Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Египет, и по-специално резолюциите от 17 юли 2014 г. относно свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията в Египет(1), от 15 януари 2015 г. относно положението в Египет(2), от 10 март 2016 г. относно Египет, и по-специално случая на Джулио Реджени(3), от 8 февруари 2018 г. относно екзекуциите в Египет(4)и от 13 декември 2018 г. относно Египет, и по-специално положението на защитниците на правата на човека(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС (СВР) относно Египет от август 2013 г. и февруари 2014 г.,

–  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г., и беше консолидирано от Плана за действие от 2007 г., като взе предвид приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., официално приети на 25 юли 2017 г., съвместната декларация, обявена след Съвета за асоцииране ЕС – Египет през 2017 г. и съвместната декларация по повод шестото заседание на Подкомитета ЕС – Египет по политическите въпроси, правата на човека и демокрацията през юни 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на ЕС по точка 4 в Съвета на ООН по правата на човека от 19 септември 2019 г., в което се споменава Египет,

–  като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето, ратифицирани от Египет,

–  като взе предвид изявлението от 27 септември 2019 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле относно протестите в Египет,

–  като взе предвид Конституцията на Египет, и по-специално член 52 от нея (относно забраната на изтезанията във всички форми и видове), член 73 (относно свободата на събранията) и член 93 (относно задължителния характер на международното право в областта на правата на човека),

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Египет на 20 март 1984 г.,

–  като взе предвид Арабската харта за правата на човека, по която Египет е страна,

–  като взе предвид Резолюция 2473 (2019) на Съвета за сигурност на ООН, приета през юни 2019 г., с която бяха подновени мерките, предназначени за прилагане на оръжейното ембарго срещу Либия,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че се твърди, че през последните седмици египетските органи произволно са задържали над 4300 души (от които почти 3000 все още са в предварително задържане), в това число поне 114 жени – и поне 111 ненавършили пълнолетие според „Амнести Интернешънъл“ и фондация „Belady“ – в отговор на мирните демонстрации, започнали на 20 септември 2019 г.; като има предвид, че се твърди, че полицията и службите за сигурност са използвали прекомерна сила за разпръскване на демонстрантите;

Б.  като има предвид, че антиправителствените демонстрации бяха протест срещу мерките за бюджетни ограничения, повсеместната корупция в управлението и систематичните репресии и с тях се искаше оставката на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси;

В.  като има предвид, че неотдавнашните действия на египетските органи подкопават основните свободи на изразяване на мнение, на сдружения и на събрания, които са залегнали както в конституцията на Египет, така и в международното право в областта на правата на човека; като има предвид, че всичко това е част от по-широка репресия срещу гражданското общество и основните права в Египет, по-специално свободата на изразяване на мнение както онлайн, така и офлайн, свободата на сдруженията и на събранията, политическия плурализъм и принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че египетските органи продължиха да репресират мирните демократични опозиционни партии в Египет в нарушение на правото на участие в обществените дела и на свободата на изразяване на мнение, като тук се включват произволното задържане на десетки граждани по делото „Надежда“ и задържането на десетки други членове на мирни политически партии от септември 2019 г. насам;

Д.  като има предвид, че в затвора по сериозни обвинения, включително за свързани с тероризъм престъпления, са хвърлени адвокати по правата на човека, журналисти, активисти и членове на опозицията; като има предвид, че мирни дисиденти, активисти в подкрепа на демокрацията и защитници на правата на човека са изложени на опасност от това, че биват обявявани за терористи; като има предвид, че тези арести са свързани единствено с тяхната мирна и законна работа в защита на правата на човека;

Е.  като има предвид, че насилственото изчезване на защитници на правата на човека се превръща в системна практика на египетските органи, преди повечето от изчезналите да се появят отново в ръцете на държавната прокуратура, като подобни са случаите на Ала Абдел Фатах, Асма Дабес, Есра Абдел Фатах, Еман ал Хелу, Мохамед Ибрахим, Абделрахман Тарек, Езат Гонейм, Хайтам Мохамадин и Ибрахим Метуали Хегази; като има предвид, че други, включително Ибрахим Ез ел Дин, все още не са се появили отново;

