Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(2),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(4),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС за 2017 г.(5),

—  като взе предвид изготвения от Комисията доклад на ЕС за борбата с корупцията от 2014 г. (COM(2014)0038),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борбата с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—  като взе предвид второто изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (EU-MIDIS II),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 август 2017 г., озаглавено „Междинен преглед на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2017)0458),

—  като взе предвид позоваванията в предходните доклади относно състоянието на основните права в Европейския съюз,

—  като взе предвид предишните си резолюции, както и предишните резолюции на други европейски и международни институции и агенции,

—  като взе предвид докладите на националните, европейските и международните НПО,

—  като взе предвид работата, извършена от Агенцията на ЕС за основните права (FRA), Съвета на Европа и Венецианската комисия,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) относно основните права за 2017 г.(6),

—  като взе предвид проучването на Агенцията за основните права, озаглавено Antisemitism – Overview of data available in the European Union 2006 – 2016 („Антисемитизъм – преглед на наличните данни в Европейския съюз за периода 2006 – 2016 г.“),

—  като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз (Съда) и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2015 г. по повод на Международния ден на ромите, озаглавена „Антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно борбата срещу антисемитизма(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите – членки на ЕС(11),

—  като взе предвид работата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0466/2018),

A.  като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права, и като има предвид, че държавите членки носят крайната отговорност за защитата на правата на човека за всички чрез приемането и изпълнението на международните договори и конвенции за правата на човека; като има предвид, че принципите на правовата държава, демокрацията и основните права следва постоянно да бъдат укрепвани; като има предвид, че всякакви опити за подкопаване на тези принципи са в ущърб не само на съответната държава членка, но също и на Съюза като цяло; като има предвид, че корупцията представлява сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и нанася вреди на всички държави членки и на ЕС като цяло; като има предвид, че правната рамка за борба с корупцията все още не се прилага еднакво в държавите членки;

Б.  като има предвид множеството призиви на Парламента, изразени в неговите резолюции и доклади, до държавите членки да въведат подходящи политики, за да гарантират, че хората с увреждания, възрастните хора и най-уязвимите лица в обществото могат да се ползват в пълна степен от своите социални, политически и икономически права; като има предвид, че съществува тясна връзка между правата на малцинствата и принципите на правовата държава; като има предвид, че в член 2 от ДЕС изрично се посочват правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и като има предвид, че тези права трябва да се третират по същия начин както другите права, залегнали в Договорите;

В.  като има предвид, че пристигането в Европа на мигранти и лица, търсещи убежище, продължи през 2017 г., но границите и пристанищата все повече се затварят; като има предвид, че тази реалност изисква истинска солидарност в ЕС, която да създаде подходящи структури за приемане на най-нуждаещите се и най-уязвимите; като има предвид, че много мигранти и лица, търсещи убежище, които се стремят да достигнат до Европа, поверяват живота си в ръцете на контрабандисти и престъпници и са изложени на опасност от нарушаване на правата им, включително на опасност от насилие, злоупотреби и експлоатация; като има предвид, че жените и децата са изложени на по-голям риск от трафик и сексуално насилие в ръцете на трафикантите и поради тази причина е необходимо да се изградят и укрепят системите за закрила на детето, за да се предотврати и отговори на насилието, злоупотребите, безотговорното отношение и експлоатацията на деца в съответствие с поетите ангажименти в Плана за действие от Валета, както и с резолюцията на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти(12);

Г.  като има предвид, че според доклада на специалния докладчик на Съвета на ООН по правата на човека относно насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в борбата срещу тероризма, държавите имат задължението да защитават своето население от терористични актове, като същевременно обаче мерките за сигурност, включително мерките за борба с тероризма, трябва да се подчиняват на принципите на правовата държава и да зачитат основните права;

Д.  като има предвид, че докладът на Агенцията за основните права (FRA), озаглавен „Насилието над жени: проучване в рамките на ЕС“, публикуван през март 2014 г., показва, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрастни, 20% са били подложени на онлайн тормоз, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една на десет е била жертва на сексуално насилие с употреба на сила, и в който доклад се подчертава, че на насилието над жени трябва да се противодейства във всички държави — членки на ЕС, включително в тези, които все още не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), предвид обхвата на проблема, тежките последици от насилието и въздействието му върху живота на жените и върху обществото като цяло; като има предвид, че при жените с увреждания има по-голяма вероятност да станат жертва на домашно насилие и сексуално посегателство в сравнение с жените без увреждания;

Е.  като има предвид, че жените и момичетата в ЕС са подложени на структурно неравенство между половете в различни форми и в различна среда, включително дискриминация, основана на пола, сексуален тормоз, насилие въз основа на пола, и женомразка реч, което сериозно ограничава тяхната способност да се възползват от правата си и да участват в обществото при равни условия; като има предвид, че през 2017 г. движението #MeToo повиши осведомеността относно мащаба и интензивността на сексуалния тормоз и сексуалното и основаното на пола насилие, на които са подложени жените; като има предвид, че движението #MeToo създаде положителна динамика в областта на равенството между половете, но все още са широко разпространени случаите на сексуален тормоз и сексуално и основано на пола насилие; като има предвид, че през последните години в докладите се посочва нарастващото враждебно отношение спрямо правата на жените и равенството между половете в ЕС; като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените в Съюза не разполагат с еднакво право на аборт;

Ж.  като има предвид, че в демократичните общества свободата на словото и свободата на събранията са сред инструментите, чрез които хората могат да участват в обществения дебат и да внасят социални промени; като има предвид, че свободата на медиите, плурализмът и независимостта са основни елементи на правото на свобода на изразяване и са от жизненоважно значение за демократичното функциониране на ЕС и на неговите държави членки; като има предвид, че журналистите и другите работещи в медиите в ЕС са изложени на риск от различни нападения, заплахи, натиск и дори убийство от държавни и недържавни участници; като има предвид, че журналистката Дафне Каруана Галиция, специализирана в разследванията на скандали с отклоняване от данъчно облагане, данъчни измами, корупция и изпиране на пари, беше убита в Малта, след като е съобщила за няколко заплахи, както и че са необходими независими разследвания, за да може напълно да се установят извършителите и да бъдат изправени пред правосъдието; като има предвид съществената роля на печата, както и на организациите на гражданското общество в една демокрация;

З.  като има предвид, че член 21, параграф 1 от Хартата на основните права гласи, че е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, увреждане, етнически или социален произход, генетични характеристики, религия или убеждения, език, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, възраст или сексуална ориентация; като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта и религията се гарантира от член 10 от Хартата на основните права, както и от член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; като има предвид, че продължаващите расистки и ксенофобски настроения започват да се считат за нормални в държавите членки и се възприемат от лицата, формиращи общественото мнение, и от политици в целия ЕС, като се насърчава социален климат, който предоставя благоприятни условия за расизъм, дискриминация и престъпления от омраза; като има предвид, че тези настроения са в противоречие с общите европейски ценности, които са възприети от всички държави членки;

И.  като има предвид, че мигрантите, потомците на мигранти и членовете на малцинствените социално-културни групи продължават да се сблъскват с широка дискриминация в целия ЕС и във всички области на живота; като има предвид, че в проучванията на FRA се подчертава, че жертвите, които пребивават незаконно, не са склонни да подават сигнали за упражнено върху тях насилие до който и да било публичен орган, а статутът им на имигранти увеличава риска от наказателно преследване; като има предвид, че въпреки многобройните призиви към Комисията са предприети само ограничени мерки за гарантиране на ефективната закрила на малцинствата;

Й.  като има предвид, че FRA се превърна в център за високи постижения при предоставянето на институциите на ЕС и на държавите членки на доказателства за основните права;

Принципи на правовата държава, демокрация и основни права

1.  потвърждава, че разделението на властите и независимостта на съдебната власт са от съществено значение за гарантиране на ефективното функциониране на принципите на правовата държава в обществото; припомня, че това понятие е заложено във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и в член 47 от Хартата на основните права, и по-специално в принципите на равенство пред закона, презумпцията за невиновност и правото на справедливо и публично изслушване от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен от закона; припомня, че тези основни ценности бяха вдъхновение за встъпителните членове на европейските Договори, които всички държави членки са подкрепили доброволно и са се ангажирали да спазват; заявява, че нито националният суверенитет, нито принципът на субсидиарност могат да оправдаят системното отклоняване на държава членка от спазването на основните ценности на Европейския съюз и на Договорите;

2.  припомня, че принципите на правовата държава са част от и предпоставка за защитата на всички ценности, посочени в член 2 от ДЕС; призовава всички съответни участници на равнище ЕС и на национално равнище, включително правителствата, парламентите и съдебната власт, да увеличат усилията си за засилване и укрепване на принципите на правовата държава; припомня, че тези участници са отговорни за решаването на въпросите, свързани с принципите на правовата държава, и играят важна роля за предотвратяване на всякакво нарушаване на принципите на правовата държава, които не са безусловно прилагане на законите, а нашето демократично приемане, че сме ръководени от закона при строго спазване на международните конвенции, както и по-специално на правото на демократична опозиция и на правата на малцинствата;

3.  категорично осъжда усилията на някои правителства на държавите членки да отслабят разделението на властите и независимостта на съдебната власт; изразява загриженост, че макар повечето държави членки да са приели законодателство, гарантиращо независимост и безпристрастност на съдебната власт, в съответствие със стандартите на Съвета на Европа, продължава да има проблеми в начина, по който се прилагат тези стандарти, като националните съдебни системи се оставят отворени за политическо влияние и подхранване на обществените възприятия за намеса в съдебния процес и пристрастност сред отделни съдии; припомня, че в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС и като стожер на Договорите Комисията има легитимността и правомощието да гарантира прилагането на Договорите и на приетите от институциите мерки съгласно тези Договори, включително да гарантира, че всички държави членки спазват принципите на правовата държава и другите ценности, закрепени в член 2 от ДЕС;

4.  отбелязва усилията на Комисията и на Съвета да гарантират, че всички държави членки изцяло спазват принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, но също така и ограниченото досега въздействие на производствата, открити съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС; счита, че ЕС следва да може да открива производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които вече не зачитат ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, и че следва да се задейства член 7 от ДЕС, ако всички останали действия са се оказали неуспешни; счита, че неспособността на ЕС да сложи край на сериозните и непрекъснати нарушения на посочените в член 2 от ДЕС ценности в някои държави членки подкопава както доверието сред държавите членки, така и доверието в ЕС; подчертава освен това, че продължаващата неспособност за справяне с тези нарушения е насърчила други държави членки да тръгнат по същия път; приканва Съвета да разглежда и проследява всяко предложение на Комисията и Парламента, свързано с производства за установяване на неизпълнение на задължения и евентуални санкции;

5.  припомня необходимостта от безпристрастна и редовна оценка на състоянието относно принципите на правовата държава, демокрацията и основните права във всички държави членки; подчертава, че тази оценка трябва да бъде въз основа на обективни критерии; във връзка с това припомня, че Съветът също има ключова роля в защитата на принципите на правовата държава и на другите ценности, посочени в член 2 от ДЕС, и приветства положените усилия от определени държави членки, за да се гарантира, че в рамките на Съвета се извършва редовна оценка на състоянието относно принципите на правовата държава във всяка държава членка; призовава Съвета да предприеме бързи действия за постигането на тази цел; освен това припомня своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(13); отново призовава Комисията да представи въз основа на член 295 от ДФЕС предложение за сключване на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за ДПО) под формата на междуинституционално споразумение за установяване на договореностите, способстващи сътрудничеството между институциите на Съюза и държавите членки в рамките на член 7 от ДЕС; счита, че това би бил справедлив, балансиран, постоянен и превантивен механизъм за разрешаване на евентуални нарушения на ценностите, изброени в член 2 от ДЕС, който би могъл да функционира подобно на европейския семестър за икономическата политика; припомня неразривната връзка, която съществува между принципите на правовата държава и основните права, както и необходимостта от повишаване на осведомеността на всички европейски граждани относно общите ценности на ЕС и Хартата; подчертава значението на изпращането от страна на Европейския парламент на ad hoc делегации в държавите членки, когато има ясни доказателства за сериозни нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

6.  споделя виждането, че всяка оценка на принципите на правовата държава следва да се основава на солидни, обективни и сравними данни и анализ; припомня, че основните права следва да бъдат включени като част от оценката на въздействието за всички законодателни предложения; приветства в това отношение новата Европейска информационна система за основните права (EFRIS) на FRA, която ще обедини цялата съществуваща информация, отнасяща се до основните права, предоставена в рамките на различните механизми на равнището на ООН, Съвета на Европа и ЕС;

7.  отбелязва, че подобряването на качеството, независимостта и ефикасността на националните правосъдни системи, по-специално по отношение на съдиите, прокурорите и адвокатите, продължава да бъде основен приоритет на Европейския съюз; подчертава, че е необходимо спешно да се въведе подход, чувствителен към аспектите на пола, в правните и съдебните системи на държавите членки, включително разработването и институционализирането на компонента за равенството между половете чрез програмите за обучение на всички категории персонал в съдебната власт;

8.  подчертава, че корупцията не само представлява значителна системна пречка пред осъществяването на демокрацията и спазването на принципите на правовата държава, но също така може да доведе до множество нарушения на основните права, което да се превърне в сериозна заплаха за принципа на справедливо третиране на всички граждани; изразява своята загриженост относно новите законодателни инициативи, започнати в някои държави членки, които биха могли да обърнат хода на реформите, предприети преди това за засилване на превенцията на корупцията; във връзка с това призовава всички държави членки и институциите на ЕС да се борят решително срещу системната корупция и да разработят ефективни инструменти за предотвратяване, борба и санкциониране на корупцията и за борба с измамите, както и да осъществяват редовен мониторинг на използването на публичните средства; за тази цел призовава държавите членки и институциите на ЕС да улеснят бързото създаване на Европейска прокуратура; призовава държавите членки, които все още не са обявили намерението си за присъединяване към Европейската прокуратура, да го направят; изразява съжаление относно решението на Комисията да не публикува втория двугодишен доклад за състоянието на корупцията в ЕС и настоятелно я призовава да продължи да публикува своите доклади за борбата с корупцията; подчертава, че наличието на информационни фишове за борбата с корупцията като част от европейския семестър не е достатъчно ефективна мярка, с която да се гарантира категоричното включване на корупцията в дневния ред; приветства становището на Комисията в нейното съобщение, озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“, че ще търси одобрение за участие в Групата държави срещу корупцията (GRECO) – мрежата за борба с корупцията, създадена от Съвета на Европа;

9.  подчертава значението на свободата на движение и на пребиваване като едно от принципните основни права, гарантирано от ЕС; подчертава, че Брекзит оказва пряко въздействие върху живота на милиони европейски граждани, по-специално на гражданите на ЕС, пребиваващи в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живеят в ЕС-27, и подчертава, че гарантирането на основните права на хората следва да бъде също толкова важно, както и останалите аспекти; призовава за защита след Брекзит на основните права на гражданите на ЕС и техните семейства, които са сменили местоживеенето си в рамките на Съюза съгласно правото на свободно движение;

10.  подчертава, че всички предприети стъпки за борба с тероризма или организираната престъпност трябва да се основават на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в ЕС; отбелязва със загриженост, че публичните органи все повече прибягват до административни мерки, несъвместими с принципите на правовата държава, и че провежданите в тази област политики се използват за справяне с нарастващия брой престъпления и нарушения, по-специално в контекста на мерки, предприемани при извънредни ситуации; призовава държавите членки да гарантират, че всички закони, свързани с извънредни ситуации, са в съответствие с принципа на пропорционалност и необходимост и че предприетите мерки в този контекст имат ясно определени срокове и подлежат на редовен демократичен контрол; отхвърля всяко отъждествяване на имиграцията с тероризма, както и всяко използване на мерки за борба с тероризма за целите на контролирането на определени миграционни потоци;

Миграция

11.  осъжда злоупотребите и нарушенията на правата на човека, на които са подлагани мигранти и бежанци, по-специално по отношение на достъпа до територия, условията за приемане, процедурите за предоставяне на убежище, задържането на имигранти и закрилата на уязвими лица, и подчертава значението на спазването и пълното транспониране от страна на държавите членки на общото законодателство в областта на миграцията, прието от Съюза; припомня, че децата представляват близо една трета от лицата, търсещи убежище, и са особено уязвими; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си с цел предотвратяване на случаите на изчезване на непридружени малолетни или непълнолетни лица; припомня, че правото на убежище е изрично защитено в член 18 от Хартата; отбелязва със загриженост, че ускорените процедури и списъците на сигурни държави, както и процедурата по обратно приемане съгласно правилата от Дъблин, поставят ЛГБТИ лицата, търсещи убежище, в повишен риск да бъдат върнати, преди да могат да обосноват молбата си за убежище до трети държави или други държави членки, в случаите, когато се опасяват от съдебно преследване въз основа на тяхната сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или сексуални характеристики;

12.  призовава държавите членки да изискват от своите органи да проверяват дали легитимните им цели биха могли да се постигнат с не толкова принудителни мерки, каквото е задържането, и да предоставят пълни обосновки, основани на факти и правни мотиви, при избора на мярката задържане, що се отнася до търсещи убежище лица, бежанци и мигранти; припомня, че всички държави членки са подписали Женевската конвенция и поради това са задължени да гарантират, че всички нейни разпоредби се спазват независимо от обстоятелствата; подчертава двойната дискриминация, с която жените мигранти се сблъскват като мигранти и като жени, и особените обстоятелства, пред които могат да бъдат изправени по време на миграционния си път, включително в центровете за задържане и приемане, по-специално тормоза и посегателствата срещу тяхната сигурност, физическа неприкосновеност и неприкосновеността на личния им живот, както и нуждата им от достъп до консумативи за дамска хигиена и до грижи за репродуктивното здраве; призовава за създаване и укрепване на системи за закрила на жените с цел предотвратяване и борба с насилието, злоупотребите, небрежното отношение и експлоатацията, на които те стават жертви, в съответствие с ангажиментите в Плана за действие от Ла Валета;

13.  отбелязва, че УНИЦЕФ многократно е заявявал, че задържането в никакъв случай не може да бъде във висшия интерес на детето и че е необходимо да се разработят алтернативи на задържането, независимо от това дали децата са придружени от техните семейства или не; призовава да се разработят и въведат специфични процедури, с които да се гарантира закрилата на всички деца, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето; подчертава, че разделянето на членовете на семейството, дори в случай на задържане, излага жените и децата на повишен риск; освен това подчертава върховенството на принципа за висшия интерес на детето във всички аспекти, свързани с децата, както и на практическото прилагане на правото на изслушване; припомня, че в член 14 от Хартата на основните права на ЕС и в член 28 от Конвенцията на ООН за правата на детето се гарантира право на образование на всяко дете, включително на децата на мигранти и бежанци, независимо дали имат статут на непридружени или придружени, и като се предотвратяват разделното образование и сегрегацията; поради това призовава държавите членки да гарантират, че на децата на мигранти и бежанци се предоставя достъп до формално и неформално образование скоро след пристигането им; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че децата на мигранти и бежанци получават ефективна езикова, социална и психологическа подкрепа въз основа на индивидуална оценка на техните нужди; изразява загриженост във връзка със специфичните потребности и уязвимостта на лицата от маргинализирани групи, търсещи убежище, и призовава държавите членки да гарантират, че са удовлетворени специфичните им потребности по отношение на сигурността, здравеопазването и правното признаване;

14.  отбелязва, че солидарността трябва да бъде принципът, на който се основават действията на Съюза в областта на миграцията, и осъжда онези държави членки, които очевидно го нарушават; призовава Съвета да продължи с реформата на Регламента от Дъблин, която понастоящем блокира, като по този начин възпрепятства правилното функциониране на европейската обща система за убежище; подчертава, че държавите членки следва да пристъпят към въвеждане на комбинация от схеми за закрила, като например схема за презаселване и хуманитарен прием, които могат да осигурят на нуждаещите се от международна закрила лица възможност за влизане в ЕС с цел търсене на убежище; насърчава държавите членки да улеснят издаването на хуманитарни визи и създаването на схеми за редовна мобилност с цел насърчаване на законните и безопасни пътища към ЕС, по-специално за лицата, нуждаещи се от закрила, както и да гарантират достъпа им до услуги и основните им права, независимо от техния статут; подчертава, че държавите членки трябва да поемат отговорност за екстернализирането на миграционните политики на ЕС, включващо сътрудничество с трети държави, за които Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е съобщил за общи сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека; счита, че Съюзът следва да играе ключова роля в усилията за презаселване на световно равнище; припомня, че всяко действие, предприето от държава членка, когато действа в рамките на приложното поле на правото на ЕС, трябва да зачита правата и принципите на Хартата на основните права; призовава държавите членки ефективно да гарантират индивидуалното право на убежище и да приемат преместването на бежанци от държавите членки, които са най-силно засегнати от големия брой пристигащи лица; също така призовава държавите членки да спазват принципа на забрана за връщане и да въведат подходящи процесуални гаранции в процедурите си за предоставяне на убежище и в граничните си процедури; категорично осъжда факта, че някои държави членки не спазват законодателството на ЕС в областта на убежището и връщането и нарушават правата на мигрантите и лицата, търсещи убежище, например като не осигуряват ефективен достъп до процедурите за предоставяне на убежище, не предоставят ясна информация относно правните средства за защита след решение за връщане, лишават мигрантите и лицата, търсещи убежище, от храна или прилагат автоматично и системно задържане;

15.  признава работата, извършена от различни неправителствени организации, работещи в Средиземноморието, и усилията им за спасяване на човешки живот и предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещите се лица; припомня, че спасителните операции по море са законово задължение съгласно международното право, и по-специално член 98 от Конвенцията на ООН по морско право (ратифицирана от Съюза и всички негови държави членки), която налага задължителното оказване на помощ на всяко бедстващо в морето лице; припомня своята резолюция от 5 юли 2018 г. относно насоките за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ(14); призовава държавите членки да подкрепят неправителствените организации, вместо да възпрепятстват работата им и призовава Комисията и държавите членки да разработят и гарантират операции по търсене и спасяване; призовава ЕС и държавите членки да отпускат достатъчни средства за операции по търсене и спасяване в контекста на хуманитарна операция от европейски мащаб; призовава държавите членки да транспонират изключението за хуманитарната помощ, предвидено в Директивата за подпомагането, с цел намаляване на нежеланите последици, които Пакетът за подпомагащите лица има за гражданите и организациите, предоставящи хуманитарна помощ на мигрантите, както и за социалното сближаване в приемащото общество;

16.  подчертава, че обръщането на внимание на уязвимостта и на специфичните нужди на мигрантите следва да е неразделна част от процеса на интеграция; припомня, че оценката на потребностите на мигрантите следва да се извършва редовно и докато е необходимо, тъй като тяхното положение и потребностите им може да се увеличават и променят в значителна степен според държавата им на произход; подчертава факта, че събирането на семействата е мощно средство за овластяване на мигрантите и за създаване у тях на чувството, че могат да започнат да се установяват и да се интегрират в новото си приемащо общество; припомня, че само политика на приемане не е достатъчна и че ЕС е изправен пред предизвикателството да създаде ефективна политика на интеграция; във връзка с това призовава за засилване на обмена на добри практики между държавите членки в областта на интеграцията;

17.  отбелязва създаването на няколко нови широкомащабни информационни системи и целта за подобряване на тяхната оперативна съвместимост, като същевременно се запазват необходимите гаранции, включително по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот; призовава държавите членки да въведат специални предпазни мерки, с които да се гарантира, че при оперативната съвместимост на широкомащабните информационни системи се зачитат основните права на всички граждани, със специален акцент върху правата на децата и уязвимите лица, като например кандидати за международна закрила и лица, които се ползват с такава, както и върху профилирането; призовава държавите членки да гарантират, че изпълнението на оперативната съвместимост постига също и целите за закрила на детето, като например откриването на изчезнали деца и подпомагането на събирането на семейството;

Права на жените

18.  отбелязва със загриженост, че в документа на FRA за 2017 г., озаглавен „Предизвикателства за човешките права на жените в ЕС“, се потвърждава, че в ЕС жените и момичетата се сблъскват с трайна дискриминация въз основа на пола, сексистки изказвания, изразяващи омраза, и основано на пола насилие, и че това силно ограничава способността им да се ползват от правата си и да вземат участие в обществото при равни условия;

19.  със загриженост отбелязва, че в доклада на Европейския форум на хората с увреждания, озаглавен „Прекратяване на принудителната стерилизация на жени и момичета с увреждания“, се установява, че жените с увреждания все още са жертва на произволни решения, водещи до стерилизация без тяхното знание, съгласие или разрешение;

20.  във връзка с това призовава държавите — членки на ЕС, да разгледат шест основни области на намеса, за да засилят своя ангажимент за опазване на достойнството и правата на жените и момичетата, както се предлага в доклада на FRA, а именно: предоставяне на правомощия на органите по въпросите на равенството за разглеждане на целия набор от въпроси, които оказват въздействие върху правата на жените — от равенството между половете до насилието над жени; подобряване на безопасността онлайн; по-ефективно насърчаване на равенството между половете в образованието и в ученето през целия живот; въвеждане на квоти за половете като смела стъпка към положителни действия; включване на равенството между половете в координацията на икономическите политики в целия ЕС чрез европейския семестър; подобряване на събирането на данни и разпространяването на знания за всички форми на дискриминация и насилие над жени и момичета;

21.  решително осъжда всички форми на насилие над жени и в тази връзка призовава Комисията да представи правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие над жени и момичета, както и на насилието, основано на пола; призовава Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) като област на престъпност съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС; приветства присъединяването на 13 юни 2017 г. на ЕС към Конвенцията от Истанбул, въпреки ограничаването само до два мандата, която е първият всеобхватен правнообвързващ инструмент на международно равнище за предотвратяване и борба с насилието над жени и насилието, основано на пола, включително домашното насилие; изразява съжаление, че към днешна дата само 20 държави членки са ратифицирали Конвенцията; изразява съжаление, че в някои държави членки обсъжданията, свързани с ратифицирането на Конвенцията от Истанбул, са съпроводени от подвеждащо тълкуване на определението за насилие, основано на пола, и на понятието „пол“; насърчава останалите държави членки и Съвета да завършат без отлагане процеса на присъединяване на ЕС към Конвенцията и да постигнат съгласие относно кодекса за поведение, за да се гарантира прилагането на Конвенцията от страна на ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят по всички възможни начини организациите на гражданското общество, които работят с жертви на насилие, основано на пола, включително чрез редовно предоставяне на финансова помощ;

22.  подчертава, че сексистките и основаните на пола стереотипи, които са довели до доминиране над жените и до тяхната дискриминация, оказват сериозно въздействие върху основните права на жените във всички сфери на живота; припомня, че жените често стават жертви на множествена дискриминация, породена, наред с другото, от принадлежността им към етнически малцинства, сексуалната им ориентация, увреждане или статута им на мигранти; подчертава факта, че образованието на всички нива и за всички възрасти по въпросите на равенството между жените и мъжете, свободните от стереотипи роли на половете и зачитането на личната неприкосновеност са необходими за ефективното справяне с всички форми на дискриминация; насърчава държавите членки да включат този въпрос по подходящ начин в училищните програми; изразява съжаление във връзка с факта, че жените все още са засегнати от неравенство на работното място, което се изразява например в по-ниския процент на заетост, разликата в заплащането на жените и мъжете, повечето случаи на непълна заетост, по-ниските пенсии, сегрегацията в областта на кариерата и по-бавното професионално развитие; призовава държавите членки да вземат предвид основните структурни пречки пред икономическото овластяване на жените и недостатъчното представителство на жените на работното място, при вземането на решения и в политиката, които са в резултат от множество и взаимосвързани форми на неравенство, стереотипи и дискриминация в частната и публичната сфера; призовава държавите членки да предложат мерки за ефективно справяне със сексуалния тормоз и насилието на обществени места, на работното място, офлайн и онлайн, както и да предоставят на жертвите на основано на пола насилие адекватен брой приемни центрове и целенасочени и интегрирани услуги за подпомагане, включително помощ и консултации за преодоляване на травми; призовава държавите членки да обменят най-добри практики и да предоставят редовно обучение за полицейските и съдебните служители относно всички форми на насилие срещу жени;

23.  изразява своята подкрепа за проведените през 2017 г. в няколко държави членки демонстрации след стъпките назад във връзка с правата в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, както и широкото отразяване в медиите на случаи на сексуален тормоз; решително потвърждава, че отказът от предоставяне на услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително безопасен и законен аборт, представлява форма на насилие над жените и момичетата; припомня, че жените и момичетата трябва да имат контрол върху своето тяло и сексуалност; насърчава държавите – членки на ЕС, да предприемат ефективни стъпки за зачитане и защита на сексуалните и репродуктивните права на жените във връзка с набор от граждански, политически, икономически, социални и културни права, включително правото на физическа неприкосновеност, на здраве, на недопускане на изтезания и малтретиране, на неприкосновеност на личния живот, на равенство и на недискриминация; в тази връзка подчертава, че лицата с увреждания имат право да упражняват основните си права на равни начала с останалите граждани; призовава държавите членки да гарантират всеобхватно образование в областта на сексуалността и непосредствен достъп за жените до семейно планиране и до пълния обхват от услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително до съвременни методи за контрацепция и до безопасен и законен аборт; отбелязва, че това следва да включва премахването на законите, политиките и практиките, които нарушават тези права, както и предотвратяването на отслабването на съществуващите мерки за защита; настоява, че Съюзът трябва да играе роля за повишаването на осведомеността по тези въпроси и за насърчаването на най-добрите практики;

Свобода на медиите, свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията

24.  припомня, че в член 11 от Хартата на основните права е заложено правото на всеки човек да се придържа към своите убеждения без намеса, правото на свобода на изразяване на мнения и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници;

25.  подчертава, че обществените дискусии и обсъждания са от жизненоважно значение за функционирането на демократичните общества и в този контекст насърчава ЕС и държавите членки да предприемат по-нататъшни стъпки за гарантиране и защита на свободата на словото и на събранията като основни права и принципи на демократичните процеси; припомня, че според доклада за 2017 г. на генералния секретар на Съвета на Европа относно състоянието на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава възможностите за мирен протест са ограничени на местата, където публичните събрания са обект на ненужни ограничения; категорично осъжда в това отношение нарастващите ограничения върху свободата на събранията, които в някои случаи органите са привели в изпълнение при непропорционално използване на сила срещу мирни демонстранти; припомня, че при изпълнението на своите задължения правоприлагащите служители трябва да зачитат и защитават човешкото достойнство и да спазват и утвърждават човешките права на всички хора; подчертава, че най-важната задача на полицейските сили е да гарантират сигурността и безопасността на гражданите, както и че всяка прекомерна и необоснована употреба на сила от страна на правоприлагащите служители трябва да бъде обект на безпристрастни и изчерпателни разследвания от страна на съответните органи на всяка държава членка;

26.  призовава държавите членки да предприемат подходящи мерки за гарантиране и насърчаване на плуралистични, независими и свободни медии; категорично осъжда тенденциите в определени държави членки за концентриране на медиите в ръцете на близки до правителството стопански субекти, както и за злоупотреба с обществените медии с цел разпространяване единствено на посланията на правителството; отбелязва, че ролята на медиите е да насърчават ползотворните разисквания, и че следователно медиите представляват стълб на демокрацията;

27.  изразява своята загриженост, че на национално равнище в държавите – членки на ЕС, могат да бъдат открити много малко конкретни правни или политически рамки в защита на журналистите и работещите в медиите от насилие, заплахи и сплашване; припомня, че според Съвета на Европа извършените злоупотреби и престъпления срещу журналисти биха могли да доведат до насърчаване на потенциално висока степен на автоцензура, което само по себе си оказва сериозно въздействие върху свободата на изразяване на мнение и подкопава правото на гражданите на информация и на участие; изразява своята дълбока загриженост във връзка с убийствата на журналисти, които все още се извършват в държавите членки; настоятелно призовава националните правоприлагащи органи да предприемат всички възможни мерки за предотвратяване на такова насилие, за засилване на сътрудничество с Европол и за ускоряване на разследванията на убийствата на журналисти в ЕС; също така изразява своята загриженост във връзка с несигурните условия на труд на много журналисти и медийни работници, както и с равнищата на физическо и психологическо насилие, на което са подложени, като по този начин може да се възпрепятства способността им да вършат своята работа, което вреди на качествената журналистика и на изразяването на многообразието на журналистическата работа; подчертава значението на проекти с европейски мащаби, като например Media Pluralism Monitor и Mapping Media Freedom, в рамките на които се оценяват рисковете за медийния плурализъм в Европа, обозначават се местата с ограничения, заплахи и нарушения, които засягат свободата на медиите, провеждат се кампании за повишаване на осведомеността и се предоставя подкрепа за журналисти под заплаха и за трансгранична разследваща журналистика; подчертава, че финансирането, свързано с тези и подобни дейности, следва да бъде осигурено от новата многогодишна финансова рамка;

28.  подчертава основната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за защитата на обществения интерес и за насърчаването на култура на публична отчетност и почтеност както в публичните, така и в частните институции; подчертава факта, че подаването на сигнали за нередности е съществен елемент в разследващата журналистика и свободата на медиите; осъжда заплахите, ответните мерки и критиките, на които все още са подложени лицата, подаващи сигнали за нередности в ЕС; припомня в тази връзка своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, които в името на обществения интерес разкриват поверителна информация за дружества и публични органи(15); отбелязва, че според съобщението на Комисията от 23 април 2018 г. относно подобряването на защитата за лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС(16) едва десет държави членки са въвели всеобхватно законодателство за защита на лицата, сигнализиращи за нередности; приветства предложението на Комисията от 23 април 2018 г. за хоризонтална директива относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза(17), и подчертава значението на извършването на бързи последващи действия от страна на съзаконодателите, за да може предложението да бъде прието преди края на настоящия законодателен мандат;

29.  приветства съобщението на Комисията от 26 април 2018 г. „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“(18), чиято цел е създаване на по-прозрачна, надеждна и отговорна онлайн екосистема, подобряване на сигурността и устойчивостта на изборните процеси, насърчаване на образованието и медийната грамотност, увеличаване на подкрепата за качествена журналистика и укрепване на способностите на Съюза за стратегическа комуникация; изразява загрижеността си относно евентуалната заплаха, която понятието „фалшиви новини“ би могло да породи за свободата на словото и на изразяване на мнение и за независимостта на медиите, като същевременно подчертава отрицателните последици, които разпространението на фалшиви новини би могло да има за качеството на политическите дебати и за информираността на гражданите в качеството им на участници в демократичното общество; счита, че гражданите могат да си съставят собствено мнение преди всичко чрез развитието на образованието и приучаването към критично мислене; подчертава, че политическото профилиране, дезинформацията и манипулирането на информацията може да бъдат използвани от политически партии и от частни и публични субекти в ЕС и извън него и че това може да представлява заплаха за демократичните ценности на ЕС както в случая със скандала „Фейсбук и Кеймбридж Аналитика“; призовава Комисията да осъществява свои инициативи, насочени към предотвратяване на тези практики и гарантиране на защитата на данните, прозрачността и киберсигурността;

30.  изразява своята загриженост относно съществуващите пречки пред работата на защитниците на правата на човека, включително организациите на гражданското общество, работещи в областта на основните права и демокрацията, в т.ч. сериозното ограничаване на свободата на сдружаване и свободата на словото на съответните организации и граждани, както и ограничаването на финансирането; признава ключовата роля на тези организации за превръщането на основните права и ценностите в реалност за всички и подчертава, че те следва да могат да извършват своята работа в безопасна и добре обезпечена среда; изразява загриженост във връзка със затварянето на пространството, предоставено на гражданското общество, в някои държави членки; призовава ЕС и държавите членки да разгледат по проактивен начин първопричините за свиването на пространството, предоставено на гражданското общество, и да зачитат основните права; отново призовава за достатъчно финансиране от ЕС, както е посочено в резолюцията на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности(19) за подкрепа на организации на гражданското общество, ангажирани с насърчаването на основните ценности в Съюза, и за предотвратяване на всяко неправомерно използване на това финансиране;

Расизъм, ксенофобия, дискриминация, език на омразата и други форми на нетърпимост

31.  отбелязва, че ЕС и държавите членки следва да разглеждат и да се борят ефективно с дискриминационните и насилствени действия, засягащи посещаването на училище от децата на мигранти и бежанци, децата от ромски произход и децата, които принадлежат към малцинства, както чрез правоприлагане, така и чрез насърчаване на взаимното разбиране и социалното сближаване; насърчава държавите членки да гарантират, че учебните програми за редовно обучение включват ефективни мерки, които да гарантират и насърчават зачитането на многообразието, междукултурното разбиране и правата на човека; за тази цел призовава държавите членки да насърчават приобщаващо обучение от ранна възраст в училищата;

32.  отбелязва, че случаите на насилие и посегателство, породени от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или предубеждения по отношение на хората с увреждания, сексуалната ориентация или половата идентичност, са все примери за престъпление от омраза; осъжда всички видове случаи на престъпление от омраза и изказвания, пораждащи омраза, които се наблюдават ежедневно в ЕС и в някои държави членки се възприемат за нормални; осъжда по най-категоричен начин надигането на крайно десни движения и изразява загриженост във връзка с омаловажаването на изказванията, пораждащи омраза, които могат да бъдат отнесени към някои политически фигури; призовава за подход на нулева толерантност към всяка дискриминация на каквото и да е основание; призовава Съвета незабавно да възобнови и завърши преговорите относно Директивата за равно третиране; припомня, че в Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, което е следвало да бъде изпълнено от държавите членки до 28 ноември 2010 г., се предоставя правна основа за налагане на санкции на юридически лица, които публично подтикват към насилие или омраза спрямо дадена малцинствена група;

33.  припомня, че държавите членки, които систематично регистрират, събират и ежегодно публикуват групирани по признаци данни за всички форми на дискриминация и престъпления от омраза, трябва да правят това единствено с цел определяне на първопричините за дискриминацията и борба с нея, както и че тези данни трябва да са напълно анонимни, с цел да се избегне всякакво профилиране или т.нар. „етническа статистика“, като същевременно се предоставя възможност на държавите членки и на други ключови заинтересовани страни да разработят ефективни и основани на доказателства правни и политически мерки в отговор на тези явления; припомня, че всички данни следва да се събират в съответствие с националните правни рамки и законодателството на ЕС за защита на данните; приветства изготвянето на ръководни принципи, предназначени за правоприлагащите и наказателните органи, относно престъпленията от омраза, както и относно достъпа до правосъдие, защитата и подкрепата на жертвите на престъпления от омраза, разработени от Групата на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и други форми на нетолерантност; отново заявява, че онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба, кибертормозът и порнографията с цел отмъщение са нови форми на онлайн престъпления и могат да имат изключително сериозни последици, по специално при младите хора и децата; в тази връзка припомня необходимостта от медийна и информационна грамотност, по-специално на децата, с цел да се гарантира отговорното ползване на интернет; изразява своята загриженост във връзка с това, че жертвите не съобщават за случаи на престъпления от омраза, което се дължи на неадекватните гаранции и неспособността на органите надлежно да разследват и да постановяват осъдителни присъди по отношение на престъпленията от омраза в държавите членки; във връзка с това подчертава необходимостта да се насърчават жертвите да подават сигнали за случаи на престъпления от омраза или дискриминация и да им се предоставя подходяща закрила и подкрепа;

34.  призовава държавите членки да продължават да полагат усилия за гарантиране на ефективното практическо прилагане на Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (Директива за равенството между расите)(20), както и да гарантират ефективното прилагане на Рамковото решение относно расизма и ксенофобията, с цел справяне с продължаващата дискриминация срещу ромите, антисемитизма, ислямофобията, афрофобията, антиромските настроения и апорофобията; отбелязва, че държавите членки следва да представят или да преразгледат и изменят, ако е необходимо, своите национални стратегии за интеграция, за да гарантират, че всички хора действително имат право да участват ефективно в процеса на приобщаване, като се насърчават и защитават техните основни права;

35.  изразява своята загриженост, че през 2017 г. не е постигнато значително подобрение по отношение на постигането на целите на националните стратегии за интегриране на ромите; отбелязва, че ресурсите от ЕСИ фондовете не са свързани с националните стратегии за интегриране на ромите и често не носят полза за тях; осъжда случаите на дискриминация, сегрегация, изказвания, пораждащи омраза, подбудени от омраза престъпления и социално изключване, на които са подложени ромите; осъжда продължаващата дискриминация на ромите по отношение на достъпа до жилищно настаняване (по-специално принудителното изваждане от жилища), достъпа до здравеопазване, образование, както и до пазара на труда, до правосъдие и равенство пред закона; предупреждава, че децата и жените от ромски произход са особено уязвими;

36.  изразява съжаление във връзка с факта, че през 2017 г. ЛГБТИ лицата са продължили да бъдат били жертви на малтретиране, тормоз и насилие и са били изправени пред многобройни ситуации на дискриминация и омраза, включително в областите на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и заетостта; изразява загриженост относно продължаващото основано на пола заклеймяване, насилие и дискриминация, с които се сблъскват ЛГБТИ лицата, и липсата на знания и ненамесата от страна на правоприлагащите органи, по-специално по отношение на транссексуалните лица и на маргинализираните ЛГБТИ лица, и насърчава държавите членки да приемат закони и политики за борба с хомофобията и трансфобията; решително осъжда популяризирането и прилагането на терапии за промяна на сексуалната ориентация на ЛГБТИ лицата и насърчава държавите членки да инкриминират тези практики; също така решително осъжда патологизирането на транссексуалната и интерсексуалната идентичност; припомня, че борбата срещу насилието, свързано с половата идентичност, изразяването на половата принадлежност, сексуалните характеристики или сексуалната ориентация на дадено лице, попада в обхвата на компетенциите на ЕС в областта на насилието, основано на пола; призовава Комисията да включи перспективата за полова идентичност в тези компетенции; настоятелно призовава всички държави членки да приемат мерки, с които по подобен начин зачитат и утвърждават правото на полова идентичност, изразяване на половата принадлежност, физическа неприкосновеност и самоопределяне; призовава държавите членки да актуализират своите наказателни кодекси в съответствие с Директивата за равенството между расите; счита, че както сексуалната ориентация, така и уврежданията следва да се включат във всеки списък с характеристики, защитени от дискриминация; приветства въвеждането на определени точки, съдържащи се в списъка от действия, изготвен от Комисията, за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ (2014—2019 г.); призовава Комисията да продължи с амбициозното си многогодишно планиране в тази област, в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, работещи в тази сфера;

37.  подчертава необходимостта от борба с дискриминацията срещу религиозните малцинства; изразява безпокойство във връзка с надигането на антисемитизма и ислямофобията; подчертава, че изказванията, пораждащи омраза, и престъпленията от омраза трябва да бъдат преодолени с цел борба срещу нарастващия брой и радикализацията на расистите и ксенофобите, и отбелязва, че расизмът и ксенофобията са престъпления, а не възгледи;

38.  припомня, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) е правно обвързващ международен договор, подписан и ратифициран от ЕС, който понастоящем се изпълнява чрез Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г., с цел да се гарантират равни възможности по отношение на достъпността, участието, равенството, заетостта, образованието и обучението, социалната закрила, здравеопазването и външната дейност на ЕС; подчертава, че в своя доклад за изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания, публикуван през февруари 2017 г., Комисията отбеляза, че макар и да е постигнат напредък, особено с Европейския акт за достъпността, предложен през 2015 г., хората с увреждания все още са в неравностойно положение и са дискриминирани по отношение на заетостта, образованието и социалното приобщаване; във връзка с това подчертава, че целите на стратегията остават, че през периода 2017—2020 г. трябва да се предприемат конкретни действия и че в резолюцията на Европейския парламент от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(21) се препоръчват задължителни изисквания относно достъпността на обществените места, минимален процент работни места за заетост на хората с увреждания, гаранции за приобщаващо образование, включително достъп до инициативи, като например „Еразъм+“, както и специално внимание към жените и децата с увреждания;

39.  призовава всички държави членки да разработят национален план за борба с всички форми на насилие над деца; отново призовава Комисията да поднови ангажимента си за представяне на нова програма на ЕС за правата на детето, както и на нова стратегия за правата на децата, и да си постави за цел интегрирането на правата на децата в политиките, законодателството и финансовите решения на ЕС, както и да ги взема предвид при планирането и изпълнението на регионалната политика и политиката на сближаване;

40.  изразява съжаление относно многократната дискриминация в много сектори, пред която са изправени възрастните хора в застаряващото европейско общество; призовава всички равнища на държавно управление да включат по-добре това измерение при изготвянето и прилагането на политиките, включително при изпълнението на Европейския стълб на социалните права;

41.  счита, че бързите темпове на промени в цифровия свят изисква по-ефективни гаранции за личните данни и неприкосновеността на личния живот; подчертава, че макар интернет и социалните и други медии да са забележителни средства за комуникация, по-специално като източници на информация за обществеността, в същото време те могат да бъдат използвани като технологични средства за контролиране на гражданското общество, заплашване на уязвимите групи, и особено децата и жените, по-специално чрез преследване, тормоз и публикуване на снимки със сексуално съдържание или на снимки, изобразяващи голи лица, без да е дадено съгласие; призовава държавите членки да гарантират по ефективен начин правото на получаване и разпространяване на информация в съответствие с член 11 от Хартата чрез балансиран подход по отношение на регулирането на онлайн съдържанието; отбелязва предложението на Комисията за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн и призовава Съвета и Парламента да работят върху изготвянето на текста така, че да се гарантира съдебен контрол върху решенията за премахване на онлайн съдържание;

Роля и мандат на FRA

42.  приветства положителните констатации, направени във втората независима външна оценка, изготвена от FRA за периода 2013—2017 г. (октомври 2017 г.), и съответните препоръки, направени от управителния съвет на FRA;

43.  приветства оперативната работа на FRA в различни области, например в свързаните с миграцията горещи точки в Гърция и Италия, както и дейностите ѝ за повишаване на осведомеността и обучение в областта на правата на човека; призовава общата законоустановена мисия на Агенцията да бъде разширена, така че да включва и оперативната задача за предоставяне на техническа помощ, обучение и изграждане на капацитет по въпросите във връзка с основните права в работата на институциите, органите и агенциите на ЕС, както и на държавите членки при прилагането на правото на ЕС;

44.  отбелязва становищата на FRA и настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание и да прилагат нейните препоръки с оглед на гарантиране на стриктното спазване на основните права в ЕС;

45.  отново призовава за привеждане на мандата на FRA в съответствие с Договора от Лисабон, включително като се предвиди изрично, че учредителният регламент обхваща полицейското и съдебното сътрудничество;

46.  приветства становищата на FRA относно проектите на законодателни актове на ЕС и изразява съгласие с позициите на нейния управителен съвет, че „когато законодателят на ЕС се занимава със законодателни досиета, които повдигат въпроси за основните права, Агенцията следва да може да предоставя своята помощ и експертен опит, където и когато е необходимо, а не само когато те са официално поискани“, както и че „с цел пълно използване на експертните познания на Агенцията в хода на законодателния процес, учредителният регламент следва да предвижда възможност за Агенцията да предоставя по собствена инициатива незадължителни становища относно проектите на законодателни актове на ЕС“;

47.  счита, че институциите на ЕС следва да осигуряват засилени форми на консултации, оценки на въздействието и правен контрол, включително чрез искане на съвети от подходящи независими експертни органи като FRA, когато даден законодателен документ потенциално насърчава или засяга по отрицателен начин основните права; в тази връзка счита, че в преработената версия на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество биха могли да се предвидят по-редовни консултации с FRA;

48.  препоръчва на законодателите на ЕС да искат от FRA независими и външни консултации относно правата на човека винаги когато дадено законодателно досие повдига сериозни въпроси във връзка с основните права; призовава Комисията да гарантира, че FRA разполага с необходимите механизми, които ѝ позволяват да изпълнява своя мандат;

o
o   o

49.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (3) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (4) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр.  55. (5) Европейска комисия, доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018DC0396&qid=1545453436355&from=BG. (6) Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA), доклад за основните права за 2017 г., http://fra.europa.eu/en/publication/2017/fundamental-rights-report-2017. (7) Приети текстове, P8_TA(2015)0095. (8) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 171. (9) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 183. (10) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9. (11) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 21. (12) Приети текстове, P8_TA(2018)0201. (13) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162. (14) Приети текстове, P8_TA(2018)0314. (15) OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 143. (16) COM(2018)0214. (17) COM(2018)0218. (18) COM(2018)0236. (19) Приети текстове, P8_TA(2018)0184. (20) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (21) OВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 110.