Европейският парламент,

—  като взе предвид международната правна защита на свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията, гарантирана от член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г., член 18 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г., Декларацията от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, член 9 от Европейската конвенция за правата на човека и членове 10, 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Коментар № 22 на Съвета на ООН по правата на човека от 30 юли 1993 г. относно член 18 на ВДПЧ от 1948 г. и Резолюция 16/18 от 12 април 2011 г. относно борбата с нетърпимостта, отрицателните стереотипи и стигматизирането, както и дискриминацията, подбуждането към насилие и насилието срещу лица, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2 и 21 от него,

—  като взе предвид член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2011 г. относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията или вярванията,

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета на 25 юни 2012 г. от Съвета, и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС от 24 юни 2013 г. относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

—  като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 г. относно проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религия или убеждения(1),

—  като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията(2), от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. „ИДИЛ/Даиш“(3) и от 14 декември 2017 г. относно положението на хората от общността рохингия(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно новия подход на ЕС към правата на човека и демокрацията — оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация от момента на неговото създаване(5), и по-специално параграфи 27 и 28 от нея,

—  като взе предвид своите резолюции от 14 декември 2016 г.(6) и от 23 ноември 2017 г.(7) относно годишните доклади относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (съответно за 2015 г. и за 2016 г.), по отношение на 2015 г., по-специално параграф 14 от резолюцията от 2016 г., и по отношение на 2016 г., по-специално параграф 8 от резолюцията от 2017 г.,

—  като взе предвид „Плана за действие от Рабат“, публикуван на 5 октомври 2012 г. от Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR), относно забраната на проповядването на национална, расова или религиозна омраза, която подбужда към дискриминация, враждебност или насилие,

—  като взе предвид мандата на специалния пратеник за утвърждаване на свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието извън ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ всички права на човека, и работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г., озаглавен „Инструментариум: Основан на правата подход в областта на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека“ (SWD(2014)0152),

—  като взе предвид връчването на наградата на Европейския парламент „Сахаров“ за свобода на мисълта и изразяването на саудитския блогър и активист Раиф Бадауи през 2015 г. за неговите забележителни усилия за стимулиране на открита дискусия относно вероизповеданието и политиката в неговата държава; като взе предвид факта, че той все още е задържан въз основа на присъда от 10 години лишаване от свобода, хиляда удара с камшик и висока глоба във връзка с обвинение в „обида към исляма“,

—  като взе предвид случая на пакистанската християнка Асия Биби, която беше задържана и осъдена на смърт за богохулство и нейната неотдавнашна оправдателна присъда,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0449/2018),

A.  като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията, наричана в правната уредба на ЕС и в настоящата резолюция общо „свобода на вероизповеданието и убежденията“, е право на човека, присъщо на всеки, и основно право на хората, което като всички други права следва да се упражнява без допускане на какъвто и да е вид дискриминация съгласно предвиденото от международните и европейските учредителни актове, в това число Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че всеки има право на зачитане на всички права на човека, както са признати във Всеобщата декларация за правата на човека и в Хартата на основните права на ЕС, без дискриминация, основана на раса, етнически произход, способности, пол, сексуална ориентация, религиозни вярвания или липса на религиозни вярвания; като има предвид, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз външната дейност на Съюза се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване; като има предвид, че съгласно член 2 от Договора Съюзът се основава на общества, чиито характеристики са плурализмът и толерантността;

Б.  като има предвид, че принципът за разделение на църквата и държавата е основен конституционен принцип в света и в Европа;

В.  като има предвид, че Европейският парламент определи секуларизма като строго разделение между религиозните и политическите органи, което предполага отхвърлянето на всяка религиозна намеса в дейността на публичните институции и на всяка публична намеса в религиозните дела, освен с цел спазване на правилата за опазване на обществената сигурност и на обществения ред (включително зачитането на свободата на другите), както и с цел гарантиране на всички — вярващи, агностици или атеисти — на равна свобода на съвестта;

Г.  като има предвид, че свободата на вероизповеданието и убежденията предполага правото на всеки да избере в какво да вярва или да не вярва, правото на всеки да смени или да се отрече от вероизповеданието и убежденията си без ограничения, както и правото да практикува и да изявява избраните от него мисъл, съвест, вероизповедание и убеждения както индивидуално, така и в общност, както в частния си живот, така и в публичната сфера; като има предвид, че проявите на мисъл, съвест, религиозна принадлежност или убеждения могат да бъдат изразени чрез участие в служби, спазване, практикуване и обучение; като има предвид, че свободата на вероизповеданието и убежденията предполага правото на общностите на вярващите и на невярващите да запазят своята етика и да действат, ръководени от нея, както и правото на религиозните, светските и неконфесионалните организации да притежават призната правосубектност; като има предвид, че защитата на лицата, които се присъединяват към някоя религия или не принадлежат към никоя религия, както и ефективното противодействие на нарушенията на свободата на вероизповеданието и убежденията като дискриминация или правни ограничения въз основа на религия или убеждение, са от първостепенно значение, за да се гарантира, че физическите лица могат да се ползват равнопоставено от правото на свобода на вероизповеданието и убежденията;

Д.  като има предвид, че теистичните, нетеистичните и атеистичните убеждения, както и правото да не се изповядва никаква религия или убеждения също се закрилят по силата на член 18 от МПГПП; като има предвид, че правото на вероизповедание или убеждения е абсолютно и не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства;

Е.  като има предвид, че всички права на човека и основни свободи са неделими, взаимнозависими и взаимносвързани; като има предвид, че свободата на вероизповеданието и убежденията включва и зависи от елементи на много други права на човека и основни свободи като свободата на словото и свободата на събранията и сдруженията, и заедно те играят важна роля в борбата срещу всички форми на нетърпимост и дискриминация, основана на религия или убеждения;

Ж.  като има предвид, че свободата на вероизповеданието трябва да приключи в момента, в който нейното упражняване е в нарушение на правата и свободите на другите, и като има предвид, че практикуването на религия или преследването на дадено убеждение не може никога, под какъвто и да било претекст, да бъде оправдание за насилствен екстремизъм или осакатяване, нито да дава свободно право за действия във вреда на присъщото достойнство на отделния човек;

З.  като има предвид, че зачитането на свободата на вероизповеданието и убежденията допринася пряко за утвърждаването на демокрацията, развитието, принципите на правовата държава, мира и стабилността; като има предвид, че нарушенията на свободата на вероизповеданието и убежденията са широкоразпространени, засягат хора по всички части на света, накърняват достойнството на човешкия живот и могат да породят или да изострят нетърпимостта, като често представляват ранни признаци за потенциално насилие и конфликти; като има предвид, че държавите трябва да извършват надлежна проверка, за да предотвратяват, разследват и наказват актовете на насилие или заплахата за извършване на такива актове срещу дадени лица въз основа на тяхната религия или убеждения, както и да гарантират търсенето на отговорност за такива нарушения;

И.  като има предвид, че съгласно член 21 от ДЕС ЕС насърчава и защитава универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и зачитането на човешкото достойнство като част от ръководните принципи на външната си политика;

Й.  като има предвид, че в много държави все още съществуват религиозни ограничения и вражди, породени от правителствата или обществата; като има предвид, че някои религиозни малцинства са били изправени пред засилени заплахи и преследвания от държавни и недържавни участници; като има предвид, че защитниците на правата на човека по света, които се борят за свободата на вероизповеданието и убежденията, са подложени все повече на заплахи и атаки;

К.  като има предвид, че за постигане на целта за напредък на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията чрез външната политика на ЕС Съветът прие през юни 2013 г. насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на мисълта, съвестта и религията и през май 2016 г. Комисията назначи първия специален пратеник за насърчаване на свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието извън ЕС с мандат от една година, който оттогава беше подновен два пъти за по една година;

Л.  като има предвид, че ЕС насърчава свободата на вероизповеданието и убежденията на международно равнище и чрез многостранни форуми, по-специално като поема водеща роля по тематичните резолюции в Общото събрание на ООН (ОСООН) и в Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC) и като подкрепя мандата на и се ангажира със специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на свобода на религията или убежденията, но също и чрез сътрудничество с трети държави със сходни възгледи;

М.  като има предвид, че насърчаването на свободата на мисълта, съвестта и религията, включително чрез оказване на подкрепа на гражданското общество за защита на правата на вярващите и невярващите и на правата на лицата, принадлежащи по-специално към религиозни или верски малцинства, подкрепата за защитниците на правата на човека и за борба срещу дискриминацията, основана на религия или убеждения, и насърчаването на междукултурния и междурелигиозния диалог е приоритет на финансирането по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за 2014 — 2020 г.; като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) и финансовите инструменти на ЕС, като Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство (ЕИС), Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP), и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), също подкрепиха проекти, които водят до подобряване на контекста на свободата на мисълта, съвестта и религията;

1.  подчертава, че свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията, наричани в правната уредба на ЕС и в настоящата резолюция общо „свобода на вероизповеданието и убежденията“, представляват всеобщо право на човека, ценност на ЕС и важен и неоспорим стълб на достойнството, който оказва значително въздействие върху всички хора, тяхната лична идентичност и развитие и върху обществата; подчертава, че на хората трябва да бъде предоставена свободата да организират личния си живот съгласно своите собствени убеждения; подчертава, че правото на свобода на вероизповеданието и убежденията включва правото да не се вярва, правото да се възприемат теистични, нетеистични, агностични или атеистични възгледи и правото на вероотстъпничество; потвърждава, че свободата на вероизповеданието и убежденията трябва да бъде надлежно защитавана, насърчавана и гарантирана от всички участници, както и укрепвана чрез междурелигиозен и междукултурен диалог в съответствие с член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и ценностите на Европейския съюз, установени в ДЕС и в Хартата на основните права на ЕС; подчертава задължението на държавите да гарантират свободата на вероизповеданието и убежденията и да третират равно всички лица, без дискриминация въз основа на тяхната религия или убеждения, за да съхранят мирни, демократични и плуралистични общества, които зачитат многообразието и убежденията;

2.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че през последните години се наблюдава драстично увеличаване на нарушенията на свободата на вероизповеданието и убежденията в световен мащаб и на преследването на вярващите и невярващите; осъжда използването на религиозните въпроси като инструмент за политически цели и насилието, тормоза и социалния натиск срещу всеки отделен човек или група хора, основани на мисъл, съвест, вероизповедание или убеждения; осъжда преследването и атаките срещу етнически и религиозни групи, невярващи, атеисти и всякакви други малцинства, както и преследването на жени и момичета, и на лица въз основа на тяхната сексуална ориентация; осъжда принудителната смяна на религия и увреждащите практики, като гениталното осакатяване на жени, както и принудителните бракове и някои други практики, които се асоциират или се възприемат като прояви на религия или убеждение, и призовава за незабавно търсене на отговорност за подобни нарушения; подчертава, че нарушенията на свободата на вероизповеданието и убежденията често са в основата на все по-ожесточени войни или други форми на въоръжен конфликт, водещи до нарушения на хуманитарното право, включително масови убийства или геноцид; подчертава, че нарушенията на свободата на вероизповеданието и убежденията подкопават устоите на демокрацията, възпрепятстват развитието и се отразяват отрицателно върху упражняването на други основни свободи и права; подчертава, че това задължава международната общност, ЕС и неговите държави членки да потвърдят своята решителност и да засилят действията си за насърчаване на правото на свобода на вероизповеданието и убежденията за всички;

3.  подчертава, че в съответствие с член 21 от ДЕС, ЕС и неговите държави членки са се ангажирали да засилят зачитането на правата на човека като принцип, водещ външната политика на ЕС; енергично приветства факта, че насоките на ЕС от 2013 г. включват насърчаването и защитата на свободата на вероизповеданието и убежденията във външната политика и външната дейност на ЕС и във връзка с това призовава за действия за по-нататъшното ѝ укрепване, които да целят повишаване на осведомеността и прилагане на насоките;

4.  подчертава, че в съответствие с член 17 от ДФЕС, ЕС е решен да поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с църквите и с религиозните, философските и неконфесионалните организации; изтъква въздействието на посочените диалози по отношение на спазването на други права на човека; подчертава, че такива междурелигиозни и междукултурни диалози често се провеждат с по-голяма откритост от страна на някои от международните партньори на ЕС и създават отправна точка за напредък в други области;

5.  подчертава значението на подкрепата за невярващите в държави, където те не могат да се организират и не могат да се възползват от свободата на събранията;

Стратегия на ЕС за насърчаване и защита на правото на свобода на вероизповеданието и убежденията чрез международни отношения и сътрудничество

6.  приветства подобряването на насърчаването на свободата на вероизповеданието и убежденията във външната политика и външните действия на ЕС през последните години, по-специално чрез Глобалната стратегия на ЕС за външната политика и сигурност и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.; приветства факта, че това подобрение е изпълнено, с нарастващ ангажимент от страна на много партньорски държави да спазват членове 18 съответно от ВДПЧ и МПГПП;

7.  отбелязва създаването през 2016 г. от председателя на Комисията в отговор на резолюцията на Парламента от 4 февруари 2016 г. на поста специален пратеник с цел популяризиране извън ЕС на свободата на вероизповеданието и убежденията; счита назначаването на специалния пратеник за важна стъпка напред и явно признаване на свободата на вероизповеданието и убежденията в дневния ред за правата на човека във връзка с външната политика и външните действия на ЕС, както двустранни, така и многостранни, и в рамките на сътрудничеството за развитие; насърчава специалния пратеник да продължи постоянния си ангажимент и сътрудничество и взаимното допълване на действията със специалния представител на ЕС за правата на човека по този въпрос, включително популяризирането на насоките на ЕС; отбелязва като положителна активната подкрепа за специалния пратеник от страна на комисаря по въпросите на международното сътрудничество и развитието и ГД „Международно сътрудничество и развитие“;

8.  подчертава, че е важно да се свържат усилията за насърчаване на свободата на вероизповеданието и убежденията и диалозите между и в рамките на религиите, между вероизповеданията, различните убеждения, култури и философски разбирания с превенцията на религиозния екстремизъм на взаимно допълваща се и взаимно подсилваща се основа като начин за отстояване на свободата на религията и убежденията в света, по-специално със съседните и други държави, с които ЕС поддържа специални отношения; подчертава, че неконфесионалните, хуманистичните и светските организации също имат ключова роля в превенцията на религиозния екстремизъм;

9.  призовава за засилено сътрудничество за превенция на преследването на религиозни малцинства на основание мисъл, съвест, вероизповедание или убеждения, за създаване на условия за мирно съвместно съществуване в многообразни общества, както и за осигуряване на продължаващ диалог между религиозните водачи и участници, учените, църквите и други верски организации, групи на невярващи, национални институции за защита на правата на човека, защитници на правата на човека, организации за правата на жените и младежки организации, представители на гражданското общество и медиите; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и делегациите на ЕС да определят заедно със своите различни партньори набор от общи цели за насърчаване на свободата на вероизповеданието и убежденията посредством диалог за правата на човека;

10.  счита, че религиозната неграмотност, както и липсата на знания и непризнаването на ролята, която религиите играят за голяма част от човечеството, подхранват пристрастността и стереотипите, които допринасят за увеличаване на напрежението, недоразуменията и презрителното и несправедливо отношение към начина на мислене и поведението на голяма част от населението; подчертава важността на образованието за запазване и изграждане на свободата на вероизповеданието и убежденията в световен мащаб, както и за борбата с нетолерантността; призовава лицата на отговорни постове в комуникационните и социалните медии да допринасят по положителен и уважителен начин към обществените дебати, като избягват негативни пристрастия и стереотипи към религиите и към вярващите, както и да упражняват своята свобода на словото по отговорен начин съгласно изискването на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека;

11.  изразява съжаление относно факта, че някои държави имат, прилагат или възнамеряват да приемат наказателни разпоредби, които предвиждат наказания за богохулство, приемане на друга религия или вероотстъпничество, включително смъртно наказание; изразява съжаление относно факта, че с тези разпоредби обикновено се цели ограничаване на свободата на вероизповеданието и убежденията и на свободата на словото, и че те често се използват като форма за потискане на малцинствата и за политически натиск; обръща внимание също така на положението на някои други държави, които са изправени или са изложени на риск от конфликти, при които религиозните въпроси най-често са движеща сила или се използват като инструмент; призовава ЕС да поеме по-категоричен ангажимент да превърне в приоритет на своята външна политика усилията, насочени към всички засегнати държави, които имат за цел отмяната на такива дискриминационни закони и прекратяването на репресиите срещу защитниците на правата на човека и на свиването на пространството на гражданското общество на религиозни основания; настоятелно призовава ЕС да включи диалог за правата на човека, който обхваща зачитането на свободата на вероизповеданието и убежденията, във всички водени преговори за сключване на всякакви споразумения с държави извън ЕС;

12.  осъжда продължаващото задържане след незаконосъобразен процес на лауреата на наградата „Сахаров“ Раиф Бадауи и настоятелно призовава саудитските органи да пристъпят към неговото незабавно и безусловно освобождаване;

13.  призовава пакистанските власти да гарантират безопасността на Асия Биби и нейното семейство;

Специален пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС

14.  приветства факта, че специалният пратеник е разработил ефективни работни мрежи в рамките на Комисията, както и със Съвета, Европейския парламент и други заинтересовани лица; призовава специалния пратеник да докладва ежегодно относно посетените държави и своите тематични приоритети;

15.  призовава Съвета и Комисията да направят прозрачна и цялостна оценка на ефективността и добавената стойност от поста на специалния пратеник в процеса на подновяване на мандата му; призовава Съвета и Комисията въз основа на тази оценка да подкрепят по подходящ начин институционалния мандат, капацитет и задължения на специалния пратеник, като разгледат възможността за многогодишен мандат, подлежащ на годишен преглед, и като развиват работни мрежи в рамките на всички съответни институции на ЕС;

16.  подчертава, че задълженията на специалния пратеник следва да се съсредоточат върху насърчаване на свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията, както и върху правото на липса на убеждения, вероотстъпничество и възприемане на атеистични възгледи, като обръща внимание на положението на изложените на риск невярващи; препоръчва ролята на специалния пратеник да може да включва правомощия, като например: повишаване на видимостта, ефективността, съгласуваността и отчетността на политиката на ЕС в областта на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС; да предоставя на Европейския парламент, Съвета, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията годишен доклад за напредъка, както и всеобхватен доклад относно мандата на специалния пратеник при приключването му и да работи в тясно сътрудничество с Работната група за правата на човека на Съвета (COHOM);

17.  изразява одобрението си за работата, извършена от специалния представител на ЕС за правата на човека, включително във връзка със свободата на вероизповеданието и убежденията; подчертава, че когато се изработват институционалните мандати, е важно да се избягва дублирането на задълженията и правомощията между специалния пратеник и специалния представител на ЕС за правата на човека;

18.  отбелязва, че редица държави членки наскоро създадоха нови отговорни постове във връзка със свободата на вероизповеданието и убежденията, чиято роля е подобна на ролята на специалния пратеник; подчертава необходимостта от последователен подход, който да обхваща правата на всички религиозни общности, както и тези на невярващите; насърчава сътрудничеството между специалния пратеник и националните длъжностни лица, отговарящи за свободата на вероизповеданието и убежденията извън своята държава, както и с Работната група за правата на човека на Съвета (COHOM) и Европейския парламент; призовава за укрепване на сътрудничеството и за общи и взаимни усилия между делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки за осигуряване на последователен и обединен глас в утвърждаването на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС, и за подкрепа на общности и отделни лица, подложени на нарушения на свободата на вероизповеданието и убежденията;

19.  препоръчва да се обмисли възможността за създаването на неформална консултативна работна група от представители на институциите в областта на свободата на вероизповеданието и убежденията, и други съответни институции на държавите членки, както и от представители и експерти на Европейския парламент, учени и представители на гражданското общество, включително църкви и други организации на верска основа, както и неконфесионални организации;

20.  препоръчва специалният пратеник да доразвие сътрудничеството с партньори извън ЕС, по-специално като работи в тясно сътрудничество и подкрепя дейността на специалния представител на ЕС за правата на човека и на различните специални докладчици на ООН, и по-специално с докладчика относно свободата на вероизповеданието и убежденията, както и като проучи възможността за съвместни инициативи между ЕС и ООН във връзка с дискриминацията срещу религиозни групи и малцинства, както и срещу невярващи и срещу хора, които сменят религията си, критикуват или се отказват от дадена религия, също и като формулира общи предложения относно начините за прекратяване на подобна дискриминация; отбелязва предложението за определяне на официален ежегоден международен ден, провеждан от ООН, честващ паметта на жертвите и оцелелите от религиозно преследване;

Насоки на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията

21.  счита, че в насоките на ЕС се съдържа ясен набор от политически насоки, принципи, норми и теми за приоритетни действия, както и набор от инструменти за мониторинг, оценка, докладване и постъпки от страна на представителите на ЕС в трети държави, които представляват солиден стратегически подход, даващ възможност на ЕС и неговите държави членки да упражняват ефективна роля в популяризирането на свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието извън ЕС;

22.  призовава за спешно ефективно изпълнение на насоките на ЕС относно свободата на вероизповеданието и убежденията, за да се засили влиянието на ЕС по отношение на напредъка в тази област в световен мащаб; подчертава, че разбирането за начина, по който обществата могат да бъдат оформени и повлиявани от идеи, религии и други форми на култура и убеждения, включително и липсата на убеждения, е от основно значение за по-доброто разбиране на популяризирането на свободата на вероизповеданието и убежденията във външната политика и международното сътрудничество на ЕС; призовава за обръщане на еднакво внимание на положението на невярващите, атеистите и вероотстъпниците, подложени на преследване, дискриминация и насилие;

23.  призовава за засилване на познаването на свободата на вероизповеданието и убежденията, и приветства в това отношение усилията, положени до момента от ЕСВД и Комисията, за осигуряване на обучение на длъжностните лица на ЕС и националните дипломати в областта на грамотността по въпросите на религията и убежденията и тяхната история, както и по отношение на положението на религиозните малцинства и невярващите при спазване на принципите на плурализъм и на неутралност; подчертава обаче необходимостта от по-широки и по-систематични програми за обучение, които ще повишат осведомеността и прилагането на насоките на ЕС сред длъжностните лица и дипломатите на ЕС и на държавите членки, и ще засилят сътрудничеството със специалния пратеник; препоръчва представители на академичните среди, църквите и религиозните общности и сдружения в цялото им разнообразие, както и неконфесионалните организации и организациите за защита на правата на човека и организации на гражданското общество да участват в този процес на обучение; призовава Комисията и Съвета да предоставят подходящи ресурси на такива програми за обучение;

24.  призовава Комисията и ЕСВД да включат глава, посветена на свободата на вероизповеданието и убежденията, в годишните доклади на ЕС за правата на човека и демокрацията в света, както и в докладите за напредъка по отношение на прилагането на насоките на ЕС, които да бъдат съобщавани на Парламента и на Съвета; отбелязва, че в насоките на ЕС се предвижда оценка на тяхното изпълнение от страна на Работната група за правата на човека на Съвета (COHOM) след период от три години, както и че такава оценка не е била съобщена или публикувана; призовава оценката да бъде публикувана незабавно; счита, че в оценката следва да се изтъкнат най-добрите практики, да се определят областите за подобрение и да се представят конкретни препоръки относно изпълнението в съответствие с конкретен график и основни етапи и предмет на редовна годишна оценка; призовава оценката да бъде включена в годишните доклади на ЕС за правата на човека и демокрацията в света;

25.  подчертава отговорностите, изпълнявани от координационните центрове за правата на човека, включително и по отношение на свободата на вероизповеданието и убежденията, във всички делегации на ЕС и мисиите на обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО); призовава за предоставяне на подходящи ресурси на тези делегации и мисии, така че да им се даде възможност да извършват дейността си по наблюдение, оценка и докладване на будещи тревога ситуации по отношение на правата на човека, включително свързани със зачитането на свободата на вероизповеданието и убежденията;

26.  припомня значението на националните стратегии в областта на правата на човека и демокрацията, които приспособяват действията на ЕС към специфичните за всяка държава условия и нужди; призовава да се обърне подходящо внимание на въпроси, свързани със свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието, като се изготвят насоки за действие от страна на ЕС, така че да могат да бъдат предприети действия в рамките на стратегиите за правата на човека за всяка отделна държава, в случай, че спазването на свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието е застрашено; отново призовава членовете на Европейския парламент да получат достъп до съдържанието на стратегията за правата на човека за всяка отделна държава;

Действия на ЕС в областта на свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието в рамките на многостранни форуми

27.  приветства ангажимента на ЕС за насърчаване на свободата на вероизповеданието и убежденията в рамките на многостранни форуми, по-специално в рамките на ООН, Съвета на Европа и ОССЕ, както и на Организацията за ислямско сътрудничество (OИС); подкрепя в това отношение сътрудничеството на ЕС със специалния докладчик на ООН за свободата на вероизповеданието и убежденията и Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека; препоръчва да се продължи практиката на ЕС за поемане на водеща роля по отношение на резолюциите на Общото събрание на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека по въпросите на свободата на вероизповеданието и убежденията и да се търси изграждане на съюзи и защита на общи позиции с трети държави и международни организации; призовава ЕС и ОИС да обмислят подготовката на съвместна резолюция относно свободата на вероизповеданието и убежденията в рамките на правната уредба на ООН;

Финансови инструменти на ЕС

28.  изразява удовлетворение във връзка с факта, че свободата на вероизповеданието и убежденията се определя като приоритет на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); отбелязва увеличението на финансирането по линия на ЕИДПЧ, насочено за проекти в областта на свободата на вероизповеданието и убежденията след приемането на насоките на ЕС; призовава Комисията и ЕСВД да гарантират, че дипломатическата работа на ЕС за насърчаване на правата на човека, в това число свободата на вероизповеданието и убежденията, и проектите, финансирани по линия на ЕИДПЧ, се подсилват взаимно, и да спазват принципите на плурализъм, неутралност и справедливост при предоставянето на средствата; подчертава, че свободата на вероизповеданието и убежденията може да бъде подпомагана и от други инструменти, различни от финансиране на правата на човека, сред които средства, предназначени за предотвратяване на конфликти или за образование и култура; призовава Комисията и Съвета да поддържат достатъчно финансиране за проекти, свързани със свободата на вероизповеданието и убежденията по линия на външните финансови инструменти на ЕС, в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.; призовава на ЕИДПЧ да бъдат предоставени средства за финансиране на защитата или извеждането на свободомислещите и защитниците на правата на човека, които са застрашени или преследвани в своята държава на произход;

29.  призовава за усилия за прозрачност при предоставянето на финансиране и за контрол на използването на средствата от култовете и техните дейности;

30.  подчертава, че политиките на ЕС в областта на мира, сигурността, предотвратяването на конфликти и развитието и сътрудничеството са изправени пред предизвикателства, за които могат да бъдат разработени решения с участието по-специално на църкви, религиозни лидери, представители на академичните среди, общности и асоциации — религиозни и на убеждения, както и на организации на верска основа и неконфесионални организации, които са важна част от гражданското общество; признава, че е важно да се има предвид разнообразието от църкви, общности и асоциации – религиозни и на убеждения, както и организации на верска основа и неконфесионални организации, които реализират действително развитие и извършват хуманитарна дейност в полза и съвместно с общностите; призовава Съвета и Комисията да включват, когато е приложимо, цели и дейности, свързани с насърчаването и защитата на свободата на вероизповеданието и убежденията, в програмирането на финансови инструменти, свързани с тези политики, а именно ЕФР, ИСР, ЕИС, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), както и всички други инструменти, които може да бъдат създадени в съответните области след 2020 г.;

o
o   o

31.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Обединените нации.

(1) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 174. (2) OВ C 136E, 11.5.2012 г., стp. 53. (3) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 77. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0500. (5) OВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 130. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0502. (7) Приети текстове, P8_TA(2017)0494. (8) OВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 85.