Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2823(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B9-0089/2019

Разисквания :

PV 19/09/2019 - 4.3
CRE 19/09/2019 - 4.3

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.3

Приети текстове :

P9_TA(2019)0019

Приети текстове
PDF 138kWORD 56k
Четвъртък, 19 септември 2019 г. - Страсбург
Иран, по-специално положението на защитниците на правата на жените и лишените от свобода лица с двойно гражданство на ЕС и Иран
P9_TA(2019)0019RC-B9-0089/2019

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно Иран, по-специално положението на защитниците на правата на жените и лишените от свобода лица с двойно гражданство на ЕС и Иран (2019/2823(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите относно правата на човека, по-конкретно тези от 14 март 2019 г. относно Иран, по-специално случая със защитниците на правата на човека(1), от 13 декември 2018 г. относно Иран, и по-специално случая на Насрин Сотуде(2), от 31 май 2018 г. относно положението на задържаните в Иран лица с двойно гражданство на ЕС и Иран(3), от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран след ядреното споразумение(4), от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран(5), от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(6) и от 17 ноември 2011 г. относно Иран – неотдавнашни случаи на нарушения на правата на човека(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 4 февруари 2019 г. относно Иран и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/560 на Съвета от 8 април 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран, с който се увеличава срокът на ограничителните мерки, свързани със сериозни нарушения на правата на човека в Иран, с една година – до 13 април 2020 г.(8),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 8 февруари 2019 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—  като взе предвид докладите на специалния докладчик от септември 2018 г., 30 януари 2019 г. и 18 юли 2019 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, както и изявлението му от 16 август 2019 г. относно задържането и присъдите за продължително лишаване от свобода, постановени срещу Можган Кешаварз, Монирех Арабшахи и Ясаман Аряни – три иранки, задържани произволно за протест срещу задължителното забулване,

—  като взе предвид изявлението на експерти на ООН по правата на човека от 29 ноември 2018 г., озаглавено „Иран трябва да защитава застъпниците на правата на жените“,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 12 март 2019 г. относно осъждането на иранския адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (МПГПП), по който Иран е страна,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—  като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

—  като взе предвид Сборника с принципи на ООН от 1988 г. за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен,

—  като взе предвид Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода („Правилата на Нелсън Мандела“) от 2015 г.,

—  като взе предвид Хартата на иранския президент относно правата на гражданите,

—  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през последните месеци иранските революционни съдилища съществено увеличиха натиска върху мирните актове на съпротива от страна на защитниците на правата на жените, които протестират срещу задължителното носене на хиджаб, включително продължителността на присъдите за лишаване от свобода; като има предвид, че според ООН най-малко 32 души са били задържани и поне 10 са били лишени от свобода от 2018 г. насам на основание протест срещу задължителното носене на хиджаб;

Б.  като има предвид, че през април 2019 г. иранските активистки Можган Кешаварз, Монирех Арабшахи и Ясаман Аряни бяха задържани произволно след публикуването на онлайн видео, в което се появяват без хиджаб и протестират мирно срещу законите на Иран за задължително забулване, като раздават цветя в метрото в Техеран на 8 март 2019 г. – Международния ден на жената; като има предвид, че Сахар Кодаяри, иранка, лишена от свобода на основание опит за гледане на футболен мач на стадион, се самозапали и изгоря в знак на протест, след като научи, че за действията си ще бъде осъдена на шест месеца лишаване от свобода;

В.  като има предвид, че през август 2019 г. бяха произнесени присъдите на Можган Кешаварз, Ясаман Аряни, Монирех Арабшахи и Саба Корд-Афшари, с които те се осъждат на лишаване от свобода от 16 до 24 години; като има предвид, че им е бил отказан достъп до адвокати по време на етапа на първоначалното разследване и че според съобщенията техните законни представители са били възпрепятствани да ги представляват по време на съдебния процес; като има предвид, че присъдите им са пряко свързани с мирното упражняване на правата на свобода на изразяване на мнение и на събрания в защита на равенството между половете в Иран;

Г.  като има предвид, че на 27 август 2019 г. първоинстанционният съд осъди три активистки в областта на трудовите права – Сепидех Голиан, Саназ Алахяри и Асал Мохамади – по обвинения, които включваха „събрания и тайни споразумения за действия срещу националната сигурност“; като има предвид, че на 24 и 31 август стана ясно, че Марзие Амири и Атефех Рангриз, две активистки в областта на трудовите права, които бяха лишени от свобода от момента на задържането им на мирен протест в Деня на труда, са осъдени на 10 и половина години лишаване от свобода и на 148 удара с камшик и съответно на 11 и половина години лишаване от свобода и 74 удара с камшик по обвинения, които включват „събрания и тайни споразумения за действия срещу националната сигурност“ „пропаганда срещу държавата“ и „нарушаване на обществения ред“;

Д.  като има предвид, че Иран не е ратифицирал Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН през 1979 г.; като има предвид, че Иран има редица дискриминационни закони, по-специално по отношение на правните разпоредби, свързани с личния статут;

Е.  като има предвид, че продължават задържанията на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, като задържанията са последвани от продължителен строг тъмничен режим и разпити, липсват надлежна процедура и справедлив процес и се присъждат продължителни присъди за лишаване от свобода въз основа на неясни или неуточнени обвинения като „национална сигурност“ и „шпионаж“, както и се провеждат спонсорирани от държавата кампании за оклеветяване на лишените от свобода лица; като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство, като по този начин ограничава достъпа на чуждестранните посолства до гражданите им с двойно гражданство в Иран;

Ж.  като има предвид, че понастоящем в Иран са лишени от свобода най-малко шест лица с двойно гражданство на ЕС и Иран – Назанин Загари-Ратклиф, Ахмадреза Джалали, Камал Ахмади, Камран Гадери, Масуд Мосахеб и Морад Тахбаз;

З.  като има предвид, че Назанин Загари-Ратклиф, британско-иранска гражданка, работеща във фондацията „Томсън Ройтерс“, е незаконно лишена от свобода в Иран от 3 април 2016 г. насам, след като беше незаконно задържана в продължение на месеци, обвинена в шпионаж и впоследствие лишена от свободен и справедлив процес; като има предвид, че тя многократно беше лишавана от медицинско лечение, което доведе до влошаване на нейното физическо и психично здраве; като има предвид, че неотдавна ѝ беше отказан достъп до международни телефонни обаждания и има право на семейни посещения само веднъж месечно;

И.  като има предвид, че от 11 август 2019 г. насам иранско-британската социална антроположка Камал Ахмади е задържана в Техеран, без да се предявят обвинения; като има предвид, че през януари 2018 г. бизнесменът Морад Тахбаз, който е с иранско, британско и американско гражданство, беше задържан заедно с най-малко девет природозащитници на основание обвинения в предполагаем шпионаж;

Й.  като има предвид, че от април 2016 г. насам Ахмадреза Джалали, роден в Иран шведски учен, е задържан в затвора Евин и през октомври 2017 г. получи смъртна присъда на основание обвинения в шпионаж въз основа на твърдения за принудително признание;

К.  като има предвид, че на 2 януари 2016 г. Камран Гадери, лице с двойно иранско и австрийско гражданство и изпълнителен директор на австрийско дружество за информационни технологии, беше задържан от служители на Министерството на разузнаването при пристигането му на международното летище на Техеран и получи присъда за лишаване от свобода за срок от 10 години по обвинение в „извършване на шпионаж в полза на вражески държави“;

Л.  като има предвид, че на 11 март 2019 г. носителката на наградата „Сахаров“ за 2012 г., защитничката на правата на човека и адвокат Насрин Сотуде беше осъдена задочно на 38 години лишаване от свобода и 148 удара с камшик, наред с останалото заради нейната работа в защита на жени, обвинени в протест срещу задължителното носене на хиджаб; като има предвид, че през юни над един милион души се присъединиха към глобална кампания с искане към иранското правителство да освободи г-жа Сотуде;

М.  като има предвид, че през октомври 2016 г. Атена Даеми и Голрок Ебрахими Ирае бяха осъдени на шест години затвор; като има предвид, че през септември 2019 г. към тяхната присъда бяха добавени още две години, след като бяха обвинени в „обида на върховния лидер“; като има предвид, че се твърди, че тази присъда е наказание за протестите на защитниците на правата на жените в затвора;

Н.  като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на нечовешки и унизителни условия, особено в затвора Евин, както и липса на подходящ достъп до медицински грижи по време на задържания в Иран, в нарушение на Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода;

О.  като има предвид, че защитниците на правата на човека, журналистите, адвокатите, екологическите, профсъюзните и онлайн активистите в Иран продължават да се сблъскват с тормоз, произволни арести, задържане и наказателно преследване поради своята работа;

П.  като има предвид, че органите продължават да инкриминират активността в областта на правата на човека и да използват член 48 от иранския наказателно-процесуален закон, за да ограничат достъпа на задържаните до защитник по техен избор и да им откажат консулска помощ; като има предвид, че не съществуват независими механизми за осигуряване на отчетност в рамките на съдебната власт;

Р.  като има предвид, че ЕС е приел рестриктивни мерки във връзка с нарушенията на правата на човека, в т.ч. замразяване на активи и забрана за издаване на визи на лица и образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, както и забрана за износ за Иран на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, и на оборудване за наблюдение на телекомуникации; като има предвид, че тези мерки се актуализират редовно и остават в сила;

С.  като има предвид, че Иран продължава да прилага често смъртното наказание; като има предвид, че Наргес Мохамади, носителка на наградата „Пер Ангер“, понастоящем излежава шестнадесетгодишна присъда за провеждане на кампания за премахване на смъртното наказание и за работата си с носителката на Нобелова награда Ширин Ебади;

1.  призовава иранските органи да отменят всички тези присъди и незабавно и безусловно да освободят Можган Кешаварз, Ясаман Аряни, Монирех Арабшахи, Саба Корд-Афшари и Атена Даеми като защитници на правата на жените, протестирали срещу задължителното носене на хиджаб; призовава също така за освобождаването на Насрин Сотуде, Наргес Мохамади, Сепидех Голиан, Саназ Алахяри, Асал Мохамади, Марзие Амири и Атефех Рангриз, както и на всички защитници на правата на човека, които са лишени от свобода и осъдени просто за упражняването на правата си на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания;

2.  осъжда остро продължаващите репресии срещу жени за противопоставянето им на задължителното забулване и за упражняването на правата им на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания; призовава иранското правителство да зачита свободата на иранските жени да избират своето собствено облекло;

3.  подчертава, че иранските органи трябва при всички обстоятелства да гарантират, че защитниците на правата на човека, адвокатите и журналистите са в състояние да вършат работата си без заплахи, сплашване и възпрепятстване, и настоява иранските съдебни органи да прекратят постоянния тормоз; настоятелно призовава иранските съдебни органи да прекратят цензурата онлайн и да зачитат всеобщите права на човека на всички хора, и по-специално правото им на свободно изразяване онлайн и офлайн;

4.  приветства и подкрепя иранските жени защитници на правата на човека, които продължават да защитават правата на човека въпреки изпитваните трудности и лични последици;

5.  изразява дълбоко съжаление относно липсата на напредък в случаите на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, задържани в Иран; изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, включително Назанин Загари-Ратклиф, Ахмадреза Джалали, Камал Ахмади, Камран Гадери, Масуд Мосахеб и Морад Тахбаз, които понастоящем са задържани в ирански затвори, освен ако не бъдат повторно изправени пред съд в съответствие с международните стандарти; осъжда продължаващата практика на лишаване от свобода от страна на иранските съдебни органи след несправедлив процес на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран;

6.  призовава настоятелно иранските органи без допълнително забавяне да окажат сътрудничество на посолствата на държавите – членки на ЕС в Техеран, за да бъде възможно изготвянето на изчерпателен списък на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, които понастоящем са задържани в ирански затвори, и да наблюдават внимателно всеки отделен случай, като се има предвид, че сигурността на гражданите и защитата на основните им права са от най-голямо значение за ЕС;

7.  призовава настоятелно иранските органи да преразгледат правните разпоредби, които дискриминират жените, по-специално онези, които се отнасят до личния им статут; приветства внасянето в иранския парламент на проекта на закон за защита на жените срещу насилие и подчертава необходимостта от всеобхватно законодателство, което изрично да дефинира и инкриминира всички форми на насилие, основано на пола, срещу жените;

8.  призовава иранските органи да гарантират, че на жените се разрешава достъп до всички стадиони, без дискриминация или риск от преследване;

9.  повтаря призива си към иранските органи да изменят член 48 от наказателно-процесуалния закон на страната, за да гарантират, че всички подсъдими имат право да бъдат представлявани от адвокат по техен избор и имат право на справедлив процес, в съответствие с ангажиментите на Иран по линия на Международния пакт за граждански и политически права;

10.  призовава иранския парламент да измени законите за престъпленията срещу националната сигурност, които редовно се използват за преследване на защитници на правата на човека, журналисти, активисти в областта на околната среда и профсъюзите и членове на религиозни и етнически малцинства и които противоречат на Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран от Иран;

11.  осъжда постоянната практика на умишлено отказване на медицински грижи на затворниците; изразява съжаление относно систематичните изтезания в иранските затвори и призовава за незабавно прекратяване на всички форми на изтезания и малтретиране на всички задържани лица; осъжда практиката на отказване на достъп до телефонни обаждания и семейни посещения на задържаните лица;

12.  призовава настоятелно иранските органи да гарантират безрезервно и пълно прилагане на Международния пакт за граждански и политически права, подписан от Иран; призовава настоятелно Иран да се придържа към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

13.  отбелязва измененията в закона за борба с трафика на наркотици, които следва да намалят броя на смъртните наказания;

14.  категорично осъжда използването на смъртното наказание, включително използването му срещу малолетни и непълнолетни правонарушители; призовава иранските органи да въведат незабавен мораториум като основна стъпка към неговото премахване;

15.  призовава Иран да сътрудничи със специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Иран, включително като му позволи да влезе в страната;

16.  насърчава силна координация между посолствата на държавите – членки на ЕС, акредитирани в Техеран; настоятелно призовава всички държави членки с дипломатическо присъствие в Техеран да използват механизмите, предвидени в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за да подкрепят и защитават тези лица, по-специално защитниците на правата на жените и лицата с двойно гражданство на ЕС, включително чрез публични изявления, дипломатически демарши, наблюдение на съдебни процеси и посещения в затвори;

17.  призовава ЕС, включително заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да продължи да повдига въпроса за правата на човека пред иранските органи на двустранни и многостранни форуми и да използва за тази цел всички планирани ангажименти с иранските органи, по-специално в контекста на политическия диалог на високо равнище между ЕС и Иран;

18.  призовава ЕСВД да докладва за действията, предприети във връзка с предишните резолюции на Парламента относно Иран;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, генералния секретар на ООН, както и на правителството и парламента на Иран.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0204.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0525.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0231.
(4) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 86.
(5) ОВ C 408, 30.11.2017 г., стр. 39.
(6) ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 41.
(7) OВ C 153E, 31.5.2013 г., стр. 157.
(8) OВ L 98, 9.4.2019 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 20 януари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност