Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0198(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0414/2018

Внесени текстове :

A8-0414/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/02/2019 - 10.4

Приети текстове :

P8_TA(2019)0118

Приети текстове
PDF 279kWORD 86k
Четвъртък, 14 февруари 2019 г. - Страсбург Окончателна версия
Механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст ***I
P8_TA(2019)0118A8-0414/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (COM(2018)0373 – C8-0228/2018 – 2018/0198(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0373),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 175, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0228/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0414/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 440, 6.12.2018 г., стр.124.
(2) OВ C .


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) /... на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст
P8_TC1-COD(2018)0198

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 175, трета алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  За постигането на целта за социално и икономическо сближаване, заложена в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 175, трета алинея от ДФЕС предвижда възможността да се вземе решение за специфични действия извън рамките на фондовете, посочени в първата алинея на споменатия член. Хармоничното развитие на територията на целия Съюз и по-засиленото икономическо, социално и териториално сближаване предполагат засилване на териториалното сътрудничество. За целта е уместно да бъдат приети необходимите мерки за подобряване на условията за изпълнение на действията за териториално сътрудничество.

(2)  В член 174 от ДФЕС се признават предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, и се предвижда, че Съюзът следва да обръща специално внимание на тези региони, когато разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. Поради нарастването на броя на сухопътните и морските граници, Съюзът и неговите непосредствени съседи в Европейската асоциация за свободна търговия („ЕАСТ“) имат 40 вътрешни сухопътни граници.

(2a)   За да се подобри животът на гражданите в трансгранични региони по морски граници или в трансгранични региони между държавите членки и трети държави, прилагането на настоящия регламент и използването на механизъм за преодоляване на правните и административните пречки следва да бъдат разширени, така че да обхванат всички региони на Съюза, като в същото време се спазва правото на Съюза. [Изм. 1]

(3)  В своето съобщение „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“(4) („Съобщението относно граничните региони“) Комисията заяви, че през последните десетилетия процесът на европейска интеграция е помогнал за превръщането на регионите по вътрешните граници от предимно периферни райони в райони на растеж и възможности. Изграждането на единния пазар през 1992 г. даде тласък на производителността в Съюза и намали разходите чрез премахването на митническите формалности, хармонизирането или взаимното признаване на техническите правила и намаляването на цените вследствие на конкуренцията; за 10 години вътрешната търговия в ЕС се увеличи с 15 %, бе постигнат допълнителен растеж и бяха създадени около 2,5 милиона допълнителни работни места.

(4)  Съобщението относно граничните региони също предостави доказателства в подкрепа на факта, че все още съществуват редица правни пречки в граничните региони, особено тези, свързани със здравните услуги, регулирането на пазара на труда, данъците, развитието на бизнеса, и пречки, свързани с различията в административната култура и националната правна уредба. Нито финансирането за Европейското териториално сътрудничество, нито институционалната подкрепа за сътрудничество от Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) са достатъчни сами по себе си за преодоляване на тези пречки, които възпрепятстват ефективното сътрудничество.

(5)  От 1990 г. програмите по цел „Европейско териториално сътрудничество“, по-известна като „Interreg“(5), подкрепят програми за трансгранично сътрудничество в граничните региони на Съюза, включително тези по границите с държавите от ЕАСТ. Финансирани са хиляди проекти и инициативи, помогнали да се подобри европейската интеграция. Основните постижения на програмите на Interreg включват: по-голямо доверие, повишена свързаност, подобрена околна среда, по-добро здравеопазване и икономически растеж. От проекти „от хората за хората“ до инфраструктурни инвестиции и подкрепа за инициативи за институционално сътрудничество, Interreg донесе истинска промяна за граничните региони и спомогна за тяхното преобразяване. Чрез Interreg бе подкрепяно и сътрудничеството по някои морски граници. Правните пречки все пак не са от такова решаващо значение за морските граници заради физическата невъзможност те да бъдат преминавани ежедневно или няколко пъти в седмицата за работа, учене и обучение, пазаруване, използване на съоръжения и услуги от общ икономически интерес или комбинация от тези цели или за бърза спешна намеса.

(6)  Финансовата подкрепа от Interreg за трансграничното сътрудничество бе допълнена от ЕГТС, създадени след 2006 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета(6). Въпреки това, в съответствие с член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1082/2006 ЕГТС не могат да упражняват регулаторни правомощия за преодоляване на правни и административни пречки в трансграничен контекст.

(7)  В своето Съобщение относно граничните региони Комисията посочва, наред с други мерки, инициатива, започната по време на люксембургското председателство през 2015 г.: редица държави членки обмислят ползите от нов инструмент за опростяване на трансграничните проекти, който би позволил — на доброволни начала и по споразумение между компетентните органи — правилата в една държава членка да се прилагат в нейната съседка. Това ще се отнася за конкретен проект или за определено действие, ограничени във времето, локализирани в граничен регион и инициирани от местни или регионални органи.

(8)  Макар че редица ефективни механизми за трансгранично сътрудничество вече съществуват на междуправителствено, регионално и местно равнище в някои региони на Съюза, те не обхващат всички гранични региони на Съюза. С цел да се допълнят съществуващите системи е необходимо да се създаде доброволен механизъм за преодоляване на правни и административни пречки във всички гранични региони („механизма“) („механизмът“), но това не възпрепятства създаването на алтернативни сравними механизми според конкретните нужди на национално, регионално или местно равнище. [Изм. 2]

(9)  При пълно зачитане на конституционната и институционалната структура на държавите членки, използването на механизма следва да бъде е доброволно по отношение тези гранични региони в дадена държава членка, където съществува друг ефективен механизъм или такъв може да бъде създаден със съседните държави членки. Той трябва да се състои от две мерки: подписването и сключването на европейски трансграничен ангажимент („ангажимента“) или подписването на европейска трансгранична декларация („декларацията“). Държавите членки следва да могат да изберат да използват инструмент, който според тях е по-полезен. [Изм. 3]

(9a)   Компетентните органи на държавите членки, държавите, субектите или регионите, които участват, следва да приемат, в съответствие със своите конституционни и правно определени специфични правомощия, предложеното ad hoc правно решение преди сключването и подписването на ангажимента или подписването на декларацията съгласно настоящия регламент. [Изм. 4]

(10)  Ангажиментът следва да бъде с непосредствено действие, което означава, че по силата на сключването на ангажимента някои правни разпоредби на една държава членка се прилагат на територията на съседна държава членка. Следва също така да се допусне приемането на законодателен акт от държавите членки, за да се даде възможност за сключването на ангажимент, като така да се предотврати ситуация, при която националното законодателство, официално прието от законодателен орган, се дерогира от орган, различен от посочения законодателен орган, и за сметка на правната яснота и/или прозрачността.

(11)  За сметка на това декларацията ще изисква законодателна процедура в държавата членка. Органът, приемащ декларация, следва да направи официално изявление, че в рамките на определен срок ще задейства законодателната процедура, необходима, за да се измени обичайно приложимото национално право и да се приложи, посредством изрична дерогация, правото на съседна държава членка, за да се премахнат пречките пред изпълнението на съвместни трансгранични проекти. [Изм. 5]

(12)  Правните пречки се усещат предимно от лицата, които си взаимодействат по сухопътните граници, например трансгранични работници, тъй като някои от тях преминават границите ежедневно или ежеседмично. С цел насочване на ефекта от настоящия регламент към регионите, които са най-близо до границата и с най-висока степен на интеграция и взаимодействие между съседните държави членки, настоящият регламент следва да се прилага за трансграничните региони, а именно територията, обхваната от съседни гранични региони по сухопътната или морската граница в две или повече държави членки, които са региони от ниво 3 по NUTS(7). Това не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат механизма също така по отношение на морските и външните граници, различни от тези с държавите от ЕАСТ, доброволно по отношение на всички заинтересовани страни. [Изм. 6]

(13)  С цел координиране на задачите на различните органи (които в някои държави членки включват националните и регионалните законодателни органи) в рамките на дадена държава членка и между органите на една или повече съседни държави членки, всяка държава членка, която избере да прилага механизма, следва да бъде задължена да създаде национално звено за трансгранична координация и, когато е приложимо целесъобразно, регионални звена за трансгранична координация и да определи техните задачи и компетентност на различните етапи на механизма, които обхващат започване, сключване/подписване, изпълнение и мониторинг на ангажиментите и декларациите. [Изм. 7]

(14)  Комисията следва да създаде звено за координация на равнището на Съюза, както беше обявено в Съобщението относно граничните региони. Това звено за координация следва да си сътрудничи с различните национални и, когато е относимо, регионални звена за трансгранична координация. Комисията следва да създаде и поддържа база данни относно ангажиментите и декларациите в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(8).

(15)  В настоящия регламент следва да се определи процедурата за сключване на ангажимент или приемане на декларация и да се опишат подробно различните етапи: подготовка и представяне на инициативен документ, предварителен анализ от страна на държавата членка, която следва да приложи правните разпоредби на съседната държава членка, изготвяне на ангажимента, който трябва да се сключи, или декларацията, която трябва да се приеме, и накрая, процедура по сключване на ангажимента или приемане на декларацията. Елементите, които трябва да бъдат включени в инициативния документ, проектите и окончателните версии на ангажиментите и декларациите следва също да бъдат подробно описани, както и приложимите срокове.

(16)  По-конкретно с настоящия регламент следва да се определи кой може да бъде инициатор на съвместен проект. Тъй като механизмът следва да подобри изпълнението на трансграничните проекти, първата група следва да бъдат структурите, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на такива съвместни проекти. Терминът „проект“ следва да се разбира в широк смисъл, като той включва конкретен елемент от инфраструктурата и/или редица дейности във връзка с дадена територия. На второ място, местен или регионален орган, намиращ се в даден трансграничен регион или упражняващ публична власт в този трансграничен регион, следва да бъде оправомощен да поеме инициативата да приложи националното право, което представлява пречка, но изменението на или дерогацията от това право е извън неговата институционална компетентност. На трето място, инициатор следва да бъдат структурите, създадени за трансгранично сътрудничество, разположени във или обхващащи поне частично даден трансграничен регион, включително ЕГТС или подобни структури, за които е предвидено да организират трансграничното развитие по структуриран начин. Накрая, органи, специализирани в областта на трансграничното сътрудничество, които могат да бъдат запознати и с ефективни решения, намерени на други места в Съюза за подобни проблеми, следва също да бъдат в състояние да започнат инициатива. С цел да се създаде взаимодействие между структурите, пряко засегнати от тези пречки, и тези с опит в трансграничното сътрудничество като цяло, всички групи могат съвместно да задействат механизма.

(17)  Ключовият участник в държавите членки, от който се изисква да сключи ангажимент или приеме декларация, следва да бъде съответното национално или регионално звено за трансгранична координация, което да осъществява връзка с всички компетентни органи в своята държава членка и със съответните звена в съседната държава членка. Следва също така да бъде ясно определено, че звеното за трансгранична координация може да реши дали следва да се започне процедурата, водеща до сключването на ангажимент или приемането на декларация, или за една или повече правни пречки вече е било намерено решение, които може да се приложи. От друга страна, следва също да се установи, че държавата членка, чиито правни разпоредби следва да се прилагат в другата държава членка, може да откаже такова прилагане извън своята територия. Всяко решение трябва да бъде надлежно обосновано и съобщено в срок на всички партньори. [Изм. 8]

(18)  С настоящия регламент следва да се установят подробни правила за изпълнението, прилагането и мониторинга на ангажиментите и декларациите, които да бъдат сключени и подписани.

(19)  Въвеждането на ангажимент с непосредствено действие следва да се състои в прилагането на национални разпоредби на друга държава членка при изпълнението на съвместни проекти. Това означава или изменение на правно обвързващи административни актове, които вече са приети в съответствие с обичайно приложимото национално право, или, когато това все още не е извършено, приемането на нови административни актове, основаващи се на законодателството на друга държава членка, в срок, договорен с всички партньори, за да може съвместните проекти да се стартират навреме. Когато компетентните органи са няколко, като всеки от тях е отговорен за различни аспекти на сложна правна пречка, ангажиментът следва да се придружава от график за всеки един от тези аспекти. Приемането и предаването на тези изменени или нови административни актове следва да се урежда от националното законодателство относно административните процедури при спазване на принципа на субсидиарност. [Изм. 9]

(20)  Изпълнението на декларацията следва да се състои предимно в подготовка и представяне на законодателно предложение за изменение на действащото национално законодателство или за предвиждане на дерогация от него. След приемането им тези изменения или дерогации следва да бъдат направени обществено достояние и след това да бъдат изпълнени също както ангажиментите чрез изменение и приемане на правно обвързващи административни актове.

(21)  Следва да се следи за спазването на правата и задълженията на адресатите на правно обвързващите актове. На държавите членки следва да се позволи да решат дали мониторингът да се възложи на органите на държавата членка, която е прехвърлила своите правни разпоредби, тъй като тези органи са по-добре запознати с тези правила, или дали мониторингът да се възложи на органите на държавата членка, в която тези разпоредби са приети за прилагане, тъй като тези органи са по-добре запознати с останалата част от правната система на ангажиращата се държава членка и приложимото към адресатите право.

(22)  Следва да бъде ясно предвидена защитата на лицата, пребиваващи в трансгранични региони, пряко или косвено засегнати от прилагането и мониторинга върху ангажимент и измененото законодателство по силата на декларация, които се смятат за ощетени поради действие или бездействие при прилагането. Както при ангажимента, така и при декларацията правото на съседната държава членка се прилага в ангажиращата се държава членка като инкорпорирано в собственото ѝ законодателство, и поради това правната защита попада в компетентността на съдилищата на ангажиращата се държава членка дори когато лицата законно пребивават в прехвърлящата държава членка. Същият принцип следва да се прилага и за средствата за правна защита срещу държавата членка, чийто административен акт е оспорен. Различен подход следва да се прилага обаче за оспорването на мониторинга върху прилагането на ангажимента или декларацията. В случаите, в които орган от прехвърлящата държава членка е приел да осъществява мониторинг върху прилагането на изменените правни разпоредби на ангажиращата се държава членка и може да действа по отношение на лицата, пребиваващи в трансграничен регион, за сметка на органите на ангажиращата се държава членка, но от свое име, компетентните съдилища следва да са тези на държавата членка, в която тези лица пребивават законно. От друга страна, когато компетентният прехвърлящ орган не може да действа от свое име, а само от името на компетентния ангажиращ се орган, компетентните съдилища са тези на ангажиращата се държава членка, независимо от законното пребиваване на лицето.

(23)  С настоящия регламент следва да се определят правилата относно неговото изпълнение, мониторинга върху неговото прилагане и задълженията на държавите членки по отношение на техните национални правила за прилагане.

(24)  Във връзка със създаването на база данни съгласно член 8 7 на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за определяне на правилата за управлението на тази база данни, защитата на данните и модела, който трябва да се използва, когато информацията относно изпълнението и използването на механизма се представя от звено за трансгранична координация. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(9). За целите на практическото прилагане и координацията Комитетът за координация на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде комитетът, компетентен за процедурата за приемане на актове за изпълнение. [Изм. 10]

(25)  Националните правила за прилагане трябва да уточнят кои гранични региони на дадена държава членка са обхванати от ангажимента или декларацията. Тогава Комисията ще бъде в състояние да прецени дали държавата членка е избрала различен механизъм за границите, за които нищо не е посочено. [Изм. 11]

(26)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни (член 8), правото на образование (член 14), свободата при избор на професия и правото на труд (член 15), по-специално свободата на лицата да търсят работа, да работят, да упражняват правото си на установяване и да предоставят услуги във всички държави членки, свободата на стопанска инициатива (член 16), достъпа до социална сигурност и социална помощ (член 34), достъпа до здравни грижи (член 35) и достъпа до услуги от общ икономически интерес (член 36) и високо равнище на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие (член 37). [Изм. 12]

(27)  Условията за териториално сътрудничество следва да се създадат в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Държавите членки предприеха индивидуални, двустранни или дори многостранни инициативи за преодоляване на правните пречки от гранично естество. Тези механизми обаче не съществуват във всички държави членки или не за всички граници на дадена държава членка. Инструментите за финансиране (основно Interreg) и правните инструменти (основно ЕГТС), предоставяни на равнището на ЕС, до момента не бяха достатъчни за преодоляването на правните пречки от гранично естество в целия Съюз. Следователно целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а по-скоро, поради мащаба или последиците на предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Поради това са необходими допълнителни действия от страна на законодателя на Съюза.

(28)  Съгласно принципа на пропорционалност, изложен в член 5, параграф 4 от ДЕС, съдържанието и формата на действията на Съюза не могат да надхвърлят необходимото за постигането на целите на Договора. Използването на специфичния механизъм, създаден съгласно настоящия регламент, за преодоляване на правни пречки в трансгранични региони е доброволно и по никакъв начин не изключва използването на алтернативни сравними инструменти. Когато държава членка вземе решение да продължи да преодолява правни пречки по отношение на границата си конкретен съвместен проект с една или повече съседни държави членки в конкретен трансграничен регион чрез ефективни механизми, които е създала на национално равнище или които е създала официално или неофициално заедно с една или повече съседни държави членки, не е необходимо да бъде избран механизмът, установен по силата на настоящия регламент. Също така, ако държава членка реши по отношение на границата си конкретен съвместен проект с една или повече съседни държави членки да се присъедини към съществуващ ефективен механизъм, създаден официално или неофициално от една или повече съседни държави членки, при условие че механизмът дава възможност за присъединяване, отново не е необходимо да бъде избран механизмът, установен по силата на настоящия регламент. Накрая, ако държава членка реши заедно с една или повече съседни държави членки да създаде официално или неофициално нов ефективен механизъм с цел преодоляване на правни пречки, възпрепятстващи изпълнението на съвместен проект в трансгранични региони, не е необходимо да бъде избран механизмът, установен по силата на настоящия регламент. Ето защо настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на целите си за трансграничните региони, за които държавите членки не разполагат с ефективни механизми за преодоляване на правни пречки. [Изм. 13]

(28a)   Настоящият регламент следва да бъде в съответствие с принципа на субсидиарност. Той по никакъв начин не засяга суверенитета на държавите членки, нито противоречи на техните съответни конституции. [Изм. 14]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  С настоящия регламент се въвежда доброволен механизъм, който да позволи прилагането в една държава членка по отношение на даден определен съвместен проект в трансграничен регион на правните разпоредби на друга държава членка, когато прилагането на правните разпоредби на първата държава членка би представлявало правна пречка, възпрепятстваща една или повече правни пречки, възпрепятстващи изпълнението на съвместен проект („механизмът“). [Изм. 15]

2.  Механизмът се състои от една от следните мерки:

а)  сключването на европейски трансграничен ангажимент, който има непосредствено действие;

б)  приемане на европейска трансгранична декларация, което би изисквало законодателна процедура в държавата членка.

3.  С настоящия регламент се установяват:

а)  организацията и задачите на звената за трансгранична координация в държавите членки;

б)  координиращата роля на Комисията по отношение на механизма;

в)  правната защита на лицата, които пребивават в трансграничен регион или които живеят там за ограничен период, във връзка с механизма. [Изм. 16]

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага по отношение на трансграничните региони съгласно определението в член 3, точка 1.

2.  Когато държавата членка включва няколко териториални единици със законодателни правомощия, настоящият регламент се прилага и за тези териториални единици, в т.ч. за съответните органи или правни разпоредби.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „трансграничен регион“ означава територията, обхваната от съседни гранични региони по сухопътната или морската граница в две или повече държави членки, които са региони от ниво 3 по NUTS; [Изм. 17]

(2)  „съвместен проект“ означава всяка част от инфраструктурата с въздействие в даден трансграничен регион или всяка услуга от общ икономически интерес, предоставяна в даден трансграничен регион, независимо дали това въздействие се проявява и от двете страни на границата или само от едната ѝ страна; [Изм. 18]

(3)  „правна разпоредба“ означава всяка правна или административна разпоредба, правило или административна практика, приложима(о) за съвместен проект, независимо дали се приема или прилага от законодателен или изпълнителен орган;

(4)  „правна пречка“ означава всяка правна разпоредба относно планирането, разработването, набирането на персонал, финансирането или функционирането на даден съвместен проект, която създава спънки пред присъщия за граничните региони потенциал при трансгранично взаимодействие;

(5)  „инициатор“ означава субект, който идентифицира правните една или повече правни пречки и задейства механизма, като представя инициативен документ; [Изм. 19]

(6)  „инициативен документ“ означава документ, изготвен от един или повече инициатори за задействане на механизма;

(7)  „ангажираща се държава членка“ означава държавата членка, на чиято територия ще се прилагат една или повече правни разпоредби на прехвърлящата държава членка по силата на европейски трансграничен ангажимент („ангажимента“) или европейска трансгранична декларация („декларацията“), или — в случаите, когато липсва подходяща правна разпоредба, — ще бъде намерено ad hoc правно решение;

(8)  „прехвърляща държава членка“ означава държавата членка, чиито правни разпоредби ще се прилагат в ангажиращата се държава членка по силата на ангажимент или декларация;

(9)  „компетентен ангажиращ се орган“ е органът в ангажиращата се държава членка, компетентен да приеме прилагането на правните разпоредби на прехвърлящата държавата членка на своя територия по силата на ангажимент или, в случая на декларация — да се ангажира със започването на законодателната процедура, необходима за дерогиране на вътрешните правни разпоредби;

(10)  „компетентен прехвърлящ орган“ означава органът в прехвърлящата държава членка, компетентен за приемането на правните норми, които ще се прилагат в ангажиращата се държава членка, и/или за прилагането им на неговата собствена територия;

(11)  „район на прилагане“ означава района в ангажиращата се държава членка, където ще се прилага правната разпоредба на прехвърлящата държава членка или постигнатото ad hoc правно решение.

Член 4

Варианти за преодоляването на правни пречки от държавите членки

1.  Дадена държава членка трябва или да избере Държавите членки могат да изберат механизма или да предпочете предпочетат да използва съществуващите използват други начини за преодоляване на правни пречки, затрудняващи осъществяването на съвместен проект в трансгранични региони на конкретна граница с една или повече съседни държави членки. [Изм. 20]

2.  Дадена държава членка може също да реши, по отношение на конкретна граница съвместен проект в трансгранични региони с една или повече съседни държави членки, да се присъедини към използването на съществуващ ефективен начин, създаден официално или неофициално от една или повече съседни държави членки, или тя прилага механизма по отношение на декларацията. [Изм. 21]

3.  Държавите членки могат също така да използват прилагат механизма в трансграничните региони по морските граници или в трансграничните региони към съвместен проект в трансграничен регион между една или повече държави членки и една или повече трети държави или една или повече отвъдморски страни и територии доброволно по отношение на всички заинтересовани страни. [Изм. 22]

4.  Държавите членки уведомяват Комисията за всички решения, приети съгласно настоящия член.

Член 5

Звена за трансгранична координация

1.  Когато дадена Всяка държава членка избере механизма, тя създава или определя едно или повече звена за трансгранична координация по един от следните начини: [Изм. 23]

а)  определя на национално или регионално равнище или и на двете равнища звено за трансгранична координация като отделен орган;

б)  създава звено за трансгранична координация в рамките на съществуващ орган или структура на национално или регионално равнище;

в)  възлага на подходящ орган или структура допълнителни задачи като национално или регионално звено за трансгранична координация.

2.  Ангажиращата се държава членка и прехвърлящата държава членка също така определят:

а)  дали става въпрос за звено за трансгранична координация или за компетентен ангажиращ се/прехвърлящ орган, който може да сключи и подпише ангажимент и да реши, че приложимото национално право ще се дерогира от датата на влизане в сила на този ангажимент; или

б)  дали става въпрос за звено за трансгранична координация или за компетентен ангажиращ се/прехвърлящ орган, който може да подпише декларация и да предвиди официално в нея, че компетентният ангажиращ се орган ще направи необходимото за приемането на законодателни или други актове от компетентните законодателни органи в тази държава членка в рамките на определен срок.

3.  Държавите членки информират Комисията за определените звена за трансгранична координация до датата, от която започва де се прилага настоящият регламент.

Член 6

Задачи на звената за трансгранична координация

1.  Всяко звено за трансгранична координация е натоварено най-малко със следните задачи:

а)  да прилага процедурата, определена в членове 10 и 11;

б)  да координира изготвянето, подписването, изпълнението и мониторинга на всички ангажименти и декларации, касаещи територията на неговата държава членка;

в)  да създаде и поддържа база данни, обхващаща всички звена за трансгранична координация, по отношение на територията на неговата държава членка;

г)  да осъществява връзка със звената за трансгранична координация в съседна държава членка или държави членки и със звената за трансгранична координация в други териториални единици със законодателни правомощия в собствената си държава членка или в друга държава членка, ако такива звена съществуват; [Изм. 24]

д)  да осъществява връзка с Комисията;

е)  да подпомага Комисията във връзка с базата данни относно декларациите и ангажиментите.

2.  Всяка държава членка или всяка териториална единица със законодателни правомощия в тази държава членка може да реши да възложи на съответните звена за трансгранична координация и следните задачи:

а)  когато е приложимо, сключване на ангажименти или приемане на декларации по силата на член 16, параграф 2 и член 17, параграф 2;

б)  при поискване от даден инициатор, подкрепа за този инициатор чрез, наред с другото, идентифициране на компетентния ангажиращ се орган в същата държава членка или компетентния прехвърлящ орган в друга държава членка;

в)  по искане на даден компетентен ангажиращ се орган, намиращ се в друга държава членка без собствено звено за трансгранична координация, извършване на предварителен анализ на инициативен документ; [Изм. 25]

г)  мониторинг върху изпълнението на всички ангажименти и декларации, касаещи територията на неговата държава членка;

д)  напомняне на компетентния ангажиращ се орган да спази сроковете, установени в даден ангажимент или декларация, и изискване на отговор в рамките на определен срок;

е)  информиране на органа, осъществяващ надзор над компетентния ангажиращ се орган, за пропускането на сроковете, предвидени в ангажимент или декларация.

3.  Когато поне една от няколко правни пречки се отнася до въпрос от законодателна компетентност на национално равнище, националното звено за трансгранична координация поема функциите, определени в членове 9—17, и се координира със съответното(ите) регионално(и) трансгранично(и) звено(а) за координация в същата държава членка, освен ако държавата членка не е решила, че задачите, предвидени в членове 14—17, се възлагат на компетентен ангажиращ се орган на национално равнище.

4.  Когато никоя от правните пречки не се отнася до въпрос от законодателна компетентност на национално равнище, компетентното регионално звено за трансгранична координация поема функциите, определени в членове 9—17, и се координира с другото(ите) регионално(и) трансгранично(и) звено(а) за координация в същата държава членка, в случаите, при които повече от една териториална единица е засегната от съвместния проект, освен ако държавата членка не е решила, че задачите, предвидени в членове 14—17, се възлагат на национално звено за трансгранична координация. Компетентното регионално звено за трансгранична координация редовно информира националното звено за трансгранична координация всички процедури относно ангажименти или декларации.

Член 7

Задачи за координация, изпълнявани от Комисията

1.  Комисията изпълнява следните задачи за координация:

а)  осъществява връзка със звената за трансгранична координация;

б)  създава, публикува и поддържа актуален списък актуална база данни на всички национални и регионални звена за трансгранична координация; [Изм. 26]

в)  създава и поддържа база данни за всички ангажименти и декларации.

1a.   Комисията изготвя подкрепяща комуникационна стратегия с цел:

a)  да насърчи обмена на най-добри практики;

б)  да предостави практическа информация и тълкуване на предметния обхват и на тематичната насоченост на настоящия регламент; както и

в)  да разясни точната процедура за сключване на ангажимент или приемане на декларация. [Изм. 27]

2.  Комисията приема акт за изпълнение във връзка с функционирането на базата данни, посочена в параграф 1, буква в), и формуляри, които трябва да се използват при предоставянето на информация от звената за трансгранична координация относно изпълнението и използването на механизма. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 23, параграф 2.

ГЛАВА II

Процедурата за сключване и подписване на ангажимент или за подписване на декларация

Член 8

Изготвяне и представяне на инициативен документ

1.  Инициаторът посочва правната пречка една или повече правни пречки по отношение на планирането, разработването, набирането на персонал, финансирането или функционирането на даден съвместен проект. [Изм. 28]

2.  Инициаторът е някое от следните лица:

а)  публична или частна структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съвместен проект;

б)  един или повече местни или регионални органи, намиращи се в даден трансграничен регион или упражняващи публична власт в този трансграничен регион;

в)  структура със или без юридическа правосубектност, създадена за трансгранично сътрудничество, разположена във или обхващаща поне частично даден трансграничен регион, включително Европейските групи за териториално сътрудничество съгласно Регламент (ЕО) № 1082/2006, еврорегионите и други подобни структури;

г)  организация, създадена от името на трансграничните региони, с цел да се насърчават интересите на трансграничните територии и да се улесни създаването на мрежи от участници и споделянето на опит, като Асоциацията на европейските гранични региони, Mission Opérationnelle Transfrontalière (Трансграничната оперативна мисия) или Централноевропейската служба за трансгранични инициативи; или

д)  няколко от субектите, посочени в букви а)—г), действащи съвместно.

3.  Инициаторът подготвя инициативен документ, съставен в съответствие с член 9.

4.  Инициаторът представя инициативен документ до компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка и изпраща копие до компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка.

Член 9

Съдържание на инициативния документ

1.  Инициативният документ съдържа поне следните елементи:

а)  описание на съвместния проект и на неговия контекст, на съответната правна пречка една или повече съответни правни пречки в ангажиращата се държава членка, както и на обосновката за преодоляване на правната пречка една или повече правни пречки; [Изм. 29]

б)  списък на конкретните законови разпоредби на прехвърлящата държава членка, с които се преодолява правната пречка преодоляват една или повече правни пречки, или, когато не съществуват подходящи законови разпоредби, предложение за ad hoc правно решение; [Изм. 30]

в)  обосновка за района на прилагане;

г)  предвижданата продължителност или, когато това е надлежно обосновано, неограничената продължителност;

д)  списък на компетентните ангажиращи се органи;

е)  списък на компетентните прехвърлящи органи;

2.  Районът на прилагане се ограничава до минимума, необходим за ефективното изпълнение на съвместния проект.

Член 10

Предварителен анализ на инициативния документ от ангажиращата се и прехвърлящата държава членка или държави членки [Изм. 31]

1.  Компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка анализира инициативния документ. То осигурява контактите с всички компетентни ангажиращи се органи и с националните или, където е уместно, други регионални звена за трансгранична координация в ангажиращата се държава членка и с националното звено за трансгранична координация в прехвърлящата държава членка. [Изм. 32]

1a.   В рамките на три месеца от получаването на инициативен документ компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка изпраща предварителните си коментари на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка. [Изм. 33]

2.  В срок от три шест месеца след получаване на инициативния документ компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка предприема едно или повече от следните действия, които се предават на инициатора в писмена форма: [Изм. 34]

а)  информира инициатора, че инициативният документ е изготвен в съответствие с член 9 и следователно е допустим;

б)  изисква, ако е необходимо, представяне на преразгледан инициативен документ или на допълнителна конкретна информация, като същевременно посочва защо и в кой аспект инициативният документ не се счита за достатъчен;

в)  информира инициатора за своята преценка, че не съществува правна пречка, като излага причините и посочва средствата за правна защита срещу това решение съгласно правото на ангажиращата се държава членка;

г)  информира инициатора за своята преценка, че правната пречка една или повече правни пречки се състои състоят от един от случаите, изброени в член 12, параграф 4, и описва ангажимента на компетентния ангажиращ се орган да промени или да адаптира тази правна пречка; [Изм. 35]

д)  информира инициатора за своята преценка, че правната пречка една или повече правни пречки се състои състоят от един от случаите, изброени в член 12, параграф 4, като същевременно излага мотивите си да откаже да промени или адаптира тази правна пречка и посочва средствата за правна защита срещу това решение съгласно правото на ангажиращата се държава членка; [Изм. 36]

е)  ангажира се към инициатора за намиране на решение на правната пречка или пречки в рамките на шест месеца, чрез подписване на ангажимент със звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка или с компетентния прехвърлящ орган, определен от прехвърлящата държава членка, или чрез предлагане на ad hoc правно решение в рамките на правната уредба на ангажиращата се държава членка;

еа)   пренасочва инициатора към избор на съществуващ механизъм съгласно посоченото в член 4, параграф 2, за да се преодолеят една или повече правни пречки, възпрепятстващи изпълнението на съвместния проект, или към директно прехвърляне на инициативни документ на компетентния орган по съответния механизъм; [Изм. 37

еб)   информира инициатора, че една или повече от съответните държави членки са решили да не преодоляват една или повече от правните пречки, установени от инициатора, като са изложили основанията за това решение в писмена форма. [Изм. 38]]

3.  В надлежно обосновани случаи компетентният ангажиращ се орган може да удължи срока, предвиден в параграф 2, буква е), най-много с шест месеца, като информира за това инициатора и прехвърлящата държава членка и същевременно излага причините за това в писмена форма.

Член 11

Предварителен анализ на инициативния документ от прехвърлящата държава членка

При получаване на инициативен документ компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка изпълнява и задачите, изброени в член 10, параграф 2, и може да изпрати предварителните си коментари на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка. [Изм. 39]

Член 12

Последващи действия във връзка с предварителния анализ на инициативния документ

1.  Когато компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка поиска преразгледан инициативен документ или допълнителна конкретна информация, то анализира преразгледания инициативен документ и/или допълнителната конкретна информация и в срок от три шест месеца след получаването им предприема същите действия като тези, които се предприемат при първоначалното предоставяне на инициативния документ. [Изм. 40]

2.  Когато компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка счита, че преразгледаният инициативен документ все още не е в съответствие с член 10 или че допълнителната конкретна информация все още не е достатъчна, в срок от три шест месеца след получаването на преразгледания инициативен документ то информира инициатора в писмен вид за своето решение да прекрати процедурата. Това решение трябва да бъде надлежно обосновано. [Изм. 41]

3.  Когато анализът, извършен от компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка или от компетентния ангажиращ се орган, покаже, че правната пречка, описана една или повече правни пречки, описани в инициативния документ, се основава основават на неправилно разбиране или погрешно тълкуване на съответното законодателство или на липсата на достатъчно информация относно съответното законодателство, процедурата приключва, като инициаторът се информира за преценката, че не съществува правна пречка. [Изм. 42]

4.  Когато правната пречка една или повече правни пречки се състои състоят само в административна разпоредба, правило или административна практика на ангажиращата се държава членка или административна разпоредба, правило или административна практика, които ясно се различават от разпоредба, приета в съответствие със законодателна процедура, и следователно могат да бъдат променяни или адаптирани без законодателна процедура, компетентният ангажиращ се орган информира инициатора в писмена форма за отказа или готовността си да промени или приспособи съответната административна разпоредба, правило или административна практика в срок от осем месеца. [Изм. 43]

5.  В надлежно обосновани случаи компетентният ангажиращ се орган може да удължи срока, предвиден в параграф 4, най-много с осем месеца, като информира за това инициатора и прехвърлящата държава членка и същевременно излага причините за това в писмена форма.

Член 13

Изготвяне на проекта за ангажимент или декларация

Звеното за трансгранична координация или компетентният ангажиращ се орган на ангажиращата се държава членка изготвя проект за ангажимент или декларация в съответствие с член 14 въз основа на инициативния документ.

Член 14

Съдържание на проекта за ангажимент или декларация

1.  Проектът за ангажимент съдържа поне следните елементи:

а)  описание на съвместния проект и на неговия контекст, на съответната правна пречка една или повече съответни правни пречки, както и на обосновката за преодоляване на правната пречка една или повече правни пречки; [Изм. 44]

б)  списъкът на конкретните правни разпоредби, които представляват правна пречка една или повече правни пречки и които следователно няма да се прилагат по отношение на съвместния проект; [Изм. 45]

в)  района на прилагане;

г)  срока на прилагане и обосновката за този срок;

д)  компетентния(те) ангажиращ(и) се орган(и);

е)  конкретната правна разпоредба на прехвърлящата държава членка, която ще се прилага по отношение на съвместния проект;

ж)  предложеното ad hoc правно решение, когато не съществува подходяща правна разпоредба в нормативната уредба на прехвърлящата държава членка;

з)  компетентния(те) прехвърлящ(и) орган(и);

и)  органа или органите на ангажиращата се държава членка, който е/които са компетентен(ни) за изпълнението и мониторинга;

й)  органа или органите от прехвърлящата държава членка, който е/които са предложен(и) да бъде(ат) съвместно определен(и) за изпълнението и мониторинга;

к)  датата на неговото влизане в сила.

Датата на влизане в сила, посочена в буква к), е или датата, на която последното(ият) от двете(ата) звена за трансгранична координация или компетентни органи е подписало/подписал, или датата, на която инициаторът е бил уведомен за това.

2.  В допълнение към елементите, посочени в параграф 1, проектът за ангажимент трябва да включва също така датата на началото на прилагането, която може да бъде:

а)  същата като датата на неговото влизане в сила;

б)  определена с обратна сила;

в)  отложена за по-късен момент.

3.  В допълнение към елементите, посочени в параграф 1, проектът за декларация включва също така официално посочване на датата или датите, до която(ито) всеки компетентен ангажиращ се орган трябва да представи официално предложение до съответния законодателен орган с цел съответно изменение на националните правни разпоредби.

Датата, посочена в първата алинея, не следва да е по-късна от дванадесет месеца след приемането на декларацията.

Член 15

Предаване на проекта за ангажимент или декларация

1.  Когато компетентният ангажиращ се орган изготви проекта за ангажимент или декларация, той предава проекта на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка:

а)  в рамките на максимум три шест месеца след предаването на информацията съгласно член 10, параграф 2 или член 12, параграфи 1 и 2; [Изм. 46]

б)  в рамките на максимум осем месеца съгласно член 12, параграфи 4 и 5.

2.  Когато компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка изготви проекта за ангажимент или декларация или когато го получи от компетентния ангажиращ се орган, той предава проекта на компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка в рамките на сроковете, посочени в параграф 1, буква а) или буква б).

3.  И в двата случая се изпраща копие до инициатора.

Член 16

Задачи на прехвърлящата държава членка при сключването и подписването на ангажимента или при подписването на декларацията

1.  Компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка разглежда проекта за ангажимент или за декларация, получен в съответствие с член 15, и в срок от три шест месеца след получаването на проекта и след консултация с компетентните прехвърлящи органи предприема едно или повече от следните действия: [Изм. 47]

а)  съгласява се с проекта за ангажимент или за декларация, подписва два оригинални екземпляра и изпраща един от тях обратно на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка;

б)  съгласява се с проекта за ангажимент или за декларация, след като го коригира или допълни информацията, посочена в член 14, параграф 1, букви е) и з), подписва два оригинални екземпляра на преразгледания проект за ангажимент или за декларация и изпраща единия екземпляр обратно на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка;

в)  отказва да подпише проекта за ангажимент или за декларация и изпраща подробна обосновка на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка;

г)  отказва да подпише проекта за ангажимент или за декларация и изпраща на компетентното звено за трансгранична координация в ангажиращата се държава членка изменен проект по отношение на информацията, посочена в член 14, параграф 1, букви в), г) и, ако е приложимо, буква ж), както и — по отношение на проекта за ангажимент — информацията, посочена в член 14, параграф 2, с обосновка на измененията.

2.  В държавите членки, в които компетентният прехвърлящ орган подписва ангажимент или декларация, компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка изпраща, в съответствие с букви а) и б) от параграф 1, два един от двата оригинални екземпляра, подписани от прехвърлящия орган, на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка. [Изм. 48]

3.  Когато прехвърлящата държава членка се съгласи в съответствие с буква а) или б) от параграф 1 да подпише ангажимент или декларация, тя трябва също така изрично да потвърди или отхвърли поемането на задачите, които следва да бъдат осъществявани в района на прилагане от компетентния(те) орган(и), който е/които са предложен(и) да бъде(ат) определен(и) съвместно за изпълнението и мониторинга на ангажимента или декларацията съгласно член 14, параграф 1, буква й).

Член 17

Задачи на ангажиращата се държава членка при сключването и подписването на ангажимента или при подписването на декларацията

1.  Компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка разглежда отговора, изпратен от компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка, и предприема в срок от най-много един месец три месеца след получаването му едно или повече от следните действия, които ще бъдат предадени на компетентния прехвърлящ орган в писмена форма: [Изм. 49]

а)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква а) — финализира ангажимента или декларацията, подписва два три оригинални екземпляра и изпраща един от тях за подпис на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка; [Изм. 50]

б)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква б) — изменя ангажимента или декларацията по отношение на информацията в ангажимента или декларацията, обхваната съответно от член 14, параграф 1, букви е) и з), финализира ангажимента или декларацията, подписва два три оригинални екземпляра и изпраща един от тях за подпис на компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка; [Изм. 51]

в)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква в) — информира инициатора и Комисията, като добавя обосновката, изложена от компетентния прехвърлящ орган; [Изм. 52]

г)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква г) — разглежда измененията и или предприема действията по буква б) от настоящия параграф, или започва отново втора процедура по член 9 предприема действията по буква в) от настоящия параграф, като посочва защо някои или всички изменения не могат да бъдат приети от компетентния ангажиращ се орган. [Изм. 53]

2.  При получаване на ангажимента или декларацията, подписан(а) от компетентното звено за трансгранична координация или от компетентния прехвърлящ орган в случаите на параграф 1, буква а) или буква б), или — когато компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка е отговорило положително съгласно втората процедура по параграф 1, буква г) — компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка: [Изм. 54]

а)  предава окончателния ангажимент или декларация на инициатора;

б)  предава втория оригинален екземпляр на компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка;

в)  изпраща копие до всички компетентни ангажиращи се органи;

г)  изпраща копие до звеното за координация на равнището на Съюза; както и

д)  изисква от компетентната служба в ангажиращата се държава членка, която отговаря за извършването на официални публикации, да публикува ангажимента или декларацията.

ГЛАВА III

Изпълнение и мониторинг на ангажиментите и декларациите

Член 18

Изпълнение на ангажимента

1.  Информацията, посочена в член 17, параграф 2, буква в) и изпратена до всички компетентни ангажиращи се органи, се придружава от график, съобразно който всеки от тези органи, когато е приложимо, изменя административните актове, приети съгласно правото, приложимо по отношение на съвместния проект, и приема необходимите административни актове за изпълнение на ангажимента във връзка със съвместния проект с цел спрямо него да се приложи правната разпоредба на прехвърлящата държава членка или ad hoc правно решение.

2.  Копие от графика се изпраща на националното и, когато е уместно, на регионалното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка.

3.  Административните актове, посочени в параграф 1, се приемат и съобщават на инициатора, и в частност на публичната или частната структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съвместен проект, в съответствие с националното право, приложимо по отношение на такива административни актове.

4.  След приемането на всички административни актове по отношение на даден съвместен проект звеното за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка информира звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка и звеното за координация на равнището на Съюза.

5.  Звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка информира, когато е приложимо, компетентните прехвърлящи органи.

Член 19

Изпълнение на декларацията

1.  Всеки компетентен ангажиращ се орган, включен в декларация съгласно член 14, параграф 3, подава до съответната дата, определена в подписаната декларация, официално предложение до съответния законодателен орган за изменение на националните правни разпоредби.

2.  В случай, че съответната дата, определена в подписаната декларация, не може да бъде спазена, особено с оглед на предстоящи избори за компетентния законодателен орган, компетентният ангажиращ се орган уведомява писмено инициатора, а също и компетентното звено за трансгранична координация както в ангажиращата се, така и в прехвърлящата държава членка.

3.  След като е било внесено официално предложение в законодателния орган, съответният компетентен ангажиращ се орган трябва писмено да предоставя на инициатора, както и на компетентното звено за трансгранична координация в ангажиращата се и в прехвърлящата държава членка актуална информация относно мониторинга в рамките на съответния законодателен орган, и това се извършва на всеки шест месеца след официалното внасяне на предложението.

4.  След влизането в сила на законодателния акт за изменение и/или публикуването му в Официален вестник, всеки компетентен ангажиращ се орган изменя административните актове, приети съгласно приложимото национално право по отношение на съвместния проект, и приема административните актове, необходими за прилагане на изменените законови разпоредби по отношение на съвместния проект.

5.  Административните актове, посочени в параграф 4, се приемат и се съобщават на инициатора, и в частност когато инициаторът е публична или частна структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съвместен проект, в съответствие с националното право, приложимо по отношение на такива административни актове.

6.  След приемането на всички административни актове по отношение на даден съвместен проект звеното за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка информира звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка и звеното за координация на равнището на Съюза.

7.  Звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка информира, когато е приложимо, компетентните прехвърлящи органи.

Член 20

Мониторинг на ангажиментите и декларациите

1.  Въз основа на административните актове, упоменати в член 18, параграф 1 и член 19, параграф 4, ангажиращата се и прехвърлящата държави членки решават дали мониторингът върху прилагането на ангажимент или на измененото национално законодателство по силата на декларация да се възложи на органите на прехвърлящата държава членка, по-специално поради техния опит с прехвърляните правни разпоредби, или на органите на ангажиращата се държава членка.

2.  Когато мониторингът върху прилагането на прехвърлената правна разпоредба е възложен на органите на прехвърлящата държава членка, ангажиращата се държава членка трябва да реши, постигайки съгласие с прехвърлящата държава членка, дали органите на прехвърлящата държава членка ще предприемат действия по отношение на адресатите на задачите по мониторинг от името и за сметка на органите на ангажиращата се държава членка или от свое собствено име, но за сметка на органите на ангажиращата се държава членка.

ГЛАВА IV

Правна защита срещу прилагането на ангажиментите и декларациите

Член 21

Правна защита срещу прилагането на ангажимент или декларация

1.  Всяко лице, което пребивава на територията, обхваната от даден ангажимент или декларация, или, въпреки че не пребивава на тази територия, е ползвател на услуга от общ икономически интерес, предоставяна на тази територия („лице, което пребивава в трансграничния регион“), което счита, че е засегнато от действия или бездействия при прилагането съгласно ангажимент или декларация на правна разпоредба на прехвърлящата държава членка, има право да търси правна защита пред съдилищата на ангажиращата се държава членка.

2.  Въпреки това съдилищата, компетентни да предоставят правна защита срещу административни актове, приети съгласно член 18, параграф 3 и член 19, параграф 5, са единствено съдилищата на държавата членка, чиито органи са издали административния акт.

3.  Никоя разпоредба на настоящия регламент не лишава лицата от тяхното конституционно право на обжалване съгласно националното им законодателство срещу органи, които са страни по ангажимент, по отношение на:

а)  административни решения, свързани с дейности, осъществявани по силата на ангажимент;

б)  достъп до услуги на собствения им език; както и

в)  достъп до информация.

В тези случаи компетентните съдебни органи са тези на държавите членки, според чиято конституция се дава това право на обжалване.

Член 22

Правна защита срещу мониторинга на ангажименти или декларации

1.  Когато компетентният прехвърлящ орган е приел да осъществява мониторинг върху прилагането на правните разпоредби на прехвърлящата държава членка в съответния район и може да действа от свое име по отношение на лица, пребиваващи в трансграничния регион на ангажиращата се държава членка, съдилищата, компетентни да предоставят правна защита срещу действие или бездействие на този орган, са съдилищата на държавата членка, в която тези лица пребивават законно.

2.  Когато компетентният прехвърлящ орган е приел да осъществява мониторинг върху прилагането на правните разпоредби на ангажиращата се държава членка на територията на ангажиращата се държава членка, но не може да действа от свое име по отношение на лица, пребиваващи в трансграничния регион, съдилищата, компетентни да предоставят правна защита срещу действие или бездействие на този орган, са само съдилищата на ангажиращата се държава членка, включително по отношение на лицата, които пребивават законно в прехвърлящата държава членка.

ГЛАВА V

Заключителни разпоредби

Член 23

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета за координация на европейските структурни и инвестиционни фондове, създаден с член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС) No .../... [новия регламент за общоприложимите разпоредби (РОР)]. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 24

Правила за прилагане в държавите членки

1.  Държавите членки приемат необходимите разпоредби за осигуряване на ефективното прилагане на настоящия регламент.

2.  От ... [датата на прилагане на настоящия регламент] държавите членки информират Комисията за всяка разпоредба, приета по силата на параграф 1.

3.  Комисията прави обществено достояние информацията, получена от държавите членки.

Член 25

Докладване

1.  До дд мм гггг г. [т.е. 1-вия ден от месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент + пет три години], Комисията представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите за оценка на прилагането на настоящия регламент въз основа на показатели за неговата ефективност, ефикасност, относимост, европейска добавена стойност и възможности за опростяване.

2.   В доклада, посочен в параграф 1, Комисията посочва по-специално географския и тематичния обхват на настоящия регламент, определени в член 3, съответно точки 1 и 2.

3.   Преди изготвянето на доклада Комисията провежда публична консултация с различните участници, в това число местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество. [Изм. 55]

Член 26

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ... [1-вия ден от месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент + една година].

Единствено член 24 се прилага от ... [1-вия ден от месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1)ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 124.
(2)ОВ C ....
(3) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(4)Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534 от 20.9.2017 г.).
(5)Петте последователни програмни периода на Interreg до този момент са: INTERREG I (1990—1993 г.), INTERREG II (1994—1999 г.), INTERREG III (2000—2006 г.), INTERREG IV (2007—2013 г.) и INTERREG V (2014—2020 г.).
(6)Регламент (EО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19).
(7)Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
(8)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(9)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

Последно осъвременяване: 27 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност