Европейският парламент,

—  като взе предвид Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт и Втория протокол от март 1999 г. към нея,

—  като взе предвид своите резолюции от 14 декември 1995 г. относно реституцията на заграбената собственост на еврейските общности(1) и от 16 юли 1998 г. относно реституцията на собственост, принадлежаща на жертви на Холокоста(2),

—  като взе предвид пакета от мерки за укрепване на капацитета на ЕС за борба с финансирането на тероризма и организираната престъпност, приет през декември 2016 г. в изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на Плана за действие срещу финансирането на тероризма от 2 февруари 2016 г. (COM(2016)0050), и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вноса на движими културни ценности от 13 юли 2017 г. (COM(2017)0375),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш(3),

—  като взе предвид Конвенцията на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) от 24 юни 1995 г. относно връщането на откраднатите или незаконно изнесените културни ценности,

—  като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка(4),

—  като взе предвид член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(6), и по-специално член 7, параграф 4 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2003 г. относно правната рамка за свободното движение в рамките на вътрешния пазар на стоки, чиято собственост е вероятно да бъде оспорвана(7),

—  като взе предвид проучването на Генерална дирекция за вътрешни политики от 2016 г., озаглавено Cross-border restitution of claims of art looted in armed conflicts and wars and alternatives to court litigations (Трансгранични искове за реституция на произведения на изкуството, заграбени по време на въоръжени конфликти и войни, и алтернативи на съдебни спорове),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(8),

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 14 ноември 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности,

—  като взе предвид Резолюция 14232/12 на Съвета от 4 октомври 2012 г. относно създаването на неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0465/2018),

A.  като има предвид, че според Интерпол черният пазар на произведения на изкуството става доходоносен колкото пазарите на наркотици, оръжия и фалшифицирани стоки;

Б.  като има предвид, че съгласно оценката на въздействието на предложението на Комисията за регламент относно вноса на движими културни ценности между 80 и 90% от световните продажби на антики са на стоки с незаконен произход;

В.  като има предвид, че културното наследство представлява един от основните елементи на цивилизацията с оглед например на символичната му стойност и на функцията му да обединява хората в качеството си на културна памет на човечеството; като има предвид, че през последните години бяха извършени редица престъпления срещу световното културно наследство от страна на враждуващи групировки и терористични организации по целия свят и че ценни произведения на изкуството, скулптури и археологически артефакти се продават и внасят в ЕС от някои държави извън ЕС, като печалбите от тях биха могли да се използват за финансирането на терористични дейности; като има предвид, че е от съществено значение да се поеме твърд ангажимент срещу незаконния трафик с културни ценности, например такива, заграбени по време на въоръжени конфликти и войни в Либия, Сирия и Ирак; като има предвид, че тези ценности имат голямо културно, художествено, историческо и научно значение и трябва да бъдат защитавани от незаконно присвояване и от разграбване;

Г.  като има предвид, че скоро след края на Втората световна война са направени опити за откриване и връщане на заграбена собственост в нейната държава на произход;

Д.  като има предвид, че във връзка с ангажимента на ЕС за спазване на справедливи процедури и за обезщетяване на пострадалите, както и с конституцията на ЮНЕСКО и конвенциите за защита на културното наследство, трябва да се гарантира реституцията на продадени и/или изкопани или незаконно придобити предмети;

Е.  като има предвид, че и в принципите на Вашингтонската конференция за конфискуваните от нацистите произведения на изкуството, и във Форума от Вилнюс, и в Декларацията от Терезин относно имуществото по времето на Холокоста и свързани въпроси се подчертава значението на това да се осигури реституция за личната недвижима собственост; като има предвид, че броят върнати произведения на изкуството след Вашингтонската конференция се оценява в порядъка между 1000 и 2000(9); като има предвид, че не съществува пълен списък на върнатите през последните години произведения на изкуството;

Ж.  като има предвид, че множество произведения на изкуството все още не са намерени и не са върнати на своите законни собственици или на техните наследници; като има предвид, че по време на Вашингтонската конференция през 1998 г. Джонатан Петропулос представи преценката си, според която в Европа са били откраднати около 650 000 произведения на изкуството, а Роналд Лаудер посочи, че към 1998 г. все още са липсвали 11 000 произведения на изкуството на стойност между 10 и 30 милиарда щатски долара; като има предвид, че Claims Conference-WJRO като цяло счита, че не са налични точни оценки: били са откраднати приблизително 650 000 произведения на изкуството, от които вероятно 100 000 все още липсват;

З.  като има предвид, че ищците продължават да се сблъскват с правни проблеми, дължащи се, от една страна, на характера на техните искове, който често е особено специфичен, а от друга — на изтичането на срока на действие на следвоенните закони за реституция, недопускането на обратно действие на традиционните норми, липсата на дефиниция за “заграбено произведение на изкуството”, разпоредбите за давностните срокове за искове или разпоредбите за придобиваната давност и добросъвестността;

И.  като има предвид, че исковете за реституция на заграбени произведения на изкуството и предмети с културна стойност се разглеждат главно чрез международното публично право; като има предвид, че тези правила трябва да бъдат допълнени от по-строги правила на международното частно право;

Й.  като има предвид, че недостатъчно развитото измерение на частното право както на международно, така и на европейско равнище допринася за правната несигурност в случаите на трансгранични дела, свързани с реституция на заграбени произведения на изкуството и предмети с културна стойност, не само по отношение на приключилите сделки със заграбени от нацистите произведения на изкуството, но и по отношение на бъдещи случаи.

К.  като има предвид, че не съществува законодателство на ЕС, което изрично и всеобхватно да урежда искове от частни лица за реституция на произведения на изкуството и предмети с културна стойност, заграбени по време на въоръжени конфликти;

Л.  като има предвид, че в сътрудничество с големи аукционни къщи, музеи и известни колекционери в Европа ЮНЕСКО извършва задълбочени проучвания с цел установяване на произхода на тези произведения, за да може да бъдат върнати на техните собственици;

М.  като има предвид, че за да допълни базата данни на Интерпол относно откраднатите предмети, Международният съвет на музеите публикува преди повече от десетилетие „червени списъци“, определящи категориите предмети, застрашени от незаконен трафик;

1.  изразява съжаление, че до момента на практика не са предприети последващи действия във връзка с резолюцията му относно правната рамка за свободното движение в рамките на вътрешния пазар на стоки, чиято собственост е вероятно да бъде оспорвана, в която Парламентът призова Комисията да започне проучване относно редица аспекти, свързани с правилата на гражданското и процесуалното право, проучването на произхода, системите за каталогизиране, алтернативните механизми за уреждане на спорове и стойността на създаването на орган за трансгранична административна координация; счита, че член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) може да послужи като правно основание за предоставяне на правомощия на Съюза за действие в тази област;

2.  подчертава, че заграбването на произведения на изкуството и други предмети с културна стойност по време на въоръжени конфликти и войни, както и в мирно време, предизвиква сериозна всеобща загриженост, по отношение на която следва да се предприемат мерки от гледна точка както на предотвратяването, така и на реституцията на заграбени културни ценности, за да се защити и гарантира целостта на културното наследство и идентичността на обществата, общностите, групите и хората;

3.  отбелязва, че на равнището на ЕС не е обърнато достатъчно внимание на реституцията на произведения на изкуството и предмети с културна стойност, заграбени, откраднати или придобити незаконно, наред с друго, по време на въоръжени конфликти, по-специално в областта на частното право, международното частно право и гражданското производство; поради това призовава Комисията да защитава, подкрепя и насърчава трансграничните искове за реституция на културни ценности, преместени и незаконно присвоени в резултат на разрешени от държавата грабежи или заграбени по време на въоръжени конфликти; призовава Комисията и държавите членки да изготвят препоръки и насоки, за да повишат осведомеността относно необходимостта от осигуряване на подкрепа за националните институции в държавите членки във връзка с исковете за реституция;

4.  подчертава, че институции като ЮНЕСКО и Интерпол призовават за по-добро опазване на културното наследство и за оправомощаване на държавите членки във връзка с прилагането на разпоредби за улесняване на реституциите;

5.  изразява съжаление, че не съществуват надеждни статистически данни относно точния мащаб на заграбването и незаконната търговия с културни ценности; призовава Комисията и държавите членки да изготвят надеждни статистически данни в тази област;

6.  изразява загриженост, че повечето настоящи политически и законодателни инициативи са съсредоточени изключително върху публичното, административното и/или наказателното право; подчертава, че за да се установи цялостна регулаторна рамка, трябва по-активно да се взема предвид частното право; призовава компетентните органи да приемат всички подходящи мерки и инициативи за постигането на тази цел;

7.  счита, че е необходимо провеждането на повече разследвания, за да се хвърли светлина върху незаконната търговия с културни ценности и да се придобие повече информация относно нейните мащаби, структура и размери, като например чрез проекта ILLICID, който понастоящем се осъществява в Германия;

8.  приветства факта, че някои държави членки признават, че специфичните проблеми, свързани с исковете за реституция на произведения на изкуството и предмети с културна стойност, заграбени, откраднати или незаконно придобити по време на въоръжени конфликти и войни, трябва да бъдат разгледани, за да се стигне до правни решения, гарантиращи правата на собственост на частни лица, държавата и местните правителствени институции и религиозни сдружения, от които по време на въоръжени конфликти или войни неправомерно са отнети принадлежащи им произведения на изкуството;

9.  подчертава значението на колективното осъзнаване за осъждане на тези незаконни практики и припомня, че всеки предмет, отнет от неговия собственик, представлява историческа и научна ценност, която е загубена завинаги;

10.  отбелязва, че най-ефикасният начин за борба с трафика на предмети с културна стойност и възпрепятстване на незаконния пазар на произведения на изкуството, както и за подкрепа на реституцията на такива предмети и произведения, е да се насърчава развитието на справедливи практики в търговията и реституцията на изкуство от транснационална и световна перспектива, като се търси както тяхното потенциално превантивно действие, така и принудителното или наказателното им въздействие;

11.  счита, че за въвеждането на набор от правила, които да могат ефективно да предотвратяват грабежите и контрабандата на произведения на изкуството и културни ценности, и за постигането на напълно прозрачен, отговорен и етичен световен пазар на изкуство, Комисията следва да се стреми към сътрудничество с трети държави, за да установи ползотворни партньорства, като отчита за тази цел принципите, установени в Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. относно връщането на откраднатите или незаконно изнесените културни ценности;

12.  като се има предвид, че законодателните действия на ЕС, включително измерението на международното частно право, биха били уместни единствено за бъдещи сделки;

13.  счита, че е време да се сложи край на продължилите с години практики на усложняване и нюансиране, ако желаем да създадем отговорен и етичен европейски пазар на изкуство; във връзка с това призовава Комисията да определи мерки в областта на гражданското право, за да спомогне за преодоляването на трудностите и проблемите, с които се сблъскват частните лица, търсещи реституция на произведения на изкуството, които действително им принадлежат; същевременно призовава Комисията да разработи нова дискусионна рамка за установяване на най-добрите настоящи и бъдещи практики и решения;

14.  приветства предложението на Комисията за регламент относно вноса на движими културни ценности, както и приетите от Европейския парламент на 25 октомври 2018 г.(10) изменения към същото предложение за регламент; предвид глобалния характер на пазара на изкуството и броя на предметите, намиращи се в частни ръце, отново подчертава необходимостта от допълнителни усилия по отношение на трансграничната реституция на произведения на изкуството и предмети с културна стойност, заграбени по време на въоръжени конфликти и войни; подчертава, че европейското сътрудничество и разследванията за установяване на произхода се оказаха полезни за идентифицирането и впоследствие за реституцията на заграбени предмети, а в някои случаи и за предотвратяване на финансирането на терористични групи или войни;

15.  изразява съжаление, че поради липса, неточност или различия между правилата в държавите членки по отношение на разследванията за установяване на произхода и надлежната проверка, много трансгранични искове за реституция не могат да бъдат осъществени по ефективен и координиран начин, което би могло в резултат да насърчи грабежа и трафика и да стимулира контрабандата; отбелязва, че поради липсата на общи стандарти приложимите процедури често са неразбираеми за всички заинтересовани лица, включително музеи, търговци на произведения на изкуството, колекционери, туристи и пътуващи; Следователно призовава Комисията да хармонизира правилата относно разследванията за установяване на произхода и да включи някои основни принципи на Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. относно връщането на откраднатите или незаконно изнесените културни ценности;

16.  подчертава, че спешно е необходимо активно да се насърчи системното извършване на висококачествени и независими разследвания за установяване на произхода с цел откриване на заграбени произведения на изкуството, улесняване на реституцията им на законните им собственици, постигане на напълно прозрачен, отговорен и етичен пазар на произведения на изкуството, както и предотвратяване и възпиране на заграбването и трафика на произведения на изкуството и културни ценности по време на въоръжени конфликти и войни; отбелязва възможностите, предлагани от европейските финансови инструменти в тази насока; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят специални програми за обучение в областта на разследванията на произхода на национално равнище и на равнището на Съюза, за да се даде възможност по-специално на участниците в борбата срещу незаконната търговия на културни ценности да развиват и подобряват своите експертни познания, включително чрез трансгранични проекти;

17.  отбелязва, че разследванията за установяване на произхода са тясно свързани със задължението за надлежна проверка в момента на придобиване на произведение на изкуството и че представляват значителен залог за всички участници на пазара на произведения на изкуството, тъй като придобиването, умишлено или по непредпазливост, на откраднати произведения на изкуството е наказуемо съгласно някои национални законодателства;

18.  счита, че очевидно е необходимо да се вземат мерки за създаване на изчерпателен списък на всички културни ценности, включително такива, които са собственост на евреи и са били заграбени от нацистите и техните съюзници, от момента на тяхното присвояване до наши дни; настоятелно призовава Комисията да подкрепи въвеждането на система за каталогизиране, която да се използва и от публичноправни субекти и частни колекции на произведения на изкуството, с цел събиране на данни относно положението на заграбени, откраднати или придобити незаконно културни ценности и относно точния статус на съществуващите искове; настоятелно призовава Комисията да подкрепя проекти за цифровизация, чрез които се създават или се свързват съществуващи цифрови бази данни, с цел да се улеснят обменът на такива данни и разследванията за установяване на произхода;

19.  счита, че за осъществяването на подходящи разследвания за установяване на произхода е необходимо да се създаде регистър на документалните записи или регистър на сделките, който да е максимално подробен; призовава Комисията активно да подкрепи изготвянето на общи насоки за такива регистри и да приеме подходящи мерки, за да насърчи държавите членки да въведат общо задължение за професионалистите на пазара на произведения на изкуството да поддържат такъв регистър на сделките и като цяло да се придържат към Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. относно връщането на откраднатите или незаконно изнесените културни ценности;

20.  настоятелно призовава Комисията да насърчава и да подкрепя финансово разследванията за установяване на произхода в рамките на целия Съюз; предлага Комисията да организира дискусионен форум с цел обмен на най-добри практики и намиране на най-добрите решения за настоящето и за бъдещето;

21.  призовава Комисията да обмисли създаването на специален алтернативен механизъм за уреждане на спорове за разглеждане на искове за реституция на заграбени произведения на изкуството и предмети с културна стойност с цел преодоляване на съществуващите правни пречки, например чрез хибридна форма на арбитраж и медиация; подчертава значението на ясни стандарти и прозрачни и неутрални процедури;

22.  отбелязва, че давностните срокове често създават затруднения за ищците по свързаните с реституцията въпроси; призовава Комисията да анализира проблема и да намери правилния баланс относно давностния срок, приложим към исковете за реституция на заграбени произведения на изкуството, включително такива, заграбени от нацистите, като се вземе предвид защитата на интересите както на жертвите на заграбване и кражба, така и на интересите на пазара; счита, че Законът на САЩ за възстановяване на отчуждено по време на Холокоста изкуство би могъл да послужи за пример;

23.  призовава Комисията да обмисли предприемането на законодателни действия за укрепване на правната система за трансгранични искове за реституция на произведения на изкуството и предмети с културна стойност, заграбени по време на въоръжени конфликти и войни, въз основа на инструменти на международното частно право;

24.  призовава компетентните институции на ЕС да насърчават държавите членки да споделят информация относно съществуващите практики във връзка с проверката на произхода на предметите с културна стойност и да засилят сътрудничеството помежду си с цел да се хармонизират мерките за контрол и административните процедури, насочени към определяне на произхода на предметите с културна стойност;

25.  подчертава липсата на координация на равнището на държавите членки при тълкуването на понятието “надлежна проверка”; призовава Комисията да изясни понятието “надлежна проверка” по отношение на добросъвестността; посочва като пример член 16 от Федералния закон на Швейцария за международния трансфер на паметници на културата, който забранява на търговците и на провеждащите търгове да сключват сделки за дадено произведение на изкуството, ако имат съмнения по отношение на неговия произход; отбелязва, че съгласно този закон доказателствената тежест частично се прехвърля на продавача; все пак притежателят на произведение на изкуството не може да се позове на принципа на добросъвестност, ако не е в състояние да докаже, че е обърнал внимание на този въпрос в момента на придобиването; призовава Комисията да приеме мерки с цел повишаване на осведомеността на пазара на изкуството и на потенциалните купувачи на предмети на изкуството относно важността на разследванията за установяване на произход, като се има предвид, че посочените разследвания са обвързани със задължението за надлежна проверка;

26.  настоятелно призовава Комисията да разработи общи принципи относно достъпа до публични и частни архиви, съдържащи информация относно установяването на собствеността и местонахождението, да пристъпи към подробното картографиране на съществуващите бази данни за предмети с културна стойност и да предвиди създаването на централна база с метаданни, която взема предвид наличната информация, актуализира се редовно и е достъпна за всички заинтересовани лица; счита, че въз основа на такава централна база с метаданни следва да бъде въведена обща система за каталогизиране, която може да използва стандартизирани идентификатори на предметите; следователно призовава Комисията да насърчи въвеждането на стандартизираните идентификатори на предметите, разработени и популяризирани от Международния съвет на музеите (ICOM) и други организации като пазарен стандарт в рамките на целия вътрешен пазар; отбелязва, че тази база данни следва да бъде свързана с базата данни за откраднати произведения на изкуството на Интерпол и да бъде актуализирана редовно;

27.  счита, че за осъществяването на по-задълбочени и точни разследвания за установяване на произхода, друго полезно допълнение към посочената по-горе база данни би било създаването на регистър на документалните записи или регистър на сделките с културни ценности; призовава Комисията да приеме подходящи мерки, за да насърчи държавите членки да въведат общо задължение за участниците на пазара на произведения на изкуството да поддържат такъв регистър на документалните записи или регистър на сделките и като цяло да се придържат към Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. относно връщането на откраднатите или незаконно изнесените културни ценности;

28.  счита, че централната база данни следва да функционира въз основа на обща система за каталогизиране, в която предметите с културна стойност да бъдат идентифицирани чрез стандартно описание (като се вземат предвид характеристики като материалите, техниките, мерките, надписите, заглавието, темата, датата или периода и др.)

29.  призовава Комисията да определи общи принципи за начина за установяване на собствеността или правата върху собствеността, както и правила относно давността и способите за доказване и концепцията за заграбването и изкуството, като се вземат предвид съответните правила, действащи в държавите членки;

30.  призовава държавите членки и държавите кандидатки да положат всички необходими усилия, за да вземат мерки за гарантиране на създаването на механизми, които благоприятстват връщането на посочената в настоящата резолюция собственост, както и да имат предвид, че връщането на законните ищци на произведения на изкуството, заграбени, откраднати или придобити незаконно при извършване на престъпления против човечеството, е въпрос от общ интерес съгласно член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека;

31.  подчертава, че за въвеждането на набор от правила, които да могат ефективно да предотвратяват грабежите и контрабандата на произведения на изкуството и предмети с културна стойност, и за постигането на напълно прозрачен, отговорен и етичен световен пазар на изкуство, Комисията следва да се стреми към сътрудничество с трети държави и да установи ползотворни партньорства, които благоприятстват връщането на посочената в настоящата резолюция собственост, като отчита принципите, установени в Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. относно връщането на откраднатите или незаконно изнесените културни ценности, както и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека;

32.  припомня, че образованието засилва уважението и оценяването на произведенията на изкуството и другите предмети с културна стойност като символи на културното наследство и че поради тази причина то играе важна роля при предотвратяването и разубеждаването на заграбването и незаконната търговия с предмети с културна стойност; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят образователни дейности и дейности за повишаване на осведомеността в това отношение, включително чрез неформални и неофициални мерки;

33.  призовава Комисията и всички съответни компетентни органи да приемат мерки, имащи за цел да осведомят пазара на произведения на изкуството и потенциалните купувачи на предмети на изкуството относно важността на разследванията за установяване на произхода, като се има предвид, че посочените разследвания са обвързани със задължението за надлежна проверка;

34.  припомня, че в борбата с незаконния трафик на произведения на културното наследство тясното сътрудничество между полицейските и митническите служби на равнището на ЕС и на международно равнище е изключително важно;

35.  подкрепя идеята, че трансграничните процедури за реституцията на заграбени, откраднати или придобити незаконно произведения на изкуството и предмети с културна стойност и активното насърчаване на разследванията за установяване на произхода следва да се разглеждат в контекста на инициативата „2018 г. — Европейска година на културното наследство“; следователно призовава Комисията и създадената от нея работна група да включат тази точка в работния си план, уточняващ дейностите за инициативата „2018 г. — Европейска година на културното наследство“;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ С 17, 22.1.1996 г., стр. 199. (2) ОВ C 292, 21.9.1998 г., стр. 166. (3) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 55. (4) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 1. (5) OВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1. (6) OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1. (7) OВ C 91E, 15.4.2004 г., стp. 500. (8) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (9) Съгласно данни на инициативата за заграбените произведения на изкуството и културни ценности на организацията „Конгрес за исковете“ и Световната организация за обезщетяване на евреите (Claims Conference-WJRO). (10) Приети текстове, P8_TA(2018)0418.