Choisissez la langue de votre document :
- bg - български
- es - español
- cs - čeština
- da - dansk
- de - Deutsch
- et - eesti keel
- el - ελληνικά
- en - English
- fr - français
- ga - Gaeilge
- hr - hrvatski
- it - italiano
- lv - latviešu valoda
- lt - lietuvių kalba
- hu - magyar
- mt - Malti
- nl - Nederlands
- pl - polski
- pt - português
- ro - română
- sk - slovenčina
- sl - slovenščina
- fi - suomi
- sv - svenska
|
 Изменения на Правилника за дейността на Парламента |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид членове 226 и 227 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A8-0462/2018), 1. решава да внесе следните изменения в своя Правилник за дейността; 2. решава, че тези изменения влизат в сила на първия ден от следващата месечна сесия с изключение на измененията, с които се вмъкват втора алинея в член 11, параграф 3д и точки 6 и 7 в Кодекса за уместно поведение на членовете на Европейския парламент при изпълнението на техните служебни задължения, както и на измененията на членове 196 и 204, които влизат в сила при откриването на първата месечна сесия след изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през 2019 г.; 3. възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение съответно на Съвета и на Комисията.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Митнически кодекс на Съюза: включване на община Кампионе д’Италия и италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза ***I |
| ||||||||||
| |||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, — като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0259), — като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 33, 114 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0180/2018), — като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 юли 2018 г.(1), — като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 12 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0368/2018), 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 31 януари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/474.)
| |||||||||||
| Някои правила за директните плащания и подпомагането на развитието на селските райони за 2019 г. и 2020 г. ***I |
| |||||||
| ||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, — като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0817), — като взе предвид член 294, параграф 2, член 42 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0506/2018), — като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — след консултация с Европейския икономически и социален комитет, — като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 14 януари 2019 г., да бъде одобрена позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0018/2019), А. като има предвид, че по причини за неотложност е оправдано да се премине към гласуване преди да е изтекъл осемседмичният срок, предвиден в член 6 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност; 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 31 януари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 и Регламент (ЕС) № 1307/2013 по отношение на някои правила за директните плащания и подпомагането на развитието на селските райони за 2019 г. и 2020 г.
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/288.) | ||||||||
| Присъединяване на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца * |
| |||||||||
(Консултация) Европейският парламент, — като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2018)0526), — като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0376/2018), — като взе предвид становището на Съда(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0451/2018), 1. разрешава на Австрия, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца; 2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.
| ||||||||||
| Присъединяване на Еквадор и Украйна към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца * |
| |||||||||
(Консултация) Европейският парламент, — като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2018)0527), — като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0375/2018), — като взе предвид становището на Съда(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0452/2018), 1. одобрява разрешаването на Австрия да приеме, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Еквадор и Украйна към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца; 2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.
| ||||||||||
| Присъединяване на Хондурас към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца * |
| |||||||||
(Консултация) Европейският парламент, — като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2018)0528), — като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0377/2018), — като взе предвид становището на Съда на Европейския съюз(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0457/2018), 1. одобрява разрешаването на Австрия и на Румъния да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Хондурас към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца; 2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.
| ||||||||||
| Присъединяване на Беларус и Узбекистан към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца * |
| |||||||||
(Консултация) Европейският парламент, — като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2018)0530), — като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0378/2018), — като взе предвид становището на Съда на Европейския съюз(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, — като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0458/2018), 1. одобрява разрешаването на Австрия, Люксембург и Румъния да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Беларус и Узбекистан към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца; 2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.
| ||||||||||
| Асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз, включително отношенията между ЕС, Гренландия и Дания * |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Специална законодателна процедура – консултация) Европейският парламент, — като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2018)0461), — като взе предвид член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0379/2018), — като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0480/2018), 1. одобрява предложението на Комисията, както е изменено; 2. приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз; 3. приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това; 4. призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията; 5. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Годишен доклад за 2017 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз: борба с измамите |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид член 310, параграф 6 и член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), — като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), — като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 3 септември 2018 г., озаглавен „29-ти годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите (2017 г.)“ (COM(2018)0553), и придружаващите го работни документи на службите ((SWD(2018)0381), (SWD(2018)0382), (SWD(2018)0383), (SWD(2018)0384), (SWD(2018)0385) и (SWD(2018)0386)), — като взе предвид доклада на OLAF за 2017 г.(1) и доклада за дейността на Надзорния съвет на OLAF за 2017 г., — като взе предвид становище № 8/2018 на Европейската сметна палата от 22 ноември 2018 г. относно предложението на Комисията от 23 май 2018 г. за изменение на Регламента за OLAF (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на OLAF, — като взе предвид годишния доклад на Европейската сметна палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2017 година, придружен от отговорите на институциите, — като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013(2) на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и междинния преглед на посочения регламент, публикуван от Комисията на 2 октомври 2017 г. (COM(2017)0589), — като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371(3) на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред („Директивата за защита на финансовите интереси“) , — като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета(4) от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, — като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(5) на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, — като взе предвид доклада от 2015 г, изготвен по поръчка на Комисията и озаглавен „Проучване за количествено измерване и анализ на несъответствието в приходите от ДДС в държавите членки на ЕС“, и съобщението на Комисията от 7 април 2016 г. относно план за действие във връзка с ДДС, озаглавено „Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор“ (COM(2016)0148), — като взе предвид решението на Съда по дело C-105/14(6), наказателно производство срещу Taricco и др., — като взе предвид решението на Съда по дело C-42/17(7), наказателно производство срещу M.A.S. и M.B., — като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС(8), — като взе предвид доклада за напредъка от 12 май 2017 г. относно изпълнението на Съобщението на Комисията „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия — всеобхватна стратегия на ЕС“ ((COM(2013)0324 final от 6 юни 2013 г.)“, COM(2017)0235, — като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борбата с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308), — като взе предвид доклада, координиран от OLAF, озаглавен „Измами в областта на обществените поръчки — набор от червени флагове и най-добри практики“, публикуван на 20 декември 2017 г., и наръчника на OLAF от 2017 г. относно „Докладване на нередности при споделено управление“, — като взе предвид Директива 2014/24/ЕС(9) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, — като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — събиране на средства и активи от трети държави в случаи на измама(10), — като взе предвид доклада на Комисията „Доклад на ЕС за борба с корупцията“ от 3 февруари 2014 г. (COM(2014)0038), — като взе предвид Специален доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос — неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“ — като взе предвид становище № 9/2018 на Европейската сметна палата относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата на ЕС за борба с измамите, — като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“ (COM(2018)0321), — като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2018 г. относно борбата срещу митническите измами и защитата на собствените ресурси на ЕС(11), — като взе предвид специален доклад № 26/2018 на Европейската сметна палата от 10 октомври 2018 г., озаглавен „Закъснения при внедряването на информационните системи за Митническия съюз: какви са причините?“, — като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0003/2019), A. като има предвид, че de jure държавите членки и Комисията носят споделена отговорност за изпълнението на 74% от бюджета на Съюза за 2017 г.; като има предвид обаче, че de facto държавите членки изразходват тези ресурси, а Комисията е отговорна за надзора върху тях чрез своите механизми за контрол; Б. като има предвид, че доброто разходване на публични средства и защитата на финансовите интереси на ЕС следва да бъдат основни елементи от политиката на ЕС, за да се повиши доверието на гражданите, като се гарантира, че техните пари се използват правилно и ефективно; В. като има предвид, че член 310, параграф 6 от ДФЕС гласи, че „Съюзът и държавите членки, в съответствие с член 325, се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която може да накърни финансовите интереси на Съюза.“; Г. като има предвид, че постигането на добри резултати чрез процеси на опростяване изисква редовно оценяване на приходите, разходите, резултатите и въздействието чрез одити на изпълнението; Д. като има предвид, че е необходимо да се предприемат подходящи действия във връзка с многообразието от правни и административни системи в държавите членки, за да се преодолеят нередностите и да се води борба с измамите; като има предвид, че поради това Комисията следва да положи повече усилия, за да гарантира, че борбата с измамите се провежда ефективно и води до по-конкретни и по-задоволителни резултати; Е. като има предвид, че член 325, параграф 2 от ДФЕС гласи: „Държавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси.“; Ж. като има предвид, че ЕС има общото право да предприема действия в сферата на политиките за борба с корупцията в рамките на установените от ДФЕС граници: като има предвид, че в член 67 от ДФЕС е предвидено задължението на Съюза да гарантира високо равнище на сигурност, включително чрез предотвратяване и борба с престъпността и сближаване на законовите разпоредби в областта на наказателното право; като има предвид, че в член 83 от ДФЕС корупцията е посочена като едно от особено тежките престъпления с трансгранично измерение; З. като има предвид, че член 325, параграф 3 от ДФЕС гласи, че „държавите членки координират действията си, насочени към защита на финансовите интереси на Съюза срещу измамата“ и че „те организират заедно с Комисията тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти“; И. като има предвид, че корупцията е широкоразпространена в държавите членки и че представлява сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, което от своя страна представлява заплаха за доверието в публичната администрация; Й. като има предвид, че ДДС е важен източник на приходи за националния бюджет и че през 2017 г. собствените ресурси на база ДДС са представлявали 12,1% от общите приходи в бюджета на ЕС; К. като има предвид, че в Резолюция 6902/05 на Съвета от 14 април 2005 г. относно всеобхватна политика на ЕС срещу корупцията Комисията е призована да обмисли всички осъществими възможности, като например участие в Групата държави срещу корупцията (GRECO) или механизъм за оценяване и наблюдение на инструментите на ЕС във връзка с разработването на механизъм за взаимна оценка и наблюдение; Л. като има предвид, че систематичните и институционализирани случаи на корупция в определени държави членки сериозно накърняват финансовите интереси на ЕС, като същевременно представляват заплаха за демокрацията, върховенството на закона и основните права; М. като има предвид, че в Специален доклад 470 на Евробарометър относно корупцията, публикуван през 2017 г., се заявява, че като цяло възприятията и нагласите към корупцията остават стабилни в сравнение с 2013 г., което сочи, че не са показани конкретни резултати от гледна точка на подобряването на доверието на гражданите на ЕС в техните институции; Откриване и докладване на нередности 1. отбелязва със задоволство, че броят на докладваните през 2017 г. нередности — свързани и несвързани с измами (общо 15 213 случая) — е бил с 20,8% по-нисък, отколкото през 2016 г. (19 080 случая), и че тяхната стойност е намаляла с 13% (от 2,97 милиарда евро през 2016 г. на 2,58 милиарда евро през 2017 г.); 2. припомня, че не всички нередности са свързани с измами и че трябва да се прави ясно разграничение между допуснатите грешки; 3. отбелязва значителния спад в размер на 19,3% на годишна база в броя на нередностите, докладвани като измами, което продължава тенденцията за спад, започнала през 2014 г.; изразява надежда, че спадът отразява действително намаляване на измамите, а не недостатъци по отношение на откриването им; 4. счита, че е необходимо по-тясно сътрудничество между държавите членки по отношение на обмена на информация с цел както да се подобри събирането на данните, така и да се повиши ефективността на проверките; 5. изразява съжаление относно факта, че повече от половината държави членки не са приели национални стратегии за борба с измамите (НСБИ); приканва Комисията да насърчи останалите държави членки да ускорят приемането на НСБИ; 6. отново призовава Комисията да създаде единна система за събиране на съпоставими данни от държавите членки относно нередностите и случаите на измама, за да стандартизира процеса на докладване и да осигури качеството и съпоставимостта на предоставяните данни; 7. посочва, че много държави членки нямат специални закони срещу организираната престъпност, а същевременно участието на тази престъпност в трансгранични дейности и сектори, засягащи финансовите интереси на ЕС, като например контрабанда или фалшифициране на валута, непрекъснато се увеличава; 8. изразява загриженост по отношение на проверките, свързани с финансовите инструменти, управлявани от посредници, и по отношение на слабостите, открити при проверката на седалищата на бенефициентите; подчертава, че е необходимо отпускането на преки и непреки заеми да се обвързва с условието за публикуване на данъчни и счетоводни данни за отделните държави, както и за разкриване от бенефициентите и финансовите посредници, участващи във финансовите операции, на информация относно действителните собственици на дружествата; Приходи – собствени ресурси 9. изразява своята загриженост, че според статистическите данни на Комисията неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС през 2016 г. възлиза на 147 милиарда евро, което представлява повече от 12% от общите очаквани приходи от ДДС, както и че според оценки на Комисията случаите на вътреобщностни измами с ДДС струват на Съюза около 50 милиарда евро годишно; 10. приветства Плана за действие във връзка с ДДС на Комисията от 7 април 2016 г., който има за цел реформа на рамката за ДДС, и 13-те законодателни предложения, приети от Комисията от декември 2016 г. насам, насочени към прехода към окончателен режим на ДДС, премахването на свързаните с ДДС препятствия пред електронната търговия, прегледа на режима на ДДС за МСП, модернизирането на политиката за ставките на ДДС и справянето с неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС; отбелязва, че предложението за „окончателна система“ би могло да изкорени вътреобщностната измама с липсващ търговец, но няма да влезе в сила преди 2022 г.; призовава държавите членки бързо да приложат реформата на системата за ДДС и да предприемат по-неотложни действия за контрол междувременно на щетите, включително в рамките на Eurofisc, OLAF, ЕВРОПОЛ и бъдещата Европейска прокуратура; 11. приветства решението на Съда по дело M.A.S. (C-42/17), според което държавите членки са задължени да гарантират, че се приемат ефективни и възпиращи наказания по дела относно сериозни измами, засягащи финансовите интереси на ЕС във връзка с ДДС, в съответствие със задълженията им по член 325, параграфи 1 и 2 от ДФЕС; 12. изразява съжаление, че при извършеното от OLAF разследване на митнически измами в Обединеното кралство, приключило през 2017 г., бяха разкрити случаи на значителни измами с ДДС във връзка с вноса в Обединеното кралство посредством злоупотреба със спиране на плащането на ДДС, така наречената „митническа процедура 42“ (CP42); приветства започнатата от Комисията през май 2018 г. процедура срещу Обединеното кралство, предшестваща производството за установяване на неизпълнение на задължения; припомня, че посочените загуби се изчисляват на обща стойност от порядъка на 3,2 милиарда евро за периода 2013—2016 г., което също така представлява загуба за бюджета на ЕС; загрижен е от факта, че нововъведените изменения на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност(12) във връзка с мерките за укрепване на административното сътрудничество в сферата на ДДС може да не са достатъчни за предотвратяване на измамите с митническа процедура 42, и призовава Комисията да обмисли нови стратегии за проследяване на територията на ЕС на стоките, попадащи в рамките на митническа процедура 42; 13. приветства изменението на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета, прието на 2 октомври 2018 г., и изразява надежда, че по-силното сътрудничество ще се справи ефикасно с основни аспекти на трансграничните измами в рамките на единния пазар, като например вътреобщностните измами с липсващ търговец; 14. приветства приемането на Директивата за защита на финансовите интереси, в която се изясняват въпросите, свързани с трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ между държавите членки, Евроюст, Европейската прокуратура и Комисията в сферата на борбата с измамите с ДДС; 15. подчертава в това отношение, че понастоящем положението във връзка с измамите, извършвани чрез невнасяне на ДДС, по-специално т.нар. „измами от верижен тип“, е сериозно; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на Eurofisc, така че да способстват обмена на информация за подпомагане на борбата с измамите; 16. припомня, че Съдът потвърди в няколко случаи, последно по дело Taricco C-105/14), че ДДС е финансов интерес за Съюза; отбелязва обаче, че OLAF много рядко извършва разследвания на нередности, свързани с ДДС, поради липса на инструменти; призовава държавите членки да одобрят предложението на Комисията за предоставяне на нови инструменти на OLAF, така че службата да обработва случаи, свързани с ДДС, като например достъп до Eurofisc, системата за обмен на информация за ДДС (VIES) или информация за банкови сметки; 17. отбелязва стабилната тенденция в докладвания брой на свързаните и несвързаните с измами случаи, отнасящи се до традиционните собствени ресурси (ТСР) (4 647 през 2016 г., 4 636 през 2017 г.), както и на съответните суми (537 милиона евро през 2016 г. и 502 милиона евро през 2017 г.); отбелязва обаче неравномерното разпределение на нередностите между държавите членки, като Гърция (7,17%), Испания (4,31%) и Унгария (3,35%) са значително над средната стойност за ЕС от 1,96% несъбрани ТСР; 18. изразява силна загриженост поради факта, че контрабандният внос на тютюневи изделия в ЕС се е увеличил през последните години и според оценките представлява загуба на публични приходи в бюджета на ЕС и в бюджетите на държавите членки в размер на 10 милиарда евро годишно, като едновременно с това е важен източник на организирана престъпност, включително тероризъм; счита за необходимо държавите членки да положат по-големи усилия за справяне с тези незаконни дейности, например като подобрят процедурите за сътрудничество и обмена на информация между държавите членки; 19. счита, че комбинацията от различни методи за откриване (контрол при митническото вдигане на стоките, контрол след вдигането на стоките, инспекции от службите за борба с измамите и др.) е най-ефективна за откриване на измами и че ефективността на всеки метод зависи от съответната държава членка, от ефективното координиране на нейната администрация и от способността на съответните служби на държавите членки да комуникират помежду си; 20. счита, че е тревожно, че някои държави членки редовно не докладват за нито един случай на измама; приканва Комисията да проучи положението, тъй като счита, че вероятността тези държави членки да са рай, в който не съществуват измами, е по-скоро ниска; призовава Комисията да извършва на случаен принцип проверки на място в тези държави; 21. отбелязва с тревога, че средният процент на събиране на вземанията по случаите, докладвани като измами през периода 1989 – 2017 г., е бил само 37%; приканва Комисията да потърси начини за подобряване на това ужасяващо положение; 22. отново призовава Комисията ежегодно да докладва сумата на собствените ресурси на ЕС, събрани в резултат на препоръките, формулирани от OLAF, и да оповестява сумите, които остава да бъдат събрани; Програма на ЕС за борба с измамите 23. приветства създаването на Програмата на ЕС за борба с измамите, която ще бъде изпълнявана от OLAF в режим на пряко управление (COM(2018)0386), и призовава за електронно управление на безвъзмездните средства посредством системата за управление на Комисията eGrants, считано от юни 2019 г.; Европейската прокуратура и бъдещата ѝ връзка с OLAF 24. приветства решението на 22 държави членки да пристъпят към създаването на Европейската прокуратура в контекста на засилено сътрудничество; призовава Комисията да стимулира държавите членки, които до момента не желаят да се присъединят към Европейската прокуратура, да го сторят; 25. посочва, че споразуменията за сътрудничество между OLAF и Европейската прокуратура следва да гарантират, че съществува ясно разграничение на правомощията, за да се избегнат двойните структури, противоречащите си правомощия и пропуските в законодателството поради липса на правомощия; 26. приветства факта, че в проектобюджета на ЕС за 2019 г. за първи път са включени бюджетни кредити за Европейската прокуратура (4,9 милиона евро), и настоява, че е важно Европейската прокуратура да разполага с подходящ персонал и бюджет; отбелязва, че са предвидени само 37 длъжности, което предполага, че след приспадане на 23-те длъжности „европейски прокурор“, остават само 14 длъжности за изпълнението на административни задачи; счита, че това не е реалистично, по-специално предвид факта, че наскоро още две държави членки взеха решение да участват в Европейската прокуратура; поради това изисква планираното за 2020 г. увеличение на персонала да се извърши в по-кратък срок, за да се помогне на Европейската прокуратура да започне да функционира пълноценно до края на 2020 г., както е предвидено в регламента; 27. приветства конкретното предложение на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, обусловено главно от създаването на Европейската прокуратура; подчертава, че бъдещото сътрудничество между OLAF и Европейската прокуратура следва да се основава на тясно сътрудничество, ефективен обмен на информация и допълване, като същевременно се избягват двойната работа и конфликтите на компетентности; Борба с корупцията 28. приветства предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки; подчертава, че за да осигури обективна и систематична оценка, Комисията следва редовно да публикува оценка на заплахите за върховенството на закона, включително рисковете от системна корупция, във всяка държава членка въз основа на набор от показатели и независими доклади; 29. подчертава, че след създаването на Европейската прокуратура OLAF ще остане единствената служба, отговорна за защитата на финансовите интереси на ЕС в държавите членки, които решиха да не се присъединят към Европейската прокуратура; подчертава, че според Становище № 8/2018 на Европейската сметна палата с предложението на Комисията за изменение на регламента за OLAF не се разрешава въпросът за слабата ефективност на административните разследвания на OLAF; подчертава, че е важно да се гарантира, че OLAF продължава да бъде силен и напълно функциониращ партньор на Европейската прокуратура; 30. изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията вече не счита за необходимо да публикува доклада относно борбата с корупцията; изразява съжаление във връзка с решението на Комисията да включи мониторинг на борбата с корупцията в рамките на процеса на икономическо управление на Европейския семестър; счита, че с това извършваният от Комисията мониторинг е допълнително съкратен, като са налични данни само за няколко държави; изразява съжаление също така във връзка с факта, че тази смяна на подхода е съсредоточена главно върху икономическото въздействие на корупцията и почти напълно са пренебрегнати останалите измерения, които могат да бъдат засегнати от корупцията, като например доверието на гражданите в публичната администрация и дори демократичните структури на държавите членки; поради това настоятелно призовава Комисията да продължи да публикува своите доклади за борбата с корупцията; отново призовава Комисията да се ангажира с по-всеобхватна и последователна политика на ЕС за борба с корупцията, включително задълбочена оценка на политиките за борба с корупцията във всяка държава членка; 31. отново изтъква, че ефектът на „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ може да навреди на отношенията между институциите и представителите на интереси; призовава институциите на ЕС да разработят систематичен и пропорционален подход към това предизвикателство; 32. изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не насърчи участието на ЕС в Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа; призовава Комисията да поднови възможно най-скоро преговорите с GRECO, за да оцени своевременно дали ЕС изпълнява Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC) и да създаде вътрешен механизъм за оценка на институциите на ЕС; 33. повтаря призива си към Комисията да разработи, въз основа на изискванията, изложени в Стокхолмската програма, една система от строги показатели и лесно приложими единни критерии с оглед измерване на равнището на корупция в държавите членки и оценка на техните политики за борба с корупцията; приканва Комисията да разработи индекс за корупцията, за да позиционира държавите членки; счита, че един индекс за корупцията би могъл да предостави солидна основа, върху която Комисията да установи своите специфични за всяка държава механизми за контрол на изразходването на средства на ЕС; 34. припомня, че Комисията няма достъп до информацията, обменяна между държавите членки с оглед предотвратяване и борба с вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“; счита, че Комисията следва да има достъп до Eurofisc с цел по-добър контрол, оценка и усъвършенстване на обмена на данни между държавите членки; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на Eurofisc, така че да улеснят и ускорят обмена на информация със съдебните и правоприлагащите органи, например Европол и OLAF, както препоръчва Европейската сметна палата; призовава държавите членки и Съвета да предоставят на Комисията достъп до тези данни с цел насърчаване на сътрудничеството, укрепване на надеждността на данните и провеждане на борба с трансграничната престъпност; Обществени поръчки Цифровизация 35. отбелязва, че значителна част от публичните инвестиции се осъществяват чрез възлагане на обществени поръчки (2 трилиона евро годишно); подчертава ползите от електронните обществени поръчки в борбата с измамите, като например икономии за всички страни, по-голяма прозрачност, опростени и съкратени процедури; 36. призовава Комисията да изготви рамка за цифровизацията на всички процеси на изпълнение на политиките на ЕС (покани за представяне на предложения, прилагане, оценка, изпълнение, плащане), която да бъде приложена от всички държави членки; 37. изразява съжаление във връзка с факта, че само няколко държави членки използват нови технологии за всички основни етапи от процеса на възлагане на обществени поръчки (електронно уведомяване, електронен достъп до тръжните документи, електронно подаване, електронно оценяване, електронно възлагане, електронно поръчване, електронно фактуриране, електронно плащане); призовава държавите членки до юли 2019 г. да осигурят онлайн достъп, в машинночетим формат, до всички формуляри в процеса на възлагане на обществени поръчки, както и до обществено достъпни регистри на договорите; 38. призовава Комисията да разработи стимули за създаване на електронен профил на възлагащите органи за онези държави членки, в които такива профили не съществуват; 39. приветства графика на Комисията за въвеждане на електронни обществени поръчки в ЕС и призовава Комисията да се придържа към него; Превенция и ранни етапи на процедурата за възлагане на обществени поръчки 40. счита, че дейностите по превенция са много важни за намаляване на равнището на измамите при разходването на средства на ЕС и че преминаването към електронни обществени поръчки е важна стъпка към предотвратяването на измами и насърчаването на почтеността и прозрачността; 41. приветства създаването на системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) и счита, че комбинация от различни методи за откриване (контрол) в ранните етапи на процедурата за възлагане на обществени поръчки е най-ефикасна в областта на предотвратяването на измами, тъй като позволява пренасочване на средствата към други проекти; 42. приветства насоките, изготвени от Консултативния комитет за координиране на предотвратяването на измамите (COCOLAF), относно червените флагове и най-добрите практики в областта на обществените поръчки и при докладването на нередности; 43. приветства опростяването на финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС, и счита, че по-нататъшното опростяване увеличава ефикасността; изразява надежда, че други получатели на средства на Съюза ще се възползват в още по-голяма степен от опростените варианти за разходите; Процедури за внос 44. отбелязва, че митата съставляват 14% от бюджета на ЕС и счита, че тяхното неефективно прилагане и липсата на хармонизирани правила оказват отрицателно въздействие върху финансовите интереси на ЕС; 45. отбелязва, че митническите служби на някои държави членки обменят информация относно подозрения за измама, за да се гарантира спазването на митническите разпоредби (взаимопомощ); счита, че подобна комуникация е по-лесна в случаите, когато посочването на изпращача е задължително в митническата декларация за внос, и призовава Комисията да направи това означение задължително във всички държави членки до юли 2019 г.; 46. изразява загриженост относно митническите проверки и свързаното с тях събиране на мита, които са един от собствените ресурси в бюджета на ЕС; изтъква, че проверките за това дали вносителите спазват правилата относно митническите тарифи и вноса се осъществяват от митническите органи на държавите членки и призовава Комисията да гарантира, че проверките по границите на ЕС са целесъобразни и хармонизирани, като гарантира по този начин сигурността, безопасността и икономическите интереси на ЕС, и да поеме ангажимент по-специално за борба с търговията с незаконни и фалшифицирани стоки; 47. изразява съжаление, че прилагането на новите ИТ системи за митническия съюз е претърпяло поредица от забавяния, което означава, че някои от ключовите системи няма да бъдат на разположение в определения в МКС срок 2020 г. подчертава, че бързият преход към безкнижна митническа среда е от ключово значение, за да се гарантира, че митническите администрации работят като едно цяло; призовава Комисията и държавите членки да допринесат за завършването и финансовата устойчивост на митническите информационни системи в ЕС; 48. приветства 11-те съвместни митнически операции на OLAF, с които успешно бяха предотвратени различни заплахи, като например измами с приходи, незаконно движение на парични средства, фалшифицирани стоки, контрабанда на цигари и наркотици; в допълнение към това приветства откриването на нередности в резултат на известията за взаимопомощ, издадени от OLAF, и особено на измами със слънчеви панели; 49. подчертава, че са необходими хармонизирани и стандартизирани митнически проверки на всички входни пунктове, тъй като липсата на баланс при извършването на митнически проверки от страна на държавите членки възпрепятства ефективното функциониране на митническия съюз. Разходи 50. приветства значителния спад в броя на случаите (от 272 през 2016 г. на 133 през 2017 г.), докладвани като измами в областта на развитието на селските райони, и съответния спад в стойността на измамите от 47 милиона евро на 20 милиона евро; отбелязва обаче, че в прякото подпомагане на селското стопанство се наблюдава обратната тенденция, при която стойността на нередностите, докладвани като измами, рязко се е увеличила от 11 милиона евро на 39 милиона евро, а средната финансова стойност, свързана с всеки отделен случай, е нараснала с 227%; изразява надежда, че това не представлява отрицателна тенденция; 51. очаква, че опростяването на административните правила, за което се призовава в общите разпоредби за периода 2014 – 2020 г., ще позволи да се намали броят на несвързаните с измами нередности, да се установят случаите на измами и да се подобри достъпът на бенефициентите до фондовете на Съюза; 52. приканва Комисията да продължи да полага усилия за стандартизиране на номенклатурата на грешките, свързани с разходите, тъй като данните показват, че различните държави членки декларират едни и същи грешки в различни категории (SWD(2018)0386); 53. подчертава факта, че способността за откриване на измами е ключова характеристика в контекста на цикъла за борба с измамите, която допринася за ефективността и ефикасността на системата за защита на бюджета на ЕС; следователно приветства факта, че най-активните държави членки в откриването и докладването на нередности, свързани потенциално с измами, са били Полша, Румъния, Унгария, Италия и България, като през периода 2013 – 2017 г. на тях се падат 73% от нередностите, докладвани като измами в общата селскостопанска политика; във връзка с това подчертава, че оценка само въз основа на броя на подадените сигнали може да създаде погрешна представа за ефективността на проверките; поради това призовава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки, за да се повиши както качеството, така и броят на проверките и да се обменят най-добрите практики в борбата с измамите; 54. отбелязва, че броят на нередностите, които не са докладвани като измами в рамките на политиката на сближаване и политиката в областта на рибарството (5 129 случая през 2017 г.), се е върнал на равнищата от 2013 г. и 2014 г. (съответно 4 695 и 4 825 случая) след пикови стойности в продължение на две години; 55. посочва, че пълната прозрачност при отчитането на разходите е от съществено значение, особено по отношение на инфраструктурните дейности, финансирани пряко чрез фондове или финансови инструменти на ЕС; призовава Комисията да предостави на гражданите на ЕС пълен достъп до информацията за съфинансираните проекти; 56. отбелязва факта, че броят на докладваните нередности при предприсъединителната помощ (ППП) е продължил да намалява през 2017 г. и че с постепенното спиране на предприсъединителните програми броят на нередностите, докладвани като измами, се е доближил до нула; Установени проблеми и необходими мерки По-добър контрол 57. подкрепя програмата „Херкулес III“, която е добър пример за подхода за „оптимално използване на всяко евро“; очаква нейният наследник за периода след 2020 г. да бъде дори още по-ефективен; 58. изразява надежда, че с предвидения нов регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент за финансово подпомагане на оборудването за митнически контрол, като част от Фонда за интегрирано управление на границите, ще се подобри допълнително координацията и ще се засили сътрудничеството между митническите органи и други правоприлагащи органи за целите на финансирането, чрез подобряване на партньорството на равнище ЕС; Транснационални измами 59. подчертава, че една система, която позволява на органите да обменят информация, би улеснила извършването на кръстосана проверка на счетоводни записи за трансакции между две или повече държави членки, с цел предотвратяване на трансгранични измами по отношение на структурните и инвестиционните фондове, като по този начин се гарантира хоризонтален и всеобхватен подход към защитата на финансовите интереси на държавите членки; отново отправя искане към Комисията да представи законодателно предложение относно административната взаимопомощ в онези области на разходване на фондове на ЕС, където не е предвидена такава разпоредба; 60. изразява загриженост във връзка с увеличаващите се заплахи и случаите на транснационални измами, открити от OLAF; приветства приемането на доклада на Парламента от 25 октомври 2018 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — събиране на суми и активи от трети държави в случаи на измама, и успешно включената клауза за борба с измамите в споразумението за свободна търговия с Япония; призовава Комисията да направи обща практиката на добавяне на клаузи за борба с измамите към споразумения, подписвани между ЕС и трети държави; Лица, сигнализиращи за нередности 61. приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (COM(2018)0218); изразява надежда, че това значително ще подобри безопасността на лицата, сигнализиращи за нередности в Съюза, което ще доведе до значително подобряване на финансовата защита на ЕС и на върховенството на закона; изразява надежда, че директивата ще влезе в сила в съвсем близко бъдеще; призовава всички институции на ЕС възможно най-скоро да приложат определените в директивата стандарти в своите вътрешни политики, за да гарантират най-високо равнище на защита на финансовите интереси на Съюза; насърчава държавите членки да прилагат директивата в своите национални правни системи във възможно най-широк мащаб; 62. подчертава важната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за предотвратяването, разкриването и докладването на измами и подчертава необходимостта от защита на тези лица; Разследваща журналистика 63. счита, че разследващата журналистика играе съществена роля за стимулиране на необходимото равнище на прозрачност в ЕС и държавите членки и че тя трябва да бъде насърчавана и подкрепяна както от държавите членки, така и от ЕС; Тютюн 64. отбелязва със загриженост, че според оценки на OLAF незаконната търговия с цигари причинява годишни финансови загуби в размер на повече от 10 милиарда евро за бюджетите на Съюза и на държавите членки; 65. приветства влизането в сила на 25 септември 2018 г. на Протокола на Световната Здравна Организация (СЗО) за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия след 41-то ратифициране на 27 юни 2018 г.; приветства факта, че първото заседание на страните по Протокола се състоя в периода 8—10 октомври 2018 г.; въпреки това настоятелно призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали протокола, да направят това възможно най-скоро; призовава Комисията да играе активна роля с оглед изготвянето на изчерпателен доклад, в който да се посочват добри практики и да се изпълняват експерименти по отношение на системите за засичане и проследяване в държавите — страни по протокола; призовава държавите членки, които са подписали протокола, но все още не са го ратифицирали, да направят това; 66. припомня решението на Комисията да не поднови споразумението с „Филип Морис Интернешънъл Корпорейшън“ (PMI), което изтече на 9 юли 2016 г.; припомня, че на 9 март 2016 г. Парламентът изиска от Комисията да не подновява, удължава или предоговаря споразумението след датата на изтичането му; счита, че другите 3 споразумения с дружества от тютюневата промишленост (с „Бритиш американ табако“ (BAT), „Джапан табако интернешънъл“ (JTI) и „Империъл табако лимитид“ (ITL) не следва да се подновяват, удължават или предоговарят; призовава Комисията да представи доклад до края на 2018 г. относно осъществимостта на прекратяването на останалите три споразумения; 67. призовава Комисията бързо да изготви нов план за действие и всеобхватна стратегия на ЕС за борба с незаконната търговия с тютюн, което беше предвидено за края на лятото на 2018 г.; 68. призовава Комисията да гарантира, че системата за проследяване и механизмите за сигурност, които трябва да бъдат въведени от държавите членки до 20 май 2019 г. за цигарите и за тютюна за ръчно свиване на цигари и до 20 май 2024 г. за всички други тютюневи изделия (като пури, пурети и бездимни тютюневи изделия), са в съответствие с насоките по отношение на независимостта на Протокола на СЗО за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, който Европейският съюз ратифицира на 24 юни 2016 г.; 69. призовава Комисията да предвиди скритите рискове от имитация на индивидуалните маркировки от тютюневата промишленост с цел снабдяване на паралелния пазар; 70. отбелязва със загриженост, че съдебните препоръки на OLAF са били изпълнявани само в много ограничена степен в държавите членки; счита, че подобно положение е недопустимо, и призовава Комисията настоятелно да призове държавите членки да гарантират цялостното изпълнение на препоръките на OLAF и да определи правила за улесняване допустимостта на доказателствата, открити от OLAF; Разследвания и ролята на OLAF 71. приветства предложението на Комисията за оправомощаване на OLAF да разследва въпроси, свързани с данък добавена стойност; призовава Комисията да установи определено ниво на прозрачност на докладите и препоръките на OLAF след приключване на всички европейски и национални процедури; счита, че след приемане на необходимите промени в регламента за OLAF, свързани със създаването на Европейска прокуратура, Комисията следва да подготви по-цялостна и изчерпателна модернизация на нормативната уредба за OLAF; 72. изразява съжаление относно непоследователността на терминологията в докладите на OLAF, като например „closed investigations“ и „concluded investigations“ във вариантите на английски език; призовава Комисията и OLAF да използват последователна терминология, за да се гарантира сравнимост през годините във връзка с докладването и възобновяването на делата, свързани с измами; 73. отбелязва продължаващите проблеми с новата база данни на OLAF за управление на съдържанието (OCM); изразява съжаление по-специално от факта, че в новата база данни са загубени дела; приветства факта, че проблемът е от основен приоритет; приканва Комисията да предостави на Парламента задълбочена оценка на ИТ проекта за OCM, по-специално във връзка с проектирането, пълните разходи, прилагането, опита на потребителите и списък със срещнатите проблеми съгласно препоръките, отправени от Надзорния съвет на OLAF(13); 74. призовава Комисията и държавите членки съвместно да гарантират, че разследванията на OLAF и на държавите членки се допълват взаимно, че OLAF разполага с еднакви правомощия на разследване във всички държави членки, включително достъп до информация за банкови сметки, и че съдебната власт във всички държави членки счита събраните от OLAF доказателства за допустими доказателства за престъпление, тъй като това е от съществено значение за ефективните последващи действия по разследванията на OLAF; o 75. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите и Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Реализация и функциониране на домейна от първо ниво .eu ***I |
| ||||||||||
| |||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, — като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0231), — като взе предвид член 294, параграф 2 и член 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0170/2018), — като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(1), — след консултация с Комитета на регионите, — като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0394/2018), 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 31 януари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно реализацията и функционирането на домейна от първо ниво .eu, за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 733/2002 и отмяна на Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/517.)
| |||||||||||
| Хармонизиране на брутния национален доход по пазарни цени (БНД) ***I |
| |||||||
| ||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, — като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2017)0329), — като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0192/2017), — като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 5 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0009/2018), 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 31 януари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на брутния национален доход по пазарни цени и за отмяна на Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета и Регламент (ЕO, Евратом) № 1287/2003 на Съвета (Регламент за БНД)
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/516.) | ||||||||
| Генетично модифицирана маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 × Rf3 |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за изменение на Решение за изпълнение 2013/327/ЕС по отношение на подновяването на разрешението за пускане на пазара на фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 × Rf3 съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета, — като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него, — като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 3 декември 2018 г., по време на което не беше прието становище, — като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2), — като взе предвид становището на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 25 октомври 2017 г. и публикувано на 28 ноември 2017 г.(3), — като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 февруари 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, 2017/0035(COD)), — като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4), — като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, — като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, A. като има предвид, че на 20 май 2016 г. Bayer CropScience AG подаде до Комисията заявление в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за подновяване на разрешението за пускане на пазара на продуктите, обхванати от Решение № 2007/232/ЕО на Комисията(5) ( наричано по-долу „заявлението за подновяване“); Б. като има предвид, че с Решение № 2007/232/ЕО се разрешава пускането на пазара на фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани видове маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 × Rf3, и че в обхвата на това разрешение са включени и продукти, съдържащи или състоящи се от видовете маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 × Rf3, за друга употреба освен за храна или фураж, с изключение на отглеждане; В. като има предвид, че на 25 октомври 2017 г. ЕОБХ прие положително становище относно заявлението за подновяване в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; Г. като има предвид, че Комисията, по искане на заявителя, реши да измени предишното Решение за изпълнение 2013/327/ЕС(6) , така че да обхваща и продуктите, които попадат в приложното поле на Решение 2007/232/ЕО; като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията изменя по този начин Решение за изпълнение 2013/327/ЕС и отменя Решение 2007/232/ЕО; като има предвид, че законосъобразността на такъв подход е спорна; Д. като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени многобройни критични забележки от компетентните органи(7); като има предвид, наред с другото, че държавите членки критикуват факта, че подходът за мониторинг, възприет от заявителя, не е в съответствие с изискванията на приложение VII към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8) или с документите с насоки на ЕОБХ, че докладите за мониторинг на околната среда след пускането на пазара, представени от заявителя, имат съществени недостатъци и че в тях не се предоставят надеждни данни в подкрепа на заключението, че не е имало неблагоприятни последици за здравето и околната среда, свързани с вноса или използването на генетично модифицираните видове рапица Ms8, Rf3 и Ms8 x Rf3; Е. като има предвид, че генетично модифицираните видове маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 x Rf3 са създадени да бъдат устойчиви на прилагането на хербицида глуфосинат; Ж. като има предвид, че прилагането на добавъчен хербицид е част от обичайната земеделска практика в отглеждането на хербицидноустойчиви растения и следователно може да се очаква, че тези растения ще бъдат изложени на по-високи и на повтарящи се дози, което не само ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата и следователно във внесените продукти, но може също така да повлияе и на състава на генетично модифицираното растение и неговите агрономични характеристики; З. като има предвид, че употребата на глуфосинат вече не е разрешена в Съюза, тъй като той е класифициран като токсичен за възпроизвеждането и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(9); И. като има предвид, че остатъчните вещества от пръскането с хербициди се считат извън обхвата на компетентността на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми; като има предвид, че въздействието от пръскането с глуфосинат на генетично модифицираните видове маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 x Rf3 не е оценено; като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; Й. като има предвид, че от държавите членки не се изисква да измерват остатъчните количества глуфосинат във внесените видове маслодайна рапица, за да се гарантира съответствие с максимално допустимите граници на остатъчни вещества като част от координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 година(10); К. като има предвид, че в допълнение на вероятността животните и хората в Съюза да продължат да бъдат изложени на високи остатъчни нива на глуфосинат, налични в генетично модифицираните видове маслодайна рапица, един експертен компетентен орган също така изрази опасения относно метаболита N-ацетил-глуфосинат, който се произвежда в генетично модифицираните видове маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 x Rf3, но не и в техните аналози без генетични модификации(11); като има предвид, че макар проучване от 2013 г. да показа, че N-ацетил-глуфосинат може да има невротоксични ефекти, това не е включено като част от оценката на ЕОБХ; Л. като има предвид, че при гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище и следователно разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки; М. като има предвид, че в двата обяснителни меморандума на законодателните си предложения, представени съответно на 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия и на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване бяха приемани от Комисията, без да бъдат подкрепени от становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за вземане на окончателно решение, което до голяма степен е изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че тази практика на няколко пъти беше критикувана от председателя Юнкер като недемократична(12); Н. като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(13) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение; 1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003; 2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с една от целите на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(14), е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар; 3. призовава Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение; 4. призовава Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения, при които е създадена устойчивост на хербицид, който не е разрешен за употреба в Съюза, в настоящия случай глуфосинат; 5. призовава Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, без да е извършена пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, метаболити и техните търговски формули, използвани в държавите на отглеждането им; 6. призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска от прилагането на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за използване като храна и фураж; 7. отново потвърждава ангажимента си за продължаване на работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011; призовава Съвета спешно да продължи работата си във връзка с това предложение на Комисията; 8. призовава Комисията да преустанови действието на всички решения за изпълнение относно заявления за разрешение за ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преразгледана по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща; 9. призовава Комисията да оттегли предложенията за даване на разрешения за ГМО, ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не излезе със становище, както по отношение на отглеждането, така и по отношение на употребата в храни и фуражи; 10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генетично модифицирана царевица 5307 (SYN-Ø53Ø7-1) |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 5307 (SYN-Ø53Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D059689/02), — като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него, — като взе предвид гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, по време на което не беше прието становище, — като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2), — като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 16 април 2015 г. и публикувано на 5 май 2015 г.(3), и изявлението, с което се допълва научното становище на ЕОБХ по заявление (EFSA-GMO-DE-2011-95) на Syngenta Crop Protection AG за пускане на пазара на генетично модифицирана царевица 5307 за употреба в храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003, при отчитане на допълнителното токсикологично проучване, прието от ЕОБХ на 7 март 2018 г. и публикувано на 11 април 2018 г.(4), — като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 февруари 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, 2017/0035(COD)), — като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(5), — като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, — като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, A. като има предвид, че на 7 април 2011 г. Syngenta Crop Protection AG подаде заявление чрез свързаното с него дружество Syngenta Crop Protection NV/SA в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 5307 („заявлението“) пред националния компетентен орган на Германия; като има предвид, че заявлението също така включва пускането на пазара на други продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица 5307 за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждане; Б. като има предвид, че генетично модифицираната царевица 5307 произвежда нов инсектициден протеин eCry3.1Ab, който е токсичен за някои бръмбари и хоботници и който се получава от синтеза и прегрупирането на токсини, които по естествен път се срещат в почвените бактерии, известни като Bacillus thuringiensis (Bt); като има предвид, че генетично модифицираната царевица 5307 експресира също така протеина фосфоманоза изомераза (PMI), който се използва като маркер за селекция; В. като има предвид, че в становището си от 2015 г. ЕОБХ заключава, че не може да приключи своята оценка за риска по отношение на храните и фуражите поради пропуски в 28-дневното изследване за токсичност, предоставено от заявителя, по-специално поради факта, че наборите от данни са получени два отделни експеримента, както и поради факта, че не са използвани достатъчен брой животни(6); Г. като има предвид, че впоследствие заявителят предостави ново 28-дневно изследване за токсичност; като има предвид обаче, че второто изследване не отговаряше на всички изисквания в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно провеждането на 28-дневни изследвания за орална токсичност при повторно приемане на доза върху гризачи(7), както беше поискано от ЕОБХ; Д. като има предвид, че в изявлението си от 2018 г. ЕОБХ изрази положително становище относно заявлението; Е. като има предвид, че въпреки че се признава, че протеините Cry (Bt токсини) имат адювантни свойства, което означава, че те могат да засилват алергенните свойства на други храни, ЕОБХ не анализира този аспект; като има предвид, че това създава проблеми, защото Bt токсините могат да се смесват с алергени в храните и фуражите, като например соя; Ж. като има предвид, че в 28-дневното изследване за токсичност, извършено от ЕОБХ, беше изпитан само изолираният протеин; като има предвид обаче, че е доказано, че токсичността на Bt токсините може да бъде повишена чрез взаимодействия с други съединения, като например растителни ензими, други Bt токсини и остатъци от пръскане с хербициди; следователно като има предвид, че изпитването само на Bt токсина в изолирана форма не позволява извеждането на заключения относно неговото въздействие върху човешкото здраве след консумация(8); З. като има предвид, че ЕОБХ отбеляза, че „заявителят е установил съответни прилики между аминокиселинната последователност на eCry3.1Ab и параспорините, които могат да действат като цитотоксични протеини върху клетките на бозайниците“(9); като има предвид, че ЕОБХ не е проучвал това допълнително; И. като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени многобройни критични забележки от държавите членки(10); Й. като има предвид, че според един компетентен орган(11) равнищата на експресията на eCry3.1Ab в зърната на генетично модифицираната царевица 5307 превишават приложимата по подразбиране максимално допустимa границa за остатъчни вещества, която е 0,01 mg/kg, както е посочено в Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета(12); К. като има предвид, че при гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не бе подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки; Л. като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване бяха приемани от Комисията, без да бъдат подкрепени от становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за вземане на окончателно решение, което до голяма степен е изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят Юнкер многократно е критикувал тази практика като недемократична(13); М. като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(14) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение; 1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003; 2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза и е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която съгласно общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002(15), е да предоставя основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар; 3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение; 4. потвърждава отново ангажимента си за продължаване на работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011; призовава Съвета спешно да продължи работата си във връзка с това предложение на Комисията; 5. приканва Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща; 6. призовава Комисията да оттегли предложенията за даване на разрешения за ГМО, ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не даде становище относно отглеждането и употребата на ГМО в храни и фуражи; 7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генетично модифицирана царевица MON 87403 (MON-874Ø3-1) |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87403 (MON-874Ø3-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D059691/02), — като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него, — като взе предвид гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, по време на което не беше прието становище, — като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2), — като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 8 март 2018 г. и публикувано на 28 март 2018 г.(3), — като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, 2017/0035(COD)), — като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4), — като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, — като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, А. като има предвид, че на 26 юни 2015 г. „Монсанто Европа“ SA/NV подаде от името на дружеството „Монсанто“, САЩ, заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87403 („заявлението“) до националния компетентен орган на Белгия, и като има предвид, че заявлението се отнася и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица MON 87403, за употреба, различна от храни и фуражи, с изключение на отглеждане; Б. като има предвид, че царевицата MON 87403 е генетично модифицирана за увеличаване на биомасата и добива на класовете (които се превръщат в царевични кочани за добив) чрез въвеждане на пресечена генетична последователност, получена от друг растителен вид (Arabidopsis thaliana); като има предвид, че това води до експресия на протеин (AtHB17Δ113), предназначен да действа в конкуренция с подобен естествен протеин, който контролира геннорегулирането и растежа на растенията; В. като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени многобройни критични забележки от компетентните органи(5); като има предвид, че забележките включваха, наред с другото, коментарите, че експерименталните данни не са подкрепили твърдението за увеличаване на добива на генетично модифицирана царевица MON 87403, че не е възможно да се направи заключение относно безопасността на дългосрочните последици за репродукцията или за развитието на всички храни и/или фуражи, че предложението на заявителя за план за мониторинг на околната среда не отговаря на целите, определени в приложение VII към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6), и което е от решаващо значение – че предоставените доказателства не са счетени за достатъчни, за да убедят потребителите в безопасността на генетично модифицираната царевица MON 87403; Г. като има предвид, че макар и ЕОБХ да даде зелена светлина по отношение на безопасността на генетично модифицираната царевица MON 87403, независим анализ на оценката на ЕОБХ показва, че точните молекулярни механизми, включени в експресията на AtHB17Δ113, както и начинът, по който това води до вероятните очаквани въздействия и всички възможни странични въздействия, продължават да бъдат слабо разбирани и изискват допълнителни изследвания(7); като има предвид, че без цялостно разбиране на генетичната модификация не е възможно да се направи пълна оценка на свързаните рискове; Д. като има предвид, че резултатите от полевите изпитвания, проведени от заявителя, показват, че наблюдаваното въздействие на предвидената характеристика, т.е. повишаване на биомасата и добива на класовете, е било не само много малко, но и непоследователно; като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (експертна група на ЕОБХ по ГМО) призна, че „е известно, че промяната, дължаща се на предвидената характеристика, е с ограничена амплитуда..., което предполага, че проявата на характеристиката може да зависи от екологичните условия при полевите изпитвания“(8); Е. като има предвид, че полевите изпитвания са извършвани само в Съединените щати; като има предвид, че ако бъде разрешен вносът в Съюза, генетично модифицираната царевица MON 87403 може да се отглежда в широк кръг страни — производителки на царевица, с много различни климатични и агрономични условия и допълнителни стресови фактори като ограничаване на водите или суша; като има предвид, че следователно въздействието на тези стресови фактори и условия, за които експертната група на ЕОБХ по ГМО признава, че може да окажат въздействие върху проявата на характеристиката (и следователно върху всички нежелани последици), не е било достатъчно разгледано; Ж. като има предвид, че е парадоксално, че макар и експертната група на ЕОБХ по ГМО да стигна до заключението, че анализът на състава (сравнение на състава на генетично модифицирана царевица MON 87403 с генетично немодифицирана база за сравнение въз основа на резултатите от полевите изпитвания) „не установи проблеми, изискващи допълнителна оценка по отношение на безопасността на храните и фуражите и на въздействието върху околната среда“, експертната група също така постави под въпрос „това дали данните за състава, получени от полевите изпитвания, биха позволили задълбочена оценка на риска“; З. като има предвид, че потенциалните рискове, на които тази генетично модифицирана царевица подлага здравето на хората и животните и околната среда, не бяха разгледани достатъчно от експертната група на ЕОБХ по ГМО; като има предвид, че е неприемливо Комисията да предлага да се разреши тази генетично модифицирана царевица въз основа на становището на ЕОБХ; И. като има предвид, че едно от проучванията, посочени в становището на ЕОБХ, е изготвено съвместно от член на експертната група на ЕОБХ по ГМО и учен, работещ за „Сингента“(9); като има предвид, че беше отбелязано, че позоваванията на това проучване впоследствие са заличени от становището на ЕОБХ, а ЕОБХ отбеляза, че тяхното отстраняване „не засяга по същество съдържанието или резултата“(10); Й. като има предвид, че Парламентът приветства факта, че изпълнителният директор на ЕОБХ се ангажира да гарантира, че в бъдеще членовете на персонала на ЕОБХ вече няма да са съавтори на научни публикации със свързани с промишлеността учени, за да се избегне усещането за неподходяща близост до промишлеността и в интерес на повишаването на доверието на потребителите в системата на Съюза за безопасност на храните(11); като има предвид, че е от изключително значение всички проучвания, използвани от ЕОБХ в работата му, да бъдат с ясни препратки; К. като има предвид, че при гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки; Л. като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване са приемани от Комисията, без да бъдат подкрепени от становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за вземане на окончателно решение, което до голяма степен е изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят Юнкер критикува многократно тази практика като недемократична(12); М. като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(13) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение; 1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003; 2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(14) е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар; 3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение; 4. потвърждава отново ангажимента си за постигане на напредък в работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011; призовава Съвета спешно да постигне напредък в работата си във връзка с разглежданото предложение на Комисията; 5. призовава Комисията да спре всички решения за изпълнение относно заявления за разрешаване на ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преработена по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща; 6. призовава Комисията да оттегли предложенията за разрешаване на ГМО, ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не даде становище относно отглеждането или употребата в храни или фуражи на съответния ГМО; 7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генетично модифициран памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985 |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985 съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D059692/02), — като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него, — като взе предвид гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, по време на което не беше прието становище, — като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2), — като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 7 март 2018 г. и публикувано на 20 април 2018 г.(3), — като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, 2017/0035(COD)), — като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4), — като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, — като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, А. като има предвид, че на 11 февруари 2011 г. Bayer CropScience AG подаде заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985 и вторичната комбинация LLCotton25 × MON 15985 („заявлението“), пред националния компетентен орган на Нидерландия; като има предвид, че заявлението се отнася и за пускането на пазара на генетично модифициран (ГМ) памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985 и вторичната комбинация LLCotton25 × MON 15985 в продукти, които го съдържат или се състоят от него, предназначени за употреби, различни от храна и фураж, с изключение на отглеждане; Б. като има предвид, че на 7 март 2018 г. ЕОБХ прие положително становище относно заявлението; В. като има предвид, че генетично модифицираният памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985 експресира протеина 2mEPSPS, който придава поносимост към хербициди, съдържащи глифосат, протеина PAT, който придава поносимост към хербициди на базата на амониев глуфосинат, и протеините Cry1Ac и Cry1Ab2, които придават защита срещу някои люспокрили вредители; като има предвид освен това, че растението произвежда протеини (NPTII и AAD), които придават резистентност към антибиотици; Г. като има предвид, че макар консумацията на памучно масло в Европа да е относително ограничена, то се съдържа в широк спектър от хранителни продукти, включително заливки, майонеза, фини печива, шоколадови пасти за намазване и чипс(5); Д. като има предвид, че памукът се използва за храна на животните главно под формата на памучно кюспе/брашно или като пълномаслено памуково семе(6); Остатъчни вещества и съставки на добавъчните хербициди Е. като има предвид, че използването на добавъчен хербицид, в случая глифосат и глуфосинат, е част от обичайната земеделска практика при отглеждането на устойчиви на хербициди растения и следователно може да се очаква, че тези растения ще бъдат изложени на по-високи и на многократни дози, което не само ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата, а следователно и във внесените продукти, но може също така да повлияе и на състава на генетично модифицираното растение и неговите агрономични характеристики; Ж. като има предвид, че употребата на глуфосинат вече не е разрешена в Съюза (от 1 август 2018 г.), тъй като той е класифициран като токсичен за възпроизвеждането и следователно попада в обхвата на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(7); З. като има предвид, че остава неизяснен въпросът относно канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората; И. като има предвид, че по принцип според експертната група на ЕОБХ по растителна защита, препарати за растителна защита и остатъчните вещества от тях, не могат да се правят заключения относно безопасността на остатъчните вещества при пръскане на генетично модифицирани култури с глифозатни препарати(8); като има предвид, че добавките и техните смеси, използвани в търговски препарати за пръскане с глифосат, могат да имат по-голяма токсичност, отколкото самата активна съставка(9); Й. като има предвид, че Съюзът вече премахна от пазара добавка към глифосата, известна като POE tallowamine, поради опасения относно нейната токсичност; като има предвид, че проблемните добавки и смеси може обаче да продължават да са разрешени в държавите, в които се отглежда съответният генетично модифициран памук (понастоящем Япония); К. като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че остатъчните вещества от пръскането с хербициди се считат извън обхвата на компетентността на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми; като има предвид, че въздействието на пръскането с хербициди на генетично модифицирания памук не са оценени, както не са оценени и кумулативните последици от пръскането с глифосат и глуфосинат; Л. като има предвид, че от държавите членки не се изисква със законодателен акт да измерват остатъчните количества глифосат или глуфосинат във внасяния памук, за да се гарантира съответствие с максимално допустимите граници на остатъчни вещества като част от координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г.(10); като има предвид, че в последния доклад на Европейския съюз относно остатъчните вещества от пестициди в храните, съставен от ЕОБХ и основаващ се на резултатите от координираната многогодишна програма, както и на отделните програми на държавите членки, липсва информация относно съответствието на памука с максимално допустимите граници на остатъчни вещества по отношение на който и да било пестицид(11); като има предвид, че според най-актуалните данни съответно не е известно дали остатъчните количества глифосат или глуфосинат в памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985 отговарят на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от глифосат, приложими в Съюза; Наличие на токсичното вещество госипол М. като има предвид, че госипол е естествен токсичен съставен елемент на памука; като има предвид, че наличието на протеина EPSPS може да доведе до по-високи нива на госипол в генетично модифицираните растения, съдържащи посочения протеин(12); като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по ГМО отбеляза, че свободният госипол в сурови семена на генетично модифициран памук GHB614 x LLCotton25 x MON15985 е в по-голямо количество, отколкото в неговата немодифицирана генетично база за сравнение (съответно 7 200 mg/kg и 6 000 mg/kg)(13), като и двете стойности са по-високи от законовата пределна стойност от 5 000 mg/kg , установена с Директива № 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно фуражите за животни(14); Н. като има предвид, че според резултатите от изследване от 2015 г., озаглавено „Токсичност на госипол в продукти от памучно семе“ (Gossypol Toxicity from Cottonseed Products), най-често срещаното токсично въздействие при животните е увреждането на репродуктивната функция при двата пола, което води до значителни икономически загуби за животновъдството, както и увреждане на функционирането на имунната система, което намалява устойчивостта на животните спрямо инфекции и намалява ефективността на ваксините(15); като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по замърсителите в хранителната верига описва госипол като нежелано вещество във фуражите(16); О. като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по ГМО посочва, че по-високото съдържание на госипол в памучно семе от генетично модифициран памук GHB614 x LLCotton25 x MON15985 в сравнение с немодифицираната генетично база за сравнение „на практика не поражда опасения във връзка с безопасността на животните и хората, тъй като i) максималното съдържание на свободен госипол се регулира от европейското законодателство, и ii) избеленото и рафинирано масло от памуково семе, както и брашното, произведено от памуково семе, което може да се консумира пряко от хората, по същество не съдържат госипол“(17); като има предвид, че ЕОБХ не направи оценка на памучното масло (за консумация от човека) и на памучното брашно (за фуражи), както се препоръчва в настоящия документ на ОИСР за консенсус относно съображенията във връзка със съдържанието на нови сортове памук; като има предвид, че твърдението, че госипол е предмет на правни ограничения съгласно законодателството на Съюза, не предоставя достатъчно гаранции, че генетично модифицираният памук GHB614 х LLCotton25 x MON15985 е безопасен за консумация; Протеините Cry и връзката с алергичните реакции П. като има предвид, че GHB614 x LLCotton25 x MON15985 експресира два Bt токсина (протеините Cry1Ac и Cry1Ab2), които придават защита срещу някои люспокрили вредители; като има предвид, че макар да се признава, че протеините Cry имат адювантни свойства, което означава, че те могат да засилват алергенните свойства на други храни, ЕОБХ не анализира този аспект; Р. като има предвид, че в научно изследване от 2017 г. относно потенциалното въздействие върху здравето на Bt токсини и остатъци от пръскане с добавъчни хербициди се стига до заключението, че на остатъчните вещества от хербициди и тяхното взаимодействие с Bt токсини следва да се обърне специално внимание(18); като има предвид, че този аспект не е проучван от ЕОБХ; Антибиотична резистентност С. като има предвид, че GHB614 x LLcotton25 x MON15985 произвежда протеини (NPTII и AAD), които придават резистентност към антибиотици; като има предвид, че NPT11 придава резистентност към неомицин и канамицин; като има предвид, че AAD придава резистентност към стрептомицин; като има предвид, че всички тези антимикробни средства са класифицирани като „извънредно важни“ от СЗО(19); Т. като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от Директива № 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(20) се изисква да се обърне особено внимание на генетично модифицираните организми (ГМО), които съдържат гени, проявяващи резистентност към антибиотици, използвани за лечение на хора или животни, когато се извършва оценка на риска за околната среда, и че общата цел е да се установи и постепенно да се изведат от употреба маркерните гени за антибиотична резистентност (ARMG) в генетично модифицираните организми, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве или върху околната среда; У. като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по ГМО разгледа в становище от 2004 г. употребата на ARMG при избора на трансгенни събития при растенията поради опасения, че използването на такива маркерни гени може потенциално да доведе до повишена резистентност към антибиотици при хората и животните в резултат на пренасянето на гени от генетично модифицирани растения към бактерии; Ф. като има предвид, че съгласно посоченото становище от 2004 г. генът AAD принадлежи към група II на гените за антибиотична резистентност, които „следва да бъдат ограничени до целите на полевите опити и следва да не присъстват в генетично модифицираните растения, които се пускат на пазара“(21); Коментари от компетентните органи на държавите членки Х. като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени многобройни критични забележки от компетентните органи, които включват посочените по-горе въпроси, но не се ограничават до тях(22); Липса на демократичност в процеса на вземане на решения Ц. като има предвид, че при гласуването, проведено на 3 декември 2018 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; Ч. като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване бяха приемани от Комисията без подкрепата на становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за окончателно решение, което е в голяма степен изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят Юнкер многократно е критикувал тази практика като недемократична(23); Ш. като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(24) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение; 1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003; 2. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение; 3. призовава Комисията да не разрешава внос с цел употреба в храни или фуражи на каквито и да било генетично модифицирани растения, при които е създадена поносимост към хербицид, който не е разрешен за употреба в Съюза, в настоящия случай глуфосинат; 4. призовава Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения с поносимост към хербициди, без да е извършена пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, метаболити и техните търговски формули, използвани в държавите на отглеждането им; 5. призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска от използването на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения с поносимост към хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за използване в храни или фуражи; 6. призовава Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които съдържат гени с антимикробна резистентност; 7. потвърждава отново ангажимента си за постигане на напредък в работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011; призовава Съвета спешно да постигне напредък в работата си във връзка с разглежданото предложение на Комисията; 8. призовава Комисията да спре всички решения за изпълнение относно заявления за разрешаване на ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преработена по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща; 9. призовава Комисията да оттегли предложенията за разрешаване на ГМО, ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не даде становище относно отглеждането или употребата в храни или фуражи на съответния ГМО; 10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Положението във Венесуела |
| |||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, и по-специално тези от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела(1), от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия(2) и от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела(3), — като взе предвид изявлението от 26 януари 2019 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на ЕС относно положението във Венесуела, — като взе предвид изявлението от 10 януари 2019 г. на ЗП/ВП от името на ЕС, — като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), — като взе предвид Конституцията на Венесуела, и по-специално член 233 от нея, — като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността, А. като има предвид, че проведените на 20 май 2018 г. избори бяха организирани, без да бъдат спазени минималните международни стандарти за надежден процес, и при провеждането им не бяха зачетени политическият плурализъм, демокрацията, прозрачността и принципите на правовата държава; като има предвид, че ЕС, заедно с други регионални организации и демократични държави, не признава нито изборите, нито органите, създадени в резултат от този незаконен процес; Б. като има предвид, че на 10 януари 2019 г. Николас Мадуро незаконно узурпира президентската власт пред Върховния съд в нарушение на конституционния ред; В. като има предвид, че на 23 януари 2019 г. легитимно и демократично избраният председател на Националното събрание Хуан Гуайдо положи клетва като временен президент на Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела; Г. като има предвид, че през последните няколко дни във Венецуела се проведоха протести и масови демонстрации; като има предвид, че в контекста на демонстрациите и размириците се съобщава на десетки смъртни случаи и няколкостотин ранени; като има предвид, че все продължава да има жертви и сериозни нарушения на правата на човека, произтичащи от актове на насилие и репресии срещу социалните протести, от незаконни нападения, произволни арести, в т.ч. на повече от 70 непълнолетни лица, и стигматизиране и преследване на активисти от опозицията; като има предвид, че през изминалата седмица бяха отправени призиви за нови протести; Д. като има предвид, че ЕС многократно призовава за „възстановяване на демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела чрез надежден политически процес“; Е. като има предвид, че през 2017 г. Европейският парламент присъди своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на демократичната опозиция и политическите затворници във Венесуела; Ж. като има предвид, че населението на Венесуела е изправено пред безпрецедентна социална, икономическа и демографска криза, с мигрирали над 3 милиона души и инфлация, надвишаваща 1 650 000%; З. като има предвид, че международните и регионалните партньори, включително ЕС, са се ангажирали да помогнат за създаването на условия за мирен, надежден и приобщаващ политически процес сред всички съответни участници във Венесуела; като има предвид, че ЕС изтъкна отново своята готовност да поддържа отворени каналите за комуникация; И. като има предвид, че Николас Мадуро публично отхвърли възможността да бъдат проведени нови президентски избори в отговор на искането на ЗП/ВП от името на ЕС за спешно провеждане на свободни, прозрачни и честни президентски избори; 1. признава г-н Гуайдо за законен временен президент на Боливарска република Венесуела в съответствие с Конституцията на Венецуела, както е посочено в член 233 от нея, и изразява пълната си подкрепа за неговата пътна карта; 2. отправя искане към ЗП/ВП, заедно с държавите членки, да приеме силна, единна позиция и да признае Хуан Гуайдо за единствения легитимен временен президент на страната, до момента когато могат да бъдат обявени нови свободни, прозрачни и честни президентски избори за възстановяване на демокрацията; приветства факта, че много други демократични държави вече са признали новото временно президентство; 3. призовава ЕС и неговите държави членки, ако това решение бъде одобрено, да предприемат действия в това отношение и да утвърдят тези представители да бъдат назначени от законните органи; 4. остро осъжда жестоките репресии и насилието, довели до убийства и жертви; изразява своята солидарност с народа на Венесуела и своите искрени съболезнования на семействата и приятелите на жертвите; настоятелно призовава фактическите органи на Венесуела да прекратят всички нарушения на правата на човека, да подведат под отговорност извършителите и да гарантират пълното зачитане на основните свободи и правата на човека; 5. осъжда задържането на няколко журналисти, които са отразявали положението във Венесуела, и призовава за незабавното им освобождаване; 6. отхвърля всякакви предложения или опити за разрешаване на кризата, които биха довели до използване на насилие; 7. изтъква отново пълната си подкрепа за Националното събрание, което е единственият легитимен демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и да се зачитат, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; 8. твърдо подкрепя призива на генералния секретар на ООН за независимо и пълно разследване на извършените убийства, в съответствие с вече приетите от организацията резолюции; 9. призовава ЗП/ВП да работи с държавите от региона и с всички други ключови участници с цел създаване на контактна група, както е посочено в заключенията на Съвета от 15 октомври 2018 г., която би могла да посредничи за постигането на споразумение за обявяването на свободни, прозрачни и честни президентски избори, въз основа на договорен график, равни условия за всички участници, прозрачност и международно наблюдение; 10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на републиката и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.
| ||||||||||||||
| Годишен доклад относно политиката в областта на конкуренцията |
| |||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, — като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 7, 8, 9, 11,12, 39, 42, 101—109, както и член 174 от него, — като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 35, 37 и 38 от нея, — като взе предвид доклада на Комисията от 18 юни 2018 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2017 г. (COM(2018)0482), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, публикуван на същата дата, — като взе предвид Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора(1), — като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия(2) (Регламент за сливанията на ЕО), — като взе предвид Бялата книга от 9 юли 2014 г., озаглавена „Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията“(COM(2014)0449), — като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 март 2017 г. за предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (COM(2017)0142) (Директивата ЕМК+), — като взе предвид известието на Комисията от 19 юли 2016 г. относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C(2016)2946), — като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно споразуменията на ЕС за сътрудничество относно прилагането на политиката в областта на конкуренцията — пътят напред(3), — като взе предвид относимите правила, насоки, решения, резолюции, съобщения и документи на Комисията по темата за конкуренцията, — като взе предвид своите резолюции от 19 април 2018 г.(4) и 14 февруари 2017 г.(5) относно годишните доклади относно политиката в областта на конкуренцията, съответно за 2017 г. и 2016 г., — като взе предвид проучването си от юли 2018 г., озаглавено „Въпросите, свързани с конкуренцията в областта на финансовите технологии (FinTech)“ (Competition issues in the Area of Financial Technology (Fin Tech), възложено от работната група по въпросите на конкуренцията на парламентарната комисия по икономически и парични въпроси, — като взе предвид отговорите на Комисията на въпроси с искане за писмен отговор E-000344-16, E-002666-16 и E-002112-16, — като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 декември 2018 г. относно доклада на Комисията от 18 юни 2018 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2017 г., — като взе предвид окончателния доклад на Комисията от 10 май 2017 г. относно проучването на сектора на електронната търговия (COM(2017)0229), — като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0474/2018), А. като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията се прилага вече над 60 години и че силната и ефективна политика на ЕС в областта на конкуренцията винаги е била основополагащ елемент на европейския проект; Б. като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци създават нелоялна конкуренция, която засяга в особена степен малките и средните предприятия (МСП); В. като има предвид, че изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане подкопават справедливото разпределение на данъчните приходи в държавите членки и съответно нарушават конкуренцията на вътрешния пазар; Г. като има предвид, че масовото избягване на данъци от страна на богати физически лица и предприятия ощетява не само обикновените данъкоплатци, публичните финанси и социалните разходи, но също така застрашава доброто управление, макроикономическата стабилност, социалното сближаване и общественото доверие в институциите на Съюза и държавите членки; Д. като има предвид, че някои правителства и юрисдикции, включително в ЕС, са се специализирали или са поели ангажимент за създаване на нарушаващи конкуренцията преференциални данъчни режими в полза на многонационални дружества и богати физически лица, които в действителност нямат икономическа същност на територията на тези юрисдикции, а просто са представлявани от фиктивни дружества; 1. счита, че политиката в областта на конкуренцията, която има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция във всички сектори, е с основополагащо значение за европейската социална пазарна икономика и ключов фактор, който гарантира нормалното функциониране на вътрешния пазар; приветства дейностите на Комисията и усилията ѝ да гарантира ефективното прилагане на правилата в областта на конкуренцията в Съюза за благото на всички граждани на ЕС, особено на тези в слаба позиция като потребители; освен това призовава Комисията да продължи да гарантира пълното прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, като обръща особено внимание на трудностите, с които се сблъскват МСП, както и да се избягват различията при прилагането на правилата в държавите членки; 2. приветства и насърчава в допълнение структурирания диалог с члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, г-жа Маргрете Вестегер, както и усилията на Комисията да поддържа редовен контакт с членовете на компетентната комисия на Парламента и с неговата работна група по политиката в областта на конкуренцията; счита, че годишният доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията е ключов елемент от гледна точка на демократичния контрол; припомня, че през последните години Парламентът участва чрез обикновената законодателна процедура в оформянето на рамката за правилата в областта на конкуренцията, например в предложението за Директивата ЕМК+; отбелязва, че Парламентът следва да получи правомощия в рамките на процедурата за съвместно вземане на решения при създаването на рамката за политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление, че демократичното измерение на тази област от политиката на Съюза не беше засилено при последните изменения на договорите; 3. приветства и подкрепя амбициозната програма и приоритетите на ГД „Конкуренция“ на Комисията, като същевременно отбелязва, че продължават да съществуват значителни предизвикателства, например в областта на контрола върху сливанията, където самият брой на сливанията представлява предизвикателство; отбелязва, че решенията на Комисията относно сливания, антитръстови мерки и държавна помощ често са предмет на политическа дискусия; подчертава, че настоящият доклад съдържа някои примери за скорошни решения, но че цялостната картина е по-широка и Парламента няма намерение да заема позиция по отделни случаи, тъй като Комисията е тази, която решава в кои случаи не се следва правото в областта на конкуренцията; 4. изисква от Комисията да анализира значителното потенциално вредно въздействие на предложеното сливане на „Сименс“/„Алстом“ (Siemens / Alstom) върху конкурентоспособността на европейския пазар на железопътни превози и неблагоприятното му въздействие върху пътниците, използващи железопътен транспорт; 5. отбелязва, че Комисията представи законодателно предложение за създаване на общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО), който ще бъде частен пенсионен фонд;; 6. подчертава, че ефективната конкуренция в рамките на единния европейски пазар е в полза най-вече на потребителя; 7. приветства разследването на картела в областта на тежкотоварните автомобили; отчита като положителен факта, че Комисията не само проучи въздействието на картела между големите производители на тежкотоварни автомобили върху цените на тези автомобили, но и ги санкционира за това, че са си сътрудничили, за да забавят въвеждането на по-чисти тежкотоварни автомобили; 8. подчертава факта, че правилата в областта на конкуренцията се основават на договорите и, както е заложено в член 7 от ДФЕС, следва да се тълкуват в светлината на по-широките европейски ценности, залегнали в основата на законодателството на Съюза относно социалните въпроси, социалната пазарна икономика, стандартите в областта на околната среда, политиката в областта на климата и защитата на потребителите; счита, че прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията следва да се отнася до всички нарушения на пазара, включително тези, които имат отрицателни социални и екологични вторични ефекти; 9. счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да действа като катализатор за насърчаване на енергийния преход в целия ЕС, да стимулира икономическата и социалната интеграция в Европа и екологично устойчиви селскостопански дейности и да ограничава възможностите на големите енергийни предприятия да повишават цените на доставяната енергия; 10. посочва, че дори когато продукти или услуги се доставят безплатно, най-вече в цифровата икономика, потребителите пак може да са изложени на несправедливо поведение, като например влошаване на качеството, избора и иновациите, или пък практики на изнудване; счита, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията и прилагането следва да надхвърлят границите на подходите, съсредоточени върху цените, и да обхващат по-широки аспекти, като например качеството на продуктите или услугите, също с оглед и на неприкосновеността на личния живот на гражданите; 11. посочва огромните промени на пазарите в резултат на непрекъснатото развитие на технологиите, което създава едновременно възможности и предизвикателства; в това отношение подчертава отново изключително важната роля на политиката в областта на конкуренцията за доизграждането на цифровия единен пазар; подчертава спешната необходимост от рамка, която едновременно да насърчава иновациите в областта на данните и новите бизнес модели и същевременно ефективно се справя с предизвикателствата на икономиката, основана на данни и алгоритми; подчертава, по-специално, че няколко цифрови платформи със способност за достъп и контрол на непрекъснато нарастващи потоци от данни, създават икономии от мащаба и значителни мрежови вторични ефекти, и могат да доведат до неефективност на пазара чрез прекомерна концентрация и извличане на печалба от злоупотреба с пазарна мощ; в този контекст приветства назначаването на специални консултанти на члена на Комисията с акцент върху бъдещите предизвикателства пред политиката в областта на конкуренцията, свързани с цифровизацията, и очаква с интерес техните констатации и препоръки за действие; подчертава необходимостта от общ подход на ЕС по тези въпроси; 12. подчертава, че потребителите често не са осведомени до каква степен техните данни се използват и предават на трети страни за маркетингови и търговски цели; призовава Комисията, в съответствие с член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(6) (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот), да гарантира, че цифровите дружества използват личните данни само ако съответните абонати или потребители са дали своето изрично съгласие и че без такова съгласие данните не могат да бъдат предавани на трети страни, с които дружеството или платформата има споразумение; следователно припомня, че цифровите пазари трябва да бъдат оценявани от мултидисциплинарна гледна точка, тъй като антиконкурентното поведение може да включва нарушения в други области на правото, като законодателството относно защитата на данните и защитата на потребителите; подчертава, че подходящите ответни действия за правоприлагане биха изисквали сътрудничество между различните компетентни органи, по-специално органите за защита на конкуренцията, за защита на потребителите и за защита на данните, както се предлага от Европейския надзорен орган по защита на данните във връзка с инициативата за Цифрова клирингова къща(7); 13. призовава Комисията да организира изслушване с дружества от технологичния сектор, като покани изпълнителните директори на Google, Facebook и Apple, за да бъдат обсъдени по-конкретно начините на събиране и използване от трети държави на лични данни на потребители; е загрижен, че ползвателите, регулаторните органи, а понякога дори разработчиците на приложения и рекламодателите не са осведомени за мащаба на потоците от данни от смартфони към групи за цифрова реклама и други трети страни; посочва, че данните, събирани от трети страни посредством приложения за смартфони, могат да включват всичко — от профилната информация, като възраст и пол, до подробности за местоположението, включително данни за намиращи се в близост клетки за мобилни телефони и Wi-Fi рутери, както и информация за всички приложения на даден телефон; счита, че ЕС следва да даде възможности на физическите лица да разберат последиците от монопола и концентрацията около тези дружества за проследяване; 14. призовава Комисията, във връзка с това, да признае контрола на данните, необходими за създаването и предоставянето на услуги, като показател за наличието на пазарна мощ, включително в своите насоки по член 102 от ДФЕС, и да изисква оперативна съвместимост между онлайн платформите и доставчиците на социални мрежи; посочва също развитието на алгоритмите за самообучение и изкуствения интелект, по-специално когато се предоставят на дружествата от трети страни, и тяхното въздействие върху характера на картелната дейност; изисква от Комисията да представи подробна информация по тези въпроси в следващия си годишен доклад относно политиката в областта на конкуренцията; 15. счита, че е важно да се гарантира нормалното функциониране на механизмите на Съюза за подаване на колективни искове, чиято цел е да се гарантира, че засегнатите от антиконкурентни практики потребители получават подходяща компенсация; 16. счита, че е необходимо да се гарантира правото на трансгранична преносимост, така че съществуващите сега ограничения по отношение на това право да не се затвърдят като законни пазарни практики; от друга страна, счита, че е важно да бъдат преустановени злоупотребата и необоснованото използване на блокирането на географски принцип, чието хипотетично основаване на права върху интелектуална собственост е несъстоятелно; 17. счита, че законодателните прагове, които представляват началната точка за преглед на ЕС на сливанията, които са основани на оборотите на целевите и придобиващите субекти, невинаги са подходящи за цифровата икономика, в която за рекламни цели стойността често се представя от броя на посетителите на даден уебсайт; предлага тези прагове да бъдат преразгледани и адаптирани, за да включват, наред с другото, фактори като броя на засегнатите от сливанията потребители и стойността на свързаните с тях сделки; 18. подчертава факта, че бариерите за навлизане на пазара в някои области на цифровата икономика стават все по-непреодолими, тъй като колкото повече продължава несправедливото поведение, толкова по-трудна става борбата с антиконкурентните му ефекти; счита, че временните мерки могат да бъдат полезен инструмент, за да се гарантира, че не се накърнява конкуренцията, докато тече дадено разследване; във връзка с това потвърждава, че Комисията следва да използва ефективно временните мерки, като същевременно гарантира справедлива процедура и правото на защита на предприятията, които са обект на разследване; приветства ангажимента на Комисията да направи анализ дали съществуват начини за опростяване на приемането на временни мерки в срок от две години от датата на транспониране на Директивата ECN+; във връзка с това препоръчва на Комисията да почерпи опит от най-добрите практики в други юрисдикции; 19. призовава Комисията да предприеме по-амбициозни мерки за премахване на необоснованите пречки пред конкуренцията в онлайн среда, за да гарантира безпрепятствено пазаруване онлайн в ЕС, да наблюдава пределните цени в сектори като онлайн платформите за настаняване и туризъм и да гарантира, че потребителите имат трансграничен достъп до широка гама от онлайн стоки и услуги на конкурентни цени; приканва Комисията да направи секторно проучване на рекламния пазар, за да може по-добре да разбере динамиката на рекламната дейност онлайн и да установи антиконкурентни практики, които трябва да бъдат разгледани в рамките на прилагането на правото в областта на конкуренцията, както направиха някои национални органи; 20. подчертава факта, че цифровизацията на съвременната икономика води до промени в традиционната икономическа логика; поради това подчертава, че всяка система за данъчно облагане трябва да счита, че цифровизацията е новата норма за всички сектори на нашата икономика; отбелязва предложението на Комисията за утвърждаване на правила за данъчно облагане на цифровата икономика; подчертава, че данъчно облагане на цифровата икономика(8) трябва да преодолее асиметриите между традиционната икономика и новите цифрови икономически практики и да избягва да възпрепятства цифровизацията и иновациите или да създава изкуствени граници в икономиката; подчертава, че е важно да бъдат намерени международни решения и да съществуват общи подходи към данъчното облагане в цифровата икономика; призовава Комисията да продължи усилията си в рамките на международни форуми, а именно ОИСР, за постигане на такова споразумение; 21. приветства предложението на Комисията относно данъка върху цифровите услуги (COM(2018)0148) като ключова мярка с цел да се гарантира, че цифровият сектор плаща своя справедлив дял от данъците до приемането на постоянно решение, което ще позволи облагането на печалбите на мястото на тяхното генериране; 22. отново заявява, че конкуренцията в сектора на далекосъобщенията е от основно значение за стимулирането на иновациите и на инвестициите в мрежи и че следва да се насърчават достъпни цени и избор на услуги за потребителите; счита, че повикванията в рамките на ЕС все още представляват голяма тежест за предприятията и потребителите и че стъпките към премахване на потребителските такси за роуминг в ЕС в дългосрочен план са недостатъчни, ако задълбочаването на единния пазар продължи; признава, че трябва да се създадат стимули за еднакво таксуване на повикванията в рамките на ЕС и националните повиквания, като се улесняват инвестициите в изцяло европейска или споделена мрежа; изразява мнението, че политиките следва да благоприятстват ефикасните инвестиции в нови мрежи и да вземат предвид въздействието върху потребителите, като при това се предотвратява появата на ново цифрово разделение между домакинствата с високи и ниски доходи; призовава Комисията да поощрява разширяването на широколентовите услуги чрез насърчаване на силна конкуренция и да гарантира висока степен на свързаност в ЕС и бързо внедряване на 5G в целия Съюз, за да се осигури глобалната конкурентоспособност на Съюза и да се привличат инвестиции; счита, че при изпълнението на посочената по-горе задача е важно политиката в областта на конкуренцията да отчита спецификите на изграждането на широколентов достъп в селските райони, така че да взема предвид общото благо в този случай, което е да се обърне тенденцията към нарастваща асиметрия по отношение на наличието на технологии за достъп до интернет между селските и градските райони; 23. счита, че ползвателите не трябва да плащат комисионни такси за разплащателните и спестовните сметки, освен ако те са свързани със специални услуги; 24. приветства антитръстовото решение на Комисията, с което на Google се налага глоба от 4,34 милиарда евро за незаконни практики при мобилни устройства, използващи операционната система Android, с цел засилване на господстващото положение на търсачката на Google; призовава Комисията през 2019 г. да приключи антитръстовото дело за услугата за пазаруване на Google, започнато преди 8 години, през ноември 2010 г.; припомня на Комисията да приключи разследването относно третирането на Google на други специализирани услуги за търсене на Google в неговите резултати от търсене, включително въпросите, свързани с местното търсене, които Yelp постави в своята неотдавнашна жалба; препоръчва Генерална дирекция „Конкуренция“ да помисли относно продължителността на антитръстовите цифрови дела, както и кой е най-подходящият инструмент за тяхното разглеждане; по-специално призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на срокове за антитръстовите дела подобно на делата за сливания; 25. отново заявява необходимостта Комисията да разгледа също и пълното структурно отделяне на монополите в областта на цифровите технологии като възможно решение за възстановяване на конкуренцията и еднаквите условия в рамките на европейския цифров пазар; 26. подчертава, че ефективността на правоприлагането в областта на конкуренцията зависи от подходящото проектиране и изпитване на средствата за защита; подчертава, че средствата за защита, пред които са изправени потребителите, са важни за възстановяването на конкурентоспособността на пазара, като помагат на потребителите да вземат решения въз основа на подходяща информация и да се справят с предубежденията относно статуквото; счита, че Комисията при разработването на поведенчески мерки следва да включва поведенческата икономика като подкрепяща дисциплина, както някои национални органи са направили през последните години; 27. отбелязва, че председателят на Комисията се ангажира да направи предложения за засилване на данъчното сътрудничество между държавите членки чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси, така че една държава членка да може да предостави на останалите цялата информация, необходима за наказателното преследване на лица, укриващи данъци трансгранично; отбелязва, че когато действията на дадена държава членка нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар , Парламентът и Съветът, при определени обстоятелства и както е посочено в член 116 от ДФЕС , могат да издават директиви за премахване на нарушението на конкуренцията; 28. отбелязва констатацията на Комисията, че държавата Люксембург е предоставила неправомерни данъчни облекчения на Engie от около 120 млн. евро и че процедурата по събиране е все още в ход; изразява съжаление относно факта, че правителството на Люксембург реши да обжалва решението на Комисията; 29. отбелязва решението на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, Маргрете Вестегер, относно разследването на държавната помощ за „Макдоналдс“, в което се посочва, че необлагането на някои печалби на „Макдоналдс“ в Люксембург не представлява неправомерна държавна помощ; счита, че настоящите разпоредби на ЕС не са в състояние да се борят ефективно с двойното необлагане и да сложат край на надпреварата за достигане на най-ниски равнища на корпоративния данък; 30. посочва, че в два неотдавнашни случая, въпреки заключенията на Единния съвет за преструктуриране, че преструктурирането не може да бъде обосновано с оглед на обществения интерес, Комисията одобри държавна помощ въз основа на аргумента, че това би смекчило икономическите сътресения на регионално равнище, като по този начин се демонстрират две отделни тълкувания на обществения интерес; призовава Комисията да разгледа възможните несъответствия между правилата за държавната помощ в областта на ликвидацията и режима за преструктуриране съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) и след това да преразгледа своето съобщение относно банковия сектор от 2013 г.; 31. отбелязва, че редица проучвания(9) са показали скритите социални разходи и намалената конкурентоспособност на продукта, което съответства на по-високи равнища на хоризонтална концентрация на собственост; поради това призовава Комисията в този смисъл да обмисли преразглеждане на Регламента относно сливанията и да предостави насоки относно използването на членове 101 и 102 от ДФЕС в такива случаи; 32. отбелязва, че временната държавна помощ във финансовия сектор може и да е била необходима за стабилизирането на световната финансова система в отсъствието на инструменти за преструктуриране, но че сега тя трябва да бъде подложена на контрол и премахната; изразява съжаление, че този контрол не е достатъчен; ето защо отново отправя своето искане Комисията да проучи дали от началото на кризата банковите институции са се ползвали от нетрадиционни субсидии и държавна помощ чрез осигуряване на ликвидна подкрепа от централните банки; припомня ангажимента, поет от члена на Комисията Вестегер в рамките на структурирания диалог с комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Парламента през ноември 2017 г., да разгледа възможни нарушения на конкуренцията, произтичащи от програмата на ЕЦБ за закупуване на предприятия в корпоративния сектор, и да докладва с качествен отговор; подчертава в това отношение, че понятието за избирателност на държавната помощ е важен критерий, който трябва да бъде задълбочено проучен, и допълнително посочва член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в който се съдържа т.нар. принцип на лоялност; 33. счита, че е от приоритетно значение да се гарантира стриктното и обективно спазване на правилата за държавната помощ при справянето с бъдещи банкови кризи, така че данъкоплатците да бъдат защитени от тежестта на спасяването на банките; 34. приветства въвеждането на инструмент от Комисията за анонимно подаване на сигнали за нередности, което позволява докладването на картели или други видове незаконни антиконкурентни практики, като по този начин се увеличава вероятността от тяхното разкриване и наказателно преследване; отбелязва положителните данни в цифри след първите месеци на използване; 35. изразява своята загриженост, че нарастващата концентрация във финансовия сектор може да намали степента на конкуренцията в сектора, както и във връзка с липсата на истински междубанков пазар, и продължаващата разпокъсаност на националните пазари; 36. подчертава, че Европа се нуждае от силна хармонизирана рамка относно отчитането и корпоративното данъчно облагане за мултинационалните дружества, с публично отчитане по държави и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; припомня, че в допълнение към намаляването на разходите както за предприятията, така и за данъчните администрации на държавите членки, приемането на тези мерки би разрешило въпроса за трансферното ценообразуване и би осигурило по-лоялна конкуренция в рамките на единния пазар; 37. призовава Комисията да продължи оценката на вредни данъчни мерки в държавите членки в рамките на европейския семестър и да направи пълна оценка на случаите на нарушаване на конкуренцията и на разпространяването на въздействието върху други юрисдикции; 38. призовава Комисията да продължи и дори да укрепи своите усилия по отношение на разследванията за злоупотреба с господстващи позиции на пазара в ущърб на потребителите в ЕС; изисква от Комисията едновременно да следи съществуващите държавни монополи и законността на търговете за концесии с цел предотвратяване на прекомерно нарушаване на конкуренцията; 39. подчертава, че държавната помощ може да окаже неблагоприятно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар; припомня строгите изисквания за прилагането на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС; отбелязва, че повечето решения по антитръстови въпроси и за предоставяне на държавна помощ се вземат на национално равнище; поради това счита, че Комисията следва да извършва мониторинг и да взема мерки, за да гарантира съгласуваност на политиката на вътрешния пазар; призовава Комисията да започне изготвянето на пътна карта за по-добре насочена държавна помощ; приветства постоянните усилия на Комисията да пояснява различните аспекти на определението на държавна помощ, както е видно от известието ѝ относно понятието „държавна помощ“, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС; отбелязва по-специално усилията за поясняване на понятията за „предприятие“ и „стопанска дейност“; отбелязва въпреки това, че продължава да е трудно да се прокара разделителна линия между стопанските и нестопанските дейности; отбелязва освен това, че ролята на Съда на Европейския съюз е да гарантира правилното тълкуване на Договора; призовава Комисията да продължи да обръща особено внимание на предоставянето на услуги от общ икономически интерес (УОИИ), включително в областта на енергетиката, транспорта и далекосъобщенията, при прилагането на правилата на ЕС за държавна помощ, особено в контекста на държавна подкрепа, насочена към изолирани, отдалечени или периферни региони в Съюза; подчертава, че когато се използва държавна помощ за насърчаване на услуги от общ интерес, целта следва да бъде ползата за потребителите и гражданите, а не подсилването на интереси на определени кръгове; 40. подчертава факта, че данъчното облагане продължава да бъде преди всичко въпрос от национална компетентност, като се има предвид вземането на решенията с единодушие в Съвета и това, че следователно изборът на политика зависи от политическите възгледи и ориентация на съответните национални правителства и парламенти; отбелязва обаче, че данъчното облагане може да се използва като инструмент за предоставяне на скрита държавна помощ на дружества, което може да създаде неравни условия на конкуренция на вътрешния пазар; поради това подчертава необходимостта да се гарантира, че националните данъчни политики не нарушават лоялната конкуренция и следователно, че данъчната политика и политиката в областта на конкуренцията се прилагат последователно в рамките на вътрешния пазар; приветства факта, че работната група за държавната помощ под формата на данъчни предимства стана постоянен орган; призовава да бъдат предоставени достатъчно човешки ресурси и инструменти за разследване на работната група; призовава за яснота по отношение на актуалното състояние на разследванията на държавните помощи във връзка с такива въпроси, включително броя на разследваните случаи; подчертава, че в рамките на вътрешния пазар новите участници и дружества, включително МСП, които не използват агресивни данъчни практики, се санкционират; приветства задълбочените разследвания на Комисията на антиконкурентни практики, като избирателни данъчни предимства и режими за облагане на допълнителната печалба; приветства по-специално насоките, съдържащи се в известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, които обхващат по-специално данъчните постановления; призовава държавите членки да прекратят нелоялните конкурентни практики помежду си, които се основават на необосновани данъчни стимули; призовава Съвета да приеме предложението за ОКООКД; изразява съжаление, че съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, неплатени данъци, възстановени от бенефициери на незаконна данъчна помощ, се връщат на държавата, която е предоставила помощта; призовава Комисията да работи по решаване на този проблем; подчертава, че последващите преговори с Обединеното кралство следва да включват зачитането на лоялната конкуренция и гаранция, че Обединеното кралство не следва да има възможност да предоставя държавна помощ под формата на сделки с привилегировани условия; 41. подчертава значителната концентрация на веригата на доставки на храни, при което няколко дружества формират олигопол на световния пазар на семена и пестициди в ущърб на потребителите, земеделските стопани, околната среда и биологичното разнообразие; посочва, че такава структура ще направи земеделските стопани още по-технологически и икономически зависими от малко на брой глобално интегрирани платформи за обслужване на едно гише, ще доведе до производството на ограничено разнообразие от семена, ще отклони тенденциите в областта на иновациите от приемането на модел на производство, който зачита околната среда и биологичното разнообразие, и в крайна сметка, в резултат на намалена конкуренция, ще генерира по-малко иновации и по-ниско качество на крайните продукти; призовава Комисията, с оглед спадането на земеделските доходи, засягащо по-специално малките земеделски стопани, да насочи своите усилия към гарантирането на достойни приходи за земеделските стопани, особено на притежаващите малки и средни стопанства; 42. счита, че е от съществено значение Комисията да следи по-строго използването на патенти в селскостопанския сектор; 43. приветства инициативи като рамката за „интелигентни села“, която стимулира населените места да станат по-гъвкави, да използват по-добре своите ресурси и да участват по-активно в конкуренцията на единния пазар, както и да повишат своята привлекателност и качеството на живот на жителите на селските райони; 44. признава потенциала на технологията на блок-веригите за финансови услуги; предупреждава обаче, че използването на тази технология за набиране на средства трябва да се регулира с цел да се избегне прекомерният дъмпинг по отношение на регулираните финансови пазари, рисковете за инвеститорите, както и рисковете от изпиране на пари; във връзка с това призовава Комисията да предложи регулаторна рамка за първоначалното предлагане на монети (ICO); 45. изразява загриженост относно неотдавнашното одобрение на сливането на Bayer и Monsanto от страна на Комисията и нейното признание, че в решението си не е взела предвид целите, залегнали в ДФЕС, по-специално за безопасност на храните, защита на потребителите, околната среда и климата; 46. счита, че е важно да се вземат мерки срещу предприятията, участващи в секторите на предлагане на пазара и разпространение на веригата за доставки на храни, които създават изкривяване на пазарите на селскостопански продукти в ущърб на земеделските доходи и потребителските цени; 47. приветства подхода, възприет от Комисията при оценката на хоризонталните сливания, на все по-голямо съсредоточаване върху конкуренцията в областта на иновациите, по-специално при сливания, които включват пазари с интензивна научноизследователска и развойна дейност, и отбелязва, че оценката на сливанията следва да се извършва от перспективата на целия вътрешен пазар; призовава Комисията да предложи преглед на Регламента на ЕО относно сливанията и да анализира до каква степен следва да ѝ се предоставят правомощията, както понастоящем е в случая на редица държави членки, да приема мерки за защита на европейския обществен ред и на правата и принципите на ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС, включително опазването на околната среда; 48. отново подчертава предварителното заключение на Комисията, че Google злоупотребява с доминантната си позиция на пазара като търсачка, като предоставя неправомерно предимство на своите продукти; подчертава, че е необходимо истинско структурно разделение между общите и специализираните услуги за търсене на дружеството, за да се прекрати тази злоупотреба; 49. отбелязва, че Съдът на Европейския съюз тълкува член 101 от ДФЕС, като взема предвид различните цели на Договорите; подчертава обаче, че тясното тълкуване на член 101 от ДФЕС с хоризонталните насоки на Комисията все повече се счита за пречка за сътрудничеството на по-малките участници на пазара за приемането на по-високи екологични и социални стандарти; счита, че Комисията следва да създаде правна сигурност относно условията, при които колективните договорености на организациите на производители, включително кооперациите, техните асоциации и междубраншовите организации, които се приемат по цялата верига на доставки на храни за целите на устойчивостта и справедливите трудови стандарти, следва да бъдат оценявани съгласно законодателството в областта на конкуренцията, и да насърчава подобни инициативи в рамките на политиката в областта на конкуренцията; подчертава, че такъв подход не следва да възпрепятства производството на стоки с по-ниски цени, по-специално в сектори, в които потребителите са по-чувствителни към цените; подчертава също значението на принципа на пропорционалност, което означава, че ограничаването на конкуренцията не може да надхвърля необходимото за постигането на общия интерес; 50. изтъква съвместно договорените цели на енергийния съюз и посочва конкретно измерението на сигурността, декарбонизацията на икономиката, солидарността и доверието; подчертава важността на това да се гарантира, че европейските енергийни пазари се основават на принципите на правовата държава, конкуренцията, разнообразието от енергийни източници и доставчици, предвидимостта и прозрачността, и на това да не се допуска участниците на пазара, установени в Съюза или в трета държава, да държат доминантна позиция в ущърб на конкурентите и потребителите; призовава във връзка с това за по-засилен контрол, а когато е необходимо — за налагане на мерки и задължения срещу такива участници на пазара; отбелязва по-специално, че стратегията, прилагана от някои енергийни дружества за разделянето на пазара на газ на ЕС и вследствие на това на потенциално нарушаване на антитръстовите правила на ЕС, трябва да бъде надлежно разгледана; освен това признава, че правнообвързващите ангажименти, поети от държавите членки като част от Парижкото споразумение относно изменението на климата, няма да се реализират без наличието на конкретни държавни мерки за насърчаване и създаване на стимули за производството и използването на енергия от възобновяеми източници; отбелязва предстоящото преразглеждане на насоките относно държавната помощ и енергетиката, което вече няма да изключва два от секторите, извличащи максимална полза от държавните субсидии — ядрената енергетика и добива на изкопаеми горива, и което осигурява по-голяма гъвкавост за енергията от възобновяеми източници, произведена от потребителите; подчертава значението на доизграждането на енергийния съюз чрез интеграция на пазарите, особено чрез инвестиции в междусистемни електропроводи, където е необходимо и въз основа на пазарните условия и търговския потенциал, както и чрез увеличаване на капацитета за търговия в съществуващите междусистемни електропроводи; следователно подчертава, че всяко одобрение на държавна помощ за механизми за осигуряване на капацитет трябва да бъде подложено на тест за обективна необходимост, включително разглеждане на алтернативни мерки, по-специално по-ефективно използване на съществуващите междусистемни връзки; подчертава, че механизмите за осигуряване на капацитет често представляват значителни разходи за потребителите и функционират като „скрита субсидия“ за подкрепа на нерентабилни и замърсяващи електроцентрали, което налага да се гарантира, че тези схеми не са отворени за най-замърсяващите активи при одобряването на всяко предоставяне на държавна помощ; 51. подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността, когато се предвиждат публично-частни партньорства, за да се изключи възможността те да бъдат използвани от партньорите от частния сектор за осигуряване на конкурентни предимства пред техните конкуренти; 52. приветства разследването на Комисията относно практиките на ценообразуване при животоспасяващи лекарства, по-специално по случая Aspen; 53. подчертава значението на предоставянето на еднакви права на всички въздушни превозвачи, когато летят до или от ЕС; признава, че за съжаление случаят невинаги е такъв за авиодружествата от ЕС, които действат извън Съюза и са предмет на нелоялни практики, засягащи конкуренцията; призовава Комисията да се справи с антиконкурентните практики, които отслабват също и законодателството в областта на защитата на потребителите; подчертава отново важността на това да се гарантира лоялна конкуренция между въздушните превозвачи на ЕС и въздушните превозвачи от трети държави; 54. подчертава значението на конкурентоспособния транспортен сектор; отбелязва, че единният пазар за превози все още предстои да бъде допълнен с железопътния сектор, който е най-фрагментиран; приветства предприетите от Комисията стъпки за насърчаване на доизграждането и подобряването на функционирането на вътрешния пазар на автомобилния превоз на пътници; 55. потвърждава отново, че новите инфраструктурни проекти, включително свързващите дадена държава членка с трета държава, трябва да бъдат предмет на европейското законодателство, по-специално на правилата за обособяване и формиране на пазарните цени; 56. подчертава значението и необходимостта от подходящи финансови и човешки ресурси в Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията и в националните компетентни органи, както и от ИТ и цифрови познания, необходими за справяне с предизвикателствата, породени от основаната на данни и алгоритми икономика; във връзка с това подкрепя предложеното направление за конкуренция в програмата за единния пазар по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.; 57. подчертава, че при изготвянето на постановления в областта на конкуренцията Комисията трябва да зачита вътрешния пазар като един общ единен пазар, а не като няколко независими местни или национални пазара; 58. подчертава, че международното сътрудничество е от съществено значение за ефективното прилагане на принципите на конкурентното право и избягването на несъответствия във връзка със средствата за защита и резултатите от действията по правоприлагане; във връзка с това счита, че най-добрият начин за подобряване на правилата и практиките за конкуренцията в световен мащаб е участието в справедливи и прозрачни дискусии; подкрепя активното участие на Комисията, на националните и когато е целесъобразно, на регионалните органи за защита на конкуренцията в Международната мрежа по конкуренцията; 59. приветства Директивата ЕМК+, която ще подобри значително ефективното и последователно прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията в целия Съюз, като гарантира, че националните органи за защита на конкуренцията разполагат с подходящи инструменти, ресурси и гаранции за независимост, включително прозрачен процес за избор или номиниране на ръководство, и като ги оправомощи да налагат възпиращи глоби за нарушения на конкуренцията; оценява своевременната помощ, оказана от Комисията на държавите членки във връзка с прилагането на тази директива; 60. призовава Комисията да гарантира, че всяко бъдещо търговско споразумение осигурява равни условия, особено по отношение на конкуренцията и държавната помощ; подчертава, че държавната помощ следва да бъде разрешена само в изключителни и обосновани случаи, които са уредени със закон, за да се избегне нарушаването на конкуренцията на пазара, като същевременно се предвидят изключения и обосновки, свързани с постигането на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата; припомня, че „след като дружествата се развиват в световен мащаб, същото трябва да направят и правоприлагащите органи в областта на конкуренцията“, не на последно място поради разпространението на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), и че развитието на цифровата икономика доведе до прекомерна концентрация на пазара и до господстващо положение в някои сектори; счита, че глобалните правила за конкуренция и най-високата степен на координация между органите за защита на конкуренцията, включително по отношение на обмена на информация в хода на процедури в областта на конкуренцията, са предварителни условия за развитието на справедлива търговия в световен мащаб; 61. припомня, че международните търговски и инвестиционни споразумения следва да съдържат специална и ефективна глава в областта на конкуренцията; 62. призовава Комисията да увеличи усилията си, за да покаже амбиция за отваряне на международните пазари за обществени поръчки и за увеличаване на достъпа на европейските дружества до публично-частни партньорства в трети държави; счита за необходимо да бъде намалена асиметрията в достъпа до договори за обществени поръчки между Съюза и трети държави, най-вече САЩ и Китай; призовава всички търговски партньори на ЕС да осигурят недискриминационен достъп за европейските предприятия и работници до своите пазари на обществени поръчки; приветства подновеното обсъждане на инструмента за международните обществени поръчки, с който се установява необходимата реципрочност в случаите, когато търговските партньори ограничават достъпа до своите пазари на обществени поръчки, и призовава Европейския съвет да го приеме бързо; подкрепя усилията на Комисията за отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави чрез двустранни търговски партньорства; припомня, че дружествата, които работят в непазарни условия и се ръководят от геополитически съображения, биха могли да надделеят на практика над всеки конкурент в търговете за възлагане на европейски обществени поръчки; призовава Комисията да извършва мониторинг на тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки и да не допуска европейски предприятия и работници да страдат от нелоялна конкуренция, произтичаща от държавно контролирани предприятия; 63. изтъква, че борбата срещу нелоялните търговски практики, включително със средствата на политиката в областта на конкуренцията, е необходима, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, които носят ползи на работниците, потребителите и предприятията и са един от приоритетите на търговската стратегия на ЕС; подчертава, че в Документа за размисъл относно извличането на ползи от глобализацията се посочва, че Съюзът трябва да предприеме стъпки за възстановяване на справедливите условия на конкуренция; приветства включването на разпоредби относно политиките в областта на конкуренцията в Споразумението за икономическо партньорство с Япония и във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада; въпреки това изразява съжаление, че тези разпоредби остават с ограничен обхват и не предвиждат ефективно правоприлагане и разрешаване на спорове; обръща внимание на значението на включването на амбициозни разпоредби относно конкуренцията във всички търговски споразумения и на осигуряването на спазването на тези разпоредби, с цел да се гарантират справедливи правила; 64. приветства предложението за създаване на европейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции; счита, че това е полезен инструмент за защита на европейските предприятия със стратегическо значение от нелоялни търговски практики, които могат да навредят на сигурността и обществения ред, както и за защита на зачитането на принципите на лоялната конкуренция в ЕС; 65. подчертава особеното значение на антисубсидийния инструмент в борбата с нелоялната конкуренция в глобален мащаб и на създаването на еднакви условия по отношение на правилата на ЕС за държавната помощ; в този контекст изразява съжаление, че през 2017 г. Китайската народна република отново създаде най-голям брой нови пречки пред търговията за европейските предприятия и работници и беше обект на повечето европейски антисубсидийни процедури; 66. изразява загриженост във връзка с митническата политика на САЩ и нейното отражение върху конкурентоспособността на европейските предприятия; подчертава, че усилията на Комисията за възстановяване на равновесието в търговията със САЩ следва да са решителни, но балансирани, пропорционални и съвместими с правилата на Световната търговска организация (СТО); 67. призовава Комисията да увеличи усилията си за насърчаване на лоялната конкуренция на световния пазар, включително чрез борба с необоснованото използване на тарифни бариери и субсидии на световния пазар посредством засилено сътрудничество с други държави на форуми като СТО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), групата държави Г-20 и Световната банка; припомня действията, предприети в рамките на СТО между 1996 и 2004 г. по отношение на взаимодействието между търговската политика и политиката в областта на конкуренцията, и изразява съжаление, че оттогава този въпрос не е част от работната програма на СТО; подчертава, че разпоредбите в споразуменията на СТО, като член IX от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), предоставят основа за по-нататъшно сътрудничество между членовете на СТО по въпроси, свързани с конкуренцията; поради това призовава за постигане на нов напредък по време на 12-ата Министерска конференция на СТО за гарантиране на лоялна международна конкуренция; 68. изразява загриженост относно предполагаемата неспособност на СТО да се справи с непазарните икономики и да противодейства на нарушенията на конкуренцията, предизвикани от субсидиите и държавната намеса, независимо от силната си убеденост в основополагащата роля на СТО; приветства тристранното действие на САЩ, Япония и ЕС за съответното ѝ реформиране; 69. призовава Комисията да увеличи своята подкрепа за МСП в ЕС, за да могат те да защитават и упражняват правата си в случай на нелоялни търговски практики, т.е. при дъмпинг и субсидиране от страна на държави извън ЕС; признава в този контекст усилията на Комисията за борба срещу нелоялната конкуренция посредством предизвикалите голям интерес дела срещу известни дружества, но подчертава, че осигуряването на спазването на правилата за лоялна конкуренция по отношение на МСП също е от първостепенно значение; 70. подчертава, че ефективното изпълнение на разпоредбите относно устойчивото развитие, включени в търговските споразумения, е важно за подобряването на условията на живот в държавите партньори и за защитата на европейските предприятия от нелоялна конкуренция; приветства въвеждането на екологични и социални критерии при реформата на антисубсидийните и антидъмпинговите мерки. 71. посочва, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията не постига желаните резултати, тъй като, въпреки че се прилага с цел защита на лоялната конкуренция между всички участници на вътрешния пазар, със специален акцент върху интересите на потребителите, реалността е, че поради неравенството в рамките на веригата за доставки на храни земеделските производители са изправени пред неприемлива степен на натиск; счита, че интересите на потребителите и селскостопанските производители следва да бъдат поставени на едно и също равнище; 72. счита, че поради специфичните характеристики на селскостопанските дейности колективните организации са от съществено значение за укрепването на позициите на първичните производители в хранителната верига и за постигането на целите на ОСП, определени в член 39 от ДФЕС, и че поради това колективните дейности, осъществявани от организациите на производителите и техните асоциации, включително планирането на производството, търговските преговори и договорните споразумения, трябва да се считат за съвместими с член 101 от ДФЕС; подчертава, че обединяването на земеделските стопани в организации на производителите засилва тяхната позиция във веригата за доставка на храни; 73. счита, че моделът на междубраншовите организации представлява успешна форма на секторно управление, тъй като структурира и организира обмена между всички участници в даден сектор, справедливо представени в нейната структура, като предоставя възможност за предаване на икономическа и техническа информация и за по-добро разпределение на рисковете и печалбите; счита, че ОСП следва да благоприятства различни, удачно структурирани модели на сътрудничество, какъвто е настоящият, за да улесни създаването на междубраншови организации на европейско равнище; 74. счита, че в съответствие с настоящите тенденции правомощията на организациите на производителите и на междубраншовите организации трябва да бъдат засилени допълнително, така че да може да се постигне равновесие на силите в преговорите между земеделските стопани и търговците на дребно във веригата за доставка на храни; счита, че съфинансирането от ЕС за създаването и функционирането на тези организации следва да бъде увеличено; 75. призовава Комисията да улесни прилагането на колективни инструменти за управление на пазара в случай на криза посредством инструменти, които не се нуждаят от публични средства, като изтегляне на продукти от пазара чрез споразумения между оператори по веригата за доставка на храни; счита, че подобна мярка би могла да се прилага от самите междубраншови организации; 76. счита, че въвеждането на европейския пазар на продукти от трети страни, които не отговарят на същите социални, здравни и екологични стандарти, поставя европейските производители в ситуация на нелоялна конкуренция; поради това призовава за защита на уязвимите сектори и за системно прилагане на принципите на реципрочност и съответствие по отношение на селскостопанските продукти, както при бъдещите, така и при текущите търговски преговори; призовава Комисията да включи този аспект в преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС; 77. подчертава, че достъпът до вътрешния пазар на ЕС следва да зависи от спазването на съответствие със санитарните, фитосанитарните и екологичните стандарти; отправя искане към Комисията, с оглед гарантирането на лоялна конкуренция, да насърчава прилагането на еквивалентни мерки и контрол между трети държави и Европейския съюз по отношение на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните; отбелязва, че спазването на най-високи стандарти за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните може да означава по-високи разходи и поради това занижаването на стандартите може да доведе до антиконкурентно поведение; 78. изтъква, че климатичните бедствия, на които стават жертва земеделските стопани, оказват въздействие върху пазара и отслабват позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни; припомня, че съгласно антидъмпинговите правила на ЕС(10), които се прилагат, наред с другото, към селскостопанския сектор, екологичният дъмпинг създава нелоялна конкуренция; настоява да бъдат взети предвид интересите на европейските граждани, изискващи устойчиво и щадящо околната среда общество; поради това призовава Комисията, като вземе предвид функционирането на единния пазар и ползите за обществото като цяло, да предвиди изключения от правилата за конкуренция с цел улесняване на хоризонталното и вертикалното сътрудничество в контекста на инициативите за устойчивост; 79. изтъква, че понятието „справедлива цена“ не следва да се разглежда като възможно най-ниската цена за потребителите, а вместо това трябва да бъде разумна и да дава възможност за справедливо възнаграждение на всяка страна в рамките на веригата за доставки на храни; подчертава, че потребителите имат и други интереси освен ниските цени, които включват хуманното отношение към животните, екологичната устойчивост, развитието на селските райони, инициативите за намаляване на използването на антибиотици и предотвратяване на антимикробната резистентност и други; 80. приветства факта, че регламентът „Омнибус(11)“ въвежда процедура, посредством която обединенията на земеделските стопани могат да изискат от Комисията становище с незадължителен характер относно съвместимостта на дадено съвместно действие с общата дерогация от правилата на конкуренцията в съответствие с член 209 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (Общ регламент за ООП); призовава Комисията, с оглед на препоръката на работната група за селскостопанските пазари, да изясни обхвата на общата селскостопанска дерогация, нейното припокриване с адаптираните дерогации в членове 149 и152 и по този начин да определи по-точно изключението, така че да направи приложимо и осъществимо спирането на прилагането на член 101 от ДФЕС, когато това е необходимо; 81. отбелязва, че през 2013 г. индивидуалният таван на помощта de minimis в селскостопанския сектор беше удвоен (от 7 500 EUR на 15 000 EUR) с цел да се подпомогне справянето със зачестилите кризисни ситуации в областта на климата, здравето и икономиката; отбелязва, че по същото време националният таван de minimis беше коригиран само в незначителна степен (от 0,75% на 1% от стойността на националната селскостопанска продукция), което намали свободата на действие на държавите членки да подпомагат земеделските стопанства, изпитващи затруднения; поради това подкрепя предложението на Комисията на държавите членки и на регионите да се предостави повече гъвкавост в рамките на селскостопанските правила de minimis; 82. приветства постигнатото с регламента „Омнибус“ развитие с оглед на улесняването на прилагането на разпоредбите на член 222 от Общ регламент за ООП, което позволява временни дерогации от правото в областта на конкуренцията; при все това призовава Комисията да изясни прилагането на членове 219 и 222 от Общ регламент за ООП с оглед на предприемането на мерки в случай на смущения и сериозно нарушаване на равновесието на пазара, тъй като поради съществуващата правна несигурност във връзка с тези два члена никой не ги прилага поради страх от възможно неизпълнение на правила, установени от компетентните органи в отделните държави членки; 83. припомня, че бе извършено значително хоризонтално и вертикално преструктуриране, което доведе до по-нататъшна консолидация във вече концентрираните сектори, свързани с производството на семена, селскостопански химикали и торове, с животинската генетика и селскостопанската техника, както и в преработката и търговията на дребно; призовава Комисията да гарантира в този контекст и след придобиването на Monsanto от групата Bayer, които заедно контролират приблизително 24% от световния пазар на пестициди и 29% от световния пазар на семена, защитата на интересите на земеделските стопани, гражданите и околната среда в ЕС. 84. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните и където е приложимо, на регионалните органи на държавите членки за защита на конкуренцията и на националните парламенти на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Правна информация - Политика за поверителност |