нападения срещу цивилни лица от страна на водената от Саудитска Арабия коалиция и бунтовниците хути; настоява за незабавно вдигане на блокадата на Йемен и призовава всички страни в конфликта да възобновят диалога под егидата на ООН и да работят за постигане на устойчиво прекратяване на огъня; приветства решението на правителствата на Германия, Дания и Финландия за спиране на продажбата на оръжие за Саудитска Арабия; призовава за санкции на ЕС като цяло срещу лицата, отговорни за убийството на саудитския журналист Джамал Хашогджи;

23.  подчертава, че укрепването на регионалната сигурност в Индо-тихоокеанския регион е от критично значение за интересите на ЕС и неговите държави членки; призовава всички заинтересовани страни в региона да се справят с различията чрез мирни средства и да се въздържат от предприемането на едностранни действия за промяна на статуквото, включително в Източнокитайско и Южнокитайско море, с цел да се гарантира регионалната сигурност; насърчава бързото възобновяване на двустранните преговори между Китай и Тайван и отново изразява подкрепата си за пълноценното участие на Тайван в международни организации, механизми и дейности; подкрепя мерките за задълбочаване на отношенията между Европейския съюз и неговите държави членки и партньорите в Азия и насърчава икономическото и дипломатическо сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността;

24.  след провеждането на последните президентски и парламентарни избори в региона отново потвърждава ангажимента си да продължи да изгражда силни отношения с държавите от Латинска Америка, като насърчава защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, като основа за по-дълбока интеграция и сътрудничество; изразява сериозната си загриженост относно липсата на зачитане на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона в Куба, Никарагуа и Венецуела; отбелязва със загриженост развитието на изборите в Бразилия и изразява надежда, че новото правителство ще остане вярно на пътя на демокрацията и принципите на правовата държава; приветства усилията на всички заинтересовани страни в мирния процес в Колумбия; отново изразява пълната си подкрепа за този мирен процес и ефективното му прилагане;

25.  счита, че въпреки тяхната значимост меката сила и институционалното изграждане сами по себе си не могат да бъдат достатъчни, за да се упражнява влияние в свят, в който силовата политика и „твърдата сила“ са все по-важни; счита, че ефективността на външната политика на ЕС в крайна сметка ще зависи до голяма степен от ефективната комбинация на инструменти за твърда и мека сила, включително открит диалог, от неговата способност да дава води чрез примера си, както и от ресурсите и способностите, използвани в нейна подкрепа, включително подходящи финансови ресурси, ефективно многостранно сътрудничество, комбинация от мека сила и надеждна твърда сила, обединяване на военни способности и готовността на държавите членки да делегират процеса на вземане на решения в този контекст, както и да работят с НАТО и други държави със сходни възгледи;

26.  приветства засиленото сътрудничество в областта на отбраната между държавите — членки на ЕС, и стъпките, предприети за увеличаване на военната автономия на ЕС, а именно създаването на единен европейски команден център в Брюксел за мисии за военно обучение на ЕС и премахването на пречките пред разгръщането на бойните групи на ЕС; счита, че установяването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) по проекти в областта на отбраната и Координираният годишен преглед на отбраната ще помогне на държавите членки да задълбочат своето сътрудничество в областта на отбраната и да изразходват по-ефективно своите бюджети за отбрана; приветства предложението на ЗП//ВП за Европейски механизъм за подкрепа на мира и новата рамка за гражданските мисии по линия на ОПСО, както и ангажимента за напредък по отношение на военната мобилност с цел постигане на по-голяма на европейска стратегическа автономност, включително чрез Европейската инициатива за намеса; счита, че развитието на силна отбранителна промишленост укрепва технологичната независимост на ЕС, включително чрез насърчаването на единен пазар за продукти на киберсигурността, за които е необходимо капацитетът на ЕС да се увеличи;

27.  счита, че способността за изпращане на граждански експерти и военни сили в контекста на конфликти по света с цел насърчаване на мира и стабилността е основна предпоставка за превръщането на ЕВ в надеждна политическа сила, способна да структурира превенцията на въоръжени конфликти, прилагането на мирни споразумения и стабилизацията на крехки следконфликтни ситуации; призовава ЕСВД и държавите членки да развият достатъчни граждански и военни способности, обхващащи целия спектър от сухопътни, въздушни, космически, морски и кибернетични способности, и да работят за създаването на правно обвързващ инструмент относно напълно автономните оръжейни системи, за защита на целите на Договора; подчертава значението на продължаващото сътрудничество между Европейския съюз и НАТО, както се подчертава в глобалната стратегия на ЕС и в съвместната декларация на ЕС и НАТО; подчертава, че допълнителното насърчаване на Съюза за отбрана следва да допълва целите на външните отношения на ЕС;

28.  подчертава, че разработването на нови формати, като например Съветът за сигурност на ЕС, за което се застъпват канцлерът Меркел и президента Макрон, и на нови начини за по-тясна координация в рамките на ЕС и с международни органи, би могло потенциално да улесни и направи по-ефикасен процеса на вземане на решения в областта на ОВППС; счита, че успоредно със създаването на тези структури би трябвало да се разработят механизми за гарантиране на техния демократичен контрол;

29.  подкрепя дебатите в рамките на ЕС относно нови формати, включително предложението, представено от председателя на Комисията Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза на 12 септември 2018 г. за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство в конкретни области на ОВППС, в които Договорите понастоящем изискват единодушие, а именно въпросите, свързани с правата на човека, санкциите и гражданските мисии; насърчава държавите членки да проучат начините, по които те могат да действат по-ефективно в контекста на ОВППС и ОПСО; счита, че използването на квалифицирано мнозинство би дало възможност на ЕС да действа по-решително, бързо и ефективно; призовава Европейския съвет да възприеме тази инициатива, като използва клаузата за преход (член 31, параграф 3 от ДЕС); насърчава Европейският съвет да разгледа въпроса за разширяване на използване на гласуването с квалифицирано мнозинство в областта на ОВППС като част от по-широк дебат относно използването на гласуването с мнозинство в политиките на ЕС; признава необходимостта от търсене на творчески решения за бъдещо сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство в областта на ОВППС и ОПСО, като се имат предвид принципите, изложени в неговата резолюция от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

(1) OВ C 210, 3.8.2010 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 7 октомври 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност