Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 15 ноември 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Виетнам, по-конкретно положението на политическите затворници
 Положението с правата на човека в Куба
 Положението с правата на човека в Бангладеш
 Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт ***I
 Устойчиви органични замърсители ***I
 Предлагане в ЕС на услуги, свързани с полагането на грижи, с оглед на подобряването на равенството между половете
 Лаймска болест (борелиоза)

Виетнам, по-конкретно положението на политическите затворници
PDF 135kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно Виетнам, и по-специално положението на политическите затворници (2018/2925(RSP))
P8_TA(2018)0459RC-B8-0526/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции, по-специално резолюцията от 14 декември 2017 г. относно свободата на изразяване на мнение във Виетнам, и по-специално случая на Нгуен Ван Хoa(1), и резолюцията от 9 юни 2016 г. относно Виетнам(2), и по-специално свободата на изразяване на мнение;

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам, подписано на 27 юни 2012 г.,

—  като взе предвид седмия диалог за правата на човека между ЕС и Виетнам от 1 декември 2017 г.,

—  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 9 февруари 2018 г. относно осъждането на защитници на правата на човека във Виетнам и от 5 април 2018 г. относно осъждането на активисти за правата на човека във Виетнам,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 20 август 2018 г. относно неотдавнашното осъждане на г-н Ле Дин Луонг,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид изявлението на експертите на ООН от 23 февруари 2018 г., с което настоятелно се призовава за освобождаване на активистите, лишени от свобода, тъй като са протестирали срещу токсичен разлив, и изявлението им от 12 април 2018 г., с което се призовава за промени след лишаването от свобода на защитници на правата на човека;

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, към който Виетнам се присъедини през 1982 г.,

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман от 26 февруари 2016 г. по случай 1409/2014/MHZ относно неизпълнение на задължението на Европейската комисия за извършване на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че според виетнамската база данни за политическите затворници, създадена от „The 88 Project“ (Проект 88), приблизително 160 активисти изтърпяват присъди лишаване от свобода във Виетнам и около 16 активисти са задържани под стража в досъдебното производство;

Б.  като има предвид, че виетнамските органи продължават да затварят, задържат, преследват и сплашват защитници на правата на човека, журналисти, автори на блогове, адвокати в областта на правата на човека и активисти на гражданското общество в страната; като има предвид, че защитниците на правата на човека са заплашени да бъдат осъдени на продължително лишаване от свобода поради работата си в областта на правата на човека и упражняването на основното си право на свобода на изразяване, както онлайн, така и офлайн, в нарушение на задълженията на страната съгласно международното право;

В.  като има предвид, че политическите активисти и активистите в областта на правата на човека са заплашени от тежки условия на задържане, включително отказ на достъп до медицински грижи, правни консултации и контакти със семействата;

Г.  като има предвид, че свободата на религията или убежденията е потискана във Виетнам и че Католическата църква и непризнатите религии, като например Обединената будистка църква на Виетнам, редица протестантски църкви и други, включително етническата общност, наричана „планинци“, продължават да бъдат подлагани на жестоко религиозно преследване;

Д.  като има предвид, че Хоанг Дук Бин беше осъден на 14 години лишаване от свобода, тъй като е отразявал в блога си протестите във връзка с бедствието във фабриката Формоза; като има предвид, че Нгуен Нам Фонг беше осъден на две години лишаване от свобода по обвинения, че е отказал да изпълни заповеди от държавни служители, докато е отивал на протестна манифестация; като има предвид, че техните усилия са били от ключово значение за повишаване на осведомеността и за осигуряване на отчетност във връзка с разлива, предизвикан фабриката за стомана Формоза;

Е.  като има предвид, че през април 2018 г. членове на „Братство за демокрация“ бяха осъдени на лишаване от свобода за срок от 7 до 15 години като част от широко прилагане на разпоредбите за национална сигурност на Наказателния кодекс; като има предвид, че през септември 2018 г. Нгуйен Трунг Трук, друг член на тази група, беше осъден на 12 години лишаване от свобода по обвинения в опит за сваляне на държавната власт;

Ж.  като има предвид, че г-н Ле Дин Луонг, защитник на правата на човека, който мирно се е застъпвал за насърчаването и защитата на правата на човека, беше осъден на 16 август 2018 г. съгласно националните разпоредби за сигурност на Наказателния кодекс на 20 години лишаване от свобода и пет години домашен арест; като има предвид, че на представители на делегацията на ЕС и на посолствата на държавите – членки на ЕС, не беше разрешено да наблюдават процеса ; като има предвид, че съществуват още много защитници на правата на човека и други лица, лишени от свобода поради убежденията си, които имат подобна съдба;

З.  като има предвид, че на 12 април 2018 г. група експерти на ООН, специалният докладчик за положението на защитниците на правата на човека, председателят докладчик на работната група относно произволното задържане и специалният докладчик относно утвърждаването и защитата на правото на свобода на убеждение и на изразяване на мнение, настоятелно призоваха Виетнам да не извършва репресии срещу гражданското общество и дисидентите;

И.  като има предвид, че Наказателният кодекс на Виетнам съдържа репресивни разпоредби, които са неправомерно използвани за заглушаване, задържане, осъждане или ограничаване на дейността на защитниците на правата на човека, дисидентите, адвокатите, професионалните съюзи, религиозните групи и неправителствените организации, особено тези, които изразяват критични възгледи за правителството на Виетнам;

Й.  като има предвид, че виетнамското правителство продължава да забранява функционирането на независими или частни медии и упражнява строг контрол върху радио- и телевизионните станции и печатните публикации; като има предвид, че през април 2016 г. Националното събрание прие закон за медиите, който силно ограничава свободата на пресата във Виетнам;

К.  като има предвид, че на 12 юни 2018 г. Националното събрание на Виетнам прие закон за киберсигурността, насочен към по-строг онлайн контрол, който изисква от доставчиците да заличават постове, считани за заплаха за националната сигурност; като има предвид, че този закон поставя сурови ограничения върху свободата на изразяване на мнение онлайн и има за цел силно да застраши правото на неприкосновеност на личния живот;

Л.  като има предвид, че на 1 януари 2018 г. влезе в сила за първи път във Виетнам закон относно убежденията и религията, който задължи всички религиозни групи в страната да се регистрират пред органите и да ги информират за дейностите си; като има предвид, че органите могат да отхвърлят или да възпрепятстват заявленията за регистрация и да забраняват религиозни дейности, за които произволно считат, че са в противоречие с „националния интерес“, „обществения ред“ или „националното единство“; като има предвид, че с този закон правителството институционализира намесата си в областта на религиозните въпроси и държавния надзор върху религиозните групи;

М.  като има предвид, че Виетнам се нарежда на 175-то място от 180 по индекса за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2018 г.;

Н.  като има предвид, че смъртното наказание продължава да се прилага във Виетнам, а броят на екзекуциите е неизвестен, тъй като виетнамските органи класифицират статистиката за смъртното наказание като държавна тайна; като има предвид, че Виетнам намали броя на престъпленията, наказуеми със смърт, от 22 на 18 през януари 2018 г.;

О.  като има предвид, че Виетнам все още не е ратифицирал основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ), а именно Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд и Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране;

П.  като има предвид, че диалогът между ЕС и Виетнам относно правата на човека е важна възможност за продължаващо всеобхватно обсъждане на въпроси, пораждащи загриженост в ЕС, включително пълното зачитане на основните права на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване и на мирни събрания; като има предвид, че отношенията между Европейския съюз и Виетнам трябва по същество да се основават на зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и на спазването на международните стандарти в това отношение;

Р.  като има предвид, че съществува ясна връзка между Споразумението за партньорство и сътрудничество и Споразумението за свободна търговия, между ЕС и Виетнам, по силата на което и двете страни са се ангажирали да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека;

1.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека във Виетнам, включително съдебните присъди, политическото сплашване, надзора, тормоза, нападенията и несправедливите процеси срещу политически активисти, журналисти, блогъри, дисиденти и защитници на правата на човека заради упражняването на основното им право на свобода на изразяване, както онлайн, така и офлайн, в явно нарушение на международните задължения на Виетнам по отношение на правата на човека;

2.  призовава виетнамските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека и лица, лишени от свобода заради убежденията си, задържани или осъдени само заради упражняване на правото си на свобода на изразяване, включително Хоанг Дук Бин, Нгуен Нам Фонг, Нгуйен Трунг Трук и Ле Дин Луонг, и да оттеглят всички обвинения срещу тях;

3.  отново призовава виетнамските държавни органи да преустановят всички ограничения и актове на тормоз срещу защитниците на правата на човека, както и да гарантират във всички случаи, че те могат да упражняват своите законни дейности в областта на правата на човека без страх от репресии и без никакви ограничения, включително съдебен тормоз; призовава правителството на Виетнам да премахне всички ограничения върху свободата на религията и да сложи край на тормоза, упражняван по отношение на религиозните общности;

4.  настоява виетнамското правителство да гарантира, че третирането на всички задържани е в съответствие с международните стандарти; подчертава факта, че правото на достъп до адвокати, медицински специалисти и членове на семейството е важна предпазна мярка срещу изтезанията и малтретирането и е от решаващо значение за правото на справедлив съдебен процес;

5.  осъжда злоупотребата с репресивни правни разпоредби, ограничаващи основните права и свободи; призовава органите на Виетнам да отменят, преразгледат или изменят всички репресивни закони, по-специално Наказателния кодекс, закона за киберсигурността и закона за убежденията и религията, и да гарантират, че цялото законодателство е в съответствие с международните стандарти и задължения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права, по който Виетнам е страна; призовава правителството да приведе законодателство, което урежда публичните събирания и демонстрации, в съответствие с правото на свободни събрания и на свободно сдружаване;

6.  призовава Виетнам да подпише и ратифицира всички съответни договори на ООН за правата на човека и Римския статут на Международния наказателен съд, както и конвенции № 87, № 98 и № 105 на МОТ;

7.  настоятелно призовава Виетнам да отправи постоянна покана за всички специални процедури в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, по-специално специалния докладчик по въпросите на свободата на убеждение и на изразяване на мнение и специалния докладчик за защитниците на правата на човека;

8.  призовава органите на Виетнам да признаят независимите синдикални организации;

9.  призовава ЕС да наблюдава и да работи с органите и всички заинтересовани страни за подобряване на положението с правата на човека във Виетнам;

10.  припомня своето противопоставяне на смъртното наказание при всички обстоятелства; призовава виетнамските органи да наложат незабавен мораториум върху прилагането на смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; призовава органите на Виетнам да преразгледат всички смъртни присъди, с цел да се гарантира, че тези процеси спазват международните стандарти;

11.  призовава ЕСВД и Комисията активно да подкрепят групите на гражданското общество и лицата, защитаващи правата на човека във Виетнам, включително като призовават за освобождаването на защитниците на правата на човека и лицата, лишени от свобода заради убежденията си, при всички контакти, които осъществяват с виетнамските органи; настоятелно призовава делегацията на ЕС в Ханой да предоставя всяка подходяща подкрепа на лишените от свобода защитници на правата на човека и на лицата, лишени от свобода заради убежденията си, включително чрез организиране на посещения в затвори, наблюдение на съдебни процеси и предоставяне на правна помощ;

12.  призовава държавите – членки на ЕС, да увеличат усилията си за оказване на натиск за конкретни подобрения на правата на човека във Виетнам, включително по време на предстоящия всеобщ периодичен преглед относно Виетнам в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

13.  призовава за обща за ЕС забрана за износ, продажба, модернизиране и поддържане на каквато и да е форма на оборудване за сигурност, което може да бъде използвано или се използва за вътрешни репресии, включително технология за наблюдение на интернет, в държави, чиито резултати в областта на правата на човека пораждат загриженост;

14.  приветства засиленото партньорство и диалога относно правата на човека между ЕС и Виетнам и припомня важността на този диалог като основен инструмент, който да бъде използван по ефикасен начин за подпомагане и насърчаване на Виетнам при осъществяването на необходимите реформи; силно насърчава Комисията да следи напредъка в рамките на диалога чрез въвеждането на целеви показатели и механизми за наблюдение;

15.  призовава правителството на Виетнам и ЕС, като важни партньори, да се ангажират с подобряване на зачитането на правата на човека и основните свободи в страната, тъй като това е крайъгълен камък на двустранните отношения между Виетнам и Съюза, по-специално с оглед на ратифицирането на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам и с оглед на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на правителството и Националното събрание на Виетнам, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на генералния секретар на ООН.

(1) OВ C 369, 11.10.2018 г., стp. 73.
(2) OВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 122.


Положението с правата на човека в Куба
PDF 144kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно положението с правата на човека в Куба (2018/2926(RSP))
P8_TA(2018)0460RC-B8-0528/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Куба, по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба(1), от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство(2), от 21 юни 2007 г. относно Куба(3), от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода заради убежденията им в Куба(4), и от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна(5) и след одобрението му от страна на Парламента,

—  като взе предвид избирането на Мигел Диас-Канел за нов президент на Куба от Националното събрание на народната власт на Република Куба на 19 април 2018 г.,

—  като взе предвид констатациите относно Куба на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване от 17 март 2017 г.,

—  като взе предвид становище 59/2018 на Работната група на ООН относно произволното задържане във връзка с Ариел Руис Уркиола, когото „Амнести Интернешънъл“ счита за затворник заради убежденията му, прието на неговата 82-ра сесия от 20 до 24 август 2018 г.,

—  като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на Куба, извършен през май 2013 г. и май 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на „Хюман райтс уоч“ за 2017 г. относно Куба и изявлението, направено на 27 юли 2018 г. от Ерика Гевара-Росас, директор на „Амнести интернешънъл“ за Северна и Южна Америка, относно 100-те дни на новата кубинска администрация,

—  като взе предвид ежемесечните изявления на кубинската комисия по правата на човека и националното помирение (ККПЧНП),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

—  като взе предвид Конституцията на Куба,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че правата на човека са включени в политическите диалози на ЕС, както и в споразуменията за сътрудничество и търговия; като има предвид, че неделимостта на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, следва да бъде една от основните цели на Европейския съюз в отношенията му с Куба;

Б.  като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба (СПДС); като има предвид, че СПДС ясно изразява своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Куба и включва клауза за временно преустановяване в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека;

В.  като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба относно правата на човека, воден от специалния представител на ЕС за правата на човека, започна през 2015 г.; като има предвид, че на 9 октомври 2018 г. в рамките на четвъртия диалог между ЕС и Куба относно правата на човека страните разгледаха, наред с други въпроси, темата за участието на гражданите в обществените въпроси, включително в контекста на неотдавнашните изборни процеси, както и свободата на сдружаване и изразяване и възможността защитниците на правата на човека и други сектори на гражданското общество свободно да се сдружават, да изразяват своите мнения и да участват в обществения живот; като има предвид, че за Парламента не е ясно дали тази среща има решаващ характер в каквото и да било отношение; като има предвид, че въпреки започването на диалога по правата на човека и преизбирането на Куба в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2017 – 2019 г. в Куба не бяха постигнати осезаеми резултати по отношение на правата на човека; като има предвид, че политическият диалог трябва да включва пряк и интензивен диалог с гражданското общество и опозицията без каквито и да било ограничения;

Г.  като има предвид, че кубинското правителство все още отказва да признае упражняването на надзор над спазването на правата на човека за законна дейност и отказва да предостави правен статут на местните групи по правата на човека;

Д.  като има предвид, че на 24 февруари 2019 г. ще се проведе конституционен референдум; като има предвид, че процесът на създаване на новата конституция не включва надлежна национална консултация и осигурява запазването от страна на комунистическата партия на властовата ѝ роля в едно общество без многопартийна система, основни свободи и политически и граждански права, като по този начин укрепва централизираната държавна собственост и контролираната икономика; като има предвид, че еднопартийната политическа система е обявена за „неотменима“ в член 3, а в член 224 се постановява, че е забранено настоящите и бъдещите поколения да променят необратимостта на социализма, както и настоящата политическа и социална система; като има предвид, че в този проект явно има и други силно обезпокоителни разпоредби;

Е.  като има предвид, че независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека, документирали случаи на нарушения на правата на човека – предимно членове на демократичната опозиция, биват преследвани, произволно задържани или лишавани от свобода в Куба; като има предвид, че според ККПЧНП през октомври 2018 г. са извършени най-малко 202 произволни краткосрочни задържания по несъмнено политически причини на мирни опоненти и независими активисти на гражданското общество, упражняващи своите основни права на изразяване на мнение, на събрания и на политическо сдружаване;

Ж.  като има предвид, че едно от тези лица е д-р Едуардо Кардет, национален координатор на християнското движение „Освобождение“, който е осъден на три години лишаване от свобода за мирно упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че през ноември 2016 г. той е бил арестуван при завръщането си от пътуване до Маями; като има предвид, че д-р Кардет, който се счита за лишен от свобода заради убежденията си, понастоящем е задържан в затвор в „Cuba Si prison“ в Олгин, където се намира в изолация, без достъп до семейни посещения или телефонни разговори;

З.  като има предвид, че Томас Нунес Магдариага, член на Патриотичния съюз на Куба („Unión Patriótica de Cuba“, UNPACU), неофициална политическа опозиционна група, започна 62-дневна протестна гладна стачка и беше освободен на 15 октомври 2018 г. благодарение на международния натиск; като има предвид, че г-н Магдариага е признат за виновен по обвинение, че е заплашвал държавен служител, който в крайна сметка е признал, че обвиненията срещу него са били изфабрикувани; като има предвид, че неговият случай е още един ясен пример за опити за заглушаване на различни от официалните идеи;

И.  като има предвид, че през октомври 2018 г. „Дами в бяло“ отново са били основните жертви на политически репресии, а редица членове на Обединения антитоталитарен форум са били подложени на репресии в няколко провинции на страната;

Й.  като има предвид, че на всички затворници в Куба трябва да се гарантира хуманно отношение; като има предвид, че кубинското правителство отказва достъп на независими групи по правата на човека до затворите; като има предвид, че кубинските граждани не се ползват с гаранции за справедлив процес, като например правото на справедливи и публични изслушвания от компетентен и безпристрастен съд; като има предвид, че условно освободените затворници често са обект на постоянен тормоз от страна на органите;

К.  като има предвид, че работната група на ООН по произволното задържане ясно заяви, че кубинците – жертви на произволно задържане, имат право да търсят правна защита от правителството, която да включва реституция, обезщетение, реабилитация, удовлетворение и гаранции за недопускане на повторение;

Л.  като има предвид, че са налице признаци на по-голямо зачитане на свободата на вероизповедание в Куба; като има предвид, че същевременно кубинските органи са все още много рестриктивни по отношение на изграждането или възстановяването на християнски църкви; като има предвид, че църквата постепенно се очертава като най-значимият участник в гражданското общество и основният недържавен доставчик на социални услуги в Куба, но дейностите му продължават да бъдат под строг контрол от страна на органите;

М.  като има предвид, че по-тесните политически и икономически отношения с Куба, от страна на ЕС, имат за цел да спомогнат за напредъка на политическите реформи в страната в съответствие със стремежите на всички нейни граждани; като има предвид, че икономическата и търговската либерализация следва да даде възможност на страната постепенно да премине към свободни социални пространства, съвместно съществуване, технологии и комуникации, които са ценени и търсени от населението на Куба;

Н.  като има предвид, че Парламентът три пъти е присъждал наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че все още е обичайно лауреатите на наградата „Сахаров“ да бъдат възпрепятствани да напускат страната и да участват в международни събития;

О.  като има предвид, че Парламентът многократно е отправял запитване дали може да изпрати официална делегация в Куба; като има предвид, че кубинските органи отказват достъп до страната всеки път, дори след сключването на СПДС;

1.  решително осъжда произволното задържане, преследването и тормоза на мирни дисиденти, независими журналисти, защитници на правата на човека и политическата опозиция в Куба и нападенията срещу тях; призовава за незабавно прекратяване на тези действия и за незабавното освобождаване на всички политически затворници, включително Едуардо Кардет, както и на лицата, произволно задържани единствено заради упражнената от тях свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията;

2.  настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, ЕСВД и нейната делегация в Куба да се придържат твърдо към основните си принципи и политики по отношение на Куба и да предприемат всички необходими действия за освобождаването на гореспоменатите лица, да гарантират незабавното прекратяване на тормоза на политически опоненти и защитници на правата на човека, както и да подпомагат и защитават последните;

3.  призовава кубинските органи да подобрят условията в затворите и отношението към затворниците, както и да позволят достъп до затворите в страната на международни групи по правата на човека и на независими кубински организации; подчертава, че лишаването от свобода на дисиденти заради техните идеали и тяхната мирна политическа дейност противоречи на Всеобщата декларация за правата на човека;

4.  изразява съжаление относно това, че въпреки приетото СПДС положението в областта на правата на човека и демокрацията не се е подобрило; призовава за изпълнение на обвързващите задължения, установени в СПДС между ЕС и Куба, по-специално по отношение на зачитането на правата на човека и основните свободи; подчертава, че успехът на това споразумение зависи от неговото прилагане и спазване;

5.  припомня, че СПДС включва клауза за временно преустановяване на прилагането на споразумението, която следва да се приложи в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека; поради това настоява Европейският съюз да следи отблизо и да наблюдава зачитането на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС и да се докладва редовно на Парламента; приканва заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини да информира подробно Парламента на пленарни заседания относно конкретните стъпки, предприети с цел изпълнение на горепосоченото изискване;

6.  настоятелно призовава кубинското правителство да преразгледа политиката си в областта на правата на човека, като я приведе в съответствие с международното право в областта на правата на човека, и да позволи активно участие в политическия и социалния живот на всички представители на гражданското общество и опозиционни политически дейци, без да налага каквито и да било ограничения; призовава Куба да потвърди своето намерение да „поддържа най-високи стандарти при насърчаването и защитата на правата на човека“, като ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и факултативните протоколи към тях;

7.  припомня на кубинските органи, че свободата на движение и събрания е гарантирана по силата на международното право в областта на правата на човека, както и че тази свобода се разпростира върху активистите и членовете на демократичната опозиция;

8.  остро осъжда приемането на Указ № 349, който подкопава правото на творческа свобода в Куба; призовава кубинските органи да предприемат подходящи законодателни мерки за отмяна на Указ № 349, преди той да влезе в сила през декември 2018 г.; подчертава, че свободата на художествено изразяване е от ключово значение за един жизнеспособен и динамичен културен сектор, който може да създаде работни места, да развие културните индустрии и да съживи културното наследство;

9.  призовава кубинското правителство да прекрати налагането на онлайн цензура и блокирането на интернет сайтове с единствената цел да ограничи политическите критики и достъпа до информация;

10.  подкрепя изцяло констатациите относно Куба на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване от 17 март 2017 г., в които настоятелно се призовава Куба да вземе необходимите мерки, за да гарантира пълната независимост на своята съдебна система, и да създаде независима национална институция за правата на човека в съответствие с Парижките принципи;

11.  изразява сериозна загриженост по отношение на новия проект на конституция и референдума, планиран за февруари 2019 г.; подчертава, че в целия процес липсва включване, толерантност и зачитане на основните граждански и политически права, които биха могли да гарантират демократичен конституционен процес; в този смисъл отново заявява решимостта си да насърчи процеса на преход към плуралистична демокрация и зачитане на правата на човека и основните свободи, включващ всички участници, без изключение, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, и трайно икономическо възстановяване, насочено към подобряване на жизнения стандарт на кубинското население в съответствие със стремежите на кубинския народ; приканва кубинските органи да предвидят провеждането на свободни и плуралистични избори в новата конституция;

12.  настоятелно призовава европейските институции и държавите членки да подпомогнат икономическия и политическия преход в Куба, като насърчават преминаването към изцяло демократичен режим, който да зачита основните права на всички граждани; изразява подкрепа за използването на различните инструменти на външната политика на ЕС, по-специално Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), с цел засилване на диалога на ЕС с гражданското общество в Куба и с онези, които подкрепят мирния преход в Куба;

13.  призовава кубинските власти да премахнат смъртното наказание за всички престъпления; призовава за мораториум върху смъртното наказание до официалното приемане на тази правна промяна; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че свързаните с тях процеси се придържат към международните стандарти и че в бъдеще няма да бъде изпълнена нито една смъртна присъда;

14.  призовава кубинското правителство да разреши на църквите свободно да извършват своите социални дейности в кубинското общество; призовава свободата на религията и съвестта да бъде изцяло гарантирана;

15.  призовава ЗП/ВП Федерика Могерини да признае съществуването на политическа опозиция на кубинското правителство и да подкрепи нейното включване в политическия диалог между ЕС и Куба; припомня на европейските институции, че гражданското общество и онези, на които е присъдена наградата „Сахаров“, са ключови участници в процеса на демократизация в Куба и че техният глас трябва да бъде чут и взет предвид в рамките на двустранните отношения; в този смисъл призовава всички представители на държавите – членки на ЕС, да поставят въпроси, свързани с правата на човека, по време на посещения при кубинските органи и да се срещат с лауреатите на наградата „Сахаров“ при посещения в Куба, за да се гарантира вътрешната и външната съгласуваност на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

16.  изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на кубинските органи да позволят на комисиите, делегациите и някои политически групи на Европейския парламент да посетят Куба, въпреки че Парламентът даде одобрението си за СПДС; призовава органите незабавно да позволят влизане в страната, включително възможността за посещение на острова, при положение че конституционният референдум е насрочен за 24 февруари 2019 г.;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави;

(1) OВ C 201 E, 18.8.2005 г., стр. 83.
(2) OВ C 288 E, 24.11.2006 г., стр. 81.
(3) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 377.
(4) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 82.
(5) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 99.


