Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0089(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0447/2018

Внесени текстове :

A8-0447/2018

Разисквания :

PV 25/03/2019 - 17
CRE 25/03/2019 - 17

Гласувания :

PV 26/03/2019 - 7.2

Приети текстове :

P8_TA(2019)0222

Приети текстове
PDF 347kWORD 109k
Вторник, 26 март 2019 г. - Страсбург
Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите ***I
P8_TA(2019)0222A8-0447/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (COM(2018)0184 – C8-0149/2018 – 2018/0089(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0184),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0149/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Федералния съвет на Република Австрия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2018 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0447/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.
(2) ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 232.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО
P8_TC1-COD(2018)0089

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите(2)

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Целта на настоящата директива е да се даде възможност на квалифицираните представителни организации, които представляват колективния интерес на потребителите, да потърсят защита чрез представителни искове срещу нарушения на разпоредбите на законодателството на Съюза. Квалифицираните представителни организации следва да могат да поискат преустановяването или забраната на нарушение, потвърждаването, че е било извършено нарушение, и да потърсят правна защита, като обезщетение, възстановяване на платената цена, поправка или, замяна, отстраняване, намаляване на цената или прекратяване на договора, както е предвидено в националното законодателство. [Изм. 1]

(2)  Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) позволи на квалифицираните представителни организации да предявяват представителни искове, чиято основна цел бе преустановяването и забраната на нарушения на законодателството на Съюза, увреждащи колективните интереси на потребителите. Тази директива обаче не отговори в достатъчна степен на предизвикателствата, свързани с прилагането на правото на потребителите. За да се подобри възпирането на незаконните практики, да се насърчат добрите и отговорни бизнес практики и да се намали вредата, нанасяна на потребителите, е необходимо да се засили механизмът за защита на колективните интереси на потребителите. Предвид многобройните промени, които се въвеждат в текста, за яснота е уместно Директива 2009/22/EC да бъде заменена. Съществува голяма необходимост от намеса на Съюза въз основа на член 114 от ДФЕС, за да се осигури както достъп до правосъдие, така и добро правораздаване, тъй като това ще намали разходите и тежестта, произтичащи от индивидуалните действия. [Изм. 2]

(3)  Представителният иск следва да предложи ефективен и ефикасен начин за защита на колективните интереси на потребителите всички потребители срещу вътрешни и презгранични нарушения. Той следва да позволи на квалифицираните представителни организации да действат с цел да се осигури спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза и да се преодолеят препятствията, пред които са изправени потребителите в рамките на индивидуалните искове, като например несигурността относно техните права и наличните процесуални механизми, предишен опит с неуспешни искания, прекалено продължителни производства, психологическото нежелание да предприемат действия и отрицателното салдо на очакваните разходи и ползи от индивидуалния иск, с което се повишава правната сигурност както за ищците, така и за ответниците, а така също и за правната система. [Изм. 3]

(4)  Важно е да се осигури необходимото равновесие между достъпа до правосъдие и процесуалните гаранции срещу злоупотребата с предявяването на искове, които биха могли да възпрепятстват неоправдано способността на дружествата да функционират в рамките на единния пазар. За да се предотврати злоупотребата с представителни искове следва да се избягват елементи като наказателни обезщетения и липсата на погасителни срокове по отношение на правото да се предяви иск от името на увредени потребители и следва да се предвидят ясни правила за различни процесуални аспекти, като определянето на квалифицирани представителни организации, произхода на техните средства и естеството на информацията, необходима за предявяване на представителните искове. Настоящата директива Страната, загубила делото, следва да поеме разноските по него. Съдът или правораздавателният орган обаче не следва да засяга националните правила относно присъждането на процесуалните присъждат на страната, загубила делото, покриването на разноски, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 4]

(5)  Нарушенията, които засягат колективните интереси на потребителите, често имат презгранични последици. Предоставянето на възможност за предявяване на по-ефективни и ефикасни представителни искове на територията на Съюза следва да повиши доверието на потребителите във вътрешния пазар и да им даде възможност да упражняват своите права.

(6)  Настоящата директива следва да обхваща различни области като защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации и, околна среда и здравеопазване. Тя следва да обхваща нарушения на разпоредбите на правото на Съюза, които защитават интересите колективните интереси на потребителите, независимо дали се наричат потребители или пътници, клиенти, инвеститори на дребно, клиенти на дребно или други наименования в съответното законодателство на Съюза, както и колективните интереси на субектите на данни по смисъла на ОРЗД. За да се гарантира адекватна ответна реакция на нарушенията на законодателството на Съюза, чийто мащаб и форма се развиват бързо, следва да се предвиди възможност за изменение на приложението към настоящата директива при всяко приемане на нов акт на Съюза, имащ отношение към защитата на колективните интереси на потребителите, така че той да бъде включен в обхвата ѝ. [Изм. 5]

(6a)  Настоящата директива се прилага за представителни искове, предявени срещу нарушения с широко въздействие върху потребителите, свързани с обхванатите от Съюза разпоредби, изброени в приложение I. Широкото въздействие започва, когато са засегнати двама потребители. [Изм. 6]

(7)  Комисията прие законодателни предложения за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж(5) и за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт(6). Следователно уместно е да се предвиди, че една година след влизането в сила на тази директива, Комисията следва да направи оценка дали правилата на Съюза в сферата на правата на пътниците, използващи въздушен или железопътен транспорт, предлагат адекватно ниво на защита на потребителите, сравнимо с това, предвидено в настоящата директива, и да извлече необходимите заключения по отношение на обхвата на настоящата директива.

(8)  Като се основава на Директива 2009/22/ЕО и я доразвива настоящата директива следва да обхваща както вътрешните, така и презграничните нарушения, по-специално когато потребителите, засегнати от дадено нарушение, живеят в една или няколко държави членки, различни от държавата членка, в която е установен търговецът, извършил нарушението. Също така в обхвата на директивата следва да бъдат включени нарушения, които са били преустановени преди началото или приключването на представителния иск, тъй като може все още да е необходимо да се предотврати повторението на дадено поведение, да се установи, че това поведение представлява нарушение и да се улесни правната защита на потребителите.

(9)  Настоящата директива не следва да създава правила на международното частно право относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения или приложимото право. Съществуващите инструменти на законодателството на Съюза се прилагат за представителните искове, предвидени в настоящата директива, за да се предотврати увеличаване на т.нар. „търсене на най-благоприятната правна система“. [Изм. 7]

(9a)  Настоящата директива следва да не засяга прилагането на правилата на ЕС в областта на международното частно право при презгранични случаи. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст – Брюксел I), Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) са приложими за представителните искове, определени с настоящата директива. [Изм. 8]

(10)  Тъй като само квалифицираните представителни организации могат да предявят представителни искове, те следва да отговарят на критериите, установени в настоящата директива, за да се гарантира, че колективните интереси на потребителите са представени по подходящ начин. По-специално, квалифицираните представителни организации трябва да бъдат учредени съгласно законодателството на дадена държава членка, в което могат следва да се включват например изисквания относно броя на членовете, постоянния характер на структурата или изискванията за прозрачност по отношение на релевантните аспекти на тази структура, като учредителен устав, управленски апарат, цели и методи на работа. Те също така следва да са с нестопанска цел и да имат легитимен интерес да гарантират спазването на съответното законодателство на Съюза. Тези критерии следва да се прилагат както за предварително определени, така и за ad hoc квалифицирани организации, създадени за целите на конкретен иск. Освен това квалифицираните представителни организации трябва да бъдат независими от пазарните участници, включително финансово. Квалифицираните представителни организации трябва също да имат установена процедура за предотвратяване на конфликти на интереси. Държавите членки не налагат критерии, които надхвърлят критериите, установени в настоящата директива. [Изм. 9]

(11)  Независимите обществени органи и по-специално организациите на потребителите следва да играят активна роля в осигуряването на спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза и са в добра позиция да изпълняват ролята на квалифицирани организации. Тъй като тези организации имат достъп до различни източници на информация относно практиките на търговците спрямо потребителите и имат различни приоритети за своите дейности, държавите членки следва да имат свободата да решават относно видовете мерки, чието постигане всяка една от тези квалифицирани организации може да преследва посредством представителните искове.

(12)  Тъй като както съдебните, така и административните процедури могат действително и ефикасно да служат за защита на колективните интереси на потребителите, държавите членки имат право на преценка дали представителният иск може да бъде предявен в съдебни или административни производства, или и в двете, в зависимост от съответната област на правото или съответния икономически сектор. Това не засяга правото на ефективно правно средство за защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно което държавите членки гарантират, че потребителите и предприятията имат право на ефективно правно средство за защита пред съд срещу всяко административно решение, взето в съответствие с националните разпоредби за прилагане на настоящата директива. Това включва възможността страните да получат решение за спиране на изпълнението на оспорваното решение в съответствие с националното законодателство.

(13)  За да се увеличи процесуалната ефективност на представителните искове квалифицираните организации следва да имат възможност да търсят постановяването на различни мерки в рамките на един представителен иск или в рамките на отделни представителни искове. Тези мерки следва да включват временни мерки за спиране на текуща практика или за забрана на практика в случай, че практиката не е била извършена, но съществува риск тя да причини сериозна или необратима вреда на потребителите, мерки, установяващи, че дадена практика представлява правонарушение и, ако е необходимо, спиране или забрана на практиката за в бъдеще, както и мерки за премахване на продължаващите последици от нарушението, включително обезщетение. Ако се потърсят в рамките на един иск, оправомощените органи трябва да могат да търсят всички съответни мерки в момента на подаване на жалбата или първо да търсят иск за преустановяване на нарушение и впоследствие и, ако е подходящо, заповед за защита.

(14)  Исковете за преустановяване на нарушение целят защитата на колективните интереси на потребителите, независимо от действителните загуби или щети, понесени от отделните потребители. В исковете за преустановяване на нарушение може да се изиска от търговците да предприемат конкретни действия, например да предоставят на потребителите информация, която преди това е била пропусната в нарушение на правните задължения. Решенията, с които се установява, че дадена практика представлява нарушение, не трябва да зависят от това дали практиката е извършена умишлено или поради небрежност.

(15)  Квалифицираната организация, която предявява представителен иск съгласно настоящата директива, следва да бъде страна по производството. Потребителите, засегнати от нарушението, следва да имат подходящи възможности да се възползват от подходяща информация относно съответните резултати от представителния иск и как да се възползват от тях. Разпорежданията съгласно настоящата директива следва да не засягат индивидуалните искове, предявени от потребителите, увредени от практиката, предмет на разпореждането. [Изм. 10]

(16)  Квалифицираните представителни организации следва да могат да искат постановяването на мерки, насочени към отстраняване на продължаващите последици от нарушението. Тези мерки следва да бъдат под формата на заповед за защита, която задължава търговеца да предвиди, inter alia, обезщетение, поправка, замяна, отстраняване, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, както е уместно и предидено съгласно националното законодателство. [Изм. 11]

(17)  Обезщетението, присъдено на потребителите, увредени в ситуация на масова вреда, не трябва да надвишава сумата, дължима от търговеца в съответствие с приложимото национално право или правото на Съюза, за обезщетяване на действително понесената вреда. По-специално, наказателните обезщетения, водещи до свръхкомпенсиране за претърпените вреди в полза на страната —ищец, трябва да се избягват.

(18)  Държавите членки могат следва да изискват от квалифицираните представителни организации да предоставят достатъчно информация, за да подкрепят представителен иск за обезщетение, включително описание на групата потребители, засегнати от нарушението, и фактическите и правни въпроси, които трябва да бъдат решени в рамките на представителния иск. От квалифицираната организация не следва да се изисква индивидуално да идентифицира всички потребители, засегнати от дадено нарушение, за да предяви иска. В рамките на представителни искове за защита съдът или административният орган следва да провери на възможно най-ранния етап дали е подходящо искът да бъде предявен като представителен, предвид естеството на нарушението и характеристиките на вредите, претърпени от съответните потребители. По-специално, исковете следва да бъдат установими и еднакви и в исканите мерки следва да има сходство, споразумението за финансиране на квалифицираната организация с трета страна следва да бъде прозрачно и без никакъв конфликт на интереси. Държавите членки следва също така да гарантират, че съдът или административният орган имат правомощието на възможно най-ранен етап на производството да отхвърлят случаи, които са явно неоснователни. [Изм. 12]

(19)  Държавите членки следва да имат право да решават дали съдът или националният им орган, сезиран с иск за защита, може по изключение да издаде вместо заповед за защита установително решение относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, увредени от нарушение, на което индивидуални потребители могат да се основат, за да предявят последващи искове за защита. Тази възможност следва да бъде запазена за надлежно обосновани случаи, при които количественото определяне на индивидуалните обезщетения, които се присъждат на всеки от засегнатите потребители от представителния иск, е сложно и би било неефективно да се извърши в рамките на представителния иск. Установителните решения следва да не се издават в ситуации, които не са сложни, и по-специално когато засегнатите потребители могат да бъдат идентифицирани и когато потребителите са претърпели съпоставима вреда по отношение на даден период от време или покупка. Също така, установителни решения не следва да се издават, когато размерът на загубите, понесени от отделните потребители, е толкова малък, че отделните потребители едва ли ще искат индивидуално обезщетение. Съдът или националният орган следва надлежно да мотивира прибягването до установително решение вместо издаването на заповед за защита за всеки конкретен случай. [Изм. 13]

(20)  Когато потребителите, засегнати от една и съща практика, могат да бъдат идентифицирани и са претърпели вреди, които са съпоставими от гледна точка на даден период от време или дадена покупка, като например в случая на дългосрочни потребителски договори, съдът или административният орган може ясно да определи групата потребители, засегнати от нарушението, в хода на производството по представителния иск. По-специално, съдът или административният орган може да поиска от търговеца — нарушител да предостави съответна информация, като например информация относно самоличността на потребителите и продължителността на практиката. По съображения за целесъобразност и ефективност в тези случаи държавите членки, в съответствие със своето национално законодателство, биха могли да обмислят да предоставят на потребителите възможността да се ползват пряко от заповед за защита след издаването на такава заповед, без потребителите да са задължени да предоставят индивидуално пълномощно преди издаването на заповедта за защита. [Изм. 14]

(21)  В случаите с ниска стойност на претенциите повечето потребители е малко вероятно да предприемат действия за осъществяването на своите права, защото усилията ще надвишат индивидуалните ползи. Въпреки това, ако една и съща практика засяга определен брой потребители, общата загуба може да бъде значителна. В такива случаи съдът или органът може да приеме, че е непропорционално да се разпределят средствата на засегнатите потребители, например защото е твърде обременително или неосъществимо. Ето защо средствата, получени като обезщетение чрез представителни искове, биха послужили по-добре за защита на колективните интереси на потребителите и следва да бъдат използвани за съответна обществена цел, като например фонд за правна помощ на потребителите, кампании за осведомяване или движения на потребителите. [Изм. 15]

(22)  Мерки, насочени към отстраняването на продължаващите последици от нарушението, могат да бъдат поискани само въз основа на окончателно решение, установяващо увреждащо колективните интереси на потребителите нарушение на правото на Съюза, обхванато от приложното поле на настоящата директива, включително окончателно разпореждане, издадено в рамките на производството по представителния иск. По-специално мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението могат да бъдат поискани въз основа на окончателни решения на съд или административен орган в рамките на дейностите по прилагане на законодателството, регулирани от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004(7).

(23)  Настоящата директива предвижда процедурен механизъм, който не засяга правилата, установяващи материални права на потребителите на договорни и извъндоговорни средства за защита в случай, че техните интереси са увредени от нарушение, като например правото на обезщетение за вреди, прекратяване на договора, възстановяване на разходите , подмяна, отстраняване, поправка или намаляване на цената. Представителен иск за защита по настоящата директива може да бъде предявен само когато правото на Съюза или националното право предвижда такива материални права. [Изм. 16]

(24)  Настоящата директива има за цел минимална хармонизация и не заменя съществуващите национални механизми за колективна защита. Като взема предвид техните правни традиции, тя оставя на държавите членки да преценят дали да създадат предвидения с настоящата директива представителен иск като част от съществуващ или бъдещ механизъм за колективна защита или като алтернатива на тези механизми, доколкото националният механизъм съответства на условията, определени в настоящата директива. Тя не възпрепятства държавите членки да запазят своята действаща рамка, нито ги задължава да я изменят. Държавите членки ще имат възможност да прилагат предвидените в настоящата директива правила в собствената си система за колективна защита или да ги прилагат в отделна процедура. [Изм. 17]

(25)  Квалифицираните представителни организации следва да осигурят пълна прозрачност относно източника на финансиране на своята дейност като цяло и относно средствата, подкрепящи конкретен представителен иск за защита, за да се даде възможност на съдилищата или административните органи да преценят дали е възможно да има конфликт на интереси между финансиращата трета страна и квалифицираната организация и за да се избегнат рисковете от злоупотреба с правото на иск, както и да се прецени дали финансиращата трета страна, квалифицираната организация разполага с достатъчно ресурси, за да изпълни финансовите си ангажименти към квалифицираната организация представлява интересите на засегнатите потребители и да поеме всички необходими съдебни разноски в случай на неуспех на иска. Информацията, предоставена от квалифицираната организация на най-ранен етап от производството на съда или административния орган, сезирани с представителния иск, следва да им даде възможност да преценят дали третата страна може да повлияе на процесуалните решения на квалифицираната организация като цяло и в контекста на представителния иск, включително във връзка със спогодбите, и дали предоставя финансиране за представителен иск за защита срещу ответник, който е конкурент на предоставящата средствата страна, или срещу ответник, от когото предоставящата средствата страна е зависима. Ако наличието на някое от тези обстоятелства бъде потвърдено, съдът или административният орган следва трябва да имат правомощието да изискват от квалифицираната организация да откаже съответното финансиране и при необходимост да откажат процесуалната легитимация на квалифицираната организация по конкретен случай. Държавите членки следва да не разрешават на адвокатските кантори да създават квалифицирани представителни организации. Непрякото финансиране на иска чрез дарения, включително дарения от търговци в рамките на инициативи за корпоративна социална отговорност, отговаря на изискванията за финансиране от трета страна, при условие че е съобразено с изискванията за прозрачност, независимост и липса на конфликт на интереси, посочени в член 4 и член 7. [Изм. 18]

(26)  Колективните извънсъдебни спогодби, например медиация, с които се цели да се предостави защита на засегнатите потребители, следва да бъдат насърчавани както преди предявяването на представителния иск, така и на всеки етап от производството по представителния иск. [Изм. 19]

(27)  Държавите членки могат да предвидят, че квалифицираната организация и търговеца, които са постигнали спогодба по отношение на защитата на потребителите, засегнати от предполагаема незаконна практика на този търговец, могат съвместно да поискат от съда или административния орган одобрение на спогодбата. Такова искане трябва да бъде допуснато от съда или административния орган само ако няма друго висящо производство по представителен иск във връзка със същата практика. Компетентен съд или административен орган, който одобрява такава колективна спогодба, трябва да вземе предвид интересите и правата на всички заинтересовани страни, включително отделните потребители. На засегнатите отделни потребители се дава възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от подобна спогодба. Спогодбите следва да бъдат окончателни и задължителни за всички страни. [Изм. 20]

(28)  Съдът и административният орган следва да имат правомощието да поканят търговеца — нарушител и квалифицираната организация, която е предявила представителния иск, да започнат преговори за постигане на спогодба за защитата, която да бъде предоставена на засегнатите потребители. При вземането на решението дали да се поканят страните да разрешат даден спор извънсъдебно следва да се вземат предвид видът на нарушението, за което се отнася иска, характеристиките на засегнатите потребители, възможните видове защита, които трябва да бъдат предложени, желанието на страните за постигане на споразумение и целесъобразността на процедурата.

(29)  С цел да се улесни предоставянето на защита на отделните потребители, търсена въз основа на издадени в рамките на производство по представителни искове окончателни установителни решения относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, претърпели вреди от нарушение, съдът или административният орган, издали решението, следва да имат правомощието да поискат от квалифицираната организация и търговеца да постигнат колективна спогодба. [Изм. 21]

(30)  Всяка извънсъдебна спогодба, постигната в контекста на представителен иск или въз основа на окончателно установително решение, следва да бъде одобрена от съответния съд или административен орган, за да се гарантира нейната законосъобразност и справедливост, като се вземат предвид интересите и правата на всички заинтересовани страни. На Спогодбите са обвързващи за всички страни, без да се засягат каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите отделни потребители се дава възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от подобна спогодба може да имат съгласно правото на Съюза или националното право. [Изм. 22]

(31)  Осигуряването на информираност на потребителите за представителния иск е от решаващо значение за успеха му. Потребителите следва да бъдат информирани за висящия представителен иск, за факта, че практиката на търговеца се счита за нарушение на закона, за правата им след установяването на нарушение и за всякакви последващи действия, които следва да бъдат предприети от засегнатите потребители, особено за получаване на защита. Рисковете за репутацията, свързани с разпространяването на информация за нарушението, също са важни за възпирането на търговците, които нарушават правата на потребителите.

(32)  За да бъде ефективна, информацията трябва да бъде адекватна и пропорционална на обстоятелствата по случая. Търговецът — нарушител Държавите членки следва да гарантират, че съдът или административният орган може да изискват от страната, изгубила делото, да информира адекватно всички засегнати потребители за окончателните разпореждания окончателно решение относно разпорежданията и заповедите за защита, издадени издадено в рамките на производството по представителния иск, както и за спогодбата, а при спогодба, одобрена от съд или административен орган – и от двете страни. Такава информация може да бъде предоставена например на уебсайта на търговеца, в социалните медии, на онлайн места за търговия или в популярни вестници, включително тези, които биват разпространявани единствено чрез електронни средства за комуникация. Ако е възможно, потребителите следва да бъдат информирани поотделно чрез електронни писма или писма на хартиен носител. Тази информация трябва да се предоставя в достъпна форма за хората с увреждания при поискване. Страната, загубила делото, поема разходите за информирането на потребителя. [Изм. 23]

(32а)   Държавите членки следва да бъдат насърчавани да създадат безплатен национален регистър за представителни искове, което може допълнително да засили задълженията за прозрачност. [Изм. 24]

(33)  За да се повиши правната сигурност, да се избегне непоследователност при прилагането на правото на Съюза и да се увеличи ефективността и процесуалната ефикасност на представителните искове и евентуалните последващи искове за защита, установяването на нарушение или ненарушение, установено в окончателно решение, включително окончателно разпореждане съгласно настоящата директива, издадено от административен орган или съд, не следва да бъде предмет на повторни дела, свързани със същото нарушение от същия търговец, що се отнася до естеството на нарушението и неговия материалния, личен, времеви и териториален обхват, определен от това окончателно решение бъде обвързващо за всички страни, които участват в представителния иск. Окончателното решение не следва да засяга каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите потребители може да имат съгласно правото на Съюза или националното право. Обезщетението, получено чрез спогодбата, следва да бъде обвързващо за случаи, свързани с една и съща практика, един и същ търговец и едни и същи потребители. Когато иск за предприемане на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението, включително за предприемане на мерки за защита, е предявен в държава членка, различна от държавата членка, в която е издадено окончателно решение за установяване на това нарушение или ненарушение, решението следва да представлява оборима презумпция доказателство, че е било извършено или не нарушение в свързаните дела. Държавите членки гарантират, че окончателно решение на съд на една държава членка, в което се установява съществуването или несъществуването на нарушението за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение, се счита за оборима презумпция. [Изм. 25]

(34)  Държавите членки следва да гарантират, че отделни искове за защита могат да се основават на окончателно установително решение, постановено по представителен иск. Следва да е възможно такива искове да се предявяват посредством бързи и опростени процедури.

(35)  Исковете за защита, основаващи се на установяване на нарушение чрез окончателно разпореждане или чрез окончателно установително решение относно отговорността на търговеца спрямо засегнатите потребители съгласно настоящата директива, не следва да бъдат възпрепятствани от националните правила относно давностните срокове. Предявяването на представителен иск трябва да води до спиране или прекъсване на давностните срокове за искове за защита на потребителите, засегнати от този представителен иск. [Изм. 26]

(36)  Представителните искове за издаване на разпореждания следва да се разглеждат с необходимата процесуална бързина. Исканията за разпореждания с временно действие следва винаги да се разглеждат по ускорена процедура, за да се предотврати причиняването на всякакви вреди или на допълнителни вреди вследствие от нарушението.

(37)  Доказателствата са важен елемент за установяване дали дадена практика представлява нарушение на закона, за установяване дали съществува риск от повторно нарушение, за определяне на потребителите, засегнати от нарушение, за вземане на решение относно мерките за защита и за адекватно информиране на потребителите, засегнати от представителен иск, относно текущото производство и окончателните резултати от него. От друга страна, отношенията между търговците и потребителите се характеризират с информационна асиметрия и необходимата информация може бъде в притежание изключително на търговеца, което я прави недостъпна за квалифицираната организация . Поради това квалифицираните организации следва да имат правото да поискат от компетентния съд или административен орган да разпореди на съответния търговец да разкрие доказателства, свързани с тяхната претенция или необходими за адекватно информиране на засегнатите потребители относно представителния иск, без да е необходимо те да посочват конкретни доказателства. Необходимостта от такова разкриване и неговия обхват и пропорционалност следва да бъдат внимателно преценени от съда или административния орган, сезиран с представителния иск, при вземане предвид на защитата на законните интереси на трети лица и при спазване на приложимите правила на равнището на Съюза и на национално равнище относно поверителността.

(38)  За да се гарантира ефективността на представителните искове, на търговците — нарушители следва да може да се налагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за неспазване на окончателно решение, постановено по представителния иск.

(39)  Предвид факта, че представителните искове преследват публичен интерес, като защитават колективните интереси на потребителите, държавите членки следва да гарантират, че квалифицираните представителни организации не са възпрепятствани да предявяват представителни искове по настоящата директива поради разходите, свързани с процедурите. Въпреки това, при спазване на съответните условия съгласно националното право, това не следва да засяга факта, че страната, която изгуби производството по представителния иск, възстановява необходимите съдебни разноски, поети от спечелилата страна (принципът „загубилият плаща“). Съдът или административният орган обаче не следва да присъжда покриването на разноски на страната, загубила делото, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 27]

(39а)   Държавите членки следва да гарантират, че се избягват резултативни хонорари и че възнаграждението на адвокатите и методът, чрез който то се изчислява, не създават стимули за съдебни спорове, които не са необходими от гледна точка на интереса на потребителите или на някоя от засегнатите страни и биха могли да попречат на потребителите да се възползват в пълна степен от представителния иск. Държавите членки, които предвиждат адвокатски хонорари според присъденото обезщетение, следва да гарантират, че тези такси не са пречка за получаването на пълна компенсация от страна на потребителите. [Изм. 28]

(40)  Сътрудничеството и обменът на информация, добри практики и опит между квалифицирани представителни организации от различни държави членки са доказали своята полезност при противодействието на презгранични нарушения. Осъществяването на мерки за изграждане на капацитет и за сътрудничество следва да продължи и тяхното приложно поле следва да бъде разширено, за да включи по-голям брой квалифицирани представителни организации в целия Съюз, така че да се увеличи използването на представителни искове с презгранични последици. [Изм. 29]

(41)  С цел ефективно справяне с нарушенията с презгранични последици следва да се гарантира взаимното признаване на процесуалната легитимация на квалифицираните организации, определени предварително в дадена държава членка да предявяват представителни искове в друга държава членка. Освен това квалифицираните организации от различни държави членки следва да могат да обединяват усилията си в рамките на единен представителен иск пред единна инстанция, като се спазват съответните правила относно компетентната юрисдикция. От съображения за ефикасност и ефективност дадена квалифицирана организация следва да може да предяви представителен иск от името на други квалифицирани организации, представляващи потребители от различни държави членки.

(41а)   За да се проучи възможността за провеждане на процедура на равнището на ЕС за презгранични представителни искове, Комисията следва да направи оценка на възможността за определяне на европейски омбудсман за колективно обезщетение. [Изм. 30]

(42)  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо настоящата директива следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи, включително с онези от тях, свързани с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на защита.

(43)  По отношение на законодателството в областта на околната среда настоящата директива взема предвид Конвенцията на ИКЕ на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“).

(44)  Целите на настоящата директива, а именно създаването на механизъм за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, за да се гарантират високо равнище на защита на потребителите в целия Съюз и правилното функциониране на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез действия, предприети изключително от държавите членки, но поради презграничните последици на представителните искове могат по-вероятно да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(45)  Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи(8) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(46)  Целесъобразно е да се предвидят правила за прилагането на настоящата директива във времето.

(47)  Поради това Директива 2009/22/ЕО следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава 1

Предмет, приложно поле и определения

Член 1

Предмет

1.  С настоящата директива се установяват правила, чрез които на квалифицираните представителни организации се дава възможност да предявяват представителни искове, целящи защитата на колективните интереси на потребителите, и по този начин да постигнат и прилагат високо равнище на защита и достъп до правосъдие, като същевременно се предвиждат подходящи гаранции, за да се избегне злоупотребата с предявяването на съдебни искове. [Изм. 31]

2.  Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат или запазят в сила разпоредби, чиято цел е на квалифицираните представителни организации или на всяко друго заинтересовано лице всеки публичен орган да се предоставят други процесуални средства за предявяване на искове, целящи защитата на колективните интереси на потребителите на национално равнище. Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на защитата на потребителите в областите, попадащи в обхвата на правото на Съюза. [Изм. 32]

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага към представителни искове, предявени срещу нарушения с широко въздействие върху потребителите от страна на търговци на разпоредбите на правото на Съюза, изброени в приложение I, които увреждат или могат да увредят защитават колективните интереси на потребителите. Тя се прилага за вътрешни и презгранични нарушения, включително когато тези нарушения са преустановени преди предявяване на представителния иск или преди приключване на производството по представителния иск. [Изм. 33]

2.  Настоящата директива не засяга правилата, предоставящи на потребителите договорни и извъндоговорни средства за правна защита срещу такива нарушения съгласно правото на Съюза или националното право.

3.  Настоящата директива не засяга разпоредбите на Съюза относно международното частно право, по-специално разпоредбите, които се отнасят до компетентността на съдилищата и приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и правилата относно правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения, които се прилагат по отношение на представителните искове, предвидени в настоящата директива. [Изм. 34]

3а.  Настоящата директива не засяга други форми на механизмите за защита, предвидени в националното право. [Изм. 35]

3б.  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита. [Изм. 36]

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)  „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия;

1a)  „организация на потребителите“ означава всяка група, която има за цел защита на потребителските интереси от незаконни действия или пропуски, извършени от търговците. [Изм. 37]

2)  „търговец“ означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частно или публично, което действа от гражданско име по силата на правилата на гражданското право, включително чрез друго лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани със своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия; [Изм. 38]

3)  „колективни интереси на потребителите“ означава интересите на определен брой потребители или субекти на данни съгласно определението в Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните); [Изм. 39]

4)  „представителен иск“ означава иск за защита на колективните интереси на потребителите, по който потребителите не са страни;

5)  „практика“ означава всяко действие или бездействие от страна на търговец;

6)  „окончателно решение“ означава решение на съда на държава членка, което не може или повече не може да бъде обжалвано или решение на административен орган, което повече не подлежи на съдебен контрол;

6a)  „право за защита на потребителите“ означава правото на Съюза и националното право, прието за целите на защитата на потребителите. [Изм. 40]

Глава 2

Представителни искове

Член 4

Квалифицирани представителни организации [Изм. 41]

1.  Държавите членки гарантират, че представителните искове могат да бъдат предявявани от квалифицирани организации, определени предварително за тази цел, по тяхно искане, от държавите членки и включени в публично достъпен списък. Държавите членки или техните съдилища определят на съответната си територия най-малко една представителна организация за целите на предявяването на представителни искове по смисъла на член 3, параграф 4.

Държавите членки определят дадена организация като квалифицирана представителна организация, ако отговаря на всички от следните критерии: [Изм. 42]

а)  тя е правилно учредена съгласно правото на държава членка;

б)  тя има нейният устав или друг документ, имащ отношение за управлението, и нейната непрекъсната дейност, включваща защитата и опазването на интересите на потребителите, показва нейния законен интерес да гарантира спазването на разпоредбите на правото на Съюза, уредени в настоящата директива; [Изм. 43]

в)  тя има нестопанска цел;

вa)  тя действа по начин, който е независим от други организации и от лица, които не са потребители и които биха могли да имат икономически интерес от резултата от представителния иск, по-специално от пазарните участници; [Изм. 44]

вб)  тя няма финансови споразумения с адвокатски кантори на ищеца извън обичайния договор за предоставяне на услуги [Изм. 45]

вв)  тя има установени вътрешни процедури за предотвратяване на конфликт на интереси между нея и тези, които я финансират. [Изм. 46]

Държавите членки се грижат квалифицираните представителни организации да оповестяват публично чрез подходящите средства, например на своя уебсайт, на ясен и разбираем език начина, по който се финансират, своята организационна и управленска структура, своите цели и методи на работа, както и своите дейности.

Държавите членки редовно оценяват дали дадена квалифицирана организация продължава да отговаря на тези критерии. Държавите членки следят за това квалифицираната представителна организация да губи статута си съгласно настоящата директива, ако повече не отговаря на един или няколко от критериите, изброени в първа алинея.

Държавите членки създават списък на представителните организации, отговарящи на изброените в параграф 1 критерии, и го оповестяват публично. Те съобщават списъка на Комисията, като го актуализират при необходимост.

Комисията публикува списъка на представителните организации, получен от държавите членки, на достъпен за обществеността онлайн портал. [Изм. 47]

1a.  Държавите членки може да предвидят, че за публичните органи, които са били определени преди влизането в сила на тази директива, съгласно националното право, остава възможен статутът на представителна организация по смисъла на настоящия член. [Изм. 48]

2.  Държавите членки могат да определят дадена квалифицирана организация на ad hoc основа за конкретен представителен иск по нейно искане, ако тя отговаря на критериите, посочени в параграф 1. [Изм. 49]

3.  Държавите членки гарантират, че по-специално организациите на потребителите, отговарящи на изброените в параграф 1 критерии, и независимите публични публичните органи могат да получат статут на квалифицирана представителна организация. Държавите членки могат да определят като квалифицирани организации организациите на потребителите, които представляват членове от повече от една държава членка. [Изм. 50]

4.  Държавите членки могат да предвидят правила, определящи кои квалифицирани организации могат да искат предприемането на всички мерки по членове 5 и 6 и кои квалифицирани организации могат да искат предприемането на само една или няколко от тези мерки. [Изм. 51]

5.  Спазването от страна на дадена квалифицирана организация на критериите по параграф 1 не засяга правото задължението на съда или административния орган да провери дали целта на квалифицираната организация обосновава предявяването на иск от нейна страна в конкретен случай в съответствие с член 4 и член 5, параграф 1. [Изм. 52]

Член 5

Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите

1.  Държавите членки гарантират, че квалифицираните единствено определените съгласно член 4, параграф 1 квалифицирани организации могат да предявяват представителни искове пред националните съдилища или административните органи, при условие че съществува пряка връзка между основните цели на организацията и предоставените съгласно правото на Съюза права, за които се твърди, че са били нарушени, и по отношение на които се предявява искът.

Квалифицираните представителни организации са свободни да избират всяка налична съгласно националното право или правото на ЕС процедура, гарантираща по-висока степен на защита на колективния интерес на потребителите.

Държавите членки гарантират, че няма текущ заведен иск пред съд или административен орган на държава членка относно една и съща практика, един и същи търговец и едни и същи потребители. [Изм. 53]

2.  Държавите членки гарантират, че квалифицираните представителни организации, включително публични органи, които са определени предварително, имат право да предявяват представителни искове за предприемането на следните мерки: [Изм. 54]

а)  разпореждане като временна мярка за прекратяване на практиката незаконната практика или, ако практиката все още не е осъществена, но предстои да бъде, за забрана на практиката незаконната практика; [Изм. 56]

б)  разпореждане за установяване на това, че практиката представлява нарушение на законодателството и, ако е необходимо, за прекратяване на практиката или, ако практиката все още не е осъществена, но предстои да бъде, за забрана на практиката.

За да могат да искат постановяването на разпореждане, квалифицираните представителни организации не е нужно да бъдат упълномощени от засегнатите отделни потребители, нито и да предоставят доказателство за действителна загуба или вреда, претърпяна от засегнатите потребители, или за умисъл или небрежност от страна на търговеца. [Изм. 55]

3.  Държавите членки гарантират, че квалифицираните представителни организации имат право да предявяват представителни искове за предприемане на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението. Предприемането на тези мерки може да се иска въз основа на всяко окончателно решение, с което се установява, че дадена практика представлява нарушение на правото на Съюза, изброено в приложение I, което уврежда колективните интереси на потребителите, включително окончателно разпореждане по параграф 2, буква б). [Изм. 57]

4.  Без да се засяга член 4, параграф 4, държавите членки гарантират, че квалифицираните организации могат да искат предприемането на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението заедно с мерките по параграф 2 в рамките на единен представителен иск. [Изм. 58]

Член 5а

Регистър на колективните искове

1.  Държавите членки може да създадат национален регистър на представителните искове, който да е достъпен безплатно в електронна или друга форма за всяко заинтересовано лице.

2.  Уебсайтовете, които публикуват регистъра, предоставят достъп до ясна и обективна информация относно наличните методи за получаване на обезщетение, включително извънсъдебните методи, както и за предстоящите представителни искове.

3.  Националните регистри са свързани помежду си. Прилага се член 35 от Регламент (ЕС) 2017/2394. [Изм. 59]

Член 6

Мерки за защита

1.  За целите на член 5, параграф 3 държавите членки гарантират, че квалифицираните организации имат право да предявяват представителни искове за постановяване на заповед за защита, която задължава търговеца да предостави, наред с другото, обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, според случая. Дадена държава членка може или може да не да изисква упълномощаване от засегнатите отделни потребители, преди да могат да бъдат постановени установително решение или бъде постановена заповед за защита. [Изм. 60]

Ако дадена държава членка не изисква от отделния потребител да участва в представителния иск, тази държава членка все пак позволява на лицата, които нямат обичайно местопребиваване в държавата членка, в която се осъществява това действие, да участват в представителния иск, в случай че са дали изричен мандат да бъдат част от представителния иск в рамките на определения срок. [Изм. 61]

Квалифицираната представителна организация предоставя достатъчно цялата необходима информация, както се изисква по националното законодателство, в подкрепа на иска, включително описание на потребителите, засегнати от иска, и фактическите и правните въпроси, които следва да бъдат решени. [Изм. 62]

2.  Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да оправомощят съд или административен орган в надлежно обосновани случаи да издава вместо заповед за защита установително решение относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, увредени от нарушение на правото на Съюза, посочено в приложение I, когато поради естеството на индивидуалната вреда на засегнатите потребители количественото определяне на индивидуалните обезщетения е сложно. [Изм. 63]

3.  Параграф 2 не се прилага в случаите, в които:

а)  потребителите, засегнати от нарушението, могат да бъдат установени и са претърпели съпоставима вреда, причинена от една и съща практика с оглед на даден времеви период или покупка. В такива случаи изискването за упълномощаване от засегнатите отделни потребители няма да съставлява условие за предявяване на иска. Обезщетението следва да бъде предоставено на засегнатите потребители;

б)  потребителите са претърпели малка загуба и би било непропорционално обезщетението да им бъде предоставено. В такива случаи държавите членки гарантират, че не се изисква упълномощаване от засегнатите отделни потребители. Обезщетението се предоставя за обществена цел, обслужваща колективните интереси на потребителите. [Изм. 64]

4.  Обезщетението, получено чрез окончателно решение в съответствие с параграфи параграф 1, 2 и 3, не засяга каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите потребители могат да имат съгласно правото на Съюза или националното право. При прилагането на настоящата разпоредба се спазва принципът за сила на пресъдено нещо. [Изм. 65]

4a.  Мерките за правна защита имат за цел да се осигури пълно обезщетение на засегнатите потребители за тяхната загуба. В случай на непотърсена сума, оставаща след предоставянето на обезщетението, съдът взема решение относно бенефициера на оставащата непотърсена сума. Непотърсената сума не се предоставя нито на квалифицираната представителна организация, нито на търговеца. [Изм. 66]

4б.  По-специално се забраняват наказателните обезщетения, водещи до свръхкомпенсиране за претърпените вреди в полза на страната ищец. Например обезщетението, присъдено на увредените колективно потребители, не надвишава сумата, дължима от търговеца в съответствие с приложимото национално право или право на Съюза, за обезщетяване на всеки от тях поотделно за действително понесената вреда. [Изм. 67]

Член 7

Финансиране Допустимост на представителен иск [Изм. 68]

1.  Квалифицираната представителна организация, която иска постановяването на заповед за защита по член 6, параграф 1, трябва да заяви представи на ранен съда или административния орган на най-ранния етап от иска източника пълно финансово обобщение, включващо списък на всички източници на средствата, използвани за нейната дейност като цяло, и средствата, които използва в подкрепа на иска, с цел да се докаже липсата на конфликт на интереси. Тя трябва да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да представлява висшия интерес на засегнатите потребители и да поеме всички непредвидени разходи в случай на неуспех на иска. [Изм. 69]

2.  Държавите членки гарантират, че в случаите, в които представителен иск за защита се финансира от трето лице, на него му е забранено Представителният иск може да бъде обявен за недопустим от националния съд, ако се установи, че финансирането от третото лице би могло: [Изм. 70]

а)  да влияе върху решенията на квалифицираната представителна организация в контекста на представителния иск, включително предявяването на представителни искове и решенията във връзка със спогодби; [Изм. 71]

б)  да финансира колективен иск срещу ответник, който е конкурент на предоставящото средствата лице, или срещу ответник, от когото предоставящото средствата лице е зависимо;

3.  Държавите членки гарантират, че съдилищата и административните органи са оправомощени да оценяват липсата на конфликт на интереси по параграф 1 и обстоятелствата по параграф 2 и съответно да изискват от квалифицираната организация да откаже съответното финансиране, и при необходимост да не приемат процесуалната легитимация на квалифицираната организация в конкретен случай на етапа на допустимост на представителния иск, както и на по-късен етап по време на съдебното производство, ако обстоятелствата го налагат. [Изм. 72]

3a.  Държавите членки гарантират, че съдът или административният орган имат правомощието на възможно най-ранен етап от производството да отхвърлят случаи, които са явно неоснователни. [Изм. 73]

Член 7а

Принцип „загубилият плаща“

Държавите членки гарантират, че страната, загубила делото по колективен иск, възстановява съдебните разноски на спечелилата страна при спазване на условията, предвидени в националното право. Съдът или административният орган обаче не присъжда покриването на разноски на страната, загубила делото, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 74]

Член 8

Спогодби

1.  Държавите членки могат да предвидят, че квалифицирана представителна организация и търговец, които са постигнали спогодба относно обезщетение за потребители, засегнати от предполагаема незаконна практика на този търговец, могат съвместно да поискат от съд или административен орган да одобри спогодбата. Съдът или административният орган следва да уважи такова искане само ако пред съда или административния орган на същата държава членка няма друг висящ представителен иск срещу същия търговец и във връзка със същата практика. [Изм. 75]

2.  Държавите членки гарантират, че по всяко време на висящото производство по представителен иск съдът или административният орган може да покани квалифицираната организация и ответника, след като се е консултирал с тях, да постигнат спогодба относно обезщетението в рамките на разумно определен срок.

3.  Държавите членки гарантират, че съдът или административният орган, издал окончателното установително решение по член 6, параграф 2, е оправомощен да изиска от страните по представителния иск да постигнат в разумно определен срок спогодба относно обезщетението, което да бъде предоставено на потребителите въз основа на това окончателно решение.

4.  Спогодбите, упоменати в параграфи 1, 2 и 3, подлежат на контрол от съда или от административен орган. Съдът или административният орган преценява законосъобразността и справедливостта на спогодбата, като взема под внимание правата и интересите на всички страни, включително на засегнатите потребители.

5.  Ако спогодбата, упомената в параграф 2, не бъде постигната в определения срок или постигнатата спогодба не бъде одобрена, съдът или административният орган продължава производството по представителния иск.

6.  На отделните засегнати потребители се предоставя възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от спогодбите, упоменати в параграфи 1, 2 и 3. Обезщетението, получено чрез одобрена спогодба в съответствие с параграф 4, не е обвързващо за всички страни, без да засяга допълнителните права на защита, които засегнатите потребители могат да имат по силата на правото на Съюза или националното право. [Изм. 76]

Член 9

Информация за представителните искове

-1.  Държавите членки гарантират, че представителните организации:

a)  информират потребителите за претендираното нарушение на правата, предоставени от правото на Съюза, и за намерението да предявят иск за нанесени вреди;

б)  обясняват предварително на вече засегнатите потребители възможностите за присъединяване към иска, за да се гарантира, че се разполага със съответните документи и друга информация, необходима за иска;

в)  когато е целесъобразно, информират за последващите стъпки и потенциалните правни последствия. [Изм. 77]

1.  Когато дадена спогодба или окончателно решение е от полза за потребителите, които може да не знаят за това, държавите членки гарантират, че съдът или административният орган изисква от търговеца, извършил нарушението, страната, изгубила делото, или и от двете страни, да информира за своя сметка засегнатите потребители относно окончателните решения, с които се налагат мерките, упоменати в членове 5 и 6, и относно одобрените спогодби по член 8, като той трябва да направи това използвайки подходящи за обстоятелствата по случая средства и в рамките на определени срокове, включително, когато е уместно, чрез индивидуално уведомяване на всички засегнати потребители. Държавите членки може да предвидят, че задължението за информиране може да бъде спазено чрез обществено и лесно достъпен уебсайт. [Изм. 78]

1a.  Страната, загубила делото, поема разходите за информирането на потребителя в съответствие с принципа, заложен в член 7. [Изм. 79]

2.  Информацията, посочена в параграф 1, включва обяснение на разбираем език на предмета на представителния иск, неговите правни последици и, ако е уместно, последващите стъпки, които следва да бъдат предприети от засегнатите потребители. Условията и графикът на предоставянето на информацията се определят със съгласието на съда или административния орган. [Изм. 80]

2a.  Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя по достъпен начин информация относно предстоящи, текущи и приключени колективни искове, включително чрез медиите и онлайн чрез публичен уебсайт, когато съдът е решил, че случаят е допустим. [Изм. 81]

2б.  Държавите членки гарантират, че публичното оповестяване от страна на квалифицирани организации, свързано с искове, е фактическо и се вземат под внимание както правото на потребителите да получават информация, така и правата, свързани с авторитета на ответниците, и правото на служебна тайна. [Изм. 82]

Член 10

Действие на окончателните решения

1.  Държавите членки гарантират, че нарушение, което накърнява колективните интереси на потребителите, установено с окончателно решение на административен орган или съд, включително и окончателна заповед за преустановяване на нарушение съгласно член 5, параграф 2, буква б), се счита, че установява по безспорен начин за доказателство, установяващо съществуването на това нарушение за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение същите факти, при условие че за една и съща вреда не може да бъде дадено обезщетение два пъти на едни и същи засегнати потребители. [Изм. 83]

2.  Държавите членки гарантират, че окончателно решение по параграф 1, взето в друга държава членка, се разглежда от техните национални съдилища или административни органи най-малкото като оборима презумпция доказателство, че е било извършено нарушение. [Изм. 84]

2a.  Държавите членки гарантират, че окончателно решение на съд на една държава членка, в което се установява съществуването или несъществуването на нарушението за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение, се счита за оборима презумпция. [Изм. 85]

3.  Държавите членки гарантират, че окончателно установително решение по член 6, параграф 2 се счита, че установява по безспорен начин отговорността на търговеца спрямо увредените вследствие на извършено нарушение потребители за целите на евентуални се насърчават да създадат база данни, съдържаща всички окончателни решения по искове, с които пред техните национални съдилища се търси за обезщетение, които биха могли да улеснят други мерки за правна защита срещу същия търговец за същото нарушение. Държавите членки гарантират, че такива искове за получаване на защита, предявени индивидуално от потребители, се разглеждат по реда на бързи и опростени процедури, и да споделят своите най-добри практики в тази област. [Изм. 86]

Член 11

Спиране на давността

В съответствие с националното право държавите членки гарантират, че по отношение на засегнатите потребители физически лица подаването на представителен иск съгласно членове 5 и 6 води до спиране или прекъсване на давностните срокове, приложими за исковете, целящи защита, ако съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство съответните права са обвързани с давностен срок. [Изм. 87]

Член 12

Процесуална бързина

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че представителните искове по членове 5 и 6 се разглеждат с необходимата бързина.

2.  Представителните искове за издаване на съдебно разпореждане под формата на временна мярка по член 5, параграф 2, буква а) се разглеждат по реда на ускорена процедура.

Член 13

Доказателства

Държавите членки гарантират, че по искане на квалифицирана организация една от страните, която е представила сравнително достъпни факти и, достатъчно доказателства и задоволително обяснение, достатъчни за да обосноват представителния иск гледната ѝ точка, и е посочила допълнителни конкретни и ясни доказателства, които са под контрола на ответника другата страна, съдът или административният орган може да разпореди в съответствие с националните процесуални правила тези доказателства да бъдат представени от ответника тази страна във възможно най-тесни граници въз основа на разумни налични факти при спазване на приложимите разпоредби на Съюза и националните разпоредби относно поверителността. Разпореждането трябва да е адекватно и пропорционално по отношение на съответното дело, както и да не нарушава баланса между двете участващи страни. [Изм. 88]

Държавите членки гарантират, че съдилищата ограничават оповестяването на доказателства до това, което е пропорционално. За да определи дали дадено оповестяване, поискано от представителна организация, е пропорционално, съдът разглежда законния интерес на всички засегнати страни, а именно до каква степен искането за оповестяване на доказателства се подкрепя от наличните факти и доказателства и дали доказателствата, чието оповестяване се изисква, съдържат поверителна информация. [Изм. 89]

Държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощието да разпоредят оповестяване на доказателства, съдържащи определена информация, в случаите, в които считат, че те са от значение за иска за обезщетение. [Изм. 90]

Член 14

Санкции

1.  Държавите членки приемат разпоредби за санкциите, които се налагат при неспазване на окончателните решения, постановени по представителните искове, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки гарантират, че санкциите могат да бъдат, наред с другото, под формата на глоби. [Изм. 91]

3.  При вземане на решение относно разпределението на приходите от глоби държавите членки вземат предвид колективните интереси на потребителите. Държавите членки може да решат тези приходи да постъпват във фонд, създаден за целите на финансирането на представителни искове. [Изм. 92]

4.  Държавите членки уведомяват Комисията за разпоредбите, упоменати в параграф 1, най-късно до [дата на транспониране на директивата] и я уведомят незабавно за всякакви последващи изменения, които ги засягат.

Член 15

Помощ за квалифицираните представителни организации [Изм. 93]

1.  В съответствие с член 7 държавите членки се насърчават да гарантират, че квалифицираните представителни организации разполагат с достатъчно налични средства за представителни искове. Те вземат необходимите мерки, за да улеснят достъпа до правосъдие и да гарантират, че процесуалните разходи, свързани с представителните искове, не представляват финансова пречка за ефективното упражняване от квалифицираните организации на правото да искат налагане на мерките, упоменати в членове 5 и 6, например ограничаване на приложимите съдебни или административни такси, предоставяне на достъп до правна помощ за квалифицираните организации, когато това е необходимо, или предоставяне на квалифицираните организации на публично финансиране за тази цел. [Изм. 94]

1a.  Държавите членки предоставят структурно подпомагане на субекти, действащи като квалифицирани организации в рамките на приложното поле на настоящата директива. [Изм. 95]

2.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите, когато от квалифицираните организации се изисква да информират засегнатите потребители за висящия представителен иск, свързаните с това разходи могат да бъдат възстановени от търговеца, ако искът бъде уважен.

3.  Държавите членки и Комисията подкрепят и улесняват сътрудничеството на квалифицираните организации и обмена и разпространението на техните най-добри практики и опит във връзка с разрешаването на случаи на презгранични и вътрешни нарушения.

Член 15a

Процесуално представителство и хонорари

Държавите членки гарантират, че възнаграждението на адвокатите и методът на изчисляването му не създават причина за възникване на спор, който не е необходим от гледна точка на интереса на всяка от страните. По-специално, държавите членки забраняват резултативните хонорари. [Изм. 96]

Член 16

Презгранични представителни искове

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка квалифицирана представителна организация, определена предварително в една държава членка в съответствие с член 4, параграф 1, може да сезира съдилищата или административните органи на друга държава членка като представи публично достъпния списък, упоменат в същия член. Съдилищата или административните органи приемат този списък като доказателство за може да преразгледат процесуалната легитимация на квалифицираната представителна организация, без това да засяга правото им да проверят дали целта на квалифицираната представителна организация оправдава предявяването на иск от нейна страна в конкретния случай. [Изм. 97]

2.  Държавите членки гарантират, че когато нарушението засяга или има вероятност да засегне потребители от различни държави членки, представителният иск може да бъде предявен пред компетентния съд или административен орган на държава членка от няколко квалифицирани организации от различни държави членки, които действат съвместно или се представляват от една квалифицирана организация, с цел защита на колективния интерес на потребителите от различни държави членки.

2a.  Държавите членки, в които е въведена колективна защита, може да поискат мандат от потребителите, пребиваващи в тази държава членка, и изискват мандат от отделни потребители, базирани в друга държава членка, когато действието е презгранично. В такъв случай при започването на производството на съда или административния орган и на ответника ще се предоставя обобщен списък на всички потребители от други държави членки, които са предоставили такъв мандат. [Изм. 98]

3.  За целите на презграничните представителни искове и без да се засягат правата, предоставени на други органи съгласно националното законодателство, държавите членки съобщават на Комисията списъка на предварително определените квалифицирани организации. Държавите членки информират Комисията за наименованията и целите на тези квалифицирани организации. Комисията прави тази информация обществено достъпна и поддържа актуалността ѝ.

4.  Ако държава членка или, Комисията или търговецът изрази опасения относно изпълнението на критериите, посочени в член 4, параграф 1, от дадена квалифицирана представителна организация, държавата членка, която е определила тази организация, извършва проверка във връзка с опасенията и, ако е целесъобразно, отменя определянето, ако един или повече от критериите не са изпълнени. [Изм. 99]

Член 16a

Публичен регистър

Държавите членки гарантират, че съответните национални компетентни органи създават публично достъпен регистър на незаконните действия, които са предмет на разпореждания за преустановяване на нарушение в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. [Изм. 100]

Глава 3

Заключителни разпоредби

Член 17

Отмяна

Директива 2009/22/ЕС се отменя считано от [дата на прилагане на настоящата директива], без да се засяга член 20, параграф 2.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложение II.

Член 18

Наблюдение и оценка

1.  Не по-рано от пет години след датата на прилагане на настоящата директива Комисията извършва оценка на директивата и представя основните констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Оценката се извършва в съответствие с насоките на Комисията за по-добро регулиране. В доклада Комисията оценява по-специално приложното поле на настоящата директива, определено в член 2 и в приложение I.

2.  Не по-късно от една година след влизането в сила на настоящата директива Комисията извършва оценка дали правилата относно правата на пътниците, използващи въздушен или железопътен транспорт, предлагат ниво на защита на правата на потребителите, сравнимо с нивото, предвидено в настоящата директива. Ако това е така, Комисията възнамерява да направи подходящи предложения, които могат да се изразяват по-специално в изваждане на актовете, посочени в точки 10 и 15 от приложение I, от приложното поле на настоящата директива, определено в член 2. [Изм. 101]

3.  Държавите членки предоставят ежегодно на Комисията, а за първи път най-късно четири години след датата на прилагане на настоящата директива, следната информация, необходима за изготвянето на доклада, упоменат в параграф 1:

а)  броя на представителните искове, заведени съгласно настоящата директива пред административни и съдебни органи;

б)  видовете квалифицирани организации, завеждащи исковете;

в)  вида на нарушението предмет на представителния иск, страните по представителните искове и стопанския сектор, засегнат от представителните искове;

г)  продължителността на производствата от предявяването на исковете до приемането на окончателните разпореждания, посочени в член 5, заповедите за защита или установителните решения, посочени в член 6, или окончателното одобрение на спогодбата по член 8;

д)  резултатите от представителните искове;

е)  броя на квалифицираните организации, които участват в механизма за сътрудничество и обмен на най-добри практики, упоменат в член 15, параграф 3.

Член 18a

Клауза за преглед

Без да се засяга член 16, Комисията извършва оценка дали презграничните представителни искове могат да бъдат разглеждани по-добре на равнището на Съюза чрез създаването на Европейски омбудсман за колективна защита. Не по-късно от три години след влизането в сила на настоящата директива Комисията изготвя доклад по този въпрос и го представя на Европейския парламент и на Съвета, придружен от съответно предложение, ако е целесъобразно. [Изм. 102]

Член 19

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки прилагат тези разпоредби от [6 месеца след изтичане на срока за транспониране].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20

Преходни разпоредби

1.  Държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, транспониращи настоящата директива, за нарушения, започнали след [датата на прилагане на настоящата директива ].

2.  Държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, транспониращи Директива 2009/22/ЕО за нарушения, започнали преди [датата на прилагане на настоящата директива].

Член 21

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 22

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ПРАВОТО НА СЪЮЗА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

(1)  Директива на Съвета 85/374/ЕИО от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29–33)(9).

(2)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(3)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(4)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12).

(5)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(6)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба: членове 86—100 (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).

(7)  Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51–77).

(8)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37): член 13.

(9)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16).

(10)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1).

(11)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(12)  Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1).

(13)  Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21): член 1, член 2, буква в) и членове 4—8.

(14)  Директива 2006/123/CE на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(15)  Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14).

(16)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

(17)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3): членове 22, 23 и 24

(18)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1–1355).

(19)  Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ L 33, 3.2.2009 г., стр. 10).

(20)  Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55–93).

(21)  Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94–136).

(22)  Директива 2009/65/EC относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32–96).

(23)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 Септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11–18).

(24)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7–17).

(25)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10–35).

(26)  Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (OВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46–58).

(27)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1–155): членове 183, 184, 185 и 186.

(28)  Директива 2010/13/EС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови или административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1): членове 9, 10 и 11 и членове 19—26.

(29)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13–35).

(30)  Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 Ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 30.1.2010 г., стр. 1–19).

(31)  Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1).

(32)  Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1).

(33)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45–65).

(34)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1–73).

(35)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(36)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 г. (OВ L 304, 22.11.2011, стр. 18–63).

(37)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22—37).

(38)  Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 Юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10–35).

(39)  Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1–56).

(40)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63): член 13.

(41)  Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1): член 14.

(42)  Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1–17).

(43)  Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18–38).

(44)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34): членове 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 21, 22, 23, глава 10 и приложения I и II.

(45)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349–496).

(46)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214): членове 3—18 и член 20, параграф 2.

(47)  Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 1).

(48)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (OВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1–23).

(49)  Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98–121).

(50)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35–127).

(51)  Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1–18).

(52)  Регламент (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст) (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19–59).

(53)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1–88).

(54)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (OВ L 354, 23.12.2016, стр. 37–85).

(55)  Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (OВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 1).

(56)  Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (OВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12–82).

(57)  Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 8–45).

(58)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (OВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1–23).

(59)  Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и ЕС 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (OВ L 60, 02.03.2018 г., стр. 1).

(59a)   Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4). [Изм. 103]

(59б)   Директива 2014/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 357). [Изм. 104]

(59в)   Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. [Изм. 105]

(59г)   Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставянето на пазара на везни с неавтоматично действие (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 107). [Изм. 106]

(59д)   Регламент (ЕИО) № 2136/89 на Съвета от 21 юни 1989 г. относно установяване на общи стандарти за търговия с консервирани сардини и търговските описания за консервирана сардина и продукти тип сардина. [Изм. 107]

(59е)   Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005. [Изм. 108]

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2009/22/ЕО

Настоящата директива

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 2

Член 2, параграф 1

-

Член 2, параграф 2

-

Член 3

Член 2, параграф 1

Член 5, параграф 1

Член 2, параграф 1, буква а)

Член 5, параграф 2, букви а) и б)

Член 12

-

Член 5, параграф 2, втора алинея

Член 2, параграф 1, буква б)

Член 5, параграф 3

Член 9

Член 2, параграф 1, буква в)

Член 14

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 3

Член 3

Член 4, параграфи 1—3

-

Член 4, параграф 4

-

Член 4, параграф 5

-

Член 5, параграф 4

-

Член 6

-

Член 7

—  

Член 8

-

Член 10

-

Член 11

-

Член 13

-

Член 15

Член 4

Член 16

Член 5

-

Член 6

Член 18

Член 7

Член 1, параграф 2

Член 8

Член 19

Член 9

Член 17

-

Член 20

Член 10

Член 21

Член 11

Член 22

(1)ОВ С 440, 6.12.2018 г., стр. 66.
(2) ОВ С 461, 21.12.2018 г., стр. 232.
(3) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г.
(4)OВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30.
(5)СОМ(2013)0130.
(6)СОМ(2017)0548.
(7)OВ L 345, 27.12.2017 г.
(8)ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(9)Посочената директива беше изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 г. за изменение на Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за дефектни продукти (ОВ L 141, 4.6.1999, стр. 20–21).

Последно осъвременяване: 20 април 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност