Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D062827/02 – 2019/2829(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D062827/02),
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,
— като взе предвид гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 от 12 юли 2019 г., при което не беше представено становище, както и гласуването в Апелативния комитет от 16 септември 2019 г., при което отново не беше представено становище,
— като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),
— като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 28 ноември 2018 г. и публикувано на 14 януари 2019 г.(3),
— като взе предвид своите предишни резолюции, с които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)(4),
— като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
— като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 6 февруари 2013 г. „Dow AgroSciences Europe“ подаде заявление от името на „Dow AgroSciences LLC“ до националния компетентен орган на Нидерландия („заявлението“) за пускането на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 („множествената генетично модифицирана царевица“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението също така включва пускането на пазара на други продукти, съдържащи или състоящи се от множествена генетично модифицирана царевица за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;
Б. като има предвид, че заявлението се отнася до пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се от или са произведени от 25 подкомбинации на единичните трансформационни събития, съставляващи множествената генетично модифицирана царевица; като има предвид, че 11 от посочените подкомбинации вече са разрешени(5); като има предвид, че останалите 14 подкомбинации са — в допълнение към множествената генетично модифицирана царевица — обхванати от проекта на решение за изпълнение на Комисията;
В. като има предвид, че на 28 ноември 2018 г. ЕОБХ даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 14 януари 2019 г.(6);
Г. като има предвид, че множествената генетично модифицирана царевица е получена от кръстосването на пет сорта генетично модифицирана царевица и води до резистентност към хербициди, съдържащи глюфосинат, глифосат и 2,4-D, както и че произвежда шест инсектицидни протеина (‘Bt’ или ‘Cry’ протеини): Cry1A.105, Cry2Ab2, Cry1F и CryBb1, които са токсични за някои люспокрили ларви, и Cry34Ab1 и Cry25Ab1, които са токсични за някои твърдокрили ларви(7);
Забележки на държавите членки
Д. като има предвид, че държавите членки предоставиха много критични коментари на ЕОБХ по време на тримесечния период на консултации(8), включително че не е възможно да се направи окончателно заключение (особено що се отнася до хранителните продукти) по отношение на дългосрочното въздействие върху възпроизвеждането и върху развитието на въпросната храна и/или фураж, че е необходима допълнителна информация, преди оценката на риска да може да бъде завършена, че анализът на състава показва липса на еквивалентност между множествената генетично модифицирана царевица и нейния конвенционален еквивалент и че следователно безопасността не може да бъде гарантирана, че планът за мониторинг на околната среда след пускането на пазара е неподходящ, както и че е необходима допълнителна научноизследователска дейност относно биологичната роля и действие на Cry протеините по отношение на бозайниците, преди те да могат да бъдат счетени за безопасни;
Е. като има предвид, че от заявителя не бяха предоставени експериментални данни за 14-те неразрешени понастоящем подкомбинации на множествената генетично модифицирана царевица(9); като има предвид, че множествените събития не следва да бъдат разрешавани без извършването на задълбочена оценка на експерименталните данни относно всяка подкомбинация;
Добавъчни хербициди
Ж. като има предвид, че няколко проучвания сочат, че генетично модифицираните култури, устойчиви на хербициди, водят до по-широко използване на същите тези хербициди(10); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че множествената генетично модифицирана царевица ще бъде изложена на дози глифосат, глуфосинат и 2,4-D, които са както по-високи, така и по-чести, и следователно ще доведе до по-високо количество остатъчни вещества в реколтите;
З. като има предвид, че по силата на координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. държавите членки не са задължени да измерват остатъчните вещества от глуфосинат, глифосат или 2,4-D при вноса на царевица(11); като има предвид, че не може да бъде изключено, че множествената генетично модицифирана царевица или получени от нея продукти за храни и фуражи могат да превишат максимално допустимите граници на остатъчни вещества в Съюза (МДГОВ), които бяха въведени, за да се гарантира защитата на здравето на потребителите;
И. като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;
Й. като има предвид, че според ЕОБХ липсват токсикологичните данни, необходими за оценка на риска за потребителите от няколко продукта от разграждането на глифосата, свързани с генетично модифицирани култури, които са устойчиви на глифосат(12);
К. като има предвид, че в генетично модифицираните растения начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът и оттам токсичността на продуктите от разграждането (метаболити), могат да са следствие от самата генетична модификация; като има предвид, че според ЕОБХ това действително е така, когато добавъчният хербицид е глифосат(13);
Л. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(14); като има предвид, че одобрението за глуфосината за използване в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.(15);
М. като има предвид, че независими проучвания пораждат загриженост във връзка с рисковете от активното вещество 2,4-D, що се отнася до развитието на ембриона, вродени малформации и нарушаване на функциите на ендокринната система;
Н. като има предвид, че в неотдавнашна статия от експерт, занимавал се с разработката на генетично модифицирани растения, се поставя под въпрос безопасността на генетично модифицираните култури, устойчиви на 2,4-D, поради неговото разграждане в продукта от разпадането на цитотоксичния 2,4-дихлорофенол (2,4-DCP)(16);
Bt протеини
О. като има предвид, че няколко проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Bt протеини, както и че някои Bt протеини могат да имат адювантни свойства(17), което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;
П. като има предвид, че в мнение на малцинството, прието от член на експертната група на ЕОБХ по въпросите на ГМО в процеса на оценка на подобна, но различна множествена генетично модифицирана царевица и нейните подгрупи, се констатира, че въпреки че никога не са били установявани нежелани ефекти върху имунната система, в нито едно заявление, в което са изразени Bt протеини, те „не са могли да бъдат наблюдавани от токсикологичните изследвания [...], които понастоящем се препоръчват и се извършват за оценка на безопасността на генетично модифицирани растения в ЕОБХ, тъй като последните не включват подходящите тестове за тази цел“(18);
Р. като има предвид, че неотдавнашно проучване показва, че бързото нарастване на употребата на продуктите за третиране на неоникотиноидните семена в Съединените щати съвпада с повишеното засаждане на генетично модифицирана царевица, съдържаща Bt протеини(19); като има предвид, че Съюзът забрани употребата на открито на три неоникотиноида, включително покритията на семена, поради тяхното въздействие върху медоносните пчели и други опрашители(20);
С. като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити в генетично модифицираните растения, както и тяхното потенциално взаимодействие с Bt протеини, е извън обхвата на компетентността на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми;
Недемократичен процес
Т. като има предвид, че както при гласуването, проведено на 12 юли 2019 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, така и при гласуването на Апелативния комитет, проведено на 16 септември 2019 г., не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки;
У. като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване се приемат от Комисията без подкрепата на становището на комитета на държавите членки и че връщането на досието на Комисията за окончателно решение, което е изключение за процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че тази практика на няколко пъти беше критикувана от председателя на Комисията като недемократична(21);
Ф. като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че не беше налице квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО, въпреки че не е правно задължена да го направи;
1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;
2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(22), е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;
3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;
4. потвърждава отново ангажимента си за постигане на напредък в работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011; призовава Съвета спешно да продължи работата си по това предложение на Комисията;
5. призовава Комисията да спре всички решения за изпълнение относно заявления за разрешаване на ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преработена по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща;
6. призовава Комисията да оттегли предложенията за разрешаване на ГМО, ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не даде становище относно отглеждането или употребата в храни или фуражи на съответния ГМО;
7. призовава Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, без да е извършена пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, техни метаболити и търговски формули, използвани в държавите на отглеждането им;
8. призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска от използването на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения с поносимост към хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за използване в храни или фуражи;
9. призовава Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост на хербицид, който не е разрешен за употреба в Съюза, в настоящия случай глуфосинат;
10. призовава Комисията да не разрешава никакви подкомбинации на множествени събития, освен ако те не са били подложени на задълбочена оценка от ЕОБХ въз основа на предоставените от заявителя пълни данни;
11. счита по-конкретно, че за да се одобрят подкомбинациите, за които не са предоставени данни за безопасност и които още не са били изпробвани или създадени, продължават да са в противоречие с принципите на общото законодателство в областта на храните, установени в Регламент (ЕО) № 178/2002;
12. призовава ЕОБХ да разработи допълнително и да използва системно методи, които позволяват установяването на неочаквани въздействия на множествени ГМО събития, например във връзка с адювантните свойства на Bt токсините;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
Научно становище относно оценката на генетично модифицирана царевица MON 89034 x 1507 x MON 88017 x 59122 x DAS-40278-9 и подгрупи от нея, независимо от техния произход, за употреба като храна и фураж, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA-GMO-NL-2013-113), EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) , 2019 г., 17 (1): 5521 , https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2019.5521
Научно становище относно оценката на генетично модифицираната царевица MON 89034 x 1507 x MON 88017 x 59122 x DAS-40278-9 и подкомбинации, независимо от техния произход за употреба като храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA-GMO-NL-2013-113), EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019 г., 17(1):5521, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.2903/j.efsa.2018.5469
Вж. например, Bonny, S., ‘Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact’ („Генетично модифицирани култури, устойчиви към хербициди, плевели и хербициди: преглед и въздействие“, Environmental Management, 2016, 57(1): 31–48 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738 и Benbrook, C.M., ‘Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years’ („Въздействие на генетично създадени култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“ Environmental Sciences Europe, 2012, 24(24), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/533 на Комисията от 28 март 2019 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци, ОВ L 88, 29.3.2019 г., стр. 28.
Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015 г., 13(11), стр. 3, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4302
Преглед от ЕОБХ на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005, 17 май 2018 г., стр. 12, https://www.efsa.europa.eu/fr/efsajournal/pub/5263
Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
За преглед по въпроса, вж. Rubio Infante, N. & Moreno-Fierros, L., ‘An overview of the safety and biological effects of Bacillus thuringiensis Cry toxins in mammals’ („Преглед на безопасността и биологичните ефекти на Cry протеини от вида Bacillus thuringiensis при бозайниците“, Journal of Applied Toxicology, 2016, 36(5): 630-648. http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/jat.3252/full
Заявление EFSA-GMO-DE-2010—86 (Bt11 3 MIR162 3 1507 3 GA21 царевица и три подкомбинации, независимо от произхода им), становище на малцинството, J.M. Wal, член на групата на ЕОБХ по ГМО, май 2018 г. https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2018.5309 стр. 34.
Douglas, M.R. & Tooker, J.F., ‘Large-Scale Deployment of Seed Treatments Has Driven Rapid Increase in Use of Neonicotinoid Insecticides and Preemptive Pest Management in U.S. Field Crops’ („Широкомащабното въвеждане на третирането на семена води до бързо увеличаване на употребата на ненеоникотиноидни пестициди и превантивни мерки за борба с вредителите при полевите земеделски култури в САЩ“) , Environmental Science & Technology. 2015, 49(8): 5088-5097, https://pubs.acs.org/doi/10.1021/es506141g
Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).