Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2819(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B9-0097/2019

Разисквания :

PV 18/09/2019 - 17
CRE 18/09/2019 - 17

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.5
CRE 19/09/2019 - 7.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0021

Приети текстове
PDF 162kWORD 56k
Четвъртък, 19 септември 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа
P9_TA-PROV(2019)0021RC-B9-0097/2019

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа (2019/2819(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид универсалните принципи на правата на човека и основните принципи на Европейския съюз в качеството му на общност, основана на общи ценности,

—  като взе предвид изявлението от 22 август 2019 г. на първия заместник-председател на Комисията г-н Тимерманс и члена на Комисията г-жа Йоурова в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета на 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г.(1),

—  като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(2),

—  като взе предвид Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, приета на 3 юни 2008 г.,

—  като взе предвид своята декларация за обявяване на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма(4),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 — 10 юни 2011 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,

—  като взе предвид Варшавската декларация от 23 август 2011 г. по повод Европейския ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,

—  като взе предвид съвместното изявление от 23 август 2018 г. на представителите на правителствата на държавите — членки на ЕС, за възпоменание на жертвите на комунизма,

—  като взе предвид своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г. в отговор на „Балтийския призив“, отправен от 45 граждани на тези страни,

—  като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,

—  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през тази година се навършват 80 години от избухването на Втората световна война, която доведе до небивали равнища на човешко страдание и до окупирането на държави в Европа в продължение на много десетилетия;

Б.  като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия подписаха Договора за ненападение, известен като пакт „Молотов — Рибентроп“, и тайните протоколи към него, като по този начин разделиха Европа и териториите на независими държави между два тоталитарни режима и ги разпределиха в сфери на интереси, което създаде предпоставки за избухването на Втората световна война;

В.  като има предвид, че като пряко следствие от пакта „Молотов — Рибентроп“, последван от договора за дружба и граници между нацисткия режим и Съветския съюз от 28 септември 1939 г., Република Полша бе нападната най-напред от Хитлер, а две седмици по-късно — от Сталин, което лиши Полша от независимост и беше безпрецедентна трагедия за полския народ, комунистическият Съветски съюз започна война на агресия срещу Финландия на 30 ноември 1939 г., а през юни 1940 г. окупира и анексира части от Румъния — територии, които така и не бяха върнати — и анексира независимите републики Литва, Латвия и Естония;

Г.  като има предвид, че след разгрома на нацисткия режим и края на Втората световна война част от европейските държави успяха да се възстановят и да започнат процес на помирение, докато други европейски държави останаха под диктатура, а някои от тях – под пряка съветска окупация или влияние, в продължение на половин век и продължиха да бъдат лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие;

Д.  като има предвид, че макар престъпленията на нацисткия режим да получиха оценка и наказание на Нюрнбергския процес, все още съществува спешна необходимост да се повишава осведомеността, да се дават морални оценки и да се правят правни проучвания за престъпленията на сталинизма и други диктатури;

Е.  като има предвид, че в някои държави членки комунистическите и нацистките идеологии са забранени от закона;

Ж.  като има предвид, че от самото начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция, както и за прекратяване на войната и гарантиране на демокрацията в Европа; като има предвид, че за европейските страни, пострадали от съветската окупация и комунистическите диктатури, разширяването на ЕС през 2004 г. означаваше завръщане в европейското семейство, към което те принадлежат;

З.  като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъдат положени основите за помирение, основано върху истината и историческата памет;

И.  като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;

Й.  като има предвид, че преди 30 години, на 23 август 1989 г., 50-ата годишнина от пакта „Молотов — Рибентроп“ и възпоменанието на жертвите на тоталитарните режими бяха отбелязани по време на „Балтийския път“ — безпрецедентна демонстрация на два милиона литовски, латвийски и естонски граждани, които си подадоха ръце, за да образуват човешка верига, свързала Вилнюс с Рига и Талин;

К.  като има предвид, че въпреки факта, че на 24 декември 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъди подписването на пакта „Молотов — Рибентроп“ наред с други споразумения, сключени с нацистка Германия, през август 2019 г. руските органи отказаха да поемат отговорност за това споразумение и последиците от него, а понастоящем подкрепят становището, че Полша, балтийските държави и Западът са действителните подбудители на Втората световна война;

Л.  като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните и авторитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от сталинистки, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;

М.  като има предвид, че откровено радикални, расистки и ксенофобски групи и политически партии подбуждат омраза и насилие в обществото, например чрез разпространение на изказвания онлайн, подбуждащи към омраза, което често води до увеличение на насилието, ксенофобията и нетърпимостта;

1.  припомня, че както е заложено в член 2 от ДЕС, Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; припомня, че тези ценности са общи за всички държави членки;

2.  изтъква, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., също така известен като пакт „Молотов — Рибентроп“, и тайните протоколи към него, с които два тоталитарни режима, които споделят целта за покоряване на света, разделиха Европа на две зони на влияние;

3.  припомня, че нацисткият и комунистическият режим извършиха масови убийства, геноцид и депортирания и причиниха човешки жертви и свобода през 20 век в мащаб, невиждан в човечеството до този момент, и припомня Холокоста — ужасяващото престъпление, извършено от нацисткия режим; осъжда възможно най-остро актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека, извършени от нацистките, комунистическите и други тоталитарни режими;

4.  изразява дълбокото си уважение към всяка жертва на тези тоталитарни режими и призовава всички институции и участници от ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират, че ужасните тоталитарни престъпления и системните тежки нарушения на правата на човека се помнят и предявяват пред съдилищата, и да гарантират, че тези престъпления никога няма да бъдат повтаряни; подчертава значението на съхраняването на живата памет за миналото, тъй като без памет не може да има помирение, и отново потвърждава общата си позиция срещу всяко тоталитарно управление, независимо от идеологическата му украса;

5.  призовава държавите членки към ясна и основана на принципи оценка на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим;

6.  осъжда всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в ЕС, като нацизма и сталинизма;

7.  осъжда историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои държави — членки на ЕС; изразява дълбока загриженост относно нарастващото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост в Европейския съюз и е обезпокоен от докладваните данни в някои държави членки за тайни сътрудничества между политически лидери, политически партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски движения от различни политически деноминации; призовава държавите членки да осъдят тези действия възможно най-остро, тъй като те подкопават ценностите на ЕС – мира, свободата и демокрацията;

8.  призовава всички държави — членки на ЕС да отбележат 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, и да повишат осведомеността на младото поколение по тези въпроси, като включат историята и анализът на последиците от тоталитарните режими в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС; призовава държавите членки да подкрепят документирането на тежкото минало на Европа, например чрез превода на производствата от Нюрнбергския процес на всички езици на ЕС;

9.  призовава държавите членки да осъдят и да противодействат на всички форми на отричане на Холокоста, включително банализирането и омаловажаването на престъпленията, извършени от нацистите и техните сътрудници, и да не допускат омаловажаването им в политическия и медийния дискурс;

10.  призовава за обща култура на историческа памет, която да заклеймява престъпленията на фашисткия, сталинисткия и другите тоталитарни и авторитарни режими от миналото като начин за благоприятстване на устойчивостта срещу съвременните заплахи за демокрацията, особено сред по-младите поколения; насърчава държавите членки да поощряват чрез официалната култура опознаването на многообразието на нашето общество и общата ни история, включително чрез образованието относно зверствата, извършени през Втората световна война, като например Холокоста, и системната дехуманизация на жертвите в течение на годините;

11.  призовава освен това 25 май (годишнината от екзекуцията на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма, като това ще бъде израз на уважение и отдаване на почит на всички онези, които чрез борбата си срещу деспотизма показаха своя героизъм и истинска любов към човечеството; по този начин също така ще се предостави на бъдещите поколения ясен пример за правилното поведение, което трябва да се възприеме срещу заплахата от тоталитарно заробване;

12.  призовава Комисията да предостави ефективна подкрепа за проекти за историческата памет и паметта за миналото в държавите членки, както и за дейностите на Платформата за европейска памет и съвест, и да отпусне подходящи финансови средства в рамките на програмата „Европа за гражданите“ в подкрепа на съхранението на историческата памет и възпоменанието на жертвите на тоталитаризма, както е посочено в позицията на Европейския парламент относно програмата „Права и ценности“ за периода 2021 – 2027 г.;

13.  заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение представлява свободен избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;

14.  изтъква, че в контекста на своето присъединяване към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа не само се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични държави, но също така демонстрираха успех, с помощта на ЕС, при прилагането на реформи и постигането на социално-икономическо развитие; при все това подчертава, че тази възможност следва да остане отворена и за други европейски държави, както е предвидено в Член 49 от ДЕС;

15.  потвърждава, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развитие в посока към демократична държава ще бъде възпрепятствано докато правителството, политическият елит и политическата пропаганда продължават да оневиняват комунистическите престъпления и да възхваляват съветския тоталитарен режим; ето защо призовава руското общество да приеме осъзнаването на трагичното си минало;

16.  изразява дълбока загриженост във връзка с усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и поради това призовава Комисията решително да противодейства на тези усилия;

17.  изразява безпокойството си във връзка с факта, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели, като припомня, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и на комунистически символи;

18.  отбелязва, че запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи;

19.  осъжда факта, че екстремистките и ксенофобските политически сили в Европа все по-често си служат с изопачаване на историческите факти и използват символи и реторика, които възпроизвеждат аспекти на тоталитарната пропаганда, включително расизъм, антисемитизъм и омраза към сексуални и други малцинства;

20.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират спазването на разпоредбите на Рамковото решение на Съвета, така че да се противодейства на организациите, които разпространяват слово на омразата и насилие в обществените пространства и онлайн, и ефективно да бъдат забранени неофашистките и неонацистките групи, както и всяка друга фондация или асоциация, която възхвалява и величае нацизма и фашизма или каквато и да е друга форма на тоталитаризъм, като същевременно се зачита националният правен ред и националната юрисдикция;

21.  подчертава, че трагичното минало на Европа трябва да продължи да служи за морално и политическо вдъхновение за справяне с предизвикателствата на днешния свят, включително в борбата за един по-справедлив свят, за създаване на отворени и толерантни общества и общности, включващи етнически, религиозни и сексуални малцинства, така че всеки един да припознае като свои европейските ценности;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Руската държавна Дума и на парламентите на държавите от Източното партньорство.

(1) ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 392.
(2) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(3) OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.
(4) OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.

Последно осъвременяване: 20 септември 2019 г.Правна информация