Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 14 февруари 2019 г. - СтрасбургОкончателна версия
Положението в Чечения и случаят с Оюб Титиев
 Зимбабве
 Защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия
 Механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст ***I
 Проект на споразумение за сътрудничество между Евроюст и Грузия *
 Оценка на здравните технологии ***I
 Рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз ***I
 Оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза ***I
 Взаимно признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка ***I
 Такси за презграничните плащания в Съюза и такси за превалутирането ***I
 Общи правила за достъп до международния пазар на автобусни превози ***I
 Изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***I
 Правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила
 Правата на интерсексуалните лица
 Бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019-2024 г.)
 Бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и последиците за ЕС
 NAIADES II – Програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища
 Защита на животните по време на транспортиране във и извън ЕС
 Повишаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар чрез развитие на митническия съюз на ЕС и на неговото управление
 Прилагане на правните разпоредби и на съвместното изявление за гарантиране на парламентарния контрол върху децентрализираните агенции

Положението в Чечения и случаят с Оюб Титиев
PDF 131kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев (2019/2562(RSP))
P8_TA(2019)0115RC-B8-0107/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Чечения, по-специално резолюцията от 8 февруари 2018 г. със заглавие „Русия, случаят на Оюб Титиев и Центъра за права на човека „Мемориал“(1) и резолюцията от 23 октомври 2014 г. относно закриването на НПО „Мемориал“(носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия(2),

—  като взе предвид изявлението на председателите на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека от 12 януари 2018 г., в което се призовава за незабавното освобождаване на защитника на правата на човека Оюб Титиев,

—  като взе предвид изявлението на ЕС от 19 януари 2018 г. относно нарушенията на правата на човека във връзка с Центъра за правата на човека „Мемориал“ в Русия и изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 11 януари 2018 г. относно задържането на директора на Центъра за права на човека „Мемориал“ в Чеченската република и от 27 юни 2018 г. относно случаите на руските правозащитници Оюб Титиев и Юрий Дмитриев,

—  като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, в които се установява, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и по които Руската федерация е страна,

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Конституцията на Руската федерация, и по-специално глава 2 от нея относно правата и свободите на човека и гражданина,

—  като взе предвид Седмия периодичен доклад относно Руската федерация, разгледан от Комисията на ООН по правата на човека на нейните 3136-о и 3137-о заседания, проведени на 16 и 17 март 2015 г.;

—  като взе предвид доклада на докладчика на ОССЕ в рамките на Московския механизъм относно обвинения в предполагаеми нарушения на правата на човека и относно безнаказаността в Чеченската република на Руската федерация от 21 декември 2018 г.,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Руската федерация, като страна, подписала Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека, както и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните свободи и правата на човека;

Б.  като има предвид, че международните ангажименти на Руската федерация включват задължението за закрила на защитниците на правата на човека; като има предвид, че законът за „чуждестранните агенти“ от 2012 г. ограничава сериозно способността на НПО да работят независимо и ефективно; като има предвид, че съгласно този закон Центърът за права на човека „Мемориал“ е обозначен като „чуждестранен агент“ от Министерството на правосъдието на Руската федерация;

В.  като има предвид, че през последните години Чечения преживя драматично влошаване на положението с правата на човека, което ефективно пречи на независимите журналисти и на активистите в областта на правата на човека да продължават своята работа, без да излагат на риск собствения си живот и живота на членовете на своите семейства, приятели и колеги; като има предвид, че многобройните съобщения за системни и сериозни нарушения на правата на човека в Чечения показват неспособността на чеченските и руските власти да гарантират зачитането на принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че Оюб Титиев, директор на офиса за Чечения на „Мемориал“, беше арестуван на 9 януари 2018 г. и официално подведен под съдебна отговорност и задържан под стража въз основа на изфабрикувани обвинения за незаконно придобиване и притежание на наркотици; като има предвид, че тези обвинения бяха отхвърлени от Оюб Титиев и бяха осъдени от други НПО и защитници на правата на човека като изфабрикувани и като опит да се попречи на неговата работа и на дейността на неговата организация в областта на правата на човека;

Д.  като има предвид, че съдилищата са удължили задържането на Оюб Титиев няколко пъти преди започването на съдебните заседания в Градския съд в град Шали (Шела) в Чечения на 19 юли 2018 г.; като има предвид, че присъдата е предстояща и се очаква да бъде произнесена в средата на февруари 2019 г.; като има предвид, че съществува опасност Оюб Титиев да бъде обявен за виновен за престъпление, което не е извършил, и рискува да изтърпи лишаване от свобода за срок от до десет години;

Е.  като има предвид, че семейството на Оюб Титиев е било подложено на тормоз и заплахи, така че те да бъдат принудени да напуснат Чечения; като има предвид, че НПО „Мемориал“ е била обект на други действия през 2018 г., включително нападение и палеж на нейните офиси в Ингушетия на 17 януари 2018 г., нападение срещу автомобила на адвоката на г-н Титиев в Дагестан на 22 януари 2018 г. и нападение срещу ръководителя на офиса на „Мемориал“ в Дагестан на 28 март 2018 г.; като има предвид, че след убийството през 2009 г. на г-жа Наталия Естемирова, предшественик на г-н Оюб Титиев и ръководител на бюрото на „Мемориал“ в Чечения, извършителите на това престъпление все още не са изправени пред съда;

Ж.  като има предвид, че „Мемориал“ е една от последните останали организации, които продължават да работят в областта на правата на човека в Чечения, а именно да документират и изобличават нарушенията на правата на човека, да оказват помощ на жертвите на такива нарушения и да им помагат да търсят справедливост, и е вероятно организацията да е била обект на атаки като ответна реакция на изобличенията и търсенето на правосъдие за нарушения на правата на човека; като има предвид, че „Мемориал“ е носител на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта през 2009 г., а през 2018 г. Оюб Титиев беше удостоен с френско-германската награда за защита на правата на човека и принципите на правовата държава (през декември), наградата „Вацлав Хавел“ за правата на човека (октомври) и наградата на Московската хелзинкска група за правата на човека (през май);

З.  като има предвид, че представители на официалните власти в Чечения са заплашвали многократно защитници на правата на човека или са осъждали тяхната дейност и не са осъждали публично заплахите за насилие срещу тях, като по този начин са създавали и са поддържали климат на безнаказаност за извършителите на актове на насилие срещу защитници на правата на човека; като има предвид, че поради тази причина жертвите често се въздържат от търсене на правосъдие, тъй като се страхуват от репресивни мерки от страна на местните органи;

1.  отново отправя своя призив за незабавното освобождаване на Оюб Титиев, директор на бюрото на Центъра за права на човека „Мемориал“ в Чечения, който беше задържан на 9 януари 2018 г. и обвинен в незаконно придобиване и притежание на наркотици и който очаква да получи своята присъда до средата на февруари 2019 г.; настоятелно призовава чеченските власти да гарантират пълно зачитане на човешките и законните права на Оюб Титиев, включително правото му на справедлив процес, безпрепятствен достъп до неговия адвокат и до медицински грижи, както и защита от съдебен тормоз и криминализиране;

2.  остро осъжда многократните публични изявления на чеченските длъжностни лица, които осъждат работата на защитници на правата на човека и организации или насочват атаки срещу конкретни лица, както и липсата на публично осъждане и разследване на заплахи и актове на насилие срещу тези групи и лица;

3.  изразява своята дълбока загриженост във връзка с тревожната тенденция на арести, нападения и сплашвания, които изглежда са част от координирани кампании, срещу независими журналисти, защитници на правата на човека и техни поддръжници, както и срещу обикновени граждани; счита, че случаят на Оюб Титиев е типичен за редица други случаи на наказателно преследване, основани на изфабрикувани доказателства, което е в основата на порочната съдебна система в Чеченската република и в Руската федерация; припомня, че подобни обвинения, свързани с притежание на наркотици, също така са били повдигнати и срещу кореспондента на вестник „Кавказки възел“ Жалауди Гериев и срещу активиста за правата на човека Руслан Кутаев, и призовава те да бъдат освободени;

4.  настоятелно призовава властите на Република Чечения и на Руската федерация да сложат край на тормоза и преследването на своите граждани и да сложат край на климата на безнаказаност за извършителите на актове на насилие срещу защитници на правата на човека, срещу членове на техните семейства, колеги и поддръжници и срещу техните организации;

5.  призовава Руската федерация да защитава всички свои граждани при пълно зачитане на техните права на човека, да спазва своята собствена конституция и законодателство и да спазва международните си ангажименти за зачитане на принципите на правовата държава и основните свободи и правата на човека на всички свои граждани, включително на тези, които посвещават своето време и средства и работят за защитата на правата на своите съграждани;

6.  призовава руските власти да отменят закона от 2015 г. относно „нежеланите организации“ и закона от 2012 г. относно „чуждестранните агенти“, както и всички други свързани законодателни актове, които са били използвани последователно за тормоз и нападения срещу защитници на правата на човека и срещу организации на гражданското общество; изразява загриженост във връзка с факта, че се е наложило някои руски неправителствени организации да бъдат закрити, за да не бъдат заклеймявани като „чуждестранни агенти“ и за да избегнат съдебно преследване;

7.  призовава за незабавно прекратяване на тормоза и арестите на защитници на правата на човека в Чечения, преследвани въз основа на изфабрикувани обвинения, на нападенията срещу техни колеги и членове на техните семейства, както и на сплашването на техни поддръжници, които изглежда биват извършвани с цел възпрепятстване и в крайна сметка прекратяване на законната и полезна работа на техните организации;

8.  призовава отново Комисията, ЕСВД и държавите членки да продължават да следят отблизо положението с правата на човека в Чечения, включително съдебния процес на Оюб Титиев, да призовават за незабавно прекратяване на гореспоменатите нарушения на правата на човека, да дава гласност на случаите на всички лица, преследвани по политически причини, по време на съответните срещи с руски представители, и да продължават да предлагат бързо и ефикасно подпомагане на жертвите на преследване и на членовете на техните семейства, включително когато разглеждат искания за предоставяне на убежище;

9.  призовава Комисията да се ангажира с международните организации за правата на човека, действащи в Руската федерация , както и с руските организации за правата на човека и с гражданското общество, въпреки руското законодателство относно „чуждестранните агенти“, и да продължава да предлага подкрепа на „Мемориал“ и на други подобни организации;

10.  призовава международните спортни знаменитости и хората на изкуството да се въздържат от участие в обществени мероприятия в Чечения или в събития, спонсорирани от ръководството на Чеченската република; отново изразява своята подкрепа за закон „Магнитски“ на Европейския съюз, който следва да санкционира извършителите на тежки нарушения на правата на човека, и призовава Съвета да продължи да работи по този въпрос без забавяне; подчертава във връзка с това, че на извършителите на нарушения на правата на човека в Република Чечения на Руската федерация не следва да се издават визи за ЕС, нито да им бъде разрешавано да държат активи в държавите — членки на ЕС;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация и на чеченските органи.

(1) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 31.
(2) OВ C 274, 27.7.2016 г., стр. 21.


Зимбабве
PDF 143kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно Зимбабве (2019/2563(RSP))
P8_TA(2019)0116RC-B8-0110/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,

—  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори (МНИ) относно хармонизираните избори през 2018 г. в Зимбабве и писмото, изпратено на 10 октомври от главния наблюдател на мисията на ЕС за наблюдение на изборите до президента Мнангагва относно основните констатации в окончателния доклад,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 януари 2019 г. относно положението в Зимбабве,

—  като взе предвид изявленията от 24 юли 2018 г. и 18 януари 2019 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Зимбабве,

—  като взе предвид съвместното комюнике, публикувано след срещата на министрите на външните работи на ЕС и Африканския съюз от 21 и 22 януари 2019 г.,

—  като взе предвид мониторинговия доклад на Комисията по правата на човека на Зимбабве след общата стачка („Stay Away“) от 14 до 16 януари 2019 г., и последвалите размирици,

—  като взе предвид доклада на зимбабвийската анкетна комисия относно насилието след изборите от 1 август,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 2 август 2018 г. относно изборите в Зимбабве,

—  като взе предвид съвместното изявление от 2 август 2018 г. на международните мисии за наблюдение на хармонизираните избори в Зимбабве, в което се осъжда прекомерното използване на сила от полицията и армията за потушаване на протестите,

—  като взе предвид съвместното изявление на място от 9 август 2018 г. на делегацията на ЕС, ръководителите на мисии на държавите — членки на ЕС, намиращи се в Хараре, и ръководителите на мисии на Австралия, Канада и Съединените щати относно целенасочените действия срещу опозицията в Зимбабве,

—  като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 22 януари 2018 г. в светлината на текущия политически преход в Зимбабве,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/288 на Съвета от 17 февруари 2017 г. за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве(1),

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—  като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че народът на Зимбабве е понасял в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който е държал властта с помощта на корупция, насилие, избори, опорочени от нередности, и брутален апарат на службите за сигурност;

Б.  като има предвид, че на 30 юли 2018 г. в Зимбабве бяха произведени първите президентски и парламентарни избори след оставката на Роберт Мугабе през ноември 2017 г.; като има предвид, че изборите дадоха възможност на страната да скъса с традицията на спорни избори, белязани от злоупотреба с политически права и правата на човека и финансирано от държавата насилие;

В.  като има предвид, че на 3 август 2018 г. избирателната комисия на Зимбабве (ZEC) обяви Емерсън Мнангагва за победител в президентските избори с 50,8% от гласовете срещу 44,3% за опозиционния кандидат Нелсън Чамиса; като има предвид, че резултатите бяха незабавно оспорени от опозицията, която твърдеше, че изборите са били манипулирани; като има предвид, че Конституционният съд отхвърли тези твърдения поради липса на доказателства и президентът Мнангагва официално встъпи в нов мандат на 26 август;

Г.  като има предвид, че в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори се посочва, че цифрите, представени от избирателната комисия на Зимбабве, съдържат множество аномалии и неточности и повдигат достатъчно въпроси, за да доведат до съмнения относно точността и надеждността на представените числа;

Д.  като има предвид, че в деня след изборите закъснението при обявяването на резултатите вече беше довело до избухване на следизборно насилие, при което шест души загинаха и много бяха ранени по време на протестите, свикани от опозицията; като има предвид, че международните наблюдатели, включително ЕС, осъдиха насилието и прекомерната употреба на сила от страна на армията и вътрешните сили за сигурност;

Е.  като има предвид, че зимбабвийската Комисия по правата на човека публикува изявление на 10 август 2018 г. „относно хармонизираните избори през 2018 г. и обстановката след изборите“, в което потвърждава, че протестиращите са били нападнати от военни сили, като изразява дълбока загриженост относно бруталността и насилствените действия на полицията и заявява, че основните права на демонстрантите са били нарушени; като има предвид, че Комисията призова правителството да започне национален диалог;

Ж.  като има предвид, че при полагането на клетвата си в Хараре на 26 август 2018 г. президентът Емерсън Мнангагва обеща по-светло, споделено бъдеще за всички граждани на Зимбабве, независимо от партийната им принадлежност, с правителство, което е твърдо ангажирано с конституционната система, принципите на правовата държава, принципа на разделение на властите, независимостта на съдебната система и политиките, които биха привлекли както вътрешния, така и световния капитал;

З.  като има предвид, че през септември 2018 г. президентът Мнангагва създаде анкетна комисия, която през декември 2018 г. заключи, че демонстрациите, които са довели до големи имуществени щети и при които е имало множество ранени, са били провокирани и организирани както от силите за сигурност, така и от членове на Движението за демократични промени (MDC Alliance), както и че разполагането на военните е било оправдано и в съответствие с Конституцията; като има предвид, че докладът беше отхвърлен от опозицията; като има предвид, че комисията призова за разследване в рамките на силите за сигурност и наказателно преследване на лицата, извършили престъпления, като препоръча обезщетение за жертвите;

И.  като има предвид, че политическото напрежение нарасна драматично след изборите и продължават съобщенията за насилие, което сериозно застрашава демократичната траектория, по която е поела страната;

Й.  като има предвид, че сривът на икономиката, липсата на достъп до социални услуги и повишаването на цената на най-основните стоки тласкат хората към гняв; като има предвид, че между 14 и 18 януари 2019 г. Зимбабве беше свидетел на рязко увеличаване на протестите и демонстрациите по време на националната стачка по инициатива на Конгреса на профсъюзите на Зимбабве (ZCTU), вследствие на 150% увеличение на цените на горивата; като има предвид, че протестите бяха и в отговор на нарастващата бедност, лошото състояние на икономиката и понижаването на жизнения стандарт;

К.  като има предвид, че пред това протестно движение, на 14 януари 2019 г. правителството го осъди като „съзнателен план за подкопаване на конституционния ред“ и увери, че „ще отговори по подобаващ начин на онези, които съзаклятничат, за да саботират мира“;

Л.  като има предвид, че полицията за борба с безредиците реагира с прекомерно насилие и злоупотреби спрямо правата на човека, включително като използва бойни боеприпаси, произволни арести, отвличания, претърсване на медицински заведения, лекуващи жертвите на репресиите, процеси с ускорена процедура и масови съдебни процеси на арестуваните лица, измъчване на арестувани, случаи на изнасилване и унищожаване на частна и публична собственост;

М.  като има предвид, че Комисията по правата на човека, назначена от правителството, публикува доклад, който разкрива, че войници и полиция систематично са използвали изтезания;

Н.  като има предвид, че са били убити повече от 17 души, а стотици са били ранени; като има предвид, че около хиляда души са били арестувани, включително деца на възраст между 9 и 16 години, като на около две трети от задържаните е било отказано да бъдат пуснати под гаранция; като има предвид, че много от тях все още са незаконно задържани и че са били бити и подложени на нападения по време на задържането им;

О.  като има предвид, че доказателствата сочат, че армията е до голяма степен отговорна за убийствата, изнасилванията и въоръжените грабежи; като има предвид, че стотици активисти и представители на опозицията продължават да се укриват;

П.  като има предвид, че ответните действия на правителството срещу протестите бяха широко осъдени като „непропорционални „и „прекомерни“ от наблюдатели на правата на човека и местни и международни участници, включително ЕС;

Р.  Като има предвид, че прекъсването на телекомуникациите се превърна в използван от режима инструмент за блокиране на координацията на демонстрациите, организирани в социалните мрежи; като има предвид, че мобилните и наземните комуникации, както и интернет каналите и каналите на социалните медии са били многократно блокирани за предотвратяване на достъпа до информация и комуникация и за прикриване на масовите нарушения на правата на човека, които държавата се е подготвяла да извърши; като има предвид, че Върховният съд на Зимбабве обяви, че използването на Закона за прихващане на съобщения с цел прекратяване на онлайн комуникациите е било незаконно;

С.  като има предвид, че държавните органи са организирали мащабно претърсване за протестиращи от врата до врата, извеждайки от домовете им мирни демонстранти, защитници на правата на човека, политически активисти, видни лидери на гражданското общество и техните роднини;

Т.  като има предвид, че съседните държави като Южна Африка се превърнаха в център за гражданите на Зимбабве, бягащи от политическото потисничество и икономическите трудности;

У.  като има предвид, че полицията постоянно е злоупотребявала със съществуващите закони, като например Закона за обществения ред и сигурност (POSA), за да обоснове ограничаването на членове на опозицията и защитници на правата на човека, както и да забрани провеждането на законни и мирни демонстрации;

Ф.  като има предвид, че традициите на Зимбабве по отношение на правата на човека и демокрацията са сред най-слабите в света; като има предвид, че хората в Зимбабве и защитниците на правата на човека продължават да страдат от нападения, изказвания, проповядващи вражда и омраза, кампании за оклеветяване, актове на сплашване и тормоз, както и че редовно се съобщава за изтезания;

Х.  като има предвид, че Президентът призова за национален диалог, който започна на 6 февруари, като покани всички политически партии да участват в него, но Движението за демократична промяна (ДДП) — главната опозиционна партия — отказа да участва;

Ц.  като има предвид, че Зимбабве е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

1.  подчертава своето единодушно желание за това Зимбабве да се превърне в мирна, демократична и благоденстваща нация, в която всички граждани се третират добре и еднакво съгласно закона и където държавните органи действат от името на гражданите, а не срещу тях;

2.  остро осъжда насилието, извършено по време на неотдавнашните протести в Зимбабве; изразява твърдо убеждение, че мирните протести са част от демократичния процес и че използването на прекомерна сила в отговор трябва да се избягва при всички обстоятелства;

3.  настоятелно призовава президента Мнангагва остане верен на първоначалните си обещания, да предприеме бързи действия, за да поеме контрол върху положението и да върне Зимбабве по пътя на помирение и зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава;

4.  настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве незабавно да сложат край на злоупотребите от страна на силите за сигурност и бързо и безпристрастно да разследват всички твърдения за прекомерно използване на сила от страна на полицейски и държавни служители с цел установяване на отговорността на всеки, така че да се осигури отчетност; припомня, че конституцията на страната предвижда независим орган, който да разследва жалби срещу полицейски и военни нарушения, но че правителството все още не е пристъпило към неговото създаване;

5.  настоятелно призовава правителството на Зимбабве незабавно да оттегли целия военен персонал и младежката милиция, разположени из цялата страна, които тероризират жителите в явно нарушение на конституцията на Зимбабве;

6.  счита, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация; подчертава, че изразяването на мнение по ненасилствен начин е конституционно право на всички граждани на Зимбабве и напомня на държавните органи за тяхното задължение да защитават правото на всички граждани да протестират срещу влошаващото се социално и икономическо положение; призовава правителството да сложи край на целенасочените действия срещу ръководителите и членовете на ZCTU;

7.  подчертава основната роля на опозицията в едно демократично общество;

8.  настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве да освободят незабавно и безусловно всички политически затворници;

9.  призовава правителството на Зимбабве незабавно да прекрати тормоза и инкриминирането на участници от гражданското общество и да признае легитимната роля на защитниците на правата на човека;

10.  призовава правителството на Зимбабве да спазва разпоредбите на Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека и международните инструменти в областта на правата на човека, ратифицирани от Зимбабве;

11.  изразява дълбока загриженост относно докладваните нарушения на изискването за справедлив процес чрез ускорена процедура и масови съдебни процеси; настоява, че съдебната система трябва да поддържа принципите на правовата държава и да гарантира, че нейната независимост и правото на справедлив съдебен процес се зачитат при всички обстоятелства; осъжда всички арести, извършени без предявяване на обвинения;

12.  призовава държавните органи на Зимбабве да предприемат своевременно, задълбочено, безпристрастно и независимо разследване на твърденията за нарушения на правата на човека и за злоупотреби, включително изнасилвания и сексуално насилие от страна на силите за сигурност, както и да подведат под съдебна отговорност извършителите; изисква достъпът до медицински услуги да се предоставя универсално на жертвите на сексуално насилие без страх от преследване;

13.  осъжда спирането на интернет, което позволи на държавните органи да укрият нарушенията на правата на човека, извършени от армията и силите за вътрешна сигурност, и да попречи на независимото докладване и документиране на нарушенията по време на репресиите и непосредствено след изборите; подчертава, че достъпът до информация е право, което трябва да се зачита от държавни органи в съответствие с техните конституционни и международни задължения;

14.  осъжда неправомерното използване и ограничителното естество на Закона за обществения ред и сигурност (POSA) и настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве да приведат законодателството в съответствие с международните стандарти за защита и насърчаване на правата на човека;

15.  изразява особена загриженост във връзка с икономическото и социалното положение в Зимбабве; припомня, че основните проблеми на страната са бедността, безработицата, хроничното недохранване и гладът; счита, че тези проблеми могат да бъдат решени само чрез прилагането на амбициозни политики в областта на заетостта, образованието, здравеопазването и селското стопанство;

16.  призовава всички политически сили да проявят отговорност и сдържаност, и по-специално да се въздържат от подбуждане към насилие;

17.  припомня на правителството на Зимбабве, че подкрепата на Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на Споразумението от Котону, както и за търговията, развитието и икономическата помощ, зависи от спазването на принципите на правовата държава и международните конвенции и договори, по които тя е страна;

18.  припомня, че дългосрочната подкрепа зависи от цялостните реформи, а не просто от обещания; призовава европейската ангажираност по отношение на Зимбабве да се ръководи от ценности и да бъде твърда по отношение на позициите си спрямо зимбабвийските държавни органи;

19.  настоятелно призовава правителството незабавно да изпълни препоръките относно насилието след изборите, направени от анкетната комисия, по-специално насърчаването на политическа толерантност и отговорно ръководство, както и установяването на национален диалог, провеждан по надежден, приобщаващ, прозрачен и подлежащ на отчетност начин;

20.  отбелязва волята на правителството за изпълнение на ангажиментите за реформи; подчертава обаче, че тези реформи следва да бъдат както политически, така и икономически; насърчава правителството, опозицията, представителите на гражданското общество и религиозните лидери да участват на равноправна основа в национален диалог, в който правата на човека се зачитат и защитават;

21.  призовава правителството да изпълни изцяло препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на избори, особено по отношение на принципите на правовата държава и приобщаваща политическа среда; подчертава десетте приоритетни препоръки, определени от мисията за наблюдение на избори и изложени в писмото от 10 октомври 2018 г. от главния наблюдател до президента Мнангагва, а именно, с цел да се създадат равни условия за всички политически партии, да се гарантира по-ясна и съгласувана правна рамка; да се укрепи избирателната комисия на Зимбабве, като тя се превърне в наистина независим и прозрачен орган, като по този начин се възстанови доверието в изборния процес; да гарантира, че укрепването на независимостта на избирателната комисия на Зимбабве ще я освободи от държавния надзор при одобряването на собствените си правила; както и да се създаде по-приобщаващ изборен процес;

22.  призовава делегацията на ЕС и посолствата на държавите — членки на ЕС, в Зимбабве, да продължат да наблюдават отблизо събитията в страната и да използват всички подходящи инструменти за подкрепа на защитниците на правата на човека, организациите на гражданското общество и профсъюзите, за насърчаване на основните елементи на Споразумението от Котону и за подкрепа на движенията в подкрепа на демокрацията;

23.  призовава ЕС да засили своя политически диалог със Зимбабве относно правата на човека, въз основа на член 8 от Споразумението от Котону;

24.  призовава Европейския съвет да преразгледа своите ограничителни мерки срещу лица и образувания в Зимбабве, включително мерките, чието прилагане понастоящем е преустановено, с оглед на отчетността за неотдавнашните случаи на насилие от страна на държавата;

25.  настоятелно призовава международната общност, и по-специално Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР) и Африканския съюз (АС), да предоставят по-активна помощ на Зимбабве, за да се намери устойчиво демократично решение на настоящата криза;

26.  настоятелно призовава съседните държави да спазват разпоредбите на международното право и да защитават лицата, бягащи от насилието в Зимбабве, като предоставят убежище, особено в краткосрочен план;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на държавите от Южноафриканската общност за развитие и Африканския съюз, както и на генералния секретар на Британската общност.

(1) ОВ L 42, 18.2.2017 г., стр. 11.


Защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия
PDF 149kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия (2019/2564(RSP))
P8_TA(2019)0117RC-B8-0111/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Саудитска Арабия, и по-специално резолюцията от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(1), от 12 февруари 2015 г. относно случая с г-н Раиф Бадауи, Саудитска Арабия(2), от 8 октомври 2015 г. относно случая на Али Мохамед ал-Нимр(3), от 31 май 2018 г. относно положението на защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия(4), и от 25 октомври 2018 г. относно убийството на журналиста Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул(5),

—  като взе предвид изявленията от 29 май 2018 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека относно неотдавнашните арести в Саудитска Арабия и от 31 юли 2018 г. относно произволните задържания на защитници на правата на човека и на активисти в Саудитска Арабия, включително активисти за правата на жените,

—  като взе предвид изявлението от 12 октомври 2018 г. на няколко специални докладчици на ООН, в което се призовава за незабавното освобождаване на всички защитници на правата на жените,

—  като взе предвид доклада от декември 2017 г. на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ),

—  като взе предвид членството на Саудитска Арабия в Съвета на ООН по правата на човека и в Комисията на ООН за положението на жените (КПЖ), както и членството на държавата в изпълнителния съвет на КПЖ от януари 2019 г.,

—  като взе предвид речта на члена на Комисията Христос Стилианидис, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), в дебата на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно избирането на Саудитска Арабия за член на Комисията за положението на жените,

—  като взе предвид встъпителното слово на ЗП/ВП по време на 5-ата Министерска среща между ЕС и Лигата на арабските държави, в което се посочва: „и позволете ми да кажа, че сътрудничеството между Европа и арабския свят никога не е било толкова важно, и аз вярвам, че никога не е било толкова необходимо“,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—  като взе предвид заключителните бележки от 9 март 2018 г. на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените относно комбинираните трети и четвърти периодични доклади на Саудитска Арабия,

—  като взе предвид доклада на групата за преразглеждане на задържането на затворници, които са жени активисти, в Саудитска Арабия,

—  като взе предвид законопроекта за борба с тормоза, одобрен от Консултативния съвет (Шура) на Саудитска Арабия на 28 май 2018 г.,

—  като взе предвид универсалния периодичен преглед (УПП) от ноември 2018 г. относно Саудитска Арабия,

—  като взе предвид Световния индекс за свобода на печата на организацията „Репортери без граници“ за 2018 г., в който Саудитска Арабия се класира на 169-о място от 180 държави,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за икономическите, социални и културни права (МПИСКП) от 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на саудитския блогър Раиф Бадауи през 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че активисти, арестувани от органите на Саудитска Арабия за тяхната дейност в областта на правата на жените, продължават да бъдат задържани без обвинение; като има предвид, че активистите включват Лужан ал-Хатлул, Азиза ал-Юсеф, Еман ал-Нафиян, Нул Абдулазиз, Мая ал-Захрани, Самар Бадауи, Насима ал-Сада, Шадан ал-Анези, Абир Наманкани, Амал ал-Харби и Хатун ал-Фаси, всички от които са активисти за правата на жените, както и мъже поддръжници на движението, включително Мохамед ал-Рабеа; като има предвид, че тези активисти са известни със своята кампания срещу забраната за управление на превозни средства от жени и в подкрепа на премахването на системата на мъжко настойничество; като има предвид, че те са били арестувани преди очакваното на 24 юни 2018 г. вдигане на забраната за управление на превозни средства от жени; като има предвид сведенията, че срещу някои от тях ще бъде образувано дело в Специализирания наказателен съд, създаден първоначално за съдебно преследване на задържани във връзка с терористични престъпления;

Б.  като има предвид, че Исра ал-Гомгам от региона Катиф — защитничка на правата на човека — продължава да бъде жертва на произволно задържане; като има предвид, че наложеното ѝ смъртното наказание наскоро беше оттеглено, но срещу нея все още са повдигнати неопределени обвинения; като има предвид, че съществуват опасения относно физическото и психическото благосъстояние на г-жа ал-Гомгам;

В.  като има предвид, че според данни от доклади саудитските служители, които са провеждали разпитите, са изтезавали, малтретирали и подлагали на сексуално насилие най-малко три от жените активисти, задържани през май 2018 г.; като има предвид, че членовете на семействата на жените активисти, например родителите на Лужан ал-Хатлул, са обект на забрани за пътуване;

Г.  като има предвид, че Министерството на медиите на Саудитска Арабия отхвърли твърденията за изтезания на задържани в Кралството като необосновани;

Д.  като има предвид, че активистката Лужан ал-Хатлул e задържана от март 2018 г., след като е участвала в сесията за преглед, посветена на Саудитска Арабия, на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените; като има предвид, че тя е била държана в условия на строг тъмничен режим между май и септември 2018 г., като според родителите ѝ през този период е била изтезавана;

Е.  като има предвид, че делегация на саудитската комисия по правата на човека посети Лужан ал-Хатлул след публикуването на докладите относно изтезанията, на които е била подложена; като има предвид, че те не са могли да гарантират нейната защита; като има предвид, че впоследствие тя е била посетена от прокурор, който е записал показанията ѝ;

Ж.  като има предвид, че Лужан ал-Хатлул е номинирана за Нобеловата награда за мир за 2019 г.;

З.  като има предвид, че Саудитска Арабия все още има едни от най-строгите ограничения, налагани върху жените, въпреки неотдавнашните правителствени реформи, насочени към засилване на правата на жените в областта на заетостта; като има предвид, че политическата и социалната система на Саудитска Арабия остава дискриминационна, като на практика превръща жените в граждани втора категория, не разрешава свобода на религията и убежденията, дискриминира силно многобройната чуждестранна работна сила в държавата и жестоко потиска всички гласове на несъгласие;

И.  като има предвид, че в Саудитска Арабия има редица дискриминационни закони и практики, по-специално правните разпоредби, отнасящи се до личния статут, положението на работничките мигранти, Кодекса за гражданско състояние, Кодекса на труда, Закона за гражданството и системата на мъжко настойничество, които налагат изискване за разрешение от настойник от мъжки пол, за да могат жените да упражняват повечето от своите права, заложени в CEDAW;

Й.  като има предвид, че съгласно системата за мъжко настойничество жените в Саудитска Арабия са лишени дори от най-елементарен контрол върху собствения си живот; като има предвид, че продължават да съществуват дискриминационни закони, свързани с брака и развода, и че от жените по закон се изисква да получат разрешение от настойник от мъжки пол, за да се запишат да следват висше образование, за да търсят работа, да пътуват или да сключат брак; като има предвид, че за разлика от мъжете, жените в Саудитска Арабия, които имат чуждестранни съпрузи, не могат да прехвърлят своето гражданство на децата или съпрузите си;

К.  като има предвид, че общата резерва на Саудитска Арабия към CEDAW, според Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, е несъвместима с предмета и целта на Конвенцията и е недопустима съгласно член 28 от нея;

Л.  като има предвид, че откакто крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд е дошъл на власт през юни 2017 г., много изявени защитници на правата на човека, активисти и критици са били произволно задържани или несправедливо осъдени на дългогодишно лишаване от свобода просто защото са упражнявали правото си на свобода на изразяване на мнение;

М.  като има предвид, че програмата за реформи „Визия 2030“, целяща икономическа и социална трансформация на държавата включително чрез овластяване на жените, е трябвало да бъде реална възможност жените в Саудитска Арабия да обезпечат правната си еманципация, което е от жизненоважно значение за пълното упражняване на техните права, заложени в CEDAW; като има предвид обаче, че последната вълна от арести и твърденията за изтезания над активисти за правата на жените е в противоречие с тази цел и може да отвлече вниманието от програмата за реформи; като има предвид, че указът „Визия 2030“ е лишен от подходяща правна рамка;

Н.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на печата и медиите както онлайн, така и офлайн, са решаващи предварителни условия и катализатори за демократизация и реформа и представляват съществен фактор за контрол върху властта;

О.  като има предвид, че броят на екзекуциите в Саудитска Арабия е един от най-високите в света; като има предвид, че между 2014 г. и 2017 г. средният брой на екзекуциите е бил най-малко 126 годишно; като има предвид, че органите налагат смъртно наказание за несвързани с насилие нарушения като контрабанда на наркотици, държавна измяна и изневяра; като има предвид, че нарушения като вероотстъпничеството, които съгласно международното право в областта на правата на човека не следва да се криминализират, също са довели до прилагането на смъртно наказание;

П.  като има предвид, че стойността за Саудитска Арабия в индекса на човешкото развитие на ООН за 2018 г. е 0,853 , което я поставя на 39-то място от 188 държави и територии; като има предвид, че стойността за Саудитска Арабия в индекса на неравенството между половете на ООН за 2017 г. е 0,234, което я поставя на 39-то място от 189 държави; като има предвид, че стойността за държавата в индекса на ООН на развитие на пола е 0,877 (което я поставя на 39-то място в света);

1.  остро осъжда задържането на жените защитници на правата на човека, които са се борили за отмяна на забраната за шофиране, както и задържането на всички мирни защитници на правата на човека, журналисти, адвокати и активисти, като изразява своя потрес от надеждните сведения за систематични изтезания срещу няколко от тези лица, включително Лужан ал-Хатлул;

2.  призовава органите на Саудитска Арабия незабавно и безусловно да освободят тези защитници на правата на жените и всички защитници на правата на човека, адвокати, журналисти и други лица, лишени от свобода заради своите убеждения, задържани и осъждани единствено защото са упражнявали правото си на свобода на изразяване на мнение и поради своята мирна дейност в защита на правата на човека, както и призовава тези органи да разрешат на международни независими наблюдатели да се срещат със задържани жени защитници на правата на човека;

3.  настоятелно призовава органите на Саудитска Арабия да улеснят достъпа на независими лекари до задържаните лица; подчертава, че третирането на всички задържани лица, включително защитниците на правата на човека, по време на задържането трябва да отговаря на условията, установени в „Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен“, приет чрез Резолюция 43/173 на Общото събрание на ООН на 9 декември 1988 г.;

4.  настоява, че групата на независимите наблюдатели следва да включва наблюдатели от делегацията на ЕС в Саудитска Арабия или от институциите на ЕС, както и мандатоносители на ООН, работещи по въпросите на правата на човека, например специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или международни НПО;

5.  настоява органите на Саудитска Арабия да сложат край на всички форми на тормоз, включително на съдебно равнище, срещу Лужан ал-Хатлул, Азиза ал-Юсеф, Еман ал-Нафиян, Нуф Абдулазиз, Мая ал-Захрани, Самар Бадауи, Насима ал-Сада, Шадан ал-Анези, Абир Наманкани, Амал ал-Харби и Хатун ал-Фаси, Исра Ал-Гомгам, Мохамед ал Рабеа и всички други защитници на правата на човека в страната, така че те да могат да извършват работата си без необосновани пречки или страх от репресии срещу тях и техните семейства;

6.  осъжда продължаващите репресии и налагането на изтезания срещу защитници на правата на човека, включително защитници на правата на жените в Саудитска Арабия, което подкопава доверието в процеса на реформи в страната; осъжда продължаващата, системна дискриминация срещу жените и момичетата в Саудитска Арабия;

7.  настоятелно призовава Саудитска Арабия публично да гарантира безопасността на всички задържани активисти, да позволи достъп на задържаните жени до адвокати и членове на семейството, да предостави доказателства за тяхното благосъстояние и да освободи лицата, които са в затвора, единствено заради мирното застъпничество за реформа;

8.  изразява възхищението и подкрепата си защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия, които се стремят към равно и справедливо третиране в обществото, както и за лицата, които защитават правата на човека въпреки трудностите, пред които са изправени;

9.  изразява дълбока загриженост относно широкото разпространение на основано на пола насилие в Саудитска Арабия, което до голяма степен остава нерегистрирано и недокументирано и се обосновава с ретроградни съображения, като например необходимостта да се налага дисциплина на жените, които се намират под мъжко настойничество; настоятелно призовава саудитските органи да приемат всеобхватно законодателство, което да дефинира конкретно и да инкриминира всички форми на основано на пола насилие срещу жени, по-специално гениталното осакатяване не жени, изнасилванията, включително изнасилване от съпруг, сексуалните посегателства и сексуалния тормоз, както и да премахнат всички пречки, пред които са изправени жените при достъпа си до правосъдие; изразява дълбока загриженост във връзка с данните относно преобладаващата практика на бракове в детска възраст;

10.  изразява съжаление за съществуването на системата на мъжко настойничество, според която все още се очаква разрешение от настойник от мъжки пол в редица области, включително за международни пътувания, достъп до здравни услуги, избор на място на пребиваване, брак, подаване на жалби в съда, напускане на държавните приюти за малтретирани жени и напускане на центровете за задържане; подчертава, че тази система е отражение на дълбоко вкоренената патриархална система, която ръководи страната; настоятелно призовава правителството на Саудитска Арабия незабавно да премахне системата за мъжко настойничество и да отмени други закони, които дискриминират жените и момичетата;

11.  отбелязва неотдавнашното приемане на закон, съгласно който разводът може да бъде оповестяван на жените в Саудитска Арабия чрез текстово съобщение, и който има за цел да ги предпази от прекратяване на брака без тяхно знание; подчертава, че този закон по никакъв начин не променя факта, че жените в Саудитска Арабия могат да получават развод в изключително ограничени случаи, като например със съгласието на своя съпруг или ако съпругът им е нанесъл вреди;

12.  изразява загриженост във връзка с държавните уеб услуги, благодарение на които мъжките настойници могат да проследяват жените, да посочват кога и как те могат да преминават границите на Саудитска Арабия и да получават актуална информация чрез текстови съобщения при пътуване;

13.  приветства вдигането на забраната за управление на превозни средства от жени в Кралството като част от програмата „Визия 2030“;

14.  призовава саудитските органи да преразгледат Закона за асоциациите и фондациите от декември 2015 г., за да се даде възможност на жените активисти да се организират и да работят свободно и независимо, без ненужна намеса от страна на органите; освен това настоятелно призовава за преразглеждане на закона за борба с тероризма, Закона за борба с киберпрестъпността и Закона за печата и публикациите, които се използват многократно за преследване на защитници на правата на човека, както и за преразглеждане на всички дискриминационни разпоредби в правната система, включително в области като наследяването;

15.  призовава саудитските органи да ратифицират Международния пакт за граждански и политически права, да отменят резервите, изразени по отношение на CEDAW и да ратифицират Факултативния протокол към нея, така че жените в Саудитска Арабия да могат да се ползват в пълна степен от правата, залегнали в Конвенцията, както и да прекратят браковете в детска възраст, принудителните бракове и задължителното облекло за жените; призовава Саудитска Арабия да отправи постоянна покана за посещаване на страната за всички специални процедури в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

16.  подчертава, че упражняването на правата на свобода на изразяване на мнение и мирни събрания и на свободно сдружаване са защитени по силата на международното право в областта на правата на човека; призовава органите на Саудитска Арабия да позволят независима преса и медии и да гарантират свободата на изразяване както онлайн, така и офлайн, както и свободата на мирни събрания и на свободно сдружаване за всички жители на Саудитска Арабия; настоятелно призовава саудитските органи да премахнат ограниченията, наложени на защитниците на правата на човека, които им забраняват да говорят открито в социалните медии и пред международните медии;

17.  призовава саудитските органи да наложат незабавен мораториум върху прилагането на смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че предшестващите ги съдебни процеси са били в съответствие с международните стандарти;

18.  препоръчва да се изпрати специална делегация в Саудитска Арабия от подкомисията по правата на човека (DROI) и комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM) преди края на настоящия мандат, за да бъдат посетени лишените от свобода жени и да проведат необходимите срещи с органите на Саудитска Арабия;

19.  отбелязва ангажимента между ЕС и Саудитска Арабия и насърчава по-нататъшния диалог;

20.  изразява съжаление относно неефективните изявления на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на държавите членки относно случаите с жени защитници на правата на човека, задържани от май 2018 г. насам;

21.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да засегнат случаите на Лужан ал-Хатлул, Еман ал-Нафиян, Азиза ал-Юсеф, Самар Бадауи, Насима ал-Сада и всички други жени защитници на правата на човека в диалога си с органите на Саудитска Арабия, както и да изискат тяхното освобождаване; настоява, че преди освобождаването им, дипломатите на ЕС следва да се обърнат към органите на Саудитска Арабия, за да гарантират тяхната безопасност и да се проведат пълни разследвания по твърденията за налагани изтезания;

22.  призовава Комисията и Парламента да разгледат проблема с липсата на списъци на Саудитска Арабия в регистъра на ЕС за прозрачност;

23.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки в своите диалози със саудитските органи да засегнат случаите на Исра Ал-Гомгам, нейния съпруг Муса ал-Хашим, както и останалите подсъдими по делото — Ахмед ал-Матруд, Али Увайшер, Халид ал-Ганим и Мужтаба ал-Мюзайн; призовава също така да бъде повдигнат случаят с шейх Салман ал-Ауда и да бъде поискано неговото освобождаване;

24.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да установят единна позиция, която да гарантира, че европейските дипломатически служби в Саудитска Арабия системно използват механизмите, предвидени в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, включително публични изявления, дипломатически демарши, наблюдение на съдебни процеси и посещения в затвори, във връзка със защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия, задържани от май 2018 г. насам;

25.  призовава за внасянето на резолюция на Европейския парламент относно положението на защитниците на правата на човека в Саудитска Арабия на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека; призовава ЕС, на следващото заседание на Съвета по правата на човека и на Комисията за положението на жените, да повдигне въпроса за членството на държави със съмнителни резултати в областта на правата на човека, включително по отношение на зачитането на правата на жените и равенството между половете; призовава ЕС да предложи назначаването на специален докладчик за правата на човека в Саудитска Арабия в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

26.  отново призовава органите на Саудитска Арабия да не допускат повече бичуването на Раиф Бадауи и да го освободят незабавно и безусловно; настоява всички висши представители на ЕС, по-специално ЗП/ВП и всички членове на Комисията, систематично да повдигат въпроса за Раиф Бадауи в контактите си със саудитските си партньори и да поискат да се срещнат с него по време на посещенията си в страната; поема ангажимент да активизира усилията си в подкрепа на освобождаването му; призовава своя председател да пътува до Рияд, за да обсъди случая на лауреатите на наградата „Сахаров“ пряко с органите;

27.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да разширят обхвата на защитата и подкрепата за защитниците на правата на човека, по-специално на жените защитници на правата на човека; призовава ЗП/ВП да докладва за текущото състояние на сътрудничеството във военната сфера и в сферата на сигурността между държавите — членки на ЕС, и саудитския режим;

28.  отново отправя призива си към Съвета за постигането на обща позиция с цел налагане на оръжейно ембарго на целия ЕС срещу Саудитска Арабия и за спазване на Обща позиция 2008/944/ОВППС(6); призовава за налагане на ембарго върху износа на системи за наблюдение и други изделия с двойна употреба, които могат да бъдат използвани в Саудитска Арабия за целите на репресиите срещу нейните граждани, включително срещу жените защитници на правата на човека; изразява тревога във връзка с използването на тези оръжия и на технологиите за кибернаблюдение от страна на органите на Саудитска Арабия; припомня на държавите членки, че текущите оръжейни сделки със Саудитска Арабия са в разрез с общата позиция на ЕС относно износа на оръжие; призовава ЕСВД да предложи — а Съветът да приеме — използването на ограничителни мерки срещу Саудитска Арабия в отговор на нарушения на правата на човека, включително замразяване на активи и забрана за издаване на визи;

29.  настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД и държавите членки да продължат да провеждат диалог със Саудитска Арабия по въпросите на правата на човека, основните свободи и пораждащата тревога роля на страната в региона; изразява готовността си за провеждане на конструктивен и открит диалог със саудитските органи, включително парламентаристи, относно изпълнението на техните международни ангажименти в областта на правата на човека; призовава за обмен на експертен опит в областта на правосъдието и правните въпроси, за да се засили защитата на индивидуалните права в Саудитска Арабия;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност, генералния секретар на ООН, Върховния комисар по правата на човека на ООН, Комисията за положението на жените, Съвета на ООН по правата на човека, Н.В. крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд и престолонаследника принц Мохамад бин Салман Ал Сауд, правителството на Кралство Саудитска Арабия, както и на генералния секретар на Центъра за национален диалог на Кралство Саудитска Арабия.

(1) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 64.
(2) ОВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 29.
(3) ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 34.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0232.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0434.
(6) Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г. определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.


Механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст ***I
PDF 279kWORD 86k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (COM(2018)0373 – C8-0228/2018 – 2018/0198(COD))
P8_TA(2019)0118A8-0414/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0373),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 175, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0228/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0414/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) /... на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст

P8_TC1-COD(2018)0198


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 175, трета алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  За постигането на целта за социално и икономическо сближаване, заложена в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 175, трета алинея от ДФЕС предвижда възможността да се вземе решение за специфични действия извън рамките на фондовете, посочени в първата алинея на споменатия член. Хармоничното развитие на територията на целия Съюз и по-засиленото икономическо, социално и териториално сближаване предполагат засилване на териториалното сътрудничество. За целта е уместно да бъдат приети необходимите мерки за подобряване на условията за изпълнение на действията за териториално сътрудничество.

(2)  В член 174 от ДФЕС се признават предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, и се предвижда, че Съюзът следва да обръща специално внимание на тези региони, когато разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. Поради нарастването на броя на сухопътните и морските граници, Съюзът и неговите непосредствени съседи в Европейската асоциация за свободна търговия („ЕАСТ“) имат 40 вътрешни сухопътни граници.

(2a)   За да се подобри животът на гражданите в трансгранични региони по морски граници или в трансгранични региони между държавите членки и трети държави, прилагането на настоящия регламент и използването на механизъм за преодоляване на правните и административните пречки следва да бъдат разширени, така че да обхванат всички региони на Съюза, като в същото време се спазва правото на Съюза. [Изм. 1]

(3)  В своето съобщение „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“(6) („Съобщението относно граничните региони“) Комисията заяви, че през последните десетилетия процесът на европейска интеграция е помогнал за превръщането на регионите по вътрешните граници от предимно периферни райони в райони на растеж и възможности. Изграждането на единния пазар през 1992 г. даде тласък на производителността в Съюза и намали разходите чрез премахването на митническите формалности, хармонизирането или взаимното признаване на техническите правила и намаляването на цените вследствие на конкуренцията; за 10 години вътрешната търговия в ЕС се увеличи с 15 %, бе постигнат допълнителен растеж и бяха създадени около 2,5 милиона допълнителни работни места.

(4)  Съобщението относно граничните региони също предостави доказателства в подкрепа на факта, че все още съществуват редица правни пречки в граничните региони, особено тези, свързани със здравните услуги, регулирането на пазара на труда, данъците, развитието на бизнеса, и пречки, свързани с различията в административната култура и националната правна уредба. Нито финансирането за Европейското териториално сътрудничество, нито институционалната подкрепа за сътрудничество от Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) са достатъчни сами по себе си за преодоляване на тези пречки, които възпрепятстват ефективното сътрудничество.

(5)  От 1990 г. програмите по цел „Европейско териториално сътрудничество“, по-известна като „Interreg“(7), подкрепят програми за трансгранично сътрудничество в граничните региони на Съюза, включително тези по границите с държавите от ЕАСТ. Финансирани са хиляди проекти и инициативи, помогнали да се подобри европейската интеграция. Основните постижения на програмите на Interreg включват: по-голямо доверие, повишена свързаност, подобрена околна среда, по-добро здравеопазване и икономически растеж. От проекти „от хората за хората“ до инфраструктурни инвестиции и подкрепа за инициативи за институционално сътрудничество, Interreg донесе истинска промяна за граничните региони и спомогна за тяхното преобразяване. Чрез Interreg бе подкрепяно и сътрудничеството по някои морски граници. Правните пречки все пак не са от такова решаващо значение за морските граници заради физическата невъзможност те да бъдат преминавани ежедневно или няколко пъти в седмицата за работа, учене и обучение, пазаруване, използване на съоръжения и услуги от общ икономически интерес или комбинация от тези цели или за бърза спешна намеса.

(6)  Финансовата подкрепа от Interreg за трансграничното сътрудничество бе допълнена от ЕГТС, създадени след 2006 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета(8). Въпреки това, в съответствие с член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1082/2006 ЕГТС не могат да упражняват регулаторни правомощия за преодоляване на правни и административни пречки в трансграничен контекст.

(7)  В своето Съобщение относно граничните региони Комисията посочва, наред с други мерки, инициатива, започната по време на люксембургското председателство през 2015 г.: редица държави членки обмислят ползите от нов инструмент за опростяване на трансграничните проекти, който би позволил — на доброволни начала и по споразумение между компетентните органи — правилата в една държава членка да се прилагат в нейната съседка. Това ще се отнася за конкретен проект или за определено действие, ограничени във времето, локализирани в граничен регион и инициирани от местни или регионални органи.

(8)  Макар че редица ефективни механизми за трансгранично сътрудничество вече съществуват на междуправителствено, регионално и местно равнище в някои региони на Съюза, те не обхващат всички гранични региони на Съюза. С цел да се допълнят съществуващите системи е необходимо да се създаде доброволен механизъм за преодоляване на правни и административни пречки във всички гранични региони („механизма“) („механизмът“), но това не възпрепятства създаването на алтернативни сравними механизми според конкретните нужди на национално, регионално или местно равнище. [Изм. 2]

(9)  При пълно зачитане на конституционната и институционалната структура на държавите членки, използването на механизма следва да бъде е доброволно по отношение тези гранични региони в дадена държава членка, където съществува друг ефективен механизъм или такъв може да бъде създаден със съседните държави членки. Той трябва да се състои от две мерки: подписването и сключването на европейски трансграничен ангажимент („ангажимента“) или подписването на европейска трансгранична декларация („декларацията“). Държавите членки следва да могат да изберат да използват инструмент, който според тях е по-полезен. [Изм. 3]

(9a)   Компетентните органи на държавите членки, държавите, субектите или регионите, които участват, следва да приемат, в съответствие със своите конституционни и правно определени специфични правомощия, предложеното ad hoc правно решение преди сключването и подписването на ангажимента или подписването на декларацията съгласно настоящия регламент. [Изм. 4]

(10)  Ангажиментът следва да бъде с непосредствено действие, което означава, че по силата на сключването на ангажимента някои правни разпоредби на една държава членка се прилагат на територията на съседна държава членка. Следва също така да се допусне приемането на законодателен акт от държавите членки, за да се даде възможност за сключването на ангажимент, като така да се предотврати ситуация, при която националното законодателство, официално прието от законодателен орган, се дерогира от орган, различен от посочения законодателен орган, и за сметка на правната яснота и/или прозрачността.

(11)  За сметка на това декларацията ще изисква законодателна процедура в държавата членка. Органът, приемащ декларация, следва да направи официално изявление, че в рамките на определен срок ще задейства законодателната процедура, необходима, за да се измени обичайно приложимото национално право и да се приложи, посредством изрична дерогация, правото на съседна държава членка, за да се премахнат пречките пред изпълнението на съвместни трансгранични проекти. [Изм. 5]

(12)  Правните пречки се усещат предимно от лицата, които си взаимодействат по сухопътните граници, например трансгранични работници, тъй като някои от тях преминават границите ежедневно или ежеседмично. С цел насочване на ефекта от настоящия регламент към регионите, които са най-близо до границата и с най-висока степен на интеграция и взаимодействие между съседните държави членки, настоящият регламент следва да се прилага за трансграничните региони, а именно територията, обхваната от съседни гранични региони по сухопътната или морската граница в две или повече държави членки, които са региони от ниво 3 по NUTS(9). Това не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат механизма също така по отношение на морските и външните граници, различни от тези с държавите от ЕАСТ, доброволно по отношение на всички заинтересовани страни. [Изм. 6]

(13)  С цел координиране на задачите на различните органи (които в някои държави членки включват националните и регионалните законодателни органи) в рамките на дадена държава членка и между органите на една или повече съседни държави членки, всяка държава членка, която избере да прилага механизма, следва да бъде задължена да създаде национално звено за трансгранична координация и, когато е приложимо целесъобразно, регионални звена за трансгранична координация и да определи техните задачи и компетентност на различните етапи на механизма, които обхващат започване, сключване/подписване, изпълнение и мониторинг на ангажиментите и декларациите. [Изм. 7]

(14)  Комисията следва да създаде звено за координация на равнището на Съюза, както беше обявено в Съобщението относно граничните региони. Това звено за координация следва да си сътрудничи с различните национални и, когато е относимо, регионални звена за трансгранична координация. Комисията следва да създаде и поддържа база данни относно ангажиментите и декларациите в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(10).

(15)  В настоящия регламент следва да се определи процедурата за сключване на ангажимент или приемане на декларация и да се опишат подробно различните етапи: подготовка и представяне на инициативен документ, предварителен анализ от страна на държавата членка, която следва да приложи правните разпоредби на съседната държава членка, изготвяне на ангажимента, който трябва да се сключи, или декларацията, която трябва да се приеме, и накрая, процедура по сключване на ангажимента или приемане на декларацията. Елементите, които трябва да бъдат включени в инициативния документ, проектите и окончателните версии на ангажиментите и декларациите следва също да бъдат подробно описани, както и приложимите срокове.

(16)  По-конкретно с настоящия регламент следва да се определи кой може да бъде инициатор на съвместен проект. Тъй като механизмът следва да подобри изпълнението на трансграничните проекти, първата група следва да бъдат структурите, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на такива съвместни проекти. Терминът „проект“ следва да се разбира в широк смисъл, като той включва конкретен елемент от инфраструктурата и/или редица дейности във връзка с дадена територия. На второ място, местен или регионален орган, намиращ се в даден трансграничен регион или упражняващ публична власт в този трансграничен регион, следва да бъде оправомощен да поеме инициативата да приложи националното право, което представлява пречка, но изменението на или дерогацията от това право е извън неговата институционална компетентност. На трето място, инициатор следва да бъдат структурите, създадени за трансгранично сътрудничество, разположени във или обхващащи поне частично даден трансграничен регион, включително ЕГТС или подобни структури, за които е предвидено да организират трансграничното развитие по структуриран начин. Накрая, органи, специализирани в областта на трансграничното сътрудничество, които могат да бъдат запознати и с ефективни решения, намерени на други места в Съюза за подобни проблеми, следва също да бъдат в състояние да започнат инициатива. С цел да се създаде взаимодействие между структурите, пряко засегнати от тези пречки, и тези с опит в трансграничното сътрудничество като цяло, всички групи могат съвместно да задействат механизма.

(17)  Ключовият участник в държавите членки, от който се изисква да сключи ангажимент или приеме декларация, следва да бъде съответното национално или регионално звено за трансгранична координация, което да осъществява връзка с всички компетентни органи в своята държава членка и със съответните звена в съседната държава членка. Следва също така да бъде ясно определено, че звеното за трансгранична координация може да реши дали следва да се започне процедурата, водеща до сключването на ангажимент или приемането на декларация, или за една или повече правни пречки вече е било намерено решение, които може да се приложи. От друга страна, следва също да се установи, че държавата членка, чиито правни разпоредби следва да се прилагат в другата държава членка, може да откаже такова прилагане извън своята територия. Всяко решение трябва да бъде надлежно обосновано и съобщено в срок на всички партньори. [Изм. 8]

(18)  С настоящия регламент следва да се установят подробни правила за изпълнението, прилагането и мониторинга на ангажиментите и декларациите, които да бъдат сключени и подписани.

(19)  Въвеждането на ангажимент с непосредствено действие следва да се състои в прилагането на национални разпоредби на друга държава членка при изпълнението на съвместни проекти. Това означава или изменение на правно обвързващи административни актове, които вече са приети в съответствие с обичайно приложимото национално право, или, когато това все още не е извършено, приемането на нови административни актове, основаващи се на законодателството на друга държава членка, в срок, договорен с всички партньори, за да може съвместните проекти да се стартират навреме. Когато компетентните органи са няколко, като всеки от тях е отговорен за различни аспекти на сложна правна пречка, ангажиментът следва да се придружава от график за всеки един от тези аспекти. Приемането и предаването на тези изменени или нови административни актове следва да се урежда от националното законодателство относно административните процедури при спазване на принципа на субсидиарност. [Изм. 9]

(20)  Изпълнението на декларацията следва да се състои предимно в подготовка и представяне на законодателно предложение за изменение на действащото национално законодателство или за предвиждане на дерогация от него. След приемането им тези изменения или дерогации следва да бъдат направени обществено достояние и след това да бъдат изпълнени също както ангажиментите чрез изменение и приемане на правно обвързващи административни актове.

(21)  Следва да се следи за спазването на правата и задълженията на адресатите на правно обвързващите актове. На държавите членки следва да се позволи да решат дали мониторингът да се възложи на органите на държавата членка, която е прехвърлила своите правни разпоредби, тъй като тези органи са по-добре запознати с тези правила, или дали мониторингът да се възложи на органите на държавата членка, в която тези разпоредби са приети за прилагане, тъй като тези органи са по-добре запознати с останалата част от правната система на ангажиращата се държава членка и приложимото към адресатите право.

(22)  Следва да бъде ясно предвидена защитата на лицата, пребиваващи в трансгранични региони, пряко или косвено засегнати от прилагането и мониторинга върху ангажимент и измененото законодателство по силата на декларация, които се смятат за ощетени поради действие или бездействие при прилагането. Както при ангажимента, така и при декларацията правото на съседната държава членка се прилага в ангажиращата се държава членка като инкорпорирано в собственото ѝ законодателство, и поради това правната защита попада в компетентността на съдилищата на ангажиращата се държава членка дори когато лицата законно пребивават в прехвърлящата държава членка. Същият принцип следва да се прилага и за средствата за правна защита срещу държавата членка, чийто административен акт е оспорен. Различен подход следва да се прилага обаче за оспорването на мониторинга върху прилагането на ангажимента или декларацията. В случаите, в които орган от прехвърлящата държава членка е приел да осъществява мониторинг върху прилагането на изменените правни разпоредби на ангажиращата се държава членка и може да действа по отношение на лицата, пребиваващи в трансграничен регион, за сметка на органите на ангажиращата се държава членка, но от свое име, компетентните съдилища следва да са тези на държавата членка, в която тези лица пребивават законно. От друга страна, когато компетентният прехвърлящ орган не може да действа от свое име, а само от името на компетентния ангажиращ се орган, компетентните съдилища са тези на ангажиращата се държава членка, независимо от законното пребиваване на лицето.

(23)  С настоящия регламент следва да се определят правилата относно неговото изпълнение, мониторинга върху неговото прилагане и задълженията на държавите членки по отношение на техните национални правила за прилагане.

(24)  Във връзка със създаването на база данни съгласно член 8 7 на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за определяне на правилата за управлението на тази база данни, защитата на данните и модела, който трябва да се използва, когато информацията относно изпълнението и използването на механизма се представя от звено за трансгранична координация. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(11). За целите на практическото прилагане и координацията Комитетът за координация на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде комитетът, компетентен за процедурата за приемане на актове за изпълнение. [Изм. 10]

(25)  Националните правила за прилагане трябва да уточнят кои гранични региони на дадена държава членка са обхванати от ангажимента или декларацията. Тогава Комисията ще бъде в състояние да прецени дали държавата членка е избрала различен механизъм за границите, за които нищо не е посочено. [Изм. 11]

(26)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни (член 8), правото на образование (член 14), свободата при избор на професия и правото на труд (член 15), по-специално свободата на лицата да търсят работа, да работят, да упражняват правото си на установяване и да предоставят услуги във всички държави членки, свободата на стопанска инициатива (член 16), достъпа до социална сигурност и социална помощ (член 34), достъпа до здравни грижи (член 35) и достъпа до услуги от общ икономически интерес (член 36) и високо равнище на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие (член 37). [Изм. 12]

(27)  Условията за териториално сътрудничество следва да се създадат в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Държавите членки предприеха индивидуални, двустранни или дори многостранни инициативи за преодоляване на правните пречки от гранично естество. Тези механизми обаче не съществуват във всички държави членки или не за всички граници на дадена държава членка. Инструментите за финансиране (основно Interreg) и правните инструменти (основно ЕГТС), предоставяни на равнището на ЕС, до момента не бяха достатъчни за преодоляването на правните пречки от гранично естество в целия Съюз. Следователно целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а по-скоро, поради мащаба или последиците на предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Поради това са необходими допълнителни действия от страна на законодателя на Съюза.

(28)  Съгласно принципа на пропорционалност, изложен в член 5, параграф 4 от ДЕС, съдържанието и формата на действията на Съюза не могат да надхвърлят необходимото за постигането на целите на Договора. Използването на специфичния механизъм, създаден съгласно настоящия регламент, за преодоляване на правни пречки в трансгранични региони е доброволно и по никакъв начин не изключва използването на алтернативни сравними инструменти. Когато държава членка вземе решение да продължи да преодолява правни пречки по отношение на границата си конкретен съвместен проект с една или повече съседни държави членки в конкретен трансграничен регион чрез ефективни механизми, които е създала на национално равнище или които е създала официално или неофициално заедно с една или повече съседни държави членки, не е необходимо да бъде избран механизмът, установен по силата на настоящия регламент. Също така, ако държава членка реши по отношение на границата си конкретен съвместен проект с една или повече съседни държави членки да се присъедини към съществуващ ефективен механизъм, създаден официално или неофициално от една или повече съседни държави членки, при условие че механизмът дава възможност за присъединяване, отново не е необходимо да бъде избран механизмът, установен по силата на настоящия регламент. Накрая, ако държава членка реши заедно с една или повече съседни държави членки да създаде официално или неофициално нов ефективен механизъм с цел преодоляване на правни пречки, възпрепятстващи изпълнението на съвместен проект в трансгранични региони, не е необходимо да бъде избран механизмът, установен по силата на настоящия регламент. Ето защо настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на целите си за трансграничните региони, за които държавите членки не разполагат с ефективни механизми за преодоляване на правни пречки. [Изм. 13]

(28a)   Настоящият регламент следва да бъде в съответствие с принципа на субсидиарност. Той по никакъв начин не засяга суверенитета на държавите членки, нито противоречи на техните съответни конституции. [Изм. 14]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  С настоящия регламент се въвежда доброволен механизъм, който да позволи прилагането в една държава членка по отношение на даден определен съвместен проект в трансграничен регион на правните разпоредби на друга държава членка, когато прилагането на правните разпоредби на първата държава членка би представлявало правна пречка, възпрепятстваща една или повече правни пречки, възпрепятстващи изпълнението на съвместен проект („механизмът“). [Изм. 15]

2.  Механизмът се състои от една от следните мерки:

а)  сключването на европейски трансграничен ангажимент, който има непосредствено действие;

б)  приемане на европейска трансгранична декларация, което би изисквало законодателна процедура в държавата членка.

3.  С настоящия регламент се установяват:

а)  организацията и задачите на звената за трансгранична координация в държавите членки;

б)  координиращата роля на Комисията по отношение на механизма;

в)  правната защита на лицата, които пребивават в трансграничен регион или които живеят там за ограничен период, във връзка с механизма. [Изм. 16]

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага по отношение на трансграничните региони съгласно определението в член 3, точка 1.

2.  Когато държавата членка включва няколко териториални единици със законодателни правомощия, настоящият регламент се прилага и за тези териториални единици, в т.ч. за съответните органи или правни разпоредби.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „трансграничен регион“ означава територията, обхваната от съседни гранични региони по сухопътната или морската граница в две или повече държави членки, които са региони от ниво 3 по NUTS; [Изм. 17]

(2)  „съвместен проект“ означава всяка част от инфраструктурата с въздействие в даден трансграничен регион или всяка услуга от общ икономически интерес, предоставяна в даден трансграничен регион, независимо дали това въздействие се проявява и от двете страни на границата или само от едната ѝ страна; [Изм. 18]

(3)  „правна разпоредба“ означава всяка правна или административна разпоредба, правило или административна практика, приложима(о) за съвместен проект, независимо дали се приема или прилага от законодателен или изпълнителен орган;

(4)  „правна пречка“ означава всяка правна разпоредба относно планирането, разработването, набирането на персонал, финансирането или функционирането на даден съвместен проект, която създава спънки пред присъщия за граничните региони потенциал при трансгранично взаимодействие;

(5)  „инициатор“ означава субект, който идентифицира правните една или повече правни пречки и задейства механизма, като представя инициативен документ; [Изм. 19]

(6)  „инициативен документ“ означава документ, изготвен от един или повече инициатори за задействане на механизма;

(7)  „ангажираща се държава членка“ означава държавата членка, на чиято територия ще се прилагат една или повече правни разпоредби на прехвърлящата държава членка по силата на европейски трансграничен ангажимент („ангажимента“) или европейска трансгранична декларация („декларацията“), или — в случаите, когато липсва подходяща правна разпоредба, — ще бъде намерено ad hoc правно решение;

(8)  „прехвърляща държава членка“ означава държавата членка, чиито правни разпоредби ще се прилагат в ангажиращата се държава членка по силата на ангажимент или декларация;

(9)  „компетентен ангажиращ се орган“ е органът в ангажиращата се държава членка, компетентен да приеме прилагането на правните разпоредби на прехвърлящата държавата членка на своя територия по силата на ангажимент или, в случая на декларация — да се ангажира със започването на законодателната процедура, необходима за дерогиране на вътрешните правни разпоредби;

(10)  „компетентен прехвърлящ орган“ означава органът в прехвърлящата държава членка, компетентен за приемането на правните норми, които ще се прилагат в ангажиращата се държава членка, и/или за прилагането им на неговата собствена територия;

(11)  „район на прилагане“ означава района в ангажиращата се държава членка, където ще се прилага правната разпоредба на прехвърлящата държава членка или постигнатото ad hoc правно решение.

Член 4

Варианти за преодоляването на правни пречки от държавите членки

1.  Дадена държава членка трябва или да избере Държавите членки могат да изберат механизма или да предпочете предпочетат да използва съществуващите използват други начини за преодоляване на правни пречки, затрудняващи осъществяването на съвместен проект в трансгранични региони на конкретна граница с една или повече съседни държави членки. [Изм. 20]

2.  Дадена държава членка може също да реши, по отношение на конкретна граница съвместен проект в трансгранични региони с една или повече съседни държави членки, да се присъедини към използването на съществуващ ефективен начин, създаден официално или неофициално от една или повече съседни държави членки, или тя прилага механизма по отношение на декларацията. [Изм. 21]

3.  Държавите членки могат също така да използват прилагат механизма в трансграничните региони по морските граници или в трансграничните региони към съвместен проект в трансграничен регион между една или повече държави членки и една или повече трети държави или една или повече отвъдморски страни и територии доброволно по отношение на всички заинтересовани страни. [Изм. 22]

4.  Държавите членки уведомяват Комисията за всички решения, приети съгласно настоящия член.

Член 5

Звена за трансгранична координация

1.  Когато дадена Всяка държава членка избере механизма, тя създава или определя едно или повече звена за трансгранична координация по един от следните начини: [Изм. 23]

а)  определя на национално или регионално равнище или и на двете равнища звено за трансгранична координация като отделен орган;

б)  създава звено за трансгранична координация в рамките на съществуващ орган или структура на национално или регионално равнище;

в)  възлага на подходящ орган или структура допълнителни задачи като национално или регионално звено за трансгранична координация.

2.  Ангажиращата се държава членка и прехвърлящата държава членка също така определят:

а)  дали става въпрос за звено за трансгранична координация или за компетентен ангажиращ се/прехвърлящ орган, който може да сключи и подпише ангажимент и да реши, че приложимото национално право ще се дерогира от датата на влизане в сила на този ангажимент; или

б)  дали става въпрос за звено за трансгранична координация или за компетентен ангажиращ се/прехвърлящ орган, който може да подпише декларация и да предвиди официално в нея, че компетентният ангажиращ се орган ще направи необходимото за приемането на законодателни или други актове от компетентните законодателни органи в тази държава членка в рамките на определен срок.

3.  Държавите членки информират Комисията за определените звена за трансгранична координация до датата, от която започва де се прилага настоящият регламент.

Член 6

Задачи на звената за трансгранична координация

1.  Всяко звено за трансгранична координация е натоварено най-малко със следните задачи:

а)  да прилага процедурата, определена в членове 10 и 11;

б)  да координира изготвянето, подписването, изпълнението и мониторинга на всички ангажименти и декларации, касаещи територията на неговата държава членка;

в)  да създаде и поддържа база данни, обхващаща всички звена за трансгранична координация, по отношение на територията на неговата държава членка;

г)  да осъществява връзка със звената за трансгранична координация в съседна държава членка или държави членки и със звената за трансгранична координация в други териториални единици със законодателни правомощия в собствената си държава членка или в друга държава членка, ако такива звена съществуват; [Изм. 24]

д)  да осъществява връзка с Комисията;

е)  да подпомага Комисията във връзка с базата данни относно декларациите и ангажиментите.

2.  Всяка държава членка или всяка териториална единица със законодателни правомощия в тази държава членка може да реши да възложи на съответните звена за трансгранична координация и следните задачи:

а)  когато е приложимо, сключване на ангажименти или приемане на декларации по силата на член 16, параграф 2 и член 17, параграф 2;

б)  при поискване от даден инициатор, подкрепа за този инициатор чрез, наред с другото, идентифициране на компетентния ангажиращ се орган в същата държава членка или компетентния прехвърлящ орган в друга държава членка;

в)  по искане на даден компетентен ангажиращ се орган, намиращ се в друга държава членка без собствено звено за трансгранична координация, извършване на предварителен анализ на инициативен документ; [Изм. 25]

г)  мониторинг върху изпълнението на всички ангажименти и декларации, касаещи територията на неговата държава членка;

д)  напомняне на компетентния ангажиращ се орган да спази сроковете, установени в даден ангажимент или декларация, и изискване на отговор в рамките на определен срок;

е)  информиране на органа, осъществяващ надзор над компетентния ангажиращ се орган, за пропускането на сроковете, предвидени в ангажимент или декларация.

3.  Когато поне една от няколко правни пречки се отнася до въпрос от законодателна компетентност на национално равнище, националното звено за трансгранична координация поема функциите, определени в членове 9—17, и се координира със съответното(ите) регионално(и) трансгранично(и) звено(а) за координация в същата държава членка, освен ако държавата членка не е решила, че задачите, предвидени в членове 14—17, се възлагат на компетентен ангажиращ се орган на национално равнище.

4.  Когато никоя от правните пречки не се отнася до въпрос от законодателна компетентност на национално равнище, компетентното регионално звено за трансгранична координация поема функциите, определени в членове 9—17, и се координира с другото(ите) регионално(и) трансгранично(и) звено(а) за координация в същата държава членка, в случаите, при които повече от една териториална единица е засегната от съвместния проект, освен ако държавата членка не е решила, че задачите, предвидени в членове 14—17, се възлагат на национално звено за трансгранична координация. Компетентното регионално звено за трансгранична координация редовно информира националното звено за трансгранична координация всички процедури относно ангажименти или декларации.

Член 7

Задачи за координация, изпълнявани от Комисията

1.  Комисията изпълнява следните задачи за координация:

а)  осъществява връзка със звената за трансгранична координация;

б)  създава, публикува и поддържа актуален списък актуална база данни на всички национални и регионални звена за трансгранична координация; [Изм. 26]

в)  създава и поддържа база данни за всички ангажименти и декларации.

1a.   Комисията изготвя подкрепяща комуникационна стратегия с цел:

a)  да насърчи обмена на най-добри практики;

б)  да предостави практическа информация и тълкуване на предметния обхват и на тематичната насоченост на настоящия регламент; както и

в)  да разясни точната процедура за сключване на ангажимент или приемане на декларация. [Изм. 27]

2.  Комисията приема акт за изпълнение във връзка с функционирането на базата данни, посочена в параграф 1, буква в), и формуляри, които трябва да се използват при предоставянето на информация от звената за трансгранична координация относно изпълнението и използването на механизма. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 23, параграф 2.

ГЛАВА II

Процедурата за сключване и подписване на ангажимент или за подписване на декларация

Член 8

Изготвяне и представяне на инициативен документ

1.  Инициаторът посочва правната пречка една или повече правни пречки по отношение на планирането, разработването, набирането на персонал, финансирането или функционирането на даден съвместен проект. [Изм. 28]

2.  Инициаторът е някое от следните лица:

а)  публична или частна структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съвместен проект;

б)  един или повече местни или регионални органи, намиращи се в даден трансграничен регион или упражняващи публична власт в този трансграничен регион;

в)  структура със или без юридическа правосубектност, създадена за трансгранично сътрудничество, разположена във или обхващаща поне частично даден трансграничен регион, включително Европейските групи за териториално сътрудничество съгласно Регламент (ЕО) № 1082/2006, еврорегионите и други подобни структури;

г)  организация, създадена от името на трансграничните региони, с цел да се насърчават интересите на трансграничните територии и да се улесни създаването на мрежи от участници и споделянето на опит, като Асоциацията на европейските гранични региони, Mission Opérationnelle Transfrontalière (Трансграничната оперативна мисия) или Централноевропейската служба за трансгранични инициативи; или

д)  няколко от субектите, посочени в букви а)—г), действащи съвместно.

3.  Инициаторът подготвя инициативен документ, съставен в съответствие с член 9.

4.  Инициаторът представя инициативен документ до компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка и изпраща копие до компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка.

Член 9

Съдържание на инициативния документ

1.  Инициативният документ съдържа поне следните елементи:

а)  описание на съвместния проект и на неговия контекст, на съответната правна пречка една или повече съответни правни пречки в ангажиращата се държава членка, както и на обосновката за преодоляване на правната пречка една или повече правни пречки; [Изм. 29]

б)  списък на конкретните законови разпоредби на прехвърлящата държава членка, с които се преодолява правната пречка преодоляват една или повече правни пречки, или, когато не съществуват подходящи законови разпоредби, предложение за ad hoc правно решение; [Изм. 30]

в)  обосновка за района на прилагане;

г)  предвижданата продължителност или, когато това е надлежно обосновано, неограничената продължителност;

д)  списък на компетентните ангажиращи се органи;

е)  списък на компетентните прехвърлящи органи;

2.  Районът на прилагане се ограничава до минимума, необходим за ефективното изпълнение на съвместния проект.

Член 10

Предварителен анализ на инициативния документ от ангажиращата се и прехвърлящата държава членка или държави членки [Изм. 31]

1.  Компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка анализира инициативния документ. То осигурява контактите с всички компетентни ангажиращи се органи и с националните или, където е уместно, други регионални звена за трансгранична координация в ангажиращата се държава членка и с националното звено за трансгранична координация в прехвърлящата държава членка. [Изм. 32]

1a.   В рамките на три месеца от получаването на инициативен документ компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка изпраща предварителните си коментари на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка. [Изм. 33]

2.  В срок от три шест месеца след получаване на инициативния документ компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка предприема едно или повече от следните действия, които се предават на инициатора в писмена форма: [Изм. 34]

а)  информира инициатора, че инициативният документ е изготвен в съответствие с член 9 и следователно е допустим;

б)  изисква, ако е необходимо, представяне на преразгледан инициативен документ или на допълнителна конкретна информация, като същевременно посочва защо и в кой аспект инициативният документ не се счита за достатъчен;

в)  информира инициатора за своята преценка, че не съществува правна пречка, като излага причините и посочва средствата за правна защита срещу това решение съгласно правото на ангажиращата се държава членка;

г)  информира инициатора за своята преценка, че правната пречка една или повече правни пречки се състои състоят от един от случаите, изброени в член 12, параграф 4, и описва ангажимента на компетентния ангажиращ се орган да промени или да адаптира тази правна пречка; [Изм. 35]

д)  информира инициатора за своята преценка, че правната пречка една или повече правни пречки се състои състоят от един от случаите, изброени в член 12, параграф 4, като същевременно излага мотивите си да откаже да промени или адаптира тази правна пречка и посочва средствата за правна защита срещу това решение съгласно правото на ангажиращата се държава членка; [Изм. 36]

е)  ангажира се към инициатора за намиране на решение на правната пречка или пречки в рамките на шест месеца, чрез подписване на ангажимент със звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка или с компетентния прехвърлящ орган, определен от прехвърлящата държава членка, или чрез предлагане на ad hoc правно решение в рамките на правната уредба на ангажиращата се държава членка;

еа)   пренасочва инициатора към избор на съществуващ механизъм съгласно посоченото в член 4, параграф 2, за да се преодолеят една или повече правни пречки, възпрепятстващи изпълнението на съвместния проект, или към директно прехвърляне на инициативни документ на компетентния орган по съответния механизъм; [Изм. 37

еб)   информира инициатора, че една или повече от съответните държави членки са решили да не преодоляват една или повече от правните пречки, установени от инициатора, като са изложили основанията за това решение в писмена форма. [Изм. 38]]

3.  В надлежно обосновани случаи компетентният ангажиращ се орган може да удължи срока, предвиден в параграф 2, буква е), най-много с шест месеца, като информира за това инициатора и прехвърлящата държава членка и същевременно излага причините за това в писмена форма.

Член 11

Предварителен анализ на инициативния документ от прехвърлящата държава членка

При получаване на инициативен документ компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка изпълнява и задачите, изброени в член 10, параграф 2, и може да изпрати предварителните си коментари на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка. [Изм. 39]

Член 12

Последващи действия във връзка с предварителния анализ на инициативния документ

1.  Когато компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка поиска преразгледан инициативен документ или допълнителна конкретна информация, то анализира преразгледания инициативен документ и/или допълнителната конкретна информация и в срок от три шест месеца след получаването им предприема същите действия като тези, които се предприемат при първоначалното предоставяне на инициативния документ. [Изм. 40]

2.  Когато компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка счита, че преразгледаният инициативен документ все още не е в съответствие с член 10 или че допълнителната конкретна информация все още не е достатъчна, в срок от три шест месеца след получаването на преразгледания инициативен документ то информира инициатора в писмен вид за своето решение да прекрати процедурата. Това решение трябва да бъде надлежно обосновано. [Изм. 41]

3.  Когато анализът, извършен от компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка или от компетентния ангажиращ се орган, покаже, че правната пречка, описана една или повече правни пречки, описани в инициативния документ, се основава основават на неправилно разбиране или погрешно тълкуване на съответното законодателство или на липсата на достатъчно информация относно съответното законодателство, процедурата приключва, като инициаторът се информира за преценката, че не съществува правна пречка. [Изм. 42]

4.  Когато правната пречка една или повече правни пречки се състои състоят само в административна разпоредба, правило или административна практика на ангажиращата се държава членка или административна разпоредба, правило или административна практика, които ясно се различават от разпоредба, приета в съответствие със законодателна процедура, и следователно могат да бъдат променяни или адаптирани без законодателна процедура, компетентният ангажиращ се орган информира инициатора в писмена форма за отказа или готовността си да промени или приспособи съответната административна разпоредба, правило или административна практика в срок от осем месеца. [Изм. 43]

5.  В надлежно обосновани случаи компетентният ангажиращ се орган може да удължи срока, предвиден в параграф 4, най-много с осем месеца, като информира за това инициатора и прехвърлящата държава членка и същевременно излага причините за това в писмена форма.

Член 13

Изготвяне на проекта за ангажимент или декларация

Звеното за трансгранична координация или компетентният ангажиращ се орган на ангажиращата се държава членка изготвя проект за ангажимент или декларация в съответствие с член 14 въз основа на инициативния документ.

Член 14

Съдържание на проекта за ангажимент или декларация

1.  Проектът за ангажимент съдържа поне следните елементи:

а)  описание на съвместния проект и на неговия контекст, на съответната правна пречка една или повече съответни правни пречки, както и на обосновката за преодоляване на правната пречка една или повече правни пречки; [Изм. 44]

б)  списъкът на конкретните правни разпоредби, които представляват правна пречка една или повече правни пречки и които следователно няма да се прилагат по отношение на съвместния проект; [Изм. 45]

в)  района на прилагане;

г)  срока на прилагане и обосновката за този срок;

д)  компетентния(те) ангажиращ(и) се орган(и);

е)  конкретната правна разпоредба на прехвърлящата държава членка, която ще се прилага по отношение на съвместния проект;

ж)  предложеното ad hoc правно решение, когато не съществува подходяща правна разпоредба в нормативната уредба на прехвърлящата държава членка;

з)  компетентния(те) прехвърлящ(и) орган(и);

и)  органа или органите на ангажиращата се държава членка, който е/които са компетентен(ни) за изпълнението и мониторинга;

й)  органа или органите от прехвърлящата държава членка, който е/които са предложен(и) да бъде(ат) съвместно определен(и) за изпълнението и мониторинга;

к)  датата на неговото влизане в сила.

Датата на влизане в сила, посочена в буква к), е или датата, на която последното(ият) от двете(ата) звена за трансгранична координация или компетентни органи е подписало/подписал, или датата, на която инициаторът е бил уведомен за това.

2.  В допълнение към елементите, посочени в параграф 1, проектът за ангажимент трябва да включва също така датата на началото на прилагането, която може да бъде:

а)  същата като датата на неговото влизане в сила;

б)  определена с обратна сила;

в)  отложена за по-късен момент.

3.  В допълнение към елементите, посочени в параграф 1, проектът за декларация включва също така официално посочване на датата или датите, до която(ито) всеки компетентен ангажиращ се орган трябва да представи официално предложение до съответния законодателен орган с цел съответно изменение на националните правни разпоредби.

Датата, посочена в първата алинея, не следва да е по-късна от дванадесет месеца след приемането на декларацията.

Член 15

Предаване на проекта за ангажимент или декларация

1.  Когато компетентният ангажиращ се орган изготви проекта за ангажимент или декларация, той предава проекта на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка:

а)  в рамките на максимум три шест месеца след предаването на информацията съгласно член 10, параграф 2 или член 12, параграфи 1 и 2; [Изм. 46]

б)  в рамките на максимум осем месеца съгласно член 12, параграфи 4 и 5.

2.  Когато компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка изготви проекта за ангажимент или декларация или когато го получи от компетентния ангажиращ се орган, той предава проекта на компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка в рамките на сроковете, посочени в параграф 1, буква а) или буква б).

3.  И в двата случая се изпраща копие до инициатора.

Член 16

Задачи на прехвърлящата държава членка при сключването и подписването на ангажимента или при подписването на декларацията

1.  Компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка разглежда проекта за ангажимент или за декларация, получен в съответствие с член 15, и в срок от три шест месеца след получаването на проекта и след консултация с компетентните прехвърлящи органи предприема едно или повече от следните действия: [Изм. 47]

а)  съгласява се с проекта за ангажимент или за декларация, подписва два оригинални екземпляра и изпраща един от тях обратно на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка;

б)  съгласява се с проекта за ангажимент или за декларация, след като го коригира или допълни информацията, посочена в член 14, параграф 1, букви е) и з), подписва два оригинални екземпляра на преразгледания проект за ангажимент или за декларация и изпраща единия екземпляр обратно на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка;

в)  отказва да подпише проекта за ангажимент или за декларация и изпраща подробна обосновка на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка;

г)  отказва да подпише проекта за ангажимент или за декларация и изпраща на компетентното звено за трансгранична координация в ангажиращата се държава членка изменен проект по отношение на информацията, посочена в член 14, параграф 1, букви в), г) и, ако е приложимо, буква ж), както и — по отношение на проекта за ангажимент — информацията, посочена в член 14, параграф 2, с обосновка на измененията.

2.  В държавите членки, в които компетентният прехвърлящ орган подписва ангажимент или декларация, компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка изпраща, в съответствие с букви а) и б) от параграф 1, два един от двата оригинални екземпляра, подписани от прехвърлящия орган, на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка. [Изм. 48]

3.  Когато прехвърлящата държава членка се съгласи в съответствие с буква а) или б) от параграф 1 да подпише ангажимент или декларация, тя трябва също така изрично да потвърди или отхвърли поемането на задачите, които следва да бъдат осъществявани в района на прилагане от компетентния(те) орган(и), който е/които са предложен(и) да бъде(ат) определен(и) съвместно за изпълнението и мониторинга на ангажимента или декларацията съгласно член 14, параграф 1, буква й).

Член 17

Задачи на ангажиращата се държава членка при сключването и подписването на ангажимента или при подписването на декларацията

1.  Компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка разглежда отговора, изпратен от компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка, и предприема в срок от най-много един месец три месеца след получаването му едно или повече от следните действия, които ще бъдат предадени на компетентния прехвърлящ орган в писмена форма: [Изм. 49]

а)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква а) — финализира ангажимента или декларацията, подписва два три оригинални екземпляра и изпраща един от тях за подпис на компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка; [Изм. 50]

б)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква б) — изменя ангажимента или декларацията по отношение на информацията в ангажимента или декларацията, обхваната съответно от член 14, параграф 1, букви е) и з), финализира ангажимента или декларацията, подписва два три оригинални екземпляра и изпраща един от тях за подпис на компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка; [Изм. 51]

в)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква в) — информира инициатора и Комисията, като добавя обосновката, изложена от компетентния прехвърлящ орган; [Изм. 52]

г)  в случая на член 16, параграф 2 1, буква г) — разглежда измененията и или предприема действията по буква б) от настоящия параграф, или започва отново втора процедура по член 9 предприема действията по буква в) от настоящия параграф, като посочва защо някои или всички изменения не могат да бъдат приети от компетентния ангажиращ се орган. [Изм. 53]

2.  При получаване на ангажимента или декларацията, подписан(а) от компетентното звено за трансгранична координация или от компетентния прехвърлящ орган в случаите на параграф 1, буква а) или буква б), или — когато компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка е отговорило положително съгласно втората процедура по параграф 1, буква г) — компетентното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка: [Изм. 54]

а)  предава окончателния ангажимент или декларация на инициатора;

б)  предава втория оригинален екземпляр на компетентното звено за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка;

в)  изпраща копие до всички компетентни ангажиращи се органи;

г)  изпраща копие до звеното за координация на равнището на Съюза; както и

д)  изисква от компетентната служба в ангажиращата се държава членка, която отговаря за извършването на официални публикации, да публикува ангажимента или декларацията.

ГЛАВА III

Изпълнение и мониторинг на ангажиментите и декларациите

Член 18

Изпълнение на ангажимента

1.  Информацията, посочена в член 17, параграф 2, буква в) и изпратена до всички компетентни ангажиращи се органи, се придружава от график, съобразно който всеки от тези органи, когато е приложимо, изменя административните актове, приети съгласно правото, приложимо по отношение на съвместния проект, и приема необходимите административни актове за изпълнение на ангажимента във връзка със съвместния проект с цел спрямо него да се приложи правната разпоредба на прехвърлящата държава членка или ad hoc правно решение.

2.  Копие от графика се изпраща на националното и, когато е уместно, на регионалното звено за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка.

3.  Административните актове, посочени в параграф 1, се приемат и съобщават на инициатора, и в частност на публичната или частната структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съвместен проект, в съответствие с националното право, приложимо по отношение на такива административни актове.

4.  След приемането на всички административни актове по отношение на даден съвместен проект звеното за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка информира звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка и звеното за координация на равнището на Съюза.

5.  Звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка информира, когато е приложимо, компетентните прехвърлящи органи.

Член 19

Изпълнение на декларацията

1.  Всеки компетентен ангажиращ се орган, включен в декларация съгласно член 14, параграф 3, подава до съответната дата, определена в подписаната декларация, официално предложение до съответния законодателен орган за изменение на националните правни разпоредби.

2.  В случай, че съответната дата, определена в подписаната декларация, не може да бъде спазена, особено с оглед на предстоящи избори за компетентния законодателен орган, компетентният ангажиращ се орган уведомява писмено инициатора, а също и компетентното звено за трансгранична координация както в ангажиращата се, така и в прехвърлящата държава членка.

3.  След като е било внесено официално предложение в законодателния орган, съответният компетентен ангажиращ се орган трябва писмено да предоставя на инициатора, както и на компетентното звено за трансгранична координация в ангажиращата се и в прехвърлящата държава членка актуална информация относно мониторинга в рамките на съответния законодателен орган, и това се извършва на всеки шест месеца след официалното внасяне на предложението.

4.  След влизането в сила на законодателния акт за изменение и/или публикуването му в Официален вестник, всеки компетентен ангажиращ се орган изменя административните актове, приети съгласно приложимото национално право по отношение на съвместния проект, и приема административните актове, необходими за прилагане на изменените законови разпоредби по отношение на съвместния проект.

5.  Административните актове, посочени в параграф 4, се приемат и се съобщават на инициатора, и в частност когато инициаторът е публична или частна структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съвместен проект, в съответствие с националното право, приложимо по отношение на такива административни актове.

6.  След приемането на всички административни актове по отношение на даден съвместен проект звеното за трансгранична координация на ангажиращата се държава членка информира звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка и звеното за координация на равнището на Съюза.

7.  Звеното за трансгранична координация на прехвърлящата държава членка информира, когато е приложимо, компетентните прехвърлящи органи.

Член 20

Мониторинг на ангажиментите и декларациите

1.  Въз основа на административните актове, упоменати в член 18, параграф 1 и член 19, параграф 4, ангажиращата се и прехвърлящата държави членки решават дали мониторингът върху прилагането на ангажимент или на измененото национално законодателство по силата на декларация да се възложи на органите на прехвърлящата държава членка, по-специално поради техния опит с прехвърляните правни разпоредби, или на органите на ангажиращата се държава членка.

2.  Когато мониторингът върху прилагането на прехвърлената правна разпоредба е възложен на органите на прехвърлящата държава членка, ангажиращата се държава членка трябва да реши, постигайки съгласие с прехвърлящата държава членка, дали органите на прехвърлящата държава членка ще предприемат действия по отношение на адресатите на задачите по мониторинг от името и за сметка на органите на ангажиращата се държава членка или от свое собствено име, но за сметка на органите на ангажиращата се държава членка.

ГЛАВА IV

Правна защита срещу прилагането на ангажиментите и декларациите

Член 21

Правна защита срещу прилагането на ангажимент или декларация

1.  Всяко лице, което пребивава на територията, обхваната от даден ангажимент или декларация, или, въпреки че не пребивава на тази територия, е ползвател на услуга от общ икономически интерес, предоставяна на тази територия („лице, което пребивава в трансграничния регион“), което счита, че е засегнато от действия или бездействия при прилагането съгласно ангажимент или декларация на правна разпоредба на прехвърлящата държава членка, има право да търси правна защита пред съдилищата на ангажиращата се държава членка.

2.  Въпреки това съдилищата, компетентни да предоставят правна защита срещу административни актове, приети съгласно член 18, параграф 3 и член 19, параграф 5, са единствено съдилищата на държавата членка, чиито органи са издали административния акт.

3.  Никоя разпоредба на настоящия регламент не лишава лицата от тяхното конституционно право на обжалване съгласно националното им законодателство срещу органи, които са страни по ангажимент, по отношение на:

а)  административни решения, свързани с дейности, осъществявани по силата на ангажимент;

б)  достъп до услуги на собствения им език; както и

в)  достъп до информация.

В тези случаи компетентните съдебни органи са тези на държавите членки, според чиято конституция се дава това право на обжалване.

Член 22

Правна защита срещу мониторинга на ангажименти или декларации

1.  Когато компетентният прехвърлящ орган е приел да осъществява мониторинг върху прилагането на правните разпоредби на прехвърлящата държава членка в съответния район и може да действа от свое име по отношение на лица, пребиваващи в трансграничния регион на ангажиращата се държава членка, съдилищата, компетентни да предоставят правна защита срещу действие или бездействие на този орган, са съдилищата на държавата членка, в която тези лица пребивават законно.

2.  Когато компетентният прехвърлящ орган е приел да осъществява мониторинг върху прилагането на правните разпоредби на ангажиращата се държава членка на територията на ангажиращата се държава членка, но не може да действа от свое име по отношение на лица, пребиваващи в трансграничния регион, съдилищата, компетентни да предоставят правна защита срещу действие или бездействие на този орган, са само съдилищата на ангажиращата се държава членка, включително по отношение на лицата, които пребивават законно в прехвърлящата държава членка.

ГЛАВА V

Заключителни разпоредби

Член 23

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета за координация на европейските структурни и инвестиционни фондове, създаден с член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС) No .../... [новия регламент за общоприложимите разпоредби (РОР)]. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 24

Правила за прилагане в държавите членки

1.  Държавите членки приемат необходимите разпоредби за осигуряване на ефективното прилагане на настоящия регламент.

2.  От ... [датата на прилагане на настоящия регламент] държавите членки информират Комисията за всяка разпоредба, приета по силата на параграф 1.

3.  Комисията прави обществено достояние информацията, получена от държавите членки.

Член 25

Докладване

1.  До дд мм гггг г. [т.е. 1-вия ден от месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент + пет три години], Комисията представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите за оценка на прилагането на настоящия регламент въз основа на показатели за неговата ефективност, ефикасност, относимост, европейска добавена стойност и възможности за опростяване.

2.   В доклада, посочен в параграф 1, Комисията посочва по-специално географския и тематичния обхват на настоящия регламент, определени в член 3, съответно точки 1 и 2.

3.   Преди изготвянето на доклада Комисията провежда публична консултация с различните участници, в това число местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество. [Изм. 55]

Член 26

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ... [1-вия ден от месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент + една година].

Единствено член 24 се прилага от ... [1-вия ден от месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 440, 6.12.2018 г., стр.124.
(2) OВ C .
(3)ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 124.
(4)ОВ C ....
(5) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(6)Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534 от 20.9.2017 г.).
(7)Петте последователни програмни периода на Interreg до този момент са: INTERREG I (1990—1993 г.), INTERREG II (1994—1999 г.), INTERREG III (2000—2006 г.), INTERREG IV (2007—2013 г.) и INTERREG V (2014—2020 г.).
(8)Регламент (EО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19).
(9)Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
(10)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).


Проект на споразумение за сътрудничество между Евроюст и Грузия *
PDF 115kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от Евроюст на Споразумението за сътрудничество между Евроюст и Грузия (13483/2018 – C8-0484/2018 – 2018/0813(CNS))
P8_TA(2019)0119A8-0065/2019

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (13483/2018),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0484/2018),

—  като взе предвид Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност(1), и по-специално член 26а, параграф 2 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0065/2019),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.


Оценка на здравните технологии ***I
PDF 422kWORD 122k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно оценката на здравните технологии и за изменение на Директива 2011/24/ЕС (COM(2018)0051 – C8-0024/2018 – 2018/0018(COD))
P8_TA(2019)0120A8-0289/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0051),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0024/2018),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на депутатите на Чешката република, Бундестага на Федерална република Германия, Сената на Френската република и Сейма на Република Полша в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2018 г.(1),

–  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0289/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета относно оценката на здравните технологии и за изменение на Директива 2011/24/ЕС

P8_TC1-COD(2018)0018


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 168, параграф 4 от него, [Изм. 1]

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Разработването на здравни технологии е основна движеща сила на икономическия растеж и иновациите в Съюза. То е от голямо значение за постигане на високото равнище на опазване на здравето, което здравните политики трябва да гарантират, в полза на всички граждани. Здравните технологии представляват новаторски икономически сектор, който е част от общия пазар за разходите за здравеопазване, който представлява 10% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Здравните технологии включват лекарствени продукти, медицински изделия и медицински процедури, както и мерки с цел профилактика, диагностика или лечение на заболяванията. [Изм. 2]

(1а)  Що се отнася до разходите за лекарствени продукти, през 2014 г. те представляваха 1,41 % от БВП и значима част – 17,1 % – от общите разходи за здравеопазване. Разходите за здравеопазване в Съюза възлизат на 10 % от БВП, т.е. 1 300 000 милиона евро на година, от които 220 000 милиона евро съответстват на разходите за лекарствени продукти, а 110 000 милиона евро – на разходите за медицински изделия. [Изм. 3]

(1б)  В заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. и в резолюцията на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(6) се подчертава, че има множество пречки пред достъпа до лекарствени продукти и иновативни технологии в Съюза, като основните пречки са липсата на нови лечения за някои заболявания и високите цени на лекарствените продукти, които в много случаи нямат добавена терапевтична стойност. [Изм. 4]

(1в)  Разрешенията за търговия на лекарствени продукти се дават от Европейската агенция по лекарствата въз основа на принципите на безопасност и ефективност. Обикновено националните агенции за оценка на здравните технологии на национално равнище извършват оценка на сравнителната ефективност, тъй като разрешенията за търговия не са придружени от изследване на сравнителната ефективност. [Изм. 5]

(2)  Оценката на здравните технологии (ОЗТ) е процес, основан на научни доказателства, който позволява на компетентните органи да определят относителната ефективност на нови или съществуващи технологии. ОЗТ се съсредоточава по-специално върху добавената терапевтична стойност на дадена здравна технология в сравнение с други нови или съществуващи здравни технологии. [Изм. 6]

(2а)  Както Световната здравна организация (СЗО) посочи на 67-та Световна здравна асамблея, проведена през май 2014 г., ОЗТ трябва да бъде инструмент в подкрепа на всеобщото здравно осигуряване. [Изм. 7]

(2б)  ОЗТ следва да спомага за насърчаване на иновациите, които дават най-добри резултати за пациентите и обществото като цяло, и представлява инструмент, необходим за гарантиране на правилното внедряване и използване на здравните технологии. [Изм. 8]

(3)  ОЗТ обхваща както клиничните, така и неклиничните аспекти на здравните технологии. Съфинансираните от ЕС съвместни действия в областта на ОЗТ (съвместни действия на EUnetHTA) определят девет области, по отношение на които се оценяват здравните технологии. Четири от тези девет области (които представляват основният модел на ОЗТ) са клинични, а останалите пет — неклинични. Четирите клинични области на оценяване се отнасят до идентифицирането на даден здравен проблем и настоящата технология, проучването на техническите характеристики на оценяваната технология, относителната ѝ безопасност и нейната относителна клинична ефективност. Петте неклинични области на оценяване се отнасят до разходите и икономическата оценка на дадена технология и нейните етични, организационни, социални и правни аспекти. Поради това клиничните области са по-подходящи за съвместна оценка на равнището на ЕС на базата на научните доказателства, докато оценката на неклиничните области обикновено е по-тясно свързана с националните и регионални подходи и контекст. [Изм. 9]

(3а)  Здравните специалисти, пациентите и здравните институции трябва да знаят дали дадена нова здравна технология представлява или не подобрение на съществуващите здравни технологии по отношение на ползите и рисковете. Следователно целта на съвместните клинични оценки е да се определи добавената терапевтична стойност на нови или съществуващи здравни технологии в сравнение с други нови или съществуващи здравни технологии, като се направи сравнителна оценка въз основа на сравнителни изпитвания на базата на най-добрата доказана намеса към момента („стандартно лечение“) или на най-разпространеното към момента лечение, когато не съществува такова стандартно лечение. [Изм. 10]

(4)  Резултатът от ОЗТ се използва ОЗТ е важен инструмент за насърчаване на висококачествени иновации, за насочване на научните изследвания към разрешаване на проблемите във връзка с неудовлетворени диагностични, терапевтични или процедурни потребности на здравните системи, както и за насочване на клиничните и социалните приоритети. ОЗТ може също така да подобри научните доказателства, използвани при вземането на клинични решения, ефективността при използването на ресурсите, устойчивостта на здравните системи, достъпа на пациентите до тези здравни технологии и конкурентоспособността на сектора чрез по-голяма предсказуемост и по-ефективна научноизследователска дейност. Държавите членки използват резултата от ОЗТ за увеличаване на научните доказателства при вземането на решения относно разпределението на бюджетните ресурси в областта на здравето, например, във връзка с установяването на нивата на ценообразуване или възстановяване на разходите за здравните технологии за въвеждане на здравни технологии в своите системи, тоест при вземането на решения за разпределение на ресурсите. Затова ОЗТ може да помогне на държавите членки при създаването и поддържането на устойчиви системи за здравеопазване, както и за стимулиране на иновациите, които предоставят по-добри резултати за пациентите. [Изм. 11]

(4a)  Сътрудничеството в областта на ОЗТ също така може да играе роля в цялостния цикъл на здравните технологии: при първоначалния етап на разработване посредством хоризонтален анализ, за да се открият технологиите, които ще имат важно въздействие; на етапите на ранния диалог и научните консултации; при по-доброто планиране на проучванията, за да се осигури по-голяма ефективност на научните изследвания; както и при основните етапи на цялостната оценка, когато технологията е вече въведена. И накрая, ОЗТ може да помогне при вземането на решения за оттегляне на инвестициите, когато дадена технология е остаряла и неподходяща по отношение на по-добрите налични алтернативи. По-голямото сътрудничество между държавите членки в областта на ОЗТ следва да спомогне също така за подобряване и хармонизиране на стандартите за полагане на здравни грижи, както и на практиките за диагностициране и скрининг на новородените бебета в целия Съюз. [Изм. 12]

(4б)  Сътрудничеството в областта на ОЗТ може да надхвърля рамките на лекарствените продукти и медицинските изделия. То може също така да включва някои области, като например допълваща лечението диагностика, хирургични процедури, профилактика и програми за скрининг и насърчаване на здравето, инструменти на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), планове за организация на здравните грижи и процедури за полагане на интегрирани грижи. Изискванията за оценяване на различните технологии варират в зависимост от специфичните им характеристики, поради което следва да има съгласуван подход в областта на ОЗТ, подходящ за тези различни технологии. Освен това в някои специфични области, като например лечението на редки заболявания, лекарствените продукти, използвани в педиатрията, прецизната медицина или модерните терапии, има вероятност добавената стойност на сътрудничеството на равнището на Съюза да бъде още по-голяма. [Изм. 13]

(5)  Извършването на паралелни оценки от няколко държави членки и различията между националните законови, подзаконови и административни разпоредби относно процесите и методиките за оценка могат да доведат до сблъскване на разработчиците на здравни технологии с многобройни и разнообразни искания дублиране на исканията за данни, което би могло да увеличи. Това може да доведе също и както до дублирания, така и до вариации на резултатите, което увеличава финансовата и административната тежест, действащи като пречка за свободното движение на съответните здравни технологии и за гладкото функциониране на вътрешния пазар. В някои обосновани случай, когато трябва да бъдат взети под внимание особеностите на националните и регионалните здравни системи и приоритети, може да е необходима допълнителна оценка на определени аспекти. Въпреки това извършването на оценки, които не са от значение за решенията, в някои държави членки би могло да забави прилагането на иновативни технологии, а по този начин и достъпа на пациентите до по-добро иновативно лечение. [Изм. 14]

(6)  Макар че Държавите членки са провели някои съвместни оценки в рамките на съфинансираните от ЕС съвместни действия, процесът по получаване на крайния продукт не е ефективен, тъй като разчита на сътрудничество по проекти, като липсва устойчив модел на сътрудничество. Степента на използване на резултатите от съвместните действия, включително съвместните им клинични оценки, остава ниска на равнището на държавите членки, което означава, че не е обърнато достатъчно внимание на проблема с дублирането на оценките на една и съща здравна технология от институциите и органите за ОЗТ в различните държави членки в рамките един и същ или сходни периоди.. Тези оценки бяха проведени на три етапа съгласно член 15 от Директива № 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7) и чрез три съвместни действия, всяко от които със специфични цели и специален бюджет: EUnetHTA 1, от 2010 г. до 2012 г. (6 милиона евро); EUnetHTA 2, от 2012 г. до 2015 г. (9,5 милиона евро); и EUnetHTA 3, стартирано през юни 2016 г. и със срок до 2020 г. (20 милиона евро). Предвид сроковете за изпълнение на тези действия и в интерес на осигуряването на непрекъснатост, с настоящия регламент се въвежда по-устойчив начин за гарантиране на продължаването на съвместните оценки. Към днешна дата основните резултати от сътрудничеството включват основния модел на ОЗТ, който е модел за оценка, осигуряващ рамка за докладите за ОЗТ; база данни за споделяне на проекти, които са планирани, в процес на реализация или са наскоро публикувани от отделни агенции (база данни POP); база от данни и знания за съхраняването на информация и достигнатия етап на оценка за обещаващи технологии или във връзка с искането за допълнителни проучвания, произтичащи от ОЗТ; както и набор от методологични насоки и инструменти за оказване на подкрепа за агенциите за ОЗТ, в който се съдържат и насоки за адаптиране на докладите в отделните държави. [Изм. 15]

(6a)  Въпреки това в рамките на съвместните действия получаването на резултати не е ефективно и поради липсата на устойчив модел на сътрудничество почива на сътрудничество въз основа на проекти. Степента на използване на резултатите от съвместните действия, включително съвместните клинични оценки, остава ниска на равнището на държавите членки, което означава, че не е обърнато достатъчно внимание на проблема с дублирането на оценките на една и съща здравна технология от институциите и органите за ОЗТ в различните държави членки в рамките едни и същи или сходни периоди. [Изм. 16]

(7)  В своите заключения от декември 2014 г. относно иновациите в полза на пациентите(8) Съветът признава ключовата роля на оценката на здравните технологии и като инструмент на здравната политика в подкрепа на основани на доказателства, устойчиви и справедливи решения в здравеопазването и здравните технологии, в полза на пациентите. Съветът също така призовава Комисията да продължи да подпомага сътрудничеството по устойчив начин и отправя искане да се засили съвместната работа относно ОЗТ между държавите членки и да се проучат възможностите за сътрудничество в областта на обмена на информация между компетентните органи. В допълнение, в заключенията си, приети през декември 2015 г. относно персонализираната медицина за пациентите, Съветът призовава държавите членки и Комисията да подобрят методологиите за ОЗТ, приложими към персонализираната медицина, а в заключенията си относно укрепването на баланса във фармацевтичните системи в ЕС и неговите държави членки, приети през юни 2016 г., той потвърждава отново, че държавите членки виждат ясна добавена стойност в сътрудничеството относно ОЗТ. В съвместния доклад на ГД „Икономически и финансови въпроси“ на Комисията и Комитета за икономическа политика от октомври 2016 г. допълнително се призовава за по-нататъшно развитие на европейското сътрудничество относно ОЗТ. [Изм. 17].

(8)  В своята резолюция от 2 март 2017 г. относно вариантите ввъзможностите на ЕС за подобряване на достъпа до лекарства Европейският парламент(9) призова Комисията да предложи възможно най-скоро законодателство за европейска система за оценка на здравните технологии и да хармонизира прозрачните критерии за оценка на здравните технологии с цел оценяване на добавената терапевтична стойност на лекарстватаи относителната ефективност на здравните технологии в сравнение с най-добрата налична алтернатива, като се вземат предвид равнището на иновациите и ползите за пациентите. [Изм. 18]

(9)  В своето съобщение от 2015 г. относно осъвременяването на единния пазар(10) Комисията обяви намерението си да представи инициатива за увеличаване на сътрудничеството в областта на ОЗТ с цел да се избегне подлагането на даден продукт на многократни оценки в различни държави членки и подобряване на функционирането на единния пазар за здравни технологии.

(10)  За да се гарантира по-добро функциониране на вътрешния пазар и да се допринесе за високо ниво на опазване на човешкото здраве, е целесъобразно да се сближат правилата за извършване на клинични оценки на национално ниво и на клинични оценки на определени здравни технологии на равнището на Съюза, което също така подкрепя продължаването на доброволното сътрудничество между държавите членки в областта на определени аспекти на ОЗТ. Това сближаване следва да гарантира най-високите стандарти за качество и да е приведено в съответствие с най-добрите налични практики. То не следва да стимулира приравняване към най-малкия общ знаменател, нито да принуждава органите за ОЗТ с повече експертен опит и по-високи стандарти да приемат по-ниски изисквания. Сближаването следва по-скоро да води до подобряване на капацитета в областта на ОЗТ и качеството на ОЗТ на национално и регионално равнище. [Изм. 19]

(11)  В съответствие с член 168, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), държавите членки остават отговорни за организирането и предоставянето на своите здравни услуги. Поради това е целесъобразно обхватът на правилата на Съюза да се ограничи до тези аспекти на ОЗТ, които са свързани с клиничната оценка на дадена здравна технология, и по-конкретно, за да се гарантира, че заключенията от оценката се ограничават до констатациите, свързани със сравнителната ефективност на тази технология. Съвместната клинична оценка, предвидена в настоящия регламент, представлява научен анализ на относителните въздействия на здравната технология върху ефикасността, сигурността и ефективността, наричани най-общо „клинични резултати“, когато се извършва оценка във връзка със сравнителните показатели, считани за подходящи към момента, и избраните групи или подгрупи пациенти, при отчитане на критериите за основния модел на ОЗТ. Оценката включва степента на сигурност относно относителните въздействия въз основа на наличните доказателства. Ето защо резултатите от такива съвместни клинични оценки следва да не засягат правото на преценка на държавите членки по отношение на последващите решения в областта на ценообразуването и възстановяването на разходите за здравните технологии, включително определянето на критериите за такова ценообразуване и възстановяване на разходите, които може да зависят както от клинични, така и от неклинични съображения и които остават единствено в рамките на националната компетентност. Следователно оценката, която всяка държава членка изготвя в рамките на националния процес на оценяване, не попада в обхвата на настоящия регламент. [Изм. 20]

(12)  За да се осигури широко прилагане на хармонизираните правила и за да се насърчи сътрудничеството между държавите членки относно клиничните аспекти на ОЗТ и да се даде възможност за обединяване на експертните познания и ресурсите на органите за ОЗТ, като по този начин се намалят разхищенията и неефективността в здравеопазването, е целесъобразно да се изисква да се извършват съвместни клинични оценки за всички лекарствени продукти, за които е в ход централизираната процедура за предоставяне на разрешение за търговия, предвидена в Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета(11), които включват ново активно вещество и когато впоследствие тези лекарствени продукти получат разрешение за ново терапевтично показание. Съвместни клинични оценки следва да се извършват и за определени медицински изделия по смисъла на Регламент (ЕС) № 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета(12), които са в класове с най-висок риск и за които съответните експертни групи са предоставили своите становища и гледни точки. Подборът на медицински изделия за съвместна клинична оценка следва да се прави въз основа на специфични критерии предвид необходимостта от увеличаване на клиничните доказателства, отнасящи се до всички тези нови здравни технологии. [Изм. 21]

(13)  С цел да се гарантира, че съвместните клинични оценки, извършени за здравни технологии, остават точни, и уместни, висококачествени и основани на най-добрите, налични във всеки един момент, научни доказателства, е целесъобразно да се установи гъвкава регулирана процедура предвидят условия за актуализиране на оценките, по-специално когато наличните са налице нови доказателства или допълнителни данни след първоначалната оценка биха могли и тези нови доказателства или допълнителни данни могат да подобрят научните доказателства, и следователно да повишат точността качеството на оценката. [Изм. 22]

(14)  Следва да се създаде Координационна група, включваща представители от институциите и органите на държавите членки за оценка на здравните технологии, която да има доказан експертен опит и да отговаря за надзора на извършването на съвместните клинични оценки и на друга съвместна работа в обхвата на настоящия регламент. [Изм. 23]

(15)  За да се осигури ръководен от държавите членки подход за съвместни клинични оценки и научни консултации, държавите членки следва да определят национални или регионални институции и органи за ОЗТ, които да предоставят информация при вземането на решения за извършване на такива оценки като членове на Координационната група. Определените институции и органи следва да осигурят подходящо високо ниво на представителство в Координационната група и технически експертни познания в нейните подгрупи, като вземат предвид необходимостта от възможността за предоставяне на експертни познания в областта на ОЗТ за лекарствените продукти и медицинските изделия. При организационната структура следва да се зачитат отделните мандати на подгрупите, извършващи съвместните клинични оценки и съвместните научни консултации. Следва да се избягва всякакъв конфликт на интереси. [Изм. 24]

(15a)  Прозрачността на процедурата и обществената осведоменост за нея са от основно значение. Всички оценявани клинични данни трябва да са с най-висока степен на прозрачност и обществена осведоменост с цел спечелване на доверие в системата. В случай че има данни, които са поверителни поради търговския си характер, поверителността трябва да бъде ясно определена и обоснована, а поверителните данни трябва да бъдат добре разграничени и защитени. [Изм. 25]

(16)  За да могат хармонизираните процедури да постигнат целта си по отношение на вътрешния пазар, от както и по отношение на подобряването на иновациите и качеството на клиничните доказателства, държавите членки следва да се изисква да вземат изцяло предвид резултатите от съвместните клинични оценки и да не ги повтарят тези оценки. Според националните потребности държавите членки следва да имат право да допълват съвместните клинични оценки с допълнителни клинични доказателства и анализи, за да се отчетат разликите в референтните обекти за сравнение или специфичните национални условия на лечение. Тези допълнителни клинични оценки следва да бъдат надлежно обосновани и пропорционални и за тях следва да бъдат уведомени Комисията и Координационната група. В допълнение, спазването на това задължение не възпрепятства държавите членки да извършват неклинични оценки на една и съща здравна технология или да изготвят заключение за добавената клиничната добавена стойност на тези технологии като част от националните процеси на оценяване, при които могат да се разглеждат както клинични, така и като неклинични данни и критерии, специфични за съответната държава членка, на национално и/или регионално равнище. Също така то не възпрепятства държавите членки да формулират свои собствени препоръки или решения относно ценообразуването или възстановяването на разходите. [Изм. 26]

(16a)  За да може клиничната оценка да се използва при вземането на решения за възстановяване на разходите на национално равнище, тя следва в идеалния случай да се отнася за населението, за което ще се възстановяват разходите за съответното лекарство в дадена държава членка. [Изм. 27]

(17)  Времевата рамка за съвместни клинични оценки за лекарствените продукти следва, доколкото е възможно, да бъде определена, в зависимост от приложимите срокове за завършване на централизираната процедура за предоставяне на разрешение за търговия, предвидена в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004. Тази координация следва да гарантира, че клиничните оценки могат ефективно да улеснят достъпа до пазара и да допринесат за навременната наличност на иновативните технологии за пациентите. По правило процесът следва да бъде завършен до публикуването на решението на Комисията за предоставяне на разрешение за търговия. [Изм. 28]

(17а)  При съвместните научни консултации, когато те са свързани с лекарствени продукти сираци, трябва се да гарантира, че нито един нов подход няма да доведе до ненужно забавяне на оценката на лекарствените продукти сираци спрямо настоящата ситуация, като се взема предвид предприетият чрез EUnetHTA прагматичен подход. [Изм. 29]

(18)  При определянето на времева рамка за съвместните клинични оценки за медицинските изделия следва да се вземе предвид силно децентрализираният път за достъп до пазара за медицински изделия, както и наличността на подходящи доказателствени данни, изисквани за извършване на такава оценка. Тъй като изискваните доказателства могат да станат налични само след като дадено медицинско изделие бъде пуснато на пазара и за да се даде възможност за за подбор на медицински изделия за съвместна клинична оценка в подходящ момент, следва да бъде възможно оценките на такива изделия да се извършват след пускането им на пазара на държава членка здравните технологии следва да се вземат пред времевите рамки, установени в Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на централизирана процедура за разрешаване на лекарствени продукти, маркировката за съответствие „СЕ“, предвидена в Регламент (ЕС) 2017/745, и маркировката за съответствие „СЕ“ за медицинските изделия за инвитро диагностика, предвидена в Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета(13). Във всички случаи при тези оценки следва да се взема предвид наличността на подходящи научни доказателства и подкрепящи данни, в необходимото количество за извършването на съвместна клинична оценка, като тези оценки следва да се извършват в срок, възможно най-близък до разрешението за търговия, в случая на лекарствените средства, и при всяко положение, без необосновани и ненужни забавяния. [Изм. 30]

(19)  Във всички случаи всеки случай съвместната работа, извършвана по силата на настоящия регламент, и по-специално съвместните клинични оценки следва да водят до висококачествени и своевременни резултати, както и без да не забавят или да възпрепятстват маркировката „СЕ“ на медицинските изделия или достъпа до пазара на здравни технологии. Тази работа следва да бъде отделна и да се различава от регулаторните оценки на безопасността, качеството, ефикасността или действието на здравните технологии, които се извършват съгласно друго законодателство на Съюза и нямат отношение към решенията, взети в съответствие с други законодателни актове на Съюза. [Изм. 31]

(19а)  Работата по оценка на здравните технологии (ОЗТ) по силата на настоящия регламент следва да бъде отделна и да се различава от регулаторните оценки за безопасността и ефикасността на здравните технологии, извършвани съгласно други законодателни актове на Съюза, и следва да няма отношение към други аспекти, които не попадат в обхвата на настоящия регламент и са приети в съответствие с други законодателни актове на Съюза. [Изм. 32]

(19б)  В случай на лекарствени продукти сираци, съвместният доклад следва да не подлага на повторна оценка критериите за обозначаването на даден лекарствен продукт като сирак. При все това оценителите и съоценителите следва да имат пълен достъп до данните, използвани от органите, които отговарят за предоставянето на разрешение за търговия на даден лекарствен продукт, както и възможността за използване или генериране на допълнителни относими данни за целите на оценката на даден лекарствен продукт в контекста на дадена съвместна клинична оценка. [Изм. 33]

(19в)  Регламент (ЕС) 2017/745 за медицинските изделия и Регламент (ЕС) 2017/746 за медицинските изделия за инвитро диагностика предвиждат разрешаването на тези продукти въз основа на принципите на прозрачност и ефикасност. От друга страна, постепенното увеличаване на предлаганите медицински изделия за решаване на клинични проблеми предполага смяна на парадигмата към нов модел, при който пазарът е силно разпокъсан, иновациите са преди всичко постепенни и липсват клинични доказателства, което означава, че съществува необходимост от по-голямо сътрудничество и обмен на информация между органите, извършващи оценките. Поради това е необходимо да се премине към централизирана система за издаване на разрешения, която да оценява изделията въз основа на безопасността, ефикасността и качеството. Това е също така една от областите, в които държавите членки призовават за по-тясно сътрудничество чрез бъдеща европейска оценка на здравните технологии. Понастоящем 20 държави членки, заедно Норвегия, разполагат със системи за оценка на здравните технологии за медицинските изделия, а 12 държави членки, плюс Норвегия, са изготвили насоки и са започнали диалог. EUnetHTA извършва висококачествени оценки на относителната ефикасност на медицинските изделия въз основа на методология, която може да служи като референтен показател за настоящия регламент. [Изм. 34]

(20)  За да се улесни ефективното участие на разработчиците на здравни технологии в съвместните клинични оценки, в подходящите случаи на тези разработчици следва да се предостави възможност да се включат в съвместни научни консултации с Координационната група, за да получат насоки относно доказателствата и данните, които вероятно ще се изискват за целите на клиничната оценка. Разработчиците на здравни технологии могат да провеждат съвместни научни консултации с Координационната група или с работни групи, създадени за тази цел и съставени от специалисти от националните или регионалните органи за оценка, за да получават насоки за клиничните потребности на научните изследвания, както и за най-целесъобразното подготвяне на проучванията, така че да се получат възможно най-добри доказателства и да се увеличи максимално ефикасността на научните изследвания. Предвид предварителния характер на консултацията предложените насоки не следва да обвързват нито разработчиците на здравни технологии, нито институциите и органите за ОЗТ. [Изм. 35]

(20а)  Съвместните научни консултации следва да се отнасят до плана на клиничното изследване и до определянето на най-добрите референтни обекти за сравнение въз основа на най-добрите медицински практики в интерес на пациентите. Процесът на консултация следва да е прозрачен. [Изм. 36]

(21)  При съвместните клинични оценки и съвместните клинични консултации може да се изисква споделяне на търговска поверителна информация между разработчиците на здравни технологии и институциите и органите за ОЗТ. За да се гарантира нейната защита, информацията, предоставена на Координационната група в рамките на оценките и консултациите, следва да бъде разкрита на трета страна само след сключване на споразумение за поверителност. Освен това е необходимо всяка информация относно резултатите от съвместни научни конференции, която е направена публично достояние, да бъде предоставена в анонимен формат след редакция на всички данни с търговски чувствителен характер. [Изм. 37]

(21а)  При съвместните клинични оценки се изискват всички клинични данни и публично достъпни научни доказателства, предоставени от разработчиците на здравни технологии. Използваните клинични данни, проучванията, методологията и използваните клинични резултати следва да бъдат публично достояние. Възможно най-високото равнище на публична откритост на научните данни и оценките ще позволява постигането на напредък в биомедицинските изследвания и ще гарантира най-високо равнище на доверие в системата. Когато се споделят чувствителни от търговска гледна точка данни, поверителността на тези данни следва да бъде защитена, като данните се представят в анонимен формат, след редакция на докладите преди публикуването, като се защитава общественият интерес. [Изм. 38]

(21б)  Съгласно Европейския омбудсман, когато информацията, съдържаща се в даден документ, има последствия за здравето на хората (като например информация за ефикасността на дадено лекарство), общественият интерес от оповестяването на тази информация по принцип има предимство пред всяка претенция за търговска чувствителност. Общественото здраве следва винаги да се поставя над търговските интереси. [Изм. 39]

(22)  За да се гарантира ефективното използване на наличните ресурси, е целесъобразно да се предвиди „оглеждане на хоризонта“ с цел да се даде възможност за ранно идентифициране на нововъзникващи нови здравни технологии, които биха имали най-голямо въздействие върху пациентите, общественото здраве и системите за здравеопазване, както и за стратегическо насочване на научните изследвания. Това „оглеждане“ следва да улесни приоритизирането на технологиите, които трябва да бъдат избрани за съвместна клинична оценка от Координационната група. [Изм. 40]

(23)  Съюзът следва да продължи да подкрепя доброволното сътрудничество в областта на ОЗТ между държавите членки в и в други области, като например изготвянето и изпълнението на програми за ваксиниране и изграждането на капацитета на националните системи за ОЗТ. Това доброволно сътрудничество следва да улесни също така и полезните взаимодействия с инициативи в рамката на стратегията за цифров единен пазар, в съответните свързани с цифровите технологии и данни области на здравеопазването и медицинските грижи, с оглед на представянето на допълнителни доказателства за ОЗТ от практиката. [Изм. 41]

(24)  За да се гарантира приобщаващият характер на съвместната работа и нейната прозрачност, Координационната група следва да ангажира и да се консултира с широк кръг от заинтересованите страни. Въпреки това, с С цел запазване на лоялността обективността, прозрачността и качеството при съвместната работа, следва да се разработят правила, за да се гарантира независимостта, публичността и безпристрастността на съвместната работа, както и да се гарантира, че тези консултации не водят до конфликт на интереси. [Изм. 42]

(24а)  Следва да бъде гарантиран диалог между Координационната група и пациентски организации, организации на потребителите, здравни неправителствени организации, здравни експерти и специалисти, по-специално чрез мрежа на заинтересованите страни, с гаранция за независимостта, прозрачността и безпристрастността на вземаните решения. [Изм. 43]

(24б)  За да се гарантира ефикасността на процеса на вземане на решения и да се улесни достъпът до лекарства, е важно да съществува подходящо сътрудничество между лицата, вземащи решения, през основните етапи от жизнения цикъл на лекарствата. [Изм. 44]

(25)  За да се осигури единен подход за съвместната работа, предвидена в настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за създаване на обща процедурна и методологична рамка за клиничните оценки, процедурите Координационната група, съставена от представители на националните и/или регионалните органи и институции, отговарящи за оценката на здравните технологии, с призната правоспособност, независимост и безпристрастност, следва да изготви методологията за гарантиране на високо качество на работата като цяло. Чрез актове за изпълнение Комисията следва да одобри тази методология и обща процедурна рамка за съвместни клинични оценки и процедурите за съвместни научни консултации. Когато е целесъобразно и в обосновани случаи, следва да се разработят разработват отделни правила за лекарствените продукти и за медицинските изделия. При разработването на такива правила Комисията следва да вземе бъдат вземани под внимание резултатите от вече извършената работа в рамките на съвместните действия на EUnetHTA. Тя трябва да вземе предвид и, и по-специално методологични насоки и образци за представяне на доказателства, инициативите в областта на ОЗТ, финансирани по програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“, както и регионалните инициативи в тази област, напр. инициативите на „Beneluxa and Valletta Declaration“. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(14). [Изм. 45]

(25a)  Методологичната рамка, въз основа на Декларацията от Хелзинки, следва да гарантира високо качество и високо равнище на клиничните доказателства чрез избирането на най-подходящите референтни показатели. Методологичната рамка следва да се основава на високи стандарти за качество, на най-добрите налични научни доказателства, получени основно от произволни, двойно слепи сравнителни клинични изпитвания, мета-анализ и систематични прегледи; и да отчита клинични критерии, които са полезни, уместни, осезаеми, конкретни и адаптирани към съответната клинична ситуация, с отдаване на предпочитание на „крайни точки“ (клинични параметри). Документацията, която трябва да бъде представена от заявителя, трябва да отговаря на най-актуалните и публично достъпни данни. [Изм. 46]

(25б)  Всички особености на методологията, като например при ваксините, следва да бъдат обосновавани и адаптирани към много специфични обстоятелства, следва да се характеризират със същата научна строгост и да отговарят на същите научни стандарти, и никога не следва да са в ущърб на качеството на здравните технологии или на клиничните доказателства. [Изм. 47]

(25в)  Комисията следва да предоставя административна подкрепа за съвместната работа на Координационната група, която, след консултации със заинтересованите страни, следва да представи окончателния доклад относно тази работа. [Изм. 48]

(26)  С цел да се гарантира, че настоящият регламент е напълно функционален и той да бъде адаптиран към научно-техническото развитие, на Комисията следва да приема актове за изпълнение във връзка с процедурните правила за съвместните клинични бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със съдържанието на документите, които трябва да се подават, докладите и обобщените доклади за клиничните оценки, съдържанието на документите за заявления, докладите за съвместните научни консултации и правилата за подбор подбора на заинтересовани страни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти следва систематично да получават достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. [Изм. 49]

(27)  С цел осигуряване на достатъчно налични ресурси за съвместната работа, предвидена и на стабилна административна подкрепа, предвидени съгласно настоящия регламент, Съюзът следва да предостави гарантира стабилно и постоянно публично финансиране по линия на многогодишната финансова рамка за съвместната работа и за доброволното сътрудничество, както и за рамката за подкрепа на тези дейности. Финансирането следва да покрива разходите за изготвяне на докладите за съвместни клинични оценки и за съвместни научни консултации. Освен това държавите членки следва да имат възможност да командироват национални експерти в Комисията, за да подпомогнат секретариата на Координационната група. Комисията следва да установи система от такси за разработчиците на здравни технологии, които отправят искане за съвместни научни консултации и съвместни клинични оценки за научни изследвания относно неудовлетворени медицински потребности. Тези такси в никакъв случай не могат да се използват за финансиране на съвместната работа, предвидена в настоящия регламент. [Изм. 50]

(28)  С цел улесняване на съвместната работа и обмена на информация между държавите членки в областта на ОЗТ следва да се предвиди създаване на ИТ платформа, която съдържа подходящи бази данни и сигурни канали за комуникация, както и цялата информация относно процедурата, методологията, обучението и интересите на оценителите и участниците в мрежата на заинтересованите страни, както и докладите и резултатите от съвместната работа, които следва да бъдат публично достъпни. Комисията следва да осигури връзка между ИТ платформата и други съответни инфраструктури за данни за целите на ОЗТ, като напр. регистри на данни от практиката. [Изм. 51]

(28а)  Сътрудничеството следва да се основава на принципа на доброто управление, което включва прозрачност, обективност, независимост на експертните познания и справедливи процедури. Доверието е предпоставка за успешно сътрудничество и това доверие може да бъде постигнато единствено ако всички участници поемат действителен ангажимент и ако съществува достъп до висококачествен експертен опит, изграждане на капацитет и възможно най-високо качество на изпълнението. [Изм. 52]

(28б)  Тъй като понастоящем не съществува общоприето определение на понятията „иновация с високо качество“ и „терапевтична добавена стойност“, е целесъобразно Съюзът да приеме определения на тези термини, със съгласието или консенсуса на всички страни. [Изм. 53]

(29)  За да се осигури гладкото създаване и функциониране на съвместни оценки на равнището на Съюза, както и за да се гарантира тяхното качеството, е целесъобразно да се предвиди преходен период, който да позволи постепенно увеличаване на броя на съвместните оценки, извършвани ежегодно. Броят на оценките, които трябва да се извършат, следва да се определя, като се вземат предвид наличните ресурси и броят на участващите държави членки, с оглед на достигане на пълния капацитет до края на преходния период. Установяването на такъв преходен период следва също така да даде възможност на държавите членки напълно да приведат в съответствие своите национални системи с рамката за съвместна работа по отношение на разпределението на ресурсите, планирането във времето и приоритизирането на оценките.

(30)  По време на преходния период участието в съвместни клинични оценки и съвместни научни консултации не следва да бъде задължително за държавите членки. Това не следва да засяга задължението на държавите членки да прилагат хармонизираните правила за клиничните оценки, извършвани на национално ниво. ПСъщо така по време на преходния период държавите членки, които не участват в съвместната работа, могат да решат да участват във всеки един момент. С цел осигуряване на стабилна и гладка организация на съвместната работа и функционирането на вътрешния пазар на държавите членки, които вече участват, следва да не се разрешава да се оттеглят от рамката за съвместна работа. Клиничните оценки, започнали в държавите членки преди прилагането на настоящия регламент, следва да продължат, освен ако държавите членки не решат да ги спрат. [Изм. 54]

(31)  За да се гарантира, че рамката за подкрепа продължава да бъде възможно най-ефективна и икономически целесъобразна, Комисията следва да докладва за изпълнението на разпоредбите относно обхвата на съвместните клинични оценки и относно функционирането на рамката за подкрепа не по-късно от две години след края на преходния период. По-конкретно в доклада може да се разгледа въпросът дали е необходимо тази рамка за подкрепа да бъде преместена в агенция на Съюза и да се въведе механизъм за заплащане на такси, чрез който разработчиците на здравни технологии също биха допринесли за финансирането на съвместната работа. След преходния период и преди хармонизираната система за ОЗТ, създадена съгласно настоящия регламент, да стане задължителна, Комисията следва да представи доклад за оценка на въздействието относно цялата процедура, която е била въведена. Този доклад за оценка на въздействието следва да оценява, наред с други критерии, постигнатия напредък по отношение на достъпа на пациентите до нови здравни технологии и функционирането на вътрешния пазар, въздействието върху качеството на иновациите и върху устойчивостта на здравните системи, както и целесъобразността на обхвата на съвместните клинични оценки и функционирането на рамката за подкрепа. [Изм. 55]

(32)  Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент. Съгласно параграф 22 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. тази оценка следва да се основава на петте критерия за ефикасност, ефективност, важност, съгласуваност и добавена стойност на ЕС и следва да бъде подкрепена от програма за мониторинг. Резултатите от тази оценка следва да бъдат съобщавани също на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 56]

(33)  В Директива 2011/24/ЕС се предвижда, че Съюзът трябва да подкрепя и да улеснява сътрудничеството и обмена на научна информация между държавите членки в рамките на мрежа, изградена на доброволна основа, свързваща определените от държавите членки национални органи или институции, отговорни за оценката на здравните технологии. Тъй като тези въпроси се уреждат от настоящия регламент, Директива 2011/24/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(34)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно сближаването на правилата на държавите членки за извършване на клинични оценки на национално ниво и създаването на рамка за задължителни съвместни клинични оценки на определени здравни технологии на равнището на Съюза здравните технологии, попадащи в обхвата на настоящия регламент, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен единствено от държавите членки, а поради своите мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, [Изм. 57]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  Като се вземат под внимание резултатите от вече извършената работа в рамките на съвместните действия на EUnetHTA, с настоящия регламент се установяват: [Изм. 58]

а)  рамка за подкрепа и процедури за сътрудничество в областта на клиничната оценка на здравните технологии на равнището на Съюза; [Изм. 59]

б)  общи правила методологии за клиничните оценки на здравните технологии. [Изм. 60]

2.  Настоящият регламент не засяга правата и задълженията на държавите членки по отношение на организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи и разпределението на ресурсите, които са им предоставени. Освен това настоящият регламент не засяга изключителната национална компетентност на държавите членки по отношение на решенията за ценообразуване или възстановяване на разходите на национално равнище. [Изм. 61]

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)  „лекарствен продукт“ означава лекарствен продукт за употреба от човека съгласно определението в Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16);

б)  „медицинско изделие“ означава медицинско изделие съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/745;

ба)  „медицинско изделие за инвитро диагностика“ означава медицинско изделие за инвитро диагностика съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/746; [Изм. 62]

бб)  „оценка на медицинско изделие“ означава оценката на метод, който се състои от повече от едно медицинско изделие, или метод, който се състои от медицинско изделие и определена верига от услуги за полагане на грижи чрез други лечения; [Изм. 63]

в)  „здравна технология“ означава здравна технология съгласно определението в Директива 2011/24/ЕС;

г)  „оценка на здравните технологии“ означава мултидисциплинарен процес на сравнителна оценка, при който се събират и оценяват наличните доказателства за клиничните и неклиничните въпроси, свързани с използването на дадена здравна технология;

д)  „съвместна клинична оценка“ означава систематичното събиране и на научна информация, нейното сравнително оценяване на наличните научни доказателства относно дадена и обобщаване на тези процедури, като съответната здравна технология в сравнение се сравнява с една или повече други здравни технологии въз основа на следните клинични области на оценка на здравните технологии или съществуващи процедури, което представлява референтен показател за специфични клинични показания, въз основа на най-добрите налични научни клинични доказателства и на базата на клинични критерии от значение за пациента, като се вземат предвид следните клинични области: описание на здравния проблем, за който е предназначена здравната технология, и използването към момента на други здравни технологии или процедури за справяне с този здравен проблем, описание и техническа характеристика на здравната технология, относителна клинична ефективност и относителна безопасност на здравната технология; [Изм. 64]

е)  „неклинична оценка“ означава частта от дадена оценка на здравните технологии, основаваща се на следните неклинични области на оценка на здравните технологии: разходи и икономическа оценка на дадена здравна технология, както и етични, организационни, социални и правни аспекти, свързани с нейното използване;

ж)  „колективна оценка“ означава клинична оценка на медицинско изделие, извършена на равнището на Съюза от редица заинтересовани институции и органи за оценка на здравните технологии, които участват доброволно;

жa)  „оценяване“ означава изготвяне на заключения за добавената стойност на въпросните технологии, като част от националните процеси на оценяване, при които може да се разглеждат както клинични, така и неклинични данни и критерии в контекста на националното здравеопазване; [Изм. 65]

жа)  „резултати за здравето, които са от значение за пациента“ означава данни, които отразяват или прогнозират смъртност, заболеваемост, свързано със здравето качество на живот и нежелани събития. [Изм. 202]

Член 3

Координационна група на държавите членки за оценка на здравните технологии

1.  Създава се Координационна група на държавите членки за оценка на здравните технологии („Координационната група“).

2.  Държавите членки определят своите национални или регионални институции и органи, отговорни за оценката на здравните технологии на национално равнище, за членове на Координационната група и нейните подгрупи, и информират Комисията за това и за всички последващи промени. Държавите членки могат да определят повече от една институция или орган, отговорни за оценката на здравните технологии, за членове на Координационната група и на една или повече от нейните подгрупи. [Изм. 66]

3.  Координационната група действа чрез консенсус или при необходимост —, в случай че не се постигне консенсус, чрез гласуване с обикновено мнозинство мнозинство от две трети от присъстващите държави членки, като кворумът за заседанията на Координационната група е две трети от членовете на Координационната група. Всяка държава членка има един глас.

Предприеманите от Координационната група процедури са прозрачни, като протоколите от заседанията и гласуването, включително евентуални разногласия, се документират и се предоставят на обществеността. [Изм. 203]

4.  Заседанията на Координационната група се председателстват съвместно от Комисията, без право на глас, и от съпредседател, избран избиран ежегодно измежду членовете на групата за определен срок, който се установява в процедурния правилник на ротационен принцип. Съпредседателите изпълняват чисто административни функции. [Изм. 68]

5.  Членовете на Координационната група, които са органи или структури за оценка на национално или регионално равнище, назначават свои представители в Координационната група и в подгрупите, в които членуват, ad-hoc или за постоянно и информират Комисията за тяхното назначение и за всички последващи промени. Държавите членки могат да прекратяват такива назначения, когато това е обосновано от изискванията за назначаване. При все това, с оглед на работната натовареност, състава на подгрупите или изискванията за специфични познания, експертите оценители могат да бъдат повече от един от всяка държава членка, без това да засяга принципа, че при вземането на решения всяка държава членка разполага само с един глас. При назначенията се взема под внимание експертният опит, необходим за постигане на целите на подгрупата. Европейският парламент, Съветът и Комисията биват уведомявани за всички назначения и евентуални прекратявания на назначения. [Изм. 69]

6.  Членовете За да се гарантира високо качество на работата, членовете на Координационната група и назначените им представители спазват принципите на независимост, безпристрастност и поверителност се избират от национални или регионални агенции за оценка на здравните технологии или от органи, отговарящи за тези въпроси.

Членовете на Координационната група, експертите и оценителите като цяло нямат финансови интереси в отрасъла за разработване на здравни технологии или в застрахователно дружество, които биха могли да се отразят на тяхната безпристрастност. Те се ангажират да работят в интерес на обществото и по независим начин и представят годишна декларация за интереси. Тези декларации за интереси се регистрират на ИТ платформата, посочена в член 27, и са достъпни за обществеността.

Членовете на Координационната група следва да декларират на всяко заседание всякакъв специфичен интерес, който би могъл да се счита за накърняващ тяхната независимост по отношение на точките в дневния ред. Когато възникне конфликт на интереси, съответният член на Координационната група се оттегля от участие в заседанието, когато се разглеждат съответните точки от дневния ред. Процедурните правила за случаите на конфликт на интереси се уреждат в съответствие с член 22, параграф 1, буква а), подточка iiia).

С цел да се осигури прозрачност и осведоменост на обществеността относно процеса и да се насърчи доверието в системата, всички клинични данни, които се оценяват, следва да се характеризират с най-висока степен на прозрачност и публично оповестяване. В случай че данните са поверителни по търговски причини, поверителността им се определя и обосновава ясно, а поверителните данни са добре разграничени и защитени. [Изм. 70]

7.  Комисията публикува актуален списък с определените членове на Координационната група и на нейните подгрупи и други експерти, заедно с техните квалификации и области на експертен опит, както и техните годишни декларации за интереси, на ИТ платформата, посочена в член 27.

Информацията, посочена в първа алинея, се актуализира от Комисията ежегодно и когато това се счита за необходимо, предвид евентуални нови обстоятелства. Тези актуализации са публично достъпни. [Изм. 71]

8.  Координационната група:

а)  приема процедурен правилник за провеждане на заседания и да го актуализира при необходимост;

б)  координира и одобрява работата на своите подгрупи;

в)  осигурява осъществява сътрудничество със съответните органи на равнището на Съюза с цел улесняване на изготвянето на допълнителни доказателства, необходими за работата ѝ; [Изм. 72]

г)  гарантира подходящо включване на подходящи консултации със съответните заинтересовани страни и експерти по време на работата си. Тези консултации се документират, включително публично достъпните декларации за интереси от заинтересованите страни в работата си, с които са проведени консултации, и се включват в окончателния доклад за съвместна оценка; [Изм. 73]

д)  създава подгрупи по следните въпроси:

i)  съвместни клинични оценки;

ii)  съвместни научни консултации;

iii)  идентифициране на нововъзникващи здравни технологии;

iv)  доброволно сътрудничество;

v)  изготвяне на годишни работни програми и годишни доклади, както и актуализиране на общите правила и работните документи.

9.  Координационната група може да заседава в различни конфигурации за следните категории здравни технологии: лекарствени продукти, медицински изделия и други здравни технологии.

10.  Координационната група може да създаде отделни подгрупи за следните категории здравни технологии: лекарствени продукти, медицински изделия и други здравни технологии.

10а.  Във всички случаи процедурният правилник на Координационната група и на нейните подгрупи, дневният ред на техните заседания, взетите решения и подробна информация относно гласуванията и обясненията на вота, включително становищата на малцинството, са обществено достъпни. [Изм. 74]

Член 4

Годишна работна програма и годишен доклад

1.  Подгрупата, определена съгласно член 3, параграф 8, буква д), изготвя годишна работна програма, която да бъде одобрена от Координационната група до 31 декември всяка година.

2.  Годишната работна програма включва съвместната работа, която трябва да се извърши през календарната градина след одобрението, като обхваща:

а)  планирания брой съвместни клинични оценки и видовете здравни технологии, които да бъдат оценени;

б)  планирания брой съвместни научни консултации;

в)  доброволното сътрудничество.

Разпоредбите на първа алинея, букви а), б) и в) се определят в зависимост от степента на въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите за здравеопазване. [Изм. 75]

3.  При изготвянето на годишната работна програма определената подгрупа:

а)  взема предвид годишното проучване на нововъзникващите здравни технологии, посочено в член 18;

б)  взема предвид ресурсите, с които разполага Координационната група за съвместната работа;

в)  се консултира с Комисията и с мрежата на заинтересованите страни, в контекста на годишните срещи по член 26, относно проекта на годишната работна програма и взема предвид нейното мнение техните коментари. [Изм. 76]

4.  Определената подгрупа изготвя годишен доклад, който да бъде одобрен от Координационната група до 28 февруари всяка година.

5.  Годишният доклад предоставя информация за съвместната работа, извършена през календарната година преди неговото одобрение.

5а.  Годишният доклад и годишната работна програма се публикуват на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 77]

ГЛАВА ІІ

Съвместна работа по оценка на здравните технологии на равнището на Съюза

Раздел 1

Съвместни клинични оценки

Член 5

Обхват на съвместните клинични оценки

1.  Координационната група извършва съвместни клинични оценки за:

а)  лекарствени продукти, по отношение на които се прилага процедурата за разрешаване, предвидена в Регламент (ЕО) № 726/2004, включително в случаите, когато е направено изменение на решението на Комисията за предоставяне на разрешение за търговия въз основа на промяна на терапевтичното показание или показания, за които е било дадено първоначалното разрешение, с изключение на лекарствени продукти, разрешени в съответствие с членове 10 и 10a от Директива 2001/83/ЕО;

aa)  други лекарствени продукти, по отношение на които не се прилага процедурата за разрешаване, предвидена в Регламент (ЕО) № 726/2004, когато разработчикът на здравна технология е избрал процедурата за централизирано разрешаване, при условие че става въпрос за лекарствени продукти, които представляват значителни технически, научни или терапевтични иновации или чието разрешаване е в интерес на общественото здраве; [Изм. 78]

б)  медицински изделия, класифицирани като клас IIb и III в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) 2017/745, за които съответните експертни групи са предоставили научно становище в рамките на процедурата по консултация относно клиничната оценка по член 54 от същия регламент и които се считат за значително нововъведение и с потенциално значително въздействие върху общественото здраве или системите на здравеопазване; [Изм. 79]

в)  медицински изделия за ин витро диагностика, класифицирани като клас D в съответствие с член 47 от Регламент (ЕС) 2017/746, за които съответните експертни групи са предоставили мнението си в рамките на процедурата по член 48, параграф 6 от същия регламент и които се считат за значително нововъведение и с потенциално значително въздействие върху общественото здраве или системите на здравеопазване. [Изм. 80]

2.  Координационната група избира медицинските изделия, посочени в параграф 1, букви б) и в), за съвместна клинична оценка въз основа на следните критерии:

а)  неудовлетворени медицински потребности;

б)  потенциално въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите за здравеопазване;

в)  важно трансгранично измерение;

г)  голяма добавена стойност за целия Съюз;

д)  налични ресурси;

да)  необходимостта от повече клинични доказателства; [Изм. 81]

дб)  по искане на разработчика на здравни технологии. [Изм. 82]

Член 6

Изготвяне на доклади за съвместни клинични оценки

1.  Координационната група предприема съвместни клинични оценки на здравните технологии въз основа на годишната си работна програма, като определя подгрупа, която да ръководи изготвянето на доклада за съвместна клинична оценка от името на Координационната група.

Докладът за съвместна клинична оценка се придружава от обобщен доклад, като който съдържа най-малко сравнените клинични данни, крайните точки, референтните обекти за сравнение, методологията, използваните клинични доказателства и заключения относно ефикасността, безопасността и относителната ефективност, както и ограниченията на оценката, особените мнения, обобщение на проведените консултации и направените забележки. Tе се изготвят в съответствие с изискванията от настоящия член, както и с определените в членове 11, 22 и 23, определени от Координационната група, и се оповестяват публично, независимо от заключенията на доклада.

За лекарствени продукти, посочени в член 5, параграф 1, буква а), докладът за съвместна клинична оценка се приема от Координационната група в срок от 80 – 100 дни, за да се гарантира съответствие със сроковете за ценообразуване и възстановяване на разходите, определени в Директива 89/105/ЕИО на Съвета(17). [Изм. 83]

2.  Определената подгрупа изисква от съответните разработчици разработчика на здравни технологии да подадат подаде цялата налична и актуална документация, съдържаща информацията, данните и доказателствата изследванията, включително отрицателните и положителните резултати, необходими за съвместната клинична оценка. Тази документация включва наличните данни от всички проведени изпитвания, както и от всички изследвания, в които е използвана технологията, като и двата компонента са изключително важни за гарантиране на високото качество на оценките.

За лекарствените продукти, посочени в член 5, параграф 1, буква а), документацията включва най-малко:

а)  подаденото досие;

б)  посочване на статуса на разрешението за търговия;

в)  европейския доклад за обществена оценка (ЕДОО), включително кратката характеристика на продукта (КХП), ако са налични; Европейската агенция по лекарствата предоставя съответните приети доклади за научна оценка на Координационната група;

г)  резултатите от допълнителните изследвания, които са поискани от Координационната група и с които разполага разработчикът на здравни технологии, когато е приложимо;

д)  вече наличните доклади за ОЗТ относно въпросната здравна технология, когато е приложимо и ако са на разположение на разработчика на здравни технологии;

е)  информация относно изследвания и регистри на изследвания, които са на разположение на разработчика на здравни технологии.

Разработчиците на здравни технологии са длъжни да подават всички изисквани данни.

Оценителите могат също да имат достъп до публични бази данни и източници на клинична информация, като например регистри на пациенти, бази данни или европейски референтни мрежи, когато такъв достъп се счете за необходим за допълване на информацията, предоставена от разработчика, и за извършване на по-точна клинична оценка на здравната технология. Заради възпроизводимостта на оценката тази информация е обществено достъпна.

Отношенията между оценителите и разработчиците на здравни технологии са независими и безпристрастни. С разработчиците на здравни технологии може да се провеждат консултации, но те не участват активно в процеса на оценка. [Изм. 84]

2a.  В случая на лекарствата сираци, Координационната група може обосновано да счете, че няма съществена причина или допълнителни доказателства в подкрепа на по-нататъшния клиничен анализ, извън оценката на съществената полза, която вече е извършената от Европейската агенция по лекарствата. [Изм. 85]

3.  Определената подгрупа назначава двама от членовете си за оценител и съоценител, които извършват съвместната клинична оценка. Оценителят и съоценителят са различни от лицата, които са назначени преди това съгласно член 13, параграф 3, освен в изключителни и обосновани ситуации, когато не са налице необходимите специфични експертни познания, и след одобрение от Координационната група. При назначаването се взема предвид необходимият за извършването на оценката научен експертен опит. [Изм. 86]

4.  Оценителят изготвя с помощта на съоценителя проектодоклад за съвместна клинична оценка и проект на обобщения доклад.

5.  Изводите от доклада за съвместна клинична оценка се ограничават до следното включват: [Изм. 87]

а)  анализ на относителните въздействия относителната ефективност и безопасност на оценяваната здравната технология, върху по отношение на клиничните крайни точки във връзка с избраните за оценката резултати за здравето, които са от значение за пациента клинична структура и група от пациенти, включително смъртност, заболеваемост и качество на живота, в сравнение с едно или повече референтни видове лечение, които се определят от Координационната група; [Изм. 88]

б)  степента на увереност в относителните въздействия въз основа на наличните най-добрите налични клинични доказателства и в сравнение с най-добрите стандартни терапии. Оценката се основава на клиничните крайни точки, установени съгласно международните стандарти за основаната на доказателства медицина, и по-специално във връзка с подобряването на здравословното състояние, съкращаването на продължителността на заболяването, удължаването на преживяемостта на пациентите, намаляването на страничните ефекти или подобряването на качеството на живот. При това следва да се направят препратки и към специфичните за отделните подгрупи разлики. [Изм. 89]

Заключенията не включват оценка.

Оценителят и съоценителят гарантират, че изборът на подходящи групи пациенти е представителен за участващите държави членки, за да им се даде възможност да вземат подходящи решения за финансирането на тези технологии от националните бюджети за здравеопазване. [Изм. 90]

6.  В случаите, когато на какъвто и да е етап от изготвянето на проектодоклада за съвместна клинична оценка оценителят прецени, че е необходимо допълнително доказателство от подаващия документацията разработчик на здравни технологии, за да се завърши докладът, той може да поиска от определената подгрупа да отложи определения период от време за изготвянето на доклада и да поиска допълнително доказателство от разработчика на здравни технологии. След консултация с разработчика на здравни технологии за необходимото време за подготовка на нужните допълнителни доказателства в искането на оценителя се посочва броят работни дни, за които се отлага изготвянето на доклада. Когато по време на процеса са налични нови клинични данни, съответният разработчик на здравни технологии може също така да съобщава проактивно тази нова информация на оценителя. [Изм. 205]

7.  Членовете на определената подгрупа или Координационната група предоставят в рамките на минимален срок от 30 работни дни коментарите си по време на изготвянето на проектодоклада за съвместна клинична оценка и на проекта на обобщения доклад. Комисията също може да предостави коментари. [Изм. 92]

8.  Оценителят предоставя проектодоклада за съвместна клинична оценка и проекта на обобщения доклад на подаващия документацията разработчик разработчика на здравни технологии и определя срок, в който той може да изпрати за изпращане на коментари. [Изм. 93]

9.  Определената подгрупа предприема необходимото, така че заинтересованите страни, включително пациентите Пациентите, организациите на потребителите, специалистите в областта на здравеопазването, НПО, други сдружения за разработване на здравни технологии и клиничните експерти, да получат възможност да предоставят могат да представят коментари по време на изготвянето на проектодоклада за съвместна съвместната клинична оценка и на проекта на обобщения доклад, и определя срок, в който те могат да изпратят коментари в рамките на срок, посочен от определената подгрупа.

Комисията оповестява публично декларациите за интереси на всички заинтересовани страни, с които са проведени консултации, на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 94]

10.  След получаване и вземане предвид на коментарите, предоставени в съответствие с параграфи 7, 8 и 9, оценителят с помощта на съоценителя финализира проектодоклада за съвместна клинична оценка и проекта на обобщения доклад и ги изпраща на определената подгрупа и на Комисията Координационната група за коментари. Комисията публикува всички коментари, на които е отговорено надлежно, на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 95]

11.  Оценителят с помощта на съоценителя взема предвид коментарите на определената подгрупа и на Комисията Координационната група и изпраща окончателен проектодоклад за съвместна клинична оценка и проект на обобщен доклад до Координационната група за окончателно одобрение. [Изм. 96]

12.  Координационната група одобрява окончателния проектодоклад за съвместна клинична оценка и проект на обобщения доклад по възможност с консенсус, а при необходимост — с обикновено мнозинство от държавите членки две трети от присъстващите държави членки, като кворумът за заседанията на Координационната група е две трети от членовете на групата.

Позициите, които се различават, и основанията за тях се записват в окончателния доклад.

Окончателният доклад трябва да включва анализ на чувствителността, ако е налице един или повече от следните елементи:

a)  различни становища по проучванията, които да бъдат изключени поради сериозна пристрастност;

б)  различаващи се позиции по въпроса дали да се изключат проучвания поради това, че не отразяват актуалните технологични постижения, или

в)  противоречия във връзка с определянето на прагове за ирелевантност по отношение на крайните точки, които са от значение за пациентите.

Изборът на един или повече референтни обекти за сравнение и крайни точки, които са от значение за пациентите, трябва да е медицински обоснован и документиран в окончателния доклад.

Окончателният доклад включва и резултатите от съвместните научни консултации, проведени в съответствие с член 13. Докладите от научните консултации стават обществено достояние при приключването на съвместните клинични оценки. [Изм. 206]

13.  Оценителят предприема необходимото за отстраняването на всякаква информация, представляваща търговска тайна, от одобрения, така че одобреният доклад за съвместна клинична оценка и от обобщения обобщеният доклад да съдържат клиничната информация, която е предмет на оценката, използваната методология и проучвания. Оценителят се консултира с разработчика относно доклада, преди докладът да бъде публикуван. Разработчикът разполага с 10 работни дни, за да съобщи на оценителя всяка информация, която счита за поверителна, и да обоснове нейния чувствителен в търговско отношение характер. Оценителят и съвместният оценител, действайки като последна инстанция, решават дали искането на разработчика за поверителност е основателно. [Изм. 98]

14.  Координационната група предоставя одобрения доклад за съвместна клинична оценка и обобщения доклад на подаващия документацията разработчик на здравна технология и на Комисията, която включва двата доклада в ИТ платформата. [Изм. 99]

14а.  При получаването на одобрения доклад за съвместна клинична оценка и на обобщения доклад, представящият разработчик на здравни технологии може да представи възраженията си в писмен вид пред Координационната група и Комисията в рамките на седем работни дни. В този случай разработчикът представя подробни основания за своите възражения. Координационната група изготвя оценка на възраженията в срок от седем работни дни и преразглежда доклада, ако е необходимо.

Координационната група одобрява и изпраща окончателния доклад за съвместна клинична оценка, обобщения доклад и обяснителен документ, в който подробно се посочва какво е предприето по отношение на възраженията на представящия разработчик на здравни технологии и на Комисията. [Изм. 100]

14б.  Докладът за съвместна клинична оценка и обобщаващият доклад трябва да бъдат готови в срок от 80 до 100 дни, освен в обосновани случаи, когато поради клинична необходимост процесът трябва да бъде ускорен или, респективно, забавен. [Изм. 101]

14в.  В случай че представящият разработчик на здравни технологии оттегли заявлението за пускане на пазара, като предостави обосновка, или когато Европейската агенция по лекарствата прекрати подобна оценка, Координационната група бива уведомена за този факт, за да прекрати процедурата на съвместна клинична оценка. Комисията публикува причините за оттегляне на заявлението или за прекратяване на оценката на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 102]

Член 7

Списък с оценени здравни технологии

1.  Ако Комисията прецени, че одобреният доклад за съвместна клинична оценка и обобщеният доклад отговарят на съществените и процедурните изисквания, определени в настоящия регламент, тя Комисията включва наименованието на здравната технология, която е предмет на одобрения доклад доклада и на обобщения одобрения обобщен доклад, независимо дали той е положителен или отрицателен, в списък с технологии, които са били подложени на съвместна клинична оценка („Списъка с оценени здравни технологии“ или само „Списъка“) най-късно 30 дни след получаването на одобрения доклад и на обобщения доклад от Координационната група. [Изм. 103]

2.  Ако в рамките на 30 дни след получаването на одобрения доклад за съвместна клинична оценка и обобщения доклад Комисията заключи, че те не отговарят на съществените и на процедурните правни изисквания, определени в настоящия регламент, тя информира Координационната група за съображенията за своите заключения и изисква от нея да преразгледа доклада и обобщения доклад оценката да бъде преразгледана, като предоставя обосновка за това. [Изм. 104]

3.  Определената подгрупа взема предвид заключенията, посочени в параграф 2, и приканва разработчика на здравната технология да изпрати коментарите си в определен срок. Определената подгрупа преразглежда доклада за съвместна клинична оценка и обобщения доклад, като взема предвид коментарите, предоставени от разработчика на здравната технология. Оценителят с помощта на съоценителя изменя съответно доклада за съвместна клинична оценка и обобщения доклад и ги изпраща до Координационната група. Прилага се член 6, параграфи 12 и 14 Комисията, от процедурна гледна точка и преди окончателното становище. [Изм. 105]

4.  След изпращането на променените и одобрени доклад за съвместната клинична оценка и обобщен доклад и ако Комисията прецени, че променените и одобрени доклад за съвместна клинична оценка и обобщен доклад отговарят на съществените и на процедурните изисквания, определени в настоящия регламент, тя включва наименованието на здравната технология, предмет на доклада и на обобщения доклад, в списъка с оценени здравни технологии. [Изм. 106]

5.  Ако Комисията заключи, че променените и одобрени доклад за съвместната клинична оценка и обобщен доклад не отговарят на съществените и на процедурните изисквания, определени в настоящия регламент, тя отказва да включи наименованието на здравната технология, предмет на оценката, се включва в списъка, заедно с обобщения доклад за оценка и забележките на Комисията, и всичко това се публикува на ИТ платформата, посочена в член 27. Комисията уведомява Координационната група за решението си, като излага съображенията си за отказа за включване отрицателния доклад. Задълженията, установени в член 8, не се прилагат по отношение на засегната здравна технология. Координационната група уведомява съответно подаващия документацията разработчик на здравната технология и включва обобщена информация за посочените доклади в годишния си доклад. [Изм. 107]

6.  За здравните технологии, включени в списъка с оценени здравни технологии, Комисията публикува на ИТ платформата, посочена в член 27, одобрените доклад за съвместната клинична оценка и обобщен доклад на ИТ платформата, посочена а в член 27, както и всички забележки на заинтересованите страни и междинни доклади, и осигурява достъп до тях на подаващия документацията разработчик на здравната технология най-късно до 10 работни дни след включването им в списъка. [Изм. 108]

Член 8

Използване на докладите за съвместните клинични оценки на равнището на държавите членки

1.  За здравните технологии, включени в списъка с оценени здравни технологии, или за тези, за които е стартирана съвместна клинична оценка, държавите членки: [Изм. 109]

а)  не извършват клинична оценка или еквивалентен процес по оценка на здравна технология, включена в списъка на оценени здравни технологии или за които е била предприета съвместна използват докладите за съвместната клинична оценка в своите оценки на здравните технологии на равнището на държавите членки; [Изм. 110]

б)  прилагат докладите за не повтарят съвместната клинична оценка в своите оценки на здравните технологии на равнище държави членки. [Изм. 111]

1a.  Изискването, определено в параграф 1, буква б), не възпрепятства държавите членки и регионите да извършват оценки на клиничната добавена стойност на въпросните технологии, като част от националните или регионалните процеси на оценяване, при които могат да се разглеждат както клинични, така и неклинични данни и доказателства, специфични за съответната държава членка, които не са били включени в съвместната клинична оценка и които са необходими за допълване на оценката на здравната технология или на общия процес на ценообразуване и възстановяване на разходите.

При подобни допълнителни оценки може да се прави съпоставка между въпросната технология и технология за сравнение, която представлява най-добрия наличен и основан на доказателства стандарт за предоставяне на грижи в съответната държава членка и която, въпреки искането на тази държава членка по време на фазата на определяне на обхвата, не е била взета предвид в съвместната клинична оценка. В рамките на тези оценки може също така да се направи оценка на технологията в контекста на предоставянето на грижи, който е специфичен за съответната държава членка, въз основа на клиничната ù практика или условията, избрани за възстановяване на разходите.

Всяка такава мярка следва да бъде обоснована, необходима и пропорционална за постигането на тази цел, не трябва да дублира работата, извършена на равнището на Съюза, нито да забавя необосновано достъпа на пациентите до тези технологии.

Държавите членки уведомяват Комисията и Координационната група за намерението си да допълнят съвместната клинична оценка и предоставят обосновка за това. [Изм. 112]

2.  Държавите членки уведомяват Комисията за резултатите от оценка на здравна технология, която е била предмет на съвместна клинична оценка, в рамките на 30 дни след нейното приключване. Това уведомление се придружава от информация за начина, по който заключенията от доклада за съвместната клинична оценка са били приложени в общата оценка на здравната технология. Комисията подпомага обмена на тази информация между държавите членки с помощта представят на ИТ платформата, посочена в член 27, информация за начина, по който докладът за съвместната клинична оценка е бил взет предвид в оценката на здравната технология на равнище държави членки, а така също и други клинични данни и допълнителни доказателства, които са били взети предвид, така че Комисията да може да улесни обмена на тази информация между държавите членки. [Изм. 113]

Член 9

Актуализации на съвместни клинични оценки

1.  Координационната група извършва актуализации на съвместни клинични оценки, когато:

а)  решението на Комисията за предоставяне на разрешение за търговия с лекарствен продукт, посочен в член 5, параграф 1, буква а), е било обвързано с изпълнението на допълнителни изисквания след даване на разрешението;

б)  в първоначалния доклад за съвместна клинична оценка е била посочена необходимостта от актуализация след получаване на допълнително доказателство за по-нататъшна оценка, в рамките на срока, определен в този доклад; [Изм. 114]

ба)  е отправено искане от държава членка или от разработчик на здравни технологии, които считат, че е налице ново клинично доказателство; [Изм. 115]

бб)  пет години след оценката съществуват значителни нови клинични доказателства, или по-рано, когато се появят нови доказателства или нови клинични данни. [Изм. 116]

1a.  В случаите по букви а), б), ба) и бб) от първата алинея разработчикът на технология представя тази допълнителна информация. В противен случай предварителната съвместна оценка не попада в разпоредбите на член 8.

Базата данни „EVIDENT“ продължава да бъде поддържана с цел събиране на клинични доказателства, произтичащи от използването на здравната технология в действителни ситуации, както и за мониторинг на резултатите по отношение на здравето. [Изм. 117]

2.  Координационната група може да извършва актуализации на съвместни клинични оценки по искане на един или повече от нейните членове.

Актуализации на съвместни клинични оценки се изискват, когато е публикувана или предоставена нова информация, която не е била на разположение към момента на първоначалния съвместен доклад. При искане за актуализация на доклада за съвместна клинична оценка членът, който я е предложил, може да актуализира доклада за съвместна клинична оценка и да го предложи за приемане от другите държави членки чрез взаимно признаване. При актуализацията на доклада за съвместна клинична оценка държавата членка прилага определените от Координационната група методи и стандарти.

Когато държавите членки не могат да постигнат съгласие относно дадена актуализация, случаят се отнася до Координационната група. Координационната група решава дали да извърши актуализация въз основа на новата информация.

Когато дадена актуализация е одобрена чрез взаимно признаване или след решение на Координационната група, докладът за съвместна клинична оценка се счита за актуализиран. [Изм. 118]

3.  Актуализациите се извършват в съответствие с процедурните правила, установени в съответствие с член 11, параграф 1, буква г).

Член 10

Преходни разпоредби за съвместните клинични оценки

По време на преходния период, посочен в член 33, параграф 1:

а)  Координационната група:

i)  определя годишния брой планирани съвместни клинични оценки въз основа на броя на участващите държави членки и на ресурсите, с които разполага;

ii)  избира лекарствени продукти, посочени в член 5, параграф 1, буква а), за съвместна клинична оценка въз основа на критериите за подбор, определени в член 5, параграф 2.

б)  членовете на Координационната група от държавите членки, които не участват в съвместните клинични оценки:

i)  не могат да бъдат назначавани за оценители или съоценители;

ii)  не могат да коментират проектодокладите за съвместна клинична оценка и проектите на обобщените доклади;

iii)  не могат да участват в процеса на одобрение на окончателните доклади за съвместна клинична оценка и обобщените доклади;

iv)  не могат да участват в процеса на изготвяне и одобрение на частите от годишните работни програми, които касая съвместните клинични оценки;

v)  не са обвързани със задълженията, определени в член 8, по отношение на здравните технологии, които са били подложени на съвместна клинична оценка.

Член 11

Приемане на подробни процедурни правила за съвместни клинични оценки

1.  Чрез актове за изпълнение Комисията разработва, като отчита разпоредбите на настоящия регламент, процедурните правила за: [Изм. 119]

а)  подаване на информация, данни и доказателства от разработчиците на здравни технологии; [Изм. 120]

б)  назначаване на оценители и съоценители;

в)  определяне на подробни процедурни стъпки и сроковете за тях, както и цялостната продължителност на съвместните клинични оценки; [Изм. 121]

г)  извършване на актуализации на съвместните клинични оценки;

д)  сътрудничество с Европейската агенция по лекарствата за изготвянето и актуализацията на съвместни клинични оценки на лекарствени продукти;

е)  сътрудничество с нотифицираните органи органите и с експертни експертните групи за изготвянето и актуализацията на съвместни клинични оценки на медицински изделия. [Изм. 122]

2.  Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2.

Раздел 2

Съвместни научни консултации

Член 12

Искания за съвместни научни консултации

1.  Разработчиците на здравни технологии могат да отправят искане за съвместна научна консултация към Координационната група с цел получаване на научно становище относно данните и доказателствата, които вероятно ще бъдат необходими като част от съвместна клинична оценка клиничните аспекти за оптимално планиране на научните проучвания и изследвания, за да се получат най-добрите научни доказателства, да се подобри предвидимостта, да се синхронизират научноизследователските приоритети и да се повиши качеството и ефективността на научните изследвания, за да се получат най-добрите доказателства. [Изм. 123]

Разработчиците на здравни технологии в сферата на лекарствените продукти може да поискат съвместната научна консултация да се проведе паралелно с процеса на получаване на научна консултация от Европейската агенция по лекарствата в съответствие с член 57, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕО) № 726/2004. В такъв случай те подават съответното искане едновременно с подаването на заявление за научна консултация мнение до Европейската агенция по лекарствата.

2.  При разглеждането на искането за съвместна научна консултация Координационната група взема предвид следните критерии:

а)  вероятността разработваната здравна технология да бъде подложена на съвместна клинична оценка в съответствие с член 5, параграф 1;

б)  неудовлетворени медицински потребности;

в)  потенциално въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите за здравеопазване;

г)  важно трансгранично измерение;

д)  голяма добавена стойност за целия Съюз;

е)  налични ресурси;

еa)  приоритетите на Съюза в областта на клиничните научни изследвания. [Изм. 124]

3.  В рамките на 15 работни дни след получаване на искането Координационната група уведомява подалия искането разработчик на здравни технологии дали ще предприеме съвместната научна консултация, или не. Ако Координационната група откаже искането, тя уведомява разработчика на здравни технологии за решението си и обяснява основанията предвид критериите, посочени в параграф 2.

Съвместните научни консултации не накърняват обективността и независимостта на съвместната технологична оценка, нито нейните резултати или заключения. Определените оценител и съоценител за извършването ѝ съгласно член 13, параграф 3 не са същите като определените оценител и съоценител съгласно член 6, параграф 3 за извършването на съвместната технологична оценка.

Предметът и обобщението на съдържанието на консултациите се публикуват на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 125]

Член 13

Изготвяне на доклади Процедурни правила за съвместни научни консултации [Изм. 126]

1.  След приемане на искането за съвместна научна консултация в съответствие с член 12 и въз основа на годишната си работна програма Координационната група определя подгрупа, която да ръководи изготвянето на доклада за съвместна научна консултация от името на Координационната група.

Докладът за съвместна научна консултация се изготвя в съответствие с изискванията от настоящия член и с процедурните правила процедурата и документацията, определени в членове 16 и 17. [Изм. 127]

2.  Определената подгрупа изисква от разработчика на здравни технологии да подаде налична и актуализирана документация, съдържаща всички етапи на обработване на информацията, данните и доказателствата изследванията, необходими за съвместната научна консултация, като например наличните данни от всички проведени изпитвания, както и от всички изследвания, при които е използвана технологията. За лекарствените продукти сираци може да бъде разработен специален план за клинична оценка поради ограничения брой записани пациенти в клинични изпитвания и/или липсата на технология за сравнение. След приключване на съвместните клинични оценки цялата тази информация се оповестява публично.

Съответната подгрупа и съответният разработчик на здравни технологии провеждат съвместно заседание въз основа на документацията, описана в първа алинея. [Изм. 128]

3.  Определената подгрупа назначава двама от членовете си за оценител и съоценител, които отговарят за провеждането на съвместната научна консултация и които са различни от оценителя и съоценителя, назначени съгласно член 6, параграф 3. При назначаването се взема предвид необходимият за извършването на оценката научен експертен опит. [Изм. 129]

4.  Оценителят изготвя с помощта на съоценителя проектодоклад за съвместна научна консултация.

5.  В случаите, когато на какъвто и да е етап от изготвянето на проектодоклада за съвместна научна консултация оценителят прецени, че е необходимо допълнително доказателство от разработчика на здравни технологии, за да се завърши докладът, той може да поиска от определената подгрупа да отложи определения период от време за изготвянето на доклада и да поиска допълнителното доказателство от разработчика на здравни технологии. След консултация с разработчика на здравни технологии за необходимото време за подготовка на нужните допълнителни доказателства в искането на оценителя се посочва броят работни дни, за които се отлага изготвянето на доклада.

6.  Членовете на определената подгрупа предоставят коментарите си по време на изготвянето на проектодоклада за съвместна научна консултация.

7.  Оценителят предоставя проектодоклада за съвместна научна консултация на подаващия документацията разработчик разработчика на здравни технологии и определя срок, в който разработчикът може да изпрати за представяне на коментари, като определя срок за представянето на тези коментари. [Изм. 130]

8.  Определената подгрупа предприема необходимото, така че заинтересованите страни, включително Разработчикът на здравни технологии, пациентите, специалистите в областта на здравеопазването и клиничните експерти, да получат възможност да предоставят могат да представят коментари по време на изготвянето на проектодоклада за съвместна съвместната научна консултация, и определя срок, в който те могат да изпратят коментари. [Изм. 131]

9.  След получаване и вземане предвид на информацията и коментарите, предоставени в съответствие с параграфи 6, 7 и 8 оценителят с помощта на съоценителя финализира проектодоклада за съвместна научна консултация и го изпраща на определената подгрупа за коментари. Всички коментари, които са достъпни за обществеността и на които е даден отговор, когато това е поискано, се публикуват на посочената в член 27 ИТ платформа, след приключване на съвместната клинична оценка. Публикуваните коментари включват коментарите на заинтересованите страни и всякакви различия в мненията, изразени от членовете на подгрупата в хода на процедурата. [Изм. 132]

10.  Ако съвместната научна консултация се провежда паралелно с научна консултация, предоставяна от Европейската агенция по лекарствата, оценителят цели да се координира с Агенцията във връзка с последователността на заключенията в доклада за съвместната научна консултация и тези в научната консултация времевата рамка. [Изм. 133]

11.  Оценителят с помощта на съоценителя взема предвид коментарите на членовете на определената подгрупа и изпраща окончателния проектодоклад за съвместна научна консултация до Координационната група.

12.  Координационната група одобрява, най-късно сто дни след началото на подготовката на доклада, посочен в параграф 4, окончателния доклад за съвместна научна консултация по възможност с консенсус, а при необходимост — с обикновено мнозинство от държавите членки, най-късно100 дни след началото на изготвянето на доклада, посочен в параграф 4 а когато не е постигнат консенсус – с мнозинство от две трети от присъстващите държави членки, тъй като кворумът за заседанията на Координационната група е две трети от членовете на Координационната група. [Изм. 207]

Член 14

Доклади за съвместни научни консултации

1.  Координационната група изпраща одобрения доклад за съвместна научна консултация до подалия искането разработчик на здравни технологии най-късно 10 работни дни след неговото одобрение.

2.  Координационната група включва анонимизирана обобщена информация за съвместните научни консултации в годишните си доклади и в ИТ платформата, посочена в член 27. Тази информация включва предмета на консултациите и коментарите.

Докладите от научните консултации стават обществено достояние при приключването на съвместните клинични оценки. [Изм. 135]

3.  Държавите членки не провеждат научна консултация или еквивалентна консултация по здравна технология, посочена в член 5, за която е била инициирана съвместна научна консултация, както и в случаите, когато съдържанието на искането съвпада с обхванатото от съвместната научна консултация освен ако допълнителни клинични данни и доказателства не са били взети предвид и тези данни и доказателства се считат за необходими. Тези национални научни консултации се изпращат на Комисията, за да бъдат публикувани на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 136]

Член 15

Преходни разпоредби за съвместните научни консултации

По време на преходния период, посочен в член 33, параграф 1:

а)  Координационната група определя годишния брой планирани съвместни научни консултации въз основа на броя на участващите държави членки и на ресурсите, с които разполага;

б)  членовете на Координационната група от държавите членки, които не участват в съвместните научни консултации:

i)  не се назначават за оценители или съоценители;

ii)  не коментират проектодокладите за съвместни научни консултации;

iii)  не участват в процеса на одобрение на окончателните доклади за съвместни научни консултации;

iv)  не участват в процеса на изготвяне и одобрение на части от годишните работни програми за съвместни научни консултации.

Член 16

Приемане на подробни процедурни правила за съвместни научни консултации

1.  Чрез актове за изпълнение Комисията изготвя процедурните правила за:

а)  внасяне на искания от разработчици на здравни технологии и участието им в изготвянето на доклади за съвместни научни консултации; [Изм. 137]

б)  назначаване на оценители и съоценители;

в)  определяне на подробни процедурни стъпки и сроковете за тях;

г)  консултацията на представянето на коментари от пациенти, специалисти в областта на здравеопазването, сдружения на пациенти, социални партньори, неправителствени организации, клинични експерти и други свързани заинтересовани лица; [Изм. 138]

д)  сътрудничество с Европейската агенция по лекарствата по съвместни научни консултации за лекарствени продукти, когато даден разработчик на здравни технологии иска консултацията да се проведе паралелно с процеса по получаване на научна консултация от Агенцията;

е)  сътрудничество с експертните групи, посочени в член 106, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/745, за съвместни научни консултации за медицински изделия.

2.  Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2.

Член 17

Документация и правила за избиране на заинтересовани лица за съвместни научни консултации

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за изпълнение в съответствие с член 31 членове 30 и 32 във връзка със: [Изм. 139]

а)  съдържанието на процедурата за: [Изм. 140]

i)  исканията от разработчиците на здравни технологии за съвместни научни консултации;

ii)  досиетата с информацията, данните и доказателствата, които от разработчиците на здравни технологии изпращат за съвместни научни консултации;

iii)  докладите за съвместни научни консултации;

iiia)  участие на заинтересованите страни за целите на настоящия раздел, включително правилата за предотвратяване на конфликт на интереси. До декларациите за интереси на всички заинтересовани лица и експерти, с които са направени консултации, се осигурява публичен достъп. Заинтересованите лица и експертите с конфликт на интереси не участват в процеса. [Изм. 141]

б)  правилата за определяне на заинтересованите лица, с които да се направят консултации за целите на настоящия раздел. [Изм. 142]

Раздел 3

Нововъзникващи здравни технологии

Член 18

Идентифициране на нововъзникващи здравни технологии

1.  Координационната група ежегодно подготвя проучване относно нововъзникващите здравни технологии, за които се очаква да имат важно въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите за здравеопазване.

2.  При подготвянето на проучването Координационната група се консултира с:

а)  разработчици на здравни технологии;

б)  пациентски организации организации на пациентите, потребителите и работещите в сферата на здравеопазването на тяхната годишна среща; [Изм. 143]

в)  клинични експерти;

г)  Европейската агенция по лекарствата, включително относно предварителното уведомяване за лекарствени продукти преди подаването на заявления за разрешение за търговия;

д)  Координационната група по медицинските изделия, създадена по силата на член 103 от Регламент (ЕС) 2017/745.

2a.  При подготовката на проучването Координационната група гарантира подходяща защита на предоставената от разработчика на здравни технологии поверителна търговска информация. За тази цел Координационната група дава възможност на разработчика на здравната технология да изпрати коментарите си по отношение на съдържанието на проучването и надлежно ги взема под внимание. [Изм. 144]

3.  Заключенията от проучването се обобщават в годишния доклад на Координационната група и се вземат предвид при изготвянето на нейните годишни работни програми.

Раздел 4

Доброволно сътрудничеството в областта на оценката на здравните технологии

Член 19

Доброволно сътрудничество

1.  Комисията подпомага сътрудничеството евентуалното по-нататъшно сътрудничество и обмена на научна информация между държавите членки относно по следните въпроси: [Изм. 145]

а)  неклинични оценки на здравни технологии;

б)  колективни оценки на медицински изделия;

в)  оценки на здравни технологии, различни от лекарствени продукти или медицински изделия;

г)  предоставяне на допълнителни доказателства, необходими за подпомагане на оценките на здравните технологии;

гa)  клинични оценки на лекарствени продукти и медицински изделия, извършвани от държавите членки; [Изм. 146]

гб)  мерки за палиативна употреба в клиничната практика с цел подобряване на доказателствената основа и изготвяне на регистър за тази цел; [Изм. 147]

гв)  разработване на ръководства за най-добри медицински практики, основаващи се на научни доказателства; [Изм. 148]

гг)  съкращаване на инвестициите в остарели технологии; [Изм. 149]

гд)  затягане на правилата за събирането на клинични доказателства и за съответния мониторинг. [Изм. 150]

2.  Координационната група се използва за улесняване на сътрудничеството, посочено в параграф 1.

3.  Сътрудничеството, посочено в параграф 1, букви б) и в), в), гб) и гд), може да се извършва с помощта на процедурните правила, установени в съответствие с член 11, и общите правила, установени в съответствие с членове 22 и 23. [Изм. 151]

4.  Сътрудничеството, посочено в параграф 1, се включва в годишните работни програми на Координационната група, а резултатите от него се включват в нейните годишни доклади и в ИТ платформата, посочена в член 27.

ГЛАВА III

Правила за клинични оценки

Член 20

Хармонизирани правила за клинични оценки

1.  Общите процедурни правила и методологията, установени в съответствие с член 22, и изискванията, установени в съответствие с член 23, се прилагат за:

а)  съвместни клинични оценки, извършвани в съответствие с глава II.

б)  клинични оценки на лекарствени продукти и медицински изделия, извършвани от държавите членки. [Изм. 152]

1a.  Когато е уместно и целесъобразно, държавите членки се насърчават да прилагат общите процедурни правила и методология, посочени в настоящия регламент, във връзка с клинични оценки на лекарствени продукти и медицински изделия, които не са включени в приложното поле на настоящия регламент, като тези оценки се извършват от държавите членки на национално равнище. [Изм. 153]

Член 21

Доклади за клинични оценки

1.  В случаите, когато дадена клинична оценка се извършва от държава членка, тя предоставя на Комисията доклада за клиничната оценка и обобщения доклад най-късно 30 работни дни след приключването на оценката на здравната технология.

2.  Комисията а публикува обобщените доклади, посочени в параграф 1, на ИТ платформата, посочена в член 27, и предоставя докладите за клинични оценки на останалите държави членки чрез посочената ИТ платформа.

Член 22

Общи процедурни правила и методология

1.  Като взема предвид резултатите от вече извършената в рамките на съвместните действия на EUnetHTA работа и след провеждане на консултации с всички релевантни заинтересовани страни, Комисията приема актове за изпълнение относно: [Изм. 154]

а)  процедурни правила за:

i)  гарантиране, че институциите и органите, отговарящи за здравните технологии, членовете на Координационната група извършват клинични оценки по независим и прозрачен начин и без конфликти на интереси, в съответствие с разпоредбите на член 3, параграфи 6 и 7; [Изм. 155]

ii)  механизмите за взаимодействие между органите, отговарящи за здравните технологии, и разработчиците на здравни технологии по време на клиничните оценки, като се вземе предвид посоченото в предходните членове; [Изм. 156]

iii)  допитването до коментарите на пациенти, здравни специалисти, организации на потребителите, клинични експерти и други заинтересовани лица при клиничните оценки и техните обосновани становища, като се вземе предвид посоченото в предходните членове; [Изм. 157]

iiia)  разглеждането на евентуални конфликти на интереси; [Изм. 158]

iiiб)  гарантирането, че оценката на медицинските изделия може да бъде извършена в подходящия момент след пускането на пазара, като се позволява използването на данни за клиничната ефективност, включително данни от практиката. Подходящият момент се определя в сътрудничество със съответните заинтересовани лица. [Изм. 159]

б)  методиките, използвани за формулиране на съдържанието и оформлението на клиничните оценки механизъм за налагане на санкции при неспазване от разработчика на технологията на изискванията относно информацията, която трябва да се предостави, по начин, който гарантира качество на процеса. [Изм. 160]

1a.  В срок от [6 месеца] от влизането в сила на настоящия регламент Координационната група изготвя проект на регламент за изпълнение във връзка с методологиите, които трябва да бъдат последователно използвани за извършване на съвместни клинични оценки и консултации, и определя съдържанието на тези оценки и консултации. Методологиите се разработват въз основа на съществуващите методологични насоки на EUnetHTA и образците за представяне на доказателства. При всички случаи методологиите трябва да отговарят на следните критерии:

a)  методологиите се основават на високи стандарти за качество и на най-добрите налични научни доказателства, получени основно от произволни, двойно слепи сравнителни клинични изпитвания, мета-анализ и систематични прегледи, когато това е практически осъществимо и оправдано от етично естество;

б)  оценката на относителната ефективност се основава на „крайни точки“, които са от значение за пациента, с критерии, които са полезни, приложими, осезаеми, конкретни и адаптирани към въпросната клинична ситуация;

в)  при методологията се вземат предвид особеностите на новите процедури и някои видове лекарствени продукти с по-малко клинични доказателства, налични към момента на издаване на разрешението за пускане на пазара (като например лекарствените продукти сираци или условните разрешения за търговия). Все пак липсата на доказателства не пречи на събирането на допълнителни доказателства, като те следва да бъдат обект на последващо наблюдение и може да изискват извършването на последваща оценка, без да се засяга безопасността на пациентите или качеството на научната информация;

г)  референтните обекти за сравнение са тези, които се използват за въпросния клиничен субект и които са най-добри и/или най-често срещани що се отнася до технологията или процеса;

д)  за лекарствените продукти разработчиците на технологии предават на Координационната група, с цел извършване на клинична оценка от нея, досието във формат eCTD, представено на Европейската агенция по лекарствата във връзка с централизираната процедура по издаване на разрешение. Този пакет включва доклада от клиничното проучване;

е)  информацията, която трябва да бъде представена от разработчика на здравни технологии, съответства на най-новите публично достъпни данни. Неспазването на това изискване може да доведе до механизъм за налагане на санкции;

ж)  клиничните изпитвания са изследвания преди всичко в областта на биомедицината, така че до използването на друг вид изследване, като например епидемиологични изследвания, трябва да се прибягва в изключителни случаи и подходът да бъде напълно обоснован;

з)  при общите методологии, както и при изискванията за данните и мерките във връзка с резултатите се вземат предвид особеностите на медицинските изделия и медицинските изделия за инвитро диагностика;

и)  по отношение на ваксините, при методологията се вземат предвид последиците за цял живот от дадена ваксина чрез подходящ времеви хоризонт на анализите; непреките последици, като например колективния имунитет; и елементите, които са независими от ваксината, като например делът на ваксинациите във връзка с програмите;

й)  разработчикът на здравна технология провежда поне едно контролирано клинично изпитване на произволен принцип, което сравнява здравната технология по отношение на клинично значимите резултати с активен референтен обект за сравнение, избран като най-добрата настояща доказана интервенция към момента на планиране на изпитването (стандартно лечение) или най-често срещаната интервенция, когато не съществува стандартно лечение. Разработчикът на технологията предоставя данните и резултатите от проведените сравнителни изпитвания в досието с документацията, представена за съвместната клинична оценка.

Що се отнася до медицинското изделие, методологията трябва да бъде съобразена с неговите характеристики и особености, като се взема за основа вече разработената от EUnetHTA методология.

Координационната група представя проекта на регламент за изпълнение на Комисията за одобрение.

В срок от [3 месеца] от получаване на проекта за мярка Комисията взема решение дали да я одобри посредством акт за изпълнение, приет в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект за мярка или да го одобри частично или когато предлага изменения, тя изпраща проекта отново на Координационната група, като излага мотивите си. В срок от [шест седмици] Координационната група може да измени проекта за мярка въз основа на указанията на Комисията и предложените изменения, и да го представи отново на Комисията.

Ако до изтичането на този [шестседмичен срок] Координационната група не представи изменен проект за мярка или представи проект за мярка, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме регламента за изпълнение с измененията, които счита за необходими, или да го отхвърли.

В случай че Координационната група не представи на Комисията проект за мярка в рамките на срока, в съответствие с разпоредбите на [параграф 1], Комисията може да приеме регламента за изпълнение без проект от Координационната група. [Изм. 208/rev]

2.  Актовете за изпълнение по параграф 1 се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2.

Член 23

Съдържание на документите за внасяне и доклад и правила за избор на заинтересовани лица

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 относно Координационната група, като следва същата процедура, предвидена в член 2, параграф 1, буква а), създава: [Изм. 162]

а)  съдържанието формата и образците на: [Изм. 163]

i)  досиетата с информацията, данните и доказателствата, които се предоставят от разработчиците на здравни технологии за клинични оценки;

ii)  доклади за клинични оценки;

iii)  обобщаващи доклади за клинични оценки.

б)  правилата за определяне на заинтересованите лица, с които да се направи консултация за целите на раздел 1 от глава II и на настоящата глава, независимо от разпоредбите на член 26. [Изм. 164]

ГЛАВА IV

Рамка за подкрепа

Член 24

Финансиране от Съюза [Изм. 165]

1.  Финансирането на работата на Координационната група и нейните подгрупи и дейностите в подкрепа на тази работа, включващи нейното сътрудничество с Комисията, с Европейската агенция по лекарствата и с мрежата на заинтересованите страни, посочена в член 26, се осигурява от Съюза. Финансовата помощ на Съюза за дейностите по настоящия регламент се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(18).

2.  Финансирането по параграф 1 включва финансиране за участието на определените институции и органи, отговарящи за здравните технологии, в държавите членки в подпомагането на работата по съвместните клинични оценки и съвместните научни консултации. Оценителят и съоценителите имат право на специални надбавки за компенсация на работата им по съвместните клинични оценки и съвместните научни консултации в съответствие с вътрешните разпоредби на Комисията.

2 a.  Съюзът осигурява стабилно и постоянно публично финансиране за съвместната работа в областта на ОЗТ, която се извършва без пряко или непряко финансиране от страна на разработчиците на здравни технологии. [Изм. 166]

2б.  Комисията може да въведе система от такси за разработчиците на здравни технологии, които отправят искане за извършването на съвместни научни консултации и съвместни клинични оценки, като таксите ще се използват за финансирането на научни изследвания във връзка с неудовлетворени медицински потребности или клинични приоритети. Тази система от такси не е предназначена по никакъв начин за финансиране на дейности съгласно настоящия регламент. [Изм. 167]

Член 25

Подкрепа на Комисията за Координационната група

Комисията подкрепя работата на Координационната група. По-специално Комисията:

а)  организира в помещенията си и съпредседателства, със съвещателен глас, срещите на Координационната група; [Изм. 168]

б)  осигурява секретариата на Координационната група и предоставя административна, научна и ИТ подкрепа; [Изм. 169]

в)  публикува на ИТ платформата, посочена в член 27, годишните работни програми, годишните доклади, обобщените протоколи от срещите и докладите и обобщените доклади за съвместни клинични оценки на Координационната група;

г)  проверява дали работата на Координационната група се извършва по независим и прозрачен начин съгласно установения процедурен правилник; [Изм. 170]

д)  улеснява сътрудничеството с Европейската агенция по лекарствата във връзка със съвместната работа в областта на лекарствените продукти, включително споделянето на поверителна информация;

е)  улеснява сътрудничеството със съответните органи на равнището на Съюза във връзка със съвместната работа в областта на медицинските изделия, включително споделянето на поверителна информация. [Изм. 171]

Член 26

Мрежа на заинтересованите страни

1.  Комисията създава мрежа на заинтересованите страни с помощта на открита покана за представяне на кандидатури и подбор на подходящи организации на заинтересованите страни въз основа на критерии за подбор, определени в откритата покана за представяне на кандидатури, като например легитимност, представителство, прозрачност и отчетност.

Организациите, до които се отправя откритата покана за представяне на кандидатури, са сдружения на пациенти, организации на потребителите, неправителствени организации, работещи в областта на здравеопазването, разработчици на здравни технологии и здравни специалисти.

При подбора на членовете на мрежата на заинтересованите страни се прилагат най-добрите практики за предотвратяване на конфликти на интереси.

Европейският парламент има двама представители в мрежата на заинтересованите страни. [Изм. 172]

2.  Комисията публикува списъка със заинтересованите организации, включени в мрежата на заинтересованите страни. Заинтересованите страни не трябва да имат конфликт на интереси и техните декларации за интереси се публикуват на ИТ платформата. [Изм. 173]

3.  Комисията организира специални срещи поне веднъж годишно среща между мрежата на заинтересованите страни и Координационната група с цел насърчаване на конструктивен диалог. Задачите на мрежата на заинтересованите страни включват: [Изм. 174]

а)  да информира заинтересованите страни за да извършва обмен на информация относно работата на групата Координационната група и процеса на оценка; [Изм. 175]

б)  да даде възможност за обмен на информация за работата на Координационната група. да участва в семинари или работни срещи или специфични действия, предприети по конкретни аспекти; [Изм. 176]

ба)  да подкрепя достъпа до реален жизнен опит във връзка със заболяванията и тяхното лечение, както и във връзка с действителното използване на здравните технологии за по-добро разбиране на значението, което заинтересованите страни отдават на научните доказателства, представени при процеса на оценка; [Изм. 177]

бб)  да допринася за по-целенасочена и ефикасна комуникация между заинтересованите страни с цел подпомагане на тяхната роля за разумното и безопасно използване на здравните технологии; [Изм. 178]

бв)  да изготвя списък с приоритети за научни изследвания в областта на медицината; [Изм. 179]

бг)  да осигурява принос към годишната работна програма и годишното проучване, изготвяни от Координационната група. [Изм. 180]

Интересите и учредителните документи на страните, както и обобщение на годишните срещи и евентуалните дейности се публикуват на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 181]

4.  По искане на Координационната група Комисията кани пациенти, здравни специалисти и клинични експерти, определени от мрежата на заинтересованите страни, да присъстват на срещите на Координационната група като наблюдатели. [Изм. 182]

5.  По искане на Координационната група мрежата на заинтересованите страни подпомага Координационната група при установяването на пациенти и клинични експерти за работата на нейните подгрупи.

Член 27

ИТ платформа

1.  Въз основа на вече извършената в рамките на съвместните действия на EUnetHTA работа Комисията разработва и поддържа ИТ платформа, съдържаща информация за: [Изм. 183]

а)  планирани, текущи и завършени съвместни клинични оценки и оценки на здравни технологии от държавите членки;

б)  съвместни научни консултации;

в)  проучвания за идентифициране на нововъзникващи здравни технологии;

г)  резултати от доброволното сътрудничество между държавите членки;

гa)  списък на членовете на Координационната група, нейните подгрупи и други експерти, заедно с тяхната декларация за финансови интереси; [Изм. 184]

гб)  цялата информация, чието публикуване се изисква съгласно настоящия регламент; [Изм. 185]

гв)  окончателните доклади за съвместна клинична оценка и обобщените доклади в съобразен с потребностите и познанията на неспециалистите формат, на всички официални езици на Европейския съюз; [Изм. 186]

(гг)  списък на организациите, включени в мрежата на заинтересованите страни. [Изм. 187]

2.  Комисията осигурява подходящи равнища на обществен достъп до информацията, съдържаща се на ИТ платформата, за органите на държавите членки, членовете на мрежата на заинтересованите страни и широката общественост. [Изм. 188]

Член 28

Доклад за изпълнението на преходния период [Изм. 189]

Не по-късно от две години след В края на преходния период, посочен в член 33, параграф 1, и преди да стане задължителна хармонизираната система за оценка на здравните технологии, създадена по силата на настоящия регламент, Комисията докладва за изпълнението на разпоредбите относно представя доклад за оценка на въздействието относно всички въведени процедури, в който се оценява, наред с други критерии, напредъкът, постигнат във връзка с достъпа на пациентите до нови здравни технологии и функционирането на вътрешния пазар, въздействието върху качеството на иновациите, като например разработването на иновативни лекарствени продукти в области, в които все още има неудовлетворени потребности, устойчивостта на здравните системи, качеството на ОЗТ и капацитетът на национално и регионално равнище, както и целесъобразността на обхвата на съвместните клинични оценки и за функционирането на рамката за подкрепа, посочена в настоящата глава. [Изм. 190]

ГЛАВА V

Заключителни разпоредби

Член 29

Оценка и мониторинг

1.  Не по-късно от пет години след публикуването на доклада по член 28 Комисията извършва оценка на настоящия регламент и докладва своите заключения.

2.  Най-късно до … [една година след датата на прилагане] Комисията въвежда програма за мониторинг на прилагането на настоящия регламент. В програмата за мониторинг се определя чрез какви средства и на какви интервали се събират данните и другите необходими доказателства. В нея се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за събирането и анализа на данните и другите доказателства.

3.  Годишните доклади на Координационната група се използват като част от програмата за мониторинг.

Член 30

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 31

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, предвидено в членове 17 и 23, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ... [въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.  Делегирането на правомощия, посочено в членове 17 и 23, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно членове 17 и 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 191]

Член 32

Изготвяне на актове за изпълнение и на делегирани актове [Изм. 192]

1.  Комисията приема актовете за изпълнение и делегираните актове, посочени в членове 11, 16, 17, и 22 и 23, най-късно до датата на прилагане на настоящия регламент. [Изм. 193]

2.  При изготвянето на посочените актове за изпълнение и делегирани актове Комисията взема предвид отличителните характеристики на секторите на лекарствените продукти и на медицинските изделия и разглежда работата, вече извършена в рамките на съвместните действия на EUnetHTA. [Изм. 194]

Член 33

Преходни разпоредби

1.  Държавите членки могат да отложат участието си в системата на съвместните клинични оценки и съвместните научни консултации, посочени в глава II, раздели 1 и 2, до ... [3 4 години след датата на прилагане] за лекарствените продукти, посочени в член 5, параграф 1, букви а) и аа), и до... [въведете дата, която е 7 години след датата на прилагане] за медицинските изделия, посочени в член 5, параграф 1, буква б), и за медицинските изделия за инвитро диагностика, посочени в член 5, параграф 1, буква в). [Изм. 195]

2.  Държавите членки уведомяват Комисията, в случай че възнамеряват да се възползват от преходния период, посочен в параграф 1, най-късно една година преди датата на прилагане на настоящия регламент.

3.  Държавите членки, които са отложил участието си в съответствие с параграф 1, могат да започнат участието си от следващата финансова година, като уведомяват Комисията най-малко три месеца преди началото на съответната финансова година.

Член 34

Предпазна клауза

1.  Държавите членки могат да извършват клинични оценки по начини, различни от предвидените в глава III от настоящия регламент правила, на основанията, установени в член 8, параграф 1а, както и на основания, свързани с необходимостта от закрила на общественото здраве в съответната държава членка и при условие че тази мярка е оправдана, необходима и пропорционално по отношение на постигането на тази цел. [Изм. 196]

2.  Държавите членки уведомяват Комисията и Координационната група за намерението си да извършват клинична оценка по други начини и предоставят обосновки за това. [Изм. 197]

2a.  Координационната група може да прецени дали искането е съобразено с основанията, посочени в параграф 1, и да предаде своите заключения на Комисията. [Изм. 198]

3.  В срок от три месеца от датата на получаване на уведомлението по параграф 2 Комисията одобрява или отхвърля планираната оценка, след като провери дали тя отговаря на изискванията по параграф 1 и дали това действие не е средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки. Ако Комисията не вземе решение до края на тримесечния срок, планираната клинична оценка се счита за одобрена. Решението на Комисията се публикува на ИТ платформата, посочена в член 27. [Изм. 199]

Член 35

Изменение на Директива 2011/24/ЕС

1.  Член 15 от Директива 2011/24/ЕС се заличава.

2.  Всяко позоваване на заличения член се счита за позоваване на настоящия регламент.

Член 36

Влизане в сила и дата на прилагане

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Той се прилага от ... [3 години след датата на влизане в сила].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Прaедседател

(1) OВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 28.
(2) Тази позиция съответства на измененията, приети на 3 октомври 2018 г. (Приети текстове, P8_TA-PROV(2018)0369).
(3)ОВ С 283, 10.8.2018 г., стр. 28.
(4)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(5) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(6) OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 4.
(7) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (OВ L 88, 4.4.2011 г., стp. 45).
(8)ОВ C 438, 6.12.2014 г., стр. 12.
(9)Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти — 2016/2057(INI).
(10)COM(2015)0550, стр. 19.
(11)Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).
(12) Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/EИО и 93/42/EИО на Съвета (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 1).
(13) Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика и за отмяна на Директива 98/79/ЕО и Решение 2010/227/ЕС на Комисията (OВ L 117, 5.5.2017 г., стp. 176).
(14)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(15)Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).
(16)Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).
(17) Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 8).
(18)Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).


Рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз ***I
PDF 129kWORD 59k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз (COM(2017)0487 – C8-0309/2017 – 2017/0224(COD))
P8_TA(2019)0121A8-0198/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0487),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0309/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 април 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 23 март 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 5 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по външни работи и комисията по икономически и парични въпроси (A8-0198/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция, което ще бъде публикувано в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза

P8_TC1-COD(2017)0224


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/452.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

След искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия се ангажира:

—  да предостави на Европейския парламент стандартизираните формуляри, които Европейската комисия ще изготви, за да улесни спазването от страна на държавите членки на задълженията за представяне на годишни доклади съгласно член 5 от регламента, след като те бъдат финализирани, и

—  да предоставя на Европейския парламент тези стандартизирани формуляри всяка година, едновременно с представянето пред Европейския парламент и Съвета на годишния доклад, в съответствие с член 5, параграф 3 от регламента.

(1) OВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 94.
(2) OВ C 247, 13.7.2018 г., стр. 28.


Оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза ***I
PDF 125kWORD 54k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (преработен текст) (COM(2017)0280 – C8-0173/2017 – 2017/0128(COD))
P8_TA(2019)0122A8-0199/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0280),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0173/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 24 юли 2017 г. до комисията по транспорт и туризъм съгласно член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 ноември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0199/2018),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (преработен текст)

P8_TC1-COD(2017)0128


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2019/520.)

(1) OВ C 81, 2.3.2018 г., стр.181.
(2) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Взаимно признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка ***I
PDF 123kWORD 54k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка (COM(2017)0796 – C8-0005/2018 – 2017/0354(COD))
P8_TA(2019)0123A8-0274/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0796),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0005/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 ноември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0274/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008

P8_TC1-COD(2017)0354


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/515.)

(1) ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 19.


Такси за презграничните плащания в Съюза и такси за превалутирането ***I
PDF 123kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за презграничните плащания в Съюза и таксите за превалутирането (COM(2018)0163 – C8-0129/2018 – 2018/0076(COD))
P8_TA(2019)0124A8-0360/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0163),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0129/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 31 август 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A8-0360/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за презграничните плащания в Съюза и таксите за превалутиране

P8_TC1-COD(2018)0076


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/518.)

(1) OВ C 382, 23.10.2018 г., стр. 7.
(2) OВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 28.


Общи правила за достъп до международния пазар на автобусни превози ***I
PDF 262kWORD 82k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози (COM(2017)0647 – C8-0396/2017 – 2017/0288(COD))
P8_TA(2019)0125A8-0032/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0647),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0396/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Националния парламент на Ирландия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 април 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите(2),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0032/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) …/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози

P8_TC1-COD(2017)0288


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  При прилагането на Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета(6) се установи, че операторите някои оператори в рамките на националните пазари се сблъскват със с необосновани затруднения с оглед на развитието на междуградските автобусни превози в полза на пътниците. Освен това автомобилните пътнически превози изоставят спрямо променящите се нужди на гражданите по отношение на достъпността и качеството и устойчивите видове транспорт продължават да имат нисък относителен дял. Вследствие на това определени групи граждани са в неравностойно положение от гледна точка на достъпността на пътническите превози и има повече пътнотранспортни произшествия, емисии, задръствания и задръствания увеличени разходи за инфраструктура поради по-голямото използване на коли. [Изм. 1]

(2)  За да се осигури съгласувана рамка за междуградския транспорт на пътници с редовни автобусни превози в целия Съюз, Регламент (ЕО) № 1073/2009 следва да се прилага към целия междуградски транспорт с редовни превози. Поради това приложното поле на посочения регламент следва да се разшири, но не следва да се прилага за градски или крайградски центрове или агломерации, и не следва да засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета(7). [Изм. 2]

(3)  Във всяка Всяка държава членка следва да определи независим и безпристрастен регулаторен орган, със задачата да издава обвързващи становища, за да се гарантира правилното функциониране на пазара на автомобилните пътнически превози. Този орган може също така да отговаря за други регулирани сектори, като железопътен транспорт, енергетика или далекосъобщения. [Изм. 3]

(4)  Търговските редовни превози не следва да нарушават икономическото равновесие на съществуващите или предоставените договори за обществени услуги в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007. Поради тази причина регулаторният орган следва да може да извършва обективен икономически анализ и следва да има правомощието, по целесъобразност, да предлага мерките, необходими за целта. Търговските редовни превози следва да не се конкурират с доставчици на транспортни услуги, на които са предоставени изключителни права за предоставяне на определени обществени услуги за пътнически превоз в замяна на изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга в рамките на обществена поръчка за услуги. [Изм. 4]

(5)  За да се извършват редовни превози под формата на каботажни превози, следва да се притежава лиценз на Общността и да се използва интелигентен тахограф в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета(8). За да се улеснят ефективните проверки на тези превози от страна на правоприлагащите органи, следва да се внесе яснота в правилата за издаване на лицензи на Общността, а модулът на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) да се разработи с цел изпращането на декларации за командироване и електронни приложения, които дават възможност на инспекторите, извършващи пътни проверки, да имат пряк достъп в реално време до данните и информацията, съдържащи се в Европейския регистър на предприятията за автомобилни превози (ERRU), както и в ИСВП, за да се гарантира, че социалноосигурителните вноски действително се плащат за командировани водачи на автобуси. [Изм. 5]

(6)  За да се гарантира лоялната конкуренция на пазара, на операторите на редовни превози следва да са предоставени права на достъп до терминалите в Съюза при обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни условия. Експлоатацията на терминал следва да бъде одобрена от национален орган, който следва да провери кои изисквания са необходими и кои трябва да бъдат изпълнени. Обжалванията на решенията за отказ или ограничаване на достъп следва да се подават пред регулаторния орган. Държавите членки може да изключат терминали, които са притежавани и използвани единствено от оператора на терминала за собствените му вътрешни услуги на пътнически превоз. [Изм. 6]

(7)  Едновременно със запазването на разрешителното за редовните превози някои правила във връзка с процедурата за издаване на разрешително следва да се адаптират.

(8)  Разрешителните за вътрешните и международните редовни превози следва да се издават, като се прилага процедура за целта. Следва да се издава разрешително, освен ако съществуват специални основания за отказ, свързани със заявителя, или ако превозът би нарушил икономическото равновесие на договор за обществена услуга. Следва да се въведе праг във връзка с разстоянието, който да бъде определен от държавите членки и който в никакъв случай не бива да надвишава пътно разстояние от 100 км, за да се гарантира, че търговските редовни превози не нарушават икономическото равновесие на съществуващите договори за обществени услуги. При маршрути, които вече са обслужвани в рамките на повече от един договор за обществена услуга, следва да е възможно да се увеличи този праг. [Изм. 7]

(9)  Превозвачите, установени извън съответната държава членка, следва да могат да извършват вътрешни редовни превози при същите условия, както установените в тази държава членки превозвачи, при условие че са спазили пътнотранспортните или други релевантни разпоредби на националното право, правото на Съюза и международното право. [Изм. 8]

(10)  Административните формалности следва да се намалят максимално където е възможно, без да се премахват проверките и санкциите, които гарантират правилното прилагане и ефективното изпълнение на Регламент (ЕО) № 1073/2009. Пътният формуляр представлява ненужна административна тежест и поради това следва да се премахне. [Изм. 9]

(11)  Местните екскурзии са разрешени каботажни превози и са в обхвата на общите правила за каботажа. Поради това членът за местните екскурзии следва да се заличи. [Изм. 10]

(12)  Като се има предвид значението на ефективното изпълнение на Регламент (ЕО) № 1073/2009, правилата за проверките на пътя и в предприятията следва да се изменят, за да се включат каботажните превози.

(13)  Доколкото с настоящия регламент се уеднаквяват правилата в националните пазари за автобусните редовни превози и достъпа до терминали, целите му, а именно насърчаване на развитието на междуградската мобилност и увеличение на относителния дял на устойчивите видове пътнически превози, не могат да се изпълнят в достатъчна степен от държавите членки. Поради тази причина Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на търсените цели.

(14)  За да се вземат предвид развитието на пазара и техническият прогрес, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията за изменение на приложения І и ІІ към Регламент (ЕО) № 1073/2009 и за допълнение на посочения регламент с правилата за формàта на сертификатите за транспортните операции за собствена сметка, формàта на заявленията за разрешителни и самите разрешителни, с процедурата и критериите, които трябва да се спазват при преценка дали предложеният превоз би нарушил икономическото равновесие равновесието на договор за обществена услуга, и със задълженията на държавите членки за докладване. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да се извършват в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(9). По-специално, за да се осигури равно участие при подготовка на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като експертите на Европейския парламент и Съвета следва да получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовка на делегираните актове. [Изм. 11]

(15)  Поради това Регламент (ЕО) № 1073/2009 следва да се измени съответно,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1073/2009 се изменя, както следва:

(1)  в член 1 параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Настоящият регламент се прилага за вътрешните междуградски автомобилни превози на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършвани от превозвач, установен извън съответната държава членка, както е предвидено в глава V, и не накърнява разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007.“; [Изм. 12]

"

(2)  член 2 се изменя, както следва:

а)  точка 2 се заменя със следното:"

„2. „редовни превози“ означава услуги по извършване на превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като или няма междинни места за спиране, или пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране;“;

"

б)  точка 7 се заменя със следното:"

„7. „каботажен превоз“ означава вътрешна автомобилна пътническа транспортна услуга за чужда сметка или срещу възнаграждение в приемаща държава членка;“; [Изм. 83]

"

в)  добавят се следните точки 9 — 11б:"

„9. „терминал“ означава всяко разрешено съоръжение с минимална площ 600 m2, което осигурява място за паркиране, използвано от автобуси, за да могат пътниците да слизат или да се качват; [Изм. 13]

10.  „оператор на терминал“ означава всеки субект в държава членка, който отговаря за предоставянетодостъп до терминал управлението на терминал, който отговаря на изискванията за професионална компетентност и финансов капацитет; [Изм. 14]

11.  „жизнеспособна алтернатива“ означава друг терминал, който е икономически приемлив за превозвача и предоставя сравнима инфраструктура и възможност за връзка с терминала, за който му първоначално е подадено заявление, позволява на пътниците достъп до други форми на обществен транспорт и дава възможност на превозвача да извършва съответната услуга за превоз на пътници по подобен начин като терминала, за който първоначално е подадено заявление.“; [Изм. 15]

11а.  „договор за обществена услуга” означава един или повече правно обвързващи акта, които потвърждават споразумението между компетентен орган и оператор на обществена услуга за възлагане на последния на управлението и предоставянето на обществена услуга за пътнически превоз при спазване на задълженията за предоставяне на обществена услуга; в зависимост от правото на държавата членка, договорът може също така да се състои от решение, прието от компетентния орган под формата на индивидуален законодателен или регулаторен акт, или да включва условия, при които самият компетентен орган предоставя услугите или възлага предоставянето на такива услуги на вътрешен оператор; [Изм. 16]

11б.  „алтернативен маршрут“ означава маршрут между началната точка и крайната точка, използван от съществуваща редовна услуга, който може да се използва като алтернатива; [Изм. 17]

"

(3)  вмъква се следният член преди глава ІІ:"

„Член 3a

Регулаторен орган

1.  Компетентните органи във всяка държава членка определя определят един национален публичен регулаторен орган за сектора на автомобилните превози на пътници. Той е безпристрастен орган, който от гледна точка на организацията, функционирането, йерархията и вземането на решения е правно отделен, прозрачен и независим от всеки друг публичен или частен субект. Този орган е независим от всеки компетентен орган, участващ във възлагането на договор за обществена услуга. [Изм. 18]

Регулаторният орган може да бъде съществуващ орган, който отговаря за други регулирани сектори услуги. [Изм. 19]

2.  Регулаторният орган за сектора на автомобилните превози на пътници има необходимия организационен капацитет от гледна точка на човешки, финансови и други ресурси за изпълнението на неговите задължения, които са пропорционални на значението на този сектор в съответната държава членка. [Изм. 20]

2а.  Без да се засягат правомощията на националните органи по конкуренция, регулаторният орган има правомощието да следи състоянието на конкуренцията на вътрешния пазар на редовни услуги за пътнически превоз чрез автомобилен транспорт, с цел предотвратяване на дискриминация или злоупотребата с господстващо положение на пазара, в това число чрез сключване на договори за подизпълнение. Неговите становища са обвързващи. [Изм. 21]

3.  Регулаторният орган изпълнява следните задачи:

   а) извършва икономически анализи, за да установи дали нова предложена услуга би нарушила икономическото равновесие на договор за обществена услуга;
   б) събира и предоставя информация за достъпа до терминали; и с цел гарантиране на това, че достъпът до терминалите за операторите на услуги се предоставя съгласно справедливи, безпристрастни, недискриминиращи и прозрачни условия; [Изм. 22]
   в) решава по обжалвания на решения на оператори на терминали.; както и [Изм. 23]
   вa) създава публично достъпен електронен регистър, в който се изброяват всички разрешени национални и международни редовни превози. [Изм. 24]

4.  При упражняване на правомощията си регулаторният орган може да изисква съответната информация от компетентните други компетентни органи, операторите на терминали, заявителите за разрешително и всяка съответна трета страна на територията на дадената държава членка. [Изм. 25]

Изисканата информация се представя в рамките на разумен срок, определен от регулаторния орган, и който не надхвърля един месец. В надлежно обосновани случаи регулаторният орган може да удължи срока за представяне на информацията най-много с две седмици. Регулаторният орган има компетенции да наложи изпълнението на исканията за информация чрез санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. [Изм. 26]

5.  Държавите членки предприемат необходимото, за да могат решенията на регулаторния орган да подлежат на незабавен съдебен контрол. Този контрол може да има суспензивно действие само ако е възможно непосредственото въздействие от решението на регулаторния орган да доведе до необратими или очевидно прекалени вреди за обжалващото лице. Тази разпоредба не засяга правомощията на съда, пред който се извършва обжалването, както е уредено съгласно конституционното право на съответната държава членка. [Изм. 27]

6.  Решенията на регулаторния орган се оповестяват публично в двуседмичен срок, считано от тяхното приемане.“; [Изм. 28]

"

(4)  член 4 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Международните автобусни превози на пътници и автобусните каботажни превози се извършват при наличие на лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка на установяване.“;

"

б)  в параграф 2 трета алинея се заменя със следното:"

„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за изменение на приложения I и IІ, за да ги адаптира към техническия прогрес.“;

"

(5)  член 5 се изменя, както следва:

а)  в параграф 3 петата алинея се заличава;

б)  в параграф 5 трета алинея се заменя със следното:"

„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за определяне на формàта на сертификатите.“;

"

(6)  вмъква се следният член:"

„Член 5a

Достъп до терминали

1.  Операторите на терминали предоставят на превозвачите право на достъп до терминали, за да могат да извършват редовни превози, включително до каквито и да било съоръжения или услуги, които съответният терминал осигурява, при обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни условия.

1a.  Когато операторите на терминали предоставят достъп, автобусните оператори спазват съществуващите условия на терминала. [Изм. 29]

2.  Операторите на терминали полагат усилия да удовлетворят всички искания за достъп, за да се гарантира оптималното използване на терминалите.

Искания за достъп до терминали могат да се отхвърлят само на основание основа на надлежно обосновани съображения за липса на капацитет, многократно неплащане на такси, надлежно документирани тежки и повторни нарушения от страна на автомобилния превозвач, или други национални разпоредби, при условие че те се прилагат последователно и не дискриминират конкретни превозвачи, които търсят достъп до терминал, или свързаните с тях бизнес модели. Ако искане е отхвърлено, операторът на терминала съобщава решението си и на регулаторния орган. [Изм. 30]

Когато оператор на терминал отхвърля искане за достъп, той се насърчава да посочва жизнеспособните най-добрите жизнеспособни алтернативи, за които знае. [Изм. 31]

3.  Операторите на терминали публикуват най-малко следната информация на два или повече официални езика съответните национални езици и на още един официален език на Съюза: [Изм. 32]

   а) списък на всички предоставяни услуги и цените им;
   aа) списък на всички съществуващи инфраструктурни и технически спецификации на терминала; [Изм. 33]
   б) правилата за планиране на разпределянето на капацитета;
   в) актуалното разписание и разпределение на капацитета.

Тази информация се представя безплатно в електронен формат от оператора на терминала и при поискване — от регулаторния орган, а когато те имат уебсайтове, тя се публикува на уебсайтовете им.

Тази информация се актуализира и изменя, ако е необходимо.

3а.  Държавите членки могат да изключат терминали, които са притежавани и използвани единствено от оператора на терминала за собствените му вътрешни автомобилни пътнически транспортни услуги, от прилагането на настоящия член. При разглеждането на заявление за изключване регулаторните органи вземат предвид наличието на жизнеспособни алтернативи.”; [Изм. 34]

"

(7)  вмъква се следният член:"

Член 5б

Процедура за предоставяне на достъп до терминали

1.  Превозвачът, който иска достъп до терминал, подава заявление пред оператора на терминал.

2.  Ако не може да се предостави достъп, какъвто е поискан в заявлението, операторът на терминал започва консултации със всички заинтересовани страни, за да се удовлетвори заявлението. [Изм. 35]

3.  Операторът на терминал взима решение по заявлението за достъп до терминал в срок до два месеца незабавно и не по-късно от един месец от датата на подаване на заявлението от страна на превозвача. В решенията във връзка с достъпа се посочват мотивите, на които те се основават. Когато бъде отказан достъп, операторът на терминала обосновава своето решение. [Изм. 6]

4.  Заявителите могат да обжалват решенията на операторите на терминали. Обжалванията се подават пред регулаторния орган.

5.  Когато регулаторният орган разглежда обжалване на решение на оператор на терминал, той приема мотивирано решение в рамките на определен срок и при всяко положение в срок до три седмици от получаване на цялата съответна информация.

Решението на регулаторния орган във връзка с обжалването е задължително, подлежащо на разпоредбите на националното право в областта на съдебния контрол. Регулаторният орган има компетенции да наложи изпълнението на решението си чрез санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. [Изм. 37]

Решението е обект само на съдебен контрол.“;

"

(8)  член 6 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1, първа алинея, първото изречение се заменя със следното:"

„Разрешителните се издават на името на превозвача на хартиен носител или в електронен формат и не могат да се прехвърлят.“;

"

б)  параграф 4 се заменя със следното:"

„4. „Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за определяне на формàта на разрешителните.“;

"

(9)  член 7 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

„1. Заявленията за разрешително за редовни превози се подават до разрешаващия орган на хартиен носител или в електронен формат.

2.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за определяне на формàта на заявленията.“;

"

(10)  член 8 се заменя със следното:"

Член 8

Процедура за издаване на разрешително, временно прекратяване и отнемане на разрешително за международен превоз на пътници на пътно разстояние от допо-малко от 100 километра по права линия[Изм. 38]

1.  Разрешителното се издава със съгласието на компетентните органи на всички държави членки, на чиято територия пътници се качват или слизат и се превозват на пътни разстояния, определени от всяка държава членка, от по-малко от до 100 километра права линия. В срок до две седмици от получаване на заявлението разрешаващият орган изпраща копие от заявлението, както и копия от всяка друга относима документация на тези компетентни органи с искане за съгласието им. В същото време разрешаващият орган изпраща за информация тези документи на компетентните органи на другите държави членки, през чиято територия се преминава. [Изм. 39]

2.  Компетентните органи на държавите членки, чието съгласие е било поискано, уведомяват разрешаващия орган за своето решение в срок до три два месеца. Срокът започва да тече от датата на получаване на искането за съгласието, която е посочена в потвърждението за получаването. Ако компетентните органи на държавите членки, чието съгласие е било поискано, не изразят съгласие, те посочват мотивите си. [Изм. 40]

Ако компетентните органи на държавите членки, чието съгласие е било поискано, не отговорят в срока по първа алинея, се счита, че те са дали съгласието си.

3.  Разрешаващият орган взима решение по заявлението в срок до четири три месеца от датата на подаване на заявлението от страна на превозвача. [Изм. 41]

4.  Разрешителното се издава освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от мотивите обективните мотиви, свързани с обществения интерес, посочени в член 8в, параграф 2, букви а) — г).[Изм. 42]

4а.  В случай, че редовна международна автобусна услуга е компрометирала икономическото равновесие на договор за обществена услуга, поради извънредни причини, които не са могли да бъдат предвидени към момента на издаване на разрешителното и за които собственикът на договора за обществена услуга не носи отговорност, съответната държава членка може, със съгласието на Комисията, да прекрати временно или да отнеме разрешителното за предоставяне на услуга, след като даде шестмесечно предизвестие на превозвача. Превозвачът разполага с възможността да обжалва такова решение. [Изм. 3]

5.  Ако един от компетентните органи не е съгласен с разрешителното, въпросът може да се отнесе пред Комисията в срок до два месеца след получаване на отговора му.

6.  След консултация с държавите членки, чиито компетентни органи са изразили несъгласие, Комисията взима решение в срок до четири не по-късно от два месеца от датата на получаване на съобщението от разрешаващия орган. Решението поражда действие 30 дни след като компетентните органи в засегнатите държави членки са уведомени за него. [Изм. 44]

7.  Решението на Комисията се прилага, докато държавите членки постигнат съгласие и разрешаващият орган приеме решение по заявлението.“;

"

(11)  Добавят се следните членове:"

Член 8а

Процедура за издаване на разрешително, временно прекратяване и отнемане на разрешително за международен превоз на пътници на пътно разстояние от 100 километра или повече по права линия от 100 километра [Изм. 45]

1.  Разрешаващият орган взима решение по заявлението в срок до незабавно и не по-късно от два месеца от датата на подаване на заявлението от страна на превозвача. [Изм. 46]

2.  Разрешителното се издава освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от мотивите, посочени в член 8в, параграф 2, букви а) — в ва). [Изм. 47]

3.  Разрешаващият орган изпраща за информация на компетентните органи на всички държави членки, през чиято територия пътниците се качват или слизат, както копие от заявлението, копия от всяка друга относима документация и оценката си в рамките на компетентните органи две седмици от получаване на държавите членки, чиято територия се преминава, без пътниците да се качват или слизат, копие от заявлението, копия от всяка друга относима документация и оценката си заявлението, с искане за тяхното съгласие. Разрешаващият орган също така изпраща съответните документи до компетентните органи на държавите членки, през чиито територии се преминава без качване или слизане на пътници, за информация. [Изм. 48]

3а.  Ако един от компетентните органи на държавите членки, на чиито територии пътници се качват или слизат, не е съгласен с разрешението поради някоя от причините, посочени в параграф 2, разрешение не може да бъде предоставено, но въпросът може да бъде отнесен до Комисията в рамките на един месец от получаването на отговора му. [Изм. 49]

3б.  След консултация с държавите членки, чиито компетентни органи са изразили несъгласие, Комисията взима решение в срок до четири месеца от датата на получаване на съобщението от разрешаващия орган. Решението поражда действие 30 дни след като засегнатите държави членки са уведомени за него. [Изм. 50]

3в.  Решението на Комисията се прилага, докато държавите членки постигнат съгласие и разрешаващият орган приеме решение по заявлението. [Изм. 51]

Член 8б

Процедура за издаване на разрешително за вътрешни редовни превози

1.  Разрешаващият орган взима решение по заявлението в срок до два отношение на заявлението не по-късно от два месеца, считано от датата на подаване на заявлението от страна на превозвача. Този срок може да се удължи до четири три месеца, ако е поискан анализ съгласно член 8в, параграф 2, буква г). [Изм. 52]

2.  Разрешителните за вътрешни редовни превози се издават освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от мотивите, посочени в член 8в, параграф 2, букви а) — в ва), а ако се превозват пътници на пътно разстояние от по-малко най-много, но не повече от 100 километра по права линия — член 8в, параграф 2, буква г). [Изм. 53]

3.  Разстоянието по параграф 2 може да се увеличи до 120 километра, ако новият редовен превоз ще обслужва място на отпътуване и пристигане, които вече са обслужвани в рамките на повече от един договор за обществена услуга. [Изм. 54]

Член 8в

Решения на разрешаващите органи

1.  По реда на процедурата по членове 8, 8а или 8б разрешаващият орган издава разрешителното, издава разрешителното с ограничения или отхвърля заявлението. Разрешаващият орган информира всички компетентни органи, посочени в член 8, параграф 1, за решението си.

2.  В решенията за отхвърляне на заявление, или за издаване на разрешително с ограничения или за временно прекратяване или оттегляне на разрешително се посочват мотивите, на които се основават и, по целесъобразност, се отчитат анализите на регулаторния орган. Заявителят или превозвачът, извършващ съответната услуга, има възможност за обжалване на решенията на разрешаващия орган. [Изм. 55]

Разрешителното се издава освен ако отказът Заявлението за разрешение може да се обоснове бъде отхвърлено само с един или повече от следните мотиви: [Изм. 56]

   а) заявителят не е в състояние да извършва превоза, който е предмет на заявлението, с оборудването, с което непосредствено разполага;
   б) заявителят е нарушил националните или международните разпоредби в областта на автомобилния транспорт, и по-специално условията и изискванията, отнасящи се до разрешителните за международни автомобилни пътнически превози, или е извършил тежки нарушения на законодателството на Съюза или националното законодателство или съответно, регионалното законодателство в областта на автомобилния транспорт, по-специално по отношение на правилата, приложими към техническите изисквания за превозните средства и свързаните с емисиите норми, както и периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите; [Изм. 57]
   в) в случай на заявление за подновяване на разрешително, не са били изпълнени условията на разрешителното;
   вa) заявителят е поискал разрешение за извършване на редовна услуга по същия маршрут или по алтернативен маршрут, когато компетентният орган е предоставил на оператор на обществена услуга изключително право да предоставя определени обществени услуги за пътнически превоз в замяна на изпълнението на задължения за обществена услуга в рамките на договор за обществена услуга в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007. Това основание за отхвърляне не засяга член 8г, параграф 1а) от настоящия регламент; [Изм. 58]
   г) регулаторният орган установи въз основа на обективен икономически анализ, че услугата би нарушила икономическото равновесие на договор за обществена услуга. При този анализ се оценяват съответните структурни и географски характеристики на пазара и съответната мрежа (размер, характеристики на търсенето, сложност на мрежата, техническа и географска изолираност и услугите, обхванати от договора), като се отчита също така дали новата услуга води до по-качествени услуги или по-висока икономическа ефективност. [Изм. 59]

Разрешаващите органи не отхвърлят заявление единствено на основанието, че превозвач превозвачът, който иска разрешение, предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, освен ако регулаторният орган или други релевантни национални органи установят, че заявителят, който иска да навлезе на пазара, планира да предлага услуги под тяхната нормална стойност за продължителен период от време и че в такъв случай той може да наруши лоялната конкуренция. Разрешаващите органи не отхвърлят заявление единствено поради факта, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи. [Изм. 60]

3.  Държавите членки предприемат необходимото, за да могат решенията на разрешаващия орган да подлежат на съдебен контрол. Този контрол може да има суспензивно действие само ако е възможно непосредственото въздействие от решението на разрешаващия орган да доведе до необратими или очевидно прекалени вреди за обжалващото лице. Тази разпоредба не засяга правомощията на съда, пред който се извършва обжалването, както е уредено съгласно конституционното право на съответната държава членка.

Член 8г

Ограничаване на правото на достъп

1.  Държавите членки могат да ограничат правото на достъп до международния и националния пазар на редовни автобусни превози, ако предложеният редовен превоз се отнася за пътници на пътно разстояние до 100 километра по права линия и ако услугата би нарушила икономическото равновесие на договор за обществена услуга, или на каквото и да било разстояние, ако се осъществява в градски или крайградски център или агломерация, или отговаря на транспортните нужди между такъв център и околните райони, или кандидатът не е спазил пътнотранспортни или други релевантни разпоредби на националното право, правото на Съюза или международното право. [Изм. 61]

1a.  Когато компетентен орган е предоставил изключителни права на предприятие, изпълняващо обществена услуга, в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, защитата на изключителните права е свързана само с извършването на обществени услуги за пътнически транспорт в рамките на същите или алтернативни маршрути. Предоставянето на изключителни права не възпрепятства разрешаването на нови редовни услуги, когато тези услуги не се конкурират с услугата, предвидена в договора за обществена услуга, или извършват дейност по други маршрути. [Изм. 62]

2.  Компетентните органи, които са възложили договор за обществена услуга, или операторите на публична услуга, които изпълняват договора за обществена услуга, могат да поискат от регулаторния орган да извърши анализ, за да установи дали би се нарушило икономическото равновесие на договора за обществена услуга.

Когато е получено такова искане, регулаторният орган разглежда искането и решава може да реши дали да извърши икономическия анализ в съответствие с член 8в, параграф 2, буква г), освен ако са налице извънредни практически или други причини, които обосновават решение да не прави това. Той информира заинтересованите страни за решението си. [Изм. 63]

3.  Когато регулаторният орган извършва икономически анализ, той информира всички заинтересовани страни за резултатите от анализа и за заключенията си ввъв възможно най-кратък срок, и не по-късно от 3 месецадо шест седмици след получаване на цялата относима информация. Регулаторният орган може да заключи, че разрешителното трябва да се издаде или да се издаде при определени условия, или съответно, заявлението за разрешителното трябва да се отхвърли. [Изм. 64]

Заключенията на регулаторния орган са задължителни за разрешаващите органи.

4.  Компетентните органи и операторите на обществени услуги предоставят на регулаторния орган цялата необходима информация за целите на параграфи 2 и 3.

5.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за установяване на процедурата и критериите, които да се спазват при прилагане на настоящия член, в частност при осъществяването на икономическия анализ. [Изм. 65]

5а.  Държавите членки могат допълнително да либерализират системата за разрешаване на вътрешни редовни услуги по отношение на процедурите по разрешаване и праговете относно километрите.“; [Изм. 66]

"

(12)  в член 9 първият параграф се заменя със следното:"

„Членове 8, 8а, 8б и 8в се прилагат mutatis mutandis към заявленията за подновяване на разрешителни или за изменение на условията за извършване на превозите, които са предмет на разрешителното.“;

"

(13)  заглавието на глава IV се заменя със следното:"

„СПЕЦИАЛИЗИРАНИ РЕДОВНИ ПРЕВОЗИ, ЗА КОИТО НЕ СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО“;

"

(13а)  В член 11 се добавя следният параграф:"

„3а. Държава членка може да реши да изиска от чуждестранен превозвач да спази условията, които са свързани с изискването за установяване, определени в Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета*, в приемащата държава членка, след като разрешително за вътрешна редовна услуга е било издадено на този превозвач и преди превозвачът да започне да извършва съответната услуга. Такива решения посочват мотивите, на които се базират. Решението взема предвид размера и продължителността на дейността на чуждестранния превозвач в приемащата държава членка. Ако приемащата държава членка установи, че чуждестранният превозвач не отговаря на изискването за установяване, тя може да отнеме съответните разрешителни, които са му издадени за вътрешни редовни услуги или да ги прекрати временно до изпълнение на изискването.“

______________________

* Регламент (EО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стp. 51). [Изм. 67]

"

(14)  в член 12 параграфи 1 — 5 се заличават;

(15)  член 13 се заличава; [Изм. 68]

(16)  член 15 се заменя със следното:"

„Член 15

Разрешени каботажни превози

Каботажните превози са разрешени за следните видове превози:

   а) специализирани редовни превози, извършвани временно, при условие че са включени в договор, сключен между организатора и превозвача;
   б) случайни превози, извършвани временно; [Изм. 69]
   в) редовни превози, извършвани в съответствие с настоящия регламент от превозвач, установен извън приемащата държава членка, по време на редовна международна услуга в съответствие с настоящия регламент, с изключение на транспортните услуги, които задоволяват нуждите на градски център или агломерация, или транспортните нужди между такъв център и околностите му. Каботажните превози не се извършват извън рамките на тази международна услуга.“; [Изм. 70]

"

(16а)  в член 16, параграф 1 уводната част се заменя със следното:"

„1. Освен ако в общностното законодателство не е предвидено друго, извършването на каботажни превози се подчинява на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета* и действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на приемащата държава членка в следните области:

______________

* Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1).“; [Изм. 72]

"

(17)  член 17 се заличава; [Изм. 73]

(17а)  член 17 се заменя със следното:"

„Член 17

Контролни документи за каботажни превози

1.  Каботажните превози под формата на случайни превози се извършват с пътен формуляр, както е посочено в член 12в хартиен или цифров формат, който се съхранява в самото превозно средство и се представя при поискване на оправомощен инспектор.

2.  В пътния формуляр се вписва следната информация:

   a) местата на отпътуване и пристигане при превоза;
   б) датата на отпътуване и датата, на която приключва превозът.

3.  Пътните формуляри се издават в заверени от компетентния орган или структура книжки в държавата-членка на установяване, както е посочено в член 12.

4.  В случай на специализирани редовни превози за контролен документ служи договорът, сключен между превозвача и организатора на превоза, или заверено копие от него. Въпреки това се попълва пътен лист във вид на месечен отчет.

Въпреки това се попълва пътен лист във вид на месечен отчет

5.  Използваните пътни листове се връщат на компетентния орган или структура в държавата-членка на установяване в съответствие с процедурите, определени от този орган или структура. По време на проверките, на водача се позволява да се свърже с главното управление, ръководителя на транспортната дейност или с друго лице или субект, което може да предостави поисканите документи.“; [Изм. 74]

"

(18)  в член 19, параграф 2 първото изречение се заменя със следното:"

„2. Превозвачите, които извършват каботажни или международни автобусни превози на пътници, допускат извършването на всички проверки, чиято цел е да гарантират правилното извършване на дейностите, особено по отношение на периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите.“;

"

(19)  член 20 се заменя със следното:"

„Член 20

Взаимопомощ

1.  Държавите членки си помагат при предприемане на необходимите мерки във връзка с прилагането и мониторинга на настоящия регламент. Те си обменят информация чрез националните звена за контакт, установени съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.

2.  Регулаторните органи си сътрудничат, когато извършват икономически анализи, за да се установи дали предложените редовни превози биха нарушили договор за обществена услуга за предоставяне на международни обществени транспортни услуги. Разрешаващият орган се консултира с регулаторните органи на всички други държави членки, през които преминава съответният международен редовен превоз, и ако е уместно — изисква цялата необходима информация от тях, преди да вземе решението си.“;

"

(20)  Член 26 се заменя със следното:"

Член 26

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 2, член 5, параграф 5, член 6, параграф 4, член 7, параграф 2, член 8г, параграф 5 и член 28, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от … [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 2, член 5, параграф 5, член 6, параграф 4, член 7, параграф 2, член 8г, параграф 5 и член 28, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 2, член 5, параграф 5, член 6, параграф 4, член 7, параграф 2, член 8г, параграф 5 и член 28, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“;

"

(21)  член 28 се заменя със следното:"

„Член 28

Докладване

1.  Най-късно до 31 януари всяка година и за първи път до 31 януари […първия януари, който следва влизането в сила на настоящия регламент] компетентните органи на държавите членки съобщават на Комисията броя на разрешителните за редовни превози, издадени през предходната година, и общия брой разрешителни за редовни превози, валидни към 31 декември от предходната година. Тази информация се представя отделно за всяка държава членка на местоназначение на редовния превоз. Всяка държава членка съобщава на Комисията и данните за каботажните превози под формата на специализирани редовни превози и случайни превози, извършени през предходната година от превозвачи, установени в съответната държава членка. [Изм. 5]

2.  Най-късно до 31 януари всяка година и за първи път до 31 януари […първия януари, който следва влизането в сила на настоящия регламент] компетентните органи в приемащата държава членка изпращат на Комисията статистически данни за броя на разрешителните, издадени през предходната година за каботажни превози под формата на редовни превози, посочени в член 15, буква в).

3.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за определяне на формàта на таблицата, която трябва да се използва за съобщаване на статистическите данни, посочени в параграфи 1 и 2, както и данните, които трябва да се изпращат.

4.  Най-късно до 31 януари всяка година и за първи път до 31 януари […първия януари, който следва влизането в сила на настоящия регламент] държавите членки съобщават на Комисията броя на превозвачите, които към 31 декември на предходната година са притежавали лиценз на Общността, както и броя заверени копия, съответстващи на броя на превозните средства в движение към тази дата.

5.  До ... [впишете датата, съответстваща на 5 години след датата на прилагане на настоящия регламент] Комисията представя доклад на Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящия регламент. В доклада се включва информация за степента, в която настоящият регламент е допринесъл за по-добро функциониране на пазара системата на автомобилните пътнически превози, по-специално за пътниците, автобусния персонал и околната среда.“ [Изм. 76]

"

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от [XX].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 47.
(2) OВ C 387, 25.10.2018 г., стр. 70.
(3)OВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 47.
(4)OВ C 387, 25.10.2018 г., стр. 70.
(5) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(6)Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 88).
(7) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).
(8) Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 1).
(9)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.


Изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***I
PDF 124kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за адаптиране на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност [изменена с Директива 2018/XXX/ЕС] и Регламент (ЕС) 2018/XXX на Европейския парламент и на Съвета [относно управлението на Енергийния съюз] във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (COM(2018)0744 – C8-0482/2018 – 2018/0385(COD))
P8_TA(2019)0126A8-0014/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0744),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0482/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 30 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0014/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Съюза

P8_TC1-COD(2018)0385


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2019/504.)


Правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила
PDF 125kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила (2019/2569(RSP))
P8_TA(2019)0127B8-0103/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договорите на ЕС, и по-специално членове 2, 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и свързаната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз(1),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства; като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, в което преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете;

Б.  като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на демокрацията и един от основополагащите принципи на ЕС, действащи по презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки спазват демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в Хартата и в ЕКПЧ;

В.  като има предвид, че ЕС се ангажира да зачита свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, както и свободата на мирни събрания и на сдружаване;

Г.  като има предвид, че в член 11 от ЕКПЧ и в член 12 от Хартата се посочва, че всеки има право на свобода на мирни събрания и на свобода на сдружаване с други лица, включително правото да формира и да се присъединява към профсъюзи за защита на своите интереси;

Д.  като има предвид, че член 11 от ЕКПЧ гласи, че „[у]пражняването на тези права не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите“;

Е.  като има предвид, че ЕКПЧ също така гласи, че свободата на събранията „не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация“;

Ж.  като има предвид, че в член 12 от Хартата се посочва също, че „[п]олитическите партии на равнището на Съюза допринасят за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза“;

З.  като има предвид, че свободата на сдружаване следва да бъде защитавана; като има предвид, че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, участието на обществеността в демократичния процес и укрепването на отчетността на правителствата;

И.  като има предвид, че свободата на събранията върви ръка за ръка със свободата на изразяване, гарантирана от член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ, където се заявява, че всеки има право на свобода на изразяване, което включва свободата да се отстоява мнение и да се получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичните органи и независимо от границите;

Й.  като има предвид, че упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието, както се посочва в член 10 от ЕКПЧ;

К.  като има предвид, че член 52 от Хартата гласи, че „всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи“;

Л.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от ДЕС ЕС „зачита съществените функции на [държавите членки] и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват [тяхната] териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност“. като има предвид, че „[п]о-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка“;

М.  като има предвид, че според съдебната практика на ЕСПЧ и Съда на Европейския съюз всички ограничения на основните права и гражданските свободи трябва да зачитат принципите на законност, необходимост и пропорционалност;

Н.  като има предвид, че правоприлагащите органи в няколко държави членки са били критикувани за неспазването на правото на протест и за използването на прекомерна сила;

1.  призовава държавите членки да зачитат правата на свобода на мирни събрания, свобода на сдружаване и свобода на изразяване;

2.  подчертава, че общественият дебат е от жизненоважно значение за функционирането на демократичните общества;

3.  осъжда приемането на рестриктивни закони по отношение на свободата на събранията в няколко държави членки през последните години;

4.  осъжда използването на насилствена и несъразмерна намеса от страна на държавните органи по време на протести и мирни демонстрации; насърчава съответните органи да гарантират прозрачно, безпристрастно, независимо и ефективно разследване, когато има подозрения или твърдения за използването на несъразмерна сила; припомня, че правоприлагащите агенции трябва винаги да носят отговорност за изпълнението на своите задължения и за спазването на съответната правна и оперативна уредба;;

5.  призовава държавите членки да гарантират, че използването на сила от правоприлагащите органи е винаги законосъобразно, съразмерно, необходимо, служи само като крайна мярка и запазва човешкия живот и физическата неприкосновеност; отбелязва, че безразборното използване на сила срещу тълпи противоречи на принципа на пропорционалност;

6.  отбелязва важната роля на журналистите и на фотожурналистите при отразяването на случаи на непропорционално насилие и осъжда всички случаи, в които те са били целенасочено нападани;

7.  счита, че насилието срещу мирни демонстранти никога не може да бъде решение в един дебат или в политиката;

8.  признава, че полицията, сред чиито служители също има много жертви, работи в трудни условия, по-специално поради враждебността на някои протестиращи, но също така и поради прекомерна работна натовареност; осъжда всеки вид насилие срещу лица или имущество от страна на използващи насилие, войнстващи протестиращи, които идват единствено с цел насилие и уронват легитимността на мирните протести;

9.  насърчава служителите на правоприлагащите органи на държавите членки да участват активно в обучението, предоставяно от Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) на тема „Обществен ред – действия на полицията на важни събития“; насърчава държавите членки да обменят най-добри практики в това отношение;

10.  подчертава важността на това да се гарантира безопасността на служителите на правоприлагащите органи, полицейските служители и военнослужещите, участващи в операции по поддържане на сигурността по време на публични протестни демонстрации;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0032.


Правата на интерсексуалните лица
PDF 155kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно правата на интерсексуалните лица (2018/2878(RSP))
P8_TA(2019)0128B8-0101/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея,

—  като взе предвид Европейската социална харта и по-специално член 11 от нея,

—  като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления(1),

—  като взе предвид доклада, публикуван от Комисията през 2011 г., озаглавен „Транссексуалните и интерсексуалните лица“,

—  като взе предвид окончателните доклади от финансирания от Комисията пилотен проект „Health4LGBTI“ относно неравнопоставеността в здравеопазването, пред която са изправени ЛГБТИ лицата,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2015 г.(3),

—  като взе предвид документа, публикуван през май 2015 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Положението с основните права на интерсексуалните лица“(4),

—  като взе предвид онлайн публикацията на FRA от ноември 2017 г., озаглавена „Картографиране на изисквания за минимална възраст във връзка с правата на детето в ЕС“(5),

—  като взе предвид Доклада на FRA за основните права за 2018 г.,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Резолюция 2191 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2017 г., относно насърчаване на правата на човека и премахване на дискриминацията на интерсексуалните лица,

—  като взе предвид доклада от 2015 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно правата на човека и интерсексуалните лица,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид доклада от 2013 г. на специалния докладчик на ООН относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Принципите от Джогджакарта („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа („+10“), приети на 10 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно правата на интерсексуалните лица (O-000132/2018 – B8-0007/2019 и O-000133/2018 – B8-0008/2019),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че интерсексуалните лица са родени с физически полови белези, които не отговарят на медицинските или социалните норми за женско или мъжко тяло, и че тези вариации на половите белези могат да се проявят в първичните белези (като вътрешни и външни полови органи, и хромозомна и хормонална структура) и/или вторичните белези (като например мускулна маса, окосмяване и ръст);

Б.  като има предвид, че интерсексуалните лица са изложени на множество случаи на насилие и дискриминация в Европейския съюз и тези нарушения на правата на човека продължават да бъдат до голяма степен непознати за широката общественост и създателите на политики;

В.  като има предвид, че има голямо разпространение на хирургически операции и медицинска терапия на интерсексуални кърмачета, въпреки че в повечето случаи тези терапии не са необходими от медицинска гледна точка; като има предвид, че козметични операции и спешни операции може да се предлагат като пакет, което не позволява на родителите и интерсексуалните лица да разполагат с пълна информация относно последиците от двата вида операции;

Г.  като има предвид, че се извършват хирургични и медицински терапии на интерсексуални деца без тяхното предварително, лично, пълно и информирано съгласие; като има предвид, че свързани с интерсексуалността генитални осакатявания могат да имат последици за целия живот, като психологическа травма и физически увреждания;

Д.  като има предвид, че интерсексуалните лица и интерсексуалните деца, принадлежащи към други малцинствени и маргинализирани групи, са допълнително маргинализирани и социално изключени и са изложени на риск от насилие и дискриминация поради тяхната кръстосана идентичност;

Е.  като има предвид, че в повечето държави може да се извършва операция на интерсексуално дете или интерсексуално лице с увреждания със съгласието на техния законен настойник, независимо от способността на интерсексуалното лице да вземе самостоятелно решение;

Ж.  като има предвид, че в много случаи родителите и/или законните настойници са силно притиснати да вземат решения, без да бъдат напълно информирани относно последиците за детето им през целия му живот;

З.  като има предвид, че много интерсексуални лица нямат пълен достъп до медицинските си досиета, поради което не знаят, че са интерсексуални лица, или не знаят за медицинските терапии, на които са били подложени;

И.  като има предвид, че интерсексуалните вариации продължават да бъдат класифицирани като болести, като например в рамките на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация, при липса на доказателства в подкрепа на дългосрочния успех на терапиите;

Й.  като има предвид, че някои интерсексуални лица не могат да се идентифицират с пола, който им е даден по медицински път при раждането; като има предвид, че правното признаване на пола, основано на самоопределяне, е възможно само в шест държави членки; като има предвид, че много държави членки все още изискват стерилизация за законно признаване на пола;

К.  като има предвид, че антидискриминационното законодателство на равнището на ЕС и в повечето държави членки не включва дискриминацията, основана на полови белези, било то като самостоятелна категория или интерпретирана като форма на дискриминация, основана на пола;

Л.  като има предвид, че много интерсексуални деца са подложени на нарушения на правата на човека и на генитално осакатяване в ЕС, когато са подлагани на терапии за нормализиране на пола;

1.  отбелязва спешната необходимост да се обърне внимание на нарушенията на правата на човека на интерсексуалните лица и призовава Комисията и държавите членки да предложат законодателство за справяне с тези проблеми;

Медикализация и патологизация

2.  решително осъжда терапиите и хирургията за нормализиране на пола; приветства законите, които забраняват този вид операции, например в Малта и Португалия, и насърчава другите държави членки да приемат подобно законодателство във възможно най-кратък срок;

3.  подчертава необходимостта от предоставяне на подходящи консултации и подкрепа за интерсексуални деца и интерсексуални лица с увреждания, както и техните родители или настойници, и от пълното им информиране относно последиците от терапиите за нормализиране на пола;

4.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят организациите, които работят за премахване на стигмата срещу интерсексуалните лица;

5.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането на организации на гражданското общество на интерсексуални лица;

6.  призовава държавите членки да подобрят достъпа на интерсексуалните лица до медицинските им досиета и да гарантират, че никой не е подложен на ненужна медицинска или хирургична терапия в ранна или детска възраст, като се гарантират физическият интегритет, автономността и самоопределението на засегнатите деца;

7.  счита, че патологизацията на интерсексуалните вариации застрашава пълното упражняване на правото на най-високия достижим стандарт на здравеопазване за интерсексуалните лица, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава държавите членки да гарантират депатологизацията на интерсексуалните лица;

8.  приветства депатологизацията, макар и само частична, на транссексуалните идентичности в 11-ата преразгледана версия на МКБ (МКБ-11); отбелязва обаче, че категорията „несъответствие с пола в детска възраст“ патологизира поведение, различно от свързаните с пола норми, в детска възраст; поради това призовава държавите членки да продължат премахването на тази категория от МКБ-11 и да приведат бъдещата преразгледана версия на МКБ в съответствие с техните национални здравни системи;

Документи за самоличност

9.  подчертава значението на гъвкави процедури за регистрация на ражданията; приветства законите, приети в някои държави членки, които позволяват правно признаване на пола въз основа на самоопределяне; насърчава другите държави членки да приемат подобно законодателство, включително гъвкави процедури за промяна на свързаните с пола индикатори, ако те продължат да бъдат регистрирани, и имената в удостоверенията за раждане и документите за самоличност (включително възможността за неутрални по отношение на пола имена);

Дискриминация

10.  изразява съжаление относно липсата на признаване на половите белези като основание за дискриминация в рамките на ЕС и поради това подчертава важността на този критерий, за да се гарантира достъп до правосъдие за интерсексуалните лица;

11.  призовава Комисията да засили обмена на добри практики в тази област; призовава държавите членки да приемат необходимото законодателство, за да осигурят адекватна защита, зачитане и насърчаване на основните права на интерсексуалните лица, включително интерсексуалните деца, включително пълна защита срещу дискриминация;

Обществена осведоменост

12.  призовава всички съответни заинтересовани страни да провеждат изследвания във връзка с интерсексуалните лица, като възприемат социологическа и човешка гледна точка, а не медицинска;

13.  призовава Комисията да гарантира, че средства на ЕС не подкрепят научни изследвания или медицински проекти, които допълнително допринасят за нарушения на правата на човека на интерсексуалните лица, в контекста на Европейските референтни мрежи (ERN); призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и да финансират изследователската работа в областта на положението с правата на човека на интерсексуалните лица;

14.  призовава Комисията да предприеме цялостен и основан на правата подход по отношение на правата на интерсексуалните лица и да координира по-добре работата на генералните дирекции за правосъдието и потребителите, за образованието, младежта, спорта и културата, както и за здравеопазването и безопасността на храните, за да гарантира съгласувани политики и програми в подкрепа на интерсексуалните лица, включително обучение на държавните служители и медицинските работници;

15.  призовава Комисията да засили свързаното с интерсексуалността измерение в своя многогодишен списък от действия във връзка с ЛГБТИ лицата за текущия период и да започне още сега подготовка за подновяването на тази стратегия за следващия многогодишен период (2019–2024 г.);

16.  призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки за защита на правата на човека и физическата неприкосновеност на интерсексуалните лица;

o
o   o

17.  възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(2) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 21.
(3) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 2.
(4) https://fra.europa.eu/en/publication/2015/fundamental-rights-situation-intersex-people
(5) http://fra.europa.eu/en/publication/2017/mapping–minimum–age–requirements–concerning–rights–child–eu


Бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019-2024 г.)
PDF 135kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.) (2019/2573(RSP))
P8_TA(2019)0129B8-0127/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност, приета на 31 март 2010 г.,

—  като взе предвид предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и своята позиция от 2 април 2009 г. относно това предложение,

—  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на Европейския съюз на неговото заседание от 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно равенството на ЛГБТИ лицата от 16 юни 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от проучването относно лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в Европейския съюз, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и публикувано на 17 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2017 г.(2),

—  като взе предвид Резолюция 2191(2017) от 12 октомври 2017 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно насърчаване на правата на човека и премахване на дискриминацията на интерсексуалните лица,

—  като взе предвид списъка на дейностите на Комисията за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ от декември 2015 г.,

—  като взе предвид годишните доклади на Комисията от 2016 г. и 2017 г. относно изпълнението на списъка на дейностите за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 5 юни 2018 г. (Relu Adrian Coman и др./ Inspectoratul General pentru Imigrări и Ministerul Afacerilor Interne)(3) и друга съответна съдебна практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от май 2015 г., озаглавен „Положението с основните права на интерсексуалните лица“,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2017 г., озаглавен „Настоящото положение с миграцията в ЕС: лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, търсещи убежище“,

—  като взе предвид доклада от 2015 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно правата на човека и интерсексуалните лица,

—  като взе предвид Резолюция 2048(2015) от 22 април 2015 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно дискриминацията срещу транссексуални лица в Европа,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.) (O-000006/2019 – B8-0014/2019),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че ЛГБТИ продължават да страдат от дискриминация и насилие в Европейския съюз; като има предвид, че не всички държави – членки на ЕС, осигуряват правна защита за ЛГБТИ срещу дискриминация;

Б.  като има предвид, че в резолюцията си от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност Парламентът призова Комисията да приеме стратегия относно равнопоставеността на ЛГБТИ;

В.  като има предвид, че в заключенията си относно равнопоставеността на ЛГБТИ от 16 юни 2016 г. Европейският съвет прикани държавите членки да работят заедно с Комисията във връзка със списъка на дейностите за ЛГБТИ;

Г.  като има предвид, че Комисията е приела всеобхватни стратегически рамки по други теми, свързани с основните права, като например уврежданията и приобщаването на ромите, но все още не е предприела такива действия по отношение на правата на ЛГБТИ;

Д.  като има предвид, че публикуваният от Комисията през 2015 г. списък на дейностите за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ представлява необвързваща и неизчерпателна стратегия;

Е.  като има предвид, че докладите на Комисията относно изпълнението на списъка на дейностите за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ показват, че са предприети значителни стъпки, но остава още много да се направи, за да се гарантира равенство за всички граждани в ЕС, включително за ЛГБТИ;

Ж.  като има предвид, че въпреки че приетите от Европейския съвет насоки за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) са обвързващи за ЕС и неговите държави членки в рамките на външната им дейност от 2013 г. насам, липсата на вътрешен за ЕС допълващ ангажимент представлява заплаха за вътрешното и външното сближаване;

З.  като има предвид, че Директивата за борба с дискриминацията продължава да бъде блокирана в Съвета;

1.  отново потвърждава препоръките на резолюцията си относно пътната карта на ЕС;

2.  отбелязва, че през последните години в ЕС се наблюдава отстъпление от равенството между половете, което оказва пряко въздействие върху ЛГБТИ; призовава Комисията да поеме ангажимент да се справи с това отстъпление, да превърне равенството и недопускането на дискриминация в приоритетна област и да гарантира, че този ангажимент ще бъде възприет в работата на следващата Комисия, чийто мандат ще започне по-късно през 2019 г.;

3.  призовава Комисията да гарантира, че на правата на ЛГБТИ се отдава приоритет в работната ѝ програма за периода 2019 – 2024 г., и да засили сътрудничеството между различните генерални дирекции в области, където правата на ЛГБТИ следва да бъдат интегрирани, като например в образованието и здравеопазването, както е посочено в списъка на дейностите за ЛГБТИ;

4.  призовава Комисията да приеме друг стратегически документ за насърчаване на равенството за ЛГБТИ;

5.  призовава Комисията да наблюдава и да осигури прилагането на законодателството и мерките за борба с дискриминацията с цел гарантиране на правата на ЛГБТИ във всички области;

6.  призовава Комисията да продължи работата по темите, които вече са включени в списъка на дейностите за ЛГБТИ;

7.  призовава Комисията да ангажира Парламента и организациите на гражданското общество в изготвянето на бъдещия си списък на дейностите за ЛГБТИ;

8.  призовава Комисията да продължи да провежда кампании за повишаване на осведомеността и информационни кампании за обществеността относно ЛГБТИ и техните семейства; подчертава значението на подобни действия на всички равнища и че е важно да се постави акцент върху ползите от многообразието за обществото, а не само върху нормализирането на статута на ЛГБТИ;

9.  призовава Комисията да улеснява и подкрепя държавите членки при прилагането от тяхна страна на висококачествени и всеобхватни образователни програми в областта на сексуалността и взаимоотношенията, които предоставят информация и образование относно сексуалното и репродуктивното здраве и права по неосъждащ, положително формулиран и приобщаващ ЛГБТИ начин;

10.  призовава Комисията да предприеме конкретни мерки, за да гарантира свободата на движение на всички семейства, включително семействата на ЛГБТИ, в съответствие с неотдавнашното дело Coman в Съда на Европейския съюз;

11.  отбелязва, че 8 държави членки изискват стерилизация, а 18 държави членки изискват диагноза за психично здраве с оглед на получаването на достъп до законно признаване на пола; призовава Комисията да прецени дали тези изисквания са в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

12.  призовава Комисията да включи междусекторна перспектива в бъдещата си работа по правата на ЛГБТИ, да вземе предвид случаите на комбинирана дискриминация, с които се сблъскват маргинализираните ЛГБТИ лица, и да разработи мерки за посрещане на техните специфични потребности, включително чрез предоставяне на финансиране за специфични мрежи за подкрепа на маргинализираните ЛГБТИ групи;

13.  призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки с оглед на изпълнението на нейните бъдещи дейности по отношение на правата на ЛГБТИ;

14.  призовава Комисията да засили обмена на добри практики в тази област; призовава държавите членки да приемат необходимото законодателство, за да гарантират адекватно зачитане, насърчаване и защита на основните правата на децата ЛГБТИ, включително пълна защита срещу дискриминация;

15.  възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 21.
(2) Приети текстове, P8_TA(2019)0032.
(3) Решение на Съда (голям състав) от 5 юни 2018 г., ECLI:EU:C:2018:385.


Бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и последиците за ЕС
PDF 153kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и въздействието върху Европейския съюз (2019/2574(RSP))
P8_TA(2019)0130RC-B8-0128/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики за ликвидиране на техните ракети със среден и по-малък обсег на действие, подписан във Вашингтон на 8 декември 1987 г. от тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън и ръководителя на Съветския съюз Михаил Горбачов(1),

—  като взе предвид доклада от 2018 г. относно спазването на споразуменията и ангажиментите за контрол върху оръжията, неразпространение и разоръжаване, изготвен от Държавния департамент на САЩ,

—  като взе предвид изявлението от 21 октомври 2018 г. на президента на САЩ Доналд Тръмп, с което той предупреждава, че САЩ ще се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие,

—  като взе предвид изявлението на държавния секретар на САЩ от 2 февруари 2019 г. относно намерението на САЩ да се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие(2),

—  като взе предвид изявлението на руския президент Владимир Путин от 2 февруари 2019 г., с което той заявява, че Русия също ще преустанови участието си в Договора,

—  като взе предвид изявлението относно Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, направено от външните министри на НАТО на 4 декември 2018 г.(3),

—  като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз – обща визия, общи действия: по-силна Европа“,

—  като взе предвид опасенията, изразени през 2019 г. от САЩ и НАТО относно неспазването от страна на Русия на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, по-специално по отношение на нейната нова ракетна система 9M729, като тези опасения бяха последно изразени в изявлението на Северноатлантическия съвет от 1 февруари 2019 г.(4),

—  като взе предвид забележките на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини на Седмата конференция на ЕС по неразпространението и разоръжаването, проведена в Брюксел на 18 и 19 декември 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия(5),

—  като взе предвид Съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписана в Брюксел на 10 юли 2018 г.,

—  като взе предвид Програмата на ООН за разоръжаване(6),

—  като взе предвид цел 16 на ООН за устойчиво развитие, която има за цел да насърчава мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие(7),

—  като взе предвид годишния доклад за напредъка относно изпълнението на Стратегията на Европейския съюз срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (2017 г.) от 18 май 2018 г.,

—  като взе предвид Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г., който задължава всички държави да се стремят добросъвестно към ядрено разоръжаване и да прекратят надпреварата във въоръжаването,

—  като взе предвид Договора за забрана на ядрените оръжия (TPNW), приет на 7 юли 2017 г. от Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие(8),

—  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Деветата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (8079/15),

—  като взе предвид Нобеловата награда за мир за 2017 г., присъдена на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), и нейното изявление от 1 февруари 2019 г., озаглавено „Оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие излага на риск Европа (и света)“,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, подписан през 1987 г. от САЩ и Съветския съюз, представлява единствено по рода си споразумение от епохата на Студената война, тъй като изисква и двете държави, вместо да определят ограничения, да унищожат своите запаси от изстрелвани от земята ядрени и конвенционално въоръжени балистични ракети и крилати ракети с обсег на действие между 500 и 5500 км и едновременно с това забранява на участващите страни да притежават, произвеждат и провеждат изпитателни полети на тези ракети;

Б.  като има предвид, че до май 1991 г. в съответствие с условията на Договора бяха премахнати общо 2692 ракети; като има предвид, че последва период от 10 години проверки на място; като има предвид, че над 3000 ракети, които съдържаха ядрени бойни глави, в крайна сметка бяха премахнати благодарение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

В.  като има предвид, че Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие допринесе за ограничаването на стратегическата конкуренция между САЩ и Съветския съюз, и впоследствие Руската федерация, и за изграждането и укрепването на стабилността по време на Студената война; като има предвид, че Европа беше основният облагодетелстван от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, който беше от основно значение за поддържането на нейната сигурност в продължение на повече от три десетилетия; като има предвид, че Договорът продължава да бъде стълб на международния мир и стабилност, по-специално като част от европейската архитектура за сигурност;

Г.  като има предвид, че през 2014 г. администрацията на президента Обама заяви, че Русия „нарушава задълженията си, произтичащи от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, да не притежава, произвежда или провежда изпитателни полети на изстрелвани от земята крилати ракети с обсег на действие от 500 км до 5500 км или да притежава или произвежда ракети носители за такива ракети“; като има предвид, че следващите доклади, публикувани от Държавния департамент на САЩ през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., повториха твърденията на САЩ за продължаващото нарушаване на Договора от страна на Русия;

Д.  като има предвид, че САЩ и НАТО многократно са отправяли запитвания към Русия във връзка с нейните дейности по разработване на ракети, по-специално по отношение на ракетната система 9M729, за която те считат, че е в нарушение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

Е.  като има предвид, че през декември 2017 г. по повод 30-ата годишнина от подписването на Договора администрацията на президента Тръмп обяви „интегрирана стратегия“ от дипломатически, военни и икономически мерки, насочени към връщане на Русия към спазване на Договора; като има предвид, че тези мерки включваха дипломатически усилия по линия на специалната комисия за проверка, стартиране на програма за военни научни изследвания и разработки, както и икономически мерки срещу руски субекти, участващи в разработването и производството на ракети в нарушение на Договора;

Ж.  като има предвид, че САЩ и Русия не успяха да разсеят взаимните си опасения посредством дипломатически диалог; като има предвид, че специалната комисия за проверка, създадена по силата на Договора с цел да се справя, наред с другото, със затруднения при спазването, не е била свиквана;

З.  като има предвид, че на 20 октомври 2018 г. президентът Тръмп обяви, че САЩ ще се оттеглят от Договора, като се позова на неспазването от страна на Русия и неучастието от страна на Китай; като има предвид, че на 4 декември 2018 г., след срещата на външните министри на НАТО, държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че САЩ са установили, че Русия нарушава по същество Договора, и ще прекратят изпълнението на задълженията си като средство за защита в срок от 60 дни, освен ако Русия не възобнови пълното и подлежащо на проверка спазване на Договора;

И.  като има предвид, че на 1 февруари 2019 г., след 60-дневния срок, даден на Русия за връщане към пълно спазване, САЩ обявиха, че ще преустановят задълженията си по Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и ще започнат процеса на оттегляне от него, освен ако Русия, за която САЩ считат, че нарушава по същество Договора, не възобнови спазването на условията по него в срок от шест месеца; като има предвид, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Русия да се възползва от шестмесечния срок, предложен от САЩ за възобновяване на пълното спазване;

Й.  като има предвид, че на 4 декември 2018 г. външните министри на НАТО публикуваха изявление, в което признаха нарушенията от страна на Русия на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и призоваха Русия спешно да възобнови пълното и подлежащо на проверка спазване на Договора;

К.  като има предвид, че на 2 февруари 2019 г. Русия обяви, че ще преустанови своето участие в Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и ще започне да разработва нови типове ракети; като има предвид, че руските органи са изразявали многократно опасения относно съоръженията за противоракетна отбрана на НАТО;

Л.  като има предвид, че Китай, заедно с други държави, които не са подписали Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, е провел мащабно разширяване на своя арсенал от ракети, като това демонстрира необходимостта от нов договор, който да обвърже САЩ, Русия и Китай;

М.  като има предвид, че евентуален край на действието на Договора би могъл да доведе до ескалация на напрежението между ядрените държави, до недоразумения и до нова надпревара във въоръжаването;

Н.  като има предвид, че Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие е крайъгълен камък за поддържане на стратегическата стабилност в световен мащаб, световния мир и регионалната сигурност; като има предвид, че запазването на Договора би допринесло за усилията за запазване на други съществуващи споразумения за контрол върху оръжията и за разоръжаване, както и за създаване на по-благоприятни условия за преговори относно ограниченията на въоръженията, разоръжаването и неразпространението на оръжия; като има предвид, че съобщенията за оттегляне поставят под въпрос вероятността за неразширяване на други основни договори за контрол върху оръжията, като например Договора между Съединените американски щати и Руската федерация за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия („новия СТАРТ“), което би нанесло тежки вреди на международния режим за контрол на оръжията, предоставил десетилетия на стабилност по отношение на ядрените оръжия, като по този начин светът би бил лишен от правнообвързващи, подлежащи на проверка ограничения на ядрения арсенал;

О.  като има предвид, че Договорът на ООН за забрана на ядрените оръжия беше открит за подписване от генералния секретар на ООН на 20 септември 2017 г. и до този момент е подписан от 70 държави, от които 21 държави са станали страни чрез ратификация, една от тях е Австрия, която е държава – членка на ЕС, а Ирландия вероятно ще представи своите инструменти за ратификация на генералния секретар на ООН през следващите няколко месеца;

П.  като има предвид, че носителят на Нобелова награда за мир ICAN призова всички държави да ратифицират Договора за забрана на ядрените оръжия;

1.  подкрепя спазването, продължаването и укрепването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие; припомня жизненоважния му принос за мира и сигурността в Европа и в останалата част от света и за глобалното разоръжаване и неразпространение;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на Договора и последвалите съобщения на САЩ и след това на Русия за преустановяване на изпълнението на техните задължения по него и оттеглянето им от него в срок от шест месеца; подчертава, че това развитие представлява заплаха за един от най-важните интереси на Европа в областта на сигурността, както и за европейската и световната сигурност и мир; опасява се, че тези действия могат да доведат до погрешни сметки и погрешно възприемане, водещи до влошаване на отношенията между САЩ и Русия, ескалация на напрежението, повишени ядрени и военни заплахи и рискове и възможно връщане на дестабилизиращата надпревара във въоръжаването, което би било вредно за сигурността и стратегическата стабилност на Европа;

3.  осъжда Русия за това, че продължава да нарушава условията на Договора;

4.  призовава Руската федерация да възобнови пълното и проверимо спазване, за да отговори на опасенията, изразени от САЩ и НАТО в отговор на продължаващото нарушаване от Русия на условията на Договора, и настоятелно призовава за ангажираност на Русия с дългосрочното бъдеще на споразумението

5.  признава значението на пълната прозрачност и диалога в интерес на изграждането на доверие в изпълнението на Договора и други споразумения, които подкрепят стратегическата стабилност и сигурността; в светлината на гореизложеното призовава както Русия, така и САЩ да намерят решение на съответните твърдения във връзка със спазването, да започнат конструктивен диалог под егидата на Съвета за сигурност на ООН, специалната комисия за проверка или други подходящи форуми с цел намаляване на напрежението, като вземат предвид интересите и опасенията на двете страни и добросъвестно продължат преговорите за съхраняване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие преди ефективното оттегляне през август 2019 г., повишавайки прозрачността и взаимното наблюдение и постигайки по-силни правила и гаранции по отношение на съответните си възможности за ракети и ядрени съоръжения;

6.  настоятелно призовава ЗП/ВП да се възползва от шестмесечния прозорец, за да използва всички политически и дипломатически средства, с които разполага, за участие в диалог с държавите – страни по Договора, за да се възстанови трансграничното доверие, като същевременно предлага посредническия експертен опит на ЕС с цел предотвратяване на оттеглянето както на САЩ, така и на Русия; настоятелно призовава ЗП/ВП да настоява за запазването и развитието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и да инициира преговори за многостранен договор за тази категория ракети; отправя искане към ЗП/ВП да гарантира, че ЕС действа като проактивен и надежден източник на сигурност, включително за съседните държави, и че играе силна и конструктивна роля в развитието и укрепването на световните основани на правила усилия за неразпространение и контрол на оръжията и за архитектура за разоръжаване;

7.  подчертава, че несигурното бъдеще на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие не следва да излага на опасност други споразумения за контрол върху оръжията; настоятелно призовава по-специално САЩ и Русия да разширят обхвата на новото споразумение START, което ограничава броя на разположените стратегически бойни глави за всяка страна до 1550, преди срокът му да изтече през 2021 г.;

8.  отново заявява пълната си ангажираност към запазването на ефективни режими на международен контрол на оръжията, разоръжаването и неразпространението като крайъгълен камък на глобалната и европейската сигурност; счита, че Европа трябва да дава пример, за да бъде надеждна и да действа като радетел за свят, свободен от ядрени оръжия; призовава държавите – членки на ЕС да превърнат многостранното ядрено разоръжаване в приоритет на външната политика и политиката на сигурност на ЕС; припомня своя ангажимент за прилагане на политиките, насочени към постигане на напредък по отношение на намаляването и премахването на всички ядрени арсенали;

9.  счита, че европейската сигурност следва да остане неделима; призовава всички държави – членки на ЕС, които са също така членки на НАТО, да действат съобразно с това; призовава ЗП/ВП да разработи обща оценка на заплахите, в която да се анализират последиците за сигурността на ЕС, в случай че престане да се прилага защитата, предоставена на Съюза и неговите граждани от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, и да докладва своевременно пред Парламента, в съответствие с член 36 от Договора за Европейския съюз, и след това да разработи надеждна и амбициозна стратегия за ядрено разоръжаване, основана на ефективно многостранно сътрудничество;

10.  призовава ЗП/ВП да представи предложения за мобилизиране на средства от ЕС и за укрепване на базата от знания и експертен опит на Съюза по отношение на неразпространението, контрола върху оръжията и човешкия капацитет за анализ на заплахи, произтичащи от ядрени оръжия; призовава ЗП/ВП да представи разумни планове относно начините за предотвратяване на неволно или случайно използване на ядрени оръжия;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки, НАТО, Организацията на обединените нации, президента и членовете на Конгреса на САЩ, президента на Руската федерация и членовете на руската Държавна дума и на Съвета на Федерацията.

(1) https://treaties.un.org/doc/Publication/UNTS/Volume%201657/v1657.pdf
(2) https://www.state.gov/secretary/remarks/2019/02/288722.htm
(3) https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_161122.htm
(4) https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_162996.htm
(5) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 202.
(6) https://front.un-arm.org/documents/SG+disarmament+agenda_1.pdf
(7) https://sustainabledevelopment.un.org/sdg16
(8) OВ C 349E, 22.12.2010 г., стр. 77.


NAIADES II – Програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища
PDF 135kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно NAIADES II – програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища (2018/2882(RSP))
P8_TA(2019)0131B8-0079/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно NAIADES II – програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища (O-000016/2014 – B7 0000/2014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2006 г. относно насърчаването на транспорта по вътрешните водни пътища „NAIADES – Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища“ (COM(2006)0006),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно насърчаването на транспорта по вътрешните води пътища: NAIADES (Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища)(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2013 г., озаглавено „Към качествен транспорт по вътрешните водни пътища – „NAIADES II“ (COM(2013)0623),

—  като взе предвид резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2014 г. относно NAIADES II – програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища(2),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 септември 2018 г., озаглавен „Междинен доклад за напредъка по изпълнението на програмата за действие NAIADES II за насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища (за периода 2014 – 2017 г.) (SWD(2018)0428),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ (COM(2016)0501),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“(3),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че вътрешните водни пътища свързват важни пристанища, градове, промишлени центрове и основни земеделски области в ЕС, като по този начин допринасят в значителна степен за постигане на целите на ЕС за декарбонизация, устойчив растеж и териториално сближаване;

Б.  като има предвид, че за да се постигнат целите на Парижкото споразумение от 2015 г. (COP21), е необходимо преминаване от автомобилен към вътрешноводен транспорт, и като има предвид, че вътрешният воден транспорт разполага с достатъчен капацитет за поемане на много по-големи обеми от товари и пътници, за да се облекчи претоварената европейска пътна транспортна система;

В.  като има предвид, че вътрешният воден транспорт е от съществено значение за намаляване на по-нататъшните отрицателни последици от транспорта чрез по-ефективно използване на земята и енергията и намаляване на шума и броя на произшествията;

Г.  като има предвид, че флотите за плаване по вътрешни водни пътища ще трябва да бъде модернизирани и адаптирани, за да отразяват техническия напредък с цел постигане на по-добри екологични резултати, като по този начин ще се гарантира конкурентното предимство на транспорта по вътрешните водни пътища в мултимодалния транспорт;

Д.  като има предвид, че досега за сектора на транспорта по вътрешните водни пътища се заделят ограничени финансови ресурси и като има предвид, че достъпът до финансиране продължава да бъде труден за този сектор, който се състои предимно от малки предприятия;

1.  подкрепя специфичните действия, предприети до този момент, и приветства допълнителните действия, планирани в програмата за действие NAIADES II за периода 2014 – 2020 г.;

2.  настоятелно призовава Комисията да актуализира и поднови програмата NAIADES до 2020 г., за да гарантира, че потенциалът на транспорта по вътрешните водни пътища като безопасен, устойчив и ефективен вид транспорт в мултимодалната транспортна система може да бъде използван в пълна степен чрез дългосрочна стратегия на ЕС, насочена към успешно преминаване към други видове транспорт;

3.  подчертава, че когато се изготвят инициативи в областта на транспорта, транспортът по вътрешните водни пътища трябва да се разглежда, като се прилага цялостен и дългосрочен подход в рамките на политиката на ЕС за интермодален и устойчив транспорт;

4.  подчертава, че туризмът по вътрешните водни пътища е процъфтяващ сектор и че конкурентоспособността на важните промишлени сектори в ЕС зависи от наличието на надежден и икономически ефективен транспорт по вътрешните водни пътища за доставка на техните стоки; поради това призовава за проактивни политики, насочени към подпомагането на устойчив сектор на вътрешните водни пътища, по-специално с оглед на цифровите, технологичните и екологичните предизвикателства в областта на логистиката и мобилността;

5.  отбелязва, че до 2050 г. 80% от населението на ЕС ще живее в градски райони, което ще увеличи търсенето на обществен транспорт и по-добра градска логистика и че често е трудно и скъпо да се разшири съществуващата наземна инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки да интегрират корабоплаването по вътрешни водни пътища в политиките в областта на градовете и пристанищата и да използват изцяло своя потенциал за транспортиране на стоки и пътници, като се има предвид, че много градове в ЕС са разположени по протежение на водните пътища, с цел подобряване на качеството на живот и намаляване на нивата на задръстванията;

6.  подчертава, че предишните програми за действие не са постигнали своите цели вследствие на недостига на специално предвидени за тях ресурси; поради това призовава Комисията да гарантира, че програмата за действие NAIADES III ще получи подходящо и специално финансиране за постигане на целите си, подкрепено от добре структурирана политическа стратегия с постижими краткосрочни и средносрочни цели, както и конкретна пътна карта, определяща, наред с другото, ресурсите за изпълнение;

7.  приканва Комисията редовно да предприема пазарни проучвания и да изготвя прогнози, за да се анализират по-добре променящите се модели на превоз на товари и пътници по вътрешните водни пътища и да се предостави възможност за основано на факти създаване на политики и да се отговори по-добре на възникващите тенденции и новите пазари;

8.  подчертава значението на премахването на проблемните участъци за постигане на висококачествени водни пътища като условие за развитието и интегрирането на корабоплаването по вътрешни водни пътища и вътрешните пристанища в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); призовава Комисията да даде приоритет на финансирането в рамките на Механизма за свързване на Европа за възстановяване, адаптиране, осъвременяване и автоматизиране на фарватера, шлюзовете, мостовете, наземната и пристанищната инфраструктура и за подобряване на трансграничните участъци от основната мрежа;

9.  подчертава, в допълнение към задълженията на държавите членки да завършат основната мрежа до 2030 г., тяхната отговорност за повишаване на ефективността, надеждността, наличността и устойчивостта по отношение на климата на съществуващата инфраструктура чрез рехабилитация, за да се гарантира ролята на транспорта по вътрешните водни пътища като надежден вид транспорт и да се насърчи интелигентното използване на ограничените финансови ресурси;

10.  приветства работата, планирана и извършена по Атлантическия коридор, коридора Балтийско море – Адриатическо море, Средиземноморския коридор, коридора Северно море – Балтийско море, коридора Северно море – Средиземно море, коридора Ориент – Източно Средиземноморие, Рейнско-Алпийския коридор и коридора Рейн – Дунав, както и факта, че като цяло повече държави членки инвестират в развитието на вътрешните водни пътища и пристанищата; поради това призовава Комисията да подкрепи изпълнението на проекти в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

11.  посочва, че наличието на достатъчен капацитет на шлюзовете е от съществено значение за ефективния и устойчив транспорт във вътрешността и че шлюзовете играят важна роля за безопасното управление на регулирането на водите и за производството на чиста енергия; поради това призовава Комисията да запази достатъчно безвъзмездни средства за тяхното възстановяване, модернизиране и обновяване;

12.  настоятелно призовава Комисията да разреши отпускането на безвъзмездни средства за проекти по вътрешните водни пътища като цяло, тъй като опитът от предишни проекти със смесено финансиране показва, че частните партньори са участвали само в изпълнението на строителните работи, като публичните органи са запазили отговорността си за финансирането предвид обществения и многоцелевия характер на водните пътища;

13.  отбелязва, че цифровизацията на вътрешния воден транспорт играе важна роля за повишаване на ефективността, безопасността и екологичните показатели на корабоплаването по вътрешните водни пътища; поради това призовава Комисията да изготви стратегия за изпълнение за пространството за цифрови вътрешни водни пътища и подходяща регулаторна рамка за свързан и автоматизиран воден транспорт, включително да преразгледа Директива 2005/44/ЕО относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността(4), като вземе предвид съществуващите инициативи като информационната система RheinPorts (RPIS) и създаде солидно правно основание в целия ЕС за трансграничен обмен на данни за фарватера, плаванията, товарите и трафика с единна точка за достъп;

14.  подчертава значението на интегрирането на цифровите услуги, свързани с вътрешните водни пътища, в потока от данни за други видове транспорт, с цел да се улеснят безпрепятствени услуги за мултимодален превоз „от врата до врата“, тъй като комбинирането на физическия интернет и синхронизираната модалност увеличава групирането на обеми по коридорите между морските пристанища и вътрешността, което води до по-балансирано използване на капацитета на наземната инфраструктура и до намаляване на нивата на задръстванията и на други отрицателни външни въздействия;

15.  подчертава, че за да бъдат изпълнени целите на Парижкото споразумение от 2015 г. (COP21), устойчивостта и декарбонизацията на транспортната система следва да бъдат постигнати чрез ускорено преминаване към нисковъглероден транспорт, ресурсна ефективност и чисто задвижване; посочва, че този преход изисква съответните стандарти и финансиране за стимулиране на новаторско управление на водните пътища, по-широко навлизане на чисти плавателни съдове и преоборудване където е възможно, както и разгръщане на необходимата инфраструктура за зареждане;

16.  препоръчва да се използват полезните взаимодействия между мрежите за чиста енергия и мрежите на водните пътища, за да се постигне оптимално използване на енергията, генерирана по водните пътища, вятърната енергия в пристанищата и други чисти енергийни източници в центровете за мобилност край водните басейни за снабдяване с енергия на транспорта, домакинствата и промишлеността при минимизиране на разходите за разпределение;

17.  подчертава значението на осигуряването на подходящо финансиране за новите технологии, иновациите и устойчивите транспортна инфраструктура и услуги в рамките на настоящите и бъдещите програми на ЕС, като например Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“, „Хоризонт Европа“, единния пазар, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, за да се стимулира внедряването на иновациите и да се увеличат резултатите на транспорта по вътрешните водни пътища в областта на околната среда и цифровите технологии; призовава Комисията да създаде специални потоци на финансиране за постигането на тази цел;

18.  отбелязва, че специалните технологични изследвания следва да бъдат допълнени със социално-икономически изследвания и изследвания в преднормативна фаза, за да се насърчат иновациите в регулирането и финансирането и да се засили ангажираността на участниците на пазара, за да се гарантира широко навлизане на пазара;

19.  приканва държавите членки да продължат да разработват национални стратегии за стимулиране и подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища, като вземат предвид настоящите програми за действие NAIADES и предстоящата Европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища, и да насърчават регионалните, местните и пристанищните органи да направят същото;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 443.
(2) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 145.
(3) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 72.
(4) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 152


Защита на животните по време на транспортиране във и извън ЕС
PDF 228kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране във и извън ЕС (2018/2110(INI))
P8_TA(2019)0132A8-0057/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции(1),

—  като взе предвид член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който при изработването и осъществяването на политиката на Съюза Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания,

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Регламент (ЕО) № 1/2005 относно защитата на животните по време на транспортиране и на съответните му приложения, публикувана от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (ГД EPRS)(2) през октомври 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2012 г. относно защитата на животните по време на транспортиране(3),

—  като взе предвид научното становище от 12 януари 2011 г. на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране(4),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 10 ноември 2011 г. за въздействието на Регламент (EО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране (COM(2011)0700),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 15 февруари 2012 г. относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012–2015 г. (COM(2012)0006),

—  като взе предвид своята декларация 49/2011 от 15 март 2012 г. относно установяването на ограничение от максимално 8‑часово пътуване за животни, транспортирани в Европейския съюз с цел клане(5),

—  като взе предвид решението на Съда от 23 април 2015 г.(6),

—  като взе предвид Специален доклад № 31/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Хуманното отношение към животните в ЕС(7),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по петиции (A8-0057/2019),

А.  като има предвид, че ЕС, както е посочено в член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разглежда животните не само като стоки, продукти или собственост, а като същества с усещания, което означава, че те могат да изпитват удоволствие и болка; като има предвид, че законодателството на ЕС е въплътило това понятие в мерки, които следва да гарантират, че животните се отглеждат и транспортират при условия, които не ги подлагат на малтретиране, злоупотреба, болка или страдание; като има предвид, че в ЕС хуманното отношение към животните се зачита и отстоява в най-голяма степен и че това е пример за останалата част от света;

Б.  като има предвид, че всяка година милиони животни биват транспортирани между държавите членки, в държавите членки и до трети държави на дълги разстояния за развъждане, отглеждане, угояване и клане; като има предвид, че животните се транспортират също за развлекателни цели, представления и като домашни любимци; като има предвид, че гражданите в ЕС изразяват все по-голяма загриженост във връзка със спазването на стандартите за хуманно отношение към животните, по-специално при транспортирането на живи животни;

В.  като има предвид, че в своята резолюция от 12 декември 2012 г. Парламентът призова за намаляване на времето за пътуване на животни, предназначени за клане, до максимум осем часа;

Г.  като има предвид, че съгласно определението на Световната организация по здравеопазване на животните (ОІЕ) от 2008 г. хуманно отношение към животните означава, че дадено животно е здраво, разполага с достатъчно място, нахранено е добре, чувства се в безопасност, може да покаже естествените си модели на поведение и не страда от чувства, като страх, болка и притеснение; като има предвид, че това не е така при голяма част от случаите на транспортиране на живи животни, по-специално на дълги разстояния;

Д.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1/2005 относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции се прилага при транспортирането на всички живи гръбначни животни, извършвано в рамките на Съюза;

Е.  като има предвид, че държавите членки носят отговорност за гарантиране на правилното изпълнение и прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2005 на национално равнище, включително за извършването на официални инспекции, докато Комисията има задължението да гарантира, че държавите членки прилагат правилно законодателството на ЕС;

Ж.  като има предвид, че държавите членки не прилагат Регламент (ЕО) № 1/2005 достатъчно строго или стриктно в рамките на ЕС и че изобщо не се стремят към прилагането му извън ЕС;

З.  като има предвид, че големият брой нарушения, установени през 2017 г. от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията в няколко държави членки, следва да налага започването на съответни производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки;

И.  като има предвид, че транспортирането е стресиращо за животните, тъй като ги излага на редица предизвикателства, които са вредни за благосъстоянието им; като има предвид, че по отношение на търговията с някои трети държави, животните понасят допълнително страдание, причинено от много дълги пътувания, включително дълго забавяне на границите с цел проверка на документите, превозните средства и годността на животни за транспортиране;

Й.  като има предвид, че качеството и честотата на инспекциите от страна на държавите членки имат пряко отражение върху степента на спазване на изискванията; като има предвид, че анализът на докладите от инспекциите на държавите членки разкрива огромни различия между държавите членки по отношение на броя на инспекциите – вариращ от нула до няколко милиона годишно, и случаите на нарушения – вариращи от нула до 16,6%, което предполага, че държавите членки прилагат различни подходи към инспекциите, например стратегии на случаен принцип или основани на риска стратегии; като има предвид, че подобни различия в подходите не позволяват и сравняването на данните между държавите членки;

К.  като има предвид, че образованието и обучението на водачите, свързано с насърчаване на внимателното шофиране в зависимост от вида на транспортираните животни, би подобрило хуманното отношение към животните при транспортирането им(8);

Л.  като има предвид, че правилното манипулиране на животните може да доведе до по-кратко време за товаренето и разтоварването им, по-малко загуба на тегло, по-малко наранявания и рани и по-добро качество на месото;

М.  като има предвид, че са налице задълбочени проучвания, които доказват, че хуманното отношение към животните оказва въздействие върху качеството на месото;

Н.  като има предвид, че качественото управление на животните при товарене и разтоварване, както и грижата по време на превоза следва да останат основният акцент за гарантиране на хуманно отношение към животните при транспортиране;

О.  като има предвид, че годността за транспортиране е основен фактор за гарантиране на хуманното отношение към животните по време на транспортиране, тъй като рисковете за хуманното отношение към животните по време на транспортиране са по-големи при животните, които са ранени, слаби, бременни, неотбити или болни; като има предвид, че може да съществува несигурност по отношение на годността за транспортиране и етапа на бременността;

П.  като има предвид, че свързани с годността въпроси са в основата на най-големия процент нарушения, а свързаните с документацията въпроси са на второ място по важност;

Р.  като има предвид, че сред отговорните лица често съществува неяснота по въпроса какво точно трябва да се направи, когато животни бъдат обявени за негодни за транспортиране;

С.  като има предвид, че отговорните лица често не са наясно до каква степен е напреднала бременността на дадено животно;

Т.  като има предвид, че транспортирането на неотбити телета и агнета е особено проблематично;

У.  като има предвид, че земеделските стопани имат най-голям интерес да запазят животните си годни за транспортиране, както и губят най-много, ако при транспортирането не се спазват съществуващите правила;

Ф.  като има предвид, че често са налице пропуски при снабдяването на животните с достатъчно храна и вода и при спазването на периода на почивка от 24 часа при всяко спиране на проверен контролен пункт;

Х.  като има предвид, че транспортните средства често са претоварени; като има предвид, че високите температури и недостатъчната вентилация в транспортните средства са съществен проблем;

Ц.  като има предвид, че неотдавна се появиха огнища на инфекциозни болести по животните в различни държави членки, като например африканска чума по свинете, птичи грип и болести по дребните преживни животни и едрия рогат добитък; като има предвид, че транспортирането на живи животни може да увеличи риска от разпространение на тези болести;

Ч.  като има предвид, че транспортирането на месо и други продукти от животински произход, както и на семенна течност и ембриони е технически и административно по-лесно и понякога финансово по-изгодно за животновъдите от транспортирането на живи животни, предназначени за клане и развъждане; като има предвид, че Федерацията на ветеринарите в Европа и Световната организация по здравеопазване на животните подчертават, че животните следва да се отглеждат възможно най-близо до мястото на раждане и да се колят възможно най-близо до мястото на производство; като има предвид също така, че наличието на кланици, включително мобилни кланици в местата за отглеждане или в близост до тях, може да спомогне за създаване на поминък в селските райони;

Ш.  като има предвид, че клането на животни възможно най-близо до мястото, където са отгледани, е най-добрият начин за осигуряване на хуманно отношение към тях;

Щ.  като има предвид, че кланиците са разположени неравномерно в държавите членки;

АА.  като има предвид, че за някои държави членки и вериги на доставки в Съюза транспортирането на живи животни за последващо производство или клане е от значение за осигуряване на конкуренция на пазара;

Препоръки

Прилагане и изпълнение

1.  отбелязва, че всяка година милиони животни се транспортират живи за клане или развъждане в рамките на ЕС и от ЕС към трети държави; счита, че когато се прилага и изпълнява правилно, Регламент № 1/2005 оказва положително въздействие върху хуманното отношение към животните по време на транспортиране; приветства насоките на Комисията по този въпрос, но изразява съжаление, че според Специален доклад № 31/2018 на Европейската сметна палата тези насоки и някои от действията, планирани от Комисията, бяха забавени с до пет години; отбелязва, че все още съществуват сериозни проблеми с транспорта и че изпълнението на Регламента, изглежда, е основната грижа на участниците в неговото прилагане;

2.  изтъква факта, че комисията по петиции получава много голям брой петиции относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране, в които често се съобщава за системни, непрекъснати и сериозни нарушения на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от страна както на държавите членки, така и на превозвачите;

3.  подчертава, че страданието на животните по време на транспортиране предизвиква значително социално безпокойство; отбелязва, че на 21 септември 2017 г. Комисията е получила над един милион подписа в подкрепа на кампанията # StopTheTrucks, в която граждани на ЕС призовават за прекратяване на транспортирането на дълги разстояния;

4.  изразява съжаление, че степента на напредък в прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2005 от държавите членки е недостатъчна, за да се изпълни основната цел на Регламента, а именно да се подобри хуманното отношение към животните по време на транспортиране, по-специално по отношение на проверките на дневниците за пътуването и прилагането на санкции; призовава държавите членки да подобрят значително спазването на Регламента; призовава Комисията да гарантира ефективно и еднакво прилагане на съществуващото законодателство на ЕС относно транспортирането на животни във всички държави членки; призовава Комисията да предприеме правни действия срещу онези държави членки, които не прилагат правилно Регламента, и да им наложи санкции;

5.  подчертава, че частичното прилагане не е достатъчно за постигане на общата цел на Регламента за предотвратяване на причиняването на вреди, ненужно страдание на животните или тяхната смърт по време на транспортиране и че поради това следва да се полагат по-големи усилия за предотвратяването на сериозни инциденти, оказващи значително въздействие върху хуманното отношение към животните, и отговорните за това да бъдат наказвани;

6.  изразява съжаление, че редица въпроси, свързани с Регламент (ЕО) № 1/2005, все още не са разрешени, включително: пренаселеност; недостатъчна височина; липса на периоди за необходимата почивка, храна и вода; неподходящи системи за вентилация и поене; транспортиране при екстремна горещина; транспортиране на негодни животни; транспортиране на неотбити телета; необходимост от установяване на състоянието на бременността на живите животни; степента, в която се проверяват дневниците за пътуване; връзката нарушение – правоприлагане – санкция; „смесено“ въздействие на обучението, образованието и сертифицирането; недостиг на постелки, както е установено също от Европейската сметна палата в Специален доклад № 31/2018 и от неправителствените организации в жалби, подадени до Комисията; призовава за постигането на подобрения в горепосочените области;

7.  призовава всички държави членки да гарантират това, че пътуванията са планирани и осъществявани — от точката на отпътуване до местоназначението — в съответствие с изискванията на ЕС за хуманно отношение към животните, като се вземат предвид различните видове транспорт и особеностите на географските условия в ЕС и в трети държави;

8.  подчертава, че системното нарушаване на Регламента в някои области и някои държави членки води до нелоялна конкуренция, която поражда неравнопоставени условия на конкуренция между операторите в различните държави членки, което от своя страна може да доведе до „надпревара за достигане на най-ниски равнища“ по отношение на стандартите за хуманно отношение към животните при транспортиране; предвид факта, че равнището на санкции може да бъде повече от десет пъти по-високо в някои държави членки, отколкото в други, призовава Комисията да разработи хармонизирана система на ЕС за санкциониране с цел да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, като се вземат предвид повторните нарушения; призовава Комисията да разработи пътна карта за хармонизиране на системите за налагане на санкции във всички държави членки.

9.  изразява съжаление, че Комисията е пренебрегнала резолюцията на Парламента от 12 декември 2012 г. и подчертава, че строгото и хармонизирано прилагане с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции съгласно член 25 от Регламента е от основно значение за подобряване на хуманното отношение към животните по време на транспортиране и че държавите членки не могат да се ограничават само до издаването на препоръки и инструкции; призовава Комисията да действа в отговор на призива в тази резолюция за проверка на Регламента за несъвместимост с правните изисквания в отделните държави членки;

10.  счита, че повторните нарушения, случили се при обстоятелства, върху които превозвачът е имал контрол, следва да водят до съдебно преследване; призовава държавите членки да извършват наказателно преследване за нарушенията на Регламента, по-специално за повторните нарушения; отбелязва, че ефективните, пропорционални и възпиращи санкции следва да включват конфискуване на превозни средства и задължително ново обучение на лицата, отговорни за хуманното отношение към животните и тяхното транспортиране, и счита, че това следва да бъде хармонизирано в Съюза; счита, че санкциите следва да отразяват размера на вредата, обхвата, продължителността и повтарянето на нарушението;

11.  призовава държавите членки да използват по-ефективно предоставените им по силата на Регламента големи изпълнителни правомощия, включително задължението да изискват от превозвачите да създават системи за предотвратяване на повтарянето на нарушенията и да прекратяват или да оттеглят разрешителното на превозвача; призовава държавите членки да предприемат достатъчно корективни действия и да въвеждат санкции с цел да се избегне страданието на животните и да се спре продължаващото неспазване на изискванията от страна на операторите; призовава държавите членки и Комисията да си поставят за цел да няма случаи на неспазване на изискванията при прилагането и изпълнението на Регламента;

12.  призовава Комисията, след консултации с националните звена за контакт, да изготви списък на оператори, които извършват повтарящи се и тежки нарушения на Регламента, въз основа на доклади от инспекции и доклади за изпълнение; призовава Комисията да публикува и актуализира често този списък, както и да насърчава показването на примери за най-добри практики в областта на транспорта и управлението;

13.  подчертава, че неспазването на Регламента от страна на държавите членки застрашава неговата цел за предотвратяване на появата и разпространението на инфекциозни болести по животните, тъй като транспортирането е една от причините за бързото разпространение на тези болести, включително болестите, които могат да бъдат предавани на хора; отбелязва, че превозните средства често не отговарят на условията по член 12 от изменената Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине(9); счита по-специално, че неподходящото съхранение на отпадъците представлява риск за разпространението на антимикробна резистентност и болести; призовава Комисията да разработи хармонизирани процедури за предоставяне на одобрение на плавателни съдове и камиони и да предприеме действия за предотвратяване разпространението на заразни болести по животните чрез транспортиране, както в рамките на ЕС, така и от трети държави, чрез насърчаване на мерки за биологична сигурност и повече хуманно отношение към животните;

14.  призовава за засилено сътрудничество между компетентните органи, за да се засили правоприлагането чрез използване на технологии за създаване на верига за обратна връзка в реално време между държавата членка, където е точката на потегляне, държавата членка, където е точката на пристигане, и държавите, през които се преминава транзитно; призовава Комисията да разработи системи за географско позициониране, за да се даде възможност за проследяване на местоположението на животните и на времетраенето на пътуванията в транспортните средства, както и на всяко несъответствие с транспортните графици; счита, че когато животни, които в началото на пътуването са били в добро здравословно състояние, пристигнат в негодно състояние, следва да има пълно разследване и ако случаят се повтори, отговорните страни в транспортната верига трябва незабавно да бъдат санкционирани в съответствие със закона, а стопанинът – собственик на животните, трябва да има право на обезщетение съгласно националното законодателство за пропусната печалба; освен това счита, че компетентните органи следва строго да санкционират организатора и сертифициращия разпоредител на всеки дневник за пътуване, изготвен в държавата членка на потегляне, в случай че дневникът за пътуване е фалшифициран или попълнен с подвеждащи данни;

15.  счита, че прилагането е особено трудно, когато дадено пътуване се осъществява през няколко държави членки и когато различните задачи, свързани с правоприлагането (одобрение на дневник за пътуване, разрешително на превозвача, свидетелство за правоспособност и за одобрение на превозното средство и т.н.) се изпълняват от различни държави членки; призовава държавите членки, които откриват нарушения, да уведомяват всички останали участващи държави членки, както се изисква съгласно член 26 от Регламента, с цел предотвратяване на повторни нарушения и създаване на възможност за оптимизирана оценка на риска;

16.  призовава Комисията да представя редовно доклади на Парламента относно прилагането и изпълнението на Регламента, включително разбивка на нарушенията по държава членка, по видове животни и по тип нарушение във връзка с обема на транспортираните живи животни по държава членка;

17.  приветства случаите, в които правителства, учени, предприятия, представители на бранша и национални компетентни органи са работили заедно за определяне на най-добри практики, за да се гарантира спазването на изискванията на законодателството, какъвто е случаят, наред с останалото, с уебсайта Animal Transport Guide („Ръководство за транспортиране на животни“); призовава Комисията да разпространява и популяризира най-добри практики за държавите членки по отношение на транспортирането на добитък и да подкрепя платформата на ЕС за хуманно отношение към животните, като насърчава засиления диалог и обмена на добри практики между всички участници; призовава Комисията да разработи нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2020–2024 г. и да подкрепи иновациите в областта на транспортирането на животни;

18.  призовава Комисията да продължи да сътрудничи със Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), ЕОБХ и държавите членки с цел подкрепа на изпълнението и правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2005 с оглед насърчаване на засилен диалог по въпросите на хуманното отношение към животните по време на транспортиране, като се постави особен акцент върху:

   по-добро прилагане на правилата на ЕС за хуманно отношение към животните по време на транспортиране чрез обмен на информация и на най-добри практики и пряко участие на заинтересованите лица;
   подкрепа за дейностите с цел обучение, предназначени за шофьорите и за транспортните дружества;
   по-добро разпространение на ръководства и информационни документи за транспортиране на животните, преведени на всички езици на ЕС;
   разработване от страна на предприятията на доброволни ангажименти за допълнително подобряване на хуманното отношение към животните по време на транспортиране и действия във връзка с тези ангажименти;
   увеличаване на обмена на информация и използване в по-голяма степен на най-добри практики между националните органи с цел намаляване на броя на нарушенията, причинени от транспортни дружества и шофьори;

19.  призовава Комисията да извърши оценка на съвместимостта на Регламента с Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт(10), по отношение на времето на шофиране и периодите на почивка на водачите;

20.  подчертава, че е важно да се прави разграничение между отговорността на предприятията за транспортиране на животни и отговорността на животновъдите, тъй като предприятията, а не животновъдите, следва да носят отговорност за проблеми, възникващи вследствие на транспортирането на животни; припомня, че животновъдите имат най-голям интерес от хуманното отношение към животните не само поради причини, свързани с емоционалност и привързаност, но и по икономически причини;

21.  припомня, че като пазител на Договорите Комисията е отговорна за контрола на правилното прилагане на законодателството на ЕС; призовава Европейския омбудсман да разследва дали Комисията системно не е успявала да гарантира спазването на действащия регламент и дали поради тази причина би могла да бъде отговорна за лошо администриране;

22.  изразява съжаление във връзка с решението, взето от Председателския съвет, да не предложи създаването на анкетна парламентарна комисия в областта на хуманното отношение към животните по време на транспортиране в рамките на ЕС и извън него, въпреки подкрепата на голям брой членове на ЕП от различни политически групи; поради това препоръчва Парламентът да създаде анкетна комисия относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране в рамките на ЕС и извън него, считано от началото на следващия парламентарен мандат, за да разследва подобаващо и да осъществява мониторинг за предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране;

Събиране на данни, инспекции и мониторинг

23.  изразява съжаление, че е трудно да се извърши последователен анализ на прилагането на Регламента поради различните подходи към събирането на данни между държавите членки; призовава Комисията да определи общи минимални стандарти за системите за проследяване по отношение на всички пътувания, за да се даде възможност за по-добре хармонизирано събиране на данни и оценка на наблюдаваните параметри; призовава държавите членки да увеличат усилията си за предоставяне на Комисията на хармонизирани, изчерпателни и пълни данни относно транспортните инспекции и равнищата на нарушенията; призовава държавите членки да извършват повече внезапни проверки и да разработят и прилагат основана на рисковете стратегия с цел насочване на инспекционните дейности към високорисковите форми на транспортиране, така че да се постигне максимална ефективност на ограничените ресурси за инспекции;

24.  отбелязва, че според Специалния доклад на Сметната палата от 2018 г. относно хуманното отношение към животните в ЕС Комисията е признала, че докладваните от държавите членки данни не са достатъчно пълни, последователни, надеждни или подробни, така че да позволят изготвянето на заключения относно съответствието на равнището на ЕС;

25.  подчертава, че инспекциите трябва да се извършват хармонизирано в целия Съюз и по отношение на подходящ процент от животните, транспортирани всяка година в рамките на всяка държава членка с цел да се гарантира и поддържа правилното функциониране на вътрешния пазар и да се избегнат нарушенията на конкуренцията в рамките на ЕС; в допълнение към това призовава Комисията да увеличи броя на внезапните инспекции на място от Хранителната и ветеринарна служба (FVO), които да са съсредоточени върху хуманното отношение към животните и транспортирането им; счита, че различните методи за събиране на данни и механизми за контрол затрудняват съставянето на точна картина по отношение на спазването на изискванията в отделните държави членки; поради това призовава Комисията да приеме по-хармонизирана структура за докладване и да извърши допълнителен анализ на данните, генерирани от докладите от инспекциите на FVO и декларациите на държавите членки във връзка с техните многогодишни национални планове за контрол; признава, че одитите на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ представляват важен източник на информация за Комисията с цел извършване на оценка на правилното прилагане на настоящия регламент; призовава Комисията да провежда най-малко седем внезапни посещения всяка година в съответствие с препоръката на Европейската сметна палата;

26.  призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки относно начина, по който интегрираната компютризирана ветеринарна система (ТRACES) може да се използва за подкрепа на изготвянето на анализи на риска за инспекциите във връзка с транспортирането на живи животни, както се препоръчва от Сметната палата в нейния Специален доклад от 2018 г., в който се отбелязва, че органите на държавите членки, отговорни за транспортните инспекции, рядко са използвали информация от TRACES за целеви инспекции; призовава за по-ефективна и прозрачна система за мониторинг, в това число публичен достъп до информацията, събирана чрез ТRACES; освен това призовава за увеличаване на броя на годишните инспекции на FVO;

27.  призовава държавите членки да засилят контрола по цялата производствена верига и по-специално да осъществяват ефикасни и систематични инспекции на пратките от животни преди натоварването им, за да не бъдат допускани практики, които нарушават Регламента и влошават условията на транспортирането на животни по суша или море, като например допускане претоварени превозни средства или негодни животни да продължат своето дълго пътуване или разрешаване на използване на контролни пунктове с неподходящи съоръжения за почивка, хранене и поене при транспортирането;

28.  изразява загриженост във връзка с ниското равнище на инспекциите в някои държави членки и ниското или нулево равнище на докладвани нарушения; поставя под въпрос точността на системите за инспекции и докладване; призовава държавите членки, които понастоящем провеждат малък брой инспекции или изобщо не провеждат инспекции, да повишат броя им и да представят изчерпателни доклади за това на Комисията;

29.  призовава държавите членки да инспектират и вътрешноевропейския транспорт при натоварването на животните на транспортните средства, за да проверяват дали са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2005;

30.  изразява съгласие с Комисията, че е добра практика компетентните органи да инспектират по време на товаренето всички пратки, предназначени за държави извън ЕС(11); счита, че процент от пратките в рамките на ЕС следва също да бъдат инспектирани на етапа на натоварване, пропорционално на броя на нарушенията, докладвани от инспекциите на НПО и FVO; счита, че компетентните органи следва да проверяват по време на товаренето дали са спазени изискванията на Регламента относно наличието на подова площ и височина, дали системите за вентилация и за вода функционират правилно, дали устройствата за поене работят добре и са подходящи за превозваните видове, дали не се товарят негодни животни и дали се превозват достатъчно храна и постелки;

31.  призовава държавите членки да гарантират, че е има достатъчен брой достъпни, чисти и функциониращи съоръжения за поене, съобразени с различните видове, че резервоарът с вода е пълен и че има достатъчно количество свежи постелки;

32.  призовава държавите членки да гарантират, че компетентните органи проверяват дали дневниците за пътуването съдържат реалистични данни и че по този начин е спазен член 14, параграф 1 от Регламента;

33.  призовава държавите членки да гарантират, че транспортните средства отговарят на изискванията за минимално пространство съгласно глава VII от приложение I към Регламента и че в случай на високи температури животните разполагат съответно с повече пространство;

34.  призовава държавите членки да гарантират, че вътрешната височина на транспортните средства отговаря на минималните стандарти и че няма пролуки между пода или стената на превозното средство и преградните стени;

35.  признава, че е постигнат известен напредък в областта на транспортирането на животни в рамките на ЕС, но изразява загриженост във връзка с броя на сигналите за използване на неподходящи превозни средства за транспортиране на живи животни както по суша, така и по море и призовава за подобряване на контрола върху тези практики и санкционирането им; признава, че изискванията, посочени в член 20 и член 21 от Регламента относно транспортирането с кораби за превоз на добитък, често не се вземат под внимание; призовава държавите членки да не разрешават използването на превозни средства и плавателни съдове за добитък, които не съответстват на разпоредбите на Регламента, и да отнемат вече издадени разрешения в случай на неспазване; призовава държавите членки да бъдат по-строги както при процедурите за сертифициране и одобрение за превозните средства, така и при издаването на свидетелства за правоспособност на водачите на превозните средства;

36.  поради това призовава за хармонизирани и обвързващи стандарти за разрешенията за превозни средства и плавателни съдове като транспортни средства за добитък, които следва да бъдат издавани от централен орган на ЕС; като има предвид, че този орган следва да бъде отговорен за определяне на пригодността на транспортните средства за транспортиране на животни по отношение на състоянието на превозните средства и естеството на тяхното оборудване (напр. наличието на подходяща спътникова навигационна система);

37.  призовава операторите да предвиждат цялостно обучение на водачите на превозните средства и придружителите в съответствие с приложение IV към Регламента, за да се гарантира правилно третиране на животните;

38.  признава, че някои държави членки разполагат с кораби и пристанища, които отговарят на изискваните стандарти, но изтъква, че въпреки това по време на морския транспорт преобладават лоши условия, особено по отношение на товаренето и разтоварването; призовава държавите членки да бъдат по-строги в процедурите си за сертифициране и одобрение на плавателните съдове, да подобрят своите проверки на плавателните съдове за добитък и на годността на животните преди натоварване и да инспектират правилно операциите по натоварване в съответствие с Регламента; призовава държавите членки да предоставят на Комисията подробни планове за своите съоръжения за проверка; призовава Комисията да създаде, актуализира и разпространи списък на пристанищата с подходящи съоръжения за проверка на животните; призовава освен това компетентните органи да не одобряват дневници за пътуване, в които е планирано използването на пристанища без такива съоръжения; призовава държавите членки да адаптират пристанищата си и да гарантират надлежната поддръжка на своите плавателни съдове с цел подобряване на условията за хуманно отношение към животните при морския транспорт на животни;

39.  призовава Комисията да одобри новаторски алтернативи за проверките на износа в съответствие с член 133, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429(12), като например инспекции на платформите, които представляват подобрение от гледна точка на хуманното отношение към животните, тъй като при тях има по-малка гъстота на животните и не се налага разтоварването на животните, което води до по-кратък период на чакане;

40.  отбелязва, че изискването за ветеринарно-санитарен сертификат за транспорта между държавите членки представлява отрицателен стимул, поради който се избират вътрешни местоназначения вместо най-близкото възможно местоназначение; призовава Комисията да използва правомощията си по силата на член 144, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, за да приеме делегиран акт, с който да предвиди дерогация за движенията, представляващи нисък риск от разпространение на болест;

Времетраене на пътуването

41.  настоява, че времето за пътуване за всички животни, които биват транспортирани, следва да бъде в рамките на необходимото, като се вземат предвид географските различия на равнището на държавите членки и в съответствие със съображение 5 от Регламента, което гласи, че „по причини, свързани с хуманното отношение към животните, транспортирането с дълга продължителност на животни ... би трябвало, колкото е възможно, да бъде ограничено“, и със съображение 18, което гласи, че „пътуванията с дълга продължителност по всяка вероятност имат повече вредни въздействия върху хуманното отношение към животните отколкото пътуванията с кратка продължителност“;

42.  настоява при определяне на времето за транспортиране на животните, включително времето за натоварване и разтоварване, да се взема под внимание специфичните за определения вид животно препоръки на ветеринарен лекар, независимо дали транспортът се осъществява по суша, море или въздух;

43.  изразява загриженост относно нарушенията на Регламента, които се отнасят до неприлагането или неправилното прилагане на специфичните правила относно неотбитите животни като телета, агнета, ярета, жребчета и прасенца, които все още се хранят само с мляко, и призовава за въвеждането на по-подробни мерки за гарантиране на хуманното отношение към тези животни в пълна степен по време на транспортирането;

44.  призовава държавите членки да гарантират, че неотбитите животни се разтоварват за най-малко един час, за да получат електролити или заместители на мляко, и че те не се транспортират в продължение общо на повече от осем часа;

45.  призовава Комисията да предостави определение за неотбито животно по видове и да ограничи пътуванията на неотбити животни до максимално разстояние 50 км и максимална продължителност 1,5 часа предвид трудността да се гарантира хуманно отношение към тях по време на транспортиране;

46.  посочва, че в документите за планираното транспортиране често се указват само имена на селища, без точен адрес на контролните, снабдителните и събирателните пунктове, което значително затруднява проверката;

47.  призовава, като взема предвид резолюцията на Парламента от 12 декември 2012 г., времето за пътуване на животните да бъде възможно най-кратко и в частност дълги и много дълги периоди на пътуване да бъдат избягвани, както и пътувания извън границите на ЕС, чрез използване на алтернативни стратегии, като например осигуряване на икономически жизнеспособни и целесъобразно разпространени кланици в близост до животновъдни стопанства, насърчаване на къси вериги за предлагане на пазара и преки продажби, замяна на транспортирането на животни за разплод чрез използване на семенна течност или ембриони, когато е възможно, и транспортиране на кланични трупове и месни продукти, както и чрез регулаторни и нерегулатарни инициативи в държавите членки за улесняване на клането в стопанствата; призовава Комисията ясно да определи специфични по-кратки периоди на пътуване, когато това е целесъобразно, за транспортирането на всички видове живи животни, както и за транспортирането на неотбити животни;

48.  отбелязва, че редица изисквания, както и променящите се пазарни условия и политически решения, правят малките кланици икономически нежизнеспособни, което води до общ спад в техния брой; настоятелно призовава Комисията и местните органи в държавите членки да подкрепят и насърчават, когато е необходимо, вариантите за клане в стопанствата, икономически жизнеспособни местни или мобилни кланици и месопреработвателни съоръжения в държавите членки, така че животните да бъдат заколвани възможно най-близо до мястото им на отглеждане, което е също така в интерес на запазването на заетостта в селските райони; призовава Съвета и Комисията да разработят стратегия за преминаване към по-регионален модел на животновъдство, според който животните се раждат, угояват и заколват в един и същ регион винаги когато това е възможно от практическа гледна точка, като се вземат предвид географските различия, вместо да бъдат транспортирани на изключително дълги разстояния;

49.  настоятелно призовава Комисията да проучи по какъв начин земеделските производители, кланиците и месопреработвателната промишленост биха могли да бъдат стимулирани да колят животните в най-близкото съоръжение, за да се предотврати удължаване на времето за транспортиране на животните и да се намалят емисиите; призовава Комисията да улесни иновативните решения в това отношение, например мобилни кланици, като същевременно се гарантират високи стандарти за хуманно отношение към животните;

50.  счита, че в определени случаи намаляването на допустимата продължителност на пътуването, определена понастоящем в приложение 1, глава V към Регламента, не би било целесъобразно и поради това следва да се намерят решения за случаите, при които географските условия и изолираността на селските райони налагат транспортирането на живи животни по суша и/или море за доотглеждане или клане;

51.  призовава държавите членки да позволяват клане по спешност директно в съответното стопанство за отглеждане и угояване, по целесъобразност, ако се счита, че животно не е годно за транспортиране и ако мерките на първа помощ се окажат неефективни, за да се избегне ненужно страдание на животното;

52.  отбелязва, че обществената и икономическата стойност на дадено животно може да окаже въздействие върху стандарта за транспортирането му; изтъква, че стандартите за транспортиране на животни за разплод в коневъдството са с високо качество;

53.  призовава Комисията да разработи стратегия за гарантиране на преминаване от транспортиране на живи животни към търговия основно на месо, кланични трупове и зародишни продукти, като се има предвид въздействието на транспортирането на живи животни върху околната среда, хуманното отношение към животните и здравето; счита, че такава стратегия трябва да разглежда икономическите фактори, които влияят върху решението да се транспортират живи животни; призовава Комисията да включи в тази стратегия транспортирането към трети държави;

54.  призовава държавите членки да изготвят програми за свързаното с религията клане на животни в кланиците предвид факта, че голяма част от износа на живи животни се осъществява към пазарите на Близкия Изток;

55.  признава настоящото нарушаване на функционирането на пазара, причинено от различни, прилагани по отношение на живи животни и месо тарифи, което силно стимулира търговията с живи животни; настоятелно призовава Комисията заедно с нейните търговски партньори да направи преглед на това нарушение с цел намаляване на търговията с живи животни и при необходимост – да замени тези продажби с месо;

56.  припомня, че съгласно действащия регламент почивка на одобрен контролен пункт е вече задължителна след максималния период на транспортиране на еднокопитни животни и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете, когато времето за транспорт надвишава осем часа;

Хуманно отношение към животните

57.  призовава компетентните органи на държавите членки да гарантират присъствието на официални ветеринарни лекари в изходните точки на Съюза, със задачата да проверяват дали животните са годни да продължат пътуването си и дали превозните средства и/или плавателните съдове отговарят на изискванията на Регламента; отбелязва по-специално, че в член 21 от Регламента се посочва, че ветеринарните лекари проверяват превозните средства преди да напуснат ЕС, за да се уверят, че те не са пренаселени, осигуряват достатъчна височина, предоставят постеля и осигуряват достатъчно храна и вода, и устройствата за вентилация и поене функционират правилно;

58.  насърчава използването на планове за действие в извънредни ситуации за всички пътувания, включително, например, заместващи камиони и центрове за извънредни ситуации, за да се даде възможност на превозвача да реагира по ефективен начин при извънредни ситуации и да се намали въздействието на закъснение или злополука върху животните, транспортирани за развъждане или клане, както вече се изисква от превозвачите при дълги пътувания съгласно Регламента;

59.  настоява законодателството в областта на хуманното отношение към животните да се основава на науката и на най-новите технологии; изразява съжаление относно факта, че въпреки ясните препоръки, отправени от ЕОБХ, и искането на Парламента в неговата резолюция от 2012 г., Комисията не е актуализирала правилата относно транспортирането на животни с оглед на най-новите научни доказателства; поради това призовава Комисията да актуализира правилата по отношение на конкретни потребности въз основа на най-новите научни познания и технологии, по-специално по отношение на фактори, включващи достатъчно вентилация и контролиране на температурата и влажността посредством климатични инсталации във всички превозни средства, подходящи системи за поене на животни и за предоставяне на течна храна, особено за неотбити животни, намалена гъстота на животните и изрично определена достатъчна минимална височина, а превозните средства да бъдат адаптирани с оглед на потребностите на всеки вид; изтъква заключението на становището на ЕОБХ, че хуманното отношение към животните включва и други аспекти освен продължителността на пътуванията, като правилното натоварване и разтоварване, както и конструкцията на превозните средства;

60.  изразява загриженост относно пътуванията, при които животните се поят със замърсена вода, която е негодна за консумация, или са лишени от достъп до вода поради неизправни или зле разположени устройства за поене; подчертава необходимостта да се гарантира, че използваните за транспортиране на живи животни превозни средства носят достатъчно вода по време на пътуванията и че във всеки случай доставеното количество следва да отговаря на специфичните изисквания за транспортираните животни и за броя на тези животни;

61.  приветства ангажимента на Комисията да разработи показатели за хуманно отношение, основани на положението с животните, които следва да насърчават по-висока степен на хуманно отношение към животните при тяхното транспортиране; счита, че тя следва да разработи незабавно тези показатели, така че те да могат да се използват като допълнение към настоящите законодателни изисквания;

62.  призовава Комисията да гарантира, че всяко бъдещо преразглеждане на законодателството относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране ще се основава на обективни и научно обосновани показатели, за да се предотвратят произволни решения с неоправдано икономическо въздействие върху секторите на животновъдството;

63.  настоява, съобразно правото на ЕС земеделските стопани да носят правна отговорност за гарантиране, че животните им се транспортират без да понасят наранявания, вреда или каквото и да било неоправдано страдание;

64.  подчертава, че нарушенията често се дължат на неподходящи вентилационни системи в превозните средства, които се използват за сухопътен превоз на живи животни на дълги разстояния, и че в такива ситуации животните са затворени в ограничени пространства, характеризиращи се с екстремни температури, далеч отвъд топлинния спектър и границите на толерантност, установени в Регламента;

65.  призовава Комисията да гарантира, че се извършва зашеметяване, без изключение, преди религиозно ритуално клане във всички държави членки;

66.  изразява съжаление поради факта, че отделенията за животни невинаги осигуряват достатъчно пространство, за да се гарантира адекватна вентилация вътре в превозните средства, и поради факта, че естествените движения на животните са възпрепятствани, като те често се принуждават да заемат неестествени положения за дълги периоди от време, в явно нарушение на техническите спецификации, посочени в член 6 от Регламента и в приложение I, глава II, точка 1.2 към него;

67.  счита за необходимо да се направи задължително присъствието на ветеринарни лекари на борда на кораби, използвани за транспортиране на живи животни, да се докладва и да се отчита броят на животните, които умират по време на пътуванията, както и да се изготвят аварийни планове за справяне със ситуации по море, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху хуманното отношение към транспортираните животни;

68.  отбелязва, че земеделските стопани, превозвачите и компетентните органи в различните държави членки тълкуват и прилагат Регламент (ЕО) №1/2005 по различни начини, особено по отношение на годността на животните за транспортиране; призовава Комисията да преразгледа Регламента, за да уточни по-подробно изискванията за транспортиране, където е необходимо; призовава Комисията и държавите членки, с оглед осигуряване на равнопоставени условия да гарантират, че в бъдеще Регламентът ще се прилага и изпълнява по хармонизиран и единен начин в целия Съюз, по-специално по отношение на годността на животните за транспортиране;

69.  призовава Комисията да разработи пълно работно определение за това, какво представлява годността на животните за транспортиране, и да изготви практически насоки за оценката за нея; призовава държавите членки да предоставят дейности за повишаване на осведомеността и информиране, включително солидни, редовни и задължителни курсове за обучение, образование и сертифициране на водачи на превозни средства, превозвачи, търговци, събирателни центрове, кланици, ветеринарни лекари, гранични служители и всеки друг оператор, участващ в транспортирането на животни, с цел да се намалят високите равнища на нарушенията на изискванията по отношение на годността; призовава операторите да осигурят цялостното обучение на водачите на превозни средства и придружителите в съответствие с приложение IV към Регламента;

70.  призовава за строга бдителност, за да се гарантира, че не се транспортират болни, слаби или с много ниско тегло животни, животни в период на лактация, бременни женски и женски животни, които не отговарят на необходимото време за отбиване;

71.  подчертава, че в съответствие с Регламент (ЕО) №1/2005 вече е задължително, на животните, транспортирани на дълги разстояния, да се предоставя вода, храна и почивка на подходящи интервали и с оглед на техния вид и възраст; настоятелно призовава Комисията да осъществява по-ефективен мониторинг с цел гарантиране на пълното и хармонизирано спазване на тези правни изисквания от страна на всички държави членки;

72.  подчертава необходимостта от това, държавите членки да гарантират, че транспортирането на животни е организирано по подходящ начин, като се отчитат метеорологичните условия и видът на транспорта;

73.  подчертава, че когато се изисква животните да бъдат разтоварени за 24-часов период на почивка в трети държави, организаторът трябва да определи място за почивка със съоръжения, равностойни на тези в контролен пункт на ЕС; призовава компетентните органи редовно да инспектират тези съоръжения и да не одобряват дневниците на пътуването, ако не е потвърдено, че предложеното място за почивка разполага със съоръжения, равностойни на тези в ЕС;

74.  призовава държавите членки да гарантират, че при планирането на транспорта са налице доказателства за резервиране, включително на фуражи, вода и свежи постелки, на контролен пункт; призовава Комисията да определи изискванията за местонахождението и съоръженията на местата за почивка;

75.  признава, че по-малката гъстота на животните и прекъсването на пътуването с цел почивка на животните оказват неблагоприятно икономическо въздействие върху превозвачите, което може да засегне правилната работа с превозваните животни; призовава Комисията да насърчава стимули за правилна работа с тях;

76.  призовава държавите членки да гарантират подобряване на воденето на регистри в земеделските стопанства по отношение на периодите на бременност;

77.  призовава Комисията да формулира, въз основа на научни констатации, насоки относно поенето на животните, превозвани в клетки, и относно условията за транспортиране на пиленца, които да способстват за висока степен на хуманно отношение;

78.  припомня, че държавите членки трябва да намерят решения, съобразени с аспекта за хуманно отношение, за животните в края на техния живот и на производствените цикли;

Икономическа помощ

79.  призовава за по-широко използване на мярката за развитие на селските райони, а именно „плащания за хуманно отношение към животните“, съгласно член 33 от Регламент (ЕС) № 1305/2013(13), който предоставя подкрепа за високи стандарти за хуманно отношение към животните, които надхвърлят приложимите задължителни стандарти;

80.  призовава предстоящата реформа на ОСП да запази и засили връзката между плащанията в рамките на ОСП и подобрените условия за хуманно отношение към животните, които изцяло зачитат или надхвърлят стандартите, определени в Регламент (ЕО) № 1/2005;

81.  настоятелно призовава за подкрепа на мерки, които да осигурят балансирано разпределение на кланиците в държавите членки, което гарантира, че броят на добитъка в даден регион се взема предвид;

Трети държави

82.  изразява загриженост във връзка с продължаващите доклади за проблеми при транспортирането на животни и с хуманното отношение към животните в определени трети държави; отбелязва, че клането в определени трети държави, към които ЕС изпраща животни, е свързано с прекомерно и продължително страдание и редовно нарушава международните стандарти за хуманно отношение към животните при клане, установени от OIE (Световната организация по здравеопазване на животните); като признава, че търсенето в трети държави често е за живи животни, призовава Комисията и държавите членки да насърчават преминаването към транспорт на месо или кланични трупове, вместо на живи животни, към трети държави, когато е възможно, както и транспортирането на семенна течност или ембриони, вместо на разплодни животни;

83.  отправя остри критики във връзка със статистическите данни, изготвени от Комисията в съответствие с Регламента, относно извършените пътувания за транспортиране на живи животни до държави извън ЕС, и подчертава, че тези данни са били изготвени, без да са извършвани системни проверки на средствата за транспортиране на животните;

84.  изисква от Комисията при двустранните търговски преговори с трети държави да изисква спазването на нормите на ЕС за хуманно отношение към животните и да отстоява международното прилагане, в рамките на Световната търговска организация, на разпоредбите на Съюза по този въпрос;

85.  изразява съжаление относно факта, че стандартите, които се използват от определени трети държави, не са толкова високи, колкото стандартите в рамките на ЕС; призовава Комисията да засили съществуващите изисквания по отношение на търговските партньори на Съюза, особено по отношение на търговията с животни и тяхното транспортиране, така че те да бъдат поне толкова строги, колкото стандартите на ЕС; призовава държавите членки, които осъществяват износ към трети държави, да работят с местните органи за подобряване на стандартите за хуманно отношение към животните;

86.  призовава за последователно и пълно спазване на решението Съда на Европейския съюз от 2015 г. по дело C-424/13, по което Съдът постанови, че – за да бъде разрешено транспортирането на животни на дълги разстояния, започващи на територията на Съюза и продължаващи извън нея – превозвачът трябва да представи дневник за пътуването, който да бъде реалистичен с оглед на спазването, с особено внимание по отношение на прогнозите за температурите; призовава компетентните органи да не одобряват дневници за пътуване когато, съгласно решението на Съда, животните трябва да бъдат разтоварени за 24-часова почивка в държава извън ЕС, освен когато организаторът е определил място за тази почивка, което разполага със съоръжения, равностойни на съоръженията на контролен пункт; припомня също така в това отношение, че единственият списък, който съществува, е списък от 2009 г. за настаняване на животните по маршрутите в трети държави, където често липсват точни адресни данни, като по този начин се затруднява значително провеждането на необходимите проверки съгласно правото на ЕС; призовава официалните ветеринарни лекари на изходните точки да проверяват, както се изисква от Регламент (ЕО) № 1/2005, че преди превозните средства да напуснат ЕС, разпоредбите на Регламента са спазени;

87.  в този контекст припомня също така предложението на Комисията за директива относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (COM(2018)0218), по-специално в контекста на ветеринарните проверки;

88.  изразява съжаление поради често продължителните забавяния по границите и пристанищата и обръща внимание към повишената болка и страдание, които това причинява на животните; призовава държавите членки, които граничат с трети държави, да предоставят зони за почивка, където животните могат да бъдат разтоварени и да им се предостави храна, вода, почивка и ветеринарни грижи, така че дневниците за пътуване да бъдат правилно попълнени, и да отворят специални експресни ленти, които разполагат с достатъчно персонал, на митническите пунктове за транспортиране на животни, с цел да се намалят периодите на чакане, без да се подкопава качеството на санитарния и митническия контрол на границите; наред с това призовава държавите членки да си сътрудничат по-добре при планирането на транспортиране на добитък, за да се избягва струпването на твърде голям брой транспортни средства на границите за целите на граничния контрол;

89.  призовава Комисията да засили сътрудничеството и комуникацията, включително допълнителна взаимопомощ и ускорен обмен на информация, между компетентните органи във всички държави членки и в трети държави, за да се намалят проблемите, свързани с хуманното отношение към животните и болестите при животните, които са породени от лошо администриране, като се гарантира, че износителите спазват изцяло административните изисквания; отправя искане към Комисията да насърчава хуманното отношение към животните в международен план и да провежда инициативи за повишаване на осведомеността сред държави извън ЕС;

90.  призовава Комисията да упражни натиск върху държавите на транзит, които въвеждат бюрократични пречки и свързани със сигурността препятствия, които бавят ненужно транспортирането на живи животни;

91.  призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на нарушенията във връзка с хуманното отношение към животните по време на пътуванията по водни пътища и по море към трети държави и да извършат оценка на евентуални нарушения на законодателството, като например забраненото изхвърляне на мъртви животни от плавателни съдове в Средиземно море (често с отрязани ушни белези), което се случва, защото изхвърлянето често не е възможно в пристанището–дестинация;

92.  изтъква решението на Съвета 2004/544/ЕО за подписване на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт(14), съгласно която транспортирането може да бъде едно от следните: между две държави членки, като се преминава през територията на държава, която не е членка; между държава членка и държава, която не е членка; или пряко между две държави членки;

93.  подчертава, че ако стандартите за транспортиране на животни в трети държави не съответстват на тези на ЕС и прилагането им не е достатъчно за гарантиране на пълното спазване на Регламента, пътуванията до трети държави с цел транспортиране на живи животни следва да бъдат предмет на двустранни споразумения за смекчаване на тези разлики, и ако това не е постигнато, те следва да бъдат забранени;

94.  припомня на държавите членки, че съгласно постоянната практика на Съда(15) те могат да въвеждат по-строги разпоредби за защита на животните при транспортиране, при условие че са в съответствие с основната цел на Регламент (ЕО) № 1/2005;

95.  призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики и на мерки за регулаторна еквивалентност с трети държави в областта на транспортирането на живи животни;

o
o   o

96.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на Европейската сметна палата, на Европейския орган за безопасност на храните, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.
(2) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/621853/EPRS_STU(2018)621853_EN.pdf
(3) ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 59.
(4) Официален вестник на EFSA 2011:9(1):1966.
(5) ОВ С 251 Е, 31.8.2013 г., стр. 116.
(6) Решение на Съда (пети състав) от 23 април 2015 г. по дело C-424/13, Zuchtvieh-Export срещу Stadt Kempten, ECLI:EU:C:2015:259.
(7) Специален доклад № 31/2018 на Европейската сметна палата от 14 ноември 2018 г., озаглавен „Хуманното отношение към животните в ЕС: преодоляване на разминаването между амбициозните цели и практическото изпълнение“.
(8) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/1966
(9) OВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977
(10) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.
(11) „Окончателен доклад от одит, проведен в Нидерландия от 20 февруари 2017 г. до 24 февруари 2017 г., за да се направи оценка на хуманното отношение към животните по време на транспортиране до държави, които не са членки на ЕС“, Европейска комисия, Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“, 2017 г.
(12) Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните („Законодателство за здравеопазването на животните“) ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1..
(13) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 347.
(14) OВ L 241, 13.7.2004 г., стр. 21.
(15) Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 14 октомври 2004 г. по дело С-113/02 Комисия на Европейските общности срещу Кралство Нидерландия и решение на Съда на ЕС (трети състав) от 8 май 2008 г. по дело С-491/06, Danske Svineproducenter.


Повишаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар чрез развитие на митническия съюз на ЕС и на неговото управление
PDF 167kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно повишаването на конкурентоспособността на вътрешния пазар чрез развитие на митническия съюз на ЕС и на неговото управление (2018/2109(INI))
P8_TA(2019)0133A8-0059/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС)(1) и свързания делегиран акт (Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28 юли 2015 г.)(2), акт за изпълнение (Регламент на Комисията за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 от 2 ноември 2015 г.)(3), преходния делегиран акт (Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015 г.)(4) и работната програма (Решение на Комисията за изпълнение (ЕС) 2016/578 от 11 април 2016 г.)(5),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (COM(2018)0085),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Развитие на митническия съюз в ЕС и на неговото управление“ (COM(2016)0813),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Първи двугодишен доклад за напредъка в развитието на митническия съюз на ЕС и неговото управление“ (COM(2018)0524),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Втори доклад за напредъка при изпълнението на стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците“ (COM(2018)0549),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно информационнотехнологичната стратегия за митниците (COM(2018)0178),

—  като взе предвид позицията на първо четене на Европейския парламент относно предложението на Европейската комисия относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания (COM(2013)0884),

—  като взе предвид Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно безкнижна среда в митниците и търговията(6),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 януари 2017 г. относно справянето с предизвикателствата на прилагането на Митническия кодекс на Съюза(7),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прилагането на Митническия кодекс на Съюза и упражняването на правомощието за приемане на делегирани актове съгласно член 284 от него (COM(2018)0039),

—  като взе предвид Специален доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос – пропуските в правната рамка и неефективното изпълнение се отразяват на финансовите интереси на ЕС“,

—  като взе предвид Специален доклад № 26/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Закъснения при внедряването на информационните системи за Митническия съюз: какви са причините?“,

—  като взе предвид доклада на Съвета 11760/2017 относно напредъка в борбата с измамите с акцизи,

—  като взе предвид доклада на Европол и на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост относно фалшифицирането и пиратството в Европейския съюз,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по международна търговия (A8-0059/2019),

А.  като има предвид, че митническият съюз, който тази година чества 50-ата си годишнина, е един от основните елементи на Европейския съюз като един от най-големите търговски блокове в света, че един напълно функциониращ митнически съюз е от съществено значение за правилното функциониране на единния пазар и за безпрепятственото търгуване в рамките на ЕС и че е съществена част от общата търговска политика по отношение на трети държави в интерес както на предприятията, така и на гражданите на Съюза, а също и на доверието в Европейския съюз, който е поставен от митническия съюз в силна позиция при договарянето на търговски споразумения с трети държави;

Б.  като има предвид, че митническите органи трябва да постигнат необходимия баланс между улесняването на законната търговия, митническия контрол, предназначен да защити сигурността на Съюза и неговите граждани, доверието на потребителите в стоките, въвеждани на единния пазар, и финансовите и търговските интереси на Съюза и че са отговорни за изпълнението на повече от 60 правни акта – в допълнение към митническата правна рамка – за борба срещу незаконната търговия и контрабандата и за предоставянето на статут на одобрен икономически оператор;

В.  като има предвид, че стандартизирането на митническата информация и процеси играе ключова роля за хомогенизирането на контрола, особено по отношение на явления, като неправилното класиране и подценяването на вноса, както и невярното деклариране на произхода на стоките, което е вредно за всички икономически оператори, но особено за малките и средните предприятия;

Г.  като има предвид, че през 2017 г. вносът и износът на Съюза възлиза на 3 700 милиарда евро, а събраните мита представляват 15% от бюджета на Съюза;

Д.  като има предвид, че прилагането на Митническия кодекс на Съюза е от съществено значение за опазване на собствените ресурси на Съюза, по-специално митата, и на националните данъчни интереси, но и за гарантиране на безопасността на европейските потребители и лоялната конкуренция на вътрешния пазар;

Е.  като има предвид, че съгласно МКС електронните системи, необходими за неговото прилагане, трябва да бъдат въведени до 31 декември 2020 г.; като има предвид, че цифровизацията на митническите процедури беше започната през 2003 г. и уредена през 2008 г. с приемането на Регламент (ЕО) № 450/2008 от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс)(8) и на Решение № 70/2008/ЕО (Решение за електронни митници);

Ж.  като има предвид, че цифровизацията на митниците е в процес на развитие, повече от 98% от митническите декларации понастоящем са електронни и следните области на митниците вече се обработват чрез електронни системи: транзит (NCTS), контрол на износа (ECS), данни за сигурността (ICS), управление на риска (CRMS), регистрационен и идентификационен номер на икономическите оператори (EORI), разрешения (CDS), одобрени икономически оператори (ОИО), обвързваща тарифна информация (ЕОТИ), квоти и тарифни квоти (QUOTA), суспендиране на автономни мита, комбинирана номенклатура (ТАРИК), наблюдение на вноса и износа (SURV2) и система за регистрирани износители за сертификатите за произход (REX);

З.  като има предвид, че целта на митническата програма, предложена в рамките на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021 – 2027 г., е да се подкрепят дейностите и сътрудничеството между митническите органи на държавите членки;

И.  като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС представлява предизвикателство за правилното функциониране на митническия съюз;

Й.  като има предвид, че въвеждането на основни електронни системи, необходими за пълното прилагане на Митническия кодекс на Съюза, ще бъде забавено и отложено за след 31 декември 2020 г.;

К.  като има предвид, че инструментът за ефективност на митническия съюз функционира чрез оценка на функционирането на митническия съюз въз основа на ключови показатели за изпълнение в редица области, като защитата на финансовите интереси, гарантирането на безопасността и сигурността на гражданите на ЕС и оценяването на значението на митниците с цел допринасяне за растежа и конкурентоспособността на ЕС;

Л.  като има предвид, че управлението на програмата „Митници 2020“ и съответно на митническата ИТ работа се споделя между Комисията, държавите членки и представителите на търговските интереси в множество структури за вземане на решения, чието мултиплициране оказва трайно отрицателно въздействие върху ефективността на програмата и управлението на ИТ проектите;

М.  като има предвид, че след приключване на текущата програма „Митници 2020“ и след оценка на разходите и ползите от различните възможни варианти ще бъде необходимо да се извърши преглед на управлението на програмите в областта на митниците;

1.  подчертава работата, извършвана ежедневно от митническите органи на държавите членки и службите на Комисията, които работят за предпазване на вътрешния пазар от нелоялна конкуренция под формата на фалшифицирани и дъмпингови продукти, за улесняване на търговията и за намаляване на бюрократичните формалности, за събиране на приходи за националните бюджети и за бюджета на Съюза, както и за защита на обществеността от терористични, здравни, екологични и други заплахи;

2.  припомня, че митническият съюз е едно от най-ранните постижения на ЕС и може да се счита за един от неговите най-големи успехи, тъй като е дал възможност на предприятия, установени в Съюза, да продават своите стоки и да инвестират в целия Съюз, но и е позволил на ЕС да премахне вътрешните граници и да се конкурира с останалата част от света; подчертава, че единният пазар на ЕС би бил невъзможен без предоставената от митническия съюз безмитна среда и без ролята на митническия съюз за надзора на вноса и износа;

3.  подчертава, че напълно функционален митнически съюз е от съществено значение за гарантиране на надеждността и силата на ЕС и на неговата позиция при воденето на преговори за сключване на нови търговски споразумения; подчертава, че един ефективен митнически съюз на ЕС спомага за улесняване на законната търговия и за намаляване на административната тежест върху законните търговци – съображение, което е важно за развитието на конкурентоспособни предприятия; подчертава, че е важно да се гарантира ефективен контрол – inter alia чрез насърчаване на сътрудничеството с митническите органи на трети държави – и да се избягва всяка ненужна пречка пред законната търговия;

4.  подчертава, че създаването на безпрепятствени митнически процедури в целия Съюз въз основа на реформирана ИТ инфраструктура е от основно значение; счита, че цифровизацията има потенциал да направи обмена на информация и плащането на задълженията по-прозрачни и по-достъпни, особено за малките и средни предприятия и икономическите операторите в трети държави, и че предлага възможности за опростяване на митническите правила и процедури;

5.  отбелязва, че настоящите различия в равнището и в качеството на контрола, митническите процедури и политиките за налагане на санкции на намиращите се на територията на ЕС входни пунктове в митническия съюз често водят до нарушаване на търговските потоци, усложняват проблема с „търсенето на най-благоприятна правна система“ и излагат на риск целостта на единния пазар; в този контекст настоятелно изисква от Комисията и държавите членки да разгледат този въпрос;

6.  насърчава Комисията да увеличи усилията си за създаване на интегрирано обслужване на едно гише в ЕС, което ще помогне на предприятията да предоставят всички необходими сведения и документи на едно място и по този начин те ще бъдат в състояние да изпълнят всички регулаторни изисквания за внос, износ и транзит на стоки;

7.  припомня, че Обединеното кралство ще стане трета държава след оттеглянето от ЕС, като по този начин ще промени външните граници на ЕС, и подчертава, че процесът на излизане на Обединеното кралство от ЕС не следва да оказва отрицателно въздействие върху развитието и управлението на митниците на ЕС;

Цифровизиране на митническите процедури

8.  призовава Комисията и държавите членки да разработят по-ефикасен, разходоефективен и рационализиран подход към управлението на ИТ системите за митническите органи; призовава по-специално за по-точна и по-реалистична оценка на времето и ресурсите, които ще бъдат необходими, и обхвата на отделните ИТ проекти, които ще спомогнат за цифровизиране на митническите процедури;

9.  изразява съжаление относно факта, че прилагането на новите ИТ системи за митническия съюз претърпя поредица от забавяния, което доведе до искане от страна на Комисията до Парламента и Съвета за удължаване на преходния период след изтичането на посочения в МКС срок 2020 г.; изразява съжаление и за това, че Комисията е предоставила само непълна информация, за да обоснове това допълнително удължаване, по-специално по отношение на отговорността на Комисията и на държавите членки, като така Европейският парламент не може да упражнява по подходящ начин своя бюджетен и политически контрол;

10.  подчертава, че докато 75% от европейските компоненти на ИТ системите, необходими за изпълнението на МКС, се очаква да бъдат готови до декември 2020 г., това не може да означава, че до тази дата 75% от ИТ системите ще бъдат готови, тъй като 25% от тези системи принадлежат към националните компоненти, за които отговарят държавите членки, и когато са отбелязани закъснения;

11.  счита, че като въпрос с най-висок приоритет Комисията и Съветът трябва да гарантират прилагането на Митническия кодекс и цифровизирането на митническите процедури в рамките на новия краен срок; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно, за да се избегнат по-нататъшни отлагания; като има предвид, че в този смисъл създаването на ИТ архитектурата изисква разработването и въвеждането на седемнадесет ИТ инструмента със значителни последици за финансовите и човешките ресурси; следователно счита, че е наложително да се избегне дублиране на усилия по отношение на ресурсите, определени във връзка с начина на управление на ИТ проектите на държавите членки и на Комисията;

12.  призовава Комисията да актуализира графика за своята работна програма за МКС въз основа на удължаването на предложения от Комисията преходен период(9) за приемане от Европейския парламент и от Съвета; призовава Парламента и Съвета да работят за бързото приемане на това удължаване, като създадат и необходимите условия за успешно въвеждане на митническата ИТ архитектура, без да се засягат задълбочените изпитвания за сигурност, така че всички евентуални въпроси да не застрашават проверките на стоките, извършвани от митническите органи на държавите членки; подчертава, както и Европейската сметна палата, че едни и същи клаузи имат едни и същи последици и че актуализирането на многогодишния стратегически план за 2017 г., като концентрира прилагането на шест ИТ системи през същата година, представлява голямо предизвикателство и крие също сериозен риск от неизпълнение на променените крайни срокове, така че срокът за прилагане на МКС да може да бъде удължен допълнително след 2025 г.;

13.  призовава Комисията да актуализира своя многогодишен стратегически план чрез проекти за определяне на последователността през целия преходен период, за да се избегне, доколкото е възможно, концентрацията на въвеждания в края на периода, и като определи задължителни етапни цели, включително за държавите членки;

14.  призовава Комисията да не изменя правните и техническите спецификации, които вече са приети за седемнадесетте ИТ инструмента, тъй като мащабът на проектите, които ще бъдат изпълнявани, и времето, необходимо за тяхното въвеждане, не са съвместими нито с постоянно променящия се характер на технологиите, нито с неизбежните законодателни и регулаторни промени, които ще настъпят през този период;

15.  припомня, че според Сметната палата Комисията е била наясно със закъсненията, но е решила да не включва тази информация в официалното си докладване, което е попречило на заинтересованите страни (като Европейския парламент, други институции на ЕС, които не са представени в управленската структура на „Митници 2020“, както и заинтересованите дружества и граждани) да бъдат напълно информирани за риска от забавяния в реално време; ето защо призовава Комисията да докладва редовно и прозрачно за провеждането на многогодишния стратегически работен план и за създаването на митническите електронни системи, така че да не повтаря грешките от предишното програмиране, както и да информира за евентуални бъдещи забавяния, но не в последния момент или без подходящи корективни действия;

16.  приканва Комисията непрекъснато да оценява програма „Митници 2020“ и да реагира на установените пропуски, особено на недостатъчното използване на създадените по тази програма екипи от експерти, както и да дава възможност за засилване на сътрудничеството между митническите служби;

17.  подчертава, че непрекъснатият политически мониторинг, анализ и оценка на възможните въздействия са съществени елементи от управлението на митническия съюз; взема под внимание и приветства работата на Комисията за разработване на инструмент за функционирането на митническия съюз, който в крайна сметка ще позволи да бъде систематично оценявано в съответствие с неговите стратегически цели от гледна точка на ефикасността, ефективността и еднаквостта; призовава държавите членки да подкрепят работата по допълнителното разработване на този инструмент;

18.  предлага на Комисията чрез този инструмент да се оценят също така резултатите от митническия контрол по отношение на потенциала за цифровизация и потоците от данни с цел създаване на още по-ефективен, основан на риска контрол, като същевременно се оптимизира тежестта върху митническите органи;

Управление, докладване и финансиране на програма „Митници“

19.  отбелязва предприетите от Комисията и държавите членки действия за осигуряване на еднакво и последователно прилагане на Митническия кодекс, по-специално по отношение на обучението и чрез приемането на насоки; призовава все пак Комисията и държавите членки да увеличат усилията си и използваните ресурси, за да се гарантира пълното прилагане на Митническия кодекс, приет през 2013 г., и на единните митнически процедури на равнището на целия Европейски съюз; във връзка с това призовава Комисията да представи план за действие, който би могъл да се основава ефективно върху преглед на митническите практики от страна на партньорите, обмен на добри практики и засилено сътрудничество между митническите служби, както и върху програма за обучение с достатъчно ресурси;

20.  припомня, че Комисията предприема работа по създаването на среда за обслужване на едно гише в митниците на ЕС, която би позволила на даден икономически оператор да представи данни, необходими за широк набор от регулаторни цели (ветеринарни, санитарни, екологични и др.) в стандартизиран формат за множество получатели и чрез хармонизирани точки за достъп; призовава Комисията и държавите членки да продължават да извършват тази важна дейност;

21.  взема под внимание финансовите усилия, поети от европейския бюджет, който увеличи средствата за следващата програма „Митници 2021 – 2027“ на 842 844 000 евро на цени от 2018 г.; призовава държавите членки също да предоставят човешките и финансовите ресурси, необходими за въвеждането на националните компоненти – основни елементи за прилагането на европейската митническа електронна система, – и призовава Комисията да му представи своевременно доклад относно въвеждането на компонентите на Съюза и на външните спрямо Съюза компоненти, разработени от държавите членки;

22.  подчертава, че в днешно време митниците трябва да се справят с огромно увеличение на обема на стоките, закупени онлайн извън Съюза, от гледна точка на контрола и събирането на приложимите мита, особено защото обемът на внасяните в Съюза стоки с ниска стойност нараства всяка година с 10 – 15%; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да се справят по-добре с това предизвикателство;

23.  приканва Комисията да предложи, в края и единствено в края на изпълнението на 17-те свързани с МКС ИТ системи от програма „Митници 2020“, по-ефективна управленска структура за провеждането на митнически ИТ проекти и техните актуализации; подчертава, че с оглед на икономическите, фискалните и свързаните със сигурността предизвикателства, представени от митническата ИТ система, от съществено значение е приетото решение да съхрани напълно европейския суверенитет;

24.  подчертава, че програмата „Митници 2021 – 2027“, като подпомага митническите органи на държавите членки, ще спомогне не само да се увеличат приходите в бюджета на ЕС, но и да се гарантира безопасност на продуктите, защита на европейските потребители и равни условия за предприятията от ЕС;

Оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз

25.  подчертава, че несигурността около излизането на Обединеното кралство от ЕС е основно предизвикателство за европейските предприятия; поради това призовава Комисията и държавите членки да предоставят на заинтересованите страни изчерпателна информация относно последиците от оттеглянето на Обединеното кралство в областта на митниците и на някои видове косвени данъци (ДДС и акцизи);

26.  подчертава, че след оттеглянето на Обединеното кралство не трябва да има пропуски в митническата система – включително по външните граници на ЕС, – които да проправят пътя за незаконна търговия или за избягване на публичноправните задължения, предвидени от правото на ЕС;

o
o   o

27.  възлага на своя председател да предаде настоящия доклад на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1.
(2) ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558.
(4) OВ L 69, 15.3.2016 г., стр. 1.
(5) ОВ L 99, 15.4.2016 г., стр. 6.
(6) ОВ L 23, 26.1.2008 г., стр. 21.
(7) ОВ С 242, 10.7.2018 г., стр. 41.
(8) ОВ L 145, 4.6.2008 г., стр. 1.
(9) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (COM(2018)0085).


Прилагане на правните разпоредби и на съвместното изявление за гарантиране на парламентарния контрол върху децентрализираните агенции
PDF 154kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно прилагането на правните разпоредби и на съвместното изявление за гарантиране на парламентарния контрол върху децентрализираните агенции (2018/2114(INI))
P8_TA(2019)0134A8-0055/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид разпоредбите на Договора относно агенциите, и по-специално членове 5 и 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 15, 16, 71, 123, 124, 127, 130, 228, 263, 265, 267, 277, 282, 287, 290, 291, 298 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 41, 42, 43, 51 и 52 от нея,

—  като взе предвид Съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия относно децентрализираните агенции от 19 юли 2012 г. и приложения към него общ подход,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива, и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по бюджети, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0055/2019),

А.  като има предвид, че агенциите играят жизненоважна роля за изпълнението на политиките на ЕС на европейско и национално равнище, като изпълняват широка гама от задачи, за да допринасят за изпълнението на политиките на ЕС, например като създават мрежи или подкрепят сътрудничеството между ЕС и националните органи; като има предвид, че доброто сътрудничество между агенциите на ЕС и държавите членки спомага за повишаване на ефикасността и ефективността на работата на агенциите; като има предвид, че е установено сътрудничество и между самите агенции чрез Мрежата на агенциите на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че като цяло координацията и сътрудничеството между различните агенции и парламентарните комисии бяха добри; като има предвид, че Европол е единствената агенция, която се контролира от Парламента съвместно с националните парламенти чрез съвместната група за парламентарен контрол;

В.  като има предвид, че през годините агенциите се създаваха и развиваха в зависимост от конкретните обстоятелства; като има предвид, че Договорът от Лисабон официално признава агенциите като органи на изпълнителната власт на ЕС, като официално посочва агенциите на ЕС в Договорите;

Г.  като има предвид, че агенциите носят отговорност на първо място пред Парламента и Съвета, които трябва да гарантират, че в законодателните актове, уреждащи тези агенции, са въведени подходящи механизми за контрол и че впоследствие тези механизми се прилагат правилно; като има предвид, че създаването на агенции като органи на изпълнителната власт на ЕС не следва да отслабва функциите по контрол на Парламента, предвидени в член 14 от ДЕС;

Д.  като има предвид, че в Договорите не се съдържат нито определение за децентрализираните агенции, нито общо описание на правомощията, които могат да бъдат предоставяни на агенциите;

Е.  като има предвид, че правното основание на редица агенции е член 352 от ДФЕС, докато други са създадени въз основа на специфично за сектора правно основание;

Ж.  като има предвид, че съвместното изявление и общият подход от 2012 г. са резултат от работата на междуинституционалната работна група по регулаторните агенции, създадена от Комисията, Европейския парламент и Съвета с цел да извърши оценка на съгласуваността, ефективността, отчетността и прозрачността на агенциите, след като предложението на Комисията от 2005 г. за междуинституционално споразумение относно регулаторните агенции не получи необходимата подкрепа от Съвета и Парламента;

З.  като има предвид, че общият подход съдържа разпоредби относно структурата и управлението на агенциите, както и относно тяхното функциониране, програмирането на дейностите им, тяхното финансиране, управлението на бюджетните им ресурси, бюджетните процедури, отчетността, контрола и прозрачността, които спомагат за обезпечаването на парламентарен контрол върху децентрализираните агенции;

И.  като има предвид, че въпреки като цяло положителния отзвук, в няколко случая агенциите бяха изправени пред инцидентни прояви на недоверие в издаваните от тях научни и технически становища;

Основни наблюдения

1.  отбелязва, че механизмите за гарантиране на отчетността на агенциите са включени в Договорите, в учредителните регламенти на агенциите, в практиката на Съда на Европейския съюз, както и в съвместното изявление и общия подход; подчертава, че чрез делегирането на правомощия Парламентът има правомощието да упражнява контрол върху децентрализираните агенции, без обаче това правомощие да е подробно описано в Договорите; отбелязва в това отношение необвързващия характер на съвместното изявление и общия подход; изразява въпреки това съжаление, че институциите все още не са договорили обвързваща регулаторна рамка;

2.  посочва, че Парламентът упражнява контрол върху агенциите по различни начини:

   като едно от подразделенията на бюджетния орган, когато взема решения относно вноските от бюджета на ЕС за агенциите;
   бюджета;
   чрез определянето на членовете на управителните съвети на агенциите;
   чрез процедурата по назначаване (или освобождаване от длъжност) на изпълнителните директори;
   чрез провежданите с него консултации относно работните програми;
   чрез представянето на годишните доклади;
   чрез други методи (посещения на делегации, контактни групи или лица за контакт, размяна на мнения, изслушвания, брифинги, предоставяне на експертен опит);

3.  отбелязва, че разпоредбите в учредителните регламенти се различават в различна степен от определените в общия подход механизми за отчетност и парламентарен контрол, което може да се дължи на твърде различните задачи и функции, които агенциите изпълняват;

4.  счита, че парламентарните комисии са изпълнявали активно контролните си функции въпреки разнообразието на разпоредбите в учредителните регламенти;

5.  признава изпълнението от страна на агенциите на Съюза на съвместното изявление и общия подход и на неговата пътна карта; подчертава по-специално препоръките на междуинституционалната работна група за децентрализираните агенции, които бяха одобрени от Председателския съвет на 18 януари 2018 г.; отбелязва, че на последващото заседание на 12 юли 2018 г. беше счетено, че работата на междуинституционалната работна група е приключена;

Препоръки

6.  счита, че биха могли да се положат повече усилия за рационализиране на някои разпоредби в учредителните регламенти на агенциите, отнасящи се до механизмите за тяхното управление и отчетност, като се вземат предвид различните видове действащи понастоящем агенции и чрез определянето на общите принципи, уреждащи отношенията между институциите на ЕС и агенциите; посочва, че тези въпроси следва да бъдат разгледани и в оценките на въздействието, когато се предлага създаването на агенция; подчертава, че агенциите трябва да притежават известна степен на организационна гъвкавост, за да се адаптират по-добре към предвидените задачи и потребностите, които възникват при изпълнението на техните задължения; приветства вътрешната организация на агенциите с дейност в сходни области, основана на клъстери за секторно и междусекторно взаимодействие;

7.  призовава по тази причина за задълбочена оценка на прилагането на общия подход във всичките му аспекти, която да бъде придружена от подробни аналитични документи, подобни на изготвените през 2010 г., с акцент върху аспектите, свързани с управлението, като се направи преглед по-специално на съвместимостта на включените разпоредби с правомощията на Парламента в областта на съвместното вземане на решения и контрола, отчитайки същевременно необходимостта от осигуряване на гъвкавост с оглед на разнообразието от децентрализирани агенции;

8.  изразява съжаление, че Парламентът, като водещ гарант за спазването на принципа на демокрация в ЕС, не участва пълноценно в процедурата за избор на ново седалище на ЕМА и ЕБО; припомня в това отношение искането си за преразглеждане на съвместното изявление и общия подход от 2012 г. във възможно най-кратък срок и припомня също ангажимента на Съвета да предприеме преразглеждането им, като призовава Комисията да представи до април 2019 г. задълбочен анализ на съвместното изявление и общия подход по отношение на местоположението на децентрализираните агенции;

9.  подчертава, че местоположението на седалището на дадена агенция следва да не засяга изпълнението на нейните правомощия и задачи, нейната структура на управление, функционирането на нейната основна организация или основното финансиране на нейните дейности;

10.  очаква прерогативите на Парламента и на Съвета като съзаконодатели да бъдат зачитани изцяло при бъдещи решения относно местоположението или преместването на местоположението на агенции; счита, че Парламентът следва системно да участва, посредством законодателния процес и на равнопоставена основа със Съвета и Комисията, в прозрачното определяне и преценяване на тежестта на критериите за местоположението на всички органи и агенции на Съюза; посочва, че в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество Парламентът, Съветът и Комисията поеха ангажимент за лоялно и прозрачно сътрудничество и че в споразумението се подчертава принципът на равенство на съзаконодателите, заложен в Договорите; подчертава стойността на засиления обмен на информация още на началните етапи на бъдещите процедури за определяне на местоположението на агенции, тъй като подобен обмен на информация на ранен етап ще улесни трите институции в упражняването на техните права и прерогативи;

11.  счита, че решението относно местонахождението на дадена агенция е от голямо значение и че институциите на Съюза трябва да вземат предвид обективни критерии като достъпност, административни полезни взаимодействия и близост до заинтересованите лица, за да се постигне възможно най-доброто решение;

12.  изисква от Комисията, в съответствие с препоръките на междуинституционалната работна група относно ресурсите на децентрализираните агенции, бързо да представи оценка на агенциите с няколко места на работа, използвайки последователен подход за оценяване на тяхната добавена стойност, като вземе предвид направените разходи; призовава за предприемането на значителни мерки въз основа на резултатите от оценката с цел да се намали броят на агенциите с повече от едно място на работа, ако и когато това е целесъобразно;

13.  предлага въз основа на прегледа на общия подход да се обърне отново внимание на изготвянето на междуинституционално споразумение относно агенциите, което да съдържа разпоредби за преглед на всеки пет години на принципите, уреждащи създаването и функционирането на агенциите, като се използва експертният опит на група от изтъкнати личности;

14.  счита, че това МИС следва да зачита правомощията на Европейския парламент в рамките на процедурите за съвместно вземане на решение и следва също така да обхваща отношенията между дадена агенция и институциите на държавата членка, в която се намира, както и мерки за прозрачност, процедури за избягване на конфликт на интереси и гарантиране на баланса между половете сред членовете на управителните и консултативните органи, както и прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички дейности на агенциите;

15.  счита, че при изготвянето на такова МИС следва да бъдат разгледани и няколко конкретни предложения за засилване на демократичния надзор, подобряване на отчетността на агенциите на Съюза и укрепване на системата за докладване пред Парламента, като например:

   определяне на срок, в който агенциите да отговарят на въпросите, отправени към тях от Европейския парламент или от Съвета;
   приемане на договорености за обмен на чувствителна и поверителна информация и за консултации с парламентарните комисии, когато това се изисква;
   да се прецени дали е необходимо или не определен брой членове на съответните управителни съвети да се назначават от Парламента;
   да се има предвид добавената стойност на присъствието на представители на Парламента/наблюдатели на заседанията на съветите на надзорните органи и на групите на заинтересованите страни;
   рационализиране на участието на Парламента в годишните и многогодишните работни програми на агенциите;
   рационализиране и хармонизиране на задълженията за докладване, по-специално що се отнася до годишния отчет за дейността, доклада за бюджетното и финансовото управление и окончателните отчети;
   подробно информиране на Парламента относно предприетите мерки за изпълнение на препоръките на органа по освобождаване от отговорност („доклади за последващи действия“) и на препоръките на Сметната палата;

16.  освен това счита, че ролята на Парламента в надзора върху измерението, свързано с управлението на децентрализираните агенции, би могла да бъде значително подобрена; освен това предлага засилването на сътрудничеството със съвместната група за парламентарен контрол и преразглеждането на правилата за командировките в агенциите, за да се даде възможност за по-добър редовен контакт между парламентарните комисии и агенциите, които попадат в тяхната сфера на компетентност;

17.  предлага в контекста на петгодишния преглед, въз основа на и в допълнение към контролните дейности, извършвани от комисиите на Парламента относно агенциите, попадащи в тяхната сфера на компетентност, комисията по конституционни въпроси да провежда ежегоден дебат относно функционирането и управлението на агенциите, последван, ако това се счита за целесъобразно и/или необходимо, от разискване в пленарна зала с цел улесняване на една по-силна и по-структурирана система за контрол на дейностите на агенциите в рамките на Парламента; освен това, предвид ролята на агенциите като посредници между ЕС и държавите членки, предлага период на консултации с националните парламенти, в случай че желаят да направят каквато и да е намеса по този въпрос;

18.  счита, че агенциите на Съюза следва да прилагат правилата и принципите на добро управление и по-добро законотворчество, включително да провеждат открити обществени консултации по своите проекти на предложения за вторични и третични актове, когато сферата на дейност на агенцията позволява това; предлага агенциите да подлежат на същите правила за прозрачност като Комисията, включително правилата и задълженията по отношение на представителите на интереси;

19.  подчертава, че като осигуряват цялостното и навременно изпълнение на всички задачи, произтичащи от регулаторната правна уредба, агенциите на Съюза следва внимателно да се придържат към задачите си и да действат в съответствие с мандата, възложен им от Парламента и от Съвета; счита, че е задължително агенциите на Съюза да действат по прозрачен начин при изпълнението на своите мандати;

20.  предлага всички агенции да имат възможността да представят необвързващи становища по текущи досиета в рамките на своята компетентност;

21.  счита освен това, че в случай на бъдещи промени в Договорите следва да се обърне внимание на въпроса по какъв начин могат да бъдат включени в Договорите още по-стабилни разпоредби относно агенциите, и по-специално във връзка с членове 13 и 14 от ДЕС и членове 290 и 291 от ДФЕС, като бъдат ясно определени различните видове агенции, правомощията, които могат да им се възлагат, и общите принципи, които гарантират парламентарния контрол над тях;

Бюджетни въпроси

22.  отбелязва, че финансирането чрез такси на агенциите в момента възлиза на около 1 милиард евро годишно, което може да облекчи натиска върху бюджета на ЕС и може да бъде ефективен начин за финансиране на дейности на агенциите в случаите, когато моделът на стопанска дейност позволява това; изразява загриженост относно потенциални конфликти на интереси, които биха могли да възникнат, ако агенциите трябва да разчитат на такси като основен източник на приходи; настоява, че са необходими предпазни мерки, за да се избегне всякакъв вид конфликт на интереси;

23.  подчертава необходимостта да се вземат предвид новите приоритети в областта на климата, устойчивостта и защитата на околната среда в следващата МФР и задачите, възложени на определени агенции за изпълнението на МФР;

24.  отбелязва, че макар от гледна точка на бюджетното управление да съществуват известни сходства между децентрализираните агенции, прилагането на универсален подход се доказа като неблагоприятно за ефикасното и ефективно управление на някои агенции; счита, че целта за 5-процентно намаление на служителите и формиране на резерв за преразпределение между агенциите е за еднократно приложение; отново заявява, че възнамерява да се противопостави на подобен подход в бъдеще;

25.  отбелязва със загриженост, че редица агенции изпитват затруднения да привлекат квалифициран персонал поради неблагоприятни условия на работа; счита, че органите на Съюза трябва да бъдат в състояние да привличат квалифициран персонал, за да изпълняват своите задачи ефективно и ефикасно; поради това призовава за предприемане на конкретни действия за постигането на тези цели;

26.  отбелязва, че задълбоченото сътрудничество между агенциите по отношение на споделянето на услуги доведе до икономии, като икономиите, постигнати чрез създаването на общ портал за обществените поръчки; насърчава по-нататъшното проучване на възможностите за споделяне на услуги между агенциите или между Комисията и агенциите с цел пораждане на нови полезни взаимодействия и оптимизиране на съществуващите; счита, че когато е приложимо, би могла да бъде постигната допълнителна бюджетна ефективност в областта на административната подкрепа и услугите по управление на съоръженията чрез тясно сътрудничество между близко разположени органи и агенции на Съюза;

27.  отбелязва, че бюджетите на агенциите следва да бъдат изготвяни в съответствие с принципа на бюджетиране, основано на изпълнението, като се отчитат целите на всяка агенция и очакваните резултати от работата ѝ; призовава за прилагането на тематичен подход при изготвянето на бюджетите на децентрализираните агенции с цел по-добро определяне на приоритета на задачите на агенциите, задълбочаване на сътрудничеството и избягване на припокриване, особено по отношение на агенции с дейност в една и съща област на политиките;

28.  отбелязва със загриженост, че някои административни изисквания са непропорционални за агенциите, които не са достигнали определен размер; очаква Комисията и Съветът да гарантират, че приложимите административни изисквания са съизмерни на финансовите и човешките ресурси на всички агенции;

29.  припомня, че законодателната процедура води до изменение на първоначалното предложение на Комисията; отбелязва със загриженост, че актуализираните финансови отчети обикновено са на разположение едва в края на законодателната процедура, ако въобще бъдат предоставени; припомня двойната роля на Парламента и на Съвета в качеството им на законодателен орган и на бюджетен орган;

30.  приветства преразгледания текст на проекта на рамковия Финансов регламент за децентрализираните агенции, представен от Комисията, и по-специално посочения в него план за укрепване на управлението на тези агенции;

31.  при все това счита, че все още има различни нерешени въпроси, и настоятелно призовава Комисията незабавно да представи оценка за агенциите с няколко седалища, както се препоръчва от МРГ, както и предложения за евентуални сливания, закривания и/или прехвърляне на задачи към Комисията, въз основа на внимателен задълбочен анализ и при прилагане на прозрачни критерии, което беше предвидено в техническото задание на МРГ, но в действителност въпросът никога не беше надлежно проучен поради липса на предложения в тази насока от страна на Комисията;

32.  отбелязва, че по отношение на одита на децентрализираните агенции „пълната отговорност продължава да носи [Сметната палата], която управлява всички необходими административни процедури и процедури за възлагане на поръчки и ги финансира“; отново заявява, че одитът, извършван от одитори от частния сектор, увеличи значително административната тежест за агенциите, както и необходимото време за възлагането на обществени поръчки и за управлението на договорите за одит, и доведе до допълнителни разходи, които още повече утежниха положението с техните намаляващи ресурси; подчертава, че е наложително този въпрос да се разреши в съответствие с общия подход в контекста на преразглеждането на рамковия Финансов регламент; призовава всички заинтересовани страни при това преразглеждане да внесат спешно яснота по този въпрос с цел значително намаляване на прекомерната административна тежест;

o
o   o

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейската сметна палата, както и на децентрализираните агенции на ЕС.

Правна информация - Политика за поверителност