Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2822(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B9-0050/2019

Разисквания :

PV 19/09/2019 - 4.2
CRE 19/09/2019 - 4.2

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.2

Приети текстове :

P9_TA(2019)0018

Приети текстове
PDF 140kWORD 56k
Четвъртък, 19 септември 2019 г. - Страсбург Окончателна версия
Мианмар, по-специално положението на общността рохингия
P9_TA(2019)0018RC-B9-0050/2019

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия (2019/2822(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 21 май 2015 г.(1), 7 юли 2016 г.(2), 15 декември 2016 г.(3), 14 септември 2017 г.(4), 14 юни 2018 г.(5) и 13 септември 2018 г.(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. относно Мианмар/Бирма, както и тези от 10 декември 2018 г.,

–  като взе предвид петия диалог по правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен в Найпидо, Мианмар, на 14 юни 2019 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултативната комисия за щата Рахин, ръководена от Кофи Анан,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

–  като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 8 август 2018 г. (A/HRC/42/50) относно подробните констатации на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (UNIFFM), резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 3 октомври 2018 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар (A/HRC/RES/39/2) и доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 7 август 2019 г. относно независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (A/HRC/42/66),

–  като взе предвид доклада на UNIFFM от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

–  като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г. и допълнителните протоколи към нея,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че от 2017 г. насам над 700 000 души от общността рохингия са избягали от Мианмар, за да търсят сигурност в съседен Бангладеш след репресии, непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително масови убийства, изнасилвания и изгаряне на села, извършвани от въоръжени групировки на Мианмар в щата Рахин, където живеят над 1 милион души от общността рохингия;

Б.  като има предвид, че представителите на общността рохингия са считани за едно от най-силно преследваните малцинства в света, че те са най-голямата група лица без гражданство и че много от тях понастоящем живеят в най-големия бежански лагер в света „Кутупалонг“ в Кокс Базар, Бангладеш;

В.  като има предвид, че бежанските лагери в Бангладеш са претъпкани с хора и че условията на живот там са нехигиенични, че в тези лагери се осигурява ограничен достъп до майчини грижи и здравни грижи за жените и децата, както и че лагерите са изключително уязвими на природни бедствия, включително свлачища и наводнения; като има предвид, че населението от общността рохингия, което обитава бежанските лагери, все още е изправено пред сериозни заплахи и е изложено на сериозен риск от различни заболявания и инфекции поради лошото качество на храната и водата; като има предвид, че децата от общността рохингия не разполагат с достатъчен достъп до официално образование; като има предвид, че през последните няколко седмици на бежанците от общността рохингия в Бангладеш бяха наложени ограничения във връзка с тяхното право на свободно изразяване на мнение, провеждане на мирни събрания и сдружаване; като има предвид, че наложеният полицейски час и спирането на съобщенията биха могли да улеснят още повече сериозните нарушения на правата на човека спрямо тях;

Г.  като има предвид, че според някои оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести; както и че те биват задържани в пренаселени лагери, че са лишавани от правото им на свободно движение и са силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Д.  като има предвид, че от юни 2019 г. органите на Мианмар наложиха прекъсване на телекомуникациите за северната и централната част на щата Рахин и за селището Палетва в щата Чин; като има предвид, че са въведени строги военни проверки, които ограничават достъпа до щата Рахин, както и отразяването на събитията в медиите;

Е.  като има предвид, че Мианмар и Бангладеш обявиха планове за репатриране, които бяха отменени поради липсата на гаранции; като има предвид, че бежанците са силно травмирани и се страхуват да се върнат обратно; като има предвид, че всички връщания на лица трябва да бъдат безопасни, доброволни и устойчиви и че те следва да се извършват по достоен начин и в съответствие с принципа на забрана за връщане;

Ж.  като има предвид, че на 27 август 2018 г. UNIFFM публикува своя доклад, в който се заключава, че срещу общността рохингия са извършени възможно най-тежките нарушения на правата на човека и най-тежките престъпления съгласно международното право, включително престъпления срещу човечеството и вероятен геноцид; като има предвид, че на 10 декември 2018 г. Съветът изрази дълбока загриженост във връзка с констатациите на UNIFFM; като има предвид, че до момента Мианмар отказва да позволи на проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека да влезе в страната и забрани достъп на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар;

З.  като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да се вписват в рамките на една широко разпространена и систематична атака, която е еквивалентна на преследване и други престъпления срещу човечеството, извършвани спрямо рохингите, които все още живеят в щата Рахин; като има предвид освен това, че в своя доклад от 22 август 2019 г. UNIFFM докладва за сериозни и продължаващи умишлени действия за упражняване на сексуално и основано на пола насилие, включително системни изнасилвания, групови изнасилвания и насилствени сексуални действия, извършвани от представители на военните сили и силите за сигурност на Мианмар срещу жени, деца и транссексуални лица от общността рохингия, като част от кампания за прочистване, с цел тероризиране и наказване на етническите малцинства; като има предвид, че сексуалното насилие се използва за разделяне на цели общности и за възпиране на жените и момичетата да се завърнат по домовете си; като има предвид, че жертвите на изнасилване в лагерите могат да бъдат изправени пред социално изключване от страна на своите общности;

И.  като има предвид, че ЕС непрекъснато призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за тези престъпления, както и че Съюзът представи и подкрепи резолюциите, приети на 27 септември 2018 г. от Съвета на ООН по правата на човека и на 16 ноември 2018 г. от Третия комитет на Общото събрание на ООН; като има предвид, че органите на Мианмар отказват да разследват сериозно нарушенията на правата на човека срещу общността рохингия и да потърсят отговорност от извършителите; като има предвид, че Мианмар продължава да отрича нарушаването на тези права; като има предвид, че най-висшите военни фигури, които са организирали нападенията срещу общността рохингия, все още са на поста си; като има предвид, че органите отказват да си сътрудничат с механизмите на ООН;

Й.  като има предвид, че на 29 април 2019 г. Съветът удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо Мианмар с една година – до 30 април 2020 г., включително замразяване на активите и издаване на забрани за пътуване на 14 висши военни, гранични и полицейски служители от Мианмар, отговорни за нарушения на правата на човека, извършени спрямо населението от общността рохингия, както и спрямо селяни и цивилни граждани от етническите малцинства в щатите Рахин, Качин и Шан;

К.  като има предвид, че след влизането в сила на законите на Мианмар за гражданството от 1982 г. хората от общността рохингия са официално обявени за лица без гражданство, което лишава общността рохингия от основни граждански, политически и социално-икономически права, като например свободата на движение, на политическо участие, на заетост и на социално подпомагане; като има предвид, че на 1,1 милиона души от общността рохингия е отказан достъп до гражданство; като има предвид, че лицата от общността рохингия, които се завръщат в страната, ще бъдат принудени да подпишат национални карти за проверка, а това ще ги лиши от гражданство на Мианмар;

1.  отново осъжда категорично всички минали и настоящи нарушения на правата на човека, както и системните и широко разпространени нападения, включително убийства, тормоз, изнасилване и разрушаване на собственост, които според регистрите на UNIFFM и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека представляват актове на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани от въоръжените сили срещу населението от общността рохингия; строго осъжда несъразмерната реакция на военните сили и на силите за сигурност; подчертава, че военните сили постоянно нарушават международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

2.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващия конфликт, нарушенията и съобщенията за сексуално и основано на пола насилие срещу общността рохингия в Мианмар от страна на въоръжените сили; осъжда такива нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека и повтаря своя призив към правителството на Мианмар, ръководено от Аун Сан Су Чи, както и към силите за сигурност, незабавно да прекратят продължаващите нарушения, убийства и сексуално и основано на пола насилие срещу общността рохингия и други етнически групи;

3.  осъжда продължаващата дискриминация срещу общността рохингия в Мианмар, строгите ограничения, наложени на свободата им на движение, както и лишаването им от основни услуги; подчертава, че свободата на медиите и критичната журналистика са основни стълбове на демокрацията и са от съществено значение за насърчаването на доброто управление, прозрачността и отчетността; призовава правителството на Мианмар да разреши пълен и безпрепятствен достъп до щатите Рахин, Качин и Шан за международни наблюдатели, включително специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, независимите наблюдатели и организациите за правата на човека и хуманитарните организации, за да се гарантира провеждането на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за тежки нарушения на правата на човека от всички страни и да се премахне блокирането на интернет връзката в останалите четири града Понагин, Мраук-У, Киуактау и Минбия;

4.  призовава органите на Мианмар да създадат условия и гаранции за безопасно, доброволно, достойно и трайно завръщане, под надзора на ООН, на онези хора от общността рохингия, които желаят да се завърнат в родните си земи; настоятелно призовава правителствата на Мианмар и Бангладеш изцяло да спазват принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава правителството на Мианмар да приеме и признае пълното гражданство на лицата от общността рохингия, включително съответните права и конституционни гаранции, както и незабавно и изцяло да изпълни препоръките на консултативната комисия за щата Рахин; освен това призовава правителството на Мианмар да започне диалог с длъжностните лица от общността рохингия и да признае общността рохингия като една от 135-те етнически групи, признати от закона в Мианмар;

5.  признава работата на петия диалог по правата на човека между Европейския съюз и Мианмар; отбелязва, че обсъжданията са обхванали широк кръг от въпроси, свързани с правата на човека, включително търсенето на отговорност за нарушения на правата на човека, положението в щатите Рахин, Качин и Шан, достъпа до хуманитарна помощ, основните права и свободи, нуждите на разселените лица, икономическите и социалните права, миграцията и сътрудничеството в областта на правата на човека в рамките на многостранните форуми; изразява съжаление във връзка с факта, че диалогът не е оказал въздействие върху положението на място;

6.  призовава правителството и въоръжените сили на Мианмар да позволят провеждането на надеждни и независими разследвания на предполагаемите тежки и системни нарушения на правата на човека; подчертава, че извършителите на такива престъпления трябва незабавно да бъдат изправени пред правосъдието;

7.  повтаря призива си към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и към държавите членки да търсят отговорност от извършителите на престъпления в Мианмар, в рамките на многостранни форуми; във връзка с това приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар, чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; призовава Мианмар да си сътрудничи с международните усилия, за да се гарантира отчетност, включително като се предостави достъп до държавата за действащия отскоро независим механизъм за разследване на ООН за Мианмар; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

8.  приветства приемането на санкции от страна на Съвета по външни работи на ЕС на 24 юни 2018 г. и на 21 декември 2018 г. срещу военни служители и длъжностни лица от въоръжените сили на Мианмар (Татмадау), от граничната охрана и полицията, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека срещу населението от общността рохингия, и очаква тези лица да бъдат обект на постоянен контрол в рамките на режима на санкции; отново призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да приеме целенасочени санкции срещу онези физически и юридически лица, които изглежда са отговорни за тежки нарушения на правата на човека;

9.  припомня на правителството на Мианмар, че то трябва да изпълнява своите задължения и ангажименти по отношение на демократичните принципи и основните права на човека, които са съществен елемент от инициативата „Всичко освен оръжия“ (ВОО); очаква Комисията да започне разследване в това отношение; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията все още не е започнала подобно разследване;

10.  приветства решението на Международния наказателен съд (МНС) във връзка с юрисдикцията му относно депортирането на лица от общността рохингия от Мианмар, както и решението на главния прокурор на МНС да започне предварително разследване на престъпленията под юрисдикцията на съда, извършени срещу населението от общността рохингия от октомври 2016 г. насам; призовава органите на Мианмар да си сътрудничат с МНС; призовава Мианмар да стане страна по Римския статут на МНС; призовава Съвета за сигурност на ООН да сезира МНС относно положението в Мианмар, включително относно всички престъпления срещу общността рохингия, извършени в рамките на неговата юрисдикция, или да създаде ad hoc международен наказателен трибунал; отново призовава ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля в Съвета за сигурност на ООН във връзка с искането за сезиране на МНС относно положението в Мианмар; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да се присъединят и да подкрепят усилията за образуване на дело пред Международния съд относно евентуалното нарушение от страна на Мианмар на Конвенцията на ООН срещу геноцида;

11.  призовава ЕС и неговите държави членки на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека да насърчат приемането на резолюция относно Мианмар;

12.  приветства усилията, положени от страна на правителството и народа на Бангладеш, да предоставят убежище и сигурност за бежанците от общността рохингия, и ги насърчава да продължават да предоставят хуманитарна помощ на бежанците от Мианмар; призовава органите на Бангладеш да гарантират пълен и недискриминационен достъп до качествено образование за децата от общността рохингия, да премахнат ограниченията върху достъпа до интернет, онлайн комуникациите и свободата на движение, както и да гарантират, че действащите в лагерите сили за сигурност спазват всички стандарти за защита на личната сигурност на бежанците;

13.  приветства факта, че в началото на септември 2019 г. ЕС е отпуснал на Световната продоволствена програма на ООН два милиона евро под формата на хранителна помощ за лагерите на общността рохингия в Кокс Базар, но призовава Съвета и Комисията, с оглед на нуждите на място, да продължават да полагат усилия в това отношение; припомня, че финансовата отговорност за подпомагането на бежанците не следва да пада диспропорционално върху Бангладеш; призовава за продължаване на международната подкрепа за общностите, които приемат бежанци, включително за посрещане на вътрешните социални, образователни, икономически и свързани със здравеопазването предизвикателства;

14.  освен това припомня необходимостта от медицинска и психологическа помощ, която да се предоставя в бежанските лагери, както и че тази помощ следва да бъде специално съобразена с уязвимите групи, включително жените и децата; призовава за повече услуги за подкрепа на жертвите на изнасилване и сексуално насилие;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на държавния съветник Аун Сан Су Чи, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 52.
(2) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134.
(3) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112.
(4) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0261.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0345.

Последно осъвременяване: 20 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност