Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 7, 8, 9, 11,12, 39, 42, 101—109, както и член 174 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 35, 37 и 38 от нея,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 18 юни 2018 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2017 г. (COM(2018)0482), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, публикуван на същата дата,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора(1),

—  като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия(2) (Регламент за сливанията на ЕО),

—  като взе предвид Бялата книга от 9 юли 2014 г., озаглавена „Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията“(COM(2014)0449),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 март 2017 г. за предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (COM(2017)0142) (Директивата ЕМК+),

—  като взе предвид известието на Комисията от 19 юли 2016 г. относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C(2016)2946),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно споразуменията на ЕС за сътрудничество относно прилагането на политиката в областта на конкуренцията — пътят напред(3),

—  като взе предвид относимите правила, насоки, решения, резолюции, съобщения и документи на Комисията по темата за конкуренцията,

—  като взе предвид своите резолюции от 19 април 2018 г.(4) и 14 февруари 2017 г.(5) относно годишните доклади относно политиката в областта на конкуренцията, съответно за 2017 г. и 2016 г.,

—  като взе предвид проучването си от юли 2018 г., озаглавено „Въпросите, свързани с конкуренцията в областта на финансовите технологии (FinTech)“ (Competition issues in the Area of Financial Technology (Fin Tech), възложено от работната група по въпросите на конкуренцията на парламентарната комисия по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид отговорите на Комисията на въпроси с искане за писмен отговор E-000344-16, E-002666-16 и E-002112-16,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 декември 2018 г. относно доклада на Комисията от 18 юни 2018 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2017 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на Комисията от 10 май 2017 г. относно проучването на сектора на електронната търговия (COM(2017)0229),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0474/2018),

А.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията се прилага вече над 60 години и че силната и ефективна политика на ЕС в областта на конкуренцията винаги е била основополагащ елемент на европейския проект;

Б.  като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци създават нелоялна конкуренция, която засяга в особена степен малките и средните предприятия (МСП);

В.  като има предвид, че изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане подкопават справедливото разпределение на данъчните приходи в държавите членки и съответно нарушават конкуренцията на вътрешния пазар;

Г.  като има предвид, че масовото избягване на данъци от страна на богати физически лица и предприятия ощетява не само обикновените данъкоплатци, публичните финанси и социалните разходи, но също така застрашава доброто управление, макроикономическата стабилност, социалното сближаване и общественото доверие в институциите на Съюза и държавите членки;

Д.  като има предвид, че някои правителства и юрисдикции, включително в ЕС, са се специализирали или са поели ангажимент за създаване на нарушаващи конкуренцията преференциални данъчни режими в полза на многонационални дружества и богати физически лица, които в действителност нямат икономическа същност на територията на тези юрисдикции, а просто са представлявани от фиктивни дружества;

1.  счита, че политиката в областта на конкуренцията, която има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция във всички сектори, е с основополагащо значение за европейската социална пазарна икономика и ключов фактор, който гарантира нормалното функциониране на вътрешния пазар; приветства дейностите на Комисията и усилията ѝ да гарантира ефективното прилагане на правилата в областта на конкуренцията в Съюза за благото на всички граждани на ЕС, особено на тези в слаба позиция като потребители; освен това призовава Комисията да продължи да гарантира пълното прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, като обръща особено внимание на трудностите, с които се сблъскват МСП, както и да се избягват различията при прилагането на правилата в държавите членки;

2.  приветства и насърчава в допълнение структурирания диалог с члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, г-жа Маргрете Вестегер, както и усилията на Комисията да поддържа редовен контакт с членовете на компетентната комисия на Парламента и с неговата работна група по политиката в областта на конкуренцията; счита, че годишният доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията е ключов елемент от гледна точка на демократичния контрол; припомня, че през последните години Парламентът участва чрез обикновената законодателна процедура в оформянето на рамката за правилата в областта на конкуренцията, например в предложението за Директивата ЕМК+; отбелязва, че Парламентът следва да получи правомощия в рамките на процедурата за съвместно вземане на решения при създаването на рамката за политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление, че демократичното измерение на тази област от политиката на Съюза не беше засилено при последните изменения на договорите;

3.  приветства и подкрепя амбициозната програма и приоритетите на ГД „Конкуренция“ на Комисията, като същевременно отбелязва, че продължават да съществуват значителни предизвикателства, например в областта на контрола върху сливанията, където самият брой на сливанията представлява предизвикателство; отбелязва, че решенията на Комисията относно сливания, антитръстови мерки и държавна помощ често са предмет на политическа дискусия; подчертава, че настоящият доклад съдържа някои примери за скорошни решения, но че цялостната картина е по-широка и Парламента няма намерение да заема позиция по отделни случаи, тъй като Комисията е тази, която решава в кои случаи не се следва правото в областта на конкуренцията;

4.  изисква от Комисията да анализира значителното потенциално вредно въздействие на предложеното сливане на „Сименс“/„Алстом“ (Siemens / Alstom) върху конкурентоспособността на европейския пазар на железопътни превози и неблагоприятното му въздействие върху пътниците, използващи железопътен транспорт;

5.  отбелязва, че Комисията представи законодателно предложение за създаване на общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО), който ще бъде частен пенсионен фонд;;

6.  подчертава, че ефективната конкуренция в рамките на единния европейски пазар е в полза най-вече на потребителя;

7.  приветства разследването на картела в областта на тежкотоварните автомобили; отчита като положителен факта, че Комисията не само проучи въздействието на картела между големите производители на тежкотоварни автомобили върху цените на тези автомобили, но и ги санкционира за това, че са си сътрудничили, за да забавят въвеждането на по-чисти тежкотоварни автомобили;

8.  подчертава факта, че правилата в областта на конкуренцията се основават на договорите и, както е заложено в член 7 от ДФЕС, следва да се тълкуват в светлината на по-широките европейски ценности, залегнали в основата на законодателството на Съюза относно социалните въпроси, социалната пазарна икономика, стандартите в областта на околната среда, политиката в областта на климата и защитата на потребителите; счита, че прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията следва да се отнася до всички нарушения на пазара, включително тези, които имат отрицателни социални и екологични вторични ефекти;

9.  счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да действа като катализатор за насърчаване на енергийния преход в целия ЕС, да стимулира икономическата и социалната интеграция в Европа и екологично устойчиви селскостопански дейности и да ограничава възможностите на големите енергийни предприятия да повишават цените на доставяната енергия;

10.  посочва, че дори когато продукти или услуги се доставят безплатно, най-вече в цифровата икономика, потребителите пак може да са изложени на несправедливо поведение, като например влошаване на качеството, избора и иновациите, или пък практики на изнудване; счита, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията и прилагането следва да надхвърлят границите на подходите, съсредоточени върху цените, и да обхващат по-широки аспекти, като например качеството на продуктите или услугите, също с оглед и на неприкосновеността на личния живот на гражданите;

11.  посочва огромните промени на пазарите в резултат на непрекъснатото развитие на технологиите, което създава едновременно възможности и предизвикателства; в това отношение подчертава отново изключително важната роля на политиката в областта на конкуренцията за доизграждането на цифровия единен пазар; подчертава спешната необходимост от рамка, която едновременно да насърчава иновациите в областта на данните и новите бизнес модели и същевременно ефективно се справя с предизвикателствата на икономиката, основана на данни и алгоритми; подчертава, по-специално, че няколко цифрови платформи със способност за достъп и контрол на непрекъснато нарастващи потоци от данни, създават икономии от мащаба и значителни мрежови вторични ефекти, и могат да доведат до неефективност на пазара чрез прекомерна концентрация и извличане на печалба от злоупотреба с пазарна мощ; в този контекст приветства назначаването на специални консултанти на члена на Комисията с акцент върху бъдещите предизвикателства пред политиката в областта на конкуренцията, свързани с цифровизацията, и очаква с интерес техните констатации и препоръки за действие; подчертава необходимостта от общ подход на ЕС по тези въпроси;

12.  подчертава, че потребителите често не са осведомени до каква степен техните данни се използват и предават на трети страни за маркетингови и търговски цели; призовава Комисията, в съответствие с член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(6) (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот), да гарантира, че цифровите дружества използват личните данни само ако съответните абонати или потребители са дали своето изрично съгласие и че без такова съгласие данните не могат да бъдат предавани на трети страни, с които дружеството или платформата има споразумение; следователно припомня, че цифровите пазари трябва да бъдат оценявани от мултидисциплинарна гледна точка, тъй като антиконкурентното поведение може да включва нарушения в други области на правото, като законодателството относно защитата на данните и защитата на потребителите; подчертава, че подходящите ответни действия за правоприлагане биха изисквали сътрудничество между различните компетентни органи, по-специално органите за защита на конкуренцията, за защита на потребителите и за защита на данните, както се предлага от Европейския надзорен орган по защита на данните във връзка с инициативата за Цифрова клирингова къща(7);

13.  призовава Комисията да организира изслушване с дружества от технологичния сектор, като покани изпълнителните директори на Google, Facebook и Apple, за да бъдат обсъдени по-конкретно начините на събиране и използване от трети държави на лични данни на потребители; е загрижен, че ползвателите, регулаторните органи, а понякога дори разработчиците на приложения и рекламодателите не са осведомени за мащаба на потоците от данни от смартфони към групи за цифрова реклама и други трети страни; посочва, че данните, събирани от трети страни посредством приложения за смартфони, могат да включват всичко — от профилната информация, като възраст и пол, до подробности за местоположението, включително данни за намиращи се в близост клетки за мобилни телефони и Wi-Fi рутери, както и информация за всички приложения на даден телефон; счита, че ЕС следва да даде възможности на физическите лица да разберат последиците от монопола и концентрацията около тези дружества за проследяване;

14.  призовава Комисията, във връзка с това, да признае контрола на данните, необходими за създаването и предоставянето на услуги, като показател за наличието на пазарна мощ, включително в своите насоки по член 102 от ДФЕС, и да изисква оперативна съвместимост между онлайн платформите и доставчиците на социални мрежи; посочва също развитието на алгоритмите за самообучение и изкуствения интелект, по-специално когато се предоставят на дружествата от трети страни, и тяхното въздействие върху характера на картелната дейност; изисква от Комисията да представи подробна информация по тези въпроси в следващия си годишен доклад относно политиката в областта на конкуренцията;

15.  счита, че е важно да се гарантира нормалното функциониране на механизмите на Съюза за подаване на колективни искове, чиято цел е да се гарантира, че засегнатите от антиконкурентни практики потребители получават подходяща компенсация;

16.  счита, че е необходимо да се гарантира правото на трансгранична преносимост, така че съществуващите сега ограничения по отношение на това право да не се затвърдят като законни пазарни практики; от друга страна, счита, че е важно да бъдат преустановени злоупотребата и необоснованото използване на блокирането на географски принцип, чието хипотетично основаване на права върху интелектуална собственост е несъстоятелно;

17.  счита, че законодателните прагове, които представляват началната точка за преглед на ЕС на сливанията, които са основани на оборотите на целевите и придобиващите субекти, невинаги са подходящи за цифровата икономика, в която за рекламни цели стойността често се представя от броя на посетителите на даден уебсайт; предлага тези прагове да бъдат преразгледани и адаптирани, за да включват, наред с другото, фактори като броя на засегнатите от сливанията потребители и стойността на свързаните с тях сделки;

18.  подчертава факта, че бариерите за навлизане на пазара в някои области на цифровата икономика стават все по-непреодолими, тъй като колкото повече продължава несправедливото поведение, толкова по-трудна става борбата с антиконкурентните му ефекти; счита, че временните мерки могат да бъдат полезен инструмент, за да се гарантира, че не се накърнява конкуренцията, докато тече дадено разследване; във връзка с това потвърждава, че Комисията следва да използва ефективно временните мерки, като същевременно гарантира справедлива процедура и правото на защита на предприятията, които са обект на разследване; приветства ангажимента на Комисията да направи анализ дали съществуват начини за опростяване на приемането на временни мерки в срок от две години от датата на транспониране на Директивата ECN+; във връзка с това препоръчва на Комисията да почерпи опит от най-добрите практики в други юрисдикции;

19.  призовава Комисията да предприеме по-амбициозни мерки за премахване на необоснованите пречки пред конкуренцията в онлайн среда, за да гарантира безпрепятствено пазаруване онлайн в ЕС, да наблюдава пределните цени в сектори като онлайн платформите за настаняване и туризъм и да гарантира, че потребителите имат трансграничен достъп до широка гама от онлайн стоки и услуги на конкурентни цени; приканва Комисията да направи секторно проучване на рекламния пазар, за да може по-добре да разбере динамиката на рекламната дейност онлайн и да установи антиконкурентни практики, които трябва да бъдат разгледани в рамките на прилагането на правото в областта на конкуренцията, както направиха някои национални органи;

20.  подчертава факта, че цифровизацията на съвременната икономика води до промени в традиционната икономическа логика; поради това подчертава, че всяка система за данъчно облагане трябва да счита, че цифровизацията е новата норма за всички сектори на нашата икономика; отбелязва предложението на Комисията за утвърждаване на правила за данъчно облагане на цифровата икономика; подчертава, че данъчно облагане на цифровата икономика(8) трябва да преодолее асиметриите между традиционната икономика и новите цифрови икономически практики и да избягва да възпрепятства цифровизацията и иновациите или да създава изкуствени граници в икономиката; подчертава, че е важно да бъдат намерени международни решения и да съществуват общи подходи към данъчното облагане в цифровата икономика; призовава Комисията да продължи усилията си в рамките на международни форуми, а именно ОИСР, за постигане на такова споразумение;

21.  приветства предложението на Комисията относно данъка върху цифровите услуги (COM(2018)0148) като ключова мярка с цел да се гарантира, че цифровият сектор плаща своя справедлив дял от данъците до приемането на постоянно решение, което ще позволи облагането на печалбите на мястото на тяхното генериране;

22.  отново заявява, че конкуренцията в сектора на далекосъобщенията е от основно значение за стимулирането на иновациите и на инвестициите в мрежи и че следва да се насърчават достъпни цени и избор на услуги за потребителите; счита, че повикванията в рамките на ЕС все още представляват голяма тежест за предприятията и потребителите и че стъпките към премахване на потребителските такси за роуминг в ЕС в дългосрочен план са недостатъчни, ако задълбочаването на единния пазар продължи; признава, че трябва да се създадат стимули за еднакво таксуване на повикванията в рамките на ЕС и националните повиквания, като се улесняват инвестициите в изцяло европейска или споделена мрежа; изразява мнението, че политиките следва да благоприятстват ефикасните инвестиции в нови мрежи и да вземат предвид въздействието върху потребителите, като при това се предотвратява появата на ново цифрово разделение между домакинствата с високи и ниски доходи; призовава Комисията да поощрява разширяването на широколентовите услуги чрез насърчаване на силна конкуренция и да гарантира висока степен на свързаност в ЕС и бързо внедряване на 5G в целия Съюз, за да се осигури глобалната конкурентоспособност на Съюза и да се привличат инвестиции; счита, че при изпълнението на посочената по-горе задача е важно политиката в областта на конкуренцията да отчита спецификите на изграждането на широколентов достъп в селските райони, така че да взема предвид общото благо в този случай, което е да се обърне тенденцията към нарастваща асиметрия по отношение на наличието на технологии за достъп до интернет между селските и градските райони;

23.  счита, че ползвателите не трябва да плащат комисионни такси за разплащателните и спестовните сметки, освен ако те са свързани със специални услуги;

24.  приветства антитръстовото решение на Комисията, с което на Google се налага глоба от 4,34 милиарда евро за незаконни практики при мобилни устройства, използващи операционната система Android, с цел засилване на господстващото положение на търсачката на Google; призовава Комисията през 2019 г. да приключи антитръстовото дело за услугата за пазаруване на Google, започнато преди 8 години, през ноември 2010 г.; припомня на Комисията да приключи разследването относно третирането на Google на други специализирани услуги за търсене на Google в неговите резултати от търсене, включително въпросите, свързани с местното търсене, които Yelp постави в своята неотдавнашна жалба; препоръчва Генерална дирекция „Конкуренция“ да помисли относно продължителността на антитръстовите цифрови дела, както и кой е най-подходящият инструмент за тяхното разглеждане; по-специално призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на срокове за антитръстовите дела подобно на делата за сливания;

25.  отново заявява необходимостта Комисията да разгледа също и пълното структурно отделяне на монополите в областта на цифровите технологии като възможно решение за възстановяване на конкуренцията и еднаквите условия в рамките на европейския цифров пазар;

26.  подчертава, че ефективността на правоприлагането в областта на конкуренцията зависи от подходящото проектиране и изпитване на средствата за защита; подчертава, че средствата за защита, пред които са изправени потребителите, са важни за възстановяването на конкурентоспособността на пазара, като помагат на потребителите да вземат решения въз основа на подходяща информация и да се справят с предубежденията относно статуквото; счита, че Комисията при разработването на поведенчески мерки следва да включва поведенческата икономика като подкрепяща дисциплина, както някои национални органи са направили през последните години;

27.  отбелязва, че председателят на Комисията се ангажира да направи предложения за засилване на данъчното сътрудничество между държавите членки чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси, така че една държава членка да може да предостави на останалите цялата информация, необходима за наказателното преследване на лица, укриващи данъци трансгранично; отбелязва, че когато действията на дадена държава членка нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар , Парламентът и Съветът, при определени обстоятелства и както е посочено в член 116 от ДФЕС , могат да издават директиви за премахване на нарушението на конкуренцията;

28.  отбелязва констатацията на Комисията, че държавата Люксембург е предоставила неправомерни данъчни облекчения на Engie от около 120 млн. евро и че процедурата по събиране е все още в ход; изразява съжаление относно факта, че правителството на Люксембург реши да обжалва решението на Комисията;

29.  отбелязва решението на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, Маргрете Вестегер, относно разследването на държавната помощ за „Макдоналдс“, в което се посочва, че необлагането на някои печалби на „Макдоналдс“ в Люксембург не представлява неправомерна държавна помощ; счита, че настоящите разпоредби на ЕС не са в състояние да се борят ефективно с двойното необлагане и да сложат край на надпреварата за достигане на най-ниски равнища на корпоративния данък;

30.  посочва, че в два неотдавнашни случая, въпреки заключенията на Единния съвет за преструктуриране, че преструктурирането не може да бъде обосновано с оглед на обществения интерес, Комисията одобри държавна помощ въз основа на аргумента, че това би смекчило икономическите сътресения на регионално равнище, като по този начин се демонстрират две отделни тълкувания на обществения интерес; призовава Комисията да разгледа възможните несъответствия между правилата за държавната помощ в областта на ликвидацията и режима за преструктуриране съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) и след това да преразгледа своето съобщение относно банковия сектор от 2013 г.;

31.  отбелязва, че редица проучвания(9) са показали скритите социални разходи и намалената конкурентоспособност на продукта, което съответства на по-високи равнища на хоризонтална концентрация на собственост; поради това призовава Комисията в този смисъл да обмисли преразглеждане на Регламента относно сливанията и да предостави насоки относно използването на членове 101 и 102 от ДФЕС в такива случаи;

32.  отбелязва, че временната държавна помощ във финансовия сектор може и да е била необходима за стабилизирането на световната финансова система в отсъствието на инструменти за преструктуриране, но че сега тя трябва да бъде подложена на контрол и премахната; изразява съжаление, че този контрол не е достатъчен; ето защо отново отправя своето искане Комисията да проучи дали от началото на кризата банковите институции са се ползвали от нетрадиционни субсидии и държавна помощ чрез осигуряване на ликвидна подкрепа от централните банки; припомня ангажимента, поет от члена на Комисията Вестегер в рамките на структурирания диалог с комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Парламента през ноември 2017 г., да разгледа възможни нарушения на конкуренцията, произтичащи от програмата на ЕЦБ за закупуване на предприятия в корпоративния сектор, и да докладва с качествен отговор; подчертава в това отношение, че понятието за избирателност на държавната помощ е важен критерий, който трябва да бъде задълбочено проучен, и допълнително посочва член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в който се съдържа т.нар. принцип на лоялност;

33.  счита, че е от приоритетно значение да се гарантира стриктното и обективно спазване на правилата за държавната помощ при справянето с бъдещи банкови кризи, така че данъкоплатците да бъдат защитени от тежестта на спасяването на банките;

34.  приветства въвеждането на инструмент от Комисията за анонимно подаване на сигнали за нередности, което позволява докладването на картели или други видове незаконни антиконкурентни практики, като по този начин се увеличава вероятността от тяхното разкриване и наказателно преследване; отбелязва положителните данни в цифри след първите месеци на използване;

35.  изразява своята загриженост, че нарастващата концентрация във финансовия сектор може да намали степента на конкуренцията в сектора, както и във връзка с липсата на истински междубанков пазар, и продължаващата разпокъсаност на националните пазари;

36.  подчертава, че Европа се нуждае от силна хармонизирана рамка относно отчитането и корпоративното данъчно облагане за мултинационалните дружества, с публично отчитане по държави и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; припомня, че в допълнение към намаляването на разходите както за предприятията, така и за данъчните администрации на държавите членки, приемането на тези мерки би разрешило въпроса за трансферното ценообразуване и би осигурило по-лоялна конкуренция в рамките на единния пазар;

37.  призовава Комисията да продължи оценката на вредни данъчни мерки в държавите членки в рамките на европейския семестър и да направи пълна оценка на случаите на нарушаване на конкуренцията и на разпространяването на въздействието върху други юрисдикции;

38.  призовава Комисията да продължи и дори да укрепи своите усилия по отношение на разследванията за злоупотреба с господстващи позиции на пазара в ущърб на потребителите в ЕС; изисква от Комисията едновременно да следи съществуващите държавни монополи и законността на търговете за концесии с цел предотвратяване на прекомерно нарушаване на конкуренцията;

39.  подчертава, че държавната помощ може да окаже неблагоприятно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар; припомня строгите изисквания за прилагането на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС; отбелязва, че повечето решения по антитръстови въпроси и за предоставяне на държавна помощ се вземат на национално равнище; поради това счита, че Комисията следва да извършва мониторинг и да взема мерки, за да гарантира съгласуваност на политиката на вътрешния пазар; призовава Комисията да започне изготвянето на пътна карта за по-добре насочена държавна помощ; приветства постоянните усилия на Комисията да пояснява различните аспекти на определението на държавна помощ, както е видно от известието ѝ относно понятието „държавна помощ“, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС; отбелязва по-специално усилията за поясняване на понятията за „предприятие“ и „стопанска дейност“; отбелязва въпреки това, че продължава да е трудно да се прокара разделителна линия между стопанските и нестопанските дейности; отбелязва освен това, че ролята на Съда на Европейския съюз е да гарантира правилното тълкуване на Договора; призовава Комисията да продължи да обръща особено внимание на предоставянето на услуги от общ икономически интерес (УОИИ), включително в областта на енергетиката, транспорта и далекосъобщенията, при прилагането на правилата на ЕС за държавна помощ, особено в контекста на държавна подкрепа, насочена към изолирани, отдалечени или периферни региони в Съюза; подчертава, че когато се използва държавна помощ за насърчаване на услуги от общ интерес, целта следва да бъде ползата за потребителите и гражданите, а не подсилването на интереси на определени кръгове;

40.  подчертава факта, че данъчното облагане продължава да бъде преди всичко въпрос от национална компетентност, като се има предвид вземането на решенията с единодушие в Съвета и това, че следователно изборът на политика зависи от политическите възгледи и ориентация на съответните национални правителства и парламенти; отбелязва обаче, че данъчното облагане може да се използва като инструмент за предоставяне на скрита държавна помощ на дружества, което може да създаде неравни условия на конкуренция на вътрешния пазар; поради това подчертава необходимостта да се гарантира, че националните данъчни политики не нарушават лоялната конкуренция и следователно, че данъчната политика и политиката в областта на конкуренцията се прилагат последователно в рамките на вътрешния пазар; приветства факта, че работната група за държавната помощ под формата на данъчни предимства стана постоянен орган; призовава да бъдат предоставени достатъчно човешки ресурси и инструменти за разследване на работната група; призовава за яснота по отношение на актуалното състояние на разследванията на държавните помощи във връзка с такива въпроси, включително броя на разследваните случаи; подчертава, че в рамките на вътрешния пазар новите участници и дружества, включително МСП, които не използват агресивни данъчни практики, се санкционират; приветства задълбочените разследвания на Комисията на антиконкурентни практики, като избирателни данъчни предимства и режими за облагане на допълнителната печалба; приветства по-специално насоките, съдържащи се в известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, които обхващат по-специално данъчните постановления; призовава държавите членки да прекратят нелоялните конкурентни практики помежду си, които се основават на необосновани данъчни стимули; призовава Съвета да приеме предложението за ОКООКД; изразява съжаление, че съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, неплатени данъци, възстановени от бенефициери на незаконна данъчна помощ, се връщат на държавата, която е предоставила помощта; призовава Комисията да работи по решаване на този проблем; подчертава, че последващите преговори с Обединеното кралство следва да включват зачитането на лоялната конкуренция и гаранция, че Обединеното кралство не следва да има възможност да предоставя държавна помощ под формата на сделки с привилегировани условия;

41.  подчертава значителната концентрация на веригата на доставки на храни, при което няколко дружества формират олигопол на световния пазар на семена и пестициди в ущърб на потребителите, земеделските стопани, околната среда и биологичното разнообразие; посочва, че такава структура ще направи земеделските стопани още по-технологически и икономически зависими от малко на брой глобално интегрирани платформи за обслужване на едно гише, ще доведе до производството на ограничено разнообразие от семена, ще отклони тенденциите в областта на иновациите от приемането на модел на производство, който зачита околната среда и биологичното разнообразие, и в крайна сметка, в резултат на намалена конкуренция, ще генерира по-малко иновации и по-ниско качество на крайните продукти; призовава Комисията, с оглед спадането на земеделските доходи, засягащо по-специално малките земеделски стопани, да насочи своите усилия към гарантирането на достойни приходи за земеделските стопани, особено на притежаващите малки и средни стопанства;

42.  счита, че е от съществено значение Комисията да следи по-строго използването на патенти в селскостопанския сектор;

43.  приветства инициативи като рамката за „интелигентни села“, която стимулира населените места да станат по-гъвкави, да използват по-добре своите ресурси и да участват по-активно в конкуренцията на единния пазар, както и да повишат своята привлекателност и качеството на живот на жителите на селските райони;

44.  признава потенциала на технологията на блок-веригите за финансови услуги; предупреждава обаче, че използването на тази технология за набиране на средства трябва да се регулира с цел да се избегне прекомерният дъмпинг по отношение на регулираните финансови пазари, рисковете за инвеститорите, както и рисковете от изпиране на пари; във връзка с това призовава Комисията да предложи регулаторна рамка за първоначалното предлагане на монети (ICO);

45.  изразява загриженост относно неотдавнашното одобрение на сливането на Bayer и Monsanto от страна на Комисията и нейното признание, че в решението си не е взела предвид целите, залегнали в ДФЕС, по-специално за безопасност на храните, защита на потребителите, околната среда и климата;

46.  счита, че е важно да се вземат мерки срещу предприятията, участващи в секторите на предлагане на пазара и разпространение на веригата за доставки на храни, които създават изкривяване на пазарите на селскостопански продукти в ущърб на земеделските доходи и потребителските цени;

47.  приветства подхода, възприет от Комисията при оценката на хоризонталните сливания, на все по-голямо съсредоточаване върху конкуренцията в областта на иновациите, по-специално при сливания, които включват пазари с интензивна научноизследователска и развойна дейност, и отбелязва, че оценката на сливанията следва да се извършва от перспективата на целия вътрешен пазар; призовава Комисията да предложи преглед на Регламента на ЕО относно сливанията и да анализира до каква степен следва да ѝ се предоставят правомощията, както понастоящем е в случая на редица държави членки, да приема мерки за защита на европейския обществен ред и на правата и принципите на ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС, включително опазването на околната среда;

48.  отново подчертава предварителното заключение на Комисията, че Google злоупотребява с доминантната си позиция на пазара като търсачка, като предоставя неправомерно предимство на своите продукти; подчертава, че е необходимо истинско структурно разделение между общите и специализираните услуги за търсене на дружеството, за да се прекрати тази злоупотреба;

49.  отбелязва, че Съдът на Европейския съюз тълкува член 101 от ДФЕС, като взема предвид различните цели на Договорите; подчертава обаче, че тясното тълкуване на член 101 от ДФЕС с хоризонталните насоки на Комисията все повече се счита за пречка за сътрудничеството на по-малките участници на пазара за приемането на по-високи екологични и социални стандарти; счита, че Комисията следва да създаде правна сигурност относно условията, при които колективните договорености на организациите на производители, включително кооперациите, техните асоциации и междубраншовите организации, които се приемат по цялата верига на доставки на храни за целите на устойчивостта и справедливите трудови стандарти, следва да бъдат оценявани съгласно законодателството в областта на конкуренцията, и да насърчава подобни инициативи в рамките на политиката в областта на конкуренцията; подчертава, че такъв подход не следва да възпрепятства производството на стоки с по-ниски цени, по-специално в сектори, в които потребителите са по-чувствителни към цените; подчертава също значението на принципа на пропорционалност, което означава, че ограничаването на конкуренцията не може да надхвърля необходимото за постигането на общия интерес;

50.  изтъква съвместно договорените цели на енергийния съюз и посочва конкретно измерението на сигурността, декарбонизацията на икономиката, солидарността и доверието; подчертава важността на това да се гарантира, че европейските енергийни пазари се основават на принципите на правовата държава, конкуренцията, разнообразието от енергийни източници и доставчици, предвидимостта и прозрачността, и на това да не се допуска участниците на пазара, установени в Съюза или в трета държава, да държат доминантна позиция в ущърб на конкурентите и потребителите; призовава във връзка с това за по-засилен контрол, а когато е необходимо — за налагане на мерки и задължения срещу такива участници на пазара; отбелязва по-специално, че стратегията, прилагана от някои енергийни дружества за разделянето на пазара на газ на ЕС и вследствие на това на потенциално нарушаване на антитръстовите правила на ЕС, трябва да бъде надлежно разгледана; освен това признава, че правнообвързващите ангажименти, поети от държавите членки като част от Парижкото споразумение относно изменението на климата, няма да се реализират без наличието на конкретни държавни мерки за насърчаване и създаване на стимули за производството и използването на енергия от възобновяеми източници; отбелязва предстоящото преразглеждане на насоките относно държавната помощ и енергетиката, което вече няма да изключва два от секторите, извличащи максимална полза от държавните субсидии — ядрената енергетика и добива на изкопаеми горива, и което осигурява по-голяма гъвкавост за енергията от възобновяеми източници, произведена от потребителите; подчертава значението на доизграждането на енергийния съюз чрез интеграция на пазарите, особено чрез инвестиции в междусистемни електропроводи, където е необходимо и въз основа на пазарните условия и търговския потенциал, както и чрез увеличаване на капацитета за търговия в съществуващите междусистемни електропроводи; следователно подчертава, че всяко одобрение на държавна помощ за механизми за осигуряване на капацитет трябва да бъде подложено на тест за обективна необходимост, включително разглеждане на алтернативни мерки, по-специално по-ефективно използване на съществуващите междусистемни връзки; подчертава, че механизмите за осигуряване на капацитет често представляват значителни разходи за потребителите и функционират като „скрита субсидия“ за подкрепа на нерентабилни и замърсяващи електроцентрали, което налага да се гарантира, че тези схеми не са отворени за най-замърсяващите активи при одобряването на всяко предоставяне на държавна помощ;

51.  подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността, когато се предвиждат публично-частни партньорства, за да се изключи възможността те да бъдат използвани от партньорите от частния сектор за осигуряване на конкурентни предимства пред техните конкуренти;

52.  приветства разследването на Комисията относно практиките на ценообразуване при животоспасяващи лекарства, по-специално по случая Aspen;

53.  подчертава значението на предоставянето на еднакви права на всички въздушни превозвачи, когато летят до или от ЕС; признава, че за съжаление случаят невинаги е такъв за авиодружествата от ЕС, които действат извън Съюза и са предмет на нелоялни практики, засягащи конкуренцията; призовава Комисията да се справи с антиконкурентните практики, които отслабват също и законодателството в областта на защитата на потребителите; подчертава отново важността на това да се гарантира лоялна конкуренция между въздушните превозвачи на ЕС и въздушните превозвачи от трети държави;

54.  подчертава значението на конкурентоспособния транспортен сектор; отбелязва, че единният пазар за превози все още предстои да бъде допълнен с железопътния сектор, който е най-фрагментиран; приветства предприетите от Комисията стъпки за насърчаване на доизграждането и подобряването на функционирането на вътрешния пазар на автомобилния превоз на пътници;

55.  потвърждава отново, че новите инфраструктурни проекти, включително свързващите дадена държава членка с трета държава, трябва да бъдат предмет на европейското законодателство, по-специално на правилата за обособяване и формиране на пазарните цени;

56.  подчертава значението и необходимостта от подходящи финансови и човешки ресурси в Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията и в националните компетентни органи, както и от ИТ и цифрови познания, необходими за справяне с предизвикателствата, породени от основаната на данни и алгоритми икономика; във връзка с това подкрепя предложеното направление за конкуренция в програмата за единния пазар по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.;

57.  подчертава, че при изготвянето на постановления в областта на конкуренцията Комисията трябва да зачита вътрешния пазар като един общ единен пазар, а не като няколко независими местни или национални пазара;

58.  подчертава, че международното сътрудничество е от съществено значение за ефективното прилагане на принципите на конкурентното право и избягването на несъответствия във връзка със средствата за защита и резултатите от действията по правоприлагане; във връзка с това счита, че най-добрият начин за подобряване на правилата и практиките за конкуренцията в световен мащаб е участието в справедливи и прозрачни дискусии; подкрепя активното участие на Комисията, на националните и когато е целесъобразно, на регионалните органи за защита на конкуренцията в Международната мрежа по конкуренцията;

59.  приветства Директивата ЕМК+, която ще подобри значително ефективното и последователно прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията в целия Съюз, като гарантира, че националните органи за защита на конкуренцията разполагат с подходящи инструменти, ресурси и гаранции за независимост, включително прозрачен процес за избор или номиниране на ръководство, и като ги оправомощи да налагат възпиращи глоби за нарушения на конкуренцията; оценява своевременната помощ, оказана от Комисията на държавите членки във връзка с прилагането на тази директива;

60.  призовава Комисията да гарантира, че всяко бъдещо търговско споразумение осигурява равни условия, особено по отношение на конкуренцията и държавната помощ; подчертава, че държавната помощ следва да бъде разрешена само в изключителни и обосновани случаи, които са уредени със закон, за да се избегне нарушаването на конкуренцията на пазара, като същевременно се предвидят изключения и обосновки, свързани с постигането на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата; припомня, че „след като дружествата се развиват в световен мащаб, същото трябва да направят и правоприлагащите органи в областта на конкуренцията“, не на последно място поради разпространението на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), и че развитието на цифровата икономика доведе до прекомерна концентрация на пазара и до господстващо положение в някои сектори; счита, че глобалните правила за конкуренция и най-високата степен на координация между органите за защита на конкуренцията, включително по отношение на обмена на информация в хода на процедури в областта на конкуренцията, са предварителни условия за развитието на справедлива търговия в световен мащаб;

61.  припомня, че международните търговски и инвестиционни споразумения следва да съдържат специална и ефективна глава в областта на конкуренцията;

62.  призовава Комисията да увеличи усилията си, за да покаже амбиция за отваряне на международните пазари за обществени поръчки и за увеличаване на достъпа на европейските дружества до публично-частни партньорства в трети държави; счита за необходимо да бъде намалена асиметрията в достъпа до договори за обществени поръчки между Съюза и трети държави, най-вече САЩ и Китай; призовава всички търговски партньори на ЕС да осигурят недискриминационен достъп за европейските предприятия и работници до своите пазари на обществени поръчки; приветства подновеното обсъждане на инструмента за международните обществени поръчки, с който се установява необходимата реципрочност в случаите, когато търговските партньори ограничават достъпа до своите пазари на обществени поръчки, и призовава Европейския съвет да го приеме бързо; подкрепя усилията на Комисията за отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави чрез двустранни търговски партньорства; припомня, че дружествата, които работят в непазарни условия и се ръководят от геополитически съображения, биха могли да надделеят на практика над всеки конкурент в търговете за възлагане на европейски обществени поръчки; призовава Комисията да извършва мониторинг на тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки и да не допуска европейски предприятия и работници да страдат от нелоялна конкуренция, произтичаща от държавно контролирани предприятия;

63.  изтъква, че борбата срещу нелоялните търговски практики, включително със средствата на политиката в областта на конкуренцията, е необходима, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, които носят ползи на работниците, потребителите и предприятията и са един от приоритетите на търговската стратегия на ЕС; подчертава, че в Документа за размисъл относно извличането на ползи от глобализацията се посочва, че Съюзът трябва да предприеме стъпки за възстановяване на справедливите условия на конкуренция; приветства включването на разпоредби относно политиките в областта на конкуренцията в Споразумението за икономическо партньорство с Япония и във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада; въпреки това изразява съжаление, че тези разпоредби остават с ограничен обхват и не предвиждат ефективно правоприлагане и разрешаване на спорове; обръща внимание на значението на включването на амбициозни разпоредби относно конкуренцията във всички търговски споразумения и на осигуряването на спазването на тези разпоредби, с цел да се гарантират справедливи правила;

64.  приветства предложението за създаване на европейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции; счита, че това е полезен инструмент за защита на европейските предприятия със стратегическо значение от нелоялни търговски практики, които могат да навредят на сигурността и обществения ред, както и за защита на зачитането на принципите на лоялната конкуренция в ЕС;

65.  подчертава особеното значение на антисубсидийния инструмент в борбата с нелоялната конкуренция в глобален мащаб и на създаването на еднакви условия по отношение на правилата на ЕС за държавната помощ; в този контекст изразява съжаление, че през 2017 г. Китайската народна република отново създаде най-голям брой нови пречки пред търговията за европейските предприятия и работници и беше обект на повечето европейски антисубсидийни процедури;

66.  изразява загриженост във връзка с митническата политика на САЩ и нейното отражение върху конкурентоспособността на европейските предприятия; подчертава, че усилията на Комисията за възстановяване на равновесието в търговията със САЩ следва да са решителни, но балансирани, пропорционални и съвместими с правилата на Световната търговска организация (СТО);

67.  призовава Комисията да увеличи усилията си за насърчаване на лоялната конкуренция на световния пазар, включително чрез борба с необоснованото използване на тарифни бариери и субсидии на световния пазар посредством засилено сътрудничество с други държави на форуми като СТО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), групата държави Г-20 и Световната банка; припомня действията, предприети в рамките на СТО между 1996 и 2004 г. по отношение на взаимодействието между търговската политика и политиката в областта на конкуренцията, и изразява съжаление, че оттогава този въпрос не е част от работната програма на СТО; подчертава, че разпоредбите в споразуменията на СТО, като член IX от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), предоставят основа за по-нататъшно сътрудничество между членовете на СТО по въпроси, свързани с конкуренцията; поради това призовава за постигане на нов напредък по време на 12-ата Министерска конференция на СТО за гарантиране на лоялна международна конкуренция;

68.  изразява загриженост относно предполагаемата неспособност на СТО да се справи с непазарните икономики и да противодейства на нарушенията на конкуренцията, предизвикани от субсидиите и държавната намеса, независимо от силната си убеденост в основополагащата роля на СТО; приветства тристранното действие на САЩ, Япония и ЕС за съответното ѝ реформиране;

69.  призовава Комисията да увеличи своята подкрепа за МСП в ЕС, за да могат те да защитават и упражняват правата си в случай на нелоялни търговски практики, т.е. при дъмпинг и субсидиране от страна на държави извън ЕС; признава в този контекст усилията на Комисията за борба срещу нелоялната конкуренция посредством предизвикалите голям интерес дела срещу известни дружества, но подчертава, че осигуряването на спазването на правилата за лоялна конкуренция по отношение на МСП също е от първостепенно значение;

70.  подчертава, че ефективното изпълнение на разпоредбите относно устойчивото развитие, включени в търговските споразумения, е важно за подобряването на условията на живот в държавите партньори и за защитата на европейските предприятия от нелоялна конкуренция; приветства въвеждането на екологични и социални критерии при реформата на антисубсидийните и антидъмпинговите мерки.

71.  посочва, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията не постига желаните резултати, тъй като, въпреки че се прилага с цел защита на лоялната конкуренция между всички участници на вътрешния пазар, със специален акцент върху интересите на потребителите, реалността е, че поради неравенството в рамките на веригата за доставки на храни земеделските производители са изправени пред неприемлива степен на натиск; счита, че интересите на потребителите и селскостопанските производители следва да бъдат поставени на едно и също равнище;

72.  счита, че поради специфичните характеристики на селскостопанските дейности колективните организации са от съществено значение за укрепването на позициите на първичните производители в хранителната верига и за постигането на целите на ОСП, определени в член 39 от ДФЕС, и че поради това колективните дейности, осъществявани от организациите на производителите и техните асоциации, включително планирането на производството, търговските преговори и договорните споразумения, трябва да се считат за съвместими с член 101 от ДФЕС; подчертава, че обединяването на земеделските стопани в организации на производителите засилва тяхната позиция във веригата за доставка на храни;

73.  счита, че моделът на междубраншовите организации представлява успешна форма на секторно управление, тъй като структурира и организира обмена между всички участници в даден сектор, справедливо представени в нейната структура, като предоставя възможност за предаване на икономическа и техническа информация и за по-добро разпределение на рисковете и печалбите; счита, че ОСП следва да благоприятства различни, удачно структурирани модели на сътрудничество, какъвто е настоящият, за да улесни създаването на междубраншови организации на европейско равнище;

74.  счита, че в съответствие с настоящите тенденции правомощията на организациите на производителите и на междубраншовите организации трябва да бъдат засилени допълнително, така че да може да се постигне равновесие на силите в преговорите между земеделските стопани и търговците на дребно във веригата за доставка на храни; счита, че съфинансирането от ЕС за създаването и функционирането на тези организации следва да бъде увеличено;

75.  призовава Комисията да улесни прилагането на колективни инструменти за управление на пазара в случай на криза посредством инструменти, които не се нуждаят от публични средства, като изтегляне на продукти от пазара чрез споразумения между оператори по веригата за доставка на храни; счита, че подобна мярка би могла да се прилага от самите междубраншови организации;

76.  счита, че въвеждането на европейския пазар на продукти от трети страни, които не отговарят на същите социални, здравни и екологични стандарти, поставя европейските производители в ситуация на нелоялна конкуренция; поради това призовава за защита на уязвимите сектори и за системно прилагане на принципите на реципрочност и съответствие по отношение на селскостопанските продукти, както при бъдещите, така и при текущите търговски преговори; призовава Комисията да включи този аспект в преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС;

77.  подчертава, че достъпът до вътрешния пазар на ЕС следва да зависи от спазването на съответствие със санитарните, фитосанитарните и екологичните стандарти; отправя искане към Комисията, с оглед гарантирането на лоялна конкуренция, да насърчава прилагането на еквивалентни мерки и контрол между трети държави и Европейския съюз по отношение на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните; отбелязва, че спазването на най-високи стандарти за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните може да означава по-високи разходи и поради това занижаването на стандартите може да доведе до антиконкурентно поведение;

78.  изтъква, че климатичните бедствия, на които стават жертва земеделските стопани, оказват въздействие върху пазара и отслабват позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни; припомня, че съгласно антидъмпинговите правила на ЕС(10), които се прилагат, наред с другото, към селскостопанския сектор, екологичният дъмпинг създава нелоялна конкуренция; настоява да бъдат взети предвид интересите на европейските граждани, изискващи устойчиво и щадящо околната среда общество; поради това призовава Комисията, като вземе предвид функционирането на единния пазар и ползите за обществото като цяло, да предвиди изключения от правилата за конкуренция с цел улесняване на хоризонталното и вертикалното сътрудничество в контекста на инициативите за устойчивост;

79.  изтъква, че понятието „справедлива цена“ не следва да се разглежда като възможно най-ниската цена за потребителите, а вместо това трябва да бъде разумна и да дава възможност за справедливо възнаграждение на всяка страна в рамките на веригата за доставки на храни; подчертава, че потребителите имат и други интереси освен ниските цени, които включват хуманното отношение към животните, екологичната устойчивост, развитието на селските райони, инициативите за намаляване на използването на антибиотици и предотвратяване на антимикробната резистентност и други;

80.  приветства факта, че регламентът „Омнибус(11)“ въвежда процедура, посредством която обединенията на земеделските стопани могат да изискат от Комисията становище с незадължителен характер относно съвместимостта на дадено съвместно действие с общата дерогация от правилата на конкуренцията в съответствие с член 209 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (Общ регламент за ООП); призовава Комисията, с оглед на препоръката на работната група за селскостопанските пазари, да изясни обхвата на общата селскостопанска дерогация, нейното припокриване с адаптираните дерогации в членове 149 и152 и по този начин да определи по-точно изключението, така че да направи приложимо и осъществимо спирането на прилагането на член 101 от ДФЕС, когато това е необходимо;

81.  отбелязва, че през 2013 г. индивидуалният таван на помощта de minimis в селскостопанския сектор беше удвоен (от 7 500 EUR на 15 000 EUR) с цел да се подпомогне справянето със зачестилите кризисни ситуации в областта на климата, здравето и икономиката; отбелязва, че по същото време националният таван de minimis беше коригиран само в незначителна степен (от 0,75% на 1% от стойността на националната селскостопанска продукция), което намали свободата на действие на държавите членки да подпомагат земеделските стопанства, изпитващи затруднения; поради това подкрепя предложението на Комисията на държавите членки и на регионите да се предостави повече гъвкавост в рамките на селскостопанските правила de minimis;

82.  приветства постигнатото с регламента „Омнибус“ развитие с оглед на улесняването на прилагането на разпоредбите на член 222 от Общ регламент за ООП, което позволява временни дерогации от правото в областта на конкуренцията; при все това призовава Комисията да изясни прилагането на членове 219 и 222 от Общ регламент за ООП с оглед на предприемането на мерки в случай на смущения и сериозно нарушаване на равновесието на пазара, тъй като поради съществуващата правна несигурност във връзка с тези два члена никой не ги прилага поради страх от възможно неизпълнение на правила, установени от компетентните органи в отделните държави членки;

83.  припомня, че бе извършено значително хоризонтално и вертикално преструктуриране, което доведе до по-нататъшна консолидация във вече концентрираните сектори, свързани с производството на семена, селскостопански химикали и торове, с животинската генетика и селскостопанската техника, както и в преработката и търговията на дребно; призовава Комисията да гарантира в този контекст и след придобиването на Monsanto от групата Bayer, които заедно контролират приблизително 24% от световния пазар на пестициди и 29% от световния пазар на семена, защитата на интересите на земеделските стопани, гражданите и околната среда в ЕС.

84.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните и където е приложимо, на регионалните органи на държавите членки за защита на конкуренцията и на националните парламенти на държавите членки.

(1) OВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1. (2) OВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1. (3) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 71. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0187. (5) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 78. (6) OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. (7) „Неприкосновеност на личния живот и конкурентоспособност в ерата на големите бази данни: взаимодействие между защитата на данните, конкурентното право и защитата на потребителите в цифровата икономика“ (Privacy and competitiveness in the age of big data: The interplay between data protection, competition law and consumer protection in the Digital Economy), предварително становище на Европейския надзорен орган по защита на данните, март 2014 г., https://edps.europa.eu/sites/edp/files/publication/14-03-26_competitition_law_big_data_en.pdf (8) COM(2018)0147, COM(2018)0148 и C(2018)1650. (9) Обща собственост на институционални инвеститори и въздействието ѝ върху конкуренцията, ОИСР, 5—6 декември 2017 г. (10) COM(2013)0192. (11) Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15).