Ж.  като има предвид, че прекомерно се използват превантивно задържане и предохранителни мерки, за да не се даде възможност на защитниците на правата на човека и техните адвокати, като Махинур ел Масри, Мохамед ел Бакер, Есра Абдел Фатах и Мохамед Рамадан, да извършват своята законна работа в областта на правата на човека в Египет;

З.  като има предвид, че египетските органи възпрепятстваха напредъка на разследването и разкриването на истината около отвличането, изтезанията и убийството на италианския научен сътрудник Джулио Реджени; като има предвид, че италианският парламент замрази дипломатическите си отношения с парламента на Египет и призова парламентите на държавите членки да последват този пример като жест на солидарност;

И.  като има предвид, че „Репортери без граници“ са описали случаи на най-малко 31 медийни работници, които в момента са задържани в Египет заради работата си въз основа на политически мотивирани обвинения и при множество нарушения на принципа на справедлив съдебен процес; като има предвид, че шестима от тези журналисти са били арестувани във връзка с неотдавнашните протести; като има предвид, че действия се предприемат и срещу служители на чуждестранни медии, като няколко международни медийни кореспонденти са били депортирани или им е било отказано влизане в Египет; като има предвид, че международни организации са документирали това как биват блокирани уебсайтове на новинарски медии и как бива блокиран или ограничаван достъпът до приложения за онлайн съобщения, по-специално през последните седмици;

Й.  като има предвид, че въпреки че Законът за НПО в Египет от 2019 г. премахва присъдите на лишаване от свобода и закрива силно ориентираната към сигурността агенция, която преди това беше натоварена да одобрява и наблюдава чуждестранното финансиране, той все пак заплашва да ограничи значително гражданското общество, поставя допълнително проблематични ограничения върху правото на свобода на сдруженията и значително ограничава дейностите както на местните, така и на чуждестранните НПО;

К.  като има предвид, че жените – защитнички на правата на човека в Египет, продължават да се сблъскват с различни форми на ръководен от държавата тормоз, по-специално под формата на клеветнически кампании и съдебно преследване; като има предвид, че активистите, защитаващи правата на ЛГБТКИ лицата и жените, са обект на непрекъснати репресии, включително под претекст за съхраняване на „обществения морал“;

Л.  като има предвид, че в Египет продължава да има тежки нарушения на правото на живот чрез съдебната система, която е издала и привела в ход безпрецедентно висок брой смъртни присъди срещу множество хора – като са осъждани дори деца – включително след военни и масови съдебни процеси, при които не е имало дори и минимални гаранции за справедлив процес; като има предвид, че наказателните и военните съдилища са издали над 3000 смъртни присъди от 2014 г. насам и че 50 души са в непосредствена опасност от екзекутиране;

М.  като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ ООН) обяви, че няколко дела в ход в съдилищата засягат лица, заплашени от смъртно наказание и осъдени въз основа на доказателства, за които се твърди, че са получени чрез изтезания; като има предвид, че тези присъди изглежда са в пряко нарушение както на египетското, така и на международното право и процедури;

Н.  като има предвид, че почти не се търси отговорност за тежки нарушения на правата на човека от страна на египетските сили за сигурност и че не се извършва надлежно разследване на твърденията за корупция, засягащи военните;

О.  като има предвид, че през 2013 г. най-малко 900 души бяха убити от египетските сили за сигурност по време на протестите на площад „Рабаа“; като има предвид, че въпреки че по време на последвалия съдебен процес редица нередности бяха заклеймени, а върховният комисар на ООН по правата на човека го определи като сериозна съдебна грешка, все още не е съдено нито едно от лицата, отговорни за клането;

П.  като има предвид, че процесът на универсалния периодичен преглед на Египет пред Съвета на ООН по правата на човека, който започва през ноември 2019 г., предоставя уникална възможност на международната общност да проведе контрол на състоянието до момента на правата на човека в Египет и да представи препоръки за подобряване;

Р.  като има предвид, че много активисти в областта на правата на човека са подложени на репресивни мерки, някои от тях като наказание за това, че са участвали в универсалния периодичен преглед на Египет през 2014 г.; като има предвид, че десетима защитници на правата на човека и седем НПО, посочени поименно в дело 173/2011 („Делото за чуждестранно финансиране“) са станали обект на възпрепятстващо дейността им замразяване на активи; като има предвид, че продължава да има забрани за пътуване на поне 31 защитници на правата на човека и служители на независими египетски НПО, засегнати от Дело 173/2011, въпреки че 43 служители на чуждестранни организации на гражданското общество, осъдени през 2013 г. по същото дело, впоследствие са били оправдани;

С.  като има предвид, че Египет преживя няколко трудни промени от революцията през 2011 г. насам и международната общност подкрепя страната в преодоляването на многобройните предизвикателства, пред които е изправена; като има предвид, че положението със сигурността в Египет е нестабилно, с висок риск от терористични нападения на полуостров Синай и в големите градове в цялата страна от различни ислямистки организации, въпреки че правителството използва агресивни и понякога неправомерни тактики за борба с тях; като има предвид, че терористични атаки са довели до смъртта на голям брой невинни граждани, включително копти; като има предвид, че от края на 2013 г. насам военните операции в Северен Синай продължават да се разрастват и че правителството е извършило масово разрушаване и насилствено отстранение от домовете на десетки хиляди жители, като същевременно предотвратява независимото отразяване на тези събития, като налага почти пълна забрана на медиите и ограничения върху придвижванията към и от Синай;

Т.  като има предвид, че от страна на ЕС и неговите държави членки насам няма официален, категоричен и единен обществен отговор на репресиите в Египет през периода септември – октомври 2019 г.; като има предвид, че приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., приети през юни 2017 г., се ръководят от общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и представляват обновена рамка за политическа ангажираност и засилено сътрудничество, включително по въпросите на сигурността, съдебната реформа и борбата с тероризма, на основата на надлежното зачитане на правата на човека и на основните свободи; като има предвид, че европейските усилия да се ангажира Египет да работи за справяне с най-тежките аспекти на нарушенията на правата на човека не са довели до значителни резултати;

У.  като има предвид, че Египет е важен партньор за Европейския съюз и неговите държави членки в широк кръг области, включително търговията, сигурността и междуличностните контакти; като има предвид, че на 21 август 2013 г. Съветът по външни работи възложи на върховния представител преразглеждането на помощта на ЕС за Египет; като има предвид, че Съветът взе решение, че сътрудничеството на ЕС с Египет ще бъде привеждано в съответствие с развитието на положението на място; като има предвид, че през юни 2017 г. ЕС и Египет приеха Приоритети за партньорство, чиято цел е да се засили сътрудничеството в широк кръг области, включително борбата с тероризма, при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи;

Ф.  като има предвид, че в заключенията на Съвета по външни работи на ЕС от 21 август 2013 г. се посочва, че „освен това държавите членки постигнаха съгласие да спрат временно лицензите за износ за Египет на всякакво оборудване, което би могло да се използва за репресии вътре в страната, и да направят нова оценка на лицензите за износ на оборудване, попадащо в обхвата на Обща позиция 2008/944/ОВППС, както и да преразгледат помощта си за Египет в областта на сигурността“; като има предвид, че дружества със седалища в няколко държави – членки на ЕС, продължиха да изнасят технологии за наблюдение и друго оборудване за сигурност в Египет, като по този начин улесняват хакерски атаки и използването на зловреден софтуер, както и други форми на нападения срещу защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, както физически, така и онлайн; като има предвид, че тази дейност доведе до потискане на свободата на изразяване онлайн;

1.  решително осъжда последните репресии и продължаващите ограничения на основните права в Египет, по-специално свободата на изразяване на мнение както онлайн, така и офлайн, свободата на сдруженията и свободата на събранията, политическия плурализъм и принципите на правовата държава; осъжда прекомерната употреба на сила срещу протестиращите и напомня на Египет, че всеки отговор от страна на силите за сигурност следва да бъде в съответствие с международните норми и стандарти и собствената му конституция;

2.  призовава за прекратяване на всички актове на насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване, насилствени изчезвания или цензура, насочени срещу защитници на правата на човека, адвокати, протестиращи, журналисти, автори на интернет блогове, синдикалисти, студенти, деца, активисти в областта на правата на жените, ЛГБТИ лица, организации на гражданското общество, политически опоненти и малцинства, извършвани от държавните органи, силите и службите за сигурност и други групи в Египет; призовава за независимо и прозрачно разследване на всички нарушения на правата на човека и за това извършителите да бъдат подвеждани под отговорност; подчертава, че зачитането на правата на човека е единственият начин да се гарантира дългосрочната стабилност и сигурност на Египет;

3.  призовава египетските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, задържани или осъдени единствено за законната си и мирна дейност в защита на правата на човека, включително Еман ал Хелу, Мохамед Ибрахим, Мохамед Рамадан, Абделрахман Тарек, Езат Гонейм, Хайтам Мохамадин, Ала Абдел Фатах, Ибрахим Метуали Хегази, Махинор ел Масри, Мохамед ел Бакер, Есра Абдел Фатах и незабавно да установят местонахождението на Ибрахим Ез ел Дин; призовава също така за освобождаването на защитниците на правата на човека, представителите на академичните среди и други лица, задържани в рамките на досъдебното производство по делото „Коалиция „Надежда“, в това число на Зиад ел Елайми, Хасан Барбари и Рами Шаат, както и на членовете на партията „Хляб и свобода“, партията Ал Достур и Египетската социалдемократическа партия, задържани наскоро без основателни причини за повдигане на обвинения; в очакване на тяхното освобождаване, призовава Египет да разкрие тяхното местонахождение, да им предостави пълен достъп до техните семейства, до адвокати по техен избор и до подходящи медицински грижи, както и да проведе надеждни разследвания на всички твърдения за малтретиране или изтезания;

4.  подчертава значението на това да се гарантира равенството на всички египтяни, независимо от тяхната вяра или убеждения; призовава Египет да преразгледа своите закони относно богохулството, за да се гарантира защитата на религиозните малцинства; приветства изявленията, призоваващи за подновяване на ислямския дискурс за борба с екстремизма и радикализацията; призовава египетските органи, включително военните сили и силите за сигурност, да зачитат правата на християните, да ги защитават от насилие и дискриминация и да гарантират подвеждането под отговорност на извършващите такива деяния;

5.  подкрепя стремежите на мнозинството от египетския народ, което желае да създаде една свободна, стабилна, просперираща, приобщаваща и демократична държава, спазваща своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека и основните свободи; отново заявява, че правото на мирно изразяване на мнение и на критика трябва да бъде гарантирано;

6.  настоятелно призовава египетските органи да спрат блокирането на уебсайтовете на местни и международни новинарски организации и организации за защита на правата на човека и да освободят всички работещи в медиите лица, задържани за извършвана от тях журналистическа дейност;

7.  изразява дълбока загриженост от репресиите срещу лица, които сътрудничат или се стремят да сътрудничат с международни организации за защита на правата на човека или с органите на ООН по правата на човека; призовава египетските органи да приключат Дело 173/2011 (т.нар. „Дело за чуждестранно финансиране“), да отменят всички забрани за пътуване, наложени на най-малко 31 защитници на правата на човека и служители на неправителствени организации в областта на правата на човека във връзка с това дело – както и всички други произволно наложени забрани за пътуване – и да позволят на египетските защитници на правата на човека, установени в Египет, да пътуват, за да могат да присъстват лично на Всеобщия периодичен преглед на Египет, който започва на 13 ноември 2019 г.;

8.  призовава за отмяна на новоприетия закон за НПО и за неговата замяна с нова законодателна рамка, изготвена в истинско сътрудничество с организациите на гражданското общество, която да е в съответствие с Конституцията на Египет и международните стандарти;

9.  изразява съжаление за липсата на надеждно разследване и търсене на отговорност за отвличането, изтезанията и убийството през 2016 г. на италианския научен сътрудник Джулио Реджени; отново призовава египетските органи да изяснят обстоятелствата около смъртта на Джулио Реджени и Ерик Ланг и да потърсят отговорност от виновните, при пълно сътрудничество с органите на държавите членки, засегнати от тези случаи;

