(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0198),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 50, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0146/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Националния парламент на Ирландия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г.(1),

—  като взе предвид Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правни въпроси съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по правни въпроси и становището на комисията по развитие (A8-0227/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 62. (2) Тази позиция съответства на измененията, приети на 4 юли 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0284).

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(-1)   Еднаквото данъчно третиране за всички, и по-специално за всички предприятия, е задължително изискване за единния пазар. Координираният и хармонизиран подход спрямо прилагането на националните данъчни системи е от жизненоважно значение за правилното функциониране на единния пазар и би допринесъл за предотвратяване на избягването на данъци и прехвърлянето на печалби. [Изм. 1]

(-1a)   Наред със схемите за прехвърляне на печалби, избягването на данъци и данъчните измами лишават правителствата и населението от необходимите ресурси, за да се гарантира, наред с другото, универсален безплатен достъп до обществено образование и здравни услуги и държавни социални услуги, и лишават държавите от възможността за осигуряване на достъпно жилищно настаняване и обществен транспорт и изграждане на инфраструктура, която е от основно значение за постигане на социално развитие и икономически растеж. Накратко, подобни схеми са фактор за несправедливост, неравенство и икономически, социални и териториални различия. [Изм. 2]

(-1б)   Една справедлива и ефективна корпоративна данъчна система следва да отговори на спешната нужда от прогресивна и справедлива данъчна политика в световен мащаб, да насърчава преразпределянето на богатството и да се бори с неравенствата. [Изм. 3]

(1)  Прозрачността е от съществено значение за доброто функциониране на единния пазар. През последните години проблемите, свързани с избягването на корпоративния данък, нараснаха значително и предизвикаха сериозна загриженост в рамките на Съюза и в световен мащаб. В заключенията си от 18 декември 2014 г. Европейският съвет призна спешната необходимост от удвояване на усилията за борба с избягването на данъци както на световно равнище, така и на равнището на Съюза. В съобщенията си „Работна програма на Комисията за 2016 г. Време е за промяна“(3) и „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“(4) Комисията определи като приоритет необходимостта да се премине към система, при която държавата, в която се генерира печалбата, е и държавата на данъчно облагане. Комисията определи като приоритет и необходимостта да се отговори на призивите от гражданското общество на Съюза за осигуряване на справедливост и данъчна прозрачност на европейските граждани за прозрачност и необходимостта да се изпълнява ролята на референтен модел за други държави. От съществено значение е за прозрачността да се взема под внимание реципрочността между конкурентите. [Изм. 4]

(2)  В резолюцията си от 16 декември 2015 г. относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(5) Европейският парламент призна, че увеличената прозрачност, сътрудничество и конвергенция в областта на политиката на Съюза за корпоративното данъчно облагане може да подобри събирането на данъци, да направи работата на данъчните органи по-ефикасна, да подкрепи създателите на политики при оценката на настоящата система на данъчно облагане за изготвянето на бъдещото законодателство и да гарантира високо равнище на обществено доверие в данъчните системи и правителствата и да подобри вземането на инвестиционни решения въз основа на по-точен рисков профил на дружествата. [Изм. 5]

(2a)  Публичното деклариране по държави е ефикасен и подходящ инструмент за повишаване на прозрачността по отношение на дейностите на многонационалните предприятия и за предоставяне на възможност на обществеността да оцени тяхното въздействие върху реалната икономика. То ще подобри и способността на акционерите да оценяват правилно поетите от дружествата рискове, ще доведе до разработването на инвестиционни стратегии въз основа на точна информация и ще повиши способността на отговорните за вземане на решения лица да оценяват ефикасността и въздействието на националното законодателство. [Изм. 6]

(2б)  Декларирането по държави ще окаже положително въздействие и върху правото на служителите на информация и консултация, предвидено в Директива 2002/14/ЕО, и чрез повишаване на знанията относно дейностите на дружествата, върху качеството на ангажирания диалог в рамките на дружествата. [Изм. 7]

(3)  В резултат на заключенията от 22 май 2013 г. на Европейския съвет в Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(6) бе въведена клауза за преразглеждане, в която от Комисията се изисква да обмисли възможността за въвеждане на задължение за големите предприятия от други стопански сектори да изготвят годишни доклади по държави, като отчете тенденциите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и резултатите от европейските инициативи в тази връзка.

(4)  От своя страна Г-20, призовавайки за създаването в международен план на глобално справедлива и модерна данъчна система, през ноември 2015 г. прие план за действие на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с който се цели на правителствата да се предоставят ясни международни решения за преодоляване на пропуските и несъответствията в съществуващото законодателство, които позволяват пренасочването на корпоративните печалби към места без данъчно облагане или с ниско такова, където реално не може да се създаде стойност. По-специално, в действие 13 от плана за действие от някои транснационални компании се изисква да предоставят поверително на националните данъчни органи информация по държави. На 27 януари 2016 г. Комисията прие „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци“. Една от целите на този пакет е действие 13 от плана за действие да се транспонира в правото на Съюза посредством изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета(7). Облагането на печалбите там, където се създава стойност, изисква по-всеобхватен подход към декларирането по държави, който се основава на публичното деклариране. [Изм. 8]

(4a)  Съветът по международни счетоводни стандарти следва да осъвремени съответните международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) и международните счетоводни стандарти (МСС) с цел да се улесни въвеждането на изискванията за публично деклариране по държави. [Изм. 9]

(4б)  Публичното деклариране по държави вече е установено в Съюза с Директива 2013/36/ЕС по отношение на банковия сектор, както и с Директива 2013/34/ЕС по отношение на сектора на добив на полезни изкопаеми и дърводобив. [Изм. 0]

(4в)  С безпрецедентното публично деклариране по държави Съюзът показа, че се превръща в световен лидер в борбата срещу избягването на данъци. [Изм. 11]

(4г)  Тъй като ефективната борба с данъчните измами, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране може да бъде успешна само със съвместни действия на международно равнище, за Съюза е задължително, като продължава да бъде глобален лидер в тази борба, да координира своите действия с международните участници, например в рамките на ОИСР. Макар и много амбициозни, едностранните действия нямат реална възможност да успеят и освен това подобни действия излагат на риск конкурентоспособността на европейските дружества и вредят на инвестиционния климат на Съюза. [Изм. 12]

(4д)  По-голямата прозрачност при разкриването на финансова информация води до печеливша за всички ситуация, тъй като данъчните администрации ще бъдат по-ефикасни, гражданското общество ще бъде по-ангажирано, служителите – по-информирани, а инвеститорите – по-склонни да поемат риск. Освен това предприятията ще се възползват от по-добрите отношения със заинтересованите страни, което води до по-голяма стабилност, наред с по-лесния достъп до финансиране, дължащ се на по-ясния рисков профил и по-добрата репутация. [Изм. 13]

(5)  Засиленият В допълнение към по-голямата прозрачност, която се създава с декларирането по държави пред националните данъчни органи, засиленият обществен контрол върху корпоративните данъци, плащани от транснационалните компании, които извършват дейност в Съюза, е ключов фактор за насърчаване на корпоративната отчетност и за допълнително насърчаване на корпоративната отговорност, за приноса на данъците към благосъстоянието, за подкрепа на лоялната данъчна конкуренция в Съюза чрез по-информиран обществен дебат и за възстановяване на общественото доверие в справедливостта на националните данъчни системи. Такъв обществен контрол може да бъде постигнат, като се изиска декларация с информация за корпоративния данък, независимо от мястото на установяване на крайното предприятие майка на съответната транснационална група. Общественият контрол обаче трябва да се осъществява, без да се вреди на инвестиционния климат в ЕС, както и на конкурентоспособността на дружествата в ЕС, особено на МСП съгласно определението в настоящата директива и на дружествата със средна пазарна капитализация съгласно определението в Регламент (ЕС) 2015/1017(8), които следва да бъдат изключени от задължението за докладване, установено по силата на настоящата директива. [Изм. 14]

(5a)   Комисията определя корпоративната социална отговорност като отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото. Корпоративната социална отговорност следва да бъде водена от дружествата. Публичните органи могат да играят подпомагаща роля посредством интелигентно съчетание на доброволни мерки на политиките и – при необходимост, допълващо регулиране. Дружествата могат да станат социално отговорни или като следват законите, или като интегрират социалните, екологичните, етичните тревоги, тревогите на потребителите или загрижеността във връзка с правата на човека в своята бизнес стратегия и дейности, или и двете. [Изм. 15]