Положението с правата на човека в Бангладеш
PDF 136kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно положението с правата на човека в Бангладеш (2018/2927(RSP))
P8_TA(2018)0461RC-B8-0533/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Бангладеш от 6 април 2017 г.(1) и 26 ноември 2015 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно актуалното състояние на изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш(3) и като взе предвид доклада на Комисията от 28 септември 2018 г. за техническото състояние,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно водеща инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла(4),

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 2001 г. между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие(5),

—  като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране,

—  като взе предвид Пакта за устойчиво развитие за постоянно подобряване на трудовите права и безопасността във фабриките в сектора на конфекцията и плетивата в Бангладеш,

—  като взе предвид Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш от 2013 г. и неговото подновяване през 2018 г.,

—  като взе предвид съвместното местно изявление от 27 септември 2018 г. относно Закона на Бангладеш за цифрова сигурност от страна на ръководителите на мисии на държавите — членки на ЕС, делегацията на Европейския съюз и ръководителите на мисии на Норвегия и Швейцария,

—  като взе предвид националния доклад от 26 февруари 2018 г., представен на всеобщия периодичен преглед на Бангладеш на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване, приета на 20 декември 2006 г. от Общото събрание на ООН и влязла в сила на 23 декември 2010 г.,

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, подкрепени от Съвета на ООН по правата на човека на 16 юни 2011 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Националния план за действие на Бангладеш за периода 2015 — 2021 г. за премахване на детските бракове,

—  като взе предвид препоръките от 17-ата сесия на Постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население,

—  като взе предвид Световния индекс за свобода на печата за 2018 г.,

—  като взе предвид Закона на Бангладеш за цифрова сигурност от 2018 г.,

—  като взе предвид Закона на Бангладеш за информационните и комуникационните технологии (ИКТ), и по-специално раздел 57 от него,

—  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека от 12 май 2014 г. относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че ЕС поддържа дългогодишни отношения с Бангладеш, в това число чрез споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие; като има предвид, че зачитането и утвърждаването на правата на човека и демократичните принципи са в основата на вътрешните и международните политики на страните и трябва да изпълняват основна роля във външната дейност на ЕС;

Б.  като има предвид, че през последните години в Бангладеш са се увеличиха репресиите срещу членове на гражданското общество, включително политически активисти, синдикални дейци, журналисти, студенти, защитници на правата на човека и малцинства; като има предвид, че експерти на ООН по правата на човека и международни групи за защита на правата на човека докладваха за забележим модел в Бангладеш на извънсъдебни екзекуции, масови произволни арести и насилствени изчезвания, като случаите на Маруф Заман и Мир Ахмад Бин Касем;

В.  като има предвид, че Бангладеш е на 146-то място от общо 180 държави в Световния индекс за свобода на печата; като има предвид, че нарушенията на основните свободи и на правата на човека, и по-специално насилието, тормозът, сплашването и цензурата на журналисти и блогъри продължават да бъдат широко разпространени в Бангладеш; като има предвид, че Законът на Бангладеш за ИКТ, и по-специално раздел 57 от него, беше използван през последните няколко години за задържане и преследване на активисти и журналисти, които са критикували правителството;

Г.  като има предвид, че Законът за цифрова сигурност, приет от парламента на Бангладеш на 19 септември 2018 г., не изменя раздел 57 от Закона за ИКТ, въпреки многобройните критики от страна на журналисти от Бангладеш, на активисти, защитаващи гражданските права, и на международната общност;

Д.  като има предвид, че международно признатият и насител на награди фотожурналист от Бангладеш Шахидул Алам, учител и активист, беше насилствено отвлечен от дома си на 5 август 2018 г. и лишен от свобода по реда на Закона за ИКТ, след като е изразил открито мнението си относно неотдавнашни студентски протести в Бангладеш и е критикувал използването на насилие от страна на органите; като има предвид, че той все още е лишен от свобода и няколко пъти му е било отказано освобождаване под гаранция; като има предвид твърденията, че му е било отказано адекватно медицинско лечение и че е бил подложен на изтезания;

Е.  като има предвид, че при терористични нападения правителството прилага стриктно подход на „нулева толерантност“; като има предвид, че дейността на мобилните мрежи в Бангладеш беше прекратена и че се твърди, че силите за сигурност на Бангладеш се опитват да закупят оборудване за електронно наблюдение на международния пазар; като има предвид, че правителството на Бангладеш предприе кампания за интензивен и инвазивен надзор и наблюдение на социалните мрежи;

Ж.  като има предвид, че изборите в Бангладеш са насрочени за 30 декември 2018 г.; като има предвид, че опозиционният лидер и бивш министър-председател Халеда Зия понастоящем излежава присъда десет години лишаване от свобода за корупция и поради това не може да участва в изборите; като има предвид, че тя отхвърля обвиненията, които според нейните поддръжници са политически мотивирани;

З.  като има предвид, че жените и момичетата в Бангладеш са изложени на високо равнище на насилие; като има предвид, че Бангладеш е с най-високия процент на детски бракове в Азия, като той е един от най-високите в света; като има предвид, че през 2017 г. правителството на Бангладеш прие Закона за ограничаване на детските бракове, който въвежда изключения в „специални случаи“, като същевременно не определя съответни критерии, нито определя минимална възраст за подобни бракове;

И.  като има предвид, че в Бангладеш смъртното наказание може да бъде наложено за множество престъпления; като има предвид, че през 2017 г. бяха екзекутирани шест души;

Й.  като има предвид, че през тази година се наблюдава нарастване на случаите на насилие, по-специално срещу жени от коренното население, както и на тормоза и задържането на активисти, защитаващи правата на коренното население в района на хълмовете на Читагонг;

К.  като има предвид, че ЕС е основният търговски партньор на Бангладеш и че в качеството си на най-слабо развита държава Бангладеш се ползва от най-благоприятния режим, предвиден в рамките на общата схема от преференции на ЕС, а именно инициативата „Всичко освен оръжие“;

Л.  като има предвид, че Бангладеш трябва да се освободи от статута на най-слабо развита държава през 2024 г.; като има предвид, че през годините до настъпването на тази дата е необходимо да се ускорят реформите в областта на правата на човека и трудовите права, включително като се премахне детският труд; като има предвид, че продължава да съществува загриженост по отношение на разпоредбите на Закона на Бангладеш за труда и на проекта на Закон за зоните за преработка на стоки за износ;

М.  като има предвид, че в рамките на Пакта за устойчиво развитие между световните производители на облекло, търговците на дребно и синдикалните организации беше подписано Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш; като има предвид, че към днешна дата по-малко от половината от фабриките, обхванати от споразумението, са приключили въвеждането на съответните мерки за безопасност; като има предвид, че срокът на споразумението изтече през октомври 2018 г., въпреки че все още предстои да бъде свършена значителна по обем работа; като има предвид, че споразумението беше последвано от преходно споразумение, което ще се прилага в продължение на три години;

Н.  като има предвид, че споразумението трябва да бъде подкрепено и на всички страни да бъде дадена възможност да продължат да работят безпроблемно, включително след ноември 2018 г.; като има предвид, че едва след като правителството на Бангладеш и неговото звено за координация на възстановяването докажат както на думи, така и с дела, че са изпълнили условията за готовност, тези видове инициативи за отговорно бизнес поведение може да престанат да бъдат необходими;

О.  като има предвид, че през 2018 г. в Бангладеш навлязоха масово над 700 000 бежанци от общността рохингия, бягащи от кампанията за етническо прочистване на бирманските въоръжени сили, и че те продължават отчаяно да се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че на 30 октомври 2018 г. Бангладеш и Мианмар/Бирма постигнаха споразумение за започване на репатрирането на хората от общността рохингия в Мианмар/Бирма, считано от средата на ноември, без консултации със или участието на Върховен комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН);

1.  изразява сериозна загриженост относно влошаващото се положение с правата на човека в Бангладеш, и по-специално относно продължаващите ограничения на свободата на изразяване на мнение и свободата на събиранията срещу медиите, студентите, активистите и опозицията; осъжда факта, че хората биват задържани и подлагани на насилие поради това, че упражняват своята свобода на изразяване на мнение, за да критикуват правителството; изразява дълбока загриженост във връзка със сигналите за утвърждаващо се използване на изтезания;

2.  отбелязва, че всеобщия периодичен преглед на ООН от май 2018 г. приветства Бангладеш за неговия „забележителен напредък“ в подобряването на правата на човека през последните години; настоятелно призовава правителството на Бангладеш да изпълни препоръките на всеобщия периодичен преглед, по-специално в области като независимостта на съдебната система, гражданските и политическите права, свободата на медиите, икономическите, социалните и културните права, както и правата на жените и момичетата;

3.  призовава органите на Бангладеш да проведат независими разследвания на сигналите за извънсъдебни убийства, насилствени изчезвания и прекомерно използване на сила, включително случаите на Маруф Заман и Мир Ахмад Бин Касем, и да подведат отговорните лица под съдебна отговорност в съответствие с международните стандарти; призовава освен това Бангладеш да ратифицира Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване и да включи нейните разпоредби в националното законодателство;

4.  призовава органите на Бангладеш незабавно и безусловно да освободят Шахидул Алам, да оттеглят всички обвинения срещу него и да му позволят да продължи своята законна работа в областта на правата на човека; настоява, че органите на Бангладеш трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират физическата и психологическата неприкосновеност и сигурност на Шахидул Алам, както и тази на неговото семейство, и да гарантират, че докато е задържан, Шахидул Алам е третиран по начин, съобразен с международните принципи и стандарти; призовава органите на Бангладеш да започнат незабавно публично разследване на твърденията, че Шахидул Алам е бил изтезаван, и да подведат извършителите под съдебна отговорност;

5.  изразява дълбока загриженост във връзка със Закона за ИКТ, не само поради това, че той вече оказа сериозно въздействие върху работата на журналисти, блогъри и коментатори, но и защото прави наказуемо законното упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение от всяко лице, включително в социалните мрежи; счита, че раздел 57 от Закона за ИКТ е несъвместим с основните права на свобода на изразяване на мнение и на справедлив съдебен процес;

6.  изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на правителството да въведе Закона за цифрова сигурност, който в действителност разширява и укрепва правомощията на полицията за ограничаване на свободата на изразяване на мнение, включително в социалните медии, преди националните избори през 2018 г.; призовава органите на Бангладеш спешно да преразгледат Закона за цифрова сигурност и Закона за ИКТ и да ги приведат в съответствие с международните конвенции относно правата на човека, по които Бангладеш е страна;

7.  изразява надежда, че следващите общи избори ще бъдат мирни, прозрачни и с широко участие, така че гражданите да могат да изразят действителен политически избор; призовава политическите сили да се въздържат от насилие или подбуждане към насилие по време на изборния период;

8.  оценява конструктивната роля, която Бангладеш изигра при трудни обстоятелства, като прие бежанците от общността рохингия; настоятелно призовава органите да предоставят повече земя, за да се намалят пренаселеността и нехигиеничността на лагерите; настоятелно призовава органите да облекчат бюрократичните ограничения, които налагат на хуманитарните организации; настоятелно призовава правителствата на Бангладеш и на Мианмар/Бирма незабавно да преразгледат решението за започване на репатрирането на бежанците от общността рохингия, тъй като условията за безопасно, достойно и доброволно завръщане все още не са изпълнени;

9.  призовава ЕС и другите международни донори да увеличат усилията си за предоставяне на необходимата финансова и материална помощ за лагерите на бежанците от общността рохингия в Бангладеш;

10.  настоява Бангладеш да спази ангажиментите си по инициативата „Всичко освен оръжие“ във връзка с демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

11.  отново призовава за премахване на смъртното наказание в Бангладеш;

12.  изразява сериозна загриженост във връзка с отмяната на преходното споразумение, което трябва да влезе в сила на 30 ноември 2018 г.; отбелязва, че звеното за координация на възстановяването все още не разполага с капацитет за мониторинг и прилагане на изискванията за здраве и безопасност, което има сериозни последици за безопасността и правата на фабричните работници; настоятелно призовава правителството на Бангладеш незабавно да признае и приложи преходното споразумение и да покаже по-голяма готовност за поемане на всички функции на споразумението; призовава донорите да подкрепят правителството на Бангладеш с цел това да стане възможно; призовава освен това Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължат работата си по изграждане на капацитет със звеното за координация на възстановяването;

13.  призовава правителството на Бангладеш да приеме законодателни промени в Закона на Бангладеш за труда и в правилата за неговото прилагане, за да ги приведе в съответствие с международните трудови стандарти на Международната организация на труда и да се осигури пълна свобода на сдружаване; призовава правителството на Бангладеш да предприеме необходимите мерки за ефективно справяне с всички актове на дискриминация срещу синдикалните организации, включително актове на насилие и сплашване;

14.  изразява загриженост, че въпреки че Законът за ограничаване на детските бракове от 2017 г. включва разпоредби за засилване на превенцията, както и за наказателно преследване на извършителите на престъпления, той все пак съдържа клауза, която допуска сключването на брак на възраст под 18 години при специални обстоятелства със съгласието на родителите и с разрешение от съда; призовава тази възможност да бъде спешно отстранена в интерес на закрилата на детето;

15.  настоятелно призовава органите на Бангладеш да продължат усилията си за справяне с предизвикателствата в областта на правата на човека; отбелязва, че въпросите, свързани с правата на човека, ще бъдат обсъдени допълнително в рамките на заседанието на съвместния комитет ЕС — Бангладеш, което ще се проведе в Дака през първата половина на 2019 г.;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека и на правителството и парламента на Бангладеш.

(1) Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно Бангладеш, включително детските бракове (ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 65).
(2) Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно свободата на словото в Бангладеш (ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 135).
(3) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 100.
(4) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 100.
(5) OВ L 118, 27.4.2001 г., стр. 48.


Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт ***I
PDF 428kWORD 140k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (преработен текст) (COM(2017)0548 – C8-0324/2017 – 2017/0237(COD))
P8_TA(2018)0462A8-0340/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработен текст)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0548),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0324/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 януари 2018 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 24 юли 2017 г. до комисията по транспорт и туризъм съгласно член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0340/2018),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 ноември 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (преработен текст)

P8_TC1-COD(2017)0237


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  В Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета(4) трябва да бъдат внесени редица изменения с цел да се подобри защитата на пътниците и да се насърчи по-честото пътуване с влак при надлежно отчитане по-специално на членове 11, 12 и 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Следователно, предвид тези изменения и с оглед постигане на яснота, посоченият Регламент (ЕО) № 1371/2007 следва да бъде преработен. [Изм. 1]

(2)  В рамките на общата транспортна политика е важно да се гарантират правата на ползватели на пътниците, използващи железопътен транспорт, и да се подобрят качеството и ефективността на услугите за железопътен превоз на пътници с оглед подпомагане увеличаването на дяла на железопътния транспорт спрямо другите видове транспорт.

(3)  Въпреки постигнатия значителен напредък в защитата на потребителите в Съюза все още трябва да се внесат допълнителни подобрения в защита на правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, по отношение на осигуряване на обезщетение в случай на закъснение, отмяна и имуществени вреди. [Изм. 2]

(4)  Доколкото пътникът, използващ железопътен транспорт, е по-слабата страна по договора за превоз, правата на пътниците в това отношение следва да бъдат гарантирани.

(5)  Предоставянето на същите права на пътниците, използващи железопътен транспорт за извършване на международни и вътрешни пътувания, следва да повиши равнището на защита правата на потребителите пътниците в Съюза, по-специално по отношение да осигури еднакви условия на конкуренция за железопътните предприятия достъпа им до информация и да гарантира еднакво равнище на обезщетяването им в случай на права за пътниците закъснение или отмяна. Пътниците следва да получават възможно най-точна информация за своите права. [Изм. 3]

(5a)   Настоящият регламент следва да не оказва неблагоприятно въздействие върху капацитета на държавите членки или компетентните органи да определят социални тарифи за регулирани услуги чрез изискване за предоставяне на обществена услуга, както и за търговски услуги. [Изм. 4]

(6)  Градските, крайградските и регионалните услуги за железопътен превоз на пътници се различават по своя характер от услугите за превоз на дълги разстояния. Поради това на държавите членки следва да бъде позволено да освобождават градските, крайградските и регионалните услуги за железопътен превоз на пътници, които не са трансгранични услуги в рамките на Съюза, от прилагането на някои разпоредби относно правата на пътниците. [Изм. 136]

(7)  Една от целите на настоящия регламент е да подобри услугите за железопътен превоз на пътници в Съюза. Затова държавите членки следва да могат да допускат изключения за услуги в области, в които значителна част от услугата се осъществява извън Съюза, при условие че се гарантира подходящо равнище на защита на правата на пътниците за частта от такива услуги, предоставяна на територията на тези държави членки, в съответствие с тяхното национално право.

(8)  Изключенията обаче не следва да се прилагат по отношение на разпоредбите на настоящия регламент, които улесняват използването на железопътни услуги от лица с увреждания или лица с намалена подвижност. Освен това изключенията не следва да се прилагат към правата на тези, които искат да закупят билети за пътуване с влак, да направят това без неоправдани трудности, към разпоредбите за отговорността на железопътните предприятия по отношение на пътниците и техния багаж, към изискването за подходяща застраховка на железопътните предприятия и към изискването тези предприятия да предприемат подходящи мерки за гарантиране на личната сигурност на пътниците в гарите и във влаковете и да управляват риска. [Изм. 6]

(9)  Правата на ползвателите на железопътни услуги включват получаването на информация относно услугата тези услуги и свързани с тях въпроси както преди, така и по време на пътуването. Когато е възможно, Железопътните предприятия и продавачите на билети следва да предоставят тази информация предварително и колкото е възможно по-рано, предварително или поне в началото на пътуването. Въпросната информация следва да се предоставя в достъпни формати за лица с увреждания или с намалена подвижност и следва да е публично достъпна. Железопътните предприятия следва да предоставят тази информация на продавачите на билети и други железопътни предприятия, които продават техните услуги. [Изм. 7]

(9a)   Достъпът до всички оперативни данни и тарифи в реално време при недискриминационни и ефективни условия спомага за подобряване на достъпността на пътуването с влак за нови клиенти и им предоставя по-широк набор от възможности за пътуване и тарифи, от които да избират. Железопътните предприятия следва да предоставят на продавачите на билети своите оперативни данни и данни за тарифи, за да улеснят пътуването с влак. Следва да бъдат полагани усилия, за да могат пътниците да резервират директни билети и оптимални еднократни пътувания с влак. [Изм. 8]

(9б)   Популяризирането на мултимодалния превоз на пътници ще позволи да се постигнат целите по отношение на климата. Следователно железопътните предприятия трябва да посочват също и комбинациите с други видове транспорт, за да могат пътниците да се запознаят с тях преди да направят резервация за пътуването си. [Изм. 9]

(9в)  Добре развитите системи за мултимодален превоз на пътници ще спомага за постигането на целите в областта на климата. Следователно железопътните предприятия следва да рекламират и комбинациите с други видове транспорт, така че ползвателите на железопътен транспорт да могат се запознаят с тях, преди да направят резервация за пътуването си. [Изм. 10]

(10)  По-подробни изисквания относно предоставянето на информация за пътуването са изложени в техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС), посочени в Регламент (ЕС) № 454/2011 на Комисията(5).

(11)  Укрепването на правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, следва да става на базата на съществуващите международноправни норми, съдържащи се в допълнение А — Единни правила за Договора за международен железопътен превоз на пътници (CIV) към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменени с Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози от 3 юни 1999 г. (Протокол от 1999 г.). Желателно е обаче обхватът на настоящия регламент да се разшири и да се защитят пътниците не само по международните, но и по вътрешните линии. На 23 февруари 2013 г. Съюзът се присъедини към COTIF.

(12)  В контекста на продажбата на билети за превоза на пътници държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки за забрана на дискриминацията въз основа на гражданство или местопребиваване независимо дали съответният пътник пребивава постоянно или временно в друга държава членка. Тези мерки следва да обхващат всички прикрити форми на дискриминация, които могат да имат същия ефект чрез прилагане на други критерии, като например местопребиваване, физическо или виртуално местоположение. Предвид развитието на онлайн платформи за продажба на пътнически билети държавите членки следва да обърнат специално внимание да се гарантира недопускането на дискриминация при осъществяването на достъп до онлайн интерфейси или закупуване на билети. Не следва обаче автоматично да се изключва възможността за транспортни схеми, включващи социални тарифи, при условие че те са пропорционални и независими от гражданството на засегнатите лица. [Изм. 11]

(13)  Растящата популярност в целия Съюз на придвижването с велосипед има последици за общата мобилност и за туризма. Увеличеният дял както на железопътния транспорт, така и на придвижването с велосипед в т.нар. модален сплит намалява въздействието на транспорта върху околната среда. Поради това железопътните предприятия следва да улесняват в максималната възможна степен комбинирането на пътувания с велосипед и с влак, по-специално чрез предоставянето на възможност те следва да предоставят достатъчен брой стоянки за велосипеди за превоз на сглобени велосипеди във на обозначените за това места на борда на всички видове влакове, включително високоскоростните влакове, влаковете, извършващи превози на дълги разстояния, трансгранични и местни превози. Пътниците следва да бъдат информирани за наличното пространство за велосипеди. Тези изисквания следва да се прилагат за всички железопътни предприятия, считано от … [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 12]

(14)  Железопътните предприятия следва да улеснят прехвърлянето на пътниците, използващи железопътен транспорт, от един превозвач на друг, като предоставят директни билети, когато това е възможно. [Изм. 13]

(15)  Предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и с цел да се предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност възможности за пътуване с влак, сравними с тези на останалите граждани, следва да бъдат установени правила за недопускане на дискриминация и за оказване на помощ по време на пътуването им. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, причинена от инвалидност, възраст или какъвто и да било друг фактор, имат същото право на свободно движение и недискриминация като останалите граждани. Специално внимание следва да се обърне, наред с другото, на предоставянето на информация на лица с увреждания и лица с намалена подвижност относно достъпността на железопътните услуги, условията за достъп до подвижния състав и до различните съоръжения във влака. С цел на пътниците с увредени сетива да се предостави най-добра информация за закъснения, следва да се използват подходящи зрителни и аудио системи, които те могат да разбират. На лица с увреждания и лица с намалена подвижност следва да се даде възможност за закупуване на билети във влака без допълнителни такси. Персоналът следва да е подходящо обучен, за да отговаря на нуждите на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, по-специално когато оказва помощ. С оглед да се гарантират еднакви условия за пътуване, на такива лица следва да се оказва бъде оказвана безплатна помощ в гарите за качване и слизане във влаковете през цялото време на движение на влаковете, а не само в определени часове на деня. [Изм. 14]

(15a)  Ако на гарата не са налични автомати за продажба на билети, лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност следва да могат да закупуват билети във влака. [Изм. 15]

(16)  Железопътните предприятия и управителите на гари трябва да вземат предвид нуждите на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, като спазват Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията(6) (ТСОС) за лица с намалена подвижност и Директива XXX, когато допълват ТСОС. Освен това съгласно правилата за обществените поръчки на Съюза, и по-специално по силата на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и Съвета(7) всички сгради и подвижен състав следва да са достъпни чрез последователно отстраняване на физическите пречки и функционални затруднения при придобиване на нови съоръжения или извършване на строителни или основни ремонтни работи. [Изм. 16]

(17)  Желателно е настоящият регламент да създаде система за обезщетяване на пътниците в случай на закъснение, за което носи отговорност железопътното предприятие, на същата основа като международната система, предвидена в COTIF, и по-специално в Единните правила относно CIV към нея, отнасящо се до правата на пътниците. Стойността на купените билети следва да подлежи на пълно възстановяване. В случай на закъснение на пътническа услуга, железопътното предприятие следва да даде на пътниците обезщетение въз основа на процент до 100% от цената на билета. [Изм. 17]

(18)  Железопътните предприятия следва да бъдат задължени да сключат застраховка или да вземат равностойни мерки при възникване на отговорност спрямо пътниците, използващи железопътен транспорт, в случай на транспортно произшествие. Когато държавите членки определят максимален размер за обезщетението за вреди в случай на смърт или телесна повреда на пътници, този размер следва да е най-малко равностоен на размера, определен в Единните правила относно CIV. Държавите членки следва да имат възможността да увеличават размера на обезщетенията за вреди в случай на смърт или телесна повреда на пътници по всяко време. [Изм. 18]

(19)  Засилените права на обезщетение и помощ в случай на закъснение, пропусната връзка или отменяне на услуга следва да доведат до по-добро насърчаване на пазара на железопътния превоз на пътници в полза на пътниците.

(20)  В случай на закъснение следва да се предоставят на пътниците варианти за продължаване или пренасочване на придвижването при сравними условия на превоз. В такъв случай следва да се вземат предвид по-конкретно нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, що се отнася до предоставянето на подходяща информация. [Изм. 19]

(20a)   Тълкуването на пътуване или на комбинирано пътуване следва да включва всички ситуации с реалистично или приложимо минимално време за връзки, когато е резервирано първоначално, като се вземат предвид всички съответни фактори, като размера и местоположението на съответните гари и съответните платформи. [Изм. 137]

(21)  Железопътното предприятие не следва обаче да бъде задължено да плати обезщетение, ако може да докаже, че закъснението е било причинено от лоши атмосферни условия или сериозни природни бедствия, застрашаващи безопасното осъществяване на услугата. Всеки такъв случай следва да има характера на изключително природно бедствие за разлика от нормалните сезонни метеорологични условия, като например есенни бури или редовно случващи се наводнения в градове, причинени от приливи или снеготопене. Железопътните предприятия следва да докажат, че те не са могли нито да предвидят, нито да предотвратят закъснението дори при вземане на всички разумни мерки.  [Изм. 20]

(22)  Съвместно с управителите на инфраструктура и железопътните предприятия управителите на гари следва да изготвят и оповестяват публично планове за действие при извънредни ситуации с оглед да сведат до минимум въздействието на големи смущения, като предоставят на блокираните пътници подходящи информация и грижи. [Изм. 21]

(23)  Настоящият регламент не следва да ограничава правата на железопътните предприятия, продавачите на билети, железопътните гари и управителите на инфраструктура да търсят обезщетение, когато е приложимо, от всяко едно лице, включително и от трети лица, в съответствие с приложимото национално право във връзка с изпълнението на техните задължения спрямо пътниците съгласно настоящия регламент. [Изм. 22]

(24)  Когато държава членка допуска изключение от разпоредбите на настоящия регламент за железопътни предприятия, тази държава ги окуражава, след консултации с представляващи пътниците организации, да създадат механизми за обезщетение и помощ в случай на голямо смущение на услугите за железопътен превоз на пътници.

(25)  Желателно е също така пострадалите при произшествия и лицата на тяхна издръжка да бъдат освободени от краткосрочни финансови грижи в периода непосредствено след произшествието.

(26)  В интерес на пътниците, използващи железопътен транспорт, е да бъдат взети необходимите съгласувани с публичните власти мерки за осигуряване на личната им сигурност както на гарите, така и във влаковете.

(27)  Пътниците, използващи железопътен транспорт, следва да могат да подадат жалба до всяко участващо железопътно предприятие, отнасящо продавач на билети, железопътна гара или управител на инфраструктура, отнасяща се до правата и задълженията, предоставени от настоящия регламент, и да имат право да получат отговор в рамките на разумен срок. [Изм. 23]

(28)  Железопътните предприятия и управителите на гари следва да определят, публикуват, управляват и контролират стандартите за качество на железопътните услуги за превоз на пътници, включително тези за лица с увреждания и лица с намалена подвижност. [Изм. 24]

(29)  За поддържане на високо равнище на защита на потребителите в железопътния транспорт от държавите членки следва да се изиска да определят национални правоприлагащи органи, които да наблюдават отблизо прилагането на настоящия регламент и налагат спазването му на национално равнище. Тези органи следва да са в състояние да предприемат разнообразни правоприлагащи мерки и да предоставят възможност на пътниците за обвързващо алтернативно решаване на спорове в съответствие с Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8). Пътниците следва да имат възможност да подават жалби до тези органи за предполагаеми нарушения на регламента и да използват онлайн разрешаване на спорове съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета(9), ако бъде договорено такова. Следва да бъде предвидена също възможността организации, представляващи групи от пътници, да подават жалби. С оглед да се гарантира удовлетворително разглеждане на такива жалби, органите следва също така да си сътрудничат, а регламентът следва да бъде запазен в списъка в приложението към Регламент (EC) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета(10). Всяка година националните правоприлагащи органи следва да публикуват доклади със статистически данни на своите уебсайтове, в които се посочват подробно броят и видът на получените от тях жалби, както и резултатът от техните действия по правоприлагане. В допълнение към това, тези доклади следва да оповестят на уебсайта на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз. [Изм. 25]

(30)  Обработването на лични данни следва да се извършва в съответствие с правото на Съюза в тази област, и по-специално с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(11).

(31)  Държавите членки следва да предвидят санкции за нарушаване на настоящия регламент и да осигурят прилагането на тези санкции. Предвидените санкции, които може да включват изплащане на обезщетение на засегнатото лице, следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да включват, но и да не се ограничават, до минимална глоба или процент от годишния оборот на съответното предприятие или организация, което от двете е по-високо. [Изм. 26]

(32)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно развитието на железниците на Съюза и въвеждането на права на пътниците, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държави членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на съюзно равнище, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(33)  С цел да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за изменение на приложения I, II и III по отношение на Единните правила относно CIV, информацията, която задължително се предоставя от железопътните предприятия и продавачите на билети, и по минималните стандарти за качество на услугите, както и да коригира в зависимост от инфлацията финансовите стойности, посочени в регламента. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.(12) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(33a)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема стандартизиран образец-формуляр на Съюза за жалби, който пътниците могат да използват за подаване на заявление за обезщетение в съответствие с настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(13). [Изм. 27]

(34)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 21, 26, 38 и 47, отнасящи се съответно до забраната на всякаква форма на дискриминация, интеграцията на хората с увреждания, високото равнище на защита на потребителите и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите членки при зачитане на тези права и принципи,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и цели [Изм. 28]

С настоящия регламент се уреждат правилата, приложими за железопътния транспорт, с цел гарантиране на ефективна защита на пътниците и насърчаване на пътуването с влак по отношение на следното: [Изм. 29]

а)  недопускане на дискриминация между пътниците по отношение на условията за превоз и за издаване на билети; [Изм. 30]

б)  отговорността на железопътните предприятия и техните задължения за застраховане на пътниците и техния багаж;

в)  правата на пътниците в случай на произшествия, причинени от използването на железопътни услуги и водещи до смърт, телесна повреда, загуба или повреда на багажа им;

г)  права и обезщетение на пътниците в случай на смущение, като например отмяна или закъснение; [Изм. 31]

д)  минималната, точна и навременна информация, която трябва да бъде предоставена в достъпен формат на пътниците, включително сключването на договори за превоз и издаването на билети [Изм. 32]

е)  недискриминацията спрямо и задължителната помощ за лица с увреждания и лица с намалена подвижност от обучен персонал; [Изм. 33]

ж)  определянето и контрола на стандарти за качество на услугите и управлението на рисковете за личната сигурност на пътниците;

з)  разглеждането правилните процедури за подаване и разглеждане на жалби; [Изм. 34]

и)  общите правила за контрол по прилагането.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага по отношение на вътрешни и международни железопътни пътувания и услуги в целия Съюз, предоставяни от едно или повече железопътни предприятия, лицензирани в съответствие с Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и Съвета(14).

