(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0571),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0326/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становищата относно проекта на законодателен акт, представени от Камарата на депутатите на Чешката република, Сената на Чешката република, Камарата на депутатите на Република Гърция, Генералните кортеси на Испания, Сената на Френската република и Събранието на Португалската република,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0356/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(1);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Тази позиция съответства на измененията, приети на 29 ноември 2018 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0472).

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква д) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),

като имат предвид, че:

(-1)  Създаването на пространство, в което е гарантирано свободното движение на хора през вътрешните граници, е едно от главните постижения на Съюза. Нормалното функциониране и укрепването на това пространство, което се основава на доверие и солидарност, следва да бъде обща цел на Съюза и държавите членки, които са изразили съгласие да участват в него. Същевременно е необходимо да се реагира съвместно на ситуации, които засягат сериозно обществения ред или вътрешната сигурност в това пространство или в части от него, чрез предоставяне на възможност за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства и като крайна мярка, като същевременно се засилва сътрудничеството между засегнатите държави членки. [Изм. 1]

(1)  В пространство, където лицата могат да се движат свободно, повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници следва да остане изключение. Решението за Тъй като временното повторно въвеждане на контрол на вътрешните граници оказва въздействие върху свободното движение на хора, то следва да бъде взето предприемано само като крайна мярка, за ограничен период от време и до степен, до която граничният контрол е необходим и пропорционален спрямо ясно установени сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност. Всяка подобна мярка следва да бъде преустановена веднага щом основанията за нея престанат да съществуват. [Изм. 2]

(1а)  Миграцията и пресичането на външните граници от голям брой граждани на трети държави не следва само по себе си да се счита за заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност. [Изм. 3]

(2)  За справяне с установените сериозни заплахи могат да се използват различни мерки, в зависимост от естеството и мащаба на тези заплахи. Макар да е ясно, че полицейските правомощия се различават по своето естество и цел от граничния контрол, държавите членки разполагат също така с такива полицейски правомощия, както е посочено в член 23 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)(2), които, при спазване на някои условия, могат да се използват в граничните зони. В Препоръката на Комисията относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство(3) се предоставят насоки на държавите членки във връзка с това. [Изм. 4]

(2a)  Преди да прибегнат до повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, държавите членки следва да дадат предимство на алтернативните мерки. По-специално съответната държава членка следва, при необходимост и когато това е обосновано, да обмисли по-ефективно използване или засилване на полицейските проверки на своя територия, включително в граничните райони и по основните транспортни маршрути, въз основа на оценка на риска, като гарантира, че тези полицейски проверки нямат за цел граничен контрол. Съвременните технологии са от решаващо значение за справянето със заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност. Държавите членки следва да извършват оценка на това дали може да бъде намерено адекватно решение на дадената ситуация, както от оперативна гледна точка, така и по отношение на обмена на информация между полицията и разузнавателните служби. [Изм. 5]

(3)  Съгласно разпоредбите на дял III, глава II от Кодекса на шенгенските граници може временно да бъде повторно въведен граничен контрол на вътрешните граници като крайна мярка в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност за ограничен срок до шест месеца — за предвидими събития (член 25) и за ограничен срок до два месеца — за случаи, изискващи незабавни действия (член 28). Тези срокове се оказаха достатъчни за справяне със сериозни заплахи, свързани с най-често срещаните предвидими събития, като например международни спортни прояви или политически събития на високо равнище.

(4)  Опитът обаче показа, че рядко има нужда от повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за периоди, по-дълги от два месеца. Само при изключителни обстоятелства някои сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност могат да продължават да съществуват много след изтичането на посочените срокове, например трансграничните терористични заплахи или случаите на вторични движения на незаконни мигранти в рамките на Съюза, с които беше обосновано могат да продължат и след максималния срок от шест месеца, който понастоящем е разрешен за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Ето защо е необходимо и обосновано сроковете, които се прилагат за временното повторно въвеждане на граничен контрол, да се адаптират към актуалните нужди, като същевременно се гарантира, че с тази мярка не се злоупотребява и тя остава изключение, което да се използва единствено като крайно средство. За тази цел общият срок, приложим съгласно член 25 от Кодекса на шенгенските граници, следва да се удължи на една година. [Изм. 6]

(4а)  Всяка дерогация от основния принцип на свободно движение на хора следва да се тълкува стриктно, а понятието за обществен ред предполага наличие на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. [Изм. 7]

(5)  С цел да се гарантира, че този контрол на вътрешните граници представлява крайна мярка и остава изключение, държавите членки следва да представят оценка на риска по отношение на планираното повторно въвеждане удължаване на срока на граничен граничния контрол или удължаване на срока му с повече от два месеца. Оценката на риска следва по-специално да включва преценка на срока, в периода, през който се очаква установената заплаха да продължи, и участъците от вътрешните граници, които са засегнати, да докаже, че удължаването на срока на граничния контрол е крайна мярка, по-специално като се обоснове, че алтернативните мерки са се оказали или се считат за недостатъчни, и да обясни как граничният контрол ще допринесе за справянето с установената заплаха. В случай че вътрешният граничен контрол продължи за срок, който надхвърля шест месеца, В оценката на риска следва да се докаже докажат в ретроспектива ефективността и ефикасността на повторно въведения граничен контрол за справяне с установените заплахи и да се предоставят подробни обяснения за допитването до всяка съседна държава членка, засегната от това удължаване на срока, и нейното участие в определянето на най-малко утежняващите оперативни договорености. Държавите членки следва да запазят възможността при необходимост да класифицират цялата предоставена информация или част от нея. [Изм. 8]

(5а)   Когато предлаганото повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е свързано с конкретни планирани прояви, чието естество и продължителност са с извънреден характер, като например спортни прояви, срокът за прилагането му следва да бъде много точно определен, ограничен и свързан с реалната продължителност на проявата. [Изм. 9]

(6)  Качеството на оценката на риска, представена от държавата членка, ще бъде много важно при оценката на необходимостта и пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол или удължаването на неговия срок. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и Европол, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие и Агенцията на Европейския съюз за основните права следва да участват в тази оценка. [Изм. 10]

(7)  Правомощието на Комисията да издава становище съгласно член 27, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници следва да се измени, за да се отразят новите задължения на държавите членки във връзка с оценката на риска, включително сътрудничеството със засегнатите държави членки. Когато се извършва граничен контрол на вътрешните граници в продължение на над шест месеца, Комисията следва да бъде задължена да издаде становище. Процедурата за консултации, предвидена в член 27, параграф 5 от Кодекса на шенгенските граници, следва също да се измени, за да се отрази ролята на агенциите на ЕС (Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европол), Съюза и да се съсредоточи върху практическото прилагане на различните аспекти на сътрудничеството между държавите членки, включително координацията, когато е целесъобразно, на различните мерки от двете страни на границата. [Изм. 11]

(8)  За да може преразгледаните правила да са по-добре адаптирани към предизвикателствата, свързани с продължаващи сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност, следва да се предвиди специална възможност за удължаване на граничния контрол на вътрешните граници за срок над една година шест месеца при изключителни обстоятелства. Такова удължаване следва да съпътства съизмеримите извънредни национални мерки, например извънредно положение, които също са предприети в рамките на територията за справяне със заплахата. Във всеки случай тази възможност не следва да води до допълнително удължаване на срока на временния граничен контрол на вътрешните граници над две години една година. [Изм. 12]

(8а)   Необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да бъдат съпоставени със заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, предизвикала необходимостта от това повторно въвеждане, като това се прави и за алтернативните мерки, които може да се предприемат на национално равнище или на равнището на Съюза, или и двете, а така също и за последиците от този контрол за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници. [Изм. 13]

(9)  Препратката към член 29 в член 25, параграф 4 следва да се измени, за да се изясни връзката между сроковете, приложими съгласно член 29 и член 25 от Кодекса на шенгенските граници. [Изм. 14]

(10)  Възможността за извършване на временен граничен контрол по вътрешните граници в отговор на конкретна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, която продължава повече от една година шест месеца, следва да бъде предмет на специфична процедура, за която се изисква препоръка от страна на Съвета. [Изм. 15]

(11)  За тази цел Комисията следва да издава становище относно необходимостта и пропорционалността на такова удължаване. Европейският парламент следва да бъде информиран незабавно относно предлаганото удължаване. Засегнатите и, където е целесъобразно, относно сътрудничеството със съседните държави членки следва да имат възможност да представят забележки на Комисията, преди тя да представи своето становище. [Изм. 16]

(12)  С оглед на естеството на тези мерки, които засягат националните изпълнителни правомощия и правомощия по правоприлагане по отношение на сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност, изпълнителните правомощия за приемане на препоръки по силата на тази специална процедура следва по изключение да бъдат предоставени на Съвета.

(13)  Съветът, като взема предвид становището на Комисията, може да препоръча такова извънредно допълнително удължаване и, когато е целесъобразно, да определи условията за сътрудничество между съответните държави членки, с цел да се гарантира, че това е изключителна мярка, която е в сила само за толкова дълго, колкото е необходимо и обосновано, и е в съответствие с мерките, предприети на национално ниво в рамките на територията за преодоляване на същата конкретна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност. Препоръката на Съвета следва да бъде предварително условие за всяко допълнително удължаване над срока от една година и следователно да бъде от същото естество като вече предвиденото в член 29 шест месеца. Препоръката на Съвета следва да бъде незабавно предадена на Европейския парламент. [Изм. 17]

(13а)  Мерките, предприети съгласно специалната процедура при извънредни обстоятелства, когато цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници е изложено на риск, не следва да бъдат удължавани по силата на мерки, взети в рамките на друга процедура за повторно въвеждане или удължаване на граничния контрол по вътрешните граници, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/399, или да се комбинират с такива мерки. [Изм. 18]

(13б)  Когато счита, че дадена държава членка не е изпълнила задълженията си съгласно Договорите, в качеството си на пазител на Договорите Комисията, който следи за прилагането на правото на Съюза, следва да предприеме подходящи мерки в съответствие с член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително като сезира Съда на Европейския съюз. [Изм. 19]

(14)  Тъй като целта на настоящия регламент, а именно разрешаване в изключителни случаи да се удължи срокът на повторното въвеждане на граничен контрол на конкретна(и) част(и) от вътрешните граници за период от време, необходим за дадена държава членка да отговори адекватно на продължаваща заплаха от трансгранично естество, е да допълни настоящите правила относно временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, тя не може да бъде постигната от държавите членки, действащи самостоятелно; необходимо е изменение на общите правила, установени на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(15)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(16)  Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета(4); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(17)  Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета(5); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(18)  По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген(6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета(7).

(19)  По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО(9), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета(10).

(20)  По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(11), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета(12).

(21)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(22)  Поради това Регламент (ЕС) № 2016/399 следва да бъде съответно изменен.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 2016/399 се изменя, както следва:

(1)  Член 25 се заменя със следното:"

„1. В случай че в пространството без граничен контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може по изключение като крайна мярка да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници за ограничен срок, ненадвишаващ 30 дни, или за предполагаемия период на сериозната заплаха, ако неговата продължителност надхвърля 30 дни, но за не повече от шест месеца. Обхватът и продължителността на временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници не излизат извън рамките на строго необходимото в отговор на сериозната заплаха.“; [Изм. 20]

2.  Граничен контрол на вътрешните граници се въвежда повторно само като крайна мярка и в съответствие с членове 27, 27а, 28 и 29. Критериите, посочени съответно в членове 26 и 30, се вземат предвид във всеки случай, когато се предвижда вземане на решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно съответно член 27, 27а, 28 или 29. [Изм. 1]

3.  В случай че сериозната заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност в съответната държава членка продължава след изтичане на срока, предвиден в параграф 1 от настоящия член, тази държава членка може да удължи прилагането на граничен контрол на вътрешните си граници при спазване на критериите, посочени в член 26, и в съответствие с член 27, на същите основания като посочените в параграф 1 от настоящия член и като се вземат предвид всички нови елементи, за подновяеми срокове, които съответстват на предвижданата продължителност на сериозната заплаха и не надхвърлят шест месеца. [Изм. 22 и 52]

4.  Общата продължителност на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително всяко удължаване, предвидено в параграф 3 от настоящия член, не надхвърля една година.

При извънредните случаи, посочени в член 27а, общата продължителност може да бъде допълнително удължена с максимален срок от две години, в съответствие с този член.

При извънредни обстоятелства, съгласно посоченото в член 29, общата продължителност може да бъде удължена с максимален срок от две години, в съответствие с параграф 1 от този член.“. [Изм. 23]

(1а)  Член 26 се заменя със следното:"

„Член 26

Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

Когато според оценката на дадена държава членка съгласно буква а) от първа алинея временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници вероятно няма да отстрани в достатъчна степен заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, тя не въвежда отново граничен контрол на вътрешните граници.

Когато според оценката на дадена държава членка съгласно буква б) от първа алинея мерки, различни от временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, вероятно ще отстранят в достатъчна степен заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, тя не въвежда отново или не удължава срока на действие на граничния контрол на вътрешните граници и предприема тези мерки.

Когато според оценката на дадена държава членка съгласно буква в) от първа алинея предложеното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници не е пропорционално на заплахата, тя не въвежда отново или не удължава срока на действие на граничния контрол на вътрешните граници.“; [Изм. 24]

(2)  Член 27 се изменя, както следва:

-i)  заглавието се заменя със следното:"

„Процедура за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в случай на предвидена сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност“; [Изм. 25]

-iа)  в член 27 преди параграф 1 се вмъква следният нов параграф:"

„-1. Когато в пространството без граничен контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в дадена държава членка, тази държава членка може, като крайна мярка и в съответствие с критериите, определени в член 26, да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници за ограничен период от не повече от 30 дни или, ако сериозната заплаха продължи над 30 дни, за предвижданата продължителност на сериозната заплаха, но при всички случаи за не повече от два месеца.“; [Изм. 26]

-iб)  в параграф 1 уводната част се заменя със следното:"

„1. За целите на параграф -1 съответната държава членка нотифицира останалите държави членки и Комисията най-късно четири седмици преди планираното повторно въвеждане или в по-кратък срок, ако обстоятелствата, породили необходимостта от това повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, станат известни по-малко от четири седмици преди планираното повторно въвеждане. За тази цел тя предоставя следната информация:“; [Изм. 27]

i)  В параграф 1 се добавя нова буква аа), както следва:"

„аа) оценка на риска, която включва преценка на срока, в който се очаква установената заплаха да продължи, и участъците от вътрешните граници, които са засегнати, доказателства, че удължаването на срока на граничния контрол е крайна мярка и обяснение как граничният контрол ще допринесе за преодоляването на установената заплаха. Когато вече е бил въведен повторно граничен контрол за повече от шест месеца, оценката на риска включва и обяснение как предишното повторно въвеждане на граничен контрол е допринесло за преодоляване на установената заплаха.

Оценката на риска съдържа също така подробен доклад относно координацията, която е била проведена между съответната държава членка и държавата членка или държавите членки, с които съответната държава членка има общи вътрешни граници, на които е въведен граничен контрол.

По целесъобразност Комисията споделя оценката на риска с Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европол“. [Изм. 8 и 57]

iа)  в параграф 1 се добавя следната буква:"

„аб) мерки, различни от предложеното повторно въвеждане, предприети или предвидени от държавата членка за преодоляване на заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, както и обоснованата с факти причина алтернативните мерки, като например засиленото трансгранично полицейско сътрудничество и засилените полицейски проверки, да бъдат счетени за недостатъчни;“; [Изм. 29]

ii)  в параграф 1 буква д) се заменя със следното:"

„д) ако е целесъобразно, мерките, които ще се предприемат от останалите държави членки, както е договорено преди временното повторно въвеждане на граничен контрол на въпросните съответните вътрешни граници.“; [Изм. 30]

iii)  последното изречение от параграф 1 се заменя със следното:"

„При необходимост В случай че е необходимо, Комисията може да изиска допълнителна информация от съответната държава членка или държави членки, в това число информация относно сътрудничеството с държавите членки, които са засегнати от планираното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и допълнителна по-подробна информация, за да се прецени дали това е крайна мярка.“; [Изм. 31]

iiiа)  вмъква се следният параграф 1a:"

„1а. В случай че сериозната заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност в съответната държава членка продължава повече от два месеца, тази държава членка може да удължи прилагането на граничен контрол на вътрешните си граници, като вземе предвид критериите, посочени в член 26, на същите основания като посочените в параграф -1 от настоящия член и като отчита всички нови елементи, за срок, който съответства на предвижданата продължителност на сериозната заплаха и който в никакъв случай не надхвърля шест месеца. Съответната държава членка нотифицира останалите държави членки и Комисията в срока, посочен в параграф 1.“; [Изм. 32]

iiiб)  вмъква се следният параграф:"

Оценката на риска, посочена в алинея първа, съдържа също така подробен доклад относно сътрудничеството, осъществено между съответната държава членка и държавата членка или държавите членки, пряко засегната/и от повторното въвеждане на граничен контрол, включително държавите членки, с които съответната държава членка има общи вътрешни граници, на които се осъществява граничен контрол.

Комисията споделя оценката на риска с Агенцията и Европол и може при необходимост да изиска техните становища по нея.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 за допълване на настоящия регламент чрез приемане на методология за оценка на риска;“; [Изм. 33]

iiiв)  параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Посочената в параграфи 1 и 1б информация се предоставя на Европейския парламент и Съвета едновременно с нотификацията ѝ на останалите държави членки и на Комисията съгласно тези параграфи.“; [Изм. 34]

iiiг)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Нотифициращите държави членки могат да класифицират, при необходимост и в съответствие с националното си право, цялата информация, посочена в параграфи 1 и 1а или части от нея. Това класифициране не възпрепятства достъпа до информация, чрез подходящи и сигурни канали за полицейско сътрудничество, за останалите държави членки, засегнати от временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, и не възпрепятства предоставянето на информация от Комисията на Европейския парламент. Предаването и обработката на информацията и документите, предоставени на Европейския парламент съгласно настоящия член, се извършват при спазване на приложимите за Европейския парламент и Комисията правила относно изпращането и обработването на класифицирана информация.“; [Изм. 35]

iv)  параграф 4 се заменя със следното:"

„4. След нотификацията от държава членка съгласно параграф параграфи 1 и 1а и с оглед на консултациите, предвидени в параграф 5, Комисията или която и да е друга държава членка може да приеме становище, без да се засяга член 72 от ДФЕС. [Изм. 36]

Когато Ако въз основа на съдържащата се в нотификацията информация или на друга получена от нея допълнителна информация Комисията има опасения по отношение на необходимостта или пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници или ако прецени, че е подходящо да се проведе консултация по някои аспекти определен аспект на нотификацията, тя незабавно издава становище в този смисъл.“; [Изм. 37]

Когато вече повторно е въведен граничен контрол на вътрешните граници за период от шест месеца Комисията издава становище“. [Изм. 38]

v)  параграф 5 се заменя със следното:"

(3)  Добавя се нов член 27а:"

„Специална процедура в случаите, когато сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава повече от една година шест месеца [Изм. 40]

1.  В При изключителни случаи обстоятелства, когато държавата членка продължава да е изправена пред същата сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност и след срока, посочен в член 25 27, параграф 4 1а, първо изречение, и когато са предприети съизмерими извънредни национални мерки на територията с цел справяне с тази заплаха, срокът на граничния контрол, който е бил временно повторно въведен в отговор на тази заплаха, може да бъде допълнително удължен в съответствие с настоящия член. [Изм. 41]

2.  Най-късно шест три седмици преди изтичането на срока, посочен в член 25 27, параграф 4 1а, първо изречение съответната държава членка нотифицира останалите държави членки и Комисията, че желае допълнително да удължи срока на граничния контрол в съответствие със специалната процедура, предвидена в настоящия член. Нотификацията Тази нотификация включва информацията цялата информация, която се изисква съгласно член 27, параграф параграфи 1 и 1б, букви а)—д). Прилага се член 27, параграфи 2 и 3. [Изм. 42]

3.  Комисията издава становище относно това дали предложеното удължаване отговаря на изискванията, установени в параграфи 1 и 2, и относно необходимостта и пропорционалността на предлаганото удължаване. Засегнатите държави членки могат да представят забележки на Комисията, преди тя да представи своето становище. [Изм. 43]

4.  Съветът, като взема надлежно След като е взел предвид становището на Комисията, Съветът може, като крайна мярка, да препоръча на държавата съответната държава членка да вземе решение допълнително да удължи извършването на граничен контрол на вътрешните своите вътрешни граници за срок от не повече от шест месеца. Този срок може да бъде удължен не повече от три пъти с допълнителен срок от не повече от шест месеца. В препоръката си Съветът посочва най-малкото информацията по член 27, параграф 1, букви а) — д). Когато е целесъобразно, той определя параграфи 1 и 1а, и установява условията за сътрудничество между съответните държави членки.“. [Изм. 44]

(3а)  В член 28 параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Общата продължителност на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници въз основа на първоначалния срок съгласно параграф 1 от настоящия член и всяко удължаване съгласно параграф 3 от настоящия член не надхвърля два месеца.“; [Изм. 45 и 66]

(3б)  Вмъква се нов член :"

„Член 28a

Изчисляване на периода на повторно въвеждане на граничен контрол или на удължаване поради предвидена заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, когато сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност надхвърля шест месеца, или в случаи, които изискват незабавни действия.

Всяко повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, извършено преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], се взема предвид за целите на изчисляване на сроковете, посочени в членове 27, 27а и 28.“; [Изм. 46]

(3в)  В член 29, параграф 1 се добавя следната алинея:"

„Критериите, посочени в член 30, се вземат предвид при всеки случай, когато се разглежда решение за временно повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници съгласно настоящия член.“ [Изм. 67]

(3г)  В член 29 параграф 5 се заменя със следното:"

„5. Настоящият член не засяга мерките, които могат да се приемат от държавите членки в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност съгласно членове 27, 27а и 28. Общият срок, за който граничният контрол на вътрешните граници се въвежда повторно или се продължава съгласно настоящия член, не може да бъде удължен по силата на мерки, взети съгласно членове 27, 27а или 28, или да се комбинира с такива мерки.“. [Изм. 47]

Член 1a

Настоящият регламент се прилага за нотификации, направени от държавите членки съгласно член 27 от Кодекса на шенгенските граници, считано от... [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Всеки период на текуща нотификация за повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол по вътрешните граници, изтекъл преди... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], се взема предвид за целите на изчисляване на сроковете, посочени в членове 25, параграф 4 и  28, параграф 4. [Изм. 69]

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Позиция на Европейския парламент от 4 април 2019 г. (2) OВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1. (3) C(2017) 3349 final, 12.5.2017 г. (4) Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43). (5) Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20). (6) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36. (7) Решение 1999/437/EО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31). (8) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52. (9) Решение 1999/437/EО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31). (10) Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1). (11) ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21. (12) Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).