Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 9, 145, 148, 149, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 158, 165, 166, 174 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) , по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8, 10 и 13,

—  като взе предвид пакета от мерки на Комисията в областта на социалните инвестиции от 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г.(2), озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 14 май 2018 г. относно икономическата политика на еврозоната(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юни 2019 г., озаглавено „Задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз: равносметка на постигнатото четири години след доклада на петимата председатели. Принос на Европейската комисия за срещата на върха на държавите от еврозоната на 21 юни 2019 г.“ (COM(2019) 0279),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юни 2019 г., озаглавено „Европейски семестър за 2019 г.: специфични за всяка държава препоръки“ (COM(2019)0500),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 27 февруари 2019 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2019)0151) и своята позиция от 4 април 2019 г.(4)по този въпрос,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2019 г.: за по-силна Европа в условията на глобална несигурност“ (COM(2018)0770),

—  като взе предвид съвместния доклад за заетостта на Комисията и на Съвета, приет на 15 март 2019 г.,

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 ноември 2018 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2018)0759),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2019 г.“ (COM(2018)0758),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2019 г.: обща оценка“ (COM(2018)0807),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 22 ноември 2017 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677) и своята позиция от 19 април 2018 г. по този въпрос(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

—  като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета от 13 март 2018 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (COM(2018)0132),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета(7),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на постигнатото по препоръката от 2013 г. „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (SWD(2017)0258),

—  като взе предвид стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г. и Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г., както и заключенията на Съвета по него от 7 март 2011 г.(8),

—  като взе предвид целите от Барселона от 2002 г., а именно за осигуряване до 2010 г. на грижи за децата за най-малко 90 % от децата на възраст между три години и възрастта за задължително започване на училище и за най-малко 33% от децата на възраст под три години,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (COM(2016)0604),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид пакета от мерки за кръговата икономика (Директиви (ЕС) 2018/849(9), (ЕС) 2018/850(10), (ЕС) 2018/851(11) и (ЕС) 2018/852(12)),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2019 г.(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в ерата на цифровите технологии: предизвикателства, възможности и поуки при формулирането на политиките на ЕС(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно заетост и социални политики в еврозоната(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността: през призмата на равенството между половете(21),

—  като взе предвид позицията си от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 — 2020 г.(23),

—  като взе предвид инициативата на ОИСР и на Европейската комисия относно „Състоянието на здравеопазването в ЕС“(24) и свързания с нея доклад „Здравето накратко: Европа 2018 г.“(25)

—  като взе предвид публикувания на 26 април 2018 г. доклад на Комисията, озаглавен „Доклад от 2018 г. относно адекватността на пенсиите: настояща и бъдеща адекватност на доходите на хората в напреднала възраст в ЕС“,

—  като взе предвид публикувания на 28 май 2018 г. доклад на Комисията, озаглавен „Доклад от 2018 г. относно застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за държавите — членки на ЕС (2016 — 2070 г.)“,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта и процеса от Торино, чието начало беше поставено през 2014 г. с цел укрепване на системата на Европейската социална харта в рамките на Съвета на Европа и в отношенията ѝ с правото на Европейския съюз(26),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(27),

—  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от септември 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз до Комитета от юни 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (Директивата за равно третиране)(28) и член 141 от Договора за създаване на Европейската общност (1992 г.) относно принципа на равното заплащане за еднаква работа или работа с еднаква стойност,

—  като взе предвид стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г. и нейната цел за намаляване на разликите в пенсиите на мъжете и жените като ключов приоритет, както и доклада на Комисията от 2018 г. относно адекватността на пенсиите,

—  като взе предвид Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019 — 2027 г., основана на резолюцията на Съвета от 26 ноември 2018 г. и на целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване до по-малко от 10 % на преждевременното напускане на системата на образование и обучение,

—  като взе предвид Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата от април 2017 г., озаглавен: „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид изготвените от ОИСР доклади относно „Перспективи за заетостта за 2018 г. и 2019 г.“,

—  като взе предвид Европейския акт за достъпността,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 април 2019 г. относно икономическата политика в еврозоната (2019/C 136/01),

—  като взе предвид годишния преглед на Комисията за 2019 г. относно заетостта и социалното развитие в Европа,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2019 г. относно бедността сред работещите,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 2018 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила,

—  като взе предвид Директива 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз(29),

—  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0016/2019),

А.  като има предвид, че условията на пазара на труда в ЕС продължават да се подобряват главно поради дългия период на положителна международна икономическа среда; като има предвид, че равнището на заетост е продължило да нараства и е достигнало 73,5% през последното тримесечие на 2018 г. — 240,7 милиона души имат работа, което представлява ново рекордно равнище; като има предвид, че равнището на заетост в еврозоната е нараснало от 66,5% през 2017 г. на 67,4% през 2018 г.; като има предвид, че продължават да съществуват големи различия в равнищата на заетост между държавите членки, регионите и групите от населението; като има предвид, че темпът на нарастване на заетостта се е забавил и че тази тенденция се очаква да продължи; като има предвид, че ако тази динамика продължи, равнището на заетост ще достигне 74,3% през 2020 г.;

Б.  като има предвид, че предизвикателствата в дългосрочен план, като например застаряването на населението, цифровизацията и нейното въздействие върху работната среда, изменението на климата, както и неустойчивото използване на природните ресурси, продължават да бъдат неотложни;

В.  като има предвид, че процентът на заетост се е увеличил значително сред работниците на възраст над 55 години; като има предвид, че през 2018 г. процентът на заетост на работниците в еврозоната на възраст между 55 и 64 години е бил 58,8% — все още значително под средното равнище; като има предвид, че по-специално жените в тази възрастова категория имат по-ниско равнище на заетост (52,9%); като има предвид, че демографските прогнози предвиждат нарастване на броя на по-възрастните работници; като има предвид, че демографските промени оказват въздействие върху пенсионните системи, системите за здравеопазване и за дългосрочни грижи;

Г.  като има предвид, че са необходими ефективни политики, които да обхванат различните форми на заетост и адекватно да защитят работниците от злоупотреба, дискриминация и бедност;

Д.  като има предвид, че работещите бедни представляват значителен дял от работещите хора; като има предвид, че през 2017 г. 9,4% от заетите лица са били изложени на риск от бедност и близо 20,5 милиона работници са живели в домакинства, изложени на риск от бедност; като има предвид, че за определени категории от населението, по-специално работещите на непълен работен ден хора, самостоятелно заетите лица, работниците с временна заетост, по-младите хора, по-ниско образованите хора и едночленните домакинства, рискът от бедност сред работещите е значително по-висок и в някои случаи се увеличава съществено през последните години;

Е.  като има предвид, че през 2018 г. разликата между половете по отношение на заетостта е била 11,6 процентни пункта и от 2013 г. насам е останала почти без промяна; като има предвид, че жените в ЕС печелят средно с 16% по-малко от мъжете, въпреки че между отделните държави членки има съществени разлики; като има предвид, че в ЕС-28 разликата в пенсиите на жените и мъжете е около 37,2% за пенсионерите на възраст 65 — 79 години; като има предвид, че в ЕС все още е широко разпространено неравномерното разпределяне на отговорностите за полагане на грижи между мъжете и жените;

Ж.  като има предвид, че основната отговорност за борба с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;

З.  като има предвид, че от 2013 г. общият брой отработени часове нараства непрекъснато, но с бавни темпове; като има предвид, че равнището на постоянна заетост и на заетост на пълно работно време продължава да расте, докато през 2018 г. равнището на заетост на непълно работно време намаля; като има предвид, че делът на хората в ЕС, работещи на непълно работно време, е нараснал от 15% през 2002 г. до 19% през 2017 г.; като има предвид, че през 2017 г. в ЕС заетостта на непълно работно време е била много по-често срещана сред жените (31%), отколкото сред мъжете (8%); като има предвид, че броят на принудително работещите на непълно работно време все още е много висок и засяга 1,3 милиона души повече, отколкото през 2008 г.; като има предвид, че делът на срочно наети служители в ЕС е нараснал от 11% през 2002 г. до 13% през 2017 г.;

И.  като има предвид, че някои държави членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабо участие, както и несъответствие на уменията и квалификацията; като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от конкретни мерки за интеграция или реинтеграция на неактивната работна сила, за да се посрещнат потребностите на пазара на труда;

Й.  като има предвид, че през юни 2019 г. равнището на безработицата е намаляло до 6,3% в ЕС и 7,5% в еврозоната; като има предвид, че той е намалял за всички възрастови групи и за мъжете и за жените; като има предвид, че между държавите членки продължават да съществуват големи разлики в процентите и че разликата в равнищата на безработица между националните и поднационалните територии продължава да се увеличава от 2007 г. насам; като има предвид, че младежката безработица продължава да бъде неприемливо висока — 14,2% през април 2019 г. (15,2% средно за ЕС през 2018 г. и 16,9% средно за еврозоната през 2018 г.), но е по-ниска в сравнение с равнището преди кризата през 2008 г.; като има предвид, че разликите между държавите членки са много големи; като има предвид, че средно всяко второ безработно търсещо работа лице е било без работа повече от 12 месеца и че дълготрайната безработица продължава да е по-висока с 3,8% от равнището преди кризата — 2,9%; като има предвид, че безработицата продължава да бъде особено висока за лицата с увреждания;

К.  като има предвид, че според Евростат през 2017 г. в ЕС-28 е имало 8,973 милиона безработни служители на непълно работно време; като има предвид, че освен тях е имало 8,127 милиона души, които са могли да работят, но не са търсили работа, и други 2,289 милиона души, които са търсили работа, но не са могли да започнат в кратък срок; като има предвид, че общо това означава, че през 2017 г. в ЕС-28 19,389 милиона души са били в положение, наподобяващо безработица, без да са отчетени в коефициента на безработица, което е почти същият брой лица като онези, счетени за безработни (18,776 милиона);

Л.  като има предвид, че продължават да са налице хоризонтална и вертикална сегментация на пазара на труда, както и бедност сред работещите, и че те засягат по-специално жените, нискоквалифицираните, младите и възрастните хора, хората с увреждания, националните, езиковите, етническите и сексуалните малцинства и хората с мигрантски произход; като има предвид, че през 2016 г. равнището на заетост на хората с увреждания е било 48, 1% — значително под средното равнище на заетост;

М.  като има предвид, че дълготрайната безработица засяга в по-голяма степен млади хора като самотни родители, лицата, полагащи неформални грижи, хора с продължителни заболявания, увреждания или здравословни проблеми, мигранти и хора от етнически и религиозни малцинства, които продължават да са изправени пред специфични пречки за достъп до заетост, както и дискриминация на всички етапи при заетостта;

Н.  като има предвид, че качествената заетост е важен фактор в борбата срещу бедността и социалното изключване; като има предвид, че е необходимо да се обхванат всички членове на обществото, които са най-отдалечени от пазара на труда и са изложени на риск от бедност и социално изключване;

О.  като има предвид, че процентът на свободните работни места продължава да расте, а несъответствието между търсенето и предлагането на работна ръка все още е важна причина за безработица в много държави членки; като има предвид, че структурните несъответствия между търсените и предлаганите умения и недостигът на умения засягат много сектори, сред които туризмът, традиционните занаяти и секторът на ИКТ, където до 2020 г. се очаква несъответствието между търсенето и предлагането на специалисти в ЕС да нарасне до около 500000 души; като има предвид, че въпреки опасенията във връзка с увеличаването на недостига и липсата на умения, около 39% от служителите в ЕС са блокирани на работни места с ниско качество, за които са свръхквалифицирани;

П.  като има предвид, че съгласно оценките на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) разпределението на уменията сред работната сила е съответствало до голяма степен на изискванията за квалификация на пазара на труда през 2017 г., а предлагането на работна ръка е превишавало търсенето за всички видове квалификация, като разликата е била особено голяма при работниците с ниско или средно равнище на квалификация; като има предвид, че е вероятно търсенето на квалифицирана работна сила да продължава да нараства, а най-актуалните прогнози на Cedefop показват, че между 2017 г. и 2025 г. ще бъдат създадени повече от 13 милиона работни места, изискващи висока степен на образование, като броят на нискоквалифицираните работни места ще намалее с почти 6 милиона;

Р.  като има предвид, че до 2025 г. прогнозите на Cedefop предвиждат паралелно нарастване на уменията както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането; като има предвид обаче, че се очаква предлагането на умения да се увеличава малко по-бързо от търсенето на умения, като например делът на работната сила, който има само начално или прогимназиално образование, се очаква да намалее от 20,2% през 2017 г. до 16,8% през 2025 г.; като има предвид, че се очаква делът на работните места за хора с ниски квалификации да намалее от 18,4% до 15,4%, но това паралелно развитие не пречи на потенциалните несъответствия между търсените и предлаганите умения, например свръхквалификация;

С.  като има предвид, че пазарът на труда е силно фрагментиран и всеки сегмент има свои собствени особености;

Т.  като има предвид, че повече от един на всеки пет европейци е изложен на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че е постигнат напредък по отношение на свързаната с бедността цел на стратегията „Европа 2020“, която от 2008 г. насам е намалена с 5,6 милиона души, но че все още сме много далече от целта за намаляване на бедността с поне 20 милиона души до 2020 г., тъй като 113 милиона души все още са изложени на риск от бедност; като има предвид, че уязвими групи като деца, самотни родители, хора с увреждания и хора с хронични физически и психически заболявания, мигранти, роми и етнически малцинства, дългосрочно безработни и бездомни се сблъскват с по-високи равнища на бедност; като има предвид, че в ЕС съществуват бързо нарастваща бедност сред работещите (9,6%) и нарастващи различия по отношение на бедността и неравенството; като има предвид, че социалните плащания оказват значително въздействие върху намаляването на бедността в много държави членки (средно с 32,4% през 2017 г., без да се вземат предвид пенсиите); като има предвид, че от 2010 г. това въздействие намалява всяка година (с изключение на 2013 г.) и разликите между държавите членки са значителни;

У.  като има предвид, че универсалният достъп до качествено жилищно настаняване и здравеопазване на приемлива цена е основна обществена потребност;

Ф.  като има предвид, че продължават да съществуват пропуски в покритието на системите за социална закрила и достъп до услуги; като има предвид, че възникват нови форми на работа, включително работа през платформа и самостоятелна заетост; като има предвид, че социалната закрила е традиционно насочена към включване на работниците в безсрочни договори на пълно работно време и следователно трябва да бъде адаптирана; като има предвид, че по-специално работниците с нетипична форма на заетост често нямат пълен достъп до социална закрила, а много самостоятелно заети лица нямат покритие или имат само ограничено покритие; като има предвид, че продължава да съществува фиктивна самостоятелна заетост, която поражда несигурност, нестабилност и неувереност и засяга по-специално уязвимите групи; като има предвид, че липсата на достъп до социална закрила възпрепятства благосъстоянието на работната сила и функционирането на пазарите на труда;

Х.  като има предвид, че гаранцията за младежта на ЕС трябва да бъде допълнително подобрена в съответствие с препоръките на Европейската сметна палата, за да се предостави помощ на всички млади хора, които не са заети с работа, учене или обучение;

Ц.  като има предвид, че има различия в продължителността на живота, свързани със социално-икономическия статус; като има предвид, че тези различия до голяма степен отразяват разликите при излагането на рискови фактори (включително на работното място) и че при домакинствата с ниски доходи има по-голяма вероятност да съобщават за неудовлетворени здравни нужди, отколкото при домакинствата с високи доходи; като има предвид, че поради това е важно в областта на заетостта и социалните политики да продължават да се насърчават и вземат предвид здравните фактори;

Ч.  като има предвид, че средните равнища на колективно договаряне изглежда водят до по-свита структура на възнагражденията; като има предвид, че ограничаването на колективното договаряне в редица държави членки съвпадна с увеличаване на ниското заплащане (тоест работници, на които се заплащат по-малко от две трети от средната работна заплата);

Ш.  като има предвид, че доброто психично здраве е съществена част от личното благополучие; като има предвид, че повече от един на всеки шест души в държавите — членки на ЕС, са имали проблем с психичното здраве през 2016 г.; като има предвид, че при хората, които съобщават за хронична депресия, е много по-малко вероятно да работят във всички държави членки;

Щ.  като има предвид, че общите разходи за психичните заболявания в ЕС се оценяват на повече от 600 милиарда евро — повече от 4% от БВП;

АА.  като има предвид, че през 2017 г. брутният разполагаем доход на домакинствата на глава от населението е надхвърлил равнището от преди кризата в еврозоната от 2008 г., въпреки че това не е било така в осем държави членки или в многобройни райони; като има предвид, че съвкупните доходи на домакинствата нараснаха по-бавно от БВП, което показва, че приходите от възстановяването са достигнали до домакинствата само до известна степен и предполага, че растежът в последно време не е приобщаващ; като има предвид, че реално средната стойност на заплатите в много държави членки все още изостава от равнищата от преди кризата и техният растеж през 2017 г. остана под нивото на ръста на производителността; като има предвид, че неравенството в доходите често е свързано с неравен достъп до образование, обучение и социална закрила;

АБ.  като има предвид, че според Евробарометър от 2018 г. социално-икономическото положение и въпросите на околната среда са най-важните лични опасения на гражданите на ЕС;

АВ.  като има предвид, че глобалните развития като цифровизацията и екологичния преход подчертават неотложната необходимост от общ подход на ЕС; като има предвид, че тези глобални предизвикателства засягат регионите и териториите по различни начини; като има предвид, че ролята на социалния диалог, социалните партньори и гражданското общество е от решаващо значение за приобщаващия преход; като има предвид, че в много държави членки участието на социалните партньори в създаването на политиките все още е слабо;

АГ.  като има предвид, че в икономическите сектори, които са отговорни за близо 90% от общите емисии на CO2, работят около 25% от работната сила в ЕС; като има предвид, че преквалификацията на тази работна сила е важна част от прехода към устойчива икономика;

АД.  като има предвид, че амбициозните политики в областта на климата създават работни места и растеж и имат положително въздействие върху благосъстоянието; като има предвид, че съгласно прогнозите цялостното прилагане на Парижкото споразумение ще създаде 1,2 милиона допълнителни работни места в ЕС до 2030 г. в допълнение към вече очакваните 12 милиона нови работни места;

АЕ.  като има предвид, че едва 9% от специфичните за всяка държава препоръки за периода 2011 — 2018 г. са били изцяло изпълнени, по 17% е постигнат значителен напредък, по 44% е отбелязан известен напредък, по 25% е отбелязан само ограничен напредък, а по 5% не е постигнат никакъв напредък;

АЖ.  като има предвид, че през 2019 г. Комисията е издала препоръки за подобряване на ефективността, достъпността и устойчивостта на здравеопазването на 15 държави членки;

АЗ.  като има предвид, че средните разходи за жилище и прекомерното финансово натоварване намаляха в ЕС, но недостигът на подходящо и финансово достъпно жилищно настаняване все още е нарастващ проблем в много държави членки; като има предвид, че през 2017 г. един от всеки десет европейци е изразходвал 40% или повече от доходите на домакинството за разходи за жилище;

АИ.  като има предвид, че добре функциониращият социален диалог е ключов елемент от европейската социална пазарна икономика, който укрепва социалното сближаване и намалява конфликтите в обществото, което е от обща полза за работниците, работодателите и правителствата; като има предвид, че социалният диалог и колективното договаряне са от основно значение за разработването и прилагането на политики, които могат да подобрят условията на труд и заетост;

АЙ.  като има предвид, че организациите на гражданското общество имат съществен принос за предоставянето на услуги за приобщаване, както и за представянето на разнообразни гледища при вземането на решения за политиките;

1.  отбелязва, че икономическите условия в ЕС понастоящем са благоприятни и заетостта като цяло постоянно нараства, но все още е изключително важно да се справим бързо с младежката безработица, както и с проблемите пред незаетите с работа, учене или обучение, както и че все още има спешна нужда от подобрение по отношение на дългосрочната заетост, сегментирането на пазара на труда и неравенствата, приобщаването на уязвимите групи, бедността сред работещите и производителността, по-специално в контекста на евентуално забавяне на икономическия растеж в световен мащаб или рецесия; изразява дълбоко съжаление, че растежът на реалните заплати на равнището на Съюза остава по-нисък от този, който би могъл да се очаква предвид положителните резултати на пазара на труда и на икономиката; призовава Комисията да представи европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица, за да защити гражданите и да намали натиска върху публичните финанси по време на външни сътресения;

2.  отбелязва специфичните за всяка държава препоръки (СВДП) на Комисията за 2019 г. и приветства по-силния акцент върху инвестициите; отбелязва, че почти една трета от СВДП, отправени до 2018 г., не са изпълнени; отбелязва, че напредъкът в изпълнението на СВДП по отношение на законодателството в областта на трудовите правоотношения и защитата на заетостта е значителен; въпреки това изразява съжаление, че изпълнението на СВДП относно здравеопазването и дългосрочните грижи е особено бавно и че напредъкът по СВДП за 2018 г. е по-слаб от изпълнението през предходните години; настоятелно призовава Комисията да окаже необходимия натиск върху държавите членки — независимо от членството им в еврозоната — да изпълнят препоръките; счита, че прилагането на ориентирани към бъдещето реформи е от решаващо значение за укрепване на потенциала за растеж на икономиката на ЕС, за насърчаване на социалното приобщаване и за подобряване на социалните права и благосъстоянието на всички жители на Съюза;

3.  призовава държавите членки да изпълнят препоръките за преход от данъчно облагане на труда към други фактори, които не са толкова неблагоприятни за устойчивия растеж;

4.  отбелязва, че продължават да съществуват значителни различия в заетостта между държавите, регионите и групите от населението, което води до създаване на държави, региони и групи от населението, чието основно или дори единствено конкурентно предимство на пазара на труда на ЕС са ниските доходи и/или недостойните условия на труд; подчертава, че държавите членки и Комисията следва да гарантират прилагането на специфични политики за заетост за справяне с ограниченията и трудностите в регионите, които са засегнати от неблагоприятни демографски условия, например обезлюдените региони или регионите с ниска гъстота на населението, със специален акцент върху селскостопанския сектор с цел да се насърчи капацитетът му за създаване на заетост и добавена стойност в селските райони; счита, че е необходимо да се увеличат равнището на заетост и доходите, както и да се насърчи създаването на достойни работни места, за да се постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за равнище на заетост от най-малко 75%;

5.  изразява съжаление относно факта, че в много държави членки брутният разполагаем доход на домакинствата на глава от населението все още е под равнището от преди кризата 2008 г.; настоятелно призовава държавите членки да положат повече усилия за намаляване на неравенствата;

6.  подчертава необходимостта от добре разработени политики и реформи на пазара на труда, които създават качествена заетост, като се приемат мерки за гарантиране на адекватно минимално възнаграждение и справедливо заплащане, защитават се и се насърчават здравето и благосъстоянието на служителите, отдава се приоритет на реинтеграцията на безработните, насърчават се равните възможности, равното третиране и правата на работниците, включително в публичния сектор, улеснява се равният достъп до пазара на труда, социалната закрила за всички и трудовата мобилност, вземат се под внимание селските и изолираните региони и се води борба с неравенствата и дисбаланса между половете;

7.  отбелязва с голяма загриженост високото равнище на младежка безработица в редица държави членки и уязвимостта на младите новоназначени работници; призовава държавите членки и Комисията да превърнат в приоритет борбата срещу младежката безработица и да използват пълноценно финансовите инструменти като гаранцията за младежта, програмите на ЕС като „Еразъм+“ и специално разработени мерки за справяне с младежката безработица и за насърчаване на пригодността за заетост на младите хора; изразява дълбоко съжаление, че много европейци принудително работят на непълно работно време; отбелязва, че това има неблагоприятни последици за тяхната социална закрила;

8.  отбелязва, че участието на жените на пазара на труда продължава да расте, но изразява загриженост, че неравнопоставеността между половете по отношение на заетостта остава почти непроменена от 2013 г. и че неравенството между половете по отношение на заетостта и заплащането все още е налице във висока степен; отбелязва със загриженост, че жените са силно представени в нископлатените сектори и по-често заемат длъжности, за които са свръхквалифицирани; отбелязва, че няколко държави членки са предприели мерки за справяне с разликата в заплащането на мъжете и жените; настоятелно призовава всички държави членки да увеличат усилията си за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, разликата в пенсиите на мъжете и жените и демотивиращите фактори за започване на работа; призовава Комисията да предложи директива относно прозрачността на заплащането с цел бързо премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

9.  изразява дълбоко съжаление, че целта от Барселона за предлагане на грижи за 90% от децата на възраст между 3 години и задължителната възраст за започване на училище няма да бъде постигната; настоятелно призовава всички държави да засилят усилията си за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и предоставяне на достъп до финансово достъпни услуги за полагане на грижи за деца и деца в ранна възраст, както и за дългосрочно полагане на грижи; призовава държавите членки да подобрят обучението и условията на труд във връзка с тези услуги (включително здравните услуги); призовава държавите членки изцяло и бързо да приложат наскоро приетата Директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, както и да насърчават повече мъже да вземат платен отпуск по семейни причини;

10.  отбелязва, че СВДП са насочени към създаването на отворен, конкурентоспособен и динамичен единен пазар, който е от ключово значение за стимулиране на производителността, улесняване на растежа и предоставяне на възможности за заетост; подчертава, че в този контекст е важно нарастването на просперитета да бъде справедливо разпределяно; призовава Комисията и държавите членки да стимулират производителността чрез реформи, които премахват ненужното регулиране; подчертава факта, че инвестициите в здравословни и безопасни условия на труд не само подобряват качеството на работните места и благосъстоянието на работниците, но и имат положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на европейската икономика;

11.  посочва необходимостта от борба с възрастовата дискриминация на пазарите на труда, например чрез преодоляване на пропастта между младите и по-възрастните поколения, повишаване на осведомеността относно Директивата за равно третиране в областта на заетостта(30), включително в публичния сектор, осигуряване на достъп до възможности за учене през целия живот чрез индивидуализирани курсове и обучение, борба с разликата в пенсиите на мъжете и жените и насърчаване на програмите за мобилност и обмен на умения между възрастните жители на ЕС; отбелязва, че е много по-малко вероятно по-възрастните и нискоквалифицираните работници да участват в програми за учене през целия живот; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията за промяна на тази тенденция; счита, че трябва да се обърне по-голямо внимание на по-възрастните работници и на политиките, които ще увеличат подкрепата и ще дадат възможност за активно общество през целия живот, като по-специално се обръща внимание на работниците на възраст над 50 години;

12.  подчертава необходимостта от борба с дискриминацията на пазара на труда срещу етнически групи, както и от борба с разликата в заплащането и пенсиите на етническите групи; призовава Комисията да изготви стратегия за дългосрочно планиране за интеграцията на етническите малцинства на пазара на труда, с цел да се намали рискът от изключване; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си срещу дискриминацията, основана на етнически произход, принадлежност към малцинство или малцинствен език, чрез повишаване на осведомеността, прилагане на стратегии за многообразие и събиране и анализиране на надеждни, разбити данни относно дискриминацията;

13.  призовава Комисията и държавите членки да засилят усилията си, за да се гарантира по-добро приобщаване на пазара на труда на групите, които са най-отдалечени от него, както и по-голямата им интеграция в обществото, например самотните родители, лицата, полагащи грижи неформално, хората с дълготрайни заболявания, увреждания, здравословни проблеми или сложни хронични заболявания, мигрантите и бежанците и хората от етнически и религиозни малцинства;

14.  приветства постигнатия напредък в съответствие с Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. и по-специално Директива (ЕС) 2019/882 относно достъпността(31); подчертава обаче, че е необходимо да се направи повече; изразява дълбоко съжаление, че хората с увреждания остават постоянно ощетени по отношение на заетостта, образованието и социалното приобщаване; призовава Комисията и държавите членки да продължат да разработват специфични мерки в областта на заетостта, образованието и социалните политики, за да гарантират ефективното приобщаване на хората с увреждания, дългосрочни и хронични заболявания, включително на тези с психични разстройства и психосоциални увреждания; призовава Комисията и държавите членки да излязат извън рамките на мерките за подкрепа и да създадат повече стимули в областта на заетостта, по-добра достъпност и разумни улеснения(32), включително чрез пълноценно използване на възможностите за икономическо и социално приобщаване, предлагани от цифровизацията;

15.  отбелязва увеличаването на новите форми на заетост, включително промените в резултат на цифровизацията и автоматизацията; подчертава, че тези тенденции едновременно носят ползи и поставят предизвикателства; подчертава значението на политиките за учене през целия живот, за да се даде възможност на работниците да се подготвят за промените на пазара на труда; подчертава значението на социалния диалог, по-специално при разработването на допълнителни стратегии за справяне с тези предизвикателства; отбелязва, че тази трансформация може да доведе до случаи на нетипична и несигурна заетост; отбелязва със загриженост неподходящия и липсващ достъп до системите за социална закрила за работниците с нетипична форма на заетост и самостоятелно заетите лица, включително що се отнася до платения отпуск и платената почивка; подчертава, че фиктивната самостоятелна заетост е траен проблем, който трябва да бъде решен; призовава държавите членки да приложат мерки за справяне с тези проблеми, по-специално в съответствие с приетата на 6 декември 2018 г. препоръка на Съвета относно достъпа до социална закрила за работниците и самостоятелно заетите лица; приветства тази препоръка като първа стъпка, но подчертава, че е необходимо да се положат повече усилия за гарантиране на достъпа до социална закрила за всички;

16.  отбелязва, че през последните две години трудът на онлайн платформи в ЕС се е увеличил с повече от 25% до над 5 милиона работници и че една трета от всички трансакции чрез платформи се извършват през граница; посочва, че работниците през платформи често не са обхванати от системите за социална закрила; подчертава, че е необходимо Комисията и държавите членки да събират по-добри и по-хармонизирани данни за броя на работниците през платформи, техния статут на заетост, същност на служебните им задачи и доходи; призовава за координирана инициатива на ЕС, която да гарантира, че работниците през платформи имат достъп до социална защита и че всичките им социални права са гарантирани независимо от техния статут на заетост, както и призовава за разширяване на покритието на колективните трудови договори до работниците през платформи;

17.  подчертава, че новите комуникационни технологии и гъвкавостта в организацията на труда често могат да доведат до удължаване на работното време и припокриване между работата, личния живот и личното време; посочва по-специално необходимостта да се установи право на цифрово изключване и да се проучат понятията „липса на време“ и „самостоятелност по отношение на работното време“;

18.  подчертава, че е необходимо да се извърши трансформация на системите за образование и обучение, за да се използват напълно възможностите, предлагани от цифровизацията и екологизирането на икономиката, както и за да се развият уменията и компетентностите, включително междуличностните умения, които са необходими за удовлетворяване на нуждите на трудовия пазар и за преодоляване на настоящите и бъдещите икономически, социални и екологични предизвикателства; счита, че недостигът на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения могат да бъдат сериозна пречка пред инвестициите; подчертава, че за придобиването на подходящи умения е необходимо да се подобрят качеството, наличността, приобщаващият характер, финансовата и физическата достъпност на образованието и обучението, включително професионалното обучение, и да се подобри взаимното признаване на квалификациите; подчертава, че е важно предприятията да бъдат стимулирани да увеличават инвестициите си в обучение; подчертава, че инвестициите в образованието са от ключово значение за силното социално сближаване; подчертава, че е важно да се реши проблемът с лицата, преждевременно напускащи училище; призовава държавите членки да следват двойна стратегия за постигане на приобщаваща общообразователна система и за предоставяне на целенасочени програми за най-уязвимите; призовава държавите членки да увеличат и да насърчават инвестициите в повишаване на квалификацията и преквалификация, както и в цялостното обучение за придобиване на цифрови, професионални и предприемачески умения, като вземат под внимание преминаването към цифрова и по-екологосъобразна икономика и търсенето на квалифицирани технически специалисти в много държави и региони; подчертава, че достойните условия на труд и заетост са ключов фактор за привличане на квалифицирани работници;

19.  изразява съгласие с Комисията, че са необходими своевременни усилия по отношение на цифровизацията, че ЕС като цяло трябва да ускори процеса, както и че е необходимо политиките на Съюза и държавите членки и регионалните политики да бъдат по-добре съгласувани, а публичните и частните ресурси следва да бъдат обединени с цел увеличаване на инвестициите и създаване на по-силни полезни взаимодействия в цифровата икономика и общество; подчертава необходимостта да се гарантира ефективна и справедлива цифрова трансформация на услугите, както и да се гарантира, че никой не е изоставен; подчертава, че програмите за цифрова грамотност следва да бъдат насочени към въпросите за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

20.  счита, че предизвикателствата, свързани с изменението на климата и прехода към по-екологична икономика, изискват решителна подкрепа за обществото, работниците и предприятията, за да им се помогне да се приспособят към тези ключови трансформации, с особен акцент върху най-засегнатите региони, чрез подобряване на обучението и образованието с цел адаптиране на уменията и създаване на нови работни места в екологичния и цифровия сектор; призовава да се обърне специално внимание на най-уязвимите групи в обществото, включително хората, изложени на риск от бедност и/или крайни материални лишения;

21.  подчертава, че повишаването на използването и изграждането на умения е свързано със създаването на добавена стойност и конкурентоспособност и следва да бъде в основата на политиките на ЕС, насочени към насърчаване на икономическия растеж чрез инвестиции в умения; посочва, че въпреки че уменията са необходимо условие за растеж, само те не са достатъчни; поради това призовава за допълващи мерки след инвестициите в първоначално образование и обучение с цел създаване и разработване на качествени работни места на пазара на труда, чрез които уменията на работниците да се използват максимално;

22.  изразява загриженост относно все така високия брой хора в Европа, които не притежават математически умения и умения, свързани с грамотността, тъй като те са основно изискване за активно участие в обществото и на пазара на труда; призовава държавите членки да предприемат сериозни мерки за засилване на разпоредбите относно обучението в основни умения, по-специално за най-маргинализираните групи в обществото; подчертава значението на надеждните правила за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, за да се гарантира максимално признаване на уменията и компетентностите и за да се насърчава гъвкавостта между различните пътища на образование и обучение;

23.  призовава Комисията да осигури стимули и да запази техническата подкрепа с цел увеличаване на възможностите за насърчаване на достойния труд за младите хора чрез програми за заетост, подкрепа за младите предприемачи чрез EntreComp (Рамката за предприемачески умения), висококачествени програми за чиракуване и езиково и професионално обучение, включително чрез учебни програми в държавите членки, в тясно сътрудничество с предприемача и изследователската общност и с други съответни заинтересовани страни;

24.  призовава държавите членки да укрепят и модернизират публичните служби по заетостта на всяко териториално равнище чрез непрекъснато обучение на операторите, включване на високо специализирани съветници и наставници и прилагане на целенасочени политики за всяка категория на пазара на труда;

25.  подчертава, че социалните и икономическите цели на Съюза следва да се ползват с еднакъв приоритет и да им бъдат осигурени финансови ресурси в рамките на следващия бюджет, както и че европейският семестър следва да се подобри, за да включва социално измерение през целия си цикъл с участието на компетентните органи на ЕС и на държавите членки, които се занимават със социалните политики; настоятелно призовава Комисията да засили СВДП за членовете на еврозоната, като създаде матрична рамка, в която социалните политики, свързани с европейския стълб на социалните права – например приобщаващият достъп до образование, здравеопазване, хранене, заетост, жилищно настаняване и запазването на социалните права — се анализират по социален сегмент, например деца, млади хора, възрастни хора, малцинства, мигранти и лица с увреждания, и по този начин се създаде много по-точна представа за икономическото и социалното състояние на държавите членки и се разгледа вероятното разширяване на този нов компонент на СВДП до държавите членки извън еврозоната; посочва, че СВДП следва да бъдат съгласувани с икономическите, социалните и екологичните цели на ЕС и следва да се подсилват взаимно, а не да си противоречат; призовава Комисията и държавите членки да определят европейска стратегия за устойчивостта, за да преодолеят социалните и икономическите предизвикателства и предизвикателствата, свързани с изменението на климата; призовава Комисията и държавите членки да засилят социалните права, като предложат законодателство, включително финансови инструменти, когато е целесъобразно и след преразглеждане, с цел да се приложи европейският стълб на социалните права в границите на съответната им компетентност, както е предвидено в Договорите;

26.  счита, че е от основно значение да се определи и финализира социалното измерение на Европейския съюз; за тази цел счита, че е от съществено значение да се гарантират правата на достойни условия на живот, на подходящо жилищно настаняване, на ефикасна и достъпна система на здравеопазване и на дългосрочни грижи;

27.  подчертава, че добре функциониращият социален диалог е ключов инструмент за формирането на условията на труд, привличането на различни участници на различни равнища и че той балансира интересите на работниците и работодателите и допринася както за икономическа конкурентоспособност, така и за социално сближаване; призовава държавите членки да засилят допълнително социалния диалог в Европа, за да балансират колективните трудови правоотношения и когато е необходимо — да увеличат възможностите за колективно договаряне;

28.  изразява съжаление относно факта, че равнищата на бедност продължават да бъдат неприемливо високи; подчертава, че съществува по-голям риск от бедност в периоди на забавяне на икономическия растеж; подчертава, че докато броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ), в ЕС е продължил да намалява през 2017 г., през същата година около 113 милиона души в ЕС и 74 милиона евро в еврозоната са били изложени на такъв риск; изразява съжаление, че целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността най-вероятно няма да бъде постигната; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите стъпки за намаляване на бедността, включително бедността сред работещите и бедността сред хората от уязвими групи; подчертава необходимостта да се изкорени детската бедност и призовава Комисията да предложи законодателство за прилагане на европейска гаранция за децата; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчат основана на правата стратегия за борба с бедността въз основа на интегрирано активно приобщаване, съчетаващо прилагането на основни социални права, висококачествени услуги и работни места със справедливи възнаграждения, осигуряващи жизнения минимум; призовава държавите членки да разработят действия и стратегии в съответствие с европейския стълб на социалните права, за да отговорят на социалните нужди на лицата, за които пазарът на труда е недостъпен;

29.  подчертава, че достойните работни места, достъпът до адекватна социална закрила независимо от трудовото правоотношение или вида на договора, нарастването на заплатите и добре обезпечените с ресурси висококачествени публични услуги, включително образователни системи и достъпни възможности за учене през целия живот, оказват значително въздействие върху намаляването на неравенствата и на риска от бедност и социално изключване, както и върху подобряването на здравето и благосъстоянието; приветства значителното въздействие, което социалните плащания оказват върху намаляването на бедността; изразява съжаление обаче, че това не е отразено в националните политики на всички държави членки; подчертава значението на прозрачната оценка на стратегията „Европа 2020“, по-специално в областта на намаляването на бедността, и разработването на социална и устойчива стратегия за периода след 2020 г., в която се дава приоритет на изкореняването на бедността и се подпомага прилагането на европейския стълб на социалните права и на целите за устойчиво развитие чрез процеси на съдържателен диалог на равнището на ЕС и на национално равнище с гражданското общество и с хората, живеещи непосредствено в условията на бедност;

30.  отбелязва, че през 2017 г. 9,4% от всички заети лица в ЕС са били изложени на риск от бедност и че бедността сред работещите се увеличава в много държави членки; подчертава, че бедността сред работещите е основен признак за социална несправедливост, и счита, че е от съществено значение да се повиши покупателната способност на работниците, да се укрепи колективното договаряне и да се определи силна и хармонизирана система от права и закрила за всички форми на заетост; настоятелно призовава държавите членки да предприемат решителни действия, за да гарантират, че чрез своите заплати хората могат да осигурят достоен живот за себе си и за своите семейства; призовава Комисията да предложи правен инструмент, който да гарантира, че всеки работник в Съюза има справедлива минимална работна заплата, която може да бъде определена в съответствие с националните традиции или чрез колективни трудови договори или правни разпоредби;

31.  счита, че има риск разпространението на временни и несигурни работни места да окаже опасно въздействие по отношение на адекватността на пенсиите и стабилността на системите за социална сигурност, по-специално за по-младите поколения, които в своето професионално развитие често преминават през периоди на липса на работа и следователно липса на осигурителни вноски;

32.  отбелязва обезпокоителните процеси на прекомерно натоварване на пазарите на жилища в редица държави членки и неблагоприятните последици от това, по-специално за хората с ниски доходи и в определени региони; призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да следват препоръките на Комисията (за намаляване на затрудненията при предлагането, премахване на нарушенията и намаляване на породените от данъчната система отклонения), както и ги призовава да предприемат действия в съответствие с препоръка 19 от Европейския стълб на социалните права;

33.  призовава Комисията и държавите членки да използват по-пълноценно Европейския семестър за наблюдение и подпомагане на напредъка в областта на достъпността на жилищното настаняване и бездомността; призовава Комисията да предложи Европейска рамка за социално и финансово достъпно жилищно настаняване за ефективно координиране на политиките на държавите членки;

34.  отбелязва, че социалните и здравните услуги са от съществено значение за подпомагане на борбата срещу бедността и социалното изключване; със загриженост отбелязва, че голяма част от държавите членки са получили СВДП за подобряване на ефективността, достъпността и устойчивостта на своите системи за обществено здравеопазване; призовава държавите членки да увеличат усилията си за гарантиране на финансовата и физическата достъпност, наличността, качеството и икономическата ефективност на техните системи за здравеопазване; подчертава значението на кампаниите за превенция и насърчаване на здравето, насочени по-специално към младите хора от населението в неравностойно положение; призовава държавите членки да инвестират в това превенцията да стане приоритет на политиките им в областта на здравеопазването; призовава за активно провеждане на кампании за насърчаване както на физическото, така и на психичното здраве; припомня, че е важно да се улесни реинтеграцията на пазара на труда на хората в трудоспособна възраст, възстановяващи се заболявания; призовава държавите членки да инвестират в услуги за полагане на грижи за хората през всеки етап от живота им, да продължат да се стремят към постигането на целите от Барселона от 2002 г., насочени към осигуряване на грижи за децата, и да разработят цели, насочени към осигуряване на грижи за възрастни хора и лица на издръжка;

35.  призовава Комисията и държавите членки да разработят специфични мерки за проследяване на европейската рамка за действие в областта на психичното здраве и благоденствие и на Компаса на ЕС за действие за психично здраве и благоденствие; счита, че тези мерки следва да включват мерки за насърчаване и профилактика на психичното здраве и да бъдат съгласувани с други инструменти на политиката с цел намаляване на основните социални фактори, влияещи върху психичното здраве;

36.  подчертава, че е важно средствата на Съюза да се наблюдават внимателно и при необходимост да се преразглеждат, за да се гарантира ефективно финансиране в съответствие с целите на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да се справят с всички злоупотреби, измами и корупция, свързани със средствата на Съюза;

37.  подчертава, че е важно да се спазват препоръките на одиторите на ЕС;

38.  счита, че за да се запази и да се увеличи конкурентоспособността в световен мащаб, регулаторната рамка за пазара на труда в държавите членки трябва да е ясна, проста и гъвкава, като същевременно се поддържат високи трудови стандарти;

39.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1. (2) https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/5-presidents-report_bg.pdf (3) OВ C 179, 25.5.2018 г., стр. 1. (4) Приети текстове, P8_TA(2019)0337. (5) OВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11. (6) Приети текстове, P8_TA(2018)0181. (7) OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79. (8) OВ C 155, 25.5.2011 г., стр. 10. (9) OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93. (10) OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100. (11) OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109. (12) OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141. (13) Приети текстове, P8_TA(2019)0202. (14) Приети текстове, P8_TA(2018)0485. (15) Приети текстове, P8_TA(2018)0432. (16) Приети текстове, P8_TA(2018)0325. (17) OВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 89. (18) OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 156. (19) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135. (20) OВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24. (21) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93. (22) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 157. (23) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 117. (24) https://ec.europa.eu/health/state/glance_bg (25) https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/state/docs/2018_healthatglance_rep_en.pdf (26) https://www.coe.int/en/web/turin-european-social-charter/turin-process (27) ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 25. (28) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (29) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105. (30) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16); (31) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70). (32) Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания гласи: „разумни улеснения“ означава „необходимо и подходящо изменение и приспособяване, без налагане на несъразмерна или излишна тежест, когато това е необходимо за всеки отделен случай, за да се гарантира на лицата с увреждания ползването или упражняването на равни начала с останалите хора на всички права на човека и основни свободи“ (https://www.ohchr.org/EN/HRBodies/CRPD/Pages/ConventionRightsPersonsWithDisabilities.aspx); Член 5 от Директивата за равното третиране в областта на заетостта гласи: „За да се гарантира спазването на принципа на равно третиране по отношение на лицата с увреждания, се осигурява подходящо настаняване. Това означава, че работодателите предприемат подходящи мерки, когато е необходимо в определен случай, да предоставят възможност на лице с увреждане, да има достъп, да участва или да се издига в професията, да се обучава, освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя. Тази тежест не е непропорционална, когато е достатъчно обезщетена от съществуващите мерки в рамките на политиката спрямо хората с увреждания в съответната държава-членка.“ (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32000L0078&from=bg); Уебсайтът на Комисията гласи: „Разумните улеснения са всяка промяна на работата или на работната среда, която е необходима, за да може лице с увреждане да кандидатства, да изпълнява работата си и да израства в служебните функции или да преминава обучение.“ (https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1473&langId=bg).