Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2094(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0427/2018

Внесени текстове :

A8-0427/2018

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 20
CRE 11/02/2019 - 20

Гласувания :

PV 13/02/2019 - 8.16
CRE 13/02/2019 - 8.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0098

Приети текстове
PDF 192kWORD 72k
Сряда, 13 февруари 2019 г. - Страсбург
Състояние на дебата относно бъдещето на Европа
P8_TA(2019)0098A8-0427/2018

Резолюция на Европейския парламент от 13 февруари 2019 г. относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа (2018/2094(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта, допълнителния протокол към нея, както и нейната преработена версия,

—  като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз ,

—  като взе предвид неофициалното заседание на 27-те държавни и правителствени ръководители от 29 юни 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията и пътната карта от Братислава на 27-те държави членки от 16 септември 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(6),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. и последвалите пет документа за размисъл (COM(2017)2025, COM(2017)0206, COM(2017)0240, COM(2017)0291, COM(2017)0315, COM(2017)0358),

—  като взе предвид Декларацията от Рим от 25 март 2017 г.,

—  като взе предвид нотификацията на Обединеното кралство от 29 март 2017 г. относно намерението му да напусне Европейския съюз,

—  като взе предвид резолюцията на Европейския икономически и социален комитет относно Бялата книга на Комисията относно бъдещето на Европа и извън нея от 6 юли 2017 г.(7),

—  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите относно Бялата книга на Комисията относно „Бъдещето на Европа — обсъждане и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ от 12 май 2017 г.(8),

—  като взе предвид различните приноси от националните парламенти за Бялата книга и документите за размисъл на Комисията относно бъдещето на Европа,

—  като взе предвид обръщението за състоянието на Съюза на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер от 12 септември 2018 г.,

—  като взе предвид обръщението за състоянието на Съюза за 2017 г. на председателя на Комисията, Жан-Клод Юнкер, от 13 септември 2017 г., и неговата пътна карта за по-обединена, по-силна и по-демократична Европа от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0650),

—  като взе предвид речта на френския президент Еманюел Макрон, произнесена в Сорбоната на 26 септември 2017 г. и озаглавена, „Инициатива за Европа: суверенна, обединена, демократична Европа“,

—  като взе предвид неофициалната среща на високо равнище на 27-те държавни и правителствени ръководители, проведена на 29 септември 2017 г. в Талин,

—  като взе предвид Програмата на лидерите, приета от Европейския съвет на 19—20 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права от 17 ноември 2017 г. на Съвета, Парламента и Комисията,

—  като взе предвид пътната карта на Комисията за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз (ИПС) от 6 декември 2017 г. (COM(2017)0821) и по-специално предложението за създаване на Европейски валутен фонд (ЕВФ) (COM(2017)0827), предложението за включване на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление в правната уредба на Съюза (COM(2017)0824) и съобщението относно европейски министър на икономиката и финансите (COM(2017)0823),

—  като взе предвид заседанието на Европейския съвет от 14—15 декември 2017 г. и срещата на лидерите и срещите на високо равнище на държавите от еврозоната, проведени в този контекст,

—  като взе предвид писмото на 26 национални парламента от 20 държави членки от 20 декември 2017 г. относно прозрачността на вземането на решения в рамките на Съвета,

—  като взе предвид декларацията от 10 януари 2018 г., приета на срещата на високо равнище на южните държави от Европейския съюз (Кипър, Франция, Гърция, Малта, Португалия и Испания), озаглавена „Европа на преден план през 2018 г.“, както и изявлението относно бъдещето на Европа, от държавите от Вишеградската група (Чешката република, Унгария, Полша и Словакия) от 26 януари 2018 г. и съвместното изявление на европейските министри на финансите от Финландия, Дания, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Нидерландия и Швеция от 6 март 2018 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2018 г., озаглавено: „Европа на резултатите: институционални възможности за по-ефективна работа на Европейския съюз (COM(2018)0095),

—  като взе предвид Препоръката на Комисията (ЕС) 2018/234 от 14 февруари 2018 г. относно подобряване на демократичността и ефикасността на провеждането на изборите за Европейски парламент(9),

—  като взе предвид неофициалното заседание на 27-те държавни и правителствени ръководители от 23 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2016 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно прилагането на Договора по отношение на националните парламенти(11),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 от 2 май 2018 г. (COM(2018)0322),

—  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз от 2 май 2018 г. (COM(2018)0325),

—  като взе предвид срещата на високо равнище ЕС — Западните Балкани, проведена на 17 май 2018 г.,

—  като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман в рамките на стратегическо проучване OI/2/2017/TE, озаглавено „Transparency of the Council legislative process“ („Прозрачност на законодателния процес на Съвета“) от 16 май 2018 г.,

—  като взе предвид Декларацията от Мезеберг от 19 юни 2018 г.,

—  като взе предвид заседанието на Европейския съвет на 28 и 29 юни 2018 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Размисъл за Европа: гласът на местните и регионалните власти за възстановяване на доверието в Европейския съюз“ от 9 октомври 2018 г.,

—  като взе предвид дебатите с участието на държавни и правителствени ръководители на тема „Бъдещето на Европа“, чийто домакин беше Европейският парламент,

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0427/2018),

A.  като има предвид, че Европейският съюз е пример за наднационална интеграция, който няма равен на себе си, като — от основополагащата декларация на Шуман на 9 май 1950 г. и досега — носи траен мир, просперитет и благоденствие; като има предвид, че споделената сигурност, зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и благосъстоянието на неговите народи са в сърцевината на неговите аспирации и действия;

Б.  като има предвид, че свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора, единната валута, програмата „Еразъм“, политиките в областта на регионалното развитие, селското стопанство и сближаването, и „Хоризонт 2020“ са основни постижения на Съюза, наред с много други, които допринасят за благосъстоянието на европейските граждани; като има предвид, че Съюзът трябва да получи подходящи правомощия и ресурси, за да се справи с предизвикателствата на 21-ви век;

В.  като има предвид, че през последните няколко години Съюзът беше изправен пред множество кризи, които подложиха на изпитание неговата устойчивост и способността му да действа по решителен и обединен начин;

Г.  като има предвид, че паричните и макроикономически политики, провеждани през периода 2014—2017 г., бяха по-социално балансирани и ефективни, като например нестандартните политики на Европейската централна банка, гъвкавостта на Пакта за стабилност и растеж и Плана за инвестиции за Европа, които допринесоха за икономическото и социалното възстановяване на ЕС;

Д.  като има предвид, че въпреки че Европа успя да устои и частично да преодолее най-критичните моменти на финансовата и икономическа криза, пред ЕС и държавите членки все още предстоят важни и неотложни реформи в областта на икономическото управление като цяло и в частност в еврозоната, както и по отношение на по-нататъшното укрепване на единния пазар и възстановяването и развитието на социалните стандарти на нашата социална държава;

Е.  като има предвид, че с оглед на многобройните вътрешни и външни, текущи и бъдещи предизвикателства, пред които е изправен Съюзът в един нестабилен и сложен глобализиран свят, и по-специално предизвикателствата, свързани с миграцията, демографския упадък, тероризма, сигурността, изменението на климата, въпросите на околната среда, опазването на многостранния световен ред, завършването на изграждането на ИПС, глобализацията, свободната, справедлива и основана на правила международна търговия, външните работи и отбраната, развитието на социалния стълб и борбата с антиевропейския популизъм, нетърпимост и ксенофобия, ЕС следва да насърчава подновен дух на сътрудничество и солидарност между своите членове въз основа на членове 2 и 3 от ДЕС и Хартата на основните права, като същевременно целта, залегнала в Договора от Лисабон, за създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, следва да продължи да вдъхновява действията, предприети от Съюза за по-нататъшно укрепване на европейската интеграция и ефективно справяне с тези предизвикателства;

Ж.  като има предвид, че Парламентът е силно обезпокоен от възхода на популистки, ксенофобски и антиевропейски движения в цяла Европа; като има предвид, че Съюзът и неговите държави членки трябва да увеличат усилията си за защита и насърчаване на демократичните ценности, основополагащите принципи и целите на европейската интеграция;

З.  като има предвид, че референдумът в Обединеното кралство от юни 2016 г., довел до обявяването от страна на Обединеното кралство на 29 март 2017 г. на намерението му да напусне Европейския съюз, засили дебатите относно бъдещето на Съюза; като има предвид, че преговорите относно очакваното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС показаха високата степен на взаимозависимост на държавите членки, степента, до която ние всички разчитаме на съвместните инструменти и политики, както и цената за всяко оттегляне;

И.  като има предвид, че засилването на дебатите относно бъдещето на Европа е отразено, както в самите резолюции на Парламента относно бъдещето на Европа от 16 февруари 2017 г., в Декларацията и пътната карта от Братислава, в Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа, в Декларацията от Рим, в Програмата на лидерите, приета от Европейския съвет през октомври 2017 г., както и в приноса на отделните държави членки или групи от тях, и от Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, така и в пленарните разисквания в Европейския парламент относно „Бъдещето на Европа“ с държавни или правителствени ръководители, в междупарламентарни заседания на комисии и в организирането на граждански диалози и консултации от различни институции, органи и държави членки;

Й.  като има предвид, че проучването „Парламетър“, проведено между 8 и 26 септември 2018 г., показва, че 62% от анкетираните считат, че членството на техните държави е нещо добро, а 68% считат, че страната им се е възползвала от членството си в ЕС, което е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам;

К.  като има предвид, че ценностите и принципите, върху които е основан Съюзът, определят сфера, в която всеки европейски гражданин може да се идентифицира, независимо от политическите и културните различия, свързани с националната идентичност;

Л.  като има предвид, че предстоящите избори за Европейски парламент дават възможност да се направи преглед на дебатите относно бъдещето на Европа, включително с оглед на основните институционални приоритети на Европейския парламент, Комисията и Съвета за новия мандат;

М.  като има предвид, че ЕС е изправен пред особено важен период от процеса на своето изграждане, като се имат предвид естеството и мащаба на предизвикателствата, пред които е изправен, и като има предвид, че последните могат да бъдат решени само чрез съвместна работа и чрез по-голяма и по-добра интеграция и солидарност между държавите членки, които се използват в пълна степен настоящите разпоредби на Договора от Лисабон, и впоследствие като се реформират Договорите с цел подобряване на институционалния процес на вземане на решения и гарантиране на подходящ баланс на правомощията;

Н.  като има предвид, че институционалните реформи следва да имат за цел процесите на вземане на решения да станат по-демократични, както и да се подобри прозрачността на вземането на решения и отчетността на Съюза и неговите институции; като има предвид, че с оглед на тези цели, моментът е уместен и подходящ за насърчаване на ефективно гражданско участие в европейския проект и организиране на консултации и насърчаване на редовен диалог с гражданите и представителните сдружения, в съответствие с изискванията на член 11 от ДЕС;

О.  като има предвид, че Съюзът се нуждае от по-силна структура на управление, със засилен демократичен контрол от страна на Парламента, за да посрещне предизвикателствата на днешния ден и на бъдещето; като има предвид, че прозрачността и интегритетът от страна на институциите и органите на ЕС са от съществено значение за изграждането на доверие и увереност в гражданите на ЕС;

П.  като има предвид, че в съвместната френско-германска декларация от Мезеберг се съдържат поредица от размисли и предложения за засилване на европейското сътрудничество, по-специално в областта на икономическото управление;

Р.  като има предвид, че насърчаването на европейското измерение на културата и образованието е от жизненоважно значение за укрепване на европейското гражданство, като се има предвид, че Съюзът страда от дефицит на знания за него, което означава, че постиженията на Съюза обикновено се приемат за даденост от по-младите поколения;

1.  припомня, че в резолюциите на Парламента относно бъдещето на Европа от 16 февруари 2017 г. се подчертава значението на единната институционална рамка и на метода на Общността и се формулират няколко предложения и инициативи от особено значение за европейската интеграция, които могат да допринесат за изграждането на бъдещето на Европа;

2.  подчертава, че Съюзът трябва да се справи с предизвикателствата на бъдещето си чрез по-задълбочена и по-добра политическа интеграция, при пълно зачитане на правата на човека, основните свободи и демократичните ценности и тяхното насърчаване, както и чрез съвместна работа; изтъква, че гражданите искат Европа, която да защитава техните права, благосъстояние и социален модел, въз основата на споделен суверенитет, за което се изисква подходяща политическа интеграция; приканва държавните и правителствените ръководители да следват този път в подновен дух на солидарност и сътрудничество;

3.  изтъква, че държавните и правителствените ръководители, обърнали се към Парламента на пленарно заседание в контекста на дебатите за бъдещето на Европа, потвърдиха без изключение, че е необходимо да се изправим заедно пред предизвикателствата на бъдещето и да свършим по-добре, това, което можем да постигнем единствено заедно;

4.  отново изразява своето убеждение, че диференцираната интеграция трябва да остане отворена за всички държави членки и да продължи да действа като метод за по-дълбока европейска интеграция и солидарност, което не бива на се бърка с идеята за Европа „à la carte“; настоява относно необходимостта в текущите дебати относно диференцираната интеграция да се избегне впечатлението, че се създава членство в Съюза от първо и от второ качество;

5.  припомня, че диференцираната интеграция не следва да бъде начин за намаляване на политическата интеграция;

6.  подчертава, че кризата създаде дисбаланс между основните институции на Съюза и че Европейският съвет упражнява своя собствена политическа инициатива в ущърб на правото на инициатива на Комисията и укрепва междуправителствения метод; при взе това счита, че общностният метод е най-добре пригоден за функционирането на Съюза; припомня многобройните резолюции, приети от Парламента в тази връзка, и отново призовава Европейския съвет да зачита в пълна степен границите на своите правомощия, както е предвидено по-специално в член 15 от ДЕС;

7.  отново заявява, че единодушието, което Договорите изискват по някои фундаментални въпроси, е почти непреодолимо препятствие пред важни моменти и решения и следователно се застъпва — що се отнася до процедурите за вземане на решения — за принципа за гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ) в Съвета, а що се отнася до законодателството — за използването на обикновената законодателна процедура във всички области, където това е възможно; припомня, че съгласно действащите Договори това може да се постигне, като се използват различните клаузи за преход или — в случая на засиленото сътрудничество — като се използва член 333 от ДФЕС;

8.  във връзка с това приветства намерението, заявено от председателя Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г. и от 12 септември 2018 г., да предложи използването на квалифицирано мнозинство в Съвета в някои конкретни области на политиките, но изразява съжаление, че регламентът за Многогодишната финансова рамка не е сред изброените теми;

9.  приветства по-специално факта, че Комисията предлага използването на квалифицирано мнозинство в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) по отношение на въпросите, свързани с правата на човека, в международни форуми, решенията за установяване на режими на санкции, както и решенията за започване или изпълнение на граждански мисии в отговор на кризи в чужбина, като се има предвид значението на ускоряването на процеса на вземане на решения и повишаването на неговата ефективност, както и необходимостта Съюзът да говори в по-голяма степен на един глас;

10.  повтаря предложението си за превръщане на Съвета в истинска законодателна камара на равни начала с Парламента, както е посочено в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон, и за подобряване на прозрачността на процеса на вземане на решения; изтъква в този контекст специалния доклад на Омбудсмана относно прозрачността на законодателния процес в Съвета и писмото на делегациите в КОСАК от 20 декември 2017 г., призоваващи за повече прозрачност в процеса на вземане на политически решения, особено от страна на Съвета и на неофициални структури като Еврогрупата, в съзвучие с подобни искания на Парламента по този въпрос;