10.  изисква от органите да изменят, приемат и ефективно да приложат законодателство за премахване на всички форми на дискриминация и да криминализират всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително чрез изменение на Закона за гражданското състояние и чрез въвеждане на законови разпоредби, забраняващи основаното на пола насилие, както и сексуалния тормоз, нападенията и изнасилванията; призовава освен това органите ефективно да изпълняват националната стратегия за борба с насилието срещу жени в партньорство с независими организации на гражданското общество с признат експертен опит в тази област;

11.  изразява загриженост във връзка с рязкото увеличение на броя на смъртните присъди в Египет след идването на власт на президента Сиси; настоятелно призовава египетските органи да обявят мораториум върху екзекуциите с оглед на премахването на смъртното наказание в Египет и отново призовава Египет да подпише и ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахването на смъртното наказание;

12.  поднася своите най-искрени съболезнования на семействата на жертвите на тероризма; изразява солидарност с народа на Египет и отново потвърждава ангажимента си да се бори срещу разпространението на радикални идеологии и терористични групи; призовава египетските органи да гарантират, че извършваните от тях военни операции в Синай са в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, да разследват щателно всички злоупотреби и незабавно да осигурят достъп до Северен Синай за независими хуманитарни организации и независими наблюдатели и журналисти;

13.  изразява съжаление за липсата на официална реакция от страна на върховния представител или държавите членки спрямо последната вълна от арести; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки към единна и решителна реакция срещу текущите репресии и нарушения на правата на човека; очаква ЕСВД да даде приоритет на положението на защитниците на правата на човека в Египет и да докладва на Парламента относно установения по този въпрос диалог с Кайро, включително по отделните случаи, посочени в настоящата резолюция; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и държавите членки да използват всички инструменти, с които разполагат, включително двустранни и многостранни инструменти, търговски преговори, Европейската политика за съседство, предоставянето на помощ и когато е необходимо, целеви ограничителни мерки за спиране на репресиите в страната и осигуряване на конкретен напредък в областта на правата на човека в Египет;

14.  призовава за задълбочен и цялостен преглед на отношенията с Египет; счита, че положението с правата на човека в Египет изисква сериозно преразглеждане на операциите за бюджетна подкрепа на Комисията, които следва да бъдат ограничени предимно до подпомагане на гражданското общество;

15.  настоятелно призовава за спазване на ангажиментите, поети в рамките на Приоритетите за партньорство между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., и призовава за тяхното пълно и правилно изпълнение; призовава ЕС, с оглед на договарянето на нови приоритети за партньорство, да установи ясни критерии, които да обвързват по-нататъшното сътрудничество с Египет с постигането на напредък по отношение на реформата на демократичните институции, принципите на правовата държава и правата на човека, и да интегрира въпросите за правата на човека във всички преговори с египетските органи; отново заявява, че действията за управление на миграцията или за борба с тероризма не следва да подкопават правата на човека;

16.  повтаря своите призиви към държавите – членки на ЕС, да предприемат последващи действия във връзка със заключенията си от 21 август 2013 г., с които се обявява спирането на лицензиите за износ на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС, и осъжда продължаващото неспазване от страна на държави – членки на ЕС, на тези ангажименти; призовава следователно тези държави членки да спрат износа за Египет на технологии за наблюдение и друго оборудване за сигурност, които могат да улеснят нападенията над защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, включително в социалните медии, както и извършването на всякакви други видове вътрешни репресии; призовава заместник-председателя/върховен представител да докладва за текущото състояние на сътрудничеството във военната сфера и в сферата на сигурността между държави членки и Египет; призовава ЕС да прилага изцяло мерките си за контрол на износа по отношение на Египет във връзка със стоки, които биха могли да бъдат използвани за репресии, изтезания или за изпълнение на смъртни присъди;

17.  подчертава значението на това всяка договореност между ЕС и Египет относно миграцията да бъде в строго съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и зачитането на основните права на мигрантите и бежанците и да гарантира подходящи равнища на прозрачност и отчетност;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на правителството и парламента на Египет и на Африканска комисия по правата на човека и народите.

(1) OВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 5. (2) OВ C 300, 18.8.2016 г., стр. 34. (3) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 42. (4) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 35. (5) Приети текстове, P8_TA(2018)0526.