Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2019 г.: За по-силна Европа в условията на глобална несигурност“ (COM(2018)0770),

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие, приети от световните лидери през септември 2015 г. и одобрени от Съвета, който изрази ангажимента си за тяхното прилагане,

—  като взе предвид европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия през ноември 2017 г.,

—  като взе предвид проекта на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 21 ноември 2018 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2019 г. (COM(2018)0761),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 ноември 2018 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2018)0759),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2019 г.“ (COM(2018)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2019 г.: обща оценка“ (COM(2018)0807),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания(1);

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2018 г. относно предлагането в ЕС на услуги, свързани с полагането на грижи, с оглед на подобряването на равенството между половете(2);

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно заетост и социални политики в еврозоната(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г.(4),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно дисбаланс между половете в цифровата сфера,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0162/2019),

А.  като има предвид, че през 2017 г. равнището на заетост на лицата на възраст между 20 и 64 години възлизаше на 73,2%, което показва, че ЕС е на път да постигне целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“;

Б.  като има предвид, че достойните работни места със сигурност на заетостта са важен фактор в борбата срещу социалното изключване и следва да се насърчават с цел подпомагане на борбата с безработицата в целия ЕС, както и за насърчаване на вътрешното търсене и стимулиране на растежа; като има предвид, че делът на работниците на непълен работен ден се увеличава от 16,8% на 18,7% от общия брой на заетите от 2008 г. до 2017 г., като при по-младите хора равнището и увеличението са по-големи;

В.  като има предвид, че съществуват значителни различия в равнищата на заетост в ЕС между държавите членки, но също така и в самите държави, както и различия по отношение на качеството на заетостта;

Г.  като има предвид, че докато дългосрочната безработица и равнището на безработица сред младите хора намаляват на равнището на ЕС, те остават високи в редица държави членки;

Д.  като има предвид, че процентът на младежката безработица на равнището на ЕС е 18,6% и остава по-висок, отколкото през 2008 г.; като има предвид, че според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), струват на ЕС 153 милиарда евро годишно, докато общите прогнозни разходи за създаване на гаранцията за младежта възлизат на 21 милиарда евро годишно; като има предвид, че понастоящем за гаранцията за младежта за периода 2017—2020 г. са предвидени 2 милиарда евро;

Е.  като има предвид, че с появата и разпространението на нови форми на заетост, включително работа през платформи и работа за собствена сметка, социалната закрила, обичайно насочена към работниците на безсрочни договори на пълно работно време, ще трябва да бъде модернизирана и адаптирана;

Ж.  като има предвид, че увеличаването на процента на заетост в държавите членки е придружено от увеличаването на нетипични, несигурни и неформални форми на заетост, включително договори без задължения за определен брой часове, отслабването на социалния диалог и в някои държави членки — децентрализация на колективното договаряне, което има отрицателно въздействие върху правата на работниците;

З.  като има предвид, че най-несигурните работни места са тези, при които хората не могат да упражняват правата си, когато предоставяната от социалното осигуряване защита липсва, когато здравето и безопасността са изложени на риск и когато работата не осигурява достатъчно доходи, за да могат хората да живеят достойно; като има предвид, че неустойчивото положение е друг ключов елемент на несигурността и обхваща несигурните работни места, недостатъчните доходи, липсата на защита срещу уволнение, неизвестната продължителност на заетостта и случаите, в които съществува несигурност относно бъдещата заетост;

И.  като има предвид, че въпреки че неравенството в доходите в ЕС намаля леко през 2017 г., бедността сред работещите остава неприемливо висока, като възлиза на 9,6% от работещото население и засяга главно жените;

Й.  като има предвид, че общият брой на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ), възлиза на 22,5% и докато това е под равнищата отпреди кризата, водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на ИРБИ с 20 милиона души все още далеч не е постигната; като има предвид, че процентът на ИРБИ при децата продължава да намалява, но все още е неприемливо висок; като има предвид, че процентът на ИРБИ при децата на самотни родители е два пъти по-голям от средния общо при децата; като има предвид, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив растеж;

К.  като има предвид, че глобализацията спомогна за стимулиране на икономическия растеж, но ползите от нея са неравномерно разпределени както между държавите членки, така и вътре в тях; като има предвид, че приобщаващият характер на европейския модел за растеж следва да бъде преразгледан и трябва да бъде укрепен, особено от гледна точка на социалната и екологичната устойчивост;

Л.  като има предвид, че в доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата се подчертава спешната нужда от действия за борба с изменението на климата, което може да стане необратимо през следващите три години; като има предвид, че на всички равнища на управление е необходимо да се предостави бюджет (както публични, така и частни инвестиции), за да се модернизират индустрията, транспортът и енергетиката и да се намалят въглеродните емисии в тези сектори;

М.  като има предвид, че икономиката на ЕС навлиза в шестата година, през която се наблюдава непрекъснат растеж, възстановяване на инвестициите, по-голямо потребителско търсене и създаване на повече работни места, докато дисперсията на темповете на растеж в еврозоната е най-малката в историята на ИПС; като има предвид, че все пак е жалко, че ползите от растежа не се разпределят равномерно;

Н.  като има предвид, че доходите на домакинствата са се увеличили по-бавно от БВП и това повдига въпроси относно приобщаващия характер на неотдавнашния растеж;

О.  като има предвид, че демографските промени и увеличаващата се продължителност на живота изправят системите за пенсионно осигуряване, здравеопазване и дългосрочни грижи пред значителни предизвикателства, свързани с устойчивостта и адекватността;

П.  като има предвид, че добре функциониращият социален диалог е ключов елемент от европейската социална пазарна икономика, който укрепва социалното сближаване и намалява конфликтите в обществото, което е от взаимна полза за работниците, работодателите и правителствата;

Р.  като има предвид, че включването на европейския стълб на социалните права в европейския семестър от 2018 г. е спомогнало за насърчаване на приобщаващия растеж и заетостта и намаляването на макроикономическите дисбаланси;

С.  като има предвид, че европейският семестър следва да допринесе за завършването на европейския стълб на социалните права, за да се гарантират равно третиране и равни възможности за жените и мъжете, както и да се утвърди правото на равно заплащане за равен труд на жените и мъжете и правото на достъп до здравеопазване с добро качество на достъпни цени;

Т.  като има предвид, че 80-те милиона европейци с увреждания, както и редица специфични групи, включително маргинализираните млади хора и общности, хората с хронични заболявания и тези от малцинствените общности са изправени пред специфични пречки при достъпа до заетост и са изложени на по-голям риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че организациите на гражданското общество имат съществен принос за предоставянето на услуги за приобщаване, както и за осигуряване на представителство при изготвянето на политиките;

У.  като има, че ненамаляващите неравенства по отношение на здравето и увеличаващото се бреме от хроничните заболявания водят до високи равнища на преждевременна смъртност в целия ЕС, като същевременно влияят на работната сила, производителността и социалните системи;

Ф.  като има предвид, че принципът на равенство между половете е основна ценност на ЕС и е залегнал в членове 8 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които определят задължението за премахване на неравенствата, насърчаване на равенството между половете и борба с дискриминацията, основана на пола, както и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички политики и дейности на ЕС;

Х.  като има предвид, че равнището на заетост на жените през 2017 г. е било 66,5%, но разликата в заетостта между жените и мъжете продължава да бъде значителна – 12%, както и разликата в заплащането на жените и мъжете и съответно разликата в пенсиите на жените и мъжете; като има предвид, че повече жени, отколкото мъже, страдат от бедност и че жените са изложени на по-голям риск от социално изключване в напреднала възраст, че те имат почти 40% по-малък пенсионен доход поради акумулирането на ситуации на неравенство между половете през живота им, което представлява предизвикателство за много жени и за обществото; като има предвид, че равното участие на пазара на труда както за мъжете, така и за жените, може да бъде улеснено от достъп до финансово достъпни и качествени услуги за полагане на грижи;

Ц.  като има предвид, че присъствието на повече жени на ръководни позиции би подобрило равенството между половете;

Ч.  като има предвид, че лицата, полагащи грижи неформално или полагащи грижи за членове на семейството, са изложени на по-голям риск от бедност, както по време на периода на полагане на грижи, така и при достъпа до пенсионни права; като има предвид, че лицата, които полагат грижи за членове на семейството, са предимно жени; като има предвид, че 80% от грижите в ЕС се предоставят от лица, полагащи грижи безплатно и неформално, и че 75% от тях са жени;

Ш.  като има предвид, че качеството на услугите за полагане на грижи варира значително в отделните държави членки и между тях, в частни и обществени заведения, в селски и градски райони и в различни възрастови групи; като има предвид, че жените са засегнати от съкращенията в областта на обществените услуги, включително здравеопазването, образованието и жилищното настаняване, както пряко като потребители и работещи, така и непряко чрез подкрепата им за членове на семейството, които разчитат на основните обществени услуги;

Щ.  като има предвид, че жените са по-склонни да прекъсват професионалната си дейност поради своята роля в рамките на семейството, и като има предвид, че жените по-често спират да работят, за да се грижат за дете или болен роднина; като има предвид, че тази роля на жените може да възпрепятства тяхната кариера; като има предвид текущите дискусии относно равновесието между професионалния и личния живот;

АА.  като има предвид, че е осъществен значителен напредък в постигането на водещата цел за 2020 г. за равнище на преждевременно напускане на училище от 10% и за постигане на целта от 40% за завършване на висше образование, но все още съществуват големи различия между държавите членки; като има предвид, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да повишават достъпността и общественото одобрение на професионалното обучение, като същевременно гарантират, че качеството на висшето образование остава приоритет за постигането на водещите цели за 2020 г.;

АБ.  като има предвид, че в цифровата ера цифровите умения са от съществено значение за всички лични или професионални задачи и при все това над 40% от възрастните в ЕС нямат основни умения в областта на цифровите технологии; като има предвид, че 60 милиона възрастни нямат основни езикови и математически умения; като има предвид, че разликата между половете при измерването на умения в областта на цифровите технологии над основното равнище е 12,9%;

АВ.  като има предвид, че е много по-малко вероятно нискоквалифицираните и по-възрастните работници да се включват в програми за преквалификация и обучение; като има предвид, че микропредприятията и малките и средните предприятия често пъти не разполагат с ресурси, за да организират обучения и преквалификация на своите служители;

АГ.  като има предвид, че изключването в областта на жилищното настаняване, бездомността и ценовата достъпност на жилищата представляват значително предизвикателство в много държави членки, като в най-малко десет от тях се наблюдава степен на пренаселеност над средната за Европа; като има предвид, че жилищата са най-големият разход за европейците, а цените за жилища нарастват по-бързо от доходите в повечето държави членки; като има предвид, че изключването във връзка с неравенствата и жилищата са взаимно подсилващи се фактори, като жените, децата и хората с мигрантски произход са особено уязвими по отношение на изключването в областта на жилищното настаняване и бездомността;

АД.  като има предвид, че предизвикателствата в дългосрочен план, като например застаряването на населението, цифровизацията и нейното въздействие върху работната среда, изменението на климата, както и неустойчивото използване на природните ресурси, продължават да бъдат неотложни;

1.  отчита постигнатия напредък по отношение на набора от социални показатели, но отбелязва, че повечето държави членки са изправени пред предизвикателства по отношение на поне един основен показател и че 10% от всички оценки са определени като „критични ситуации“;

2.  изтъква, че социалните цели и ангажименти на ЕС са също толкова важни, колкото и неговите икономически цели; подчертава, че необходимостта от инвестиране в социалното развитие не е само средство да се гарантира, че може да се постигне икономически растеж и сближаване, но също така трябва да бъде конкретна цел сама по себе си; приветства признаването на значението на социалния стълб и необходимостта от укрепване на социалното измерение на ЕС, както и да се реагира на неравенства в рамките на регионите и между тях; призовава Комисията и държавите членки да засилят социалните права чрез прилагането на европейския стълб на социалните права по такъв начин, че да се изгради истинско социално измерение за ЕС, включително като се вземат предвид последните проучвания(5) и като се подобрят политическата видимост и въздействието на набора от основни показатели за заетостта и социалните показатели, като същевременно се изпълнят всички специфични за всяка държава препоръки, включително насочените към преобразуващи действия за един по-устойчив в социално, икономическо и екологично отношение съюз; призовава Комисията да използва 20-те принципа на европейския стълб на социалните права като показатели за оценка на успеха на държавите при интегрирането на ангажимента им по социалния стълб в техните икономически политики, както и да укрепи капацитета си за наблюдение на социалното положение;

3.  призовава за пълното ангажиране на европейския семестър с европейския стълб на социалните права, като подчертава равното третиране и равните възможности между жените и мъжете, правото на равно заплащане за труд с равна стойност и правото на висококачествени и финансово достъпни услуги за полагане на грижи;

4.  изтъква, че някои държави членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабо участие, сегментиране на пазара на труда и несъответствие на уменията и квалификацията; отбелязва, че е налице нарастваща необходимост от ефективни мерки за интеграция и реинтеграция на неактивната работна сила, включително мигрантите, на пазара на труда;

5.  призовава за повече последователност в рамките на европейския семестър, включително да се гарантира адекватното включване на посочените в съвместния доклад за заетостта въпроси в годишния обзор на растежа и специфичните за държавите препоръки, както и запазване на приоритетите година след година, освен ако не се прецени, че те са решени;

6.  отбелязва, че според прогнозите се очаква икономиките на всички държави членки да продължат да бележат растеж, но с по-бавни темпове; подчертава необходимостта от преодоляване на недостига на инвестиции за научни изследвания и иновации в областта на инфраструктурата, включително социални, здравни услуги и услуги за полагане на грижи, както и насърчаване на здравето и превенция на заболяванията и достойно, енергоефективно жилищно настаняване, както и на инвестиции в човешки капитал; призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално усилията си за инвестиране във финансово достъпно, достъпно и целенасочено висококачествено образование и обучение, за засилване на мерките за повишаване на квалификацията и преквалификацията, включително цифрови и преносими умения, и да насърчават ученето и развитието на умения през целия живот; подчертава значението на прилагането на конкретни мерки по отношение на жените и момичетата, които все още не са представени в достатъчна степен в секторите на цифровите технологии и науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), както и на засилването на първоначалното обучение и непрекъснатото професионално развитие на учителите и обучаващите; призовава държавите членки да укрепят своите системи за професионално образование, чиракуване и обучение и обвързано с реалността учене, като същевременно подобрят съответствието им с настоящите и очакваните нужди на пазара на труда; освен това отбелязва значението на уменията и компетентностите, придобити в неформална учебна среда, и призовава държавите членки да създадат системи за валидиране на неформалните умения, особено тези, придобити чрез доброволчески дейности;

7.  споделя становището на Комисията, че настоящият икономически растеж трябва да се превърне в стимул за инвестиране в декарбонизация на промишлеността, транспорта и енергийните системи на Европа; следователно призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията, за да предоставят подходящо и достъпно обучение за правилния набор от умения, включително подкрепа на предприятията за обучения, повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, както и по-добро приспособяване на системите за образование и обучение;

8.  отбелязва, че в някои държави членки безработицата остава висока поради липса на растеж и поради структурни слабости, които до голяма степен произтичат от неефективни и в много случаи строги регулаторни рамки за пазара на труда;

9.  отбелязва, че въпреки постигнатите резултати има съществени различия между държавите членки и регионите по отношение на икономическото възстановяване и напредъка, което се дължи на съществуващи отпреди структурни слабости в някои държави членки, по-специално в областта на заетостта и производителността; в това отношение счита, че при постепенното сближаване в целия ЕС е необходимо също така да се намери решение на различията в рамките на държавите членки, тъй като регионалните различия оказват въздействие върху европейския потенциал за растеж, защото множество политики и услуги се осъществяват на регионално равнище;

10.  счита, че освен да се използва като наръчник за политически препоръки, приложеният към социалния стълб набор от показатели следва да се използва и като пример за подобни анализи на резултатите на отделните държави във връзка с екологичните и свързаните с изменението на климата политики, така че те да могат да се оценяват също толкова точно;

11.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат внимателно въпроса за бедността сред работещите и да предложат решения както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, за да се противодейства на този така коварен проблем; счита, че трябва да се предприемат незабавни и координирани действия за обръщане на тази тенденция, която заплашва да фрагментира социалното сближаване и солидарността между поколенията; отново изразява своята загриженост във връзка с големия брой хора, изложени на риск от бедност и социално изключване, въпреки низходящата тенденция; изразява особена загриженост във връзка с високите равнища на детска бедност, бедност в селските райони и бедност в напреднала възраст, които засягат значително повече жени, отколкото мъже; призовава Комисията и държавите членки да приемат всички необходими мерки за значително намаляване на бедността, особено на детската бедност; призовава Комисията и държавите членки да отдават по-голямо признание на работата и експертния опит на НПО, на организациите, които се борят с бедността, и тези, които работят за социалното приобщаване, както и на самите лица, живеещи в условия на бедност, като насърчават тяхното участие в обмена на добри практики; изтъква, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив и приобщаващ растеж;

12.  припомня, че достойното възнаграждение е важно не само за социалното сближаване, но и за поддържането на силна икономика и производителна работна сила; призовава държавите членки да приложат мерки за подобряване качеството на работните места и намаляване на дисперсията на трудовите възнаграждения, включително посредством повишаване на праговете на заплатите, също и под формата на, когато това е уместно, минимални работни заплати, определени на достойни равнища; в този контекст призовава за политики, които зачитат, насърчават и укрепват колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на възнагражденията, тъй като това играе решаваща роля за постигането на високи стандарти за условия на труд; счита, че всичко това следва да бъде направено с оглед на подкрепата за съвкупното търсене и икономическото възстановяване, намаляване на неравенството в заплащането и борба с бедността на работещите; подчертава в този контекст, че европейското законодателство и европейските политики трябва да зачитат правата и свободите на профсъюзните организации, да спазват колективните трудови договори и да подкрепят равното третиране на работниците;

13.  подчертава, че въпреки че равнищата на безработицата в ЕС са на най-ниската си стойност, процентът на свободните работни места в Съюза през 2018 г. е бил 2,2%, което е повишение спрямо равнището му от 1,9% през 2017 г.; отбелязва със загриженост, че несъответствията между търсените и предлаганите умения са значителни; припомня, че ролята на държавите членки е да осигурят достъп до качествено образование и обучение; призовава държавите членки да дадат приоритет на публичните инвестиции, за да се гарантира, че всеки може да се ползва от правото си на качествено и приобщаващо образование и обучение; счита, че консултациите за кариерата и обучението могат да играят ролята на двигател за устойчив и приобщаващ растеж; подчертава, че сближаването на квалификациите и уменията с възможностите за работа е предварително условие за създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС и следва да бъде третирано чрез улесняване на по-тясното сътрудничество между образователните системи и предприятията и профсъюзите, например чрез насърчаване на дуалното образование, чиракуването, ученето в процеса на работа и ученето въз основа на реалността, във всички форми и на всички равнища на образованието, включително висшето образование;

14.  призовава Комисията да окаже допълнителна подкрепа за EURES, портала за професионална мобилност, и други програми, които улесняват мобилността в областта на ученето и обучението; отбелязва, че взаимното признаване на квалификациите увеличава възможностите за заетост, по-специално в държави с високи проценти на свободните работни места;

15.  подчертава, че интеграцията на трайно безработните лица, чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки, е основен фактор за воденето на борба с неравенствата, бедността и социалното изключване, и в крайна сметка ще допринесе за устойчивостта на националните системи за социална сигурност; в тази връзка призовава да се полагат повече усилия, за да се развиват уменията, съответстващи на пазара на труда, както и за значително увеличение на дела на насочените към практиката обучения, за да постигне целта за пригодност за заетост; счита, че е необходимо да се вземат под внимание социалното положение на тези граждани и техните потребности, особено от гледна точка на наличието на достатъчни доходи, подходящо жилище, обществен транспорт, здравеопазване и грижи за децата, както и да се осигури по-добро наблюдение в европейски мащаб на политиките, прилагани на национално равнище;

16.  призовава държавите членки да гарантират, че младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), включително младите хора с увреждания и онези със сложни потребности, в съответствие с препоръките на Европейската комисия и Европейска сметна палата, могат да се възползват от гаранцията за младежта по реален и смислен начин; подчертава значението, което има решаването на настоящите проблеми с качеството на предлагането и обхвата на схемата; счита, че следва да се положат допълнителни усилия за определяне на стандарти за качество, осигуряване на непрекъсната и увеличена финансова подкрепа както чрез инструментите на ЕС за финансиране, така и от националните бюджети, и гарантиране на пълноценното участие на младите хора и младежките организации в проектирането, изпълнението и наблюдението на мерките по линия на гаранцията за младежта; подчертава необходимостта да се признае, че поради свързани с възрастта критерии редица от безработните или работещите на непълна заетост млади хора не са обхванати от мерките, специфично насочени към по-младите работници, и поради това имат потребност от възможност да актуализират уменията си; подчертава, че образованието е ключът към избягване на бедността; счита, че по-доброто обучение за основни цифрови умения, като използването на цифровите медии и основни знания по програмиране, е от основно значение в образователните институции; в тази връзка подчертава необходимостта от адекватно техническо оборудване в образователните учреждения с подходяща цифрова инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки без по-нататъшно забавяне да приложат системата за дуално обучение, която е установена като водещ модел в ЕС, като същевременно признава необходимостта от нейното адаптиране към системите на държавите членки;

17.  подчертава, че е важно да се наблюдава процентът от общото население на възраст между 15 и 24 години, считан за NEET, както и други помощни показатели, и да се обърне специално внимание на младите жени и момичетата, тъй като е налице съществена разлика между половете по отношение на дела на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение;

18.  отбелязва, че ЕС продължава да страда от структурни проблеми, които трябва да бъдат разрешени; подчертава важната необходимост от стимулиране на вътрешното търсене чрез насърчаване на публичните и частните инвестиции, както и на социално и икономически балансирани структурни реформи, които намаляват неравенството и насърчават качествените и приобщаващите работни места, устойчивия растеж и социалните инвестиции, както и отговорната бюджетна консолидация, като по този начин се допринесе за гарантиране на благоприятна посока към по-голямо сближаване и среда с възходяща насока на социалната конвергенция за предприятията и обществените услуги с цел създаване на повече качествени работни места, като същевременно се търси баланс между социалното и икономическото измерение; подчертава, че тези приоритети ще бъдат постигнати само ако инвестициите в човешки капитал са с приоритетно значение като обща стратегия;

19.  подчертава, че социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарността, интеграцията, социалната справедливост и справедливото разпределение на богатството, като по този начин се създаде модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани; подчертава също и необходимостта от преориентиране на икономическите политики на Съюза към социална пазарна икономика;

20.  призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на структурните реформи по отношение на равенството между половете;

21.  призовава Комисията и всички държави членки да инициират и/или да засилят регулирането на новите форми на труд; в този контекст изразява загриженост относно обхващането на работниците с нетипична форма на заетост и самостоятелно заетите лица, които често нямат пълен достъп до системата за социална закрила; призовава Комисията и държавите членки да разработят и насърчават мерки с доказана ефективност за намаляване на недекларирания труд, с което да се даде възможност да се признават трудовите права на работещите у дома и полагащите грижи, както и да се подобряват условията на труд; призовава държавите членки и Комисията да забранят договорите без задължения за определен брой часове;

22.  призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики по отношение на пазара на труда, включително като ги направят по-ориентирани към резултатите и като работят в тясно сътрудничество с държавните служби по заетостта, социалните партньори и други заинтересовани страни, включително гражданското общество, когато това е целесъобразно;

23.  подчертава значението на измерението на автоматичното стабилизиране на социалните системи за поемане на вълните на социален шок, причинени от външни фактори като рецесии; ето защо призовава държавите членки да въведат политики за възстановяване на сигурността в областта на заетостта чрез осигуряване на проактивна закрила, включително в случаи на уволнение; призовава също държавите членки, в рамките на препоръка № 202 на МОТ, определяща минималните равнища на социална закрила, да осигурят и увеличат инвестициите в системите за социална закрила, за да гарантират ефективността на тези системи при третирането и предотвратяването на бедността и неравенствата, като същевременно обезпечат устойчивостта на тези системи;

24.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за по-нататъшно приобщаване на хората с увреждания на пазара на труда чрез премахване на законодателните пречки пред създаването на стимули за тяхната заетост и чрез гарантиране на достъпност на работните места посредством по-голямо използване на новите помощни технологии, за да се създаде възможност например за комуникацията и мобилността на хората с увреждания; призовава още Комисията и държавите членки да удвоят усилията си за осигуряване на повече приобщаване на пазара на труда на хората, които са най-отдалечени от него, като самотните родители, лицата, полагащи грижи неформално, хората с дълготрайни заболявания, увреждания, здравословни проблеми или сложни хронични заболявания, мигрантите и бежанците, както и хората от етнически и религиозни малцинства; призовава държавите членки да увеличат усилията си за повишаване на уменията на работниците и за насърчаване на достойни работни места, водещи до качествена заетост;

25.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички действия за приобщаване на ромите са в съответствие с общите принципи на договорените национални стратегии за интеграция на ромите;

26.  отбелязва, че микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП) са изключително важни за устойчивото и приобщаващо развитие, за икономическия растеж и за създаването на работни места в Европа; призовава за по-нататъшна подкрепа, за да се даде възможност на ММСП да организират съответното обучение за своите служители; призовава Комисията и държавите членки да отчитат в по-голяма степен интересите на ММСП в процеса на създаване на политики чрез създаване на подходяща регулаторна рамка за предприятията, включително малките предприятия и микропредприятията, с цел създаване на работни места, например чрез прилагане на интелигентно регулиране;

27.  призовава Комисията и държавите членки да вложат още повече усилия, за да гарантират по-справедливо данъчно облагане, включително в цифровата икономика, тъй като това е предпоставка за насърчаване на по-благоприятно приобщаване;

28.  изразява загриженост, че се отделя толкова малко внимание на равновесието между професионалния и личния живот в годишния обзор на растежа; призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и за насърчаване на равенството между половете; призовава за разработването на физически и финансово достъпни висококачествени услуги за полагане на грижи през целия жизнен цикъл, както и грижи за децата и услуги в областта на ранното образование, като същевременно се продължава да се преследва постигането на целите от Барселона от 2002 г. в областта на грижите за децата и се гарантира законодателство за насърчаване на гъвкави условия на труд; призовава за признаване на лицата, полагащи грижи неформално, и за подобряване на условията на труд, както и за подходящи форми на подкрепа и признание за важната работа на лицата, полагащи грижи в семейството, които предоставят най-голямата част от грижите в ЕС, например чрез предлагане на пенсионно и социално осигуряване, както и признаване на обучението и неформалните умения; призовава да се насърчават гъвкави условия на труд и приемане на благоприятни условия за отпуск по майчинство, бащинство, родителски отпуск и отпуск за полагане на грижи; признава, че този въпрос изисква многостранен отговор, и призовава държавите членки спешно да го разгледат; изразява твърдо убеждение, че приемането на директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, е необходима стъпка към подобряване на равновесието между професионалния и личния живот;

29.  призовава държавите членки да подобрят равенството между половете в съответните сектори и в предприятията, като поставят специален акцент върху жените с увреждания, тъй като те са особено уязвими на пазара на труда;

30.  изразява загриженост, че пазарът на труда е вертикално и хоризонтално сегрегиран в целия ЕС, че съществуват разлики във възнагражденията и пенсиите между жените и мъжете и че малко жени участват във вземането на решения; изтъква, че равнището на заетост на жените все още е по-ниско от това на мъжете; подчертава освен това, че тази разлика в равнището на заетост е особено изразена сред майките и жените с отговорности за полагане на грижи;

31.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-голямо включване на перспективата за интегриране на принципа на равенство между половете при разработването на специфичните за всяка държава препоръки, програмите за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи чрез въвеждането на качествени цели и мерки за преодоляване на трайните неравенства между половете, както и системно да прилагат принципа на бюджетиране, съобразено с равенството между половете;

32.  призовава държавите членки да определят конкретни количествени цели в своите национални програми за реформи (НПР) по отношение на заетостта на жените като цяло;

33.  призовава Комисията и Съвета да въведат стълб за равенство между половете в стратегията „ЕС 2020“, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

34.  призовава Комисията да включи индекса за равенство между половете като един от инструментите на европейския семестър за наблюдение на напредъка в областта на целите, свързани със заетостта, и социалните цели;

35.  призовава Комисията и държавите членки да наблюдават участието на жените на пазара на труда; призовава още държавите членки да деблокират Директивата относно жените в управителните съвети;

36.  призовава държавите членки и Комисията да премахнат всички ограничения за жените, участващи на пазара на труда, и да премахнат всички свързани с данъчното облагане предубеждения по отношение на пола и други стимули, които затвърждават неравнопоставените роли на половете;

37.  призовава за политики, които подкрепят предприемачеството сред жените, като им предоставят достъп до финансиране и възможности за стопанска дейност, като им осигуряват специално обучение и въвеждат мерки за постигане на справедливо равновесие между професионалния и личния живот;

38.  подчертава, че дискриминацията въз основа на пола все още е проблем, както става ясно и от разликата в заплащането при мъжете и жените (като средното брутно почасово заплащане на служителите мъже е около 16% по-голямо, отколкото това на служителите жени), а разликата при пенсиите е 37%; подчертава, че разликата при пенсиите, която е най-важният показател за неравенството между половете, се дължи на недостатъчното представителство на жените в сектори с добро заплащане, дискриминацията на пазара на труда и високия дял на жените на непълна заетост, както и липсата на адекватни механизми за намиране на равновесие между семейните и професионалните задължения при мъжете и жените;

39.  припомня, че промяната във възрастовия състав и свързаното увеличаване на продължителността на живота на населението изисква адаптирането на пенсионните системи, а в някои държави членки – прилагането на подходящи реформи, за да се осигурят устойчиви и адекватни пенсии; отново призовава за създаване на кредити за грижи в пенсионните системи с цел компенсиране на изгубени осигурителни вноски на жени и мъже поради отговорностите им, свързани с отглеждане на деца и продължително полагане на грижи, като инструмент за намаляване на разликата във възнагражденията и пенсиите на мъжете и жените и за запазване на равенството между поколенията; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да определят и да приложат политики за премахване на разликата във възнагражденията и в пенсиите на жените и мъжете; призовава държавите членки да извършват редовно картографиране на заплатите като допълнение към тези усилия; припомня на Европейския съвет да обмисли използването на годишния доклад относно равенството между половете в контекста на европейския семестър за по-добро интегриране на принципа на равенство между половете;

40.  подчертава, че всеобщият достъп до публични, основани на солидарността и адекватни пенсии за осигурителен стаж и възраст трябва да бъде гарантиран за всички; отчита предизвикателствата пред държавите членки за укрепване на устойчивостта на пенсионните системи, но подчертава значението на защитата на солидарността в тези системи; счита, че най-добрият начин за гарантиране на устойчиви, сигурни и адекватни пенсии за мъжете и жените е да се повиши общото равнище на заетост и да се създадат повече качествени работни места за всички възрасти, като се подобрят условията на труд и заетост, както и да се заделят необходимите допълнителни публични разходи; счита, че реформите на пенсионните системи следва да се съсредоточат, наред с другото, върху реалната възраст на пенсиониране и да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост; счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурност, нетипични форми на заетост, периоди на принудителна безработица и намалено работно време;

41.  отбелязва, че услугите за социални и здравни грижи са от основно значение за подпомагане на борбата с бедността и социалното изключване, и призовава Комисията и държавите членки да предоставят инвестиции и фискално пространство за развитието на тези услуги, така че да се гарантира, че те са на приемливи цени, достъпни и с високо качество;

42.  изразява съжаление относно невключването на жилищната криза сред основните приоритети на политиката за 2019 г. и призовава Комисията и държавите членки да се възползват по-добре от семестъра, за да наблюдават и подкрепят процеса, свързан с жилищното настаняване, достъпността на настаняването и бездомността като основни проблеми, предизвикващи загриженост; призовава Комисията като първа стъпка да включи показателя на статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот (EU-SILC) за тежестта на жилищните разходи в набора от социални показатели в съответствие с принцип 19 от европейския стълб на социалните права; подчертава, че високите равнища на пренаселеност при младежите (на възраст 15—29 години) имат неблагоприятно въздействие по отношение на образованието, личностното и професионално развитие и качеството на живот; счита, че следва да се даде приоритет на заделянето на публични средства за младите хора, които не живеят при достойни условия;

43.  счита, че политиката на сближаване, като една от основните инвестиционни политики на Европейския съюз, е доказала своята ефективност за увеличаване на социалното сближаване и намаляване на неравенствата; насърчава държавите членки да се възползват изцяло от наличното финансиране за прилагане на европейския стълб на социалните права;

44.  отново отправя своя призив към Комисията да подкрепя държавите членки за по-широкото използване на структурните фондове за инвестиции в структури и услуги за полагане на обществени грижи за деца, възрастни хора и други нуждаещи се от грижи лица, за да се улесни завръщането на жените на пазара на труда и да се гарантира справедливо равновесие между професионалния и личния живот;

45.  припомня, че в годишния обзор на растежа се дава предимство на редица области на социални инвестиции, включително системите на здравеопазването, дългосрочните грижи и публичното жилищно настаняване; подчертава, че Европейският икономически и социален комитет изтъква редица аргументи за множеството положителни въздействия от добре планираните, ефективни и ефикасни, насочени към бъдещето социални инвестиции;

46.  призовава държавите членки, Комисията и Европейския парламент да признаят в по-голяма степен експертните познания на НПО в социалната област, като работят за граждански диалог, в съответствие с член 11 от Договора за Европейския съюз, в рамките на процеса по семестъра;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0484. (2) Приети текстове, P8_TA(2018)0464. (3) Приети текстове, P8_TA(2018)0432. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0078. (5) вж. докладите на ОИСР („In it together: why less inequality benefits all“ („Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“), 2015 г.) и на МВФ („Causes and consequences of income inequality“ („Причини и последици от неравенството на доходите“), юни 2015 г. ).