Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г.(1), 26 ноември 2009 г.(2), 16 февруари 2017 г.(3) и 31 май 2018 г.(4),

—  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

—  като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Никарагуа от 21 януари 2019 г.,

—  като взе предвид изявленията на върховния представител от името на ЕС относно положението в Никарагуа от 2 октомври 2018 г., 15 май 2018 г., 22 април 2018 г. и 15 декември 2018 г. и изявлението от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог,

—  като взе предвид приетите на 18 февруари 2019 г. заключения на Съвета относно приоритетите на ЕС на форумите по правата на човека на ООН през 2019 г.,

—  като взе предвид доклада, одобрен от Междуамериканската комисия по правата на човека на 21 юни 2018 г., озаглавен „Груби нарушения на правата на човека в контекста на социалните протести в Никарагуа“,

—  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека относно нарушенията и погазването на правата на човека в контекста на протестите в Никарагуа, 18 април – 18 август 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) от 20 декември 2018 г. относно проявите на насилие в Никарагуа между 18 април и 30 май 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, от 22 февруари 2019 г. относно криминализирането на инакомислието в Никарагуа,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 31 май 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно кризата в Никарагуа, като решително осъди положението в тази страна; като има предвид, че вследствие на тази резолюция делегация от 11 членове на ЕП посети страната от 23 до 26 януари 2019 г., за да оцени положението на място;

Б.  като има предвид, че делегацията имаше възможността да следва своя собствена програма, а правителството на Никарагуа предостави достъп до всички обекти, за които това беше поискано от членовете на ЕП, включително до два затвора; като има предвид, че правителството на Никарагуа предостави гаранции, че няма да бъдат предприети репресивни мерки срещу лицата, които осъждат настоящата ситуация; като има предвид, че делегацията стана свидетел на кампания на тормоз, оклеветяване и сплашване срещу защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество, с които тя беше провела размяна на мнения; като има предвид, че много организации отказаха поканите за среща с делегацията поради водените от правителството кампании на сплашване и заплахи; като има предвид, че репресиите се засилиха след посещението на делегацията в страната;

В.  като има предвид, че делегацията отхвърли публично официалното становище на никарагуанското правителство, че то е станало жертва на държавен преврат и дезинформационни кампании, водени от САЩ; като има предвид, че основната причина, подхранваща демонстрациите, е дълбоката демократична, институционална и политическа криза, която засяга правовата държава и ограничава основните свободи, например свободата на сдружаване, демонстрации и събрания в страната през последното десетилетие;

Г.  като има предвид, че за много хора свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, включително на използването на националния химн, са сериозно ограничени; като има предвид, че значителен брой политически затворници са лишени от свобода единствено заради упражняването на правата си; като има предвид появата на няколко будещи тревога сведения относно влошаващото се положение на задържаните лица, включително за нечовешко отнасяне;

Д.  като има предвид, че съдебните производства срещу тези задържани лица са в нарушение на международните стандарти, по-специално на процесуалните и наказателноправните гаранции за право на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите също не отговарят адекватно на международните стандарти; като има предвид очевидната липса на разделение на властите в Никарагуа;

Е.  като има предвид, че правото на информация е сериозно застрашено; като има предвид, че журналистите биват задържани, изпращани в изгнание и заплашвани; като има предвид, че аудио-визуални медии се закриват или се претърсват без предварително съдебно разрешение; като има предвид, че издаването на вестници е застрашено от липсата на хартия и мастило, иззети от правителството на Никарагуа;

Ж.  като има предвид, че правителството на Никарагуа изгони от страната международни организации като GIEI и Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), които имаха за цел мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха с лишаването им от правен статут в една държава със слаба институционална рамка, поради което жертвите на репресии са наказани двойно;

З.  като има предвид, че академичната свобода също е застрашена; като има предвид, че близо 200 студенти бяха изключени от университетите заради участието им в демонстрации за демокрация и повече свобода и права на човека;

И.  като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза за демокрация, която е съществен елемент от споразумението;

Й.  като има предвид, че националният диалог, започнат на 16 май 2018 г. между президента Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, с посредничеството на католическата църква, не успя да намери решение на кризата; като има предвид, че на 27 февруари 2019 г. бяха възобновени проучвателните разговори за национален диалог между правителството на Никарагуа и Гражданския съюз (Alianza Civica); като има предвид, че Alianza Civica е определил трите си основни цели, които трябва да бъдат постигнати по време на преговорите, както следва: освобождаване на политическите затворници и зачитане на личните свободи, извършване на необходимите изборни реформи, които трябва да достигнат връхната си точка в провеждането на избори, и правосъдие; като има предвид, че правителството на Никарагуа освободи 100 политически затворници, като се съгласи техните присъди за лишаване от свобода да бъдат заменени с домашен арест; като има предвид, че повечето от тях са обект на тормоз и арестите продължават; като има предвид, че голям брой затворници (над 600) остават в затвора; като има предвид, че националният диалог беше прекратен на 10 март 2019 г. след оттеглянето на Alianza Civica от преговорите;

1.  подчертава, че в Никарагуа се наблюдават сериозни нарушения на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава в резултат на събитията от април и май 2018 г.; отново подчертава значението на своята резолюция, приета на 31 май 2018 г.;

2.  осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа; заявява, че посещението на делегацията на ЕП е послужило за получаване на вярна представа за настоящото положение; освен това заявява, че несъмнено през последните месеци, и по-специално след посещението на делегацията на ЕП, е имало увеличаване на репресиите срещу опозицията и наложените ограничения на основните свободи; в това отношение осъжда повсеместните репресии и ограничаване на свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, забраната на неправителствените организации и гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, затварянето на медиите и нападенията срещу тях, ограниченията на правото на информация, експулсирането на студенти от университетите, както и влошаването на положението в затворите и използването на нечовешко отношение;

3.  счита, че подобни действия от страна на правителството, неговите институции и неговите параполитически организации носят белезите на планирана стратегия за унищожаване на политическата опозиция, която беше начело на протестите миналата година; счита, че тази стратегия се прилага методично, систематично и избирателно срещу всички лидери, НПО, медии и социални движения, които се стремят да изразят своите законни искания за свобода и демокрация;

4.  изразява своята загриженост във връзка с огромните демократични, политически и икономически рискове, пред които са изправени хората и държавата, които ще се увеличат, ако не бъдат предприети спешни действия, като се имат предвид настоящите вътрешни сблъсъци, социално разделение и икономически упадък; настоятелно призовава за съдържателен вътрешен диалог с оглед на постигането на устойчиво и мирно решение, което да позволи на всички участници в обществото да разполагат с достатъчно пространство за действие, за да се изразяват свободно, и което да възстанови техните граждански права, например правото на мирен протест; отново заявява, че всяко решение следва да доведе до подвеждането под отговорност на всички виновници за нарушенията; призовава всички политически партии, социални движения, лидери, студенти и организации на гражданското общество да запазят и да потвърдят непоколебимия си ангажимент за решаване на кризата с мирни средства; отново изразява пълната си подкрепа за реформата на съдебната система и избирателния закон и изисква от заместник-председателя/върховен представител да действа съответно с това; призовава заместник-председателя/върховен представител и делегацията на ЕС да следят отблизо преговорите, които се провеждат в страната между правителството и Alianza Civica, и да продължат да разглеждат човешките проблеми, произтичащи от създаденото в страната положение по отношение на затворници, студенти, протестиращи, журналисти и др.;

5.  изразява съжаление за преустановяването на дейността на Механизма за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI) и прекратяването на мандата на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) на Междуамериканската комисия по правата на човека; решително осъжда преследването, задържането и сплашването на хора, които сътрудничат с ООН и други международни органи;

6.  призовава правителството на Никарагуа да приложи три спешни мерки, за да покаже своята воля в текущия диалог: незабавно и безусловно освобождаване на политическите затворници, незабавно прекратяване на всички форми на репресии срещу граждани на Никарагуа, включително тормоз, сплашване, следене и преследване на опозиционни лидери и последващо премахване на всички ограничения върху посочените по-горе свободи и възстановяване на правосубектността и имуществото на организациите за защита на правата на човека и връщане на международни организации в страната;

7.  посочва, че при тези условия процесът трябва да доведе до отмяна на правните процедури срещу политическите затворници и гарантиране на тяхната физическа и морална неприкосновеност, както и до гарантиране на неприкосновеността на личния им живот и право на справедлив процес, до завръщане на изгнаниците, включително журналисти и студенти, демилитаризирането на улиците и разоръжаването на паравоенните групировки, както и до установяването на ясна пътна карта за свободни, честни и прозрачни избори, които да бъдат организирани в близко бъдеще, с присъствието на международни наблюдатели;

8.  призовава за незабавна екстрадиция към Италия на Алесио Казимири, който в момента живее в Манагуа, защитен от правителството на Никарагуа, срещу когото в Италия е произнесена окончателна присъда на шест доживотни затвора за отвличането на Алдо Моро, бивш председател на Християндемократическата партия, председател на Съвета на министрите и на Европейския съвет, както и за убийството на ескортиращите го агенти, което беше извършено на 16 март 1978 г. в Рим;

9.  отправя искане към Европейската служба за външна дейност и държавите членки, без да се наврежда на населението на страната, да приложат поетапен процес на целенасочени и индивидуални санкции, например забрани за издаване на визи и замразяване на активи, срещу правителството на Никарагуа и лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, в съответствие със заключенията на Съвета от 21 януари 2019 г., докато правата на човека и основните свободи започнат напълно да се зачитат и бъдат изцяло възстановени в страната, както беше поискано в диалога; настоятелно призовава поради това и при тези обстоятелства клаузата за демокрация от Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка, по което Никарагуа е страна, да бъде задействана чрез суспендиране на Никарагуа от споразумението;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) OВ C 45E, 23.2.2010 г., стр. 89. (2) OВ C 285E, 21.10.2010 г., стр. 74. (3) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0238.