Показалец 
Приети текстове
Вторник, 12 февруари 2019 г. - Страсбург
Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Кот д’Ивоар и ЕС (2018 – 2024 г.) ***
 Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Кот д’Ивоар и ЕС (2018 – 2024 г.) (резолюция)
 Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и Мароко ***
 Споразумение за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан ***
 Протокол към Споразумението за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между ЕС и Мексико (присъединяване на Хърватия) ***
 Програма на ЕС за борба с измами ***I
 Многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси ***I
 Механизъм за гражданска защита на Съюза ***I
 Минимални изисквания за повторното използване на водата ***I
 Одобряване и надзор на пазара на земеделски и горски превозни средства ***I
 Програма за единния пазар, конкурентоспособността на предприятията и европейската статистика ***I
 Окончателна система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки *
 Стратегии за интегриране на ромите
 Прилагане на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС
 Прилагане на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество
 Прилагане на разпоредбите на Договора относно правомощията на Парламента за упражняване на политически контрол върху Комисията
 Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС
 Правила и общи условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман)
 Всеобхватна европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката
 Устойчива употреба на пестициди
 Прилагане на Директивата за трансграничното здравно обслужване

Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Кот д’Ивоар и ЕС (2018 – 2024 г.) ***
PDF 116kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Протокола за прилагане на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д’Ивоар (2018 – 2024 г.) (10858/2018 – C8-0387/2018 – 2018/0267(NLE))
P8_TA(2019)0063A8-0030/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10858/2018),

—  като взе предвид Протокола за прилагане на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2018 – 2024 г.) (10856/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0387/2018),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 12 февруари 2019 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A8-0030/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Кот д'Ивоар.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0064.


Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Кот д’Ивоар и ЕС (2018 – 2024 г.) (резолюция)
PDF 133kWORD 54k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Протокола за прилагане на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д’Ивоар (2018 – 2024 г.) (10858/2018 – C8-0387/2018 – 2018/0267M(NLE))
P8_TA(2019)0064A8-0034/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10858/2018),

—  като взе предвид Протокола за прилагане на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2018–2024 г.) (10856/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0387/2018),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 12 февруари 2019 г. относно проекта на решение(1),

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (A8-0034/2019),

А.  като има предвид, че Комисията и правителството на Кот д’Ивоар са договорили ново партньорство в областта на устойчивото рибарство (ЕС – Кот д'Ивоар СПОУР) и протокол за прилагане за период от шест години;

Б.  като има предвид, че общата цел на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар е засилване на сътрудничеството между ЕС и Кот д’Ивоар в областта на рибарството, в интерес и на двете страни, като се насърчава устойчивата политика в областта на рибарството и устойчивото използване на рибните ресурси в рамките на изключителна икономическа зона на Кот д’Ивоар;

В.  като има предвид използването на възможностите за риболов по предишното партньорство на ЕС и Кот д'Ивоар СПОУР, изчислено на средно 79%, което като цяло се счита за добра цифра; като има предвид, че по време на този период обаче корабите с повърхностни парагади не са се възползвали от наличните възможности за риболов;

Г.  като има предвид факта, че сключването едно след друго на Споразуменията за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Кот д’Ивоар подпомага икономиката на Кот д’Ивоар, доколкото местните моряци използват пристанищните и консервните съоръжения в Абиджан, приловът на кораби на ЕС за мрежов улов на риба тон е станал предмет на строга отчетност и капацитетът за наблюдение на място е бил засилен (въпреки че се счита, че този капацитет е със скромни възможности);

Д.  като има предвид, че СПОУР между ЕС и Кот д’Ивоар следва да насърчава по-ефективното устойчиво развитие на рибарските общности на Кот д’Ивоар и на свързаните с него отрасли и дейности; като има предвид, че подкрепата, която следва да бъде предоставяна съгласно протокола, трябва да бъде в съответствие с националните планове за развитие, по-специално със Стратегическия план за развитие на животновъдството, рибарството и аквакултурите (PSTDEPA), и с плана за действие за „син растеж“, който се изготвя съвместно с Организацията на обединените нации с цел увеличаване на производството и професионализиране на сектора с цел задоволяване на потребностите от храна и заетост на населението; като има предвид, че съгласно гореспоменатия стратегически план постигането на тези цели изисква бюджет в размер на повече от 140 милиона евро;

Е.  като има предвид, че ЕС, чрез Европейския фонд за развитие, допринася с многогодишен бюджет в размер на 273 милиона евро за Кот д’Ивоар, като се съсредоточава върху, наред с други области, инфраструктурата, здравеопазването и хуманитарната помощ;

1.  счита, че СПОУР между ЕС и Кот д’Ивоар следва да преследва две еднакво важни цели: 1) предоставяне на възможности за риболов на кораби на ЕС в изключителната икономическа зона на Кот д’Ивоар въз основа на най-добрите налични научни становища и без да се засягат мерките за опазване и управление от страна на регионалните организации, към които принадлежи Кот д’Ивоар — преди всичко от ICCAT — или в границите на наличния излишък; и 2) насърчаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Кот д’Ивоар с цел постигане на политика на устойчиво рибарство и на отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Кот д’Ивоар и оказване на принос за устойчивото развитие на сектора на рибарството на Кот д’Ивоар чрез икономическо, финансово, техническо и научно сътрудничество, при зачитане на суверенния избор и на стратегиите на Кот д’Ивоар по отношение на това развитие;

2.  привлича вниманието към констатациите от ретроспективната и прогнозната оценка на протокола към СПОУР между ЕС и Кот д’Ивоар, изготвена през септември 2017 г., в която се посочва, че Протоколът към споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство за периода 2013—2018 г. като цяло се е доказал като ефективен, ефикасен и подходящ за интересите на участниците, той е в съответствие със секторната политика на Кот д’Ивоар и се радва на висока степен на приемливост за заинтересованите страни и който препоръчва възможността за сключване на нов протокол;

3.  твърди, че когато започнат да се прилагат и ако следва да бъдат преразгледани и/или подновени, СПОУР между ЕС и Кот д’Ивоар и Протоколът към него, трябва да позволяват и да бъдат приведени в съответствие със Стратегическия план за развитие на животновъдството, рибарството и аквакултурите (PSDEPA) и с плана за син растеж за развитието на сектора на рибарството в Кот д’Ивоар, и по-специално следва да:

   водят до подобряване на управлението: чрез изготвяне и валидиране на законодателство и доразвиване на плановете за управление;
   водят до повишаване на строгостта на контрола и наблюдението в изключителната икономическа зона на Кот д’Ивоар;
   водят до засилване на мерките за борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов , включително във вътрешните води;
   позволяват изграждането и/или обновяването на кейовете за акостиране и пристанищата, като това включва — но без да се ограничава до — пристанището на Абиджан;
   водят до подобряване на условията в сушилните-пушилни, особено за жените, като по този начин се създава по-ефективна система за сушене и опушване;
   подпомагат подобряването на условията на труд на жените, които носят основната отговорност за справянето със съпътстващия улов;
   спомагат за създаването на морски защитени територии;
   спомагат за засилване на партньорствата с държави страни под формата на споразумения в областта на рибарството, които гарантират прозрачност чрез публикуването на съдържанието на тези споразумения, както и чрез създаване на регионална програма за обучение и използване на наблюдатели;
   дават възможност за изграждане на рибни пазари;
   подпомагат засилването на организациите, представляващи мъжете и жените в риболовния отрасъл, особено тези, които се занимават с непромишлен риболов, като по този начин се оказва принос за засилването на техническите и управленските способности и капацитета за водене на преговори;
   служат за създаването и/или обновяването на центрове за основно и професионално обучение, като по този начин се повишава равнището на квалификация на рибарите и моряците;
   спомагат за повишаване на капацитета за научни изследвания и на мониторинга на рибните ресурси;
   водят до подобряване на устойчивостта на морските ресурси като цяло;

4.  счита, че правилата за наемане на моряци от АКТБ за риболовни кораби на ЕС, възлизащи на 20% от екипажа, биха могли да бъдат по-амбициозни; отново заявява, че е необходимо да се спазват принципите на МОТ, и по-специално се застъпва за подписването на Конвенция № 188 на МОТ, която предполага задължение за спазване на общите принципи на свобода на сдружаване и свободно колективно трудово договаряне на работниците и недопускане на дискриминация в областта на заетостта и на работното място; също така призовава да се обръща внимание на исканията на синдикалните организации на местните моряци, които изискват по-добро прилагане на принципите на социалната сигурност и здравното и пенсионното осигуряване за моряците от АКТБ;

5.  счита, че следва да се събира информация за ползите, които прилагането на протокола носи за местните икономики (заетост, инфраструктура, социални подобрения);

6.  счита, че е желателно да се подобри количеството и точността на данните за целия улов (целеви видове и прилов) и за природозащитния статус на рибните ресурси, както и да се подобри изпълнението на финансирането за секторна подкрепа, за да се оценява по-точно въздействието на Споразумението върху морската екосистема и риболовните общности; призовава Комисията да помогне да се гарантира, че органите, които отговарят за надзора върху изпълнението на Споразумението, включително съвместен научен комитет, който ще бъде създаден за тази цел, могат да извършват редовно и по прозрачен начин своята дейност, с участието на сдруженията на непромишления риболов и на жените, работещи в пушилните за риба, профсъюзите, представителите на крайбрежните общности и организациите на гражданското общество в Кот д’Ивоар;

7.  призовава Комисията и държавите членки, в рамките на своите официални политики за сътрудничество за подпомагане на развитието, насочени към Кот д’Ивоар, да имат предвид, че Европейският фонд за развитие и секторната подкрепа, предвидени в това СПОУР, следва да се допълват взаимно, за да се допринесе по-бързо и ефективно за овластяването на местните рибарски общности и за пълното упражняване на суверенитета на Кот д’Ивоар, що се отнася до ресурсите на страната;

8.  призовава Европейската комисия да призове настоятелно Република Кот д’Ивоар да използва финансовата вноска, предвидена в протокола, за укрепване на националната риболовна промишленост на страната, като насърчава търсенето на местни инвестиции и промишлени проекти и създава работни места на местно равнище;

9.  призовава Комисията да предаде на Парламента и да направи обществено достояние протокола и заключенията от заседанията на съвместния комитет, предвиден в член 9 от Споразумението, многогодишната секторна програма, предвидена в член 4 от Протокола, както и констатациите от годишните оценки; призовава Комисията също така да дава възможност на представители на Парламента да присъстват като наблюдатели в заседанията на съвместния комитет и да насърчава участието на рибарските общности от Кот д’Ивоар;

10.  призовава Комисията и Съвета да предоставят на Парламента в рамките на своите правомощия незабавна и цялостна информация на всеки етап на процедурите, свързани с Протокола и, ако е приложимо, неговото подновяване съгласно член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

11.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Кот д’Ивоар.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0063.


Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и Мароко ***
PDF 114kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагането му и размяната на писма, придружаваща споразумението (14367/2018 – C8-0033/2019 – 2018/0349(NLE))
P8_TA(2019)0065A8-0027/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14367/2018),

—  като взе предвид проекта на споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагане към него и размяната на писма, придружаваща споразумението (12983/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0033/2019),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по бюджети (A8-0027/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Мароко.


Споразумение за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан ***
PDF 111kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан (10784/2018 – C8-0431/2018 – 2018/0239(NLE))
P8_TA(2019)0066A8-0016/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10784/2018),

—  като взе предвид проекта на Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан (10788/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0431/2018),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство (A8-0016/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на другите страни по споразумението.


Протокол към Споразумението за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между ЕС и Мексико (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 117kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Трети допълнителен протокол към Споразумението за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Мексиканските съединени щати, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (15383/2017 – C8-0489/2018 – 2017/0319(NLE))
P8_TA(2019)0067A8-0066/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15383/2017),

—  като взе предвид проекта на Трети допълнителен протокол към Споразумението за икономическо партньорство, политическa координация и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Мексиканските съединени щати, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (15410/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 91, член 100, параграф 2, членове 207 и 211, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0489/2018),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0066/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Мексиканските съединени щати.


Програма на ЕС за борба с измами ***I
PDF 264kWORD 76k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата на ЕС за борба с измамите (COM(2018)0386 – C8-0236/2018 – 2018/0211(COD))
P8_TA(2019)0068A8-0064/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0386),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, и членове 33 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0236/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Сметната палата от 15 ноември 2018 г.(1),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по бюджети (A8-0064/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  посочва, че определеният в законодателното предложение финансов пакет е единствено указание за законодателния орган и че той не може да бъде определен, преди да бъде постигнато споразумение във връзка с предложението за регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата на ЕС за борба с измамите

P8_TC1-COD(2018)00211


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 33 и 325 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Сметната палата (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  В член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз се изисква Съюзът и държавите членки да се борят с измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза. Съюзът следва да подкрепя дейностите в тези области.

(2)  В миналото подкрепата за такива дейности чрез Решение № 804/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) (програма „Херкулес“), изменено и удължено с Решение № 878/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5) (програма „Херкулес II“), отменено и заменено с Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета(6) (програма „Херкулес III“), даде възможност да се подобрят дейностите, предприемани от Съюза и държавите членки в областта на противодействието на измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза.

(3)  Подпомагането на докладването от държавите членки, държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, чрез Системата за управление на нередностите (IMS) е изискване на секторното законодателство за Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(7), Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство(8), фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи(9), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(10), както и предприсъединителната помощ(11) за програмния период 2014—2020 г. и след него. IMS представлява сигурно електронно комуникационно средство, което улеснява изпълнението на задължението на държавите членки, както и на държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки, да докладват откритите нередности и което подпомага управлението и анализа на нередностите.

(3a)  Необходимо е да се компенсира многообразието от правни и административни системи в държавите членки, за да се преодолеят нередностите и да се води борба с измамите; Промените в броя на нередностите могат да бъдат свързани с напредъка в изпълнението на многогодишните програмни цикли и със закъсненията в докладването. Всичко това налага създаването на единна система за събиране на данни от държавите членки относно нередностите и случаите на измама, за да се стандартизира процесът на докладване и да се осигури качеството и съпоставимостта на предоставяните данни. [Изм. 1]

(3б)  Значението на превантивните дейности на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е безспорно, така както и засилването на прилагането на системата за ранно откриване и отстраняване (EDES), информационната система за борба с измамите (AFIS) и завършването на националните стратегии за борба с измамите. В контекста на тези дейности е необходимо да се изготви рамка за цифровизацията на всички процеси в изпълнението на политиките на Съюза (включително покани за представяне на предложения, кандидатстване, оценка, изпълнение и плащания), която да бъде приложена от всички държави членки. [Изм. 2]

(4)  Съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета(12) и Решение 2009/917/ПВР на Съвета(13) Съюзът следва да подкрепя взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията, за да се гарантира правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси.

(5)  Тази помощ се предоставя за редица оперативни дейности. Това включва Информационната система за борба с измамите (AFIS) — платформа за информационни технологии, която се състои от набор от приложения, работещи в рамките на обща информационна система, управлявана от Комисията. IMS работи и на платформата AFIS. Такава система се нуждае от стабилно и предвидимо финансиране през годините, за да се гарантира нейната устойчивост.

(6)  Подкрепата от Съюза в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза, на докладването на нередности и на административната взаимопомощ и сътрудничеството по митническите и земеделските въпроси следва да бъде рационализирана в една-единствена програма — Програмата на ЕС за борба с измамите („програмата“), за да се увеличат синергиите и бюджетната гъвкавост и да се опрости управлението, без да се засяга ефективният контрол от страна на съзаконодателите върху изпълнението на програмата. [Изм. 3]

(7)  Поради това програмата съчетава компонент, сходен на програмата „Херкулес“, друг компонент, гарантиращ финансирането на IMS, и трети компонент, който финансира дейностите, възложени на Комисията по силата на Регламент (ЕО) № 515/97, включително платформата AFIS.

(7a)   Защитата на финансовите интереси на Съюза следва да бъде насочена към всички аспекти на бюджета на Съюза, както от страната на приходите, така и от страната на разходите. В този контекст следва да се вземе надлежно предвид фактът, че програмата е единствената, която изрично подкрепя разходната част на бюджета на Съюза. [Изм. 4]

(8)  Платформата AFIS включва няколко информационни системи, включително Митническата информационна система (МИС). МИС е автоматизирана информационна система, която има за цел да помага на държавите членки при предотвратяването, разследването и наказателното преследване на операции, които нарушават митническото или земеделското законодателство, чрез увеличаване — благодарение на по-бързо разпространение на информацията — на ефективността на сътрудничеството и на процедурите за контрол, прилагани от митническите им администрации. МИС обхваща както случаите на административно, така и случаите на полицейско сътрудничество в рамките на една и съща инфраструктура. За целите на административното сътрудничество МИС бе създадена с Регламент (ЕО) № 515/97, приет на основание на членове 33 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

За целите на полицейското сътрудничество МИС бе създадена с Решение 2009/917/ПВР, прието на основание на член 30, параграф 1, буква а) и член 34, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз. Измерението на МИС, свързано с полицейското сътрудничество, не може технически да бъде отделено от това за административното сътрудничество, тъй като и двата аспекта функционират в рамките на една и съща ИТ система. Като се има предвид, че самата МИС е само една от няколко информационни системи, функциониращи в рамките на AFIS, и че броят на случаите на полицейско сътрудничество е по-малък от броя на случаите на административно сътрудничество в МИС, измерението на AFIS, свързано с полицейското сътрудничество, се счита за допълващо административното измерение.

(9)  С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на програмата, който следва да бъде основната референтна сума, по смисъла на [reference to be updated as appropriate according to the new inter-institutional agreement: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(14)], за Европейския парламент и Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(10)  Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за изготвяне и изпълнение на бюджета посредством безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат извършването на проверки във връзка с отговорността на финансовите участници. Договорите, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза по линия на програмата, следователно подлежат, наред с другото, на принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, а безвъзмездните средства в допълнение подлежат на принципите на съфинансиране, некумулативно отпускане и недопускане на двойно финансиране, забрана за отпускане на средства със задна дата и недопускане на печалба. Правилата, приети на основание на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнасят също до защитата на бюджета на ЕС в случай на всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като прилагането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. [Изм. 5]

(11)  Видовете финансиране и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на способността им да постигат конкретните цели на действията и да постигат резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, фиксирани ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходите, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(11а)   Максималните ставки за съфинансиране на безвъзмездни средства по линия на програмата следва да не надвишават 80% от допустимите разходи. В изключителни и надлежно обосновани случаи, определени в работната програма, като случаи на държави членки, изложени на висок риск по отношение на финансовите интереси на Съюза, максималната ставка на съфинансиране следва да бъде определена на 90% от допустимите разходи. [Изм. 6]

(12)  За да се осигури непрекъснатост по линия на програмата, във финансирането на всички дейности, възложени на Комисията по силата на Регламент (ЕО) № 515/97, включително платформата AFIS, приложение I съдържа примерен списък на дейностите, които подлежат на финансиране.

(12а)   Комисията следва да приема работните програми в съответствие с член 110 от Финансовия регламент. Работните програми следва да съдържат описание на действията, които ще бъдат финансирани, посочване на сумата, отделена за всяко действие, примерен график за изпълнение и максималната ставка за съфинансиране на безвъзмездни средства. При изготвянето на работната програма Комисията следва да вземе предвид приоритетите на Европейския парламент, изразени в рамките на неговата годишна оценка на защитата на финансовите интереси на Съюза. Работната програма следва да бъде публикувана на уебсайта на Комисията и предадена на Европейския парламент. [Изм. 7]

(12б)   Дейностите следва да са допустими въз основа на способността им за постигане на специфичните цели на програмата, предвидени в член 2. Те могат да включват предоставянето на специална техническа помощ за компетентните органи на държавите членки, като например предоставяне на специфични познания, специализирано и технически усъвършенствано оборудване и ефективни инструменти на информационните технологии (ИТ); осигуряване на необходимата подкрепа и улесняване на разследванията, и по-специално сформиране на съвместни екипи за разследване и организиране на трансгранични операции; или засилване на обмена на персонал за конкретни проекти. Освен това допустимите действия могат да включват и организирането на целево специализирано обучение, семинари за анализ на риска и когато е целесъобразно, конференции и проучвания. [Изм. 8]

(13)  Закупуването на оборудване чрез инструмента на Съюза за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол(15) може да окаже положително въздействие върху борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС. Съществува съвместна отговорност инструментът на Съюза за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол и програмата да избягват дублиране на подкрепата от Съюза. Програмата следва по същество да насочи подкрепата си към закупуването на видове оборудване, които не попадат в обхвата на инструмента на Съюза за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол, или към оборудване, което ще се ползва от органи, различни от органите, към които е насочен инструментът на Съюза за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол. Освен това следва да има ясна връзка между въздействието на финансираното оборудване и защитата на финансовите интереси на Съюза. Избягването на припокриването и установяването на полезни взаимодействия между програмата и други имащи отношение програми в области като правосъдие, митници и вътрешни работи, следва по-конкретно да бъде гарантирано при подготвянето на годишните работни работните програми. [Изм. 9]

(13а)   Програмата подпомага сътрудничеството между административните и правоприлагащите органи на държавите членки, както и между тях и Комисията, включително OLAF, както и други компетентни органи и агенции на Съюза, като например Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), с оглед на осигуряването на по-ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Тя също така ще подпомага сътрудничеството с Европейската прокуратура в това отношение, след като тя започне да изпълнява задачите си. [Изм. 10]

(14)  В програмата следва да могат да участват държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП). В нея следва да могат да участват и присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидати, както и държавите, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство, в съответствие с общите принципи и общия ред и условия за участие на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения. В програмата следва също така да могат да участват други трети държави, при условие че те са сключили споразумение за асоцииране или сключат специално споразумение, обхващащо участието им в програми на Съюза. [Изм. 11]

(15)  Като се вземат предвид миналите оценки на програмите „Херкулес“ и с цел подсилване на програмата, участието на правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, следва да бъде възможно по изключение, без да е необходимо тези субекти да поемат разходите, свързани с тяхното участие.

(15а)   По-специално следва да се насърчава участието на субекти, установени в държави, които имат действащо споразумение за асоцииране със Съюза, с оглед засилване на защитата на финансовите интереси на Съюза чрез сътрудничество в областта на митниците и обмена на най-добри практики, особено по отношение на начините за борба с измамите, корупцията и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, и по отношение на предизвикателствата, свързани с технологичното развитие. [Изм. 12]

(16)  Програмата следва да се изпълнява, като се вземат предвид препоръките и мерките, изброени в съобщението на Комисията от 6 юни 2013 г., озаглавено „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия — всеобхватна стратегия на ЕС“(16), както и в доклада за напредъка по изпълнението на това съобщение от 12 май 2017 г.(17)

(17)  Съюзът ратифицира Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна („Протоколът“) през 2016 г. Протоколът следва да служи за защита на финансовите интереси на Съюза, що се отнася до борбата срещу трансграничната незаконна търговия с тютюневи изделия, която причинява загуби на приходи. Програмата следва да подкрепя секретариата на Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна в неговите функции, свързани с Протокола. Тя следва да подкрепя и други дейности, организирани от Секретариата във връзка с борбата срещу незаконната търговия с тютюневи изделия.

(18)  В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(18), Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета(19), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета(20) и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета(21) финансовите интереси на Съюза следва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно, налагане на административни санкции.

По-специално в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета(22). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, следва да оказват пълно сътрудничество при защитата на финансовите интереси на Съюза, да предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата и да гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(19)  Третите държави, които членуват в ЕИП, могат да участват в програмите на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно това споразумение. Третите държави могат да участват и на основание на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да се въведе специална разпоредба за предоставяне на необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, OLAF и Европейската сметна палата, за да могат да упражняват правомощията си в пълна степен.

(20)  

(21)  Съгласно [reference to be updated as appropriate according to a new decision on OCTs: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета(23)] физически лица и организации, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(22)  Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(24), необходимо е тази програма да се оцени въз основа на информацията, събрана чрез специфични изисквания за докладване, а именно по отношение на изискванията за изпълнение, наблюдение и оценяване, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално за държавите членки. Когато е целесъобразно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като база за оценяване на последиците от програмата на място. Оценката следва да бъде извършена от независим оценител. [Изм. 13]

(23)  Правомощието За да допълва настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за приемане на работните програми. Освен това, за да изменя настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано на Комисията, за да изготви разпоредбите за рамка за мониторинг и оценка на програмата правомощието да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с показателите, включени в приложение II към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. [Изм. 14]

(24)  Член 42а, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 515/97 съдържа правното основание за финансирането на AFIS. Настоящият регламент следва да замени това правно основание и да осигури ново. Поради това член 42а, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 515/97 следва да бъде заличен.

(25)  Регламент (ЕС) № 250/2014 за създаване на програма „Херкулес III“ обхваща периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. Настоящият регламент осигурява последваща мярка на програма „Херкулес III“, считано от 1 януари 2021 г. Поради това Регламент (ЕС) № 250/2014 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава Програма на ЕС за борба с измамите („програмата“).

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2

Цели на програмата

1.  Програмата има следните общи цели:

a)  защита на финансовите интереси на Съюза;

б)  подкрепа на взаимопомощта между административните органи на държавите членки и на сътрудничеството между последните и Комисията за гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси.

2.  Програмата има следните специфични цели:

a)  предотвратяване на измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и борба с тях;

б)  подкрепа за докладването на нередности, включително на измами, по отношение на средствата под споделено управление и предприсъединителната помощ от бюджета на Съюза;

в)  предоставяне на инструменти за обмен на информация и подкрепа за оперативните дейности в областта на административната взаимопомощ по митнически и земеделски въпроси.

Член 3

Бюджет

1.  Финансовият пакет за изпълнението на програмата за периода 2021—2027 г. е 181 207 милиона евро 321 314 000 EUR по цени за 2018 г. (362 414 000 EUR по текущи цени). [Изм. 15]

2.  Индикативното разпределение на сумата, посочена в параграф 1, е:

a)  114 207 милиона евро 202 512 000 EUR по цени за 2018 г. (228 414 000 EUR по текущи цени) за целта, посочена в член 2, параграф 2, буква а); [Изм. 16]

б)  7 12 412 000 EUR по цени за 2018 г. (14 милиона евро за по текущи цени) целта, посочена в член 2, параграф 2, буква б); [Изм. 17]

в)  60 106 390 000 EUR по цени за 2018 г. (120 милиона евро по текущи цени) за целта, посочена в член 2, параграф 2, буква в). [Изм. 18]

2a.  Комисията се оправомощава да преразпределя средства между целите, посочени в член 2, параграф 2. Ако преразпределението включва промяна с 10% или повече на една от сумите, посочени в параграф 2 от настоящия член, преразпределението се прави чрез делегиран акт, приет в съответствие с член 14. [Изм. 19]

3.  Сумата, посочена в параграф 1, може да бъде използвана за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, например подготвителни, мониторингови, контролни и одитни дейности и дейности за оценка, включително корпоративни информационни системи. Освен това индикативното разпределение, посочено в параграф 2, буква а), надлежно отчита факта, че програмата е единствената, която разглежда разходната част на защитата на финансовите интереси на Съюза. [Изм. 20]

Член 4

Трети държави, асоциирани към програмата

В програмата могат да участват следните трети държави:

а)  членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)  присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални кандидати — в съответствие с общите принципи и условия за участие на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)  държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участие на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)  други трети държави в съответствие с условията, определени в специално споразумение относно участието на третата държава в програми на Съюза, при условие че споразумението;

а)  гарантира справедлив баланс по отношение на вноските на третата държава, която участва в програмите на Съюза, и ползите за нея; [Изм. 21]

б)  определя условията за участие в програмите, включително изчислението на финансовите вноски за отделните програми и техните административни разходи. Тези вноски представляват целеви приходи в съответствие с [член 21, параграф 5] от Финансовия регламент;

в)  не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения относно програмите;

г)  гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси.

Член 5

Изпълнение и форми на финансиране от Съюза

1.  Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите, определени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

2.  Чрез програмата може да се предоставя финансиране във всяка от формите, посочени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства в съответствие с дял VІІІ и обществени поръчки в съответствие с дял VІІ, както и възстановяване на пътни и дневни разходи, както е предвидено в член 238 от Финансовия регламент. [Изм. 22]

3.  Програмата може да осигурява финансиране за действия, провеждани в съответствие с Регламент (ЕО) № 515/97, по-специално за покриване на видовете разходи, посочени в примерния списък в приложение I.

4.  Когато подпомаганите действия включват придобиване на оборудване, Комисията, когато е целесъобразно, създава механизъм за координация, който гарантира ефективността и оперативната съвместимост на цялото оборудване, закупено с подкрепата на програми на Съюза.

Член 6

Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата по силата на решение в рамките на международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, Европейската служба за борба с измамите и Европейската сметна палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. По отношение на Европейската служба за борба с измамите тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.

ГЛАВА II

БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА [Изм. 23]

Член 7

Безвъзмездните Ставката на съфинансиране за безвъзмездни средства, отпуснати по линия на програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VІІІ от Финансовия регламент, не надвишава 80% от допустимите разходи. В изключителни и надлежно обосновани случаи, определени в работните програми по член 10, ставката на съфинансиране не надвишава 90% от допустимите разходи. [Изм. 24]

Член 8

Допустими действия

Допустими за финансиране са само следните действия, с които се постигат целите, посочени в член 2:

a)  предоставяне на технически познания, специализирано и технически усъвършенствано оборудване и ефективни инструменти в областта на информационните технологии (ИТ), които засилват транснационалното и мултидисциплинарното сътрудничество и сътрудничеството с Комисията;

б)  засилване на обмена на служители за конкретни проекти, осигуряване на необходимата подкрепа и улесняване на разследванията, по-специално създаване на съвместни екипи за разследване и трансгранични операции;

в)  предоставяне на техническа и оперативна подкрепа за националните разследвания, по-специално за митническите и правоприлагащите органи с цел засилване на борбата срещу измамите и други незаконни дейности;

г)  изграждане на капацитет за информационни технологии в държавите членки и трети държави, увеличаване на обмена на данни, разработване и предоставяне на ИТ инструменти за разследване и наблюдение на разузнавателните дейности;

д)  организиране на специализирано обучение, семинари за анализ на риска, конференции и проучвания, насочени към подобряване на сътрудничеството и координацията между службите, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза;

е)  финансиране на набор от ИТ приложения за митниците, използвани в рамките на обща информационна система, управлявана от Комисията, създадена с цел извършване на задачите, възложени на Комисията с Регламент (ЕО) № 515/97;

ж)  финансиране на сигурно електронно комуникационно средство, което улеснява изпълнението на задължението на държавите членки да докладват за откритите нередности, включително измами, и което подпомага управлението и анализа на нередностите;

з)  всяко друго действие, предвидено в работните програми по член 10, което е необходимо за постигане на общата и специфичните цели, предвидени в член 2. [Изм. 25]

Когато подпомаганата дейност включва придобиване на оборудване, Комисията гарантира, че финансираното оборудване допринася за защитата на финансовите интереси на Съюза. [Изм. 26]

Член 9

Допустими субекти

1.  В допълнение към критериите, определени в член 197 от Финансовия регламент, се прилагат и критериите за допустимост, определени в параграф 2.

2.  Допустими са следните субекти:

а)  публичните органи, които могат да допринесат за постигането на една от целите, посочени в член 2, и са установени в която и да е от следните държави:

а)  държава членка или отвъдморска страна или територия, свързана с нея;

б)  трета държава, асоциирана към програмата;

в)  трета държава, включена в работната програма при условията, посочени в параграф 3;

б)  научноизследователски и образователни институти и организации с нестопанска цел, които могат да допринесат за постигането на целите, посочени в член 2, при условие че са установени и са функционирали поне една година в държава членка или в трета държава, асоциирана към програмата, или в трета държава, включена в работна програма при условията, посочени в параграф 3;

в)  всеки правен субект, учреден съгласно съюзното право, или всяка международна организация съгласно определението в член 156 от Финансовия регламент. [Изм. 27]

3.  Субектите, посочени в параграф 2, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, са допустими за участие по изключение, когато това е необходимо за постигането на целите на дадено действие.

4.  Субектите, посочени в параграф 2, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, следва по принцип да поемат разходите за своето участие.

ГЛАВА III

ПРОГРАМИРАНЕ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Член 10

Работна програма

Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент.

Работните програми се приемат от Комисията посредством делегирани актове в съответствие с член 14. [Изм. 28]

Комисията проучва полезните взаимодействия между програмата и други имащи отношение програми в области като правосъдие, митници и вътрешни работи и гарантира, че припокриването се избягва в контекста на подготовката на работните програми. [Изм. 29]

Работните програми се публикуват на уебсайта на Комисията и се предават на Европейския парламент, който оценява тяхното съдържание и резултати в рамките на годишната оценка на защитата на финансовите интереси на Съюза. [Изм. 30]

Член 11

Мониторинг и докладване

1.  Показателите за докладване относно напредъка на програмата към изпълнението на общите и специфичните цели, определени в член 2, се съдържат в приложение II.

2.  За да се гарантира ефективна оценка на напредъка на програмата към постигането на нейните цели, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14, да изменя приложение II с цел преразглеждане и допълване на показателите, когато това бъде счетено за необходимо, и да допълва настоящия регламент с разпоредби за създаване на рамка за мониторинг и оценка. [Изм. 31]

2a.  Комисията предоставя годишен доклад за резултатите от програмата на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 32]

3.  Системата за докладване за изпълнението трябва да гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. За тази цел на получателите на средства от Съюза и където е приложимо, на държавите членки се налагат пропорционални изисквания за докладване.

Член 12

Оценка

1.  Провеждат се навременни оценки от независим оценител, които да послужат в процеса на вземане на решения. [Изм. 33]

2.  Междинната оценка на програмата се извършва, след като се натрупа достатъчно информация за изпълнението на програмата, но не по-късно от четири години след началото на изпълнението на програмата.

3.  В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от четири три години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата. [Изм. 34]

4.  Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската сметна палата и ги публикува на своя уебсайт. [Изм. 35]

Член 13

Делегиране на правомощие

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел изготвяне на разпоредбите за рамка за мониторинг и оценка, както е предвидено в член 11 приемане на работните програми, както е предвидено в член 10, и изменяне на показателите, посочени в приложение ІІ към настоящия регламент. [Изм. 44]

Член 14

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията, при условие че се спазват предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.  Делегирането на правомощие, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощие. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5a.  Делегиран акт, приет съгласно членове 10 и 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 36]

ГЛАВА IV

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Информация, комуникация и публичност

1.  Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза максимална видимост на това финансиране (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността. Посочване на произхода и гарантиране на видимостта на финансирането от Съюза не се изискват, когато има риск от компрометиране на ефективното изпълнение на дейности за борба с измамите и митнически оперативни дейности. [Изм. 37]

2.  Комисията осъществява редовно информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 2. [Изм. 38]

Член 16

Изменение на Регламент (ЕО) № 515/97

В член 42а от Регламент (ЕО) № 515/97 параграфи 1 и 2 се заличават.

Член 17

Отмяна

Регламент (ЕС) № 250/2014 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

Член 18

Преходни разпоредби

1.  Настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните дейности — до тяхното приключване — съгласно Регламент (ЕС) № 250/2014 и член 42a от Регламент (ЕО) № 515/97, които продължават да се прилагат за съответните дейности до тяхното приключване.

2.  Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по Регламент (ЕС) № 250/2014 и член 42a от Регламент (ЕО) № 515/97.

Член 19

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на [двадесетия] ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Регламентът се прилага от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Примерен списък на видовете разходи, които програмата ще финансира за дейности, извършвани в съответствие с Регламент (ЕО) № 515/97:

а)  всички разходи за инсталиране и поддръжка на постоянната техническа инфраструктура, осигуряваща на държавите членки ресурси за логистика, автоматизация на работата и ИТ за координиране на съвместни митнически операции и други оперативни дейности;

б)  възстановяване на пътни и дневни разходи, както и други обезщетения, когато е целесъобразно, на представителите на държавите членки и когато е целесъобразно, на представителите на трети държави, участващи в мисии на Общността, в съвместни митнически операции, организирани от или съвместно с Комисията, както и в курсове за обучение, в специални срещи и в срещи за подготовка и оценка на административни разследвания или оперативни действия, извършвани от държавите членки, когато същите са организирани от или съвместно с Комисията;

в)  разходите, свързани с придобиването, проучването, разработката и поддръжката на компютърна инфраструктура (хардуер), софтуер и специализирани мрежови връзки, както и със съответните услуги по производство, подкрепа и обучение за целите на извършването на дейностите, предвидени в Регламент (ЕО) № 515/97, и по-специално предотвратяване на измамите и борба с тях;

г)  разходите, свързани с предоставянето на информация, и разходите за свързани дейности, позволяващи достъп до информация, данни и източници на данни за целите на извършването на дейностите, предвидени в Регламент (ЕО) № 515/97, и по-специално предотвратяване на измамите и борба с тях;

д)  разходите, свързани с използването на Митническата информационна система, предвидени в актовете, приети по силата на член 87 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално Решение 2009/917/ПВР относно използването на информационни технологии за митнически цели, доколкото тези актове предвиждат, че тези разходи са за сметка на общия бюджет на Европейския съюз;

е)  разходите, свързани с придобиването, проучването, разработката и поддръжката на съюзните компоненти на общата комуникационна мрежа, използвана за целите на буква в).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МОНИТОРИНГА НА ПРОГРАМАТА

Програмата ще бъде следена отблизо въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на това до каква степен са били постигнати общите и специфичните цели на програмата, и с цел свеждане до минимум на административната тежест и разходите. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели:

Специфична цел 1: Предотвратяване на измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, и борба с тях.

Показател 1: Подкрепа на предотвратяването на измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на ЕС, и на борбата с тях. Тази подкрепа се измерва чрез:

1.1: Степен на удовлетвореност от дейностите, организирани и (съ)финансирани по линия на програмата.

a)  брой и видове дейности, организирани и (съ)финансирани по линия на програмата; [Изм. 39]

1.2: Процент Списък на държавите членки, получаващи подкрепа всяка година от програмата, и съответен дял от финансирането. [Изм. 40]

Специфична цел 2: Подкрепа на докладването на нередности, включително измами, по отношение на споделеното управление и средствата за предприсъединителна помощ от бюджета на Съюза.

Показател 2: Степен на удовлетвореност на потребителите от използването на Системата за управление на нередностите.

a)  брой на докладите за нередности; [Изм. 41]

Показател 2a: Степен на удовлетвореност на потребителите от използването на информационната система за борба с измамите. [Изм. 42]

Специфична цел 3: Предоставяне на инструменти за обмен на информация и подкрепа на оперативните дейности в областта на административната взаимопомощ по митнически въпроси.

Показател 3: Брой на случаите на предоставена информация за взаимопомощ и брой на подпомаганите дейности, свързани с взаимопомощ.

Показател 3a: Брой и видове дейности, свързани с взаимопомощ. [Изм. 43]

(1) ОВ C 10, 10.1.2019 г., стр. 1.
(2)ОВ C 10, 10.1.2019 г., стр. 1.
(3) Позиция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г.
(4)Решение № 804/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно създаване на програма за действие на Общността за насърчаване на дейности в областта на защита на финансовите интереси на Общността (програма „Херкулес“) (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 9).
(5)Решение № 878/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2007 г. за изменение и удължаване на срока на действие на Решение № 804/2004/EО за създаване на програма за действие на Общността за насърчаване на дейности в областта на защита на финансовите интереси на Общността (програма „Херкулес II“) (ОВ L 193, 25.7.2007 г., стр. 18).
(6)Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/ЕО (OВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 6).
(7)Делегиран регламент (ЕС) 2015/1971 на Комисията от 8 юли 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета със специфични разпоредби относно докладването на нередности по отношение на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1975 на Комисията от 8 юли 2015 г. за определяне на честотата и формата на докладването на нередности във връзка с Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 293, 10.11.2015 г., стр. 6).
(8)Делегиран регламент (ЕС) 2015/1970 на Комисията от 8 юли 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета със специфични разпоредби относно докладването на нередности по отношение на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1974 на Комисията от 8 юли 2015 г. за определяне на честотата и формата на докладването на нередности във връзка с Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, в съответствие с Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 293, 10.11.2015 г., стр. 1).
(9)Делегиран регламент (ЕС) 2015/1973 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) № 514/2014 на Европейския парламент и на Съвета със специфични разпоредби относно докладването на нередности по отношение на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи; и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1977 на Комисията за определяне на честотата и формата на докладването на нередности във връзка с фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и с инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи, в съответствие с Регламент (ЕС) № 514/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 293, 10.11.2015 г., стр. 15).
(10)Делегиран регламент (ЕС) 2015/1972 на Комисията от 8 юли 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета със специфични разпоредби относно докладването на нередности по отношение на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1976 на Комисията от 8 юли 2015 г. за определяне на честотата и формата на докладването на нередности във връзка с Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, в съответствие с Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 293, 10.11.2015 г., стр. 11).
(11)Член 16 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (ОВ L 132, 3.5.2014 г., стр. 32).
(12)Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси, последно изменен с Регламент 2015/1525 (ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).
(13)Решение 2009/917/ПВР на Съвета относно използването на информационни технологии за митнически цели (OB L 323, 10.12.2009 г., стр. 20).
(14)Reference to be updated: ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1. Споразумението е публикувано на адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32013Q1220(01)&from=EN.
(15)[ref]
(16)COM(2013)0324 final.
(17)COM(2017)0235 final.
(18)Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(19)ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.
(20)Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(21)Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(22)Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(23)Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).
(24)Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).


Многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси ***I
PDF 133kWORD 54k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за рибните запаси в западните води и съседните на тях води и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 за създаване на многогодишен план за Балтийско море и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008 (COM(2018)0149– C8-0126/2018– 2018/0074(COD)
P8_TA(2019)0069A8-0310/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0149),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0126/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид официалното съобщение от 29 март 2017 г. на правителството на Обединеното кралство съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз относно намерението му да се оттегли от Европейския съюз;

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 12 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0310/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  oдобрява съвместното изявление на Парламента и Съвета, приложено към настоящата резолюция, което ще бъде публикувано в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води, и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на регламенти (ЕС) 2016/1139 и (ЕС) 2018/973 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008 на Съвета

P8_TC1-COD(2018)0074


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/472.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета

Европейският парламент и Съветът възнамеряват да отменят правомощията за приемане на технически мерки чрез делегирани актове съгласно член 8 от настоящия регламент, когато приемат нов регламент относно техническите мерки, който включва оправомощаване, обхващащо същите мерки.

(1) OВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 171.
(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 25 октомври 2018 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0425)


Механизъм за гражданска защита на Съюза ***I
PDF 135kWORD 58k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (COM(2017)0772/2) – C8-0409/2017 – 2017/0309(COD))
P8_TA(2019)0070A8-0180/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0772/2),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0409/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Камарата на депутатите на Чешката република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 май 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 19 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата и позицията под формата на изменения на комисията по развитие, комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0180/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  oдобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  приканва Комисията да не прибягва до преразпределение на средства с цел финансиране на новите политически приоритети, които се добавят в хода на текущата многогодишна финансова рамка, тъй като това неизбежно ще окаже отрицателно въздействие върху изпълнението на други ключови дейности на Съюза;

5.  приканва Комисията да осигури достатъчно финансиране за Механизма за гражданска защита на Съюза в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, започваща през 2021 г., като използва за основа настоящото преразглеждане на Механизма за гражданска защита на Съюза;

6.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

P8_TC1-COD(2017)0309


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2019/420.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявление на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

Допълнителният финансов пакет за изпълнението на Механизма за гражданска защита на Съюза през 2019 г. и 2020 г. бе определен на 205,6 милиона евро. Без да се засягат правомощията на бюджетния орган, част от общото увеличение на бюджета на rescEU следва да бъде предоставено чрез преразпределение на средства по функция 3 (Сигурност и гражданство) и функция 4 (Глобална Европа) на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Трите институции припомнят, че част от преразпределените средства вече е включена в бюджета за 2019 г., а 15,34 милиона евро вече са включени във финансовото програмиране за 2020 г.

В рамките на бюджетната процедура за 2020 г. Комисията се приканва да предложи преразпределение на допълнителни 18,24 милиона евро, за да се достигне до 50% по същите функции за 2019 г. и 2020 г.

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) OВ C 361, 5.10.2018 г., стр. 37.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 31 май 2018 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0236).


Минимални изисквания за повторното използване на водата ***I
PDF 419kWORD 114k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата (COM(2018)0337 – C8-0220/2018 – 2018/0169(COD))
P8_TA(2019)0071A8-0044/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0337),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0220/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 декември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 6 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0044/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата

P8_TC1-COD(2018)0169


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Водните ресурси на Съюза са подложени на все по-голям натиск, което води до недостиг на вода и до влошаване на качеството. По-специално изменението на климата, непредвидимите метеорологични условия и сушите допринасят значително за натиска върху наличието на прясна вода в резултат на градското развитие и селското стопанство. [Изм. 1]

(2)  Способността на Съюза да реагира на нарастващия натиск върху водните ресурси би могла да се подобри чрез по-широкообхватно повторно използване на пречистени отпадъчни води, чрез ограничаване на експлоатацията на водните обекти и подземните води, намаляване на въздействието от изхвърлянето на пречистени отпадъчни води във водните обекти и насърчаване на икономиите на вода чрез многократното използване на градските отпадъчни води, като същевременно се гарантира високо равнище на опазване на околната среда. Повторното използване на водата в съчетание с насърчаването на използването на водоефективни технологии в промишлеността и техники за напояване, които реализират икономии на вода, се посочва в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) като една от допълнителните мерки, които държавите членки могат да решат да приложат за постигане на определените в Директивата цели за добро качествено и количествено състояние на повърхностните и подземните води. Съгласно Директива 91/271/ЕИО(7) се изисква пречистените отпадъчни води да се използват повторно, когато това се сметне за подходящо. [Изм. 2]

(2a)  Конкретен проблем в много райони е остарялата и в недобро състояние инфраструктура за разпределение на пречистената отпадъчна вода, което води до големи загуби на въпросната пречистена отпадъчна вода и в последствие до загуба на финансовите средства, инвестирани в пречистването. Следователно цялостното модернизиране на тази канализационна инфраструктура следва да бъде приоритет. [Изм. 3]

(3)  В съобщението Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за опазване на водните ресурси на Европа“(8) повторното използване посочва необходимостта от създаване на инструмент за регулиране на стандартите за повторна употреба на водата за напояване или на равнище на Съюза с оглед на премахването на пречките за по-широката употреба на такъв за промишлени цели бе посочено като алтернативен вариант за водоснабдяване, който може да спомогне за намаляването на който Съюзът следва да обърне внимание недостига на вода, както и на уязвимостта на системите за водоснабдяване. [Изм. 4]

(4)  В съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“(9) се определя йерархия от мерки, които държавите членки следва да обмислят във връзка с управлението на сушите и недостига на вода. За същата цел е препоръчително в Директива 2000/60/EО да се предвиди обвързваща йерархичност на мерките за добро управление на водите. В него се посочва, че регионите, където всички превантивни мерки са приложени в съответствие с йерархичността на възможните решения за справяне с проблема с недостига на вода, както и където търсенето все още превишава наличието на вода, създаването на допълнителна инфраструктура може при дадени обстоятелства, като се взема предвид измерението разходи/ползи, да се използва като алтернативен подход за смекчаване на въздействието на сериозни суши. [Изм. 5]

(4a)  В своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно посрещането на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз(10), Европейският парламент припомня, че при управлението на водните ресурси следва да се предпочита подход, основаващ се на търсенето, и изразява становището, че Съюзът следва да възприеме цялостен подход при управлението на водните ресурси, съчетаващ мерки за управление на търсенето, мерки за оптимизиране на наличните ресурси във водния цикъл и мерки за създаване на нови ресурси, и че подходът трябва да включва екологични, социални и икономически съображения. [Изм. 6]

(5)  В своя план за действие за кръговата икономика(11) Комисията пое ангажимент да предприеме поредица от действия за насърчаване на повторното използване на пречистени отпадъчни води, включително разработването на законодателство относно минималните изисквания за повторното използване на водата. Комисията следва да актуализира своя план за действие и да запази водните ресурси като приоритетна област на намеса. [Изм. 7]

(6)  Счита се, че повторното използване на подходящо пречистени отпадъчни води, например от градски пречиствателни станции за отпадъчни води или промишлени инсталации, оказва по-слабо въздействие върху околната среда от други алтернативни източници на водоснабдяване, например преноса на водни ресурси или обезсоляване., но то Но посоченото повторно използване, което би могло да намали разхищаването на вода и да спести вода, се използва наблюдава само в ограничена степен в Съюза. Това изглежда се дължи на високите разходи за системите за повторно използване на отпадъчни води, както и на липсата на общи екологични и здравни стандарти на Съюза по отношение на повторното използване на водата, а по-специално по отношение на селскостопанските продукти — на потенциалните рискове за здравето и околната среда и потенциалните пречки пред свободното движение на селскостопански продукти, напоявани с рециклирани води. Същевременно следва да се има предвид, че в някои държави членки инфраструктурата за напояване е неподходяща или не съществува такава. [Изм. 8]

(6a)  Повторното използване на водата може да допринесе за възстановяването на хранителните вещества, съдържащи се в пречистените отпадъчни води, а използването на възстановена вода за целите на напояването в селското или горското стопанство може да се окаже начин за възстановяване на хранителни вещества като азот, фосфор и калий, в естествени биогеохимични цикли. [Изм. 9]

(6б)  Съгласно настоящия регламент повторното използване на подходящо пречистени рециклирани води за напояване следва да бъде екологосъобразно. Следователно това следва да не води до повишено отделяне на азот и фосфор, тъй като завишеното наличие на подобни хранителни вещества води до еутрофикация на почвите и повърхностните и подпочвените води, като причинява щети на екосистемите и допринася за намаляването на биологичното разнообразие. [Изм. 10]

(6в)   За да се гарантира ефективно повторно използване на ресурсите от градски отпадъчни води, следва да се приеме, че не всички оползотворени води могат да се използват за всички култури. Поради това земеделските стопани следва да бъдат обучени да използват различните видове оползотворени води по оптимален начин за културите, при които водата, използвана за напояване, да не оказва въздействие върху общественото здраве. [Изм. 11]

(7)  Еквивалентните Здравните здравни стандарти за хигиената на храните по отношение на селскостопанските продукти, напоявани с рециклирана вода, могат да бъдат постигнати само ако изискванията за качество за рециклираната вода, предназначена за напояване в селското стопанство, не се различават съществено между отделните държави членки. Хармонизирането на изискванията също така ще допринесе за ефикасното функциониране на вътрешния пазар по отношение на тези продукти. Поради това е подходящо да се извърши минимално хармонизиране, като се определят минимални изисквания по отношение на качеството, честотата на и мониторинга на водите и ключови задачи по управление на риска. Тези минимални изисквания следва да включват минимални параметри за рециклирана вода и други, по-строги или допълнителни изисквания за качество, които при необходимост се налагат от компетентните органи заедно с евентуалните превантивни мерки. За да се определят Операторът на съоръжението за рециклиране следва да изготви план за управление на риска от повторното използване на водата в сътрудничество със съответните участници и следва да има право да определя по-строги или допълнителни изисквания за качеството на водата, рециклираната вода. Операторът операторите на инсталациите съоръжението за рециклиране следва да изпълняват ключови задачи по управление на риска, в сътрудничество най-малко с оператора на разпределението на рециклирана вода и с оператора по съхранение на рециклирана вода. Планът за управлението на риска от повторното използване на водите следва да се актуализира непрекъснато и да бъде съставен в съответствие с международно признати стандартизирани процедури. Параметрите са основани на техническия доклад на Съвместния изследователски център на Комисията и отразяват международните стандарти относно повторното използване на водата. Съвместният изследователски център на Комисията следва да разработи измервателни параметри и методи за определяне на наличието на пластмасови микрочастици и фармацевтични остатъчни продукти в рециклираните води. [Изм. 12]

(7а)  Наличието на пластмасови микрочастици може да представлява риск за здравето на хората и околната среда. Поради това, като част от задълбочения преглед на източниците, разпространението, жизнения цикъл и последиците от пластмасовите микрочастици в контекста на пречистването на отпадъчните води, Комисията следва да разработи методология за измерване на пластмасовите микрочастици в градските отпадъчни води, третирани в съответствие с Директива 91/271/ЕИО и рециклирани в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 13]

(7б)  Използването на недостатъчно добре пречистени отпадъчни води за обществени услуги (например почистване на улиците или напояване на паркове и голф игрища) може да бъде вредно за здравето. Поради това Комисията следва да постави цели за качеството на повторното използване на отпадъчни води за обществени услуги с цел да се опази здравето на човека и на животните и качеството на подземните и повърхностните води. [Изм. 14]

(7в)   Изискванията за качество на водата за напояване следва да отчитат научния прогрес, по-специално при контрола на микрозамърсителите и „нововъзникващите“ вещества, за да се гарантира безопасното използване на водата и да се опазят околната среда и здравето на хората. [Изм. 15]

(7г)  Изискванията за качество на водата следва да отчитат опити, проведени по-специално във връзка с използването в селското стопанство на утайките от отпадъчни води, както и отпадъчните води за инсталации за биогаз. [Изм. 16]

(8)  Спазването на минимални изисквания за повторното използване на водата следва да бъде в съответствие с политиката на Съюза за водите и да помогне за постигането на целите за устойчиво развитие от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН, и по-специално цел № 6, така че да се гарантират наличието и устойчивото управление на водите и канализация за всички и също така да се увеличат съществено рециклирането на водата и безопасното повторно използване на водата в световен план с цел да се допринесе за постигане на цел 12 – Осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство – от целите за устойчиво развитие на Обединените нации. В допълнение към това настоящият регламент цели да допринесе за прилагането на член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който касае опазването на околната среда. [Изм. 17]

(8a)  Изискванията за качество на водите, предназначени за консумация от човека, са установени в Директива (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета(12). Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че водните ресурси, използвани за питейни цели, не са замърсени с рециклирана вода, за да се избегне влошаване на качеството на питейната вода. [Изм. 18]

(8б)  В някои случаи операторът на съоръжението за рециклиране транспортира и съхранява рециклираната вода отвъд изхода на съоръжението за рециклиране, преди да достави рециклираната вода на следващите участници по веригата, като например на оператора по разпределение на рециклирана вода, на оператора по съхранение на рециклирана вода или на крайния потребител. Необходимо е да се определи мястото на определяне на съответствието, за да се изясни докъде свършва отговорността на оператора на съоръжението и откъде започва отговорността на следващия участник във веригата. [Изм. 19]

(9)  Управлението на риска следва да се състои от идентифициране и управление на рискове по проактивен начин и да включва идеята за производство, разпределение, съхранение и използване на рециклирана вода с необходимото качество за конкретни цели. Оценката на риска следва да бъде основана на ключови задачи за управление на риска и на задълбочено прилагане на, наред с другото, принципа на предпазните мерки и при нея следва да се определят всички допълнителни изисквания за качеството на водата, които са необходими, за да се гарантира достатъчна защита на околната среда и здравето на хората и животните. Управлението на риска следва да представлява отговорност, споделена между всички съответни участници в плана за управлението на риска от повторното използване на водата. Ролите и отговорностите на участниците следва да бъдат ясно посочени в плана за управление на риска от повторното използване на водата. При издаването на разрешително компетентният орган следва да може да изиска съответните участници в плана за управление на риска от повторното използване на водата да предприемат допълнителни мерки за управление на риска. [Изм. 20]

(9а)  Сътрудничеството и взаимодействието между различните страни, участващи в процеса на рециклиране на водата, следва да бъде предварително условие за създаването на процедури за пречистване на водата в съответствие с изискванията за специфична употреба и за да може да се планира снабдяването с рециклирана вода в съответствие с търсенето от страна на крайните потребители. [Изм. 21]

(10)  С цел ефективна защита на околната среда, включително качеството на почвите и здравето на хората операторите на инсталациите за рециклиране следва да носят основната отговорност за качеството на рециклираната вода на мястото на определяне на съответствие. Операторите на инсталациите за рециклиране следва да осъществяват мониторинг на качеството на рециклираната вода с оглед на спазването на минималните изисквания и на всички допълнителни изисквания, определени от компетентния орган и в съответствие с минималните изисквания и с евентуалните допълнителни изисквания, определени от компетентните органи. Поради това е подходящо да се установят минимални изисквания за мониторинг, които включват честотата на редовния мониторинг, както и определяне на график и на цели за ефективност на мониторинга за валидиране. Някои изисквания за редовен мониторинг са посочени в съответствие с Директива 91/271/ЕИО. [Изм. 22]

(11)  Необходимо е да се гарантира безопасното доставяне, съхраняване и използване на рециклирана вода, като по този начин се насърчи развитието на повторното използване на водата на равнище ЕС равнището на Съюза, като се стимулират европейските земеделски стопани по-специално да възприемат тази практика и да се повиши общественото доверие в тази практика нея. Количеството на използваните пречистени отпадъчни води, техният характер, пречиствателните методи и техните характеристики, независимо от това как се използват, трябва да са такива, че подходът, употребата и разпределението на водите (пръскане, капково напояване, със или без складиране) да не влияе пряко или косвено на здравето на хората или животните, или качеството на почвите или на водните среди в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Поради това снабдяването с и съхраняването на рециклирана вода за конкретни цели следва да се позволява само въз основа на разрешително, издадено от компетентните органи на държавите членки, чиито компетентни органи отговарят за оценката на рисковете от повторното използване на водата. За да се гарантира хармонизиран подход на равнището на Съюза, както и проследимост и прозрачност, материалноправните норми за това разрешително следва да бъдат определени на равнището на Съюза. Подробностите във връзка с процедурите за издаване на разрешителните обаче следва да бъдат определени от държавите членки. Държавите членки следва да бъдат в състояние да прилагат съществуващите процедури за издаване на разрешителни, които следва да бъдат пригодени, така че да се отчетат изискванията, въведени с настоящия регламент. [Изм. 23]

(11а)  Снабдяването с рециклирана вода и нейното съхранение, както и нейното използване от крайните потребители представляват неразделна част от системата за повторна употреба на вода. В рамките на процеса на снабдяване и съхранение е възможно рециклираната вода да претърпи промени, които да окажат отрицателно влияние върху химическото и биологичното ѝ качество. Рециклираната вода следва да се използва подходящо по отношение на класовете на качество на рециклираната вода, характеристиките на насажденията и методите за напояване. Ключовите задачи за управление на риска следва да отчитат потенциалните неблагоприятни последици за здравето и екологичните матрици, свързани със снабдяването, съхранението и предвидената употреба на рециклираната вода. В този контекст Комисията следва да създаде насоки, за да подпомогне компетентните органи в извършването на контрола и мониторинга на доставката, съхранението и употребата на рециклираната вода. [Изм. 24]

(11б)  Ако са необходими оператор по разпределение на рециклираната вода и оператор по съхранение на рециклираната вода, дейността на тези оператори следва да е обвързана с издаването на разрешително. Ако са изпълнени всички изисквания за издаването на разрешително, компетентният орган в държавата членка следва да издаде разрешително, което следва да съдържа всички необходими условия и мерки, установени в оценката на риска за целите на безопасно разпределение и съхранение на рециклирана вода до крайния потребител. [Изм. 25]

(12)  Разпоредбите на настоящия регламент допълват изисквания на други законодателни актове на Съюза, по-специално по отношение на евентуални рискове за здравето и околната среда. Поради това, за да се осигури цялостен подход за преодоляване на евентуални рискове за здравето на хората, и животните и рискове за околната среда, операторите на инсталациите за рециклиране и растенията, в допълнение към рисковете, свързани с опазването на околната среда, когато е приложимо, компетентните органи следва да вземат предвид се съобразят с изискванията, определени в съответните други законодателни актове на Съюза, по-специално директиви 86/278/ЕИО(13), 91/676/ЕИО(14) и 98/83/ЕО на Съвета(15), директиви 91/271/ЕИО и 2000/60/ЕО, регламенти (ЕО) № 178/2002(16), (ЕО) № 852/2004(17), (ЕО) № 183/2005(18), (ЕО) № 396/2005(19) и (ЕО) № 1069/2009(20) на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2006/7/ЕО(21), 2006/118/ЕО(22), 2008/105/ЕО(23) и 2011/92/ЕС(24) на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 2073/2005(25), (ЕО) № 1881/2006(26) и (ЕО) № 142/2011 на Комисията(27). [Изм. 26]

(12а)  За целите на настоящия регламент следва да е възможно дейностите по пречистване и тези по рециклиране на градските отпадъчни води да се извършват на едно и също физическо място, като се използват едни и същи или различни, отделни съоръжения. Освен това следва да е възможно един и същ участник да бъде както оператор на пречиствателна станция, така и оператор на съоръжение за рециклиране. [Изм. 27]

(13)  Регламент (ЕО) № 852/2004 определя общи правила за операторите на предприятия за храни и обхваща производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на храни, предназначени за консумация от човека. В него се разглежда здравословното качество на храните, като един от главните принципи, залегнали в него е, че основната отговорност за безопасността на храните се носи от оператора на предприятието за храни. Този регламент е също така обект на подробни указания, като от особено значение е известието на Комисията относно Ръководство за справяне с микробиологичните рискове по отношение на пресните плодове и зеленчуци при първичното производство посредством добра хигиена (2017/C 163/01). Целите за ефективност за рециклираната вода, определени в настоящия регламент не препятстват операторите на предприятия за храни да постигнат качеството на водата, необходимо за да спазят Регламент (ЕС) № 852/2004, като използват на последващ етап няколко варианта за пречистване на водата, самостоятелно или в комбинация с други варианти, невключващи пречистване.

(13а)  С оглед на по-доброто насърчаване на дейностите, свързани с повторното използване на водата, посочването на специфични употреби в рамките на настоящия регламент не следва да възпрепятства държавите членки да разрешават използването на рециклирана вода за допълнителни цели, включително повторно използване за цели, свързани с промишлеността, благоустройството и опазването на околната среда, при условие че държавите членки гарантират спазването на задължението да осигурят високо равнище на защита на здравето на хората и животните, и опазване на околната среда. [Изм. 28]

(14)  За да се повиши доверието в практиката на повторно използване на водата, на обществеността следва да се предоставя информация. Достъпността до ясна, всеобхватна и актуална информация относно повторното използване на водата следва да позволи повишена прозрачност и проследимост и също така би могло да бъде от особен интерес за други съответни органи, за които е от значение конкретното повторно използване на водата. За да се насърчи повторното използване на водата, държавите членки следва да гарантират, че се разработват информационни кампании за повишаване на осведомеността, които са специфични и адаптирани към различните участници, за да се гарантира, че тези участници са запознати с градския воден цикъл, необходимостта от повторното използване на водата и ползите от това, като по този начин се насърчава приемането от страна на заинтересованите страни и тяхното участие в практики за повторно използване на водата. [Изм. 29]

(14a)  Образованието и обучението на крайните потребители, които участват в напояването в селското стопанство, са от основно значение като компоненти за изпълнението и запазването на превантивните мерки. Крайните потребители следва да бъдат напълно информирани относно подходящата употреба на рециклираните води, тъй като те са особено уязвими. Следва да се приложат редица мерки за превенция на експозицията на човека, например употреба на лични предпазни средства, миене на ръце и лична хигиена. Мониторингът на правилното прилагане на такива мерки следва да е част от ключовите задачи за управлението на риска. [Изм. 30]

(15)  Целта на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(28) е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда(29) (Конвенцията от Орхус). В Директива 2003/4/ЕО са определени всестранни задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(30) обхваща обмена на пространствена информация, включително на набори от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до достъпа до информация и договореностите за обмен на данни, следва да допълват посочените директиви, а не да създават отделен правен режим. Поради това разпоредбите на настоящия регламент, свързани с предоставянето на информацията на обществеността и с информацията относно мониторинга на изпълнението, следва да се прилагат, без да се засягат разпоредбите на директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО.

(16)  С цел адаптиране на съществуващите минимални изисквания и ключовите задачи за управление на риска към научно-техническия прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с които да изменя минималните изисквания и ключовите задачи за управление на риска, без обаче да се възпрепятстват възможностите за повторното използване на подходящо пречистените отпадъчни води. В допълнение към това, за да се гарантира високо ниво на защита на околната среда и здравето на хората, Комисията също така следва да бъде в състояние да приема делегирани актове за допълване на ключовите задачи за управление на риска чрез определяне на технически спецификации. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат съобразени с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(31) По-специално с цел осигуряване на равно участие при изготвянето на делегирани актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като експертите на тези две институции имат редовен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с изготвянето на делегирани актове. [Изм. 31]

(17)  С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема подробни правила по отношение на формата и представянето на информацията, която държавите членки следва да предоставят на обществеността, по отношение на формата и представянето на информацията относно мониторинга на изпълнението на настоящия регламент, която държавите членки следва да предоставят, и по отношение на формата и представянето на информацията, свързана с общия за Съюза преглед, изготвен от Европейската агенция за околна среда. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(32).

(18)  Компетентните органи следва да проверяват съответствието на рециклираната вода с условията, посочени в разрешителното. В случай на несъответствие те следва да изискват от оператора на инсталацията съоръжението за рециклиране да предприеме необходимите мерки за осигуряване на съответствие. Операторите на инсталациите съоръженията за рециклиране следва незабавно да преустановят снабдяването с рециклирана вода, когато несъответствието надвишава определените максимални стойности и поради това поражда значителен риск за околната среда или здравето на хората. Компетентните органи следва да работят в тясно сътрудничество с крайните потребители, за да улесняват повторното използване на подходящо пречистените отпадъчни води. Компетентните органи следва да контролират и наблюдават доставката, съхранението и употребата на рециклираната вода, като имат предвид съответните рискове за здравето и околната среда. [Изм. 32]

(19)  Компетентните органи следва да си сътрудничат с други съответни органи, като обменят информация, за да гарантират спазването на съответните изисквания на Съюза и национални изисквания.

(20)  Предоставените от държавите членки данни са от огромно значение, за да може Комисията да извършва мониторинг и оценява резултатите от изпълнението на законодателството спрямо преследваните от него цели.

(21)  По силата на параграф 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент. Оценката следва да се основава на петте критерия за ефективност, ефикасност, важност, съгласуваност и добавена стойност от ЕС и следва да служи като база за оценки на въздействието на евентуални по-нататъшни действия.

(22)  В съответствие с Конвенцията от Орхус членове на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, така че да защитят правото си да живеят в околна среда, която е подходяща за здравето на хората и за тяхното благосъстояние.

(23)  Държавите членки следва да установят правила за санкциите, приложими към нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, и да осигурят тяхното изпълнение. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(24)  Тъй като целта на настоящия регламент — а именно опазването на околната среда и здравето на хората, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро, поради мащаба и последиците от действието, може да бъде по-добре осъществена на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(25)  Необходимо е да се предвиди достатъчно време, така че държавите членки да създадат необходимата административна инфраструктура за прилагането на настоящия регламент, както и операторите да се подготвят за прилагането на новите правила.

(25a)   С цел да се развива и насърчава, доколкото е възможно, практиката за повторно използване на пречистени отпадъчни води, Европейският съюз следва да подкрепя научноизследователската и развойната дейност в тази област чрез програмата „Хоризонт Европа“, за да се осигури сериозно развитие по отношение на надеждността на подходящо рециклираната вода и на сигурни методи за използване. [Изм. 33]

(25б)  За да се защити околната среда и здравето на хората, държавите членки, в сътрудничество със заинтересованите страни, следва да въведат проверки на качеството на почвите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. [Изм. 34]

(25в)  С настоящия регламент се цели насърчаване на устойчивото използване на водата. Във връзка с това Европейската комисия следва да се ангажира да използва програмите на Съюза, включително програмата LIFE, в подкрепа на местни инициативи, включващи повторното използване на подходящо пречистени отпадъчни води. [Изм. 35]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и цел

1.  Настоящият регламент установява минимални изисквания по отношение на качеството и мониторинга на водата рециклираната вода, както и задължение за изпълнението на определени ключови задачи за управление на риска за целите на безопасното повторно използване на пречистени градски отпадъчни води в контекста на интегрираното управление на водите, и допринася за постигането на целите, заложени в Директива 2000/60/ЕО. [Изм. 36]

2.  Целта на настоящия регламент е да се гарантира, че рециклираната вода е безопасна за употребата, за която е предназначена, осигурявайки по този начин високо ниво на защита на здравето на хората и на животните, а също и на околната среда, решаване като същевременно се ограничава отрицателното въздействие от използването на водните ресурси и се подобрява ефективността, разрешават се по координиран начин навсякъде в Съюза проблемът с недостига на вода, свързаните с изменението на климата въпроси и проблема целите на Съюза, свързани с околната среда и произтичащия от него тях натиск върху водните ресурси, допринасяйки също така по този начин за внедряването на устойчиви решения за използване на водните ресурси, подкрепяйки прехода към кръгова икономика, както и гарантирайки дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и ефикасното функциониране на вътрешния пазар. [Изм. 37]

2a.  Държавите членки гарантират, че водните ресурси, използвани за питейна вода, не са замърсени с рециклирана вода. [Изм. 38]

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага към рециклираната вода, предназначена за някоя от употребите, посочени в приложение I, раздел 1.

Настоящият регламент не се прилага към пилотни проекти с фокус върху повторното използване на водата в станциите за рециклиране. [Изм. 39]

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.  „компетентен орган“ означава орган или организация, определен(а) от държава членка да изпълнява задълженията, произтичащи от настоящия регламент;

2.  „орган по водите“ означава орган или органи, определени съгласно член 3, параграфи 2 или 3 от Директива 2000/60/ЕО;

3.  „краен потребител“ означава физическо или юридическо лице, публичен или частен субект, което използва рециклирана вода за целите, за които е предназначена; [Изм. 40]

4.  „градски отпадъчни води“ означава градските отпадъчни води съгласно определението в член 2, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО;

4a.  „пречистени отпадъчни води“ означава градски отпадъчни води, които са пречистени в съответствие с установените в Директива 91/271/ЕИО изисквания; [Изм. 41]

5.  „рециклирана вода“ означава градски пречистени отпадъчни води, които са пречистени в съответствие с установените в Директива 91/271/ЕИО изисквания и са преминали през допълнително пречистване в инсталация за рециклиране преминали през допълнително пречистване в съоръжение за рециклиране, което ги прави подходящи за употребата, за която са предназначени; [Изм. 42]

5a.  „повторно използване на водата“ означава използване на рециклирана вода с определено качество, подходящо за някоя от употребите, посочени в приложение I, раздел 1, чрез разпределителна система, като по този начин частично или изцяло се заменя използването на повърхностни или подземни води; [Изм. 43]

6.  „инсталация съоръжение за рециклиране“ означава част от градска пречиствателна станция за отпадъчни води или друга пречиствателна станция друго съоръжение за допълнително пречистване на градски отпадъчни води, които по-рано са били пречистени в съответствие с установените в Директива 91/271/ЕИО изисквания с цел производството на рециклирана вода, която е годна за някоя от употребите, посочени в приложение I, раздел 1 към настоящия регламент, като това съоръжение включва всяка инфраструктура за съхранение и всяка инфраструктура, изградена с цел да достави рециклираната вода до инфраструктурата за разпределение на рециклираната вода или до крайния потребител; [Изм. 44]

7.  „оператор на инсталация съоръжение за рециклиране“ означава физическо или юридическо лице, което управлява или контролира инсталация съоръжение за рециклиране; [Изм. 45]

7a.  „инфраструктура за разпределение на рециклирана вода“ означава система от специализирани тръбопроводи и помпи или други специални транспортни съоръжения, като тази система е предназначена за доставяне на рециклираната вода до крайния потребител, включително всички съоръжения за изравняване, допълнително пречистване и съхранение извън съоръжението за рециклиране; [Изм. 46]

7б.  „оператор по разпределение на рециклирана вода“ означава физическо или юридическо лице, което управлява или контролира инфраструктурата за разпределение на рециклирана вода; [Изм. 47]

7в.  „инфраструктура за съхранение на рециклирана вода“ означава система от специални съоръжения за съхранение, предназначена да съхранява рециклираната вода; [Изм. 48]

7г.  „оператор по съхранение на рециклирана вода“ означава физическо или юридическо лице, което управлява или контролира инфраструктурата за съхранение на рециклирана вода; [Изм. 49]

8.  „опасност“ означава биологичен, химичен, физически или радиологичен агент, който би могъл да навреди на хората, животните, културите или растенията, на други представители на флората и фауната в земните и водните екосистеми, на почвите или на околната среда като цяло;

9.  „риск“ означава вероятността идентифицирани опасности да причинят вреди в рамките на определен период от време, включително тежестта на последиците;

10.  „управление на риска“ означава системно управление, при което по последователен начин се осигурява безопасността на повторното използване на водата в рамките на специфичен контекст;

11.  „превантивна мярка“ означава всяко подходящо действие или дейност, които могат да се използват за предотвратяване или елиминиране на риск за здравето и за околната среда или за намаляването му до приемливо ниво; [Изм. 50]

11а.  „място на определяне на съответствието“ означава мястото, където операторът на съоръжението за рециклиране доставя рециклираната вода на следващия участник по веригата; [Изм. 51]

11б.  „микрозамърсител“ означава нежелана субстанция, открита в околната среда, с много ниска концентрация, както е упоменато в приложение VIII, Директива 2000/60/ЕО. [Изм. 52]

Член 4

Задължения на операторите на инсталации съоръжения за рециклиране по отношение на качеството на водата [Изм. 53]

1.  Операторите на инсталациите съоръженията за рециклиране гарантират, че изхода на инсталацията за рециклиране рециклираната вода, предназначена за някоя от употребите, посочени в приложение I, раздел 1, на мястото на определяне на съответствието, отговаря на следните изисквания:

а)  минималните изисквания за качество на водата, определени в приложение I, раздел 2;

б)  всички допълнителни условия във връзка с качеството на водата, определени от компетентния орган в съответното разрешително съгласно член 7, параграф 3, букви б) и в). [Изм. 54]

2.  С цел осигуряване спазването на изискванията и условията, посочени в параграф 1, операторът на инсталацията за рециклиране осъществява мониторинг на качеството на водата в съответствие със следното:

а)  приложение І, раздел 2;

б)  всякакви допълнителни условия във връзка с мониторинга, определени от компетентния орган в съответното разрешително съгласно член 7, параграф 3, букви б) и в).

2а.  Операторите на съоръжения за рециклиране също така гарантират, че в рамките на съоръжението за рециклиране са изцяло изпълнени най-малко мерките за управление на риска, определени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата, посочен в член 5, параграф -1. [Изм. 55]

2б.   След мястото на определяне на съответствието, качеството на водата вече не е отговорност на оператора на съоръжението за рециклиране, а става отговорност на следващия участник във веригата. [Изм. 56]

3.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за изменение на настоящия регламент в съответствие с член 14 с цел да адаптира към научно-техническия прогрес минималните изисквания, установени в приложение I, раздел 2. [Изм. 57]

Член 4а

Задължения на операторите по разпределение на рециклирана вода, операторите по съхранение на рециклирана вода и крайните потребители

1.  В рамките на инфраструктурата за разпределение на рециклирана вода операторът по разпределение на рециклирана вода поддържа равнище на качество на рециклираната вода най-малко на същото ниво на качество като определеното в приложение I, раздел 2. Операторът по разпределение на рециклирана вода също така гарантира, че в рамките на инфраструктурата за разпределение на рециклирана вода са изцяло изпълнени най-малко мерките за управление на риска, определени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата, посочен в член 5, параграф -1.

Когато издава разрешително в съответствие с член 7, компетентният орган може да изиска да бъдат предприети допълнителни мерки за управление на риска по отношение на задачите, които трябва да бъдат изпълнени от оператора по разпределение на рециклирана вода, както и да посочи допълнителни изисквания и превантивни мерки, необходими в съответствие с приложение II, букви б) и в).

2.  В рамките на инфраструктурата за съхранение на рециклирана вода операторът по съхранение на рециклирана вода поддържа равнище на качество на рециклираната вода най-малко на същото ниво на качество като определеното в приложение I, раздел 2. Операторът по съхранение на рециклирана вода също така гарантира, че в рамките на инфраструктурата за съхранение на рециклирана вода са изцяло изпълнени най-малко мерките за управление на риска, определени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата, посочен в член 5, параграф -1.

Когато издава разрешително в съответствие с член 7, компетентният орган може да изиска да бъдат предприети допълнителни мерки за управление на риска по отношение на задачите, които трябва да бъдат изпълнени от оператора по съхранение на рециклирана вода, както и да посочи допълнителни изисквания и превантивни мерки, необходими в съответствие с приложение II, букви б) и в).

3.  Качеството на рециклираната вода, използвана от крайните потребители, е най-малко на нивото на качеството, установено в приложение I, раздел 2. По отношение на задълженията на крайните потребители, компетентният орган може да предвиди допълнителни изисквания към изискванията, определени в приложение I, раздел 2.

4.  Комисията създава документи с насоки, за да подпомогне компетентните органи в изпълнението на изискванията, свързани с контрола и мониторинга на производството, разпределението, съхранението и употребата на рециклираната вода. [Изм. 58]

Член 5

Управление на риска

-1.  В сътрудничество със съответните участници, посочени в параграф 1 от настоящия член, операторът на съоръжението за рециклиране изготвя план за управлението на риска от повторното използване на водите. Планът за управлението на риска от повторното използване на водата се основава на ключовите задачи за управление на риска, посочени в приложение II, буква а), установява изисквания, допълнителни към посочените в приложение I в съответствие с приложение II, буква б), и идентифицира опасностите, рисковете и подходящите превантивни мерки в съответствие с приложение II, буква в). [Изм. 59]

1.  За целите С цел осигуряване на производството и снабдяването с рециклирани води операторът на инсталацията за рециклиране извършва управление на безопасно производство, разпределение, съхранение и използване на рециклираните води, компетентният орган наблюдава управлението на риска в консултации със следните страни: [Изм. 60]

а)  оператора на градската(ите) пречиствателна(и) станция(и) за отпадъчни води, която (които) снабдяват инсталацията снабдява(т) съоръжение за рециклиране с вода пречистени отпадъчни води в съответствие с установеното в Директива 91/271/ЕИО изискване за качество, ако е различен от оператора на инсталациятасъоръжението за рециклиране; [Изм. 61]

aа)  оператора на съоръжението за рециклиране; [Изм. 62]

аб)  оператора по разпределение на рециклирана вода; [Изм. 63]

ав)  оператора по съхранение на рециклирана вода; [Изм. 64]

б)  крайния(те) потребител(и);

в)  всички други страни, за които операторът на инсталацията за рециклиране компетентният орган счита, че имат отношение. [Изм. 65]

2.  Операторът на инсталацията съоръжението за рециклиране, операторът по разпределение на рециклирана вода и операторът по съхранение изготвя план за управлението на риска от повторното използване на водата, основан на ключовите задачи рециклирана вода изпълняват най-малко задачите за управление на риска, определени в приложение II. В плана за управлението на риска от повторното използване на водата се предлагат допълнителни изисквания към посочените в приложение I, които са необходими за по-нататъшно смекчаване на рисковете и, наред с другото, се определят опасностите, рисковете и подходящите превантивни мерки , посочен в параграф -1. Методите за управление на риска, използвани от оператора на съоръжението за рециклиране, оператора по разпределение на рециклирана вода и оператора по съхранение на рециклирана вода, се основават на международно признати методологии. [Изм. 66]

2а.  В съответното разрешително, издадено в съответствие с член 7, компетентният орган може да определи различни задачи и отговорности за различните участници в плана за управлението на риска от повторното използване на водите. [Изм. 67]

2б.  Ако видът култура, която трябва да се напоява, ще се предлага на пазара в няколко различни форми и попада в няколко различни класа по отношение на качеството на рециклираната вода, от оператора на съоръжението за рециклиране се изисква да доставя на земеделския стопанин вода, отговаряща на най-високия от съответните класове за качество. [Изм. 68]

3.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за изменение на настоящия регламент в съответствие с член 14 с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на установените в приложение II ключови задачи за управление на риска. [Изм. 69]

Комисията също така се оправомощава да приема делегирани актове за допълване на настоящия регламент в съответствие с член 14 с цел определяне на технически спецификации за установените в приложение II ключови задачи за управление на риска. [Изм. 70]

До ... [1 година след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14 за допълване на настоящия регламент чрез въвеждане на методика за измерване на наличието на пластмасови микрочастици в рециклираните води, което може да подлежи на допълнителни изисквания въз основа на оценката на риска, посочена в приложение II, точка 4. [Изм. 133]

3а.  Когато крайният потребител има съмнения, че водата, съхранявана в случаите, посочени в член 4а, параграф 2, не отговаря на минималните изисквания, определени в настоящия регламент, той трябва:

a)  да информира незабавно съответния здравен орган, като му предостави по целесъобразност цялата налична информация;

б)  да си сътрудничи пълноценно със съответния компетентен орган с цел проверка и определяне на причините за съмненията и възможното наличие на неразрешени вещества или стойности, посочени в приложение I, раздел 2, таблица 2 и таблица 4. [Изм. 71]

Член 6

Подаване на заявление за разрешително за снабдяване с производство, разпределение и съхранение на рециклирана вода [Изм. 72]

1.  Снабдяването Производството, разпределението или съхранението на рециклирана вода, предназначена за някоя от употребите, посочени в приложение I, раздел 1, подлежи подлежат на издаването на разрешително. [Изм. 73]

2.  Операторът на съоръжение за рециклиране подава заявление за издаване на разрешителното, посочено в параграф 1, или за изменение на съществуващо разрешително до компетентния орган на държавата членка, в която работи или се планира да заработи инсталацията съоръжението за рециклиране. [Изм. 74]

3.  Това заявление включва следното:

а)  план за управлението на риска от повторното използване на водата, изготвен в съответствие с член 5, параграф 2 -1; [Изм. 75]

aа)  най-новите налични данни за доказване на съответствието на пречистените отпадъчни води по смисъла на Директива 91/271/ЕИО в инсталацията за рециклиране, от която идват водите, предназначени за оползотворяване; [Изм. 76]

б)  описание на начина, по който операторът на инсталацията съоръжението за рециклиране ще спази на мястото на определяне на съответствието минималните изисквания по отношение на качеството и мониторинга на водата, посочени в приложение I, раздел 2; [Изм. 77]

в)  описание на начина, по който операторът на инсталацията съоръжението за рециклиране ще спази на мястото на определяне на съответствието допълнителните изисквания, предложени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата. [Изм. 78]

3а.  Операторът по разпределение на рециклирана вода подава заявление за издаване на разрешителното, посочено в параграф 1, или за изменение на съществуващо разрешително до компетентния орган на държавата членка, в която работи или се планира да заработи инфраструктурата за разпределение на рециклираната вода. Заявлението включва описание на начина, по който операторът по разпределение на рециклирана вода трябва да изпълнява задълженията, определени в член 4а, параграф 1. [Изм. 79]

3б.  Операторът по съхранение на рециклирана вода подава заявление за издаване на разрешителното, посочено в параграф 1, или за изменение на съществуващо разрешително до компетентния орган на държавата членка, в която работи или се планира да заработи инфраструктурата за съхранение на рециклираната вода. Заявлението включва описание на начина, по който операторът по съхранение на рециклирана вода трябва да изпълнява задълженията, определени в член 4а, параграф 2. [Изм. 80]

Член 7

Издаване на разрешително

1.  За целите на оценката на заявлението компетентният орган по целесъобразност се консултира и обменя съответната информация със следните страни:

а)  други съответни органи от същата държава членка, и по-специално органа по водите и здравните органи, ако е различен са различни от компетентния орган; [Изм. 81]

б)  звената за контакт в потенциално засегнатата(ите) държава(и) членка(и), определени в съответствие с член 9, параграф 1.

2.  В тримесечен срок от получаването Компетентният орган разглежда заявлението, като си служи с подходяща научна подкрепа, и в рамките на три месеца след получаване на пълното заявление, както е посочено съгласно посоченото в член 6, параграфи 2, параграф 3, буква а), 3а и 3б, компетентният орган взема решение дали да издаде или да откаже разрешителното. Когато компетентният орган се нуждае от повече време поради сложността на заявлението, той незабавно информира заявителя за това, и посочва очакваната дата на издаване или отказване на разрешителното, както и посочва причините за удължаването на срока. Във всички случаи компетентният орган взема решение не по-късно от шест месеца след получаване на пълното заявление, съгласно посоченото в член 6, параграфи 2, 3, 3а и 3б. [Изм. 82]

3.  Когато компетентният орган реши да издаде разрешително, той определя приложимите условия, които според случая включват следното:

а)  условия във връзка с минималните изисквания по отношение на качеството и мониторинга на водата, посочени в приложение I, раздел 2;

б)  условия във връзка с допълнителните изисквания, предложени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата;

в)  всички други условия, необходими за допълнителното смекчаване елиминиране на всички неприемливи рискове за здравето на хората и животните, както и за околната среда. [Изм. 83]

3а.  В случай че в плана за управлението на риска от повторното използване на водата, посочен в член 5, не са вече включени условия, равностойни на посочените в параграф 3, букви а), б) и в), компетентният орган незабавно актуализира плана. [Изм. 84]

4.  Разрешителното подлежи на редовен преглед, който се извършва най-малко на всеки пет години, и при необходимост се изменя.

Член 8

Проверка на съответствието

1.  Компетентните органи следва да проверяват съответствието на рециклираната вода на мястото на определяне на съответствието с условията, посочени в разрешителното разрешителните, издадени в съответствие с член 7. Проверката на съответствието се извършва със следните средства: [Изм. 85]

а)  проверки на място;

б)  използване на данни от мониторинга, получени съгласно настоящия регламент и директиви 91/271/ЕИО и 2000/60/ЕО;

в)  други подходящи средства.

2.  В случай на несъответствие компетентният орган изисква от оператора на инсталацията съоръжението за рециклиране, от оператора по разпределението на рециклирана вода, или от оператора по съхранение на рециклирана вода, ако е приложимо, незабавно да предприеме всички необходими мерки за бързо привеждане в съответствие и да информира незабавно засегнатите крайни потребители. [Изм. 86]

3.  Когато несъответствието поражда значителен риск за околната среда или здравето на хората индивидуалната стойност на даден параметър превишава минималните изисквания за качество на водата, посочени в приложение I, дял 2, буква а), операторът на инсталацията съоръжението за рециклиране незабавно преустановя преустановява по-нататъшното снабдяване с рециклирана водавода до момента, в който компетентният орган определи, че отново е постигнато съответствие. Компетентният орган може да определи, че съответствието е било възстановено само след като се установи, че индивидуалната стойност на параметъра или параметрите, които надвишават съответните минимални изисквания за качество на водата, е спаднала под максималната разрешена стойност при поне три последователни проверки. [Изм. 87]

4.  В случай на инцидент, който влияе на съответствието с условията на разрешителното, операторът наинсталацията съоръжението за рециклиране, операторът по разпределение на рециклирана вода, или операторът по съхранение на рециклирана вода, ако е приложимо, незабавно информира компетентния орган и крайния(ите) потребител(и), който(ито) е възможно да бъде(ат) засегнат(и), и съобщава на компетентния орган информацията, необходима за оценка на въздействието от този инцидент. [Изм. 88]

4a.  След издаването на разрешително в съответствие с член 7, компетентният орган редовно проверява спазването на мерките, предвидени в плана за управление на риска от повторното използване на вода, от страна на оператора на съоръжението за рециклиране, оператора по разпределение на рециклирана вода и оператора по съхранение на рециклирана вода. [Изм. 89]

4б.  В случай на несъответствие на рециклираната вода, установено на мястото на определяне на съответствие и последващо замърсяване на почвата или на селскостопанските продукти чрез разпространение и съхранение на тази неотговаряща на изискванията рециклирана вода, водеща до рискове за здравето и околната среда, операторът на съоръжението за рециклиране носи отговорност и дължи обезщетение. [Изм. 134]

Член 9

Сътрудничество между държавите членки

1.  Държавите членки определят звена за контакт, които по целесъобразност си сътрудничат със звената за контакт и компетентните органи на другите държави членки. Ролята на звената за контакт е осигуряване на съдействие при поискване и координиране на комуникацията между компетентните органи. По-специално звената за контакт получават и предават искания за съдействие.

2.  Държавите членки отговарят на исканията за съдействие без ненужно забавяне.

Член 9a

Информационни кампании за повишаване на осведомеността

1.  Държавите членки създават информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, насочени към потенциалните крайни потребители, включително гражданите, и отнасящи се до безопасността на повторното използване на водата и икономиите на водни ресурси в резултат на повторното използване на водата.

2.  Държавите членки организират също така информационни кампании за земеделските стопани, за да гарантират, че те използват оптимално рециклирана вода за земеделските култури, и по този начин се избягва каквото и да било отрицателно въздействие от тази употреба върху здравето и околната среда. [Изм. 91]

Член 10

Информация за обществеността

1.  Без да се засягат директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО и разпоредбите на член 9, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО, държавите членки гарантират, че за обществеността е е на разположение адекватна, и актуална и достъпна информация онлайн или чрез други лесни за ползване методи, като се спазват правилата за защита на данните относно повторното използване на водата. Тази информация включва следното: [Изм. 92]

а)  количеството и качеството на рециклираната вода, доставена в съответствие с настоящия регламент;

aа)  процента на използване на рециклирана вода в сравнение с общия обем на прясната вода, използвана за видовете употреба, обхванати от настоящия регламент; [Изм. 93]

б)  процента на доставената в съответствие с настоящия регламент рециклирана вода в държавата членка в сравнение с общия обем на пречистените градски отпадъчни води;

ба)  процента на доставената в съответствие с настоящия регламент рециклирана вода в държавата членка в сравнение с общия обем на градските отпадъчни води, подлежащи на пречистване; [Изм. 94]

в)  издадените или изменените разрешителни в съответствие с настоящия регламент, включително условията, определени от компетентните органи в съответствие с член 7, параграф 3;

г)  резултата от проверките на съответствието, извършени в съответствие с член 8, параграф 1;

д)  звената за контакт, определени в съответствие с член 9, параграф 1.

2.  Посочената в параграф 1 информация се актуализира поне веднъж годишно.

2a.   В съответствие с Регламент (ЕО) № 852/2004 за създаване на общи правила за операторите в хранително-вкусовия сектор, който обхваща производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на храни, предназначени за консумация от човека, компетентните органи информират потребителите относно максималното съдържание на хранителни вещества в предоставените подходящо пречистени отпадъчни води, за да може потребителите, включително земеделските стопани да се уверят, че те спазват равнищата на съдържание на хранителни вещества, определени от съответните правила на Съюза. [Изм. 5]

3.  Комисията може посредством актове за изпълнение да определи подробни правила по отношение на формата и представянето на информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15. [Изм. 96]

Член 11

Информация относно мониторинга на изпълнението

1.  Без да се засягат разпоредбите на директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО, държавите членки, със съдействието на Европейската агенция за околна среда:

а)  в срок до ... [три четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] създават, публикуват и впоследствие актуализират на всеки 6 години набор от данни, съдържащ информация относно резултатите от проверката на съответствието, извършена в съответствие с член 8, параграф 1, и друга информация, която трябва да бъде предоставена онлайн на обществеността в съответствие с член 10; [Изм. 97]

б)  създават, публикуват и впоследствие ежегодно актуализират набор от данни, съдържащ информация относно случаи на несъответствие с определените в разрешителното условия и събрани в съответствие с член 8, параграф 1, а също и информация относно предприетите мерки в съответствие с член 8, параграфи 2 и 3.

2.  Държавите членки гарантират, че Комисията, Европейската агенция за околна среда и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията имат достъп до наборите от данни, посочени в параграф 1.

3.  Въз основа на данните, посочени в параграф 1, Европейската агенция за околна среда изготвя, публикува и редовно или по искане на Комисията актуализира общ за Съюза преглед, който по целесъобразност включва показатели за осъществените дейности, резултатите и въздействието от настоящия регламент, карти и доклади за държавите членки.

4.  Комисията може посредством актове за изпълнение да определи подробни правила по отношение на формата и представянето на информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 1, както и подробни правила по отношение на формата и представянето на общия за Съюза преглед, посочен в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15.

Член 12

Достъп до правосъдие

1.  Държавите членки гарантират, че в съответствие с националното законодателство или практика физическите или юридическите лица, или техните сдружения, организации или групи имат достъп до процедура за обжалване пред съд или друг законово установен независим и безпристрастен орган, където могат да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, свързани с изпълнението на членове 4—8, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)  имат достатъчен интерес;

б)  твърдят, че е накърнено право, когато това се изисква като предварително условие съгласно административнопроцесуалното право на държавата членка.

2.  Етапът, на който може да се извърши оспорването на решения, действия или бездействия, се определя от държавите членки.

3.  Какво представлява достатъчен интерес и накърняване на дадено право се определя от държавите членки в съответствие с целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие.

С оглед на това за достатъчни за целите на параграф 1, буква а) се приемат интересите на всяка неправителствена организация, която работи за опазване на околната среда и отговаря на изискванията на националното законодателство.

Смята се също така, че тези организации имат права, които могат да бъдат накърнени по смисъла на параграф 1, буква б).

4.  Параграфи 1, 2 и 3 не изключват възможността за предварителна процедура на обжалване пред административния орган и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за административно обжалване преди преминаването към процедурите на съдебно обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право.

5.  Всяка процедура за обжалване, посочена в параграфи 1 и 4, трябва да бъде справедлива, безпристрастна, своевременна и да не е прекомерно скъпа.

6.  Държавите членки гарантират, че на обществеността е предоставена информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване.

Член 13

Оценка

1.  В срок до ... [6 пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията извършва оценка на настоящия регламент. Оценката се основава най-малко на следните елементи: [Изм. 98]

а)  опита, събран при изпълнението на настоящия регламент;

б)  наборите от данни, създадени от държавите членки в съответствие с член 11, параграф 1, и общите за Съюза прегледи, изготвени от Европейската агенция за околна среда в съответствие с член 11, параграф 3;

в)  целесъобразните научни, аналитични и епидемиологични данни;

г)  техническите и научните знания;

д)  препоръките на Световната здравна организация, когато има такива;

да)   проведените опити, по-специално по отношение на използването в селското стопанство на утайки от отпадъчни води, както и отпадъчни води от инсталации за метанизация. [Изм. 99]

2.  При извършването на оценката, посочена в параграф 1, Комисията обръща особено внимание на следните аспекти:

а)  минималните изисквания, установени в приложение І;

б)  ключови задачи за управление на риска, установени в приложение II;

в)  допълнителните изисквания, определени от компетентните органи в съответствие с член 7, параграф 3, букви б) и в);

г)  въздействието от повторното използване на водата върху околната среда и здравето на хората;

га)   растящото наличие на микрозамърсители и „нововъзникващи“ вещества в повторно използваните води. [Изм. 100]

2a.  При извършването на оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява осъществимостта на:

a)  разширяването на обхвата на настоящия регламент, така че той да включва рециклирана вода, предназначена за допълнителни специфични употреби, включително повторна употреба за промишлени цели;

б)  разширяването на изискванията на настоящия регламент, така че той да обхване непрякото използване на пречистени отпадъчни води;

в)  установяването на минимални изисквания, приложими към качеството на отпадъчните води, пречистени за целите на възстановяването на подпочвените води. [Изм. 101]

2б.  По целесъобразност, Комисията придружава оценката, посочена в параграф 1, със законодателно предложение. [Изм. 102]

Член 14

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 3 и член 5, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 3 и член 5, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.  Веднага след като Комисията приеме делегиран акт, тя го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 3 и член 5, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитета, създаден с Директива 2000/60/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 16

Санкции

Държавите членки установяват правила относно санкциите, които се прилагат за нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на изпълнението им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В срок до ... [три четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки нотифицират посочените правила и мерки на Комисията, както и всички последващи изменения, които ги засягат. [Изм. 103]

Член 17

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от ... [една година две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИДОВЕ УПОТРЕБА И МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел 1. Видове употреба на рециклиранa водa съгласно посоченото в член 2

а)  Напояване в селското стопанство

Напояване в селското стопанство означава напояване на следните видове култури:

—  хранителни култури, които се консумират сурови, което означава култури, предназначени за консумация от човека в суров или непреработен вид;

—  преработени хранителни култури, което означава култури, предназначени за консумация от човека, но не в суров вид, а след процес на обработка (т.е. сготвени, преминали през промишлена преработка);

—  нехранителни култури, което означава култури, непредназначени за консумация от човека (например пасищни култури, фуражни, влакнодайни, за декоративни цели, за семена, за производство на енергия и за тревни площи).

Без да се засяга релевантното законодателство на Съюза в областта на околната среда и здравето, държавите членки могат да използват рециклирана вода за по-нататъшна употреба, като например повторна употреба на вода за промишлени цели, както и за благоустройствени и екологични цели. [Изм. 105]

Раздел 2. Минимални изисквания

2.1.  Минимални изисквания, приложими към рециклирана вода, предназначена да се използва предвидена за напояване в селското стопанство [Изм. 106]

Класовете на качеството на рециклираната вода и допустимата употреба и методи за напояване за всеки клас са посочени в таблица 1. Минималните изисквания за качеството на водата са посочени в таблица 2, буква а). Минималната честота и целите за ефективност на мониторинга на рециклираната вода са посочени в таблица 3, буква б) (редовен мониторинг) и в таблица 4 (мониторинг за валидиране).

Таблица 1 Класове на качеството на рециклираната вода, допустима за употреба в селското стопанство, и методи за напояване

Минимален клас на качеството на рециклираната вода

Категория култура

Метод за напояване

А

Всички хранителни култури, включително кореноплодни култури, които се консумират сурови, и хранителни култури, при които годната за консумация част влиза в пряк контакт с рециклираната вода

Всички методи за напояване

Б

Хранителни култури, които се консумират сурови и при които годната за консумация част е над земята и не влиза в пряк контакт с рециклираната вода, преработени хранителни култури и нехранителни култури, включително култури за хранене на животни, отглеждани за производство на мляко или месо

Всички методи за напояване

В

Само капково напояване* Само методи за напояване, които не водят до пряк контакт между културата и рециклираната вода. Например капково напояване* [Изм. 107]

Г

Индустриални, енергийни и семенни култури

Всички методи за напояване

(*) Капковото напояване (наричано също така микрооросяване) е система за микронапояване, която е в състояние да отвежда водни капки или тънки струйки до растенията, като водата капе върху почвата или директно под повърхността много бавно (2—20 литра на час) от система с пластмасови тръби с малък диаметър с поставени изводи, които се наричат капкообразуватели или дюзи.

а)  Минимални изисквания за качеството на водата

Таблица 2 Изисквания за качеството на рециклираната вода за напояване в селското стопанство

Клас на качеството на рециклираната вода

Индикативна технологична цел Подходящо индикативно пречистване

Изисквания за качество Гранична стойност

 

E. coli

(cfu/100 ml)

BOD5

(mg/l)

TSS

(mg/l)

Мътност

(NTU)

Друго

А

Вторично пречистване, филтруване и дезинфекция

≤ 10

или под границата на откриване

≤ 10

≤ 10

≤ 5

Legionella spp.: < 1000 cfu/l, когато съществува риск от аерозолизация в парници

Чревни нематоди (яйца на хелминти): ≤ 1 яйце/l за напояване на пасищни или фуражни култури Салмонела: липсва [Изм. 108]

Б

Вторично пречистване и дезинфекция

≤ 100

Съгласно Директива 91/271/ЕИО на Съвета(33)

(Приложение I, таблица 1)

Съгласно Директива 91/271/ЕИО

(Приложение I, таблица 1)

-

В

Вторично пречистване и дезинфекция

≤ 1 000

-

Г

Вторично пречистване и дезинфекция

≤ 10 000

-

Рециклираната вода ще се счита за отговаряща на изискванията, посочени в таблица 2, ако измерванията изпълняват всички следни критерии:

—  Посочените стойности за E. coli, Legionella spp и чревни нематоди са спазени в 90 % или повече от пробите. Нито една от максималните стойностите в пробите не може да надхвърля максималното отклонение с 1 логаритмична единица от посочената стойност за E. coli и Legionella и 100 % от посочената стойност за чревни нематоди. Изискването да се гарантира отсъствие на салмонела се прилага за 100% от пробите. [Изм. 109]

—  Посочените стойности за BOD5 (биологична потребност на кислород), TSS (общо суспендирани вещества) и мътност в клас А са спазени в 90 % или повече от пробите. Нито една от стойностите максималните стойности в пробите не може да надхвърля максималното отклонение от 100 % от посочената стойност. [Изм. 110]

б)  Минимални изисквания за мониторинг

Операторите на инсталации съоръжения за рециклиране извършват редовен мониторинг, за да проверят дали рециклираната вода отговаря на минималните изисквания за качеството на водата, посочени в буква а). Редовният мониторинг е включен в процедурите за проверка на системата проекта за повторно използване на водата. [Изм. 111]

Пробите, които се използват за проверка на съответствието с микробиологичните параметри на мястото на установяване на съответствието се вземат в съответствие със стандарт EN ISO 19458. [Изм. 112]

Таблица 3 Минимална честота на редовния мониторинг на рециклираната вода за напояване в селското стопанство

 

Минимална честота на мониторинга

Клас на качеството на рециклираната вода

E. coli

BOD5

TSS

Мътност

Legionella spp.

(когато е приложимо)

Чревни нематоди

(когато е приложимо)

А

Веднъж

седмично

Веднъж

седмично

Веднъж

седмично

Непрекъснато

Веднъж

седмично

Два пъти месечно или с честота, определена от оператора на инсталацията за рециклиране, в съответствие с броя яйца в отпадъчните води, постъпващи в инсталацията за рециклиране

Б

Веднъж

седмично

Съгласно Директива 91/271/ЕИО

(Приложение I, раздел Г)

Съгласно Директива 91/271/ЕИО

(Приложение I, раздел Г)

-

В

Два пъти месечно

-

Г

Два пъти месечно

-

Трябва да се извършва мониторинг за валидиране преди въвеждането в експлоатация на инсталацията съоръжението за рециклиране на вода, при модернизирането на оборудването и при добавянето на ново оборудване или процеси, както и всеки път, когато е издадено ново разрешително или се изменя действащо разрешително. [Изм. 113]

Извършва се мониторинг за валидиране за класа, за който се прилагат най-строгите изисквания — клас А, за да се оцени дали се спазват целите за ефективност (намаляване в log10). Мониторингът за валидиране включва мониторинг на индикаторните микроорганизми, свързани с всяка група патогенни организми (бактерии, вируси и протозои). Подбраните индикаторни микроорганизми са E. coli за патогенни бактерии, F-специфични колифаги, соматични колифаги или колифаги за патогенни вируси, както и спори на Clostridium perfringens или спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии за протозои. Целите за ефективност (намаляване в log10) по отношение на мониторинга за валидиране на подбраните индикаторни микроорганизми са посочени в таблица 4 и трябва да бъдат изпълнени на изхода на съоръжанието за рециклиране, (мястото на определяне на съответствието), като се вземат предвид концентрациите в непреработените отпадъчни води, постъпващи в градската пречиствателна станция за отпадъчни води. Поне 90% от пробите за валидиране трябва да достигнат или да надвишат целевата ефективност. [Изм. 114]

Ако даден биологичен показател не присъства в достатъчно количество в непреработените отпадъчни води, за да се постигне намаляването в log10, отсъствието на този биологичен показател в отпадъчните води означава, че са изпълнени изискванията за валидирането. Ефективността по отношение на целта за постигане на съответствие може да бъде определена чрез аналитичен контрол, като се добави ефективността, определена за отделните етапи на преработка въз основа на научни данни за стандартни, утвърдени в достатъчна степен процеси, като напр. публикувани данни от доклади за изпитвания, проучвания на конкретни случаи и др., или изпитана в лаборатория при контролирани условия, когато става дума за новаторска преработка. [Изм. 115]

Таблица 4 Мониторинг за валидиране на рециклирана вода за напояване в селското стопанство

Клас на

качеството на

рециклираната вода

Индикаторни микроорганизми(*)

Цели за ефективност на веригата на пречистване

Намаляване в log10

А

E. coli

≥ 5,0

Общо количество колифаги/F-специфични колифаги/ соматични колифаги/колифаги(**)

≥ 6,0

Спори на Clostridium perfringens/спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии(***)

≥ 5,0

(*) Референтните патогенни организми Campylobacter, Rotavirus и Cryptosporidium могат също така да бъдат използвани за целите на мониторинга за валидиране вместо предложените индикаторни микроорганизми. В такъв случай следва да се прилагат следните цели за ефективност на намаляването, изразено в log10: Campylobacter (≥ 5.0), Rotavirus (≥ 6.0) и Cryptosporidium (≥ 5.0). Националният орган по здравеопазване може да определи допълнителни показатели, свързани с конкретния случай, когато са налице данни за необходимост да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и на животните и на околната среда. [Изм. 116]

(**) Общото количество колифаги е избрано като най-подходящия показател за вируси. Ако обаче анализът на общото количество колифаги не е осъществим, трябва да се анализира поне един вид колифаги (F-специфични или соматични колифаги). Ако общото количество колифаги, налично в отпадъчните води, не е достатъчно, съответствието по отношение на целевата ефективност може да бъде определено, като се добави ефективността, определена за отделните етапи на преработка въз основа на научни данни за стандартни, утвърдени в достатъчна степен процеси, като напр. публикувани данни от доклади за изпитвания, проучвания на конкретни случаи и др., или изпитано в лаборатория при контролирани условия, когато става дума за новаторска преработка. [Изм. 117]

(***) Спорите на Clostridium perfringens са избрани като най-подходящия показател за протозои. При все това спорообразуващите сулфат-редуциращи бактерии са възможна алтернатива, ако концентрацията на спори на Clostridium perfringens не позволява валидиране на исканото отстраняване в log10. Ако общото количество Clostridium perfringens, налично в отпадъчните води, не е достатъчно, съответствието по отношение на целевата ефективност може да бъде определено, като се добави ефективността, определена за отделните етапи на пречистване въз основа на научни данни за стандартни, утвърдени в достатъчна степен процеси, като напр. публикувани данни от доклади за изпитвания, проучвания на конкретни случаи и др., или изпитано в лаборатория при контролирани условия, когато става дума за новаторска преработка. [Изм. 118]

Методите на анализ за целите на мониторинга се валидират и документират от оператора в съответствие с EN ISO/IEC-17025 или други национални или международни стандарти, които осигуряват равностойно качество. Операторът на инсталацията за рециклиране гарантира, че лабораториите, избрани за мониторинг на валидирането, прилагат практики за управление на качеството в съответствие със стандарт ISO/IEC 17025. [Изм. 119]

Приложение II

a)  Ключови задачи за управление на риска [Изм. 120]

-1.  Извършвайте анализ на осъществимостта на планираното съоръжение за рециклиране, който взема предвид най-малко разходите за разработване на съоръжението по отношение на регионалното търсене на рециклирана вода, потенциалните крайни потребители и изискванията за пречистените отпадъчни води на съоръжението, както и оценява качеството на пречистените отпадъчни води, влизащи в съоръжението. [Изм. 121]

1.  Опишете системата за повторно използване на водата, от постъпването на отпадъчните води в градската пречиствателна станция за отпадъчни води, до точката на използване, включително източниците на отпадъчни води, стъпалата и технологиите на пречистване в инсталацията за рециклиране, инфраструктурата за снабдяване и съхранение, предвидената употреба, мястото на използване и количествата рециклирана вода, които ще се доставят. Целта на тази задача е да се представи подробно описание на цялата система за повторно използване на водата.

2.  Определете потенциалните опасности, по-специално наличието на замърсители и патогенни организми, и потенциала за настъпването на опасни събития, като например нарушаване на пречистването, непредвидено изтичане или замърсяване в описаната система за повторно използване на водата.

3.  Определете местата, популациите и лицата, изложени на риск от пряка или косвена експозиция на определените потенциални опасности, като се вземат предвид определени фактори на околната среда като местните хидрогеоложки условия, топография, видове почви и екология, както и фактори, свързани с видовете култури и земеделските практики. Оценката на рисковете за здравето, включваща идентифициране на опасността, зависимост „доза-реакция“, оценка на експозицията и описание на риска, трябва да бъде взета предвид на всички етапи от системата за повторно използване на отпадъчните води. Трябва да бъдат отчетени и възможните необратими или дълготрайни отрицателни въздействия върху околната среда или върху здравето, включително потенциалните вредни въздействия върху екологичните потоци, от дейностите по рециклиране, като доставката, съхранението и използването на водата. [Изм. 122]

4.  Извършете оценка на риска, която обхваща както рискове за околната среда, така и рисковете за здравето на хората и животните, като се вземе предвид естеството на определените потенциални опасности, идентифицираните места, популации и лица, изложени на риск от експозиция на тези опасности, и тежестта на възможните последици от опасностите, както и цялото съответно законодателство на Съюза и национално законодателство, документи с насоки и минимални изисквания във връзка с храните, фуражите и безопасността на работниците и целите в областта на околната среда. За целите на оценката на риска могат да се използват изследвания на качеството. Неяснотите от научна гледна точка при характеризирането на риска се разглеждат в съответствие с принципа на предпазливост. [Изм. 123]

Оценката на риска се състои от следните елементи:

а)  оценка на рисковете за околната среда, която включва всички следни действия:

i.  потвърждение на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, прогнозното им ниво без да имат ефект;

ii.  оценка на потенциалния диапазон на експозицията;

iii.  характеризиране на риска.

б)  оценка на рисковете за здравето на хората, която включва всички следни действия:

i.  потвърждаване на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, зависимостта „доза—реакция“ в сътрудничество със здравните органи; [Изм. 124]

ii.  оценка на потенциалния диапазон на дозата или експозицията;

iii.  характеризиране на риска.

Като минимум в оценката на риска се отчитат спазват следните изисквания и задължения: [Изм. 125]

а)  изискването за намаляване и предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати в съответствие с Директива 91/676/ЕИО;

б)  задължението защитените територии за питейна вода да отговарят на изискванията на Директива 98/83/ЕО;

в)  изискването за изпълнение на екологичните цели, определени в Директива 2000/60/EО;

г)  изискването за предотвратяване на замърсяването на подземните води в съответствие с Директива 2006/118/EО;

д)  изискването за спазване на стандартите за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, определени в Директива 2008/105/EО;

е)  изискването за спазване на екологичните качествени стандарти за замърсители от национално значение (т.е. специфични замърсители на речните басейни), определени в Директива 2000/60/ЕО;

ж)  изискването за спазване на стандартите за качество на водите за къпане, определени в Директива 2006/7/EО;

з)  изискванията за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието в съответствие с Директива 86/278/ЕИО;

и)  изискванията относно хигиената на храните, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и насоките, съдържащи се в Известието на Комисията относно Ръководство за справяне с микробиологичните рискове по отношение на пресните плодове и зеленчуци при първичното производство посредством добра хигиена;

й)  изискванията за хигиена на фуражите, определени в Регламент (ЕО) № 183/2005;

к)  изискването за спазване на съответните микробиологични критерии, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005;

л)  изискванията относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните, посочени в Регламент (ЕО) № 1881/2006;

м)  изискванията относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи, посочени в Регламент (ЕО) № 396/2005;

н)  изискванията относно здравето на животните, посочени в регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕС) № 142/2011.

б)  Условия във връзка с допълнителните изисквания [Изм. 126]

5.  Когато е необходимо и целесъобразно да се гарантира опазване в достатъчна адекватна степен на околната среда и здравето на човека и животните, посочете изисквания за качеството и мониторинга на водата, които допълват и/или са по-строги от посочените в приложение I.

В зависимост от резултата от оценката на риска, посочена в точка 4, Tакива допълнителни изисквания може по-специално да се отнасят до:

а)  тежки метали;

б)  пестициди;

в)  странични продукти от дезинфекция;

г)  лекарствени продукти;

га)  наличие на пластмасови микрочастици;

д)  други вещества замърсители, които пораждат нови опасения са значими съгласно екологични анализи и анализи във връзка с общественото здраве, проведени на местно равнище;

е)  антимикробна резистентност.[Изм. 127]

в)  Превантивни мерки [Изм. 128]

6.  Определете превантивните мерки, които вече са въведени или следва да бъдат предприети с цел ограничаване на рисковете, така че всички идентифицирани рискове да могат да се управляват по подходящ начин.

Такива превантивни мерки могат да включват:

а)  контрол на достъпа;

б)  допълнителни мерки за дезинфекция или отстраняване на замърсители;

в)  специфични технологии за напояване, с които се намалява рискът от образуване на аерозоли (например капково напояване);

г)  подпомагане на унищожаването на патогенните организми преди прибиране на реколтата;

д)  установяване на минимални безопасни отстояния.

Конкретните превантивни мерки, които могат да бъдат от значение, са определени в таблица 1.

Таблица 1: Конкретни превантивни мерки

Клас на

качеството на

рециклираната вода

Конкретни превантивни мерки

А

—  Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с рециклирана вода, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

Б

—  Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

—  Недопускане на дойни млекодайни крави на пасището до изсъхването му.

—  Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му.

—  Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с рециклиранa водa, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

В

—  Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

—  Недопускане на пасищни животни на пасището в продължение на пет дни след последното напояване.

—  Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му.

—  Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с рециклирана вода, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

Г

—  Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

7.  Осигурете гаранции, че са въведени подходящи системи и процедури за контрол на качеството, включително мониторинг на рециклираната вода по съответните параметри, както и че са установени подходящи програми за поддръжка на оборудването.

8.  Осигурете гаранции, че са въведени системи за мониторинг на околната среда, които ще засекат всички отрицателни ефекти от повторното използване на водата, както и че се осигурява обратна информация от мониторинга и че всички процеси и процедури се валидират и документират по подходящ начин.

Препоръчва се операторът на инсталацията за рециклиране да установи и поддържа система за управление на качеството, сертифицирана по ISO 9001 или равностоен стандарт.

8a.  Гарантирайте, че съоръжението за рециклиране е оборудвано с алтернативни средства за заустване на пречистените отпадъчни води, които не се използват повторно. [Изм. 129]

9.  Осигурете гаранции, че е въведена подходяща система за управление на инциденти и извънредни ситуации, включително процедури за информиране на всички съответни страни по подходящ начин за такива събития, и поддържайте план за спешно реагиране, който се актуализира редовно.

9а.  Гарантирайте, че разпределителната инфраструктура за рециклираната вода е отделена и изградена по такъв начин, че да се избегнат рисковете от замърсяване на мрежата за доставяне и разпределяне на водата, предназначена за консумация от човека. [Изм. 130]

9б.  Гарантирайте, че инфраструктурата за разпространение на рециклирана вода е подходящо маркирана, а когато е изградена с открити отводнителни канали, че е подходящо оборудвана с достатъчно видими обозначения, включително в случаите, когато отпадъчните води се смесват с вода с друг произход. [Изм. 131]

9в.  Осигурете създаването на механизми за координация между различните участници, така че да се гарантира безопасното производство и използване на рециклирана вода. [Изм. 132]

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) OВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 353.
(3)ОВ C
(4)OВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 353.
(5) Позиция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г.
(6)Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(7)Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).
(8)COM(2012)0673.
(9)COM(2007)0414.
(10) OВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 33.
(11) COM(2015)0614.
(12) Директива (ЕС) .../ ... относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ ... ).
(13) Директива на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (OB L 181, 4.7.1986г., стр. 6)
(14)Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1—8).
(15)Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).
(16)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(17)Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).
(18)Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 35, 8.2.2005 г., стр. 1).
(19)Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).
(20)Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).
(21)Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37).
(22)Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19).
(23)Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84).
(24)Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).
(25)Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 22.12.2005 г., стр. 1).
(26)Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).
(27)Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).
(28)Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(29)ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(30)Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
(31)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(32)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(33)Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).


Одобряване и надзор на пазара на земеделски и горски превозни средства ***I
PDF 122kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 167/2013 относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (COM(2018)0289 – C8-0183/2018 – 2018/0142(COD))
P8_TA(2019)0072A8-0318/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0289),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0183/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 16 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0318/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 167/2013 относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства

P8_TC1-COD(2018)0142


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/519.)

(1) OВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 104.


Програма за единния пазар, конкурентоспособността на предприятията и европейската статистика ***I
PDF 492kWORD 155k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за единния пазар, конкурентоспособността на предприятията, включително малките и средните предприятия, и европейската статистика и за отмяна на регламенти (ЕС) № 99/2013, (ЕС) № 1287/2013, (ЕС) № 254/2014, (ЕС) № 258/2014, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) 2017/826 (COM(2018)0441 – C8-0254/2018 – 2018/0231(COD))
P8_TA(2019)0073A8-0052/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0441),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 43, параграф 2, член 168, параграф 4, буква б) и членове 114, 173 и 338 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението за регламент в Парламента (C8-0254/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по бюджети (A8-0052/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за единния пазар, конкурентоспособността на предприятията, включително малките и средните предприятия, и европейската статистика и за отмяна на регламенти (ЕС) № 99/2013, (ЕС) № 1287/2013, (ЕС) № 254/2014, (ЕС) № 258/2014, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) 2017/826

P8_TC1-COD(2018)0231


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2, член 168, параграф 4, буква б) и членове 114, 173 и 338 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Вътрешният пазар е крайъгълен камък на Съюза. От самото му създаване той се оказа основен фактор, допринасящ за растежа, конкурентоспособността и заетостта. Той създаде нови възможности и доведе до икономии от мащаба за европейските предприятия, по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия (МСП), и укрепи тяхната индустриална конкурентоспособност и следва да продължава да бъде от полза в еднаква степен за всички граждани. Вътрешният пазар допринесе за създаването на работни места и за по-голям избор на по-ниски цени за потребителите, като същевременно се осигурява високото качество на предлаганите продукти и услуги. Той продължава да бъде двигател за изграждането на по-интегриран пазар и по-силна, по-балансирана и по-справедлива икономика. Той е едно от големите постижения на Съюза и най-надеждният му актив в условията на все по-глобализиран свят и основен елемент за постигане на прехода към устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите и енергията в отговор на все по-големия натиск, произтичащ от изменението на климата. [Изм. 1]

(2)  Вътрешният пазар трябва непрекъснато да се адаптира към бързо променящата се среда на цифровата революция и глобализацията. Новата ера на цифровите иновации продължава да предоставя възможности и ползи за икономиката и ежедневието, по-специално за предприятията и гражданите, да създава нови продукти и бизнес модели, но също така представлява предизвикателство за регулирането и правоприлагането и за защитата и безопасността на потребителите. [Изм. 2]

(3)  Основната част от законодателството на Съюза е насочена към подкрепа на функционирането на вътрешния пазар. Това се отнася по-специално за конкурентоспособността, стандартизацията, взаимното признаване, защитата на потребителите, надзора на пазара и регулирането на хранителната верига, но и за правилата относно стопанските, търговските и финансовите операции и насърчаването на лоялната конкуренция за осигуряване на еднакви условия на конкуренция, които са от основно значение за функционирането на вътрешния пазар в полза на потребителите и предприятията. [Изм. 3]

(4)  Въпреки това все още са налице или се появяват неоснователни, дискриминационни и непропорционални нови пречки за правилното функциониране на вътрешния пазар и възникват нови препятствия. Приемането на правила е само първата стъпка, като също толкова важно е да осигури ефективното им прилагане. Неправилното прилагане на съществуващите правила, наличието на пречки пред свободното движение на стоки и услуги и ниските равнища на трансгранични обществени поръчки ограничават възможностите, с които разполагат предприятията и потребителите. Справянето с подобни пречки е в крайна сметка става въпрос на доверието на гражданите в Съюза и в способността му да постига резултати и да създава качествени работни места и растеж, като същевременно защитава обществения интерес. [Изм. 4]

(5)  Понастоящем съществуват няколко програми за действие на Съюза в областите конкурентоспособност на предприятията, включително МСП по-специално микропредприятията, малките и средните предприятия, защита на потребителите, клиенти и крайни ползватели на финансови услуги, изготвяне на политиката на Съюза относно финансовите услуги и хранителна верига. Някои допълнителни дейности са пряко финансирани по бюджетни редове за вътрешния пазар. Необходимо е да се рационализира и оптимизира взаимодействието между различните дейности и да се осигури по-гъвкава, прозрачна, опростена и адаптивна рамка за финансиране на дейности, насочени към постигане на добре функциониращ и устойчив вътрешен пазар по най-разходоефективен начин. Поради това е необходимо да се създаде нова програма, която да обединява дейностите, финансирани по-рано по тези програми и по други съответни бюджетни редове, в която да бъдат извлечени поуки от действащите програми. Програмата следва да включва и нови инициативи, които имат за цел подобряване на функционирането на вътрешния пазар, като се избягва дублиране със свързани програми и действия на Съюза. [Изм. 5]

(6)  Разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика са предмет на отделна Европейска статистическа програма, създадена с Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6). С цел да се осигури непрекъснатост по отношение на изготвянето и разпространението на европейска статистика новата програма следва също така да включва дейностите, обхванати от Европейската съществуващата Европейска статистическа програма, като осигури рамка за събирането на данни, както и за разработването, изготвянето, правилното използване, прилагането и разпространението на европейска статистика. Новата програма следва да установи финансова рамка за европейската статистика за предоставяне на висококачествена, съпоставима и надеждна европейска статистика за Европа и в области като търговията и миграцията с цел подпомагане на разработването, прилагането, мониторинга и оценката на всички политики на Съюза в съответствие с член 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС). [Изм. 6]

(7)  Поради това е уместно да се създаде програма програмата за единния пазар с цел укрепване на вътрешния пазар, и подобряване на функционирането му в областите на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия, стандартизацията, пазарния надзор, защитата на потребителите, веригата за доставки на храни и европейската статистика („програмата“). Програмата следва да бъде за срок от седем години — от 2021 г. до 2027 г. [Изм. 7]

(8)  Програмата следва да подпомага изготвянето, изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза, което е в основата на правилното функциониране на вътрешния пазар. Програмата следва да подпомага създаването на подходящи условия за увеличаване на възможностите на всички участници на вътрешния пазар — предприятията, гражданите, включително потребителите, и служителите, гражданското общество и публичните органи. За постигането на това програмата следва да има за цел да осигури конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, особено на МСП микро-, малките и средните предприятия, включително работещите в сектора на туризма, но и да подпомогне прилагането на законодателството за защита на потребителите и правилата за безопасност, както и екологичните и социалните стандарти, и да повиши информираността на предприятията и физическите лица, като им предостави подходящите инструменти, подходящата информация и помощ, знания и компетентност, за да могат да вземат решения въз основа на подходяща информация, както и да засили тяхното участие в изработването на политиките на Съюза. Освен това програмата следва да има за цел да подобри регулаторното и административното сътрудничество, по-специално чрез програми за обучение, обмен на най-добри практики, изграждане на знания и компетентност, включително използване на стратегическите обществени поръчки. Програмата също така следва да бъде насочена към подпомагане на разработването на висококачествени международни стандарти, които да са в основата на изпълнението на законодателството на Съюза. Това включва и определяне на стандарти в областта на финансовото отчитане и одита, като по този начин се допринесе за прозрачността и доброто функциониране на капиталовите пазари на Съюза и да се укрепи защитата на инвеститорите. Програмата следва да подпомага създаването на правила и стандарти и чрез осигуряване на възможно най-широко участие на заинтересованите страни. Сред целите на програмата следва също така да бъде подпомагането на изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза, като се гарантира висока степен на опазване на здравето на хората, животните и растенията по хранителната верига, както и по-хуманното отношение към животните. [Изм. 8]

(9)  Модерният вътрешен пазар, който се основава на принципите на справедливост, прозрачност и взаимно доверие, стимулира конкуренцията и носи ползи за потребителите, предприятията и служителите. По-доброто използване на постоянно развиващия се вътрешен пазар на услугите следва да помогне на европейските предприятия да създават работни места и да разширяват дейността си през граница, да предлагат по-богат избор от услуги на по-изгодни цени, както и да поддържат високи стандарти за защита на потребителите и работниците. За да се постигне това, програмата следва да допринесе за премахване по-доброто наблюдение на развитието на вътрешния пазар, включително на въздействието на новите достижения на технологията, идентификацията и премахването на оставащите необосновани, дискриминационни и непропорционални пречки, и да осигури нормативна гарантира, че нормативната уредба, която може да благоприятства за нови иновативни бизнес модели, включително модели на икономиката на сътрудничество и социалното предприемачество, като същевременно осигурява високо равнище на социална закрила, включително за предприемачите. [Изм. 9]

(10)  За много промишлени продукти регулаторните пречки на вътрешния пазар са премахнати чрез механизми за превенция и приемането на общи правила и стандарти, а в случаите, когато такива правила на Съюза не съществуват — чрез принципа на взаимното признаване. В областите, които не са уредени от законодателството на Съюза, принципът на взаимното признаване означава, че продуктите, които се предлагат законно на пазара в една държава членка, се ползват от правото на свободно движение и може да се продават в друга държава членка, освен ако съответната държава членка има основания да се противопостави на предлагането на пазара на стоките, при условие че това ограничение е недискриминационно, обосновано от легитимни цели от обществен интерес, както е посочено в член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) или признато от установената практика на Съда, и е пропорционално на преследваната цел. Неадекватното прилагане на взаимното признаване, например наличието на необосновани и непропорционални пречки, обаче затруднява достъпа на дружествата до пазари в други държави членки. Въпреки високата степен на интеграция на пазара на стоки, този факт е причина да се пропускат възможности за икономиката като цяло. Преразглеждането на Регламент (ЕС) № xxx/2018 за взаимното признаване ще спомогне за увеличаване на икономическите ползи в тази област. Поради това програмата следва да има за цел да подобри прилагането на взаимното признаване в областта на стоките, като реализира пълния си потенциал, и да намали броя на незаконните и несъответстващите на изискванията стоки, навлизащи на пазара, чрез целенасочено повишаване на осведомеността и обучение, чрез подпомагане за звената за контакт относно продуктите, чрез подобряване на сътрудничеството между компетентните органи за взаимно признаване и чрез засилване на пазарния надзор. [Изм. 10]

(11)  Новите предизвикателства за регулирането и правоприлагането са свързани с бързо променящата се среда на цифровата революция по въпроси като киберсигурността, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, „интернет на нещата“ или изкуствения интелект, както и свързаните с тях етични стандарти. В случай на възникване на щета строгите правила за безопасност на продуктите и за яснота по отношение на наказателната отговорност, както и строгото прилагане на правилата са от съществено значение, за да се гарантират мерки на политиката, които да дадат възможност на европейските граждани, включително потребителите, и предприятията да се ползват от тези правила. Поради това програмата следва да допринесе за бързо адаптиране и по-добро прилагане на режим на Съюза за наказателна отговорност в областта на продуктите, който да насърчава иновациите, като същевременно гарантира безопасността и сигурността на ползвателите. [Изм. 11]

(12)  Пускането на пазара на продукти, които не са в съответствие с правото на Съюза, поставя независимо от това дали тези продукти са пуснати на пазара чрез традиционни или електронни средства и независимо от това дали са произведени в Съюза или навлизат в Съюза от трети държави, представлява риск за европейските граждани и потребители. Икономическите оператори, които спазват правилата, в неизгодна позиция и могат да застрашат потребителите. Много предприемачи продават съответстващи на изискванията продукти, са изправени пред нарушаване на конкуренцията от страна на тези, които не се съобразяват с правилата било защото не ги познават, било умишлено, за да спечелят конкурентно предимство. Органите за надзор на пазара често не разполагат с достатъчно финансови средства и са ограничени от националните граници, докато предприемачите търгуват на европейско или дори на глобално равнище. Що се отнася по-специално до електронната търговия, органите за надзор на пазара срещат големи трудности при проследяването на несъответстващи на изискванията стоки, внесени от трети държави и при откриването на отговорния субект в тяхната юрисдикция или при извършването на оценки на риска или на изпитвания за безопасност поради липсата на физически достъп до продуктите. Поради това програмата следва да цели да повиши съответствието на продуктите с изискванията, като засили пазарния надзор, предостави подходящи стимули ясни, прозрачни и всеобхватни правила за предприемачите икономическите оператори, като повиши осведомеността относно приложимите правила на Съюза за безопасност на продуктите, засили проверките на съответствието, включително посредством системно използване на проверки на проби от продукти, представляващи значителен процент от всеки вид продукти, пуснати на пазара, и тайно пазаруване, извършвано от органите за пазарен надзор, както и като и поощри трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи. Програмата също така следва да допринесе за консолидиране на съществуващата рамка за дейности по надзор на пазара, да насърчи съвместните действия на органите за надзор на пазара от различни държави членки, да подобри обмена на информация и да насърчи сближаването и по-тясното интегриране на дейностите по надзор на пазара, по-специално като осигури строгото прилагане на разпоредбите, въведени с Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета(7), за да се избегне продажбата на европейските граждани на несъответстващи на изискванията продукти. По този начин програмата следва да укрепи капацитета на органите за надзор на пазара в целия Съюз и да допринесе за по-голяма хомогенност между държавите членки, като се възползва в еднаква степен от вътрешния пазар от гледна точка на икономическия просперитет и устойчивия растеж, като същевременно се обръща внимание на специфичните им нужди по подходящ начин. [Изм. 12]

(13)  Безопасността на продуктите е засягащ всички въпрос. Органите за оценяване на съответствието проверяват дали продуктите отговарят на изискванията за безопасност, преди да бъдат пуснати на пазара. Поради това е от първостепенно значение органите за оценяване на съответствието да са надеждни и компетентни. Съюзът е въвел система за акредитация на органите за оценяване на съответствието с цел проверка на тяхната компетентност, безпристрастност и независимост. Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(8) обаче се прилага на национално равнище по много различни начини. Тези различия се отнасят до разпределянето на правомощията между органите за надзор на пазара и механизмите за вътрешна координация на национално равнище, равнището на използване на финансовите ресурси, разпределени за надзор на пазара, и стратегиите и подходите за надзор на пазара, както и правомощията във връзка с несъответстващи на изискванията продукти и равнището на санкциите за нарушения, като това води до фрагментарно прилагане на законодателството на Съюза за хармонизация. Вследствие на това фрагментиране надзорът на пазара е по-строг в някои държави членки, отколкото в други, като то потенциално може да подкопае възпиращия ефект на законодателството, като се създават неравни условия на конкуренция сред предприятията в някои държави членки, както и дисбаланси в равнището на безопасност на продуктите в Съюза. Основното предизвикателство понастоящем е системата за акредитация да се поддържа в съответствие с актуалната ситуация и да се гарантира, че тя се прилага с еднаква строгост в целия Съюз. Поради това програмата следва да подкрепя мерките за гарантиране на това, че органите за оценяване на съответствието продължават да отговарят на регулаторните изисквания, особено чрез използването на оценка от трета страна с цел подобряване на безпристрастните и независими процедури, и мерките за укрепване на европейската система за акредитация, по-специално в новите области на политиката, чрез подкрепа за единното прилагане на проверки и санкции, както и на Европейската организация за акредитация (EA), посочена в член 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008. [Изм. 13]

(14)  Развитието на електронната търговия би могло да повдигне въпроси, свързани със защитата на здравето и безопасността на крайните ползватели от несъответстващи на изискванията продукти. Тъй като потребителските пазари не познават граници с развитието на онлайн търговията и туристическите услуги, е важно да се гарантира, че пребиваващите в Съюза потребители могат да се ползват от адекватна еквивалентна защита при вноса на стоки и услуги от икономически оператори, установени в трети държави. Поради това програмата следва да позволи да се подпомогне сътрудничеството със съответните органи, намиращи се в трети държави, които са основни търговски партньори на Съюза, когато това е необходимо, по отношение на обмена на информация относно продукти, които не съответстват на изискванията, относно нови научни тенденции и нови технологии, нововъзникващи рискове и други аспекти, свързани с дейностите по контрола. [Изм. 14]

(15)  Публичните органи използват обществените поръчки, за да се гарантира стойност за изразходваните публични средства и да се допринесе за по-иновативен, устойчив, приобщаващ и конкурентен вътрешен пазар, включително, когато това е в съответствие с приложимото право на Съюза, чрез прилагане на критерии, различни от тези за най-ниска цена или икономическа ефективност, като наред с другото се отчитат аспектите, свързани с качеството, околната среда, справедливата търговия и социалните аспекти, и чрез улесняване на разделянето на обособени позиции за големите инфраструктурни проекти. Директиви 2014/23/ЕС(9), 2014/24/ЕС(10) и 2014/25/ЕС(11) на Европейския парламент и на Съвета осигуряват правната уредба за интеграция и ефективно функциониране на пазарите за обществени поръчки, съставляващи 14 % от брутния вътрешен продукт на Съюза, която създава ползи на публичните органи, предприятията и гражданите, включително потребителите. Правилното прилагане на правилата за обществените поръчки е ключов инструмент за укрепване на единния пазар и за стимулиране на растежа на дружествата от Съюза и на работните места в Съюза. Поради това програмата следва да подкрепя мерките за гарантиране на по-широко използване на стратегическите обществени поръчки, професионализация на обществените купувачи, улесняване и подобряване на достъпа на МСП и на микропредприятията до пазарите за обществени поръчки, по-специално посредством консултантски услуги и обучение, увеличаване на прозрачността, почтеност и по-качествени данни, засилване на цифровата трансформация на обществените поръчки и насърчаване на съвместните обществени поръчки чрез укрепване на подхода на партньорство с държавите членки, подобряване на събирането на данни и анализа на данните, включително чрез разработване на специални ИТ инструменти, подпомагане на обмена на опит и добри практики, позоваване на европейските и международните стандарти, предоставяне на насоки, договаряне на полезни търговски споразумения, укрепване на сътрудничеството между националните органи и стартиране на пилотни проекти. [Изм. 15]

(16)  За да се постигнат целите на програмата и да се улесни животът на гражданите и предприятията, е необходимо да бъдат въведени висококачествени, насочени към отделния ползвател обществени услуги, които са все по-цифровизирани и изцяло достъпни, а усилията за електронни административни услуги и електронно управление да се засилят допълнително, като същевременно се осигурява подходяща защита на данните и на неприкосновеността на личния живот. Това означава, че публичните администрации ще трябва да започнат да работят по нови, по-иновативни начини, за да премахват пречките между различните части на администрацията на своята държава и да се ангажират със съвместното създаване създаването на тези обществени услуги съвместно с гражданите и предприятията. Постоянното, непрекъснато увеличаване на трансграничната дейност в рамките на вътрешния пазар изисква също така предоставянето наличието на актуална, точна и лесноразбираема информация за правата на предприятията и гражданите, но и за административните формалности, както и опростяването им. Освен това основно значение придобива предоставянето на правни съвети и помощ за решаване на проблеми, които възникват на транснационално равнище. В допълнение е необходимо националните администрации да бъдат свързани по прост и ефективен начин, да подпомагат публичните органи при постигането на тези цели, както и да се оцени начинът, по който вътрешният пазар функционира по места. Съществуващите инструменти за управление на вътрешния пазар вече играят важна роля за улесняване на постигането на тези цели. За тази цел и за да не се изостава от развитието на технологиите и на пазара, както и от новите предизвикателства за регулирането и правоприлагането, програмата следва да подпомага повишаването на качеството, видимостта и прозрачността, както и на надеждността на инструментите за управление на вътрешния пазар. Поради това програмата следва да подпомага, наред с другото, следните съществуващи механизми за управление на вътрешния пазар: портала „Вашата Европа“, който следва да е гръбнакът на бъдещия Единен цифров портал, сайта „Вашата Европа — Съвети“, SOLVIT, Информационната система за вътрешния пазар и информационното табло за вътрешния пазар, за да подобри живота на гражданите и способността на предприятията да търгуват през граница. [Изм. 16]

(17)  Програмата следва да подпомага развитието на нормативна уредба на Съюза в областта на дружественото право и корпоративното управление, както и договорното право, с цел предприятията, и особено МСП, да бъдат по-ефективни и конкурентоспособни, като същевременно се осигури защита за заинтересованите страни, засегнати от дейностите на дружествата, и с цел да се реагира при нововъзникващи предизвикателства за политиката. Тя следва също така да гарантира подходящо оценяване, изпълнение и прилагане на съответните достижения на правото на Съюза, да информира заинтересованите лица и да им съдейства, както и да насърчава обмена на информация в тази област. Освен това програмата следва да подкрепя инициативите на Комисията, благоприятстващи ясна и адаптирана правна уредба за основаната на данни икономика и иновациите. Тези инициативи са необходими, за да се увеличи правната сигурност по отношение на договорното и извъндоговорното право, по-специално що се отнася до наказателната отговорност и етиката в контекста на нововъзникващи технологии, като например „интернет на нещата“, изкуствения интелект, роботиката, триизмерния печат. Програмата следва да има за цел стимулиране на разработването на основани на данни предприятия, като същевременно гарантира високо равнище на защита на неприкосновеността на личния живот, тъй като те ще бъдат от решаващо значение за конкурентоспособността на икономиката на Съюза в световен мащаб. [Изм. 17]

(18)  Програмата следва също така да подпомага правилното и пълно транспониране и прилагане от страна на държавите членки на правната уредба на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и развитието на бъдещи политики за справяне с новите предизвикателства в тази област. Тя следва да предоставя подкрепа и за съответните дейности на международни организации от европейски интерес, като например Комитета на експертите за оценка на мерките за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа.

(19)  Осъществяването и развитието на вътрешния пазар в областта на финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари, включително финансирането за устойчиво развитие, силно зависят от основаните на данни мерки на политиката, предприети от Съюза. За да се постигне тази цел, Комисията следва да има активна роля в постоянния мониторинг на финансовите пазари и финансовата стабилност, оценяването на прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки, като преценява дали съществуващото законодателство е пригодно за целта и установява възможни области на действие, когато се появят нови рискове, при непрекъснато участие на заинтересованите страни на всички етапи от изготвянето на политиките. Тези дейности се основават на изготвянето на анализи, проучвания, учебни материали, изследвания, оценки на съответствието, други оценки и статистически данни и се поддържат от информационни системи и комуникационни инструменти.

(20)  Като се има предвид, че вътрешният пазар, както е определен в член 3 от Договора за ДФЕС включва система от правила, която гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар, програмата следва да подпомага допринася за подпомагане на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, мрежите чрез подобряване и засилване на сътрудничеството с Европейската мрежа по конкуренция и с националните органи и съдилища, както и достигане до по-широка група от заинтересовани страни включително чрез засилване на международното сътрудничество, както и посредством комуникация и обясняване на правата, ползите и задълженията, произтичащи от политиката на Съюза в областта на конкуренцията. Програмата следва по-специално да помогне на Комисията да подобри своя анализ и своята оценка на процеса на развитие на пазара и чрез широко използване на секторни проучвания и систематичен обмен на резултати и най-добри практики в рамките на Европейската мрежа по конкуренция. Това следва да допринася за гарантиране на лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция – също и на международно равнище, както и за предоставяне на възможност на предприятията, по-специално на МСП, и на потребителите да се възползват от предимствата на единния пазар. [Изм. 18]

(21)  По-специално програмата трябва да се справи с радикалните последици за конкуренцията и функционирането на вътрешния пазар, които произтичат от продължаващата трансформация на икономиката и бизнес средата, по-специално чрез експоненциалното нарастване и използване на данните предвид все по-честото прибягване до изкуствен интелект, големи информационни масиви и алгоритми и други ИТ инструменти и знания от страна на дружествата и техните съветници. От съществено значение е също така програмата да подпомага работата в мрежа и сътрудничеството по-широкото и по-задълбочено взаимодействие с органите и съдилища на държавите членки, като се има предвид, че ненарушената конкуренция и функционирането на вътрешния пазар зависят в много голяма степен от действия на тези субекти. Предвид особената роля на политиката в областта на конкуренция за предотвратяване на неблагоприятните последици за вътрешния пазар, произтичащи от антиконкурентно поведение извън границите на Съюза, програмата следва също така да подкрепя сътрудничеството с органите на трети държави, когато това е целесъобразно. Накрая следва да се отбележи, че е необходимо да се разширят информационните дейности, за да се даде възможност на повече граждани и дружества да извлекат пълните ползи от лоялната конкуренция на вътрешния пазар. Необходимо е по-специално на европейските граждани да се покажат осезаемите ползи от политиката на Съюза в областта на конкуренцията чрез сътрудничество с групи на гражданското общество и съответни пряко засегнати заинтересовани лица. Като се има предвид, че някои от инициативите в програмата са нови и че частта на програмата относно конкуренцията е особено засегната от динамичната и бърза промяна на условията на вътрешния пазар, по-специално по отношение на развитието на цифровите технологии, изкуствения интелект, алгоритмите, технологията на големите информационни масиви, киберсигурността и технологиите за цифрова криминалистика, чиито темпове и мащаб трудно могат да бъдат предвидени, се очаква, че ще е необходима гъвкавост, за да може да се отговори на променящите се потребности по тази част от програмата. [Изм. 19]

(22)  Изключително важно е да се укрепи укрепят конкурентоспособността и устойчивостта на европейските предприятия, като същевременно се гарантират действително еднакви условия на конкуренция и отворен и конкурентен вътрешен пазар. МСП са двигателят на европейската икономика, като представляват над 99 % от всички предприятия в Европа, осигуряват две трети от работните места и допринасят значително за създаването на нови качествени работни места във всички сектори с регионално и местно измерение, а оттам и за социалното сближаване. МСП спомагат за осъществяване на енергийния преход и допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата, произтичащи от Парижкото споразумение. Поради това с програмата следва да се повиши капацитетът им за разработване на екологосъобразни висококачествени продукти и услуги и да се подкрепят техните усилия за повишаване на ефективността на ресурсите в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“. По този начин програмата също така допринася за подобряване на конкурентоспособността на МСП на Съюза на световния пазар. [Изм. 20]

(23)  Пред МСП стоят общи предизвикателства, които не засягат големите предприятия в същата степен — получаване на финансиране, намиране на квалифицирана работна сила, намаляване на административната тежест, възприемане на творчеството и иновациите, достъп до пазари и насърчаване на дейностите по интернационализиране. Програмата следва да отстрани тези видове пазарна неефективност по пропорционален начин, като същевременно не наруши неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар. Програмата следва по-специално да създаде подходящи условия за въвеждане на технологични и организационни иновации в производствените процеси, като обръща внимание на специфични форми на МСП, като например микропредприятията, предприятията, осъществяващи занаятчийска дейност, самостоятелно заетите лица, свободните професии и социалните предприятия. Следва също така да се обърне внимание на потенциалните, новите и младите предприемачи и на жените предприемачи, както и на други особени целеви групи, например по-възрастни хора, мигранти и предприемачи, спадащи към групи в неравностойно положение или социално уязвими групи, като например хора с увреждания. [Изм. 21]

(23а)  Програмата следва да подкрепя и насърчава култура на иновации, като развива екосистема, способна да насърчава създаването на нови предприятия и да създава необходимите условия за тяхното разрастване, като се съсредоточи върху микропредприятията и иновативните МСП, които са в състояние да се справят с предизвикателствата на все по-конкурентната и бързо развиваща се среда. Дълбоката трансформация на процесите на иновация изисква разработването на отворен модел за иновации с увеличаване на съвместните научни изследвания и на споделянето на знания и интелектуална собственост между различните организации. Целта на програмата следва съответно да бъде да подпомага процеса на иновации, като включва нови бизнес модели на сътрудничество, съсредоточени върху разработването на мрежи и споделянето на знания и ресурси в рамките на междуорганизационните общности. [Изм. 22]

(23б)  Програмата следва да включва пропорционални мерки за преодоляване на подобна неефективност на пазара, като се обръща специално внимание на действията, които носят пряка полза за МСП и мрежите от предприятия, без да се нарушава ненужно конкуренцията на вътрешния пазар. [Изм. 23]

(24)  Много от проблемите, свързани с конкурентоспособността на Съюза, се отнасят до трудностите на МСП при получаването на достъп до финансиране, тъй като те не разполагат с информация, за тях доказването на тяхната кредитоспособност е нелека задача и разполагат с недостатъчно обезпечение или просто поради слабата осведоменост за съществуващия механизъм в подкрепа на дейностите им на равнището на ЕС, на национално или местно равнище. Допълнителни предизвикателства за финансирането произтичат от по-малкия размер на микропредприятията и от необходимостта МСП да останат конкурентоспособни, като участват активно например в дейности по цифровизация, интернационализация и иновации и повишават квалификацията на работната си ръка. Ограниченият достъп до финансиране оказва отрицателно въздействие върху създаването, растежа и коефициентите на оцеляване на предприятията, както и върху готовността на новите предприемачи да поемат жизнеспособни предприятия при наследяването им. [Изм. 24]

(25)  За да се преодолеят тези видове неефективност на пазара и да се гарантира, че МСП ще продължат да играят своята роля на основа за конкурентоспособността на икономиката на Съюза и на стимул за изграждането на устойчива икономика, малките и средни предприятия се нуждаят от допълнителна подкрепа посредством дългови и капиталови инструменти, които трябва да бъдат установени по компонента за МСП на фонд InvestEU, създаден с Регламент [...] на Европейския парламент и на Съвета(12). Механизмът за гарантиране на заеми, създаден въведен в рамките на бившата програма COSME, създадена с Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета(13), е с доказана добавена стойност и се очаква да има благоприятен принос за най-малко 500 000 МСП; негов приемник ще бъде установен по компонента за МСП на фонд InvestEU. Следва да се обърне по-голямо внимание на подобряването на комуникацията и публичните кампании с цел повишаване на осведомеността на потенциалните бенефициери за наличието на Програмата за МСП. За да се повиши осведомеността за действията на Съюза в подкрепа на МСП, мерките, които се финансират изцяло или частично от тази програма, включително посредниците, следва да използват емблемата на ЕС (флаг), свързана с изречение, в което се отбелязва подкрепата, получена по програмата. [Изм. 25]

(26)  Целите на политиката на настоящата програма ще бъдат преследвани и чрез финансови инструменти и бюджетна гаранция по компонента за МСП на фонд InvestEU. Компонентът за МСП на фонд InvestEU следва да има централно общо звено, което да предоставя информация за програмата във всяка държава членка, за да се увеличи достъпността и осведомеността за фондовете за МСП. Финансовата подкрепа следва да се използва за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин, а действията следва да не се дублират, нито да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар и следва да предлагат безспорна допълняемост и подобряване на полезните взаимодействия с други европейски програми. Действията следва да имат ясна европейска добавена стойност. [Изм. 26]

(26а)  Действията, подпомагани от фонда InvestEU чрез дела на ЕС или чрез дела на държавите членки, следва да не дублират и да не заместват частното финансиране, нито да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар, а напротив, по отношение на вече функциониращите публични и частни гаранционни схеми – да подпомагат интегрирането в тези схеми, като основната цел е да се подобрят и разширят реалните ползи за крайните получатели, които са МСП по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(14), за да се постигне действителна допълняемост на мерките. [Изм. 27]

(26б)  Освен достъпа до финансиране, от ключово значение е и достъпът до умения, включително ръководни умения и знания, като това са важни фактори, за да може МСП да имат достъп до съществуващите фондове, да правят иновации, да се конкурират и да се разрастват.. Поради това предоставянето на финансови инструменти, както е предвидено в рамките на фонда InvestEU, следва да бъде съпроводено с разработване на схеми за подходящо наставничество, професионални напътствия и предоставяне на основани на знание бизнес услуги. [Изм. 28]

(27)  Програмата следва да осигурява ефективна подкрепа за малките и средните предприятия през целия им жизнен цикъл, като предоставя подпомагане – като се започне от подготовката на проекта и се стигне до търговската реализация и достъпа до пазара – и като насърчава създаването на мрежи от стопански предприятия. Тя следва да се основава на уникалните знания и експертния опит, натрупани във връзка с малките и средните предприятия и промишлените сектори секторите на икономиката и предприемачеството, и на дълъг опит в работата с европейски, национални и регионални заинтересовани страни. Тази подкрепа следва да се основава на успешния опит опита на мрежата „Enterprise Europe“ в качеството ѝ на система за „обслужване на едно гише“ за подобряване на конкурентоспособността на МСП и за развиване на дейността им в рамките на единния пазар и извън него. Планира се мрежата да продължи да предоставя услуги от името на други програми на Съюза, по-специално за програмата „Хоризонт 2020“, като се използват финансовите ресурси на тези програми. Също така схемата Тя следва също така да подкрепя засиленото участие на представителните организации на МСП в разработването на инициативата в областта на политиката за единния пазар, като например обществени поръчки, процеси на стандартизация и режими за интелектуална собственост. Мрежата следва също така да увеличава броя на действията, с които на МСП се предоставят по-целенасочени консултации, при изготвянето на проекти и оказването на подкрепа за създаването на мрежи и за технологичния и организационния преход. Мрежата следва също така да подобри сътрудничеството и връзките с други консултантски центрове, създадени по програмата в областта на цифровите технологии и InvestEU, по отношение на достъпа до финансиране. Действията в полза на МСП в рамките на мрежата следва също така да имат за цел предоставянето на висококачествени услуги в цяла Европа, като се обръща особено внимание на областите на дейност и на географските райони на Съюза, в които мрежите и включените като посредници заинтересовани лица не постигат очакваните резултати. Също така успешната схема за наставничество на нови предприемачи – „Еразъм за млади предприемачи“ – следва да продължи да бъде инструментът, който дава възможност на нови или кандидат предприемачи да придобият стопански и управленски опит чрез установяването на връзка с подходящ опитен предприемач от друга държава, като по този начин се даде възможност за укрепване на предприемаческите таланти. Програмата следва да продължава да се стреми да се разраства и да разширява географския си обхват и по този начин да предлага на предприемачите по-широк набор от възможности за установяване на подходящ контакт, допълвайки други инициативи на Съюза, когато е уместно. С цел увеличаване на добавената стойност чрез насърчаване на предприемаческите инициативи следва да се обърне специално внимание на микропредприятията и на тези, които се ползват в най-малка степен от съществуващата програма и при които културата на предприемачество продължава да бъде в най-ранен стадий на развитие и е изправена пред повече пречки. Следва да се положат всички възможни усилия за постигане на разумно географски балансирано разпределение на средствата. [Изм. 29]

(27а)  Следва да се положат повече усилия, за да се намали административната тежест и да се увеличи достъпността на програмите, за да се намалят разходите на МСП и на микропредприятията, дължащи се на сложен процес на подаване на заявления и на изискванията за участие. Държавите членки следва също така да разгледат възможността за създаването на единен информационен пункт за предприятията, заинтересовани от използването на фондовете на ЕС, който да функционира като система за „обслужване на едно гише“. Процедурата за оценяване следва да бъде възможно най-опростена и бърза, за да се даде възможност за навременно използване на предимствата, които предлага програмата. [Изм. 30]

(28)  Клъстерите са стратегически инструмент за подпомагане на конкурентоспособността и разширяването на дейността на МСП, тъй като предлагат благоприятна бизнес среда, засилват устойчивото развитие на промишлеността и услугите и укрепват икономическото развитие на регионите чрез създаване на качествени работни места. Следва да се постигне критична маса по отношение на инициативите за съвместни клъстери, за да се ускори растежът на МСП. Чрез свързване на специализирани екосистеми клъстерите създават нови бизнес възможности за МСП и ги интегрират по-добре в европейските и международните стратегически вериги за създаване на стойност. Следва да бъде оказана подкрепа за разработването на транснационални стратегии за партньорство и за осъществяването на съвместни дейности, подкрепяни от Европейската платформа за сътрудничество между клъстери. Устойчивите партньорства следва да бъдат насърчавани с продължаване на финансирането при постигане на междинните цели по отношение на изпълнението и участието. Директното подпомагане на МСП следва да се осъществява чрез клъстерни организации за следните видове дейности: въвеждане на модерни технологии, нови бизнес модели, решения за ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите, творчество и дизайн, усъвършенстване на уменията, привличане на таланти, ускоряване на предприемачеството и интернационализация. Следва да се осъществи връзка с други специализирани участници за подкрепа на МСП, за да се улесни промишленият преход и прилагането на стратегии за интелигентна специализация. Така програмата следва да допринася за растежа устойчиво икономическо развитие и изграждане на връзки със центровете за (цифрови) иновации на Съюза и инвестициите, направени в рамките на политиката на сближаване и програма „Хоризонт Европа“. Могат също така да бъдат проучени евентуалните полезни взаимодействия с програмата „Еразъм“. [Изм. 31]

(28а)  Програмата може да допринесе за активизиране и/или подобряване на отношенията между микропредприятията и малките и средните предприятия, от една страна, и университетите, научноизследователските центрове и други институции, участващи в процеса на създаване и разпространение на знания, от друга страна. Тази връзка може да спомогне за подобряване на способността на предприятията за справяне със стратегическите предизвикателства, които поражда новата международна обстановка. [Изм. 32]

(28б)  Поради по-малкия си размер МСП се сблъскват със специфични пречки за растежа и срещат големи трудности при разрастването си и разширяването на някои от своите стопански дейности. Съюзът предоставя подкрепа за разрастването на дейностите, насочени към иновации в областта на научните изследвания, главно чрез инструмента за МСП и неотдавнашния пилотен проект на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) в рамките на програмата „Хоризонт 2020“. Въз основа на работните методи и на опита, натрупан с инструмента за МСП, програмата за единния пазар следва също така да предоставя подкрепа за разрастването на дейностите на МСП, които допълват новия ЕСИ, като специален акцент се поставя върху авангардни иновации в рамките на „Хоризонт Европа“. Действията за разрастване, насочени към МСП по линия на тази програма, следва да се съсредоточат например върху подпомагането на МСП с цел разширяване на тяхната дейност чрез пазарна реализация, интернационализация и използване на възможностите, които предлага пазарът. [Изм. 33]

(29)  Творчеството и иновациите, технологичният и организационният преход, засилената устойчивост от гледна точка на производствените процеси, и по-специално ефективното използване на ресурсите и на енергията, са ключови фактори за конкурентоспособността на индустриалните вериги на Съюза за създаване на стойност. Те са катализатори за модернизацията на промишлеността предприемаческия и промишления сектор и допринасят за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Внедряването им от МСП обаче все още изостава. Поради това програмата следва да подпомага целенасочените действия, мрежите и партньорствата за основани на творчеството иновации по цялата индустриална верига за създаване на стойност. [Изм. 34]

(29а)  Признава, че инструментът за МСП в рамките на „Хоризонт 2020 г.“ беше изключително успешен за предприемачите за получаване на безвъзмездни средства както по време на етап 1, така и на етап 2, за да развиват своите нови бизнес идеи и да изпитват и разработват прототипи. Макар че процесът на подбор вече е много строг, все още редица много добри проекти не могат да бъдат финансирани поради ограничените финансови ресурси. Прилагането в рамките на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (ЕАSME) функционира много ефикасно. Макар че посочената програма е с акцент върху високотехнологичните проекти, тази програма следва да разшири методиката с цел тя да обхваща всички видове разрастващи се МСП. [Изм. 35]

(29б)  Действията за МСП следва също така да се съсредоточат в секторите, които се характеризират със значителен растеж и социален потенциал и с висок дял на МСП. Туризмът е специфичен сектор на икономиката на Съюза, който значително допринася за БВП на Съюза и функционира основно благодарение на МСП. Съюзът следва да продължи и да засили действията в подкрепа на особеностите на този сектор. [Изм. 36]

(30)  Европейските стандарти играят важна роля на вътрешния пазар. Те са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на предприятията, и по-специално на МСП. Те са също така ключов инструмент за подкрепа на законодателството и политиките на Съюза в някои ключови области, като например енергетиката енергийния преход, изменението на климата и опазването на околната среда, информационните и комуникационните технологии, устойчивото използване и рециклирането на ресурсите, иновациите, безопасността на продуктите, защитата на потребителите, безопасността на работниците и условията на труд и застаряването на населението, поради което имат положителен принос за обществото като цяло. Опитът обаче показа, че трябва да се подобрят бързината и своевременното предприемане на действия при изготвянето на стандартите и да се положат повече усилия с цел по-активно включване на всички заинтересовани лица, включително тези, които представляват потребителите. [Изм. 37]

(31)  Дейностите по европейската стандартизация се уреждат с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета(15) и се прилагат посредством дългогодишно публично-частно партньорство, което е от основно значение за постигането на целите, определени в посочения регламента, както и в общите и секторните политики на Съюза в областта на стандартизацията.

(32)  Наличието на добре функционираща обща рамка за финансова отчетност е от съществено значение за вътрешния пазар, за ефективното функциониране на капиталовите финансовите пазари и за постигането на интегриран пазар за финансови услуги в контекста на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. [Изм. 38]

(33)  В съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета(16) Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Съвета по международни счетоводни стандарти, и свързаните с тях тълкувания на Комитета за разяснения на МСФО трябва да бъдат включени в правото на Съюза, за да бъдат използвани от дружествата, чиито ценни книжа са регистрирани на регулиран пазар в Съюза, единствено ако МСФО отговарят на критериите, посочени в същия регламент, включително изискването отчетите да дават „вярна и точна представа“, както е предвидено в член 4, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(17), и да допринасят за европейския обществен интерес. Такива международни счетоводни стандарти следва да бъдат разработени в рамките на прозрачен процес, отличаващ се с демократична отчетност. Следователно МСФО играят важна роля при функционирането на вътрешния пазар, поради което Съюзът е пряко заинтересован да гарантира, че процесът, чрез който се разработват и одобряват МСФО, води до установяването на стандарти, съответстващи на изискванията на правната уредба на вътрешния пазар. Поради това е от съществено значение да се установят подходящи механизми за финансиране на Фондацията за МСФО.

(34)  Предвид ролята на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) за извършване на оценка дали МСФО отговарят на изискванията на дружественото право на Съюза и неговата политика в тази област, съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 1606/2002, е необходимо също така Съюзът да осигури стабилно финансиране за ЕКГФО и по този начин да допринесе за обезпечаване на необходимите ѝ средства. Техническата работа на ЕКГФО следва да бъде съсредоточена върху предоставянето на технически консултации за Комисията относно одобрението на МСФО, както и върху подходящото участие в процеса на разработване на тези МСФО, и следва да гарантира, че интересите на Съюза са отчетени в необходимата степен в процеса на разработване на международни стандарти. Посочените интереси следва да включват концепцията за „предпазливост“, запазването на изискването за „вярна и точна представа“, предвидено в Директива 2013/34/ЕС, и за европейския обществен интерес, определен в Регламент (ЕО) № 1606/2002, като отчитат въздействието на стандартите върху финансовата стабилност и икономиката. Следва да бъде създадена и Европейска лаборатория за корпоративна отчетност като част от Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) с цел насърчаване на иновациите и разработването на най-добри практики в областта на корпоративното отчитане. В този форум дружествата и инвеститорите могат да обменят най-добри практики, по-специално в областта на нефинансовото отчитане и отчитането по отношение на устойчивостта.

(35)  В областта на задължителния одит през 2005 г. Мониторинговата група — международна организация, която отговаря за наблюдението на реформата на управлението на Международната федерация на счетоводителите (МФС) — създаде Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB). Ролята на PIOB е да наблюдава процеса, който води до приемането на Международните стандарти за одит (МСО), и други дейности на МФС от обществен интерес. МСО могат да бъдат приети с цел прилагането им в Съюза, при условие че са разработени по-специално в рамките на надлежен процес, при публичен надзор и прозрачност в съответствие с изискванията по член 26 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(18). Предвид въвеждането на МСО в Съюза и ключовата роля на PIOB за осигуряването на съответствието им с изискванията, установени в Директива 2006/43/ЕО, е важно да се осигурят подходящи механизми за финансиране на PIOB.

(36)  Съюзът допринася за това да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, като им се предоставят възможности и им се отрежда централно място във вътрешния пазар, чрез подпомагане и допълване на политиките на държавите членки, като стремежът е да се създадат условия, гарантиращи на гражданите, когато действат като потребители, възможността да се ползват в пълна степен от предимствата на вътрешния пазар, като така чрез конкретни действия ефективно се обезпечат тяхната безопасност и законните и икономическите им интереси. Съюзът трябва също така да гарантира, че в правото за защита на потребителите и безопасност на продуктите е правилно и еднакво прилагано на място и че предприятията разполагат с еднакви условия за лоялна конкуренция на вътрешния пазар. Освен това е необходимо потребителите да получат възможности и да бъдат насърчени и подпомогнати при вземането на устойчиви и информирани решения, като по този начин се допринесе за устойчива, енергийно и ресурсно ефективна и кръгова икономика. [Изм. 39]

(37)  Програмата следва да има за цел да се повиши осведомеността на потребителите, предприятията, гражданското общество и органите по отношение на правото на Съюза относно потребителите и безопасността и да се предоставят възможности на потребителите и техните представителни организации на национално равнище и на равнището на Съюза, по-конкретно чрез подкрепа за Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), което е отдавна установената и призната неправителствена организация, представляваща интересите на потребителите във връзка с всички съответни политики на Съюза, и Европейската асоциация за координация на представляването на интересите на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), представляваща интереса на потребителите във връзка с въпросите за стандартизацията. В този процес следва да се обърне особено внимание на новите пазарни потребности по отношение на насърчаването на устойчивото потребление и предотвратяването по-специално на действията за справяне с проблема на планираното остаряване на продуктите и за предотвратяване на уязвимост, както и на предизвикателствата, свързани с цифровизацията на икономиката, свързаните продукти, „интернет на нещата“, изкуствения интелект и използването на алгоритми, или развитието на нови модели на потребление и бизнес модели, например икономиката на сътрудничеството и социалното предприемачество. Програмата следва да подпомага разработването на съответната информация за пазарите, включително действия с цел подобряване на възможностите за проследяване на продуктите по веригата на доставки, стандарти за качество в целия Съюз и предприемане на мерки за решаване на проблема с две категории на качество при едни и същи продукти, предизвикателствата за политиките, нововъзникващите въпроси и видове поведение, както и публикуването на информационни табла на Съюза за потребителите. [Изм. 40]

(38)  Програмата следва да подпомага националните компетентни органи, включително отговарящите за мониторинга на безопасността на продуктите, които си сътрудничат, по-специално чрез системата на Съюза за бърз обмен на информация за опасни продукти. Тя следва също така да подкрепя прилагането на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(19) и Регламент (ЕО) № 765/2008 по отношение на защитата на потребителите и безопасността на продуктите и Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, както и международното сътрудничество между съответните органи в трети държави и в Съюза. Програмата следва също така да има за цел да гарантира достъпа на всички потребители и търговци до качествено извънсъдебно решаване на спорове и онлайн решаване на спорове, както и информация за възможностите процедурите за участие в действия с цел за правна защита на най-ниска цена. [Изм. 41]

(39)  Мрежата Програмата следва също така да подкрепя мрежа на европейските потребителски центрове, която помага на потребителите да се ползват от своите потребителски права в Съюза, когато купуват стоки и услуги през граница в рамките на вътрешния пазар и ЕИП, било то онлайн или при пътуване. Обхващащата 30 центъра мрежа, съвместно финансирана от програми на Съюза за потребителите от повече от 10 години, е доказала своята добавена стойност за укрепване на доверието на потребителите и търговците във вътрешния пазар. Тя обработва повече от 100 000 искания на потребители годишно и достига до милиони граждани чрез своите медийни и информационни дейности. Тази мрежа е една от най-високо ценените мрежи в Съюза за оказване на съдействие на гражданите и повечето от нейните центрове разполагат със звена за контакт във връзка със правото относно вътрешния пазар, като например Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(20), а нейната оценка подчертава колко е важно да продължи дейността си. Мрежата на европейските потребителски центрове може също така да бъде важен източник на информация за предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват потребителите на местно равнище, които са от значение за изготвянето на политиките на Съюза и за защитата на интересите на потребителите. Поради това програмата следва да предостави възможност за изграждането и засилването на полезни взаимодействия между представителството на потребителите на местно равнище и на равнището на Съюза с цел укрепване на защитата на потребителите. Мрежата също така възнамерява да постигне договорености за реципрочност с подобни органи в трети държави. [Изм. 42]

(40)  Проверката за пригодност на правото за защита на потребителите и маркетинговото право на Съюза, извършена от Комисията през май 2017 г., разкри необходимостта от по-добро прилагане на правилата и улесняване на правната защита, когато потребители са засегнати от нарушения на правото за защита на потребителите. В резултат на това през април 2018 г. Комисията прие „Нов търговски механизъм за потребителите“, за да се гарантира, наред с другото, еднакво третиране на потребителите в рамките на вътрешния пазар във връзка с трансгранични случаи, например продажбата на несъответстващи на изискванията продукти в сектора на моторните превозни средства, двойните стандарти за качество на продуктите или проблемите на пътници, блокирани на летищата в резултат на анулиране на голям брой полети, засилване на капацитета на държавите членки за правоприлагане, по-голяма безопасност на продуктите, засилване на международното сътрудничество и нови възможности за правна защита, по-специално чрез представителни действия на квалифицирани организации. Програмата следва да има за цел предоставянето на подкрепа на политиката за защита на потребителите чрез повишаване на осведомеността и натрупване на знания, изграждане на капацитет и обмен на най-добри практики на организациите на потребителите и органите за защита на потребителите, изграждане на мрежи и разработване на данни за пазара, укрепване на базата от данни за функционирането на вътрешния пазар за потребителите, информационни системи и комуникационни инструменти, наред с другото. [Изм. 43]

(41)  Гражданите са особено засегнати от функционирането на пазарите за финансови услуги финансовите пазари и следователно трябва да бъдат допълнително информирани относно съответните права, рискове и ползи. Те са ключов елемент на вътрешния пазар и се нуждаят от стабилна рамка за регулиране и надзор, която не само да гарантира финансова стабилност и устойчивост на икономиката, но и да осигурява висока степен на защита на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги, включително индивидуални инвеститори, вложители, титуляри на застрахователни полици, членове и бенефициери на пенсионни фондове, индивидуални акционери, заемополучатели и МСП. Важно е да бъдат увеличени Програмата следва да допринася за засилването на техните възможности да участват в изготвянето на политиките за финансовия сектор, включително и чрез изготвяне и разпространение на ясна, пълна и лесна за ползване информация относно продуктите, търгувани на финансовите пазари. [Изм. 44]

(42)  Поради това програмата следва да продължи да подпомага конкретни дейности, обхванати от програмата за изграждане на капацитет за периода 2017—2020 г., с която се засилва участието на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги в изготвянето на политиките на Съюза в съответствие с посоченото в Регламент (ЕС) 2017/826 на Европейския парламент и на Съвета(21), с който бяха продължени пилотната програма и подготвителното действие за периода 2012—2017 г. Това е необходимо, за да може изготвящите политиките да разполагат със становищата на заинтересовани страни, различни от тези на специалистите от финансовия сектор, и да се осигури по-добро представителство на интересите на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги. Програмата следва непрекъснато да развива своята методика и най-добри практики относно начините за засилване на ангажираността на потребителите и на крайните ползватели на финансови услуги, за да се установят проблемите, които са от значение за изготвянето на политиките на Съюза, и да се гарантират интересите на потребителите в областта на финансовите услуги. Това би трябвало да доведе до по-добри политики подобри за финансовите услуги, по-специално благодарение на по-доброто разбиране от страна на обществеността на належащите проблеми в регулирането на финансовите пазари и по-висока финансова грамотност. Публичните ресурси по програмата следва да се насочат към аспектите, които са от съществено значение за крайните ползватели, и да се избягва всяка форма на пряко или непряко финансово подпомагане на търговски дейности, предлагани от частни финансови оператори. [Изм. 45]

(43)  В рамките на пилотен проект, в периода 2012—2013 г., и на подготвително действие, в периода 2014—2016 г., Комисията отпусна безвъзмездни средства на две организации след открита годишна покана за представяне на предложения. Двете организации са Finance Watch, създадена през 2011 г. с безвъзмездни средства от Съюза като международно сдружение с нестопанска цел съгласно белгийското право, и Better Finance, която е продукт на последователна реорганизация и промяна на името от 2009 г. на вече съществуващи европейски федерации и акционери. Програма за изграждане на капацитет, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2017/826, определя същите тези две организации за единствени бенефициери. Поради това е необходимо да продължи съфинансирането на тези организации в контекста на програмата. Това финансиране обаче следва да подлежи на преразглеждане. В това отношение следва да се припомни, че ако срокът на програмата за изграждане на капацитет и съответното финансиране се удължат след 2020 г. и се появят други потенциални бенефициери, поканата за представяне на кандидатури следва да бъде отворена за всички останали организации, които отговарят на критериите и допринасят за постигането на целите на програмата, като това следва да се извърши в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/826. [Изм. 46]

(44)  Необходимо е високо равнище на опазване на здравето по веригата за доставки на храни и фуражи, за да се защитават потребителите, както и за да може вътрешния пазар да работи ефективно. Наличието на безопасна и устойчива верига за доставки на селскостопански продукти и храни е необходимост за обществото и за вътрешния пазар. Както показаха неотдавнашни инциденти, като замърсяването на яйца с фипронил през 2017 г. и скандалът с конското месо през 2013 г., трансграничните здравни кризи, например инфлуенца по птиците и африканската чума по свинете, и свързаните с храни кризи нарушават функционирането на вътрешния пазар чрез ограничаване на движението на хора и стоки и спиране на производството. Предотвратяването на трансгранични здравни кризи и на паника във връзка с храни е от първостепенно значение. Поради това програмата следва да подпомага конкретни действия, като например установяване на спешни мерки в случай на кризисни ситуации и непредвидени събития, засягащи здравето на животните и растенията, създаване на механизъм за пряк достъп до резерва за помощ при кризи, за да се реагира по-бързо, ефективно и ефикасно при такива извънредни ситуации. [Изм. 47]

(45)  Общата цел на правото на Съюза в областта на хранителната верига е да съдейства за постигане гарантира постигането на високо равнище на опазване на здравето на хората, животните и растенията по цялата хранителна верига, да подпомогне постигането на по-хуманно отношение към животните, да допринесе за високо равнище на защита и информация за потребителите и високо равнище на опазване на околната среда, включително опазването на биологичното разнообразие, едновременно с подобряване на устойчивостта на европейското производство на храни и фуражи, намаляване на разхищението на храни, повишаване на стандартите за качество на продуктите в целия Съюз, засилването на конкурентоспособността на хранителната и фуражната промишленост на Съюза и благоприятстване създаването на работни места. [Изм. 49]

(46)  Предвид специфичния характер на действията, отнасящи се до високо равнище на опазване на здравето на хората, животните и растенията по хранителната верига, е необходимо в настоящия регламент да бъдат предвидени специални критерии за допустимост по отношение на предоставянето на безвъзмездни средства и използването на обществени поръчки. По-специално, чрез дерогация от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета(22) (Финансовия регламент), като изключение от принципа за забрана за отпускане със задна дата, разходите за спешни мерки, поради неотложния им и непредвидим характер, следва да бъдат допустими и да включват също така разходите, извършени в резултат на съмнение за поява на болест или вредител, при условие че тази поява впоследствие бъде потвърдена и съобщена на Комисията. Поемането на съответните бюджетни задължения и плащането на допустимите разходи следва да се правят от Комисията след подписване на правните задължение и след оценяване на заявленията за плащане, представени от държавите членки. Допустими следва да бъдат и разходите за мерки за защита, предприети в случай на директна заплаха за здравния статус на Съюза вследствие на появата или развитието на територията на трета държава, държава членка или отвъдморски страни и територии на някои болести по животните и зоонози, както и разходите за мерки за защита или други подходящи действия, предприети в подкрепа на фитосанитарното състояние в Съюза. [Изм. 49]

(47)  Като се има предвид нарастващата глобализация на хранителната верига, официалният контрол, извършван от държавите членки, е основен инструмент за верификация и мониторинг на въвеждането, спазването и прилагането на съответните изисквания на Съюза, особено що се отнася до продукти, внесени от трети държави. Ефективността и ефикасността на системите за официален контрол са от жизненоважно значение за поддържане на висока степен на безопасност за хората, животните и растенията по цялата хранителна верига, като същевременно се гарантира висока степен на опазване на околната среда и на хуманно отношение към животните. За такива мерки по контрол следва да се осигури финансова подкрепа от Съюза. По-специално следва да се осигури финансов принос за референтните лаборатории на Съюза, за да им се оказва помощ във връзка с разходите, произтичащи от изпълнението на одобрените от Комисията работни програми. Освен това, тъй като ефективността на официалния контрол зависи и от това органите, осъществяващи контрола, да разполагат с добре обучени служители, добре запознати с правото на Съюза, Съюзът следва да може да участва във финансирането на тяхното обучение и на съответните програми за обмен, организирани от компетентните органи. [Изм. 50]

(48)  Висококачествената европейска статистика, разработвана, изготвяна и разпространявана в съответствие с Европейската статистическа програма, е от основно значение за вземането на решения въз основа на факти. Европейската статистика следва да бъде на разположение своевременно и да допринася за изпълнението на политиките на Съюза, както е отразено в ДФЕС, а именно засиленото и интегрирано икономическо управление, социалното, икономическото и териториалното сближаване, устойчивото развитие, селскостопанската политика, социалното измерение на Европа и глобализацията.

(49)  Европейската статистика е абсолютно необходима за процеса на вземане на решения на Съюза и за измерване на ефективността и въздействието на инициативите на Съюза. Поради това следва да се осигури непрекъснато предоставяне и разработване на европейска статистика, като се възприеме подход на равнището на Съюза в по-широк контекст от вътрешния пазар, за да се обхванат всички дейности и области на политиката на Съюза, в т.ч. да се предостави възможност на гражданите и предприятията да вземат решения въз основа на подходяща информация.

(50)  Предвид хоризонталния ѝ характер Европейската статистическа програма е предмет на специални изисквания, и по-точно определените в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета(23), по-специално по отношение на спазването на статистическите принципи, функционирането на Европейската статистическа система и нейното управление, включително ролята и задачите, възложени на Комитета на Европейската статистическа система и на Комисията, и създаването и изпълнението на програмирането на статистическите дейности.

(51)  Програмата бе представена за предварително разглеждане на Комитета на Европейската статистическа система в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009 и следва да се прилага, като се гарантира ефективен парламентарен контрол. [Изм. 51]

(52)  Съюзът и държавите членки са поели ангажимент за да постигат резултати, като играят водеща роля в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Като допринесат за изпълнението на Програмата до 2030 г., ЕС Съюзът и държавите членки ще спомогнат за изграждането на по-силна, по-устойчива, приобщаваща, сигурна и благоденстваща Европа. Програмата следва да допринася за изпълнението на Програмата до 2030 г., включително чрез постигане на баланс между икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчивото развитие, като за тази цел се предвиди ясен и видим ангажимент в Регламента за МФР, и чрез включване на Целите за устойчиво развитие, както беше поискано в резолюциите на Европейския парламент от 14 март и 30 май 2018 г. относно МФР за периода 2021 – 2027 г. [Изм. 52]

(53)  Отразявайки значението на борбата срещу изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, настоящата програма следва да допринесе за интегриране на действията по климата и постигане на общата цел за изразходване на 25 % от бюджета на Съюза в подкрепа на целите, свързани с климата. Съответните действия ще бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на програмата и ще бъдат преразгледани в контекста на съответните оценки и преглеждане на процесите.

(54)  С настоящия регламент се определя финансов пакет за програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на [позоваването трябва да бъде актуализирано в съответствие с новото междуинституционално споразумение: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(24)] за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(55)  Споразумението за Европейското икономическо пространство предвижда сътрудничество в областите от обхвата на програмата между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, участващи в Европейското икономическо пространство, от друга. Освен това следва да се предвиди разпоредба за отваряне на програмата за участие и на други държави, включително съседни на Европейския съюз държави и държави, които са подали молба за членство, имат статут на кандидатки или се присъединяват към Европейския съюз. Освен това в областта на европейската статистика програмата следва да бъде отворена за Швейцария в съответствие със Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за сътрудничество в областта на статистиката(25).

(56)  Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнение на програмите с решение съгласно това споразумение. Трети държави могат да участват и на основание на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да се въведе специална разпоредба за предоставяне на необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската сметна палата, за да упражняват в пълна степен съответната си компетентност.

(57)  По отношение на настоящата програма се прилага Финансовият регламент. В него са определени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите и обществените поръчки.

(58)  Действията, изпълнявани в рамките на предходните програми и бюджетни редове, се оказаха адекватни и следва да бъдат запазени. Въведените с програмата нови действия имат за цел по-специално укрепване на доброто функциониране на вътрешния пазар. С цел осигуряване на по-голяма простота и гъвкавост при изпълнението на програмата и по този начин — по-добро осъществяване на нейните цели, действията следва да бъдат определени само посредством цялостни, общи категории. В програмата следва да бъдат включени и списъци на примерни дейности, отнасящи се до специфични цели в областта на конкурентоспособността, защитата на потребителите или специфични дейности, произтичащи от регулаторни изисквания, като например в областта на стандартизацията, надзора на пазара, регулирането на хранителната верига и европейската статистика. [Изм. 53]

(59)  Необходимо е да се уточнят някои категории допустими за финансиране субекти, както и субектите, които следва да бъдат допустими за финансиране без покана за представяне на предложения.

(60)  Предвид нарастващата взаимосвързаност на световната икономика, включително цифровата икономика, програмата следва да продължи да предоставя възможност за включване в определени дейности на външни експерти, например служители на трети държави, представители на международни организации или икономически оператори. [Изм. 54]

(61)  Необходимо е да се посочат специални критерии относно правилата за съфинансиране и допустимите разходи.

(62)  В съответствие с ангажимента на Комисията, посочен в нейното съобщение от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“(26), и за да осигури съгласуваност и опростяване на програмите за финансиране, ресурсите следва да се споделят с други инструменти на Съюза за финансиране, ако предвидените действия по програмата са насочени към цели, които са общи за различни инструменти за финансиране, като обаче се изключва двойното финансиране.

(63)  Настоящата програма следва да допринесе за цялостната подкрепа, като включи мерки, свързани с нуждите на най-отдалечените региони и тяхното интегриране във вътрешния пазар, както неотдавна бе потвърдено в Съобщение на Комисията „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на Съюза“(27).

(64)  Програмата следва да насърчава полезното взаимодействие, като в същото време избягва дублирането с програми и действия на Съюза в същата област. Действията по настоящата програма следва да допълват действията по програми „Митници“ и „Фискалис“, създадени с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(28) и Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(29), които също са насочени към подпомагане и подобряване на функционирането на вътрешния пазар. [Изм. 55]

(65)  Програмата следва да насърчава полезното взаимодействие, и взаимното допълване и допълняемостта по отношение на подкрепата за МСП и предприемачеството по линия на Европейския фонд за регионално развитие, създаден с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(30). Освен това компонентът за МСП на фонд InvestEU, създаден с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(31), ще гарантира подкрепа посредством дългови и капиталови инструменти за подобряване на достъпа на МСП до финансиране и наличието на финансиране за МСП и микропредприятията. С програмата следва също така да се търсят полезни взаимодействия с Космическата програма, създадена с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(32), по отношение на насърчаването на МСП да се ползват от революционни иновации и други решения, разработени в рамките на тази програма. [Изм. 56]

(66)  Настоящата програма следва да насърчава полезните взаимодействия с програма „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(33), чиято цел е да се насърчават научните изследвания и иновациите. Това следва да се отнася по-специално за взаимното допълване с действията на бъдещия Европейски съвет по иновациите за новаторски дружества, както и за подкрепата за услугите за МСП.

(67)  Програмата следва да насърчава полезните взаимодействия и взаимното допълване по отношение на програма „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) ...] на Европейския парламент и на Съвета(34), с която се цели насърчаване на цифровизацията на икономиката на Съюза и публичния сектор и повишаване на киберсигурността. [Изм. 57]

(68)  Освен това с програмата следва да се търсят полезни взаимодействия с фонд „Правосъдие, права и ценности“, създаден с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(35), който има за цел да подпомогне по-нататъшното развитие на европейско пространство на правосъдие за ефективност на националните правосъдни системи — ключов фактор за справедлива и ефективна европейска икономика.

(69)  Настоящата програма следва да насърчава полезните взаимодействия с програма „Еразъм“, създадена с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(36), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, създаден с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(37), и Европейския социален фонд +, създаден с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(38), в областта на мобилността на труда и на младите хора, която е от основно значение за доброто функциониране на вътрешния пазар.

(70)  И накрая, свързаните с хранителната верига действия, като например ветеринарни и фитосанитарни мерки в случай на кризи, свързани със здравето на животните и растенията, може да бъдат допълнени с пазарно ориентирани интервенции по програмите за общата селскостопанска политика на Съюза, създадени с Регламент (ЕС) [...] на Европейския парламент и на Съвета(39).

(71)  Когато е уместно, Действията по програмата следва да се използват за имат ясно изразена европейска добавена стойност и да са насочени към преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да дублират или изместват частното финансиране, и да имат ясно изразена европейска добавена стойност. [Изм. 58]

(72)  На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на приемането на работни програми за изпълнение на действията, допринасящи за постигането на високо равнище на опазване на здравето на хората, животните и растенията по хранителната верига. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(40). [Изм. 59]

(73)  Видовете финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на способността им за постигане на специфичните цели на действията и на конкретни резултати, като се отчитат по-специално добавената стойност на Съюза, разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от несъответствие с изискванията. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, фиксирани ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент. [Изм. 60]

(74)  С цел осигуряване на редовен мониторинг и докладване относно постигнатия напредък и относно ефективността и ефикасността на Програмата, от самото начало следва да се въведе подходяща рамка за мониторинг на действията и резултатите от програмата. Подобен вид мониторинг и докладване следва да се основават на показатели, с които се измерва ефектът от действията по програмата спрямо предварително определени основни параметри. [Изм. 61]

(75)  Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(41) е налице необходимост от оценка на настоящата програма на базата на информация, събрана чрез специфични изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за държавите членки. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели като основа за оценка на място на въздействието на програмата. Комисията следва да изготви междинен доклад за оценка относно постигането на целите на подпомаганите в рамките на Програмата действия, относно резултатите и въздействието, ефикасността на използването на ресурсите и неговата добавена стойност за Съюза, както и окончателен доклад за оценка на въздействието в по-дългосрочен план, резултатите и устойчивостта на действията, както и взаимодействието с други програми. [Изм. 62]

(75а)  За да бъдат допълнени някои несъществени елементи на настоящия регламент, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на приемането на работната програма (работните програми). [Изм. 63]

(76)  Списъкът Отворен списък на болестите по животните и зоонозите, във връзка с които е допустимо финансиране по линия на спешните мерки и по програмите за ликвидиране, контрол и надзор, следва да се определи въз основа на болестите по животните, посочени в част I, глава 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета(42), Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета(43) и Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета(44). [Изм. 64]

(77)  С цел да се вземат предвид ситуации, предизвикани от болести по животните, които оказват значително влияние върху животновъдното производство или търговията с животни, развитието на зоонози, които представляват заплаха за хората, или развитието на науката или промените в епидемиологичната обстановка, както и болести по животните, които е вероятно да представляват нова заплаха за Съюза, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменението на списъка на болестите по животните и зоонозите. С цел да се гарантира ефективна оценка на напредъка на програмата за постигането на нейните цели, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на преразглеждането или допълването на показателите за измерване на постигането на специфичните цели, когато това се счита за необходимо, и да допълни настоящия регламент с разпоредби за създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, Следва също да бъдат проведени консултации и със сдруженията на заинтересованите лица и на потребителите. С цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. [Изм. 65]

(78)  В съответствие с [позоваването трябва да бъде актуализирано в съответствие с новото решение относно ОСТ: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета(45)] физически лица и организации, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(79)  В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(46), Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета(47), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета(48) и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета(49) финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета(50). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(80)  Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от ДФЕС, се прилагат към настоящия и по-специално Финансовият регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално, с който се определя процедурата за създаване и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди, непряко изпълнение, и предвиждат който предвижда проверки на отговорността на финансовите участници, следва да се прилагат за действията по тази Програма, предмет на специфични дерогации, предвидени в настоящия регламент. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС засягат също защитата на бюджета на Съюза в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на тези принципи е съществена предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от Съюза. [Изм. 66]

(81)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(51) урежда обработването на лични данни, извършвано в държавите членки в контекста на настоящия регламент и под надзора на компетентните органи на държавите членки. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(52) урежда обработването на лични данни, извършвано от Комисията в рамките на настоящия регламент и под надзора на Европейския надзорен орган по защита на данните. Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи трябва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 и в Регламент ХХХ [регламент относно неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения], а всеки обмен или предаване на информация от страна на Комисията трябва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Регламент (ЕО) № 45/2001. [Изм. 67]

(82)  Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничния характер на засегнатите въпроси, а поради по-големия потенциал за действие на равнището на Съюза могат да бъдат по-добре постигнати на това равнище, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(83)  Програмата също така следва да гарантира по-голяма видимост и последователност на действията на Съюза в областта на вътрешния пазар, конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително по-специално на МСП микропредприятията и на малките и средните предприятия, и европейската статистика по отношение на европейските граждани, предприятия и администрации. [Изм. 68]

(84)  Регламент (ЕС) № 99/2013, Регламент (ЕС) № 1287/2013, Регламент (ЕС) № 254/2014 на Европейския парламент и на Съвета(53), Регламент (ЕС) № 258/2014 на Европейския парламент и на Съвета(54), Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (55) и Регламент (ЕС) 2017/826 следва да бъдат отменени, считано от 1 януари 2021 г.

(85)  Целесъобразно е да се осигури плавен преход без прекъсване между програмите в областите конкурентоспособност и устойчивост на предприятията, по-специално на микропредприятията и МСП на малките и средните предприятия, защита на потребителите, клиенти и крайни ползватели на финансови услуги, изготвяне на политиката на Съюза относно финансовите услуги, хранителна верига и европейска статистика, създадени с Регламент (ЕС) № 1287/2013, Регламент (ЕС) № 254/2014, Регламент (ЕС) 2017/826, Регламент (ЕС) № 258/2014, Регламент (ЕС) № 652/2014, Регламент (ЕС) № 99/2013 и настоящата програма, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки и оценката на успехите на предишните програми,. [Изм. 69]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА І

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава програма програмата за подобряване на функционирането единния пазар за засилване на вътрешния пазар и подобряване на неговото функциониране в областите на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително по-специално микропредприятията и, малките и средните предприятия, стандартизацията, защитата на потребителите, надзора на пазара, веригата за доставки на храни и рамка рамката за финансиране на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика по смисъла на член 13 от Регламент (ЕО) № 223/2009 („програмата“). [Изм. 70]

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „операция за смесено финансиране“ означава действия, подкрепени от бюджета на Съюза, включително в рамките на механизми за смесено финансиране по член 2, параграф 6 от Финансовия регламент, при които се съчетават форми на неподлежаща на връщане подкрепа и/или финансови инструменти от бюджета на Съюза с форми на подлежаща на връщане подкрепа от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори;

2)  „европейска статистика“ означава статистика, която се разработва, изготвя и разпространява на равнището на Съюза и в държавите членки в съответствие с член 3 от ДЕС и с Регламент (ЕО) № 223/2009; [Изм. 71]

3)  „правен субект“ означава физическо лице или юридическо лице, учредено и признато в това си качество съгласно националното, съюзното или международното право, което има правосубектност и може, действайки от свое име, да упражнява права и да поема задължения или, в съответствие с член 197, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) .../... от ... г.2018/1046 („Финансовия регламент“) — субект, който няма правосубектност; [Изм. 72]

4)  „микропредприятия и малки и средни предприятия“ означава микропредприятия и малки и средни предприятия в съответствие с определението в Препоръка 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г.;

(4а)  „социално предприятие“ означава предприятие, чиято основна цел е да оказва по-скоро социално въздействие, отколкото да реализира печалба за своите собственици или акционери, и което извършва дейност, като предоставя стоки и услуги за пазара и бива управлявано по открит и отговорен начин, като включва работниците и служителите, потребителите и заинтересованите лица; [Изм. 73]

(4б)  „местно публично предприятие“ означава малко местно предприятие за обществени услуги, което отговаря на критериите за МСП и изпълнява важни задачи за местните общности; [Изм. 74]

(4в)  „мрежи от предприятия“ означава обединяването на предприемачи с цел осъществяване на съвместен проект, при който две или повече МСП упражняват съвместно една или повече икономически дейности с цел увеличаване на своята конкурентоспособност на пазара; [Изм. 75]

5)  „трета държава“ означава държава, която не е членка на Съюза.

Член 3

Цели на програмата

1.  Програмата има следните общи цели:

а)  подобряване на функционирането на вътрешния пазар и особено защита и увеличаване на възможностите на гражданите, потребителите и предприятията, по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия (МСП), чрез прилагане на правото правната, социалната и екологичната рамка на Съюза, улесняване на достъпа до пазара, и достъпа до финансиране, насърчаване на лоялна конкуренция между дружествата и определяне на стандарти, гарантиране на еднакво и насърчаване високо равнище на защита на потребителите, засилване на опазването надзора на пазара в целия Съюз, подобряване на взаимното признаване и насърчаване на здравето на хората, животните и растенията и хуманното отношение към животните, а също така засилване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки, както и между компетентните органи на държавите членки и Комисията и децентрализираните агенции на Съюза; [Изм. 76]

б)  предоставяне разработване, изготвяне и разпространение на висококачествена, съпоставима и надеждна европейска статистика за Европа, която да е в основата на разработването, мониторинга и оценката на всички политики на Съюза, включително търговия и миграция, и да помага на гражданите, на изготвящите политиките и на регулаторните и надзорните органи, предприятията, академичните среди, гражданите гражданското общество и медиите да вземат решения въз основа на подходяща информация и да участват активно в демократичния процес. [Изм. 77]

2.  Програмата има следните специфични цели:

а)  подобряване на ефективността на вътрешния пазар чрез:,

i)   улесняване на предотвратяването и премахването на пречки, и подкрепа за разработването, изпълнението и прилагането на правото на Съюза в областите на вътрешния пазар за стоки и услуги, и обществените поръчки и надзора на пазара, както и в областите на дружественото право и договорното и извъндоговорното право, борбата срещу изпирането на пари, свободното движение на капитали, финансовите услуги и конкуренцията, включително разработването на механизми за управление;

ii)  подпомагане на ефективния надзор на пазара и на безопасността на продуктите в целия Съюз, както и оказване на принос в борбата срещу фалшифицирането на продукти, за да се гарантира, че на пазара на Съюза се предоставят само безопасни и отговарящи на изискванията продукти, които предлагат високо равнище на защита на потребителите, в т.ч. и продуктите, които се продават онлайн, както и за постигане на по-голяма степен на еднородност и капацитет на органите за надзор на пазара в целия Съюз. [Изм. 78]

б)  подобряване засилване както на конкурентоспособността, така и на устойчивостта на предприятията със специален акцент върху МСП и постигане на допълняемост чрез осигуряване на мерки за предоставяне на различни форми на подкрепа (целите за МСП), подобряване на достъпа до пазари, включително интернационализацията на МСП, създаване на благоприятна бизнес среда за МСП, подобряване на конкурентоспособността на секторите, модернизация на промишлеността и насърчаване на предприемачеството; като се обръща специално внимание на техните специфични нужди, чрез:

i)  предоставяне на различни форми на подкрепа за МСП, стимулиране на растежа, насърчаване и създаване на МСП, включително мрежи от предприятия, развитие на управленски умения и стимулиране на предприемането на мерки за разрастване, които ще им позволят по-добър достъп до пазарите и процесите на интернационализация, както и предлагане на пазара на техните продукти и услуги;

ii)  насърчаване на благоприятна бизнес среда и рамка за МСП, намаляване на административната тежест, увеличаване на конкурентоспособността на секторите, осигуряване на модернизирането на промишлеността, в т.ч. на цифровата трансформация, и предоставяне на принос за устойчива икономика с ефикасно използване на енергията и ресурсите;

iii)  насърчаване на предприемаческата култура и допринасяне за висококачественото обучение на персонала на МСП;

iv)  насърчаване на нови бизнес възможности за МСП, с помощта на които да се преодолеят структурните промени чрез предприемането на целенасочени мерки, и на други иновативни начини на действие, като например изкупувания от страна на работниците с цел улесняване на създаването на работни места и непрекъснатост на дейността на предприятията на териториите, засегнати от тези промени. [Изм. 79]

в)  гарантиране на ефективното функциониране на вътрешния пазар чрез процеси на стандартизация, които:

i)  дават възможност за финансиране на европейските органи за европейската стандартизация и участие на заинтересованите всички съответни заинтересовани страни в създаването на европейски стандарти; [Изм. 80]

ii)  подкрепят развитието на висококачествени международни стандарти за финансово отчитане и одит, улесняват интегрирането им в правото на Съюза и/или насърчават иновациите и развитието на най-добри практики в областта на корпоративното отчитане както за малките, така и за големите дружества; [Изм. 81]

г)  насърчаване на интересите на потребителите и осигуряване на единно и високо равнище на защита на потребителите и безопасност на продуктите чрез: [Изм. 82]

i)  предоставяне на възможности, подкрепа и информация на потребителите, предприятията и гражданското общество; осигуряване на високо равнище на защита на потребителите, устойчиво потребление и безопасност на продуктите, по-специално чрез по-специално за най-уязвимите потребители, за да се повишат справедливостта, прозрачността и доверието в единния пазар; подкрепа на компетентните правоприлагащи органи и представителните организации на потребителите и действия за сътрудничество; гарантиране, като се разглеждат, наред с другото, въпроси, повдигнати от съществуващи и нововъзникващи технологии, включително действия, насочени към подобряване на проследимостта на продуктите по веригата на доставки; стандарти за качество в целия Съюз и разглеждане на въпроса за разликите в качеството на продуктите; повишаване на осведомеността относно правата на достъпа потребителите съгласно правото на Съюза и гарантиране, че на всички потребители имат достъп доправна ефективни механизми за защита и предоставяне на подходяща информация за пазарите и потребителите, както и насърчаване на устойчивото потребление чрез предоставяне на повече информация на потребителите относно специфичните характеристики и въздействието върху околната среда на стоките и услугите; [Изм. 83]

ii)  засилване на участието на потребителите, другите крайни ползватели на финансови услуги и гражданското общество в изготвянето на политиките; насърчаване на по-доброто разбиране на финансовия сектор и на различните категории финансови продукти, търгувани на пазара, и гарантиране на интересите на потребителите в областта на финансовите услуги на дребно; [Изм. 84]

д)  допринасяне за високо равнище на опазване на здравето и безопасността на хората, животните и растенията по цялата хранителна верига верига за доставка на храни и фуражи и в свързаните области, включително чрез предотвратяване и ликвидиране на болести и вредители, включително чрез спешни мерки в случай на широкомащабни кризисни ситуации и непредвидими събития, засягащи здравето на животните или растенията, както и оказване на подкрепа за по-хуманното подобряване на хуманното отношение към животните, както разработване на и за устойчиво производство и потребление на храни на достъпни цени, както и чрез стимулиране на изследванията, иновациите и обмена на добри практики между заинтересованите лица в тези области; [Изм. 85]

е)  разработване, изготвяне, разпространяване и съобщаване на висококачествена европейска статистика за Европа своевременно, безпристрастно и по разходноефективен начин чрез засилени партньорства в рамките на Европейската статистическа система, посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 223/2009, и с всички съответни външни страни, като се използват множество източници на данни, усъвършенствани методи за анализ на данни, интелигентни системи и цифрови технологии и като се предоставя национална и — когато е възможно – регионална разбивка. [Изм. 86]

Член 4

Бюджет

1.  Финансовият пакет за изпълнението на програмата за периода 2021—2027 г. е 4 088 580 000 6 563 000 000 евро по текущи цени. [Изм. 87]

2.  В рамките на сумата, посочена в параграф 1, следните индикативни суми се отпускат за следните цели:

-а)  394 590 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка i); [Изм. 88]

-аа)  396 200 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii); [Изм. 89]

а)  1 000 000 000 3 122 000 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква б); [Изм. 90]

аа)  220 510 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква в); [Изм. 91]

б)  188 000 000 198 000 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква г), подточка i); [Изм. 92]

в)  1 680 000 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква д);

г)  552 000 000 евро за целта, посочена в член 3, параграф 2, буква е).

3.  Сумата, посочена в параграф 1, може да се използва за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, по-специално във връзка с дейностите за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, както и използване на информационни мрежи, които са насочени към обработка и обмен на информация, и използване и разработване на институционални инструменти от областта на информационните технологии. За да се осигури максимална наличност на Програмата за финансиране на действия, обхванати от целите на Програмата, общите разходи за административна и техническа помощ не надвишават 5% от стойността на финансовия пакет, посочен в параграф 1. [Изм. 93]

4.  За целите, посочени в член 3, параграф 2, буква д), бюджетните задължения, чийто срок надхвърля една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

5.  Чрез дерогация от член 111, параграф 2 от Финансовия регламент Комисията поема бюджетното задължение за безвъзмездните средства, отпуснати за ветеринарни и фитосанитарни спешни мерки в рамките на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д) от настоящия регламент, след оценяване на заявленията за плащане, представени от държавите членки.

5а.  Следва да се въведе специален механизъм за пряк достъп на хранителната верига до резерва на Комисията при кризи при настъпването на извънредни ситуации от големи мащаби, с цел гарантиране на финансиране за мерките, определени в член 3, параграф 2, буква д). [Изм. 94]

6.  Ресурсите, отпуснати на държавите членки в режим на споделено управление, могат по искане на държавите членки да бъдат прехвърлени към програмата. Комисията изпълнява тези ресурси пряко в съответствие с член 62, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент или непряко — в съответствие с буква в) от посочения член и параграф. Когато е възможно, тези ресурси се използват в полза на съответната държава членка.

Член 5

Трети държави, асоциирани към програмата

Програмата е отворена за следните трети държави:

а)  членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)  присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални държави кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участието им в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)  държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)  трети държави — в съответствие с условията, определени в специално споразумение, обхващащо участието на третата държава в която и да програма на Съюза, при условие че споразумението:

i)  гарантира справедлив баланс по отношение на приноса и ползите за третата държава, участваща в програмите на Съюза;

ii)  определя условията за участието в програмите, включително изчисляването на финансовия принос за индивидуални програми и техните административни разходи;

iii)  не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

iv)  гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси.

Приносът, посочен в подточка ii), представлява целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Финансовия регламент.

Член 6

Изпълнение и форми на финансиране от ЕС

1.  Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите, определени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

2.  Програмата може да предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, награди и обществени поръчки. Тя може да предоставя също така финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране.

3.  Приносът за взаимозастрахователен механизъм може да обхваща риска, свързан със събирането на дължими от получатели средства, и се счита за достатъчна гаранция по Финансовия регламент. Прилагат се разпоредбите, предвидени в [член X от] Регламент ХХХ [приемник на Регламента относно Гаранционния фонд](56).

ГЛАВА II

БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Член 7

Безвъзмездни средства

Безвъзмездните средства по програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VІІІ от Финансовия регламент.

Член 8

Допустими действия

1.  Допустими за финансиране са само действия, с които се постигат целите, посочени в член 3.

2.  Допустими по-специално са следните действия, с които се постигат целите, посочени в член 3:

а)  създаване на подходящи условия за увеличаване на възможностите на всички участници на вътрешния пазар, включително предприятията, гражданите, и потребителите, гражданското общество и публичните органи, чрез прозрачна прозрачен обмен на информация и кампании за повишаване на осведомеността, особено що се отнася до приложимите правила на Съюза и правата на потребителите и предприятията, обмен на добри практики, насърчаване на добри практики и новаторски решения, обмен и разпространение на експертен опит и познания и организиране на обучения за насърчаване на цифровата грамотност на гражданите и предприятията; [Изм. 95]

б)  осигуряване на механизми за гражданите, потребителите, крайните ползватели, представителите на гражданското общество, профсъюзите и предприятията от Съюза, по-специално тези, представляващи МСП, да допринасят за политическите дискусии, политиките и процеса на вземане на решения, по-специално чрез подпомагане на функционирането на представителните организации на национално равнище и на равнището на Съюза; [Изм. 96]

в)  изграждане на капацитет, улесняване и координиране на съвместните действия между държавите членки и между компетентните органи на държавите членки, както и между компетентните органи на държавите членки и Комисията, децентрализираните агенции на Съюза и органите на трети държави, и по-специално съвместни действия, насочени към засилване на безопасността на продуктите, на прилагането на правилата за защита на потребителите в Съюза и на проследимостта на продуктите; [Изм. 97]

г)  оказване на подкрепа за ефективното правоприлагане и модернизиране от страна на държавите членки и модернизирането на правната уредба на Съюза и за бързото ѝ адаптиране към постоянно променящата се среда, както и подкрепа за решаването на въпросите, възникнали в резултат на цифровизацията, включително чрез събиране и анализи на данни; проучвания, оценки и препоръки във връзка с политиките; организиране на демонстрационни дейности и пилотни проекти; комуникационни дейности; разработването на специални ИТ инструменти за гарантиране на прозрачното, справедливо и ефикасно функциониране на вътрешния пазар. [Изм. 98]

2а.  Следните действия, с които се прилагат специфичните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii), са допустими за финансиране:

а)  координация и сътрудничество между органите за надзор на пазара и други съответни органи на държавите членки, по-специално посредством мрежата на Съюза за съответствието на продуктите;

б)  разработване и поддръжка на инструменти на информационните технологии (ИТ) за обмен на информация относно надзора на пазара и контрола по външните граници;

в)  подкрепа за разработването на съвместни действия и изпитвания в областта на безопасността и съответствието на продуктите, включително във връзка със свързани продукти и продукти, продавани онлайн;

г)  сътрудничество, обмен на най-добри практики и съвместни проекти между органите за надзор на пазара и съответните органи от трети държави;

д)  подкрепа на стратегии за надзор на пазара, събиране на знания и разузнавателни данни, способности и съоръжения за изпитвания, партньорски проверки, програми за обучение, техническа помощ и изграждане на капацитет за органите за надзор на пазара;

е)  оценка на процедурите за одобрение на типа и проверка на съответствието на моторните превозни средства от страна на Комисията. [Изм. 99]

3.  Следните действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква б), са допустими за финансиране:

а)  предоставяне на различни форми на подкрепа за МСП; [Изм. 100]

б)  улесняване на достъпа на микропредприятията, МСП и мрежите от предприятия до пазари, включително до пазари извън Съюза, оказване на подкрепа на МСП за справяне с глобалните, екологичните, икономическите и обществените предизвикателства и интернационализацията на предприятията, улесняване на подкрепата им по време на целия им жизнен цикъл, както и укрепване на водещата позиция на предприемачеството и промишлеността на Съюза в световните вериги за създаване на стойност, включително мрежата „Enterprise Europe“; [Изм. 101]

в)  намаляване на пазарните пречки и административната тежест, включително на пречките за учредяване на предприятия и започването на стопанска дейност, и създаване на благоприятна бизнес среда, за да се даде възможност на микропредприятията и МСП да извлекат ползи от вътрешния пазар, в това число и от достъпа до финансиране, както и чрез предоставяне на подходящи насоки, наставнически и професионални напътствия и предоставяне на бизнес услуги на базата на знания; [Изм. 102]

г)  улесняване на развитието и растежа на предприятията устойчиви предприятия, повишаване на осведомеността на микропредприятията и МСП по въпросите, свързани със законодателството на Съюза, включително законодателството на Съюза в областта на околната среда и енергетиката, подобряване на развитието на техните умения, и квалификации и улесняване на нови устойчиви бизнес модели и ресурсно ефективни вериги за създаване на стойност, които насърчават устойчивия промишлен, технологичен и промишления организационен преход в производствения сектор и сектора на услугите; [Изм. 103]

д)  подпомагане укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията и на цели сектори на икономиката, както и на микропредприятията и на МСП за внедряване на технологични, организационни и социални иновации, повишаване на корпоративната социална отговорност и сътрудничество на сътрудничеството по веригата за създаване на стойност чрез стратегическо свързване на екосистеми и клъстери, включително инициативата за съвместни клъстери; [Изм. 104]

е)  насърчаване на предприемаческата бизнес среда и предприемаческата култура, включително чрез разширяване на схемата за наставничество на нови предприемачи и подпомагане на новосъздадените предприятия, устойчивостта на предприятията и разширяването на дейността на предприятията, като се отдава особено внимание на новите потенциални предприемачи (напр. млади предприемачи, жени предприемачи), както и на други специфични целеви групи, например социално уязвими групи или групи в неравностойно положение. [Изм. 105]

3а.  При изпълнение на специфичните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), Комисията може, в допълнение към действията, посочени в параграф 3, букви а) – е) от настоящия член, да подкрепя следните специфични действия:

а)  ускоряване, подпомагане и разширяване на консултантските услуги чрез мрежата Enterprise Europe за предоставяне на интегрирани бизнес услуги в рамките на обслужването на едно гише на МСП от Съюза, които се стремят да проучат възможности на вътрешния пазар и в трети държави, както и за наблюдение с цел да се гарантира, че се осигурява съпоставимо равнище на качество на услугите във всички държави членки;

б)  подпомагане на създаването на мрежи от предприятия;

в)  подпомагане и разширяване на програмите за мобилност за нови предприемачи („Еразъм за млади предприемачи“), за да се подобрят способността им за развиване на ноу-хау, умения и нагласи в предприемаческата област, както и технологичният им капацитет и способностите им за управление на предприятие;

г)  подпомагане на разрастването на МСП чрез значителни проекти за разширяване на стопанската дейност, основаващи се на пазарно ориентирани възможности (инструмент за разрастване на МСП);

д)  подкрепа за специфични секторни дейности в области, характеризиращи се с висок дял на микропредприятия и МСП и с висок принос за БВП на Съюза, като например сектора на туризма. [Изм. 106]

3б.  Действията, предприети чрез мрежата Enterprise Europe, посочена в буква а) от параграф 3а от настоящия член, могат да включват, наред с другото:

а)  улесняване на интернационализацията на МСП и идентифициране на търговски партньори на вътрешния пазар, трансгранично бизнес сътрудничество в научноизследователската и развойната дейност и партньорство за трансфер на технологии, знания и иновации;

б)  предоставяне на информация, насоки и персонализирани консултации относно въпроси, свързани с правото на Съюза, възможностите за финансиране от Съюза, както и относно инициативи на Съюза, които оказват въздействие върху предприятията, включително данъчното облагане, правата на собственост, околната среда, задълженията, свързани с енергетиката, и аспектите, свързани с труда и социалната сигурност;

в)  улесняване на достъпа на МСП до експертен опит в областта на околната среда, климата и енергийната ефективност;

г)  подсилване на мрежата с други информационни и консултативни мрежи на Съюза и държавите членки, по-специално EURES, центровете за иновации на Съюза и консултативния център на InvestEu.

Услугите, предоставяни чрез мрежата от името на други програми на Съюза, се финансират от тези програми.

Комисията дава приоритет на действията в мрежата, за да се подобрят частите или елементите от нея, които не отговарят на минималните стандарти, за да се осигури хомогенна подкрепа за микропредприятията и МСП в целия Съюз.

Комисията приема актове за изпълнение, с които определя показатели и минимални стандарти за целите на измерването на въздействието на мрежата спрямо специфичните цели и ефективността на действията за МСП.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за определяне на някои допълнителни форми на подкрепа за МСП, които не са предвидени в настоящия параграф. [Изм. 107]

4.  Действията, които са посочени в членове 15 и 16 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 и с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка i) от настоящия регламент, са допустими за финансиране.

5.  Действията, с които се предоставя подкрепа за дейности, насочени към разработването, прилагането, оценката и мониторинга на международните стандарти в областта на финансовото отчитане и одита и надзора на процесите за създаване на тези стандарти, и с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка ii), са допустими за финансиране.

5а.  Следните действия, с които се изпълняват специфичните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква г), подточка i), са допустими за финансиране:

а)  подобряване на осведомеността и на обучението на потребителите относно техните права чрез образование през целия живот относно правилата на ЕС за защита на потребителите, както и осигуряване на възможност на потребителите да бъдат подготвени за новите предизвикателства, породени от технологичното развитие и цифровизацията, включително специфичните потребности на уязвимите потребители;

б)  осигуряване и улесняване на достъпа на всички потребители и търговци до качествено извънсъдебно решаване на спорове и онлайн решаване на спорове, както и информация за възможностите за правна защита;

в)  подкрепа за засилено прилагане на законодателството за защита на потребителите, с особено внимание към трансграничните случаи или случаите с участието на трети страни, ефективна координация и сътрудничество между националните правоприлагащи органи и сътрудничество в областта на правоприлагането с трети държави;

г)  насърчаване на устойчивото потребление чрез повишаване на осведомеността на потребителите относно трайността и екологичното въздействие на продукта, характеристиките на екопроектирането, популяризиране на правата на потребителите в това отношение и възможността за правна защита в случай на продукти, които бързо се развалят. [Изм. 108]

6.  Действията, които са посочени в приложение I и с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д), са допустими за финансиране.

7.  Действията, които са посочени в приложение II и с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква e), са допустими за финансиране.

Член 9

Допустими субекти

1.  В допълнение към критериите, определени в член 197 от Финансовия регламент, се прилагат и критериите за допустимост, определени в параграфи 2—7 от настоящия член.

2.  Освен условията за допустимост, посочени в параграфи 3—7, следните субекти са допустими за финансиране по програмата:

а)  правни субекти, установени в която и да е от следните държави:

i)  държава членка или отвъдморска страна или територия, свързана с нея;

ii)  трета държава, асоциирана към програмата в съответствие с член 5;

б)  всеки правен субект, учреден съгласно съюзното право, или всяка международна организация;

в)  правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, са допустими за участие по изключение, при условие че действието преследва цели на Съюза и дейностите извън Съюза допринасят за ефективността на интервенциите, осъществявани на територията на държави членки, по отношение на които се прилагат Договорите.

3.  Комисията може да разреши на правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, могат да участват в следните действия: [Изм. 109]

а)  действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква б);

б)  действия в подкрепа на защитата на потребителите, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква г), подточка i).

Субектите, които участват в действията, посочени в букви а) и б), нямат право да получават финансов принос от Съюза, особено когато е налице риск от пренос на новаторски технологии, освен в случаите, когато това е от съществено значение за програма, по-специално по отношение на конкурентоспособността и достъпа до пазари за предприятията от Съюза или по отношение на закрилата на пребиваващите в Съюза потребители. Това изключение не се прилага за субектите със стопанска цел. [Изм. 110]

4.  За действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка i) от настоящия регламент, субектите, посочени в членове 15 и 16 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, са допустими.

5.  За действия в подкрепа на защитата на потребителите, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква г), подточка i), и които са свързани с мрежата на европейските потребителски центрове, следните органи са допустими:

а)  орган, определен от държава членка или от трета държава, посочена в член 5, който представлява организация с нестопанска цел, подбрана чрез прозрачна процедура.

б)  публичен орган.

6.  Трети държави, независимо дали са асоциирани към програмата, са допустими за следните действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д):

а)  мерки за защита, предприети в случай на директна заплаха за здравния статус на Съюза вследствие на появата или развитието на територията на трета държава или държава членка на една от болестите по животните и зоонозите, включени в приложение III, или един от вредителите по растенията, включени в работната програма, посочена в член 16;

б)  мерки за защита или други подходящи дейности, предприети в подкрепа на фитосанитарното състояние в Съюза.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение III, когато това е необходимо, за да се вземат предвид ситуациите, предизвикани от тези болести по животните, които оказват значително влияние върху животновъдното производство или търговията с животни, развитието на зоонози, които представляват заплаха за хората, или развитието на науката или промените в епидемиологичната обстановка, както и болестите по животните, които е вероятно да представляват нова заплаха за Съюза.

С изключение на случаите на болести по животните и вредители по растенията, които имат съществено отражение върху Съюза, по принцип неасоциираните държави следва да финансират сами своето участие в действията, посочени в букви а) и б).

7.  За действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е) от настоящия регламент, следните правни субекти са допустими:

а)  националните статистически институти и другите национални органи, посочени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 223/2009;

б)  за действия за подкрепа на мрежите за съвместна дейност — други органи, работещи в областта на статистиката, които не са органите, посочени в буква а) от настоящия параграф;

в)  организации с нестопанска цел, които са независими от промишлени, търговски, стопански или други конфликтни интереси и имат за свои основни цели и дейности насърчаването и подкрепата за прилагане на Кодекса на европейската статистическа практика, посочен в член 11 от Регламент (ЕО) № 223/2009, и на нови методи за изготвяне на европейска статистика, насочени към постигане на по-висока ефикасност и повишаване на качеството на равнището на Съюза.

Член 10

Определени бенефициери

На следните субекти могат да бъдат отпускани безвъзмездни средства по програмата без покана за предложения:

а)  за действия в областта на надзора на пазара, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii) от настоящия регламент — органите за надзор на пазара на държавите членки, посочени в член 17 от Регламент (ЕО) № 765/2008 и член 11 от [Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила и процедури за постигане на съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите и за неговото прилагане](57); [Изм. 111]

б)  за действия в областта на акредитацията и надзора на пазара, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка i) от настоящия регламент — органа, признат съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, за осъществяване на дейностите, посочени в член 32 от Регламент (ЕО) № 765/2008; [Изм. 112]

в)  за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка i) от настоящия регламент — субектите, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

г)  за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка ii) — Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB);

д)  за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква г), подточка i) във връзка с представляването на интересите на потребителите на равнището на Съюза — Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) и Европейската асоциация за координация на представляването на интересите на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), при условие че нямат други конфликтни интереси и чрез своите членове представляват интересите на потребителите в поне две трети от държавите членки;

е)  за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква г), подточка ii) — Finance Watch и Better Finance при спазване на следните условия, които се оценяват ежегодно:

i)  организациите продължават да бъдат неправителствени, с нестопанска цел и независими от промишлени, търговски или бизнес интереси;

ii)  те нямат други конфликтни интереси и чрез своите членове представлява интересите на потребителите и другите крайни ползватели от Съюза в областта на финансовите услуги;

ж)  за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д) от настоящия регламент:

i)  компетентните органи на държавите членки и свързаните с тях субекти, референтните лаборатории и референтните центрове на Европейския съюз, посочени в членове 92, 95 и 97 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета(58), и международни организации;

ii)  само в случай на действия, описани в член 9, параграф 6, букви а) и б) от настоящия регламент — трети държави, независимо дали са асоциирани към програмата;

з)  за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е) от настоящия регламент — националните статистически институти и другите национални органи, посочени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

По отношение на първа алинея, буква д) от настоящия член, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за адаптиране на списъка на субектите, на които могат да бъдат отпуснати безвъзмездни средства по програмата, за действия за изпълнение на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква г), подточка i). [Изм. 113]

Член 11

Критерии за оценка и отпускане

Комитетът за оценка (комитетите за оценка) за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, може да се състои (състоят) изцяло или частично от външни експерти. Работата на комитета за оценка (комитетите за оценка) се основава на принципите на прозрачност, равно третиране и недискриминация. [Изм. 114]

Член 12

Правила за съфинансиране

1.  За действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii) от настоящия регламент, по отношение на органите за надзор на пазара на държавите членки и на трети държави, които са асоциирани към програмата, и по отношение на изпитвателните съоръжения на Съюза, посочени в член 20 от [Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила и процедури за постигане на съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите и за неговото прилагане], по програмата могат да се финансират до 100 % от допустимите разходи за дадено действие, при условие че не се нарушава принципът на съфинансиране, определен във Финансовия регламент. [Изм. 115]

2.  За безвъзмездни средства, отпуснати на Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) за изпълнение на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка ii), ако финансирането от страна на Международната федерация на счетоводителите (МФС) през дадена година надвиши две трети от общото годишно финансиране, годишният финансов принос за тази година следва да бъде ограничен до максимална сума, определена в работната програма, посочена в член 16.

3.  За действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д) от настоящия регламент, по програмата могат да бъдат финансирани до 100 % от допустимите разходи, при условие че не се нарушава принципът на съфинансиране, определен в член 190 от Финансовия регламент.

4.  За действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е) от настоящия регламент, по програмата могат да бъдат финансирани до 95 % от допустимите разходи за действия в подкрепа на мрежите за съвместна дейност, посочени в член 15 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

Член 13

Допустими разходи

Освен критериите, посочени в член 186 от Финансовия регламент, следните критерии за допустимост на разходите се прилагат за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д) от настоящия регламент:

а)  както е посочено в член 193, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент, разходите са допустими преди началната дата на действието;

б)  тези разходи могат да са допустими и в резултат на предприемането на мерки във връзка със съмнение за поява на болест или наличие на вредител, при условие че тази поява или това наличие впоследствие се потвърди.

Разходите, посочени в буква а) от първата алинея, са допустими от датата, на която Комисията бъде уведомена за появата на болестта или наличието на вредителя.

Член 14

Кумулативно, допълнително и комбинирано финансиране

1.  За действие, за което е предоставен принос по друга програма на Съюза, може да бъде предоставян и принос по програмата, при условие че приносът не обхваща едни и същи разходи. По отношение на съответния принос за действието се прилагат правилата за програмата на Съюза, по която се предоставя приносът. Кумулативното финансиране не може да превишава общата сума на допустимите разходи за действието, а подкрепата по различните програми на Съюза може да се изчисли на пропорционална основа в съответствие с документите, с които се установяват условията за предоставяне на подкрепа.

2.  Действия, които са сертифицирани с „Печат за високи постижения“ или които отговарят на следните кумулативни сравнителни условия:

а)  оценени са в покана за представяне на предложения по линия на програмата;

б)  отговарят на минималните изисквания за качество по тази покана за представяне на предложения;

в)  не могат да бъдат финансирани по тази покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения,

може да получават подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+ или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в съответствие с член [67], параграф 5 от Регламент (ЕС) XX [Регламент за общоприложимите разпоредби] и член [8] от Регламент (ЕС) XX [финансиране, управление и мониторинг на общата селскостопанска политика], или Регламент (ЕС) ХХ [за създаване на програмата „Цифрова Европа“], в частност целта за задълбочени цифрови умения, при условия че тези действия са в съответствие с целите на съответната програма. Прилагат се правилата на фонда, от който се предоставя подкрепата. [Изм. 116]

3.  За дадена операция може да се получава подкрепа по една или няколко програми на Съюза. В такива случаи разходите, декларирани в заявление за плащане, не може да бъдат декларирани в заявление за плащане по друга програма.

4.  Размерът на разходите, които се вписват в заявлението за плащане, може да се изчисли за всяка от съответните програми на пропорционална основа в съответствие с документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа.

ГЛАВА III

ОПЕРАЦИИ ЗА СМЕСЕНО ФИНАНСИРАНЕ

Член 15

Операции за смесено финансиране

Операциите за смесено финансиране, за които е взето решение по настоящата програма, се изпълняват в съответствие с [Регламента за InvestEU] и дял X от Финансовия регламент.

ГЛАВА IV

ПРОГРАМИРАНЕ, МОНИТОРИНГ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ

Член 16

Изпълнение на програмата

1.  Програмата се изпълнява чрез На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за допълване на настоящия регламент с цел приемане на работната програма (работните програми), посочена(и) в в съответствие с член 110 от Финансовия регламент. Работните програми са годишни или многогодишни и по-специално определят целите, които следва да се преследват, очакваните резултати, метода на изпълнение и общата стойност на плана за финансиране. В работните програми се описват подробно и дейностите, които ще бъдат финансирани, посочва се сумата, отделена за всяка дейност, и индикативен график за изпълнение. В работната програма се определя, когато това е уместно, общата сума, запазена за операции за смесено финансиране. [Изм. 117]

2.  Посочените в приложение I На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за допълване на настоящия регламент чрез приемане на работни програми за изпълнение на в съответствие със специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д), се приемат от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2 както е посочено в приложение І. [Изм. 118]

3.  Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член действията, посочени в приложение II към настоящия регламент, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е) от настоящия регламент, се изпълняват в съответствие с членове 14 и 17 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

Член 17

Мониторинг и докладване

1.  Показателите за докладване относно напредъка по отношение на ефективността и ефикасността на програмата по отношение изпълнението на специфичните цели, определени в член 3, параграф 2, се съдържат в приложение IV. [Изм. 119]

2.  С цел гарантиране на ефективна оценка на напредъка на програмата по отношение на постигането на нейните цели, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20, с които да се преразгледат или допълнят показателите в приложение IV, когато това се счита за необходимо, и да се допълни настоящият регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.

3.  Системата за отчитане на изпълнението трябва да гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. За тази цел на получателите на средства от Съюза и когато е приложимо, на държавите членки се налагат пропорционални изисквания за докладване.

Член 18

Оценка

1.  Провеждат се навременни оценки, които да послужат в процеса на вземане на решения.

2.  Междинната оценка на програмата се извършва, след като за Не по-късно от ... [четири години след започване на изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението] Комисията изготвя междинен доклад за оценка на програмата относно постигането на целите на действията, които са получили подкрепа по програмата, относно резултатите и въздействието, относно ефикасността на използването на ресурсите и относно нейната добавена стойност за Съюза. [Изм. 120]

3.  Във връзка с действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква в), подточка ii), Комисията изготвя годишен доклад относно дейността на Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане по отношение на разработването на международни стандарти за финансово отчитане, на PIOB и на ЕКГФО. Комисията предоставя доклада на Европейския парламент и на Съвета.

4.  В съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 223/2009 Комисията се консултира с Комитета на Европейската статистическа система за частта от оценките, която се отнася за действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е) от настоящия регламент, преди оценките да бъдат приети и представени на Европейския парламент и на Съвета.

5.  В Не по-късно от ... [три години след края на изпълнението на програмата], но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва изготвя доклад за окончателна оценка относно въздействието на програмата в по-дългосрочен план, относно резултатите и устойчивия характер на действията и относно полезните взаимодействия между различните работни програми. [Изм. 121]

6.  Комисията представя заключенията от оценките докладите за оценка, посочени в параграфи 2 и 5, както и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите и ги оповестява публично. По целесъобразност докладите се придружават от предложения за изменения на програмата. [Изм. 122]

Член 19

Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата по силата на решение съгласно международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен съответната си компетентност. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 относно разследванията, провеждани от OLAF.

Член 20

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 3б и членове 9, 10, 16 и 17, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г. [Изм. 123]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 3б и членове 9, 10, 16 и 17, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 124]

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 3б и членове 9, 10, 16 и 17, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 125]

Член 21

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(59). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(60). [Изм. 126]

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане.

ГЛАВА V

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Информация, комуникация и публичност

1.  Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират прозрачността и видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността. [Изм. 127]

2.  Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните по начин, който улеснява ползвателите, с цел да повиши осведомеността сред потребителите, гражданите, предприятията, и по-специално МСП, както и публичните администрации относно ресурсите, предоставяни чрез финансовите инструменти по настоящия регламент, както и относно неговите действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3. [Изм. 128]

3.  Комисията (Евростат) изпълнява информационните и комуникационните дейности, свързани с постигането на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е), и своите действия и резултати, когато се отнасят за до събирането на данни, разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, в съответствие със статистическите принципи, установени в Регламент (ЕО) № 223/2009. [Изм. 129]

Член 23

Отмяна

Регламенти (ЕС) № 99/2013, (ЕС) № 1287/2013, (ЕС) № 254/2014, (ЕС) № 258/2014, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) 2017/826 се отменят, считано от 1 януари 2021 г.

Член 24

Преходни разпоредби

1.  Настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните действия — до тяхното приключване — съгласно регламенти (ЕС) № 99/2013, (ЕС) № 1287/2013, (ЕС) № 254/2014, (ЕС) № 258/2014, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) 2017/826, които продължават да се прилагат за съответните действия до тяхното приключване.

2.  Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по предходни програми, създадени с актовете, посочени в параграф 1.

3.  Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 4, параграф 3, с цел да се гарантира управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

Член 25

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Допустими действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д)

Следните действия (изпълнявани предимно чрез безвъзмездни средства и обществени поръчки), с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д), са допустими за финансиране:

1.  Ветеринарните и фитосанитарните спешни мерки.

1.1.  Ветеринарните и фитосанитарните спешни мерки, които трябва да бъдат предприети поради потвърждаване на появата на някоя от болестите по животните или зоонозите, включени в списъка в приложение III, или поради потвърждаване на наличието на един или повече вредители, или ако е налице пряка заплаха за здравето на хората, животните или растенията в Съюза.

Мерките, посочени в първия параграф, се изпълняват незабавно, а тяхното прилагане трябва да отговаря на изискванията, определени в съответното право на Съюза.

1.2.  По отношение на извънредни ситуации от фитосанитарно естество — следните мерки, предприети от държавите членки, по отношение на първото огнище на вредители в определена област:

а)  мерки за превенция, ограничаване и/или ликвидиране на карантинни вредители от значение за Съюза, предприети от компетентния орган на дадена държава членка в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета(61) или с мерките на Съюза, приети в съответствие с член 28, параграф 1 от същия регламент; [Изм. 130]

б)  мерки за превенция, ограничаване и/или ликвидиране на вредители, невключени в списък на карантинни вредители от значение за Съюза, които са предприети от компетентния орган на дадена държава членка в съответствие с член 29 от Регламент (ЕС) 2016/2031 и които могат да бъдат счетени за вредители от значение за Съюза в съответствие с критериите по посочения член или по член 30, параграф 1 от същия регламент; [Изм. 131]

в)  допълнителни защитни мерки, предприети срещу разпространението на вредител, срещу който има приети мерки на равнището на Съюза съгласно член 28, параграф 1 и член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031, различни от мерките за ликвидиране, посочени в буква букви а) от настоящата точка, и мерките за ограничаване, посочени в буква б) от настоящата точка, когато тези мерки са от съществено значение за защитата на Съюза срещу по-нататъшно разпространение на вредителя, като при необходимост се ограничава свободното движение на превозвачите в съседните държави членки. [Изм. 132]

ва)  мерки за ликвидиране на внезапно появили се вредители, дори ако те не се разглеждат като карантинни вредители от значение за Съюза, а като резултат от екстремни климатични явления или изменение на климата в съответната държава членка. [Изм. 133]

1.3.  Финансиране от Съюза може да се предоставя и за следните мерки:

1.3.1.  мерки за защита, предприети в случай на директна заплаха за здравния статус на Съюза вследствие на появата или развитието на територията на трета държава, държава членка или OCT на някоя от болестите по животните и зоонозите, включени в приложение III, както и мерки за защита или други подходящи действия, предприети в подкрепа на фитосанитарното състояние в Съюза;

1.3.2.  посочени в настоящото приложение мерки, които се извършват от две или повече държави членки, които си сътрудничат тясно за контролиране на епидемията;

1.3.3.  създаване на запаси от биологични продукти, предназначени за борба с болестите по животните и зоонозите, включени в приложение III, когато при представяне на искане от държава членка Комисията сметне, че създаването на такива запаси е необходимо в тази държава членка;

1.3.4.  създаване на запаси от биологични продукти или закупуване на дози ваксини, ако появата или разпространението в трета държава или в държава членка на една от болестите по животните и зоонозите, включени в приложение III, може да представлява заплаха за Съюза.

1.3.4a.  В случай на риск от възникване на епидемии при животните и/или на вредни организми, следва да се засилят значително проверките и наблюдението на цялата територия на Съюза и по външните му граници; [Изм. 134]

1.3.4б.   Мерки за наблюдение на появата на известни, както и на понастоящем неизвестни вредители и болести. [Изм. 135]

2.  Годишните и многогодишните ветеринарни и фитосанитарни програми.

2.1.  Годишните и многогодишните ветеринарни и фитосанитарни програми за превенция, ликвидиране, контрол и надзор на болестите по животните и зоонозите, включени в приложение III, и на вредители по растенията трябва да се изпълняват в съответствие с разпоредбите, предвидени в съответното право на Съюза. [Изм. 136]

Условията за това дейностите да се считат за отговарящи на условията за финансиране, се определят в работната програма, посочена в член 16.

Програмите се представят на Комисията до 31 май на годината, предхождаща планирания период на изпълнение.

След като бенефициерите представят междинните финансови доклади, Комисията може, ако е необходимо, да измени споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства за целия период на допустимост.

Тези програми следва да отразяват новите реалности, причинени от изменението на климата, и тяхното разнообразие на европейско равнище; те следва също така да помагат за предотвратяване на намаляването на европейското биологично разнообразие. [Изм. 137]

2.2.  Ако има вероятност появата или разпространението на някоя от болестите по животните или зоонозите, включени в приложение III, да представлява заплаха за здравния статус на Съюза и с цел да се защити Съюзът от въвеждането на някоя от тези болести или зоонози, или ако мерките за защита са необходими за подкрепа на фитосанитарното състояние в Съюза, държавите членки може да включват в националните си програми мерки, които да бъдат прилагани на териториите на трети държави в сътрудничество с органите на тези държави. При същите обстоятелства и със същата цел финансиране от Съюза може да се отпуска пряко на компетентните органи на трети държави.

2.3.  По отношение на фитосанитарните програми финансиране от Съюза може да се отпуска на държавите членки за следните мерки:

а)  наблюдения през определени периоди от време, при които се проверява най-малко за наличието на карантинни вредители от значение за Съюза и за признаци или симптоми, показващи наличие на вредители, за които се прилагат мерките, посочени в член 29 от Регламент (ЕС) 2016/2031, или мерки, приети съгласно член 30, параграф 1 от посочения регламент;

б)  наблюдения през определени периоди от време, при които се проверява най-малко за наличието на вредители, различни от посочените в буква а) вредители, които може да представляват нововъзникващ риск за Съюза и чието въвеждане или разпространение може да окаже значително въздействие върху селското или горското стопанство на Съюза;

в)  мерки за превенция, за ограничаване или за ликвидиране на карантинни вредители от значение за Съюза, предприети от компетентния орган на дадена държава членка в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2016/2031 или с мерките на Съюза, приети в съответствие с член 28, параграф 1 от същия регламент; [Изм. 138]

г)  мерки за превенция, за ограничаване или за ликвидиране на вредители, невключени в списък на карантинни вредители от значение за Съюза, които са предприети от компетентния орган на дадена държава членка в съответствие с член 29 от Регламент (ЕС) 2016/2031 и които могат да бъдат счетени за вредители от значение за Съюза в съответствие с критериите по посочения член или по член 30, параграф 1 от същия регламент; [Изм. 139]

д)  допълнителни защитни мерки, предприети срещу разпространението на вредител, срещу който има приети мерки на равнището на Съюза съгласно член 28, параграф 1 и член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031, различни от мерките за ликвидиране, посочени в буква букви в) от настоящата точка, и мерките за ограничаване, посочени в буква г) от настоящата точка, когато тези мерки са от съществено значение за защитата на Съюза срещу по-нататъшно разпространение на вредителя; [Изм. 140]

е)  мерки за ограничаването на вредител, срещу който има приети мерки на равнището на Съюза съгласно член 28, параграф 2 или член 30, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/2031, в заразена област, в която вредителят не може да бъде ликвидиран, когато тези мерки са от съществено значение за защитата на Съюза срещу по-нататъшно разпространение на вредителя.

В работната програма, посочена в член 16, се определя списък на вредителите по растенията, които попадат в обхвата на тези мерки.

3.  Дейностите в подкрепа на по-хуманното отношение към животните, включително мерки за гарантиране на спазването на стандартите за хуманно отношение към животните и възможност за проследяване, включително по време на транспортирането на животни. [Изм. 141]

4.  Референтните лаборатории и референтните центрове на Европейския съюз, посочени в членове 92, 95 и 97 от Регламент (ЕС) 2017/625.

5.  Координираните програми за контрол и събирането на информация и данни, посочени в член 112 от Регламент (ЕС) 2017/625.

6.  Дейностите за предотвратяване на разхищението на храни и за борба с измамите с храни.

7.  Дейностите в подкрепа на агроекологичното производство, устойчивото производство и потребление на храни, което не причинява вреди на околната среда и биологичното разнообразие, и насърчаването на преките продажби и късите вериги на доставки. [Изм. 142]

8.  Базите данни и компютърните информационни системи, които са необходими за ефективното и ефикасно прилагане на законодателството, свързано със специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д), и които са с доказана добавена стойност за Съюза като цяло; въвеждането на нови технологии за подобряване на проследяването на продуктите, като например QR кодове върху опаковките на продуктите. [Изм. 143]

9.  Обучението на персонала на компетентните органи, които отговарят за официалния контрол, и другите страни, участващи в управлението и/или превенцията на болести по животните или вредители по растенията, в съответствие с посочено в член 130 от Регламент (ЕС) 2017/625.

10.  Пътните разходи, разходите за настаняване и дневните разходи, направени от експерти от държавите членки във връзка с назначаването им от Комисията да подпомогнат нейните експерти съгласно предвиденото в член 116, параграф 4 и член 120, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625.

11.  Необходимата техническа и научна работа, включително проучвания и координационни дейности, за да се осигури превенцията на появата на нови и непознати вредители и заболявания, както и с цел да се осигури правилното прилагане на законодателството в областта, свързана със специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д), и адаптирането му спрямо развитието на науката, технологиите и обществото. [Изм. 144]

12.  Дейностите, извършвани от държавите членки или от международни организации, работещи с цел постигане на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д), в подкрепа на разработването и прилагането на правилата, свързани с тази цел.

13.  Проектите, организирани от една или повече държави членки с цел да се подобри чрез използването на новаторски техники и протоколи ефикасността на изпълнението на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д).

14.  Подкрепата за инициативи на Съюза и на държавите членки за информиране и повишаване на осведомеността с цел да се гарантира по-добро, отговарящо на изискванията и устойчиво производство и потребление на храни, включително дейностите за предотвратяване на разхищението на храни, които допринасят за кръговата икономика, и дейностите за предотвратяване на измамите с храни, в рамките на прилагането на правилата в областта на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква д). [Изм. 145]

15.  Предприетите мерки за защита на здравето на хората, животните и растенията и за хуманно отношение към животните, прилагани по отношение на животни, животински продукти, растения и растителни продукти, пристигащи от трети държави на граница на Съюза.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Допустими действия, с които се постига специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е)

За изпълнението на политиките на Съюза е необходима висококачествена, съпоставима и надеждна статистическа информация за икономическото, социалното, териториалното и екологичното положение в Съюза. Освен това европейската статистика позволява на европейските граждани да разбират демократичния процес и да участват в него, както и в обсъждането на настоящето и бъдещето на Съюза.

Заедно с Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика програмата осигурява обща рамка за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика за периода 2021—2027 г. Европейската статистика се разработва, изготвя и разпространява в съответствие с тази рамка и с принципите на Кодекса на европейската статистическа практика чрез тясно и координирано сътрудничество в рамките на Европейската статистическа система (ЕСС).

Европейската статистика, която се разработва, изготвя и разпространява в съответствие с тази рамка, допринася за изпълнението на политиките на Съюза, както е посочено в ДФЕС и допълнително отразено в стратегическите приоритети на Комисията.

При постигането на специфичната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква е), се извършват следните действия:

Икономически и паричен съюз, глобализация и търговия

—  предоставяне на висококачествена статистика, на която се основава процедурата при прекомерен дефицит, Програмата за подкрепа на реформите и годишния цикъл на Съюза за икономически мониторинг и икономически насоки;

—  предоставяне и при необходимост укрепване на основните европейски икономически показатели (ОЕИП);

—  предоставяне на статистика и методологически насоки за статистическото третиране на инвестиционните и бюджетните инструменти в подкрепа на икономическото сближаване, финансовата стабилност и създаването на работни места;

—  предоставяне на статистика за целите на собствените ресурси и възнагражденията и пенсиите на служителите на ЕС;

—  по-добро измерване на търговията с със стоки и услуги, преките чуждестранни инвестиции, световните вериги за създаване на стойност и въздействието на глобализацията върху икономиките на Съюза. [Изм. 146]

Единен пазар, иновации и цифрова трансформация

—  предоставяне на висококачествена и надеждна статистика за единния пазар, европейския план за действие в областта на отбраната и ключови области на иновации и научни изследвания;

—  предоставяне на повече и по-актуална статистика за икономиката на сътрудничеството и за въздействието на цифровизацията върху европейските предприятия и граждани.

Социално измерение на Европа

—  предоставяне на висококачествена, актуална и надеждна статистика в подкрепа на европейския стълб на социалните права и политиката на Съюза в областта на уменията, включително, но не само, статистика за пазара на труда, заетостта, образованието и обучението, доходите, условията на живот, бедността, неравенството, социалната закрила, недекларирания труд и сателитните сметки за уменията; [Изм. 147]

—  предоставяне на статистика, свързана с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

—  обогатяване на статистиката за миграцията, и по-специално за положението и интеграцията на мигрантите, както и образователните потребности и равнището на квалификация на лицата, търсещи убежище;

—  разработване за периода след 2021 г. на модернизирани програми за преброяването на населението и жилищния фонд и на модернизирана демографска статистика;

—  предоставяне на демографски прогнози и годишното им актуализиране.

Устойчиво развитие, природни ресурси и околна среда

—  мониторинг на напредъка по целите за устойчиво развитие (ЦУР);

—  по-нататъшно разработване на статистика в подкрепа на енергийната стратегия, кръговата икономика и стратегията за пластмасите;

—  предоставяне на ключова статистика и ключови показатели за околната среда, включително относно отпадъците, водите, биологичното разнообразие, горите, използването на земята и земното покритие, както и на свързана с климата статистика и икономически сметки за околната среда;

—  предоставяне на статистика за транспорта на товари и пътници в подкрепа на политиките на Съюза и

—  разработване на допълнителни показатели за мониторинг на интермодалността и преминаването към по-екологосъобразни видове транспорт;

—  предоставяне на актуални и значими данни за нуждите на общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и политиките, свързани с околната среда, безопасността на храните и хуманното отношение към животните.

Икономическо, социално и териториално сближаване

—  предоставяне на актуални и изчерпателни статистически показатели за регионите, включително най-отдалечените региони на Съюза, и за градовете и селските райони с цел мониторинг и оценяване на ефективността на политиките за териториално развитие, както и с цел оценяване на териториалното въздействие на секторните политики;

—  подпомагане на разработването на показатели за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма; и разработване на полицейска статистика и статистика за сигурността;

—  по-често използване на геопространствени данни и системно интегриране и включване на управлението на геопространствена информация в изготвянето на статистическа информация.

По-добра комуникация на европейската статистика и популяризирането ѝ като надежден източник за борба с онлайн дезинформацията

—  систематично популяризиране на европейската статистика като надежден източник на доказателствени данни и улесняване на проверителите на факти, изследователите и публичните органи да я използват в борбата срещу онлайн дезинформацията;

—  улесняване на достъпа на потребителите до статистически данни и тяхното разбиране, включително чрез осигуряване на привлекателни и интерактивни изображения, по-персонализирани услуги, като например данни по заявка, и анализи на самообслужване;

—  допълнително разработване и допълнителен мониторинг на рамката за осигуряване на качеството на европейската статистика, включително чрез партньорски проверки на спазването от страна на държавите членки на Кодекса на европейската статистическа практика;

—  предоставяне на достъп до микроданни за научноизследователски цели, като същевременно се гарантират най-високите стандарти в областта на защитата на личните данни и статистическата поверителност.

Реализиране на ползите от революцията в данните и преминаване към надеждна интелигентна статистика

—  активизиране на експлоатацията на нови източници на цифрови данни и полагане на основите на надеждна интелигентна статистика за изготвяне на нови статистически данни в почти реално време с надеждни алгоритми;

—  разработване на нови подходи за използване на притежавани от частни лица данни посредством възприемането на изчисляване, при което се зачита неприкосновеността на личния живот, и сигурни многостранни методи за изчисляване;

—  насърчаване на авангардните научни изследвания и иновации в официалната статистика, включително чрез използване на мрежи за съвместна дейност и предоставяне на европейски програми за статистическо обучение.

Разширени партньорства и сътрудничество в областта на статистиката

—  укрепване на партньорството в рамките на ЕСС и сътрудничеството с Европейската система на централните банки;

—  поощряване на партньорствата с обществени и частни притежатели на данни и технологичния сектор с цел улесняване на достъпа до данни за статистически цели, интегрирането на данни от множество източници и използването на най-модерни технологии;

—  засилване на сътрудничеството с научноизследователските и академичните среди, по-специално по отношение на използването на нови източници на данни, анализа на данни и насърчаването на статистическата грамотност;

—  сътрудничество с международни организации и трети държави в интерес на изготвянето на световна официална статистика.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на болести по животните и зоонози

1)  африканска чума по конете

2)  африканска чума по свинете

3)  антракс

4)  инфлуенца по птиците (високопатогенна)

5)  инфлуенца по птиците (нископатогенна)

6)  кампилобактериоза

7)  класическа чума по свинете

8)  шап

9)  заразна плевропневмония по козите

10)  сап

11)  инфекция с вирус на болестта син език (серотипове 1—24)

12)  инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

13)  инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест

14)  инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

15)  инфекция с Mycoplasma mycoides, подвид mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

16)  инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis)

17)  инфекция с вируса на нюкасълската болест

18)  инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

19)  инфекция с вируса на бяс

20)  инфекция с вируса на треската от долината Рифт

21)  инфекция с вируси на чумата по говедата

22)  инфекция със серотипове на зоонозна салмонела

23)  инфекция с Echinococcus spp

24)  листериоза

25)  шарка по овцете и шарка по козите

26)  трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

27)  трихинелоза

28)  венецуелски енцефаломиелит по конете

29)  веротоксигенна Е. коли (Ешерихиа коли)

Списъкът на болести по животните и зоонози обхваща:

а)  списъка на болестите, установен съгласно глава 2 на част I от Регламент (ЕС) 2016/429;

б)  салмонела, зоонози и агенти, причиняващи зоонози, обхванати от Регламент (ЕО) № 2160/2003 и от Директива 2003/99/ЕО(62);

в)  трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. [Изм. 148]

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПОКАЗАТЕЛИ

Цел

Показател

 

1 — Брой нови жалби и случаи на несъответствие с изискванията в областта на свободното движение на стоки и услуги, както и със законодателството Законодателство на Съюза в областта на обществените поръчки

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква а), подточка i)

2 — Индекс на рестриктивността на търговията с услуги.

 

3 — Брой посещения на портала „Вашата Европа“.

4 — Брой съвместни кампании за надзор на пазара.

 

1 — Брой нови жалби и случаи на несъответствие с изискванията в областта на свободното движение на стоки и услуги и продажбите онлайн.

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii)

2 — Брой съвместни кампании за надзор на пазара и безопасност на продуктите.

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква б)

1 — Брой МСП, които получават подкрепа от програмата и мрежата.

 

2 — Брой получаващи подкрепа дружества, сключили бизнес партньорства.

 

2a — Брой предприемачи, които се възползват от схеми за наставничество и мобилност.

 

2б — Намаляване на времето и разходите за създаване на МСП.

 

2в — Брой създадени мрежи от предприятия в сравнение с изходната стойност.

 

2г — Брой държави членки, които използват тест за МСП.

 

2д — Значително увеличение на броя на държавите членки с практика за обслужване на едно гише при започване на предприемаческа дейност.

 

2е — Увеличение на дела на МСП, извършващи износ, и на дела на МСП, извършващи износ извън Съюза, в сравнение с изходната стойност.

 

2ж — Значително увеличение на броя държави членки, които прилагат предприемачески решения, насочени към потенциалните, младите и новите предприемачи и жените предприемачи, както и към конкретни целеви групи, в сравнение с изходната стойност.

 

2з — Увеличение на дела на гражданите на Съюза, които биха желали да бъдат самостоятелно заети, в сравнение с изходната стойност.

 

2и – Ефективността на МСП по отношение на устойчивостта трябва да се измерва чрез увеличаване на дела на МСП в ЕС, които разработват устойчива синя икономика и екологични продукти1a и услуги, и чрез повишаването на ефективността на ресурсите (което може да включва енергия, материали или вода, рециклиране и др.) в сравнение с изходната стойност.

* всички показатели ще бъдат сравнявани с настоящото положение през 2018 г.

Екологичните продукти и услуги са тези, чиято основна функция се състои в намаляване на риска за околната среда и свеждане на замърсяването и използваните ресурси до минимум. Към тях спадат и продуктите с екологични характеристики (екопроектирани, със знак за екомаркировка, продукти на биологичното земеделие и такива със значително съдържание на рециклирани материали). Източник: Флаш Евробарометър № 342 – „МСП, ресурсна ефективност и екологични пазари“.

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква в)

 

i)  

1 — Дял на прилаганите от държавите европейски стандарти като национални стандарти от общия брой действащи европейски стандарти.

ii)  

2 — Процент на приетите от Съюза международни стандарти за финансово отчитане и одит.

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква г)

 

i)  

1 — Индекс на условията за потребителите.

ii)  

2 — Брой документи за изразяване на позиция и отговори от бенефициери в рамките на публични консултации в областта на финансовите услуги.

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква д)

1 — Брой успешно изпълнени национални ветеринарни и фитосанитарни програми.

2 – Брой успешно овладени извънредни ситуации във връзка с вредители.

3 – Брой успешно овладени извънредни ситуации във връзка с болести.

Цели, определени в член 3, параграф 2, буква е)

1 — Въздействие на публикуваната в интернет статистика: брой споменавания в мрежата и положителни/отрицателни мнения.

[Изм. 149]

(1) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 40.
(2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 259.
(3)ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 40.
(4)ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 259.
(5) Позиция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г.
(6)Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. (ОВ L 39, 9.2.2013 г., стр. 12).
(7) Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 151, 14.6.2018 г., стр. 1).
(8) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).
(9)Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).
(10)Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).
(11)Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).
(12)COM(2018)0439.
(13)Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33).
(14) Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(15)Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
(16)Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).
(17)Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
(18)Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).
(19)Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).
(20)Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).
(21)Регламент (ЕС) 2017/826 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности за засилване на участието на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги в изготвянето на политиката на Съюза в областта на финансовите услуги за периода 2017—2020 г. (ОВ L 129, 19.5.2017 г., стp. 17).
(22)[да се добави] Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(23)Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).
(24)ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(25)ОВ L 90, 28.3.2006 г., стр. 2.
(26)COM(2010)0700.
(27)COM(2017)0623.
(28)COM(2018)0442.
(29)COM(2018)0443.
(30)COM(2018)0372.
(31)COM(2018)0439.
(32)COM(2018)0447.
(33)COM(2018)0435.
(34)COM(2018)0434.
(35)COM(2018)0375.
(36)COM(2018)0367.
(37)COM(2018)0322, член 10.
(38)COM(2018)0382.
(39)COM(2018)0393.
(40)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(41)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(42)Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1).
(43)Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1).
(44)Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1).
(45)Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).
(46)Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OB L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(47)Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
(48)Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(49)Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(50) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(51)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(52)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(53)Регламент (ЕС) № 254/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно многогодишна програма „Потребители“ за периода 2014—2020 г. и за отмяна на Решение № 1926/2006/ЕО (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стp. 42).
(54)Регламент (ЕС) № 258/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. и за изменение на Решение № 716/2009/ЕО (OB L 105, 8.4.2014 г., стр. 1).
(55)Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 1).
(56)[да се добави].
(57)COM(2017)0795.
(58)Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).
(59)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 031, 1.2.2002 г., стр. 1).
(60) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(61)Регламент (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (EС) № 228/2013, (EС) № 652/2014 и (EС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/EИО, 74/647/ EИО, 93/85/ EИО, 98/57/EО, 2000/29/EО, 2006/91/EО и 2007/33/EО на Съвета (ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4).
(62) Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета (ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31).


Окончателна система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки *
PDF 236kWORD 67k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на подробни технически мерки за функционирането на окончателната система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки (COM(2018)0329 – C8-0317/2018 – 2018/0164(CNS))
P8_TA(2019)0074A8-0028/2019

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2018)0329),

—  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0317/2018),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0028/2019),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  Когато през 1967 г. Съветът прие общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) посредством директиви 67/227/EИО1 и 67/228/ЕИО2 на Съвета, беше поет ангажимент за установяване на окончателна система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки, действаща по начин, сходен с този в отделна държава членка. Тъй като политическите и техническите условия все още не бяха достатъчно подходящи за такава система, при премахването на фискалните граници между държавите членки в края на 1992 г. беше приет преходен режим на ДДС. Директива 2006/112/EО3 на Съвета, която е понастоящем в сила, предвижда тези преходни правила да бъдат заменени с окончателен режим на базата на принципа на данъчно облагане в държавата членка на произход на доставката на стоки или услуги.
(1)  Когато през 1967 г. Съветът прие общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) посредством директиви 67/227/EИО1 и 67/228/ЕИО2 на Съвета, беше поет ангажимент за установяване на окончателна система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки, действаща по начин, сходен с този в отделна държава членка. Тъй като политическите и техническите условия все още не бяха достатъчно подходящи за такава система, при премахването на фискалните граници между държавите членки в края на 1992 г. беше приет преходен режим на ДДС. Директива 2006/112/EО на Съвета3, която е понастоящем в сила, предвижда тези преходни правила да бъдат заменени с окончателен режим на базата на принципа на данъчно облагане в държавата членка на произход на доставката на стоки или услуги. Посочените преходни правила обаче са в сила вече няколко десетилетия, вследствие на което е налице сложна преходна система на ДДС, уязвима за презгранични измами с ДДС в рамките на Съюза. Тези преходни правила имат редица недостатъци, вследствие на които системата на ДДС не е нито напълно ефикасна, нито съвместима с изискванията на един истински единен пазар. Уязвимостта на преходната система на ДДС стана очевидна само няколко години след въвеждането ѝ. Оттогава насам са предприети някои законодателни (подобряване на административното сътрудничество, по-кратки срокове за обобщените декларации, секторен механизъм за обратно начисляване) и незаконодателни мерки. Проведените в последно време изследвания във връзка с неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС обаче показват, че сумите несъбран ДДС са все още огромни. Това е първото законодателно предложение след въвеждането на действащите правила за ДДС през 1992 г., с което се цели предприемане на мерки за справяне с проблема с презграничните измами. В своето съобщение от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“, Комисията определи сложността на настоящата система на ДДС като една от основните пречки пред доизграждането на единния пазар. Същевременно нараства неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС, определено като разликата между размера на действително събраните приходи от ДДС и теоретичния размер на приходите, които се очаква да бъдат събрани, като през 2015 г. неговият размер достигна 151,5 милиарда евро за ЕС-28. Това показва необходимостта от неотложна и всеобхватна реформа на системата на ДДС в посока окончателна система на ДДС, за да се улесни и опрости презграничната търговия в рамките на Съюза и да се направи системата по-устойчива на измами.
__________________
__________________
1 Първа директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота (OВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1301).
1 Първа директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота (OВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1301).
2 Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — структура и процедури за прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1303).
2 Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — структура и процедури за прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1303).
3 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).
3 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 1 а (ново)
(1а)  Освен това в миналото Комисията, подкрепяна от Европейския парламент, винаги е посочвала, че система на ДДС с данъчно облагане въз основа на произхода е правилният вариант за превръщане на системата на ДДС в Съюза в по-устойчива на измами и съответстваща в най-голяма степен на условията за правилното функциониране на единния пазар. Настоящата инициатива обаче се основава на предпочитания от държавите членки подход на облагане по местоназначение с цел да се предостави на държавите членки възможност за известна гъвкавост при определянето на ставките на ДДС.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  Съветът, с подкрепата на Европейския парламент1 и Икономическия и социален комитет2, потвърди, че не може да се постигне система въз основа на произхода и прикани Комисията да извърши задълбочена техническа работа и да проведе диалог на широка основа с държавите членки, за да проучи подробно различните възможни начини за прилагане на принципа на местоназначението3.
(2)  Съветът, с подкрепата на Европейския парламент1 и Икономическия и социален комитет2, потвърди, че не може да се постигне система въз основа на произхода и прикани Комисията да извърши задълбочена техническа работа и да проведе диалог на широка основа с държавите членки, за да проучи подробно различните възможни начини за прилагане на принципа на местоназначението3с цел да се гарантира, че доставките на стоки от една държава членка до друга се облагат данъчно по същия начин, както ако те бяха доставени и придобити в рамките на една и съща държава членка3, за да се гарантира, че доставките на стоки от една държава членка в друга се облагат с данъци по същия начин, както ако стоките биха били доставени и закупени в рамките на една държава членка. Създаването на единно пространство в Съюза по отношение на ДДС е от решаващо значение за намаляването на разходите на предприятията за привеждане в съответствие, особено по отношение на МСП, които развиват презгранична дейност, за намаляването на рисковете от презгранични измами с ДДС и за опростяването на процедурите, свързани с ДДС. Окончателната система на ДДС ще укрепи вътрешния пазар и ще създаде по-добри икономически условия за презграничната търговия. Тя следва да отчита промените, които са необходими вследствие на технологичното развитие и цифровизацията. Настоящата директива определя техническите мерки за прилагането на т.нар. „основополагащи принципи“, посочени от Комисията в нейното предложение от 18 януари 2018 г. Поради това държавите членки следва да вземат решения относно гореспоменатите „основополагащи принципи“, за да се пристъпи бързо към прилагането на настоящата директива.
__________________
__________________
1 Резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС (P7_TA(2011)0436) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2011-0436+0+DOC+XML+V0//BG
1 Резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС (P7_TA(2011)0436) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2011-0436+0+DOC+XML+V0//BG
2 Становище на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2011 г. относно „Зелена книга относно бъдещето на ДДС — за по-опростена, по-солидна и по-ефективна система на ДДС“ http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52011AE1168
2 Становище на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2011 г. относно „Зелена книга относно бъдещето на ДДС — за по-опростена, по-солидна и по-ефективна система на ДДС“ http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52011AE1168
3 Заключения на Съвета относно бъдещето на ДДС — 3167-мо заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, Брюксел, 15 май 2012 г. (вж. по-специално точка В 4) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/130257.pdf
3 Заключения на Съвета относно бъдещето на ДДС — 3167-мо заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, Брюксел, 15 май 2012 г. (вж. по-специално точка В 4) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/130257.pdf
Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност, COM(2018)0020, 2018/0005(CNS).
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  В своя План за действие във връзка с ДДС1 Комисията изложи предложения за изменение на системата на ДДС, необходими за разработването на такава система въз основа на местоназначението за вътресъюзната търговия чрез данъчно облагане на презграничните доставки. Впоследствие Съветът потвърди заключенията на този план за действие и заяви, наред с другото, че според него принципът на данъчно облагане при произхода, предвиден за окончателната система на ДДС, следва да бъде заменен от принципа на данъчно облагане в държавата членка на местоназначение2.
(3)  В своя План за действие във връзка с ДДС1 Комисията изложи предложения за изменение на системата на ДДС, необходими за разработването на такава система въз основа на местоназначението за вътресъюзната търговия чрез данъчно облагане на презграничните доставки. Впоследствие Съветът потвърди заключенията на този план за действие и заяви, наред с другото, че според него принципът на данъчно облагане при произхода, предвиден за окончателната система на ДДС, следва да бъде заменен от принципа на данъчно облагане в държавата членка на местоназначение2. Тази промяна следва да допринесе по приблизителни оценки за намаляването на размера на свързаните с ДДС презгранични измами с 50 милиарда евро годишно.
__________________
__________________
1 План за действие във връзка с ДДС — Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор (COM(2016)0148, 7.4.2016 г.).
1 План за действие във връзка с ДДС — Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор (COM(2016)0148, 7.4.2016 г.).
2 Вж.: http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/05/25-conclusions-vat-action-plan/
2 Вж.: http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/05/25-conclusions-vat-action-plan/
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 4 а (ново)
(4a)   С цел да се осигури ефикасно сътрудничество между държавите членки, Комисията следва да гарантира прозрачността на системата, и по-специално чрез ежегодното задължително публикуване на извършените във всяка държава членка измами. Прозрачността е важна и с цел да се разбере мащабът на измамите, да се повиши осведомеността на обществеността и да се окаже натиск върху държавите членки.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 5 а (ново)
(5a)   Следва да се обърне специално внимание на позициите на Европейския парламент, приети в неговите законодателни резолюции от 3 октомври 2018 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност и въвеждането на окончателната система за данъчно облагане на търговията между държавите членки (COM(2017)0569 – C8-0363/2017 – 2017/0251(CNS)) и относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (COM(2018)0020 – C8-0023/2018 – 2018/0005(CNS)) и в неговата законодателна резолюция от 3 юли 2018 г. относно измененото предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на мерките за засилване на административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (COM(2017)0706 – C8-0441/2017 – 2017/0248(CNS)).
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  Общото правило за доставки на стоки, в това число на вътресъюзни доставки на стоки, и за доставки на услуги следва да бъде, че платец на ДДС е доставчикът.
(13)  Общото правило за доставки на стоки, в това число на вътресъюзни доставки на стоки, и за доставки на услуги следва да бъде, че платец на ДДС е доставчикът. Тези нови принципи ще предоставят на държавите членки възможността да се борят по-успешно с измамите с ДДС, особено с вътреобщностните измами с липсващ търговец, чиято стойност възлиза по приблизителни оценки на най-малко 50 милиарда евро годишно.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 14 а (ново)
(14a)   Необходимо е да се въведат строги критерии, които да се прилагат по хармонизиран начин от всички държави членки, за определяне на предприятията, които могат да се ползват от статуса на сертифицирано данъчно задължено лице, и общи правила и разпоредби, които да водят до налагането на глоби и санкции на лицата, които не ги спазват.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 14 б (ново)
(14б)   Комисията следва да отговаря за представянето на допълнителни насоки и следва да контролира правилното прилагане от страна на държавите членки на съответните хармонизирани критерии в целия Съюз.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 15
(15)  Правилата за временното прилагане на механизма за обратно начисляване за движими вещи следва да се преразгледат, за да се осигури тяхната съгласуваност с въвеждането на новите правила относно лицето — платец на ДДС, върху вътресъюзните доставки на стоки.
(15)  Правилата за временното прилагане на механизма за обратно начисляване за движими вещи следва да се преразгледат, за да се осигури тяхната съгласуваност с въвеждането на новите правила относно лицето — платец на ДДС, върху вътресъюзните доставки на стоки. С прилагането на настоящата директива временното прилагане на механизма за обратно начисляване може вече да не е необходимо. Поради това Комисията следва своевременно да анализира необходимостта от отмяна на предложението за временно прилагане на механизма за обратно начисляване.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 23
(23)  С оглед да се осигури съгласуваност на задълженията за отчитане на ДДС за големите предприятия, честотата на подаване на справки-декларации за ДДС по този специален режим следва да бъде преразгледана, като се добави, че данъчно задължените лица, които използват режима, подават ежемесечно справки-декларации за ДДС съгласно режима, когато годишният им оборот в Съюза е над 2 500 000 ЕUR.
(23)  С оглед да се осигури съгласуваност на задълженията за отчитане на ДДС за големите предприятия, честотата на подаване на справки-декларации за ДДС по този специален режим следва да бъде преразгледана, като се добави, че данъчно задължените лица, които използват режима, подават ежемесечно справки-декларации за ДДС съгласно режима, когато годишният им оборот от ДДС в Съюза е над 2 500 000 ЕUR.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 25 а (ново)
(25a)   Високото равнище на неспазване води не само до икономически загуби за спазващите правилата данъчно задължени лица, но и застрашава сближаването и съгласуваността на фискалната система и създава общо чувство за несправедливост поради нарушаването на конкуренцията. Една ефикасна и разбираема система е от ключово значение за генерирането на публични приходи и за ангажираност от страна както на гражданите, така и на дружествата.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 26 а (ново)
(26a)   Статистическите данни показват, че извършителите на измами се възползват от слабостите на системата и следват развитието на икономиката, както и динамичното нарастване на търсенето на определени доставки. Следователно е необходимо да се създаде достатъчно динамична система за справяне с вредните практики и за намаляване на степента както на преднамереното неспазване (измами), така и на непреднамереното неспазване.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 26 б (ново)
(26б)   Като се обърне особено внимание на потребностите на МСП, извършващи вътреобщностна презгранична дейност, и с цел да се улесни търговията и да се увеличи правната сигурност на единния пазар, Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да създаде всеобхватен и публично достъпен информационен интернет портал на Съюза за ДДС за предприятията. Този многоезичен портал следва да предоставя бърз, актуален и точен достъп до съответната информация относно прилагането на системата на ДДС в различните държави членки и в частност относно правилните ставки на ДДС за различните стоки и услуги в различните държави членки, както и условията за нулева ставка. Този портал би могъл също да спомогне за предприемането на мерки за преодоляване на настоящото положение на неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 26 в (ново)
(26в)   Обслужването на едно гише заема централно място в новата система, която се основава на принципа на облагане в държавата на местоназначение и без която сложността на системата на ДДС и административната тежест биха се увеличили значително. За да се гарантират оперативната съвместимост, лесното ползване и бъдещата устойчивост на измами, обслужването на едно гише за предприятията следва да се извършва посредством хармонизирана презгранична информационна система, основаваща се на общи стандарти и позволяваща автоматичното извличане и въвеждане на данни, например чрез използването на уеднаквени стандартни формуляри.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 28
(28)  В резултат на въвеждането на вътресъюзна доставка на стоки като ново понятие, целесъобразно е терминът „Общност“ да се замени със „Съюз“, за да се осигури неговата актуализирана и съгласувана употреба.
(28)  В резултат на въвеждането на вътресъюзна доставка на стоки като ново понятие, целесъобразно е терминът „Общност“ да се замени със „Съюз“ в целия текст на директивата, за да се осигури неговата актуализирана и съгласувана употреба.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 30 а (ново)
(30a)  Законодателните мерки за реформиране на системата на ДДС, за борба с измамите с ДДС и за намаляване на размера на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС могат да бъдат успешни само ако данъчните администрации на държавите членки си сътрудничат по-тясно в дух на взаимно доверие и обменят необходимата информация, за да могат да изпълняват своите задачи.
Изменение 18
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 8
(4a)  Член 8 се заменя със следното:
„Член 8
„Член 8
Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.
Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Европейския парламент и на Съвета.“
Изменение 19
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13a – параграф 1 – алинея 3
Когато заявителят е данъчно задължено лице, на което е предоставен статус на одобрен икономически оператор за митнически цели, се счита, че критериите по параграф 2 са изпълнени.
Когато заявителят е данъчно задължено лице, на което е предоставен статус на одобрен икономически оператор за митнически цели, се счита, че критериите по параграф 2 са изпълнени за целите на настоящата директива.
Изменение 20
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13а – параграф 2 – точка а a (нова)
аа)   липса на извършени тежки престъпления, свързани с икономическата дейност на заявителя, като например, но не само:
i)  изпиране на пари;
ii)  отклонение от данъчно облагане и данъчни измами;
iii)  злоупотреба с фондове и програми на Съюза;
iv)  измама с фалит или несъстоятелност;
v)  застрахователна или друга финансова измама;
vi)  подкуп и/или корупция;
vii)  киберпрестъпление;
viii)  участие в организирана престъпна група;
ix)  престъпления в областта на конкурентното право;
x)  пряко или косвено участие в терористична дейност.
Изменение 21
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13а – параграф 2 – точка в
в)  данни за платежоспособността на заявителя, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което му позволява да изпълнява ангажиментите си при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност, или чрез представяне на обезпечения на застрахователни или други финансови институции, или на други икономически надеждни трети страни.
в)  данни за платежоспособността на заявителя през последните три години, която се счита за доказана или когато заявителят има добро финансово състояние, което му позволява да изпълнява ангажиментите си при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност, или чрез представяне на обезпечения на застрахователни или други финансови институции или на други икономически надеждни трети страни. Заявителят трябва да притежава банкова сметка във финансова институция, установена в Съюза.
Изменение 22
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13 а – параграф 2 a (нов)
2a.   За да се гарантира хармонизираното тълкуване при предоставянето на статус на сертифицирано данъчно задължено лице, Комисията приема с акт за изпълнение допълнителни насоки за държавите членки относно оценката на тези критерии, които са валидни в целия Съюз. Първият акт за изпълнение се приема не по-късно от един месец след влизане в сила на настоящата директива.
Изменение 23
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13 а – параграф 3 a (нов)
3a.   С цел да се насърчава кандидатстването за статус на сертифицирано данъчно задължено лице, Комисията въвежда процедура, приспособена към особеностите на малките и средните предприятия.
Изменение 24
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13a – параграф 4 – алинея 1
Данъчно задълженото лице, което подава заявление да му бъде предоставен статус на сертифицирано данъчно задължено лице, набавя цялата информация, изисквана от данъчните органи, за да могат те да вземат решение.
Данъчно задълженото лице, което подава заявление да му бъде предоставен статус на сертифицирано данъчно задължено лице, набавя цялата съответна информация, изисквана от данъчните органи, за да могат те да вземат решение. Данъчните органи следва да обработват заявлението без забавяне и за тях следва да се прилагат хармонизирани критерии във всички държави членки по отношение на предоставянето на информация.
Изменение 25
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13 а – параграф 4 a (нов)
4a.   Когато статусът на сертифицирано данъчно задължено лице бъде предоставен, тази информация става достъпна чрез системата за обмен на информация за ДДС. Промените в статуса се отразяват незабавно в системата.
Изменение 26
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13a – параграф 5
5.  В случай на отхвърляне на заявлението данъчните органи уведомяват заявителя за решението си и за основанията за отхвърлянето. Държавите членки гарантират, че на заявителя се предоставя право на обжалване на решението за отхвърляне на заявлението.
5.  В случай на отхвърляне на заявлението данъчните органи незабавно уведомяват заявителя за снованията за отхвърлянето, както и за решението, в което основанията за отхвърлянето се посочват ясно. Държавите членки гарантират, че на заявителя се предоставя правото да обжалва в разумен срок решението за отхвърляне на заявлението.
Изменение 27
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13 а – параграф 5 a (нов)
5а.   В случай на отхвърляне на заявлението данъчните органи на други държави членки се уведомяват за решението, както и за основанията за отхвърлянето.
Изменение 28
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13a – параграф 6
6.  Данъчно задълженото лице, на което е предоставен статус на сертифицирано данъчно задължено лице, уведомява данъчните органи без забава за възникването на каквото и да било обстоятелство след вземането на решението, което би могло да повлияе върху продължаването на този статус. Данъчните органи отнемат данъчния статус, когато критериите по параграф 2 вече не се изпълняват.
6.  Данъчно задълженото лице, на което е предоставен статус на сертифицирано данъчно задължено лице, уведомява в срок от един месец данъчните органи за възникването на каквото и да било обстоятелство след вземането на решението, което би могло да повлияе върху продължаването на този статус. Данъчните органи отнемат данъчния статус, когато критериите по параграф 2 вече не са изпълнени. Данъчните органи на държавите членки, които са предоставили статуса на сертифицирано данъчно задължено лице, преразглеждат решението си най-малко на всеки две години, за да се гарантира, че условията продължават да бъдат изпълнени. Ако данъчно задълженото лице не е уведомило данъчните органи относно всеки фактор, който евентуално влияе на статуса на сертифицирано данъчно задължено лице, както е определено в акта за изпълнение, или съзнателно го е скрило, то е обект на пропорционални, ефективни и възпиращи санкции, включително загуба на статуса на сертифицирано данъчно задължено лице.
Изменение 29
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13а – параграф 6 a (нов)
6a.   Данъчно задължено лице, на което е бил отказан статус на сертифицирано данъчно задължено лице или което само е поело инициативата да уведоми данъчните органи, че вече не отговаря на критериите по параграф 2, може да кандидатства отново за статус на сертифицирано данъчно задължено лице най-рано шест месеца след датата на отказа или оттеглянето на този статус, при условие че всички приложими критерии са изпълнени.
Изменение 30
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13а – параграф 13 б (нов)
6б.   С цел да се гарантират единни стандарти за мониторинг на продължаващото изпълнение на условията за предоставяне на статус на сертифицирано данъчно задължено лице и за оттеглянето на данъчния статус в рамките на отделните държави членки и в Съюза като цяло, Комисията приема съответните насоки.
Изменение 31
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13а – параграф 6 в (нов)
6в.   Когато през последните три години на заявителя е бил отказан статус на одобрен икономически оператор в съответствие с Митническия кодекс на Съюза, на заявителя не се предоставя статус на сертифицирано данъчно задължено лице.
Изменение 32
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7
Директива 2006/112/ЕО
Член 13a – параграф 7
7.  Статусът на сертифицирано данъчно задължено лице в една държава членка се признава от данъчните органи на всички държави членки.;
7.  Статусът на сертифицирано данъчно задължено лице в една държава членка се признава от данъчните органи на всички държави членки. Националните механизми ще продължат да се прилагат за вътрешни данъчни спорове във връзка с ДДС между конкретния данъкоплатец и националния данъчен орган;
Изменение 33
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 56 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 145 – параграф 1
(56a)  В член 145 параграф 1 се заменя със следното:
„1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
„1. Комисията, когато е подходящо, внася в Европейския парламент и в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.“
Изменение 34
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 59 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 150 – параграф 1
(59a)  В член 150 параграф 1 се заменя със следното:
„1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
„1. Комисията, когато е подходящо, внася в Европейския парламент и в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.“
Изменение 35
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 68 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 166
(68a)  Член 166 се заменя със следното:
Член 166
Член 166
„Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.“
„Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.“
Изменение 36
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 123 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 293 – параграф 1 – уводна част
(123a)  В член 293, параграф 1 уводната част се заменя със следното:
„На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:“
„На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета, въз основа на получената от държавите членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:“
Изменение 37
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 166 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 395 – параграф 3
(166a)  В член 395 параграф 3 се заменя със следното:
„3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.“
„3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.“
Изменение 38
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 166 б (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 396 – параграф 3
(166б)  В член 396 параграф 3 се заменя със следното:
„3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.“
„3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.“
Изменение 39
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 169 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 404 а (нов)
(169 a)  Следният нов член се вмъква след член 404:
„Член 404a
В срок от четири години след приемането на Директива (ЕС) .../... на Съвета* + Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета, въз основа на получената от държавите членки информация, доклад относно изпълнението и прилагането на новите разпоредби в настоящата директива, когато е целесъобразно [и като отчита необходимостта от гарантиране на сближаването в дългосрочен план на националните разпоредби], заедно с предложения.“
_______________
* Директива (ЕС) .../... на Съвета от .... за изменение на ... (ОВ ...).
+ ОВ: моля, въведете в текста номера на директивата, съдържащ се в документ PE-CONS ... (2018/0164(CNS)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на съответната директива в бележката под линия.
Изменение 40
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 169 б (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 404 б (нов)
(169б)  Следният нов член се вмъква след член 404а:
„Член 404б
В срок от две години след приемането на Директива (ЕС) .../... на Съвета* + Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад относно ефективността на обмена на съответната информация между данъчните администрации на държавите членки, като се има предвид значението на взаимното доверие за успеха на окончателната система на ДДС.“
________________
* Директива (ЕС) .../... на Съвета от .... за изменение на ... (ОВ ...).
+ ОВ: моля, въведете в текста номера на директивата, съдържащ се в документ PE-CONS ... (2018/0164(CNS)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на съответната директива в бележката под линия.
Изменение 41
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 173 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 411 а (нов)
(173a)   Вмъква се следният нов член 411а:
„Член 411a
В срок до 1 юни 2020 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, създава цялостен, многоезичен и публично достъпен информационен интернет портал на Съюза за ДДС, на който предприятията и потребителите могат бързо и ефективно да получат точна информация относно ставките на ДДС, включително кои стоки и услуги се ползват от намалените ставки или освобождаванията, както и цялата съответна информация относно прилагането на окончателната система на ДДС в различните държави членки.
В допълнение към портала се създава механизъм за автоматично уведомяване. Механизмът гарантира автоматично уведомяване на данъкоплатците относно промените и актуализациите на ставките на ДДС на държавите членки. Това автоматично уведомяване се задейства преди промяната да стане приложима и най-късно 5 дни след вземането на решението.“
Изменение 42
Предложение за директива
Член 1 а (нов)
Регламент (ЕС) № 904/2010
Член 34 – параграф 49 а (нов)
Член 1a
Изменения на Регламент (ЕС) № 904/2010
Регламент (ЕС) № 904/2010 се изменя, както следва:
(1)  Член 34 се заменя със следното:
Член 34
„Член 34
1.  Държавите-членки участват в областите на дейност на Eurofisc по техен избор, като могат също така да решат да прекратят участието си в тях.
1.  Комисията предоставя на Eurofisc необходимата техническа и логистична подкрепа. Комисията разполага с достъп до информацията по член 1, която може да се обменя чрез Eurofisc, за обстоятелствата, предвидени в член 55, параграф 2.
2.  Държавите членки, решили да участват в област на дейност на Eurofisc, участват активно в многостранния обмен на целева информация между всички участващи държави членки.
2.  Държавите членки участват в областите на дейност на Eurofisc и участват активно в многостранния обмен на информация.
3.  Обменената информация е поверителна, съгласно предвиденото в член 55.
3.   Координаторите на област на дейност на Eurofisc може по собствена инициатива или при поискване да изпращат на Европол или на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) относимата информация относно най-сериозните презгранични престъпления във връзка с ДДС.
3а.  Координаторите на област на дейност на Eurofisc може да поискат от Европол и OLAF относима информация. Координаторите на област на дейност на Eurofisc предоставят информацията, получена от Европол и OLAF, на разположение на останалите участващи длъжностни лица за връзка в рамките на Eurofisc; тази информация се обменя по електронен път.“
(2)  Добавя се следният нов член 49a:
„Член 49a
Държавите членки и Комисията създават обща система за събиране на статистически данни относно вътреобщностните измами с ДДС и непреднамереното неспазване и публикуват ежегодно национални приблизителни оценки на загубите на ДДС в резултат от тези измами, както и приблизителни оценки за Съюза като цяло. Комисията приема, посредством актове за изпълнение, практическите договорености във връзка с подобна статистическа система. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.“

Стратегии за интегриране на ромите
PDF 143kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения (2019/2509(RSP))
P8_TA(2019)0075B8-0098/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката;

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно признаването на ромите за група, която се нуждае от специална защита срещу дискриминация,

—  като взе предвид Резолюция 2153 (2017) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Насърчаване на приобщаването на ромите и пътуващите общности“,

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(2) и заключенията на Съвета от 8 декември 2016 г. относно ускоряването на процеса на интегриране на ромите и от 13 октомври 2016 г. относно специален доклад № 14/2016 на Европейската сметна палата,

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения“(4),

—  като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. относно Международния ден на ромите — антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война(5),

—  като взе предвид Доклада за основните права за 2016 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и нейните проучвания EU-MIDIS I и II и различни други проучвания и доклади относно ромите,

—  като взе предвид Европейската гражданска инициатива „Minority SafePack“, регистрирана на 3 април 2017 г.,

—  като взе предвид съответните доклади и препоръки на ромското гражданско общество, НПО и научноизследователските институции,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че „антиромските настроения(6) са специфична форма расизъм, идеология, основаваща се на расово превъзходство, форма на дехуманизация и институционален расизъм, подхранвана от историческа дискриминация, която се изразява, наред с другото, в насилие, изказвания, проповядващи омраза, експлоатация, стигматизация и най-явния вид дискриминация(7)“;

Б.  като има предвид, че ромите(8) все още са лишени от своите основни права на човека в Европа;

В.  като има предвид, че в констатациите от доклада на Комисията относно оценката на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2018)0785) се подчертава, че „Рамката е била от ключово значение за разработването на европейски и национални инструменти и структури за способстване за приобщаването на ромите, но амбицията „да сложим край на изключването на ромите“ не е станала реалност“;

Г.  като има предвид, че оценката, извършена от Комисията, показва, че стратегиите за приобщаване трябва да разглеждат различните цели едновременно и всеобхватно, с по-силен акцент върху борбата срещу антиромските настроения; като има предвид, че наред с четирите цели за приобщаване на ромите (образование, жилищно настаняване, заетост и здравеопазване), следва да се добавят специфична цел за недискриминация и цели, свързани приобщаването на ромите;

Д.  като има предвид, че напредъкът, постигнат във връзка с приобщаването на ромите, като цяло е ограничен; като има предвид, че са отбелязани подобрения по отношение на преждевременното напускане на училище и образованието в ранна детска възраст, но се наблюдава влошаване на училищната сегрегация; като има предвид, че усещането на ромите за здравословното им състояние се е подобрило, но обхватът на медицинското обслужване за тях продължава да бъде ограничен; като има предвид, че в повечето държави членки не се забелязват подобрения в достъпа до заетост, а делът на младите роми, които не са заети с работа, учене или обучение, дори се е увеличил; като има предвид, че съществуват сериозни опасения, свързани с жилищното настаняване, и че напредъкът по отношение на бедността е незначителен; като има предвид, че антиромските настроения и техните прояви, например престъпленията от омраза и словото на омразата — онлайн и офлайн — продължават да будят сериозни опасения; като има предвид, че беше счетено, че действията на ЕС имат добавена стойност за националните политики по отношение на ромите и за изпълнението на тези политики чрез политическото, управленското и финансовото измерение;

Е.  като има предвид, че в оценката се съобщава за недостатъци в първоначалния замисъл на Рамката и за нейната ограничена ефективност по време на изпълнението;

Ж.  като има предвид, че оценката хвърля светлина върху факта, че е необходимо да се гарантират овластяването и участието на ромите чрез специални мерки; като има предвид, че овластяването и изграждането на капацитет на ромите и НПО са от ключово значение;

З.  като има предвид, че оценката показва, че в Рамката на ЕС не е обърнато достатъчно внимание на необходимостта от целенасочени действия за конкретни групи сред ромите, че трябва да бъде разгледан въпросът за множествената и комбинираната дискриминация и че е необходимо в стратегиите да бъдат силно застъпени измерението, свързано с пола, и ориентираният към децата подход;

И.  като има предвид, че в настоящата рамка на ЕС липсват ясни и измерими цели; като има предвид, че качествените и количествените процедури за мониторинг са недостатъчни, а специфичните за всяка държава препоръки не са обвързващи; като има предвид, че се полагат недостатъчни усилия за справяне с ограниченото участие на ромите и ромските общности в разработването, изпълнението и мониторинга на рамката и в оценката на мерките, програмите и проектите, свързани с ромите;

Й.  като има предвид, че повечето основни програми не включват ромите и че целенасочените действия, обхванати от структурните фондове, не са довели до устойчиви положителни промени в живота на ромите в най-неравностойно положение;

К.  като има предвид, че държавите членки носят ясна отговорност да предприемат коригиращи мерки срещу практики, които дискриминират ромите;

Л.  като има предвид, че въпросът за изграждането на доверие между ромите и останалата част от населението е от жизненоважно значение за подобряването на живота на ромите и техните шансове в него; като има предвид, че доверието е от съществено значение за обществото като цяло;

1.  отново потвърждава своята позиция, призиви и препоръки, отправени и приети в резолюцията от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения; изразява съжаление, че са били предприети ограничени действия във връзка с препоръките, изказани в посочената резолюция;

2.  призовава Комисията:

   i. да предприеме действия във връзка с призивите на Парламента, Съвета и множество неправителствени организации и експерти и да предложи стратегическа рамка на ЕС относно националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. с по-широк набор от приоритетни области, ясни и обвързващи цели, срокове и показатели за мониторинг, като се разглеждат специфичните предизвикателства и се отрази многообразието на ромските общности и се предвидят значителни публични средства за тази цел;
   ii. да приобщи в достатъчна степен представители на ромите, НПО и Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (Equinet) при разработването на стратегическата рамка на ЕС, включително чрез видима и достъпна процедура на консултации, като даде възможност за пълноценното им участие в нейното изпълнение, мониторинг и оценка, като по този начин се укрепи тяхната ангажираност;
   iii. да постави борбата срещу антиромските настроения в основата на стратегическата рамка на ЕС, включително като добави специфична антидискриминационна цел, наред с други цели, като например приобщаването на ромите в екологично устойчиво, цифрово общество, както и тяхното справедливо представителство във всички сфери на живота, и да насърчава държавите членки да разработят целеви стратегии и конкретни действия за борба срещу антиромските настроения, в допълнение към една от нейните прояви — социалното и икономическо изключване;
   iv. да гарантира, че множествената и комбинираната дискриминация, интегрирането на принципа на равенство между половете и ориентираният към децата подход са подобаващо разгледани в стратегическата рамка на ЕС;
   v. да гарантира, че разпределя подходящи човешки и финансови ресурси, за да разполага с необходимия капацитет за мониторинг, подкрепа и предоставяне на насоки относно изпълнението на националните стратегии за приобщаване на ромите, включително насоки за националните звена за контакт по въпросите на ромите;
   vi. да укрепи Агенцията на Европейския съюз за основните права по отношение на нейния мандат, институционален капацитет, човешки ресурси и бюджет, за да ѝ позволи да подпомага разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на националните стратегии за интеграция на ромите;
   vii. да приеме стратегия за многообразие на работната сила и приобщаване за участие на ромите в работната сила на институциите на ЕС;
   viii. да обърне внимание, в контекста на стратегическата рамка на ЕС, на конкретни групи от ромското население, като роми от ЕС, упражняващи своето право на свободно движение, граждани на трети държави и роми в присъединяващите се държави;
   ix. да включи в стратегическата рамка на ЕС процес за установяване на истината и постигане на признаване и помирение с цел изграждане на доверие, както и да открои конкретни културни и структурни мерки и инициативи, подкрепяни от фондовете на ЕС;
   x. да продължи да проверява приобщаващия характер на основните публични политики на държавите членки в контекста на европейския семестър в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да поддържа силна връзка между приобщаващите структурни реформи, постигането на целите за приобщаване на ромите и използването на финансиране от ЕС в държавите членки;

3.  призовава държавите членки:

   i. да подготвят своите национални стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. с широк набор от приоритетни области, ясни и обвързващи цели, срокове и показатели за мониторинг, които разглеждат специфичните предизвикателства, отразяват многообразието на съответните ромски общности, и заделят значителни публични средства за тази цел;
   ii. да следват възходящ подход и да включват представители на ромите, общностите, НПО и органи по въпросите на равенството при изготвянето на своите национални стратегии за приобщаване на ромите (стратегии), както и да дадат възможност за пълноценното им участие в изпълнението, мониторинга и оценката на съответните стратегии;
   iii. да поставят борбата срещу антиромските настроения в сърцевината на своите стратегии, в допълнение към една от проявите на антиромските настроения, а именно, социалното и икономическото изключване; да разработят целенасочени стратегии и конкретни действия за борба срещу антиромските настроения, като например разследване на настоящи и минали расистки атаки срещу ромите; както и да насърчават равнопоставеното представителство на ромите във всички сфери на живота, включително в медиите, публичните институции и политическите органи;
   iv. да гарантират, че множествената и комбинираната дискриминация, интегрирането на принципа на равенство между половете и ориентираният към децата подход са подобаващо разгледани в техните стратегии;
   v. изрично да разглеждат децата като приоритет при програмирането и прилагането на своите стратегически национални стратегии за интеграция на ромите; отново подчертава значението на защитата и насърчаването на равен достъп до всички права за ромските деца;
   vi. да укрепят националните звена за контакт по въпросите на ромите по отношение на техния мандат, институционален капацитет, човешки ресурси и бюджет и да осигури тяхното подходящо позициониране в структурата на своите публични администрации, така че да им се даде възможност да извършват работата си чрез ефективна междусекторна координация;
   vii. да обърнат внимание, в контекста на своите стратегии, на конкретни групи от ромското население, като роми от ЕС, упражняващи своето право на свободно движение, и граждани на трети държави, включително ромите в присъединяващите се държави;
   viii. да включат в своите стратегии процес за установяване на истината и постигане на признаване и помирение с цел изграждане на доверие, както и да открои конкретни културни и структурни мерки и инициативи, подкрепяни от обществени фондове;
   ix. да осигурят и гарантират действително приобщаващия характер на своите основни обществени политики, да използват наличните структурни фондове на ЕС за подобряване на условията на живот и шансовете в живота на ромите по прозрачен и отговорен начин; да разследват случаите на текущи и минали злоупотреби със съответните фондове и да предприемат съдебни действия срещу извършителите; да предприемат необходимите стъпки за осигуряване на усвояването на всички средства, предназначени за ромските общности, включително до края на текущата МФР;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и държавите кандидатки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Комитета на регионите, за разпространение до поднационалните парламенти и съвети, Съвета на Европа и генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН).

(1) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(2) ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.
(3) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(4) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 171.
(5) ОВ С 328, 6.9.2016 г., стр. 4.
(6) Терминът „антиромски настроения“ понякога се формулира по различен начин и в някои държави членки той се определя с малко по-различен термин, като „антициганизъм“;
(7) Обща политическа препоръка № 13 на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта относно „Борбата с антиромски настроения и дискриминацията срещу ромите.
(8) Терминът „роми“ се използва като обобщаващ термин, който включва различни сродни групи в Европа, независимо дали те водят уседнал начин на живот или не, като например роми, пътуващи хора, синти, мануши, кале, романишали, бояши, ашкали, егюпци, йениши, доми и ломи, които може да имат различна култура и начин на живот.


Прилагане на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС
PDF 197kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС (2018/2111(INI))
P8_TA(2019)0076A8-0041/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6, 9, 10, 11, 12, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 9, 10, 15, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 45, 46, 47, 48, 153, 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 10 и 11 от ДЕС, както и прогласеното в член 10, параграф 3 разбиране, че „всеки гражданин има правото да участва в демократичния живот на Съюза“,

—  като взе предвид член 3, параграф 2 от ДЕС, в който е залегнало правото на свободно движение на хора,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид многогодишната финансова рамка за периода 2020—2027 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(1),

—  като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“(3) за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (EС) № 492/2011 и (EС) № 1296/2013(5),

—  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(6),

—  като взе предвид Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар(7),

—  като взе предвид предложението за директива на Съвета за временния документ за пътуване на ЕС и за отмяна на Решение 96/409/ОВППС (COM(2018)0358),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО(8),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и ценности“ (COM(2018)0383),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (СОМ(2009)0313),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 24 януари 2017 г., озаглавен „Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна — Доклад за гражданството на ЕС, 2017 г.“ (COM(2017)0030),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 12 септември 2018 г. относно мрежите за изборно сътрудничество, прозрачността онлайн, защитата от инциденти в сферата на киберсигурността и борбата с кампаниите за дезинформация в контекста на изборите за Европейски парламент (C(2018)5949),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно европейската гражданска инициатива(10) и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гражданска инициатива (COM(2017)0482),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно гражданство на ЕС за продан(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 390/2014 от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014 – 2020 г.(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2017 г. относно пречките пред гражданите на ЕС за свободно движение и работа в рамките на вътрешния пазар(14),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2013 г. относно „Укрепване на гражданството на ЕС: насърчаване на избирателните права на гражданите на ЕС“,

—  като взе предвид проучването на тематичен отдел „В“ на Парламента, публикувано през 2016 г., озаглавено „Пречки пред правото на свободно движение и пребиваване на граждани на Европейския съюз и техните семейства“,

—  като взе предвид доклада от 2018 г. на Агенцията за основните права, озаглавен „Превръщане на правата на гражданите на ЕС в действителност: националните съдилища привеждат в действие свободното движение и свързаните с него права“,

—  като взе предвид резултатите от Евробарометър 89/2018,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент(15),

—  като взе предвид своята позиция от 4 юли 2018 г. относно проекта за решение на Съвета за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (Акт за избирането на членове на ЕП)(16),

—  като взе предвид своето решение от 07 февруари 2018 г. за преразглеждане на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и собствените ресурси(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(19),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Гарантиране на свободни и честни европейски избори“ (COM(2018)0637),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по петиции (A8-0041/2019),

А.  като има предвид, че гражданството на ЕС и свързаните с него права бяха въведени първоначално през 1992 г. с Договора от Маастрихт и бяха допълнително разширени с Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г., но се прилагат само частично;

Б.  като има предвид, че правата, ценностите и принципите, на които се основава Съюзът и на които се акцентира в членове 2 и 6 от ДЕС, поставят гражданите в самия център на европейския проект; като има предвид, че по тази причина дебатът относно бъдещето на Европа включва и размисъл относно силата на нашата обща идентичност;

В.  като има предвид, че принципите на прозрачност, почтеност и отчетност на институциите на ЕС и на процесите на вземане на решения, произтичащи от членове 10 и 11 от ДЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са съществени елементи на понятието „гражданство“ и са от ключово значение за изграждането и укрепването на доверието в Съюза като цяло; като има предвид, че прибягването до ad hoc и междуправителствени договорености и инструменти в няколко области на политиката на ЕС, както и до неформални органи за вземане на решения, заобикаляне и деинституционализация на обикновената законодателна процедура, води до риск от сериозно подкопаване на тези принципи;

Г.  като има предвид, че ЕС имаше затруднения при посрещането на многобройните кризи със значителни социално-икономически последици, което доведе до възхода на популистки и националистически идеологии, основани на изключващи идентичности и критерии за превъзходство, които противоречат на европейските ценности;

Д.  като има предвид, че незадоволителното управление на различни кризи увеличи разочарованието на гражданите от някои от резултатите от проекта на ЕС за интеграция; като има предвид, че е от решаващо значение да се гарантира, че гражданството на ЕС се счита за ценена привилегия сред гражданите, включително чрез възстановяване на доверието в проекта на ЕС, като се отдава приоритет на всички права на гражданите, включително, наред с другото, на гражданските, политическите и социалните права, като се подобрява качеството на демокрацията в рамките на Съюза, практическото упражняване на основните права и свободи и на възможността всеки гражданин да участва в демократичния живот на Съюза, като същевременно се предвижда по-голямо участие на гражданското общество в процесите на вземане на решения и прилагане;

Е.  като има предвид, че извършваното преразглеждане на ЕГИ има за цел да подобри ефективността на европейските граждански инициативи и да засили демокрацията на участието и активното гражданство;

Ж.  като има предвид, че достъпът до гражданството на ЕС се придобива чрез гражданство на държава членка, което се регулира от националните закони; като има предвид, че в същото време правата и задълженията, произтичащи от гражданството на ЕС, се определят от правото на ЕС и не зависят от държавите членки, поради което те не могат да бъдат ограничавани по неоправдан начин от държавите членки;

З.  като има предвид, че в контекста на достъпа до национално гражданство държавите членки следва да се подчиняват на принципите на правото на ЕС, например пропорционалност, върховенство на закона и недискриминация, които са подробно разработени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

И.  като има предвид, че перспективата за излизане на Обединеното кралство от ЕС („Брексит“) подчерта значението на правата, свързани с гражданството на ЕС, особено сред младите европейци, и тяхната роля в живота на милиони граждани на ЕС, като повиши информираността в ЕС относно потенциалната загуба на тези права и за двете страни;

Й.  като има предвид, че средната избирателна активност в изборите за Европейски парламент през 2014 г. беше 42,6%; като има предвид, че според последното проучване на Евробарометър през май 2018 г. едва 19% от запитаните европейски граждани са знаели датата на следващите европейски избори;

К.  като има предвид, че гражданите на ЕС са почти напълно неосведомени за центровете „Европа Директно“, въпреки че основната роля на тези служби е да предоставят информация;

Л.  като има предвид, че на територията на ЕС съществуват над 400 информационни центрове „Европа Директно“, които допринасят за комуникацията на Комисията относно политиките на Европейския съюз в пряк интерес на гражданите с цел те да бъдат ангажирани на местно и регионално равнище;

М.  като има предвид, че понятието „гражданство“ определя връзката на гражданите с политическата общност, включително техните права, задължения и отговорности; като има предвид, че съгласно член 20 от ДФЕС гражданите на Съюза имат правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори в държавата членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава;

Н.  като има предвид, че европейските граждани са пряко представени в Европейския парламент и всеки гражданин трябва да получава еднакво внимание от страна на институциите на ЕС; като има предвид, че член 8 от ДФЕС установява принципа на интегриране на принципа на равенство между половете, като предвижда, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“;

О.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз е установил по редица дела, че гражданите на дадена държава членка могат да се позоват на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, и по отношение на същата държава(20);

П.  като има предвид, че няколко държави членки предлагат т.нар. програми „златна виза“ и схеми за инвеститори като средство за получаване на гражданство;

Р.  като има предвид, че свободата на движение предоставя на гражданите на ЕС възможности да пътуват, учат, работят и живеят в други държави от ЕС; като има предвид, че повече от 16 милиона европейци се възползват от правото си да пребивават в друга държава от ЕС;

С.  като има предвид, че правото на свободно движение е от централно значение за гражданството на ЕС и допълва другите свободи на вътрешния пазар на ЕС; като има предвид, че младите европейци са особено привързани към свободата на движение, която се счита за най-положителното постижение на ЕС след гарантирането на мира в Европа;

Т.  като има предвид, че при прилагането на Директива 2004/38/ЕО има практически трудности и че за европейските граждани все още може да е трудно да се преместят или да живеят в друга държава членка, което се дължи на дискриминация, произтичаща от изисквания за гражданство, влизане в страната и местопребиваване; като има предвид, че съществува значителна съдебна практика на Съда на ЕС, която има за цел да изясни основни понятия, свързани с мобилността на гражданите на ЕС;

У.  като има предвид, че правото на консулска закрила е гарантирано съгласно членове 20 и 23 от ДФЕС и че следователно гражданите на ЕС, които се намират на територията на трета държава, в която държавата членка по гражданство няма представителство, имат право на закрила от всяка друга държава членка при същите условия, както гражданите на тази държава; като има предвид, че извънредните ситуации, природните бедствия или събития, като терористични нападения, може да засегнат европейски граждани от държава членка, която няма представителство в засегнатата трета държава;

Ф.  като има предвид, че в доклада за гражданството на ЕС за 2017 г. Комисията е показала ангажираност да организира кампания в целия ЕС за информиране и повишаване на осведомеността относно гражданството на ЕС, за да се помогне на гражданите да разберат по-добре своите права; като има предвид, че е необходимо тази отговорност за по-добро информиране на гражданите на ЕС относно техните права и задължения да бъде споделена между държавите членки и гражданското общество;

Х.  като има предвид, че съгласно доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2017 г. от 2012 г. насам все повече хора съобщават, че са преживели някаква форма на дискриминация;

Ц.  като има предвид, че създаването на Шенгенското пространство и интегрирането на достиженията на правото от Шенген в нормативната уредба на ЕС значително увеличи свободата на движение на територията на ЕС и е едно от най-големите постижения на процеса на европейска интеграция;

Ч.  като има предвид, че въвеждането на европейското гражданство е постижение на европейския проект, който предстои да разгърне пълния си потенциал; подчертава, че това е единствена по рода си конструкция, невиждана никъде другаде по света;

1.  счита, че не всички разпоредби относно гражданството на ЕС се прилагат, за да могат да достигнат пълния си потенциал, въпреки че това би създало възможност за укрепване на европейската идентичност; подчертава, че със създаването на гражданството на Съюза бе доказано, че може да съществува форма на гражданство, която не се определя от националност, и че тя поставя основите на политическа област, от която произтичат права и задължения, определяни от правото на Европейския съюз, а не от държавното право; призовава институциите на Съюза да предприемат необходимите мерки за подобряване на прилагането, обхвата и ефективността на разпоредбите на Договора относно гражданството, както и на съответните разпоредби, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз; посочва, че европейските граждани не са напълно наясно с правата си, произтичащи от гражданството на Съюза;

2.  припомня, че гражданството на ЕС се добавя към гражданството на държавата членка; подчертава, че гражданството на ЕС позволява допълването на многобройни идентичности за гражданина и че изключващият национализъм и популистките идеологии подкопават тази възможност; счита, че упражняването на активно гражданство и насърчаването на гражданското участие са от ключово значение за засилване на чувството за принадлежност към политически проект за подпомагане на развитието на споделено чувство за европейска идентичност, взаимно разбирателство, междукултурен диалог и транснационално сътрудничество и за изграждане на отворени, приобщаващи, сплотени и устойчиви общества;

3.  счита, че пълното прилагане от страна на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС на Хартата на основните права на Европейския съюз, както и активното насърчаване на правата и принципите, заложени в нея, представляват основно средство за гарантиране на ефективното участие на гражданите в демократичния процес на ЕС и за придаване на конкретност на разпоредбите, определени в член 20 от ДФЕС;

4.  подчертава, че корпусът от права и задължения, произтичащи от гражданството на Съюза, не може да бъде ограничаван по неоправдан начин; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да използват своите прерогативи да предоставят гражданство в дух на справедливо сътрудничество, включително в случаи на деца на граждани на ЕС, които са изправени пред трудности при изпълнението на критериите за гражданство съгласно националните правила; подчертава, че успешното упражняване на правата, свързани с гражданството, предполага защитата и насърчаването на всички права и свободи, заложени в Хартата на основните права, включително за хората с увреждания, които следва да могат да упражняват основните си права по същия начин, както всички други граждани, както и че интегрирането на принципа на равенство между половете се прилага с цел да се гарантира, че жените пълноценно упражняват правата, свързани с гражданството на ЕС;

5.  припомня, че гражданството на Съюза има също така по-широкообхватно въздействие и предоставя права в областта на демократичното участие, както следва от член 10 и член 11 от ДЕС; подчертава, че за упражняването на правото на участие в демократичния живот на Съюза решенията следва да се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите и че следователно е от основно значение да се предоставят съответните гаранции относно прозрачността при вземането на решения и борбата с корупцията;

6.  изразява съжаление относно съществуващите клаузи за неучастие на някои държави членки по отношение на части от Договорите, които подкопават и де факто създават разлики по отношение на правата на гражданите, предвидени да бъдат равни съгласно Договорите;

7.  отбелязва, че програмите „Еразъм +“, „Права, равенство и гражданство“ и „Европа за гражданите“ са от голяма полза за гражданите на ЕС, и особено за младите хора, като повишават тяхната информираност за статута им на граждани на ЕС и като увеличават техните знания за правата, произтичащи от този статут, и основните ценности, свързани с него; счита, че европейските доброволчески програми, като Европейската доброволческа служба и Европейски корпус за солидарност, също са неразривна част при изграждането на европейско гражданство; подчертава изключителната важност на тези програми, особено за младите хора, и призовава за увеличаване на финансирането за тях;

Политически права

8.  изразява загриженост във връзка с тенденцията за намаляване на избирателната активност на изборите за национални парламенти и за Европейски парламент, по-специално сред младите хора; изразява убеждението си, че укрепването на публичната сфера на ЕС и пълното прилагане на европейското гражданство имат потенциала да помогнат за обръщането на тази низходяща тенденция чрез засилване на чувството на гражданите за принадлежност към европейската общност и подкрепа за представителната демокрация;

9.  признава усилията на Комисията да насърчава програми, които благоприятстват европейското гражданство и информираността на гражданите за техните политически права; обръща внимание обаче, че е отбелязан незначителен напредък по отношение на прилагането на член 165 от ДФЕС като правно основание за насърчаване на европейското измерение в образованието на гражданите; намира, че е от съществено значение да се подпомага участието на гражданите в демократичния живот на ЕС, и счита, че разработването на учебни програми за ЕС в образователните системи следва да бъде приоритет, за да продължи да се доразвива потенциалът на гражданството на ЕС;

10.  отново изразява съжаление във връзка с факта, че някои граждани на ЕС са лишени от избирателни права в своята държава членка по гражданство и не могат да участват в изборите за национален парламент в държавата членка по местопребиваване; подчертава, че загубата на избирателни права, произтичаща от пребиваването в друга държава членка, би могло да възпре преместването на гражданите в друга държава членка и следователно би могло да представлява потенциално нарушение на член 18 от ДФЕС;

11.   счита, че в система на представителна демокрация е от съществено значение да се гарантира правилното функциониране на институциите на ЕС, за да се защитят всички политически права на гражданите на ЕС; подчертава значението на достъпността на информацията относно гражданството на ЕС и правата, произтичащи от неговото притежаване, на всички официални езици на Европейския съюз, с цел укрепването на представата за гражданство на ЕС; изразява съжаление относно факта, че след влизането в сила на Договора от Лисабон член 15, параграф 3 от ДФЕС, който стана правно основание за публичен достъп до документи и който разширява обхвата на правилата за достъп до всички институции, органи, агенции и служби на Съюза, все още не е напълно приложен; счита, че напредъкът в приемането на новия регламент последователно е възпрепятстван от държавите членки;

Свободно движение

12.  признава ползите от свободното движение за гражданите на ЕС и за икономиките на държавите членки; посочва по-специално, че правата, произтичащи от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, невинаги се знаят и зачитат, което води до пречки пред свободното движение и пребиваване за гражданите на ЕС и техните семейства, както и до дискриминация срещу тях; припомня задължението на държавите членки да защитават правото на свободно движение, включително на събиране на семейството, за съпрузите от еднакъв пол;

13.  изразява загриженост, че тълкуването на някои разпоредби и условия от Директива 2004/38/ЕО от националните съдилища се различава не само в отделните държави членки, но понякога и в рамките на една и съща юрисдикция; отбелязва със загриженост, че националните органи невинаги са напълно наясно с правата и задълженията, установени съгласно Директива 2004/38/ЕО;

14.  подчертава проблема с липсата на информация или с предоставянето на невярна или объркваща информация относно изискванията за виза за членовете на семейството или относно правото на пребиваване; настоява, че държавите членки следва да гарантират премахването на ненужните пречки пред правото на влизане/пребиваване, по-специално за граждани на трети държави, които са членове на семейството на граждани на ЕС;

15.  изразява загриженост относно затрудненията, които гражданите срещат при признаването на своите професионални квалификации в цяла Европа; счита, че Директивата за професионалните квалификации и Европейската квалификационна рамка спомогнаха за улесняване на признаването в държавите членки; счита също така, че признаването на професионалните квалификации е основен фактор, който гарантира по-голяма мобилност на студентите и хората с професионална квалификация; призовава Комисията във възможно най-голяма степен да продължи тенденцията за улесняване на признаването на професионалните квалификации;

16.  изразява дълбока загриженост във връзка с констатациите от проучването, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, в което се установява наличието на дискриминация при търсенето на работа, при достъпа до различни услуги, като наемане на кола или апартамент или някои банкови услуги и в областта на образованието и данъчното облагане; подчертава, че дискриминацията на основание гражданство може да създаде пречки пред свободното движение на гражданите на Съюза; призовава ЕС и държавите членки да обърнат особено внимание на тези случаи на дискриминация и да предприемат решителни действия за тяхното предотвратяване;

17.  подчертава ролята на мобилността за личностното развитие на младите хора чрез засилване на обучението и културните обмени, както и чрез подобряване на разбирането на активното гражданство и неговото практикуване; насърчава държавите членки да подкрепят програми на ЕС, които насърчават мобилността;

18.  оценява значението на културата, изкуството и науката като неделими аспекти на активното гражданство на ЕС; изтъква тяхната роля за укрепване на споделеното чувство на гражданите за принадлежност към Съюза, насърчаване на взаимното разбирателство и поощряване на междукултурния диалог;

Консулска закрила

19.  отбелязва, че понастоящем почти седем милиона граждани на ЕС живеят в държави извън ЕС и че се очаква този брой да нарасне до поне 10 милиона до 2020 г.;

20.  счита, че правото на консулска закрила е от полза за всички граждани на ЕС, и припомня, че в Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета консулската закрила се тълкува във възможно най-широк смисъл, т.е. всякакъв вид консулска помощ; подчертава, че информираността относно тези права все още е ограничена;

21.  призовава Комисията да публикува оценка на прилагането на Директива (ЕС) 2015/637 и да започне процедура за установяване на неизпълнение, когато е приложимо; призовава държавите членки да разработят протоколи за извънредни ситуации, като вземат предвид непредставените граждани, за да се подобри комуникацията в такива ситуации в координация с представителствата на други държави членки и делегациите на ЕС; припомня своя дългогодишен призив за засилване на ролята на делегациите на ЕС в трети държави и подчертава добавената стойност от дипломатическата мрежа на ЕС, която съществува по места;

Петиция до Европейския парламент и жалба до Европейския омбудсман

22.  подчертава значението на правото на петиции, съгласно член 227 от ДФЕС и член 44 от Хартата на основните права, съответно, както и правото на сезиране на омбудсмана, заложено в член 228 от ДФЕС и в член 43 от Хартата на основните права; приветства работата на Европейския омбудсман в областта на борбата срещу лоша администрация в институциите, органите и агенциите на Съюза, и по-специално по отношение на прозрачността; подчертава значението на прозрачността за правилното демократично функциониране и участие в Съюза, способстваща за доверието на неговите граждани; одобрява в тази връзка препоръките на Омбудсмана, отправени в неотдавнашния му специален доклад относно прозрачността на законодателния процес на Съвета;

Препоръки

23.  препоръчва на Комисията да упражнява своите прерогативи по член 258 от ДФЕС и да прикани Съда на Европейския съюз да се произнесе дали лишаването от избирателни права поради пребиваване в друга държава – членка на ЕС следва да се счита за нарушаване на свободното движение и пребиваване; отново призовава държавите членки да приложат Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия, включително да премахнат лишаването от избирателни права на пребиваващите в чужбина, що се отнася до избори за национални парламенти;

24.  предлага на Комисията да разшири изброените в член 20, параграф 2 от ДФЕС права посредством процедурата, установена в член 25 от ДФЕС, за да се даде възможност на гражданите на ЕС да изберат дали да гласуват в държавата членка по гражданство или по местопребиваване и това да включва всички избори в съответствие с конституционните възможности на всяка държава членка;

25.  призовава държавите членки да въведат инструменти за електронна демокрация на местно и национално равнище и да ги включат по подходящ начин в политическия процес, като улесняват демократичното участие както на гражданите, така и на пребиваващите лица;

26.  счита, че преразглеждането на правната уредба, уреждаща Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), представляваше възможност за увеличаване на участието на гражданите в процеса на изработване на политиките на ЕС, като инструментът бъде направен по-малко бюрократичен и по-достъпен;

27.  призовава Комисията да разработи по-строги практики по отношение на политическите и правните последващи действия, предприети във връзка с успешните ЕГИ;

28.  настоява да бъдат инвестирани повече ресурси в създаването на допълнителни програми и инициативи, които имат за цел да насърчат изграждането на европейско обществено пространство, в което упражняването на основните права и свободи, социалното благоденствие и реализирането на европейските ценности да се превърнат в модел за идентичност на гражданите; приветства програмата „Права и ценности“ като ценен пример за активната подкрепа на Съюза за неговите ценности и права, произтичащи от гражданството на ЕС и залегнали в Договорите, включително чрез подкрепа за организациите на гражданското общество, които насърчават и защитават тези права и ценности; подчертава, че е важно да се запази настоящият бюджет за програма „Права и ценности“; решително се противопоставя на неговото намаляване в новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г., както е предложено от Комисията;

29.  силно насърчава европейските политически партии и техните партийни членове да осигурят балансирано от гледна точка на пола представителство на кандидатите чрез списъци от типа „цип“ или други еквивалентни методи;

30.  предлага значително да бъде повишена видимостта на центровете „Европа Директно“; подчертава, че тези центрове следва да функционират като посредници в сътрудничество с публичните администрации в държавите членки и гражданското общество (включително синдикалните организации, стопанските асоциации и публични и частни структури) с цел активно информиране на европейските граждани относно техните права и задължения и с цел насърчаване на участието на гражданите на местно равнище в демократичния живот на Европейския съюз; насърчава държавите членки и образуванията на регионално и местно равнище да си сътрудничат активно с тези служби; подчертава, че тези служби следва да работят в ползотворно взаимодействие с програми като „Европа за гражданите“; призовава Комисията да гарантира, че тези служби централизират съответната информация, която дава възможност на гражданите на ЕС да упражняват правата си, както и да улесни упражняването на правата, произтичащи от гражданството на ЕС; счита, че службата SOLVIT следва да бъде допълнително рационализирана, за да действа по-ефективно при защитата на правата на гражданите на ЕС, преди последните да търсят съдебна или административна защита;

31.  в този смисъл призовава Комисията да представи предложение, което да засили както ролята на центровете „Европа Директно“, така и упражняването на гражданството на ЕС въз основа на правата, предоставени на работниците при прилагането на Директива 2014/54/ЕС, включително правото на гражданите на ЕС на защита от дискриминация, упражняването на правото им на глас съгласно член 22 от ДФЕС, правото им на свободно движение съгласно член 21 от ДФЕС и Директива 2004/38/ЕО, както и правото на свободно движение, с което се ползват членовете на техните семейства;

32.  призовава Комисията да действа последователно по отношение на нарушенията на Директива 2004/38/ЕО, извършвани от държавите членки, и призовава за актуализирани насоки на ЕС за прилагане и тълкуване на законодателството, засягащо гражданите на ЕС, за да бъдат включени последните достижения от практиката на Съда на Европейския съюз, като по този начин се гарантира пълна ефективност на правото на ЕС;

33.  призовава за последователно прилагане на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички дейности на ЕС, по-специално при приемането на законодателство или прилагането на политики, свързани с гражданството на ЕС;

34.  припомня, че на няколко пъти от 2014 г. насам Парламентът изразява своята загриженост във връзка с факта, че всички национални схеми, които включват пряка или непряка продажба на гражданство на ЕС, подкопават самото понятие за европейско гражданство; призовава Комисията да наблюдава тези схеми и да изготви доклад относно националните схеми, по които се предоставя гражданство на инвеститори, както е предвидено в доклада за гражданството на ЕС от 2017 г.;

35.  изразява съжаление, че в доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2017 г. не се споменават Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на петиция, правото на сезиране на Европейския омбудсман, правото на достъп до документи или правото на подкрепа за ЕГИ; призовава Комисията да обърне необходимото внимание на разпоредбите на Хартата и при следващата оценка да работи за преодоляване на тези недостатъци;

36.  подчертава, че все по-голям брой европейски граждани стават жертви на терористични атаки в държава, различна от тяхната собствена, и съответно призовава спешно за установяването на протоколи в държавите членки за оказване на помощ в случай на терористично нападение на европейци, които не са техни граждани, в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/541 за борба с тероризма;

37.  предлага на държавите членки да определят 9 май като европейски официален празник, за да се засили чувството за европейска принадлежност и да се създаде пространство за граждански движения и дейности;

38.  отново призовава Комисията да представи предложение за изпълнение на препоръките на Парламента относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

39.  твърдо вярва, че принципът на недискриминация е крайъгълен камък на европейското гражданство и както общ принцип, така и основна ценност в правото на ЕС съгласно член 2 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да приключи приемането на хоризонталната директива на ЕС за борба с дискриминацията с цел допълнително да се гарантират основните права в рамките на Съюза чрез приемането на конкретно законодателство на ЕС, което изцяло да прилага член 18 и член 19 от ДФЕС чрез хоризонтален подход; изразява съжаление във връзка с факта, че едно десетилетие след публикуването на предложението на Комисията, директивата за борба с дискриминацията все още остава блокирана от Съвета;

40.  припомня посоченото в Договорите задължение за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ); призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки за приключване на присъединяването на Съюза към ЕКПЧ и за присъединяване към Европейската социална харта;

41.  подчертава, че качественото гражданско образование за всички възрасти (формално и неформално) е от решаващо значение за увереното упражняване на демократичните права на гражданите и правилното функциониране на демократичното общество; отбелязва, че единствено продължаващите усилия в областта на образованието могат да осигурят по-голямо участие в изборите на европейско равнище и да подобрят междукултурното разбирателство и солидарността в Европа, както и да преодолеят дискриминацията, предразсъдъците и неравенството между половете; препоръчва членове 165, 166 и 167 от ДФЕС да се използват като правно основание за проучване на потенциала на политиките в областта на образованието, професионалното обучение и младежта;

42.  припомня приноса на политическите партии на европейско равнище за „формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза“ (член 10, параграф 4 от ДЕС); призовава поради това да се предостави на отделните граждани на ЕС възможността пряко да подават заявка за членство в политическите партии на европейско равнище;

43.  припомня необходимостта да бъде насърчавано европейското измерение на европейските парламентарни избори с цел да се допринесе за евентуалната бъдеща работа на Парламента чрез упражняване на правото му на законодателна инициатива съгласно член 225 от ДФЕС; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за насърчаване на правата на гражданите сред европейските граждани, включително правата, свързани с правото на глас; подчертава, че по-добрата и по-целенасочена информация относно европейските политики и относно въздействието на законодателството на ЕС върху ежедневието на гражданите би подобрило избирателната активност на изборите за Европейски парламент; припомня необходимостта от насърчаване на участието в изборите за Европейски парламент чрез увеличаване на видимостта на европейските политически партии; отново заявява, че насърчаването на участието в европейските избори е споделена отговорност на гражданите, държавите членки и ЕС; подчертава необходимостта да се информират гражданите относно неотдавнашната реформа на избирателния закон и относно процеса „водещ кандидат“ (Spitzenkandidat); подчертава политическото значение и символизма на тази фигура, що се отнася до укрепването на гражданството на ЕС;

44.  припомня, че Европейският парламент е парламентът на целия Съюз и че играе съществена роля в гарантирането на легитимността на политическите институции на ЕС, като ги прави отговорни чрез гарантиране на подходящ парламентарен контрол; поради това настоява, че законодателните правомощия и правата на контрол от страна на Парламента трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и укрепени;

45.  припомня насоките на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните в контекста на изборите и нейното съобщение от 12 септември 2018 г. относно гарантирането на свободни и честни избори в Европа (COM(2018)0637); призовава да се положат всички усилия, за да се гарантира, че изборите ще бъдат свободни от неправомерна намеса; подчертава необходимостта от определянето на политика на ЕС за справяне с антиевропейската пропаганда и целенасоченото разпространение на невярна информация;

46.  насърчава Комисията да засили насърчаването на демократичното участие чрез засилване на диалога ѝ с гражданите, засилване на разбирането от страна на гражданите относно ролята на законодателството на ЕС в тяхното ежедневие, както и като изтъква тяхното право да гласуват и да бъдат избирани на местно, национално и европейско равнище;

47.  приканва Комисията да използва в тази връзка социалните медии и цифровите инструменти, със специален акцент върху увеличаването на участието на младите хора и хората с увреждания; призовава за разработването и прилагането на инструменти за електронна демокрация, като например онлайн платформи, с оглед по-прякото участие на гражданите в демократичния живот на ЕС, което би благоприятствало тяхната ангажираност;

48.  подкрепя изготвянето и разпространението на печатни продукти и мултимедийни материали на всички официални езици на ЕС с акцент върху повишаването на осведомеността на гражданите на ЕС относно техните права и за укрепване на способността им да упражняват правата си ефективно във всяка държава членка;

49.  счита, че предвид нарастващото въздействие на социалните медии върху живота на гражданите, европейските институции следва да продължат да разработват нови механизми и публични политики, които имат за цел да защитават основните права на хората в цифровата среда; подчертава необходимостта от сигурен, справедлив и прозрачен обмен на данните на гражданите; подчертава, че свободните медии и достъпът до множество мнения са неразделна част от една стабилна демокрация и че медийната грамотност е от решаващо значение и следва да се развива в ранна възраст;

50.  насърчава използването на член 25 от ДФЕС с цел предприемане на мерки, които биха могли да улеснят ежедневното упражняване на европейското гражданство;

51.  изисква от Комисията, в съответствие с член 25 от ДФЕС, в следващия доклад за гражданството да вземе предвид развитието на правата на гражданството на ЕС във вторичното законодателство и съдебната практика, както и да предложи пътна карта за обединяването на целия този напредък, за да бъде официално взето предвид развитието на Съюза в тази област;

52.  подчертава, че крайната цел на тази дейност, в съответствие с процедурата по член 25 от ДФЕС, е да се предприемат конкретни инициативи за консолидиране на специфичните за гражданите права и свободи съгласно Устава на гражданството на ЕС, подобно на Европейския стълб на социалните права, включително основните права и свободи, залегнали в Хартата на основните права, наред със социалните права, определени в Европейския стълб на социалните права, и ценностите, установени в член 2 от ДЕС, като определящи елементи на европейското „обществено пространство“, включително, наред с другото, моделът на управление, който се отнася до това публично пространство, достойнството, свободата, правовата държава, демокрацията, плурализмът, толерантността, справедливостта и солидарността, равенството и недискриминацията, които биха били взети предвид при бъдещо или евентуално реформиране на Договорите;

o
o   o

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(2) OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.
(3) ОВ L 115, 17.4.2014 г., стр. 3.
(4) OВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1.
(5) ОВ L 107, 22.4.2016 г., стр. 1.
(6) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
(7) OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132.
(8) OВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 1.
(9) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.
(10) ОВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 17.
(11) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 117.
(12) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 57.
(13) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 28.
(14) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 98.
(15) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 83.
(16) Приети текстове, P8_TA(2018)0282.
(17) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 89.
(18) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.
(19) Приети текстове, P8_TA(2018)0449.
(20) Например решение на Съда от 8 март 2011 г. по дело Gerardo Ruiz Zambrano/Office national de l’emploi (ONEM), C-34/09, ECLI:EU:C:2011:124, решение на Съда от 2 март 2010 г., Janko Rottman/Freistaat Bayern, C-135/08, ECLI:EU:C:2010:104, решение на Съда от 5 май 2011 г., Shirley McCarthy/ Secretary of State for the Home Department, C-434/09, ECLI:EU:C:2011:277 и решение на Съда от 15 ноември 2011 г., Murat Dereci and others/Bundesministerium für Inneres, C-256/11, ECLI:EU:C:2011:734.


Прилагане на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество
PDF 161kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество (2018/2112(INI))
P8_TA(2019)0077A8-0038/2019

Европейски парламент,

—  като взе предвид разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество и по-специално член 20, член 42, параграф 6, членове 44, 45 и 46 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 82, 83, 86, 87, 187, 188, 326, 327, 328, 329, 330, 331, 332, 333 и 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид разпоредбите на Договора относно други съществуващи форми на диференцирана интеграция и по-специално членове 136, 137 и 138 от ДФЕС относно специфичните разпоредби за държавите членки, чиято парична единица е еврото,

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ);

—  като взе предвид Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 42 от Договора за Европейския съюз, Протокол № 14 относно Еврогрупата и Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно диференцираната интеграция(5),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. (COM(2017)2025) и последвалите пет документа за размисъл (COM(2017)0206), COM(2017)0240, COM(2017)0291, COM(2017)0315, COM(2017)0358),

—  като взе предвид Декларацията от Рим от 25 март 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0038/2019),

A.  като има предвид, че Съюзът има особен интерес от осъществяването на засилено сътрудничество в някои области на неизключителна компетентност на ЕС, за да се постигне напредък по европейския проект и да се улесни животът на гражданите;

Б.  като има предвид, че съгласно член 20, параграф 2 от ДЕС засиленото сътрудничество следва да бъде крайна мярка, когато целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло;

В.  като има предвид, че засиленото сътрудничество не следва да се разглежда като инструмент за изключване или разделяне на държавите членки, а като прагматично решение за постигане на напредък по отношение на европейската интеграция;

Г.  като има предвид, че чувствителният характер на някои области на политиката затруднява следването на обикновената законодателна процедура, не само поради изискването за единодушно вземане на решение, но и поради установената в Съвета практика, при която винаги се търси консенсус между държавите членки, дори когато квалифицирано мнозинство би било достатъчно за вземането на решение;

Д.  като има предвид, че с изключение на данъка върху финансовите сделки, всички инициативи за засилено сътрудничество можеше да бъдат приети от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, ако беше въведено това правило, вместо гласуването с единодушие;

Е.  като има предвид, че съществуват редица случаи на подгрупи от държави членки, които осъществяват двустранно или многостранно сътрудничество помежду си извън рамките на Договора, например в области като отбраната; като има предвид, че натискът за вземане на бързи решения и за преодоляване на изискването за единодушие в някои области, оказван от икономическата и паричната криза, доведе до приемането на междуправителствени инструменти извън правната рамка на ЕС, като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ или „фискален пакт“);

Ж.  като има предвид, че засиленото сътрудничество е процедура, при която най-малко девет държави членки имат право да установят разширено сътрудничество в дадена област в рамките на структурите на ЕС, но без участието на останалите държави членки; като има предвид, че засиленото сътрудничество позволява на участващите държави членки да постигнат обща цел или инициатива и да преодолеят застой в преговорите или блокиране от страна на друга държава членка или други държави членки, когато се изисква единодушие; като има предвид, че съгласно член 20, параграф 4 от ДЕС актовете, приети в рамките на засиленото сътрудничество, следва да обвързват само участващите държави членки; като има предвид, че засиленото сътрудничество се ограничава до области, в които ЕС няма изключителна компетентност;

З.  като има предвид, че съгласно член 328, параграф 1 от ДФЕС Комисията и държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество, гарантират, че насърчават участието на възможно най-много държави членки;

И.  като има предвид, че опитът показва, че засиленото сътрудничество е довело до задоволителни резултати в бракоразводното право(6)и предлага интересни перспективи по отношение на правилата за имуществения режим(7), европейския единен патент и Европейската прокуратура;

Й.  като има предвид, че първоначалният опит от засиленото сътрудничество очерта трудностите, свързани с прилагането на тази концепция, поради ограничените разпоредби, които са на разположение в Договорите, по отношение на нейното практическо прилагане и липсата на достатъчни последващи действия от страна на институциите на Съюза;

К.  като има предвид, че анализът на различните федерални модели, използвани в държави — членки на ЕС, и федерации извън Съюза, показа, че гъвкавите механизми за сътрудничество често се използват на подфедерално равнище в области от общ интерес;

Л.  като има предвид, че без използването на преходни клаузи за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и при липсата на цялостна реформа на Договорите изглежда възможно в бъдеще да е необходимо държавите членки да прибягват към разпоредбите за засилено сътрудничество, за да се справят с общите проблеми и да постигнат общи цели;

М.  като има предвид, че е важно за гладкото прилагане на засиленото сътрудничество да се изготви списък с въпроси, които трябва да бъдат разгледани, и да се предостави пътна карта за ефективното функциониране на засиленото сътрудничество в духа и буквата на Договорите;

Основни наблюдения

1.  изразява загриженост във връзка с факта, че макар засиленото сътрудничество да предлага решение на общ проблем, като се използва институционалната структура на Съюза и по този начин се намаляват административните разходи за участващите държави членки, не е премахната напълно необходимостта да се прибягва до форми на междуправителствени решения, взети от подгрупи извън рамките на Договорите, което оказва отрицателно въздействие върху начина, по който последователно се прилага правната рамка на ЕС, и следователно води до липса на подходящ демократичен контрол;

2.  счита, че единната институционална рамка на ЕС следва да се запази с цел постигане на неговите общи цели и гарантиране на принципа на равенство на всички граждани; настоява, че общностният метод или методът на Съюза следва да бъде подкрепен;

3.  подчертава, че за разлика от междуправителствените договори, засиленото сътрудничество предоставя инструмент за решаване на проблеми, който е не само правен, но и удобен, тъй като се основава на разпоредбите на Договора и функционира в рамките на институционалната структура на Съюза;

4.  посочва, че макар засиленото сътрудничество да не се използва широко от създаването му в Договора от Амстердам заради естеството му на крайна мярка, изглежда, че то придобива все по-голямо значение и води до осезаеми резултати;

5.  отбелязва, че въз основа на съществуващия опит засиленото сътрудничество най-често се проявява в области, уредени със специална законодателна процедура, за които се изисква единодушие, и че то е използвано предимно в областта на правосъдието и вътрешните работи;

6.  посочва, че досега процедурата за започване и изпълнение на засиленото сътрудничество беше доста продължителна, най-вече поради неясното определение на разумен период от време, за да се гарантира, че необходимият праг на гласуване не може да бъде достигнат и поради липсата на силна политическа воля за по-бързо постигане на напредък;

7.  отбелязва, че липсата на ясни оперативни насоки за създаването и управлението на засилено сътрудничество, например приложимото право за общи институции или процедури за оттегляне от вече съществуващо сътрудничество, може да доведе до по-малка вероятност от сключване на засилено сътрудничество;

8.  припомня, че въпреки че засиленото сътрудничество се ползва от институционалния и правния ред на Съюза, не е предвидено то да бъде автоматично включено в достиженията на правото на ЕС;

9.  счита, че въпреки че засиленото сътрудничество се възприема като втори най-добър сценарий, то все още е приложим инструмент за решаване на проблеми на равнището на Съюза и инструмент за преодоляване на някои институционални ситуации на застой;

10.  изразява мнението, че трябва да се отговори на един и същ набор от въпроси с цел ефективно прилагане и организиране на засилено сътрудничество, независимо от областта на политиката, за която се отнася, или формата, която приема;

Препоръки

11.  предлага във връзка с това да се отговори на редица въпроси и да се следва пътна карта, както е посочено по-долу, за да се гарантира гладкото и ефективно прилагане на засиленото сътрудничество;

Процес на вземане на решение

12.  посочва, че политическият импулс за засилено сътрудничество следва да дойде от държавите членки, но дискусиите относно неговото съдържание следва да се основават на предложение на Комисията;

13.  припомня, че член 225 от ДФЕС дава на Парламента правото на квазизаконодателни инициативи, което следва да се тълкува като възможност Парламентът да започне засилено сътрудничество въз основа на предложение на Комисията, когато не е постигнато споразумение чрез редовната процедура за вземане на решения в рамките на мандата на две последователни председателства на Съвета;

14.  счита, че следва да се заключи, че целите на даден случай на сътрудничество не могат да бъдат постигнати от Съюза като цяло в съответствие с изискването в член 20 от ДЕС, ако в рамките на даден период, обхващащ две последователни председателства на Съвета, не е постигнат съществен напредък в Съвета;

15.  препоръчва исканията на държавите членки за установяване на засилено сътрудничество помежду им по принцип да се основават на цели, които са поне толкова амбициозни, колкото представените от Комисията, преди да се установи, че целите не могат да бъдат постигнати от Съюза като цяло в разумен срок;

16.  настоятелно препоръчва специалната клауза за преход, предвидена в член 333 от ДФЕС, да бъде задействана, за да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство и от специална към обикновената законодателна процедура веднага след одобряването от страна на Съвета на споразумение за започване на засиленото сътрудничество, за да се избегнат нови пречки, ако броят на участващите държави членки е значителен;

17.  счита за необходимо решението за разрешаване на засилено сътрудничество да определя рамката за отношенията с неучастващите държави членки; счита, че държавите членки, които не участват в такова засилено сътрудничество, следва въпреки това да участват в разискванията по въпроса, който се разглежда с него;

18.  припомня, че секретариатите на Комисията и на Съвета изпълняват важна роля, за да се гарантира, че държавите членки, които не участват в засилено сътрудничество, не са пренебрегнати, което би затруднило участието им на по-късен етап;

Управление

19.  препоръчва Комисията да изпълнява активна роля на всички етапи от засиленото сътрудничество – от представянето на предложението, по време на разискванията, до изпълнението на засиленото сътрудничество;

20.  потвърждава, че единството на институциите на ЕС следва да бъде запазено и че засиленото сътрудничество не следва да води до създаване на паралелни институционални договорености, но би могло да предостави възможност за създаване на конкретни органи, когато това е целесъобразно в правната рамка на ЕС и без да се засягат правомощията и ролята на институциите и органите на Съюза;

Парламентарен контрол

21.  припомня, че Парламентът отговаря за парламентарния контрол на засиленото сътрудничество; призовава за по-активно участие от страна на националните парламенти и в държавите членки, където това е релевантно – от страна на регионалните парламенти, заедно с Европейския парламент в демократичния контрол на засиленото сътрудничество, ако то се отнася до области на политиката на споделена компетентност; подчертава възможността за създаване на междупарламентарен форум, подобен например на Междупарламентарната конференция съгласно член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ) и на Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), когато е необходимо и без да се засягат правомощията на Парламента;

22.  подчертава необходимостта държавите членки, участващи в засилено сътрудничество, да включат регионите, които имат законодателни правомощия по въпроси, които ги засягат, с оглед зачитане на вътрешното разделение на правомощията и засилване на социалната легитимност на това засилено сътрудничество;

23.  препоръчва Парламентът да изпълнява по-силна роля в засиленото сътрудничество, като предлага на Комисията нови форми на сътрудничество посредством член 225 от ДФЕС, както и чрез предложения за мониторинг или съществуващо сътрудничество; изразява убеждението, че Парламентът следва да участва във всеки етап от процедурата, вместо от него да се очаква единствено да дава одобрението си, и че следва да получава редовни доклади и да може да коментира изпълнението на засиленото сътрудничество;

24.  призовава Съвета да се ангажира с Парламента в евентуална бъдеща процедура на засилено сътрудничество преди искането за одобрение от страна на Парламента на окончателния текст, така че да се гарантира максимално сътрудничество между съзаконодателите на Съюза;

25.  при все това изразява съжаление, че въпреки конструктивния и премерен подход на Парламента към процедурата на засилено сътрудничество, Съветът не прояви голям интерес да се ангажира официално с Парламента преди искането за одобрение от страна на Парламента на окончателния договорен текст;

26.  Счита, че е необходимо Парламентът да подобри своята вътрешна организация във връзка със засиленото сътрудничество; счита, че за тази цел всеки случай на засилено сътрудничество следва да бъде проследяван от съответната постоянна комисия и препоръчва следователно Правилникът за дейността на ЕП да разрешава създаването на ad hoc подкомисии, в които пълноправното членство се предоставя предимно на членовете на ЕП, избрани в държавите членки, които участват в такова засилено сътрудничество;

Бюджет

27.  счита, че оперативните разходи, свързани със засиленото сътрудничество, следва да се поемат от участващите държави членки и ако тези разходи се поемат от бюджета на ЕС, на държавите членки, които не участват, следва да им бъдат възстановени, освен ако Съветът, след консултация с Парламента, реши в съответствие с член 332 от ДФЕС, че това сътрудничество ще се финансира от бюджета на ЕС, като така тези разходи ще станат част от бюджета и следователно ще бъдат предмет на годишната бюджетна процедура;

28.  счита, че ако дейността, регулирана от засиленото сътрудничество, генерира приходи, тези приходи следва да бъдат разпределени така, че да покриват оперативните разходи, свързани със засиленото сътрудничество;

Юрисдикция

29.  счита, че засиленото сътрудничество следва да бъде под пряката юрисдикция на Съда на Европейския съюз без да се засяга възможността за създаване на арбитражна процедура или съд за уреждане на спорове от първа инстанция, който може да бъде необходим за функционирането на конкретен случай на засилено сътрудничество, освен ако в Договора не е предвидено друго, което следва да се посочи в правния акт, с който се установява засиленото сътрудничество;

30.  посочва, че ако в даден случай на засилено сътрудничество се изисква създаването на специален арбитражен механизъм или съд, окончателният арбитражен орган следва винаги да бъде Съдът на Европейския съюз;

Корекции на институционалната структура на Съюза

31.  предлага създаването на специален отдел за засилено сътрудничество в Комисията под ръководството на члена на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения, който да координира и рационализира институционалната рамка на инициативите за засилено сътрудничество;

32.  счита, че е необходимо ролята на секретариатите на Комисията и на Съвета да стане по-проактивна в контекста на засиленото сътрудничество и поради това предлага те да търсят активно области, съвместно с Комитета на регионите и по-специално неговата платформа „Европейска група за териториално сътрудничество“ (ЕГТС), в които засиленото сътрудничество може да бъде полезно за напредъка на европейския проект или за области, близки до съществуващите форми на засилено сътрудничество, за да се избегне припокриване или противоречия;

Оттегляне или изключване на държави членки

33.  посочва, че в Договорите не съществуват разпоредби относно възможностите държавите членки да се оттеглят или да бъдат изключени от съществуващите случаи на засилено сътрудничество, с изключение на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС);

34.  счита, че следва да се установят ясни правила във всички случаи на засилено сътрудничество при оттеглянето на държава членка, която вече не желае да участва, и във връзка с изключването на държава членка, която вече не отговаря на условията за засилено сътрудничество; препоръчва в акта, с който се установява засиленото сътрудничество, да бъдат посочени редът и условията за евентуалното оттегляне или изключване на държава членка;

Препоръки за бъдещото развитие на засиленото сътрудничество

35.  счита, че е необходимо да се разработи процедура за ускорено разрешаване на засилено сътрудничество в области с висока политическа значимост, която да бъде доведена докрай в рамките на по-кратък период от време в сравнение с продължителността на две последователни председателства на Съвета;

36.  настоятелно призовава държавите членки, участващи в засилено сътрудничество, да работят за интегриране на засиленото сътрудничество в достиженията на правото на ЕС;

37.  призовава Комисията да предложи регламент въз основа на член 175, трета алинея или член 352 от ДФЕС с цел опростяване и обединяване на съответната правна рамка за засилено сътрудничество (например ръководните принципи относно приложимото право за общи институции или оттеглянето на член), като по този начин се улеснява сключването на такова сътрудничество;

38.  счита, че при следващото преразглеждане на Договорите следва да се проучи възможността регионите или поднационалните структури да изпълняват роля в засиленото сътрудничество, когато последното се отнася до област от изключителната компетентност на въпросното равнище, при надлежно зачитане на националните конституции;

o
o   o

39.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.
(2) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.
(3) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 235.
(4) OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 125.
(5) Приети текстове, P8_TA(2019)0044.
(6) Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 г. относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, OВ L 343, 29.12.2010 г., стр. 10.
(7) Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, OВ L 183, 8.7.2016 г., стр. 1.


Прилагане на разпоредбите на Договора относно правомощията на Парламента за упражняване на политически контрол върху Комисията
PDF 162kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Договора относно правомощията на Парламента за упражняване на политически контрол върху Комисията (2018/2113(INI))
P8_TA(2019)0078A8-0033/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид разпоредбите на Договора относно политическия надзор на Европейския парламент върху Европейската комисия, и по-специално членове 14, 17 и 25 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 121, 159, 161, 175, 190, 225, 226, 230, 233, 234, 249, 290, 291, 319 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 17 от ДЕС, който възлага на Комисията защитата на общия интерес на Съюза и ѝ предоставя монопол за предприемането на инициативи „за тази цел“,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение (МИС) за по-добро законотворчество от 2016 г. и Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление от 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид своето решение от 7 февруари 2018 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, и по-специално параграфи 2 и 8 от него, в който допълнително се потвърждава, че процесът на водещите кандидати (Spitzenkandidaten) представлява успешна конституционна и политическа практика, която отразява междуинституционалния баланс, предвиден в Договорите(3),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 април 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията(4), както и текущите междуиституционални преговори;

—  като взе предвид доклада на Европейския омбудсман относно заседанията и проверката на документи — съединени жалби 488/2018/KR и 514/2018/KR относно назначаването на нов генерален секретар от Комисията, както и неговите препоръки по посочените дела,

—  като взе предвид своя правилник, включително член 521 както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0033/2019),

A.  като има предвид, че институционалната рамка на Съюза, установена в Договорите, предоставя на Парламента, в качеството му на законодателен орган на Съюза, отговорността за политическия контрол върху Комисията;

Б.  като има предвид, че Парламентът разполага с набор от инструменти за контрол върху Комисията, като например предложението за вот на недоверие (член 17 от ДЕС и член 234 от ДФЕС), възможността да поиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си от отделен член на Комисията (член 118, параграф 10 от Правилника за дейността на Парламента), правото на разследване (член 226 от ДФЕС), правомощията за контрол върху делегираните актове и актовете за изпълнение (членове 290 и 291 от ДФЕС), правото да се отправят въпроси с искане за устен и писмен отговор (член 230, параграф 2 от ДФЕС) и правото на Парламента да завежда съдебни дела срещу Комисията по въпроси относно законосъобразността (член 263 от ДФЕС) или в случай на бездействие от страна на Комисията;

В.  като има предвид, че в допълнение към тези инструменти Парламентът разполага с набор от инструменти за надзор над управлението, благодарение на които може проактивно да определя европейската политическа програма;

Г.  като има предвид, че бюджетът е най-важният инструмент на Европейския съюз за изпълнение на неговите цели и стратегии и поради това бюджетният контрол е от изключително значение;

Д.  като има предвид, че процедурата на водещите кандидати („Spitzenkandidaten“) отразява междуиституционалния баланс между Парламента и Комисията и поради това укрепи и засили съществено връзката между двете институции, като начин доведе до по-голяма политизация на Комисията, която следва да доведе до засилен парламентарен контрол върху изпълнителните ѝ функции;

Е.  като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС председателят на Комисията следва да се избира от Парламента по предложение на държавните и правителствените ръководители от ЕС, като се вземат предвид резултатите от изборите за Европейски парламент и проведените консултации с Парламента; като има предвид, че член 17 от ДЕС предвижда също така, че следва да се следва същата процедура, в случай че Парламентът отхвърли предложения кандидат, включително провеждане на консултации с Парламента;

Ж.  като има предвид, че всички кандидати за членове на Комисията преминават през изслушване преди назначаването на колегиума на членовете на Комисията и като има предвид, че в рамките на своя мандат Парламентът може да извърши преглед на ангажиментите и приоритетите, заявени от кандидатите за членове на Комисията по време на изслушванията им за назначаване, което включва и оценка по въпроса дали с оглед на личните им качества и квалификация те изпълняват изискванията за тази длъжност;

З.  като има предвид, че Договорите предоставят на Парламента правото да гласува вот на недоверие срещу Комисията като цяло, но не и да оттегли доверието си от отделен член на Комисията;

И.  като има предвид, че въпреки колективната отговорност на колегиума на членовете на Комисията, Парламентът следва да гарантира ефективен политически надзор над индивидуалната работа на всеки член на Комисията;

Й.  като има предвид, че неотдавнашното назначаване на новия генерален секретар на Комисията предизвика сериозна загриженост относно ролята и политическото влияние, упражнявано от висши служители на Комисията;

К.  като има предвид, че при назначаването на новия председател и на новите членове на Комисията през 2019 г. следва да се проведе нова процедура за избор на генерален секретар на Комисията, която е в съответствие с правилата;

Л.  като има предвид, че съгласно Договорите Комисията има задължение да докладва редовно на Парламента: ежегодно относно общите дейности на Съюза (член 249 от ДФЕС); на всеки три години относно прилагането на разпоредбите относно недискриминацията и гражданството на Съюза (член 25 от ДФЕС); относно резултатите от многостранното наблюдение на икономическата политика (член 121, параграф 5 от ДФЕС); на всеки три години относно напредъка, постигнат в областта на социалната политика (членове 159 и 161 от ДФЕС); на всеки три години относно напредъка в постигането на икономическо, социално и териториално сближаване (член 175 от ДФЕС); ежегодно относно дейностите в областта на научните изследвания в Съюза (член 190 от ДФЕС); ежегодно относно борбата с измамите (член 325 от ДФЕС); както и при провеждане на преговори с трети държави или международни организации (член 207 от ДФЕС);

М.  като има предвид, освен това, че по отношение на вторичното законодателство Комисията е инструктирана да преразглежда и оценява различни директиви и регламенти и да докладва за своите констатации;

Н.  като има предвид, че с приемането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия Парламентът си осигури допълнително влияние при формирането на законодателната програма, предлагана всяка година от Комисията в работната програма на Комисията;

О.  като има предвид, че след приемането на Договора от Лисабон Парламентът стана действителен съзаконодател в областта на бюджета и носи отговорността за освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета на Съюза;

П.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът разшири влиянието си върху контрола на външните политики на ЕС, като получи правомощието да одобрява сключването на международни споразумения и следователно правото да бъде незабавно и изчерпателно информиран от Комисията на всички етапи от преговорите по тези споразумения (член 218 от ДФЕС, член 50 от ДЕС);

Р.  като има предвид, че условията, при които се проведоха преговорите с Обединеното кралство за оттеглянето му от Европейския съюз, бяха образцови от гледна точка на тяхната прозрачност и участието на Парламента;

С.  като има предвид, че обхватът на правата за контрол от страна на Парламента се различава значително при делегираните актове и при актовете за изпълнение; като има предвид, че Парламентът има право да наложи вето на делегиран акт и/или да отменя делегирането, но в случай на актове за изпълнение обхватът на неговото участие е много по-ограничен;

Т.  като има предвид, че настоящата институционална структура на Съюза и липсата на точно определение на изпълнителната власт в Договорите правят концепцията за изпълнителна власт на ЕС сложна и разпокъсана между европейското, националното и регионалното равнище;

У.  като има предвид, че по-тясното сътрудничество между Европейския парламент и националните и регионалните парламенти в съответствие със съответните им конституционни правомощия и съгласно член 10, параграф 2 от ДЕС има ключово значение за предприемането на мерки за справяне с проблема с парламентарния контрол върху изпълнителните функции, когато става въпрос за прилагането на европейското законодателство;

Ф.  като има предвид, че прозрачността и активното участие на Парламента в преговорите с Обединеното кралство оказаха положително въздействие върху техния резултат, като създадоха климат на доверие и единство, и поради това следва да послужат като вдъхновение за бъдещите практики за водене на международни преговори;

Основни заключения

1.  припомня, че упражняването на контрол върху органите на ЕС е една от основните функции на Европейския парламент и че отчетността на Комисията пред Парламента е основен принцип на функционирането на ЕС и на вътрешния демократичен контрол;

2.  счита, че Парламентът не използва пълноценно всички инструменти, които са на негово разположение за политически контрол върху изпълнителната власт поради различни причини, някои от които са присъщи на институционалната структура на Съюза, а други са резултат, например, от променящата се междуинституционална динамика, което направи някои от инструментите трудни за прилагане или не достатъчно ефективни;

3.  признава потенциала и успешното прилагане на процедурата на водещите кандидати (Spitzenkandidaten), при която всички европейски граждани имат пряко участие в избора на председател на Комисията чрез гласуване за листата, водена от предпочитания от тях кандидат; поради това решително подкрепя използването на тази практика и за бъдещите избори за Европейски парламент и насърчава всички политически сили да участват в този процес;

4.  припомня, че по-силната политическа връзка, създадена между Парламента и Комисията в резултат на процедурата на водещите кандидати (Spitzenkandidaten), не следва да превръща Комисията в обект на по-малко строг парламентарен контрол;

5.  припомня, че целта на заложения в Договорите праг за вот на недоверие е да се запази ефективното използване на този инструмент при тежки случаи; признава, че както в повечето парламентарни демокрации възможността за внасяне на вот на недоверие действа главно като възпиращ фактор; все пак предлага в контекста на бъдещо изменение на Договора, да се проучат или разгледат възможностите за ограничено снижаване на прага, като се запази предвиденото от Договорите институционално равновесие;

6.  посочва, че политизирането на Комисията е пряко следствие от промените, въведени с Договора от Лисабон; отбелязва, че тези промени не включват приемането на разпоредби, които биха позволили търсенето на отговорност от отделните членове на Комисията;

7.  изразява дълбоко съжаление по повод факта, че по думите на омбудсмана Комисията „не е спазила нито буквата, нито духа на съответните правила“ при назначаването на своя генерален секретар;

8.  посочва, че Договорите не предоставят ясно определение за изпълнителна власт на ЕС и че компетентните институции за различните области на политиката са различни, в зависимост от това дали се счита, че въпросната област попада в обхвата на споделената или изключителната компетентност на Съюза;

9.  счита, че е необходимо да се установи действителна двукамарна законодателна система, в която да участват Съветът и Парламентът, като Комисията действа в качеството на изпълнителна власт;

10.  посочва, че ролята на Парламента като орган, осъществяващ контрол върху изпълнителната власт, се допълва от сходни правомощия на националните парламенти по отношение на техните изпълнителни органи, когато последните решават европейски въпроси; счита, че подобна отговорност е основен елемент от ролята на националните парламенти в Европейския съюз;

11.  счита, че упражняването на контрол от страна на Парламента върху изпълнителната власт съгласно член 14 от ДЕС се затруднява и дори понякога се превръща в невъзможна задача поради липсата на ясен каталог на правомощията и политиките на Съюза и поради многопластовото разпределение на компетентност между европейските, националните и регионалните изпълнителни органи;

12.  припомня, че Договорите не предоставят никакви законодателни функции или право на законодателна инициатива на Европейския съвет; изразява загриженост по повод факта, че през последните години Европейският съвет, в противоречие с духа и буквата на Договорите, взе редица важни политически решения извън рамката на Договора, като по този начин фактически изключи посочените решения от контрола на Парламента и подкопа демократичната отчетност, която е от съществено значение при тези европейски политики;

13.  припомня, че Договорът предоставя на Парламента значителни правомощия за политически контрол чрез годишните бюджетни процедури и процедури по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

14.  припомня, че освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е годишна политическа процедура, гарантираща последващ демократичен контрол върху изпълнението на бюджета на Европейския съюз от Комисията на нейна собствена отговорност и в сътрудничество с държавите членки;

15.  посочва, че процедурата по освобождаване от отговорност се е доказала като мощен инструмент, който оказва въздействие върху положителното развитие на бюджетната система и финансовото управление на ЕС, оформянето на дневния ред и начина, по който се определят и изпълняват политиките на ЕС, като същевременно допринася за увеличаване на политическото влияние на Парламента;

16.  подчертава, че член 318 от ДФЕС добавя нов инструмент към инструментариума за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета: оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати;

17.  отбелязва със загриженост, че не съществува реална правна санкция, ако Парламентът реши да не освобождава от отговорност Комисията; при все това счита, че отказът на освобождаване от отговорност изпраща силен политически сигнал, тъй като означава, че Парламентът няма достатъчно доверие в отчетността на Комисията и по тази причина Комисията не следва да оставя това действие без отговор, а следва да предприеме категорични последващи действия, насочени към подобряване на положението;

18.  изразява съжаление във връзка с факта, че при липсата на лоялно сътрудничество от страна на Съвета не е възможно да се упражнява контрол върху бюджета на Съвета чрез институционалната практика на освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от страна на Парламента и че това положение представлява сериозно неизпълнение на произтичащите от Договора задължения, които предвиждат, че Парламентът упражнява контрол върху целия бюджет на Съюза;

19.  предлага, с оглед разширяване на обхвата на правомощията на Парламента за бюджетен контрол върху целия бюджет на Съюза, да започнат преговори между Съвета, Комисията и Парламента, така че да се гарантира, че Парламентът има право на достъп до информация относно начина, по който Съветът изпълнява своя бюджет, пряко или чрез Комисията, и че Съветът отговаря на въпроси с искане за писмен отговор от Парламента и присъства на изслушвания и разисквания относно изпълнението на своя бюджет; счита, че в случай че преговорите се провалят Парламентът следва да освободи от отговорност единствено Комисията и да включи в общата процедура по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета отделни резолюции относно различните институции, органи и агенции на Съюза, като по този начин се гарантира, че никоя част от бюджета на ЕС не се изпълнява без подходящ контрол;

20.  припомня, че институциите все още не са изпълнили ангажимента си да установят критерии за разграничаване на използването на делегирани актове и на актове за изпълнение, въпреки че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество подобри прозрачността на процедурата за приемане на делегирани актове;

21.  припомня, че в съответствие с член 247 от Финансовия регламент Комисията трябва да изпрати на Парламента до 31 юли на следващата финансова година интегриран набор от отчети за финансите и управленската отговорност, който включва по-специално окончателните консолидирани отчети, годишния доклад за управлението и изпълнението и оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати, както е посочено в член 318 от ДФЕС; подчертава, че годишният доклад за управлението и изпълнението следва да включва оценка на всички предприети превантивни и корективни мерки срещу финансирането, което е предмет на корупция или конфликти на интереси;

Препоръки

22.  счита, че инструментите за контрол на Комисията и тези за контрол на управлението следва да бъдат съчетани, за да се постигне максимална ефективност и на двете;

23.  настоява, че законодателните правомощия на Европейския парламент и правата му да упражнява контрол трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и засилени, включително чрез междуинституционални споразумения и чрез използване на съответното правно основание от Комисията;

24.  счита, че е необходимо Парламентът да реформира своите методи на работа с цел укрепване на упражняването на функциите си на политически контрол върху Комисията;

25.  призовава Комисията да обърне по-сериозно внимание на законодателните инициативи, предприети от Парламента съгласно член 225 от ДФЕС; призовава следващия председател на Комисията да се ангажира с тази цел и приветства съответните декларации на водещите кандидати в това отношение; желае да види повече инициативи, които да доведат до законодателни предложения; припомня, че в съответствие с член 10 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество Комисията е задължена да разгледа своевременно и подробно исканията за предложения за актове на Съюза;

26.  поздравява Комисията за положителните ѝ последващи действия във връзка с препоръките на Парламента, изразени в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон;

27.   счита, че въпреки че Парламентът няма официално право на законодателна инициатива съгласно действащите Договори, следва да се обърне сериозно внимание на възможността за предоставяне на право на законодателна инициатива в контекста на бъдещо изменение на Договора;

28.  насърчава обмена на добри практики между националните парламенти по отношение на парламентарния контрол, като например провеждането на редовни разисквания между съответните министри и специализираните комисии в националните парламенти преди и след заседанията на Съвета, както и с членове на Европейската комисия в подходящ формат и срокове, а също и срещи между Европейския парламент и националните парламенти; насърчава установяването на редовен обмен на служители между институциите и служителите на политическите групи между администрациите на Европейския парламент и националните парламенти, Европейския комитет на регионите и регионите на държавите членки, които разполагат със законодателни правомощия;

29.  счита, че създаването на ежегодна европейска седмица би позволило на членовете на ЕП и членовете на Комисията, и по-специално заместник-председателите, отговарящи за клъстерите, да застанат пред всички национални парламенти, за да обсъждат и разясняват европейския дневен ред, заедно с депутати и представители на гражданското общество; счита, че тази инициатива би могла да засили демократичната отчетност на Комисията, изисквана от Договора от Лисабон;

30.  призовава Парламента да укрепи капацитета си за контрол на подготовката и изпълнението на делегираните актове и на актовете за изпълнение;

31.  приветства усилията, предприемани понастоящем от трите институции, за установяване на ясни критерии, за да се определи как следва да се използват делегираните актове и актовете за изпълнение; призовава тези критерии да бъдат приложени възможно най-скоро;

32.  насърчава националните парламенти, както и регионалните парламенти, когато е целесъобразно, да увеличат капацитета си за контрол върху своите изпълнителни органи, когато последните вземат решения или предлагат регламенти с цел прилагане или делегиране на европейското законодателство;

33.  счита, че е необходимо при бъдещо преразглеждане на Договора да се подобрят инструментите за търсене на индивидуална отговорност от членовете на Комисията от страна на Парламента през целия им мандат, като се използват донякъде ограничените разпоредби на действащото рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

34.  призовава Комисията и Съвета, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, да установят политически диалог относно предложението на Парламента за регламент относно правото на разследване, за да се предоставят на Парламента ефективни правомощия, които му позволяват да упражнява този основен парламентарен инструмент за контрол върху изпълнителната власт, който е абсолютно необходим в парламентарните системи навсякъде по света;

35.  изразява убеденост в ползата от парламентарните въпроси като инструмент за контрол; поради това счита за необходимо да се извърши задълбочена оценка на качеството на отговорите, предоставени от Комисията на въпросите на членовете на ЕП, както и на количеството и качеството на въпросите, отправени от членовете на ЕП;

36.  счита се, че времето за въпроси е важен елемент от парламентарния контрол върху изпълнителната власт; изисква от Председателския съвет отново да включи в дневния ред на пленарното заседание времето за въпроси, в съответствие с член 129 от Правилника за дейността на ЕП;

37.  отново призовава Комисията да преразгледа своите административни процедури за назначаване на генерален секретар, генерални директори и директори, с цел да се гарантира, че се подбират най-добрите кандидати в рамките на максимална прозрачност и равни възможности;

o
o   o

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на националните парламенти на държавите членки и на Комитета на регионите.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.
(2) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.
(3) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 89.
(4) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 39.


Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС
PDF 190kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС (2017/2089(INI))
P8_TA(2019)0079A8-0051/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6, 7, 9, 10, 11, 21, 23 и 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, член 67, параграф 1 и членове 258, 263, 267 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз,

—  като взе предвид становищата на Венецианската комисия и установения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(1),

—  като взе предвид резолюцията си от 15 март 2007 г. относно спазването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията: подход за систематичен и строг контрол(2);

—  като взе предвид своите годишни резолюции относно положението на основните права в Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2005 г., озаглавено „Съблюдаването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията — Методология за систематичен и строг мониторинг“ (COM(2005)0172),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 29 април 2009 г. относно практическото функциониране на методологията за систематичен и строг мониторинг на съблюдаването на Хартата на основните права (COM(2009)0205),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 май 2011 г., озаглавен „Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието“ (SEC(2011)0567),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г.,

—  като взеха предвид насоките на Съвета от 20 януари 2015 г. относно методологичните стъпки, които следва да се предприемат с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета,

—  като взе предвид Насоките за подготвителните органи на Съвета, озаглавени „Съвместимост с основните права“,

—  като взе предвид доклада на Председателството на Съвета от 13 май 2016 г. относно националните политики в областта на прилагането на Хартата на ЕС за основните права, изготвен за експертен семинар,

—  като взе предвид насоките на Комисията от 19 май 2015 г. относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието за свързаните с търговията политически инициативи,

—  като взе предвид годишните доклади на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС,

—  като взе предвид годишния колоквиум на Комисията относно основните права,

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 20 септември 2016 г. по съединени дела C-8/15 P — C-10/15 P, Ledra Advertising Ltd / Европейска комисия и Европейска централна банка (ЕЦБ)(8),

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 6 ноември 2018 г. по съединени дела C-569/16 и C-570/16, Stadt Wuppertal/Maria Elisabeth Bauer и Volker Willmeroth/Martina Broßonn(9),

—  като взе предвид становище 2/13 на Съда на ЕС от 18 декември 2014 г. относно присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи(10),

—  като взе предвид Становище 4/2018 на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 24 септември 2018 г., озаглавено „Предизвикателства и възможности за прилагането на Хартата на основните права“,

—  като взе предвид докладите за основните права, изготвени от Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид Наръчника на FRA от октомври 2018 г., озаглавен „Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на правото и създаването на политики на национално равнище — насоки“,

—  като взе предвид Инструментариума за по-добро регулиране, по-специално инструмент № 28 „Основни права и права на човека“,

—  като взе предвид член 38 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид становището на генералния секретар на Съвета на Европа от 2 декември 2016 г. относно инициативата на Европейския съюз за създаване на европейски стълб на социалните права,

—  като взе предвид документа от нидерландската делегация на заседанието на КОСАК относно прозрачността в ЕС от ноември 2017 г., озаглавен „Отваряне на затворени врати: Повишаване на прозрачността на ЕС за неговите граждани“, както и на писмото от делегациите на КОСАК до институциите на ЕС от 20 декември 2017 г. относно прозрачността на процеса на вземане на политически решения в ЕС,

—  като взе предвид проучванията, озаглавени „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: Дилемата на по-стриктно или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“ и „Европейската социална харта в контекста на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“, публикувани от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента съответно на 22 ноември 2016 г., 15 февруари 2016 г. и 12 януари 2016 г.(11),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси, становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и позицията на комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (A8-0051/2019),

А.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предостави на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) статут на акт от първичното право на ЕС, като ѝ придаде същата юридическа сила като Договорите;

Б.  като има предвид, че настоящият доклад не прави оценка на всяко отделно право, съдържащо се в Хартата, а по-скоро анализира прилагането на Хартата като инструмент на първичното право;

В.  като има предвид, че социалните разпоредби са важна част от Хартата и от правната структура на Съюза; като има предвид, че е важно да се гарантира зачитането на основните права в целия Съюз и да се подчертае тяхното значение;

Г.  като има предвид, че съгласно практиката на Съда на ЕС основните права, признати от Хартата, са в сърцевината на правната структура на ЕС, като зачитането на тези права е необходимо условие за законосъобразността на всеки акт на ЕС;

Д.  като има предвид, че в съответствие с изискванията на международното право в областта на правата на човека и на член 51 от нея, Хартата обхваща както пасивни (ненарушаване), така и активни (активни мерки за насърчаване) задължения, които следва да бъдат изпълнявани в еднаква степен, за да се придаде пълен оперативен характер на нейните разпоредби;

Е.  като има предвид, че член 51 от Хартата определя приложното поле на Хартата по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, като се отчитат правомощията на държавите членки и на Съюза, и се спазват границите на правомощията, предоставени на Съюза с Договорите;

Ж.  като има предвид, че от член 51, параграф 2 от Хартата става ясно, че тя не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава нови правомощия или задачи за Съюза и не променя правомощията и задачите, определени в Договорите;

З.  като има предвид, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза винаги са обвързани с Хартата, дори когато те действат извън правната рамка на ЕС;

И.  като има предвид, че съгласно член 51 от Хартата тя е приложима за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза; като има предвид обаче, че поради несигурните граници на обхвата на това изискване е трудно да се определи дали и по какъв начин Хартата се прилага конкретно;

Й.  като има предвид, че потенциалът на социалните и икономическите права, заложени в Хартата, досега не е използван по подходящ начин; като има предвид, припомняйки становището на генералния секретар на Съвета на Европа, че зачитането на социалните права е не само етичен императив и правно задължение, но и икономическа необходимост;

К.  като има предвид, че член 6 от ДЕС също подчертава, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ, трябва да се считат за общи принципи на правото на Съюза;

Л.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС се отнася до основните социални права като тези, залегнали в Европейската социална харта;

М.  като има предвид, че в проучването от 22 ноември 2016 г. на тема „ Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“(12) се разглежда, наред с друго, значението на Хартата за дейностите на Комисията съгласно Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договор за ЕМС) и в контекста на Европейския семестър; като има предвид, че в областта на икономическото управление на Съюза се обръща малко внимание на социалните права, установени в Хартата; като има предвид, че тези права трябва да се считат за истински основни права;

Н.  като има предвид, че ангажиментът на европейския стълб на социалните права, насочен към предоставяне на нови и по-ефективни права на гражданите в областта на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливи условия на труд и на социална закрила и социално включване, допълнително засилва правата, залегнали в Хартата;

О.  като има предвид, че принципът на равенство между половете е основна ценност на ЕС, която е залегнала в Договорите за ЕС и в Хартата; като има предвид, че член 8 от ДФЕС установява принципа на интегриране на принципа на равенство между половете, като предвижда, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“;

П.  като има предвид, че прозрачността на законодателния процес и на процеса на вземане на решения в ЕС е обратната страна на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, и е съществена предпоставка за това гражданите да могат да оценяват и контролират по подходящ начин прилагането на Хартата от страна на институциите на ЕС;

Р.  като има предвид, че насърчаването от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза на широк спектър от права, предвидени в Хартата, които варират от граждански и политически до социални, икономически права и права от трето поколение, биха представлявали ключов стимул за развитието на европейска публична сфера и за придаване на осезаем израз на концепцията за европейско гражданство и на измерението на участие на гражданите в политическия и законодателния процес в ЕС, залегнало в Договорите;

С.  като има предвид, че FRA формулира редица препоръки за ефективното прилагане на Хартата в своите становища, озаглавени „Подобряване на достъпа до правни средства за защита в областта на бизнеса и правата на човека на равнище ЕС“(13) и „Предизвикателства и възможности за прилагане на Хартата на основните права“(14);

Т.  като има предвид, че член 24 от Хартата определя правата на детето, като задължава публичните органи и частните институции да разглеждат висшия интерес на децата като съображение от първостепенна важност;

У.  като има предвид, че в член 14 от Хартата се подчертава правото на всяко дете на безплатно образование;

Укрепване на интеграцията на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения

1.  изразява твърдо убеждение, че Стратегията на Комисията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) представлява първоначално усилие след влизането в сила на Хартата, но има нужда от неотложна актуализация; приветства годишните доклади относно прилагането на Хартата от страна на Комисията и призовава за преразглеждане на тази стратегия, която беше разработена през 2010 г., с цел тя да бъде актуализирана, за да се вземат предвид новите предизвикателства и институционалната реалност, особено след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

2.  признава няколкото важни стъпки, предприети от институциите на ЕС за интегриране на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на ЕС; отбелязва, че основната роля на Хартата е да гарантира, че законодателството на ЕС е в пълно съответствие с правата и принципите, заложени в нея, и признава трудностите, свързани с активното им насърчаване и гарантирането на тяхното изпълнение;

3.  подчертава, че е важно всички предложения за законодателство на Съюза задължително да зачитат основните права, залегнали в Хартата.

4.  припомня, че процедурите, установени от институциите на ЕС за оценка на съвместимостта на законодателните предложения с Хартата, са предимно от вътрешен характер; призовава за създаването на възможност за осигуряване на засилени форми на консултации, оценки на въздействието, включително оценка на специфичното въздействие по признак пол, и законоустановен контрол с активното участие на независими експерти в областта на основните права; призовава Комисията да насърчава структурирано и регулирано сътрудничество с органи в областта на правата човека, като например Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и компетентните органи на Съвета на Европа и на Обединените нации, както и организации на гражданското общество, работещи в тази област, в случаите, когато дадено законодателно досие потенциално насърчава основните права или оказва отрицателно въздействие върху тях;

5.  призовава Комисията, Съвета и Парламента да преразгледат Регламент (ЕО) № 168/2007, за да се даде възможност на FRA да представя необвързващи становища относно проекти на законодателни актове на ЕС по своя собствена инициатива, както и да насърчават систематични консултации с Агенцията;

6.  призовава Комисията, другите институции на ЕС и националните и регионалните органи на държавите членки да се консултират редовно с FRA, когато основните права са изложени на риск;

7.  признава жизненоважната роля на FRA за оценката на съответствието с Хартата и приветства извършената от Агенцията работа; насърчава FRA да продължи да консултира и подкрепя институциите и държавите — членки на ЕС за подобряване на културата на основните права в целия Съюз; приветства наскоро приетата стратегия на FRA за периода 2018—2022 г.;

8.  отбелязва интерактивния онлайн инструмент CLARITY („Яснота“), разработен от FRA с цел лесно откриване на най-подходящия несъдебен орган с компетентност в областта на правата на човека по конкретен проблем, свързан с основните права;

9.  призовава Комисията да гарантира всеобхватни оценки на въздействието чрез балансирана оценка на икономическите, социалните и екологичните последици и чрез преразглеждане на своето решение да раздели съображенията си относно основните права в настоящите три категории — икономически, социални и екологични последици — и да създаде две специфични категории, озаглавени „Въздействие върху основните права „и „Оценка на въздействието върху равенството между половете“, за да се гарантира, че се оценяват всички аспекти на основните права;

10.  призовава Комисията да предприеме систематични действия на равнището на Съюза за спазване и изпълнение на разпоредбите на Хартата и да гарантира постоянното адаптиране и съобразяване на правото на Съюза с развитието на законодателството и съдебната практика в международното право в областта на правата на човека; в това отношение подновява призива си към Комисията да внесе предложение в отговор на резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(15), което би позволило на институциите и органите на ЕС и на държавите членки да извършват системен преглед на развитието на събитията, които налагат предприемането на действия за защита и спазване на правата, свободите и принципите на Хартата; предлага по-специално условията във връзка с основните права, определени чрез критериите от Копенхаген, да не се използват еднократно, единствено като предварителни условия за присъединяване, а да се извършва периодична оценка на спазването им от страна на държавите членки;

11.  отбелязва, че омбудсманът също играе съществена роля за гарантиране на зачитането на основните права в контекста на Хартата не само във връзка с член 41 относно правото на добра администрация сам по себе си, а и предвид факта, че добрата администрация е от съществено значение за гарантиране на зачитането и на други основни права; припомня образцовата работа на омбудсмана в областта на прозрачността и свободата на информация, наред с другото, както и специалния доклад относно Frontex(16) по време на настоящия парламентарен мандат, в който се засягат конкретно правата на подаване на жалби на търсещите убежище лицата и на мигрантите;

12.  изразява разбиране, че съдебната практика ще окаже въздействие върху обхвата на Хартата и че това трябва да бъде взето предвид;

13.  призовава законодателите на ЕС да потвърдят резултатите от решението на Общия съд от 22 март 2018 г. (дело T-540/15) относно достъпа до документи от тристранните срещи(17) и да предприемат съответните действия; настоява, че е необходимо увеличаване на прозрачността и улесняване на достъпа до документи между институциите на ЕС, с цел да се развива по-ефективно междуинституционално сътрудничество, включително отчетност по въпросите, свързани с основните права; настоятелно призовава Съвета бързо да отговори на опасенията, изразени във връзка с прозрачността на неговия процес на вземане на решения и с достъпа до документи, в съответствие със съответните препоръки на Европейския омбудсман;

Включване на Хартата в политиките на ЕС

14.  припомня, че формирането на политиките на ЕС се основава на принципите и целите, залегнали в членове 2, 3 и 6 от ДЕС, като същевременно напълно се спазват и прилагат изискванията, установени в разпоредбите с общо приложение на дял II, част I от ДФЕС;

15.  призовава институциите на ЕС да засилят прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички дейности на ЕС с цел борба с дискриминацията, основана на пола, и насърчаване на равенството между половете;

16.  потвърждава отново, че всички приети от Съюза правни актове трябва изцяло да спазват всички разпоредби на Хартата, включително нейните социални разпоредби; изтъква значението на това в правната рамка, регламентираща икономическата и паричната политика на ЕС, да бъдат включени изрични позовавания на Хартата; изтъква, че прибягването до междуправителствени договорености не освобождава институциите на ЕС от техните задължения за оценка на съвместимостта на тези инструменти с правото на ЕС, включително с Хартата;

17.  счита, че е от решаващо значение Съюзът да предприеме решителни стъпки за укрепване на собствените си ангажименти, за да се гарантира упражняването на всички включени в Хартата права, включително социалните права;

18.  призовава Комисията да гарантира, че процесът на европейския семестър, включително специфичните за всяка държава препоръки и годишните препоръки за наблюдение на растежа, са в съответствие с нормативните компоненти на социалните права от Хартата;

19.  подкрепя въвеждането на ясни и последователни клаузи относно основните права в оперативните текстове на проектите на регламенти за създаване на фондовете на ЕС;

20.  призовава Комисията и Съвета да обвързват макроикономическите решения по надлежен начин с оценки относно правата на човека, основаващи се на пълния набор от граждански, политически и социални права, гарантирани от европейските и международните инструменти в областта на правата на човека;

21.  призовава Комисията да проучи какви стъпки са необходими за присъединяване на Европейския съюз към Европейската социална харта и да предложи график за постигането на тази цел;

22.  припомня, че въз основа на правомощията, предвидени в Договорите, държавите членки носят основната отговорност за прилагането на практика на социалната политика, а оттам и за придаване на ефективност и осезаем израз на социалните разпоредби, залегнали в Хартата; въпреки това отново заявява своето предложение, в контекста на евентуално преразглеждане на Договорите, за включването в тях на социален протокол с цел укрепване на основните социални права във връзка с икономическите свободи;

23.  отбелязва решаващата на практика, но неофициална роля на Еврогрупата в икономическото управление на еврозоната, и във връзка с въздействието, което нейните решения биха могли да окажат върху създаването на политики, без да са уравновесени от подходящи механизми за демократична отчетност и съдебен контрол; припомня на членовете ѝ техните хоризонтални задължения, произтичащи от членове 2 и 6 от ДЕС и от Хартата;

24.  призовава Комисията и Европейската централна банка да спазват в пълна степен Хартата при изпълнението на своите задачи съгласно Европейския механизъм за стабилност, включително практиките му на кредитиране, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз;

25.  припомня, че дейността на Съюза на международната сцена трябва да се ръководи от принципите, залегнали в член 21, параграф 1 от ДЕС; изразява убеждението си, че пълното зачитане и насърчаване на разпоредбите на Хартата в рамките на Съюза представлява критерий за оценка на легитимността и надеждността на поведението на Съюза в неговите международни отношения, включително в рамките на процеса на разширяване съгласно член 49 от ДЕС;

26.  изтъква ограничената компетентност на Съда на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и предупреждава за потенциални ограничения на залегналите в Хартата права на ефективни средства за правна защита;

27.  припомня на институциите на ЕС техните задължения в областта на правата на човека в рамките на приложното поле на Хартата, включително в областта на търговската политика; насърчава Комисията да извършва конкретни оценки на въздействието върху правата на човека преди приключването на каквито и да било търговски преговори, като се позовава на Ръководните принципи на ООН за оценка на въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека;

28.  припомня, че както в Договорите, така и в Хартата се визира защитата на националните малцинства и защитата срещу дискриминацията въз основа на език; призовава за конкретни административни действия в рамките на институциите на ЕС с цел стимулиране на националните правителства за намиране на устойчиви решения и насърчаване на културата на езиково многообразие в държавите членки, която да обхваща и езици извън официалните езици на ЕС;

29.  припомня задължението, предвидено в член 6 от ДЕС, за присъединяване към ЕКПЧ; изисква от Комисията да предприеме необходимите стъпки за премахване на правните пречки, които възпрепятстват приключването на процеса на присъединяване, както и да представи нов проект на споразумение за присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, като предостави положителни решения в отговор на възраженията, повдигнати от Съда на ЕС в Становище 2/13 от 18 декември 2014 г.; счита, че завършването на процеса ще въведе допълнителни гаранции в защита на основните права на гражданите и жителите на Съюза и ще осигури допълнителен механизъм за укрепване на правата на човека, а именно възможността за подаване на жалба до ЕСПЧ във връзка с нарушение на правата на човека, което произтича от действие на институция на ЕС или на държава членка при прилагането на правото на ЕС и попада в обхвата на ЕКПЧ; счита също така, че по този начин практиката на ЕСПЧ ще осигури значителен принос към настоящите и бъдещите действия на ЕС за спазване и насърчаване на основните свободи в областта на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи, в допълнение към практиката на Съда на ЕС в тази област;

30.  призовава за приключването без отлагане на приемането на хоризонталната Антидискриминационна директива на ЕС(18), за да се гарантират в още по-голяма степен основните права в рамките на Съюза посредством приемане на конкретно законодателство на ЕС;

Хартата и агенциите на ЕС

31.  подчертава потенциала на някои от агенциите на ЕС да предлагат подкрепа на държавите членки при изпълнението на техните задължения, произтичащи от Хартата, като често действат като оперативна връзка между ЕС и националните сфери; посочва, че тази задача може да бъде ефективно осъществена единствено чрез развиването на пълноценна практика в областта на основните права в рамките на агенциите, работещи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, и/или онези, чиито дейности биха могли да окажат въздействие върху правата и принципите, произтичащи от Хартата, като се отчитат както вътрешното, така и външното измерение на защитата и насърчаването на основните права;

32.  призовава съответните агенции на ЕС да засилят работата си за прилагане на принципите за равенство между половете, залегнали в Хартата, включително като гарантират, че всички институции и агенции на ЕС следват политика на нулева толерантност към всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз; призовава институциите и агенциите на ЕС да изпълнят изцяло неговата резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(19);

33.  взема под внимание обстоятелството, че в отделните агенции е разработен различен набор от политики и инструменти, с цел да се приведат в действие задълженията им в областта на основните права на човека, което води до различна степен на изпълнение; подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничеството между агенциите на ЕС и от структуриран диалог с независими експерти в областта на правата на човека, както и от надграждане на основата на съществуващите най-добри практики, за да се постигне напредък по една обща и засилена рамка за правата на човека;

34.  призовава агенциите на ЕС, работещи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, и/или тези, чиято дейност би могла да окаже въздействие върху правата и принципите, произтичащи от Хартата, да приемат вътрешни стратегии за основните права и да насърчават провеждането на редовни обучения в областта на основните права и Хартата за своя персонал на всички равнища;

35.  изразява съжаление относно факта, че в много от учредителните регламенти на агенциите на ЕС липсва изрично позоваване на Хартата; призовава съзаконодателите в зависимост от случая да запълват този пропуск при всяко изготвяне или преразглеждане на регламенти или решения за създаване на агенции, както и да предоставят допълнителни гарантиращи спазването на Хартата оперативни механизми, като отчитат мандата и особеностите на всяка отделна агенция;

Подкрепа за държавите членки при прилагането на Хартата на национално равнище

36.  припомня, че европейското и националното измерение на Хартата са неразривно свързани и се допълват взаимно, за да се гарантира, че разпоредбите на Хартата се прилагат последователно в рамките на цялостната правна рамка на ЕС;

37.  подчертава продължаващата липса на осведоменост относно Хартата, нейния обхват и степен на прилагане, от страна както на носителите на права, които се ползват от защитата ѝ, така и на правните експерти и експертите в областта на правата на човека, и изразява съжаление, че националните действия, насочени към отстраняването на този недостатък, са недостатъчни;

38.  призовава Комисията да интензифицира дейностите си за повишаване на осведомеността относно Хартата, при пълноценно участие на организациите на гражданското общество, както и да насърчава и финансира целеви модули за обучение по Хартата за националните съдии, практикуващите юристи и държавните служители, с оглед също така да се подобрят познанията за политиките и законодателството на Съюза, включително, наред с другото, за материалното и процесуалното право, използването на инструментите на ЕС за съдебно сътрудничество, съответната практиката на Съда на ЕС, правния език и сравнителното право; освен това призовава Комисията да предостави на държавите членки практически насоки, които да ги подпомагат при прилагането на Хартата на национално равнище; изисква в този контекст от Комисията да осигури пълна информираност относно наскоро публикувания Наръчник на FRA, озаглавен „Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на законодателството и създаването на политики на национално равнище“;

39.  насърчава държавите членки редовно да обменят информация и опит относно използването, прилагането и надзора по спазването на Хартата и да интегрират примерите за най-добри практики, които са разработени до момента на национално равнище; насърчава държавите членки да преразгледат своите процедурни правила за правен контрол и оценките на въздействието на проектозаконите от гледна точка на Хартата; отбелязва, че тези процедури следва изрично да се позовават на Хартата, както и на националните инструменти в областта на правата на човека, за да се сведе до минимум рискът от пренебрегване на Хартата;

40.  отбелязва, че празнините при транспонирането и при правилното прилагане на правото на ЕС в държавите членки може да окажат действително въздействие върху упражняването на основните права на ЕС; в този контекст припомня ролята на Комисията като пазителка на договорите, както и това, че тя носи крайната, ако не и първостепенната отговорност за опазване на основните права, включително – при необходимост — чрез откриване на процедури за установяване на неизпълнение на задължения; във връзка с това призовава за по-решителна водеща роля при осигуряването на надлежното прилагане на законодателството на ЕС;

Към по-последователно тълкуване на Хартата

41.  изразява убеждението си, че различните тълкувания в прилагането на разпоредбите на Хартата от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки, са в ущърб на създадената от Хартата добавена стойност, а именно, че представлява набор от общи минимални стандарти за защита, които да се прилагат хоризонтално към всички институционални участници и към всички политики и дейности, свързани със сферата на ЕС;

42.  подчертава, че включването на Хартата в първичното право на ЕС, без да се разширяват компетенциите на Съюза и при спазване на принципа на субсидиарност, както е определен в член 51 от нея, създава нови отговорности за институциите, отговорни за вземането на решения и изпълнението, както и за държавите-членки при прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище, и че по този начин разпоредбите на Хартата станаха пряко приложими от европейските и националните съдилища;

43.  насърчава институциите на ЕС и държавите членки да създадат условия за по-опростено прилагане на Хартата като цяло;

44.  изразява съжаление, че до този момент Република Полша и Обединеното кралство не са решили да се оттеглят от протокол № 30 към Договорите;

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 167.
(2) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 229.
(3) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(4) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.
(5) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 120.
(6) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(7) OВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.
(8) ECLI:EС:C:2016:701.
(9) ECLI:EС:C:2018:871.
(10) ECLI:EС:C:2014:2454.
(11) Проучване, озаглавено „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел В, 22 ноември 2016 г.; проучване, озаглавено „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: Дилемата на по-стриктно или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В, 15 февруари 2016 г., и проучване, озаглавено „Европейска социална харта в контекста на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“ от 12 януари 2016 г.
(12) „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция „Вътрешни политики“, тематичен отдел В — „Граждански права и конституционни въпроси“, 22 ноември 2016 г.;
(13) Становище 1/2017 на FRA от 10 април 2017 г.
(14) Становище 4/2018 на FRA от 24 септември 2018 г.
(15) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(16) Резолюция на Европейския парламент от 2 декември 2015 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман по проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ относно Frontex, ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 2.
(17) Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., Emilio de Capitani/Европейски парламент, T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167.
(18) Предложение на Комисията от 2 юли 2008 г. за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426).
(19) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 192.


Правила и общи условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман)
PDF 173kWORD 67k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно проект на регламент на Европейския парламент за определяне на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом (2018/2080(INL)2019/0900(APP))
P8_TA(2019)0080A8-0050/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 228, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 45 и 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по петиции (A8-0050/2019),

1.  приема приложения проект на регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде приложения проект на регламент на Съвета и на Комисията съгласно процедурата, предвидена в член 228, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  възлага на своя председател да осигури публикуването на регламента в Официален вестник на Европейския съюз, след като Комисията е изразила становището си и Съветът е дал своето одобрение относно приложения проект на регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯTA

Проект на регламент на Европейския парламент за определяне на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 228, параграф 4 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а, параграф 1 от него,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид одобрението от Съвета,

като взе предвид становището на Комисията,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана следва да бъдат определени в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 20, параграф 2, буква г) и член 228, Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и Хартата на основните права на Европейския съюз.

(2)  По-специално в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз се признава правото на добра администрация като основно право на европейските граждани. От друга страна, в член 43 от Хартата се признава правото на сезиране на Европейския омбудсман за случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. За да бъдат тези права ефективни и да подобряват способността на омбудсмана да извършва задълбочени и безпристрастни разследвания, омбудсманът следва да разполага с всички инструменти, които са необходими за успешното изпълнение на неговите функции, посочени в Договорите и в настоящия регламент.

(3)  Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент(1) беше изменено за последен път през 2008 г. С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. беше въведена нова правна рамка за Съюза. По-специално, член 228, параграф 4 от ДФЕС дава възможност на Европейския парламент, след като поиска становището на Комисията и след одобрението на Съвета, да приема правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана. Поради това е желателно да се отмени Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом и да се замени с регламент в съответствие с приложимото понастоящем правно основание.

(4)  При определянето на условията, при които до омбудсмана може да се подаде жалба, следва да се спазва принципът за пълен, безплатен и лесен достъп независимо от специфичните ограничения, свързани със съвпадането ѝ с нови или висящи съдебни и административни производства.

(5)  Омбудсманът има право да отправя препоръки, когато установи, че дадена институция, орган, служба или агенция на Съюза не прилага правилно съдебно решение.

(6)  Необходимо е да се определят процедурите, които ще се прилагат, в случай че в резултат на извършваните от омбудсмана разследвания се разкрият случаи на лошо администриране. Необходимо е също да се предвиди разпоредба, по силата на която омбудсманът представя подробен доклад пред Европейския парламент в края на всяка годишна сесия.

(7)  За да се засили ролята на омбудсмана, е желателно да му се даде възможност, без да се засяга основната му функция, която е да разглежда жалби и да извършва разследвания по собствена инициатива с цел да се установят повтарящи се или особено сериозни случаи на лошо администриране и с цел да се насърчават най-добрите административни практики в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

(8)  За да се повиши ефективността на действията му, омбудсманът следва да има право, по собствена инициатива или въз основа на жалба, да извършва допълнителни разследвания във връзка с предишни разследвания, за да установи дали и в каква степен съответната институция, орган, служба или агенция е изпълнила отправените препоръки. Омбудсманът следва също така да има право да включва в годишния си доклад пред Европейския парламент оценка на степента, в която отправените препоръки са изпълнени, и оценка на адекватността на ресурсите, които са му предоставени за изпълнение на функциите му, посочени в Договорите и в настоящия регламент.

(9)  Омбудсманът следва да има достъп до всички елементи, необходими за изпълнението на неговите функции. За тази цел институциите, органите, службите и агенциите на Съюза следва да имат задължение да предоставят на омбудсмана информацията, която той поиска от тях, без да се накърняват задълженията му съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(2). Достъпът до класифицирана информация или документи следва да се осъществява съгласно правилата за обработването на поверителна информация от съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, които предоставят класифицирана информация или документи, следва да уведомяват омбудсмана за това, че тази информация или документи са класифицирани. За прилагането на правилата за обработването на поверителна информация от страна на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза омбудсманът следва предварително да е съгласувал със съответната институция, орган, служба или агенция условията за работа с класифицирана информация или документи или с друга информация, спрямо която се прилага задължението за опазване на професионална тайна. Ако омбудсманът счете, че поисканото съдействие не е налице, той следва да уведоми Европейския парламент за това, който следва да предприеме необходимите мерки.

(10)  Омбудсманът и служителите от администрацията на омбудсмана са длъжни да опазват поверителния характер на информацията, която са получили при упражняване на функциите си. Въпреки това омбудсманът следва да уведоми компетентните органи за фактите, които счита, че имат отношение към наказателното право и които са му станали известни в рамките на извършвано от него разследване. Омбудсманът следва да може да уведоми заинтересованата институция, орган, служба или агенция на Съюза за фактите, които поставят под съмнение поведението на техен служител.

(11)  Следва да се вземат предвид последните промени в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза срещу престъпления, по-специално създаването на Европейска прокуратура с Регламент (ЕС) 2017/1939(3) на Съвета, за да се даде възможност на омбудсмана да я уведомява за информацията, попадаща в обхвата на нейната компетентност. По същия начин, за да се спази изцяло презумпцията за невиновност и правото на защита, закрепени в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е желателно, когато омбудсманът уведоми Европейската прокуратура за информация, която попада в обхвата на нейната компетентност, да съобщи на заинтересованото лице и жалбоподателя за това уведомяване.

(12)  Следва да се предвиди възможност за сътрудничество между омбудсмана и аналогични органи в държавите членки при спазване на приложимото национално законодателство. Желателно е също така да се предприемат мерки, за да се даде възможност на омбудсмана да си сътрудничи с Агенцията на Европейския съюз за основните права, тъй като това сътрудничество може да направи изпълнението на функциите му по-ефективно.

(13)  Европейският парламент следва да назначава омбудсмана в началото на парламентарния мандат и за срока на този мандат, като го избира измежду лица, които са граждани на Съюза и предоставят всички необходими гаранции за независимост и компетентност. Следва също така да бъдат определени условията за прекратяване на функциите на омбудсмана, както и за заместването му.

(14)  Функциите на омбудсмана следва да се изпълняват при пълна независимост. Омбудсманът следва да положи тържествена клетва пред Съда на Европейския съюз при встъпването си в длъжност. Следва да бъдат определени случаите на несъвместимост, възнаграждението, привилегиите и имунитетите на омбудсмана.

(15)  Следва да бъдат приети разпоредби относно седалището на омбудсмана, което следва да е същото като това на Европейския парламент. Следва също така да се предвидят разпоредби не само относно длъжностните лица и служителите в секретариата на омбудсмана, които го подпомагат при изпълнението на функциите му, но и относно неговия бюджет.

(16)  Омбудсманът приема разпоредбите за прилагане на настоящия регламент. За да се гарантират правната сигурност и най-високите стандарти при изпълнението на функциите на омбудсмана, минималното съдържание на разпоредбите за прилагане, които ще се приемат, следва да бъде определено в настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.  С настоящия регламент се определят правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана („Устав на Европейския омбудсман“).

2.  Омбудсманът действа независимо от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза в съответствие с правомощията, предоставени му с Договорите, и при надлежно спазване на член 20, параграф 2, буква г), член 228 от ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с правото на добра администрация.

3.  При изпълнението на функциите, посочени в Договорите и в настоящия регламент, омбудсманът не може да встъпва в съдебни производства, нито може да оспорва обосноваността на съдебно решение или компетентността на съда да се произнесе с решение.

Член 2

1.  Омбудсманът подпомага за разкриването на случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза с изключение на Съда на Европейския съюз, когато той изпълнява правораздавателните си функции, и ако е целесъобразно, отправя препоръки с оглед на прекратяването им. Действията на други органи или лица не могат да бъдат предмет на жалба пред омбудсмана.

2.  Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с местопребиваване или седалище в държава членка може да подаде до омбудсмана, пряко или с посредничеството на член на Европейския парламент, жалба във връзка със случай на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза с изключение на Съда на Европейския съюз, когато той изпълнява правораздавателните си функции. Веднага след като е сезиран с жалба, омбудсманът уведомява заинтересованата институция, орган, служба или агенция непосредствено, като спазва стандартите на Съюза в областта на защитата на личните данни.

3.  В жалбата се посочват ясно предметът ѝ и самоличността на жалбоподателя. Жалбоподателят може да поиска жалбата или части от нея да останат поверителни.

4.  Жалбата трябва да бъде подадена в срок от три години от датата, на която жалбоподателят е узнал фактите, на които тя се основава, и да бъде предшествана от подходящите административни действия пред съответните институции, органи, служби и агенции.

5.  Омбудсманът определя дали дадена жалба е в рамките на компетентността му и ако това е така, дали е допустима. Когато жалбата е извън неговата компетентност или не е допустима, преди да приключи досието, омбудсманът може да препоръча на жалбоподателя да се обърне към друг орган.

6.  Подадените до омбудсмана жалби не спират сроковете за обжалване в административни или съдебни производства.

7.  Когато поради висящо или приключило съдебно производство, отнасящо се до представените пред него факти, омбудсманът трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането ѝ, резултатите от разследванията, извършени от него до този момент, се архивират.

8.  С изключение на жалбите във връзка със сексуален тормоз до омбудсмана не може да се подават жалби във връзка с трудовоправни отношения между институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и техните длъжностни лица и други служители, освен ако заинтересованото лице е изчерпало всички възможности за подаване на молби и жалби по вътрешно-административен ред, по-специално процедурите по член 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, уредени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета(4) (Правилникът за длъжностните лица), и сроковете за отговор от страна на съответната институция, орган, служба или агенция са изтекли.

9.  Омбудсманът уведомява жалбоподателя възможно най-бързо за действията, които е предприел по отношение на жалбата.

Член 3

1.  Омбудсманът, по собствена инициатива или въз основа на подадена жалба, извършва всички разследвания, които счита за обосновани, включително допълнителни разследвания във връзка с предишни разследвания, с оглед на изясняването на предполагаемия случай на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Омбудсманът действа, без да му е необходимо предварително разрешение, и уведомява своевременно съответната институция, орган, служба или агенция за това действие. Съответната институция, орган, служба или агенция може да представи на омбудсмана полезни коментари или доказателства. Омбудсманът може също така да поиска от съответната институция, орган, служба или агенция да представи такива коментари или доказателства.

2.  Без да се засяга основната функция на омбудсмана, която е да разглежда жалби, той може да извършва разследвания по собствена инициатива от по-стратегическо естество, за да установи повтарящи се или особено сериозни случаи на лошо администриране, да насърчава най-добрите административни практики в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и да работи проактивно по структурни въпроси от обществен интерес, които попадат в обхвата на неговата компетентност.

3.  Омбудсманът може да участва в структуриран и редовен диалог с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и да организира обществени консултации, преди да отправи препоръки или на всеки последващ етап. Омбудсманът може също така систематично да анализира и оценява напредъка на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза и да отправя допълнителни препоръки.

4.  Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза предоставят на омбудсмана поисканата от него информация и му осигуряват достъп до съответните досиета. Достъпът до класифицирана информация или документи се осъществява съгласно правилата за обработването на поверителна информация от съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза.

Институциите, органите, службите или агенциите, които предоставят класифицирана информация или документи в съответствие с първа алинея, уведомяват предварително омбудсмана за това, че тази информация или документи са класифицирани.

За прилагането на правилата, предвидени в първа алинея, омбудсманът съгласува предварително със съответната институция, орган, служба или агенция условията за работа с класифицирана информация или документи.

Съответните институции, органи, служби или агенции предоставят достъп до документи с произход от държава членка, които по силата на закона са класифицирани като секретни, само след като службите на омбудсмана са приели подходящи мерки и гаранции за обработване на документите, които гарантират равностойно равнище на поверителност в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 и при спазване на правилата за сигурност на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза.

По искане на омбудсмана длъжностните лица и другите служители на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза свидетелстват за факти, които се отнасят до текущо разследване, която омбудсманът извършва. Те се изказват от името на своята институция, орган, служба или агенция. Те остават обвързани със задълженията, произтичащи от нормите, на които са подчинени. Когато те са обвързани от задължение за опазване на професионалната тайна, това не се тълкува като обхващащо информацията, която има отношение към жалбите или разследванията във връзка с тормоз или лошо администриране.

5.  Омбудсманът периодично прави преглед на процедурите, свързани с административните действия на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, и оценява дали те могат ефективно да предотвратят конфликти на интереси, да гарантират безпристрастност и да осигурят пълно зачитане на правото на добра администрация. Омбудсманът може да установи и да направи оценка на евентуални случаи на конфликт на интереси на всички равнища, които биха могли да представляват източник на лошо администриране, като в такъв случай омбудсманът изготвя конкретни заключения и уведомява Европейския парламент за констатациите по този въпрос.

6.  Доколкото националното законодателство допуска това, по искане на омбудсмана или по своя собствена инициатива компетентните органи на държавите членки бързо му предават всяка информация или документ, които могат да помогнат за изясняването на случаи на лошо администриране от страна на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато спрямо такава информация или документ се прилага националното законодателство относно обработването на поверителна информация или разпоредби, които възпрепятстват съобщаването ѝ, съответната държава членка може да разреши достъпа на омбудсмана до тази информация или документ, при условие че омбудсманът поеме задължението да работи с тях така, както е съгласувал с компетентния орган, издал документа. Във всички случаи се предоставя описание на документа.

7.  Когато омбудсманът не получи поисканото съдействие, той уведомява за това Европейския парламент, който предприема съответните мерки.

8.  Когато са установени случаи на лошо администриране вследствие на разследване, омбудсманът уведомява съответната институция, орган, служба или агенция, като, ако е целесъобразно, отправя препоръки. Уведомената институция, орган, служба или агенция изпраща на омбудсмана подробно становище в срок от три месеца. По обосновано искане на съответната институция, орган, служба или агенция омбудсманът може да удължи този срок, като това удължаване не може да надвишава два месеца. Когато съответната институция, орган, служба или агенция не е издала становище в рамките на тримесечния срок или в рамките на удължения срок, омбудсманът може да приключи разследването без такова становище.

9.  След това омбудсманът изпраща доклад до съответната институция, орган, служба или агенция и особено когато естеството или мащабът на установения случай на лошо администриране налага това – до Европейския парламент. В доклада омбудсманът може да отправи препоръки. Омбудсманът уведомява жалбоподателя за резултатите от разследването, за становището, изразено от съответната институция, орган, служба или агенция, и за препоръките, представени в доклада на омбудсмана.

10.  Когато е целесъобразно във връзка с разследването на действията на институция, орган, служба или агенция на Съюза, омбудсманът може да се яви пред Европейския парламент, по своя инициатива или по искане на Европейския парламент, на най-подходящото равнище.

11.  Доколкото е възможно, съвместно със заинтересованата институция, орган, служба или агенция омбудсманът се стреми да намери решение, с което да се прекрати случаят на лошо администриране и да се уважи жалбата. Омбудсманът уведомява жалбоподателя за предложеното решение, както и за коментарите, ако има такива, на съответната институция, орган, служба или агенция. Ако жалбоподателят пожелае, той има право да представи пред омбудсмана на всеки един етап своите коментари или допълнителна информация, която не е била известна към момента на подаване на жалбата.

12.  В края на всяка годишна сесия омбудсманът представя пред Европейския парламент доклад за резултатите от разследванията, които той е извършил. Докладът включва оценка на изпълнението на препоръките на омбудсмана и оценка на адекватността на ресурсите, които са предоставени за изпълнението на неговите функции. Тези оценки могат да бъдат предмет и на отделни доклади.

Член 4

Омбудсманът и служителите от неговата администрация разглеждат исканията за публичен достъп до документи, различни от документите, посочени в член 6, параграф 1, в съответствие с условията и ограниченията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001.

Във връзка с жалбите, свързани с правото на публичен достъп до документи, които са изготвени или получени от институция, орган, служба или агенция на Съюза, омбудсманът, след като извърши надлежен анализ и вземе предвид всички необходими съображения, издава препоръка относно достъпа до тези документи. Съответната институция, орган, служба или агенция предоставя отговор в сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001. Ако не се съобрази с препоръката на омбудсмана да предостави достъп до документите, съответната институция, орган, служба или агенция трябва надлежно да мотивира отказа си. В такъв случай омбудсманът уведомява жалбоподателя за наличните средства за правна защита, включително процедурите, които са предвидени за отнасяне на случая до Съда на Европейския съюз.

Член 5

Омбудсманът извършва редовни оценки на политиките и прегледите на действащите процедури в съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза в съответствие с член 22а от Правилника за длъжностните лица („подаване на сигнали за нередности“) и по целесъобразност отправя конкретни препоръки за подобрение с оглед на осигуряването на пълна защита на длъжностните лица или други служители, които съобщават за факти в съответствие с член 22а от Правилника за длъжностните лица. При поискване омбудсманът може да предоставя поверително информация, безпристрастни съвети и експертни насоки на длъжностните лица или други служители във връзка с правилното поведение при наличието на фактите, посочени в член 22а от Правилника за длъжностните лица, включително във връзка с приложното поле на съответните разпоредби от правото на Съюза.

Омбудсманът може също така да започва разследвания въз основа на информацията, предоставена от длъжностните лица или други служители, които съобщават за факти в съответствие с член 22а от Правилника за длъжностните лица, като те могат да подават сигнали поверително и анонимно, в случай че описаните факти биха могли да представляват лошо администриране в институция, орган, служба или агенция на Съюза. С оглед на постигането на тази цел може да се допусне отклонение от приложимите правила за длъжностните лица относно поверителността.

Член 6

1.  Омбудсманът и служителите от неговата администрация, за които се прилагат разпоредбите на член 339 от ДФЕС и член 194 от Договора за Евратом, са длъжни да не разкриват информацията или документите, които са получили в хода на извършваните от тях разследвания. Без да се засяга параграф 2, те са длъжни по-специално да не разкриват класифицирана информация или документи, предоставени на омбудсмана, документи, попадащи в приложното поле на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни, нито информация, която би навредила на жалбоподателя или друго заинтересовано лице.

2.  Ако счете, че факти, за които е узнал в хода на разследване, могат да се отнасят до наказателното право, омбудсманът уведомява компетентните национални органи и Европейската служба за борба с измамите и Европейската прокуратура, доколкото случаят попада в рамките на техните правомощия. Ако е целесъобразно, омбудсманът уведомява и институцията, органа, службата или агенцията на Съюза с дисциплинарна власт над длъжностното лице или друг служител, които могат да приложат член 17, параграф 2 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

Омбудсманът може също така да уведоми заинтересованата институция, орган, служба и агенция на Съюза за фактите, които поставят под съмнение поведението на техния служител, както и за всяка продължаваща дейност, която води до възпрепятстване на текущото разследване.

Омбудсманът съобщава за тези уведомления на жалбоподателя и на другите заинтересовани лица, чиято самоличност е известна.

Член 7

1.  Омбудсманът може да си сътрудничи с органи от същия вид в държавите членки, при условие че спазва приложимото национално законодателство.

2.  В обхвата на функциите си омбудсманът си сътрудничи с Агенцията на Европейския съюз за основните права и с други институции и органи, като избягва всякакво дублиране с техните дейности.

Член 8

1.  Омбудсманът се избира и мандатът му може да бъде подновен в съответствие с член 228, параграф 2 от ДФЕС.

2.  Омбудсманът се избира измежду лица, които са граждани на Съюза и се ползват с пълни граждански и политически права, предоставят всички гаранции за независимост, не са били членове на национални правителства или членове на институциите на Съюза през последните три години, отговарят на условия за безпристрастност, равностойни на необходимите за заемане на съдебни длъжности в своята държава и притежават призната компетентност и опит, за да изпълняват функциите на омбудсман.

Член 9

1.  Омбудсманът прекратява изпълнението на функциите, посочени в Договорите и в настоящия регламент, в края на мандата си, при подаване на оставка или при освобождаване от длъжност.

2.  Освен в случай на освобождаване от длъжност омбудсманът продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов омбудсман.

3.  В случай на предсрочно прекратяване на функциите на омбудсмана новият омбудсман се назначава в срок от три месеца от момента на освобождаване на длъжността за остатъка от парламентарния мандат на Европейския парламент. До избирането на нов омбудсман ръководителят на секретариата, посочен в член 13, параграф 2, отговаря за неотложните въпроси, които попадат в обхвата на компетентността на омбудсмана.

Член 10

В случай че възнамерява да поиска освобождаване на омбудсмана от длъжност в съответствие с член 228, параграф 2 от ДФЕС, Европейският парламент изслушва омбудсмана, преди да отправи такова искане.

Член 11

1.  При изпълнението на функциите, посочени в Договорите и в настоящия регламент, омбудсманът действа в съответствие с член 228, параграф 3 от ДФЕС. Омбудсманът се въздържа от всякакви действия, които са несъвместими с характера на посочените функции.

2.  При встъпването си в длъжност омбудсманът полага тържествена клетва пред пленума на Съда на Европейския съюз, че ще изпълнява функциите, посочени в Договорите и в настоящия регламент, при пълна независимост и безпристрастност и че ще изпълнява задълженията, произтичащи от заеманата от него длъжност по време на мандата си и след неговото изтичане. Тържествената клетва включва по-специално задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки след края на мандата му.

Член 12

1.  По време на мандата си омбудсманът не може да извършва никаква друга политическа или административна дейност, нито да развива друга професионална дейност срещу възнаграждение или безвъзмездно.

2.  По отношение на възнаграждението, надбавките и пенсията омбудсманът се ползва с ранга на съдия в Съда на Европейския съюз.

3.  Спрямо омбудсмана и длъжностните лица и служителите в неговия секретариат се прилагат разпоредбите на членове 11 — 14 и член 17 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

Член 13

1.  На омбудсмана се предоставя подходящ бюджет, достатъчен да гарантира неговата независимост и да осигурява изпълнението на функциите, посочени в Договорите и в настоящия регламент.

2.  Омбудсманът се подпомага от секретариат, чийто ръководител се назначава от омбудсмана.

3.  Омбудсманът следва да се стреми да постигне равенство между половете в състава на своя секретариат.

4.  За длъжностните лица и другите служители в секретариата на омбудсмана се прилагат правилата и нормите, които са приложими за длъжностните лица и другите служители на Съюза. Броят им се определя ежегодно в рамките на бюджетната процедура и трябва е подходящ за правилното изпълнение на функциите на омбудсмана и за обема работа.

5.  Длъжностните лица и другите служители на Съюза и на държавите членки, които са назначени в секретариата на омбудсмана, се командироват в интерес на службата, като на същите се гарантира автоматично възстановяване на длъжност в институцията, органа, службата или агенцията, от която идват.

6.  По въпросите, които се отнасят до служителите в неговата администрация, омбудсманът е приравнен на институциите по смисъла на член 1 от Правилника за длъжностните лица.

Член 14

Омбудсманът извършва оценка на процедурите, въведени с цел предотвратяване на всякакъв вид тормоз в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и на механизмите за санкциониране на отговорните лица. Омбудсманът изготвя подходящи заключения относно това дали тези процедури са в съответствие с принципите на пропорционалност, адекватност и енергични действия и дали осигуряват ефективна защита и подкрепа на пострадалите лица.

Омбудсманът проучва своевременно дали институциите, органите, службите и агенциите на Съюза разглеждат по подходящ начин случаите на тормоз от всякакъв вид и естество, като прилага правилно процедурите, предвидени във връзка с жалбите в тази област. Омбудсманът изготвя подходящи заключения по този въпрос.

Омбудсманът назначава в секретариата лице или обособява структура с експертен опит в областта на тормоза, които са в състояние своевременно да преценяват дали случаите на тормоз от какъвто и да е било вид и естество, включително сексуален тормоз, се разглеждат по подходящ начин в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и, ако е целесъобразно, предоставят съвети на техните длъжностни лица и други служители.

Член 15

Седалището на омбудсмана съвпада със седалището на Европейския парламент.

Член 16

Всяко съобщение, отправено до националните органи на държавите членки за целите на прилагането на настоящия регламент, се предава чрез техните постоянни представителства в Съюза.

Член 17

Омбудсманът приема разпоредби за прилагането на настоящия регламент. Те са в съответствие с настоящия регламент и включват най-малко разпоредби относно:

а)  процесуалните права на жалбоподателя и на съответната институция, орган, служба или агенция;

б)  гарантирането на защитата на длъжностните лица или други служители, които съобщават за случаи на сексуален тормоз и на нарушения на правото на Съюза в рамките на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза в съответствие с член 22а от Правилника за длъжностните лица („подаване на сигнали за нередности“);

в)  получаването, обработването и приключването на жалбите;

г)  разследванията по собствена инициатива;

д)  допълнителните разследвания; и

е)  действията за събиране на информация.

Член 18

Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом се отменя.

Член 19

Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца, следващ месеца на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент

Председател

(1) Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15).
(2) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(3) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(4) ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.


Всеобхватна европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката
PDF 267kWORD 93k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката (2018/2088(INI))
P8_TA(2019)0081A8-0019/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи(3);

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии(4),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 6 юни 2018 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г. (COM(2018)0434),

—  като взе предвид Регламент № 2018/1488 на Съвета от 28 септември 2018 г. за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии(5);

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0019/2019),

A.  като има предвид, че прозрачният и етично издържан изкуствен интелект (ИИ) и роботиката имат потенциала да обогатят живота ни и да разширят способностите ни както като личности, така и за общото благо;

Б.  като има предвид, че развитието на ИИ напредва с бързи темпове, и като има предвид, че от няколко години ИИ вече участва в нашето ежедневие; като има предвид, че ИИ и роботиката насърчават иновациите, което води до нови бизнес модели и играе ключова роля за преобразяването на нашите общества и за цифровизирането на нашите икономики в множество сектори, например промишлеността, здравеопазването, строителството и транспорта;

В.  като има предвид, че нарастващата интеграция на роботиката в човешките системи изисква сериозни политически насоки за това как да се увеличат максимално ползите и да се сведат до минимум рисковете за обществото и да се гарантира безопасно и справедливо развитие на изкуствения интелект;

Г.  като има предвид, че изкуственият интелект е една от стратегическите технологии за ХХI век както в световен мащаб, така и в Европа, и носи положителна промяна за европейската икономика, като дава възможност за иновации, производителност, конкурентоспособност и благополучие;

Д.  като има предвид, че около една четвърт от всички промишлени роботи и половината от всички роботи в областта на професионалните услуги в света се произвеждат от европейски дружества, поради което ЕС вече разполага с важни активи, на които следва да основава своята европейска промишлена политика;

Е.  като има предвид, че ИИ и роботиката имат потенциала да преобразят множество промишлени сектори и водят до по-голяма ефективност на производството, както и повишават конкурентоспособността на европейската промишленост и на МСП на световно равнище; като има предвид, че наличието на големи масиви от данни и съоръжения за изпитване и експериментиране са от голямо значение за развитието на изкуствения интелект;

Ж.  като има предвид, че чрез общ подход ще се улесни развитието на технологиите в областта на ИИ в полза на обществото, като същевременно ще се отговори на свързаните с тези технологии предизвикателства, за да се насърчат иновациите, да се подобри качеството на основаните на ИИ продукти и услуги, да се подобри опитът на потребителите и доверието в технологиите в областта на ИИ и роботиката, както и да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар;

З.  като има предвид, че изчислителните технологии в Съюза трябва да се поддържат на водещо равнище, което следва да предостави възможности за доставчиците в ЕС и да увеличи тяхната ефективност, като технологичното развитие бъде насочено към продукти и услуги, ориентирани към търсенето и основани на приложения, което ще доведе до тяхното приемане в широкомащабни и нововъзникващи приложения, подкрепени от изкуствен интелект;

И.  като има предвид, че спешно е необходим координиран подход на европейско равнище, за да може ЕС да се конкурира с огромните инвестиции, направени от трети държави, особено от САЩ и Китай;

Й.  като има предвид, че на 25 април 2018 г.(6) Комисията пое ангажимент да предложи европейски подход към ИИ, като разработи проект на насоки в областта на ИИ в сътрудничество със заинтересованите страни в рамките на Алианса за ИИ — група от експерти в областта на изкуствения интелект, за да даде тласък на основаващите се на ИИ приложения и предприятия в Европа;

К.  като има предвид, че действащите правила и процеси трябва да бъдат преразгледани и при необходимост изменени, така че да отчитат изкуствения интелект и роботиката;

Л.  като има предвид, че европейската рамка за ИИ трябва да бъде разработена при пълно зачитане на правата, залегнали в Хартата на основните права, и по-специално на принципите за защита на данните, неприкосновеност на личния живот и сигурност;

М.  като има предвид, че развитието на изкуствения интелект може и следва да бъде проектирано по такъв начин, че да запази достойнството, автономността и самоопределението на индивида;

Н.  като има предвид, че в своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката, Парламентът призова Комисията да предложи съгласувана правна уредба по отношение на развитието на роботиката, включително автономните системи и интелигентните автономни роботи;

О.  като има предвид, че развитието на ИИ и на роботиката трябва да включва обществото като цяло; като има предвид обаче, че през 2017 г. селските райони останаха до голяма степен изключени от ползите от ИИ, тъй като 8% от домакинствата не са обхванати от никаква фиксирана мрежа, а 53% не са обхванати от технология за достъп от следващо поколение (VDSL, Cable Docsis 3.0 или FTTP);

П.  като има предвид, че развитието на основаните на ИИ услуги и продукти изисква свързаност, свободно движение на данни и достъпност на данните в рамките на ЕС; като има предвид, че използването на съвременни техники за извличане на данни в сферата на продуктите и услугите може да спомогне за повишаване на качеството на процеса на вземане на решения, а оттам и на избора на потребителите, както и за подобряване на стопанските резултати;

Р.  като има предвид, че технологичното развитие в областта на интелигентните продукти и услуги може да бъде от полза за икономиката на знанието, която се основава на количеството, качеството и достъпността на наличната информация и по този начин може да доведе до по-добро адаптиране към потребностите на потребителите;

С.  като има предвид, че киберсигурността е от съществено значение, за да се гарантира, че данните не са злонамерено компрометирани или че с тях се не се злоупотребява, за да функционира ИИ по начин, който е в ущърб на гражданите или на дружествата, което би уронило доверието на промишлеността и потребителите в ИИ; като има предвид, че развитието на ИИ все повече разчита на тези системи за действия и решения, което на свой ред налага високи стандарти за киберустойчивост в ЕС с цел защита от пробиви и недостатъци в киберсигурността;

Т.  като има предвид, че тенденцията към автоматизация изисква от тези, които участват в разработването и предлагането на пазара на приложения с изкуствен интелект, да изградят безопасност и етика още в началото, като признават по този начин задължението си да бъдат подготвени да поемат правна отговорност за качеството на технологията, която произвеждат;

У.  като има предвид, че изграждането на надеждна екосистема за развитието на технологията за ИИ следва да се основава на архитектурата на политиката за данни; като има предвид, че това предполага създаването на безпроблемни и опростени програми за събиране и управление на данни за целите на образователните научни изследвания, за да се даде възможност за развитието на ИИ в много области: медицински, финансов, биологичен, енергиен, промишлен, химически или публичен сектор; като има предвид, че основаната на данни екосистема на ИИ може да съдържа паневропейски инициативи, предприети по открити стандарти и въз основа на взаимно признаване на сертификати и прозрачни правила за оперативна съвместимост;

Ф.  като има предвид, че ИИ сам по себе си не осигурява истина или справедливост, тъй като може да се прояви пристрастност в начина, по който се събират данните, и в начина, по който се пише алгоритъмът, което може да произтича от пристрастност, присъстваща в обществото; като има предвид, че качеството на данните, заедно с проектирането на алгоритмите и постоянните процеси за повторна оценка, следва да предотвратяват пристрастността;

Х.  като има предвид, че ИИ и роботиката следва да се развиват и прилагат по начин, насочен към човека, с цел да се подпомагат хората в своята работа и у дома; като има предвид, че ИИ може да се използва и за избягване на опасен за хората труд;

Ц.  като има предвид, че по-нататъшното развитие и повишеното използване на автоматизирано и основано на алгоритъм вземане на решения несъмнено оказва въздействие върху избора, който дадено частно лице (например предприемач или ползвател на интернет) или административен, съдебен или друг публичен орган прави при вземането на окончателното си решение от потребителски, предприемачески или управленски характер; като има предвид, че е необходимо в процеса на автоматизирано и основано на алгоритъм вземане на решения да бъдат въведени предпазни мерки и възможност за осъществяване на контрол и проверка от човека;

Ч.  като има предвид, че машинното самообучение създава също така предизвикателства за гарантирането на недискриминация, справедлив процес, прозрачност и разбираемост в процесите на вземане на решения;

Ш.  като има предвид, че ИИ представлява важен инструмент за справяне с глобалните предизвикателства пред обществото, и като има предвид следователно, че държавите членки чрез своята обществена политика следва да насърчават инвестициите, да предоставят средства за научноизследователска и развойна дейност и да се справят с пречките пред развитието и приемането на ИИ;

Щ.  като има предвид, че търговските платформи с изкуствен интелект преминаха от тестова фаза към реални приложения в областите на здравеопазването, околната среда, енергетиката и транспорта; като има предвид, че техниките за машинно самообучение са в центъра на всички основни уеб платформи и приложения с големи информационни масиви;

AA.  счита, че изследователите и дружествата в Европа се занимават с множество теми, свързани с блоковите вериги, сред които веригата на доставки, държавни услуги, финанси, интернет на нещата, здравеопазване, медии, интелигентни градове, енергетика и транспорт; като има предвид, че Европа е силен участник във важни области, свързани с блоковите вериги, като например ИИ; като има предвид, че блоковата верига може да играе важна роля в засилването на европейските иновации;

АБ.  като има предвид, че технологиите за киберсигурност, като например цифровите самоличности, криптографията или засичането на проникване, както и прилагането им в области като финансите, Четвъртата индустриална революция, енергетиката, транспорта, здравеопазването и електронното държавно управление, са от първостепенно значение за гарантиране на сигурността и доверието в дейностите и сделките онлайн на гражданите, публичните администрации и предприятията;

АВ.  като има предвид, че извличането на текст и данни служи като основа за приложения за ИИ и машинно самообучение и са от жизненоважно значение за малките и средните предприятия и стартиращите предприятия, тъй като те им позволяват достъп до големи количества данни, за да обучават алгоритми за ИИ;

АГ.  като има предвид, че ИИ може да се окаже много енергоемък; като има предвид, че с оглед на това е важно използването на напредъка на ИИ да бъде поддържано в съответствие с актуалните цели на ЕС в областта на енергийната ефективност и кръговата икономика;

АД.  като има предвид, че ИИ следва да поддържа изцяло всички европейски езици, за да предостави на всички европейски граждани равни възможности да се възползват от съвременните разработки на ИИ в рамките на многоезичното европейско информационно общество;

АЕ.  като има предвид, че в промишлеността и услугите, свързани с високите технологии, ИИ е ключът към превръщането на Европа в „стартиращ континент“ чрез използване на най-новите технологии за генериране на растеж в Европа, по-специално в областта на здравните технологии, здравните услуги и програми, откриването на лекарства, роботизираната и подпомаганата от роботи хирургия, лекуването на хроничните заболявания и медицинските системи за образна диагностика и документация, както и осигуряване на устойчива околна среда и безопасно производство на храни; като има предвид, че понастоящем Европа изостава от Северна Америка и Азия от гледна точка на научните изследвания и на патентоването в областта на изкуствения интелект;

АЖ.  като има предвид, че развитието на технологиите в областта на ИИ може да спомогне за подобряване на живота на хората с хронични заболявания и с увреждания и за справяне със социални предизвикателства, каквото е застаряването на нашето население, като направи здравните технологии по-прецизни и ефективни при предоставянето на здравно обслужване;

АЗ.  като има предвид, че е налице широк набор от възможни приложения на ИИ и роботиката в областта на медицинското обслужване, като управление на медицинска документация и данни, извършване на повтарящи се действия (анализиране на тестове, рентгенови снимки, компютърна томография, въвеждане на данни), проектиране на лечението, цифрови консултации (като например медицински консултации, основани на личната медицинска история и общи медицински знания), виртуални медицински сестри, управление на употребата на лекарства, създаване на лекарства, прецизна медицина (тъй като генетиката и геномиката търсят мутации и връзки с болестта от информацията в ДНК), здравно наблюдение, анализ на системата на здравеопазването, както и други приложения;

АИ.  като има предвид, че достъпността не означава еднакви услуги и уреди за всички; като има предвид, че достъпността на ИИ и роботиката се основава на приобщаващо планиране и проектиране; като има предвид, че потребностите, желанията и опитът на потребителите трябва да бъдат отправна точка за проектирането;

АЙ.  като има предвид, че съществуват силни етични, психологически и юридически опасения относно автономността на роботите, очевидната липса на човешка емпатия у тях и въздействието им върху връзката между лекар и пациент, които все още не са разгледани по подходящ начин на равнище ЕС, по-специално по отношение на защитата на личните данни на пациентите, отговорността и новите икономически и трудови отношения, които ще възникнат; като има предвид, че „автономността“ като такава може да бъде характерна само за човешки същества; като има предвид, че съществува необходимост от солидна законова и етична рамка за изкуствения интелект;

АК.  като има предвид, че въвеждането на изкуствения интелект, особено в областта на здравеопазването, винаги трябва да се основава на принципа на отговорност „човекът управлява машината“;

1.Общество, подкрепяно от изкуствения интелект и роботиката

1.1.Труд в ерата на изкуствения интелект и роботиката

1.  подчертава, че автоматизацията, съчетана с изкуствен интелект, ще увеличи производителността и следователно ще увеличи производството; отбелязва, че както и при предишните технологически революции, някои работни места ще бъдат заменени, но ще бъдат създадени и нови работни места, като се преобразуват животът и работните практики; подчертава, че увеличеното използване на роботиката и ИИ следва също така да намали излагането на човека на вредни и опасни условия на труд и също така следва да спомогне за създаването на повече качествени и достойни работни места и за подобряването на производителността;

2.  настоятелно призовава държавите членки да се съсредоточат върху преквалификацията на работниците в секторите, които са най-силно засегнати от автоматизацията на задачите; подчертава, че новите образователни програми следва да се съсредоточат върху развитието на уменията на работниците, така че те да могат да се възползват от възможностите за работа в рамките на новите работни места, създадени от ИИ; насърчава разработването на програми за цифрова грамотност в училищата, разработването на приоритети за чиракуване и професионално обучение, за да се помогне на работниците да се приспособят към технологичните промени;

3.  препоръчва държавите членки заедно с участниците в частния сектор да идентифицират рисковете и да изготвят стратегии, за да се осигури разработването на подходящи програми за преквалификация и обучение за нови умения; подчертава, че самите дружества трябва да инвестират в обучение и преквалификация на действащата работна сила, за да задоволят своите потребности;

4.  подчертава, че развитието на роботиката в ЕС ще окаже силно въздействие върху промишлените отношения; счита, че това въздействие следва да бъде преодоляно по балансиран начин, така че да се насърчи повторната индустриализация и да се позволи и на работниците да се ползват от повишаването на производителността;

5.  отбелязва, че в сегашния промишлен пейзаж има деликатен баланс между собствениците и работниците; счита, че напредъкът в прилагането на ИИ в промишлеността следва да се извърши с широки консултации със социалните партньори, тъй като потенциалната промяна в броя на работещите в промишлеността изисква проактивни политики, които да помогнат на работниците да се адаптират към новите изисквания и да гарантират, че печалбите са широко споделени; отбелязва, че това изисква преосмисляне и преразглеждане на политиките на пазара на труда, схемите за социално осигуряване и данъчното облагане;

6.  настоятелно призовава държавите членки да се справят с препятствията пред навлизането на пазара на труда, например прекомерните квалификации;

7.  счита, че цифровата грамотност е един от най-важните фактори за бъдещото развитие на ИИ, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят и прилагат стратегии за обучение и преквалификация в областта на цифровите умения; отбелязва, че цифровата грамотност може да подпомогне широкото и приобщаващо участие в решенията за основаната на данни икономика и да улесни комуникацията и сътрудничеството с всички заинтересовани страни;

8.  отбелязва, че тъй като процесът ще има въздействие върху гражданите от всички възрастови групи, учебните програми трябва да бъдат адаптирани, включително чрез установяване на нови модели за обучение и използване на нови технологии за представяне на материала; подчертава, че аспектите, свързани с образованието, следва да бъдат разгледани правилно; отчита по-специално необходимостта от това цифрови умения, включително кодиране, да бъдат включени в преподаването и обучението от ранните години в училище до продължаващото през целия живот обучение;

1.2.Злонамерено използване на изкуствения интелект и основни права

9.  подчертава факта, че злонамереното или небрежно използване на ИИ би могло да застраши цифровата сигурност, физическата и обществената безопасност, тъй като ИИ би могъл да се използва за извършване на мащабни, прецизно насочени и високоефективни атаки срещу услуги на информационното общество и свързаните машини, както и за кампании за дезинформация, и в общ план да отслаби правото на хората на самоопределение; подчертава, че злонамереното или небрежно използване на ИИ може също така да представлява риск за демокрацията и основните права;

10.  призовава Комисията да предложи рамка, която да наказва практиките за манипулиране на възприемането, когато персонализираното съдържание или информационните канали водят до отрицателни чувства и изкривяване на възприемането на реалността, което може да доведе до отрицателни последици (например резултати от избори или изкривени възприятия по социални въпроси като миграцията);

11.  подчертава значението на признаването, идентифицирането и наблюдението на революционните процеси във и около развитието на ИИ; насърчава идеята научните изследвания в областта на ИИ да се съсредоточат и върху откриването на случайно или злонамерено компрометирани ИИ и роботика;

12.  настоятелно призовава Комисията да вземе предвид социалните предизвикателства, произтичащи от практиките на класиране на гражданите; подчертава, че гражданите не следва да бъдат дискриминирани според тяхното класиране и че следва да имат право на „друг шанс“;

13.  изразява голяма загриженост относно използването на приложения с ИИ, включително разпознаване по лице и глас, в програми за „емоционално наблюдение“, т.е. наблюдение на психичните състояния на работниците и гражданите, за да се увеличи производителността и да се запази социалната стабилност, понякога в съчетание със социални кредитни системи, като например вече въведените в Китай; подчертава, че тези програми са присъщо противоречащи на европейските ценности и норми, защитаващи правата и свободите на физическите лица;

2.Технологичният път към изкуствения интелект и роботиката

2.1.Научноизследователска и развойна дейност

14.  припомня факта, че Европа има водеща в световен мащаб научноизследователска общност в областта на ИИ, която представлява 32% от научноизследователските институции в областта на ИИ в световен мащаб;

15.  приветства предложението на Комисията относно програмата „Цифрова Европа“ и бюджета от 2,5 милиарда евро, заделен за изкуствения интелект, както и увеличеното финансиране по програмата „Хоризонт 2020“; разбира значението на финансирането от ЕС, което допълва бюджетите на държавите членки и на промишлеността за научни изследвания в областта на ИИ, и необходимостта от сътрудничество между публичните и частните научноизследователски програми и тези на ЕС;

16.  подкрепя оперативните цели на програмата „Цифрова Европа“ за изграждане и укрепване на основен капацитет за изкуствен интелект в Съюза, който да е достъпен за всички предприятия и публични администрации, както и за укрепване и обединяване в мрежа на съществуващите съоръжения за изпитване на и експериментиране с изкуствен интелект в държавите членки;

17.  насърчава държавите членки да развиват партньорства между множество заинтересовани страни от промишлеността и научноизследователските институти, както и съвместни центрове за високи постижения в областта на ИИ;

18.  подчертава, че научните изследвания в областта на ИИ следва да инвестират не само в технологичното и иновационното развитие на ИИ, но също така и в свързаните с ИИ социална област, етика и юридическа отговорност; счита, че всеки разгръщан модел на ИИ трябва да има етика още от етапа на проектирането;

19.  подчертава, че макар да насърчават напредъка в полза на обществото и околната среда, научните изследвания в областта на ИИ и други свързани дейности следва да се извършват в съответствие с принципа на предпазните мерки и с основните права; подчертава, че всеки, който участва в разработването, прилагането, разпространението и използването на ИИ, следва да взема предвид и да зачита човешкото достойнство, самоопределянето и благосъстоянието — както във физически, така и в психологически план — на индивида и на обществото като цяло, да предвижда потенциалните въздействия върху безопасността и да взема надлежни предпазни мерки, пропорционални на нивото на защита, включително бързото оповестяване на факторите, които могат да застрашат обществеността или околната среда;

20.  подчертава, че конкурентната научноизследователска среда също е от ключово значение за развитието на изкуствения интелект; подчертава, че е важно да се подкрепят върхови изследвания, включително фундаментални научни проекти и високорискови проекти с висока възвръщаемост, и да се насърчи създаването на европейско изследователско пространство с привлекателни условия за финансиране, мобилност и достъп до инфраструктура и технология в рамките на Съюза въз основа на принципа на отвореност към трети държави и експертен опит от страни извън Съюза, при условие че това не накърнява кибернетичната сигурност на ЕС;

21.  подчертава факта, че изследователите в ЕС продължават да печелят за труда си значително по-малко от своите колеги в САЩ и Китай и че това е известно като основна причина да напускат Европа; призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху привличането на най-добри таланти в европейските предприятия, а държавите членки — да създадат привлекателни условия;

22.  подчертава, че Европа трябва да насочи новите водещи инициативи в областта на FET(7) към изкуствения интелект, като обърне особено внимание на ориентирания към човека подход и езиковите технологии;

23.  счита, че изкуственият интелект, машинното самообучение, експоненциалното увеличаване на наличността на данните и изчисленията в облак подпомагат инициативите за научни изследвания с цел изучаване на биологията на молекулно и клетъчно равнище и насочват развитието на медицинското лечение и анализа на потоците от данни за откриване на опасности за здравето, за предвиждане на огнища на заболявания и за консултиране на пациенти; отбелязва, че техниките за извличане и навигация на данни могат да бъдат използвани за установяване на пропуски в предоставянето на грижи, както и на рискове, тенденции и модели;

24.  подчертава, че когато възникват рискове като неизбежна и неразделна част от научните изследвания в областта на ИИ, следва да се разработват и спазват строги протоколи за оценка и управление на риска, като се има предвид, че рискът от вреда не следва да е по-голям от този, който се среща в нормалния живот (т.е. хората не следва да бъдат изложени на рискове, по-големи от или допълнителни спрямо тези, на които са изложени при обичайния си начин на живот);

2.2.Инвестиции

25.  отбелязва значението на увеличаването на инвестициите в тази област, за да се запази конкурентоспособността; признава, че въпреки че по-голямата част от инвестициите и иновациите в тази област идват от предприятия от частния сектор, държавите членки и Комисията следва също така да бъдат насърчавани да продължат да инвестират в научни изследвания в този сектор и да очертават приоритетите си за развитие; приветства предложението за InvestEU и други публично-частни партньорства, които ще насърчават частното финансиране; счита, че координацията на инвестициите от частния и публичния сектор следва да се насърчава, за да се гарантира насоченост на развитието;

26.  подчертава, че инвестициите в ИИ, които могат да се характеризират със значителна несигурност, следва да бъдат допълнени с финансиране от ЕС, например от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), или пък чрез InvestEU и от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), които схеми могат да помогнат по отношение на споделянето на риска;

27.  настоятелно призовава Комисията да не допусне финансиране от ЕС на оръжеен ИИ; настоятелно призовава Комисията да изключи от финансирането от страна на ЕС дружества, които изследват и развиват изкуствено съзнание;

28.  препоръчва на Комисията да гарантира, че интелектуалната собственост върху изследванията, провеждани с финансиране от ЕС, ще остане в ЕС и в европейските университети;

2.3.Иновации, приемане от обществото и отговорност

29.  отбелязва, че всички основни технологични постижения изискват преходен период, който е необходим за по-голямата част от обществото, за да придобие по-задълбочено познаване на технологията и да я интегрира в ежедневието си;

30.  отбелязва, че бъдещето на тази технология зависи от нейното приемане от обществото и че трябва да се постави по-голям акцент върху съобщаването на ползите от нея, за да се гарантира по-добро разбиране на технологията и нейните приложения; отбелязва също така, че ако обществото не е информирано за технологиите с ИИ, ще има по-малко стремеж към иновации в този сектор;

31.  счита, че общественото приемане разчита на това как обществеността е информирана за възможностите, предизвикателствата и развитието на изкуствения интелект; препоръчва на държавите членки и на Комисията да улеснят достъпа до надеждна информация, която да помогне за преодоляване на основните опасения във връзка с ИИ и роботиката, като например неприкосновеността на личния живот, безопасността и прозрачността на процеса на вземане на решенията;

32.  приветства използването на регулаторни ограничителни режими („пясъчници“) за въвеждане, в сътрудничество с регулаторите, на новаторски нови идеи, които позволяват вграждането на предпазни механизми в технологията от самото начало, като по този начин се улеснява и насърчава навлизането ѝ на пазара; подчертава необходимостта от въвеждане на специфични за ИИ регулаторни ограничителни режими за изпитване на безопасното и ефективно използване на технологии с ИИ в реална среда;

33.  отбелязва, че за по-голямо обществено приемане на изкуствения интелект трябва да се гарантира, че използваните системи са безопасни и сигурни;

34.  отбелязва, че ИИ и езиковите технологии могат да предоставят важни приложения за насърчаване на единството на Европа в нейното многообразие: автоматизирани преводи, разговорни агенти и лични асистенти, интерфейси на говорими езици за роботи и интернет на нещата, интелигентни анализи, автоматизирана идентификация на онлайн пропаганда, фалшиви новини, и на реч на омраза;

2.4.Условия за подкрепа: свързаност, достъпност на данните и високопроизводителни изчислителни технологии, инфраструктура за изчисления в облак

35.  подчертава, че интеграцията на роботиката и свързаните с ИИ технологии в рамките на икономиката и обществото изисква цифрова инфраструктура, която предоставя универсална свързаност;

36.  подчертава, че свързаността е предпоставка за включването на Европа в обществото на гигабитов интернет, а ИИ е ясен пример за експоненциален растеж на търсенето на висококачествена, бърза, сигурна и широко разпространена свързаност; счита, че Съюзът и държавите членки следва да продължат да насърчават мерки за стимулиране на инвестициите в мрежите с много голям капацитет в ЕС и достъпа до тях;

37.  подчертава, че бързото, безопасно и сигурно развитие на 5G е от съществено значение, за да се гарантира, че Съюзът може да извлече всички ползи от ИИ при защита от заплахи за киберсигурността, като позволи да се подновят и развият сектори и услуги, които са гръбнакът на европейската икономика, и да се подкрепи появата на нови услуги, производство и пазари, което е от съществено значение за гарантирането на нови работни места и високо равнище на заетост;

38.  припомня, че наличието на висококачествени и значими данни е от съществено значение за реалната конкурентоспособност на промишлеността в областта на ИИ, и призовава публичните органи да гарантират начини за изготвяне, обмен и управление на данни, като превърнат публичните данни в общо благо, като същевременно се защитават неприкосновеността на личния живот и чувствителните данни;

39.  подчертава значението на качеството на данните, използвани за задълбочено машинно учене; отбелязва, че използването на нискокачествени, неактуални, непълни или неточни данни може да доведе до лоши прогнози, както и до дискриминация и пристрастност;

40.  счита, че новият набор от правила, уреждащи свободното движение на нелични данни в Съюза, дава възможност все повече данни да бъдат на разположение за иновациите, основани на данни, което улеснява МСП и стартиращите предприятия при разработването на иновативни услуги, основани на ИИ, и за навлизането им на нови пазари, като същевременно позволява на гражданите и предприятията да се възползват от по-добри продукти и услуги;

41.  отбелязва, че ИИ има потенциал да увеличи ефективността, комфорта и благосъстоянието в много сектори, ако утвърдените заинтересовани страни в промишлеността си сътрудничат с разработчиците на ИИ; освен това отбелязва, че голям обем от данни, които не са от личен характер, понастоящем са на разположение на заинтересованите страни и чрез партньорства могат да се използват за увеличаване на тяхната ефективност; счита, че за да се превърне това в реалност, сътрудничеството между потребителите и разработчиците на ИИ е необходимо предварително условие;

42.  подчертава значението на оперативната съвместимост и точността на данните, за да се гарантират високо равнище на надеждност и стандарти за сигурност в новите технологии;

43.  счита, че успехът на приложенията с ИИ, които са съобразени с потребителите в ЕС, често изисква задълбочено познаване на местните пазари, както и достъп до и използване на подходящи местни данни за обучение на наборите от данни, изпитването и валидирането на системите, особено в секторите, свързани с обработка на естествени езици; призовава държавите членки да насърчават наличието на висококачествени, оперативно съвместими и отворени данни, които са на разположение както на публичния сектор, така и на частни лица;

44.  изтъква необходимостта да се гарантира максимална съгласуваност с политиката на ЕС относно големите информационни масиви;

45.  приветства мерките за улесняване и подкрепа на обмена и споделянето на данни през границите;

46.  отбелязва, че понастоящем споделянето на данни е далеч под потенциала си и не се използват достатъчно големи количества данни;

47.  признава, че съществува нежелание да се споделят данни, и подчертава необходимостта от действия за насърчаване на това; отбелязва, че липсата на общи стандарти играе също важна роля за способността за споделяне на данни;

48.  приветства регламенти като Регламента за свободното движение на данни и значението, което той има в области като ИИ, за да се позволят по-ефективни и ефикасни процеси;

49.  признава, че е необходимо да се въведат по-големи пазарни стимули, за да се насърчи достъпът до и споделянето на данни; отбелязва риска, който откритостта на данните поражда преди всичко за инвестициите в данни;

50.  призовава за по-голяма яснота относно правилата за притежание на данни и действащите правни рамки; отбелязва, че регулаторната несигурност е довела до прекалено предпазливи отговори от страна на промишлеността;

51.  подчертава значението на европейските инициативи в областта на изчисленията в облак и високопроизводителните изчисления, които допълнително ще подобрят разработването на алгоритми за задълбочено машинно обучение и обработката на големи информационни масиви; изразява твърдо убеждение, че за да бъдат тези инициативи успешни и уместни за развитието на ИИ, инфраструктурата трябва да бъде отворена както за публични, така и за частни субекти, установени в Съюза и другаде, и да бъде регламентирана от минимално ограничаващи критерии за достъп;

52.  приветства създаването на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии; подчертава, че суперизчисленията и инфраструктурата за данни са от съществено значение за осигуряването на конкурентна иновационна екосистема за разработването на технологии и приложения с ИИ;

53.  подчертава, че изчисленията в облак играят ключова роля в стимулирането на възприемането на ИИ; подчертава, че достъпът до услуги в облак позволява на частни дружества, обществени институции, изследователски и академични институции и потребители да развиват и използват ИИ по ефикасен и икономически жизнеспособен начин;

3.Промишлена политика

54.  припомня, че макар в областта на ИИ и роботиката вече да има отдавна установени промишлени приложения, напредъкът в тази област се разраства и включва широки и разнообразни приложения във всички човешки дейности; счита, че всяка регулаторна рамка трябва да включва гъвкавост, която да позволява иновации и свободно разработване на нови технологии и употреби на ИИ;

55.  подчертава, че определянето на обхвата и приложенията на ИИ следва да бъде резултат от процес на проектиране, воден от потребностите и ръководен от принципи, които отчитат предвидения резултат и най-добрия път за постигането му от икономическа и социална гледна точка; счита, че наличието на ясни политики на всички етапи на развитие ще доведе до подходящо за целта изпълнение и справяне с рисковете и недостатъците;

56.  препоръчва използването и популяризирането на публично-частни партньорства, за да се търсят решения на ключови предизвикателства като изграждане на екосистема за данни, улесняване на достъпа до данни и тяхното споделяне и разпространение, като същевременно се защитава правото на хората на неприкосновеност на личния живот;

57.  подчертава, че сериозно предизвикателство за бъдещето на системите с ИИ е непоследователното качество на технологията за производство на софтуер, и поради това подчертава, че съществува голяма потребност от стандартизиране на изграждането и използването на системите с ИИ;

58.  отбелязва работата, която се извършва в световен мащаб, и признава необходимостта от проактивна работа с партньорите, особено с ОИСР и Г-20, в определянето на посоката, в която се движи този сектор, за да се гарантира, че ЕС продължава да бъде конкурентоспособен и гарантира равен достъп на нациите, както и споделяне на ползите от развитието на ИИ възможно най-широко;

59.  отбелязва със загриженост, че редица неевропейски дружества и други субекти от трети държави все повече използват прогностични модели, основани на ИИ, за предоставяне на услуги и извличане на добавена стойност на пазарите на ЕС, особено на местно равнище, както и за наблюдение и евентуално влияние върху политическите настроения, като по този начин представляват потенциални заплахи за технологичния суверенитет на гражданите на ЕС;

60.  подчертава, че публичната подкрепа за ИИ следва да се съсредоточи върху онези стратегически сектори, в които промишлеността на ЕС има най-големи възможности да играе водеща роля на световно равнище и които имат добавена стойност в общ интерес на обществото;

3.1.Приоритетни сектори

3.1.1.Публичен сектор

61.  подчертава, че в публичния сектор могат да се извлекат редица ползи от ИИ и роботиката, и приветства увеличаването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира, че те се развиват успешно;

62.  подчертава, че държавите членки също следва да инвестират в образователни програми и програми за обучение в областта на ИИ, за да подпомогнат служителите в публичния сектор при въвеждането на ИИ и роботиката за използване; отбелязва, че следва да бъдат проведени и информационни кампании за гражданите, които ще използват услугите на публичния сектор, предоставяни от системи с ИИ и роботика, за да се успокоят страховете им от загуба на контрол над личните им данни и за да се създаде доверие;

63.  подчертава, че информацията от публичния сектор представлява изключителен източник на данни, който може да спомогне за бързия напредък и за създаването на нова стратегия за внедряване на нови цифрови технологии, особено на изкуствения интелект;

64.  счита, че приемането на надежден изкуствен интелект от страна на публичния сектор може решително да подкрепи реформата на публичната администрация при вземането на решения и подобряването на обществените услуги, както и да засили широкото възприемане на ИИ в други сектори;

65.  признава използването на автоматизация на роботизирани процеси и въздействието, което тя оказва върху подобряването на процесите в публичния сектор; отбелязва нейната оперативна съвместимост със старите системи;

66.  изисква държавите членки да водят тази дигитална трансформация, като се позиционират като основни отговорни потребители и купувачи на технология с ИИ; подчертава, че в този контекст държавите членки трябва да адаптират своите политики в областта на данните, включително, наред с други свързани въпроси, по отношение на събирането на публични данни, използването, хранилищата или анотациите, за да позволят внедряването на ИИ във всички публични сектори;

67.  подчертава необходимостта от включване на обществеността в процеса на разработване на ИИ; поради това призовава Комисията да публикува всички алгоритми, инструменти и технологии, финансирани или съфинансирани от обществеността, като отворен код;

68.  счита, че ИИ ще бъде голям актив по отношение на прилагането на принципа на еднократност, който позволява комбинирането на бази данни и информация от различни източници, като по този начин се улеснява взаимодействието на гражданите с публичните администрации;

69.  призовава Комисията да гарантира защитата на гражданите от системите с ИИ за вземане на решения по класиране в публичните администрации, подобни на планираните за използване в Китай;

3.1.2.Здравеопазване

70.  подчертава, че човешкият контакт представлява ключов аспект на грижата за човека;

71.  отбелязва, че ИИ и роботиката носят потенциални ползи в сектора на полагането на грижи, тъй като продължителността на живота се увеличава, например помагайки на лекарите и медицинските сестри да имат повече време за дейности с висока стойност (като взаимодействие с пациенти);

72.  отбелязва въздействието, което ИИ вече е оказал върху благосъстоянието, превенцията, диагностиката, изследванията, и големия му потенциал за проектиране на персонализирани грижи; счита, че това в крайна сметка води до по-устойчива, ефикасна и основана на резултатите екосистема на здравеопазването;

73.  отбелязва, че когато ИИ е съчетан с диагностициране от човека, процентът на грешки е значително по-нисък, в сравнение с диагностициране само от страна на лекарите(8);

74.  подчертава, че използването на данни в здравния сектор трябва да се наблюдава внимателно и етично и не трябва по никакъв начин да възпрепятства достъпа до социална закрила или застраховане;

75.  счита, че когато се използва ИИ в имплантирани медицински изделия, носителят следва да има право да проверява и променя изходния код, използван в изделието;

76.  следва да се обърне специално внимание на използването на големи информационни масиви в здравеопазването, с цел да се увеличат максимално възможностите, които те могат да създадат – например подобряване на здравето на отделните пациенти, както и на резултатността на системите за обществено здравеопазване на държавите членки – без да се занижават етичните стандарти и без да се застрашава неприкосновеността на личния живот или безопасността на гражданите;

77.  подчертава обаче, че съществуващата система за одобрение на медицинските изделия може да не е подходяща за технологиите в областта на ИИ; призовава Комисията да следи отблизо напредъка по тези технологии и при необходимост да предложи промени в регулаторната рамка, за да установи рамката за определяне на съответната отговорност на потребителя (лекар/специалист), производителя на технологичното решение и здравното заведение, което предлага лечението; подчертава, че юридическата отговорност за причинени вреди е основен проблем в сектора на здравеопазването, когато се отнася за използването на ИИ; поради това подчертава необходимостта да се гарантира, че потребителите няма да бъдат принудени винаги да подкрепят диагностичното решение или лечение, предложено от технологичен инструмент, поради страх да не бъдат съдени за вреди, ако въз основа на своята информирана професионална преценка те трябва да стигнат до заключения, които се разминават дори частично;

78.  призовава държавите членки и Комисията да увеличат финансирането за свързаните със здравето технологии в областта на ИИ в публичния и в частния сектор; приветства във връзка с това декларацията за сътрудничество, подписана от 24 държави – членки на ЕС, и от Норвегия, с цел да се увеличи въздействието на инвестициите в ИИ на европейско равнище; призовава държавите членки и Комисията да обмислят дали програмите за обучение на медицинския и здравния персонал не следва да бъдат актуализирани и стандартизирани навсякъде в Европа, за да се гарантират високи равнища на експертен опит и равни условия за държавите членки по отношение на знанието и използването на най-напреднали технологични инструменти в областта на роботизираната хирургия, биомедицината и основаната на изкуствения интелект образна диагностика в биомедицината;

79.  призовава Комисията да работи по стратегии и политики, които да могат да поставят ЕС като световен лидер в нарастващия сектор на технологиите в областта на здравеопазването, като същевременно гарантират, че пациентите имат достъп до безпроблемна и ефективна медицинска помощ;

80.  признава, че по-добрата диагностика би могла да спаси живота на милиони хора, тъй като според Световната здравна организация 89% от случаите на преждевременна смърт в Европа са причинени от незаразни болести;

81.  насърчава приноса, който ИИ и роботиката осигуряват за иновациите в превантивните, клиничните и рехабилитационните практики и техники в здравния сектор, като особено внимание се обръща на ползата за пациентите с увреждания;

82.  признава, че увеличеното използване на датчици в областта на роботиката разшири обхвата на полагането на грижи и дава възможност на пациентите да получават по-персонализирано лечение и услуги, както и да получават грижи дистанционно, от собствените си домове, като същевременно се генерират по-значими данни;

83.  признава, че според проучването на Евробарометър от май 2017 г.(9) понастоящем гражданите на ЕС все още се чувстват дискомфортно поради идеята за използване на роботи в ежедневните здравни грижи; призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии и комуникационни кампании за повишаване на осведомеността относно ползите от ежедневното използване на роботи; отбелязва по-специално амбицията на японската стратегия за роботите;

3.1.3.Енергетика

84.  отбелязва, че ИИ позволява на доставчиците на енергия да преминат от превантивна поддръжка на активите към поддръжка, основана на прогнози, както и да постигнат по-ефективно производство на енергия чрез подобряване на надеждността по-специално на възобновяемите енергийни източници и чрез определяне на най-ефективните местоположения за нови съоръжения, като по този начин се гарантира по-добро управление на оптимизацията на потреблението;

85.  признава, че по-точните данни, получени от ИИ относно потенциала на производството на възобновяема енергия, ще създадат по-голяма сигурност на инвестициите за предприятията и физическите лица, като по този начин ще ускорят прехода към енергия от възобновяеми източници и ще допринесат за дългосрочната стратегия на Съюза за неутрална по отношение на климата икономика;

86.  отбелязва, че решения, включващи датчици, вече се използват за управление на потреблението на енергия в домовете и че това е довело до значителни икономии на енергия и парични средства;

87.  приветства потенциала на ИИ за моделиране, определяне и смекчаване на въздействието на човешката дейност върху климата; отбелязва, че макар че повишената дигитализация носи и нови енергийни потребности, тя може също така да доведе до повишена ефективност в енергоемките сектори и да осигури по-добро разбиране на процесите, което води до тяхното подобряване;

88.  подчертава, че с по-дигитализиран енергиен сектор енергийните мрежи стават по-големи и по-изложени на киберзаплахи; призовава държавите членки и Комисията да придружат цифровата трансформация в секторите на енергетиката с мерки като изкуствен интелект, подобряващи киберсигурността;

3.1.4.Транспорт

89.  приветства способността на ИИ и роботиката значително да подобрят нашите транспортни системи чрез въвеждането на автономни влакове и моторни превозни средства; призовава за повече научни изследвания и инвестиции в тази област, за да се гарантира нейното безопасно и ефективно развитие; подчертава огромните възможности както за големите технологични дружества, така и за МСП;

90.  отбелязва, че чрез намаляването на човешките грешки в транспортния сектор системата може потенциално да стане по-ефективна, с по-малко на брой произшествия, благодарение на по-голяма яснота в преценката и на прогнозното естество на технологията, с по-малко закъснения, със способността за картографиране на моделите на движение и за експлоатация на услугите по график, и по-големи икономии, при по-малко свързани с водачите грешки и рационализирани вътрешни процеси;

91.  отбелязва, че разпространението на автономните превозни средства в бъдеще създава рискове за неприкосновеността на личните данни и технически неизправности и ще прехвърли отговорността от водача към производителя, което ще наложи застрахователните дружества да променят начина, по който включват риска в подписваческата си дейност;

92.  отбелязва, че гласовата комуникация все повече се използва при взаимодействие с превозни средства и транспортни системи, но тези функции са достъпни само на няколко европейски езика, и затова следва да се гарантира, че всички европейци могат да използват тези възможности на майчиния си език;

3.1.5.Селско стопанство и верига за доставки на храни

93.  отбелязва, че ИИ има потенциала да катализира революционна трансформация на сегашната продоволствена система към по-разнообразен, устойчив, регионално адаптиран и здравословен модел за бъдещето;

94.  отбелязва, че ИИ може да играе основна роля в усилията за спомагане за справяне с проблемите на продоволствената сигурност, за предсказване на огнища на глад и хранителни болести, за намаляване на загубата на храни и отпадъците и за подобряване на устойчивото управление на земите, водите и други екологични ресурси от решаващо значение за здравето на екосистемите;

95.  подчертава, че ИИ може да се намеси в критичните точки по веригата на добавената стойност на продоволствената система от производството до потреблението и да подобри способността ни да променяме из основи начина, по който произвеждаме, преработваме и купуваме храна, чрез по-добре информирани практики за планиране на земеползването;

96.  отбелязва, че ИИ може да подобри управлението на ресурсите и ефективността на вложените ресурси, да помогне за намаляване на отпадъците след прибиране на реколтата и да повлияе върху избора на потребление;

97.  отбелязва, че ИИ под формата на прецизно земеделие има потенциал революционно да трансформира производството в селското стопанство, както и по-широкото управление на земите, чрез подобряване на планирането на земеползването, прогнозиране на промените в земеползването и наблюдение на здравето на културите, като в същото време има потенциал да преобразува прогнозирането на екстремни метеорологични събития;

98.  отбелязва, че ИИ може радикално да промени доставките на влагани вещества, контролирането на вредителите и управлението на стопанствата, да повлияе на земеделските практики, да промени начина, по който се доставят застрахователните продукти, и да помогне за предвиждането и избягването на бъдещи огнища на глад и тежко остро недохранване;

99.  отбелязва, че ИИ може да доведе до по-добри решения относно начина на управление на земеделските системи и стимулиране на разработването на системи за подпомагане на вземането на решения и препоръки чрез подобряване на ефективността и здравето на стопанствата;

3.1.6.Киберсигурност

100.  отбелязва, че киберсигурността е важен аспект на ИИ, особено предвид предизвикателствата, свързани с прозрачността на ИИ на високо равнище; счита, че технологичната перспектива, включваща одитиране на изходния код и изисквания за прозрачност и отчетност, следва да бъде допълнена от институционален подход, който да се занимава с предизвикателствата на въвеждането на ИИ, разработен в други държави, на единния пазар на ЕС;

101.  призовава за бързото прилагане на Акта за киберсигурността; отбелязва, че разработването на схеми на ЕС за сертифициране следва да гарантира по-устойчиво развитие и внедряване на безопасни системи с ИИ и роботизирани системи;

102.  счита, че ИИ може да бъде едновременно заплаха за киберсигурността и инструмент за борба с кибератаките; счита, че Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност (ENISA) следва да изготви план за действие относно киберсигурността в областта на ИИ, който следва да оценява и да се занимава със заплахите и слабостите, специфични за ИИ;

103.  подчертава значението на укрепването на промишлената база като стратегически компонент на сигурното развитие на ИИ; подчертава, че за да се гарантира амбициозно равнище на киберсигурност, защита на данните и надеждни услуги в областта на ИКТ, Европа трябва да инвестира в своята технологична независимост; подчертава неотложната необходимост ЕС да разработи собствена инфраструктура, центрове за данни, системи за изчислителни облаци и компоненти като графични процесори и чипове;

104.  отбелязва, че тъй като ИИ се развива и хакерите стават по-усъвършенствани, ще бъде наложително да има силни решения за киберсигурността;

105.  признава, че прилагането на решения на ИИ в киберсигурността ще позволи прогнозиране, предотвратяване и смекчаване на заплахите;

106.  подчертава, че докато ИИ ще може да осигури по-голямо покритие за откриването на заплахи, е наложително човешкото тълкуване на тези заплахи, за да се установи дали те са истински или не;

107.  призовава Комисията да проучи използването на базирани на блокови вериги приложения за киберсигурност, които подобряват устойчивостта, доверието и стабилността на инфраструктурите за ИИ чрез модели за криптиране на данни без посредничество; призовава Комисията да проучи възможността за възнаграждаване на гражданите за техните данни чрез жетони;

108.  призовава Комисията да укрепи капацитета за киберсигурност чрез допълнително обединяване и координиране на усилията в цяла Европа;

3.1.7.МСП

109.  признава значението на МСП за успеха на ИИ; приветства инициативата на Комисията за създаване на платформа за ИИ по заявка, която ще стимулира трансфера на технологии и ще катализира растежа на стартиращи предприятия и МСП; призовава Комисията да насърчава цифрови иновационни центрове за ИИ, които да не водят до създаването на допълнителни административни слоеве, а да се съсредоточават върху ускоряване на инвестициите в проекти, доказали своята ефективност;

110.  отбелязва, че разходите за инвестиране в ИИ водят до големи пречки за навлизане на МСП; признава, че широкото приемане на ИИ от потребителите би премахнало риска от тази инвестиция за МСП;

111.  подчертава необходимостта от насърчаване на приемането на ИИ от страна на МСП, както и насърчаването на потребителите да го използват;

112.  подчертава значението на целеви мерки, за да се гарантира, че МСП, както и стартиращите предприятия, са в състояние да приемат и да се възползват от технологиите с ИИ; счита, че оценките на въздействието на новото законодателство на ЕС върху технологичното развитие на ИИ следва да бъдат задължителни и че такива оценки на въздействието следва да бъдат обмислени и на национално равнище;

113.  подчертава, че ИИ може да създаде възможности за МСП, но също така да увеличи влиянието на големите лидери във въвеждането и големите разработчици; посочва следователно, от гледна точка на конкуренцията, необходимостта да се гарантира правилна оценка и разглеждане на новите изкривявания;

4.Правна рамка за изкуствения интелект и роботиката

114.  призовава Комисията, с оглед на насърчаването на регулаторна среда, която да е благоприятна за развитието на ИИ и да съответства на принципа на по-доброто регулиране, редовно да прави преоценка на действащото законодателство, за да гарантира, че то е пригодно към целта си по отношение на ИИ, като същевременно се зачитат основните ценности на ЕС, и за да се стреми да изменя или да замества нови предложения, когато е доказано, че това не е така;

115.  приветства създаването на основани на участието платформи относно ИИ, които да позволяват на гражданите да бъдат успешно изслушвани и да взаимодействат с правителствата, като правят предложения, включително чрез основани на участието бюджети и други инструменти на пряката демокрация; подчертава, че проектите „отдолу нагоре“ могат да насърчават участието на гражданите и да помагат на хората да вземат информирани решения по по-ефективен и демократичен начин;

116.  отбелязва, че ИИ е понятие, обхващащо широк спектър от продукти и приложения, от автоматизация, алгоритми и тесен изкуствен интелект до общ изкуствен интелект; счита, че към всеобхватен закон или регламент относно ИИ следва да се подхожда внимателно, тъй като секторното регулиране може да осигури политики, които са достатъчно общи, но и усъвършенствани до равнището, на което те са значими за промишления сектор;

117.  подчертава, че политическата рамка трябва да бъде разработена така, че да насърчава развитието на всички видове ИИ, а не само на системите за дълбоко машинно обучение, които изискват огромно количество данни;

4.1.Вътрешен пазар за изкуствен интелект

118.  подчертава значението на принципа на взаимното признаване при трансграничното използване на интелигентни стоки, включително роботи и роботизирани системи; припомня, че когато е необходимо, изпитването, сертифицирането и безопасността на продуктите следва да гарантират, че някои стоки са безопасни по проектиране и по подразбиране; в този контекст отбелязва значението и на работата по етичните аспекти на ИИ;

119.  подчертава, че законодателството на ЕС, свързано с изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар, следва да премахне пречките пред разгръщането на ИИ; призовава Комисията да оцени дали е необходимо да се актуализират политическите и регулаторните рамки, за да се изгради единен европейски пазар за ИИ;

120.  признава, че технологиите в областта на роботиката и ИИ намират все по-голямо приложение в автономните превозни средства, например автономните автомобили и дроновете за граждански цели; отбелязва, че някои държави членки са в процес на изготвяне и приемане на законодателство или обмислят законодателство в тази конкретна област, което би могло да доведе до разнообразие от национални закони, възпрепятстващо разработването на автономни превозни средства; поради това призовава за единен набор от правила на Съюза, с които да се постигне точният баланс между интересите и потенциалните рискове за ползвателите, предприятията и другите засегнати страни, като същевременно се избягва свръхрегулирането в областта на роботиката и системите с ИИ;

121.  настоятелно призовава държавите членки да модернизират своите системи за професионално обучение и образование, за да се вземат предвид научният прогрес и развитията в областта на ИИ, в съответствие с Директивата за проверка на пропорционалността(10) и Директивата за професионалните квалификации(11), и да направят професионалните услуги в ЕС конкурентоспособни в световен мащаб през следващите десетилетия;

122.  подчертава, че ИИ се прилага за редица сектори, в които стандартизацията е от голямо значение, например интелигентното производство, роботиката, автономните превозни средства, виртуалната реалност, здравеопазването и анализа на данни, и счита, че стандартизацията за ИИ в целия ЕС ще насърчи иновациите и ще гарантира висока степен на защита на потребителите; признава, че макар да съществуват значителен брой стандарти по въпроси като безопасността, надеждността, оперативната съвместимост и сигурността, е необходимо допълнително да се насърчат и разработят общи стандарти за роботиката и ИИ и това следва да бъде част от приоритетите на Съюза; призовава Комисията, в сътрудничество с органите по стандартизация на ЕС, да продължи да се ангажира проактивно с международните органи по стандартизация за подобряване на стандартите в тази област;

123.  припомня, че редица аспекти на политиката, които са от значение за услугите, базирани на ИИ, включително правилата за защита на потребителите и политиката в областта на етиката и отговорността, са обхванати от съществуващата регулаторна рамка за услугите, а именно Директивата за услугите(12), Директивата за професионалните квалификации и Директивата за електронната търговия(13); подчертава в този контекст, че хората трябва винаги да носят крайната отговорност за вземането на решения, особено за професионални услуги, като медицинските, правните и счетоводните професии; счита, че е необходимо да се обмисли дали е необходим надзор от квалифициран специалист с оглед на защитата на легитимните цели от обществен интерес и на предоставянето на висококачествени услуги;

124.  признава значението на подобряването на цифровите услуги, например виртуални асистенти, чатботове и виртуални служители, което води до безпрецедентна оперативна ефективност, като същевременно надлежно отчита необходимостта от разработване на ориентиран към човека и пазарно ориентиран ИИ, за да се изготвят по-добри и по-надеждни решения с оглед на ограниченията на автономността на ИИ и роботиката;

4.2.Лични данни и неприкосновеност на личния живот

125.  подчертава, че трябва да се гарантира високо равнище на безопасност, сигурност и неприкосновеност на личния живот по отношение на данните, използвани за комуникация между хората и роботите и изкуствения интелект; следователно призовава Комисията и държавите членки да интегрират принципите за сигурност и защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането в своите политики, свързани с роботиката и изкуствения интелект;

126.  отново заявява, че правото на защита на личния живот и правото на защита на личните данни, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права и в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се прилагат за всички области на роботиката и изкуствения интелект и че правната уредба на Съюза за защита на данните трябва да се спазва изцяло; подчертава отговорността на проектантите на системи за роботика и изкуствен интелект за разработване на продуктите по такъв начин, че да бъдат безопасни, сигурни и подходящи за целта и да следват процедурите за обработка на данни в съответствие с действащото законодателство, поверителността, анонимността, справедливото третиране и справедливия процес;

127.  призовава Комисията да гарантира, че всяко законодателство на Съюза относно изкуствения интелект включва мерки и правила, които отчитат бързото технологично развитие в тази област, за да се гарантира, че законодателството на Съюза не изостава от кривата на технологичното развитие и разгръщане; подчертава необходимостта такова законодателство да съответства на правилата за неприкосновеност на личния живот и защита на данните; призовава за преглед на правилата, принципите и критериите по отношение на използването на камери и датчици в роботите и по отношение на изкуствения интелект в съответствие с правната рамка на Съюза за защита на данните;

128.  призовава Комисията да гарантира, че всяка бъдеща регулаторна рамка на ЕС относно ИИ осигурява неприкосновеността на личния живот и поверителността на съобщенията, защитата на личните данни, включително принципите на законосъобразност, справедливост и прозрачност, защитата на данните още при проектирането и по подразбиране, ограничаването на целите, ограничаването на съхранението, точността и свеждането до минимум на данните, при пълно спазване на законодателството на Съюза за защита на данните, както и на сигурността, личната безопасност и други основни права, като например правото на свобода на изразяване на мнение и на информация;

129.  подчертава, че правото на неприкосновеност на личния живот трябва винаги да бъде зачитано и лицата не трябва да бъдат конкретно идентифицирани; подчертава, че разработчикът на ИИ следва винаги да има ясно, недвусмислено и информирано съгласие и че проектантите в областта на ИИ имат отговорността да изготвят и спазват процедури за валидно съгласие, поверителност, анонимност, справедливо третиране и справедлив процес; подчертава, че проектантите трябва да удовлетворяват всички искания за унищожаване на свързани данни и за отстраняването им от всички набори от данни;

130.  припомня, че в Регламент (EС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно рамка за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз(14) се посочва, че „ако напредъкът в технологичното развитие направи възможно превръщането на анонимизираните данни в лични данни, тези данни трябва да се третират като лични данни и Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД)(15) трябва да се прилага съответно“;

4.3.Отговорност

131.  приветства инициативата на Комисията за създаване на експертна група за отговорността и новите технологии, която да предостави на ЕС експертен опит относно приложимостта на Директивата за отговорността за продуктите(16) към традиционните продукти, новите технологии и новите обществени предизвикателства (подгрупа по Директивата за отговорността за продуктите) и да подпомогне ЕС при разработването на принципи, които могат да служат за насоки за евентуални адаптации на приложимите закони на равнището на ЕС и на национално равнище по отношение на новите технологии (подгрупа по новите технологии);

132.  при все това изразява съжаление, че през настоящия парламентарен мандат не беше представено законодателно предложение, което забавя актуализирането на правилата за отговорност на равнището на ЕС и застрашава правната сигурност в целия ЕС в тази област както за търговците, така и за потребителите;

133.  отбелязва, че инженерите в областта на ИИ или дружествата, които ги наемат на работа, следва да продължават да носят отговорност за социалните последствия и последствията за околната среда и здравето на човека, до които системите с ИИ и роботиката може да доведат по отношение на настоящото и бъдещите поколения;

4.4.Защита и овластяване на потребителите

134.  подчертава, че доверието на потребителите е от съществено значение за развитието на ИИ и че системите, основани на ИИ, се занимават с все повече и повече потребителски данни, което ги превръща в основни цели за кибератаки; подчертава също така факта, че ИИ трябва да функционира по начин, който не е в ущърб на гражданите и потребителите, и счита, че следователно трябва да се осигури целостта на данните и алгоритмите, на които той разчита;

135.  счита, че технологиите в областта на ИИ, разработени както за производство, така и за индивидуална употреба, следва да подлежат на проверки за безопасност на продуктите от страна на органите за надзор на пазара и да спазват правилата за защита на потребителите, като се гарантират, когато е целесъобразно, минимални стандарти за безопасност и се преодолява рискът от произшествия, произтичащи от взаимодействието с хора или от работата в близост до тях; счита, че въпросите, свързани с етиката, защитата на данните, включително данните на трети страни и личните данни, гражданската отговорност и киберсигурността, следва да бъдат разглеждани във всяка политика в областта на ИИ;

4.5.Права върху интелектуалната собственост

136.  припомня своята гореспомената резолюция от 16 февруари 2017 г., в която отбелязва, че не съществуват правни разпоредби, които да се прилагат конкретно за роботиката, но че съществуващите правни режими и доктрини могат лесно да се приложат към роботиката, въпреки че изглежда, че някои аспекти изискват специално разглеждане; повтаря отправения в тази резолюция призив към Комисията да подкрепи хоризонтален и неутрален от технологична гледна точка подход към интелектуалната собственост, приложим към различните сектори, в които може да се използва роботиката;

137.  приветства в това отношение съобщението на Комисията до институциите относно насоки за някои аспекти на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно упражняването на права върху интелектуалната собственост(17) (COM(2017)0708), но подчертава необходимостта от наблюдение на целесъобразността и ефективността на правилата за правата върху интелектуалната собственост, които ще уреждат развитието на ИИ; подчертава в този контекст значението на проверките за пригодност;

5.Етични аспекти

138.  счита, че действията и приложенията за изкуствен интелект следва да бъдат в съответствие с етичните принципи и съответното национално право, право на Съюза и международно право;

139.  призовава за създаването на етична харта на най-добрите практики за ИИ и роботиката, която дружествата и експертите следва да следват;

140.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават тясното и прозрачно сътрудничество между публичния и частния сектор и академичните среди, което да засили обмена на знания, и да насърчават образованието и обучението на проектантите по отношение на етичните аспекти, безопасността и зачитането на основните права, както и на потребителите относно използването на роботиката и изкуствения интелект, със специален акцент върху сигурността и неприкосновеността на данните;

141.  призовава Комисията да гарантира, че приложенията, основаващи се на ИИ, не следва да използват данни, събрани от различни източници, без първо да получават съгласието на субекта на данните; призовава Комисията да създаде рамка, която да гарантира, че съгласието, дадено от субекта на данните, ще генерира данни само за предвидените цели;

142.  призовава Комисията да зачита правото на гражданите на живот извън интернет и да гарантира, че няма дискриминация на гражданите, за които няма записани данни;

5.1.Ориентирана към човека технология

143.  подчертава, че трябва да са налице етични правила, за да се гарантират развитието на ИИ, ориентирано към човека, отчетността и прозрачността на системите за вземане на решения въз основата на алгоритми, ясните правила за отговорност и справедливостта;

144.  приветства инициативата на Комисията за създаване на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект, както и мрежата на алианса на ИИ на ЕС, с цел да се изготвят етични насоки за ИИ; отправя искане към Комисията да гарантира възможно най-голямото приемане на тези етични насоки от страна на промишлеността, академичните среди и публичните органи; препоръчва държавите членки да включат насоките в своите национални стратегии за ИИ и да разработят реални структури за отчетност за секторите и правителствата, тъй като те проектират и разгръщат ИИ;

145.  счита, че непрекъснатото проследяване на прилагането на етичните насоки за ИИ и въздействието му върху развитието на ориентиран към човека ИИ е от съществено значение; отправя искане към Комисията да анализира дали доброволните етични насоки са достатъчни, за да гарантират, че приобщаващото, етично внедряване на ИИ не създава икономически и социални различия в обществата на ЕС, и да предложи, ако е необходимо, регулаторни и политически мерки;

146.  отбелязва последните събития в наблюдението на и адаптирането към поведенческите анализи; призовава Комисията да разработи етична рамка, която да ограничи тяхното използване; настоятелно призовава Комисията да повиши осведомеността и да стартира информационна кампания за ИИ и използването му по отношение на поведенчески анализи;

5.2.Интегрирани ценности в областта на технологиите – етика още на етапа на проектирането

147.  посочва, че насочващата етична рамка следва да се основава на принципите за действие в най-добрия интерес на ползвателите, непричиняване на вреди на ползвателите, автономност и справедливост, на принципите и ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права, като човешко достойнство, равенство, справедливост и равнопоставеност, недопускане на дискриминация, информирано съгласие, защита на личния и семейния живот и на данните, както и на другите основополагащи принципи и ценности на правото на Съюза, като недопускане на стигматизиране, прозрачност, автономност, индивидуална отговорност и социална отговорност, и на съществуващите етични практики и кодекси;

148.  счита, че Европа трябва да бъде лидер в световен мащаб чрез разгръщането само на етично интегриран ИИ; подчертава, че за да се постигне това, трябва да се гарантира управлението на етиката в областта на ИИ на различни равнища; препоръчва на държавите членки да създадат органи за мониторинг и надзор на етиката на ИИ и да насърчат дружествата, разработващи ИИ, да създадат съвети по етика и да разработят етични насоки за своите разработчици на ИИ;

149.  подчертава, че европейските стандарти за ИИ трябва да се основават на принципите на цифровата етика, човешкото достойнство, зачитането на основните права, защитата на данните и сигурността, като по този начин се допринася за изграждането на доверие сред потребителите; подчертава значението на използването на потенциала на ЕС за създаване на силна инфраструктура за системи с ИИ, основаващи се на високи стандарти за данни и уважение към хората; отбелязва, че прозрачността и обяснимостта трябва да бъдат интегрирани в развитието на ИИ;

150.  отбелязва, че автоматизираните оръжейни системи следва да продължат да имат подход на „командване от човек“ спрямо изкуствения интелект;

5.3.Вземане на решения— ограничения на автономията на изкуствения интелект и роботиката

151.  подчертава трудността и сложността на предвиждането на бъдещото поведение на много сложни системи с ИИ и възникващото поведение на взаимодействащите системи с ИИ; отправя искане към Комисията да прецени дали има нужда от специфични регламенти, свързани с процеса на вземане на решения, основан на ИИ;

152.  отбелязва, че изкуственият интелект ще продължи да бъде полезен инструмент за сътрудничество в човешките действия, за да се подобри тяхната ефективност и да се намалят грешките;

153.  призовава хората да имат право да знаят, право на обжалване и право на правна защита, когато ИИ се използва за решения, засягащи физически лица, които носят значителен риск за правата или свободата им, или могат да им навредят;

154.  подчертава, че алгоритмите в системите за вземане на решения не следва да се използват без предварителна оценка на въздействието на алгоритмите (ОВА), освен ако е ясно, че те нямат значително въздействие върху живота на физическите лица;

155.  счита, че изкуственият интелект, особено системите с вградена автономия, включваща способността за самостоятелно извличане, събиране и обмен на чувствителна информация с различни заинтересовани страни, както и възможността за самообучение или дори за еволюиране до самостоятелно модифициране, следва да бъдат обект на солидни принципи; подчертава, че системите с ИИ не трябва да съхраняват или разкриват лична поверителна информация без изрично одобрение от източника на тази информация;

5.4.Прозрачност, пристрастност и обяснимост на алгоритмите

156.  посочва, че докато ИИ носи големи ползи в областта на автоматизацията и вземането на решения, той води и до присъщ риск, когато алгоритмите са статични и непрозрачни; в този контекст подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност по отношение на алгоритмите;

157.  призовава Комисията, държавите членки и органите за защита на данните да установяват алгоритмичната дискриминация и пристрастност и да вземат всички възможни мерки да ги предотвратят или сведат до минимум, и да разработят силна обща етична рамка за прозрачната обработката на лични данни и автоматизираното вземане на решения, която да може да направлява използването на данни и прилагането на правото на Съюза;

158.  подчертава, че всяка система с ИИ трябва да бъде разработена при зачитане на принципите на прозрачност и на алгоритмичната отчетност, които дават възможност за разбиране на нейните действия от страна на хората; отбелязва, че за да се изгради доверие в ИИ и да се даде възможност за неговия напредък, потребителите трябва да знаят как се използват техните данни, както и други данни и данни, изведени от техни данни, и кога общуват или взаимодействат със система с ИИ или с хора, подпомагани от система с ИИ; счита, че това ще допринесе за по-добро разбиране и доверие сред потребителите; подчертава, че разбираемостта на решенията трябва да бъде стандарт на ЕС в съответствие с членове 13, 14 и 15 от ОРЗД; припомня, че ОРЗД вече предвижда право на информиране относно логиката, използвана при обработката на данни; подчертава, че съгласно член 22 от ОРЗД физическите лица имат право да получат човешка намеса, когато решение, основано на автоматизирана обработка, ги засяга в значителна степен;

159.  подчертава, че Комисията, Европейският комитет по защита на данните, националните органи по защита на данните и други независими надзорни органи следва да изпълняват оттук нататък решаваща роля, за да се насърчава прозрачността, справедливият процес, правната сигурност като цяло, и по-специфично конкретните стандарти за защита на основните права и гаранциите, свързани с обработката и анализа на данни; призовава за по-тясно сътрудничество между органите, отговарящи за надзора и регулирането на поведението в цифровата среда; призовава за адекватно финансиране и осигуряване на персонал за подобни органи;

160.  признава, че алгоритмите за машинно самообучение са обучени да се учат сами, в полза на автоматизацията и вземането на решения; призовава за насоки за етика на ИИ, които да разглеждат въпроси, свързани с алгоритмичната прозрачност, обяснимостта, отчетността и справедливостта;

161.  подчертава значението на обяснимостта на резултатите, процесите и ценностите на системите с ИИ, която ги прави разбираеми от нетехнически аудитории и която е необходима, за да се оцени справедливостта и да се спечели доверие;

162.  посочва, че липсата на прозрачност по отношение на тези технологии и техните приложения повдига редица етични въпроси;

163.  отбелязва, че системите с ИИ следва да бъдат обясними за хората и да предоставят съдържателна информация, така че да може да се даде обратна връзка; признава, че силата на моделите на ИИ зависи от обратната връзка и преоценката, и насърчава този процес;

164.  отбелязва, че гражданите са загрижени от това, че не знаят кога се използва ИИ и каква информация ще бъде обработвана; препоръчва ясно оповестяване, когато ИИ се използва от гражданите; подчертава, че за да се запази доверието на потребителите, е важно предаваните данни да остават сигурни;

165.  счита, че алгоритмичната отчетност следва да се регулира от лицата, определящи политиките, чрез оценки на въздействието, основани на установени параметри;

166.  отбелязва, че разкриването на самия компютърен код няма да разреши проблема с прозрачността на ИИ, тъй като не би разкрило съществуващите вътрешни пристрастия и не би обяснило процеса на машинно самообучение; подчертава, че прозрачността означава не само прозрачност на кода, но и на данните и автоматизираното вземане на решения;

167.  признава, че оповестяването на изходния код може да доведе до злоупотреба и до игра на алгоритми;

168.  подчертава значението на борбата с пристрастността по отношение на разработчиците, а оттам и на необходимостта от разнородна работна сила във всички клонове на сектора на ИТ, както и на предпазните механизми, за да се избягват пристрастия, основани на пол и възраст и интегрирани в системите с ИИ;

169.  признава, че разкриването на кода или търговски тайни също така би обезкуражило предприятията да провеждат изследвания и развойна дейност за нов код, тъй като тяхната интелектуална собственост би била изложена на риск; отбелязва, че разработването на ИИ следва вместо това да насърчава тълкуването на моделите и взаимодействието им с входните данни и данните за обучението;

170.  признава, че въпреки че прозрачността и обяснимостта могат да разкрият недостатъци, те не гарантират надеждност, сигурност и справедливост; поради това счита, че отчетността е неразделна част от постигането на надежден изкуствен интелект, което може да бъде чрез различни средства, като например ОВА, одитиране и сертифициране;

171.  подчертава необходимостта от разработване на протоколи за текущото наблюдение и откриване на алгоритмична пристрастност;

172.  посочва, че проектантите на алгоритми следва да гарантират спазването на съществените изисквания, като справедливост или обяснимост, от началото на етапа на проектиране и през целия цикъл на разработване;

173.  отбелязва необходимостта от насоки, описващи добри практики за разработване;

174.  подчертава значението на показването на генезиса, за да може да се проследи историята на модела на ИИ; счита, че това ще подобри разбирането на моделите и ще спомогне за установяването на доверие въз основа на тяхната история;

175.  подчертава, че използването на системи с ИИ трябва да бъде ясно идентифицирано при взаимодействията с потребителите;

176.  подчертава, че разпространението на ИИ и роботиката трябва да се извършва при пълно зачитане на правата на човека и в никакъв случай не трябва да възпроизвежда в машините и роботите стереотипите по отношение на жените, нито каквато и да било друга форма на дискриминация;

177.  посочва, че дори висококачествени данни за обучение могат да доведат до увековечаване на съществуващата дискриминация и несправедливост, когато не се използват внимателно и съзнателно; отбелязва, че използването на нискокачествени, остарели, непълни или неточни данни на различни етапи от обработката на данни може да доведе до лоши прогнози и оценки и от своя страна — до пристрастия, които в крайна сметка могат да доведат до нарушаване на основните права на отделни лица или до напълно неточни заключения или неверни резултати; поради това счита, че е важно в ерата на големите информационни масиви да се гарантира, че алгоритмите са обучавани на представителни извадки от висококачествени данни с цел постигане на статистическо изравняване; подчертава, че дори ако се използват точни висококачествени данни, прогнозният анализ, основан на ИИ, може да предложи само статистическа вероятност; припомня, че съгласно ОРЗД допълнителното обработване на лични данни за статистически цели, включително за обучение на ИИ, може да води само до обобщени данни, които не могат да бъдат повторно приложени към отделни хора;

178.  призовава Комисията да гарантира, че всеки, който произвежда материали, тип „дийп фейк“, или синтетични видеоклипове, или други реалистично направени синтетични видеоклипове, изрично заявява, че те не са оригинални;

179.  отбелязва, че ИИ по своята същност се основава на събирането на големи количества данни и често на създаването на нови бази данни, които се използват, за да се правят предположения за хората; счита, че следва да се наблегне на идентифицирането и изграждането на механизми за реагиране на потенциални заплахи, за да се гарантира смекчаване на отрицателните въздействия;

180.  отново заявява, че системите с ИИ не следва да създават или засилват пристрастност; подчертава, че при разработването и използването на алгоритми трябва да се включат съображения за пристрастност и справедливост на всички етапи – от проектирането до прилагането; изтъква, че наборът от данни и алгоритъмът трябва да бъдат оценявани и редовно изпитвани, за да се гарантира точността на вземането на решения;

6.Управление

6.1.Координация на равнището на Съюза

181.  призовава Комисията да работи за изграждането на силно лидерство на ЕС, което да предотврати дублирането и фрагментирането на усилията и да гарантира последователни политики на национално равнище и обмен на най-добри практики за по-широко използване на ИИ;

182.  приветства различните национални стратегии, разработени от държавите членки; приветства Координирания план на Комисията относно изкуствения интелект, публикуван на 7 декември 2018 г.; призовава за по-добро сътрудничество между държавите членки и Комисията в това отношение;

183.  отбелязва, че редица държави членки вече имат свои собствени национални стратегии за ИИ, и приветства факта, че всички държави членки са подписали Декларация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект през април 2018 г.; приветства също така предстоящия координиран план относно ИИ между Комисията и държавите членки, но призовава всички участващи страни да се стремят към възможно най-високо равнище на сътрудничество;

184.  счита, че е необходимо засилено сътрудничество между държавите членки и Комисията, за да се гарантират съгласувани трансгранични правила в Съюза, насърчаващи сътрудничество между европейските сектори и позволяващи разгръщането в целия Съюз на ИИ, който е в съответствие с изискваните равнища на безопасност и сигурност, както и с етичните принципи, залегнали в правото на Съюза;

185.  подчертава, че хармонизирана, основана на риска и прогресивна рамка на политиката на ЕС в областта на данните би увеличила доверието и подкрепата за пътя на ИИ в Европа, като по този начин осигури завършването на цифровия единен пазар и повиши производителността на базираните в Европа предприятия;

186.  препоръчва осъществяваните от Комисията текущи и бъдещи инициативи и пилотни проекти, свързани с ИИ, да бъдат тясно координирани, евентуално под ръководството на предложения механизъм за надзор, за да се реализират ползи от взаимодействието и да се осигури създаването на реална добавена стойност, като същевременно се избегнат скъпоструващи дублирани структури;

187.  призовава Комисията и държавите членки да обмислят създаването на европейска регулаторна агенция за ИИ и алгоритмично вземане на решения, натоварена със:

   създаване на матрица за оценка на риска за класифициране на типове алгоритми и области на приложение в зависимост от потенциала им за значително отрицателно въздействие върху гражданите;
   проучване на използването на алгоритмични системи, при които има подозрение (например доказателства, предоставени от лице, сигнализиращо за нередности) за нарушаване на правата на човека;
   предоставяне на консултации на други регулаторни агенции относно алгоритмичните системи, попадащи в тяхната сфера на компетентност;
   повишаване на ефективността на механизма за отговорност при нередности като средство за регулиране на отчетността на алгоритмичните системи чрез осигуряване на контактна точка за гражданите, които не са запознати с правните процедури;
   одитиране на ОВА на системите за въздействие на високо равнище с цел одобряване или отхвърляне на предложеното използване на алгоритмично вземане на решения в области с висока чувствителност и/или с критично значение за безопасността (например частно здравеопазване); ОВА за приложения в частния сектор би могла да следва много подобен процес като предложения за публичния сектор, с възможната разлика, че различните етапи на публичното оповестяване биха могли да се разглеждат като поверително съобщение към регулаторната агенция (съгласно споразумение за неоповестяване на информация), за да се запазят жизненоважни търговски тайни;
   проучване на предполагаеми случаи на нарушения на правата от алгоритмични системи за вземане на решения, както за отделни решения (например единични анормални резултати), така и за модели на статистическо решение (например дискриминационна пристрастност); разследванията могат да бъдат предприети след подаване на жалби или на базата на доказателства, предоставени от лица, сигнализиращи за нередности, разследващи журналисти или независими изследователи (включително НПО и представители на академичните среди);

188.  отбелязва текущата работа на Международната организация по стандартизация (ISO) в областта на ИИ и настоятелно призовава държавите членки да координират своите членове на ISO, за да се гарантира подходящо представителство на европейските интереси при разработването на стандарти в тази област;

6.2.Международно управление

189.  приветства създаването на Обсерватория на политиката за ИИ към ОИСР и призовава за повече амбиции при разработването на пътна карта за по-нататъшно сътрудничество;

190.  подчертава, че в трети държави, по-конкретно в САЩ, Китай, Русия и Израел, се разработват различни модели, и подчертава подхода, основан на ценности, който се използва в Европа, и необходимостта да се работи с международните партньори в двустранен и многостранен контекст, за етичен напредък и приемане на ИИ; признава, че тази технология няма граници и изисква сътрудничество извън границите на държавите – членки на ЕС;

191.  призовава Комисията да работи на международно равнище, за да гарантира максимална съгласуваност между международните участници, и да се застъпва за етичните принципи на ЕС в световен план;

192.  подчертава, че ИИ е технология със световно въздействие, даваща споделени ползи и повдигаща сходни предизвикателства; изтъква необходимостта от глобален подход, какъвто е случаят с икономическата система, и особено в случая на технология със значително въздействие върху пазарите; подчертава необходимостта от включване на ИИ в дневния ред на съществуващите институции и организации и призовава за оценка на необходимостта от допълнителни форуми, които да бъдат създадени, ако е необходимо;

o
o   o

193.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 239.
(2) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 163.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0341.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0332.
(5) ОВ L 252, 8.10.2018 г., стр. 1.
(6) COM(2018)0237.
(7) Future and Emerging Technologies („Бъдещи и нововъзникващи технологии“).
(8) OECD Digital Economy Outlook 2017 (Перспективи на ОИСР за цифровата икономика, 2017 г.).
(9) Специално издание на Евробарометър № 460.
(10) Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии, OВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 25.
(11) Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар ( „Регламент за ИСВП“), ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132.
(12) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
(13) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(14) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 59.
(15) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(16) Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29.
(17) OВ L 195, 2.6.2004 г., стр. 16.


Устойчива употреба на пестициди
PDF 205kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди (2017/2284(INI))
P8_TA(2019)0082A8-0045/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (Регламента за максимално допустимите граници на остатъчни вещества)(3) ,

—  като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на Директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(5);

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Регламента и нейните съответни приложения, публикувани от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) през април 2018 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета(6),

—  като взе предвид Директива 98/24/EО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място(7), и Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени и мутагени по време на работа(8),

—  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията)(9) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (Директива за дивите птици)(10),

—  като взе предвид Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека(11),

—  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(12),

—  като взе предвид Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите(13),

—  като взе предвид Директива 2009/127/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2006/42/ЕО по отношение на машините за прилагане на пестициди(14),

—  като взе предвид Директива 2013/39/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за изменение на Директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите(15),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2018)0392),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Селско стопанство и устойчиво управление на водите в ЕС“ (SWD(2017)0153),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 юли 2006 г., озаглавено „Тематична стратегия относно устойчивата употреба на пестицидите“ (COM(2006)0373 – SEC(2006)0894 – SEC(2006)0895 – SEC(2006)0914)(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно технологичните решения за устойчиво селско стопанство в ЕС(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита(22),

—  като взе предвид текущата оценката за прилагането на европейско равнище на Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и доклада, публикуван от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) на 15 октомври 2018 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди(23),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди (COM(2017)0109),

—  като взе предвид специалния доклад от 2014 г. на Европейската сметна палата на тема „Частичен успех на интегрирането в ОСП на целите на политиката за водите на ЕС“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 10 октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки и напредъка, постигнат в изпълнението на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди (COM(2017)0587),

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията (DG SANTE) от октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки за постигане на устойчива употреба на пестициди съгласно Директива 2009/128/ЕО(24),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда(25),

—  като взе предвид доклада от 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, изготвен в съответствие с резолюции 6/2, 31/10 и 32/8 на Съвета на ООН по правата на човека(26),

—  като взе предвид Плана за изпълнение относно повишаването на наличието на продукти за растителна защита с нисък риск и относно ускоряването на прилагането на интегрирано управление на вредителите в държавите членки, разработен от експертната група по въпросите на устойчивата растителна защита и одобрен от Съвета на 28 юни 2016 г.(27),

—  като взе предвид резолюцията на Сената на Френската република от 19 май 2017 г. относно намаляване на употребата на пестициди в Европейския съюз(28),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди(29),

—  като взе предвид научното изследване относно биомасата на летящите насекоми, публикувано на 18 октомври 2017 г.(30),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0045/2019),

А.  като има предвид, че Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на пестициди (по-нататък наричана „Директивата“) предвижда редица действия за постигане на устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и чрез насърчаване на използването на интегрирано управление на вредителите (ИУВ) и алтернативни подходи или техники за растителна защита, като например нехимични алтернативи и нискорискови продукти за растителна защита, съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 1107/2009, с цел намаляване на зависимостта от пестициди и опазване на здравето на хората и животните и околната среда;

Б.  като има предвид, че Директивата е ценен инструмент за гарантиране на добрата защита на околната среда, екосистемите и здравето на хората и животните от опасните вещества в пестицидите, като същевременно предоставя устойчиви и екологични решения за по-голям и по-разнообразен набор от инструменти за елиминиране и предотвратяване на загуби, причинявани от вредители, болести, плевели и инвазивни чужди видове, и за борба с изграждането на резистентност към патогенните организми; като има предвид, че пълното и цялостно прилагане на Директивата е предпоставка за постигане на висока степен на защита и преход към устойчив селскостопански сектор, производство на безопасни и здравословни храни и нетоксична околна среда, която осигурява висока степен на защита на здравето на хората и животните;

В.  като има предвид, че макар ИУВ да може да помогне за предотвратяване на загуби на добив, причинени от вредители, основните му цели са да даде възможност на потребителите на пестициди да преминат към практики и продукти с най-нисък риск за човешкото здраве и околната среда, както е посочено в член 14 от директивата; отбелязва, че при всички случаи много изследвания са показали, че използването на пестициди може да бъде значително намалено без каквото и да било отрицателно въздействие върху добива;

Г.  като има предвид, че Директивата трябва да се чете във връзка с други два основни законодателни акта, обхващащи пълния жизнен цикъл на един пестицид, от пускането му на пазара (Регламент (EO) № 1107/2009) до определянето на максимално допустими граници на остатъчни вещества (Регламент (EO) № 396/2005); като има предвид, че следователно е невъзможно да се постигне целта за опазване на човешкото здраве и околната среда от рисковете, свързани с употребата на пестициди, без пълно изпълнение и правилно прилагане на целия „пакет за пестицидите“;

Д.  като има предвид, че с цел намаляване на рисковете и въздействието от използването на пестициди върху човешкото здраве и околната среда, Комисията и държавите членки следва да разгледат проблема с фалшифицираните и незаконните пестициди, както и обезпокоителния проблем с внесените селскостопански продукти, третирани с химикали, които са забранени или ограничени в ЕС;

Е.  като има предвид, че настоящите практики на Комисията и държавите членки за одобряване на активни вещества и разрешаване на продукти за растителна защита не са съвместими с целите и предназначението на Директивата; като има предвид, че тези практики възпрепятстват постигането на възможно най-високо ниво на защита и преход към устойчив селскостопански сектор и нетоксична околна среда;

Ж.  като има предвид, че наличните данни ясно показват, че прилагането на Директивата не е приведено в съответствие в достатъчна степен със свързаните с нея политики на ЕС в областта на пестицидите, селското стопанство и устойчивото развитие, по-специално, но не само, с общата селскостопанска политика и Регламента относно продуктите за растителна защита; като има предвид, че Директивата, както и свързаните с нея действия на равнището на ЕС, имат голям потенциал за допълнително увеличаване и добавяне на стойност към националните усилия и действия в селскостопанския сектор и засилване на защитата на околната среда и човешкото здраве;

З.  като има предвид, че действащата регулаторна рамка, включително изискванията за данни, е разработена за оценка и управление на химически продукти за растителна защита и поради това не е подходяща за биологично активни вещества и продукти с нисък риск; като има предвид, че тази неподходяща рамка забавя значително навлизането на нискорискови биологични продукти за растителна защита на пазара, като често възпира кандидатите; като има предвид, че това възпрепятства иновациите и накърнява конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС; като има предвид, че повече от 60 активни вещества, определени от Европейската комисия като кандидати за замяна, не са заменени поради липса на по-безопасни алтернативи, включително биологично активни вещества с нисък риск;

И.  като има предвид, че се наблюдава липса на продукти за растителна защита с нисък риск, включително биологични; като има предвид, че само 13 вещества са одобрени като активни вещества с нисък риск, 12 от които биологични, от общо почти 500 налични на пазара на ЕС; като има предвид, че недостатъчното прилагане на Директивата създаде де факто неравностойни условия в Европа с различаващи се национални практики, възпрепятстващи оптималното внедряване на устойчиви алтернативи на пазара; като има предвид, че тази ситуация създаде трудности за алтернативните продукти с нисък риск и нехимичните продукти да навлязат в достатъчна степен на пазара на ЕС, което намалява тяхната привлекателност за земеделските стопани, които вместо това могат да изберат икономически по-ефективни алтернативи в краткосрочен план; като има предвид, че липсата на продукти за растителна защита с нисък риск, включително на биологични продукти, възпрепятства развитието и прилагането на интегрираното управление на вредителите (ИУВ);

Й.  като има предвид, че биологичното земеделие изпълнява важна роля като система с ниско равнище на употреба на пестициди и следва да се насърчава допълнително;

К.  като има предвид, че се увеличават неоспоримите доказателства, че в Европа се наблюдава масово намаляване на насекомите, което е свързано със сегашните нива на употреба на пестициди; като има предвид, че наблюдаваният рязък спад в броя на насекомите има отрицателно въздействие върху цялата екосистема и върху биологичното разнообразие, а също и върху селскостопанския сектор и бъдещото му икономическо благосъстояние и продукция;

Л.  като има предвид, че Европа понастоящем се намира на кръстопът, който ще определи бъдещето на селскостопанския сектор и възможностите на Съюза да постигне устойчива употреба на пестициди най-вече чрез реформата на ОСП; като има предвид, че реформата на ОСП осигурява значителен потенциал за засилване на рационализирането и хармонизирането на политиките, както и за прилагане на Директивата и за улесняване на прехода към екологично по-устойчиви селскостопански практики;

М.  като има предвид, че използването на конвенционални продукти за растителна защита все по-често е тема на обществени дискусии поради потенциалните рискове, които те създават за здравето на хората и животните, както и за околната среда;

Н.  като има предвид, че е важно да се насърчава развитието на алтернативни процедури или техники за намаляване на зависимостта от употребата на конвенционални пестициди и за справяне с нарастващата резистентност към конвенционалните продукти за растителна защита;

О.  като има предвид, че Регламент (EO) № 1107/2009 задължава Съвета да гарантира, че законоустановените изисквания за управление, посочени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските стопани(31), включват принципите на ИУВ, включително добрата практика за растителна защита и нехимичните методи за растителна защита и управление на вредителите и на културите;

П.  като има предвид, че съгласно Директивата интегрираното управление на вредителите е задължително в Съюза; като има предвид, че държавите членки и местните органи следва да наблягат повече върху устойчивото използване на пестициди, включително алтернативи като продукти за растителна защита с нисък риск;

Р.  като има предвид, че „устойчивата употреба“ на пестициди не може да бъде реализирана, без да се вземе под внимание експозицията на хората на комбинации от активни вещества и коформуланти, както и техните кумулативни и възможни общи и синергични ефекти върху човешкото здраве;

Основни заключения

1.  припомня конкретните цели на тематичната стратегия за устойчива употреба на пестициди, като например намаляване на опасностите и рисковете за здравето и околната среда от употребата на пестициди; подобрен контрол върху използването и дистрибуцията на пестициди; намаляване нивата на вредните активни вещества, включително чрез замяна на най-опасните с по-безопасни, включително с нехимични алтернативи; насърчаване отглеждането на растителни култури с използване на по-малко или нулеви количества пестициди; и установяване на прозрачна система за докладване и наблюдение на напредъка в изпълнението на целите на стратегията, включително чрез разработване на подходящи показатели;

2.  счита, че е от съществено значение да бъде извършена оценка на прилагането на Директивата във връзка с общата политика на ЕС за пестицидите, включително правилата, определени с Регламента относно продуктите за растителна защита, Регламент (ЕС) № 528/2012 (Регламент за биоцидите)(32), Регламента за максимално допустимите граници на остатъчни вещества и Регламент (ЕО) № 178/2002 (общо законодателство в областта на храните)(33);

3.  изразява съжаление, че въпреки положените усилия, общият напредък в изпълнението от държавите членки е недостатъчен, за да се постигнат основните цели на Директивата и да се разгърне пълният ѝ потенциал да намали общите рискове, произлизащи от употребата на пестициди, като същевременно се намали зависимостта от пестициди и се насърчи възможността за бърз преход към екологично устойчиви и безопасни техники за растителна защита, и бъдат постигнати спешно необходимите подобрения в областта на околната среда и здравето, заради които Директивата беше специално изработена; изразява съжаление относно тригодишното закъснение при представянето от Комисията на доклад относно прилагането на Директивата;

4.  изтъква, че прилагането на Директивата трябва да бъде всеобхватно и да покрива всички задължителни аспекти и че частичното прилагане на някои елементи, но не на други, е недостатъчно за реализиране на основната цел на Директивата за постигане на устойчива употреба на пестициди; подчертава факта, че прилагането на практики за интегрирано управление на вредителите, като например нехимични алтернативи и нискорискови продукти за растителна защита, играе особено важна роля в усилията да се постигне тази цел;

5.  отбелязва, че докладът за напредъка на Комисията от 2017 г. идентифицира значителни пропуски в националните планове за действие (НПД) на държавите членки, подсказващи по-ниска степен на ангажираност по отношение на защитата на околната среда и здравето в някои държави, което е възможно да доведе до нелоялна конкуренция на пазара и подкопаване на единния пазар; запазва правото си да сезира члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, във връзка с държавите членки, които не изпълняват задълженията си;

6.  изразява загриженост във връзка с факта, че приблизително 80% от националните планове за действие на държавите членки не съдържат специфична информация как да се измери количествено постигането на много от целите и задачите, особено що се отнася до целите за ИУВ и мерките за опазване на водната среда; подчертава, че това изключително усложнява процеса на отчитане на напредъка, постигнат от държавите членки при изпълняването на основните цели и предмета на Директивата;

7.  изразява загриженост поради факта, че националните планове за действие са непоследователни, що се отнася до определянето на количествени цели, задачи, мерки и срокове за различните области на действие, което прави оценяването на напредъка невъзможно; изразява съжаление, че само пет НПД са определили измерими цели на високо равнище, като в четири става дума за намаляване на риска и само в един за намаляване на употребата; изразява съжаление, че до момента само 11 държави членки са изготвили преразгледан национален план за действие, въпреки че срокът за преразглеждане беше в края на 2017 г.;

8.  изразява съжаление, че в много държави членки липсва достатъчен ангажимент към практиките за интегрирано управление на вредителите, основани на осемте му принципа и с приоритизиране на нехимичните алтернативи на пестициди; изразява съжаление, че едно от основните предизвикателства по отношение на прилагането на ИУВ, което е основен елемент на Директивата, изглежда е настоящата липса на подходящи инструменти за контрол и методи за оценка на съответствието в държавите членки, както и на ясни правила и насоки; подчертава, че цялостното прилагане на интегрирано управление на вредителите е една от основните мерки за намаляване на зависимостта от употребата на пестициди в устойчивото селско стопанство, което е екологосъобразно, икономически жизнеспособно и социално отговорно и допринася за продоволствената сигурност на Европа, като същевременно укрепва биологичното разнообразие и здравето на човека и животните, насърчава икономиката в селските райони и намалява разходите на земеделските стопани чрез улесняване на навлизането на пазара на нехимични алтернативи и продукти за растителна защита с нисък риск в различните европейски райони; подчертава, че са необходими допълнителни финансови стимули и образователни мерки за засилване на прилагането на интегрирано управление на вредителите от отделните земеделски стопанства;

9.  счита, че ИУВ представлява ценно средство за земеделските стопани в борбата с вредителите и болестите и за осигуряването на добиви; отбелязва, че двойната цел на засиленото прилагане на ИУВ е укрепване на защитата на околната среда и биологичното разнообразие, както и намаляване на разходите на земеделските стопани за преминаване към по-устойчиви алтернативи и намаляване на употребата на конвенционални пестициди; счита, че са необходими по-големи усилия, за да се насърчи прилагането на ИУВ чрез научни изследвания и чрез консултативните органи на държавите членки; припомня, че ИУВ може да играе важна роля за намаляване на количествата и видовете използвани пестициди;

10.  отбелязва, че в рамките на набора от инструменти за ИУВ биологичният контрол включва увеличаване или въвеждане на полезни хищнически видове, които се хранят с популациите от вредители и следователно ги регулират, като ги държат под контрол; ето защо подчертава, че е важно да се отдава предпочитание на устойчивите биологични, физически и други нехимични методи пред химическите пестициди, ако те предоставят задоволителен контрол на вредителите; подчертава също, че е важно химическите пестициди да се прилагат по селективен и целенасочен начин, тъй като в противен случай има опасност тези полезни за контрола на вредителите видове да бъда унищожени, правейки културите по-податливи на бъдещи атаки;

11.  изразява загриженост, че е постигнат много малък напредък в насърчаването и стимулирането на иновациите, разработването и навлизането на нискорискови и нехимични алтернативи на конвенционалните пестициди; отбелязва, че само няколко национални плана за действие включват стимули за регистриране на такива алтернативни продукти и методи; подчертава, че използването в по-малък мащаб е особено уязвимо поради недостига на съответните активни вещества;

12.  подчертава, че устойчивата и отговорна употреба на пестициди е предварително условие за разрешаване на продуктите за растителна защита;

13.  изразява съжаление относно липсата на активни вещества и продукти за растителна защита с нисък риск, дължаща се главно на продължителния процес на оценка, разрешаване и регистрация, което се дължи отчасти на факта, че по-краткият срок за разрешаване от 120 дни за такива случаи рядко се спазва на равнището на държавите членки; подчертава, че настоящата ситуация не е в съответствие с принципите за насърчаване и прилагане на ИУВ, и подчертава значението на наличието на нискорискови пестициди, подходящи научни изследвания и споделяне на най-добри практики в рамките на държавите членки и между тях, за да се използва в пълна степен потенциалът на ИУВ; счита, че един по-бърз процес на одобрение би стимулирал научните изследвания в промишлеността за разработването на нови, нискорискови активни съставки, включително иновативни вещества с нисък риск, като по този начин се гарантира, че земеделските стопани разполагат с достатъчно инструменти за растителна защита, и те имат възможност да преминат бързо към устойчиви ПРЗ и да засилят ефикасността на ИУВ;

14.  припомня, че повишената резистентност към пестициди създава засилена употреба и зависимост; отбелязва, че увеличеното използване на пестициди и зависимостта от тях са свързани с високи разходи за земеделските стопани както поради високите производствени разходи, така и поради загубата на добиви, което се дължи на изчерпването на почвата и влошеното ѝ качество;

15.  отбелязва, че увеличеното предлагане на пазара на нискорискови продукти за растителна защита би намалило опасността от резистентност спрямо активните съставки, както и последиците върху нецелеви видове, свързани с обичайно използваните ПРЗ;

16.  отбелязва в това отношение, че резистентността към активните съставки на пестицидите представлява биологична неизбежност при бързо възпроизвеждащите се вредители и болести и се превръща във все по-голям проблем; ето защо изтъква, че трябва да се отдава предпочитание на устойчивите биологични, физически и други нехимични методи пред химическите пестициди, ако те предоставят задоволителен контрол на вредителите; припомня, че химическите пестициди следва да се използват селективно и целево; подчертава, че в противен случай има опасност тези полезни за контрола на вредителите видове да бъдат унищожени, правейки културите по-податливи на бъдещи атаки;

17.  отбелязва също така, че най-големи намаления на обемите на пестициди е вероятно да възникнат вследствие на системни промени, които намаляват податливостта спрямо набезите на вредители, благоприятстват структурното и биологичното разнообразие вместо монокултурите и непрекъснатото отглеждане на култури, и намаляват устойчивостта на вредителите спрямо активните съставки; ето защо подчертава необходимостта от обмисляне, финансиране и интегриране на агроекологични методи, чрез които цялата земеделска система да стане по-устойчива на вредители;

18.  подчертава, че в настоящия си вид ОСП не насърчава и стимулира в достатъчна степен намаляването на зависимостта на земеделските стопанства от пестициди и навлизането на техники за биологично производство; счита, че са необходими специфични инструменти на ОСП за периода след 2020 г., за да се подпомогне промяната в отношението на земеделските стопани към употребата на пестициди;

19.  изразява съжаление относно факта, че предложението на Комисията относно новата ОСП след 2020 г. не включва принципа на ИУВ в законоустановените изисквания за управление, посочени в приложение III към това предложение; подчертава, че липсата на връзка между Директивата и новия модел на ОСП ще възпрепятства ефективно намаляването на зависимостта от пестициди;

20.  отбелязва, че държавите членки използват национални показатели за риска, за да оценяват, цялостно или частично, неблагоприятното влияние на употребата на пестициди; припомня, че въпреки изричното задължение, определено в член 15 от Директивата, държавите членки все още не са се договорили за хармонизирани общоевропейски показатели за риска, което води до невъзможност за сравнение на напредъка, постигнат в различните държави членки и в Съюза като цяло; приветства приемането на 25 януари 2019 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (комитет PAFF) на хармонизирани показатели за риска;

21.  подчертава основополагащото значение на биологичното разнообразие и устойчивите екосистеми, по-специално в случая с пчелите и други видове опрашители, които са съществени, за да се гарантира здрав и устойчив селскостопански сектор; подчертава, че защитата на биологичното разнообразие е не само въпрос, свързан с опазването на околната среда, а е също така средство за гарантиране на устойчива продоволствена сигурност на Европа в бъдеще;

22.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващата и потенциално необратима загуба на биологично разнообразие в Европа и във връзка с тревожното намаляване на крилати насекоми, в това число опрашители, както се вижда от констатациите на научното изследване от октомври 2017 г. относно биомасата на летящите насекоми(34), според което популацията от летящи насекоми в 63 защитени природни зони в Германия е спаднала с над 75% за 27 години; подчертава също така сериозния спад на обикновените видове птици в цяла Европа, което може да се дължи на намаляването на популацията от насекоми; отбелязва освен това непредвидените последици от пестицидите върху почвите и почвените организми(35) и върху други нецелеви биологични видове; счита, че пестицидите са един от главните фактори, на които се дължи намаляването на броя на насекомите, обитаващите обработваеми земи птици и други нецелеви организми, и отново подчертава необходимостта Европа да премине към по-устойчива употреба на пестициди и да увеличи броя на нехимичните алтернативи и нискорисковите продукти за растителна защита за земеделските стопани;

23.  твърди, че неоникотиноидните пестициди играят особено голяма роля за тревожния спад на пчелните популации в цяла Европа, както може да се види от редица международни проучвания, които са послужили за основа за петиции на граждани, подкрепени от стотици хиляди подписи от целия континент;

24.  признава значението на НПД и ИУВ за значителното намаляване на употребата на пестициди с оглед избягването на необратима загуба на биологично разнообразие, като същевременно подкрепя агроекологичните мерки и биологичното земеделие, където е възможно;

25.  подчертава също, че развиването на алтернативи за устойчиво селско стопанство е необходимо за намаляване на въздействието на изменението на климата върху продоволствената сигурност;

26.  изразява особена загриженост във връзка с продължаващата употреба на пестициди с активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и токсични за репродукцията или имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните; подчертава, че употребата на такива пестициди е несъвместима с целите и предмета на директивата;

27.  подчертава, че водната среда е особено чувствителна към пестициди; приветства факта, че някои държави членки са предприели редица мерки за защита на водната среда от употребата на пестициди; изразява съжаление обаче, че повечето държави членки не са въвели измерими цели и срокове за предприемане на мерки за защита на водната среда от пестициди, а тези, които са го направили, не са уточнили начина, по който ще се измерва постигането на задачите или целите; счита, че мониторингът на употребяваните понастоящем пестициди във водната среда следва да се подобри;

28.  отбелязва, че селското стопанство е една от основните причини за това водите да не постигат добро химично състояние, тъй като води до замърсяване с пестициди; подчертава, че предотвратяването на навлизането на пестициди в сладководни системи е по-икономически ефективно от технологиите за отстраняване и че държавите членки трябва да осигурят подходящи стимули в това отношение за земеделските стопани; във връзка с това също така признава значението на изпълнението на Рамковата директива за водите за подобряване на качеството на водата; приветства напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на справянето с веществата от приоритетно значение, благодарение на което по-малък брой водни обекти не отговорят на стандартите за съдържание на вещества като кадмий, олово и никел, както и на пестициди;

29.  изразява съжаление във връзка с факта, че влошаването на водните ресурси е станало причина операторите на питейна вода да извършват допълнително пречистване, за да се гарантира, че водите, предназначени за консумация от човека, съответстват на ограниченията за пестициди съгласно указаното в Директива 98/83/ЕО на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека, и че разходите се понасят от потребителите, а не от замърсителите;

30.  подчертава, че някои пестициди са международно признати като устойчиви органични замърсители (УОЗ) поради потенциала си за разпространение с широк обхват, устойчивост в околната среда и способност за биомултипликация в цялата хранителна верига и за биоакумулация в екосистемите, както и поради значителното си отрицателно въздействие върху човешкото здраве;

31.  приветства факта, че във всички държави членки са създадени схеми за обучение и сертифициране във връзка с употребата на ПРЗ, но изразява съжаление, че в някои държави членки задълженията за обучение не са изпълнени за всички задължителни дисциплини, изброени в приложение I; подчертава значението на обучението на потребителите, за да се гарантира безопасна и устойчива употреба на ПРЗ; счита, че трябва да се прави разлика между професионални и непрофесионални потребители, предвид факта, че те не подлежат на едни и същи задължения; подчертава, че и професионалните, и непрофесионалните потребители на ПРЗ следва да преминат подходящо обучение;

32.  отбелязва потенциала на използването на интелигентни технологии и прецизно земеделие като начин за по-добро разпръскване на ПРЗ и предотвратяване на дисперсията им в зони, където те не са необходими, например чрез използване на дронове и прецизни GPS технологии; подчертава освен това, че навлизането на такива решения в държавите членки би могло да се подобри, ако бъде по-добре засегнато в курсовете за обучение и схемите за сертифициране, предназначени за ползвателите на пестициди, в националните планове за действие;

33.  подчертава, че ПРЗ не се използват само в селското стопанство, но и за контрол на плевелите и вредителите в зони, използвани от широката общественост или уязвимите групи, определени в член 12, буква а) от Директивата, в т.ч. в публичните паркове и по железопътните линии; като се има предвид, че употребата на ПРЗ в такива зони е неподходяща; приветства факта, че няколко държави членки и множество регионални и местни органи на управлението са предприели действия за ограничаване или забрана на употребата на пестициди в зоните, използвани от широката общественост или от уязвими групи; при все това отбелязва, че в повечето от държавите членки липсват измерими цели;

34.  изразява загриженост, че много от държавите членки не са интерпретирали правилно изискването в член 12, буква а), като го тълкуват като отнасящо се единствено за употреба за несвързани със селското стопанство цели, докато на практика уязвимите групи като указаните в Регламент (ЕО) № 1107/2009 включват жителите, изложени на продължителен контакт с пестициди във висока концентрация; отбелязва също, че Комисията е потвърдила, че не съществува правно основание за изключването на прилагането за селскостопански цели от разпоредбите на член 12;

35.  отбелязва продължаващата подкрепа на държавите членки за биологичното земеделие като система с ниско равнище на употреба на пестициди; приветства факта, че броят на биологичните стопанства в Съюза продължава да се увеличава, но отбелязва, че напредъкът варира значително сред отделните държави членки;

36.  отбелязва, че стопаните, занимаващи се с биологично земеделие, понасят икономически загуби, когато почвата и биологичната им продукция са замърсени от употребата на пестициди в съседни стопанства, например чрез навявания от пръскани пестициди и движението на устойчиви активни вещества в околната среда; следователно отбелязва, че поради действия, които са извън техния контрол, стопаните, занимаващи се с биологично земеделие, може да бъдат принудени да продават своята продукция като обикновена, като губят печалба или дори може да изгубят сертификата си;

37.  отбелязва, че макар държавите членки по принцип разполагат със системи за събиране на информация относно тежките натравяния с пестициди, точността на тези данни и тяхната употреба са под въпрос; подчертава факта, че не са били широко приложени системи за събиране на такава информация относно случаи на хронично натравяне;

38.  подчертава факта, че последният доклад на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно остатъчните вещества от пестициди в храните показва, че 97,2% от пробите от цяла Европа са в рамките на максимално допустимите граници съгласно законодателството на ЕС, което свидетелства за изключително стриктна и безопасна система за производство на храни;

Препоръки

39.  призовава държавите членки да завършат прилагането на Директивата без по-нататъшно забавяне;

40.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички съответни заинтересовани страни, включително обществеността, са включени във всички дейности на заинтересованите страни относно пестицидите, както е предвидено в Директива 2003/35/ЕО и Орхуската конвенция;

41.  призовава държавите членки да предприемат проактивни действия за практическо прилагане на Директивата с цел установяване на пропуски и конкретни области, които изискват особено внимание по отношение на защитата на човешкото здраве и околната среда, и да не се ограничават до обичайните национални механизми за транспониране и контрол;

42.  призовава държавите членки да признаят, че ЕС трябва да предприеме незабавни действия за преход към по-устойчива употреба на пестициди и че основната отговорност за прилагането на такива практики е на държавите членки; подчертава, че предприемането на бързи действия е от ключово значение;

43.  призовава държавите членки да се придържат към установените графици за предоставяне на преразгледаните национални планове за действие; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са го направили, да ги предоставят без по-нататъшно забавяне, този път с ясни количествени цели и измерима обща цел за непосредствено и дългосрочно ефективно намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди, включително ясно определени годишни цели за намаляване на употребата, и като обръщат специално внимание на възможните последици върху опрашителите и навлизането на устойчиви нехимични алтернативи и нискорискови ПРЗ в съответствие с принципите за ИУВ;

44.  призовава Комисията да предложи амбициозна обвързваща цел за целия ЕС за намаляване на употребата на пестициди;

45.  призовава Комисията да продължи разработването на насоки относно всички принципи за ИУВ и тяхното изпълнение; отправя искане към Комисията в тази връзка да изготви насоки относно въвеждането на критерии за измерване и оценка на изпълнението на ИУВ в държавите членки;

46.  призовава Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки за насърчаване на нискорискови пестициди и да дадат приоритет на нехимичните варианти и методи, които вредят най-малко на здравето и природната среда и същевременно осигуряват ефективна и ефикасна защита на културите; подчертава, че за да се постигне успех, трябва да се увеличат икономическите стимули за земеделските стопани, които избират тези варианти;

47.  призовава Комисията и държавите членки да поставят по-голям акцент върху насърчаването на разработването, научните изследвания, регистрирането и пускането на пазара на нискорискови и биологични алтернативи, включително чрез увеличаване на възможностите за финансиране в рамките на „Хоризонт Европа“ и многогодишната финансова рамка за 2012 – 2027 г.; припомня колко е важно да се отдава предпочитание на устойчивите биологични, физически и други нехимични методи пред химическите пестициди, ако те предоставят задоволителен контрол на вредителите; припомня значението на добавената стойност на екологично устойчивите и безопасни техники за растителна защита;

48.  призовава Комисията незабавно да изпълни ангажимента си, поет в рамките на Седмата програма за действие за околната среда, да предложи стратегия на Съюза за нетоксична среда, благоприятстваща иновациите и разработването на устойчиви заместители, включително нехимични решения; очаква от Комисията в тази стратегия да обърне специално внимание на въздействието на пестицидите върху околната среда и човешкото здраве;

49.  насърчава поставянето на по-голям акцент върху намаляването на риска, тъй като широкото използване на нискорискови вещества би могло да бъде по-вредно от ограниченото използване на високорискови вещества;

50.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-добра съгласуваност на Директивата и на нейното прилагане със свързаните законодателни актове и политики на ЕС, и по-специално разпоредбите на ОСП и Регламент (ЕО) № 1107/2009, и в частност да включат принципите за ИУВ като правни изисквания на ОСП, съгласно член 14 от Директивата;

51.  призовава Комисията и държавите членки строго да ограничат броя на дерогациите за необходим минимум по Регламент (ЕО) № 1107/2009 и да актуализират съответните съдържащи насоки документи, за да се гарантира, че оценката на риска от пестициди отразява реалните експозиции и условия и отчита всички възможни въздействия върху здравето и околната среда;

52.  препоръчва държавите членки да разполагат с гъвкавост за прилагане на ИУВ като част от мерките за екологизиране в рамките на ОСП;

53.  приветства приемането наскоро от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (комитет PAFF) на хармонизирани показатели за риска и призовава държавите членки да преминат към следващ етап на приемането и прилагането на хармонизирани показатели за риска, както неотдавна беше предложено от Комисията, с цел подходящо наблюдение на въздействието от намаляването на пестицидите;

54.  призовава Комисията да създаде напълно функционираща и прозрачна система за редовно събиране на статистически данни за използването на пестициди, въздействието на професионалната и непрофесионалната експозиция на пестициди върху здравето на човека и на животните и присъствието на остатъчни вещества от пестициди в околната среда, особено в почвите и водите;

55.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават научноизследователски програми, имащи за цел определяне на въздействието от употребата на пестициди върху човешкото здраве, при отчитане на целия спектър на токсикологично и дългосрочно въздействие, включително имунотоксичност, нарушения на ендокринната система и токсичност по отношение на развитието на нервната система, и с акцент върху ефекта от предродилната експозиция на пестициди върху детското здраве;

56.  настоятелно призовава Комисията да приложи към управлението и употребата на обичайно използваните ПРЗ основан на риска подход, подкрепен с независими рецензирани научни доказателства;

57.  призовава Комисията да представи, преди края на настоящия си мандат, специфично законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1107/2009, извън общото преразглеждане във връзка с инициативата по REFIT, за да се добави определение и отделна категория за „срещащи се в природата вещества“ и „идентични с естествените вещества“, критерият за които би бил съществуващото наличие и експозиция на веществото в природата, както и да се въведе строга ускорена процедура за оценка, разрешаване и регистрация на биологични пестициди с нисък риск, в съответствие с резолюцията си от 15 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск и резолюцията си от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита;

58.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното изпълнение на задълженията на Съюза по протокола към Конвенцията от 1979 г. относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния и Стокхолмската конвенция от 2004 г. за устойчивите органични замърсители, и следователно да увеличат усилията си за преустановяване на производството, пускането на пазара и употребата на пестициди, спадащи към УОЗ, както и да въведат разпоредби за обезвреждането на отпадъци, съдържащи или замърсени с някое от тези вещества;

59.  призовава държавите членки да гарантират наличието на професионално квалифицирани и независими консултантски услуги за предоставяне на съвети и обучение на крайните потребители относно устойчивата употреба на пестициди и по-специално относно ИУВ;

60.  призовава Комисията и държавите членки да поставят по-голям акцент върху по-нататъшните инвестиции и научни изследвания в разработването и внедряването на прецизни и цифрови селскостопански технологии, за да направят ПРЗ по-ефективни и съответно значително да намалят зависимостта от пестициди, в съответствие с целите на директивата, като по този начин се намали експозицията както на професионалните потребители, така и на широката общественост; счита, че използването на цифровизация или прецизно земеделие не следва да води до зависимост от вложените ресурси или до финансова задлъжнялост на земеделските стопани;

61.  призовава Комисията и държавите членки да не допускат повече употребата на ПРЗ в зони, използвани от широката общественост или от уязвими групи, определени в член 3, параграф 14 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

62.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на защитата на уязвимите групи, определени в член 3, параграф 14 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, особено като се има предвид съществуващата липса на защита на жителите в селските райони на ЕС, които живеят в района на култури; поради това призовава Комисията и държавите членки да предложат незабавна забрана на употребата на пестициди в рамките на значително разстояние от домовете на жителите, от училища, детски площадки, детски градини и болници;

63.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в допълнително проучване на въздействието на пестицидите върху нецелевите биологични видове и да предприемат незабавни действия за свеждането му до минимум;

64.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават селскостопански модел, който се основава на превантивни и непреки стратегии за растителна защита, насочени към намаляване на употребата на външни средства, и на мултифункционални срещащи се в природата вещества; признава необходимостта от повече проучвания и разработване на превантивни и непреки агроекологични стратегии за грижа за здравето на растенията;

65.  призовава държавите членки да увеличат своите инвестиции в адаптационни практики, които предотвратяват достигането на агрохимични вещества до повърхностни и дълбоки води, както и в мерки, насочени към ограничаване на възможното излужване на тези вещества във водни течения, реки и морета; препоръчва тяхната употреба да бъде забранена при почви, които потенциално се оттичат в подпочвени води;

66.  изтъква важната необходимост от редовна оценка на пропорционалността между количеството на продаваните пестициди и земеделската площ на прилагане, въз основа на бази данни на потребителите и данни за продажбите;

67.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълно и единно прилагане на основани на опасностите критерии за изключване на активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни или токсични за репродукцията или имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система;

68.  призовава държавите членки да спазват стриктно забраната за внос на забранени пестициди в ЕС от трети държави и да увеличат контрола върху внесените храни;

69.  призовава Комисията внимателно да разгледа всички налични мерки за гарантиране на спазване, включително иницииране на производства за установяване на нарушения срещу държави членки, които не спазват задължението за пълно прилагане на Директивата;

70.  призовава Комисията да предприеме енергични действия срещу държавите членки, които системно злоупотребяват с дерогации във връзка със забранени пестициди, съдържащи неоникотиноиди;

71.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното спазване и ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща“ по отношение на защитата на водните ресурси;

72.  призовава в „Хоризонт Европа“ да бъде предоставено достатъчно финансиране за насърчаване на разработването на стратегии за грижа за здравето на растенията, основани на системен подход, комбиниращ иновативни агроекологични техники и превантивни мерки за свеждане до минимум на употребата на външни средства;

73.  призовава Комисията да създаде паневропейска платформа за устойчива употреба на пестициди, която да събира на едно място заинтересованите страни и представителите от сектора на местно и регионално равнище, с цел улесняване на споделянето на информация и обмена на най-добри практики за намаляване на употребата на пестициди;

o
o   o

74.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.
(2) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7.
(3) ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.
(4) ОВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 3.
(5) OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608.
(7) ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11.
(8) OВ L 229, 29.6.2004 г., стр. 23.
(9) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(10) OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(11) OВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32.
(12) OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(13) ОВ L 201, 1.8.2009 г., стр. 36.
(14) ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 29.
(15) OВ L 226, 24.8.2013 г., стр. 1.
(16) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:52006DC0372
(17) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 62.
(18) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 51.
(19) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 184.
(20) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 117.
(21) Приети текстове, P8_TA(2018)0057.
(22) Приети текстове, P8_TA(2018)0356.
(23) OВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1.
(24) http://ec.europa.eu/food/audits-analysis/overview_reports/details.cfm?rep_id=114
(25) OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.
(26) http://www.pan-uk.org/site/wp-content/uploads/United-Nations-Report-of-the-Special-Rapporteur-on-the-right-to-food.pdf
(27) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10041-2016-ADD-1/en/pdf
(28) http://www.senat.fr/leg/ppr16-477.html
(29) Приети текстове, P8_TA(2019)0023.
(30) Каспар A. Халман и др., „Над 75% намаляване на общата биомаса на летящите насекоми в защитени зони за период от 27 години“, PLOS, 18 октомври 2017 г. – https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0185809
(31) OВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.
(32) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).
(33) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(34) https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0185809
(35) https://esdac.jrc.ec.europa.eu/public_path/shared_folder/doc_pub/EUR27607.pdf


Прилагане на Директивата за трансграничното здравно обслужване
PDF 196kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Директивата за трансграничното здравно обслужване (2018/2108(INI))
P8_TA(2019)0083A8-0046/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване(1),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 114 и 168 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 юни 2011 г. относно преминаването към модерни, адаптивни и устойчиви системи на здравеопазване(4),

—  като взе предвид многогодишните здравни програми за периодите 2003–2008 г.(5), 2008–2013 г.(6) и 2014–2020 г.(7) съответно,

—  като взе предвид докладите на Комисията от 4 септември 2015 г. и 21 септември 2018 г. относно функционирането на Директивата за трансграничното здравно обслужване (COM(2015)0421, COM(2018)0651),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар: предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество (COM(2018)0233),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 18 юли 2018 г. относно данните на държавите членки относно трансграничното здравно обслужване на пациентите през 2016 г.(8),

—  като взе предвид Решение за изпълнение № 2011/890/ЕС на Комисията от 22 декември 2011 г., с което се предвиждат правила за учредяването, управлението и функционирането на мрежата от национални органи, отговарящи за електронното здравеопазване(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид Плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 г., и по-специално неговото изрично трансгранично измерение (COM(2012)0736),

—  като взе предвид междинната оценка на Комисията на Плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 г. (COM(2017)0586),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2008 г. относно редките заболявания (COM(2008)0679) и препоръката на Съвета от 8 юни 2009 г. за действие в областта на редките заболявания(10),

—  като взе предвид доклада за изпълнение на Комисията от 5 септември 2014 г. относно нейното съобщение относно редките заболявания (COM(2014)0548),

—  като взе препоръките относно европейските референти мрежи за редки заболявания на експертния комитет на ЕС по редките заболявания (EUCERD) от 31 януари 2013 г. и допълнението към тях от 10 юни 2015 г.,

—  като взе предвид информационния документ на Сметната палата относно трансграничното здравно обслужване в ЕС от май 2018 г.(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права(12),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0046/2019),

А.  като има предвид, че достъпните за всички системи на здравеопазване в ЕС и неговите държави членки е от решаващо значение за гарантиране на високо равнище на общественото здраве, социалната закрила, социалното сближаване и социалната справедливост чрез запазване и гарантиране на всеобщия достъп, и като има предвид, че качеството на живот на пациентите е признато като важен елемент от оценката на разходната ефективност на здравните услуги;

Б.  като има предвид, че Директива 2011/24/ЕС (наричана по-долу „директивата“) в съответствие с член 168, параграф 7 от ДФЕС, зачита свободата на всяка държава членка да взема подходящи решения в областта на здравеопазването и не пречи или подкопава основните етични избори на компетентните органи в държавите членки; като има предвид, че съществуват разлики в съответните услуги, предоставяни от държавите членки, както и в начина, по който те се финансират; като има предвид, че директивата предоставя други възможности за здравно обслужване на европейските граждани в допълнение към възможностите, с които разполагат в собствената си държава;

В.  като има предвид, че здравето може да се счита за основно право съгласно член 2 (относно правото на живот) и член 35 (относно здравеопазването) от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че здравните системи в ЕС са изправени пред предизвикателства поради застаряването на населението, бюджетните ограничения, увеличаването на случаите на хронични и редки заболявания, трудностите при осигуряването на основни здравни грижи в селските райони и високите цени на лекарствените продукти; като има предвид, че държавите членки са отговорни за разработването, поддържането и трансграничния обмен на информация относно актуален каталог на недостигащите лекарства, за да се гарантира наличността на основни лекарства;

Д.  като има предвид, че здравеопазването, от което се нуждаят гражданите, понякога може да се предоставя най-добре в друга държава членка поради близостта, специализираното естество на медицинските грижи или липсата на капацитет, като например недостига на основни лекарства, в собствената им държава членка;

Е.  като има предвид, че резултатите от доклада относно прилагането на действащата директива сочат, че през 2015 г. не всички държави членки са прилагали изцяло или правилно директивата;

Ж.  като има предвид, че секторът на здравеопазването е жизненоважна част от икономиката на ЕС, който допринася зя почти 10% от нейния БВП — цифра, която поради социално-икономически фактори може да достигне до 12,6% до 2060 г.;

З.  като има предвид, че съгласно член 20 от директивата Комисията се задължава да изготвя доклад за изпълнението относно действието на директивата на всеки три години; като има предвид, че Комисията следва постоянно да оценява и редовно да представя информация за потоците пациенти, за административните, социалните и финансовите измерения на мобилността на пациентите и за функционирането на европейските референтни мрежи (ЕРМ) и националните звена за контакт;

И.  като има предвид, че според доклада на Комисията от 21 септември 2018 г. относно действието на директивата, за гражданите все още е трудно да разберат как могат да използват правата си по отношение на трансграничното здравно обслужване; като има предвид, че е необходима допълнителна яснота и прозрачност относно условията, при които работят доставчиците на здравно обслужване, за да се осигури безопасна мобилност на пациентите;

Й.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно електронното здравеопазване се отбелязва, че системите за здравеопазване и за полагане на грижи изискват реформи и новаторски решения, за да станат по-устойчиви, достъпни и ефективни; като има предвид, че поради това следва да се засили използването на нови технологии и цифрови инструменти, за да се подобри качеството и устойчивостта на здравните услуги;

К.  като има предвид, че директивата осигурява ясно правно основание за европейско сътрудничество и сътрудничество по отношение на оценката на здравните технологии (ОЗТ), електронното здравеопазване, редките заболявания и стандартите за безопасност и качество на здравните услуги и продукти;

Л.  като има предвид, че гражданите на ЕС имат право на достъп до специализирани грижи в собствените си държави членки; като има предвид обаче, че броят на пациентите, които се ползват от правото си на трансгранично здравно обслужване, както е предвидено в директивата, включително профилактични медицински тестове, образни изследвания и здравни прегледи, нараства много бавно;

М.  като има предвид, че програмите за ваксинация не са обхванати от директивата, въпреки че те са считани за една от политиките на ЕС с най-голямо въздействие, и като се имат предвид трудностите, които някои държави членки срещат при получаването на достъп до тях;

Н.  като има предвид, че не всички държави членки са били в състояние да подават данни или информация за пациенти, които пътуват в чужбина, и като има предвид, че събирането на данни не винаги е сравнимо в отделните държави членки;

О.  като има предвид, че 83% от анкетираните в неотдавнашна консултация на Комисията одобриха оповестяването на медицински данни за целите на провеждане на научни изследвания и подобряване на здравните условия на пациентите(13); като има предвид, че всяка бъдеща интеграция на здравните системи трябва от цифрова гледна точка да гарантира, че здравните системи са крайните пазители и разпоредители на съответната информация, така че да се гарантира справедливост, устойчивост и безопасност за пациентите;

П.  като има предвид, че мобилността на пациентите в ЕС, която попада в приложното поле на директивата, остава сравнително ниска и не оказва значително бюджетно въздействие върху устойчивостта на националните здравни системи;

Р.  като има предвид, че държавите членки са отговорни за осигуряването на достъп до здравни грижи, от които се нуждаят хората, и за гарантирането, че всички съответни разходи се възстановяват; като има предвид, че националните здравни служби на държавите членки отговарят за определянето на критериите, които позволяват на гражданите да получават здравно обслужване в друга държава членка; като има предвид, че в значителен брой държави членки все още има значителни пречки, на които се натъкват пациентите при контакта със системите на здравеопазване; като има предвид, че административната тежест може да води до забавяне на възстановяването на разходи; като има предвид, че това само задълбочава разпокъсаността на достъпа до услуги и поради това следва да се подобрява чрез координация между държавите членки;

С.  като има предвид, че Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) се урежда от регламента относно координацията на системите за социална сигурност и нейното прилагане се различава значително в отделните държави членки; като има предвид, че еднаквото прилагане на ЕЗОК и по-добрата координация между държавите членки са от съществено значение за намаляването на съществуващата административна тежест и за гарантирането на бързо, недискриминационно възстановяване на средства за пациентите, като същевременно се гарантира свободата на движение на гражданите на ЕС;

Т.  като има предвид, че пациентите все още са изправени пред практически и правни трудности при използването на рецепти за лекарства в държавите членки;

У.  като има предвид, че ролята на националните звена за контакт е да гарантират, че пациентите получават правилната информация, за да вземат информирано решение;

Ф.  като има предвид, че националните звена за контакт все още не са достатъчно добре познати на обществеността, което оказва въздействие върху тяхната ефективност; като има предвид, че ефикасността и обсегът на действие на националните звена за контакт зависят от подкрепата, която те получават както от ЕС, така и от държавите членки, от каналите за комуникация, обмена на добри практики и информация, включително информация за връзка и насоки за отнасяне на пациентите;

Х.  като има предвид, че съществуват големи различия между различните национални звена за контакт по отношение на функционирането, достъпността, видимостта и разпределението на ресурсите, както от гледна точка на качеството, така и на количеството;

Ц.  като има предвид, че според проучване на Евробарометър от май 2015 г.(14), пациентите не са достатъчно информирани относно своите трансгранични здравни права, като по-малко от 20% от гражданите се чувстват добре информирани;

Ч.  като има предвид, че директивата ще бъде ефективна само ако пациентите, полагащите грижи лица, здравните специалисти и другите заинтересовани страни са добре информирани за нея и правилата, които я уреждат, са лесни за намиране и лесно достъпни в общ план;

Ш.  като има предвид, че пациентите, лицата, полагащи грижи, и здравните специалисти все още се сблъскват с голям недостиг на информация по отношение на правата на пациентите като цяло и по-специално тези, предвидени в директивата;

Щ.  като има предвид, че здравните специалисти се занимават с някои изключително чувствителни въпроси, свързани с пациенти, които изискват ясна и разбираема комуникация; като има предвид, че езиковите бариери биха могли да възпрепятстват трансфера на информация между медицинските специалисти и техните пациенти;

АА.  като има предвид, че съществуват значителни възможности за подобряване и опростяване на процедурите за възстановяване на разходи в редица държави членки, особено що се отнася до рецептите, лекарствата сираци, съставните фармацевтични лекарствени продукти и последващата терапия и процедури;

АБ.  като има предвид, че понастоящем шест държави членки и Норвегия нямат каквито и да било действащи системи за предварително разрешение, като предоставят на пациентите свобода на избор и намаляване на административната тежест;

АВ.  като има предвид, че съществуват редица двустранни споразумения между съседни държави членки и региони, които биха могли да служат като основа за най-добри практики за отлични резултати за по-нататъшно развитие на трансграничното здравно обслужване в целия ЕС;

Прилагане

1.  приветства предприеманите от Комисията действия за оценка дали държавите членки са транспонирали директивата правилно;

2.  отбелязва ползите от директивата за изясняване на правилата за трансгранично здравно обслужване и за гарантиране на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване в Съюза, както и за постигане на мобилност на пациентите в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС; изразява разочарование, че значителен брой държави членки не са изпълнили ефективно изискванията за гарантиране на правата на пациентите; поради това настоятелно призовава държавите членки да осигурят правилното ѝ изпълнение, като гарантират висока степен на защита на общественото здраве, която допринася за подобряване на здравето на гражданите, като същевременно се спазва принципът на свободно движение на хора в рамките на вътрешния пазар;

3.  приканва Комисията да пристъпи към изготвянето на своите тригодишни доклади за оценка на действието на директивата и съответно да ги представи на Парламента и Съвета; подчертава значението на събирането на информация, за статистически цели, относно пациентите, пътуващи в чужбина за лечение, и за анализа на причините, поради които пациентите пътуват в различни държави; освен това призовава Комисията, когато това е осъществимо, да публикува ежегодно разбивки на предоставените услуги и общите суми, които се възстановяват от всяка държава членка като трансгранично предоставяне на здравно обслужване;

4.  приканва Комисията да включва в своята оценка на ефективността на разходите при изпълнението на директивата качеството на живот на пациентите и резултатите от грижите;

5.  припомня на държавите членки техния ангажимент да предоставят на Комисията помощ и цялата необходима информация, с която разполагат, за целите на извършването на оценката и изготвянето на горепосочените доклади;

6.  приканва Комисията да изготви насоки за прилагането, особено в областите, в които директивата и регламента за координация на системите за социална сигурност си взаимодействат, и да гарантира по-добра координация в това отношение сред всички съответни заинтересовани страни в рамките на институциите;

7.  подчертава, че държавите членки следва да транспонират правилно директивата, за да се гарантира висококачествени и достъпни трансгранични здравни грижи за пациентите, при цялостно спазване на сроковете за прилагане, определени в законодателството; признава, че могат да бъдат направени конкретни подобрения по отношение на достъпа до лекарства, отпускани с лекарско предписание, и непрекъснатостта на лечението; призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на обхвата на директивата, така че тя да включва програми за ваксинация;

8.  отбелязва със задоволство положителното въздействие на инициативи като Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), която се издава безплатно и позволява на всеки, който е осигурен или е обхванат от законоустановена социално-осигурителна схема, да получи медицинско лечение в друга държава членка безплатно или на намалена цена; подчертава значението на успешното сътрудничество между институциите с цел избягване на злоупотреби с ЕЗОК;

9.  подчертава необходимостта от гарантиране на яснота и прозрачност по отношение на условията, при които действат доставчиците на здравно обслужване; подчертава значението за доставчиците на здравно обслужване и за специалистите в областта на здравеопазването да осигуряват професионална застраховка „гражданска отговорност“, както е предвидено в директивата и в Директива 2005/36/ЕО, за да се подобри качеството на здравните услуги и да се увеличи защитата на пациентите;

Финансиране

10.  посочва, че финансирането на трансграничното здравно обслужване е въпрос от компетентността на държавите членки, които възстановяват разходите в съответствие с приложимите разпоредби; посочва освен това, че Комисията подкрепя сътрудничеството, посочено в глава IV на директивата посредством здравните програми;

11.  в тази връзка изразява сериозна загриженост по отношение на предложеното намаление на финансирането за здравната програма; отново призовава здравната програма да бъде възстановена като стабилна самостоятелна програма с увеличено финансиране в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., за да се изпълнят целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите на здравеопазване и свързаните с околната среда проблеми, и за да се гарантира амбициозна здравна политика с акцент върху трансграничните предизвикателства, включваща, по-специално, сериозно увеличаване на общите усилия на Съюза в борбата с рака, превенцията, ранната диагностика и управлението на хроничните и редките заболявания, в т.ч. генетичните и пандемичните заболявания, редките видове рак, в борбата с антимикробната резистентност и осигуряването на по-лесен достъп до трансгранично здравно обслужване;

12.  подчертава важността на Европейския социален фонд и на Европейския структурен и инвестиционен фонд за здравето, както и на Европейския фонд за регионално развитие, включително програмата „Interreg“, за подобряването на здравните услуги и за намаляването на неравенствата между регионите и държавите членки по отношение на здравеопазването; изисква структурните и кохезионните фондове да бъдат използвани също за подобряване и улесняване на трансграничното здравно обслужване в рамките на следващата МФР;

Мобилност на пациентите

13.  отбелязва, че причините за ниската степен на мобилност на пациентите имат четири аспекта: i) някои държави членки са закъснели с прилагането на директивата; ii) осведомеността на гражданите относно общите им права на възстановяване на разходите е изключително ниска, iii) някои пречки, ограничаващи трансграничното здравно обслужване, като например административната тежест, са издигнати от някои държави членки, и iv) липсва или е непълна информацията за пациентите, търсещи здравно обслужване в друга държава членка въз основа на директивата;

14.  отбелязва, че някои системи за предварително разрешаване изглеждат прекомерно тежки и/или рестриктивни по отношение на редица заявления всяка година; призовава Комисията да продължава структурирания диалог с държавите членки, като осигурява по-голяма яснота по отношение на изискванията за предварително разрешение и свързаните с това условия за възстановяване на разходите;

15.  изисква от Комисията да разработи насоки, за да могат хората, в случаите на издаване на предварително разрешение, да сравняват леченията в чужбина с лечението, което е на разположение на национално равнище, като водещ принцип за пациентите е икономическата ефективност;

16.  припомня на държавите членки, че всяко ограничаване на прилагането на директивата, като например изисквания за предварително разрешение или ограничение при възстановяването на разходи, следва да бъде необходимо и пропорционално и да не води до произволна или социална дискриминация, да не издига необосновани пречки пред свободното движение на пациенти и услуги, нито да налага прекомерна тежест върху националните системи за обществено здраве; приканва държавите членки да вземат предвид трудностите, които срещат пациентите с ниски доходи, когато трябва да направят авансово плащане в рамките на трансгранично лечение; отбелязва, че системите за предварително разрешение имат за цел да позволят на държавите членки да планират и предпазват пациентите от лечения, които будят сериозни и конкретни опасения относно качеството или безопасността на грижите;

17.  отбелязва със загриженост, че в някои държави членки застрахователните дружества произволно прилагат дискриминация или създават необосновани пречки пред свободното движение на пациенти и услуги, което води до неблагоприятни финансови последици за пациентите;

18.  настоятелно призовава държавите членки да уведомяват Комисията за всяко решение за въвеждане на ограничения по отношение на възстановяването на разходи съгласно член 7, параграф 9 от директивата, като посочват причините за това;

19.  изразява съжаление във връзка с факта, че понякога някои държави членки предоставят по-ниски равнища на възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, предоставено от частни или несвързани доставчици на здравно обслужване на тяхна територия, отколкото за грижи за трансгранично здравеопазване, предоставяни от доставчици от публичния сектор или подизпълнители; счита, че следва да се гарантира възстановяване на средствата за частното здравеопазване на същото равнище като общественото здравеопазване, при условие, че могат да бъдат гарантирани качеството и безопасността на грижите;

20.  призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно за оценка, повторно привеждане в съответствие и опростяване на процедурите за възстановяване на разходи за пациенти, които получават трансгранично здравно обслужване, в т.ч. чрез разясняване на възстановяването на последващи грижи и процедури, както и чрез създаването на координационни фронт-офиси за „обслужване на едно гише“ към съответните здравни осигурители;

21.  изразява съжаление относно факта, че прилагането на директивата относно „телемедицината“ – здравни услуги, предоставяни на разстояние – е довело до известна липса на яснота по отношение на схемите на възстановяване, тъй като някои държави членки възстановяват разходи или предоставят консултации с общопрактикуващи лекари или специалисти от разстояние, а други – не; призовава Комисията да подкрепи прилагането на правилата за възстановяване на разходите в съответствие с член 7, параграф 1 и член 4, параграф 1, така че те да се прилагат и по отношение на телемедицината, когато е целесъобразно; насърчава държавите членки да съгласуват подходите си за възстановяване на разходите за телемедицина;

Гранични региони

22.  насърчава държавите членки и граничните региони да задълбочават трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването по ефикасен и финансово устойчив начин, включително чрез предоставянето на достъпна, достатъчна и разбираема информация, с оглед обезпечаването на възможно най-добри грижи за пациентите; изисква от Комисията да подкрепя и стимулира структурен обмен на най-добри практики между граничните региони; насърчава държавите членки да използват тези най-добри практики, за да подобрят също така здравеопазването в други региони;

23.  приветства предложението на Комисията за засилване на сближаването между граничните региони чрез преодоляване на някои от правните и административните пречки, пред които са изправени, чрез създаването на трансграничен механизъм на ЕС;

Информация за пациентите

24.  припомня съществената роля на националните звена за контакт за предоставянето на информация на пациентите и подпомагането им във вземането на информирано решение относно търсенето на здравно обслужване в чужбина в рамките на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да продължават да инвестират в разработването и популяризирането на достъпни и ясно видими национални звена за контакт и платформи за електронно здраве за пациентите, които следва да предоставят лесна за ползване, цифрово достъпна и свободна от пречки информация за пациентите и здравните специалисти на множество езици;

25.  препоръчва Комисията, в сътрудничество с организациите на пациентите, да разработи насоки относно функционирането на националните звена за контакт, за да улесни и подобри значително начините, по които те систематично обменят информация и практики помежду си, с оглед установяването на хармонизирани, опростени и лесни за ползване от пациентите процедури, формуляри или наръчници, както и да изгради връзка между националните звена за контакт и техните източници на информация и експертни оценки в рамките на държавите членки;

26.  призовава държавите членки да осигуряват достатъчно финансиране за техните национални звена за контакт, така че те да могат да разработват изчерпателна информация, и изисква от Комисията да засили сътрудничеството сред националните звена за контакт в целия Съюз;

27.  подчертава потенциала на електронното здравеопазване за подобряване на достъпа на пациентите до информация относно възможностите за трансгранично здравно обслужване и правата на пациентите съгласно директивата;

28.  призовава държавите членки настоятелно да призоват доставчиците на здравно обслужване и болничните заведения да предоставят предварително на пациентите точна и актуална оценка на разходите за лечението в чужбина, в т.ч. лекарства, хонорари, нощувки и допълнителни такси;

29.  изисква от Комисията да изясни, в полза на националните експерти и посредством информационни кампании, комплексния характер на съществуващото правно положение, произтичащо от взаимодействието между директивата и регламента за координация на социалната сигурност;

30.  изисква от Комисията да организира, съвместно с компетентните национални органи, националните звена за контакт, европейските референтни мрежи (ЕРМ), организациите на пациенти и мрежите от здравни специалисти, всеобхватни публични информационни кампании, включително оползотворявайки новите цифрови възможности, които следва да бъдат предназначени да насърчават структурната осведоменост за правата на пациентите съгласно директивата;

31.  призовава Комисията да насърчава държавите членки да осигурят лесно достъпна информация във връзка с процедурите, чрез които пациентите да могат да подават жалби в случаите, когато техните права съгласно директивата не са спазени или дори са нарушени;

32.  препоръчва Комисията да разработи насоки относно вида информация, която националните звена за контакт следва да предоставят, по-специално относно списъка на леченията, които подлежат на предварително разрешение и тези, които не подлежат на такова разрешение, използваните критерии и приложимите процедури;

33.  призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на необходимостта от определяне на причините за предоставяне на достъп до трансгранично здравно обслужване по начин, който да гарантира свободното движение, но без това да бъде самоцел, докато организацията на здравните системи е национална компетентност;

34.  насърчава Комисията да поощрява по-голямо сътрудничество между органите на държавите членки като цяло, а не само чрез НЗК, и да оценява допълнително ползите от съществуващите инициативи за сътрудничество, особено в трансграничните региони, като гарантира достъп до безопасно, висококачествено и ефикасно здравно обслужване за гражданите;

Редки заболявания, редки видове рак и Европейски референтни мрежи (ЕРМ)

35.  подчертава значението на сътрудничеството в целия ЕС за гарантиране на ефикасното обединяване на знания, информация и ресурси за ефективно справяне с редките и хроничните заболявания, включително редките видове рак, в целия ЕС; в тази връзка насърчава Комисията да подпомогне създаването на специализирани центрове за редки заболявания в ЕС, които следва да бъдат напълно интегрирани в европейските референтни мрежи (ЕРМ);

36.  препоръчва надграждането на вече предприетите стъпки за повишаване на обществената осведоменост и разбиране на редките заболявания, редките видове рак и за увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност; призовава Комисията да гарантира достъп до информация, лекарства и медицинско лечение за пациентите с редки заболявания в целия ЕС и да се стреми към осигуряването на подобрен достъп до ранна и точна диагностика; настоятелно призовава Комисията да реши въпроса с ниския процент на регистриране на редките заболявания и допълнително да разработи и популяризира общи стандарти за споделяне и обмен на данни в регистрите за редки заболявания;

37.  подчертава спешната необходимост от подобряване на моделите на спазване на предписаното лечение от пациентите, които следва да се основават на най-надеждните резултати от метаанализи и широкообхватни емпирични изследвания, да отразяват реалностите в лекарската практика и да предоставят препоръки за подобряване на отдадеността на пациента към лечението, особено при управлението на хроничните заболявания, което е ключов барометър за измерване на ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване;

38.  подчертава важността и добавената стойност на мобилността в целия ЕС на специалистите в областта на здравното обслужване както по време на тяхното обучение, така и през професионалните им кариери, както и важната им роля за подобряване на познанията и експертния опит във връзка с редките заболявания;

39.  предлага Комисията да отправи нова покана за разработването на нови ЕРМ и да продължава да подпомага разработването и разрастването на модела за ЕРМ, така че да се запълни липсата на експертни познания и да се реши проблема с географските различия; настоява обаче върху факта, че разширяването на ЕРМ не трябва да застрашава действието на съществуващите ЕРМ в началната фаза;

40.  изразява съжаление относно несигурността по отношение на принципите на функциониране на ЕРМ и тяхното взаимодействие с националните здравни системи и други програми на ЕС; поради това призовава Комисията да подпомага държавите членки и ЕРМ при установяването на ясни и прозрачни правила за пренасочване на пациентите и да постигне споразумение относно формата на подкрепа, която да бъде предоставяна от държавите членки на ЕРМ;

41.  настоятелно призовава Комисията да започне да прилага план за действие посредством Европейската съвместна програма за редките заболявания за по-нататъшното устойчиво развитие и финансиране на ЕРМ чрез Европейската съвместна програма за редките заболявания и поддържащите ги мрежи на пациентите; насърчава държавите членки да подкрепят доставчиците на здравно обслужване в рамките на ЕРМ и да интегрират ЕРМ в здравните си системи, като адаптират своите правни и регулаторни рамки и се позовават на ЕРМ в своите национални планове за редките заболявания и за рака;

Взаимно признаване на (електронните) рецепти

42.  изразява съжаление относно трудностите, пред които са изправени пациентите, особено живущите в пограничните райони, при осигуряването на достъп до и възстановяването на разходите за лекарствени продукти в други държави членки, поради различните наличности и административни правила в целия ЕС; призовава държавите членки и съответните им здравни органи да решат правните и практическите проблеми, които възпрепятстват взаимното признаване на медицинските рецепти в ЕС, и призовава настоятелно Комисията да предприеме подпомагащи действия в това отношение;

43.  изразява съжаление относно трудностите, пред които са изправени пациентите при осигуряването на достъп до и възстановяването на разходите за лекарствени продукти в други държави членки, поради различните наличности и правила в целия ЕС;

44.  призовава Комисията да изготви план за действие за систематично справяне с прекомерно високите цени на лекарствата и големите различия между отделните държави членки;

45.  призовава Комисията да предприеме стъпки, за да гарантира, че рецептите, издадени от свързани с ЕРМ експертни центрове, се приемат за възстановяване във всички държави членки;

46.  приветства подкрепата от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) като част от усилията за успешното разработване на настоящите пилотни проекти за обмен на електронни рецепти и медицински досиета на пациентите и за проправянето на пътя и за други държави членки, които желаят да последват този пример, до 2020 г.; настоява тази подкрепа да бъде продължена в следващата МФР;

Електронно здравеопазване

47.  признава, че електронното здравеопазване може да спомогне за гарантирането на устойчивостта на здравните системи чрез ограничаването на някои разходи, както и че то може да бъде важна част от отговора на ЕС спрямо днешните здравни предизвикателства; изтъква, че оперативната съвместимост на системите за електронно здравеопазване следва да бъде издигната в приоритет с оглед подобряването на цялостното медицинско досие на пациентите и приемствеността на грижите, при гарантиране на неприкосновеността на личния живот на пациентите; счита, че следва да се отдели специално внимание на предоставянето на лесен достъп до грижи за всички пациенти, не на последно място за възрастните хора и хората с увреждания; във връзка с това предлага държавите членки да предприемат стъпки за инвестиране в цифровата грамотност на гражданите и за увеличаване на мащаба на новите решения за застаряващото население, като същевременно се използват всички средства, с които разполагат, за да се гарантира предотвратяването на изключването чрез цифровизация;

48.  приветства създаването в целия ЕС на инфраструктура за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване (eDHDSI), която ще насърчава трансграничния обмен на здравни данни, по-специално електронните рецепти и медицинските досиета на пациентите;

49.  приканва държавите членки да предприемат бързи действия за свързване на своите системи на здравеопазване с eHDSI чрез специално звено за контакт в областта на електронното здравеопазване, след техните собствени оценки на риска, и призовава Комисията да улеснява този процес;

50.  призовава Комисията да обърне приоритетно внимание на потребностите в областта на цифровите технологии в държавите членки; приветства помощта на Комисията за осигуряването на устойчиви финансови средства с оглед гарантирането на силни национални стратегии за цифрово здравеопазване и за създаването на устойчива рамка за общи действия на равнище ЕС за предотвратяване дублирането на усилията и гарантиране на най-добри практики за по-широко ползване на цифровите технологии в държавите членки;

51.  изисква от държавите членки допълнително да засилят сътрудничеството между здравните органи в цяла Европа, за да се свържат данните от електронното здравеопазване и личните досиета с инструментите за електронно изписване на рецепти, като така се позволява на здравните специалисти да предоставят персонализирана и добре осведомена грижа за пациентите и се благоприятства сътрудничеството сред лекуващите, като същевременно в това отношение изцяло се зачита законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни призовава Комисията да предприеме действия за улесняване на такива действия;

52.  призовава държавите членки бързо да приложат Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) с цел да се защитят данните на пациентите, използвани в приложенията за електронно здравеопазване, и подчертава значението, по-специално по отношение на здравето, на наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар(15); подчертава необходимостта да се позволи на пациентите да имат достъп и да ползват своите собствени здравни данни, в съответствие с принципите на Общия регламент относно защитата на данните;

Брексит

53.  призовава Комисията да договори солидно споразумение с Обединеното кралство в областта на здравеопазването след излизането на Обединеното кралство от ЕС, като обръща специално внимание на трансграничните права на пациентите и на функционирането на ЕРМ;

54.  приветства намерението на Европейската сметна палата да извърши одит на ефективността на изпълнението на директивата и да проучи по-специално наблюдението и надзора от страна на Комисията на това изпълнение, постигнатите досега резултати при предоставянето на достъп до трансгранично здравно обслужване, както и ефективността на рамката за финансиране на ЕС по отношение на финансираните действия;

55.  призовава държавите членки да прилагат, надлежно и в пълно сътрудничество с Комисията, всички разпоредби на Директивата;

o
o   o

56.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
(2) OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.
(3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(4) OВ C 202, 8.7.2011 г., стр. 10.
(5) Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за приемане на програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.) (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 1).
(6) Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на Втора програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.), OB L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
(7) Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) и за изменение на Решение № 1350/2007/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 1).
(8) https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/cross_border_care/docs/2016_msdata_en.pdf
(9) ОВ L 344, 28.12.2011 г., стр. 48.
(10) OВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 7.
(11) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/BP_CBH/BP_Cross-border_healthcare_EN.pdf
(12) OВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10.
(13) Обзорен доклад на Комисията относно консултацията, озаглавен „Преобразуване на здравеопазването и грижите в цифровия единен пазар“, 2018 г., https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/ehealth/docs/2018_consultation_dsm_en.pdf
(14) Специален Евробарометър 425: „Правата на пациентите в областта на презграничните здравни грижи в Европейския съюз“.
(15) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.

Правна информация - Политика за поверителност