11.  счита, че съществуват различни възможности за повишаване на гъвкавостта на Комисията чрез адаптиране на структурата и методите на работа на колегиума на членовете на Комисията, например чрез назначаването на заместник-председатели, отговарящи за клъстер от политики, или чрез назначаването на старши и младши членове на Комисията;

12.  припомня, че въпреки че Парламентът няма официално право на законодателна инициатива съгласно действащите Договори, той може да поиска от Комисията да представи подходящо предложение по въпроси, които според него изискват акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, и припомня на Комисията, в съответствие с член 10 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(12), задължението ѝ да разглежда своевременно и подробно исканията за предложения за актове на Съюза; припомня освен това, че посоченото междуинституционално споразумение съдържа също така разпоредби относно междуинституционалното годишно и многогодишно планиране, които предоставят на Парламента допълнителен инструмент за насочване на законодателната програма;

13.  припомня своето предложение, съгласно което в случай на евентуално бъдещо преразглеждане на Договорите правото на законодателна инициатива може да бъде предоставено и на Парламента, в качеството му на пряк представител на гражданите на ЕС;

14.  настоява, че правомощията на Парламента за контрол и по-специално правото му на разследване следва да бъдат засилени, и че трябва да му бъдат предоставени конкретни, истински и ясно определени правомощия;

15.  отбелязва доклада на работната група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ от 10 юли 2018 г., в който се представят препоръки за нов начин на работа във връзка със субсидиарността и пропорционалността; счита, че много от тези препоръки, особено по отношение на ролята на националните парламенти в рамките на Съюза и целесъобразността на реформирането на системата за ранно предупреждение, вече са били изтъкнати от Парламента; припомня, че работната група установи, че има добавена стойност за ЕС във всички съществуващи области на дейност на ЕС и поради това не посочи компетентности, правомощия или области на политиката, установени от Договора, които следва да бъдат окончателно делегирани, изцяло или частично, обратно на държавите членки;

16.  приветства препоръките на различните институции, призоваващи за по-активна роля на националните парламенти, особено за контролиране на дейността на техните правителства в рамките на европейските институции; припомня също така фундаменталната роля на местните органи, и по-специално на регионалните парламенти, разполагащи със законодателни правомощия;

17.  подчертава значението на сътрудничеството на междуинституционално равнище, като същевременно се зачитат прерогативите на всяка институция, както са залегнали в Договорите, като се има предвид, че на това сътрудничество беше предоставена нова рамка с междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г., и подчертава, че опростяването е продължаващо усилие, което има за цел да улесни разбирането на процесите и процедурите на равнището на ЕС, да гарантира, че се вземат предвид гледните точки на всички заинтересовани страни и в крайна сметка да улесни участието на гражданите в работата на Европейския съюз;

18.  приветства съвместната прокламация в подкрепа на Европейския стълб на социалните права, подписана от Съвета, Парламента и Комисията на социалната среща на върха за справедливост на заетостта и растежа, проведена в Гьотеборг; посочва, че компетентностите и инструментите, необходими за постигането на резултати по този стълб, са предимно в ръцете на местните, регионалните и националните органи, както и на социалните партньори и гражданското общество, като европейският семестър предоставя рамка за проследяване на постиженията на държавите членки в това отношение; припомня освен това в този контекст, че социалният диалог се е доказал като необходим инструмент за подобряване на политиките и законотворчеството на ЕС и съответно за засилване на тяхната социална легитимност;

19.  отбелязва необвързващия характер на социалния стълб, който не е в състояние сам по себе си да измести акцента на ЕС от икономическата политика, вътрешния пазар и фискалните политики към социалните цели; изтъква, че хоризонталната социална клауза, залегнала в член 9 от ДФЕС, налага на Съюза да обмисля внимателно въздействието на законодателството на ЕС върху социалните стандарти и заетостта, като провежда надлежни консултации със социалните партньори;

20.  подчертава, че опазването на околната среда трябва да бъде основен приоритет за ЕС в светлината на текущото влошаване на нейното състояние и трябва да бъде включено във всички политики и действия на Съюза; подчертава, че ЕС следва да предприеме ефективни действия за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, както и на икономиите на енергия на всички равнища, така че да бъдат постигнати целите, поставени в Парижкото споразумение;

21.  призовава отново държавите членки да подпишат и ратифицират преразгледаната Европейска социална харта и Европейската конвенция за социална сигурност (ETS № 78);

22.  подчертава, че е важно да продължи процесът на задълбочаване и завършване на ИПС с цел да се допринесе за запазване на стабилността на единната валута и засилване на сближаването на икономическите и фискалните политики и политиките по отношение на пазара на труда и социалните стандарти между държавите членки; отново заявява, че с изключение на използваната от Дания възможност за неучастие, всяка държава членка трябва да приеме еврото; подкрепя предприемането на по-нататъшни стъпки в развитието на ЕМС;

23.  във връзка с това подчертава необходимостта от силна политическа ангажираност, ефективно управление и демократична отчетност на европейско и национално равнище, по-специално от парламентарен контрол на различните етапи на европейския семестър, както от страна на Европейския парламент, така и на националните парламенти, с цел да се предостави на икономическото и финансово управление на еврозоната засилена социална, икономическа и демократична легитимност и да се подобрят последващите действия във връзка с изказаните от Съюза препоръки;

24.  припомня своето становище, изразено в резолюцията от 16 февруари 2017 г., относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз, така че фискалната и икономическата политика да се превърнат в „споделена компетентност“ между Съюза и държавите членки;

25.  отбелязва сближаването на позициите, заемани от Франция и Германия, относно идеята за бюджетен капацитет на еврозоната; припомня своето становище, че този капацитет следва да бъде разработен в рамките на ЕС;

26.  отбелязва предложението на Комисията за европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите и обсъжда нови бюджетни инструменти, насочени към стабилизиране;

27.  отбелязва предложението на Комисията за Програма за подкрепа на реформите; подчертава, че е важно да не бъдат отслабени правомощията на Парламента в съвместното вземане на решения и надзора на изразходването на средствата на ЕС; изразява загриженост, че през периода 2011—2017 г. едва 9% от специфичните за всяка държава препоръки са били изцяло изпълнени; отбелязва механизма за сближаване, който ще предостави стимул и ще помогне на държавите членки извън еврозоната с устойчиви фискални и икономически политики да проведат реформи и да изпълнят критериите за въвеждане на еврото;

28.  приветства бъдещата програма InvestEU и подчертава, че фондът следва да продължи да намалява недостига на инвестиции в ЕС; подкрепя инвестициите в материални и нематериални активи, включително в културното наследство, за стимулиране растежа, инвестициите и заетостта, като се постави особен акцент върху малките и средни предприятия (МСП), дружествата с ниска и средна пазарна капитализация и социалните предприятия, и по този начин да допринесе за подобряване на благосъстоянието и по-справедливо разпределение на доходите и за икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза;

29.  отбелязва съобщението на Комисията относно европейски министър на икономиката и финансите; посочва, че сливането на постовете на заместник-председателя на Комисията, отговарящ за икономическите въпроси, и председателя на Еврогрупата, би могло да подобри парламентарния контрол на европейско равнище;

30.  споделя мнението, че бъдещият бюджет на ЕС следва да насърчава европейската добавена стойност от гледна точка на социално-икономическото въздействие, да подкрепя модернизацията на политиките на ЕС, да осигурява финансиране за новите предизвикателства и да продължава да допринася за икономическото и социалното сближаване между държавите членки и вътре в тях, така че да се засили европейската солидарност, стабилност, равенство и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително в контекста на ангажиментите на ЕС по силата на Парижкото споразумение, да осигурява зачитането и насърчаването на основните ценности в съответствие с членове 2 и 3 от ДЕС и да разполага с нови собствени ресурси, като се вземе предвид работата на групата на високо равнище за собствените ресурси;

31.  приветства факта, че предложението на Комисията относно собствените ресурси въвежда нови истински собствени ресурси, както беше поискано от Парламента, но изразява съжаление, че не са били въведени други възможни източници на приходи; изразява загриженост относно предложението на Комисията за МФР за периода 2021—2027 г., тъй като в него липсва финансов ангажимент за справяне с настоящите предизвикателства пред ЕС, както и за предстоящите предизвикателства; изразява съжаление във връзка с позицията на някои държави членки, които отказват да предоставят повече ресурси за ЕС, въпреки единодушното признаване на необходимостта от посрещане на нови предизвикателства и отговорности, а оттам и на нуждата от повече финансови ресурси; посочва, че разходите на равнище ЕС могат да спестят средства на национално равнище чрез избягване на дублирането и чрез икономии от мащаба;

32.  подчертава, че е важно да се осигури възходящо икономическо и социално сближаване в процеса на европейския семестър; потвърждава значението на създаването на европейския стълб на социалните права; отбелязва, че европейският семестър беше укрепен и рационализиран, но изтъква, че засиленото участие на националните парламенти би спомогнало за подобряване на националната ангажираност, което би довело до по-добро изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, подобрявайки по този начин процеса на европейския семестър; отбелязва, че е преди всичко отговорност на държавите членки да избират адекватни и устойчиви фискални и икономически политики;

33.  изразява съжаление, че към днешна дата не са предприети практически последващи действия във връзка с призива му за кодекс за сближаване, който да бъде приет по процедурата за съвместно вземане на решения с цел да се създаде по-ефективна рамка за координация на икономическите политики; припомня освен това, че макар да признава, че европейският семестър вече е рационализиран, Парламентът призова за сключване на междуинституционално споразумение, за да се придаде по-съществена роля на Парламента в рамките на европейския семестър; в този контекст припомня своето предложение — конкретно съобразено с резолюцията му относно прилагането на разпоредбите на Договора, свързани с националните парламенти — бюджетните календари на национално и европейско равнище да бъдат по-добре координирани по време на целия процес с цел да се подобри участието на Европейския парламент и националните парламенти в европейския семестър;

34.  подчертава значението на ангажимента за завършване на банковия съюз и необходимостта да се гарантира откритост и равно третиране на всички държави членки, участващи в банковия съюз; припомня, че завършването на изграждането на банковия съюз, включително европейска схема за застраховане на депозитите, и фискален предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, трябва да продължи, както и мерките за постигане на намаляване на риска;

35.  приветства предложенията за борба с изпирането на пари, представени от Комисията в контекста на прегледа на Европейска система за финансов надзор (ЕСФН); насърчава Съвета да приключи заедно с Парламента законодателните преговори преди края на настоящия законодателен мандат, тъй като политиките за борба с изпирането на пари трябва да бъдат засилени, за да се избегнат бъдещи ситуации, при които финансовите институции активно улесняват изпирането на пари;

36.  приканва Комисията, с помощта на европейските надзорни органи, да идентифицира и премахва пречките пред вътрешния пазар и да гарантира закрилата на потребителите; споделя становището, че един от основните приоритети на Комисията следва да бъде ефективното прилагане на законодателството на ЕС;

37.  призовава Комисията да даде приоритет на регламентите пред директивите като законодателен инструмент в областта на банковия съюз, когато е подходящо и според отделните случаи, за да се избегне създаването на фрагментация и ситуация, при която надзорните органи да трябва да работят с различни национални режими;

38.  подчертава спешната необходимост от завършване на съюза на капиталовите пазари; подчертава, че наличието на задълбочени и добре интегрирани капиталови пазари играе допълваща роля в банковия съюз, поради техния принос за частното поделяне на риска, засилване на икономическо сближаване, подпомагане на смекчаването на бъдещи сътресения и възможността да доведат до по-добро разпределение на средствата, когато е необходимо; призовава за задълбочено проучване на най-подходящата рамка за по-добро отчитане на бързо развиващия се характер на финансовите услуги; подчертава факта, че по-добрият достъп до допълнителни източници на финансиране би бил особено полезен за стартиращите предприятия и МСП, като насърчава техния стабилен растеж и устойчиво развитие;

39.  приветства извършената дотук работа и счита за необходимо да продължи извършването на цялостен преглед на съществуващото законодателство в областта на ДДС; настоява относно необходимостта от засилване на мерките за борба с данъчните измами, избягването на данъчно облагане и отклонението от данъчно облагане; отбелязва работата на Комисията във връзка със справедливото данъчно облагане на цифровата икономика;

40.  приканва всички институции и органи на ЕС, включително Комисията, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Единния надзорен механизъм, да увеличат още повече своите комуникационни усилия, за да разяснят по-добре работата си и да подобрят информацията, която е на разположение на гражданите на ЕС;

41.  подчертава, че Европа е положителна сила в света и следва да продължи да бъде такава, като отстоява своите ценности, мултилатерализма и международното право; припомня, че Съюзът и неговите държави членки са най-големият донор на международна помощ за развитие;

42.  приветства решението на Съвета за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), координирания годишен преглед на отбраната (CARD) и Европейски фонд за отбрана (ЕФР), като важни стъпки към обща политика в областта на отбраната, и отбелязва предложенията на някои държави членки за Съвет за сигурност на ЕС и европейска инициатива за намеса; припомня призива си за създаване на постоянен Съвет на министрите на отбраната, председателстван от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и подчертава значението на подходящата демократична отчетност на решенията, вземани в тази област, и необходимостта от засилено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в това отношение;

43.  приветства укрепването на Механизма за гражданска защита на Съюза и призовава отново за създаването на Европейски корпус за гражданска защита, като се има предвид, че съществуващите Договори предоставят добра основа за това;

44.  припомня предстоящото присъединяване на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека; призовава също така за включването на разпоредбите на Договора за Евратом в ДЕС и ДФЕС;

45.  изразява съжаление относно липсата на съгласие между държавите членки относно приоритетите и прилагането на всеобхватна имиграционна политика на равнището на ЕС, която би позволила организацията и регулирането на миграционните потоци, по-ефективен контрол на външните граници на ЕС, сътрудничество с държавите на произход и преминаване и гарантиране на зачитането на основните права на мигрантите и търсещите убежище, наред с други цели; подчертава, че изложените от държавите членки очевидни противоречия в интересите, както и изразеното от гражданите недоволство, трябва да бъдат преодолени, за да не се застраши проектът за европейска интеграция, който страда като пряк резултат от инструментализирането на въпроса с миграцията от евроскептичните партии;

46.  припомня своята позиция относно преразглеждането на дъблинската система; освен това подчертава значението на укрепването на партньорството с Африка и отбелязва съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г., озаглавено „Увеличаване на законните пътища за миграция към Европа: задължителна част от една балансирана и всеобхватна миграционна политика,“ с което се установяват законни канали за миграция (COM(2018)0635);

47.  подчертава значението на обща селскостопанска политика (ОСП), подкрепена от добре финансиран бюджет; припомня централната роля на ОСП в историята на Съюза; отбелязва основната роля, която тя играе за осигуряването на жизнеспособни селски райони и на сигурни доставки на храни; отбелязва, че предстоящата реформа на ОСП е възможност да се увеличат усилията за постигането на нейните цели; подчертава, че ОСП е една от най-старите политики и трябва да продължи да бъде една от най-важните и най-интегрираните политики, както и че тя ще продължава да допринася за изграждането на бъдещето на Европа чрез по-успешна интеграция, опазване на околната среда, продоволствена сигурност и безопасност на храните за гражданите на ЕС; отбелязва, че политиките в областта на селското стопанство и развитието на селските райони имат голям потенциал, що се отнася до предоставянето на обществени блага; подчертава, че европейското селско стопанство играе жизненоважна роля за изхранването на планетата и за осигуряването на работни места за 46 милиона души; подчертава ролята на ОСП за поддържането на доброто състояние и качество на почвите, водите и други природни ресурси; подчертава ключовата роля на селското стопанство за приоритетите на Съюза за смекчаване на последиците от изменението на климата и за насърчаване на устойчиво развитие; подчертава, че е важно добре да се финансира и да се реформира ОСП с цел справяне с многобройните предизвикателства, с които Съюзът ще се сблъсква в бъдеще; подчертава, че ОСП не се отнася само до земеделието и земеделските стопани, но и до подпомагането и развитието на по-широките селски общности, в които те работят;

48.  подчертава, че общата търговска политика трябва да остане основен стълб на външната политика на Съюза, предвид прякото ѝ отражение върху живота на гражданите, и че тя трябва да помага на Съюза да се приспособява към неговата нова роля в свят на многобройни водещи участници на международната сцена; настоятелно призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност да си сътрудничат в следните области:

   a) укрепване на общата търговска политика чрез интегрирането ѝ в по-широката рамка на политиката; поемане на водеща роля в световната търговска политика на многостранно и двустранно равнище;
   б) поемане на водеща роля в защитата на отворена, основана на правила, справедлива и устойчива световна търговска система, ориентирана към развитието, гарантиране, че дружествата от ЕС могат да упражняват дейност на световно равнище в рамка на еднакви условия, предвидими правила, лоялна конкуренция и определени задължения, които следва да включват конструктивно сътрудничество за обща позиция на Съюза в междуправителствените преговори на ООН относно отговорността за нарушения на правата на човека и насърчаване на корпоративната отчетност и обвързващите задължения за надлежна проверка по отношение на веригите на доставка и производство;
   в) осигуряване на пълно и своевременно информиране на Парламента относно преговорите и мандата на Съвета през целия период на прилагане на международните споразумения, за да се гарантира, че той е в състояние да упражнява своите правомощия и прерогативи; опростяване и съкращаване на преговорните процеси и засилване на контрола от страна на Парламента през цялата продължителност на тези преговори; повишаване на прозрачността спрямо гражданите на ЕС чрез публикуване на указанията за водене на преговори (мандати) за търговските споразумения преди началото на преговорите; пълно спазване на разпоредбите на Договора и неотдавнашната съдебна практика на ЕС, с които общата търговска политика се определя като изключителна компетентност на Съюза;
   г) систематично включване на глави за цифровата търговия, МСП, обвързващата и изпълнима политика за търговия и устойчивото развитие в допълнение към разпоредби за равенството между половете в търговските споразумения, както и поемане на водеща роля по тези въпроси в многостранните обсъждания; защита на личните данни на гражданите на ЕС;
   д) засилване на съгласуваността на общата търговска политика с ОВППС, европейската политика за развитие и политиката в областта на климата, за да се гарантират ценностите и целите, посочени в член 3, параграф 5 от ДЕС и членове 21, 207 и 208 от ДФЕС, при пълно спазване на Европейския консенсус за развитие;

49.  счита, че Съюзът следва да продължи да насърчава международната търговия, като същевременно защитава социалните, трудовите и екологичните стандарти; предупреждава за опасността от търговски войни, които произвеждат само губещи и увеличават политическото напрежение и напрежението, свързано със сигурността;

50.  припомня, че в съответствие с член 17, параграф 7 от ДЕС, „като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, като действа с квалифицирано мнозинство, предлага на Европейския парламент кандидат за длъжността председател на Комисията“; подчертава решимостта си да продължи с процеса на Spitzenkandidaten (водещи кандидати) за целите на избора на следващия председател на Комисията в съответствие с Договора от Лисабон и приветства подкрепата на Комисията и на някои държави членки по този въпрос; подчертава, че в процеса на назначаване на председателя на Комисията провеждането на подходящи консултации с Парламента е от първостепенно значение, тъй като след изборите той ще определи кандидата, който може да бъде подкрепен с мнозинство от съставляващите го членове, и ще предаде резултата от вътрешните си обсъждания на Европейския съвет; припомня, че кандидатът трябва да е бил определен като Spitzenkandidat от една от европейските политически партии и трябва да е водил кампания за поста на председател на Комисията в навечерието на изборите за Европейски парламент; счита, че тази практика напълно доказа своята стойност, като укрепи обществената легитимност на изборите за Европейски парламент и наднационалната му роля като символ на европейското гражданство и европейската демокрация; още веднъж предупреждава, че Парламентът ще има готовност да отхвърли всеки кандидат в процедурата за назначаване на председател на Комисията, който не е бил определен като Spitzenkandidat в навечерието на европейските избори;

51.  изразява съжаление относно честото и широкоразпространено изкушение непопулярните решения да се приписват на Брюксел, а националните органи да се освобождават от своите отговорности и политика, като се има предвид, че това несправедливо и опортюнистично отношение вреди на Европа, насърчава антиевропейските нагласи и национализма и дискредитира институциите на ЕС; счита освен това, че несправедливото приписване на грешки за чужда сметка е в противоречие с изискването за отчетност на действията на правителствата; подчертава, че правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС е от основно значение за изпълнението на политиките на Съюза и за насърчаването на взаимното доверие между Съюза, държавите членки и гражданите, и изразява загриженост относно действията на държавите членки, които умишлено не работят в тази насока;

52.  подчертава необходимостта от по-добра оценка на социалните и екологичните последици от политиките на ЕС, като се има предвид също така цената на липсата на законодателство на европейско равнище (т. нар. „цена на отказа от Европа“);

53.  подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на административното право на ЕС, както се посочва в неговата резолюция от 9 юни 2016 г., в която се призовава за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз(13);

54.  подчертава необходимостта от укрепване на европейското публично пространство като наднационално демократично пространство; подчертава, че основните предизвикателства, пред които е изправена Европа, трябва да бъдат разгледани и обсъдени от европейска, а не само от национална гледна точка, и чрез пълно прилагане на разпоредбите, залегнали в членове 10 и 11 от ДЕС; посочва, че поради тази причина европейската демокрация трябва да укрепи транснационалното измерение на своите цели и предизвикателства, като същевременно насърчава европейско гражданство, основано на общите ценности в Европейския съюз и с повече европейско институционално образование, и съвещателна, по-ангажираща социална рамка, както и по-европейска и по-малко национално ориентирана кампания за предстоящите избори за Европейски парламент през 2019 г.;

55.  приветства подхода на Съюза, възприет в преговорите относно организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, и подчертава забележителното единство, демонстрирано от институциите и държавите — членки на ЕС; отбелязва, че опитът от преговорите сочи огромната сложност на такива решения;

56.  подчертава още веднъж, че нито националният суверенитет, нито принципът на субсидиарност могат да оправдаят или да легитимират системния отказ от страна на държава членка да спазва основните ценности на Европейския съюз, вдъхновили уводните членове на европейските договори, които всички държави членки са подписали доброволно и са поели ангажимент да спазват; освен това подчертава, че поддържането на тези ценности е от фундаментално значение за сплотеността на европейския проект, правата на всички европейци и необходимото взаимно доверие между държавите членки; отправя искане към Комисията отново да представи бързо предложение за привеждане в изпълнение на своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

57.  припомня, че според Съда на ЕС (съединени дела C-8/15 P — C-10/15 P(14)) европейските институции са задължени да спазват и да поддържат разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС, дори когато те действат извън правната рамка на ЕС;

58.  отново посочва, че в контекста на дебата за бъдещето на Европа трябва да се обмисли въпросът как би могла да се реформира бюджетната система на Съюза, така че да се осигури достатъчен бюджет за обезпечаване на финансирането на планираните политики, по-добър баланс между предвидимостта и способността за реагиране, както и начина да се гарантира, че като цяло механизмите за финансиране не са по-сложни, отколкото е необходимо за постигането на целите на политиките на Съюза, и да се осигури отчетност; счита, че предварителните условия на политиките трябва да бъдат укрепени, когато е необходимо, без да се застрашава оперативният капацитет на програмите, за да се осигури ефективно добро финансово управление при изпълнението на разходите на Съюза;

59.  подчертава, че е важно да се обърне специално внимание на по-ефективното използване на финансирането и на демократичните механизми на ЕС за контрол на бюджета; призовава всички институции на ЕС да подобрят своите процедури и практики, чиято цел е да защитават финансовите интереси на Съюза, и активно да допринасят за ориентирана към резултатите процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; счита в този контекст, че процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е незаменим инструмент за демократична отчетност пред гражданите на Съюза, и припомня често срещаните трудности поради липса на сътрудничество от страна на Съвета; настоява, че Съветът трябва да бъде отговорен и прозрачен като останалите институции; подчертава, че не следва да се допускат изключения от това;

60.  обръща внимание на корупцията като явление със значителни финансови последици, представляващо сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и публичните инвестиции; изтъква значението на защитата на парите на данъкоплатците в ЕС срещу измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза;

61.  отново заявява, че като се има предвид настоящото състояние на проекта за интеграция, ЕС трябва да използва всички възможни средства, за да гарантира пълното прилагане на Договора от Лисабон; изтъква, че последващо преразглеждане на Договорите следва да се основава на свикването на конвенция — която гарантира приобщаване чрез състава на представителите си и предоставя платформа за размисъл и ангажираност със заинтересованите страни и гражданите — с цел обсъждане и изготвяне на заключения във основата на различните приноси към процеса на размисъл относно бъдещето на Европа от страна на институциите и другите органи на Съюза, както и предложенията на държавните или правителствените ръководители, националните парламенти и гражданското общество, както и в контекста на консултациите с гражданите;

62.  подчертава, че процесът на размисъл относно бъдещето на Европа вече е започнал въз основа на различните позиции относно реформата на ЕС, възприети от Парламента, Европейския съвет и Комисията; изразява съжаление, че въпреки тези позиции са предвидени само незначителни реформи; подчертава, че след влизането в длъжност на новия Парламент и на Комисията те следва да се възползват от извършената през предходния законодателен мандат дейност и да започнат работа по направените предложения;

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(2) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.
(3) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.
(4) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.
(5) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 235.
(6) OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 125.
(7) OВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 11.
(8) ОВ С 306, 15.9.2017 г., стр. 1.
(9) ОВ L 45, 17.2.2018 г., стр. 40.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0056.
(11) Приети текстове, P8_TA(2018)0186.
(12) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(13) OВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 126.
(14) Решение на Съда (голям състав) от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising Ltd и други срещу Европейската комисия и Европейската централна банка, ECLI:EU:C:2016:701.

Последно осъвременяване: 27 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност