Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0044(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0261/2018

Внесени текстове :

A8-0261/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 13/02/2019 - 8.4

Приети текстове :

P8_TA(2019)0086

Приети текстове
PDF 236kWORD 73k
Сряда, 13 февруари 2019 г. - Страсбург
Приложимо право към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания ***I
P8_TA(2019)0086A8-0261/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания (COM(2018)0096 – C8-0109/2018 – 2018/0044(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0096),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0109/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка 18 юли 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0261/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 303, 29.8.2018 г., стр. 2.
(2) OВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 50.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания
P8_TC1-COD(2018)0044

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, доколкото това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)  Съгласно разпоредбите на член 81 от Договора тези мерки трябва да включват гарантиране на съвместимостта на приложимите в държавите членки норми относно стълкновението на закони.

(3)  Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква стълкновителните норми в държавите членки да препращат към едно и също национално право като приложимо право независимо от това коя е държавата членка на съда, пред който е подаден искът, за да се повиши предвидимостта на изхода на спора, сигурността правната сигурност по отношение на приложимото право и свободното движение и признаването на съдебни решения. [Изм. 1]

(4)  Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета(4) относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) не урежда въпросите на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания. В член 27, параграф 2 от него обаче се изисква Комисията да представи на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад по въпроса за противопоставимостта спрямо трети лица на прехвърлянето на вземане или суброгацията и за предимството на вземането, което е предмет на прехвърляне или суброгация, пред правото на друго лице, като този доклад следва да бъде придружен, ако е уместно, от предложение за изменение на регламента и от оценка на въздействието на разпоредбите, които ще бъдат въведени.

(5)  На 18 февруари 2015 г. Комисията прие Зелена книга за изграждане на съюз на капиталовите пазари, в която заяви, че постигането на по-голяма правна сигурност при трансграничното прехвърляне на вземания и приоритетният ред на тези прехвърляния, особено в случаи на несъстоятелност, са важен аспект от изграждането на общоевропейски пазар на секюритизации и финансови обезпечения, а също и на други дейности, като например факторинг.

(6)  На 30 септември 2015 г. Комисията прие съобщение, съдържащо План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари. В този План за действие за съюз на капиталовите пазари бе отбелязано, че различията в националното третиране на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на дългови вземания усложняват използването на тези инструменти като трансгранични обезпечения, като в плана се заключава, че тази правна несигурност пречи на икономически значимите финансови операции, като секюритизациите. В Плана за действие за съюз на капиталовите пазари бе обявено, че Комисията ще предложи единни правила за определяне с правна сигурност кое национално право следва да се прилага по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания.

(7)  На 29 юни 2016 г. Комисията прие Доклад относно целесъобразността на член 3, параграф 1 от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на съвета(5) относно финансовите обезпечения, който се фокусира върху въпроса дали директивата функционира ефективно и ефикасно по отношение на формалните действия, изисквани за използването на вземания по кредити като обезпечение. В доклада се стига до заключението, че предлагането на единни правила по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания би позволило да се определя с правна сигурност кое национално право следва да се прилага по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, което ще допринесе за постигането на по-голяма правна сигурност в случаите на трансгранично мобилизиране на вземания по кредити като обезпечение.

(8)  На 29 септември 2016 г. Комисията прие доклад по въпроса за противопоставимостта спрямо трети лица на прехвърлянето на вземане или суброгацията и за предимството на вземането, което е предмет на прехвърляне или суброгация, пред правото на друго лице. В доклада се заключава, че приемането на единни стълкновителни норми, уреждащи действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, както и въпросите за приоритета в случаите на конкуренция между приобретатели или между приобретатели и други носители на права, ще доведе до повишаване на правната сигурност и до намаляване на практическите проблеми и правните разноски, свързани със съществуващото понастоящем многообразие от подходи в държавите членки.

(9)  Материалният обхват и разпоредбите на настоящия регламент следва да съответстват на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета(6), Регламент (ЕО) № 593/2008 и регламенти (ЕС) № 1215/2012(7) и (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета(8). При тълкуването на настоящия регламент следва да се избягват, доколкото е възможно, нормативните празноти между тези инструменти.

