Решение на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно изготвянето или изменението на заглавието на резолюция, внесена за приключване на разискванията (тълкуване на член 149а, параграф 2 на Правилника за дейността) (2019/2020(REG))

Европейският парламент,

—  като взе предвид писмото от 3 април 2019 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—  като взе предвид член 226 от своя Правилник за дейността,

1.  Реши да добави следното тълкуване към член 149а, параграф 2 на Правилника за дейността:"„Изготвянето или изменението на заглавието на резолюция, внесена за приключване на разискванията по член 123, 128 или 135 не представлява изменение на дневния ред, при условие че заглавието продължава да бъде в обхвата на разисквания въпрос.“"

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.

Решение на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно политическата декларация за основаването на политическа група (тълкуване на член 32, параграф 5, първа алинея, второ тире на Правилника за дейността) (2019/2019(REG))

Европейският парламент,

—  като взе предвид писмото от 3 април 2019 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—  като взе предвид член 226 от своя Правилник за дейността,

1.  Реши да добави следното тълкуване към член 32, параграф 5, първа алинея, второ тире на Правилника за дейността:"„Политическата декларация на дадена група излага ценностите, зад които застава групата и основните политически цели, които нейните членове възнамеряват да преследват заедно в рамките на упражняването на техния мандат. Декларацията описва общата политическа ориентация на групата по съществен, отличителен и автентичен начин.“"

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на протокола към Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно критериите и механизмите за определяне на държава, която е компетентна за разглеждане на молба за убежище, подадена на територията на Дания или друга държава членка на Европейския съюз, и системата Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци за ефективното прилагане на Дъблинската конвенция, във връзка с достъпа до Евродак за целите на правоприлагането (15822/2018 – C8-0151/2019 – 2018/0423(NLE))

P8_TA(2019)0394 A8-0196/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15822/2018),

—  като взе предвид протокола към Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно критериите и механизмите за определяне на държава, която е компетентна за разглеждане на молба за убежище, подадена на територията на Дания или друга държава — членка на Европейския съюз, и системата Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци за ефективното прилагане на Дъблинската конвенция, във връзка с достъпа до Евродак за целите на правоприлагането (15823/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 87, параграф 2, буква а), член 88, параграф 2, първа алинея, буква а), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0151/2019),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0196/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на Кралство Дания и на другите държави членки.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите (COM(2018)0435 – C8-0252/2018 – 2018/0224(COD))

P8_TA(2019)0395 A8-0401/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2018)0435),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 173, параграф 3, член 182, параграф 1 и членове 183 и 188 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0252/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид писмото на своя председател до председателите на комисиите от 25 януари 2019 г., в което се очертава подходът на Парламента към секторните програми, свързани с многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.,

—  като взе предвид писмото на Съвета до председателя на Европейския парламент от 1 април 2019 г., в което се потвърждава общото разбиране, постигнато между съзаконодателите по време на преговорите,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по култура и образование (A8-0401/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(1);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 173, параграф 3, член 182, параграф 1, член 183 и член 188, втора алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Съюзът си поставя за задача да укрепва своите високи научни постижения и своята технологична база, в която научните изследователи, научните знания и технологии се движат свободно, и да повишава своята конкурентоспособност, включително в сферата на промишлеността, да укрепва европейското научноизследователско пространство, като същевременно насърчава всички научноизследователски и иновационни дейности, за да бъдат осъществени стратегическите му приоритети и ангажименти, чиято висша цел е утвърждаването на мира, ценностите на Съюза и благосъстоянието на неговите граждани.

(2)  За да може в стремежа към тази обща цел да се постига научно, икономическо и социално въздействие и да се увеличи в максимална степен добавената стойност на Съюза от неговите инвестиции в научни изследвания, развойна дейност и иновации, е необходимо Съюзът да инвестира в научни изследвания и иновации посредством Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 г. „Хоризонт Европа“ (наричана по-долу за краткост „програмата“) и по този начин да се подпомогнат създаването, разпространението и трансферът на висококачествени знания и технологии в Съюза, да се засили въздействието на научните изследвания и иновациите в справянето с глобалните предизвикателства, включително целите за устойчиво развитие и изменението на климата, както и в разработването, подкрепата и прилагането на неговите политики, и да се спомогне за възприемането на новаторски и устойчиви решения в промишлеността и обществото на Съюза за създаване на работни места и стимулиране на икономическото развитие и промишлената конкурентоспособност; програмата следва да насърчи всички форми на иновации, да ▌ускори пазарното внедряване на новаторски решения и да ▌ оптимизира реализацията на инвестициите.

(2а)  Програмата следва да допринася за увеличаване на публичните и частните инвестиции в научните изследвания и иновациите в държавите членки, като по този начин спомага за постигането на общ размер на инвестициите от най-малко 3% от БВП на Съюза в научноизследователска и развойна дейност. Постигането на целта ще изисква от държавите членки и частния сектор да допълнят програмата със своите собствени засилени инвестиционни действия в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите.

(2б)  С оглед на постигането на целите на настоящата програма и при спазване на принципа за високи постижения, програмата следва да се стреми към укрепване, наред с другото, на връзките за сътрудничество в Европа, като по този начин допринася за намаляване на разделението в научните изследвания и иновациите.

(3)  При насърчаването на научноизследователските и иновационните дейности, които биха спомогнали за осъществяването на целите на политиката на Съюза, следва да се отчита принципът на иновациите като основна движеща сила за по-бързото и по-интензивно превръщане на значителните активи от знания на Съюза в иновации.

(4)  Продължаването на подхода на отворена наука, отворени иновации, отвореност към света, като същевременно се защитават научните и социално-икономическите интереси на Съюза, следва да осигури както високи постижения, така и въздействие на инвестициите на Съюза в научни изследвания и иновации, както и укрепване на капацитета на всички държави членки в областта на научните изследвания и иновациите. Това следва да доведе до балансирано изпълнение на програмата ▌.

(5)  Отворената наука ▌разполага с потенциала да повиши качеството, ползите и въздействието на науката и да ускори напредъка на познанието, като го направи по-надеждно, по-ефикасно и по-точно, по-разбираемо за обществеността и по-отзивчиво към обществените предизвикателства. Необходимо е да се установят разпоредби, които да гарантират, че бенефициерите предоставят свободен достъп до рецензирани научни публикации, научноизследователски данни и други крайни продукти от научните изследвания по открит и недискриминационен начин, безплатно и във възможно най-ранна фаза на процеса на разпространение, и да създадат условия за възможно най-широкото им и многократно използване. По отношение на научноизследователските данни принципът следва да бъде „свободни в максималната възможна степен, ограничени само толкова, колкото е необходимо“, като по този начин се осигурява възможността за изключения, като се вземат предвид социално-икономическите интереси на Съюза, правата върху интелектуална собственост, защитата на личните данни и поверителността, опасенията по отношение на сигурността и други законни интереси. ▌Следва да се постави по-силен акцент върху отговорното управление на научноизследователските данни, като те следва да се управляват в съответствие с принципите FAIR (Findability, Accessibility, Interoperability, Reusability), т.е. данните да са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми, преди всичко посредством планове за управление на данни. Когато е целесъобразно, бенефициерите следва да използват възможностите, които предлагат Европейският облак за отворена наука и Европейската инфраструктура за данни, и да се придържат към допълнителни принципи и практики на отворената наука. В международните споразумения в областта на научното и технологичното сътрудничество и в съответните споразумения за асоцииране следва да бъде насърчаван реципрочен свободен достъп.

(5a)  Бенефициерите, които са МСП, се насърчават да използват съществуващите инструменти, като например бюрото за подпомагане на МСП в областта на правата върху интелектуална собственост, което помага на малките и средните предприятия от Европейския съюз да защитават и упражняват своите права върху интелектуална собственост, като предоставя безплатна информация и услуги под формата на поверителни съвети относно интелектуалната собственост и свързаните с нея въпроси, както и обучение, материали и онлайн ресурси.

(6)  Според замисъла на програмата тя следва да отговори на необходимостта от създаване на критична маса от подпомагани дейности — както в Съюза, така и в рамките на международното сътрудничество, като същевременно се насърчава участието на всички държави членки в програмата — в съответствие с формулираните от ООН цели за устойчиво развитие и с Парижкото споразумение. Изпълнението на програмата следва да спомага за осъществяването на тази задача.

(7)  Подпомаганите по програмата дейности следва да допринасят за осъществяването на целите, приоритетите и ангажиментите на Съюза и на програмата, за мониторинга и оценката на напредъка по отношение на тези цели, приоритети и ангажименти, както и за разработването на ревизирани или нови приоритети.

(7а)   Програмата следва да се стреми към съответствие с вече съществуващи европейски пътни карти и стратегии за научни изследвания и иновации.

(8)  В зависимост от естеството на участващите на територията на Съюза научноизследователски и иновационни общности, степента на успеваемост за област на интервенция, вида и целта на извършваните дейности, принципа на субсидиарност и търсеното въздействие, при финансирането на програмата следва да се поддържа баланс между възходящия подход (при който движеща сила е изследователят или новаторът) и низходящия подход (който се ръководи от стратегически зададени приоритети). Изборът на подход за съответните части на програмата, всяка една от които допринася за нейните общи и специфични цели, следва да се определя от съчетанието на посочените фактори.

(8-а)   Общият бюджет за направление „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“ от „Хоризонт Европа“ следва да бъде поне 3,3% от общия бюджет на „Хоризонт Европа“. Този бюджет следва да бъде от полза главно за правните субекти в държавите, обхванати от разширяването на участието.

(8-б)  „Инициативите за високи постижения“ следва да имат за цел да засилят високите постижения в областта на научните изследвания и иновациите в отговарящите на условията държави, включително подпомагане на обучението с цел подобряване на управленските умения в областта на научните изследвания и иновациите, награди, укрепване на иновационните екосистеми, както и създаването на мрежи за научни изследвания и иновации, в това число въз основа на финансирани от ЕС научноизследователски инфраструктури. Заявителите трябва ясно да докажат, че проектите са свързани с национални и/или регионални стратегии за научни изследвания и иновации, за да могат да кандидатстват за финансиране по „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“ от „Хоризонт Европа“.

(8a)  В редица научноизследователски и иновационни дейности следва да се прилага ускорена процедура за научни изследвания и иновации, при която срокът за отпускане на безвъзмездни средства следва да е не повече от шест месеца. Това следва да позволи по-бърз достъп до финансиране отдолу нагоре за малки консорциуми за сътрудничество, обхващащи различни дейности — от фундаментални научни изследвания до пазарна реализация.

(8б)  Програмата следва да подкрепя всички етапи на научните изследвания и иновациите, особено в рамките на съвместни проекти. Фундаменталните изследвания представляват основно предимство и важно условие за увеличаване на способността на Съюза да привлича най-добрите учени, за да се превърне в световен център за високи постижения. Необходимо е да се осигури баланс между фундаменталните и приложните изследвания. В съчетание с иновациите това ще подпомогне икономическата конкурентоспособност, растежа и заетостта в Съюза.

(8в)  С цел постигане на максимално въздействие на „Хоризонт Европа“ следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните, интердисциплинарните и трансдисциплинарните подходи като необходими фактори за постигане на значителен научен напредък.

(8г)  Ангажираността с обществото ще бъде насърчавана чрез отговорни научни изследвания и иновации като хоризонтален елемент за изграждане на ефективно сътрудничество между науката и обществото. Това би дало възможност на всички участници от обществото (изследователи, граждани, създатели на политики, предприятия, организации от третия сектор и др.) да работят заедно по време на целия процес на научни изследвания и иновации за по-добро съчетаване на процеса и резултатите от него с ценностите, нуждите и очакванията на европейското общество.

(9)  Научноизследователските дейности, които се провеждат в рамките на стълб „Отворена наука и високи постижения“, следва да се определят в зависимост от потребностите и възможностите на науката. Програмата за научни изследвания следва да се определя в тясно сътрудничество с научната общност и да включва акцент върху привличането на нови таланти в областта на научните изследвания и иновациите и млади изследователи, като същевременно се укрепва ЕНП и се избягва изтичането на мозъци. Изследванията следва да се финансират въз основа на високите научни постижения.

(10)  Необходимо е да се създаде стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“, който да обединява клъстери от научноизследователски и иновационни дейности, за да може да се постигне максимална интеграция между съответните работни области, като същевременно се осигури високо и устойчиво равнище на въздействие за Съюза спрямо изразходваните ресурси. Той ще насърчава както сътрудничеството между отделните дисциплини, сектори и политики, така и трансграничното сътрудничество за реализиране на целите на ООН за устойчиво развитие и на ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение, и когато е необходимо, за справяне със социалните предизвикателства, и в интерес на конкурентоспособността на промишления сектор на Съюза. Дейностите по този стълб следва да обхващат пълния спектър от научноизследователски и иновационни дейности, в т.ч. научна изследователска и развойна дейност, пилотни и демонстрационни дейности, както и подкрепа за обществени поръчки, изследвания в преднормативната фаза и определяне на стандарти, а така също и внедряване на иновациите на пазара, за да се гарантира, че Европа продължава да бъде в авангарда на изследователската дейност за стратегически определени приоритети.

(11)  Пълноценното и своевременно ангажиране на промишления сектор с програмата на всички равнища – от отделния предприемач и малките и средните предприятия до големите предприятия, следва ▌по-специално да е насочено към създаването на устойчиви работни места и растеж. ▌

(12)  От особено значение е да се подкрепи промишленият сектор на Съюза, за да може той да запази водещите си позиции в световен мащаб в областта на иновациите, цифровизацията и декарбонизацията или да завоюва такива позиции, предимно чрез инвестиции в ключови базови технологии, върху които ще се основава стопанската дейност на бъдещето. Очаква се ключовите базови технологии да играят централна роля в стълб II „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ и те следва да бъдат допълнително свързани с водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии, за да могат научноизследователските проекти да обхващат цялата верига от иновации. Действията по програмата следва да отразяват Стратегията за промишлената политика на ЕС, за да се справят със случаи на неефективност на пазара или с неоптимални по отношение на инвестициите ситуации, да засилват инвестициите по адекватен и прозрачен начин, без да се дублира или да се изтласква частното финансиране, и да имат отчетлива европейска добавена стойност и обществена възвращаемост на инвестициите. Това ще осигури съгласуваност между действията на програмата и правилата на ЕС за държавните помощи в областта на научните изследвания и иновациите, които следва да бъдат преразгледани, за да предоставят стимули за иновациите.

(13)  Програмата следва да подпомага научните изследвания и иновациите по интегрален начин, като се спазват всички относими разпоредби на Световната търговска организация. Понятието за научни изследвания, включително експериментално разработване, следва да се използва в съответствие с изготвения от ОИСР Наръчник на Фраскати, а понятието за иновации — в съответствие с изготвения от ОИСР и Евростат Наръчник от Осло, като се следва широк подход, който обхваща и социалните иновации, дизайна и творчеството. Както и при предходната рамкова програма „Хоризонт 2020“ ▌, следва да ▌се вземат предвид определенията на ОИСР по отношение на равнището на технологична готовност (TRL). Работната програма по дадена покана в рамките на стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ може да разрешава безвъзмездни средства за мащабно валидиране на продукти и въвеждането им на пазара.

(14)  В съобщението на Комисията относно междинната оценка на „Хоризонт 2020“ (COM(2018)0002) и в доклада на Европейския парламент относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (2016/2147(INI)) се съдържат препоръки във връзка с тази програма, включително нейните правила за участие и разпространение на резултатите, като се изхожда от поуките от предходната програма, както и от отзивите на институциите на ЕС и на заинтересованите страни. В препоръките се подчертава, че е необходимо следното: да се инвестира по-амбициозно, за да се достигнат критична маса и максимално въздействие; да се подкрепят водещите до пробив иновации; да се дава приоритет на инвестициите на Съюза в научни изследвания и иновации в областите с висока добавена стойност, предимно чрез ориентиране към мисии, пълноценно, осъзнато и своевременно участие на гражданите и широка комуникация; да се рационализира финансирането в ЕС, за да се използва напълно потенциалът за научни изследвания и иновации на всички държави членки, включително чрез рационализиране на обхвата на инициативите за партньорство и схемите за съфинансиране; да се развиват повече конкретни полезни взаимодействия между различните инструменти за финансиране от Съюза, по-специално с цел да се спомогне за мобилизирането на недостатъчно използвания потенциал на научните изследвания и иновациите в Съюза; да се включат по-добре в проектите по програмата научноизследователските инфраструктури, финансирани от Съюза, по-специално от ЕФРР, да се укрепва международното сътрудничество и да се засилва отвореността за участие на трети държави, като същевременно се защитават интересите на Съюза и се разширява участието на всички държави членки в програмата; да продължи опростяването, като се прилага опитът, придобит при изпълнението на „Хоризонт 2020“.

(15)  Политиката на сближаване следва да продължи да допринася за научните изследвания и иновациите. Поради това трябва да се обърне специално внимание на координацията и взаимното допълване между политиките на Съюза в тези две области. При програмата следва да се търсят съгласуване на правилата и полезни взаимодействия с други програми на Съюза, както е посочено в приложение ІV към настоящия регламент – от разработването и стратегическото им планиране през подбора на проекти, управлението, комуникацията, разпространението и използването на резултатите до мониторинга, одитирането и управлението. За да се избегнат припокривания и дублиране и да се повиши ефектът на ливъридж от финансирането от Съюза, както и с цел намаляване на административната тежест за кандидатите и бенефициерите, всички видове полезни взаимодействия следва да се придържат към принципа „едно действие следва един набор от правила“:

(16)  За да се постигне възможно най-голямо въздействие от финансирането от Съюза и да се осигури възможно най-ефективен принос за целите и ангажиментите на политиката на Съюза, програмата може да встъпва в европейски партньорства с партньори от частния и/или публичния сектор въз основа на резултата от стратегическото планиране. Тези партньори включват публични и частни участници в научните изследвания и иновациите, центрове за компетентност, бизнес инкубатори, научни и технологични паркове, органи със задължение за обществена услуга, фондации и организации на гражданското общество и регионални иновационни екосистеми, по целесъобразност, които подпомагат и/или извършват научни изследвания и иновации, при условие че желаното въздействие може да се постигне по-ефективно чрез партньорство, отколкото самостоятелно от Съюза.

(17)  Програмата следва да укрепи сътрудничеството между европейските партньорства и партньорите от частния и/или публичния сектор на международно равнище, включително чрез обединяване на програми за научни изследвания и иновации и чрез трансгранични инвестиции в научни изследвания и иновации, които принасят взаимни ползи за гражданите и предприятията, като същевременно тя следва да гарантира, че Съюзът отстоява своите интереси.

(17а)  Водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии се доказаха като ефективен и ефикасен инструмент, който носи ползи за обществото чрез съвместни, координирани усилия на Съюза и неговите държави членки. Дейностите, извършвани в рамките на водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии като „Графен“, проектът „Човешки мозък“ и водещата инициатива за квантови технологии, които получават подкрепа по „Хоризонт 2020“, ще продължат да бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт Европа“ чрез покани за представяне на предложения, включени в работната програма. Подготвителни действия, подпомагани в рамките на водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии като част от „Хоризонт 2020“, ще бъдат използвани в процеса на стратегическо планиране по „Хоризонт Европа“ и ще допринесат за работата по изготвяне на мисиите, съфинансираните или съвместно програмираните партньорства и редовните покани за представяне на предложения.

(18)  Съвместният изследователски център (JRC) следва да продължи да предоставя независими и ориентирани към потребителите научни доказателства и техническа подкрепа за политиките на Съюза през целия цикъл на политиката. Преките действия на Съвместния изследователски център следва да се изпълняват по гъвкав, ефикасен и прозрачен начин с оглед на съответните нужди на неговите потребители, бюджетните ограничения и нуждите на политиките на Съюза, както и да осигуряват защитата на финансовите интереси на Съюза. Съвместният изследователски център следва да продължи да генерира допълнителни ресурси.

(19)  В рамките на стълб „Иновативна Европа“ следва да се установи набор от мерки за интегрирано подпомагане с оглед на нуждите на предприемачите и воденото от научни изследвания предприемачество, за да се създадат условия за осъществяване и ускоряване на водещи до пробив иновации за бърз пазарен растеж, както и за насърчаване на технологичната автономност на Съюза в стратегически области. По този начин следва да се привлекат иновативни дружества, включително МСП и новосъздадени предприятия, с потенциал за разрастване на съюзно и международно равнище и да се предложи бързо и гъвкаво финансиране чрез безвъзмездни средства и съвместни инвестиции, включително с частни инвеститори. Към тези цели е ориентирано създаването на Европейски съвет по иновациите (ЕСИ). В рамките на този стълб ще се подпомагат също така Европейският институт за иновации и технологии (EIT), Регионалната иновационна схема на EIT и европейските иновационни екосистеми като цяло, навсякъде в Съюза, по-специално чрез партньорства за съфинансиране с подпомагащи иновациите публични и частни субекти на национално и регионално равнище.

(20)  С цел да се отговори на необходимостта от подкрепа за инвестициите в дейности с по-висок риск и нелинейни дейности, като например научните изследвания и иновациите, е от съществено значение „Хоризонт Европа“ и по-специално ЕСИ, както и EIT с неговите общности на знание и иновации, да осъществяват полезно взаимодействие с финансовите продукти, които ще се разгърнат по линия на InvestEU. В това отношение опитът, придобит от финансовите инструменти, разгърнати по линия на „Хоризонт 2020“, като например InnovFin и гаранцията за заеми за МСП, следва да послужи като солидна основа за предоставяне на това целево подпомагане. ЕСИ следва да развие дейности за стратегическа информация и оценка в реално време, за да управлява и планира своевременно различните си действия.

(21)  Европейският съвет по иновациите (ЕСИ), заедно с другите части от „Хоризонт Европа“, следва да стимулира всички форми на иновации, от поетапни до водещи до пробив и революционни иновации, като насочва вниманието си по-специално към иновациите, създаващи нови пазари. Като използва своите инструменти „Изследвач“ и „Ускорител“, ЕСИ следва да се стреми да набелязва, разработва и внедрява всякакви видове високорискови иновации, включително поетапни иновации с основен акцент върху водещите до пробив, революционните и дълбокотехнологичните иновации, които имат потенциал да се превърнат в създаващи нови пазари иновации. Съгласуваното и целенасочено подпомагане от ЕСИ ▌ следва да запълни сегашния вакуум при публичното подпомагане и частните инвестиции за този вид иновации. Инструментите на ЕСИ следва да включват специални правни и управленски елементи, които да отразяват техните цели, и по-специално дейностите по пазарно внедряване.

(21a)  По смисъла на настоящия регламент, и по-специално по отношение на дейностите, извършвани в рамките на ЕСИ, дадено новосъздадено предприятие е МСП на ранен етап от жизнения си цикъл (включително университетски спин-оф предприятия), което се стреми към новаторски решения и еластичен бизнес модел и което е автономно по смисъла на член 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(5); „дружество със средна пазарна капитализация“ означава дружество, което не е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на определението в Препоръка 2003/361/EО на Комисията и което има между 250 до 3 000 служители, като числеността на персонала се изчислява в съответствие с дял I, членове 3, 4, 5 и 6 от приложението към посочената препоръка; малко дружество със средна пазарна капитализация е дружество със средна пазарна капитализация, което има до 499 служители. .

(22)  Посредством смесеното финансиране по линия на ЕСИ, инструментът „Ускорител“ на ЕСИ следва да спомогне за преодоляване на пропастта, която в момента съществува между научните изследвания, фазата, която предхожда масовата търговска реализация, и разрастването на дружествата. Този инструмент следва по-специално да предоставя подпомагане за операции, които представляват такъв технологичен или пазарен риск, че биват считани за неподходящи за финансиране от банките и не могат да привлекат достатъчно инвестиции от пазара, и по този начин да допълва програмата InvestEU, създадена с Регламент…15…(6).

(22а)  МСП представляват важен източник на иновации и растеж в Европа. Ето защо е необходимо широко участие на МСП в „Хоризонт Европа“, както е определено в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията. Опирайки се най-добрите практики от програма „Хоризонт 2020“, „Хоризонт Европа“ следва да продължи да насърчава участието на МСП в рамковата програма по интегриран начин.

(22б)   Докато бюджетът на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ следва да бъде основно използван за смесено финансиране, за целите на член 43, подпомагането само с безвъзмездни средства от инструмента за МСП, включително новосъздадени предприятия, следва да съответства на финансирането в рамките на бюджета на инструмента за МСП на предходната рамкова програма „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета(7).

(22в)   В тясно взаимодействие с InvestEU инструментът „Ускорител“ на ЕСИ следва да финансира — под формата на смесено финансиране и финансово подпомагане с капиталови инструменти — МСП, включително новосъздадени предприятия, а в изключителни случаи, също и проекти, реализирани от малки дружества със средна пазарна капитализация, които или все още не са в състояние да генерират приходи, или все още не са рентабилни, или все още не могат да привлекат достатъчно инвестиции, за да изпълнят изцяло бизнес плановете на своите проекти. Такива допустими субекти ще се считат за неподходящи за финансиране от банки, като в същото време част от техните инвестиционни нужди биха могли да бъдат посрещнати от един или няколко инвеститори, като например частна или публична банка, семейно съдружие, фонд за рисков капитал, бизнес ангел и др. По този начин, като преодолява неефективността на пазара, инструментът „Ускорител“ на ЕСИ ще финансира обещаващи структури, които все още се считат за неподходящи за финансиране от банки, но които реализират проекти, свързани с водещи до пробив и създаващи нови пазари иновации. В момента, в който проектите започнат да се считат за подходящи за финансиране от банки, на по-късен етап от тяхното развитие те могат да бъдат финансирани по InvestEU.

(23)  EIT, главно чрез своите общности на знание и иновации и Регионалната иновационна схема на EIT, следва да се стреми към укрепване на иновационните екосистеми за развитие на общ капацитет за иновации на Съюза, които работят за преодоляване на глобалните предизвикателства, като насърчава взаимовръзките между бизнеса, научните изследвания, висшето образование и предприемачеството. В съответствие със своя учредителен акт, с регламента за EIT(8) и стратегическата иновационна програма на EIT(9), EIT следва да поощрява иновациите в своите дейности и да подкрепя включването на висшето образование в иновационните екосистеми, по-специално като стимулира обучението с предприемаческа насоченост и извъндисциплинарното сътрудничество между промишлените и академичните среди и като набелязва уменията, които ще бъдат необходими на бъдещите новатори, за да могат да се справят с глобалните предизвикателства, което включва напреднали цифрови и иновационни умения. Схемите за подпомагане, които осигурява EIT, следва да се ползват от бенефициерите на ЕСИ, а новосъздадените предприятия, които се появяват в резултат на дейността на общности на знание и иновации към EIT, следва да имат ускорен достъп до действията на ЕСИ. EIT се съсредоточава върху иновационните екосистеми, поради което е естествено да спада към стълб „Иновативна Европа“, като следва също така да подкрепя по целесъобразност всички други стълбове, а планирането на неговите общности на знание и иновации следва да се синхронизира — посредством процеса на стратегическо планиране — със стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“. Дублирането между общностите на знание и иновации и други инструменти в същата област, по-специално други партньорства, следва да се избягва.

(24)  За да могат да процъфтяват водещите до пробив и революционните иновации, от ключово значение е да се осигуряват и поддържат еднакви условия на конкуренция за дружествата, които се конкурират на даден пазар, като по този начин се дава възможност по-специално на малките и средните новаторски предприятия да се възползват от своите инвестиции и да си завоюват дял от пазара. По подобен начин определена степен на откритост в иновационния мащаб на финансираните дейности – адресирана към голяма мрежа от бенефициенти — може да допринесе значително за капацитета на изграждане на МСП, тъй като им предоставя необходимите средства за привличане на инвестиции и динамично развитие.

(25)  Програмата следва да насърчава и да включва сътрудничество с трети държави, с международни организации и с международни инициативи, въз основа на интереса на Съюза и взаимни изгоди и глобални ангажименти за изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие. Международното сътрудничество следва да е насочено към утвърждаването на високите постижения при научните изследвания и иновациите, повишаването на привлекателността и икономическата и промишлената конкурентоспособност на Съюза, към справянето с глобалните предизвикателства, заложено в целите на ООН за устойчиво развитие, както и към укрепването на външните политики на Съюза. Необходимо е да се следва подход на обща отвореност за високи постижения при международното участие и целенасочените действия за международно сътрудничество; трябва да се прилагат подходящи критерии за допустимост, отчитащи различните нива на капацитет на научните изследвания и иновациите, за финансиране на субекти, установени в държави с ниски до средни доходи. Същевременно следва да се насърчава асоциирането на трети държави към програмата, като се предвижда реципрочност и се защитава интересът на Съюза, и като се насърчава засилено участие на всички държави членки в програмата.

(26)  С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото и да се извлича максимална полза от взаимодействието помежду им, програмата следва да включва гражданите и организациите на гражданското общество в съвместното проектиране и разработване на отговорни програми за научни изследвания и иновации и на съдържанието на такива програми, отговарящи на опасенията, нуждите и очакванията на гражданите и гражданското общество, като насърчава образованието по естествени и точни науки, осигурява обществен достъп до научните знания и улеснява участието на гражданите и организациите на гражданското общество в тези дейности. Следва да се извършва мониторинг на предприетите мерки за подобряване на участието на гражданите и гражданското общество.

(26а)  „Хоризонт Европа“ следва да подкрепя новите технологии, допринасящи за преодоляването на пречките, които възпрепятстват достъпа и пълноценното участие на лицата с увреждания и които следователно ограничават развитието на едно действително приобщаващо общество.

(27)  Съгласно член 349 от ДФЕС най-отдалечените региони на Съюза имат право на специфични мерки (като се има предвид тяхното структурно, социално и икономическо състояние) във връзка с достъпа до хоризонтални програми на Съюза. Поради това програмата следва да отчита специфичните особености на тези региони в съответствие със съобщението на Комисията „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (COM(2017)0623), одобрено от Съвета на 12 април 2018 г., и когато е възможно, да насърчава участието им в програмата.

(28)  Дейностите, които се развиват по програмата, следва да са насочени към отстраняване на неравенството между половете, избягване на свързани с пола предубеждения, адекватно интегриране на свързаното с пола измерение в съдържанието на научните изследвания и иновациите, стремеж към подобряване на равновесието между професионалния и личния живот, насърчаване на равенството между жените и мъжете, включително принципите на равно заплащане, както е посочено в член 141, параграф 3 от ДФЕС и в Директива 2006/54/ЕО относно прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, както и осигуряване на достъп на изследователите с увреждания до научни изследвания и иновации. ▌

(29)  Като се имат предвид специфичните особености на сектора на отбранителната промишленост, подробните разпоредби относно финансирането от Съюза на проекти за научни изследвания в областта на отбраната следва да се определят в Регламент ... за създаване на Европейския фонд за отбрана(10), който урежда правилата за участие в научни изследвания в областта на отбраната. Въпреки че полезните взаимодействия между „Хоризонт Европа“ и Европейския фонд за отбрана биха могли да се насърчават, като се избягва дублиране, дейностите по „Хоризонт Европа“ следва да са насочени изключително към граждански приложения.

(30)  С настоящия регламент се определя финансов пакет за програмата. Сумата за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква а), следва да представлява основната референтна сума по смисъла на [позоваването да се актуализира съобразно новото междуинституционално споразумение: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление] (11)] за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(31)  Освен ако е посочено друго, към настоящата програма се прилага Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (Финансовият регламент) (12). В него са определени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото изпълнение, финансовата помощ, финансовите инструменти и бюджетните гаранции.

(31a)  В цялата програма следва непрекъснато да бъде търсено административно опростяване, по-специално намаляване на административната тежест за бенефициерите. Комисията следва допълнително да опрости своите инструменти и насоки по такъв начин, че да налага минимална тежест за бенефициерите. По-специално Комисията следва да обмисли издаването на съкратен вариант на насоките.

(31б)  С цел да се гарантира, че Европа остава в предните редици на глобалните научни изследвания и иновации в областта на цифровите технологии и за да се отчете необходимостта от увеличаване на инвестициите с оглед възползване от нарастващите възможности на цифровите технологии, следва да бъде разпределен достатъчен бюджет за основните приоритети в областта на цифровите технологии.

(32)  В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(13), Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета(14), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета(15) и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета(16), финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, в това число измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета(17). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(33)  В съответствие с [позоваването да се актуализира съобразно ново решение относно ОСТ: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета(18)], физически лица и организации, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. В програмата следва надлежно да се вземат предвид специфичните особености на тези територии, за да се гарантира ефективното им участие и да се подкрепят сътрудничеството и взаимодействията, особено в най-отдалечените региони, както и с трети държави – техни съседи.

(34)  В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, е налице необходимост да се извърши оценка на тази програма въз основа на информацията, събрана посредством специфични изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за държавите членки и за бенефициерите по тази програма. Когато е целесъобразно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като основа за оценката на ефектите от програмата по места.

(35)  За да може да се допълват или изменят показателите за пътищата на въздействие, когато това се счете за необходимо, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(36)  Съгласуваността и полезните взаимодействия между програмата „Хоризонт Европа“ и Космическата програма на ЕС ще стимулират европейския космически сектор, за да бъде иновативен и конкурентоспособен на световно равнище, ще засилят независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда и ще укрепят ролята на Европа като глобален фактор. В програмата „Хоризонт Европа“ водещите до пробив решения ще бъдат подпомагани чрез данни и услуги, предоставяни от Космическата програма.

(36а)  В работната програма се обяснява защо конкретно действие следва да бъде финансирано, като се посочва резултатът от конкретни предишни проекти и състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнището на Съюза, както и съответните политически, пазарни и обществени тенденции.

(37)  Правилата за участие и разпространение на резултатите следва да отразяват адекватно нуждите на програмата, като се вземат под внимание безпокойствата и препоръките, изразени от различни заинтересовани страни.

(38)  Чрез общи правила и изисквания за цялата програма следва да се осигурят опростени и общи инструменти за прилагане, включително за мониторинг и докладване, и съгласувана рамка, улесняваща участието в програми, които се подпомагат финансово чрез бюджета на програмата, включително в програми, ръководени от органи за финансиране като EIT, смесени предприятия или всякакви други структури, създадени по силата на член 187 от ДФЕС, или в програми, осъществявани от държави членки съгласно член 185 от ДФЕС. Приемането на специфични правила следва да бъде възможно, но изключенията трябва да бъдат ограничени до строго необходимото и да са надлежно обосновани.

(39)  При действията, които попадат в обхвата на програмата, следва да се зачитат основните права и да се съблюдават принципите, заложени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези действия следва да са в съответствие с правните задължения, в т.ч. с международното право и с всички относими решения на Комисията, като известието на Комисията от 28 юни 2013 г.(19), както и с етичните принципи, които включват избягването на каквито и да било нарушения на интегритета в научните изследвания. Следва да се вземат под внимание становищата на Европейската група по етика в науката и новите технологии, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския надзорен орган по защита на данните. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и следва да се намалява използването на животни в научните изследвания и изпитванията, като крайната цел е намирането на техен заместител за лабораторни цели.

(40)  В съответствие с целите на международното сътрудничество, определени в членове 180 и 186 от ДФЕС, следва да се поощрява участието на правни субекти, установени в трети държави, и на международни организации, когато това е от научен, социален, икономически и технологичен интерес за Съюза. Изпълнението на програмата следва да е в съответствие с мерките, приети съгласно членове 75 и 215 от ДФЕС, както и с международното право. При действията, които са свързани със стратегически активи и интереси на Съюза, както и с неговата независимост и сигурност, участието в конкретни действия по програмата може да е ограничено само до субекти, които са установени в държавите членки, или до субекти, които са установени в конкретни асоциирани или други трети държави в допълнение към държавите членки.

(41)  Признавайки, че изменението на климата е едно от най-големите глобални и обществени предизвикателства и отразявайки значението на борбата срещу изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, тази програма ще допринесе за координиране на действията по климата и постигане на общата цел за изразходване на най-малко 25% от бюджета на ЕС в подкрепа на целите, свързани с климата, в рамките на МФР за периода 2021  –  2027 г. и на годишната цел от 30% във възможно най-кратък срок, но най-късно до 2027 г. Целите във връзка с климата трябва да се интегрират по подходящ начин в съдържанието на научните изследвания и иновациите и да се прилагат на всички етапи от научноизследователския цикъл.

(41а)  В контекста на пътя на въздействие във връзка с климата, Комисията ще докладва относно крайни продукти, иновациите и обобщените прогнозни резултати от проектите, които са свързани с климата, включително по част от програмата и по начин на изпълнение. В своя анализ Комисията следва да вземе предвид дългосрочните икономически, обществени и екологични разходи и ползи за европейските граждани в резултат на дейностите по програмата, включително използването на иновативни решения за смекчаване на въздействието от изменението на климата и за адаптиране към него, очакваното въздействие върху работните места и създаването на предприятия, икономическия растеж и конкурентоспособността, чистата енергия, здравето и благосъстоянието (включително качеството на въздуха, почвите и водите). Резултатите от този анализ на въздействието следва да бъдат оповестени и оценени в контекста на целите на Европа в областта на климата и енергетиката и на обратната информация в рамките на последващия процес на стратегическо планиране и бъдещите работни програми.

(42)  Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за създаване и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди, непряко изпълнение, и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, засягат също защитата на бюджета на Съюза в случай на всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на тези принципи е съществена предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС.

(43)  Използването на чувствителна информация, свързана с предходни знания, и достъпът на неупълномощени лица до чувствителни резултати и научноизследователски данни може да се отразят неблагоприятно върху интересите на Съюза или на една или повече държави членки. Поради това боравенето с поверителни данни и класифицирана информация следва да се подчинява на съответната нормативна уредба на Съюза, включително на вътрешните правила на институциите, като например Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията(20), с което се определят разпоредбите относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС.

▌

(45)  Необходимо е да се определят редът и условията за предоставяне на финансиране от страна на Съюза за участниците в действия по програмата. Безвъзмездните средства ще бъдат основният вид финансиране по програмата. Другите видове финансиране следва да бъдат избрани в зависимост от способността им да осигурят осъществяване на конкретните цели на дейностите и постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очаквания риск от неспазване на изискванията. По отношение на безвъзмездните средства това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и скали за единични разходи, както е определено във Финансовия регламент ▌, с оглед на по-нататъшно опростяване. Преди всяка нова система за възстановяване на разходите да може да бъде счетена за истинско опростяване за бенефициерите, тя следва да бъде предшествана от обширна и положителна оценка.

▌

(47)  В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (Финансовия регламент)(21), програмата следва да предоставя основа за по-широко приемане на обичайните практики за определяне и анализ на разходите на бенефициерите, що се отнася до разходите за персонал и единичните разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги (включително за големи научноизследователски инфраструктури по смисъла на „Хоризонт 2020“). Използването на единични разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги, изчислени съгласно обичайните счетоводни практики на бенефициерите и комбиниращи действителни преки и непреки разходи, следва да бъде вариант, който може да бъде избиран от всички бенефициери. В това отношение бенефициерите следва да могат да включват действителните непреки разходи, изчислени въз основа на коефициента за разпределение в такива единични разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги.

(48)  Действащата понастоящем система за възстановяване на действителните разходи за персонал следва да се опрости допълнително, като се използва подходът за възнаграждение на базата на проекти, който беше разработен в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и впоследствие съгласуван с Финансовия регламент, като стремежът е за премахване на разликите в заплащането между участващите в програмата научни изследователи от ЕС.

(49)  Гаранционният фонд на участниците, създаден по линия на „Хоризонт 2020“ и управляван от Комисията, се оказа важен предпазен механизъм, който ограничава рисковете, свързани с дължимите и невъзстановени суми от неизпълнили задълженията си участници. Поради това този фонд, преименуван на Взаимозастрахователен механизъм (наричан по-долу за краткост „Механизмът“), следва да продължи дейността си и да я разшири, така че да обхване други органи за финансиране, и по-специално инициативи по член 185 от ДФЕС. Механизмът следва да е отворен за бенефициери на всяка друга пряко управлявана програма на Съюза.

(50)   Необходимо е да се определят правила за използване и разпространение на резултатите, за да се гарантира, че бенефициерите защитават, използват и разпространяват резултатите и осигуряват достъп до тях по подходящ начин. По‑голямо внимание следва да се обърне на използването на резултатите, като Комисията следва да идентифицира и спомогне за максимално увеличаване на възможностите за бенефициерите да използват резултатите, и по-специално в Съюза. Използването следва да бъде в съответствие с принципите на тази програма, включително насърчаването на иновациите в Съюза и укрепване на европейското научноизследователско пространство.

(51)  Необходимо е да се запазят ключовите елементи на системата за оценка и подбор на предложения, която се използва при програмата „Хоризонт 2020“, както и нейната насоченост към високи постижения и критериите „въздействие“ и „качество и ефективност на изпълнението“. Подборът на предложенията следва да продължи да се извършва въз основа на оценка, изготвена от независими експерти от възможно най-голям брой държави членки. Комисията следва да организира анонимно оценяване, когато това е целесъобразно, и да анализира резултатите, за да се избегне пристрастност при подбора. Когато това е целесъобразно, независимите експерти следва да вземат предвид необходимостта от осигуряване на цялостна съгласуваност на портфейла от проекти.

(52)  Необходимо е да се прилага систематично взаимно използване на одити и оценки за всички части на програмата с други програми на Съюза в съответствие с член 127 от Финансовия регламент, за да се намали административната тежест за бенефициерите на средства от Съюза. Взаимното използване на одити и оценки следва да се уреди изрично, като се вземат предвид и други елементи, целящи постигане на увереност, като одити на системите и процесите.

(53)  Като стимул за търсенето на отговор на специфичните предизвикателства в областите на научните изследвания и иновациите следва да се използват награди, включително — когато е целесъобразно — общи или съвместни награди, организирани от Комисията или органа за финансиране заедно с други органи на Съюза, трети държави, международни организации или правни субекти с нестопанска цел. По-специално, следва да се присъждат награди на проекти, привличащи учени към държавите, обхванати от разширяването на участието, както и на успешни проекти, за да се увеличи тяхната видимост и да се даде възможност за засилване на популяризирането на действията, финансирани от Съюза.

(54)  Видовете финансиране и методите за изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. ▌Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и скали за единични разходи,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.  С настоящия регламент се създава Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ („програмата“) и се определят правилата за участие и разпространение на резултатите в непреки действия по програмата, и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности.

2.  С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

3.  Програмата се изпълнява посредством:

а)  специфичната програма, създадена с Решение …/…/ЕС 25(22) ▌;

аа)  финансов принос за EIT, създаден с Регламент (ЕО) № 294/2008;

б)  специфичната програма за научни изследвания в областта на отбраната, създадена с Регламент …/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския фонд за отбрана.

4.  Освен ако изрично е упоменато друго, понятията „Хоризонт Европа“, „програмата“ и „специфична програма“, използвани в настоящия регламент, се отнасят за въпроси, които имат отношение само към специфичната програма, посочена в параграф 3, буква а).

EIT изпълнява програмата в съответствие със стратегическите си цели за периода 2021—2027 г., определени в стратегическата иновационна програма на EIT, като взема предвид стратегическото планиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „научноизследователски инфраструктури“ означава структури, които осигуряват ресурси и услуги за научноизследователските общности за осъществяване на научни изследвания и за стимулиране на иновациите в съответните области. Това определение включва съответните човешки ресурси, значително оборудване или набори от инструменти; свързани със знанието структури, като колекции, архиви или инфраструктури за научни данни; компютърни системи, комуникационни мрежи и всяка друга инфраструктура, която е уникална по естеството си, отворена е за външни потребители и е от основно значение за постигане на високи постижения в научните изследвания и иновациите. Когато е целесъобразно, могат да се използват и за други цели освен за научни изследвания, например с образователна цел или за обществени услуги, и могат да са „еднообектни“, „виртуални“ или „разпределени“;

(2)  „стратегия за интелигентна специализация“ означава стратегия за интелигентна специализация, която отговаря на определението в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета(23) и изпълнява благоприятстващите условия, определени в Регламент (ЕС) ХХ [Регламент за общите разпоредби];

(3)  „европейско партньорство“ означава инициатива, при която Съюзът, след подготовка чрез участие на ранен етап на държавите членки и/или асоциираните държави, заедно с партньори от частния и/или публичния сектор (като например представители на промишлеността, университети, научноизследователски организации, органи със задължение за обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище или организации на гражданското общество, включително фондации и неправителствени организации) се ангажират да подпомагат съвместно разработването и изпълнението на програма за научноизследователски и иновационни дейности, в това число свързани с възприемането от пазара, нормативната уредба и политиката;

(4)  „свободен достъп“ означава практика на безплатно предоставяне на крайния потребител на онлайн достъп до крайните продукти от научните изследвания, ▌финансирани по програмата, в съответствие с член 10 и член 35, параграф 3 от настоящия регламент;

(4а)   „отворена наука“ означава подход към научния процес въз основа на отворени съвместни дейности, инструменти и разпространение на знания, включително елементите от член 10;

(5)  „мисия“ означава портфейл от действия в областта на научните изследвания и иновациите, основаващи се на високи постижения и водени от съображения за въздействие, в различни дисциплини и сектори, който е предназначен:

—  за постигането ▌ в определен срок на измерима цел, която не би могла да се постигне чрез отделни действия;

—  да оказва въздействие върху обществото и процеса на създаване на политиките посредством науката и технологиите, както и

—  да бъде от интерес за значителна част от европейското население и за широк кръг европейски граждани;

(6)  „поръчка за продукти в предпазарен стадий“ означава поръчка за научноизследователски и развойни услуги, която включва разпределяне на рисковете и ползите съобразно пазарните условия, както и за поетапни конкурентни разработки, при които възлаганите научноизследователски и развойни услуги са ясно отделени от пускането на крайни продукти в търговски количества;

(7)  „обществена поръчка за новаторски решения“ означава поръчка, при която възлагащите органи се явяват пилотен клиент за новаторски стоки или услуги, които все още не са широко достъпни на търговска основа и могат да включват изпитване за съответствие;

(8)  „права на достъп“ означава права за ползване на резултати или предходни знания при реда и условията, определени в съответствие с настоящия регламент;

(9)  „предходни знания“ означава всички данни, ноу-хау или информация — независимо от тяхната форма или характер (материални или нематериални), включително всички права, като права върху интелектуална собственост — които са: i) притежавани от бенефициерите преди присъединяването им към действието; ii) посочени от бенефициерите чрез писмено съгласие като необходими за изпълнение на действието или за използване на резултатите от него;

(10)  „разпространение на резултатите“ означава публично оповестяване на резултатите чрез подходящи средства (различни от тези, които произтичат от защитата или използването на резултатите), включително чрез научни публикации на всякакъв носител;

(11)  „използване на резултатите“ означава употреба на резултатите при по-нататъшни научноизследователски и иновационни дейности, различни от обхванатите от съответното действие, включително, inter alia, търговска реализация, като например разработване, създаване, производство и предлагане на пазара на продукт или процес, ▌ създаване и предоставяне на услуга, или при дейности по стандартизация;

(12)  „справедливи и разумни условия“ означава подходящи условия, включително възможни финансови условия или условия на безвъзмезден достъп, като се отчитат специфичните обстоятелства на искането за достъп, например действителната или потенциалната стойност на резултатите или на предходните знания, до които се иска достъп, и/или обхватът, продължителността или други характеристики на предвиденото използване;

(13)  „орган за финансиране“ означава орган или организация, различен(различна) от Комисията, съгласно посоченото в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент, на който(която) Комисията е възложила задачи по изпълнението на бюджета по програмата;

(14)  „международна организация за европейски научни изследвания“ означава международна организация, мнозинството от членовете на която са държави членки или асоциирани държави и основната цел на която е да насърчава научното и технологичното сътрудничество в Европа;

(15)  „правен субект“ означава физическо лице или юридическо лице, учредено и признато в това си качество съгласно националното, съюзното или международното право, което има правосубектност и може, действайки от свое име, да упражнява права и да поема задължения или, в съответствие с член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент — субект, който няма правосубектност;

(15a)  „държави, обхванати от разширяването на участието“/„държави със слаби показатели в областта на научните изследвания и иновациите“ означава тези държави, в които трябва да бъдат установени правни субекти, за да бъдат допустими за координатори по направление „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“ от „Хоризонт Европа“. От държавите–членки на ЕС, тези държави са България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения за цялата продължителност на програмата. За асоциираните държави, списъкът на отговарящите на условията държави ще се определя въз основа на показател и ще се публикува в работната програма. Въз основа на член 349 от ДФЕС правните субекти от най-отдалечените региони също ще могат в пълна степен да бъдат координатори по това направление.

(16)  „правен субект с нестопанска цел“ означава правен субект, който по правната си форма е с нестопанска цел или е задължен по закон или по устав да не разпределя печалби на своите акционери или отделни членове;

(16a)  „МСП“ означава микро-, малко и средно предприятие, съгласно определението в Препоръка 2003/361/EО на Комисията;

(17)  „малко дружество със средна пазарна капитализация“ означава субект, който не е микро-, малко или средно предприятие (МСП) по смисъла на определението в Препоръка 2003/361/EО на Комисията и има до 499 служители, като числеността на персонала се изчислява в съответствие с дял I, членове 3, 4, 5 и 6 от приложението към посочената препоръка;

(18)  „резултати“ означава всички материални или нематериални резултати от действието, като например данни, ноу-хау или информация, независимо от тяхната форма или характер и от това дали може, или не може да бъдат защитени, както и всички свързани с тях права, включително правата върху интелектуална собственост;

(18а)  „крайни продукти от научните изследвания“ означава резултати, генерирани при действието, до които може да бъде предоставен достъп под формата на научни публикации, данни или други технически резултати и процеси като софтуер, алгоритми, протоколи и компютри от типа електронен ноутбук;

(19)  „Печат за високи постижения“ означава сертифициран знак, който показва, че дадено предложение, представено по покана за предложения, е надхвърлило всички прагове за оценка, определени в работната програма, но не е могло да бъде финансирано, тъй като в работната програма няма наличен бюджет за тази покана, но което може да получи подкрепа от други източници на финансиране от Съюза или на национално равнище;

(19а)  „стратегически план за научни изследвания и иновации“ означава акт за изпълнение, в който се определя стратегия за реализация на съдържанието на работната програма, който обхваща максимален период от четири години, след провеждането на задължителен процес на широко консултиране с участието на множество заинтересовани страни. Той определя приоритетите, подходящи видове действия и форми на изпълнение, които да се използват.

(20)  „работна програма“ означава документ, приет от Комисията за изпълнението на специфичната програма(24) в съответствие с член 12 от нея, или равностоен по съдържание и структура документ, приет от орган за финансиране;

(21)  „възстановим аванс“ означава частта от смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ или ЕСИ, която съответства на заем по дял X от Финансовия регламент, но се отпуска пряко от Съюза с нестопанска цел за покриване на разходи за дейности, свързани с иновационно действие, и която бенефициерът възстановява на Съюза съгласно условията, предвидени в договора;

(22)  „договор“ означава споразумение, сключено между Комисията или органа за финансиране и правен субект, който изпълнява действие за иновации и пазарно внедряване и получава подпомагане чрез смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ или ЕСИ;

(23)  „класифицирана информация“ означава класифицирана информация на ЕС съгласно определението в член 3 от Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията, както и класифицирана информация на държавите членки, класифицирана информация на трети държави, с които Съюзът има споразумение за сигурност, и класифицирана информация на международна организация, с която Съюзът има споразумение за сигурност;

(24)  „операция за смесено финансиране“ означава действия, подпомагани от бюджета на ЕС, включително в рамките на механизми за смесено финансиране по член 2, параграф 6 от Финансовия регламент, при които се съчетават форми на неподлежащо на връщане подпомагане и/или финансови инструменти от бюджета на ЕС с форми на подлежащо на връщане подпомагане от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори.

(25)  „смесено финансиране по линия на програмата „Хоризонт Европа“ ▌“ означава финансово подпомагане за програма за предоставяне на подпомагане за действия за иновации и пазарно внедряване, което се състои от специфична комбинация от безвъзмездни средства или възстановим аванс и капиталова инвестиция или всяка друга възстановима форма на подпомагане;

(25-а)  „смесено финансиране по линия на ЕСИ“ означава пряко финансово подпомагане, предоставено по линия на ЕСИ за действие за иновации и пазарно внедряване, което се състои от комбинация от безвъзмездни средства или възстановим аванс и капиталова инвестиция или всяка друга възстановима форма на подпомагане;

(25а)  „научноизследователско и иновационно действие“ означава действие, което включва преди всичко дейности за създаване на нови знания и/или проучване на осъществимостта на нова или подобрена технология, продукт, процес, услуга или решение. Това може да включва фундаментални и приложни научни изследвания, разработване и интегриране на технологии, изпитване, демонстрация и валидиране на прототипи от малък мащаб в лаборатория или в симулирана среда;

(25б)  „иновационно действие“ означава действие, което включва преди всичко дейности, пряко предназначени за изготвяне на планове и договорености или проекти за нови, променени или подобрени продукти, процеси или услуги, в това число евентуално изготвяне на прототипи, изпитвания, демонстрации, пилотни проекти, мащабно валидиране на продукти и въвеждане на пазара;

(25в)  „научни изследвания на ЕНС за разширяване на границите на познанието (включително доказването на концепцията на ЕНС)“ означава научноизследователски действия, които се водят от главен изследовател и чиито домакин са един или повече бенефициери само от ЕНС;

(25г)  „действие, свързано с обучение и мобилност“ означава действие, насочено към усъвършенстване на уменията, знанията и перспективите за професионално развитие на изследователите на базата на мобилност между отделните държави и, ако е целесъобразно, между сектори или дисциплини;

(25д)  „действие по съфинансиране на програма“ означава действие за осигуряване на многогодишно съфинансиране на програма от дейности, която е създадена и/или се изпълнява от субекти, които управляват и/или финансират програми за научни изследвания и иновации и са различни от органите за финансиране на Съюза. Такава програма от дейности може да подпомага осъществяване на контакти, координация, научни изследвания, иновации, пилотни действия, действия за иновации и пазарно внедряване, действия, свързани с обучение и мобилност, повишаване на осведомеността, комуникация, разпространение и използване на резултати, съответното финансово подпомагане, например под формата на безвъзмездни средства, награди, поръчки, както и смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ или съчетание от всичко това. Действията по съфинансиране на програма могат да се изпълняват пряко от тези субекти или от трети страни от тяхно име;

(25е)  „действие за поръчки за продукти в предпазарен стадий“ означава действие, чиято основна цел е осъществяването на поръчки за продукти в предпазарен стадий, изпълнявани от бенефициери, които са възлагащи органи или възложители;

(25ж)  „действие за обществени поръчки за новаторски решения“ означава действие, чиято основна цел е осъществяването на съвместни или координирани обществени поръчки за новаторски решения, изпълнявани от бенефициери, които са възлагащи органи или възложители;

(25з)  „координационно и спомагателно действие“ означава действие, което допринася за целите на програмата, с изключение на научноизследователски и иновационни дейности, освен ако са предприети по линия на компонент „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“; и координация „отдолу нагоре“ без съфинансиране на научноизследователските дейности от ЕС, която позволява сътрудничество между правни субекти от държавите членки и асоциираните държави с оглед на засилване на европейското научноизследователско пространство;

(25и)  „насърчителна награда“ означава награда, чрез която се стимулират инвестициите в определена посока, като се определя цел преди извършването на работата;

(25й)  „награда за признание“ означава награда, с която се възнаграждават минали постижения и изключителна работа след нейното изпълнение;

(25к)  „действие за иновации и пазарно внедряване“ означава действие, което обхваща иновационно действие и други дейности, необходими за внедряването на иновация на пазара, включително разрастването на дружества, и предоставя смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ (комбинация от безвъзмездно финансиране и частно финансиране);

(25л)  „непреки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, за които Съюзът осигурява финансова подкрепа и които се предприемат от участниците;

(25м)  „преки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, предприемани от Комисията посредством нейния Съвместен изследователски център (JRC);

(27)  „поръчка“ означава поръчка съгласно определението в член 2, параграф 49 от Финансовия регламент;

(28)  „свързан с бенефициера субект“ означава всеки правен субект съгласно определението в член 187, параграф 1 от Финансовия регламент;

(30)  „иновационна екосистема“ означава екосистема, която обединява участниците или субектите на равнището на ЕС, чиято функционална цел е да създават условия за технологично развитие и за иновации. Това включва отношенията между материалните ресурси (като средства, оборудване и съоръжения), институционалните образувания (като висши училища и поддържащи услуги, организации за научни изследвания и технологии, дружества, инвеститорите в рисков капитал и финансови посредници) и националните, регионалните и местните образувания, които определят политиките и осигуряват финансирането.

▌

Член 3

Цели на програмата

1.  Общата цел на програмата е да се постигне научно, технологично, икономическо и обществено въздействие на инвестициите на Съюза в научни изследвания и иновации, така че да се укрепи научната и технологичната база на Съюза, да се насърчи неговата конкурентоспособност във всички държави членки, включително конкурентоспособността на неговата промишленост, да се осъществят стратегическите приоритети на Съюза и да се допринесе за реализирането на целите и политиките на ЕС, да се допринесе за справянето с глобалните предизвикателства, включително целите за устойчиво развитие, като се следват принципите на Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение, и да се укрепи европейското научноизследователско пространство. По този начин с програмата се постига максимална добавена стойност от Съюза, като се набляга върху цели и дейности, които не могат да бъдат осъществени ефективно, ако държавите членки действат сами, но са осъществими, ако те си сътрудничат.

2.  Програмата има следните специфични цели:

a)  да се развиват, насърчават и придвижват напред високите постижения, да се подпомогне създаването и разпространението на висококачествени нови фундаментални и приложни познания, умения, технологии и решения, обучение и мобилност на научните изследователи, да се привлекат таланти на всички равнища и да се допринесе за цялостното ангажиране на талантите на Съюза в подпомаганите по линия на програмата дейности;

б)  да се генерират знания, да се засили въздействието на научните изследвания и иновациите в разработването, подкрепата и прилагането на политиките на Съюза и да се спомогне за достъпа до и възприемането на новаторски решения в европейската промишленост, особено в МСП, и обществото, чрез които да се атакуват глобалните предизвикателства, включително изменението на климата и целите за устойчиво развитие;

в)  да се насърчат всички форми на иновации, да се улеснят технологичното развитие, демонстрации и знания и трансферът на технологии, ▌да се ускорят внедряването и използването на новаторски решения;

г)   да се оптимизира осъществяването на програмата за укрепване и повишаване на въздействието и привлекателността на европейското научноизследователско пространство, да се стимулира участието на основата на високи постижения от всички държави членки, включително на държави със слаби показатели в областта на научните изследвания и иновациите, в „Хоризонт Европа“, както и да се улеснят връзките на сътрудничество в областта на европейските научни изследвания и иновациите.

Член 4

Структура на програмата

1.  Програмата се състои от следните части, които допринасят за общите и специфичните цели, определени в член 3:

(1)  стълб I „Високи постижения в научната област“ ▌със следните компоненти:

a)  Европейски научноизследователски съвет (ЕНС);

б)  действия „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК);

в)  научноизследователски инфраструктури;

(2)  стълб II „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ със следните компоненти, като се има предвид, че социалните и хуманитарните науки играят важна роля във всички клъстери:

a)  клъстер „Здравеопазване“;

б)  клъстер „Култура, творчество и приобщаващо общество“;

ба)  клъстер „Гражданска сигурност за обществото“;

в)   клъстер „Цифрова сфера, ▌промишленост и космическо пространство“;

г)  клъстер „Климат, енергия и мобилност“;

е)   клъстер „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“;

ж)   преки действия на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област;

(3)  стълб III „Иновативна Европа“ със следните компоненти:

a)  Европейски съвет по иновациите (ЕСИ);

б)  европейски иновационни екосистеми;

в)  Европейски институт за иновации и технологии (EIT), създаден с Регламент (ЕО) № 294/2008.

(4)  част „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“ ▌със следните компоненти:

a)  „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“;

б)  „Реформиране и засилване на европейската система за научни изследвания и иновации“.

2.  Общите рамки на дейностите са описани в приложение I.

Член 5(25)

Научни изследвания и разработки в областта на отбраната

1.  Дейностите, които ще се извършват по специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква б), и които са определени в Регламент… за създаване на Европейския фонд за отбрана, са насочени изключително към научни изследвания и развойна дейност в областта на отбраната, със следните цели и общи рамки на дейностите:

—  дейности, насочени към стимулиране на конкурентоспособността, ефективността и способностите за иновации на европейската отбранителна, технологична и индустриална база.

2.  ▌Настоящият регламент не се прилага за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква б), с изключение на настоящия член, член 1 ▌и член 9, параграф 1.

Член 6(26)

Стратегическо планиране и изпълнение и форми на финансиране от ЕС

1.  Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите за финансиране, определени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

2.  Програмата може да предоставя финансиране за непреки действия чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, които са основната форма на подкрепа по линия на програмата. Тя може да предоставя също така финансиране под формата на награди, поръчки и финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране, а също и подкрепа във вид на капиталови инструменти по линия на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ.

3.  Определените в настоящия регламент правила за участие и разпространение на резултатите се прилагат за непреки действия.

4.  Основните видове действия, които може да се използват по програмата, са изброени и описани в член 2. Формите на финансиране, посочени в параграф 2, трябва да се използват гъвкаво за всички цели на програмата, като тяхната употреба се определя въз основа на потребностите и особеностите на конкретните цели.

5.  Програмата подпомага и преки действия, предприети от Съвместния изследователски център. Когато тези действия допринасят за инициативи по член 185 или член 187 от ДФЕС, този принос не се счита за част от финансовия принос, отпуснат за тези инициативи.

6.  Изпълнението на специфичната програма и на ОЗИ на EIT се подкрепя от прозрачно и стратегическо ▌планиране на научноизследователските и иновационните дейности, посочени в специфичната програма, по-специално при стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“, ▌и обхваща също така относими дейности по други стълбове и частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“.

Комисията гарантира участието на по-ранен етап на държавите членки и широк обмен на мнения с Европейския парламент, допълнени от консултиране със заинтересованите страни и обществеността като цяло.

Стратегическото планиране осигурява съответствие с други относими програми на Съюза и съгласуваност с приоритетите и ангажиментите на ЕС и увеличава допълването и полезните взаимодействия с националните и регионалните програми за финансиране и приоритети, като по този начин се укрепва ЕНП. В приложение Va се определят области за евентуални мисии и области за евентуални институционализирани европейски партньорства.

6а.  Когато е целесъобразно, за да се даде възможност за по-бърз достъп до средства за малки съвместни консорциуми, може да се предложи процедура „Бърз път към научни изследвания и иновации (FTRI)“ в рамките на някои от поканите за представяне на предложения, посветени на подбора на научноизследователски и/или иновационни действия в рамките на частите относно глобалните предизвикателства и европейската конкурентоспособност на промишлеността, както и относно инструмента „Изследвач“ на Европейския съвет по иновациите от Рамковата програма.

Поканите по процедурата FTRI имат следните кумулативни характеристики:

—  покани за представяне на предложения от типа „отдолу нагоре“

—  по-кратък срок за отпускане на безвъзмездни средства, който не надвишава 6 месеца;

—  подкрепа, предоставяна само на малки консорциуми за сътрудничество, съставени от не повече от 6 различни и независими отговарящи на изискванията правни субекти;

—  максимална финансова подкрепа за консорциум, която не надвишава 2,5 милиона евро.

Работната програма определя поканите за представяне на предложения, като използва процедурата FTRI.

7.  Дейностите по линия на „Хоризонт Европа“ се изпълняват ▌ чрез отворени, конкурсни покани за предложения, включително в рамките на мисиите и на европейските партньорства, освен дейностите, посочени в член 39 „Награди“.

▌

Член 6a

Принципи на програмата

1.  Научноизследователските и иновационните дейности, изпълнявани по линия на специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква а), и по линия на EIT, са изключително насочени към граждански приложения. Не се разрешава прехвърляне на бюджетни средства между сумата, определена за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква а), и за EIT, и сумата, определена за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква б), като се избягва ненужно дублиране при двете програми.

2.  „Хоризонт Европа“ трябва да осигури мултидисциплинарен подход и да предвиди, по целесъобразност, интегрирането на социалните и хуманитарните науки във всички клъстери и дейности, развивани по програмата, включително конкретни покани по теми, свързани със социалните и хуманитарните науки.

3.  Частите от програмата, изпълнявани в условия на сътрудничество, осигуряват баланс между по-ниските и по-високите равнища на технологична готовност (TRL), като по този начин обхващат цялата верига на стойността.

3а.  Програмата гарантира ефективното насърчаване и интегриране на сътрудничеството с трети държави и международни организации и инициативи въз основа на взаимните ползи, интересите на ЕС, международните ангажименти и, когато е целесъобразно, реципрочността.

4.  Програмата подпомага държави, обхванати от разширяването на участието, да увеличат участието в „Хоризонт Европа“ и да насърчават широкото географско покритие в съвместни проекти, включително чрез разпространяване на високи постижения, стимулиране на нови връзки за сътрудничество, стимулиране на движението на мозъци, както и чрез прилагането на член 20, параграф 3 и член 45, параграф 4. Тези усилия се съпровождат от пропорционални мерки от страна на държавите членки, включително относно определянето на привлекателно възнаграждение за научните изследователи, с подкрепата на европейски, национални и регионални средства. Особено внимание се обръща на географския баланс – в зависимост от ситуацията в областта на съответните научни изследвания и иновации – в комисиите за оценка и в органи като съвети и експертни групи, без да се нарушава критерият за високи постижения.

5.  Програмата гарантира ефективното насърчаване на равните възможности за всички, както и прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете и на свързаните с половете аспекти в съдържанието на научните изследвания и иновациите и се стреми към справяне с причините за дисбаланса в съотношението между половете. Особено внимание се обръща на осигуряването на баланс между половете, доколкото е възможно, в комисиите за оценка и в другите съответни консултативни органи като съвети и експертни групи.

5а.  Програмата „Хоризонт Европа“ се изпълнява в полезно взаимодействие с други програми за финансиране от Съюза, като същевременно се търси максимално административно опростяване. Неизчерпателен списък на полезните взаимодействия с други програми за финансиране от Съюза се съдържа в приложение IV.

5б.  Програмата допринася за увеличаване на публичните и частните инвестиции в научните изследвания и иновациите в държавите членки, като по този начин спомага за постигането на общ размер на инвестициите от най-малко 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза в научноизследователска и развойна дейност.

6.  При изпълнението на програмата Комисията има за цел непрекъснато административно опростяване и намаляване на тежестта за кандидатите и бенефициерите.

7.  Като част от общата цел на Съюза за интегриране на действия в областта на климата в секторните политики на ЕС и фондовете на ЕС, действията по програмата допринасят за поне 35% от разходите за постигане на цели, свързани с климата, когато това е целесъобразно. Интегрирането на свързаните с климата въпроси се осъществява по подходящ начин в научноизследователското и иновационното съдържание.

8.  Програмата насърчава съвместното създаване и съвместното проектиране чрез ангажиране на гражданите и гражданското общество.

9.  Програмата гарантира прозрачност и отчетност на публичното финансиране на проекти в областта на научните изследвания и иновациите, като по този начин защитава обществения интерес.

10.  Комисията или съответният орган за финансиране гарантират, че достатъчно насоки и информация са на разположение на всички потенциални участници към момента на публикуване на поканата за представяне на предложения, по-специално приложимият модел на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Член 7

Мисии

1.  Мисиите се програмират в рамките на стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“, но за тях може да допринасят и действия, които се извършват в рамките на други части на програмата, както и допълващи действия, извършени по линия на други програми за финансиране от Съюза. Мисиите позволяват конкуриращи се решения, водещи до общоевропейска добавена стойност и въздействие.

2.  Мисиите се определят и изпълняват в съответствие с Регламента и специфичната програма, като се гарантира активното участие на държавите членки на ранен етап и широк обмен на мнения с Европейския парламент. Мисиите, техните цели, бюджет, конкретни цели, обхват, показатели и етапни цели се определят в стратегическите планове за научни изследвания и иновации или в работните програми по целесъобразност. Оценката на предложенията по линия на мисиите се извършва в съответствие с член 26.

2а.  През първите три години на програмата най-много 10% от годишния бюджет на стълб II се планира по специални покани за изпълнение на мисиите. За останалата част от програмата, и само след положителна оценка на процеса на подбор и управление на мисиите, този процент може да бъде увеличен. Комисията съобщава общия бюджетен дял на всяка работна програма, който е предвиден за мисии.

3.  Мисиите трябва:

a)  да използват ЦУР като източници за тяхното планиране и изпълнение, да имат ясно научноизследователско и иновационно съдържание, добавена стойност от ЕС и да допринасят за осъществяването на приоритетите на Съюза и ангажиментите и целите на програма „Хоризонт Европа“, посочени в член 3;

аа)  да обхващат области от общо европейско значение, да бъдат приобщаващи, да насърчават широкото участие и активното участие на различни видове заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително гражданите и крайните потребители, и да осигуряват резултати в областта на научните изследвания и иновациите, от които могат да се възползват всички държави членки;

б)  да са амбициозни и вдъхновяващи, следователно да имат широка, научна, технологична, обществена, икономическа, свързана с околната среда или политиката значимост и въздействие;

в)  да определят ясна посока и цели и да са целенасочени, измерими, обвързани със срокове и да имат ясна бюджетна рамка;

г)  да се подбират по прозрачен начин и да са съсредоточени върху амбициозни, основани на високи постижения и водени от съображения за въздействие, но реалистични цели и научноизследователски, развойни и иновационни дейности;

га)  да разполагат с необходимия обхват, мащаб и мобилизиране на ресурсите и ливъридж на допълнителни публични и частни средства, необходими за постигане на целите на мисията;

д)  да стимулират дейност в различни дисциплини (включително социалните и хуманитарните науки) и да обхващат дейности от широка гама равнища на технологична готовност, включително ниски равнища на технологична готовност;

е)  да са отворени за различни подходи и решения по възходящ подход, като отчитат потребностите на хората и обществото и ползите за тях и като отчитат значението на различните видове принос за постигането на тези мисии.

еа)  да се възползват от полезни взаимодействия по прозрачен начин с други програми на Съюза, както и с национални и, по целесъобразност, регионални иновационни екосистеми.

4.  Комисията наблюдава и оценява всяка мисия в съответствие с членове 45 и 47 и приложение V към настоящия регламент, включително напредъка към постигането на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните цели, като обхваща изпълнението, мониторинга и поетапното приключване на мисиите. Оценката на първите мисии, изпълнявани по линия на „Хоризонт Европа“, се извършва най-късно през 2023 г., както и преди да бъде взето решение за предприемането на нови мисии или за продължаването, прекратяването или пренасочването на текущите мисии. Резултатите от тази оценка се оповестяват публично и включват, но не се ограничават до анализ на техния процес на подбор и на тяхното управление, бюджет, насоченост и постигнат към момента напредък.

Член 7a

Европейски съвет по иновациите

1.  Комисията създава Европейски съвет по иновациите („ЕСИ“) като централно управлявано единно звено за контакт, за осъществяване на действията по стълб III „Иновативна Европа“, които се отнасят до ЕСИ. ЕСИ се съсредоточава основно върху водещите до пробив и революционни иновации, като насочва вниманието си по-специално към иновациите, създаващи пазари, като същевременно подкрепя всички видове иновации, включително поетапните. ЕСИ функционира в съответствие със следните принципи: ясна добавена стойност от ЕС, самостоятелност, способност за поемане на риск, ефикасност, ефективност, прозрачност и отчетност.

2.  ЕСИ е отворен към всички видове новатори — от частни лица до университети, научноизследователски организации и предприятия (МСП, включващи стартиращи предприятия и в изключителни случаи — малки предприятия със средна пазарна капитализация) и от отделни бенефициери до мултидисциплинарни консорциуми. Най-малко 70% от бюджета на ЕСИ е предназначен за МСП, включително новосъздадени предприятия.

3.  Управителният съвет и управленските функции на ЕСИ са определени в Решение (ЕС) … [Специфична програма] и приложенията към него.

Член 8

Европейски партньорства

1.  Части от „Хоризонт Европа“ може да се изпълняват посредством европейски партньорства. Участието на Съюза в европейски партньорства може да се осъществява в която и да е от следните форми:

a)  участие в партньорства, създадени въз основа на меморандуми за разбирателство и/или договорни споразумения между Комисията и партньорите, посочени в член 2, точка 3, в които се определят целите на партньорството, съответните ангажименти на всички участващи страни за финансови вноски и/или вноски в натура на партньорите, ключовите показатели за качество на изпълнението и за въздействие, крайните продукти от научните изследвания, които трябва да бъдат получени, както и редът и условията за докладване. Те включват определянето на допълнителни научноизследователски и иновационни дейности, които се изпълняват от партньорите и от програмата (съвместно програмирани европейски партньорства);

б)  участие и финансов принос в програма за научноизследователски и иновационни дейности, в която се определят целите, ключовите показатели за качество на изпълнението и за въздействие, както и крайните продукти от научните изследвания, които трябва да бъдат получени, въз основа на ангажимент на партньорите за финансови вноски и/или вноски в натура и интегриране на съответните им дейности посредством действие по съфинансиране на програмата (съвместно финансирани европейски партньорства);

в)  участие в научноизследователски и иновационни програми и финансов принос за тях от страна на няколко държави членки съгласно член 185 от ДФЕС, или от структури, създадени по силата на член 187 от ДФЕС, като напр. смесени предприятия, или от общностите на знанието и иновациите в съответствие с Регламента за EIT (институционализирани европейски партньорства). Такива партньорства се създават само когато други части на програма „Хоризонт Европа“, включително други форми на европейски партньорства, не биха постигнали целите или не биха донесли необходимото очаквано въздействие, както и при условие че са обосновани от дългосрочна перспектива и висока степен на интеграция. Партньорствата в съответствие с член 185 от ДФЕС или съгласно член 187 от ДФЕС прилагат централно управление на всички финансови вноски, освен в надлежно обосновани случаи. В случай на централно финансово управление вноските на ниво проект от една участваща държава ще бъдат правени въз основа на финансирането, поискано по предложения от субекти, установени в тази участваща държава, освен ако е договорено друго между всички засегнати участващи държави.

В правилата за тези партньорства се посочват наред с останалото целите, ключовите показатели за качество на изпълнението и за въздействие, както и крайните продукти от научните изследвания, които трябва да бъдат получени, а също и съответните ангажименти на партньорите за финансови вноски и вноски в натура.

2.  Европейските партньорства:

a)  се създават с цел търсене на решение на европейски или световни предизвикателства само в случаите, когато чрез тях целите на „Хоризонт Европа“ ще бъдат постигнати по по-ефективен начин, отколкото от Съюза самостоятелно и в сравнение с други форми на подкрепа на Рамковата програма. Тези части разполагат с подходящ дял от бюджета на „Хоризонт Европа“. По-голямата част от бюджета по стълб II се отпуска за действия извън рамките на европейски партньорства;

б)  се придържат към принципите на добавена стойност за Съюза, прозрачност, откритост, въздействие в рамките на Европа и за Европа, силен ефект на ливъридж в достатъчен мащаб, дългосрочни ангажименти на всички участващи страни, гъвкавост в изпълнението, съгласуваност, координация и взаимно допълване с инициативи на Съюза, местни, регионални, национални и, по целесъобразност, международни инициативи или други партньорства и мисии;

в)  имат ясен подход, съобразен с жизнения цикъл, ограничени са във времето и включват условия за постепенно прекратяване на финансирането по програмата.

2а.  Европейски партньорства в съответствие с член 8, параграф 1, букви а) и б) от настоящия регламент се определят в стратегическите планове за научни изследвания и иновации, преди да бъдат приложени в работните програми.

Разпоредбите и критериите за техния подбор, изпълнение, мониторинг, оценка и постепенно прекратяване се съдържат в приложение III.

Член 8a

Преглед на областите на мисии и партньорства

Не по-късно от 2023 г. Комисията извършва преглед на приложение Va като част от общото наблюдение на изпълнението на програмата, в това число мисиите и институционализираните европейски партньорства въз основа на членове 185 или 187 от ДФЕС от ДФЕС, и представя основните констатации от него в доклад до Съвета и до Европейския парламент.

Член 9

Бюджет

1.  Финансовият пакет за изпълнението на рамковата програма за периода 2021—2027 г. е 120 000 000 000 EUR по цени за 2018 г. за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква а), и в допълнение — сумата за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква б), както е посочено в Регламент за създаване на Европейския фонд за отбрана.

2.  Индикативното разпределение на сумата, посочена в първата половина на изречението в параграф 1, е:

a)  27,42% за стълб I „Отворена наука и високи научни постижения“ за периода 2021—2027 г., от които:

(1)  17,64% за Европейския научноизследователски съвет;

(2)  7,23% за действията „Мария Склодовска-Кюри“;

(3)  2,55% за научноизследователски инфраструктури;

б)  55,48% за стълб II „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ за периода 2021—2027 г., от които:

(1)  8,16% за клъстер „Здравеопазване“;

(2)  2,50% за клъстер „Приобщаващо и творческо общество“;

(2а)  2,00% за клъстер „Сигурни общества“;

(3)  15,94% за клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“;

(4)  15,84% за клъстер „Климат, енергия и мобилност“;

(5)  9,00% за клъстер „Храни, природни ресурси и селско стопанство“;

(6)  2,04% за преки действия на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област;

в)  12,71% за стълб III „Иновативна Европа“ за периода 2021—2027 г., от които:

(1)  8,71% за Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), включително до 0,53% за европейски иновационни екосистеми;

(2)  4% за Европейския институт за иновации и технологии (EIT);

г)  4,39% за частта „Укрепване на европейското научноизследователско пространство“ със следните компоненти:

(1)  4,00% за „Разпространение на високи постижения и разширяване на участието в рамките на Съюза“;

(2)  0,39% за „Реформиране и засилване на европейската система за научни изследвания и иновации“.

3.  С оглед да се реагира на непредвидени ситуации или на нови тенденции и нужди, Комисията може, в рамките на годишната бюджетна процедура, да се отклони от сумите, посочени в параграф 2, с максимум 10%, включително разпределението на вноските от асоциираните държави.

3в.  45% от бюджета на клъстера „Приобщаващи и творчески общества“ подкрепят научни изследвания в секторите на културата и творчеството, включително културното наследство на Съюза, което включва 300 милиона евро, заделени за създаването на „Европейски облак за културно наследство“, както е предвидено в приложение I към специалната програма, след оценка на въздействието, която ще бъде представена на Европейския парламент.

3г.  Стремежът е да бъдат заделени най-малко 1 милиард евро за квантови изследвания в рамките на клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“ по стълб II.

4.  Сумата по параграф 1 за специфичната програма, посочена в член 1, параграф 3, буква а), и за EIT може да бъде използвана и за покриване на разходи за подготвителни, мониторингови, контролни, одитни дейности, дейности за оценка и други дейности и разходи, необходими за управление и изпълнение на програмата, включително всички административни разходи, както и за оценка на постигането на нейните цели. Административните разходи, които са свързани с непреки действия, не надвишават 5% от общата сума за програмата. От нея освен това може да се покриват разходи във връзка с проучвания, срещи на експерти, информационни и комуникационни дейности, доколкото те са свързани с целите на програмата, както и разходи, свързани с информационнотехнологични мрежи, насочени към обработката и обмена на информация, в т.ч. институционални информационнотехнологични инструменти и друга техническа и административна помощ, необходими във връзка с управлението на програмата.

5.  При необходимост в бюджета за периода след 2027 г. може да се впишат бюджетни кредити за покриване на предвидените в параграф 4 разходи, така че да бъде възможно управлението на действията, които не са приключили към 31 декември 2027 г.

6.  Бюджетните задължения за действия, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

7.  Без да се засяга Финансовият регламент, разходите за действия, произтичащи от проекти, които са включени в първата работна програма, могат да бъдат допустими от 1 януари 2021 г.

▌

▌

Член 10

Отворена наука

1.  Програмата насърчава отворената наука като подход към научния процес, основан на сътрудничество и разпространение на знания, по-специално в съответствие със следните елементи:

—  свободен достъп до научни публикации, които произтичат от финансирани по програмата научни изследвания;

—  свободен достъп до научноизследователски данни, включително до тези, които са в основата на научни публикации.

Тези елементи се осигуряват в съответствие с член 3 от настоящия регламент. Свободният достъп също така отговаря на принципа „свободен в максималната възможна степен, ограничен само толкова, колкото е необходимо“;

1а.  Принципът на реципрочност в отворената наука се утвърждава и насърчава във всички споразумения за асоцииране и сътрудничество с трети държави, включително споразумения, подписани от финансиращите органи, на които се възлага непряко управление на програмата.

2.  Научноизследователските данни трябва да се управляват отговорно в съответствие с принципите FAIR (Findability, Accessibility, Interoperability, Reusability), т.е. данните да са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми. Следва да се обръща внимание на дългосрочното запазване на данните.

3.  Трябва да се утвърждават и насърчават други практики на отворената наука, ▌включително в полза на МСП.

Член 11

Допълнително, комбинирано и кумулативно финансиране

1.   Програмата „Хоризонт Европа“ се изпълнява в полезно взаимодействие с други програми за финансиране от Съюза, като същевременно се търси максимално административно опростяване. Неизчерпателен списък на полезните взаимодействия с други програми за финансиране от Съюза се съдържа в приложение IV. За съфинансирани дейности в областта на НИРДИ се прилага единен набор от правила по „Хоризонт Европа“.

2.   „Печатът за високи постижения“ се присъжда за всички части на програмата. Действията, които са получили сертификата „Печат за високи постижения“ или които отговарят на следните кумулативни сравнителни условия:

a)  били са подложени на оценка в рамките на покана за предложения по линия на програмата;

б)  отговарят на минималните изисквания за качество по посочената покана за предложения;

в)  не може да бъдат финансирани в рамките на посочената покана за предложения поради бюджетни ограничения,

може да получават подпомагане от национални или регионални фондове, включително Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+ или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в съответствие с член [67], параграф 5 от Регламент (ЕС) ХХ [Регламент за общите разпоредби] и член [8] от Регламент (ЕС) ХХ [Финансиране, управление и мониторинг на общата селскостопанска политика], без да е необходимо допълнително кандидатстване и оценяване и при условие че тези действия са в съответствие с целите на съответната програма. С изключение на правилата за държавна помощ се прилагат правилата на фонда, който предоставя подпомагането.

2а.   В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС)XX [... Регламент за общите разпоредби] управляващият орган на доброволна основа може да поиска прехвърляне на част от неговите финансови средства на „Хоризонт Европа“. Прехвърлените средства се изпълняват в съответствие с правилата на „Хоризонт Европа“. Освен това Комисията гарантира, че прехвърлените по този начин средства са предназначени изцяло за програми и/или проекти, които ще бъдат изпълнявани в държавата членка или региона, според случая, от които произтичат.

2б.   С предварително разрешение от заявителите, Комисията включва средствата, посочени в настоящия член, в информационната система за избрани проекти с цел да позволи бърза обмяна на информация и да даде възможност на финансиращите органи да предоставят финансиране за избраните действия.

За действие, за което е предоставен принос от друга програма на Съюза, може да бъде предоставен и принос по програмата, при условие че приносите не обхващат едни и същи разходи.

Член 12

Трети държави, асоциирани към програмата

1.  Програмата е отворена за асоцииране на следните трети държави:

a)  членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)  присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални държави кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)  държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)  трети държави и територии, които отговарят на всички от следните критерии:

i.  да разполагат с добър капацитет в областта на науката, технологиите и иновациите;

ii.  да се ангажират с основана на правила отворена пазарна икономика, включваща честно и справедливо отношение към правата върху интелектуалната собственост, зачитане на правата на човека и подкрепена от демократични институции;

iii.  да насърчават активно политики за подобряване на икономическото и социалното благосъстояние на гражданите.

Пълното или частично асоцииране на всяка от третите държави, посочени в буква г), се основава на оценка на ползите за Съюза. В частност то е в съответствие с условията, определени в специално споразумение, което обхваща участието на третата държава в програма на Съюза, при условие че споразумението:

—  гарантира справедлив баланс по отношение на приносите и ползите на третата държава, участваща в програмите на Съюза;

—  предоставя право на координация на дейност по програмата, при условие че тя е от полза за Съюза и че е гарантирана защитата на финансовите интереси на Съюза;

—  определя условията за участие в програмата, включително изчисляването на финансовия принос към отделните (под)програми и техните административни разходи. Тези вноски представляват целеви приходи в съответствие с [член 21, параграф 5] от [Финансовия регламент];

—  не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

—  гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава финансовите интереси на Съюза.

2.  Обхватът на асоциирането на всяка трета държава към програмата трябва да е съобразен с целта да се стимулира чрез иновации икономическият растеж в Съюза и да се избегне изтичането на мозъци от Съюза. Съответно, части от програмата за един бенефициер могат да бъдат изключени от споразумението за асоцииране за дадена държава, с изключение на членките на ЕИП, присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, особено тези, предназначени за частни субекти.

3.  Когато е целесъобразно, споразумението за асоцииране трябва да предвижда и цели реципрочно участие на правни субекти, установени в Съюза, в равностойни програми на асоциирани държави в съответствие с определените в тях условия.

4.  Условията на споразумението за асоцииране, определящи равнището на финансовия принос, трябва да осигуряват автоматична корекция на две години на всеки ▌ дисбаланс спрямо сумата, която субектите, установени в асоциираната държава, получават чрез участието си в програмата, като се вземат предвид разходите за управление, изпълнение и функциониране на програмата.

4а.  Вноските на всички асоциирани държави се включват в съответните части на програмата, при условие че е спазена бюджетната разбивка, в съответствие с посоченото в член 9, параграф 2. Комисията докладва на Съвета и на Парламента в хода на годишната бюджетна процедура общия бюджет на всяка част от програмата, като идентифицира всяка от асоциираните държави, индивидуалните вноски и техния финансов баланс.

ДЯЛ II

ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

ГЛАВА І

Общи разпоредби

Член 13

Органи за финансиране и преки действия на Съвместния изследователски център

1.  Органите за финансиране може да се отклоняват от правилата, определени в настоящия дял, с изключение на членове 14, 15 и 16, в надлежно обосновани случаи и само ако това е предвидено в основния акт, с който се създава органът за финансиране или му се възлагат задачи по изпълнението на бюджета, или — за органи за финансиране, посочени в член 62, параграф 1, буква в), подточка ii), iii) или v) от Финансовия регламент — ако това е предвидено в споразумението за финансов принос или се налага от специфичните им оперативни нужди или от естеството на действието.

2.  Правилата, определени в настоящия дял, не се прилагат за преки действия, предприети от Съвместния изследователски център.

Член 14

Допустими действия и етични принципи

1.  Без да се засяга параграф 2 ▌от настоящия член, допустими за финансиране са само действия, с които се осъществяват целите, посочени в член 3.

Не се финансират научни изследвания в следните области:

a)  дейности, насочени към клониране на хора с репродуктивна цел;

б)  дейности, насочени към изменение на генетичното наследство на човека, така че тези изменения да бъдат наследствени(27);

в)  дейности, насочени към създаване на човешки ембриони с изследователска цел или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра на соматични клетки.

2.  Научни изследвания върху човешки стволови клетки както на възрастни, така и на ембриони, може да бъдат финансирани в зависимост от съдържанието на научното предложение и от законодателната уредба на съответните държави членки. Не се предоставя финансиране нито в ЕС, нито извън него за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави членки. Не се финансира определена дейност в държава членка, в която тази дейност е забранена.

▌

Член 15

Етика(28)

1.  Действията по програмата трябва да се извършват в съответствие с етичните принципи и относимото национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и допълнителните протоколи към нея.

Особено внимание се обръща на принципа на пропорционалност, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на защита на личните данни, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, правото на недискриминация, необходимостта да се гарантират опазване на околната среда и високо равнище на защита на човешкото здраве.

2.  Субектите, които участват в действието, са длъжни да представят:

a)  етична самооценка, в която се посочват и се описват подробно всички предвидими етични въпроси, свързани с целта, изпълнението и вероятното въздействие на дейностите, които ще бъдат финансирани, включително потвърждение за съответствие с параграф 1, и описание на начина, по който ще бъде осигурено това;

б)  потвърждение, че дейностите ще са съобразени с Европейския кодекс за интегритет в научните изследвания, публикуван от Европейската федерация на академиите на науките (ALLEA), и че няма да се извършват дейности, които са изключени от финансиране;

в)  за дейности, които се извършват извън Съюза: потвърждение, че същите дейности биха били разрешени в държава членка; както и

г)  за дейности, при които се използват стволови клетки от човешки ембриони: когато е целесъобразно — информация относно мерките за разрешаване и контрол, които трябва да бъдат предприети от компетентните органи на съответните държави членки, както и информация за одобренията от гледна точка на етиката, които трябва да бъдат получени преди началото на съответните дейности.

3.  Предложенията трябва системно да се подлагат на скрининг, за да се открият действията, повдигащи комплексни или сериозни етични въпроси, и да се представят за етична оценка. Етичната оценка се извършва от Комисията, освен ако тя я делегира на органа за финансиране. За действията, при които се използват стволови клетки от човешки ембриони или човешки ембриони, етичната оценка е задължителна. Етичните скрининги и оценки се извършват с помощта на експерти по етика. Комисията и органите за финансиране осигуряват във възможно най-голяма степен прозрачността на етичните процедури, без да се накърнява поверителността на съдържанието на процедурата.

4.  Преди началото на съответните дейности субектите, участващи в действието, са длъжни да получат всички одобрения или други задължителни документи от съответните национални и местни комисии по етика или други органи, като например органите по защита на данните. Тези документи се съхраняват и при поискване се представят на Комисията или органа за финансиране.

5.  Ако е целесъобразно, етичните проверки се извършват от Комисията или органа за финансиране. При сериозни или комплексни етични въпроси проверките се извършват от Комисията, освен ако са делегирани на органа за финансиране.

Етичните проверки се извършват с помощта на експерти по етика.

6.  Действията, които не отговарят на етичните изисквания, посочени в параграфи 1 – 4, и съответно не са приемливи от гледна точка на етиката, и следователно следва да бъдат отхвърлени или прекратени след установяване на неприемливостта от етична гледна точка.

Член 16

Сигурност

1.  Действията, които се извършват по програмата, трябва да са съобразени с приложимите правила за сигурност, и по-специално с правилата за защита на класифицирана информация срещу неразрешено разкриване, както и с всички относими национални и съюзни правни разпоредби. В случай че научните изследвания се извършват извън Съюза, като се използва и/или се генерира класифицирана информация, освен спазването на тези изисквания е необходимо между Съюза и третата държава, в която се извършват научните изследвания, да има сключено споразумение за сигурност.

2.  Когато е целесъобразно, предложенията трябва да включват самооценка по отношение на сигурността, в която се посочват всички въпроси, свързани със сигурността, и се описва подробно по какъв начин ще се подходи към тези въпроси, така че да се изпълнят изискванията на съответните национални и съюзни правни разпоредби.

3.  Когато е целесъобразно, Комисията или органът за финансиране извършва проверка за сигурност при предложенията, повдигащи въпроси във връзка със сигурността.

4.  Когато е целесъобразно, действията трябва да са в съответствие с Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 и правилата за неговото прилагане.

5.  Субектите, участващи в действието, са длъжни да осигурят защитата срещу неразрешено разкриване на класифицираната информация, която е използвана и/или генерирана при действието. Преди началото на съответните дейности те трябва да представят доказателство от съответните национални органи по сигурността, че служителите и/или структурите са получили съответно разрешение за достъп до класифицирана информация и/или удостоверение за сигурност на структура.

6.  Ако с класифицираната информация трябва да боравят външни експерти, преди назначаването им се изисква те да са получили съответното разрешение за достъп до класифицирана информация.

7.  Когато е целесъобразно, Комисията или органът за финансиране може да извършва проверки за сигурност.

▌Действията, които не отговарят на правилата за сигурност съгласно настоящия член, може да бъдат отхвърлени или прекратени по всяко време.

ГЛАВА II

Безвъзмездни средства

Член 17

Безвъзмездни средства

Освен ако в настоящата глава е посочено друго, безвъзмездните средства по програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VІІІ от Финансовия регламент.

Член 18

Субекти, допустими за участие

1.  Всеки правен субект, независимо от мястото му на установяване, включително правни субекти от неасоциирани трети държави, или всяка международна организация може да участва в действия по програмата, ако са изпълнени както условията, определени в настоящия регламент, така и условията, определени в работната програма или поканата.

2.  Субектите трябва да са част от консорциум, който включва най-малко три независими правни субекта, всеки от които е установен в различна държава членка или асоциирана държава, като поне един от тях е установен в държава членка, освен ако:

a)  в работната програма е предвидено друго, ако това е надлежно обосновано;

3.  Действията на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС), свързани с научни изследвания за разширяване на границите на познанието, действията на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), действията, свързани с обучение и мобилност, или действията по съфинансиране на програми може да се изпълняват от един или повече правни субекти, един от които трябва да е установен в държава членка или в асоциирана държава въз основата на споразумение, сключено в съответствие с член 12.

4.  Координационните и спомагателните действия може да се изпълняват от един или повече правни субекти, които може да са установени в държава членка или в асоциирана държава, или в друга трета държава.

5.  При действията, които са свързани със стратегически активи и интереси на Съюза, както и с неговата независимост и сигурност, работната програма може да предвижда възможност участието да е ограничено само до правни субекти, които са установени в държавите членки, или до правни субекти, които са установени в конкретни асоциирани или други трети държави в допълнение към държавите членки.

6.  Когато е целесъобразно и надлежно обосновано, в зависимост от специфичните изисквания на политиката или от естеството и целите на действието, включително броя, вида и мястото на установяване на правните субекти, работната програма може да предвижда критерии за допустимост в допълнение към критериите, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5.

7.  При действията, при които се използват суми по член 11, участието е ограничено до един-единствен правен субект, който е установен в юрисдикцията на делегиращия управляващ орган, с изключение на случаите, когато с управляващия орган е договорено и в работната програма е предвидено друго.

8.  Когато това е посочено в работната програма, в действията може да участва JRC.

9.  JRC, международните организации за европейски научни изследвания и правните субекти, учредени съгласно правото на Съюза, се считат за установени в държава членка, различна от тези, в които са установени другите правни субекти, участващи в действието.

10.  При действията на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС), свързани с научни изследвания за разширяване на границите на познанието, и при действията, свързани с обучение и мобилност, и когато е предвидено в работната програма, международните организации със седалище в държава членка или в асоциирана държава се считат за установени в тази държава членка или асоциирана държава.

За други части на програмата се счита, че международните организации, които не са международни европейски научноизследователски организации, са установени в неасоциирана трета държава.

Член 19

Субекти, допустими за финансиране

1.   Допустими за финансиране са субектите, които са установени в държава членка или в асоциирана държава съгласно определението по член 12.

При действията, при които се използват суми по член 11, параграф 3, допустими за финансиране от тези суми са само субектите, които са установени в юрисдикцията на делегиращия управляващ орган.

1б.  При държавите с ниски до средни доходи и по изключение при други неасоциирани трети държави те може да са допустими за финансиране по дадено действие, ако:

a)  третата държава е посочена в работната програма; както и

б)  Комисията или органът за финансиране счита, че тяхното участие е от съществено значение за изпълнението на действието.

2.  Субектите, които са установени в друга неасоциирана трета държава, следва ▌да покриват разходите за своето участие. Могат да се сключват споразумения за научноизследователска и развойна дейност между тези неасоциирани трети държави и Съюза, когато това бъде счетено за полезно, и може да бъде установен механизъм за съфинансиране, подобен на този, договорен в рамките на „Хоризонт 2020“. Тези държави осигуряват реципрочен достъп за правните субекти от Съюза до програмите за финансиране на научни изследвания, развойна дейност и иновации на съответните държави, както и реципрочност при свободния достъп до научни резултати и данни и до справедливи и равноправни условия за правата на интелектуална собственост.

▌

▌

3.  Субектите, свързани с бенефициера, са допустими за финансиране по дадено действие, ако са установени в държава членка или в асоциирана държава ▌.

3а.  Комисията докладва на Парламента и на Съвета, като посочва за всяка неасоциирана трета държава размера на финансовите вноски от Съюза, предоставени на участващите организации, и размера на финансовите вноски, предоставени от същата държава за субектите от Съюза, които участват в техните дейности.

Член 20

Покани за предложения

1.  ▌Съдържанието на поканите за предложения за всички действия се включва в работната програма.

▌

▌

▌

3.  Ако това е необходимо за постигането на целите им, в извънредни случаи поканите може да са ограничени до разработването на допълнителни дейности или до добавянето на допълнителни партньори към съществуващи действия. В допълнение работната програма може да предвижда възможността за това, правни субекти от държави членки със слаби показатели в областта на научните изследвания и иновациите да се присъединят към вече избрани съвместни научноизследователски и иновационни действия със съгласието на съответния консорциум и при условие че правни субекти от тези държави членки още не участват в него.

4.   Покани за предложения не се изискват при координационни и спомагателни действия или действия по съфинансиране на програми, които действия:

a)  ще се извършват от JRC или от правни субекти, посочени в работната програма; както и

б)  не попадат в обхвата на поканите за предложения съгласно член 195, буква д) от Финансовия регламент.

5.   В работната програма се посочват поканите, за които ще се присъжда знакът „Печат за високи постижения“. С предварително разрешение от заявителя информация относно заявлението и оценката може да се предоставя на заинтересованите финансиращи органи, при условие че се сключат споразумения за поверителност.

Член 21

Съвместни покани

Комисията или органът за финансиране може да отправят съвместна покана за предложения със:

a)  трети държави, включително техните научни и технически организации или агенции;

б)  международни организации;

в)  правни субекти с нестопанска цел.

В случай на съвместна покана кандидатите следва да отговарят на изискванията, предвидени в член 18 от настоящия регламент, и се определят съвместни процедури за подбор и оценка на предложенията. В процедурите трябва да участва балансирана група от експерти, назначени от всяка страна.

Член 22

Поръчки за продукти в предпазарен стадий и поръчки за новаторски решения

1.  Действията може да включват или да имат за основна цел поръчки за продукти в предпазарен стадий или обществени поръчки за новаторски решения, които поръчки се изпълняват от бенефициери, които са възлагащи органи или възложители съгласно определенията в директиви 2014/24/ЕС(29), 2014/25/ЕС(30) и 2009/81/ЕО(31).

2.  Процедурите за възлагане на поръчки:

a)  съответстват на принципите на прозрачност, недискриминация, равно третиране, добро финансово управление, пропорционалност, както и с правилата относно конкуренцията;

б)  при поръчките за продукти в предпазарен стадий, когато е подходящо и без да се нарушават принципите, изброени в буква а), може да се използва опростената и/или ускорената процедура и да се предвидят специфични условия, като например мястото на изпълнение на възложените с поръчките дейности да е ограничено до територията на държавите членки и на асоциирани държави;

в)  може да разрешават възлагането на повече от един договор в рамките на една процедура (възлагане на няколко доставчици); и

г)  предвиждат възлагането на договори на икономически най-изгодната(ите) оферта(и), като същевременно гарантират отсъствието на конфликт на интереси.

3.  Изпълнителят, който създава резултати при поръчка за продукти в предпазарен стадий, притежава най-малко свързаните с тях права върху интелектуалната собственост. Възлагащите органи се ползват поне с права на безвъзмезден достъп до резултатите за тяхна собствена употреба и с правото да предоставят или да изискват от участващите изпълнители да предоставят на трети страни неизключителни лицензи за ползване на резултатите, които са създадени за възлагащия орган, при справедливи и разумни условия, без право на преотстъпване на лиценза. Ако изпълнителят не използва резултатите за търговска реализация в посочения в договора срок след поръчката за продукти в предпазарен стадий, възлагащите органи, след като обсъдят с изпълнителя причините за неизползването, може да поискат от него да им прехвърли собствеността върху резултатите.

▌

Член 24

Финансов капацитет на кандидатите

1.  В допълнение към изключенията, посочени в член 198, параграф 5 от Финансовия регламент, се проверява само финансовият капацитет на координатора и само ако поисканото финансиране от Съюза за действието е равно на или по-голямо от 500 000 EUR.

2.  Ако обаче има основания за съмнение относно финансовия капацитет или е налице по-голям риск поради участието в няколко текущи действия, финансирани от съюзни програми за научни изследвания и иновации, Комисията или органът за финансиране проверява и финансовия капацитет на други заявители или на координатори под прага, посочен в параграф 1.

3.  Ако финансовият капацитет е структурно гарантиран от друг правен субект, проверява се финансовият капацитет на последния.

4.  В случай на слаб финансов капацитет Комисията или органът за финансиране може да постави като условие за участието на заявителя представянето на декларация за солидарна отговорност от свързан с бенефициера субект.

5.  Вноската във Взаимозастрахователния механизъм, посочен в член 33, се счита за достатъчна гаранция съгласно член 152 от Финансовия регламент. От бенефициерите не може да се приемат, нито да им се налагат никакви допълнителни гаранции или обезпечения.

Член 25

Критериите за отпускане на безвъзмездни средства и подбор

1.  Предложенията се оценяват въз основа на следните критерии:

a)  високи постижения,

б)  въздействие,

в)  качество и ефикасност на изпълнението.

2.  За предложенията, представени в рамките на действията на ЕНС, свързани с научни изследвания за разширяване на границите на познанието, се прилага само критерият, посочен в параграф 1, буква а).

3.  В работната програма се уточнява прилагането на посочените в параграф 1 критерии за отпускане на безвъзмездни средства, включително всякакъв вид претегляне, прагове и където е относимо, правила за разглеждане на предложенията ex-aequo, като се вземат предвид целите на поканата за предложения. Условията за разглеждане на предложенията ex-aequo могат да включват, но не се ограничават до следните критерии: МСП, пол, географско многообразие.

3а.  Комисията и останалите органи за финансиране вземат предвид възможността за двуетапна процедура за представяне на предложения и когато е подходящо, по време на първия етап на оценка може да се направи оценка на анонимизираните предложения въз основа на критериите за възлагане, посочени в параграф 1.

Член 26

Оценка

1.  Предложенията се оценяват от комисия за оценка, която ▌се състои ▌от независими външни експерти.

За дейностите на ЕСИ, за мисии и в надлежно обосновани случаи, изложени в работната програма, приета от Комисията, комисията за оценка може да се състои частично или, при координационни и спомагателни дейности – частично или изцяло от представители на институциите или органите на Съюза, както е посочено в член 150 от Финансовия регламент.

▌

Процесът на оценяване може да се проследява от независими наблюдатели.

2.  Където е приложимо, комисията за оценка извършва класиране на предложенията, които са преминали приложимите прагове, съгласно:

a)   резултатите от оценката;

б)   приноса им за постигането на специфични цели на политиката, включително създаването на съгласуван портфейл от проекти, по-конкретно за дейностите по инструмента „Изследвач“ на ЕСИ, за мисии и в други надлежно обосновани случаи, изложени подробно в работната програма, приета от Комисията.

За дейностите на ЕСИ, за мисии и в други надлежно обосновани случаи, изложени подробно в работната програма, приета от Комисията, комисията за оценка може също така да предложи ▌изменения на предложенията, ако това е необходимо за съгласуваността на портфейлния подход. Тези изменения са в съответствие с условията за участие и с принципа на равното третиране. Програмният комитет бива уведомен за такива случаи.

2а.  Процесът на оценка е разработен така, че да се избягват конфликти на интереси и предубеждения. Гарантира се прозрачност на критериите за оценка и на метода за определяне на резултатите.

3.  В съответствие с член 100, параграф 7 от Финансовия регламент кандидатите получават обратна информация на всички етапи от процедурата по оценяване и ако е приложимо, относно причините за отхвърляне.

4.  Правни субекти, установени в държави членки, които имат слаби показатели в областта на научните изследвания и иновациите и са участвали успешно в компонента „Разширяване на участието и споделяне на високи научни постижения“, получават по свое искане запис от това участие, който могат да приложат към предложения по стълб II на програмата, която координират.

Член 27

Процедура за преразглеждане на оценката, запитвания и жалби

1.  Ако заявителят счита, че съответната процедура за оценяване не е приложена правилно към неговото предложение, той може да поиска преразглеждане на оценката(32).

2.  Преразглеждането на оценката обхваща само процедурните аспекти на оценката, а не качествата на предложението.

2а.  Искането за преразглеждане се отнася до конкретно предложение и се подава в срок от 30 дни след съобщаването на резултатите от оценката.

Комисията за преразглеждане на оценката дава становище за процедурните аспекти на процеса на оценяване, а председателят и членовете ѝ са служители на Комисията или на съответния финансиращ орган, които не са участвали в оценката на предложенията. Комисията за преразглеждане на оценката може да препоръча една от следните стъпки:

a)  преоценка на предложението, извършена основно от оценители, които не са участвали в предходната оценка;

б)  потвърждение на първоначалната оценка.

▌

▌

3.  Преразглеждането на оценката не може да забавя процеса на подбор на предложенията, които не са предмет на преразглеждане.

3а.  Комисията прави необходимото, за да осигури на участниците процедура за подаване на преки запитвания и жалби относно участието им в „Хоризонт Европа“. Информацията за това как да се отправят запитвания или да се подават жалби се предоставя онлайн.

Член 28

Срок за отпускане на безвъзмездни средства

1.  Чрез дерогация от член 194, параграф 2, първа алинея от Финансовия регламент се прилагат следните срокове:

a)  за информиране на всички заявители за резултатите от оценката на техните заявления — максимален срок от пет месеца, считано от крайната дата за подаване на пълните предложения;

б)  за подписване със заявителите на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства — максимален срок от осем месеца, считано от крайната дата за подаване на пълните предложения.

▌

▌

2.  В работната програма ▌може да се определят по-кратки срокове.

3.  В допълнение към изключенията, посочени в член 194, параграф 2, втора алинея от Финансовия регламент, сроковете, посочени в параграф 1, може да се надхвърлят при действия на ЕНС, при мисии, както и когато действията са представени за оценка от гледна точка на етиката или сигурността.

Член 29

Изпълнение на безвъзмездните средства

1.  Ако даден бенефициер не изпълни задълженията си по техническото осъществяване на действието, останалите бенефициери изпълняват тези задължения без допълнително финансиране от Съюза, освен ако изрично са освободени от това задължение. Финансовата отговорност на всеки бенефициер е ограничена до неговия собствен дълг, като се спазват разпоредбите относно Взаимозастрахователния механизъм.

2.  В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства може да се определят етапни цели и съответни плащания по предварително финансиране. Ако етапните цели не са изпълнени, действието може да бъде временно спряно, изменено или, ако това е надлежно обосновано, прекратено.

3.  Действието може да бъде прекратено и когато очакваните резултати са изгубили своята значимост за Съюза поради причини от научно или технологично естество, при инструмента „Ускорител“ на ЕСИ — също и поради причини от икономическо естество, или пък — при ЕСИ и мисии — поради значимостта като част от портфейл от действия. Комисията провежда процедура с координатора на действието и по целесъобразност с външни експерти, преди да вземе решение за прекратяване на действието, в съответствие с член 133 от Финансовия регламент.

Член 29а

Образец на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства

1.  Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, изготвя образец на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства между Комисията или съответния орган за финансиране и бенефициерите в съответствие с настоящия регламент. Ако се изисква съществено изменение на модела за споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, наред с другото с оглед на по-нататъшно опростяване за бенефициерите, Комисията го преразглежда, както е уместно, в тясно сътрудничество с държавите членки.

2.  В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се определят правата и задълженията на бенефициерите и на Комисията или на съответния орган за финансиране в съответствие с настоящия регламент. В него се определят също така правата и задълженията на правните субекти, които се включват като бенефициери по време на изпълнението на дейността, както и ролята и задачите на координатора на консорциум.

Член 30

Проценти на финансиране

1.  За всички дейности, които се финансират по дадено действие, се прилага единен процент на финансиране. Максималният процент на отделно действие се определя в работната програма.

2.  По програмата може да се възстановяват до 100% от общите допустими разходи за дадено действие, с изключение на:

a)  иновационни действия: до 70% от общите допустими разходи, с изключение на правните субекти с нестопанска цел, където по програмата може да се възстановяват до 100% от общите допустими разходи;

б)  действия по съфинансиране на програми: най-малко 30% от общите допустими разходи, а в определени и надлежно обосновани случаи – до 70%.

3.  Процентите на финансиране, посочени в настоящия член, се прилагат и при действия, при които за цялото действие или за част от него е определено финансиране чрез единна ставка, единични разходи или еднократна сума.

Член 31

Непреки разходи

1.  Непреките допустими разходи се определят, като се прилага единна ставка в размер на 25% от общите преки допустими разходи, с изключение на преките допустими разходи за подизпълнители, финансово подпомагане за трети страни и всякакви единични разходи или еднократни суми, които включват непреки разходи.

Когато е целесъобразно, непреките разходи, включени в единични разходи или еднократни суми, се изчисляват, като се използва посочената в параграф 1 единна ставка, с изключение на единичните разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги, които се изчисляват въз основа на действителните разходи, в съответствие с обичайната практика на бенефициерите за определяне и анализ на разходите.

2.  Ако обаче това е предвидено в работната програма, непреките разходи може да се декларират под формата на еднократна сума или единични разходи.

Член 32

Допустими разходи

1.  В допълнение към критериите, посочени в член 186 от Финансовия регламент, при бенефициерите, които получават възнаграждение на базата на проекти, разходите за персонал са допустими до размера на възнаграждението, което лицето би получило за работа по ▌проекти за научни изследвания и иновации, финансирани от национални схеми, включително разходите за социална сигурност и други разходи, свързани с възнаграждението на персонала, определен за изпълнение на дейността, произтичащи от националното право или от договора за наемане на работа.

„Възнаграждение на базата на проекти“ означава възнаграждение, което е свързано с участието на дадено лице в проекти, представлява част от обичайните практики на бенефициера относно възнагражденията и се изплаща систематично.

2.  Чрез дерогация от член 190, параграф 1 от Финансовия регламент разходите за ресурси, предоставени от трети страни посредством вноски в натура, са допустими до размера на преките допустими разходи на третата страна.

3.  Чрез дерогация от член 192 от Финансовия регламент приходите, генерирани от използването на резултатите, не се считат за постъпления от действието.

3а.  Бенефициерите могат да използват обичайните си счетоводни практики, за да идентифицират и декларират разходите, направени във връзка с дадено действие в съответствие с всички условия, посочени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, в съответствие с настоящия регламент и член 186 от Финансовия регламент.

4.  Чрез дерогация от член 203, параграф 4 от Финансовия регламент сертификатът за финансовите отчети е задължителен при плащането на остатъка, ако сумата, декларирана като действителни разходи и единични разходи, изчислени в съответствие с обичайните практики за определяне и анализ на разходите, е равна на или по-голяма от 325 000 EUR.

Сертификатите за финансови отчети могат да бъдат изготвяни от одобрен външен одитор или, в случая на публични организации – издавани от компетентен и независим държавен служител в съответствие с член 203, параграф 4 от Финансовия регламент.

4а.  Когато е уместно, за безвъзмездни средства за обучение и мобилност в рамките на действия „Мария Склодовска-Кюри“ финансовото участие на ЕС отчита всички допълнителни разходи на бенефициера, свързани с отпуск по майчинство или родителски отпуск, отпуск по болест, специален отпуск или смяна на наемащата организация или семейно положение на изследователя по време на срока на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

4б.  Разходите, свързани с открития достъп, включително плановете за управление на данни, са допустими за възстановяване съгласно предвиденото в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Член 33

Взаимозастрахователен механизъм

1.  С настоящия регламент се създава Взаимозастрахователен механизъм (наричан по-долу за краткост „Механизмът“), който заменя фонда, създаден по силата на член 38 от Регламент (ЕС) № 1290/2013, и е негов правоприемник. Механизмът покрива риска, свързан с несъбирането на суми, които бенефициерите дължат:

a)  на Комисията съгласно Решение № 1982/2006/ЕО;

б)  на Комисията и на органите на Съюза по „Хоризонт 2020“;

в)  на Комисията и на органите за финансиране по програмата.

Покриването на риска по отношение на органите за финансиране, посочени в буква в) от първата алинея, може да се извършва чрез система за непряко покритие, посочена в приложимото споразумение и съобразена с естеството на органа за финансиране.

2.  Механизмът се управлява от Съюза, представляван от Комисията, която действа като изпълнителен агент. Комисията определя специфични правила за дейността на Механизма.

3.  Бенефициерите правят вноска в размер на 5% от съюзното финансиране за действието. Въз основа на периодични прозрачни оценки Комисията може да повиши тази вноска до 8% или да я намали под 5%. Вноската на бенефициерите в Механизма ▌се приспада от първоначалното предварително финансиране и ▌се изплаща на Механизма от името на бенефициерите, като при никакви обстоятелства не надвишава сумата на първоначалното предварително финансиране.

4.  Вноската на бенефициерите се връща при плащането на остатъка.

5.  Финансовите постъпления, генерирани от Механизма, се добавят към него. Ако постъпленията са недостатъчни, Механизмът не се намесва, а Комисията или органът за финансиране събира всяка дължима сума направо от бенефициерите или третите страни.

6.  Събраните суми представляват приход, приписан на Механизма по смисъла на член 21, параграф 5 от Финансовия регламент. След като усвояването на всички безвъзмездни средства, чийто риск е покрит пряко или непряко от Механизма, приключи, Комисията събира всички неизплатени суми и ги вписва в бюджета на Съюза съгласно решенията на законодателния орган.

7.  Механизмът може да бъде разширен, така че да обхваща бенефициери на всяка друга пряко управлявана програма на Съюза. Комисията приема условията за участие на бенефициерите на други програми.

Член 34

Собственост и закрила на резултатите

1.  Бенефициерите притежават създадените от тях резултати. Те правят всичко необходимо правата, които имат във връзка с резултатите техни служители или други страни, да могат да се упражняват по начин, който е съвместим със задълженията на бенефициерите съгласно реда и условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Двама или повече бенефициери притежават съвместно резултатите, ако:

a)  са ги създали съвместно; и

б)  не е възможно:

i)  да се установи конкретният принос на всеки отделен бенефициер;

или

ii)  резултатите да се разделят при подаване на заявление за правната им закрила, както и при нейното получаване или поддържане.

Съсобствениците договарят в писмен вид разпределението и условията на упражняване на съвместната собственост. Освен ако е договорено друго в споразумението на консорциума или в споразумението за съвместна собственост, всеки съсобственик има право да предостави на трети страни неизключителни лицензи за ползване на съвместно притежаваните резултати (без право на преотстъпване на лицензите), ако останалите съсобственици са уведомени за това предварително и получат справедлива и разумна компенсация. Съсобствениците могат да се договорят в писмен вид вместо съвместна собственост да прилагат друг режим.

2.  Бенефициерите, които са получили финансиране от Съюза, осигуряват адекватна закрила на резултатите си, ако закрилата е възможна и обоснована, като вземат предвид всички относими съображения, включително перспективите за търговска реализация и други законни интереси. Когато вземат решения относно закрилата, бенефициерите отчитат и законните интереси на останалите бенефициери по действието.

Член 35

Използване и разпространение на резултатите

1.  Всеки участник, който е получил финансиране от Съюза, полага максимални усилия да използва притежаваните от него резултати или ги предоставя на друг правен субект за ползване. Използването може да се осъществява пряко от бенефициерите или непряко, по-специално чрез прехвърляне и лицензиране на резултатите в съответствие с член 36.

Работната програма може да предвижда допълнителни задължения за използване на резултатите.

Ако въпреки положените от бенефициера максимални усилия за пряко или непряко използване на резултатите, в срока, определен в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, не се осъществи никакво използване на резултатите, бенефициерът използва подходяща онлайн платформа, както е посочено в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, за да намери заинтересовани страни, които да използват тези резултати. Ако е оправдано въз основа на искане от бенефициера, това задължение може да бъде отменено.

2.  Бенефициерите разпространяват своите резултати в най-краткия осъществим срок и в общодостъпен формат при спазване на евентуалните ограничения, произтичащи от закрилата на интелектуалната собственост, правилата за сигурност или законните интереси ▌.

Работната програма може да предвижда допълнителни задължения за разпространение на резултатите, като същевременно защитава икономическите и научните интереси на Съюза.

3.  Бенефициерите правят всичко необходимо, така че свободният достъп до научните публикации да се прилага съгласно реда и условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. По-специално, бенефициерите правят всичко необходимо, така че те или авторите да запазят достатъчни права върху интелектуалната собственост, за да могат да изпълняват изискванията за свободен достъп.

Свободният достъп до научноизследователски данни е общо правило съгласно реда и условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, като се гарантира възможността за изключения въз основа на принципа „свободен в максималната възможна степен, ограничен само доколкото е необходимо“, като се вземат предвид законните интереси на бенефициерите, включително търговската реализация, както и всякакви други ограничения, като например правила за защита на данните, неприкосновеност на личния живот, поверителност, търговски тайни, конкурентни интереси на Съюза, правила за сигурност или права върху интелектуална собственост.

Работната програма може да предвижда допълнителни стимули или задължения за придържане към практиките на отворената наука.

4.  Бенефициерите управляват всички научноизследователски данни, генерирани при действие по „Хоризонт Европа“, в съответствие с принципите FAIR (Findability, Accessibility, Interoperability, Reusability – лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми) и съгласно реда и условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, и да създадат план за управление на данните.

Работната програма може да предвижда в случаите, в които е обосновано, допълнителни задължения за използване на Европейския облак за отворена наука (EOSC) за съхраняване на научноизследователски данни и за предоставяне на достъп до такива данни.

5.  Бенефициерите, които възнамеряват да разпространят своите резултати, уведомяват предварително останалите бенефициери по действието. Всеки друг бенефициер има право да възрази, ако може да докаже, че планираното разпространение на резултатите би накърнило сериозно законните му интереси, свързани с неговите резултати или предходни знания. В такъв случай разпространението на резултатите не може да се осъществи, докато не бъдат предприети адекватни действия за защита на тези законни интереси.

6.  Освен ако работната програма предвижда друго, предложенията включват план за използване и разпространение на резултатите. Ако очакваното използване на резултатите е свързано с разработване, създаване, производство и предлагане на пазара на продукт или процес, или със създаване и предоставяне на услуга, планът съдържа стратегия за такова използване. Ако планът предвижда използването на резултатите да се осъществява предимно в неасоциирани трети държави, правните субекти обясняват защо това използване е в интерес на Съюза.

Бенефициерите актуализират плана по време на действието и след неговото приключване в съответствие със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

7.  За целите на мониторинга и на разпространението на резултатите от страна на Комисията или органа за финансиране бенефициерите предоставят всяка поискана информация относно използването и разпространението на своите резултати съгласно условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. При спазване на законните интереси на бенефициерите, тази информация се прави обществено достояние.

Член 36

Прехвърляне и лицензиране на резултати

1.  Бенефициерите имат право да прехвърлят собствеността върху своите резултати. Те гарантират, че задълженията им остават в сила и спрямо новия собственик и че той е задължен да прехвърли тези задължения към всеки следващ собственик.

2.  Освен ако по отношение на конкретно определени трети страни, включително свързани с бенефициера субекти, е договорено друго в писмен вид или ако това не е възможно съгласно приложимото законодателство, бенефициерите, които възнамеряват да прехвърлят собствеността върху резултатите, са длъжни да уведомят предварително всеки друг бенефициер, който все още има права на достъп до резултатите. Уведомлението трябва да включва достатъчно информация за новия собственик с цел да се даде възможност на всеки бенефициер да прецени последствията от прехвърлянето върху своите права на достъп.

Освен ако по отношение на конкретно определени трети страни, включително свързани с бенефициера субекти, е договорено друго в писмен вид, всеки бенефициер има право да възрази срещу прехвърлянето, ако може да докаже, че то ще се отрази неблагоприятно върху неговите права на достъп. В такъв случай прехвърлянето не може да се осъществи, докато не се постигне споразумение между съответните бенефициери. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се определят сроковете за това.

3.  Бенефициерите имат право да предоставят лицензи върху своите резултати или по друг начин да предоставят права за тяхното ползване, включително изключителни права, ако това не засяга спазването на задълженията им. Изключителен лиценз за резултати може да се предостави, ако всички останали заинтересовани бенефициери са съгласни да се откажат от правата си на достъп до тези резултати.

4.  Когато това е обосновано, в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се определя правото на възражение от страна на Комисията или на органа за финансиране срещу прехвърлянето на собствеността върху резултатите или срещу предоставянето на изключителен лиценз във връзка с резултатите, ако:

a)  бенефициерите, които са създали резултатите, са получили финансиране от Съюза;

б)  прехвърлянето или лицензирането се осъществява към правен субект, установен в неасоциирана трета държава; и

в)  прехвърлянето или лицензирането не съответства на интересите на Съюза.

Ако се прилага правото на възражение, бенефициерът отправя предварително уведомление. Ако са въведени мерки за защита на интересите на Съюза, правото на възражение относно прехвърлянето на собствеността или предоставянето на лицензи на конкретно определени трети страни може да бъде отменено в писмен вид.

Член 37

Права на достъп

1.  Относно правата на достъп се прилагат следните принципи:

a)  всяко искане за упражняване на права на достъп или всеки отказ от права на достъп се представя в писмен вид;

б)  освен ако с предоставящото лице е договорено друго, правата на достъп не включват право на преотстъпване на лицензите;

в)  преди присъединяването си към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства бенефициерите се уведомят взаимно за евентуалните ограничения за предоставянето на достъп до своите предходни знания;

г)  ако даден бенефициер вече не участва в дадено действие, това не засяга задълженията му за предоставяне на достъп;

д)  ако даден бенефициер не изпълнява задълженията си, бенефициерите имат право да се договорят, че правата му на достъп се прекратяват.

2.  Бенефициерите предоставят достъп:

a)  до своите резултати безвъзмездно на всеки друг бенефициер по действието, който се нуждае от тях за изпълнение на собствените си задачи;

б)  до своите предходни знания на всеки друг бенефициер по действието, който се нуждае от тях за изпълнение на собствените си задачи, при спазване на евентуалните ограничения, упоменати в параграф 1, буква в); този достъп се предоставя безвъзмездно, освен ако преди присъединяването си към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства бенефициерите са договорили друго;

в)  до своите резултати и — при спазване на евентуалните ограничения, упоменати в параграф 1, буква в) — до своите предходни знания на всеки друг бенефициер по действието, който се нуждае от тях за използване на собствените си резултати; този достъп се предоставя при справедливи и разумни условия, които се договарят.

3.  Освен ако бенефициерите са договорили друго, те също така предоставят достъп до своите резултати и — при спазване на евентуалните ограничения, упоменати в параграф 1, буква в) — до своите предходни знания на правен субект, който:

a)  е установен в държава членка или в асоциирана държава;

б)  се намира под пряк или непряк контрол на друг бенефициер или под същия пряк или непряк контрол, под който е и този бенефициер, или пряко или непряко контролира този бенефициер; и

в)  се нуждае от достъпа за използване на резултатите на този бенефициер в съответствие със задължението на бенефициера за използване на резултатите.

Достъпът се предоставя при справедливи и разумни условия, които се договарят.

4.  Искане за достъп с цел използване на резултатите може да се отправи до една година след приключването на действието, освен ако бенефициерите се договорят за различен срок.

5.  Бенефициерите, които са получили финансиране от Съюза, предоставят на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза безвъзмезден достъп до своите резултати за разработване, изпълнение и мониторинг на политики или програми на Съюза. Достъпът е ограничен до употреба с нетърговска и неконкурентна цел.

Тези права на достъп не обхващат предходните знания на бенефициерите.

При действията в рамките на клъстер „Гражданска сигурност за обществото“ бенефициерите, които са получили финансиране от Съюза, предоставят също така безвъзмезден достъп до своите резултати на националните органи на държавите членки за разработване, изпълнение и мониторинг на техни политики или програми в тази област. Достъпът е ограничен до употреба с нетърговска и неконкурентна цел и да се предоставя въз основа на двустранно споразумение, в което са определени специални условия, с които се гарантира, че тези права ще се използват единствено за определената цел и че ще са предвидени съответни задължения за поверителност. Искащата достъп държава членка, институция, орган, служба или агенция на Съюза уведомява всички държави членки за тези искания.

6.  Работната програма може по целесъобразност да предвижда допълнителни права на достъп.

Член 38

Специални разпоредби ▌

По отношение на действията на ЕНС, действията, свързани с обучение и мобилност, действията за поръчки за продукти в предпазарен стадий, действията за обществени поръчки за новаторски решения, действията по съфинансиране на програми и координационните и спомагателни действия може да се прилагат специални разпоредби относно собствеността, използването и разпространението, прехвърлянето и лицензирането, както и правата на достъп.

Тези специални разпоредби се посочват в споразумението за безвъзмездни средства и не променят принципите и задълженията за свободен достъп.

▌

Член 39

Награди

1.  Освен ако в настоящата глава е посочено друго, наградите по програмата се присъждат и управляват в съответствие с дял IX от Финансовия регламент.

2.  Всеки правен субект, независимо от мястото си на установяване, може да участва в конкурс, освен ако в работната програма или в правилата на конкурсите е предвидено друго.

3.  Комисията или органът за финансиране може по целесъобразност да организира присъждането на награди със:

a)  други органи на Съюза;

б)  трети държави, включително техните научни и технически организации или агенции;

в)  международни организации; или

г)  правни субекти с нестопанска цел.

4.  Работната програма или правилата на конкурсите съдържат задължения относно комуникацията и по целесъобразност използването и разпространението, собствеността и правата на достъп до резултатите, включително разпоредби относно лицензите.

ГЛАВА IV

Поръчки

Член 40

Поръчки

1.  Освен ако в настоящата глава е посочено друго, поръчките по програмата се възлагат и управляват в съответствие с дял VII от Финансовия регламент.

2.  Поръчките може да са под формата на поръчки за продукти в предпазарен стадий или поръчки за новаторски решения, които Комисията или органът за финансиране извършва от свое име или съвместно с възлагащи органи от държавите членки и асоциираните държави. В такъв случай се прилагат правилата, определени в член 22.

ГЛАВА V

Операции за смесено финансиране и смесено финансиране

Член 41|

Операции за смесено финансиране

Операциите за смесено финансиране, за които е взето решение по настоящата програма, се изпълняват в съответствие с програмата InvestEU и дял X от Финансовия регламент.

Член 42

Смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ и ЕСИ

1.  Компонентите на смесеното финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ и ЕСИ, които представляват безвъзмездни средства и възстановими аванси, подлежат на разпоредбите на членове 30 – 33.

2.  Смесеното финансиране по линия на ЕСИ се изпълнява в съответствие с член 43. Подпомагането в рамките на смесеното финансиране по линия на ЕСИ може да се предоставя, докато действието може да се финансира като операция за смесено финансиране или като операция по финансиране и инвестиране, изцяло обхваната от гаранция на ЕС по InvestEU. Чрез дерогация от член 209 от Финансовия регламент условията, определени в параграф 2, и по-специално в букви а) и г), не се прилагат в момента на отпускането на смесено финансиране по линия на ЕСИ.

3.  Смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ може да се отпуска на действие по съфинансиране на програма, когато съвместна програма на държави членки и асоциирани държави предвижда използването на финансови инструменти в подкрепа на подбрани действия. Оценката и подборът на такива действия се извършва в съответствие с членове 11, 19, 20, 24, 25 и 26. Условията за изпълнение на смесеното финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ са съобразени с член 29, по аналогия с член 43, параграф 9 и с допълнителните и обосновани условия, определени в работната програма.

4.  Възстановяванията, включително възстановените аванси и приходите от смесеното финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ и ЕСИ, се считат за вътрешни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 3, буква е) и член 21, параграф 4 от Финансовия регламент.

5.  Смесеното финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ и ЕСИ се предоставя по начин, който насърчава конкурентоспособността на Съюза, като същевременно не нарушава конкуренцията на вътрешния пазар.

Член 42a

Инструмент „Изследвач“

1.  По инструмента „Изследвач“ се отпускат безвъзмездни средства на високорискови авангардни проекти, които се изпълняват от консорциуми или единични бенефициери и имат за цел да развият радикални иновации и нови пазарни възможности. Инструментът „Изследвач“ предоставя подкрепа за най-ранните етапи от научните, технологичните или дълбокотехнологичните изследвания и развойна дейност, включително доказването на концепцията и прототипите за валидиране на технологиите.

Инструментът „Изследвач“ се изпълнява главно чрез отворена покана за предложения „отдолу нагоре“ с редовни крайни срокове за годината и предоставя също така конкурентни предизвикателства за разработването на ключови стратегически цели , които изискват дълбоки технологии и радикално мислене.

2.  Преходните дейности на „Изследвач“ имат за цел да помогнат на всички видове изследователи и иноватори да разработят начини за пазарна реализация в Съюза, например демонстрационни дейности и проучвания за осъществимостта, чрез които да се направи оценка на потенциалните бизнес казуси и да се подпомогне създаването на предприятия за реализация на научни разработки и новосъздадени предприятия.

a)  обявяването и съдържанието на поканите за предложения се определят с оглед на целите и бюджета, заложени в работната програма във връзка със съответния портфейл от действия;

б)  допълнителни безвъзмездни средства с фиксиран размер, които не надвишават 50 000 EUR, може да се отпускат за всяко предложение, което вече е подбрано по инструмента „Изследвач“ на ЕСИ чрез покана за предложения, с цел извършване на допълнителни дейности, включително спешни координационни и спомагателни действия за укрепване на общността от бенефициери по даден портфейл, като например оценка на евентуални обособени нови организации, потенциални иновации, които създават нови пазари или разработване на бизнес план. Програмният комитет бива уведомен за такива случаи.

3.  Критериите за възлагане, определени в член 25, се прилагат за инструмента „Изследвач“ на ЕСИ.

Член 43

Инструментът „Ускорител“

1.  Инструментът „Ускорител“ на ЕСИ има за цел да подкрепя основно иновации, създаващи нови пазари. Той подкрепя само единични бенефициери и предоставя основно смесено финансиране. При определени условия инструментът може също да предоставя подкрепа във вид само на безвъзмездни средства или само на капитал.

Инструментът „Ускорител“ на ЕСИ предлага два вида подпомагане:

—  смесена финансова подкрепа за МСП, включително новосъздадени предприятия, и по изключение на малки дружества със средна пазарна капитализация, които осъществяват авангардни и революционни иновации, които не са подходящи за банково финансиране.

—  подкрепа във вид само на безвъзмездни средства за МСП, включително новосъздадени предприятия, които осъществяват всякакъв вид иновации — от поетапни до авангардни и революционни иновации, и които имат за цел впоследствие да разширят мащаба си.

може да се предоставя също така подкрепа във вид само на капитал за МСП, които не са подходящи за банково финансиране, включително новосъздадени предприятия, които вече са получили помощ във вид само на безвъзмездни средства.

Подкрепа във вид само на безвъзмездни средства по линия на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ се предоставят само при следните кумулативни условия:

а)  проектът включва информация относно капацитета и готовността на заявителя да разшири мащаба си;

б)  бенефициерът може да бъде само новосъздадено предприятие или МСП;

в)  подкрепа във вид само на безвъзмездни средства по линия на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ може да бъде предоставена на даден бенефициер само веднъж в хода на програмата „Хоризонт Европа“ в размер на не повече от 2,5 милиона евро.

1а.  Бенефициерът по линия на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ трябва да е правен субект, който отговаря на определението за новосъздадено предприятие, малко или средно предприятие или, по изключение, за малко дружество със средна пазарна капитализация, готово да разшири своя мащаб, и е установен в държава членка или в асоциирана държава. Предложението може да се представи или от бенефициера, или, при предварително съгласие от бенефициера, от едно или повече физически лица или правни субекти, които възнамеряват да учредят бенефициера или да го подпомагат. В последния случай споразумението за финансиране ще бъде подписано само с бенефициера.

2.  Всички форми на финансов принос на Съюза, предоставян в рамките на смесено финансиране по линия на ЕСИ, се обхващат и предоставят с едно решение за отпускане на средства.

3.  Предложенията се оценяват въз основа на индивидуалните им качества от външни независими експерти и се подбират в рамките на постоянно открита покана с крайни срокове, въз основа на членове 24—26, при спазване на параграф 4.

4.  Критериите за отпускане са:

a)   високи постижения,

б)   въздействие,

в)   равнище на риска при действието, който би попречил на инвестициите, качеството и ефикасността на изпълнението, и необходимост от подпомагане от Съюза.

5.  Със съгласието на съответните заявители Комисията или органите за финансиране, изпълняващи „Хоризонт Европа“ (включително общностите на знание и иновации на EIT), може да представят направо за оценка по последния критерий за отпускане предложение за действие за иновации и пазарно внедряване, което вече отговаря на първите два критерия, при спазване на следните кумулативни условия:

a)   предложението произтича от друго действие, финансирано по „Хоризонт 2020“, от настоящата програма; Или, в, в зависимост от пилотен проект в рамките на първата работна програма „Хоризонт Европа“, от национални и/или регионални програми, като се започне с картографиране на търсенето на такава схема. Подробните разпоредби се определят в конкретната програма.

б)   предложението се основава на предходен преглед на проекта, извършен преди не повече от 2 години, в който предложението е оценено от гледна точка на високите постижения и въздействието, и подлежи на условията и процедурите, описани в работната програма.

6.  Знакът „Печат за високи постижения“ може да се присъжда, ако са спазени следните кумулативни условия:

a)   бенефициерът е новосъздадено предприятие, МСП или малко дружество със средна пазарна капитализация,

б)   предложението е било допустимо и е преминало приложимите прагове за първите два критерия за отпускане, посочени в параграф 4,

в)   съответните дейности биха били допустими по иновационно действие.

7.  За предложение, което е преминало оценката успешно, външните независими експерти предлагат съответното подпомагане от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ, като вземат предвид поетия риск, както и ресурсите и времето, необходими за пускане и внедряване на иновацията на пазара.

Комисията има право да отхвърли предложение, избрано от външните независими експерти, поради основателни причини, включително с оглед на несъответствието с целите на политиките на Съюза. Програмният комитет бива уведомен за причините за такива случаи на отхвърляне.

8.  Компонентът на смесеното финансиране, който представлява подпомагане от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ, не може да надвишава 70% от общите допустими разходи за подбраното иновационно действие.

9.  Условията за изпълнение на компонентите на смесеното финансиране по линия на ЕСИ, които представляват ▌подпомагане от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ, се определят в Решение [Специфична програма].

10.  В договора за подбраното действие се определят конкретните измерими етапни цели и съответните плащания по предварително финансиране и плащания на траншове на подпомагането от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ.

В случай на смесено финансиране по линия на ЕСИ дейностите, свързани с иновационно действие, може да започнат и първото плащане по предварително финансиране в рамките на безвъзмездните средства или възстановимият аванс може да се преведе преди изпълнението на други компоненти от отпуснатото смесено финансиране по линия на ЕСИ. Изпълнението на тези компоненти е обвързано с постигането на конкретните етапни цели, определени в договора.

11.  В съответствие с договора, ако измеримите етапни цели не са постигнати, действието се спира временно, изменя се или, ако това е надлежно обосновано, се прекратява. То може да се прекрати и когато очакваното пазарно внедряване, по-специално в рамките на Съюза, не може да се осъществи.

По изключение и при препоръка от управителния съвет на ЕСИ Комисията има право да реши да увеличи подпомагането от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ, при условие че проектът бъде подложен на преглед от независими външни експерти. Програмният комитет бива уведомен за такива случаи.

Глава VI

Експерти

Член 44

Назначаване на независими външни експерти

1.  Независимите външни експерти се установяват и подбират въз основа на покани за представяне на заявления от отделни лица и покани, насочени към съответните организации, като например научноизследователски агенции, научноизследователски институции, университети, организации за стандартизация, организации на гражданското общество или предприятия, с оглед създаването на база данни с кандидати.

Чрез дерогация от член 237, параграф 3 от Финансовия регламент Комисията или съответният орган за финансиране може, по изключение и в надлежно обосновани случаи, да избере по прозрачен начин всеки отделен експерт с подходящи умения, който не е включен в базата данни, при условие че в резултат от поканата за изразяване на интерес не са установени подходящи независими външни експерти.

Тези експерти декларират своята независимост и способност да подкрепят целите на „Хоризонт Европа“.

2.  В съответствие с член 237, параграфи 2 и 3 от Финансовия регламент независимите външни експерти получават възнаграждение въз основа на стандартни условия. Ако това е обосновано и по изключение, по-специално за конкретни експерти на високо равнище, на базата на относимите пазарни стандарти може да се предостави подходящо ниво на възнаграждение над стандартните условия.

3.  В допълнение към член 38, параграфи 2 и 3 от Финансовия регламент имената на оценяващите заявления за безвъзмездни средства независими външни експерти, които са назначени в лично качество, и областта им на компетентност се публикуват най-малко веднъж годишно на уебсайта на Комисията или органа за финансиране. Тази информация се събира, обработва и публикува в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните.

3а.  Комисията или съответният орган за финансиране предприема подходящи мерки за предотвратяване на конфликти на интереси по отношение на участието на независими външни експерти в съответствие с член 61 и член 150, параграф 5 от Финансовия регламент.

Комисията или съответният орган за финансиране гарантира, че експерт, който е в конфликт на интереси по отношение на въпрос, по който от него се изисква становище, не предоставя оценки, консултации или помощ по този конкретен въпрос.

3-б.  При назначаването на независими външни експерти Комисията или съответният орган за финансиране предприема подходящи мерки, за да постигне балансиран състав в рамките на експертните групи и комисиите за оценка по отношение на уменията, опита, знанията, включително по отношение на специализацията, по-специално по отношение на обществените и хуманитарните науки, географското разнообразие и пола, като взема предвид ситуацията в областта на действието.

3б.  Когато е целесъобразно, за всяко предложение се осигурява подходящ брой независими експерти, за да се гарантира качеството на оценката.

3в.  Равнището на възнаграждение на всички независими и външни експерти се предоставя на разположение на Европейския парламент и на Съвета. То се покрива от разходите по програмата.

ДЯЛ III

МОНИТОРИНГ, КОМУНИКАЦИЯ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ НА ПРОГРАМАТА

Член 45

Мониторинг и докладване

1.  Комисията осъществява непрекъснат мониторинг на управлението и изпълнението на „Хоризонт Европа“, на нейната конкретна програма и на дейностите на EIT. С цел повишаване на прозрачността тези данни също така се оповестяват публично и по достъпен начин на интернет страницата на Комисията в съответствие с последната актуализация.

По-специално, данните за проектите, финансирани по линия на ЕНС, европейските партньорства, мисиите, ЕСИ и EIT, се включват в една и съща база данни.

Тя включва:

i)  обвързани със срокове показатели за ежегодно докладване относно напредъка на програмата по отношение изпълнението на целите, определени в член 3, които, заедно с пътищата на въздействие, се съдържат в приложение V;

ii)  информация относно равнището на интегриране на социалните и хуманитарните науки, съотношението между по-ниските и по-високите равнища на технологична готовност при съвместните научни изследвания, напредъка в разширяването на участието на държавите, географския състав на консорциумите в съвместни проекти, развитието на заплатите на научните изследователи, използването на двуетапна процедура за представяне и оценка, мерките, насочени към улесняване на връзките на сътрудничество в областта на европейските научни изследвания и иновациите, използването на процедурата за преразглеждане на оценките и броя и вида на жалбите, равнището на интегриране на въпросите, свързани с климата, и свързаните с това разходи, участието на МСП, участието на частния сектор, участието на двата пола във финансираните действия, комисиите за оценка, съветите и консултативните групи, печатите за високи постижения, европейските партньорства, както и процентите на съфинансиране, допълващото и кумулативното финансиране от други източници на финансиране на Съюза, научноизследователските инфраструктури, сроковете за отпускане на безвъзмездни средства, равнището на международно сътрудничество, ангажираността на гражданите и участието на гражданското общество.

iii)  равнищата на разходите, групирани на равнище проекти, за да се даде възможност за извършването на специфичен анализ, включително за всяка област на интервенция.

iv)  равнището на прекомерно висок брой заявления, по-специално броя на предложенията, съответно за всяка покана за предложения, техния среден резултат, дела на предложенията над и под праговете за качество.

2.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 50 относно изменения на приложение V с цел допълване или изменяне на показателите за пътищата на въздействие, когато това е необходимо, както и определяне на изходни и целеви стойности.

3.  Системата за докладване на качеството на изпълнението гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати, без да се увеличава административното натоварване за бенефициерите. За тази цел на получателите на средства от Съюза, включително на равнището на научните изследователи, участващи в дейностите, с цел да може да се проследи тяхната кариера и мобилност, и където е приложимо, на държавите членки(33), се налагат пропорционални изисквания за докладване.

3а.  Качественият анализ на Комисията и на Съюза или на националните органи за финансиране допълва, доколкото е възможно, количествените данни.

4.  Мерките, насочени към улесняване на връзките на сътрудничество в областта на европейските научни изследвания и иновации, се наблюдават и преразглеждат в контекста на работните програми.

Член 46

Информация, комуникация, публичност, както и използване и разпространение на резултатите

1.  Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях, включително за награди), като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

2.  Комисията осъществява информационни и комуникационни действия по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Освен това тя предоставя навременна и подробна информация на държавите членки и на бенефициерите. На заинтересованите субекти се предоставят услуги за намиране на партньори, основани на данни и информация от анализи и мрежови връзки, за да образуват консорциуми за съвместни проекти, като се обръща специално внимание на установяването на възможности за създаване на контакти за правните субекти от държави членки със слаби показатели в областта на научните изследвания и иновациите. Въз основа на такива анализи може да се организират специални мероприятия за създаване на контакти в зависимост от конкретните покани за представяне на предложения. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3.

3.  Комисията също така изготвя стратегия за разпространение и използване на резултатите за повишаване на достъпността и разпространението на генерираните в рамките на програмата познания и резултати от научни изследвания и иновации, за да се ускори използването им с оглед на възприемането им от пазара и да се засили въздействието на програмата. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, както и на дейностите по информация, комуникация, публичност, разпространение и използване на резултатите, доколкото тези приоритети и дейности са свързани с целите, посочени в член 3.

Член 47

Оценка на програмата

1.  Оценките на програмата се извършват своевременно, така че да може да се използват в процеса на вземане на решения относно програмата и нейния приемник, както и други инициативи, относими към научните изследвания и иновациите.

2.  Междинната оценка на програмата се извършва с помощта на независими експерти, подбрани на основата на прозрачен процес, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението на програмата. Тя включва анализ на портфейла и оценка на дългосрочното въздействие на предходни рамкови програми и служи като основа за адаптиране на изпълнението на програмата и/или преглед на програмата, когато е целесъобразно. В нея се прави оценка на ефективността, ефикасността, целесъобразността, съгласуваността и добавената стойност за Съюза.

3.  В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата. Тя включва оценка на дългосрочното въздействие на предходни рамкови програми.

4.  Комисията публикува и съобщава заключенията от оценките и своите констатации и ги представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Член 48

Одити

1.  Системата за контрол на програмата осигурява подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, особено за бенефициерите. Правилата за одит са ясни, последователни и съгласувани в рамките на цялата програма.

2.  Одитната стратегия на програмата се основава на финансов одит на представителна извадка от разходите за цялата програма. Представителната извадка се допълва от подбор въз основа на оценка на рисковете, свързани с разходите. Действията, които получават съвместно финансиране от различни програми на Съюза, се одитират само веднъж, като се обхващат всички относими програми и приложимите им правила.

3.  Освен това Комисията или органът за финансиране може да разчита на комбинирани прегледи на системите на равнище бенефициер. Тези комбинирани прегледи са незадължителни за някои видове бенефициери и се състоят от одит на системите и процесите, който се допълва от одит на операциите и се извършва от компетентен независим одитор, квалифициран да извършва задължителен одит на счетоводни документи в съответствие с Директива 2006/43/ЕО(34). Те може да се използват от Комисията или от органа за финансиране за определяне на общата увереност относно доброто финансово управление на разходите, както и за преразглеждане на нивото на последващите одити и на сертификатите за финансовите отчети.

4.  В съответствие с член 127 от Финансовия регламент Комисията или органът за финансиране може да разчита на одити относно използването на приноса от Съюза, извършени от други независими и компетентни лица или субекти, включително различни от тези, на които институции или органи на Съюза са възложили извършването на одити.

5.  Одитите може да се извършват до две години след плащането на остатъка.

5а.  Комисията публикува насоки за одит, които имат за цел да осигурят надеждно и еднакво прилагане и тълкуване на одитните процедури и правила за целия срок на действие на програмата.

Член 49

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.  Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити или — когато се отнася за международни организации — на проверки в съответствие с постигнатите с тях споразумения, по документи и на място, на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза съгласно настоящия регламент.

2.  Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета, за да установи дали е имало измами, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка с финансиране или бюджетни гаранции от Съюза съгласно настоящия регламент.

3.  От компетентните органи на трети държави и международни организации може да се поиска да сътрудничат и с Европейската прокуратура, в съответствие със споразуменията за правна взаимопомощ, когато тя разследва престъпления, попадащи в нейната компетентност съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939.

4.  Без да се засягат параграфи 1 и 2, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и другите правни ангажименти, както и споразуменията за установяване на бюджетна гаранция, които са резултат от изпълнението на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които на Комисията, на Сметната палата и на OLAF изрично се предоставя правомощие да извършват такива одити, проверки на място и инспекции в рамките на съответната си компетентност. Това включва разпоредби, които да гарантират, че всички трети страни, които участват в изпълнението на средства от Съюза или на операция по финансиране, подпомагана изцяло или частично чрез бюджетна гаранция, предоставят равностойни права.

Член 50

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 45, параграф 2, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 45, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 45, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ДЯЛ IV

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 51

Отмяна

Регламент (ЕС) № 1291/2013 и Регламент (ЕС) № 1290/2013 се отменят, считано от 1 януари 2021 г.

Член 52

Преходни разпоредби

1.  Настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните действия съгласно Регламент (ЕС) № 1291/2013 и Регламент (ЕС) № 1290/2013, които продължават да се прилагат за тези действия до тяхното приключване. Работните планове и действията, предвидени в работните планове, които са приети съгласно Регламент (ЕС) № 1290/2013 и съгласно съответните основни актове на органите за финансиране, продължават да се уреждат от Регламент (ЕС) № 1290/2013 и тези основни актове до своето приключване.

2.  Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по нейния предшественик Регламент (ЕС) № 1291/2013.

Член 53

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ... .

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ РАМКИ НА ДЕЙНОСТИТЕ

Общите и специфичните цели на програмата, посочени в член 3, се осъществяват чрез областите на интервенция и общите рамки на дейностите, описани в настоящото приложение, както и в приложение I към специфичната програма.

(1)  Стълб I „Високи научни постижения“

В съответствие с член 4 този стълб насърчава високите постижения в научната област, привлича най-добрите таланти в Европа, осигурява подходяща подкрепа за началните етапи на изследователска дейност и подпомага създаването и разпространението на високите постижения в научната област, висококачествени знания, методики и умения, технологии и решения на глобалните обществени, екологични и икономически предизвикателства чрез изброените по-долу дейности. Той ▌съдейства също така за другите специфични цели на програмата, описани в член 3.

a)  Европейски научноизследователски съвет: Осигуряване на привлекателно и гъвкаво финансиране, с което да се даде възможност на талантливи изследователи, особено в началните етапи на научноизследователската дейност, и на техните екипи да следват най-перспективните направления на границата на научните познания, независимо от гражданството и държавата им на произход, въз основа на конкуренция, основаваща се единствено на критерия за високи постижения.

Област на интервенция: Наука, разширяваща границите на познанието.

б)  Действия „Мария Склодовска-Кюри“: Осигуряване на нови знания и умения на изследователите чрез мобилност и сътрудничество в различни държави, сектори и дисциплини, подобряване на системите за обучение и кариерно развитие, както и структуриране и подобряване на институционалните и националните системи за подбор на кадри, като се вземат предвид Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи; по този начин действията „Мария Склодовска-Кюри“ допринасят за полагане на основите на високите постижения на Европа в областта на научните изследвания в цяла Европа, за стимулиране на заетостта, растежа и инвестициите, както и за решаване на настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото.

Области на интервенция: Създаване на благоприятни условия за високи постижения чрез мобилност на изследователите в различни държави, сектори и дисциплини; развиване на нови умения чрез отлични възможности за обучение на изследователите; укрепване на човешките ресурси и развиването на уменията в рамките на европейското научноизследователско пространство; подобряване и улесняване на полезните взаимодействия; насърчаване на инициативите за популяризиране сред обществеността.

в)  Научноизследователски инфраструктури: Обезпечаване на Европа с устойчиви научноизследователски инфраструктури на световно равнище, които са отворени и достъпни за най-добрите изследователи от Европа и извън нея. Насърчаване на използването на съществуващите научноизследователски инфраструктури, включително финансираните от ЕСИ фондовете. По този начин се подобрява потенциалът на научноизследователската инфраструктура, която подпомага напредъка на науката и иновациите и дава възможност за отворена наука с високи постижения, в съответствие с принципите FAIR, наред с дейности в съответната политика на Съюза и международното сътрудничество.

Области на интервенция: Консолидиране и развитие на европейските научноизследователски инфраструктури; Откриване, интегриране и свързване на научноизследователските инфраструктури; Потенциал за иновации на европейските научноизследователски инфраструктури и дейности за иновации и обучение; Укрепване на европейската политика в областта на научноизследователските инфраструктури и международното сътрудничество;

(2)  Стълб II „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“

Чрез следните дейности по този стълб, в съответствие с член 4, се подпомагат създаването и по-доброто разпространение на висококачествени нови знания, технологии и устойчиви решения, укрепва се конкурентоспособността на европейската промишленост, засилва се въздействието на научните изследвания и иновациите при разработването, подкрепата и осъществяването на политиките на Съюза и се допринася за възприемането на новаторски решения в промишлеността, особено в МСП и новосъздадените предприятия, и обществото, за справяне с глобалните предизвикателства. Той ▌съдейства също така за другите специфични цели на програмата, описани в член 3.

Социалните и хуманитарните науки се интегрират изцяло във всички клъстери, включително специфичните и специализираните дейности.

За постигането на максимална степен на въздействие, гъвкавост и взаимодействия, научноизследователските и иновационните дейности са организирани в шест тематични групи (клъстери), свързани помежду си чрез общоевропейски научноизследователски инфраструктури, които поотделно и заедно ще насърчават сътрудничеството между различни дисциплини, сектори и политики, както и трансграничното и международното сътрудничество. В този стълб от „Хоризонт Европа“ ще бъдат обхванати дейности на най-различни равнища на технологична готовност, включително на по-ниски равнища на технологична готовност.

Всеки клъстер допринася за постигане на няколко цели за устойчиво развитие, а много цели за устойчиво развитие се подкрепят от повече от един клъстер.

Научноизследователските и иновационните дейности ▌се изпълняват в рамките на и между следните клъстери:

a)  Клъстер „Здравеопазване“: Подобряване и опазване на здравето и благосъстоянието на гражданите от всички възрасти чрез генериране на нови знания, разработване на иновативни решения и гарантиране на интегрирането на свързана с пола перспектива, когато е уместно, за предотвратяване, диагностициране, проследяване и лечение на заболявания и разработване на здравни технологии; намаляване на рисковете за здравето, защита на населението и подкрепа за постигане на добро здраве и благосъстояние, също и на работното място; по-справедливи, по-устойчиви и по-ефективни от гледна точка на разходите системи на обществено здраве; превенция и справяне със свързани с бедността заболявания; и подкрепа и създаване на възможност за участие на пациентите и самоуправление.

Области на интервенция: Здраве през целия живот; Екологични и социално-здравни детерминанти; Незаразни и редки болести; Инфекциозни болести, включително свързани с бедността и пренебрегвани заболявания; Инструменти, технологии и цифрови решения в областта на здравето и грижите, включително персонализирана медицина; Системи за здравеопазване

б)  Клъстер „Култура, творчество и приобщаващо ▌ общество“; Укрепване на демократичните ценности, включително принципите на правовата държава и основните права, опазване на нашето културно наследство, проучване на потенциала на културните и творческите индустрии и насърчаване на обществено-икономическите трансформации, които допринасят за приобщаването и растежа, ▌включително управление на миграцията и интеграция на мигрантите.

Области на интервенция: Демокрация и управление; култура, културно наследство и творчество; социални и икономически трансформации ▌.

в)   Клъстер „Гражданска сигурност за обществото“: Реагиране на предизвикателствата, породени от продължаващите заплахи за сигурността, включително киберпрестъпността, както и от природни и предизвикани от човека бедствия.

Области на интервенция: Устойчиви на бедствия общества; защита и сигурност; киберсигурност.

г)   Клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“: Укрепване на капацитета и независимостта на Европа в областта на ключовите базови технологии за цифровизация и производство, както и в областта на космическите технологии, по цялата верига на стойността, с цел изграждане на конкурентоспособна, цифрова, нисковъглеродна и кръгова промишленост; гарантиране на устойчиви доставки на суровини; разработване на авангардни материали и осигуряване на основа за напредък и иновации по отношение на глобалните обществени предизвикателства.

Области на интервенция: Производствени технологии; ключови цифрови технологии, включително квантови технологии; нововъзникващи базови технологии; авангардни материали; изкуствен интелект и роботика; интернет от следващо поколение; авангардни изчислителни технологии и технологии на големите информационни масиви; кръгови отрасли; нисковъглеродни и чисти промишлени сектори; космическо пространство, включително наблюдение на Земята.

д)  Клъстер „Климат, енергия и мобилност“: борба с изменението на климата чрез по-добро разбиране на причините, развитието, рисковете, въздействията и възможностите, както и чрез превръщането на секторите на енергетиката и транспорта в по-благоприятни за климата и околната среда, по-ефикасни и по-конкурентоспособни, по-интелигентни, по-безопасни и по-устойчиви, насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност, подобряване на устойчивостта на Съюза спрямо външни сътресения и адаптиране на общественото поведение с оглед на ЦУР.

Области на интервенция: Наука за климата и решения в областта на климата; енергийни доставки; енергийни системи и мрежи сгради и промишлени съоръжения в прехода към чиста енергия общности и градове; конкурентоспособност на промишлеността в областта на транспорта; чисти, безопасни и физически достъпни транспорт и мобилност интелигентна мобилност; съхраняване на енергия.

е)   Клъстер „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“; Опазване на околната среда, възстановяване, устойчиво управление и използване на природни и биологични ресурси от сушата, вътрешните води и морето, за да се спре загубата на биологично разнообразие, за осигуряване на продоволствената и хранителната сигурност за всички и преход към нисковъглеродна кръгова икономика с ефикасно използване на ресурсите и устойчива биоикономика.

Области на интервенция: Наблюдение на околната среда; биологично разнообразие и природни ресурси; селско стопанство, горско стопанство и селски райони; морета, океани и вътрешни води; продоволствени системи; иновационни системи, основаващи се на биотехнологии в биоикономиката на ЕС; кръгови системи.

ж)   Преки действия на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област: Създаване на висококачествени научни доказателства, които да се използват за ефикасни и достъпни качествени публични политики. За новите инициативи и предложения за законодателство на ЕС са необходими прозрачни, всеобхватни, балансирани и смислено представени научни основания, а за изпълнението на политиките е необходимо измерване и наблюдение на свързаните с тях данни. JRC ще предоставя на политиките на Съюза независими научни данни и техническа подкрепа през целия цикъл на политиката. JRC ще насочи своите научни изследвания към политическите приоритети на ЕС.

Области на интервенция: Здравеопазване; култура, творчество и приобщаващо общество; Гражданска сигурност за обществото; цифрова сфера, промишленост и космическо пространство; климат, енергия и мобилност; храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда; подкрепа за функционирането на вътрешния пазар и икономическото управление на Съюза; подкрепа за държавите членки при прилагане на законодателството и разработване на стратегии за интелигентна специализация; аналитични инструменти и методи за създаването на политики; управление на знанията; трансфер на знания и технологии; подкрепа от страна на науката за платформи на политиките.

(3)  Стълб III „Иновативна Европа“

В съответствие с член 4 този стълб ▌ насърчава всички форми на иновации, включително нетехнологичните иновации, на първо място в рамките на МСП, включително на новосъздадени предприятия, чрез улесняване на технологичното развитие, представянето и предаването на знания, и ▌ ускорява внедряването на новаторски решения чрез изброените по-долу дейности. Той ▌съдейства също така за другите специфични цели на програмата, описани в член 3. ЕСИ ще работи основно посредством два инструмента: инструмента „Изследвач“, прилаган главно чрез съвместни научни изследвания, и инструмента „Ускорител“.

a)  Европейски съвет по иновациите: съсредоточава се основно върху водещите до пробив и революционните иновации, като насочва вниманието си по-специално към създаващите нови пазари иновации, като подкрепя същевременно всички видове иновации, включително поетапните.

Области на интервенция: Инструмент „Изследвач“ за авангардни научни изследвания, който подкрепя бъдещи и нововъзникващи технологии, водещи до пробив и създаващи пазари, и/или „дълбоки“ технологии; инструментът „Ускорител“, който има за цел да се преодолее недостигът от финансиране между крайните етапи на научноизследователските и иновационните дейности и възприемането на иновациите от пазара, за ефективно внедряване на водещи до пробив иновации, които създават нови пазари, и за разрастване на дружества, когато пазарът не предоставя надеждно финансиране; ▌допълнителни дейности на ЕСИ, като например награди, стипендии и бизнес услуги с добавена стойност.

б)  Европейски иновационни екосистеми

Области на интервенция: Дейностите ще включват по-специално свързване, където е уместно в сътрудничество с EIT, с ▌национални и регионални участници в областта на иновациите и подкрепа за прилагането на съвместни трансгранични иновационни програми от държавите членки, регионите и асоциираните държави — от обмен на опит и знания относно регулирането на иновациите до усъвършенстване на междуличностните умения в областта на иновациите и научноизследователските и иновационни действия, включително отворените или водените от потребителите иновации — за да се повиши ефективността на европейската система за иновации. Това следва да се изпълнява във взаимодействие, inter alia, с подпомагането по линия на ЕФРР за иновационни екосистеми и междурегионални партньорства по теми, свързани с интелигентната специализация.

в)  Европейски институт за иновации и технологии

Области на интервенция: Устойчиви иновационни екосистеми в цяла Европа; иновационни и предприемачески умения в перспективата на учене през целия живот, включително повишаване на капацитета на висшите учебни заведения в Европа; ▌нови решения за пазара за справяне с глобалните ▌предизвикателства; полезни взаимодействия и добавена стойност в рамките на „Хоризонт Европа“.

(4)  Част „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“

▌ С този стълб се преследват конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква г), чрез изброените по-долу дейности. Той съдейства също така за другите специфични цели на програмата, описани в член 3. Тази част се намира в основата на цялата програма и ще подпомага привличането на таланти, насърчаването на движението на мозъци и предотвратяването на изтичането на мозъци, за една Европа, която се основава в по-голяма степен на знанието и иновациите, зачита равенството между половете и стои начело на световната конкуренция, като стимулира транснационалното сътрудничество и по този начин оптимизира националните предимства и потенциал в цяла Европа в рамките на едно добре функциониращо европейско научноизследователско пространство (ЕНП), в което знанията и висококвалифицираната работна ръка се движат свободно и по балансиран начин, резултатите от научните изследвания и иновациите се разпространяват широко и се разбират и ползват с доверие от страна на информираните граждани и са в услуга на обществото като цяло, а политиката на ЕС, по-специално в областта на научните изследвания и иновациите, се основава на висококачествени научни доказателства.

Той също така подпомага дейности, насочени към подобряване на качеството на предложенията от правни субекти от държави членки с по-слаби резултати в областта на научните изследвания и иновациите, например професионални предварителни проверки и консултации във връзка с предложенията, и насърчаване на дейностите на националните звена за контакт в подкрепа за създаването на международни мрежи, както и дейности, насочени към подпомагане на правни субекти от държави членки с по-слаби резултати в областта на научните изследвания и иновациите да се присъединят към вече избрани съвместни проекти, в които не участват правни субекти от тези държави членки.

Области на интервенция: Разширяване на участието и разпространение на високи научни постижения, включително чрез формиране на екипи, изграждане на връзки, катедри на ЕНП, европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST), инициативи за високи научни постижения и дейности за насърчаване на „движението на мозъци“; реформиране и засилване на европейската система за научни изследвания и иновации, включително например чрез подкрепа за реформите в националните политики в областта на научните изследвания и иновациите, осигуряване на привлекателна кариерна среда за изследователите и подкрепа за равенството между половете и гражданската наука.

ПРИЛОЖЕНИЕ Iа

ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИИ (EIT)

При изпълнението на дейностите от програмата на EIT се прилага следното:

1.  Обосновка

Както ясно се посочва в доклада на Групата на високо равнище за постигането на максимално въздействие от програмите на ЕС за научни изследвания и иновации (Групата на високо равнище „Лами“), пътят напред е да се „образоваме за бъдещето и да инвестираме в хора, които ще осъществят промяната“. По-специално европейските висши учебни заведения са приканени да стимулират предприемачеството, да разрушават междудисциплинарните граници и да институционализират силното интердисциплинарно сътрудничество между академичните и промишлените среди. Според последните проучвания достъпът до талантливи кадри е засега най-важният фактор, който влияе на избора на място от европейските новосъздадени предприятия. Възможностите за образование и обучение и развитието на творчески умения изпълняват ключова роля в изграждането на бъдещи иноватори и в развитието на способностите на съществуващите такива да разраснат бизнеса си до по-успешни нива. Основни съставки за развиването на иновационна екосистема са достъпът до талантливи предприемачи и до професионални услуги, капитал и пазари на равнището на ЕС, както обединяването на ключови участници в областта на иновациите около обща цел. Необходимо е да се координират усилията в целия ЕС, за да се създаде критична маса от взаимосвързани предприемачески клъстери и екосистеми в целия ЕС;

Днес EIT е най-голямата интегрирана иновационна екосистема на Европа, която обединява партньори от бизнеса, научноизследователските среди, образованието и извън тях. EIT ще продължи да подкрепя своите общности на знание и иновации (ОЗИ), които представляват широкомащабни европейски партньорства, които работят по конкретни глобални предизвикателства, и ще укрепва иновационните екосистеми около тях. Той ще осъществява това, като подпомага интегрирането на образованието, научните изследвания и новаторството, които следват най-високите стандарти, като така ще създава благоприятни условия за иновации, и като насърчава и подкрепя предприемачи от ново поколение и стимулира създаването на иновативни дружества в тясно взаимодействие и взаимно допълване с Европейския съвет по иновациите.

Навсякъде в Европа все още са нужни усилия за развиването на екосистеми, в които лесно да си взаимодействат изследователи, иноватори, промишлени сектори и държавни администрации. Иновационните екосистеми всъщност все още не работят оптимално по редица причини:

—  Взаимодействието между участниците в иновациите все още е препятствано от организационните, регулаторни и културни бариери помежду им;

—  Усилията за укрепването на иновационните екосистеми все още се нуждаят от координация и ясен фокус върху конкретни цели и въздействие.

С цел преодоляване на бъдещите обществени предизвикателства, възползване от възможностите за нови технологии и принос към щадящия околната среда и устойчив икономически растеж, работните места, конкурентоспособността и благосъстоянието на гражданите на Европа, е необходимо допълнително да се засили капацитетът за иновации на Европа посредством: укрепване на съществуващата и насърчаване на създаването на нова среда, благоприятна за сътрудничество и иновации; укрепване на капацитета за иновации на академичния и научноизследователския сектор; подкрепа за новото поколение предприемачи; стимулиране на създаването и развитието на иновативни проекти, както и повишаване на видимостта и осведомеността относно финансираните от ЕС научноизследователски и иновационни дейности, по-специално по отношение на финансирането от EIT, сред широката общественост.

Характерът и мащабът на свързаните с иновациите предизвикателства изискват свързване и мобилизиране на действащите лица и ресурсите в европейски мащаб, като се поощрява трансграничното сътрудничество. Необходимо е да се премахне изолацията по дисциплини и по вериги за създаване на стойност, както и да се насърчи създаването на благоприятна среда за ефективен обмен на знания и експертен опит с цел развитие и привличане на талантливи предприемачи. Стратегическата иновационна програма на EIT гарантира съгласуваност с предизвикателствата на „Хоризонт Европа“, както и взаимно допълване с Европейския съвет по иновациите.

2.  Области на интервенция

2.1.  Устойчиви иновационни екосистеми в цяла Европа

В съответствие с регламента за EIT и стратегическата иновационна програма на EIT, EIT ще играе важна роля за укрепването на устойчивите, основани на предизвикателствата иновационни екосистеми в цяла Европа. По-специално, EIT ще продължи да действа най-вече чрез своите общности на знание и иновации (ОЗИ), широкомащабните европейски партньорства, които работят по конкретни обществени предизвикателства. Той ще продължи да усъвършенства иновационните екосистеми около тях, като ги отваря и като насърчава интеграцията на научноизследователската дейност, новаторството и образованието. Освен това EIT ще укрепва иновационните екосистеми в цяла Европа, като разширява своята Регионална иновационна схема (EIT-RIS). EIT ще работи с иновационни екосистеми, които демонстрират висок потенциал за иновация, на базата на стратегия, тематична съгласуваност и предвидено въздействие, в близко взаимодействие със стратегиите и платформите за интелигентна специализация.

—  Повишаване на ефективността и на отвореността към нови партньори на съществуващите общности на знание и иновации, улесняване на прехода към финансова самостоятелност в дългосрочен план и анализиране на необходимостта от създаване на нови такива за справяне с глобалните предизвикателства. Конкретните тематични области ще бъдат определени в Стратегическата иновационна програма, като се вземе предвид стратегическото планиране;

—  Ускоряване на високите постижения в региони на държави, определени в Стратегическата иновационна програма в тясно сътрудничество със структурните фондове и други съответни програми на ЕС за финансиране, когато е целесъобразно.

2.2.  Иновационни и предприемачески умения от гледна точка на ученето през целия живот, включително повишаване на капацитета на висшите учебни заведения в цяла Европа

Образователните дейности на EIT ще се разширяват с цел насърчаване на иновациите и предприемачеството чрез целенасочено образование и обучение. Засиленият акцент върху развитието на човешкия капитал ще се основава на разширяването на съществуващите образователните програми на ОЗИ на EIT, с цел да продължават да предлагат на студентите и професионалистите висококачествени учебни програми, базирани на иновации, творчество и предприемачество, в съответствие по-специално със стратегията на ЕС в областта на промишлеността и уменията. Тук могат да участват изследователи и иноватори, подпомагани по други части на „Хоризонт Европа“, особено по МСК. EIT ще подпомага и модернизирането на висшите учебни заведения в цяла Европа и тяхната интеграция в иновационните екосистеми чрез стимулиране и увеличаване на предприемаческия им потенциал и капацитет и насърчаването им по-добре да предвиждат изискванията за нови умения.

—  Разработване на иновативни учебни програми, които отчитат бъдещите потребности на обществото и промишлеността, междудисциплинарни програми, предлагани на студентите, предприемачите и специалистите в цяла Европа и извън нея, когато специализираните знания и специфичните за секторите знания се съчетават с ▌иновационни и предприемачески умения, като например високотехнологични умения в областта на цифровите и устойчивите ключови базови технологии;

—  Укрепване и разширяване на обозначението EIT с цел повишаване на видимото присъствие и признанието на EIT, на образователните програми, основани на партньорства между различните висши учебни заведения, научноизследователски центрове и предприятия, като същевременно се повишава качеството като цяло чрез предлагане на учебни програми за учене чрез практика и целенасочено предприемаческо обучение и международна, междуинституционална и междусекторна мобилност;

—  Развитие на капацитета на сектора за висше образование за иновации и предприемачество, като се използва и насърчава експертният опит на общността на EIT за свързване на образование, научни изследвания и бизнес;

—  Укрепване на ролята на общността от бивши възпитаници на EIT като пример за подражание за новите студенти и влиятелно средство за комуникация на въздействието на EIT;

2.3.  Нови решения за пазара за справяне с глобалните предизвикателства

EIT ще улеснява, ще дава възможност и ще награждава предприемачите, иноваторите, изследователите, преподавателите, студентите и други участници областта на иновациите, като същевременно гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете, в съвместната им работа в междудисциплинарни екипи, които генерират идеи и ги превръщат както в поетапни, така и в революционни иновации. Дейностите ще се характеризират с отворен иновационен и трансграничен подход с акцент върху включването на съответни дейности от Триъгълника на знанието, които са необходими за техния успех (напр. популяризаторите на даден проект могат да подобрят достъпа си до: специално квалифицирани висшисти, водещи потребители, новосъздадени предприятия с иновативни идеи, предприятия извън вътрешния пазар със съответни допълващи активи и т.н.).

—  Подкрепа за разработването на нови продукти, услуги и пазарни възможности, за които участниците в Триъгълника на знанието ще си сътрудничат за намиране на решения на глобални предизвикателства;

—   Пълно интегриране на цялата верига за създаване на стойност в областта на иновациите: от студента до предприемача, от идеята до продукта, от лабораторията до клиента. Това включва подкрепа за новосъздадените предприятия и за разрастващите се предприятия.

—  Предоставяне на услуги и подкрепа на високо равнище на иновативни предприятия, включително техническа помощ за фината настройка на продукти или услуги, наставничество по същество, подкрепа за привличане на целеви клиенти и набиране на капитал с цел бързо достигане на пазара и ускоряване на растежа им.

2.4.  Полезни взаимодействия и добавена стойност в „Хоризонт Европа“

EIT ще увеличи усилията си за мобилизиране на полезните взаимодействия и взаимното допълване между съществуващи ОЗИ и с различни участници и инициативи на равнището на ЕС и на глобално равнище и ще разшири своята мрежа от сътрудничещи си организации на стратегическо и оперативно ниво, като същевременно избягва дублирането.

—  Тясно сътрудничество с EIС и InvestEU при рационализирането на подпомагането (финансиране и услуги), която се предлага на иновативните предприятия на етапите на създаване и на разрастване на предприятието, особено чрез ОЗИ;

—  Планиране и изпълнение на дейностите на EIT с цел максимално оползотворяване на полезните взаимодействия и взаимното допълване с други части на програмата;

—  Ангажиране с държавите — членки на ЕС, както на национално, така и на регионално равнище, започване на структуриран диалог и координиране на усилията за използване на полезните взаимодействия с ▌ национални и регионални инициативи, включително стратегии за интелигентна специализация, като се разглеждат и възможностите за прилагане на европейските иновационни екосистеми с цел определяне, споделяне и разпространение на най-добрите практики и поуките;

—  Споделяне и разпространение на иновативните практики и знания в цяла Европа и отвъд нейните граници с цел допринасяне за политиката в областта на иновациите в Европа в координация с други части от „Хоризонт Европа“;

—  Осигуряване на принос към обсъждането на иновационната политика и към формулирането и прилагането на политическите приоритети на ЕС чрез непрекъсната работа със съответните служби на Европейската комисия, други програми на ЕС и заинтересованите страни по тях, както и допълнително изследване на възможностите в рамките на инициативите за прилагане на политиките;

—  Използване на полезните взаимодействия с други програми на ЕС, включително с тези, подпомагащи развитието на човешкия капитал и иновациите (напр. COST, ЕСФ+, ЕФРР, Еразъм+, „Творческа Европа“ и COSME плюс/единен пазар, InvestEU);

—  Изграждане на стратегически съюзи с ключови субекти в областта на иновациите на равнището на ЕС и на международно равнище, и подпомагане на ОЗИ с цел сътрудничество и връзки с основни партньори от Триъгълника на знанието от трети държави с цел отваряне на нови пазари за подпомагани от ОЗИ решения и привличане на финансиране и таланти от други страни. Участието на трети държави се насърчава, като се зачитат принципите на реципрочност и взаимна полза.

▌

ПРИЛОЖЕНИЕ IІІ

ПАРТНЬОРСТВА

Подборът и изпълнението, мониторингът, оценката и постепенното прекратяване или подновяването на европейските партньорства се извършват въз основа на следните критерии:

1)  Подбор

а)  Представяне на доказателства, че европейското партньорство е по-ефективно при постигане на съответните цели на програмата благодарение на привличането и ангажирането на партньори, по-специално в осигуряването на ясно въздействие за ЕС и неговите граждани, особено с оглед на отговаряне на глобалните предизвикателства и целите на научните изследвания и иновациите, осигуряване на конкурентоспособността на ЕС, на устойчивост и на принос за укрепването на европейското научноизследователско и иновационно пространство и, по целесъобразност, на международните ангажименти.

В случай на институционализирани европейски партньорства, създадени в съответствие с член 185 от ДФЕС, е задължително участието на най-малко 40% от държавите — членки на ЕС.

б)  Съгласуваност и полезни взаимодействия на европейското партньорство в рамките на научните изследвания и иновациите на ЕС при възможно най-стриктно спазване на правилата на „Хоризонт Европа“;

в)  Прозрачност и отвореност на европейското партньорство по отношение на определянето на приоритетите и целите във връзка с очакваните резултати и въздействия, както и във връзка с участието на партньорите и заинтересованите страни от цялата верига на стойността, от различните сектори, среди и дисциплини, включително на международно равнище, когато това е приложимо и не вреди на европейската конкурентоспособност; ясни условия за насърчаване на участието на МСП и за разпространение и използване на резултатите, по-специално от МСП, включително чрез организации посредници;

г)  Предварителна демонстрация на допълняемостта и насочеността на европейското партньорство, включително обща стратегическа визия за неговите цели. Тази визия включва по-специално:

—  определяне на измерими очаквани резултати, продукти и въздействия в рамките на конкретен график, включително ключова икономическа и/или обществена стойност за Съюза;

—  демонстрация на очакваните качествени и значими количествени ефекти на ливъридж, включително метод за измерване на ключовите показатели за качество;

—  подходи за осигуряване на гъвкавост на изпълнението и за приспособяване към променящите се нужди на политиката, обществото и/или пазара, или към напредъка на науката за повишаване на съгласуваността на политиките на регионално и национално равнище, както и на равнището на ЕС;

—  стратегия за оттегляне и мерки за постепенното прекратяване на участието в програмата.

д)  Предварителна демонстрация на дългосрочния ангажимент на партньорите, включително минимален дял на публични и/или частни инвестиции.

В случай на институционализирано европейско партньорство, установено в съответствие с член 185 или член 187 от ДФЕС, финансовите вноски и/или вноските в натура от партньорите, различни от Съюза, ще бъдат равни на най-малко 50% и може да достигнат до 75% от общите поети бюджетни задължения на европейското партньорство. За всяко такова институционализирано европейско партньорство част от приноса от страна на партньорите, различни от Съюза, ще бъде под формата на финансови вноски. За партньори, различни от Съюза и участващите държави, финансовите вноски следва да бъдат насочени на първо място към покриване на административните разходи, както и към координирането и подкрепата на други неконкурентни дейности.

да)  В съгласие с регионалните органи ЕФРР се приема за частично национално участие в действията по съфинансиране на програмата с участието на държави членки.

2)  Изпълнение:

a)  Системен подход, който гарантира активното участие на държавите членки на ранен етап и постигането на очакваните въздействия на европейското партньорство чрез гъвкаво прилагане на съвместни действия с висока европейска добавена стойност също излизащи извън рамките на съвместни покани за предложения за научноизследователски и иновационни дейности, включително свързаните с възприемането от пазара, нормативната уредба и политиката.

б)  Подходящи мерки, които гарантират непрекъснато отворения характер на инициативата и прозрачността при изпълнението, особено за определяне на приоритетите и за участие в поканите за предложения, информация относно функционирането на управлението, видимо присъствие на Съюза, комуникационни и информационни мерки, разпространение и използване на резултатите, включително ясна стратегия за свободен достъп/потребителска стратегия по веригата на стойността; подходящи мерки за информиране на МСП и насърчаване на тяхното участие;

в)  Координация и/или съвместни дейности с други съответни инициативи в областта на научните изследвания и иновациите за осигуряване на оптимално равнище на взаимовръзки и гарантиране на ефективно взаимодействие, наред с другото за преодоляване на възможните препятствия пред изпълнението на национално равнище и за повишаване на ефективността на разходите;

г)  ▌Ангажименти ▌за финансови вноски и/или вноски в натура от всеки партньор в съответствие с националните разпоредби през целия срок на действие на инициативата;

д)  В случай на институционализирано европейско партньорство, достъп на Комисията до резултатите и до друга информация, свързана с действието, за целите на разработването, изпълнението и мониторинга на политиките или програмите на Съюза.

3)  Мониторинг:

a)  Система за мониторинг в съответствие с изискванията, определени в член 45, с цел проследяване на напредъка в осъществяването на конкретните цели на политиката, резултати и ключови показатели за качество на изпълнението, които позволяват текуща оценка на постиженията, въздействието и потенциалните нужди от коригиращи мерки;

б)  Периодично целенасочено докладване на количествените и качествените ефекти на ливъридж, включително по отношение на финансовите вноски и вноските в натура, за които са поети ангажименти или които са действително предоставени, видимостта и мястото в международен контекст, както и въздействието върху свързаните с научните изследвания и иновациите рискове на инвестициите от частния сектор;

в)  Подробна информация за процеса на оценяване и за резултатите от всички покани за предложения в рамките на партньорства, която се предоставя своевременно за ползване в достъпна обща електронна база данни.

4)  Оценка, постепенно прекратяване и подновяване:

a)  Оценка на въздействията, постигнати на съюзно и национално равнище във връзка с определените цели и ключови показатели за качество на изпълнението, която се използва за посочената в член 47 оценка на програмата, включително оценка на най-ефективния начин на интервенция чрез политиката за евентуално бъдещо действие; и мястото на евентуалното подновяване на дадено европейско партньорство в общия контекст на европейските партньорства и неговите приоритети във връзка с политиката.

б)  При липса на подновяване, подходящи мерки, осигуряващи постепенното прекратяване на финансирането от рамковата програма в съответствие с предварително договорените условия и срокове с правно ангажираните партньори, без да се засяга възможността за продължаване на транснационалното финансиране по линия на национални програми или други програми на Съюза и без да се засягат частните инвестиции и текущите проекти.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПОЛЕЗНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ПРОГРАМИ

1.  Полезните взаимодействия с Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (обща селскостопанска политика — ОСП) ще гарантират, че:

a)  потребностите от научни изследвания и иновации на селскостопанския сектор и селските райони в ЕС се определят по-специално в рамките на Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“(35) и се отразяват в процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите по програмата, както и в работните програми;

б)  ОСП използва по най-добър начин резултатите от научните изследвания и иновациите и насърчава използването, прилагането и внедряването на новаторски решения, включително произтичащи от проекти, които са финансирани по линия на рамковите програми за научни изследвания и иновации и от Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ и съответните общности на знанието и иновациите на EIT;

в)  ЕЗФРСР подпомага възприемането и разпространението на знания и решения, които произтичат от резултатите от програмата и водят до по-динамичен селскостопански сектор и до нови възможности за развитие на селските райони.

2.  Полезните взаимодействия с Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ще гарантират, че:

a)  програмата и ЕФМДР са взаимосвързани до голяма степен, тъй като потребностите на ЕС от научни изследвания и иновации в областта на мореплаването и морската политика се реализират посредством процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата;

б)  ЕФМДР подкрепя разгръщането на нови технологии и новаторски продукти, процеси и услуги, и по-специално тези, които произтичат от програмата в областта на мореплаването и морската политика; ЕФМДР също така насърчава събирането на теренни данни, а чрез тяхната обработка се разпространяват съответните действия, подпомагани по линия на програмата, което от своя страна допринася за изпълнението на общата политика в областта на рибарството, морската политика на ЕС, международното управление на океаните, както и международните ангажименти.

3.  Полезните взаимодействия с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) ще гарантират, че:

a)  механизмите за комбинирано финансиране по линия на ЕФРР и програмата „Хоризонт Европа“ се използват за подпомагане на дейности, осигуряващи връзка между регионалните оперативни програми, стратегиите за интелигентна специализация и международните високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите, в т.ч. съвместни трансрегионални/транснационални програми и общоевропейски научноизследователски инфраструктури, с цел укрепване на европейското научноизследователско пространство;

аа)  средствата по линия на ЕФРР могат да бъдат прехвърляни на доброволна основа в подкрепа на дейности по програмата, по-специално на „Печата за високи постижения“;

б)  ЕФРР се съсредоточава, наред с другото, върху развитието и укрепването на регионалните и местните научноизследователски и иновационни екосистеми и трансформацията на промишлеността, включително подкрепата за възприемането на резултатите и разгръщането на нови технологии и новаторски решения от рамковите програми за научни изследвания и иновации чрез ЕФРР;

ба)  съществуващите регионални екосистеми, мрежите на платформите и регионалните стратегии са засилени.

4.  Полезните взаимодействия с Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) ще гарантират, че:

a)  чрез национални или регионални програми ЕСФ+ може да включи и да разпространява за широко използване иновативни учебни планове, подкрепяни от програмата, за да се предоставят на хората умения и компетентности, необходими за работните места в бъдеще;

б)  мерките за допълнително финансиране по линия на ЕСФ+ може да се използват доброволно в подкрепа на дейности на програмата, които насърчават развитието на човешкия капитал в областта на научните изследвания и иновациите с цел укрепване на европейското научноизследователско пространство; [Изм. 148]

в)  направление „Здравеопазване“ на ЕСФ+ включва иновативни технологии и нови бизнес модели и решения, по-специално произтичащи от програмите, с цел допринасяне за постигането на иновативни, ефикасни и устойчиви здравни системи на държавите членки и улесняване на достъпа до по-качествено и по-безопасно здравно обслужване за гражданите на Европа.

5.  Полезните взаимодействия с Механизма за свързване на Европа (МСЕ) ще гарантират, че:

a)  нуждите от научни изследвания и иновации в областта на транспорта, енергетиката и в цифровия сектор в ЕС се определят и отразяват в процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата;

б)  в рамките на МСЕ се подкрепя широкомащабното разгръщане и внедряване на иновативни технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата физическа инфраструктура, и по-специално такива, които произтичат от рамковите програми за научни изследвания и иновации;

в)  обменът на информация и данни между рамковата програма и проекти по линия на МСЕ ще бъде улеснен — например чрез изтъкване на технологии от рамковата програма с висока пазарна готовност, които могат да се разгърнат още повече чрез Механизма за свързване на Европа.

6.  Полезните взаимодействия с Програмата за цифрови технологии в Европа ще гарантират, че:

a)  като се има предвид, че няколко тематични области, обхванати от програмата и от Програмата за цифрови технологии в Европа, се доближават, видът на действията, които ще бъдат подпомагани, очакваните от тях крайни продукти и тяхната логика на интервенция са различни и се допълват взаимно;

б)  нуждите от научни изследвания и иновации, свързани с цифровите аспекти, се определят и отразяват в стратегическите планове за научни изследвания и иновации в рамките на програмата; това включва научни изследвания и иновации в областта на високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, киберсигурността, технологиите на разпределения регистър, квантовите технологии, съчетаването на цифровите технологии с други базови технологии и нетехнологични иновации; подкрепа за разрастването на дружествата, които въвеждат водещи до пробив иновации (много от които ще съчетават цифрови и физически технологии); интегриране на цифровите технологии във всички компоненти на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“; както и подкрепа за цифровите научноизследователски инфраструктури;

в)  Програмата за цифрови технологии в Европа се съсредоточава върху широкомащабен цифров капацитет и изграждане на инфраструктура във високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, киберсигурността, технологиите на разпределения регистър, квантовите технологии и специализираните умения в областта на цифровите технологии и има за цел широкото възприемане и внедряване в цяла Европа на важни съществуващи или изпитани иновативни цифрови решения в рамките на ЕС в области от обществен интерес (като например здравеопазването, публичната администрация, правосъдието и образованието) или при неефективност на пазара (като например цифровизация на предприятията и особено на малките и средните предприятия); Програмата за цифрови технологии в Европа се изпълнява главно чрез координирани и стратегически инвестиции с държавите членки (по-специално чрез съвместни обществени поръчки) в цифров капацитет, който да се споделя в цяла Европа и в действията на равнище ЕС в подкрепа на оперативната съвместимост и стандартизацията като част от развитието на цифровия единен пазар;

г)  капацитетът и инфраструктурата на Програмата за цифрови технологии в Европа се предоставят на разположение на научноизследователската и иновационната общност, включително за подпомагани по линия на програмата дейности, които включват изпитвания, експерименти и демонстрационни дейности във всички сектори и дисциплини;

д)  новите цифрови технологии, разработени в рамките на програмата, постепенно ще бъдат възприети и внедрени от Програмата за цифрови технологии в Европа;

е)  инициативите на програмата за разработване на учебни планове за придобиване на умения и компетенции, включително за тези, които са предоставени на центровете за съвместно ползване на общностите за знание и иновации към Европейския институт за иновации и технологии, се допълват от изграждането на капацитет от специализирани умения в областта на цифровите технологии, с подкрепата по линия на Програмата за цифрови технологии в Европа;

ж)  стабилните механизми за координация за стратегическо програмиране и оперативните процедури за двете програми са съгласувани помежду си и техните управленски структури включват съответните служби на Комисията, както и други лица, засегнати от различните части на съответните програми.

7.  Полезните взаимодействия с Програмата за единния пазар ще гарантират, че:

a)  Програмата за единния пазар е насочена към преодоляване на проблеми, свързани с неефективност на пазара, която засяга малките и средните предприятия, и ще насърчава предприемачеството, създаването на предприятия и техния растеж. Програмата за единния пазар и действията както на EIT, така и на бъдещия Европейски съвет по иновациите изцяло се допълват взаимно по отношение на иновативните предприятия, както и в областта на услугите за подпомагане на МСП, по-специално там, където пазарът не предоставя надеждно финансиране;

б)  мрежата „Enterprise Europe“ може да служи, като други съществуващи структури за подкрепа на МСП (напр. национални центрове за контакт, агенции за иновации, цифрови иновационни центрове, центрове за компетентност, сертифицирани инкубатори), за предоставяне на услуги за подкрепа в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и с участието на Европейския съвет по иновациите.

8.  Полезните взаимодействия с Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), ще гарантират, че:

Потребностите от научни изследвания и иновации с цел справяне с екологичните, климатичните и енергийните предизвикателства в ЕС се определят и отразяват в процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата. LIFE ще продължи да действа като катализатор за прилагането на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда, климата и енергетиката, включително чрез възприемане и прилагане на резултатите от научните изследвания и иновациите по програмата, и ще подпомага тяхното внедряване в национален и (между)регионален мащаб, когато това може да помогне за решаване на проблемите в областта на околната среда, климата и прехода към чиста енергия. По-специално, LIFE ще продължи да стимулира полезните взаимодействия с програмата чрез отпускането на премия в хода на оценката за предложения, които включват използването на резултатите от програмата. Стандартните проекти по LIFE ще подпомогнат разработването, изпитването или демонстрирането на подходящи технологии или методики за прилагането на политиката на ЕС в областта на околната среда и климата, които впоследствие да могат да бъдат внедрени в широк мащаб и които са финансирани от други източници, включително по линия на програмата. EIT, както и бъдещият Европейски съвет по иновациите в рамките на програмата може да осигуряват подкрепа за разширяването на мащаба и пускането на пазара на нови водещи до пробив идеи, които могат да произтичат от изпълнението на проекти по програма LIFE.

9.  Полезните взаимодействия с програма „Еразъм“ ще гарантират, че:

a)  комбинираните ресурси от програмата и от програма „Еразъм“ се използват за подпомагане на дейности, насочени към укрепване и модернизиране на европейските висши учебни заведения. Програмата ще допълва подкрепата от програма „Еразъм“ за инициативата за европейските университети, и по-специално нейната научноизследователска част, в рамките на разработването на нови съвместни и интегрирани дългосрочни и устойчиви стратегии за образование и научни изследвания и иновации, основани на трансдисциплинарни и междусекторни подходи за превръщане на триъгълника на знанията в реалност и даване на импулс на икономическия растеж; образователните дейности на EIT биха могли да бъдат както вдъхновяващи за инициативата за европейските университети, така и взаимосвързани с нея.

б)  програмата и програма „Еразъм“ ще засилят интеграцията на образованието и научноизследователската дейност чрез улесняване на висшите учебни заведения при формулирането и създаването на общи образователни, научноизследователски и иновационни стратегии, обезпечаване на преподаването с информация за най-новите открития и практики в научните изследвания за предлагане на по-активен опит в научните изследвания за всички студенти и кадри в областта на висшето образование, и по-специално изследователите, и подкрепа на други дейности, които интегрират висшето образование, научните изследвания и иновациите.

10.  Полезните взаимодействия с Европейската космическа програма ще гарантират, че:

(а)  нуждите от научни изследвания и иновации в свързаните с космическото пространство сектори нагоре и надолу по веригата в рамките на ЕС се определят и отразяват в процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата; действията, свързани с научни изследвания в областта на космическото пространство и осъществявани по линия на „Хоризонт Европа“, по отношение на поръчките и на допустимостта на субектите се изпълняват в съответствие с разпоредбите на Космическа програма, когато е целесъобразно;

б)  данните и услугите в областта на космическото пространство, предоставени като обществено благо от Европейската космическа програма, се използват за разработване на водещи до пробиви решения чрез научноизследователска дейност и иновации, включително в Рамковата програма, по-специално за устойчиви храни и природни ресурси, наблюдение на климата, интелигентни градове, автоматизирани превозни средства, сигурност, справяне с бедствия;

в)  услугите за достъп до данни и информация по програма „Коперник“ допринасят за Европейския облак за отворена наука, като по този начин се улеснява достъпът до данни по „Коперник“ за научни работници и изследователи; научноизследователските инфраструктури, по-специално мрежи за наблюдение in situ, представляват основни елементи от инфраструктурата за наблюдение in situ, позволяващи услуги по програма „Коперник“, и в резултат на това се ползват от информацията, създадена от услугите по програма „Коперник“.

11.  Полезните взаимодействия с Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество (наричан по-долу за краткост „Външният инструмент“) ще гарантират, че научноизследователските и иновационните дейности на програмата с участието на трети държави и целенасочените действия за международно сътрудничество се стремят към съответствие и съгласуваност с успоредни действия, насочени към възприемане от пазара и изграждане на капацитет в рамките на направления на Външния инструмент, въз основа на съвместно определяне на нуждите и на областите на интервенция в процеса на общото стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата.

12.  Полезните взаимодействия с фонд „Вътрешна сигурност“ и с инструмента за управление на границите като част от Фонда за интегрирано управление на границите ще гарантират, че:

a)  нуждите от научни изследвания и иновации в сферата на сигурността и интегрираното управление на границите се определят и отразяват в процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата;

б)  фонд „Вътрешна сигурност“ и Фондът за интегрирано управление на границите подпомагат внедряването на нови иновативни технологии и решения, и по-специално тези, които произтичат от рамковите програми за научни изследвания и иновации в областта на научноизследователската и иновационна дейност по сигурността.

13.  Полезните взаимодействия с фонда InvestEU ще гарантират, че:

a)  програмата, чрез собствения си бюджет, осигурява смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ и на ЕСИ за новатори, които се характеризират с високо равнище на риск и за които пазарът не предоставя съответното надеждно и устойчиво финансиране, като в същото време предвижда подходяща координация в подкрепа на ефективното изпълнение и управление на частното финансиране като част от смесеното финансиране чрез фондове и посредници, подпомагани по линия на InvestEU;

б)  финансовите инструменти за научни изследвания и иновации и за МСП са групирани заедно във фонд InvestEU, по-конкретно чрез специален тематичен компонент за научни изследвания и иновации, както и чрез продукти, внедрявани в рамките на предназначения за иновационни дружества компонент на МСП, като по този начин се спомага и за постигане на целите на програмата. Ще бъдат създадени силни допълващи връзки между InvestEU и „Хоризонт Европа“.

14.  Полезните взаимодействия с Фонда за иновации в рамките на Схемата за търговия с емисии („Фонд за иновации“) ще гарантират, че:

a)  Фондът за иновации е предназначен специално за иновации в областта на нисковъглеродните технологии и процеси, включително безопасно за околната среда улавяне и използване на въглерод, което има значителен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и продукти – заместители на продукти с високи въглеродни емисии, и за съдействие за стимулирането на изграждането и експлоатацията на проекти, насочени към екологично безопасно улавяне и съхранение на CO2 в геоложки обекти, както и за иновационни възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение на енергия. Ще бъде създадена подходяща рамка, за да се дава възможност за и да се стимулират „зелените“ продукти с устойчива добавена стойност за клиентите/крайните потребители.

б)  програмата ще финансира разработването, и демонстрирането и внедряването на технологии, включително на водещи до пробив решения, които могат да допринасят за нисковъглеродна икономика, за декарбонизацията на Съюза и за изпълнението на целите на ЕС за трансформация на енергетиката и промишлеността, особено в рамките на нейния стълб II и чрез EIT;

в)  Фондът за иновации може, в зависимост от изпълнението на критериите за подбор и за отпускане на средства, да подпомага етапа на демонстрация на допустими проекти, които може да са получили. Проекти, които получават подпомагане по линия на Фонда за иновации, може да отговарят на условията за подпомагане по линия на рамковите програми за научни изследвания и иновации и обратно. С цел допълване на „Хоризонт Европа“ Фондът за иновации може да се съсредоточава върху близки до пазара иновации, които допринасят за значително и бързо намаляване на емисиите на CO2. Ще бъдат създадени силни допълващи връзки между Фонда за иновации и „Хоризонт Европа“.

15.  Полезните взаимодействия с Програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) ще гарантират, че:

a)  програмата и Програмата за научни изследвания и обучение на Евратом разработват комплексни действия в подкрепа на образованието и обучението (включително действията „Мария Склодовска-Кюри“) с цел поддържане и развитие на подходящи умения в Европа;

б)  програмата и Програмата за научни изследвания и обучение на Евратом разработват съвместни научноизследователски дейности с акцент върху хоризонталните аспекти на безопасното и сигурно използване на неядрени приложения на йонизиращи лъчения в области като медицината, промишлеността, селското стопанство, космическото пространство, изменението на климата, сигурността и готовността за аварийни ситуации, както и принос за ядрената наука.

16.  Потенциалните полезни взаимодействия с Европейския фонд за отбрана ще допринасят за избягване на дублирането.

16а.  Полезните взаимодействия с програмата „Творческа Европа“ ще подкрепят конкурентоспособността и иновациите, като ще допринасят за икономическия и социален растеж и ще насърчават ефективното използване на публични средства.

16б.  Могат да бъдат предвидени полезни взаимодействия с всички важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПЪТИЩАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Пътищата на въздействие и свързаните с тях ключови показатели определят структурата на мониторинга на напредъка на Рамковата програма (РП) към постигането на нейните цели, посочени в член 3. Пътищата на въздействие са чувствителни към фактора време и те отразяват три допълващи се категории на въздействие, които отразяват нелинейния характер на инвестициите в научни изследвания и иновации: научни, обществени и технологични/икономически. За всяка от тези категории на въздействие ще се използват непреки показатели за проследяване на напредъка, като се прави разграничение между краткосрочен, средносрочен и по-дългосрочен план, включително след изтичането на срока на действие на програмата, с възможности за групиране по държави членки и асоциирани държави. Тези показатели се съставят с помощта на количествени и качествени методологии. Отделните части на програмата ще допринесат за тези показатели в различна степен и чрез различни механизми. Когато е целесъобразно, за мониторинг на отделни части от програмата могат да се използват допълнителни показатели.

Микроданните зад ключовите показатели за пътищата на въздействие ще се събират за всички части на програмата и за всички механизми за постигане на резултати, по централно управляван и хармонизиран начин и в подходяща степен на детайлност с минимална отчетна тежест за на бенефициерите.

В допълнение на това и извън рамките на ключовите показатели за пътищата на въздействие, ще се събират също данни за оптимизираното изпълнение на програмата за укрепване на европейското научноизследователско пространство, за насърчаването на основаното на високи постижения участие на всички държави членки в програмата, както и за улесняването на връзките на сътрудничество в европейските научни изследвания и иновации, като тези данни ще се отчитат в близост до реалното време като част от данните за изпълнението и управлението, посочени в член 45. Това ще включва, наред с другото, мониторинг на връзките на сътрудничество, анализ на мрежите, данни за предложенията, заявленията, участията и проектите; кандидатите и участниците (включително вид на организацията – организация на гражданското общество, МСП и частния сектор), вид държава (съгласно например конкретна класификация на държавите по групи, като държави членки, асоциирани държави и трети държави), пол, роля в проекта, научна дисциплина/сектор, включително обществените и хуманитарните науки); както и равнището на интегриране на въпросите, свързани с климата, и свързаните разходи.

Показатели за пътищата на въздействие в научната сфера

Очаква се програмата да окаже научно въздействие чрез създаването на висококачествени нови знания, укрепване на човешкия капитал в научноизследователската дейност и иновациите, както и насърчаване на разпространението на знания и отворена наука. Напредъкът в това отношение ще се следи чрез непреки показатели, определени по следните три ключови аспекта на пътищата на въздействие.

Показатели за пътищата на въздействие в обществената сфера

Очаква се програмата да окаже обществено въздействие, като насочва научните изследвания и иновациите към изпълнение на приоритетите на политиките на ЕС и към търсенето на решения на глобалните предизвикателства, включително постигането на ЦУР и целите на Парижкото споразумение, както и прилагането на принципите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, като принася ползи и резултати чрез мисии за научни изследвания и иновации и като засилва възприемането на иновациите в обществото и в крайна сметка допринася за благосъстоянието на хората. Напредъкът в това отношение ще се следи чрез непреки показатели, определени по следните три ключови аспекта на пътищата на въздействие.

Показатели за пътищата на въздействие в сферата на технологиите/икономиката ▌

Очаква се програмата да окаже технологическо/икономическо ▌ въздействие, особено в рамките на Съюза, като повлияе върху създаването и растежа на предприятията, особено на МСП, включително на нововъзникващите предприятия, създаването на преки и непреки работни места, особено в рамките на Съюза, както и чрез мобилизиране на инвестиции за научни изследвания и иновации. Напредъкът в това отношение ще се следи чрез непреки показатели, определени по следните три ключови аспекта на пътищата на въздействие.

Приложение V — таблица 1

Приложение V — таблица 2

Приложение V — таблица 3

ПРИЛОЖЕНИЕ Vа

Области за евентуални мисии и области за евентуални институционализирани европейски партньорства, които да бъдат установени съгласно член 185 или член 187 от ДФЕС

В съответствие с член 7 и член 8 от настоящия регламент, областите за евентуални мисии и европейски партньорства, които да бъдат установени по силата на член 185 или член 187 от ДФЕС, са посочени в настоящото приложение.

I.  Области за евентуални мисии

Област за мисии 1: Адаптация към изменението на климата, в това число промени в обществото

Област за мисии 2: Рак

Област за мисии 3: Добро състояние на океаните, моретата и крайбрежните и вътрешните води

Област за мисии 4: Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове

Област за мисии 5: Добро състояние на почвите и храните

Всяка мисия ще следва принципите, посочени в член 7, параграф 3 от настоящия регламент

II.  Области за евентуални институционализирани европейски партньорства въз основа на член 185 или член 187 от ДФЕС

Област за партньорство 1: По-бързо развитие и по-безопасно използване на иновациите в областта на здравеопазването за европейските пациенти и здравеопазването в световен мащаб

Област за партньорство 2: Въвеждане на ключови цифрови и базови технологии и тяхното използване, включително, но не само, на новаторски технологии като изкуствен интелект, фотоника и квантови технологии

Област за партньорство 3: Европейско лидерство в метрологията, в това число интегрирана метрологична система

Област за партньорство 4: Повишаване на конкурентоспособността, безопасността и екологичните характеристики на въздушния трафик, авиацията и железопътния транспорт на ЕС

Област за партньорство 5: Устойчиви, приобщаващи и кръгови биотехнологични решения

Област за партньорство 6: Водородни технологии и устойчиви технологии за съхранение на енергия с по-малък отпечатък върху околната среда и производство с по-ниско потребление на енергия

Област за партньорство 7: Чисти, свързани, съвместни, автономни и автоматизирани решения за бъдещите нужди от мобилност на хора и стоки

Област за партньорство 8: Иновативни малки и средни предприятия и малки и средни предприятия, развиващи интензивна научноизследователска и развойна дейност

Процесът на оценяване на необходимостта от институционализирано европейско партньорство в една от посочените по-горе области за партньорство може да доведе до предложение въз основа на член 185 или член 187 от ДФЕС, в съответствие с правото на инициатива на Европейската комисия. В противен случай съответната област за партньорство може също така да бъде предмет на партньорство съгласно член 8, параграф 1, буква а) или член 8, параграф 1, буква б) от Рамковата програма или да се изпълнява чрез покани за представяне на предложения в рамките на „Хоризонт Европа“.

Тъй като евентуалните области за институционализирано европейско партньорство обхващат широк спектър от тематични области, въз основа на оценка на потребностите те могат да се осъществяват чрез повече от едно партньорство.

(1) Тази позиция заменя измененията, приети на 12 декември 2018 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0509). (2) OВ C […], […] г., стр. […]. (3) OВ C […], […] г., стр. […]. (4) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. Текстът, подчертан в сиво, не e договорен в рамките на междуинституционалните преговори. (5) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). (6) (7) Очаква се следното заявление на Комисията да бъде публикувано в серия С на ОВ, след като бъде приет окончателният текст на регламента: „Комисията възнамерява да изпълни бюджета на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ“ по такъв начин, че да гарантира, че подпомагането само с безвъзмездни средства за МСП, включително новосъздадени предприятия, съответства на подкрепата, предоставена в рамките на бюджета на инструмента за МСП на програмата „Хоризонт 2020“, в съответствие с условията, определени в член 43, параграф 1 и съображение Х от Регламента за „Хоризонт Европа“.“ (8) Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. (OB L 97, 9.4.2008 г., стр. 1), изменен с Регламент (EС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 174). (9) Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета. (10) (11) ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр. 1 (12) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1). (13) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OB L 248, 18.9.2013 г., стр. 1). (14) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1). (15) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2). (16) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1). (17) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29). (18) Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1). (19) ОВ C 205, 19.7.2013 г., стр. 9. (20) Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53). (21) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1). (22) (23) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. (24) ОВ … (25) Очаква се публикуването в серия С на ОВ на следното заявление на Комисията, след като бъде приет окончателният текст на настоящия регламент:„Комисията взема под внимание компромиса, постигнат от съзаконодателите по отношение на формулировката на член 5. Според Комисията специфичната програма за научните изследвания в областта на отбраната, посочена в член 1, параграф 3, буква б), се ограничава само до научноизследователските дейности в рамките на бъдещия Европейски фонд за отбрана, докато развойните действия се разглеждат извън обхвата на настоящия регламент.“ (26) Очаква се в серия C на ОВ да бъде публикувано заявление на Комисията, след като бъде приет окончателният текст на Регламента, в смисъл на: „При поискване Комисията възнамерява да разменя мнения с водещата комисия в Европейския парламент относно: i) списъка на потенциалните партньорства въз основа на членове 185 и 187 от ДФЕС, които ще бъдат обхванати от (първоначални) оценки на въздействието; ii) списъка на примерни мисии, определени от комитетите за мисиите; iii) резултатите от стратегическия план преди официалното му приемане, и iv) ще представя и споделя документи, свързани с работните програми.“ (27) Научни изследвания, свързани с лечение на рак на гонадите, може да бъдат финансирани (28) В зависимост от окончателния правен акт Комисията ще издаде заявление относно научните изследвания със стволови клетки от човешки ембриони, както за „Хоризонт 2020“ (Декларация 2013 / C 373/02). (29) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.). (30) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243). (31) Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76). (32) Процедурата ще бъде пояснена в документ, който ще се публикува преди началото на процеса на оценяване. (33) Разпоредбите за мониторинг на европейските партньорства са посочени в приложение III към регламента. (34) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87). (35) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ (COM(2012)0079).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (COM(2018)0436 – C8-0253/2018 – 2018/0225(COD))

P8_TA(2019)0396 A8-0410/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018) 0436)),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, както и член 173, параграф 3 и член 182, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0253/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид писмото на своя председател до председателите на комисиите от 25 януари 2019 г., в което се очертава подходът на Парламента към секторните програми, свързани с многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.,

—  като взе предвид писмото на Съвета до председателя на Европейския парламент от 1 април 2019 г., в което се потвърждава общото разбиране, постигнато между съзаконодателите по време на преговорите,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0410/2018),

А.  като има предвид, че беше постигнато частично политическо споразумение по специфичната програма за осъществяване на Рамковата програма „Хоризонт Европа“; като има предвид, че това споразумение се основава на един значително изменен текст в сравнение с предложението на Комисията; като има предвид, че това има отражение върху правното основание; като има предвид, че институциите обмениха мнения в тази връзка в съответствие с Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(1); като има предвид, че следователно въпросът за правното основание следва да бъде адаптиран на по-късен етап от процедурата по това досие;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2019 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 173, параграф 3 и член 182, параграф 4 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

като взеха предвид доклада на Европейския парламент относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма;

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  В съответствие с член 182, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт Европа“), създадена с Регламент (ЕС) № ... FP/RfP на Европейския парламент и на Съвета от ...(6), трябва да се осъществява посредством специфични програми, в които се определят подробни правила за тяхното осъществяване, задава се тяхната продължителност и се предоставят средствата, които се считат за необходими.

(2)  Регламент (ЕС) № ... FP/RfP определя общите и специфичните цели на „Хоризонт Европа“, структурата и общата насоченост на дейностите, които трябва да бъдат извършени, а настоящата специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (наричана по-долу „специфичната програма“) следва да определи оперативните цели и дейностите, които са специфични за части от „Хоризонт Европа“. Разпоредбите за осъществяването, определени в Регламент (ЕС) № ... FP/RfP, се прилагат изцяло за специфичната програма, включително тези, отнасящи се до етичните принципи.

(3)  За да се осигурят еднакви условия за осъществяването на специфичната програма, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема работни програми за осъществяването на специфичната програма. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(7).

(4)  Управителният съвет на Съвместния изследователски център („JRC“), създаден с Решение 96/282/Евратом(8) на Комисията, бе консултиран относно научно-техническото съдържание на специфичната програма за преките дейности на съвместния изследователски център извън ядрената област.

(5)  Като се има предвид значението на действията за справяне с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, настоящата специфична програма ще допринася за интегрирането на действията в областта на изменението на климата и за постигането на общата цел за изразходване на най-малко 25% от бюджета на ЕС в подкрепа на целите в областта на климата в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г. и на годишната цел от 30% във възможно най-кратък срок, но най-късно до 2027 г. Действията по настоящата специфична програма ще имат финансов принос от най-малко 35% от общия финансов пакет на специфичната програма за цели в областта на климата. Относими действия ще бъдат определени по време на подготовката и осъществяването на специфичната програма и ще бъдат повторно оценени в контекста на относимите оценки и процеси по преглед. Ще бъде отделено внимание на намиращите се в преход региони в Съюза с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии.

(6)  Действията по специфичната програма следва да се използват за справяне по пропорционален начин със случаи на неефективност на пазара или с неоптимални по отношение на инвестициите ситуации, без да се дублира или да се изтласква частното финансиране, и следва да имат отчетлива европейска добавена стойност.

(7)  Отразявайки важния принос, който следва да имат научните изследвания и иновациите за справяне с предизвикателствата в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката, и с оглед на възползване от съответстващите възможности за научни изследвания и иновации в тясно полезно взаимодействие с общата селскостопанска политика, относимите действия по специфичната програма ще бъдат подкрепени ▌в специализиран клъстер „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“ за периода 2021 – 2027 г.

(8)  Завършването на изграждането на цифровия единен пазар и нарастващите възможности от конвергенцията на цифровите и физическите технологии изисква увеличаване на инвестициите. Програма „Хоризонт Европа“ ще даде своя принос към тези усилия със ▌(9) специализиран клъстер, за да гарантира, че Европа продължава да заема водеща позиция в световен мащаб в научните изследвания и иновациите в областта на цифровите технологии.

(9)  Видовете финансиране и методите за изпълнение по настоящото решение следва да се избират в зависимост от способността им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. По отношение на безвъзмездните средства това следва да включва разглеждане на възможността за използването на еднократни суми, единни ставки и таблици за разходите за единица продукт.

(10)  Държавите членки следва да бъдат привлечени на ранен етап към процеса на определяне на мисиите.

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА І

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящото решение се създава специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (наричана по-долу „специфичната програма“), както е посочено в член 1, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) .../... FP/RfP.

В него се определят оперативните цели на специфичната програма, бюджетът за периода 2021 – 2027 г., правилата за осъществяване на специфичната програма и дейностите, които следва да бъдат извършени по специфичната програма.

Член 2

Оперативни цели

1.  Специфичната програма допринася за постигането на общите и специфичните цели, предвидени в член 3 от Регламент... (Регламент FP/RfP).

2.  Специфичната програма има следните оперативни цели:

a)   укрепването на отлични фундаментални и авангардни научни изследвания; укрепване и разпространяване на върхови постижения, включително чрез насърчаване на по-широко участие на територията на целия Съюз;

б)   укрепване на връзката между научните изследвания, иновациите и когато е целесъобразно, образованието и други политики, включително взаимно допълване с националните, регионалните и европейските политики за научни изследвания и иновации и дейности;

бa)   подкрепа на изпълнението на приоритетите на политиката на ЕС, включително и по-специално целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение;

в)   насърчаване на отговорни научни изследвания и иновации, като се взема под внимание принципът на предпазливост;

ва)   укрепване на измерението, свързано с пола, навсякъде в Програмата;

вб)   увеличаване на връзките с цел съвместна работа в европейската научноизследователска дейност и иновациите, както и между отделните сектори и дисциплини, в т.ч. социалните и хуманитарните науки;

г)   засилване на международното сътрудничество;

га)   свързване и разработване на научноизследователски инфраструктури в рамките на европейското научноизследователско пространство и предоставяне на транснационален достъп до тях;

д)   привличане на таланти, обучение и задържане на работа на изследователи и новатори в европейското научноизследователско пространство, включително чрез мобилност▌;

е)   насърчаване на отворената наука и осигуряване на видимост за обществеността и открит достъп до научни публикации и научноизследователски данни, включително подходящи изключения;

ж)  насърчаване на използването на резултатите от научните изследвания и иновациите („НИИ“), и активно разпространение и използване на резултати, по-специално за привличането на частни инвестиции и разработването на политики;

▌

▌

й)   допринасяне чрез мисии за НИИ за постигането на амбициозни цели в рамките на определен срок;

к)   подобряване на връзката и взаимодействието между науката и обществото, включително на видимостта на науката в обществото, и научната комуникация, както и насърчаване на ангажираността на гражданите и крайните потребители в процесите на съвместно проектиране и съвместно създаване;

▌

м)  ускоряване на трансформацията на промишлеността, включително чрез подобряване на уменията за иновации;

▌

о)  насърчаване на действия за научни изследвания и иновации в МСП и на създаването и разрастването на иновационни дружества, по-специално стартиращи предприятия, МСП и в изключителни случаи – малки дружества със средна пазарна капитализация;

п)   подобряване на достъпа до рисково финансиране, включително чрез полезни взаимодействия с програмата InvestEU, по-специално когато пазарът не осигурява надеждно финансиране.

3.  В рамките на целите, посочени в параграф 2, могат да се вземат предвид нови и непредвидени потребности, възникващи в хода на осъществяване на специфичната програма. Когато е надлежно обосновано, това може да включва реагиране на нововъзникващи възможности, кризи и заплахи, както и на потребности във връзка с разработването на нови политики на Съюза.

Член 3

Структура

1.  В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент... (Регламент FP/RfP) специфичната програма се състои от следните части:

(1)  Стълб I „Високи постижения в научната област“ със следните компоненти:

a)  Европейски научноизследователски съвет (ЕНС), както е описан в приложение I, стълб I, раздел 1;

б)  действия „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК), както са описани в приложение I, стълб I, раздел 2;

в)  научноизследователски инфраструктури, както са описани в приложение I, стълб I, раздел 3;

(2)  Стълб II „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ със следните компоненти:

a)  клъстер „Здравеопазване“, както е описан в приложение I, стълб II, раздел 1;

б)  клъстер „Култура, творчество и приобщаващо ▌ общество“, както е описан в приложение I, стълб II, раздел 2;

в)  клъстер „Гражданска сигурност за обществото“, както е описан в приложение I, стълб II, раздел 3;

г)   клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“, както е описан в приложение I, стълб II, раздел 4;

д)   клъстер „Климат, енергия и мобилност“, както е описан в приложение I, стълб II, раздел 5;

е)   клъстер „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“, както е описан в приложение I, стълб II, раздел 6;

ж)   преки дейности на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област, както са описани в приложение I, стълб II, раздел 7;

(3)  Стълб III „Иновативна Европа“ със следните компоненти:

a)  Европейски съвет по иновациите (ЕСИ), както е описан в приложение I, стълб III, раздел 1;

б)  Европейски иновационни екосистеми, както са описани в приложение I, стълб III, раздел 2;

▌

(4)  Част „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“ със следните компоненти:

a)  разширяване на участието и разпространение на високи постижения, както е описано в приложение I, част „Укрепване на европейското научноизследователско пространство“, раздел 1;

б)  реформиране и засилване на европейската система за НИИ, както е описано в приложение I, част „Укрепване на европейското научноизследователско пространство“, раздел 2.

2.  Дейностите, които трябва да бъдат извършени съгласно частите, описани в параграф 1, са посочени в приложение I.

Член 4

Бюджет

1.  В съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент ... (Регламент FP/RfP) финансовият пакет за осъществяването на специфичната програма за периода 2021 – 2027 г. е 120 000 000 000 EUR по ▌цени за 2018 г.

2.  Сумата, посочена в параграф 1 от настоящия член, се разпределя между компонентите, определени в член 3, параграф 1 от настоящото решение, в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент ... (Регламент FP/RfP). Прилагат се разпоредбите на член 9, параграфи 3 – 8 от Регламент ... (Регламент FP/RfP).

ГЛАВА II

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРОГРАМИРАНЕ

Член 4а

Стратегически план

1.  В съответствие с член 6, параграф 6 от [Регламента относно Рамковата програма] изпълнението на специфичната програма се улеснява чрез многогодишен стратегически план за научни изследвания и иновационни дейности, както и насърчаване на съгласуваността между работните програми, приоритетите на ЕС и националните приоритети. Резултатът от процеса на стратегическо планиране се определя в многогодишен стратегически план за изготвянето на съдържанието на работните програми (както е предвидено в член 11), който обхваща период от максимум четири години, като същевременно се запазва достатъчна гъвкавост, за да се реагира бързо на нови и възникващи предизвикателства, неочаквани възможности и кризи.

2.  Процесът на стратегическо планиране отделя особено внимание върху стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на промишлеността“ и обхваща също така съответните дейности по други стълбове и частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“.

Комисията гарантира участието на по-ранен етап и широк обмен на мнения с държавите членки и по целесъобразност широк обмен на мнения с Европейския парламент, допълнен от консултация със заинтересованите лица и обществеността като цяло. Това ще допринесе за по-голяма ангажираност с гражданите и гражданското общество.

Държавите членки могат да подкрепят процеса на стратегическо планиране също така чрез предоставяне на общ преглед на националните консултации/становища на гражданите, които се вписват в стратегическия план.

3.  Стратегическият план се приема от Комисията чрез акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 4. Стратегическият план съответства на целите и дейностите, описани в приложение 1. Този акт за изпълнение съдържа следните елементи, свързани с обхванатия период:

а)  основни стратегически насоки за подкрепата за НИИ, включително описание на очакваното въздействие, междуклъстерни въпроси и обхванатите области на интервенция;

б)  идентифициране на европейските партньорства съгласно член 8, параграф 1, букви а) и б) от [Регламент FP];

бa)  идентифициране на мисиите съгласно член 5 от специфичната програма и член 7 и приложение Va от Регламента за създаване на „Хоризонт Европа“;

в)  области, свързани с международно сътрудничество, действия, които да бъдат съгласувани с научните изследвания и иновациите на други държави и региони по света в едър мащаб, или действия, които да се извършват в сътрудничество с организации в трети държави;

г)  специфични въпроси, например баланса между научните изследвания и иновациите; интегрирането на социалните и хуманитарните науки; ролята на главните базови технологии и стратегическите вериги за създаване на стойност; равенството между половете, в т.ч. интегриране на измерението на пола в съдържанието на НИИ; придържането към най-високите стандарти за етика и интегритет; приоритетите за разпространението и използването на резултатите.

4.  Стратегическият план е съобразен с анализ, който обхваща най-малко следните елементи:

а)  политическите, социално-икономическите и екологичните фактори, които са от значение за политическите приоритети на държавите членки и ЕС;

б)  приноса на научните изследвания и иновациите за осъществяване на целите на политиката на ЕС, като същевременно се извлича полза от проучвания, други научни доказателства, както и съответни инициативи на равнището на ЕС и на национално равнище, включително институционализирани партньорства в съответствие с член 8, параграф 1, буква в) от [Регламента за Рамковата програма];

в)  показатели за научнотехнически резултати и иновации, основаващи се на доказателства и произтичащи от дейностите по прогнозиране, и международни тенденции, например изпълнението на ЦУР и обратна връзка от изпълнението, включително наблюдението на изпълнението на специфични мерки по отношение на разширяването на участието и разпространение на високи постижения, както и участието на МСП;

г)  приоритети с потенциал да бъдат осъществени във взаимодействие с други програми на ЕС;

д)  описание на различните подходи за провеждане на консултации със заинтересованите лица и на ангажирането на гражданите като част от работата по изготвянето на работни програми;

е)  допълване и взаимодействия с планирането на общностите на знание и иновации (ОЗИ) на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) в съответствие с Регламент 294/2008/ЕО.

5.  Процесът на стратегическо планиране се допълва от стратегически процес на координиране за европейски партньорства, в който участват държавите членки и Комисията на равна основа. Той функционира като входна точка за прогнозен анализ, анализ и консултации относно разработването на портфейл, евентуалната структура, изпълнение, мониторинг и поетапно прекратяване на партньорства за НИИ и се ръководи от всеобхватна рамка от критерии въз основа на приложение III към Регламента относно „Хоризонт Европа“.

Член 5

Мисии

1.  Мисии за научни изследвания и иновации могат да бъдат създавани в областите на мисиите, посочени в приложение Va от Регламента за създаване на „Хоризонт Европа“.

2.   За всяка мисия се създава комитет на мисията, освен ако могат да се използват съществуващите консултативни структури, като в такъв случай програмният комитет бива информиран предварително за това. Комитетът на мисията се състои от най-много 15 независими високопоставени лица с богат експертен опит, включително по целесъобразност експерти в областта на социалните и хуманитарните науки, от цяла Европа и извън нея, включително имащи отношение представители на крайните потребители. Членовете на комитетите на мисиите се назначават от Комисията след прозрачна процедура за тяхното определяне, включително открита покана за изразяване на интерес. С програмния комитет се провежда своевременна консултация относно процедурите за определяне и подбор, включително използваните критерии. Мандатът на членовете на комитета на мисията е не по-дълъг от пет години и може да бъде подновяван веднъж.

3.   Комитетът на мисията консултира Комисията, без да има правомощия да взема решения, по следните въпроси:

(a)  определянето и структурата на една или повече мисии в съответната област на мисиите в съответствие с разпоредбите и критериите, предвидени в член 7 от [Регламента за Рамковата програма];

б)   съдържанието на работните програми и тяхното преразглеждане, доколкото е необходимо за постигането на целите на мисията, ▌с принос от заинтересованите лица и когато е целесъобразно, обществеността▌;

в)   характеристиките на портфейли от проекти за мисии;

г)   действията за коригиране или ако е целесъобразно, прекратяване въз основа на набелязаните цели на мисията;

д)  подбора на независими експерти оценители съобразно разпоредбите на член 44 [от Регламента за Рамковата програма], инструктажа на експертите оценители, критериите за оценка и тяхната относителна тежест;

е)   рамкови условия, които допринасят за постигане на целите на мисията;

ж)   комуникацията, в т.ч. относно резултатите и постиженията на мисията;

з)  координацията на политиките между съответните участници на различни равнища, в частност по отношение на взаимодействията с други политики на Съюза;

и)  ключови показатели за изпълнението.

Консултациите, предоставени от комитетите на мисиите, се оповестяват публично.

▌

4.  За всяка мисия програмният комитет участва в подготовката и жизнения цикъл на мисиите, като се отчитат значими въпроси от националния контекст и възможностите за подобряване на съгласуването с дейности на национално равнище. Взаимодействия с комитетите на мисиите се осъществяват по своевременен и изчерпателен начин.

5.  Предвидената в член 11 работна програма включва по отношение на всяка мисия, определена в стратегическия план, структурата, характеристиките на портфейлите от проекти и специфични разпоредби за обезпечаване на ефективността на портфейлния подход.

Член 6

Европейски научноизследователски съвет

1.  Комисията създава Европейски научноизследователски съвет („ЕНС“) за осъществяване на действията по стълб I, „Високи постижения в научната област“, които се отнасят до ЕНС. ЕНС е правоприемник на ЕНС, създаден с Решение C(2013) 1895(10).

2.  ЕНС се състои от независим научен съвет, предвиден в член 7, и от специализирана изпълнителна структура, предвидена в член 8.

3.  ЕНС има председател, който се избира сред утвърдени и международно признати учени.

Председателят се назначава от Комисията въз основа на прозрачна процедура, включваща специализиран независим комитет по подбора, за период от четири години, който може да бъде подновен еднократно. Процедурата по подбор и избраният кандидат следва да бъдат одобрени от научния съвет.

Председателят е същевременно председател на научния съвет и осигурява неговото ръководство и връзка със специализираната изпълнителна структура, и го представлява в научната общност.

4.  ЕНС функционира съгласно основните си принципи за високи научни постижения, отворена наука, автономност, ефикасност, ефективност, прозрачност, отчетност и интегритет на научните изследвания. Той гарантира непрекъснатост на дейностите, провеждани от ЕНС по силата на Решение .../ЕО.

5.  Дейностите на ЕНС подкрепят на принципа „от долу нагоре“ авангардните научни изследвания, провеждани във всички области от главни изследователи и техните екипи в условията на конкуренция на европейско равнище, включително учени на ранен етап от кариерата им.

6.  Комисията действа като гарант на автономността и интегритета на ЕНС и гарантира, че той изпълнява правилно възложените му задачи.

Комисията гарантира, че осъществяването на действията на ЕНС е в съответствие с принципите, установени в параграф 4 от настоящия член, както и с общата стратегия на ЕНС, посочена в член 7, параграф 2, буква а), установена от научния съвет.

Член 7

Научен съвет на ЕНС

1.  Научният съвет е съставен от независими учени, инженери и представители на академичната общност с най-висока репутация и с подходящ опит, както от жени, така и от мъже от различни възрастови групи, представляващи множество научноизследователски области и разнообразен географски произход и действащи в лично качество, независимо от външни интереси.

Членовете на научния съвет се назначават от Комисията след независима и прозрачна процедура за тяхното определяне, съгласувана с научния съвет, включително след открита консултация с научната общност и доклад до Европейския парламент и до Съвета.

Мандатът им е ограничен до четири години и може да бъде подновен веднъж на основата на ротационна система, която гарантира приемственост на работата на научния съвет.

2.  Научният съвет определя:

a)  цялостната стратегия за ЕНС;

б)  работната програма за изпълнение на дейностите на ЕНС;

в)  методите и процедурите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, въз основа на които се определят предложенията, които ще бъдат финансирани;

г)  позицията си по всеки въпрос, който от научна гледна точка може да подобри постиженията и въздействието на ЕНС, както и качеството на извършваните научни изследвания;

д)  кодекс на поведение, отнасящ се inter alia до избягването на конфликти на интереси.

Комисията се отклонява от позициите на научния съвет, определени в съответствие с първата алинея, букви а), в), г) и д), само когато счита, че разпоредбите на настоящото решение не са спазени. В този случай Комисията приема мерки за запазване на непрекъснатостта на изпълнението на специфичната програма и за постигане на нейните цели, като посочва точките на отклонение от позициите на научния съвет и надлежно ги обосновава.

3.  Научният съвет действа в съответствие с мандата, определен в приложение I, стълб I, раздел 1.

4.  Научният съвет действа изключително в интерес на ▌ЕНС в съответствие с принципите, определени в член 6. Той действа почтено и неподкупно и изпълнява ефикасно своята работа с възможно най-голяма степен на прозрачност.

Член 8

Специализирана изпълнителна структура на ЕНС

1.  Специализираната изпълнителна структура отговаря за административното прилагане и изпълнение на програмата, както е описано в приложение I, стълб I, раздел 1.3.2, и подкрепя научния съвет при изпълнението на всички негови задачи.

2.  Комисията гарантира, че специализираната изпълнителна структура следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост единствено целите и изискванията на ЕНС.

Член 9

Европейски съвет по иновациите

1.  ЕСИ, създаден съгласно член 7а от [Регламента за Рамковата програма], включва комитет на високо равнище („комитет на ЕСИ“), предвиден в член 10.

2.   Комисията гарантира, че работата на ЕСИ:

a)  е в съответствие с принципите, установени в параграф 1 от настоящия член, като взема надлежно предвид становището на комитета на ЕСИ относно общата стратегия за ЕСИ, посочена в член 10, параграф 1, буква а); и

б)  не води до нарушения на конкуренцията в ущърб на общия интерес.

3.   За целите на управлението на смесеното финансиране на ЕСИ Комисията използва непряко управление или когато това е невъзможно, може да създаде дружество със специално предназначение, което да се управлява съобразно приложимите правила за отчетност. Комисията се стреми да осигури участие на други публични и частни инвеститори. Когато това е невъзможно при първоначалното създаване, дружеството със специално предназначение се структурира по такъв начин, че да може да привлича други публични или частни инвеститори с цел увеличаване на ефекта на ливъридж от финансовия принос на Съюза.

4.   Комисията осигурява ефективно допълване между ЕСИ, EIT и InvestEU.

Член 10

Комитет на ЕСИ

1.  Комитетът на ЕСИ предоставя консултации на Комисията по отношение на:

a)  цялостната стратегия за компонента ЕСИ по стълб III „Иновативна Европа“;

б)  работната програма за изпълнение на действията на ЕСИ;

в)  критериите за оценка на иновативността и рисковия профил на предложенията и подходящия баланс на безвъзмездните средства, собствения капитал и другите форми на финансиране за „Ускорител“ на ЕСИ;

г)  установяването на стратегически портфейл от проекти;

д)  профила на ръководители на програми.

2.  При поискване комитетът на ЕСИ може да отправя препоръки към Комисията относно:

a)  всеки въпрос, който от гледна точка на иновациите може да укрепи и насърчи иновационните екосистеми в цяла Европа, постиженията и въздействието на целите на компонента ЕСИ и на капацитета на новаторските предприятия да разгърнат решенията си;

б)  установяването, в сътрудничество със съответните служби на Комисията и когато е целесъобразно, с национални и регионални органи и други имащи отношение субекти, като управителният съвет на EIT, на възможни регулаторни пречки, пред които са изправени предприемачите, по-специално тези, които са получили подкрепа в рамките на компонента ЕСИ;

в)  тенденциите при нововъзникващите технологии от портфейла на ЕСИ с оглед на осигуряване на информация за програмирането в други части на специфичната програма;

г)  определянето на конкретни въпроси, при които е необходима консултация с комитета на ЕСИ.

Комитетът на ЕСИ действа в интерес на постигане на целите на компонента ЕСИ. Той действа почтено и неподкупно и изпълнява своята работа ефикасно и по прозрачен начин.

Комитетът на ЕСИ действа в съответствие с мандата си, определен в приложение I, стълб III, раздел 1.

3.  Комитетът на ЕСИ се състои от 15 до 20 независими високопоставени лица от различни части на иновационната екосистема на Европа, включително предприемачи, корпоративни ръководители, инвеститори, експерти от публичната администрация и учени, включително експерти по иновациите от академичните среди. Той допринася за действията за популяризиране, като членовете на комитета на ЕСИ се стремят да повишат престижа на марката ЕСИ.

Членовете на комитета на ЕСИ се назначават от Комисията след открита покана за представяне на кандидатури или покана за изразяване на интерес, или и двете, което от двете бъде сметнато за по-подходящо от Комисията, и като се отчита необходимостта от баланс по отношение на експертните познания, пола, възрастта и географското разпределение.

Техният мандат е ограничен до две години, като може да бъде двукратно подновяван, със система за непрекъснато обновяване на назначенията (назначаване на членове на всеки две години).

4.  Комитетът на ЕСИ има председател, който се назначава от Комисията след прозрачна процедура по подбор. Председателят е широко известна публична личност, свързана със сферата на иновациите и със солидни познания за научноизследовалеската и развойната дейност.

Председателят се назначава за срок от четири години, който може да се подновява веднъж.

Председателят председателства комитета на ЕСИ, подготвя заседанията му, възлага задачи на членовете и може да създава специализирани подгрупи, по-специално за установяване на тенденции при нововъзникващи технологии от портфейла на ЕСИ. Той представлява ЕСИ в средите на иновациите. Също така председателят популяризира ЕСИ, комуникира с Комисията и чрез съответните програмни комитети – с държавите членки. Комисията ще предвижда административна подкрепа за председателя на Европейския съвет, за да може той да изпълнява своите задължения.

5.  Комисията изготвя кодекс на поведение, отнасящ се inter alia до избягването на конфликти на интереси и нарушения на поверителността. ▌Членовете на комитета на ЕСИ ще приемат кодекса на поведение при встъпването си в длъжност.

Член 11

Работни програми

1.  Програмата се осъществява чрез работните програми, посочени в параграф 2, в съответствие с член 110 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) (11). Те посочват очакваното въздействие и се изготвят след процес на стратегическо планиране, както е описано в приложение I към настоящото решение. Комисията редовно и още на ранен етап информира комитета, посочен в член 12, за цялостния напредък при изпълнението на непреките дейности по специфичната програма, включително мисиите, също и за да се предостави възможност на комитета да даде на ранен етап подходящ принос в процеса на стратегическо планиране и за изготвянето на работните програми, особено за мисиите.

В работните програми се определя, когато това е уместно, общата сума, запазена за операции за смесено финансиране.

2.  Комисията приема, посредством актове за изпълнение, отделни работни програми за изпълнението на действия в рамките на следните компоненти, както е посочено в член 3, параграф 1 от настоящото решение:

a)  ЕСИ, за който работната програма е установена от научния съвет по член 7, параграф 2, буква б) в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 12, параграф 3. Комисията се отклонява от работната програма, установена от научния съвет, само когато счита, че тя не е в съответствие с разпоредбите на настоящото решение. В този случай Комисията приема работната програма посредством акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 4. Комисията надлежно обосновава тази мярка;

б)  всички клъстери в рамките на стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“, МСК, научноизследователските инфраструктури, подкрепата за иновационни екосистеми, разширяването на участието и разпространение на високи постижения и реформиране и подобряване на европейската система за НИИ в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 4;

в)  ЕСИ, за който работната програма се изготвя след консултация с комитета на ЕСИ по член 10, параграф 1, буква б) в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 4.

г)  JRC, за който многогодишната работна програма взема предвид становището на управителния съвет на JRC, посочен в Решение 96/282/Евратом.

3.  В допълнение към изискването по член 110 от Финансовия регламент работните програми, посочени в параграф 2 от настоящия член включват по целесъобразност:

a)  посочване на сумата, разпределена за всяко действие и мисия, и индикативен график за изпълнение;

б)  за безвъзмездни средства – приоритетите, критериите за подбор и възлагане и относителната тежест на различните критерии за възлагане, както и максималния дял на финансирането от общия размер на допустимите разходи;

в)  сумата, разпределена за смесено финансиране в съответствие с членове 41 – 43 от Регламент... (Регламент FP/RfP);

г)  всякакви допълнителни задължения за бенефициерите, в съответствие с членове 35 и 37 от Регламент... (Регламент FP/RfP).

4.  Чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 4, Комисията приема следните мерки:

a)  решението относно одобряване на финансирането на непреки действия, при което очакваният размер на участието на Съюза по специфичната програма се равнява на 2,5 милиона евро или повече, с изключение на дейностите в рамките на специфичната цел „Европейски научноизследователски съвет (ЕНС)“; за финансирането на непреки действия по клъстер 2 – решението за одобряване на финансирането на непреки действия, когато очакваният размер на участието на Съюза по специфичната програма се равнява на 1 милиона евро или повече;

б)  решението относно одобряване на финансирането на дейности, включващи използване на човешки ембриони и стволови клетки от човешки ембриони, както и на дейности по клъстер „Гражданска сигурност за обществото“, посочен в член 3, параграф 1, точка 2, буква в).

Член 12

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет(12). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  Комитетът заседава в различни състави, както е определено в приложение II, в зависимост от темата, която се обсъжда.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

5.  Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане.

6.  При актовете за изпълнение, които трябва да се приемат по член 4а, параграф 3, когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

7.  Комисията информира редовно комитета относно общия напредък на осъществяването на специфичната програма и му предоставя своевременна информация относно всички действия и компоненти, които са предложени или финансирани по програмата „Хоризонт Европа“ и нейните екстернализирани части, както са посочени в приложение III, включително подробна информация/анализ на статистическите данни за отделните покани за представяне на предложения.

ГЛАВА III

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Отмяна

Решение 2013/743/ЕС се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

Член 14

Преходни разпоредби

1.  Настоящото решение не засяга продължаването или изменението на засегнатите действия до тяхното приключване, по Решение 2013/743/ЕС, което продължава да се прилага към засегнатите действия до тяхното приключване.

При необходимост всички неприключени задачи на комитета, създаден по силата на Решение 2013/743/ЕС, се поемат от комитета, посочен в член 12 от настоящото решение.

2.  Финансовият пакет за специфичната програма може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими за гарантиране на прехода между специфичната програма и мерките, приети съгласно нейния предшественик, Решение 2013/743/ЕС.

Член 15

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в ... .

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ И ДЕЙСТВИЯ ПО ПРОГРАМАТА

При изпълнението на програмата ▌се прилагат следните елементи.

Стратегическо планиране

Както се посочва в член 4а, изпълнението на специфичната програма се улеснява посредством стратегическо многогодишно планиране на научноизследователските и иновационните дейности. Процесът на стратегическо планиране ▌поставя по-специален акцент върху стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“, включително съответните дейности по други стълбове и частта „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“, също така в тясно сътрудничество и полезно взаимодействие с планирането на ОЗИ на EIT, създаден с Регламент 294/2008/ЕО.

Резултатът от процеса на стратегическо планиране се определя в стратегически план за осъществяване на съдържанието на работната програма.

▌

▌

Процесът на стратегическо планиране има за цел:

–  изпълнение на програмно равнище на целите на „Хоризонт Европа“ по интегриран начин и акцентиране върху въздействието на програмата като цяло и съгласуваността между отделните ѝ стълбове;

–  насърчаване на полезните взаимодействия между „Хоризонт Европа“ и други програми на Съюза, включително [кохезионните фондове] и програмата на Евратом, като по този начин се превърне в еталон за научните изследвания и иновациите в рамките на всички свързани програми в бюджета на ЕС и нефинансовите инструменти; ▌

–  подпомагане на разработването и осъществяването на политиката на ЕС за съответните обхванати области и допълване на разработването и прилагането на политиките в държавите членки;

–  намаляване на разпокъсаността на усилията и избягване на дублирането и припокриването между възможностите за финансиране;

–  задаване на рамката за свързване на преките научноизследователски действия на Съвместния изследователски център и други действия, подпомагани по програмата, в т.ч. използването на резултатите и данните в подкрепа на политиката;

–  осигуряване на балансиран и широк подход към научните изследвания и иновациите, на всички етапи на развойната дейност, който не се ограничава само до насърчаването на граничните изследвания, разработването на нови продукти, процеси и услуги въз основа на научни и технологични познания и открития, а включва и използване на съществуващи технологии в нови приложения, непрекъснато усъвършенстване, както и нетехнологични и социални иновации;

–  осигуряване на систематичен подход към научните изследвания и иновациите, обхващащ различни дисциплини, сектори и политики, с цел преодоляване на предизвикателствата, успоредно със създаването на нови конкурентоспособни предприятия и отрасли, насърчаване на конкуренцията, стимулиране на частните инвестиции и запазване на равнопоставените условия на конкуренция на вътрешния пазар.

▌

▌

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ ПО ПРОГРАМАТА

При стълбовете „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ и „Иновативна Европа“ научните изследвания и иновациите се допълват с дейности, които се осъществяват в близост до крайните потребители и пазара, като например демонстрационни и пилотни проекти или проекти за доказване на концепция, в които обаче не се включват дейности по пазарна реализация, които надхвърлят етапа на научните изследвания и иновациите. Това ▌включва и подкрепа за определяни от търсенето дейности, които ускоряват внедряването и разпространението на широка гама от иновации. Акцентира се върху покани за представяне на предложения, които нямат задължителен характер.

По стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“, използвайки опита от програма „Хоризонт 2020“, социалните и хуманитарните науки биват напълно интегрирани във всички клъстери, в т.ч. специфичните и специализираните дейности. Освен това дейностите по морски и мореплавателски научни изследвания и иновации ▌се изпълняват по стратегически и интегриран начин в съответствие с интегрираната морска политика на ЕС, общата политика в областта на рибарството и международните ангажименти.

Дейностите, извършвани в рамките на водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии (БНТ) като „Графен“, проектът „Човешки мозък“ и водещата инициатива за квантови технологии, които получават подкрепа по „Хоризонт 2020“, ще продължат да бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт Европа“ чрез покани за представяне на предложения, включени в работната програма.▌ Подготвителните действия, подпомагани в рамките на водещи инициативи в областта на БНТ като част от „Хоризонт 2020“, ще бъдат използвани в процеса на стратегическо планиране по „Хоризонт Европа“ и ще допринесат за работата по изготвяне на мисиите, съфинансираните или съвместно програмираните партньорства и редовните покани за представяне на предложения.

Диалозите в областта на научното и техническото сътрудничество с международните партньори на ЕС, както и в областта на политиките с основните световни региони допринасят значително за систематичното идентифициране на възможности за сътрудничество, които ▌подпомагат определянето на приоритетите, съчетани с диференциран подход по държава/регион. И в бъдеще ще се използват съветите на ранен етап от страна на консултативните структури към ЕНП.

▌

Разпространение и комуникация

„Хоризонт Европа“ ще предоставя специална подкрепа за свободен достъп до научни публикации, хранилища за знания и други източници на данни. Ще бъдат подпомагани действия за разпространение на знания, също и произтичащи от сътрудничеството с други програми на ЕС, в т.ч. клъстеризация и пакетиране на резултати и данни, на езици и във формати, предназначени за целевата аудитория и мрежите за граждани, промишлеността, публичните администрации, академичните среди, организациите на гражданското общество и създателите на политики. За тази цел „Хоризонт Европа“ може да използва авангардни технологии и средства за събиране на данни.

Ще бъде оказвана съответна подкрепа за механизмите за комуникация на програмата до потенциални кандидати (напр. национални звена за контакт).

Комисията също така ще изпълнява информационни и комуникационни дейности, свързани с „Хоризонт Европа“, с цел да популяризира факта, че резултатите са получени с помощта на финансиране от ЕС. Дейностите ще се стремят да повишават обществената информираност относно значението на научните изследвания и иновациите и по-широкото въздействие и целесъобразността на финансираните от ЕС научни изследвания и иновации, например чрез публикации, връзки с медиите, мероприятия, хранилища за знания, бази данни, платформи с множество канали, уебсайтове или целенасочено използване на социални медии. „Хоризонт Европа“ също така ще подпомага бенефициерите да разпространяват информация за своята работа и нейното въздействие върху обществото като цяло.

Експлоатация и навлизане на пазара

Комисията ще въведе всеобхватни мерки за експлоатация на резултатите от „Хоризонт Европа“ и получените знания. Това ще ускори експлоатацията в посока към широко навлизане на пазара и ще повиши въздействието на програмата.

Комисията систематично ще определя и записва резултатите от научноизследователските и иновационни дейности по програмата и ще прехвърля или разпространява тези резултати и получените знания по недискриминационен начин на промишлеността и предприятията с всякакъв размер, на публичните администрации, академичните среди, организациите на гражданското общество и създателите на политики.

Международно сътрудничество

Чрез съгласуване на действията с други държави и региони в света ще се постигне по-голямо въздействие в рамките на по-активни усилия за международно сътрудничество с безпрецедентен мащаб. Въз основа на взаимната изгода партньори от цял свят ще бъдат поканени да се включат в усилията на ЕС като неразделна част от инициативите в подкрепа на действията на ЕС за устойчивост, повече високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите и конкурентоспособност.

Международните съвместни действия ще гарантират ефективно справяне с глобалните обществени предизвикателства и целите за устойчиво развитие, достъп до най-добрите в света таланти, експертен опит и ресурси и засилено предлагане и търсене на иновативни решения.

Работни методики за оценка

Използването на висококачествен независим експертен опит при процедурата за оценяване е в основата на ангажираността с програмата на всички заинтересовани лица, общности и интереси и е предпоставка за запазване на високите постижения и значимостта на финансираните дейности.

Комисията или органът за финансиране ще гарантират безпристрастността на процеса и ще избягват конфликтите на интереси в съответствие с член 61 от Финансовия регламент. Комисията или органът за финансиране се стреми също към географско многообразие в състава на комисиите за оценка, експертните и консултативните групи.

По изключение, когато е обосновано от изискването да се назначават най-добрите налични експерти и/или от ограничения наличен резерв от квалифицирани експерти, независимите експерти, подпомагащи комисията за оценка или участващи като членове в нея, могат да оценяват конкретни предложения, за които декларират потенциален интерес. В такъв случай Комисията или органът за финансиране предприемат всички необходими коригиращи мерки, за да гарантират интегритета на процедурата за оценяване. Процедурата за оценяване ще се управлява по съответния начин, включително с етап на взаимодействие между различните експерти. Комисията за оценка ще вземе предвид особените обстоятелства при определянето на предложения за финансиране.

СТЪЛБ I

ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ В НАУЧНАТА ОБЛАСТ

Научният, икономическият, социалният и културният напредък във всичките му форми зависи от наличието на достатъчно водещи изследователи; търсенето на преломни моменти в разбирането и придобиването на знания на всички равнища; структурите на световно равнище, необходими за постигането на това, включително физически инфраструктури и инфраструктури, свързани със знанието, предназначени за научни изследвания и иновации, както и средствата за отворено разпространение и споделяне на знание (отворена наука); методики и умения.

Постигането на водещи в световен мащаб иновации е свързано с напредъка на отворената наука с върхови постижения ▌. Промените в научния и технологичния модел могат да бъдат основни двигатели на растежа на производителността, конкурентоспособността, богатството, устойчивото развитие и социалния напредък ▌. Историята показва тенденция такива промени в модела да се пораждат от научната база на публичния сектор, преди да формират основата за създаването на цели нови отрасли и сектори и за всеобхватен социален напредък.

Публичните инвестиции в научни изследвания, особено чрез университетите и публичните научноизследователски организации и научноизследователски структури, често са насочени към по-дългосрочни и по-високорискови научни изследвания и допълват дейността на частния сектор. Освен това те създават висококвалифицирани човешки ресурси, ноухау и опит, нови научни инструменти и методики, както и мрежи, които да препредават най-новите познания.

Европейската наука и базираните в Европа изследователи продължават да бъдат все така в челните редици в много области. Това обаче не е позиция, която можем да приемаме за даденост. ▌ Традиционното предизвикателство от държави като САЩ сега се засилва от участието на икономически гиганти като Китай и Индия, от наскоро индустриализираните части от света и от всички държави, в които правителствата осъзнават многобройните и плодотворни ползи от инвестициите в научни изследвания.

1.  ЕВРОПЕЙСКИ НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СЪВЕТ (ЕНС)

1.1.   Обосновка

Въпреки че ЕС остава най-мащабният източник на научни публикации в света, ▌за размерите си той разполага със сравнително малко на брой центрове с високи постижения, които да се открояват на световно равнище, като в голяма част от областите резултатите са средни и ниски. В сравнение със САЩ и вече до известна степен с Китай, ЕС все още следва модела за „разпределени високи постижения“, при който ресурсите са разпределят между голям брой изследователи и научноизследователски институции. Създаването на привлекателни условия за най-добрите изследователи ще помогне на Европа да повиши своята привлекателност в глобалната надпревара за привличане на таланти в науката.

Средата на световните научни изследвания се изменя драстично и става все по-многостранна в резултат на нарастващия брой страни с бързо развиващи се икономики, особено Китай, които разширяват своята научна дейност. Докато през 2000 г. ЕС и САЩ общо предоставяха почти две трети от световния бюджет за научноизследователска и развойна дейност, този дял спадна до по-малко от половината до 2013 г.

ЕНС подпомага най-добрите изследователи, включително талантливи изследователи, които са в начален етап на кариерата си, с гъвкаво дългосрочно финансиране, за да осъществяват новаторски високорискови, но многообещаващи научни изследвания, преди всичко в Европа. Той действа автономно начело с Научен съвет, съставен от учени, инженери и представители на академичната общност, ползващи се с добро име, подходящ опит и различен произход. ЕНС може да се възползва от по-широк кръг от таланти и идеи, отколкото би било възможно за всяка национална схема, като засилва високите постижения чрез конкуренция между най-добрите изследователи и идеи.

Финансираните от ЕНС изследвания за разширяване на границите на познанието имат доказано значително пряко въздействие под формата на напредък на границите на познанието, като откриват път към нови и често неочаквани научни и технологични резултати и нови области за научни изследвания. На свой ред това поражда принципно нови идеи, които насърчават иновациите, стопанската изобретателност и справянето с обществените предизвикателства. ЕНС има също така и структурно въздействие – той повишава качеството на европейската научноизследователска система до по-висока степен от пряко финансираните от него изследователи и действия. Финансираните от ЕНС действия и изследователи поставят вдъхновяваща цел пред изследванията за разширяване на границите на познанието в Европа, с което увеличават нейната популярност и я правят по-привлекателно място за работа и сътрудничество за най-добрите изследователи от цял свят. Престижността на приема на получатели на безвъзмездни средства от ЕНС създава конкуренция между университетите и научноизследователските организации в Европа във връзка с предлагането на най-привлекателните условия за най-добрите изследователи и може косвено да им съдейства при оценяването на техните относителни силни и слаби страни, както и да доведе до реформи.

▌ЕНС финансира относително малък процент от научните изследвания в Европа, но постигнатото научно въздействие е ▌високо. Средният индекс на цитиране на научните изследвания, подпомагани от ЕНС, е сравним с този на елитните университети за научни изследвания в света. Резултатите от научните изследвания, финансирани от ЕНС, са изключително високи в сравнение с най-големите в света организации, финансиращи научни изследвания. ЕНС подпомага много научни изследвания за разширяване на границите на познанието в множество научноизследователски области, които са получили най-голям брой цитирания, включително в нововъзникващите области. Въпреки че финансирането от ЕНС е целево за изследванията за разширяване на границите на познанието, то доведе до получаването на значителен брой патенти.

Има ясни доказателства, че със своите покани за представяне на предложения ЕНС привлича и финансира отлични изследователи, а в резултат на действията по ЕНС се стига до голям брой влиятелни научноизследователски открития с висока степен на въздействие във нововъзникващи области, водещи до пробив и значителни научни постижения. Дейността на получателите на безвъзмездни средства от ЕНС също така е подчертано интердисциплинарна, а те си сътрудничат на международно равнище и публикуват своите резултати с отворен достъп във всички сфери на научните изследвания, включително социални науки, научни изследвания в областта на изкуствата и хуманитарни науки.

Също така, вследствие на силния съревнователен елемент, вече има доказателства за по-дълготрайното въздействие на безвъзмездните средства от ЕНС върху кариерното развитие, обучението на висококвалифицирани признати научни изследователи и лица с докторски степени, повишаването на глобалната видимост и престижа на европейските научни изследвания и върху националните системи за научни изследвания. Това въздействие е особено ценно в модела за разпределени високи постижения на ЕС, тъй като статусът на финансиран от ЕНС може да замени и да служи като по-точен индикатор за качество на научните изследвания, отколкото признанието, основано на статуса на институциите. Така амбициозните личности, институции, региони и държави имат възможност да поемат инициатива и да разширят научноизследователските профили, в които са особено успешни.

1.2.  Области на интервенция

1.2.1.  Наука, разширяваща границите на познанието

Очаква се финансираните от ЕНС научни изследвания да доведат до напредък на границите на научното познание, до научни публикации с най-високо качество, за да се постигнат научноизследователски резултати с потенциално високо обществено и икономическо въздействие, с което ще се постави ясна и вдъхновяваща цел пред изследванията за разширяване на границите на познанието в целия ЕС, Европа и на международно равнище. Тъй като целта му е да превърне ЕС в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света, ЕНС ще цели измеримо увеличение на дела на ЕС в най-високия 1% от най-цитираните научни публикации в света, както и нарастване на броя на финансираните от него отлични изследователи, включително от държави извън Европа.

ЕНС предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ЕНС. ЕНС функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети.

Общи рамки

–  Дългосрочно финансиране в подкрепа на отлични идеи на изследователи на всякаква възраст, от всякакъв пол и от всяка държава в света и техните екипи с цел извършване на новаторски, високорискови, но многообещаващи научни изследвания;

–  Осигуряване на възможност за изследователи в начален или ранен етап на кариерата си с отлични идеи да започнат да работят самостоятелно като независими водещи изследователи, като им се оказва подходяща подкрепа на критичния етап на създаването или консолидирането на техния собствен научноизследователски екип или програма;

–  Нови методи на работа в научната област, между които подходът на отворената наука, с потенциал за постигане на преломни открития, и улесняване на потенциала за търговски и социални иновации на финансираните научни изследвания;

–  Обмен на опит и най-добри практики с регионални и национални агенции за финансиране на научни изследвания и изграждане на връзки с други части от Рамковата програма, особено по действията „Мария Склодовска-Кюри“, за да се насърчава подкрепата за отличните изследователи;

–  Популяризиране на авангардните научни изследвания в Европа и видимостта на програмите на ЕНС сред изследователите в Европа и по света.

1.3.  Изпълнение

1.3.1.  Научен съвет

Научният съвет е гарант на качеството на дейността от научна гледна точка и има пълна свобода за вземане на решения относно вида на научните изследвания, които ще бъдат финансирани.

В контекста на изпълнението на рамковата програма и за да изпълнява задълженията си, както е посочено в член 7, Научният съвет:

(1)  Научна стратегия:

—  ще установи общата научна стратегия за ЕНС в светлината на научните възможности и европейските научни потребности;

—  ще създаде работна програма и ще изготви набор от мерки за подкрепа от ЕНС в съответствие с научната стратегия;

—  ще създаде необходимите инициативи за международно сътрудничество, включително дейности за популяризиране, с цел да се повиши осведомеността относно ЕНС сред най-добрите изследователи от останалата част на света, в съответствие с научната си стратегия.

(2)  Научно управление, наблюдение и контрол на качеството:

—  ще гарантира система за рецензиране от световна класа, основана на високите научни постижения и напълно прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, като определи позициите относно изпълнението и управлението на поканите за предложения, критериите за оценка, методите за рецензиране и оценка на предложенията, както и необходимите правила и насоки за изпълнение, въз основа на които ще се определят предложенията, които ще се финансират, под надзора на Научния съвет;

—  експертите ще бъдат назначавани въз основа на предложение от Научния съвет на ЕНС за действия, свързани с изследванията за разширяване на границите на познанието;

—  ще гарантира, че безвъзмездните средства от ЕНС се усвояват по опростени и прозрачни процедури, които запазват акцента върху високите постижения, насърчават инициативността и съчетават гъвкавост и отчетност като постоянно наблюдават качеството на дейностите и изпълнението;

—  ще преглежда и оценява постиженията на ЕНС и качеството и влиянието на финансираните от ЕНС научни изследвания и съобразно това ще изготвя препоръки и насоки за коригиращи или бъдещи действия;

—  ще заявява позиции по всеки друг въпрос, който се отразява на постиженията и влиянието на дейностите на ЕНС и на качеството на извършените научни изследвания.

(3)  Комуникация и разпространение на резултатите:

—  ще повиши глобалната популярност и видимост на ЕНС, като извършва дейности за комуникация и популяризиране, в т.ч. научни конференции, които популяризират сред научната общност, основните заинтересовани лица и широката общественост дейностите и постиженията на ЕНС и резултатите от финансираните от ЕНС проекти;

—  когато е необходимо, Научният съвет ще се консултира с научната, инженерната и академичната общност, регионалните и националните агенции за финансиране на научни изследвания и с други заинтересовани лица;

—  ще докладва редовно на Комисията за своите дейности.

Членовете на Научния съвет получават възнаграждение за извършваните дейности под формата на хонорар и според случая – на възстановяване на пътните разноски и разноските за престой.

Председателят на ЕНС ще се установи в Брюксел за срока на изпълнение на длъжността и ще посвещава голямата част от работното си време(13) на работата на ЕНС. Той ще получава възнаграждение, съизмеримо с това на висшето ръководство на Комисията, което ще се изплаща от специализираната изпълнителна структура заедно с необходимата подкрепа за изпълнението на задълженията му.

Научният съвет избира сред своите членове трима заместник-председатели, които подпомагат председателя в представителните му функции и организацията на работата. Те могат да заемат също длъжността заместник-председател на ЕНС.

Тримата заместник-председатели ще получат подкрепа, за да се осигури подходяща местна административна помощ в техните институти.

1.3.2.  Специализирана изпълнителна структура

Специализираната структура за изпълнение ще отговаря за всички аспекти на административното изпълнение и привеждане на програмата в изпълнение, така както е предвидено в годишната работна програма. Тя по-специално ще изпълнява процедурите за оценка, партньорската проверка и процеса на подбор съгласно стратегията, установена от Научния съвет, и ще осигурява финансовото и научното управление на безвъзмездните средства. Специализираната изпълнителна структура ще подпомага Научния съвет при изпълнението на всичките му гореизброени задължения, включително разработването на научната му стратегия, наблюдението на дейността и прегледа и оценката на постиженията на ЕНС, както и дейностите по комуникация и популяризация, както и ще осигурява достъп до необходимите документи и данни, с които разполага, и ще уведомява Научния съвет за своята дейност.

С цел да се осигури ефективна връзка със специализираната изпълнителна структура по стратегически и оперативни въпроси, ръководството на Научния съвет и директорът на специализираната изпълнителна структура ще провеждат редовни координационни срещи.

Управлението на ЕНС ще се извършва от персонал, назначен за целта, включително служители от институциите на ЕС, когато това е необходимо, и ще покрива само реалните административни нужди, за да гарантира стабилността и приемствеността, необходими за ефективното управление.

1.3.3.  Роля на Комисията

За да изпълнява задълженията си, установени в членове 6, 7 и 8, и в контекста на собствените си задължения за изпълнение на бюджета Комисията:

–  ще осигурява приемствеността и обновяването на научния съвет и ще предоставя подкрепа на постоянния комитет за определяне на бъдещи членове на научния съвет;

–  ще осигурява приемствеността в специализираната изпълнителна структура и ще определя нейните задачи и задължения, като взема предвид мнението на Научния съвет;

–  ще следи специализираната изпълнителна структура да изпълнява всичките си задачи и отговорности;

–  ще назначава директора и висшия състав на специализираната изпълнителна структура, като взема предвид мнението на Научния съвет;

–  ще осигурява своевременното приемане на работната програма, позициите относно методиката на изпълнение и необходимите правила за прилагане, както е предвидено в Правилника на ЕНС за подаване на заявления и в образеца за споразумение за отпускане на безвъзмездни средства от ЕНС, отчитайки вижданията на Научния съвет;

–  редовно и своевременно ще информира програмния комитет и ще се консултира с него относно изпълнението на дейностите на ЕНС;

–  като отговорник за общото изпълнение на Рамковата програма за научни изследвания ще наблюдава специализираната изпълнителна структура и ще оценява резултатите от нейната работа.

2.  Инициатива „Мария Склодовска-Кюри“

2.1.  Обосновка

Европа има нужда от висококвалифициран и стабилен човешки капитал в научните изследвания и иновациите, който се адаптира лесно и намира устойчиви решения на настоящите и бъдещите предизвикателства, например големите демографски промени в Европа. За да осигурят високи постижения, изследователите трябва да бъдат мобилни, да си сътрудничат и да разпространяват знания в различни държави, сектори и дисциплини, да имат правилното съчетание на знания и умения, за да се справят с обществените предизвикателства и да подкрепят иновациите.

Европа е движеща сила в науката и има около 1,8 млн. изследователи, които работят в хиляди университети, научни центрове и дружества▌. Изчислено е обаче, че ЕС ще има нужда да обучи и наеме най-малко един милион нови изследователи до 2027 г. , за да постигне поставените цели за увеличени инвестиции в научните изследвания и иновациите. Тази потребност е особено остра извън ▌академичния сектор (например в промишлеността и бизнеса, включително МСП, държавното управление, организациите на гражданското общество, културните институции, болниците и др.) и изисква сътрудничество между различните сектори за осигуряване на подходящо обучени нови изследователи. ЕС трябва да положи още усилия да привлече повече млади хора към кариера в научните изследвания, да бъде по-отворен и да насърчава по-добре баланса между професионалния и семейния живот, да привлече изследователи от трети държави, да задържи своите изследователи и да приеме обратно в Европа европейските учени, които работят другаде. Освен това, за да се осигурят мащабни високи постижения, условията на работа на изследователите трябва да бъдат допълнително подобрени в цялото Европейско научноизследователско пространство (ЕНП). В този смисъл са необходими по-силни връзки най-вече с Европейското пространство за образование (ЕПО), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ+).

Тези предизвикателства могат да бъдат посрещнати най-успешно на равнището на ЕС поради техния системен характер и поради международните усилия, необходими за решаването им.

Действията „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК) са насочени към високи постижения в научните изследвания, които са изцяло в посока „отдолу нагоре”, отворени за всички сфери на научните изследвания — от фундаменталните научни изследвания до навлизането на пазара и иновационните услуги. Тук попадат научноизследователските сфери, обхванати от Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Запазва се възможността в случай на конкретна нужда да се потърсят връзки с определени дейности по програмата, засягащи определени обществени предизвикателства (в т.ч. идентифицирани мисии), видове научни изследвания и иновации, институции или географски райони, с цел да се реагира на изменението на европейските изисквания по отношение на уменията, научните изследвания, обучението, професионалното развитие и обмена на знания.

Действията МСК са основният инструмент на равнището на ЕС за привличане към Европа на изследователи от трети държави, с което се оказва съществен принос към глобалното сътрудничество в научните изследвания и иновациите. Доказателствата сочат, че МСК не само имат положително влияние върху лицата, организациите и на системно равнище, но също така са източник на научноизследователски резултати, които водят до пробив и са с висока степен на въздействие, като същевременно допринасят положително за справянето с обществените и стратегическите предизвикателства. Дългосрочните инвестиции в хора имат възвращаемост, както е видно от броя носители на Нобелова награда, които са били стипендианти на МСК или техни научни ръководители.

Чрез глобалната конкуренция в научните изследвания между учените и приемащите ги организации от академичния и извън академичния сектор и посредством създаването и споделянето на висококачествени знания в различни държави, сектори и дисциплини МСК допринася значително за целите на програма „Работни места, растеж и инвестиции“, глобалната стратегия на ЕС и целите за устойчиво развитие на ООН.

МСК има своя принос към превръщането на ЕНС в по-ефективен, конкурентен и привлекателен глобален фактор. Това се постига като се насочват усилията към новото поколение висококвалифицирани изследователи и се оказва подкрепа на новите таланти от целия ЕС и извън него, включително като се насърчава преминаването им към други части на програмата, например ЕНС и EIT; като се насърчават разпространението и прилагането на нови знания и идеи в европейските политики, икономиката и обществото чрез, inter alia, усъвършенствана научна комуникация и мерки за информиране на обществеността; като се улеснява сътрудничеството между организации, извършващи научни изследвания, и чрез публикуване в съответствие с принципите на отворената наука и данните FAIR; и като се оказва забележимо структуриращо въздействие върху Европейското научноизследователско пространство, като се работи за отворен пазар на труда и се поставят стандарти за качествено обучение, привлекателни условия на труд и открит, прозрачен и основан на заслугите подбор за всички изследователи, в съответствие с Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбора на изследователи.

2.2.  Области на интервенция

2.2.1.  Развиване на високи постижения чрез трансгранична, междусекторна и интердисциплинарна мобилност на изследователите

ЕС трябва да остане отправна точка за високи научни изследвания и съответно привлекателен за най-обещаващите изследователи, както от Европа, така и извън нея, на всички етапи от техните кариери. Това може да се постигне като се даде възможност на изследователите и на персонала в сферата на научните изследвания да се сменят местопребиваването си да си сътрудничат в различни държави, сектори и дисциплини, като по този начин се възползват от висококачествено обучение и кариерни възможности. Това ще улесни прехвърлянето в професионален план между академичния сектор и други сектори и ще стимулира предприемаческата дейност.

Общи рамки

–  Мобилност в рамките на Европа или извън нея за най-добрите или най-обещаващите изследователи, независимо от националността им, с цел реализиране на високи постижения в научните изследвания и развитие на уменията и кариерата им, както и разширяване на мрежата им от контакти в академичните среди и други сектори (включително изследователски инфраструктури).

2.2.2.  Развиване на нови умения чрез отлични възможности за квалификация на изследователите

ЕС се нуждае от силна, стабилна и творческа база от човешки ресурси, която разполага с подходящ набор от умения, съответстващи на бъдещите потребности на пазара на труда, за да прави иновации и да превръща знанията и идеите в нови продукти и услуги, носещи икономическа и социална полза. Това може да се постигне с обучение на изследователите как да развиват допълнително основните си научноизследователски компетентности и да подобрят преносимите си умения, например творчески, отговорен, отворен към обществото предприемачески дух и осведоменост по въпросите на устойчивото развитие. Това ще им позволи да се справят с настоящи и бъдещи глобални предизвикателства и да подобрят перспективите си за кариерно развитие и потенциала за иновации.

Общи рамки

–  Програми за обучение, които да осигурят на изследователите разнообразни умения, необходими за настоящите и бъдещите глобални предизвикателства.

2.2.3.  Укрепване на човешките ресурси и развиването на умения в цялото Европейско научноизследователско пространство

За да се насърчат високите постижения и сътрудничеството между научноизследователските организации и да се създаде положителен структуриращ ефект, в ЕНП е необходимо да се въведат висококачествени стандарти на обучение и наставничество, добри условия на труд и ефективно кариерно развитие на изследователите. Ако е целесъобразно и обосновано чрез проучване, в контекста на съществуващите общи рамки се предоставя подкрепа за завръщане на изследователите в държавата им на произход в рамките на Съюза и от трети държави към него. Това ще спомогне за модернизирането или усъвършенстването на програмите и системите за обучение в областта на научните изследвания, както и за увеличаването на привлекателността на институциите в глобален мащаб.

Общи рамки

–  Програми за обучение за насърчаване на високите постижения и разпространение на най-добрите практики сред институциите, научноизследователските инфраструктури и системите за научни изследвания и иновации;

–  Междудисциплинарно и трансдисциплинарно сътрудничество, генериране и разпространение на знания в рамките на ЕС и с трети държави.

2.2.4.  Подобряване и улесняване на полезните взаимодействия

Необходимо е допълнително да се развият полезните взаимодействия между системите и програмите за научни изследвания и иновации на равнището на ЕС, както и на регионално и национално равнище. Това може да се постигне по-специално чрез полезни взаимодействия▌, взаимно допълване с други части на „Хоризонт Европа“, например Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и други програми на ЕС, най-вече „Еразъм“ и ЕСФ+, включително чрез знака „Печат за високи постижения“.

Общи рамки

–  Програми за обучение и подобни инициативи за развиване на кариера в научните изследвания, подпомагани чрез допълващи се публични или частни източници на финансиране на равнището на ЕС, на регионално или национално равнище.

2.2.5.  Насърчаване на популяризирането сред обществеността

Осведомеността за дейностите на програмата и общественото признание на изследователите трябва да бъдат подобрени в целия ЕС и извън него, за да се повиши глобалната популярност на МСК и да се придобие по-добро разбиране на влиянието на работата на изследователите върху ежедневието на гражданите, както и да се насърчават младите хора да започнат кариера в научните изследвания. Това може да се постигне, като се работи съгласно принципа за отворена наука, което води до по-добро разпространение и използване на знания и практики. Гражданската наука също би могла изпълнява ценна роля.

Общи рамки

–  Инициативи за популяризиране сред обществеността, които да стимулират интереса към кариера в научните изследвания, особено сред младите хора от всякакъв произход;

–  Дейности за популяризиране за повишаване на глобалната популярност, видимостта и осведомеността за МСК;

–  Разпространение и групиране на знания чрез сътрудничество между различни проекти, проекти за национални звена за контакт и други дейности за изграждане на мрежи като услуги за бивши участници в програмата.

3.  НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНФРАСТРУКТУРИ

3.1.  Обосновка

Най-съвременните научноизследователски инфраструктури осигуряват основни услуги на общностите за научни изследвания и иновации, като изпълняват важна роля за разширяването на границите на знанията и създават предпоставките за принос от страна на научните изследвания и иновациите за справяне с глобалните предизвикателства и за конкурентоспособността на промишлеността. Подкрепата за научноизследователски инфраструктури на равнището на ЕС спомага за намаляването на често срещаната разпокъсаност при националните и регионалните научноизследователски инфраструктури и единични случаи на високи научни постижения, и по този начин за укрепването на ЕНП и увеличаването на ▌движението на знания между изолирани обекти. Научният напредък зависи във все по-голяма степен от сътрудничеството на научноизследователските инфраструктури и промишлеността, които разработват необходимите инструменти, основани на новите главни базови технологии и други нови технологии.

Общата цел е Европа да се сдобие с устойчиви научноизследователски инфраструктури на световно равнище, които да са отворени и физически достъпни за всички изследователи в Европа и извън нея, с което напълно да се оползотворява техният потенциал за научен напредък и иновации. Основните цели са да се намали фрагментирането на екосистемата за научни изследвания и иновации, да се избегне дублирането на усилия и по-добре да се координират структурата, разработването, физическата достъпност и използването на научноизследователски инфраструктури, включително финансираните по линия на ЕФРР. От съществено е значение да се подпомага свободният достъп до научноизследователски инфраструктури за всички европейски изследователи, както и увеличеният достъп до цифрови научноизследователски ресурси чрез, inter alia, Европейския облак за отворена наука (наричан по-нататък „EOSC“), по-специално да се стимулира по-широкото прилагане на отворената наука и практиките на отворените данни.

Важно е също така да се подобри дългосрочната устойчивост на научноизследователските инфраструктури, тъй като те обикновено са оперативни в продължение на няколко десетилетия и поради това следва да се изготвят планове за осигуряване на непрекъсната и стабилна подкрепа.

Същевременно ЕС трябва да се справи с бързото нарастване на глобалната конкуренция за талантливи учени, като привлича изследователи от трети държави, които да работят с европейските научноизследователски инфраструктури на световно равнище. Увеличаването на конкурентоспособността и капацитета за иновации на европейската промишленост също е важна цел, както и подкрепата за основни технологии и услуги, необходими за научноизследователските структури и техните ползватели, като по този начин се подобряват условията за предлагане на иновативни решения.

Предишните рамкови програми дадоха значителен принос към по-ефикасното и ефективно ползване на националните научноизследователски инфраструктури и съвместно с Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) разработиха последователен и стратегически подход към създаването на политики относно паневропейските научноизследователски инфраструктури. Стратегическият подход е генерирал ясни предимства, включително намаляване на дублирането на усилия с по-ефективното общо използване на ресурси, както и стандартизиране на процесите и процедурите. Научноизследователската мобилност играе важна роля за улесняване на използването на научноизследователските инфраструктури, поради което трябва да се обмисли възможността за полезни взаимодействия с националните и европейските схеми за мобилност.

Подпомаганите от ЕС дейности ще предоставят добавена стойност чрез следното: консолидиране и оптимизиране на съществуващите научноизследователски инфраструктури в Европа редом с усилията за създаване на нови научноизследователски инфраструктури с общоевропейско значение и въздействие; гарантиране, че сходните групи от научноизследователски инфраструктури работят заедно за разрешаването на въпроси от стратегическо естество, които оказват влияние на потребителските общности; създаване на Европейския облак за отворена наука (EOSC) като ефективна устойчива среда с възможности за разрастване, предназначена за научни изследвания, основани на данни; взаимосвързаност на националните и регионалните мрежи за научни изследвания и образование, която засилва и осигурява висококапацитетна мрежова инфраструктура за големи масиви от данни и трансграничен и интердисциплинарен достъп до цифрови ресурси; насърчаване на паневропейското покритие на децентрализирани научноизследователски инфраструктури, включително за да се даде възможност за съпоставяне на данните от научните изследвания между отделните държави, например в социалните и хуманитарните науки и областта на околната среда; стимулиране на оперативната съвместимост на научноизследователските инфраструктури; подобряване и засилване на трансфера на знания и обучение на висококвалифицирани човешки ресурси; насърчаване на използването и, когато е целесъобразно, модернизиране на съществуващите паневропейски научноизследователски инфраструктури от световна класа в рамките на „Хоризонт Европа“; преодоляване на препятствията пред достъпа на най-добрите научноизследователски екипи до най-добрите услуги от научноизследователски инфраструктури в Европа; насърчаване на потенциала за иновации на научноизследователските инфраструктури, съсредоточени в разработката на технологии и съвместни иновации, както и повишено използване на научноизследователските инфраструктури от промишлеността.

Трябва да се засили и международното измерение на научноизследоватетелските инфраструктури на ЕС, като се насърчава по-тясното сътрудничество с международните партньори и международното участие в европейски научноизследователски инфраструктури за взаимна полза.

Дейностите ще допринасят за различни цели за устойчиво развитие (ЦУР), като например: ЦУР 3 — Добро здраве и благосъстояние на хората; ЦУР 7 — Финансово достъпна и чиста енергия; ЦУР 9 — Промишленост, иновации и инфраструктура; ЦУР 13 — Действия по климата.

3.2.  Области на интервенция

3.2.1.  Консолидиране и развитие на европейските научноизследователски инфраструктури

Създаването, експлоатацията и дългосрочната устойчивост на научноизследователските инфраструктури, определени от ESFRI, и на други научноизследователски инфраструктури от световна класа и с общоевропейско значение, играят съществена роля за осигуряването на водеща позиция за ЕС в изследванията за разширяване на границите на познанието, обучението и подобряването на квалификацията на изследователите, създаването и използването на знания и конкурентоспособността на неговата промишленост.

Европейският облак за отворена наука (EOSC) трябва да стане ефективен всеобхватен канал за доставка на услуги от научноизследователските инфраструктури и да предоставя на научноизследователските общности в Европа услуги с данни от следващо поколение за извличане, съхранение, обработка (напр. услуги за анализ, симулация, визуализация) и споделяне на големи информационни масиви от научни данни в съответствие с принципите FAIR. EOSC трябва също така да предоставя на изследователите в Европа достъп до по-голямата част от данните, генерирани и събирани от научноизследователските инфраструктури, както и до ВИТ и до ресурси с производителност един ексафлопс, включително тези, които са внедрени по Европейската инфраструктура за данни (EDI)(14).

Паневропейската мрежа за научни изследвания и образование ще свързва и ще предоставя дистанционен достъп до научноизследователски инфраструктури и ресурси за научни изследвания, като осигурява взаимосвързаност между университети, научноизследователски институти и общности за научни изследвания и иновации на равнището на ЕС, както и международни връзки с други партньорски мрежи в целия свят.

Общи рамки

–  Жизненият цикъл на паневропейските научноизследователски инфраструктури чрез проектиране на нови научноизследователски инфраструктури; техните подготвителни фази и фази на изпълнение, ранната им експлоатация в допълнение с други източници на финансиране, в случая с научноизследователските инфраструктури, подкрепяни от структурни фондове, както и консолидирането и оптимизирането на екосистемата от научноизследователски инфраструктури, като се рационализират практиките за мониторинг на определените от ESFRI ориентири и други паневропейски научноизследователски инфраструктури и се улесняват споразуменията за предоставяне на услуги, промените, сливанията, паневропейското покритие или извеждането от експлоатация на паневропейски научноизследователски инфраструктури;

–  Европейският облак за отворена наука, който включва: възможности за разрастване и устойчивост на каналите за достъп; в сътрудничество с държавите членки и асоциираните държави – ефективно групиране на европейски, национални, регионални и институционални ресурси; развитие в технологичен и политически аспект с цел да се отговори на новите потребности и изисквания на научните изследвания (напр. използване на набори от чувствителни данни, защита на личния живот още при проектирането); оперативна съвместимост на данните и спазване на принципите FAIR; и по-широка потребителска база;

–  Паневропейската мрежа за научни изследвания и образование, която е в основата на EOSC и EDI и осъществява доставка на услуги с ВИТ/данни в облак, способен да борави с изключително големи набори от данни и изчислителни процеси.

3.2.2.  Откриване, интегриране и взаимна свързаност на научноизследователските инфраструктури

Научноизследователската среда ще се подобри▌, ако ключовите международни, национални и регионални научноизследователски структури са отворени за всички изследователи от Европа и интегрират услугите си, когато е необходимо, за да хармонизират своите условия на достъп, да подобряват и разширяват предоставянето на услуги и да насърчават обща стратегия за разработване на високотехнологични компоненти и авангардни услуги чрез иновационни действия.

Общи рамки

–  Мрежи, които свързват национални и регионални органи за финансиране на научноизследователски инфраструктури, с цел съвместно финансиране на транснационален достъп за изследователи;

–  Мрежи от паневропейски, национални и регионални научноизследователски инфраструктури, работещи по глобалните предизвикателства, с цел осигуряване на достъп на изследователите, както и хармонизиране и подобряване на предоставяните от научноизследователските инфраструктури услуги.

3.2.2a  Потенциал за иновации на европейските научноизследователски инфраструктури и дейности за иновации и обучение

С цел да се стимулират иновациите както в самите ▌научноизследователски инфраструктури, така и в промишлените отрасли, ще бъде насърчавано сътрудничеството с промишлеността в научните изследвания и развойната дейност, така че да се развият капацитетът на Съюза и търсенето на предлаганите от промишлеността продукти във високотехнологични ▌области като научното оборудване▌. Освен това ще се насърчава използването на научноизследователските инфраструктури от промишлеността, напр. за експериментални бази за изпитвания или центрове на знанието. Развитието и използването на научноизследователските инфраструктури ще изисква подходящи умения от техните ръководители, изследователи, инженери и технически служители, както и от потребителите. За тази цел, чрез финансиране от Съюза ще бъдат подкрепени обучението на персонала, управляващ и експлоатиращ научноизследователските инфраструктури от общоевропейски интерес, обменът на служители и на най-добри практики между съоръжения и адекватното предлагане на човешките ресурси в ключови сфери, включително създаването на специфични образователни планове. Ще се насърчават полезните взаимодействия с действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“.

Общи рамки

–  интегрирани мрежи от научноизследователски инфраструктури за изготвяне и прилагане на обща стратегия/пътна карта за технологичното развитие и оборудване;

–  обучение на персонала, управляващ и експлоатиращ научноизследователските инфраструктури от общоевропейско значение.

3.2.2б  Укрепване на политиката за европейската научноизследователска структура и международното сътрудничество

Необходима е подкрепа за създателите на политики, органите за финансиране или консултативните групи като ESFRI, за да съгласуват разработването и прилагането на последователна и устойчива дългосрочна европейска стратегия ▌относно научноизследователските инфраструктури.

Също така, предоставянето на възможности за стратегическо международно сътрудничество ще укрепи позицията на европейските научноизследователски инфраструктури на международно равнище, като осигури работа в мрежа, оперативна съвместимост и обхват в глобален мащаб.

Общи рамки

–  Проучване, наблюдение и оценка на научноизследователските инфраструктури на равнището на ЕС, както и политически проучвания, действия по комуникация и обучение, действия по стратегическо международно сътрудничество за научноизследователски инфраструктури и специфични дейности на съответните органи за политики и консултиране.

СТЪЛБ IІ

ГЛОБАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

▌ЕС е изправен пред много предизвикателства, някои от които имат и глобален характер. Мащабът и комплексността на проблемите са огромни, ▌необходимо е да се разглеждат заедно и за тях да бъдат отделени адекватни, добре обучени и квалифицирани човешки ресурси, достатъчно финансови средства и да бъдат положени пропорционални усилия за намирането на решения. Именно това са областите, в които държавите от ЕС трябва да работят заедно; интелигентно, гъвкаво и съвместно за ползата и благосъстоянието на всички граждани.

Може да се постигне по-силно въздействие чрез съгласуване на действията с други държави и региони в света, в рамките на ▌международно сътрудничество в посоката, зададена от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата. Въз основа на взаимната изгода партньори от цял свят ще бъдат поканени да се включат в усилията на ЕС като неразделна част от научните изследвания и иновациите за устойчиво развитие.

Научните изследвания и иновациите са ключови движещи сили на устойчивия и приобщаващ растеж и конкурентоспособността на промишлеността и технологиите▌. Те ще допринасят за намиране на решения на днешните и бъдещите проблеми с оглед на възможно най-бързото обръщане на негативната и опасна тенденция, която е свързана понастоящем с икономическото развитие ▌с използването на все повече природни ресурси и растящите социални предизвикателства. Това ще превърне предизвикателствата в нови бизнес възможности и ще донесе бързи ползи за обществото.

ЕС ще има полза като потребител и производител на знания, технологии и промишлени сектори, които демонстрират как могат да функционират и да се развиват модерните индустриализирани, устойчиви, приобщаващи, творчески, стабилни, отворени и демократични общество и икономика. Ще се насърчават и поощряват умножаващите се икономически, екологични и социални примери за устойчива ▌икономика на бъдещето в следните области: здраве и благосъстояние за всички; стабилни, творчески и приобщаващи ▌общества; общества, укрепени чрез гражданската сигурност; налична чиста енергия и мобилност; цифровизирани икономика и общество; интердисциплинарна и творческа индустрия; решения, свързани с космическото, морското и сухоземното пространство; добре функционираща биоикономика, включително решения в областта на продоволствието и храните; устойчиво използване на природните ресурси, опазване на околната среда, смекчаване и адаптиране към изменението на климата, всичко това генерира богатство в Европа и създава по-качествени работни места. Трансформацията на промишлеността ще бъде от ключово значение, както и разработването в ЕС на иновационни промишлени вериги за създаване на стойност.

Новите технологии оказват влияние върху практически всички области на политиката. За всяка отделна технология често е налице комбинация от социални и икономически възможности, възможности за подобряване на ефикасността и качеството на управлението и последиците за заетостта и образованието, но също и потенциални рискове за безопасността, за защитата на личния живот и за етичните принципи. Поради това политиката в областта на технологиите задължително изисква комплексно претегляне на интересите, междусекторно сътрудничество и формулиране на стратегии.

Научните изследвания и иновациите по този стълб на „Хоризонт Европа“ са групирани в интегрирани, неизолирани, широки клъстери от дейности. Вместо да се насочват към отделни сектори, инвестициите имат за цел системни промени в обществото и икономиката по линия на устойчивостта. Това ще се постигне само ако всички действащи лица, частни и публични, вземат участие в съвместно проектиране и създаване на научни изследвания и иновации; като обединят крайните потребители, учените, технолозите, производителите, иноваторите, предприятията, преподавателите, създателите на политики, гражданите и организациите на гражданското общество. Поради това нито един ▌клъстер не е предназначен само за една група участници и всички дейности ще се изпълняват основно чрез съвместни проекти за научни изследвания и иновации, избрани въз основа на състезателни процедури за представяне на предложения.

В допълнение към усилията за справяне с глобалните предизвикателства, чрез дейностите в клъстерите ще се разработват и прилагат също ▌ключовите базови технологии и нововъзникващите технологии (цифрови или не) като част от обща стратегия за осигуряване на водещото място на ЕС в промишлеността и в социалното лидерство. Когато е целесъобразно, ще се използват данни и услуги на ЕС, свързани с космическата наука. Всички равнища на технологична готовност до 8-мо ще бъдат обхванати от този стълб на „Хоризонт Европа“, без да се засяга правото на Съюза в областта на конкуренцията.

Действията ще генерират нови знания и ще разработват технологични и нетехнологични решения, ще подпомагат преминаването на технологиите от лабораториите към пазара и разработването на приложения, включващи пилотни линии за производство и демонстрационни проекти, и ще включват мерки за стимулиране на навлизането на пазара и за поощряване на ангажираността на частния сектор и стимули за дейностите по стандартизация в рамките на Съюза. Технологиите се нуждаят от критична маса от европейски изследователи и предприятия, за да доведат до създаването на водещи в световен мащаб екосистеми, които да включват най-съвременни технологични инфраструктури, например за изпитване. Ще бъде установено възможно най-голямо полезно взаимодействие с други части на „Хоризонт Европа“ и EIT, както и с други програми.

Клъстерите ще насърчават бързото въвеждане в ЕС на първи по рода си иновации чрез широка гама от вградени дейности, включително за комуникация, разпространение и използване, стандартизация и подпомагане на нетехнологичните иновации и иновативни механизми за доставка, което ще спомогне да се създадат обществени, регулаторни и пазарни условия, които са благоприятни за иновациите, като например сделки за иновации. Ще бъдат изготвени списъци с иновативни решения, получени от научноизследователските и иновационните действия, и ще бъдат разпратени на публични и частни инвеститори, както и на други свързани програми на ЕС и национални или регионални програми. В тази насока ще бъдат разработени полезни взаимодействия с третия стълб на „Хоризонт Европа“.

Равенството между половете е ключов фактор за постигането на устойчив икономически растеж. Поради това е важно принципът за равенство между половете да бъде отразен в работата по всички глобални предизвикателства.

1.  КЛЪСТЕР „ЗДРАВЕ“

1.1.  Обосновка

Стълбът на ЕС на социалните права приема, че всеки има право на своевременен достъп до финансово достъпно, превантивно и лечебно здравеопазване, което е безопасно и с добро качество. Това подчертава ангажимента на ЕС за изпълнение на целите за устойчиво развитие на ООН, които призовават за всеобщо здравно осигуряване за всички хора от всички възрасти до 2030 г., без никой да бъде пропуснат, и за прекратяване на предотвратимите смъртни случаи.

Здравото население е от съществено значение за стабилно, устойчиво и приобщаващо общество, а подобренията на здравеопазването са изключително важни за намаляването на бедността, намирането на решения за застаряването на европейското общество, насърчаването на социалния напредък и просперитета, и за повишаването на икономическия растеж. Според ОИСР повишаването на очакваната продължителност на живота с 10% е свързано с годишно повишаване на икономическия растеж с 0,3—0,4%. Очакваната продължителност на живота в ЕС е нараснала с 12 години от създаването му в резултат на значителни подобрения, постигнати по отношение на качеството на живота, околната среда, образованието, здравеопазването и грижите за гражданите. През 2015 г. общата очаквана продължителност на живота при раждането е била 80,6 години в ЕС, спрямо 71,4 години в световен мащаб. През последните години в ЕС тя е нараствала средно с 3 месеца годишно. Наред с тези подобрения се наблюдават социални и свързани с пола разлики в продължителността на живота между определени групи и между отделните европейски държави.

Научните изследвания и иновациите в областта на здравето са имали значителна роля в това постижение, но и в повишаването на производителността и качеството в сектора на здравеопазването. ЕС продължава да се сблъсква с нови, нововъзникващи или продължаващи предизвикателства, които заплашват гражданите му и общественото здраве, устойчивостта на здравеопазването и системите за социална закрила, както и конкурентоспособността на сектора на здравеопазването. Сред основните предизвикателства пред здравеопазването в ЕС са: физическата и финансовата достъпност на здравеопазването и грижите; липсата на ефективна промоция на здравето и профилактика на болестите; увеличаването на незаразните болести; увеличаването на случаите на ракови заболявания; увеличаването на психичните заболявания; разпространението на резистентността към антимикробните средства и появата на инфекциозни епидемии; увеличаването на замърсяването на околната среда; продължаващото неравенство между държавите и в техните рамки в областта на здравеопазването, което засяга непропорционално хората в неравностойно положение или в уязвими етапи от живота; откриването, разбирането, контрола, превенцията и смекчаването на рисковете за здравето, включително свързаните с бедността аспекти, в бързо променящата се социална, градска, селска и природна среда; демографските промени, включително въпросите, свързани със застаряването на населението, и нарастващият натиск върху европейския сектор на здравеопазването да остане конкурентоспособен, чрез разработване на здравни иновации при наличието на ▌нововъзникващи глобални участници. Наред с това, колебанията относно ваксинирането могат да намалят имунизационния обхват сред някои групи от населението.

Тези предизвикателства пред здравеопазването са комплексни, взаимосвързани и глобални по характер и изискват мултидисциплинарно, техническо и нетехническо, междусекторно и транснационално сътрудничество. Научноизследователските и иновационните дейности ще изградят тесни връзки между научните изследвания в областта на откритията, клиничната практика, транснационалната епидемиология, етиката, околната среда, както и социално-икономическите изследвания и регулаторните науки. Те ще са насочени към области на неудовлетворени медицински потребности, например редки или труднолечими болести (форми на рак като рак при децата и рак на белите дробове). Те ще оползотворяват комбинираните умения на академичните среди, практикуващите специалисти, регулаторните органи и представителите на бизнеса и ще насърчават сътрудничеството с доставчици на здравни услуги, социални услуги, пациенти, създатели на политики и граждани, за да създадат ефект на ливъридж от публичното финансиране и да гарантират навлизането на резултатите в клиничната практика и в системите на здравеопазването, като се вземат предвид компетенциите на държавите членки по отношение на организирането и финансирането на техните системи за здравеопазване. Ще се извлекат максимални ползи от авангардните геномни и други мултиомически изследвания, както и прогресивното въвеждане на персонализирани медицински подходи, които са от значение за борбата с множество незаразни болести и цифровизацията в областта на здравеопазването и грижите.

Научните изследвания и иновациите ще насърчат стратегическото сътрудничество на равнището на ЕС и на международно равнище, за да обединят експертния опит, капацитета и ресурсите, необходими за създаване на покритие, скорост и икономии от мащаба▌, както и за оползотворяване на полезните взаимодействия, избягване на дублирането на усилия и споделяне на очакваните ползи и финансови рискове. Насърчават се полезните взаимодействия в научните изследвания и иновациите в областта на медицината в рамките на „Хоризонт Европа“, по-специално с направлението „Здраве“ в рамките на Европейския социален фонд плюс.

Цифровите здравни решения създадоха много възможности за решаване на проблемите, свързани с услугите за полагане на грижи, и за справяне с други възникващи въпроси, свързани със застаряващото общество. Следва да се използват в пълна степен възможностите, които може да предостави цифровизацията в областта на здравеопазването и полагането на грижи, без да се застрашава правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Разработени са цифрови устройства и софтуер за диагностика, лечение и улесняване на самоуправлението на болести от страна на пациентите, включително на хронични заболявания. Цифровите технологии се използват все повече и за медицинско обучение и образование, както и за достъп, споделяне и създаване на здравна информация от пациенти и други потребители на здравни услуги.

Научноизследователските и иновационни дейности, насочени към това глобално предизвикателство, ще развият базата от знания, ще оползотворят съществуващите знания и технологии, ще укрепят и създадат капацитета за научни изследвания и иновации и ще разработят решения, необходими за по-ефективната промоция на здравето и интегрираната превенция, диагностиката, мониторинга, терапията, рехабилитацията, лечението на болестите и грижите (дългосрочни и палиативни). Резултатите от научните изследвания ще бъдат представени във вид на препоръки за действия и ще се съобщават на съответните заинтересовани лица. Подобряването на здравните резултати на свой ред ще доведе до увеличено благосъстояние и очаквана продължителност на живота, здравословен и активен начин на живот, подобряване на качеството на живота и на производителността▌, повече години живот в добро здраве и устойчивост на системите за здравеопазване и грижи. В съответствие с членове 14 и 15 от Регламента и Хартата за правата на човека и основните принципи, етиката, защитата на човешкото достойнство, етническите и свързаните с пола аспекти, както и потребностите на хората в неравностойно и уязвимо положение ще получат специално внимание.

Справянето с основните предизвикателства в областта на здравето ще подпомогне и ангажимента на ЕС към Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, а също и свързаните други организации на Обединените нации и международните инициативи, включително глобалните стратегии и планове за действие на Световната здравна организация (СЗО). То ще допринесе към целите на политиката и стратегиите на ЕС, най-вече към стълба на ЕС на социалните права, цифровия единен пазар на ЕС, директивата на ЕС за трансгранично здравно обслужване и плана за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР) и за прилагането на съответните регулаторни рамки на ЕС.▌

Дейностите ще допринесат пряко за следните конкретни цели за устойчиво развитие (ЦУР): ЦУР 3 — Добро здраве и благосъстояние на хората; ЦУР 13 —Действия по климата.

1.2.  Области на интервенция

1.2.1.  Здраве през целия живот

Хората в уязвими етапи от живота (перинатален, раждане, кърмачески период, детство, юношеска възраст, бременност, зряла и късна възраст), в т.ч. хората с увреждания или наранявания, имат конкретни здравни нужди, които изискват по-добро разбиране и специално разработени решения, като се вземат предвид аспектите на равенството между половете и етичните аспекти. Така ще се намали неравенството в областта на здравето и ще се подобрят здравните резултати в полза на активен и здравословен начин на живот по време на целия живот, включително чрез здравословно начало на живота и хранителен режим, които намаляват риска от психични и физически заболявания на по-късен житейски етап. Превенцията и комуникацията ще бъдат съобразени с характеристиките на конкретни групи:

Общи рамки

–  Разбиране на ранното развитие и процеса на остаряване през целия живот;

–  Пренатално и неонатално, майчино, бащино, кърмаческо и детско здраве, и ролята на родителите, семейството и преподавателите;

–  Здравни нужди в юношеска възраст, включително фактори, оказващи влияние върху психичното здраве;

–  Здравни последици от уврежданията и нараняванията;

–  Изследвания относно мерките за планиране, изпълнение и мониторинг на рехабилитацията през целия живот и особено на програми за ранна индивидуална рехабилитация (EIRP) за деца, които страдат от водещи до увреждания патологии;

—  Остаряване в добро здраве, независим и активен живот, включително социално участие на възрастните хора и/или хората с увреждания;

–  Здравно възпитание и здравна грамотност▌, включително чрез цифровите технологии.

1.2.2.  Определящи фактори за околната среда и социалното здраве

Подобреното разбиране за движещите сили и рисковите фактори за здравето, определени от социалната, културната, икономическата и физическата среда в ежедневния живот на хората и на работното място, включително въздействието на цифровизацията, мобилността на хората (напр. миграцията и пътуванията), замърсяването, храненето, изменението на климата и други екологични проблеми върху здравето, ще допринесат за установяване, предотвратяване и смекчаване на рисковете и заплахите за здравето; за намаляване на смъртността и заболеваемостта от излагането на химикали и замърсяването на околната среда; за подкрепа на безопасна, екологична, здравословна, стабилна и устойчива среда на живот и работа; за поощряване на здравословен начин на живот и потребителско поведение; и за развитие на равнопоставено, приобщаващо и заслужаващо доверие общество. Това ще се основава също на популационни кохортни и епидемиологични проучвания и проучвания на човешкия биомониторинг.

Общи рамки

–  Технологии и методики за оценка на опасностите, експозициите и въздействието върху здравето на химикали, замърсители на закрито и на открито и други стресори, включително свързани с изменението на климата, с работното място, начина на живот и околната среда, и комбинираните ефекти от няколко стресора;

–  Екологични, професионални, социално-икономически, културни, генетични и поведенчески фактори, оказващи влияние върху физическото и психичното здраве и благосъстоянието на хората, както и върху взаимодействията помежду им, със специално внимание към уязвимите лица и лицата в неравностойно положение, свързаните с възрастта и пола въпроси, когато е приложимо, включително въздействието върху здравето на проектирането на сгради, продукти и услуги;

–  Оценка, управление и комуникация на риска, подпомагани, когато е приложимо, от трансдисциплинарни подходи, и усъвършенствани инструменти за основано на доказателства вземане на решения, включително замяна и алтернативи на изпитванията върху животни;

–  Капацитет и инфраструктури за сигурно събиране, споделяне, използване, повторно използване и комбиниране на данни за всички определящи здравето фактори, в т.ч. експозиция на хората, както и осигуряване на свързаността им с бази данни за екологичните параметри, начините на живот, здравния статус и болестите – в ЕС и на международно равнище;

–  Промоция на здравето и първични превантивни интервенции, включително професионални аспекти.

1.2.3.  Незаразни и редки болести

Незаразните болести, в т.ч. ракът и редките болести, представляват основно здравно и обществено предизвикателство и изискват по-добро разбиране и таксономия, както и по-ефективни подходи▌, включително персонализирани медицински подходи (известни още като „прецизна медицина“) в превенцията, диагностиката, мониторинга, терапията, рехабилитацията и лечението, както и разбиране на хроничните заболявания.

Общи рамки

–  Разбиране на механизмите, които са в основата на развитието на незаразните заболявания, в т.ч. сърдечно-съдовите;

–  Хоризонтални популационни проучвания в подкрепа на разбирането на параметрите на здравето и болестите и подпомагане на стратифицирането на населението като принос към развитието на превантивната медицина;

–   Инструменти и техники за диагностика за по-ранна и по-точна диагноза и за навременни, адаптирани към пациента терапии, позволяващи забавяне и/или обръщане на прогресията на болестта;

–   Програми за превенция и скрининг, които съответстват на препоръките на СЗО, ООН и ЕС или ги надхвърлят;

–   Интегрирани решения за самоконтрол, промоция на здравето, превенция на болестите и управление на хроничните заболявания и мултизаболеваемостта, в т.ч. невродегенеративните и сърдечно-съдовите заболявания;

–   Терапии, лечения или други терапевтични интервенции, включващи както фармакологични, така и нефармакологични терапии;

–   Палиативни грижи;

–  Области с висока степен на незадоволени клинични потребности, например редките заболявания, включително ракът при децата;

–   Оценка на сравнителната ефективност на интервенциите и решенията, включително въз основа данни от практиката;

–   Научни изследвания относно прилагането с цел разрастване на здравните интервенции и подпомагане на навлизането им в здравните политики и системи;

–  Развитие на научните изследвания и подобряване на информацията, грижите и лечението, в т.ч. персонализираната медицина, при редките болести.

1.2.4.  Инфекциозни болести, включително свързани с бедността и пренебрегвани болести

Защитата на хората от трансгранични здравни заплахи е основно предизвикателство за общественото и глобалното здраве, което изисква ефективно международно сътрудничество на равнището ЕС и на глобално равнище. В нея попадат разбирането и превенцията, подготвеността, ранното откриване и научноизследователската реакция при епидемии, третирането и лечението на инфекциозните болести, в т.ч. свързани с бедността и пренебрегвани болести, а също и справянето с антимикробната резистентност (АМР), следвайки подхода „Едно здраве“.

Общи рамки

–  Разбиране на свързаните с инфекциите механизми;

–  Фактори за появата или повторната поява на инфекциозните болести и тяхното разпространение, включително предаването им от животните на хората (зооноза) или от други части на околната среда (вода, почва, растения, храна) на хората, както и въздействието на изменението на климата и промените в екосистемите върху динамиката на инфекциозни болести;

–  Предвиждане, ранно и бързо откриване, контрол и надзор на инфекциозните болести, ▌инфекциите, свързани с медицинско обслужване, и факторите, свързани с околната среда;

–  Борба с антимикробната резистентност, включително епидемиология, превенция, диагностика, както и разработване на нови антимикробни средства и ваксини;

–  Ваксини, включително платформени технологии на ваксини, диагностика, терапии и лечение на инфекциозни болести, включително коморбидност и коинфекции;

–  Разрешаване на проблеми с недостатъчното използване на ваксини, разбиране на колебанията относно ваксинирането и изграждане на доверие по отношение на ваксините;

–  Ефективна подготвеност за извънредни ситуации в областта на здравето, мерки и стратегии за реагиране и възстановяване с участието на общностите, както и тяхната координация на регионално и национално равнище и на равнище ЕС;

–  Препятствия пред прилагането и навлизането на медицинските интервенции в клиничната практика и системата на здравеопазването;

–  Трансгранични аспекти на инфекциозните болести и конкретни предизвикателства в държавите с ниски и средни доходи, например СПИН, туберкулоза и тропически болести, в т.ч. малария, включително във връзка с миграционните потоци, а в по-общ план – с увеличената мобилност на хората.

1.2.5.  Инструменти, технологии и цифрови решения за здравните грижи, включително персонализирана медицина

Здравните технологии и инструменти са от важно значение за общественото здраве и допринасят до голяма степен за съществените подобрения, постигнати при качеството на живота и здравните грижи за гражданите в ЕС. Важно стратегическо предизвикателство е проектирането, разработката, доставката▌, използването и оценяването на подходящи, надеждни, безопасни, лесни за ползване и икономически ефективни здравни инструменти и технологии, като се вземат предвид потребностите на хората с увреждания и застаряващото общество. Тук попадат главните базови технологии, от новите биоматериали до биотехнологиите, както и едноклетъчните методи, мултиомиката и системните медицински подходи, изкуственият интелект и други цифрови технологии, които предлагат значителни подобрения в сравнение със съществуващите в момента и стимулират изграждането на конкурентоспособен и устойчив сектор на здравеопазването, който създава високостойностни работни места. Европейският сектор на здравеопазването е един от най-важните икономически сектори в ЕС, който представлява 3% от БВП и наема 1,5 млн. служители. Съответните заинтересовани лица трябва да бъдат включени на възможно най-ранен етап, а нетехнологичните аспекти ще бъдат взети предвид, за да се гарантира приемливостта на новите технологии, методики и инструменти. Това включва гражданите, доставчиците на здравно обслужване и специалистите.

Общи рамки

–  Инструменти и технологии за приложения за здравната сфера и всички свързани медицински показания, включително функционални нарушения;

–  Интегрирани инструменти, технологии, медицински изделия, медицинска образна диагностика, биотехнологии, наномедицина и авангардни терапии (включително клетъчна и генна терапия) и цифрови решения за здравето и грижата за човека, включително изкуствен интелект, мобилни решения и здравни грижи от разстояние, като същевременно на ранен етап се обръща внимание, когато е приложимо, на аспектите, свързани с разходната ефективност на производството (с цел оптимизиране на етапа на индустриализация и на потенциала за иновации, за да бъде финансово достъпен даден лекарствен продукт);

–  Пилотни проекти, широкомащабно внедряване, оптимизация и поръчки за иновации в технологиите и инструментите за здравни грижи в реална обстановка, включително клинични изпитвания и научни изследвания относно прилагането, в т.ч. основана на персонализираната медицина диагностика;

–  Иновативни процеси и услуги за разработката, производството и бързата доставка на инструменти и технологии за здравни грижи;

–  Безопасност, ефикасност, разходна ефективност, оперативна съвместимост и качество на инструментите и технологиите за здравни грижи, както и тяхното юридическо и социално въздействие, включително въпроси, свързани с приемливостта за обществото;

–  Регулаторни науки и стандарти за технологиите и инструментите за здравни грижи;

–  Управление на медицинските данни, включително оперативна съвместимост на данните, интеграция, методи за анализ и визуализация, процеси на вземане на решения, основаващи се на изкуствения интелект, извличане на данни, технологии, използващи големи информационни масиви, биоинформатика и високопроизводителни изчислителни технологии с цел стимулиране на персонализираната медицина, включително на профилактиката, както и оптимизиране на съвкупността от здравни дейности.

1.2.6.  Системи за здравеопазване

Системите за здравеопазване са ключово предимство на социалните системи в ЕС и през 2017 г. са наемали 24 млн. служители в сектора на здравеопазването и социалната дейност. Основен приоритет на държавите членки е системите за здравеопазване да бъдат безопасни и сигурни, финансово достъпни за всички, интегрирани, икономически ефективни, стабилни, устойчиви и надеждни, да предоставят навременни и адекватни услуги, както и да намаляват неравенството, включително чрез разгръщане на потенциала за основани на данни цифрови иновации, за по-добро здраве и ориентирани към пациента грижи, като се възползват от отворените и безопасни европейски инфраструктури за данни. Нови възможности, например разгръщането на мрежи от пето поколение (5G), концепцията за „цифрови близнаци“ и „интернет на нещата“ ще дадат тласък на цифровата трансформация на здравните грижи.

Общи рамки

–  Подкрепа на базата от знания за реформите в системите и политиките на общественото здравеопазване в Европа и извън нея;

–  Нови модели и подходи към здравеопазването, включително персонализирани медицински подходи, управленски и организационни аспекти, и тяхната преносимост или адаптация от една държава/регион към друг/а;

–  Подобряване на оценката на здравните технологии,

–  Развитие на неравенството в областта на здравето и ефективен политически отговор;

–  Бъдеща работна сила в областта на здравеопазването и нейните нужди, включително цифрови умения;

–  Подобряване на своевременната, точна, безопасна и надеждна здравна информация и използването/повторното използване на здравни данни, включително електронни здравни досиета, с надлежно внимание към защитата на данните, включително към злоупотребата с данни за личния начин на живот и здравна информация, сигурността, физическата достъпност, оперативната съвместимост, стандартите, съпоставимостта и интегритета;

–  Стабилност на системите за здравни грижи при поемане на удара при кризи и възприемане на дисруптивните иновации;

–  Решения за разширяване на правата на гражданите и пациентите, самонаблюдение и взаимодействие със специалисти в областта на здравеопазването и социалните грижи за по-интегрирани грижи и насочен към потребителя подход, като същевременно се взема предвид равният достъп;

–  Данни, информация, знания и най-добри практики от научните изследвания в областта на системите за здравни грижи на равнището на ЕС и в глобален мащаб, като се използват съществуващите знания и бази данни.

2.  КЛЪСТЕР „КУЛТУРА, ТВОРЧЕСТВО И ПРИОБЩАВАЩО ▌ОБЩЕСТВО“

2.1.  Обосновка

ЕС показва уникален начин за съчетаване на икономически растеж с целите за устойчиво развитие и социалните политики, с високо ниво на социално приобщаване, споделени ценности, включващи демокрация, човешки права, равенство между половете и богатство на многообразието. Този модел се променя непрекъснато и трябва да се справя с предизвикателствата на глобализацията и технологичната промяна и растящите неравенства.▌

ЕС трябва да насърчава модел за приобщаващ и устойчив растеж, като същевременно се възползва от предимствата на технологичния напредък, като повишава доверието в демократичното управление и насърчава иновациите в него, стимулира образованието, води борба с неравенството, безработицата, маргинализацията, дискриминацията и радикализацията, гарантира човешките права, насърчава културното многообразие и европейското културно наследство и овластява гражданите чрез социални иновации. Управлението на миграцията и интеграцията на мигрантите също ще продължат да бъдат приоритетни въпроси. Основополагаща е ролята на научните изследвания и иновациите в социалните и хуманитарните науки, изкуствата, както и секторите на културата и творчеството, за преодоляването на тези предизвикателства и постигането на целите на ЕС. По-специално аспекти на социалните и хуманитарните науки са включени във всички области на интервенция от този клъстер.

▌

Мащабът, сложността, междупоколенческият и транснационалният характер на тези предизвикателства изискват многопластово действие от страна на ЕС. Работата по такива критични социални, политически, културни и икономически проблеми ▌единствено на национално равнище би носила опасност от недостатъчно използване на ресурсите, фрагментиран подход и различни стандарти на знанията и капацитета.

▌

Научноизследователските и иновационни дейности по това глобално предизвикателство ще бъдат цялостно съгласувани с приоритетите на ЕС за демократична промяна; Заетост, растеж и инвестиции Правосъдие и основни права; Миграция; По-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз; Цифров единен пазар. Това ще бъде част от ангажимента на Римската програма за работа по: „социална Европа“ и „Съюз, който съхранява нашето културно наследство и насърчава културното многообразие“. Така ще се оказва подкрепа и на Европейския стълб на социалните права и Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция. ▌Ще се търсят полезни взаимодействия с програма „Правосъдие“ и програма „Права и ценности“, които подпомагат дейности в областта на достъпа до правосъдие, правата на жертвите, равенството между половете, недискриминацията, защитата на данните и популяризирането на европейското гражданство, както и с програмите „Творческа Европа“ и „Цифрова Европа“, „Еразъм“, „Еразъм +“ и Европейския социален фонд плюс.

Дейностите ще допринасят пряко за следните конкретни цели за устойчиво развитие (ЦУР): ЦУР 1 — Изкореняване на бедността; ЦУР 3 — Добро здраве и благосъстояние на хората; ЦУР 4 — Качествено образование; ЦУР 5 — Равенство между половете; ЦУР 8 — Достоен труд и икономически растеж; ЦУР 9 — Промишленост, иновации и инфраструктура; ЦУР 10 — Намаляване на неравенството ЦУР 11 — Устойчиви градове и селища; ЦУР 16 — Мир, справедливост и силни институции.

2.2.  Области на интервенция

2.2.1.  Демокрация и управление

Доверието в демокрацията и установените политически институции изглежда спада. Разочарованието от политиката е все по-често изразявано от антиинстуционални и популистки партии и възраждащ се национализъм. Това се усложнява допълнително, наред с останалото, от социално-икономическото неравенство, силните миграционни потоци и опасенията във връзка със сигурността. Преодоляването на настоящите и бъдещите предизвикателства изисква ново мислене за това как демократичните институции на всички нива трябва да се адаптират в контекста на по-голямо многообразие, глобална икономическа конкуренция, бърз технологичен напредък и цифровизация, като от първостепенна важност е начинът, по който гражданите възприемат демократичния дискурс, практиките и институциите.

Общи рамки

–  Историята, промените и ефикасността на демокрациите, на различни нива и под различни форми; ▌ролята на политиките за образованието, културата и младежта като крайъгълни камъни на демократичното гражданство;

–  Ролята на социалния капитал и достъпа до културата за засилването на демократичния диалог и гражданско участие и отворените и основани на доверие общества.

–  Иновативни и отговорни подходи, които ще подкрепят прозрачността, физическата достъпност, способността за реагиране, отговорността, надеждността, стабилността, ефективността и легитимността на демократичното управление с пълно зачитане на основните права, правата на човека и върховенството на закона;

–  Стратегии за справяне с популизма, расизма, поляризацията, корупцията, екстремизма, радикализацията, тероризма и за приобщаване, оправомощаване и ангажиране на ▌гражданите;

–  Анализ и развитие на социалното, икономическото и политическото приобщаване и на междукултурната динамика в Европа и извън нея;

–  По-добро разбиране на ролята на журналистическите стандарти и създаденото от потребителите съдържание в хиперсвързаното общество и разработване на инструменти за борба с дезинформацията;

–  Ролята на мултикултурните идентичности, включително духовните, във връзка с демокрацията, гражданството и политическата ангажираност, както и основополагащите ценности на ЕС като уважение, толерантност, равенство на половете, сътрудничество и диалог;

–  Подкрепа за научните изследвания с цел по-добро разбиране на идентичността и принадлежността при отделните общности, региони и нации;

–  Влиянието върху демокрацията, неприкосновеността на личния живот и свободата на словото на технологичния и научния напредък, включително големите информационни масиви, социалните мрежи в интернет и изкуствения интелект;

–  Съвещателна демокрация, ▌демокрация на участието и пряка демокрация и управление, както и активно и приобщаващо гражданство, което включва и цифровото измерение;

–  Влиянието на икономическото и социалното неравенство върху политическото участие и демократичното управление, и проучване до каква степен премахването на неравенството и борбата с всички форми на дискриминация, включително по полов признак, могат да допринесат за по-голяма стабилност на демокрацията;

–  Човешки, социални и политически измерения на престъпността, догматизма и радикализацията, във връзка с лицата, замесени или потенциално замесени в такова поведение, както и засегнатите или потенциално засегнатите лица;

–  Борба с дезинформацията, фалшивите новини и словото на омразата, и тяхното въздействие върху формирането на публичната сфера;

–  ЕС като международен и регионален участник в многостранното управление, включително нови подходи към научната дипломация.

–  Ефикасност на системите за правосъдие и подобрен достъп до правосъдие, основан на принципите на независимостта на съдебната власт и правата на човека чрез справедливи, ефективни и прозрачни процедурни методи в гражданските и наказателните дела.

2.2.2.  Културно наследство

Секторите на културата и творчеството в Европа градят мостове между изкуството, културата, духовните убеждения и опит и културното наследство, бизнеса и технологиите. Нещо повече, културните и творческите индустрии играят важна роля за повторната индустриализация на Европа, те са двигател на растежа и са в стратегическа позиция да стимулират разпространението на новаторски външни ефекти в други промишлени сектори, например туризма, търговията на дребно, медиите, цифровите технологии и инженерството. Културното наследство е неразделна част от културните и творческите сектори, то е втъкано в нашия живот и носи смисъл на общностите, групите и обществата, като им дава усещане за принадлежност. То е мостът между миналото и настоящето на нашите общества; По-доброто разбиране на културното ни наследство и начина, по който то се възприема и тълкува, са от жизненоважно значение за изграждането на приобщаващо общество в Европа и по света. То е и двигател на европейските, националните, регионалните и местните икономики и мощен източник на вдъхновение за творческия и културния сектор. Достъпът, опазването, съхраняването и възстановяването, тълкуването и оползотворяването на пълния потенциал на културното ни наследство са значителни предизвикателства сега и за бъдещите поколения. Материалното и нематериалното културно наследство са основен източник и вдъхновение за изкуствата, традиционните занаяти, културния, творческия и предприемаческия ▌сектор, които са движещи сили на устойчивия икономически растеж, създаването на нови работни места и външната търговия. В този смисъл, иновациите и стабилността на културното наследство трябва да се разглеждат в сътрудничество с местните общности и съответните заинтересовани лица. Културното наследство също така може да служи като агент на културната дипломация и като фактор за изграждането на идентичност и за културно и социално сближаване.

Общи рамки

–  Проучвания и научни изследвания на културното наследство, с авангардни технологии и новаторски методики, включително цифрови;

–  Достъп до културното наследство и споделянето му посредством иновативни начини за използването му и модели на основано на участието управление;

–  Проучвания за физическата достъпност на културното наследство чрез нови технологии като услуги „в облак“, включително, но не само, европейско пространство за сътрудничество в областта на културното наследство, както и насърчаване и улесняване на предаването на ноу-хау и умения. Това ще бъде предшествано от оценка на въздействието;

–  Устойчиви бизнес модели, за да се укрепи финансовата основа на отрасъла на културното наследство;

–  Свързване на културното наследство с нововъзникващите творчески сектори, включително интерактивните медии и социалните иновации;

–  Приносът на културното наследство към устойчивото развитие чрез опазване, съхраняване, развиване и възстановяване на културните ландшафти, като ЕС се превръща в лаборатория за основани на наследството иновации и устойчив културен туризъм;

–  Опазване, съхранение, подобряване, ▌реставрация и устойчиво управление на културното наследство и езиците, включително използването на традиционните умения и занаяти или авангардни технологии, включително цифрови;

–  Влияние на културната памет, традициите, поведенческите модели, възприятията, убежденията, ценностите, усещането за принадлежност и идентичностите. Ролята на културата и културното наследство в мултикултурните общества и моделите на културно приобщаване и изключване.

2.2.3.  Социални и икономически трансформации

Европейските общества претърпяват дълбоки социално-икономически и културни трансформации, особено в резултат на глобализацията и технологичните иновации. Същевременно в повечето европейски държави се наблюдава нарастване на неравенството в доходите(15). Необходими са ориентирани към бъдещето политики с оглед насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж, равенството между половете и благосъстоянието и с оглед премахване на неравенството, увеличаване на производителността (включително напредък в измерването ѝ), премахване на социално-пространствените неравенства, насърчаване на човешкия капитал, разбиране и справяне с предизвикателствата на миграцията и интеграцията и подпомагане на солидарността между поколенията, междукултурния диалог и социалната мобилност. Физически достъпните, приобщаващи и висококачествени системи за образование и обучение са важни за по-равнопоставено и процъфтяващо бъдеще.

Общи рамки

–  База от знания за консултации относно инвестициите и политиките, особено в областта на образованието и обучението, за развиване на умения с висока добавена стойност, производителност, социална мобилност, растеж, социални иновации и създаване на работни места. Ролята на образованието и обучението за преодоляване на неравенството и за укрепване на приобщаването, включително превенция на слабата учебна успеваемост;

–  Социална устойчивост, надхвърляща показатели, основани единствено на БВП, особено нови икономически и бизнес модели и нови финансови технологии;

–  Статистически и други икономически инструменти за по-добро разбиране на растежа и иновациите в контекста на забавеното повишаване на производителността и/или структурните икономически промени;

–  Нови модели на управление в нововъзникващите икономически области и пазарни институции;

–  Нови видове труд, роля на труда, повишаване на квалификацията, тенденции и промени в пазарите на труда и доходите в съвременните общества и въздействието им върху разпределението на доходите, баланс между професионалния и личния живот, условия на труд, както и недискриминация, включително равенство между половете и социално приобщаване;

–  По-добро разбиране на обществените промени в Европа и тяхното въздействие;

–  Въздействие на социалните, технологичните и икономически трансформации върху достъпа до безопасни, здравословни, финансово достъпни и устойчиви жилища;

–  Данъчни системи, системи за социална сигурност и политики за социална сигурност и социални инвестиции с оглед премахването на неравенството по справедлив и устойчив начин и реагиране на въздействието на технологията, демографията и многообразието;

–  Модели за приобщаващо и устойчиво развитие и растеж за градските, полуградските и селските райони;

–  Разбиране на мобилността на хората и въздействието ѝ в контекста на социалните и икономическите трансформации, разглеждана в глобален и локален мащаб за по-добро управление на миграцията, зачитане на различията, дългосрочна интеграция на мигрантите, включително бежанците, и въздействие на съответните политически интервенции; зачитане на международните ангажименти и правата на човека и въпроси, свързани с помощта за развитие и сътрудничеството; по-добър достъп до качествено образование, обучение, пазар на труда, култура, помощни услуги, активно и приобщаващо гражданство, особено за уязвимите групи, включително за мигрантите;

–  Посрещане на големите предизвикателства, свързани с европейските модели за социално сближаване, имиграцията, интеграцията, демографските промени, застаряването на населението, уврежданията, образованието, бедността и социалното изключване;

–   Модерни стратегии и иновативни методи за равенство между половете във всички социални, икономически и културни области, и за преодоляване на свързаните с пола предубеждения и насилие;

–  Системи за образование и обучение, които насърчават и се възползват максимално от цифровата трансформация на ЕС и управляват рисковете от глобалната взаимосвързаност и технологичните иновации, особено нововъзникващите онлайн рискове, опасенията относно етиката, социално-икономическото неравенство и радикалните промени на пазарите;

–  Модернизация на системите за управление и мениджмънт на публичните органи с цел да се ангажират гражданите и да се отговори на техните очаквания за предоставяне на услуги, прозрачност, физическа достъпност, откритост, отчетност и насоченост към ползвателите.

▌

3.  КЛЪСТЕР „ГРАЖДАНСКА СИГУРНОСТ ЗА ОБЩЕСТВОТО“

3.1.  Обосновка

Европейското сътрудничество допринесе за епоха на безпрецедентен мир, стабилност и благоденствие на европейския континент. Въпреки това Европа трябва да отговаря на предизвикателствата, породени от несекващите заплахи за сигурността на нашето все по-сложно и цифровизирано общество. Терористичните нападения и радикализацията, както и кибератаките и хибридните заплахи пораждат сериозни опасения за сигурността и създават силно напрежение в обществото. Внимание изискват също така нововъзникващите заплахи за сигурността, породени от новите технологии в близко бъдеще. Бъдещата сигурност и просперитет зависят от подобряването на способността за защита на Европа от подобни заплахи. Това не може да се направи единствено с помощта на технологични средства. Изискват се познания за хората, за тяхната история, култура и поведение, включително и етични принципи във връзка с баланса между сигурност и свобода. Освен това Европа трябва да гарантира независимостта си по отношение на технологиите от критично значение за сигурността и да подкрепя разработването на новаторски технологии в областта на сигурността.

Европейските граждани, държавните институции, органите на ЕС и икономиката трябва да бъдат защитени от продължаващите заплахи на тероризма и организираната престъпност, включително трафика на оръжия, наркотици, хора и културни ценности. Необходимо е по-добро разбиране на човешките и социалните измерения на престъпността и на водещата до насилие радикализация, за да се подобрят публичните политики по отношение на сигурността. От голямо значение е и укрепването на защитата и сигурността чрез по-добро управление на границите, в т.ч. морските и сухопътните граници. Киберпрестъпността нараства и свързаните с нея рискове стават все по-разнообразни вследствие на цифровизацията на икономиката и обществото. Европа трябва да продължи усилията си за подобряване на киберсигурността, неприкосновеността на личния живот в интернет и защитата на личните данни, както и за борба с разпространението на невярна и вредна информация, за да опази демократичната, социалната и икономическата стабилност. Необходими са допълнителни усилия за ограничаване на ефекта върху живота и поминъка на хората от екстремните метеорологични условия, които се засилват поради изменението на климата, като например наводнения, бури, горещини или суши, предизвикващи горски пожари, влошаване на качеството на земите и други природни бедствия, например земетресения. Бедствията, независимо дали са природни или причинени от човека, излагат на риск важни обществени функции и критични инфраструктури, като например комуникациите, здравеопазването, храната, питейната вода, доставките на енергия, транспорта, сигурността и управлението.

Това изисква както технически изследвания, така и проучване на човешкия фактор с цел подобряване на устойчивостта спрямо бедствия, включително, когато е целесъобразно, изпитване на приложения, обучение, киберхигиена и образование. Необходими са повече усилия, за да се направи оценка на резултатите от изследванията в областта на сигурността и да се насърчи прилагането им в практиката.

Този клъстер ще се стреми към полезно взаимодействие, по-специално със следните програми: Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонда за интегрирано управление на границите и програма „Цифрова Европа“, както и към по-добро сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите между междуправителствените агенции и организации, включително чрез механизми за обмен и консултации, например в областта за интервенция „Защита и сигурност“.

Научните изследвания в областта на сигурността са част от по-широките всеобхватни действия на ЕС в отговор на заплахите за сигурността. Те благоприятстват процеса на развиване на способностите, като допринасят за бъдещата наличност на технологии, техники и приложения, за да се запълнят пропуските в способностите, установени от създателите на политики, специалистите и организациите на гражданското общество. Финансирането на научните изследвания чрез рамковата програма на ЕС вече съставлява около 50% от общото публично финансиране за научни изследвания в областта на сигурността в ЕС. Наличните инструменти, включително Европейската космическа програма („Галилео“ и EGNOS, „Коперник“, информираност за ситуацията в космоса и правителствени сателитни комуникации), ще бъдат използвани максимално. Доколкото научноизследователските и иновационните дейности по настоящата програма ще бъдат насочени изключително към граждански приложения, ще се търси координация с финансираните от ЕС научни изследвания в областта на отбраната, за да се увеличи полезното взаимодействие, като се отчита фактът, че съществуват области на технологии с двойна употреба. Избягва се дублиране на финансирането. Трансграничното сътрудничество допринася за развитието на европейски единен пазар в областта на сигурността и за подобряването на постиженията на промишлеността, които са в основата на автономността на ЕС. Ще се обърне нужното внимание на разбирането и възприемането на сигурността от хората.

Научните изследвания в областта на сигурността съответстват на ангажимента по Римската програма за работа, насочена към „безопасна и сигурна Европа“, което ще допринесе за реален и ефективен Съюз на сигурност.

Дейностите ще допринасят пряко за следните конкретни цели за устойчиво развитие (ЦУР): ЦУР 16 — Мир, справедливост и силни институции.

3.1.1.   Устойчиви на бедствия общества

Бедствията може да имат най-различни източници, както природни, така и създадени от човека, включително терористични нападения, климатични и други екстремни събития (в т.ч. покачване на морското равнище), горски пожари, горещини, наводнения, суши, опустиняване, земетресения, цунамита и вулкани, водни кризи, метеорологични явления в космическото пространство, промишлени и транспортни бедствия, ХБРЯ инциденти, както и от произтичащите от тях вторични рискове. Целта е да се предотвратят и намалят жертвите, вредите за здравето и околната среда, травмите, както и икономическите и материалните щети от бедствията, да се гарантират продоволствената сигурност, доставките на лекарства, медицинските грижи и сигурността на водоснабдяването, да се подобри разбирането и да се намалят рисковете от бедствия и да се ускори възстановяването след бедствия. Това обхваща целия спектър на управлението на кризи: от превенцията и обучението до управлението по време и след криза, като и устойчивостта спрямо кризи.

Общи рамки

–  Технологии, способности и управление за екипите за първоначално реагиране при спешни операции в кризисни и бедствени ситуации, както и след бедствия и в началната фаза на възстановяване;

–  Способности на обществото за по-добро предотвратяване, управление и намаляване на риска от бедствия, включително чрез природосъобразни решения, засилване на способностите за прогнозиране, превенция, подготвеност и реакция на съществуващи и нови рискове и ефектите на доминото, оценка на въздействието и по-добро разбиране на човешкия фактор при управлението на риска и в комуникационните стратегии по отношение на рисковете;

–  По-ефективна подкрепа за философията на „по-добро повторно изграждане“, заложена в Рамковата програма от Сендай, чрез по-добро разбиране на възстановяването след бедствия и провеждане на изследвания за по-ефективна оценка на риска след бедствия.

–  Оперативна съвместимост на оборудването и процедурите с цел улесняване на трансграничното оперативно сътрудничество в интегрирания пазар на ЕС.

3.1.2.   Защита и сигурност

Необходимо е да се осигурят реакция и защита на гражданите от заплахи за сигурността, произтичащи от престъпни действия, включително терористична дейност и хибридни заплахи; да се защитават хората, обществените места и критичната инфраструктура от физически (включително CBRN-E) нападения и кибератаки; да се води борба с тероризма и водещата до насилие радикализация, включително чрез разбиране и противодействие с терористичните идеи и убеждения; да се предотвратява и да се води борба с тежките престъпления, включително киберпрестъпленията и организираната престъпност (като пиратството и фалшифицирането на продукти); да се оказва подкрепа на жертвите; да се проследяват престъпните финансови потоци; да се развиват нови способности в областта на криминалистиката; да се подпомага използването на данни за правоприлагане и да се гарантира защитата на личните данни при дейността на правоприлагащите органи; да се укрепят способностите за защита на границите, да се подпомогне управлението на въздушните, сухопътните и морските граници на ЕС за потоците от хора и стоки и да се постигне разбиране на човешкия фактор при всички тези заплахи за сигурността и при тяхното предотвратяване и смекчаване. От съществено значение е да се поддържа гъвкавост, за да може бързо да се реагира на нови и непредвидени предизвикателства пред сигурността, които могат да възникнат.

Общи рамки

–  Иновативни подходи и технологии за специалистите в областта на сигурността (например полицаи, пожарни екипи, медицински служби, гранични и крайбрежни патрули, митничари), по-специално в контекста на цифровата трансформация и оперативната съвместимост на силите за сигурност, операторите на инфраструктура, организациите на гражданското общество, както и на управляващите открити пространства;

–  Анализ на трансграничните престъпни явления, модерни методи за бързо, надеждно и стандартизирано събиране и обмен на данни, при засилена защита на неприкосновеността на личния живот, както и най-добри практики;

–  Човешките и социално-икономическите измерения на престъпността и водещата до насилие радикализация, що се отнася до лицата, замесени или потенциално замесени в такова поведение, както и до засегнатите или потенциално засегнатите лица, включително разбиране и противодействие на терористичните идеи и убеждения и на престъпленията въз основа на пола, сексуалната ориентация или расовата дискриминация;

—  Анализ на аспектите на сигурността на новите технологии, като например нуклеотидната секвенция, редактирането на генома, наноматериалите и функционалните материали, изкуствения интелект, автономните системи, дроновете, роботиката, квантовата изчислителна технология, криптовалутите, триизмерния печат и преносимите устройства, блоковите вериги, както и подобряване на осведомеността на гражданите, публичните органи и промишлеността за предотвратяване на пораждането на нови рискове за сигурността и намаляване на съществуващите рискове, включително от тези нови технологии ▌;

–  Подобрени възможности за прогнозиране и анализ във връзка с разработването на политики и на стратегическо ниво – за справяне със заплахите за сигурността;

–  Защита на критични инфраструктури, както и на открити и обществени пространства от физически, цифрови и хибридни заплахи, в т.ч. последиците от изменението на климата;

–  Контрол и борба с дезинформацията и фалшивите новини с отражение върху сигурността, включително разработването на способности за откриване на източниците на манипулиране;

–  Технологично развитие, насочено към граждански приложения, с възможност за подобряване, когато е целесъобразно, на оперативната съвместимост между гражданската защита и военните сили;

–  Оперативна съвместимост на оборудването и процедурите, за да се улесни трансграничното, междуправителственото и междуинституционалното оперативно сътрудничество и да се развие интегриран пазар в ЕС;

–  Разработване на инструменти и методи за ефикасно и ефективно интегрирано управление на границите, по-специално за увеличаване на способността за реагиране и подобряване на капацитета за наблюдение на движението през външните граници с цел по-добро откриване на рискове, предприемане на мерки при инциденти и предотвратяване на престъпления;

–  Откриване на измамни дейности по граничните пропускателни пунктове и по цялата верига на доставки, включително разпознаване на фалшифицирани или манипулирани по друг начин документи и разкриване на трафик на хора и на незаконни стоки;

–  Гарантиране защитата на личните данни при правоприлагащи дейности, по-специално с оглед на бързото технологично развитие, включително поверителността и целостта на информацията и проследимостта и обработката на всички операции;

–  Разработване на техники за разпознаване на фалшифицирани продукти, за подобряване на защитата на оригинални части и стоки и за контролиране на превозваните продукти.

3.1.3.   Киберсигурност

Злонамерените действия в киберпространството не само застрашават икономиката ни, но и самото функциониране на демокрацията, нашите свободи и ценности. Киберзаплахите често са престъпления, чийто мотив е печалба, но могат да бъдат и политически и стратегически. Бъдещите ни сигурност, свобода, демокрация и просперитет зависят от подобряването на способността ни да защитаваме ЕС от киберзаплахите. Цифровата трансформация изисква значително подобряване на киберсигурността, за да се гарантира защитата на големия брой устройства, базирани на интернет на нещата, които се очаква да бъдат свързани с интернет, и сигурното функциониране на мрежовите и информационните системи, включително за електроенергийните мрежи, снабдяването с питейна вода, автомобилите и транспортните мрежи, болниците, финансите, публични институции, заводите, жилищата. Европа трябва да изгради устойчивост спрямо кибератаките и да създаде ефективно кибервъзпиране, като същевременно гарантира подобряване на защитата на личните данни и свободата на гражданите. Съюзът има интерес да осигури развитието и запазването на съществен стратегически капацитет, свързан с киберсигурността, за да защити своя цифров единен пазар, и по-специално да гарантира защитата на критичните мрежи и информационните системи и да предоставя основни услуги в сферата на киберсигурността. Съюзът трябва да бъде в състояние да обезпечава самостоятелно своите цифрови активи и да се конкурира на световния пазар на киберсигурността.

Общи рамки

–  Технологии по цялата цифрова верига за създаване на стойност (от сигурни компоненти и квантово резистентна криптография до самолекуващи се софтуер и мрежи);

–  Технологии, методи, стандарти и най-добри практики за справяне ▌със заплахите за киберсигурността, които да предвиждат бъдещите потребности и да поддържат конкурентоспособна европейска промишленост, включително средства за електронна идентификация, откриване на заплахи, киберхигиена, както и обучение и образователни ресурси;

–  Открито сътрудничество за Европейска мрежа за компетентност в сферата на киберсигурността и експертен център в тази сфера.

4.   КЛЪСТЕР „ЦИФРОВА СФЕРА, ПРОМИШЛЕНОСТ И КОСМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО“

4.1.   Обосновка

За гарантиране на конкурентоспособността на промишлеността и капацитета за справяне с предстоящите глобални предизвикателства, ЕС трябва да увеличи своята технологична независимост и своя научен, технологичен и промишлен капацитет в ключови области, които са в основата на трансформацията на нашата икономика, работни места и общество.

Промишлеността на ЕС осигурява едно от пет работни места и две трети от инвестициите в НИРД в частния сектор, и генерира 80% от износа на ЕС. Новата вълна от иновации, включваща сливането на физическите и цифровите технологии, ще създаде огромни възможности за промишлеността на ЕС и ще подобри качеството на живот на гражданите на ЕС.

Цифровизацията е главна движеща сила. Тъй като тя продължава с бързо темпо във всички сектори, за укрепването на нашата икономика и устойчивостта на обществото ни ключово значение придобиват инвестициите в приоритетни области, обхващащи надеждния изкуствен интелект, следващото поколение интернет, високопроизводителните изчислителни технологии, фотониката, квантовите технологии, роботиката и микро- и наноелектрониката. Инвестирането в цифровите технологии и тяхното производство и използване осигуряват силен тласък за икономическия растеж на ЕС, който се е увеличил с 30% само между 2001 и 2011 г. В този контекст ролята на МСП продължава да бъде много важна в рамките на ЕС, както за растежа, така и за създаването на работни места. Навлизането на цифровите технологии сред МСП благоприятства конкурентоспособността и устойчивостта.

Главните базови технологии(16) са в основата на смесването на цифровия и физическия свят, което е в центъра на новата глобална вълна иновации. Инвестирането в изследването, разработването, демонстрацията и внедряването на главни базови технологии и гарантирането на сигурна, устойчива и финансово достъпна доставка на суровини и авангардни материали ще осигурят стратегическа автономност на ЕС и ще помогнат на промишлеността на ЕС значително да намали своя въглероден отпечатък и отпечатъка върху околната среда.

Когато е целесъобразно, ще бъдат изследвани и специфични бъдещи и нововъзникващи технологии.

Космическото пространство също е от стратегическо значение; около 10% от БВП на ЕС зависи от използването на услуги в космоса. ЕС разполага с космически сектор на световно равнище, със силна промишленост за производство на сателити и динамичен сектор на услугите надолу по веригата. Космосът предоставя важни инструменти за наблюдение, комуникация, навигация и наблюдение и открива редица бизнес възможности, особено в съчетание с цифровите технологии и други източници на данни. ЕС трябва да се възползва максимално от тези възможности, като напълно оползотворява потенциала на космическите си програми „Коперник“, EGNOS и „Галилео“ и като защитава космоса и наземните инфраструктури от заплахи от космоса.

ЕС има уникалната възможност да бъде глобален лидер и да увеличи своя дял на световните пазари, като показва начините, по които цифровата трансформация, лидерството в главните базови и космически технологии, преходът към нисковъглеродна кръгова икономика и конкурентоспособността могат да се допълват взаимно чрез научни и технологични високи постижения.

За да се превърне в реалност цифровизираната, кръгова, нисковъглеродна и нискоемисионна икономика, са необходими действия на равнището на ЕС поради комплексността на веригите за създаване на стойност, системния и мултидисциплинарен характер на технологиите и високите разходи за развойна дейност, както и факта, че проблемите за решаване обхващат повече от един сектор. ЕС трябва да гарантира, че всички промишлени участници и обществото като цяло могат да се възползват от авангардни и чисти технологии и от цифровизацията. Няма да е достатъчно само да се разработват технологии. Разбирането от страна на обществото на тези технологии и процеси е от решаващо значение за участието на крайните потребители и промяната на поведението.

Инфраструктурите, ориентирани към промишлеността, включително пилотни линии за производство, ще подпомогнат предприятията в ЕС, и по-специално МСП, да внедряват тези технологии и да усъвършенстват своите резултати от иновациите, като могат да бъдат подпомагани и от други програми на ЕС.

При определянето на приоритетите и изготвянето на програми за научни изследвания и иновации е необходим сериозен ангажимент на промишлеността и гражданското общество, с което се увеличава ефектът на ливъридж на публичното финансиране чрез частни и публични инвестиции и се гарантира по-доброто навлизане на резултатите на пазара. Общественото разбиране и приемане, включително разглеждане на проектите за продукти, стоки и услуги, са ключови съставки на успеха, както и наличието на нова програма за умения, необходими за промишлеността, и стандартизацията.

Обединяването на дейностите по цифровите технологии, главните базови технологии и космическите технологии, както и устойчивата доставка на суровини, ще доведат до по-системен подход, по-бърза и по-задълбочена цифрова и промишлена трансформация. То ще гарантира, че научните изследвания и иновациите в тези области се отразяват при изготвянето и допринасят за изпълнението на политиките на ЕС за промишленост, цифровизация, околна среда, енергетика и климат, кръгова икономика, суровини и авангардни материали и космическо пространство.

Ще се осигури допълване с дейностите по-специално по програма „Цифрова Европа“ и по космическата програма, като същевременно се отчита разграничението между ▌програмите и се избягва ▌припокриване.

Дейностите ще допринасят пряко за следните конкретни цели за устойчиво развитие (ЦУР): ЦУР 8 — Достоен труд и икономически растеж; ЦУР 9 — Промишленост, иновации и инфраструктура; ЦУР 12 — Отговорно потребление и производство; ЦУР 13 — Действия по климата.

4.2.   Области на интервенция

4.2.1.   Производствени технологии

Производството е основна движеща сила за заетостта и просперитета в ЕС, съставлява над три четвърти от общия износ на ЕС и осигурява над 100 млн. преки и непреки работни места. Основното предизвикателство за производството в ЕС е да остане конкурентоспособно на глобално равнище, с по-интелигентни и по-индивидуализирани продукти с висока добавена стойност, произведени с много по-ниски разходи за енергия и материални ресурси, както и с по-малък въглероден и екологичен отпечатък. Творческият и културният принос, както и гледната точка на социалните и хуманитарните науки относно връзката между технологиите и хората в производството ще бъдат от съществено значение за създаването на добавена стойност. Въздействието върху професионалния живот и заетостта също ще бъде проучено.

Общи рамки

–  Производствени технологии, водещи до пробив, като например биотехнологично производство, адитивно производство, промишлена, колаборативна, гъвкава и интелигентна роботика, интегрирани с човека системи за производство, насърчавани също чрез мрежа на ЕС за ориентирани към промишлеността инфраструктури, които предоставят услуги за ускоряване на технологичната трансформация и навлизане на тези технологии в промишлеността на ЕС;

–  Революционни иновации, използващи различни базови технологии по цялата верига за създаване на стойност. Примери за това са конвергентните технологии, изкуственият интелект, цифровите близнаци, анализът на данни, технологиите за контрол, сензорните технологии, промишлената, колаборативна и интелигентна роботика, системите, в чийто център е човекът, биотехнологичното производство, авангардните технологии за производство на акумулатори и водородните технологии, включително водород от възобновяеми източници, както и технологиите в областта на горивните клетки, авангардните плазмени и лазерни технологии;

–  Умения, работни помещения и предприятия, напълно приспособени към новите технологии, в съответствие с европейските социални ценности;

–  Когнитивни инсталации с голяма гъвкавост и точност, даващи нулеви дефекти, причиняващи минимално замърсяване и ▌отделящи минимални отпадъци, които същевременно са устойчиви и неутрални по отношение на климата, в съответствие с подхода за кръгова икономика, интелигентни и енергийно ефективни производствени системи, които отговарят на потребностите на клиентите;

–  Водещи до пробив иновации в техниките за изследване на строителни обекти с пълна автоматизация за сглобяването на място и сглобяемите компоненти.

4.2.2.   Ключови цифрови технологии

От съществено значение за конкурентоспособността на един социален ЕС, в чийто център са гражданите, ще бъдат поддръжката и автономното изграждане на стабилен капацитет за проектиране и производство на ключови цифрови технологии, като например микро- и наноелектроника, микросистеми, фотоника, софтуер и кибер-физични системи, и тяхното интегриране, както и авангардни материали за тези приложения.

Общи рамки

–  Микро- и наноелектроника, включително концепции за проектиране и преработка, компоненти и производствено оборудване, които отговарят на конкретните изисквания на цифровата трансформация и глобалните предизвикателства по отношение на производителността, функционалността, потреблението на енергия и материали, и интеграцията;

–  Ефикасни и сигурни сензорни и задвижващи технологии и тяхното съвместно интегриране с изчислителните единици като фактор в промишлеността и в интернет на нещата, в т.ч. иновативни решения за гъвкави и приспособяващи се материали за интерактивни предмети, съобразени с човека;

–  Технологии като допълнения или алтернативи на наноелектрониката, като ▌интегрирани квантови изчисления, трансмисии и сензори, както и невроморфни изчислителни компоненти и спинтроника;

–  Изчислителна архитектура и акселератори, процесори с ниска консумация на енергия за широка гама от приложения, включително невроморфични изчислителни технологии за захранване на приложения с изкуствен интелект, „edge computing“, цифровизиране на промишлеността, големи информационни масиви и изчисления в облак, интелигентна енергия и свързана и автоматизирана мобилност;

–  Проектиране на изчислителен хардуер, даващ гаранция за надеждно изпълнение, с вградена защита на неприкосновеността на личния живот и мерки за защита на сигурността за входните и изходните данни, квантова изчислителна технология, както и инструкции за преработване и подходящ интерфейс човек-машина;

–  Технологии във фотониката, позволяващи приложения, водещи до пробив във функционалността, интеграцията и показателите;

–  Технологии за системно инженерство и контрол в подкрепа на гъвкави, еволюиращи и напълно автономни системи за надеждни приложения, взаимодействащи си с физическия свят и човека, включително в промишлени области и области, критични за безопасността;

–  Софтуерни технологии, повишаващи качеството, киберсигурността и надеждността на софтуера, с увеличен срок на експлоатационна годност, нараснала производителност при разработването и въвеждане на вграден изкуствен интелект и стабилност в софтуера, и тяхната структура;

–  Нововъзникващи технологии, които разширяват цифровите технологии ▌.

4.2.3.  Нововъзникващи базови технологии

Главните базови технологии са доказали своя потенциал за стимулиране на иновациите в множество сектори и между различните сектори(17). За да се улесни развитието на нови базови технологии и да се създаде поток от иновации, трябва да се идентифицират и подкрепят теми на преобразуващите научни изследвания – от ранния проучвателен етап до етапа на демонстрации в пилотни приложения. Освен това нововъзникващите, често интердисциплинарни общности трябва да бъдат подпомагани, за да достигнат критична маса, която да им позволи систематично да разработват и да доразвиват перспективни технологии. Целта е нововъзникващите базови технологии да достигнат равнище на развитие, което да позволява включването им в пътните карти за научните изследвания и иновациите в промишлеността.

Общи рамки

—  Подкрепа за бъдещите и възникващите тенденции в областта на главните базови технологии;

—  Подкрепа за нововъзникващите общности, основаващи се от самото начало на подход, в чийто център е човекът;

—  Оценка на потенциала за пробив на нововъзникващите промишлени технологии и на тяхното въздействие върху хората, промишлеността, обществото и околната среда, създаване на интерфейси с пътни карти за промишлеността;

—  Разширяване на промишлената база за приемането на технологии и иновации с потенциал за пробив, включително развиване на човешките ресурси и в световен мащаб.

4.2.4.   Авангардни материали

ЕС е глобален лидер в областта на авангардните материали и свързаните с тях процеси, които съставляват 20% от промишлената му база и стоят в основата на почти всички вериги за създаване на стойност чрез трансформацията на суровини. За да остане конкурентоспособен и да отговори на потребностите на гражданите от устойчиви, безопасни и авангардни материали, ЕС трябва да инвестира в научни изследвания за нови материали, включително материали на биологична основа и ресурсоефективни новаторски строителни материали, и да повиши трайността и рециклируемостта на материалите, да намали въглеродния отпечатък и отпечатъка върху околната среда и да засили промишлените иновации в различните сектори, като подпомага новите приложения във всички сектори на промишлеността. Освен това авангардните материали имат огромно въздействие по отношение на потребностите на гражданите.

Общи рамки

–  Материали (включително полимери, био-, нано-, двуизмерни, интелигентни и мулти-материали (включително лигноцелулози), композитни материали, метали и сплави) и авангардни материали (напр. квантови, интелигентни, фотонични и свръхпроводящи материали), проектирани с нови свойства и функции и отговарящи на регулаторните изисквания (без да водят до повишен натиск върху околната среда през целия си жизнен цикъл — от производството до излизането от употреба);

–  Интегрирани материали, процеси и производства, използващи насочен към клиента и етичен подход, включващ дейности в преднормативната фаза и оценка на жизнения цикъл, добив и управление на суровините, трайност, повторна използваемост и рециклируемост, безопасност, оценка и управление на риска за здравето на човека и околната среда;

–  Базови фактори за авангардните материали, като характеризация (напр. за проверка на качеството), моделиране и симулация, пилотни програми и разширяване на мащаба;

–  Иновационна екосистема на ЕС, съдържаща технологични инфраструктури(18), свързани в мрежа и достъпни за всички заинтересовани лица и определени и приоритизирани съвместно с държавите членки, които предоставят услуги за ускоряване на технологичната трансформация и навлизането в промишлеността на ЕС, най-вече в МСП; това ще обхване всички ключови технологии, необходими за иновации в областта на материалите;

–  Решения, основани на авангардни материали за културното наследство, дизайна, архитектурата и творчеството като цяло, с подчертана насоченост към потребителя с цел добавяне на стойност към промишлените и творческите сектори.

4.2.5.   Изкуствен интелект и роботика

Една от водещите тенденции е всички произведени предмети и устройства да са интелигентни и свързани. Изследователите и иноваторите, разработващи изкуствен интелект (ИИ) и предлагащи приложения по роботика и други области, ще бъдат основни движещи сили на бъдещия икономически растеж и увеличаване на производителността. Множество сектори, в т.ч. здравеопазване, производство, корабостроителство, строителство, услуги и селско стопанство, ще използват и ще разработват допълнително тази главна базова технология, в други части от Рамковата програма. Развойната дейност във връзка с изкуствения интелект трябва да се извършва открито в целия ЕС, да гарантира безопасността, социалната и екологичната пригодност на основаните на ИИ приложения, да разглежда етичните аспекти от самото начало, да оценява рисковете и да ограничава потенциала за злонамерена употреба и неумишлена дискриминация, например предразсъдъци срещу определен пол, раса или увреждане. Трябва да се гарантира също така, че развойната дейност по ИИ се осъществява в добре съгласувана рамка, която зачита ценностите на ЕС, етичните принципи и Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази програма ще бъде допълнена от дейностите, изложени в програмата „Цифрова Европа“.

Общи рамки

–  Базови технологии с ИИ, например „обясним“ ИИ, етичен ИИ, контролиран от човека ИИ, неконтролирано машинно самообучение и ефикасност на данните, както и авангардно взаимодействие между човек и машина и машина и машина;

–  Безопасна, интелигентна, колаборативна и ефективна роботика и комплексни пространствени и автономни интерфейс системи;

–  ИИ технологии, в чийто център е човекът, за решения, основани на ИИ;

–  Разработване и свързване на научноизследователските компетентности в областта на ИИ в цяла Европа, в перспектива на открито сътрудничество и същевременно развиване на капацитета за провеждане на закрити изпитвания;

–  Използване на ИИ и на роботиката за подпомагане на хора с увреждания и приобщаване на маргинализирани лица;

–  Технологии за отворени ИИ платформи, включващи софтуерни алгоритми, хранилища за данни, системи, базирани на агенти, роботика и платформи с автономни системи;

4.2.6.   Интернет от следващо поколение

Интернет е главен базов фактор на цифровата трансформация във всички сектори на икономиката и обществото ни. ЕС трябва да заеме водеща позиция при превръщането на интернет от следващо поколение в ориентирана към човека екосистема, съответстваща на нашите социални и етични ценности. Инвестициите в технологии и софтуер за интернет от следващо поколение ще повишат конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в глобалната икономика. Оптимизацията на навлизането му в целия ЕС ще изисква широкомащабно сътрудничество между всички заинтересовани лица. Следва да се обмислят етични норми, които да уреждат интернета от следващо поколение.

Общи рамки

–  Технологии и системи за надеждни и енергийно ефективни инфраструктури за интелигентни мрежи и услуги (свързаност след 5G, определени от софтуера инфраструктури, интернет на нещата, системи от системи, облакови инфраструктури, оптични мрежи от следващо поколение, квантови изчисления, когнитивни облаци и квантов интернет, интегриране на сателитните комуникации), които дават възможност за изграждане на способности в реално време, виртуализация и децентрализирано управление (ултрабързо и гъвкаво радио, „edge computing“, споделени контекст и знания), за да се гарантират съобразен с потребностите мащаб, ефикасност, стабилност и надеждност на мрежовите показатели, подходящи за мащабно внедряване на услугата;

–  Интернет приложения и услуги от следващо поколение, предназначени за потребителите, промишлеността и обществото, основани на надеждност, справедливост, оперативна съвместимост, по-добър потребителски контрол върху данните, прозрачен езиков достъп, нови мултимодални концепции за взаимодействие, приобщаващ и силно персонализиран достъп до предмети, информация и съдържание, включващ многоизмерни и надеждни медии, социални медии и социални мрежи, както и бизнес модели за транзакции и услуги чрез споделени инфраструктури;

–  Основан на софтуера мидълуеър, включващ технологии на разпределения регистър, като например блокверигите, работещ в силно разпределена среда, улесняващ картографирането на данните и предаването на данни между хибридни инфраструктури с вградена защита на данните, внедряващ изкуствения интелект, анализа на данните, сигурността и контрола в интернет приложенията и услугите, основани на свободния поток от данни и знания. Авангардни изчислителни технологии и големи информационни масиви

4.2.7.  Авангардни изчислителни технологии и технологии на големите информационни масиви

Високопроизводителните изчислителни технологии и големите информационни масиви станаха задължителни в новата икономика на глобалните данни, в която да изчисляваш по-бързо означава да бъдеш по-бърз от конкуренцията. Високопроизводителните изчислителни технологии и анализите на големи информационни масиви се насърчават в целия ЕС и са от съществено значение при подкрепата на създаването на политики, научното лидерство, иновациите и конкурентоспособността на промишлеността, както и за запазването на националния суверенитет, при зачитане на етичните аспекти. Тези дейности ще бъдат допълнени от дейности по програмата „Цифрова Европа“.

Общи рамки

–  Високопроизводителни изчислителни технологии (ВИТ): следващото поколение ключови технологии и системи с производителност един ексафлопс и над равнището на един ексафлопс (напр. микропроцесори с ниска консумация на енергия, софтуер, системна интеграция); алгоритми, кодове и приложения, както и аналитични инструменти и изпитателни платформи; промишлени пилотни изпитателни платформи и услуги; подпомагане на научните изследвания и иновациите, и за предпочитане, участието на всички държави членки за първокласна инфраструктура с ВИТ, в т.ч. първата хибридна инфраструктура с ВИТ/инфраструктурата за квантова изчислителна технология, и за споделени услуги в ЕС;

–  Големи информационни масиви: изключително високопроизводителни анализи на данни; „защита на личния живот още при проектирането“ при анализа на лични и поверителни големи информационни масиви; технологии за пълномащабни платформи за данни, предназначени за повторно използване на промишлени, лични и отворени данни; управление на данни, оперативна съвместимост и инструменти за свързване; приложения, базирани на данни, срещу глобалните предизвикателства; методи за научна обработка на данните;

–  Намален въглероден отпечатък на процесите на ИКТ, които обхващат хардуер, структура, протоколи за комуникация, софтуер, сензори, мрежи, съхраняване, както и центрове за данни, включително стандартизирани оценки.

4.2.8.  Кръгова промишленост

Европа е на челно място в глобалния преход към кръгова икономика. Европейската промишленост трябва да прерасне в кръгова промишленост: стойността на ресурсите, материалите и продуктите следва да се запазва много по-дълго в сравнение с днес, дори да се отворят нови вериги за създаване на стойност. Участието на гражданите е много важно.

Първичните суровини ще продължат да играят важна роля в кръговата икономика и е нужно да се обърне внимание на тяхното устойчиво извличане, използване и производство. Гарантират се безопасни и устойчиви цикли на материалите. Освен това за кръговата промишленост ще е необходимо да се проектират напълно нови материали, включително материали на биологична основа, продукти и процеси. Изграждането на кръгова промишленост ще има редица предимства за Европа: тя ще доведе до сигурно, устойчиво и финансово достъпно снабдяване със суровини, което на свой ред ще предпазва промишлеността от недостиг на ресурси и нестабилност на цените. Тя ще създаде също и нови бизнес възможности и иновативни, по-ефективни по отношение на ресурсите и енергията начини на производство. Ще бъде насърчавана и стимулирана научноизследователската и развойна дейност, насочена към разработване на по-малко опасни вещества.

Целта е да се разработят достъпни, водещи до пробив иновации и да се внедри съчетание от авангардни технологии и процеси, за да се извлече максимална стойност от всички ресурси.

Общи рамки

–  Промишлена симбиоза с потоци от ресурси между заводи от различни сектори и градски общности; процеси и материали за транспортиране, трансформиране, повторно използване и съхраняване на ресурси, съчетаващи повишаването на стойността на страничните продукти, отпадъците, отпадъчните води и СО2;

–  Повишаване на стойността и оценка на жизнения цикъл на материалите и продуктовите потоци, с използване на нови алтернативни фуражи, контрол на ресурсите, проследяване и сортиране на материалите (включително валидирани методи за изпитване и инструменти за оценка на риска за здравето на човека и околната среда);

–  Продукти с екодизайн, услуги и нови бизнес модели за удължен жизнен цикъл, трайност, възможност за осъвременяване и лесна поправка, разглобяване, повторна употреба и рециклиране;

–  Ефективна рециклираща промишленост, която увеличава потенциала и безопасността на вторичните суровини и намалява замърсяването (нетоксичен цикъл на материалите) и спада на качеството и количеството след третиране;

–  Отстраняване или при липса на алтернатива — безопасна работа с веществата, пораждащи безпокойство, на фазата на производство и в края на жизнения цикъл; безопасни заместители и безопасни и икономически ефективни технологии за производство;

–  Устойчиви доставка и заместване на суровини, включително критични такива, обхващащи цялата верига за създаване на стойност.

4.2.9.  Нисковъглеродна и чиста промишленост

Промишлените сектори, включително енергоемките отрасли като стоманодобива, създават милиони работни места и тяхната конкурентоспособност е ключова за просперитета на нашето общество. Те обаче произвеждат 20% от глобалните емисии на парникови газове и оказват силно въздействие върху околната среда (особено като замърсители на въздуха, водата и почвата).

Водещите до пробив технологии за постигане на значителни намаления на парниковите газове и замърсителите и на енергийните потребности в ЕС, често съчетани с гореспоменатите технологии за кръгова промишленост, ще доведат до стабилни промишлени вериги за създаване на стойност, ще революционизират производствените капацитети и ще повишат глобалната конкурентоспособност на промишлеността; същевременно значително ще допринесат за постигането на нашите цели за действия по климата и качеството на околната среда.

Общи рамки

–  Технологии, свързани с процесите, в т.ч. отопление и охлаждане, цифрови инструменти, автоматизация и широкомащабни демонстрации на ефективността на процесите, ресурсите и енергията; значително намаление или предотвратяване на промишлени емисии на парникови газове и замърсители, включително прахови частици;

–  ▌Повишаване на стойността на CO2 от промишления и други сектори;

–  Преобразователни технологии за устойчивото използване на въглеродните източници с цел повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на емисиите, включително хибридни енергийни системи за промишлеността и енергийния сектор с декарбонизационен потенциал;

–  Електрификация и използване на неконвенционални енергийни източници в промишлените заводи, обмен на енергия и ресурси между промишлените заводи (например чрез промишлена симбиоза);

–  Промишлени продукти, които изискват производствени процеси с ниски или нулеви въглеродни емисии през целия си жизнен цикъл.

4.2.10.   Космическо пространство, включително наблюдение на Земята

Космическите системи и услуги на ЕС намаляват разходите и подобряват ефективността, предлагат решения на обществените предизвикателства, повишават устойчивостта на обществото, подпомагат наблюдението и борбата с изменението на климата и развиват конкурентоспособна и устойчива икономика. Подкрепата на ЕС е от голямо значение за реализирането на тези ползи и въздействия. Научноизследователските и иновационните дейности следва също да подкрепят развитието на космическата програма на Съюза, която трябва ▌да остане на челни позиции.

ЕС ще подпомага полезното взаимодействие между космическите технологии и главните базови технологии (▌авангардни производства, интернет на нещата, големи информационни масиви, фотоника, квантови технологии, роботика и изкуствен интелект); ще развива динамичен предприемачески и конкурентоспособен космически сектор нагоре и надолу по веригата, включително промишлеността и МСП; ще стимулира прилагането на космическите технологии, данни и услуги в други сектори и ще допринесе за осигуряване на технологична независимост при достъпа и използването на космическото пространство по стратегически, безопасен и сигурен начин; и ще насърчава мерки за изграждане на капацитет. Дейностите по принцип ще са основани на пътна карта и ще вземат предвид хармонизиращия процес на Европейската космическа агенция (ЕКА) и съответните инициативи в държавите членки, и ще се изпълняват заедно с ЕКА и Агенцията на ЕС за космическата програма, в съответствие с Регламента за създаване на космическа програма на Европейския съюз. Но частта, посветена на космическото пространство, ще подкрепя и инициативи „от долу нагоре“, с цел да се осигури възможност за появата на бъдещи космически технологии.

Необходими са по-широко внедряване, използване и актуализиране на новите технологии и продължаващи научни изследвания и иновации за отстраняване на пропуските в наблюдението на Земята по суша, по море и в атмосферата (напр. здравето на океаните и моретата, защита на екосистемите), които да се възползват от програма „Коперник“ и други съответни европейски програми като основни източници и да се координират чрез Глобалната система от системи за наблюдение на Земята (GEOSS) и европейският ѝ клон EuroGEOSS.

Общи рамки

–  Европейски глобални навигационни спътникови системи („Галилео“ и EGNOS): иновативни приложения, глобално навлизане на пазара, включващо международните партньори, решения за повишаване на издържаността, автентичността и интегритета на услугите, разработване на фундаментални компоненти като чипсетове, приемници и антени, устойчивост на веригите на доставка, при икономически изгодни и финансово достъпни условия, нови технологии (напр. квантови технологии, оптични връзки, репрограмируеми полезни товари) в посока към устойчиво извършване на услуги за оказване на въздействие върху обществените предизвикателства. Разработване на системи от следващо поколение за новите предизвикателства като сигурността или автономното шофиране;

–  Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“): подпомагане на изчерпателна, свободна и открита политика по отношение на данните, разработване на иновативни приложения, навлизане на европейския и на световния пазар, включително некосмически организации и международни партньорства, научни изследвания, необходими за поддържане, подобряване и разширяване на основните услуги, и научни изследвания за възприемане и използване на космическите данни, стабилност и развитие на услугите, устойчивост на веригите на доставка, сензори, системи и концепции за мисиите (напр. височинни платформи (HAPS), дронове, леки сателити); калибриране и валидиране; устойчиво извършване на услуги и въздействие върху обществените предизвикателства; Техники за обработване на данните от наблюдението на Земята, включително големи информационни масиви, изчислителни ресурси и алгоритмични инструменти. Разработване на системи от следващо поколение за ▌предизвикателства като изменението на климата, полярните райони и сигурността; разширяване на портфейла от продукти и услуги на „Коперник“;

–  Информираност за ситуацията в космоса: разработки, които да подкрепят стабилен капацитет на ЕС да наблюдава и прогнозира ситуацията в космическата среда, напр. времето в космоса, включително радиационните опасности, космическите отпадъци и близките до Земята обекти. Разработване на сензорни технологии и нови концепции за услуги, като управление на трафика в космоса, приложения и услуги за сигурност на критичната инфраструктура в космоса и на Земята;

–  Сигурни сателитни комуникации за правителствени институции в ЕС: решения, които подпомагат автономността на ЕС, що се отнася до ▌държавните служители, включително свързаното с тях потребителско оборудване и архитектурните, технологични и системни решения за космическа и наземна инфраструктура ▌;

–  Сателитна комуникация за граждани и предприятия: интегриране на икономически ефективни авангардни сателитни комуникации в наземните мрежи за свързване на активи и хора в региони без достатъчно покритие, като част от повсеместната свързаност чрез 5G, ▌интернет на нещата (ИН), както и принос към инфраструктурата на интернета от следващо поколение. Укрепване на наземния сегмент и потребителското оборудване, стандартизация и оперативна съвместимост, както и подготовка на квантова базова комуникация по спътник, за да се гарантира водещата позиция на ЕС в промишлеността;

–  Независимост и устойчивост на веригата на доставките: увеличени равнища на технологична готовност при сателити и ракетоносители; асоциирани наземни и космически сегменти и производствени и тестови съоръжения, при взаимно допълване с ЕКА. С цел гарантиране на водещата позиция и автономността на ЕС, повишена устойчивост на веригата на доставки, при икономически ефективни и финансово достъпни условия, намалена зависимост от критични космически технологии извън ЕС и подобрени познания как космическите технологии могат да предложат решения на другите промишлени сектори и обратно;

–  Космически системи: услуги за валидиране и демонстрация в орбита, включително услуги за споделен транспорт за леките сателити; космически демонстрационни съоръжения в области като хибридни, интелигентни или преконфигурируеми сателити, обслужване, производство и сглобяване в орбита, доставка на енергия от диверсифицирани източници; нови промишлени процеси и производствени инструменти; наземни системи; водещи до пробив иновации и трансфер на технологии в области като рециклиране, зелени пространства, устойчиво и мирно използване на космическите ресурси, изкуствен интелект, роботика, дигитализиране, ефективност на разходите, миниатюризация;

–  Достъп до космическото пространство: иновативни технологии за увеличаване на техническата съвместимост и икономическата ефективност на европейските системи за изстрелване в космоса по отношение на изстрелването на спътници на Европейския съюз: производствени процеси с ниски разходи, технологии за повторно използване на ракетоносители и концепции за намаляване на разходите; концепции за бъдещи наземни сегменти за ракетоносители и адаптиране на съществуващите наземни инфраструктури (напр. цифровизация, авангардно управление на данни); иновативни услуги/концепции за космически транспорт, включително системи за изстрелване, предназначени за леки спътници (напр. микроракетоносители), при взаимно допълване с ЕКА.

–  Космически науки: използване на научни данни, предоставени от научни и изследователски мисии, съчетани с разработване на иновативни инструменти в международна и междудисциплинарна среда; принос към предварителни научни мисии за развитието на космическата програма.

5.   КЛЪСТЕР „КЛИМАТ, ЕНЕРГИЯ И МОБИЛНОСТ“

5.1.   Обосновка

Припокриването на научните изследвания и иновациите в областта на климата, енергията и мобилността ще работи по интегриран и ефективен начин по едно от най-важните глобални предизвикателства пред устойчивостта и бъдещето на околната среда, икономиката и нашия начин на живот.

За да изпълни целите на Парижкото споразумение, ЕС ще трябва да премине към неутрални по отношение на климата, ефективно използващи ресурсите и резистентни икономики и общества. Това ще предизвика дълбоки промени в технологията, процесите, продуктите и услугите и в начините на поведение на предприятията и потребителите. Трансформацията на енергийния пазар ще се осъществи чрез взаимодействие между технологията, инфраструктурата и пазара, както и политическите и регулаторните рамки, включително новите форми на управление. Полагането на усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C изисква бърз напредък в декарбонизацията на секторите на енергетиката ▌, транспорта, сградния фонд, промишлеността и селското стопанство. Необходим е нов тласък за ускоряване на темпа за постигане на пробиви от следващо поколение, както и за демонстриране и внедряване на икономически ефективни иновативни технологии и решения, като се използват и възможностите, предоставяни от цифровите технологии, биотехнологиите и космическите технологии, както и главните базови технологии и авангардните материали. Това ще се постигне чрез интегриран подход, обхващащ декарбонизацията, ресурсната ефективност, подобряването на оползотворяването, повторното използване и рециклирането, намаляването на замърсяването на въздуха, достъпа до суровини и кръговата икономика, в програма „Хоризонт Европа“.

Напредъкът в тези сектори, както и в целия спектър на промишлеността в ЕС, включително енергийните инфраструктури, транспорта, селското и горското стопанство, туризма, сградите, промишлените процеси и използването на продуктите,▌управлението и рециклирането на отпадъците(19), ще изисква непрекъснати усилия за по-добро разбиране на механизмите и динамиката на изменението на климата и свързаните с него въздействия в икономиката и обществото като цяло, като се използва полезното взаимодействие с регионалните и националните дейности, други видове действия на ЕС и международното сътрудничество, включително чрез мисията за иновации.

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в климатологията, по-специално в наблюденията, асимилирането на данни и моделирането на климата. Поради сложността на климатичната система и необходимостта да се подкрепи изпълнението на Парижкото споразумение, целите за устойчиво развитие и политиките на ЕС, се налагат повече усилия за запълване на останалите празнини в познанията, както и по-нататъшно подобряване на пространствената и времевата детайлност на климатологията, като същевременно се гарантира подходящо взаимодействие с гражданите и други заинтересовани лица.

В стратегията за енергиен съюз ЕС установи всеобхватна политическа рамка, която съдържа обвързващи цели, законодателни актове и научноизследователски и иновационни дейности, като целта е да се осигури водеща роля при разработването и внедряването на ефикасни системи за производството на енергия въз основа на възобновяема и алтернативна енергия(20).

Транспортът, включително превозните средства, осигурява мобилността на хора и стоки, която е необходима за интегрирания единен европейски пазар, териториалното сближаване, както и за отвореното и приобщаващо общество. Същевременно транспортът може да оказва съществено ▌въздействие върху здравето на човека, задръстванията, сушата, водите, климата, качеството на въздуха и шума, както и безопасността, което води до множество преждевременни смъртни случаи и нарастване на социално-икономическите разходи. Търсенето на стоки и на мобилност ще продължи да нараства. Поради това иновациите ще трябва да отговорят на нарастващото търсене с по-чисти и по-ефикасни системи за мобилност и транспорт, които трябва да бъдат също така безопасни, интелигентни, сигурни, безшумни, надеждни, физически и финансово достъпни, както и приобщаващи, като предлагат на всички безпрепятствена интегрирана услуга от врата до врата.

И двата сектора са основни движещи сили за конкурентоспособността и растежа в Европа. Транспортът е основен сектор на и за икономиката, тъй като ЕС е световен лидер в проектирането и производството на пътни, железопътни, въздухоплавателни и плавателни превозни средства. Той обхваща сложна мрежа от около 1,2 милиона частни и публични дружества в ЕС, в които работят близо 10,5 милиона души. Този сектор е важен и за международната търговия на ЕС: през 2016 г. 17,2% от общия износ на услуги от ЕС са били свързани с транспорта. Същевременно в ЕС, в сферата на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, работят над 2 милиона души, а по патенти за иновативни технологии за чиста енергия ЕС е на второ място в света.

Следователно проблемите пред енергийния и транспортния ▌сектор надхвърлят необходимостта от намаляване на емисиите. Необходими са ефикасни решения, за да се отговори на промените в поведението на потребителите и моделите на мобилност ▌, глобализацията, увеличената международна конкуренция и застаряващото, все по-урбанизирано население, отличаващо се с все по-голямо многообразие. В същото време нарастващото проникване на цифровите и космическите технологии, автоматизираните превозни средства, изкуственият интелект, роботиката, новите участници на пазара, подривните бизнес модели и необходимостта от по-голяма резистентност на системата спрямо многостранни опасности (включително кибернетични заплахи) водят до съществени промени и създават предизвикателства и възможности за конкурентоспособността на европейския транспортен и енергиен сектор.

▌

Способността на градовете да функционират ще е зависима от технологиите, а условията на живот в тях ще се развиват около мобилността, енергийната и ресурсната ефективност, пространственото планиране и конкуренцията при използването на пространството. Промените ще бъдат предизвикателство също така за устойчивостта на съществуващите социални модели и социалното участие, аспектите, свързани с приобщаването, както и физическата и финансова достъпност.

За откриването на нови начини за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни и енергийно ефективни технологии (включително чрез междинни носители като „ток-газ“ и водород) и други нетехнологични решения за декарбонизация на европейската икономика е необходимо и повишено търсене на иновации. Това може да се стимулира чрез овластяване на гражданите, екологизиране на обществените поръчки, както и социално-икономически иновации и иновации в публичния сектор, и ще доведе до подходи, които са по-широкообхватни от иновациите, тласкани единствено от технология. Социално-икономическите научни изследвания, обхващащи, inter alia, потребителските потребности и модели, прогнозните дейности, екологичните, регулаторните, икономическите, социалните, културните и поведенческите аспекти, бизнес казусите и моделите, както и изследванията в преднормативната фаза с цел определяне на стандарти и навлизане на иновациите на пазара, ще улесняват и действия, които насърчават регулаторните, финансовите и социалните иновации, уменията и ангажираността и овластяването на участниците на пазара, потребителите и гражданите. Подобряването на координацията, взаимното допълване и полезното взаимодействие между научноизследователските и иновационните усилия на национално и на европейско равнище, като се насърчават обменът на информация и сътрудничеството между държавите, предприятията и научноизследователските институции от ЕС, ще се основават на постиженията, като например Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET) и стратегическата програма за научни изследвания и иновации в областта на транспорта (STRIA). Ще се осигури взаимно допълване между този клъстер и иновационния фонд по линия на СТЕ на ЕС.

Дейностите по този клъстер допринасят по-специално за целите на енергийния съюз, ангажиментите по Парижкото споразумение, както и за цифровия единен пазар, програмата „Работни места, растеж и инвестиции“, засилването на ролята на ЕС като глобален участник, новата стратегия за промишлената политика на ЕС, стратегията за биоикономиката, плана за действие за кръговата икономика, инициативата за Европейски алианс за акумулаторните батерии, инициативата за суровините, съюза на сигурност и програмата за градовете, общата селскостопанска политика на ЕС, както и правните разпоредби на ЕС за намаляване на шума и замърсяването на въздуха.

Дейностите ще допринасят пряко за следните конкретни цели за устойчиво развитие (ЦУР): ЦУР 6 — Чиста вода и канализация; ЦУР 7 — Финансово достъпна и чиста енергия; ЦУР 9 — Промишленост, иновации и инфраструктура; ЦУР 11 — Устойчиви градове и селища; ЦУР 12 — Отговорно потребление и производство; ЦУР 13 — Действия по климата.

5.2.   Области на интервенция

5.2.1.   Климатология и решения

Ефективното изпълнение на Парижкото споразумение трябва да се основава на науката, което налага непрекъснатото подобряване на нашите знания за климатичната система на земята, както и наличните варианти за смекчаване и адаптиране, което позволява да се добие системна и всеобхватна представа за предизвикателствата и отчитащите проблематиката на климата възможности за икономиката и обществото на ЕС. На тази база ще бъдат разработени научни решения за икономически ефективен преход към неутрално по отношение на климата, устойчиво на изменението на климата и ефективно използващо ресурсите общество, като се отчитат поведенческите, регулаторните, социално-икономическите и управленческите аспекти.

Общи рамки

–  База от знания относно настоящото функциониране и бъдещото развитие на климатичната и живата система на Земята, както и свързаните с това въздействия, рискове и отчитащи проблематиката на климата възможности; ефективност на различните решения за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях;

–  Интегрирани, неутрални по отношение на климата пътища, действия за смекчаване и политики, обхващащи всички сектори от икономиката, които са съвместими с анализите за системата на Земята, Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие на ООН;

–  Климатични модели, прогнози и техники, насочени към подобряване на капацитета за предвиждане и услугите, свързани с климата, предназначени за предприятията, публичните органи и гражданите, включително хоризонталните аспекти, свързани с подобряването на качеството на въздуха;

–  Пътища за адаптиране и политики за подпомагане на уязвимите екосистеми, градските райони, критичните икономически сектори и инфраструктурата в ЕС (локална/регионална/национална), включително усъвършенствани инструменти за оценка на риска; воден цикъл и адаптиране към последиците от изменението на климата, например наводнения и недостиг на вода.

5.2.2.   Енергийни доставки

ЕС се стреми да бъде световен лидер в областта на финансово достъпни, сигурни и устойчиви енергийни технологии, като повишава конкурентоспособността си в глобалните вериги за създаване на стойност и позицията си на бързо развиващите се пазари. Разнообразните климатични, географски, екологични и социално-икономически условия в ЕС, както и необходимостта от гарантиране на устойчивост спрямо изменението на климата, енергийна сигурност и достъп до суровини, налагат използването на широк портфейл от енергийни решения, включително и от нетехнически характер. По отношение на технологиите за възобновяема енергия разходите трябва да спаднат още, да се подобрят производителността и интеграцията в енергийната система и да се разработят авангардни технологии, като се извлича полза и от напредъка в областта на фотониката, и следва да се проучат хибридните решения (напр. за обезсоляване). По отношение на изкопаемите горива, от съществено значение е тяхното използване да се декарбонизира, за да се постигнат целите, свързани с климата.

Общи рамки

–  Технологии и решения за възобновяема енергия и енергоспестяване за производство на електричество, отопление и охлаждане, устойчиви транспортни горива и междинни носители, в различни мащаби и етапи от разработката, които са приспособени към географските и социално-икономическите условия и пазари както в ЕС, така и в световен мащаб;

–  Подривни технологии в областта на възобновяемата енергия както за съществуващите, така и за новите приложения и за авангардни решения, в т.ч. тяхното екологично, икономическо и социално въздействие;

–  Технологии и решения за намаляване на емисиите на парникови газове от подходи, основани на използването на изкопаеми горива, както и от биоподходи и подходи за производство на енергия от отпадъци, за производството на електричество, отопление, охлаждане или биогорива, включително чрез улавяне, използване и съхранение на въглерод и проучвания на социално-икономическата и екологичната осъществимост.

5.2.3.   Енергийни системи и мрежи

Очакваният растеж на производството на електроенергия с променлив режим и преминаването към повече електрически отоплителни, охлаждащи и транспортни средства налага необходимостта от нови подходи за управление на електрическата мрежа. Наред с декарбонизацията, целта е да се осигури финансова достъпност на енергията, сигурност, устойчивост спрямо изменението на климата и стабилност на доставките, постигнати чрез инвестиции в иновативни технологии за мрежова инфраструктура, повишена гъвкавост на производството на електроенергия, която може да бъде диспечирана, по-специално от възобновяеми източници, и иновативно управление на системата, както и чрез улесняване на действията за насърчаване на регулаторните и социалните иновации, уменията, ангажирането и оправомощаването на участниците на пазара, потребителите и общностите. Съхраняването на енергия под различни форми ще играе важна роля при предоставянето на услуги за мрежата, а също и за подобряване и подсилване на капацитета на мрежата и системната гъвкавост. Постигането на полезно взаимодействие между различните мрежи (напр. електрическата мрежа, мрежите за отопление и охлаждане, газовите мрежи, инфраструктурата за зареждане и презареждане на транспортните средства, водородните мрежи, включително тяхната инфраструктура, и телекомуникационни мрежи) и различните участници (напр. промишлени обекти, оператори на мрежи, центрове за данни, производители на енергия за собствени нужди, потребители, общности за енергия от възобновяеми източници), както и оптимизацията на потреблението и развитието и интегрирането на европейските и международните стандарти ще е от съществено значение за осигуряването на интелигентна интегрирана експлоатация на съответните инфраструктури.

Общи рамки

–  Технологии и инструменти за ▌мрежи с цел интегриране на възобновяеми енергийни източници, решения за съхраняване на енергия и нови натоварвания като електромобилност и термопомпи, както и електрификация на промишлените процеси;

–  Мултидисциплинарни подходи към регионално зависимото и свързаното с климатичните промени въздействие върху енергийната сигурност, включително адаптиране на съществуващите технологии, както и преход към нови модели за доставка на енергия;

–  Подходи към надеждни доставки, пренос и разпределение на енергия, свързани с паневропейските енергийни мрежи;

–  Интегрирани подходи за съгласуване на производството и потреблението на възобновяема енергия на местно равнище, включително на острови или в отдалечени региони, въз основа на нови услуги и инициативи на общностите;

–  Гъвкавост на производството и на мрежите, оперативна съвместимост и полезно взаимодействие между различните енергийни източници, мрежи, инфраструктури и участници, като се използват и специфични технологии;

—  Технологии, услуги и решения, които дават възможност на потребителя да бъде активен участник на пазара.

5.2.4.   Сгради и промишлени съоръжения в прехода към чиста енергия

Сградите и промишлените съоръжения изпълняват все по-активна роля във взаимодействието им с енергийната система. Поради това те са съществени елементи в прехода към неутрално по отношение на въглеродните емисии общество на базата на възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност.

Сградите са важен фактор за качеството на живот на гражданите. Тъй като интегрират различни технологии, уреди и системи и свързват разнообразни видове употреба на енергията, сградите и техните обитатели и ползватели представляват силен потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, генериране на енергия, икономии на енергия, съхраняване на енергия, системна гъвкавост и подобряване на ефективността.

Промишлените отрасли, особено енергоемките, могат допълнително да повишат енергийната ефективност, да намалят своето потребление на енергия и да благоприятстват интеграцията на възобновяемите енергийни източници. Ролята на промишлените съоръжения в енергийната система се променя поради необходимостта да се намалят емисиите въз основа на пряка или непряка електрификация, което е и източник на суровини за производствените процеси (например водород). Промишлените и производствените комплекси, където много различни процеси се осъществяват в непосредствена близост, могат да оптимизират обмена на потоци от енергия и други ресурси (суровини) помежду си.

Общи рамки

–  Подобряване на секторната интеграция: Процеси, системи и бизнес модели в подкрепа на гъвкавостта и ефикасността на потоците от електроенергия и топлинна енергия между промишлено предприятие или промишлени клъстери и енергийната и транспортната система ▌;

–  Инструменти и инфраструктура за контрол на процесите в производствените заводи с цел оптимизиране на енергийните потоци и материалите, във взаимодействие с енергийната система;

–  Подходящи процеси, проектиране и материали, включително промишлени процеси с ниски и нулеви емисии;

–  Гъвкавост и ефективност на електроенергията, суровините и топлинната енергия в промишлените централи и в енергийната система;

–