Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2018 г., в които бяха одобрени заключенията относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране, приети от Съвета на 26 юни 2018 г., очертавайки ясен път за започване на преговори за присъединяване през юни 2019 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2019 г., в които той реши да разгледа отново, не по-късно от октомври 2019 г., въпроса за препоръките на Комисията за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 октомври 2019 г., в които той реши да разгледа отново въпроса за разширяването преди срещата на високо равнище ЕС – Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2019 г. относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2019)0260), придружено от работните документи на службите на Комисията, озаглавени „Доклад за Албания за 2019 г.“ (SWD(2019)0215) и „Доклад за Северна Македония за 2019 г.“ (SWD(2019)0218),

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Албания и бившата югославска република Македония, и по-специално тези от 15 февруари 2017 г.(1) и 29 ноември 2018 г.(2) относно докладите на Комисията за Албания от 2016 г. и 2018 г., както и тези от 14 юни 2017 г.(3) и 29 ноември 2018 г.(4) относно докладите на Комисията за бившата югославска република Македония/Северна Македония от 2016 г. и 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018)0065),

–  като взе предвид присъединяването на Албания към НАТО през 2009 г. и факта, че в момента Северна Македония е на път да стане 30-ият член на НАТО,

–  като взе предвид Декларацията от София от срещата на високо равнище ЕС –  Западни Балкани, състояла се на 17 май 2018 г., и приложената към нея Приоритетна програма от София,

–  като взе предвид съвместното писмо на председателите Туск, Сасоли и Юнкер и на новоизбрания председател Фон дер Лайен от 3 октомври 2019 г. относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013 – 2014 г.“ (COM(2013)0700),

–  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на държавите от Западните Балкани,

–  като взе предвид Берлинския процес, стартиран на 28 август 2014 г.,

–  като взе предвид Окончателното споразумение за уреждане на различията, както е описано в Резолюции № 817 (1993 г.) и № 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, прекратяването на Временното споразумение от 1995 г. и установяването на стратегическо партньорство на 17 юни 2018 г. между Гърция и бившата югославска република Македония, известно още като Преспанското споразумение,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. за предоставяне на Северна Македония на статут на държава – кандидатка за членство в ЕС, както и решението на Европейския съвет от 26 – 27 юни 2014 г. за предоставяне на Албания на статут на държава кандидатка,

–  като взе предвид споразуменията за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и въпросните две държави Албания и Северна Македония, от друга страна,

–  като взе предвид политическото споразумение (т.нар. Споразумение от Пържино), постигнато между четирите основни политически партии в Скопие на 2 юни и 15 юли 2015 г., и четиристранното споразумение за неговото изпълнение от 20 юли и 31 август 2016 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през 2003 г. Европейският съвет в Солун подчерта подкрепата си за бъдещата интеграция на държавите от Западните Балкани в европейските структури и заяви, че тяхното окончателно присъединяване към Съюза е един от важните приоритети за ЕС и че Балканите ще бъдат неразделна част от обединена Европа;

Б.  като има предвид, че по време на срещата на върха между ЕС и Западните Балкани от 17 май 2017 г. ЕС потвърди отново недвусмислената си подкрепа за перспективата на Западните Балкани за членство в Съюза;

В.  като има предвид, че перспективата за членство в ЕС представлява основен стимул за реформи в държавите от Западните Балкани; като има предвид, че процесът на разширяване изигра решаваща роля за стабилизирането на Западните Балкани, които се разглеждат като регион от стратегическо значение за ЕС;

Г.  като има предвид, че както в Северна Македония, така и в Албания съществуват политически консенсус и широка обществена подкрепа за процеса на присъединяване към ЕС;

Д.  като има предвид, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са от съществено значение за напредъка на държавите по пътя към присъединяване към ЕС;

Е.  като има предвид, че всяка държава кандидатка се оценява индивидуално, според собствените ѝ заслуги, и че скоростта и качеството на реформите следва да бъдат определящи за графика за присъединяване и скоростта на преговорите;

Ж.  като има предвид, че Албания подаде молба за членство в Европейския съюз през 2009 г. и получи статут на държава кандидатка през 2014 г.; като има предвид, че през 2016 г. Комисията препоръча започването на преговори за присъединяване с Албания; като има предвид, че Северна Македония подаде молба за членство в Европейския съюз през 2004 г. и получи статут на държава кандидатка през 2005 г.; като има предвид, че от 2009 г. Комисията многократно препоръчва официалното започване на преговори за присъединяване със Северна Македония;

З.  като има предвид, че Европейският съвет за трети път показва, че не е способен да постигне положително решение относно разширяването след заседанията на Европейския съвет през юни 2018 г. и 2019 г.; като има предвид, че Европейският съвет стигна до заключението да разгледа отново въпроса за разширяването преди срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.;

И.  като има предвид, че през август 2017 г. Северна Македония, под предишното си наименование, подписа т.нар. „Договор за приятелство“ с България, който сложи край на двустранните спорове и сближи двете държави чрез ориентирано към ЕС партньорство, последван от Преспанското споразумение с Гърция;

Й.  като има предвид, че при съдебната реформа в Албания беше постигнат добър напредък, насочен към увеличаване на независимостта, отчетността, професионализма и ефективността на съдебните институции на страната и към повишаване на доверието на хората в съдебните органи; като има предвид, че реформите следва да се разглеждат като полагането на възможно най-големи усилия в тази област, също така в сравнение с това, което всички други държави от региона ще трябва да постигнат по пътя си към членството в ЕС;

К.  като има предвид, че в Северна Македония бяха обявени предсрочни избори в отговор на отлагането на решението за започване на преговори с държавата;

1.  изразява дълбокото си разочарование от факта, че ЕС не успя да постигне споразумение за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания поради блокирането от страна на Франция, Дания и Нидерландия, тъй като и двете държави положиха значителни усилия и отговарят на изискванията на ЕС за започване на преговори за присъединяване;

2.  приветства Северна Македония за историческото и задоволително уреждане на трудни, нерешени двустранни въпроси и насърчаването на добросъседските отношения, по-специално чрез Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България; призовава Съвета да вземе предвид положителните послания на тези споразумения и последиците от своето решение върху политическата стабилност, регионалното сътрудничество и мирното съвместно съществуване, като освен това поздравява Република Северна Македония за нейния принос за мира на Балканите и за създаването на ярък пример за това как да се намерят мирни решения на дългогодишни спорове; призовава за продължаване на диалозите „Жан Моне“ със Събранието на Северна Македония като ключов инструмент за подкрепа;

3.  приветства факта, че Албания доказа решимостта си да постигне напредък по програмата на ЕС за реформи и предостави осезаеми и устойчиви резултати, и приветства също така реформите в съдебната система, извършени от Албания; напълно подкрепя препоръката на Комисията относно Албания като признание за усилията ѝ за реформи; счита, че бързото стартиране на процеса на скрининг и на преговорите за присъединяване би запазил и увеличил темпото на реформите; счита, че започването на преговори би представлявало мощен катализатор за провеждането на реформи и консолидирането на демократичните институции и би допринесло за засилване на контрола на ЕС, отчетността и пълното зачитане на правата на малцинствата както в Албания, така и в Северна Македония;

4.  подчертава, че подобно непостигане на споразумение е стратегическа грешка и има отрицателно въздействие върху доверието в ЕС, като се има предвид, че интеграцията на държавите, отговарящи на критериите, помага на ЕС да запази своята международна роля и да защитава своите интереси, като същевременно напредъкът по пътя към присъединяване към ЕС има трансформиращ ефект и върху самите държави кандидатки; заявява освен това, че политиката на разширяване на ЕС е най-ефективният инструмент на външната политика на Съюза и че по-нататъшното ѝ преустановяване би могло да доведе до растяща дестабилизация в непосредствено съседство с ЕС;

5.  отбелязва, че евентуална реформа на процеса на разширяване не следва да възпрепятства държавите, които вече са изпълнили изискванията за започване на преговори за присъединяване, и освен това отбелязва, че държавите кандидатки трябва да бъдат оценявани въз основа на собствените им заслуги и въз основа на обективни критерии, а не въз основа на националните политически програми в отделните държави членки, както и че скоростта и качеството на реформите определят графика за присъединяване;

6.  припомня подновения консенсус относно разширяването, одобрен от Европейския съвет през декември 2006 г. и впоследствие подкрепен в заключенията на Европейския съвет от юни 2016 г.;

7.  подчертава, че незапочването на преговори за присъединяване от страна на ЕС предизвика насрочването на предсрочни избори в Северна Македония, което доведе до загуба на доверие в онези, които направиха компромиси; счита, че това изпраща отрицателно послание към евентуални държави кандидатки във връзка с добросъседските отношения; отбелязва със загриженост, че това би могло да позволи на други чуждестранни участници, действията на които може да не съответстват на ценностите и интересите на ЕС, да установят по-тясно сътрудничество със Северна Македония и Албания;

8.  приветства заключенията на срещата на лидерите на Северна Македония от 20 октомври 2019 г., които потвърждават ангажимента на държавата към процеса на присъединяване към Европа и подчертават, че за Северна Македония не съществува алтернатива;

9.  подчертава, че това решение изпраща предупредителен сигнал към други държави кандидатки и потенциални държави кандидатки в Западните Балкани и създава възможност за други влияния, както и че може да забави или дори да спре напълно прилагането на проевропейски реформи в други присъединяващи се държави;

10.  припомня, че младите хора в региона имат високи очаквания по отношение на присъединяването към ЕС, и счита, че липсата на ясна перспектива за бъдещето би могла да доведе до миграция от региона;

11.  изразява съжаление, че това решение проваля усилията, положени от Европейския парламент в процеса на разширяване, и Стратегията за Западните Балкани;

12.  изразява съжаление, че държавите членки не успяха да постигнат единодушно решение относно започването на преговори; призовава държавите членки да проявят отговорност по отношение на Албания и Северна Македония и на следващото си заседание да вземат единодушно положително решение относно започването на преговори, като имат предвид последствията от непредприемането на действия;

13.  счита, че новата Комисия следва незабавно да направи преглед на политиката на разширяване, вземайки предвид последиците от неотдавнашното решение на Съвета и същевременно подчертавайки предимствата на разширяването както за държавите кандидатки, така и за държавите – членки на ЕС; освен това счита, че Комисията следва да преразгледа и измени съответно своята Стратегия за Западните Балкани от февруари 2018 г.;

14.  посочва отново, че съгласно член 49 от ДЕС всяка държава в Европа може да кандидатства да стане член на Европейския съюз, при условие че спазва критериите от Копенхаген и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазва принципите на правовата държава;

15.  призовава Парламента да засили още повече своите дейности за подкрепа на демокрацията (диалози „Жан Моне“ и изграждане на капацитет) в региона, за да гарантира, че парламентите изпълняват пълноценно ролята си на двигатели за осъществяване на демократични реформи и че те удовлетворяват европейските стремежи на гражданите от региона;

16.  призовава Парламента във връзка с това и в отговор на застоя в Европейския съвет да свика регионален парламентарен диалог с ръководството на парламентите на държавите от Западните Балкани, за да се разработи стратегия относно ролята на парламентите за постигане на напредък по програмата на ЕС за реформи и за осигуряване на конкретни мерки, които да отговарят на европейските стремежи на хората от региона;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, както и на правителствата и парламентите на Северна Македония и на Албания и на всички останали присъединяващи се държави.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 122. (2) Приети текстове, P8_TA(2018)0481. (3) OВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 88. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0480.