(10)  С настоящия регламент се изпълнява Планът за действие за съюз на капиталовите пазари. Той също изпълнява изискването, предвидено в член 27, параграф 2 от Регламента „Рим I“, Комисията да публикува доклад и ако е целесъобразно, предложение относно противопоставимостта спрямо трети лица на прехвърлянето на вземане и приоритета на приобретателя пред правото на друго лице.

(11)  Понастоящем на равнището на Съюза не съществуват съществува хармонизиран набор от правила относно стълкновителни норми, уреждащи действието (или имуществените последици) спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания. Тези стълкновителни норми са установени на равнището на държавите членки, но са несъгласувани, и тъй като са често основани на различни свързващи фактори за определяне на приложимото право, което ги прави следователно неясни, особено в държавите, където тези правила не са уредени от отделни законодателни разпоредби. При трансграничното прехвърляне на вземания несъгласуваността на стълкновителните норми води до правна несигурност за това кое право се прилага по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания. Липсата на правна сигурност създава правен риск при трансграничното прехвърляне на вземания, който не съществува при прехвърлянията в рамките на съответната държава, тъй като различните национални материалноправни норми могат да бъдат прилагани в зависимост от държавата членка, чиито съдилища или органи решават спора за правото върху вземанията; имплицитно резултатът от конфликт за приоритет, що се отнася до собственика на вземане след извършването на трансгранична сделка, ще варира в зависимост от приложеното национално право. [Изм. 2]

(12)  Ако приобретателите не знаят за съществуването на правния риск или решат да не го вземат предвид, те могат да претърпят неочаквани финансови загуби. Несигурността относно това кой притежава правото на собственост върху вземанията, които са предмет на трансгранично прехвърляне, може да доведе до верижни ефекти и да задълбочи и удължи въздействието на дадена финансова криза. Ако приобретателите решат да намалят правния риск като потърсят специфичен правен съвет, те ще имат по-високи разходи по сделките, каквито разходи не са необходими при прехвърляне на вземания в национален контекст. Ако правният риск има възпиращ ефект върху приобретателите и те решат да избегнат риска, те могат да пропуснат бизнес възможности, а пазарната интеграция може да бъде намалена. [Изм. 3]

(12a)   Този правен риск може също да има разубеждаващ ефект. Приобретателите и прехвърлителите могат да изберат да го избегнат, пропускайки бизнес възможности. Следователно тази липса на яснота не изглежда в съответствие с целта за пазарна интеграция и с принципа за свободно движение на капитали, заложен в членове 63 – 66 от Договора за функционирането на Европейския съюз. [Изм. 4]

(13)  С настоящия регламент се цели да се осигури правна сигурност посредством установяване на общи стълкновителни норми, определящи кое национално право се прилага по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, като се увеличи броят на трансакциите за трансгранични вземания, така че да се насърчат трансграничните инвестиции в Съюза и да се улесни достъпът до финансиране за дружествата, включително малките и средни предприятия (МСП), и потребителите. [Изм. 5]

(14)  Вземането предоставя на кредитора право да му бъде платена парична сума или да получи изпълнение на задължение от страна на длъжника. Прехвърлянето на вземане дава възможност на кредитора (прехвърлител) да прехвърли на друго лице (приобретател) правото си да иска изпълнението на дълг от даден длъжник. Приложимото право към договорните отношения между кредитора и длъжника, между прехвърлителя и приобретателя и между приобретателя и длъжника се определя от стълкновителните норми, предвидени в Регламента „Рим I“.

(14a)   Настоящият регламент не е предназначен да промени разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 относно собствения ефект на доброволно прехвърляне на вземане, както между прехвърлител и приобретател или между приобретател и длъжник. [Изм. 6]

(15)  Стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, следва да уреждат имуществените последици последиците от прехвърлянето на вземания между всички страни, участващи в прехвърлянето (т.е. между прехвърлителя и приобретателя и между приобретателя и длъжника), както и по отношение на трети лица, (например, кредитор на прехвърлителя), с изключение на длъжника. [Изм. 7]

(16)  Вземанията, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, са включват търговските вземания, вземанията, произтичащи от финансови инструменти по смисъла на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(9), и паричните средства, кредитирани по сметка в кредитна институция. Финансовите инструменти по смисъла на Директива 2014/65/ЕС включват ценните книжа и дериватите, търгувани на финансовите пазари. Докато ценните книжа са активи, дериватите са договори, които включват както права (или вземания), така и задължения за страните по договора. [Изм. 8]

(17)  Настоящият регламент се отнася до действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания. Той не По-специално той обхваща прехвърлянето на договори (например договори за деривати), включващи както права (или вземания), така и задължения, и новацията на договори, включващи такива права и задължения. Тъй като настоящият регламент не обхваща прехвърлянето или новацията на договори, търгуването с финансови инструменти, както и клирингът и сетълментът на тези инструменти ще продължат да се уреждат от правото, приложимо към договорни задължения, както е определено в Регламента „Рим I“. По принцип това право се избира от страните по договора или се определя от недискреционни правила, приложими по отношение на финансовите пазари. [Изм. 9]

(18)  Въпросите, уредени с Директивата относно финансовите обезпечения Директива 2002/47/ЕО, Директивата относно окончателността на сетълмента Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10), Директивата относно ликвидацията Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11) и Регламента за регистъраРегламент (ЕС) № 389/2013(12), не следва да бъдат засегнати от настоящия регламент, тъй като обхватът на стълкновителните норми, съдържащи се в настоящия регламент, и обхватът на стълкновителните норми, съдържащи се в посочените три директиви, не се припокриват. [Изм. 10]

(19)  Настоящият регламент следва да има универсален характер: правото, определено с настоящия регламент, следва да се прилага дори и когато не е право на държава членка.

(20)  Предвидимостта е от съществено значение за третите лица, които имат интерес да придобият право на собственост върху прехвърленото вземане. Прилагането на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на прехвърлителя, по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания дава възможност на третите засегнати лица лесно да узнаят предварително кое национално право ще урежда правата им. Ето защо по отношение на действието на прехвърлянето на вземания спрямо трети лица следва по правило да се прилага правото на държавата по обичайното местопребиваване на прехвърлителя. Това правило следва да се прилага по-специално по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания при факторинга и при предоставянето на обезпечения, а когато страните не са избрали правото, уреждащо прехвърленото вземане, и при секюритизацията.

(21)  Правото, избрано да бъде приложимо по правило по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, следва да даде възможност за определяне на приложимото право при прехвърляне на бъдещи вземания, което представлява обща практика в случаи на прехвърляне на множество вземания, какъвто е например случаят с факторинга. Прилагането на правото на държавата по обичайното местопребиваване на прехвърлителя позволява да се определи правото, приложимо към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на бъдещи вземания.

(22)  Необходимостта да се определи кой има право на собственост върху прехвърленото вземане често възниква при определянето на масата на несъстоятелността, когато прехвърлителят изпадне в несъстоятелност. Поради тази причина е желателно да има съгласуваност между стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, и стълкновителните норми, предвидени в Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност. Съгласуваността следва да бъде постигната чрез прилагането по правило на правото на държавата по обичайното местопребиваване на прехвърлителя към действието на прехвърлянето на вземания спрямо трети лица, тъй като използването на държавата по обичайното местопребиваване на прехвърлителя като критерий на привързване съвпада с използването на центъра на основните интереси на длъжника като критерий за привързване за целите на несъстоятелността.

(23)  Конвенцията на Организацията на обединените нации от 2001 г. за прехвърляне на вземания в международната търговия предвижда, че приоритетът на правото на приобретател на прехвърлено вземане пред правото на конкуриращ претендент се урежда от правото на държавата, в която се намира прехвърлителят. Съвместимостта между стълкновителните норми на Съюза, предвидени в настоящия регламент, и решението на международно равнище, предпочетено в Конвенцията, следва да спомогне за разрешаването на международни спорове.

(24)  Ако прехвърлителят промени обичайното си местопребиваване между множество прехвърляния на едно и също вземане, приложимото право следва да бъде правото на държавата по обичайното местопребиваване на прехвърлителя към момента, в който един от приобретателите първи противопостави направеното му прехвърляне на трети лица, като изпълни изискванията, предвидени от правото, което е приложимо съобразно обичайното местопребиваване на прехвърлителя към този момент.

(25)  В съответствие с пазарната практика и нуждите на участниците на пазара, действието спрямо трети лица на прехвърлянето на определени вземания следва по изключение да се урежда от правото, уреждащо прехвърленото вземане, т.е. правото, което урежда първоначалния договор между кредитора и длъжника, от който поражда възниква вземането. [Изм. 1]

(26)  Правото, уреждащо прехвърленото вземане, следва да урежда действието спрямо трети лица на прехвърлянето на парични средства, кредитирани по сметка в кредитна институция, извършено от титуляря на сметката, при което титулярят на сметката се явява кредитор/прехвърлител, а кредитната институция се явява длъжник. Ако правото, уреждащо прехвърленото вземане, се прилага по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на тези вземания, се осигурява по-голяма предвидимост за третите лица, като например кредиторите на прехвърлителя и конкуриращите приобретатели, тъй като по принцип се предполага, че вземането, което титулярят на сметката има по отношение на паричните средства, кредитирани по сметка в кредитна институция, се урежда от правото на държавата, в която се намира кредитната институция (а не от правото по обичайното местопребиваване на титуляря на сметката/прехвърлителя). Това право обикновено се избира в договора за сметката, сключен между титуляря на сметката и кредитната институция.

(27)  За действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, произтичащи от финансови инструменти, следва също да се прилага правото, уреждащо прехвърленото вземане, тоест правото, уреждащо договора, от който произтича вземането (като например договор за дериват). Прилагането на правото, уреждащо прехвърленото вземане, вместо правото по обичайното местопребиваване на прехвърлителя по отношение на действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, произтичащи от финансови инструменти, е от съществено значение за запазване на стабилността и гладкото функциониране на финансовите пазари. Стабилността и гладкото функциониране на тези пазари се запазват, когато правото, което урежда финансовия инструмент, от който произтича вземането, е правото избрано от страните по договора или правото, определено в съответствие с недискреционните правила, приложими по отношение на финансовите пазари.

(28)  Следва да се осигури гъвкавост при определянето на приложимото право към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания в контекста на секюритизацията, за да се отчетат нуждите на всички участници в секюритизацията и да се улесни разширяването на пазара на трансгранични секюритизации чрез включване на по-малки оператори. Въпреки че правото по обичайното местопребиваване на прехвърлителя следва да се прилага по правило към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания в контекста на секюритизация, прехвърлителят (инициаторът) и приобретателят (дружеството със специална цел) следва да могат да избират приложимото право към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания да бъде правото, уреждащо вземането. Прехвърлителят и приобретателят следва да могат да решат, че към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания в контекста на секюритизация също ще се прилага общото правило за правото по обичайното местопребиваване на прехвърлителя или следва да могат да изберат правото, уреждащо прехвърленото вземане, в зависимост от структурата и характеристиките на сделката, например броя и местонахождението на инициаторите и броя на правните режими, уреждащи прехвърлените вземания. [Изм. 12]

(29)  Конфликти за приоритет между приобретатели на едно и също вземане могат да възникнат, когато, що се отнася до едно прехвърляне, към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания се прилага правото по обичайното местопребиваване на прехвърлителя, а що се отнася до друго прехвърляне — правото, уреждащо прехвърленото вземане. В такива случаи приложимото право за решаване на конфликта за приоритет следва да бъде правото, приложимо към действието спрямо трети лица на онова прехвърляне на вземането, което първо е станало противопоставимо на трети лица съгласно приложимото към него право. Когато двете прехвърляния на вземания са станали противопоставими на трети лица едновременно, следва да има предимство правото на обичайното местоживеене на прехвърлителя. [Изм. 13]

(30)  Приложното поле на националното право, определено с настоящия регламент като приложимо към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, следва да бъде единно. Националното право, определено като приложимо, следва да урежда по-специално i) действието на прехвърлянето спрямо трети лица, т.е. стъпките и процедурите, които трябва да бъдат предприети следвани от приобретателя, за да се гарантира, че той придобива правото на собственост върху прехвърленото вземане (например регистриране на прехвърлянето пред публичен орган или в публичен регистър или уведомяване на длъжника в писмен вид за извършеното прехвърляне) и ii) въпросите за приоритета, т.е. разрешаването на конфликтите между няколко претенденти за това кой има право на собственост върху вземането след трансгранично прехвърляне (например между двама приобретатели, когато едно и също вземане е било прехвърлено два пъти, или между приобретател и кредитор на прехвърлителя). [Изм. 14]

(31)  Като се има предвид универсалният характер на настоящия регламент, за приложимо право може да бъде определено правото на държави с различни правни традиции. Ако след прехвърлянето на едно вземане бъде прехвърлен и договорът, който поражда вземането, правото, определено с настоящия регламент като приложимо към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземане, следва също да урежда и конфликта за приоритет между приобретателя на вземането и новия бенефициер на същото вземане след прехвърлянето на договора, породил вземането. По същата причина правото, определено с настоящия регламент като приложимо към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземане, следва да се прилага и когато като функционален еквивалент на прехвърлянето на договор се използва новация, за да бъде разрешен конфликт за приоритет между приобретателя на вземането и новия бенефициер на функционално равностойното вземане след новацията на договора, породил вземането.

(32)  Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите членки при изключителни обстоятелства да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми, като тези изключения следва да бъдат тълкувани стеснително.

(33)  Спазването на международните ангажименти, поети от държавите членки, предполага, че настоящият регламент следва да не засяга международните конвенции, по които една или повече държави членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. С цел улесняване на достъпа до правилата Комисията следва да публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със съответните конвенции въз основа на информация, предоставена от държавите членки.

(34)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. С него се цели по-специално да се насърчи прилагането на членове 17 и 47, които се отнасят съответно до правото на собственост и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и член 16 относно свободата на упражняване на търговска дейност. [Изм. 15]

(35)  Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради неговия обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Желаното единство на стълкновителните норми, отнасящи се до действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, може да бъде постигнато единствено посредством регламент, тъй като само регламент може да гарантира последователно тълкуване и прилагане на нормите на национално равнище. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(36)  В съответствие с член 3 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [Обединеното кралство] [и] [Ирландия] [са нотифицирали/е нотифицирало/нотифицирала желанието си да участват/участва в приемането и прилагането на настоящия регламент] [не участват/не участва в приемането на настоящия регламент и не са обвързани/не е обвързано/обвързана от него, нито от неговото прилагане].

(37)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1 

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага, в случаи на стълкновение на закони, относно действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания в областта на гражданското и търговското право, различно от действието на прехвърлянето на вземания спрямо трети лица. [Изм. 16]

Той не се прилага, в частност, за данъчни, митнически или административни въпроси.

1a.   Настоящият регламент не накърнява правото на Съюза и националното право в областта на защитата на потребителите. [Изм. 17]

2.  От приложното поле на настоящия регламент са изключени:

а)  прехвърлянето на вземания, произтичащи от семейни отношения и отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици, включително задължения за издръжка;

б)  прехвърлянето на вземания, произтичащи от режими на имуществени отношения между съпрузи, от режими на собственост при отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак, включително регистрирани партньорства, и от завещания и наследяване; [Изм. 18]

в)  прехвърлянето на вземания, произтичащи от менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти, доколкото задълженията по такива други прехвърляеми инструменти произтичат от техния прехвърляем характер;

г)  прехвърлянето на вземания, произтичащи от въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за задълженията на дружеството или юридическото лице;

д)  прехвърлянето на вземания, произтичащи от учредяването на доверителна собственост и от отношенията между учредители, доверителни собственици и бенефициери;

е)  прехвърлянето на вземания, произтичащи от договори за животозастраховане, които са резултат от дейността, извършвана от организации, различни от предприятията, посочени в член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламант и на Съвета(13), чийто предмет е да предоставят облага на наети или самостоятелно заети лица, които спадат към предприятие или група предприятия или към професия или група професии, в случай на смърт, преживяване, прекратяване или ограничаване на дейността, професионално заболяване или трудова злополука.

еа)  прехвърляне на вземания в хода на колективно производство по Регламент (ЕС) 2015/848. [Изм. 19]

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)  „прехвърлител“ означава лице, което прехвърля на друго лице свое право на вземане срещу даден длъжник;

б)  „приобретател“ означава лице, което придобива от друго лице право на вземане срещу даден длъжник;

в)  „прехвърляне“ означава доброволно прехвърляне на право на вземане срещу даден длъжник. То включва пълното прехвърляне на вземания, договорната суброгация, прехвърлянето на вземания като обезпечение, както и учредяването на залог или други обезпечителни права върху вземания;

г)  „вземане“ означава правото да се иска изпълнение на дълг от какъвто и да е характер, независимо дали този дълг е паричен или непаричен и дали произтича от договорно или извъндоговорно задължение;

д)  „действие спрямо трети лица“ означава имущественоправното действие, тоест правото на приобретателя да противопостави правото си на собственост върху прехвърленото му вземане на другите приобретатели или бенефициери на същото вземане или на функционално равностойно на него вземане, както и на кредиторите на прехвърлителя и на другите трети лица, с изключение на длъжника; [Изм. 20]

е)  „обичайно местопребиваване“ означава, що се отнася до дружествата и до другите корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, мястото на централното им управление, а що се отнася до физическите лица, действащи в рамките на стопанската си дейност — тяхното основно място на стопанска дейност;

ж)  „кредитна институция“ означава предприятие по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(14), включително клонове, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от същия регламент, на кредитни институции с главно управление във или — в съответствие с член 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(15) — извън Съюза, когато тези клонове се намират в Съюза;

з)  „парични средства“ означава пари, кредитирани по сметка в кредитна институция в каквато и да е валута; [Изм. 21]

и)  „финансов инструмент“ означава инструментите, посочени в раздел В от приложение I към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(16).

ГЛАВА II

ЕДИННИ ПРАВИЛА

Член 3

Универсално прилагане

Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка.

Член 4

Приложимо право

1.  Освен ако в настоящия член не е предвидено друго, действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на прехвърлителя към релевантния момент момента на сключване на договора за прехвърляне. [Изм. 22]

Ако прехвърлителят е променил обичайното си местопребиваване между две прехвърляния на едно и също вземане на различни приобретатели, приоритетът на правото на даден приобретател пред правото на друг приобретател се урежда от правото на държавата по обичайното местопребиваване на прехвърлителя към момента на прехвърлянето, което първо е породило действие спрямо трети лица съгласно правото, определено като приложимо съгласно първата алинея.

2.  Правото Независимо от параграф 1 от настоящия член, правото, приложимо към прехвърленото вземане, урежда действието спрямо трети лица на прехвърлянето на:

а)  парични средства пари, кредитирани по сметка в кредитна институция;

б)  вземания, произтичащи от финансов инструмент финансови инструменти.

3.  Прехвърлителят и приобретателят могат да изберат правото, приложимо към прехвърленото вземане, да бъде приложимо към действието спрямо трети лица на прехвърляне на вземания с оглед на секюритизация.

Изборът на право се прави изрично в договора за прехвърлянето или чрез отделно споразумение. Материалната и формалната действителност на акта, с който е направен изборът на право, се уреждат от избраното право.

4.  Конфликт за приоритет между приобретатели на едно и също вземане в случаите, когато действието спрямо трети лица на едно от прехвърлянията се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на прехвърлителя, а действието спрямо трети лица на други прехвърляния се урежда от правото, уреждащо прехвърленото вземане, се урежда от правото, приложимо към действието спрямо трети лица на онова прехвърляне на вземането, което първо е породило действие спрямо трети лица съгласно приложимото към него право. Когато двете прехвърляния на вземания са станали противопоставими на трети лица едновременно, предимство има правото на държавата, в която се намира обичайното местоживеене на прехвърлителя. [Изм. 22]

Член 5

Обхват на приложимото право

Правото, приложимо съгласно настоящия регламент към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, урежда по-специално:

а)  изискванията за осигуряване на действието на прехвърлянето спрямо трети лица, различни от длъжника, като например формалностите във връзка с регистрацията или публикуването;

б)  приоритета на правата на един приобретател пред правата на друг приобретател на същото вземане;

в)  приоритета на правата на приобретателя пред правата на кредиторите на прехвърлителя;

г)  приоритета на правата на приобретателя пред правата на бенефициера на прехвърлянето на договор относно същото вземане;

д)  приоритета на правата на приобретателя пред правата на бенефициера на новация на договор спрямо длъжника във връзка с равностойното вземане.

Член 6

Особени повелителни норми

1.  Никоя разпоредба от настоящия регламент не ограничава прилагането на особените повелителни норми на правото на сезирания съд.

2.  Особени повелителни норми са норми, чието зачитане дадена държава членка смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, като политическата, социалната или икономическата ѝ организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от правото, приложимо съгласно настоящия регламент към действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания.

2a.  Прилагат се първостепенните повелителни норми на правото на държавата, в която трябва да бъде извършено или е извършено прехвърлянето, доколкото тези първостепенни повелителни норми обезсилват изпълнението на договора за прехвърляне. [Изм. 23]

ГЛАВА III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 7

Обществен ред

Прилагането на разпоредба на правото на държава, определено съгласно настоящия регламент, може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.

Член 8

Изключване на препращането

Прилагането на правото на дадена държава, определено с настоящия регламент, означава прилагане на действащите правни норми на тази държава, различни от нормите на нейното международно частно право.

Член 9

Държави с повече от една правна система

1.  Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим относно действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, всяка териториална единица се счита за държава за целите на определяне на приложимото право съгласно настоящия регламент.

2.  Държава членка, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим относно действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновенията на закони, възникнали единствено между правните режими на такива единици.

Член 10

Връзка с други разпоредби от правото на Съюза

Настоящият регламент не засяга прилагането на разпоредби от правото на Съюза, които установяват по конкретни въпроси стълкновителни норми относно действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания.

Член 11

Връзка със съществуващи международни конвенции

1.  Настоящият регламент не засяга прилагането на международни конвенции, по които една или повече държави членки са страни към датата на приемане на настоящия регламент и които установяват стълкновителни норми относно действието спрямо трети лица на прехвърлянето на вземания.

2.  Въпреки това в отношенията между държави членки настоящият регламент има предимство пред конвенции, сключени изключително между две или повече от тях, доколкото такива конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.

Член 12

Списък на конвенции

1.  Държавите членки нотифицират Комисията за конвенциите, посочени в член 11, параграф 1, най-късно до [начална дата на прилагане]. След тази дата държавите членки нотифицират Комисията относно всички актове за денонсиране на такива конвенции.

2.  В срок от шест месеца след получаването на нотификациите, посочени в параграф 1, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз:

а)  списък на конвенциите, посочени в параграф 1;

б)  списък на всички актове за денонсиране, посочени в параграф 1.

Член 13

Клауза за преразглеждане

Не по-късно от [пет години след началната дата на прилагане] Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент. Ако е подходящо, докладът се придружава от предложения за изменение на настоящия регламент.

Член 14

Прилагане във времето

1.  Настоящият регламент се прилага за прехвърлянията на вземания, извършени на или след … [началната дата на прилагане].

2.  Приложимото право съгласно настоящия регламент определя дали правата на трето лице по отношение на вземане, прехвърлено след датата, от която е започнал да се прилага настоящият регламент, имат приоритет пред правата на друго трето лице, придобити преди настоящият регламент да започне да се прилага. В случай на конкуриращи се вземания, основани на прехвърляне, приложимото право съгласно настоящия регламент определя правата на съответните приобретатели единствено по отношение на прехвърляния, извършени след … [датата на прилагане на настоящия регламент]. [Изм. 24]

Член 15

Влизане в сила и начална дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от … [18 месеца от датата на влизане в сила].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 303, 29.8.2018 г., стр. 2.
(2)OВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 50.
(3) Позиция на Европейския парламент от 13 февруари 2019 г.
(4) Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).
(5) Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).
(6)Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).
(7)Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 351, 20.12.2012 г., стp. 1).
(8)Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 19).
(9)Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(10)Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).
(11)Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, 5.5.2001 г., стр. 15).
(12)Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1).
(13) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(14)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(15)Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(16)Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

Последно осъвременяване: 27 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност