Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D062828/04 – 2019/2859(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D062828/04),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,
– като взе предвид гласуването от 12 юли 2019 г. в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, при което не беше представено становище, както и гласуването в Апелативния комитет от 16 септември 2019 г., при което отново не беше представено становище,
– като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),
– като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 28 ноември 2018 г. и публикувано на 16 януари 2019 г.(3),
– като взе предвид своите предишни резолюции, с които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)(4),
– като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
A. като има предвид, че на 11 януари 2013 г. „Dow AgroSciences Europe“ („кандидатът“) подаде от името на „Dow AgroSciences LLC“ заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 („генетично модифицирана царевица с повече от едно трансформационно събитие“) и подкомбинации; като има предвид, че заявлението също така включва пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица с повече от едно трансформационно събитие, за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;
Б. като има предвид, че седем подкомбинации на генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие вече са разрешени или са в процес на разрешаване по отделно заявление; като има предвид, че останалите три подкомбинации (MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS 40278-9) са обхванати от проекта на решение за изпълнение на Комисията;
В. като има предвид, че генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие е получена от кръстосването на четири събития на генетично модифицирана царевица и води до резистентност към хербициди, съдържащи глуфосинат, глифосат, хизалофоп и C8H6Cl2O3, както и че произвежда три инсектицидни протеина (Bt или Cry протеини): Cry1A.105, Cry2Ab2 и Cry1F, които са токсични за някои люспокрили личинки(5);
Г. като има предвид, че на 28 ноември 2018 г. ЕОБХ даде положително становище, което беше публикувано на 16 януари 2019 г.(6);
Д. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос;
Е. като има предвид, че кандидатът не е представил на ЕОБХ данни за трите подкомбинации, попадащи в обхвата на проекта на решение за изпълнение на Комисията(7);
Коментари на държавите членки и независимо проучване
Ж. като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ много критични забележки по време на тримесечния период на консултации(8); като има предвид, че тези критични забележки включват констатацията, че данните, предоставени от кандидата, са недостатъчни, за да се гарантира точна оценка на риска, че оценката на риска, извършена от ЕОБХ, не е достатъчна в настоящата си форма, тъй като не е оценила правилно цялостната безопасност и потенциалната токсичност на генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие за хората, животните и околната среда, че ЕОБХ не е взел под внимание последните проучвания относно потенциалната токсичност на Bt токсини, и че не е възможно да се направят заключения относно рисковете за здравето, свързани с генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие, без да се проведат дългосрочни изследвания на храненето с цел правилно оценяване на токсичността за органите и за репродукцията, както и на реакциите на имунната система, при които се вземат предвид реалистичните остатъчни нива на добавъчни хербициди и възможните комбинирани ефекти;
З. като има предвид, че независимо проучване(9) също така заключава, че оценката на риска, извършена от ЕОБХ, не е приемлива в настоящия си вид, тъй като не е оценила правилно цялостната безопасност и потенциалната токсичност на генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие;
И. като има предвид, че в това независимо проучване се констатира, че ЕОБХ е трябвало да вземе резултатите от сравнителния анализ като отправна точка за по-подробни проучвания, тъй като анализът разкрива редица значителни разлики между генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие и нейното конвенционално съответствие, особено когато генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие е била третирана с добавъчни хербициди;
Й. като има предвид, че в независимото проучване се стига до заключението, че с оглед на тези значителни разлики ЕОБХ е трябвало да поиска дългосрочни изследвания на храненето и/или изследвания, проведени в няколко поколения, за да може да оцени правилно токсичността за органите и за репродукцията, както и реакциите на имунната система, като същевременно се вземе под внимание големият брой Bt токсини и реалистичните равнища на остатъчни вещества от добавъчни хербициди, както и потенциалните комбинирани ефекти;
Липса на оценка на остатъчните вещества от хербициди, на метаболитите и на коктейлните ефекти
К. като има предвид, че в редица изследвания е доказано, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, което до голяма степен се дължи на появата на плевели, които са устойчиви на хербициди(10); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие ще бъде изложена на дози глуфосинат, глифосат, хизалофоп и C8H6Cl2O3, които са както по-високи, така и по-чести, и следователно може да доведе до по-високо количество остатъчни вещества в реколтите;
Л. като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че за разлика от това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака – специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация – класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество;
М. като има предвид, че според ЕОБХ липсват токсикологични данни, необходими за оценка на риска за потребителите от няколко продукта от разграждането на глифосата, свързани с генетично модифицирани култури, които са устойчиви на глифосат(11);
Н. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(12); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.(13);
О. като има предвид, че в неотдавнашна статия от експерт, занимавал се с разработката на генетично модифицирани растения, се поставя под въпрос безопасността на генетично модифицираните култури, устойчиви на C8H6Cl2O3, поради неговото разграждане в цитотоксични разпадни продукти(14);
П. като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните разпадни продукти, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (експертна група на ЕОБХ по ГМО) и следователно такава оценка не се предприема като част от процеса за даване на разрешение за генетично модифицирани организми; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като в съответното генетично модифицирано растение начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на продуктите от разграждането („метаболити“), могат да са следствие от самата генетична модификация(15);
Р. като има предвид, че поради специфични селскостопански практики при отглеждането на устойчиви на хербициди генетично модифицирани растения съществуват и специфични модели на прилагане на хербициди и съответно излагане на растенията, както и поява на комбинаторни ефекти между различните остатъчни вещества от хербициди и техните метаболити, които изискват специално внимание; като има предвид, че те не бяха взети предвид от ЕОБХ;
С. като има предвид, че поради това не може да се направи заключение, че консумацията на генетично модифицирана царевица с повече от едно трансформационно събитие или нейните подкомбинации е безопасна за здравето на хората и животните;
Липса на максимално допустима граница на остатъчни вещества и свързани с това проверки
Т. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета(16), който има за цел да гарантира високо равнище на защита на потребителите, следва да се определят специфични максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за храни и фуражи, произведени в трети държави, когато употребата на пестициди води до нива на остатъчни вещества, различни от произтичащите от селскостопанската практика в рамките на Съюза; като има предвид, че действително такъв е случаят при вносните устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури поради увеличения обем на използваните хербициди спрямо генетично немодифицираните култури;
У. като има предвид обаче, че при преразглеждането от страна на ЕОБХ на съществуващите МДГОВ за глифосат от 2018 г. наличните данни не бяха достатъчни, за да се определят стойностите на МДГОВ и стойности от оценка на риска за глифосат по отношение на генетично модифицирана царевица с изменение на типа EPSPS(17); като има предвид, че при генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие е налице изменение на типа EPSPS(18);
Ф. като има предвид, че отново съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005 остатъчните количества във вносни култури за храни и фуражи от активни вещества, които не са разрешени за употреба в Съюза, като например глуфосинат, следва да бъдат внимателно контролирани и наблюдавани(19);
Х. като има предвид, че в рамките на последната координирана многогодишна контролна програма на Съюза (за 2020, 2021 и 2022 г.) държавите членки не са задължени да измерват глуфосината (нито други хербициди) в царевицата (генетично модифицирана или не)(20); като има предвид, че не може да се изключи, че генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие, нейните подкомбинации или продукти, получени от нея, за храни и фуражи ще надвишава МДГОВ, които следва да бъдат въведени и наблюдавани, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите;
Bt протеини
Ц. като има предвид, че няколко проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Bt протеини, както и че някои Bt протеини могат да имат адювантни свойства(21), което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;
Ч. като има предвид, че в мнение на малцинството, прието от член на експертната група на ЕОБХ по ГМО в процеса на оценка на друга генетично модифицирана царевица с повече от едно трансформационно събитие и нейните подкомбинации, се констатира, че въпреки че никога не са били установявани нежелани ефекти върху имунната система в нито едно заявление, в което са изразени Bt протеини, те „не са могли да бъдат наблюдавани от токсикологичните изследвания [...], които понастоящем се препоръчват и се извършват за оценка на безопасността на генетично модифицирани растения в ЕОБХ, тъй като последните не включват подходящите изпитвания за тази цел“(22);
Ш. като има предвид, че неотдавнашно проучване показва, че бързото нарастване на употребата на неоникотиноидните продукти за третиране на семена в Съединените щати съвпада с повишеното засаждане на генетично модифицирана царевица, съдържаща Bt протеини(23); като има предвид, че Съюзът забрани употребата на открито на три неоникотиноида, включително като покрития на семена, поради тяхното въздействие върху медоносните пчели и други опрашители(24);
Щ. като има предвид, че се счита, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити с Bt протеини е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по ГМО и следователно такава оценка не се предприема като част от оценката на риска;
Недемократичен процес на вземане на решения
AA. като има предвид, че при гласуването, проведено на 12 юли 2019 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че гласуването в Апелативния комитет на 16 септември 2019 г. също не доведе до изразяване на становище;
АБ. като има предвид, че Комисията признава за проблематичен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство „за“ от държави членки, което е именно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи(25); като има предвид, че тази практика на няколко пъти беше критикувана от председателя на Комисията като недемократична(26);
АВ. като има предвид, че по време на осмия си мандат Европейският парламент прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса, въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;
АГ. като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в Апелативния комитет не е налице квалифицирано мнозинство „за“ от държави членки(27);
1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;
2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(28), е да се гарантира основа за осигуряване на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;
3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;
4. потвърждава отново ангажимента си за постигане на напредък в работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011; призовава Съвета спешно да постигне напредък в работата си във връзка с разглежданото предложение на Комисията;
5. призовава Комисията междувременно да преустанови разрешаването на ГМО, когато държавите членки не представят становище в апелативния комитет, било то за отглеждане или за употреба като храна и фураж, в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011;
6. призовава Комисията да не разрешава устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, докато рисковете за здравето, свързани с остатъчните вещества, бъдат цялостно изследвани поотделно за всеки конкретен случай, което изисква пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането на генетично модифицирани култури с добавъчни хербициди, техните метаболити и всякакви комбинаторни ефекти;
7. призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска от използването на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за употреба като храни или фуражи;
8. призовава Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост на активно вещество на хербицид, което не е разрешено за употреба в Съюза;
9. призовава Комисията да не разрешава никакви подкомбинации на генетично модифицирани събития с повече от една трансформация, освен ако те са били подложени на задълбочена оценка от ЕОБХ въз основа на пълни данни, предоставени от кандидата;
10. счита по-конкретно, че одобряването на подкомбинации, за които не са предоставени данни за безопасност и които дори още не са били изпитвани или създадени, е в противоречие с принципите на общото законодателство в областта на храните, установено в Регламент (ЕО) № 178/2002;
11. призовава ЕОБХ да разработи допълнително и да използва систематично методи, които позволяват установяването на неочаквани въздействия на генетично модифицирани събития с повече от една трансформация, например във връзка с адювантните свойства на Bt токсините;
12. настоятелно призовава Комисията да разглежда задълженията на Съюза по силата на международни споразумения, например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и целите на ООН за устойчиво развитие, като „съответни разпоредби на правото на Съюза“ и/или „законни фактори“ съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 и да им придава тежестта, която заслужават, както и да съобщава как те са били отчетени в процеса на вземане на решения;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
„Assessment of genetically modified maize MON 89034 3 1507 3 NK603 3 DAS-40278-9 and subcombinations independently of their origin for food and feed uses, import and processing, under Regulation (EC) No 1829/2003 (application EFSA-GMO-NL-2013-112)“ („Научно становище относно оценката на генетично модифицираната царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS‐40278‐9 и подкомбинации, независимо от техния произход за употреба като храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA‐GMO‐NL‐2013‐112)“), Бюлетин на ЕОБХ, 2019 г.; 17(1):5522, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2019.5522
––– По време на осмия си мандат Европейският парламент прие 36 резолюции, в които възразява срещу разрешаването на ГМО. Освен това по време деветия си мандат Парламентът прие следните резолюции:Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).
„Scientific opinion on the Assessment of genetically modified maize MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS‐40278‐9 and subcombinations independently of their origin for food and feed uses, import and processing, under Regulation (EC) No 1829/2003 (application EFSA‐GMO‐NL‐2013‐112)“ („Научно становище относно оценката на генетично модифицираната царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS‐40278‐9 и подкомбинации, независимо от техния произход за употреба като храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA‐GMO‐NL‐2013‐112)“), Бюлетин на ЕОБХ, 2019 г.; 17(1):5522, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2019.5522
Забележките на държавите членки относно генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие могат да бъдат намерени чрез регистъра на въпросите към ЕОБХ: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/login?
Вж. например Bonny S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ („Генетично модифицирани култури, устойчиви към хербициди, плевели и хербициди: преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016, 57(1), стр. 31-48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738 и Benbrook, C.M., „Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years“ („Въздействие на генетично създадени култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“), Environmental Sciences Europe, 28 септември 2012 г., Vol. 24(1), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24
Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид, Бюлетин на ЕОБХ (EFSA Journal), 2015 г., 13(11):4302, стр. 3, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4302
Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
Lurquin, P.F., ‘Production of a toxic metabolite in 2, 4-D-resistant GM crop plants’ („Производство на токсичен метаболит в генетично модифицираните култури, резистентни на C8H6Cl2O3“), 3 Biotech (2016 г.), 6(1): 1-4, https://link.springer.com/article/10.1007/s13205-016-0387-9#CR25
Такъв действително е случаят с глифосата, както е посочено в прегледа от ЕОБХ на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005, Бюлетин на ЕОБХ 2018;16(5):5263, стр. 12, https://www.efsa.europa.eu/fr/efsajournal/pub/5263
Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1). Вж. съображение 26.
Reasoned Opinion on the review of the existing maximum residue levels for glyphosate according to Article 12 of Regulation (EC) No 396/2005 (Обосновано становище за преразглеждането на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018; 16(5):5263, стр. 4. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2018.5263
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/533 на Комисията от 28 март 2019 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 88, 29.3.2019 г., стр. 28).
За преглед по въпроса, вж. Rubio Infante, N. & Moreno-Fierros, L., „An overview of the safety and biological effects of Bacillus thuringiensis Cry toxins in mammals“ („Преглед на безопасността и биологичните ефекти на Cry протеини от вида Bacillus thuringiensis при бозайниците“), Journal of Applied Toxicology, май 2016 г., 36(5): стр. 630 – 648. http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/jat.3252/full
Заявление EFSA-GMO-DE-2010-86 (Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21 царевица и три подкомбинации, независимо от произхода им), становище на малцинството, J.M. Wal, член на експертната група на ЕОБХ по ГМО, Бюлетин на ЕОБХ 2018;16(7):5309, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2018.5309, стр. 34.
„Large-Scale Deployment of Seed Treatments Has Driven Rapid Increase in Use of Neonicotinoid Insecticides and Preemptive Pest Management in U.S. Field Crops“ („Широкомащабното въвеждане на третирането на семена води до бързо увеличаване на употребата на ненеоникотиноидни пестициди и превантивни мерки за борба с вредителите при полевите земеделски култури в САЩ“), Douglas, M.R., и Tooker, J.F., Environmental Science and Technology 2015, 49, 8, 5088-5097, дата на публикуване (в интернет): 20 март 2015 г., https://pubs.acs.org/doi/10.1021/es506141g
Вж. например обяснителния меморандум към законодателното предложение на Комисията, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, както и обяснителния меморандум към законодателното предложение на Комисията, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011.
Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия (Страсбург, 15 юли 2014 г.), или в речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
Съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 (член 6, параграф 3), Комисията „може“, а не „трябва“ да издаде разрешение, ако в апелативния комитет няма квалифицирано мнозинство „за“ от държави членки.
Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).