Европейският парламент,

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор към Комисията относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (O-000135/2018 – B8-0005/2019),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по правата на жените и равенството между половете,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 8 и 153 (относно равенството между мъжете и жените), членове 10 и 19 (относно недискриминацията) и членове 6, 9 и 168 (относно общественото здраве),

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 2 и 3 от него, в които се определя принципът на равенство между половете и недискриминация като основна ценност на Съюза;

—  като взе предвид Хартата на основните права, и по-специално член 21 (относно недискриминацията), член 23 (относно равенството между жените и мъжете) и член 35 (относно закрилата на здравето) от нея;

—  като взе предвид Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети през септември 1995 г., и Международната конференция за населението и развитието (Конференцията от Кайро), проведена през септември 1994 г., и нейната програма за действие, както и резултатите от конференциите за тяхното преразглеждане,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция),

—  като взе предвид заключенията от годишния колоквиум от 2017 г. за основните права на тема „Правата на жените в бурни времена“, организиран от Комисията,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че понятието „враждебни реакции“ може да бъде определено като противопоставяне на прогресивни изменения в обществото, отстъпване от вече придобити права или поддържане на съществуващата неравнопоставеност, и като има предвид, че враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете будят особено силна тревога; като има предвид, че такова противопоставяне може да се упражнява независимо от социалния произход или възрастта на дадено лице, може да бъде както формално, така и неформално, и може да включва пасивни или активни стратегии за противодействие срещу по-нататъшния напредък, като се правят опити за промяна на законодателството или политиките, която в крайна сметка би ограничила правата, които гражданите вече са придобили; като има предвид, че това се придружава от разпространението на фалшиви новини и вредни стереотипни представи;

Б.  като има предвид, че правата на жените са права на човека;

В.  като има предвид, че степента на равенство между половете често е показател и първи предупредителен сигнал за влошаващото се положение с основните права и ценности, включително демокрацията и принципите на правовата държава, в дадено общество; като има предвид, че усилията за ограничаване или подкопаване на правата на жените често са показателни за наличието на един по-широк обществен конфликт;

Г.  като има предвид, че всички държави членки са поели задължения съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират, защитават и съблюдават основните права и правата на жените;

Д.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите, което следва да се прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в ежедневието;

Е.  като има предвид, че в член 8 от ДФЕС се заявява, че „във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“; като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за премахването на тези неравенства;

Ж.  като има предвид, че индексът за равенството между половете показва, че неравенството е трайно, като между 2005 и 2015 г. е постигнат незначителен напредък; като има предвид, че във всички държави членки все още е необходимо да се постигнат значителни подобрения, за да се превърне обществото в общество, характеризиращо се с равенство между половете, в което жените и мъжете се ползват с еднаква степен на представителство, уважение и сигурност във всички области на живота и труда; като има предвид, че всички извличат ползи от въздействието на политиките за равенство между половете, които оказват положително влияние върху цялото общество; като има предвид, че липсата на напредък по въпросите, свързани с правата на жените, е равнозначно на регресия;

З.  като има предвид, че развитието на политиките за равенство следва да се основава на достъпа до равни възможности за жените и мъжете, като същевременно подкрепя жените и мъжете при съвместяването на професионалния и личния им живот;

И.  като има предвид, че напредъкът по отношение на равенството между половете и насърчаването на правата на жените не е нито автоматичен, нито линеен; като има предвид, че за защитата и постигането на напредък по отношение на равенството между половете са необходими постоянни усилия;

Й.  като има предвид, че дискриминацията спрямо жените може да се проявява под множество форми, включително структурна, свързана с работното място и икономическа дискриминация, която може да бъде скрита и невидима, тъй като е повсеместна;

К.  като има предвид, че през настоящото десетилетие сме свидетели на видима и организирана офанзива на световно и европейско равнище срещу равенството между половете и правата на жените, включително в ЕС, като тя е особено осезаема в няколко от държавите членки;

Л.  като има предвид, че тези враждебни реакции се проявяват и на равнището на ЕС, като фактът, че в началото на настоящия парламентарен мандат Комисията реши да не продължи прилагането на стратегията за равенството между половете, продължава да е повод за съжаление;

М.  като има предвид, че изглежда, че основните мишени на враждебните действия срещу правата на жените и равенството между половете са едни и в различните държави и включват ключови области на институционалната и политическата рамка за равенството между половете и правата на жените, например интегрирането на принципа на равенство между половете, социалната закрила и защитата на труда, образованието, сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права, предотвратяването на насилието срещу жените и на насилието, основано на пола, както и борбата с тях, правата на ЛГБТИ+, заемането от жени на ръководни длъжности и работната среда, както и подходящото финансиране за организациите и движенията за защита на правата на жените и други права на човека; като има предвид, че някои активисти и организации, борещи се срещу правата на човека, имат за цел чрез своите стратегии да отменят съществуващите закони в областта на основните права на човека, свързани със: сексуалността и възпроизводството, включително правото на достъп до модерни форми на контрацепция, технологиите за асистирана репродукция или безопасния аборт; равенството за лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ+); достъпа до изследванията в областта на стволовите клетки, както и правото на смяна на половата идентичност или пола без страх от правните последствия;

Н.  като има предвид, че жените са засегнати в особено голяма степен от несигурната заетост и различните форми на нетипична заетост; като има предвид, че равнището на безработица се повиши рязко през периода 2008 — 2014 г. вследствие на дълбоката икономическа криза, която разтърси целия ЕС, и че през 2014 г. процентът на безработните жени (10,4%) все още беше по-висок от този на мъжете (10,2%); като има предвид, че икономическата криза оказа въздействие върху целия Европейски съюз, като по-специално селските райони са изправени пред опустошителни равнища на безработица, бедност и обезлюдяване, които засягат най-вече жените;

О.  като има предвид, че женските организации и групи и защитниците на правата на жените послужиха като катализатор и оглавиха промените в законодателството и политиките през последното десетилетие с оглед на развитието и прилагането на правата на жените; като има предвид, че те са изправени пред значителни предизвикателства по отношение на достъпа до финансиране поради ограничителните критерии и административната тежест, както и поради все по-враждебната среда, която вече не им дава възможност да изпълняват ефективно своите задачи от обществен интерес;

П.  като има предвид, че много от държавите членки все още не са ратифицирали или транспонирали Истанбулската конвенция, и като има предвид, че съществуват държавни ограничения относно достъпа до сексуални и репродуктивни права в Европейския съюз;

Р.  като има предвид, че през първата половина на 2018 г. в няколко държави членки имаше враждебни реакции срещу Истанбулската конвенция, която беше претекст за изказвания, проповядващи вражда и омраза, насочени по-конкретно към ЛГБТИ+; като има предвид, че нито Съветът, нито Европейският съвет не се противопоставиха на тези реакции;

С.  като има предвид, че през 2017 г. Съветът на Европа предупреди, че сексуалните и репродуктивните права на жените са застрашени, тъй като няколко членове са се опитали да ограничат законодателството относно достъпа до аборт и контрацепция; като има предвид, че по подобен начин през август 2018 г. Комитетът на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените и Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания публикуваха съвместно изявление, в което те подчертаха, че достъпът до безопасен и законен аборт, както и достъпът до свързаните с това услуги и информация, са основни аспекти на репродуктивното здраве на жените, и същевременно призоваха държавите да престанат да отстъпват от постигнатото по отношение на сексуалните и репродуктивните права на жените и момичетата, чието здраве и чийто живот се излагат на рискове по този начин; като има предвид, че Европейският парламент призна, че отказът на гарантиран и законен достъп до аборт представлява насилие срещу жените;

Т.  като има предвид, че в някои държави членки организациите, които се противопоставят активно на сексуалните и репродуктивните права на жените, получават пълната подкрепа на правителствата под формата на публично финансиране, което им позволява да организират координирани дейности на международно и европейско равнище;

У.  като има предвид, че образованието за взаимоотношенията, сексуалността и равенството между половете, което отговаря на стандартите на Световната здравна организация (СЗО) за образованието в областта на сексуалността и нейния план за действие относно сексуалното и репродуктивното здраве, не се предоставя във всички държави членки, което означава, че не се прилагат международните насоки в това отношение; изразява безпокойството си във връзка с нарастващото противодействие срещу такова образование и заклеймяването на лицата, които участват в него, от страна на определени политически движения, като противодействието в много случаи се дължи на кампании за дезинформация относно съдържанието на сексуалното образование в много държави членки, които възпрепятстват предоставянето на такова осведомително, важно и приобщаващо образование за всички;

Ф.  като има предвид, че вековните патриархални структури в цял свят служат за потискане на жените и правата на жените и за запазване на неравенството между половете; като има предвид, че преодоляването на тези структури ще доведе до конфликт с различни позиции и механизми на властта по целия свят;

Х.  като има предвид, че насърчаването на равенството между половете и инвестирането в жените е от полза за цялото общество, тъй като жените, които разполагат с икономически средства и с възможности да изпълняват ръководна роля, ще инвестират в здравето, храненето, образованието и благосъстоянието на своите деца и семейства;

1.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отдават приоритетно значение на равенството между половете, правата на жените и правата на ЛГБТИ+ и правата на жените, включително правата на най-уязвимите малцинства, и да продължат да бъдат силно ангажирани с тях; напомня на всички държави членки за техните задължения да защитават правата на жените и да насърчават равенството между половете; призовава за широко осъждане на изказванията и мерките, които подкопават правата, автономността и еманципацията на жените във всички области; отбелязва, че активното насърчаване на основаното на права равенство между половете и интегрирането на принципа на равенство между половете като цяло са важен начин за борба с враждебните реакции;

2.  отбелязва, че по своето естество и въздействие и по своята интензивност враждебните реакции срещу правата на жените се различават в различните държави и региони, като в някои случаи те остават на равнището на реториката, докато в други се изразяват в конкретни мерки и инициативи; като има предвид обаче, че тези реакции се наблюдават в почти всички държави членки; счита, че враждебните реакции се обуславят също от дебатите и политическите опции;

3.  отбелязва, че независимостта на жените чрез социална и икономическа еманципация изисква политики, насочени към работното място, подпомагане на борбата с крещящите неравенства и дискриминацията на работното място и гарантиране на по-добро заплащане и по-добро регулиране на труда и работното време, придружени от мерки за противодействие и забрана на всички форми на несигурна заетост и за защита на правото на колективно договаряне;

4.  отбелязва, че най-уязвими спрямо тези враждебни реакции са жените от малцинствените групи, включително от половите, сексуалните, етническите и религиозните малцинства;

5.  подчертава, че равенството между половете не може да бъде постигнато, ако не всички жени могат да постигнат равни права, включително жените от религиозни и етнически малцинствени групи, които се сблъскват с междусекторно неравенство;

6.  осъжда новите тълкувания и новият акцент на политиката за равенство между половете, преобразуващи я в политика за семейството и майчинството, които се наблюдават в някои държави членки; отбелязва, че това се отнася само до определени групи и не представлява приобщаващ подход; освен това отбелязва, че тази политика не се стреми към устойчива структурна промяна, която би довела до устойчиво подобряване на правата на жените и на равенството между половете;

7.  призовава държавите членки да гарантират защитата и признаването на правата на жените и правата на ЛГБТИ+ като принципи на равенството в рамките на демокрацията и принципите на правовата държава; въпреки това счита, че утвърждаването на правата на жените в законодателството не е достатъчно за постигане на равенство между половете и че то не може да бъде постигнато, ако държавите членки не транспонират, приемат и в крайна сметка прилагат и налагат спазването на съответните закони, за да защитават в пълна степен правата на жените; изразява съжаление, че към правата на жените не се подхожда цялостно като към ръководен принцип на всички национални и европейски публични политики, придружен от съответния бюджет; счита, че е изключително важно да се инвестира в предотвратяване на враждебните реакции по пътя на образованието; призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността на обществеността за значението на защитата на правата на жените и равенството между половете и премахването на стереотипните представи за половете, както и за ползите за обществото от тях, както и да продължат да подкрепят разработването и разпространението на основани на факти научни изследвания и информация в областта на правата на жените;

8.  призовава всички държави членки да се ангажират със съответните международни договори и конвенции и да ги спазват, както и да съблюдават принципите, заложени в тяхното основно законодателство, като начин за гарантиране на зачитането и разширяването на правата на малцинствата и жените, включително правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и равенството между половете като цяло;

9.  подчертава, че предотвратяването на всички форми на насилие срещу жените, включително вредните традиционни практики, и борбата с тях продължават да се сблъскват с множество предизвикателства; изразява загриженост във връзка с различните форми на насилие, които се проявяват все по-силно, например сексистките изказвания и изказванията, насочени срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица, омразата към жените и онлайн насилието, включително тормоза и преследването, както и насилието срещу жените на работното място или в контекста на трафика на хора и проституцията; припомня, че е необходимо да се прилагат превантивни и защитни мерки за жените и момичетата с оглед на насилието, основано на пола, и извършителите на насилие да бъдат изправяни пред съда, като същевременно се гарантира, че приютите за жени разполагат с подходящо равнище на финансиране, персонал и подкрепа; припомня, че е изключително важно да се прилагат Директивата за правата на жертвите, Директивата относно европейската заповед за защита и Директивата за борба с трафика на хора; подчертава, че е необходимо да се преодолее липсата на съпоставими данни, за да може лицата, които разработват политиките, да бъдат надлежно информирани за тези нови тенденции; призовава да продължат да се провеждат кампании на равнището на ЕС и държавите членки за повишаване на обществената осведоменост относно борбата с основаното на пола и домашното насилие;

10.  призовава членовете на ЕП да прилагат политика на нулева толерантност към характеризиращите се с омраза сексистки изказвания по време на пленарните сесии, като изменят Правилника за дейността на ЕП чрез включването на забрана на подобни изказвания;

11.  отново отправя призив в Европейския парламент да бъдат приложени възможно най-ефективните мерки за борба със сексуалния тормоз с цел постигане на действително равенство между половете; призовава за провеждането на външен одит, за да се изведат на преден план най-добрите оперативни правила с оглед на въвеждането на задължително обучение за всички служители на Парламента, включително за членовете на Парламента, на тема „Уважение и достойнство на работното място“, както и за преустройството на двете комисии, отговарящи по въпросите, свързани с тормоза, така че в тях да се включат независими експерти и да се зачита равенството;

12.  счита, че съдействието на мъжете е важна част от напредъка по отношение на равенството между мъжете и жените и премахването на насилието срещу жените;

13.  осъжда кампанията срещу Истанбулската конвенция срещу насилието срещу жените и нейното погрешно тълкуване; изразява загриженост във връзка с отхвърлянето на нормата за нулева толерантност към насилието срещу жени и насилието, основано на пола, по която има силен международен консенсус; посочва, че самата същност на принципите на правата на човека, равенството, автономността и достойнството се поставя под въпрос; призовава Съвета да приключи от името на ЕС ратифицирането и пълното прилагане на Истанбулската конвенция и да се застъпи за нейното ратифициране от всички държави членки;

14.  отбелязва, че се счита, че в някои държави членки домашното насилие е най-разпространената форма на насилие, и изразява загриженост във връзка с увеличаващия се брой жени, които са подложени на домашно насилие;

15.  изразява своето възмущение от увеличаването на насилието срещу жени, което беше брутално отразено в обезпокоителния брой убийства;

16.  отбелязва, че в много случаи жертвите на основано на пола насилие, включително домашно насилие, имат ограничен достъп до правосъдие и подходяща защита въпреки законодателството за борба с всички форми на насилие и че законите не се прилагат и изпълняват в достатъчна степен; призовава държавите членки да гарантират, че всички жертви на основано на пола насилие и домашно насилие получават правна помощ, чувствителна към аспектите на пола, с цел да се избегнат повторното им превръщане в жертва и безнаказаността и да се повиши сигнализирането за подобни престъпления;

17.  изтъква тревожната тенденция, при която пространството на гражданското общество се свива в цял свят и в Европа и се увеличават инкриминирането, бюрокрацията и ограниченията на средствата за организациите, защитаващи основните права, включително организациите и активистите в областта на правата на жените;

18.  изразява силната си подкрепа за широко разпространените инициативи, включително инициативи на местно равнище, за равенство между половете, насърчавани от женски организации и движения, както и солидарността си с тях; подчертава необходимостта от непрекъсната финансова подкрепа, за да се гарантира, че работата им може да продължи; съответно призовава за увеличаване на финансирането от държавите членки и ЕС за финансовите инструменти на разположение на тези организации; настоява, че достъпът до тези средства трябва да предполага по-малко бюрокрация и че той не следва да бъде дискриминационен по отношение на целите и дейностите на организациите;

19.  съответно изразява загриженост относно информацията за намаляването на ресурсите, с които разполагат организациите за защита на правата на жените и приютите за жени в много от държавите членки;

20.  призовава държавите членки да предоставят достатъчно финансови ресурси за използването на инструментите за борба с всички видове насилие, и по-конкретно насилието срещу жените;

21.  насочва вниманието към тенденцията в някои държави членки да се създават паралелни неправителствени структури, състоящи се от лица и организации, които подкрепят правителството; подчертава, че е важно да има критично настроени, разнообразни неправителствени структури с оглед на защитата на правата на жените и равенството между половете, както и с оглед на развитието на обществото като цяло;

22.  призовава Комисията и държавите членки да преразгледат своите механизми за разпределение, мониторинг и оценка на финансирането и да гарантират, че те са чувствителни от гледна точка на пола и са адаптирани към проблемите, пред които са изправени някои конкретни организации и движения, особено малките и средните организации и движения, при появата на враждебни реакции, както и да прилагат тези инструменти за оценка на въздействието и за бюджетиране, съобразено с равенството между половете, когато това е целесъобразно; призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането за защитата и насърчаването на правата на жените и равенството между половете, включително за сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС и по света;

23.  призовава Комисията да предостави пряка и значителна финансова подкрепа за организациите на жените в тези държави, които изпитват системно намаляване на финансирането и атаки от страна на организации на гражданското общество, с оглед да се гарантира възобновяването на прекъснатите услуги за защита и подкрепа на жените и техните права, както и да се направи преглед на финансирането, за да се гарантира, че разпределянето на финансиране от ЕС от страна на държавите членки подпомага организации, чиито дейности и услуги са недискриминационни, приобщаващи и насочени към подпомагане на жертвите, и които не поддържат свързаните с пола стереотипи, традиционните роли на половете или нетолерантността;

24.  счита, че проституцията е тежка форма на насилие и експлоатация;

25.  призовава Комисията да насърчи извършването на оценка на настоящата ситуация с проституцията в ЕС, чиято мрежа от трафиканти се възползва от единния пазар, и да отпусне финансови ресурси за програмите, които предоставят възможност на жертвите на трафик на хора и експлоатация да намерят изход от проституцията;

26.  призовава Комисията да включи разпространението и подобрението на сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази сфера в следващата стратегия за общественото здраве;

27.  призовава държавите членки да прекратят и отменят съкращенията, които се прилагат по отношение на програмите за равенство между половете, обществените услуги и по-специално предоставянето на медицински грижи, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве;

28.  изразява съжаление, че в някои държави членки продължителността на отпуска по майчинство се определя от икономическата сфера, без да се вземат предвид социалните и здравните фактори, които се отразяват както на жените, така и на децата; припомня, че защитата на правата във връзка с майчинството и бащинството и на родителските права върви ръка за ръка със защитата на трудовите права и сигурността на работното място;

29.  припомня, че гарантирането на равенство между половете и преодоляването на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете носят значителни социални и икономически ползи за семействата и обществата;

30.  призовава за целенасочени инициативи за икономическо овластяване на жените и за решаване на въпроса за сегрегацията на половете и достъпа на жените до пазарите на труда, по-специално в областите на предприемачеството сред жените, цифровизацията и сферата на науките, технологиите, инженерството и математиката, с цел борба с цифровото разделение между половете;

31.  подчертава, че е необходимо жените да бъдат овластени и да имат възможност да участват във вземането на решения и да заемат ръководни длъжности с цел да се оборят отрицателните стереотипни представи;

32.  призовава да се предприемат реални действия за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете, която оказва отрицателно въздействие върху социалното и икономическото положение на жените; подчертава, че гарантирането и активното прилагане на колективното договаряне, стимулирането на трудовите възнаграждения, забраната на всички форми на несигурна заетост и регулирането на трудовите права са ключови стъпки за преодоляване на разликата в заплащането между половете;

33.  подчертава, че събирането на данни, групирани по пол, трябва да бъде подобрено допълнително в области като неформалната заетост, предприемачеството и достъпа до финансиране, достъпа до здравни услуги, насилието срещу жени и неплатения труд; подчертава необходимостта от събиране и използване на качествени данни и доказателства с оглед на разработването на политики въз основа на информацията и доказателствата;

34.  изразява съжаление във връзка с това, че бюджетирането, съобразено с равенството между половете, не е признато като хоризонтален принцип в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., и призовава Съвета спешно да измени съответния регламент, като по този начин потвърди ангажимента си спрямо равенството между половете; призовава Комисията и държавите членки да прилагат съобразени с равенството между половете подходи към бюджетирането по начин, който да проследява изрично каква част от публичните средства са насочени към жените, и да водят борба със свързаните с пола враждебни реакции, като гарантират, че всички политики за мобилизиране на ресурси и разпределяне на разходи насърчават равенството между половете;

35.  отбелязва, че интегрирането на принципа на равенство между половете е част от обща стратегия относно равенството между половете, и съответно подчертава, че ангажиментът на институциите на ЕС в тази област е от основно значение; в този контекст изразява съжаление, че не е приета стратегия на ЕС относно равенството между половете за периода 2016—2020 г., като стратегическият ангажимент за равенство между половете е принизен до работен документ на службите на Комисията; отново отправя призива си към Комисията да приеме стратегия на ЕС за правата на жените и равенството между половете;

36.  настоятелно призовава Съвета да сложи край на блокирането на Директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия (т.нар. Директива относно жените в управителните съвети), за да се обърне внимание на значителния дисбаланс между жените и мъжете при вземането на икономически решения на най-високо равнище;

37.  настоятелно призовава Съвета да сложи край на блокирането на Директивата относно прилагането на принципа на равно третиране извън пазара на труда без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, която има за цел да разшири защитата срещу дискриминацията чрез хоризонтален подход;

38.  отново призовава Комисията да преразгледа преработената Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1) и настоятелно призовава за предприемане на целесъобразни законодателни последващи действия въз основа на препоръките на Комисията от 2014 г. относно прозрачността на заплащането с цел премахване на трайната разлика в заплащането на жените и мъжете;

39.  изразява съжаление, че работата по Директивата за отпуска по майчинство беше преустановена;

40.  призовава Комисията да изготви съгласувана и цялостна пътна карта за постигане на равенство между половете и защита на равните права на жените, включително елиминиране на всички форми на насилие срещу жените;

41.  призовава Комисията да следи отблизо насърчаването и състоянието на равенството между половете в най-засегнатите държави членки, като обръща особено внимание на институционалната, политическата и законодателната рамка;

42.  изразява загриженост във връзка с това, че противниците на репродуктивните права и автономността на жените оказват значително влияние върху националното законодателство и националната политика, по-конкретно в някои държави членки, като се стремят да подкопават здравните и репродуктивните права на жените, особено във връзка с достъпа до семейно планиране и контрацепция и опитите да се ограничи или да се отмени правото на доброволно прекратяване на бременността; отново заявява, че е необходимо да се приемат политики за защита на майчинството и отглеждането на деца, като се гарантира стабилността на работното място и на социалното подпомагане, както и да се приемат политики, които да осигуряват инфраструктура за семейна подкрепа, съоръжения за предучилищно образование и домашни грижи за болните и възрастните хора;

43.  изразява критичното си отношение към злоупотребата с феминизма и борбата за правата на жените с цел подбуждане към расизъм;

44.  препоръчва на държавите членки да гарантират, че на всички млади хора се предоставя образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията; счита, че по-широкообхватните образователни стратегии са ключов инструмент за предотвратяването на всички форми на насилие, по-конкретно на основаното на пола насилие, особено в юношеска възраст;

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.