Показалец 
Приети текстове
Вторник, 12 юни 2018 г. - Страсбург
Актуално състояние на любителския риболов в Европейския съюз
 Задължение за клиринг, изисквания за отчетност и техники за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати и регистри на трансакции ***I
 Общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз ***I
 Емисии на CO2 от нови тежки превозни средства и техния разход на гориво ***I
 Модернизиране на образованието в ЕС
 Към устойчив и конкурентоспособен европейски сектор на аквакултурите

Актуално състояние на любителския риболов в Европейския съюз
PDF 161kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 12 юни 2018 г. относно актуалното състояние на любителския риболов в Европейския съюз (2017/2120(INI))
P8_TA(2018)0243A8-0191/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 43 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(4), и по-специално член 77 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета(5), и по-специално член 5 от него,

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Marine recreational and semi-subsistence fishing – its value and its impact on fish stocks“ (Морски любителски и полупазарен риболов — стойност и въздействие върху рибните запаси), публикувано от Тематичния отдел на ЕП по структурни политики и политика на сближаване през юли 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0191/2018),

A.  като има предвид, че според определението, предоставено през 2013 г. от Международния съвет за изследване на морето (ICES), любителският риболов е улов на или опит за улов на живи водни ресурси, основно за развлечение и/или лична консумация. Това включва активни риболовни методи, включително с корда, с харпун и с ръце, и пасивни риболовни методи, включително с мрежи, с капани и с дълга корда с много куки; като има предвид, че са необходими ясни определения на любителския риболов и на морския любителски риболов, като се вземе предвид член 55, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, който гласи, че „пускането в продажба на улов от любителски риболов се забранява“;

Б.  като има предвид, че е важно да се разбере разликата между любителския риболов и полупазарния риболов, тъй като двата следва да се оценяват и регулират отделно, и следва да е ясно, че любителският риболов не е полупазарен риболов; като има предвид, че Регламентът относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР) не се позовава на полупазарния риболов; като има предвид, че съответно двата вида риболов следва да бъдат оценявани и регулирани поотделно;

В.  като има предвид, че законодателството на ЕС работи само с двустепенна система на риболовните категории, която обхваща любителския и търговския риболов, и следователно не признава полупазарния риболов и полутърговския риболов;

Г.  като има предвид, че предвид мащаба си любителският риболов може да има значително въздействие върху рибните запаси, но регулирането на въпроса попада основно в сферата на компетентност на държавите членки;

Д.  като има предвид, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие е определила риболов с цел прехрана като „риболов на водни животни, който допринася съществено за задоволяване на хранителните потребности на индивида“;

Е.  като има предвид, че без ясно правно разграничение между любителски риболов, полупазарен риболов и полутърговски риболов определени форми на незаконния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов могат да останат незабелязани, като не се изчисляват или регулират правилно;

Ж.  като има предвид, че не съществува одобрено единно, ясно определение на любителския риболов на равнището на ЕС, и като има предвид, че поради това е твърде трудно да се контролира любителският риболов, да се събират данни за него и да се оцени въздействието му върху рибните запаси и околната среда или неговото икономическо значение;

З.  като има предвид, че с цел правилно управление на всички видове риболовни дейности, включително на любителския риболов, е необходимо да се събират редовни и надеждни данни и да се съставят динамични редове, за да се направи оценка на въздействието върху рибните запаси и върху околната среда; като има предвид, че понастоящем такива данни липсват или са непълни; като има предвид, че освен прякото въздействие върху рибните запаси също не е достатъчно проучено допълнителното въздействие на любителския риболов върху околната среда;

И.  като има предвид, че проучванията показаха, че значителна част от проследимите пластмасови отпадъци в моретата, езерата и реките са с произход от водни развлекателни дейности като ветроходство, туризъм и риболов; отбелязва, че отпадъците под формата на изгубени риболовни съоръжения за любителски риболов могат да причинят сериозно влошаване на състоянието на местообитанията и екологични вреди;

Й.  като има предвид, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) осигурява финансова подкрепа за събиране на данни, включително за любителски риболов;

К.  като има предвид, че целите, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се отнасят до необходимостта от постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и от възстановяване и поддържане на рибните запаси и други морски организми над нивата, позволяващи максимален устойчив улов;

Л.  като има предвид, че съгласно неотдавнашно проучване, поръчано от Парламента, въздействието на любителския риболов може да варира между рибните запаси, като представлява от 2% (скумрия) до 43% (сребриста сайда) от общия улов;

М.  като има предвид, че, за да се постигнат целите на ОПОР, рибните запаси и риболовните дейности следва да бъдат управлявани и балансирани; като има предвид, че тези цели не могат да бъдат постигнати, ако липсва част от данните относно улова и икономическото значение на риболовните дейности, включително на любителския риболов;

Н.  като има предвид, че държавите членки имат задължение да събират данни, включително оценки на броя на уловените и хвърлените обратно във водата в резултат на любителски риболов видове, изброени в Регламент (ЕС) 2017/1004 и евентуално включени в многогодишни планове за управление; като има предвид във връзка с това, че само някои държави членки разполагат с изчерпателни данни относно любителския риболов на тяхна територия;

О.  като има предвид, че въпреки че широк набор от видове са улавяни чрез морски любителски риболов, задължителното събиране на данни се прилага за няколко вида и че следователно са необходими проучване и анализ на различните видове, специфични за всяка държава; като има предвид, че уловът от любителски риболов следва да бъде включен в общите оценки на смъртността от риболов и на биомасата;

П.  като има предвид, че наличието на данни за любителския риболов, което варира в зависимост от регионите, като информацията относно морския любителски риболов в Северно и Балтийско море е по-добра, отколкото информацията относно морския любителски риболов в Средиземно и Черно море или в Атлантическия океан;

Р.  като има предвид, че изчисляваният брой на участниците в морския любителски риболов в Европа е между 8,7 и 9 милиона души, или 1,6% от населението на Европа, което извършва риболов в приблизително 77 милиона дни годишно;

С.  като има предвид, съгласно член 3, параграф 2, точка 6 от Регламент (ЕС) № 508/2014 за ЕФМДР „рибар“ означава всяко лице, което се занимава с признати от държава членка търговски риболовни дейности, и като има предвид, че поради това е необходимо да се намери друго определение, за да се обхванат лицата, извършващи любителските риболовни дейности, посочени в съображение А;

Т.  като има предвид, че изчисляваното икономическо въздействие от европейския морски любителски риболов (без да се смята туристическият риболов) възлиза на 10,5 милиарда евро, в които се включват 5,1 милиарда евро преки разходи, 2,3 милиарда евро непреки разходи и 3,2 милиарда евро производни разходи; като има предвид, че само в ЕС стойността за изчислява на 8,4 милиарда евро (в които се включват 4,2 милиарда евро преки разходи, 1,8 милиарда евро непреки разходи и 2,5 милиарда евро производни разходи);

У.  като има предвид, че съществува пряка връзка между размера/структурата на рибните запаси, достъпа до възможностите за риболов и произтичащата от него заетост и икономическите и социално-икономическите последици от него; като има предвид, че е важно да се направи оценка на въздействието на всички риболовни дейности върху определен вид запас, както и на неговата икономическа стойност, за да се приемат мерки за управление, които да спомогнат за постигането както на целта за опазване на околната среда, така и на икономическите цели;

Ф.  като има предвид, че морският любителски риболов подкрепя около 99 000 работни места на еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ) в ЕС, в които се включват 57 000 преки, 18 000 непреки и 24 000 производни работни места и с които се генерира средна икономическа стойност в размер на 49 000 EUR на година за ЕПРВ; като има предвид, че само в ЕС тази стойност е оценена на 84 000 ЕПРВ (50 000 преки, 15 000 непреки и 20 000 производни работни места);

Х.  като има предвид, че морският любителски туристически риболов, както и други туристически риболовни дейности се оказаха много важни за икономиката на много региони и държави и затова следва да бъдат анализирани, за да се оцени по-добре техните стойност, въздействие и потенциал за развитие;

Ц.  като има предвид, че всички видове любителски риболов оказват по-голямо икономическо и социално въздействие на местно и регионално равнище в сравнение с на национално равнище чрез подкрепа на местните и крайбрежните общности посредством туризъм, производство, търговия на дребно и отдаване под наем на оборудване и други форми на свързани с любителския риболов услуги;

Ч.  като има предвид, че в някои случаи уловът от любителски риболов представлява значителен дял от общата смъртност от риболов на запасите и поради това следва да бъде взет предвид при определянето на възможностите за риболов; като има предвид, че съгласно неотдавнашно проучване, поръчано от Парламента, изчисленият процент на принос за общия улов от морски любителски риболов варира широко в зависимост от целевите видове — от 2% за скумрия до 43% за сребриста сайда;

Ш.  като има предвид, че е важно да се оценят поотделно различните методи за любителски риболов или сегментите, описани определението на ICES от 2013 г.;

Щ.  като има предвид, че оценката на въздействието на любителския риболов върху запасите от риба включва запазването на улова и смъртността сред хвърлената обратно във водата риба; като има предвид, че процентът на оцеляване на рибите, уловени с въдица и корда (улов и хвърляне обратно във водата), в повечето случаи е по-висок в сравнение с еквивалентните проценти на риба, уловена с други съоръжения и с други практики, и поради това следва да бъде взет под внимание в тези случаи; като има предвид, че е необходима допълнителна информация за основните морски съоръжения, използвани в любителския риболов, така че да може да бъде направено сравнение между шансовете за оцеляване на изхвърления улов при търговския риболов и хвърлената обратно във водата риба при любителския риболов;

АА.  като има предвид, че любителският риболов включва широк набор от съоръжения и техники с различно въздействие върху запасите и върху околната среда, и поради това следва да бъде оценяван и регулиран по съответния начин;

АБ.  като има предвид, че поради лошото състояние на запасите от лаврак в Северно море и от треска в западната част на Балтийско море бяха въведени ограничения на любителския риболов на равнището на ЕС чрез определяне на тавани на улова или забраняване на запазването (в случая на лаврака), за да се помогне за възстановяването на тези запаси; като има предвид, че мерките за управление на извънредни положения, предприемани, когато се счита, че състоянието на запаса е засегнат от любителски риболов, не осигуряват на сектора необходимата видимост;

АВ.  като има предвид, че някои любители рибари се насочват към мигриращите видове, като например сьомга, пъстърва и змиорка; като има предвид, че събирането на данни за тези видове следва да се извършва както в сладководни басейни, така и в соленоводни басейни, за да се направи оценка на това как се променят рибните запаси с течение на времето;

АГ.  като има предвид, че областите, които са най-достъпни за мнозинството от любители рибари, са крайбрежните райони, където в допълнение към видовете риба се уловят също безгръбначни и морски водорасли; като има предвид, че те играят ключова роля за екологията на тези райони; като има предвид, че въздействието на улова на тези видове също ще трябва да бъде оценявано по отношение не само на съответните запаси, но и на екосистемите, от които са част;

АД.  като има предвид, че сьомгата се завръща във водите, в които се е родила, и като има предвид, че в идеалния случай тя следва да бъде улавяна единствено в речни системи, в които са възможни ефективен контрол и ефективно правоприлагане; като има предвид, че улавянето на сьомга в морето безразборно премахва сьомгата както от здравите, така и от уязвимите популации;

АЕ.  като има предвид, че любителският риболов би могъл да представлява значителен източник на смъртност от риболов, а най-голямото очаквано въздействие върху околната среда за сладководния любителски риболов е свързано с възможността за въвеждане на чуждоземни видове в екосистемата, при което има малко отражение върху морския любителски риболов;

АЖ.  като има предвид, че ОПОР беше създадена с цел управление на търговския риболов, без да се вземе предвид любителският риболов, неговите особености и необходимостта от специални инструменти за управление и планиране;

АЗ.  като има предвид, че въздействието на любителския риболов върху околната среда включва типове, различни от премахването на риба, но липсата на ясни данни затруднява отделянето им от други антропогенни източници;

АИ.  като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза следва да се вземе под внимание при бъдещото управление на морския любителски риболов с оглед на значението на тази дейност в Обединеното кралство и значението ѝ за споделяните рибни запаси;

АЙ.  като има предвид, че любителският риболов има много социални ползи и ползи за общественото здраве, например повишава качеството на живот на участниците, насърчава взаимодействието между младите хора и обучава хората по отношение на околната среда и значението на нейната устойчивост;

1.  подчертава значението на събирането на достатъчно данни относно любителския риболов, и по-специално относно морския любителски риболов, за да се оценят правилно общите нива на смъртност от риболов за всички запаси;

2.  подчертава, че тенденциите за любителския риболов се увеличават в повечето европейски държави и че този вид риболов представлява важна дейност, която има обществени, икономически, трудови и екологични последици, най-вече значителното въздействие, което може да окаже върху рибните ресурси; подчертава факта, че поради това държавите членки следва да гарантират, че такива дейности се извършват по устойчив начин, съответстващ на целите на ОПОР;

3.  подчертава необходимостта от защита на непромишления флот и от гарантиране на неговото оцеляване и смяната на поколенията в контекста на разширяването на развлекателните дейности, свързани с яхтените пристанища и сезонния туризъм;

4.  счита, че следва да се събират данни за броя на любителите рибари, обема на техния улов и създадената от тях добавена стойност в крайбрежните общини;

5.  призовава Комисията да включи и да подобри съществуващите разпоредби за любителския риболов в нов регламент за контрол;

6.  настоятелно призовава Комисията да извърши оценка и ако е необходимо, да разшири събирането на данни за любителския риболов, за да се обхванат повече рибни запаси и други морски организми, да изготви проучване за осъществимост относно единното събиране на данни, отнасящи се до социално-икономическото му въздействие, и да направи задължително събирането на такива данни;

7.  подчертава необходимостта от подобряване на докладването и на мониторинга на уловите, свързани с любителския риболов; припомня, че при приемането на бюджета на ЕС за 2018 г. Парламентът одобри пилотен проект, който има за цел въвеждането на месечни доклади за улова на лаврак, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да финансират допълнителни проекти за мониторинг на видовете, които са особено уязвими по отношение на любителския риболов; припомня значението на проследимостта и призовава Комисията да включи и да подобри съществуващите разпоредби за любителския риболов в нов регламент за контрол;

8.  призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на любителския риболов в ЕС; счита, че оценката на плановете за управление, които включват разпоредби за любителски риболов, следва също така да бъде включена в окончателния доклад на Комисията относно оценката на въздействието;

9.  призовава държавите членки да предприемат необходимите технически мерки с цел изпълнение на настоящия регламент относно събирането на данни и да разширят обхвата му с цел включване в него на повече запаси и аспекти на любителския риболов;

10.  призовава Комисията да гарантира, че се събират редовно всички необходими данни относно любителския риболов с цел извършването на цялостна оценка на рибните запаси и други морски организми, за да се предостави по-добра видимост на сектора; предупреждава, че без такава всеобхватна оценка и подходящи действия, предприемани въз основа на тази оценка, плановете за управление на риболовните дейности и техническите мерки може да не постигнат целите на Регламент (ЕС) № 1380/2013, нито баланс между любителския риболов и риболова с търговска цел;

11.  счита, че когато уловът от любителски риболов оказва значително въздействие върху запасите, той следва да бъде включен като неразделна част от екосистемата и в рамките на социалните и икономическите съображения на многогодишните планове за управление за целите както на определяне на възможностите за риболов, така и на приемане на съответни технически мерки; поради това призовава Комисията да включи при необходимост любителския риболов в многогодишни планове за управление, които вече са приети или предстои да бъдат приети;

12.  подчертава факта, че събирането на данни е задължение на държавите членки; при все това изтъква, че едно точно определение на любителския риболов би подобрило качеството на данните; призовава Комисията да предложи единно определение за любителския риболов на равнището на ЕС, което ясно да разграничава любителския от търговския и полупазарния риболов въз основа на принципа, че уловът от любителски риболов никога не следва да бъде продаван;

13.  счита, въз основа на данните и доклада за оценка на въздействието и като взема предвид правомощията на държавите членки относно любителския риболов, че Комисията следва да направи оценка на ролята на любителския риболов в бъдещата ОПОР, така че и двата вида морски риболов — търговски и любителски — да могат да бъдат управлявани по балансиран, справедлив и устойчив начин с оглед на постигането на желаните цели;

14.  настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа, включително финансова подкрепа, за развитието на любителския риболов в туристическия сектор като важен фактор за развитието на синята икономика в малките общности, крайбрежните общности и островите, и по-специално в най-отдалечените региони; счита, че това би имало положително въздействие върху усилията за удължаване на туристическия сезон след летните месеци; предлага Комисията да определи любителския риболов като тема на годината на проекта за устойчив туризъм Най-добри европейски дестинации и да стартира проекти за насърчаване на туризма за любителски риболов в малките крайбрежни общности по линия на фонда COSME;

15.  изтъква, че извън рамките на обичайното управление на рибните ресурси въз основа на съществени научни данни развитието на любителските риболовни дейности не трябва да означава намаляване на професионалните възможности за риболов или съвместно ползване на оскъдните ресурси между професионални и любителски дейности, по-специално в случая на дребномащабния и непромишления риболов;

16.  признава, че любителският риболов се упражнява от векове в целия ЕС и е неразделна част от културата, традициите и наследството на значителни по брой крайбрежни и островни общности; отбелязва, че различните видове любителски риболов са толкова различни, колкото са и културите на самия ЕС, и че трябва да се отдаде значимото на този факт във всеки опит за законодателна инициатива в тази област;

17.  призовава Комисията да въведе подходящи мерки с цел да се гарантира, че бъдещите разпоредби за регулиране на любителския риболов са подходящи и не вредят на професионалния риболов;

18.  подчертава, че е необходимо да се определят основните правила за управление на любителския риболов, и предлага да бъде изготвен също така каталог на дейности в сферата на любителския риболов, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции и описание на риболовните зони, на целевите видове и на прилова;

19.  подчертава значението на ЕФМДР за подпомагане на развитието на научния капацитет и за гарантиране на пълни и надеждни оценки на морските ресурси за любителски риболовни дейности; припомня, че ЕФМДР предоставя средства за събиране на данни, и призовава Комисията да разшири бъдещия обхват на ЕФМДР с цел осигуряване на финансова подкрепа за изследване и анализ на събраните данни;

20.  подчертава силната и жизненоважна необходимост от споделянето на данни и посочва, че ЕФМДР подкрепя събирането на данни, включително по отношение на любителския риболов; поради това призовава държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да съберат данни, и освен това настоятелно призовава Комисията да продължи да изготвя обща база данни с изчерпателни и надеждни данни за изследователите, за да могат те да наблюдават и оценяват състоянието на рибните ресурси; предлага такива мерки да могат да включват използването на финансиране по линия на ЕФМДР;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0316.
(2) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(3) OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.
(4) OВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(5) OВ L 157, 20.6.2017 г., стр. 1.


Задължение за клиринг, изисквания за отчетност и техники за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати и регистри на трансакции ***I
PDF 296kWORD 90k
Текст
Консолидиран текст
Изменения, приети от Европейския парламент на 12 юни 2018 г. към предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции (COM(2017)0208 — C8-0147/2017 — 2017/0090(COD))(1)
P8_TA(2018)0244A8-0181/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Изменение 1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(2)
P8_TA(2018)0244A8-0181/2018
към предложението на Комисията
P8_TA(2018)0244A8-0181/2018
---------------------------------------------------------
P8_TA(2018)0244A8-0181/2018

Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(6) бе публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 27 юли 2012 г. и влезе в сила на 16 август 2012 г. Съдържащите се в него изисквания, а именно изискванията за централен клиринг на стандартизираните договори за извънборсови деривати; изисквания за допълнително обезпечение; изисквания за намаляване на операционния риск за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали централен клиринг; задължения за отчитане на договорите за деривати; изискванията към централните контрагенти (ЦК) и изискванията към регистрите на трансакции (РТ) допринасят за намаляване на системния риск чрез увеличаване на прозрачността на пазара на извънборсови деривати и намаляване на свързаните с пазара на извънборсови деривати операционен и кредитен риск от контрагента.

(2)  С опростяването на някои области, обхванати от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и с по-пропорционалния подход към тях се цели най-вече намаляване на регулаторната и административната тежест, без да се засяга общата цел за запазване на финансовата стабилност и намаляване на системните рискове, в съответствие с Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), в която се подчертава необходимостта от намаляване на разходите и опростяване, за да могат политиките да постигнат целите си по възможно най-ефективен начин.

(3)  Основни фактори за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари представляват ефикасните и устойчиви системи за обработка на сключените сделки и пазарите на обезпечения, които задълбочават усилията за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в съответствие с политическите приоритети на Комисията.

(4)  През 2015 г. и 2016 г. Комисията проведе две обществени консултации относно прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Отзиви за неговото прилагане бяха представени и от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От тези публични консултации стана ясно, че целите на Регламент (ЕС) № 648/2012 срещат подкрепата на заинтересованите страни и не е необходимо регламентът да бъде изцяло преработен. На 23 ноември 2016 г. Комисията прие доклад за преглед в съответствие с член 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Въпреки че не всички разпоредби на Регламент (ЕС) № 648/2012 са изцяло приложими към момента и следователно все още не е възможно да му се направи цялостна оценка, в доклада бяха набелязани редица области, в които са необходими целенасочени действия, за да се осигури изпълнението на целите на Регламент (ЕС) № 648/2012 по по-пропорционален, ефикасен и ефективен начин.

(5)  Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да обхваща всички финансови контрагенти, които могат да представляват съществен системен риск за финансовата система. Поради това следва да бъде изменено определението за финансови контрагенти.

(6)  Определени финансови контрагенти имат обем на дейност на пазарите на извънборсови деривати, който е твърде нисък, за да представлява системен риск за финансовата система, както и ▌е твърде нисък, за да бъде използването на централен клиринг икономически целесъобразно. Тези контрагенти, които обикновено са известни като „малки финансови контрагенти (МФК), следва да бъдат освободени от задължението за клиринг, като същевременно продължават да спазват изискването за размяна на обезпечения за намаляване на системния риск. Когато обаче даден МФК превиши клиринговия праг за най-малко един клас извънборсови деривати, задължението за клиринг следва да се задейства за всички класове извънборсови деривати с оглед на взаимосвързаността на финансовите контрагенти и евентуалния системен риск за финансовата система, който би могъл да възникне, ако тези договори за деривати не преминават през централен клиринг.

(7)  Нефинансовите контрагенти са по-слабо взаимосвързани, отколкото финансовите контрагенти. Те често търгуват само с един клас извънборсови деривати. Поради това тяхната дейност крие по-малък системен риск за финансовата система, отколкото дейността на финансовите контрагенти. Обхватът на задължението за клиринг за нефинансови контрагенти следва да се ограничи, така че нефинансовите контрагенти да подлежат на задължение за клиринг единствено по отношение на класа активи или класовете активи, превишаващи клиринговия праг ▌.

(7a)  Тъй като финансовите контрагенти и нефинансовите контрагенти представят различни видове риск, е необходимо да бъдат разработени два отделни клирингови прага. За да се вземат предвид събитията и промените на финансовите пазари, тези прагове следва да бъдат редовно актуализирани.

(8)  Изискването за клиринг на определени договори за извънборсови деривати, сключени преди задължението за клиринг да породи действие, създава правна несигурност и оперативни трудности, докато ползите от него са ограничени. По-специално, това изискване поражда допълнителни разходи и усилия за контрагентите по тези договори и може също така да засегне гладкото функциониране на пазара, без това да води до съществено подобряване на единното и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012 или до създаването на еднакви условия на конкуренция за участниците на пазара. По тази причина това изискване следва да бъде премахнато.

(9)  Независимо дали като клиенти на клирингов член, или посредством споразумения за непряк клиринг, контрагентите с ограничена по обем дейност на пазарите на извънборсови деривати срещат трудности при достъпа до централен клиринг. Ето защо изискването клиринговите членове да предоставят непреки клирингови услуги при приемливи търговски условия е неефикасно. Следователно клиринговите членове и клиентите на клиринговите членове, които предоставят клирингови услуги пряко на други контрагенти или непряко, като позволяват на своите клиенти да предоставят такива услуги на други контрагенти, следва да бъдат изрично задължени да правят това при справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни търговски условия.

(10)  В определени ситуации следва да бъде възможно прекратяване на задължението за клиринг. Първо, това прекратяване следва да бъде възможно, когато вече не са изпълнени критериите, въз основа на които даден клас извънборсови деривати подлежи на задължението за клиринг. Такъв би могъл да бъде случаят, когато даден клас извънборсови деривати вече не е подходящ за задължителен централен клиринг или при съществена промяна на някой от тези критерии по отношение на даден клас извънборсови деривати. Прекратяване на задължението за клиринг следва също така да бъде възможно, когато ЦК престане да предлага клирингови услуги за определен клас извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти и други ЦК не могат достатъчно бързо да поемат предлагането на тези клирингови услуги. Накрая, прекратяването на задължението за клиринг следва също така да бъде възможно, когато това се счита за необходимо, за да се избегне сериозна заплаха за финансовата стабилност в Съюза.

(11)  Отчитането на минали трансакции се оказа трудна задача поради липсата на някои отчитани елементи, които не бяха изисквани при отчитането преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 648/2012, но които понастоящем се изискват. Това доведе до висок процент на случаите на неуспешно отчитане и до ниско качество на отчитаните данни въпреки значителната административна тежест, свързана с отчитането на тези трансакции. Поради това има голяма вероятност тези данни за минали периоди да не бъдат използвани. Освен това до настъпването на момента, когато ще започне да се прилага крайният срок за отчитане на минали трансакции, валидността на много от тези сделки вече ще е изтекла, а с нея и съответните експозиции и рискове. За преодоляване на тази ситуация изискването за отчитане на минали трансакции следва да бъде премахнато.

(12)  Вътрешногруповите трансакции, в които участват нефинансови контрагенти, представляват сравнително малка част от всички сделки с извънборсови деривати и служат основно за вътрешно хеджиране в рамките на групите. Поради това тези трансакции не водят до значително увеличаване на системния риск и взаимосвързаността, но въпреки това задължението за отчитането на тези сделки налага значителни разходи и тежести на нефинансовите контрагенти. Ето защо трансакциите между свързани субекти в рамките на групата, по които поне едната от страните е нефинансов контрагент, следва да бъдат освободени от задължението за отчетност, независимо от мястото на установяване на нефинансовия контрагент.

(13)  Изискването за отчитане на сделките с борсово търгувани деривати (БТД) представлява значителна тежест за контрагентите поради значителния обем на БТД, които се сключват ежедневно. Обществената консултация на Комисията относно проверката за пригодност на отчетността пред надзорните органи, която беше публикувана на 1 декември 2017 г., има за цел да събира данни относно разходите за спазване на съществуващите изисквания за отчетност пред надзорните органи на равнището на Съюза, както и за съгласуваността, последователността, ефективността, ефикасността и добавената стойност за Съюза на тези изисквания. Тази консултация дава възможност на органите да извършат цялостна оценка на отчитането на БТД, заедно с всички съществуващи и бъдещи режими за регулаторна отчетност, позволява им да вземат предвид новата среда за отчитане след прилагането на Регламент (ЕС) № 600/2014▌(7) и им предоставя възможност за представяне на предложения за ефективно намаляване ▌на тежестта за участниците на пазара, от които се изисква да отчитат сделките с БТД. Комисията следва да вземе под внимание тези констатации, за да предложи бъдещи промени на изискванията за отчетност съгласно член 9, параграф 1 във връзка с отчитането на БТД▌.

(14)  С цел да се намали тежестта на отчитането за малките нефинансови контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг, финансовите контрагенти следва да отговарят и да носят правното задължение единствено за отчитането на единен набор от данни за договорите за извънборсови деривати, сключени с нефинансови контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг,▌ както и за гарантирането на точността на отчитаните данни. С цел да се гарантира, че финансовият контрагент разполага с данните, необходими за изпълнението на неговото задължение за отчитане, нефинансовият контрагент следва да предостави данните, свързани с трансакциите с извънборсови деривати, за които не може да се очаква логично, че са притежавани от финансовия контрагент. Следва обаче да бъде възможно даден нефинансов контрагент да решава да отчита своите договори за извънборсови деривати. В такива случаи нефинансовият контрагент следва да информира съответно финансовия контрагент и да отговаря и да носи правното задължение за отчитането на тези данни и за гарантирането на тяхната точност.

(15)  Отговорността за отчитането на другите договори за деривати също следва да бъде определена. Поради това следва да се уточни, че управляващото дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) отговаря и носи правното задължение за отчитането на договорите за извънборсови деривати, сключени от това ПКИПЦК, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни, от името на това ПКИПЦК. Аналогично управителят на алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) отговаря и носи правното задължение за отчитането на договорите за извънборсови деривати, сключени от този АИФ, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни, от името на този АИФ.

(16)  За да се избегнат несъответствията при прилагането на техниките за намаляване на риска в рамките на Съюза, процедурите за управление на риска, изискващи своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения между контрагентите, или всяка значителна промяна в тези процедури следва да бъдат одобрявани от надзорните органи преди тяхното прилагане.

(16а)  За да бъдат избягвани международни регулаторни различия и като се има предвид особеното естество на сделките с тези деривати, задължителният обмен на променливи маржини на сетълмент с физическа доставка на форуърдни валутни сделки и сетълмент с физическа доставка на валутни суап сделки с деривати следва да се прилага единствено за сделки между най-значимите от системна гледна точка контрагенти, кредитни институции и инвестиционни посредници.

(16б)  Услугите за намаляване на риска след сключване на сделките, като например компресиране на портфейл, могат да доведат до намаляване на системния риск. Чрез намаляване на рискове по съществуващи портфейли от деривати, без да променя общата пазарна позиция на портфейла, те могат да водят до намаляване на експозициите на контрагента и риск от контрагента, свързан с натрупване в брутните неприключени позиции. Понятието „компресиране на портфейл“ е определено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 600/2014 и е изключено от обхвата на задължението за търговия в Съюза, установено в член 28 от Регламент (ЕС) № 600/2014. С цел привеждане на настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕС) № 600/2014, при необходимост, като се вземат под внимание различията между тези два регламента и потенциалът за заобикаляне на задължението за клиринг, Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП и ЕССР, следва да оценява на кои услуги за намаляване на риска след сключването на сделките може да бъде предоставено освобождаване от задължението за клиринг.

(17)  С цел увеличаване на прозрачността и предвидимостта на първоначалните допълнителни обезпечения и за да се ограничат случаите, при които ЦК променят своите модели на първоначалните допълнителни обезпечения по начини, които могат да имат проциклично въздействие, ЦК следва да предоставят на своите клирингови членове инструменти за симулиране на съответните им изисквания за първоначално допълнително обезпечение, както и подробен преглед на използваните от тях модели на първоначалните допълнителни обезпечения. Това е в съответствие с международните стандарти, публикувани от Комитета по платежни и сетълмент системи и Съвета на Международната организация на комисиите за ценни книжа, и по-специално с рамката за оповестяване на информация, публикувана(8) през декември 2012 г., и количествените стандарти за оповестяване за централни контрагенти, публикувани през 2015 г.(9), служещи на клиринговите членове за по-точно разбиране на рисковете и разходите, свързани с участието им в ЦК, и повишаващи прозрачността на ЦК за пазарните участници.

(18)  Продължава да съществува несигурност по въпроса до каква степен активите, държани в омнибус или индивидуални отделени сметки, са неприкосновени при несъстоятелност. Следователно не е ясно в кои случаи ЦК може с достатъчна правна сигурност да прехвърля клиентски позиции при неизпълнение от страна на клирингов член или в кои случаи ЦК може с достатъчна правна сигурност да изплаща приходите от ликвидация директно на клиентите. С оглед насърчаване на клиринга и подобряване на достъпа до него правилата, отнасящи се до неприкосновеността на тези активи и позиции при несъстоятелност, следва да бъдат изяснени.

(19)  Глобите, които ЕОЦКП може да налага на намиращите се под неговия пряк надзор регистри на трансакции, следва да бъдат достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи, за да се гарантира ефективността на надзорните правомощия на ЕОЦКП и да се повиши прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати. Размерите на глобите, първоначално предвидени в Регламент (ЕС) № 648/2012, се оказаха недостатъчно възпиращи с оглед на текущите обороти на регистрите на трансакции, което потенциално би могло да ограничи ефективността на надзорните правомощия, с които ЕОЦКП разполага по отношение на регистрите на трансакции съгласно регламента. Ето защо следва да бъде увеличена горната граница на основните размери на глобите.

(20)  Органите на трета държава следва да има достъп до данните, отчитани пред регистрите на трансакции в Съюза, когато третата държава е изпълнила определени условия относно третирането на тези данни и когато тази трета държава е въвела правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение, осигуряващо на органите от Съюза пряк достъп до данните, отчитани пред регистрите на трансакции в тази трета държава.

(21)  В Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета(10) е предвидена опростена процедура за регистрация на регистри на трансакции, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 и желаят да разширят тази регистрация, за да предоставят своите услуги по отношение на сделки за финансиране с ценни книжа. Подобна опростена процедура следва да бъде предвидена за регистрацията на регистри на трансакции, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365 и желаят да разширят тази регистрация, за да предоставят своите услуги по отношение на договори за деривати.

(22)  Недостатъчното качество и прозрачност на данните, изготвяни от регистрите на трансакции, затрудняват образуванията, получили достъп до тези данни, за да ги използват за наблюдение на пазарите на деривати, и пречат на регулаторните и надзорните органи при своевременното определяне на рисковете за финансовата стабилност. С цел подобряване на качеството и прозрачността на данните, както и за уеднаквяване на изискванията за отчетност на Регламент (ЕС) № 648/2012 с тези на Регламент (ЕС) 2015/2365 и Регламент (ЕС) № 600/2014, е необходимо допълнително хармонизиране на правилата и изискванията за отчетност, по-специално по отношение на стандартите за данните, методите и механизмите за отчитане, както и на процедурите, които да се прилагат от регистрите на трансакции за валидиране на отчитаните данни по отношение на тяхната пълнота и точност и за съгласуване на данните с другите регистри на трансакции. Освен това регистрите на трансакции следва, при поискване, да предоставят на контрагентите достъп до всички отчитани от тяхно име данни, за да могат тези контрагенти да проверят точността на тези данни.

(22а)   За да се намали административната тежест и да се увеличи съпоставянето на трансакции, ЕОЦКП следва да въведе общ стандарт на Съюза за отчитане пред регистрите на трансакции. Тъй като ЦК и другите финансови контрагенти поемат делегирани задължения за отчитане, единният формат ще повиши ефективността на всички участници.

(23)  С Регламент (ЕС) № 648/2012 бе създадена конкурентна среда по отношение на услугите, предоставяни от регистрите на трансакции. Поради това контрагентите следва да имат възможност да избират пред кой регистъра на трансакции да отчитат и да могат по желание да сменят регистрите на трансакции. За улесняване на тази смяна и за осигуряване на постоянната наличност на данни без дублиране, регистрите на трансакции следва да въведат подходящи политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от предприятие, което подлежи на задължението за отчетност.

(24)  Регламент (ЕС) № 648/2012 постановява, че задължението за клиринг не следва да се прилага за пенсионните планове, докато ЦК не разработят подходящо техническо решение за трансфера на непарични обезпечения като променливи маржини. Тъй като до момента не е разработено работещо техническо решение, позволяващо на пенсионните планове да извършват централен клиринг, тази временна дерогация следва да се прилага за още две години по отношение на по-голямата част от пенсионните планове. Централният клиринг следва обаче да остане крайна цел, при условие че текущите регулаторни и пазарни промени позволят на участниците на пазара да разработят подходящи технически решения в рамките на този срок. Със съдействието на ЕОЦКП, ЕБО, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и ЕССР Комисията следва да следи напредъка, постигнат от ЦК, клиринговите членове и пенсионните планове за постигане на работещи решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг, и да изготви доклад за този напредък. Този доклад следва също да обхване решенията и съответните разходи за пенсионните планове, като бъдат отчетени регулаторните и пазарните промени, като например промените във вида на финансовия контрагент, подлежащ на задължението за клиринг. ▌На Комисията следва да се предоставят правомощия да удължи дерогацията за още една година, ако тя счита, че заинтересованите страни са договорили решение и че те се нуждаят от допълнително време за неговото изпълнение.

(24а)  Малките пенсионни планове, в допълнение към тези, класифицирани като малки финансови контрагенти, не представляват същите рискове като по-големите пенсионни планове и е целесъобразно да им се предостави по-дълъг срок на освобождаване от задължението за клиринг. За тези пенсионни планове Комисията следва да удължи освобождаването от посоченото задължение на три години. Ако в края на този период Комисията счита, че малкият пенсионните планове са положили необходимите усилия за разработване на подходящи технически решения за участие в централен клиринг, както и че отрицателното въздействие, което централният клиринг на договорите за деривати оказва върху пенсионните плащания на пенсионери, остава непроменено, Комисията следва да има възможност да удължи срока на дерогацията с още две години. След като изтече срокът на освобождаване, малките пенсионни планове следва да бъдат предмет на настоящия регламент по същия начин като всички останали образувания в рамките на неговото приложно поле. Поради по-ниските обеми на договорите за деривати, сключвани от пенсионни планове, трябва да се очаква, че те не ще надхвърлят праговете, задействащи задължението за клиринг. В резултат на това, дори след изтичане на срока на освобождаването, повечето малки пенсионни планове все още няма да подлежат на задължението за клиринг.

(24б)  Освобождаването за пенсионните планове следва да продължи да се прилага, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, и ако настоящият регламент влезе в сила след 16 август 2018 г., също следва да се прилага с обратно действие за всички договори за извънборсови деривати, извършени след тази дата. Прилагането обратно действие на тази разпоредба е необходима, за да се избегне прекъсване между края на прилагането на съществуващото освобождаване и новото освобождаване, тъй като и двете освобождавания служат на една и съща цел.

(25)  На Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с определянето на изискванията, при които търговските условия по отношение на предоставянето на услуги по клиринг се считат за справедливи, приемливи, прозрачни и недискриминационни, както и по отношение на удължаването на срока, в който задължението за клиринг следва да не се прилага за пенсионните планове.

(26)  За осигуряването на единни условия за прилагането на настоящия регламент, и по-специално по отношение на достъпа на съответните органи на трети държави до информацията, съдържаща се в регистрите на трансакции на Съюза, на Комисията следва да бъдат предоставени съответните изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(11).

(27)  За да се осигури последователната хармонизация на правилата относно процедурите за намаляване на риска, регистрацията на регистрите на трансакции и изискванията за отчетност, Комисията следва да приеме проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, относно надзорните процедури, осигуряващи първоначалното и текущо утвърждаване на процедурите за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения, характеристиките на опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции, който вече е регистриран съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365, характеристиките на процедурите, които трябва да бъдат прилагани от регистъра на трансакции, за да се провери спазването на изискванията за отчетност от страна на отчитащия се контрагент или подаващия отчета субект, изчерпателността и точността на отчитаната информация и характеристиките на процедурите за съгласуване на данните между регистрите на трансакции. Комисията следва да приема тези проекти на регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(12), Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета(13) и Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета(14).

(28)  На Комисията следва също да се предоставят правомощия да приеме технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП, чрез актове за изпълнение по силата на член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 по отношение на стандартите за данните, които трябва да се отчитат за различните класове деривати, както и на методите и механизмите за отчитане.

(29)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно повишаване на пропорционалността на правилата, водещи до излишна административна тежест и разходи за привеждане в съответствие, без да се излага на риск финансовата стабилност, и за увеличаване на прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, залегнал в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на посочените цели.

(30)  Прилагането на някои разпоредби на настоящия регламент следва да бъде отложено с цел да бъдат установени всички основни мерки за изпълнение и да се даде възможност на участниците на пазара да предприемат необходимите стъпки за привеждане в съответствие.

(31)  В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(15) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на [...].

(32)  Поради това Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен,

(32а)  Задължението за клиринг на деривати, определено в Регламент (ЕС) № 648/2012, и задължението за търговия на деривати, определено в Регламент (ЕС) № 600/2014, следва да бъдат привеждани в съответствие, когато това е необходимо и целесъобразно. Ето защо Комисията следва да изготви доклад относно промените в задължението за клиринг на деривати в настоящия регламент, по-специално по отношение на обхвата на образуванията, които подлежат на задължението за клиринг, както и на механизма за прекратяване на задължението, които следва да бъдат направени и в задължението за търговия на деривати, посочено в Регламент (ЕС) № 600/2014

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 648/2012 се изменя, както следва:

(-1)  В член 1 параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

   а) централните банки и други органи, натоварени с управлението на публичния дълг или участващи в това управление;
   б) Банката за международни разплащания;
   в) многостранните банки за развитие, посочени в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“

"

-1а)  В член 1, параграф 5, се заличава буква а);

(1)  В член 2, точка 8 се заменя със следното:"

“(8) „финансов контрагент“ означава инвестиционен посредник, лицензиран в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(16), кредитна институция, лицензирана в съответствие с Директива 2013/36/ЕС, застрахователно или презастрахователно предприятие, лицензирано в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(17), ПКИПЦК, получило разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, освен ако това ПКИПЦК е свързано с план за покупка на акции от наети лица, институция за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на член 6, буква а) от Директива 2003/41/ЕО, АИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, който е установен в Съюза или се управлява от лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ) , което е получило разрешение или е регистрирано в съответствие с Директива 2011/61/ЕС, освен ако този АИФ е свързан с план за покупка на акции от наети лица и когато е приложимо, неговото лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е установено в Съюза; и централен депозитар на ценни книжа, лицензиран в съответствие с Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета(18) ▌; “

"

(2)  Член 4 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 буква а) се изменя, както следва:

i)  подточки i)—iv) се заменят със следното:"

“i) между два финансови контрагента, които подлежат на условията по член 4а, параграф 1, втора алинея;

   ii) между финансов контрагент, който подлежи на условията по член 4а, параграф 1, втора алинея, и нефинансов контрагент, който подлежи на условията по член 10, параграф 1, втора алинея;
   iii) между два нефинансови контрагента, които подлежат на условията по член 10, параграф 1, втора алинея;
   iv) между, от една страна, финансов контрагент, който подлежи на условията по член 4а, параграф 1, втора алинея, или нефинансов контрагент, който подлежи на условията по член 10, параграф 1, втора алинея, и, от друга страна, образувание, установено в трета държава, което би подлежало на задължението за клиринг, ако е установено в Съюза;“;

"

б)  в параграф 1 буква б) се заменя със следното:"

“б) се сключват или подновяват:

   i) на датата, на която задължението за клиринг поражда действие или след нея; или
   ii) на или след датата, на която двамата контрагенти покриват посочените в буква а)условия.“;

"

в)  вмъкват се следните параграфи:"

“3а. Клиринговите членове и клиенти, които пряко или непряко предоставят клирингови услуги, правят това при справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни търговски условия. Тези клирингови членове и клиенти предприемат всички разумни мерки за установяване, предотвратяване, управление и наблюдение на конфликти на интереси в рамките на група от свързани субекти, по-специално между търговския отдел и отдела за клиринг, които биха могли да оказват неблагоприятно въздействие върху справедливото, приемливо, недискриминационно и прозрачно предоставяне на клирингови услуги.

На клиринговите членове и клиенти се разрешава да контролират рисковете, свързани с предлаганите клирингови услуги.

3б.  За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва регулаторни технически стандарти за уточняване на условията, при които търговските условия за клиринговите услуги, посочени в параграф 3а, се считат за справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в алинея първа, в срок до... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

"

(3)  Добавя се следният член 4а:"

„Член 4a

Финансови контрагенти, които подлежат на задължението за клиринг

1.  Финансов контрагент, заемащ позиции в договори за извънборсови деривати, може да изчислява ежегодно своята съвкупна средна позиция в края на месеца за предходните 12 месеца ▌в съответствие с параграф 3.

Ако финансовият контрагент не изчислява своята позиция или резултатът от изчислението превишава клиринговите прагове, определени съгласно член 10, параграф 4, буква б), финансовият контрагент:

   а) незабавно уведомява за това ЕОЦКП и съответния компетентен орган;
   б) подлежи на посоченото в член 4 задължение за клиринг за бъдещите договори за извънборсови деривати, независимо от класа или класовете активи, за които е бил превишен клиринговият праг; както и
   в) осъществява клиринг на посочените в буква б) договори в срок от четири месеца след датата, от която подлежи на задължението за клиринг.

2.  Финансов контрагент, за който се прилага задължение за клиринг в съответствие с параграф 1 и който впоследствие удостовери пред съответния компетентен орган, че съвкупната му средна позиция в края на месеца за предходните 12 месеца ▌вече не превишава клиринговия праг, посочен в параграф 1, вече не подлежи на задължението за клиринг по член 4.

2а.  Ако финансов контрагент, който по-рано е бил освободен, вече подлежи на задължението за клиринг в съответствие с параграф 1, той осъществява клиринг на своите договори за извънборсови деривати в срок от четири месеца след датата, от която подлежи на задължението за клиринг.

3.  При изчисляването на посочените в параграф 1 позиции финансовият контрагент включва всички договори за извънборсови деривати, сключени от финансовия контрагент или от други образувания в рамките на групата, към която принадлежи този финансов контрагент.“

"

(4)  В член 5, параграф 2 се заличава буква в).

(4а)   В член 6, параграф 2 след буква г) се добавя следната буква:"

га) в рамките на всеки клас извънборсови деривати, посочени в буква г), данните за видовете договори, за които съответните ЦК са получили разрешение за клиринг, и датата, на която тези ЦК са получили разрешение за клиринг на тези договори;“

"

(5)  В член 6, параграф 2 се заличава буква д).

(6)  Добавя се следният член 6б:"

„Член 6б

Прекратяване на задължението за клиринг в ситуации, различни от преструктурирането

1.  ЕОЦКП може при обстоятелства, различни от посочените в член 6а, параграф 1, да поиска от Комисията временно да прекрати задължението за клиринг, посочено в член 4, параграф 1, за определен клас извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти, когато е изпълнено едно от следните условия:

   а) класът извънборсови деривати вече не е подходящ за централен клиринг съгласно критериите, посочени в член 5, параграф 4, първа алинея и член 5, параграф 5;
   б) вероятно е ЦК да прекрати клиринга на този определен клас извънборсови деривати и няма друг ЦК, който е в състояние да осъществи клиринга на този определен клас извънборсови деривати без прекъсване;
   в) прекратяването на задължението за клиринг за определен клас извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти е необходимо, за да се избегне сериозна заплаха за финансовата стабилност в Съюза, и прекратяването е пропорционално на тази цел.

За целите на буква в) от първата алинея, ЕОЦКП се консултира с ЕССР преди да отправи посоченото в нея искане.

Когато поиска от Комисията временно да прекрати задължението за клиринг, посочено в член 4, параграф 1, ЕОЦКП излага мотивите си и представя доказателства, че най-малко едно от изложените в първата алинея условия е изпълнено. Комисията уведомява незабавно Европейския парламент и Съвета относно искането на ЕОЦКП.

1а.  Искане за прекратяване от страна на ЕОЦКП, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, може да бъде изискано от компетентен орган, определен в съответствие с член 22. Когато компетентният орган изисква от ЕОЦКП да подаде искане за прекратяване, той излага мотиви и представя доказателства, че най-малко едно от изложените в първата алинея на параграф 1 условия е изпълнено.

В рамките на 48 часа от момента на получаване на дадено искане от компетентния орган и въз основа на мотивите и доказателствата, представени от компетентния орган, ЕОЦКП изисква от Комисията да прекрати задължението за клиринг на конкретния клас извънборсови деривати или за определения вид контрагент, посочен в параграф 1, или отхвърля искането на компетентния орган. ЕОЦКП информира заинтересования компетентен орган за своето решение и представя подробна обосновка, в която се обяснява това решение.

2.  Искането по параграф 1 не се оповестява публично.

3.  В рамките на 48 часа от момента на подаване на искането, посочено в параграф 1, и въз основа на мотивите и доказателствата, представени от ЕОЦКП, Комисията прекратява задължението за клиринг на конкретния клас извънборсови деривати или за определения вид контрагент, посочен в параграф 1, или отхвърля поисканото прекратяване. Комисията информира ЕОЦКП за своето решение и представя подробна обосновка, в която се обяснява това решение. Комисията след това предава тази информация незабавно на Европейския парламент и на Съвета.

4.  Решението на Комисията да прекрати задължението за клиринг ▌се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, на уебсайта на Комисията и в публичния регистър, посочен в член 6.

5.  Прекратяването на задължението за клиринг съгласно параграф 4 е валидно за срок от най-много един месец от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

6.  Ако основанията за прекратяването продължават да бъдат приложими, Комисията може, след консултация с ЕОЦКП и ЕССР, да удължи посоченото в параграф 5 прекратяване за един или повече периоди с продължителност един месец, които общо не надвишават 12 месеца, считано от края на първоначалния период на прекратяване. Удължаването на прекратяването се публикува в съответствие с член 4.

За целите на първа алинея, Комисията уведомява ЕОЦКП и информира Европейския парламент и Съвета за своето намерение да удължи временното прекратяване на задължението за клиринг. В рамките на 48 часа от уведомяването ЕОЦКП представя становище относно удължаването на прекратяването.“

"

(7)  Член 9 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

“1. Финансовите контрагенти, нефинансовите контрагенти, които отговарят на условията, посочени в член 10, параграф 1, втора алинея, и ЦК осигуряват отчитането на данните в съответствие с параграф 1а за всеки сключен от тях договор за деривати, както и за всяка промяна или прекратяване на такъв договор, пред регистъра на трансакции, регистриран в съответствие с член 55 или признат в съответствие с член 77. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.

Задължението за отчетност се прилага за договори за деривати, които ▌са сключени на или след 12 февруари 2014 г.

Независимо от член 3, задължението за отчетност не се прилага по отношение на договори за извънборсови деривати в рамките на една и съща група, по които поне една от страните е нефинансов контрагент или би отговаряла на изискванията за нефинансов контрагент, ако беше учредена в Съюза, при условие, че:

   а) двата контрагента са обект на една и съща пълна консолидация;
   б) двата контрагента са обект на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска; както и
   в) предприятието майка не е финансов контрагент.“;

"

б)  вмъкват се следните параграфии 1б:"

„1а. Данните по договорите за деривати, посочени в параграф 1, се отчитат, както следва:

   б) ▌данните по договорите за извънборсови деривати, сключени между финансов контрагент и нефинансов контрагент, който не отговаря на условията в член 10, параграф 1, втора алинея, се отчитат, както следва:
   i) финансовите контрагенти са единствено отговорни и имат правното задължение за отчитане под формата на единен набор от данни, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни. С цел да се гарантира, че финансовият контрагент разполага с всички данни, необходими за изпълнението на неговото задължение за отчитане, нефинансовият контрагент предоставя на финансовия контрагент данните, свързани с договорите за извънборсови деривати, сключени между тях, за които не може да се очаква логично, че са притежавани от финансовия контрагент. Нефинансовият контрагент е отговорен за това да гарантира, че посочените данни са точни.
   ii) независимо от разпоредбите на подточка i), нефинансовите контрагенти, които вече са инвестирали, за да въведат система за отчитане, могат да изберат да отчитат данните по своите договори за извънборсови деривати с финансови контрагенти пред регистър на трансакции. В такъв случай нефинансовите контрагенти информират предварително финансовите контрагенти, с които са сключили договори за извънборсови деривати, относно решението си. Отговорността и правното задължение за отчитането и за гарантирането на точността на тези данни при това положение продължават да се носят от нефинансовите контрагенти.
   ба) в случай на договори за извънборсови деривати, сключени от даден нефинансов контрагент, който не подлежи на условията, посочени в член 10, параграф 1, втора алинея, със субект, който е установен в трета държава, който би представлявал финансов контрагент, ако е установен в Съюза, от съответния нефинансов контрагент не се изисква да се отчита съгласно член 9 и не подлежи на правното задължение за отчитането или за гарантирането на точността на данните по тези договори за извънборсови деривати, в случай че:
   i) правният режим за отчитане на съответната трета държава е счетен са еквивалентен съгласно член 13 и финансовият контрагент от трета държава е отчел тази информация съгласно правния режим за отчитане на съответната трета държава;
   ii) правният режим за отчитане на съответната трета държава не е обявен за еквивалентен съгласно член 13, финансовият контрагент от трета държава избира да подлежи на изискванията на настоящия член, както би било, ако представляваше финансов контрагент, установен в Съюза, и се регистрира в ЕОЦКП.

ЕОЦКП изготвя общ регистър на финансовите контрагенти от трети държави, които са избрали да подлежат на разпоредбите на настоящия член в съответствие с подточка ii), който е публично достъпен на неговия уебсайт;

   в) управляващото дружество на ПКИПЦК е отговорно за отчитането на данните по договорите за извънборсови деривати, по които това ПКИПЦК е контрагент, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни;
   г) управителят на АИФ е отговорен за отчитането на данните по договорите за извънборсови деривати, по които този АИФ е контрагент, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни;
   д) контрагентите и ЦК, отчитащи договори за извънборсови деривати пред регистър на трансакции, гарантират, че данните по сключените от тях договори се отчитат точно и без дублиране.

Контрагентите и ЦК, които подлежат на посоченото в параграф 1 задължение за отчетност, могат да делегират това задължение.

1б.  ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи данните, които следва да бъдат предоставени от даден финансов контрагент от трета държава за неговата регистрация в ЕОЦКП, посочени в параграф 1а, първа алинея, буква ба), подточка ii).

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“;

"

в)  параграф 6 се заменя със следното:"

“6. За да се осигурят единни условия за прилагането на параграфи 1 и 3, ЕОЦКП разработва в тясно сътрудничество с ЕСЦБ проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточняват:

   а) стандартите и форматите за данните, които трябва да бъдат отчитани, включващи най-малко следното:
   i) глобалните идентификационни кодове на правните субекти (ИКПС);
   ii) международните идентификационни номера на ценните книжа (ISIN);
   iii) уникалните идентификатори на трансакциите (UTI);
   б) методите и механизмите за отчитане;
   в) честотата на отчитането;
   г) датата, до която договорите за деривати следва да се отчитат, включително поетапно изпълнение за договори, сключени преди датата на прилагане на задължението за отчетност.

При разработването на тези проекти на технически стандарти ЕОЦКП взема предвид тенденциите в международен план и стандартите, договорени в рамките на Съюза или на световно равнище, и тяхната съгласуваност с изискванията за отчетност, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2015/2365* и член 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.;

__________________________________________________________________

* Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).“

"

(8)  В член 10 параграфи 1 — 4 се заменят със следното:"

„1. Нефинансов контрагент, заемащ позиции в договори за извънборсови деривати, може да изчислява на годишна база своята съвкупна средна позиция в края на месеца за предходните 12 месеца в съответствие с параграф 3.

Ако нефинансовият контрагент не изчисли позицията си или резултатът от изчислението, посочено в първата алинея, не превишава клиринговите прагове, определени съгласно член 4, буква б), нефинансовият контрагент:

   а) незабавно уведомява за това ЕОЦКП и органа, определен съгласно параграф 5;
   б) в случай че не е изчислил позицията си, подлежи на посоченото в член 4 задължение за клиринг за бъдещите договори за извънборсови деривати за всички класове активи и на изискванията, посочени в член 11, параграф 3;
   ба) в случай че резултатът от изчислението, посочено в първата алинея, надвишава клиринговите прагове, определени в параграф 4, буква б), подлежи на посоченото в член 4 задължение за клиринг за бъдещите договори за извънборсови деривати от класа или класовете активи, за които е бил превишен клиринговият праг, и се освобождава от изискванията, посочени в член 11, параграф 3 за другия клас или класове активи, за които клиринговият праг не е превишен;
   в) осъществява клиринг на посочените в буква б) договори в срок от четири месеца след датата, от която подлежи на задължението за клиринг.

2.  Нефинансов контрагент, за когото се прилага задължение за клиринг в съответствие с параграф 1, втора алинея и който впоследствие удостовери пред органа, определен съгласно параграф 5, че съвкупната му средна позиция в края на месеца за предходните 12 месеца вече не превишава клиринговия праг, посочен в параграф 1, вече не подлежи на задължението за клиринг по член 4.

3.  При изчисляването на посочените в параграф 1 позиции нефинансовият контрагент включва всички договори за извънборсови деривати, сключени от нефинансовия контрагент или от други нефинансови образувания в рамките на групата, към която принадлежи този нефинансов контрагент, за които не може да се измери обективно, че водят до намаляване на рисковете, пряко свързани с търговската или финансиращата дейност на нефинансовия контрагент или на групата.

4.  За да гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след провеждане на консултации с ЕССР и другите съответни органи, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи:

   а) критериите за определяне за кои договори за извънборсови деривати обективно може да се измери, че намаляват рисковете, пряко свързани с търговската дейност или финансиращата дейност, посочени в параграф 3; както и
   б) стойности за клиринговите прагове, които се определят при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас извънборсови деривати.

ЕОЦКП може да разработи отделни клирингови прагове за финансовите и за нефинансовите контрагенти, като вземе под внимание взаимната свързаност между финансовите контрагенти и по-високият им системен риск.

След провеждането на открита публична консултация ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г. и редовно ги актуализира.

На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

След като се консултира с ЕССР и с други заинтересовани органи, ЕОЦКП редовно преразглежда праговете, посочени в буква б), и при необходимост, по-специално с цел да гарантира засилено участие в централен клиринг, предлага регулаторни технически стандарти за изменението им.“

"

(8а)  В член 11 се вмъква следният параграф:"

„1a. Изискванията, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се отнасят за вътрешногруповите трансакции, посочени в член 3, когато един от контрагентите е нефинансов контрагент, който не е обхванат от задължението за клиринг съгласно член 10, параграф 1, втора алинея.“

"

(8б)  В член 11 параграф 3 се изменя, както следва:"

„3. Финансовите контрагенти разполагат с процедури за управление на риска, които изискват своевременна, точна и отделена по подходящ начин размяна на обезпечения във връзка с договорите за извънборсови деривати, сключени на или след 16 август 2012 г. Нефинансовите контрагенти, посочени в член 10, може да не прилагат процедури за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения във връзка с договорите за извънборсови деривати, които са в класа деривати или в класовете деривати, за които е клиринговият праг не е превишен.“

"

(9)  В член 11 параграф 15 се изменя, както следва:

а)  буква а) се заменя със следното:"

„a) процедурите за управление на риска, включително нивата и видовете обезпечения и споразуменията за отделяне, посочени в параграф 3, както и съответните надзорни процедури, осигуряващи първоначалното и текущо утвърждаване на тези процедури за управление на риска;“;

"

б)  във втора алинея първото изречение се заменя със следното:"

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].“

"

(10)  В член 38 се добавят следните параграфи 6 и 7:"

“6. ЦК предоставя на своите клирингови членове инструмент за симулиране, който им позволява да определят на брутна основа размера на първоначалните допълнителни обезпечения, които ЦК може да изисква при клиринга на нова трансакция. Използването на инструмента става единствено при защитен сигурен достъп, а резултатите от симулацията не са обвързващи.

7.  ЦК предоставя на своите клирингови членове информация за използваните от него модели на първоначалните допълнителни обезпечения. Тази информация трябва да отговаря на всяко от следните условия:

   а) ясно обяснява замисъла на модела на първоначалните допълнителни обезпечения и начина, по който той функционира;
   б) ясно описва основните допускания и ограниченията на модела на първоначалните допълнителни обезпечения, както и обстоятелствата, при които тези допускания вече не са валидни;
   в) информацията е документирана.“

"

(11)  В член 39 се добавя следният параграф 11:"

„11. Националните закони на държавите членки относно несъстоятелността не пречат на ЦК да предприема действия съгласно член 48, параграфи 5 – 7, по отношение на активите и позициите, записани по сметките, посочени в параграфи 2 – 5 от настоящия член.“

"

(12)  Член 56 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

“1. За целите на член 55, параграф 1, регистърът на трансакции подава до ЕОЦКП едно от следните:

   а) заявление за регистрация;
   б) заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, когато регистърът на трансакции вече е регистриран съгласно глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365.“;

"

б)  параграф 3 се заменя със следното:"

“3. За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява следното:

   а) техническите детайли на заявлението за регистрация, посочено в параграф 1, буква а);
   б) техническите детайли на опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 1, буква б).

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“;

"

в)  параграф 4 се заменя със следното:"

“4. За да се осигурят единни условия за прилагането на параграф 1, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточнява следното:

   а) формата на заявлението за регистрация, посочено в параграф 1, буква а);
   б) формата на заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 1, буква б).

По отношение на първа алинея, буква б), ЕОЦКП разработва опростен формат.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до [9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 1; от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“

"

(12а)   В член 62 параграф 5 се заличава.

(12б)   В член 63 параграф 1 се заменя със следното:"

“1. С цел изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент, ЕОЦКП може да извършва всички необходими проверки на място във всички служебни помещения или собственост на юридическите лица, посочени в член 61, параграф 1. Когато това е необходимо за целите на правилното извършване и ефикасността на проверките, ЕОЦКП може да извършва проверки на място без предварително предупреждение.“

"

(12в)   В член 63 параграф 2 се заменя със следното:"

“2. Служебните лица и други лица, упълномощени от ЕОЦКП да извършват проверки на място, могат да влизат в служебните помещения или собственост на юридическите лица, обект на приетото от ЕОЦКП решение за разследване, и разполагат с всички правомощия, предвидени в член 62, параграф 1. Те могат и да запечатват всички служебни помещения, счетоводни книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката.“

"

(12г)  В член 63 параграф 8 се заличава.

(12д)  В член 64 параграф 4 се изменя, както следва:"

“4. Когато представя на ЕОЦКП досието с констатациите си, разследващият служител уведомява за това лицата, които са обект на разследването. Тези лица имат право на достъп до досието при зачитане на законния интерес на други лица във връзка с опазване на търговските им тайни. Правото на достъп до досието не включва достъп до поверителна информация и вътрешни подготвителни документи на ЕОЦКП.“

"

(12е)   В член 64 параграф 8 се заменя със следното:"

“8. Ако при изпълнението на своите задължения съгласно настоящия регламент ЕОЦКП установи, че има сериозни признаци за евентуално наличие на факти, за които знае, че могат да представляват престъпления съгласно приложимото право, той сезира съответните органи с цел започване на разследване и на евентуално наказателно преследване. Освен това ЕОЦКП се въздържа от налагането на глоби или периодични финансови санкции в случаи, при които знае, че предишна оправдателна или осъдителна присъда, произтичаща от идентичен факт или факти, които са по същество идентични, вече е влязла в сила като резултат от наказателно производство съгласно националното право.“

"

(12ж)   В член 65, параграф 1 се заличава втората алинея.

(13)  В член 65 параграф 2 се изменя, както следва:

а)  в буква а) „20 000 EUR“ се заменя с „200 000 EUR“;

б)  в буква б) „10 000 EUR“ се заменя със „100 000 EUR“;

в)  добавя се следната буква в):"

„в) за нарушенията, посочени в приложение І, раздел IV, глобите са в размер най-малко 5 000 EUR и не надвишават 10 000 EUR.“.

"

(13а)   В член 67, параграф 1 се добавя следната алинея:"

„Първата алинея не се прилага, в случай че е необходимо да се предприемат спешни мерки за предотвратяването на значителна и непосредствена вреда за финансовата система или значителна и непосредствена вреда за целостта, прозрачността, ефикасността и правилното функциониране на финансовите пазари, включително стабилността или точността на данните, докладвани в регистър на трансакциите. В такъв случай ЕОЦКП може да приеме временно решение и предоставя на засегнатите лица възможността да бъдат изслушани възможно най-бързо след като той приеме решението.“

"

(14)  В член 72 параграф 2 се заменя със следното:"

“2. Размерът на таксата, начислена на регистъра на трансакции, покрива всички разумни административни разходи на ЕОЦКП, свързани с дейността му по регистрацията и надзора, и е пропорционален на оборота на съответния регистър на трансакции и на вида на регистрацията и упражнявания надзор.;

"

(15)  Вмъква се следният член 76a:"

Член 76а

Взаимен пряк достъп до данни

1.  Когато това е необходимо за упражняването на задълженията им, съответните органи на трети държави, в които са установени един или повече регистри на трансакции, следва да имат пряк достъп до информацията в регистрите на трансакции, установени в Съюза, при условие че Комисията е приела за тази цел акт за изпълнение в съответствие с параграф 2.

2.  След подаване на искане от органите, посочени в параграф 1, Комисията може в съответствие с посочената в член 86, параграф 2 процедура по разглеждане да приеме актове за изпълнение, в които се определя дали нормативната уредба на третата държава на подалия искането орган отговаря на всяко от следните условия:

   а) регистрите на трансакции, установени в тази трета държава, са получили надлежно разрешение;
   б) регистрите на трансакции подлежат на текущ ефективен надзор и изпълнението на задълженията им е осигурено с ефективно правоприлагане в тази трета държава;
   в) съществуват гаранции относно професионалната тайна и тези гаранции са най-малко еквивалентни на предвидените в настоящия регламент, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни;
   г) за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, съществува правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение да осигуряват на образуванията, посочени в член 81, параграф 3, пряк и незабавен достъп до данните.”.

"

(16)  В член 78 се добавят следните параграфи 9 и 10:"

“(9) Регистърът на трансакции въвежда следните процедури и политики:

   а) процедури за ефективното съгласуване на данни между регистрите на трансакции;
   б) процедури за гарантиране на изчерпателността и точността на отчитаните данни;
   в) политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от контрагентите или ЦК, посочени в член 9, или когато това е необходимо по други причини.
   (10) За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват:
   а) процедурите за съгласуването на данни между регистрите на трансакции;
   б) процедурите, които регистърът на трансакции трябва да прилага, за да се провери спазването на изискванията за отчетност от страна на отчитащия се контрагент или подаващия отчета субект, както и изчерпателността и точността на информацията, отчитана съгласно член 9.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“;

"

(17)  Член 81 се изменя, както следва:

а)  към параграф 3 се добавя следната буква р):"

„р) съответните органи на трета държава, по отношение на която е бил приет акт за изпълнение съгласно член 76, буква а);“;

"

б)  вмъква се следният параграф 3а:"

“3а. Регистърът на трансакции предоставя на контрагентите и ЦК, посочени в член 9, параграф 1а, втора алинея, отчитаната от тяхно име информация.“;

"

в)  параграф 5 се заменя със следното:"

“5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултация с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява следното:

   а) информацията, която трябва да се публикува или до която трябва да се осигури достъп в съответствие с параграфи 1 и 3;
   б) честотата на публикуване на информацията, посочена в параграф 1;
   в) оперативните стандарти, необходими за агрегиране и сравняване на данните между регистрите на трансакции и за достъпа на посочените в параграф 3 образувания до тази информация;
   г) редът и условията, както и механизмите, и изискваната документация, въз основа на които регистрите на трансакции предоставят достъп на посочените в параграф 3 образувания.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение].

При разработването на тези проекти на технически стандарти ЕОЦКП гарантира, че при публикуването на информацията, посочена в параграф 1, не се разкрива самоличността на страните по договорите.

На Комисията се делегират правомощия да приеме посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“.

"

(18)  В член 82 параграф 2 се заменя със следното:"

“2. Делегираните правомощия, посочени в член 1, параграф 6, член 4, параграф 3, член 64, параграф 7, член 70, член 72, параграф 3, член 76а и член 85, параграф 2, се предоставят на Комисията за неопределен срок.“.

"

(19)  Член 85 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

“1. В срок до ... [три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията прави оценка на прилагането на настоящия регламент и изготвя общ доклад. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

"

аа)  вмъква се следният параграф:"

“1а. В срок до ... [три години след влизането в сила на настоящия регламент за изменение] ЕОЦКП представя доклад пред Европейския парламент, Съвета и Комисията, в който се анализира въздействието, което въведените с Регламент (ЕС) 2018/... [настоящия регламент за изменение] промени в режима на отчетност оказват върху участниците на пазара. В посочения доклад по-специално се прави оценка на приемането и прилагането на съответните разпоредби, позволяващи делегирането на отчетната дейност на финансовите контрагенти и изискващи отчитане на договорите от страна на ЦК, като също така се проучва дали тези нови разпоредби са довели до желания ефект на намаляване на тежестта на отчитането за по-малките контрагенти. В него се проучва и как тези нови разпоредби са засегнали конкуренцията между регистрите на трансакции и дали и в каква степен са довели до по-малко конкурентна среда и по-ограничена свобода на избор за клиринговите членове и техните клиенти.“;

"

б)  параграф 2 се заменя със следното:"

„2. В срок до [една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] и всяка година след това до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията изготвя доклад, с който се оценява дали са били разработени работещи технически решения за прехвърлянето от пенсионните планове на парични и непарични обезпечения като променливи маржини, както и необходимостта от мерки за улесняване на подобни решения.

В срок до [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] и всяка година след това до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕОЗППО, ЕБО и ЕССР, представя пред Комисията доклад, в който се оценява следното:

   а) дали ЦК, клиринговите членове и пенсионните планове са направили необходимото и са разработили работещи технически решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг посредством внасяне на парични и непарични обезпечения като променливи маржини, включително последствията от тези решения върху пазарната ликвидност и процикличността, както и потенциалните правни и други последствия;
   б) обемът и естеството на дейността на пенсионните планове на пазарите на извънборсови деривати — преминали и непреминали клиринг, за всеки клас активи, и свързаният с това системен риск за финансовата система;
   в) последствията, които изпълнението на изискването за клиринг от страна на пенсионните планове ще има върху техните инвестиционни стратегии, включително всяка промяна в разпределението на техните парични и непарични активи;
   г) последиците за пенсионните планове от клиринговите прагове, посочени в член 10, параграф 4;
   д) въздействието на други правни изисквания върху разликата между разходите по трансакциите с преминали и непреминали клиринг извънборсови деривати, включително изискванията за допълнителни обезпечения за непреминали клиринг деривати и изчисляването на коефициента на ливъридж съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013;
   е) дали са необходими допълнителни мерки, за да се намери решение във връзка с достъпа на пенсионните планове до клиринг.

В съответствие с член 82 Комисията приема делегиран акт за еднократно удължаване на тригодишния срок, посочен в член 89, параграф 1, с две години, ако достигне до заключението, че не е било разработено работещо техническо решение и че се запазва отрицателното влияние, което централният клиринг на договори за деривати оказва върху бъдещите пенсионни плащания.“;

"

в)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. В срок до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] ▌Комисията ▌:

   а) представя предложение за обвързващо решение, различно от постоянни или допълнителни временни освобождавания на пенсионните планове от задължението за клиринг, ако счита, че не е намерено решение от заинтересованите страни; или
   б) приема делегиран акт в съответствие с член 82, за да удължи двегодишния срок, посочен в член 89, параграф 1, еднократно с една години, единствено ако прецени, че заинтересованите страни са се договорили за решение и че е необходимо допълнително време за прилагането на съответното решение; или
   в) позволява да изтече срокът на освобождаването, като в същото време насърчава заинтересованите страни да приложат своето решение предварително, ако счита, че е намерено решение.

"

ва)  вмъкват се следните параграфи:"

3а. В срок до ... [три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 82 за еднократно удължаване на тригодишния срок, посочен в член 89, параграф 1а, с две години, ако прецени, че малките пенсионни планове, посочени в член 89, параграф 1а, са положили необходимите усилия за разработването на подходящи технически решения, и че се запазва отрицателното влияние, което централният клиринг на договори за деривати оказва върху пенсионните плащания.;

3б.   В срок до [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] ЕОЦКП представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Комисията, в който се прави оценка по въпроса дали списъкът на финансовите инструменти, считани за високо ликвидни и свързани с минимални кредитни и пазарни рискове, в съответствие с член 47, може да бъде разширен, и дали този списък може да включва един или повече фондове на паричния пазар, получили разрешение съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2017/1131.“.

"

д)  добавят се следните параграфи:"

„6. В срок до ... [шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията, след проведена консултация с ЕОЦКП, представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно съгласуването на задължението за търговия на деривати съгласно Регламент (ЕС) № 600/2014 с промените, извършени съгласно Регламент (ЕС) 2018/... [настоящия регламент за изменение] в задължението за клиринг на деривати, и по-специално по отношение на обхвата на образуванията, които подлежат на задължението за клиринг, както и на механизма за прекратяване на задължението. Ако това съгласуване се счита за необходимо и целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение, с което се въвеждат необходимите промени.

7.  В срок до [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕОЗППО и ЕБО, представя доклад до Комисията, в който се оценява дали принципът за справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни търговски условия, посочен в член 4, параграф 3а, е бил ефективен при улесняването на достъпа до клиринг.

Комисията, в срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се оценява дали принципът на справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни търговски условия е бил ефективен при улесняването на достъпа до клиринг и в който се предлагат, ако е необходимо, подобрения на посочения принцип. В този доклад се разглеждат констатациите от доклада, посочен в първата алинея и, когато е целесъобразно, той е съпроводен от законодателно предложение.

8.  В срок до [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията изготвя доклад, в който се прави оценка по въпроса дали сделките, които произтичат пряко от услуги за намаляване на риска след сключване на сделките, включително компресиране на портфейл, следва да бъдат освободени от изискването за клиринг, посочено в член 4, параграф 1. В този доклад Комисията взема предвид по-специално степента, в която тези сделки ограничават рисковете, и по-конкретно настоящия кредитен и оперативен риск, както и възможностите за заобикаляне на изискването за клиринг и за възпиращо действие във връзка с централния клиринг. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно с евентуалните подходящи законодателни предложения.

С цел да подпомогне Комисията при изготвянето на доклада, посочен в първата алинея, в срок до [6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение] ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕССР, представя на Комисията доклад, в който се прави оценка по въпроса дали сделките, които произтичат пряко от услуги за намаляване на риска след сключване на сделките, включително компресиране на портфейл, следва да бъдат освободени от изискването за клиринг. В този доклад се проучва компресирането на портфейл и други налични несвързани с ценообразуване услуги за намаляване на риска след сключване на сделките, които водят до намаляване на непазарните рискове по портфейли от деривати, без да се променя пазарният риск по портфейлите, като например ребалансиране на трансакциите. В него също така се обясняват целите и функционирането на такива услуги за намаляване на риска след сключване на сделките, степента, до която те ограничават рисковете, и по-специално настоящия кредитен и оперативен риск, и се оценява необходимостта от клиринг за такива сделки или за освобождаването им от клиринг, с цел управление на системните рискове. В него се оценява също и доколко освобождаването на тези услуги от задължението за клиринг действа възпиращо във връзка с централния клиринг и може да доведе до заобикаляне на задължението за клиринг от страна на контрагентите.

9.  Въз основа на, наред с другото, констатациите от обществената консултация на Комисията относно проверката за пригодност на надзорната отчетност, публикувана на 1 декември 2017 г., и на доклада, представен от ЕОЦКП съгласно втората алинея, в срок до [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията прави преглед на и докладва относно прилагането на член 9, параграф 1а. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно с евентуалните подходящи законодателни предложения. При прегледа на прилагането на член 9, параграф 1а Комисията оценява дали задължението за отчитане на трансакциите съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 създава ненужно дублиране на отчитането на трансакциите за деривати, които не са извънборсови деривати, и дали изискването за отчетност по отношение на трансакции с деривати, които не са извънборсови деривати съгласно член 9, параграф 1а би могло да бъде ограничено без ненужни загуби на информация, с цел опростяване на веригите на отчетност за дериватите, които не са извънборсови деривати, за всички контрагенти, и по-специално за нефинансовите контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг, посочено в член 10, параграф 1, втора алинея.

В срок до [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕССР, представя на Комисията доклад, в който се оценява следното:

   а) съгласуваността между изискванията за отчетност за деривати, които не са извънборсови деривати, съгласно Регламент (ЕС) № 600/2014 и съгласно член 9 от настоящия регламент, както по отношение на данните за отчитания договор за деривати, така и по отношение на достъпа до данни от страна на съответните субекти;
   б) дали е възможно да се приведат в съответствие изискванията за отчетност по отношение на деривати, които не са извънборсови деривати, съгласно Регламент (ЕС) № 600/2014 и съгласно член 9 от настоящия регламент, както по отношение на данните за отчитания договор за деривати, така и по отношение на достъпа до данни от страна на съответните субекти; както и
   в) осъществимостта на опростяването на веригите за отчитане за всички контрагенти, включително всички непреки клиенти, като се взема предвид необходимостта от своевременно отчитане, както и актовете и мерките, приети съгласно член 4, параграф 4 от настоящия регламент и член 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 600/2014.“

"

(20)  В член 89, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:"

“1. В срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] задължението за клиринг, предвидено в член 4, няма да се прилага за договорите за извънборсови деривати, за които обективно може да се измери, че водят до намаляване на инвестиционните рискове, пряко свързани с финансовата състоятелност на пенсионните планове, както и за образуванията, създадени с цел предоставяне на обезщетение на членове на пенсионни планове в случай на неизпълнение на пенсионните планове.

Пенсионните планове, централните контрагенти (ЦК) и клиринговите членове полагат максимални усилия, за да допринасят за разработването на технически решения, които да улесняват клиринга на подобни договори за извънборсови деривати от пенсионните планове.

Комисията създава експертна група, съставена от представители на пенсионните планове, ЦК, клиринговите членове и други заинтересовани страни по тези технически решения, за да следи техните усилия и да оценява напредъка, постигнат в разработването на технически решения, които да улесняват клиринга на подобни договори за извънборсови деривати от пенсионните планове. Тази експертна група се събира поне веднъж на всеки шест месеца. Комисията отчита усилията, полагани от пенсионните планове, ЦК и клиринговите членове, при изготвянето на своите доклади в съответствие с член 85, параграф 2, първа алинея.“

"

(20а)  В член 89 се вмъква следният параграф:"

1а. Независимо от разпоредбите на параграф 1, в срок до [три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] задължението за клиринг, предвидено в член 4, не се прилага за договорите за извънборсови деривати, за които обективно може да се измери, че водят до намаляване на инвестиционните рискове, пряко свързани с финансовата състоятелност на пенсионните планове, спадащи към категорията на малките пенсионни планове, както и за образуванията, създадени с цел предоставяне на обезщетение на членовете на съответните пенсионни планове в случай на неизпълнение на задълженията на даден пенсионен план.

Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 82а за допълване на настоящия регламент, като се определя кои пенсионни планове може да се считат за малки пенсионни планове в съответствие с първата алинея на настоящия параграф, като се има предвид, че категорията на малките пансионни планове следва да не представлява над 5% от договорите за извънборсови деривати, сключени от пенсионните планове.

"

(21)  Приложение I се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага, считано от [пет месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение].

Независимо от разпоредбите на втория параграф от настоящия член, член 1, параграф 7, буква г) и член 1, параграфи 8, 10 и 11 се прилагат от [▌шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], а член 1, параграф 2, буква в), член 1, параграф 7, буква д), член 1, параграф 9, член 1, параграф 12, букви б) и в) и член 1, параграф 16 се прилагат от [▌18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

В случай че настоящият регламент влезе в сила след 16 август 2018 г., член 89, параграф 1 се прилага с обратна сила за всички договори за извънборсови деривати, изпълнени от пенсионни планове след 16 август 2018 г. и преди датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I се изменя, както следва:

(1)   В раздел I се добавят следните букви и), й) и к):

“i) регистър на трансакции нарушава член 78, параграф 9, буква а), като не установява подходящи процедури за съгласуване на данните между регистрите на трансакции;

й)  регистър на трансакции нарушава член 78, параграф 9, буква б), като не установява подходящи процедури за гарантиране на изчерпателността и точността на отчитаните данни;

к)  регистър на трансакции нарушава член 78, параграф 9, буква в), като не установява подходящи политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от контрагентите и ЦК, посочени в член 9, или е необходимо по други причини.“.

(2)   В Раздел IV се добавя следната буква г):

“г) регистър на трансакции нарушава член 55, параграф 4, като не уведомява своевременно ЕОЦКП за съществените изменения в условията за своята регистрация.“.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8-0181/2018).
(2)* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
(3) OВ C […], […], стр. […].
(4) OВ C […], […], стр. […].
(5) Позиция на Европейския парламент от ... (ОВ ...) и решение на Съвета от ...
(6) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета на 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стp. 1).
(7) Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).
(8) http://www.bis.org/cpmi/publ/d106.pdf
(9) http://www.bis.org/cpmi/publ/d125.pdf
(10) Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(12) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(13) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).
(14) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(15) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(16) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(17) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ) (OB L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(18) Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).


Общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз ***I
PDF 137kWORD 62k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 юни 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2015)0613 – C8-0389/2015 – 2015/0277(COD))
P8_TA(2018)0245A8-0364/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0613),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0389/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2, относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Сената на Италианската република и Камарата на представителите на Република Малта, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г (1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 октомври 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 22 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0364/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 юни 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (EО) № 2111/2005, (EО) № 1008/2008, (EС) № 996/2010, (EС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (EО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета

P8_TC1-COD(2015)0277


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1139.)

(1) OВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 111.
(2) OВ C 88, 21.3.2017 г., стр. 69.


Емисии на CO2 от нови тежки превозни средства и техния разход на гориво ***I
PDF 132kWORD 58k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 юни 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови тежки превозни средства (COM(2017)0279 - C8-0168/2017 – 2017/0111(COD)
P8_TA(2018)0246A8-0010/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0279),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0168/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 април 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0010/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 юни 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови тежки превозни средства

P8_TC1-COD(2017)0111


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/956.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларации, направени от Комисията

Предложение относно стандарти за емисиите на CO2 от тежките превозни средства

Както беше посочено на 8 ноември 2017 г. в Съобщението „Към мобилност с ниски емисии: за Европейски съюз, който опазва планетата, предоставя възможности на своите потребители и защитава промишлеността и работниците си“ (COM(2017)0675), Комисията възнамерява да представи третия пакет от мерки за мобилността през първата половина на май 2018 г., като той включва предложение за определяне на стандарти за емисиите на въглероден диоксид за камионите.

График за разработване на инструмента за изчисляване на потреблението на енергия от превозни средства (VECTO)/регламента за сертифицирането

Комисията е предприела техническото разработване на инструмента за изчисляване на потреблението на енергия от превозни средства (VECTO) с оглед включване на известните нови технологии, считано от 2020 г., както и на други видове превозни средства — т.е. на оставащите камиони и автобуси, считано от 2020 г., и на ремаркетата, считано от 2021 г.

Допълнителна информация за разработването на инструмента VECTO, както и за изменението на Регламент (ЕС) 2017/2400 ще бъдат публикувани на съответните уебсайтове на Комисията, за да се гарантира, че заинтересованите страни и икономическите оператори са информирани редовно.

Разработване на изпитване за проверка върху път по регламента за сертифицирането

Комисията признава значението на наличието на устойчиви и представителни данни за емисиите на CO2 и за разхода на гориво на тежките превозни средства.

Поради това се предвижда Регламент (ЕС) 2017/2400 да бъде допълнен с процедура за проверка и гарантиране на съответствието на функционирането на VECTO, както и на свързаните със стойностите на CO2 и разхода на гориво свойствана относимите компоненти, отделни технически възли и системи. Планира се упоменатата процедура за проверка, която следва да включва изпитване върху път на тежките превозни средства в процес на производство, да бъде гласувана в Техническия комитет по моторните превозни средства преди края на 2018 г.

Процедурата за проверка има за цел също така да послужи за основа за бъдещо изпитване за проверка в процеса на експлоатация на показателите на превозни средства от страна на производителите и органите по одобряване на типа или от страна на независими трети страни.

(1) OВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 95.


Модернизиране на образованието в ЕС
PDF 247kWORD 89k
Резолюция на Европейския парламент от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС (2017/2224(INI))
P8_TA(2018)0247A8-0173/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места — програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),

—  като взе предвид правото на образование съгласно посоченото в член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите(1),

—  като взе предвид член 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението(2),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 и 19 май 2015 г. относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381), и резолюцията на Парламента от 14 септември 2017 г. относно „Нова европейска програма за умения“ (5),

—  като взе предвид член 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа относно правото на образование,

—  като взе предвид Резолюция 1904 (2012) на Съвета на Европа относно правото на свобода на избор на образование,

—  като взе предвид съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Нови приоритети за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението“(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(7),

—  като взе предвид Декларацията от Париж от 17 март 2015 г. относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация,

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно последващи действия във връзка с прилагането на процеса от Болоня(8),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 юни 2016 г. за „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (SWD(2016)0195),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(9),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г., озаглавена „Повишаване на уменията: нови възможности за възрастните“(10),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2016 г., озаглавено „Подобряване и модернизиране на образованието“ (COM(2016)0941),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2017 г., озаглавено „Училищно развитие и върхови постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота“ (COM(2017)0248),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2017 г., озаглавено „Нов тласък за висшето образование в ЕС“ (COM(2017)0247),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 30 май 2017 г. за препоръка на Съвета относно проследяването на дипломираните лица (COM(2017)0249),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 5 октомври 2017 г. за препоръка на Съвета 2017 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (COM(2017)0563 — SWD(2017)0322),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 ноември 2017 г. относно модернизирането на училищното и висшето образование,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2017 г., озаглавен „Нова стратегия на ЕС в областта на образованието“,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 17 януари 2018 г. за препоръка на Съвета относно насърчаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (COM(2018)0023),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 17 януари 2018 г. за препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот (COM(2018)0024),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

—  като взе предвид Заключителния доклад на социалната среща на върха за справедливи работни места и растеж, проведена в Гьотеборг, Швеция, на 17 ноември 2017 г.(12),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „Образованието и грижите в ранна детска възраст: да осигурим на всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ — приети на 3090-о заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт, проведено на 19 и 20 май 2011 г.(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 1984 г. относно свободата на образование в Европейската общност(14),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование(15),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 8 юни 2016 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (JOIN(2016)0029), както и резолюцията на Европейския парламент от 5 юли 2017 г.(16) по същата тема,

—  като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Хартата на Съвета на Европа за образование по демократично гражданство и образование по правата на човека, приета в рамките на Препоръка CM/Rec(2010)7,

—  като взе предвид член 10 от Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид стратегическа цел Б от Пекинската декларация и платформа за действие (1995 г.),

—  като взе предвид членове 28 и 29 от Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г. и влязла в сила на 1 януари 2016 г., и по-специално целите за устойчиво развитие 4 и 5,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование и становищата на Комисията по заетост и социални въпроси и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0173/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 6, буква д) от ДФЕС областта на образованието и обучението е от компетентността на държавите членки, но ЕС играе жизненоважна подпомагаща роля по отношение определянето на предизвикателствата и целите и насърчаването и обмена на най-добри практики;

Б.  като има предвид, че правото на образование е основно право на човека и образованието във всичките си форми и на всички равнища трябва да притежава следните взаимосвързани и основни характеристики: a) наличност, б) достъпност, в) приемливост, и г) адаптивност,

В.  като има предвид, че европейският стълб на социалните права има за свой водещ приоритет предоставянето на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот;

Г.  като има предвид, че постигането на равни възможности е важна функция на образованието и следователно достъпът до образование трябва да бъде недискриминационен; като има предвид, че за тази цел са необходими повече усилия, за да се гарантира, че всички — с особено внимание спрямо най-уязвимите, хората с увреждания и със специални нужди, както и групите в неравностойно положение — се ползват от същите възможности за достъп до образование и завършване на образованието и обучението си, както и възможности за придобиване на умения на всички равнища;

Д.  като има предвид, че европейската образователна система представлява огромно богатство на културно, социално и езиково многообразие, като едновременно с това държавите членки споделят сходни образователни цели и предизвикателства – включително гарантирането на равен достъп до образование за всички — които могат да бъдат третирани на европейско равнище;

Е.  като има предвид, че способността на образователните системи да откликват на обществени, икономически и лични нужди зависи от тяхното качество, достъпност, разнообразие, ефикасност и справедливост, както и от наличието на адекватни човешки, финансови и материални ресурси;

Ж.  като има предвид, че е важно да се припомни, че образованието, включително образование на учителите, бе засегнато от икономическата и финансова криза и че публичното финансиране за образованието играе основополагаща роля в образователните системи в ЕС; като има предвид, че непрекъснатата и увеличена публична финансова подкрепа за образование, включително за учителите и техните условия на труд, както и за научноизследователска дейност, е от основно значение за гарантирането на свободно, приобщаващо и достъпно обществено образование;

З.  като има предвид, че образованието и обучението следва да допринасят за личностното развитие и израстване на младите хора с цел превръщането им в активни и отговорни граждани, готови да живеят и работят в един технологично напреднал и глобализиран свят, както и да им дават възможност да усвоят основен набор от компетентности за учене през целия живот, представляващи комбинация от знания, умения и нагласи, необходими за личностна реализация и развитие, активно гражданство и трудова заетост;

И.  като има предвид, че качеството на преподаването е важен определящ фактор за резултатите на учениците и студентите, поради което силната подкрепа за високото равнище на преподаването и на самите преподаватели е един от приоритетите за сътрудничество на равнище ЕС в образованието и обучението;

Й.  като има предвид, че правото на образование включва зачитане на свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи, както и правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения;

К.  като има предвид, че отвореният метод на координация, както се прилага в образованието, позволява на държавите членки да създадат и приложат обща стратегия за образованието и обучението, включително и онлайн платформата „Образование и обучение 2020“; като има предвид, че показателите на тази стратегия се анализират и оценяват ежегодно в публикацията „Обзор на образованието и обучението“, както по отношение на държавите членки, така и на ЕС като цяло;

Л.  като има предвид, че в последния „Обзор на образованието и обучението“, публикуван през 2017 г., Комисията признава, че независимо от продължаващия напредък в намаляването на броя на преждевременно напусналите системата на образованието и обучението, техният брой продължава да бъде много висок навсякъде в ЕС;

М.  като има предвид, че според резултатите от последното проучване на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците) 20,6 % от учениците в Европа се сблъскват с проблеми при придобиването на основни умения в областта на четенето, математиката и точните науки, a значителен брой европейски граждани не разполагат с умения, свързани с грамотността; като има предвид, че това е повод за сериозно безпокойство по отношение на по-нататъшното учене, личностното развитие и адекватното участие в обществения живот и на пазара на труда;

Н.  като има предвид, че гарантирането на достъп до качествено образование и грижи в ранна детска възраст за всяко дете е основен фактор за осигуряването на положителен старт в жизнения и образователния път;

О.  като има предвид, че качеството на персонала е основен фактор за услугите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст;

П.  като има предвид, че насърчаването на мобилността на студентите и персонала е важна част от европейските системи за висше образование, допринася за развитието на младите хора и може да насърчи икономическия и социалния напредък; като има предвид, че съществува необходимост от подобряване на качеството и по-голяма финансова подкрепа с оглед на разширяване на мобилността на студентите и персонала по програма „Еразъм +“;

Р.  като има предвид, че иновациите в областта на методологията и цифровите технологии са потенциален инструмент за разширяване на достъпа до съдържание и познание, но не могат да заместят личния контакт и обмена сред учениците и между учениците и преподавателите, нито следва да бъдат превръщани в приоритет на образователните системи;

С.  като има предвид, че равенството между половете е основен принцип на Европейския съюз, залегнал в Договорите, и следва да намери отражение във всички политики на ЕС, включително в областта на образованието и културата;

Т.  като има предвид, че образованието е мощен инструмент за преодоляване на неравенството между половете и дискриминацията, но то би могло също така често да възпроизвежда или изостря съществуващата дискриминация; като има предвид, че неравенството между мъжете и жените в областта на образованието възпрепятства личностното развитие и заетостта и засяга редица социално-културни аспекти;

У.  като има предвид, че въпреки факта, че жените наброяват две трети (57,6%) от всички дипломирани лица с висше образование, разликата в заетостта между мъжете и жените през 2015 г. беше 11,6 процентни пункта;(17)

Познанието като ключов икономически ресурс и източник на благополучие за гражданите

1.  заявява, че всеобщото качествено образование представлява съществен елемент на личното, културното, професионалното и общественото развитие в едно основано на знанието общество;

2.  счита, че защитата на общите европейски ценности, както и постигането на икономическите и социалните цели на ЕС, както и целите с областите на конкурентоспособността и устойчивия растеж, са свързани с качеството на образованието чрез насърчаване на демократичните ценности, правата на човека, социалното сближаване, интеграцията и личностния успех;

3.  подчертава основната роля на образованието в моделирането на бъдещето на Европа както в икономическо, така и в социално отношение, както и в удовлетворяването на потребностите на европейските граждани и изграждането на общност от разнообразни граждани, обединявани от общи основни ценности;

4.  подчертава, че качествените системи на образование и обучение насърчават активното гражданство и общите ценности, и като такива формират едно отворено, приобщаващо, плуралистично, демократично и толерантно общество;

5.  подчертава ролята на образованието за подпомагането на учащите се за развиване на морални и граждански ценности и за превръщането им в активни, отговорни и прогресивно мислещи членове на обществото, които са в състояние да упражняват и защитават своите демократични права и отговорности в обществото, да ценят многообразието, да играят активна роля в демократичния живот и да поемат отговорност за себе си и за своите общности; подчертава, в тази връзка, значението на образованието в областта на гражданството, гражданското поведение, етичните норми и опазването на околната среда;

6.  подчертава, че за да могат младите хора да се изправят пред предизвикателствата, да се превърнат в активни европейски граждани и да пожънат успех в живота и на пазара на труда, като същевременно спомогнат за оформянето на бъдещето на света, качественото и приобщаващото образование трябва да им предостави необходимите знания, умения, медийна грамотност и критично и независимо мислене, както и демократични нагласи;

7.  подчертава, че осигуряването на равен достъп до качествено приобщаващо образование е от ключово значение за постигането на социално сближаване, борба с бедността, със социалното изключване на хората в неравностойно и уязвимо положение, и както и със свързаните с пола стереотипи, и поради това все още е най-голямата помощ за социалната мобилност;

8.  отбелязва, че качественото образование може да засили иновациите и научноизследователската дейност в Европа, отговарящи на потребностите и носещи полза на обществото;

9.  признава значението на образованието в развиването на културни познания и умения и поощряването на културното развитие; насърчава по-близкото полезно взаимодействие между образованието и секторите в областта на културата чрез оказване на подкрепа за активната роля на културата и изкуството в контекста на формалното, самостоятелното и неформалното образование;

10.  отбелязва ролята, която играе образованието в създаването на нагласи за учене през целия живот, които помагат на хората да се адаптират към променящите се изисквания на съвременния свят;

11.  припомня, че училищата и образователните институции изпълняват ключова роля в създаването и подхранването на положителна нагласа към ученето, включително през целия живот;

Променящата се реалност в образованието и свързаните с нея предизвикателства

12.   счита, че един всеобхватен подход към образователните политики, със силна политическа и обществена подкрепа, е от съществено значение за процеса на реформи в образованието, и че за постигането на тези цели е от съществено значение да се включат както обществото като цяло, така и всички имащи отношение и заинтересовани страни, включително родителите;

13.  счита, че ефективното управление и подходящото финансиране за всички образователни институции, съвременните качествени образователни ресурси и обучение, мотивираните и компетентни преподаватели, както и ученето през целия живот, са от решаващо значение за постигането на равнопоставеност, многообразие и високи постижения в образованието;

14.  подчертава потенциала на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и иновациите, като инструменти за предлагане на нови възможности в областта на образованието, с цел постигане на индивидуалните потребности на учащите по по-ефективен начин (включително специални образователни потребности), и увеличаване на гъвкавостта при ученето и преподаването, персонализирането и отговорността, както и насърчаване на интерактивни форми на сътрудничество и комуникация;

15.  подчертава възможностите, които цифровизацията и създаването на общи образователни платформи предлагат за съвременното образование, особено що се отнася до дистанционното обучение, дистанционното и смесеното обучение, което би трябвало да позволи по-голяма гъвкавост в образованието чрез съобразяването му в по-голяма степен с индивидуалните житейски ситуации на учащите се и по този начин да благоприятства ученето през целия живот, качеството на образованието, достъпността и развитието на умения в бъдеще; подчертава необходимостта от съобразени с възрастта ИКТ и медийни учебни програми, отчитащи детското развитие и благосъстояние и подчертава значението както на отговорното ползване, така и на критичното мислене;

16.  отбелязва, че ефективното учене и преподаване посредством цифровите технологии изисква компетентно ниво на цифрови умения, висококачествени учебни ресурси, обучение за адаптиране на технологиите за педагогически цели и насърчаване на нагласите и мотивацията, необходими за пълноценното участие в цифрова среда; счита, че цифровите умения и медийната грамотност следва да бъдат съществен елемент от политиките в областта на образованието и да включват, наред с другото, граждански умения и критично мислене; подчертава значението на критичната оценка на източниците и тяхната надеждност, както и това на проектите за медийна грамотност в тази връзка;

17.  признава, че в един все по-глобализиран и цифровизиран свят са необходими иновационни и подходящи методи на учене, преподаване и оценка, както и подходяща образователна инфраструктура, която да позволява работа в група и преподаване в екип и стимулира творческото мислене и решаването на проблеми заедно с други прогресивни методи на преподаване; припомня значението от включването на учащите се, преподавателите и останалия училищен персонал в оценката на това дали и как са били постигнати учебните цели;

18.  отбелязва, че са необходими усилия за адаптиране на образователната парадигма, така че да балансира между акцентиращия върху преподавателя подход и този, ориентиран към съдържанието, да бъде приспособена по по-индивидуален и конкретен начин към учащите се, техните житейски обстоятелства, основаващ се на разбирането подход, комбиниращ методите на обучение, адаптирани към традиционните и онлайн модели на обучение, като по този начин се засилва персонализирането на образователния процес и се увеличава делът на продължаващите и завършилите образованието си;

19.  подчертава, че образователната система би следвало да насърчава и разработва интердисциплинарния, кооперативен и креативен подход, както и работата в екип, насочени към придобиването от страна на учениците и студентите на знания и умения, включително трансверсалните и междуличностните умения, както и на професионални, трансверсални, социални и граждански умения;

20.  припомня, че предоставянето на качествено преподаване и учене е продължителен процес, който включва диалог, споделяне и обсъждане на въпроси, и на който следва да се даде приоритет при модернизирането на образованието;

21.  подчертава, че улесняването на равния достъп до качествено приобщаващо образование е от съществено значение за независимостта и интеграцията в обществото на учащите се лица с увреждания; призовава държавите членки да улеснят достъпа до всеобщо, приобщаващо и качествено образование, като вземат предвид потребностите на всички учащи се с всякакви видове увреждания, което означава, например, осигуряване на двуезично, приобщаващо образование за глухите деца по отношение на техните специални езикови нужди; призовава учебните заведения да окажат както официално, така и неофициално, диференцирани услуги, а също и допълнителна помощ, използвайки също потенциала на новите технологии, с цел удовлетворяване на индивидуалните нужди на всички обучаващи се; призовава Комисията да наблюдава училищата по отношение на тяхната политика на неотхвърляне и да определи специфични за хората с увреждания показатели в рамките на стратегията „Европа 2020“;

22.  отбелязва, че европейското образование следва да има за основни цели развитието на логическото мислене, разсъдителността и научното любопитство; отбелязва, че то следва да е в състояние да надгражда върху основите на художествена, научна и техническа хуманистична култура; отбелязва, че като изхожда от конкретната реалност на местния, регионалния, националния и европейския живот, обучението следва да допринася за решаване на националните и европейските проблеми и да повишава осведомеността за проблемите на международната общност;

23.  признава значението на индивидуалните различия за познавателните способности и характеристиките на личността, които си взаимодействат със социалните фактори и с факторите на околната среда, за да повлияят на учебните резултати; във връзка с това изтъква, че образованието е по-ефективно, равнопоставено и справедливо, когато тези различия са взети предвид;

24.  признава, че в един конкурентен свят е от съществено значение европейските таланти да се откриват и насърчават възможно най-рано;

25.  подчертава, че постигането на по-високи учебни резултати по принцип е свързано със стимулирането на високите постижения сред талантливите студенти; във връзка с това отбелязва значението на разработването на подходящи програми за интервенция с цел развиване на психологическите характеристики, необходими за максималното разгръщане на човешкия потенциал;

26.  изтъква необходимостта от отдаване на значение на визуалната грамотност като ново житейско умение, като отчита, че в днешно време хората общуват много повече посредством изображения, отколкото посредством традиционни средства;

27.  отбелязва с интерес предложението за създаване на Европейско образователно пространство, представено по време на Социалната среща на върха за справедливи работни места и растеж, проведена в Гьотеборг през 2017 г.; припомня, че тази инициатива следва да благоприятства сътрудничеството, взаимно признаване на дипломите и квалификациите и по-голяма мобилност и растеж;

28.  подкрепя заключенията на Съвета от 14 декември 2017 г., където се призовава за насърчаване на мобилността и участието на студентите в образователни и културни дейности, включително чрез „европейската студентска карта“, което следва да улесни признаването на университетските кредити, придобити в други държави членки;

29.  счита, че „Еразъм +“ е водеща програма на ЕС в областта на образованието, и че нейното въздействие и популярност напълно се доказаха през годините; ето защо призовава за значително увеличаване на бюджета на програмата в следващата МФР за периода 2021—2027 г., така че тя да стане по-достъпна и приобщаваща и да може да достигне до повече учащи се и преподаватели;

30.  подчертава, че младежката безработица е явление в цяла Европа, данните за което сочат, че възлиза на около два пъти над общото средно равнище на безработица; изразява загриженост относно тревожно високите равнища в средиземноморските държави членки, с върхови стойности в Испания (44,4 %), Италия (37,8 %) и Гърция (47,3 % младежка безработица и 30,5 % за младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET)), по данни на Евростат;

31.  посочва, че независимо от наличието на 2 милиона свободни работни места в ЕС, над 30% от квалифицираните млади хора с висше образование заемат работни места, които не отговарят на техните умения или стремежи, докато едновременно с това 40% от европейските работодатели срещат трудности при намирането на хора с необходимите умения(18);

32.  потвърждава, че е необходимо образователните системи на всички равнища да вземат предвид свързаното с половете измерение, което отчита потребностите на хората, страдащи от множествени форми на дискриминация, включително хората с увреждания, хората, които се идентифицират като ЛГБТИ, и тези от маргинализираните общности;

Образование и грижи в ранна детска възраст

33.  подчертава, че качествените и достъпни образование и грижи в ранна детска възраст създават основа за по-справедливи и ефективни образователни системи, а също така гарантират личностното развитие, благоденствието на личността и по-нататъшното учене;

34.  подчертава големите ползи за всички деца, особено за тези от групите в неравностойно положение, от участие в образованието и грижите в ранна детска възраст, и в този контекст подчертава колко е важно да се гарантира, че всички деца могат да имат достъп до образование и грижи в ранна детска възраст; със загриженост отбелязва в тази връзка, че в няколко държави членки търсенето на образование и грижи в ранна детска възраст е по-голямо от предлагането, по-специално за по-малките деца;

35.  подчертава значението на наблюдението на качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст, за да могат децата да развият когнитивните си умения и да се определи дали се зачитат най-висшите интереси на децата;

Училищно образование

36.  разглежда всички училища като автономни центрове за благоприятстване на критичното и творческото мислене, както и за насърчаване на демократичните ценности и активното гражданство; счита, че училищата следва да се съсредоточат върху подпомагането на младите хора да придобият уменията, необходими за разбиране и използване на наличната информация, както и за развиване на тяхната самостоятелност на учене и езикови умения;

37.  отбелязва, че специфичните потребности на всички ученици следва да бъдат поставени в центъра на ефективното функциониране на училищата, което изисква поставянето на общи цели и по-ясен план за тяхното постигане, както и тясно сътрудничество на цялата училищна общност и заинтересованите страни, когато е целесъобразно;

38.  счита, че модерните учебни програми следва да се основават на компетентностите, да повишават личните умения, уменията за отговорно към здравето и ориентирано към бъдещето управление на живота и следва да се съсредоточават върху формиращото оценяване и физическото и емоционално благоденствие на учениците; счита, че всеки ученик следва да разполага с възможността да осъществи своя интелектуален потенциал; подчертава, че развитието и укрепването на уменията е непрекъснат процес, който оперира през всички нива на образованието и на пазара на труда, и че уменията и компетентностите следва да бъдат взети предвид както в образователния процес, така и при признаването на образователните квалификации;

39.  подчертава, че овладяването на основни умения за четене и смятане е от основно значение за учениците с цел обезпечаването на тяхното по-нататъшно учене и личностно развитие и придобиването на цифрова компетентност; подчертава, че стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) и изготвената от Комисията „Нова европейска програма за умения“ следва да допълват националните действия и да оказват подкрепа на държавите членки в това отношение; призовава държавите членки и образователните институции да засилят основните умения посредством обучение, основано на проекти и разрешаване на проблеми, наред с други решения;

40.  счита, че държавите членки следва да гарантират, че никой не напуска училище без основни умения, включително основни цифрови умения; подчертава, че повечето работни места днес изискват по-добра езикова и математическа грамотност, цифрови и други важни умения, ето защо модерните образователни системи следва да съчетават едновременно осемте ключови компетентности, посочени в предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот, които също включват знания и нагласи; приветства факта, че предложението също определя цифровите умения като основни умения;

41.  счита, че независимо от въздействието на новите технологии върху образованието, училищата трябва да продължават да бъдат основна учебна среда за разгръщане на потенциала на всеки човек, като предоставя пространство и време за личностно и социално развитие;

42.  обръща внимание на факта, че предоставянето на по-голяма автономност на училищата по отношение на учебните програми, оценяването и финансирането доказано води до по-добро представяне на учениците, при условие че има ефективно училищно управление и отчетност за ученето на учениците от страна на училището;

43.  подчертава положителното въздействие на културното и езиковото многообразие в училищата върху езиковото и когнитивното развитие на учениците, както и върху насърчаването на осведомеността относно различните култури, уважението и плурализма;

44.  подчертава необходимостта от изучаването на чужди езици с оглед владеенето на два езика освен майчиния, както и на насърчаването на преподаването на поне два предмета в средните училища на език, различен от майчиния;

45.  изтъква, че обменът между средните училища има силно въздействие за насърчаване на учениците да придобият умения, компетенции, нагласи и ценности, присъщи на динамичното европейско гражданство, както и за развитието на критично и конструктивно мислене;

46.  подчертава, че е необходимо училищата да станат по-отворени, за да се даде възможност за признаване на неформалното и самостоятелното учене и за по-плавен преход между различните образователни програми (например техническите и академичните);

47.  подчертава, че учащите се следва да бъдат насърчавани да използват техники за самооценка, за да измерват напредъка си в обучението; насърчава образователните институции да гарантират надеждността на информацията от инструментите за обратна връзка, като използват съчетание от няколко инструмента, като например въпросници за учащи, целеви групи, кутии за предложения;

48.  подчертава важността на воденето на активен живот чрез спорта; подчертава в тази връзка необходимостта от популяризиране и отдаване на по-голяма роля на физическата дейност и физическото образование в образователните програми на всички равнища, с повече възможности за развитие на сътрудничеството между учебните заведения и местните спортни организации; насърчава образователните инициативи и извънкласните дейности с цел оказване на подкрепа за удовлетворяване на индивидуалните потребности и интереси на учениците, като едновременно с това се изграждат и връзки с местните общности;

49.  подчертава значението на качественото образование, професионалното обучение и обществените и доброволческите дейности за засилване на статута на обучението в процеса на работа;

50.  отбелязва, че значителен брой нови работни места се създават в секторите, свързани с възобновяемите енергийни източници, и че на „зелените“ сектори и професии следва да бъде отделено съответно внимание в училищните програми;

51.  подчертава, че уменията за управление на информацията, критичното мислене и способността за прилагане на придобитите знания са ключови цели на академичното образование;

52.  отчита необходимостта от укрепване на триъгълника на знанието и подобряване на връзките между научните изследвания и преподаването чрез разпределяне на подходящи ресурси за свързаните програми и като се гарантира, че студентите, които участват в програми за научни изследвания, получават необходимите финансови средства за провеждане на своята научноизследователска дейност;

53.  счита, че системите за висше образование следва да бъдат по-гъвкави и отворени и че двойните пътеки за обучение в университетите и висшите учебни заведения следва да бъдат засилени, по-специално чрез насърчаване на чиракуването, като се позволи признаването на неформалното и самостоятелното учене, по-плавен преход между различните степени на образование, включително прехода между професионалното образование и обучение и висшето образование, както и различните форми на изпълнение на програмите; изтъква, че това следва да се основава на по-доброто разбиране на постиженията на дипломираните лица;

Висше образование

54.  подчертава, в контекста на създаването на Европейско образователно пространство, значението на подкрепата спрямо сътрудничеството и надграждането на потенциала на всички европейски висшите учебни заведения и студенти с цел стимулиране на работата в мрежа, международното сътрудничество и конкуренцията;

55.  счита, че един всеобхватен подход към интернационализацията, включително повишаване на мобилността на персонала и студентите (в това число по време на стаж и чиракуване), както и международното измерение на учебните програми и преподаването, на научноизследователската дейност, сътрудничество и допълнителните дейности, следва да бъдат важен съставен елемент от европейските висши учебни заведения;

56.  насърчава поставянето на по-силен акцент върху интердисциплинарните програми за обучение и стимулира успоредното популяризиране на науките, технологиите, инженерството, изкуството и математика (НТИИМ); подчертава необходимостта от подкрепа за включването на жените и други слабо представени групи в професии в областта на НТИИМ;

57.  застъпва се за задължителното ангажиране на висшето образование с обществото като цяло с цел насърчаване на иновативния растеж и социалното благополучие; счита, че сътрудничеството между висшите учебни заведения и външните заинтересовани страни е желателно, тъй като последните могат да допринесат със знания и експертен опит в разработването и осъществяването на програми за висше образование; подчертава обаче, че отговорността за вземане на решения трябва винаги да бъде на студентите и педагозите;

58.  признава ключовата роля на академичните среди и студентите за разпространението на знания, емпирични резултати и факти сред широката общественост; в това отношение насърчава икономически и политически независимите начини изследвания, които са подходящи и от полза за обществото;

59.  подчертава ролята на основаващото се на изследователска дейност образование и на педагогическите научни изследвания като средство за стимулиране на активното учене, насърчаване на повишаването на уменията и подобряване на методологията за преподаване;

60.  подчертава, че учащите се следва да бъдат насърчавани да използват техники за самооценка, за да измерват напредъка си в обучението;

Учителят като гарант на качественото преподаване

61.  счита, че преподавателите и техните умения, ангажираност и ефективност, се намират в основата на образователните системи;

62.  подчертава необходимостта от привличане в преподавателската професия на по-голям брой мотивирани кандидати със солиден академичен или професионален опит и педагогически компетенции; призовава за подходящи процедури за подбор и за конкретни мерки и инициативи за подобряване на статута на учителите, тяхното обучение, професионални възможности, условия на труд, включително възнаграждението, като се избягват несигурните форми на заетост, социални права, безопасност и защита, както и да предоставят на учителите подкрепа, включваща програми за наставничество, обучение между партньори и обмен на най-добри практики; призовава Комисията да насърчава по-голямо равенство между половете в преподавателската професия;

63.  изтъква значението на преструктурирането на образованието на учителите и инвестициите в него още от първоначалния етап и през цялото им професионално развитие, за да могат да придобият стабилни и актуални знания, умения и компетентности, които са особено важни за един висок стандарт на преподаване, използващ разнообразни методи, като например дистанционното образование, възможно благодарение на цифровите технологии за обучение; подчертава значението на непрекъснатото професионално развитие на учителите, включително осигуряването на опреснителни курсове и програми за обучение през целия живот и възможностите за преквалификация и повишаване на квалификацията в хода на професионалната им кариера, които предлагат практически решения за предизвикателствата, с които се сблъскват учителите в работата си в класната стая, както и възможности за участие в международни обмени на учители, така че да бъде благоприятствана институционалната учебна култура;

64.  изразява съгласие, че висококачественото педагогическо, психологическо и методологично обучение на преподавателите в училищата и висшето образование е ключова предпоставка за успешното образование на бъдещите поколения; подчертава в тази връзка значението на обмена на най-добри практики и развиването на умения и компетентности чрез международно сътрудничество, програми за мобилност като „Еразъм +“ и платени стажове в други държави членки;

65.  подчертава основната роля на преподавателя в създаването на приобщаваща учебна среда, което изисква прилагането на широк кръг от методи и подходи за удовлетворяване на различните потребности, давайки по този начин възможност на всички ученици да вземат участие в разработването, реализирането и оценката техните учебни резултати; потвърждава решаващата роля на преподавателите като проактивни напътственици и наставници, които учат как да се оценява информацията, оказват подкрепа за справяне с предизвикателствата и подготвят учащите се за живота;

66.  счита, че участието на преподавателите и училищните ръководители в модернизирането на образователните системи е от съществено значение за ефективните процеси на реформи и за мотивацията на преподавателския състав за допълнително подобряване на училищните политики;

67.  счита, че една широкообхватна политика в областта на училищното образование трябва да гарантира ефективна подкрепа на преподавателите, за да се гарантира постигането на образователните цели, благоприятна училища среда, ефикасно училищно функциониране и развитие и основано на споделянето управление;

68.  отчита важната роля на преподавателите, както и на сътрудничеството между родителите, учителите и училищните органи в рамките на формалното, неформалното или самостоятелното образование в подкрепа на настоящите и бъдещите поколения; във връзка с това насърчава засиленото сътрудничество между всички участници във формалното, неформалното и самостоятелното учене;

69.  счита, че засиленото сътрудничество между училищните преподаватели, изследователите и университетските преподаватели е полезно за всички заинтересовани страни и води до подобряване и актуализиране на учебното съдържание, учебните практики и педагогиката, както и до насърчаване на иновациите, творчеството и новите умения;

Препоръки

70.  счита, че Европейското образователно пространство следва да се съсредоточи върху постигането на общи цели, включително осигуряването на качествено образование за всички, и трябва да бъде създадено въз основа на привеждане в съответствие, но и критична оценка на съществуващите политики и образователни тенденции и данни за ЕС и извън него, с оглед гарантирането на последователност, логическа свързаност и постижими резултати, като същевременно дава нов тласък за развитието им и зачита принципите на предоставяне на правомощия, субсидиарност, свобода, пропорционалност и институционална и образователна автономия;

71.  счита, че Европейското образователно пространство не следва да застрашава, нито да замества процеса от Болоня, тъй като последният по-скоро трябва да се развие и да укрепне; подчертава значението на взаимовръзките и допълването между Европейското образователно пространство и Европейското пространство за висше образование;

72.  призовава държавите членки да подкрепят създаването на Европейско образователно пространство и да засилят сътрудничеството при разработването и изпълнението на неговите цели; във връзка с това призовава Комисията да гарантира споделянето на идеи и добри практики с оглед на постигането на тези цели;

73.  подкрепя, като основа за засилено сътрудничество, обхващащо висшите учебни заведения във и извън ЕС, създаването на европейска мрежа от университети, основана на подхода „отдолу-нагоре“ и на инициативи на самите университети, които следва да допринесат, наред с другото, за това Европейското образователно пространство да стане по-иновативно, жизнено и привлекателно пространство за обучение и научни изследвания;

74.  призовава държавите членки да признаят образованието за инвестиция в човешки капитал и да предоставят повече публично финансиране с прозрачен характер за осъществяването на инициативи, насочени към подобряване на качеството, приобщаването и равнопоставеността в образованието и обучението;

75.  подчертава, че увеличаването на инвестициите в системите на образованието и обучението, както и тяхното модернизиране и адаптиране, представляват решаващо условие за социалния и икономическия напредък; поради това подчертава, че е важно да се гарантира, че в новия програмен период на многогодишната финансова рамка за периода 2020—2026 г. се дава приоритет на социалните инвестиции, особено тези в образованието и обучението за всички;

76.  във връзка с подобряването на приобщаването и гарантирането на свободата на избор на образование, насърчава предоставянето на подходяща финансова подкрепа за учебните заведения от всички категории и равнища, както публични, така и частни с нестопанска цел, при условие че предлаганият образователен проект се основава на принципи, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз и съобразени с действащите в държавата членка правни системи, правила разпоредби по отношение на качеството на образованието и използването на тези средства в съответната държава членка;

77.  счита, че е крайно време да се извършат необходимите инвестиции в образователната инфраструктура в по-слабо развитите региони, като инвестициите винаги се координират внимателно, за да се адаптират към особеностите на съответния регион; изтъква, че във връзка с това е особено важно да бъдат създадени условия за повишаване на подкрепата от страна на Европейската инвестиционна банка и от европейските фондове за регионални инициативи за развитие на образованието;

78.  призовава Комисията и държавите членки да обменят опит и най-добри практики относно механизмите и методите за публично финансиране, включително финансиране, основано на резултатите, и финансиране на научни изследвания на конкурентна основа, с оглед на постигането на устойчиво и прозрачно диверсифициране на финансирането;

79.  призовава за засилено сътрудничество между държавите членки в модернизирането на образованието; настоятелно призовава държавите членки да започнат прилагането на принципите на европейския стълб на социалните права, който предоставя средства за намаляване на неравенствата в Европа посредством образование, обучение и учене през целия живот;

80.  подчертава ролята на европейския семестър за насърчаването на националните реформи, по-специално чрез определянето на свързаните с образованието препоръки, специфични за всяка държава;

81.  очаква планът за действие в областта на цифровото образование да окаже подкрепа на държавите членки и образователните институции за по-доброто и по-ефективното използване на авангардни технологии в ученето, преподаването и оценяването, които са съобразени с възрастта и развитието и отговарят на стандартите за осигуряване на качеството; счита, че всеки план за действие в областта на цифровото образование следва да установява и редовно да оценява връзката между цифровите средства за образование и квалификационните рамки, основаващи се на учебните резултати;

82.  препоръчва държавите членки и образователните институции да насърчават ориентираните към учащия се, индивидуализирани методи за обучение, включително специализирани курсове, които се основават на и съчетават академичния и професионалния опит на обучаващите се, както и иновативните методи и взаимодействия между преподаватели и учащи се, за да се подкрепи продължаващото образование и постигането на очакваните резултати по отношение на обучението, при което учащите се биват активни участници в собственото си обучение;

83.  призовава държавите членки да възприемат цялостен подход по отношение на образованието и да предоставят на учащите се конкретни, гъвкави възможности за учене, които могат да им осигурят необходимите основни компетентности за успешно навлизане на пазара на труда;

84.  призовава за засилено включване на поставящото въпроси, активно, основано на проекти и разрешаване на проблеми учене в образователните програми на всички нива, с цел насърчаването на сътрудничеството и работата в екип; препоръчва образователните системи да се стремят към укрепване на универсалните, междуличностните и житейските умения;

85.  отново изтъква, че правото на образование, от детската градина до университета, трябва да бъде гарантирано за всички хора с увреждания и подчертава значението на наличието на подходящо учебно и техническо оборудване, мерки за оценка и квалифициран персонал, който да гарантира на лицата с увреждания ефективно упражняване на това право;

86.  подкрепя и насърчава предприемането на действия относно развиването на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение; припомня съществуващия ангажимент в тази област, посочен в заключенията на Съвета от 30 май 2016 г.; в този контекст призовава Комисията да координира разработването на политики на равнището на ЕС в областта на медийната грамотност с оглед на разпространението на актуални знания и най-добри практики в тази сфера; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проекти в областта на медийната и цифровата грамотност, като например пилотния проект за медийна грамотност за всички, както и да създадат широкообхватна политика в областта на медийната и цифровата грамотност, със специален акцент върху училищното образование;

87.  насърчава държавите членки да осигурят възможности за развиване на ключови компетентности с оглед придобиването и поддържането на умения, като се обръща специално внимание на основните умения, дисциплините от областите на НТИИМ , езиковите умения, предприемаческите умения, уменията в областта на цифровите технологии, творчеството, критичното мислене и работата в екип; насърчава Комисията и държавите членки да улеснят използването на рамката на ЕС относно ключовите компетентности във всички образователни ситуации и да осигурят възможност за нейното прилагане към формалното, неформалното и самостоятелното учене, повишавайки по този начин в максимална степен потенциала ѝ като изключително важен инструмент на ученето през целия живот;

88.  насърчава държавите членки да повишат обществената осведоменост относно ученето през целия живот и да интегрират принципа за равенство между половете при разработването на съответните политики и програми, по-специално с фокус върху жените с по-ниска степен на образование, както в градските, така и в селските райони, за да им се осигурят възможности за повишаване на уменията;

89.  подкрепя по-високата цел на ЕС за участие в ученето през целия живот; във връзка с това призовава Комисията да предложи препоръки за най-добри практики с оглед на постигането на тази амбициозна цел; насърчава поставянето на по-силен акцент върху ученето през целия живот на всички равнища на образованието; в този контекст подчертава ролята на висшите учебни заведения за реализирането на стратегията за учене през целия живот, за образованието на професионално активните хора, за развиването на компетентности и за формирането на култура на учене за хората от всички възрасти и с различен произход;

90.  насърчава Комисията да окаже подкрепа на държавите членки в разработването, насърчаването и укрепването на програми за обучение и образование, като се улесни обучението за възрастни и активното им включване в образователната система; припомня, че обучението и образованието за възрастни следва да предоставя различни пътища и гъвкави възможности за учене, включително подкрепа за хората при използването на съответните пътеки за учене през целия живот, т.нар. „програми за втори шанс“, предназначени за хора, които никога не са посещавали училище, както и за преждевременно напусналите училище и прекъсналите обучението си; призовава Комисията да изпълни ангажиментите, като например гаранцията за уменията, предвидена в Новата европейска рамка за умения, и да предприеме действия за подобряване на възможностите за заетост на нискоквалифицираните възрастни в ЕС;

91.  призовава държавите членки да разработят проекти за връзка между поколенията, за да се улесни разбирането на предизвикателствата, пред които са изправени възрастните хора, както и да им се предоставят възможности да споделят своите умения, знания и опит;

92.  насърчава развитието на взаимодействия и сътрудничество между формалното, неформалното и самостоятелното образование; приветства напредъка, постигнат през последните няколко години в посока към изпълнението на препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене до 2018 г.; призовава държавите членки да продължат да полагат усилия и след 2018  г. за по-нататъшното подобряване на прилагането на тези препоръки, както и да установят съответните правни рамки и да създадат всеобхватни стратегии за създаване на условия за валидиране; подчертава, че признаването на самостоятелното и неформалното учене, включително чрез безплатни онлайн курсове, е от основно значение за отваряне на образованието за лицата в по-неравностойно положение;

93.  подчертава ключовата роля на родителите като част от триъгълника в образованието при оказването на подкрепа при обучението на децата; изтъква ползата от участието на родителите в образованието на децата за постигането на по-високи резултати на учениците, както и за тяхното благоденствие и училищно развитие;

94.  призовава Комисията да подкрепи трансграничните инициативи в областта на отвореното обучение онлайн;

95.  подчертава, че качеството на образованието следва да се измерва със степента, до която учащият е придобил не само знания и умения, но и способност да преследва и постига цели, свързани с ученето през целия живот и творчеството;

96.  подкрепя Комисията в създаването на информационно табло в подкрепа на развитието на ключови компетентности, както и на основани на компетентности образование, учене и обучение;

97.  призовава държавите членки да се борят с основаните на пола стереотипи в образованието, за да гарантират, че жените имат същите възможности и свобода на избор на професионално развитие по свое желание; в този контекст изразява загриженост във връзка с трайните стереотипи в материалите за обучение в някои държави членки и различните очаквания на учителите по отношение на поведението на момичетата и момчетата; посочва необходимостта от включване на принципа за равенство между половете в първоначалното и непрекъснатото обучение на учителите, както и в практиките на преподаване, за да се премахнат пречките пред реализирането на пълния потенциал на учащите се, независимо от техния пол; призовава държавите членки, при прилагане на принципа на равенството между половете в образователните програми и учебните планове на регионалните образователни системи, да обръщат специално внимание на най-отдалечените региони, като се имат предвид регистрираните там високи нива на насилие срещу жените; подчертава, че образователните системи на всички равнища трябва да включват измерението на пола и да отчитат потребностите на хората, които са жертви на дискриминация;

98.  насърчава държавите членки да насърчават принципите на равенство и недискриминация в образователните институции, било то чрез формално или неформално обучение;

99.  препоръчва на Комисията и/или държавите членки да създадат и да насърчават европейска/национална награда, насочена към въпроса за равенството между мъжете и жените в образователните институции, с цел насърчаване на най-добрите практики;

100.  подчертава, че образованието е основен инструмент за социалното приобщаване и за подобряване на уменията и квалификациите сред мигрантите и бежанците, били те непълнолетни или пълнолетни лица; насърчава, в този контекст, обмена на най-добри практики за интеграция чрез образование и утвърждаване на общите ценности, подобряване и улесняване на признаването на дипломи и квалификации, предоставяне на стипендии и създаване на партньорства с университетите в държавите на произход, както и надграждане на основата на ценния опит на образователните коридори;

101.  подчертава, че трябва да бъдат положени повече усилия, за да се гарантира достъпът до образование и обучение на всички равнища за ученици от автохтонните малцинства и да бъдат подкрепяни образователните институции, които предоставят услуги на майчиния език на местни етнически или езикови малцинства; призовава Комисията да засили насърчаването на програмите, насочени към обмена на опит и най-добри практики по отношение на образованието на регионалните и малцинствените езици в Европа; насърчава държавите членки да улеснят развитието на преподаването на майчиния език на учениците и студентите;

102.  насърчава държавите членки да повишат равнищата на компетентност по чужди езици чрез използването на добри практики, като например официалното сертифициране на чуждестранни езикови умения преди навършване на определена възраст;

103.  приканва държавите членки и Комисията да създадат иновативни и гъвкави схеми за безвъзмездни средства за подпомагане на таланта и творческите и спортните способности в областта на образованието и обучението; подкрепя държавите членки, които се стремят да въведат схеми за стипендии за доказано надарени в областта на образованието, изкуствата и спорта ученици;

104.  във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно „Нова европейска програма за умения“(COM(2016)0381), в което се предлагат решения за проблема с несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда и недостига на умения и за начините на намиране на правилната система на признаването на умения; в тази връзка насърчава държавите членки да създадат качествени двойни системи за образование (които да имат максимална стойност от гледна точка на цялостното личностно израстване и развитието на умения за учене през целия живот) и професионално обучение в координация с местните и регионалните участници, и в съответствие със специфичното естество на всяка образователна система; отбелязва предимствата и нарастващата привлекателност на хибридните системи за професионално образование и обучение, които обединяват в еднаква степен устойчиви програми за учене в училище и в процеса на работа;

105.  препоръчва подобряването на образователното ориентиране като съществен инструмент за гъвкаво преминаване през различни образователни системи, чрез същевременно обогатяване и осъвременяване на собствените знания и умения;

106.  подкрепя и насърчава образователното и професионалното ориентиране като основна задача на образованието за индивидуалното и социалното развитие на младите поколения;

107.  счита, че предприемачеството е двигател на растежа и на създаването на работни места и също така представлява начин за повишаване на конкурентоспособността и иновативността на икономиката, което спомага за овластяването на жените;

108.  подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; поради това счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и да засяга теми като например справедливата търговия, социалните предприятия, социалната отговорност на предприятията и алтернативните бизнес модели като кооперациите, за да се положат усилия за постигане на по-социална, приобщаваща и устойчива икономика;

109.  призовава държавите членки да се съсредоточат върху образованието в областта на предприемачеството и финансите, доброволчеството и владеенето на чужди езици в образователните си системи и също така да отдават приоритет на тези умения в рамките на програмите за професионално образование и обучение (ПОО);

110.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават конкретни възможности за заетост, свързани с професионалното образование и обучение, и неговото значение на пазара на труда;

111.  призовава държавите членки да разработят насоки за професионално ориентиране, които да улеснят определянето на способностите и наклонностите на учениците и студентите и да укрепят процеса на персонализирано преподаване;

112.  подчертава особеното положение в областта на образованието на децата и младежите, чиито родители пътуват в Европа с професионална цел, и призовава Комисията да извърши проучване с цел установяване на специалното положение на тези деца и младежи с оглед на предизвикателствата, с които се сблъскват по отношение на предучилищното и училищното образование;

113.  препоръчва на Комисията, на основание член 34 от ДФЕС, да предостави по-силна подкрепа за държавите членки, които включват най-отдалечени региони, с оглед подобряването на техните образователни системи на всички равнища;

114.  насърчава държавите членки и регионалните органи да осъществяват редовни оценки и да наблюдават целесъобразността на образователните политики, стратегии и програми, също и посредством отчитането на обратната връзка от страна на преподавателите и учащите се, за да се гарантира, че образователните системи продължават да отговарят на променящите се потребности и социално-икономическо положение в съответната държава; препоръчва засилване на връзките между политиката в сферата на образованието и други политики с цел насърчаване и оценяване на ефикасността и резултатите от образователните реформи;

115.  отново посочва значението на оценките на изпълнението и на въздействието на програмите на ЕС, насочени към младежката заетост; изтъква значението на ефективните и устойчиви инвестиции;

116.  високо оценява дейностите на Комисията в областта на модернизирането на образователните системи и в този контекст призовава държавите членки да вземат по-активно участие и да проявят по-голяма ангажираност към прилагането на предложените подобрения;

117.  насърчава държавите членки да окажат подкрепа, в сътрудничество с Комисията, на образователните институции в модернизирането на процесите на реформа чрез определяне на специализирани звена за контакт на национално и/или регионално равнище с цел предоставяне на необходимата информация, насоки и помощ;

118.  отново заявява необходимостта от създаване на основана на правата и чувствителна по отношение на пола учебна среда за учениците, която да им позволява да бъдат осведомени и да отстояват правата на човека, включително правата на жените и децата, основните ценности и гражданското участие, правата и отговорностите на гражданите, демокрацията и принципите на правовата държава, бидейки уверени в своята идентичност, знаейки, че гласът им ще бъде чут, и чувствайки се оценени от своите общности;

Образование и грижи в ранна детска възраст

119.  призовава държавите членки да гарантират свободен и справедлив достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст, и ги насърчава да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че материалните и финансовите условия биват изпълнявани, така че да се даде възможност на всяко дете да получи достъп до образование в ранна детска възраст, без дискриминация, и да предоставят повече места за децата в яслите и детските градини;

120.  призовава Комисията да обмисли възможността за създаване на обща европейска рамка за образование и грижи в ранна детска възраст, основана на принципите, предложени в рамката за качество; подкрепя определянето на европейски показател за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, който да се създаде в сътрудничество с преподавателите и специалистите от сектора и в съответствие с националните или регионалните показатели за качество;

121.  счита, че държавите членки следва да положат повече усилия за насърчаване на ръководствата на институциите за грижи в ранна детска възраст да търсят информация относно възможността за разработване на проекти на европейско равнище; подчертава, че по този начин специалистите ще могат да следят педагогическите нововъведения и така да направят предучилищното образование по-пълноценно;

122.  подчертава, че е важно да не се изключват институциите за образование и грижи в ранна детска възраст от Европейското образователно пространство; счита, че тези институции следва също така да насърчават практиките за обмен на знания между държавите членки, по-специално по отношение на споделянето на информация при изпълнението на иновативни проекти;

123.  препоръчва засилване на сътрудничеството между персонала в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и учителите в предучилищното образование, с оглед подобряване на качеството на образованието и връзките между образователните степени, подготовка на децата в предучилищна възраст за прехода към началното училище и съсредоточаване върху развитието на децата; подчертава значението на отношенията между доставчиците на услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и родителите и наставниците на децата, между училищния персонал и децата, както и сред самите деца;

124.  насърчава държавите членки да увеличат финансирането за образование и грижи в ранна детска възраст, както и икономическата подкрепа и инициативите (като данъчни облекчения, субсидии или освобождаване от такси) за родителите и настойниците, по-специално за тези от неравностойна социално-икономическа среда, за да им се даде възможност и да бъдат насърчени да използват услугите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст;

125.  призовава държавите членки за допълнителни инвестиции в кадрите с цел привличане на повече хора към този професионален път, за да се гарантира наличието на висококвалифициран персонал за образование и грижи в ранна детска възраст;

126.  призовава държавите членки да реформират и подобряват своите системи с оглед на постигането на целта от Барселона за участие на най-малко 33% от децата на възраст под три години в програми за образование и грижи в ранна детска възраст;

Училищно образование

127.  насърчава прилагането на подхода, обхващащ цялото училище, с цел увеличаване на социалното приобщаване, достъпността, демократичното управление, качеството и разнообразието в образованието, както и справяне с преждевременното напускане на училище и с явлението на NEET лица, като едновременно с това се поставя за цел учебните резултати, потребностите, благоденствието и участието на учащите в училищния живот да заемат централно място във всички дейности; застъпва се за насърчаването и подкрепата на демократичните ученически представителни структури в училище;

128.  подчертава, че големият брой незаети с работа, учене или обучение лица – почти 6,3 милиона млади хора на възраст между 15 и 24 години, би могъл да бъде намален чрез действия за предотвратяване на ранното напускане на училище, както и чрез по-голяма практическа насоченост и местна свързаност на училищата посредством развиването на връзки с местни дружества, местни органи, социални институции и НПО; счита, че преждевременното напускане на училище, което е една от причините младите хора да попадат в категорията незаети с работа, учене или обучение лица (NEET), би могло да бъде преодоляно чрез борба с бедността и социалната изолация; счита, че е важно също така да се подкрепят учащите се в откриването на подходящите за тях методи на обучение, в това число онлайн курсове и смесено обучение; приветства прилагането на подходящи и ангажиращи учебни програми и на силни и добре разработени системи за насочване с висококачествени услуги за консултиране и ориентиране за всички учащи се;

129.  подчертава необходимостта от засилване на възможностите и структурите за вътрешното и външното сътрудничество в училищата, включително интердисциплинарното сътрудничество, преподаването в екип, училищните клъстери и взаимодействия с участниците, ангажирани в разработването и прилагането на учебните модели, включително родителите; отбелязва значението на международния обмен и училищното партньорство чрез програми като „Еразъм + “ и „Електронно побратимяване“;

130.  подчертава, че училищното образование следва да бъде структурирано по по-гъвкав начин, за да може да съответства в по-голяма степен на житейските обстоятелства на учениците, например чрез увеличеното използване на онлайн услуги, така че например да могат да се подобрят също и възможностите за смесено обучение;

131.  счита, че колкото по-рано хората придобият умения в областите на НТИИМ, толкова по-големи са шансовете им за бъдещ образователен и професионален успех; поради това насърчава повече НТИИМ инициативи на равнището на училищата, и успоредно с това, насърчаването на социалните и хуманитарните науки, чрез засилено и диференцирано сътрудничество с висшите учебни заведения и научноизследователските институции, наред с други средства;

132.  насърчава Комисията да подкрепи развиването на умения по владеене на чужди езици у младите европейци в институциите за формално и неформално образование чрез разработване и споделяне на педагогически методи за многоезично обучение, както и чрез насърчаване на компетентностите по чужди езици на преподавателите;

133.  насърчава държавите членки и Комисията да подкрепят съществуващи инициативи и да разработят и приложат всеобхватни политики относно приобщаващото образование и стратегии, насочени към удовлетворяване на специфичните потребности, насърчаващи правата на най-уязвимите групи, създаващи по-приобщаваща учебна среда и благоприятстващи откритостта, приобщаването и ангажираността; призовава Комисията да разработи, заедно с Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални нужди, иновативни методи и образователни инструменти за насърчаване на приобщаването и удовлетворяване на индивидуалните потребности на учениците;

134.  препоръчва държавите членки да интегрират обучението за ЕС в учебните програми на средните училища, за да се даде възможност на учениците да се запознаят с функционирането на Съюза, неговата история и ценностите на европейското гражданство;

135.  изтъква значението на включването и насърчаването в училищните програми и образователното съдържание на знания относно историята на еманципацията на жените, и по-специално относно избирателното право на жените, включително по случай годишнините със символично значение (например навършването на 100 години от извоюване на правото на жените да гласуват в Полша и Германия), за да се повиши осведомеността с цел насърчаване на правата на жените в образователната рамка;

136.  подчертава значението на здравното образование и на образованието, свързано с взаимоотношенията между хората, което трябва да включва преподаване на децата и на младите хора на знания относно взаимоотношенията, основани на равнопоставеност, съгласие, уважение и реципрочност, както и преподаване на знания за правата на жените и момичетата, включително за репродуктивното и сексуалното здраве, и правата като средство за борба със стереотипите и предотвратяване на насилието въз основа на пола и за насърчаване на благоденствието;

137.  насърчава обученията на Червения кръст в училищата, предназначени за учениците, преподавателите и останалия персонал, с цел да се допринесе за усвояването на умения за оказване на първа помощ и развиването на способност за реагиране в извънредни ситуации;

138.  призовава Комисията и държавите членки да разработят пилотна схема за обмен на ученици от средните училища, в чиито рамки те да прекарват поне половин учебна година в друга държава членка;

139.  призовава държавите членки да ограничат до необходимия минимум използването на стандартизирани тестове като инструменти за оценка на нивото на придобитите знания и умения;

140.  насърчава държавите членки да обмислят приемането на мерки за гарантиране на признаването на периодите на обучение в чужбина, които не водят до получаването на диплома или придобиването на квалификация; във връзка с това приканва Комисията да предложи насоки за признаване на периодите на обучение в чужбина, като вземе предвид съществуващите най-добри практики на държавите членки, принципа на взаимно признаване между образователните системи, подхода, основан на ключовите компетентности, както и особеностите на националните образователни системи и различните култури;

141.  призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да обърнат внимание на проблемите с училищния тормоз, кибертормоза, другите форми на тормоз, пристрастяванията и насилието в училищата чрез разработване на равнището на училищата и в сътрудничество с преките бенефициери и всички заинтересовани страни (по-специално учители, сдружения на родители, специализирани неправителствени организации) на програми за превенция и кампании за повишаване на осведомеността;

142.  препоръчва на държавите членки, на техните образователни институции и на Комисията да бъдат по-активни при насърчаването на практикуването на спорта сред учащите се;

Висше образование

143.  призовава за създаването на Европейско образователно пространство въз основа на потенциала на съществуващите рамки, например на Европейското научноизследователско пространство, Съюза за иновации, Европейското пространство за висше образование, така че да могат да се укрепват и допълват взаимно;

144.  насърчава държавите членки да инвестират най-малко 2% от своя БВП в сферата на висшето образование, както и да се съобразят с целта на ЕС за инвестиране на 3% от БВП на Съюза в научноизследователска дейност до 2020 г.;

145.  предлага, при използването на националните и регионалните ресурси и при отпускането на средства по европейските структурни и инвестиционни фондове, държавите членки и регионалните органи да дават приоритет на образователни програми и на благоприятстването на сътрудничеството между висшето образование, трудовия свят, промишлеността, научноизследователските общности и обществото като цяло;

146.  призовава държавите членки да насърчават по-приобщаваща и достъпна мобилност на студентите, стажантите, чираците, преподавателите, изследователите и административния персонал, тъй като тя допринася както за личностното и професионалното им развитие, така и за повишеното качество на ученето, преподаването, научните изследвания и административната дейност; застъпва се за улесняването на мобилността за всички чрез, наред с други мерки, безпроблемното признаване на придобити в чужбина кредити и академични и професионални квалификации, адекватното финансиране и индивидуално подпомагане, гарантирането на социалните права, както и, когато е целесъобразно, включването на образователната мобилност в рамките на образователните програми; отбелязва в тази връзка новите инициативи от страна на Комисията, включително eCard за улесняване на мобилността на студентите през граница;

147.  счита, че е необходимо увеличаване на финансирането за мобилността на учители и изследователи, като се осигурят стипендии за обучение/научни изследвания заедно с покриването на разходите, удължаване на прекарваните в чужбина периоди, опростяване на процедурите за издаване на разрешения и укрепване на формите на съвместно обучение на учители и изследователи;

148.  призовава Комисията да поощри държавите членки да засилят мобилността при образованието за възрастни, която вече е включена в програмата „Еразъм +“;

149.  подчертава колко е важно да се гарантира взаимното трансгранично признаване и сравнимостта на квалификациите и академичните степени за укрепване на системата за осигуряване на качеството на равнището на ЕС и във всички държави, присъединили се към Европейското пространство за висше образование;

150.  подчертава необходимостта от разработване на широкообхватни стратегии и подходящи инструменти за определяне на качеството на новите модели на преподаване и учене, като например електронното обучение, масовите отворени онлайн курсове (МООК) и ресурсите с отворен достъп; в този контекст признава ролята на Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA) и на други съществуващи европейски мрежи за оказването на принос към осигуряването на качество;

151.  призовава Комисията и държавите членки да популяризират обновената програма за висше образование сред висшите учебни заведения, регионалните и местните органи и работодателите с оглед да се отговори на потребностите на висшите учебни заведения и студентите и на предизвикателствата пред тях чрез създаване на връзки с местните и регионалните участници, достигане до местните общности, насърчаване на местното и регионалното развитие и иновациите, изграждане на приобщаващи и свързани системи за висше образование, укрепване на сътрудничеството със света на труда и като се отговори на потребностите от умения на регионално равнище; насърчава също така висшите учебни заведения да се ангажират по-активно в местното и регионалното развитие, като участват в съвместни проекти на общността, наред с други действия;

152.  призовава за изпълнение на ангажиментите за Нова европейска рамка за умения, включително ангажимента за подкрепа на държавите членки за предоставянето на повече информация относно това как се развиват дипломираните лица на пазара на труда; приветства, в този контекст, предложението за създаване на Европейска система за проследяване на дипломираните лица до 2020 г.; счита, че информацията от проследяването на дипломираните лица и събирането на точни и подходящи данни (не само на национално равнище, но също така и на равнище ЕС) са от съществено значение за гарантиране на качеството и за развитието на качествено образование;

153.  насърчава Комисията да увеличи усилията си за намаляване на големите различия сред държавите членки и регионите по отношение на научните изследвания и иновациите, като предложи нови инициативи в рамките на програма „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA), както и да подкрепи съчетаването на изследователските и преподавателските дейности за онези бенефициери по линията на MSCA, които се подготвят за академична кариера;

154.  предлага коалицията НТИ(И)М на ЕС да включва широк спектър от дисциплини с цел подготвяне на студентите за живот и работа в контекста на една динамично променящата се действителност;

155.  подкрепя даването на кредити по Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) на студентите за доброволческата им работа в общността като начин да се допринесе за тяхното професионално и личностно развитие;

156.  подчертава, че програмите за международно сътрудничество, културната дипломация и диалогът с трети държави по въпроси на политиката в областта на висшето образование не само позволяват на знанията да се движат по-свободно, но също така допринасят за повишаване на качеството и международния престиж на европейското висше образование, като същевременно стимулират научноизследователската дейност и иновациите, благоприятстват мобилността и диалога между културите и насърчават международното развитие в съответствие с външнополитическите цели на ЕС;

157.  счита, че образователните системи с перспектива за бъдещето следва да включват учене с цел устойчивост и запазване на мира и да са част от едно по-широкообхватно разглеждане на професионалната грамотност в контекста на нарастващата цифровизация и роботизация на европейските общества, поставяйки акцент не само върху икономическия растеж, но и върху личностното развитие, по-доброто здравословно състояние и благоденствието на учащите се;

158.  призовава държавите членки да насърчават сътрудничеството между образователните институции и света на труда с оглед по-добрата подготовка на учащите се за навлизане на пазара на труда, както и да предприемат действия във връзка с необходимостта от преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостига на умения; във връзка с това насърчава включването на висококачествени стажове, признати под формата на кредити по ECTS, в университетските програми и схемите за професионално образование и обучение, сътрудничеството между висшите учебни заведения, трудовия свят, научноизследователския сектор и местните и регионалните икономически участници, в създаването на качествени двойни системи за образование и професионално обучение, професионално ориентиране, чиракуване, стажове, а също и обучение в реални условия, които следва да бъдат част от учебните планове за професионално и висше образование; освен това призовава държавите членки да се гарантират правото на всеки млад човек в ЕС да получи предложение за работа, професионално обучение, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение;

159.  счита, че за да се гарантира предоставянето на качествени условия за стажове и чиракуване, от основно значение е наличието на договори, за да се определят ролите и отговорностите на всички страни и да се посочат точно продължителността, учебните цели и задачи, отговарящи на ясно определени умения, които ще бъдат развити, трудовият статут, адекватната компенсация/възнаграждение, в т.ч. за извънреден труд, социалната закрила и системите за социално осигуряване съгласно приложимото национално право, приложимите колективни споразумения или и двете;

160.  подчертава необходимостта от предлагане на подходящо съдържание за учене и обучение, както и достойни условия на труд за стажове и чиракуване, за да се гарантира ключовата им роля в прехода от образование към професионален живот; подчертава, че стажовете и чиракуването не следва никога да бъдат използвани като заместител за работа или третирани като възможност за използване на евтин или дори неплатен труд;

161.  предлага университетите и центровете за обучение да осигурят първоначалното и непрекъснато обучение на преподавателите в областта на професионалното образование заедно с участието на специалисти от съответната област на специалностите в професионалното образование;

Учителят като гарант на качественото преподаване

162.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят преподавателите при включването на иновациите и технологиите в преподаването чрез укрепване на цифровите умения на учителите, както и като им се предоставят необходимите ресурси и подкрепа, като например увеличаване на предлагането на опреснителни обучения и разработването на онлайн общности и образователни ресурси и курсове със свободен достъп ;

163.  подкрепя създаването на Академия за преподаване и учене като допълнителен инструмент, който да дава възможност на преподавателите да се обучават и да обменят най-добри практики на европейско равнище, предоставящ център за онлайн обмен, споделяне на опит и съвместно учене, и представляващ пространство за редовни срещи под формата на работни срещи, семинари и конференции с цел насърчаване на сътрудничеството между преподавателите, повишаване на качеството на преподаването и подпомагане на професионалното развитие на преподавателите; призовава Комисията да предложи проект за създаването на такава академия, въз основа също и на опита на академията „Европейска училищна мрежа“;

164.  припомня значението на педагогическото обучение за преподавателския състав във висшите учебни заведения, както и че в процеса на набиране на преподаватели педагогическите компетентности се считат най-малкото за еднакво важни с компетентностите за провеждане на научни изследвания; подчертава ролята на основаващото се на изследователска дейност образование и на педагогическите научните изследвания за стимулиране на ориентиран към обучаващите се лица подход към ученето и преподаването, насърчаването на активното учене, повишаването на развитието на умения и подобряването на методологията за преподаване;

165.  призовава държавите членки да въведат стимули за привличане и мотивиране на млади хора и квалифицирани преподаватели да се присъединят към образователната система и да работят за нея;

166.  подчертава необходимостта от признаване на професионалния статут на служителите в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст;

167.  призовава за подкрепа за учителите, преподаващи многоезични курсове, тъй като последните представляват важен фактор в интернационализацията на образованието;

168.  подчертава ролята на междукултурното обучение като част от обучението на преподавателите с оглед повишаването на техните междукултурни компетенции и с цел популяризиране на европейската култура и общите ценности, както и на европейското измерение на преподаването; подчертава, че междукултурните компетенции са от съществено значение за работата във все по-многообразните по състав общества, както и за благоприятстване интернационализацията на равнището на училищата;

169.  отчита необходимостта да се създадат полезни взаимодействия между знанията на преподавателите и технологичния потенциал на учениците с цел постигане на максимални учебни резултати;

170.  насърчава включването на стажове за преподаватели под ръководството на обучени наставници на всички етапи от обучението на преподавателите;

171.  насърчава преподавателите и училищните ръководители да стимулират и поемат водеща роля в прилагането на иновациите в училищната среда и да подпомагат тяхното развитие;

172.  насърчава институциите за висше образование да дават приоритет, да подкрепят и да възнаграждават повишаването и актуализирането на педагогическите знания на преподавателите във висшето образование, включително образователните възможности, предлагани от модерните технологии като средство за повишаване на постиженията на студентите и ефикасността на преподаването;

173.  подкрепя разработването на нови, иновативни и амбициозни техники на преподаване и образователни стандарти, за да се отговори по-добре на потребностите на студентите и на институциите за висше образование, както и на предизвикателствата на бързо променящия се свят;

o
o   o

174.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 183, 14.06.2014 г., стр. 22.
(2) ОВ C 183, 14.06.2014 г., стр. 30.
(3) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(4) ОВ C 172, 27.5.2015 г., стр. 17.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0360.
(6) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
(8) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 2.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0018.
(10) OВ C 484, 24.12.2016 г., стp. 1.
(11) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(12) http://www.socialsummit17.se/wp-content/uploads/2017/11/Concluding-report-Gothenburg-summit.pdf
(13) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/educ/122123.pdf
(14) OВ C 104, 16.4.1984 г., стp. 69.
(15) OВ C 135, 26.5.2010 г., стp. 12.
(16) Приети текстове, P8_TA(2017)0303.
(17) http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Gender_statistics
(18) http://www.cedefop.europa.eu/en/publications-and-resources/publications/3072, и https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1502en_0.pdf


Към устойчив и конкурентоспособен европейски сектор на аквакултурите
PDF 220kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 12 юни 2018 г. относно „Към устойчив и конкурентоспособен европейски сектор на аквакултурите: настоящо състояние и бъдещи предизвикателства“ (2017/2118(INI))
P8_TA(2018)0248A8-0186/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“ (COM(2013)0229),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 304/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове(1),

—  като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 710/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с определянето на подробни правила относно биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли(3),

—  като взе предвид Регламент (EО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(9),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно режима за внос в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури с оглед на бъдещата реформа на общата политика в областта на рибарството(13),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 23 ноември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2011на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно разгръщане на потенциала на изследователската и развойната дейност в рамките на синята икономика за създаване на работни места и растеж(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно(16),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно прилагането на рамковата директива за водите (РДВ) и Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) във връзка с аквакултурите (SWD(2016)0178),

—  като взе предвид документа на Комисията от 2015 г., озаглавен „Обобщаващ доклад: Прилагането на правилата за рибовъдство“ (DG(SANTE) 2015-7406 – MR),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“ (COM(2017)0339),

—  като взе предвид икономическия доклад относно сектора на аквакултурите на ЕС от 2016 г. на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР),

—  като взе предвид доклада на Евробарометър на тема „Потребителски навици във връзка с продуктите от риболов и аквакултури“ (2017 г.) и допълнителния анализ от Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури (EUMOFA),

—  като взе предвид научното становище, озаглавено „Хранителни продукти от океаните“, изготвено от групата на високо равнище от научни съветници през ноември 2017 г.,

—  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на ФАО,

—  като взе предвид Здравния кодекс на OIE за водните животни,

—  като взе предвид член 42 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(17),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0186/2018),

A.  като има предвид, че секторът на аквакултурите, включващ развъждането на морски и сладководни видове риба, както и мекотели, ракообразни, морски водорасли и бодлокожи, представлява иновативен стопански сектор, който е най-бързо разрастващата се дейност за производството на храни и потенциално високотехнологичен сектор, изискващ структурни инвестиции и инвестиции за научноизследователска дейност и дългосрочно оперативно и финансово планиране;

Б.  като има предвид, че индустриите за развъждане на риба и черупчести изпълняват важна и ценна роля по отношение на икономиката, заетостта и социалните въпроси и въпросите, свързани с околната среда, във връзка с подобряването на качеството на живот в крайбрежните и вътрешните райони на Съюза, както и в най-отдалечените региони, и във връзка с приноса към хранителната и продоволствената сигурност на европейците; като има предвид, че са налице някои фактори, които влияят неблагоприятно на производството на аквакултури, включително фактори, свързани с околната среда и климата, но най-вече хищниците сред животните; като има предвид, че според редица проучвания, проблемите, свързани с хищниците, оказват значително въздействие върху производството;

В.  като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“, подчертава четири приоритетни области, които ще бъдат разгледани с цел отключването на потенциала на сектора на аквакултурите на ЕС: административни процедури, координирано пространствено планиране, конкурентоспособност, по-специално чрез свързване на сектора с науката, и еднакви условия на конкуренция;

Г.  като има предвид, че в посоченото съобщение се препоръчва държавите членки да разработят многогодишни национални стратегически планове в областта на аквакултурите, в които да се анализират основните недостатъци и проблемите, които трябва да бъдат решени, да се определят общи цели и, по възможност, показатели за оценка на напредъка към постигането им;

Д.  като има предвид, че запазването на местните екосистеми и запаси трябва да бъде ключова приоритетна цел, за да се предотвратят преместването и разрушаването на местния риболов и развъждането;

Е.  като има предвид, че въпреки добрите намерения и усилията секторът на аквакултурите на ЕС е в застой, за разлика от повишаващия се ръст, наблюдаван в други региони на света;

Ж.  като има предвид, че според изчисленията производството на аквакултури в ЕС покрива само 10% от вътрешното търсене на риба и като има предвид, че повече от половината от търсенето на рибни продукти е от внос от трети държави;

З.  като има предвид, че аквакултурите следва да се разглеждат и третират като форма на селско стопанство, особено в случая на развъждане в рибни стопанства;

И.  като има предвид, че изоставането на най-отдалечените райони в развитието на аквакултурите е от особено значение;

Й.  като има предвид, че становището на групата на високо равнище от научни съветници, изразено неотдавна по въпроса, който ѝ беше поставен от члена на Европейската комисия Вела, а именно как може да бъдат получени повече хранителни продукти и биомаса от океана по начин, който да не лишава бъдещите поколения от ползите за тях, съдържа следните препоръки: „Включване на парадигмата за отговорна култура относно „хранителните продукти от океана“ ... в широки политически програми на равнището на европейските и световните системи“; и „Да се издигне развитието на морските култури в Европа на по-високо и по-стратегическо равнище посредством цялостна, съгласувана политическа рамка – това включва издаване на насоки относно включването на изисквания, свързани с морските култури, при прилагането на директивата на ЕС от 2014 г. относно морското пространствено планиране и включване на морските култури в обхвата на технологичното сътрудничество в рамките на споразуменията за партньорство в областта на рибарството между ЕС и южните страни партньори“;

К.  като има предвид, че за създаване или разширяване на стопанство за аквакултури в ЕС е необходимо получаването на различни разрешения и като има предвид, че процедурата за получаването на тези официални документи не е хармонизирана на равнището на ЕС и по принцип е бавна, сложна и не осигурява правна сигурност и икономическа предвидимост; като има предвид, че съществува риск това положение да възпрепятства развитието на сектора и би могло да обезсърчи бизнес инвестициите и да доведе до прекомерни разходи за сектора, в допълнение към косвеното насърчаване на вноса от трети държави;

Л.  като има предвид, че най-сложните процедури за дейностите, свързани с аквакултурите, са тези, които се отнасят до изискванията във връзка с околната среда (оценка на въздействието върху околната среда, стратегически оценки на околната среда и процедури за надзор), но, парадоксално, бавното изпълнение и сложността на тези административни процедури не винаги гарантират опазването на околната среда, дори напротив, понякога затрудняват установяването на социалноикономически, устойчиви от гледна точка на околната среда и качествени стопанства за аквакултури; като има предвид, че са налице различия между сладководните и морските аквакултури; като има предвид, че различията в подсекторите на аквакултурите изискват различни практики по отношение на управлението на запасите, храненето и размножаването; като има предвид, че трябва да се обърне необходимото внимание на тези различия при изработването на регламенти за аквакултурите на ЕС и, по-специално, устойчиви стандарти в областта на околната среда;

М.  като има предвид, че бюрократичната сложност и забавянето, в частност свързаните с издаването на лицензи и планирането, представляват бездействие, което неизбежно води до икономически, социални и трудови разходи за потенциалните инвеститори в районите, в които са установени стопанствата за аквакултури, с особено въздействие върху трудовата заетост сред жените и младежите;

Н.  като има предвид, че за подходящото пространствено планиране трябва да бъдат взети предвид различните нужди на различните ползватели, както и необходимостта да се опазва природата, и трябва да бъдат положени усилия за съчетаването им; като има предвид, че липсата на места, липсата на подходящо пространствено планиране и конфликтът с други стопански дейности имат значително въздействие върху развитието на аквакултурите в ЕС в някои региони, тъй като секторът на аквакултурите може да има по-малка тежест от другите „мощни“ сектори;

О.  като има предвид, че пространственото планиране е една от предпоставките за дългосрочното развитие на аквакултурите и необходимо средство за осигуряване на подходящо планиране на местата за аквакултури, като се вземат под внимание другите дейности в съответните райони;

П.  като има предвид, че законодателството на ЕС в областта на околната среда се основава на директиви (Директивата за морска стратегия, директивите за птиците и местообитанията) и като има предвид, че следователно е от компетентността на държавите членки и на местните и регионалните органи да го транспонират и прилагат с известна свобода на действие; като има предвид, следователно, че прилагането му на територията на ЕС не е еднакво и това води до правна несигурност за предприятията и стопанствата и липса на предвидимост за инвеститорите и създава неравни условия на конкуренция;

Р.  като има предвид, че според научното становище на „Храна от океаните“ единственият начин да се получат значително повече храни и биомаса от океана в кратък период от време е да се събират организми от долната част на хранителната верига, като например макроводорасли и двучерупчести мекотели;

С.  като има предвид, че различните национални или регионални правни рамки за аквакултурите могат да доведат до положение, в което за предприятията има различни правни изисквания, дори и те да извършват дейност в един и същ морски басейн, което на свой ред поражда риск от нарушаване на конкуренцията;

Т.  като има предвид, че примерите за добро сътрудничество въз основа на доброволни и други споразумения между природозащитниците и сектора трябва да бъдат приветствани; като има предвид, че въпреки че положителните примери за принос на аквакултурите за поддържането на добро качество на водата и водните екосистемни услуги трябва да бъдат приветствани, също така е важно да се признае отрицателното въздействие, което аквакултурите могат да имат върху местната околна среда и качеството на водата, и да се търси начин за намаляването му; във връзка с това насърчава още иновации и инициативи с цел гарантиране на дългосрочен устойчив и печеливш сектор;

У.  като има предвид, че за отглеждането на двучерупчести мекотели и макроводорасли е необходимо балансирано снабдяване с хранителни соли в околната среда;

Ф.  като има предвид, че с оглед на това този вид развъждане на сладководна риба се определя също като услуга за опазване на околната среда, чрез която се запазва качеството и количеството на водата, и заслужава много по-голямо признание и подкрепа от лицата, вземащи решения в ЕС, отколкото в момента;

Х.  като има предвид, че продуктите с произход от ЕС трябва да отговарят на редица строги правила и стандарти, свързани с околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и защитата на потребителите, обхващащи производствените операции, фуражите, хуманното отношение към животните, транспорта, преработката и социалните условия на заетост, което оказва пряко въздействие върху производствените разходи; като има предвид, че резултатът е отлично качество и устойчиви продукти, които могат да бъдат по-скъпи и следователно по-малко конкурентни, отколкото вносните стоки, които често пристигат на пазара на ЕС на ниски цени поради практики, които са неустойчиви от екологична, социална и трудова гледна точка и чието производство е придружено от ниски стандарти за хуманно отношение и здраве на животните;

Ц.  като има предвид, че някои предприятия за аквакултури зависят до голяма степен от енергийни ресурси, което увеличава разходите за производство на аквакултури;

Ч.  като има предвид, че консумацията на риба — храна, съдържаща протеини, мастни киселини, витамини, минерали и основни хранителни микроелементи, които са от полза за човешкото здраве — следва да бъде увеличена, и като има предвид, че отличното качество на морските храни от ЕС следва да представлява основно конкурентно предимство за аквакултурите на ЕС;

Ш.  като има предвид, че световното потребление на риба постоянно нараства, успоредно с нарастването на населението в световен мащаб;

Щ.  като има предвид, освен това, че не винаги е налице съгласуваност между търговските, социалните и екологичните политики на ЕС: например, ЕС предоставя статут по общата схема от преференции (ОСП и ОСП+) на уязвими развиващи се страни с цел да им даде възможност да плащат по-малко или никакви мита за износ в ЕС, като им дава жизненоважен достъп до пазара на ЕС и допринася за растежа им; като има предвид, че в същото време някои от тези държави, например някои азиатски държави, произвеждат продукти от аквакултури, които не отговарят на стандартите по отношение на околната среда, хуманното отношение към животните, здравните, социалните и трудовите стандарти, които операторите от ЕС трябва да спазват, и които в някои случаи са в нарушение на правата на човека;

АА.  като има предвид, че ЕС е също така силно зависим от вноса на рибни продукти от трети държави за храна на аквакултурите и като има предвид, че по-устойчиви алтернативни храни досега не са достатъчно изследвани и насърчавани;

АБ.  като има предвид, че външната търговия на ЕС с аквакултури е в дефицит и съществува нелоялна конкуренция между внасяни от трети държави продукти от аквакултури и продукти от ЕС, което е в ущърб на качеството на храната и здравето на потребителите;

АВ.  като има предвид, че аквакултурата в трети държави предлага на ЕС възможности за инвестиции;

АГ.  като има предвид, че разликите между продуктите на европейската аквакултура в сравнение с тези на трети държави по отношение на качеството, въздействието върху околната среда, социалното поведение и хуманното отношение към животните не могат да се възприемат от европейските потребители, когато информацията, която те получават за тях, е недостатъчна или неточна (особено по отношение на страната на произход, размразяване или идентифицирането на видовете);

АД.  като има предвид, че законодателството на ЕС относно информацията за продукти от водни животни, предоставяна на потребителите, е ясно и като има предвид, че контролът за това е отговорност на органите на държавите членки; като има предвид, че въпреки това в повечето случаи е всеизвестно, че тази съществена за потребителя информация не се предоставя, както на щандовете за риба, така и в ресторантите; като има предвид, че това положение на недостатъчно прилагане подронва конкурентоспособността на сектора на аквакултурите на ЕС;

АЕ.  като има предвид, че устойчивото рибовъдство се основава на отглеждане на здрави животни и поради това е изключително важно да се разработят конкретни и иновативни ветеринарни инструменти, по-специално ваксини и антибиотици, които следва да се използват по отговорен и ограничителен начин, който гарантира здравето на животните и хората и хуманното отношение към животните, както и безопасни и хранителни продукти от аквакултури, без вреди за околната среда и дивите видове; като има предвид, че регламентите на ЕС относно здравето на животните трябва също така да вземат под внимание особеностите на аквакултурите и спецификата на рибните видове, когато се разглеждат лечението на инфекции и заболявания и въздействието върху качеството на продуктите;

АЖ.  като има предвид, че в европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР) се посочва, че имунизацията чрез ваксинация е рентабилна мярка в сферата на общественото здравеопазване за борба с антимикробната резистентност(18), което важи в подобна степен и за аквакултурите;

АЗ.  като има предвид, че представата на европейското общество и европейските потребители за аквакултурите се различава в различните държави членки, но като цяло определено има място за подобрение;

АИ.  като има предвид, че въпреки че винаги има възможност за подобрение чрез по-добри практики, лошият имидж на тази дейност не се дължи на реални проблеми (аспекти, свързани с околната среда, качеството или безопасността), а с предварителната представа, която потребителите имат за аквакултурите; като има предвид, че значителна част от това положение се дължи на схващането, че реалното въздействие на аквакултурите в някои трети държави (развиващите се страни) се среща също в ЕС, което не е вярно;

АЙ.  като има предвид, че силно различаващите се практики във връзка с аквакултурите водят до значителни разлики в качеството на продуктите, въздействието върху околната среда и санитарните условия, наред с другото, като често потребителят остава несигурен за получения продукт;

АК.  като има предвид, че лошата репутация на аквакултурите се отразява на тяхното управление от страна на публичните администрации (лицензирането, планирането и т.н.), но също така и на условията за предлагане на пазара;

АЛ.  като има предвид, че е важно да се отбележи потенциалът на сладководните аквакултури, аквакултурите в затворени водоеми, интегрираните мултитрофични системи за аквакултури, рециркулационните системи за аквакултури (RAS) или аквапониката в градските зони за подобряването на продоволствената сигурност и развитието на селските райони;

АМ.  като има предвид, че ракообразните, мекотелите и водните растения, като например водораслите, също са важен ресурс за аквакултурата;

АН.  като има предвид, че научните изследвания и иновациите са от основно значение за отключване на потенциала на устойчивия сектор на аквакултурите; като има предвид, че производството може да бъде увеличено по устойчив начин чрез разширяване, основано на иновациите, възстановяване и пречистване на водите, използване на енергията от възобновяеми източници, като същевременно се намалява въздействието върху околната среда и се предоставят услуги, свързани с околната среда;

АО.  като има предвид, че стандартизираните протоколи за научни данни на равнището на ЕС, които дават възможност за наблюдение и подобрение на управлението и производствени практики, както и на тяхното въздействие върху околната среда и здравето, са от голямо значение;

АП.  като има предвид, че следва да се отдава предпочитание на развъждането на местни или ендемични видове, за да се намали въздействието върху околната среда и аквакултурата да стане по-устойчива;

АР.  като има предвид, че съществува опасност инвеститорите да бъдат отблъснати, тъй като достъпът до кредитиране е труден и между инвестициите и първата продажба минава значително време (обикновено три години или повече);

АС.  като има предвид, че условията за предварително финансиране, предлагани от банки и финансови институции, са все по-строги;

АТ.  като има предвид, че процедурите, които в повечето случаи не са достатъчно ясни за потребителите, и множеството документи, които трябва да бъдат представени, за да се получи финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), отблъскват заявителя; като има предвид, че сумата от приблизително 1 280 млн. евро, налични през настоящия програмен период (2014—2020 г.), не е достатъчна, за да се развие европейският сектор на аквакултурите; като има предвид освен това, че процентът на усвояване на средства от страна на държавите членки е много нисък;

АУ.  като има предвид, че устойчивият сектор на аквакултурите трябва да отчита възможните въздействия върху свободно обитаващите рибни запаси и качеството на водата, но, от друга страна, за него също така е необходимо добро състояние на рибните запаси и отлично качество на водата;

АФ.  като има предвид, че наличните данни показват нарастващо несъответствие – 8 милиона тона според преценките – между обема на потребление на морски храни в ЕС и обема на уловите от риболов; като има предвид, че устойчивият сектор на аквакултурите може, заедно с устойчивото рибарство, да осигури дългосрочна продоволствена и хранителна сигурност, в т.ч. хранителни доставки, както и растеж и заетост за гражданите на Съюза, и да отговори на нарастващото световно търсене на храни от водни животни, при условие че се използват устойчиви източници на фуражи за дейностите, свързани с аквакултурите, и се предотвратява влошаването на състоянието на околната среда; като има предвид, че така секторът може да допринесе за общата цел за преодоляване на несъответствието между потреблението и производството на морски храни в ЕС;

АХ.  като има предвид, че в сектора на аквакултурите един килограм риба с ниска стойност може да бъде преобразуван в един килограм риба с висока стойност (например в случая на мойвата и калкана, когато стойността се увеличава от 0,10 EUR на 7 EUR на килограм);

АЦ.  като има предвид, че младите хора по-слабо се интересуват от работа, инвестиране или развитие на сектора на аквакултурите поради лоша комуникация и липса на финансови перспективи и стабилност, което го прави непривлекателен за по-младите поколения;

АЧ.  като има предвид, че устойчивите аквакултури, които се притежават или управляват от общността, могат да бъдат от социално-икономическа полза за крайбрежните периферни региони и да изпълняват положителна роля в „синята икономика“;

АШ.  като има предвид, че сладководните аквакултури дават 20% от резултатите на сектора в Европа като цяло и като има предвид, че подкрепата на ЕС следва да съответства на този дял; като има предвид, че различното естество на сладководните аквакултури означава, че те се нуждаят от специални правила и отделна глава в законодателството относно политиката на ЕС в областта на рибарството;

АЩ.  като има предвид, че научните изследвания и иновациите са от решаващо значение за постигане на по-голяма устойчивост и конкурентоспособност на сектора за аквакултури на пазара на ЕС;

БА.  като има предвид, че проектите за сладководни аквакултури могат също така да се изпълняват с последващо финансиране и като има предвид, че това често изисква непропорционални усилия от страна на инвеститорите, поради което в много случаи рибовъдите не смеят да се лансират в проекти; като има предвид, че подкрепата в повечето случаи не е достатъчно интензивна;

Отключване на потенциала на сектора на аквакултурите на ЕС

1.  признава положителното въздействие, което устойчивите аквакултури, включително секторите на морски и сладководни видове риба, могат да имат върху заетостта и икономиката на Съюза по принцип, подобрявайки производителността и качеството на живот на крайбрежните и вътрешните райони; подчертава необходимостта да се подкрепя тяхното развитие, диверсификация и иновации чрез насърчаване на по-високи равнища на производството на риба, ракообразни, мекотели, водорасли и бодлокожи от аквакултури и подобряване на конкурентоспособността на тези продукти (подобряване на производството на аквакултури в ЕС, така че то да достигне поне настоящия световен темп на растеж при аквакултурите в рамките на пет години и насърчаване на инвестициите в енергийно по-ефективно и икономично оборудване), както и чрез подобряване на тяхното потребление и принос за продоволствената и хранителната сигурност за гражданите на ЕС; настоява, че това трябва да се направи, като същевременно се опазва доброто функциониране на морските екосистеми, така че да се даде възможност за трайна практика на рентабилните аквакултури, риболов с търговска цел и други форми на устойчиво използване на морската среда;

2.  счита, че ЕС трябва да увеличи своето производство в сектора на аквакултурите, по-специално с цел намаляване на натиска върху естествената рибна среда; счита, че съдържащите риба фуражи следва да произхождат от устойчиви източници и да не пречат на целите за максимален устойчив улов на общата политика в областта на рибарството и че количествата хранителни вещества следва да бъдат контролирани; подчертава значението на сътрудничеството между научните изследователи, сектора на аквакултурите, производителите на фуражи, свързаните с околната среда организации и администрации; подчертава, че при аквакултурите в ЕС следва да се отчитат качеството, устойчивостта, безопасността на храните, околната среда, здравето на хората и на животните и следва да бъдат за пример в това отношение; отбелязва като положителен факт новите инициативи, свързани с аквакултури, разположени на брега, по-специално в чувствителни области и в области в ЕС със затворени водоеми, и счита, че са необходими по-строги мерки, чрез които секторът на аквакултурите да бъде по-ефикасен, икономически жизнеспособен, социално отговорен и екологосъобразен, задоволявайки същевременно по-голям дял от европейското търсене на риба и намалявайки зависимостта на Европа от внос;

3.  приветства съобщението на Комисията „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“ и определянето в него на областите, в които трябва да се съсредоточат усилията с цел отключването на потенциала на сектора на аквакултурите на ЕС, така че заедно с устойчивото рибарство той да може да допринесе за изпълнение на целта за преодоляване на несъответствието между потреблението и производството на морски храни в ЕС по начин, който е устойчив от екологична, социална и икономическа гледна точка;

4.  подчертава, че аквакултурите в сладки води все още не са достатъчно изследвана възможност за подобряване на хранителната безопасност и развитието на селските региони;

5.  подчертава, че устойчивият растеж трябва да се основава на: предсказуемост на бизнес инвестициите и правна сигурност, които може да бъдат създадени чрез по-ефикасни административни рамки, подобряване на прозрачността на управлението, ясни, еднородни и опростени критерии за издаване на лицензи в целия ЕС, общи процедури за управление на болестите и достъп до подходящи ветеринарни лечения, които не са вредни за здравето на хората и животните, ефективно пространствено планиране, наличието на документи с насоки, обмен на най-добри практики, подкрепата на Консултативния съвет по аквакултурите и подходяща финансова подкрепа; посочва, че всички тези фактори могат да допринесат за устойчив растеж;

6.  оценява заключенията и препоръките, съдържащи се в научното становище на тема „Хранителни продукти от океаните“ от ноември 2017 г., свързани с разработването и прилагането на политиката в областта на морското дело, рибарството и аквакултурите през следващите години, за да се спомогне за увеличаване на броя на устойчивите храни, произхождащи от океаните;

7.  призовава Комисията да оказва подкрепа на промишлеността в усилията ѝ за намаляване на зависимостта ѝ от запасите от свободно обитаващи риби за производството на храни за риби, включително чрез засилено използване на морски водорасли и други водорасли;

8.  призовава Комисията да насърчава по-нататъшното развитие на нововъзникващия сектор на морски водорасли;

9.  признава потенциала на аквакултурите за оказване на принос към продоволствената и хранителната сигурност за гражданите на ЕС и необходимостта от устойчиво и здравословно хранене, от съобразени с изменението на климата, хуманното отношение към животните и екологично устойчиви, ресурсно ефективни продоволствени системи с кръгов характер, насърчаващи иновациите и овластяването на общностите;

10.  припомня, че развитието на европейския сектор на аквакултурите трябва да бъде свързано с основната и жизненоважна необходимост от независимо, безопасно, хранително и устойчиво производство на храни и да бъде поставено на по-предно място в глобалния дневен ред на ЕС;

11.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в научни изследвания, проучвания и пилотни проекти за иновативни, ориентирани към бъдещето, екологосъобразни практики в аквакултурите, включително интегрирани мултитрофични системи за аквакултури (IMTA), аквапоника и рециркулационни системи за аквакултури (RAS), които да намалят въздействието от стопанствата за аквакултури върху местообитанията, популациите от диви животни и качеството на водата, и по този начин да допринасят за основан на екосистемите подход;

12.  призовава Комисията да направи задълбочен анализ и да гарантира подходящи последващи действия във връзка с всяка от препоръките на групата на високо равнище от научни съветници;

13.  подчертава, че всяка устойчива политика относно европейския сектор на аквакултурите трябва да отчита особеностите и разнообразните нужди и предизвикателства, свързани с производството на различните видове аквакултури и да разработи адаптирани мерки, които също така вземат предвид географските различия и потенциалните последици от изменението на климата; във връзка с това призовава Комисията, в рамките на общата политика в областта на рибарството след 2020 г., да определи отделни правила, специално приспособени към характеристиките на всеки подсектор;

14.  подчертава потенциала на сладководните аквакултури, както и на аквакултурите в затворени водоеми, интегрираните мултитрофични системи за аквакултури, рециркулационните системи за аквакултури и аквапониката в градските зони; подчертава, че аквакултурите в сладки води са все още недостатъчно изследвана възможност за подобряване на продоволствената сигурност и развитието на селските области, но изпълняват важна социална роля, предоставяйки заетост в най-бедните селски райони, както и че имат екологична роля за запазването на влажните зони и предоставят широк спектър от услуги за екосистемата, които далеч надвишават икономическата им стойност;

15.  подчертава, че е важно да се въведат инструменти за координация, проучвателни групи и дейности на ЕС с оглед определяне на случаите, в които производството на мекотели е значително застрашено от хищническите действия на чипурата (Sparus aurata), и за намиране на устойчиви и екологосъобразни решения;

16.  признава потенциала на аквакултурите и на допълнителното обработване и износ на рибни продукти като местна индустрия за заетост и стопанска полза, особено за селските, крайбрежните и островните общности;

17.  подчертава, че е важно Рамковата директива за водите (РДВ) и Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) да осигуряват защита за зоните за отглеждане на мекотели, както е посочено във вече отменената Директива за мекотелите;

18.  посочва, че в средата, в която трябва да се произвеждат макроводорасли или двучерупчести мекотели, при намаляването на въвеждането на хранителни вещества с цел постигане на добро състояние на околната среда, трябва да се взема предвид естественият капацитет за пречистване на организмите, които се развъждат или култивират;

Опростяване на административните процедури

19.  подчертава основната роля на местните и регионалните органи в развитието на европейския сектор на аквакултурите, включително при прилагането на многогодишните стратегически планове, изготвени от държавите членки;

20.  подчертава, че устойчивият растеж на сектора на аквакултурите трябва да се основава на предсказуемост на бизнес инвестициите и правна сигурност, за които е необходимо по-специално:

   а) опростяване и ускоряване на административните процедури — по-малко бюрокрация — на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище, като се използват в максимална степен информационните и комуникационните технологии, като същевременно се гарантира, че състоянието на морската среда не се влошава допълнително;
   б) повишаване на прозрачността и подходящо планиране;
   в) по-добра координация по отношение на споделената компетентност на ЕС, държавите членки и, при необходимост, регионалните и местните органи;
   г) бързи, ясни и прозрачни процедури за издаване на лицензи, придружени от ограничени срокове за даване на съгласие, за да не се отблъскват инвеститорите;
   д) строго наблюдение от страна на Комисията на многогодишните национални стратегически планове на държавите членки;
   е) насоки на Комисията за националните стратегически планове за еднакво прилагане на законодателството на ЕС (главно за защита на здравето и околната среда и предоставяне на гаранции, че не се нанася вреда на екосистемите и на риболовните дейности);
   ж) съгласувана правна рамка между различните региони и държави членки, които имат общи води, с цел да се гарантира лоялна конкуренция и ефективни политики в областта на околната среда;
   з) тясно сътрудничество между Комисията и компетентните органи (на национално, но и на местно и регионално равнище) при прилагането на законодателството на ЕС (най-вече в областта на санитарните стандарти и околната среда), както и подкрепа за координацията на националното или регионалното законодателство, когато е необходимо;
   и) механизми за обмен на информация и най-добри практики между държавите членки чрез отворен метод за координация на националните мерки в областта на стопанската сигурност, достъпа до водите и пространството на Съюза и опростяване на процедурите за издаване на лицензи;
   й) подходяща публична финансова подкрепа на равнището на ЕС и на национално равнище за устойчиво и отговорно производство на аквакултури, иновации и развитие;
   к) по-добро включване на перспективите за аквакултурите и рибарството в търговските споразумения на Съюза;

21.  предлага, по отношение на административната система, възможно най-бързото създаване на „обслужване на едно гише“, което да поеме и да упражнява всички правомощия, като това ще позволи подаването на съответните документи пред един административен орган; счита, че това би подобрило връзката между крайния потребител и различните равнища на публичната администрация;

22.  предлага да се установи опростена система или система за „ускорено“ издаване на лицензи, при което компетентната администрация да издава временен лиценз, позволяващ на операторите, които отговарят на предварително определени критерии, да започнат дейността си; посочва, че тези критерии следва да се основават на историята на кандидатите или на факта, че представеният проект за аквакултури наистина е водещ по отношение на иновациите и/или устойчивостта, или да се основават на създаването на сервитутни зони за аквакултури, където начините на използване, които са несъвместими с аквакултурите, са определени предварително;

Равнопоставеност при взаимодействието с други сектори

23.  подчертава, че подходящото пространствено планиране следва да взема предвид всички сектори (комплексен подход), въпросите на устойчивото развитие и продоволствената сигурност, без да облагодетелства мощните икономически сектори в ущърб на аквакултурите; подчертава, че териториалното планиране не трябва непременно да води до разделяне на дейности в определени области, а по-скоро до балансирана съвместимост помежду им, както и че това може потенциално да доведе до ползи за всички;

24.  предлага да се подкрепя по-активна и важна роля и участие на организациите в областта на аквакултурите и местните инициативни рибарски групи (МИРГ) в процеса на вземане на решения, чрез регионализация, за да осигури най-добрият подход за всеки отделен регион;

25.  изтъква, че трябва да се отдаде дължимото внимание на интересите на сектора на аквакултурата и той да бъде третиран справедливо, когато взаимодейства с други сектори, например в областта на пространственото планиране;

26.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изработят карти за пространствено планиране, за да се определят възможни области, в които аквакултурите и други дейности могат да съществуват едновременно;

27.  припомня, че пространственото планиране и условията за издаване на лицензии са най-вероятната причина за нежеланието за споделяне на пространство на други важни или мощни сектори;

28.  посочва, че с цел да се гарантират равни условия на конкуренция по отношение на достъпа до морските ресурси, социално-икономическите проучвания и проучванията на въздействието върху околната среда, необходими за аквакултурите, следва също така да се отнасят за всички сектори, конкуриращи се с тях, като например туризъм или добив на суровини;

29.  настоятелно призовава държавите членки и националните органи да спазват законодателството на ЕС относно водите и възстановяването и почистването на замърсени райони;

30.  подчертава, че законодателството следва да се приема след консултация с всички заинтересовани страни на равна основа;

Адаптиране на законодателството към нуждите на аквакултурата

31.  подчертава, че екологичната устойчивост трябва да върви ръка за ръка със социалната и икономическата устойчивост (устойчивостта има три стълба), както и че следва да се обърне дължимото внимание на настоящия и потенциалния принос на аквакултурите за продоволствената сигурност в Съюза;

32.  приветства най-добрите практики на промишлеността и примерите за добро сътрудничество въз основа на доброволни и други споразумения между природозащитниците и промишлеността, включително в зони от „Натура 2000“; приветства многобройните примери за принос на аквакултурите за поддържането на добро качество на водата; признава водните екосистемни услуги, предоставяни от промишлеността, и призовава за стимули за тяхното укрепване; подчертава, че въвеждането на допълнителни правни усложнения, засягащи аквакултурите, не е желателно от гледна точка на устойчивостта и социално-икономическото развитие;

33.  подчертава, че законодателството на ЕС следва да бъде по-добре адаптирано към реалностите, особеностите и потребностите на аквакултурите в рамките на общата политика в областта на рибарството и в съответствие, наред с другото, със законодателството на ЕС в областта на околната среда в съответствие с целта за постигане на добро състояние на околната среда във всички морски води до 2020 г. и като се има предвид значението на трудовата заетост сред жените и младежите в сектора;

34.  подчертава, че когато прилагането на законодателството на ЕС е проблематично или непоследователно, следва да се изготвят насоки относно неговото тълкуване и най-добри практики;

35.  припомня, че секторът следва да участва по-активно в процеса на вземане на решения;

36.  настоятелно призовава Комисията да подобри ограничения принос на производството на аквакултури за вътрешното търсене на риба, оценен на 10%, и да промени факта, че повече от половината от търсенето на риба в Съюза се задоволява с вносни продукти;

Повишаване на конкурентоспособността на аквакултурата на ЕС във и извън нашите граници

37.  призовава да се изисква вносните продукти от аквакултури да отговарят на същите екологични, социални, трудови и свързани с хранителната безопасност стандарти, както и на изискванията за спазване на правата на човека, на които трябва да отговарят операторите в ЕС, и изразява съжаление във връзка с факта, че все още не са налице равни условия в тази област и че опасните нарушения на конкуренцията са сериозен проблем за стопанските субекти в рамките на ЕС;

38.  подчертава настоящото положение на европейските рибни стопанства, тъй като те са изправени пред значителни загуби, засягащи цялото им производство вследствие на нападение от хищници като видри, чапли и корморани; подчертава, че тези хищници унищожават също и хайвера на бялата риба и шарана и в резултат на това ограничават значително развъждането и репродукцията на сладководни риби; поради това призовава държавите членки да прилагат съществуващите дерогации по отношение на чаплите и кормораните и призовава Комисията да преразгледа природозащитния статус на видрите и да разреши, където е необходимо, премахването и контрола на тези хищници;

39.  призовава за повече и по-качествен контрол на произхода и по границите върху внасяните продукти, а на вътрешно равнище — мерки за борба с незаконните или „скрити“ практики при аквакултурите, които засягат вътрешното развитие на сектора;

40.  изтъква, че ЕС следва да изнася своите стандарти за устойчивост и ноу-хау; счита, че това е особено уместно, когато става дума за съседни региони, които произвеждат сходни на произвежданите в ЕС видове, и особено с трети държави, които имат общи води с ЕС;

41.  призовава Комисията да гарантира, че в рамките на търговските споразумения с трети партньори преференциалният достъп до пазара е обвързан с условия за спазване на изискванията за устойчивост и стандартите за хуманно отношение към животните, еквивалентни на тези, които се прилагат в ЕС;

42.  призовава Комисията да подкрепи въвеждането, като част от политиката на ЕС за сътрудничество с развиващите се страни, мерки за подкрепа и обучение, имащи за цел да спомогнат за популяризирането на устойчивата аквакултура и да повишат осведомеността на производителите на аквакултури в тези страни в посока изграждането на политика за качество и по-високи производствени стандарти, особено що се отнася до околната среда, хигиената и социалните стандарти;

43.  настоятелно призовава да се предприемат мерки за насърчаване на инвестициите на ЕС в проекти в трети държави;

44.  призовава Комисията да продължава да гарантира, че правилата на ЕС за внос се спазват, включително по отношение на развъдните практики, които трябва да съответстват на екологичните, хигиенните и социалните стандарти в третите държави, извършващи износ, така че да може да се прилагат равни условия на международно равнище; същевременно счита, че резултатите от мониторинга на процесите, свързани с аквакултурите в трети държави, следва да имат решаващо влияние върху подновяването на разрешения за износ на продукти в ЕС;

45.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от излизането на Обединеното кралство от ЕС в областта на аквакултурите;

Подобряване на информацията за потребителите

46.  настоява за цялостно и пълно прилагане на законодателството на ЕС в областта на етикетирането и информацията за потребителите, както на рибните пазари, така и в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене (HORECA); счита, че това е важно за всички рибни продукти (а не само продуктите от аквакултури), внесени или произведени в ЕС; счита, че Регламентът за контрол следва да бъде адаптиран и укрепен в тази насока;

47.  призовава за създаването на специален етикет за признаване на продукти от устойчива аквакултура в ЕС и подчертава необходимостта от прозрачност за потребителите, също и във връзка с продуктите от аквакултури, внесени от трети държави чрез засилване на проследимостта;

Осигуряване на хуманно отношение към животните

48.  счита, че стратегията за клане следва да включва предложения, които да гарантират процеси за разработване на ефективни параметри за хуманни методи за умъртвяване на риба в съответствие с насоките на Световната организация за здравето на животните (OIE) и ЕОБХ и за да се гарантира, че оборудването, използвано за умъртвяването на риба, работи в съответствие с тези параметри, както и че се изпълнява, оценява и сертифицира навсякъде в ЕС ефективно хуманно умъртвяване на отглеждана в развъдници риба;

Наличие на ветеринарни продукти

49.  изтъква, че ветеринарното законодателство на ЕС трябва да бъде по-добре приспособено към реалностите и нуждите на аквакултурата, като се вземат предвид различните биологични видове и оперативните различия;

50.  подчертава, че е необходим истински общ пазар на ЕС за ваксини и други ветеринарномедицински продукти, които предпазват здравето на животните и на хората, особено за „маловажните“ биологични видове;

51.  посочва, че относително високите разходи за диагностика, алтернативи на антимикробните средства и ваксини в сравнение с широко използваните антибиотици за съжаление са пречка за постигането на по-голямо използване и по-висок процент на ваксинация, какъвто е стремежът в плана за действие(19); приветства факта, че в плана за действие Комисията обявява стимули за увеличаване на прилагането на диагностика, алтернативи на антимикробните средства и ваксини(20);

52.  настоятелно призовава Комисията да установи задължение за предоставяне на информация относно използването на ваксини и антибиотици в аквакултурите с оглед на възможните рискове за здравето на човека и за екосистемите;

53.  счита, че Комисията и държавите членки следва да разработят практически стимули и мерки, включително подобрено прилагане или при необходимост изменения на Директива 2006/88/ЕО, за да се подкрепи интегриран подход към антимикробната резистентност в цялата верига и да се увеличи използването на антимикробни алтернативи, диагностициране и ваксини в аквакултурата и по този начин да се насърчи превенцията, контрола и ликвидирането на болести и антимикробна резистентност при водните животни по икономически ефективен начин и да се оптимизира оцеляването, растежа и производствената ефективност на водните животни;

54.  подчертава необходимостта от поощряване на научните изследвания в европейските и националните програми относно здравето на черупчестите и рибите и разработването на нови ветеринарни продукти за водните биологични видове;

55.  в тази връзка отбелязва, че антибиотичната резистентност е сериозен проблем в хуманната и ветеринарната медицина и призовава Комисията да ограничи използването на антибиотици в ситуации, в които съществува риск от епизоотия в обектите за аквакултури, и това да не служи само като превантивна мярка, както и да направи оценка на въздействието им върху риска от пренасяне на резистентност към потребителите;

По-добри кампании за популяризиране и комуникация

56.  посочва, че са необходими по-добри кампании за популяризиране и комуникация на равнището на ЕС относно ползите от консумация на риба и аквакултури;

57.  призовава Комисията да насърчи силните и дълготрайни общи кампании на ЕС за разясняване на свързаните с устойчивостта предимства на произведените в ЕС продукти от аквакултури, с акцент върху тяхното високо качество, хуманното отношение към животните и екологичните стандарти в сравнение с тези, които се внасят от трети държави, какъвто е случаят с етикета „Развъждани в ЕС“;

58.  подчертава, че е необходимо да се насърчават и финансират кампании за популяризиране на регионалните схеми за качество, обхванати от Регламент (ЕС) № 1151/2012, като например защитени наименования за произход; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да започне информационна кампания в целия ЕС за потребителите и предприятията относно аквакултурите като цяло и по-специално относно разликите между строгите и всеобхватни стандарти на европейския пазар и по-ниските стандарти, които се прилагат в трети държави за внасяните продукти, с особен акцент върху отчитането на проблемите за безопасността на храните и общественото здраве от въвеждането в Съюза на особено резистентни микроорганизми и АМР; подчертава значимостта на законодателството на ЕС относно хуманното отношение към отглежданата в развъдници риба по време на отглеждане, транспортиране и умъртвяване в отговор на очакванията на потребителите и за рекламиране на качеството на продуктите, гарантирано от стандартите в ЕС, в сравнение с вноса от трети държави;

59.  призовава Комисията да задели подходяща сума от бюджета на ЕС за реклама за популяризиране на рибата и другите продукти от риболов и аквакултури; счита, че следва да бъде лансирана една широкообхватна рекламна кампания, основана на общи принципи и обхващаща всички държави членки, създадена като колективна мярка и с интензитет на подкрепата от 80—100%, за да се повиши осведомеността и приемането на продуктите от сектора на аквакултурата на ЕС;

60.  подкрепя работещите в сектора на аквакултурите местни инициативни рибарски групи (МИРГ) от Европейската мрежа на рибарските райони (FARNET) при популяризирането на техните дейности на местно, национално и европейско равнище;

Подпомагане на научните изследвания и иновациите

61.  изтъква, че ЕФМДР, който предоставя 1,2 милиарда евро за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС, както и други източници на финансиране, като например „Хоризонт 2020“, осигуряват възможност за иновации;

62.  изтъква значението на МИРГ, които допринасят за развитието на рибарството и аквакултурите в дадени области чрез укрепване на местните рибни ресурси и насърчаване на иновациите и диверсификацията в областта на рибарството и аквакултурите;

63.  призовава Комисията да подкрепи научните изследвания в областта на вируса на херпес при стридите и борбата срещу този вирус;

64.  изразява загриженост във връзка с въздействието на някои инвазивни чужди видове върху европейската аквакултура; подчертава значението на научно основано, ефективно и пропорционално прилагане на Регламент (ЕС) № 1143/2014 относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ИЧВ), с цел да се опазят както аквакултурата на ЕС, така и местните видове и екосистеми; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят научните изследвания и иновациите с оглед на борбата с най-проблематичните инвазивни чужди видове;

65.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят борбата срещу японската стрида пробивач;

66.  подчертава, че „Хоризонт 2020“ и 9-ата рамкова програма (РП9) следва да продължат да подпомагат научноизследователските дейности в сектора на аквакултурите, които подобряват конкурентоспособността на сектора и реагират на проблемите, изтъкнати в рамките на конференцията на Комисията от 2016 г., озаглавена „FOOD 2030“, както и в становището на групата на високо равнище на научните съветници, „Храна от океаните“;

67.  счита, че Комисията следва да се консултира с Европейската платформа за технологии и иновации (EATiP) и с Консултативния съвет по аквакултурите по приоритетните теми за включване в националните стратегически планове;

68.  настоятелно призовава да бъдат направени инвестиции в научни изследвания, проучвания и пилотни проекти относно практиките в областта на аквакултурите, основани на екосистемата, в частност за най-отдалечените региони и регионите с неблагоприятни демографски условия;

69.  посочва, че сътрудничеството между научната общност, от една страна, и производителите на аквакултури и другите заинтересовани страни нагоре и надолу по веригата на производителите, от друга страна, следва да бъде засилено;

70.  отправя искане, да бъдат създадени стандартни протоколи на равнището на ЕС, въз основа на най-добрите научни препоръки, за събиране на данни с цел наблюдение и подобряване на управлението на аквакултурата и на производствените практики, както и на социалните, здравните, икономическите и екологичните последици от тези практики, за морските, а също така и за сладководните рибни стопанства;

71.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават иновативни и екологосъобразни технологии в областта на аквакултурите, като например аквапоника, за да произвеждат храни по устойчив и ресурсно ефективен начин и за да се избягват отрицателни въздействия върху околната среда;

72.  призовава Комисията да насърчава проучването на възможностите за допълнително развиване на аквакултурата на морски водорасли — сектор с екологична и икономическа стойност, при надлежно спазване на социална и екологична устойчивост;

Насърчаване на обучението и заетостта

73.  призовава Комисията и държавите членки, ако е необходимо и с подкрепата на Комисията, да гарантират подходящо професионално обучение в областта на аквакултурата и отбелязва възможността за преквалифициране на професионалните рибари в алтернативни методи за управление на водната среда, като по този начин се допринася за създаване на работни места за жените и младите хора в селските и крайбрежните райони, както и в най-отдалечените региони и островите, и като цяло в регионите, които до голяма степен зависят от дейностите на рибарството и аквакултурата;

Увеличаване на устойчивостта на сектора на аквакултурата на ЕС

74.  подчертава важната роля на жените в сектора на аквакултурата и необходимостта от приспособяване на законодателството към тази реалност, както и необходимостта да се отдаде дължимото внимание на други дейности, свързани със самата аквакултура, като например разработените, наред с другото, от плетачите на рибарски мрежи или производителите на консерви;

75.  отбелязва, че иновативните системи, насочени към развъждането на риба възможно най-близо до екосистемата и чрез използване на естествени фуражи, до момента са слабо представени на европейския пазар; призовава рамковите условия за тези системи да бъдат подобрени;

76.  счита, че са необходими инвестиции, за да се оползотвори потенциалът и да се гарантира устойчивостта на сектора на аквакултурите, за опазването на околната среда и за предоставянето на обществени блага, и поради това призовава за увеличаване на финансирането за научни изследвания, иновации и насочени към качеството, устойчиви проекти за производство; призовава Комисията и държавите членки да опростят и намалят още повече административната тежест за сектора на аквакултурите, включително за рибните стопанства;

77.  подчертава, че насърчаването на сътрудничество между научните изследвания и иновациите в сектора на аквакултурите и специфичните университетски програми ще доведе до появата на нови идеи и стимулиране на интереса към този икономически сектор;

Осигуряване на подходящо финансиране по линия на ЕФМДР и другите структурни фондове

78.  приветства популяризирането на устойчиви и конкурентоспособни аквакултури, като един от приоритетите на ЕФМДР; въпреки това изразява загриженост, че според заключенията на изследването, публикувано през 2014 г. от Европейската сметна палата, неговият предшественик, Европейският фонд за рибарство (ЕФР), не е подкрепял по ефективен начин устойчивото развитие на аквакултурите; отбелязва, че според това изследване мерките за подкрепа на европейско равнище не са били разработени и контролирани както подобава, и не са предоставили достатъчно ясна рамка за развитието на аквакултурите; отбелязва също така, че на национално равнище мерките за подпомагане не са били разработени и прилагани правилно и националните стратегически планове и оперативните програми не са предоставили достатъчно ясна основа за насърчаване на аквакултурите, както и че ситуацията всъщност не се е подобрила вследствие подпомагането по линия на ЕФМДР;

79.  отбелязва, че образованието и добрата комуникация ще привлекат млади хора в този сектор, ще гарантират бъдещето и конкурентоспособността му и ще въведат нови технологии и иновации в развитието му;

80.  призовава Комисията, Парламента и Съвета да увеличат интензитета на подкрепата за инвестициите за сладководни аквакултури на 75% в политиката в областта на рибарството за периода след 2020 г. с цел да се насърчи желанието да се инвестира и да се предостави така необходимата помощ на рибовъдите; освен това призовава Комисията да изготви, съвместно с Европейската инвестиционна банка, система за лихвена субсидия на равнището на ЕС за инвестициите в сектора на аквакултурите и за финансиране на ликвидни активи;

81.  предлага също така увеличаване в бъдеще на подкрепата от страна на ЕС за разработване, научни изследвания и иновации, свързани с аквакултурата, с особено внимание към области, засягащи икономическата устойчивост и конкурентоспособността на международно равнище, като например енергийната и ресурсната ефективност, финансиране за разработване на биологични материали, намаляване на тежестта върху околната среда, осигуряване на по-високо ниво на услуги, свързани с околната среда, и др.;

82.  отбелязва, че в резултат на забавянето по отношение на приемането на Регламента относно ЕФМДР и оперативните програми на държавите членки операторите всъщност не са могли да се възползват от средствата по линия на ЕФМДР до края на 2016 г., което представлява забавяне от почти три години;

83.  призовава за опростяване по отношение на процедурите и документите, които трябва да бъдат представени, за да се получи финансиране от ЕФМДР;

84.  призовава всички схеми, които биха възпрепятствали насърчаването на аквакултурите, включително чрез други финансови инструменти на ЕС, като например ЕФРР), да бъдат преразгледани, като се предвиди отпускането на субсидии;

85.  призовава Комисията да положи допълнителни усилия и да предостави допълнителна помощ, необходима, за да се даде възможност на използващите ЕФМДР да получат достъп до финансиране;

86.  подчертава, че е необходима по-силна подкрепа за организациите на производители и междубраншовите организации, така че те да могат да се превърнат в стълбове на ООП;

Хармонична симбиоза с риболовните дейности

87.  изтъква, че не трябва да съществува антагонизъм между рибарството и аквакултурата и че и двата сектора могат да бъдат напълно съвместими и допълващи се, особено в крайбрежните райони и на островите, които са силно зависими от тези дейности и където се извършва непромишлен риболов; следователно призовава да бъдат допълнително разработени съоръжения за аквакултури, отглеждани в морето;

88.  подчертава, че морската аквакултура е съвместима и допълваща се с крайбрежен риболов в най-отдалечените региони, и призовава Комисията да подкрепи развитието на селското стопанство и техниките за сортова селекция в топлите води на тропичните и субтропичните зони; призовава Комисията да подчертае ролята, която играят жените в непромишления крайбрежен риболов и всички свързани с него дейности;

89.  призовава Комисията да отпусне по-голямо финансиране за екологосъобразни методи за производство на аквакултури, като например системи за затворено съхранение и рециркулационни системи с цел намаляване на отрицателното въздействие на аквакултурите върху местообитанията, популациите свободно обитаващи риби и качеството на водите;

90.  отново потвърждава становището, което вече изрази в своята резолюция относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани, и посочва, че ограничаването на вредите, причинявани от корморани и други грабливи птици на стопанствата за аквакултури, е основен фактор за производствените разходи и следователно за тяхното оцеляване и конкурентоспособност; призовава държавите членки да прилагат съществуващите дерогации по отношение на чаплите и кормораните и призовава Комисията да преразгледа степента на опазване на видрите;

91.  призовава Комисията, заедно с държавите членки, да предприеме действия за драстично намаляване на запасите от корморани чрез всички методи, така че, от една страна, да се подсигури оцеляването на кормораните, а от друга страна, да се предотврати заплахата за другите видове и щетите за аквакултурите;

o
o   o

92.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 1.
(2) ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23.
(3) OВ L 204, 6.8.2009 г., стр. 15.
(4) OВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.
(5) ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1.
(6) ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.
(7) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(8) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1.
(9) OВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(10) OВ L 157, 20.6.2017 г., стр. 1.
(11) OВ C 21 E, 28.1.2010 г., стр. 11.
(12) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 132.
(13) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 119.
(14) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 177.
(15) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 64.
(16) OВ C 76, 28.2.2018 г., стp. 40.
(17) Приети текстове, P8_TA(2017)0316.
(18) Европейска комисия (29 юни 2017 г.), „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“, стр. 10.
(19) „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“, стр. 15.
(20) Пак там, стр. 12.

Правна информация - Политика за поверителност