Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 5 юли 2018 г. - Страсбург
Политическата криза в Молдова след анулирането на резултатите от изборите за кмет на Кишинев
 Сомалия
 Бурунди
 Започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на ДНК данни в Хърватия *
 Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) ***I
 Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им: задачи на Европол ***I
 Финансови правила, приложими за общия бюджет на Съюза ***I
 Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие ***I
 Бюджет за 2019 г. — Мандат за тристранната среща
 Препоръка до Съвета относно Седемдесет и третата сесия на Общото събрание на ООН
 Миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните граници
 Насоки за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ
 Адекватност на защитата, предлагана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ
 Неблагоприятното въздействие на Акта на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки за гражданите на ЕС
 Устав на социалните и основаните на солидарност предприятия

Политическата криза в Молдова след анулирането на резултатите от изборите за кмет на Кишинев
PDF 133kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно политическата криза в Молдова след анулирането на резултатите от изборите за кмет на Кишинев (2018/2783(RSP))
P8_TA(2018)0303RC-B8-0322/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Молдова, и по-специално резолюцията от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна(1) (СА/ЗВЗСТ),

—  като взе предвид доклада относно изпълнението на асоциирането на Република Молдова от 3 април 2018 г.,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 юли 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова(2),

—  като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в което се определят политическите предпоставки за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова, приложено към законодателната резолюция от 4 юли 2017 г.,

—  като взе предвид гласуването, проведено в парламента на Република Молдова на 20 юли 2017 г., за въвеждане на промени в избирателната система,

—  като взе предвид препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия от 19 юли 2017 г.,

—  като взе предвид изявленията от 21 юни 2018 г. на председателя на комисията по външни работи на Европейския парламент, на нейния докладчик за Молдова и на съпредседателя на Парламентарната асамблея Евронест, както и изявленията на Европейската служба за външна дейност от 20 юни 2018 г. и 27 юни 2018 г. относно потвърждаването на резултатите от изборите за кмет на Кишинев,

—  като взе предвид член 2 от Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Република Молдова, в което се посочва, че „зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи... представлява основата на вътрешните и външните политики на страните и съществен елемент от настоящото споразумение“,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Андрей Нъстасе спечели предсрочните избори за кмет на Кишинев след проведените два кръга на 20 май и на 3 юни 2018 г., като получи 52,57% от гласовете и надделя над Йон Чебан, който получи 47,43% от гласовете;

Б.  като има предвид, че международните наблюдатели на изборите за кмет на Кишинев признаха резултатите и конкурентния характер на изборите;

В.  като има предвид, че на 19 юни 2018 г. съд в Кишинев анулира резултатите от изборите за кмет въз основа на това, че и двамата кандидати са се обърнали към гласоподавателите в социалните медии в деня на изборите след определения от закона край на предизборната кампания; като има предвид, че нито един от кандидатите на изборите не е отправял искане за анулиране на изборите;

Г.  като има предвид, че на 21 юни 2018 г. апелативен съд в Кишинев потвърди решението на съда от по-долна инстанция, като заключи, че комуникациите в социалните медии с избирателите са имали незаконно отражение върху резултата от изборите;

Д.  като има предвид, че на 25 юни 2018 г. Върховният съд на Молдова потвърди решенията на съдилищата от по-долна инстанция за анулиране на резултатите от изборите за кмет на Кишинев;

Е.  като има предвид, че на 29 юни 2018 г. Централната избирателна комисия на Молдова потвърди решението на Върховния съд за анулиране на резултатите от изборите за кмет на Кишинев;

Ж.  като има предвид, че приканването „идете да гласувате“, което съдилищата счетоха, че представлява оказване на натиск и неправомерно влияние върху гласоподавателите, е било обичайна практика при предишни избори в Молдова и никога не е довело до тяхното анулиране;

З.  като има предвид, че това развитие на събитията рискува да отклони страната от европейските ценности и принципи и допълнително да подкопае и без това слабото доверие на молдовските граждани в държавните институции; като има предвид, че молдовските политически партии обявиха, че с това се създава опасен прецедент за бъдещите избори, и че хиляди хора протестират срещу решението на съдилищата в Кишинев;

И.  като има предвид, че международната общност, включително Европейският съюз и Държавния департамент на САЩ, изразиха критичното си отношение към решението, като подчертаха, че волята на гласоподавателите трябва да се зачита;

Й.  като има предвид, че ЕС и Молдова са поели общ ангажимент да постигнат напредък в рамките на своето политическо асоцииране и икономическа интеграция и че това е процес, който предполага приемането и изпълнението на структурни и други съществени реформи от страната в съответствие с разпоредбите на споразумението за асоцииране/задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия и Програмата за асоцииране и също така включва ангажимент от страна на Молдова да защитава европейските ценности, включително зачитането на човешките ценности и свободи, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава;

К.  като има предвид, че анулирането на изборите е обезпокоителен и важен признак за продължаващото влошаване на прилагането на демократичните стандарти в Молдова, като припомня по-специално, че наличието на независима и прозрачна съдебна система е основен стълб на демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че това анулиране свидетелства за нарастващата склонност към авторитарно и произволно управление и за значителното намаляване на доверието на хората в техните органи и институции;

Л.  като има предвид, че парламентът на Република Молдова, в разрез с препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия, прие през юли 2017 г. будеща полемика промяна в избирателния закон, която беше повод за загриженост относно риска от неправомерно влияние върху кандидатите и от образуване на еднолични избирателни райони, относно прекомерно високите прагове за представителство в парламента в пропорционалния компонент и относно риска от недостатъчно представителство на малцинствата и жените; като има предвид, че Венецианската комисия подчерта освен това, че съществуващата поляризация във връзка с тази законодателна инициатива е признак за това, че не са проведени съдържателни консултации и че липсва широк консенсус сред ключовите заинтересовани лица;

М.  като има предвид, че според специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека правозащитниците и журналистите в Молдова са жертви на кампании, които се опитват да ги заклеймят, и са изправени пред политически мотивирани наказателни обвинения или са заплашвани, когато защитават инакомислещи лица, както и че журналистите имат ограничен достъп до информация;

Н.  като има предвид, че през октомври 2017 г. поради недостатъчния напредък в реформирането на съдебната система в Молдова и неизпълнението от страната на условията на Европейския съюз ЕС взе решение да удържи плащане в размер на 28 милиона евро в рамките на програмата на ЕС за реформа в областта на правосъдието;

1.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с решението за анулиране на резултатите от изборите за кмет на Кишинев от Върховния съд на Република Молдова, взето на базата на съмнителни основания и по непрозрачен начин, което значително накърни неприкосновеността на изборния процес;

2.  припомня, че надеждните, прозрачни, справедливи и приобщаващи избори са крайъгълният камък на всяка демократична система, че благодарение на тях се запазва безпристрастността и независимостта на съдебната система от всякакъв вид политическо влияние и че те са основата на доверието в политическата система на държавата, както и че политическата намеса в съдебната система и в провеждането на изборите е в противоречие с европейските стандарти, които Молдова е подкрепила, по-конкретно като част от Споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова;

3.  изразява дълбока солидарност с хилядите хора, които протестират по улиците на Кишинев, и изразява съгласие с техните искания молдовските органи да предприемат целесъобразни мерки, за да гарантират, че резултатите от изборите за кмет на Кишинев, които се признават от националните и международните наблюдатели и които отразяват волята на гласоподавателите, ще бъдат зачетени; призовава органите на властта да гарантират правото на мирен протест;

4.  настоятелно призовава молдовските органи на властта да гарантират функционирането на демократичните механизми и настоява органите на изпълнителната и съдебната власт взаимно да зачитат разделението на властите, да подкрепят напълно демократичните принципи и да спазват принципите на правовата държава;

5.  изразява дълбоката си загриженост относно допълнителното влошаване на спазването на демократичните стандарти в Молдова; отчита, че решението на съдилищата, които вече неведнъж са били окачествявани като поддаващи се на политическо влияние и политически мотивирани, е пример за държавна намеса и разкрива дълбоката криза на институциите в Молдова; изразява съжаление, че въпреки многобройните призиви на международната общност органите на властта продължават да подкопават доверието на хората в справедливостта и безпристрастността на държавните институции;

6.  счита, че вследствие на решението за анулиране на изборите за кмет на Кишинев не са изпълнени политическите условия за отпускането на макрофинансова помощ (МФП), като припомня, че „предварително условие за предоставяне на МФП е държавата бенефициер да съблюдава ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и принципите на правовата държава, както и да гарантира спазването на правата на човека“;

7.  настоятелно призовава Комисията да преустанови всички предвидени плащания в рамките на МФП за Молдова; счита, че решенията относно бъдещите плащания следва да се вземат единствено след планираните парламентарни избори и при условие че те бъдат проведени в съответствие с международно признатите стандарти и се оценяват от специализирани международни органи, както и че условията за предоставянето на макрофинансова помощ са изпълнени;

8.  отправя искане към Комисията да прекрати бюджетната подкрепа за Молдова, като използва прецедента от юли 2015 г., когато след банковата криза бяха прекратени плащанията; счита, че следва да се приеме механизъм за прекратяване на бюджетната подкрепа от ЕС в отговор на анулирането на изборите за кмет на Кишинев, както и че този механизъм следва да включва списък с условия, които да бъдат изпълнени от молдовските власти, сред които следва да бъдат потвърждаване на резултатите от изборите в Кишинев, както и провеждане на конкретни ориентирани към резултатите и изцяло прозрачни разследвания и възстановяване на активите и съдебно преследване на извършителите във връзка с банковите измами;

9.  призовава молдовските власти да се съобразят с препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия относно избирателната реформа;

10.  отново изразява загрижеността си относно концентрацията на икономическата и политическата власт в ръцете на една малка група от хора, влошаването на зачитането на принципите на правовата държава, на демократичните стандарти и на правата на човека, прекомерната политизация на държавните институции, системната корупция, недостатъчното разследване на банковите измами от 2014 г. и ограничения медиен плурализъм; изразява своята загриженост, породена от липсата на независимост на съдебната власт, и по-конкретно от случаите, в които правосъдието се използва избирателно като инструмент за упражняване на натиск върху политическите опоненти; призовава молдовските власти да реформират съдебната система, включително да назначат нови съдии, така че да се попречи на съдебната власт да се намесва в изборния и политическия процес или по какъвто и друг начин да възпрепятства демократично изразената воля на народа на Молдова;

11.  изразява загриженост, че представители на политическата опозиция и техни адвокати са обект на преследване чрез изфабрикувани обвинения и наказателни производства, и предупреждава, че по този начин органите на властта нарушават принципите на правовата държава и правата на политическите опоненти и адвокатите;

12.  изразява съжаление във връзка с факта, че след банковите измами от 2014 г., чрез които общо около 1 милиард щатски долара бяха откраднати от финансовата система на Молдова, властите са постигнали много ограничен напредък, що се отнася до провеждането на задълбочено и безпристрастно разследване по въпроса; настоятелно призовава за полагането на решителни усилия с оглед на възстановяването на откраднатите средства и подвеждането под съдебна отговорност на отговорните лица независимо от тяхната политическа принадлежност; счита, че това е належащо, за да се възстанови доверието на молдовските граждани в институциите и да се възстанови репутацията на органите на властта;

13.  призовава молдовските власти да спазват международните принципи и най-добри практики и да гарантират наличието на благоприятна среда за гражданското общество; изразява своята загриженост, по-специално по отношение на включването в настоящия законопроект относно неправителствените организации, който понастоящем се обсъжда в парламента, на разпоредби, които биха могли да ограничат чуждестранното финансиране за молдовски неправителствени организации;

14.  призовава Парламента на Молдова да се консултира с гражданското общество и независимите медии преди окончателното приемане на новия аудио-визуален кодекс и да отхвърли неговата „реформа с двойно предназначение“; изразява своята загриженост по отношение на това дали независимите, местните и опозиционните медии в Молдова, които, наред с друго, не разполагат с достатъчно ресурси, ще могат да изпълнят изискванията на новия кодекс по отношение на задължителното местно съдържание;

15.  призовава ЕСВД и Комисията да следят отблизо развитието на събитията във всички тези области и да информират надлежно Парламента;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност, Съвета, Комисията, държавите членки и на президента, министър-председателя и председателя на парламента на Република Молдова, ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия.

(1) ОВ С 11, 12.1.2018 г., стр. 82.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0283.


Сомалия
PDF 148kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно Сомалия (2018/2784(RSP))
P8_TA(2018)0304RC-B8-0323/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Сомалия, и по-специално резолюцията от 15 септември 2016 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно бежанския лагер в Дадааб(2),

—  като взе предвид изявлението от 30 октомври 2017 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно нападението в Сомалия, както и всички негови предходни изявления,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 3 април 2017 г. относно Сомалия,

—  като взе предвид Съвместната стратегия Африка — ЕС,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид доклада на Службата на ООН по правата на човека от декември 2017 г., озаглавен „Защита на цивилните лица: изграждане на основата за мир, сигурност и права на човека в Сомалия“,

—  като взе предвид Националната индикативна програма ЕС — Сомалия за Федерална република Сомалия за периода 2014 — 2020 г.,

—  като взеха предвид Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 15 май 2018 г. за удължаване на мандата на мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM),

—  като взе предвид Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 27 март 2018 г. относно Сомалия, както и всички негови предходни резолюции,

—  като взе предвид информацията, представена на 15 май 2018 г. от специалния представител на ООН за Сомалия на Съвета за сигурност на ООН,

—  като взе предвид изявленията за медиите на Съвета за сигурност на ООН от 25 януари 2018 г., 25 февруари 2018 г. и 4 април 2018 г. относно Сомалия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 юни 2018 г. относно Африканския рог, от 17 юли 2017 г. относно справяне с рисковете от глад и от 3 април 2017 г. относно Сомалия,

—  като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 26 декември 2017 г. и 2 май 2018 г. относно Сомалия,

—  като взе предвид комюникето на Конференцията за сигурност ООН — Сомалия от 4 декември 2017 г.,

—  като взе предвид Резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 29 септември 2017 г. относно помощта за Сомалия в областта на правата на човека,

—  като взе предвид изявлението на мисията на AMISOM от 8 ноември 2017 г., в което беше обявено намерението ѝ да започне поетапно изтегляне на войските от Сомалия, като се започне през декември 2017 г., с намерението за цялостно изтегляне до 2020 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление на четирима експерти по правата на човека на ООН от 4 май 2016 г., в което те изразиха тревога от нарастващото преследване на синдикалисти в Сомалия,

—  като взе предвид заключенията и препоръките, посочени в 380-ия доклад на Комитета на Международната организация на труда (МОТ) по свобода на сдружаването от ноември 2016 г., одобрен от управителния орган на МОТ за дело № 3113,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че групировката „Аш-Шабаб“ извърши множество терористични нападения на сомалийска територия; като има предвид, че на 14 октомври 2017 г. Сомалия преживя най-лошото в историята си терористично нападение, в което според официалните данни загинаха най-малко 512 души, а 357 бяха ранени; като има предвид, че „Аш-Шабаб“ и други терористични групи, свързани с „Ислямска държава“, продължават да извършват терористични нападения срещу международно признатото сомалийско правителство и срещу цивилни лица;

Б.  като има предвид, че на 1 април 2018 г. „Аш-Шабаб“ оглави атентат с кола бомба срещу база на миротворци на Африканския съюз в Буломарер и близките села; като има предвид, че на 25 февруари 2018 г. в Могадишу бяха извършени две терористични нападения, в резултат на които бяха убити най-малко 32 души;

В.  като има предвид, че силите за сигурност на сомалийското правителство неправомерно убиха и раниха цивилни лица в резултат на вътрешни сражения между правителствените сили на място за разпространение на помощи в Байдоа през юни 2017 г.; като има предвид, че цивилното население беше също така на прицел по време на сблъсъците между регионални сили и милициите на клана, особено в регионите на Долно Шабеле, Галгудуд и Хиран;

Г.  като има предвид, че съгласно доклада на Службата на ООН по правата на човека и на мисията на ООН за подпомагане на Сомалия (UNSOM), който обхваща периода от 1 януари 2016 г. до 14 октомври 2017 г., в Сомалия са загинали 2 078 цивилни лица и 2 507 са били ранени; като има предвид, че по-голямата част от тях са били в резултат на действия на бойците на „Аш-Шабаб“; като има предвид, че значителна част от тези смъртни случаи са причинени от милиции на клана, държавни участници, включително армията и полицията, и дори мисията на Африканския съюз в Сомалия;

Д.  като има предвид, че Сомалия е в гражданска война от две десетилетия; като има предвид, че от 2012 г., когато беше създадено ново правителство, подкрепено от международната общност, страната постигна значителен напредък по отношение на мира и стабилността; като има предвид, че макар и „Аш-Шабаб“ да претърпя сериозни загуби от операции за борба с тероризма през последните години, докладите на ООН показват, че фракцията на ИДИЛ/Даиш в Сомалия е нараснала значително;

Е.  като има предвид, че на 8 февруари 2017 г. Сомалия проведе първите си свободни избори, откакто беше създадено международно подкрепяното правителство; като има предвид, че избирателната система отбеляза напредък по отношение на участието, но показа само ограничени избирателни характеристики; като има предвид, че за изборите през 2020—2021 г. правителството се ангажира да премине към непретеглена избирателна система въз основа на всеобщо избирателно право;

Ж.  като има предвид, че мандатът на мисията на Африканския съюз в Сомалия беше удължен до 31 юли 2018 г.; като има предвид, че според Резолюция 2372/17 на Съвета за сигурност на ООН броят на униформените служители на AMISOM следва да бъде намален на 20 626 до 30 октомври 2018 г.; като има предвид, че служителите на AMISOM бяха обвинени в нарушения на правата на човека, сексуално насилие и нарушения по време на своята служба;

З.  като има предвид, че свободата на словото, която е основен стълб на всяка действаща демокрация, продължава да бъде силно ограничена в Сомалия; като има предвид, че журналистите, защитниците на правата на човека, гражданските активисти и политическите лидери продължават да се сблъскват с ежедневни заплахи; като има предвид, че „Аш-Шабаб“ продължава да сплашва, да задържа, да лишава от свобода без провеждане на справедлив процес и дори да убива; като има предвид, че органите рядко разследват подобни случаи; като има предвид, че според Международната федерация на журналистите Сомалия се оказва в продължение на осем последователни години най-смъртоносната държава в Африка за журналисти и други медийни специалисти, които работят и упражняват своето основно право на свобода на словото;

И.  като има предвид, че правото на свободно сдружаване и организиране в професионални съюзи е от съществено значение за развитието на всяка действаща демокрация; като има предвид, че федералното правителство на Сомалия на практика не допуска създаването и съществуването на независими съюзи; като има предвид, че професионалните съюзи и активистите за правата на работниците в Сомалия са изправени ежедневно пред сплашване, репресии и тормоз; като има предвид, че кампаниите за заклеймяване и оклеветяване срещу синдикалисти са често срещани в Сомалия;

Й.  като има предвид, че Международната организация на труда (МОТ) се произнесе по жалба срещу сомалийското правителство за нарушаване на свободата на сдружаване; като има предвид, че МОТ нареди на правителството „да признае незабавно ръководството на Националния съюз на сомалийските журналисти (NUSOJ) и Федерацията на профсъюзите в Сомалия (FESTU), ръководени от г-н Омар Фарук Осман“;

К.  като има предвид, че експерти на ООН по правата на човека заявиха публично, че „Сомалия не изпълнява своите международни задължения в областта на правата на човека и положението на синдикалните организации продължава да се влошава въпреки конкретните препоръки, направени от управителния орган на Международната организация на труда, с които правителството на Сомалия беше призовано да се въздържа от всякаква допълнителна намеса в синдикалните организации, регистрирани в Сомалия, особено по отношение на NUSOJ и FESTU“;

Л.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека са широко разпространени в Сомалия; като има предвид, че тези, които отговарят за тях, са предимно недържавни участници — бойци на „Аш-Шабаб“ и милиции на клана, но също така и държавни участници; като има предвид, че бяха извършени извънсъдебни екзекуции, сексуално и основано на пола насилие, произволни задържания и лишавания от свобода, както и отвличания; като има предвид, че според Службата на ООН по правата на човека Националната агенция за разузнаване и сигурност (NISA) на Сомалия рутинно нарушава международното право в областта на правата на човека; като има предвид, че тя често работи по извънсъдебен път и нейните правомощия са твърде широки;

М.  като има предвид обаче, че политическата ситуация е нестабилна и правителството продължава да бъде слабо, като по този начин възпрепятства напредъка в областта на правосъдието и реформата в сектора на сигурността; като има предвид, че според „Трансперънси Интернешънъл“ Сомалия е най-корумпираната държава в света;

Н.  като има предвид, че военните съдилища продължават да разглеждат широк кръг от дела, включително за престъпления, свързани с тероризъм, в производства, които далеч не отговарят на международните стандарти за справедлив съдебен процес; като има предвид, че до третото тримесечие на 2017 г. най-малко 23 лица бяха екзекутирани вследствие на военни присъди, по-голямата част от които се отнасяха до обвинения, свързани с тероризъм; като има предвид, че на 13 февруари 2017 г. седем обвиняеми, включително и едно дете, бяха осъдени на смърт в Пунтланд за убийство въз основа до голяма степен на признания, получени чрез принуда от страна на разузнавателните служби на Пунтланд; пет от тези смъртни присъди бяха изпълнени през април същата година;

О.  като има предвид, че чуждестранните интереси допълнително усложняват политическата ситуация; като има предвид, че по отношение на по-широката конфронтация между Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия, от една страна, и Катар, от друга страна, федералното правителство на Сомалия се опитва да остане неутрално; като има предвид, че като ответна мярка Саудитска Арабия и ОАЕ прекратиха обичайната си бюджетна подкрепа за Сомалия, което допълнително отслабва способността на правителството да плаща на силите за сигурност;

П.  като има предвид, че децата са сред най-големите жертви на конфликта в Сомалия; като има предвид, че са налице многобройни случаи на отвличане и вербуване на деца от терористични групи; като има предвид, че те са третирани като врагове от страна на сомалийските сили за сигурност и често са обект на убийства, осакатяване, задържания и лишаване от свобода;

Р.  като има предвид, че в доклада на „Хюман райтс уоч“ от 21 февруари 2018 г. са посочени нарушения и злоупотреби, в това число биене, изтезания, лишаване от свобода и сексуално насилие, на които от 2015 г. насам са били подложени стотици деца, задържани от правителството поради действията си, свързани с тероризъм; като има предвид, че в Пунтланд деца са осъдени на смърт поради терористични престъпления;

С.  като има предвид, че след години на суша наводненията, предизвикани от неотдавнашните рекордни валежи, разселиха 230 000 души, като се счита, че повече от половината от тях са деца; като има предвид, че те се присъединяват към близо 2,6 милиона души в страната, които вече бяха засегнати от суша и конфликти;

Т.  като има предвид, че значителен брой от регистрираните цивилни жертви са причинени от милицията на клана; като има предвид, че основната причина за конфликтите между клановете са споровете за земя и ресурси, съчетани с непрестанен цикъл на ответни мерки; като има предвид, че такива конфликти се изостриха от недостига на ресурси и от сушите; като има предвид, че такива конфликти се използват от антиправителствени елементи с цел по-нататъшно дестабилизиране на областите;

У.  като има предвид, че продоволствената несигурност продължава да представлява сериозен проблем за сомалийската държава и сомалийското население; като има предвид, че според Генерална дирекция на Комисията „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ около половината от 12-те милиона жители на Сомалия са изложени на продоволствена несигурност и се нуждаят от хуманитарна помощ; като се има предвид, че приблизително 1,2 милиона деца страдат от остро недохранване, от които 232 000 страдат от животозастрашаващо тежко недохранване; като има предвид, че много части на страната не са се възстановили напълно от глада през периода 2011—2012 г.; като има предвид, че сушите засилват проблемите в Сомалия, свързани с продоволствената несигурност;

Ф.  като има предвид, че в Кения съществуват няколко сомалийски бежански лагера, към които принадлежи лагерът „Дадааб“, в който са поместени само около 350 000 бежанци; като има предвид, че с оглед на неуспеха на международната общност да предостави достатъчна подкрепа кенийските органи възнамеряват да намалят числеността на тези лагери, като принудят сомалийците да се върнат в Сомалия;

Х.  като има предвид, че международните хуманитарни участници са от основно значение за борбата с продоволствената несигурност и за предоставянето на хуманитарна помощ; като има предвид, че те допринесоха значително за предотвратяване на хуманитарното бедствие в Сомалия; като има предвид, че са налице опити за пренасочване на хуманитарната помощ към финансиране на войната;

Ц.  като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС постепенно увеличава своята годишна хуманитарна подкрепа за Сомалия, по-специално в отговор на тежката суша, засягаща страната, като през 2017 г. отпусна 120 милиона евро на хуманитарните партньори; като има предвид, че международният план за реагиране за хуманитарна помощ се финансира само до 24%;

Ч.  като има предвид, че ЕС предостави 486 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (2014—2020 г.), като се съсредоточи върху изграждането на държавата и укрепването на мира, продоволствената сигурност, устойчивостта и образованието; като има предвид, че ЕС също оказва подкрепа на AMISOM посредством Механизма за подкрепа на мира в Африка; като има предвид, че мироопазващите сили на Африканския съюз AMISOM, наброяващи 22 000 души, постигнаха известна стабилност в някои части на Сомалия; като има предвид, че част от страната остава под контрола на или под заплахата от радикалното ислямистко движение на „Аш-Шабаб“ или е под контрола на отделни органи, какъвто е случаят в Сомалиланд и Пунтланд;

1.  осъжда всички терористични нападения срещу сомалийското население, извършени както от „Аш-Шабаб“, така и от други екстремистки терористични групи; твърди, че не може да има законна причина за участие в терористична дейност; призовава лицата, отговорни за терористичните нападения и за нарушенията на правата на човека, да бъдат изправени пред съда в съответствие с международното право в областта на правата на човека; изразява най-дълбоката си съпричастност с жертвите на терористичните нападения в Сомалия и с техните семейства и изразява дълбоко съжаление от загубата на човешки живот; припомня на органите на Сомалия, че са задължени да гарантират правата на човека и да защитават цивилното население при всякакви обстоятелства;

2.  подчертава, че премахването на първопричините за тероризма като несигурност, бедност, нарушения на правата на човека, влошаване на околната среда, безнаказаност, липса на правосъдие и потисничество би допринесло значително за премахването на терористичните организации и дейност в Сомалия; твърди, че изостаналостта и несигурността образуват порочен кръг; призовава следователно международните участници, включително програмите на ЕС за развитие, да се ангажират с реформи в сектора на сигурността и с инициативи за изграждане на капацитет, за да се гарантира съгласуваност между техните политики за развитие и сигурност в Сомалия; призовава ЕС да продължи да подкрепя мирния процес и процеса на помирение в Сомалия посредством Рамката за взаимна отчетност и Пакта за сигурност.

3.  насърчава федералното правителство на Сомалия да продължи усилията си за изграждане на държавата и укрепване на мира в посока към създаването на силни институции, които се ръководят от принципите на правовата държава и са в състояние да предоставят основни обществени услуги, и към гарантиране на сигурността, свободата на словото и свободата на сдружаване; приветства факта, че „Аш-Шабаб“ не беше в състояние да попречи на избирателния процес за 2016—2017 г.; призовава федералното правителство на Сомалия да гарантира, че преди изборите през 2020—2021 г. е установена избирателна система, основана на непретеглено всеобщо избирателно право; припомня, че трайните стабилност и мир могат да бъдат постигнати единствено чрез социално приобщаване, устойчиво развитие и добро управление, основани на принципите на демокрацията и на правовата държава;

4.  призовава федералното правителство на Сомалия да увеличи усилията си за укрепване на принципите на правовата държава в цялата страна; твърди, че безнаказаността е основна причина за непрестанния цикъл на насилие и влошаващото се положение в областта на правата на човека; отправя искане към органите на Сомалия за прехвърляне на бъдещи граждански дела, които са в юрисдикцията на военния съд, към разглеждане в граждански съдилища; призовава президента на Сомалия да замени незабавно висящите смъртни присъди като първа стъпка към мораториум върху всички смъртни присъди; счита, че само принципите на правовата държава могат да изкоренят безнаказаността; призовава правителството и международните участници да продължат да работят за създаване на независима съдебна система, за извършване на независими и надеждни разследвания на престъпления, извършени срещу сомалийски журналисти, за премахване на корупцията и за изграждане на отчетни институции, особено в сектора на сигурността; приветства в този контекст стартирането миналата година на национална програма за обучение на магистрати от страна правителството в сътрудничество с ООН и ЕС;

5.  изразява съжаление за нарушенията на свободата на словото в Сомалия от страна на държавни и недържавни участници; изразява съжаление от автократичния подход на настоящата администрация и някои от регионалните държавни администрации, който води до задържането на политически опоненти и мирни критици; разглежда като абсолютно неприемливо всяко сплашване, тормоз, задържане или убийство на журналисти и активисти на гражданското общество; изисква от сомалийските органи да спрат да използват NISA за сплашване на независимите журналисти и на политическите опоненти; призовава правителството и ЕС, като част от дейностите му в областта на правовата държава в Сомалия, да гарантират, че NISA се регламентира с ефективни механизми за надзор; твърди, че свободата на словото и на мисълта е абсолютно необходима за развитието на едно силно и демократично общество; призовава федералното правителство на Сомалия да гарантира, че правото на свобода на словото се спазва напълно; призовава правителството на Сомалия да преразгледа наказателния кодекс, новия закон за медиите и други законодателни актове, за да ги приведе в съответствие с международните задължения на Сомалия по отношение на правото на свобода на словото и свобода на медиите;

6.  изразява загриженост от някои чуждестранни интереси, които допълнително усложняват политическата ситуация; отбелязва по отношение на по-широката конфронтация между ОАЕ и Саудитска Арабия, от една страна, и Катар, от друга страна, че федералното правителство на Сомалия, в опит да остане неутрално, е лишено от редовни плащания за бюджетна подкрепа от Саудитска Арабия и ОАЕ, което допълнително отслабва способността на правителството да плаща на силите за сигурност; настоятелно призовава ОАЕ да прекратят всички актове за дестабилизация в Сомалия и да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Сомалия;

7.  категорично осъжда тежките нарушения на свободата на сдружаване и свободата на словото спрямо свободните и независими синдикати в Сомалия, и по-специално дългогодишните репресии срещу NUSOJ и FESTU, и настоява за прекратяване на текущите разследвания и за приключване на делото от главния прокурор срещу г-н Омар Фарук Осман, генерален секретар на NUSOJ, по обвинение в организиране на честването на Световния ден на свободата на печата без одобрението на Министерството на информацията;

8.  осъжда репресивните действия на сомалийската държава срещу синдикалистите; призовава сомалийската държава да сложи край на всички форми на репресии срещу тях; настоява правителството да позволи създаването на независими профсъюзи; твърдо вярва, че синдикалните организации са абсолютно необходими за гарантиране на правата на работниците в Сомалия; твърди, че независимите синдикати биха могли значително да допринесат за подобряване на положението със сигурността в Сомалия;

9.  настоятелно призовава федералното правителство на Сомалия да зачита и спазва международните принципи на правовата държава, както и да приеме и да изпълнява изцяло решенията на МОТ по дело 3113;

10.  приветства работата на UNSOM във всички аспекти, и по-специално относно наблюдението на правата на човека в Сомалия, както и решението на Съвета за сигурност на ООН за удължаване на нейния мандат до 31 март 2019 г.; приветства усилията, положени от Африканския съюз, за постигане на известна стабилност в Сомалия и за организиране на преходния политически процес; призовава за по-добър мониторинг и изграждане на капацитет от страна на ЕС, за да се гарантира понасянето на отговорност за извършени нарушения от AMISOM, особено като се има предвид, че ЕС финансира основния дял от мисията; настоятелно призовава AMISOM да изпълни изцяло своя мандат, за да защити цивилното население.

11.  изразява съжаление във връзка с вербуването на деца войници в Сомалия, което е ужасно военно престъпление; счита, че децата са една от най-уязвимите групи в конфликта; призовава всички въоръжени групировки незабавно да сложат край на тази практика и да освободят всички вербувани досега деца; призовава държавата да ги разглежда като жертви на тероризма и войната вместо като извършители и призовава ЕС да подпомогне сомалийското правителство в усилията му за рехабилитация и реинтеграция; настоятелно призовава сомалийските органи да прекратят произволното задържане на деца, заподозрени, че са незаконно свързани с „Аш-Шабаб“; настоятелно призовава всички участници в Сомалия да спазват целите на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти и насърчава федералното правителство на Сомалия да го ратифицира без забавяне;

12.  приветства подбора на комисарите в новосъздадената Независима национална комисия по правата на човека на Сомалия и призовава правителството на Сомалия да назначи Комисията без по-нататъшно забавяне; изразява дълбоко загриженост по отношение на сигналите за нарушения на правата на човека, извършени от сомалийските сили за сигурност, включително убийства, произволни задържания и лишаване от свобода, изтезания, изнасилване и отвличания; призовава органите да гарантират, че всички нарушения се разследват напълно и че извършителите ще бъдат изправени пред съд; призовава правителството и ЕС да подобрят техническата експертиза на Отдела за разследване на престъпления в Сомалия (CID) за провеждане на задълбочени и ефективни разследвания, които спазват правата; призовава националните и чуждестранните войски, които участват в борбата с „Аш-Шабаб“, да действат в съответствие с международното право; призовава правителството на Сомалия да следва поетите ангажименти за прекратяване на принудителното съдебно отстранение на вътрешно разселените лица, включително в столицата на страната Могадишу;

13.  отправя похвала към правителството на Сомалия за започване на процеса на преразглеждане на временната конституция на Сомалия вследствие на тридневна национална конституционна конвенция през май 2018 г., който ще доведе до постоянна конституция на Сомалия; настоятелно призовава правителството на Сомалия да завърши Националния план за действие за предотвратяване и противодействие на насилническия екстремизъм (PCVE) в Сомалия като част от всеобхватния подход на страната по отношение на сигурността, подкрепян от AMISOM;

14.  осъжда като ужасяващи военни престъпления основаното на пола и сексуалното насилие над жени, мъже, момчета и момичета, при което особено засегнати са жените и момичетата; призовава страната да положи повече усилия за защита на уязвимите групи в обществото; приветства в този контекст стартирането миналата година на национална програма за обучение на магистрати от страна правителството в сътрудничество с ООН и ЕС; отново изразява своята първостепенна загриженост относно правата на жените; призовава компетентните органи да насърчават равенството между половете и овластяването на жените; осъжда обявяването на хомосексуалността в Сомалия за незаконна и инкриминирането на ЛГБТИ;

15.  изразява съжаление от тежкото хуманитарно положение, което заплашва живота на милиони сомалийци; припомня, че броят на загиналите от глад през 2011 г. се увеличи от несигурността и действията на екстремистки бойци от „Аш-Шабаб“ с цел затрудняване на доставките на помощи с храни до райони от Централна и Южна Сомалия, които по това време бяха под контрола на групировката; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да увеличат подкрепата си за сомалийското население, да подобрят условията на живот на най-уязвимите лица и да предприемат действия спрямо последиците от разселването, продоволствена несигурност, епидемиите и природните бедствия; осъжда всички нападения срещу хуманитарните участници и мироопазващите сили в Сомалия; призовава за това помощта от ЕС да бъде приведена в съответствие с международно приетите принципи за ефективност на развитието, за да се постигнат одобрените наскоро цели за устойчиво развитие (ЦУР);

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на президента, министър-председателя и парламента на Сомалия, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС.

(1) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 127.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0229.


Бурунди
PDF 150kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно Бурунди (2018/2785(RSP))
P8_TA(2018)0305RC-B8-0333/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Бурунди, и по-специално резолюциите си от 9 юли 2015 г.(1), 17 декември 2015 г.(2), 19 януари 2017 г.(3) и 6 юли 2017 г.(4),

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, и по-специално член 96 от него,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид резолюция № 2248 (2015 г.) от 12 ноември 2015 г. и резолюция № 2303 (2016 г.) от 29 юли 2016 г. на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид устната информация, предоставена от анкетна комисия за положението в Бурунди в рамките на Съвета на ООН по правата на човека от 27 юни 2018 г.,

—  като взе предвид първия доклад на генералния секретар на ООН относно положението в Бурунди, публикуван на 23 февруари 2017 г., както и изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно политическата ситуация и продължаващото насилие в Бурунди, който настоятелно призовава правителството и всички страни незабавно да прекратят и заклеймят това насилие,

—  като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 13 март 2017 г. относно положението в Бурунди и декларацията на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 5 април 2018 г., осъждаща всички нарушения и злоупотреби с правата на човека в Бурунди,

—  като взе предвид независимото разследване на ООН относно Бурунди (UNIIB), публикувано на 20 септември 2016 г.,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 30 септември 2016 г. относно положението с правата на човека в Бурунди,

—  като взе предвид Споразумението от Аруша за мир и помирение за Бурунди от 28 август 2000 г.,

—  като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 13 юни 2015 г.,

—  като взе предвид решението относно дейностите на Съвета за мир и сигурност и относно състоянието на мира и сигурността в Африка (Асамблея /АС/Решение № 598(XXVI)), прието по време на 26-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 30 и 31 януари 2016 г. в Адис Абеба, Етиопия,

—  като взе предвид решенията и изявленията на Асамблеята на Африканския съюз (Асамблея /АС/Решения № 605 — 620(XXVIІ)), приети по време на 27-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 17 и 18 юли 2016 г. в Кигали, Руанда,

—  като взе предвид резолюцията на Африканската комисия по правата на човека и народите от 4 ноември 2016 г. относно положението с правата на човека в Република Бурунди,

—  като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Източноафриканската общност от 31 май 2015 г.,

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2016/394 на Съвета от 14 март 2016 г. за приключване на процедурата на консултации с Република Бурунди съгласно член 96 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г.(6), както и Решения (ОВППС) 2015/1763 от 1 октомври 2015 г.(7) и (PESC) 2016/1745 на Съвета от 29 септември 2016 г.(8) относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март, 18 май, 22 юни и 16 ноември 2015 г. и от 15 февруари 2016 г. относно Бурунди,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП/ЗП) Федерика Могерини, от 28 май 2015 г., 19 декември 2015 г., 21 октомври 2016 г. и 27 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 8 юни 2018 г. относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от името на ЕС от 8 май 2018 г. относно положението в Бурунди в навечерието на референдума за конституция,

—  като взе предвид изявлението от 6 януари 2017 г. на говорителя на ЗП/ВП относно забраната на Лига „Итека“ в Бурунди,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че от април 2015 г. насам Бурунди е изправена пред криза в областите на политиката, правата на човека и хуманитарното положение, след като президентът Нкурунзиза обяви, че ще продължи да работи за спорен трети мандат, което доведе до месеци смъртоносни сътресения с 593 загинали по данни на Международния наказателен съд (МНС), а по данни на ВКБООН – до напускането на 413 000 души от страната и вътрешното разселване на 169 000 души; като има предвид, че 3,6 милиона души в страната се нуждаят от хуманитарна помощ според Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA);

Б.  като има предвид, че конституционните промени, гласувани по време на референдума, включват разширяване на президентските правомощия, намаляване на правомощията на вицепрезидента, назначаване на министър-председателя от президента, въвеждане на процедура за обикновено мнозинство за приемане или изменение на законодателството в парламента, възможност за преразглеждане на квотите, прилагани съгласно Споразумението от Аруша, както и забрана за участие в управлението за политическите партии с по-малко от 5% от гласовете, като всички тези промени застрашават споразумението от Аруша;

В.  като има предвид, че случаите на насилие и сплашване спрямо политическите опоненти в страната се увеличиха преди референдума за конституция на 17 май 2018 г., с принудителни изчезвания и сплашване на противниците на горепосоченото преразглеждане конституцията; като има предвид, че конституционният референдум позволява също така да се премахнат договорените разпоредби на споразумението от Аруша, което може да намали приобщаването и да доведе до допълнителни сериозни последици за политическата стабилност в Бурунди; като има предвид, че въпреки промените в конституцията президентът Нкурунзиза обяви, че няма да се кандидатира в изборите през 2020 г.;

Г.  като има предвид, че според Амнести Интернешънъл, по време на периода на официалната кампания е имало чести случаи на арести, побои и сплашване на лицата от кампанията за гласуване с “Не”; като има предвид, че този референдум се състоя в контекста на продължаващи репресии, което накара католическите епископи на Бурунди да заявят, че много граждани живеят в страх, дотолкова, че хората не смеят да кажат какво мислят поради страх от репресии;

Д.  като има предвид, че както отбеляза анкетната комисия на ООН, политическото насилие, произволните арести, извънсъдебните екзекуции, побоите, подбуждащите към омраза изказвания и различните други злоупотреби продължават да оказват влияние върху населението; като има предвид, че Имбонеракуре, младежката дивизия на управляващата политическа партия, продължава да извършва нарушения на правата на човека и да използва различни тактики за сплашване, като например създаването на пътни блокади и контролни пунктове в някои провинции, изтръгване с насилие на пари, упражняване на тормоз върху минувачите и арести на лица, които са заподозрени, че имат връзки с опозицията, много от които са били задържани, изнасилени, бити и измъчвани, като някои от тях впоследствие са починали;

Е.  като има предвид, че по време на референдума през 2018 г. организациите за правата на човека докладваха случаи на стесняване на гражданското пространство и деградиране на медийното пространство, както на национално, така и на местно равнище; като има предвид, че от 2015 г. насам местните НПО и защитниците на правата на човека биват във все по-голяма степен застрашени и поставени на прицел от правителството, а свободата на печата и условията, при които работят журналистите, постоянно се влошават; като има предвид, че частните медии и журналистите вече са платили висока цена в борбата с правителството, включително като станаха мишени за арести, екзекуции и принудителни изчезвания, или като понякога биват белязвани от правителството като престъпници или дори терористи;

Ж.  като има предвид, че „Репортери без граници“ класират Бурунди на 159-то място от общо 180 държави в световния индекс за свобода на печата за 2018 г.;

З.  като има предвид, че множество активисти за защита на правата на човека са получили дълги присъди за лишаване от свобода – с най-ярък пример случаят на Жермен Рукуки, който работи за Асоциацията на католическите юристи в Бурунди и е осъден на 32 години затвор – или остават задържани в очакване на съдебен процес, като например Нестор Нибитанга; като има предвид, че бяха одобрени ограничителни закони за контрол на местни и международни НПО; като има предвид, че някои организации са били принудени временно да преустановят дейността си, а други да я прекратят, като например лигата „Итека“, FOCODE (Forum pour la conscience et le développement), и ACAT (Action chrétienne pour l’abolition de la torture); като има предвид, че много от лидерите и защитниците на правата на човека са в изгнание, докато тези, които са все още на място, се намират под постоянен натиск или са изправени пред опасността от арести; като има предвид, че Емануел Ншимиримана, Еме Констан Гаторе и Мариус Низигама бяха осъдени на лишаване от свобода между 10 и 32 години, докато Нестор Нибитанга може да получи 20 години; като има предвид, че журналистът Жан Бигиримана се води за изчезнал вече почти две години и е един от многото жертви на насилствените изчезвания в тази криза;

И.  като има предвид, че през октомври 2017 г. съдии на МНС упълномощиха прокурора на МНС да започне разследване относно престъпленията в рамките на юрисдикцията на Съда, за които се твърди, че са извършени в Бурунди, или от граждани на Бурунди извън Бурунди, между 26 април 2015 г. и 26 октомври 2017 г.; като има предвид, че считано от 27 октомври 2017 г. Бурунди стана първата нация, която напусна МНС след решението на Съда през април 2016 г. за откриване на предварително разследване относно насилието и нарушенията на правата на човека и предполагаемите престъпления срещу човечеството в Бурунди, а режимът продължава безнаказаните убийства в страната;

Й.  като има предвид, че присъствието на войски от Бурунди в мироопазващите мисии дава възможност режимът на президента Нкурунзиза да прикрие действителността на вътрешните проблеми и да представи Бурунди като стабилизиращ фактор в други държави в криза, в момент, когато самата Бурунди е засегната от безпрецедентна криза, белязана от груби нарушения на правата на човека; като има предвид, че по този начин Бурунди придобива огромни парични суми, които не се преразпределят в полза на населението; като има предвид, че мирни, свободни, демократични и независими избори не могат да бъдат възможни без разпускане на милицията „Имбонеракуре“;

К.  като има предвид, че Бурунди е в състояние на продължаващо социално-икономическо влошаване, както и на предпоследното място в световната класация по БВП на глава от населението; като има предвид, че около 3,6 милиона граждани на Бурунди (30% от населението) се нуждаят от помощ, а 1,7 милиона се намират в състояние на продоволствена несигурност; като има предвид, че тази ситуация на бедност се влошава с въвеждането на „доброволен“ принос за изборите през 2020 г., който често бива принудително събран от „Имбонеракуре“ и възлиза на около 10% или повече от месечната заплата на държавните служители;

Л.  като има предвид, че по време на 30-ата среща на върха на Африканския съюз и 19-ата среща на върха на Източноафриканската общност, Африканския съюз и Източноафриканската общност съответно изразиха своята ангажираност за мирно разрешаване на политическата ситуация в Бурунди чрез приобщаващ диалог въз основа на Споразумението от Аруша от 28 август 2000 г.;

М.  като има предвид, че редица двустранни и многостранни партньори са преустановили своята финансова и техническа помощ за правителството на Бурунди с оглед на положението в страната; като има предвид, че ЕС преустанови пряката финансова подкрепа за администрацията на Бурунди, включително бюджетната подкрепа, но запазва подкрепата си за населението и хуманитарната си помощ;

Н.  като има предвид, че ЕС и САЩ са приели целеви и индивидуални санкции срещу Бурунди; като има предвид, че на 23 октомври 2017 г. Съветът поднови ограничителните мерки на ЕС срещу Бурунди, като удължи действието им до 31 октомври 2018 г.; като има предвид, че тези мерки включват забрана за пътуване и замразяване на активи на конкретни лица, за чиито действия се счита, че подкопават демокрацията или възпрепятстват търсенето на политическо решение на кризата в Бурунди;

О.  като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека прие резултатите от всеобщия периодичен преглед относно Бурунди на 28 юни 2018 г. по време на 38-ата си сесия; като има предвид, че Бурунди е приела 125 от 242-те препоръки на прегледа, като е отхвърлила по-специално препоръките за предприемане на практически стъпки за подобряване на напредъка на страната в областта на правата на човека;

П.  като има предвид, че Конституционният съд потвърди резултатите от референдума от 17 май 2018 г. и отхвърли подадената от опозицията петиция, в която има твърдения за заплахи и злоупотреби;

1.  изразява дълбоката си загриженост относно ендемичната безнаказаност и нарушенията на правата на човека, в това число екзекуции по бързата процедура, изтезания, случаи на насилствено изчезване и на произволно лишаване от свобода; припомня на Бурунди да изпълни задължението си като член на Съвета на ООН по правата на човека, да възобнови и да си сътрудничи изцяло с анкетната комисия на ООН относно Бурунди и с екипа от трима експерти на ООН, както и да предостави на специалния докладчик на ООН достъп до страната във връзка с положението на защитниците на правата на човека;

2.  призовава правителството на Бурунди да зачита изцяло Споразумението от Аруша като основен инструмент за мир и стабилност в страната; призовава правителството на Бурунди да зачита международните си правни задължения по отношение на правата на човека и гражданските права и да насърчава и защитава правата на свобода на изразяване и сдружаване, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права, по който Бурунди е страна;

3.  отново заклеймява сплашването, репресиите, насилието и тормоза на журналисти, опозиционни поддръжници и защитници на правата на човека; призовава властите на Бурунди да зачитат върховенството на закона и основните права на човека, като например свободата на изразяване и свободата на медиите, и да освободят незабавно и безусловно Жермен Рукуки, Нестор Нибитанга, Емануел Ншимиримана, Еме Констан Гаторе и Мариус Низигама – петима защитници на правата на човека, които са били задържани единствено заради работата им в защита на правата на човека, но биват обвинявани от властите в подкопаване на вътрешната сигурност на страната; изисква органите на Бурунди да започнат разследване за положението във връзка с журналиста Жан Бигиримана;

4.  осъжда решението на Бурунди да се оттегли от МНС; подкрепя продължаването на предварителното разследване на МНС във връзка с мащабните престъпления и актовете на репресии в Бурунди; призовава ЕС да продължи да настоява за отчетност за престъпленията, извършени в Бурунди; очаква Бурунди да възобнови и да продължи сътрудничеството си с МНС с оглед на факта, че борбата с безнаказаността, преследването на всички нарушения на правата на човека и отчетността остават необходими стъпки за разрешаване на кризата и за постигането на трайно мирно решение;

5.  приветства устната информация на Съвета на ООН относно Бурунди и го поздравява за неговата жизненоважна работа по документирането на продължаващата криза в областта на правата на човека в страната;

6.  подчертава загрижеността си за хуманитарната ситуация, при която има 169 000 вътрешно разселени лица, 1,67 милиона души, нуждаещи се от хуманитарна помощ, и повече от 410 000 граждани на Бурунди, които търсят убежище в съседни държави; приветства приемащите държави за усилията им и призовава правителствата в региона да гарантират, че връщането на бежанците е доброволно, въз основа на информирани решения, и се провежда в условията на безопасност и при зачитане на човешкото достойнство;

7.  при все това изразява съжалението си по отношение на бавния напредък на водения от Източноафриканската общност вътрешен диалог в Бурунди, както и по отношение на липсата на ангажираност от страна на правителството на Бурунди в тази връзка, и призовава всички страни, по-специално органите на Бурунди, да се ангажират със спешното възобновяване на вътрешния диалог в Бурунди, който следва да бъде организиран в условията на една наистина приобщаваща рамка и без предварителни условия;

8.  призовава за обновен и координиран подход между АС, ЕС, Икономическата комисия за Африка на ООН и ООН като цяло; изразява съжаление, че правителството на Бурунди не взема предвид докладите на генералния секретар на ООН, резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека в Женева, решението на АС от януари 2018 г., нито посредническите усилия на Икономическата комисия за Африка; насърчава двустранните и многостранните партньори и правителството на Бурунди да продължат своя диалог с оглед създаването от правителството на Бурунди на условия, благоприятстващи възобновяването на помощта; призовава всички заинтересовани страни от Бурунди да участват активно в този процес; отново изразява подкрепата си за процеса на медиация с подкрепата на АС и на специалния представител на генералния секретар на ООН;

9.  приветства помощта, предоставена от двустранни и многостранни партньори за облекчаване на хуманитарната ситуация, и призовава международната общност да продължи да оказва подкрепа в отговор на хуманитарните нужди в страната; насърчава Комисията да предостави допълнителна пряка подкрепа на населението през 2018 г.; подчертава, че връщането към класическия режим на сътрудничество изисква възстановяване на върховенството на закона и демокрацията, включително борбата с безнаказаността и защитата на гражданите на Бурунди;

10.  изразява загриженост, че продължаващата политическа криза може да се превърне в етнически конфликт чрез използването на пропаганда, подбуждащи към омраза изявления, или призиви към насилие, приравняващи опонентите, членовете на гражданското общество, журналистите и тутси с „врагове на режима“, които трябва да бъдат елиминирани; настоятелно призовава всички страни в Бурунди да се въздържат от всякакво поведение или език, което може да влоши насилието, да задълбочи кризата или да засегне регионалната стабилност в дългосрочен план;

11.  изразява все така дълбоката си загриженост, че новата конституция, приета с референдум на 17 май 2018 г., може да започне да премахва внимателно договорените разпоредби, определени в споразумението от Аруша, което спомогна за прекратяването на гражданската война в Бурунди;

12.  потвърждава подкрепата си спрямо решението на ЕС, след консултация с органите на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону, да преустанови пряката финансова помощ за правителството на Бурунди и приветства приемането от страна на ЕС на мерки за ограничаване на пътуванията и замразяване на активите срещу лицата, отговорни за подкопаването на усилията за мир и на правата на човека;

13.  призовава да се сложи край на всички последващи плащания към въоръжените сили на Бурунди и различните контингенти на Бурунди, участващи в мироопазващи мисии на ООН и АС; отбелязва съобщението на президента Нкурунзиза, че той няма да се кандидатира за още един мандат през 2020 г.; призовава международната общност да следи отблизо положението в Бурунди, независимо от изявлението на президента Нкурунзиза за изборите през 2020 г.;

14.  припомня категоричното изявление на ВП/ЗП от 8 май 2018 г. относно започването на последната подготвителна фаза за референдума за конституция на 17 май 2018 г.; изразява съжаление поради липсата на консенсусен подход между различните обществени и политически групи в Бурунди, липсата на официална публична информация относно ключовите елементи на проекта за конституция и строгия контрол върху журналистите и медиите;

15.  припомня на правителството на Бурунди, че условията за провеждане на приобщаващи, надеждни и прозрачни избори през 2020 г. предполагат правото на свобода на изразяване, достъпа до информация и наличието на свободно пространство, в което защитниците на правата на човека да могат да говорят без сплашване или страх от репресии;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Бурунди, на Съвета на министрите на АКТБ – ЕС, на Комисията, Съвета, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на страните членки и институциите на Африканския съюз, както и на генералния секретар на ООН.

(1) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 137.
(2) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 190.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0004.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0310.
(5) OВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 90.
(6) OВ L 257, 2.10.2015 г., стр. 1.
(7) OВ L 257, 2.10.2015 г., стр. 37.
(8) OВ L 264, 30.9.2016 г., стр. 29.


Започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на ДНК данни в Хърватия *
PDF 115kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на ДНК данни в Хърватия (06986/2018 – C8-0164/2018 – 2018/0806(CNS))
P8_TA(2018)0306A8-0225/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (06986/2018),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0164/2018),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0225/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.


Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) ***I
PDF 133kWORD 63k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399 и (ЕС) 2016/1624 (COM(2016)0731 – C8-0466/2016 – 2016/0357A(COD))
P8_TA(2018)0307A8-0322/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0731),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 77, параграф 2, букви б) и г) и член 87, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0466/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2017 г.(1),

—  като взе предвид решението на Председателския съвет от 14 септември 2017 г. да разреши на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да раздели посоченото по-горе предложение на Комисията и да изготви два отделни законодателни доклада въз основа на него,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 25 април 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и на комисията по бюджети (A8-0322/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226

P8_TC1-COD(2016)0357A


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1240.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета

Разходите за функционирането и поддръжката на информационната система на ETIAS, за централното звено и националните звена на ETIAS ще бъдат изцяло покрити от приходите от такси. Поради това таксата следва да се коригира при необходимост, като се отчитат разходите. Това включва както разходите, извършени от държавите – членки на ЕС, така и разходите, извършени в тази връзка от асоциираните към Шенген държави, в съответствие с разпоредбите на Регламента за ETIAS. Разходите, извършени във връзка с разработването на информационната система на ETIAS, интегрирането на съществуващата национална гранична инфраструктура и свързването с националния единен интерфейс, както и хостинга на националния единен интерфейс и създаването на централното звено и националните звена на ETIAS, включително разходите, извършени от държавите — членки на ЕС, както и от асоциираните към Шенген държави, ще се поемат от фонд „Вътрешна сигурност“ (граници и визи), и съответно от неговия(те) наследник(ци).

Следователно, тези разходи не следва да се вземат предвид при изчисляването на вноската на държавите, асоциирани към ETIAS, съгласно съответното споразумение за асоцииране и съответните специални договорености за участие на асоциираните към Шенген държави в агенциите. Това следва да се вземе предвид по-специално при преговорите за определянето на наследник(ци) на фонд „Вътрешна сигурност“(граници и визи) и специфичните договорености за участието на асоциираните към Шенген държави.

Европейският парламент и Съветът приканват Комисията да представи предложение за специфичните договорености, предвидени в член 95 от настоящия регламент, незабавно след приемането му.

(1) ОВ С 246, 28.7.2017 г., стр. 28.


Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им: задачи на Европол ***I
PDF 130kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EС) 2016/794  за целите на създаването на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) (COM(2016)0731 – C8-0466/2016 – 2016/0357B(COD))
P8_TA(2018)0308A8-0323/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0731),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 88, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0466/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид решението на Председателския съвет от 14 септември 2017 г. да разреши на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да раздели посоченото по-горе предложение на Комисията и да изготви два отделни законодателни доклада въз основа на него,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 25 април 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0323/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 за целите на създаването на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS)

P8_TC1-COD(2016)0357B


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1241.)


Финансови правила, приложими за общия бюджет на Съюза ***I
PDF 146kWORD 63k
Резолюция
Текст
Приложение
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002, регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014, (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (COM(2016)0605 – C8-0372/2016 – 2016/0282A(COD))
P8_TA(2018)0309A8-0211/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0605),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 42, член 43, параграф 2, член 46, буква г), член 149, член 153, параграф 2, буква а), член 164, член 168, параграф 4, буква б), членове 172, 175, 177 и 178, член 189, параграф 2, член 212, параграф 2, член 322, параграф 1 и член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0372/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Становище № 1/2017 на Европейската сметна палата от 26 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентните комисии съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 април 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол в съответствие с член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по рибно стопанство и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0211/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (EС) № 1296/2013, (EС) № 1301/2013, (EС) № 1303/2013, (EС) № 1304/2013, (EС) № 1309/2013, (EС) № 1316/2013, (EС) № 223/2014 и (EС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012

P8_TC1-COD(2016)0282A


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.)

Приложение I към законодателната резолюция

Изявление във връзка с член 38 Публикуване на информация относно получателите и на друга информация:

„Посредством мрежи с държавите членки Комисията ще подпомага обменa на добри практики по отношение на публикуването на информация относно получателите на средства от Съюза, усвоявани под режим на споделено управление. Комисията ще вземе надлежно предвид извлечените поуки с оглед на подготовката на следващата многогодишна финансова рамка.“

Изявление във връзка с член 266 Специални разпоредби относно проектите за недвижими имоти:

„Комисията и ЕСВД ще информират Европейския парламент и Съвета в контекста на работния документ, посочен в член 266, за всяка продажба и придобиване на сграда, включително такива, които попадат под прага, определен в този член.“

Приложение II към законодателната резолюция

Съвместно изявление относно процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и датата на приемане на окончателните отчети на ЕС:

„Европейският парламент, Съветът и Комисията — в сътрудничество с Европейската сметна палата — ще определят прагматичен график за процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

Във връзка с това Комисията потвърждава, че ще се стреми да приеме консолидираните годишни отчети на ЕС за финансовата 2017 година до 30 юни 2018 г., при условие че Европейската сметна палата предаде всичките си констатации относно надеждността на тези отчети на ЕС и всички консолидирани отчети на отделните образувания до 15 май 2018 г., а проекта на годишния си доклад — до 15 юни 2018 г.

Комисията потвърждава също, че ще се стреми да предостави всички отговори по годишния доклад на Европейската сметна палата за финансовата 2017 година до 15 август 2018 г., при условие че Европейската сметна палата предаде своите проектозабележки на Комисията до 1 юни 2018 г.“

(1) OВ C 91, 23.3.2017 г., стр. 1.


Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие ***I
PDF 124kWORD 58k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, за изменение на Регламент (ЕО) № 1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2011 (COM(2017)0352 – C8-0216/2017 – 2017/0145(COD))
P8_TA(2018)0310A8-0404/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0352),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, и член 74, член 77, параграф 2, букви а) и б), член 78, параграф 2, буква д), член 79, параграф 2, буква в), член 82, параграф 1, буква г), член 85, параграф 1, член 87, параграф 2, буква а) и член 88, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0216/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 7 юни 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по бюджети (A8-0404/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), за изменение на Регламент (ЕО) № 1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2011

P8_TC1-COD(2017)0145


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1726.)


Бюджет за 2019 г. — Мандат за тристранната среща
PDF 205kWORD 67k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно мандата за тристранната процедура относно проектобюджета за 2019 г. (2018/2024(BUD))
P8_TA(2018)0311A8-0247/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година, приет от Комисията на 23 май 2018 г. (COM(2018)0600),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2) и неговото последващо изменение с Регламент (EC, Евратом) 2017/1123 на Съвета от 20 юни 2017 г.(3),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2018 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2019 г., раздел III — Комисия(5),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно насоките за бюджета за 2019 г. (06315/2018),

—  като взе предвид член 86а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0247/2018),

Проектобюджет за 2019 г. — засилване на солидарността и подготовка за устойчиво бъдеще

1.  припомня, че в своята резолюция от 15 март 2018 г. Парламентът определи следните приоритети за бюджета на ЕС за 2019 г.: устойчив растеж, иновации, конкурентоспособност, сигурност, борба срещу изменението на климата, преход към енергия от възобновяеми източници и миграция, и също така призова да се отдели специално внимание на младите хора;

2.  подчертава, че ЕС трябва да има водеща роля при прилагането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) посредством тяхното включване във всички европейски политики;

3.  припомня, че бюджетът на ЕС за 2019 г. ще бъде последен за настоящия парламентарен мандат и ще се договаря успоредно с преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и реформата на собствените ресурси на ЕС; припомня също така, че Обединеното кралство се ангажира да внася финансови средства и да участва в изпълнението на годишните бюджети на Съюза за 2019 и 2020 г. по същия начин, както ако продължаваше да членува в Съюза и след март 2019 г.;

4.  приветства предложението на Комисията и счита, че като цяло то съответства на приоритетите на Парламента; възнамерява да укрепи допълнително някои ключови програми и да осигури подходящо равнище на финансиране, което да съответства на тези програми; отбелязва увеличението на бюджетните кредити за поети задължения с 3,1% и по-ниския процент на БНД в сравнение с 2018 г. за бюджетните кредити за поети задължения (1% спрямо 1,02%) и за бюджетните кредити за плащания (0,9% спрямо 0,92%);

5.  приветства предложените увеличения на бюджетните кредити за „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ), „Еразъм+“ и програмите, които допринасят за повишаване на сигурността на гражданите на ЕС; посочва обаче необходимостта от по-нататъшно увеличаване на подкрепата за малките и средните предприятия (МСП), които са от основно значение за пораждането на икономически растеж и за създаването на работни места, и от предоставяне на нужните ресурси за дигитализиране на промишлеността на ЕС и за насърчаване на цифровите умения и на цифровото предприемачество, както и за програмите за подкрепа на младите хора, и по-специално за „ЕразъмПро“; припомня своето убеждение, че бюджетът за програмата „Еразъм+“ за 2019 г. трябва да бъде най-малкото удвоен;

6.  приветства стартирането на инициативата „Discover EU“ през 2018 г. и раздаването на 15 000 билета Interrail за европейски граждани на 18-годишна възраст, както и предложението на Комисията за отпускане на 700 милиона евро за МФР за периода 2021—2027 г., което се съчетава добре с амбициите на ЕС за насърчаване на образователната мобилност, активното гражданство, социалното приобщаване и солидарността сред всички млади хора; изразява съжаление, че Комисията не е предложила бюджетни кредити за 2019 и 2020 г.; е решен да продължи подготвителното действие през 2019 и 2020 г.;

7.  отбелязва предварителната оценка на Комисията на продължаването на подготвителното действие относно схемата за гаранция за децата; подчертава посоченото в нея възможно широкомащабно прилагане по линия на Европейския социален фонд; предлага да се използва възможността за трета фаза на изпълнение с цел подготовка за въпросното широкомащабно прилагане по линия на Европейския социален фонд;

8.  изразява съжаление за факта, че увеличението на средствата за Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) спрямо бюджета за 2018 г. е само 2,3% (бюджетни кредити за поети задължения в размер на 362,2 милиона евро) и че предложените бюджетни кредити за плащания са с 0,6% по-малко; припомня, че това е успешна програма, по която има много повече кандидати, отколкото получатели на финансиране; подчертава, че МСП са важен двигател на заетостта, икономическия растеж и конкурентоспособността в ЕС, че те са гръбнакът на европейската икономика и са способни да пораждат растеж и да създават работни места; настоятелно призовава, като водещ приоритет, това да бъде отразено чрез предоставянето на достатъчно финансиране за програмите за МСП и чрез допълнително увеличение на бюджетните кредити за COSME, предвид успеха на тази програма;

9.  приветства ролята на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за намаляване на недостига на инвестиции в ЕС; призовава, в рамките на оптимален регионален и секторен баланс, да се засили социалното измерение при внедряването на ЕФСИ, включително чрез иновации в здравеопазването и медицината, социална инфраструктура, опазване на околната среда, устойчив транспорт, възобновяема енергия и инфраструктури за съхранение на енергия; отново посочва своята дългогодишна позиция, че нови инициативи в рамките на МФР трябва да се финансират с нови бюджетни кредити, а не за сметка на съществуващите програми; припомня също така своя ангажимент за укрепване на „Хоризонт 2020“ и МСЕ, за да може в бюджета за 2019 г. да се компенсират доколкото е възможно съкращенията, направени по тези програми с цел финансиране на продължаването на ЕФСИ;

10.  отбелязва ангажимента за обновена програма на ЕС в областта на отбраната, по-конкретно чрез споразумението за Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, като първи етап от Европейския фонд за отбрана; счита, че този споделен ангажимент ще допринесе за постигане на икономии от мащаба и по-голяма координация между държавите членки и предприятията, като това ще даде възможност на ЕС да запази своята стратегическа независимост и да се превърне в истински фактор от световно значение;

11.  отбелязва, че Комисията предложи увеличение на средствата за инициативата за младежка заетост в размер на 233 милиона евро, в съответствие с финансовото програмиране; потвърждава отново, че Парламентът не даде съгласието си допълнителното финансиране за периода 2018—2020 г., осигурено в резултат на междинното преразглеждане на МФР, да бъде предоставено в началото на периода; счита, че бюджетният орган запазва напълно прерогативите си за определяне на равнищата на финансиране на всички програми, включително тези, които бяха обект на междинното преразглеждане на МФР; подчертава значението на лоялното сътрудничество между институциите и призовава всички заинтересовани страни да запазят доверието си в хода на цялата бюджетна процедура за 2019 г.;

12.  продължава да бъде ангажиран в борбата срещу безработицата, и по-специално срещу младежката безработица; счита в това отношение, че инициативата за младежка заетост следва да бъде допълнително укрепена, като по този начин се отрази необходимостта от увеличаване на финансирането от ЕС, с цел доизграждане на стълба на социалните права, въпреки усложненията, свързани с препрограмирането на програмите по линия на инициативата за младежка заетост и Европейския социален фонд (ЕСФ) в случай на промени в пакета на инициативата; признава, че в рамките на ЕС не е намерен адекватен отговор на младежката безработица, като равнищата на тази безработица все още са по-високи от тези през 2007 г.; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки не използват финансирането по инициативата за младежка заетост като заместител на своите политики и финансиране за борба с младежката безработица, а че то по-скоро ги допълва; подчертава факта, че както професионалното обучение, така и чиракуването са ефикасни практики за справяне с младежката безработица; подчертава, че мобилността по програмата „ЕразъмПро“ силно стимулира сравняването на постигнатите резултати с цел прилагане на най-добрите практики;

13.  подчертава, че през 2019 г. програмите на политиката на сближаване ще достигнат нормален ритъм на работа, и изтъква ангажимента на Парламента за осигуряване на достатъчни по размер бюджетни кредити за тези програми; приветства факта, че почти всички управляващи органи по програмите за периода 2014—2020 г. вече са определени; изтъква, че неприемливите забавяния при изпълнението на оперативните програми се дължаха до голяма степен на късното определяне на тези органи; призовава държавите членки да предприемат необходимите действия за ускоряване на изпълнението на програмите, за да се компенсират забавянията, и да потърсят съдействието на Комисията в това отношение;

14.  отбелязва докладите за функционирането на регионалната и кохезионната политиката в рамките на Съюза и икономическите предизвикателства, пред които са изправени изоставащите региони, като в тези доклади непрекъснато се подчертават проблемите по отношение на ефикасността и резултатите;

15.  отбелязва факта, че благодарение на предложението на Комисията ще се постигне целта през 2019 г. 20% от бюджета да бъдат предназначени за разходи във връзка с климата; изразява съжаление обаче, че Комисията не е предприела действия във връзка с искането на Парламента за компенсиране на по-ниското равнище на бюджетните кредити през първите години от изпълнението на МФР; счита, че това предложение не е достатъчно, тъй като общо едва 19,3% от бюджета на ЕС за периода 2014—2020 г. ще бъдат предназначени за мерки, свързани с климата, което може да попречи на ЕС да постигне своята цел за интегриране на въпросите за климата, отделяйки за тази цел поне 20% от бюджета през периода 2014 – 2020 г., по-специално ако Съюзът отделя отново само 20% от бюджета си за опазване на климата през 2020 г.; изразява съжаление, че Комисията не успя да представи проектобюджети, които да са приведени в съответствие с поетите задължения и с целите, определени от Съюза в тази област в заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г.; счита, че следва да се положат повече усилия чрез разработването на план за действие в рамките на някои програми с огромен потенциал, например програмите по линия на „Хоризонт 2020“, МСЕ, Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) или „LIFE+“, тъй като тези програми позволяват по-специално да се инвестира в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници; припомня обоснованата критика на Сметната палата спрямо методологията на Комисията и предвид тази критика призовава за бързи подобрения в това отношение;

16.  приветства поетия от Комисията ангажимент за подобряване на методологията за проследяване на биологичното разнообразие; изразява обаче неодобрение по отношение на предложеното намаляване на общата вноска за опазване на биологичното разнообразие до 8,2%, което е в разрез с целта за спиране и обръщане на тенденцията за загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги до 2020 г.;

17.  счита, че гарантирането на сигурността на гражданите на Съюза и справянето с предизвикателствата във връзка с миграцията и бежанците продължават да бъдат два основни приоритета на Съюза за 2019 г.; счита, че е от решаващо значение разходите в тези области да се запазят на равнище, което отговаря на потребностите, породени от кризата с бежанците и миграцията на африканския континент, и по-специално в региона Сахел, както и в държавите от Леванта и в Средиземно море; счита, че солидарността на държавите членки, необходима за управлението на миграционния поток, по-специално след приемане на преразгледания текст на регламента „Дъблин“, трябва да бъде отразена в бюджета на ЕС; отбелязва, че проектобюджетът за 2019 г. включва отражението на предложението на Комисията върху бюджета;

18.  подчертава, че няколко важни законодателни инициативи, които са в процес на договаряне или на ранен етап на изпълнение, като преразглеждането на регламента „Дъблин“, създаването на Системата за влизане/излизане и на системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им, модернизирането на Шенгенската информационна система и инициативата за оперативна съвместимост на информационните системи на ЕС в областта на сигурността, управлението на границите и миграцията, се очаква да окажат значително въздействие върху бюджета за 2019 г., и подчертава, че е важно да се осигури достатъчно финансиране, което да отговаря на амбициите на Съюза в тези области; насърчава Комисията да започне открит и активен диалог с бюджетния орган по горепосочените инициативи, за да може той да коригира бюджетните кредити, когато това е необходимо и без да се предрешават резултатите от текущите законодателни процедури, в хода на годишната бюджетна процедура;

19.  изразява съжаление във връзка с предложението на Комисията за финансиране на втория транш от Механизма за бежанците в Турция и последващото споразумение, постигнато между държавите членки в Съвета на 29 юни 2018 г.; подкрепя продължаването на Механизма за бежанците в Турция, но счита, както беше предложено и от Комисията на 14 март 2018 г., че бюджетът на ЕС следва да участва във финансирането на този механизъм със сума в размер до 1 милиард евро, а държавите членки следва да осигурят 2 милиарда евро чрез вноски на двустранна основа, за да може да остане достатъчен марж по специалните инструменти на МФР в случай на непредвидени събития през последните две години от действащата МФР, както и за финансирането на други приоритети; счита също така, че тъй като Механизмът за бежанците в Турция е нова инициатива по действащата МФР, той следва да бъде финансиран с нови бюджетни кредити; изразява съжаление, че въпреки ясно формулираното искане на Парламента да участва пълноценно в процеса на вземане на решения относно удължаването на срока на действие на Механизма за бежанците в Турция, за да се избегне, наред с другото, повтаряне на процедурата по неговото създаване, до момента между Парламента и Съвета не са провеждани преговори относно финансирането на втория транш от механизма; информира държавите членки, че Парламентът има пълното право да поеме своята роля на подразделение на бюджетния орган на Съюза и че ще направи това, както вече беше обявено по предишни поводи;

20.  отбелязва, че проектобюджетът за 2019 г. оставя много ограничен или никакъв марж под таваните на МФР по функции 1а, 1б, 3 и 4, вследствие на ограничената гъвкавост на действащата МФР, що се отнася до реагирането на нови предизвикателства и включването на нови инициативи; изразява намерението си за по-нататъшно мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост в преразгледаната МФР, като част от процеса на промени;

21.  продължава да бъде загрижен, че към края на действащата МФР може да се натрупат неплатени сметки; отбелязва умереното увеличение от 2,7% на бюджетните кредити за плащания над бюджета за 2018 г., което се дължи основно на фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонда „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и Механизма за бежанците в Турция; отбелязва предложения марж от 19,3 милиарда евро под тавана за плащанията; приканва Комисията да продължи да проявява бдителност във връзка с развитието на плащанията, за да може бюджетният орган да вземе своевременно необходимите мерки за избягване на необичайно натрупване; е убеден, че доверието в ЕС е свързано също така със способността му да осигурява подходящо равнище на бюджетни кредити за плащания в бюджета на ЕС, за да може Съюзът да изпълнява поетите от него задължения;

Подфункция 1а — Конкурентоспособност за растеж и работни места

22.  отбелязва, че в сравнение с 2018 г. предложението на Комисията за 2019 г. съответства на увеличение на поетите задължения по подфункция 1а с + 3,9% до 22 860 милиона евро; отбелязва, че програмата „Хоризонт 2020“, МСЕ, мащабните инфраструктурни проекти и „Еразъм+“ допринасят много за това увеличение, тъй като техните бюджетни кредити за поети задължения се увеличиха съответно с 8,5, 36,4, 7,8 и 10,4%; подчертава обаче, че тези увеличения като цяло съответстват на финансовото програмиране и следователно не представляват допълнителни увеличения;

23.  припомня, че програмите, свързани с научните изследвания и иновациите, като „Хоризонт 2020“, са крайно необходими за създаването на нови работни места и за конкурентоспособността в Европа; настоятелно призовава Комисията да отрази това в своите приоритети; призовава за осигуряване на подходящо равнище на финансиране за програмите, свързани с научни изследвания и иновации; подчертава по-специално, че в тази област следва да се подкрепят държавите членки, които изпитват икономически и финансови затруднения;

24.  припомня, че през последните няколко години новите инициативи, като ЕФСИ (I и II), Wifi4EU (безплатен интернет за европейците) и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, се реализират за сметка на няколко програми по подфункция 1а, които бяха сериозно засегнати от преразпределянето на бюджетни кредити, а именно „Хоризонт 2020“, МСЕ, „Галилео“, международния експериментален термоядрен реактор (ITER), „Коперник“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS);

25.  подчертава, че „Еразъм+“ продължава да бъде водещата програма за насърчаване на младежката мобилност на всички равнища на образованието и професионалното обучение, както и за стимулиране на младите хора да участват в европейската демокрация; припомня, че е необходимо да бъдат положени административни усилия за по-голям достъп до програмата „Еразъм+“ и че броят на кандидатурите, които отговарят на условията, далеч надхвърля настоящия бюджет; счита следователно, че пакетът за „Еразъм+“ следва да може да отговори на търсенето по тази програма, и по-специално търсенето, свързано с ученето през целия живот;

26.  отбелязва със загриженост дискусиите относно финансирането на Европейския корпус за солидарност, които потвърждават опасенията на Парламента, че реализирането на нови инициативи отново ще е за сметка на съществуващите добре функциониращи програми; отбелязва също така със загриженост прецедента, създаден от резултатите от тристранната процедура, при която не бяха уточнени източниците за финансиране на инициативата, което означава, че допълнителна яснота трябва да бъде внесена в хода на годишната бюджетна процедура; очаква Комисията да изпълни споразумението по начин, който да отразява изцяло разискванията по време на тристранната процедура, както и духа на споразумението;

27.  приветства факта, че постигнатото споразумение относно финансирането на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната предвижда много по-малко съкращения на бюджетни кредити за програмите по подфункция 1а спрямо първоначалното предложение на Комисията; изразява загриженост обаче, че Съветът изглежда акцентира повече върху запазването на маржовете, отколкото върху предоставянето на достатъчно финансиране за това, което той самият определя като основни приоритети;

28.  приветства отпускането на 500 милиона евро за Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната за 2019 и 2020 г.; отбелязва, че по оценки на Генералната дирекция за парламентарни изследвания липсата на сътрудничество между националните промишлени сектори в тази област струва на ЕС по 10 милиарда евро на година; счита, че отбраната е ясен пример за това как може да се постигне по-голяма ефективност, като на ЕС се прехвърлят някои правомощия и дейности, които понастоящем са от ресора на държавите членки, както и съответните бюджетни кредити; подчертава, че това би довело до демонстриране на европейска добавена стойност и би осигурило възможност да се намали общата тежест на публичните разходи в ЕС;

29.  приветства предложението за създаване на съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии, което ще насърчи внедряването на най-нова инфраструктура за високопроизводителни изчислителни технологии и за данни и ще подкрепи развитието на свързаните технологии и приложения в широк кръг от области, в полза на учените, промишлеността и публичния сектор;

Подфункция 1б — Икономическо, социално и териториално сближаване

30.  отбелязва, че общо бюджетните кредити за поети задължения по подфункция 1б възлизат на 57 113,4 милиона евро, което представлява увеличение от 2,8% в сравнение с бюджета за 2018 г.; отбелязва освен това, че предложените бюджетни кредити за плащания в размер на 47 050,8 милиона евро са с 1,1% повече от тези за 2018 г.;

31.  приветства факта, че изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. набира пълна скорост, и отново посочва, че всяко „ненормално“ натрупване на неплатени сметки трябва да бъде избягвано в бъдеще; приветства също така факта, че по-голямата част от националните управляващи органи вече са определени; призовава Комисията и държавите членки да разрешат всички нерешени въпроси, за да може изпълнението да продължи гладко;

32.  припомня, че вследствие на преразгледаните прогнози на държавите членки, коригиращ бюджет № 6/2017 намали равнището на бюджетните кредити за плащания по подфункция 1б с 5,9 милиарда евро; искрено се надява, че както националните органи, така и Комисията са подобрили своите прогнози за необходимите плащания в бюджета за 2019 г. и че предложеното равнище на бюджетните кредити за плащания ще бъде напълно изпълнено;

33.  подчертава, че в период на бързо развитие на технологиите, включително в области като изкуствения интелект, разликите между бързо развиващите се региони и изоставащите региони могат да се увеличат, ако не се засили въздействието на структурните фондове чрез критерии за ефективност;

34.  отбелязва предложението на Комисията за финансиране на продължаването на инициативата за младежка заетост, както и предложеното мобилизиране на 233,3 милиона евро от общия марж за поети задължения; припомня, че всяко увеличение на средствата за инициативата за младежка заетост следва да бъде съчетано със съответните суми от ЕСФ; припомня ангажимента, поет от Комисията в хода на помирителната процедура за бюджета за 2018 г., да внесе незабавно предложение за преразглеждане на Регламента за общоприложимите разпоредби, с цел да се включи увеличението за инициативата за младежка заетост за 2018 г.; подчертава, че Комисията не е изпълнила своя ангажимент и иска от нея да обясни подробно причините за забавянето си при представянето на прегледа на Регламента за общоприложимите разпоредби;

35.  ангажира се да приеме бързо новото законодателство относно инициативата за младежка заетост и ЕСФ, с цел да се улесни амбициозното увеличаване на бюджетните кредити за инициативата за младежка заетост през 2019 г., без да се възпрепятстват други текущи програми по ЕСФ в държавите членки, като се облекчат евентуално държавите членки от задължението да предоставят финансиране, равняващо се на бюджетните кредити от ЕСФ за младежка заетост, при строгото условие предложените промени да не позволяват освобождаване на държавите членки от вече поетите финансови ангажименти в тази област и да не водят до намаляване в общо изражение на бюджетните кредити на ЕС, предназначени за борба с младежката безработица;

Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси

36.  отбелязва предложението за осигуряване на бюджетни кредити за поети задължения в размер на 59 991,1 милиона евро (+1,2% спрямо 2018 г.) и на бюджетни кредити за плащания в размер на 57 790,4 милиона евро (3%) по подфункция 2; отбелязва, че разходите по линия на ЕФГЗ за 2019 г. се оценяват на 44 162,5 милиона евро, което е по-малко спрямо бюджета за 2018 г. (с  547,9 милиона евро);

37.  отбелязва, че Комисията е оставила марж от 344,9 милиона евро под тавана по функция 2; посочва, че повишената нестабилност на селскостопанските пазари, както например вследствие на руското ембарго, може да наложи прибягване до този марж; призовава Комисията да гарантира, че маржът под таваните е достатъчен за преодоляване на евентуални кризи, които могат да възникнат;

38.  отбелязва, че някои мерки, свързани с руското ембарго и включени в бюджета за 2018 г., няма да бъдат продължени (например в сектора на плодовете и зеленчуците, където ситуацията на пазара все още е трудна), докато в сектора на млякото и млечните продукти все още се наблюдават пазарни затруднения; очаква писмото за внасяне на корекции на Комисията, което вероятно ще бъде оповестено през октомври и което следва да се основава на актуализирана информация относно финансирането от ЕФГЗ, за да се установят реалните потребности на селскостопанския сектор; подчертава, че случаите, при които е необходима намеса на пазара по линия на ЕФГЗ, продължават да са ограничени на брой и представляват само малка част от ЕФГЗ (около 5,9%);

39.  подчертава, че част от решението за борба с младежката безработица е да се подпомагат по подходящ начин младите хора в селските райони; изразява съжаление, че Комисията не предложи увеличение на средствата по бюджетния ред за млади земеделски стопани;

40.  подчертава, че изпълнението на ЕФМДР се ускорява и следва да се доближи до нормален ритъм на работа през 2019 г., след бавен старт в началото на програмния период; приветства увеличаването на бюджетните кредити за поети задължения за програмата „LIFE+“ (+ 6%), в съответствие с финансовото програмиране; отбелязва, че в периода 2019—2020 г. Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) ще поеме допълнителни отговорности за мониторинг и докладване в областта на околната среда, както и за проверка на емисиите на CO2 от тежкотоварни превозни средства;

Функция 3 – Сигурност и гражданство

41.  отбелязва, че за функция 3 са предложени бюджетни кредити за поети задължения в размер общо на 3 728,5 милиона евро, което представлява увеличение с 6,7% спрямо 2018 г., и че общата сума на бюджетните кредити за плащания възлиза на 3 486,4 милиона евро, тоест 17-процентно увеличение спрямо миналогодишните предложения; подчертава обаче, че тези увеличения следват години на занижаващи се равнища на финансиране и че цялостното финансиране за различни особено важни области, като миграцията, управлението на границите и вътрешната сигурност, все още е едва 2,3% от общия размер на предложените разходи на ЕС през 2019 г.; поставя под въпрос предложените бюджетни кредити за поети задължения в размер на 281,2 милиона евро в подкрепа на законната миграция към Съюза, насърчаване на ефективната интеграция на граждани на трети държави и утвърждаване на справедливи и ефикасни стратегии за връщане, което представлява спад от 14,4% спрямо 2018 г.; призовава Комисията да предостави допълнителни разяснения относно причините за това намаление;

42.  отбелязва, че за четвърта поредна година всички маржове в рамките на тавана на функция 3 са изчерпани, вследствие на което понастоящем бюджетът на ЕС не разполага с необходимите ресурси, за да се справи с мащаба и сериозността на настоящите предизвикателства в областта на миграцията и сигурността, пред които е изправен Съюзът; приветства в това отношение предложеното мобилизиране на бюджетни кредити за поети задължения от Инструмента за гъвкавост в размер на 927,5 милиона евро;

43.  очаква натискът върху системите за миграция и предоставяне на убежище на някои държави членки, както и по техните граници, да остане висок през 2019 г. и настоятелно призовава Съюза да продължи да проявява бдителност с оглед на възможни бъдещи непредвидени потребности в тези области; в този смисъл призовава за засилване на мерките за контрол по външните граници и в този контекст — за адекватно финансиране и адекватен брой служители за агенциите на ЕС, които работят по тези въпроси; отново потвърждава, че за постигане на дългосрочно и устойчиво решение е необходимо да се преодолеят първопричините за кризата с миграцията и бежанците, наред със стабилизирането на съседните на ЕС държави, и че инвестициите в държавите на произход на мигрантите и бежанците са от основно значение за постигането на тази цел;

44.  приветства искането на Европейския съвет от 28 юни 2018 г. за допълнително укрепване на Frontex чрез увеличаване на ресурсите и засилен мандат; изисква допълнителна информация за това колко служители ще бъдат изпратени от държавите членки и от колко служители се нуждае директно самата агенция; приканва Комисията да адаптира съответно своя проектобюджет в есенното писмо за внасяне на корекции; приветства също така допълнителните 45,6 милиона евро, отпуснати на Гърция и Испания в подкрепа на управлението на миграционния поток на техните територии; подчертава, че ефективният граничен контрол трябва да бъде придружен от подходяща грижа за пристигащите мигранти.

45.  отбелязва, че срокът на действие на инструмента, благодарение на който може да се оказва спешна хуманитарна помощ в рамките на Съюза, ще изтече през март 2019 г.; приканва Комисията, в контекста на ненамаляващите хуманитарни потребности на бежанците и на лицата, търсещи убежище, в някои държави членки, да прецени дали не би било подходящо повторното активиране и подхранване на този инструмент; подчертава необходимостта от повече солидарност към държавите с висока концентрация на пристигащи мигранти и лица, търсещи убежище; подчертава в същото време, че е важно да се осигури непрекъснатост на финансирането чрез механизмите за спешно подпомагане на фонд ФУМИ, по-специално за продължаващата подкрепа за Гърция; счита, че и на Италия следва да бъде предоставена финансова подкрепа; призовава следователно Комисията да посочи основанията, поради които не отправила съответно предложение; припомня, че Италия е единствената държава, в която по-голямата част от населението счита, че тя не се е възползвала от членството си в Европейския съюз; изразява съжаление за резкия спад на бюджетните кредити за поети задължения за втория компонент на ФУМИ, а имено „Подкрепяне на законната миграция към Съюза, насърчаване на ефективното интегриране на граждани на трети държави и засилване на справедливите и ефикасни стратегии за връщане“;

46.  счита, че в контекста на разнообразните опасения, свързани със сигурността, включително с оглед на променящите се форми на радикализация, киберпрестъпност, насилие и тероризъм, които надхвърлят капацитета на отделните държави членки да реагират, бюджетът на ЕС следва да насърчава сътрудничеството по въпросите, свързани със сигурността, с помощта на създадените агенции на ЕС; при тези обстоятелства задава въпроса по какъв начин този високорисков контекст в областта на сигурността се съвместява с предложеното значително намаление на бюджетните кредити за поети задължения (- 26,6%) за фонд ФВС; подчертава, че разходите в тази област са ефикасни единствено когато препятствията за вътрешноевропейското сътрудничество и за целенасоченото споделяне на информация бъдат премахнати, като същевременно се осигурява пълната защита на данните, приложима съгласно законодателството на Съюза; изразява съжаление, че Комисията все още не е представила предложение, което би осигурило възможност за изразяване на финансова солидарност на равнището на ЕС с жертвите на тероризъм и техните семейства, и призовава Комисията да предприеме необходимите действия за бързото въвеждане на подобна помощ;

47.  отбелязва предложеното преразглеждане на правното основание на Механизма за гражданска защита на Съюза, което, след като бъде прието, се очаква да има голямо отражение върху бюджета през последните две години от действащата МФР, като само от функция 3 трябва да бъдат покрити 256,9 милиона евро; настоява, че е съвсем логично значителното осъвременяване на тази ключова политика на Съюза да бъде финансирано чрез нови, допълнителни средства; предупреждава, че не следва да се прибягва до преразпределяне, което очевидно е в ущърб на други ценни, добре функциониращи политики и програми;

48.  потвърждава отново силната подкрепа на Парламента за програмите в областта на културата, правосъдието, основните права и гражданството; приветства предложеното увеличение за програмата „Творческа Европа“; настоява освен това за достатъчно финансиране за програмата „Европа за гражданите“ и за европейските граждански инициативи, особено в навечерието на изборите за Европейски парламент;

49.  припомня подкрепата от Парламента за програми в областта на правата, равенството, гражданството и правосъдието; подчертава, че ЕС трябва да поддържа ангажимента си за укрепване на правата на жените и на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

50.  приветства увеличението на бюджетните кредити за поети задължения за програмата „Храни и фуражи“, което следва да даде възможност на Съюза ефективно да управлява евентуални огнища на сериозни болести по животните и вредителите по растенията, включително неотдавнашната епидемия от инфлуенца по птиците, която засегна няколко държави членки през последните години;

51.  призовава Комисията да предвиди подходящо бюджетно финансиране, за да повиши вниманието на обществеността към изборите за Европейски парламент през 2019 г. и да увеличи ефективността на тяхното отразяване в медиите, и по-специално да насърчи информираността за т.нар. „водещи кандидати“ („Spitzenkandidaten“) — кандидатите за председателството на Комисията;

Функция 4 – Глобална Европа

52.  приема за сведение общото увеличение на предложеното финансиране за функция 4, съгласно което бюджетните кредити за поети задължения възлизат на 11 384,2 милиона евро (+ 13,1% спрямо бюджета за 2018 г.); отбелязва, че това увеличение е свързано преди всичко с финансирането на втория транш от Механизма за бежанците в Турция, за който Комисията предлага да се мобилизира общият марж за поетите задължения (1 116,2 милиона евро); отбелязва, че вследствие на това предложение няма да остане марж под тавана на функция 4;

53.  призовава държавите членки да предоставят по-високи вноски за Доверителния фонд за Африка, за фонд „Мадад“ и за Европейския фонд за устойчиво развитие, за да се подкрепи стабилизирането на кризисни региони, да се предоставя помощ за бежанците и да се насърчава социалното и икономическо развитие на Африканския континент и в съседните европейски държави;

54.  е все така убеден, че предизвикателствата, пред които е изправена външната дейност на ЕС, изискват устойчиво финансиране над настоящия размер на функция 4; счита, че новите инициативи следва да се финансират с нови бюджетни кредити и че всички възможности за гъвкавост следва да се използват пълноценно; противопоставя се обаче на предложеното финансиране на удължаването на срока на действие на Механизма за бежанците в Турция и на свързаната договореност, постигната в Съвета на 29 юни 2018 г., тъй като те значително ще ограничат както възможностите за финансиране на други приоритетни области в рамките на функция 4, така и важната роля на бюджета на ЕС за подпомагане на нуждаещите се и популяризиране на основните ценности;

55.  приветства увеличенията, насочени към проекти в областта на миграцията, свързани с маршрута през Централното Средиземноморие, както и умереното увеличение за източния компонент на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и преразпределянето на приоритетите в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) в полза на Близкия изток; призовава за разпределянето на достатъчно финансови ресурси за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, с цел да се осигури непрекъсната подкрепа за палестинските бежанци в региона предвид неотдавна оповестеното решение на САЩ да оттегли вноските си за Агенцията;

56.  приветства увеличената подкрепа за регионалните действия в Западните Балкани; счита при все това, че подкрепата за политическите реформи следва да бъде увеличена допълнително; изразява съжаление за увеличената подкрепа за политически реформи в Турция (Инструмент за предприсъединителна помощ) и поставя под въпрос съгласуваността ѝ с решението на бюджетния орган да намали бюджетните кредити по този бюджетен ред за настоящата бюджетна година; отново изразява своята позиция, съгласно която призовава финансирането, предназначено за турските органи в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ, да се отпуска при условие, че се постигат подобрения в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; призовава, в случай че не се наблюдават подобрения в тези области и като има предвид ограниченото поле за действие, бюджетните кредити по този бюджетен ред да бъдат пренасочвани основно към участници от гражданското общество с оглед на прилагането на мерки в подкрепа на цели, свързани с принципите на правовата държава, демокрацията, правата на човека и свободата на медиите; подкрепя общата низходяща тенденция в областта на политическите реформи по отношение на бюджетните кредити, разпределяни за Турция;

57.  подчертава осезаемото намаляване на сумата, която трябва да бъде предвидена в бюджета за 2019 г. за Гаранционния фонд за външни дейности, управляван от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и значителното намаляване на планирания размер на макрофинансовата помощ, отпускана чрез безвъзмездни средства, вследствие на по-ниския размер на непогасените заеми от ЕИБ спрямо предходните прогнози, както и на по-ниския размер на заемите, отпуснати в качеството на макрофинансова помощ, в сравнение с последното финансово програмиране;

58.  потвърждава отново, че напълно подкрепя ангажиментите, поети от ЕС на конференциите в Брюксел относно Сирия, които потвърждават предходно поетите ангажименти; изразява съгласие с предоставянето на допълнителни 120 милиона евро както за ЕИС, така и за хуманитарна помощ, с цел спазване на този ангажимент през 2019 г.;

59.  отново изразява подкрепа за разпределянето на достатъчно финансови средства за стратегическата комуникация на ЕС с цел справяне с кампании за дезинформация и кибератаки, както и популяризирането на обективна представа за Съюза извън неговите граници;

Функция 5 — Администрация

60.  отбелязва, че разходите по функция 5 са увеличени с 3,0% спрямо бюджета за 2018 г., като бюджетните кредити за поети задължения възлизат на 9 956,9 милиона евро (+ 291,4 милиона евро); отбелязва, както и при предходната бюджетна процедура, че увеличенията се дължат най-вече на нарастването на пенсиите (+ 116,7 милиона евро), като те съставляват 20,2% от разходите по функция 5; отбелязва, че делът на административните разходи в проектобюджета е непроменен и съставлява 6,0% от бюджетните кредити за поети задължения;

61.  признава усилията на Комисията да включи всички възможности за икономии и рационализация по отношение на несвързаните със заплати разходи в собствения си бюджет; отбелязва, че развитието на разходите на Комисията (+ 2,0%) се дължи предимно на автоматичните корекции, прилагани по отношение на заплатите и договорните задължения; отбелязва освен това вътрешното преназначаване на персонал от страна на Комисията с цел изпълнение на новите ѝ приоритети;

62.  отбелязва, че действителният марж е с 575,2 милиона евро под тавана след компенсирането на 253,9 милиона евро във връзка с използването на маржа за непредвидени обстоятелства, мобилизиран през 2018 г.; счита, че маржът е значителен по размер и че той отразява усилията, положени от Комисията, по-специално за недопускане на увеличаване на несвързаните със заплати разходи; счита, че допълнителните усилия за стабилизиране или намаляване на административните разходи на Комисията биха могли да доведат до отлагането на важни инвестиции или да застрашат правилното функциониране на администрацията;

Пилотни проекти – подготвителни действия

63.  подчертава значението на пилотните проекти и на подготвителните действия като инструменти за формулиране на политически приоритети и за въвеждане на нови инициативи, които биха могли да се преобразуват в постоянни дейности и програми на ЕС; възнамерява да пристъпи към установяването на балансиран пакет от пилотни проекти и подготвителни действия, който да отразява политическите приоритети на Парламента и да вземе предвид осъществяването на подходяща и навременна предварителна оценка от Комисията; отбелязва, че в текущото предложение маржът по някои функции е ограничен или дори не съществува, и възнамерява да проучи начини за създаването на възможности за евентуални пилотни проекти и подготвителни действия без съкращения на бюджета за други политически приоритети;

Агенции

64.  отбелязва общото увеличение в проектобюджета за 2019 г. на разпределените бюджетни кредити за децентрализираните агенции с + 10,8% (без да се вземат предвид целевите приходи) и + 259 нови длъжности; приветства факта, че за повечето агенции собственият им бюджет се увеличава, докато същевременно вноската на ЕС намалява; отбелязва в това отношение, че Парламентът проучва понастоящем възможностите за допълнително разширяване на финансирането с такси на децентрализираните агенции; отбелязва със задоволство, че на агенциите с „нови задачи“ (Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)) е предоставено значително увеличение на бюджетните кредити и на длъжностите в щатното разписание; призовава за допълнителна финансова подкрепа за агенциите, чиито задачи включват предизвикателствата, свързани с миграцията и сигурността; счита, че Европол и Евроюст следва да бъдат допълнително укрепени и че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) следва да получи достатъчно финансиране за преобразуването си в Европейска агенция за убежището;

65.  отново изразява своята позиция, че целта за намаляване на персонала с 5% беше успешно постигната, и подчертава, че съгласно осъществения от Сметната палата бърз преглед, тази практика изглежда не доведе до очакваните резултати; счита, че децентрализираните агенции следва да бъдат оценявани въз основата на индивидуален подход; приветства факта, че всички институции одобриха препоръките на междуинституционалната работна група;

66.  приветства създаването на два нови органи на ЕС със статут на децентрализирани агенции, а именно Европейската прокуратура и Европейския орган по труда; отбелязва, че бюджетните кредити за Европейския орган по труда са поставени в резерв до приключване на законодателната процедура; отбелязва, че Европейската прокуратура е със седалище в Люксембург, и изисква на двете подразделения на бюджетния орган да бъде представена цялата информация относно политиката по отношение на сградите, прилагана съгласно Финансовия регламент; счита, че нови агенции трябва да се създават, като се разпределят нови средства и нови длъжности и като се избягва преразпределяне, освен ако не бъде ясно доказано, че някои дейности се прехвърлят изцяло от Комисията или от други съществуващи органи, като Евроюст, на новите агенции; отбелязва, че Евроюст продължава да бъде компетентният орган за разглеждане на случаите по защита на финансови интереси в тясно сътрудничество с Европейската прокуратура, като същевременно пълноценно предоставя оперативна подкрепа на държавите членки в борбата срещу организираната престъпност, тероризма, киберпрестъпността и превеждането през граница на мигранти; припомня разпоредбите, предвидени в общия подход за новосъздадените децентрализирани агенции;

67.  очаква преговорите по бюджета за 2019 г. да се основават на принципа, че и двете подразделения на бюджетния орган се ангажират да започнат преговорите на възможно най-ранен стадий и да използват пълноценно целия помирителен период, като същевременно осигурят равнище на представителство, гарантиращо истински политически диалог;

o
o   o

68.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ: СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТНОСНО ДАТИТЕ ЗА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА И УСЛОВИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПОМИРИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ ПРЕЗ 2018 г.

А.  В съответствие с част A от приложението към Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление Европейският парламент, Съветът и Комисията се договарят за следните ключови дати за бюджетната процедура за 2019 г.:

1.  Комисията ще се постарае да представи разчета за 2019 г. до края на май;

2.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 12 юли сутринта, преди приемането на позицията на Съвета;

3.  Съветът ще се стреми да приеме позицията си и да я представи на Европейския парламент до 37-ата седмица (третата седмица на септември), за да способства за своевременно постигане на споразумение с Европейския парламент;

4.  Комисията по бюджети към Европейския парламент ще се стреми да гласува измененията на позицията на Съвета най-късно до края на 41-вата седмица (средата на октомври);

5.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 18 октомври сутринта, преди четенето в Европейския парламент;

6.  Европейският парламент ще гласува на пленарно заседание в рамките на своето четене през 43-тата седмица (пленарно заседание на 22 — 25 октомври);

7.  Помирителният период ще започне на 30 октомври. В съответствие с разпоредбите на член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС срокът, определен за помирителната процедура, ще изтече на 19 ноември 2018 г.;

8.  Помирителният комитет ще заседава на 7 ноември сутринта в Европейския парламент и на 16 ноември в Съвета, а по целесъобразност може да заседава и след това; за подготовката на заседанията на помирителния комитет ще бъдат проведени тристранни разговори. Такива тристранни разговори са насрочени за 7 ноември сутринта. По време на помирителния период от 21 дни могат да бъдат проведени допълнителни тристранни разговори, включително евентуално на 14 ноември (Страсбург).

Б.  Условията за функционирането на помирителния комитет са изложени в част Д от приложението към посоченото по-горе междуинституционално споразумение.

(1) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) OВ L 163, 24.6.2017 г., стр. 1.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0089.


Препоръка до Съвета относно Седемдесет и третата сесия на Общото събрание на ООН
PDF 235kWORD 87k
Препоръка на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. до Съвета относно 73-тата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (2018/2040(INI))
P8_TA(2018)0312A8-0230/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, приета на 3 април 2006 г. от Общото събрание, за създаване на Съвет по правата на човека,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21, 34 и 36 от него,

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, нейния преамбюл и член 18 от нея, както и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 5 юли 2017 г. относно 72-рата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации(1),

—  като взе предвид приетата на 3 май 2011 г. от Общото събрание на ООН резолюция на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации, която предоставя на ЕС правото да участва в Общото събрание на ООН, да внася устни предложения и изменения, които да се поставят на гласуване при поискване от държава членка, и да упражнява правото на отговор,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно приоритетите на ЕС за 72-рата сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г.,

—  като взе предвид Резолюции 1325 (2000), 1820 (2009), 1888 (2009), 1889 (2010), 1960 (2011), 2106(2013), 2122 (2013) и 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид основните принципи, залегнали в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г., и по-специално тези, отнасящи се до суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на държавните граници, които са зачитани в еднаква степен от всички засегнати държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния си доклад относно прилагането на общата външна политика и политиката на сигурност(2),

—  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0230/2018),

А.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки остават изцяло ангажирани с многостранното сътрудничество, глобалното управление и насърчаването на основните ценности на ООН като неразделна част от външната политика на ЕС и с трите стълба на системата на ООН: права на човека, мир и сигурност, и развитие; като има предвид, че една многостранна система, която е основана на универсални правила и ценности, е в състояние най-добре да се справи с кризите, предизвикателствата и заплахите; като има предвид, че самото бъдеще на многостранната система е изправено пред безпрецедентни предизвикателства;

Б.  като има предвид, че глобалната стратегия на ЕС отразява равнището на днешните глобални предизвикателства, които изискват силна и по-ефективна ООН и задълбочаване на сътрудничеството на равнището на държавите членки както в рамките на ЕС, така и в рамките на ООН;

В.  като има предвид, че държавите — членки на ЕС, трябва да положат всички усилия, за да координират дейността си в органите и институциите в системата на ООН и да говорят на един глас въз основа на международното право в областта на правата на човека и основните ценности на ЕС; като има предвид, че това сътрудничество трябва да се основава на общи усилия за предотвратяване на по-нататъшно ескалиране на текущите конфликти и за подпомагане на тяхното разрешаване, за насърчаване на ефективното разоръжаване и контрол върху оръжията, особено що се отнася до ядрения арсенал, за изпълнение на ЦУР и Парижкото споразумение относно изменението на климата и за допринасяне за установяване на международен ред, който се основава на правила, съгласно мандата, съдържащ се в член 34, параграф 1 от ДЕС;

Г.  като има предвид, че световният политически ред и средата на сигурност се развиват бързо и изискват отговори в глобален мащаб; като има предвид, че Организацията на обединените нации остава ядрото на многостранната система на сътрудничество между нейните държави членки за посрещане на тези предизвикателства и е най-добре подготвена за справяне с международни кризите, глобалните предизвикателства и заплахи;

Д.  като има предвид, че светът е изправен пред редица глобални предизвикателства, свързани с текущите и нововъзникващите конфликти и последиците от тях, като например изменението на климата и тероризма, които трябва да бъдат разрешавани в глобален мащаб; като има предвид, че настоящата структура на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) все още се основава на загубил актуалност политически сценарий, а процесът на вземане на решения в нея не отразява по подходящ начин променящата се световна действителност; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки допринесоха за формирането на глобалната Програма на ООН до 2030 г., а ЕС остава ангажиран да играе водеща роля за мобилизирането на всички средства за изпълнение и да бъде силен механизъм за последващи действия, наблюдение и преглед, за да гарантира напредък и отчетност; като има предвид, че това е отразено във външната дейност на ЕС и в другите политики във финансовите инструменти на ЕС;

Е.  като има предвид, че трите стълба на ООН: мирът и сигурността, развитието, правата на човека и върховенството на закона са неразривно свързани и взаимно се подсилват; като има предвид, че първоначалната цел на ООН за опазване на мира е застрашена от непрекъснати комплексни кризи;

Ж.  като има предвид, че тежките бюрократични процедури на ООН и липсата на гъвкавост в нейната структура понякога възпрепятстват правилното функциониране на институцията и способността ѝ за бърза реакция на кризи и глобални предизвикателства;

З.  като има предвид, че за да се реагира успешно на глобалните кризи, заплахи и предизвикателства, е необходима ефикасна многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

И.  като има предвид, че международният ред, основан на сътрудничеството, диалога и правата на човека, се поставя под въпрос от редица националистически и протекционистки движения по света;

Й.  като има предвид, че във връзка с нарастващия брой задачи за системата на ООН е необходимо подходящо финансиране от страна на нейните държави членки; като има предвид, че е налице нарастващо несъответствие между нуждите на организацията и предоставеното ѝ финансиране; като има предвид, че с оглед на намерението на Съединените американски щати да намалят вноските си в бюджета на ООН ЕС и неговите държави членки остават колективно с най-голямо финансово участие в системата на ООН и следва активно да подпомагат генералния секретар на ООН в усилията му да обезпечи правилното функциониране и финансиране на ООН с основни цели изкореняване на бедността, насърчаване на трайния мир и стабилността, защита на правата на човека, борба със социалните неравенства и предоставяне на хуманитарна помощ на народи, държави и региони, изправени пред всякакви видове кризи, били те природни или причинени от човека; като има предвид, че приносът на ЕС в ООН следва да бъде по-видим; като има предвид, че агенциите на ООН, включително Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), претърпяха значителни финансови съкращения; като има предвид, че настоящото общо равнище на финансиране на ООН остава недостатъчно, за да позволи на организацията да изпълни мандата си и да се справи с настоящите глобални предизвикателства;

К.  като има предвид, че демокрацията, правата на човека и върховенството на закона са поставени пред все по-голяма заплаха в различни региони на света, а в много от държавите – членки на ООН, се наблюдава свиване на пространството за гражданското общество; като има предвид, че защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество по света са изправени пред все по-големи заплахи и рискове във връзка със законната си дейност;

Л.  като има предвид, че утвърждаването и защитата на правата на човека са в центъра на многостранното сътрудничество и представляват основен стълб в системата на ООН; като има предвид, че ЕС е силен поддръжник на всички права на човека, които са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че ЕС е един от най-усърдните защитници и радетели за правата на човека, основните свободи, културните ценности и многообразие, демокрацията и върховенството на закона; като има предвид, че тези ценности са поставени под нарастваща заплаха в различни региони по света; като има предвид, че защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество са изправени пред все по-големи заплахи и рискове във връзка със законната си дейност и пред все по-големи репресии заради взаимодействието си с органите и механизмите на ООН; като има предвид, че международната общност и ЕС трябва да увеличат усилията си за осигуряване на закрила и подпомагане на защитниците на правата на човека и да отстояват международните норми на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, особено по отношение на правата на представителите на малцинствени групи или лицата в уязвимо положение, включително жените, децата, младежите, принадлежащи към етнически, расови или религиозни малцинства, мигрантите, бежанците и вътрешно разселените лица, хората с увреждания, лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) и коренното население,

1.  отправя следните препоръки към Съвета:

Реформа на системата на ООН, включително реформа на Съвета за сигурност

Мир и сигурност

Програма за жените, мира и сигурността

Предотвратяване на конфликти и посредничество

Неразпространение на оръжия, контрол върху оръжията и разоръжаване

Права на човека, демокрация и върховенството на закона

Глобални пактове на ООН относно мигрантите и бежанците

Развитие

Изменение на климата и дипломация по въпросите на климата

   а) да подкрепи активно програмата на Генералния секретар на ООН (ГС на ООН) за реформа от три стълба с цел превръщането на системата на ООН в действително координирана, ефикасна, ефективна, интегрирана, прозрачна и подлежаща на отчетност; да подкрепи рационализирането на структурата за мир и сигурност, която трябва да стане по-ефективна, по-целенасочена, по-подходящо финансирана и по-оперативна, като властта бъде разпределена по-балансирано и с по-ефективно разнообразие от гледна точка на представителството на регионите във всичките ѝ органи;
   б) да подкрепи намаляване на бюрокрацията, опростяване на процедурите и децентрализиране на вземането на решения, при по-голяма прозрачност и отчетност относно мисиите и работата на служителите на ООН, особено по отношение на операциите им на терен;
   в) да подкрепи усилията на ГС на ООН за съществена промяна с цел привеждане на системата на ООН за развитие в съответствие с приоритетите на Програмата до 2030 г. и с ЦУР и отговорността за защита (ОЗЗ) и пригаждането ѝ за по-добро подпомагане на тяхното изпълнение;
   г) да призове държавите — членки на ООН, да предоставят по-големи права на ГС и на заместник-ГС на ООН и на съответните им органи в процеса на рационализиране на системата за управление на ООН с цел насърчаване на по-голяма ефективност, гъвкавост, готовност за реакция и икономическа ефективност на ООН и нейните агенции;
   д) да припомни на всички държави — членки на ООН, тяхното задължение да продължат да полагат финансови усилия в подкрепа на всички агенции на ООН и да изпълняват ангажиментите си относно изразходването на помощта за развитие, като същевременно увеличат ефективността и ефикасността и като държат правителствата отговорни за изпълнението на ЦУР;
   е) да подкрепи активно ГС на ООН в изпълнението на стратегията на ООН относно равенството между половете като ключов инструмент за гарантиране на равнопоставено представителство на жените в системата на ООН; да назначава повече жени, особено жени, които принадлежат към малцинствени групи, на висши ръководни постове в седалището на ООН, както и да възприеме интегрирането на принципа на равенство между половете и съобразеното с фактора пол бюджетиране; да отправи призив към ЕС и ООН да изпращат повече жени полицаи и жени войници в мисиите и операциите си; да настоява за съветници по междусекторните въпроси на пола за отделните мисии и операции и за специфични планове, в които да се определи как да бъдат прилагани резолюции 1325 и 2242 на Съвета за сигурност на ООН на равнището на всяка мисия и операция; да гарантира, че всички служители от силите на ООН отговарят на еднакви минимални изисквания за образование и компетентност, като задължително притежават ясна перспектива по отношение на равенството между половете, ЛГБТИ и недопустимостта на расизма, имат нулева толерантност по отношение на всички форми на сексуална експлоатация и насилие, включително ефективна система за подаване на сигнали за нарушения в рамките на ООН, позволяваща анонимно сигнализиране за нарушения, извършени от страна на служители на ООН спрямо други служители на ООН и спрямо местното население;
   ж) да подчертае значението, което държавите — членки на ЕС, отдават на координирането на действията си в рамките на органите и институциите в системата на ООН;
   з) да призове за цялостна реформа на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), за да се подобри неговата представителност въз основа на широк консенсус, за да се гарантира неговата по-бърза и по-ефективна реакция на заплахи за международния мир и сигурност; да насърчи съживяването на работата на Общото събрание и по-добрата координация и съгласуваност на действията на всички институции на ООН;
   и) да удвои усилията за реформиране в частност на СС на ООН, по-специално чрез значително ограничаване или чрез регулиране на използването на правото на вето, особено в случаите, когато са налице доказателства за военни престъпления и за престъпления срещу човечеството, препятствали процеса на вземане на решения и чрез промяна в състава на неговите членове, за да бъде отразен по-добре съвременният глобален ред, наред с другото, чрез предоставяне на постоянно място на Европейския съюз;
   й) да призове ЕС и неговите държави членки да говорят с един глас; подкрепя усилията от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), делегациите на ЕС в Ню Йорк и Женева, както и на държавите членки за подобряване на координирането на позициите на ЕС и за постигане на обща позиция на ЕС при гласуване, с цел осигуряване на по-голяма съгласуваност и подобряване на доверието към ЕС в ООН;
   к) да потвърди своята подкрепа за работата в рамките на специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека и други тематични и специфични за отделните държави механизми в областта на правата на човека, както и призива си към всички държави — членки на ООН, да отправят отворени покани към всички специални докладчици да ги посетят;
   л) да подкрепи установяването на открит и приобщаващ междуправителствен процес под егидата на Генералната асамблея на ООН за подготовка за срещата на ООН на върха през 2020 г. по случай 75-ата годишнина на ООН, в рамките на който ще бъдат разгледани цялостни мерки за реформа, насочени към обновяване и укрепване на Обединените нации;
   м) да се застъпи за създаването на Парламентарна асамблея на Организацията на обединените нации (ПАООН) в рамките на системата на ООН, с цел засилване на демократичния характер, демократичната отговорност и прозрачността на глобалното управление и за да се даде възможност за подобрено гражданско участие в дейностите на ООН, и по-специално да се допринесе за успешното изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. и на ЦУР;
   н) да призове ЕС и ООН да играят допълваща се и укрепваща роля, всеки път когато са застрашени мирът и сигурността; да постави началото на структурирано политическо сътрудничество между ЕС и ООН;
   о) да насърчи държавите членки да се ангажират по-сериозно с мира и сигурността както на международно, така и на национално равнище; да подкрепи СС на ООН в усилията му за увеличаване на участието на ООН в мирни преговори; да призове ООН да приоритизира предотвратяването, посредничеството и намирането на политически решения на конфликтите, като същевременно предприема действия за справяне с техните първопричини и движещи фактори; да продължи да подкрепя работата, действията и инициативите на специалните пратеници на ООН, целящи разрешаването на тези конфликти; да увеличи подкрепата на държавите членки за мироопазващите и миротворческите операции на ООН, по-специално чрез предоставянето на персонал и оборудване, и да засили подпомагащата роля на ЕС в това отношение; да гарантира по-добра видимост на тази подкрепа и на това предоставяне; да гарантира, че всички мироопазващи и миротворчески операции на ООН разполагат с мандат по въпросите на правата на човека и с достатъчно персонал за изпълнението на тази функция;
   п) да задълбочи сътрудничеството с ООН в рамките на стратегическото партньорство в областта на опазването на мира и управлението на кризи; да насърчи сътрудничеството между ЕС и ООН по отношение на реформата в системата за сигурност (РСС); да призове ООН да увеличи надеждността и прозрачността на мироопазващите си операции чрез въвеждане и усъвършенстване на ефективни механизми за предотвратяване на евентуални злоупотреби от страна на служители на ООН и да държи последните отговорни; да приеме многостранен подход по отношение на цялостния процес на мисиите; да засили взаимодействието с местните общности, гарантирайки тяхната защита и подпомагане; да гарантира, че защитата на цивилното население се намира в центъра на мироопазващите мандати; да засили подкрепата за местните участници, като даде възможност на най-уязвимите групи да действат като двигатели на промяната и да създаде възможности за тяхното включване във всички етапи от хуманитарната и миротворческата работа; да призове ООН да намали общото въздействие върху околната среда, свързано с мироопазващите операции на ООН, и да постигне по-голяма разходоефективност, безопасност и сигурност както за военните части, така и за цивилните граждани в приемащите държави;
   р) да подчертае, че световните и регионалните заплахи и общите глобални проблеми изискват по-бърза реакция и поемане на отговорности от страна на цялата международна общност; да подчертае, че в случай че дадена държава не е в състояние или не желае да изпълни отговорността си да осигурява защита, тази отговорност се поема от международната общност, включително от страна на всички постоянни членове на СС на ООН, и изцяло с участието на други основни държави с бързо развиваща се икономика и развиващи се държави, а онези, които нарушават международното право — да бъдат съответно съдени; да укрепи капацитета на „Сините каски“; да призове ЕС да насърчи държавите с бързо развиваща се икономика и развиващите се държави да се присъединят към международната общност в нейните действия, свързани с ОЗЗ;
   с) да приветства сътрудничеството между ЕС и ООН и други междуправителствени организации, например тристранното сътрудничество между Африканския съюз (АС), ЕС и ОНН, като мощно средство за укрепване на многостранните отношения и глобалното управление и за предоставяне на помощ на лицата, нуждаещи се от международна закрила, като същевременно гарантира спазване на правата на човека и на международното хуманитарно право и призове за общи усилия на ЕС, ООН и АС за изграждане на капацитет в това отношение;
   т) да продължи да насърчава приемането на широко определение на понятието „сигурност на хората“ и на ОЗЗ и да насърчи допълнително значителна роля на ООН в тяхното прилагане; да засили допълнително ролята на принципа на ОЗЗ като важен принцип в дейността на държавите — членки на ООН, в областта на разрешаването на конфликти, правата на човека и развитието; да продължи да подкрепя усилията за по-нататъшно привеждане в действие на ОЗЗ и да подкрепи ООН в решаващата му роля в подпомагането на държавите при прилагането на ОЗЗ за отстояване на правата на човека, принципите на върховенство на закона и международното хуманитарно право; да призове ЕС да се ангажира с прилагането на ОЗЗ, като предотврати и преустанови нарушенията на правата на човека в ситуации, свързани с прояви на жестокост;
   у) да използва всички инструменти, с които разполага, за да повиши съответствието на действията на държавните и недържавните участници с международното хуманитарно право (МХП); да подкрепя усилията, ръководени от Международния комитет на Червения кръст, за създаване на ефективен механизъм за засилване на спазването на МХП;
   ф) отново да изрази своята недвусмислена позиция за заклеймяване на тероризма и пълната си подкрепа за действия, насочени към разгрома и изкореняването на терористичните организации, в частност на ИДИЛ/Даиш, които представляват явна заплаха за регионалната и международната сигурност; да работи с Общото събрание на ООН и СС на ООН в борбата срещу финансирането на тероризма, като се вземе предвид препоръката на Европейския парламент от 1 март 2018 г.(3), и да изгради механизми за набелязване на терористите и терористичните организации и за укрепване на механизмите за замразяване на активи в целия свят, за да подкрепи Междурегионалния научноизследователски институт на ООН по престъпленията и правосъдието (UNICRI) при прилагането и привеждането в действие на Глобалния форум за борба с тероризма (GCTF), като се основава на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност; да увеличи съвместните усилия на ЕС и ООН в борбата с първопричините на тероризма, особено в борбата с хибридните заплахи, и в научноизследователската дейност и изграждането на капацитет в областта на кибернетичната отбрана; да разчита на съществуващите инициативи на местни партньори за разработване, прилагане и развитие на подходи за борба с радикализацията и набирането на лица за тероризъм; да увеличи усилията за пресичане на набирането на членове на терористични групи и за борба срещу терористичната пропаганда, като и двете се извършват чрез социалните медийни платформи и чрез мрежите на радикализирани проповедници на омразата; да подкрепя действия, засилващи устойчивостта на общности, които са уязвими по отношение на радикализацията, включително чрез справяне с икономическите, социалните, културните и политическите причини, които водят до нея; да засили ефикасността на международното полицейско, правно и съдебно сътрудничество в борбата с тероризма и транснационалната престъпност; да насърчава образованието като инструмент за предотвратяване на тероризма; да подкрепи политиките срещу радикализацията и за дерадикализация в съответствие с плана за действие на ООН за предотвратяване на насилническия екстремизъм; да подкрепи засиленото участие на ЕС в инициативи на ООН за изграждане на капацитет във връзка с борбата срещу чуждестранните бойци терористи и насилническия екстремизъм;
   х) да настоява за по-силни многостранни ангажименти за намиране на устойчиви политически решения на продължаващите конфликти в Близкия изток и Северна Африка; да продължи да подкрепя работата, действията и инициативите на специалните пратеници на ООН, целящи разрешаването на тези конфликти; да подкрепи ролята на ЕС в хуманитарната област; да призове за постоянна хуманитарна, финансова и политическа помощ от страна на международната общност; да поиска отговорност от виновниците за нарушенията на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека и да работи за незабавно прекратяване на насилието; да заяви твърдо, че единственият начин за омиротворяване на държавата е политически процес, ръководен от Сирия и водещ до свободни и честни избори, улеснени и наблюдавани от ООН и проведени на базата на нова конституция; да подчертае, че взаимно приемливо мирно решение на сирийската криза, изразяващо се в общо за цялата държава споразумение за прекратяване на огъня, може да бъде постигнато под егидата на ООН и съгласно предвиденото в Комюникето от Женева от 2012 г. и в Резолюция № 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН – с подкрепата на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия; настоятелно да призове международната общност да направи всичко възможно за решителното осъждане на отговорните за военни престъпления и за престъпления срещу човечеството, извършени по време на сирийския конфликт; да подкрепи призива на ГС на ООН за въвеждане на нова безпристрастна и независима комисия за идентифициране на извършителите на химически атаки в Сирия, тъй като липсата на такъв орган увеличава рисковете от ескалация на военните действия; да подкрепи инициативата на ООН за мирен план за Йемен и спешно да се заеме с решаването на продължаващата хуманитарна криза; да призове всички страни да зачитат правата на човека и свободите на всички йеменски граждани и да подчертае необходимостта от постигане на договорено политическо споразумение посредством приобщаващ вътрешен йеменски диалог;
   ц) да гарантира, че Общото събрание на ООН, в сътрудничество с ЕС, предоставя всички положителни инструменти, за да се гарантира, че решението за две държави на базата на границите от 1967 г. с град Йерусалим като столица на двете държави, за сигурна държава Израел със сигурни и признати граници и за независима, демократична, териториално свързана и жизнеспособна държава Палестина, които съществуват една до друга в мир и сигурност, е устойчиво и ефективно;
   ч) да подкрепи усилията на ООН за осигуряване на справедливо и трайно решение на конфликта в Западна Сахара въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави и съгласно съответните резолюции на ООН;
   ш) да продължи да работи за разрешаването на основните заплахи за сигурността в регионите на Сахел, Сахара, езерото Чад и Африканския рог с оглед на премахването на терористичната заплаха от страна на последователите на ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, както и на Боко Харам или други, свързани с тях терористични групировки;
   щ) да спазва ядреното споразумение между Иран и членовете на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия като важен успех на международната дипломация и по-специално на дипломацията на ЕС, и да продължи да оказва натиск върху Съединените щати да осъществят практическото му изпълнение;
   аа) да продължи да призовава за пълно зачитане на суверенитета, международно признатите граници и териториалната цялост на Грузия, Молдова и Украйна в светлината на нарушенията на международното право в тези области; да подкрепи и съживи дипломатическите усилия за мирно и устойчиво уреждане на тези текущи и замразени конфликти; настоятелно да призове международната общност да прилага напълно политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим;
   аб) да подкрепи вътрешнокорейските разговори, целящи премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров; да призове всички международни участници да допринесат активно и положително за постигането на тази цел чрез диалог;
   ав) настоятелно да призове Общото събрание и СС на ООН да обсъдят напрежението в Южнокитайско море с намерението всички заинтересовани страни да бъдат насърчени да финализират преговорите за кодекс на поведение;
   аг) да призове всички държави членки да продължават да подкрепят и да изпълняват осемте резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които съставляват програмата за жените, мира и сигурността, и да ръководи работата за постигане на пълно равенство между половете и за гарантиране на участието, закрилата и правата на жените по време на цикъла на конфликта — от предотвратяването на конфликта до възстановяването след конфликта, като същевременно се възприеме съсредоточен върху жертвите подход с цел намаляване на допълнителните вреди за жените и момичетата, пряко засегнати от конфликта;
   ад) да припомни, че участието на жените в мирните процеси продължава да бъде един от най-изоставащите в изпълнението си елементи на програмата за жените, мира и сигурността, въпреки че жените са основните жертви на кризите със сигурността и на политическите и хуманитарните кризи; да изтъкне, че Резолюция 1325 на СС на ООН относно жените, мира и сигурността не постигна основната си цел — защитаване на жените и значително увеличаване на участието им в политическите процеси и в процесите на вземане на решения; да припомни, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз и на неговите държави членки и че поощряването му е една от главните цели на Съюза; да продължи да насърчава равенството и недискриминацията на жените и мъжете и активно да насърчава подкрепата за по-нататъшни действия срещу нарушенията на правата на ЛГБТИ; да включи най-уязвимите хора на всички равнища на вземане на решения и във всички процеси;
   ае) да припомни, че въоръженият конфликт прави уязвими както мъжете, така и жените, но излага жените на по-висок риск от икономическа и сексуална експлоатация, принудителен труд, разселване и задържане, както и от сексуалното насилие, като изнасилванията, което се използва като тактическо средство за водене на война и представлява военно престъпление; да гарантира безопасна медицинска помощ за случаи на изнасилване по време на война; да призове за засилена защита на непълнолетните лица, жените, момичетата и хората в напреднала възраст в ситуации на конфликт, особено по отношение на сексуалното насилие и на децата, ранните и принудителните бракове, както и на мъжете и момчетата жертви, чийто реален брой при засегнати от конфликт условия е сериозно подценен според СЗО и международните проучвания(4); настоятелно да призове всички държави — членки на ООН, да предоставят на разположение всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на населението в райони на конфликт;
   аж) да призове ООН за въвеждане на ефикасни процедури за подаване на сигнали или доказателства за злоупотреби, измами, корупция и неправомерно поведение, свързани с дейностите, извършвани от военните и цивилните служители на ООН по време на мироопазващите мисии, и да разглежда тези случаи своевременно в рамките на специални разследвания; спешно да промени факта, че правните действия във връзка с твърдения за злоупотреби понастоящем остават чисто доброволни и зависими от държавата, изпратила съответните военни части; спешно да разгледа всички аспекти на доклада на ООН от 15 май 2015 г. за оценка на прилагането на и усилията за корективна помощ при сексуална експлоатация и злоупотреби, извършени от персонал на ООН или свързан с него персонал в рамките на мироопазващи операции, и да подведе под отговорност извършителите; да разследва, преследва и осъди незабавно и с най-твърда решимост всички военни и цивилни служители, извършили актове на сексуално насилие; да насърчи допълнително обучение за мироопазващия състав на ООН относно международния протокол за документиране и разследване на сексуално насилие по време на конфликт, с цел насърчаване на експертните знания по въпросите на сексуалното насилие;
   аз) да подкрепи и увеличи международните усилия чрез ООН за гарантиране на анализ от гледна точка на пола, както и интегрирането на принципа на равенство между половете и правата на човека във всички дейности на ООН, по-специално мироопазващи операции, хуманитарни операции, процеси на възстановяване след конфликти и помирение; да разработи показатели и да приложи инструменти за мониторинг с цел измерване на напредъка по отношение на участието на жените в изграждането на мира и сигурността, включително в мироопазващи операции, и гарантиране на отчетност, както и да осигури ефективна ангажираност с общностите и да гарантира подобряване на културите и поведенията в съответствие също така с целите на групата на високо равнище към Генералния секретар на ООН за икономическото овластяване на жените; да гарантира, че изпълнението на програмата относно жените, мира и сигурността предполага подходящо финансиране и предоставя подкрепа за превръщането на жените в основен компонент във всички усилия за справяне с глобалните предизвикателства, включително надигащият се насилнически екстремизъм, предотвратяването на конфликти и посредничеството за разрешаване на конфликти, хуманитарните кризи, бедността, изменението на климата, миграцията, устойчивото развитие, мирът и сигурността;
   аи) да подкрепя и засилва международните усилия чрез ООН за прекратяване на злоупотребите с деца във въоръжени конфликти и за по-ефективно преодоляване на въздействието на ситуациите на конфликти и следконфликтните ситуации върху момичетата; да подкрепи ролята на работната група на ООН относно децата във въоръжените конфликти, с цел повишаване на подкрепата за правата на младите хора, засегнати от война, както и да подкрепи кампанията на ООН „Деца, а не войници“ с цел прекратяване на набирането и използването на деца при конфликти от правителствени въоръжени сили и от недържавни субекти;
   ай) да потвърди ангажимента си към Организацията на обединените нации за продължаване и ефективно изпълнение на инициативата Spotlight, насочена към прекратяване на всички форми на насилие срещу жени и момичета;
   ак) да предостави всички средства за проактивна подкрепа на приоритетите на ГС на ООН за предотвратяване на конфликти и посредничество(5) чрез инициативи като създаването на Консултативния съвет за посредничество на високо равнище и в съответствие с приоритетите на специалните политически мисии на ООН и инструментите на Фонда на ООН за изграждане на мира; да гарантира, че правата на човека са поставени в основата на политиките за предотвратяване на конфликти и посредничество;
   ал) да засили оперативната страна на приоритетите на ЕС и ООН за предотвратяване и намаляване на конфликти, включително чрез гарантиране на наличието на опитни посредници и съветници за посредничество, включително жени пратеници и висши длъжностни лица, и да гарантира по-ефективна координация на инструментите на ООН в политическата и хуманитарната сфера, както и в сферата на сигурността и развитието;
   ам) да вземе под внимание факта, че броят на жените е изразено по-малък на масата на мирните преговори, където се вземат ключови решения относно възстановяването и управлението в следконфликтни ситуации, независимо от факта, че когато жените изпълняват ясна роля в мирните процеси, съществува 20% по-голяма вероятност да бъде постигнато споразумение, траещо поне 2 години, както и 35% по-голяма вероятност за постигане на споразумение с продължителност поне 15 години;
   ан) да подкрепи категорично програмата за младите хора, мира и сигурността, както и нейната цел да се предостави на младите хора по-голяма роля във вземането на решения на местно, национално, регионално и международно равнище; да подкрепи в тази връзка създаването на механизми, които ще дадат възможност на младите хора да вземат пълноценно участие в мирните процеси;
   ао) да укрепи допълнително сътрудничеството между ЕС и ООН относно разработването на инструменти за решаване на постоянния проблем с насилието по време на избори, включително чрез надграждане на опита на членовете на ЕП, придобит в мисиите за наблюдение на избори и парламентарните предизборни диалози с политическите партии, с цел постигане на по-голям авторитет на изборите в държавите, които се стремят към укрепване на своите демократични процедури, както и с цел изпращане на ясно послание към лицата, които се опитват да злоупотребяват със системата;
   ап) да припомни значителния принос на ЕС (инструменти за външно финансиране) за системата на ООН, включително за световния мир, върховенството на закона и правата на човека, както и за програмата за развитие;
   ар) да подкрепи категорично предложенията на генералния секретар за повишаване на ефективността на системата на ООН за развитие и за определяне на позиция на подкрепа по отношение на предложения пакт за финансиране в замяна на увеличена ефективност, прозрачност и отчетност;
   ас) системно да подпомага всички дейности на ООН, свързани с разоръжаването, изграждането на доверие, неразпространението и борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение, в това число борбата срещу разработването, производството, придобиването, складирането, задържането, преноса или употребата на химически оръжия от държавни или недържавни субекти;
   ат) да изрази загриженост във връзка с отслабването на съществуващата система за контрол върху оръжията и разоръжаване, както и на нейните правни инструменти; да подкрепи всички усилия за възстановяване на хода на програмата за контрол върху оръжията и разоръжаване, включително чрез възстановяване на Конференцията по разоръжаването; да насърчи неразпространението на ядрени оръжия посредством процеса за предвидения през 2020 г. преглед чрез незабавно въвеждане в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити; да положи усилия за налагане на изпълнението на Конвенцията за химическите оръжия; да потвърди отново ангажимента по отношение на нейните цели и да насърчи всички държави — членки на ООН, да я ратифицират или да се присъединят към нея; да укрепи Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) и нейната работа, гарантирайки, че тя разполага с подходящи финансови средства и служители за изпълнението на целите си; да гарантира, че в случаите, когато е сигнализирано за използване на химическо оръжие, извършителите се подвеждат под съдебна отговорност; да гарантира поемането на отговорност за нарушения на договорите за разоръжаване и контрол върху оръжията чрез наличните механизми в рамките на инструментите за контрол върху оръжията и разоръжаване; да подкрепи Договора за забрана на ядрените оръжия, подкрепен през 2017 г. от 122 държави — членки на ООН, и да работи за подписването и ратифицирането на този договор от страна на всички държави — членки на ООН; да предприеме спешни мерки за ядрено разоръжаване както на регионално, така и на глобално равнище в съответствие с резолюцията на Парламента от 27 октомври 2016 г.(6), в която е отправен призив към всички държави — членки на ЕС, да подкрепят Конференцията на ООН за водене на преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на ядрените оръжия; да подкрепи усилията на ООН за предотвратяване на разработването, производството, придобиването и прехвърлянето на оръжия за масово унищожение и на системи за тяхната доставка от недържавни субекти и терористични групировки; да настоява за пълно спазване на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия;
   ау) да прилага изцяло Договора за търговията с оръжие (ДТО) и да насърчава всички държави — членки на ООН, да го ратифицират или да се присъединят към него;
   аф) да работи за по-ефективни действия срещу отклоняването на оръжия и боеприпаси, включително при малките оръжия и леките въоръжения, и незаконната търговия с тях, по-специално чрез разработване на система за проследяване на оръжия; да изиска от членовете на ООН да предприемат активни стъпки към глобално разоръжаване и към предотвратяване на надпреварата във въоръжаването;
   ах) да обърне специално внимание на технологичния напредък в областта на използването на роботиката за военни цели, и по-специално на въоръжените роботи и безпилотните летателни апарати и тяхното съответствие с международното право; да установи правна рамка относно безпилотните летателни апарати и въоръжените роботи в съответствие с действащото международно хуманитарно право, за да се предотвратят злоупотребите с тези технологии за незаконни дейности от държавни и недържавни субекти; да насърчи започването на ефективни преговори за забрана на безпилотните летателни апарати и въоръжените роботи, които дават възможност за извършване на нападения без човешка намеса; да насърчат правна рамка, основана на ценностите на ООН, в която строго да бъде посочено, че употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати трябва да зачита международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; да осъди решително широко разпространените злоупотреби с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право; да призове за по-голяма защита на правата на човека и основните свободи във всяко измерение на тяхното изразяване, включително в контекста на новите технологии; да работи за международна забрана на оръжейните системи, които не предвиждат човешки контрол върху употребата на сила, както беше поискано по различни поводи от Парламента, както и в подготовка на съответните срещи на равнище ООН спешно да разработи и приеме обща позиция относно автономните оръжейни системи, да говори с един глас на съответните форуми и да предприема подобаващи действия;
   ац) да насърчи всички държави — членки на ООН, да подпишат и ратифицират Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване;
   ач) да работи, във връзка с Резолюция UNEP/EA.3/Res.1 на Асамблеята на ООН по околната среда и Резолюция № 34/20 на Съвета на ООН по правата на човека, за изясняването и развиването на следконфликтните задължения за почистване и управление на замърсяването от използването на оръжия със съдържание на обеднен уран, както и за подпомагането на засегнатите от използването им общности;
   аш) да припомни, че правата на човека са неделими, взаимозависими и взаимосвързани; да призове ЕС и ООН не само категорично да осъдят притеснителната световна тенденция към маргинализиране и незачитане на правата на човека и демокрацията, с цел противодействие на всякакви негативни тенденции, включително по отношение на пространството за гражданското общество, но и да използват ефективно наличните правните инструменти, и по-специално член 2 от споразуменията за асоцииране между ЕС и трети държави, когато е целесъобразно; да призове настоятелно всички държави — членки на ООН, да ратифицират и ефективно да прилагат всички основни конвенции на ООН в областта на правата на човека, включително Конвенцията на ООН против изтезанията и факултативния протокол към нея, факултативните протоколи към Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, с които се установяват механизми за подаване на жалби и разследване, както и да спазват задълженията за докладване в рамките на тези инструменти и ангажимента за добросъвестно сътрудничество с механизмите на ООН в областта на правата на човека; да привлече внимание към враждебното отношение в световен план към защитниците на правата на човека и застъпниците за демокрация;
   ащ) да гарантира, че реформите в областта на правата на човека продължават да бъдат напълно интегрирани в рамките на трите стълба на реформа на ООН; да подкрепи интегрирането на измерението, свързано с правата на човека, в работата на Обединените нации;
   аба) да насърчава свободата на деистите и теистите, както и на лицата, които считат себе си за атеисти, агностици, хуманисти и свободомислещи;
   абб) да продължи да отстоява свободата на религията или убежденията; да призове за по-големи усилия за защита на правата на религиозните и другите малцинства; да призове за по-голяма защита на религиозните малцинства от преследване и насилие; да призове за отмяна на законите, криминализиращи богохулството или вероотстъпничеството, които служат като претекст за преследване на религиозни малцинства и невярващи; да подкрепи работата на специалния докладчик за свободата на религията или убежденията; да работи активно за признаването от ООН на геноцида срещу религиозни и други малцинства, извършен от „ИДИЛ/Даиш“, и за отнасянето до МНС на случаи на предполагаеми престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид;
   абв) да насърчи Съвета на ООН по правата на човека да упражнява надзор по отношение на спазването на правата на човека в собствените му държави членки, с цел недопускане на грешките от миналото, като например предоставянето на членство на извършители на тежки нарушения на правата на човека и възприемането от тяхна страна на антисемитски политически позиции;
   абг) да насърчи всички държави — членки на ООН, да гарантират, че техните граждани могат да участват напълно и без дискриминация в политическите, социалните и икономическите процеси, включително свободата на религията или убежденията;
   абд) да призове всички национални и международни органи да приемат спешно обвързващи инструменти, насочени към ефективната защита на правата на човека, и да гарантират, че всички национални и международни задължения, произтичащи от международните правила, се прилагат в пълна степен; да потвърди значението на Съвета на ООН по правата на човека; да припомни задължението на Общото събрание при избора на членовете на Съвета на ООН по правата на човека да взема предвид зачитането от страна на кандидатите на насърчаването и защитата на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията; да призове за установяването на ясни, основани на резултатите и свързани с правата на човека критерии за членство в Съвета на ООН по правата на човека;
   абе) изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на САЩ да се оттегли от Съвета на ООН по правата на човека; припомня участието и подкрепата на ЕС за този незаменим орган за правата на човека и настоятелно призовава администрацията на САЩ да преразгледа решението си;
   абж) да призове настоятелно всички държави, включително държавите — членки на ЕС, бързо да ратифицират факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който се установяват механизми за подаване на жалби и разследване;
   абз) да работи съвместно с държавите — членки на ООН, за зачитане на правото на свобода на изразяване, посочено в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, и да подчертае значението на свободата на печата и медиите в едно здраво общество, както и ролята на всеки гражданин в това отношение; да подчертае значението на свободата на медиите, плурализма, независимостта на медиите и безопасността на журналистите с цел борба с новите предизвикателства; да инициира дебат за откриване на правилния баланс между защитата на свободата на медиите и свободата на изразяване и борбата с невярната информация; да се опита да защити журналистите, които работят по случаи на корупция и чийто живот е застрашен;
   аби) да поддържа силна ангажираност в подкрепа на забраната на смъртното наказание в световен мащаб; да продължи да се застъпва за нулева толерантност по отношение на смъртното наказание; да призове за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание и да продължи да работи за всеобщото му премахване; да осъди все по-честото прибягване до смъртни присъди за престъпления, свързани с наркотици, и да призове за забрана на използването на смъртното наказание и на екзекуции, постановени по реда на бързо производство, като наказание за такива престъпления;
   абй) да подкрепя и засилва международните усилия чрез ООН за осигуряване на анализ от гледна точка на пола, както и интегрирането на принципа на равенство между половете и правата на човека във всички дейности на ООН; да призове за изкореняването на всички форми на насилие и дискриминация срещу жени и момичета, като се взема предвид и дискриминацията въз основа на половата идентичност; да отстоява и защитава правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица и да призове за отмяна на законодателството в държавите — членки на ООН, което инкриминира хората въз основа на тяхната сексуалност или полова идентичност; да насърчи Съвета за сигурност допълнително да разгледа и засили правата на ЛГБТИ;
   абк) да засили ролята на Международния наказателен съд (МНС) и международната наказателноправна съдебна система с цел насърчаване на подвеждането под отговорност и прекратяване на безнаказаността; да предостави на МНС силна дипломатическа, политическа и финансова подкрепа; да призове всички държави — членки на ООН, да се присъединят към МНС, като ратифицират и приложат Римския статут, и да насърчи ратифицирането на измененията от Кампала; да призове държавите, които се оттеглят от МНС, да променят решението си; да подкрепя МНС като основна институция за подвеждане под отговорност на извършителите и за съдействие на жертвите за постигане на справедливост, както и да насърчи силния диалог и сътрудничество между МНС, ООН и неговите агенции и Съвета за сигурност на ООН;
   абл) да осъди категорично съдебния тормоз, задържането, убийствата, заплахите и сплашванията на защитниците на правата на човека по света във връзка с тяхната законна дейност в областта на правата на човека; да настоява за международни усилия и да призове държавите — членки на ООН, да приемат политики за осигуряване на защита и подкрепа за изложените на риск защитници на правата на човека и за това да им бъде позволено да вършат своята работа; да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, изчезване, задържане или произволен арест; да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости и да засили публичната дипломация в пълна подкрепа на защитниците на правата на човека; да подчертае, че защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество изпълняват основна роля в устойчивото развитие; да насърчи държавите — членки на ООН, да приемат политики за осигуряване на защита и подкрепа за изложените на риск защитници на правата на човека; да признаят, че защитниците на екологичните, поземлените и свързаните с коренното население права на човека са изправени пред нарастващи заплахи;
   абм) да се ангажира, в съответствие с европейските достижения на правото в областта на борбата с корупцията, да насърчава и настоява за засилено включване на мерки за борба с корупцията в програмите на Обединените нации;
   абн) да отправи искане към ЕС и неговите държави членки да работят с партньорите за прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, като призове настоятелно всички държави, включително държавите — членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие (НПД), които задължават предприятията да гарантират зачитането на правата на човека; да поднови призова си към ЕС и неговите държави членки да участват активно и конструктивно в разработването, във възможно най-кратки срокове, на правно обвързващ международен инструмент, който да урежда в рамките на международното право за правата на човека дейността на транснационалните корпорации и на други стопански предприятия, с цел предотвратяване, разследване, обезщетение и предоставяне на достъп до правна защита в случаи на нарушения на правата на човека; да подкрепи обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека с цел гарантиране на корпоративна отговорност; в този контекст да приветства работата, извършена от работната група на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека, и да напомни на ООН, ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно с цел ускоряване на тези преговори и справяне с оставащите опасения на ЕС;
   або) да увеличи усилията си в рамките на международния алианс срещу търговията със стоки, използвани с цел изтезания, създаден съвместно от ЕС и регионални партньори; да създаде международен фонд за подкрепа на държавите в разработването и прилагането на законодателство, с което се забранява търговията със стоки, които биха могли да бъдат използвани за изтезание и смъртно наказание; да подкрепи въвеждането на международен инструмент за забрана на търговията с такива стоки, като използва опита от Регламент (ЕО) № 1236/2005 по този въпрос;
   абп) да гарантира достъп на жените до семейно планиране и до пълен набор от публични и универсални услуги и права в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително до модерна контрацепция и безопасен и законен аборт; подчертава факта, че всеобщият достъп до здравеопазване, в частност до сексуално и репродуктивно здраве и свързаните с това права, е основно право на човека, като по този начин противодейства на „правилото за глобално блокиране“, което беше възстановено от правителството на САЩ в началото на 2017 г.;
   абр) да подкрепя основания на правата на човека подход по отношение на хората с увреждания в рискови ситуации в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ);
   абс) да има предвид, че ромите са сред най-дискриминираните малцинства в света и че тази дискриминация се задълбочава в редица държави; да напомни, че роми живеят на всички континенти и следователно това е проблем от световно значение; да призове ООН да назначи специален докладчик по ромските въпроси, за да повиши осведомеността и да гарантира, че програмите на ООН ще достигнат и до ромите;
   абт) да призове държавите – членки на ООН, включително държавите — членки на ЕС, да изпълнят препоръките на специалния докладчик на ООН по въпросите на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост;
   абу) да подкрепя изцяло ръководените от ООН усилия за водене на преговори по двата глобални пакта за миграцията и бежанците, основаващи се на Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от септември 2016 г., с цел разработване на по-ефективна международна реакция по този въпрос и съответния процес за разработване на режим за глобално управление, за укрепване на координацията в областта на международната миграция, човешката мобилност, големите потоци от бежанци и продължаващите бежански ситуации, и за въвеждане на устойчиви решения и подходи за ясно очертаване на значението на защитата на правата на бежанците и мигрантите; призовава държавите — членки на ЕС, да се обединят зад тази позиция и активно да защитават и подпомагат преговорите по тези важни въпроси; да припомни, че ЦУР, съдържащи се в Програмата на ООН до 2030 г., отчитат това, че планираните и добре управлявани миграционни политики могат да допринесат за постигане на устойчиво развитие и приобщаващ растеж, както и за намаляване на неравенството в държавите и между тях;
   абф) да настоява за амбициозни и балансирани разпоредби, даващи възможност за по-ефективно международно сътрудничество и по-справедливо и предвидимо глобално споделяне на отговорността при справянето с миграционните движения и принудителното разселване, гарантирайки адекватна подкрепа за бежанците в световен мащаб;
   абх) да подкрепя всички усилия за осигуряване на силна и устойчива подкрепа за развиващите се страни, които приютяват голям брой бежанци, и за гарантиране на това на бежанците да се предлагат трайни решения, включително да станат самостоятелни и да се интегрират в общността, в която живеят; да припомни, че изпълнението на Глобалния пакт дава уникална възможност за укрепване на връзката между хуманитарната помощ и политиките за развитие;
   абц) да гарантира, че глобалните пактове поставят на първо място хората и са основани на правата на човека, както и че предвиждат дългосрочни, устойчиви и цялостни мерки за доброто на всички участници; да обърне специално внимание на мигрантите в уязвимо положение, като например децата, изложените на риск жени, жертвите на трафик на хора или хората с увреждания, както и други групи, изложени на риск, включително ЛГБТИ общността, подчертавайки, че е важно да се разработи политика в областта на миграцията от междусекторна перспектива с цел посрещане на техните специфични нужди; да подчертае необходимостта да се разработи изцяло един обновен и хоризонтален аспект за равенство между половете с оглед на колективен международен отговор по отношение на бежанците, при който се отчитат специфичните нужди от защита на жените, включително борбата с насилието срещу жени, и с който се насърчават способностите и уменията на жените по отношение на процесите на възстановяване и помирение; да призове държавите — членки на ООН, да поемат самостоятелен ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата като основен елемент от Глобалния пакт в съответствие с ЦУР 5;
   абч) да поиска полагането на по-големи усилия за предотвратяване на незаконната миграция и за борба с контрабандата и трафика на хора, в частност посредством противодействие на престъпните мрежи чрез своевременен и ефективен обмен на съответната разузнавателна информация; да подобри методите за идентифициране и защита на жертвите, както и да засили сътрудничеството с трети държави с цел проследяване, изземване и възстановяване на приходите от престъпни дейности в този сектор; да настоява на равнището на ООН на значението на ратифицирането и пълното прилагане на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца;
   абш) да гарантира отделянето на специално внимание на жените бежанци и на търсещите убежище жени, които са подложени на множество форми на дискриминация и са по-уязвими за сексуално и основано на пола насилие както в техните държави на произход, така и по време на пътуването им към по-безопасни дестинации; да припомни, че търсещите убежище жени и момичета имат специфични нужди и опасения, които се различават от тези на мъжете и които изискват прилагането на всички политики и процедури в областта на предоставянето на убежище да бъде чувствително към аспектите на пола и индивидуализирано; да призове за укрепване на системите за закрила на детето и да подкрепи конкретните мерки във висш интерес на децата бежанци и мигранти въз основа на Конвенцията за правата на детето;
   абщ) да се справи с широко разпространения феномен на липсата на гражданство, който създава огромни предизвикателства за правата на човека; да гарантира, че този въпрос ще бъде адекватно разгледан в рамките на текущите преговори относно Глобалния пакт;
   ава) да продължи и засили подкрепата, включително финансовата подкрепа, предоставяна на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) в изпълнение на международния му мандат за защита на бежанците, включително от престъпни групи и лица, участващи в трафик на хора и незаконно превеждане на хора през граница при източника и в транзитните държави;
   авб) да съдейства на държавите от Източното партньорство за справяне с проблемите, пред които са изправени в резултат на масовото принудително вътрешно разселване от зоните на конфликт, и да предприеме решителни действия за защитата и възстановяването на правата на разселените хора, включително правата им на връщане, правата на имущество и правото на лична сигурност;
   авв) да продължи да подчертава изключителното значение на образованието на жените и момичетата за създаване на икономически възможности;
   авг) да припомни сериозната си загриженост, че стотици хиляди вътрешно разселени лица и бежанци, избягали от родните си земи във връзка с продължителните конфликти, продължават да бъдат разселени, и да потвърди отново правото на всички вътрешно разселени лица и бежанци на безопасно и достойно връщане в техните места на произход;
   авд) да настоява за необходимостта от осигуряване на финансиране конкретно за подкрепа на участието на жените в процеса на вземане на решения на международно равнище;
   аве) да изпълни амбициозната Програма на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиви развитие; да подчертае водещата роля на ЕС в процеса, който доведе до приемането на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Програмата за действие от Адис Абеба; да предприеме конкретни стъпки за гарантиране на ефективното изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. и Програмата от Адис Абеба като важни инструменти за развитие; да гарантира, че ЕС и ООН продължават да играят важна роля в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. с оглед на изкореняването на бедността и генерирането на колективен просперитет, преодоляването на неравенствата, създаването на един по-безопасен и по-справедлив свят и борбата срещу изменението на климата, както и защитата на природната среда;
   авж) да предприеме конкретни стъпки за гарантиране на ефективното изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. и всички 17 ЦУР като важни инструменти за превенция и устойчиво развитие; да насърчи и подкрепи държавите да се ангажират с постигането на 17-те ЦУР и да приемат необходимите за това национални рамки; да насърчи държавите – членки на ООН, да преориентират бюджетите си спрямо Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие; да припомни, че с предоставените 75,7 милиарда евро ЕС остава водещият световен донор на помощ за развитие, и да насърчи непрекъснатото увеличаване на осигуряваната от ЕС колективна помощ, която е израз на постоянните усилия на държавите членки за насърчаване на мира, просперитета и устойчивото развитие в целия свят; да настоява държавите — членки на ООН, да изпълнят ангажиментите си относно разходите за помощ за развитие и да призове за приемането на солидна рамка от показатели и използването на статистически данни за оценката на положението в развиващите се държави, мониторинга на напредъка и гарантирането на отчетност; да продължи усилията си за постигане на съгласуваност на политиките за развитие във всички политики на ЕС, което е от решаващо значение за постигането на ЦУР, и също така да настоява на равнището на ООН за по-голяма съгласуваност на политиките в съответствие с цел 17.14;
   авз) да потвърди отново ангажимента на ЕС към Парижкото споразумение, да насърчи всички държави — членки на ООН, да го ратифицират и да го прилагат ефективно, както и да подчертае необходимостта от прилагане на Парижкото споразумение в световен план и от всички държави – членки на ООН; да потвърди необходимостта от амбициозна политика на ЕС в областта на климата и готовността му за подобряване на съществуващите национално определени приноси (НОП), включително тези на ЕС, за 2030 г., както и необходимостта от своевременно разработване на дългосрочна стратегия за 2050 г., и да подкрепя всички инициативи в тази посока; да работи за по-ефективни действия за постигане на устойчивост на околната среда, по-специално в рамките на борбата срещу изменението на климата, чрез насърчаване на международни мерки и действия за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на природните ресурси; да увеличи допълнително нивото на нашата амбиция по отношение на намаляването на емисиите и да подчертае ролята на ЕС като глобален лидер в действията в областта на климата;
   ави) да потвърди, че действията в областта на климата са главен приоритет за Европейския съюз; да гарантира запазването на водещите позиции на ЕС в борбата срещу изменението на климата и продължаването на сътрудничеството му с ООН в тази област; да призове всички държави — членки на ООН, да спазват Парижкото споразумение и да осигурят бързо прилагане на решенията, взети на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2016 г.; да засили усилията за повторно ангажиране на САЩ в многостранното сътрудничество по въпросите на изменението на климата;
   авй) да бъде проактивен партньор във всички усилия на ООН за насърчаване на глобални партньорства и сътрудничество по отношение на предизвикателствата в областта на изменението на климата, като подчертава, че климатът може да бъдат отправна точка за дипломатически отношения с партньорите, с които други точки от дневния ред са доста оспорвани, предоставяйки по този начин възможност за укрепване на стабилността и мира;
   авк) да увеличи усилията си по отношение на дипломацията по въпросите на климата чрез разработване на всеобхватна стратегия за дипломацията на ЕС по въпросите на климата и да интегрира действията по климата във всички области на външната дейност на ЕС, включително търговията, сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ и сигурността и отбраната, като се отчита фактът, че една екологично неустойчива система поражда нестабилност; да създаде силно обединение на държави и субекти, които ще продължат да подкрепят и да допринасят за постигането на целите за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, като същевременно се полагат усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C;
   авл) да припомни, че последиците от изменението на климата се понасят по различен начин от мъжете и жените; да подчертае, че жените са по-уязвими и са изправени пред по-големи рискове и тежести по различни причини, които варират от неравен достъп до ресурси, образование, възможности за работа и права по отношение на земята до социални и културни норми; да подчертае, че това следва да бъде отразено по подобаващ начин; да гарантира, че жените изпълняват централна роля в намирането на решения за смекчаване на последствията от предизвикателствата, свързани с климата и адаптирането към тях, включително в рамките на международни преговори по въпросите на климата, с оглед на разработването на чувствителни към аспектите на пола решения, насочени към преодоляване на фундаменталните неравенства;
   авм) да припомни, че когато жените имат ограничен достъп до и контрол върху средствата за производство, както и ограничени права, те имат по-малко възможности за участие във формирането на решения и оказване на влияние върху политиката, както беше официално признато от 13-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 13), проведена в Бали през 2007 г.;
   авн) да работи в тясно сътрудничество с малките островни държави и други страни, изправени пред най-сериозните последици от изменението на климата, за да гарантира, че техните гласове се чуват и потребностите им се вземат предвид на различните форуми на ООН;
   аво) да се ангажира в задълбочен публичен дебат с всички държави — членки на ООН, относно значението на спазването на конституционните ограничения по отношение на президентските мандати в целия свят;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Европейската служба за външна дейност, на Комисията и за сведение – на Общото събрание на Организацията на обединените нации и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0304.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(3) Препоръка на Европейския парламент от 1 март 2018 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно прекъсване на източниците на доходи за джихадистите – борба с финансирането на тероризма, Приети текстове, P8_TA(2018)0059.
(4) Световна здравна организация, Световен доклад по въпросите на насилието и здравето (World Report on Violence and Health), Женева, 2002 г., стр. 154; Служба на Организацията на обединените нации за координация по хуманитарните въпроси, Документ за обсъждане № 2: Естество, обхват и мотивация за сексуалното насилие срещу мъже и момчета при въоръжен конфликт – доклад, представен по време на научноизследователската среща на UNOCHA за използването на сексуално насилие във въоръжен конфликт: Установяване на пропуските в изследванията с цел информиране на по-ефективна намеса (Identifying Gaps in Research to Inform More Effective Interventions), 26 юни 2008 г.
(5) Както е посочено в първото му изявление пред Съвета за сигурност на ООН от 10 януари 2017 г.
(6) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 202.


Миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните граници
PDF 141kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия (2018/2770(RSP))
P8_TA(2018)0313RC-B8-0315/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела(1), от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела(2), от 12 март 2015 г. относно положението във Венесуела(3), от 8 юни 2016 г. относно положението във Венесуела(4), от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела(5), от 8 февруари 2018 г. относно положението във Венесуела(6) и от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела(7),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—  като взе предвид изявлението от 8 февруари 2018 г. на прокурора на Международния наказателен съд, г-жа Фату Бенсуда,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Венесуела от 31 март 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ), озаглавен „Нарушения на правата на човека в Боливарска република Венесуела“ от 22 юни 2018 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 28 април 2017 г. на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, специалния докладчик на ООН за свободата на мирно събиране и за сдружаване, специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека, както и на работната група на ООН относно произволното задържане,

—  като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-7 от 23 май 2018 г.,

—  като взе предвид изявленията на Групата от Лима от 23 януари 2018 г., 14 февруари 2018 г., 21 май 2018 г., 2 юни 2018 г. и 15 юни 2018 г.,

—  като взе предвид декларацията от 20 април 2018 г. на Организацията на американските държави (ОАД) относно влошаването на хуманитарната ситуация във Венесуела,

—  като взе предвид доклада на генералния секретариат на ОАД и на групата от независими международни експерти от 29 май 2018 г. относно евентуалното извършване във Венесуела на престъпления против човечеството,

—  като взе предвид доклада, публикуван от Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) на 12 февруари 2018 г., озаглавен „Демократични институции, принципите на правовата държава и правата на човека във Венесуела“, и резолюцията на IACHR от 14 март 2018 г.,

—  като взе предвид изявленията от 26 януари 2018 г., 19 април 2018 г. и 22 май 2018 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност във връзка с последните събития във Венесуела,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г., 22 януари 2018 г., 28 май 2018 г. и 25 юни 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Христос Стилианидис, относно официалното посещение в Колумбия през март 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението от 23 април 2018 г. на своята Група за подкрепа на демокрацията и координация на избори,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела продължава да се влошава; като има предвид, че Венесуела е изправена пред безпрецедентна политическа, социална, икономическа и хуманитарна криза, характеризираща се с несигурност, насилие, нарушения на правата на човека, влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, липса на лекарства и социални услуги, загуба на доходи и нарастваща бедност, което води до нарастваща смъртност и увеличаване броя на бежанците и мигрантите;

Б.  като има предвид, че все по-голям брой хора във Венесуела, особено уязвими групи, като жени, деца и болни хора, страдат от недохранване вследствие на ограничен достъп до качествени здравни услуги, лекарства, храна и вода; като има предвид, че 87% от населението на Венесуела е засегнато от бедност, като делът на крайно бедните достига 61,2%; като има предвид, че майчината смъртност е нараснала с 60%, а детската смъртност — с 30%; като има предвид, че през 2017 г. броят на случаите на малария е увеличил с 69% в сравнение с предходната година, като това е най-голямото увеличение в световен мащаб, и като има предвид, че други болести като туберкулоза и морбили са на път да се превърнат в епидемии;

В.  като има предвид, че за съжаление, въпреки готовността на международната общност, правителството на Венесуела продължава упорито да отрича проблема и да отказва да приеме открито и да улесни разпределението на международна хуманитарна помощ;

Г.  като има предвид, че икономическото положение се е влошило значително; като има предвид, че Международният валутен фонд прогнозира, че хиперинфлацията във Венесуела ще нарасне до 13 000% през 2018 г. от прогнозираните 2 400% през 2017 г., което ще доведе до увеличение на цените средно с почти 1,5% на всеки час;

Д.  като има предвид, че в публикувания на 22 юни 2018 г. доклад на СВКПЧ се подчертава, че органите на Венесуела не търсят отговорност от извършителите на сериозни нарушения на правата на човека, които включват убийства, използване на прекомерна сила срещу демонстранти, произволни задържания, малтретиране и изтезания; като има предвид, че също така изглежда, че се шири безнаказаност спрямо служителите на сигурността, подозирани в извършването на извънсъдебни екзекуции на участници в демонстрации;

Е.  като има предвид, че според доклада, представен на 29 май 2018 г. от групата от независими международни експерти, назначена от ОАД, във Венесуела са извършени седем престъпления срещу човечеството, най-малко от февруари 2014 г. насам, и самото правителство е отговорно за настоящата хуманитарна криза в региона; като има предвид, че прокурорът на Международния наказателен съд (МНС) обяви започването на предварително разследване на предполагаеми престъпления, извършени във Венесуела от април 2017 г. насам;

Ж.  като има предвид, че проведените на 20 май 2018 г. избори бяха организирани, без да бъдат спазени минималните международни стандарти за надежден процес, и при провеждането им не бяха зачетени политическият плурализъм, демокрацията, прозрачността и принципите на правовата държава; като има предвид, че това поставя допълнителни ограничения върху усилията за разрешаване на политическата криза; като има предвид, че ЕС и други демократични организации не признават изборите и органите, сформирани в резултат на този незаконен процес;

З.  като има предвид, че настоящата многостранна криза във Венесуела поражда най-голямото разселване на население в региона; като има предвид, че по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и Международната организация по миграция (МОМ) общият брой на гражданите на Венесуела, които са напуснали страната, е нараснал драстично от 437 000 през 2005 г. на над 1,6 милиона през 2017 г.; като има предвид, че между 2015 и 2017 г. близо 945 000 граждани на Венесуела са напуснали страната; като има предвид, че през 2018 г. общият брой на напусналите страната от 2014 г. насам надхвърли 2 милиона души; като има предвид, че броят на гражданите на Венесуела, търсещи убежище в световен мащаб, е нараснал от 2014 г. насам с 2 000%, като в средата на юни 2018 г. достигна над 280 000 души;

И.  като има предвид, че 520 000 граждани на Венесуела в региона са получили достъп до алтернативни законни форми на престой; като има предвид, че над 280 000 граждани на Венесуела са подали молба за признаване на статут на бежанец в страни от целия свят; като има предвид, че броят на гражданите на Венесуела, търсещи международна закрила в ЕС е нараснал с над 3 500% между 2014 г. и 2017 г.; като има предвид, че според оценките над 60% от венесуелците остават в нерегламентирано положение;

Й.  като има предвид, че по данни на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (UNOCHA) Колумбия е приела най-голям дял разселени лица, като на нейна територия живеят над 820 000 граждани на Венесуела; като има предвид, че Кукута и Боа Виста, които са разположени на границата с Венесуела, са засегнати от голям приток на хора, които често са в ужасно здравословно и хранително състояние; като има предвид, че Перу, Чили, Аржентина, Панама, Бразилия, Еквадор, Мексико, Доминиканската република, Коста Рика, Уругвай, Боливия и Парагвай също се сблъскват с приток на голям брой бежанци и мигранти; като има предвид, че морските маршрути стават все по-важни, особено към Карибските острови, като Аруба, Кюрасао, Бонер, Тринидад и Тобаго и Гвиана; като има предвид, че проблемът засяга във все по-голяма степен европейските държави, по-специално Испания, Португалия и Италия; като има предвид, че приемащите държави са подложени на все по-голям натиск по отношение на предоставянето на помощ на новопристигналите;

К.  като има предвид, че работата, която извършват колумбийските национални и местни органи, за да осигурят на бягащите от Венесуела, независимо от техния статут, възможността да се ползват от основни човешки права, като например начално образование и основни здравни услуги, е достойна за похвала; като има предвид, че местните общности, религиозните институции и обикновените хора в Колумбия приветстват венесуелските мигранти в дух на братство и демонстрират голяма устойчивост и солидарност;

Л.  като има предвид, че на 7 юни 2018 г. Комисията обяви пакет от 35,1 милиона евро за спешна помощ и помощ за развитие с цел да подкрепи венесуелския народ и съседните държави, засегнати от кризата; като има предвид, че тази финансова помощ ще бъде добавена към сумата от 37 милиона евро, за която ЕС вече е поел ангажимент във връзка с хуманитарни проекти и проекти за сътрудничество в страната; като има предвид, че към 13 юни 2018 г. е налице недостиг на финансиране в размер на 56% от включените в допълнителния призив на ВКБООН 46,1 милиона щатски долара;

М.  като има предвид, че всеки месец над 12 000 граждани на Венесуела влизат в бразилския щат Рорайма, като около 2 700 от тях остават в град Боа Виста; като има предвид, че венесуелците вече съставляват над 7% от населението в този град и при настоящия темп на преселване до края на годината там ще живеят над 60 000 венесуелци; като има предвид, че този демографски приток оказва огромен натиск върху обществените услуги на града, и по-специално общественото здраве и образованието; като има предвид, че Рорайма е един от най-бедните щати в Бразилия с много свит пазар на труда и слаба икономика, което е още една пречка пред интеграцията на бежанците и мигрантите;

Н.  като има предвид, че Парламентът изпрати делегация ad hoc на венецуелските граници с Колумбия и Бразилия в периода от 25 до 30 юни 2018 г., за да направи на място оценка на въздействието на кризата;

1.  изразява силния си потрес и сериозното си безпокойство, породени от катастрофалната хуманитарна ситуация във Венесуела, която доведе до смъртта на много хора и до безпрецедентен наплив на бежанци и мигранти към съседните страни и отвъд тях; изразява своята солидарност с всички граждани на Венесуела, които са принудени да бягат от страната си поради липса на най-основни условия на живот, като достъп до храна, питейна вода, здравни услуги и лекарства;

2.  настоятелно призовава органите на Венесуела да признаят продължаващата хуманитарна криза, да предотвратят по-нататъшното ѝ влошаване и да насърчават намирането на политически и икономически решения за гарантиране на безопасността на всички цивилни лица и на стабилността на страната и региона;

3.  призовава органите на Венесуела спешно да разрешат безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ в страната, за да се предотврати влошаването на хуманитарната криза и на кризата, засягаща общественото здравеопазване, и по-конкретно – появата отново на болести като морбили, малария, дифтерия и шап, както и да осигурят свободен достъп на международните организации, които желаят да подпомагат всички засегнати сектори на обществото; призовава за своевременно прилагане на краткосрочни мерки за борба с недохранването сред най-уязвимите групи, например жени, деца и болни хора; изразява силна тревога във връзка с броя на непридружените деца, пресичащи границите;

4.  приветства колумбийското правителство за неговата бърза реакция и за подкрепата, която предоставя на всички пристигащи граждани на Венесуела; също така отправя похвала към Бразилия и други държави в региона, по-специално Перу, както и към регионални и международни организации, частноправни или публичноправни субекти, католическата църква и обикновените граждани в региона като цяло за тяхната активна помощ и солидарност спрямо бежанците и мигрантите от Венесуела; призовава държавите членки към реакция, имаща за цел незабавна защита на венесуелските бежанци и мигранти, намиращи се на тяхна територия, като например хуманитарни визи, специални договорености за престой или други регионални рамки за миграцията, със съответните механизми за защита; призовава органите на Венесуела да улеснят и ускорят издаването и подновяването на документи за самоличност на собствените си граждани, независимо дали във Венесуела или в чужбина;

5.  призовава международната общност, включително ЕС, да разработи координирана и всеобхватна реакция на регионално ниво на кризата и да изпълни ангажиментите си, като увеличи своята финансова и материална помощ за приемащите държави; горещо приветства предоставената досега от страна на ЕС хуманитарна помощ и спешно призовава за отпускане на допълнителна хуманитарна помощ от извънредни фондове, така че да се отговори бързо на нарастващите нужди на засегнатите от кризата във Венесуела хора в съседните държави;

6.  потвърждава, че настоящата хуманитарна криза е резултат от политическа криза; настоятелно призовава органите на Венесуела да гарантират незабавно прекратяване на всички нарушения на правата на човека, включително нарушенията срещу цивилни лица, и пълно зачитане на всички права на човека и основни свободи, включително свободата на словото, свободата на печата и свободата на събиранията; настоятелно призовава органите на Венесуела да зачитат всички демократично избрани институции, и по-конкретно Националното събрание, да освободят всички политически затворници и да спазват демократичните принципи, принципите на правовата държава и правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност да направи всичко възможно, за да улесни международните усилия за посредничество, необходими, за да се подготви поле за постижимо решение на настоящата хуманитарна и политическа криза;

7.  призовава за провеждане на нови президентски избори в съответствие с международно признатите стандарти за демокрация и с конституционния ред на Венесуела, в рамките на прозрачна, равноправна, справедлива и международна рамка за мониторинг, без ограничения по отношение на политическите партии или кандидатите и при пълно зачитане на политическите права на всички граждани на Венесуела, подчертава, че законното правителство, формирано в резултат от тези избори, трябва спешно да разреши настоящата икономическа и социална криза във Венесуела и да работи за национално помирение;

8.  припомня, че всички санкции, приети от международната общност, следва да бъдат целенасочени и обратими и да не вредят по никакъв начин на населението на Венесуела; приветства бързото приемане на допълнителни целеви и отменяеми санкции, както и налагането на оръжейно ембарго през ноември 2017 г.; отново заявява, че тези санкции са наложени на високопоставени длъжностни лица за тежки нарушения на правата на човека, накърняване на демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела и за провеждането на нелегитимните избори от 20 май 2018 г., които не получиха международно признание и които бяха организирани без съгласие относно датата или условията на провеждане и при обстоятелства, които не позволяваха равностойното участие на всички политически партии; припомня възможността за разширяване на обхвата на тези санкции, така че да обхванат лицата, отговорни за изострената политическа, социална, икономическа и хуманитарна криза, и по-специално президента Николас Мадуро, в съответствие с предишните си резолюции;

9.  отново заявява, че трябва да бъдат подведени под отговорност лицата, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека; изцяло подкрепя предварителните разследвания на МНС на многобройните престъпления и актове на репресии, извършени от венесуелския режим, и призовава ЕС да играе активна роля в това отношение; подкрепя изцяло призива на групата от независими международни експерти, назначена от генералния секретар на ОАД и Върховния комисар на ООН за правата на човека, да се създаде анкетна комисия за положението във Венесуела и да се задълбочи участието на МНС;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, на правителствата и парламентите на Република Колумбия, Република Бразилия и Република Перу, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на генералния секретар на Организацията на американските държави и на Групата от Лима.

(1) ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 145.
(2) ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 21.
(3) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 190.
(4) OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 101.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0200.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0041.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0199.


Насоки за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ
PDF 127kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно насоките за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ (2018/2769(RSP))
P8_TA(2018)0314B8-0314/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването(1) (Директива за подпомагането),

—  като взе предвид Рамково решение на Съвета 2002/946/JHA от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой(2) („Рамковото решение“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2015 г., озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти“ (2015—2020 г.) (COM(2015)0285),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 март 2017 г. относно оценката по REFIT на правната рамка на ЕС срещу подпомагането на незаконното влизане, преминаване и пребиваване: „Пакет относно подпомагането: (Директива 2002/90/ЕО и Рамково решение 2002/946/JHA) (SWD (2017)0117),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2018 г. относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците(3),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Подходящо ли е за целта? Директивата за подпомагането и криминализирането на хуманитарната помощ за незаконните мигранти“, публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламента през 2016 г.,

—  като взе предвид проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно инкриминирането на незаконните мигранти и на лицата, които им оказват съдействие, публикувано през 2014 г.,

—  като взе предвид тематичния документ на Комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 4 февруари 2010 г., озаглавен „Криминализация на миграцията в Европа: последици за правата на човека“,

—  като вземе предвид Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, приет с Резолюция 55/25 от 15 ноември 2000 г. на 55-ата сесия на Общото събрание на ООН („Протокол на ООН срещу незаконния трафик“),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите от 24 април 2013 г., озаглавен „Регионално изследване: управлението на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху човешките права на мигрантите“,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно насоките за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ (O‑000065/2018 – B8‑0034/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.) Комисията подчерта необходимостта да се „гарантира, че са налице подходящи наказателни санкции, като същевременно се избягват рисковете за понасяне на наказателна отговорност от лицата, предоставящи хуманитарна помощ на мигранти в беда“ и да се подобри действащият Пакет на ЕС относно подпомагането, включващ Директивата за подпомагането и придружаващото я Рамково решение ;

Б.  като има предвид, че в член 1, параграф 2 от Директивата за подпомагането се предвижда незадължително освобождаване за хуманитарната помощ, с което на държавите членки се дава възможност да не криминализират подпомагането, когато то има хуманитарен характер;

В.  като има предвид, че в резолюцията си от 18 април 2018 г. относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците Парламентът призовава за това хуманитарната помощ да не бъде инкриминирана, за осигуряване на по-голям капацитет за търсене и спасяване на хора в беда, за разгръщане на по-голям капацитет от всички държави и за признаване на подкрепата, предоставена от частни лица и НПО в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата;

Г.  като има предвид, че в работния си документ относно оценката по REFIT на Пакета относно подпомагането Комисията подчерта, че засилен обмен на знания и добри практики между прокурорите, правоприлагащите органи и гражданското общество би могъл да допринесе за подобряване на настоящото положение и да предотврати криминализирането на истинската хуманитарна помощ;

Д.  като има предвид, че член 1, параграф 1, буква б) от Директивата за подпомагането не налага задължение за държавите членки да не санкционират подпомагането на незаконен престой, когато няма елемент на намерение за финансова облага, и като има предвид, че Рамковото решение не съдържа задължителни разпоредби, които да възпрепятстват наказването на действия, извършени за хуманитарни цели или в извънредни ситуации;

1.  припомня, че съгласно Директивата за подпомагането и придружаващото Рамково решение държавите членки са длъжни да прилагат законодателство, въвеждащо наказателноправни санкции срещу подпомагането на незаконното влизане, преминаване и пребиваване;

2.  изразява загриженост относно непреднамерените последствия от Пакета относно подпомагането по отношение на предоставянето на хуманитарна помощ на мигранти от страна на гражданите и по отношение на социалното сближаване в приемащото общество като цяло;

3.  подчертава, че в съответствие с Протокола на ООН срещу незаконния трафик актовете на хуманитарна помощ не следва да бъдат криминализирани;

4.  отбелязва, че участниците,; в хуманитарната помощ, които подкрепят и допълват животоспасяващите действия, предприемани от компетентните органи на държавите членки, трябва да остават в рамките, определени за хуманитарната помощ в Директивата относно подпомагането, и че техните действия трябва да се осъществяват под контрола на държавите членки;

5.  изразява съжаление относно твърде ограниченото транспониране от страна на държавите членки на освобождаването за хуманитарна помощ, предвидено в Директивата за подпомагането, и отбелязва, че освобождаването следва да се прилага като пречка пред наказателното преследване, за да се гарантира, че не се упражнява наказателно преследване срещу лица и организации на гражданското общество, които помагат на мигрантите по хуманитарни причини;

6.  призовава държавите членки да транспонират предвиденото в Директивата за подпомагането освобождаване на хуманитарна помощ и да въведат адекватни системи за наблюдение на изпълнението и ефективното прилагане на практика на Пакета относно подпомагането чрез ежегодно събиране и регистриране на информация за броя на задържаните лица за подпомагане на границата и във вътрешността на страната, броя на започнатите съдебни производства, броя на осъдителните присъди, както и информация за това как се определят присъдите и за причините за прекратяване на разследването;

7.  настоятелно призовава Комисията да приеме насоки за държавите членки, в които да се посочва кои форми на подпомагане не следва да бъдат криминализирани, за да се осигури яснота и уеднаквяване при прилагането на настоящите достижения на правото на ЕС, включително член 1, параграф 1, буква б) и член 1, параграф 2 от Директивата за подпомагането, и подчертава, че яснотата на параметрите ще осигури по-голяма съгласуваност на разпоредбите в областта на наказателното право относно подпомагането между държавите членки и ще ограничи неправомерната криминализация;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 328, 5.12.2002 г., стp. 17.
(2) OВ L 328, 5.12.2002 г., стp. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0118.


Адекватност на защитата, предлагана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ
PDF 204kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (2018/2645(RSP))
P8_TA(2018)0315B8-0305/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 6, 7, 8, 11, 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата на ЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(1) (ОРЗД) и като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(2),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schremsv Data Protection Commissioner(3),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г. по дела C-203/15 Tele2 Sverige AB/Post- och telestyrelsen и C-698/15 Secretary of State for the Home Department v Tom Watson and Others(4);

—  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (EU-U.S. Privacy Shield)(5),

—  като взе предвид Становище 4/2016 на Европейския надзорен орган по защита на данните от 30 май 2016 г. относно проекта на решение относно адекватното ниво на защита във връзка с „Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ“(6),

—  като взе предвид становището на Работната група по член 29 от 13 април 2016 г. относно проекта на решение относно адекватното ниво на защита във връзка с „Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ“(7) и изявлението на Работната група по член 29 от 26 юли 2016 г.(8),

—  като взе предвид Доклада на Комисията от 18 октомври 2017до Европейския парламент и Съвета по първия годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (COM(2017)0611) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0344),

—  като взе предвид документа на Работната група по член 29 от 28 ноември 2017 г., озаглавен „EU – U.S. Privacy Shield – First annual Joint Review“ (Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ – Първи годишен съвместен преглед)(9),

—  като взе предвид писмото с отговора на Работната група по член 29 от 11 април 2018 г. относно удължаването на срока на прилагане на раздел 702 от Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби (US Foreign Intelligence Surveillance Act, FISA),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 април 2017 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(10),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner Съдът на Европейския съюз (Съда на ЕС), отмени Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour) и поясни, че за адекватна степен на защита на личните данни в трета държава трябва да се счита степен на защита, която „по същество е равностойна“ на гарантираната в Европейския съюз по силата на Директива 95/46/ЕО, разглеждана във връзка с Хартата на ЕС, с което породи необходимостта от провеждане на преговори по ново споразумение, така че да се гарантира правна сигурност относно начина на предаване на личните данни от ЕС на САЩ;

Б.  като има предвид, че при проучване на равнището на защита, осигурявано от дадена трета държава, Комисията е задължена да направи оценка на съдържанието на приложимите в тази държава правила, произтичащи от националното ѝ законодателство или от поетите от нея международни ангажименти, както и на установената практика с цел спазване на тези правила, тъй като съгласно член 25, параграф 2 от Директива 95/46/EО тя трябва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с предаването на лични данни на трета държава; като има предвид, че тази оценка трябва не само да се позовава на законодателството и на практиките, свързани със защитата на личните данни за търговски и лични цели, но и да обхваща всички аспекти на приложимата по отношение на тази държава или на този сектор рамка, и по-конкретно, но не само, правоприлагане, национална сигурност и зачитане на основните права;

В.  като има предвид, че предаването на лични данни между търговски организации от ЕС и от САЩ е важен елемент на трансатлантическите отношения предвид задълбочаващата се цифровизация на световната икономика; като има предвид, че предаването на данни следва да се осъществява при пълно зачитане на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че една от основните цели на ЕС е защитата на основните права, утвърдени в Хартата на ЕС;

Г.  като има предвид, че Фейсбук, страна по Щита за личните данни, потвърди, че данните на 2,7 милиона граждани на ЕС са сред данните, които бяха неправомерно използвани от консултантското дружество „Кеймбридж Аналитика“;

Д.  като има предвид, че в своето Становище № 4/2016 Европейският надзорен орган по защита на данните изрази редица опасения относно проекта на Щит за личните данни; като има предвид, че в същото становище Европейският надзорен орган по защита на данните приветства усилията, положени от всички страни, за намиране на решение за предаването на лични данни от ЕС на САЩ за търговски цели съгласно система за самосертифициране;

Е.  като има предвид, че в своето Становище 01/2016 относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно адекватното ниво на защита във връзка с „Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ“ Работната група по член 29 приветства подобренията, въведени с Щита за личните данни в сравнение с Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour), като същевременно изрази сериозни опасения във връзка както с търговските аспекти, така и с достъпа на публичните органи до данните, предавани в рамките на Щита за личните данни;

Ж.  като има предвид, че на 12 юли 2016 г., след допълнителни обсъждания с администрацията на САЩ, Комисията прие своето Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250, в което обяви адекватната степен на защита за личните данни, които се предават от Съюза към организации в Съединените щати съгласно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

З.  като има предвид, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ е придружен от няколко едностранни ангажимента и уверения от администрацията на САЩ, поясняващи, наред с другото, принципите за защита на данните, функционирането на надзора, правоприлагането и правната защита, както и защитата и гаранциите, въз основа на които агенциите за сигурност могат да получават достъп до личните данни и да ги обработват;

И.  като има предвид, че в изявлението си от 26 юли 2016 г. Работната група почлен 29 приветства подобренията, внесени в механизма на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ в сравнение с механизма за сфера на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour), както и факта, че Комисията и органите на САЩ са взели предвид изразените от нея опасения; като има предвид, че Работната група по член 29 посочва въпреки това, че много от нейните опасения остават валидни, както по отношение на търговските аспекти, така и на достъпа на публичните органи на САЩ до данните, предавани от ЕС, сред които липсата на конкретни правила относно автоматизираните решения и на общо право на възражение, необходимостта от по-строги гаранции за независимостта и правомощията на механизма на омбудсман, както и липсата на конкретни уверения, че няма да се извършва масово и безразборно събиране на лични данни (събиране на масиви от данни);

Й.  като има предвид, че в своята резолюция от 6 април 2017 г. Парламента признава, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ съдържа значителни подобрения по отношение на яснотата на стандартите в сравнение с предишното споразумение между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour), но едновременно с това счита, че остават открити важни въпроси по отношение на определени търговски аспекти, националната сигурност и правоприлагането; като има предвид, че призовава Комисията да извърши, в рамките първия съвместен годишен преглед, подробен и задълбочен преглед на всички недостатъци и слабости и да посочи какви действия са били предприети за преодоляването им, така че да се гарантира спазването на Хартата на основните права на ЕС и на правото на Съюза, и да направи щателна оценка дали механизмите и гаранциите, посочени в уверенията и уточненията на администрацията на САЩ, са ефективни и практически осъществими;

К.  като има предвид, че въпреки че в Доклада на Комисията до Парламента и Съвета по първия годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ и придружаващия го работен документ на службите на Комисията се признава, че органите на САЩ са въвели необходимите структури и процедури, за да се осигури правилното функциониране на Щита за личните данни, и се заключава, че Съединените щати продължават да осигуряват адекватна степен на защита на личните данни, които се предават съгласно Щита за личните данни, към органите на САЩ се отправят десет препоръки във връзка с въпроси, които пораждат опасения не само относно задачите и дейността на Департамента по търговия на САЩ, в качеството си на администратор, отговарящ за контрола на сертифицирането на организациите съгласно Щита за личните данни и прилагането на принципите, но и във връзка с въпросите, свързани с националната сигурност, като удължаването на срока на прилагане на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби или назначаването на постоянен омбудсман и факта, че членовете на Надзорния съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи все още не са встъпили в длъжност;

Л.  като има предвид, че становището на Работната група по член 29 от 28 ноември 2017 г., озаглавено „EU – U.S. Privacy Shield – First annual Joint Review“ (Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ – Първи годишен съвместен преглед), изготвено след първия годишен съвместен преглед, потвърждава напредъка, постигнат от Щита за личните данни в сравнение с отмененото Решение относно сферата на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour); като има предвид, че Работната група по член 29 признава усилията, положени от органите на САЩ и от Комисията за прилагане на Щита за личните данни;

М.  като има предвид, че Работната група по член 29 набеляза редица важни нерешени въпроси, пораждащи значителни опасения, както по отношение на търговските аспекти, така и по отношение на достъпа на публичните органи на САЩ до данните, предавани на САЩ съгласно Щита за личните данни (за целите на правоприлагането или националната сигурност), които трябва да бъдат разгледани от Комисията и от органите на САЩ; като има предвид, че тя изиска незабавното изготвяне на план за действие, за да се покаже, че на всички тези опасения ще бъде отделено нужното внимание, най-късно при втория съвместен преглед;

Н.  като има предвид, че в случай че не бъдат предприети действия във връзка с опасенията на Работната група по член 29 в рамките на посочените срокове, членовете на Работната група по член 29 ще предприемат съответните мерки, включително като сезират националните съдилища с решението относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни, за да отправят те преюдициално запитване до Съда на ЕС;

О.  като има предвид, че Съдът на ЕС беше сезиран с иск за отмяна (дело T-738/16 La Quadrature du Net and Others/Commission) и с преюдициално запитване от Върховния съд на Ирландия по делото на Data Protection Commissioner of Ireland, Facebook Ireland Limited и Maximilian Schrems (дело Schrems II); като има предвид, че в запитването се посочва, че масовото наблюдение продължава и се прави анализ на възможностите за ефективно решаване на този въпрос в правото на САЩ по отношение на гражданите на ЕС, чиито лични данни се предават на Съединените щати;

П.  като има предвид, че на 11 януари 2018 г. Конгресът на САЩ удължи срока на прилагане с шест години и измени раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби, без да вземе под внимание опасенията, изразени в доклада на Комисията за съвместния преглед и в становището на Работната група по член 29;

Р.  като има предвид, че като част от общото бюджетно законодателство, прието като закон на 23 март 2018 г., Конгресът на САЩ гласува Закона за изясняване на законосъобразното използване на данни зад граница (Clarifying Lawful Overseas Use of Data Act, „CLOUD“), който улеснява достъпа на правоприлагащите органи до съдържанието на съобщенията и други свързани данни, като дава право на правоприлагащите органи на САЩ да изискват свързани със съобщенията данни дори когато те се съхраняват извън Съединените щати, и като дава право на някои трети държави да сключват изпълнителни споразумения със Съединените щати, така че американските доставчици на услуги да дават ход на определени чуждестранни заповеди за получаване на достъп до свързани със съобщенията данни;

С.  като има предвид, че Фейсбук, „Кеймбридж Аналитика“ и „SCL Elections Ltd“ са дружества, които са сертифицирани в рамките на Щита за личните данни и като такива могат да ползват решението относно адекватността на защитата като правно основание за предаването на лични данни от Европейския съюз към Съединените щати и за обработката на тези данни;

Т.  като има предвид, че съгласно член 45, параграф 5 от ОРЗД, когато наличната информация показва, че дадена трета държава вече не осигурява адекватно равнище на защита, Комисията отменя, изменя или спира прилагането на своето решение относно адекватността на защитата;

1.  подчертава съществуващите слабости на Щита за личните данни по отношение на зачитането на основните права на субектите на данни; подчертава нарастващия риск Съдът на ЕС да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията относно Щита за личните данни;

2.  отбелязва подобренията в сравнение със споразумението относно сферата на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour), в т.ч. включването на основни определения, по-строги задължения във връзка със срока на съхранение на данните и последващото предаване на лични данни на трети държави, създаването на Омбудсман за осигуряване на индивидуална защита и независим надзор, взаимозависимост и взаимоограничаване, гарантиращи правата на субектите на данни (Надзорен съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи), външни и вътрешни прегледи на съответствието, по-редовно и стриктно документиране и мониторинг, наличност на няколко възможни начина за правна защита и решаващата роля на националните органи за защита на данните в разследването на жалбите;

3.  припомня, че Работната група по член 29 определи срок – 25 май 2018 г., за решаване неуредените въпроси, при неспазването на който може да вземе решение да сезира националните съдилища във връзка с Щита за личните данни, за да отправят те преюдициално запитване до Съда на ЕС(11);

Институционални въпроси/Назначаване

4.  изразява съжаление, че беше нужно толкова много време за назначаването на двама допълнителни членове, наред с назначаването на председателя на Надзорния съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, и настоятелно призовава Сената да проконтролира техните данни, за да ратифицира назначенията и по този начин да се възстанови кворумът на независимата агенция и да ѝ се осигури възможност да изпълнява своите функции в областта на предотвратяването на тероризма и осигуряването на необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи;

5.  изразява загриженост, че липсата на председател и на кворум ограничиха способността на Надзорния съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи да изпълнява функциите и задълженията си; подчертава, че в условия на непълен кворум Надзорният съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи не може да започва нови проекти за консултации и надзор, нито да назначава служители; припомня, че Надзорният съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи все още не е публикувал своя дългоочакван доклад относно осъществения надзор съгласно Изпълнителна заповед 12333 за предоставяне на информация относно конкретните условия на прилагане на тази изпълнителна заповед и относно това доколко тя е необходима и пропорционална с оглед на конфликта с принципа на защита на данните в този контекст; отбелязва, че този доклад е силно желателен предвид несигурността и непредвидимостта на издаването на Изпълнителна заповед 12333; изразява съжаление, че Надзорният съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи не публикува нов доклад относно раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби преди удължаването на срока му на прилагане през януари 2018 г.; счита, че положението на непълен кворум сериозно възпрепятства съответствието с действащите разпоредби и гаранциите и уверенията относно надзора, предоставени от органите на САЩ; поради това настоятелно призовава органите на САЩ да назначат и утвърдят новите членове на Съвета;

6.  призовава, предвид факта, че Президентска директива 28 е един от главните елементи, на които се основава Щитът за личните данни, за публикуването на доклада на Надзорния съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи относно въпросния указ, който продължава да се ползва от привилегията на изпълнителната власт и все още не е публикуван;

7.  отново подчертава своята позиция, че механизмът на омбудсмана, установен от Държавния департамент на САЩ, не е достатъчно независим и не разполага с достатъчно ефективни правомощия да изпълнява задачите си и да предоставя ефективна правна защита на гражданите на ЕС; подчертава, че точните правомощия на механизма на омбудсмана трябва да бъдат изяснени, особено по отношение на неговите правомощия по отношение на разузнавателните структури и равнището на ефективна защита, осигурявано от неговите решения; изразява съжаление, че омбудсманът може само да поиска предприемане на действия и предоставяне на информация от държавните органи на САЩ, но не може да нареди на органите да прекратят и да не осъществяват незаконно наблюдение или да унищожат информация завинаги; посочва, че макар да съществува действащ омбудсман, до момента администрацията на САЩ все още не е назначила нов постоянен омбудсман, което не допринася за взаимното доверие; счита, че в отсъствието на назначен независим, опитен омбудсман, разполагащ с достатъчни правомощия, уверенията, дадени от САЩ по отношение на предоставянето на ефективна правна защита на граждани на ЕС, са нищожни;

8.  отбелязва, че неотдавна Сенатът утвърди нов председател и четирима членове на Федералната комисия по търговия на САЩ; изразява съжаление, че до утвърждаването им четири от петте места във Федералната търговска комисия (ФТК) бяха незаети, а това е агенцията, отговаряща за прилагане на принципите на Щита за личните данни от страна на организациите на САЩ;

9.  подчертава, че неотдавнашните разкрития във връзка с практиките на Фейсбук и „Кеймбридж Аналитика“ подчертават необходимостта от проактивен надзор и действия по правоприлагане, които се основават не само на жалби, но включват също така систематични проверки на практическото съответствие на политиките за защита на неприкосновеността на личния живот с принципите на Щита за личните данни през целия жизнен цикъл на сертифициране; призовава компетентните органи на ЕС за защита на данните да предприемат подходящи действия и да преустановят временно предаването на данни в случаите на неспазване на правилата;

Търговски въпроси

10.  счита, че за да се гарантира прозрачност и да се избегнат неправомерни твърдения във връзка със сертифицирането, Департаментът по търговия на САЩ не следва да допуска дружества от САЩ да правят публични изявления относно сертифицирането си по Щита за личните данни, преди да е приключил процесът на сертифициране и те да са включени в списъка по Щита за личните данни; изразява загриженост във връзка с факта, че Департаментът по търговия на САЩ не се възползва от възможността, предоставена по линия на Щита за личните данни, да изиска копия от договорните условия, използвани от сертифицираните дружества в договорите им с трети страни, за да се гарантира спазването на правилата; счита поради това, че не съществува ефективен контрол дали сертифицираните дружества действително спазват разпоредбите на Щита за личните данни; призовава Департамента по търговия на САЩ да предприема проактивно и редовно служебни прегледи на съответствието, за да следи за ефективното спазване от страна на дружествата на правилата и изискванията на Щита за личните данни;

11.  счита, че различните процедури по обжалване за гражданите на ЕС може да се окажат твърде сложни, трудни за използване и следователно по-малко ефективни; отбелязва, че както беше подчертано от дружествата, предоставящи независими механизми за защита, повечето от жалбите се подават директно до дружествата от лица, които търсят обща информация относно Щита за личните данни и обработването на техните данни; поради това препоръчва органите на САЩ да предложат по-конкретна информация на уебсайта на Щита за личните данни в достъпна и лесно разбираема форма за физическите лица по отношение на техните права и наличните възможности и средства за правна защита;

12.  с оглед на неотдавнашните разкрития на злоупотреба с лични данни от страна на предприятия, сертифицирани съгласно Щита за личните данни, например Фейсбук и „Кеймбридж Аналитика“, призовава органите на САЩ, отговарящи за прилагането на Щита за личните данни, да предприемат незабавно действия при подобни разкрития при пълно спазване на дадените уверения и поетите ангажименти с цел да се подкрепят действащите договорености относно Щита за личните данни и при необходимост, такива дружества да бъдат извадени от списъка по Щита за личните данни; призовава също така компетентните органи на ЕС за защита на данните да проучват подобни разкрития и ако е целесъобразно, да спират или забраняват предаването на данни съгласно Щита за личните данни; счита, че разкритията ясно показват, че Щитът за личните данни не осигурява адекватна закрила на правото на защита на данните;

13.  изразява сериозна загриженост във връзка с промяната в условията за ползване на Фейсбук за потребители извън ЕС, които са извън Съединените щати и Канада, които до този момент се ползваха от правата, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на защитата на данните, и които сега трябва да приемат Фейсбук САЩ като администратор на личните си данни, вместо Фейсбук Ирландия; счита, че това представлява предаване на личните данни на приблизително 1,5 милиарда потребители на трета държава; изразява сериозно съмнение, че подобно безпрецедентно широкомащабно ограничаване на основните права на потребителите на de facto монополна платформа съответства на целите на Щита за личните данни; призовава органите на ЕС за защита на данните да проучат този въпрос;

14.  изразява силна загриженост, че ако проблемът не бъде овладян, подобни злоупотреби с лични данни от страна на различни организации, които имат за цел да манипулират политическа воля или начин на гласуване, могат да застрашат демократичния процес и основната му идея, че избирателите могат самостоятелно да взимат информирани, основани на факти решения;

15.  приветства и подкрепя призивите към законодателя в САЩ за изготвяне на всеобхватен закон за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

16.  припомня своята загриженост във връзка с липсата на конкретни правила и гаранции в Щита за личните данни за решения, основаващи се на автоматизирано обработване/профилиране, които пораждат правни последици за физическото лице или го засягат в значителна степен; потвърждава намерението на Комисията да поръча проучване за събиране на фактически доказателства и да направи допълнителна оценка на уместността на автоматизираното вземане на решения за предаване на данни съгласно Щита за личните данни; призовава Комисията да предвиди специфични правила относно автоматизираното вземане на решения, за да се осигурят достатъчни гаранции, ако в проучването се препоръчва това; отбелязва в това отношение информацията, предоставена от съвместния преглед, че автоматизираното вземане на решения не може да се осъществява въз основа на лични данни, предадени съгласно Щита за личните данни; изразява съжаление, че според Работната група по член 29 обратната информация от дружествата остава твърде обща, като продължава да бъде неясно дали тези твърдения отговарят на действителността на всички дружества, придържащи се към Щита за личните данни; подчертава освен това приложимостта на Общия регламент относно защитата на данните съгласно условията на член 3, параграф 2 от него;

17.  подчертава, че следва да бъдат внесени допълнителни подобрения по отношение на тълкуването и обработването на данни за човешките ресурси поради различното тълкуване на понятието „данни за човешките ресурси“ от правителството на САЩ, от една страна, и от Комисията и Работната група по член 29, от друга страна; изразява пълно съгласие с призива на Работната група по член 29 към Комисията да започне преговори с органите на САЩ с цел изменение на механизма на Щита за личните данни по този въпрос;

18.  изразява отново загриженост, че принципите на Щита за личните данни не следват модела на ЕС за обработване на данни въз основа на съгласие, а дават възможност за изразяване на несъгласие/право на възражение само при много специфични обстоятелства; следователно в контекста на съвместния преглед настоятелно призовава Департамента по търговия на САЩ да работи с европейските органи за защита на данните, за да се предоставят по-конкретни насоки по отношение на основните принципи на Щита за личните данни, като принципа на избор, принципа на уведомяване, последващото предаване на данни, връзката между администратора и обработващия лични данни и достъпа, които да бъдат съобразени в много по-голяма степен с правата на субектите на данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679;

19.  отново изразява загриженост във връзка с отхвърлянето от Конгреса през март 2017 г. на внесените от Федералната комисия по комуникации разпоредби, озаглавени „Protecting the Privacy of Customers of Broadband and Other Telecommunications Services“ (Защита на неприкосновеността на личния живот на потребителите на широколентови и други телекомуникационни услуги), с които на практика се премахват правилата за неприкосновеност на личния живот при предоставянето на широколентов достъп, които биха изисквали от доставчиците на интернет да получават изричното съгласие на потребителите преди продажбата или споделянето на данни за търсенето в мрежата, както и друга лична информация, с рекламодатели и други дружества; счита, че това е още една заплаха за гаранциите за неприкосновеността на личния живот в Съединените щати;

Въпроси, свързани с правоприлагането и с националната сигурност

20.  счита, че понятието „национална сигурност“ в механизма на Щита за личните данни не е конкретно определено, за да се гарантира, че случаите на нарушения на защитата на данните може да бъдат ефективно разглеждани в съдилищата с цел да се осигури спазване на изискванията при строга проверка на необходимото и пропорционалното; призовава следователно за ясно определение на понятието „национална сигурност“;

21.  отбелязва, че броят на целите съгласно раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби се е увеличил поради промени в технологиите и моделите на комуникация, както и поради променящата обстановка, свързана със заплахите;

22.  изразява съжаление, че САЩ не се възползваха от възможността, предоставена от неотдавнашното удължаване на срока на прилагане на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби, за включване на гаранциите, предвидени в Президентска директива 28; призовава за доказателства и правно обвързващи ангажименти, които да гарантират, че събирането на данни съгласно раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби не е безразборно и че достъпът не се извършва на общо основание (събиране на масиви от данни), обратно на предвиденото в Хартата на ЕС; отбелязва обяснението на Комисията в работния документ на нейните служби, че наблюдението съгласно раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби винаги се основава на критерии за подбор и следователно не дава възможност за събиране на масиви от данни; следователно се присъединява към призивите, отправени от Работната група по член 29 за актуализиран доклад от Надзорния съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи относно определението на „целите“, относно „избора на критериите за подбор“ и относно конкретния процес на прилагане на критериите за подбор в контекста на програмата UPSTREAM с цел изясняване и оценяване на това дали в този контекст се осъществява достъп до масиви от лични данни; изразява съжаление, че физическите лица от ЕС са изключени от допълнителната закрила, предоставена с удължаването на срока на прилагане на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби; изразява съжаление, че удължаването на срока на прилагане на раздел 702 съдържа няколко изменения, които са с чисто процедурен характер и не са насочени към най-проблемните въпроси, както беше посочено и от Работната група по член 29; призовава Комисията да се отнесе сериозно към анализа на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби, който предстои да бъде осъществен от Работната група по член 29, и да предприеме съответни действия;

23.  потвърждава, че удължаването на срока на прилагане на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби за още шест години поставя под съмнение законосъобразността на Щита за личните данни;

24.  изразява отново загриженост във връзка с Изпълнителна заповед 12333, която позволява на Агенцията за национална сигурност да споделя голям обем лични данни, събрани без заповед, съдебно разпореждане или разрешение от Конгреса, с 16 други агенции, включително ФБР, Изпълнителната агенция за наркотиците и Министерството на вътрешната сигурност; изразява съжаление във връзка с пълната липса на съдебен контрол върху дейностите по наблюдение, извършвани въз основа на Изпълнителна заповед 12333;

25.  подчертава съществуващите пречки, свързани с правната защита на лицата, които не са граждани на САЩ, обект на мярка за наблюдение въз основа на раздел 702 от Закона за наблюдение на чуждите разузнавателни служби или на Изпълнителна заповед 12333, поради настоящото тълкуване от съдилищата в САЩ на процесуалните изисквания по отношение на процесуалната легитимация на лицата, които не са граждани на САЩ, вследствие на което те са възпрепятствани да завеждат дела в съдилищата на САЩ срещу решения, които ги засягат;

26.  изразява загриженост във връзка с последиците от Изпълнителна заповед 13768 относно „Повишаване на обществената безопасност във вътрешните работи на Съединените щати“ (Enhancing Public Safety in the Interior of the United States) за съдебните и административните средства за защита за физически лица в САЩ, тъй като защитата съгласно Закона за неприкосновеността на личния живот вече не се прилага за лицата, които не са граждани на САЩ; отбелязва позицията на Комисията, че оценката на адекватността не се основава на защитата съгласно Закона за неприкосновеността на личния живот и че следователно тази изпълнителна заповед не засяга Щита за личните данни; счита, че чрез Изпълнителна заповед 13768 все пак се показва намерението на изпълнителната власт на САЩ да отмени гаранциите за защита на данните, предоставени преди това на гражданите на ЕС, и да не спази ангажиментите, поети към ЕС по време на президентския мандат на Обама;

27.  изразява силна загриженост във връзка с неотдавнашното приемане на Закона за изясняване на законосъобразното използване на данни зад граница, т.нар. закон „CLOUD“ (H.R. 4943), с който се разширяват правомощията на американските и чуждестранните правоприлагащи органи за достъп до лични данни в международен мащаб, без да използват инструментите за договора зa правна взаимопомощ, които осигуряват подходящи гаранции и зачитат съдебната компетентност на държавите, в които се намира информацията; подчертава, че законът „CLOUD“ може да има сериозни последици за ЕС, тъй като е широкообхватен и създава потенциален конфликт със законите на ЕС в областта на защитата на данните;

28.  счита, че едно по-балансирано решение би било да се укрепи съществуващата международна система на договора за правна взаимопомощ с оглед на насърчаване на международното и съдебното сътрудничество; отново заявява, че както е посочено в член 48 от ОРЗД , споразуменията за правна взаимопомощ и другите международни споразумения са предпочитаният механизъм за осигуряване на достъп до лични данни в чужбина;

29.  изразява съжаление, че органите на САЩ не изпълниха проактивно ангажимента си да предоставят на Комисията своевременно всеобхватна информация относно всички промени, които биха могли да бъдат от значение за Щита за личните данни, като включително не уведомиха Комисията за промените в правната уредба на САЩ, например по отношение на Изпълнителна заповед 3768 на президента Тръмп „Повишаване на обществената безопасност във вътрешните работи на Съединените щати“ или на отмяната на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот за доставчиците на интернет услуги;

30.  припомня, че както се посочва в неговата резолюция от 6 април 2017 г., нито принципите на Щита за личните данни, нито писмата от администрацията на САЩ предоставят разяснения и уверения, доказващи наличието на ефективни права на съдебна защита на физическите лица в ЕС във връзка с използването на личните им данни от страна на органите на САЩ за целите на правоприлагането и обществения интерес, които бяха изтъкнати от Съда на ЕС в решението му от 6 октомври 2015 г. като съставляващи същността на основното право, гарантирано от член 47 от Хартата на ЕС;

Заключения

31.  призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че Щитът за личните данни ще бъде в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, който се прилага от 25 май 2018 г., както и с Хартата на основните права на Европейския съюз, така че адекватността да не води до пропуски или конкурентно предимство на дружествата от САЩ;

32.  изразява съжаление, че Комисията и компетентните органи на САЩ не подновиха обсъжданията по договореностите относно Щита за личните данни и не изготвиха план за действие с цел да се преодолеят възможно най-скоро установените недостатъци, за което призова Работната група по член 29 в своя доклад от декември относно съвместния преглед; призовава Комисията и компетентните органи на САЩ да направят това без допълнително забавяне;

33.  припомня, че неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни са правно приложими основни права, залегнали в Договорите, Хартата на EС и Европейската конвенция за правата на човека, както и в законите и в съдебната практика; подчертава, че те трябва да се прилагат по начин, който не възпрепятства излишно търговията или международните отношения, но не могат да бъдат съпоставяни с търговски или политически интереси;

34.  счита, че действащите договорености относно Щита за личните данни не осигуряват достатъчна степен на защита, каквато се изисква от правото на Съюза в областта на защитата на данните и от Хартата на основните права на Европейския съюз съгласно тълкуването на Съда на ЕС;

35.  счита, че освен ако САЩ не постигнат пълно съответствие с правилата до 1 септември 2018 г., Комисията не е действала в съответствие с член 45, параграф 5 от ОРЗД; призовава следователно Комисията да прекрати действието на Щита за личните данни, докато органите на САЩ не изпълнят условията, определени в него;

36.  възлага на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да продължи да наблюдава развитието в тази област, включително по случаи, за които е сезиран Съдът на ЕС, и да наблюдава последващите действия във връзка с препоръките, отправени в резолюцията;

o
o   o

37.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Съвета на Европа.

(1) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(3) ECLI: EU:C:2015:650.
(4) ECLI: EU:C:2016:970.
(5) OВ L 207, 1.8.2016 г., стр. 1.
(6) ОВ C 257, 15.7.2016 г., стр. 8.
(7) http://ec.europa.eu/justice/article-29/documentation/opinion-recommendation/files/2016/wp238_en.pdf
(8) http://ec.europa.eu/justice/article-29/press-material/press-release/art29_press_material/2016/20160726_wp29_wp_statement_eu_us_privacy_shield_en.pdf
(9) Вж. WP 255 на адрес http://ec.europa.eu/newsroom/article29/item-detail.cfm?item_id=612621
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0131.
(11) https://ec.europa.eu/newsroom/just/document.cfm?doc_id=48782


Неблагоприятното въздействие на Акта на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки за гражданите на ЕС
PDF 143kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. относно неблагоприятните въздействия на Акта на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA) върху гражданите на ЕС и в частност „случайните американци“ (2018/2646(RSP))
P8_TA(2018)0316B8-0306/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 7, член 8 и член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 8 и член 14 от Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(1),

—  като взе предвид Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции(2),

—  като взе предвид Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 октомври 2016 г. относно данъчната прозрачност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2016 г. относно по-нататъшни мерки за увеличаване на прозрачността и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2016)0451),

—  като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 06 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(5),

—  като взе предвид общия стандарт за докладване на ОИСР, одобрен от Съвета на ОИСР на 15 юли 2014 г.,

—  като взе предвид въпросите до Комисията и до Съвета относно неблагоприятното въздействие на FATCA върху гражданите на ЕС и в частност „случайните американци“ (O-000052/2018 – B8-0033/2018 and O-000053/2018 – B8-0032/2018),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че комисията по петиции беше сезирана с петиция от колектив от европейски граждани, изразяващи опасения във връзка с неблагоприятните въздействия на FATCA, междуправителствените споразумения за неговото прилагане и извънтериториалното въздействие на данъчното облагане, основано на гражданството;

Б.  като има предвид, че от влизането в сила на FATCA и свързаните с него междуправителствени споразумения, сключени между държави членки и САЩ, финансовите институции в ЕС, под заплахата от санкции за разваляне на франчайзинга в САЩ, включително удържан при източника данък в размер на 30%, трябва да разкриват подробна информация относно сметките, чиито титуляри са предполагаеми „американски лица“, на администрацията по приходите на САЩ (IRS) чрез техните национални правителства; като има предвид, че това би могло да съставлява нарушение на правилата на ЕС за защита на данните и основните права;

В.  като има предвид, че целта на FATCA е предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от американски лица, и като има предвид, че Актът изисква от чуждестранни финансови институции да издирват „американски лица“, като разглеждат редица показатели, например място на раждане в САЩ, телефонен номер в САЩ и индикации за пълномощно за сметката, издадено на лице с адрес в САЩ, предвид които от лицето се изисква да докаже, че той или тя не е гражданин на САЩ;

Г.  като има предвид, че това използване на показатели, прилагано по силата на FATCA, може да доведе до произволно разкриване и наказание на лица, които в действителност може да нямат съществени връзки със САЩ; като има предвид, че на практика FATCA включва голяма група лица, като например лица с двойно гражданство на ЕС и САЩ и членовете на техните семейства, които не са граждани на САЩ, и особено т.нар. „случайни американци“, които по случайност по рождение са придобили гражданство на САЩ, но които не поддържат връзки със САЩ, тъй като никога не са живели, работили или учили в САЩ и не притежават социалноосигурителни номера в САЩ;

Д.  като има предвид, че Комисията призна, че FATCA и свързаните с него междуправителствени споразумения изглежда имат нежелания ефект на възпрепятстване на достъпа до финансови услуги в ЕС за граждани на САЩ и всяко лице, за което има признаци, че той/тя може да бъде обект на FATCA („американско лице“);

Е.  като има предвид, че животът и поминъкът на хиляди добросъвестни граждани на ЕС и техните семейства в ЕС са засегнати сериозно от FATCA ежедневно, тъй като на онези от тях, които попадат в обхвата на определението за „американски лица“, се замразяват спестовните влогове и им се отказва достъп до всички банкови услуги, в т.ч. животозастраховане, пенсии и ипотеки поради нежеланието на финансовите институции да извършват скъпо струващото докладване по FATCA; като има предвид, освен това личните данни на членовете на техните семейства в ЕС се споделят със САЩ и техният достъп до банкови услуги в ЕС бива ограничен (например съвместни сметки и/или ипотеки);

Ж.  като има предвид, че „случайните американци“, които не желаят да бъдат засегнати от FATCA, са задължени официално да се откажат от гражданството си на САЩ – много тромав процес, за който са необходими социалноосигурителен номер в САЩ или международен данъчен идентификационен номер на САЩ, каквито, наред с останалото, повечето „случайни американци“ не притежават;

З.  като има предвид, че от американските интернет платформи като AirBnB, Tripadvisor и Amazon се изисква да събират информация за плащането на данъци от всички граждани на ЕС, които ползват тези онлайн услуги, и да я предават на федералния данъчен орган на САЩ, IRS; като има предвид, че целта на тази практика е да се установи дали потребителят е гражданин на САЩ и съответно да се определи дали печалбите, реализирани чрез тези платформи, подлежат на данъчно отчитане в САЩ, в контекста на FATCA; като има предвид, че тази практика явно не е в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните;

И.  като има предвид, че Директива 2014/92/EС (Директива относно платежните сметки) задължава държавите членки да гарантират, че кредитните институции не упражняват дискриминация спрямо потребителите въз основа на тяхната националност или място на пребиваване;

Й.  като има предвид, че срокът на държавите членки за транспониране на Директивата относно платежните сметки беше 18 септември 2016 г.;

К.  като има предвид, че в своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, Парламентът прие за сведение значителната липса на реципрочност между САЩ и ЕС в рамките на споразумението за FATCA;

Л.  като има предвид, че FATCA и общият стандарт за докладване на ОИСР относно автоматичния обмен на данъчна информация са съществени инструменти за борба с корупцията, трансграничните данъчни измами и отклонението от данъчно облагане;

М.  като има предвид, че френското Национално събрание публикува доклад през октомври 2016 г. вследствие на неговата двустранна мисия за установяване на факти, с която проучи извънтериториалните въздействия на някои закони на САЩ, в т.ч. FATCA, в който се препоръчва френското правителство или да преговаря по изменение на данъчния си договор със САЩ, или да поиска от законодателите на САЩ да изменят законите на САЩ, така че да позволят на френските „случайни американци“ да напуснат системата на САЩ и да се откажат от нежеланото от тях гражданство на САЩ без такси, без досиета и без санкции; като има предвид, че неотдавна беше създадена комисия, която да разгледа конкретно извънтериториалното данъчно облагане на френските „случайни американци“ от страна на САЩ, и през ноември 2017 г. бяха внесени резолюции както в Сената, така и в Националното събрание по този конкретен въпрос; като има предвид, че на 15 май 2018 г. френският Сенат прие с единодушие резолюция, приканваща правителството да предприеме незабавни мерки, за да гарантира, че правото на френските „случайни американци“ на банкова сметка се спазва, че дискриминационните практики, възприети от френските банки вследствие на FATCA, ще бъдат прекратени, както и че незабавно ще бъде стартирана информационна кампания, която да информира френските граждани, живеещи в САЩ, относно последиците от гражданството и данъчното право на САЩ; като има предвид, че резолюцията също така изисква да бъдат предприети силни дипломатически усилия за намиране на решение за френските „случайни американци“, което да им позволи да се освободят от нежеланото от тях гражданство на САЩ без такси, без досиета и без санкции, и настоява САЩ да изпълнят обещанието си за реципрочност, по силата на което Франция се е съгласила да подпише своето междуправителствено споразумение;

Н.  като има предвид, че Съединените щати и Еритрея са единствените две държави в света, които са приели данъчно облагане, основано на гражданството, и Еритрея е осъдена от ООН за усилията ѝ за прилагане на нейния „данък диаспора“;

О.  като има предвид, че през 2017 г. САЩ приеха значителна данъчна реформа, която обаче не премахна принципа на данъчното облагане, основано на гражданството, за физическите лица, но въведе данъчно облагане на териториален принцип за американските многонационални корпорации;

1.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че основните права на всички граждани, по-специално на „случайните американци“, са гарантирани, особено правото на личен и семеен живот, правотo на неприкосновеност на личния живот и принципът за недопускане на дискриминация, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека;

2.  призовава държавите членки да осигурят пълното и правилно транспониране на Директивата относно платежните сметки, и особено на член 15 и член 16 от нея, и да гарантират правото на всички граждани на ЕС да имат достъп до платежна сметка за основни операции, независимо от тяхната националност;

3.  призовава Комисията да ускори своя анализ на националните мерки за транспониране на Директивата относно платежните сметки и да включи в своята оценка положението на „случайните американци“, лицата с двойно гражданство и гражданите на САЩ, пребиваващи законно в ЕС, като отдели дължимото внимание на всяка дискриминация от страна на финансови институции спрямо данъкоплатци, пребиваващи законно в ЕС и отговарящи на условията за „американски лица“ за целите на FATCA;

4.  призовава настоятелно Комисията незабавно да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка в случай на установени нарушения при изпълнението на Директивата относно платежните сметки и да докладва на Парламента и на Съвета относно предприетите мерки за осигуряване на правилното прилагане на посочената директива;

5.  подчертава колко е важно да се предостави адекватно равнище на защита на личните данни, предадени на САЩ съгласно FATCA, при пълно съответствие с националното законодателство и законодателството на ЕС в областта на защитата на данните; призовава държавите членки да направят преглед на своите междуправителствени споразумения и при необходимост да ги изменят, за да ги приведат в съответствие с правата и принципите на Общия регламент относно защитата на данните; призовава настоятелно Комисията и Европейския комитет по защита на данните незабавно да разследват всяко нарушение на правилата на ЕС за защита на данните от страна на държави членки, чието законодателство позволява прехвърлянето на лични данни на администрацията по приходите на САЩ за целите на FATCA, и да започнат производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка срещу държави членки, които не правоприлагат адекватно правилата на ЕС за защита на данните;

6.  призовава Комисията да извърши пълна оценка на въздействието на FATCA и на извънтериториалната практика на САЩ за данъчно облагане, основано на гражданството, върху гражданите на ЕС, финансовите институции в ЕС и икономиките на ЕС, като се отчетат продължаващите усилия във Франция и други държави членки, и да обясни, ако има сериозно разминаване в третирането на граждани на ЕС и/или пребиваващи в ЕС в различните държави–членки на ЕС, особено що се отнася до правилата на ЕС за защита на данните и стандартите за основни права в резултат на FATCA и „американските признаци“; призовава Комисията да извърши всеобхватна оценка на състоянието на реципрочност на FATCA, или липсата на такава, в целия ЕС, както и на спазването от страна на САЩ на задълженията им по различните междуправителствени споразумения, подписани с държавите членки;

7.  призовава Комисията да оцени и, ако е необходимо, да предприеме действия за гарантиране, че основните права на ЕС и ценностите, залегнали в Хартата на основните права и Европейската конвенция за правата на човека, като например правото на неприкосновеност на личния живот и принципът на недискриминация, както и правилата на ЕС за защита на данните, се спазват в контекста на FATCA и автоматичния обмен на данъчна информация със САЩ;

8.  изразява съжаление във връзка с липсата на реципрочност на междуправителствените споразумения, подписани от държавите членки, особено що се отнася до обхвата на обменяната информация, който е по-голям за държавите членки, отколкото за САЩ; призовава всички държави членки колективно да преустановят прилагането на междуправителствените си споразумения (или обмена на всяка информация, различна от отнасящата се до сметки, притежавани в ЕС от граждани на САЩ, пребиваващи в САЩ) до момента, в който САЩ се съгласят на многостранен подход спрямо автоматичния обмен на информация или чрез отмяна на FATCA и присъединяване към общия стандарт за предоставяне на информация, или чрез предоговаряне на FATCA на обща за ЕС основа и с идентични задължения за реципрочно споделяне от двете страни на Атлантика;

9.  призовава Комисията и Съвета да представят съвместен подход на ЕС към FATCA, за да защитят адекватно правата на европейските граждани (в частност на „случайните американци“) и да подобри равната реципрочност в автоматичния обмен на информация от страна на САЩ;

10.  призовава Съвета да възложи мандат на Комисията да започне преговори със САЩ за споразумение за FATCA между ЕС и САЩ, с оглед да се гарантира пълен реципрочен обмен на информация, да се спазват основните принципи на правото на ЕС, както и Директивата относно платежните сметки, и да се позволи на „случайните американци“ от ЕС да се откажат от нежеланото гражданство на САЩ без такси, без досиета и без санкции;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(2) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214.
(3) ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0491.
(5) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.


Устав на социалните и основаните на солидарност предприятия
PDF 211kWORD 73k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. с препоръки към Комисията относно устава за социалните и основаните на солидарност предприятия (2016/2237(INL))
P8_TA(2018)0317A8-0231/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите,

—  като взе предвид член 225 и член 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно инициативата за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. на тема „Насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа“(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6) и по-специално член 2, параграф 1 от него,

—  като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7), и по-специално член 20 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно Устава на европейското взаимоспомагателно дружество(9),

—  като взе предвид възложеното от Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент проучване от юли 2011 г., озаглавено „Ролята на взаимоспомагателните дружества през ХХІ век“,

—  като взе предвид доклада на експертната група за социално предприемачество към Комисията (GECES) от октомври 2016 г. относно „Социалните предприятия и социалната икономика в бъдеще“(10),

—  като взе предвид възложеното от Тематичен отдел В на Европейския парламент проучване от февруари 2017 г., озаглавено „Устав за социалните и основаните на солидарност предприятия“,

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0231/2018),

А.  като има предвид, че понятията „социално предприятие“ и „основано на солидарност предприятие“ често се използват като синоними, макар че предприятията, които те назовават, не винаги са от един и същи тип и могат да се различават значително в отделните държави членки; като има предвид, че понятието „социално предприятие“ се отнася по същество за традиционни организации на социалната икономика, като например кооперации, взаимоспомагателни организации, асоциации и фондации; като има предвид, че понятието „социално предприятие“ поражда сериозни дискусии сред представителите на социалните науки и юристите; като има предвид, че явно е наложително да се пристъпи без забавяне към по-добро признаване на концепцията за „социално и основано на солидарност предприятие“ чрез установяване на основна правна дефиниция, която може да има сериозен принос към усилията, полагани от Европейския съюз и държавите членки, за развитие на социалните и основаните на солидарност предприятия, така че те да могат да се възползват и от вътрешния пазар;

Б.  като има предвид, че социалната и основана на солидарност икономика има съществен принос за икономиката на Съюза; като има предвид, че в своите резолюции от 19 февруари 2009 г., 20 ноември 2012 г. и 10 септември 2015 г. Парламентът подчертава, че социалната и основана на солидарност икономика осигурява заетост на над 14 милиона души, което представлява около 6,5% от работещите в ЕС и 10% от предприятията в ЕС; Като има предвид, че този сектор се доказа като особено устойчив на икономическата и финансова криза и има потенциал за социални и технологични иновации, създаване на достойни, приобщаващи и устойчиви работни места на местно равнище, насърчаване на икономическия растеж, опазването на околната среда и укрепване на социалното, икономическото и регионалното сближаване; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия очертават нови пътища за справяне със социалните проблеми в бързо променящия се свят; като има предвид, че социалната и основана на солидарността икономика продължава да се развива и по този начин представлява двигател на растежа и заетостта и следва да бъде насърчавана и подкрепяна;

В.  като има предвид, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на начина, по който те регулират социалните и основаните на солидарност предприятия и организационните форми, с които разполагат социалните предприемачи съгласно техните правни системи; като има предвид, че различните организационни форми, които приемат социалните и основаните на солидарност предприятия, зависят от съществуващите правни рамки, от политическата икономика на социалното подпомагане и на солидарността, както и от културните и историческите традиции в дадена държава членка;

Г.  като има предвид, че в някои държави членки са създадени специфични правни форми или чрез адаптиране на кооперативния модел, на взаимоспомагателните организации, асоциациите и фондациите, или чрез въвеждането на правни форми, които признават социалния ангажимент, поет от множество субекти, и които включват някои характеристики, специфични за социалните и основаните на солидарност предприятия; като има предвид, че в други държави членки не е създадена конкретна правна форма за основаните на солидарност предприятия и поради това те работят с вече съществуващи правни форми, включително правни форми, използвани от конвенционалните дружества, като например дружество с ограничена отговорност или публично акционерно дружество; като има предвид, че в някои държави членки правната форма, която може да бъде приета от социалните и основаните на солидарност предприятия, може да бъде незадължителна; като има предвид, че следва да се отбележи, че дори когато са предвидени специални правни форми за тези предприятия, социалните и основаните на солидарност предприятия често избират други правни форми, които отговорят по-добре на техните нужди и на техните цели;

Д.  като има предвид, че приемането на разнообразни правни рамки за социалните и основаните на солидарност предприятия в много държави членки потвърждава развитието на нов вид предприемачество, което е основано на принципите на солидарност и отчетност и което е насочено в по-голяма степен към създаването на социална добавена стойност, към местни връзки и насърчаване на по-устойчива икономика; като има предвид, че тези различия също така потвърждават, че социалното предприемачество е новаторска област с положителен ефект;

Е.  като има предвид, че в своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата Парламентът подчерта, че социалните иновации са свързани с разработването и прилагането на нови идеи – независимо дали става дума за продукти, услуги или модели на социална организация, които имат за цел да се отговори на новите потребности и предизвикателства, свързани със социалната сфера, териториалното развитие и с околната среда, като например застаряването на населението, обезлюдяването, съвместяването на професионалния и семейния живот, управлението на многообразието, борбата с безработицата сред младежта, интегрирането на най-силно изключените от пазара на труда лица и борбата срещу изменението на климата;

Ж.  като има предвид, че в светлината на това разнообразие от правни форми, които са на разположение за създаването на социални и основани на солидарност предприятия в държавите членки, към настоящия момент в Европейския съюз няма консенсус за създаване на специфична форма на социално и основано на солидарност предприятие; като има предвид, че Парламентът вече подчерта важността на разработването на нови правни рамки на равнището на Съюза, но винаги е посочвал, че за предприятията те следва да бъдат въпрос на избор по отношение на националната рамка и да се предшестват от оценка на въздействието, за да се вземе под внимание съществуването на различни социални бизнес модели в държавите членки; като има предвид, че Парламентът също така подчерта, че всички мерки следва да докажат добавена стойност за целия Съюз;

З.  като има предвид, че социалният диалог е от жизненоважно значение както за осъществяването на целта за социална пазарна икономика, включваща пълна заетост и социален напредък, така и за конкурентоспособността и справедливостта в рамките на европейския вътрешен пазар; като има предвид, че социалният диалог и консултациите със социалните партньори при разработването на политиките на ЕС представляват основна социална иновация;

И.  като има предвид, че наличието на избор на правна форма има предимството, че позволява на социалните и основаните на солидарност предприятия да формират структурата си по начина, който им подхожда най-добре при конкретните обстоятелства, традицията, на която се базират, и вида дейност, която желаят да извършват;

Й.  като има предвид, че независимо от гореизложеното, от националния опит на равнището на държавите членки може да се изведат някои отличителни характеристики и критерии, на които следва да отговаря дадено социално и основано на солидарност предприятие, независимо от приетата от него юридическа форма, за да се разглежда то като такъв вид предприятие; като има предвид, че изглежда желателно на равнището на Съюза да бъде установен общ набор от характеристики и критерии под формата на минимални стандарти, за да се създаде по-ефективна и съгласувана правна уредба за тези предприятия и за да се гарантира, че въпреки своето разнообразие всички социални и основани на солидарност предприятия имат обща идентичност, независимо от държавата членка на учредяване; като има предвид, че институционалните характеристики следва да спомагат за това социалните и основани на солидарност предприятия да могат и занапред да имат предимство пред алтернативните начини за организиране на производството на услуги, включително социални услуги;

К.  като има предвид, че съгласно определението в съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. („Инициатива за социалното предприемачество“) „Социалното предприятие е стопански субект в социалната икономика, чиято основна цел е да оказва обществено въздействие, а не да извлича печалби за своите собственици или акционери. То работи чрез предоставяне на стоки и услуги на пазара по предприемачески и иновативен начин и използва печалбите си предимно за постигане на социални цели. Управлява се открито и отговорно, и по-специално включва служителите, потребителите и заинтересованите страни, засегнати от търговската му дейност“;

Л.  като има предвид, че за целите на Регламент (ЕС) № 1296/2013 „социално предприятие“ означава предприятие, независимо от правната му форма, което:

   а) в съответствие със своя учредителен договор, устав или друг правен документ за създаването му има за основна цел постигането на измеримо, положително социално въздействие, а не генерирането на печалба за своите собственици, членове и акционери, и което:
   i) предоставя услуги или стоки, които генерират социална възвращаемост и/или
   ii) използва метод за производство на стоки или услуги, който въплъщава неговата социална цел;
   б) използва своята печалба преди всичко за постигането на основната си цел и е въвело предварително определени процедури и правила относно всяко разпределяне на печалба между акционери и собственици, което гарантира, че това разпределение не накърнява основната цел; както и
   в) се управлява по предприемачески, отчетен и прозрачен начин, по-специално чрез включване в управлението на работници, клиенти и заинтересовани страни, засегнати от стопанската му дейност;

М.  като има предвид, че в своята резолюция от 10 септември 2015 г. Парламентът отбеляза, че предприятията на социалната и основана на солидарност икономика, за които не е задължително да бъдат организации с нестопанска цел, са предприятия, чиято основна цел е да изпълнят социалното си предназначение, което може да бъде създаване на заетост за уязвимите групи, осигуряване на услуги за техните членове или в по-общ смисъл генериране на положително социално и екологично въздействие, като реинвестират печалбата си главно за постигане на тези цели; като има предвид, че социалните и основани на солидарност предприятия се отличават с ангажимента си към утвърждаването на следните ценности:

   предимство на личностните и социалните цели пред интересите на капитала;
   демократично управление от страна на членовете;
   съчетаване на интересите на членовете и на ползвателите с общия интерес;
   защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност;
   реинвестиране на излишъка от средства в дългосрочните цели за развитие или за предоставянето на услуги от интерес за членовете или на услуги от общ интерес;
   доброволно и отворено членство;
   автономно управление, независимо от публичните органи;

Н.  като има предвид, че горепосочените определения са съвместими и обединяват всички общи характеристики на всички социални и основани на солидарност предприятия, независимо от държавата членка на учредяване и от правната форма, която са избрали да приемат съгласно националното законодателство; като има предвид, че тези характеристики следва да представляват основата за широкообхватна и по-определена правна дефиниция на „социално предприятие“, по която да се постигне всеобщо съгласие на равнището на Съюза;

О.  като има предвид, че социалните и основани на солидарност предприятия са частни организации, независими от публичните органи;

П.  като има предвид, че социалните и основани на солидарност предприятия функционират на пазара по предприемачески начин; като има предвид, че това означава, че те извършват дейности от икономически характер;

Р.  като има предвид, че селските райони предлагат значителни възможности за социалните и основани на солидарност предприятия и че поради това от основно значение е наличието на подходяща инфраструктура в селските региони;

С.  като има предвид, че образованието и обучението трябва да бъдат приоритетни области при насърчаването на предприемаческа култура сред младите хора;

Т.  като има предвид, че във взаимоспомагателните дружества, извършващи дейност в областта на здравеопазването и социалното подпомагане в Съюза, са заети 8,6 милиона души и че те предоставят подкрепа на 120 милиона граждани; тези взаимоспомагателни дружества имат пазарен дял от 24% и генерират над 4% от БВП на Съюза;

У.  като има предвид, че приносът за създаването на социална стойност трябва да бъде основната цел на социалните и основаните на солидарност предприятия; като има предвид, че тези социални и основани на солидарност предприятия следва да имат като изрична цел ползата за общността като цяло или за конкретна група хора, излизаща извън рамките на членовете; като има предвид, че социалната цел, преследвана от социалните и основани на солидарност предприятия, следва да бъде ясно посочена в учредителните им документи; като има предвид, че понятието „социално и основано на солидарност предприятие“ не следва да се смесва с понятието „корпоративна социална отговорност (КСО)“, макар че някои търговски предприятия със значителни дейности, свързани с КСО, могат да имат силно взаимодействие със социалното предприемачество; като има предвид, че социалните и основани на солидарност предприятия не трябва да имат за цел генерирането на традиционна търговска печалба, а вместо това трябва да използват всяка създадена добавена стойност за по-нататъшното развитие на проекти, насочени към подобряване на средата за техните целеви групи;

Ф.  като има предвид, че цифровизацията, амбициозните цели в областта на изменението на климата, миграцията, неравенствата, развитието на общностите, особено в маргинализираните райони, социалните и здравните услуги, нуждите на хората с увреждания и борбата срещу бедността, социалното изключване, дългосрочната безработица и неравенството между половете и специфичните екологични задачи предлагат голям потенциал за социалното предприемачество; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия развиват дейност на пазара по предприемачески начин, поемайки икономически рискове;

Х.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия следва да извършват дейности, полезни за обществото; като има предвид, че те могат да развиват широк спектър от дейности; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия, обикновено се занимават с предоставянето на услуги, предназначени да подобрят условията на живот на общността, по-специално услуги за оказване на подкрепа на хората в несигурни условия или засегнати от социално-икономическо изключване и за улесняване на интеграцията на работа за групите в неравностойно положение; като има предвид, че в светлината на създаваната от тях социална добавена стойност и тяхната способност за реинтегриране на дългосрочно безработни хора и за засилване на социалното сближаване и икономическия растеж, има обща тенденция в националното законодателство да се разширява обхватът на дейностите, с които социалните и основани на солидарност предприятия имат право да се занимават, при условие че те са от общ интерес и/или от обществена полза, като например предоставянето на обществени услуги, включително в областите на образованието, здравеопазването, културата, жилищното настаняване, отдиха и околната среда;

Ц.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия предоставят бизнес модел за ХХІ век, който балансира финансовите и социалните нужди; като има предвид, че в резултат от разширяването на дейността си в нови области на производство на стоки или предоставянето на услуги, включително в областите на околната среда, здравеопазването, културата, образованието и отдиха, и/или въвеждането на иновативни методи на производство или организация на труда, предназначени да отговорят на новите социални, териториални и екологични изисквания и предизвикателства, като например застаряването на населението, обезлюдяването, равновесието между професионалния и личния живот, управлението на многообразието, борбата с младежката безработица, интеграцията на най-силно изключените от пазара на труда лица и борбата с изменението на климата, социалните и основаните на солидарност предприятия се свързват като цяло със социалните, технологичните и икономическите иновации;

Ч.  като има предвид, че социалните и основани на солидарност предприятия, поради своя социален и интегриращ характер, предлагат заетост на групите работници, които най-често са изключени от пазара на труда, и като има предвид и че те оказват съществен принос за реинтеграцията на дългосрочно безработните лица и за борбата с безработицата като цяло, като по този начин спомагат за социалното сближаване и за икономическия растеж;

Ш.  като има предвид, че социалната икономика, поради особения характер на нейните предприятия и организации и поради своите специфични правила, социални ангажименти и иновативни методи е доказала нееднократно своята устойчивост в неблагоприятни икономически ситуации, както и своя потенциал да се възстановява бързо след кризисни ситуации;

Щ.  като има предвид, че финансовото участие на работниците и служителите – най-вече в малки и средни предприятия – често служи за постигането на социална цел, както показва примерът на най-добра практика за успешна реинтеграция на дългосрочно безработни лица в Испания посредством правната форма на дружество „Sociedad Laboral (SL)“, чрез която търсещите работа лица могат да използват получаваното от тях обезщетение за безработица за учредяването на дружество и да създадат допълнителни работни места, като държавата предоставя подкрепа и консултации по въпросите на управлението;

АA.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия не винаги са организации с нестопанска цел, а могат да бъдат и със стопанска цел, при условие че техните дейности отговарят напълно на критериите за получаване на знака за европейска социална икономика; като има предвид, че независимо от това основният фокус на социалните и основаните на солидарност предприятия следва да бъде насочен преди всичко към социалните ценности и към положителното и трайно въздействие върху благосъстоянието на обществото и икономическото развитие, а не към реализирането на печалба за своите собственици, членове и акционери; като има предвид, че в този контекст от съществено значение за социалните и основаните на солидарност предприятия е налагането на сериозно ограничение за разпределение на печалбите сред членовете и акционерите, известно също като „заключване на активите“; като има предвид, че ограничено разпределение на печалбите може да се разреши, като се вземе предвид правната форма, възприета от социалното и основано на солидарност предприятие, но процедурите и правилата за това разпределение следва да бъдат установени по такъв начин, че да гарантират, че то не накърнява основната социална цел на предприятието; като има предвид, че при всички случаи най-значимият и важен дял от печалбите, реализирани от едно социално и основано на солидарност предприятие следва да се реинвестират или да се използват по друг начин с оглед поддържането и постигането на неговите социални цели;

АБ.  като има предвид, че за да бъде ефективно, това ограничение за неразпределяне следва да обхваща множество аспекти, най-вече изплащане на периодични дивиденти, разпределяне на натрупаните резерви, прехвърляне на остатъчните активи при закриването на предприятието, трансформиране на социалното и основано на солидарност предприятие в друг вид организация, ако това е разрешено, и загуба на статуса на такова предприятие; като има предвид, че ограничението за неразпределяне също би могло да бъде нарушено непряко чрез изплащане на възнаграждение на служителите или директорите, което е неоправдано и над пазарните равнища;

АВ.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия следва да бъдат управлявани в съответствие с демократичните модели на управление, включващи участието в процеса на вземане на решения на работници, клиенти и заинтересовани лица, засегнати от дейността на предприятието; като има предвид, че този модел на участие представлява структурна процедура за контрол на действителното осъществяване на социалните цели на организацията; като има предвид, че правомощията на членовете в процеса на вземане на решения не следва да се основават единствено или предимно на капиталовия дял, който те притежават, дори когато моделът, приет от социалното и основано на солидарност предприятие е този на търговско дружество;

АГ.  като има предвид, че в някои държави членки социалните и основаните на солидарност предприятия могат да приемат правната форма на търговски дружества; като има предвид, че възможността такива дружества да се признават за социални и основани на солидарност предприятия на равнището на ЕС следва да бъде обвързана с изпълнението на изисквания и условия, които спомагат за разрешаване на потенциалните противоречия между формата на дружеството и модела на социално и основани на солидарност предприятие;

АД.  като има предвид, че третирането на работниците в социалните и основани на солидарност предприятия следва да бъде съпоставимо с това на работниците в традиционните стопански предприятия;

АЕ.  като има предвид, че положителното въздействие на социалните и основаните на солидарност предприятия върху обществото може да обоснове приемането на конкретни действия в тяхна подкрепа, като например изплащане на субсидии и приемане на мерки за по-благоприятно данъчно облагане и възлагане на обществени поръчки; като има предвид, че тези мерки следва по принцип да се считат за съвместими с Договорите, тъй като имат за цел улесняване на развитието на икономически дейности или области, предназначени основно да оказват положително въздействие върху обществото, а способността на тези предприятия да набират средства и да осъществяват печалби е значително по-ограничена от тази на търговските предприятия;

АЖ.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския съюз и на Съвета(11) определя условията и изискванията за създаването на европейски фондове за социално предприемачество;

АЗ.  като има предвид, че Съюзът следва да създаде сертификат или знак за социалните и основаните на солидарност предприятия с цел да се повиши видимостта на тези предприятия и да се насърчи създаването на по-съгласувана правна рамка; като има предвид, че е от съществено значение публичните органи да извършват проверки и да гарантират, че дадено предприятие отговаря на изискванията за знак за социално и основано на солидарност предприятие, преди да му бъде присъден такъв знак, и съответно да може да се възползва от всяка мярка, установена на равнището на ЕС в полза на такива предприятия; като има предвид, че сертификатите следва да се отнемат от социалните и основаните на солидарност предприятия, в случай че не спазват тези изисквания и правните си задължения;

АИ.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия следва да издават ежегодно социални доклади, в които да се отчитат най-малко за своята дейност, резултатите си, участието на заинтересовани лица, разпределението на печалбите, заплатите, субсидиите и други получени обезщетения;

1.  изтъква жизненоважното значение на приблизително 2 милиона предприятия на социалната и основана на солидарност икономика в Европа(12), в които са заети над 14,5 милиона души(13), и безценния им принос за създаването на качествени работни места, за социалното и регионалното сближаване и за постоянния икономически растеж в рамките на вътрешния пазар;

2.  призовава Комисията да въведе на равнището на Съюза европейски знак за социална икономика, който да бъде присъждан на основани на социалната икономика и основани на солидарност предприятия и който да се базира на ясни критерии, определени така, че да бъдат подчертани специфичните характеристики на тези предприятия и тяхното социално въздействие, да се увеличи тяхната видимост, да се насърчат инвестициите, да се улесни достъпът до финансиране и достъпът до единния пазар за предприятията, желаещи да разширят дейността си в национален мащаб или към други държави членки, като същевременно спазват различните правни форми и рамки в сектора и в държавите членки;

3.  счита, че европейският знак за социална икономика следва да бъде на разположение на частни организации и субекти, които отговарят стриктно на правните изисквания за социално и основано на солидарност предприятие за всички свои дейности, независимо от юридическата форма на учредяването им в дадена държава членка; отбелязва, че знакът следва да се прилага от предприятието на доброволен принцип;

4.  счита, че европейският знак за социална икономика следва да се прилага от предприятията на доброволен принцип, но трябва да бъде признат от всички държави членки;

5.  счита, че правните изисквания за придобиване и запазване на европейски знак за социална икономика следва да бъдат определени с позоваване на някои характеристики и общи критерии, по-специално на тези, изложени в приложението към настоящата резолюция;

6.  подчертава, че като се има предвид нарастващото търсене на социални услуги, социалните и основани на солидарност предприятия в Съюза придобиват все по-голямо значение при предоставянето на социални услуги за подпомагане на хората, изложени на риск от или в положение на бедност и социално изключване; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия не следва да заместват, а по-скоро да играят допълваща роля по отношение на предоставяните публични социални услуги; обръща внимание на значението на социалните и основаните на солидарност предприятия, предоставящи социални, здравни или образователни услуги и изпълняващи специфични екологични задачи в сътрудничество с местни органи и доброволци; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия потенциално могат да предложат решение на някои социални предизвикателства чрез прилагане на подход „отдолу нагоре“;

7.  изтъква, че социалните и основаните на солидарност предприятия предоставят възможности за заетост на хора с увреждания, както и на хора от други групи в неравностойно положение;

8.  посочва, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат силна местна и регионална основа, което им дава предимството да познават по-добре специфичните потребности и да могат да предлагат продукти и услуги, които се търсят в района, като по този начин подобряват икономическото, социалното и териториалното сближаване;

9.  отбелязва, че социалните и основаните на солидарност предприятия могат да допринесат за по-голямо равенство между половете и за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

10.  подчертава необходимостта да се предлага заетост на онези, които най-често са изключени от пазара на труда, чрез реинтегриране на дългосрочно безработните лица и борба с безработицата като цяло;

11.  счита, че следва да бъде установен механизъм, включващ държавите членки, чрез който субекти, които отговарят на съответните правни изисквания, могат да получат европейския знак за социална икономика; всяко юридическо лице, което е уредено от частното право и отговаря на правните критерии, следва да има право да придобие знак на ЕС, независимо от това дали държавата членка, в която е учредено, има специална юридическа форма за социални и основани на солидарност предприятия;

12.  счита, че в тясно сътрудничество с държавите членки следва да бъде създаден механизъм с цел защита на европейския знак за социална икономика и предотвратяване на създаването и функционирането на „фалшиви“ социални и основани на солидарност предприятия; този механизъм следва да гарантира, че предприятията, обозначени с европейски знак за социална икономика, биват редовно проверявани по отношение на спазването от тях на свързаните със знака разпоредби; счита, че държавите членки следва да установят ефективни и пропорционални санкции, за да се гарантира, че знакът не се придобива или използва неправомерно;

13.  счита, че социалните и основаните на солидарност предприятия, обозначени с европейски знак за социална икономика, следва да бъдат признати като такива във всички държави членки в зависимост от дейностите, които осъществяват, и следва да се ползват със същите обезщетения, права и задължения както предприятията, учредени съгласно законодателството на държавата членка, в която извършват дейност;

14.  подчертава необходимостта от широко и приобщаващо определение в рамките на Съюза, което да изтъква значението на принципа, че значителен процент от печалбите, реализирани от предприятието, следва да бъдат реинвестирани или използвани по друг начин за постигане на социалната цел на социалното и основаното на солидарност предприятие; подчертава особените предизвикателства, пред които са изправени социалните кооперации и социалните предприятия за трудова интеграция при изпълнението на своята мисия да помагат на онези, които най-често са изключени от пазара на труда, и подчертава необходимостта тези организации да бъдат включени в новия знак;

15.  счита, че минималните критерии и правни изисквания за придобиване и запазване на европейския знак за социална икономика трябва да бъдат обществено полезна дейност, която следва да бъде определена на равнището на Съюза; подчертава, че тази дейност следва да бъде измерима от гледна точка на социалното въздействие в области като социална интеграция на уязвими лица, интеграция на пазара на труда на лицата, изложени на риск от изключване, на качествени и устойчиви работни места, намаляване на неравенствата между половете, борба с маргинализирането на мигрантите, подобряване на равните възможности чрез здравеопазване, образование, култура и достойно жилищно настаняване и борба с бедността и неравенството; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия трябва да спазват в своята дейност най-добрите практики по отношение на условията на труд и заетост;

16.  подчертава, че разходите и формалностите, необходими за получаването на знака, следва да бъдат минимални, за да се избегне поставянето на социалните и основани на солидарност предприятия в неблагоприятно положение, като се обърне специално внимание на малките и средните социални и основани на солидарност предприятия; съответно, общите за целия Съюз критерии трябва да бъдат прости, ясни и основани по-скоро на материални, отколкото на формални фактори, а съответните процедури не трябва да бъдат обременяващи; отбелязва, че макар задълженията за докладване да са разумен инструмент за проверка на това дали социалните и основаните на солидарност предприятия продължават да имат право да използват европейския знак за социална икономика, честотата на такива доклади и задължителната информация, която следва да бъде включвана в тях, не трябва да бъдат прекомерно обременяващи; отбелязва, че разходите за процеса на получаване на знака или сертифициране биха могли да бъдат ограничени, ако централното администриране се осъществява на ниво национални органи, които биха могли, в сътрудничество със социалните и основаните на солидарност предприятия, да прехвърлят администрирането и обработването на знака на независим национален орган, следвайки общоевропейско определение на критериите за социални и основани на солидарност предприятия;

17.  призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават европейския знак за социална икономика и да популяризират социалните и икономическите ползи от социалните и основаните на солидарност предприятия, включително създаването на качествени работни места и социалното сближаване;

18.  отбелязва, че прилагането на стратегия за корпоративна социална отговорност като част от бизнес плана не е достатъчно, за да бъде едно предприятие класифицирано като социално и основано на солидарност, и поради това подчертава значението на това да се прави ясно разграничение между социално и основано на солидарност предприятие и предприятие, ангажирано с корпоративна социална отговорност;

19.  призовава Комисията да гарантира, че политиките ѝ отразяват ангажимента за създаване на благоприятна среда за социални и основани на солидарност предприятия; във връзка с това призовава Комисията да проведе, в сътрудничество с държавите членки и сектора на социалните предприятия, сравнително проучване на различните национални и регионални правни уредби относно социалните и основани на солидарност предприятия на цялата територия на ЕС, на условията на работа на социалните и основани на солидарност предприятия и техните характеристики, включително техния размер и брой, и тяхната сфера на дейност, както и на различни национални системи за сертифициране, определяне на статус и предоставяне на знак;

20.  подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат дълга история в повечето от държавите – членки на ЕС, и са се утвърдили като съществени и важни участници на пазара;

21.  счита, че инвестиционните приоритети за социалната икономика и социалните и основани на солидарност предприятия не следва да се ограничават само до социалното приобщаване, а следва да включват заетостта и образованието, за да се отрази разнообразието от икономически дейности, в които те присъстват;

22.  призовава програмата „Еразъм за млади предприемачи“ да бъде продължена, нейният бюджет да бъде използван ефективно и информацията за програмата да стане по-лесно достъпна;

23.  призовава процедурите за създаване на социални и основани на солидарност предприятия да бъдат опростени, за да не бъде прекомерната бюрокрация пречка за социалното предприемачество;

24.  призовава Комисията да създаде, в сътрудничество с държавите членки, подлежащ на преразглеждане списък на съществуващите юридически форми в държавите членки, които имат характеристики на социални и основани на солидарност предприятия, и да актуализира този списък, като същевременно зачита историческите и правните особености на предприятията от социалната икономика;

25.  призовава Комисията да включи по-ефективно социалната икономика в законодателството на Съюза с цел да се създадат еднакви условия на конкуренция за социалните и основаните на солидарност предприятия от една страна и на другите видове предприятия от друга;

26.  подчертава значението на изграждането на мрежи сред социалните и основани на солидарност предприятия и призовава държавите членки да насърчават обмена на знания и най-добри практики в рамките на държавите членки (например чрез създаването на национални звена за контакт) и в целия Съюз, в който да участват не само самите социални и основани на солидарност предприятия, но също и традиционни предприятия, академичните среди и други заинтересовани страни; призовава Комисията, в контекста на експертната група за социалното предприемачество и в сътрудничество с държавите членки, да продължава да събира и споделя информация относно съществуващите добри практики и да анализира качествени и количествени данни относно приноса на социалните и основаните на солидарност предприятия за разработването на публичната политика и за местните общности;

27.  изтъква, че Комисията и държавите членки, както и регионалните и местните органи, следва да включват измерението, свързано със социалните и основани на солидарност предприятия, в съответните политики, програми и практики;

28.  категорично подчертава, че правилата относно дейността на социалните и основани на солидарност предприятия трябва да спазват принципите на лоялната конкуренция и не трябва да дават възможност за нелоялна конкуренция при развиването на дейност на традиционните малки и средни предприятия;

29.  призовава Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство и по целесъобразност да представи законодателни предложения с цел създаване на по-последователна и пълна правна уредба в подкрепа на социалните и основаните на солидарност предприятия, по-специално, но не само, в областта на обществените поръчки, конкурентното и данъчното право, така че такива предприятия да се третират по начин, който съответства на техния специфичен характер и принос за социалното сближаване и икономическия растеж; счита, че подобни мерки следва да се предоставят на предприятия, получили европейски знак за социална икономика, който гарантира спазването на критериите от дадено предприятие, за да бъде считано за социално и основано на солидарност; счита, че такива законодателни предложения биха могли да улеснят социалните и основаните на солидарност предприятия да си сътрудничат и да извършват сделки с други подобни предприятия през граница;

30.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки за деблокиране и привличане на по-големи публични и частни инвестиции, необходими за социалните и основаните на солидарност предприятия, включително популяризиране на европейския знак за социална икономика;

31.  призовава за създаването на многоезична публична европейска онлайн платформа за социални и основани на солидарност предприятия, чрез която те да могат да получават информация и да обменят идеи относно създаването, възможностите и изискванията за финансиране от ЕС, участието във възлагането на обществени поръчки и възможните правни структури;

32.  счита, че е целесъобразно Комисията да разгледа възможността за създаване на линия за финансиране в подкрепа на иновациите в социалните и основаните на солидарност предприятия, по-специално когато новаторският характер на дейността, извършвана от предприятието, го затруднява да си осигури достатъчно финансиране при нормални пазарни условия; призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни стъпки за улесняване на социалните и основаните на солидарност предприятия да привлекат средствата, които са им необходими, за да продължат да функционират;

33.  подчертава необходимостта от подкрепа за социалните и основаните на солидарност предприятия, като им се предоставя достатъчно финансиране, тъй като финансовата устойчивост е жизненоважна за тяхното оцеляване; подчертава необходимостта от увеличаване на финансовата подкрепа, предлагана от частни инвеститори и публични субекти за социалните и основаните на солидарност предприятия на регионално и национално равнище и на равнището на Съюза, като се отделя специално внимание на финансирането на иновациите, призовава Комисията да укрепва социалното измерение на съществуващото финансиране на Съюза в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., като например Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Програмата за заетост и социални иновации, с цел насърчаване на социалната икономика и социалното предприемачество; призовава Комисията да укрепи прилагането на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и нейната ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ и да повиши осведомеността във финансовия сектор относно характеристиките на социалните и основаните на солидарност предприятия, както и икономическите и социални ползи от тях; счита, че е необходимо освен това да се подкрепят като цяло алтернативните начини на финансиране, като например фондове за рисков капитал, финансиране на стартиращи предприятия, микрокредити и колективно финансиране, за да се увеличат инвестициите в сектора, въз основа на европейския знак за социална икономика;

34.  призовава за ефективно използване на средствата на Съюза и изтъква, че достъпът до тези средства трябва да бъде улеснен за бенефициентите, не на последно място с цел да се подкрепят и стимулират социалните и основани на солидарност предприятия в основната им цел да оказват социално въздействие, а не да се стремят към максимизиране на печалбата, като това в крайна сметка осигурява възвръщаемост на инвестицията за обществото в дългосрочен план; призовава Комисията да преразгледа, в контекста на следващата МФР за периода 2021 – 2027 г., регулаторната рамкова уредба за социалните инвестиционни фондове, за да се улесни достъпът на социалните и основаните на солидарност предприятия до финансовия пазар; във връзка с това призовава за ефективна европейска кампания за намаляване на бюрокрацията и за популяризиране на европейския знак за социална икономика;

35.  отбелязва във връзка с това, че социалната икономика все още среща затруднения в достъпа до възлагането на обществени поръчки, като например пречки, свързани с размера и финансовия капацитет; припомня значението на ефективното прилагане на пакета от реформи в областта на обществените поръчки от страна на държавите членки с цел да се постигне по-голямо участие на тези предприятия в тръжните процедури за договори за обществени поръчки, чрез по-добро разпространяване на правилата за възлагане на обществени поръчки, критериите и информацията за търговете и чрез подобряване на достъпа до договори за такива предприятия, включително социалните клаузи и критерии, чрез опростяване на процедурите и чрез изготвяне на търговете по начин, който да ги прави по-достъпни за по-малките оператори;

36.  признава значението на предоставянето на финансова подкрепа за предприятията, участващи в социалната и солидарна икономика; призовава Комисията да взема предвид особеностите на социалните и основани на солидарност предприятия, когато същите получават държавна помощ; предлага да се улесни достъпът до финансиране по примера на категориите, предвидени в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията(14);

37.  отбелязва, че както и финансирането, предоставянето на услуги за образование и обучение за лицата, заети в социалните и основани на солидарност предприятия, особено за подобряване на предприемаческите умения и основните икономически познания за управление на предприятие, както и предоставянето на специализирана подкрепа и опростяването на административните процедури, са от основно значение за повишаване на растежа на този сектор; приканва държавите членки да въведат политики, насочени към установяване на благоприятно данъчно третиране за социалните и основани на солидарност предприятия;

38.  призовава Комисията и държавите членки да участват в събирането както на количествени, така и на качествени данни и в анализи на социалните и основаните на солидарност предприятия и техния принос за публичните политики в рамките на отделните страни и между тях, като вземат предвид специфичните особеностите на тези предприятия и като приемат релевантни и подходящи критерии с оглед на подобряване на изготвянето на политики и стратегии, и на разработването на инструменти за подпомагане на развитието на тези предприятия;

39.  отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за законодателен акт относно създаването на европейски знак за социална икономика, предназначен за социалните и основаните на солидарност предприятия, следвайки препоръките, изложени в приложението към настоящата резолюция;

40.  счита, че финансовото отражение на исканото предложение следва да бъде покрито от Съюза и държавите членки;

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (създаване на европейски знак за социална икономика и отговарящи на условията предприятия)

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който ще бъде приет, следва да има за цел да създаде „европейски знак за социална икономика“, който ще се прилага на доброволен принцип за основаните на социалната икономика предприятия и солидарността (социалните и основаните на солидарност предприятия), независимо от юридическата форма, която решат да приемат в съответствие с националното законодателство.

Европейският парламент счита, че европейският знак за социална икономика следва да бъде предоставен само на предприятия, отговарящи съвкупно на следните критерии:

а)  предприятието следва да бъде частноправен субект, установен в каквато и да е форма, която съществува в държавите членки и съгласно правото на ЕС, и следва да бъде независимо от държавните и публичните органи;

б)  неговата цел трябва да бъде ориентирана основно към общ интерес или обществена полза;

в)  то трябва по същество да извършва социално полезна и солидарна дейност, т.е. неговата цел е да подкрепя чрез своите дейности групи в уязвимо положение, да се бори срещу социалното изключване, неравенството и нарушенията на основните права, включително на международно равнище, или да допринася за защитата на околната среда, биологичното разнообразие, климата и природните ресурси;

г)  то следва да бъде предмет на поне частично ограничение върху разпределянето на печалбата и на специални правила за разпределяне на печалбите и активите по време на целия си живот, включително при разпускане; във всеки случай по-голямата част от печалбите, реализирани от предприятието, следва да се реинвестират или да се използват по друг начин за постигане на социалната му цел;

д)  то следва да бъде управлявано съгласно демократични модели на управление, с участието на неговите служители, клиентите му и заинтересованите страни, засегнати от дейността му; правомощията и значението на членовете в процеса на вземане на решения не могат да се основават на дела от капитала, който те евентуално притежават;

Европейският парламент счита, че нищо не пречи традиционни предприятия да получат европейски знак за социална икономика, ако отговарят на посочените по-горе изисквания, по-специално по отношение на тяхната цел, разпределянето на печалбата, управлението и вземането на решения.

Препоръка 2 (механизъм за сертифициране, надзор и мониторинг на европейския знак за социална икономика)

Законодателният акт следва да установи механизъм за сертифициране и осъществяване на надзор и мониторинг на законния знак с участието на държавите членки и представителите на социалната икономика; този механизъм е от съществено значение за защитата на законния знак „социално и основано на солидарност предприятие“ и за запазване на присъщата му стойност. Европейският парламент счита, че този контрол би следвало да включва организации, които са представителни за сектора на социалните предприятия.

Санкциите за нарушения на съответните правила биха могли да варират от обикновена забележка до отнемане на знака.

Препоръка 3 (признаване на европейския знак за социална икономика)

Европейският знак за социална икономика следва да бъде валиден във всички държави членки. Предприятията, които са обозначени със знака, следва да бъдат признати за социални и основани на солидарност предприятия във всички държави членки. Знакът следва да позволява на всяко предприятие, което е обозначено с него, да извършва основната си дейност в други държави членки при същите изисквания, както и националните предприятия, които носят същия знак. Те следва да се ползват със същите обезщетения, права и задължения, както социалните и основаните на солидарност предприятия, учредени съгласно законодателството на държавата членка, в която развиват дейност.

Препоръка 4 (задължения за докладване)

Законодателният акт следва да изисква от социалните и основаните на солидарност предприятия, които желаят да задържат знака, да публикуват ежегодно социален доклад относно своите дейности, резултати, участието на заинтересованите лица, разпределението на печалбите, заплатите, субсидиите и другите получени обезщетения. Във връзка с това Комисията следва да бъде оправомощена да изготви образец, за да се подпомогнат социалните и основаните на солидарност предприятия в това начинание.

Препоръка 5 (насоки за добри практики)

Законодателният акт следва също така да оправомощи Комисията да изготви насоки за добри практики за социалните и основаните на солидарност предприятия в Европа. Такива добри практики трябва да включват по-специално следното:

а)  модели на ефективно демократично управление;

б)  процеси на консултации за създаването на ефективна бизнес стратегия;

в)  адаптиране към социалните нужди и към пазара на труда, по-специално на местно равнище;

г)  политика по отношение на заплатите, професионално обучение, здравословните и безопасни условия на труд и качеството на заетостта;

д)  отношения с потребителите и клиентите, както и отговор на социалните потребности, които не са задоволени от пазара или от държавата;

е)  положението на предприятието по отношение на многообразието, недискриминацията и равните възможности за мъжете и жените сред неговите членове, включително на отговорни и ръководни длъжности;

Препоръка 6 (списък на юридическите форми)

Законодателният акт следва да съдържа списък на юридическите форми на предприятията в държавите членки, отговарящи на условията за европейския знак за социална икономика. Този списък следва да се преразглежда редовно.

За да се гарантира прозрачност и ефективно сътрудничество между държавите членки, този списък следва да бъде публикуван на уебсайта на Европейската комисия.

Препоръка 7 (преразглеждане на съществуващото законодателство)

Комисията се приканва да направи преглед на съществуващите законодателни актове и по целесъобразност да представи законодателни предложения за създаване на по-последователна и пълна правна уредба в подкрепа на социалните и основани на солидарност предприятия.

Препоръка 8 (относно екосистемата за социалните и основани на солидарност предприятия и сътрудничеството между държавите членки)

Комисията следва да гарантира, че политиките ѝ отразяват ангажимента за създаване на екосистема за социални и основани на солидарност предприятия. Комисията се приканва да вземе под внимание факта, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат силно влияние на местно и регионално равнище, което им дава предимството по-добре да познават специфичните потребности и да предлагат продукти и услуги, предимно въз основа на общността, както и да повишават степента на социално и териториално сближаване. Комисията се приканва да предприеме стъпки за насърчаване на сътрудничеството между социалните и основаните на солидарност предприятия, преминаващо отвъд държавните и секторните граници, за да се стимулира обменът на знания и практики, така че да се подпомогне развитието на тези предприятия.

(1) Приети текстове, P6_TA(2009)0062.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0429.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0320.
(4) 13766/15 SOC 643 EMPL 423.
(5) Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18).
(6) Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 238).
(7) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).
(8) Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) (ОВ L 207, 18.8.2003 г., стр. 1).
(9) Приети текстове, P7_TA(2013)0094.
(10) http://ec.europa.eu/growth/content/social-enterprises-and-social-economy-going-forward-0_bg
(11) Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18).
(12) https://ec.europa.eu/growth/sectors/social-economy_en
(13) http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=7523, p. 47
(14) Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

Правна информация - Политика за поверителност