Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2019 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2017 г. (2018/2101(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2018 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2016 г.(1),
— като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2017 г.,
— като взе предвид устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), и по-специално членове 2, 3, 7, 10.2, 15, 21, 32.5 и 33.1 от него,
— като взе предвид член 129, параграф 3, член 130, член 138, параграф 2, член 282, параграфи 2 и 3, член 283, параграф 2 и член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид речта на председателя на ЕЦБ Марио Драги, произнесена в Синтра на 19 юни 2018 г.,
— като взе предвид Икономическия бюлетин на ЕЦБ, брой 5, 2018 г.,
— като взе предвид член 11 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото(2),
— като взе предвид член 128, параграф 1 от ДФЕС относно характера на законно платежно средство на еврото,
— като взе предвид обратната връзка относно приноса, който Парламентът предостави в рамките на резолюцията си относно годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г.,
— като взе предвид годишния икономически доклад за 2017 г. на Банката за международни разплащания (БМР),
— като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) от ноември 2016 г., озаглавен „Уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в ЕС“, и придружаващите го специфични за отделните държави предупреждения, отправени към осем държави членки,
— като взе предвид член 132, параграф 1 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0424/2018),
A. като има предвид, че еврото остава безспорно втората най-важна валута в международната парична система; като има предвид, че през 2017 г. обществената подкрепа за еврото беше висока, като почти три четвърти от анкетираните в еврозоната (73%) се обявиха в полза на единната валута, което е най-високата стойност, постигана от есента на 2004 г. насам;
Б. като има предвид, че според прогнозата на Комисията от лятото на 2018 г. БВП на ЕС и на еврозоната е нараснал с 2,4% през 2017 г., като е изпреварил САЩ; като има предвид, че според същата прогноза БВП следва да се увеличи през 2018 г. и 2019 г. съответно с 2,1% и с 2,0%;
В. като има предвид, че последните икономически данни през 2018 г. отразяват известно забавяне за растежа спрямо високите нива от 2017 г., което се дължи на по-слабия тласък от външната търговия и по-високите цени на петрола;
Г. като има предвид, че по данни на Евростат от май 2018 г. безработицата в ЕС и в еврозоната сега се връща на нивата отпреди кризата, възлизащи съответно на 7,0% и 8,4%; като има предвид, че броят на заетите лица и участието на работната сила в еврозоната са достигнали най-високите си нива от началото на Икономическия и паричен съюз през 1999 г.;
Д. като има предвид, че въпреки известното доближаване, равнищата на растежа и безработицата остават до голяма степен неравномерни в географско отношение, което води до опасна нестабилност за икономиката и застрашава доброто и балансирано развитие; като има предвид, че равнищата на младежката безработица остават над два пъти по-високи от средните, като в края на 2017 г. възлизат на 16,8% в ЕС и 18,8% в еврозоната;
Е. като има предвид, че настоящото мащабно икономическо разрастване се дължи основно на износа и вътрешното потребление в държавите членки; като има предвид, че през миналата година инвестициите нараснаха с най-бързи темпове от 2007 г. насам, подкрепени от глобалния подем и Плана за инвестиции за Европа; подчертава ролята на ЕФСИ за преодоляването на недостига на инвестиции в ЕС чрез мобилизиране на общи инвестиции от 256,9 милиарда евро и предоставяне на финансиране на почти 550 000 малки и средни предприятия (МСП), които ще се възползват от средствата по линия на Европейски инвестиционен фонд;
Ж. както има предвид, че държавите членки, които не са част от единната валута и имат гъвкав обменен курс на националните си валути, показаха несъответствия в икономическите си резултати; като има предвид, че държавите членки, които са приели единната валута през последните десет години, показват относително по-добри резултати от държавите с гъвкави обменни курсове;
З. като има предвид, че според макроикономическите прогнози на персонала на Евросистемата от юни 2018 г. годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за еврозоната изглежда ще достигне 1,7% през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., възстановявайки се от предишните спадове и доближавайки се до средносрочната цел на ЕЦБ за инфлация от 2%, но все още под тази стойност, с големи различия в равнищата на инфлация в еврозоната; като има предвид, че повишаването на общата инфлация се ръководи предимно от високите цени на енергията, като същевременно основната инфлация е отбелязала само пренебрежимо слабо повишение до 1,0% от 0,9% през 2016 г., без признаци за устойчива възходяща тенденция през 2017 г.; като има предвид, че нарастването на възнагражденията в съответствие с ръста на производителността остава важно предварително условие за устойчиво повишение на основната инфлация;
И. като има предвид, че според прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. общият държавен дефицит в еврозоната се очаква да спадне от 0,9% до 0,7% от БВП през 2018 г., като се предвижда допълнително намаление до 0,6% за 2019 г. в сравнение с очаквания дефицит в САЩ от 5,9% от БВП, а в Япония — 2,7%;
Й. като има предвид, че ЕЦБ очаква инфлацията постепенно да се повиши в средносрочен план, подкрепена от въздействието на настоящата парична политика, продължаващото икономическо разрастване, повишаващите се заплати и преодоляването на икономическия застой;
К. като има предвид, че банките от еврозоната са ускорили намаляването на броя на необслужваните кредити (НК) от 8% от общия размер на кредитите през 2014 г. на 4,9% през четвъртото тримесечие на 2017 г.; като има предвид, че общият обем на необслужваните кредити в ЕС все още е на равнището от 950 милиарда евро; като има предвид, че необслужваните кредити трябва да бъдат продадени, (частично) отписани или обезпечени по подходящ начин, за да се гарантира финансова стабилност и да се избегнат отрицателни последици за настоящите титуляри на сметки, спестители и инвеститори; като има предвид, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на броя на необслужваните кредити; като има предвид, че коефициентът на необслужваните кредити в осем държави членки все още е много над 10%, а в две от тях – над 40%;
Л. като има предвид, че съществува необходимост от засилен вторичен пазар на необслужваните кредити с цел повишаване на пазарната ликвидност на европейско равнище и избягване на евентуална пазарна неяснота; като има предвид, че от финансовите институции, които извършват дейност на вторичния пазар, трябва да се изисква да отчитат интересите на потребителите и да спазват всички съответни национални изисквания и изисквания на ЕС за защита на потребителите;
М. като има предвид, че на срещата си през октомври 2017 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да продължи своите нетни покупки в рамките на програмата за закупуване на активи (ПЗА), при месечен темп от 30 милиарда евро до септември 2018 г.; като има предвид, че на заседанието си през юни 2018 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да удължи срока на месечната покупка с намален размер от 15 милиарда евро до края на 2018 г., а след това като цяло да прекрати покупките, при условие че бъдат получени входящи данни, потвърждаващи средносрочните прогнози на ЕЦБ за инфлацията, като потвърди това решение на заседанието си през септември 2018 г.;
Н. като има предвид, че Управителният съвет на ЕЦБ потвърди очакванията си, свързани със запазването без промяна на лихвените проценти на основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение, съответно на равнища от 0,00%, 0,25% и 0,40% най-малкото до края на лятото на 2019 г. и във всеки случай докато не бъде направена устойчива корекция по отношение на инфлацията, съответстваща на средносрочната цел на ЕЦБ;
О. като има предвид, че последното усвояване на целевите дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР) през 2017 г. показа повишено търсене от банките в еврозоната; като има предвид, че целта на ЦДОР е стимулирането на предоставянето на банкови заеми на реалната икономика;
П. като има предвид, че в края на 2017 г. размерът на счетоводния баланс на Евросистемата достигна рекордно равнище от над 4,5 трилиона евро, което е нарастване с 0,8 трилиона евро в сравнение с края на 2016 г. и представлява 41% от общия БВП на еврозоната; като има предвид, че чрез програмата си за закупуване на облигации ЕЦБ е поела значителни рискове в своя баланс;
Р. като има предвид, че през 2017 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нараснаха съответно с 5,9% и 4,0%, а броят и стойността на евромонетите — съответно с 4,2% и 4,0%;
С. като има предвид, че през 2017 г. нетната печалба на ЕЦБ възлизаше на 275 милиарда евро в сравнение с 1 193 милиарда евро през 2016 г.; като има предвид, че това увеличение може да се отдаде главно на нарастването на нетния доход от лихви;
Т. като има предвид, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ постоянно изтъкваха значението на провеждането на насърчаващи производителността структурни реформи в еврозоната, както и на благоприятни за растежа фискални политики в рамките на Пакта за стабилност и растеж;
У. като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ забраняват паричното финансиране на държавите;
Ф. като има предвид, че при изпълнението на надзорната си функция до този момент ЕЦБ не винаги е съблюдавала в достатъчна степен принципа на пропорционалност;
Общ преглед
1. приветства факта, че обществената подкрепа за еврото се е увеличила с 8 процентни пункта през 2017 г. спрямо 2016 г., като почти две трети от анкетираните (64%) считат, че единната валута е нещо добро за техните държави;
2. подчертава, че еврото е преди всичко политически, а не икономически проект; подчертава необратимия характер на единната валута;
3. обръща внимание на задължението на всяка държава членка, с изключение на Обединеното кралство и Дания, да приеме единната валута, след като е спазила критериите за конвергенция от Маастрихт; счита, че участието в банковия съюз трябва да се счита за ключов критерий за държавите, които желаят да се присъединят към еврозоната;
4. изтъква, че статутът на независимост на ЕЦБ, установен в Договорите, е от решаващо значение за изпълнението на нейния мандат за стабилност на цените и за защитата на институцията като цяло от политическа намеса;
5. подчертава, че ЕЦБ отговаря за паричната политика в еврозоната като цяло; припомня, че според правилата на ЕЦБ членовете на съвета не представляват своята държава членка, нямат право на вето и не трябва да приемат указания от нито една институция, правителство или друг орган, което позволява на ЕЦБ да действа решително;
6. отбелязва, че паричната политика е допринесла за запазването на единната валута и на стабилността на икономическия и паричен съюз;
7. отново заявява, че независимостта на ЕЦБ дава на членовете на нейния Изпълнителен съвет свободата да вземат решения отговорно и въз основа на съблюдаване на съответната отчетност относно това дали да вземат участие във форуми, включително в тези, които не са открити за широката общественост, ако считат това за необходимо, с цел да се гарантира най-доброто изпълнение на паричната политика на ЕЦБ; отбелязва становището на омбудсмана от 5 юли 2018 г.;
8. призовава ЕЦБ да се съсредоточи върху първостепенната си цел във връзка с ценовата стабилност; припомня, че в съответствие с разпоредбите на член 2 от своя устав и член 127 от ДФЕС, както и с допълнителните подробности, определени в член 282 от ДФЕС, ЕЦБ трябва, без да се засяга първостепенната цел за поддържане на ценова стабилност, да подкрепя „общите икономически политики на Съюза“, с оглед да се допринесе за постигането на целите на Съюза, установени в член 3 от ДЕС;
9. отбелязва, че през 2017 г. икономиката на ЕС нарасна с най-бързи темпове от десет години насам, както и че всички държави членки отчетоха разрастване на икономиките си; отбелязва, че безработицата в ЕС е на най-ниско равнище от 2008 г. насам, въпреки че продължава сериозно да засяга младите хора; приветства ролята на ЕЦБ в структурните реформи, чиято цел е постигането на устойчив и приобщаващ растеж, предприети в някои държави членки, като част от текущото възстановяване; припомня значението на оценката на икономическите и социалните последици от тези реформи;
10. предупреждава обаче за повишаването на несигурността, произтичаща от фактори, включващи: заплахата от увеличаване на протекционизма; преговорите за Брексит; потенциалните „балони“ с цени на активите; кризата на развиващите се пазари; исторически високите равнища на частен и публичен дълг; общата нестабилност на финансовите пазари, свързана по-специално с политическите рискове в някои държави членки, които оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж на еврозоната; нарастващия популизъм, изолационизъм и етноцентризъм на политическата сцена; отрицателната реакция срещу глобализацията; както и нарастващите различия между държавите членки по отношение на бъдещето на европейската интеграция;
11. предупреждава, че според годишния доклад за 2018 г. на Банката за международни разплащания (БМР) има признаци за натрупване на финансови дисбаланси, най-вече в държави, които до голяма степен бяха пощадени от световната финансова криза, тъй като, за разлика от държавите, намиращи се в центъра на бурята, в тези държави не се е случил деливъридж в частния сектор; отбелязва, че дисбалансите приемат формата на силно повишаване на кредитите в частния сектор;
12. подчертава голямото значение на този етап на поддържането на благоприятна среда за публичните и частните инвестиции, които все още изостават спрямо равнищата отпреди кризата; насърчава ЕЦБ да приложи мерки в съответствие с мандата си, за да помогне за осъществяването на тази цел; припомня обаче, че задвижваното от кредити разрастване може да доведе до неправилно разпределение на ресурсите;
Структурни реформи
13. счита, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да се постигне устойчиво икономическо възстановяване; припомня антицикличното въздействие на паричната политика при възстановяването след кризата, но счита, че структурният принос на паричната политика към устойчивия растеж е ограничен; поради това настоятелно призовава лицата, създаващи политики, да поддържат настоящия икономически подем отвъд краткосрочния план чрез осъществяване на набор от социално балансирани, амбициозни, благоприятстващи растежа и насърчаващи производителността структурни реформи и фискални политики в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), включително разпоредбите му за гъвкавост; изразява съгласие с думите на председателя на Европейския фискален съвет, отправени към комисията по икономически и финансови въпроси на 5 ноември 2018 г., във връзка с това, че „гъвкавостта по отношение на правилата трябва да бъде практика, която зависи от икономическото положение, в което се намираме“, както и с изразеното през юни 2018 г. мнение, че „за да се запази доверието в Пакта, разпоредбите му за гъвкавост следва да се прилагат по симетричен начин, а не само когато икономиката бележи спад или е отслабена“;
14. подчертава, че за да се гарантира напълно ефективността на паричната политика, прекомерните макроикономически дисбаланси трябва да бъдат коригирани с подходящи фискални и икономически политики и с реформи за увеличаване на производителността; подчертава, че паричната политика на ЕЦБ не може да е заместител на устойчивите структурни реформи, които са отговорност на държавите членки;
15. отбелязва със загриженост, че делът на ЕС в глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции е спаднал значително от началото на кризата;
16. приветства становището на ЕЦБ, в което се призовава за създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) като трети стълб на банковия съюз; изтъква важната роля на застраховането на депозитите за изграждането на доверие и за гарантиране на сигурността на всички депозити в банковия съюз; подчертава, че ЕСЗД би могла да помогне за по-нататъшното подобряване и запазване на финансовата стабилност; признава, че споделянето и намаляването на риска следва да вървят ръка за ръка;
Програма за закупуване на активи
17. подчертава, че нестандартните мерки на ЕЦБ в областта на паричната политика са допринесли за предотвратяване на рисковете от дефлация, които все още бяха налице в началото на 2016 г., и за започване на възстановяване на кредитирането за частния сектор, чийто годишен ръст беше около 3% в средата на 2018 г. в сравнение с 0% през 2015 г.;
18. изразява съгласие с ЕЦБ, че за постигането на целта за инфлацията ще са необходими устойчиви фискални политики, както и реформи за подобряване на конкурентоспособността, увеличаване на производителността и растежа и повишаване на възнагражденията в съответствие с ръста на производителността; поради това призовава държавите членки да удвоят усилията си, като спазват принципите на „образцовия триъгълник“ за насърчаване на инвестициите, извършват благоприятстващи растежа и социално балансирани структурни реформи и гарантират отговорни фискални политики;
19. изразява загриженост относно бързо растящите цени на недвижимите имоти в определени държави членки; поради това призовава за бдителност спрямо риска от възобновяване на спекулациите при недвижимите имоти и от прекомерната задлъжнялост на домакинствата и частния сектор в определени държави членки;
20. отбелязва коментарите на председателя на ЕССР Марио Драги(3) във връзка с това, че основният източник на уязвимост, водещ до прегряване на пазарите на недвижими имоти в ЕС, е търсенето на печалба от чуждестранни инвеститори – до голяма степен в областта на трансграничното финансиране от небанкови институции – и че лицата, създаващи политики, следва да разследват дали не трябва да се въведат нови макропруденциални инструменти за небанковите институции, най-вече по отношение на техните търговски експозиции, свързани с недвижими имоти;
21. изразява съгласие, без да се нарушава независимостта на ЕЦБ, с нейното решение да прекрати ПЗА по устойчив начин, при условие че бъдат предоставени входящи данни, потвърждаващи средносрочните прогнози за инфлацията, и счита, че този инструмент следва да се използва само временно, тъй като създава нови рискове за финансовата стабилност и намалява стимулите за консолидиране на публичните финанси и за осъществяване на структурни реформи; признава, че доверието в паричната политика за подкрепа на възстановяването след кризата е имало и непредвидени последици;
22. подчертава по-специално, че продължителните нестандартни мерки в областта на политиките може да имат отрицателни последици, свързани с разпределението; поради това призовава ЕЦБ да включи в следващия си годишен доклад цялостен и подробен анализ на страничните ефекти от своите мерки в областта на паричната политика, включително на потенциалните рискове за застрахователния сектор и сектора на пенсионното осигуряване;
23. отбелязва, че с участие от 1,9 трилиона евро в края на 2017 г. програмата за закупуване на активи от публичния сектор (ПЗАПС) е съставлявала най-голямата част от ПЗА; подчертава значението на спазването на границата на емитента от 33% при покупките в публичния сектор;
24. отбелязва, че от всички програми за закупуване от частния сектор програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС) е допринесла най-много за ПЗА през 2017 г., с нетни покупки от 82 милиарда евро; приветства факта, че от 2017 г. насам ЕЦБ публикува пълния списък на всички наличности в ПЗКС, включително имената на емитентите, заедно с обобщени данни за участията по държави, риск, рейтинг и сектор; призовава ЕЦБ да прилага подобна политика на прозрачност за всички програми за закупуване на активи, включително за програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABSPP) и третата програма за изкупуване на обезпечени облигации (CBPP3), в допълнение на допълнителните мерки с цел оповестяване на оперативните процедури, използвани при избора на ценни книжа, закупувани от националните централни банки (НЦБ); подчертава, че ПЗКС при никакви обстоятелства не трябва да води до нарушения в конкуренцията на вътрешния пазар;
25. припомня, че ЕЦБ като институция на ЕС е обвързана от Парижкото споразумение; приканва ЕЦБ, при пълно зачитане на нейния мандат, независимост и рамка за управление на риска, да включи в своите политики ангажимента към Парижкото споразумение и икономическите, социалните и управленските принципи;
26. приветства прозрачността, осигурена от ЕЦБ чрез нейните насоки за развитие; потвърждава решението на ЕЦБ за поддържане на ниски лихвени проценти с оглед на настоящата несигурност в световен аспект;
27. подчертава, че правилната последователност и изпълнение на постепенното спиране на изключителните мерки в областта на паричната политика ще бъдат от основно значение за избягването на пазарни нарушения; припомня, че е възможно да се пристъпи към повишаване на лихвения процент, като същевременно се поддържа стабилен размер на баланса за Евросистемата, ако това се налага от икономическите условия;
28. подчертава значението на популяризирането и разпространението на насоки за успешно нормализиране на паричната политика;
29. отчита различното влияние, което нормализирането на паричната политика се очаква да има върху различните държави членки, в зависимост от равнището и профила на падеж на техния дълг;
30. подчертава размера на регулаторните и структурните промени, извършени след последната икономическа криза, и на тяхната връзка с много области, свързани с паричната политика; подчертава значението на проучванията и изследванията с цел по-доброто разбиране на новата среда в резултат на събитията през последните десетилетия и последиците от тях за осъществяването на паричната политика;
31. отбелязва въздействието на отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение, наложен на банките от юни 2014 г. насам; счита, че ако тази мярка продължи да се прилага, тя може да окаже влияние върху рентабилността на банковия сектор и следва постепенно да бъде спряна в хода на нормализирането на паричната политика в съответствие с настоящото възстановяване;
32. съзнава възможното продължаване на целевите дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР), които осигуряват на банките средносрочно финансиране при привлекателни условия, при условие че финансирането се използва действително за отпускане на нови кредити на реалната икономика; отбелязва нарастващото търсене от страна на банките в еврозоната, отразено в ЦДОП през 2017 г., което може да се дължи на очакванията за повишение на лихвените проценти по депозитите и възможността за лесни печалби; призовава ЕЦБ да наблюдава отблизо това развитие, за да гарантира, че ЦДОП се използват действително за стимулиране на банките да отпускат кредити на реалната икономика;
33. отбелязва увеличаването на салдата по TARGET2, показващи продължаващи изтичания на капитали от периферията на еврозоната; отбелязва, че ЕЦБ счита, че промените в салдата по TARGET до голяма степен отразяват потоците на ликвидност, възникващи в контекста на ПЗА, и не са симптом за подновен натиск върху финансовите пазари; призовава ЕЦБ да изясни основните фактори и потенциалните рискове, свързани с дисбалансите, които това може да причини;
Други аспекти
34. приветства приемането на споразумението за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), което изяснява разпределението на отговорностите, разходите и рисковете; отбелязва, че това споразумение трябва да бъде преразгледано най-късно през 2019 г.; счита, че предоставянето на СПОЛ следва да се реши на равнище ЕС;
35. призовава ЕЦБ да оповести пълните суми на приходите, осъществени от Евросистемата посредством споразумението относно нетните финансови активи (СНФА) и чрез Програмата за пазарите на ценни книжа (ППЦК) от 2010 г. до нейното пълно приключване, с конкретна разбивка по държави за онези държави членки, които са били обект на закупувания по линия на ППЦК (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия);
36. приветства изменението на член 22 на устава на ЕСЦБ и ЕЦБ, с цел да се предостави ясна правна основа, която да позволи на Евросистемата да изпълни своята роля като емитираща централна банка за централни клирингови контрагенти (ЦКК), като по този начин предоставя на ЕЦБ компетентността да регулира дейността на клиринговите системи, включително на ЦКК, с цел ефективно противодействие на рисковете, които тези системи оказват за плавната работа на платежните системи и осъществяването на единната парична политика;
37. призовава ЕЦБ да спазва препоръките на Transparency International, по-специално по отношение на нейната роля в рамките на Тройката;
38. призовава ЕЦБ да продължи да полага усилия, за да гарантира, че банките са добре подготвени за всички възможни непредвидени разходи, свързани с Брекзит; освен това призовава ЕЦБ да предприеме всички необходими подготвителни действия за осигуряване на стабилността на финансовите пазари на ЕС, включително в случай на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС без споразумение;
39. подчертава, че е необходимо държавите членки от еврозоната да прилагат съвместна регулаторна стратегия за финансовия сектор в началото на Брекзит, а не да участват във вредна конкуренция чрез снижаване на изискванията;
40. изразява съгласие, че един добре функциониращ, диверсифициран и интегриран капиталов пазар благоприятства провеждането на единната парична политика; настоятелно призовава за ускоряване на проекта за съюз на капиталовите пазари (СКП) с цел да се задълбочи финансовата интеграция, за да се спомогне за изграждане на устойчивост на сътресения и да се осигури ефективното провеждане на паричната политика в паричния съюз, като се насърчава споделянето на частния риск в рамките на банковия съюз и в Съюза като цяло; отбелязва, че ПЗКС би могла да допринесе за улесняването на условията за финансиране на стопанските субекти, по-специално в нефинансовия сектор (а именно на нефинансовите предприятия (НФП);
41. счита, че по-задълбочените и по-добре свързани европейски капиталови пазари, които ще се постигнат в резултат на придвижването към СКП на ЕС, както и постепенното завършване на банковия съюз, ще спомогнат за задълбочаването и ликвидността на финансовите пазари в еврозоната, като същевременно ще насърчат международната позиция на еврото;
42. призовава ЕЦБ да продължи да съсредоточава вниманието си върху достъпа на МСП до кредитиране, особено с оглед на по-бавния темп на подобряване на финансовото им състояние, както беше изтъкнато в проучването за достъпа до бизнес кредити (SAFE) от юни 2018 г.; подчертава, че един напълно функциониращ СКП в дългосрочен план може да предостави алтернативно финансиране на МСП, като допълни финансирането от банковия сектор;
43. счита, че най-бързият начин за постигане на добре функциониращ
44. призовава ЕЦБ да засили своя мониторинг по отношение на развитието на технологията на дистрибутирания регистър (ТДР) и повишените рискове по отношение на киберсигурността в областта на финансовите технологии;
45. отбелязва, че ЕЦБ изразява съгласие, че е важно да се проучи приложимостта и усложненията от емитирането на цифрова валута от централната банка (или цифрово базирани пари (ЦБП) за широката общественост; насърчава ЕЦБ да проведе и публикува такова проучване;
46. подчертава значението на сигурност на информационните технологии за финансовия сектор и платежната система; призовава ЕЦБ да поддържа висок и постоянен фокус върху този въпрос, да го популяризира на международни форуми, както и да продължи сътрудничеството с Европейския надзорен орган по защита на данните;
47. изразява съгласие с ЕЦБ относно значението на физическите пари като законно платежно средство, като се има предвид, че еврото е единственото законно платежно средство в рамките на еврозоната, и напомня на всички държави членки от еврозоната, че приемането на евромонети и банкноти следва да се приема като правило при транзакции на дребно, без да се засяга правото на тези държави членки да въвеждат пределни граници за плащанията в брой, с оглед на борбата с изпирането на пари, данъчните измами и финансирането на тероризма и организираната престъпност;
48. изразява съгласие с позициите, изразени от членовете на Изпълнителния съвет по отношение на значението на развиването на истински европейски платежни системи, които са защитени от външни смущения, като сътресения от политически характер;
49. обръща внимание на призива на председателя Юнкер в речта му за състоянието на Съюза през 2018 г. да се обърне внимание на международната роля на еврото и на необходимостта то да изпълнява цялостната си роля на международната сцена;
50. подчертава значението на това ЕЦБ да се отчита пред Парламента; в тази връзка приветства постоянния диалог между ЕЦБ и Парламента, както и редовното присъствие на председателя на ЕЦБ и, когато е приложимо, на други членове на Изпълнителния съвет пред комисията по икономически и парични въпроси и на пленарните заседания; насърчава ЕЦБ да продължи с този диалог; подчертава, че ЕЦБ е подобрила своята комуникация; счита, че ЕЦБ трябва да продължи да полага усилия, за да уведомява за своите решения и да ги направи разбираеми за всички граждани, както и за дейностите за поддържане на стабилността на цените в еврозоната, като по този начин запази покупателната сила на общата валута;
51. поздравява ЕЦБ за положените досега усилия за подобряване на прозрачността и демократичната отчетност пред европейските граждани и Парламента;
52. изисква от комисията по икономически и парични въпроси да предприеме действия за подобряване на започнатото обсъждане на паричната политика с председателя на ЕЦБ;
53. приветства подобрената, разпределена по раздели и съществена обратна информация, предоставена от ЕЦБ, относно приноса на Парламента към годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г.; призовава ЕЦБ да продължи с този ангажимент, свързан с отчетността, както и с ежегодното публикуване на отзивите си по резолюцията на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ;
54. припомня, че през следващите месеци ще настъпят важни промени в Управителния съвет на ЕЦБ, като ще приключат мандатите на няколко от членовете на Изпълнителния съвет, включително на председателя; счита, че тези промени следва да бъдат подготвени внимателно и при пълна прозрачност, заедно с Парламента в съответствие с Договорите; настоятелно призовава Съвета да изготви балансиран кратък списък с поне трима кандидати за всички бъдещи свободни позиции, като по този начин позволи на Парламента да изиграе по-значителна консултативна роля в процеса на назначаване; отново изразява своята позиция, че се изисква по-добре балансирано представителство по отношение на половете както в Изпълнителния съвет, така и сред персонала на ЕЦБ като цяло; подчертава, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ следва да се избират само на базата на призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банковите въпроси;
55. изразява съгласие с аргумента на председателя Драги в речта му от 13 септември 2018 г., че твърде многото непоследователни съобщения, които след това не са били проследявани през последните месеци, са довели до скок на доходността на държавните облигации и увеличение на спредовете с отрицателни последици за бизнеса и домакинствата в Италия;
o o o
56. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.