Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0228(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0409/2018

Внесени текстове :

A8-0409/2018

Разисквания :

PV 11/12/2018 - 21
CRE 11/12/2018 - 21

Гласувания :

PV 12/12/2018 - 19.2
CRE 12/12/2018 - 19.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота
PV 17/04/2019 - 16.13

Приети текстове :

P8_TA(2018)0517
P8_TA(2019)0420

Приети текстове
PDF 440kWORD 137k
Сряда, 12 декември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Създаване на Механизъм за свързване на Европа ***I
P8_TA(2018)0517A8-0409/2018
Текст
 Консолидиран текст

Изменения, приети от Европейския парламент на 12 декември 2018 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014 (COM(2018)0438 – C8-0255/2018– 2018/0228(COD))(1)
ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(2),
към предложението на Комисията
---------------------------------------------------------

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение 1, освен ако не е посочено друго]

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8-0409/2018).
(2)* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.


Предложение за
РЕГЛАМЕНТ ЕС .../... НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014.

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 172 и 194 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  За да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да стимулира създаването на работни места и да спази дългосрочните ангажименти за декарбонизация, Съюзът се нуждае от модерна, мултимодална високоефективна инфраструктура, която да допринася за свързването и интеграцията на Съюза и всички негови региони, включително отдалечените, най-отдалечените, островните, периферните и планинските региони, в транспортния, цифровия и енергийния сектор. Тези връзки следва да спомагат за подобряването на свободното движение на хора, включително лица с намалена подвижност (ЛНП), стоки, капитали и услуги. Трансевропейските мрежи следва да улесняват трансграничните връзки, да насърчават по-тясното икономическо, социално и териториално сближаване и да допринасят за постигането на по-конкурентоспособна и устойчива социална пазарна икономика и за борбата с изменението на климата.

(2)  Целта на Механизма за свързване на Европа („програмата“) е да се ускорят инвестициите в областта на трансевропейските мрежи и да се стимулира финансирането както от публичния, така и от частния сектор, като същевременно се повиши правната сигурност и се спазва принципът за технологична неутралност. Програмата следва да дава възможност за използване във възможно най-голяма степен на полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор, като по този начин повишава ефективността на действията на Съюза и позволява да се оптимизират разходите за изпълнение.

(2a)  Програмата следва да допринася за насърчаване на териториалната достъпност и свързаност на всички региони на Съюза, включително отдалечените, най-отдалечените, островните, периферните, планинските и трансграничните региони, както и обезлюдените и слабо населените райони.

(3)  Програмата следва да допринася и за действията на ЕС срещу изменението на климата, да подкрепя устойчиви с оглед на околната среда и обществото проекти и където е целесъобразно, към действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него. По-специално следва да се увеличи приносът на програмата за постигането на целите на Парижкото споразумение, както и на целите, предложени за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, и да се укрепи дългосрочната цел за декарбонизация.

(3а)   Програмата следва да гарантира висока степен на прозрачност, като предоставя достъп до съответните документи, особено в случаите, когато проектите засягат околната среда и човешкото здраве. При процедурата за оценка на проектите следва да се вземат предвид и социалните критерии и критериите за сближаване, и по-специално приемането от местните общности. [Изм. 82]

(4)  Следователно, за да отрази значението на справянето с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, както и с ангажимента за постигане на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН, настоящият регламент следва да интегрира действията в областта на климата и да доведе до изпълнението на една обща цел, предвиждаща 25% от бюджета на ЕС да се изразходват в подкрепа на целите в областта на климата(3). Очаква се действията по настоящата програма да изразходват 60% от общия финансов пакет на програмата за цели в областта на климата, въз основа inter alia на ▌показатели от Рио: ▌Разходите, свързани с железопътната и свързаната с водния транспорт инфраструктура, инфраструктурата за зареждане с електроенергия, алтернативните и устойчиви горива за всички видове транспорт, енергийната ефективност, чистия градски транспорт, преноса на електроенергия, съхранението на електроенергия, интелигентните мрежи, преноса на CO2, енергията от възобновяеми източници, ▌вътрешните водни пътища, ▌мултимодалния транспорт, а също и за инфраструктура за природен газ, следва да бъдат съобразени с целите в областта на климата. Съответни действия ще бъдат набелязани по време на подготовката и изпълнението на програмата и преразгледани в контекста на съответните оценки и процеси по преглеждане. С цел да се гарантира, че инфраструктурата не е податлива на евентуално въздействие на дългосрочни изменения на климата и че цената на емисиите на парникови газове, произтичащи от даден проект, е включена в икономическа оценка на проекта, за проекти, подкрепяни от програмата, следва се предвиди проверка на климатичните показатели в съответствие с насоки, които Комисията следва да разработи, като се съобразява с вече изготвени за други програми на Съюза насоки, когато това е уместно. В съответствие с целите и ангажиментите на Съюза за намаляване на въздействието на изменението на климата програмата поощрява преминаването към по-устойчиви видове транспорт, като железопътния транспорт, чистия градски транспорт, морския транспорт и вътрешните водни пътища.

(5)  С цел да се изпълнят задълженията за докладване, определени в член 11, буква в) от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО, относно използването на фондовете на Съюза в подкрепа на мерки, предприети с оглед на постигането на съответствие с целите на настоящата директива, разходите, свързани с намаляването на емисиите или други атмосферни замърсители съгласно посочената директива, се проследяват.

(6)  Една от важните цели на настоящата програма е да се увеличат полезните взаимодействия и взаимното допълване между транспортния, енергийния и цифровия сектор. За тази цел работните програми биха могли ефективно да обхващат конкретни области на намеса, например по отношение на свързаната и автоматизирана мобилност, устойчивите алтернативни горива, включително релевантната инфраструктура за всички видове транспорт или съвместна трансгранична инфраструктура, и следва да осигуряват по-голяма гъвкавост за сливане на финансовата подкрепа в тези сектори. Предоставянето на възможност за цифрова комуникация може да представлява неразделна част от проект от общ интерес в областта на енергетиката и транспорта. Програмата следва да позволява в рамките на всеки сектор да се приемат за допустими някои елементи на полезно взаимодействие, отнасящи се за друг сектор, когато един такъв подход подобрява социално-икономическите ползи от инвестицията. Полезното взаимодействие между секторите следва да бъде стимулирано посредством критериите за подбор на действията, както и чрез увеличаване на съфинансирането.

(7)  В насоките за трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, установени в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета(4) (наричани по-нататък „насоки за TEN-T“), се определя инфраструктурата на TEN-T, посочват се изискванията, на които тя трябва да отговаря, и се предвиждат мерки за тяхното изпълнение. В тези насоки по-конкретно се предвижда завършване на основната мрежа до 2030 г. чрез създаването на нова инфраструктура, както и чрез значителната модернизация и рехабилитация на съществуващата инфраструктура.

(7a)   Действията, допринасящи за разработването на проекти от общ интерес в транспортния сектор, финансирани от програмата, следва да се основават на взаимното допълване между всички видове транспорт, така че да се осигурят ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи, за да се постигне свързаност в целия Съюз;

(8)  За постигането на целите, определени в насоките за TEN-T, е необходимо да се подкрепят с предимство текущите проекти по TEN-T, както и трансграничните връзки, тесните участъци, хоризонталните приоритети, липсващите връзки и градските възли, и да се гарантира, когато е приложимо, че подкрепяните действия са съобразени с работните планове за транспортните коридори, създадени в съответствие с член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, както и с общото разгръщане на мрежата по отношение на ефективността и оперативната съвместимост.

(8a)   В някои случаи проектите, осъществени на територията на една държава членка, имат значително трансгранично въздействие и създават стойност, която надхвърля националните граници, като подобрява трансграничната свързаност по крайбрежието или свързаността с цялата икономика във вътрешността на материка извън пределите на националните граници. Поради това проекти, които демонстрират такова въздействие, следва да бъдат считани за трансгранични.

(8б)   За да се вземат предвид извънредните обстоятелства на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, е необходимо да се осигури свързаност на Ирландия с континентална Европа посредством промяна на трасето и състава на коридорите на TEN-T с цел включване на връзките по море между ирландските и континенталните пристанища в централната и в широкообхватната мрежа.

(9)  С цел да се отрази увеличаването на транспортните потоци и развитието на мрежата, маршрутите, принадлежащи към коридорите на основната мрежа, техните предварително набелязани участъци и техният капацитет следва се адаптират. Тези адаптации на основната мрежа следва да не засягат нейното завършване до 2030 г., следва да подобрят обхвата на коридорите по отношение на територията на ЕС и да са пропорционални, за да се запазят последователността и ефективността на развитието и координацията на коридора. Поради това дължината на коридорите на основната мрежа не следва да се увеличава с повече от 15%. Промените на широкообхватната мрежа трябва да бъдат предмет на мониторинг и оценка, за да се гарантира целесъобразността на съответните участъци.

(10)  Необходимо е да се насърчават публичните и частните инвестиции в полза на интелигентна, характеризираща се с оперативна съвместимост, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна за ЛНП, безопасна и сигурна мобилност в целия Съюз за всички видове транспорт. През 2017 г. Комисията представи(5) „Европа в движение“ — широк набор от инициативи за по-безопасно движение по пътя, насърчаване на интелигентното таксуване за пътната инфраструктура, намаляване на емисиите на CO2, замърсяването на въздуха и задръстванията, насърчаване на свързаната и автономната мобилност и осигуряване на подходящи условия за работа и време за почивка на заетите в сектора. Тези инициативи следва да се придружават от финансова подкрепа от Съюза, когато това е уместно, посредством настоящата програма, например за ускоряване на въвеждането и преоборудването с интелигентни тахографи.

(11)  По отношение на новите технологии и иновациите в насоките за TEN-T се поставя изискването TEN-T да създава условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране на енергийната ефективност и на използването на алтернативни горива, като същевременно се зачита принципът за технологична неутралност. С Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(6) се установява обща рамка от мерки за разгръщането в Съюза на инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт, с цел да се намали във възможно най-голяма степен зависимостта от изкопаемите горива и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда и климата, и се изисква от държавите членки да гарантират, че най-късно от 31 декември 2025 г. ще бъдат предоставени публично достъпни точки за зареждане с електроенергия или горива. Както се посочва в предложенията на Комисията(7) от ноември 2017 г., необходим е всеобхватен набор от мерки за насърчаване на мобилността с ниски емисии, включително финансова подкрепа в случаи, когато пазарните условия не осигуряват достатъчно стимули.

(12)  В контекста на своето съобщение „Устойчива мобилност за Европа: безопасна, чиста и свързана“(8) Комисията подчерта, че автоматизираните превозни средства и системите за усъвършенствана свързаност ще направят превозните средства по-безопасни, по-удобни за съвместно ползване и по-достъпни за всички граждани, включително за тези, които днес може да нямат достъп до услуги за мобилност, като например възрастните хора и лицата с намалена подвижност. В този контекст Комисията предложи също „Стратегически план за действие на ЕС относно безопасността по пътищата“ и преразглеждане на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Във връзка с това следва към новите стандарти за безопасност и цифровизация на транспортния сектор да бъдат адаптирани и други законодателни актове, като Директива 2004/54/ЕО относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа. Подобряването на безопасността следва да бъде приоритет и в сектора на железопътния транспорт. От особено значение е да се инвестира в безопасността на прелезите (т.е. сигнализация, подобряване на инфраструктурата). През 2012 г. на съществуващите 114 000 прелеза в ЕС са станали 573 значителни произшествия, довели до смъртта на 369 души и до тежки наранявания на 339 души (доклад на Европейската железопътна агенция (ERA) от 2014 г.). Поради това следва да се идентифицират прелезите в целия ЕС, които представляват голям риск за безопасността, с цел да се инвестира в подобряването на тази инфраструктура, която в крайна сметка следва да бъде заменена от мостове и подлези.

(13)  За да се подобри изпълнението на транспортните проекти в по-малко развити части на мрежата, част от средствата по Кохезионния фонд следва да бъдат прехвърлени към програмата, с цел да се финансират транспортни проекти в държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд. В началната фаза ▌при подбора на проектите, които отговарят на критериите за допускане до финансиране, следва да се вземе предвид отпускането на средства на национален принцип по Кохезионния фонд. В края на началната фаза средствата, прехвърлени към програмата, които не са били заделени за проект в областта на транспортната инфраструктура, следва да се разпределят на конкурентни начала за проекти, разположени в държави членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, като се дава предимство на трансграничните и липсващите връзки. Комисията следва да подкрепя държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, в усилията им за разработване на подходяща поредица от проекти, по-специално чрез укрепване на институционалния капацитет на съответните публични администрации.

(14)  След съвместното съобщение относно повишаване на мобилността с двойно предназначение в Европейския съюз от ноември 2017 г.,(9) в плана за действие относно военната мобилност, приет на 28 март 2018 г. от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност(10), беше подчертано, че транспортната инфраструктурна политика предлага ясно изразена възможност за увеличаване на полезното взаимодействие между отбранителните нужди и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), с общата цел за подобряване на мобилността в целия Съюз. Планът за действие посочва, че Съветът се приканва да разгледа и одобри военните изисквания по отношение на транспортната инфраструктура до средата на 2018 г., а службите на Комисията ще набележат до 2019 г. частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи и за двойна (гражданска и отбранителна) употреба на инфраструктурата, включително когато е налице възможност за модернизиране на съществуващата инфраструктура. Инфраструктурата винаги ще бъде за двойна употреба. Финансирането, предоставяно от Съюза за изпълнението на проекти с двойно предназначение, следва да се осъществява чрез настоящата програма с помощта на работни програми чрез измерими действия, които отговарят на приложимите изисквания, определени в контекста на плана за действие.

(14a)   Създаването на плана за действие относно мобилността с двойна употреба (гражданска и отбранителна) в Съюза е част от голямата цел за подобряване на мобилността в ЕС и същевременно за реагиране на предизвикателствата, свързани с логистиката и мобилността, в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз. За целта е изключително важно да се хармонизират и в трансгранично отношение стандартите и митническите регулаторни норми, както и административните и законодателните процедури. Ролята на съвместните предприятия на ЕС е, наред с другото, изключително важна за допринасянето за хармонизирането на административните и законодателните процедури, както във връзка с МСЕ, така и с плана за действие относно мобилността с двойна употреба (гражданска и отбранителна); мобилността с двойна употреба (гражданска и отбранителна) ще допринесе за развитието на МСЕ, по-специално по въпроси, свързани с бюджета, и с мерки за посрещане на нови и бъдещи нужди.

(15)  В своето съобщение „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“(11) Комисията подчерта специфичните транспортни нужди на най-отдалечените региони, енергийните нужди и потребността от цифрови технологии, както и необходимостта от подходящо финансиране от Съюза за посрещането на тези нужди, включително чрез програмата, посредством прилагане на процент на съфинансиране, който да достига максимално 85%.

(16)  Предвид значителната нужда от инвестиции за завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. (оценявани на 350 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г.) и на широкообхватната мрежа на TEN-T до 2050 г., както и от инвестиции в декарбонизацията, цифровизацията и градското развитие (оценявани на 700 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г.), е целесъобразно да се поддържа адекватен бюджет за транспортния сектор в съответствие с предвидения в началото на програмния период 2014 – 2020 г. и да се използват по най-ефективния начин различните програми и инструменти на Съюза за финансиране, като по този начин се увеличи максимално добавената стойност на инвестициите, подкрепяни от Съюза. Това ще бъде постигнато чрез един рационализиран инвестиционен процес, позволяващ видимост на действията в областта на транспорта и последователност в рамките на съответните програми на Съюза, по-специално на Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и InvestEU. По-конкретно, когато е уместно, следва да се вземат предвид благоприятстващите условия, описани подробно в приложение IV към Регламент (ЕС) № ХХХ [Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите („РОР“)].

(17)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета(12) определя трансевропейските приоритети за енергийна инфраструктура, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, определя също проекти от общ интерес, които са необходими за изпълнение на тези приоритети, и установява мерки в областта на предоставянето на разрешения, публичното участие и регулирането за ускоряване и/или улесняване на осъществяването на тези проекти, включително критерии за допускане на тези проекти до финансова помощ от Съюза.Списъкът на проектите от общ интерес и насоките за ТЕN-Е следва да бъдат преразгледани, за да бъдат взети предвид целите на Парижкото споразумение, както и целите на Съюза по отношение на климата и енергетиката за 2030 година и след това;

(18)  В Директива [преработена директива за възобновяемите енергийни източници] се подчертава необходимостта от създаване на рамка от благоприятни условия, включваща подобреното използване на фондове на Съюза, като изрично се посочват действия за създаването на условия в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

(19)  Въпреки че изграждането на мрежова инфраструктура продължава да бъде приоритет с оглед на развитието на възобновяемите енергийни източници, интегрирането на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и разработването на интелигентна и ефективна енергийна система, включително решения за съхранение и оптимизация на потреблението на електроенергия, които спомагат за балансиране на мрежата, отразява подхода, приет в рамките на инициативата „Чиста енергия за всички европейци“, с колективна отговорност за постигане на една амбициозна цел по отношение на енергията от възобновяеми източници през 2030 г., както и променения политически контекст, като се гарантира справедлив и подходящ социален преход, с амбициозни дългосрочни цели за декарбонизация.

(20)  За плановете на ЕС за декарбонизация от съществено значение са иновативните инфраструктурни технологии, които позволяват прехода към ▌енергийни системи и системи за мобилност с ниски емисии и подобряват сигурността на доставките, като са ориентирани към по-голяма енергийна независимост на Съюза. По-специално, в своето съобщение от 23 ноември 2017 г. „Съобщение относно засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи“(13) Комисията подчертава, че електроенергетиката, в която до 2030 г. половината от енергията ще бъде произвеждана от възобновяеми източници, ще има в нарастваща степен ролята на движеща сила за декарбонизацията на икономическите сектори, които в момента използват предимно изкопаеми горива, като например транспорта, промишлеността, отоплението и охлаждането, като съответно акцентът на трансевропейската енергийна инфраструктурна политика трябва да бъде поставен ▌върху електроенергийни междусистемни връзки, хранилища за електроенергия, ▌проекти за интелигентни електроенергийни мрежи и инвестиции в газова инфраструктура. За да се подкрепят целите на Съюза за декарбонизация, интеграция на вътрешния пазар и сигурност на доставките, следва да се обърне необходимото внимание и да се даде приоритет на технологиите и проектите, допринасящи за прехода към икономика с ниски ▌емисии. Комисията ще има за цел увеличаването на броя на трансграничните проекти за интелигентни мрежи, иновативни хранилища и транспортиране на въглероден двуокис, които да бъдат подкрепени в рамките на програмата.

(20a)   Необходима е подкрепа на проектите за интелигентни мрежи, когато тези проекти включват производство, разпределение или потребление на електроенергия, използващи системи за управление в реално време и оказващи влияние върху трансграничните енергийни потоци. Проектите в областта на енергетиката следва да отразяват в по-голяма степен централната роля на интелигентните мрежи в енергийния преход и подкрепата от програмата следва да спомогне за преодоляването на недостига на финансиране, възпрепятстващ понастоящем инвестициите в широкомащабното използване на технологията за интелигентни мрежи.

(20б)  По отношение на енергийната взаимна свързаност, Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета [относно управлението на енергийния съюз] установява цел за енергийната взаимна свързаност в размер на 15% за държавите членки за 2030 г. Програмата следва да допринася за постигането на тази цел.

(21)  Постигането на цифровия единен пазар се основава на инфраструктурата за цифрова свързаност. Цифровизацията на европейската промишленост и модернизирането на сектори като транспорта, енергетиката, здравеопазването и публичната администрация зависят от универсалния достъп до надеждни и финансово достъпни мрежи с голям и много голям капацитет. Цифровата свързаност се превърна в един от решаващите фактори за преодоляване на икономическото, социалното и териториалното разделение, подпомагайки модернизацията на местните икономики и подкрепяйки диверсификацията на икономическите дейности. Обхватът на намесата на програмата в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност следва да бъде коригиран така, че да отразява нейното нарастващо значение за икономиката и обществото като цяло. Поради това е необходимо да се определят проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, които са необходими за изпълнение на целите на единния цифров пазар на Съюза, и да се отмени Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета(14).

(22)  В съобщението „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“(15) (стратегия за общество на гигабитов интернет) се определят стратегическите цели за 2025 г. с оглед на оптимизирането на инвестициите в инфраструктурата за цифрова свързаност. Директива (ЕС) 2018/XXX [Европейски кодекс за електронните съобщения] е насочена, наред с другото, към създаването на регулаторна среда, която да насърчава частните инвестиции в мрежи за цифрова свързаност. При все това е ясно, че разгръщането на мрежи ще изиска спешно повече внимание поради ограничената им ефективност на разходите в целия Съюз в резултат на различни фактори, като отдалеченост и териториални или географски особености, ниска гъстота на населението и различни социално-икономически фактори. Затова програмата следва да се стреми и към принос за постигането на баланс между селските и градските райони, за да допринася за постигането на тези стратегически цели, определени в стратегията за общество на гигабитов интернет, в допълнение към подкрепата, предоставена за разгръщането на мрежи с много голям капацитет от други програми, по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и фонда InvestEU.

(23)  Въпреки че всички мрежи за цифрова свързаност, които са свързани към интернет, имат по същество трансевропейски характер, главно поради начина на работа на приложенията и услугите, които ги използват, предимство при подкрепата чрез програмата следва да се дава на действията с най-голямо очаквано въздействие върху цифровия единен пазар, наред с другото, чрез тяхното съгласуване с целите, посочени в съобщението относно стратегията за общество на гигабитов интернет, както и върху цифровото преобразуване на икономиката и обществото, като се вземат предвид наблюдаваните досега неефективности на пазара и пречки пред изпълнението.

(24)  Училищата, университетите, библиотеките, местните, регионалните, областните или националните администрации, основните доставчици на обществени услуги, болниците и медицинските центрове, транспортните центрове и предприятията, използващи интензивно цифрови технологии, са образувания и средища, които могат да повлияят на важни аспекти на социално-икономическото развитие в областта, в която са разположени, включително в селските райони и слабо населените райони. Тези движещи сили на социално-икономическото развитие трябва да са в челните редици на гигабитовата свързаност, за да осигуряват достъп до най-добрите услуги и приложения за европейските граждани, предприятията и местните общности. Програмата следва да подкрепя достъпа до гигабитова свързаност, високоскоростна свързаност, включително най-съвременна мобилна свързаност, за тези движещи сили на социално-икономическото развитие, с цел да се увеличи максимално тяхното положително въздействие върху икономиката като цяло и върху обществото, включително чрез повишаване на търсенето на свързаност и услуги.

(25)  Освен това, основавайки се на успеха на инициативата WiFi4EU, програмата следва да продължи да подкрепя осигуряването на безплатна, сигурна, висококачествена местна безжична свързаност в центровете на местния обществен живот, включително образуванията с обществена мисия, като публичните органи и доставчиците на публични услуги, както и в открити пространства, достъпни за широката общественост, за да се осъществи концепцията на Съюза за цифрови технологии в местните общности.

(25a)  Цифровата инфраструктура е важна основа за нововъведения. За да може програмата да постигне максимално въздействие, тя следва да се съсредоточи върху финансирането на инфраструктурата. Ето защо отделните цифрови услуги и приложения, като например тези, които включват различни технологии на разпределения регистър или прилагат изкуствен интелект, следва да бъдат извън обхвата на програмата и когато е целесъобразно, да бъдат разглеждани чрез други инструменти, като например „Цифрова Европа“. Важно е също така да се увеличат максимално полезните взаимодействия между различните програми.

(26)  Жизнеспособността на очакваното следващото поколение цифрови услуги, като например услугите и приложенията в областта на интернет на нещата, които се очаква да донесат значителни ползи в различните сектори и за обществото като цяло, ще изисква непрекъснато трансгранично покритие с мрежи 5G, по-специално с цел да се позволи на ползвателите и предметите да остават свързани, докато са в движение. При все това сценариите за поделяне на разходите за внедряване на технологии 5G във въпросните сектори остават неясни, а рисковете за търговското разпространение в някои ключови области се възприемат като много високи. Пътните коридори и железопътните връзки се очаква да бъдат ключови области в началния етап на новите приложения в областта на свързаната мобилност и поради това представляват изключително важни трансгранични проекти за финансиране в рамките на настоящата програма.

(27)  От гледна точка на цифровия единен пазар несвързаните територии във всички райони на Съюза, включително в централните, представляват участъци с недостиг на капацитет и неоползотворен потенциал. В повечето селски и отдалечени райони наличието на интернет свързаност с високо качество може да изиграе съществена роля за предотвратяване на цифровото разделение, изолацията и обезлюдяването чрез намаляване на разходите за доставка както на стоки, така и на услуги и като частична компенсация за отдалеченото местоположение. Интернет свързаност с високо качество е необходима за осъществяването на нови икономически възможности, като например прецизно земеделие, или за развитието на биоикономиката в селските райони. Програмата следва да допринесе за снабдяването на всички европейски домакинства, били те в селски или градски райони, със свързаност с много висок капацитет, чрез фиксирани или безжични технологии, като се съсредоточи върху областите, в които съществува пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез използване на безвъзмездни средства с ниска интензивност. При това програмата следва да има за цел пълното покритие на домакинствата и териториите, тъй като е икономически неизгодно да се покриват на по-късен етап „бели петна“ в области, които вече имат покритие.

(28)  Разгръщането на опорни електронни съобщителни мрежи, включително такива с подводни кабели за свързване на европейските територии към трети държави на други континенти или свързване на европейските острови или отвъдморските територии към континенталната част, е необходимо, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура и да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза. Такива проекти обаче често са икономически нежизнеспособни без публична подкрепа.

(29)  Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, трябва да внедряват най-добрата и подходяща ▌технология, като същевременно предлагат най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата, киберсигурността и ефективността на разходите, и на тях следва да се дава предимство посредством работните програми, като се вземат предвид критериите, установени в настоящия регламент. Разгръщането на мрежи с много голям капацитет може да включва пасивна инфраструктура, с оглед да се увеличат максимално социално-икономическите ползи и ползите за околната среда. Накрая, при определянето на приоритетни действия се взема предвид потенциалното положително въздействие на свързаността — например, когато един внедряван проект може да подобри икономическите предпоставки за бъдещо внедряване и да доведе до допълнително покритие на територии и население в непокрити до момента райони.

(30)  Съюзът има разработена собствена спътникова технология (EGNOS/„Галилео“) за позициониране, навигация и определяне на времето (PNT) и своя собствена система за наблюдение на Земята („Коперник“). EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“ предлагат усъвършенствани услуги, които предоставят важни икономически ползи за потребителите от публичния и частния сектор. Поради това всяка инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии, финансирана по програмата и използваща PNT или услуги за наблюдение на Земята, следва да бъде технически съвместима с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

(31)  Положителните резултати от първата покана за представяне на предложения за смесено финансиране по настоящата програма през 2017 г. потвърдиха значението и добавената стойност на използването на безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или от национални насърчителни банки или други институции за развитие и публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства. Смесеното финансиране следва да допринася за привличането на частни инвестиции и за осигуряването на ефект на лоста от приноса на публичния сектор като цяло в съответствие с целите на програмата Invest EU. Поради това програмата следва да продължи да подкрепя действия , позволяващи да се използват безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с други източници на финансиране. В сферата на транспорта операциите за смесено финансиране не надвишават 10% от специалните пакети.

(31а)  В транспортния сектор операциите за смесено финансиране следва да бъдат предназначени главно за проекти, насочени към цифровизацията на сектора, и по-специално SESAR и ERTMS, от които се очаква да има финансова възвръщаемост.

(32)  Целите на политиката на настоящата програма ще се преследват също посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на темите на политиката [...] по фонда InvestEU. Действията по програмата следва да се използват за засилване на инвестициите чрез преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален и адекватен начин, без да дублират или изтласкват частното финансиране, и да предоставят ясна европейска добавена стойност.

(33)  За да се благоприятства интегрираното развитие на иновационния цикъл, е необходимо да се осигури взаимно допълване между новаторските решения, разработени в контекста на рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации, и новаторските решения, внедрявани с подкрепа от Механизма за свързване на Европа. За тази цел полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ ще гарантират, че: а) нуждите от научни изследвания и иновации в областта на транспортния, енергийния и цифровия сектор в ЕС се идентифицират и набелязват по време на процеса на стратегическо планиране на програмата „Хоризонт Европа“; б) Механизмът за свързване на Европа работи в тясно сътрудничество с програмата „Хоризонт Европа“ за широкомащабното разгръщане и внедряване на новаторски технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура, и полезни взаимодействия между тези области, по-специално онези, които произтичат от програмата „Хоризонт Европа“; в) обменът на информация и данни между програмата „Хоризонт Европа“ и Механизма за свързване на Европа ще бъде улеснен, например чрез извеждане на преден план на технологии от програмата „Хоризонт Европа“ с висока степен на готовност за пазара, които могат да бъдат разгърнати допълнително чрез Механизма за свързване на Европа;

(34)  С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия период 2021 – 2027 г., който ще представлява основната референтна сума по смисъла на [да се актуализира позоваването в съответствие с новото междуинституционално споразумение: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление31 за Европейския парламент и за Съвета в рамките на ежегодната бюджетна процедура]. Този финансов пакет трябва да се запази през цялата продължителност на програмата и да не подлежи на съкращения или пренасочване на ресурсите към други програми, за да се запазят първоначалният баланс и постигнатият компромис, както и тематичните и териториалните разпределения през целия период на действие на програмата.

(35)  На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическата политика е рамката за набелязване на националните приоритети в областта на реформата и наблюдаване на тяхното изпълнение. Държавите членки разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии в подкрепа на тези приоритети за реформи. Тези стратегии трябва да се представят заедно с годишните национални програми за реформи като начин за описване и координиране на приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с национално финансиране и/или финансиране от Съюза. Освен това те следва да осигуряват съгласуваното използване на финансирането от Съюза и извличането на максимална добавена стойност от финансовата подкрепа, която ще бъде получена по-специално от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите, фонда InvestEU и Механизма за свързване на Европа, когато това е уместно. Финансовата подкрепа следва също така да се използва по начин, който е в съответствие с плановете на Съюза и националните планове в областта на енергетиката и климата, когато това е уместно.

[Отделно гласуване. ]

(37)  Видовете финансиране и методите на изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост възможностите, които те предлагат за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и разходи за единица продукт, както и финансиране, което не е свързано с разходите, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(38)  Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза, в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно това споразумение. Участие на трети държави е възможно също така на основата на други правни инструменти. Следва да се въведе специална разпоредба в настоящия регламент, с която се предоставят правата и достъпът, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия.

(39)  С Финансовия регламент се установяват правилата относно отпускането на безвъзмездни средства. С цел да се вземе предвид специфичният характер на подкрепяните от програмата действия и да се осигури съгласуваното им прилагане в секторите, обхванати от програмата, е необходимо да се предоставят допълнителни указания по отношение на критериите за допустимост и критериите за подбор. Комисията и/или изпълнителните агенции, на които е възложено изпълнението на програмата, нямат правомощия да въвеждат допълнителни, непредвидени в настоящия регламент задължения по отношение на избора на дейности и тяхното финансиране. Без да се отклоняват от Финансовия регламент, работните програми може да предвиждат опростени процедури в определени случаи, когато целите на поканите за представяне на предложения нямат стратегически последици.

(39a)  В съответствие с Финансовия регламент в работните програми се определят критериите за подбор и отпускане на средства. В транспортния сектор следва да се оценяват качеството и значимостта на проекта, като се взема предвид и очакваното въздействие от него върху свързаността на ЕС, неговото съответствие с изискванията за достъпност и неговата стратегия по отношение на бъдещите нужди от поддръжка.

(40)  В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(16), Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета(17), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета(18) и Регламент (ЕС) 2017/193 на Съвета(19) финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, откриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета(20). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защитата на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и осигуряват предоставянето на равностойни права от всички трети страни, участващи в използването на средства на Съюза.

(40a)   Успешното изпълнение на програмата зависи в голяма степен от нивото на сътрудничество между субектите, участващи в общ проект. Поради това следва да се насърчава създаването на структура на съвместно предприятие, включително чрез по-висока степен на съфинансиране.

(41)  В съответствие с [позоваването да се актуализира в съответствие с новото решение за ОСТ: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета(21)] лица и органи, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(42)  Съюзът следва да се стреми към съгласуваност и полезни взаимодействия с програмите на Съюза за външна политика, включително за предприсъединителна помощ, в съответствие с ангажиментите, поети в контекста на съобщението „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“(22).

(43)  Когато трети държави или образувания, установени в трети държави, участват в действия, които допринасят за осъществяването на проекти от общ интерес или трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, финансовата помощ следва да се предоставя само ако това е абсолютно необходимо за постигането на целите на тези проекти.

(43a)   Съгласно член 85 от Директива 2014/25/ЕС и в случаите, когато трети държави, с които Съюзът не е сключил многостранно или двустранно споразумение или споразумение, предоставящо съпоставим и ефективен достъп за предприятията от Съюза до обществените поръчки на тези трети държави, всяка оферта, която се представя за обществена поръчка за доставка на оборудване в рамките на съфинансиран от МСЕ проект, може да бъде отхвърлена, когато делът на продуктите с произход от трети държави надвишава 50 % от общата стойност на продуктите, съставляващи тази оферта.

(44)  Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(23) е необходимо да се оцени настоящата програма на базата на информация, събрана чрез специфични изисквания за наблюдение, например относно устойчивостта спрямо изменението на климата, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално за държавите членки. Комисията следва да извършва оценки и да уведомява Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за резултатите, за да бъде оценена ефективността и ефикасността на финансирането и неговото въздействие върху общите цели на програмата, и да извършва всички необходими корекции.

(45)  Следва да се въведат прозрачни, подлежащи на отчетност и подходящи мерки, включително измерими показатели за мониторинг и докладване, за да се оценява и докладва за напредъка на програмата към постигането на общите и конкретните цели, определени в настоящия регламент, както и да се популяризират нейните постижения. Системата за отчитане на изпълнението следва да гарантира ефикасно, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати и да гарантира, че посочените данни и резултати са подходящи за задълбочен анализ на постигнатия напредък и срещнатите трудности по протежение на коридорите на основната мрежа. Необходимо е да се наложат пропорционални изисквания за докладване на получателите на финансиране от Съюза, за да се събират необходимите данни за програмата.

(45a)  Програмата следва да се изпълнява посредством работни програми. До края на март 2021 г. Комисията следва да изготви всеобхватна програма, която включва предвидения график на работните програми, покани за предложения, техните теми и определеното финансиране, както и друга необходима подробна информация с цел осигуряване на прозрачност и предвидимост за целия период на програмата и с цел повишаване на качеството на проектите.

(45б)  Следва да се извърши цялостна оценка на програмата, за да се гарантира съгласуваността на инвестиционните приоритети на програмата с ангажиментите на Съюза във връзка с изменението на климата;

(46)  За да се допълва настоящият Регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с приемането на работните програми и на рамковата програма. ▌

(47)  С цел да се адаптират, където е необходимо, използваните за мониторинг на програмата показатели ▌и определенията за транспортните коридори на основната мрежа, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на изменения на части I, II и III от приложението към настоящия регламент и на военните изисквания, за да определя или изменя списъка на частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за военен транспорт, да определя или изменя списъка на приоритетните проекти за инфраструктура с двойна употреба и процедурата за оценка по отношение на допустимостта на действията, свързани с военната мобилност. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и това да стане в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(48)  Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 следва да се отменят от съображения за яснота. Въпреки това, действието на член 29 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, с който се изменя приложението към Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета(24) по отношение на списъка на коридорите за товарен превоз, следва да бъде запазено.

(49)  За да се даде възможност за своевременно приемане на актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, е необходимо той да влезе в сила незабавно след публикуването си,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава Механизъм за свързване на Европа (наричан по-долу „програмата“).

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)  „действие“ означава всяка дейност, за която е установено, че е финансово и технически независима, която има определен срок и е необходима за изпълнението на проект;

б)  „алтернативни горива“ означава алтернативни горива за всички видове транспорт, както са определени в член 2, параграф 1 от Директива 2014/94/ЕС;

в)  „асоциирана държава“ означава трета държава, която е страна по споразумение със Съюза, което ѝ дава възможност да участва в програмата в съответствие с член 5;

вa)   „бенефициер“ означава всяко лице, избрано да получи финансова помощ от Съюза съгласно критериите за допустимост, определени по член 11 от настоящия регламент и в съответствие с член [197] от Финансовия регламент;

г)  „операция за смесено финансиране“ означава действия, подкрепени от бюджета на ЕС, включително в рамките на механизми за смесено финансиране по член [2, параграф 6] от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/ХХХ („Финансовия регламент“), при които се съчетават форми на неподлежаща на връщане подкрепа и/или финансови инструменти и/или бюджетни гаранции от бюджета на ЕС с форми на подлежаща на връщане подкрепа от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори;

гa)  „тесен участък“ означава физическа, техническа или функционална пречка, която води до разкъсване на връзка в системата, засягащо непрекъснатостта на потоците на дълги разстояния или на трансграничните потоци и която може да бъде преодоляна чрез изграждане на нова инфраструктура или съществено усъвършенстване на съществуващата инфраструктура, което би могло да доведе до значителни подобрения, които ще премахнат ограниченията, наложени от тесния участък;

д)  „широкообхватна мрежа“ означава транспортната инфраструктура, определена в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

е)  „основна мрежа“ означава транспортната инфраструктура, определена в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ж)  „коридор на основната мрежа“ означава инструмент, който улеснява координираното реализиране на основната мрежа, както е предвидено в глава IV от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и е посочен в списъка в част III от приложението към настоящия регламент;

жa)   „трансгранична връзка“ в областта на транспортната инфраструктура означава проекти, покриващи железопътен, пътен, вътрешноводен или морски участък между държави членки или между държава членка и трета държава, или проект за всякакъв вид транспорт, осъществяван в една държава членка, за който е доказано, че ще има голямо трансгранично въздействие, подобрявайки трансграничните потоци между две държави членки;

з)  „трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници“ означава проект, избран или допустим за избиране в рамките на споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки или споразумение между държави членки и трети държави, както е посочено в [членове ▌8, 9, 11 или 13 от] Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета 1](25), в областта на планирането или въвеждането в употреба на възобновяеми енергийни източници, в съответствие с критериите, посочени в част IV от приложението към настоящия регламент;

зa)  „енергийната ефективност на първо място“ означава в решенията за енергийно планиране, политики и инвестиции да се вземат предвид във възможно най-голяма степен алтернативни, разходно-ефективни мерки за енергийна ефективност, насочени към повишаване на ефективността в търсенето на енергия и в доставките на енергия, по-специално чрез разходно-ефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефикасно преобразуване, пренос и разпределение на енергията, като същевременно се постигат целите на съответните решения;

и)  „инфраструктура за цифровата свързаност“ означава мрежи с много голям капацитет, системи 5G, местна безжична свързаност с много високо качество, опорни мрежи, както и оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната и енергийната инфраструктура;

й)  „система 5G“ означава набор от елементи на цифровата инфраструктура, основаващ се на глобално съгласувани стандарти за технологията на мобилна и безжична комуникация, използвани за постигане на свързаност и предоставяне на услуги с добавена стойност, имащи усъвършенствани експлоатационни характеристики, като например много висока скорост на пренос на данни и много голям капацитет, ниска латентност, висока надеждност, или поддържащи голям брой свързани устройства;

к)  „коридор 5G“ означава транспортен маршрут за автомобилен, железопътен транспорт или за транспорт по вътрешни водни пътища, изцяло обхванат от инфраструктура за цифрова свързаност и по-конкретно от системи 5G, което позволява непрекъснатото предоставяне на взаимодействащи цифрови услуги, като например свързана и автоматизирана мобилност, подобни услуги за интелигентна мобилност за железопътния транспорт или цифрова свързаност по протежение на вътрешните водни пътища;

кa)   „липсваща връзка“ означава транспортен участък за всички видове транспорт по коридор по TEN-T или транспортен участък, който осигурява свързването на основни или широкообхватни мрежи с коридорите по TEN-T, който не съществува или който съдържа един или повече тесни участъци, засягащи непрекъснатостта на коридора по TEN-T;

л)  „оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната и енергийната инфраструктура“ означава физически налични и виртуални ресурси на информационните и комуникационните технологии („ИКТ ресурси“), които работят на базата на комуникационната инфраструктура и подкрепят обмена, съхранението, обработката и анализа на данни от транспортната и/или енергийната инфраструктура;

м)  „проект от общ интерес“ означава проект, набелязан в Регламент (ЕС) № 1315/2013, или Регламент (ЕС) № 347/2013, или в член 8 от настоящия регламент;

н)  „проучвания“ означава дейностите, които са необходими, за да се подготви изпълнението на проект, като например проучвания за подготовка, очертаване, осъществимост, оценка, изпитване и утвърждаване, включително под формата на софтуер, както и всякакви други мерки за техническа помощ, включително предварителни действия за определяне и разработване на даден проект и решенията относно неговото финансиране, като проучване на определените обекти и подготовка на финансовия пакет;

o)  „движещи сили на социално-икономическото развитие“ означава образувания, които предвид своята мисия, естество или местоположение са в състояние пряко или непряко да създават значителни социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, разположени в обкръжаващата ги територия или в тяхната област на въздействие;

п)  „трета държава“ означава държава, която не е членка на Европейския съюз;

р)  „мрежи с много голям капацитет“ означава мрежи с много голям капацитет, както са определени в член [2, параграф 2] от Директива (ЕС) 2018/XXX [Европейски кодекс за електронните съобщения];

с)  „работи“ означава закупуването, доставката и внедряването на компоненти, системи и услуги, включително софтуер, както и извършването на свързани с проекта развойни, строителни и инсталационни дейности, приемането на съоръженията и стартирането на даден проект.

сa)   „инфраструктура с двойна употреба за граждански и отбранителни цели“ означава инфраструктура, използвана главно за граждански цели, която обаче е и от стратегическо значение за целите на отбраната и управлението на кризи и която би могла да бъде адаптирана за нуждите на двойна употреба за граждански и военни цели.

Член 3

Цели

1.  Общата цел на програмата е да изгражда, развива и модернизира трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии и да улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници, за да допринесе за повишаване на европейската конкурентоспособност, достъпа до вътрешния пазар и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и да консолидира териториалното, социалното и икономическото сближаване, като допринася дългосрочните ангажименти за декарбонизация и с ударение върху най-пълните възможни полезни взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор.

2.  Програмата има следните конкретни цели:

a)  В транспортния сектор:

i)  да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с ефикасни▌, взаимосвързани, оперативно съвместими и мултимодални мрежи и инфраструктура за интелигентна, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност и европейско транспортно пространство;

ii)  да адаптира частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за военен транспорт, към нуждите на двойната (гражданска и отбранителна) мобилност;

б)  В енергийния сектор: да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с по-нататъшната интеграция на един ефективен и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар, както и с трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост на енергийните мрежи, което да улеснява декарбонизацията на икономиката и да гарантира сигурността на енергийните доставки и енергийната независимост на ЕС, и да улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергетиката, включително от възобновяеми източници, а също и да стимулира енергийната ефективност;

в)  В цифровия сектор: да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с изграждането на безопасни и сигурни цифрови мрежи с много голям капацитет и системи 5G, както и за повишаването на устойчивостта и капацитета на цифровите опорни мрежи на територията на ЕС, като ги свързва със съседни територии, а също и за цифровизацията на транспортните и енергийни мрежи.

Член 4

Бюджет

1.  Финансовият пакет за изпълнение на програмата за периода 2021 – 2027 г. е в размер на 43 850 768 000 EUR по постоянни цени (ХХХ EUR по текущи цени). ▌.

2.  Разпределението на тази сума е, както следва:

a)  33 513 524 000 EUR по постоянни цени (ХХХ EUR по текущи цени) за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), от които:

i)  17 746 000 000 EUR по постоянни цени (ХХХ EUR по текущи цени) от клъстера „Европейски стратегически инвестиции“;

ii)  10 000 000 000 EUR по постоянни цени (11 285 493 000 EUR по текущи цени) прехвърлени от Кохезионния фонд, за да бъдат изразходвани в съответствие с настоящия регламент изключително в държави членки, които отговарят на критериите за допустимост до финансиране от Кохезионния фонд;

iii)  5 767 524 000 EUR по постоянни цени (6 500 000 000 EUR по настоящи цени) от функция Сигурност и отбрана за конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii);

б)  до 8 650 000 000 EUR за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), от които 20% за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници ▌[Изм. 9]

в)  2 662 000 000 EUR по постоянни цени (3 000 000 000 EUR по текущи цени) за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква в).

3.  Комисията няма право да се отклонява от сумата, посочена в параграф 2, буква а), подточка ii).

4.  До 3% от средствата, посочени в параграф 1, могат да се използват също и за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, конкретните насоки за всеки сектор, например по отношение на подготовката, мониторинга, контрола и одита, както и на дейности за оценка, включително корпоративни информационни и технологични системи. Тези средства могат да се използват също и за финансиране на съпътстващи мерки в подкрепа на подготовката на проекти.

5.  Бюджетните задължения за действия, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

5a.  Прозрачността и участието на гражданите се гарантират за големи проекти. [Изм. 27]

6.  Без да се засяга Финансовият регламент, разходите за действия, произтичащи от проекти, включени в първата работна програма, могат да бъдат допустими от 1 януари 2021 г.

7.  Средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, се използват в съответствие с настоящия регламент, като се спазва параграф 8 и без да се засягат разпоредбите на член 14, параграф 2, буква б).

8.  Що се отнася до средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, ▌до 31 декември 2022 г. подборът на проектите, които отговарят на условията за финансиране, се осъществява съобразно разпределяните на национален принцип средства от Кохезионния фонд. ▌ Считано от 1 януари 2023 г., средствата, прехвърлени към програмата, които не са били заделени за проект за транспортна инфраструктура, се предоставят на състезателна основа на всички държави членки, които отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд, за финансиране на проекти за транспортна инфраструктура в съответствие с настоящия регламент.

9.  Ресурсите, отпуснати на държава членка в режим на споделено управление, могат по нейно искане и съгласувано със съответния управляващ орган да бъдат прехвърлени към програмата, за да могат да бъдат използвани като част от операция за смесено финансиране или полезно взаимодействие с действия по други програми на ЕС, включени в предложение, подадено от съответната държава членка и обявено за отговарящо на изискванията от Комисията в рамките на процедура по работна програма. Комисията използва тези ресурси пряко, в съответствие с [член 62, параграф 1, буква а)] от Финансовия регламент, или непряко, в съответствие с буква в) от посочения член. ▌

Член 5

Трети държави, асоциирани към програмата

1.  Програмата е отворена за следните трети държави:

a)  членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)  присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални държави кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за тяхното участие в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)  държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)  други трети държави, в съответствие с условията, определени в специално споразумение относно участието на съответната трета държава в програма на Съюза, при условие че споразумението:

—  гарантира справедлив баланс между приноса на третата държава и ползите, които тя извлича от участието в програмите на Съюза;

—  определя условията за участие в програмите, включително изчисляването на финансовите вноски в отделните програми и техните административни разходи. Тези вноски представляват целеви приходи по член [21, параграф 5] от Финансовия регламент;

—  не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

—  гарантира правата на Съюза да осигурява разумно финансово управление и да защитава своите финансови интереси;

—  осигурява реципрочност при достъпа до подобни програми в третата държава, особено що се отнася до обществени поръчки.

2.  Третите държави, посочени в параграф 1, и образуванията, установени в тези държави, не могат да получават финансова помощ съгласно настоящия регламент, освен ако това е наложително за постигането на целите на даден проект от общ интерес, при условията, определени в работните програми, посочени в член 19, и в съответствие с разпоредбите на член 8 от Регламент (ЕС) № 1315/2013.

Член 6

Изпълнение и форми на финансиране от ЕС

1.  Програмата се изпълнява чрез пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или чрез непряко управление с органите, определени в член [61, параграф 1, буква в)] от Финансовия регламент.

2.  Програмата може да предоставя финансиране под формата на безвъзмездни средства и обществени поръчки съобразно установеното във Финансовия регламент ▌. Финансирането, осигурено от програмата, може да бъде използвано в рамките на операциите за смесено финансиране, включително със средствата, предвидени в член 3, параграф 2, буква а) от Регламента за InvestEU. В транспортния сектор операциите за смесено финансиране не надвишават 10 % от предвидения за целта пакет и са предназначени предимно за хоризонталните приоритети, изброени в приложението, част III, точка –1 (нова). Операциите за смесено финансиране, за които е взето решение в рамките на настоящата програма, се изпълняват в съответствие с Регламента за InvestEU и дял Х от Финансовия регламент.

3.  Комисията може да делегира правомощието за изпълнение на части от програмата на изпълнителни агенции в съответствие с член [69] от Финансовия регламент, с цел постигане на оптимални изисквания относно управлението и ефективността на програмата в транспортния, енергийния и цифровия сектор.

4.  Рискът, свързан с възстановяването на средства от получателите, може да се покрива чрез вноски в схема за взаимно застраховане, което се смята за достатъчна гаранция по смисъла на Финансовия регламент. Прилагат се разпоредбите, предвидени в [член X от] Регламент (ЕС) № ХХХ [приемник на Регламента за гаранционния фонд].

Член 6а

Адаптиране на мрежите TEN-T за двойна употреба за граждански и отбранителни цели

1.  Проектите от общ интерес допринасят за адаптирането на мрежите по TEN-T, както са определени в Регламент (ЕС) № 1315/2013, с цел да се създаде възможност за двойна употреба на инфраструктурата за граждански и отбранителни цели, в съответствие с изискванията за двойна мобилност (гражданска и отбранителна), наричани по-долу, „изисквания за двойна мобилност“, и приоритетните проекти с двойна употреба, посочени в параграф 2 от настоящия член.

2.  До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 24 от настоящия регламент с цел допълнително да уточни изискванията за двойна мобилност, да изготви списъка на частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за военен транспорт, да изготви списъка на приоритетни инфраструктурни проекти с двойна употреба и да определи процедурата за оценки във връзка с допустимостта на действията, свързани с двойната употреба на инфраструктура за граждански и отбранителни цели. При определянето на приоритетните проекти се отчита положението на държавите членки в източната и южната част на Съюза.

3.  Проучванията с цел разработване и идентифициране на проекти от общ интерес за части от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за военен транспорт, които винаги ще се основават на съществуващите проучвания за осъществимост, проекти и изпълнени елементи на TEN-T, включват също така действията, необходими за спазване на изискванията за двойна мобилност, утвърдени от Съвета, и приоритетните проекти за инфраструктура с двойна употреба за граждански и отбранителни цели.

Всички предложени проекти включват измерими действия за интегриране на изискванията за двойна мобилност, утвърдени от Съвета.

Предложенията, включващи само действия, свързани с военната мобилност, са допустими единствено в случай че се добавят към съществуваща гражданска инфраструктура.

Всички действия, свързани с изпълнението на изисквания за двойна мобилност, се финансират от средствата, предвидени в член 4, параграф 2, буква а), подточка iii), и дават възможност за двойна употреба на инфраструктурата за граждански и отбранителни цели.

4.  До 31 декември 2025 г. Комисията извършва оценка на вече изразходваната сума и на разходната перспектива за сумата, посочена в член 4, параграф 2, буква а), подточка iii). В зависимост от резултата от тази оценка Комисията решава да прехвърли средствата, за които не са поети ангажименти, от член 4, параграф 2, буква а), подточка iii) към член 4, параграф 2, буква а), подточка i).

Член 6б

Трансгранични проекти в областта на транспорта

1.  Държавите членки, регионалните органи или други субекти, участващи в даден трансграничен проект в областта на транспорта, могат да създадат съвместна структура („единно звено за контакт“) за управление на проекта. Тези съвместни структури разполагат с широки правомощия за координиране, в които предимство имат правилата на ЕС, и улесняват управлението по отношение на всички оценки на въздействието върху околната среда и разрешения за териториално планиране и за строеж.

2.  С цел да се преодолеят трудностите при координирането на процедурите за възлагане на трансграничните инфраструктурни проекти по TEN-T, европейските координатори наблюдават координирането на проектите и предлагат процедури, които да улесняват тяхното синхронизиране и завършване.

3.  Предвид необходимостта да се осигури координация и сътрудничество между държавите членки посредством определения единен компетентен орган, както и предвид необходимостта от определяне на съвместни срокове за издаване на трансгранични разрешения и за стартирането на обществените поръчки за съвместните трансгранични проекти, изискваните мерки се извършват в съответствие с Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно оптимизирането на мерките за постигане на напредък по осъществяването на трансевропейската транспортна мрежа (COM(2018)0277).

Член 7

Трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

1.  Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници допринасят за декарбонизация, за завършване на вътрешния енергиен пазар и за укрепване на сигурността на доставките, включват най-малко две държави членки и са включени в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки, включително по целесъобразност на регионално равнище, или в споразумение между държави членки и трети държави, както е посочено в членове 8, 9, 11 или 13 от Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета1](26). Тези проекти се набелязват в съответствие с общите критерии и по процедурата, определена в част IV от приложението към настоящия регламент.

2.  До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23, буква г) от настоящия регламент с цел да уточни допълнително – без да се засягат установените в член 13 критерии за възлагане – специфичните критерии за подбор и да определи подробностите на процеса на подбор на проекти, като освен това публикува методиките за оценка на приноса на проектите към общите критерии и за оценка на ▌ анализа на разходите и ползите, както е посочено в част IV от приложението.

3.  Проучвания, насочени към разработването и набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, са допустими за финансиране по силата на настоящия регламент.

4.  Работи по трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници се допускат до финансиране от Съюза, ако отговарят на следните допълнителни критерии:

a)  анализът на разходите и ползите на конкретния проект съгласно точка 3 от част IV от приложението е задължителен за всички подкрепяни проекти, извършва се по прозрачен, всеобхватен и цялостен начин и представя доказателства за наличието на значителни икономии на разходи и/или значителни ползи по отношение на устойчивостта, системната интеграция, сигурността на енергийните доставки или иновациите, както и;

б)  кандидатът демонстрира, че проектът не би се осъществил без предоставяне на безвъзмездните средства или че проектът не може да бъде икономически жизнеспособен при липсата на такива средства. В посочения анализ се отчитат всички приходи, произтичащи от схеми за подпомагане.

5.  Размерът на безвъзмездните средства за работи е пропорционален на икономиите на разходи и/или ползите, посочени в точка 2, буква б) от част IV на приложението, не надвишава сумата, необходима за гарантиране на осъществяването или икономическата жизнеспособност на проекта и съответства на разпоредбите на член 14, параграф 3.

Член 8

Проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност

1.  Проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност са тези проекти, които имат значителен принос:

a)  за изграждането на европейския цифров единен пазар,

б)  за стратегическите цели на Съюза за свързаност и

в)  които предоставят основната мрежова инфраструктура, подкрепяща цифровата трансформация на икономиката и обществото.

1a.  Проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност са в съответствие с изброените по-долу критерии:

a)  допринасят за постигането на специфичната цел, предвидена в член 3, параграф 2, буква в);

б)  използват най-добрата налична технология, като същевременно предлагат най-добрия баланс по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата, киберсигурността и ефективността на разходите.

2.  Проучвания, насочени към разработването и набелязването на проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, са допустими за финансиране по силата на настоящия регламент.

3.  Без да се засягат критериите за подбор, установени в член 13, приоритетът за финансирането се определя, като се вземат предвид следните критерии:

a)  Дава се приоритет на действията, допринасящи за достъпа до мрежи с много голям капацитет, които са в състояние да предоставят гигабитова свързаност, включително 5G или друга най-съвременна мобилна свързаност,за движещите сили на социално-икономическото развитие. Глобалната конкурентоспособност и капацитетът на Съюза за усвояване на инвестиции се вземат под внимание в допълнение към движещите сили на социално-икономическото развитие, значимостта на цифровите услуги и приложения, които стават възможни чрез предоставянето на основната свързаност, както и възможните положителни социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, включително потенциалните положителни въздействия върху свързаността в съответствие с част V от приложението.

б)  Действията, допринасящи за осигуряването на местна безжична свързаност с много високо качество в местните общности в съответствие с част V от приложението.

в)  По отношение на действия, допринасящи за разгръщането на системи 5G, предимство се дава на разгръщането на коридори 5G по протежение на основните сухопътни транспортни маршрути, включително трансевропейските транспортни мрежи, и на социално-икономическите центрове. Взема се също предвид степента, в която действието допринася за осигуряване на покритие по основните транспортни маршрути, като позволява непрекъснатото предоставяне на взаимодействащи цифрови услуги и същевременно увеличава максимално потенциалните положителни въздействия за териториите и населението в близост до зоната на осъществяване на проекта. Примерен списък на проекти, които биха могли да се възползват от подкрепата, е включен в част V от приложението.

г)  Проекти, които имат за цел изграждането на трансгранични мрежи с много висок капацитет и трансгранични опорни мрежи, свързващи Съюза с трети държави, и засилването на връзките в рамките на Съюза, включително с подводни кабели, се степенуват по приоритет в зависимост от важността на техния принос за повишаване на устойчивостта и капацитета на електронните съобщителни мрежи на територията на Съюза.

д)  По отношение на покритието с мрежи с много голям капацитет, предимство се дава на действия, допринасящи за осигуряване на покритието на територии и население, обратно пропорционално на интензивността на отпусканите безвъзмездни средства, които биха били необходими, за да се осигури изпълнението на такъв проект, и с оглед на максималните процентни дялове на съфинансирането, предвидени в член 14. Взема се предвид също степента, в която действието допринася за осигуряване на широкообхватно покритие на териториите и населението в рамките на зоната на разгръщане на даден проект, като същевременно увеличава максимално потенциалните положителни въздействия за териториите и населението в близост до зоната на осъществяване на проекта.

е)  По отношение на проектите за изграждане на оперативни цифрови платформи предимство се дава на действия, основани на най-съвременни технологии, като се вземат предвид аспекти като оперативната съвместимост, киберсигурността, защитата на личните данни и повторната употреба.

Член 8а

Възлагане на обществени поръчки и/или договори за доставки

1.  При възлагането на поръчки с подкрепа от програмата, бенефициерите не следва да основават възлагането на тези поръчки само на икономически най-изгодната оферта, а би следвало да вземат предвид също подхода на разходната ефективност, като се съсредоточат върху качествените, социалните и екологичните данни.

2.  Всяка оферта, представена като кандидатура за възлагане на обществена поръчка и/или договор за доставка, за която са отпуснати средства по програмата, се счита за допустима, когато делът на продуктите с произход от трети държави, с които Съюзът не е сключил споразумение, осигуряващо съпоставим и ефективен достъп за предприятията от Съюза до пазарите на тези трети държави, не надвишава 50% от общата стойност на продуктите, съставляващи офертата. [Изм. 35]

ГЛАВА II

ДОПУСТИМОСТ

Член 9

Допустими действия

1.  Допустими за финансиране са само действията, с които се допринася за постигане на целите, посочени в член 3 и които са били подложени на мерки за устойчивост спрямо климатичните изменения. Тези действия включват по-специално проучвания, работи и други съпътстващи мерки, необходими за управлението и изпълнението на програмата и конкретните насоки за всеки сектор. Проучванията са допустими само когато се отнасят до проекти, отговарящи на условията по настоящата програма, и включени в покана за представяне на предложения по работните програми. Изборът на дейности и тяхното финансиране в рамките на настоящия регламент не могат да подлежат на допълнителни задължения, които не са установени в настоящия регламент.

2.  Следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на транспорта:

a)  Действия, свързани с ефикасни, взаимосвързани, оперативно съвместими и мултимодални мрежи:

i)  действия за изграждане на основната мрежа в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително действия, свързани с градски възли, железопътна оперативна съвместимост, мултимодални логистични платформи, летища, морски пристанища и пристанища по вътрешни водни пътища, възможност за корабоплаване по вътрешни водни пътища, пристанища във вътрешността и железопътно-автомобилни терминали на основната мрежа, както са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013, основно действията, изброени в част III, точка 1 от приложението към настоящия регламент, както и взаимосвързването между мрежи. Действията за изграждане на основната мрежа може да включват свързани елементи, които се намират в широкообхватната мрежа, когато това е необходимо, за да се оптимизират инвестициите, и ако са спазени условията, определени в работните програми, посочени в член 19 от настоящия регламент;

ii)  действия за изграждане и стимулиране на трансгранични връзки в широкообхватната мрежа в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, по-специално на участъците, изброени в част III, точка 2 от приложението към настоящия регламент;

iia)  мерки за хармонизиране на трансграничните и митническите регулаторни норми, както и за административните и законодателните процедури (с цел създаването на регулаторна рамка в целия ЕС за двойна (гражданска и отбранителна) мобилност;

iiб)  действия за възстановяването на липсващи регионални трансгранични железопътни връзки, които са изоставени или демонтирани;

iii)  действия за изграждане на участъци от широкообхватната мрежа в най-отдалечените региони в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително действия, свързани със съответни градски възли, летища, мултимодални логистични платформи, морски пристанища, вътрешноводни пристанища и железопътно-автомобилни терминали на широкообхватната мрежа, както са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013;

(iii a)  действия за премахване на пречките пред оперативната съвместимост, по-специално с цел пълноценно използване на коридорите/мрежите и със специално внимание към това да се насърчава увеличаването на железопътните товарни превози; [Изм. 33]

iv)  действия в подкрепа на проекти от общ интерес за свързване на трансевропейската транспортна мрежа с инфраструктурните мрежи на съседни държави, както е определено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

б)  действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност:

i)  действия в подкрепа на морските магистрали, както е предвидено в член 21 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, с акцент върху трансграничния морски транспорт на къси разстояния;

ii)  действия в подкрепа на системите с телематични приложения, inter alia проекти по ERTMS и SESAR, включително такива за целите на безопасността, в съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iii)  действия в подкрепа на услугите за товарен превоз в съответствие с член 32 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iv)  действия в подкрепа на новите технологии и иновациите, включващи автоматизация, усъвършенствани транспортни услуги, интеграция на различни видове транспорт и инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт, както и на декарбонизацията на транспортния сектор, в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

v)  действия за премахване на пречките пред оперативната съвместимост, по-специално в градските възли, както са определени в член 30 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и по-специално с цел пълноценно използване на коридорите/мрежите;

vi)  действия за осигуряване на безопасност и сигурност на инфраструктурата и мобилността, включително безопасност на движението по пътищата, в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

vii)  действия за подобряване на устойчивостта на транспортната инфраструктура спрямо изменението на климата и природните бедствия;

viii)  действия за подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура за всички видове транспорт и всички ползватели, по-специално ползвателите с намалена подвижност, в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ix)  действия за подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура и наличността на тази инфраструктура за ползване за целите на сигурността и гражданската защита;

ixa)  действия за намаляване на шума от товарния железопътен транспорт.

в)  В рамките на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii), и в съответствие с член 6а:

i)   ▌специфични дейности в рамките на дадено действие в подкрепа на нови или съществуващи части от трансевропейската транспортна инфраструктура, подходящи за военен транспорт, към изискванията за двойна мобилност, с цел да се създадат условия за използване на тази инфраструктура както за цивилни, така и за военни цели;

ia)  действия за подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура и наличността на тази инфраструктура за ползване за целите на сигурността и гражданската защита;

iб)  действия за повишаване на устойчивостта срещу заплахи за киберсигурността.

3.  Следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на енергетиката:

a)  действия, свързани с проекти от общ интерес, както е предвидено в член 14 от Регламент (ЕС) № 347/2013;

б)  действия в подкрепа на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, включително тяхното планиране, както е определено в част IV от приложението към настоящия регламент, ако са изпълнени условията, определени в член 7 от настоящия регламент.

4.  Следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на цифровите технологии:

a)  действия в подкрепа на гигабитовата и 5G свързаност на движещите сили на социално-икономическото развитие;

б)  действия в подкрепа на предоставянето на местна безжична свързаност с много високо качество в местните общности, която е безплатна и без дискриминационни условия;

в)  действия за изграждане на непрекъснато покритие със системи 5G по всички основни сухопътни транспортни маршрути, включително трансевропейските транспортни мрежи;

г)  действия в подкрепа на разгръщането и интегрирането на нови или съществуващи опорни мрежи, включително такива с подводни кабели, между държавите членки и между Съюза и трети държави;

д)  действия в подкрепа на достъпа на европейските домакинства до мрежи с много голям капацитет и действия за изпълнение на стратегическите цели на ЕС за свързаност;

е)  действия за изпълнение на изисквания относно инфраструктурата за цифрова свързаност, свързани с трансгранични проекти в областта на транспорта или енергетиката и/или подпомагане на оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната или енергийната инфраструктура.

Примерен списък на допустими проекти в сектора на цифровите технологии е включен в част V от приложението.

Член 10

Полезни взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор

1.  Действия, допринасящи едновременно за постигането на една или повече от целите в най-малко два сектора, както е предвидено в член 3, параграф 2, букви а), б) и в), отговарят на критериите за допустимост до финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент и за ползване на по-висок дял на съфинансиране в съответствие с член 14. Такива действия се осъществяват чрез ▌работни програми, които обхващат поне два сектора, включват специални критерии за подбор и се финансират с бюджетни вноски от съответните сектори.

2.  Действия в транспортния, енергийния или цифровия сектор, които са допустими в съответствие с член 9, могат да включват ▌ елементи на полезно взаимодействие, свързани с всеки от другите сектори, които ▌ не са свързани с допустимите действия, предвидени съответно по член 9, параграфи 2, 3 или 4, при условие че те отговарят на всички следващи изисквания:

a)  разходите за тези ▌елементи на полезно взаимодействие не надвишават 20 % от общите допустими разходи на действието; и

б)  тези ▌елементи на полезно взаимодействие са свързани с транспортния, енергийния или цифровия сектор; и

в)  тези ▌елементи на полезно взаимодействие дават възможност за значително подобряване на социално-икономическите, климатичните или екологичните ползи от действието.

Член 11

Допустими образувания

1.  Критериите за допустимост, определени в настоящия член, се прилагат в допълнение към критериите, определени в член [197] от Финансовия регламент.

2.  Допустими са следните образувания:

a)  правни субекти, установени в държава членка, включително съвместни предприятия;

б)  правни субекти, установени в трета държава, асоциирана към програмата;

в)  правни субекти, създадени съгласно правото на Съюза, и международни организации, когато това е предвидено в работните програми.

3.  Не са допустими физически лица.

4.  Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, са допустими по изключение за получаване на подкрепа по програмата, когато това е необходимо за постигане на целите на даден проект от общ интерес в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии или на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници.

5.  Работните програми, посочени в член 19, може да предвиждат, че са допустими само предложения, подадени от една или няколко държави членки или от съвместни предприятия, или след консултация със съответните държави членки, от регионални или местни органи или международни организации ▌или публични или частни предприятия или органи.

ГЛАВА III

БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Член 12

Безвъзмездни средства

Безвъзмездните средства по програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял [VIII] от Финансовия регламент.

Член 13

Критерии за подбор

1.  Критериите за подбор се определят в работните програми, посочени в член 19, и в поканите за представяне на предложения и включват, доколкото е приложимо, следните елементи:

a)  икономическо, социално и екологично въздействие (ползи и разходи), включително надеждност, всеобхватност и прозрачност на анализа;

аа)  съответствие с разпоредбите на членове 82 и 85 от Директива 2014/25/ЕС;

б)  аспекти на новаторството, безопасността, цифровизацията, оперативната съвместимост и достъпността;

в)  трансгранично измерение и измерение на взаимосвързване;

вa)  свързаност и териториална достъпност, включително за най-отдалечените региони и островите;

вб)  европейска добавена стойност;

г)  полезни взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор;

д)  зрелост на действието в рамките на разработването на проекта;

дa)  цялостен цикъл на съществуване на проектите и надеждност на предложената стратегия за поддръжка за завършения проект;

е)  надеждност на предложения план за изпълнение;

ж)  катализиращ ефект на финансовата помощ от Съюза върху инвестициите;

з)  з) необходимост от преодоляване на финансови пречки, напр. недостатъчна икономическа жизнеспособност, високи първоначални разходи или липса на пазарно финансиране;

зa)  принос за интегрирането на изискванията за двойна (гражданска и отбранителна) мобилност;

зб)  достъп за лица с намалена подвижност;

и)  принос към постигането на плановете в областта на енергетиката и климата на равнището на Съюза и на национално равнище;

иa)  декарбонизация, постигана от проектите;

иб)  принос към принципа „енергийната ефективност на първо място“;

2.  При оценката на предложенията спрямо критериите за подбор се взема предвид, когато е уместно, устойчивостта спрямо неблагоприятните въздействия на изменението на климата посредством оценка на риска и уязвимостта във връзка с климата заедно със съответните мерки за адаптиране.

3.  Оценката на предложенията спрямо критериите за подбор гарантира, когато е приложимо, че както е посочено в работните програми, действията, подкрепяни от настоящата програма и включващи технология за определяне на местоположението, навигация и определяне на времето (PNT), са технически съвместими с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

4.  В транспортния сектор оценката на предложения спрямо критериите за подбор, посочени в параграф 1, гарантира, когато е приложимо, че предложените действия са в съответствие с работните планове и актовете за изпълнение относно коридорите по член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и да взема предвид становището на отговорния европейски координатор съгласно член 45, параграф 8 от същия регламент. В оценката се преценява също дали изпълнението на дейностите, финансирани по линия на МСЕ, може да доведе до нарушаване на потоците на стоки или пътници в участъка на линията, обхванат от проекта, и евентуално да се предложат решения.

5.  При действия във връзка с трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, критериите за подбор, определени в работните програми и поканите за представяне на предложения, вземат предвид условията, определени в член 7, параграф 4.

6.  При действия във връзка с проекти от общ интерес в областта на цифровата свързаност, критериите за подбор, определени в работните програми и поканите за представяне на предложения, вземат предвид условията, определени в член 8, параграф 3.

Член 14

Проценти на съфинансиране

1.  За проучвания делът на финансовата помощ от Съюза не надвишава 50 % от общите допустими разходи. За проучвания, финансирани със средства, прехвърлени от Кохезионния фонд, максималните процентни дялове на съфинансирането са тези, които са приложими за Кохезионния фонд, както е посочено в параграф 2, буква б).

2.  За работи в транспортния сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране:

a)  За работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), размерът на финансовата помощ от Съюза не надвишава 30% от общите допустими разходи. Процентните дялове на съфинансирането могат да бъдат увеличени най-много до 50% за действия, свързани с трансграничните връзки, включващи всеки вид транспорт, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф, за действия в подкрепа на системи за телематични приложения, за действия, подкрепящи вътрешните водни пътища, железопътния транспорт или морските магистрали, или за действия, подкрепящи нови технологии и иновации, за действия, подкрепящи подобрения на безопасността на инфраструктурата в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и за действия в най-отдалечените региони, и за действия, подкрепящи подобряване на териториалната достъпност и свързаността. За работи в най-отдалечените региони процентните дялове на съфинансиране се определят на най-много 85 %.

б)  Що се отнася до средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, максималните процентни дялове на съфинансирането са тези, които са приложими за Кохезионния фонд, както е посочено в Регламент (ЕС) XXХ [РОР]. Тези дялове на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 85% за действия, свързани с трансграничните и липсващите връзки, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф, и за действия, свързани с подобряването на териториалната свързаност и достъпност;

в)  По отношение на действия, свързани с трансграничните връзки, увеличените максимални дялове на съфинансиране, предвидени в букви а) и б), могат да се прилагат единствено за действия с особено висока степен на интеграция в областта на планирането и изпълнението по отношение на критерия за подбор, посочен в член 13, параграф 1, буква в) или ва), по-конкретно чрез установяването на единно проектно дружество, съвместна управленска структура и двустранна правна рамка или акт за изпълнение съгласно член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 или чрез писмена договореност между държавите членки или засегнатите регионални органи; освен това делът на съфинансиране, приложим за проекти, изпълнявани от съвместно предприятие, в съответствие с член 11, параграф 2, буква а), може да бъде увеличен с 10%; делът на съфинансиране не надвишава 90% от общия размер на допустимите разходи;

вa)  по отношение на действия, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii), тези дялове на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 85% за действия, свързани с трансграничните връзки, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф.

3.  За работи в енергийния сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране:

a)  За работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), размерът на финансовата помощ от Съюза не надвишава 50% от общите допустими разходи, като за работи в най-отдалечените региони дяловете на съфинансиране се определят на най-много 85%.

б)  Дяловете на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 75% за действия, които допринасят към проекти от общ интерес, които имат значително въздействие върху намаляването на емисиите на CO2 или за които въз основа на доказателствата, посочени в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 347/2013, се счита, че осигуряват висока степен на сигурност на енергийните доставки на регионално равнище или в рамките на целия Съюз, засилват солидарността в Съюза или включват силно иновативни решения.

4.  За работи в цифровия сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране: за работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква в), размерът на финансовата помощ от Съюза не надвишава 30% от общите допустими разходи. За работи в най-отдалечените региони дяловете на съфинансиране се определят на най-много 85%. Дяловете на съфинансиране могат да бъдат увеличени до 50% за действия със значително трансгранично измерение, като например непрекъснато покритие със системи 5G по основните транспортни маршрути или разгръщане на опорни мрежи между държавите членки и между Съюза и трети държави, и до 75% за действия за осъществяване на гигабитова свързаност на движещите сили на социално-икономическото развитие. Действията в областта на осигуряването на местна безжична свързаност в местните общности се финансират с финансова помощ от Съюза в размер до 100% от допустимите разходи, без да се засяга принципът за съфинансиране.

5.  Максималният процентен дял на съфинансиране, приложим към действия, ▌посочени в член 10, е най-високият максимален процентен дял на съфинансиране, приложим за съответните сектори. Освен това делът на съфинансиране, приложим за тези действия, може да бъде увеличен с 10%; делът на съфинансиране не може да надвишава 90% от общия размер на допустимите разходи;

5а.  В момента на подбор и след решението относно процента на съфинансиране Комисията предоставя на организаторите на проекта списък с всички възможности и начини за своевременно осигуряване на останалата част от финансовото подпомагане.

Член 15

Допустими разходи

В допълнение към критериите, определени в член [186] от Финансовия регламент, се прилагат и следните критерии за допустимост на разходите:

a)  Само разходи, направени в държавите членки, могат да бъдат допустими, освен ако даден проект от общ интерес или трансграничен проект в областта на възобновяемите енергийни източници включва територията на една или повече трети държави, посочени в член 5 или член 11, параграф 4 от настоящия регламент, или територия в международни води и когато действието е неизбежно за постигането на целите на съответния проект.

б)  Разходите за оборудване, съоръжения и инфраструктура, които бенефициерът счита за капиталов разход, могат да бъдат допустими разходи до техния пълен размер.

в)  Разходите, свързани с покупката на земя, не са допустими разходи.

г)  Допустимите разходи не включват данък добавена стойност (ДДС).

гa)  Разходи, свързани с военни изисквания, са допустими от началната дата на допустимост на действията, независимо от датата на влизане в сила на делегираните актове, посочени в член 6a, параграф 2.

Член 16

Съчетаване на безвъзмездни средства с други източници на финансиране

1.  Безвъзмездни средства могат да се използват в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или националните насърчителни банки или други институции за финансиране на развитието или публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства.

2.  Използването на безвъзмездните средства, както е посоченото в параграф 1, може да се осъществи чрез специални покани за представяне на предложения.

Член 17

Намаляване или прекратяване на финансирането с безвъзмездни средства

1.  В допълнение към мотивите, посочени в [член 131, параграф 4] от Финансовия регламент, размерът на безвъзмездните средства, освен в надлежно обосновани случаи, може да бъде намален на следните основания:

a)  действието не е започнало в срок от една година от началната дата, посочена в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, при проучвания или в рамките на две години за всички останали действия, които са допустими за финансова помощ съгласно настоящия регламент;

б)  след преглед на напредъка на действието е установено, че при изпълнението на действието са допуснати закъснения по отношение на крайните срокове на последователните етапи, установени в член 6 от [Регламент № XXX – Интелигентни трансевропейски транспортни мрежи], или толкова големи закъснения, че е вероятно целите на действието да не бъдат постигнати;

2.  Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства може да бъде прекратено на основанията, посочени в параграф 1.

(2а)  Сумата, получена в резултат на прилагането на параграф 1 или параграф 2, се разпределя за други работни програми, предложени в рамките на съответния финансов пакет, както е посочено в член 4, параграф 2.

Член 18

Полезни взаимодействия с други програми на Съюза

1.  Действие, което е финансирано по програмата, може да получава финансиране и по други програми на Съюза, включително от фондове със споделено управление, при условие че финансирането не обхваща едни и същи разходи. При изпълнението се спазват правилата, предвидени в член [xxx] от Финансовия регламент. Съвкупното финансиране не надвишава общия размер на допустимите разходи за действието, и подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчислява на пропорционална основа в съответствие с документите, определящи условията за предоставяне на подкрепа.

2.  Действия, които отговарят на всяко едно от следните кумулативни условия:

a)  били са оценени в покана за представяне на предложения по линия на програмата,

б)  отговарят на минималните качествени изисквания на тази покана за представяне на предложения,

в)  не могат да бъдат финансирани по тази покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения,

могат да получават подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд в съответствие с [член 67, параграф 5] от Регламент (ЕС) XXX [РОР], без по-нататъшна оценка и при условие че тези действия са в съответствие с целите на съответната програма. Прилагат се правилата на фонда, предоставящ подкрепата.

ГЛАВА IV

ПРОГРАМИРАНЕ, МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ

Член 19

Работни програми

1.  Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент. ▌.

1а.  До края на март 2021 г. Комисията изготвя рамкова програма, която включва графика на работните програми и покани за предложения, техните теми и определеното финансиране, както и друга необходима подробна информация с цел осигуряване на прозрачност и предвидимост за целия период на програмата и с цел повишаване на качеството на проектите. Рамковата програма ще бъде приета посредством делегиран акт съгласно член 24.

1б.  След публикуването на работна програма Комисията публикува уведомление за поканите за предложения, предвидени в работната програма; в съответствие с член 194 от Финансовия регламент това уведомление съдържа най-малко следната информация за всяка от изброените покани:

a)  приоритети;

б)  ориентировъчна дата на започване;

в)  ориентировъчна дата на приключване;

г)  прогнозен бюджет.

2.  Работните програми се приемат от Комисията посредством ▌ делегирани актове в съответствие с ▌ член 24 от настоящия регламент.

2а.  В съответствие с член 200, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 всички покани включват двуетапна процедура за подбор и се изпълняват, както следва:

a)  Заявителите подават опростено досие, съдържащо сравнително обобщена информация за целите на предварителния подбор на проектите.

б)  Предварително избраните на първия етап заявители подават пълно досие след приключване на първия етап.

в)  Комисията публикува поканите за представяне на предложения поне три месеца преди започването на процедурата.

Член 20

Мониторинг и докладване

-1.  Комисията определя методика за предоставяне на качествени показатели за точна оценка на постигнатия напредък за всеки проект поотделно в рамките на мрежата TEN-T и на постигането на целите, посочени в член 3, посредством програмата. Въз основа на тази методика Комисията допълва част І от приложението не по-късно от 1 януари 2021 г. и посредством делегиран акт съгласно член 24.

1.  Показателите за отчитане на напредъка на програмата към постигането на общите и специфичните цели, определени в член 3, са посочени в част І от приложението.

2.  За да се гарантира ефективно оценяване на напредъка на програмата към постигането на целите ѝ, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24, с цел да изменя част I от приложението с оглед преразглеждане или допълване на показателите, когато е необходимо, и да допълва настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.

3.  Системата за отчитане на изпълнението гарантира ефикасно, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати, като те са подходящи за задълбочен анализ на постигнатия напредък и срещнатите трудности по протежение на коридорите на основната мрежа. За тази цел се налагат пропорционални задължения на получателите на финансиране от Съюза и когато е необходимо, на държавите членки.

3а.  Комисията създава специален интернет сайт с цел публикуване в реално време на карта на проектите в процес на изпълнение, заедно със съответните данни (оценки на въздействието, стойност, бенефициер, изпълняващ субект, актуално състояние);

Член 21

Оценка и преразглеждане

1.  Оценки се провеждат своевременно, но поне на всеки две години, като тези оценки се вземат предвид в процеса на вземане на решения.

1а.  В оценките се разглежда изпълнението на програмата в съответствие с нейните общи и секторни цели, както е посочено в член 3, като се изяснява дали различните сектори напредват достатъчно с реализирането на тези цели, дали общият размер на бюджетните кредити за поети задължения е в съответствие с общата отпусната сума, дали текущите проекти са достигнали достатъчно равнище на завършеност, дали те са все още осъществими и могат безпроблемно да бъдат изпълнени.

2.  Междинната оценка на програмата се извършва, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация въз основа на мониторинга, проведен в съответствие с член 20, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението на програмата. В него се включва и цялостна оценка на пригодността на процедурите, целите и критериите за допустимост за постигането на общите и секторните цели, посочени в член 3. Въз основа на резултатите от междинната оценка се предлагат препоръки за преразглеждане на програмата.

3.  В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от две години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата.

4.  Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Член 22

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Координационния комитет за МСЕ. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23

Делегирани актове

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 24 от настоящия регламент с цел:

a)  да изменя част I от приложението относно показателите, както и за да създаде рамка за мониторинг и оценка;

в)  да изменя част III от приложението относно определението на транспортните коридори на основната мрежа и предварително набелязаните участъци; както и предварително набелязани участъци на широкообхватната мрежа

г)  да изменя част IV от приложението относно набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници;

д)  да изменя част V от приложението относно набелязването на проекти от общ интерес в областта на цифровата свързаност;

дa)  да приема работната програма;

дб)  да приема рамковата програма;

дв)  да посочва или изменя военните изисквания, да установява или изменя списъка с частите на трансевропейската транспортна мрежа, които са подходящи за военен транспорт, да установява или изменя списъка на приоритетните проекти за инфраструктура с двойна употреба и процедурата за оценка по отношение на допустимостта на действията, свързани с военната мобилност, посочени в член 6а;

дг)  да определя методиката за предоставяне на качествени показатели за точна оценка на постигнатия посредством програмата напредък за всеки проект поотделно в рамките на мрежата TEN-T.

Член 24

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 23, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.  Веднага след като приеме даден делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 25

Информация, комуникация и публичност

1.  Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна, пропорционална и целенасочена информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

2.  Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3.

Член 26

Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата с решение съгласно международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверките и инспекциите на място, предвидени Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета.

ГЛАВА VI

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27

Отмяна и преходни разпоредби

1.  Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 се отменят.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 1, настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните действия (до приключването им) съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013, който продължава да се прилага за въпросните действия до приключването им.

2a.  Регламент (ЕС) № 347/2013 се преразглежда своевременно за следващата МФР, за да се приведат в съответствие насоките с целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и с дългосрочния ангажимент на ЕС за декарбонизация, както и да се интегрира принципът „енергийната ефективност на първо място“. [Изм. 10]

3.  Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по нейния предшественик — Механизма за свързване на Европа съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013.

4.  Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 4, параграф 5 от настоящия регламент, с цел да се даде възможност за управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

Член 28

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ I — ПОКАЗАТЕЛИ

Програмата ще бъде следена отблизо въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на степента на постигане на общите и конкретните цели на програмата и с оглед на намаляването на административната тежест и разходите. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели:

 

Сектори

Конкретни цели

Показатели

 

Транспорт:

Ефикасни и взаимосвързани мрежи и инфраструктура за интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, мултимодална, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност

Брой трансгранични и липсващи връзки, по които са предприети действия с подкрепата на МСЕ (включително действия, свързани с градски възли, регионални трансгранични железопътни връзки, морски пристанища, вътрешноводни пристанища, летища, железопътно-автомобилни терминали на основната и широкообхватната мрежа на TEN-T)

 

 

 

Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за цифровизацията на транспорта (ERTMS, SESAR)

 

 

 

Брой пунктове за доставка на алтернативни горива, построени или модернизирани с подкрепата на МСЕ

 

 

 

Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за безопасността на транспорта

 

 

 

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за достъпността на транспорта за хора с увреждания

 

 

 

Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за намаляване на шума от товарния железопътен транспорт

 

 

Привеждане в съответствие с изискванията за двойна мобилност (гражданска и отбранителна)

Брой компоненти на транспортната инфраструктура, адаптирани към изискванията за двойна мобилност (гражданска и отбранителна)

 

Енергетика

Принос към взаимната свързаност и интегрирането на пазарите

Брой на действията по МСЕ, даващи принос по проекти за свързване на мрежите на държавите членки и за премахване на вътрешни ограничения

 

 

Сигурност на енергийните доставки

Брой на действията по МСЕ, даващи принос по проекти за осигуряване на устойчивост на газовата мрежа

 

 

 

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за прехода към по-интелигентни и цифровизирани мрежи и за увеличаване на капацитета за съхранение

 

 

Устойчиво развитие чрез създаване на възможности за декарбонизация

Брой на действията по МСЕ, даващи принос по проекти за създаване на условия за засилено навлизане на енергията от възобновяеми източници в енергийните системи

 

 

 

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници

 

Цифрови технологии

приноса към внедряването на инфраструктура за цифрова свързаност в целия Европейски съюз.

Нови връзки към мрежи с много голям капацитет за движещите сили на социално-икономическото развитие и безжични връзки с много високо качество за местните общности

 

 

 

Брой на действията по МСЕ, създаващи условия за 5G свързаност по протежението на транспортни маршрути

 

 

 

Брой на действията по МСЕ, създаващи условия за нови връзки към мрежи с много голям капацитет за домакинствата

 

 

 

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за цифровизацията на транспортния и енергийния сектор

ЧАСТ II: ОРИЕНТИРОВЪЧНИ ПРОЦЕНТНИ ДЯЛОВЕ ЗА ТРАНСПОРТНИЯ СЕКТОР

Бюджетните средства, посочени в член 4, параграф 2, буква а), подточки i) и ii), се разпределят, както следва:

—  60 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а): „Действия, свързани с ефикасни и взаимосвързани мрежи“;

—  40 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква б): „Действия, свързани с интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност“.

Бюджетните средства, използвани за финансиране на действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а), се разпределят, както следва: 75% следва да бъдат заделени за действия по коридорите на основната мрежа, 10% за действия по основната мрежа извън тези коридори и 15% за действия по широкообхватната мрежа.

ЧАСТ III: ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИОРИТЕТИ, ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ И ПРЕДВАРИТЕЛНО НАБЕЛЯЗАНИ УЧАСТЪЦИ НА ОСНОВНАТА МРЕЖА. ПРЕДВАРИТЕЛНО НАБЕЛЯЗАНИ УЧАСТЪЦИ НА ШИРОКООБХВАТНАТА МРЕЖА

-1а.  Хоризонтални приоритети

SESAR, ERTMS, ITS, RIS, VTMIS устройства с интелигентни технологии

1.  Транспортни коридори и предварително набелязани участъци на основната мрежа

Транспортен коридор на основната мрежа „Атлантически“

Принадлежащи маршрути

Хихон – Леон – Валядолид

 

Ла Коруня – Виго – Оренсе – Леон

 

Сарагоса – Памплона/Логроньо – Билбао

 

Бордо – Тулуза

 

Тенерифе/Гран Канария – Уелва/Сан Лукар де Барамеда – Севиля – Кордоба

 

Алхесирас – Бобадия – Мадрид

 

Остров Мадейра/Синеш – Ермидаш/Лисабон – Мадрид – Валядолид

 

Лисабон – Авейро – Леиксоеш/Порто – р. Дуеро/Виго

 

Авейро – Валядолид – Витория-Гастейс – Бергара – Билбао/Бордо – Ла Рошел – Тур – Париж – Льо Хавр/Мец – Манхайм/Страсбург

 

Шанън Фойнс – Дъблин – Рослер - Уотърфорд – Корк – Брест – Роскоф – Шербург – Каен – Льо Хавр – Руан – Париж

 

Дъблин/Корк – Брест – Роскоф – Сен Назер – Нант – Тур – Дижон

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Евора – Мерида

Железопътен

 

 

Витория-Гастейс – Сан Себастиан – Байон – Бордо

 

 

 

Авейро – Саламанка

 

 

 

р. Дуеро (плавателен коридор Дуеро)

Вътрешноводен

 

Липсващи връзки

Париж (връзка Орли-Версай и Орли-летище Шарл де Гол)

Мултимодален

Транспортен коридор на основната мрежа „Балтийско-Адриатически“

Принадлежащи маршрути

Гдиня – Гданск – Катовице/Славков

 

Гданск – Варшава – Катовице

 

Катовице – Острава – Бърно – Виена

 

Шчечин/Швиноуйшче – Познан – Вроцлав – Острава

 

Катовице – Жилина – Братислава – Виена

 

Виена – Грац – Вилах – Удине – Триест

 

Удине – Венеция – Падуа – Болоня – Равена – Анкона – Фоджа

 

Грац – Марибор – Любляна – Копер/Триест

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Катовице – Острава

Железопътен

 

Катовице – Жилина

 

 

Ополе – Острава

 

 

Братислава – Виена

 

 

Грац – Марибор

 

 

Триест – Дивача

 

 

Катовице – Жилина

Автомобилен

 

Бърно – Виена

 

 

Липсващи връзки

Глогниц – Мюрццушлаг:

Железопътен

 

Семеринг (базов тунел)

 

 

Грац – Клагенфурт: Коралм, железопътната линия и тунел

 

 

Копер – Дивача

 

Транспортен коридор на основната мрежа „Средиземноморски“

Принадлежащи маршрути

Алхесирас – Бобадия – Мадрид – Сарагоса – Тарагона

 

Сарагоса – Теруел – Валенсия/Сагунт

 

Сагунт – Валенсия – Мадрид

 

Севиля – Бобадия – Мурсия

 

Картахена – Мурсия – Валенсия – Тарагона/Палма де Майорка – Барселона

 

Тарагона – Барселона – Перпинян – Марсилия – Генуа/Лион – Ла Специя – Торино – Новара – Милано – Болоня/Верона – Падуа – Венеция – Равена/Триест/Копер – Любляна – Будапеща

 

Тулуза – Нарбон

 

Любляна/Риека – Загреб – Будапеща – граница с Украйна

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Лион – Торино: базов тунел и пътища за достъп

Железопътен

 

 

Барселона – Перпинян

 

 

 

Ница – Вентимиля

 

 

 

Триест – Дивача

 

 

 

Любляна – Загреб

 

 

 

Загреб – Будапеща

 

 

 

Будапеща – Мишколц – граница с Украйна

 

 

 

Лендава – Летенийе

Автомобилен

 

 

Вашарошнамени – граница с Украйна

 

 

Липсващи връзки

Перпинян – Монпелие

Железопътен

 

 

Мадрид – Сарагоса – Барселона

 

 

 

Копер – Дивача

 

 

 

Риека – Загреб

 

 

 

Милано – Кремона – Мантуа – Ферара – Порто Леванте/Венеция – Триест/Равена – Порто Гарибалди

Вътрешноводен

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Балтийско море“

Принадлежащи маршрути

Лулео – Хелзинки – Талин – Рига

 

Вентспилс – Рига

 

Рига – Каунас

 

Клайпеда – Каунас – Вилнюс

 

Каунас – Варшава

 

границата с Беларус – Варшава – Лодз/Познан – Франкфурт (Одер) – Берлин – Хамбург – Кил

 

Лодз – Катовице/Вроцлав

 

граница Украйна/Полша – Ржешов – Катовице – Вроцлав – Фалкенберг – Магдебург

 

Шчечин/Швиноуйшче – Берлин – Магдебург – Брауншвайг – Хановер

 

Хановер – Бремен – Бремерхафен/Вилхелмсхафен

 

Хановер – Оснабрюк/Клеве – Ниймеген/ – Хенгело – Алмело – Девентер – Утрехт

 

Утрехт – Амстердам

 

Утрехт – Ротердам – Антверпен

 

Хановер – Кьолн – Антверпен

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Талин – Рига – Каунас/Вилнюс – Варшава: Железопътна балтийска нова напълно оперативно съвместима линия с UIC междурелсие

Железопътен

 

 

Антверпен – Дуисбург

Железопътен

 

 

Швиноуйшче/Шчечин/мост Карнинер – Берлин

Железопътен/ вътрешноводен

 

 

Транспортен коридор „Виа Балтика“ Естония – Латвия – Литва – Полша

Автомобилен

 

Липсващи връзки

Железопътен

 

 

Варшава/Идзиковице – Познан/Вроцлав, включително връзка към планирания централен транспортен възел

 

 

 

канал Кил

Вътрешноводен

 

 

Берлин – Магдебург – Хановер; Мителландканал; канали в западна Германия

 

 

 

Рейн, Вал

 

 

 

Нордзеканал, Ийсел, Твентеканал

 

 

Модернизиране (двойна линия)

Област Рур – Мюнстер – Оснабрюк – Хамбург

Железопътен

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Средиземно море“

Принадлежащи маршрути

 

Дери – Слайго – Голуей – Шанън Фойнс/Корк

 

 

 

Дъблин/Корк – Зеебрюге/Антверпен/Ротердам

 

Дъблин – Корк – Кале – Дюнкерк – Зеебрюге – Антверпен – Ротердам

 

граница на Обединеното кралство – Лил – Брюксел

 

Лондон – Лил – трансгранична железопътна връзка Брюксел-Киеврен-Валансиен – Брюксел

 

Амстердам – Ротердам – Антверпен – Брюксел – Люксембург

 

Люксембург – Мец – Дижон – Макон – Лион – Марсилия

 

Люксембург – Мец – Страсбург – Базел

 

Антверпен/Зеебрюге – Гент – Дюнкерк/Лил – Париж

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Брюксел – Люксембург – Страсбург

Железопътен

 

 

Тернеузен – Гент

Вътрешноводен

 

 

мрежа Сена – Еско и свързаните с нея речни басейни на Сена, Еско и Маас

 

 

 

Коридор Рейн - Шелт

 

 

Липсващи връзки

Канал Албер/ Канал Бохолт – Херенталс

Вътрешноводен

 

Дюнкерк – Лил

Транспортен коридор на основната мрежа „Ориент — Източно Средиземноморие“

Принадлежащи маршрути

Хамбург – Берлин

 

Росток – Берлин – Дрезден

 

Бремерхафен/Вилхелмсхафен – Магдебург – Дрезден

 

Дрезден – Усти над Лабем – Мелник/Прага – Лиса над Лабем/Пожичани – Колин

 

Колин – Пардубице – Бърно – Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Тимишоара – Крайова – Калафат – Видин – София

 

София – Пловдив – Бургас

 

Пловдив – граница с Турция – Александропули – Кавала – Солун – Йоанина – Какавия/Игуменица

 

Граница с бивша югославска република Македония – Солун

 

София – Солун – Атина – Пирея/Иконио – Ираклион – Лемесос (Василико) – Лефкозия

 

Атина – Патра/Игуменица

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Дрезден – Прага

Железопътен

 

 

Виена/Братислава – Будапеща

 

 

 

Бекешчаба – Арад

 

 

 

Калафат – Видин – София – Солун

 

 

 

Граница с Турция – Александропули

 

 

 

Граница с бивша югославска република Македония – Солун

 

 

 

Янина – Какавия (граница с Албания)

Автомобилен

 

 

Крайова – Видин

 

 

 

Хамбург – Дрезден – Прага – Пардубице

Вътрешноводен

 

Липсващи връзки

Солун – Кавала

Железопътен

 

 

Будапеща (Келенфьолд) – Ференцварош

 

 

 

гара Солнок

 

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн — Алпи“

Принадлежащи маршрути

Генуа – Милано – Лугано – Базел

 

Генуа – Новара – Бриг – Берн – Базел – възстановен трансграничен железопътен мост Фрайбург (Брайсгау)-Колмар – трансгранична връзка Ращат-Агно – Карлсруе – Манхайм – Майнц – Кобленц – Кьолн

 

Милано – Верона – Тренто – Боцен – Инсбрук – Мюнхен, включително коридорът Бренер

 

Кьолн – Дюселдорф – Дуисбург – Ниймеген/Арнем – Утрехт – Амстердам

 

Ниймеген – Ротердам – Флисинген

 

Кьолн – Лиеж – Брюксел – Гент

 

Лиеж – Антверпен – Гент – Зеебрюге

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Зевенаар – Емерих – Оберхаузен

Железопътен

 

 

Карлсруе – Базел

 

 

 

Милано/Новара – граница с Швейцария

 

 

 

Антверпен – Дуисбург

 

 

 

Базел – Антверпен/Ротердам – Амстердам

Вътрешноводен

 

Липсващи връзки

Генуа – Тортона/ Нови Лигуре

Железопътен

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн — Дунав“

Принадлежащи маршрути

Париж – Страсбург – Щутгарт – Аугсбург – Мюнхен – Залцбург – Велс/Линц

 

Страсбург – Манхайм – Франкфурт – Вюрцбург – Нюрнберг – Регенсбург – Пасау – Велс/Линц

 

Мюнхен/Нюрнберг – Прага – Острава/Пржеров – Жилина – Кошице – граница с Украйна

 

Велс/Линц – Виена – Братислава – Будапеща – Вуковар

 

Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Брашов/Крайова – Букурещ – ФокшаниАлбица (граница на Молдова)/Констанца – Сулина

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

Мюнхен – Прага

Железопътен

 

 

Нюрнберг – Пилзен

 

 

 

Мюнхен – Мюлдорф – Фрайласинг – Залцбург

 

 

 

Страсбург – Кел – Аппенвайер

 

 

 

Хранице – Жилина

 

 

 

Виена – Братислава/Будапеща

 

 

 

Братислава – Будапеща

 

 

 

Бекешчаба – Арад

 

 

 

Дунав (Келхайм — Констанца/Мидия/Сулина) и свързаните с тях речни басейни на Сава и Тиса

Вътрешноводен

 

 

Злин – Жилина

Автомобилен

 

Липсващи връзки

Щутгарт – Улм

Железопътен

 

 

Залцбург – Линц

 

 

 

Арад – Крайова

 

 

 

Букурещ – Констанца

 

 

 

Арад – Брашов

Железопътен

 

 

Брашов – Предял

Железопътен

 

 

Букурещ – Крайова

Железопътен

Транспортен коридор на основната мрежа „Скандинавия — Средиземноморие“

Принадлежащи маршрути

граница с Русия – Хамина/Котка – Хелзинки – Турку/Нантали – Стокхолм – Йоребрьо – Малмьо

 

Нарвик/Оулу – Лулео – Умео – Стокхолм

 

Осло – Гьотеборг – Малмьо – Трелеборг

 

Малмьо – Копенхаген – Фредериция – Орхус – Олборг – Хиртсхалс/ Фредериксхавн

 

Копенхаген – Колдинг/Любек – Хамбург – Хановер

 

Бремерхафен – Бремен – Хановер – Нюрнберг

 

Росток – Берлин – Хале/Лайпциг – Ерфурт/Ваймар – Мюнхен

 

Нюрнберг – Мюнхен – Инсбрук – Верона – Болоня – Анкона/Флоренция

 

Ливорно/Специя – Флоренция – Рим – Неапол – Бари – Таранто – Валета

 

Неапол – Каляри/Джоя Тауро – Палермо/Аугуста – Валета – Марсакслок

Предварително набелязани участъци

Трансгранични

граница с Русия – Хелзинки

Железопътен

 

 

Копенхаген – Хамбург: пътища за достъп до постоянната връзка Фемарн Белт

 

 

 

Мюнхен – Вьоргл – Инсбрук – Фортеза – Болцано – Тренто – Верона: Бренер (базов тунел и пътища за достъп)

 

 

 

Трелеборг – Малмьо – Гьотеборг – граница с Норвегия (трансграничен, железопътен)

 

 

 

Гьотерборг – Осло

 

 

 

Хелсингборг – Хелсингьор

 

 

 

Копенхаген – Малмьо

 

 

 

Копенхаген – Хамбург: постоянна връзка Фемарн Белт

Железопътен/ автомобилен

2.  Предварително набелязани участъци на широкообхватната мрежа

Свързаните елементи, разположени по широкообхватната мрежа, посочени в член 9, параграф 2, буква а), подточка i), и трансграничните връзки от широкообхватната мрежа, посочени в член 9, параграф 2, буква а), подточка ii) от настоящия регламент, включват по-специално следните участъци:

Дъблин – Страбан – Летъркени

Автомобилен

ДериСлайгоГолуей

Железопътен

Пау – Уеска

Железопътен

Лион – граница с Швейцария

Железопътен

Атюс – Мон-Сен-Мартен

Железопътен

Железопътен

Монс – Валансиен

Железопътен

Гент – Тернеузен

Железопътен

Хеерлен – Аахен

Железопътен

Грьонинген – Бремен

Железопътен

Щутгарт – граница с Швейцария

Железопътен

Берлин – Ржепин/Хорка – Вроцлав

Железопътен

Прага – Линц

Железопътен

Вилах – Любляна

Железопътен

Анкона — Фоджа

Железопътен/ автомобилен

Пивка – Риека

Железопътен

Пилзен – Ческе Будейовице – Виена

Железопътен

Виена – Дьор

Железопътен

Грац – Целдьомьолк – Дьор

Железопътен

Ноймаркт-Калхам – Мюлдорф

Железопътен

Кехлибарен коридор Полша – Словакия – Унгария

Железопътен

Коридор Виа Карпатия: граница Беларус/Украйна – Полша – Словакия – Унгария – Румъния

Автомобилен

Будапеща – Осиек – Свилай (граница с Босна и Херцеговина)

Автомобилен

Тимишоара — Моравица

Автомобилен

Фаро – Уелва

Железопътен

Порто – Виго

Железопътен

Букурещ — Гюргево – Варна /Бургас

Железопътен

Свиленград – Питио

Железопътен

СиретСучава

Автомобилен

Фокшани – Албица

Автомобилен

Мюнхен – Залцбург – Любляна

Железопътен

Галарате/Сесто Календе — Лавено/Луино

Железопътен

ПРИЛОЖЕНИЕ – ЧАСТ IV: Набелязване на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

1.  Цел на трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници трябва да насърчават трансграничното сътрудничество между държавите членки в областта на планирането, развитието и разходно-ефективната експлоатация на възобновяеми енергийни източници, с цел да се допринесе за постигането на дългосрочните цели на Съюза за декарбонизация.

2.  Общи критерии

За да се квалифицира като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, даден проект трябва да отговаря на всички следващи общи критерии:

a)  да бъде включен в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки и/или между държави членки и трети държави, както е посочено в членове 6, 7, 9 или 11 от Директива 2009/28/ЕО;

б)  да осигурява икономии от разходите за разгръщане на възобновяемите енергийни източници и/или ползи за системната интеграция, сигурността на енергийните доставки или иновациите в сравнение с алтернативен трансграничен проект в областта на енергетиката или проект в областта на енергията от възобновяеми източници, изпълняван от само една от участващите държави членки;

в)  да осигурява потенциални общи ползи от сътрудничеството, надвишаващи разходите за него, включително в дългосрочен план, съгласно оценка, основаваща се на анализа на разходите и ползите, посочен в точка 3, извършена по методиката, посочена в член [7].

3.  Анализ на разходите и ползите

При анализа на разходите и ползите, посочен в точка 2, буква в) по-горе, за всяка от участващите държави членки или трети държави се взема предвид, наред с другото, въздействието върху следните аспекти:

a)  разходи за производството на електроенергия;

б)  разходи за системна интеграция;

в)  разходи за подкрепа;

г)  емисии на парникови газове;

д)  сигурност на доставките;

е)  замърсяване на въздуха и други видове местно замърсяване или въздействие върху местната природа и околната среда;

ж)  иновации.

4.  Процес

Организаторите (включително държави членки) на даден проект, потенциално отговарящ на изискванията за трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, в рамките на споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение в областта на енергията от възобновяеми източници между държави членки и/или между държави членки и трети държави, както е посочено в членове ▌ 9 или 11 от Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета(27), които желаят този проект да получи статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, подават до Комисията заявление този проект да бъде избран като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници. Заявлението трябва да включва необходимата информация, позволяваща на Комисията да направи оценка на проекта спрямо критериите, определени в точки 2 и 3, в съответствие с методиките, посочени в член 7.

Комисията гарантира, че организаторите имат възможност да кандидатстват за статут на своите проекти като трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници най-малко веднъж годишно.

Комисията провежда подходящи консултации по списъка на представените проекти, кандидатстващи за статут на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници.

Комисията оценява заявленията по критериите, определени в точки 2 и 3.

При подбора на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията се стреми техният общ брой да остане управляем. Комисията полага усилия да гарантира подходящо географско равновесие при набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. При набелязването на проекти може да се използва групиране на регионален принцип.

Ако оценката на даден проект се основава на неточна информация, която е била определящ фактор при оценката, или проектът не отговаря на изискванията на законодателството на Съюза, той не получава статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници или този статут му се отнема.

Комисията публикува на своя уебсайт списъка на подбраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници.

ЧАСТ V — ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС В ОБЛАСТТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ЗА ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ

1.  Гигабитова и 5G или друга най-съвременна мобилна свързаност за движещите сили на социално-икономическото развитие

Действията се степенуват по приоритет с оглед на функцията на движещите сили на социално-икономическото развитие, значимостта на цифровите услуги и приложения, които стават възможни чрез предоставянето на съответната свързаност, както и възможните социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, включително потенциалните добавени ползи от свързаността. Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки.

Предимство се дава на действията, допринасящи за:

—  гигабитова свързаност за болници и медицински центрове в съответствие с усилията за цифровизация на системата на здравеопазването, с цел да се повиши благосъстоянието на гражданите на ЕС и да се промени начинът, по който се предоставят здравни услуги и грижи за пациентите(28);

—  Гигабитова свързаност за образователни и научноизследователски центрове в контекста на усилията за улесняване на използването inter alia на високоскоростни компютри, приложения в облак и големи информационни масиви, за преодоляване на цифровото разделение и за обновяване на образователните системи, подобряване на учебните резултати, повишаване на справедливостта и подобряване на ефикасността(29).

—  5G или безжична широколентова свързаност с много голям капацитет за образователни и научноизследователски центрове, болници и медицински центрове в контекста на усилията за осигуряване до 2025 г. на непрекъснато 5G безжично широколентово покритие във всички градски центрове.

2.  Безжична свързаност в местните общности

Действията, насочени към осигуряване на местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, в центрове на местния обществен живот, включително открити пространства, достъпни за населението, които имат важна роля за обществения живот на местните общности, трябва да отговарят на следните условия, за да получават финансова подкрепа:

—  да се изпълняват от организация от обществения сектор съгласно следващата алинея, която има капацитета да проектира и наблюдава инсталирането, както и да осигурява финансирането на оперативните разходи в продължение на най-малко три години, на вътрешни и външни местни точки за безжичен достъп на обществени места;

—  да се основават на цифрови мрежи с много голям капацитет, позволяващи на ползвателите да се предоставя интернет с много високо качество, който:

—  е безплатен и без дискриминационни условия, леснодостъпен, защитен и използва най-съвременното и най-качественото налично оборудване, способно да осигури високоскоростна свързаност на своите потребители, и

—  поддържа равен достъп до иновативни цифрови услуги;

—  използват общата визуална идентичност, налична на различни езици, която ще им бъде предоставена от Комисията, и включват връзка към съответните онлайн инструменти;

—  да се ангажират да осигурят необходимото оборудване и/или свързани с него инсталационни услуги в съответствие с приложимото право, за да се гарантира, че проектите не нарушават неоправдано конкуренцията.

Финансова подкрепа получават организации от обществения сектор, по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета(30), които се ангажират да предоставят в съответствие с националното право местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, чрез инсталирането на местни точки за безжичен достъп.

Финансираните действия не трябва да дублират съществуващо безплатно частно или обществено предлагане със сходни характеристики, включително качество, в същото публично пространство.

Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки.

3.   Примерен списък на коридори 5G и трансгранични връзки, които се допускат до финансиране

В съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, установени от Комисията, и за да се гарантира, че главните наземни транспортни маршрути ще разполагат с непрекъснато покритие 5G до 2025 г.(31), действията за осигуряване на непрекъснато покритие със системи 5G по смисъла на член 9, параграф 4, буква в) включват като първа стъпка действия по трансгранични участъци за експериментиране със САМ(32) , а като втора — действия в разширени участъци с оглед на по-широкомащабното разгръщане на CAM по протежение на коридорите, както е посочено в таблицата по-долу (примерен списък). Коридорите на TEN-T се използват като основа за тази цел, но разгръщането на технологиите 5G не се ограничава непременно до тези коридори(33).

Транспортен коридор на основната мрежа „Атлантически“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Порто – Виго и Мерида – Евора

 

Азорски острови/остров Мадейра – Лисабон – Париж – Амстердам – Франкфурт

 

Авейро – Саламанка

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Мец – Париж – Бордо – Билбао – Виго – Порто – Лисабон

 

–  Билбао – Мадрид – Лисабон

Транспортен коридор на основната мрежа „Балтийско-Адриатически“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

-

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Гданск – Варшава – Бърно – Виена – Грац – Любляна – Триест

Транспортен коридор на основната мрежа „Средиземноморски“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Подводни кабелни мрежи Лисабон – Марсилия – Милано

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Будапеща – Загреб – Любляна / Риека / Сплит

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Балтийско море“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Балтийски транспортен коридор (предстои да бъде определен)

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Талин – Каунас

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Средиземно море“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Мец – Мерцих – Люксембург

 

Ротердам – АнтверпенАйндховен

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Амстердам – Ротердам – Бреда – Лил – Париж

 

Брюксел – Мец – Базел

 

Мюлуз – Лион – Марсилия

Транспортен коридор на основната мрежа „Ориент — Източно Средиземноморие“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

София – Солун – Белград

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Берлин – Прага – Бърно – Братислава

 

Тимишоара – София – граница с TR

 

—  София – Солун – Атина

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн — Алпи“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Болоня – Инсбрук – Мюнхен (транспортен коридор Бренер)

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Ротердам – Оберхаузен – Франкфурт (Mайн)

 

Базел – Милано – Генуа

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн — Дунав“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Мюнхен – Залцбург

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Франкфурт (Mайн) – Пасау – Виена – Будапеща – Букурещ – Яш/Констанца

 

Карлсруе – Мюнхен – Залцбург – Велс

 

Франкфурт (Майн) – Страсбург

Транспортен коридор на основната мрежа „Скандинавия — Средиземноморие“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Оулу – Тромсьо

 

Осло – Стокхолм – Хелзинки

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Турку – Хелзинки – граница с Русия

 

Стокхолм /Осло – Малмьо

 

Малмьо – Копенхаген – Хамбург – Вюрцбург

 

Нюрнберг – Мюнхен – Верона

 

Розенхайм – Болоня – Неапол – Катаня – Палермо

 

Неапол – Бари – Таранто

(1) ОВ C , г., стр. .
(2) ОВ C , г., стр. .
(3) COM(2018) 0321, стр. 13.
(4) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).
(5) Съобщение на Комисията „Европа в движение — Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“ (COM(2017)0283).
(6) Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).
(7) Съобщение на Комисията „Към мобилност с ниски емисии: за Европейски съюз, който опазва планетата, предоставя възможности на своите потребители и защитава промишлеността и работниците си“, COM(2017) 0675.
(8) COM(2018)0293.
(9) JOIN(2017)0041.
(10) JOIN(2018)0005.
(11) COM(2017)0623.
(12) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).
(13) COM(2017)0718.
(14) Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14).
(15) COM(2016)0587.
(16) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
(18) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(19) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(20) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(21) OВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1.
(22) COM(2018)0065.
(23) Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).
(24) Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 22).
(25)+ OВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 55/18 (2016/0375(COD)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикуването в ОВ за посочената директива в бележката под линия.[1] ОВ...+ ОВ, моля, въведете заглавие, номер и данните за публикуването в ОВ на COD 2016/0382 (енергия от възобновяеми източници).
(26)+ ОВ, моля, въведете заглавие, номер и данните за публикуването в ОВ на COD 2016/0382 (енергия от възобновяеми източници).
(27)+ OВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 55/18 (2016/0375(COD)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикуването в ОВ за посочената директива в бележката под линия.[1] ОВ...+ ОВ, моля, въведете заглавие, номер и данните за публикуването в ОВ на COD 2016/0382 (енергия от възобновяеми източници).
(28) Вж. също COM(2018) 0233 final — „Съобщение на Комисията относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество“.
(29) Вж. също COM(2018) 0022 final, „Съобщение на Комисията относно плана за действие в областта на цифровото образование“.
(30) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).
(31) Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет, COM(2016) 0587.
(32) Свързана и автоматизирана мобилност.
(33) Посочените в курсив участъци са разположени извън коридорите на основната мрежа TEN-T, но са включени в коридори 5G

Последно осъвременяване: 21 ноември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност