Европейският парламент,

—  като взе предвид Бялата книга от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа: Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г. (COM(2017)2025) и придружаващите документи за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, извличането на ползите от глобализацията и социалното измерение на Европа,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по бюджети (A8-0402/2018),

А.  като има предвид, че диференцираната интеграция е понятие с много значения, което може да дефинира различни явления както от политическа, така и от техническа гледна точка;

Б.  като има предвид, че процесите на интеграция в ЕС се характеризират с бързо нарастващ брой и разнообразие на ситуации, водещи до диференцирана интеграция, в контекста както на първичното, така и на вторичното законодателство;

В.  като има предвид, че политическото усещане за диференцирана интеграция варира значително в зависимост от националния контекст; като има предвид, че в някои държави членки, които са били членки на Съюза за по-дълъг период, тя може да има положителен нюанс и да бъде свързвана с идеята за създаване на „водеща група“, която да има за цел да постигне по-бърз напредък в задълбочаването на интеграцията, докато в държавите членки, които са се присъединили към Съюза в по-близкото минало, тя често се възприема като път към създаването на първокласни и второкласни държави–членки на Съюза;

Г.  като има предвид, че диференцираната интеграция също се отнася до широк спектър от различни механизми, всеки от които може да има много различно въздействие върху европейската интеграция; като има предвид, че е възможно да се направи разграничение между диференциация във времето, или Европа на няколко скорости, в която целите са едни и същи, но скоростите, с които те трябва да се постигнат, са различни, диференциация в начините, или „Европа à la carte”, както и диференциация в пространството, често наричана „променлива геометрия”;

Д.  като има предвид, че диференциацията е стабилна характеристика на европейската интеграция, не само в областите, в които ЕС има правомощия, но и в други области, и понякога позволява едновременно следване на целта за задълбочаване и разширяване на ЕС; като има предвид, вследствие на това, че не може да има противопоставяне на диференциацията и интеграцията, нито диференциацията може да се представя като иновационен път за бъдещето на Съюза;

Е.  като има предвид, че ако диференцираната интеграция може да бъде прагматично решение за даване на тласък на европейската интеграция, тя следва да се използва умерено и в рамките на строго определени граници с оглед на риска от фрагментиране на Съюза и неговата институционална рамка; като има предвид, че крайната цел на диференцираната интеграция следва да бъде насърчаване на приобщаването, а не изключването на държавите членки;

Ж.  като има предвид, че опитът показва, че ако взаимозависимостта работи като фактор за интеграция, политизацията често работи като пречка за нея; като има предвид, че в резултат на това областите на политиката на Съюза с най-дълбока интеграция, като например хармонизирането и регулирането на вътрешния пазар, са предимно политизираните в най-малка степен, докато диференцираната интеграция изглежда е най-вероятно да възникне в области на политиката, характеризиращи се с дълбока политическа поляризация, като паричната политика, отбраната, граничния контрол, основните права или данъчното облагане;

З.  като има предвид, че установяването на политически връзки и взаимозависимост между държавите членки има решаващ принос за тяхната интеграция в рамките на Съюза;

И.  като има предвид, че Договорите предвиждат възможността държавите членки да възприемат различни пътища на интеграция, а именно чрез засилено сътрудничество (член 20 от Договора за Европейския съюз (ДЕС)) и постоянно структурирано сътрудничество (член 46 от ДЕС), без обаче да съдържат разпоредби за постоянна гъвкавост или диференцирана интеграция като дългосрочна цел или принцип на европейската интеграция; като има предвид, че тези различни пътища на интеграция следва да се прилагат само за ограничен брой политики, следва да бъдат приобщаващи, за да се даде възможност на всички държави членки да участват, и следва да не подкопават процеса на създаване на все по-тесен Съюз, както е предвидено в член 1 от ДЕС; като има предвид освен това, че засиленото сътрудничество в рамките на общата политика за сигурност и отбрана вече е реалност, като то допринася за изграждането на истински Европейски съюз за отбрана;

Й.  като има предвид, че с изключение на данъка върху финансовите сделки, всички съществуващи случаи на диференцирана интеграция щеше да може да бъдат приети в Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, ако това беше предвидено в член 329, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, вместо единодушие;

К.  като има предвид, че някои форми на диференцирана интеграция може да имат центростремителен ефект, като привличат повече държави членки да се присъединят към инициативата на по-късен етап;

Л.  като има предвид, че процесът на диференциация доведе до създаването на инициативи в правната рамка на ЕС, но и до някои по-гъвкави междуправителствени правни договорености, които доведоха до създаването на сложна система, която гражданите разбират трудно;

М.  като има предвид, че държавите членки не са единствените потенциални действащи лица в диференцираната интеграция; като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)(4) вече дава възможност за транснационално сътрудничество въз основа на споделен интерес;

1.  настоява, че дебатът в областта на диференцираната интеграция не следва да бъде насочен към това, дали диференциацията да бъде подкрепена или не, а към най-добрия начин за използване на диференцираната интеграция – която вече е политическа реалност – в институционалната рамка на ЕС в най-добрия интерес на Съюза и неговите граждани;

2.  припомня заключенията си, че междуправителствените структури и процеси за приемане на решения увеличават сложността на институционалната отговорност, намаляват прозрачността и демократичната отчетност, както и че общностният метод е най-добър за функционирането на Съюза;

3.  счита, че диференцираната интеграция следва да отразява идеята, че Европа не работи по един универсален подход, а следва да се адаптира към нуждите и желанията на своите граждани; счита, че диференциацията може понякога да бъде необходима с оглед на започване на нови европейски проекти и преодоляване на безизходното положение, произтичащо от националните политически обстоятелства, които не са свързани с общия проект; счита, наред с това, че диференциацията следва да се използва прагматично като конституционен инструмент, за да се гарантира гъвкавост, без да се накърняват общите интереси на Съюза и равенството на правата и възможностите на неговите граждани; потвърждава, че диференциацията следва да бъде разглеждана само като временна стъпка по пътя към по-ефективно и интегрирано изграждане на политиките на ЕС;

4.   счита, че Европейският съвет следва да разполага с необходимото време за оформяне на европейската програма, като покаже ползата от общите действия и се опита да убеди всички държави членки да участват в тях; изтъква, че всяка форма на диференцирана интеграция, въз основа на която се постига споразумение, следователно е втори най-добър вариант, а не стратегически приоритет;

5.  отново изразява убеждението си, че диференцираната интеграция трябва да остане, както е предвидено в член 20 и член 46 от ДЕС, отворена за всички държави членки, и трябва да продължи да служи като пример за по-задълбочена европейска интеграция, при която нито една държава членка не е изключена от политиката в дългосрочен план, и не следва да се разглежда като средство за улесняване на решения „à la carte“, които заплашват да подкопаят метода на Съюза и институционалната система на ЕС;

6.  потвърждава, че всяка форма на инициатива за диференциация, която води до създаването на първа и втора категория държави членки на Съюза или до усещането за това, би била сериозен политически неуспех с неблагоприятни последици за проекта на ЕС;

7.  призовава всеки бъдещ модел на диференцирана интеграция да бъде проектиран така, че да предоставя стимули на държавите членки, стремящи се към участие, и пълна подкрепа за усилията им за икономическо развитие и преобразуване, насочени към изпълнението на необходимите критерии в разумни срокове;

8.  счита, че един подходящ отговор на необходимостта от гъвкави инструменти е да се реши един от първоизточниците на проблема; поради това призовава за по-нататъшно отдалечаване на процедурите за гласуване в Съвета от единодушие в полза на гласуване с квалифицирано мнозинство, като се използва клаузата за преход (член 48, параграф 7 от ДЕС);

9.  счита, че диференцираната интеграция следва винаги да се осъществява в рамките на разпоредбите на Договорите, следва да поддържа единството на институциите на ЕС и следва да не води до създаването на паралелни институционални договорености или договорености, които непряко нарушават духа и основните принципи на правото на ЕС, а вместо това следва да дава възможност за създаване на конкретни органи, когато това е целесъобразно, без да се засягат правомощията и ролята на институциите на ЕС; изтъква, че гъвкавостта и адаптирането към национални, регионални или местни особености биха могли да бъдат гарантирани чрез разпоредби на вторичното законодателство;

10.  изтъква, че диференцираната интеграция не следва да води до по-сложни процеси на вземане на решения, които биха подкопали демократичната отчетност на институциите на ЕС;

11.  счита, че Брексит е възможност за отдалечаване от моделите на неучастие и за насочване към недискриминационни и подкрепящи модели на участие; подчертава, че тези модели на участие няма да ограничат напредъка към „все по-тесен съюз“ до най-ниския общ знаменател за едно универсално решение, а ще позволят необходимата гъвкавост за постигане на напредък, като същевременно оставят отворена вратата за държавите членки, които са готови и способни да изпълнят необходимите критерии;

12.  изисква следващото преразглеждане на Договорите да внесе ред в текущия процес на диференциация, като сложи край на практиката на постоянни възможности за неучастие и изключения от първичното право на ЕС за отделните държави членки, тъй като те водят до отрицателна диференциация в първичното право на ЕС, нарушават хомогенността на правото на ЕС като цяло и застрашават социалното сближаване на ЕС;

13.  отчита, при все това, че някои преходни периоди може да бъдат необходими за нови държави членки като строго изключение, на временна и индивидуална основа; настоява, че следва да бъдат въведени някои ясни и приложими правни разпоредби, за да се избегне удължаването на тези периоди;

14.  поради това настоява, членството в ЕС да изисква пълно спазване на първичното право на ЕС във всички области на политиката, като държавите, които желаят да поддържат тесни връзки с ЕС, без да желаят да се ангажират с пълно спазване на първичното право, и които или няма да се присъединят към ЕС, или не могат да направят това, следва да получат възможност за някаква форма на партньорство; счита, че тези отношения следва да бъдат съпътствани от задължения, които съответстват на съответните права, като например вноска в бюджета на ЕС, и следва да бъдат обвързани със зачитане на основните ценности на Съюза, принципите на правовата държава и — по отношение на участието във вътрешния пазар — четирите свободи;

15.  подчертава факта, че зачитането и защитата на основните ценности на ЕС са крайъгълният камък на Европейския съюз като общност, основана на ценности, и че те спояват държавите членки; поради това счита, че диференциацията следва да не бъде допустима, когато става въпрос за зачитане на съществуващите основни права и ценности, залегнали в член 2 от ДЕС; настоява, наред с това, че диференциацията не следва да бъде възможна в области на политиката, в които неучастващите държави членки биха могли да създадат отрицателни външни фактори, като например икономически и социален дъмпинг; изисква Комисията внимателно да проучи потенциалните центробежни ефекти, включително в дългосрочен план, когато представи своето предложение за засилено сътрудничество;

16.  припомня своята препоръка за дефиниране на партньорство с цел установяване на кръг от партньори от ЕС за държави, които не могат или няма да се присъединят към Съюза, но независимо от това желаят тесни отношения с ЕС(5);

17.  предлага установяването на специална процедура, която да позволи, след определен брой години — след започването на засилено сътрудничество от редица държави, представляващи квалифицирано мнозинство в Съвета, и след получаването на одобрение от Европейския парламент — интегрирането на разпоредбите за засилено сътрудничество в достиженията на правото на ЕС;

18.  подчертава факта, че гъвкавостта и диференциацията следва да вървят ръка за ръка с укрепването на общите правила в основните области, за да се гарантира, че диференциацията не води до политическа разпокъсаност; поради това счита, че една бъдеща европейска институционална рамка следва да включва неизбежно европейски стълбове в областта на политическите, икономическите, социалните и свързаните с околната среда права;

19.  отчита, че регионалното сътрудничество играе важна роля за укрепване на европейската интеграция, и счита, че по-нататъшното му развитие има голям потенциал за консолидиране и задълбочаване на интеграцията чрез адаптирането му към местните особености и готовност за сътрудничество;

20.  предлага разработване на подходящи инструменти в рамките на правото на ЕС и установяването на бюджет за изпитване на трансгранични инициативи в рамките на ЕС по въпроси, които представляват интерес за целия ЕС и които в крайна сметка биха могли да се превърнат в законодателни предложения или случаи на засилено сътрудничество;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215. (2) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201. (3) ОВ С 468, 15.12.2016 г., стр. 176. (4) OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19. (5) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 207.