2.  Като спазват параграф 4, държавите членки могат да освобождават следните услуги от прилагането на настоящия регламент:

а)  посочени в Директива 2012/34/ЕС градски, крайградски или регионални услуги за железопътен превоз на пътници с изключение на трансгранични услуги в рамките на Съюза; [Изм. 138]

б)  услуги за международен железопътен превоз на пътници, значителна част от които, включително най-малко една спирка на предвидена в разписанието гара, се извършва извън Съюза, при условие че правата на пътниците са подходящо гарантирани от съответното национално право на територията на държавата членка, допускаща изключението.; [Изм. 36]

ба)  вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници, когато такова освобождаване е било предоставено от държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 1371/2007 за максимален период от 12 месеца след … [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 37]

3.  Държавите членки информират Комисията за освобождаванията, предоставени съгласно параграф 2, букви а), и б) и за адекватността на националното им право на тяхна територия за целите на параграф 2, буква б) ба). [Изм. 38]

4.  Членове 5, 10 6, 11, 12 и 25 17, както и глава V се прилагат по отношение на всички услуги за железопътен превоз на пътници, посочени в параграф 1, включително услуги, изключени в съответствие с параграф 2, букви буква а) и б). [Изм. 39]

4а.  Настоящият регламент не се прилага за услуги, които се извършват конкретно поради техния исторически интерес. [Изм. 40]

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  железопътно предприятие“ означава железопътно предприятие според определението на член 3, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС;

(1a)  „превозвач“ означава железопътно предприятие, действащо на договорен принцип, с което пътникът е сключил договор за превоз, или поредица от последователни железопътни предприятия, които носят отговорност по силата на този договор; [Изм. 41]

(1б)  „заместващ превозвач“ означава железопътно предприятие, което не е сключило договор за превоз с пътника, но на което железопътното предприятие страна по договора е поверило, изцяло или частично, извършването на железопътния превоз; [Изм. 42]

(2)  „управител на инфраструктура“ означава управител на инфраструктура според определението в член 3 от Директива 2012/34/ЕС;

(3)  „управител на гара“ означава организационно образувание в държава членка, на което е поверена отговорността за управлението на железопътна гара и което може да бъде и управител на инфраструктурата;

(4)  „туроператор“ означава организатор или продавач на дребно, които който не са е железопътно предприятие, по смисъла на член 3, точки точка 8 и 9 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета(15); [Изм. 43]

(5)  „продавач на билети“ означава продавач на дребно на железопътни транспортни услуги, сключващ договори за превоз и продаващ билети, отделни билети или директни билети от името на железопътно предприятие едно или повече железопътни предприятия или за собствена сметка; [Изм. 44]

(5a)   „дистрибутор“ означава продавач на дребно на железопътни транспортни услуги, продаващ билети от името на железопътно предприятие, който няма задължение по договора, сключен между пътника и железопътното предприятие; [Изм. 45]

(6)  „договор за превоз“ означава възмезден или безвъзмезден договор за превоз между железопътно предприятие или продавач на билети и пътник за предоставяне на една или повече транспортни услуги; [Изм. 46]

(6a)   „билет“ означава валидно доказателство, което дава право на пътника на железопътен транспорт, независимо от неговата форма, на хартия, електронен билет, смарткарта, пътническа карта; [Изм. 47]

(6б)   „комбинирано пътуване“ означава билет или билети, представляващ(и) повече от един договор за превоз за последователни железопътни услуги, предоставяни от едно или повече железопътни предприятия; [Изм. 48]

(7)  „резервация“ означава разрешение, в писмена или в електронна форма, даващо право на превоз при спазване на предварително персонализирани условия за превоз;

(8)  „директен билет“ означава билет или отделни билети, представляващ(и) един-единствен договор или няколко договора за превоз за последователни железопътни услуги, предоставян(и) от едно или повече железопътни предприятия, закупен(и) от един и същ продавач на билети, туроператор или железопътно предприятие за пътуване „от начало до край“; [Изм. 49]

(9)  „услуга“ означава услуга за железопътен превоз на пътници, който се осъществява между железопътни гари или спирки в съответствие с разписание;

(10)  „пътуване“ означава превоз на пътник между гарата на заминаване и гарата на пристигане по един-единствен договор за превоз; [Изм. 50]

(11)  „вътрешна услуга за железопътен превоз на пътници“ означава услуга за железопътен превоз на пътници, при която не се пресича граница на държава членка;

(12)  „международна услуга за железопътен превоз на пътници“ означава международна услуга за железопътен превоз на пътници съгласно определението в член 3, точка 5 от Директива 2012/34/ЕС;

(13)  „закъснение“ означава разликата във времето между часа на пристигане на пътника според публикуваното разписание и часа на неговото действително или очаквано пристигане в крайната гара на местоназначение;

(13a)  „пристигане“ означава момента, когато на коловоза на местоназначението, вратите на влака се отварят и се разрешава слизането; [Изм. 51]

(14)  „абонаментна карта“ или „сезонен билет“ означава билет за неограничен брой пътувания, който предоставя на титуляря право на железопътно пътуване по определен маршрут или мрежа през определен период от време;

(15)  „пропусната връзка“ означава ситуация, при която, независимо дали по един-единствен договор за превоз, или не, пътникът изпуска една или повече услуги по време на пътуване или комбинирано пътуване в резултат на закъснение или отмяна на една или повече предходни услуги; [Изм. 139]

(16)  „лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“ означават лице, което има постоянно или временно физическо, душевно, умствено или сетивно увреждане, което при взаимодействие с различни пречки може да му попречи да използва пълноценно и ефективно транспорта наравно с другите пътници или чиято мобилност при използване на транспорт е намалена поради възраст; [Изм. 53]

(17)  „общи условия за превоз“ означава условията на железопътното предприятие под формата на общи условия или тарифи в сила във всяка държава членка и които, по силата на сключения договор, са станали неразделна част от него;

(18)  „превозно средство“ означава моторно превозно средство или ремарке, превозвано по повод превоза на пътници;

(19)  „Единни правила за CIV“ означава единните правила, отнасящи се за Договора за международен железопътен превоз на пътници (CIV), изложени в допълнение А към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF).

Глава ІІ

Договор за превоз, информация и билети

Член 4

Договор за превоз

При спазване на разпоредбите на настоящата глава, сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети се урежда от разпоредбите на дял II и дял III от приложение I.

Член 5

Недискриминационни условия на договора за превоз

Без да се засягат социалните тарифи, железопътните предприятия, туроператорите или продавачите на билети предлагат договорни договори за превоз и условия и тарифи на широката публика за закупуване на билети и продават билети, директни билети и приемат резервации от пътници в съответствие с член 10 от настоящия регламент без пряка или косвена дискриминация въз основа на гражданството или местопребиваването на крайния потребител пътник или мястото на установяване на железопътното предприятие, туроператорите или продавача на билети в рамките на Съюза, или въз основа на начините, по които пътниците са закупили билета. [Изм. 55]

Член 6

Велосипеди

Пътниците имат право да вземат велосипеди във влака, евентуално срещу заплащане на разумна такса. Те упражняват надзор върху своите велосипеди по време на пътуването и гарантират, че не се причинява неудобство или щета на други пътници, оборудване за подпомагане на двигателната способност, багаж или железопътни операции. Превозът на велосипеди може да бъде отказан или ограничен по съображения за безопасността или за експлоатацията, при условие че включително във високоскоростните влакове, влаковете, извършващи превози на дълги разстояния, при трансгранични и местни превози. Не по-късно от … [две години след датата на влизането в сила на настоящия регламент] всички нови или ремонтирани пътнически влакове включват ясно посочено пространство за превоз на сглобени велосипеди с минимум осем места. Железопътните предприятия, продавачите на билети, туроператорите и, когато е уместно, управителите на гари информират пътниците най-късно при закупуване на билета за условията превоз на велосипеди при всички транспортни услуги за такъв отказ или ограничение в съответствие с Регламент (ЕС) № 454/2011. [Изм. 56]

Член 7

Недопускане на отказ от задължения и ограничаване

1.  Задълженията по отношение на пътниците съгласно настоящия регламент не могат да бъдат ограничавани или отменяни, особено чрез клауза за дерогация или ограничителна клауза в договора за превоз. Всички договорни условия, които пряко или косвено намекват за отмяна, дерогация от или ограничаване на правата, произтичащи от настоящия регламент, не са обвързващи за пътника. [Изм. 57]

2.  Железопътните предприятия, туроператорите или продавачите на билети могат да предлагат договорни условия, които са по-благоприятни за пътниците от тези, предвидени в настоящия регламент. [Изм. 58]

Член 8

Задължение за предоставяне на информация относно преустановяването на услуги

Железопътните предприятия, или според случая — компетентните органи, отговарящи за договора за обществена услуга за железопътен превоз, оповестяват по подходящ начин и без забавяне, включително в достъпни формати за лица с увреждания в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива XXX(16) и в Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията, и в разумен срок преди тяхното изпълнение, предложенията решенията за временно или постоянно преустановяване или за значително намаляване на услуги и гарантират, че тези предложения са предмет на ефективна и подходяща консултация със заинтересованите страни, преди да се пристъпи към изпълнение. [Изм. 59]

Член 9

Информация за пътуването

1.  Железопътните предприятия, туроператорите и продавачите на билети, предлагащи договори за превоз от свое име или от от името на едно или повече железопътни предприятия, предоставят на пътника, по негово искане, поне информацията, посочена в приложение II, част I, във връзка с пътувания, за които съответното железопътно предприятие предлага договор договори за превоз. Продавачите на билети, предлагащи договори за превоз за собствена сметка, и туроператорите предоставят такава информация, когато тя е налице. За да се гарантира спазването на настоящия регламент, железопътните предприятия предоставят тази информация на продавачите на билети и на други железопътни предприятия, които продават техните услуги. [Изм. 60]

2.  Железопътните предприятия и, когато това е възможно приложимо, продавачите на билети предоставят на пътниците по време на пътуванията, включително на свързващите гари, най-малко информацията, посочена в приложение II, част II. За да се гарантира спазването на настоящия регламент, железопътните предприятия предоставят тази информация на продавачите на билети и на други железопътни предприятия, които продават техните услуги. [Изм. 61]

3.  Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се предоставя в най-подходящия вид, включително чрез използване от железопътни предприятия, туроператори и продавачи на билети на пътници, използващи леснодостъпни, често използвани и – по отношение на параграф 2 – на съвременни съобщителни технологии в реално време и писмено, когато това е възможно, с цел да се предостави на пътниците цялата информация, изисквана съгласно приложение II към настоящия регламент. Особено внимание следва да се отдели на осигуряването на тази информация в достъпен вид за лица с увреждания в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива XXX и Регламент (ЕС) № 454/2011 и в Регламент (EC) № 1300/2014. Наличието на формати, достъпни за лицата с намалена подвижност, се обявява по ясен начин. [Изм. 62]

4.  Железопътните предприятия, управителите на гари и управителите на инфраструктура предоставят по недискриминационен начин на железопътните предприятия и продавачите на билети публично достъпни данни в реално време за влаковете, включително за тези, експлоатирани от други железопътни предприятия, в реално време, за да се премахне всякаква дискриминация между пътниците. [Изм. 63]

4a.  Железопътните предприятия, в сътрудничество с управителите на гари и с управителите на инфраструктура, посочват в разписанията информация относно достъпните връзки с влакове и гари. [Изм. 64]

Член 10

Наличие на билети, директни билети и резервации

1.  Железопътните предприятия и продавачите на билети предлагат билети и, при наличие на такива, директни билети и резервации. Те полагат всички възможни усилия, за да предлагат директни билети, включително за трансгранични пътувания или пътувания, включващи нощни влакове, и с повече от едно железопътно предприятие. [Изм. 65]

2.  Без да се засягат разпоредбите на параграфи 3 и 4, железопътните предприятия и продавачите на билети разпространяват билети на пътниците посредством поне един от следните пунктове за продажба:

а)  билетни гишета или автомати;

б)  телефон, интернет или друга широко разпространена информационна технология;

в)  във влаковете.

Държавите членки Компетентните органи, посочени в Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета(17), могат да изискват от железопътните предприятия да предоставят билети за услуги по договори за обществени услуги посредством повече от един пункт за продажба. [Изм. 66]

3.  Железопътните предприятия предоставят възможност за закупуване на билети за съответната услуга във влака, освен ако тази възможност е ограничена или отказана по съображения поради наличие на основателни причини, свързани със сигурността или борбата с измамите, или поради изискване за задължителна резервация, както и по разумни търговски съображения, включително ограничаване на пространството или наличието на места. [Изм. 67]

4.  Ако на гарата на заминаване няма билетно гише или автомат за продажба на билети, пътниците се информират на гарата:

а)  за възможността за закупуване на билети по телефона или по интернет, или във влака и за реда на такова закупуване;

б)  за най-близката железопътна гара или място, където има билетни гишета и/или автомати.

5.  Ако в гарата на заминаване няма билетно гише или достъпен автомат за продажба на билети, на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност се позволява или каквото и да било друго средство за предварително закупуване на билети, пътниците имат право да закупят билети във влака без надценка. [Изм. 68]

6.  Когато пътникът получава отделни билети за еднократно пътуване или за комбинирано пътуване, включващо последователни железопътни услуги, извършвани от едно или повече железопътни предприятия, неговите права на информация, помощ, грижа и обезщетение са равностойни на тези по директен билет и обхващат цялото пътуване или комбинирано пътуване от заминаването до крайното местоназначение, освен ако пътникът изрично е информиран другояче в писмена форма. В тази информация по-специално се посочва, че когато пътникът изпусне връзка, той няма право на помощ или обезщетение въз основа на общата дължина на пътуването. Тежестта за доказване, че информацията е била предоставена, се носи от железопътното предприятие, неговия агент, туроператора или продавача на билети. [Изм. 140]

Член 10a

Предоставяне на информация за пътуването чрез интерфейси за приложно програмиране

1.  Железопътните предприятия предоставят недискриминационен достъп до цялата пътна информация, включително оперативна информация в реално време за данни, свързани с разписанията и тарифите, както е посочено в член 9, посредством приложно-програмни интерфейси (ППИ).

2.  Железопътните предприятия предоставят на туроператорите, продавачите на билети и други железопътни предприятия, продаващи тяхната услуга, недискриминационен достъп до системи за резервация чрез ППИ, така че да могат да сключват договори за превоз и да издават билети, директни билети и резервации по такъв начин, че да предоставят най-доброто и разходоефективно пътуване, включително трансгранично.

3.  Железопътните предприятия гарантират, че техническите спецификации на ППИ са добре документирани и че до тях има свободен и безплатен достъп. За да бъдат оперативно съвместими, ППИ си служат с отворени стандарти, широко използвани протоколи и машинночетими формати.

4.  Железопътните предприятия гарантират, че освен в спешни ситуации всяка промяна в техническите спецификации на техните ППИ се предоставя на разположение на туроператорите и продавачите на билети предварително възможно най-скоро и не по-малко от 3 месеца, преди да се приложи промяна. Спешните ситуации се документират, а документацията се предоставя на разположение на компетентните органи при поискване.

5.  Железопътните предприятия гарантират, че достъпът до ППИ се предоставя по недискриминационен начин, на същото равнище на достъпност и ефективност, включително подкрепа, достъп до цялата документация, стандарти, протоколи и формати. Туроператорите и продавачите на билети не трябва да са в по-неблагоприятно положение в сравнение със самите железопътни предприятия.

6.  ППИ се установяват в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията(18) . [Изм. 70]

ГЛАВА III

ОТГОВОРНОСТ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПЪТНИЦИТЕ И ТЕХНИЯ БАГАЖ

Член 11

Отговорност за пътници и багаж

При спазване на разпоредбите на настоящата глава и без да се засяга приложимото национално право, което предоставя на пътниците допълнителни възможности за обезщетяване на причинените им вреди, отговорността на железопътните предприятия спрямо пътниците и техния багаж се урежда от глави I, III и IV от дял IV, дял VI и дял VII от приложение I.

Член 12

Застраховка и покритие на отговорността в случай на смърт или телесна повреда на пътници

Железопътното предприятие трябва да бъде подходящо застраховано, в съответствие с член 22 от Директива 2012/34/ЕС и въз основа на оценка на рисковете си, или да осигури равностоен механизъм за покриване на отговорностите си по настоящия регламент.

Член 13

Авансови плащания

1.  Ако пътник загине или бъде наранен, железопътното предприятие по член 26, параграф 5 от приложение I, незабавно и във всеки случай не по-късно от петнадесет дни след установяването на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, извършва авансовите плащания, необходими за посрещането на непосредствените му икономически нужди пропорционално на претърпените вреди.

2.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, авансовото плащане в случай на смърт не може да бъде по-малко от 21 000 EUR на пътник.

3.  Авансово плащане не представлява признаване на отговорност и може да се приспадне от сумите, изплатени впоследствие на базата на настоящия регламент, но не подлежи на възстановяване, освен в случаите, при които причинените вреди са резултат от небрежност или вина от страна на пътника или при които лицето, получило авансовото плащане, не е лицето, имащо право на обезщетение.

Член 14

Оспорване на отговорността

Дори железопътното предприятие да оспорва своята отговорност за физическо увреждане на пътника, когото превозва, то полага всички разумни усилия за подпомагане на пътник, търсещ обезщетение за вреди от трети лица.

ГЛАВА IV

ЗАКЪСНЕНИЯ, ПРОПУСНАТИ ВРЪЗКИ И ОТМЕНЯНЕ

Член 15

Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне

При спазване на разпоредбите на настоящата глава отговорността на железопътните предприятия за закъснения, пропуснати връзки и отменяне се урежда от приложение I, дял IV, глава II.

Член 16

Възстановяване на средства и пренасочване

1.  В случаите, в които е основателно да се очаква, при заминаването или при изпускане на връзка в хода на пътуване с директен билет, закъснението при пристигането на крайното местоназначение да превишава 60 минути или да бъде отменено, пътникът има незабавно правото на избор между следните варианти: [Изм. 71]

а)  възстановяване на пълната стойност на билета, при условията при които е била платена, за неосъществената част или части от пътуването и за вече осъществената част или части, ако пътуването е вече ненужно от гледна точка на първоначалния план за пътуване на пътника, придружено, когато това е приложимо, от услуга за връщане до първоначалната отправна точка при първа възможност. Изплащането на възстановената сума се извършва при същите условия като обезщетението, посочено в член 17;

б)  продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия и без допълнителни разходи, до крайното местоназначение при първа възможност, включително в случай на пропусната връзка поради закъснение или отмяна на по-ранен етап от пътуването. В този случай на пътника се разрешава да ползва следващата налична услуга до крайното местоназначение, дори ако няма конкретна резервация или следващият влак се експлоатира от друго железопътно предприятие; [Изм. 72]

в)  продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение на по-късна, удобна за пътника дата, но не по-късно от един месец след възстановяването на услугата. [Изм. 73]

2.  За целите на параграф 1, буква б) пренасочването при сравними транспортни условия може да бъде осъществено от всяко железопътно предприятие и може да включва използването на транспорт от по-висок клас и на алтернативни видове сухопътен транспорт, без това да поражда допълнителни разходи за пътника. Железопътните предприятия полагат разумни усилия за избягване на допълнителни връзки. Общото време за пътуване при използване на алтернативен вид транспорт за частта от пътуването, която не е завършена според планираното, трябва да е сравнимо с времето за първоначалното пътуване съгласно разписанието. Пътниците не се настаняват в транспортни съоръжения от по-нисък клас, освен ако те са единственото налично средство за пренасочване. [Изм. 74]

3.  Доставчиците на транспортни услуги за пренасочване обръщат особено внимание на осигуряването на сходно равнище на достъпност до алтернативната осигуряват сходно равнище на помощ и достъпност услуга за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, когато предоставят алтернативна услуга. Тази алтернативна услуга може да бъде обща за всички пътници или тя може, по решение на превозвача, да бъде индивидуално транспортно средство, адаптирано към специфичните нужди на някои лица с увреждания или на лица с намалена подвижност. [Изм. 75]

Член 17

Обезщетяване на стойността на билета

1.  Без да губи Докато запазва правото си на превоз, пътникът може да иска обезщетение за закъснения от железопътното предприятие, ако му предстои закъснение между мястото на тръгване и местоназначението, посочени в билета или билетите, представляващи един-единствен договор или няколко договора за превоз, за което стойността на билета му не е възстановена съгласно член 16. Минималните обезщетения за закъснения са, както следва:

а)  2550 % от цената на билета за закъснение от 60 до 119 90 минути;

б)  5075 % от цената на билета за закъснение, равно на или превишаващо от 91 до 120 минути;

ба)  100 % от цената на билета за закъснение, равно на или превишаващо 121 минути. [Изм. 76]

2.  Параграф 1 се прилага и за пътници, които имат абонаментна карта или сезонен билет. Ако срещат чести закъснения или отменяния през периода на валидност на абонаментната карта, картата за намаление или сезонния билет, те могат да поискат подходящо обезщетение в съответствие с разпоредбите относно обезщетенията на железопътните предприятия. Тези разпоредби установяват критериите за определяне на закъснение и за изчисляването на обезщетението. Когато многократно се случват закъснения от по-малко от 60 минути през периода на валидност на абонаментната карта или сезонния билет, закъсненията се сумират и пътниците се обезщетяват в съответствие с разпоредбите относно обезщетенията на железопътните предприятия, предвидени в параграф 1, букви a), б) и ба. [Изм. 77]

3.  Обезщетението за отмяна или закъснение се изчислява във връзка с пълната цена, която пътникът е платил в действителност за отменената или извършената със закъснение услуга. Когато договорът за превоз е за двупосочно пътуване, обезщетението за отмяна или закъснение на отиване или на връщане се изчислява спрямо половината цена, платена за билета. Аналогично цената на отменена или извършена със закъснение услуга при каквато и да е друга форма на договор за превоз, който позволява пътуване по няколко последователни отсечки, се изчислява пропорционално на цялостната цена. [Изм. 78]

4.  При изчисляване на периода на закъснение не се вземат предвид закъснения, за които железопътното предприятие може да докаже, че са станали извън териториите на Съюза.

5.  Обезщетението за стойността на билета се изплаща в рамките на един месец след подаването на искане за обезщетение. Обезщетението може да бъде изплатено във ваучери и/или други услуги, ако договорните условия позволяват гъвкавост (по-специално, що се отнася до срока на валидност и местоназначението). Обезщетението се изплаща в брой по искане на пътника.

6.  От обезщетението за стойността на билета не се приспадат финансови разходи като различни такси, разходи за телефон или марки. Железопътните предприятия могат да въведат минимален праг, под който не се изплащат обезщетения. Този праг не може да надвишава 5 EUR за билет. [Изм. 79]

7.  Пътниците нямат право на обезщетение, ако са били информирани за закъснението преди закупуване на билета или ако закъснението, дължащо се на продължаване с друг превоз или пренасочване, е по-малко от 60 минути. [Изм. 80]

8.   Железопътното предприятие не е задължено да плати обезщетение, ако може да докаже, че закъснението е било причинено от лоши атмосферни условия или сериозни природни бедствия, застрашаващи безопасното осъществяване на услугата, и не е било възможно то да бъде предвидено или предотвратено дори при вземане на всички разумни мерки. [Изм. 81]

Член 18

Помощ

1.  В случай на закъснение при пристигане или заминаване пътниците биват информирани от железопътното предприятие или от продавача продавачите на билети, или от управителя на гарата за положението, за очакваното време на заминаване и очакваното време на пристигане, в съответствие с член 9, още щом се получи такава информация. [Изм. 83]

2.  В случай на закъснение, което съгласно указаното в параграф 1 надвишава 60 минути, на пътниците се предлагат също така безплатно:

а)  храна и напитки в зависимост от времето на чакане, ако има такива във влака или на гарата, или е възможно да бъдат доставени, вземайки предвид фактори като разстояние от доставчика, необходимо време за доставяне и разходи;

б)  хотел или друг вид настаняване, както и транспорт между гарата и мястото на настаняване, в случаите, при които се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой, където и когато това е физически възможно, като се вземат предвид изискванията за достъп на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и нуждите на сертифицираните животни придружители; [Изм. 84]

в)  ако влакът е блокиран на релсовия път, транспорт от влака до гарата, до алтернативна отправна точка или до крайното местоназначение на превозната услуга, където и когато това е физически възможно.

3.  Ако услуга за железопътен превоз не може да бъде продължена, железопътните предприятия организират във възможно най-кратки срокове алтернативни транспортни услуги за пътниците.

4.  По искане на пътника По отношение на засегнатите пътници железопътното предприятие удостоверява върху билета им или по друг начин, че железопътният превоз е претърпял закъснение или съответно е довел до пропускане на връзката, или е бил отменен. Това удостоверяване се прилага във връзка с разпоредбите, предвидени в член 17, при условие че пътникът докаже, че разполага с абонаментна карта или със сезонен билет и че е пътувал в рамките на съответната услуга. [Изм. 85]

5.  При прилагането на параграфи 1, 2, 3 и 4, експлоатиращото железопътно предприятие обръща специално внимание на нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и на техните придружители и сертифицираните животни придружители. [Изм. 86]

6.  В допълнение към задълженията на железопътните предприятия съгласно член 13а, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС управителят на железопътна гара, обработваща дневно най-малко 10 000 пътници усреднено за годината, гарантира, че действията на гарата, държавите членки, железопътните предприятия и управителя на инфраструктура са координирани чрез подходящ план за действие при извънредни ситуации с цел подготвеност за възможността за сериозно смущение и дълги закъснения, водещи до блокиране на значителен брой пътници в гарата. Планът трябва да гарантира, че на блокираните пътници се предоставя подходяща помощ и информация, включително в достъпни формати в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива XXX. При поискване управителят на гарата предоставя плана и измененията в него на националния правоприлагащ орган или на друг орган, определен от държавата членка. Управителите на железопътни гари, обработващи дневно по-малко от 10 000 пътници усреднено за годината, полагат всички разумни усилия за координиране на ползвателите на гарата, както и за подпомагане и, управителите на гари и управителите на инфраструктурата си сътрудничат, за да гарантират, че плановете за действие в извънредни ситуации, посочени в член 13а, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, включват изисквания за достъпност на системите за предупреждение и информиране на блокираните пътници в такива ситуации. [Изм. 87]

Член 19

Право на обезщетение

Когато железопътно предприятие плаща обезщетение или изпълнява други свои задължения в съответствие с настоящия регламент, нито една разпоредба на този регламент или на националното право не може да се тълкува като ограничаваща неговото право да търси обезщетение за разходи от всяко едно лице, в това число и трети страни, в съответствие с приложимото законодателство. По-специално настоящият регламент по никакъв начин не ограничава правото на железопътното предприятие да търси възстановяване на разходи от трета страна, с която има договор и която е допринесла за събитието, довело до обезщетение или до други задължения. Нито една разпоредба на настоящия регламент не може да се тълкува като ограничаваща правото на трета страна, различна от пътник, с която дадено железопътно предприятие има договор, да търси възстановяване на разходите или обезщетение от железопътното предприятие в съответствие с приложимите закони. [Изм. 88]

ГЛАВА V

ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ЛИЦА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ

Член 20

Право на превоз

1.  Железопътните предприятия и управителите на гари, с активното участие на представителните организации на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, установяват или поддържат недискриминационни правила за достъп до транспорт на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, включително на личните им асистенти. Правилата трябва да позволяват пътникът да бъде придружаван от куче-водач сертифицирано животно придружител или от придружаващо лице безплатно, ако не е възможно самостоятелно придвижване съгласно съответните национални правила и да гарантират, че железопътният транспорт за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност е незабавен, когато е възможно. [Изм. 89]

2.  Резервациите и билетите се предлагат на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност без надценка. Железопътно предприятие, продавач на билети или туроператор не могат да откажат да направят резервация или да издадат билет на лице с увреждания или лице с намалена подвижност или да поискат такова лице да бъде придружено от друго лице, освен ако това е строго необходимо, за да се спазят правилата за достъп, посочени в параграф 1.

Член 20а

Железопътните предприятия и управителите на гари гарантират, като се съобразяват с ТСОС за лица с ограничена подвижност, че гарите, пероните, подвижният състав и другите съоръжения са достъпни за лица с увреждания и лица с ограничена подвижност. [Изм. 90]

Член 21

Информация за лица с увреждания и лица с намалена подвижност

1.  При поискване управителят на гарата, железопътното предприятие, продавачът на билети или туроператорът предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност информация, включително в достъпни формати в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Регламент (ЕС) № 454/2011, и Директива XXX и Регламент (ЕС) № 1300/2014, относно достъпността на гарата и свързаните съоръжения, железопътните превозни услуги и условията за достъп до подвижния състав в съответствие с правилата за достъп, посочени в член 20, параграф 1, както и до различните съоръжения във влака. [Изм. 91]

2.  Когато железопътно предприятие, продавач на билети или туроператор прилагат дерогацията, предвидена в член 20, параграф 2, те информират, при поискване, в писмена форма засегнатото лице с увреждания или лице с намалена подвижност за причините за това в срок от пет работни дни, считано от деня на отказа да направят резервация или да издадат билет, или от налагането на условието за придружител. Железопътното предприятие, продавачът на билети или туроператорът полагат разумни усилия да предложат предлагат алтернативен вариант за превоз на въпросното лице, като се съобразяват с нуждите му по отношение на достъпността. [Изм. 92]

Член 22

Оказване на помощ на гарата

1.  При заминаване, преминаване или пристигане на гара с обслужващ персонал на лице с увреждания или лице с намалена подвижност, управителят на гарата или железопътното предприятие, или и двете страни предоставят безплатна помощ, така че лицето да може да се качи на заминаващ влак или да слезе от пристигащ влак, за които е закупило билет, без да се засягат правилата за достъп, посочени в член 20, параграф 1. Резервацията на помощ винаги се прави без допълнителни разходи, независимо от използваното средство за комуникация. [Изм. 93]

2.  При липса на придружаващ персонал във влака или на персонал на гарата железопътните предприятия и управителите на гари полагат разумни усилия да осигурят достъп до железопътно пътуване на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност в съответствие с изискванията за достъпност на Директива XXX [Европейски акт за достъпността] и Регламент (EС) № 454/2011. [Изм. 94]

3.  На гари без обслужващ персонал железопътните предприятия и управителите на гари гарантират, че наличната информация, включително в достъпни формати в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива XXX и в Регламент (EC) № 1300/2014, е показана в съответствие с правилата за достъп, посочени в член 20, параграф 1, относно най-близките гари с обслужващ персонал и непосредствено достъпна помощ за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. [Изм. 95]

4.  На гарите трябва да е налице помощ през цялото време, в което се изпълняват услуги за железопътен превоз. [Изм. 96]

Член 23

Оказване на помощ във влака

1.  Без да се засягат правилата за достъп, посочени в член 20, параграф 1, железопътните предприятия предоставят на лица с увреждания и лица с намалена подвижност безплатна помощ във влака, както и по време на качване и слизане от него.

2.  При липса на придружаващ персонал във влака железопътните предприятия полагат разумни усилия да осигурят все пак осигуряват достъп до железопътно пътуване на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност. [Изм. 97]

3.  За целите на настоящия член помощ във влака включва всички разумни усилия за оказване на помощ На лице с увреждания или лице с намалена подвижност трябва да се окаже помощ за осигуряване на възможност за достъп до същите услуги във влака както на другите пътници, ако увреждането или намалената подвижност на лицето не му позволява самостоятелен и безопасен достъп до тези услуги. [Изм. 98]

4.  Във влаковете трябва да е налице помощ през цялото време, в което се изпълняват услуги за железопътен превоз. [Изм. 99]

Член 24

Условия за предоставяне на помощ

Железопътни предприятия, управители на гари, продавачи на билети и туроператори си сътрудничат в предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност съгласно членове 20 и 21 в съответствие със следните условия: [Изм. 100]

а)  помощ в гарите се предоставя, през времето, в което се изпълняват услуги за железопътен превоз, при условие че железопътното предприятие, управителят на гара, продавачът на билети или туроператорът, от който е закупен билетът, е уведомен за нуждите на лицето от такава помощ поне 48 12 часа преди да възникне нуждата от помощ. В гарите, където ежедневният трафик надвишава 10 000 пътници на ден, не е необходимо предварително уведомяване, като обаче лицето, което се нуждае от помощ, трябва да се намира на съответната гара поне 30 минути преди отпътуването на влака. На гарите, където дневният трафик е между 2000 и 10 000 пътници, срокът за уведомяване се намалява на максимум три часа. В случай че даден билет или сезонен билет позволява многократни пътувания, е достатъчно да се изпрати едно уведомление, при условие че се предостави съответната информация относно времето на следващите пътувания. Такива уведомления се препращат до всички други железопътни предприятия и управители на гари, участващи в пътуването на лицето; [Изм. 101]

б)  железопътните предприятия, управителите на гари, продавачите на билети и туроператорите взимат всички необходими мерки уведомленията да бъдат получени;

в)  ако не е извършено уведомление в съответствие с буква а), железопътното предприятие и управителят на гара полагат всички необходими усилия за оказване на помощ, така че лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност да може да пътува;

г)  без да се засягат правомощията на други образувания по отношение на зони, разположени извън помещенията на железопътната гара, управителят на гарата или друго оправомощено лице обозначава точките, във и извън гарата, в които лица с увреждания и лица с намалена подвижност могат да съобщят за пристигането си на железопътната гара и, при нужда, да потърсят помощ;

д)  помощ се предоставя, при условие че лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност се яви на означеното място по време, указано от железопътното предприятие или управителя на гарата, предоставящи такава помощ. Всяко указано време е не повече от 60 минути преди обявеното време за заминаване или времето, в което всички пътници са поканени за регистрация. Ако не е посочено времето, в което лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност да се яви на означеното място, то се явява на означеното място най-малко 30 минути преди обявеното време за заминаване или времето, в което всички пътници са поканени за регистрация. [Изм. 102]

Член 25

Обезщетение във връзка с оборудване за подпомагане на двигателната способност, друго специфично оборудване или помощни средства 

1.  Когато железопътни предприятия или управители на гари причинят загуба или повреда на инвалидни колички, друго оборудване за подпомагане на двигателната способност или помощни средства и кучета-водачи сертифицирани придружаващи животни, използвани от лица с увреждания или лица с намалена подвижност, те носят отговорност за въпросната загуба или повреда и дължат обезщетение за нея във възможно най-кратки срокове. [Изм. 103]

2.  Посоченото в параграф 1 обезщетение се изплаща своевременно и се равнява на стойността пълните разходи по замяната, въз основа на замяната действителната стойност, или ремонта на пълните разходи за ремонт на загубеното загубени или повредено повредени инвалидни колички, оборудване или помощни средства устройства или за загубата или нараняването на сертифицирани придружаващи животни. Обезщетението покрива също така разходите за временно заместване в случай на ремонт, когато тези разходи са за сметка на пътника. [Изм. 104]

3.  Когато е необходимо, железопътните предприятия и управителите на гари полагат всички разумни усилия бързо да предоставят за временно ползване заместващо специфично оборудване или помощни средства, чиито технически или функционални характеристики по възможност са равностойни на тези на загубените или повредените. На лицето с увреждания или с намалена подвижност се позволява да запази заместващото специфично оборудване или помощни средство за временно ползване, докато бъде изплатено обезщетението, посочено в параграфи 1 и 2.

Член 26

Обучение на персонала

Железопътните предприятия и управителите на гари:

а)  гарантират, че всички служители, включително наетите от подизпълнител, оказващи пряка помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, преминават обучение във връзка с уврежданията, за да знаят как да отговорят на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, включително тези с психични и умствени увреждания; [Изм. 105]

б)  предоставят обучение за повишаване на осведомеността за нуждите на лицата с увреждания сред целия персонал, работещ на гарата, който пряко обслужва пътниците;

в)  гарантират, че след наемането им всички нови служители след наемането им , които ще работят директно с пътуващите граждани, получават обучение във връзка за свързаните с уврежданията, а целият персонал преминава въпроси за пътниците и железопътното предприятие и че служителите, които предоставят пряка помощ на пътниците с ограничена подвижност, са преминали обучение, свързано с работата с лица с увреждания, и преминават редовни опреснителни курсове; [Изм. 106]

г)  приемат при поискване за могат да приемат участие в обучението на служители с увреждания, и обмислят участието на пътници с увреждания и с намалена подвижност и/или представляващи ги организации. [Изм. 107]

ГЛАВА VI

СИГУРНОСТ, ЖАЛБИ И КАЧЕСТВО НА УСЛУГИТЕ

Член 27

Лична сигурност на пътниците

След съгласуване с публичните власти, железопътните предприятия, управителите на инфраструктури и управителите на гари вземат необходимите мерки в областта, за която отговарят, и ги приспособяват към нивото на сигурност, определено от публичните власти за обезпечаване на личната сигурност на пътниците в железопътните гари и във влаковете и за управление на рисковете. Те си сътрудничат и обменят информация относно най-добрите практики за предотвратяване на действия, които могат да понижат нивото на сигурност.

Член 28

Жалби

1.  Всички железопътни предприятия, продавачи на билети, управители на гари и управители на инфраструктура на гари, обработващи дневно повече от 10 000 пътници усреднено за годината, поотделно създават механизъм за разглеждане на жалбите относно правата и задълженията, обхванати в настоящия регламент в своята област на отговорност. Те разгласяват широко сред пътниците своите данни за контакт и работния(те) си език(ци). Пътниците следва да могат да подават жалби на официалния(те) език(ци) на държавата членка, в която са установени съответното железопътно предприятие, продавачът на билети и управителят на гарата и във всички случаи на английски език. [Изм. 108]

2.  Пътниците могат да подадат жалба до всяко участващо железопътно предприятие, продавач на билети, управител на гара или управител на инфраструктура. Жалбата се подава в срок от шест месеца от инцидента, за който се отнася. В срок от един месец от получаването на жалбата, адресатът дава мотивиран отговор или, в оправдани случаи, информира пътника до коя дата, че последният ще получи отговор в рамките на период до три месеца от датата на получаване на жалбата. [Изм. 109]

3.  Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност трябва да имат лесен достъп до подробна информация относно процедурата за разглеждане на жалби. Тази информация се предоставя при поискване на официалния(те) език(ци) на държавата членка, в която е установено железопътното предприятие. [Изм. 110]

4.  В годишния си доклад, посочен в член 29, железопътното предприятие публикува броя и видовете получени жалби, обработени жалби и времето за отговор, както и мерките, взети за подобряване на положението.

4a.  Комисията приема актове за изпълнение за създаване на стандартизиран формуляр на Съюза за подаване на жалби, който пътниците да използват за подаване на заявление за обезщетение в съответствие с настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37а, параграф 2. [Изм. 111]

Член 29

Стандарти за качество на услугите

1.  Железопътните предприятия и управителите на гари установяват стандарти за качество и въвеждат система за управление на качеството с оглед поддържане качеството на услугите. Стандартите за качество на услугите трябва да обхванат най-малко областите, изброени в приложение III.

2.  Железопътните предприятия и управителите на гари сами следят за изпълнението на тези стандарти за качество. Железопътните предприятия публикуват ежегодно доклад относно качеството на предоставяните от тях услуги заедно с годишния си доклад. Железопътните предприятия публикуват докладите относно качеството на услугите на своя уебсайт. Освен това тези доклади се публикуват и на уебсайта на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.

2a.  Железопътните предприятия и управителите на гари си сътрудничат активно с организациите, представляващи лицата с увреждания, с цел подобряване на качеството на достъпността на транспортните услуги. [Изм. 112]

ГЛАВА VII

ИНФОРМАЦИЯ И КОНТРОЛ ПО ПРИЛАГАНЕ

Член 30

Информиране на пътниците за техните права

1.  При продажба на билети за пътувания с железниците железопътните предприятия, управителите на гари, продавачите на билети и туроператорите информират пътниците за техните права и задължения съгласно настоящия регламент. С оглед спазването на изискването за предоставяне на информация те могат да използват обобщение на разпоредбите на настоящия регламент, подготвено и предоставено им от Комисията на всички официални езици на Съюза. Освен това те отбелязват върху билета предоставят информация на хартиен носител или в електронен формат, или по всякакъв друг начин, включително в достъпни формати за лица с увреждания и лица с намалена подвижност в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива XXX Регламент (EC) № 1300/2014, къде може да се получи такава информация в случай на отмяна, изпусната връзка или голямо закъснение. [Изм. 113]

2.  Железопътните предприятия и управителите на гари информират пътниците по подходящ начин, включително в достъпни формати за лица с увреждания и лица с намалена подвижност в съответствие с изискванията за достъпност установeни в Директива XXX Регламент (EC) № 1300/2014, на гарата или във влака и на своя уебсайт, за техните права и задължения съгласно настоящия регламент и за данните за контакт с органа или органите, определени от държавите членки по реда на член 31. [Изм. 114]

Член 31

Определяне на националните правоприлагащи органи

Всяка държава членка определя орган или органи, отговорни за контрола по прилагането на настоящия регламент. Всеки орган предприема необходимите мерки за осигуряване зачитането на правата на пътниците.

По отношение на организацията си, решенията за финансиране, правната си структура и вземането на решения, всеки орган е независим от управителите на инфраструктури, таксуващите органи, разпределящите органи и от железопътните предприятия.

Държавите членки информират Комисията относно органа или органите, определени по реда на настоящия член, и неговите или техните съответни отговорности и публикуват тази информация на подходящо място на техния уебсайт. [Изм. 115]

Член 32

Задачи по контрол на прилагането

1.  Националните правоприлагащи органи внимателно следят за съответствието с настоящия регламент и вземат необходимите мерки, за да гарантират, че правата на пътниците се спазват. За тази цел железопътните предприятия, управителите на гари и управителите на инфраструктура предоставят на органите съответните документи и информация по тяхно искане незабавно и във всеки случай в срок от един месец. При изпълнението на своите функции органите вземат предвид информацията, която им е предоставена от органа, определен съгласно член 33 да разглежда жалби, ако това е различен орган. Те могат също така да вземат решения относно действията Държавите членки гарантират, че на националните правоприлагащи органи и на органите, разглеждащи жалби, са предоставени достатъчно правомощия и ресурси за контрол по прилагането въз основа адекватно и ефективно осигуряване на изпълнението на индивидуални жалби, предавани от такъв орган на пътници съгласно настоящия регламент. [Изм. 116]

2.  Националните Всяка година правоприлагащи органи публикуват на своите уебсайтове доклади със статистически данни за дейността си, включително относно наложените санкции, в които посочват броя и вида на получените жалби, резултата от техните действия по правоприлагане, включително санкциите, които са наложили. Те се изготвят всяка година най-късно до края не по-късно от първия ден на април следващата година. Освен това тези доклади се публикуват и на уебсайта на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз. [Изм. 117]

3.  Железопътните предприятия подават данни за контакт с тях на националния правоприлагащ орган или органи в държавите членки, в които извършват дейност.

3a.  Националните правоприлагащи органи, в сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, провеждат редовни одити на услугите за оказване на помощ, предоставяни в съответствие с настоящия регламент, и публикуват резултатите в достъпни и често използвани формати. [Изм. 118]

Член 33

Разглеждане на жалби от национални правоприлагащи органи

1.  Без да се засягат правата на потребителите да търсят алтернативна правна защита съгласно Директива 2013/11/ЕС, ако подадената от пътник жалба съгласно член 28 до железопътното предприятие, продавача на билети или управителя на гара или инфраструктура бъде отхвърлена, пътникът може да подаде жалба до правоприлагащ орган. Правоприлагащите органи информират жалбоподателите относно правото им да подават жалби до органите за алтернативно решаване на спорове в търсене на индивидуална правна защита. Държавите членки гарантират, че правоприлагащите органи или органите за разглеждане на жалби са признати за целите на алтернативните схеми за обезщетяване съгласно Директива 2013/11/ЕС и че когато пътниците търсят алтернативно обезщетяване, съответното железопътно предприятие, продавач на билети или управител на инфраструктура е необходимо да участват и резултатът е обвързващ и ефективно приложим за тях. [Изм. 119]

2.  Всеки пътник може да подаде жалба до националния правоприлагащ орган или до всеки друг орган, определен за тази цел от държавата членка, относно предполагаемо нарушение на настоящия регламент. Жалби може да се подават и от организации, представляващи групи от пътници. [Изм. 120]

3.  Органът потвърждава получаването на жалбата в срок от две седмици, след като я получи. Процедурата за разглеждането на жалби продължава максимум три месеца. В сложни случаи органът може по своя преценка да удължи този срок на шест месеца. В такъв случай той информира пътника или представляващата пътниците организация за причините за удължаването и за очакваното време, което е необходимо за приключване на процедурата. Само дела, които включват правни процедури, могат да отнемат повече от шест месеца. Когато органът е и орган за алтернативно решаване на спорове по смисъла на Директива 2013/11/ЕС, определените в посочената директива срокове имат предимство и използването на онлайн решаване на спорове в съответствие с Регламент (EC) № 524/2013 може да бъде предоставено на разположение със съгласието на всички участващи страни. [Изм. 121]

Процедурата за разглеждането на жалби трябва да се направи достъпна за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

4.  Жалбите на пътници относно инцидент, в който е замесено железопътно предприятие, се разглеждат от националния правоприлагащ орган на държавата членка, издала лиценз на въпросното предприятие.

5.  Когато дадена жалба се отнася за предполагаеми нарушения от страна на управители на гари или на инфраструктура, националният правоприлагащ орган следва да е този на държавата членка, на чиято територия е възникнал инцидентът.

6.  В рамките на сътрудничеството съгласно член 34 националните правоприлагащи органи могат да се отклоняват от разпоредбите на параграф 4 или 5, когато по основателни причини, свързани по-специално с езика или местопребиваването, това е в интерес на пътника.

Член 33a

Независими помирителни органи

Държавите членки създават добре обезпечени независими помирителни органи, които да бъдат лесно достъпни и на поносима цена за пътниците в случай на конфликти с железопътните предприятия и продавачите на билети относно прилагането на техните права. [Изм. 122]

Член 34

Обмен на информация и трансгранично сътрудничество между националните правоприлагащи органи

1.  Когато са определени различни органи съгласно членове 31 и 33, се създават механизми за докладване с оглед да се осигури обменът на информация между тях, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, за да се подпомогне националният правоприлагащ орган да изпълнява своите задачи за надзор и контрол по прилагането, и то така че органът за разглеждане на жалби, определен съгласно член 33, да може да събере нужната информация за проучване на отделните жалби.

2.  Националните правоприлагащи органи обменят информация помежду си относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решения с цел координация. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

3.  Националните правоприлагащи органи следват процедурата, посочена в приложение IV.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 35

Cанкции

1.  Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и взимат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и да включват, но и да не се ограничават до минимална глоба или процент от годишния оборот на съответното предприятие или организация, което от двете е по-високо. Държавите членки съобщават на Комисията тези правила и мерки и незабавно нотифицират всяко следващо изменение, свързано с тях. [Изм. 123]

2.  Съгласно рамката за сътрудничество, посочена в член 34, националният правоприлагащ орган, който е компетентен за целите на прилагането на член 33, параграф 4 или 5, разследва по искане на разглеждащия жалби национален правоприлагащ орган установени от последния нарушения на настоящия регламент и при необходимост налага санкции.

Член 36

Делегиране на правомощия

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 37, за да:

i)  коригира в зависимост от инфлацията финансовите стойности, посочени в член 13;

ii)  изменя приложения I, II и III с цел отчитане на изменения на Единните правила относно CIV и на технологичното развитие в тази област.

Член 37

Упражняване на делегираните правомощия

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 36, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от … [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 36 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 36, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 37a

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. [Изм. 124]

Член 38

Доклад

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането и резултатите от настоящия регламент в срок до … [пет години след приемането на настоящия регламент].

Докладът се основава на информация, която се предоставя съгласно настоящия регламент. При нужда докладът се придружава от подходящи предложения.

Член 39

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1371/2007 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 40

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Извлечение от Единните правила относно Договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж (CIV)

Допълнение А

към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменено с Протокола за изменение на Конвенцията за международен железопътен превоз от 3 юни 1999 г.

ДЯЛ II

СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ

Член 6

Договор за превоз

1.  С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда — багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.

2.  Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите единни правила.

3.  Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз.

Член 7

Документ за превоз

1.  Общите условия на превоз определят формата и съдържанието на документите за превоз, както и езика и азбуката, на които те трябва да бъдат напечатани и попълнени.

2.  В документа за превоз трябва да бъдат вписани най-малко:

а)  превозвачът или превозвачите;

б)  указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите единни правила; това може да бъде направено с означението CIV;

в)  всяко друго указание, необходимо за доказване на сключването и съдържанието на договора за превоз и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от този договор.

3.  Пътникът трябва да се увери при получаването на документа за превоз, че той е съставен съобразно неговите указания.

4.  Документът за превоз може да бъде преотстъпван, ако не е поименен и ако пътуването не е започнало.

5.  Документът за превоз може да бъде съставен под формата на електронно регистриране на данни, позволяващо преобразуването им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на документа за превоз, представляван от тези данни.

Член 8

Плащане и възстановяване на превозната цена

1.  Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача превозната цена се заплаща предварително.

2.  Общите условия на превоз определят при какви условия се прилага възстановяване на превозната цена.

Член 9

Право на превоз. Отстраняване от превоз

1.  От началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. Общите условия на превоз могат да предвиждат:

а)  че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса;

б)  че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза;

в)  дали и при какви условия се прилага възстановяване на допълнителната такса.

2.  Общите условия на превоз могат да предвиждат, че от превоза се изключват или от превоза могат да бъдат изключени по време на пътуването пътниците, които:

а)  представляват опасност за сигурността и доброто функциониране на железницата или за сигурността на другите пътници,

б)  смущават по недопустим начин другите пътници,

и че тези лица нямат право на възстановяване нито на превозната цена, нито на цената, която са заплатили за превоза на багажите си.

Член 10

Изпълняване на административните формалности

Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи.

Член 11

Отменяне и закъснение на влак. Изпусната връзка

Превозвачът трябва да удостовери при нужда върху документа за превоз, че влакът е бил отменен или връзката изпусната.

ДЯЛ III

ПРЕВОЗ НА РЪЧЕН БАГАЖ, ЖИВОТНИ, БАГАЖ И ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА

Глава I

Обичайни разпоредби

Член 12

Допускани предмети и животни

1.  Пътникът може да вземе със себе си леснопреносими предмети (ръчен багаж), както и живи животни в съответствие с Общите условия на превоз. От друга страна, пътникът може да вземе със себе си обемисти предмети в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз. От превоза се изключват предмети и животни, които поради естеството си могат да пречат или да създават неудобство на пътниците или да причиняват вреда.

2.  Пътникът може да изпраща като багажни пратки предмети и животни в съответствие с Общите условия на превоз.

3.  Превозвачът може да допуска превоз на транспортни средства във връзка с превоз на пътници в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз.

4.  Превозът на опасни товари под формата на ръчен багаж или багажни пратки, както и във или върху транспортни средства, които съгласно този дял се превозват по релсов път, трябва да съответства на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

Член 13

Проверка

1.  В случай на сериозно предположение за нарушаване на условията за превоз превозвачът има право да провери дали превозваните предмети (ръчен багаж, багажни пратки, транспортни средства, включително техният товар) и животни отговарят на условията за превоз, ако законите и правните норми на държавата, в която следва да се извърши проверката, не го забраняват. Пътникът трябва да бъде поканен да присъства на проверката. Ако той не се яви или ако не може да бъде намерен, превозвачът трябва да се позове на двама независими свидетели.

2.  Ако се установи, че условията за превоз не са били спазени, превозвачът може да изиска от пътника да заплати разноските, произтичащи от проверката.

Член 14

Изпълняване на административните формалности

Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи при превозването във връзка с неговия превоз на предмети (ръчен багаж, багаж, транспортни средства, включително техния товар) и животни. Той трябва да присъства на прегледа на тези предмети, освен при изключение, предвидено от законите и правните норми на всяка държава.

Глава II

Ръчен багаж и животни

Член 15

Наблюдение

Наблюдението на ръчния багаж и животните, които взема със себе си, е в тежест на пътника.

Глава III

Багаж

Член 16

Изпращане на багажа

1.  Договорните задължения, свързани с отправянето на багажа, трябва да бъдат установени с багажна разписка, връчена на пътника.

2.  Без да се нарушават разпоредбите на член 22, липсата, нередовността или изгубването на багажната разписка не засяга нито съществуването, нито валидността на споразуменията относно отправянето на багажа, които остават подчинени на настоящите единни правила.

3.  Багажната разписка удостоверява, до доказване на противното, регистрирането на багажа и условията за неговия превоз.

4.  До доказване на противното се предполага, че при приемането за превоз от превозвача багажът е бил в добро видимо състояние и че броят и масата на колетите са съответствали на данните, вписани в багажната разписка.

Член 17

Багажна разписка

1.  Формата и съдържанието на багажната разписка, както и езикът и азбуката, на които тя трябва да бъде напечатана и попълнена, се определят от Общите условия на превоз. Член 7, параграф 5 се прилага по аналогия.

2.  В багажната разписка трябва да бъдат вписани най-малко:

а)  превозвачът или превозвачите;

б)  указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите единни правила; това може да бъде направено с означението CIV;

в)  всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по отправянето на багажа и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.

3.  Пътникът трябва да се увери при получаването на багажната разписка, че тя е издадена съгласно неговите указания.

Член 18

Регистриране и превоз

1.  Освен при изключение, предвидено в Общите условия на превоз, регистрирането на багажа става само срещу представяне на документ за превоз, валиден най-малко до местоназначението на багажа. Извън това регистрирането се извършва в съответствие с разпоредбите, действащи на мястото на изпращане.

2.  Ако Общите условия на превоз предвиждат, че багажът може да бъде допуснат за превоз без представяне на документ за превоз, разпоредбите на настоящите eдинни правила, определящи правата и задълженията на пътника по отношение на неговия багаж, се прилагат по аналогия за изпращача на багаж.

3.  Превозвачът може да отправи багажа с друг влак или друго превозно средство и по различен маршрут спрямо тези, които ползва пътникът.

Член 19

Заплащане на цената за превоз на багажа

Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача цената за превоз на багажа се заплаща при регистрирането.

Член 20

Маркиране на багажа

Пътникът трябва да укаже върху всеки колет на добре видимо място и по достатъчно точен и ясен начин:

а)  своето име и своя адрес;

б)  местоназначението.

Член 21

Право на разпореждане с багажа

1.  Ако обстоятелствата го позволяват и митническите или на други административни органи разпоредби не се противопоставят, пътникът може да поиска връщане на багажа на мястото на изпращане срещу предаване на багажната разписка и, когато това е предвидено в Общите условия на превоз — срещу представяне на документа за превоз.

2.  Общите условия на превоз могат да предвиждат други разпоредби относно правото на разпореждане с багажа, и по-специално изменения на местоназначението и евентуалните финансови последици, които пътникът следва да понесе.

Член 22

Доставяне

1.  Доставянето на багажа става срещу предаване на багажната разписка и при нужда — срещу заплащане на разноските, които обременяват пратката.

Превозвачът има правото, без да е задължен, да провери дали предявителят на разписката е в качество да получи доставката.

2.  Към доставяне на багажа на предявителя на багажната разписка се приравняват, когато са извършени съобразно разпоредбите, действащи на местоназначението:

а)  предаването на багажа на митническите или бариерните органи в техните експедиционни помещения или в техните складове, когато те не са под наблюдението на превозвача;

б)  поверяването на живите животни на трето лице.

3.  Предявителят на багажната разписка може да поиска доставяне на багажа на местоназначението веднага след изтичане на договореното време, както и при нужда времето, необходимо за извършваните от митническите или други административни органи операции.

4.  При непредаване на багажната разписка превозвачът е задължен да достави багажа само на онзи, който представи доказателство за правото си; ако това доказателство изглежда недостатъчно, превозвачът може да изиска гаранция.

5.  Багажът се доставя на местоназначението, за което е бил регистриран.

6.  Предявителят на багажната разписка, на когото багажът не е доставен, може да изиска удостоверяване в багажната разписка на деня и часа, в които е поискал доставянето в съответствие с параграф 3.

7.  Правоимащият може да откаже да получи багажа, ако превозвачът не изпълни искането му да пристъпи към проверка на багажа с оглед установяването на посочена вреда.

8.  Извън това доставянето на багажа се извършва съгласно разпоредбите, действащи на местоназначението.

Глава IV

Транспортни средства

Член 23

Условия за превоз

Особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, определят конкретно условията на допускане за превоз, регистриране, натоварване и превоз, разтоварване и доставяне, както и задълженията на пътника.

Член 24

Товарно писмо

1.  Договорните задължения по превоза на транспортни средства трябва да бъдат установени с товарно писмо, връчено на пътника. Товарното писмо може да бъде включено в документа за превоз на пътника.

2.  Формата и съдържанието на товарното писмо, както и езикът и азбуката, на които то трябва да бъде напечатано и попълнено, се определят от особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз. Член 7, параграф 5 се прилага по аналогия.

3.  В товарното писмо трябва да бъдат вписани най-малко:

а)  превозвачът или превозвачите;

б)  указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите единни правила; това може да бъде направено с означението CIV;

в)  всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по превозите на транспортни средства и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.

4.  Пътникът трябва да се увери при получаването на товарното писмо, че то е издадено съгласно неговите указания.

Член 25

Приложими разпоредби

Извън разпоредбите на тази глава разпоредбите на глава III относно превоза на багаж се прилагат към транспортните средства.

ДЯЛ IV

ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА

Глава I

Отговорност в случай на смърт или на наранявания на пътници

Член 26

Основание за отговорността

1.  Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от смъртта, от нараняванията или от всяко друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника, причинено от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в железопътните превозни средства, докато влиза в тях или излиза от тях, независимо от използваната железопътна инфраструктура.

2.  Превозвачът е освободен от тази отговорност:

а)  ако произшествието е предизвикано от външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

б)  доколкото произшествието се дължи на грешка на пътника;

в)  ако произшествието се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.

3.  Ако произшествието се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с параграф 2, буква в), той отговаря само в границите на настоящите единни правила и без да се накърнява правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

4.  Разпоредбите на настоящите единни правила не засягат отговорността, която може да тежи на превозвача за случаи, непредвидени в параграф 1.

5.  Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от последователни превозвачи, в случай на смърт и на наранявания на пътници е отговорен превозвачът, задължен съгласно договора за превоз да предостави транспортната услуга, по време на която е настъпило произшествието. Ако тази услуга не е била предоставена от превозвача, а от превозвач подизпълнител, двамата превозвачи са отговорни солидарно в съответствие с настоящите единни правила.

Член 27

Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт

1.  В случай на смърт на пътник обезщетението за вреди и загуби включва:

а)  необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;

б)  ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 28.

2.  Ако поради смъртта на пътника лица, към които той по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка пътникът е поемал, без да е задължен за това по закон, остава подчинен на националното право.

Член 28

Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания

В случай на наранявания или на всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника обезщетението за вреди и загуби включва:

а)  необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;

б)  възстановяване на вредата, причинена било поради пълната или частичната нетрудоспособност, било поради нарастването на нуждите.

Член 29

Обезщетение за други телесни повреди

Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за други телесни повреди извън предвидените в членове 27 и 28.

Член 30

Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания

1.  Обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 27, параграф 2 и в член 28, буква б), трябва да се издължи под формата на еднократно изплатена сума. Ако националното право обаче позволява изплащане на рента, то се издължава под тази форма, когато пострадалият пътник или правоимащите, посочени в член 27, параграф 2, поискат това.

2.  Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с параграф 1, се определя според националното право. За прилагането на настоящите единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всеки пътник в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.

Член 31

Други превозни средства

1.  Извън параграф 2 разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници не се прилагат по отношение на вредите, възникнали при превоз, който в съответствие с договора за превоз не е бил железопътен превоз.

2.  Когато железопътните превозни средства обаче се превозват с ферибот, разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници се прилагат по отношение на вредите, посочени в член 26, параграф 1 и член 33, параграф 1, причинени от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в упоменатото железопътно превозно средство, докато влиза в него или излиза от него.

3.  Когато поради извънредни обстоятелства железопътната експлоатация е временно прекъсната и пътниците се превозват с друго превозно средство, превозвачът е отговорен в съответствие с настоящите единни правила.

Глава II

Отговорност за неспазване на разписанието

Член 32

Отговорност при отменяне на влак, закъснение или изпусната връзка

1.  Превозвачът е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от това, че поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка пътуването не може да продължи същия ден или че неговото продължаване не е разумно изискуемо същия ден при дадените обстоятелства. Обезщетението за вреди и загуби включва разумните разноски по настаняване, както и разумните разноски, свързани с уведомяването на лицата, очакващи пътника.

2.  Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато отменянето на влак, закъснението или изпускането на връзка се дължат на една от следните причини:

а)  външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

б)  грешка на пътника; или

в)  поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.

3.  Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за вреди, различни от вредите, предвидени в параграф 1. Тази разпоредба не засяга разпоредбите на член 44.

Глава III

Отговорност за ръчния багаж, животните, багажа и превозните средства

РАЗДЕЛ 1

Ръчен багаж и животни

Член 33

Отговорност

1.  В случай на смърт и на наранявания на пътници превозвачът е отговорен също за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, които пътникът е имал или върху себе си, или със себе си като ръчен багаж; това важи също за животните, които пътникът е взел със себе си. Член 26 се прилага по аналогия.

2.  От друга страна, превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, ръчния багаж или животните, чието наблюдение е задължение на пътника съгласно член 15, само ако тази вреда се дължи на грешка на превозвача. Другите членове от дял IV, с изключение на член 51, и от дял VI не са приложими в този случай.

Член 34

Ограничаване на обезщетенията за вреди и загуби при изгубване или повреждане на предмети

Когато превозвачът е отговорен в съответствие с член 33, параграф 1, той трябва да възстанови вредата в размер до 1400 разчетни единици за всеки пътник.

Член 35

Освобождаване от отговорност

Превозвачът не е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от несъобразяване на пътника с митническите или на други административни органи разпоредби.

РАЗДЕЛ

Багаж

Член 36

Основание за отговорността

1.  Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на багажа, възникнало от приемането на багажа за превоз до доставянето, както и от забавянето на доставянето.

2.  Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването, повреждането или забавянето на доставянето се дължат на грешка на пътника, на нареждане на последния, непроизтичащо от грешка на превозвача, на недостатък, присъщ на багажа, или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

3.  Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:

а)  липса или неизправност на опаковката;

б)  особено естество на багажа;

в)  изпращане под формата на багажни пратки на предмети, изключени от превоза.

Член 37

Доказателствена тежест

1.  В тежест на превозвача е да докаже, че изгубването, повреждането или закъснението при доставянето се дължи на един от факторите, предвидени в член 36, параграф 2.

2.  Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането е могло да произтече предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 36, параграф 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.

Член 38

Последователни превозвачи

Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от няколко последователни превозвачи, всеки превозвач, който приема за превоз багажа с багажната разписка или транспортното средство с товарното писмо, участва по отношение на отправянето на багажа или превоза на транспортните средства в договора за превоз съгласно клаузите в багажната разписка или в товарното писмо и поема задълженията, които произтичат от него. В този случай всеки превозвач е отговорен за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Член 39

Превозвач подизпълнител

1.  Когато превозвачът е поверил изцяло или отчасти изпълнението на превоза на превозвач подизпълнител, било в упражняване на право, което му е признато в договора за превоз, или не, превозвачът остава въпреки това отговорен за превоза в цялост.

2.  Всички разпоредби на настоящите единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 48 и 52 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.

3.  Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.

4.  Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.

5.  Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите единни правила.

6.  Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.

Член 40

Презумпция за изгубване

1.  Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята един колет за изгубен, ако той не му е бил предаден или поставен на негово разположение в срок от четиринайсет дни след искането за доставяне, предявено в съответствие с член 22, параграф 3.

2.  Когато колет, смятан за изгубен, бъде намерен в течение на годината, която следва искането за доставяне, превозвачът трябва да уведоми правоимащия, ако неговият адрес е известен или може да бъде открит.

3.  В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, посочено в параграф 2, правоимащият може да изиска колетът да му бъде предаден. В този случай той трябва да заплати разноските по превоза на колета от мястото на изпращане до мястото, където се извършва предаването, и да възстанови полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за закъснение при доставянето, предвидени в член 43.

4.  Ако намереният колет не бъде поискан в срока, предвиден в параграф 3, или ако колетът бъде намерен повече от една година след искането за доставяне, превозвачът се разпорежда с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира колетът.

Член 41

Обезщетение при изгубване

1.  При пълно или частично изгубване на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби:

а)  ако размерът на вредата е доказан — обезщетение, равностойно на този размер, без при това то да надхвърля 80 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 1200 разчетни единици на колет;

б)  ако размерът на вредата не е доказан — твърдо обезщетение от 20 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 300 разчетни единици на колет.

Формата на обезщетяване на липсващ килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.

2.  Превозвачът трябва да възстанови освен това цената за превоза на багажа и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения колет, както и вече издължените мита и акцизи.

Член 42

Обезщетение при повреждане

1.  В случай на повреждане на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, равностойно на обезценяването на багажа.

2.  Обезщетението не надхвърля:

а)  ако целият багаж е обезценен поради повреждането — размера, който би достигнало при пълно изгубване;

б)  ако само част от багажа е обезценена поради повреждането — размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част.

Член 43

Обезщетение при забавяне на доставянето

1.  При забавяне на доставянето на багажа превозвачът трябва да заплати на неделим период от двайсет и четири часа, считано от предявяването на искане за доставяне, но най-много за четиринайсет дни:

а)  ако правоимащият докаже, че дадена вреда, включително повреждане, произтича от това — обезщетение, равностойно на размера на вредата, до максимум 0,80 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 14 разчетни единици на колет, доставен със закъснение;

б)  ако правоимащият не докаже, че вредата произтича от това — твърдо обезщетение от 0,14 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 2,80 разчетни единици на колет, доставен със закъснение.

Формата на обезщетяване на килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.

2.  В случай на пълно изгубване на багажа обезщетението, предвидено в параграф 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 41.

3.  В случай на частично изгубване на багажа обезщетението, предвидено в параграф 1, се плаща за неизгубената част.

4.  В случай на повреждане на багажа, което не произтича от забавяне на доставянето, обезщетението, предвидено в параграф 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 42.

5.  В никой случай натрупването на обезщетението, предвидено в параграф 1, с обезщетенията, предвидени в членове 41 и 42, не дава основание за заплащане на обезщетение, надхвърлящо обезщетението, дължимо при пълно изгубване на багажа.

РАЗДЕЛ 3

Транспортни средства

Член 44

Обезщетение при забавяне

1.  При забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, или при забавяне на доставянето на транспортно средство превозвачът трябва да заплати, ако правоимащият докаже, че дадена вреда е произлязла от това, обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.

2.  Ако при забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, правоимащият се откаже от договора за превоз, цената за превоза се възстановява на правоимащия. Ако правоимащият докаже, че от това забавяне е произтекла вреда, той може да поиска също обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.

Член 45

Обезщетение при изгубване

В случай на пълно или частично изгубване на транспортно средство обезщетението, което следва да се заплати на правоимащия за доказана вреда, се изчислява съобразно обичайната стойност на транспортното средство. Обезщетението не надхвърля 8000 разчетни единици. Ремарке със или без товар се смята за самостоятелно транспортно средство.

Член 46

Отговорност за други предмети

1.  По отношение на предмети, оставени в транспортното средство или намиращи се в багажниците (например багажник или багажник за ски), закрепени здраво за транспортното средство, превозвачът е отговорен само за вреда, причинена по негова вина. Цялостното обезщетение, което следва да се заплати, не надхвърля 1400 разчетни единици.

2.  По отношение на предмети, закрепени от външната страна на транспортното средство, включително багажниците, посочени в параграф 1, превозвачът е отговорен само ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 47

Приложими разпоредби

Извън разпоредбите на настоящия раздел разпоредбите на раздел 2 за отговорността по отношение на багажа се прилагат за транспортните средства.

Глава IV

Обичайни разпоредби

Член 48

Изгубване на правото на ограничаване на отговорността

Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 49

Превръщане и лихви

1.  Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и на мястото на плащане на обезщетението.

2.  Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно, считано от деня на рекламацията, предвидена в член 55, или ако не е имало рекламация — от деня на предявяване на съдебния иск.

3.  При обезщетенията, дължими в съответствие с членове 27 и 28 обаче, лихвите текат едва от деня, в който са възникнали фактите, послужили за определяне на размера на обезщетението, ако този ден е по-късен от деня на подаване на рекламацията или на предявяване на съдебния иск.

4.  По отношение на багажа лихви се дължат само ако обезщетението надхвърля 16 разчетни единици на багажна разписка.

5.  По отношение на багажа, ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.

Член 50

Отговорност при ядрен инцидент

Превозвачът се освобождава от отговорността, която му тежи по силата на настоящите единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и правните норми на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го замества, носи отговорност за тази вреда.

Член 51

Лица, за които превозвачът е отговорен

Превозвачът е отговорен за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягва за изпълнението на превоза, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си. Управителите на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът, се смятат за лица, към чиито услуги превозвачът прибягва за изпълнението на превоза.

Член 52

Други искове

1.  Във всички случаи, в които се прилагат настоящите единни правила, всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на тези единни правила.

2.  Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 51.

ДЯЛ V

ОТГОВОРНОСТ НА ПЪТНИКА

Член 53

Особени принципи на отговорност

Пътникът е отговорен пред превозвача за всяка вреда:

а)  произтичаща от неспазване на неговите задължения в съответствие със:

1.  членове 10, 14 и 20,

2.  особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, или

3.  Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID); или

б)  причинена от предметите или животните, които взема със себе си, освен ако докаже, че вредата се дължи на обстоятелства, които той не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати, въпреки че е проявил старанието, което се изисква от съзнателен пътник. Тази разпоредба не засяга отговорността, която може да тежи на превозвача в съответствие с член 26 и член 33, параграф 1.

ДЯЛ VI

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА

Член 54

Констатиране на частично изгубване или повреждане

1.  Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на предмет, превозван под негово наблюдение (багажни пратки, транспортни средства), или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави протокол, установяващ според естеството на вредата състоянието на предмета и, доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.

2.  Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.

3.  Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието на багажа или на транспортното средство, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз, или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатирането.

Член 55

Рекламации

1.  Рекламациите относно отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, срещу когото може да бъде предявен съдебният иск. При превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор и извършен от последователни превозвачи, рекламациите могат да бъдат отправени също до първия или до последния превозвач, както и до превозвача, чието седалище или филиал, или агенция, сключила договора за превоз, се намира в държавата на местоживеене или на обичайно местожителство на пътника.

2.  Другите рекламации по договора за превоз трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, посочен в член 56, параграфи 2 и 3.

3.  Документите, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът го поиска. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска връщането на документа за превоз, багажната разписка и товарното писмо.

Член 56

Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск

1.  Съдебният иск, основан на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, може да бъде предявен само срещу превозвач, отговорен по смисъла на член 26, параграф 5.

2.  Извън параграф 4 другите съдебни искове на пътниците, основани на договора за превоз, могат да бъдат предявени само срещу първия или последния превозвач или срещу превозвача, изпълнявал частта от превоза, по време на която е възникнало обстоятелството, породило иска.

3.  Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави багажа или транспортното средство, е вписан с негово съгласие в багажната разписка или в товарното писмо, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с параграф 2, дори ако той не е получил багажа или транспортното средство.

4.  Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.

5.  Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в параграфи 2 и 4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.

6.  Доколкото настоящите единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.

7.  Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.

Член 58

Погасяване на правото на иск в случай на смърт и наранявания

1.  Всяко право на съдебен иск на правоимащия, основано на отговорността на превозвача в случай на смърт или на наранявания на пътници, се погасява, ако в срок от дванайсет месеца, считано от узнаването за вредата, той не сигнализира за произшествието, станало с пътника, на един от превозвачите, пред които може да бъде предявена рекламация в съответствие с член 55, параграф 1. Когато правоимащият сигнализира устно за произшествието на превозвача, последният трябва да му издаде удостоверение за това устно уведомление.

2.  Правото на иск обаче не се погасява, ако:

а)  в срока, предвиден в параграф 1, правоимащият е предявил рекламация пред един от превозвачите, посочени в член 55, параграф 1;

б)  б) в срока, предвиден в параграф 1, отговорният превозвач е бил уведомен по друг път за произшествието, станало с пътника;

в)  за произшествието не е било сигнализирано или е било сигнализирано със закъснение поради обстоятелства, които не се дължат на правоимащия;

г)  правоимащият докаже, че произшествието е предизвикано от грешка на превозвача.

Член 59

Погасяване на правото на иск по превоза на багаж

1.  Приемането на багажа от правоимащия погасява правото на всякакъв иск срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето.

2.  Правото на иск обаче не се погасява:

а)  в случай на частично изгубване или повреждане, ако:

1.  изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 54 преди получаването на багажа от правоимащия;

2.  констатирането, което е трябвало да се извърши в съответствие с член 54, не е било извършено единствено по вина на превозвача;

б)  в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на багажа от правоимащия, ако той:

1.  поиска констатиране в съответствие с член 54 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок три дни след получаването на багажа; и

2.  докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на багажа за превоз от превозвача и доставянето;

в)  в случай на забавяне на доставянето, ако правоимащият е предявил в срок от двайсет и един дни правата си пред един от превозвачите, посочени в член 56, параграф 3;

г)  ако правоимащият докаже, че вредата произтича от грешка на превозвача.

Член 60

Давност

1.  Исковете за обезщетяване на вреди и загуби, основани на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, са с давност:

а)  за пътника — три години, считано от деня след произшествието;

б)  за другите правоимащи — три години, считано от деня след смъртта на пътника, без при това този срок да може да превишава пет години, считано от деня след произшествието.

2.  Другите искове, породени от договора за превоз, са с давност една година. Давността обаче е две години, ако се отнася за иск по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

3.  Давността, предвидена в параграф 2, тече за делото:

а)  за обезщетение за пълно изгубване: от четиринайсетия ден след изтичането на срока, предвиден в член 22, параграф 3;

б)  за обезщетение за частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето: от деня, в който доставянето се е състояло;

в)  във всички други случаи по отношение на превоза на пътниците: от деня на изтичане на валидността на документа за превоз.

Денят, посочен като начален за давността, не се включва в срока.

4.  […]

5.  […]

6.  Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.

ДЯЛ VII

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕВОЗВАЧИТЕ

Член 61

Поделяне на превозната цена

1.  Всеки превозвач е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи полагаемата им се част от цена на превоз, която той е събрал или която би трябвало да събере. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.

2.  Член 6, параграф 3, член 16, параграф 3 и член 25 се прилагат също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.

Член 62

Право на обратен иск

1.  Превозвачът, платил обезщетение по силата на настоящите единни правила, има право на обратен иск срещу превозвачите, участвали в превоза, съгласно следните разпоредби:

а)  превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;

б)  когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква в);

в)  ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.

2.  При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и незаплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.

Член 63

Процедура при обратни искове

1.  Основателността на плащането, извършено от превозвача, който предявява обратен иск в съответствие с член 62, не може да бъде оспорвана от превозвача, срещу когото е предявен обратният иск, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато този последен превозвач, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса. Съдът, сезиран по главния иск, определя сроковете, дадени за връчване на призовката и за встъпване в процеса.

2.  Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.

3.  Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.

4.  Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.

5.  Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко превозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на параграф 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.

6.  Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иск за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.

Член 64

Споразумения относно обратните искове

Превозвачите са свободни да договорят помежду си разпоредби, които се отклоняват от членове 61 и 62.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И ПРОДАВАЧИТЕ НА БИЛЕТИ

Част I. Информация преди пътуването

—  Общи условия, приложими към договора

—  Разписания и условия за най-бързо пътуване

—  Разписания и условия за най-ниски всички налични тарифи, включително най-ниските [Изм. 125]

—  Достъпност, условия за достъп и наличие във влаковете на улеснения за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност  в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива XXX

—  Условия Механизми за достъп за велосипеди [Изм. 126]

—  Наличие на места за пушачи и непушачи (и където е приложимо за пушачи) за всички приложими тарифи, първа и втора класа, както и кушет-вагони и спални вагони [Изм. 127]

—  Дейности, които е възможно да нарушат или забавят услугите Смущения и закъснения (планирани и в реално време) [Изм. 128]

—  Наличие на услуги във влаковете, включително безжичен интернет и тоалетни [Изм. 129]

—  Процедура за издирване на изгубен багаж

—  Процедури за подаване на жалби

Част II. Информация по време на пътуването

—  Услуги във влаковете, включително безжичен интернет [Изм. 130]

—  Следваща гара

—  Закъснения Смущения и закъснения (планирани и в реално време) [Изм. 131]

—  Основни връзки

—  Информация, свързана със сигурността и безопасността

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА УСЛУГИТЕ

I.  Изисквания, засягащи железопътните предприятия

Всяка година до 30 юни железопътните предприятия публикуват на своя уебсайт доклад за качеството на услугите през предходната финансова година и го изпращат на националния правоприлагащ орган и на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA) за публикуване на уебсайтовете им. Предприятията публикуват на своя уебсайт доклада на официалния национален език (или езици), а по възможност и на други езици в Съюза, включително резюме на английски език.

Докладите за качеството на услугите съдържат като минимум следната информация:

1.  Точност на транспортните услуги и общи принципи за преодоляване от железопътните предприятия на смущенията в услугите

а)  закъснения

i)  общо средно закъснение на услугите като процент по категории услуги (международни, вътрешни на дълги разстояния, регионални и градски/междуградски);

ii)  процент на услугите със закъснение при заминаване;

iii)  процент на услугите със закъснение при пристигане;

—  процент на закъсненията с по-малко от 60 минути;

—  процент на закъсненията в интервала 60—119 91120 минути; [Изм. 132]

—  процент на закъсненията с 120 минути и повече

б)  отменяне на услуги

процент на отменените услуги по категории услуги (международни, вътрешни на дълги разстояния, регионални и градски/междуградски);

в)  прилагане на регламента по отношение на закъсненията и отменянето на услуги:

i)  брой на пътниците, на които са предоставени грижи и помощ;

ii)  разходи за това предоставяне на грижи и помощ;

iii)  брой на пътниците, на които е предоставено обезщетение;

iv)  разходи за предоставеното обезщетение;

2.  Проучване на удовлетвореността на потребителите

Минимален набор от категории, които да бъдат обхванати:

i)  точност на влаковете

ii)  информация за пътниците в случай на закъснение;

iii)  наличие и точност на информацията относно влаковете;

iv)  качество на поддържане/състояние на влаковете;

v)  ниво на сигурност във влаковете;

vi)  чистота вътре във влаковете;

vii)  предоставяне на полезна информация през цялото пътуване, включително по отношение на безжичен интернет и други услуги във влаковете; [Изм. 133]

viii)  наличие на тоалетни с добро качество във всеки влак;

ix)  чистота и поддържане на гарите на високо равнище;

x)  достъпност на влаковете и на съоръженията в тях, включително тоалетни;

xi)  брой на инцидентите и качество на помощта, действително предоставена във влакове в съответствие с член 24 на лица с увреждания и лица с намалена подвижност независимо от предварителното уведомление за искане за помощ.

3.  Разглеждане на жалби

i)  брой на жалбите и резултат от тях;

ii)  категории жалби;

iii)  брой на разгледаните жалби;

iv)  средно време за отговор;

v)  възможни подобрения, предприети действия.

4.  Предоставяне на помощ за лица с увреждания и лица с намалена подвижност

брой на случаите на предоставяне на помощ по категории услуги (международни, вътрешни на дълги разстояния, регионални и градски/междуградски).

5.  Смущения

наличие и кратко описание на планове за действие при извънредни ситуации и на планове за управление на кризи.

II.  Изисквания, отнасящи се за управителите на гари и управителите на инфраструктура

Докладите за качеството на услугите съдържат като минимум следната информация:

1.  Информация и билети

i)  процедура за отговор на искания за информация на гарата;

ii)  процедура и средства за предоставяне на информация относно разписания, тарифи и перони на влаковете; качество на информацията;

iii)  показване на информация относно правата и задълженията съгласно настоящия регламент и на данни за контакт с националните правоприлагащи органи;

iv)  апарати за продажба на билети;

v)  наличие на персонал на гарата, който да предоставя информация и продава билети;

vi)  предоставяне на информация на лица с увреждания и лица с намалена подвижност;

2.  Общи принципи за преодоляване на смущенията в услугите

i)  брой на пътниците, на които са предоставени грижи и помощ;

ii)  разходи за това предоставяне на грижи и помощ;

3.  Описание на предприетите мерки за осигуряване чистотата на съоръженията в гарата (тоалетни и др.)

i)  интервали на почистване;

ii)  наличие на тоалетни;

4.  Проучване на удовлетвореността на потребителите

Минимален набор от категории, които да бъдат обхванати:

i)  информация за пътниците в случай на закъснение;

ii)  наличие, точност и достъпност на информацията относно времето/перона за влаковете;

iii)  ниво на сигурност в гарата;

iv)  необходимо време за отговор на искания за информация на гарата;

v)  наличие в гарата на тоалетни с добро качество (включително по отношение на достъпността);

vi)  чистота и поддържане на гарата;

vii)  достъпност на гарата и на съоръженията в нея, включително достъп без стъпала, ескалатори, асансьори и рампи за багаж. [Изм. 134]

viii)  брой на инцидентите и качество на помощта, предоставена на гарата на лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ЖАЛБИ ЗА НАЦИОНАЛНИ ПРАВОПРИЛАГАЩИ ОРГАНИ

В сложни случаи, включващи например множество искове или оператори, трансгранично пътуване или произшествия на територията на държава членка, която е различна от издалата лиценз на предприятието, и по-специално когато не е ясно кой национален правоприлагащ орган е компетентен, или когато това би улеснило и ускорило решението по жалбата, националните правоприлагащи органи си сътрудничат, за да определят „водещ“ орган, който да служи като единно звено за контакт за пътниците. Всички участващи национални правоприлагащи органи си сътрудничат, за да улеснят решението по жалбата (включително чрез споделяне на информация, съдействие за превода на документи и предоставяне на информация относно обстоятелствата по инцидентите). На пътниците се съобщава кой орган действа като „водещ“. Освен това във всички случаи националните правоприлагащи органи гарантират спазването на Регламент (EC) 2017/2394. [Изм. 135]

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 1371/2007

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 1, буква а)

Член 1, буква а)

Член 1, буква б)

Член 1, буква б)

----

Член 1, буква в)

Член 1, буква в)

Член 1, буква г)

----

Член 1, буква д)

Член 1, буква г)

Член 1, буква е)

Член 1, буква д)

Член 1, буква ж)

----

Член 1, буква з)

Член 1, буква е)

Член, буква и)

Член 2

Член 2

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 2

----

Член 2, параграф 3

----

Член 2, параграф 4

----

Член 2, параграф 5

----

Член 2, параграф 6

----

Член 2, параграф 7

----

----

Член 2, параграф 2

----

Член 2, параграф 3

Член 3

Член 3

Член 3, точка 1

Член 3, точка 1

Член 3, точки 2, 3

----

Член 3, точка 4

Член 3, точка 2

Член 3, точка 5

Член 3, точка 3

Член 3, точка 6

Член 3, точка 4

Член 3, точка 7

Член 3, точка 5

Член 3, точка 8

Член 3, точка 6

Член 3, точка 9

Член 3, точка 7

Член 3, точка 10

Член 3, точка 8

----

Член 3, точка 9

----

Член 3, точка 10

Член 3, точка 11

Член 3, точка 11

----

Член 3, точка 12

Член 3, точка 12

Член 3, точка 13

Член 3, точка 13

Член 3, точка 14

Член 3, точка 14

----

Член 3, точка 15

Член 3, точка 16

Член 3, точка 16

Член 3, точка 17

Член 3, точка 17

Член 3, точка 18

----

Член 3, точка 19

Член 4

Член 4

----

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7

Член 7

Член 8

Член 8

Член 9

----

Член 9, параграф 4

Член 9

Член 10

Член 9, параграф 3

----

----

Член 10, параграфи 5, 6

Член 10

----

Член 11

Член 11

Член 12

Член 12

Член 12, параграф 2

----

Член 13

Член 13

Член 14

Член 14

Член 15

Член 15

Член 16

Член 16

----

Член 16, параграфи 2, 3

Член 17

Член 17

----

Член 17, параграф 8

Член 18

Член 18

----

Член 18, параграф 6

----

Член 19

Член 19

Член 20

Член 20

Член 21

Член 21, параграф 1

----

Член 21, параграф 2

Член 22, параграф 2 и член 23, параграф 2

Член 22

Член 22

Член 22, параграф 2

----

----

Член 22, параграф 4

Член 23

Член 23

----

Член 23, параграф 4

Член 24

Член 24

Член 25

Член 25, параграфи 1, 2, 3

----

Член 26

Член 26

Член 27

Член 27

Член 28

----

Член 28, параграф 3

Член 27, параграф 3

Член 28, параграф 4

Член 28

Член 29

Член 29

Член 30

Член 30

Член 31

----

Член 32, 33

Член 31

Член 34

----

Член 34, параграфи 1, 3

Член 32

Член 35

Член 33

----

Член 34

Член 36

Член 35,

----

----

Член 37

Член 36

Член 38

----

Член 39

Член 37

Член 40

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение II

Приложение III

Приложение III

----

Приложения IV и V

(1) OВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 66.
(2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.
(3)OВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 66.
(4)Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14).
(5)Регламент (ЕС) № 454/2011 на Комисията от 5 май 2011 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата „Телематични приложения за пътнически услуги“ на трансевропейската железопътна система (ОВ L 123, 12.5.2011 г., стр. 11).
(6) Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническите спецификации за оперативна съвместимост, свързани с достъпността на железопътната система на Съюза за лица с увреждания и лица с намалена подвижност (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 110).
(7)Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществени поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).
(8) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).
(9) Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).
(10) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(12)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(13) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(14)Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 32).
(15)Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 1).
(16)Директива XXX за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (Европейски акт за достъпността) (ОВ L X, X.X.XXXX г., стр. X).
(17) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).
(18) Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията от 31 май 2017 г. за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето в целия ЕС на информационни услуги за мултимодални пътувания (OВ L 272, 21.10.2017 г., стр. 1).


Устойчиви органични замърсители ***I
PDF 230kWORD 72k
Изменения, приети от Европейския парламент на 15 ноември 2018 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивите органични замърсители (преработен текст) (COM(2018)0144 - C8-0124/2018 – 2018/0070(COD))(1)
P8_TA(2018)0463A8-0336/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработен текст)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  Когато разпоредбите на Конвенцията се прилагат на равнището на Съюза , необходимо е да се гарантират координацията и последователността с разпоредбите на Ротердамската конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химикали и пестициди, която бе одобрена от Съюза на 19 декември 2002 г.17 и с тези на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, която бе одобрена от Съюза на 1 февруари 1993 г. . Координацията и последователността следва да се запазват и когато се участва в прилагането и по-нататъшното разработване на стратегическия подход при международното управление на химикали (SAICM) , приет от Първата международна конференция за управление на химикалите, проведена в Дубай на 6 февруари 2006 г. в рамките на Обединените нации.
(5)  Когато разпоредбите на Конвенцията се прилагат на равнището на Съюза, необходимо е да се гарантират координацията и последователността с разпоредбите на Ротердамската конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химикали и пестициди, която бе одобрена от Съюза на 19 декември 2002 г.17; на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, която бе одобрена от Съюза на 1 февруари 1993 г.18; на Конвенцията Минамата относно живака, която бе одобрена от Съюза на 11 май 2017 г.18а. Координацията и последователността следва да се запазват и когато се участва в прилагането и по-нататъшното разработване на стратегическия подход при международното управление на химикали (SAICM) , приет от Първата международна конференция за управление на химикалите, проведена в Дубай на 6 февруари 2006 г. в рамките на Обединените нации.
_________________
_________________
17 OВ L 63, 6.3.2003 г., стр. 29.
17 OВ L 63, 6.3.2003 г., стр. 29.
18 OВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 3.
18 OВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 3.
18a OВ L 142, 2.6.2017 г., стp. 4.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  Излезлите от употреба или неправилно управляваните запаси от УОЗ могат да изложат на сериозна опасност околната среда и човешкото здраве, например чрез замърсяване на почвата и подземните води. Следователно е целесъобразно да се предвидят правила по отношение на управлението на посочените запаси, които са по-строги от онези, които са установени в Конвенцията. Запасите от забранени вещества следва да се обработват като отпадъци, докато запасите от вещества, чието производство или употреба са все още позволени, следва да се нотифицират на компетентните органи и да се осъществява съответен контрол върху тях. По-специално, съществуващите запаси, които се състоят от или съдържат забранени УОЗ, следва да се управляват като отпадъци във възможно най-кратки срокове.
(10)  Излезлите от употреба или неправилно управляваните запаси от УОЗ могат да изложат на сериозна опасност околната среда и човешкото здраве, например чрез замърсяване на почвата и подземните води. Следователно е целесъобразно да се предвидят правила по отношение на управлението на посочените запаси, които са по-строги от онези, които са установени в Конвенцията. Запасите от забранени вещества следва да се обработват като отпадъци, докато запасите от вещества, чието производство или употреба са все още позволени, следва да се нотифицират на компетентните органи и да се осъществява съответен контрол върху тях. По-специално, съществуващите запаси, които се състоят от или съдържат забранени УОЗ, следва да се управляват като отпадъци във възможно най-кратки срокове. Ако в бъдеще се забранят други вещества, запасите от тях също следва да се унищожават незабавно, като не следва да се натрупват нови запаси. С оглед на специфичните проблеми в някои държави членки следва да се осигури адекватна финансова и техническа помощ чрез съществуващите финансови инструменти на Съюза.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)  В съответствие с Протокола и Конвенцията, емисиите на УОЗ , които са непреднамерено получени странични продукти от промишлени процеси, следва да се установят и намалят възможно най-бързо, като крайната цел е елиминирането им, когато е приложимо. С цел да се намалят емисиите трайно и финансово изгодно, следва да се прилагат и разработват подходящи национални планове за действие, които обхващат всички източници и мерки, включително тези, установени в съществуващото законодателство на Съюза . За тази цел следва да се разработят подходящите инструменти в рамките на Конвенцията.
(11)  В съответствие с Протокола и Конвенцията, емисиите на УОЗ , които са непреднамерено получени странични продукти от промишлени процеси, следва да се установят и намалят възможно най-бързо, като крайната цел е елиминирането им, когато е приложимо. С цел да се намалят емисиите трайно и финансово изгодно във възможно най-кратък срок, следва да се прилагат и разработват подходящи национални планове за действие, които обхващат всички източници и мерки, включително тези, установени в съществуващото законодателство на Съюза. За тази цел следва да се разработят подходящите инструменти в рамките на Конвенцията.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  Необходимо е да се осигури ефективна координация и ефективно управление по техническите и административните аспекти на настоящия регламент на равнището на Съюза. Европейската агенция по химикали (наричана по-долу „Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 1907/2006, притежава компетентност и опит при прилагането на законодателството на Съюза и международните споразумения по отношение на химикалите. Затова държавите членки и Агенцията следва да поемат задачи във връзка с административните, техническите и научните аспекти на прилагането на настоящия регламент и във връзка с обмена на информация. Ролята на Агенцията следва да включва подготовката и проучването на техническите досиета, включително консултациите със заинтересованите страни, а също и изготвянето на становища, които могат да се използват от Комисията, когато тя трябва да вземе решение дали да представи предложение за вписване на вещество като УОЗ в Конвенцията или Протокола. Освен това, Комисията, държавите членки и Агенцията следва да си сътрудничат с цел ефективно да прилагат международните задължения на Съюза по Конвенцията.
(15)  Необходимо е да се осигури ефективна координация и ефективно управление по техническите и административните аспекти на настоящия регламент на равнището на Съюза. Европейската агенция по химикали (наричана по-долу „Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 1907/2006, притежава компетентност и опит при прилагането на законодателството на Съюза и международните споразумения по отношение на химикалите. Затова държавите членки и Агенцията следва да поемат задачи във връзка с административните, техническите и научните аспекти на прилагането на настоящия регламент и във връзка с обмена на информация. Необходимо е ролята на Агенцията да обхваща подготовката и проучването на техническите досиета, включително консултациите със заинтересованите страни, а също и изготвянето на становища, които да се използват от Комисията, когато тя трябва да вземе решение дали да представи предложение за вписване на вещество като УОЗ в Конвенцията или Протокола. Освен това, Комисията, държавите членки и Агенцията следва да си сътрудничат с цел ефективно да прилагат международните задължения на Съюза по Конвенцията.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)  Конвенцията предвижда всяка страна по Конвенцията да разработва и да се стреми да прилага, както е целесъобразно, план за изпълнение на своите задължения в нейните рамки. Държавите членки следва да осигурят възможности за участие на обществеността при създаването, прилагането и актуализирането на плановете им за изпълнение. Тъй като Съюзът и държавите членки си поделят компетенциите по този въпрос, плановете за изпълнение следва да се съставят както на национално равнище, така и на равнището на Съюза. Следва да се насърчават сътрудничеството и обменът на информация между Комисията, Агенцията и органите на държавите членки.
(16)  Конвенцията предвижда всяка страна по Конвенцията да разработва и да се стреми да прилага, както е целесъобразно, план за изпълнение на своите задължения в нейните рамки и да го предоставя на Конференцията на страните по Конвенцията във възможно най-кратък срок, най-късно до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Държавите членки следва да осигурят възможности за участие на обществеността при създаването, прилагането и актуализирането на плановете им за изпълнение. Тъй като Съюзът и държавите членки си поделят компетенциите по този въпрос, плановете за изпълнение следва да се съставят както на национално равнище, така и на равнището на Съюза. Следва да се насърчават сътрудничеството и обменът на информация между Комисията, Агенцията и органите на държавите членки.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  Производството и употребата като междинни продукти, използвани в затворена система, на вписаните в част А от приложение I или в Част А от приложение II към настоящия регламент вещества следва да се разрешават, само ако в посоченото приложение изрично е включена обяснителна бележка за това, и ако производителят потвърди пред съответната държава членка, че веществото се произвежда и употребява при строго контролирани условия.
(17)  Производството и употребата като междинни продукти, използвани в затворена система, на вписаните в част А от приложение I или в Част А от приложение II към настоящия регламент вещества следва да се разрешават, само ако в посоченото приложение изрично е включена обяснителна бележка за това, и ако производителят потвърди пред съответната държава членка, че веществото се произвежда и употребява само при строго контролирани условия, а именно – без да създава значителни рискове за околната среда или човешкото здраве и при отсъствието на технически осъществими алтернативи.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)  В съответствие с Конвенцията и Протокола, информацията относно УОЗ следва да се предоставя на други страни по посочените споразумения. Обменът на информация с трети държави, които не са страни по тези споразумения, също следва да се насърчава.
(18)  В съответствие с Конвенцията и Протокола, информацията относно УОЗ следва да се предоставя на други страни по посочените споразумения. Обменът на информация с трети държави, които не са страни по тези споразумения, също следва да се насърчава. Също така Конвенцията изисква всяка страна по нея да разработи подходящи стратегии за идентифициране на терените, замърсени с УОЗ, а със Седмата програма на Съюза за действие за околната среда за периода до 2020 г. Съюзът и неговите държави членки се ангажират да увеличат усилията си за саниране на замърсените терени.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 19
(19)  Тъй като често обществото не е осведомено относно опасностите, които УОЗ поставят пред здравето на сегашното и бъдещите поколения, както и пред околната среда, по-специално в развиващите се страни, има нужда от по-широко разпространение на информацията, за да се увеличи нивото на предпазливост и разбиране от страна на обществеността на причините за установяване на ограниченията и забраните. В съответствие с Конвенцията, когато е целесъобразно, следва да се насърчават и подпомагат програмите за информиране на обществеността относно веществата , особено на най-уязвимите групи, както и програмите за обучение на работници, учени, преподаватели, технически и управленски персонал.
(19)  Тъй като често обществото не е осведомено относно опасностите, които УОЗ поставят пред здравето на сегашното и бъдещите поколения, както и пред околната среда, по-специално в развиващите се страни, има нужда от по-широко разпространение на информацията, за да се увеличи нивото на предпазливост и разбиране от страна на обществеността на причините за установяване на ограниченията и забраните. В съответствие с Конвенцията, когато е целесъобразно, следва да се насърчават и подпомагат програмите за информиране на обществеността относно веществата по отношение на тяхното влияние върху здравето и околната среда, особено на най-уязвимите групи, както и програмите за обучение на работници, учени, преподаватели, технически и управленски персонал. Съюзът следва да гарантира достъп до информация и участие на обществеността, прилагайки Конвенцията на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенцията от Орхус), одобрена от Съюза на 17 февруари 2005 г.
_________________
ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1.
Изменение 9
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – буква й
й)  „междинен продукт, ограничен в затворена система“ означава вещество, което се произвежда, консумира или употребява при химическа преработка с цел да бъде преобразувано в едно или повече други вещества, като производството на междинния продукт и неговото преобразуване в едно или повече други вещества се извършват на една производствена площадка при строго контролирани условия, доколкото то е обект на съхранение с технически средства по време на целия му жизнен цикъл.
й)  „междинен продукт, ограничен в затворена система“ означава вещество, което се произвежда, консумира или употребява при химическа преработка с цел да бъде преобразувано в друго вещество, наричано по-долу „синтез“, като производството на междинния продукт и неговото преобразуване в едно или повече друго/и вещество/а се извършват при синтез на една производствена площадка, включително площадка, която се експлоатира от един или повече правни субекти, при строго контролирани условия, доколкото то е обект на съхранение с технически средства по време на целия му жизнен цикъл.
Изменение 10
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – алинея 2 – буква б
б)  производителят доказва, че процесът на производство ще превърне веществото в едно или повече други вещества, които не проявяват характеристиките на УОЗ ;
б)  производителят доказва, че процесът на производство ще превърне веществото в едно или повече други вещества, които не проявяват характеристиките на УОЗ, че не се очаква нито хората, нито околната среда да бъдат изложени на никакви значителни количества от веществото по време на неговото производство и употреба, както е показано в оценката на тази затворена система в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/20081a на Европейския парламент и на Съвета, и че няма технически осъществими алтернативи за употребата на вещество, вписано в част А на приложение I или в част А на приложение II от настоящия регламент;
_________________
1a Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
Изменение 11
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 2 – алинея 2
Притежателят управлява запасите по начин, който гарантира безопасност, ефикасност и опазване на околната среда.
Притежателят управлява запасите по начин, който гарантира безопасност, ефикасност и опазване на околната среда, в съответствие с праговете и изискванията, определени в Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, когато е приложимо.
_________________
1a Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвет (OВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1).
Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
Изменение 12
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 3 а (нов)
3a.   Информацията, посочена в настоящия член, се съобщава, като се използват кодовете, посочени в Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета.
_________________
1a Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 г. относно статистиката на отпадъците (ОВ L 332, 9.12.2002 г., стр. 1).
Изменение 13
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 3
3.  Когато обсъждат предложения за построяването на нови съоръжения или за съществено изменение на съществуващи такива използващи процеси, при които се изпускат химични вещества, изброени в приложение III, , държавите членки дават приоритет на алтернативни процеси, техники или практики, които имат подобна полезност, но с които се избягва образуването и изпускането на вещества, изброени в приложение III , без да се накърняват разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 30.
3.  Когато обсъждат предложения за построяването на нови съоръжения или за съществено изменение на съществуващи такива използващи процеси, при които се изпускат химични вещества, изброени в приложение III, държавите членки дават приоритет на алтернативни процеси, техники или практики29а, които имат подобна полезност, но с които се избягва образуването и изпускането на вещества, изброени в приложение III , без да се накърняват разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета30.
_________________
_________________
29а Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (2008 г.). Насоки за най-добрите налични техники и временни насоки за най-добрите практики за опазване на околната среда, имащи отношение към член 5 и приложение В от Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители. Женева, секретариат на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители. http://www.pops.int/Implementation/BATandBEP/BATBEPGuidelinesArticle5/tabid/187/Default.aspx
30Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр.17).
30Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр.17).
Изменение 14
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 6
6.  Комисията може, когато е целесъобразно, и като вземе предвид техническото развитие и съответните международни насоки и решения, както и всички дадени разрешения от държава членка или от компетентен орган, определен от тази държава членка, в съответствие с параграф 4 и приложение V, да приеме чрез актове за изпълнение, допълнителни мерки, свързани с прилагането на настоящия член. По-специално, Комисията може да посочи информацията , която да бъде предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 4, буква б), подточка iii). Такива мерки се одобряват в съответствие с процедурата по консултиране , установена в член 20, параграф 2.
6.  Комисията може, когато е целесъобразно, и като вземе предвид техническото развитие и съответните международни насоки и решения, както и всички дадени разрешения от държава членка или от компетентен орган, определен от тази държава членка, в съответствие с параграф 4 и приложение V, да приеме актове за изпълнение, определящи формàта на информацията, която да бъде предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 4, буква б), подточка iii). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 20, параграф 2.
Изменение 15
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1 – буква в
в)  по искане на Комисията ѝ предоставя техническа и научна подкрепа и информация за вещества, които могат да отговарят на критериите за включване в Конвенцията или Протокола;
в)  по искане на Комисията ѝ предоставя солидна техническа и научна подкрепа и информация за вещества, които могат да отговарят на критериите за включване в Конвенцията или Протокола, включително относно предотвратяването на производството и употребата на нови УОЗ и относно оценката на пестициди или промишлени химични вещества, използвани понастоящем;
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1 – буква е
е)  обобщава, регистрира, обработва и предоставя на Комисията и на компетентните органи на държавите членки цялата получена или налична информация съгласно член 4, параграфи 2 и 3, член 7, параграф 4, буква б), подточка iii), член 9, параграф 2 и член 13, параграф 1. Агенцията прави неповерителната информация публично достъпна на своята интернет страница и улеснява обмена на тази информация със съответните информационни платформи като посочените в член 13, параграф 2;
е)  обобщава, регистрира, обработва и предоставя на Комисията и на компетентните органи на държавите членки цялата получена или налична информация съгласно член 4, параграфи 2 и 3, член 5, член 7, параграф 4, буква б), подточка iii), член 9, параграф 2 и член 13, параграф 1. Агенцията прави неповерителната информация публично достъпна на своята интернет страница и улеснява обмена на тази информация със съответните информационни платформи като посочените в член 13, параграф 2;
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1 а (нов)
1a.  Агенцията започва да предоставя съдействието и научно-техническите насоки, посочени в член 8, параграф 1, буква а), най-късно до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент].
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 2 а (нов)
2a.   Комисията организира обмен на информация с държавите членки по отношение на мерките, взети на национално равнище за идентифициране и оценка на терените, замърсени с устойчиви органични замърсители (УОЗ), както и за справяне със значителните рискове, които такова замърсяване може да представлява за здравето на човека и околната среда.
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 3
3.  Без да се засяга Директива 2003/4/ЕО32 на Европейския парламент и на Съвета , информацията , посочена в параграфи 1 и 2 не се счита за поверителна. Комисията, Агенцията и държавите членки, които обменят информация с трета страна, защитават всяка поверителна информация съгласно законодателството на Съюза.
3.  Без да се засяга Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета32, информацията относно здравето и безопасността на хората и околната среда не се счита за поверителна. Комисията, Агенцията и държавите членки, които обменят друга информация с трета страна, защитават всяка поверителна информация съгласно законодателството на Съюза.
_________________
_________________
32 Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
32 Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 1 – алинея 2 а (нова)
Съюзът гарантира достъп до информация и участие на обществеността в мониторинга на изпълнението.
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 5
5.  Комисията може да приема актове за изпълнение след като е посочила минималното количество информация, която трябва да се предостави в съответствие с параграф 1, в това число определенията за показателите, картите и прегледите по държави членки, посочени в параграф 1, буква е). Посочените актове за изпълнение се одобряват в съответствие с процедурата по консултиране, установена в член 20, параграф 2.
5.  Комисията може да приема актове за изпълнение, определящи формàта на информацията, която трябва да се предостави в съответствие с параграф 1, в това число определенията за показателите, картите и прегледите по държави членки, посочени в параграф 1, буква е). Посочените актове за изпълнение се одобряват в съответствие с процедурата по консултиране, установена в член 20, параграф 2.
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 18 – параграф 2
2.  Правомощието да приема делегирани актове по член 4, параграф 3, член 7, параграф 5 и член 15 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от […].
2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 3, член 7, параграф 5 и член 15 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [дата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 20 – параграф 1
1.  Комисията се подпомага от комитет, създаден с член 133 от Регламент (ЕО) No 1907/2006, за всички въпроси в рамките на настоящия регламент.
1.   Комисията се подпомага от:
a)  комитета, създаден с член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 във връзка с изпълнението на въпросите, посочени в член 13, параграф 5, освен когато се отнася до актове за изпълнение, определящи формàта на информацията, посочена в член 13, параграф 1, буква а) във връзка с прилагането на член 7, и член 13, параграф 1, буква б), когато се отнася до информация, получена съгласно член 5, параграф 2 и член 7, параграф 4, буква б), подточка iii); както и
б)  комитета, създаден с член 39 от Директива 2008/98/ЕО 1a на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изпълнението на въпросите, посочени в член 7, параграф 6 и член 13, параграф 5, когато се отнася до актове за изпълнение, определящи формàта на информацията, посочена в член 13, параграф 1, буква а) във връзка с прилагането на член 7, и член 13, параграф 1, буква б), когато се отнася до информация, получена съгласно член 5, параграф 2 и член 7, параграф 4, буква б), подточка iii);
_________________
1aДиректива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
Изменение 24
Предложение за регламент
Приложение I – част A – таблица – ред 17

Текст, предложен от Комисията

полихлорирани бифенили (PCB)

1336-36-3 и други

215-648-1 и други

Без да се засяга Директива 96/59/ЕО, се разрешава да бъдат използвани изделията, които вече се използват по време на влизането в сила на настоящия регламент.

 

 

 

Държавите членки идентифицират и извеждат от употреба оборудването (например трансформатори, кондензатори или други резервоари, съдържащи течни запаси), съдържащо над 0,005 % ПХБ и обеми над 0,05 dm3, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 31 декември 2025 г.

Изменение

полихлорирани бифенили (PCB)

1336-36-3 и други

215-648-1 и други

Без да се засяга Директива 96/59/ЕО, се разрешава да бъдат използвани изделията, които вече се използват по време на влизането в сила на настоящия регламент.

 

 

 

Държавите членки се стремят да идентифицират и извеждат от употреба оборудването (например трансформатори, кондензатори или други резервоари, съдържащи течни запаси), съдържащо над 0,005 % ПХБ и обеми над 0,05 dm3, във възможно най-кратък срок и не по-късно от 31 декември 2025 г.

Изменение 25
Предложение за регламент
Приложение I – част A – ред 24 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Вещество

CAS №

ЕО №

Специфично изключение за употреба като междинен продукт или други спецификации

Бис(пентабромофенилов)етер (декабромодифенилов етер; decaBDE)

1163-19-5

214-604-9

1.  За целите на настоящото вписване член 4, параграф 1, буква б) се прилага за концентрации на decaBDE , равни на или под 10 mg/kg (0,001 тегловни %), във вещества, смеси, изделия или като съставка на забавящи горенето части на изделия.

 

 

 

2.  Чрез дерогация се разрешават производството, пускането на пазара и употребата на decaBDE:

 

 

 

a)  при производството на въздухоплавателно средство, за което заявление за одобрение на типа е подадено преди датата на влизане в сила и е получено преди декември 2022 г., преди 2 март 2027 г.;

 

 

 

б)  при производството на резервни части за някое от следните:

 

 

 

i)  въздухоплавателно средство, за което заявление за одобрение на типа е подадено преди датата на влизане в сила и е получено преди декември 2022 г., като е произведено преди 2 март 2027 г., до края на срока на експлоатационна годност на това въздухоплавателно средство;

 

 

 

ii)  моторни превозни средства, които попадат в обхвата на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, произведени преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], до 2036 г. или до края на срока на експлоатационна годност на тези моторни превозни средства, в зависимост от това кое събитие е настъпило по-рано.

 

 

 

3.  Специфичните изключения за резервни части за моторни превозни средства, посочени в параграф 2, буква б), подточка ii), се прилагат за производството и употребата на търговски decaBDE в една или повече от следните категории:

 

 

 

i)  оборудване за силовата уредба и оборудване под капака на отделението на двигателя, като например заземителни и свързващи кабели на акумулатора, тръбна връзка за автомобилната климатична уредба, силови уредби, втулки на изпускателния колектор, изолация на капака на отделението на двигателя, проводници и кабелни снопове под капака (проводниците за двигателя и т.н.), датчици за скорост, маркучи, вентилаторни модули и датчици за детонация;

 

 

 

ii)  оборудване на горивната уредба, като например маркучи за горивото, резервоари за гориво и резервоари за гориво под подовата част на каросерията;

 

 

 

iii)  пиротехнически устройства и оборудване, което се влияе от тях, като например кабели за задействане на въздушните възглавници, покривала за седалки/ материал за покривалата (само ако е от значение за въздушните възглавници) и (предни и странични) въздушни възглавници;

 

 

 

iv)  окачване и вътрешни апликации като компоненти за облицоване, акустични материали и предпазни колани;

 

 

 

v)  подсилена пластмаса (бордово табло и вътрешна облицовка);

 

 

 

vi)  под капака на отделението на двигателя или бордовото табло (терминални блокове/стопяеми предпазители, силнотокови кабели и изолационни покрития на кабели (кабели за запалителни свещи);

 

 

 

vii)  електрическо и електронно оборудване (акумулаторни кутии и стойки, електрически свързващи елементи за електронните блокове за управление, компоненти на радио дискове, навигационни спътникови системи, глобални системи за определяне на местоположението и компютърни системи);

 

 

 

viii)  текстил като кори за багажник, тапицерия, гарнитура за таван, автомобилни седалки, облегалки за глави, сенници, текстилни панели, килимчета.

 

 

 

3.  Разрешава се производството на decaBDE и неговото използване в производството и пускането на пазара на следните изделия:

 

 

 

a)  изделия, които са пуснати на пазара преди ... [дата на влизане в сила на настоящия регламент];

 

 

 

б)  въздухоплавателни средства, произведени в съответствие с алинея 2, буква а);

 

 

 

в)  резервни части за въздухоплавателни средства, произведени в съответствие с параграф 2, буква б);

 

 

 

г)  електрическо и електронно оборудване в рамките на обхвата на Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

 

 

 

4.  За целите на настоящото вписване „въздухоплавателно средство“ означава едно от следните:

 

 

 

a)  гражданско въздухоплавателно средство, произведено в съответствие със сертификат на типа, издаден съгласно Регламент (ЕО) № 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета1c, или с одобрение на проекта, издадено съгласно националните нормативни актове на договарящите се държави на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), или за което е издаден сертификат за летателна годност от държава – договаряща страна от ИКАО в съответствие с приложение 8 на към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване;

 

 

 

б)  военно въздухоплавателно средство.

 

 

 

___________

 

 

 

Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

 

 

 

Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88).

 

 

 

Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз, и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (ОВ L 212, 22.8.2018 г., стр. 1).“

Изменение 26
Предложение за регламент
Приложение I – част A – ред 24 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Вещество

CAS №

ЕО №

Специфично изключение за употреба като междинен продукт или други спецификации

Хлороалкани C10-C13, (късоверижни хлорирани парафини) (SCCP)

85535-84-8

287-476-5

1.  Чрез дерогация се разрешават производството, пускането на пазара и употребата на вещества или препарати, съдържащи SCCP в концентрация до 1 тегловен %, или изделия, съдържащи SCCP, в които концентрацията на SCCP е по-ниска от 0,15 тегловни %.

 

 

 

2.  Разрешава се употребата по отношение на:

 

 

 

a)  транспортни ленти за миннодобивната промишленост и уплътнители за язовирни стени, съдържащи SCCP, които вече са били в употреба преди или на 4 декември 2015 г.; както и

 

 

 

б)  изделия, съдържащи SCCP, различни от посочените в буква а), които вече са били в употреба преди или на 10 юли 2012 г.

 

 

 

3.  За изделията, посочени в параграф 2, се прилагат разпоредбите на член 4, параграф 2, трета и четвърта алинея.

Изменение 27
Предложение за регламент
Приложение I – част Б

Текст, предложен от Комисията

Вещество

CAS №

ЕО №

Специфично изключение за употреба като междинен продукт или други спецификации

4

4

4

4

4

 

 

4

5 Хлороалкани C10-C13, (късоверижни хлорирани парафини) (SCCP)

5 85535-84-8

5 287-476-5

5 1.  Чрез дерогация се разрешават производството, пускането на пазара и употребата на вещества или смеси, съдържащи SCCP в концентрация до 1 тегловен %, или изделия, съдържащи SCCP, в които концентрацията на SCCP е по-ниска от 0,15 тегловни %.

 

 

 

2.  Разрешава се употребата по отношение на:

 

 

 

a)  транспортни ленти за миннодобивната промишленост и уплътнители за язовирни стени, съдържащи SCCP, които вече са били в употреба преди или на 4 декември 2015 г.; както и

 

 

 

б)  изделия, съдържащи SCCP, различни от посочените в буква а), които вече са били в употреба преди или на 10 юли 2012 г.

 

 

 

3.  За изделията, посочени в параграф 2, се прилагат разпоредбите на член 4, параграф 2, трета и четвърта алинея.

Изменение

заличава се

Изменение 28
Предложение за регламент
Приложение ІII
СПИСЪК НА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО СА ПРЕДМЕТ НА РАЗПОРЕДБИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗПУСКАНИЯТА
СПИСЪК НА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО СА ПРЕДМЕТ НА РАЗПОРЕДБИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗПУСКАНИЯТА
Вещество (CAS №)
Вещество (CAS №)
Полихлорирани дибензо-p-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF)
Полихлорирани дибензо-p-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF)
Хексахлоробензен (HCB) (CAS №: 118-74-1)
Хексахлоробензен (HCB) (CAS №: 118-74-1)
Полихлорирани бифенили (ПХБ)
Полихлорирани бифенили (ПХБ)
Многопръстенни ароматни въглеводороди (РАН)37
Многопръстенни ароматни въглеводороди (РАН)37
37.  За изготвяне на кадастри на емисиите се използват следните четири компонентни индикатора: бенз(а)пирен, бенз(b)флуорантен, бенз(k)флуорантен и индено(1, 2, 3-cd)-пирен.
37.  За изготвяне на кадастри на емисиите се използват следните четири компонентни индикатора: бенз(а)пирен, бенз(b)флуорантен, бенз(k)флуорантен и индено(1, 2, 3-cd)-пирен.
Пентахлоробензен (CAS № 608-93-5)
Пентахлоробензен (CAS № 608-93-5)
Полихлорирани нафталени (37а)
(37а)   Наименованието полихлорирани нафталени означава химически съединения с нафталенова пръстенова структура, в която един или повече водородни атоми са заместени с хлорни атоми.
Хексахлоробутадиен (CAS № 87-68-3)
Изменение 37
Предложение за регламент
Приложение IV – таблица 1 – редове 5—8

 

Текст, предложен от Комисията

Вещество

CAS №

ЕО №

Максимално допустима концентрация, посочена в член 7, параграф 4, буква а)

 

 

 

Тетрабромодифенилов етер

C12H6Br4O

40088-47-9 и други

254-787-2 и други

Сумата от концентрациите на тетрабромодифенилов етер, пентабромодифенилов етер, хексабромодифенилов етер и хептабромодифенилов етер: 1000 mg/kg

Пентабромодифенилов етер

C12H5Br5O

32534-81-9 и други

251-084-2 и други

Хексабромодифенилов етер

C12H4Br6O

36483-60-0 и други

253-058-6 и други

Хептабромодифенилов етер

C12H3Br7O

68928-80-3 и други

273-031-2 и други

 

 

 

Изменение

Вещество

CAS №

ЕО №

Максимално допустима концентрация, посочена в член 7, параграф 4, буква а)

 

 

 

Тетрабромодифенилов етер

C12H6Br4O

40088-47-9 и други

254-787-2 и други

Сумата от концентрациите на тетрабромодифенилов етер, пентабромодифенилов етер, хексабромодифенилов етер, хептабромодифенилов етер и декабромодифенилов етер: 500 mg/kg

Пентабромодифенилов етер

C12H5Br5O

32534-81-9 и други

251-084-2 и други

Хексабромодифенилов етер

C12H4Br6O

36483-60-0 и други

253-058-6 и други

Хептабромодифенилов етер

C12H3Br7O

68928-80-3 и други

273-031-2 и други

Хептабромодифенилов етер

C12Br10O

1163-19-5 и други

214-604-9 и други

 

Изменение 29
Предложение за регламент
Приложение IV – таблица 1 – колона „Максимално допустима концентрация, посочена в член 7, параграф 4, буква а)“ – ред „Полихлорирани“ – бележка 7

Текст, предложен от Комисията

7.  Граничната концентрация се изчислява като PCDD и PCDF съгласно следните коефициенти за токсична еквивалентност (TEF):

PCDD

TEF

PCDF

TEF

PCDD

TEF

2,3,7,8-TeCDD

1

1,2,3,7,8-PeCDD

1

1,2,3,4,7,8-HxCDD

0,1

1,2,3,6,7,8-HxCDD

0,1

1,2,3,7,8,9-HxCDD

0,1

1,2,3,4,6,7,8-HpCDD

0,01

OCDD

0,0003

2,3,7,8-TeCDF

0,1

1,2,3,7,8-PeCDF

0,03

2,3,4,7,8-PeCDF

0,3

1,2,3,4,7,8-HxCDF

0,1

1,2,3,6,7,8-HxCDF

0,1

1,2,3,7,8,9-HxCDF

0,1

2,3,4,6,7,8-HxCDF

0,1

1,2,3,4,6,7,8-HpCDF

0,01

1,2,3,4,7,8,9-HpCDF

0,01

OCDF

0,0003

Изменение

7.  Граничната концентрация се изчислява като PCDD и PCDF съгласно следните коефициенти за токсична еквивалентност (TEF):

 

PCDD

TEF

 

2,3,7,8-TeCDD

1

 

1,2,3,7,8-PeCDD

1

 

1,2,3,4,7,8-HxCDD

0,1

 

1,2,3,6,7,8-HxCDD

0,1

 

1,2,3,7,8,9-HxCDD

0,1

 

1,2,3,4,6,7,8-HpCDD

0,01

 

OCDD

0,0003

 

PCDF

TEF

 

2,3,7,8-TeCDF

0,1

 

1,2,3,7,8-PeCDF

0,03

 

2,3,4,7,8-PeCDF

0,3

 

1,2,3,4,7,8-HxCDF

0,1

 

PCDD

TEF

 

1,2,3,6,7,8-HxCDF

0,1

 

1,2,3,7,8,9-HxCDF

0,1

 

2,3,4,6,7,8-HxCDF

0,1

 

1,2,3,4,6,7,8-HpCDF

0,01

 

1,2,3,4,7,8,9-HpCDF

0,01

 

OCDF

0,0003

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8-0336/2018).


Предлагане в ЕС на услуги, свързани с полагането на грижи, с оглед на подобряването на равенството между половете
PDF 218kWORD 78k
Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно услугите за полагане на грижи в ЕС за подобряване на равенството между половете (2018/2077(INI))
P8_TA(2018)0464A8-0352/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2017 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (COM(2017)0253),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 5, 27, 31, 32, 33 и 47 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета в Ню Йорк на 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Европейския съюз и от всички негови държави членки,

—  като взе предвид Цел за устойчиво развитие № 5: „Постигане на равенство между половете и оправомощаване на всички жени и момичета“ и особено ЦУР Цел 5.4: признание и оценяване на неплатеното полагане на грижи и домашния труд посредством предоставяне на обществени услуги, инфраструктура и политики за социална закрила, и насърчаване на споделената отговорност в домакинството и семейството по подходящ за националните условия начин,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 10 май 2018 г., озаглавен „Напредък в постигането на целите за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2017 г. относно засилване на подкрепата и грижите за независим живот, предоставяни в рамките на общността,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно образованието и грижите в ранна детска възраст: да осигурим на всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят(2),

—  като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2017 г., озаглавено „План за действие на ЕС за периода 2017—2019 г. Преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2017)0678),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“, и по-специално глава 3.1 от него: Увеличаване на участието на жените в пазара на труда и равната икономическа независимост на жените и мъжете (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2018 г. относно осигуряването на детски заведения за малки деца с цел увеличаване на участието на жените на пазара на труда, постигане на равновесие между професионалния и личния живот от работещите родители и постигане на устойчив и приобщаващ растеж в Европа („целите от Барселона“), (COM(2018) 0273),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. относно „Цели от Барселона: Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 февруари 2011 г., озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (COM(2011)0066),

—  като взе предвид пътната карта на Комисията относно качество на образованието и грижите в ранна детска възраст (Ares(2018)1505951),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена: „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),

—  като взе предвид съобщенията на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014 – 2020 г.“ (COM(2013)0083) и от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2014г. относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 – 2020 г. (COM(2014)0332),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените — домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно интегрирането на принципа на равенство между половете в работата на Европейския парламент(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно ролята на жените в едно застаряващо общество(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог(11),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.),

—  като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (COM(2018)0271) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от същата дата (SWD(2018)0173),

—  като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете за 2015 г. и неговия доклад, озаглавен „Reconciliation of work, family and private life in the European Union: Policy review“ (Съвместяване на професионалния, семейния и личния живот в Европейския съюз: преглед на политиката“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 7 декември 2011 г., озаглавен „Инициативи на търговските дружества за работници със задължения за полагане на грижи за деца или възрастни хора с увреждания“,

—  като взе предвид информационния документ на Eurofound от 14 юли 2013 г., озаглавен „Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 17 юни 2014 г., озаглавен „Секторът на услугите за полагане на грижи с настаняване: условия на труд и качество на работните места“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 22 октомври 2015 г., озаглавен „Полагане на труд и на грижи: мерки за съвместяване във времена на демографска промяна“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound от 17 ноември 2016 г. относно шестото европейско проучване на условията на труд,

—  като предвид проучването на Eurofound от 28 ноември 2017 г., озаглавено „Care homes for older Europeans: Public, for-profit and non-profit providers“ („Заведения за настаняване на по-възрастни европейци: публични доставчици, доставчици със стопанска и с нестопанска цел“),

—  като взе предвид проучването на Eurofound от 23 януари 2018 г., озаглавено „Европейското проучване на качеството на живот за 2016 г.: качество на живот, качество на публичните услуги и качество на обществото“,

—  като взе предвид съвместния доклад на Комитета за социална закрила и Комисията от 10 октомври 2014 г., озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,

—  като взе предвид съвместния доклад на Комитета за социална закрила и Комисията от 7 октомври 2016 г. относно системите на здравеопазването и дългосрочните грижи и фискалната устойчивост,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г. относно правата на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници(12),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2014 г. относно развиването на предоставяни на семействата услуги с цел повишаване на заетостта и насърчаване на равенството между половете на работното място(13),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 май 2010 г. относно професионализиране на домашния труд(14),

—  като взе предвид доклада за сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете през 2017 г.: Измерване на равенството между половете в Европейския съюз 2005 – 2015 г.

—  като взе предвид проучванията на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС от март 2016 г., озаглавени „Различия между мъжете и жените по отношение на работното време, полагането на грижи и свободното време“ и от ноември 2016 г. – „Използването на средства за равенство между половете в избрани държави членки“,

—  като взе предвид публикуването на проекта WeDo, имащ за цел благосъстоянието и достойнството на възрастните хора, през 2012 г., озаглавен „Европейската рамка за качество на дългосрочните грижи: принципи и насоки за благосъстоянието и достойнството на възрастните хора, нуждаещи се от грижи и помощ“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0352/2018),

A.  като има предвид, че съгласно членове 2 и 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 от Хартата на основните права, равенството между жените и мъжете е една от основните ценности, на които се основава ЕС; като има предвид освен това, че съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените; като има предвид, че въпреки това постигането на равенство между половете е бавно;

Б.  като има предвид, че европейският стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., потвърждава значими принципи и има за цел да предостави на гражданите на Съюза нови права, включително равенство между половете, равни възможности, подкрепа за децата или приобщаване на хората с увреждания, които се ползват с единодушната подкрепа на институциите на ЕС и на държавите членки; като има предвид, че принцип 9 от стълба, посветен на баланса между професионалния и личния живот постановява, че „родителите и лицата с отговорности за полагане на грижи имат право на подходящ отпуск, гъвкаво работно време и достъп до услуги за полагане на грижи“;

В.  като има предвид, че в Европейския съюз общото равнище на заетост на жените е с почти 12% по-ниско от това на мъжете и че 31,5% от работещите жени работят на непълно работно време в сравнение с 8,2% от работещите мъже; като има предвид, че разликата между половете по отношение на заетостта за ЕС продължава да бъде 12%; като има предвид, че данните сочат, че една от основните причини за това са непропорционалните отговорности за полагане на грижи, които се поемат от жените; като има предвид, че кумулативният ефект от многобройните различия в хода на кариерата, които засягат жените в резултат на отговорностите за полагане на грижи, допринася в значителна степен за по-ниското им заплащане, по-кратки кариери и съответни разлики в заплащането и пенсиите, равняващи се на 16% и 37%; като има предвид, че това води до по-висок риск от изпадане в бедност и социално изключване за жените, като отрицателните последствия обхващат и техните деца и семейства; като има предвид, че е важно да се преодолее разликата в заетостта между жените и мъжете, разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите на мъжете и жените, доколкото икономическите загуби, дължащи се на разликата в заетостта между половете, възлизат на 370 милиарда евро годишно; като има предвид, че предоставянето на услуги за грижи може да бъде полезно за даване на ефективен отговор в случаи на недостиг на работна ръка;

Г.  като има предвид, че „грижи“ следва да се разбира като работа, която се извършва в лично качество, в публични или частни институции или в частно(и) домакинство(а) с цел да се осигурят грижи за деца, възрастни, болни хора или хора с увреждания; като има предвид, че в идеалния случай, работата по полагането на грижи се извършва от професионални лица, които могат да бъдат наети от публични или частни субекти или от семейства, или да бъдат самостоятелно заети, но че то се извършва също така неформално – и безплатно – от непрофесионални лица, които обикновено са членове на семейството;

Д.  като има предвид, че средната продължителност на времето за полагане на неплатена домашна работа и полагане на грижи е повече от три пъти по-голяма за жените, отколкото за мъжете, като това е най-видимо при двойките, чието най-малко дете е на възраст под 7 години, тъй като жените прекарват средно 32 часа седмично на платена работа и 39 часа в неплатена работа, в сравнение с мъжете, които полагат 41 часа платен и 19 часа неплатен труд на седмица;

E.  като има предвид, че по данни на Международната организация на труда (МОТ) домашната работа и секторът на грижите осигуряват заетост на около 52 милиона души по света през 2010 г., и на други 7,4 милиона домашни работници на възраст под 15 години, което представлява между 5% и 9% от всички работни места в индустриализираните страни;

Ж.  като има предвид, че работните места, свързани с полагането на грижи, са ниско платени в много държави членки, често не предлагат официални договори или други основни трудови права и не са привлекателни в професионален план поради високия риск от физически и емоционален стрес, заплахата от изтощение, както и липсата на възможности развитие в кариерата; като има предвид, че секторът предлага малко възможности за обучение, а заетите в него са предимно възрастни хора, жени и работници мигранти;

З.  като има предвид, че мерки за подкрепа, като шведската система за данъчни облекчения за домашни грижи, френския „ваучер за заетост в сектора на услугите“ или белгийския „ваучер за услуги“, доказаха своята ефективност за намаляване на недекларирания труд, за подобряване на условията на труд и за предоставяне на редовни трудови права на домашните и здравните работници;

И.  като има предвид, че данните сочат, че 80% от грижите в ЕС се предоставят от лица, полагащи грижи безплатно и неформално, като 75% от тях са жени; като има предвид, че 27,4% от жените работят на непълно работно време, за да могат да се грижат за деца или за възрастни, които се нуждаят от грижи, в сравнение с 4,6% от мъжете(15); като има предвид, че предоставянето на услуги за полагане на грижи не следва да принуждава лицата, които полагат грижи неформално, да търсят компромис между отговорностите си за полагане на грижи и свободното време, тъй като тези, които все още остават на работа, вече да трябва да балансират между различните отговорности и използването на времето си;

Й.  като има предвид, че някои национални статистически данни показват, че около 6—7% от лицата, полагащи грижи в държавите — членки на ЕС, са младежи под 17-годишна възраст и че пет пъти повече млади жени на възраст между 15 и 24 години се занимават с полагането на грижи, в сравнение с младите мъже в същата възрастова група; като има предвид, че младите лица, полагащи грижи, носят отговорности на възрастни хора при предоставянето на грижи, помощ и подкрепа на родител, брат или сестра, дядо или баба или друг роднина, страдащ от увреждания, хронично заболяване или психичен проблем; като има предвид, че младите хора, полагащи грижи, са изправени пред особени пречки при достъпа до образование и обучение и в съвместяването на образованието с отговорностите за полагане на грижи, което оказва въздействие и върху тяхното здраве и препитание;

К.  като има предвид, че в редица държави членки липсват качествени, професионални услуги за грижи, които да са достъпни за всички, независимо от доходите им;

Л.  като има предвид, че много членове на семейството, които се нуждаят от грижи, живеят в райони, в които продължава липсата на услуги, като същевременно изолацията или други обстоятелства затрудняват техния достъп до професионални услуги за полагане на грижи; като има предвид, че в много случаи тези зависими лица могат да получават единствено непрофесионални грижи от лица, които много често са жени – членове на семейството;

М.  като има предвид, че Европа трябва да се справи с демографски промени, които водят до нарастване на честотата на свързаните с възрастта заболявания и застаряване на населението, и следователно с по-голяма нужда от грижи; като има предвид, че е налице нарастващо търсене на грижи и непропорционално разпределение на отговорностите за полагане на грижи между половете, като жените трябва да поемат по-голямата част от тежестта за полагане на грижи поради стереотипните роли, които все още преобладават в европейското общество; като има предвид, че нарастващият брой възрастни хора, намаляващият брой лица в трудоспособна възраст и ограниченията на публичния бюджет, мотивирани от политиките на строга бюджетна дисциплина, оказват значително въздействие върху социалните услуги, което ще окаже влияние върху хората, които трябва да съвместяват трудовите си задължения с полагането на грижи, често при изпълнени с предизвикателства обстоятелства;

Н.  като има предвид, че населението на ЕС се очаква да застарява, като делът на населението на възраст 65 години ще нарасне от 17,1 % през 2008 г. на 30% през 2060 г., а този на хората на възраст 80 и повече години – от 4,4% на 12,1% за същия период;

О.  като има предвид, че възрастните хора са изправени пред по-висок риск от бедност от населението като цяло, който достига около 19% от хората на възраст 65 и повече години през 2008 г., докато през 2000 г. същият е бил 17%; като има предвид, че този процент е с 5 пункта по-висок сред жените, отколкото сред мъжете;

П.  като има предвид, че възрастните хора страдат понякога от възрастова и полова дискриминация, а малтретирането на възрастни хора, което се среща в различни видове заведения за предоставяне на грижи, е социален проблем във всички държави членки;

Р.  като има предвид, че по-голямата част от настоящите национални модели на политика в областта на услугите за полагане на грижи не са подходящи за посрещане на потребностите на застаряващото общество на Съюза и като има предвид, че досега повечето държави членки не са предприели действия по отношение на демографските предизвикателства в своите съответни инициативи в областта на политиката и на социалните грижи;

С.  като има предвид, че въпреки че броят на домовете за възрастни хора се е увеличил през последните 10 години в почти всички държави членки, търсенето все още е по-голямо от предлагането на независимо настаняване и спомагателни услуги за грижи; като има предвид, че е налице спешна необходимост от допълнителни инвестиции в услуги за дългосрочни грижи, предоставяни в рамките на общността или на дома, доколкото всеки човек има право на независим живот, услуги за подкрепа и приобщаване в общността; като има предвид освен това, че липсата на детайлна информация на национално равнище, включително относно финансовите инвестиции, както и липсата на показатели за качество, затруднява наблюдението и оценката на тази важна част от инфраструктурата за полагане на грижи, както и изказването на препоръки за вземането на решения;

Т.  като има предвид целите от Барселона за осигуряване на детски заведения за най-малко 33% от децата на възраст под три години (цел 1) и за най-малко 90% от децата на възраст между три години и задължителната възраст за започване на училище (цел 2) са изпълнени само в 12 от държавите членки от 2002 г. досега, като процентите на изпълнение в някои държави членки са обезпокоително ниски;

У.  като се има предвид, че нарастващото участие на жените на пазара на труда увеличава нуждата от висококачествени детски заведения на достъпни цени, а търсенето на места в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) в Европа далеч надвишава предлагането; като има предвид, че данните показват, че заведенията за децата на възраст от 0 до 3 години се използват главно за непълен работен ден (по-малко от 30 часа седмично) в повече от половината от държавите членки; като има предвид, че пълното участие на пазара на труда на жените изисква детските заведения да бъдат на разположение на пълно работно време и да отговарят на потребностите по времето, когато родителите са на работа;

Ф.  като има предвид, че липсва достатъчна инфраструктура, която да предлага качествени и достъпни грижи за деца за всички равнища на доходите, както е видно от факта, че от над 32-та милиона деца под възрастта за задължително образование в ЕС само около 15 милиона разполагат с достъп до услуги за грижи в ранна детска възраст(16) , а повечето от публичните разходи на държавите членки за грижи за деца са предназначени за деца на възраст между три години и възрастта за задължително посещаване на училище; като има предвид, че публичните инвестиции за всички сектори следва да бъдат увеличени, тъй като данни от държавите – членки на ОИСР, показват, че увеличаването на инвестициите от БВП в сектора на грижите би довело до увеличаване на заетостта сред жените; като има предвид, че инвестициите в детски заведения са печеливша за всички участници стратегия и биха генерирали допълнителни данъчни приходи от нарасналото участие на родителите в пазара на труда; като има предвид, че докато от една страна допълва централната роля на семейството, висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) предоставят също така множество краткосрочни и дългосрочни ползи за хората и за обществото като цяло, включително за хората от необлагодетелстван социално-икономически контекст или със специални образователни потребности и са ефективни за противодействие на неравенството, което засяга децата от ранна възраст и предотвратяване на преждевременното напускане на училище;

Х.  като има предвид, че предоставянето на висококачествено образование в ранна детска възраст е ефективна инвестиция за предоставяне на основата за успешно обучение през целия живот и е насочено към преодоляване на неравенствата и предизвикателствата, пред които са изправени децата в неравностойно положение;

Ц.  като има предвид, че в ЕС живеят над 80 милиона души с увреждания и че броят им се увеличава, както и че всеки четвърти европеец има в семейството си лице с увреждане; като има предвид, че ставайки страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) през 2011 г., ЕС се ангажира да насърчава и защитава правата на хората с увреждания; като има предвид, в светлината на тези права и на потребностите на хората с увреждания на каквато и да било възраст, в последно време се наблюдава тенденция за преминаване от институционални грижи към грижи, предлагани в рамките на общността, за хората с увреждания;

Ч.  като има предвид, че съгласно член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания всеки има право на самостоятелен живот и социална интеграция, което означава не само осигуряване на самостоятелно жилище, но и услуги, които отразяват потребностите на хората с увреждания;

Ш.  като се има предвид, че има вероятност деца и възрастни с лека форма на аутизъм да изпитват затруднения при изпълнението на всекидневните дейности сами и че обикновено те се нуждаят от помощ за повечето от тези дейности;

Щ.  като има предвид, че услугите за дългосрочни грижи и грижите за деца често не биват особено ценени, а в много държави членки тази професия има твърде нисък профил и статут, което се дължи на ниското равнище на заплащане, неравното представяне на жените и мъжете на пазара на труда и лошите условия на труд ;

АА.  като има предвид, че работните места в сферата на формалните грижи, включително по домовете, изискват квалифициран персонал, и трябва да получават адекватно заплащане(17); като има предвид, че е необходимо да се гарантира подходящо наличие на квалифицирани лица, полагащи грижи, тъй като развитието на качествени официални услуги за полагане на грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания е свързано с качествени трудови правоотношения, достойно заплащане и инвестиции в работниците, които предоставят тези услуги, включително инвестиции в обучение на работниците, заети в сферата на грижите за деца; като има предвид, че трудовоправните отношения на професионално заетите в сферата на полагане на грижи имат положително въздействие върху способността им да съвместяват работата и личния си живот;

АБ.  като има предвид, че потребителите на дългосрочни грижи могат да изпитват затруднения при достъпа до частни услуги за полагане на грижи, които обикновено са по-скъпи от услугите за полагане на грижи, предоставяни от публичния сектор; като има предвид, че жените винаги са по-силно засегнати от мъжете поради разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и трябва да изразходват по-голям дял от своите доходи за дългосрочни грижи;

АВ.  като има предвид, че според доклади хората в неравностойно положение са изправени пред особени предизвикателства, когато има ограничена наличност на висококачествени грижи, включително от семейства с ниски доходи, живеещи в селски райони, и деца, произхождащи от етнически малцинства или с мигрантски произход;

Контекст в рамките на равновесието между професионалния и личния живот

1.  отбелязва, че разликата в заетостта между половете нараства значително, когато семействата се сдобият с деца, което отразява трудностите, с които жените се сблъскват при съвместяването на тяхната работа с отговорностите, свързани с отглеждането на деца и полагането на грижи за тях, като това се обяснява с липсата на достатъчно публични инфраструктури за грижи и запазващото се разпределение на труда, основано на пола, което налага необходимостта от полагане на неимоверно количество грижи, предимно от страна на жени, при което те прекарват от два до десет пъти по-дълго време в неплатени грижи, отколкото мъжете(18);

2.  отбелязва, че една четвърт от жените остават в категорията на неплатените семейни работници, за което те не получават никакво пряко заплащане, както и че има ясно изразена сегрегация на жените в секторите, които обикновено се характеризират с ниско заплащане, продължително работно време и често неформално уреждане на трудовите отношения, което води до по-малко парични, социални и структурни ползи за тях;

3.  подчертава, че феминизирането на бедността е следствие от няколко фактора, включително разликата в заплащането на жените и мъжете, разликата в пенсиите, отговорностите за полагане на грижи и свързаните с това почивки; подчертава, че множествената дискриминация, пред която са изправени жените поради своята полова идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики, наред с другото, допринасят за феминизирането на бедността;

4.  приветства междуинституционалното обявяване на европейския стълб на социалните права и припомня неговите принципи, които включват:

   равно третиране и равни възможности между мъжете и жените, особено по отношение на участието в пазара на труда;
   правото на равно третиране и възможности за заетост, независимо от възраст и увреждания;
   правото на подходящ отпуск, гъвкаво работно време и достъп до услуги за полагане на грижи за родители и лица с отговорности за полагане на грижи;
   правото на финансово достъпни услуги за дългосрочни грижи с добро качество;

5.  изразява загриженост от неблагоприятните развития в областта на родителския отпуск и на свързаните с родителството права, като оттеглянето на проекта на директива за удължаването на отпуска по майчинство и неотдавнашното решение на Съда на ЕС, според което освобождаването на бременна работничка като част от колективни съкращения е законосъобразно; призовава Комисията много бързо да запълни празнотите, които се проявяват в законодателството на ЕС;

6.  приветства предложението на Комисията за директива относно равновесието между професионалния и личния живот за работниците и лицата, полагащи грижи, и в този контекст подчертава значението на индивидуалните права на отпуск и гъвкаво работно време, за да бъдат подпомогнати работещите лица да се справят с личния и професионалния си живот; припомня, че политиките в областта на равновесието между професионалния и личния живот следва да насърчават мъжете да поемат отговорности за полагане на грижи наравно с жените; счита, че за целите на бъдещото развитие, целта следва да бъде постепенното разширяване на отпуска по бащинство и отпуска за полагане на грижи(19) , и увеличаване на равнище на заплащането му, което следва да бъде подходящо, с цел осигуряване на непрехвърляем родителски отпуск, гаранции по отношение на уволненията, завръщането на същата или равностойна длъжност и защита от дискриминация, основана на решенията за вземане на отпуск, и разширяването на правата, така че те да включват самостоятелно заетите лица и онези, на които се налага да вземат отпуск, за да се грижат за зависими лица, различни от деца;

7.  призовава всички държави членки да насърчават бащите да използват максимално отпуска по бащинство като ефективен начин те да бъдат окуражавани да поемат отговорност за грижите за собствените си деца и семейства, и полезен инструмент за постигане на истинско равенство между жените и мъжете;

8.  счита, че предоставянето на услуги за грижи не следва да има отрицателно въздействие върху равнището на заплащане на лицето, което полага грижи, нито върху неговите социални или пенсионни обезщетения; призовава в този контекст да се насърчи равенството между половете в изпълнение на политиките за равновесие между професионалния и личния живот;

9.  обръща внимание на нелекото положение на семействата, които се грижат за дете или за роднина с увреждане, като се има предвид, че грижите в тези случаи са за цял живот;

10.  обръща внимание на липсата на подходящи услуги за родители на деца с увреждане; изтъква, че липсата на подкрепа твърде често лишава напълно родителите от възможността да работят; във връзка с това отбелязва тревожната липса на заведения за хора с тежка форма на аутизъм;

11.  счита, че всеки човек, който се нуждае от грижи, следва да има субективно право на избор на качествени услуги за полагане на грижи, които отговарят най-добре на неговите изисквания за същите, и са подходящи и достъпни както за тях, така и за лицата, полагащи грижи; счита, че независимо от разликите между потребителите и техните потребности, услугите за полагане на грижи следва да бъдат разработени по ориентиран към личността, индивидуализиран и всеобхватен начин; отбелязва, че семействата не са еднородни и че политиката и планирането трябва да се адаптират към съответното разнообразие;

12.  счита, че с по-нататъшното развитие на избора на услуги за полагане на грижи те следва да отразяват променящото се естество на работата;

13.  счита, че в съответствие с правото на дългосрочни грижи, прогласено в Европейския стълб на социалните права, дългосрочните грижи следва да се разглеждат като клон на социалната закрила, в рамките на която следва да бъде утвърдено правото на всеки човек на качествени и ориентирани към личността грижи; като има предвид освен това, че е налице спешна необходимост от допълнителни финансово достъпни инвестиции в услуги за дългосрочни грижи с добро качество, не на последно място на услугите, предоставяни в рамките на общността или на дома, в съответствие с Европейския стълб на социалните права и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; в този контекст, призовава държавите членки да гарантират равен достъп и справедливо третиране по отношение на грижите за възрастните хора, децата и хората с увреждания и/или хронични заболявания, които се нуждаят от дългосрочни грижи, като се обръща особено внимание на лицата с неравностоен социален произход;

14.  подчертава, че наличието на разнообразна, качествена и физически и финансово достъпна публична и частна инфраструктура за полагане на грижи, услуги и подкрепа за деца, възрастни хора, хора с увреждания и хронично болни или нуждаещи се от дългосрочни грижи лица, независимо дали в домашни условия или в подобни на домашните условия в общността, са доказани като съществен фактор в политиките за равновесие между професионалния и личния живот и основен фактор, който насърчава родителите и лицата, полагащи грижи неформално, да ползват отпуск, като част от усилията да се помогне на жените да се завърнат бързо на пазара на труда и да останат в него; приветства прехода към услуги, предоставяни в рамките на общността, в съответствие с Европейския стълб на социалните права и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като същевременно отбелязва необходимостта тези услуги да бъдат предмет на мониторинг, за да се гарантира тяхното качество; счита, че високото качество на грижите произтича от високото качество на предоставяните услуги и от степента, до която те зачитат достойнството и правата на човека на получателите, както и от начина, по който те гарантират приобщаването на получателите в съответната общност;

15.  припомня, че липсата на услуги за грижи е основен фактор, допринасящ за недостатъчната представеност на жените на пазара на труда, тъй като прави по-трудно постигането на равновесие между професионалните и семейните отговорности, поради което някои жени отпадат напълно от пазара на труда, работят по-малко часове заплатен труд и прекарват повече време в неплатени задължения за полагане на грижи, с вредни последици за техните социалноосигурителни права, по-специално пенсии, и по-голям риск от бедност и социално изключване, особено ако това се случва в напреднала възраст;

Видове грижи

16.  отбелязва, че съществува разнообразие от услуги за полагане на грижи – включително грижи и образование в ранна детска възраст, услуги за полагане на грижи за възрастни хора и грижи или подкрепа за лица с увреждания и/или с хронични заболявания, които имат дългосрочни здравни потребности и потребности от грижи – и отбелязва, че вследствие на това са разработени различни подходи на политиките; счита, че грижите биха могли да бъдат предоставяни от професионални и непрофесионални лица, полагащи грижи;

17.  счита, че подходът по отношение на развитието на услугите за полагане на грижи следва да взема предвид всички категории потребители и техните различия, както и разнообразието от предпочитания спрямо видовете услуги за грижи, които са им необходими, включително лицата с неравностоен социален произход, като етническите малцинства, мигрантските семейства, и хората, живеещи в отдалечени и селски райони, както и семействата с ниски доходи; припомня, че понятието „семейство“, използвано в законодателството и политиките, следва да се разбира в широк смисъл;

18.  отчита, че ниският социално-икономически статус и ниското образователно равнище са пречки пред достъпа до услуги за полагане на грижи за много хора, което само утежнява предизвикателствата, пред които те са изправени, за постигането на равновесие между професионалния и личния живот; счита, че този въпрос изисква изрично програмиране и политика;

19.  отбелязва, че частният сектор играе важна роля в предоставянето на услуги за дългосрочни грижи за лица с увреждания и по-възрастни хора и че в целия ЕС се повдигат въпроси относно достъпността и качеството на такива услуги; призовава Комисията да оцени положението на пазара на услугите за полагане на грижи и да предприеме необходимите регулаторни инициативи за контрол и мониторинг на качеството на предлаганите в такава среда услуги;

Качество и финансова и физическа достъпност на услугите

20.  счита, че услугите, свързани с грижи, следва да бъдат замислени по такъв начин, че да се осигури реален избор за всички потребители, членовете на техните семейства и лицата, полагащи грижи за тях, независимо дали те работят на пълен или на непълен работен ден, са самостоятелно заети или безработни;

21.  счита, че лицата, които планират, програмират и предоставят услуги за грижи имат задължението да се запознаят с потребностите на ползвателите и че грижите за по-възрастните хора и хората с увреждания трябва да се разработват с активното и значимо участие на съответните потребители и следва да бъдат разработени и прилагани при използване на основан на права подход; отбелязва положителния опит от участието на лица с психически и умствени увреждания в разработването на инфраструктура и услуги, които подобряват техния независим живот и качеството на живота им;

22.  посочва, че предоставянето на качествени грижи в ЕС се различава значително както в рамките на отделните държави членки, така и между тях: между частни и обществени структури, градски и слески райони, и различните възрастови групи; отбелязва факта, че голяма част от отговорностите за полагане на грижи за деца и дългосрочни грижи се поемат от семействата, особено от бабите и дядовците в първия случай, което понякога е особено явно в Южна и Източна Европа(20);

23.  призовава държавите членки да осигурят добро покритие с услуги за полагане на грижи както в градските, така и в селските райони, за да се подобри достъпността и наличието на грижи за лицата с неравностоен социален произход, включително хората, живеещи в селските и отдалечените райони;

24.  счита, че достъпността е резултат от съчетанието на цена и гъвкавост и че следователно е необходима широка гама на предлагане на услуги за полагане на грижи, както публични, така и частни, както грижи по домовете, така и в специализирани структури; счита освен това, че членовете на семейството следва да бъдат в състояние да предоставят грижи на доброволна основа или да получават помощи за осигуряване на услуги за полагане на грижи;

25.  подчертава, че качеството на услугите за полагане на грижи следва да се разбира в множество измерения, включително качеството на заведенията и услугите, качеството на учебните програми за децата, професионализма на полагащите грижи лица, качеството на помещенията и средата, образователното равнище на полагащите грижи лица и техните условия на труд;

26.  отбелязва, че следва да се разработят услуги за полагане на грижи, така че да се осигури по-добра приемственост на грижите, превантивно здравеопазване и социални грижи, рехабилитация и независим живот; счита, че следва да се насърчават практиките за полагане на грижи директно у дома, така че лицата, които се нуждаят от грижи, да могат да получават услугите на квалифицирани професионалисти в домовете си и да водят независим живот, когато е възможно; счита, че в случаите, когато това е целесъобразно, услугите за полагане на грижи следва да бъдат насочени към всеобхватна семейна подкрепа (например помощ в домакинството, наставничество, грижи за децата);

27.  подчертава, че информацията относно наличните услуги за полагане на грижи и доставчиците на услуги следва да бъде достъпна за родители, възрастни хора, хора с увреждания и/или с хронични заболявания, които се нуждаят от дългосрочни грижи, както и за лицата, полагащи неформални грижи;

28.  подчертава факта, че липсата на услуги и извънредно високите разходи за полагане на грижи за деца оказват отрицателно въздействие върху децата от семейства с ниски доходи, като ги поставя в неизгодно положение от ранна възраст; подчертава, че всяко дете има правото на качествени грижи и развитие в ранна детска възраст, включително пълен набор от социални стимули; отбелязва, че прекомерните разходи за услуги за полагане на грижи също така оказват въздействие върху зависимите лица от семействата с ниски доходи и ги поставят в неизгодно положение;

29.  счита, че липсата на инвестиции във висококачествени детски заведения за деца на възраст под три години ще удължи прекъсването на кариерата на жените и ще създаде трудности при завръщането им на работа;

30.  счита, че националните програми следва да бъдат подсилени, за да се подобри качеството на живот на по-възрастните жени, особено на тези със заболявания, засягащи паметта, и на лицата, полагащи грижи за тях, които често също са възрастни жени; предлага да се проведат консултации с асоциациите, извършващи дейност във връзка с болестта на Алцхаймер, с цел да се очертаят и приложат подобни мерки;

31.  призовава Комисията да разработи насоки за държавите членки – в съответствие с изказаните тук предложения – относно развитието на всеобхватни, благоприятстващи заетостта, ориентирани към личността, предоставяни в рамките на общността и достъпни услуги за полагане на грижи, които включват грижи за деца, услуги за полагане на грижи за възрастни хора и грижи за хора с увреждания и/или хронични заболявания, като тези насоки се основават на участието на предвидените потребители на услугите и допитването до тях, така че да се осигури достъпност на услугите и да се отговори на потребностите на предвидените потребители;

32.  отбелязва различните практики в държавите членки и подчертава, че сътрудничеството и обменът на най-добри практики на европейско равнище могат да подпомогнат партньорските обучения и партньорските консултации между държавите членки и да допринесат за разработването на качествени услуги за полагане на грижи, като подкрепят и допълват мерките, предприемани на регионално и национално равнище и същевременно помагат на държавите членки да се справят с общите предизвикателства; призовава Комисията да служи като платформа за обмен и да улеснява този обмен на опит и най-добри практики относно качеството, достъпността и финансовата достъпност на услугите за грижи, както и по отношение на различните модели на предоставяне на услуги за полагане на грижи, адаптирани към индивидуалната ситуация и финансовите възможности за справяне с предизвикателствата, свързани с полагането на грижи;

33.  изразява загриженост във връзка с условията на труд в много от заведенията за полагане на грижи, като например дълги работни часове, недостатъчно заплащане, липса на обучение и недобри политики в областта на здравословните и безопасни условия на труд; изразява загриженост, че полагането на грижи се разглежда като непривлекателен сектор за заетост, който привлича предимно жени и работници мигранти; подчертава, че тези условия оказват влияние и върху качеството на предоставяните грижи; поради това призовава държавите членки за преоценка на полагането на грижи като професионален избор и призовава Комисията да създаде правна рамка за минимални стандарти за работещите в сектора, в сътрудничество със социалните партньори, както и да стартира инициатива за качеството на дългосрочните грижи, като се вдъхновява от наличните доброволни инструменти и инициативи, ръководени от гражданското общество, като Европейската рамка за качество за услугите за дългосрочни грижи и неотдавнашното предложение на Комисията за препоръка на Съвета относно висококачествени системи за образованието и грижите в ранна детска възраст;

34.  призовава държавите членки да извършват мониторинг и да гарантират, че институциите и заведенията, които предоставят грижи, са безопасни и мотивиращи места за работа, както и че са налице адекватни инвестиции за благосъстоянието и професионалното здраве на лицата, които предоставят услуги за полагане на грижи; счита, че за да бъде предотвратено лошото отношение към хората, получаващи грижи, е от съществено значение осигуряването на благосъстоянието на лицата, които полагат грижите; в този контекст, подкрепя законодателните инициативи за сертифициране и признаване на професионално квалифицираните лица, полагащи грижи, и призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване на техните условия на труд, като гарантиране на правото им на официален трудов договор и платен отпуск; освен това призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността на обществеността относно стойността на услугите за полагане на грижи, с цел да подобрят статуса на професиите, свързани с полагането на грижи и да насърчат участието на мъжете в полагането на грижи;

35.  настоятелно призовава Комисията да представи за одобрение от Съвета програма за лицата, полагащи грижи в ЕС оглед идентифицирането и признаването на различните видове грижи, предоставяни в Европа, както и гарантирането на финансова подкрепа за лицата, полагащи грижи, и постепенното развитие на баланса между техния професионален и личен живот;

36.  припомня, че в резолюцията на ЕП от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа на уязвими групи до грижи(21) конкретно се призовава за директива относно отпуските на лицата, полагащи грижи; отбелязва, че неформално предоставящите грижи лица, които са избрали да предоставят неформални грижи на свои роднини, следва да получават подходящо обезщетение и достъп до социални права при условия, сравними с другите доставчици на услуги за полагане на грижи; поради това призовава освен това за цялостен подход за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени лицата, полагащи неформални грижи, които излизат извън рамките на законодателството в областта на заетостта, като например продължаващо подпомагане на доходите, достъпа до здравеопазване, възможността за годишен отпуск и натрупването на пенсионни права, така че те да бъдат достатъчни, дори когато равнището на доходите на лицата, полагащи грижи, е временно по-ниско поради предоставянето на неформални грижи — положение, което засяга най-вече жените; счита, че предоставянето на услуги за грижи не следва да влияе отрицателно върху здравето и благосъстоянието на лицето, полагащо неформални грижи; в този контекст, призовава държавите членки да предоставят подходящи услуги за отдих и консултации, партньорски консултации, психологическа подкрепа, съоръжения за дневни грижи и отдих за лицата, предоставящи неформални грижи, което ще спомогне за повишаване на тяхното участие в заетостта;

37.  призовава държавите членки да въведат „кредити за полагане на грижи“ чрез трудовото и осигурителното законодателство както за жените, така и за мъжете, като равностойни периоди за натрупването на пенсионни права с цел да се защитят лицата, които прекъсват трудовата си заетост, за да полагат неформални неплатени грижи за зависимо лице или за член на семейството, и да се признае стойността на работата на тези лица, полагащи грижи, за обществото като цяло;

38.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират признаването на лицата, полагащи неформални грижи, за равноправни участници в предоставянето на грижи и да разработят в допълнение, като част от програми за учене през целия живот, обучения и признаване на придобитите умения на лицата, полагащи неформални грижи; призовава Комисията и държавите членки – в сътрудничество с НПО и образователните институции – да предоставят подкрепа на млади лица, полагащи грижи; изисква от Комисията да предложи план за действие, съдържащ тези и други мерки за гарантиране на качеството на грижите и качеството на условията на живот на лицата, полагащи грижи;

39.  призовава Комисията и държавите членки да проучат броя на младите хора, полагащи грижи, и на въздействието на тази роля върху тяхното благосъстояние и поминък и – въз основа на това проучване – да предоставят подкрепа и да отговорят на специфичните потребности на младите хора, полагащи грижи, в сътрудничество с НПО и образователните институции;

40.  призовава Комисията да взема предвид в по-голяма степен услугите за полагане на грижи и лицата, полагащи грижи, при разработването на научни изследвания и политики, по-специално по отношение на Европейския социален фонд, Стратегията за хората с увреждания и програма „Здраве“;

Цели в областта на полагането на грижи

41.  подчертава факта, че настоящото предизвикателство за постигане на целите от Барселона е да се увеличи предоставянето на грижи за деца на възраст между 3 и 4 години; приветства препоръката на Комисията за разширяване на целта на стратегията „Образование и обучение 2020“, така че да бъдат предложени места в детски заведения на поне 95% от децата на възраст между 3 години и задължителната училищна възраст; приканва Комисията да преразгледа във възходящ смисъл – като се консултира със заинтересованите страни, включително държавите членки – целите от Барселона и целите в областта на образованието в ранна детска възраст; призовава държавите членки да увеличат усилията си за изпълнение на целите и да поставят предоставянето на грижи на водещо място в своите политически програми; приканва държавите членки да подобрят националните рамки за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, като вземат под внимание предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст, и насърчава държавите членки да преразгледат пет ключови области на услугите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, които са посочени в препоръката: достъп, работна сила, учебна програма, оценка и мониторинг, управление и финансиране; призовава държавите членки, когато осигуряват грижи за деца в предучилищна възраст да поставят акцента не само върху достъпността, но също така и върху качеството на тези грижи, особено по отношение на деца, които произхождат от среда в неравностойно положение, и на деца с увреждания;

42.  призовава Комисията да определи показатели и съответни цели за качество на услугите за грижи за по-възрастните хора и за хората с увреждания и/или хронични заболявания, които се нуждаят от грижи, подобни на целите от Барселона, с инструменти за мониторинг, които следва да измерват качеството, достъпа до и ценовата достъпност на тези услуги;

43.  призовава Комисията да включи в своя мониторинг грижите за възрастни хора и за хора с увреждания и/или хронични заболявания да извърши преглед на данните в европейския семестър и в годишния си доклад за равенството между половете; призовава държавите членки да разгледат възможността за включване на оценки на услугите за полагане на грижи за по-възрастни хора и лица с увреждания и/или хронични заболявания в своите доклади по държави, като вземат предвид отзивите от лицата, полагащи грижи, и от получателите на грижи; призовава Комисията да включи данни относно тези грижи в набор от показатели за социалния напредък, които следва да бъдат наблюдавани в контекста на европейския семестър; призовава Комисията и Съвета да включат тези социални показатели сред правилата на европейския семестър; насърчава държавите членки да приемат и използват коригиращи мерки, ако се окаже, че напредъкът е бавен;

44.  освен това призовава Комисията да подобри събирането на разбити по пол данни и да разработи специфична за сектора статистика, съпоставими определения и показатели за оценка на свързаното с пола измерение на достъпността, качеството, наличността и ефикасността на услугите за грижи за деца, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора на равнището на ЕС, като същевременно търси начини за избягване на увеличаването на тежестта на мониторинга за професионалистите в областта на грижите; призовава Комисията да наблюдава развитието на услугите за полагане на грижи и да изготви, при необходимост, препоръки за коригиращи действия;

45.  призовава държавите членки да събират качествени данни за предоставянето на наличните услуги за полагане на грижи чрез публично и частно финансиране за деца, възрастните хора и лицата с увреждания, с цел извършването на мониторинг на ситуацията като цяло и за подобряване на услугите за полагане на грижи, като обръщат внимание не само на потребностите на потребителите, но и на постигането на баланс между професионалния и личния живот за големия брой лица, които полагат грижи; призовава държавите членки да приемат ефективни инструменти на политиката и корективни действия, когато е необходимо;

Финансиране на грижите

46.  призовава държавите членки – включително с оглед на преодоляване на съществуващите инвестиционни дефицити – да увеличат публичните инвестиции в услугите за полагане на грижи и в инфраструктура за деца, по-специално в ранна детска възраст, и за грижи за други зависими лица, да гарантират всеобщ достъп до такива услуги, да подобрят качеството на грижите и да увеличат инвестициите в специални мерки, които да позволяват на лицата, полагащи грижи, да поддържат активен професионален живот;

47.  отбелязва непропорционалното въздействие, което имат недостатъчните инвестиции в структури и услуги за полагане на грижи върху самотните родители, огромното мнозинство от които са жени, и върху семействата, живеещи в бедност и изложени на риск от социално изключване;

48.  отбелязва значението на интегрирането на принципа на равенство между половете на всички етапи от изпълнението на различните политики и най-вече на етапа на планиране; призовава държавите членки да гарантират, че измерението на равенството между половете е напълно интегрирано в националните планове за реформи (НПР) с подкрепата не само на Европейския социален фонд, но също така и на други фондове на ЕС, предоставящи средства за обща социална инфраструктура, които следва да се използват от държавите членки за развитие на услугите за полагане на грижи;

49.  призовава Комисията да гарантира, че процесът на европейския семестър допринася за осъществяването на европейския стълб на социалните права, като оставя на държавите членки ефективни възможности да финансират и да поддържат своето финансиране за услугите за полагане на грижи;

50.  подкрепя включването в специфичните за всяка държава препоръки на Комисията на мерки, насочени към инвестициите в детските заведения и фискалните демотивиращи фактори, които възпрепятстват вторите работещи членове на домакинството, основно жени, да работят повече или изобщо да работят, както и върху други мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

51.  призовава Комисията да засили предоставянето на финансиране за всички видове услуги за предоставяне на грижи, като се обърне специално внимание – когато това е уместно – на прехода от институционални услуги за полагане на грижи към услуги за полагане на грижи в рамките на общността, чрез Европейския социален фонд и други финансови инструменти, чиято цел е финансирането на социалната инфраструктура; призовава Комисията, в същия смисъл, да засили предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в подкрепа на осигуряването на детски заведения в селските райони и да използва в още по-голяма степен Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за финансиране на проекти в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст; в допълнение, призовава Комисията да наблюдава стриктно разходите по финансирането от ЕС, особено по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ) в областта на услугите за социални грижи и дългосрочните грижи, и да гарантира, че инвестициите са в съответствие със задълженията по отношение на правата на човека съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Хартата на ЕС за основните права;

52.  призовава Комисията да обмисли възможността социалноосигурителните вноски да могат да се прилагат презгранично, така че държавата членка по произход на дадено лице да може да финансира настаняването му в социално заведение в друга държава членка (в случай че няма подобно заведение за настаняване в държавата по произход);

53.  посочва, че е необходимо да се извърши по-добър анализ на потенциала на публично-частните инвестиции в предоставянето на услуги за полагане на грижи във връзка със съществуващите инициативи на предприятията за работници с отговорности за полагане на грижи за лица с увреждания и възрастни;

54.  призовава държавите членки да възприемат цялостен подход към всички видове услуги за полагане на грижи и да засилят разпоредбите за ефективно и синергично използване на съответните финансови инструменти на ЕС в областта на ученето през целия живот, научните изследвания и развитието на инфраструктурата; насърчава държавите членки да дадат приоритет на грижите за деца и на дългосрочните грижи, като използват финансовите инструменти, предоставени в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), и не на последно място съществуващите ЕФСИ, ЕСИ фондове, като например Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), и ЕЗФРСР; освен това насърчава държавите членки да разпределят по-ефективно своите ресурси по такъв начин, че да увеличат достъпа до услугите за полагане на грижи – включително финансовата достъпност – за групите в неравностойно положение и уязвимите групи, както и да разработят ефективни модели за финансиране, включително целево финансиране, с което да се постигне правилният баланс между публичните и частните инвестиции в съответствие с националните и местните обстоятелства;

55.  призовава Комисията да гарантира, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) разполага с достатъчно ресурси, за да наблюдава развитието на инфраструктурата за полагане на грижи и прилагането на политиките за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, както и да анализира дали и как политиките постигат планираните подобрения в областта на равенството между половете;

56.  приветства решението на някои държави членки да въведат фискални стимули за дружествата, които предоставят грижи за децата на своите служители, с цел подобряване на равновесието между професионалния и личния живот;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(2) ОВ C 175, 15.6.2011 г., стр. 8.
(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 59.
(4) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 6.
(5) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 60.
(6) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 76.
(7) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.
(8) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 30.
(9) ОВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 15.
(10) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 49.
(11) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 39.
(12) ОВ С 487, 28.12.2016 г., стр. 7.
(13) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 16.
(14) ОВ C 21, 21.1.2011 г., стр. 39.
(15) Европейска комисия, „Доклад относно равенството между мъжете и жените - 2018 г.“
(16) Пътна карта на Европейската комисия за 2018 г., Европейски център за политически стратегии (2017 г.), 10 тенденции, които променят образованието, което познаваме.
(17) Eurofound, Caring for children and dependants: effect on careers of young workers’ („Грижи за децата и зависимите лица: въздействие върху кариерите на младите работници“).
(18) Данни на Евростат за 2010 г.: доклад на Комисията от 2015 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз (2016 г.).
(19) Както се призовава с законодателната резолюция на ЕП от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (OВ C 70E, 8.3.2012 г., стp. 162).
(20) Eurofound, Европейско проучване на качеството на живот за 2016 г.: обобщаващ доклад.
(21) ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.


Лаймска болест (борелиоза)
PDF 136kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно лаймската болест (борелиоза) (2018/2774(RSP))
P8_TA(2018)0465B8-0514/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно лаймската болест (борелиоза) (O- 000088/2018 – B8-0417/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид доклада на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, свързан със систематичен преглед на литературата относно диагностичната точност на серологичните тестове за лаймска борелиоза,

—  като взе предвид консултативната среща на експертната мрежа относно наблюдението на лаймската борелиоза в Европейския съюз, проведена през януари 2016 г. в Стокхолм,

—  като взе предвид Решение №2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в Общността(1),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че правото на здраве е основно право, признато в Договорите на ЕС, и по-специално в член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

Б.  като има предвид, че лаймската болест, или лаймската борелиоза, е бактериално заболяване, което се причинява от бактерията Borrelia burgdorferi и се предава на човека при ухапване от кърлеж, който е вече заразен с бактерията; като има предвид, че лаймската болест е инфекциозно заболяване при хората и при различни видове домашни и диви животни;

В.  като има предвид, че лаймската борелиоза е най-често срещаната зоонозна болест в Европа, като се предполага, че са налице между 650 000 и 850 000 случая на заразяване, с по-голяма честота в Централна Европа; като има предвид, че инфекциите възникват в пролетно–лятното полугодие (от април до октомври) и борелиозата е призната като професионално заболяване на земеделските стопани, горските работници и полевите изследователи в държавите, в които тя се наблюдава;

Г.  като има предвид, че заразените кърлежи и болестта изглежда се разпространяват в географско отношение, като понастоящем се наблюдават случаи на заразяване и на по-големи надморски височини и географски ширини, както и в градовете; като има предвид, че подозираните причини за това, наред с други фактори, са промени в земеползването, наред с другото чрез залесяването на земя с ниско качество или чрез експанзията на инвазивни растения, изменението на климата, глобалното затопляне, прекомерната влажност и други дейности, свързани с човешкото поведение;

Д.  като има предвид, че няма европейски консенсус относно лечението, диагностицирането и скрининга на лаймска болест, както и че националните практики се различават;

Е.  като има предвид, че ухапването от заразен кърлеж и симптомите на лаймската болест могат да останат незабелязани или дори в някои случаи може да няма симптоми, което понякога може да доведе до тежки усложнения и трайни увреждания, подобни на хронични заболявания, по-специално когато пациентът не е незабавно диагностициран;

Ж.  като има предвид, че по-надеждното ранно диагностициране на лаймската болест значително ще намали броя на късно диагностицираните случаи, като по този начин ще се подобри качеството на живот на пациентите; като има предвид, че това също така ще намали финансовата тежест на болестта, като ще доведе до икономии от приблизително 330 милиона евро разходи за здравеопазване още през първите 5 години, според ръководителите на изследователския проект „DualDur“;

З.  като има предвид, че много пациенти не са нито бързо диагностицирани, нито имат достъп до подходящо лечение; като има предвид, че те се чувстват лишени и пренебрегнати от публичните органи, както и че някои от тях продължават да имат устойчиви симптоми, които могат да доведат до хронични заболявания;

И.  като има предвид, че понастоящем не съществува ваксина срещу лаймската болест;

Й.  като има предвид, че реалната тежест на лаймската борелиоза в ЕС не е известна поради липсата на статистически данни за тази болест и много голямото разнообразие на използваните определения на случаите, употребяваните лабораторни методи и системите за наблюдение;

К.  като има предвид, че не съществува код в Международната класификация на болестите (ICD), който да прави разлика между лаймска болест в начален и в късен стадий; като има предвид, че не съществуват отделни кодове в ICD за различните симптоми на лаймската болест в късен стадий;

Л.  като има предвид, че насоките за лечебните практики на ILADS (Международно общество по лаймската болест и свързани с нея болести) се различават от тези на IDSA (Американско общество по инфекциозни болести) и разликите между двата подхода към болестта също оказват влияние върху лечебните практики в ЕС;

М.  като има предвид, че липсва задълбочено разбиране на механизма, който прави лаймската болест хронично заболяване;

Н.  като има предвид, че здравните специалисти изразяват остро безпокойство вече почти десет години, както и сдружения на пациентите и лица, подаващи сигнали за нередности;

О.  като има предвид, че макар и добре позната в медицинската наука, лаймската болест все още не се диагностицира достатъчно добре, по-специално поради съществуващите трудности при откриването на симптомите и липсата на подходящи диагностични тестове;

П.  като има предвид, че тестовете за скрининг на лаймската болест не винаги са в състояние да осигурят точни резултати, като един пример за това е тестът „Elisa“, който открива само една инфекция в даден момент;

Р.  като има предвид, че много европейци са постоянно изложени на борелиоза чрез професионалните си дейности (земеделски стопани, горски работници, изследователи и студенти, извършващи полеви изследвания — например биолози, геолози, землемери или археолози);

С.  като има предвид, че медицинската професия често следва остарели препоръки относно лаймската болест, които не отчитат в достатъчна степен развитието при научните изследвания;

1.  изразява своята загриженост във връзка с тревожните мащаби на разпространението на лаймската болест сред европейското население, тъй като около 1 милион граждани страдат от болестта според използваните методи на преброяване;

2.  припомня, че всички държави членки, в различна степен, са изправени пред голям ръст на лаймската болест, което я превръща в европейски здравен проблем;

3.  приветства финансовите средства, предоставени до момента от Съюза за научни изследвания в областта на ранното откриване и бъдещото лечение на лаймската борелиоза (близо 16 милиона евро чрез проекти като например ANTIDotE, ID-LYME и LYMEDIADEX);

4.  призовава за допълнително финансиране в областта на методите за диагностициране и лечение на лаймската болест; за тази цел насърчава да бъдат засилени усилията в областта на научните изследвания, както чрез увеличаване на отпуснатите средства, така и чрез обмен на епидемиологични данни, включително данни относно разпространението и заболеваемостта от патогенни или непатогенни разновидности;

5.  призовава за допълнително международно сътрудничество в изследванията относно лаймската болест;

6.  насърчава Комисията да събере възможно най-много информация относно методите за скрининг на лаймската болест или за лечението в държавите членки;

7.  призовава за задължително докладване във всички държави членки, засегнати от лаймска болест;

8.  призовава Комисията да улесни сътрудничеството и обмена на добри практики между държавите членки по отношение на наблюдението, диагностиката и лечението на болестта;

9.  приветства включването на лаймската болест от някои държави членки в тяхната националните системи за наблюдение въз основа на специфична методология;

10.  призовава Комисията да създаде единни програми за наблюдение и да работи съвместно с държавите членки, за да се улесни стандартизирането на диагностичните тестове и леченията; призовава Комисията да признае борелиозата за професионално заболяване за земеделските и горските работници, както и за полевите учени (например биолози, геолози, землемери или археолози);

11.  призовава за индивидуално предпазване от кърлежи и мерки за контрол в държавите членки с цел да се ограничи разпространението на бактерията Borrelia;

12.  призовава за разработването на основани на факти насоки за клинично и лабораторно диагностициране на лаймската борелиоза; призовава за код в ICD, който да прави разлика между лаймска болест в начален и в късен стадий; призовава за въвеждане на отделни кодове в ICD за различните симптоми на лаймската болест в късен стадий;

13.  изисква от Комисията да публикува насоки, основани на най-добрите практики в рамките на ЕС, по отношение на обучението на общопрактикуващите лекари, за да се улеснят диагностицирането и скринингът за лаймската болест;

14.  призовава държавите членки да разширят използването на клинични прегледи, така че лекарите да могат да диагностицират лаймската болест, дори ако серологичните тестове са отрицателни, с цел да се помогне на пациентите да излязат извън „терапевтичния застой“;

15.  призовава Комисията да направи оценка на мащаба на случаите с пациенти, които търсят правилно диагностициране и лечение на лаймската болест в продължение на много време, и по-специално на трансграничното движение на пациентите, които търсят лечение, и финансовите последици от него;

16.  призовава за планирането и създаването на новаторски проекти, които могат да допринесат за подобряването на събирането на данни и повишаването на ефикасността на дейностите за повишаване на информираността и осведомеността;

17.  приветства Решение за изпълнение (ЕС) 2018/945 на Комисията от 22 юни 2018 г. относно заразните болести и свързаните с тях специфични здравни проблеми, които да бъдат включени в обхвата на епидемиологичния надзор, както и съответните определения(2) на случаите, което включва лаймската невроборелиоза в списъка със заразни болести;

18.  изтъква, че добавянето на лаймската болест към европейската мрежа за епидемиологично наблюдение дава възможност на пациентите да се възползват от предимствата на солидна и структурирана система на здравеопазване, която позволява постоянна комуникация между компетентните национални органи, бързо и надеждно идентифициране на случаите на лаймска борелиоза в Съюза, взаимна помощ в областта на анализа и тълкуването на събраните данни от наблюдението и използване на изделия, необходими за спирането на разпространението на болестта сред хората;

19.  приканва държавите членки, които ще могат да разчитат на логистична подкрепа от страна на Комисията, да създадат кампания за информираност и повишаване на осведомеността с цел предупреждаване на населението и всички засегнати за съществуването на лаймска болест, на първо място и най-вече в регионите, най-силно засегнати от нейното разпространение;

20.  призовава Комисията да изготви европейски план за борба с лаймската болест, съизмерим със сериозността на тази тиха епидемия; насърчава създаването на европейска мрежа по въпросите на лаймската болест, която да включва съответните заинтересовани страни;

21.  призовава Комисията и държавите членки да публикуват общи насоки за профилактика за онези, които са с голям риск от заразяване с лаймска болест, като например работниците на открито, както и стандартизирани насоки за диагностициране и лечение;

22.  призовава Комисията да въведе превантивни тестове и метод за бързо третиране и наблюдение на хода на инфекциите с лаймска болест сред специалистите в сектора на агролесовъдството и учените, които участват в събирането на полеви данни;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) ОВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 1.
(2) ОВ L 170, 6.7.2018 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност