Решение на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно искането за снемане на имунитета на Йорн Дорман (2018/2277(IMM))

P8_TA(2019)0221 A8-0178/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Йорн Дорман, направено от министъра на правосъдието на Кралство Дания, предадено на 6 ноември 2018 г. от постоянния представител на Дания в Европейския съюз и обявено в пленарно заседание на 28 ноември 2018 г., във връзка с наказателно преследване за престъпления по член 260, параграф 1, точка 1, член 291, параграф 1 и член 293, параграф 1 във връзка с член 21 от датския Наказателен кодекс,

—  след като изслуша Йорн Дорман съгласно член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 57 от Конституцията на Кралство Дания,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0178/2019),

A.  като има предвид, че държавният прокурор на Веборг е внесъл искане за снемане на имунитета на Йорн Дорман, член на Европейския парламент, избран за Дания, във връзка с наказателно преследване за престъпления по член 260, параграф 1, точка 1, член 291, параграф 1 и член 293, параграф 1 във връзка с член 21 от датския Наказателен кодекс; като има предвид по-специално, че производството се отнася до предполагаемо извършване на незаконна принуда, злонамерено повреждане на чуждо имущество и опит за противозаконно използване на чужда вещ;

Б.  като има предвид, че на 26 април 2017 г. извън границите на своя частен имот във Вамдруп Йорн Дорман е повредил камерата на оператор, който снимал неговата къща от разстояние около 195 метра, за да използва направения запис в телевизионен документален филм за някои датски членове на Европейския парламент; като има предвид, че Йорн Дорман е заплашвал да счупи камерата; като има предвид, че той е повредил въпросната камера, включително нейния микрофон, екран и кабел; като има предвид, че той е отнел камерата и картата с памет с намерението да ги използва без разрешение, като провери направения запис, но в крайна сметка е бил възпрепятстван да стори това от полицията, която е била повикана на адреса и е иззела камерата и картата с памет, която той вече бил извадил от устройството;

В.  като има предвид, че на оператора на камерата е предявено обвинение за престъпление по член 264а от датския Наказателен кодекс за противозаконно фотографиране на лица в частен имот; като има предвид, че държавният прокурор е препоръчал обвиненията да отпаднат поради липсата на умисъл като задължителен елемент от състава на престъплението, за да бъде съответното лице осъдено за престъпление по член 264а от датския Наказателен кодекс;

Г.  като има предвид посоченото от полицията на Югоизточна Ютландия, че във връзка с въпросния случай дружеството, работодател на журналиста и собственик на камерата, е предявило иск за обезщетение за вреди в размер на 14 724,71 DKK и че престъпленията злоумишлено повреждане на чуждо имущество, кражба, присвояване и други подобни, наказанието за които е глоба, подлежат на наказателно преследване по съдебен ред, ако пострадалият предяви граждански иск за вреди;

Д.  като има предвид, че първоначално Държавната прокуратура е препоръчала налагането на глоба в размер на 20 000 DKK по делото срещу Йорн Дорман вместо присъда за лишаване от свобода, без да бъдат повдигани официални обвинения;

Е.  като има предвид, че Йорн Дорман е отрекъл извършване на деянията, за които е обвинен; като има предвид, че според директора на прокуратурата при това положение би било непоследователно впоследствие да се търси извънсъдебно споразумение чрез налагане на глоба с фиксиран размер;

Ж.  като има предвид, че за да бъде повдигнато обвинение срещу Йорн Дорман, компетентният орган подаде искане за снемане на имунитета му;

З.  като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз предвижда, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на своята държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

И.  като има предвид, че съгласно член 57, параграф 1 от датската Конституциячленовете на Парламента на Кралство Дания не могат да бъдат подвеждани под наказателна отговорност или лишавани по какъвто и да е начин от свобода без съгласието на Парламента на Кралство Дания , освен когато са заловени на местопрестъплението; като има предвид, че тази разпоредба предоставя защита от наказателно преследване за престъпления от общ характер, но не и от престъпления от частен характер, преследвани по тъжба на пострадалия; като има предвид, че ако са изпълнени условията въпросът да бъде решен по извънсъдебен ред чрез налагането на глоба с фиксиран размер, не се изисква съгласието на Парламента на Кралство Дания;

Й.  като има предвид, че обхватът на имунитета, предоставен на членовете на Парламента на Кралство Дания, действително съответства на обхвата на имунитета, предоставен на членовете на Европейския парламент съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз; като има предвид, че Съдът на Европейския съюз е постановил, че членовете на Европейския парламент се ползват от имунитет за изказани от тях мнения само когато са сторили това при изпълнението на своите служебни задължения, което означава, че трябва да е налице връзка между изразеното мнение и парламентарната дейност; като има предвид, че тази връзка трябва да бъде пряка и очевидна;

К.  като има предвид, че предполагаемите действия не са свързани с изразени мнения или гласуване от страна на члена на Европейския парламент при изпълнението на неговите задължения по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, и, следователно въпросните действия нямат ясна или пряка връзка с изпълнението на задълженията на Йорн Дорман като член на Европейския парламент;

Л.  като има предвид, че няма доказателства или основания да се предполага, че е налице тенденциозно преследване („fumus persecutionis“);

1.  решава да снеме имунитета на Йорн Дорман;

2.  възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение, както и доклада на своята компетентна комисия, съответно на министъра на правосъдието на Кралство Дания и на Йорн Дорман.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI:EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (COM(2018)0184 – C8-0149/2018 – 2018/0089(COD))

P8_TA(2019)0222 A8-0447/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0184),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0149/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Федералния съвет на Република Австрия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2018 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0447/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взе предвид становището на Комитета на регионите(4)

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Целта на настоящата директива е да се даде възможност на квалифицираните представителни организации, които представляват колективния интерес на потребителите, да потърсят защита чрез представителни искове срещу нарушения на разпоредбите на законодателството на Съюза. Квалифицираните представителни организации следва да могат да поискат преустановяването или забраната на нарушение, потвърждаването, че е било извършено нарушение, и да потърсят правна защита, като обезщетение, възстановяване на платената цена, поправка или, замяна, отстраняване, намаляване на цената или прекратяване на договора, както е предвидено в националното законодателство. [Изм. 1]

(2)  Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) позволи на квалифицираните представителни организации да предявяват представителни искове, чиято основна цел бе преустановяването и забраната на нарушения на законодателството на Съюза, увреждащи колективните интереси на потребителите. Тази директива обаче не отговори в достатъчна степен на предизвикателствата, свързани с прилагането на правото на потребителите. За да се подобри възпирането на незаконните практики, да се насърчат добрите и отговорни бизнес практики и да се намали вредата, нанасяна на потребителите, е необходимо да се засили механизмът за защита на колективните интереси на потребителите. Предвид многобройните промени, които се въвеждат в текста, за яснота е уместно Директива 2009/22/EC да бъде заменена. Съществува голяма необходимост от намеса на Съюза въз основа на член 114 от ДФЕС, за да се осигури както достъп до правосъдие, така и добро правораздаване, тъй като това ще намали разходите и тежестта, произтичащи от индивидуалните действия. [Изм. 2]

(3)  Представителният иск следва да предложи ефективен и ефикасен начин за защита на колективните интереси на потребителите всички потребители срещу вътрешни и презгранични нарушения. Той следва да позволи на квалифицираните представителни организации да действат с цел да се осигури спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза и да се преодолеят препятствията, пред които са изправени потребителите в рамките на индивидуалните искове, като например несигурността относно техните права и наличните процесуални механизми, предишен опит с неуспешни искания, прекалено продължителни производства, психологическото нежелание да предприемат действия и отрицателното салдо на очакваните разходи и ползи от индивидуалния иск, с което се повишава правната сигурност както за ищците, така и за ответниците, а така също и за правната система. [Изм. 3]

(4)  Важно е да се осигури необходимото равновесие между достъпа до правосъдие и процесуалните гаранции срещу злоупотребата с предявяването на искове, които биха могли да възпрепятстват неоправдано способността на дружествата да функционират в рамките на единния пазар. За да се предотврати злоупотребата с представителни искове следва да се избягват елементи като наказателни обезщетения и липсата на погасителни срокове по отношение на правото да се предяви иск от името на увредени потребители и следва да се предвидят ясни правила за различни процесуални аспекти, като определянето на квалифицирани представителни организации, произхода на техните средства и естеството на информацията, необходима за предявяване на представителните искове. Настоящата директива Страната, загубила делото, следва да поеме разноските по него. Съдът или правораздавателният орган обаче не следва да засяга националните правила относно присъждането на процесуалните присъждат на страната, загубила делото, покриването на разноски, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 4]

(5)  Нарушенията, които засягат колективните интереси на потребителите, често имат презгранични последици. Предоставянето на възможност за предявяване на по-ефективни и ефикасни представителни искове на територията на Съюза следва да повиши доверието на потребителите във вътрешния пазар и да им даде възможност да упражняват своите права.

(6)  Настоящата директива следва да обхваща различни области като защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации и, околна среда и здравеопазване. Тя следва да обхваща нарушения на разпоредбите на правото на Съюза, които защитават интересите колективните интереси на потребителите, независимо дали се наричат потребители или пътници, клиенти, инвеститори на дребно, клиенти на дребно или други наименования в съответното законодателство на Съюза, както и колективните интереси на субектите на данни по смисъла на ОРЗД. За да се гарантира адекватна ответна реакция на нарушенията на законодателството на Съюза, чийто мащаб и форма се развиват бързо, следва да се предвиди възможност за изменение на приложението към настоящата директива при всяко приемане на нов акт на Съюза, имащ отношение към защитата на колективните интереси на потребителите, така че той да бъде включен в обхвата ѝ. [Изм. 5]

(6a)  Настоящата директива се прилага за представителни искове, предявени срещу нарушения с широко въздействие върху потребителите, свързани с обхванатите от Съюза разпоредби, изброени в приложение I. Широкото въздействие започва, когато са засегнати двама потребители. [Изм. 6]

(7)  Комисията прие законодателни предложения за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж(7) и за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт(8). Следователно уместно е да се предвиди, че една година след влизането в сила на тази директива, Комисията следва да направи оценка дали правилата на Съюза в сферата на правата на пътниците, използващи въздушен или железопътен транспорт, предлагат адекватно ниво на защита на потребителите, сравнимо с това, предвидено в настоящата директива, и да извлече необходимите заключения по отношение на обхвата на настоящата директива.

(8)  Като се основава на Директива 2009/22/ЕО и я доразвива настоящата директива следва да обхваща както вътрешните, така и презграничните нарушения, по-специално когато потребителите, засегнати от дадено нарушение, живеят в една или няколко държави членки, различни от държавата членка, в която е установен търговецът, извършил нарушението. Също така в обхвата на директивата следва да бъдат включени нарушения, които са били преустановени преди началото или приключването на представителния иск, тъй като може все още да е необходимо да се предотврати повторението на дадено поведение, да се установи, че това поведение представлява нарушение и да се улесни правната защита на потребителите.

(9)  Настоящата директива не следва да създава правила на международното частно право относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения или приложимото право. Съществуващите инструменти на законодателството на Съюза се прилагат за представителните искове, предвидени в настоящата директива, за да се предотврати увеличаване на т.нар. „търсене на най-благоприятната правна система“. [Изм. 7]

(9a)  Настоящата директива следва да не засяга прилагането на правилата на ЕС в областта на международното частно право при презгранични случаи. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст – Брюксел I), Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) са приложими за представителните искове, определени с настоящата директива. [Изм. 8]

(10)  Тъй като само квалифицираните представителни организации могат да предявят представителни искове, те следва да отговарят на критериите, установени в настоящата директива, за да се гарантира, че колективните интереси на потребителите са представени по подходящ начин. По-специално, квалифицираните представителни организации трябва да бъдат учредени съгласно законодателството на дадена държава членка, в което могат следва да се включват например изисквания относно броя на членовете, постоянния характер на структурата или изискванията за прозрачност по отношение на релевантните аспекти на тази структура, като учредителен устав, управленски апарат, цели и методи на работа. Те също така следва да са с нестопанска цел и да имат легитимен интерес да гарантират спазването на съответното законодателство на Съюза. Тези критерии следва да се прилагат както за предварително определени, така и за ad hoc квалифицирани организации, създадени за целите на конкретен иск. Освен това квалифицираните представителни организации трябва да бъдат независими от пазарните участници, включително финансово. Квалифицираните представителни организации трябва също да имат установена процедура за предотвратяване на конфликти на интереси. Държавите членки не налагат критерии, които надхвърлят критериите, установени в настоящата директива. [Изм. 9]

(11)  Независимите обществени органи и по-специално организациите на потребителите следва да играят активна роля в осигуряването на спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза и са в добра позиция да изпълняват ролята на квалифицирани организации. Тъй като тези организации имат достъп до различни източници на информация относно практиките на търговците спрямо потребителите и имат различни приоритети за своите дейности, държавите членки следва да имат свободата да решават относно видовете мерки, чието постигане всяка една от тези квалифицирани организации може да преследва посредством представителните искове.

(12)  Тъй като както съдебните, така и административните процедури могат действително и ефикасно да служат за защита на колективните интереси на потребителите, държавите членки имат право на преценка дали представителният иск може да бъде предявен в съдебни или административни производства, или и в двете, в зависимост от съответната област на правото или съответния икономически сектор. Това не засяга правото на ефективно правно средство за защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно което държавите членки гарантират, че потребителите и предприятията имат право на ефективно правно средство за защита пред съд срещу всяко административно решение, взето в съответствие с националните разпоредби за прилагане на настоящата директива. Това включва възможността страните да получат решение за спиране на изпълнението на оспорваното решение в съответствие с националното законодателство.

(13)  За да се увеличи процесуалната ефективност на представителните искове квалифицираните организации следва да имат възможност да търсят постановяването на различни мерки в рамките на един представителен иск или в рамките на отделни представителни искове. Тези мерки следва да включват временни мерки за спиране на текуща практика или за забрана на практика в случай, че практиката не е била извършена, но съществува риск тя да причини сериозна или необратима вреда на потребителите, мерки, установяващи, че дадена практика представлява правонарушение и, ако е необходимо, спиране или забрана на практиката за в бъдеще, както и мерки за премахване на продължаващите последици от нарушението, включително обезщетение. Ако се потърсят в рамките на един иск, оправомощените органи трябва да могат да търсят всички съответни мерки в момента на подаване на жалбата или първо да търсят иск за преустановяване на нарушение и впоследствие и, ако е подходящо, заповед за защита.

(14)  Исковете за преустановяване на нарушение целят защитата на колективните интереси на потребителите, независимо от действителните загуби или щети, понесени от отделните потребители. В исковете за преустановяване на нарушение може да се изиска от търговците да предприемат конкретни действия, например да предоставят на потребителите информация, която преди това е била пропусната в нарушение на правните задължения. Решенията, с които се установява, че дадена практика представлява нарушение, не трябва да зависят от това дали практиката е извършена умишлено или поради небрежност.

(15)  Квалифицираната организация, която предявява представителен иск съгласно настоящата директива, следва да бъде страна по производството. Потребителите, засегнати от нарушението, следва да имат подходящи възможности да се възползват от подходяща информация относно съответните резултати от представителния иск и как да се възползват от тях. Разпорежданията съгласно настоящата директива следва да не засягат индивидуалните искове, предявени от потребителите, увредени от практиката, предмет на разпореждането. [Изм. 10]

(16)  Квалифицираните представителни организации следва да могат да искат постановяването на мерки, насочени към отстраняване на продължаващите последици от нарушението. Тези мерки следва да бъдат под формата на заповед за защита, която задължава търговеца да предвиди, inter alia, обезщетение, поправка, замяна, отстраняване, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, както е уместно и предидено съгласно националното законодателство. [Изм. 11]

(17)  Обезщетението, присъдено на потребителите, увредени в ситуация на масова вреда, не трябва да надвишава сумата, дължима от търговеца в съответствие с приложимото национално право или правото на Съюза, за обезщетяване на действително понесената вреда. По-специално, наказателните обезщетения, водещи до свръхкомпенсиране за претърпените вреди в полза на страната —ищец, трябва да се избягват.

(18)  Държавите членки могат следва да изискват от квалифицираните представителни организации да предоставят достатъчно информация, за да подкрепят представителен иск за обезщетение, включително описание на групата потребители, засегнати от нарушението, и фактическите и правни въпроси, които трябва да бъдат решени в рамките на представителния иск. От квалифицираната организация не следва да се изисква индивидуално да идентифицира всички потребители, засегнати от дадено нарушение, за да предяви иска. В рамките на представителни искове за защита съдът или административният орган следва да провери на възможно най-ранния етап дали е подходящо искът да бъде предявен като представителен, предвид естеството на нарушението и характеристиките на вредите, претърпени от съответните потребители. По-специално, исковете следва да бъдат установими и еднакви и в исканите мерки следва да има сходство, споразумението за финансиране на квалифицираната организация с трета страна следва да бъде прозрачно и без никакъв конфликт на интереси. Държавите членки следва също така да гарантират, че съдът или административният орган имат правомощието на възможно най-ранен етап на производството да отхвърлят случаи, които са явно неоснователни. [Изм. 12]

(19)  Държавите членки следва да имат право да решават дали съдът или националният им орган, сезиран с иск за защита, може по изключение да издаде вместо заповед за защита установително решение относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, увредени от нарушение, на което индивидуални потребители могат да се основат, за да предявят последващи искове за защита. Тази възможност следва да бъде запазена за надлежно обосновани случаи, при които количественото определяне на индивидуалните обезщетения, които се присъждат на всеки от засегнатите потребители от представителния иск, е сложно и би било неефективно да се извърши в рамките на представителния иск. Установителните решения следва да не се издават в ситуации, които не са сложни, и по-специално когато засегнатите потребители могат да бъдат идентифицирани и когато потребителите са претърпели съпоставима вреда по отношение на даден период от време или покупка. Също така, установителни решения не следва да се издават, когато размерът на загубите, понесени от отделните потребители, е толкова малък, че отделните потребители едва ли ще искат индивидуално обезщетение. Съдът или националният орган следва надлежно да мотивира прибягването до установително решение вместо издаването на заповед за защита за всеки конкретен случай. [Изм. 13]

(20)  Когато потребителите, засегнати от една и съща практика, могат да бъдат идентифицирани и са претърпели вреди, които са съпоставими от гледна точка на даден период от време или дадена покупка, като например в случая на дългосрочни потребителски договори, съдът или административният орган може ясно да определи групата потребители, засегнати от нарушението, в хода на производството по представителния иск. По-специално, съдът или административният орган може да поиска от търговеца — нарушител да предостави съответна информация, като например информация относно самоличността на потребителите и продължителността на практиката. По съображения за целесъобразност и ефективност в тези случаи държавите членки, в съответствие със своето национално законодателство, биха могли да обмислят да предоставят на потребителите възможността да се ползват пряко от заповед за защита след издаването на такава заповед, без потребителите да са задължени да предоставят индивидуално пълномощно преди издаването на заповедта за защита. [Изм. 14]

(21)  В случаите с ниска стойност на претенциите повечето потребители е малко вероятно да предприемат действия за осъществяването на своите права, защото усилията ще надвишат индивидуалните ползи. Въпреки това, ако една и съща практика засяга определен брой потребители, общата загуба може да бъде значителна. В такива случаи съдът или органът може да приеме, че е непропорционално да се разпределят средствата на засегнатите потребители, например защото е твърде обременително или неосъществимо. Ето защо средствата, получени като обезщетение чрез представителни искове, биха послужили по-добре за защита на колективните интереси на потребителите и следва да бъдат използвани за съответна обществена цел, като например фонд за правна помощ на потребителите, кампании за осведомяване или движения на потребителите. [Изм. 15]

(22)  Мерки, насочени към отстраняването на продължаващите последици от нарушението, могат да бъдат поискани само въз основа на окончателно решение, установяващо увреждащо колективните интереси на потребителите нарушение на правото на Съюза, обхванато от приложното поле на настоящата директива, включително окончателно разпореждане, издадено в рамките на производството по представителния иск. По-специално мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението могат да бъдат поискани въз основа на окончателни решения на съд или административен орган в рамките на дейностите по прилагане на законодателството, регулирани от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004(9).

(23)  Настоящата директива предвижда процедурен механизъм, който не засяга правилата, установяващи материални права на потребителите на договорни и извъндоговорни средства за защита в случай, че техните интереси са увредени от нарушение, като например правото на обезщетение за вреди, прекратяване на договора, възстановяване на разходите , подмяна, отстраняване, поправка или намаляване на цената. Представителен иск за защита по настоящата директива може да бъде предявен само когато правото на Съюза или националното право предвижда такива материални права. [Изм. 16]

(24)  Настоящата директива има за цел минимална хармонизация и не заменя съществуващите национални механизми за колективна защита. Като взема предвид техните правни традиции, тя оставя на държавите членки да преценят дали да създадат предвидения с настоящата директива представителен иск като част от съществуващ или бъдещ механизъм за колективна защита или като алтернатива на тези механизми, доколкото националният механизъм съответства на условията, определени в настоящата директива. Тя не възпрепятства държавите членки да запазят своята действаща рамка, нито ги задължава да я изменят. Държавите членки ще имат възможност да прилагат предвидените в настоящата директива правила в собствената си система за колективна защита или да ги прилагат в отделна процедура. [Изм. 17]

(25)  Квалифицираните представителни организации следва да осигурят пълна прозрачност относно източника на финансиране на своята дейност като цяло и относно средствата, подкрепящи конкретен представителен иск за защита, за да се даде възможност на съдилищата или административните органи да преценят дали е възможно да има конфликт на интереси между финансиращата трета страна и квалифицираната организация и за да се избегнат рисковете от злоупотреба с правото на иск, както и да се прецени дали финансиращата трета страна, квалифицираната организация разполага с достатъчно ресурси, за да изпълни финансовите си ангажименти към квалифицираната организация представлява интересите на засегнатите потребители и да поеме всички необходими съдебни разноски в случай на неуспех на иска. Информацията, предоставена от квалифицираната организация на най-ранен етап от производството на съда или административния орган, сезирани с представителния иск, следва да им даде възможност да преценят дали третата страна може да повлияе на процесуалните решения на квалифицираната организация като цяло и в контекста на представителния иск, включително във връзка със спогодбите, и дали предоставя финансиране за представителен иск за защита срещу ответник, който е конкурент на предоставящата средствата страна, или срещу ответник, от когото предоставящата средствата страна е зависима. Ако наличието на някое от тези обстоятелства бъде потвърдено, съдът или административният орган следва трябва да имат правомощието да изискват от квалифицираната организация да откаже съответното финансиране и при необходимост да откажат процесуалната легитимация на квалифицираната организация по конкретен случай. Държавите членки следва да не разрешават на адвокатските кантори да създават квалифицирани представителни организации. Непрякото финансиране на иска чрез дарения, включително дарения от търговци в рамките на инициативи за корпоративна социална отговорност, отговаря на изискванията за финансиране от трета страна, при условие че е съобразено с изискванията за прозрачност, независимост и липса на конфликт на интереси, посочени в член 4 и член 7. [Изм. 18]

(26)  Колективните извънсъдебни спогодби, например медиация, с които се цели да се предостави защита на засегнатите потребители, следва да бъдат насърчавани както преди предявяването на представителния иск, така и на всеки етап от производството по представителния иск. [Изм. 19]

(27)  Държавите членки могат да предвидят, че квалифицираната организация и търговеца, които са постигнали спогодба по отношение на защитата на потребителите, засегнати от предполагаема незаконна практика на този търговец, могат съвместно да поискат от съда или административния орган одобрение на спогодбата. Такова искане трябва да бъде допуснато от съда или административния орган само ако няма друго висящо производство по представителен иск във връзка със същата практика. Компетентен съд или административен орган, който одобрява такава колективна спогодба, трябва да вземе предвид интересите и правата на всички заинтересовани страни, включително отделните потребители. На засегнатите отделни потребители се дава възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от подобна спогодба. Спогодбите следва да бъдат окончателни и задължителни за всички страни. [Изм. 20]

(28)  Съдът и административният орган следва да имат правомощието да поканят търговеца — нарушител и квалифицираната организация, която е предявила представителния иск, да започнат преговори за постигане на спогодба за защитата, която да бъде предоставена на засегнатите потребители. При вземането на решението дали да се поканят страните да разрешат даден спор извънсъдебно следва да се вземат предвид видът на нарушението, за което се отнася иска, характеристиките на засегнатите потребители, възможните видове защита, които трябва да бъдат предложени, желанието на страните за постигане на споразумение и целесъобразността на процедурата.

(29)  С цел да се улесни предоставянето на защита на отделните потребители, търсена въз основа на издадени в рамките на производство по представителни искове окончателни установителни решения относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, претърпели вреди от нарушение, съдът или административният орган, издали решението, следва да имат правомощието да поискат от квалифицираната организация и търговеца да постигнат колективна спогодба. [Изм. 21]

(30)  Всяка извънсъдебна спогодба, постигната в контекста на представителен иск или въз основа на окончателно установително решение, следва да бъде одобрена от съответния съд или административен орган, за да се гарантира нейната законосъобразност и справедливост, като се вземат предвид интересите и правата на всички заинтересовани страни. На Спогодбите са обвързващи за всички страни, без да се засягат каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите отделни потребители се дава възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от подобна спогодба може да имат съгласно правото на Съюза или националното право. [Изм. 22]

(31)  Осигуряването на информираност на потребителите за представителния иск е от решаващо значение за успеха му. Потребителите следва да бъдат информирани за висящия представителен иск, за факта, че практиката на търговеца се счита за нарушение на закона, за правата им след установяването на нарушение и за всякакви последващи действия, които следва да бъдат предприети от засегнатите потребители, особено за получаване на защита. Рисковете за репутацията, свързани с разпространяването на информация за нарушението, също са важни за възпирането на търговците, които нарушават правата на потребителите.

(32)  За да бъде ефективна, информацията трябва да бъде адекватна и пропорционална на обстоятелствата по случая. Търговецът — нарушител Държавите членки следва да гарантират, че съдът или административният орган може да изискват от страната, изгубила делото, да информира адекватно всички засегнати потребители за окончателните разпореждания окончателно решение относно разпорежданията и заповедите за защита, издадени издадено в рамките на производството по представителния иск, както и за спогодбата, а при спогодба, одобрена от съд или административен орган – и от двете страни. Такава информация може да бъде предоставена например на уебсайта на търговеца, в социалните медии, на онлайн места за търговия или в популярни вестници, включително тези, които биват разпространявани единствено чрез електронни средства за комуникация. Ако е възможно, потребителите следва да бъдат информирани поотделно чрез електронни писма или писма на хартиен носител. Тази информация трябва да се предоставя в достъпна форма за хората с увреждания при поискване. Страната, загубила делото, поема разходите за информирането на потребителя. [Изм. 23]

(32а)   Държавите членки следва да бъдат насърчавани да създадат безплатен национален регистър за представителни искове, което може допълнително да засили задълженията за прозрачност. [Изм. 24]

(33)  За да се повиши правната сигурност, да се избегне непоследователност при прилагането на правото на Съюза и да се увеличи ефективността и процесуалната ефикасност на представителните искове и евентуалните последващи искове за защита, установяването на нарушение или ненарушение, установено в окончателно решение, включително окончателно разпореждане съгласно настоящата директива, издадено от административен орган или съд, не следва да бъде предмет на повторни дела, свързани със същото нарушение от същия търговец, що се отнася до естеството на нарушението и неговия материалния, личен, времеви и териториален обхват, определен от това окончателно решение бъде обвързващо за всички страни, които участват в представителния иск. Окончателното решение не следва да засяга каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите потребители може да имат съгласно правото на Съюза или националното право. Обезщетението, получено чрез спогодбата, следва да бъде обвързващо за случаи, свързани с една и съща практика, един и същ търговец и едни и същи потребители. Когато иск за предприемане на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението, включително за предприемане на мерки за защита, е предявен в държава членка, различна от държавата членка, в която е издадено окончателно решение за установяване на това нарушение или ненарушение, решението следва да представлява оборима презумпция доказателство, че е било извършено или не нарушение в свързаните дела. Държавите членки гарантират, че окончателно решение на съд на една държава членка, в което се установява съществуването или несъществуването на нарушението за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение, се счита за оборима презумпция. [Изм. 25]

(34)  Държавите членки следва да гарантират, че отделни искове за защита могат да се основават на окончателно установително решение, постановено по представителен иск. Следва да е възможно такива искове да се предявяват посредством бързи и опростени процедури.

(35)  Исковете за защита, основаващи се на установяване на нарушение чрез окончателно разпореждане или чрез окончателно установително решение относно отговорността на търговеца спрямо засегнатите потребители съгласно настоящата директива, не следва да бъдат възпрепятствани от националните правила относно давностните срокове. Предявяването на представителен иск трябва да води до спиране или прекъсване на давностните срокове за искове за защита на потребителите, засегнати от този представителен иск. [Изм. 26]

(36)  Представителните искове за издаване на разпореждания следва да се разглеждат с необходимата процесуална бързина. Исканията за разпореждания с временно действие следва винаги да се разглеждат по ускорена процедура, за да се предотврати причиняването на всякакви вреди или на допълнителни вреди вследствие от нарушението.

(37)  Доказателствата са важен елемент за установяване дали дадена практика представлява нарушение на закона, за установяване дали съществува риск от повторно нарушение, за определяне на потребителите, засегнати от нарушение, за вземане на решение относно мерките за защита и за адекватно информиране на потребителите, засегнати от представителен иск, относно текущото производство и окончателните резултати от него. От друга страна, отношенията между търговците и потребителите се характеризират с информационна асиметрия и необходимата информация може бъде в притежание изключително на търговеца, което я прави недостъпна за квалифицираната организация . Поради това квалифицираните организации следва да имат правото да поискат от компетентния съд или административен орган да разпореди на съответния търговец да разкрие доказателства, свързани с тяхната претенция или необходими за адекватно информиране на засегнатите потребители относно представителния иск, без да е необходимо те да посочват конкретни доказателства. Необходимостта от такова разкриване и неговия обхват и пропорционалност следва да бъдат внимателно преценени от съда или административния орган, сезиран с представителния иск, при вземане предвид на защитата на законните интереси на трети лица и при спазване на приложимите правила на равнището на Съюза и на национално равнище относно поверителността.

(38)  За да се гарантира ефективността на представителните искове, на търговците — нарушители следва да може да се налагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за неспазване на окончателно решение, постановено по представителния иск.

(39)  Предвид факта, че представителните искове преследват публичен интерес, като защитават колективните интереси на потребителите, държавите членки следва да гарантират, че квалифицираните представителни организации не са възпрепятствани да предявяват представителни искове по настоящата директива поради разходите, свързани с процедурите. Въпреки това, при спазване на съответните условия съгласно националното право, това не следва да засяга факта, че страната, която изгуби производството по представителния иск, възстановява необходимите съдебни разноски, поети от спечелилата страна (принципът „загубилият плаща“). Съдът или административният орган обаче не следва да присъжда покриването на разноски на страната, загубила делото, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 27]

(39а)   Държавите членки следва да гарантират, че се избягват резултативни хонорари и че възнаграждението на адвокатите и методът, чрез който то се изчислява, не създават стимули за съдебни спорове, които не са необходими от гледна точка на интереса на потребителите или на някоя от засегнатите страни и биха могли да попречат на потребителите да се възползват в пълна степен от представителния иск. Държавите членки, които предвиждат адвокатски хонорари според присъденото обезщетение, следва да гарантират, че тези такси не са пречка за получаването на пълна компенсация от страна на потребителите. [Изм. 28]

(40)  Сътрудничеството и обменът на информация, добри практики и опит между квалифицирани представителни организации от различни държави членки са доказали своята полезност при противодействието на презгранични нарушения. Осъществяването на мерки за изграждане на капацитет и за сътрудничество следва да продължи и тяхното приложно поле следва да бъде разширено, за да включи по-голям брой квалифицирани представителни организации в целия Съюз, така че да се увеличи използването на представителни искове с презгранични последици. [Изм. 29]

(41)  С цел ефективно справяне с нарушенията с презгранични последици следва да се гарантира взаимното признаване на процесуалната легитимация на квалифицираните организации, определени предварително в дадена държава членка да предявяват представителни искове в друга държава членка. Освен това квалифицираните организации от различни държави членки следва да могат да обединяват усилията си в рамките на единен представителен иск пред единна инстанция, като се спазват съответните правила относно компетентната юрисдикция. От съображения за ефикасност и ефективност дадена квалифицирана организация следва да може да предяви представителен иск от името на други квалифицирани организации, представляващи потребители от различни държави членки.

(41а)   За да се проучи възможността за провеждане на процедура на равнището на ЕС за презгранични представителни искове, Комисията следва да направи оценка на възможността за определяне на европейски омбудсман за колективно обезщетение. [Изм. 30]

(42)  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо настоящата директива следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи, включително с онези от тях, свързани с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на защита.

(43)  По отношение на законодателството в областта на околната среда настоящата директива взема предвид Конвенцията на ИКЕ на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“).

(44)  Целите на настоящата директива, а именно създаването на механизъм за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, за да се гарантират високо равнище на защита на потребителите в целия Съюз и правилното функциониране на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез действия, предприети изключително от държавите членки, но поради презграничните последици на представителните искове могат по-вероятно да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(45)  Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи(10) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(46)  Целесъобразно е да се предвидят правила за прилагането на настоящата директива във времето.

(47)  Поради това Директива 2009/22/ЕО следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава 1

Предмет, приложно поле и определения

Член 1

Предмет

1.  С настоящата директива се установяват правила, чрез които на квалифицираните представителни организации се дава възможност да предявяват представителни искове, целящи защитата на колективните интереси на потребителите, и по този начин да постигнат и прилагат високо равнище на защита и достъп до правосъдие, като същевременно се предвиждат подходящи гаранции, за да се избегне злоупотребата с предявяването на съдебни искове. [Изм. 31]

2.  Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат или запазят в сила разпоредби, чиято цел е на квалифицираните представителни организации или на всяко друго заинтересовано лице всеки публичен орган да се предоставят други процесуални средства за предявяване на искове, целящи защитата на колективните интереси на потребителите на национално равнище. Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на защитата на потребителите в областите, попадащи в обхвата на правото на Съюза. [Изм. 32]

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага към представителни искове, предявени срещу нарушения с широко въздействие върху потребителите от страна на търговци на разпоредбите на правото на Съюза, изброени в приложение I, които увреждат или могат да увредят защитават колективните интереси на потребителите. Тя се прилага за вътрешни и презгранични нарушения, включително когато тези нарушения са преустановени преди предявяване на представителния иск или преди приключване на производството по представителния иск. [Изм. 33]

2.  Настоящата директива не засяга правилата, предоставящи на потребителите договорни и извъндоговорни средства за правна защита срещу такива нарушения съгласно правото на Съюза или националното право.

3.  Настоящата директива не засяга разпоредбите на Съюза относно международното частно право, по-специално разпоредбите, които се отнасят до компетентността на съдилищата и приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и правилата относно правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения, които се прилагат по отношение на представителните искове, предвидени в настоящата директива. [Изм. 34]

3а.  Настоящата директива не засяга други форми на механизмите за защита, предвидени в националното право. [Изм. 35]

3б.  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита. [Изм. 36]

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)  „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия;

1a)  „организация на потребителите“ означава всяка група, която има за цел защита на потребителските интереси от незаконни действия или пропуски, извършени от търговците. [Изм. 37]

2)  „търговец“ означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частно или публично, което действа от гражданско име по силата на правилата на гражданското право, включително чрез друго лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани със своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия; [Изм. 38]

3)  „колективни интереси на потребителите“ означава интересите на определен брой потребители или субекти на данни съгласно определението в Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните); [Изм. 39]

4)  „представителен иск“ означава иск за защита на колективните интереси на потребителите, по който потребителите не са страни;

5)  „практика“ означава всяко действие или бездействие от страна на търговец;

6)  „окончателно решение“ означава решение на съда на държава членка, което не може или повече не може да бъде обжалвано или решение на административен орган, което повече не подлежи на съдебен контрол;

6a)  „право за защита на потребителите“ означава правото на Съюза и националното право, прието за целите на защитата на потребителите. [Изм. 40]

Глава 2

Представителни искове

Член 4

Квалифицирани представителни организации [Изм. 41]

1.  Държавите членки гарантират, че представителните искове могат да бъдат предявявани от квалифицирани организации, определени предварително за тази цел, по тяхно искане, от държавите членки и включени в публично достъпен списък. Държавите членки или техните съдилища определят на съответната си територия най-малко една представителна организация за целите на предявяването на представителни искове по смисъла на член 3, параграф 4.

Държавите членки определят дадена организация като квалифицирана представителна организация, ако отговаря на всички от следните критерии: [Изм. 42]

а)  тя е правилно учредена съгласно правото на държава членка;

б)  тя има нейният устав или друг документ, имащ отношение за управлението, и нейната непрекъсната дейност, включваща защитата и опазването на интересите на потребителите, показва нейния законен интерес да гарантира спазването на разпоредбите на правото на Съюза, уредени в настоящата директива; [Изм. 43]

в)  тя има нестопанска цел;

вa)  тя действа по начин, който е независим от други организации и от лица, които не са потребители и които биха могли да имат икономически интерес от резултата от представителния иск, по-специално от пазарните участници; [Изм. 44]

вб)  тя няма финансови споразумения с адвокатски кантори на ищеца извън обичайния договор за предоставяне на услуги [Изм. 45]

вв)  тя има установени вътрешни процедури за предотвратяване на конфликт на интереси между нея и тези, които я финансират. [Изм. 46]

Държавите членки се грижат квалифицираните представителни организации да оповестяват публично чрез подходящите средства, например на своя уебсайт, на ясен и разбираем език начина, по който се финансират, своята организационна и управленска структура, своите цели и методи на работа, както и своите дейности.

Държавите членки редовно оценяват дали дадена квалифицирана организация продължава да отговаря на тези критерии. Държавите членки следят за това квалифицираната представителна организация да губи статута си съгласно настоящата директива, ако повече не отговаря на един или няколко от критериите, изброени в първа алинея.

Държавите членки създават списък на представителните организации, отговарящи на изброените в параграф 1 критерии, и го оповестяват публично. Те съобщават списъка на Комисията, като го актуализират при необходимост.

Комисията публикува списъка на представителните организации, получен от държавите членки, на достъпен за обществеността онлайн портал. [Изм. 47]

1a.  Държавите членки може да предвидят, че за публичните органи, които са били определени преди влизането в сила на тази директива, съгласно националното право, остава възможен статутът на представителна организация по смисъла на настоящия член. [Изм. 48]

2.  Държавите членки могат да определят дадена квалифицирана организация на ad hoc основа за конкретен представителен иск по нейно искане, ако тя отговаря на критериите, посочени в параграф 1. [Изм. 49]

3.  Държавите членки гарантират, че по-специално организациите на потребителите, отговарящи на изброените в параграф 1 критерии, и независимите публични публичните органи могат да получат статут на квалифицирана представителна организация. Държавите членки могат да определят като квалифицирани организации организациите на потребителите, които представляват членове от повече от една държава членка. [Изм. 50]

4.  Държавите членки могат да предвидят правила, определящи кои квалифицирани организации могат да искат предприемането на всички мерки по членове 5 и 6 и кои квалифицирани организации могат да искат предприемането на само една или няколко от тези мерки. [Изм. 51]

5.  Спазването от страна на дадена квалифицирана организация на критериите по параграф 1 не засяга правото задължението на съда или административния орган да провери дали целта на квалифицираната организация обосновава предявяването на иск от нейна страна в конкретен случай в съответствие с член 4 и член 5, параграф 1. [Изм. 52]

Член 5

Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите

1.  Държавите членки гарантират, че квалифицираните единствено определените съгласно член 4, параграф 1 квалифицирани организации могат да предявяват представителни искове пред националните съдилища или административните органи, при условие че съществува пряка връзка между основните цели на организацията и предоставените съгласно правото на Съюза права, за които се твърди, че са били нарушени, и по отношение на които се предявява искът.

Квалифицираните представителни организации са свободни да избират всяка налична съгласно националното право или правото на ЕС процедура, гарантираща по-висока степен на защита на колективния интерес на потребителите.

Държавите членки гарантират, че няма текущ заведен иск пред съд или административен орган на държава членка относно една и съща практика, един и същи търговец и едни и същи потребители. [Изм. 53]

2.  Държавите членки гарантират, че квалифицираните представителни организации, включително публични органи, които са определени предварително, имат право да предявяват представителни искове за предприемането на следните мерки: [Изм. 54]

а)  разпореждане като временна мярка за прекратяване на практиката незаконната практика или, ако практиката все още не е осъществена, но предстои да бъде, за забрана на практиката незаконната практика; [Изм. 56]

б)  разпореждане за установяване на това, че практиката представлява нарушение на законодателството и, ако е необходимо, за прекратяване на практиката или, ако практиката все още не е осъществена, но предстои да бъде, за забрана на практиката.

За да могат да искат постановяването на разпореждане, квалифицираните представителни организации не е нужно да бъдат упълномощени от засегнатите отделни потребители, нито и да предоставят доказателство за действителна загуба или вреда, претърпяна от засегнатите потребители, или за умисъл или небрежност от страна на търговеца. [Изм. 55]

3.  Държавите членки гарантират, че квалифицираните представителни организации имат право да предявяват представителни искове за предприемане на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението. Предприемането на тези мерки може да се иска въз основа на всяко окончателно решение, с което се установява, че дадена практика представлява нарушение на правото на Съюза, изброено в приложение I, което уврежда колективните интереси на потребителите, включително окончателно разпореждане по параграф 2, буква б). [Изм. 57]

4.  Без да се засяга член 4, параграф 4, държавите членки гарантират, че квалифицираните организации могат да искат предприемането на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението заедно с мерките по параграф 2 в рамките на единен представителен иск. [Изм. 58]

Член 5а

Регистър на колективните искове

1.  Държавите членки може да създадат национален регистър на представителните искове, който да е достъпен безплатно в електронна или друга форма за всяко заинтересовано лице.

2.  Уебсайтовете, които публикуват регистъра, предоставят достъп до ясна и обективна информация относно наличните методи за получаване на обезщетение, включително извънсъдебните методи, както и за предстоящите представителни искове.

3.  Националните регистри са свързани помежду си. Прилага се член 35 от Регламент (ЕС) 2017/2394. [Изм. 59]

Член 6

Мерки за защита

1.  За целите на член 5, параграф 3 държавите членки гарантират, че квалифицираните организации имат право да предявяват представителни искове за постановяване на заповед за защита, която задължава търговеца да предостави, наред с другото, обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, според случая. Дадена държава членка може или може да не да изисква упълномощаване от засегнатите отделни потребители, преди да могат да бъдат постановени установително решение или бъде постановена заповед за защита. [Изм. 60]

Ако дадена държава членка не изисква от отделния потребител да участва в представителния иск, тази държава членка все пак позволява на лицата, които нямат обичайно местопребиваване в държавата членка, в която се осъществява това действие, да участват в представителния иск, в случай че са дали изричен мандат да бъдат част от представителния иск в рамките на определения срок. [Изм. 61]

Квалифицираната представителна организация предоставя достатъчно цялата необходима информация, както се изисква по националното законодателство, в подкрепа на иска, включително описание на потребителите, засегнати от иска, и фактическите и правните въпроси, които следва да бъдат решени. [Изм. 62]

2.  Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да оправомощят съд или административен орган в надлежно обосновани случаи да издава вместо заповед за защита установително решение относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, увредени от нарушение на правото на Съюза, посочено в приложение I, когато поради естеството на индивидуалната вреда на засегнатите потребители количественото определяне на индивидуалните обезщетения е сложно. [Изм. 63]

3.  Параграф 2 не се прилага в случаите, в които:

а)  потребителите, засегнати от нарушението, могат да бъдат установени и са претърпели съпоставима вреда, причинена от една и съща практика с оглед на даден времеви период или покупка. В такива случаи изискването за упълномощаване от засегнатите отделни потребители няма да съставлява условие за предявяване на иска. Обезщетението следва да бъде предоставено на засегнатите потребители;

б)  потребителите са претърпели малка загуба и би било непропорционално обезщетението да им бъде предоставено. В такива случаи държавите членки гарантират, че не се изисква упълномощаване от засегнатите отделни потребители. Обезщетението се предоставя за обществена цел, обслужваща колективните интереси на потребителите. [Изм. 64]

4.  Обезщетението, получено чрез окончателно решение в съответствие с параграфи параграф 1, 2 и 3, не засяга каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите потребители могат да имат съгласно правото на Съюза или националното право. При прилагането на настоящата разпоредба се спазва принципът за сила на пресъдено нещо. [Изм. 65]

4a.  Мерките за правна защита имат за цел да се осигури пълно обезщетение на засегнатите потребители за тяхната загуба. В случай на непотърсена сума, оставаща след предоставянето на обезщетението, съдът взема решение относно бенефициера на оставащата непотърсена сума. Непотърсената сума не се предоставя нито на квалифицираната представителна организация, нито на търговеца. [Изм. 66]

4б.  По-специално се забраняват наказателните обезщетения, водещи до свръхкомпенсиране за претърпените вреди в полза на страната ищец. Например обезщетението, присъдено на увредените колективно потребители, не надвишава сумата, дължима от търговеца в съответствие с приложимото национално право или право на Съюза, за обезщетяване на всеки от тях поотделно за действително понесената вреда. [Изм. 67]

Член 7

Финансиране Допустимост на представителен иск [Изм. 68]

1.  Квалифицираната представителна организация, която иска постановяването на заповед за защита по член 6, параграф 1, трябва да заяви представи на ранен съда или административния орган на най-ранния етап от иска източника пълно финансово обобщение, включващо списък на всички източници на средствата, използвани за нейната дейност като цяло, и средствата, които използва в подкрепа на иска, с цел да се докаже липсата на конфликт на интереси. Тя трябва да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да представлява висшия интерес на засегнатите потребители и да поеме всички непредвидени разходи в случай на неуспех на иска. [Изм. 69]

2.  Държавите членки гарантират, че в случаите, в които представителен иск за защита се финансира от трето лице, на него му е забранено Представителният иск може да бъде обявен за недопустим от националния съд, ако се установи, че финансирането от третото лице би могло: [Изм. 70]

а)  да влияе върху решенията на квалифицираната представителна организация в контекста на представителния иск, включително предявяването на представителни искове и решенията във връзка със спогодби; [Изм. 71]

б)  да финансира колективен иск срещу ответник, който е конкурент на предоставящото средствата лице, или срещу ответник, от когото предоставящото средствата лице е зависимо;

3.  Държавите членки гарантират, че съдилищата и административните органи са оправомощени да оценяват липсата на конфликт на интереси по параграф 1 и обстоятелствата по параграф 2 и съответно да изискват от квалифицираната организация да откаже съответното финансиране, и при необходимост да не приемат процесуалната легитимация на квалифицираната организация в конкретен случай на етапа на допустимост на представителния иск, както и на по-късен етап по време на съдебното производство, ако обстоятелствата го налагат. [Изм. 72]

3a.  Държавите членки гарантират, че съдът или административният орган имат правомощието на възможно най-ранен етап от производството да отхвърлят случаи, които са явно неоснователни. [Изм. 73]

Член 7а

Принцип „загубилият плаща“

Държавите членки гарантират, че страната, загубила делото по колективен иск, възстановява съдебните разноски на спечелилата страна при спазване на условията, предвидени в националното право. Съдът или административният орган обаче не присъжда покриването на разноски на страната, загубила делото, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 74]

Член 8

Спогодби

1.  Държавите членки могат да предвидят, че квалифицирана представителна организация и търговец, които са постигнали спогодба относно обезщетение за потребители, засегнати от предполагаема незаконна практика на този търговец, могат съвместно да поискат от съд или административен орган да одобри спогодбата. Съдът или административният орган следва да уважи такова искане само ако пред съда или административния орган на същата държава членка няма друг висящ представителен иск срещу същия търговец и във връзка със същата практика. [Изм. 75]

2.  Държавите членки гарантират, че по всяко време на висящото производство по представителен иск съдът или административният орган може да покани квалифицираната организация и ответника, след като се е консултирал с тях, да постигнат спогодба относно обезщетението в рамките на разумно определен срок.

3.  Държавите членки гарантират, че съдът или административният орган, издал окончателното установително решение по член 6, параграф 2, е оправомощен да изиска от страните по представителния иск да постигнат в разумно определен срок спогодба относно обезщетението, което да бъде предоставено на потребителите въз основа на това окончателно решение.

4.  Спогодбите, упоменати в параграфи 1, 2 и 3, подлежат на контрол от съда или от административен орган. Съдът или административният орган преценява законосъобразността и справедливостта на спогодбата, като взема под внимание правата и интересите на всички страни, включително на засегнатите потребители.

5.  Ако спогодбата, упомената в параграф 2, не бъде постигната в определения срок или постигнатата спогодба не бъде одобрена, съдът или административният орган продължава производството по представителния иск.

6.  На отделните засегнати потребители се предоставя възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от спогодбите, упоменати в параграфи 1, 2 и 3. Обезщетението, получено чрез одобрена спогодба в съответствие с параграф 4, не е обвързващо за всички страни, без да засяга допълнителните права на защита, които засегнатите потребители могат да имат по силата на правото на Съюза или националното право. [Изм. 76]

Член 9

Информация за представителните искове

-1.  Държавите членки гарантират, че представителните организации:

a)  информират потребителите за претендираното нарушение на правата, предоставени от правото на Съюза, и за намерението да предявят иск за нанесени вреди;

б)  обясняват предварително на вече засегнатите потребители възможностите за присъединяване към иска, за да се гарантира, че се разполага със съответните документи и друга информация, необходима за иска;

в)  когато е целесъобразно, информират за последващите стъпки и потенциалните правни последствия. [Изм. 77]

1.  Когато дадена спогодба или окончателно решение е от полза за потребителите, които може да не знаят за това, държавите членки гарантират, че съдът или административният орган изисква от търговеца, извършил нарушението, страната, изгубила делото, или и от двете страни, да информира за своя сметка засегнатите потребители относно окончателните решения, с които се налагат мерките, упоменати в членове 5 и 6, и относно одобрените спогодби по член 8, като той трябва да направи това използвайки подходящи за обстоятелствата по случая средства и в рамките на определени срокове, включително, когато е уместно, чрез индивидуално уведомяване на всички засегнати потребители. Държавите членки може да предвидят, че задължението за информиране може да бъде спазено чрез обществено и лесно достъпен уебсайт. [Изм. 78]

1a.  Страната, загубила делото, поема разходите за информирането на потребителя в съответствие с принципа, заложен в член 7. [Изм. 79]

2.  Информацията, посочена в параграф 1, включва обяснение на разбираем език на предмета на представителния иск, неговите правни последици и, ако е уместно, последващите стъпки, които следва да бъдат предприети от засегнатите потребители. Условията и графикът на предоставянето на информацията се определят със съгласието на съда или административния орган. [Изм. 80]

2a.  Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя по достъпен начин информация относно предстоящи, текущи и приключени колективни искове, включително чрез медиите и онлайн чрез публичен уебсайт, когато съдът е решил, че случаят е допустим. [Изм. 81]

2б.  Държавите членки гарантират, че публичното оповестяване от страна на квалифицирани организации, свързано с искове, е фактическо и се вземат под внимание както правото на потребителите да получават информация, така и правата, свързани с авторитета на ответниците, и правото на служебна тайна. [Изм. 82]

Член 10

Действие на окончателните решения

1.  Държавите членки гарантират, че нарушение, което накърнява колективните интереси на потребителите, установено с окончателно решение на административен орган или съд, включително и окончателна заповед за преустановяване на нарушение съгласно член 5, параграф 2, буква б), се счита, че установява по безспорен начин за доказателство, установяващо съществуването на това нарушение за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение същите факти, при условие че за една и съща вреда не може да бъде дадено обезщетение два пъти на едни и същи засегнати потребители. [Изм. 83]

2.  Държавите членки гарантират, че окончателно решение по параграф 1, взето в друга държава членка, се разглежда от техните национални съдилища или административни органи най-малкото като оборима презумпция доказателство, че е било извършено нарушение. [Изм. 84]

2a.  Държавите членки гарантират, че окончателно решение на съд на една държава членка, в което се установява съществуването или несъществуването на нарушението за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение, се счита за оборима презумпция. [Изм. 85]

3.  Държавите членки гарантират, че окончателно установително решение по член 6, параграф 2 се счита, че установява по безспорен начин отговорността на търговеца спрямо увредените вследствие на извършено нарушение потребители за целите на евентуални се насърчават да създадат база данни, съдържаща всички окончателни решения по искове, с които пред техните национални съдилища се търси за обезщетение, които биха могли да улеснят други мерки за правна защита срещу същия търговец за същото нарушение. Държавите членки гарантират, че такива искове за получаване на защита, предявени индивидуално от потребители, се разглеждат по реда на бързи и опростени процедури, и да споделят своите най-добри практики в тази област. [Изм. 86]

Член 11

Спиране на давността

В съответствие с националното право държавите членки гарантират, че по отношение на засегнатите потребители физически лица подаването на представителен иск съгласно членове 5 и 6 води до спиране или прекъсване на давностните срокове, приложими за исковете, целящи защита, ако съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство съответните права са обвързани с давностен срок. [Изм. 87]

Член 12

Процесуална бързина

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че представителните искове по членове 5 и 6 се разглеждат с необходимата бързина.

2.  Представителните искове за издаване на съдебно разпореждане под формата на временна мярка по член 5, параграф 2, буква а) се разглеждат по реда на ускорена процедура.

Член 13

Доказателства

Държавите членки гарантират, че по искане на квалифицирана организация една от страните, която е представила сравнително достъпни факти и, достатъчно доказателства и задоволително обяснение, достатъчни за да обосноват представителния иск гледната ѝ точка, и е посочила допълнителни конкретни и ясни доказателства, които са под контрола на ответника другата страна, съдът или административният орган може да разпореди в съответствие с националните процесуални правила тези доказателства да бъдат представени от ответника тази страна във възможно най-тесни граници въз основа на разумни налични факти при спазване на приложимите разпоредби на Съюза и националните разпоредби относно поверителността. Разпореждането трябва да е адекватно и пропорционално по отношение на съответното дело, както и да не нарушава баланса между двете участващи страни. [Изм. 88]

Държавите членки гарантират, че съдилищата ограничават оповестяването на доказателства до това, което е пропорционално. За да определи дали дадено оповестяване, поискано от представителна организация, е пропорционално, съдът разглежда законния интерес на всички засегнати страни, а именно до каква степен искането за оповестяване на доказателства се подкрепя от наличните факти и доказателства и дали доказателствата, чието оповестяване се изисква, съдържат поверителна информация. [Изм. 89]

Държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощието да разпоредят оповестяване на доказателства, съдържащи определена информация, в случаите, в които считат, че те са от значение за иска за обезщетение. [Изм. 90]

Член 14

Санкции

1.  Държавите членки приемат разпоредби за санкциите, които се налагат при неспазване на окончателните решения, постановени по представителните искове, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки гарантират, че санкциите могат да бъдат, наред с другото, под формата на глоби. [Изм. 91]

3.  При вземане на решение относно разпределението на приходите от глоби държавите членки вземат предвид колективните интереси на потребителите. Държавите членки може да решат тези приходи да постъпват във фонд, създаден за целите на финансирането на представителни искове. [Изм. 92]

4.  Държавите членки уведомяват Комисията за разпоредбите, упоменати в параграф 1, най-късно до [дата на транспониране на директивата] и я уведомят незабавно за всякакви последващи изменения, които ги засягат.

Член 15

Помощ за квалифицираните представителни организации [Изм. 93]

1.  В съответствие с член 7 държавите членки се насърчават да гарантират, че квалифицираните представителни организации разполагат с достатъчно налични средства за представителни искове. Те вземат необходимите мерки, за да улеснят достъпа до правосъдие и да гарантират, че процесуалните разходи, свързани с представителните искове, не представляват финансова пречка за ефективното упражняване от квалифицираните организации на правото да искат налагане на мерките, упоменати в членове 5 и 6, например ограничаване на приложимите съдебни или административни такси, предоставяне на достъп до правна помощ за квалифицираните организации, когато това е необходимо, или предоставяне на квалифицираните организации на публично финансиране за тази цел. [Изм. 94]

1a.  Държавите членки предоставят структурно подпомагане на субекти, действащи като квалифицирани организации в рамките на приложното поле на настоящата директива. [Изм. 95]

2.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите, когато от квалифицираните организации се изисква да информират засегнатите потребители за висящия представителен иск, свързаните с това разходи могат да бъдат възстановени от търговеца, ако искът бъде уважен.

3.  Държавите членки и Комисията подкрепят и улесняват сътрудничеството на квалифицираните организации и обмена и разпространението на техните най-добри практики и опит във връзка с разрешаването на случаи на презгранични и вътрешни нарушения.

Член 15a

Процесуално представителство и хонорари

Държавите членки гарантират, че възнаграждението на адвокатите и методът на изчисляването му не създават причина за възникване на спор, който не е необходим от гледна точка на интереса на всяка от страните. По-специално, държавите членки забраняват резултативните хонорари. [Изм. 96]

Член 16

Презгранични представителни искове

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка квалифицирана представителна организация, определена предварително в една държава членка в съответствие с член 4, параграф 1, може да сезира съдилищата или административните органи на друга държава членка като представи публично достъпния списък, упоменат в същия член. Съдилищата или административните органи приемат този списък като доказателство за може да преразгледат процесуалната легитимация на квалифицираната представителна организация, без това да засяга правото им да проверят дали целта на квалифицираната представителна организация оправдава предявяването на иск от нейна страна в конкретния случай. [Изм. 97]

2.  Държавите членки гарантират, че когато нарушението засяга или има вероятност да засегне потребители от различни държави членки, представителният иск може да бъде предявен пред компетентния съд или административен орган на държава членка от няколко квалифицирани организации от различни държави членки, които действат съвместно или се представляват от една квалифицирана организация, с цел защита на колективния интерес на потребителите от различни държави членки.

2a.  Държавите членки, в които е въведена колективна защита, може да поискат мандат от потребителите, пребиваващи в тази държава членка, и изискват мандат от отделни потребители, базирани в друга държава членка, когато действието е презгранично. В такъв случай при започването на производството на съда или административния орган и на ответника ще се предоставя обобщен списък на всички потребители от други държави членки, които са предоставили такъв мандат. [Изм. 98]

3.  За целите на презграничните представителни искове и без да се засягат правата, предоставени на други органи съгласно националното законодателство, държавите членки съобщават на Комисията списъка на предварително определените квалифицирани организации. Държавите членки информират Комисията за наименованията и целите на тези квалифицирани организации. Комисията прави тази информация обществено достъпна и поддържа актуалността ѝ.

4.  Ако държава членка или, Комисията или търговецът изрази опасения относно изпълнението на критериите, посочени в член 4, параграф 1, от дадена квалифицирана представителна организация, държавата членка, която е определила тази организация, извършва проверка във връзка с опасенията и, ако е целесъобразно, отменя определянето, ако един или повече от критериите не са изпълнени. [Изм. 99]

Член 16a

Публичен регистър

Държавите членки гарантират, че съответните национални компетентни органи създават публично достъпен регистър на незаконните действия, които са предмет на разпореждания за преустановяване на нарушение в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. [Изм. 100]

Глава 3

Заключителни разпоредби

Член 17

Отмяна

Директива 2009/22/ЕС се отменя считано от [дата на прилагане на настоящата директива], без да се засяга член 20, параграф 2.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложение II.

Член 18

Наблюдение и оценка

1.  Не по-рано от пет години след датата на прилагане на настоящата директива Комисията извършва оценка на директивата и представя основните констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Оценката се извършва в съответствие с насоките на Комисията за по-добро регулиране. В доклада Комисията оценява по-специално приложното поле на настоящата директива, определено в член 2 и в приложение I.

2.  Не по-късно от една година след влизането в сила на настоящата директива Комисията извършва оценка дали правилата относно правата на пътниците, използващи въздушен или железопътен транспорт, предлагат ниво на защита на правата на потребителите, сравнимо с нивото, предвидено в настоящата директива. Ако това е така, Комисията възнамерява да направи подходящи предложения, които могат да се изразяват по-специално в изваждане на актовете, посочени в точки 10 и 15 от приложение I, от приложното поле на настоящата директива, определено в член 2. [Изм. 101]

3.  Държавите членки предоставят ежегодно на Комисията, а за първи път най-късно четири години след датата на прилагане на настоящата директива, следната информация, необходима за изготвянето на доклада, упоменат в параграф 1:

а)  броя на представителните искове, заведени съгласно настоящата директива пред административни и съдебни органи;

б)  видовете квалифицирани организации, завеждащи исковете;

в)  вида на нарушението предмет на представителния иск, страните по представителните искове и стопанския сектор, засегнат от представителните искове;

г)  продължителността на производствата от предявяването на исковете до приемането на окончателните разпореждания, посочени в член 5, заповедите за защита или установителните решения, посочени в член 6, или окончателното одобрение на спогодбата по член 8;

д)  резултатите от представителните искове;

е)  броя на квалифицираните организации, които участват в механизма за сътрудничество и обмен на най-добри практики, упоменат в член 15, параграф 3.

Член 18a

Клауза за преглед

Без да се засяга член 16, Комисията извършва оценка дали презграничните представителни искове могат да бъдат разглеждани по-добре на равнището на Съюза чрез създаването на Европейски омбудсман за колективна защита. Не по-късно от три години след влизането в сила на настоящата директива Комисията изготвя доклад по този въпрос и го представя на Европейския парламент и на Съвета, придружен от съответно предложение, ако е целесъобразно. [Изм. 102]

Член 19

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки прилагат тези разпоредби от [6 месеца след изтичане на срока за транспониране].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20

Преходни разпоредби

1.  Държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, транспониращи настоящата директива, за нарушения, започнали след [датата на прилагане на настоящата директива ].

2.  Държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, транспониращи Директива 2009/22/ЕО за нарушения, започнали преди [датата на прилагане на настоящата директива].

Член 21

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 22

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ПРАВОТО НА СЪЮЗА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

(1)  Директива на Съвета 85/374/ЕИО от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29–33)(11).

(2)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(3)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(4)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12).

(5)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(6)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба: членове 86—100 (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).

(7)  Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51–77).

(8)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37): член 13.

(9)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16).

(10)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1).

(11)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(12)  Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1).

(13)  Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21): член 1, член 2, буква в) и членове 4—8.

(14)  Директива 2006/123/CE на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(15)  Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14).

(16)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

(17)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3): членове 22, 23 и 24

(18)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1–1355).

(19)  Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ L 33, 3.2.2009 г., стр. 10).

(20)  Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55–93).

(21)  Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94–136).

(22)  Директива 2009/65/EC относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32–96).

(23)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 Септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11–18).

(24)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7–17).

(25)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10–35).

(26)  Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (OВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46–58).

(27)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1–155): членове 183, 184, 185 и 186.

(28)  Директива 2010/13/EС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови или административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1): членове 9, 10 и 11 и членове 19—26.

(29)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13–35).

(30)  Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 Ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 30.1.2010 г., стр. 1–19).

(31)  Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1).

(32)  Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1).

(33)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45–65).

(34)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1–73).

(35)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(36)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 г. (OВ L 304, 22.11.2011, стр. 18–63).

(37)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22—37).

(38)  Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 Юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10–35).

(39)  Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1–56).

(40)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63): член 13.

(41)  Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1): член 14.

(42)  Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1–17).

(43)  Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18–38).

(44)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34): членове 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 21, 22, 23, глава 10 и приложения I и II.

(45)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349–496).

(46)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214): членове 3—18 и член 20, параграф 2.

(47)  Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 1).

(48)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (OВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1–23).

(49)  Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98–121).

(50)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35–127).

(51)  Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1–18).

(52)  Регламент (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст) (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19–59).

(53)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1–88).

(54)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (OВ L 354, 23.12.2016, стр. 37–85).

(55)  Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (OВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 1).

(56)  Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (OВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12–82).

(57)  Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 8–45).

(58)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (OВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1–23).

(59)  Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и ЕС 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (OВ L 60, 02.03.2018 г., стр. 1).

(59a)   Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4). [Изм. 103]

(59б)   Директива 2014/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 357). [Изм. 104]

(59в)   Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. [Изм. 105]

(59г)   Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставянето на пазара на везни с неавтоматично действие (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 107). [Изм. 106]

(59д)   Регламент (ЕИО) № 2136/89 на Съвета от 21 юни 1989 г. относно установяване на общи стандарти за търговия с консервирани сардини и търговските описания за консервирана сардина и продукти тип сардина. [Изм. 107]

(59е)   Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005. [Изм. 108]

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66. (2) ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 232. (3) ОВ С 440, 6.12.2018 г., стр. 66. (4) ОВ С 461, 21.12.2018 г., стр. 232. (5) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (6) OВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30. (7) СОМ(2013)0130. (8) СОМ(2017)0548. (9) OВ L 345, 27.12.2017 г. (10) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14. (11) Посочената директива беше изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 г. за изменение на Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за дефектни продукти (ОВ L 141, 4.6.1999, стр. 20–21).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз и неговите държави членки на Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (09547/2018 – C8-0021/2019 – 2018/0080(NLE))

P8_TA(2019)0223 A8-0164/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (09547/2018),

—  като взе предвид проекта на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (09548/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 217 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0021/2019),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0164/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Държавата Израел.

Препоръка на Европейския парламент от 26 март 2019 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно новото всеобхватно споразумение между ЕС и Узбекистан (2018/2236(INI))

P8_TA(2019)0224 A8-0149/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2018/... на Съвета от 16 юли 2018 г. за упълномощаване на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да започнат преговори и да договорят, от името на Съюза, разпоредбите, които попадат в областите на компетентност на Съюза, на Всеобхватно споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна (10336/18),

—  като взе предвид решението на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 юли 2018 г. за упълномощаване на Европейската комисия да започне преговори и да договори, от името на държавите членки, разпоредбите, които попадат в областите на компетентност на държавите членки, на Всеобхватно споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна (10337/18),

—  като взе предвид указанията за водене на преговори на Съвета от 16 юли 2018 г. (10601/18 EU Restricted), предадени на Парламента на 6 август 2018 г.,

—  като взе предвид действащото споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Република Узбекистан, което е в сила от 1999 г.,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между ЕС и Узбекистан в областта на енергетиката, подписан през януари 2011 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета през 2013 г.,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключване на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на Споразумението с цел разширяване на приложното поле на неговите разпоредби по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия с оглед изтичането на срока на действие на двустранното споразумение относно текстилните изделия(1),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 14 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на споразумението с цел разширяване на приложното поле на неговите разпоредби по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия с оглед изтичането на срока на действие на двустранното споразумение относно текстилните изделия(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2014 г. относно правата на човека в Узбекистан(3),

—  като взе предвид своите резолюции от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия(4) и от 13 април 2016 г. относно прилагане и преразглеждане на стратегията ЕС — Централна Азия(5),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 септември 2018 г., озаглавено „Свързване на Европа и Азия — основни елементи за стратегия на ЕС“ (JOIN(2018)0031),

—  като взе предвид посещенията в Узбекистан на комисията по външни работи и на подкомисията по правата на човека на Парламента, съответно през септември 2018 г. и май 2017 г., както и редовните посещения в страната на делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС — Казахстан, ЕС – Киргизстан, ЕС — Узбекистан и ЕС — Таджикистан и за връзки с Туркменистан и Монголия,

—  като взе предвид резултатите от 13-ата среща на министрите на външните работи на ЕС и Централна Азия, проведена на 10 ноември 2017 г. в Самарканд, на която бяха разгледани двустранната програма (икономика, свързаност, сигурност и принципи на правовата държава) и регионални въпроси,

—  като взе предвид съвместното комюнике от 14-ата среща на министрите на външните работи на ЕС и Централна Азия, проведена на 23 ноември 2018 г. в Брюксел, озаглавено „EU-Central Asia – Working together to build a future of inclusive growth, sustainable connectivity and stronger partnerships“ (ЕС – Централна Азия – съвместни усилия за изграждане на бъдеще на приобщаващ растеж, устойчива свързаност и по-силни партньорства)(6),

—  като взе предвид предоставяната на Узбекистан без прекъсване помощ на ЕС за развитие в размер на 168 милиона евро за периода 2014 – 2020 г., финансовата помощ от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и другите мерки на ЕС в подкрепа на мира и сигурността и на намаляването на ядрените отпадъци в страната,

—  като взе предвид Декларацията от Конференцията за Афганистан в Ташкент, състояла се на 26 и 27 март 2018 г. с домакин Узбекистан и председателствана съвместно с Афганистан, озаглавена „Peace process, security cooperation and regional connectivity“ (Процес на мир, сътрудничество в областта на сигурността и регионална свързаност),

—  като взе предвид стратегията за действия в пет приоритетни области за развитие на Узбекистан (стратегия за развитие) за периода 2017 – 2021 г.,

—  като взе предвид стъпките, направени от Узбекистан към по-отворено общество и по-голяма откритост в отношенията с неговите съседи след придобиването на независимост от Съветския съюз,

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие,

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0149/2019),

А.  като има предвид, че на 23 ноември 2018 г. ЕС и Узбекистан започнаха преговори за засилено споразумение за партньорство и сътрудничество, което да замени действащото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан, насочено към засилено и по-задълбочено сътрудничество в области от взаимен интерес и въз основа на споделени ценности, а именно демокрация, принципите на правовата държава, зачитане на основните свободи и принципите на добро управление, с цел да се насърчават устойчивото развитие и международната сигурност и да се предприемат ефективни действия във връзка с глобални предизвикателства като тероризма, изменението на климата и организираната престъпност;

Б.  като има предвид, че за да влезе в сила засиленото споразумение за партньорство и сътрудничество, е необходимо одобрението на Парламента;

1.  препоръчва следното на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка съответно на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Република Узбекистан.

(1) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 394. (2) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 51. (3) ОВ C 274, 27.7.2016 г., стр. 25. (4) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 91. (5) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 119. (6) https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage/54354/joint-communiqué-european-union-–-central-asia-foreign-ministers-meeting-brussels-23-november_en

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО (COM(2018)0639 – C8-0408/2018 – 2018/0332(COD))

P8_TA(2019)0225 A8-0169/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0639),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0408/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Парламента на Кралство Дания, Камарата на общините на Обединеното кралство и Камарата на лордовете на Обединеното кралство в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

—  като взе предвид резултатите от онлайн консултацията, проведена от Европейската комисия в периода 4 юли 2018 г. — 16 август 2018 г.,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на комисията по правни въпроси и на комисията по петиции (A8-0169/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) …/... на Европейския парламент и на Съвета за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  В миналото решенията на държавите членки за въвеждане на лятно часово време се вземат на национално равнище. Ето защо за функционирането на вътрешния пазар е важно да бъде определена обща дата и час за началото и края на лятното часово време, които да бъдат валидни в целия Съюз, така че смяната на часовото време да бъде координирана в държавите членки. В съответствие с Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) понастоящем всички държави членки преминават прилагат два пъти годишно сезонни промени на времето. Стандартното часово време се превключва към лятно часово време от в последната неделя на март и то продължава до последната неделя на октомври същата година. [Изм. 1]

(2)  Въз основа на изложеното в редица петиции, граждански инициативи и парламентарни въпроси Европейският парламент, в своята резолюция от 8 февруари 2018 г. Европейският парламент призова Комисията да извърши задълбочена оценка на разпоредбите относно лятното часово време, предвидени в Директива 2000/84/ЕО, и ако е необходимо, да изготви предложение за нейното преразглеждане. В посочената резолюция също така бе потвърдено, че е от съществено значение беше подчертано, че е важно да се запази хармонизиран и координиран подход по отношение на часовото време в рамките на Съюза, както и единен за ЕС режим на часовото време. [Изм. 2]

(3)  Комисията проучи наличните доказателства, в които се подчертава значението на наличието на хармонизирани правила на Съюза в тази област, за да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар, да се създаде предвидимост и дългосрочна сигурност и да се избягват и да се избегнат, наред с другото, нарушения при изготвянето на графиците на транспортните операции и функционирането на информационните и комуникационните системи, по-високите разходи за трансгранична търговия или по-ниската производителност при стоките и услугите. Липсват убедителни доказателства за това до каква степен с въвеждането на лятното часово време се преодоляват неудобствата, свързани със смяната на часовото време два пъти годишно. [Изм. 3]

(3a)   Обществените дискусии относно лятното часово време не са нищо ново и след неговото въвеждане е имало няколко инициативи, целящи преустановяването на тази практика. Някои държави членки проведоха национални консултации и по-голямата част от предприятията и заинтересованите лица подкрепиха преустановяването на тази практика. Консултацията по инициатива на Европейската комисия стигна до същото заключение. [Изм. 4]

(3б)  В този контекст положението на животновъдите може да послужи за пример за това как първоначално разпоредбите за лятното часово време се считаха за несъвместими със селскостопанските трудови практики, и по-специално във връзка с факта, че дори при стандартното време работният ден започва много рано. Също така се считаше, че смяната на часовото време два пъти годишно затруднява пускането на продукцията или на животните на пазара. И накрая, предполагаше се, че добивът на мляко ще намалее, тъй като по отношение на доенето кравите следват своя естествен ритъм. Съвременното селскостопанско оборудване и съвременните селскостопански практики обаче революционизираха селското стопанство, така че повечето от тези опасения вече не са актуални, но все още са налице опасения, свързани с естествения ритъм на животните, както и с условията на труд на земеделските стопани. [Изм. 5]

(4)  По въпроса за лятното часово време се води разгорещен обществен дебат. Около 4,6 милиона граждани участваха в обществената консултация, проведена от Комисията, в рамките на която беше регистриран най-големият брой отговори, получавани някога в консултация на Комисията. Също така редица граждански инициативи изтъкнаха обществената загриженост във връзка със смяната на часовото време два пъти годишно, като някои държави членки вече изразиха предпочитанието си този режим режимът на лятно часово да бъде преустановен. Предвид тези обстоятелства е необходимо да се запази правилното функциониране на вътрешния пазар и да се избегнат всякакви значителни смущения в него, причинени от различията между държавите членки в тази област. Ето защо е целесъобразно да се пристъпи към координирано и хармонизирано прекратяване на използването на лятно часово време. [Изм. 6]

(4a)  Хронобиологията показва, че биоритъмът на човешкото тяло се повлиява от всяка промяна в часовото време, което може да има отрицателно отражение върху здравето на хората. Данните от научни изследвания, проведени в последно време, безспорно позволяват да се предположи наличието на връзка между промените на часовото време и сърдечносъдовите заболявания, инфекциозните имунни заболявания и повишеното кръвно налягане (хипертония), свързани с нарушаването на цикъла на смяна на деня и нощта. Особено уязвими са определени групи, например децата и възрастните хора. Поради това е целесъобразно да се сложи край на сезонната смяна на часовото време с цел да се защити общественото здраве. [Изм. 7]

(4б)   Териториите, различни от отвъдморските територии на държавите членки, са групирани в три различни времеви зони или в стандартни часови зони, т.е. GMT, GMT +1 и GMT +2. Голямото разширяване на Европейския съюз на север и на юг означава, че въздействието на дневната светлина в зависимост от часовото време е различно в целия Съюз. Поради това е важно държавите членки да вземат предвид географските аспекти на времето, т.е. естествените часови зони и географското положение, преди да променят часовите си зони. Държавите членки следва да се консултират с гражданите и със съответните заинтересовани лица, преди да решат да променят часовите си зони. [Изм. 8]

(4в)  В редица граждански инициативи бяха подчертани опасенията на гражданите във връзка с промяната на часовото време два пъти годишно и на държавите членки следва да се предостави необходимото време и възможността да проведат свои собствени обществени консултации и оценки на въздействието, за да се разберат по-добре последиците от прекратяването на сезонните промени на часовото време във всички региони. [Изм. 9]

(4г)  Вследствие на лятното часово време, или използването на дневната светлина, се създава впечатлението, че през лятото залезът настъпва по-късно. За много граждани на Съюза лятото е синоним на слънчева светлина, която е налична до късно вечер. Връщането към „стандартното“ часово време би довело до това залезът да настъпва един час по-рано през лятото, което много ще намали периода през годината, в който е налице дневна светлина до късно вечер. [Изм. 10]

(4д)  Редица проучвания изследват връзката между преминаването към лятното часово време, от една страна, и риска от инфаркти, нарушаването на биологичния ритъм, лишаването от сън, нарушаването на способността за концентрация и внимание, повишения риск от злополуки, ниската степен на удовлетвореност от живота и дори процента на самоубийства, от друга страна. По-продължителното наличие на дневна светлина, възможностите за предприемане на дейности на открито след работа или училище и излагането на слънчева светлина, обаче, имат някои положителни дългосрочни последици за общото благосъстояние. [Изм. 11]

(4e)  Сезонната смяна на часовото време има отрицателно отражение и върху доброто състояние на животните – това е очевидно например в селското стопанство, където се наблюдава неблагоприятно въздействие върху производството на краве мляко. [Изм. 12]

(4ж)  Широко разпространено е схващането, че сезонните промени на часовото време водят до икономии на енергия. Всъщност това беше основната причина за първоначалното им въвеждане през миналия век. Научните изследвания обаче показват, че сезонните промени на часовото време може да са от известна (макар и незначителна) полза за намаляване на потреблението на енергия в Съюза като цяло, но това не важи за всяка държава членка. Икономиите на енергията за осветление при преминаването към лятно часово време може също така да се окажат по-малки от увеличаването на потреблението на енергия за отопление. Освен това е трудно да се тълкуват резултатите, тъй като те са силно повлияни от външни фактори като метеорологични условия, поведение на потребителите на енергия или текущ процес на енергиен преход. [Изм. 13]

(5)  Директивата не засяга правото на всяка държава членка да взема решения относно своето стандартно часово време или времена за териториите под нейната юрисдикция и попадащи в териториалния обхват на Договорите, както и относно допълнителни промени на това време. С цел обаче да се гарантира, че прилагането на разпоредбите за лятното часово време от някои държави членки няма да наруши функционирането на вътрешния пазар, държавите членки следва да се въздържат от промяна на стандартното часово време на която и да било територия под тяхната юрисдикция от съображения, свързани със сезонната смяна на часовото време, дори тези промени да бъдат представени като промяна на часовата зона. Освен това, с цел да бъдат сведени до минимум смущенията в транспорта, далекосъобщенията и други засегнати сектори, те следва да нотифицират пред уведомят Комисията планираната промяна на най-късно до 1 април 2020 г., в случай че възнамеряват да променят стандартното им си часово време и впоследствие да приложат нотифицираните промени. Въз основа на тази нотификация Комисията следва да информира всички останали държави членки, така че те да могат да вземат всички необходими мерки. Тя следва да информира и обществеността и заинтересованите страни, като публикува тази информация в последната неделя на октомври 2021 г. [Изм. 14]

(6)  Ето защо е необходимо да бъде приключена предвидената в Директива 2000/84/ЕО хармонизация на периода, през който се прилага лятно часово време, и да се въведат общи правила, с които на държавите членки не се позволява да прилагат различно сезонно часово време, променяйки своето стандартно часово време повече от веднъж годишно, и с които се въвежда задължението за нотифициране на предвидените промени на стандартното часово време. Настоящата директива има за цел да даде решаващ принос за гладкото функциониране на вътрешния пазар и поради това следва да се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) съгласно тълкуването му в съответствие с постоянната практика на Съда на Европейския съюз. [Изм. 15]

(6a)   Решението по въпроса кое стандартно часово време да бъде приложено във всяка една държава членка трябва да бъде предхождано от консултации и изследвания, които да вземат предвид предпочитанията на гражданите, географското разнообразие, регионалните различия, стандартните режими на работа и други фактори, които са от значение за конкретната държава членка. Поради това държавите членки следва да разполагат с достатъчно време, за да анализират въздействието на предложението и да изберат най-подходящото решение за своето население, като същевременно вземат предвид доброто функциониране на вътрешния пазар. [Изм. 16]

(6б)   Несвързана със смяната на сезоните промяна на часовото време ще доведе до свързани с прехода разходи, особено по отношение на ИТ системите в транспорта и в други сектори. Необходим е разумен период на подготовка за прилагането на настоящата директива, за да се намалят значително свързаните с прехода разходи. [Изм. 17]

(7)  Настоящата директива следва да се прилага от 1 април 2019 2021 г., така че във всяка държава членка последният период на лятно часово време съгласно правилата от Директива 2000/84/ЕО следва да започне на 31 март 2019 през последната неделя през март 2021 г. в 1.00 ч. координирано универсално време. Държавите членки, които след изтичането на посочения период на лятно часово време предвиждат да приемат стандартно часово време, съответстващо на времето, прилагано през зимния сезон в съответствие с Директива 2000/84/ЕО, следва да променят своето стандартно часово време на 27 през последната неделя през октомври 2019 2021 г. в 1.00 ч. координирано универсално време, така че сходните и трайни промени в различните държави членки да бъдат извършени едновременно. Желателно е държавите членки да вземат съгласувано решенията за стандартното часово време, което всяка от тях ще прилага от 2019 2021 г. нататък. [Изм. 18]

(7a)  За да бъде осигурено хармонизирано прилагане на настоящата директива, държавите членки следва да си сътрудничат и да вземат решения относно планираните от тях договорености за стандартното часово време по съгласуван и координиран начин. Ето защо следва да бъде създаден механизъм за координация, съставен от включва по един представител от всяка държава членка и от един представител на Комисията. В рамките на механизма за координация следва да бъдат обсъждани и оценявани потенциалните въздействия от всяко планирано решение на дадена държава членка, свързано с часовото време, върху функционирането на вътрешния пазар, за да бъдат избягвани значителни смущения. [Изм. 19]

(7б)  Комисията следва да оцени дали предвидените договорености за часовото време в различните държави членки имат потенциала да възпрепятстват значително и трайно правилното функциониране на вътрешния пазар. Когато тази оценка не води до преразглеждане от страна на държавите членки на предвидените от тях договорености за часовото време, Комисията следва да може да отложи прилагането на настоящата директива с не повече от 12 месеца и ако е целесъобразно, да представи законодателно предложение. Поради тази причина и с цел гарантиране на правилното прилагане на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с отлагане на датата на прилагане на настоящата директива с не повече от 12 месеца. [Изм. 20]

(8)  Изпълнението на настоящата директива следва да бъде наблюдавано. Резултатите от това наблюдение следва да бъдат представени от Комисията в доклад до Европейския парламент и до Съвета. Този доклад следва да се основава на информацията, предоставена на Комисията от държавите членки своевременно, така че докладът да може да бъде представен в определения срок.

(9)  Доколкото целите на настоящата директива по отношение на хармонизираното часово време не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(10)  Хармонизираните разпоредби относно часовото време следва да се прилагат в съответствие с разпоредбите относно териториалния обхват на Договорите, установени в член 355 от ДФЕС.

(11)  Поради това Директива 2000/84/ЕО следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.  Държавите членки не трябва да правят сезонни промени на своето стандартно часово време или времена.

2.  Без да се засягат разпоредбите на Чрез дерогация от параграф 1, държавите членки могат да направят сезонна промяна на своето стандартно часово време или времена през 2019 2021 г., при условие че я извършат през последната неделя през на 27 октомври 2019 2021 г. в 1.00 ч. координирано универсално време. Държавите членки нотифицират посоченото решение съгласно предвиденото в член 2 на Комисията най-късно до 1 април 2020 г. [Изм. 21]

Член 2

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 1, ако дадена държава членка реши да промени своето стандартно часово време или времена на която и да било територия под нейната юрисдикция, тя нотифицира Комисията най-малко 6 месеца, преди промяната да породи действие. Когато дадена държава членка е направила такава нотификация и не я е оттеглила най-малко 6 месеца преди датата на предвидената промяна, държавата членка прилага тази промяна. Създава се механизъм за координация, за да се гарантира хармонизиран и координиран подход по отношение на разпоредбите относно часовото време в целия Съюз. [Изм. 22]

2.  В едномесечен срок от нотификацията Механизмът за координация включва по един представител от всяка държава членка и един представител на Комисията информира останалите държави членки за нея и публикува тази информация в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 23]

2a.  Когато държава членка уведоми Комисията за своето решение съгласно член 1, параграф 2, механизмът за координация свиква държавите членки, за да обсъждат и оценяват потенциалното въздействие на предвидената промяна върху функционирането на вътрешния пазар, за да бъдат избягвани значителни смущения. [Изм. 24]

2б.  Когато Комисията прецени въз основа на оценката, посочена в параграф 2а, че планираната смяна ще се отрази значително на правилното функциониране на вътрешния пазар, тя информира за това нотифициращата държава членка. [Изм. 25]

2в.  Най-късно до 31 октомври 2020 г. нотифициращата държава членка решава дали да потвърди или не своето намерение. Когато нотифициращата държава членка реши да потвърди своето намерение, тя представя подробно обяснение как ще противодейства на отрицателното въздействие на промяната върху функционирането на вътрешния пазар. [Изм. 26]

Член 3

1.  Най-късно до 31 декември 2025 г. Комисията докладва пред представя на Европейския парламент и Съвета доклад за оценка относно прилагането и изпълнението на настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от законодателно предложение за преразглеждане на директивата въз основа на задълбочена оценка на въздействието с участието на всички съответни заинтересовани страни най-късно до 31 декември 2024 г. [Изм. 27]

2.  Държавите членки предоставят на Комисията съответната информация най-късно до 30 април 2024 2025 г. [Изм. 28]

Член 4

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 1 април 2019 2021 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от 1 април 2019 2021 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. [Изм. 29]

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4а

1.  Комисията, в тясно сътрудничество с механизма за координация, посочен в член 2, следи отблизо предвидените договорености за часовото време в целия Съюз .

2.  Когато Комисията прецени, че предвидените договорености за часовото време, нотифицирани от държавите членки съгласно член 1, параграф 2, имат потенциала да възпрепятстват значително и трайно правилното функциониране на вътрешния пазар, тя е оправомощен да приема делегирани актове за отлагане на датата на прилагане на настоящата директива с не повече от 12 месеца и представя законодателно предложение, ако е целесъобразно. [Изм. 30]

Член 4б

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4а, се предоставя на Комисията, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива] до [датата на прилагане на настоящата директива].

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 4а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет в съответствие с член 4а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 31]

Член 5

Директива 2000/84/ЕО се отменя, считано от 1 април 2019 2021 г. [Изм. 32]

Член 6

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C  62, 15.2.2019 г., стр. 305. (2) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 305. (3) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (4) Директива 2000/84/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 януари 2001 г. относно разпоредби за лятното часово време (ОВ L 31, 2.2.2001 г., стр. 21).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст) (COM(2016)0864 – C8-0495/2016 – 2016/0380(COD))

P8_TA(2019)0226 A8-0044/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0864),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0495/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Държавното събрание на Република Унгария, от Федералния съвет на Република Австрия и от Сената на Република Полша в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 юли 2017 г.(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),

—  като взе предвид писмото от 7 септември 2017 г., изпратено от комисията по правни въпроси до комисията по промишленост, изследвания и енергетика, в съответствие с член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 18 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0044/2018),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2019/944.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА МЕЖДУСИСТЕМЕН ЕЛЕКТРОПРОВОД

Комисията отбелязва споразумението на съзаконодателите във връзка с преработената Директива за електроенергията и преработения Регламент за електроенергията, с които се връща старото определение за „междусистемен електропровод“, използвано в Директива 2009/72/ЕО и Регламент (ЕО) № 714/2009. Комисията е съгласна, че пазарите на електроенергия се различават от другите пазари, като пазарите на природен газ, например по търговските продукти, които понастоящем не могат да се съхраняват лесно и се произвеждат от широк спектър от генериращи инсталации, включително инсталации на равнище разпределение. Като следствие от това ролята на връзките с трети държави значително се различава между електроенергийния и газовия сектор и могат да бъдат избрани различни нормативни подходи.

Комисията ще продължи да проучва въздействието на това споразумение и да предоставя насоки относно прилагането на законодателството, когато е необходимо.

От съображения за правна яснота Комисията желае да изтъкне следното:

Съгласуваното определение за междусистемен електропровод в Директивата за електроенергията се отнася до оборудването, свързващо електроенергийните системи. С тази формулировка не се прави разлика между различните регулаторни рамки или технически условия и следователно по принцип се включват всички електрически връзки с трети държави в обхвата на прилагане. По отношение на съгласуваното определение за междусистемен електропровод в Регламента за електроенергията Комисията подчертава, че интегрирането на пазарите на електроенергия изисква висока степен на сътрудничество между системните оператори, участниците на пазара и регулаторите. Въпреки че обхватът на приложимите правила може да варира в зависимост от степента на интегриране на вътрешния пазар на електроенергия, тясното интегриране на трети държави във вътрешния пазар на електроенергия, като например участие в проекти за свързване на пазарите, следва да се основава на споразумения, които изискват прилагането на съответното законодателство на Съюза.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО АЛТЕРНАТИВНОТО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ

Комисията отбелязва споразумението на съзаконодателите във връзка със член 26 да се регламентира на равнището на ЕС, че участието на доставчиците на енергийни услуги в алтернативното решаване на спорове трябва да бъде задължително. Комисията изразява съжалението си от това решение, тъй като нейното предложение оставяше този избор на държавите членки в съответствие с подхода, възприет в Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове (Директивата за АРС), и като има предвид принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Комисията няма за роля да извършва сравнителни оценки на индивидуалните модели за алтернативно решаване на спорове, въведени от държавите членки. Поради това Комисията ще разгледа цялостната ефективност на националните структури за алтернативно решаване на спорове в контекста на общото си задължение за наблюдение на транспонирането и ефективното прилагане на правото на Съюза.

(1) ОВ С 288, 31.8.2017 г., стр. 91. (2) ОВ С 342, 12.10.2017 г., стр. 79. (3) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст) (COM(2016)0861 – C8-0492/2016 – 2016/0379(COD))

P8_TA(2019)0227 A8-0042/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0861),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0492/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност от Камарата на депутатите на Чешката република, Бундестага на Федерална република Германия, Генералните кортеси на Кралство Испания, Сената на Френската република, Държавното събрание на Република Унгария, Федералния съвет на Република Австрия, Сейма на Република Полша, Сената на Република Полша, Камарата на депутатите на Румъния и Сената на Румъния, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(1)

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 юли 2017 г.(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),

—  като взе предвид писмото от 13 юли 2017 г., изпратено от комисията по правни въпроси до комисията по промишленост, изследвания и енергетика в съответствие с член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 18 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0042/2018),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/943.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА МЕЖДУСИСТЕМЕН ЕЛЕКТРОПРОВОД

Комисията отбелязва споразумението на съзаконодателите във връзка с преработената Директива за електроенергията и преработения Регламент за електроенергията, с които се връща старото определение за „междусистемен електропровод“, използвано в Директива 2009/72/ЕО и Регламент (ЕО) № 714/2009. Комисията е съгласна, че пазарите на електроенергия се различават от другите пазари, като пазарите на природен газ, например по търговските продукти, които понастоящем не могат да се съхраняват лесно и се произвеждат от широк спектър от генериращи инсталации, включително инсталации на равнище разпределение.  Като следствие от това ролята на връзките с трети държави значително се различава между електроенергийния и газовия сектор и могат да бъдат избрани различни нормативни подходи.

Комисията ще продължи да проучва въздействието на това споразумение и да предоставя насоки относно прилагането на законодателството, когато е необходимо.

От съображения за правна яснота Комисията желае да изтъкне следното:

Съгласуваното определение за междусистемен електропровод в Директивата за електроенергията се отнася до оборудването, свързващо електроенергийните системи. С тази формулировка не се прави разлика между различните регулаторни рамки или технически условия и следователно по принцип се включват всички електрически връзки с трети държави в обхвата на прилагане. По отношение на съгласуваното определение за междусистемен електропровод в Регламента за електроенергията Комисията подчертава, че интегрирането на пазарите на електроенергия изисква висока степен на сътрудничество между системните оператори, участниците на пазара и регулаторите. Въпреки че обхватът на приложимите правила може да варира в зависимост от степента на интегриране на вътрешния пазар на електроенергия, тясното интегриране на трети държави във вътрешния пазар на електроенергия, като например участие в проекти за свързване на пазарите, следва да се основава на споразумения, които изискват прилагането на съответното законодателство на Съюза.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ПЛАНОВЕТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕФОРМАТА НА ПАЗАРА

Комисията отбелязва споразумението на съзаконодателите във връзка с член 20, параграф 3, в който се предвижда, че държавите членки с установени опасения за адекватността публикуват план за изпълнение с график за приемане на мерки за премахване на установените регулаторни отклонения и/или неефективности на пазара като част от процеса на държавната помощ.

В съответствие с член 108 от ДФЕС Комисията има изключителната компетентност да оценява съвместимостта на мерките за държавна помощ с вътрешния пазар. Този регламент не засяга и не накърнява изключителната компетентност на Комисията в съответствие с Договора за функционирането на ЕС. Следователно Комисията може, когато е уместно, да изрази становището си относно плановете за реформа на пазара успоредно с процеса на одобряване на механизми за осигуряване на капацитет съгласно правилата за държавна помощ, но двата процеса са юридически отделени.

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 91. (2) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 79. (3) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (преработен текст) (COM(2016)0863 – C8-0494/2016 – 2016/0378(COD))

P8_TA(2019)0228 A8-0040/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0863),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0494/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Бундестага на Федерална република Германия, Сената на Френската република и Сената на Румъния в рамките на протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 юли 2017 г.(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),

—  като взе предвид писмото от 13 юли 2017 г. на комисията по правни въпроси до комисията по промишленост, изследвания и енергетика в съответствие с член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 19 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A8-0040/2018),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове заедно с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/942.)

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 91. (2) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 79. (3) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО (COM(2016)0862 – C8-0493/2016 – 2016/0377(COD))

P8_TA(2019)0229 A8-0039/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0862),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0493/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 юли 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 5 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0039/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/941.)

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 91. (2) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 79.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (COM(2018)0296 – C8-0190/2018 – 2018/0148(COD))

P8_TA(2019)0230 A8-0086/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0296),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 114 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0190/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0086/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взе предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Съюзът се е ангажирал с изграждането на енергиен съюз, провеждащ насочена към бъдещето политика в областта на климата. Горивната ефективност представлява съществен елемент на рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и има ключово значение за намаляването на потреблението на енергия.

(2)  Комисията направи преглед(4) на ефективността на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета(5) и посочи необходимостта от актуализиране на разпоредбите му, за да се подобри неговата ефективност.

(3)  Целесъобразно е Регламент (ЕО) № 1222/2009 да се замени с нов регламент, който да включва измененията, направени през 2011 г., и изменя и засилва някои от разпоредбите му за по-голяма яснота и осъвременяване на тяхното съдържание, като взема предвид технологичния напредък в областта на гумите през последните години. Но тъй като предлагането и търсенето са претърпели слабо развитие по отношение на горивната ефективност, на този етап не е необходимо да се променя скалата със степени за горивна ефективност. Освен това следва да се проучат причините за тази липса на развитие и факторите, влияещи при покупката, като цена, експлоатационни характеристики и т.н. [Изм. 1]

(4)  На транспортния сектор се падат две трети от консумацията на енергия на Съюза. Пътният транспорт е бил източник на около 22 % от общите емисии на парникови газове през 2015 г. Между 5 % и 10 % от разхода на гориво на превозните средства се дължи на гумите, основно в резултат на тяхното съпротивление при търкаляне. Ето защо намаляването на съпротивлението при търкаляне на гумите би допринесло значително за горивната ефективност на автомобилния транспорт и по този начин за намаляването на емисиите и за декарбонизацията на транспортния сектор. [Изм. 2]

(4a)  За да се отговори на предизвикателството да се намалят емисиите на CO2 от автомобилния транспорт, e целесъобразно държавите членки в сътрудничество с Комисията да създадат стимули за иновативни решения за нов технологичен процес за ефективни от гледна точка на разхода на гориво и безопасни гуми от класове C1, C2 и C3. [Изм. 3]

(5)  Гумите се характеризират с редица параметри, които са взаимосвързани. Подобряването на един параметър, като например съпротивлението при търкаляне, може да има неблагоприятно въздействие върху други параметри, например сцеплението с влажна пътна настилка, докато подобряването на сцеплението с влажна пътна настилка може да има неблагоприятно въздействие върху външния шум при търкаляне. Производителите на гуми следва да бъдат насърчавани да подобрят всички параметри спрямо постигнатите вече стандарти. [Изм. 4 Не се отнася до българския текст.]

(6)  Ефективните от гледна точка на разхода на гориво гуми биха могли да бъдат рентабилни, тъй като икономиите на гориво компенсират и надхвърлят по-високата цена при покупка, произтичаща от по-високите производствени разходи.

(7)  В Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета(6) се определят минимални изисквания за съпротивлението при търкаляне на гумите. Технологичното развитие дава възможност загубите на енергия, предизвикани от съпротивлението при търкаляне на гумите, да се намалят значително под тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда, е целесъобразно да се актуализират разпоредбите за етикетиране на гумите, за да се насърчат крайните ползватели да купуват по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво гуми, като се предоставя актуализирана хармонизирана информация относно този параметър.

(7a)  Подобряване на етикетирането на гумите ще позволи на потребителите да получат по-уместна и сравнима информация относно горивната ефективност, безопасността и шума и да вземат икономически ефективни и екологосъобразни решения при закупуването на нови гуми. [Изм. 5]

(8)  Шумът от автомобилния транспорт е вреден и въздейства неблагоприятно върху здравето. С Регламент (ЕО) № 661/2009 се определят минимални изисквания за външния шум при търкаляне на гумите. Технологичното развитие дава възможност да се намали външният шум при търкаляне значително под тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали шумът от автомобилния транспорт, е целесъобразно да се актуализират разпоредбите за етикетирането на гумите с цел да се насърчат крайните ползватели да купуват гуми с по-ниски нива на външен шум при търкаляне, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър.

(9)  Предоставянето на хармонизирана информация относно външния шум при търкаляне улеснява също така и прилагането на мерки за ограничаване на шума от автомобилния транспорт и допринася за повишаване на осведомеността относно влиянието на гумите върху шума от автомобилния транспорт в рамките на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(7).

(10)  С Регламент (ЕО) № 661/2009 се определят минимални изисквания за сцеплението на гумите с влажна пътна настилка. Технологичното развитие дава възможност за подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка значително над тези изисквания, а следователно и за намаляване на спирачния път при влажна пътна настилка. Ето защо, за да се подобри безопасността на автомобилния транспорт, е целесъобразно да се актуализират разпоредбите за етикетиране на гумите, за да се насърчат крайните ползватели да купуват гуми с високи показатели за сцепление с влажна пътна настилка, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър.

(11)  За да се осигури постигане на съответствие с международната правна рамка, в Регламент (ЕС) № 661/2009 е въведено позоваване на Правило № 117 на ИКЕ на ООН(8), в което се съдържат относимите методи за измерване на съпротивлението при търкаляне, шума и характеристиките на сцеплението върху влажна пътна настилка и върху сняг.

(12)  С цел да се подобри безопасността на пътя при по-студени климатични условия в Съюза и да се предостави на крайните ползватели информация за характеристиките на гумите, специално проектирани за сняг и лед, подходящо е да се изиска включване в етикета на информация за гумите за сняг и лед. Гумите за сняг и лед имат специфични параметри, които не са напълно съпоставими с тези на другите видове гуми. С цел да се гарантира, че крайните ползватели са в състояние да вземат добре обмислени и информирани решения, в етикета следва да се включи информация за сцеплението върху сняг и лед и QR код. Комисията следва да разработи както скала за параметри на сцепление върху сняг, така и скала за параметри на сцепление върху лед. Тези скали следва да се основават на Правило № 117 на ИКЕ на ООН и на ISO 19447 съответно за сняг и лед. Във всеки случай логотипът на тривърха планина със снежинка (‘3PMSF’) следва да се щампова върху гума, която отговаря на минималните стойности за показателя за сцепление върху сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН. По същия начин на гума, която отговаря на минималната стойност за показателя за сцепление върху лед, посочена в ISO 19447, следва да се поставя логотипът за гума за лед, договорен в рамките на този стандарт. [Изм. 6]

(13)  Износването на гумите по време на употреба е значителен източник на пластмасови микрочастици, които са вредни за околната среда,. Поради което това в съобщението на Комисията „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“(9) се посочва нуждата от предприемане на мерки спрямо непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици от гуми, наред с другото чрез информационни мерки като етикетиране и минимални изисквания за гумите. Все още обаче не е наличен подходящ метод Съответно прилагането на изисквания за етикетиране по отношение на изпитване за измерване темпа на износването износване на гумите би донесло съществени ползи за човешкото здраве и околната среда. Поради това, Комисията следва да възложи разработването на такъв метод, като се отчитат изцяло всички съвременни разработени или предложени в международен план стандарти или правила, както и резултатите от научните изследвания в промишлеността, с оглед установяване на подходящ метод за изпитване колкото е възможно по-бързо. [Изм. 7]

(14)  Регенерираните гуми са значителна част от пазара на гуми за тежкотоварни превозни средства. Регенерирането на гуми удължава техния живот и допринася за постигането на целите на кръговата икономика, например намаляване на отпадъците. Прилагането на изискванията за етикетиране на такива гуми ще доведе до значителни икономии на енергия. Тъй като обаче понастоящем не е наличен подходящ изпитвателен метод за измерване на характеристиките на регенерираните гуми, в настоящия регламент следва да се предвиди включването им в бъдеще.

(15)  Енергийният етикет съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета(10), с който консумацията на енергия от продуктите се категоризира на скала от „A“ до „G“, се разпознава от над 85 % от европейските потребители като ясно и прозрачно средство за информация и е доказал своята ефективност в популяризирането на по-ефективни продукти. В етикета на гумите следва да се продължи използването на същото оформление във възможно най-голяма степен, но като се отчитат и особеностите на параметрите на гумата. [Изм. 8]

(16)  Предоставянето на информация относно параметрите на гумата под формата на стандартен етикет е вероятно да повлияе върху решенията на крайните ползватели за купуване в полза на гуми, които са по-безопасни, устойчиви, по-безшумни и по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво. Това от своя страна вероятно ще насърчи производителите на гуми да подобрят тези параметри, което ще проправи пътя към по-устойчиво потребление и производство. [Изм. 9]

(17)  Необходимостта от повече информация относно горивната ефективност и други параметри на гумите е съществена за всички крайни ползватели, включително купувачите на резервни гуми, купувачите на гуми за нови превозни средства, както и за управителите на автомобилни паркове и транспортните предприятия, които при липсата на етикетиране и на режим за хармонизирано изпитване не могат да сравнят лесно параметрите на гумите с различни търговски наименования. Поради това е целесъобразно да се изисква етикетирането на гумите, доставяни с превозните средства във всеки момент.

(18)  Понастоящем етикети се изискват изрично за гумите за пътнически превозни средства (гуми от клас С1) и за лекотоварни автомобили (гуми клас С2), но не и за гуми за тежкотоварни превозни средства (гуми от клас С3). Гумите от клас С3 водят до по-висок разход на гориво и с тях се изминават повече километри годишно, отколкото с гумите от класове C1 и C2, поради което потенциалът за намаляване на разхода на гориво и емисиите от тежкотоварните превозни средства е значителен.

(19)  Включването на гумите от клас С3 в обхвата на настоящия регламент също съответства на предложението на Комисията за регламент относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от новите тежкотоварни превозни средства и разхода им на гориво(11), както и на предложението на Комисията относно стандартите (12) за тежкотоварните превозни средства.

(20)  Много крайни ползватели вземат решения за купуване на гуми, без да виждат наистина гумите и поради това не виждат етикета върху тях. Във всички такива ситуации, на крайния ползвател следва да се покаже етикетът преди реализирането на решението за покупка. Поставянето на етикет върху гумите на мястото на продажба, както и в рекламните материали с технически характер, следва да гарантира, че дистрибуторите, а също и евентуалните крайни ползватели, разполагат с хармонизирана информация относно значимите параметри на гумите в момента и на мястото на покупката.

(21)  Някои крайни ползватели избират гумите преди пристигането си на мястото на продажба или ги купуват чрез поръчка по пощата или по интернет. За да се гарантира, че тези крайни ползватели също правят информиран избор въз основа на достатъчно хармонизирана информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при търкаляне на гумите, етикетите следва да са представени в рекламните материали с технически характер, включително и когато тези материали са достъпни в интернет.

(22)  На потенциалните крайни ползватели следва да се предоставя информация, обясняваща всеки един елемент на етикета и неговото значение. Тази информация следва да се предоставя в рекламните материали с технически характер, като например уебсайтовете на доставчиците. Не следва да се приема, че рекламните материали с технически характер включват реклами върху рекламни пана, във вестници и списания, по радиото и телевизията. [Изм. 10]

(23)  Горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външният шум при търкаляне на гумите и другите параметри на гумите трябва да се измерват с помощта на надеждни, точни и възпроизводими методи, при които се вземат предвид общоприетите най-съвременни методи за измерване и изчисляване. Доколкото е възможно, методите трябва да отразяват поведението на средностатистическия потребител и да са надеждни, за да се предотвратяват както умишлените, така и неволните опити за заобикаляне на изискванията. Етикетите на гумите следва да отразяват сравнителните характеристики на гумите при действителната им употреба в рамките на ограниченията, които се дължат на необходимостта от надеждни, точни и възпроизводими лабораторни изпитвания, за да се даде възможност на крайните ползватели да сравняват различните гуми и да се ограничат разходите по изпитването за производителите.

(24)  Спазването на разпоредбите относно етикетирането на гуми от доставчиците и дистрибуторите е от съществено значение за осигуряване на еднакви условия за стопанска дейност в рамките на Съюза. Ето защо държавите членки следва да следят дали разпоредбите се спазват посредством надзор върху пазара и редовни последващи проверки в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(13).

(25)  За да се улесни мониторингът на спазването на изискванията, да се предостави на ползватели полезен инструмент и да се позволи на дистрибуторите да ползват алтернативни пътища на получаване на продуктовите информационни листове, гумите следва да бъдат включени в продуктовата база данни, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369. Поради това Регламент (ЕС) 2017/1369 следва да бъде съответно изменен,

(26)  Без да се засягат задълженията на държавите членки за надзор на пазара и задълженията на доставчиците да проверяват съответствието на продуктите, доставчиците следва да предоставят изискваната информация относно съответствието в електронна форма в продуктовата база данни.

(27)  За да може енергийният етикет да се ползва с доверието на крайните ползватели, не следва да се позволява използването на други етикети, които го имитират. Поради същата причина не следва да се позволява и използването на допълнителни етикети, марки, знаци или надписи, които биха могли да заблудят или объркат крайните ползватели по отношение на параметрите, обхванати от етикета на гумите.

(28)  Санкциите за нарушения на настоящия регламент и на приетите съгласно него делегирани актове следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(29)  С оглед да се насърчава енергийната ефективност, смекчаването на изменението на климата и опазването на околната среда, държавите членки следва да имат възможност да създават стимули за използването на енергоефективни продукти. Държавите членки сами определят естеството на тези стимули. Тези стимули следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза за държавната помощ и да не представляват необосновани пазарни пречки. Настоящият регламент не засяга резултатите от евентуални бъдещи процедури за държавна помощ, които могат да бъдат образувани съгласно членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на тези стимули.

(30)  На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз с оглед да изменя съдържанието и формата на етикета, да въвежда изисквания по отношение на регенерираните гуми, гумите за сняг или лед, износването и пробега, както и да адаптира приложенията към техническия прогрес. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(14). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти следва системно да получават достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. [Изм. 12]

(30а)  Данните за пробега и износването на гумите, след като веднъж е налице подходящ метод за изпитване, ще бъдат полезен инструмент, който да информира потребителите относно трайността, срока на експлоатация и непреднамереното освобождаване на пластмасови микрочастици от закупената от тях гума. Информацията относно пробега дава също така възможност на потребителите да вземат информирани решения за избор по отношение на гуми с по-дълъг срок на експлоатация, което би било от полза за опазването на околната среда и същевременно би позволило на потребителите да прогнозират експлоатационните разходи за гумите в по-дългосрочен план. Ето защо, когато за целите на прилагането на настоящия регламент бъде наличен приложим, пълноценен и възпроизводим метод на изпитване, на етикета следва да се добавят данни за характеристиките за пробег и износване. Изследванията и разработването на нови технологии в тази област следва да продължат. [Изм. 13]

(31)  Не е задължително повторно да се етикетират гуми, които вече са били пуснати на пазара преди датата на прилагане на изискванията, съдържащи се в настоящия регламент.

(32)  За да се засили доверието в етикета и да се гарантира точността му, декларираните стойности на съпротивлението при търкаляне, сцеплението с влажна повърхност, сцеплението върху сняг и шума, които доставчиците поставят на етикета, следва да бъдат обект на процеса на одобряване на типа съгласно Регламент (ЕО) № 661/2009. [Изм. 14]

(32а)  Размерът на етикета следва да остане същият като посочения в Регламент (ЕО) № 1222/2009. Подробности за сцеплението върху сняг и лед и кодът QR следва да бъдат включени в етикета. [Изм. 15]

(33)  Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент. Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество тази оценка следва да се извършва въз основа на петте критерия — ефикасност, ефективност, важност, съгласуваност и добавена стойност за ЕС, и следва да служи като база за оценки на въздействието на евентуални по-нататъшни мерки.

(34)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно да се увеличи безопасността и икономическата и екологичната ефективност на автомобилния транспорт, като се предоставя на крайните ползватели информация и им се дава възможност да избират по-ефективни по отношение на горивото, по-безопасни и по-безшумни гуми, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, тъй като посочените цели изискват хармонизирана информация за крайните ползватели, а могат — поради наличието на хармонизирана регулаторна рамка и еднакви условия на конкуренция за всички производители — да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, той може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Подходящият правен инструмент е също регламент, тъй като с него се определят ясни и подробни правила, които изключват различаващо се транспониране от страна на държавите членки, като по този начин се осигурява по-висока степен на хармонизиране в рамките на Съюза. Наличието на хармонизирана регулаторна рамка на равнището на Съюза вместо на равнището на държавите членки намалява разходите на производителите, осигурява равнопоставеност и гарантира свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(35)  Поради това Регламент (ЕО) № 1222/2009 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел и предмет

1.  Целта на настоящия регламент е да увеличи безопасността, защитата на насърчава използването на ефективни от гледна точка на разхода на гориво, безопасни и устойчиви гуми с ниски нива на шум, които биха могли да спомогнат за свеждане до минимум на въздействието върху околната среда и здравето, като същевременно подобряват безопасността и икономическата и екологичната ефективност на автомобилния транспорт чрез популяризиране на гуми, които са ефективни от гледна точка на разхода на гориво, безопасни и с ниски нива на шум. [Изм. 16]

2.  С настоящия регламент се установява рамката за предоставяне на хармонизирана информация относно параметрите на гумите посредством етикетиране, което позволява на ползвателите да направят информиран избор при покупка на гуми.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за гуми от класове C1, C2 и C3, които се пускат на пазара. [Изм. 17]

2.  Настоящият регламент се прилага и за регенерирани гуми, при условие, че в приложенията посредством делегиран акт в съответствие с член 12 се добави подходящ метод на изпитване за измерване на характеристиките на тези гуми.

3.  Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а)  гуми с професионална употреба за превозни средства с висока проходимост;

б)  гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 1990 г.;

в)  резервни гуми за временно ползване тип Т;

г)  гуми, чиято номинална скорост е по-малка от 80 km/h;

д)  гуми, предназначени за джанти с номинален диаметър, по-малък или равен на 254 mm или по-голям или равен на 635 mm;

е)  гуми, оборудвани с допълнителни приспособления за увеличаване на задвижващата сила, например гуми с шипове;

ж)  гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са предназначени само за състезания.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „гуми от класове C1, C2 и C3“ означава гуми от класовете, определени в член 8 от Регламент (ЕО) № 661/2009;

(2)  „регенерирани гуми“ означава употребявани гуми, повторно пригодени за употреба посредством замяна на износения протектор с нов материал;

(3)  „Т-тип резервна гума за временно ползване“ означава резервна гума за временно ползване, проектирана за употреба, напомпана до налягане, по-високо от определеното за стандартни и подсилени гуми;

(4)  „етикет“ означава графична диаграма в печатен или електронен формат, включително под формата на стикер, върху която са поставени символи, имащи за цел да информират крайните ползватели за експлоатационните характеристики на гумата или на партидата от гуми по отношение на параметрите, определени в приложение I;

(5)  „място на продажба“ означава мястото, където гумите са изложени или съхранявани и предлагани за продажба на крайни потребители, включително изложбените търговски площи за леки автомобили по отношение на немонтирани на превозни средства гуми, предлагани за продажба на крайни ползватели;

(6)  „рекламни материали с технически характер“ означава документация в печатен или електронен формат, подготвена от доставчика с цел да допълни рекламни материали най-малко с техническата информация в съответствие с приложение V;

(7)  „продуктов информационен лист“ означава стандартен документ, съдържащ информация за даден продукт в печатен или електронен формат;

(8)  „техническа документация“ означава документация, достатъчна, за да позволи на органите за надзор на пазара да направят оценка на точността на етикета и продуктовия информационен лист на даден продукт, включително информацията, посочена в приложение III;

(9)  „продуктова база данни“ означава базата данни, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 1369/2017, която се състои от насочена към клиентите публична част, в която информацията за отделните параметри на продуктите е достъпна по електронен път, онлайн портал за достъп и част за съответствието с изискванията, и за която има ясно установени изисквания по отношение на достъпа и сигурността;

(10)  „продажба от разстояние“ означава предлагането за продажба, наем или лизинг чрез поръчка по пощата, каталог, интернет, телемаркетинг или с всеки друг метод, при който не може да се очаква потенциалният краен ползвател да види продукта изложен;

(11)  „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;

(12)  „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза продукт от трета държава;

(13)  „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи;

(14)  „доставчик“ означава производител, установен в Съюза, упълномощен представител на производител, който не е установен в Съюза, или вносител, който пуска продукт на пазара на Съюза;

(15)  „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице, част от веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя продукт на пазара;

(16)  „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за разпространяване или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

(17)  „пускане на пазара“ означава предоставянето за първи път на даден продукт на пазара на Съюза;

(18)  „краен ползвател“ означава потребител, включително управител на автомобилен парк или предприятие за автомобилен транспорт, който купува или се очаква да купи гума;

(19)  „параметър“ означава даден параметър на гумата, посочен в приложение I, например съпротивление при търкаляне, сцепление с влажна пътна настилка, външен шум при търкаляне, характеристики върху сняг или лед, пробег или износване, който по време на използване има значително въздействие върху околната среда, безопасността на автомобилния транспорт и здравето; [Изм. 18 Не се отнася до българския текст.]

(20)  „тип гума“ означава версия на гума, в която всички екземпляри имат едни и същи технически характеристики от значение за етикета и продуктовия информационен лист и имат един и същ идентификатор на модела;

Член 4

Отговорности на доставчиците на гуми

1.  Доставчиците гарантират, че гумите от класове С1, С2 и С3, пускани на пазара, се съпровождат безплатно от: [Изм. 19]

а)  за всяка отделна гума — отговарящ на изискванията на приложение II етикет под формата на стикер, в който се посочва клас и се съдържа информация за всеки от параметрите, посочени в приложение I, и продуктов информационен лист като посочения в приложение IV; или [Изм. 20]

б)  за всяка партида от една или повече еднакви гуми — отговарящ на изискванията на приложение II етикет в печатен формат, в който се посочва клас и се съдържа информация за всеки от параметрите, посочени в приложение I, и продуктов информационен лист като посочения в приложение IV;

2.  по отношение на гумите, рекламирани или продавани в интернет, доставчиците предоставят етикета и гарантират в ситуациите, в които се извършва покупка, че етикетът се показва видимо в близост до цената и че има достъп до продуктовия информационен лист. Етикетът може да се показва чрез използване на вложено изображение, след щракване с мишката, преминаване с мишката, уголемяване при докосване върху сензорен екран или чрез други подобни техники. [Изм. 21]

3.  Доставчиците гарантират, че във всяка визуална реклама за конкретен тип гума, включително по интернет, се показва етикетът. [Изм. 22]

4.  Доставчиците гарантират, че на всеки рекламен материал с технически характер за конкретен тип гума, включително по интернет, , е показан етикетът и че въпросният материал отговаря на изискванията на приложение V. [Изм. 23]

5.  Доставчиците гарантират, че стойностите на параметрите, съответните им класове, идентификационният номер на модела и допълнителната информация за експлоатационните характеристики, която те обявяват на етикета по отношение на основните параметри, определени в приложение I, както и параметрите в техническата документация, определени в приложение ІІІ, са били обект предоставени на органите по одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) № 661/2009, преди дадена гума да бъде пусната на пазара. Органът по одобряване на типа потвърждава, че е получил документацията от доставчика, и я проверява. [Изм. 24]

6.  Доставчиците гарантират точността на предоставяните от тях етикети и продуктови информационни листове.

7.  При поискване от страна на органите на държавите членки или акредитирана трета страна, доставчиците им предоставят техническата документация съгласно приложение III. [Изм. 25]

8.  Доставчиците си сътрудничат с органите за надзор на пазара и предприемат незабавни действия за коригиране на случаи на неспазване на изискванията, определени в настоящия регламент, които са в областта на тяхната отговорност, по своя собствена инициатива или когато органите за надзор на пазара поискат това.

9.  Доставчиците не предоставят или излагат други етикети, маркировки, знаци или надписи, които не съответстват на изискванията на настоящия регламент, ако това може да подведе или обърка крайните ползватели относно съществени параметри.

10.  Доставчиците не доставят или излагат етикети, които наподобяват етикета, поставят съгласно настоящия регламент.

Член 5

Отговорности на доставчиците на гуми по отношение на продуктовата база данни

1.  Считано от 1 януари 2020 г. момента девет месеца след [моля, въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент], преди да пуснат на пазара дадена гума гума, произведена след тази дата, доставчиците въвеждат в продуктовата база данни информацията, посочена в приложение I към Регламент (ЕС) 2017/1369, с изключение на измерените технически параметри на модела.

2.  Когато гумите се пускат на пазара са произведени между [да се добави моля, въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент] и 31 декември 2019 г., до 30 юни 2020 г. и девет месеца минус един ден след [моля, въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент], доставчикът до 12 месеца след [моля, въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент] въвежда в продуктовата база данни информацията, създадена съгласно посочена в приложение I към Регламент (ЕС) 2017/1369, информацията за тези гуми с изключение на измерените технически параметри на модела.

2а.  Когато гумите се пускат на пазара преди [моля, въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент], доставчикът може да въведе в продуктовата база данни информацията, посочена в приложение I към Регламент (ЕС) 2017/1369, отнасяща се до тези гуми.

3.  До вписването в продуктовата база данни на посочената в параграфи 1 и 2 информация, доставчикът предоставя електронна версия на техническа документация за проверка в срок от 10 дни след получаване на искане от органите за надзор на пазара.

4.  Гума, за която се извършват промени от значение за етикета или за продуктовия информационен лист, се счита за нов тип гума. Когато доставчиците спрат да пускат на пазара екземплярите от даден тип гума, те отбелязват това обстоятелство в базата данни.

5.  След пускането на пазара на последния екземпляр от даден тип гума доставчиците съхраняват информацията относно типа в частта за съответствието с изискванията на продуктовата база данни за срок от пет години. [Изм. 58]

Член 6

Отговорности на дистрибуторите на гуми

1.  Дистрибуторите гарантират, че:

а)  в търговския обект за продажба на гумите, върху тях на ясно видимо място фигурира етикетът съгласно приложение II под формата на стикер, предоставен от доставчика в съответствие с член 4, параграф 1, буква а); или [Изм. 26]

б)  преди продажбата на дадена гума, спадаща към партида от една или повече еднакви гуми, етикетът, посочен в член 4, параграф 1, буква б), е показан представен на крайния ползвател и е поставен в непосредствена близост до гумата в търговския обект, където се извършва продажбата; [Изм. 27]

ба)  етикетът се прикрепя пряко към гумата и е четлив в своята цялост, като нищо друго не пречи на видимостта му. [Изм. 28]

2.  Дистрибуторите гарантират, че във всяка визуална реклама за конкретен тип гума, включително по интернет, се показва етикетът. [Изм. 29]

3.  Дистрибуторите гарантират, че във всеки технически промоционален материал за конкретен тип гума, включително по интернет, е показан етикетът и че въпросният материал отговаря на изискванията на приложение V. [Изм. 30]

4.  Когато гумите, предлагани за продажба, не се виждат от крайния ползвател, дистрибуторите гарантират, че предоставят на крайните ползватели копие от етикета преди продажбата.

5.  Дистрибуторите гарантират, че при всички продажби от разстояние, при които се използва хартиен носител, етикетът задължително се показва, и че крайните ползватели могат да получат достъп до информационния лист на продукта чрез уебсайт със свободен достъп, или да изискат разпечатано копие на този лист.

6.  Дистрибуторите, които използват продажби от разстояние, основани на телемаркетинг, специално информират крайните ползватели за класовете съществени параметри върху етикета, както и че те могат да получат достъп до етикета в неговата цялост и до продуктовия информационен лист посредством уебсайт със свободен достъп, или като изискат печатен екземпляр от тези документи.

7.  По отношение на гумите, рекламирани или продавани директно в интернет, дистрибуторите предоставят етикета и гарантират в ситуациите, в които се извършва покупка, че етикетът се показва в близост до цената и че има достъп до продуктовия информационен лист;. Етикетът може да се показва чрез използване на вложено изображение, след щракване с мишката, преминаване с мишката, уголемяване при докосване върху сензорен екран или чрез други подобни техники. [Изм. 31]

Член 7

Отговорности на доставчиците на превозни средства и на дистрибуторите на превозни средства

Когато крайни ползватели възнамеряват да придобият ново превозно средство, доставчиците и дистрибуторите на превозни средства им предоставят преди продажбата етикета на гумите, предлагани с превозното средство, както и съответните рекламни материали с технически характер.

Член 8

Методи за изпитване и измерване

Информацията, подлежаща на предоставяне съгласно членове 4, 6 и 7 относно параметрите, посочени на етикета, се получава чрез прилагане на в съответствие с посочените в приложение I методи за изпитване и измерване и на процедурата за привеждане в съответствие на лабораториите, посочена в приложение VI. [Изм. 32]

Член 9

Процедура за проверка

Държавите членки оценяват съответствието на декларираните класове за всеки от основните параметри, посочени в приложение I, в съответствие с процедурата, определена в приложение VII.

Член 10

Задължения на държавите членки

1.  Държавите членки са длъжни да не възпрепятстват пускането на пазара или пускането в експлоатация на своите територии на гуми, които отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2.  Държавите членки не предоставят стимули за гуми с по-нисък клас от клас B както по отношение на горивната ефективност, така и по отношение на сцеплението с влажна пътна настилка по смисъла на приложение I, съответно части А и Б. За целите на настоящия регламент данъчните и фискалните мерки не представляват стимули.

2a.  Държавите членки гарантират, че националните органи за надзор на пазара създават система за рутинни и ad-hoc проверки на местата на продажба, за да се осигури спазването на настоящия регламент. [Изм. 33]

3.  Държавите членки установяват правила за санкции и механизми за принудително изпълнение, приложими при нарушение на настоящия регламент и на делегираните актове, приети съгласно него, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

4.  До 1 юни 2020 г. държавите членки уведомяват Комисията за правилата, посочени в параграф 3, за които Комисията не е била уведомена преди това, и уведомяват Комисията незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 11

Надзор на пазара на Съюза и контрол на продуктите, които се въвеждат на пазара на Съюза

1.  [членове 16 — 29 от Регламент (EC) № 765/2008/ Регламент за съответствието и правоприлагането, предложен с COM(2017)0795] се прилагат за продукти, обхванати от настоящия регламент и приложимите делегирани актове, приети съгласно него.

2.  Комисията насърчава и подкрепя сътрудничеството и обмена на информация относно надзора на пазара в областта на етикетирането на продуктите между националните органи на държавите членки, отговарящи за надзора на пазара или натоварени с контрола над въвежданите на пазара на Съюза продукти, както и между тях и Комисията, по-специално чрез по-голямо участие в етикетирането на гумите на експертната група „Административно сътрудничество за надзор на пазара“.

3.  Общите програми за надзор на пазара на държавите членки, установени съгласно [член 13 от Регламент (ЕО) №765/2008 Регламент за съответствието и правоприлагането, предложен с COM(2017)0795] следва включват действия за гарантиране на ефективното прилагане на настоящия регламент и трябва да бъдат засилени. [Изм. 34]

Член 11a

Регенерирани гуми

Не по-късно от ... [две години след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 13, за да допълни настоящия регламент чрез въвеждане на нови изисквания за информация в приложенията за регенерирани гуми, при условие че е наличен подходящ и осъществим метод. [Изм. 35]

Член 12

Делегирани актове

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 13, за да:

а)  въвежда изменения в съдържанието и формата на етикета;

aа)  въвежда параметри и изисквания за информация за гуми за сняг и лед; [Изм. 37]

аб)  въвежда подходящ метод за изпитване, с който да се измерват експлоатационните характеристики на гумите по отношение на сцеплението върху сняг и лед; [Изм. 38]

б)  въвежда параметри или изисквания за информация в приложенията, по-специално за пробег и износване, при условие че са налице подходящи методи за изпитване; [Изм. 39]

в)  адаптиране към техническия прогрес на стойностите, методите на изчисление и изискванията на приложенията.

Когато е уместно, При изготвянето на делегирани актове Комисията извършва изпитване на оформлението и съдържанието на етикетите за специфични продуктови групи гуми с представителни групи от клиенти от Съюза, за да се гарантира, че те напълно разбират етикетите. [Изм. 40]

Член 13

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 12, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [Моля въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 12, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта до Европейския парламент и до Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 14

Оценка и доклад

До 1 юни 2026 2022 г. Комисията изготвя оценка на настоящия регламент, допълнена от оценка на въздействието и проучване на потребителското търсене, и представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. [Изм. 41]

В доклада се прави оценка доколко ефективно настоящият регламент и делегираните актове, приети в съответствие с него, са дали възможност на крайните ползватели да избират гуми с по-добри характеристики, като се преценява неговото отражение върху бизнеса, потреблението на гориво, безопасността, емисиите на парникови газове и, дейностите по надзор на пазара и осведомеността на потребителите. В него също така се оценяват разходите и ползите от независими и задължителни проверки, извършвани от трети страни, на информацията, изложена върху етикета, като се взема предвид и опитът с по-широката рамка, предоставена с Регламент (ЕО) № 661/2009. [Изм. 42]

Член 15

Изменение на Регламент (ЕС) № 2017/1369

В член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1369 буква а) се заменя със следното:"

„а) да подкрепя органите за надзор на пазара в изпълнението на задачите им, произтичащи от настоящия регламент и приетите в съответствие с него делегирани актове, включително относно прилагането му, а също и от Регламент (ЕС) [въведете позоваване на настоящия регламент]“.

Член 16

Отмяна на Регламент (ЕО) № 2009/1222

Регламент (ЕО) № 2009/1222 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение VIII.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юни 2020 г … [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 43]

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изпитване, категоризиране и измерване на параметрите на гумите

Част А: Класове на горивна ефективност

Класът на горивна ефективност трябва да бъде определен и онагледен въз основа на коефициента на съпротивление при търкаляне (КСТ) в съответствие с посочената по-долу скала от A до G и измерен в съответствие с приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, както и приведен в съответствие съгласно процедурата, определена в приложение IV VI. [Изм. 44]

Ако тип гума е одобрен за повече от един клас гуми (например C1 и C2), използваната при определяне на класа на горивна ефективност на този тип гуми скала за класификация е онази, която е приложима за най-високия клас гуми (например C2, а не C1).

След като бъдат изцяло приложени изискванията за одобряване на типа съгласно Регламент (ЕО) № 661/2009, клас F по отношение на гуми от класове C1, С2, С3 не може вече да бъде пускан на пазара и се показва на етикета в сиво. [Изм. 45]

[Изм. 46]

Част Б: Класове на сцепление с влажна пътна настилка

1.  Класовете на сцепление с влажна пътна настилка трябва да бъдат определяни и онагледявани въз основа на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) по скалата от A до G, даден в таблицата по-долу, изчислен в съответствие с точка 2 и измерен в съответствие с приложение 5 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН. [Изм. 47]

1a.  След като бъдат изцяло приложени изискванията за одобряване на типа съгласно Регламент (ЕО) № 661/2009, клас F по отношение на гуми от класове C1, С2, С3 не може повече да бъде пускан на пазара и се показва на етикета в сиво. [Изм. 48]

2.  Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G)

G = G(T) - 0,03

където:

G(T) = коефициент на сцепление с влажна пътна настилка на гумата, за чието одобрение се кандидатства, измерен в рамките на един изпитвателен цикъл

Част В: Класове на външен шум при търкаляне и измерена стойност на външен шум при търкаляне [Изм. 50]

Измерената стойност Стойността на външния шум при търкаляне (N) трябва да бъде посочена в децибели и измерена в съответствие с приложение 3 към Правило № 117 на ИКЕ/ООН. [Изм. 51]

Класът на външен шум при търкаляне трябва да се определи и онагледи върху етикета въз основа на в съответствие с крайните стойности (LV) за етап 2, предвидени в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 661/2009, както следва: Правило № 117 на ИКЕ/ООН. [Изм. 52]

N в dB

Външен шум при търкаляне

N ≤ LV - 6 N ≤ LV - 3

LV - 6 < N ≤ LV - 3 LV - 3 < N ≤ LV

N > LV - 3 N > LV

[Изм. 53]

Част Г: Сцепление върху сняг

Експлоатационните характеристики върху сняг трябва да се изпитват посочват върху етикета в съответствие с приложение 7 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН. [Изм. 54]

Гума, която отговаря на минималните стойности за показателя за сцепление върху сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, трябва да бъде категоризирана като гума за сняг и на етикета трябва може да се постави следният символ: [Изм. 55]

Част Д: Сцепление върху лед:

Експлоатационните характеристики върху сняг лед трябва да се изпитват посочват върху етикета в съответствие с ISO 19447. [Изм. 56]

Гума, която отговаря на минималната стойност за показателя за сцепление върху лед, посочена в ISO 19447, и е получила одобрение на типа съгласно характеристиките за сцепление върху сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, трябва да бъде категоризирана като гума за лед и на етикета следва може да се постави следният символ: [Изм. 57]

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Формат на етикета

1.  Етикети

1.1.  В етикетите в съответствие с примера по-долу трябва да се включи следната информация.

I.  Име или търговска марка на доставчика;

II.  Използван от доставчика идентификационен номер на модела, като „идентификационен номер на модела“ означава код, обикновено буквено-цифров, по който определен тип гума се различава от други типове със същата търговска марка или име на доставчик;

III.  код QR;

IV.  Горивна ефективност;

V.  Сцепление с влажна пътна настилка

VI.  Външен шум при търкаляне

VII.  Сцепление върху сняг;

VIII.  Сцепление върху лед.

2.  Оформление на етикета

2.1.  Оформлението на етикета следва да бъде съгласно фигурите по-долу:

2.2  Етикетът трябва да бъде широк най-малко 90 mm и висок най-малко 130 mm. Когато етикетът се отпечатва в по-голям формат, неговото съдържание независимо от това остава с пропорционални размери, съгласно спецификацията по-горе.

2.3  Етикетът отговаря на следните изисквания:

а)  цветовете са CMYK — синьозелен, пурпурен, жълт и черен — според следния пример: 00-70-X-00 0 % синьозелено, 70 % пурпурно, 100 % жълто, 0 % черно;

б)  посочените по-долу номера съответстват на легендата, посочена в точка 2.1.;

(1)  Очертания на етикета: линия: 1,5 пункта - цвят: X-10-00-05;

(2)  нормален шрифт Calibri 8 пункта;

(3)  Европейското знаме: широчина: 15 mm, височина: 10 mm;

(4)  Логотип: широчина: 51,5 mm, височина: 13 mm;

Текст „МАРКА“: нормален шрифт Calibri 15 пункта; 100 % бяло;

Текст „Модел номер“: нормален шрифт Calibri 13 пункта; 100 % бяло;

(5)  код QR; широчина: 13 mm, височина: 13 mm;

(6)  Скала от „A“ до „F“:

Стрелки: височина: 5,6 mm, отстояние: 0,78 mm, черен щрих: 0,5 пункта — цвят:

—  A: X-00-X-00;

—  B: 70-00-X-00;

—  C: 30-00-X-00;

—  D: 00-00-X-00;

—  E: 00-30-X-00;

—  F: 00-70-X-00

(7)  Ред: широчина: 88 mm, височина: 2 пункта - цвят: X-00-00-00;

(8)  Пиктограма за външен шум при търкаляне:

Пиктограма — по образеца: широчина: 25,5 mm, височина: 17 mm — цвят: X-10-00-05;

(9)  Стрелка:

Стрелка: широчина: 20 mm, височина: 10 mm, 100 % черно,

Текст: Helvetica получер 20 пункта, 100 % бяло;

Шрифт на текста за мерна единица:: Helvetica получер 13 пункта, 100 % бяло;

(10)  Пиктограма за лед:

Пиктограма — по образеца: широчина: 15 mm, височина: 15 mm, щрих: 1,5 пункта - цвят: 10 mm, 100 % черно,

(11)  Пиктограма за сняг:

Пиктограма — по образеца: широчина: 15 mm, височина: 15 mm, щрих: 1,5 пункта - цвят: 10 mm, 100 % черно,

(12)  „A“ до „G“: Calibri нормален, 10 pt, 100 % черно.

(13)  Стрелки:

Стрелки: широчина: 11,4 mm, височина: 9 mm, 100 % черно,

Текст:: Calibri получер 17 пункта, 100 % бяло;

(14)  Пиктограма за горивна ефективност:

Пиктограма — по образеца: широчина: 19,5 mm, височина: 18,5 mm — цвят: X-10-00-05;

(15)  Пиктограма за сцепление с влажна пътна настилка:

Пиктограма — по образеца: широчина: 19 mm, височина: 19 mm — цвят: X-10-00-05

в)  Фонът е бял.

2.4.  Класът на гумата се указва върху етикета в посочения в илюстрацията от точка 2.1 формат.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Техническа документация

Техническата документация, посочена в член 4, параграф 7 съдържа следното:

а)  наименованието и адреса на доставчика;

б)  самоличността и подписа на лицето, упълномощено да подписва от името на доставчика;

в)  наименованието или търговската марка на доставчика;

г)  модела на гумите,

д)  размера на гумата, индекса за товароносимост и номиналната скорост;

е)  позовавания към прилаганите методи за измерване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Продуктов информационен лист

Информацията в продуктовия информационен лист на гумите трябва се включва в брошурата на продукта или друга литература, предоставяна с продукта, и включва следното:

а)  име или търговска марка на доставчика;

б)  идентификатор на доставчика за модела;

в)  клас на горивна ефективност на гумата съгласно приложение I;

г)  клас на сцепление с влажна пътна настилка на гумата съгласно приложение I;

д)  клас на шум при търкаляне в децибели в съответствие с приложение I;

е)  дали гумата е гума за сняг;

ж)  дали гумата е гума за лед;

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Информация, предоставяна в рекламните материали с технически характер

1.  Информацията относно гумите, включена в рекламните материали с технически характер, се предоставя в следния ред:

а)  клас на горивна ефективност (букви от A до G);

б)  клас на сцепление с влажна пътна настилка (букви от A до G);

в)  клас и измерена стойност на външен шум при търкаляне (dB).

г)  дали гумата е гума за сняг;

д)  дали гумата е гума за лед.

2.  Информацията, предоставена в точка 1, отговаря на следните изисквания:

а)  да бъде четлива;

б)  да бъде лесно разбираема;

в)  ако за даден тип гума съществуват различни класове в зависимост от размера или други параметри, се посочва диапазонът между гумата с най-лоши и тази с най-добри показатели.

3.  На своя уебсайт доставчиците осигуряват достъп до следното:

а)  връзка към съответния уебсайт на Комисията, свързан с настоящия регламент;

б)  обяснение на пиктограмите, отпечатани върху етикета;

в)  декларация, в която се подчертава, че реалните икономии на гориво и пътната безопасност зависят в голяма степен от поведението на водача, и по-специално следното:

—  екологосъобразното управление на превозното средство може да намали значително разхода на гориво;

—  необходимо е налягането на гумата да бъде редовно проверявано за подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка и горивната ефективност;

—  винаги следва стриктно да се спазва спирачният път.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Процедура за привеждане в съответствие на лабораториите за измерване на съпротивлението при търкаляне

1.  Определения

За целите на процедурата по привеждане в съответствие на лабораториите важат следните определения:

1.  „референтна лаборатория“ означава лаборатория, която е част от мрежата от лаборатории, чиито данни са публикувани за целите на процедурата за привеждане в съответствие в Официален вестник на Европейския съюз, и е в състояние да постигне точността на резултатите от изпитванията, определени в раздел 3, с помощта на своята еталонна машина;

2.  „лаборатория кандидат“ означава лаборатория, участваща в процедурата за привеждане в съответствие, която не е референтна лаборатория;

3.  „гума, използвана за привеждане в съответствие“ означава гума, която се изпитва за целите на процедурата за привеждане в съответствие;

4.  „комплект гуми, използвани за привеждане в съответствие“ означава комплект от пет или повече гуми, използвани за привеждане в съответствие на една единствена машина;

5.  „предписана стойност“ означава теоретична стойност на коефициента на сцепление при търкаляне (КСТ), на една гума, използвана за привеждане в съответствие, измерена от теоретична лаборатория, която е представителна за мрежата референтни лаборатории и която се използва в процедурата за привеждане в съответствие.

6.  „машина“ означава всеки от шпинделите за изпитване на гуми в рамките на един конкретен метод за изпитване. Например, два шпиндела, работещи с един и същи барабан, не се смятат за две машини.

2.  Общи разпоредби

2.1.  Принцип

Измереният (m) в референтна лаборатория (l) коефициент на съпротивление при търкаляне (КСТm,l) следва да бъдe приведен в съответствие с стойностите, предписани от мрежата референтни лаборатории.

Измереният (m) с помощта на машина в лаборатория кандидат (с) коефициент на съпротивление при търкаляне (КСТm,с) се привежда в съответствие от една референтна лаборатория от мрежата референтни лаборатории по неин избор.

2.2.  Изисквания за избор на гуми

В съответствие с критериите по-долу за процедурата за привеждане в съответствие се избира комплект от пет или повече гуми за привеждане в съответствие. Един комплект се избира общо за гуми от класове C1 и C2 и един комплект — за гуми от клас С3.

а)  Комплектът гуми за привеждане в съответствие се избира така, че да покрива обхвата от различни КСТ за гуми от класове C1 и C2 заедно, или за гуми от клас С3. Във всеки случай разликата между най-големияКСТm за комплекта гуми и най-малкия КСТm за комплекта гуми, както преди, така и след привеждането в съответствие, трябва да бъде поне равна на:

i)  3 kg/t за гуми от класове C1 и C2; както и

ii)  2 kg/t за гуми от клас С3.

б)   КСТm в лаборатория кандидат или референтна лаборатория (КСТm,c или КСТm,l) въз основа на декларираните стойности на КСТ за всяка гума за привеждане в съответствие от набора се разпределят равномерно.

в)  Стойностите на индекса за товароносимост трябва да покриват по подходящ начин обхвата на гумите, които са обект на изпитване, като се гарантира, че стойностите на силата на съпротивление при търкаляне също покриват обхвата на гумите, които са обект на изпитване.

Всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, трябва да бъде проверена преди използване и да бъде заменена, ако:

а)  показва характеристика, която я прави неизползваема за по-нататъшни изпитвания; и/или

б)  налице са отклонения на RRCm,c или RRCm,l , по-големи от 1,5 %, спрямо предишни измервания след корекция на отклоненията на машината.

2.3.  Метод за измерване

Референтната лаборатория провежда четирикратно измерване върху всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, и запазва трите последни резултата за допълнителен анализ съгласно точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, като прилага условията, определени в параграф 3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения.

Лабораторията кандидат провежда (n+1)-кратно измерване върху всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, като n е специфицирано в раздел 5, и запазва последните n резултата за допълнителен анализ съгласно точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, като прилага условията, определени в параграф 3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения.

При всяко измерване върху гума, използвана за привеждане в съответствие, групата гума/колело се демонтира от машината и цялата процедура на изпитване, указана в точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, се провежда повторно отначало.

Лабораторията кандидат и референтната лаборатория трябва да пресметнат:

а)  измерената стойност за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, за всяко измерване, както е указано в приложение 6, точки 6.2 и 6.3 от Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения (т.е. коригирана за температура 25 °C и диаметър на барабана 2 m),

б)  средната стойност от трите (в случай на референтни лаборатории) или n (в случай на кандидат-лаборатории) последно измерени стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие; както и

в)  средноквадратичното отклонение (σm), както следва:

където:

i е индекс от 1 до p за гумите, използвани за привеждане в съответствие;

j е индекс от 2 до n+1 за n-те последни повторения на всяко измерване за дадена гума, използвана за привеждане в съответствие;

n+1 е броят на повторенията на измерването на гумата (n+1=4 за референтните лаборатории, и n+1 ≥4 за лабораториите кандидати);

p е броят на гумите, използвани за привеждане в съответствие (p ≥ 5).

2.4.  Формати за данни, които следва да бъдат използвани за изчисленията и резултатите

—  Измерените стойности за КСТ, с поправка според диаметъра на барабана и температурата, се закръгляват до втория знак след десетичната запетая.

—  След това се извършва пресмятането с всички разреди: не се правят други закръглявания, освен в окончателните уравнения за привеждане в съответствие.

—  Всички стойности за средноквадратичното отклонение се дават до 3-ия знак след десетичната запетая.

—  Всички стойности за КСТ се дават до 2-рия знак след десетичната запетая.

—  Всички поправъчни коефициенти (A1, B1, A2 и B2) се закръгляват и дават до 4-ия знак след десетичната запетая.

3.  Изисквания, приложими за референтните лаборатории, и определяне на предписаните стойности

Предписаните стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, се определят от мрежа от референтни лаборатории. На всеки две години мрежата оценява стабилността и валидността на предписаните стойности.

Всяка референтна лаборатория, участваща в мрежата, трябва да бъде в съответствие със спецификациите от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения и да има средноквадратично отклонение (σm), както следва:

а)  не по-голямо от 0,05 kg/t за гуми от класове C1 и C2; както и

б)  не по-голямо от 0,05 kg/t за гуми от клас C3.

Измерванията върху комплектите от гуми, използвани за привеждане в съответствие и съобразени със спецификацията от раздел 2.2, се извършват в съответствие с раздел 2.3 от всяка референтна лаборатория от мрежата.

Предписаната стойност за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, е средноаритметичното от измерените стойности, предоставени за тази гума от референтните лаборатории от мрежата.

4.  Процедура за привеждане на референтна лаборатория в съответствие с предписаните стойности

Всяка референтна лаборатория (l) извършва по отношение на себе си процедурата по привеждане в съответствие с всеки нов набор от предписани стойности и винаги след значителни изменения на машината или отклонение в данните от следенето на контролната гума на машината.

За привеждането в съответствие се използва метод на линейна регресия върху всички отделни данни. Коефициентите на регресия A1l и B1l се изчисляват, както следва:

където:

RRC е предписаната стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне;

RRCm,l е измерената от референтната лаборатория „l“ стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана);

5.  Изисквания към лабораториите кандидати

Лабораториите кандидати повтарят процедурата за привеждане в съответствие поне веднъж на две години за всяка машина и винаги след значителни изменения на машината или отклонение в данните от следенето на контролната гума на машината.

Общ комплект от пет различни гуми, съответстващи на спецификацията от раздел 2.2, се измерва в съответствие с раздел 2.3 първо от лабораторията кандидат и по-късно от една референтна лаборатория. При поискване от страна на лабораторията кандидат може да бъдат изпитани повече от пет гуми, използвани за привеждане в съответствие.

Комплектът гуми, използван за привеждане в съответствие, се предоставя от лабораторията кандидат на избраната референтна лаборатория.

Лабораторията кандидат (c) трябва да бъде в съответствие със спецификациите от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения и е желателно да има средноквадратични отклонения (am), както следва:

а)  не по-голямо от 0 075 kg/t за гуми от класове C1 и C2; както и

б)  не по-голямо от 0,06 kg/t за гуми от клас C3.

Ако средноквадратичното отклонение (σm) на лабораторията кандидат е по-голямо от горните стойности при четири измервания, като за изчисленията се използват последните три, тогава броят n+1 на повторенията на измерванията се увеличава, както следва , за цялата партида:

n+1 = 1+(σm/γ)2, закръглено до най-близката по-висока цяла стойност

където:

γ = 0,043 kg/t за гуми от класове C1 и C2

γ = 0,035 kg/t за гуми от клас С3

6.  Процедура за привеждане в съответствие на лаборатория кандидат

Една референтна лаборатория (i) от мрежата изчислява функцията на линейна регресия за всички индивидуални данни за лабораторията кандидат (c). Коефициентите на регресия A2c и B2c се изчисляват, както следва:

където:

RRCm,l е измерената от референтната лаборатория „i“ индивидуална стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана);

RRCm,c е измерената от лабораторията кандидат (c) индивидуална стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана)

Ако коефициентът на определяне R² е по-малък от 0,97, лабораторията кандидат не се привежда в съответствие.

Приведените в съответствие коефициенти на съпротивление при търкаляне RRC за гуми, изпитвани от лаборатория кандидат, се пресмятат, както следва:

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Процедура за проверка

За всеки тип гуми или група гуми, определени от доставчика, съответствието с настоящия регламент на обявените класове на горивна ефективност, сцепление с влажна пътна настилка и външен шум при търкаляне, както и стойностите и всяка допълнителна информация за характеристиките, обявени върху етикета, се оценява съгласно една от следните процедури:

а)  първо се изпитва една гума или комплект гуми:

1.  Ако измерените стойности отговарят на обявените класове или на обявената стойност за външния шум при търкаляне в границите на допуска, определен в таблица 1, изпитването е преминато успешно;

2.  Ако измерените стойности не отговарят на обявените класове или на обявената стойност за външния шум при търкаляне в границите, определени в таблица 1, се изпитват още три гуми или три комплекта гуми. Средната стойност от измерванията върху трите гуми или трите комплекта гуми се използва за оценяване на съответствието с обявената информация в границите, определени в таблица 1;

б)  когато класовете или стойностите върху етикета са взети от резултатите от изпитванията за одобрение на типа, получени в съответствие с Регламент (ЕО) № 661/2009 или Правило № 117 на ИКЕ на ООН и последващите му изменения, държавите членки могат да използват данните от измерванията, получени от изпитванията за съответствие на производството на гумите.

При оценяването на данните от измерванията, получени от изпитванията за съответствие на производството, се вземат под внимание допуските, определени в таблица 1.

Таблица 1

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Таблица на съответствието

(1) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 280. (2) ОВ С [...], [...] г., стр. [...]. (3) ОВ С [...], [...] г., стр. [...]. (4) СОМ(2017)0658. (5) Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46). (6) Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1) (7) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12). (8) ОВ L307, 23.11.2011, p.3 (9) СОМ(2018)0028. (10) Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1). (11) COM(2017)0279 (12) Да се добави препратка, когато предложението бъде одобрено. (13) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30). (14) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар (COM(2016)0593 – C8-0383/2016 – 2016/0280(COD))

P8_TA(2019)0231 A8-0245/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0593),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0383/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3, член 53, параграф 1 и членове 62 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 20 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по култура и образование и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0245/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2019/790.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА СПОРТНИ ПРОЯВИ

Комисията отчита значението на организациите за спортни прояви и тяхната роля за финансирането на спортните дейности в Съюза. Предвид социалното и икономическото измерение на спорта в Съюза Комисията ще направи оценка на предизвикателствата, пред които са изправени организаторите на спортни прояви в цифровата среда, и по-специално въпросите, свързани с незаконното излъчване онлайн на спортни предавания.

(1) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27. (2) ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 80.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание (COM(2015)0634 – C8-0394/2015 – 2015/0287(COD))

P8_TA(2019)0232 A8-0375/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0634),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0394/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентните комисии съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейностт,а и поетия с писмо от 6 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по правни въпроси съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по правни въпроси, както и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0375/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2019/770.)

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 57.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (COM(2017)0637 – C8-0379/2017 – 2015/0288(COD))

P8_TA(2019)0233 A8-0043/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0635) и измененото предложение (COM(2017)0637),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0379/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г.(1) и 15 февруари 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 6 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0043/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2019/771.)

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 57. (2) ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 58.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011 относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) (COM(2018)0143 – C8-0123/2018 – 2018/0069(COD))

P8_TA(2019)0234 A8-0381/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0143),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0123/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 6 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0381/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011 относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство за Средиземно море)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/982.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно любителския риболов

Комисията припомня, че една от целите, заложени в декларацията MedFish4Ever, която беше приета през март 2017 г., е да се установи — във възможно най-кратък срок и най-късно до 2020 г. — набор от базови правила, осигуряващи ефективното управление на любителския риболов в Средиземно море.

В съответствие с тази цел в средносрочната стратегия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) за периода 2017—2020 г. се посочва, че дейностите, предвидени за зоната на GFCM, включват извършване на оценка на въздействието на любителския риболов и обсъждане на най-подходящите мерки за управление, насочени към регулирането на този риболов. В този контекст беше създадена работна група за любителския риболов към GFCM, чиято задача е да подготви хармонизирана регионална методика за оценка на любителския риболов.

Комисията ще продължи усилията си в рамките на GFCM за осъществяване на целта, заложена в декларацията MedFish4Ever.

Изявление на Комисията относно червените корали

Комисията припомня временния характер на мерките за опазване, приети в рамките на Регионалния план за адаптирано управление при експлоатацията на червени корали в Средиземно море [Препоръка GFCM/41/2017/5]. През 2019 г. тези мерки — които включват възможността за въвеждане на ограничения на улова — ще бъдат подложени на оценка от Научния консултативен комитет на GFCM с оглед на тяхното преразглеждане на 43-тата годишна сесия на GFCM през ноември 2019 г.

(1) ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 95.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на политиката в областта на околната среда и в тази връзка за изменение на директиви 86/278/ЕИО, 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС, Регламент (ЕО) № 166/2006, Регламент (ЕС) № 995/2010, Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета и Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета (COM(2018)0381 – C8-0244/2018 – 2018/0205(COD))

P8_TA(2019)0235 A8-0324/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0381),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 114, член 192, параграф 1 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0244/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 декември 2018 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 18 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по правни въпроси (A8-0324/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/1010.)

(1) OВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 99. (2) Тази позиция заменя измененията, приети на 23 октомври 2018 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0399).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета по отношение на срока за прилагането на специалните правила относно максималната дължина на кабини с подобрени аеродинамични характеристики, енергийна ефективност и безопасност (COM(2018)0275 – C8-0195/2018 – 2018/0130(COD))

P8_TA(2019)0236 A8-0042/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0275),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0195/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 15 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0042/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета по отношение на срока за прилагането на специалните правила относно максималната дължина на кабини с подобрени аеродинамични характеристики, енергийна ефективност и показатели за безопасност

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2019/984.)

(1) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 286.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии и бенчмарковете за положително въздействие в областта на въглеродните емисии (COM(2018)0355 – C8-0209/2018 – 2018/0180(COD))

P8_TA(2019)0237 A8-0483/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0355),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0209/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 13 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0483/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход, бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение и свързаното с устойчивостта оповестяване на информация за бенчмаркове

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2019/2089.)

(1) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 103. (2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 24.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране (COM(2018)0374 – C8-0229/2018 – 2018/0199(COD))

P8_TA(2019)0238 A8-0470/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0374),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 178, член 209, параграф 1, член 212, параграф 2 и член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0229/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие, както и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол и комисията по култура и образование (A8-0470/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 178, член 209, параграф 1, член 212, параграф 2 и член 349 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  В член 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) се предвижда, че Европейският фонд за регионално развитие („ЕФРР“) е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Съюза. Съгласно посочения член и член 174, втори и трети параграф от ДФЕС ЕФРР трябва да допринася за намаляването на разликата между нивата на развитие на различните региони и изоставането на най-малко облагодетелстваните региони, измежду които специално внимание трябва да се отделя на определени категории региони, като изрично са посочени трансграничните селските райони, районите, засегнати от индустриален преход, районите с много ниска гъстота на населението и островните и планинските региони. [Изм. 1]

(2)  С Регламент (ЕС) [нов РОР] на Европейския парламент и на Съвета(7) се определят общите разпоредби за ЕФРР, както и за някои други фондове, а с Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] на Европейския парламент и на Съвета(8) се определят разпоредбите относно конкретните цели и обхвата на подпомагането от ЕФРР. Сега е необходимо да се приемат специални разпоредби във връзка с цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), когато една или повече държави членки и техните региони си сътрудничат трансгранично, с оглед на ефективното програмиране, в т.ч. разпоредби за техническата помощ, мониторинга, оценката, комуникацията, допустимостта, управлението и контрола, както и по отношение на финансовото управление. [Изм. 2]

(3)  С цел да подкрепи хармоничното развитие в дух на сътрудничество на територията на Съюза на различни равнища и да намали съществуващите различия, ЕФРР следва да предоставя подпомагане за трансграничното сътрудничество, транснационалното сътрудничество, морското сътрудничество, сътрудничеството в най-отдалечените региони и междурегионалното сътрудничество по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg). В процеса следва да се вземат предвид принципите на многостепенно управление и на партньорство, като следва да бъдат укрепени съобразените с местните условия подходи. [Изм. 3]

(3a)  Различните компоненти на Interreg следва да допринасят за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), описани в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г. [Изм. 4]

(4)  Компонентът на трансграничното сътрудничество следва да има за цел справяне с общите предизвикателства, набелязани съвместно в граничните региони, и оползотворяване на неизползвания потенциал за растеж в граничните райони, както става ясно от Съобщението на Комисията „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“(9) („Съобщение относно граничните региони“). Поради това трансграничният компонент следва да бъде ограничен до включва сътрудничеството както по сухопътните граници, а трансграничното сътрудничество, така и по отношение на морските граници следва да бъде интегрирано в транснационалния, без да се засяга новият компонент за сътрудничество в най-отдалечените региони. [Изм. 5]

(5)  Компонентът на трансграничното сътрудничество следва да включва също така сътрудничество между една или повече държави членки или техни региони и една или повече държави или региони, или други територии извън Съюза. В сравнение с програмния период 2014—2020 г., обхващането на вътрешното и външното трансгранично сътрудничество по силата на настоящия регламент следва да доведе до значително опростяване и рационализиране на приложимите разпоредби за програмните органи в държавите членки и за партньорски органи и бенефициери извън Съюза. [Изм. 6]

(6)  Компонентът на транснационалното и морското сътрудничество следва да има за цел укрепване на сътрудничеството чрез действия, благоприятстващи интегрираното териториално развитие и обвързани с приоритетите на политиката на сближаване на Съюза, като следва също да включва морското трансгранично сътрудничество при пълно спазване на принципа на субсидиарност. Транснационалното сътрудничество следва да обхваща по-големи транснационални територии в континенталната част на Съюза, докато морското сътрудничество следва да обхваща и когато е приложимо – териториите около морските басейни и да интегрира трансграничното сътрудничество по отношение на морските граници през програмния период 2014—2020 г. Следва да се осигури максимална гъвкавост за продължаване на прилагането на досегашното морско трансгранично сътрудничество в рамките на по-широка рамка за морско сътрудничество, по-специално чрез определяне на обхванатата територия, специфичните цели за това сътрудничество, изискванията за партньорство по проекта и създаването на подпрограми и специални управителни комитети, които надхвърлят по географски обхват териториите по трансграничните програми. [Изм. 7]

(7)  Въз основа на опита с трансграничното и транснационалното сътрудничество през програмния период 2014—2020 г. в най-отдалечените региони, когато комбинацията от двата компонента в една програма за дадена област на сътрудничество не доведе до достатъчно опростяване за програмните органи и бенефициерите, следва да бъде създаден допълнителен специфичен компонент за най-отдалечените региони, за да се даде възможност на най-отдалечените региони да си сътрудничат със съседните им с трети държави и отвъдморски страни и територии (ОСТ) или с организации за регионална интеграция и сътрудничество по най-ефективен и опростен начин, при който се отчитат техните специфични особености. [Изм. 8]

(8)  Въз основа на опита положителния опит с междурегионалните програми за сътрудничество в рамките на Interreg, от една страна, и липсата на такова сътрудничество в рамките на програмите по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ през програмния период 2014—2020 г., компонентът на от друга страна, междурегионалното сътрудничество следва да се съсредоточи по-конкретно върху повишаването на ефективността на политиката на сближаване. Следователно този компонент следва да бъде ограничен до две програми — една за всички видове чрез обмена на опит, иновационни подходи и изграждане и развитието на капацитет за програмите по двете цели и за насърчаване („Европейско териториално сътрудничество“ и „Инвестиции за растеж и работни места“) сред градовете и регионите е важен компонент с оглед на намирането на съвместни решения в областта на политиката на сближаване и установяването на устойчиви партньорства. Поради това съществуващите програми, и по-специално насърчаването на сътрудничеството по проекти, включително насърчаването на европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), създадени или които предстои да бъдат създадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета(10), и една — за подобряване на анализа на тенденциите в развитието. Сътрудничеството по проекти на цялата територия на Съюза следва да бъде включено в новия компонент на междурегионалните иновационни инвестиции и тясно свързано с изпълнението на Съобщението на Комисията „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“(11), по-специално в подкрепа на тематичните платформи за интелигентна специализация в области като енергетиката, промишлената модернизация или хранително-вкусовата промишленост. Накрая, интегрираното териториално развитие с акцент върху функционалните градски зони или градските зони следва да бъде концентрирано в рамките на програми по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и в един придружаващ инструмент — „Европейска инициатива за градовете“. Двете програми по компонента за междурегионално сътрудничество следва да обхванат цялата територия на Съюза и също така следва да бъдат отворени за участието на трети държави както и макрорегионалните стратегии, следва да бъдат продължени. [Изм. 9]

(8a)   Новата инициатива за междурегионални иновационни инвестиции следва да е основана на интелигентната специализация и да се използва в подкрепа на тематичните платформи за интелигентна специализация в области като енергетиката, промишлената модернизация, кръговата икономика, социалните иновации, околната среда или хранително-вкусовата промишленост, и за подпомагане на лицата, участващи в стратегиите за интелигентна специализация, да образуват клъстери помежду си с цел да се увеличат иновациите и появата на иновативни продукти, процеси и екосистеми на европейския пазар. Данните сочат, че все още не е преодоляна системната неефективност на етапа на изпитване и утвърждаване в рамките на демонстрирането на нови технологии (напр. главни базови технологии), особено когато иновацията е резултат от интегрирането на допълнителни регионални специализации, вследствие на което се формират иновативни вериги за създаване на стойност. Тази неефективност е особено значима на етапа между пилотните проекти и пълното навлизане на пазара. В някои стратегически технологични и промишлени области МСП понастоящем не могат да разчитат на оптимална, открита и свързана паневропейска демонстрационна инфраструктура. Програмите по инициативата за междурегионално сътрудничество следва да обхванат цялата територия на Европейския съюз и следва също така да бъдат отворени за участието на ОСТ, трети държави, техните региони и организации за регионална интеграция и сътрудничество, включително съседните най-отдалечени региони. Следва да се насърчават полезните взаимодействия между програмите за междурегионални иновационни инвестиции и други имащи отношение програми на ЕС, като програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, програма „Хоризонт 2020“, цифровия единен пазар и програмата за единния пазар, тъй като те ще засилят въздействието на инвестициите и ще осигурят по-добра стойност за гражданите. [Изм. 10]

(9)  Следва да се определят общи обективни критерии за допустимост на региони и райони. За тази цел набелязването на региони и райони на равнището на Съюза, които отговарят на критериите за допустимост, следва да се основава на общата система за класификация на регионите, въведена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета(12). [Изм. 11]

(10)  Необходимо е да продължи да се подпомага или, по целесъобразност, да се установява сътрудничество във всички негови измерения със съседните на Съюза трети държави, тъй като това сътрудничество е важен инструмент на политиката за регионално развитие и следва да бъде от полза за регионите на държавите членки, граничещи с трети държави. За тази цел ЕФРР и инструментите на ЕС за външно финансиране — ИПП(13), ИСРМС(14) и ПОСТ(15) — следва да предоставят подпомагане по програми в областта на трансграничното, и транснационалното и морското сътрудничество, сътрудничеството в най-отдалечените региони и междурегионалното сътрудничество. Подпомагането от ЕФРР и от инструментите на ЕС за външно финансиране следва да се основава на реципрочност и пропорционалност. Независимо от това, подпомагането по линия на ЕФРР за ТГС по ИПП III и ТГС по ИСРМС следва да се допълва от поне равностойни суми по ТГС по ИПП III и ТГС по ИСРМС в рамките на максималната сума, определена в съответния правен акт, т.е. до 3 % от финансовия пакет по ИПП III и до 4 % от финансовия пакет по ИСРМС съгласно член 4, параграф 2, буква а) от ИСРМС. [Изм. 12]

(10a)   Специално внимание следва да бъде обърнато на регионите, които се превръщат в нови външни граници на Съюза, с цел обезпечаване на необходимата непрекъснатост на текущите програми за сътрудничество. [Изм. 13]

(11)  Подпомагането по ИПП III следва да се съсредоточи главно върху подпомагане на бенефициерите по ИПП с цел укрепване на демократичните институции и правовата държава, реформиране на съдебната власт и публичната администрация, зачитане на основните права и насърчаване на равенството между половете, толерантността, социалното приобщаване и недискриминацията, както и на регионалното и местното развитие. С подпомагането по ИПП следва да продължи да бъде оказвана подкрепа за усилията на бенефициерите по ИПП за развитие на регионалното, макрорегионалното и трансграничното сътрудничество, както и за териториално развитие, включително посредством изпълнението на макрорегионалните стратегии на Съюза. Освен това подпомагането по ИПП следва да бъде фокусирано върху сигурността, миграцията и управлението на границите, осигуряването на достъп до международна закрила, обмена на информация, засилването на граничния контрол и прилагането полагането на общи усилия в борбата с незаконната миграция и контрабандата на мигранти. [Изм. 14]

(12)  Що се отнася до подпомагането по ИСРМС, Съюзът следва да развива привилегировани отношения със съседните държави с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството. Следователно настоящият регламент и ИСРМС следва да подпомагат вътрешните и външните аспекти на съответните макрорегионални стратегии. Тези инициативи са стратегически важни и предлагат значими политически рамки за задълбочаване на отношенията както с партньорските държави, така и между тях, въз основа на принципите на взаимна отчетност, на споделяне на ангажираността и на отговорност.

(12a)  Развитието на полезни взаимодействия с външните действия и програмите за развитие на Съюза следва също така да допринася за осигуряване на максимално въздействие, като същевременно се прилага принципът на съгласуваност на политиките за развитие, както е предвидено в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Осигуряването на съгласуваност във всички политики на Съюза е от решаващо значение за постигане на ЦУР. [Изм. 15]

(13)  Важно е да продължи наблюдението на ролята на ЕСВД и на Комисията за изготвянето на стратегическото програмиране и на програмите по Interreg, подпомагани от ЕФРР и ИСРМС, както е предвидено в Решение 2010/427/ЕС на Съвета(16).

(14)  С оглед на специфичното положение на най-отдалечените региони на Съюза е необходимо да се приемат мерки относно подобряването на условията, при които тези региони могат да имат достъп до структурните фондове. Поради това някои разпоредби на настоящия регламент следва да бъдат адаптирани към специфичните особености на най-отдалечените региони, за да се опрости и засили сътрудничеството тяхното сътрудничество с техните съседи трети държави и ОСТ, като се вземе предвид Съобщението на Комисията „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“(17). [Изм. 16]

(14a)  В настоящия регламент се установява възможността отвъдморските страни и територии (ОСТ) да участват в програмите по линия на Interreg. Следва да се вземат предвид особеностите на отвъдморските страни и територии и предизвикателствата, пред които са изправени те, за да се улеснят ефективният им достъп и участие. [Изм. 17]

(15)  Необходимо е да се определят средствата, които ще бъдат разпределени за всеки от компонентите на Interreg, включително делът на всяка държава членка от общите суми за трансгранично, и транснационално и морско сътрудничество, сътрудничество в най-отдалечените региони и междурегионално сътрудничество, потенциалът на разположение на държавите членки във връзка с гъвкавостта между компонентите. В сравнение с програмния период 2014—2020 г. делът на трансграничното сътрудничество следва да бъде намален, като същевременно се увеличи делът на транснационалното и морското сътрудничество, поради интегрирането на морското сътрудничество, и следва да се създаде нов компонент за сътрудничество в най-отдалечените региони. Предвид глобализацията сътрудничеството с цел увеличаване на инвестициите в повече работни места и растеж и съвместните инвестиции с други региони обаче следва да се определя и в зависимост от общите характеристики и амбиции на регионите, а не непременно от границите, поради което в отговор на състоянието на пазара в международен план следва да се предоставят достатъчно допълнителни средства за новата инициатива за междурегионални иновационни инвестиции. [Изм. 18]

(16)  С оглед на максимално ефективното използване на подпомагането от ЕФРР и от инструментите на ЕС за външно финансиране следва да се създаде механизъм за организиране на връщането на такова подпомагане в случаите, когато програмите за външно сътрудничество не могат да бъдат приети или те трябва да бъдат прекратени, включително с трети държави, които не получават подпомагане от финансов инструмент на Съюза. Този механизъм следва да се стреми да постигне оптимално действие на програмите и възможно най-добра координация между тези инструменти.

(17)  ЕФРР следва да допринесе по линия на Interreg за специфичните цели във връзка с целите на политиката на сближаване. При все това списъкът на специфичните цели по различните тематични цели следва да бъде адаптиран към специфичните потребности на Interreg, като се предвидят допълнителни специфични цели по целта на политиката за една „по-социална Европа чрез прилагане на европейския стълб на социалните права“, за да се даде възможност за интервенции по линия на ЕСФ.

(18)  В контекста на уникалните и особени обстоятелства на остров Ирландия и предвид подкрепата за сътрудничеството между Севера и Юга по Споразумението от Разпети петък, новата трансгранична програма „PEACE PLUS“ следва трябва да продължи и доразвие работата на предходните програми между пограничните графства на Република Ирландия и Северна Ирландия. Като се има предвид нейното практическото практическо значение е необходимо да се гарантира, че когато програмата действа в подкрепа на мира и помирението, ЕФРР следва също така да допринася за насърчаване на социалната, икономическата и регионалната стабилност и сътрудничеството в съответните региони, по-специално чрез действия за насърчаване на сближаването между общностите. Като се имат предвид специфичните особености на програмата, тя следва да се управлява по интегриран начин, като приносът на Обединеното кралство се включва в програмата като външен целеви приход. Освен това някои правила относно подбора на операции съгласно настоящия регламент следва да не се прилагат за посочената програма по отношение на операции за подпомагане на мира и помирението. [Изм. 19]

(19)  С настоящия регламент следва да се добавят две специфични цели на Interreg, едната — за подпомагане на специфични цели на Interreg за укрепване на институционалния капацитет, подобряване на правното и административното сътрудничество, по-специално в случаите, свързани с изпълнението на съобщението относно граничните региони, засилването на сътрудничеството между гражданите и институциите, както и разработването и координацията на макрорегионални стратегии и стратегии за морските басейни, а другата — за справяне със специфични за външното сътрудничество въпроси като безопасността, сигурността, управлението на преминаването на границите и миграцията.

(20)  С оглед на постигане на максимално въздействие на Interreg, по-голямата част от подпомагането от страна на Съюза следва да се съсредоточи върху ограничен брой цели на политиката. Следва да се укрепят полезните взаимодействия и допълняемостта между компонентите на Interreg. [Изм. 20]

(21)  Разпоредбите относно подготовката, одобрението и изменението на програмите по Interreg, както и относно териториалното развитие, подбора на операциите, мониторинга и оценката, програмните органи, одита на операциите, както и относно прозрачността и комуникацията следва да бъдат съобразени със специфичните особености на програмите по Interreg в сравнение с разпоредбите, установени в Регламент (ЕС) [нов РОР]. Тези специални разпоредби следва да бъдат прости и ясни, за да се избегне свръхрегулирането и допълнителната административна тежест за държавите членки и бенефициерите. [Изм. 21]

(22)  Разпоредбите относно критериите за това операциите да бъдат считани за действително съвместни и основани на сътрудничество, относно партньорството в рамките на операция по Interreg и относно задълженията на водещия партньор, както е посочено по време на програмния период 2014—2020 г., следва да бъдат продължени. При все това Партньорите по Interreg следва да си сътрудничат по всичките четири измерения (разработване, изпълнение, осигуряване на персонал и финансиране), а при разработването и изпълнението, както и при осигуряването на персонал и или финансирането и при сътрудничеството в най-отдалечените региони — по три от четирите измерения, тъй като следва да бъде по-лесно да се комбинира подпомагането от ЕФРР и от инструментите на ЕС за външно финансиране, както на ниво програми, така и на ниво операции. [Изм. 22]

(22a)  В рамките на програмите за трансгранично сътрудничество междуличностните и малките по мащаб проекти са важен и успешен инструмент за преодоляването на пречките по границите и в трансгранично отношение, насърчаването на контактите между населението на местно равнище и приобщаването по този начин на граничните региони и техните граждани. Междуличностни и малки по мащаб проекти се изпълняват в много области, сред които култура, спорт, туризъм, общо и професионално образование, икономика, наука, опазване на околната среда и екология, здравеопазване, транспорт и малки инфраструктурни проекти, административно сътрудничество, дейности в областта на връзките с обществеността. Както беше посочено и в становището на Комитета на регионите, озаглавено „Междуличностни и малки по мащаб проекти в програмите за трансгранично сътрудничество“(18), междуличностните и малките по мащаб проекти притежават голяма европейска добавена стойност и допринасят значително за постигане на общата цел на програмите за трансгранично сътрудничество. [Изм. 23]

(23)  Необходимо е да се изяснят правилата, с които се регулират фондовете за малки проекти, които са били прилагани Откакто съществува Interreg съществува, но, междуличностните и малките по мащаб проекти се подпомагат посредством фондове за малки проекти или подобни инструменти, които никога не са били обхванати от специални разпоредби. Както е изложено и в становището на Комитета на регионите „Междуличностни и малки по мащаб проекти в програмите за трансгранично сътрудничество“(19), такива фондове за малки проекти играят важна роля за изграждане на доверие между гражданите и институциите, предлагат голяма европейска добавена стойност и допринасят значително за постигане на цялостната цел на програмите за трансгранично сътрудничество чрез преодоляване на пречките по границите и приобщаване на граничните региони и техните граждани., поради което е необходимо да се изяснят правилата, уреждащи тези фондове. С цел запазване на добавената стойност и предимствата на междуличностните и малките по мащаб проекти, включително по отношение на местното и регионалното развитие, както и с цел опростяване на управлението на финансирането на малки проекти за крайните получатели, които често не са свикнали да кандидатстват за средства от фондовете на Съюза, използването на опростени варианти за разходите и на еднократни суми следва да стане задължително под определен праг. [Изм. 24]

(24)  Поради участието на повече от една държава членка и произтичащите от това по-големи административни разходи, включително за регионални звена за контакт (наричани още „антени“), които са важни звена за контакт за вносителите и изпълнителите на проекти и следователно функционират като директна връзка към съвместните секретариати или съответните органи, но по-специално за проверки и превод, таванът на разходите за техническа помощ следва да бъде по-висок, отколкото по цел „Инвестиции за растеж и работни места“. С цел компенсиране на по-високите административни разходи държавите членки следва да се насърчават да намалят административната тежест, когато това е възможно, по отношение на изпълнението на съвместни проекти. Освен това програмите по Interreg с ограничено подпомагане от Съюза или програмите за външно трансгранично сътрудничество следва да получат определена минимална сума за техническа помощ, за да се осигури достатъчно финансиране за ефективни дейности за техническа помощ. [Изм. 25]

(25)  Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г., необходимо е да се оценят фондове въз основа на информацията, събрана чрез специфични изисквания за наблюдение, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално за държавите членки. Когато е целесъобразно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като основа за оценка на място на въздействието на фондовете.

(25a)  С оглед на намаляването на административната тежест Комисията, държавите членки и регионите следва да работят в тясно сътрудничество, за да могат да използват подобрените пропорционални механизми за системата за управление и контрол на дадена програма по Interreg, посочени в член 77 от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР]. [Изм. 26]

(26)  Въз основа на натрупания опит през програмния период 2014—2020 г. системата за въвеждане на ясна йерархия на правилата за допустимост на разходите следва да бъде продължена, като същевременно се поддържа принципът за правилата за допустимост на разходите, които се установяват на равнището на Съюза или за програмите по Interreg като цяло, за да се избегнат всякакви възможни противоречия или несъответствия между различни регламенти и между регламентите и националните правила. Допълнителните правила, приети от една държава членка, които следва да се прилагат само за бенефициерите от въпросната държава членка, следва да бъдат строго ограничени в рамките на необходимия минимум. По-конкретно, разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията(20), приет за програмния период 2014—2020 г., следва да бъдат включени в настоящия регламент.

(27)  Когато е целесъобразно, държавите членки следва да бъдат поощрявани да възложат делегират функциите на управляващия орган на нова или, когато е приложимо, на съществуваща ЕГТС или да възложат на такава група, като други трансгранични юридически лица, отговорността за управлението на една подпрограма, или интегрирана териториална инвестиция или един или повече фондове за малки проекти или да действа като единствен партньор. Държавите членки следва да дадат възможност на регионалните и местните органи и на други публични органи в отделните държави членки да създават подобни групи за сътрудничество с правосубектност и следва да осигурят участието на местните и регионалните органи в тяхната дейност. [Изм. 27]

(28)  С цел да продължи платежната верига, установена за програмния период 2014—2020 г., т.е. от Комисията до водещия партньор чрез сертифициращия орган, платежната верига следва да бъде продължена в рамките на счетоводната функция. Подпомагането от Съюза следва да се изплаща на водещия партньор, освен ако това би довело до двойни такси за конвертиране в евро и обратно в друга валута, или обратното, между водещия партньор и другите партньори. Освен ако не е указано друго, водещият партньор следва да се погрижи останалите партньори да получат пълния размер на финансирането от съответния фонд на Съюза в рамките на договорените между всички партньори срокове и съобразно същата процедура, прилагана по отношение на водещия партньор. [Изм. 28]

(29)  Съгласно член [63, параграф 9] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus] в специфичните за сектора правила се отчитат нуждите по програмите за европейско териториално сътрудничество (Interreg), по-специално по отношение на функцията по одит. Следователно разпоредбите относно годишното одитно становище, годишния контролен доклад и одитите на операциите следва да се опростят и адаптират към посочените програми, включващи повече от една държава членка. [Изм. 29 Не се отнася до българския текст.]

(30)  Следва да се установи ясна верига на финансова отговорност по отношение на събирането на средства от единствения партньор или други партньори при установени нередности, чрез водещия партньор и управляващия орган до Комисията. Следва да се предвиди понасянето на отговорност от държавите членки, трети държави, партньорски държави или отвъдморски страни и територии (ОСТ), когато единственият партньор или други партньори или водещият партньор не са събрали събрали средствата, т.е. държавата членка да възстанови средствата на управляващия орган. Следователно в рамките на програмите по Interreg не съществува възможност за неподлежащи на събиране суми на равнището на бенефициерите. Необходимо е обаче да се изяснят правилата, ако държава членка, трета държава, партньорска държава или ОСТ не възстанови средствата на управляващия орган. Следва да бъдат изяснени и задълженията на водещия партньор за събиране на средствата. По-специално Освен това свързаните със събиранията процедури следва да се определят и договарят от мониторинговия комитет. На управляващия орган обаче не следва да бъде позволено да задължи водещия партньор да започне съдебно производство в друга държава. [Изм. 30]

(30a)   Уместно е да се насърчава финансова дисциплина. Същевременно уредбата за отмяна на поетите бюджетни задължения следва да бъде съобразена със сложността на програмите по Interreg и тяхното изпълнение. [Изм. 31]

(31)  С цел да се прилага като цяло общ набор от правила както в участващите държави членки, така и в трети държави, партньорски държави или ОСТ, настоящият регламент следва също да се прилага и по отношение на участието на трети държави, партньорски държави или ОСТ, освен ако са предвидени специфични правила в специална глава от настоящия регламент. Програмните органи по Interreg могат да имат свой аналог в трети държави, партньорски държави или ОСТ. Началото на срока за допустимост на разходите следва да бъде свързано с подписването на споразумението за финансиране от съответната трета държава, партньорска държава или ОСТ. Възлагането за бенефициерите от третата държава, партньорската държава или ОСТ следва правилата за външното възлагане в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) [нов FR-Omnibus] на Европейския парламент и на Съвета(21). Следва да бъдат определени процедурите за сключване на споразумения за финансиране с всяка от третите държави, партньорските държави или ОСТ, както и на споразумения между управляващия орган и всяка трета държава, партньорска държава или ОСТ по отношение на подпомагането от инструмент на ЕС за външно финансиране или в случай на прехвърляне на допълнителен финансов принос, различен от национално съфинансиране, от трета държава, партньорска държава или ОСТ към програмата по Interreg.

(32)  Макар програмите по Interreg с участието на трети държави, партньорски държави или ОСТ да следва да се изпълняват при споделено управление, сътрудничеството в най-отдалечените региони може да се изпълнява при непряко управление. Следва да се определят специфични правила относно това как да се прилагат тези програми, в своята цялост или частично, при непряко управление. [Изм. 32]

(33)  Въз основа на опита, натрупан в рамките на програмите за трансгранично сътрудничество по линия на Европейския инструмент за съседство във връзка с големите инфраструктурни проекти през програмния период 2014—2020 г., процедурите следва да бъдат опростени. Все пак Комисията следва да си запази някои права по отношение на подбора на такива проекти.

(34)  На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема и изменя списъците на програмите по Interreg, списъка на общата сума на подпомагането от Съюза за всяка програма по Interreg и да взема решения за одобряване на програмите по Interreg и техните изменения. Тези изпълнителни правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(22). Макар че тези актове са от общ характер, следва да се използва процедурата по консултиране предвид факта, че те прилагат разпоредбите само в технически аспект.

(35)  За да се гарантират еднакви условия за приемането или изменението на програмите по Interreg, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. При все това, по целесъобразност, програмите за външно трансгранично сътрудничество следва да спазват, когато това е приложимо, процедурите на Комитета, създаден съгласно установени в Регламент (ЕС) [ИПП III) и [ИСРМС] по отношение на първото решение за одобрение на същите програми. [Изм. 33]

(36)  С цел да се допълват или изменят някои несъществени елементи от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС с цел да измени приложението с образеца за програмите по Interreg. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(36a)  Насърчаването на европейското териториално сътрудничество (ЕТС) е един от най-важните приоритети на политиката на сближаване на Съюза. Подкрепата за МСП за разходи по проекти по линия на ЕТС вече е групово освободена съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията(23) (Общ регламент за групово освобождаване (ОРГО). Специални разпоредби във връзка с регионалната помощ за инвестиции от страна на предприятията, независимо от техния размер, са включени също в Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г.(24) и в раздела за регионалната помощ от ОРГО. Като се вземе предвид натрупаният опит, помощта за проекти за европейско териториално сътрудничество следва да има ограничено влияние върху конкуренцията и търговията между държавите членки и поради това Комисията следва да може да обяви, че тази помощ е съвместима с вътрешния пазар и че финансирането, предоставено в подкрепа на проектите по линия на ЕТС, може да бъде групово освободено. [Изм. 34]

(37)  Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се насърчава сътрудничеството между държавите членки и между държавите членки и трети държави, партньорски държави или ОСТ, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА І

Общи разпоредби

Раздел i

Предмет, обхват и компоненти на Interreg

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящия регламент се определят правилата по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg) с оглед насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и техните региони в рамките на Съюза и между държавите членки, техните региони и съседни трети държави, партньорски държави, други територии или отвъдморски страни и територии (ОСТ) или съответно организации за регионална интеграция и сътрудничество или група от трети държави, членуващи в регионална организация. [Изм. 35]

2.  В настоящия регламент се предвиждат също така разпоредби, необходими, за да се гарантира ефективното програмиране, в т.ч. по отношение на техническата помощ, мониторинга, оценката, комуникацията, допустимостта, управлението и контрола, както и по отношение на финансовото управление на програмите по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (програми по Interreg), подпомагани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

3.  Що се отнася до подпомагането по линия на инструмента за предприсъединителна помощ („ИПП III“), по линия на инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество („ИСРМС“) и за финансирането на ОСТ за периода 2021—2027 г., определено като програма с Решение (ЕС) XXX на Съвета („ПOCT“), за програмите по Interreg (трите инструменти заедно: инструменти на ЕС за външно финансиране) в настоящия регламент се определят допълнителни специфични цели, както и интегриране на тези фондове в програмите по Interreg, критерии за трети държави, партньорски държави и ОСТ и техните региони да бъдат допустими, както и някои специфични правила за изпълнение.

4.  Що се отнася до подпомагането от ЕФРР и от инструментите на ЕС за външно финансиране (наричани заедно „фондовете по Interreg“) за програмите по Interreg, в настоящия регламент се определят специфични цели на Interreg, както и организацията, критериите за държавите членки, трети държави, партньорски държави и ОСТ и техните региони да бъдат допустими, финансовите ресурси и критериите за тяхното разпределяне.

5.  Регламент (ЕС) [нов РОР], както и Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] се прилагат по отношение на програмите по Interreg, освен когато не е изрично предвидено друго съгласно посочените регламенти и настоящия регламент или когато разпоредбите на Регламент (ЕС) [нов РОР] могат да се прилагат единствено за цел „Инвестиции за растеж и работни места“.

Член 2

Определения

1.  За целите на настоящия регламент се прилагат определенията от член 2 от Регламент (ЕС) [нов РОР]. Прилагат се също така следните определения:

(1)  „бенефициер по ИПП“ означава държава или територия, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) [ИПП III];

(2)  „трета държава“ означава държава, която не е държава — членка на ЕС, и не получава подпомагане по линия на фондовете по Interreg;

(3)  „партньорска държава“ означава „бенефициер по ИПП“ или държава или територия, включени в „географската област за съседните региони“, както е посочено в приложение I към Регламент (ЕС) [ИСРМС] и Руската федерация, които получават подпомагане по линия на инструменти на ЕС за външно финансиране;

(4)  „трансгранично юридическо лице“ означава юридическо лице, вклщчително еврорегион, учредено в съответствие със законодателството на една от участващите държави в програма по Interreg, при условие че е създадено от териториални органи или други организации от поне две участващи държави. [Изм. 36]

(4a)  „организация за регионална интеграция и сътрудничество“ означава група от държави членки или региони от една и съща географска област, чиято цел е по-тясно сътрудничество по въпроси от общ интерес. [Изм. 37]

2.  За целите на настоящия регламент, когато разпоредбите на Регламент (ЕС) [нов РОР] се позовават на „държава членка“, това трябва да се тълкува като „държавата членка, която е домакин на управляващия орган“, а когато разпоредбите се позовават на „всяка държава членка“ или „държави членки“, това трябва да се тълкува като „държавите членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави и ОСТ, участващи в дадена програма по Interreg“.

За целите на настоящия регламент, когато разпоредбите на Регламент (ЕС) [нов РОР] се позовават на „фондове“, както е посочено в [член 1, параграф 1, буква а)] от същия регламент, или на „ЕФРР“, това трябва да се тълкува като обхващащо и съответните инструменти на ЕС за външно финансиране.

Член 3

Компоненти по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg)

По цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg) ЕФРР и, когато е приложимо, инструментите на ЕС за външно финансиране, подпомагат следните компоненти:

(1)  трансграничното сътрудничество между съседни региони за насърчаване на интегрирано и хармонично регионално развитие (компонент 1): [Изм. 38]

а)  вътрешното трансгранично сътрудничество между съседни региони по сухопътните или морските граници, от две или повече държави членки, или между съседни региони по сухопътните или морските граници, от поне една държава членка и една или повече трети държави, изброени в член 4, параграф 3; или [Изм. 39]

б)  външното трансгранично сътрудничество между съседни региони по сухопътните или морските граници, от поне една държава членка и един (една) или повече от следните: [Изм. 40]

i)  бенефициери по ИПП; или

ii)  партньорски държави, подпомагани по линия на ИСРМС; или

iii)  Руската федерация, с цел да се даде възможност за нейното участие в трансграничното сътрудничество, също с подпомагане по линия на ИСРМС.

(2)  транснационалното и морското сътрудничество на по-големи транснационални територии или около морски басейни, с участието на национални, регионални и местни партньори по програмите в държавите членки, трети държави и партньорски държави и в Гренландия ОСТ, с оглед на постигането на по-висока степен на териториална интеграция (компонент 2; когато се отнася само до транснационално сътрудничество: компонент 2A; когато се отнася само до морско сътрудничество: компонент 2Б); [Изм. 41]

(3)  сътрудничеството между най-отдалечените региони и между тях и съседните им трети държави или партньорски държави или ОСТ, или организации за регионална интеграция и сътрудничество, или няколко от тях, за улесняване на тяхната регионална интеграция и хармонично развитие в рамките на тяхната група съседни държави (компонент 3); [Изм. 42]

(4)  междурегионалното сътрудничество за по-ефективна политика на сближаване (компонент 4) чрез насърчаване на:

а)  обмен на опит, иновационни подходи и изграждане на капацитет във връзка с:

i)  изпълнението на програмите по Interreg;

ia)  изпълнението на общи междурегионални проекти за развитие; [Изм. 43]

iб)  развитието на капацитет между партньорите в целия Съюз във връзка със: [Изм. 44]

ii)  изпълнение на програмите по цел „Инвестиции за растеж и работни места“, по-специално по отношение на междурегионалните и транснационалните действия, при които бенефициерите се намират поне в още една друга държава членка;

iia)  установяването и разпространението на добри практики с оглед на тяхното прехвърляне предимно към оперативни програми в рамките на целта „Инвестиции за растеж и работни места“; [Изм. 45]

iiб)  обмен на опит за установяване, прехвърляне и разпространение на най-добри практики в областта на устойчивото развитие на градските райони, включително връзките между градските и селските райони; [Изм. 46]

iii)  създаването, функционирането и използването на европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС);

iiiа)  създаването, функционирането и използването на европейския трансграничен механизъм съгласно Регламент (ЕС) .../... [нов европейски трансграничен механизъм]; [Изм. 47]

б)  анализ на тенденциите в развитието по отношение на целите за териториално сближаване;

(5)  междурегионалните иновационни инвестиции чрез търговската реализация и разгръщането на междурегионални иновационни проекти, които са с потенциал за стимулиране на развитието на европейските вериги за създаване на стойност (компонент 5). [Изм. 48]

Раздел ii

Географско покритие

Член 4

Географско покритие на трансграничното сътрудничество

1.  Що се отнася до трансграничното сътрудничество, регионите, които се подпомагат по линия на ЕФРР, са регионите от ниво 3 по NUTS на Съюза по всички вътрешни и външни сухопътни или морски граници с трети държави или партньорски държави, без да се засягат евентуалните корекции, необходими с цел да се гарантира постигнатото сближаване и приемственост в районите по програмите за сътрудничество, определени за програмния период 2014 – 2020 г. [Изм. 49]

2.  Регионите по морските граници, които са свързани над морето чрез фиксирана връзка, също се подпомагат по линия на трансграничното сътрудничество. [Изм. 50]

3.  Програмите по Interreg за вътрешно трансгранично сътрудничество могат да обхващат региони в Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство, които са равностойни на региони от ниво 3 по NUTS, както и Лихтенщайн, Андораи, Монако и Сан Марино. [Изм. 51]

4.  Що се отнася до външното трансгранично сътрудничество, регионите, които се подпомагат по линия на ИПП III или на ИСРМС, са регионите от ниво 3 по NUTS на съответната партньорска държава или, при липса на класификация по NUTS, равностойни райони по всички сухопътни или морски граници между държавите членки и партньорските държави, допустими съгласно ИПП III или ИСРМС. [Изм. 52]

Член 5

Географско покритие на транснационалното и морското сътрудничество [Изм. 53]

1.  Що се отнася до транснационалното и морското сътрудничество, регионите, които се подпомагат по линия на ЕФРР, са регионите от ниво 2 по NUTS на Съюза, обхващащи съседни функционални области, без да се засягат евентуалните корекции, необходими с цел да се гарантира постигнатото сближаване и приемственост в районите по програмите за сътрудничество, определени за програмния период 2014 – 2020 г., и като се вземат предвид, когато е приложимо, макрорегионалните стратегии или стратегиите за морските басейни. [Изм. 54]

2.  Програмите по Interreg за транснационално и морско сътрудничество могат да обхващат: [Изм. 55]

а)  региони в Исландия, Норвегия, Швейцария, Обединеното кралство, както и Лихтенщайн, Андора, Монако и Сан Марино;

б)  Гренландия ОСТ, които ползват подкрепата, предоставяна по линия на ПОСТ; [Изм. 56]

в)  Фарьорските острови;

г)  региони в партньорските държави по линия на ИПП III или ИСРМС;

независимо дали те са подпомагани от бюджета на ЕС.

3.  Регионите, третите държави или, партньорските държави или ОСТ, изброени в параграф 2, сасе региони от ниво 2 по NUTS или, при липса на класификация по NUTS, равностойни райони. [Изм. 57]

Член 6

Географско покритие на сътрудничеството в най-отдалечените региони

1.  Що се отнася до сътрудничеството в най-отдалечените региони, всички региони, посочени в член 349, първа алинея от ДФЕС, се подпомагат по линия на ЕФРР.

2.  Програмите по Interreg в най-отдалечените региони могат да обхващат съседни партньорски държави, подпомагани по линия на ИСРМС, или ОСТ, подпомагани по линия на ПOCT, организации за регионално сътрудничество или и двете комбинация от две или всичките три възможности. [Изм. 58]

Член 7

Географско покритие на междурегионалното сътрудничество и междурегионалните иновационни инвестиции [Изм. 59]

1.  Цялата територия на Съюза се ползва от подпомагане по линия на ЕФРР, включително най-отдалечените региони, за всяка програма по компонент 4 на Interreg или за междурегионалните иновационни инвестиции по компонент 5. [Изм. 60]

2.  Програмите по компонент 4 на Interreg могат да обхващат цялата територия или част от територията на третите държави, партньорските държави, други територии или ОСТ, посочени в членове 4, 5 и 6, независимо дали те се подпомагат по линия на инструментите на ЕС за външно финансиране. Третите държави могат да участват в тези програми, при условие че предоставят част от финансирането под формата на външни целеви приходи. [Изм. 61]

Член 8

Списък на програмните райони по Interreg, които могат да получават подпомагане

1.  За целите на членове 4, 5 и 6 Комисията приема акт за изпълнение за определяне на списъка на програмните райони по Interreg, които могат да получават подпомагане, разпределени за всеки компонент и за всяка програма по Interreg. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 63, параграф 2.

Външните трансгранични програми по Interreg се вписват съответно като „програми по Interreg за ТГС по ИПП III“ или като „програми по Interreg за ТГС за съседство“.

2.  Актът за изпълнение, посочен в параграф 1, съдържа също така списък на тези региони от ниво 3 по NUTS на Съюза, които се вземат предвид при разпределянето на средства от ЕФРР за трансгранично сътрудничество по всички вътрешни граници и по външните граници, обхванати от инструментите на ЕС за външно финансиране, както и списък на тези региони от ниво 3 по NUTS, които се вземат предвид за целите на разпределянето по компонент 2Б и които региони са посочени в член 9, параграф 3, буква а). [Изм. 62]

3.  Региони на трети държави или на партньорски държави или територии извън Съюза, които не получават подпомагане по линия на ЕФРР или на инструмент на ЕС за външно финансиране, също се упоменават в списъка, посочен в параграф 1. [Изм. 63 Не се отнася до българския текст.]

Раздел iii

Ресурси и проценти на съфинансиране

Член 9

Ресурси по линия на ЕФРР за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg)

1.  Ресурсите по линия на ЕФРР за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg) възлизат на 8 430 000 000 11 165 910 000 EUR (по цени от 2018 г.) от общите налични ресурси за поемане на бюджетни задължения от ЕФРР, ЕСФ+ и Кохезионния фонд за програмния период 2021—2027 г., посочени в член [102 103, параграф 1] от Регламент (ЕС) [нов РОР]. [Изм. 64]

2.  10 195 910 000 EUR (91,31%) от ресурсите, посочени в параграф 1, се разпределят, както следва: [Изм. 65]

а)  52,7 % (т.е. общо 4 440 000 000 7 500 000 000 EUR (67,16%) за трансгранично сътрудничество (компонент 1); [Изм. 66]

б)  31,4 % (т.е. общо 2 649 900 000 1 973 600 880 EUR (17,68%) за транснационално и морско сътрудничество (компонент 2); [Изм. 67]

в)  3,2 % (т.е. общо 270 100 000 357 309 120 EUR (3,2%) за сътрудничество в най-отдалечените региони (компонент 3); [Изм. 68]

г)  1,2 % (т.е. общо 100 000 000 365 000 000 EUR (3,27%) за междурегионално сътрудничество (компонент 4); [Изм. 69]

д)  11,5 % (т.е. общо 970 000 000 EUR) за междурегионални иновационни инвестиции (компонент 5). [Изм. 70]

3.  Комисията уведомява всяка държава членка за дела ѝ от общите суми по компоненти 1, 2 и 3, с разпределение по години.

Броят на населението в регионите, посочени по-долу, се използва като критерий за разпределението по държави членки:

а)  регионите от ниво 3 по NUTS за компонент 1 и тези региони от ниво 3 по NUTS за компонент 2Б, включени в акта за изпълнение съгласно член 8, параграф 2; [Изм. 71]

б)  регионите от ниво 2 по NUTS за компоненти 2А и 3 компонент 2. [Изм. 72]

ба)  регионите от нива 2 и 3 по NUTS за компонент 3 [Изм. 73]

4.  Всяка държава членка може да прехвърли до 15 % от своите отпуснати финансови средства по всеки от компонентите 1, 2 и 3 от един от тези компоненти към един или повече от другите.

5.  Въз основа на сумите, оповестени съгласно параграф 3, всяка държава членка информира Комисията дали и как е използвала възможността за прехвърляне, предвидена в параграф 4, и произтичащото от това разпределение на нейния дял между програмите по Interreg, в които държавата членка участва.

5a.  Сума в размер на 970 000 000 EUR (8,69%) от ресурсите по параграф 1 се разпределя за новата инициатива за междурегионални иновационни инвестиции, посочена в член 15а (нов).

В случай че до 31 декември 2026 г. Комисията не е поела бюджетни задължения за всички налични ресурси по параграф 1 за подбрани в рамките на инициативата проекти, неусвоените средства се преразпределят пропорционално между компоненти 1 – 4. [Изм. 74]

Член 10

Кръстосани разпоредби относно фондовете

1.  Комисията приема акт за изпълнение за определяне на многогодишния стратегически документ по отношение на външните трансгранични програми по Interreg, подпомагани по линия на ЕФРР и ИСРМС или ИПП III.Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 63, параграф 2.

По отношение на програмите по Interreg, подпомагани от ЕФРР и ИСРМС, във въпросния акт за изпълнение се определят елементите, посочени в член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) [ИСРМС].

2.  Приносът от ЕФРР за външни трансгранични програми по Interreg, които получават подпомагане и от финансовия пакет по ИПП III, заделен за трансгранично сътрудничество („ТГС по ИПП ІІІ“), или от финансовия пакет по ИСРМС, заделен за трансгранично сътрудничество за географската област за съседните региони („ТГС по ИСРМС“), се определя от Комисията и от съответните държави членки. Определеният за всяка държава членка принос от ЕФРР впоследствие не се преразпределя между съответните държави членки.

3.  Подпомагането от ЕФРР за отделните външни трансгранични програми по Interreg се предоставя, при условие че от ТГС по ИПП ІІІ и от ТГС по ИСРМС бъдат предоставени поне равностойни суми съгласно приложимите стратегически програмни документи. По отношение на еквивалентността вноската се прилага максимална сума, определена в законодателния акт за ИПП ІІІ или ИСРМС. [Изм. 75]

Когато обаче прегледът на съответните стратегически програмни документи по ИПП III или ИСРМС доведе до намаляване на съответната сума за оставащите години, всяка засегната държава членка избира измежду следните възможности:

а)  да поиска механизма по член 12, параграф 3;

б)  да продължи програмата по Interreg с оставащото подпомагане от ЕФРР и ТГС по ИПП ІІІ или ТГС по ИСРМС; или

в)  да съчетае варианти а) и б).

4.  Годишните бюджетни кредити, съответстващи на подпомагането от ЕФРР, ТГС по ИПП ІІІ или ТГС по ИСРМС за външните трансгранични програми по Interreg, се вписват в съответните бюджетни редове за бюджета за 2021 г.

5.  Когато Комисията е включила конкретно финансиране с цел подкрепа на партньорските държави или региони съгласно Регламент (ЕС) [ИСРМС] или на ОСТ съгласно Решение [Решението за ОСТ] на Съвета, или и двете, да укрепят сътрудничеството си със съседните най-отдалечени региони на Съюза в съответствие с член [33, параграф 2] от Регламент (ЕС) [ИСРМС] или член 87 от [Решението за ПOCT], или и двете, ЕФРР също може да предоставя принос в съответствие с настоящия регламент — където е целесъобразно и въз основа на реципрочност и пропорционалност що се отнася до нивото на финансиране от ИСРМС или от ПOCT, или и двете — за действия, изпълнявани от партньорска държава или регион или от всеки друг субект по Регламент (ЕС) [ИСРМС], от държава, територия или от всеки друг субект по [Решението за ОСТ] или от най-отдалечен регион на Съюза, по-специално по една или повече съвместни програми по компоненти 2, 3 или 4 на Interreg или по мерки за сътрудничество, посочени в член 60 и определени и изпълнявани съгласно настоящия регламент.

Член 11

Списък на ресурсите за програмите по Interreg

1.  Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с член 9, параграф 5, Комисията приема акт за изпълнение, в който се определя списъкът на всички програми по Interreg и за всяка програма се посочва общият размер на общото подпомагане от ЕФРР и, където е приложимо, общото подпомагане от инструментите на ЕС за външно финансиране. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 63, параграф 2.

2.  Посоченият акт за изпълнение съдържа също така списък на сумите, прехвърлени в съответствие с член 9, параграф 5, по държави членки и по инструменти на ЕС за външно финансиране.

Член 12

Връщане на ресурси и прекратяване

1.  През 2022 г. и 2023 г. годишният принос от ЕФРР за външни трансгранични програми по Interreg, за който до 31 март на съответната година в Комисията не е подадена програма и който не е преразпределен към друга програма, подадена по същата категория външни трансгранични програми по Interreg, се заделя за вътрешните трансгранични програми по Interreg, в които съответната(ите) държава(и) членка(и) участва(т).

2.  Ако до 31 март 2024 г. все още има външни трансгранични програми по Interreg, които не са подадени в Комисията, целият принос от ЕФРР, посочен в член 9, параграф 5 за тези програми за оставащите години до 2027 г., който не е преразпределен към други външни трансгранични програми по Interreg, подпомагани съответно и от ТГС по ИПП ІІІ или ТГС по ИСРМС, се заделя за вътрешните трансгранични програми по Interreg, в които съответната(ите) държава(и) членка(и) участва(т).

3.  Всички външни трансгранични програми по Interreg, които вече са одобрени от Комисията, се прекратяват или разпределените за програмите средства се намаляват в съответствие с приложимите правила и процедури, по-специално в случай че:

а)  нито една от партньорските държави, обхванати от съответната програма по Interreg, не е подписала съответното споразумение за финансиране в сроковете, определени в съответствие с член 57;

б)  в надлежно обосновани случаи, когато програмата по Interreg не може да бъде изпълнена съгласно плана поради възникнали проблеми в отношенията между участващите държави. [Изм. 76]

В тези случаи посоченият в параграф 1 принос от ЕФРР, съответстващ на годишните вноски, за които все още не са били поети задължения, или на годишните вноски, за които са били поети задължения и тези задължения са били отменени изцяло или частично през същата бюджетна година и не са били преразпределени в полза на друга външна трансгранична програма по Interreg, подпомагана също така съответно и от ТГС по ИПП ІІІ или ТГС по ИСРМС, се разпределя за вътрешните трансгранични програми по Interreg, в които участва(т) съответната(ите) държава(и) членка(и).

4.  По отношение на програма по компонент 2 на Interreg, която вече е одобрена от Комисията, участието на партньорска държава или на Гренландия ОСТ се прекратява, ако е изпълнено едно от условията, посочени в параграф 3, първа алинея, букви а) и б). [Изм. 77]

Участващите държави членки и, където е приложимо, останалите участващи партньорски държави изискват да се приложи едно от следните:

а)  програмата по Interreg да бъде прекратена изцяло, по-специално когато основните общи предизвикателства пред развитието не могат да бъдат разрешени без участието на посочената партньорска държава или на Гренландия ОСТ; [Изм. 78]

б)  разпределените за посочената програма по Interreg средства да бъдат намалени в съответствие с приложимите правила и процедури;

в)  програмата по Interreg да продължи без участието на посочената партньорска държава или на Гренландия ОСТ. [Изм. 79]

В случай на намаление на разпределените средства за програмата по Interreg съгласно настоящия параграф, втора алинея, буква б), приносът от ЕФРР, съответстващ на годишните вноски, за които още на са поети бюджетни задължения, се разпределя за друга програма по компонент 2 на Interreg, в която участват една или повече от засегнатите държави членки или — в случай че дадена държава членка участва само в една програма по компонент 2 на Interreg — за една или повече вътрешни трансгранични програми по Interreg, в които засегната държава членка участва.

5.  Приносът от ИПП III, ИСРМС или ПОСТ, намален съгласно настоящия член, се използва съответно съгласно регламенти (ЕС) [ИПП III], [ИСРМС] или Решение [ОСТ] на Съвета.

6.  Когато трета държава или, партньорска държава, даваща принос за или ОСТ, участваща във финансирането на програма по Interreg с национални ресурси, които не представляват национално съфинансиране на подпомагането от ЕФРР или от инструмент на ЕС за външно финансиране, намали посочения принос посочената вноска по време на изпълнението на програмата по Interreg — било то като цяло или по отношение на съвместни операции, които вече са избрани и са получили документа, предвиден в член 22, параграф 6 — участващата(ите) държава(и) членка(и) изискват да се приложи единият от вариантите, посочени в параграф 4, втора алинея от настоящия член. [Изм. 80]

Член 13

Проценти на съфинансиране от Съюза

Процентът на съфинансиране на равнището на всяка програма по Interreg не може да бъде по-голям от 70 80%, освен ако по отношение на външните трансгранични програми или програмите по компонент 3 на Interreg се определи по-висок процент съответно в регламенти (ЕС) [ИПП III], [ИСРМС] или Решение [ПОСТ] на Съвета, или във всеки друг акт, приет на тяхно основание. [Изм. 81]

ГЛАВА II

Специфични цели на Interreg и тематична концентрация

Член 14

Специфични цели на Interreg

1.  ЕФРР — в рамките на своя обхват, определен в член [4] от Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] — и, където е приложимо, инструментите на ЕС за външно финансиране дават принос за целите на политиката, определени в член [4, параграф 1] от Регламент (ЕС) [нов РОР] чрез съвместни действия по програми по Interreg.

2.  В случая на програма PEACE PLUS, когато тя се използва за подпомагане на мира и помирението, като специфична цел по цел 4 на политиката, ЕФРР дава също така принос за утвърждаването на социалната, икономическата и регионалната стабилност в съответните региони, по-специално чрез действия за насърчаване на сближаването между общностите. Отделен приоритет подпомага тази специфична цел.

3.  В допълнение към специфичните цели на ЕФРР, определени в член [2] от Регламент (ЕС) [нов ЕФРР], ЕФРР и, където е приложимо, външните финансови инструменти на Съюза също могат да предоставят принос за специфичните цели по ЦП 4, както следва: [Изм. 82]

а)  повишаване на ефективността на пазарите на труда и подобряване на трансграничния достъп до качествена заетост;

б)  подобряване на трансграничния достъп и качеството на образованието, обучението и ученето през целия живот с оглед на увеличаване на завършените образователни степени и равнището на уменията, така че да бъдат признавани в трансграничен аспект;

в)  подобряване на равнопоставения и навременен достъп до качествени, устойчиви и достъпни трансгранични здравни услуги;

г)  подобряване на достъпността, ефективността и устойчивостта на системите за здравеопазване и дългосрочни грижи в трансграничен аспект;

д)  насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността, включително чрез утвърждаване на равните възможности и борба с дискриминацията в трансграничен аспект.

4.  По компоненти 1, 2 и 3 ЕФРР и, където е приложимо, инструментите на ЕС за външно финансиране могат също така да подпомагат специфичната цел на Interreg „по-добро управление на Interreg“, по-конкретно чрез следните действия:

а)  по програми по компонент 1 и 2Б на Interreg: [Изм. 83]

i)  повишаване на институционалния капацитет на публичните органи, по-специално на тези, на които е възложено да управляват дадена територия, както и на заинтересованите страни;

ii)  утвърждаване на ефикасна публична администрация чрез насърчаване на правно и административно сътрудничество и сътрудничество между гражданите, включително междуличностни проекти, участниците от гражданското общество и институциите, по-специално с оглед на преодоляване на правни и други пречки в граничните региони; [Изм. 84]

б)  по програми по компоненти 1, 2 и 3 на Interreg: повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни за изпълнение на макрорегионалните стратегии и стратегиите за морските басейни;

в)  по външни програми за трансгранично сътрудничество и по програми по компоненти 2 и 3 на Interreg, подпомагани от фондовете по Interreg, в допълнение към букви а) и б): изграждане на взаимно доверие, по-специално чрез действия за контакти между общностите, укрепване на устойчивата демокрация и подкрепа за гражданското общество чрез подпомагане на участниците от гражданското общество и на тяхната роля в процеса на реформи и демократичен преход.

5.  По външните програми за трансгранично сътрудничество и по програмите по компоненти 2 и 3 на Interreg ЕФРР и, където е приложимо, инструментите на ЕС за външно финансиране може да дават също така принос за външната специфична специфичната цел на политиката по Interreg „по-безопасна и по-сигурна Европа“, по-специално чрез дейности в областта на управлението на преминаването на границите и управлението на мобилността и миграцията, включително защита и икономическа и социална интеграция на мигрантите и бежанците, ползващи се с международна закрила. [Изм. 85]

Член 15

Тематична концентрация

1.  Поне 60 % от средствата от ЕФРР и, където е приложимо, от инструментите на ЕС за външно финансиране по приоритети, различни от техническа помощ, за всяка една програма по компоненти 1, 2 и 3 на Interreg, се разпределят върху не повече от три от целите на политиката, определени в член [4, параграф 1] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

2.  Допълнително До 15 % от средствата от ЕФРР и, където е приложимо, от инструментите на ЕС за външно финансиране по приоритети, различни от техническа помощ, за всяка една програма по компоненти 1, 2 и 3 на Interreg, се разпределят за специфичната цел по Interreg „по-добро управление на Interreg“ или върху външната специфична, а до 10% може да бъдат разпределени за специфичната цел по Interreg „по-безопасна и по-сигурна Европа“. [Изм. 86]

3.  Когато с програма по компонент 2А 1 или 2 на Interreg се подпомага макрорегионална стратегия, общата сума или стратегия за морски басейн, най-малко 80% от сумата от ЕФРР и, където е приложимо, общата разпределена част от разпределената сума от инструментите на ЕС за външно финансиране по приоритети, различни от техническа помощ, се планират допринасят за целите на същата стратегия. [Изм. 87]

4.  Когато с програма по компонент 2Б на Interreg се подпомага макрорегионална стратегия или стратегия за морските басейни, поне 70 % от общата сума от ЕФРР и, където е приложимо, разпределената сума от инструментите на ЕС за външно финансиране по приоритети, различни от техническа помощ, се разпределят за целите на същата стратегия. [Изм. 88]

5.  За програми по компонент 4 на Interreg общата сума от ЕФРР и, където е приложимо, от инструментите на ЕС за външно финансиране по приоритети, различни от техническа помощ, се разпределят за специфичната цел по Interreg „по-добро управление на Interreg“.

Член 15а

Междурегионални иновационни инвестиции

1.  Средствата, посочени в член 9, параграф 5а (нов), се разпределят за нова инициатива за междурегионални иновационни инвестиции, предназначена за:

a)  търговска реализация и разгръщане на общи иновационни проекти, които са с потенциал за стимулиране на развитието на европейските вериги за създаване на стойност;

б)  обединяване на изследователи, предприятия, организации на гражданското общество и публични администрации, участващи в стратегии за интелигентна специализация и социални иновации на национално или регионално равнище;

в)  пилотни проекти, чиято цел е да определят или подлагат на изпитвания нови решения на регионално и местно равнище в областта на развитието, които се основават на стратегиите за интелигентна специализация; или

г)  обмен на опит в областта на иновациите с цел извличане на ползи от опита, придобит в рамките на регионалното или местното развитие.

2.  За да се спази принципът за европейско териториално сближаване, с приблизително еднакъв дял от финансовите средства, тези инвестиции са насочени към създаването на връзки между по-слабо развитите и водещите региони чрез увеличаване на капацитета за интегриране и повишаване на съществуваща или новосъздадена стойност от ЕС на регионалните иновационни екосистеми в по-слабо развитите региони, а също така и на капацитета за участие в партньорства с други региони.

3.  Комисията осъществява тези инвестиции при пряко или непряко управление. При определянето на дългосрочната работна програма и съответните покани работата ѝ се подпомага от експертна група.

4.  Цялата територия на Съюза се подпомага от ЕФРР с оглед на междурегионалните иновационни инвестиции. Третите държави могат да участват в тези инвестиции, при условие че допринасят за финансирането под формата на външни целеви приходи. [Изм. 89]

ГЛАВА III

Програмиране

Раздел i

Подготовка, одобрение и изменение на програмите по Interreg

Член 16

Подготовка и представяне на програми по Interreg

1.  Целта „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg) се изпълнява посредством програмите по Interreg при споделено управление, с изключение на програмите по компонент 3, които могат да се изпълняват в своята цялост или частично при непряко управление, и програмите по компонент 5, които се изпълняват при пряко или непряко управление след консултация със заинтересованите страни. [Изм. 90]

2.  Участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или, ОСТ или организации за регионална интеграция и сътрудничество изготвят програма по Interreg в съответствие с образеца от приложението, за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. [Изм. 91]

3.  Участващите държави членки изготвят програма по Interreg в сътрудничество с партньорите по програмата, посочени в член [6] от Регламент (ЕС) [нов РОР]. При подготовката на програмите по Interreg в рамките на макрорегионалните стратегии или стратегиите за морските басейни държавите членки и партньорите по програмите следва да вземат предвид тематичните приоритети на съответните макрорегионални стратегии и стратегии за морските басейни и да се консултират със съответните участници. Държавите членки и партньорите по програмите създават предварителен механизъм, който да гарантира, че всички участници на равнище макрорегион и морски басейн, органите на програмите по ETC, регионите и държавите ще проведат обсъждания в началото на програмния период, за да вземат съвместно решение относно приоритетите за всяка програма. Ако е целесъобразно, тези приоритети се привеждат в съответствие с плановете за действие в рамките на макрорегионалните стратегии или стратегиите за морските басейни. [Изм. 92]

Участващите трети държави, партньорски държави или ОСТ, когато е приложимо, включват и партньорите по програмите, равностойни на посочените в същия член.

4.  Държавата членка — домакин на бъдещия управляващ орган, представя програма една или повече програми по Interreg пред Комисията до [датата на влизане в сила плюс девет дванадесет месеца] от името на всички участващи държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или, ОСТ или организации за регионална интеграция и сътрудничество. [Изм. 93]

Независимо от това, програма по Interreg, включваща подпомагане от инструмент на ЕС за външно финансиране, се представя от държавата членка — домакин на бъдещия управляващ орган, не по-късно от шест дванадесет месеца след приемането от страна на Комисията на съответния стратегически програмен документ съгласно член 10, параграф 1 или когато това се изисква съгласно съответния основен акт на един или повече инструменти на ЕС за външно финансиране. [Изм. 94]

5.  Участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или ОСТ потвърждават в писмен вид съгласието си със съдържанието на програмата по Interreg преди представянето ѝ пред Комисията. Това съгласие включва и ангажимент от страна на всички участващи държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или ОСТ да предоставят необходимото съфинансиране за изпълнение на програмата по Interreg и, когато е приложимо, ангажимент за финансов принос от страна на третите държави, партньорските държави или ОСТ.

Чрез дерогация от първа алинея, в случай на програми по Interreg, които включват най-отдалечени региони и трети държави, партньорски държави или ОСТ, съответните държави членки провеждат консултации с въпросните трети държави, партньорски държави или ОСТ, преди да представят програмите по Interreg пред Комисията. В този случай постигнатото съгласие по съдържанието на програмите по Interreg и евентуалния принос на третите държави, партньорските държави или ОСТ може да бъде изразено в официално одобрения протокол от срещите за консултации с третите държави, партньорските държави или ОСТ или обсъжданията в рамките на организациите за регионално сътрудничество.

6.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 62 с цел изменение на приложението с оглед на неговото адаптиране към промените, които са настъпили по време на програмния период на несъществени елементи от него.

Член 17

Съдържание на програмите по Interreg

1.  По всяка програма по Interreg се определя съвместна стратегия за приноса ѝ към целите на политиката, определени в член [4, параграф 1] от Регламент (ЕС) [нов РОР], както и към специфичните цели на Interreg, посочени в член 14, параграфи 4 и 5 от настоящия регламент, и за съобщаване на нейните резултати.

2.  Всяка програма по Interreg се състои от приоритети.

Всеки приоритет съответства на конкретна цел на политиката или, когато е приложимо, на едната или съответно и двете специфични цели на Interreg или за техническа помощ. Приоритет, съответстващ на цел на политиката или, когато е приложимо, на едната или съответно и двете специфични цели на Interreg, се състои от една или повече специфични цели. Повече от един приоритет може да съответства на една и съща политика или специфична цел на Interreg.

3.  В надлежно обосновани случаи и със съгласието на Комисията, С цел увеличаване на ефикасността на изпълнението на програмата и постигането на по-мащабни операции, съответната държава членка може да реши да прехвърли на програмите по Interreg до [x] 20% от сумата на разпределените средства от ЕФРР за съответната програма по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ за същия регион. Всяка държава членка съобщава предварително на Комисията, че възнамерява да се възползва от тази възможност за прехвърляне, и излага пред нея мотивите за решението си. Прехвърлената сума представлява отделен приоритет или отделни приоритети. [Изм. 95]

4.  За всяка програма по Interreg се определя:

а)  програмният район (включително негова карта като отделен документ);

б)  обобщение на основните общи предизвикателства, като се вземат предвид по-специално: [Изм. 96]

i)  икономическите, социалните и териториалните различия;

ii)  съвместните инвестиционни потребности и взаимно допълване с други форми на подпомагане и потенциалните полезни взаимодействия, които трябва да бъдат постигнати; [Изм. 97]

iii)  извлечените поуки от опита в миналото и начинът, по който те са взети предвид в програмата; [Изм. 98]

iv)  макрорегионалните стратегии и стратегиите за морските басейни, когато програмният район в своята цялост или частично попада в обхвата на една или няколко стратегии;

в)  обосновка за избраните цели на политиката и специфичните цели на Interreg, съответните приоритети, специфични цели и форми на подпомагане, и разглеждане, когато е целесъобразно, на липсващите връзки в трансграничната инфраструктура; [Изм. 99]

г)  за всеки приоритет, с изключение на техническата помощ, специфичните цели;

д)  за всяка специфична цел:

i)  съответните видове дейности, включително списък на планираните операции от стратегическо значение, и очакваният им принос за тези специфични цели и за макрорегионалните стратегии и стратегиите за морските басейни, когато е целесъобразно, съответно наборът от критерии и съответстващите прозрачни критерии за подбор за тези операции; [Изм. 100]

ii)  показателите за крайния продукт и показателите за резултатите, със съответните междинни цели и целеви стойности;

iii)  основните целеви групи; [Изм. 101]

iv)  конкретните целеви територии, включително планираното използване на интегрирани териториални инвестиции, водено от общностите местно развитие или други териториални инструменти;

v)  планираното използване на финансови инструменти; [Изм. 102]

vi)  ориентировъчно разпределение на програмираните средства в зависимост от вида на интервенцията.

е)  за приоритета за техническа помощ — планираното използване в съответствие с членове [30], [31] и [32] от Регламент (ЕС) [нов РОР] и съответните видове интервенция;

ж)  план за финансиране със следните таблици (без подялба по участващи държави членки, трети държави, партньорски държави или ОСТ, освен ако не е посочено друго):

i)  таблица, в която е посочен общият размер отпуснати финансови средства от ЕФРР и, където е приложимо, от всеки инструмент на ЕС за външно финансиране за целия програмен период и по години;

ii)  таблица, в която е посочен общият размер отпуснати финансови средства по всеки приоритет от ЕФРР и, където е приложимо, от всеки инструмент на ЕС за външно финансиране, както и националното съфинансиране и дали националното съфинансиране е съставено от публично и частно съфинансиране;

з)  предприетите действия за привличане на съответните партньори по програмата, съгласно посоченото в член [6] от Регламент (ЕС) [нов РОР], във връзка с подготовката на програмата по Interreg и ролята на тези партньори по програмата в изпълнението, мониторинга и оценката на програмата;

и)  предвиденият подход към комуникацията и видимостта за програмата по Interreg чрез определяне на нейните цели, целеви групи, комуникационни канали, отразяване в социалните медии, планиран бюджет и съответните показатели за мониторинг и оценка.

5.  Информацията, посочена в параграф 4, се предоставя, както следва:

а)  по отношение на таблиците, посочени в буква ж), както и що се отнася до подпомагането от инструментите на ЕС за външно финансиране, тези средства се определят, както следва:

i)  за външни трансгранични програми по Interreg, подпомагани от ИПП III и от ИСРМС, като единна сума („ТГС по ИПП ІІІ“ или „ТГС за съседство“, която съчетава приноса от [Функция 2 „Сближаване и ценности“ на подтавана за икономическо, социално и териториално сближаване] и [Функция 6 „Съседни държави и светът“];

ii)  за програми по компоненти 2 и 4 на Interreg, подпомагани от ИПП III, ИСРМС или ПOCT, като единна сума („фондове по Interreg“), която съчетава приноса от [Функция 2] и [Функция 6], или разпределена по инструменти за финансиране „ЕФРР“, „ИПП III“, „ИСРМС“ и „ПOCT“, съгласно избора на партньорите по програмата;

iii)  за програми по компонент 2 на Interreg, подпомагани от ПOCT, разпределение по инструменти за финансиране („ЕФРР“ и „ПOCT Гренландия“); [Изм. 103]

iv)  за програми по компонент 3 на Interreg, подпомагани от ИСРМС и ПOCT, разпределение по инструменти за финансиране („ЕФРР“, „ИСРМС“ и „ПOCT“, по целесъобразност).

б)  по отношение на таблицата, посочена в параграф 4, буква ж), подточка ii), тя включва само сумите за годините 2021—2025. [Изм. 104]

6.  По отношение на параграф 4, буква д), подточка vi) и параграф 4, буква е), видовете интервенция се основават на номенклатура, изложена в приложение [I] към Регламент (ЕС) [нов РОР].

7.  За програмата по Interreg:

а)  се определя управляващият орган, одитният орган и организацията, на която ще се превеждат средствата от Комисията;

б)  се установява процедурата за създаване на съвместен секретариат и когато е приложимо, и за оказване на подкрепа на структурите за управление в държавите членки или в трети държави; [Изм. 105]

в)  се определя разпределянето на задълженията между участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или ОСТ в случай на финансови корекции, наложени от управляващия орган или Комисията.

8.  Управляващият орган уведомява Комисията за всяка промяна в информацията, посочена в параграф 7, буква а), без да е необходимо изменение на програмата.

9.  Чрез дерогация от параграф 4, съдържанието на програмите по компонент 4 на Interreg се адаптира към специфичния характер на тези програми по Interreg, и по-специално, както следва:

а)  информацията, посочена в буква а), не се изисква;

б)  информацията, изисквана по букви б) и з), се посочва като кратко описание;

в)  за всяка специфична цел по всички приоритети, различни от техническа помощ, се предоставя следната информация:

i)  определяне на един-единствен бенефициер или ограничен списък на бенефициерите и процедура за отпускане на средства;

ii)  съответните видове дейности и очаквания им принос за постигането на специфичните цели;

iii)  показателите за крайния продукт и показателите за резултатите, със съответните междинни цели и целеви стойности;

iv)  основните целеви групи;

v)  ориентировъчно разпределение на програмираните средства в зависимост от вида на интервенцията.

Член 18

Одобрение на програмите по Interreg

1.  Комисията оценява в условията на пълна прозрачност всяка програма по Interreg и съответствието ѝ с Регламент (ЕС) [нов РОР], Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] и настоящия регламент, а в случай на подпомагане от инструмент на ЕС за външно финансиране и когато е приложимо — нейната съгласуваност с многогодишния стратегически документ съгласно член 10, параграф 1 от настоящия регламент или съответната стратегическа програмна рамка съгласно съответния основен акт на един или повече от посочените инструменти. [Изм. 106]

2.  Комисията може да направи коментари в срок от три месеца от датата на представяне на програмата по Interreg от държавата членка — домакин на бъдещия управляващ орган.

3.  Участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или, ОСТ или организации за регионална интеграция и сътрудничество правят преглед на програмата по Interreg, като вземат предвид коментарите, направени от Комисията. [Изм. 107]

4.  Комисията приема решение чрез акт за изпълнение, с който тя одобрява всяка програма по Interreg, не по-късно от шест три месеца след датата на представяне на програмата преразгледаната програма от държавата членка — домакин на бъдещия управляващ орган. [Изм. 108]

5.  Що се отнася до външните трансгранични програми по Interreg, Комисията приема решенията си в съответствие с параграф 4, след консултиране с Комитета за ИПП III, в съответствие с член [16] от Регламент (ЕС) [ИПП III], и с Комитета за съседство, развитие и международно сътрудничество, в съответствие с член [36] от Регламент (ЕС) [ИСРМС].

Член 19

Изменение на програмите по Interreg

1.  След консултация с местните и регионалните органи и в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР)] държавата членка, която е домакин на управляващия орган, може да представи мотивирано искане за изменение на програма по Interreg заедно с изменената програма, в която се определя очакваното въздействие на това изменение върху постигането на целите. [Изм. 109]

2.  Комисията оценява съответствието на изменението с Регламент (ЕС) [нов РОР], Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] и настоящия регламент и може да направи коментари в рамките на три месеца един месец от представянето на изменената програма. [Изм. 110]

3.  Участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави или, ОСТ или организации за регионална интеграция и сътрудничество правят преглед на изменената програма и вземат предвид коментарите, направени от Комисията. [Изм. 111]

4.  Комисията одобрява изменението на дадена програма по Interreg не по-късно от шест три месеца след представянето му от държавата членка. [Изм. 112]

5.  След консултация с местните и регионалните органи и в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР] по време на програмния период държавата членка може да прехвърли до 5 10 % от първоначално разпределената сума по даден приоритет и не повече от 3 5 % от бюджета на програмата към друг приоритет на същата програма по Interreg. [Изм. 113]

Такива прехвърляния не засягат предходни години.

Те се считат за незначителни и не се изисква решение на Комисията за изменение на програмата по Interreg. Те обаче отговарят на всички нормативни изисквания. Управляващият орган представя на Комисията преработена таблицата, посочена в член 17, параграф 4, буква ж), подточка ii).

6.  Одобрението на Комисията не се изисква за поправяне на грешки от чисто техническо или редакционно естество, които не засягат изпълнението на програмата по Interreg. Управляващият орган информира Комисията за такива поправки.

Раздел ii

Териториално развитие

Член 20

Интегрирано териториално развитие

За програмите по Interreg съответните градски, местни или други териториални органи или организации, които съставят стратегиите за териториално или местно развитие, както е посочено в член [22] от Регламент (ЕС) [нов РОР], или които отговарят за подбора на операциите, които да бъдат подпомагани в рамките на посочените стратегии, както е посочено в член [23, параграф 4] от същия регламент, или и двете, са или трансгранични юридически лица, или ЕГТС.

Трансгранично юридическо лице или ЕГТС, което или която реализира интегрирана териториална инвестиция съгласно член [24] от Регламент (ЕС) [нов РОР] или друг териториален инструмент съгласно член [22], буква в) от посочения регламент, може да бъде единственият бенефициер съгласно член 23, параграф 5 от настоящия регламент, при условие че съществува разделение на функциите в рамките на трансграничното юридическо лице или на ЕГТС.

Член 21

Водено от общностите местно развитие

Водено от общностите местно развитие (ВОМР) съгласно член [22], буква б) от Регламент (ЕС) [нов РОР] може да се осъществява по програмите по Interreg, при условие че съответните местни групи за действие са съставени от представители на публичния и частния местен социално-икономически интерес, в рамките на който нито една отделна заинтересована група не контролира процеса на вземане на решения и са представени поне две участващи държави, поне една от които е държава членка.

Раздел iii

Операции и фондове за малки проекти

Член 22

Избор на операции по Interreg

1.  Операциите по Interreg се избират от мониторинговия комитет, създаден в съответствие с член 27, в съответствие със стратегията и целите на програмата.

Посоченият мониторингов комитет може да създаде един или, по-специално в случай на подпрограми, повече управителни комитети, които действат под негова отговорност по отношение на подбора на операции. Управителните комитети прилагат принципа на партньорство, определен в член 6 от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР], и включват партньори от всички участващи държави членки. [Изм. 114]

Когато цялата операция или част от нея се изпълнява извън програмния район [в рамките на Съюза или извън него], подборът на тази операция изисква изричното одобрение на управляващия орган в мониторинговия комитет или, когато е приложимо, в управителния комитет.

2.  Що се отнася до подбора на операциите, мониторинговият комитет или, когато е приложимо, управителният комитет изготвя и прилага критерии и процедури, които са недискриминационни и прозрачни, гарантират равенството между половете и вземат предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на устойчивото развитие и политиката на Съюза за околната среда в съответствие с член 11 и член 191, параграф 1 от ДФЕС.

Критериите и процедурите гарантират отдаването на приоритет на операциите, които да бъдат подбрани с оглед максимално увеличаване на приноса на финансирането от Съюза за постигане на целите на програмата по Interreg и прилагане на измерението на сътрудничество към операциите в рамките на програмите по Interreg, както е посочено в член 23, параграфи 1 и 4.

3.  Управляващият орган се консултира с уведомява Комисията и взема предвид коментарите ѝ преди първоначалното представяне на критериите за подбор пред мониторинговия комитет или, когато е приложимо, управителния комитет. Същото се отнася и за всички последващи изменения на посочените критерии. [Изм. 115]

4.  При подбора на операции Преди мониторинговият комитет или, когато е приложимо, управителният комитет да подбере операции, управляващият орган: [Изм. 116]

а)  гарантира, че подбраните операции съответстват на програмата по Interreg и предоставят ефективен принос за постигането на нейните специфични цели;

б)  гарантира, че подбраните операции не противоречат на съответните стратегии, определени съгласно член 10, параграф 1 или за един или повече от инструментите на ЕС за външно финансиране;

в)  гарантира, че подбраните операции представляват най-доброто съотношение между размера на подпомагането, изпълняваните дейности и постигането на поставените цели;

г)  се уверява, че бенефициерът разполага с необходимите финансови ресурси и механизми за покриване на оперативните разходи и разходите за поддръжка;

д)  гарантира, че подбраните операции, които попадат в обхвата на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25), подлежат на оценка на въздействието върху околната среда или процедура по проучване въз основа на изискванията на посочената директива, изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26);

е)  проверява дали приложимото законодателство е било спазено, ако операциите са започнали преди подаването на заявление за финансиране до управляващия орган;

ж)  гарантира, че подбраните операции попадат в обхвата на съответния фонд по Interreg и се отнасят до вид интервенция;

з)  гарантира, че операциите не включват дейности, които са били част от операция, подлежаща на прехвърляне съгласно член [60] от Регламент (ЕС) [нов РОР] или такава, която би представлявала прехвърляне на производствена дейност в съответствие с [член 59, параграф 1, буква а)] от същия регламент;

и)  гарантира, че подбраните операции не са засегнати от мотивирано становище на Комисията по отношение на нарушение по член 258 от ДФЕС, което излага на риск законосъобразността и редовността на разходите или осъществяването на операциите;

й)  гарантира устойчивостта на климата на инфраструктурни инвестиции с очаквана продължителност от най-малко пет години.

5.  Мониторинговият комитет или, когато е приложимо, управителният комитет одобрява методологията и критериите, използвани за подбор на операциите по Interreg, в т.ч. измененията по тях, без да се засяга [член 27, параграф 3, буква б)] от Регламент (ЕС) [нов РОР] по отношение на ВОМР и член 24 от настоящия регламент.

6.  За всяка операция по Interreg управляващият орган предоставя на водещия или единствения партньор документ, в който се определят условията за предоставяне на подпомагане за съответната операция по Interreg, включително специфичните изисквания относно продуктите или услугите, които трябва да бъдат доставени, плана за финансиране, срока за изпълнението му и, когато е приложимо, метода, който се прилага за определянето на разходите за операцията, и условията за изплащане на безвъзмездните средства.

В този документ се посочват също така задълженията на водещия партньор по отношение на събиранията съгласно член 50. Тези задължения Процедурите, свързани със събиранията, се определят и договарят от мониторинговия комитет. Независимо от това, водещ партньор, намиращ се в държава членка, трета държава, партньорска държава или ОСТ, различна от тази на своя партньор, не е длъжен да извършва събиране чрез съдебно производство. [Изм. 117]

Член 23

Партньорството в рамките на операции по Interreg

1.  В операции, подбрани по компоненти 1, 2 и 3, участват участници от поне две участващи държави или ОСТ, поне един от които е бенефициер от държава членка. [Изм. 118]

Бенефициерите, получаващи подпомагане от фонд по Interreg, и партньорите, които не получават финансово подпомагане по тези фондове (бенефициери и партньори наричани заедно „партньори“), образуват партньорство в рамките на операция по Interreg.

2.  Операция по Interreg може да се изпълнява на територията на една-единствена държава или ОСТ, при условие че въздействието и ползите за програмния район са посочени в заявлението за операцията. [Изм. 119]

3.  Параграф 1 не се прилага за операции по програмата PEACE PLUS, когато програмата действа в подкрепа на мира и помирението.

4.  Партньорите си сътрудничат при разработването, и изпълнението, както и при осигуряването на персонал и и/или финансирането на операциите по Interreg. Полага се усилие за ограничаване на броя на партньорите за всяка операция по Interreg до не повече от десет. [Изм. 120]

За операции по програми по компонент 3 на Interreg се изисква партньорите от най-отдалечените региони и от трети държави, партньорски държави или ОСТ да си сътрудничат само по три две от четирите измерения, посочени в първа алинея. [Изм. 121]

5.  Когато участват двама или повече партньори, всички партньори определят един от тях като водещ партньор.

6.  Трансгранично юридическо лице или ЕГТС може да бъде единствен партньор в операция по програмите по компоненти 1, 2 и 3 на Interreg, при условие че неговите членове включват партньори от поне две участващи държави или ОСТ. [Изм. 122]

Трансграничното юридическо лице или ЕГТС има членове от поне три участващи държави в програми по компонент 4 на Interreg.

Юридическо лице, което прилага съответно финансов инструмент или фонд от фондове, според случая, може да бъде единственият партньор за определена операция по Interreg, без да се прилагат изискванията за неговия състав, определени в параграф 1.

7.  Единственият партньор трябва да бъде регистриран на територията на държава членка, участваща в програмата по Interreg.

Единственият партньор обаче може да бъде регистриран в държава членка, неучастваща в същата програма, при положение че са изпълнени условията по член 23. [Изм. 123]

Член 24

Фондове за малки проекти

1.  Приносът Общият принос от ЕФРР или, когато е приложимо, от инструмент на ЕС за външно финансиране за фонд един или повече фондове за малки проекти в рамките на определена програма по Interreg не може да надхвърля 20 000 000 EUR или 15 % 20% от общия размер на отпуснатите средства за програмата по Interreg, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска и възлиза на поне 3% от общия размер на отпуснатите средства в случая на програма по Interreg за трансгранично сътрудничество. [Изм. 124]

Крайните получатели в рамките на фонд за малки проекти получават подпомагане от ЕФРР или, когато е приложимо, от инструментите на ЕС за външно финансиране чрез бенефициера и осъществяват малките проекти в рамките на този фонд за малки проекти („малък проект“).

2.  Бенефициерът на фонд за малки проекти е трансгранично юридическо публичноправна или частноправна организация, субект със или без правосубектност или физическо лице, отговарящо за започването на операциите или ЕГТС за започването и изпълнението им. [Изм. 125]

3.  В допълнение към елементите, посочени в член 22, параграф 6, в документа за определяне на условията за предоставяне на подпомагане от фонд за малки проекти, се определят елементите, необходими, за да се гарантира, че бенефициерът:

а)  установява недискриминационна и прозрачна процедура за подбор;

б)  прилага обективни критерии за подбор на малки проекти, при които се избягва конфликт на интереси;

в)  оценява заявленията за подпомагане;

г)  подбира проекти и определя размера на подпомагането за всеки малък проект;

д)  носи отговорност за изпълнението на операцията и на своето равнище съхранява всички документи, необходими за одитната следа в съответствие с приложение [XI] от Регламент (ЕС) [нов РОР];

е)  осигурява достъп на обществеността до списъка на крайните получатели, които се възползват от операцията.

Бенефициерът гарантира, че крайните получатели спазват изискванията, посочени в член 35.

4.  Подборът на малки проекти не се счита за делегиране на задачи от управляващия орган на междинно звено, както е посочено в [член 65, параграф 3] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

5.  Разходите за персонал и други преки разходи, съответстващи на категориите разходи в членове 39 – 42, както и непреките разходи, генерирани на ниво бенефициер за управлението на фонда или фондовете за малки проекти, не надвишават 20 % от общия размер на допустимите разходи за съответния фонд или фондовете за малки проекти. [Изм. 126]

6.  Когато публичният принос публичното финансиране за даден малък проект не надвишава 100 000 EUR, приносът финансирането от ЕФРР или, когато е приложимо, от инструмент на ЕС за външно финансиране е под формата на единични разходи, еднократни суми или единни ставки, с изключение на проектите, за които подпомагането представлява държавна помощ. [Изм. 127]

Когато общите разходи за всяка операция не надвишават 100 000 EUR, размерът на помощта за един или повече малки проекти може да се определи въз основа на проектобюджет, изготвен за всеки отделен случай и одобрен предварително от органа, извършващ подбора на съответната операция. [Изм. 128]

Когато се използва финансиране с единни ставки, категориите разходи, за които се прилага единната ставка, могат да бъдат възстановявани в съответствие с [член 48, параграф 1, буква а)] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

Член 25

Задачи на водещия партньор

1.  Водещият партньор:

а)  изготвя договорености с другите партньори в споразумение, съдържащо разпоредби, които, наред с другото, гарантират добро финансово управление на съответния фонд на Съюза, определен за операцията по Interreg, включително договорености за събиране на неправомерно изплатени суми;

б)  поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция по Interreg;

в)  гарантира, че представените от всички партньори разходи са били извършени за изпълнение на операцията по Interreg и съответстват на дейностите, договорени между всички партньори, както и в съответствие с документа, предоставен от управляващия орган съгласно член 22, параграф 6.

2.  Освен ако в споразуменията по параграф 1, буква а) не е предвидено друго, водещият партньор гарантира, че останалите партньори получават общата сума на предоставения предоставеното от съответния фонд на Съюза принос възможно най-бързо и финансиране изцяло и в рамките на договорените между всички партньори срокове и съобразно същата процедура, прилагана по отношение на водещия партньор. Не се приспада или удържа каквато и да е сума и не се начислява специална такса или друга такса със същия ефект, която би намалила тези суми за останалите партньори. [Изм. 129]

3.  Всеки бенефициер в държава членка, трета държава, партньорска държава или ОСТ, участващ в програма по Interreg, може да бъде определен за водещ партньор. [Изм. 130]

Независимо от това държавите членки, третите държави, партньорските държави или ОСТ, участващи в дадена програма по Interreg, могат да се споразумеят, че даден партньор, който не получава подпомагане от ЕФРР или от инструмент на ЕС за външно финансиране, може да бъде определен за водещ партньор. [Изм. 131]

Раздел iv

Техническа помощ

Член 26

Техническа помощ

1.  Техническата помощ за всяка програма по Interreg се възстановява под формата на единна ставка, чрез прилагане на процентите, посочени в параграф 2, за 2021 и 2022 г. към годишните вноски от предварителното финансиране съобразно букви а) и б) от член 49, параграф 2 от настоящия регламент и след това към допустимите разходи, включени във всяко заявление за плащане в съответствие с [член 85, параграф 3, букви а) или в)] от Регламент (ЕС) [нов РОР], по целесъобразност за следващите години. [Изм. 132]

2.  Процентът от ЕФРР и инструментите на ЕС за външно финансиране, който подлежи на възстановяване за техническа помощ, е както следва:

а)  за програми по Interreg за вътрешно трансгранично сътрудничество, подпомагани от ЕФРР: 6 7 %; [Изм. 133]

б)  за външни трансгранични програми по Interreg, подпомагани от ТГС по ИПП ІІІ или ТГС по ИСРМС: 10 %;

в)  за програми по компоненти 2, 3 и 4 на Interreg, за ЕФРР и, когато е приложимо, за инструментите на ЕС за външно финансиране: 7 8 %. [Изм. 134]

3.  За програмите по Interreg с общ размер на отпуснатите средства между 30 000 000 EUR и 50 000 000 EUR сумата, получена в резултат на процента за техническа помощ, се увеличава с допълнителна сума в размер на 500 000 EUR. Комисията добавя тази сума към първото междинно плащане.

4.  За програмите по Interreg с общ размер на отпуснатите средства под 30 000 000 EUR необходимата сума за техническа помощ, изразена в евро, и съответният процент се определят в решението на Комисията за одобрение на съответната програма по Interreg.

ГЛАВА IV

Мониторинг, оценка и комуникация

Раздел i

Мониторинг

Член 27

Мониторингов комитет

1.  В срок от три месеца от датата на нотифициране на държавите членки на решението на Комисията за приемане на дадена програма по Interreg държавите членки и, когато е приложимо, третите държави, партньорските държавии, ОСТ или организации за регионална интеграция и сътрудничество, участващи в програмата, със съгласието на управляващия орган, създават комитет за мониторинг на изпълнението на съответната програма по Interreg („мониторингов комитет“). [Изм. 135]

2.  Мониторинговият комитет се председателства от представител на държавата членка, която е домакин на управляващия орган, или от представител на управляващия орган.

Когато процедурният правилник на мониторинговия комитет определя ротационно председателство, мониторинговият комитет може да се председателства от представител на трета държава, партньорска държава или ОСТ и да се съпредседателства от представител на държавата членка или на управляващия орган, и обратно. [Изм. 136]

3.  Всеки член на мониторинговия комитет има право на глас.

4.  На първото си заседание всеки мониторингов комитет приема свой процедурен правилник.

Процедурният правилник на мониторинговия комитет и, когато е приложимо, на управителния комитет предотвратява ситуации на конфликт на интереси при подбора на операции по Interreg.

5.  Мониторинговият комитет заседава поне веднъж годишно, като на заседанията му се разглеждат всички въпроси, които засягат напредъка на програмата в посока на постигането на нейните цели.

6.  Управляващият орган публикува процедурния правилник на мониторинговия комитет и всички данни и информация, споделена, обобщението на данните и информацията, както и всички решения, споделени с мониторинговия комитет, на уебсайта, посочен в член 35, параграф 2. [Изм. 137]

Член 28

Състав на мониторинговия комитет

1.  Съставът на мониторинговия комитет на всяка програма по Interreg може да се договаря от държавите членки и, когато е приложимо, от третите държави, партньорските държави и ОСТ, участващи в тази програма, и гарантира като целта е балансирано представителство на съответните органи, междинни звена и представители на партньорите по програмата, посочени в член [6] от Регламент (ЕС) [нов РОР], от държавите членки, от трети държави, партньорски държави и ОСТ. [Изм. 138]

Съставът на съответния мониторингов комитет взема предвид броя на участващите държави членки, трети държави, партньорски държави и ОСТ в съответната програма по Interreg. [Изм. 139]

Мониторинговият комитет включва представители на региони и местни правителства, както и други организации, създадени съвместно в целия програмен район или в част от него, включително ЕГТС. [Изм. 140]

2.  Управляващият орган публикува списък на членовете органите или организациите, назначени като членове на мониторинговия комитет на уебсайта, посочен в член 35, параграф 2. [Изм. 141]

3.  Представители на Комисията може да участват в работата на мониторинговия комитет в качеството си на консултанти. [Изм. 142]

3a.  Представители на органите, създадени в рамките на целия обхват на програмата или на част от него, включително ЕГТС, може да участват в работата на мониторинговия комитет в качеството си на консултанти. [Изм. 143]

Член 29

Функции на мониторинговия комитет

1.  Мониторинговият комитет разглежда:

а)  напредъка в изпълнението на програмата и в постигането на междинните цели и целевите стойности на програмата по Interreg;

б)  всички въпроси, които засягат изпълнението на програмата по Interreg и предприетите мерки за решаването на тези въпроси;

в)  по отношение на финансовите инструменти, елементите на предварителната оценка, изброени в член [52, параграф 3] от Регламент (ЕС) [нов РОР] и стратегическия документ, посочен в член [53, параграф 2] от същия регламент;

г)  постигнатия напредък в извършването на оценките, обобщения на оценките и последващите действия в резултат на констатациите;

д)  изпълнението на дейности за осъществяване на комуникация и осигуряване на видимост;

е)  напредъка в изпълнението на операциите по Interreg от стратегическо значение и, когато е приложимо, на големите инфраструктурни проекти;

ж)  напредъка в изграждането на административен капацитет за целите на публичните институции и на бенефициерите, където е приложимо, и предлага евентуални допълнителни мерки за подкрепа, ако това е необходимо. [Изм. 144]

2.  В допълнение към неговите задачи във връзка с подбора на операции, изброени в член 22, мониторинговият комитет одобрява:

а)  методологията и критериите, използвани за подбор на операции, включително измененията в тях, след консултация с като уведоми Комисията съгласно член 22, параграф 2, без да се засяга засяга [член 27, параграф 3, букви б), в) и г)] от Регламент (ЕС) [нов РОР]; [Изм. 145]

б)  плана за оценка и неговите изменения;

в)  всяко предложение от управляващия орган за изменение на програмата по Interreg, включително за прехвърляне в съответствие с член 19, параграф 5;

г)  окончателния доклад за качеството на изпълнението.

Член 30

Преглед

1.  Преглед може да бъде организиран от Комисията с цел разглеждане на изпълнението на програмите по Interreg.

Прегледът може да се извърши в писмен вид.

2.  По искане на Комисията управляващият орган — в рамките на един месец три месеца — предоставя на Комисията информацията за елементите, изброени в член 29, параграф 1: [Изм. 146]

а)  напредъка по изпълнението на програмата и постигането на междинните цели и целевите стойности, всички въпроси, засягащи изпълнението на съответната програма по Interreg и действията, предприети за справяне с тях;

б)  постигнатия напредък в извършването на оценките, обобщения на оценките и последващите действия в резултат на констатациите;

в)  напредъка в изграждането на административен капацитет за целите на публичните институции и на бенефициерите.

3.  Резултатите от прегледа се документират в съгласуван протокол.

4.  Управляващият орган предприема последващи действия във връзка с въпроси, повдигнати от Комисията, и информира Комисията в срок от три месеца за предприетите мерки.

Член 31

Предаване на данни

1.  Всеки управляващ орган изпраща по електронен път на Комисията кумулативни данни за съответната програма по Interreg съгласно член 31, параграф 2, буква а) от настоящия регламент до 31 януари, 31 март, 31 май, 31 юли, и 30 септември и 30 ноември всяка година, както и данни съгласно член 31, параграф 2, буква б) от настоящия регламент един път годишно в съответствие с образеца от приложение [VII] към Регламент (ЕС) [нов РОР]. [Изм. 147]

Предаването на данни се извършва, като се използват съществуващите системи за докладване на данни, доколкото тези системи са се доказали като надеждни през предходния програмен период. [Изм. 148]

Първото предаване на данни се извършва до 31 януари 2022 г., а последното — до 31 януари 2030 г.

2.  Данните, посочени в параграф 1, се разбиват за всеки приоритет по специфични цели и се отнасят до:

а)  брой на подбраните операции по Interreg, общите допустими разходи по тях, приноса от съответния фонд по Interreg и общите допустими разходи, декларирани от партньорите пред управляващия орган, всички разбити по видове интервенции;

б)  стойностите на показателите за крайния продукт и показателите за резултата за подбраните операции по Interreg и постигнатите от операциите финализираните операции по Interreg. [Изм. 149]

3.  За финансовите инструменти се предоставят и данни за следното:

а)  допустимите разходи по вид финансов продукт;

б)  размера на управленските разходи и такси, декларирани като допустими разходи;

в)  размера — по видове финансови продукти — на публичните и частните ресурси, мобилизирани в допълнение към фондове;

г)  лихви и други печалби, генерирани от подпомагането от фондовете по Interreg за финансови инструменти, посочени в член 54 от Регламент (ЕС) [нов РОР], и върнати ресурси, които могат да бъдат отнесени към подпомагането от фондовете по Interreg, както е посочено в член 56 от същия регламент.

4.  Данните, предоставени в съответствие с настоящия член, са актуални към края на месеца, предхождащ месеца на подаването.

5.  Управляващият орган публикува всички данни, предадени на Комисията, на уебсайта, посочен в член 35, параграф 2.

Член 32

Окончателен доклад за качеството на изпълнението

1.  Всеки управляващ орган представя на Комисията окончателен доклад за качеството на изпълнението на съответната програмата по Interreg до 15 февруари 2031 г.

Окончателният доклад за качеството на изпълнението се представя, като се използва образецът, установен в съответствие с член [38, параграф 5] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

2.  В окончателния доклад за качеството на изпълнението се прави оценка постигнати ли са целите на програмата на базата на елементите, посочени в член 29, с изключение на информацията, предвидена в същия член, параграф 1, буква в).

3.  Комисията разглежда окончателния доклад за качеството на изпълнението и информира управляващия орган за евентуалните си коментари в срок от пет месеца от датата на получаването на окончателния доклад за качеството на изпълнението. В случаите, в които са отправени коментари, управляващият орган представя цялата необходима информация във връзка с коментарите и, когато е целесъобразно, информира Комисията в срок от три месеца за предприетите мерки. Комисията информира държавите членки за приемането на доклада.

4.  Управляващият орган публикува окончателните доклади за качеството на изпълнението на уебсайта, посочен в член 35, параграф 2.

Член 33

Показатели по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg)

1.  Общите показатели за крайния продукт и общите показатели за резултата, както е посочено в приложение [I] към Регламент (ЕС) [нов ЕФРР], и, когато е необходимо, специфичните за програмата показатели за крайния продукт и за резултата които се счита, че са най-подходящи за измерването на напредъка по отношение на целите по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), се използват в съответствие с член [12, параграф 1] от Регламент (ЕС) [нов РОР], член 17, параграф 3, член 17, параграф 4, буква гд), подточка ii) и член 31, параграф 2, буква б) от настоящия регламент. [Изм. 150]

1a.  Когато е необходимо и в надлежно обосновани от управляващия орган случаи, се използват специфични за програмата показатели за крайния продукт и за резултата в допълнение към показателите, избрани в съответствие с параграф 1. [Изм. 151]

2.  По отношение на показателите за крайния продукт за базовите стойности се задава нула. Междинните цели, определени за 2024 г., и целевите стойности, определени за 2029 г., са кумулативни.

Раздел ii

Оценка и комуникация

Член 34

Оценка по време на програмния период

1.  Управляващият орган извършва оценки на всяка програма по Interreg не повече от веднъж годишно. В рамките на всяка оценка се разглежда ефективността, ефикасността, значимостта, съгласуваността и европейската добавена стойност на програмата с цел подобряване на качеството на планирането и изпълнението на съответната програма по Interreg. [Изм. 152]

2.  Освен това до 30 юни 2029 г. управляващият орган прави оценка на всяка програма по Interreg с цел преценяване на нейното въздействие.

3.  Управляващият орган поверява оценките на функционално независими експерти.

4.  Управляващият орган осигурява има за цел да осигури необходимите процедури за получаване и събиране на данните, необходими за оценките. [Изм. 153]

5.  Управляващият орган изготвя план за оценките, който може да обхваща повече от една програма по Interreg.

6.  Управляващият орган представя плана за оценките на мониторинговия комитет не по-късно от една година след одобряването на програмата по Interreg.

7.  Управляващият орган публикува всички оценки на уебсайта, посочен в член 35, параграф 2.

Член 35

Отговорности на управляващите органи и партньорите по отношение на прозрачността и комуникацията

1.  Всеки управляващ орган определя длъжностно лице за комуникацията на всяка програма по Interreg, за която той отговаря.

2.  Управляващият орган гарантира, че в срок от шест месеца след одобряването на програмата по Interreg е налице уебсайт, на който е на разположение информация за всяка програма по Interreg, за която той отговаря, като тя обхваща целите на програмата, дейностите, наличните възможности за финансиране и постиженията.

3.  Прилага се член [44, параграфи 2—7 6] от Регламент (ЕС) [нов РОР] относно отговорностите на управляващия орган. [Изм. 154]

4.  Всеки партньор в операция по Interreg или всяка организация, изпълняваща финансов инструмент, обявява подпомагането от фонд по Interreg, включително използвани повторно средства за финансови инструменти в съответствие с член [56] от Регламент (ЕС) [нов РОР], по операция по Interreg като:

а)  включва на професионалния уебсайт на партньора — когато такъв съществува — кратко описание на операцията по Interreg, пропорционално на равнището на подпомагането, предоставено от фонд по Interreg, включително на нейните цели и резултатите от нея, и откроява финансовото подпомагане от Съюза;

б)  включва по ясно откроим начин изявление, подчертаващо подпомагането от фонд по Interreg, в документите и комуникационните материали, свързани с изпълнението на операцията по Interreg и използвани за обществеността или за участниците;

в)  поставя на място, видимо за обществеността, табели или табла веднага щом започне изпълнението на операцията по Interreg, включващо физически инвестиции или закупуване на оборудване, чиито общи разходи надвишават 100 000  50 000 EUR; [Изм. 155]

г)  за операции по Interreg, които не попадат в обхвата на буква в), поставя на място, видимо за обществеността, поне един хартиен или и по целесъобразност – електронен плакат с минимален размер А3 А2 с информация за операцията по Interreg, подчертаващ подпомагането от фонд по Interreg; [Изм. 156]

д)  за операции от стратегическо значение и за операции, чиито общи разходи надвишават 10 000 000 5 000 000 EUR, организира комуникационна проява и ангажира своевременно Комисията и отговорния управляващ орган. [Изм. 157]

Думата „Interreg“ се изписва в близост до емблемата на Съюза в съответствие с член [42] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

5.  За фондовете за малки проекти бенефициерът гарантира, че крайните получатели изпълняват изискванията, посочени в параграф 4, буква в).

6.  Когато бенефициерът не изпълни задълженията си по член [42] от Регламент (ЕС) [нов РОР] или параграфи 1 и 2 от настоящия член или не коригира пропуска си своевременно, държавата членка управляващият орган прилага финансова корекция, като анулира до 5 % от подпомагането от фондовете за съответната операция. [Изм. 158]

ГЛАВА V

Допустимост

Член 36

Правила за допустимост на разходите

1.  Цяла операция или част от операция по Interreg може да се изпълнява извън държава членка, включително и извън територията на Съюза, при условие че операцията по Interreg допринася за целите на съответната програма по Interreg.

2.  Без да се засягат правилата за допустимост, определени в членове [57—62] от Регламент (ЕС) [нов РОР], членове [4 и 6] от Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] или в настоящата глава, включително в актове, приети на тяхно основание, участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави и ОСТ, със съвместно решение в мониторинговия комитет определят допълнителни правила за допустимост на разходите за програмата по Interreg само за категориите разходи, които не са обхванати от посочените разпоредби. Тези допълнителни правила се отнасят за целия програмен район.

При все това, когато по определена програма по Interreg се подбират операции въз основа на покани за представяне на предложения, тези допълнителни правила се приемат преди да се публикува първата покана за представяне на предложения. Във всички други случаи тези допълнителни правила се приемат преди подбора на първите операции.

3.  За въпросите, които не са уредени от правилата за допустимост, определени в членове [57—62] от Регламент (ЕС) [нов РОР], членове [4 и 6] от Регламент (ЕС) [нов ЕФРР] и настоящата глава, включително в актове, приети на тяхно основание, или в правила, установени в съответствие с параграф 4, се прилагат националните правила на държавата членка и, когато е приложимо, на третите държави, партньорските държави и ОСТ, в които е направен разходът.

4.  В случай на различия в мненията на управляващия орган и одитния орган по отношение на допустимостта като такава на операция по Interreg, подбрана в рамките на съответната програма по Interreg, становището на управляващия орган се ползва с предимство, като се взема надлежно предвид становището на мониторинговия комитет.

5.  ОСТ не са допустими за подпомагане от ЕФРР по програмите по Interreg, но могат да участват в тези програми при условията, определени в настоящия регламент.

Член 37

Общи разпоредби относно допустимостта на категориите разходи

1.  Участващите държави членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави и ОСТ могат да решат в рамките на мониторинговия комитет на определена програма по Interreg, че разходите от една или няколко от категориите, посочени в членове 38—43, не са допустими по един или по няколко приоритета на програмата по Interreg.

2.  Всички допустими по силата на настоящия регламент разходи, платени от партньор по Interreg или за негова сметка, са разходи за започване или за започване и изпълнение на операция или част от операция.

3.  Не са допустими следните разходи:

а)  глоби, финансови санкции и разходи за правни спорове и съдебни дела;

б)  разходи за дарения, с изключение на даренията с единична стойност до 50 евро, които са свързани с дейности по популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване;

в)  разходи, свързани с колебанията на валутния курс.

Член 38

Разходи за персонал

1.  Разходите за персонала представляват брутните разходи за труд за персонала, нает от партньора по Interreg по един от следните начини:

а)  на пълно работно време;

б)  на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец;

в)  на непълно работно време с променлив брой работни часове на месец; или

г)  почасово.

2.  Разходите за персонала се ограничават до:

а)  определените в трудов договор, решение за назначение (двете заедно наричани по-нататък „акт за наемане на работа“) или закон трудови възнаграждения, отнасящи се за дейностите, които организацията не би извършила, ако съответната операция не бе предприета, и свързани с отговорностите, посочени в длъжностната характеристика на съответния член на персонала;

б)  други разходи, пряко свързани с трудовите възнаграждения, възникнали за сметка на работодателя и платени от него, например данъците върху труда и разходите за социалноосигурителни вноски, включително за пенсии, по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета(27), при условие че тези разходи:

i)  са установени в акта за наемане на работа или в закон;

ii)  съответстват на законодателните актове, посочени в акта за наемане на работа, и на обичайната практика в държавата или организацията, където съответният член на персонала действително работи, или и двете; както и

iii)  не се събират от работодателя.

Във връзка с буква а) плащанията в полза на физически лица, работещи за партньора по Interreg по договор, който не е трудов договор, може да бъдат приравнени към трудовите възнаграждения и такъв договор да се смята за трудов договор.

3.  Разходите за персонала може да бъдат възстановени по един от следните начини:

а)  в съответствие с [член 48, параграф 1, първа алинея, буква а)] от Регламент (ЕС) [нов РОР] (удостоверени с акта за наемане на работа и фишовете за заплатата); или

б)  в рамките на опростените варианти за разходите, посочени в [член 48, параграф 1, първа алинея, букви б)—д)] от Регламент (ЕС) [нов РОР]; или

в)  под формата на преките разходи за персонал по дадена операция могат да се изчислят по единна ставка по силата на член [50, параграф 1] от Регламент (ЕС) [нов РОР] в размер до 20% от преките разходи, различни от преките разходи за персонал по тази операция, без да се изисква от държавата членка да извършва изчисления за определянето на приложимата ставка. [Изм. 159]

4.  Разходите за персонала, свързани с лица, които работят на непълно работно време по операцията, се изчисляват по един от следните начини:

а)  като постоянен процент от брутните разходи за труд в съответствие с член [50, параграф 2] от Регламент (ЕС) [нов РОР]; или

б)  като променлив процент от брутните разходи за труд в съответствие с броя на отработените часове по операцията, който е различен за различните месеци, въз основа на система за отчитане на работното време, обхващаща 100 % от работното време на служителя.

5.  За служителите на непълно работно време по параграф 4, буква б) възстановяването на разходите за персонала се изчислява по почасова ставка, която се определя по един от следните начини:

а)  чрез разделяне на брутните последно документираните брутни месечни разходи за труд на месечното време за отработване на съответното лице според приложимото законодателство, определено в акта за наемане на работа, изразено в часове както е посочено в трудовия договор и в член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР]; или [Изм. 160]

б)  чрез разделяне на последните документирани годишни брутни разходи за труд на 1720 часа съгласно [член 50, параграфи 2, 3 и 4] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

6.  Що се отнася до разходите за персонала, свързани с лица, които по силата на акта за наемане на работа се трудят почасово, тези разходи са допустими, като броят на действително отработените часове по операцията се приложи към предвидената в акта за наемане на работа почасова ставка въз основа на система за регистриране на работното време. Ако все още не са включени в договорената почасова ставка, разходите за заплати, посочени в член 38, параграф 2, буква б), могат да бъдат добавени към тази почасова ставка в съответствие с приложимото национално законодателство. [Изм. 161]

Член 39

Разходи за офиси и административни разходи

Разходите за офиси и административните разходи се ограничават до 15% от общите преки разходи по дадена операция и до следните елементи: [Изм. 162]

а)  наеми за офиси;

б)  застраховки и данъци, свързани със сградите, в които се помещава персоналът, и с офисното оборудване (напр. застраховки срещу пожар и кражба);

в)  комунални услуги (напр. за електроенергия, отопление, вода);

г)  канцеларски материали;

д)  общо счетоводство в рамките на организацията бенефициер;

е)  архиви;

ж)  поддръжка, чистене и ремонти;

з)  сигурност;

и)  информационнотехнологични системи;

й)  комуникации (напр. телефон, факс, интернет, пощенски услуги, визитни картички);

к)  банкови такси за откриване и поддържане на сметката или сметките, когато изпълнението на дадена операция изисква откриването на отделна сметка;

л)  такси за транснационални финансови трансакции.

Член 40

Пътни и квартирни разходи

1.  Пътните и квартирните разходи се ограничават до следните елементи:

а)  пътни разходи (напр. за билети, застраховки на пътници и автомобили, гориво, разходи за изминато разстояние, такси за изминато разстояние, такси за паркиране);

б)  разходи за храна;

в)  квартирни разходи;

г)  разходи за визи;

д)  дневни разходи,

независимо дали тези разходи са направени и изплатени във или извън програмния район.

2.  Всеки елемент по параграф 1, букви а)—г), който е покрит под формата на дневни разходи, не се възстановява като допълнение към тези дневни разходи.

3.  Пътните и квартирните разходи за външни експерти и доставчици на услуги попадат в категорията разходи за външни експертни оценки и услуги по член 41.

4.  Прякото плащане на разходи съгласно настоящия член, направени от служител на бенефициера, се потвърждава с доказателства за тяхното възстановяване на служителя от бенефициера. Тази категория разходи може да се използва за пътни разноски на обслужващ персонал и други заинтересовани страни с цел изпълнение и насърчаване на операциите по Interreg и програмата. [Изм. 163]

5.  Пътните и квартирните разходи по дадена операция могат да се изчисляват при единна ставка в размер до 15 % от преките разходи, различни от преките разходи за персонал по съответната операция. [Изм. 164]

Член 41

Разходи за външни експертни оценки и услуги

Разходите за външни експертни оценки и услуги се състоят, но не се ограничават до разходи за следните професионални услуги и експертни оценки, предоставени от публичноправна или частноправна организация или от физическо лице, различно от бенефициера, включително всички партньори, по операцията: [Изм. 165]

а)  изследвания или проучвания (например оценки, стратегии, концептуални бележки, проектни планове, наръчници);

б)  обучение;

в)  писмени преводи;

г)  разработване на информационнотехнологични системи и уебсайтове и тяхното изменение и актуализиране;

д)  дейности за популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване, свързани с дадена операция или със самата програма за сътрудничество;

е)  финансово управление;

ж)  услуги, свързани с организирането и провеждането на събития или срещи (включително за наеми, кетъринг или устен превод);

з)  участие в събития (т.е. регистрационни такси);

и)  правни консултации и нотариални услуги, технически и финансови експертни оценки, други консултантски услуги, счетоводни услуги;

й)  права върху интелектуална собственост;

к)  проверки по [член 68, параграф 1, буква а)] от Регламент (ЕС) [нов РОР] и член 45, параграф 1 от настоящия регламент;

л)  разходи за счетоводната функция на равнище програма по член [70] от Регламент (ЕС) [нов РОР] и член 46 от настоящия регламент;

м)  разходи за одитиране на равнище програма по членове [72] и [75] от Регламент (ЕС) [нов РОР] и членове 47 и 48 от настоящия регламент;

н)  гаранции, предоставени от банка или друга финансова институция, когато това се изисква от законодателството на Съюза или националното законодателство, или в програмен документ, приет от мониторинговия комитет;

о)  пътни и квартирни разходи за външни експерти, лектори, председатели на заседания и доставчици на услуги; [Изм. 166]

п)  други специални експертни оценки и услуги, необходими за операциите.

Член 42

Разходи за оборудване

1.  Разходите за закупуване, наемане или вземане на лизинг на оборудване от бенефициера по операцията, различни от разходите по член 39, се състоят, но не се ограничават до следното: [Изм. 167]

а)  офис оборудване;

б)  хардуер и софтуер за информационнотехнологични системи;

в)  мебели и обзавеждане;

г)  лабораторно оборудване;

д)  машини и инструменти;

е)  прибори или уреди;

ж)  превозни средства;

з)  друго специално оборудване, необходимо за операциите.

2.  Разходите за закупуване на употребявано оборудване са допустими при следните условия:

а)  не е получено друго подпомагане за него от фондовете по Interreg или фондовете, изброени в [член 1, параграф 1, буква а)] от Регламент (ЕС) [нов РОР];

б)  цената му не превишава общоприетата цена на съответния пазар;

в)  то притежава техническите характеристики, които са необходими за операцията, и отговаря на приложимите норми и стандарти.

Член 43

Разходи за инфраструктура и строителство

Разходите за инфраструктура и строителство се ограничават до следното:

а)  закупуване на земя в съответствие с [член 58, параграф 1, буква в б)] от Регламент (ЕС) [нов РОР]; [Изм. 168]

б)  разрешителни за строителство;

в)  строителни материали;

г)  работна ръка;

д)  специализирани интервенции (напр. възстановяване на почви, разминиране).

ГЛАВА VI

Програмни органи, управление, контрол и одит по Interreg

Член 44

Програмни органи по Interreg

1.  Държавите членки и, когато е приложимо, третите държави, партньорските държавии, ОСТ и организациите за регионална интеграция и сътрудничество, участващи в програма по Interreg, определят за целите на член [65] от Регламент (ЕС) [нов РОР] единен управляващ орган и единен одитен орган. [Изм. 169]

2.  Управляващият орган и одитният орган са може да бъдат разположени в една и съща държава членка. [Изм. 170]

3.  По отношение на програмата PEACE PLUS, специалният орган за програмите на ЕС, когато той е определен като управляващ орган, се счита за намиращ се в държава членка.

4.  Държавите членки и, когато е приложимо, третите държави, партньорските държави и ОСТ, участващи в програма по Interreg, може да определят ЕГТС като управляващ орган на същата програма.

5.  Що се отнася до програма по компонент 2Б или по компонент 1 на Interreg, когато последната обхваща дълги граници с хетерогенни предизвикателства пред развитието и потребности, свързани с развитието, държавите членки и, когато е приложимо, трети държави, партньорски държави и ОСТ, участващи в програма по Interreg, може да определят подпрограмни райони. [Изм. 171]

6.  В случаите, когато в съответствие с член [65, параграф 3] от Регламент (ЕС) [нов РОР] управляващият орган определи междинно звено едно или няколко междинни звена за програма по Interreg, междинното звено изпълнява съответното междинно звено или междинни звена изпълняват тези задачи в повече от една участваща държава членка или в съответната им държава членка, или, когато е приложимо, в повече от една трета държава, партньорска държава или ОСТ. [Изм. 172]

Член 45

Функции на управляващия орган

1.  Управляващият орган на програма по Interreg изпълнява функциите, предвидени в членове [66], [68] и [69] от Регламент (ЕС) [нов РОР], с изключение на задачата по подбор на операциите, както е посочено в член 66, параграф 1, буква а) и член 67, и плащанията за бенефициерите, както е посочено в член 68, параграф 1, буква б). Тези функции се осъществяват на цялата територия, обхваната от програмата, при спазване на дерогациите, предвидени в глава VIII от настоящия регламент.

1a.   Чрез дерогация от член 87, параграф 2 от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР] Комисията възстановява като междинни плащания 100% от сумите, включени в заявлението за плащане, което е резултат от прилагането на процента на съфинансиране по програмата към общите допустими разходи или към публичното участие, в зависимост от случая. [Изм. 173]

1б.   Когато управляващият орган не извършва проверка по член 68, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР] в целия програмен район, всяка държава членка определя орган или лице, което отговаря за извършването на такава проверка по отношение на бенефициерите на своя територия. [Изм. 174]

1в.   Чрез дерогация от член 92 от Регламент (ЕС) .../... [нов РОР] програмите по Interreg не подлежат на годишно уравняване на сметките. Отчетите се уравняват в края на съответната програма въз основа на окончателния доклад за изпълнението. [Изм. 175]

2.  Управляващият орган, след консултация с държавите членки и, когато е приложимо, с трети държави, партньорски държави или ОСТ, участващи в програмата по Interreg, създава съвместен секретариат, с персонал, по отношение на който се взема предвид партньорството по програмата.

Съвместният секретариат подпомага управляващия орган и мониторинговия комитет за изпълнението на съответните им функции. Съвместният секретариат също така предоставя информация на потенциални бенефициери за възможности за финансиране по програмите по Interreg и подпомага бенефициерите и партньорите при изпълнението на операциите.

3.  Чрез дерогация от [член 70, параграф 1, буква в)] от Регламент (ЕС) [нов РОР], разходите, направени в друга валута, се конвертират в евро от всеки партньор, като се използва месечният счетоводен обменен курс на Комисията за месеца, през който разходите са представени за проверка на управляващия орган в съответствие с [член 68, параграф 1, буква а)] от посочения регламент.

Член 46

Счетоводна функция

1.  Държавите членки и, когато е приложимо, третите държави, партньорските държави и ОСТ, участващи в програма по Interreg, постигат договореност относно изпълнението на счетоводната функция.

2.  Счетоводната функция се състои от задачите, изброени в [член 70, параграф 1, букви а) и б)] от Регламент [нов РОР], и обхваща също така плащанията, извършвани от Комисията, и като общо правило плащанията към водещия партньор в съответствие с [член 68, параграф 1, буква б)] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

Член 47

Функции на одитния орган

1.  Одитният орган на програма по Interreg изпълнява функциите, предвидени в настоящия член и в член 48, на цялата територия, обхваната от програмата по Interreg, при спазване на дерогациите, предвидени в глава VIII.

Участваща държава членка обаче може да определи случаите, в които одитният орган се придружава от одитор от тази участваща държава членка.

2.  Одитният орган на програма по Interreg отговаря за провеждането на одити на системите и на операциите с цел предоставяне на независимо уверение на Комисията, че системите за управление и контрол функционират ефективно и че разходите, включени в отчетите, представени на Комисията, са законосъобразни и редовни.

3.  Когато програма по Interreg е включена в съвкупността, от която Комисията подбира обща извадка съгласно член 48, параграф 1, одитният орган извършва одити на операциите, подбрани от Комисията, с цел предоставяне на независимо уверение на Комисията, че системите за управление и контрол функционират ефективно.

4.  Одитните дейности се извършват в съответствие с международно приетите стандарти за одит.

5.  Одитният орган изготвя и представя на Комисията всяка година до 15 февруари, след края на счетоводната година, годишно одитно становище в съответствие с член [63, параграф 7] от Регламент [FR-Omnibus], като използва образеца от приложение [XVI] към Регламент (ЕС) [нов РОР] и въз основа на цялата извършена одитна работа по отношение на всеки от следните компоненти:

а)  пълнота, достоверност и точност на отчетите;

б)  законосъобразност и редовност на разходите, включени в отчетите, представени на Комисията;

в)  системата за управление и контрол на програмата по Interreg.

Когато програмата по Interreg е включена в съвкупността, от която Комисията подбира извадка съгласно член 48, параграф 1, годишното одитно становище се отнася единствено до компонентите, посочени в букви а) и в) от първата алинея.

По искане от държавата членка, която е домакин на управляващия орган, Комисията може по изключение да удължи крайния срок 15 февруари до 1 март.

6.  Одитният орган изготвя и представя на Комисията всяка година до 15 февруари, след края на счетоводната година, годишен контролен доклад в съответствие с [член 63, параграф 5, буква б)] от Регламент [FR-Omnibus], като използва образеца от приложение [XVII] към Регламент (ЕС) [нов РОР] и в подкрепа на одиторското становище, предвидено в параграф 5 от настоящия член, и прави обобщение на констатациите, включително анализ на естеството и мащаба на грешките и недостатъците в системите, както и предложените и изпълнени корективни действия и получения общ процент на грешките и процента остатъчни грешки за разходите, вписани в отчетите, представени на Комисията.

7.  Когато програмата по Interreg е включена в съвкупността, от която Комисията подбира извадка съгласно член 48, параграф 1, одитният орган изготвя годишния контролен доклад, посочен в параграф 6 от настоящия член, който отговаря на изискванията на [член 63, параграф 5, буква б)] от Регламент (ЕС, Евратом) № [FR-Omnibus], като използва образеца от приложение [XVII] към Регламент (ЕС) [нов РОР] и в подкрепа на одиторското становище, предвидено в параграф 5 от настоящия член.

Този доклад съдържа обобщение на констатациите, включително анализ на естеството и мащаба на грешките и недостатъците в системите, както и предложените и изпълнени корективни действия, резултатите от одитите на операции, извършени от одитния орган по отношение на общата извадка, посочена в член 48, параграф 1, и финансовите корекции, приложени от програмните органи по Interreg за отделните нередности, установени от одитния орган за тези операции.

8.  Одитният орган представя на Комисията доклади от одита на системата веднага щом приключи процесът на изразяване на възражения със съответните одитирани субекти.

9.  Комисията и одитните органи заседават редовно поне веднъж годишно, освен ако не е договорено друго, за да разгледат одитната стратегия, годишния контролен доклад и одитното становище, да координират одитните си планове и методи и да обменят мнения по въпроси, свързани с подобряването на системите за управление и контрол.

Член 48

Одит на операциите

1.  Комисията подбира обща извадка на операции (или други статистически единици), като използва статистически извадков метод за одитите на операциите, които трябва да бъдат извършени от одитните органи за програмите по Interreg, получаващи подпомагане от ЕФРР или от инструмент на ЕС за външно финансиране, по отношение на всяка счетоводна година.

Общата извадка е представителна за всички програми по Interreg, съставляващи съвкупността.

За целите на подбора на общата извадка Комисията може да приложи райониране на групи програми по Interreg в съответствие със специфичните за тях рискове.

2.  Програмните органи предоставят информацията, необходима за подбора на обща извадка, на Комисията не по-късно от 1 септември след края на всяка счетоводна година.

Тази информация се предоставя в стандартизиран електронен формат, тя е цялостна и се равнява с декларираните пред Комисията разходи за референтната счетоводна година.

3.  Без да се засяга изискването за извършване на одит, посочено в член 47, параграф 2, одитните органи за програмите по Interreg, обхванати от общата извадка, не извършват допълнителни одити на операциите по тези програми, освен ако това не бъде поискано от Комисията в съответствие с параграф 8 от настоящия член или в случаите, когато одитен орган е идентифицирал специфични рискове.

4.  Комисията уведомява навреме — по правило най-късно до 1 октомври след края на всяка счетоводна година, одитните органи на съответните програми по Interreg относно подбраната обща извадка, за да се даде възможност на тези органи да извършат одитите на операции.

5.  Съответните одитни органи представят информация относно резултатите от тези одити, както и за предприетите финансови корекции по отношение на отделни установени нередности, най-късно в годишните контролни доклади, които се предават на Комисията в съответствие с член 47, параграфи 6 и 7.

6.  След оценка на резултатите от одитите на операции, подбрани съгласно параграф 1, Комисията изчислява общ екстраполиран процент на грешките по отношение на програмите по Interreg, включени в съвкупността, от която е подбрана общата извадка, за целите на своя процес на получаване на увереност.

7.  Когато общият екстраполиран процент на грешките, посочен в параграф 6, е над 2 3,5 % от общите декларирани разходи по програмите по Interreg, включени в съвкупността, от която е подбрана общата извадка, Комисията изчислява общия процент остатъчни грешки, като се вземат предвид финансовите корекции, прилагани от съответните програмни органи по Interreg за отделните нередности, установени при одитите на операциите, подбрани в съответствие с параграф 1. [Изм. 176]

8.  Когато общият процент остатъчни грешки, посочен в параграф 7, е над 2 3,5% от декларираните разходи по програмите по Interreg, включени в съвкупността, от която е подбрана общата извадка, Комисията решава дали е необходимо да се поиска от одитния орган на определена програма по Interreg или група програми по Interreg, засегнати в най-голяма степен, да извърши допълнителна одитна работа, за да се направи допълнителна оценка на процента на грешките и да се направи оценка на необходимите корективни мерки по отношение на програмите по Interreg, засегнати от установените нередности. [Изм. 177]

9.  Въз основа на оценката на резултатите от допълнителната одитна работа, изискана съгласно параграф 8, Комисията може да поиска допълнителни финансови корекции, които да се приложат по отношение на програмите по Interreg, засегнати от установените нередности. В такива случаи програмните органи по Interreg извършват необходимите финансови корекции в съответствие с член [97] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

10.  Всеки одитен орган на програма по Interreg, за която информацията, посочена в параграф 2, липсва или е непълна, или не е била представена в срока, предвиден в параграф 2, първа алинея, прави отделна извадка за съответната програма по Interreg в съответствие с член [73] от Регламент (ЕС) [нов РОР].

ГЛАВА VII

Финансово управление

Член 49

Плащания и предварително финансиране

1.  Подпомагането от ЕФРР и, където е приложимо, подпомагането от инструментите на ЕС за външно финансиране за всяка програма по Interreg се изплаща в съответствие с член 46, параграф 2 в една сметка, без национални подсметки.

2.  Комисията плаща предварително финансиране въз основа на общото подпомагане от всеки фонд по Interreg, както е посочено в решението за одобряване на всяка програма по Interreg съгласно член 18 — в зависимост от наличието на средства — под формата на годишни вноски, както следва и преди 1 юли всяка година за периода 2022—2026 г. или не по-късно от 60 дни след приемането на съответното решение през годината на приемане на решението за одобрение:

а)  2021 г.: 1 3%; [Изм. 178]

б)  2022 г.: 1 2,25%; [Изм. 179]

в)  2023 г.: 1 2,25%; [Изм. 180]

г)  2024 г.: 1 2,25%; [Изм. 181]

д)  2025 г.: 1 2,25%; [Изм. 182]

е)  2026 г.: 1 2,25%. [Изм. 183]

3.  Когато външни трансгранични програми по Interreg се подпомагат от ЕФРР и ТГС по ИПП или ТГС по ИСРМС, предварителното финансиране за всички фондове за подпомагане на такава програма по Interreg се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) [ИПП III] или [ИСРМС] или в съответствие с всеки акт, приет на тяхно основание. [Изм. 184]

Сумата за предварително финансиране може да бъде изплатена на два вноски, когато е необходимо, според бюджетните нужди.

Общият размер на предварителното финансиране се възстановява на Комисията, ако не бъде представено заявление за плащане по трансграничната програма по Interreg в срок от 24 36 месеца от датата, на която Комисията е изплатила първата вноска от общата сума на предварителното финансиране. Подобно възстановяване представлява вътрешен целеви приход и не намалява подпомагането от ЕФРР, ТГС по ИПП или ТГС по ИСРМС за програмата. [Изм. 185]

Член 50

Събирания

1.  Управляващият орган гарантира, че водещият или единственият партньор събира всички суми, платени в резултат на нередности. Партньорите връщат на водещия партньор всички неправомерно платени суми.

2.  Ако водещият партньор не успее да осигури връщане на средствата от останалите партньори или управляващият орган не успее да осигури връщане на средствата от водещия или единствения партньор, държавата членка, третата държава, партньорската държава или ОСТ, на чиято територия се намира съответният партньор, а за ЕГТС — на чиято територия е регистриран, възстановява на управляващия орган всички неправомерно платени на този партньор суми. Управляващият орган носи отговорност за възстановяването на съответните суми в общия бюджет на Съюза в съответствие с разпределението на задълженията между участващите държави членки, трети държави, партньорски държави или ОСТ, предвидено в програмата по Interreg.

3.  След като държава членка, трета държава, партньорска държава или ОСТ възстанови на управляващия орган всички неправомерно платени на даден партньор суми, тя може да продължи или да започне процедура по събиране срещу същия партньор съгласно своето национално право. В случай на успешно събиране държавата членка, третата държава, партньорската държава или ОСТ може да използва тези суми за национално съфинансиране на съответната програма по Interreg. Държавата членка, третата държава, партньорската държава или ОСТ няма никакви задължения за докладване на програмните органи, на мониторинговия комитет или на Комисията по отношение на подобни национални събирания.

4.  Когато държава членка, трета държава, партньорска държава или ОСТ не е възстановила на управляващия орган всички неправомерно платени на даден партньор суми в съответствие с параграф 3, оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити (AOD) издава нареждане за събирането им, което се изпълнява по възможност чрез прихващане от суми, дължими на държавата членка, третата държава, партньорската държава или ОСТ по следващи плащания по същата програма по Interreg или, в случай на трета държава, партньорска държава или ОСТ, по следващи плащания за програми по съответните инструменти на ЕС за външно финансиране. Такова събиране не представлява финансова корекция и не намалява подпомагането от ЕФРР или от инструмент на ЕС за външно финансиране за съответната програма по Interreg. Събраните суми представляват целеви приходи по член [177, параграф 3] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus].

ГЛАВА VIII

Участие на трети държави, партньорски държави или, ОСТ или организации за регионална интеграция или сътрудничество в програми по Interreg при споделено управление [Изм. 186]

Член 51

Приложими разпоредби

Глави I—VII и глава X се прилагат по отношение на участието на трети държави, партньорски държави и, ОСТ или организации за регионална интеграция или сътрудничество в програми по Interreg при спазване на специалните разпоредби, предвидени в настоящата глава. [Изм. 187]

Член 52

Програмни органи по Interreg и техните функции

1.  Третите държави, партньорските държави и ОСТ, участващи в програма по Interreg, позволяват на управляващия орган на програмата да изпълнява функциите си на тяхната съответна територия или определят национален орган като звено за контакт на управляващия орган или национален администратор за извършване на проверки на управлението, както е предвидено в [член 68, параграф 1, буква а)] от Регламент (ЕС) [нов РОР], на тяхната съответна територия.

2.  Третите държави, партньорските държави и ОСТ, участващи в програма по Interreg, позволяват на одитния орган на програмата да изпълнява функциите си на тяхната съответна територия или определят национален одитен орган или структура, който (която) е функционално независим(а) от националния орган.

3.  Третите държави, партньорските държави и ОСТ, участващи в програма по Interreg, могат да изпращат служители в съвместния секретариат на програмата или със съгласието на управляващия орган да откриват клон на съвместния секретариат на тяхната своята територия, или и двете. [Изм. 188]

4.  Националният орган или структура, равностойна на длъжностното лице за комуникацията на програмата по Interreg, както е предвидено в член 35, параграф 1, може да оказва подкрепа на управляващия орган и партньорите в съответната трета държава, партньорска държава или ОСТ по отношение на задачите, предвидени в член 35, параграфи 2—7. [Изм. 189]

Член 53

Методи на управление

1.  Външните трансгранични програми по Interreg, подпомагани както от ЕФРР, така и от ТГС по ИПП ІІІ или ТГС по ИСРМС, се изпълняват при споделено управление, както в държавите членки, така и в участващите трети държави или партньорски държави.

Програмата PEACE PLUS се изпълнява при споделено управление както в Ирландия, така и в Обединеното кралство.

2.  Програмите по компоненти 2 и 4 на Interreg, които съчетават принос вноски от ЕФРР и от един или повече инструменти на ЕС за външно финансиране, се изпълняват при споделено управление, както в държавите членки, така и в участващите трети държави или, партньорски държави, участващи ОСТ или, по отношение на програми по компонент 3, в ОСТ — независимо дали ОСТ получават подпомагане от един или повече инструменти на ЕС за външно финансиране. [Изм. 190]

3.  Програмите по компонент 3 на Interreg, които съчетават принос от ЕФРР и от един или повече инструменти на ЕС за външно финансиране, се изпълняват по един от следните начини:

а)  при споделено управление, както в държавите членки, така и във всяка участваща трета държава или, ОСТ или група от трети държави, членуващи в регионална организация; [Изм. 191]

б)  при споделено управление само в държавите членки и във всяка участваща трета държава или, ОСТ или група от трети държави, членуващи в регионална организация, по отношение на разходи от ЕФРР извън Съюза за една или повече операции, докато приносът вноските от един или повече инструменти на ЕС за външно финансиране се управлява се управляват при непряко управление; [Изм. 192]

в)  при непряко управление, както в държавите членки, така и във всяка участваща трета държава или, ОСТ или група от трети държави, членуващи в регионална организация. [Изм. 193]

Когато цялата или част от програма по компонент 3 на Interreg се изпълнява при непряко управление, се изисква предварително споразумение между съответните държави членки и региони и се прилага член 60. [Изм. 194]

3a.   Могат да бъдат отправени съвместни покани за представяне на предложения за мобилизиране на финансиране от двустранни или многонационални програми по ИСРМС и ЕТС, ако съответните управляващи органи се договорят да направят това. В съдържанието на поканата се посочва неговият географски обхват и очакваният му принос за постигане на целите на съответните програми. Управляващите органи решават дали за поканата се прилагат правилата за ИСРМС или правилата за ЕТС. Те могат да решат да назначат „водещ управляващ орган“, който да отговаря за задачите по управление и контрол, свързани с поканата. [Изм. 195]

Член 54

Допустимост

1.  Чрез дерогация от член [57, параграф 2] от Регламент (ЕС) [нов РОР], даден разход е допустим за подпомагане от инструменти на ЕС за външно финансиране, ако той е направен от партньор или частен партньор по операции за ПЧП в подготовката и изпълнението на операции по Interreg след 1 януари 2021 г. и е платен след датата на сключване на споразумението за финансиране със съответната трета държава, партньорска държава или ОСТ.

При все това разходите за техническа помощ, управлявани от програмни органи със седалище в държава членка, са допустими от 1 януари 2021 г., дори когато се заплащат за действия, изпълнени в полза на трети държави, партньорски държави или ОСТ.

2.  Когато по програма по Interreg се подбират операции въз основа на покани за представяне на предложения, тези покани може да включват заявления за финансиране от инструменти на ЕС за външно финансиране, дори ако са стартирали преди подписването на съответното споразумение за финансиране и операциите може вече да са избрани преди тези дати.

Управляващият орган обаче може да не предостави документа, предвиден в член 22, параграф 6, преди тези дати.

Член 55

Големи инфраструктурни проекти

1.  Програмите по Interreg съгласно настоящия раздел може да подпомагат „големи инфраструктурни проекти“ в смисъл на операции, включващи набор от строителни работи, дейности или услуги, предназначени за изпълнението на неделима функция, точна по своето естество, преследваща ясно определени цели от общ интерес за целите на изпълнението на инвестициите за постигането на трансгранично въздействие и ползи и при които е заделен дял от бюджета от най-малко 2 500 000 EUR за придобиването на инфраструктура.

2.  За всеки бенефициер, който изпълнява голям инфраструктурен проект или част от него, се прилагат действащите правила за възлагане на обществени поръчки.

3.  Когато в дневния ред на заседанието на мониторинговия комитет или, когато е приложимо, на управителния комитет е изборът на един или повече големи инфраструктурни проекти, управляващият орган предава концептуална бележка за всеки такъв проект на Комисията най-късно два месеца преди датата на заседанието. Концептуалната бележка се състои максимум от три пет страници и съдържа име, местоположение, бюджет, водещ партньор и партньори, както и основни цели и предвидена престация, и освен това включва надежден бизнес план, който доказва, че проектът или продължаването на проекта са осигурени, дори без предоставяне на средства по Interreg. Ако концептуалната бележка относно един или повече големи инфраструктурни проекти не е предадена на Комисията в рамките на посочения срок, Комисията може да поиска председателят на мониторинговия комитет или на управителния комитет да отстрани съответните проекти от дневния ред на заседанието. [Изм. 196]

Член 56

Възлагане

1.  Когато изпълнението на дадена операция изисква възлагане на обществени поръчки за услуги, доставки или строителни работи на бенефициер, се прилагат следните правила:

а)  когато бенефициерът е възлагащ орган или възложител по смисъла на законодателството на Съюза, приложимо към процедурите за възлагане на обществени поръчки, той прилага националните законови, подзаконови и административни разпоредби, приети във връзка със законодателството на Съюза;

б)  когато бенефициерът е публичен орган на партньорска държава по ИПП III или ИСРМС, чието съфинансиране се прехвърля на управляващия орган, той може да приложи националните законови, подзаконови и административни разпоредби, при условие че споразумението за финансиране го позволява и че поръчката се възлага по икономически най-изгодната оферта или, ако е целесъобразно, по офертата с най-ниската цена, като се избягват всякакви конфликти на интереси.

2.  За възлагане на поръчки за стоки, строителни работи или услуги във всички случаи, различни от тези, посочени в параграф 1, се прилагат процедурите за възлагане на обществена поръчка съгласно членове [178] и [179] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus] и глава 3 от приложение 1 (точки 36—41) към същия регламент.

Член 57

Финансово управление

Решенията на Комисията за одобряване на програми по Interreg, подпомагани и от инструмент на ЕС за външно финансиране, отговарят на необходимите изисквания, за да представляват решения за финансиране по смисъла на член [110, параграф 2] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus].

Член 58

Сключване на споразумения за финансиране при споделено управление

1.  С оглед на прилагането на програма по Interreg в трета държава, партньорска държава или ОСТ в съответствие с член [112, параграф 4] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus], се сключва споразумение за финансиране между Комисията, представляваща Съюза, и всяка участваща трета държава, партньорска държава или ОСТ, представена в съответствие с нейната национална правна рамка.

2.  Всяко споразумение за финансиране се сключва не по-късно от 31 декември на годината, следваща годината, в която е поето бюджетното задължение за първи път, и се счита за сключено на датата, на която го е подписала последната страна по него.

Всяко споразумение за финансиране влиза в сила на датата,

а)  на която е подписано от последната страна по него; или

б)  когато третата държава, партньорската държава или ОСТ завърши процедурата, необходима за ратифициране съгласно своята национална правна рамка, и информира за това Комисията.

3.  Когато дадена програма по Interreg включва повече от една трета държава, партньорска държава или ОСТ, се подписва поне едно споразумение за финансиране от двете страни преди тази дата. Другите трети държави, партньорски държави или ОСТ могат да подпишат своите съответни споразумения за финансиране не по-късно от 30 юни на втората година след годината, в която е поето бюджетното задължение за първи път.

4.  Държавата членка, която е домакин на управляващия орган на съответната програма по Interreg:

а)  може също да подпише споразумението за финансиране; или

б)  подписва на същата дата споразумение за изпълнение с всяка трета държава, партньорска държава или ОСТ, участваща в съответната програма по Interreg, в което се определят взаимните права и задължения във връзка с изпълнението му и финансовото управление.

При предаване на подписано копие от споразумението за финансиране или копие от споразумението за изпълнение на Комисията, държавата членка, която е домакин на управляващия орган, също така изпраща като отделен документ списък на планираните големи инфраструктурни проекти, както е определено в член 55, като посочва потенциалното наименование, местоположение, бюджет и водещ партньор по тях.

5.  Споразумението за изпълнение, подписано в съответствие с параграф 4, буква б), включва поне следните елементи:

а)  подробни договорености за плащанията;

б)  финансово управление;

в)  съхраняване на информация;

г)  задълженията за докладване;

д)  проверки, контрол и одит;

е)  нередности и събиране на средства.

6.  Когато държавата членка, която е домакин на управляващия орган на програмата по Interreg, реши да подпише споразумение за финансиране в съответствие с параграф 4, буква а), това споразумение за финансиране се счита за средство за изпълнение на бюджета на Съюза в съответствие с Финансовия регламент, а не за международно споразумение, както е посочено в членове 216—219 от ДФЕС.

Член 59

Принос на трети държави, партньорски държави или ОСТ, различен от съфинансиране

1.  Когато трета държава, партньорска държава или ОСТ прехвърля на управляващия орган финансов принос по програмата по Interreg, различен от нейното съфинансиране за подпомагане от Съюза за програмата по Interreg, правилата относно този финансов принос се съдържат в следния документ:

а)  ако държавата членка подпише споразумението за финансиране съгласно член 58, параграф 4, буква а) — в отделно споразумение за изпълнение, подписано между държавата членка, която е домакин на управляващия орган, и третата държава, партньорската държава или ОСТ или пряко между управляващия орган и компетентния орган на третата държава, партньорската държава или ОСТ;

б)  ако държавата членка подпише споразумение за изпълнение съгласно член 58, параграф 4, буква б), в едно от следните:

i)  отделна част от същото споразумение за изпълнение; или

ii)  допълнително споразумение за изпълнение, подписано между същите страни, посочени в буква а).

За целите на буква б), подточка i) от първата алинея, части от споразумението за изпълнение могат, когато е приложимо, да обхващат както прехвърления финансов принос, така и подпомагането от Съюза за програмата по Interreg.

2.  Споразумението за изпълнение по параграф 1 съдържа най-малко елементите, свързани със съфинансирането на третата държава, партньорската държава или OCT, изброени в член 58, параграф 5.

Освен това то съдържа следните два елемента:

а)  размера на допълнителния финансов принос;

б)  предвиденото използване и условията за използване, включително условията за кандидатстване за този допълнителен принос.

3.  По отношение на програмата PEACE PLUS финансовият принос за дейности на Съюза, идващ от Обединеното кралство под формата на външни целеви приходи, както е посочено в [член 21, параграф 2, буква д)] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus], съставлява част от бюджетните кредити за функция 2 „Сближаване и ценности“, подтаван „Икономическо, социално и териториално сближаване“.

Този принос е предмет на специално споразумение за финансиране с Обединеното кралство в съответствие с член 58. Комисията и Обединеното кралство, както и Ирландия са страни по специалното споразумение за финансиране.

То се подписва преди началото на изпълнението на програмата, като по този начин се дава възможност на специалния орган за програмите на ЕС да приложи всички законодателни актове на Съюза за изпълнението на програмата.

ГЛАВА IX

Специални разпоредби за прякото и непрякото управление

Член 60

Сътрудничество в най-отдалечените региони

1.  Когато след консултация със заинтересованите страни, цялата или част от програма по компонент 3 на Interreg се изпълнява при непряко управление в съответствие с член 53, параграф 3, буква б) или в), задачите, свързани с изпълнението на бюджета, се възлагат на една от организациите, посочени в [член 62, параграф 1, първа алинея, буква в)] от Регламент (ЕС, Евратом) [FR-Omnibus], по-специално на такава организация със седалище в участваща държава членка, включително управляващия орган на съответната програма по Interreg. [Изм. 197]