(6)  Обществеността следва да бъде в състояние да контролира всички дейности на дадена група, когато групата има дружества в във и извън Съюза. Ако групите извършват дейност в Съюза само чрез дъщерни предприятия или клонове, декларацията на крайното предприятие майка следва да се публикува и предоставя на разположение от тези дъщерни предприятия и клонове. Поради съображения за пропорционалност и ефективност обаче задължението да публикуват и предоставят на разположение декларацията следва да бъде ограничено до средните или големите дъщерни предприятия, установени в Съюза, и до клоновете със сходен размер, открити в държава членка. Поради това обхватът на Директива 2013/34/ЕС следва да бъде разширен, като в него се включат и клоновете, открити в държава членка от предприятие, установено извън Съюза. Групите, които имат дружества в рамките на Съюза, следва да съблюдават принципите на Съюза за добро управление в областта на данъчното облагане. Транснационалните компании извършват дейност в целия свят и тяхното корпоративно поведение оказва значително въздействие върху развиващите се държави. Осигуряването на достъп на техните граждани до корпоративна информация по държави ще позволи на тях и на данъчните администрации в техните държави да извършват мониторинг и оценка и да търсят отговорност от тези компании. Като прави публично достояние информацията за всяка данъчна юрисдикция, в която транснационалната компания извършва дейност, Съюзът ще повиши своята съгласуваност на политиките в интерес на развитието и ще ограничи потенциалните схеми за избягване на данъци в държави, в които е установено, че мобилизацията на вътрешни ресурси е ключов компонент от политиката на Съюза за развитие. [Изм. 16]

(7)  С цел да се избегне двойното докладване за банковия сектор, от установените в настоящата директива изисквания за деклариране следва да бъдат освободени крайните предприятия майки, обхванати от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(9), които посочват в доклада си, изготвен в съответствие с член 89 от Директива 2013/36/ЕС, всичките си дейности и всички включени в консолидираните финансови отчети дейности на свързаните с тях предприятия, в т.ч. дейностите извън обхвата на трета част, дял I, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10).

(8)  В декларацията с информация за корпоративния данък следва да се съдържат сведения за всички дейности на дадено предприятие или на свързаните предприятия от група, контролирана от крайно предприятие майка. Информацията следва да се основава на отчита спецификациите за деклариране в действие 13 от Плана за действие относно НДОПП и следва да бъде ограничена до необходимото, което да позволи ефективен обществен контрол, без да се допусне оповестяването да породи прекомерни рискове или неравностойно положение по отношение на конкурентоспособността или погрешното тълкуване за съответните предприятия. В декларацията следва да се съдържа и кратко описание на естеството на дейностите. Такова описание може да се основава на категоризацията в глава V, приложение III, таблица 2 от насоките на ОИСР относно документацията за трансферното ценообразуване. В декларацията следва да се съдържа общо описание, в което се предоставя обяснение, включително за случаите на съществени несъответствия на равнище група между размера на начислените данъци и този на платените, като се взимат предвид съответните суми за изминалите финансови години. [Изм. 17]

(9)  С цел да се постигне такава степен на подробност, която да позволи на гражданите да получат по-добра представа за приноса на ТНК към благосъстоянието във всяка държава членка юрисдикция, в която те извършват дейност, както на територията на Съюза, така и извън него, без да се вреди на конкурентоспособността на предприятията, декларирането следва да се извършва по държави. Освен това, оповестената информация за операциите на ТНК следва, при някои особено проблематични данъчни юрисдикции, да е изключително подробна. За всички останали операции в трети държави информацията следва да се оповестява като обща сума юрисдикции. Декларациите относно корпоративния данък могат да бъдат разбрани и използвани пълноценно само ако информацията е представена с разбивка за всяка юрисдикция. [Изм. 18]

(9a)  Когато информацията, която трябва да бъде оповестена, би могла да се счита за чувствителна търговска информация от предприятието, последното следва да може да поиска разрешение от компетентния орган там, където е установено, да не разкрие пълния обхват на информацията. В случаите, в които националният компетентен орган не е данъчен орган, компетентният данъчен орган следва да участва във вземането на решение. [Изм. 82]

(10)  С цел да се засили отговорността по отношение на трети страни и да се осигури подходящо управление, членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка, което е установено в Съюза и има задължението да изготвя, публикува и предоставя на разположение декларацията с информация за корпоративния данък, следва да носят колективна отговорност за осигуряване на спазването на тези задължения за деклариране. Като се има предвид, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на установените в Съюза дъщерни предприятия, които са контролирани от установено извън Съюза крайно предприятие майка, или лицата, натоварени с формалностите по оповестяването за съответния клон, могат да имат ограничени сведения за съдържанието на декларацията с информация за корпоративния данък, подготвена от крайното предприятие майка, тяхната отговорност да публикуват и предоставят на разположение тази декларация следва да бъде ограничена.

(11)  С цел случаите на неизпълнение на изискванията да бъдат свеждани до знанието на обществеността, задължителните одитори или одиторските дружества следва да проверяват дали декларацията с информация за корпоративния данък се представя — в процедурен и съдържателен аспект — в съответствие с изискванията на настоящата директива, както и дали е достъпна на уебсайта на съответното предприятие или свързано предприятие, както и дали публично оповестената информация е в съответствие с представената от предприятието одитирана финансова информация в рамките на предвидения в настоящата директива срок. [Изм. 19]

(11a)  Случаите на нарушения на изискванията за декларирането на информация за корпоративния данък от страна на предприятията и клоновете, които водят до налагането на санкции от страна на държавите членки в съответствие с Директива 2013/34/ЕС, следва да се докладват в публичен регистър, управляван от Комисията. Тези санкции могат да включват, наред с другото, административни глоби, изключване от публични покани за подаване на оферти и от предоставяне на финансиране от структурните фондове на Съюза. [Изм. 20]

(12)  С настоящата директива се цели да се увеличи прозрачността и обществения контрол при корпоративния данък, като действащите нормативни задължения за дружествата и посредниците да публикуват доклади бъдат изменени с оглед защита на интересите на членовете на тези дружества и посредници, както и на интересите на третите лица — по смисъла на член 50, параграф 2, буква ж) от ДФЕС. Както Съдът постанови, в частност по дело C-97/96 Verband deutscher Daihatsu-Händler(11), член 50, параграф 2, буква е) се отнася до необходимостта да се защитят интересите на „третите лица“ в общ смисъл, без обхванатите от този термин да се категоризират допълнително или някои от тях да се изключват. Освен това, целта за постигане на свобода на установяване, която член 50, параграф 1 възлага на институциите съвсем общо, не може да бъде ограничавана от разпоредбите на член 50, параграф 2 от ДФЕС. Предвид факта, че настоящата директива не се отнася до хармонизиране на данъците, а само до задълженията за публикуване на декларация с информация за корпоративния данък, член 50, параграф 1 от ДФЕС представлява подходящо правно основание.

(13)  С цел да се определят тези данъчни юрисдикции, за които информацията трябва да е много подробна, Комисията следва да бъде оправомощена по силата на член 290 от ДФЕС да състави списък на Съюза за тях. Списъкът следва да бъде съставен въз основа на известни критерии, установени въз основа на приложение 1 към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024). От особено значение е в подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, в т.ч. на експертно равнище, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, одобрено от Европейския парламент, Съвета и Комисията и в процес на официално подписване. В частност, за осигуряването на равно участие в изготвянето на делегираните актове, е необходимо Европейският парламент и Съветът да получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки, а техните експерти систематично да имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се разисква изготвянето на тези делегирани актове. [Изм. 21]

(13a)   За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 48б, параграфи 1, 3, 4 и 6 и на член 48в, параграф 5 от Директива 2013/34/ЕС, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(12). [Изм. 22]

(14)  Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради своето въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Поради това действието на равнището на Съюза е обосновано за визиране на трансграничното измерение на случаите на агресивно данъчно планиране или споразумения за трансферно ценообразуване. Настоящата инициатива е отговор на изразената от заинтересованите страни загриженост относно необходимостта от справяне с нарушенията на конкуренцията в рамките на единния пазар, без да се застрашава конкурентоспособността на Съюза. Тя не би следвало да породи ненужна административна тежест за дружествата, нито допълнителни данъчни конфликти или риск от двойно данъчно облагане. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, най-малко по отношение на по-голямата прозрачност. [Изм. 23]

(15)  В Като цяло, обхватът на разкриваната информация в рамките на настоящата директива съответства на целта за увеличаване на прозрачността и подобряване на обществения контрол. Следователно се счита, че в настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. [Изм. 24]

(16)  В съответствие със съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи(13), държавите членки поеха ангажимент в обосновани случаи да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране, например под формата на сравнителна таблица. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано за постигането на целта на настоящата директива и за избягване на потенциални пропуски и несъответствия във връзка с прилагането от държавите членки в рамките на националното им законодателство. [Изм. 25]

(17)  Поради това Директива 2013/34/ЕС следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2013/34/ЕС

Директива 2013/34/ЕС се изменя, както следва:

(1)  В член 1 се добавя следният параграф 1а:"

„1а. Мерките за координиране, предвидени в членове 2, 48а—48ж и 51 се прилагат и към законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани с клоновете, открити в държава членка от предприятие, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка, но има правна форма, съпоставима с тази на предприятията, изброени в приложение I.“;

(2)  добавя се следната глава 10а:"

„Глава 10а

Декларация с информация за корпоративния данък

Член 48a

Определения във връзка с оповестяването на информация за корпоративния данък

Член 48б

Предприятия и клонове, които са задължени да предоставят декларация с информация за корпоративния данък

1.  Държавите членки изискват от предприятията майки, чиято дейност е уредена от националното им законодателство и с консолидиран нетен оборот, равен на или надвишаващ 750 000 000 евро, както и предприятията, уредени от националното им законодателство, които не са свързани предприятия и чийто нетен оборот е равен на или надвишава 750 000 000 евро, ежегодно да изготвят и да правят обществено достояние без заплащане публикуват декларация с информация за корпоративния данък. [Изм. 26]

Декларацията с информация за корпоративния данък се публикува безплатно под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на предприятието към датата на публикуването ѝ на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприятието внася декларацията и в публичен регистър, управляван от Комисията.

Държавите членки не прилагат правилата по настоящия параграф, когато тези предприятия са установени само на територията на една единствена държава членка и в никоя друга данъчна юрисдикция. [Изм. 27]

2.  Държавите членки не прилагат правилата по параграф 1 от настоящия член към крайните предприятия майки, ако тези предприятия или техните дъщерни предприятия са обхванати от член 89 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета* и в декларацията си по държави крайните предприятия майки включват информация за всички дейности на всички свързани предприятия, които са включени в консолидираните им финансови отчети.

3.  Държавите членки изискват от средните и големите дъщерни дъщерните предприятия по член 3, параграфи 3 и 4, които са уредени от националното им законодателство и контролирани от крайно предприятие майка, в чийто баланс за една финансова година има чийто консолидиран нетен оборот в размер на или надвишаващ 750 000 000 евро и чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват декларация с информация за корпоративния данък за това крайно предприятие майка. [Изм. 28]

Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък се публикува безплатно под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на дъщерното предприятие или на уебсайта на свързано предприятие на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприето внася декларацията и в публичен регистър, управляван от Комисията. [Изм. 29]

4.  Държавите членки изискват от клоновете, открити на тяхна територия от предприятие, чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват и безплатно да правят обществено достояние декларация с информация за корпоративния данък за крайното предприятие майка, посочено в параграф 5, буква а) от настоящия член. [Изм. 0]

Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък се публикува под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на клона или на уебсайта на свързано предприятие на поне един от официланите езици на Съюза. На същата дата предприятието внася декларацията и в публичен регистър, управляван от Комисията. [Изм. 31]

Държавите членки прилагат първа алинея от настоящия параграф само за клоновете, чийто нетен оборот надхвърля прага за нетен оборот, който в съответствие с член 3, параграф 2 отделните държави членки са определили в законодателството си.

5.  Държавите членки прилагат разпоредбите по параграф 4 за клон, когато са изпълнени следните условия:

6.  Държавите членки не прилагат правилата по параграфи 3 и 4 от настоящия член, ако изготвената в съответствие с член 48в декларация с информация за корпоративния данък бъде предоставена на разположение на обществеността на уебсайта на крайното предприятие майка, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка, в рамките на разумен срок, който не надвишава 12 месеца, считано от датата на баланса, и ако в декларацията са посочени наименованието и централното управление на дъщерното предприятие или клона, уредени от правото на държава членка, публикували декларацията в съответствие с член 48г, параграф 1.

7.  Ако дъщерните предприятия или клонове, които не са обхванати от разпоредбите на параграфи 3 и 4, са създадени, за да бъдат избегнати изискванията за деклариране, установени в настоящата глава, държавите членки изискват от такива дъщерни предприятия или клонове да публикуват и предоставят на разположение декларацията с информация за корпоративния данък.

7a.  За държавите членки, които не са приели еврото, сумата в националната парична единица, която е еквивалентна на сумите, посочени в параграфи 1, 3 и 5, се получава чрез прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, който е в сила на датата на влизане в сила на настоящата глава. [Изм. 34]

Член 48в

Съдържание на декларацията с информация за корпоративния данък

1.  В декларацията с информация за корпоративния данък се съдържат сведения за всички дейности на предприятието и на крайното предприятие майка, в т.ч. дейностите на всички свързани предприятия, консолидирани във финансовия отчет за съответната финансова година.

2.  Сведенията по параграф 1 се представят под формата на общ формуляр и съдържат следното, разписано по данъчна юрисдикция: [Изм. 35]

За целите на първа алинея, буква д), текущите данъчни разходи са тези, които са свързани единствено с дейността на дадено предприятие през текущата финансова година, без да включват отсрочените данъци или провизиите за неопределени данъчни задължения.

3.  В декларацията информацията по параграф 2 се представя поотделно за всяка държава членка. Когато държава членка включва няколко данъчни юрисдикции, информацията се обединява на равнище държава членка посочва отделно за всяка данъчна юрисдикция. [Изм. 42]

Освен това, в декларацията информацията по параграф 2 от настоящия член се представя отделно за всяка данъчна юрисдикция, която в края на предишната финансова година присъства в съставения по силата на член 48ж общ списък на извън Съюза на някои данъчни юрисдикции, освен ако в декларацията недвусмислено се потвърди, предвид посочените в член 48д по-долу гаранции, че свързаните предприятия от група, уредени от законодателството на такава данъчна юрисдикция, не извършват пряко операции със свързано предприятие от същата група, чиято дейност е уредена от законодателството на държава членка. [Изм. 43]

За останалите данъчни юрисдикции информацията по параграф 2 се представя в декларацията като обща сума. [Изм. 44]

С цел защита на чувствителна търговска информация и гарантиране на лоялна конкуренция, държавите членки могат да разрешат един или повече елементи от информацията, изброени в настоящия член, временно да бъдат пропуснати в декларацията по отношение на дейности в една или повече конкретни данъчни юрисдикции, когато тези елементи са от такова естество, че тяхното оповестяване би причинило сериозна вреда на търговската позиция на предприятията, посочени в член 48б, параграф 1 и член 48б, параграф 3, за които се отнасят. Това пропускане не пречи на справедливото и балансирано разбиране на данъчното положение на предприятието. Пропускането се посочва в декларацията наред с надлежно обосновано обяснение за всяка данъчна юрисдикция защо случаят е такъв и с препратка към съответната(-ите) данъчна(-и) юрисдикция(-и). [Изм. 83]

Държавите членки обвързват такова пропускане с предварително разрешение на компетентния национален орган. Предприятието иска ежегодно ново разрешение от компетентния орган, който взема решение въз основа на нова оценка на положението. Когато пропуснатата информация е престанала да отговаря на изискването, установено в алинея 3а, тя незабавно се оповестява публично. Считано от момента на изтичане на периода на неоповестяване, предприятието разкрива със задна дата също така информацията, изисквана по настоящия член за предходните години на периода на неоповестяване, под формата на средна аритметична стойност. [Изм. 69/rev]

Държавите членки нотифицират Комисията за предоставянето на такава временна дерогация и ѝ предоставят по поверителен начин пропуснатата информация, наред с подробно обяснение за дерогацията. Всяка година Комисията публикува на своята интернет страница нотификациите, получени от държавите членки, и обясненията, предоставени в съответствие с алинея 3а. [Изм. 47]

Комисията проверява дали изискванията, установени в алинея 3а, се спазват надлежно и следи използването на временната дерогация, разрешена от националните органи. [Изм. 48]

Ако след провеждането на своята оценка на получената в съответствие с параграф 3в информация, Комисията стигне до заключение, че изискването, посочено в алинея 3а, не е изпълнено, съответното предприятие незабавно оповестява тази информация публично. Считано от момента на изтичане на периода на неоповестяване, предприятието разкрива със задна дата също така информацията, изисквана по настоящия член за предходните години на периода на неоповестяване, под формата на средна аритметична стойност. [Изм. 70/rev]

Посредством делегиран акт Комисията приема насоки в помощ на държавите членки за определяне на случаите, когато публикуването на информацията се оценява като сериозно накърняващо търговската позиция на предприятията, за които тя се отнася. [Изм. 50]

Информацията се изисква за всяка съответна данъчна юрисдикция според наличието на определено място на стопанска дейност или на постоянна стопанска дейност, която, предвид дейностите на групата, може да породи задължение за плащането на корпоративен данък в тази данъчна юрисдикция.

Когато дейността на няколко свързани предприятия може да породи данъчно задължение в рамките на една и съща данъчна юрисдикция, изискваната за съответната данъчна юрисдикция информация е сумата от сведенията за дейността на всяко свързано предприятие и неговите клонове в тази данъчна юрисдикция.

Информация за дадена дейност не се изисква едновременно от повече от една данъчна юрисдикция.

4.  В декларацията се съдържа общо експозе на равнище група, в което се обясняват причините за евентуалните съществени несъответствия между сумите, оповестени по параграф 2, букви д) и е), като при целесъобразност се взимат предвид съответните суми за предишни финансови години.

5.  Декларацията Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък се публикува безплатно под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на дъщерното предприятие или на уебсайта на свързано предприятие на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприето внася декларацията с информация за корпоративния данък и в публичен регистър, управляван от Комисията. [Изм. 51]

6.  Паричната единица, използвана в декларацията с информация за корпоративния данък, е тази, използвана при консолидираните финансови отчети. Държавите членки не могат да изискват тази декларация да се публикува в парична единица, различна от използваната при финансовите отчети.

7.  При държавите членки, които не са приели еврото, прагът по член 48б, параграф 1, се конвертира в националната парична единица, като се прилагат обменните курсове към …[датата на влизане в сила на настоящата директива], публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, като, за да се получи кръгла сума в националната парична единица, те се увеличават или намаляват с не повече от 5 %.

Праговете по член 48б, параграфи 3 и 4 се конвертират в еквивалентната сума в националната парична единица на всяка съответна трета държава, като се прилага обменният курс на …[датата на влизане в сила на настоящата директива], закръглен до най-близките хиляди.

Член 48г

Публикуване и достъпност

1.  Декларацията с информация за корпоративния данък се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО, придружена от документите, посочени в член 30, параграф 1 от настоящата директива, а когато е приложимо — от счетоводните документи, посочени в член 9 от Директива 89/666/ЕИО на Съвета**.

2.  Декларацията, посочена в член 48б, параграфи 1, 3, 4 и 6, е достъпна на уебсайта в продължение най-малко на пет последователни години.

Член 48д

Гаранции за изготвянето, публикуването и осигуряването на достъп до декларацията с информация за корпоративния данък

1.  Държавите С цел да се подобри отчетността спрямо трети страни и да се осигури подходящо управление, държавите членки се уверяват, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка по член 48б, параграф 1, като действат в рамките на предоставените им от националното законодателство компетенции, солидарно гарантират, че декларацията с информация за корпоративния данък се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г. [Изм. 52]

2.  Държавите членки се уверяват, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дъщерните предприятия по член 48б, параграф 3 от настоящата директива, както и лицата по член 13 от Директива 89/666/ЕИО, определени да извършват свързаните с оповестяването формалности за клон по член 48б, параграф 4 от настоящата директива, като действат в рамките на възложените им от националното законодателство компетенции, солидарно гарантират, в рамките на своята осведоменост и капацитет, че декларацията с информация за корпоративния данък се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г.

Член 48е

Независима проверка

Държавите членки се уверяват, че когато в съответствие с член 34, параграф 1 финансовите отчети на свързано предприятие са одитирани от един или повече одитори или одиторски дружества, които извършват задължителен одит, те проверяват също така дали декларацията с информация за корпоративния данък е била предоставена и достъпът до нея — осигурен в съответствие с членове 48б, 48в и 48г. Ако декларацията с информация за корпоративния данък не е била предоставена и достъпът до нея — осигурен в съответствие с посочените членове, одиторите или одиторските дружества, които извършват задължителен одит, посочват това в одиторския доклад.

Член 48ж

Общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции

Комисията редовно преразглежда списъка и при необходимост го изменя с оглед на нововъзникналите обстоятелства. [Изм. 53]

Член 48з

Начална дата за предоставянето на декларация с информация за корпоративния данък

Държавите членки се уверяват, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които се транспонират членове 48а—48е, се прилагат най-късно от началната дата на първата финансова година, започваща на или след …[ две години след влизане в сила на настоящата директива].

Член 48и

Доклад

Комисията докладва за спазването на задълженията за деклариране по членове 48а—48е и за последиците от тези задължения. В доклада се оценява дали резултатът от декларацията с информация за корпоративния данък е подходящ и съизмерим, и се извършва анализ на разходите и ползите от намаляването на прага за консолидирания нетен оборот, над който предприятията и клоновете са задължени да декларират информация за корпоративния данък. В доклада освен това се оценява необходимостта да се предприемат допълнителни мерки, като се отчита необходимостта от осигуряване както на достатъчна степен на прозрачност, така и от опазване и осигуряване на конкурентна среда за предприятията и частните инвестиции. [Изм. 54]

Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета до …[ шест години след влизането в сила на настоящата директива].

______________________

* Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

** Единадесета директива на Съвета 89/666/ЕИО от 21 декември 1989 г. относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 36).“

(2a)  Добавя се следният член:"

„Член 48иа

Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.“ [Изм. 55]

(2б)  Добавя се следният член:"

„Член 48иб

Общ формуляр за декларацията с информация за корпоративния данък

Комисията определя общия формуляр, посочен в член 48б, параграфи 1, 3, 4 и 6 и в член 48в, параграф 5, посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 2.“ [Изм. 56]

(3)  Член 49 се изменя, както следва:

а)  Параграфи 2 и 3 се заменят със следния текст:"

„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 46, параграф 2 и член 48ж, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано датата, посочена в член 54.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 46, параграф 2 и член 48ж, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“

б)  Добавя се следният параграф 3а:"

„3а Преди да приеме делегиран акт Комисията се допитва до експертите, посочени от всяка държава членка в съответствие с принципите в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество от [дата] *, като обръща специално внимание на разпоредбите на Договорите и на Хартата на основните права на Европейския съюз. [Изм. 57]

______________________

*OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“

в)  Параграф 5 се заменя със следния текст:"

„5. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 46, параграф 2 или член 48ж, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

(3a)  В член 51, параграф 1 се заменя със следното:"

„Държавите членки предвиждат санкциите определят системата от санкции, които са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите членки предвиждат поне административни мерки и санкции при нарушение от страна на предприятията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива.

Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до... [една година след влизането в сила на настоящата директива] и я уведомяват без забавяне за всяко последващо изменение, което засяга тези разпоредби.

До ... [три години след влизането в сила на настоящата директива] Комисията съставя списък на мерките и санкциите, приети от всяка една държава членка в съответствие с настоящата директива.“ [Изм. 58]

Член 2

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до...[една година след влизането в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 62. (2) Позиция на Европейския парламент от 27 март 2019 г. (3) COM(2015)0610, 27 октомври 2015 г. (4) COM(2014)0910, 16 декември 2014 г. (5) 2015/2010(INL) (6) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19). (7) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1). (8) Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции, (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр.1). (9) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338). (10) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1). (11) Решение на Съда от 4 декември 1997 г. Verband deutscher Daihatsu-Händler, C-97/96, EU:C:1997:581. (12) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). (13) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.